Решение № 818 от 17 ноември 2023 г. за приемане на Актуализирана секторна пощенска политика на Република България

Държавен вестник Министерски съвет брой: 103, от дата 12.12.2023 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.68 Решение № 818 от 17 ноември 2023 г. за приемане на Актуализирана секторна пощенска политика на Република България РЕШЕНИЕ № 818 ОТ 17 НОЕМВРИ 2023 Г. за приемане на Актуализирана секторна пощенска политика на Република България На основание на чл. 9а от Закона за пощенските услуги МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

Приема Актуализираната секторна пощенска политика на Република България съгласно приложението.

Министър-председател: Николай Денков Главен секретар на Министерския съвет: Ваня Стойнева Приложение АКТУАЛИЗИРАНА СЕКТОРНА ПОЩЕНСКА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ I. Въведение Пощенският сектор има важно икономическо и социално значение в решаването на редица обществени въпроси от съвременния дневен ред на гражданите. Постигането на устойчиво развитие на сектора е възможно само чрез ефективно изпълнение на последователна държавна политика с ясно формулирани цели и мерки за тяхното постигане.

Политиката в пощенския сектор има за цел да осигури предоставянето на надеждни, достъпни и с високо качество пощенски услуги за всички граждани в Република България. Пощенските услуги в целия Европейски съюз (ЕС) са ключов фактор за икономиката и търговията, тъй като допринасят за растежа и устойчивостта. Потребители от отдалечени, селски и труднодостъпни райони разчитат на пощенските услуги, за да бъдат свързани и да се насърчава териториалното, социалното и икономическото сближаване.

Политиката в областта на пощенските услуги се базира на натрупаната практика, прилагането на действащата правна рамка и отразява тенденциите в бъдещите политики на ЕС, като включва конкретни мерки за подобряване на действащата нормативна уредба и във възможно най-голяма степен намаляване на административната тежест, насочени към стимулиране на развитието на сектора, устойчив икономически растеж и заетост.

Обществените отношения, свързани с предоставянето на пощенски услуги в България – управление, регулиране, контрол, се уреждат от Закона за пощенските услуги и предвидените в него подзаконови актове. Законът за пощенските услуги е хармонизиран с правната рамка на Европейския съюз в областта на пощенските услуги и с актовете на Всемирния пощенски съюз.

Чрез нормативната уредба е уредено необходимото за един конкурентен пазар ясно разделение на функциите на органа, определящ политиката в областта на пощенските услуги, от тези на националния регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). За целите на регулирането на КРС са предоставени правомощия за самостоятелно приемане на подзаконови актове. Уредени са правата и задълженията на пощенските оператори, като са премахнати законодателните бариери и са създадени условия за свободното извършване на услугите и навлизането на нови участници на пазара.

Глобалните процеси през последните години, съпътствани с някои форсмажорни обстоятелства, допълнително подчертаха важната роля на пощенския сектор. Независимо от обстоятелствата, пощенските оператори не спряха своите доставки и услуги за клиентите си. Операторите предоставяха качествени услуги на достъпна цена, доставяха продукти, медицинско оборудване и консумативи и осигуряваха финансови услуги за гражданите. Мрежите на пощенските оператори, не само в нашата страна, а и по целия свят, формират най-голямата физическа мрежа, чрез която може да се достигне до всяка точка на света, до всеки потребител. Пощенският сектор затвърди ролята си като основен инструмент за свързване на хората, а пощенските мрежи винаги са били основен фактор при справяне с природни бедствия или други извънредни ситуации.

Секторната пощенска политика определя насоките за развитие на пощенския сектор в Република България и се актуализира при настъпване на съществени изменения в законодателството на Европейския съюз в областта на пощенските услуги и/или в актовете на Всемирния пощенски съюз, както и при необходимост, възникнала от промени в обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги. Настоящият документ отчита натрупаната практика в процеса на изпълнение на политиката за предходния период и прилагането на действащото законодателство.

Актуализирането на Секторната пощенска политика е насочено към:

•отразяване на новите тенденции в политиката на Европейския съюз и на Всемирния пощенски съюз в областта на пощенските услуги;

•осъвременяване на приоритетите, свързани с провеждането на държавната политика и регулирането на пощенския сектор в съответствие с актуалните европейски и световни изисквания в тази област;

•поддържане на устойчивото и непрекъсваемото предоставяне на универсалната пощенска услуга в условията на напълно конкурентен пазар на пощенски услуги;

•необходимостта от създаване на условия за предоставяне на съвременни ефективни и качествени пощенски услуги, съответстващи на новите пазарни реалности.

При актуализирането на Секторната политика са взети предвид и следните основни документи:

•Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряване на качеството на услугата, Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение и допълнение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция и Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността;

•Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки;

•Доклади, проучвания, препоръки и други документи на Европейския съюз относно състоянието на пощенския сектор и тенденции за бъдещо развитие;

•Световната пощенска стратегия, приета от 27 Конгрес на Всемирния пощенски съюз през 2021 г.;

•Актовете и резолюциите на Всемирния пощенски съюз, приети съответно на 26 конгрес през 2016 г., Втория извънреден конгрес през 2018 г., Третия извънреден конгрес през 2019 г. и 27 Конгрес през 2021 г.;

•Законът за пощенските услуги и другите закони, имащи отношение към пощенския сектор.

Актуализираната секторна пощенска политика на Република България е изготвена в изпълнение на чл. 9а, ал. 2 от Закона за пощенските услуги.

II. Цел, дейности и очаквани резултати 1. Цел Стратегическата цел на Секторната пощенска политика e осигуряване на устойчиво развитие на националния пощенски сектор чрез създаване на условия за функциониране на икономически стабилен и конкурентен пазар на пощенски услуги и предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги за обществото в съответствие с европейските и световните изисквания.

За осъществяването на тази цел е необходимо:

•прилагане на европейските и на световните изисквания, свързани с предоставянето на пощенски услуги, включително като гарант за извършването на универсалната пощенска услуга, като услуга от общ икономически интерес;

•осъществяване и усъвършенстване на взаимодействието и координацията между държавните институции, пощенските оператори и потребителите на пощенски услуги, както и с други организации, имащи отношение със сектора;

•диалог и сътрудничество между участниците на пощенския пазар;

•насърчаване на сътрудничеството с европейските и световните институции и организации, работещи в областта на пощенските услуги;

•защитата на интересите на потребителите чрез гарантиране на достъпа им до пощенски услуги и възможност за избор на доставчик на пощенска услуга;

•създаване на условия за: осигуряване на свързаност, широка достъпност и генериране на максимални ползи по отношение на избора на доставчик, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция; поддържане на сигурността на мрежите и услугите; осигуряване на високо ниво на защита на крайните ползватели, като се вземат предвид нуждите на специфични социални групи, като хората с увреждания, възрастните хора и хората със специални социални потребности.

