Наредба № 3 от 26 януари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на задно монтираната защитна…

Държавен вестник Министерство на земеделието и горите брой: 27, от дата 1.4.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.28 Наредба № 3 от 26 януари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НАРЕДБА № 3 от 26 януари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на

Чл. 2Тази наредба се прилага за колесни трактори от категория Т 2, притежаващи посочените по-долу характеристики, наричани “колесни трактори с тясна колея”

Глава втора ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ЗАДНО МОНТИРАНА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ, УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП И КОНТРОЛ НА ПАЗАРА

Раздел I

Одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане

Чл. 3

Чл. 4(1) В заявлението по чл. 3 се посочват типът, търговското наименование или марка и моделът на задно монтираната защитна конструкцияпри преобръщане и се прилагат

Чл. 5

Заявителят осигурява извършването на изпитване на задно монтираната защитна конструкцияпри преобръщане, като предоставя на техническата служба информацията по чл. 4, ал. 1, т. 3 - 6, както и образец на трактор от съответния тип, снабден с предназначена за него задно монтираната защитна конструкцияпри преобръщане

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8(1) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкцияпри преобръщане, когато

Раздел II

Изменение на одобрен тип

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

Чл. 12

Чл. 13

Чл. 14(1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане, когато

Чл. 15

Промените, които не налагат изменение на одобрения тип на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане, и промените, за които е издаден сертификатът за изменение на одобрения тип на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни

Раздел III

Удостоверяване на съответствие с одобрен тип

Чл. 16

Чл. 17

Раздел IV

Контрол на пазара. Отнемане на сертификат за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане

Чл. 18(1) Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и горите извършва контрол за

Чл. 19

Чл. 20(1) Когато се установи, че задно монтирана защитна конструкция при преобръщане не съответства на одобрения тип, служителите на КТИ

Чл. 21Въз основа на предложението на изпълнителния директор на КТИ изпълнителният директор на центъра

Чл. 22

Глава трета ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА КОЛЕСЕН ТРАКТОР ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДНО МОНТИРАНА ЗАЩИТНА конструкция ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕН ТИП

Раздел I

Одобрение на типа на колесен трактор по отношение на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане

Чл. 23

Чл. 24(1) В заявлението по чл. 23 се посочват типът, търговското наименование или марката и моделът на трактора и се прилагат

Чл. 25

Чл. 26

Чл. 27

Раздел II

Изменение на одобрен тип на колесен трактор по отношение на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане

Чл. 28

Чл. 29

Чл. 30

Чл. 31

Чл. 32

Чл. 33

Чл. 34

Промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и ней­ното закрепване към трактора, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1По смисъла на тази наредба

Заключителни разпоредби

§ 2Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника

§ 3Тази наредба влиза в сила от 1 януари 2004 г., с изключение на раздел IV от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2005 г

Министър: М. Дикме Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 Изисквания към задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и методи на изпитването на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора 1. Общи изисквания към задно монтираните защитни конструкции при преобръщане 1.1. Всяка задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.

1.2. Съответствието на задно монтираните защитни конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на посочените в това приложение изисквания и методи за изпитване.

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Фиг. № 1 - 3. Уреди за определяне на точката за оразмеряване на седалката 2.1.1.2. Точката за оразмеряване на седалката се определя като точка, лежаща в надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката и хоризонтална равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm през тази допирателна равнина.

2.1.1.3. Устройството се поставя върху седалката. Натоварва се със сила 550 N в точка, разположена 50 mm пред шарнира А, а двете плочи за облегалката се притискат леко , за да се допрат до облегалката.

2.1.1.4. В случай че не е възможно точно да се определят допирателни към всяка от зоните на облегалката (под и над зоната на кръста), се предприемат следните стъпки:

2.2. Положение на седалката и регулировка при определяне на точката за оразмеряване на седалката 2.2.1. В случаите, когато положението на седалката е регулируемо, тя се установява във възможно най-високото и най-задното си положение.

2.2.2. В случаите, когато наклоните на седалката и облегалката са регулируеми, те се установяват в такова положение, че точката за оразмеряване на седалката се намира в най-горно и най-задно положение.

2.2.3. В случаите, когато седалката е снабдена с еластично окачване, то се блокира в средата на хода му, освен ако това не противоречи на ясно посочените инструкции за производителя на седалката.

