Наредба № 21 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Ортопедия и травматология”

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 75, от дата 27.8.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.25 Наредба № 21 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Ортопедия и травматология”

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА № 21 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Ортопедия и травматология”

Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт “Ортопедия и травматология” съгласно приложението.

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

За министър: П. Салчев Приложение към член единствен Медицински стандарт по ортопедия и травматология Медицинският стандарт по клиничната специалност “Ортопедия и травматология” определя изискванията относно:

I. Характеристика на специалността 1. Клиничната специалност “Ортопедия и травматология” е основна медицинска специалност, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.

12.1. Малки операции А. Ортопедични:

Таблица № 1 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Таблица № 2 Диагностично-лечебни протоколи Рентгеново изследване на опорно-двигателния апарат (ОДА) Цел: Подпомагане диагностиката на патологичните промени в костната система.

Показания: Всички заболявания и травми на костната система Условия за осъществяване: Наличие на стационарен рентгенографски кабинет, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог Подготовка за изследването: Попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Компютърна томография Цел: Прецизиране диагностиката на заболяванията и травмите на костно-мускулната система.

Показания: Вътреставни фрактури, фрактури на таза и гръбначния стълб, туморни новообразувания, заболявания на гръбначния стълб, остеонекрози и др.

Условия за осъществяване: Наличие на компютъртомограф, рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Подготовка за изследването: Попълване на фиш за рентгенологично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог.

Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист рентгенолог.

Ангиографско изследване Цел: Диагностициране на съдови малформации, травматични съдови промени и др.

Показания: Травматични лезии на съдове, костни тумори, предоперативно планиране при васкуларизирани костни присадъци и др.

Условия за осъществяване: Ангиографски кабинет, снабден с ангиограф, ангиографски катетри, анестезиологичен апарат, спешен шкаф.

Подготовка за изследването: Пациентът се тестува за чувствителност към контраста 24 часа преди изследването. Избръсване на областта, в коята ще бъде извършвано ангиографското изследване. Попълва се фиш от специалиста ортопед-травматолог за ангиографско изследване с указания за необходимите проекции и вероятна диагноза. Отразяване във фиша или историята на заболяването на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването.

Специални изисквания: При провеждане на изследването пациентът се придружава от лекар ортопед-травматолог.

Поведение след изследването: Пациентът се транспортира до клиниката на лежаща количка с поставена пясъчна торбичка върху мястото на пункцията за 24 часа. Спазва се постелен режим за същото време. Следи се за циркулаторни нарушения.

Ставна пункция Видове Диагностична Лечебна Изследване вида на пунктата Обемно отбременя- Вкарване на въздух или ване - евакуация на контрастна материя хематом, ексудат Промиване с анти- септичен разтвор Апликация на анти- биотик Място за извършване на манипулацията:

Манипулационен сектор на хирургичен кабинет Екип:

Лекар Манипулационна медицинска сестра Условия:

Спазване на строга антисептичност: в окосмена част - след избръсване не се пунктира през рани или инфектирани места на кожата хирургично почистване на кожата около входната точка - с мощни антисептични препарати използване на стерилни игли и спринцовки за едно­кратна употреба Възможни усложнения:

Инфекция Засягане на съдове и нервни структури Протоколи за оперативни интервенции Протокол за директна екстензия Индикации: Нестабилни фрактури и противопоказания за оперативно лечение Отбременяване на става Предотвратяване на контрактури Лечение на контрактури Условия: стерилна обстановка подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) сестра инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) санитар - осигурява условия за осъществяване на операцията (придържа крайника в правилна позиция и доставя необходимия инструментариум) Инструментариум:

К-игли Скоби за директна екстензия Тежести за директна екстензия Въженце за осъществяване на тракцията Шина за директна екстензия Интервенция:

Избръсване на окосмена част от санитар Не се прониква през рани, инфектирани места на кожата, места с кожни заболявания Хирургично почистване на кожния периметър около входната и изходната точка Използване на стерилни К-игли (за долен крайник по-дебели) Предварително инфилтриране на локален анестетик двустранно - подкожно и субпериостално Особености След поставяне на металната скоба задължително последната трябва да се разтвори максимално, респективно да се обтегне К-иглата Входни точки за прокарване на иглите През олекранон - откъм медиално, на 2 - 3 см дистално от върха (пази N.ulnaris) Кондилна или супракондилна екстензия - откъм медиално, на нивото на горния полюс на пателата През tuberositas tibiae - откъм латерално на 1 - 1,5 см под върха Супрамалеоларна - откъм латерално, на около 5 - 6 см над ставата, пред фибулата През калканеуса - откъм латерално, на 2,5 см под и зад върха на фибулата Тежест - зависи от целта на екстензията, вида на травмата (давност, класификация) и мускулатурата на пациента При обичайните случаи с фрактура на долен крайник се използва тежест приблизително 10 % от теглото на болния При луксации или фрактури - луксации на ТБС - значително по-голяма тежест - 10 - 20 кг (като тежестта се увеличава постепенно) При фрактури на брахиум тежестта се преценява индивидуално (тегло, мускулатура, фрактура) Протоколи за метална остеосинтеза Заигляне с киршнерови игли Индикации: Перкутанна фиксация на фрактури Фрактури в детска възраст Авулзионни фрактури Фрактури на фаланги, метакарпални и метатарзални кости Коригиращи остеотомии Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