2.Дейности Основните дейности за постигане на стратегическата цел са:

•провеждане на ефективно държавно управление, регулация и контрол в сектора;

•усъвършенстване на нормативната уредба въз основа на развитието на пазара и навлизащите нови тенденции, както и отчитане на промените в европейското и световното законодателство в областта на пощенските услуги;

•извършване на преглед и актуализиране на разпоредбите на Закона за пощенските услуги относно тяхното съответствие с промените на пазара на пощенските услуги;

•насърчаване на конкуренцията в условията на либерализиран пазар на пощенските услуги;

•развитие, модернизация и ефективност на пощенските мрежи;

•осигуряване и съхранение на достъпна, надеждна и ефективна универсална пощенска услуга;

•модернизиране на конвенционалните пощенски услуги чрез внедряване на нови технологии, предоставяне на нови комбинирани продукти и оптимизиране на съществуващите процеси и дейности, в т.ч. финансови услуги;

•интегриране на пощенските услуги в трансграничната електронна търговия;

•защита на правата на потребителите, гарантиране на техния равнопоставен достъп до предоставяните пощенски услуги и до информацията за техните характеристики;

•създаване на условия за подобряване на пощенската сигурност;

•оптимизиране и осъвременяване на дейностите в областта на маркоиздаването и маркосъхранението;

•изпълнение на задълженията в областта на пощенските услуги, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, във Всемирния пощенски съюз и в други международни организации.

3.Очаквани резултати

•дългосрочна жизнеспособност на пощенския сектор;

•усъвършенствана нормативна уредба, хармонизирана с правото на Европейския съюз за пощенския сектор и с актовете на Всемирния пощенски съюз;

•икономически стабилен пазар на пощенски услуги;

•лоялна конкуренция между пощенските оператори;

•равнопоставеност на участниците на пазара на пощенските услуги;

•модерни и ефективни пощенски мрежи, отговарящи на европейските и на световните изисквания;

•устойчиво предоставяне на универсалната пощенска услуга и гарантиран равнопоставен достъп на потребителите до тази услуга на територията на цялата страна и на достъпни цени;

•съвременни, качествени и разнообразни пощенски услуги, включително развитие на услугите по доставка на стоки, закупени онлайн, като пощенски пратки, и ориентирано към потребителите пощенско обслужване;

•разширяване на възможностите на потребителите за избор на доставчик на пощенски услуги;

•насърчаване на инвестициите в пощенския сектор;

•задоволяване на съвременните нужди на потребителите на пощенски услуги и на филателните колекционери от пощенски марки и пощенски продукти.

III. Развитие на правната и регулаторната рамка 1. Нормативна уредба 1.1. Развитие на нормативната уредба в ЕС Нормативната уредба, която регулира пощенските услуги, съществува вече 25 години. Целта на първата Директива за пощенските услуги (Директива 97/67/ЕО) от 1997 г. беше да се осигури хармонизиране на националните задължения за предоставяне на универсална услуга, като се въвежда постепенно конкуренция в сектора, по-специално в сегмента на писмовните пратки, традиционно запазени за националните пощенски оператори. Директивата беше изменена през 2002 г., за да се позволи по-нататъшното отваряне на пазара, и отново през 2008 г. с оглед на пълното либерализиране на пазара. Пощенският пазар в ЕС е напълно либерализиран, считано от 1 януари 2014 г. С изключение на тези две изменения на Директивата и приетия през 2018 г. Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, уредбата за пощенските услуги не е изменяна съществено от 1997 г.

Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, поръчани онлайн беше приет в контекста на Стратегията за цифровия единен пазар на ЕС. Регламентът надгражда и допълва правилата относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, предвидени в Директивата за пощенските услуги. Неговите цели подкрепят по-широките цели на единния цифров пазар, а именно нарастване на трансграничната електронна търговия и засилване на цифровото приобщаване. Регламентът е насочен към регулаторния надзор при услугите за колетни пратки и към предоставянето на информация за потребителите относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки.

Заключенията на Комисията, които се съдържат в Доклада за прилагането на Регламента, са, че той е изпълнил основната си цел, а именно повишаване на прозрачността на тарифите за единични пощенски пратки и последователен регулаторен надзор на пазарите за доставка на колетни пратки. Държавите – членки на ЕС, националните регулаторни органи и доставчиците на колетни пратки изпълняват задълженията си, произтичащи от Регламента. Комисията счита, че е необходимо повече време и провеждането на допълнителни проучвания, за да се оценяват ефектите от прилагането на Регламента.

Заключенията на Комисията, които се съдържат в Докладите по прилагането на Пощенската директива, са, че Директивата е все още актуална и е изпълнила основната си цел, а именно пълното изграждане на вътрешен пазар в Общността, отворен за конкуренция. Гарантирано е предоставянето на универсалната пощенска услуга за всички потребители, независимо от географското им местоположение, с определено качество и на достъпни цени. Въпреки промените в пазарния контекст Директивата е успяла да осигури на гражданите и предприятията в ЕС базови пощенски услуги. Основният извод е, че поддържането на универсална услуга за всички граждани на ЕС е оправдано въпреки намаляващите ползи от нея за обществото, резултат от цифровизацията и електронната търговия.

Настоящата Директива обаче не разглежда въпросите, които са актуални през последните години, а именно цифровизацията, електронната търговия и промените в нагласите на потребителите. В последните години пазарът на пощенски услуги в ЕС претърпя значителна промяна, силно повлияна от технологичните иновации. Следва да се отбележи, че става все по-трудно изпълнението на задължението на доставяне на пощенски пратки на територията на цялата страна не по-малко от пет работни дни в седмицата, при достъпни цени. Това е обусловено основно от постоянно спадащите обеми в сегмента на традиционните пощенски услуги и ръста на куриерските услуги.

Конкретно относно оценката на Директивата Комисията констатира, че е необходимо известно адаптиране, за да се гарантира, че пощенските оператори и потребителите могат да се възползват в пълна степен от технологичното развитие, иновациите и електронната търговия, като същевременно продължава да се гарантира предоставянето на достъпна и качествена универсална услуга. Държавите – членки на ЕС, имат възможност да адаптират правната си рамка към своите национални особености и да предоставят услуга съобразно нуждите на потребителите в собствената си страна.

Оценката се базира на следните аргументи:

•Предоставянето на универсална услуга става все по-скъпо за сметка на намаляващата полза за обществото от нея;

•Необходимо е постигане на ефективна конкуренция в сегмента на кореспондентските пратки;

•Установено е недостатъчното прилагане на стандартите в областта, което може да доведе до проблеми при оперативната съвместимост между пощенските оператори.

В тази връзка Комисията препоръчва да се проучи допълнително потенциалното адаптиране на правната рамка по начин, който да позволи на пощенските услуги да изпълняват своята първостепенна роля в Европейския съюз.

През 2023 г. се подготвя договор за възлагане на консултант за изготвянето на анализ на перспективите пред пощенския сектор в бъдеще с отчитане на пазарните тенденции. За разлика от предишните проучвания на Комисията, които са с акцент върху изпълнението на Пощенската директива, новото проучване ще е за бъдещето. Следва да е готово през пролетта – лятото на 2024 г. Въз основа на резултатите, ако е подходящо, ЕК ще представи законодателно предложение за преразглеждане на Пощенската директива.