2.3. Свободна зона 2.3.1. Базова вертикална равнина Свободната зона (фиг. № 4, 5, 6, 7, 8 и 9) е определена чрез базовата вертикална равнина.

Фиг. № 4. Свободна зона ѕ заден перспективен изглед Фиг. № 5. Свободна зона.

Разрез през базовата равнина Страничен изглед Фиг. № 6. Свободна зона Заден изглед Фиг. № 7. Свободна зона Поглед отгоре Фиг. № 8. Свободна зона Долна част, ѕ заден изглед Фиг. № 9. Свободна зона Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Базовата вертикална равнина в общия случай е разположена надлъжно по отношение за трактора, минава през точката за оразмеряване на седалката и центъра на кормилното колело, като съвпада с надлъжната равнина на симетрия на трактора. Тази равнина трябва да може да се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на ударите или натоварванията, като остава перпендикулярни на пода на трактора или защитната конструкция, ако е еластично окачен.

2.3.2. Определение за свободната зона Свободната зона се ограничава от следните равнини: тракторът се разполага върху хоризонтална повърх­ност, като в случай на регулируемо положение на кормилното колело то да е в средно положение при управление:

2.3.2.1. хоризонтална равнина А 1 В 1 В 2 А 2 , разположена на 900 mm над точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.2. наклонена равнина Н 1 Н 2 G 2 G 1 , перпендикулярна на вертикалната базова равнина и включваща точка, разположена на 900 mm точно над точката за оразмеряване на седалката и най-задната точка на облегалката на седалката;

2.3.2.3. цилиндрична повърхност А 1 А 2 Н 2 Н 1 , перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm и допирателна към равнините, дефинирани в т. 2.3.2.1 и т. 2.3.2.2;

2.3.2.4. цилиндрична повърхност В 1 С 1 С 2 В 2 , перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, проектираща се напред на 400 mm от равнината, дефинирана в т. 2.3.2.1, към която е допирателна в хоризонтална линия, намираща се на 150 mm през точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.5. наклонена равнина С 1 D 1 D 2 C 2 , перпендикулярна на базовата равнина и продължаваща повърхността, дефинирана в т. 2.3.2.4, и минаваща през точка, отстояща на 40 mm от външния край на кормилното колело;

2.3.2.6. вертикална равнина D 1 K 1 E 1 E 2 K 2 D 2 , перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 40 mm през външния край на кормилното колело;

2.3.2.7. хоризонтална равнина Е 1 F 1 P 1 N 1 N 2 P 2 F 2 E 2 , минаваща през точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.8. криволинейна повърхност G 1 L 1 M 1 N 1 N 2 M 2 L 2 G 2 , перпендикулярна на базовата равнина и минаваща по гърба на облегалката на седалката;

2.3.2.9. две вертикални равнини К 1 I 1 F 1 E 1 и K 2 I 2 F 2 E 2 ,успоредни на базовата равнина и отстоящи на 250 mm от нея от двете й страни и простиращи се нагоре на 300 mm от хоризонталната равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.10. две наклонени и успоредни равнини A 1 B 1 C 1 D 1 K 1 I 1 L 1 G 1 H 1 и A 2 B 2 C 2 D 2 K 2 I 2 L 2 G 2 H 2 , започващи от горния ръб на равнините, дефинирани в т. 2.3.2.9, и свързващи се с хоризонталната равнина, дефинирана в т.2.3.2.1, най-малко на 100 mm от базовата равнина от страната на прилагане на удара;

2.3.2.11. две части от вертикални равнини Q 1 P 1 N 1 M 1 и Q 2 P 2 N 2 M 2 , успоредни на базовата равнина, отстоящи на по 200 mm от двете й страни и простиращи се нагоре на 300 mm от хоризонталната равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.12. две части от вертикална равнина I 1 Q 1 P 1 F 1 и I 2 Q 2 P 2 F 2 , перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 350 mm през точката за оразмеряване на седалката;

2.3.2.13. две части I 1 Q 1 M 1 L 1 и I 2 Q 2 M 2 L 2 от хоризонтална равнина, минаваща на 300 mm над точката за оразмеряване на седалката.

2.4.3. Трактори с реверсируемо положение на водача За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката (фиг. № 10 и 11). Свободната зона се определя по т. 2.3.1 и 2.3.2.

