Решение № 4701 от 25 май 2004 г. по административно дело № 1149 от 2004 г.

Държавен вестник Върховен административен съд брой: 48, от дата 4.6.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.33 Решение № 4701 от 25 май 2004 г. по административно дело № 1149 от 2004 г. ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РЕШЕНИЕ № 4701 от 25 май 2004 г. по административно дело № 1149 от 2004 г. Върховният административен съд в състав: председател - Светла Петкова, и членове: Лилян Цачев, Веселина Тенева, Елена Златинова, Юлия Ковачева, при участието на секретар-протоколиста Магдалена Михайлова разгледа административно дело № 1149 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Светла Петкова. Производството пред Върховния административен съд - петчленен състав, е на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 ЗВАС. Образувано е по жалба на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” - Пловдив, сдружение с нестопанска цел, пред­ставлявано от адвокат Емилия Недева, с искане за отмяна на разпоредби от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред (обн., ДВ, бр. 58 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1991 г.). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваните текстове поради противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяна по чл. 12, т. 4 ЗВАС. Жалбоподателят твърди, че разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 3 и 4, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред противоречат на чл. 155, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), на чл. 36 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) и на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Счита, че обжалваните текстове предоставят на прокурора правомощия във връзка с принудителното настаняване на лице в психиатрично заведение, които не са предвидени от закона. Поддържа, че НПК и ЗНЗ посочват единст­вено съда като орган, овластен да постанови задържането на лице в психиатрично заведение против волята му, независимо дали това задържане цели лечение или извършване на експертиза. Ответникът по делото - министърът на здравеопазването, редовно призован, не се е явил на проведеното на 26.III.2004 г. съдебно заседание и не е представил писмени бележки. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата и взе предвид доказателствата по делото, приема следното: По допустимостта на жалбата Жалбоподателят - “Асоциация за европей­ска интеграция и права на човека”, е юридическо лице, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Пловдивския окръжен съд. Съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен води до накърняване на конституционния принцип за законност на държавното управление, уреден в чл. 4, ал. 1 КРБ, и създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. Ето защо при обжалването на подзаконови нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл. 13 ЗВАС жалба срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима. По основателността Обжалваната Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред е издадена от министъра на народното здраве въз основа на законова делегация, уредена в Закона за народното здраве (ЗНЗ). Съгласно § 11 (предишен § 2 - ДВ, бр. 64 от 1993 г., предишен § 3 - ДВ, бр. 12 от 1997 г.) от ЗНЗ за прилагането на този закон Министерският съвет одобрява правилник, а министърът на здравеопазването издава наредби и инструкции. Оспорените разпоредби от инструкцията се отнасят до правомощиeто на прокурора да разпореди принудително настаняване на лица в психиатрични стационари за извършване на съдебно-психиатрична експертиза. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от инструкцията изрично допуска възможността за принудително приемане и настаняване в психиатрични стационари на лица, за които има писмено разпореждане или постановление на прокурора. Това принципно положение е намерило израз и в текстовете на чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 3 и 4 от инструкцията. Тези разпоредби овластяват прокурора да разпореди принудително настаняване на лице в психиатричен диспансер, както и да продължи съответно престоя на лицето в заведението. Същите правомощия на прокурора са заложени и в текста на чл. 8, ал. 1 и 3 от инструкцията във връзка с прилагането на принудителни медицински мерки. По силата на чл. 15, ал. 1 от инструкцията в определени случаи на подобрение в състоянието на психично болния главният лекар на здравното заведение, в което е разкрит психиатричният стационар, изпраща незабавно до районния прокурор в района на съда, в който се намира здравното заведение, предложение за прекратяване на лечението, придружено със съответна съдебно-психиатрична експертиза. С изменението на чл. 155 НПК (ДВ, бр. 70 от 1999 г.) законодателят е установил правилото, че настаняването за изследване на лице в психиатрично заведение се извършва единствено с акт на съда. Разпоредбата на НПК има приложение в рамките на вече образувано наказателно производство. Настаняването на обвиняемия в психиатрично заведение по смисъла на чл. 155, ал. 1 НПК представлява мярка на процесуална принуда, която може да бъде постановена както в досъдебната, така и в съдебната фаза на производството. В досъдебното производство обвиняемият може да бъде настанен в психиатрично заведение по искане на прокурора с акт на съответния първоинстанционен съд в състав от съдия и двама съдебни заседатели. В съдебното производство съдът, който разглежда делото, може да се произнесе по настаняването на обвиняемия в психиатрично заведение съответно по искане на страните или по свой почин. Разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗНЗ предвижда, че настаняването за задължително лечение в лечебни заведения на определени психично болни лица се извършва по съдебен ред. Текстът се отнася до тези психично болни лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпления от значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за околните, или застрашават сериозно здравето си. Видно е, че разпоредбата визира лица, срещу които не е образувано наказателно производство, но чието поведение създава потенциална опасност за обществото, близките им или за самите тях. Текстът на чл. 36, ал. 4 ЗНЗ уточнява, че настаняването в държавно или общинско лечебно заведение за задължително лечение на психично болни по ал. 3 се извършва от районния съд по реда на чл. 59, 61, 62 и 63 ЗНЗ. Текстът на чл. 61 ЗНЗ гласи: “Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1997 г.)