1.2. Развитие на нормативната уредба на ниво Всемирен пощенски съюз Всемирният пощенски съюз (ВПС) е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В рамките на ВПС взаимоотношенията между 192-те страни членки се уреждат чрез актовете на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който съгласно разпоредбите на Устава е върховен орган на ВПС. Приетите от конгреса актове на ВПС се подписват от пълномощните представители на страните членки, след което се ратифицират, приемат или одобряват в най-кратки срокове съобразно конституционните правила на подписалите ги страни.

Чрез ратифицирането на актовете след всеки конгрес Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с тяхното прилагане, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на пощенския оператор, който съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги е длъжен да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Република България, обнародвани са и са влезли в сила. С измененията в актовете се постига усъвършенстване на международната регламентация на основните пощенски услуги, включително на универсалната пощенска услуга, като услуга от общ икономически интерес, предоставяна задължително на територията на всички страни – членки на ВПС.

След 2015 г. се проведоха 26 конгрес на ВПС през 2016 г., Втори извънреден конгрес през 2018 г., Трети извънреден конгрес през 2019 г. и 27 конгрес през 2021 г.

На двата редовни конгреса през 2016 г. и 2021 г., в качеството си на върховен орган, конгресът разгледа и взе решения по всички важни теми, свързани с развитието на международните пощенски услуги, като секторна политика, регулиране и експлоатация. Бяха обсъдени и приети Световните пощенски стратегии, съответно от Истанбул 2017 – 2020 и Абиджан 2021 – 2025, които съдържат главните насоки за развитието на международните пощенски услуги в четиригодишния период между два конгреса.

В рамките на извънредните конгреси бяха реформирани съответно през 2018 г. системата за вноските на страните членки към редовния бюджет на организацията и през 2019 г. системата за крайните такси за възнаграждения между избраните пощенски оператори.

1.3. Развитие на националната правна рамка В периода от 2017 г. до момента са приети следните нормативни актове:

•Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 53 от 2019 г.). Създадена беше изцяло нова правна уредба с цел осигуряване на изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки на национално ниво. Прецизираха се и разпоредби, свързани с условията на европейската рамка за държавните помощи за услуги от общ икономически интерес. Променен беше моделът на компенсиране на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга.

•Закон за ратифициране на актовете на 26 конгрес на ВПС (ДВ, бр. 18 от 2018 г.). Чрез приемането на актовете от 26 конгрес се постигна усъвършенстване на международната регламентация на базовите пощенски услуги, включително на универсалната пощенска услуга, като услуга от общ икономически интерес, в съответствие със съвременните европейски и световни изисквания.

•Закон за ратифициране на актовете от Втория извънреден конгрес на ВПС (ДВ, бр. 41 от 2019 г.). Постигна се подобряване на вътрешната организация на работата на ВПС, укрепи се статутът на Съюза като междуправителствена агенция в областта на пощенските услуги, оптимизира се функцията на основните му ръководни органи, въведоха се допълнителни разпоредби в системата за задължителните вноски на страните членки към бюджета на ВПС.

•Закон за ратифициране на актовете на Третия извънреден конгрес на ВПС (ДВ, бр. 65 от 2020 г.). Постигна се усъвършенстване на международната регламентация на базовите пощенски услуги в частта, касаеща разплащанията между избраните оператори на страните – членки на организацията, т.нар. крайни такси, за пратките с формат Е. Приетите разпоредби в актовете относно новата система за крайни такси не водят до твърде висок ръст на разходите, което би представлявало бариера пред търговията, би имало негативен ефект върху международния пощенски трафик като цяло и би поставило в крайно неблагоприятна позиция малките и слабо развити държави по отношение на изходящия им трафик.

•Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 1.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност (ДВ, бр. 78 от 2019 г.). Чрез приетите изменения и допълнения в наредбата се постигна усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на съответствието на вътрешните документи и процедури на операторите за осигуряване на сигурността на пощенския трафик с действащата нормативна уредба. Нормативният акт се приведе в съответствие с действащото към момента законодателство, касаещо задълженията на икономическите оператори по отношение на превенцията на изпирането на пари чрез финансовата система и на финансирането на тероризма. Доразвиха се текстове относно мерките за защита на пощенския трафик, както и за недопускане в пощенските пратки на забранени за поставяне предмети и вещества и се усъвършенстваха разпоредби, касаещи правомощията на компетентните органи за наблюдение и контрол върху пощенските пратки.

•Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 7.12.2006 г. за условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати и за изваждане от употреба на пощенски марки (ДВ, бр. 64 от 2019 г.). Основното изменение на наредбата се изготви във връзка с изменението и допълнението на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (ДВ, бр. 27 от 2019 г.), с което е отменена т. 4 на чл. 2, ал. 1. Съгласно тази промяна пощенските марки и пощенските продукти не попадат в категорията „ценни книжа“ и отпада изискването контролът по отпечатването им да се осъществява от министъра на финансите. Този контрол вече се осъществява от главния изпълнителен директор на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга.

2.Държавна политика в областта на пощенските услуги Основните приоритети, свързани с провеждането на държавната политика в областта на пощенските услуги, са:

•актуализиране на Секторната пощенска политика при настъпване на съществени изменения в европейското законодателство в областта на пощенските услуги, както и при необходимост, възникнала от промени, свързани с извършването и предоставянето на пощенски услуги;

•усъвършенстване на нормативната уредба въз основа на постигнатите резултати в процеса на прилагане и на промените, настъпили в европейската и в световната политика, и регламентация в пощенския сектор;

•насърчаване на конкуренцията в условията на либерализиран пазар на пощенските услуги чрез спазване на правилата за лоялна конкуренция при търсенето и предлагането на пазара на традиционни и иновативни пощенски услуги и подобряване на оперативната съвместимост на националната и на международните пощенски мрежи;

•стимулиране на предоставянето на ефективни трансгранични пощенски услуги като инструмент за достъп до нарастващия потенциал на електронната търговия и подобряване на оперативната съвместимост между дейностите по предоставяне на услугата за колетните пратки;

•реализация на проекти, свързани с развитието на пощенските услуги относно подобряване на качеството на услугата, на логистиката по доставките, развитието на услугите чрез интегрирането им в електронната търговия, подобряване на системите за разплащания между избраните пощенски оператори и др.;

•продължаване на процеса на хармонизиране на националните пощенски стандарти с европейските и световните стандарти;

•усъвършенстване на условията и реда за използване на пощенските мрежи и извършване на пощенски услуги при бедствия и при въвеждане на режим „военно положение“, режим „положение на война“ или режим „извънредно положение“;

•издаване, пускане, изваждане от употреба и съхраняване на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати;

•развитие на международното сътрудничество в областта на пощенските услуги чрез изпълнение на задълженията и упражняване на правата на Република България, произтичащи от членството й в Европейския съюз, във Всемирния пощенски съюз и в други международни организации.