Фиг. № 10. Свободна зона при трактори с реверсируеми седалка и кормилно колело: двуколонен ролбар Фиг. № 11. Свободна зона при трактори с реверсируеми седалка и кормилно колело: други типове защитни конструкции при преобръщане Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя 2.4.4. Допълнителни седалки 2.4.4.1. В случай на трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, резултатната свободна зона, използвана при изпитванията, се получава на базата на точките за оразмеряване на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид точките за оразмеряване на различните седалки.

2.4.4.2. В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата точка за оразмеряване на седалката попада в резултатната свободна зона, установени преди това. Ако това изискване не е изпълнено, се провежда ново изпитване.

2.5. Допустима грешка на измерването Линейни размери ± 3 mm с изключение на:

В (mm) - минимална габаритна широчина на трактора;

В6 (mm) - максимална външна широчина на защит- ната конструкция;

D (mm) - деформация на конструкцията в точката на удар (динамично изпитване) или в точката на и по направление на прилагане на натоварването (статични изпитвания);

D? (mm) - деформация на конструкцията за прес- мятаната изисквана енергия;

E a (J) - енергия на деформацията, погълната в точката след премахването на натоварването; площта, съдържаща се в кривата F - D;

E i (J) - погълната енергия на деформация; площ- та на пукнатини и скъсвания;

E? i (J) - енергия на деформация, погълната при изпитване с претоварване в случай, че натоварването е било прекратено преди започването на изпитването с претоварване; площта под кривата F - D;

E il (J) - енергия, която трябва да бъде погълна- та при надлъжно натоварване;

E is (Y) - енергия, която трябва да бъде погълна- та при странично натоварване;

F (N) - статична натоварваща сила;

F? (N) - натоварваща сила за пресмятаната изиск­- вана енергия, съответстваща на Е? i ;

F - D - графика на зависимостта сила-дефор- мация;

F max (N) - сила на максимално статично натовар- ване, получаваща се по време на натоварване с изключение на претоварване;

F v (N) - вертикална смачкваща сила;

Н (mm) - височина на падане на блока на махало- то (динамични изпитвания);

Н? (mm) - височина на падане на блока на махало- то при допълнително изпитване (динамични изпитвания);

I (kg.m 2 ) - базов инерционен момент на трактора спрямо оста на задните колела без значение каква е масата на задните колела;

L (mm) - основна надлъжна колесна база на трактора;

M (kg) - базова маса на трактора по време на из- питванията на деформация, така както е определена по т. 3.1.1.4.

3.1.1.2. Методи за изпитване Изпитването може да бъде извършено както по процедурата за динамично изпитване, така и по процедурата за статично изпитване. Двата метода се считат за равностойни.

3.1.1.3. Основни изисквания при подготовката за изпитванията 3.1.1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя трябва да бъде закрепена в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.

Бележка: При статично изпитване на якост не се изиск­ва комплектуван трактор, като защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, пред­ставляват действащо съоръжение и по-нататък ще се наричат “монтажен възел”.

3.1.1.3.2. Както при статичното, така и при динамичното изпитване на трактора комплектуваният трактор (“монтажният възел”) се оборудва със всички компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването за якост.

Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също се монтират на трактора (или на монтажния възел) така, че те да могат да се проверят и да се установи дали изискванията по т. 3.1.3 са изпълнени. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат предоставени или описани в чертежи.

3.1.1.3.3. При якостните изпитвания всички панели и демонтируеми неструктурни компоненти трябва да бъдат демонтирани така, че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.

3.1.1.3.4. Напречната колесна база трябва да се регулира така, че доколкото е възможно защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.

3.1.1.4. Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания Базовата маса М, използвана във формулите за пре­смятане на височината на падане на махалото, енергиите на натоварване и смачкващите сили, трябва да е най-малко масата на трактора без допълнително оборудване, но с охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитната конструкция без допълнителни предни и задни тежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване или машини или каквито и да са специални задни компоненти.

3.1.2. Изпитвания 3.1.2.1. Последователност на изпитванията Последователността на изпитванията, без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в т. 3.2.1.1.6, 3.2.1.1.7, 3.2.2.1.6 и 3.2.2.1.7, е, както следва:

3.1.2.2. Общи изисквания при извършване на изпитванията 3.1.2.2.1. Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването се започва от начало.

3.1.2.2.2. По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

3.1.2.2.3. По време на изпитванията скоростната кутия е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.

3.1.2.2.4. Ако тракторът е оборудван с окачване на шасито към колелата , то се блокира по време на изпитванията.