К-игли Стерилни хирургични инструменти Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Механичен или електрически борер Операционна лампа Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено със стерилна превръзка Санитар приема пациента в операционната и го поставя на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитарят полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът с помощта на асистент осъществява закрита репозиция на фрактура под рентгенов контрол или кръвно извършвайки хирургически достъп и репонирайки фрактурата Операторът фиксира фрагментите с една или повече К-игли с различен диаметър в зависимост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъканите при открита репозиция Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Остеосинтеза чрез телен серклаж Индикации:

Коси фрактури на тръбести кости Авулзионни фрактури Фрактура на патела Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

К-игли Стерилен хирургичен инструментариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Механичен или електрически борер Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Операторът фиксира фрагментите с една или повече серклажа с различен диаметър тел в зависимост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъканите Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Винтова остеосинтеза Индикации:

Фиксация на допълнителни фрагменти при раздробени фрактури Авулзионни фрактури Фрактури в детска възраст Фрактури на фаланги, метакарпални и метатарзални кости Перкутанна фиксация на фрактури Коригиращи остеотомии Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

Кортикални, спонгиозни винтове Стерилен хирургичен инструментариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Електрически борер Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Операторът фиксира фрагментите с един или повече винтове с различен диаметър и вид в зависимост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъ­каните Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Остеосинтеза с плака Индикации:

Нестабилни фрактури Коригиращи остеотомии Псевдоартрози Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на опе­ратора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

Набор плаки, кортикални, спонгиозни винтове Стерилен хирургичен инструментариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Електрически борер Активна аспирация Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Операторът фиксира фрагментите с винтове и плака/и с различна големина и вид в зависимост от фрактурата Операторът послойно затваря тъ­каните Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Интрамедуларна остеосинтеза Индикации:

Нестабилни фрактури на диафизни кости Коригиращи остеотомии Псевдоартрози Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

Набор пирони, набор инструменти за имплантация Стерилен хирургичен инструмен­тариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат, скопичен рентгенов апарат Набор инструменти за интрамедуларна синтеза Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Лекар контролира позиционирането на скопичния апарат от рентгенов лаборант Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Рентгенов лаборант извършва скопичен контрол на репозицията Операторът фиксира фрагментите с винтове и плака/и с различна големина и вид в зависимост от фрактурата Операторът послойно затваря тъ­каните Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от опе­рационна Първи асистент записва оперативен протокол Външна фиксация Индикации:

Открити фрактури Раздробени фрактури Политравми Псевдоартрози Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на опе­ратора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

Набор външни фиксатори, набор инструменти за поставяне Стерилен хирургичен инструмен­тариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Електрически борер Операционна лампа Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът репонира закрито фрактурата или извършва хирургичен достъп и открита репозиция Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Рентгенов лаборант извършва евентуален скопичен/графичен контрол на репозицията Операторът фиксира фрагментите К-игли или пирони на външен фиксатор и монтира апарат за външна фиксация Операторът евентуално послойно затваря тъканите Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Санитар извежда пациента от опе­рационна Първи асистент записва оперативен протокол Ставно ендопротезиране Индикации:

Раздробени фрактури на бедрена шийка Garden 3,4 фрактури на бедрена шийка и остеопороза Аваскуларна некроза на бедрена глава Псевдоартрози на бедрена шийка Артроза Раздробени вътреставни фрактури Туморни процеси, разрушаващи става Условия: стерилна операционна подготвен екип: лекар-оператор с допълнителна ква- лификация за ендопротезиране осъществява операцията лекари-асистенти (асистират на оператора) сестра-инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум:

Набор протези, инструментариум за имплантация Стерилен хирургичен инструмен­тариум Оборудване:

Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Електрически борер Активна аспирация Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция:

Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп и имплантира ендопротезата Асистентът/асистентите подпомагат работата на оператора Операторът или асистентът затваря оперативната рана Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Под лекарски контрол пациентът се сваля от операционната маса Санитар извежда пациента от опе­рационна Първи асистент записва оперативен протокол 15. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни, срочни (с отложена спешност) и планови.

II. Условия и ред за осъществяване на ортопедо-травматологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ 1. Условия и ред за осъществяване на ортопедо-травматологичната дейност в лечебно заведение за извънболнична помощ:

1.1. Амбулатория за първична медицинска помощ.

Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) извършва: а) първична диагностика на вродени аномалии, дегенеративни и възпалителни ставни заболявания; б) спешно лечение на малки повърхностни наранявания в областта на крайниците; в) при необходимост насочва пациента към специалист по ортопедия и травматология.

1.2. Амбулатория за специализирана медицинска помощ, която може да бъде:

Специалистът по ортопедия и травматология извършва: а) диагностика на ортопедо-травматологичната нозология, провеждане на амбулаторно лечение с консервативни методи, контролни прегледи, оценка на трудоспособността, извършване и подмяна на превръзки и гипсови имобилизации, както и малки хирургически манипулации (хирургична обработка на екскориации и малки повърхностни рани, единични шевове, сваляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, ставни пункции и околоставни и вътреставни инстилации на медикаменти); б) при необходимост пациентът се насочва към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение; в) предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение; г) оперативна дейност в медицински център и диагностично-консултативен център с операционен сектор.