3.Регулиране на пощенските услуги С оглед на развитието на пощенския сектор и променените нужди на потребителите, възникнали от електронната заменяемост на услугите и електронната търговия, специализираните регулаторни органи в областта на пощенските услуги в Европейския съюз работят в изпълнение на следните цели:

•Преразглеждане на пощенския сектор и неговата регулаторна рамка в светлината на екологичната устойчивост и дигитализацията;

•Насърчаване на конкурентен единен пазар на ЕС в контекста на нарастващите доставки в електронната търговия;

•Овластяване на крайните потребители и осигуряване на ориентирана към потребителя универсална услуга, която да предоставя възможност за информиран избор при предоставянето на пощенски услуги в условията на новите бизнес модели, свързани с електронната търговия и онлайн платформите.

Регулирането на пощенските услуги в Република България се изпълнява от независим регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Основните приоритети на КРС в областта на регулирането на пощенските услуги са:

•Осигуряване на ефективна и ориентирана към бъдещето регулаторна среда;

•Насърчаване на устойчив конкурентен пазар и защита на потребителите на пощенски услуги;

•Мониторинг на пазара и осигуряване на подходящо ниво на прозрачност.

Комисията за регулиране на съобщенията изпълнява приоритетите си, като:

•разработва и актуализира подзаконовите нормативни актове за пощенските услуги в случаите, предвидени от Закона за пощенските услуги, и създаване на условия за тяхното прилагане;

•осигурява справедливи пазарни условия за постигане на лоялна конкуренция между пощенските оператори;

•защитава правата на потребителите на пощенски услуги;

•анализира пазара на пощенските услуги – състояние и перспективи за развитие, състояние на конкуренцията в областта на пощенските услуги;

•анализира обхвата на универсалната пощенска услуга и на степента на удовлетвореност на потребителите от нейното предоставяне;

•извършва одит на документите, свързани с изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга;

•определя размера на нетните разходи и наличието на несправедлива финансова от извършване на универсалната пощенска услуга тежест;

•осъществява контрол върху изпълнението на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга;

•приема система за образуване на пощенските кодове на мрежата на задължения пощенски оператор „Български пощи“ – ЕАД, с цел точно идентифициране на местоположението на ползвателите на пощенски услуги;

•повишава ефективността на регулаторната дейност, свързана с прилагане на приетата позиция, относно критериите за определяне на онлайн платформите като пощенски оператори.

КРС изпълнява приоритетите на национално и европейско ниво, съответстващи на динамично развиващия се пощенски сектор, продиктувани от глобалната цифровизация, промяната в потребителските нагласи, развитието на електронните услуги и навлизане на онлайн платформите като участници на пощенския пазар.

КРС поддържа и развива партньорски взаимоотношения в процеса на въвеждане и прилагане на регулаторни политики и практики и участва в работата на международни, европейски и регионални организации в областта на пощенските услуги.

IV. Пазар на пощенските услуги Пощенският сектор се променя с огромен интензитет и в този аспект е необходимо регулаторната рамка да бъде достатъчно гъвкава, за да се справи с бъдещите предизвикателства в сектора, като се вземат предвид националните специфики и навлизането на нови участници в този пазарен сегмент.

Тенденцията от последните години за цифрова трансформация на всяка сфера от обществения живот дава съществено отражение върху пощенския сектор. Основен фактор за развитието на сектора е електронната търговия. Цифровизацията и автоматизацията заедно с иновациите в крайните устройства стимулират електронната търговия и доставката на пратки, генерирани от нея, до крайните потребители. Променените потребителски нагласи създават нови бизнес модели – онлайн платформи, които комбинират технологичните решения с куриерски услуги. В тази връзка е необходимо да се осигури равнопоставеност и справедливи конкурентни условия между различните участници, извършващи доставка на пощенски пратки, генерирани от онлайн търговия, както и да се повиши прозрачността по отношение на цените и условията на доставка на пощенски пратки за крайните потребители.

Новите пазарни реалности, които разкрива онлайн търговията за пощенските оператори, са свързани най-вече с доставката на пратки, като за ефективна реализация в тази пазарна ниша пощенските оператори следва да насочат усилията си във:

•Произтичащите промени от дигитализацията на пощенския сектор;

•Ефекта от навлизането на онлайн платформите и новите бизнес модели;

•Зелената сделка на ЕС, насочена към климатична неутралност в пощенския сектор;

•Необходимостта от преглед на европейската регулаторна рамка и адаптирането й с новите аспекти, оказващи влияние върху пощенския сектор;

•Развитие на инфраструктура и на предлаганите услуги с цел подобряване на доставката на пощенски пратки за доставка;

•Осигуряване на най-изгодни логистични решения за потребителите;

•Внедряване на нови технологии и софтуерни решения за приемане и обработване на пратки;

•Прилагане на иновации в сектора, заимстван от добрите европейски и световни практики в сектора.

Променените потребителски нагласи и електронната взаимозаменяемост на традиционните пощенски услуги доведоха до спад в търсенето на пратки от обхвата на универсалната пощенска услуга през последните години.

Очертаха се няколко тенденции на пазара на пощенски услуги:

•Увеличаване на участниците на пощенския пазар в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги;

•Ръст в броя и приходите от куриерски услуги, генерирани от електронната търговия;

•Свиване на предоставяните услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга.

Тези тенденции изискват прилагането на нов подход при формулиране на бъдещите политики за развитие на сектора.

Вземайки предвид социалната функция на универсалната пощенска услуга, от една страна, и необходимостта от адаптиране на услугите към новите реалности, както и от подобряване на качеството на пощенските услуги, от друга страна, се налага предприемането на дейности, които да анализират:

•Необходимостта от промяна в обхвата на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга от историческия пощенски оператор „Български пощи“ – ЕАД;

•Начин и срок на възлагане на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга;

•Оптимален механизъм за финансиране на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга;

•Модернизация на предоставяните услуги, свързани с проследяване на пратките, локализиране на получателите до физически адрес, инвестиции в технически средства в цялостния процес на предоставяне на пощенски услуги;

•Законодателни промени, които да кореспондират с променените потребителски нагласи и да създадат предпоставки за развитие на пощенските услуги по посока на тяхната ефективност, модернизация и конкурентоспособност.

Извършването на подробен анализ ще предостави информация доколко обхватът на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга в България е достатъчно гъвкав, за да отговори на променените нужди на потребителите и да се работи по посока проектиране на такава законодателна и регулаторна рамка, която да може да осигури предоставянето на качествени, ефективни, модерни пощенски услуги, които да бъдат адаптирани към съвременните изисквания на потребителите.

V. Пощенски мрежи Състоянието и развитието на пощенските мрежи като система на организация и съвкупност от средства за извършване и предоставяне на пощенски услуги е от решаващо значение за предоставяне на съвременни и качествени пощенски услуги, за постигане на високо ниво на пощенската сигурност, за поддържане на ефективна конкуренция, за подобряване на инвестиционния климат в пощенския сектор и за осигуряване достъпа на потребителите до пощенските услуги. Пощенските мрежи, особено в отдалечените и слабо населените райони, играят важна роля за поддържане на сближаване от социална гледна точка и от гледна точка на трудова заетост. Развитието на модерна и ефективна пощенска мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, отговаряща на европейските и световните изисквания, е и съществено условие за пълноценното й включване и взаимодействие с международната пощенска мрежа.