3.1.2.2.5. Страната, избрана за прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията, трябва да бъде тази, която по мнението на органа, упълномощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари и натоварвания при най-неблаго­приятни условия за конструкцията. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.

3.1.3. Условия за приемане 3.1.3.1. Защитната конструкция се счита, че отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

3.1.3.1.1. след всяко изпитване тя не трябва да има пукнатини или скъсвания в смисъла на определението им в т. 3.2.1.2.1; ако по време на изпитването по динамичния метод се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда допълнително изпитване на удар или смачкване, така както са дефинирани в т. 3.2.1.1.6 или 3.2.1.1.7, веднага след изпитването, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания;

3.1.3.1.2. при изпитване по статичния метод в точката на достигане на изискваната енергия при всяко предписано хоризонтално натоварване или при изпитванията с претоварване силата трябва да е по-голяма от 0,8 F;

3.1.3.1.3. ако по време на изпитване по статичния метод се появят пукнатини или скъсвания в резултат на прилагане на смачкващата сила, се провежда допълнително изпитване на смачкване, така както е дефинирано в т. 3.2.2.1.7 веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания;

3.1.3.1.4. по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в т. 2.3;

3.1.3.1.5. по време на изпитванията, различни от изпитванията с претоварване, всички части на свободната зона са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с т. 3.2.1.2.2 и 3.2.2.2.2;

3.1.3.1.6. по време на изпитванията защитната конструкция не изисква каквито и да са ограничения на конструкцията на седалката;

3.1.3.1.7. еластичната деформация, измерена съгласно т. 3.2.1.2.3 и 3.2.2.2.3, е по-малка от 250 mm.

3.1.3.2. Не трябва да има принадлежности, пред­ставляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които могат да го захванат “като в капан” (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

3.1.4. Съоръжения и оборудване за динамични изпитвания 3.1.4.1. Блок на махалото 3.1.4.1.1. Блокът, действащ като махало, се окачва на две вериги или многонишкови въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Необходимо е да се предвидят средства за независимо регулиране на ъгъла между блока и окачващите вериги или многонишкови въжета.

3.1.4.1.2. Масата на блока на махалото е 2000 ± 20 kg, изключвайки масата на веригите или многонишковите въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност са 680 ± 20 mm (фиг. № 12). Блокът се запълва по такъв начин, че положението на центъра му на тежест е непроменливо и съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 12. Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета 3.1.4.1.3. Паралелепипедът се свързва към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.

3.1.4.2. Окачване на махалото Точките на окачване на махалото се закрепват стабилно така, че преместването им в каквото и да е направление да не надвишава 1 % от височината на падане.

3.1.4.3. Закрепване 3.1.4.3.1. Закрепващи профили с нужното отстояние и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (фиг. № 13, 14 и 15). Тези профили трябва да са неподвижно закрепени към недеформируема основа под махалото.

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Фиг. № 13. Пример за закрепване на трактор (заден удар) Фиг. № 14. Пример за закрепване на трактор (преден удар) Греда, притисната към страните на предните и задните колела, и подпора, заклинена срещу джантата на коле- лото след обтягането на закрепването Фиг. № 15. Пример за закрепване на трактора (страничен удар) Легенда:

1 - Греда от иглолистно дърво със страна 150 mm на квадратното напречно сечение 3.1.4.3.2. Тракторът се закрепва към профилите чрез многонишкови въжета с кръгли снопове и с влакнеста сърцевина с конструкция 6 ? 19 в съответствие с ISO 2408:1985 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове са с гранично напрежение на якост 1770 МРа.

3.1.4.3.3. Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира от противоположната страна на удара. Предните и задните колела не е необходимо да бъдат в линия, ако това би улеснило закрепването на многонишковите въжета по подходящия начин.

3.1.4.4. Колесни подпори и греди 3.1.4.4.1. За подпора за колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (фиг. № 13, 14 и 15).

3.1.4.4.2. По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (фиг. № 15).

3.1.4.5. Подпори и закрепвания за шарнирни трактори 3.1.4.5.1. При шарнирните трактори се използват допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да осигурят секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, да е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.

3.1.4.5.2. Допълнителни специфични подробности за изпитванията при удар и смачкване са дадени в т. 3.2.1.1.

3.1.4.6. Налягане и деформация на гумите 3.1.4.6.1. При изпитването гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето.

3.1.4.6.2. Закрепванията във всеки отделен случай се опъват така, че гумите да получат деформация, равна на 12 % от стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.