1.3. Медико-техническата лаборатория по ортопедия и травматология изработва:

2.1. Районна болница.

2.1.1. В сектора по травматология към хирургичното отделение се извършва първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до отделение/клиника по ортопедия и травматология на друга болница;

2.1.2. В отделението по ортопедия и травматология освен дейността по т. 2.1.1 се извършват: а) операции със среден обем и сложност в областта на травматологията; б) операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.

2.2. Областна и междуобластна болница. В отделението по ортопедия и травматология освен дейността по т. 2.1 се извършват: а) операции с голям обем и сложност в областта на травматологията; б) операции със среден и голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.3. Университетска и национална болница. В клиниката по ортопедия и травматология освен дейностите по т. 2.1 и 2.2 се извършват: а) операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията; б) операции с голям и много голям обем и сложност в областта на ортопедията.

2.4. В профилираните клиники (отделения) на Университетска специализирана болница по ортопедия и травматология се извършват големи и много големи операции в рамките на субспециалности съгласно раздел I, т. 2.

2.5. Дейността на сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, включително профилирана, се извършва съгласно раздел I, т. 14.

2.6. Цялостната дейност и ред на работа в сектора, отделението и клиниката по ортопедия и травматология, включително профилирана, се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение за болнична помощ.

2.7. Минимални изисквания за извършване на оперативна дейност в лечебно заведение за болнична помощ:

Таблица № 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 2.8. В секторите и отделенията може да се извършва и по-голям обем оперативна дейност, ако са спазени изискванията за това съгласно раздел I, т. 13.

III. Изисквания за ортопедо-травматологична дейност в амбулатория за специализирана медицинска помощ 1. База и оборудване на ортопедо-травматологичен кабинет:

1.1. Ортопедо-травматологичният кабинет (минимална площ - 12 кв. м) има два функционално свързани работни сектора: за прегледи и за манипулации.

1.2. Самостоятелно разположеният кабинет има освен това: чакалня, санитарен възел и допълнителни помещения - стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения.

1.3. Хигиенни и инсталационни изисквания: а) минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен ортопедичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център - 2,50 м; б) стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,80 м от готов под; в) стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки; г) подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; д) осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 “Осветление. Естествено и изкуствено”; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения; е) в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация; ж) всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене; з) помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; и) задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелочен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията; й) при оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на изискванията по т. 10; к) инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.4. Допълнителни дейности: а) могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал; б) изпирането на постелочния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта; в) при работа в хирургична практика се спазват Указания № 28/2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.), заповед № РД-09-300/2.VII.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 7/1999 г.); г) събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

1.5. Оборудване на ортопедо-травматологичен кабинет: а) медицинска кушетка - 1 бр. б) апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет - 1 бр. в) стетоскоп - 1 бр. г) медицински термометър - 1 бр. д) подвижна инструментална маса - 1 бр. е) стойка за инфузия - 1 бр. ж) спешен шкаф - 1 бр. з) лекарска чанта за медикаменти,инструменти и консумативи за домашни посещения - 1 бр. и) саморазгъващ се балон - 1 бр. й) бутилка с кислород с редуцир вентил - 1 бр. к) маска за кислород - 1 бр. л) аспиратор - 1 бр. м) назогастрална сонда - 1 бр. н) стомашна сонда - 1 бр. о) въздуховод (Godell) - 1 бр. п) усторазтворител - 1 бр. р) крамерови шини - 1 бр. с) сух стерилизатор - 1 бр. т) негативоскоп - 1 бр.

1.5.1. Обурудване за високоспециализирани дейности: а) ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави; б) остеодинзитометър; в) игли за ставна пункция различни видове - 5 бр.

1.5.2. Специалистите по ортопедия и травматология в ДКЦ, МЦ и групова практика може да използват общо оборудване, както следва: електрокардио­граф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тест-серуми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

1.6. Инструментариум: а) хирургичен ножодържач - 3 бр. б) скалпели с различни остриета - 10 бр. в) пинцета анатомична - 2 бр. г) пинцета хирургична - 2 бр. д) ножица права островърха, средна - 2 бр. е) ножица права островърха, малка - 2 бр. ж) кръвоспиращи щипки, средни и малки - 4 бр. з) стелиета - 3 бр. и) екартьори тип “Воробьов” - 4 бр. й) екартьори двузъби - 2 бр. к) корнцанг - 3 бр. л) иглодържател - 2 бр. м) шивашка ножица за марли - 1 бр. н) емайлирани тави за инструменти и превързочен материал - 3 бр. о) бъбрековидни легенчета - 2 бр. п) метални тави за стерилизация - 2 бр. р) стерилизационен барабан, голям - 1 бр. с) стерилизационен барабан, среден (по 1септичен и 1 асептичен) - 2 бр. т) стерилизационен барабан, малък (по 1септичен и 1 асептичен) - 2 бр. у) инструмент за сваляне на гипс (гипсорезачка) - 1 бр. ф) инструмент за сваляне на гипс тип крокодил - 1 бр.