Развитието и модернизирането на пощенските мрежи в Република България в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги ще се осъществява чрез:

•изграждане и функциониране на модерни и ефективни пощенски мрежи посредством въвеждане и прилагане на нови схеми за организиране, управление и оптимизиране на дейностите по обслужване на потребителите чрез внедряване на съвременни технологии;

•усъвършенстване на организацията, свързана с гарантиране на пощенската сигурност, и модернизиране на използваните технически средства;

•поддържане и обновяване на транспортните средства;

•осигуряване на инвестиционен ресурс чрез стимулиране и привличане на частни инвестиции, публично-частно финансиране, средства, осигурени от Фонда на Всемирния пощенски съюз за подобряване на качеството на услугите, предоставяни от задължения пощенски оператор, и др.;

•ограничаване на вредните влияния върху околната среда посредством:

•инвестиране в енергийно ефективно ИТ оборудване, както и в енергийно ефективно оборудване на сградите, в които се помещават пощенските служби;

•поддържане на транспортния парк и поетапното му обновяване с транспортни средства, работещи без излишен разход на енергия;

•ограничаване на консумацията на хартия с преминаване към електронно обработване на пощенската документация.

VI. Устойчиво развитие на пощенските услуги Държавната политика в пощенския сектор има за цел да осигури предоставянето на надеждни, достъпни и с високо качество пощенски услуги за всички граждани в Република България. Държавата гарантира предоставянето на универсалната пощенска услуга (УПУ) и по този начин осигурява достъп до пощенско обслужване за хората от най-отдалечените, труднодостъпни или рядко населени райони в страната. Държавната подкрепа за гарантиране на универсалната пощенска услуга като предпоставка за социално приобщаване е от особено значение.

Основен двигател за ръст в предоставянето на пощенските услуги в последните години е електронната търговия и в частност – куриерските услуги. Тенденциите в развитието на пазара на пощенски услуги на европейско ниво са относими и към българския пощенски пазар. Цифровата трансформация оказва влияние и върху пощенския сектор. От една страна, е налице промяна в нагласите на потребителите, като в резултат на електронната взаимозаменяемост намалява търсенето на пратки от обхвата на УПУ. От друга страна, цифровизацията и автоматизацията заедно с иновациите стимулират електронната търговия и предлагането на разнообразни методи за доставка на пощенски пратки.

Пощенските услуги в последните години са все по-малко ориентирани към подателя и повече към получателя. Фокусът е върху нуждите на получателя, тъй като за покупки чрез електронна търговия получателят е този, който поръчва продукта. Освен това получателите на пощенски пратки влияят все повече на процеса на доставка в сравнение с традиционните пощенски услуги, където изпращачът обикновено определя условията за доставка.

На фона на тези тенденции в краткосрочен и средносрочен план следва да продължи да бъде гарантирано предоставянето на универсалната пощенска услуга като услуга от общ икономически интерес. По този начин ще бъдат защитени интересите на най-уязвимите социални групи на обществото. Електронната търговия се очаква да бъде един от основните стълбове за развитие на сектора и в следващото десетилетие, а пратките, поръчани онлайн и доставени чрез куриерски услуги, ще продължат да генерират съществена част от приходите на пощенските оператори. Държавата ще има за задача да осигури баланса между предоставянето на УПУ и модернизирането на сектора в съответствие със съвременните изисквания, включително и актуализиране на понятията за видовете пощенски услуги, техните характеристики и начина им на предоставяне.

Към настоящия момент националните пощенски услуги са: универсална пощенска услуга, услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга, и неуниверсални пощенски услуги, като тази категоризация е в зависимост от характеристиките и изискванията за извършване на услугите, както и от условията за тяхното предоставяне.

1.Универсална пощенска услуга Един от основните приоритети на държавата в пощенския сектор е осигуряването на достъпна, надеждна и ефективна универсална пощенска услуга чрез прилагане на допустимите механизми за гарантиране на нейното предоставяне в дългосрочен план и подобряване на качеството й, което ще бъде от полза на потребителите на територията на цялата страна. Основната концепция на универсалната пощенска услуга е да се гарантира висококачествено обслужване за всички потребители на достъпни цени. Универсална услуга е икономически, правен и бизнес термин, използван най-вече в регулирани сектори, който се позовава на практиката за предоставяне на услуги на базово ниво на всеки гражданин на страната. Универсалната пощенска услуга е услуга от общ икономически интерес. Услугите от общ икономически интерес са икономически дейности, даващи резултати от полза за цялото общество, които без публична намеса не биха били предоставени от пазара или биха били предоставени при различни условия по отношение на обективното качество, безопасността, достъпността, равното третиране или универсалния достъп.

В българското законодателство са въведени разпоредбите на Пощенската директива 1 , като по-специално се акцентира върху осигуряването на достъп до основни пощенски услуги на населението независимо от географското местоположение. Осигуряването на достъп до основни пощенски услуги на гражданите се гарантира чрез възлагане от държавите – членки на Европейския съюз, на задължението за извършване на УПУ. _______________ 1 Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността.

Обхватът, изискванията и условията за предоставяне на тази услуга са регламентирани в Закона за пощенските услуги. „Български пощи“ – ЕАД, е пощенският оператор, на който държавата със Закона за пощенските услуги е възложила задължението за предоставяне на УПУ за срок от 15 години, считано от 30.12.2010 г., на територията на цялата страна, включително в труднодостъпни и слабо населени райони, с определено качество и на достъпни цени.

Дружеството получава компенсация от държавния бюджет за нетните разходи, произтичащи от извършването на УПУ. Компенсирането се извършва при спазване на изискванията на Решение 2012/21/ЕС 2 . Размерът на компенсацията се определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

С цел коректното изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга пощенският оператор със задължение за извършването й трябва да продължи да прилага хармонизирана с европейските изисквания система за разпределение на разходите по видове услуги и дейности.

В съответствие с изискванията на Пощенската директива и в изпълнение на чл. 17, ал. 2 от Закона за пощенските услуги през 2025 г. предстои регулаторният орган да изготви доклад относно изпълнението на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга от „Български пощи“ – ЕАД. През същата година изтича и законовият срок на възложеното задължение. Държавата ще предприеме необходимите действия по възлагане на задължение за следващ период от време с оглед предоставянето на универсалната услуга без прекъсване, при спазване на изискванията за изпълнението й, в дългосрочен план. _____________ 2 Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на УОИИ (OB, L 7 от 11 януари 2012 г.).

Обхватът на УПУ в България не е променян от началото на възлагането на задължението за извършване на услугата. На европейско ниво в последните години също се провеждат дискусии по отношение на обхвата й, с оглед на намаляващите обеми на кореспондентските пратки поради електронното заместване и тежестта, която понасят операторите с наложено задължение.

В последните години се извършиха проучвания относно областите, които да бъдат преразгледани, като се откроиха следните основни направления:

•преразглеждане на обхвата на универсалната пощенска услуга, както е дефиниран в момента;

•ревизия на нормативите за доставяне, в т.ч. и честотата на доставките;

•евентуално предефиниране на настоящите определения за „писма“ и „колети“ и замяната им с „документи“ и „стоки“;

•интегрирането на електронната търговия, като основен стълб за развитието на пощенския сектор в дългосрочен план, с конвенционалните пощенски услуги.