3.1.4.7. Съоръжения за смачкване Съоръжението, показано на фиг. № 16, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу върху защитната конструкция, чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана към механизма, прилагащ натоварването чрез шарнири. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, се използват подходящи опорни стойки за мостовете.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 16. Пример за приспособление за смачкване на трактора 3.1.4.8. Средства за измерване Необходими средства за измерване:

3.1.4.8.1. устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. № 17).

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 17. Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация Легенда:

3.1.5. Апаратура и оборудване за статичните изпитвания 3.1.5.1. Съоръжения за статично изпитване 3.1.5.1.1. Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция.

3.1.5.1.2. Вземат се мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, перпендикулярно на направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 mm и между 250 и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които контактуват със защитната конструкция, имат закръгление с максимален радиус 50 mm.

3.1.5.1.3. Опорната пета на натоварващото устрой­ство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.

3.1.5.1.4. Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):

3.1.5.1.5. Скоростта на деформация трябва да бъде достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s така, че във всеки момент натоварването да може да бъде разглеждано като статично.

3.1.5.2. Апаратура за измерване на енергията, поглъщана от конструкцията.

3.1.5.2.1. За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията, но те се измерват едновременно и в едно направление.

3.1.5.2.2. Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, се пренебрегва.

3.1.5.3. Средства за закрепване на трактора 3.1.5.3.1. Профилите за закрепване с необходимото отстояние помежду им и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи се свързват към недеформируема основа до съоръжението за изпитване.

3.1.5.3.2. Тракторът се закрепва към профилите с всички подходящи средства така, че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.

Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря от началото, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила-деформация, е свързана към трактора.

3.1.5.4. Съоръжение за смачкване Съоръжението, показано на фиг. № 16, трябва да е в състояние да упражнява насочена надолу сила върху защитната конструкция чрез твърда греда с широчина 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натоварването чрез сферичен шарнир. За целта се предвиждат подходящи подпорни стойки за мостовете така, че гумите на трактора да не са подложени на натоварването при смачкване.

3.1.5.5. Други средства за измерване За измерването са необходими:

3.1.5.5.1. средство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. № 17);

3.1.5.5.2. средство, с което се проверява дали защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава в рамките на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.2.2.2.2).

3.2. Методи (процедури) за изпитване 3.2.1. Динамично изпитване 3.2.1.1. Изпитвания на удар и смачкване 3.2.1.1.1. Удар по задната част 3.2.1.1.1.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°. Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално от­клоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20°.

Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад. Обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, да се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.1.1.1.2. Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени както е посочено на фиг. № 13. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл, по-малък от 30° с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пресичане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.

Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.1.4.6.2. При обтегнати многонишкови въжета плътно пред задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.

3.2.1.1.1.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.1.4. Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по едната от следните две формули:

Н = 2,165 x 10 -8 ML 2 или Н = 5,73 x 10 -2 I.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.1.5. За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалка и кормилно колело) височината е по-голямата от изчислената по едната от формулите по т. 3.2.1.1.1.4 или чрез:

Н = 25 + 0,07 М - за монтажни възли с базова маса, по-малка от 2000 kg;

Н = 125 + 0,02 М - за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg.

3.2.1.1.2. Удар по предната част 3.2.1.1.2.1. Тракторът се разполага така по отношение на блока на махалото, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равна на М/100 и максимум 20 ° . Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално от­клоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20 ° .

Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята при обръщане на трактора настрани при движението му напред. Обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.1.1.2.2. Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. № 14. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване е такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл по-малък от 30° с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пристягане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото.

Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.1.4.6.2 При обтегнати многонишкови въжета плътно зад задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност.

3.2.1.1.2.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.2.4. Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

Н = 25 + 0,07 М - за монтажни възли с базова маса, по-малка от 2000 kg;

Н = 125 + 0,02 М - за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg.

3.2.1.1.2.5. За трактор с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалка и кормилно колело):

Н = 2,165 x 10 -8 ML 2 или Н = 0,573 x 10 -2 I.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.3. Страничен удар 3.2.1.1.3.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета са вертикални. Ако вследствие на деформация защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл, по-малък от 20° спрямо вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение, като окачващите вериги или многонишковите въжета остават вертикални в момента на удара.

3.2.1.1.3.2. Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

3.2.1.1.3.3. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане. Обикновено това е горният ръб. Ако това не е сигурно, точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия, минаваща на 200 mm пред точката за оразмеряване на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка.