1.7. Консумативи а) памук - 1 кг б) марля - 10 м в) бинтове, малки, средни и големи, по 20 бр. г) левкопласт, обикновен 5 бр. д) левкопласт, антиалергичен 5 бр. е) спринцовки, 5 мл - 30 бр. ж) спринцовки, 10 мл - 30 бр. з) спринцовки, 20 мл - 20 бр. и) игли за спринцовки, мускулни и венозни, по 100 бр. й) игли със синтетични конци, различни размери - 100 бр. к) хирургични компреси с прорез 10 бр. л) микулич кърпи 10 бр. м) тампони бактериологично изследване 10 бр., 2-88 н) гипсовъчни бинтове, различни размери - 50 бр. о) абокат, различни размери - 10 бр. п) системи за инфузионни разтвори 10 бр. р) есмарх 2 бр. с) антибиотичен унгвент 2 бр. т) йодасепт 200 мл у) спирт 70 градуса, 1литър ф) йодбензин 1 литър 1.8. Медицински документи а) амбулаторен лист - бл. МЗ - НЗОК № 1 б) медицинско направление - бл. МЗ - НЗОК № 3 в) направление за медико-диагностична дейност - бл. МЗ - НЗОК № 4 г) талон за ЛКК - бл. МЗ - НЗОК № 6 д) рецептурна бланка - бл. МЗ - НЗОК № 5 е) рецепти за упойващи средства с номерация ж) направление за хоспитализация образец МЗ 119 з) книга за издаване на болнични листове за временна неработоспособност и) бързо известие за заболяване (отравяне) и за заразно болен й) бързо известие за задължително съобщение на злокачествено заболяване к) медицинска бележка л) журнал за диспансеризация м) съобщение за настъпила смърт н) картони за диспансеризация о) касова бележка за директно заплащане п) печат 2. Квалификационни изисквания:

2.1. Ортопедо-травматологичният кабинет се ръководи от специалист ортопед-травматолог.

2.2. Неговата квалификация отговаря на държав­ните изисквания за придобиване на специалността и изискванията за допълнителна и продължителна квалификация.

2.3. Под негов контрол в кабинета могат да работят като участници в екип и други специалисти: ортопед-травматолози, специализанти по клиничната специалност “Ортопедия и травматология” и лекари от друга специалност.

2.4. Медицинска сестра работи в помощ и под ръководството на специалиста ортопед-травматолог.

2.5. В по-големите “травма центрове” към ортопедо-травматологичния кабинет работи и санитар-гипсовач.

3.1.1. За изпълнението на тази дейност специалистът поставя диагноза на заболяванията посредством необходимите диагностични и лечебни методи:

3.1.2. Извършва специализирани общохирургични манипулации и изследвания в амбулаторни и домашни условия:

3.1.3. Ортопед-травматологът осъществява своята дейност въз основа на методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретира резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемостазиологични изследвания в диагностиката на ортопедичните и травматологичните заболявания.

3.1.4. Изгражда терапевтичен подход за етиологично и симптоматично лечение на ортопедичните и травматологичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент.

3.1.5. Познава критериите за хоспитализация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания и при необходимост ги насочва своевременно към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диагностично уточняване и лечение.

3.1.6. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациентите, извършва първона­чален клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) и ги подготвя за оперативна интервенция.

3.1.7. При необходимост насочва пациента и към друг специалист за предоперативна консултация.

3.1.8. Проследява оперирани болни в късния пост­оперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

3.1.9. Извършва тестуване за алергия към лекарствени средства.

3.1.10. Определя кръвна група.

3.1.11. Притежава знания и умения за овладяване на спешните състояния.

3.1.12. При необходимост извършва:

3.1.13. Извършва следните видове прегледи:

3.1.14. Познава медицинските и отчетни формуляри (бланки) и стриктно води медицинската документация.

3.2. Профилактична дейност:

3.3. Рехабилитационна дейност:

3.4. Специализирана ортопедо-травматологична дейност 3.4.1. В операционен сектор към медицински център или диагностично-консултативен център се извършват следните дейности:

3.5. Високоспециализирана ортопедо-травматологична дейност:

3.5.1.Ехографско изследване на стави при деца и възрастни (изисква се сертификат за допълнителна квалификация) 3.5.2.Шев на екстензорно сухожилие и сухожилно влагалище 3.5.3.Ставна пункция (диагностична и терапевтична) 3.5.4.Биопсия на повърхностни новообразувания 3.5.5.Остеодензометрия (изисква се сертификат за допълнителна квалификация) 3.6. Качеството на ортопедо-травматологичната дейност в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ се определя от следните критерии и показатели:

3.6.1. Критерии за качество:

3.6.2. Критерии за оценка на ортопедо-травматологичната дейност:

3.6.3. Количествените показатели за оценка на ортопедо-травматологичната дейност:

3.7. Периодичния контрол на качеството.

3.7.1. Осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното заведение 3.7.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.

IV. Изисквания за ортопедо-травматологичната дейност в районна болница 1. Ортопедо-травматологичен сектор към хирургично отделение.