2.Услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга Едно от основните направления в измененията на Закона за пощенските услуги, извършени през 2010 г. във връзка с хармонизирането му с Директива 2008/6/ЕО, беше ясното разграничаване на универсалната пощенска услуга като услуга от общ икономически интерес с присъщите за нея специфики от услугите, попадащи в нейния обхват, прецизно дефиниране на съдържанието им с акцент върху различията в характеристиките на тяхното предоставяне. Пощенските услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги, които от гледна точка на потребителите могат да се разглеждат като взаимозаменяеми в достатъчна степен с отделни услуги от универсалната пощенска услуга, но от гледна точка на характеристиките им и изискванията за извършване и предоставяне те не са универсална пощенска услуга.

В процеса на прилагането на тези законодателни промени се установи, че разликите в двата типа услуги са трудно доловими както от пощенските оператори, така и от потребителите на пощенски услуги.

С промените в Закона за пощенските услуги от 2019 г. се включиха изменения, свързани с разграничаването на универсалната пощенска услуга от услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, с цел избягване на неправилното тълкуване на двете понятия. Постигна се улесняване на правоприлагането чрез конкретизиране на съдържанието на понятията „универсална пощенска услуга“, като пакет от основни пощенски услуги, и „услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга“.

Универсалната пощенска услуга и услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са услуги с различни характеристики, задоволяващи различни обществени потребности. Пощенските оператори, които предоставят услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, не са обвързани с условията, при които следва да се предоставя универсалната пощенска услуга, а именно със задължението за непрекъснато предоставяне на услугата с определено качество, на територията на цялата страна и на цени, достъпни за всички потребители. Пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, са свободни да избират къде и кои услуги, попадащи в обхвата на универсалната пощенска услуга, да предоставят, каква мрежа и с какво териториално покритие да поддържат и какви срокове за доставяне на пощенските пратки да спазват. За тези пощенски оператори няма специални изисквания, свързани с останалите елементи (характеристики) на извършването и предоставянето на универсалната пощенска услуга, в т.ч. гъстота на точките на достъп до пощенската мрежа, качеството на услугата, достъпност и регулиране на цените.

Тези услуги се предлагат в напълно конкурентна среда, без ограничения към пощенските оператори по отношение на видовете предоставяни услуги и изисквания за териториално покритие, цени и други.

Тези услуги могат да се извършват от всеки пощенски оператор, който е получил индивидуална лицензия, по ред, определен от Закона за пощенските услуги.

3.Неуниверсални пощенски услуги Неуниверсалните пощенски услуги (НПУ) са вътрешни и международни пощенски услуги, съдържанието на които и начините на тяхното извършване и предоставяне се обуславят от търсенето и предлагането, извършват се в напълно конкурентна среда и на пазарен принцип. Съобразно характеристиките си те се различават от универсалната пощенска услуга като пакет от основни услуги и от услугите, попадащи в нейния обхват.

Към тези услуги са и всички видове пощенски услуги, които са развити и ще се развиват в резултат от навлизането на новите информационни и комуникационни технологии в сектора. Този вид пощенски услуги се извършват след подаване на писмено уведомление до Комисията за регулиране на съобщенията.

През последните години сегмента на НПУ продължи развитието си в посока цифровизация и оптимизиране на оперативните процеси, свързани с доставянето на пратки, генерирани от електронната търговия, като ефекта от пандемията единствено ускори този процес. Куриерските услуги изпреварват по ползваемост почти всички услуги от обхвата на УПУ, с изключение на услугата „малки пакети до 2 кг“.

Интегрирането на физическата и онлайн търговията създаде нови бизнес модели като онлайн платформите, които успешно съчетават високите технологии и сътрудничество с множество пощенски оператори. Куриерската услуга е предпочитана, предвид факта, че тя предлага по-високо качество, бързина и надеждност.

По отношение на сегмента НПУ се наблюдават следните тенденции:

•Ръст в общия обем на приходите от НПУ, което се дължи основно на нарастването на реализираните приходи от куриерски услуги;

•Основен двигател за развитието на куриерските услуги е електронната търговия, в резултат на което се наблюдава ръст в броя на куриерските пратки (за страната и за/от чужбина);

•Ръст в броя и приходите от пощенските парични преводи;

•Навлизане на нови участници в сегмента, ситуирани като онлайн платформи, които комбинират технологичните решения на онлайн платформите със стандартните куриерски услуги.

С оглед на възможността за въвеждане на нови и модерни услуги в обхвата на НПУ, както и за намирането на гъвкави логистични решения за тяхното предоставяне, се очаква тези услуги да продължат да генерират нарастващи обеми и приходи и да заемат все по-голям дял на пазара на пощенските услуги.

VII. Защита на правата на потребителите Защитата на правата на потребителите е съществено условие за функционирането на пазар на пощенски услуги, в който потребителите ще могат да направят информиран избор в условията на конкурентна среда. Пазарните сили в един либерализиран пазар, какъвто е националният пазар на пощенски услуги, дават възможност за по-добро разпределение на ресурсите и по-голяма ефективност в предлагането на услугите, като главният печеливш в случая е потребителят, който получава по-добро качество и пощенско обслужване, ориентирано към неговите нарастващи потребности.

Внедряването на нови технологии с цел модернизиране на традиционните пощенски услуги и въвеждането на нови услуги, както и повишаването на тяхното качество, ще бъдат гаранция за повишаване доверието на потребителите.

С цел ефективна защита на правата на потребителите в нормативната уредба за сектора е подходящо да бъдат разграничени правата и задълженията на видовете потребители – крайни потребители и потребители на едро, както и условията и редът за предоставяне на пощенски услуги на съответните потребители.

Крайните потребители са тези, които ползват пощенски услуги въз основа на общи условия на договор, изготвен от съответния пощенски оператор, без да е необходимо подписване на индивидуални договори, и не предоставят пощенски услуги. Пощенските оператори поставят на видни и достъпни места във всичките си точки за достъп общите условия на договора с крайните потребители и ги публикуват на страницата си в интернет, което гарантира прозрачност и своевременна информираност на обществото относно:

•обхвата и характеристиките на услугите, които извършват;

•изискванията за качество и ефикасност на обслужването;

•начините за заплащане на пощенските услуги;

•условията за приемане и доставяне на пощенски пратки и на пощенски парични преводи;

•процедурите за приемане и обработка на рекламации и изплащане на обезщетения;

•реда за решаване на спорове и др.

Правата на крайните потребители са защитени чрез:

•възложеното задължение за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително в селища, намиращи се в труднодостъпни и слабонаселени райони;

•гарантирането на достъпността на цената и подобряване изпълнението на изискванията за качество на универсалната пощенска услуга, както и упражняване на регулаторен контрол върху спазване на изискванията за гъстотата на стационарните пощенски станции и на пощенските кутии на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга;

•прилагане на прозрачни, опростени и нескъпоструващи процедури по приемане и обработка на рекламации;

•усъвършенстване на процедурите за решаване на спорове между пощенските оператори и крайните потребители на пощенски услуги;

•осигуряване на взаимодействие между националния регулаторен орган и органите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите.