3.2.1.1.3.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща през средата на отсечката, която свързва точките за оразмеряване на седалката в двете й положения. При защитни структури, състоящи се от две колони, ударът трябва да се локализира върху едната.

3.2.1.1.3.5. Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, се закрепват към опорната повърхност чрез многонишкови въжета, минаващи на съответните краища на предния и задния мост. Многонишковите въжета се обтягат до получаване на деформации на гумите съобразно т. 3.1.4.6.2.

При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите от страна, противоположна на нанасянето на удара и фиксирана към опорната повърхност.

Ако външните страни на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина, може да се наложи да се използват две греди или клинове. След това се поставя подпора съгласно фиг. № 15 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата й. Дължината на подпората е такава, че след поставянето й срещу джантата да образува ъгъл 30° ±3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината й, ако е възможно, трябва да бъде между 20 и 25 пъти по-малка от дължината и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината й. Подпорите са заострени в двата им края, както е показано в детайлите на фиг. № 15.

3.2.1.1.3.6. Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в т. 3.2.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.

3.2.1.1.3.7. Блокът на махалото се изтегля назад така, че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по едната от формулите:

Н = 25 + 0,20 M - за трактори с базова маса, по-малка от 2000 kg;

Н = 125 + 0,15 М - за трактори с базова маса, по-голяма от 2000 kg.

3.2.1.1.3.8. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):

Н = (25 + 0,20 М) (В 6 + В)/2В - за монтажни възли с базова маса, по-малка от 2000 kg;

Н = (125 + 0,15 М) (В 6 + В)/2В - за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg;

Н = 25 + 0,20 М - за монтажни възли с базова маса, по-малка от 2000 kg;

Н = 125 + 0,15 М - за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.4. Смачкване на задните части Гредата се поставя над задния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна смачкваща сила се определя по следната формула:

F v = 20M Силата F v трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

За случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила F v .

3.2.1.1.5. Смачкване на предната част Гредата се поставя над предния най-горен конструктивен елемент(и) и резултатната на смачкващите сили лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна сила се определя по формулата:

F v = 20M Силата F v трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила F v .

3.2.1.1.6. Допълнителни изпитвания на удар В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани като незначителни, се провежда второ подобно изпитване с височина на падане, определена по следната формула:

H?= (H x 10 -1 )(12 + 4a) (1 + 2a) -1 Второто изпитване се провежда веднага след изпитването на удар, причинило появата на пукнатини или скъсвания, като “а” представлява отношението на остатъчната деформация (D p ) към еластичната деформация (D е ), така както са измерени в точката на нанасяне на удара: a = D p /D e Допълнителната остатъчна деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30 % от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар.

За да може да се провежда допълнително изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар.

3.2.1.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване на смачкване със сила, равна на 1,2 F v . Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.

3.2.1.2. Измервания 3.2.1.2.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни, свърз­ващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.

Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват.

3.2.1.2.2. Навлизания в свободната зона По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е дефинирана в т. 2.3.

Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.2.1.2.3. Еластична деформация (при страничен удар) Еластичната деформация се измерва на 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и във вертикална равнина, минаваща през точката на нанасяне на удара. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. № 17.

3.2.1.2.4. Остатъчна деформация След последното изпитване на смачкване се регист­рира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката.

3.2.2. Статични изпитвания 3.2.2.1. Натоварващи и смачкващи изпитвания 3.2.2.1.1. Натоварване по задната част 3.2.2.1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която първа би ударила земята при обръщане назад и обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията, от надлъжната равнина на симетрия.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.2.1.1.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.

3.2.2.1.1.3. Енергията, погълната от защитната конструкция, е най-малко:

E il = 2,165 x 10 -7 M L 2 или E il = 0,574 x I 3.2.2.1.1.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се избира формула от т. 3.2.2.1.1.3, по която се получава по-голяма енергия, или по формулата:

E il = 500 + 0,5 M 3.2.2.1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и разположена на раз­стояние 1/6 от габаритната широчина на горната част на конструкцията от външния край на горната част.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която първа би ударила земята при странично обръщане на трактора при движение напред, и обикновено това е горният ръб.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.2.1.2.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.