1.1. В сектора се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.1 при спазване на диагностично-лечебните протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

1.2. Изисквания за болнична база и оборудване: а) болничните стаи отговарят на хигиенните изисквания съгласно Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2000 г., бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.); б) минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м 2 , а в стая с две и повече легла - 6,5 м 2 ; в) подовата настилка, стените и мебелите в болничните стаи са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция съгласно Указания № 28/2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (Сл. бюлетин на МЗ, бр. 1/1999 г.); г) медицинското оборудване съответства на извършваната ортопедо-травматологична дейност и се почиства и дезинфекцира съгласно техническата документация от производителя; д) секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна; е) лекарският кабинет, сестринската работна стая, превързочната за асептични и за септични превръзки и останалите сервизни помещения са общи с хирургичното отделение; ж) операционната зала е самостоятелна в рамките на формиран общ операционен блок с другите отделения/клиники с оперативна дейност и отговаря на архитектурните и хигиенните изисквания; з) операционната зала е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията.

1.3. Персонал и квалификационни изисквания: а) секторът се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология или лекар-специалист по хирургия, който специализира като втора специалност “Ортопедия и травматология”; б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим; в) оперативната намеса се осъществява от оперативен екип, който включва: ръководител на екипа с квалификация съгласно т. 4.1.3, буква “а”; операционна медицинска сестра; при необходимост се включва и асистент със специалност по хирургия или специализант; санитар-гипсовач; г) оперативният екип извършва оперативната намеса в операционна зала, оборудвана съгласно т. 1.2, буква “ж”, при спазване на изискванията съгласно раздел I, т. 13; д) желателно е залата да разполага с рентгенов апарат.

1.4. Изисквания за конкретно извършвана диагностична или лечебна методика: а) специфичната ортопедо-травматологична дейност (диагностична и лечебна) се извършва съгласно този стандарт; б) при рентгенова диагностика се спазва медицински стандарт “Образна диагностика”; в) при подготовка на пациента за манипулации или операция се извършва минимумът клинично-лабораторни и образни изследвания, съгласно диагностично-лечебните протоколи; г) манипулациите, които се извършват в сектора, са:

1.5. Секторът отчита и анализира своята дейност по критерии и показатели съгласно “Медицински стандарти по хирургия” (Сл. бюлетин, бр. 3/2002 г.).

2.2. Освен базата по т. 1.2 отделението разполага и с отделен лекарски кабинет, сестринска работна стая, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.

2.3. Операционни зали: а) всяко отделение разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични операции; б) операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението; в) местоположението на залата да позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в стационара; г) една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно; д) операционната зала разполага с пространствени, санитарно-хигиенни условия, оборудване, инструментариум и консумативи за извършване на операциите по т. 2.1.2.

2.4. Операционната зона включва: а) операционните зали; б) помещение за подготовка на хирургическия екип, оборудвано с 2 - 4 мивки с течаща вода (топла и студена) и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала; в) желателно е да има и помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.); г) желателно е да има и помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация; д) помощни помещения: съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация.

2.5. Оборудване на операционна зала: а) операционна маса ортопедична с екстензия; б) операционна лампа и аварийно резервно осветление; в) подвижна допълнителна лампа; г) електрокаутер; д) желателно е залата да е оборудвана със система за аспирация - централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух; е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

2.6. Правила за асептика и антисептика в операционна зала: а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция; б) апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно; в) след всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира; г) в операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки; д) контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното заведение и хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ); е) достъпът до операционната зала е ограничен; право да влизат имат постоянно работещият персонал, хирургическият и анестезиологичният екип, болните за операция; ж) потокът на движение на персонала се регламентира; напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки; з) движението на болните за операция е от стаята за подготовка към операционната зала или от помещението за предоперативна подготовка след интубация - в операционната зала; след операцията болният се извежда в стая за събуждане или към интензивния сектор.

2.7. Персонал и квалификационни изисквания: а) отделението се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология; б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим; в) оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач.

2.8. Организация на работата в отделението.

2.8.1. Прием на болни: а) приемът на пациенти за лечение се извършва от приемно-консултативен кабинет или спешни кабинети; б) приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък; в) спешно и планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка; г) приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата; д) при приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация; е) при постъпването на пациент със спешно състояние, след уточняване на диагнозата, приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, репозиция, имобилизация, амбулаторна хирургична обработка и др.); при необходимост се осъществява консултация с висококвалифициран специалист ортопед-травматолог или други специалисти; ж) при показания за спешна ортопедично-травматологична операция решението се взема от оторизирано лице (началник приемно отделение, шеф-екип) и аргументирано се отразява в историята на заболяването; ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията; след извършването на операцията пациентът се настанява в интензивното отделение (сектор) или болничния стационар.

2.8.2. Изисквания при извършване на оперативни дейности: а) в отделението се извършват малки ортопедични и травматологични операции и средни травматологични операции съгласно раздел II, т. 2.7; б) броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса; в) хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса; смяната на хирурга-оператор по време на оперативната намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоя­телства; г) операторът - ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция; д) операторът може да бъде сменен от по-старши по опит и ранг хирург при възникнали в хода на операцията проблеми; е) специализантът по ортопедия и травматология участва като асистент в хирургичния екип; по преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция; това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

2.9. Обем на диагностичните възможности при ортопедично-травматологично болен: а) клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин; б) микробиологични изследвания; в) ренгенови изследвания:

Рентгенографии на крайниците Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник Рентгенографии на стерноклавикуларната става Рентгенографии на клавикулата Рентгенографии на акромиоклавикуларната става Рентгенографии на скапулата Рентгенографии на раменната става Рентгенографии на хумеруса Рентгенографии на лакетната става Рентгенографии на антебрахиума Рентгенографии на гривнената става Рентгенографии на дланта и пръстите Рентгенографии на таза и долния крайник Рентгенографии на таза Рентгенографии на сакроилиачните стави Рентгенографии на тазобедрените стави Рентгенографии на бедрената кост Рентгенографии на колянната става Рентгенографии на подбедрицата Рентгенографии на глезенната става Рентгенографии на стъпалото и пръстите Рентгенографии на гръбначния стълб Рентгенографии на цервикални прешлени Рентгенографии на торакални прешлени Рентгенографии на лумбални прешлени Рентгенографии на сакрума Рентгенографии на опашните кости Рентгенографии на черепа г) електрокардиография (ЕКГ); д) възможности за спешно биопсично изследване.

2.10. Консултативна помощ: а) осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър; б) осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти: съдов хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, профилиран интернист, гинеколог; в) при рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт “Образна диагностика”.

V. Изисквания за ортопедо-травматологичната дейност в областна, междуобластна и университетска болница 1. Отделение по ортопедия и травматология 1.1. В отделението се извършва следната дейност: а) диагностично-лечебна дейност в областта на ортопедията и травматологията, съгласно изискванията на този стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата; б) експертна дейност; в) здравно-информационна дейност, превенция и профилактика на травматизма.

1.2. База и оборудване:

1.2.1. Ортопедо-травматологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел III.

1.2.2. Болничен стационар: освен изискванията в раздел IV отделението разполага най-малко с 10 болнични легла; оптималният брой на леглата в една стая е 2 или 3, като най-малко 7 % от стаите са с едно легло.

1.2.3. Към отделението може да се разкрие сектор за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивния сектор е не повече от 6 %.

1.2.4. Отделението разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, гипсовъчна, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

1.2.5. Препоръчително е кабинетите на началника на отделението, лекарския персонал, сътрудници и старша сестра да са в обособена административна част, отделно от болничните стаи.

1.2.6. Отделението е осигурено със: а) мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения; б) централно и локално осветление в болничните стаи, манипулационни, превързочни, лекарски кабинети; в) резервен енергоизточник; г) бактерицидни лампи стационарни в манипулационните и превързочни стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи; д) централно отопление; е) излазни точки на инсталации за кислород и аспирация - 100 % за леглата в интензивния сектор, 10 % от леглата в отделението.

1.2.7. Отделението е оборудвано със: а) болнични ортопедични легла; б) болнични шкафове, осветителни тела; в) хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки; г) ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.

1.2.8. Отделението разполага със: а) вътрешнокомуникативни връзки (телефони) между кабинети, манипулационна, превързочни, операционни, интензивен сектор, ОАРИЛ, приемно-спешен и приемно-консултативен кабинет; б) инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна,звукова, комбинирана).

1.2.9. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, об­служвани от отделен персонал, отделна количка, инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

1.3. Операцонната зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара.

1.3.1. Операционната зона включва: а) операционните зали; б) помещение за подготовка на хирургическия екип; в) помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.); г) помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация; д) помощни помещения - съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за ин­струменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструмента­риум и материали; е) желателено е да има компютър за оформяне на документацията; ж) препоръчително е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции.

1.3.2. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика.

1.4. Операцонна зала. Отделението разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични операции: а) една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно; б) осигурени са пространствени и санитарно-хигиенни условия за извършване на операции по т. 2.2; в) осигурено е оборудване, инструментариум и консумативи съгласно т. I.13 и т. I.14.

1.4.1. Оборудване на операционна зала: а) операционна маса ортопедична с екстензия; б) операционна лампа и аварийно резервно осветление; в) подвижна допълнителна лампа; г) електрокаутер; д) система за аспирация - централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух; е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

1.5. Персонал на отделението и квалификационни изисквания: а) отделението се ръководи от началник - ортопед-травматолог със специалност “Ортопедия и травматология”; б) в отделението работят лекари със или без специалност; съотношението между лекари със специалност и без такава не трябва да надвишава 50 %: 50 %; броят на лекарите в отделението се определя според:

1.6. Организация на работата в отделението: а) приемът на болни се осъществява съгласно раздел IV; б) диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършват в консултативно-диагностичния и стационарния блок на болницата; в) при диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения на медицинската наука, като се спазват изискванията на този стандарт; г) дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра; д) за диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ или районна болница; е) лечението се осъществява чрез пълно или частично стациониране (дневен стационар); частичното стациониране се допуска, когато не е необходимо диагностичните и лечебните процедури да се извършват през нощта и при условие, че състоянието на болния позволява той да пребивава в домашна обстановка; ж) лечението се прекратява при:

1.6.1. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за: а) кръвногрупова принадлежност; б) пълен набор от клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания, изискуеми за даденото заболяване;

1.6.2. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.

1.6.3. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки и хипнози, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, а ако са недееспособни - на техните законни представители или попечители. Изключение се допуска при необходимост от провеждането на животоспасяващи медицински процедури.