Потребителите на едро следва да са потребители, които ползват пощенски услуги при условия и по ред, договорени индивидуално с пощенския оператор, както и пощенските оператори, които ползват пощенски услуги, предоставяни от пощенски оператор въз основа на договор за достъп до пощенската му мрежа.

Основно изискване към пощенските оператори е осигуряването на равнопоставен достъп както на крайните потребители, така и на потребителите на едро до предлаганите от тях пощенски услуги.

Прилагането на изискванията за защита на правата на потребителите ще създаде справедливи условия за конкуренция на националния пазар на пощенски услуги.

VIII. Пощенският сектор и опазването на околната среда Борбата с климатичните промени, които глобално засягат света, налага необходимостта от вземане на мерки за опазване на околната среда при определянето на бъдещите стратегии за развитие на пощенския сектор. Пощенският сектор се отличава със значителен въглероден отпечатък, защото разполага с най-голямата физическа мрежа за доставка в целия свят и генерира огромни количества замърсяващи емисии и парникови газове, които предизвикват промените в климата.

Редуцирането на вредните емисии е предизвикателство пред целия сектор и особено пред пощенските оператори, които имат основна роля при решаването на проблема. Глобалната пощенска общност вече предприема действия по отношение на климата чрез поставените задачи в Пощенската стратегия от Абиджан и Резолюцията на Конгреса на Всемирния пощенски съюз (C 17/2021) за намаляване на емисиите на парникови газове в пощенския сектор. Използват се онлайн платформи за анализ и отчитане на въглеродните емисии, предприети са широк кръг инициативи за намаляване на въздействието върху околната среда, на глобално, регионално ниво и на ниво пощенски оператори. Доставчиците предприемат действия за намаляване на въглеродните емисии, като публикуването на пътни карти за създаване на по-екологични автомобилни паркове и предлагане иновативни пощенски услуги, ориентирани към намаляване на въглеродния отпечатък.

Същевременно действията на пощенския сектор в областта на климата са поставени в по-широк контекст на глобално и национално регулиране. Целта е да се намери пресечната точка на действията по отношение на климатичната неутралност за пощенския сектор и възможните регулаторни решения. В ЕС Европейският зелен пакт е пътната карта, която има за цел до 2050 г. постигането на неутралност по отношение на климата и превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, без емисии на парникови газове.

В България водещите пощенски оператори вече са предприели редица дейности за ограничаване на вредните влияния върху околната среда. Разработени са програми с няколкогодишен хоризонт за подобряване на експлоатационните практики по отношение на околната среда, използват се електрически автомобили без вредни емисии за доставка на пратките, подкрепят се екологични инициативи и др. В краткосрочен и средносрочен план пощенските оператори се насърчават, в рамките на своите възможности, да продължат инициативите по отношение на опазването на околната следа, които могат да включват:

•Използване, при възможност на електромобили;

•Производство на електроенергия чрез инсталиране на соларни панели (напр. в сортировъчни центрове);

•Използване на LED осветление;

•Въвеждане на „зелени“ опаковки, които могат да се рециклират;

•Саниране на сгради;

•Внедряване на системи за управление на енергия;

•Въвеждане на алтернативни варианти за доставка на пратки, напр. автоматизирани терминали (parcel lockers);

•Обучение на служителите по въпросите на устойчивото развитие и др.

IХ. Пощенска сигурност Надеждността и сигурността в пощенския сектор като част от глобалната верига за доставки са от съществено значение за развитието на световната търговия и комуникации. Пощенската сигурност обхваща мерки и оперативни действия за: защита на пощенския трафик и предотвратяване поставянето в пощенските пратки на опасни и вредни предмети и вещества; оказване на съдействие при разкриване на нарушения, извършени срещу или чрез пощенската мрежа; охрана и опазване на имуществото, живота и здравето на пощенските служители и потребителите на пощенски услуги, както и за предоставяне на надеждни и качествени пощенски услуги и за ограничаване на материалните и финансовите щети, понасяни от пощенските оператори и от потребителите на пощенски услуги.

Националната политика в тази област има за основна цел създаването на необходимите условия за поддържане и подобряване нивото на пощенската сигурност в съответствие с промените в средата, в която се извършват пощенските услуги. Необходимо е да се приемат и да се приложат по координиран и балансиран начин мерки за действие в областта на сигурността, съизмерими с рисковете или заплахите, към които са насочени, на всички нива на пощенската експлоатация с цел да се запази и да се повиши доверието на обществото в пощенските услуги и в интерес на всички заинтересувани страни.

Основните приоритети в областта на пощенската сигурност включват:

•усъвършенстване на нормативната уредба, уреждаща пощенската сигурност, чрез хармонизиране или актуализиране на националните с европейските и със световните изисквания за мерките, които са приложими за физическата и оперативната сигурност на всички нива на пощенските дейности;

•прилагане на залегналите в нормативната уредба изисквания за пощенска сигурност, отнасящи се до защитата от посегателства върху физическите лица, пощенските пратки и паричните средства, до забранените за влагане в пощенските пратки предмети и вещества, до опазването на тайната на кореспонденцията, опазване на неприкосновеността на пощенските пратки и поверителността на личните данни, до сигурността при предаване на електронни съобщения за пощенските пратки и за пощенските парични преводи, до предотвратяване на изпирането на пари чрез пощенските мрежи, до използване на неистински и невалидни пощенски марки, пощенски продукти, пощенски отпечатъци и др.;

•подобряване на взаимодействието между митническите органи и пощенските оператори с фокус върху предварителния електронен обмен на данни за пощенските пратки;

•гарантиране на сигурността на пощенските мрежи;

•разработване от пощенските оператори на вътрешни актове/правила за задълженията, изискванията и ограниченията на всички нива на пощенската експлоатация, свързани с пощенската сигурност;

•поддържане и развитие на структури по сигурността от пощенските оператори като неразделна част от основните им организационни форми;

•конкретизиране на отговорностите на ангажираните държавни органи;

•оказване съдействие на компетентните органи от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Технически операции“ за разкриване на нарушения, свързани с пренасянето на забранени вещества и предмети и извършвани срещу или чрез пощенската мрежа, както и при осъществяване на контрола по изпълнение на мерките за пощенската сигурност;

•сътрудничество с международните организации, които имат отношение по въпросите на пощенската сигурност.

X. Пощенски марки и пощенски продукти В изпълнение на политиката в областта на развитието на пощенските услуги се осъществяват дейностите, свързани с издаването, пускането и изваждането от употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати, както и с организиране и контролиране на дейността на националното маркохранилище и с международния обмен на пощенски марки.

Пощенската марка е символ на суверенитета на държавата и представлява доказателство за заплащане на цената на пощенската услуга, съответстваща на номиналната й стойност, когато е поставена върху пощенска пратка. Пощенската марка се издава и се пуска в употреба изключително под отговорността на страната – членка на Всемирния пощенски съюз.

В допълнение към основното им предназначение пощенските марки се използват и за филателни цели.