3.2.2.1.2.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

E il = 500 + 0,5 M 3.2.2.1.2.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):

E il = 2,165 x 10 -7 M L 2 или E il = 0,574 I 3.2.2.1.3. Странично натоварване 3.2.2.1.3.1. Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща на 200 mm пред точката за оразмеряване на седалката, намираща се в средното си надлъжно положение. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която първа би ударила земята при странично обръщане, и обикновено това е горният ръб.

3.2.2.1.3.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.1.5.3.

3.2.2.1.3.3. Енергията, погълната от защитната конструкция, трябва да бъде най-малко:

E is = 1,75 M 3.2.2.1.3.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара трябва да лежи в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия и минаваща през средата на отсечката, която свързва точките за оразмеряване на седалката в двете й положения. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът трябва да се локализира върху едната.

3.2.2.1.3.5. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) и защитна конструкция, представляваща двуколонен заден ролбар, енергията трябва да е по-високата от изчислените по формулите:

E is = 1,75 M или E is = 1,75 M (B 6 + B)/2B 3.2.2.1.4. Смачкване отзад Всички условия са идентични на посочените в т. 3.2.1.1.4.

3.2.2.1.5. Смачкване отпред Всички условия са идентични на посочените в т. 3.2.1.1.5.

3.2.2.1.6. Допълнително изпитване с претоварване (фиг. от 18 до 20) Изпитване с претоварване се провежда при всички случаи, при които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на изискваната енергия от конструкцията (фиг. № 19).

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Фиг. № 18. Крива сила-деформация (изпитване с претоварване не е необходимо) Забележки:

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5,10 или 15 % на изискваната енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за нарастването от 5 % и остава по-голяма от 0,8 F max.

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % на добавената енергия, силата надвишава 0,8 F max .

Получаването на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са позволени по времето на изпитването с претоварване. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.

3.2.2.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване Ако по време на изпитване на смачкване възникнат пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се провежда второ подобно изпитване със сила 1,2 F v веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.

3.2.2.2. Измервания 3.2.2.2.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни, свърз­ващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.

3.2.2.2.2. Навлизане в свободната зона По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона, както е определена в т. 2.3.

При това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърх­ност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.2.2.2.3. Еластична деформация при странично натоварване Еластичната деформация се измерва на 900 mm вертикална равнина, минаваща през точката на прилагане на натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. № 17.

3.2.2.2.4. Остатъчна деформация След последното изпитване на смачкване се регист­рира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регист­рира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката.

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ № ... за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане по отношение на нейните якост­ни качества (задно монтиран ролбар, рама или кабина) 1 за изменение на одобрения тип на защитна конструкция при преобръщане на водача на колесен трактор по отношение на нейните якостни качест­ва (задно монтиран ролбар, рама или кабина) 1 Причина за изменението 2 :....................................................

5.1. Базовата маса на трактора, както е определена в т. 3.1.1.4 от приложение № 1, надвишава/не надвишава 1 базовата маса, използвана при изпитването, с повече от 5 %.

5.2. Начинът на закрепване и точките на закрепване са/не са 1 еднакви.

5.3. Всички компоненти, изпълняващи функции на опора за защитната конструкция при преобръщане, са/не са еднакви 1 .

1 Излишното се заличава 2 Ако няма изменение на типа, се заличава 3 Ако няма забележки, се заличава Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2 Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора Номерът на сертификата за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и на колесен трактор по отношение на якостните качества на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора се съставя при спазване на следните изисквания:

Номерът на сертификата за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане се съставя при спазване на следните изисквания:

Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 Изисквания към начина на изписване на маркировката за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане 1. Височината на символите на идентификационния номер е а/3, където а > 30 mm.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Защитната конструкция при преобръщане, носеща показаната по-горе маркировка за одобрение на типа, е задно монтирана защитна конструкция (V 1 ), типът на която е одобрен чрез динамично изпитване, с номер на одобрението на типа 43.

Приложение № 5 към чл. 26, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ № ... за одобрениена типа на колесен трактор с тясна колея по отношениенаякостните качества на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане (задно монтиран ролбар, рама или кабина) и нейното закрепване към трактора 1 за изменение на одобрения тип на колесен трактор с тясна колея по отношение наякостните качества на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане (задно монтиран ролбар, рама или кабина) и нейното закрепване към трактора 1 Причина за изменението 2 :....................................................

1 Излишното се заличава, като при изменение се посочва поредността на изменението 2 Ако няма изменение на одобрения тип, се заличава 3 Ако няма изменение на одобрения тип, се заличава 4 Излишното се заличава