1.6.4. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването: а) лекарите са длъжни на основата на информация­та, поднесена на пациента, да получават информираното му съгласие за извършването на медико-диагностичните и лечебни процедури и манипулации; б) изпълнителният директор на болницата, съгласувано с комисията по етика, издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.

1.6.5. В отделението не могат да се извършват: а) лечебни дейности, които не са посочени в предмета му на дейност; б) диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и противоречат на изискванията в този стандарт; в) изпитания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

1.6.6. Изписването на пациент се извършва съгласно раздел III на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм., бр. 80 от 2000 г.; бр. 61 от 2001 г. и бр. 99 от 2003 г.). При установяване на смърт се спазват изискванията в раздел IV от същата наредба и Законът за гражданска регистрация (ДВ, бр. 67 от 1999 г.).

1.6.7. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението: а) в операционната зона работят най-малко две операционни сестри; броят им се определя от следните показатели:

1.7. Оперативните намеси се извършват от хирургически екип, който включва: оператор - ръководител на екипа, асистент (асистенти) и операционни медицин­ски сестри: а) операторът - ръководител на екипа, е хирург със специалност “Ортопедия и травматология”; б) големината на хирургическия екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел I, т. 13; при малка по обем и сложност операция е достатъчен хирург-оператор и операционна сестра; при средни операции се включват двама асистенти, желателно и трети; в) към хирургическия екип принадлежи член на операционния персонал (санитар) с помощни функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, материали, консумативи, разтвори; препоръчително е операционна сестра да регистрира във формуляр употребените консумативи за осчетоводяването им и за икономическите разходи; г) хирургическият екип извършва операцията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно т. 4.3.5; д) хирургическият екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана; смяната на хирург-оператор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато той не е в състояние да извърши операцията по независещи от него причини; присъединяването към екипа на асистент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем; е) операторът може да бъде сменен от по-старши хирург, ако по време на операцията възникнат проблеми, застрашаващи живота на болния; ж) функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата операция или части от нея, но само с разрешението на оператора - ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция; отговорността за изхода на операцията носи операторът - ръководител на екипа; з) специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор, на ниво на своята компетентност, под контрола и указанията на оператора - ръководител на екипа; и) операционната сестра подготвя необходимия инструментариум, консумативи, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, за чистотата на операционните зали; освен инструментираща тя може да бъде и асистираща операционна сестра.

1.8. Диагностични изследвания: а) клинична и физиологична диагностика:

Рентгенографии на крайниците Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник Рентгенографии на стерноклавикуларната става Рентгенографии на клавикулата Рентгенографии на акромиоклавикуларната става Рентгенографии на скапулата Рентгенографии на раменната става Рентгенографии на хумеруса Рентгенографии на лакетната става Рентгенографии на антебрахиума Рентгенографии на гривнената става Рентгенографии на дланта и пръстите Рентгенографии на таза и долния крайник Рентгенографии на таза Рентгенографии на сакроилиачните стави Рентгенографии на тазобедрените стави Рентгенографии на бедрената кост Рентгенографии на колянната става Рентгенографии на подбедрицата Рентгенографии на глезенната става Рентгенографии на стъпалото и пръстите Рентгенографии на гръбначния стълб Рентгенографии на цервикални прешлени Рентгенографии на торакални прешлени Рентгенографии на лумбални прешлени Рентгенографии на сакрума Рентгенографии на опашните кости Рентгенографии на черепа

1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на ортопедо-травматологично болни в отделението: а) задължителни консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър; б) консултации по показания с коремен хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, педиатър, профилиран интернист, рентгенолог, гинеколог, невролог, патоморфолог, химиотерапевт.

1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно раздел I, т. 13 и диагностично-лечебните протоколи.

2.1. В клиниката по ортопедия се извършва следната дейност:

2.1.1. Диагностично-лечебна дейност в целия диапазон на специалността “Ортопедия и травматология”, включително високоспециализирани, сложни и свръхсложни операции, манипулации и процедури, съгласно изискванията на този стандарт.

2.1.2. Консултативно-методична дейност по ортопедия и травматология в лечебната мрежа.

2.1.3. Обучение на студенти, специализанти и специалисти.

2.1.4. Научна дейност, включително научно-експериментална.

2.1.5. Здравно-информационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология.

2.2. Изисквания за структура и устройство.

2.2.1. Клиника по ортопедия и травматология се създава към университетска многопрофилна или специализирана болница за активно лечение.

2.2.2. Клиниката може да бъде общопрофилна или профилирана: а) в общопрофилна клиника се осъществява висококвалифицирана диагностично-лечебна дейност в сферата на основната ортопедично-травматологична патология, а също така и профилирана дейност при наличие на необходимия за това материално-кадрови ресурс; б) в профилирана клиника се осъществява дейност по определена субспециалност на ортопедията или травматологията; разкрива се при условие, че повече от 50 % от дейността й е в областта на субспециалност съгласно раздел I.

2.2.3. Съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата клиничният стационар е непосредствено или функционално свързан с консултативно-диагностичния блок и стационарния блок на болницата (операционен блок, клиника по анестезия и интензивно лечение, клиника по физикална терапия и рехабилитация). Оперативната дейност се извършва в обособен сектор на операционния блок на болницата или в самостоятелна операционна зона към клиниката.