Издаването на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати се осъществява въз основа на утвърден годишен тематичен план. Условията и редът за издаването им в техническо, естетическо и тематично отношение се определят в съответствие с изискванията на нормативната уредба. С цел популяризиране на дейността и осигуряване на повече гъвкавост предстои да се извърши анализ и изменение на нормативната уредба в областта на маркоиздаването.

Дейността по издаването на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати се подпомага от Специализиран експертен съвет по маркоиздаване. Съветът следи за спазване на предписанията, етичните норми и разпоредбите на Всемирния пощенски съюз и на неговите структури в областта на издаването на пощенски марки, както и за постигане на високо художествено, естетическо и полиграфическо качество на пощенските марки, на пощенските продукти и на специалните пощенски печати.

Приоритетите в областта на маркоиздаването и маркосъхранението са:

•оптимизиране на дейността по издаването на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати за важни събития и годишнини, свързани с националната и световната история, културата, изкуството, спорта и др.;

•развитие на сътрудничеството с институции, организации, съюзи и филателни дружества по места с цел популяризиране на дейността;

•осъвременяване на пощенско-филателните издания, съобразено с цифровизацията, разработване на все повече издания от цифров характер – марки с добавена реалност, 3D марки, марки с QR код и др.;

•организиране на конкурси за изработка на пощенско-филателни издания (конкурси за фотографии и рисунки) в сътрудничество с общини, университети и академии, съюзи, неправителствени организации и др.;

•допълване и оптимизиране на електронен каталог на Български пощенски марки;

•популяризиране на дейността като неформално образование в интернет пространството и социалните мрежи с цел привличане на все по-голям брой млади колекционери;

•организиране на изложби с оригнали на проекти на пощенски марки от средата на миналия век до наши дни, показващи развитието на дейността;

•поддържане и подобряване на условията за съхраняване и опазване на намиращите се в маркохранилището пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати като част от историческото и културното наследство на страната.

Република България осъществява активна международна дейност в тази област чрез участие в международния обмен на пощенски марки и продукти по линия на Всемирния пощенски съюз в световната система за номериране на пощенските марки (WNS) чрез участие в международни форуми, семинари, изложби и други, посветени на развитието на маркоиздаването в регионален и в световен план.

XI. Участие в процеса на вземане на решения в работните органи към ЕС и международно сътрудничество 1. Участие в процеса на вземане на решения в работните органи към ЕС Република България изпълнява задълженията си към Европейския съюз, като отстоява националните си интереси и участва в дейността на европейските институции и на техните работни структури в областта на пощенските услуги.

Основните приоритети на работа в процеса на вземане на решения в работните органи към Европейския съюз включват:

•изпълнение на задълженията на Република България, свързани с хармонизирането на националното законодателство с правото на Европейския съюз за пощенския сектор;

•изготвяне на предложения и проекти на позиции по ключови документи на европейските институции и участие във вземането на решения, свързани с насоките за развитие на пощенските услуги;

•участие в подготовката на нова и актуализиране на съществуващата регламентация на Европейския съюз относно пощенските услуги;

•активно участие в дейността на Работна група „Пощенски услуги“ към Съвета на Европейския съюз;

•активно участие в дейността на Комитет „Пощенска директива“ към Европейската комисия и в неговите работни групи;

•подпомагане на работата на компетентните структури на Европейската комисия чрез предоставяне на информация, свързана с националните пощенски услуги и пазар;

•участие по компетентност в дейността на Работна група № 17 „Телекомуникации и информационни технологии“ и при необходимост – в дейността на други работни групи към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет.

2.Международна дейност Република България развива международното сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа в рамките на международни пощенски организации, като Всемирния пощенски съюз, Европейския комитет по пощенско регламентиране (към Европейската конференция на администрациите по пощи и далекосъобщения) и Асоциацията на европейските обществени пощенски оператори (PostEurop).

С активното си участие в дейността на тези международни организации и на техните работни структури Република България допринася за усъвършенстването и модернизирането на европейската и световната пощенска система, а въз основа на споделения опит и най-добри практики ще продължи да провежда държавна политика на национално ниво, която е съобразена с най-новите и съвременни тенденции за развитието на пощенските услуги.

Като страна – членка на Всемирния пощенски съюз, Република България чрез своите компетентни институции активно участва както в текущата дейност на съюза, така и в работата на неговите ръководни органи (Конгреса, Административния съвет и Съвета за пощенска експлоатация) и на техните работни структури в следните основни направления:

•укрепване на единната пощенска територия чрез гарантиране на правото на всички потребители да ползват пощенски услуги и на свободата на транзита в условията на либерализация и глобализация на пазарите на пощенски услуги;

•участие в работата по усъвършенстване и осъвременяване на регламентацията на Всемирния пощенски съюз и в процеса на реформиране на неговите структури;

•развитие на двустранното и многостранното сътрудничество между страните – членки на Всемирния пощенски съюз, и между техните избрани оператори относно предоставянето на пощенски услуги в световната пощенска система;

•усъвършенстване на системите за разплащане между избраните оператори за обработен международен пощенски трафик;

•подобряване на експлоатационната дейност и на процесите при предоставянето на международни пощенски услуги.

Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с прилагането на актовете на Всемирния пощенски съюз, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания оператор, на който със Закона за пощенските услуги е възложено задължението да изпълнява тези актове и да предоставя универсалната пощенска услуга.

3.Европейски пощенски организации Република България чрез участието на своите компетентни органи в работата на регионалните пощенски организации сътрудничи с останалите държави членки в следните основни направления:

•изготвяне на единни европейски позиции по различни аспекти на политиката, регулирането и експлоатацията на пощенските услуги;

•изготвяне на експертни становища на регионалните пощенски организации по проекти на нормативни актове на Европейския съюз и на Всемирния пощенски съюз, свързани с развитието на пощенските услуги;

•обмен на добри европейски практики по осъществяване на управлението, регулирането и експлоатацията на пощенски услуги, както и по въпроси, свързани с развитието на пазарите;

•развитие на икономическите, стандартизационните и статистическите дейности в пощенския сектор;

•развитие на сътрудничеството с други европейски организации, асоциации, съюзи и други, свързани с дейността на пощенския сектор.

ХII. Взаимодействие със заинтересованите страни Провеждането на консултации с основни заинтересовани участници в процеса на разработване на нормативни актове, политики и вземане на решения за развитието на сектора е в съответствие с принципите на доброто управление и гарантира, че правителството и органите в публичния сектор действат при по-голяма яснота и откритост. Чрез гарантиране на възможността на заинтересуваните страни да изразят своите мнения по конкретно предложение процесът на вземане на решения става по-добре обоснован, по-точен и по-отговорен. Консултациите представляват обществена ангажираност, която включва търсене, получаване, анализ и обратна връзка между заинтересуваните участници и създава по-голяма прозрачност при осъществяването на държавната политика.

От съществено значение при вземане на решения и приемане на инициативи за провеждане на държавната политика в областта на пощенските услуги е партньорството с представители на браншовите организации и профсъюзните организации на пощенските оператори, както и с организации, защитаващи интересите на потребителите, научните и академичните среди, с оглед стимулиране на равнопоставено и ефективно сътрудничество, обмен на информация, идеи и добри практики в сектора.

8661

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.