2.2.4. Специализираната извънболнична дейност на клиниката може да се извършва в следните кабинети, които извършват дейността си съгласно раздел III: а) кабинет по ортопедия и травматология към консултативно-диагностичния блок на болницата; б) кабинет по ортопедия и травматология към ДКЦ, работещ на територията на болницата по договорни отношения с нея; в) спешен травматологичен кабинет в специализиран “травма център”.

2.3. База и оборудване.

2.3.1. Клиничен стационар. Допълнителни изисквания към т. 1: а) разкрива се най-малко с 10 и най-много с 40 болнични легла; б) болничните стаи са с 1 до 4 легла, оптимално с 2 легла; в) осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал; г) осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет и e-mail; д) към клиниката може да се разкрие отделение за интензивно лечение - до 10 % от общия брой на леглата; е) в помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска ортопедия са инсталирани климатизатори; ж) в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване е желателно наличието на антидекубитални дюшеци; з) препоръчително е клиниката да притежава подвижен рентгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи); и) препоръчително е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютризиран и свързан в общоболнична мрежа.

2.3.2. Спешният травматологичен кабинет към “травма център” притежава: а) кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка; б) негативоскоп със секторно усилване на светлината; в) манипулационна-превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации; г) пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции; д) помещение за репозиции и имобилизации, обзаведено със:

2.4. Операционна зала. Допълнителни изисквания за оборудване към т. 1: а) пълен набор/набори от инструментариум за конвенционална костна и мекотъканна хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, разнообразни костодържатели, длета, шила, елеватори, зъбчати и меки екартьори, ножици, клещи, сонди, протектори, бургии, трион на Gilli, ампутационен нож, чукове и други; б) набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др.; използваните импланти да са регистрирани и разрешени за употреба в страната; в) инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други; г) апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, опреционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други; д) електротермокаутери (по един на операционна маса); е) специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците); препоръчително е масите да са пропускливи за рентгенови лъчи; ж) телевизионна рентгенова уредба с електронно усилване на образа; наличие на двупланов апарат с подвижно С-рамо; препоръчително е наличието на двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции, както и фотопринтер с хартиен и електронен носител на образа; з) препоръчително е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онкохирургия); и) препоръчително е наличието на собствено депо (или бърз достъп до такова) за консервирана костна тъкан.

2.5. Персонал и квалификационни изисквания. Допълнителни изисквания към т. 1:

2.5.1.Клиниката се ръководи от началник клиника - хабилитирано лице, специалист ортопед-травматолог.

2.5.2.Отделение към клиниката (приемно, спешно и др.) се ръководи от началник отделение със специалност по ортопедия и травматология:

2.5.3. Лекарският състав включва лекари-ординатори с призната специалност “Ортопедия и травматология” и лекари без специалност (специализанти), като съотношението им е 50 %:50 %.

2.5.4. Медицински сестри. Старшата сестра е с висше образование по здравни грижи с образователно-квалификационна степен “бакалавър”, организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.

2.5.5. Персоналът на клиниката осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.

2.6. Организацията на работа в клиниката се осъществява съгласно т. 1.

2.7. Диагностични дейности:

2.7.1. Клиниката по ортопедия и травматология е оборудвана или има пряк достъп до специализирана диагностична апаратура за клинично-лабораторни, образни, имунологични, патоморфологични и други из­следвания, както следва: а) клинична и физиологична диагностика:

Рентгенографии на крайниците Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник Рентгенографии на стерноклавикуларната става Рентгенографии на клавикулата Рентгенографии на акромиоклавикуларната става Рентгенографии на скапулата Рентгенографии на раменната става Рентгенографии на хумеруса Рентгенографии на лакетната става Рентгенографии на антебрахиума Рентгенографии на гривнената става Рентгенографии на дланта и пръстите Рентгенографии на таза и долния крайник Рентгенографии на таза Рентгенографии на сакроилиачните стави Рентгенографии на тазобедрените стави Рентгенографии на бедрената кост Рентгенографии на колянната става Рентгенографии на подбедрицата Рентгенографии на глезенната става Рентгенографии на стъпалото и пръстите Рентгенографии на гръбначния стълб Рентгенографии на цервикални прешлени Рентгенографии на торакални прешлени Рентгенографии на лумбални прешлени Рентгенографии на сакрума Рентгенографии на опашните кости Рентгенографии на черепа

2.8. Оперативни намеси:

2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 - 3 асистенти, 2 операционни сестри, санитар, като: а) операторът е лекар със специалност и допълнителна квалификация по профила на операцията (суб­специалност, индивидуално обучение, тематични курсове и др. форми на продължаваща квалификация); б) най-малко единият от асистентите е със спе­циалност; в) осигурен е директен достъп до високоспециализирани консултанти; при показания - интердисциплинарен екип от специалисти в различни сфери на хирургията; г) водещата операционна сестра е с опит и квалификация по профила на операцията.

2.8.2. Списък на извършваните много големи операции: а) ортопедични:

2.8.3. Оперативните намеси се осъществяват съгласно диагностично-лечебните протоколи.

VI. Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология 1. Критериите за качеството на медицинското обслужване са:

4.1. Осъществява се от органите за конрол и управление на лечебното заведение.

4.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.

39457