Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, утвърден със Заповед № ОХ-618 от 27 юни 2025 г. на министъра на отбраната

(1)С този устав се уреждат организацията, функционирането и носенето на войсковата служба във въоръжените сили на Република България за мирно и във военно време.

(2)Уставът определя правата и задълженията на военнослужещите във въоръжените сили по организацията и изпълнението на войсковата служба във войсковите райони и извън тях, при участие в мисии и реда за провеждане на ритуали с участието на войски. Чл. 2.

(1)Разпоредбите на този устав са задължителни за всички военнослужещи от въоръжените сили на Република България.

(2)Разпоредбите на този устав се прилагат и по отношение на българските военнослужещи от състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на и извън територията на страната, доколкото не противоречат на съответните международни договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености и изискванията за заемането на съответната длъжност.

(3)Министърът на отбраната, началникът на отбраната и командирите (началниците) могат със свои актове да определят и други изисквания към оборудването на помещения, разпределението на времето, изпълнението на основните мероприятия, основаващи се на особеностите на военната служба в подчинените им военни формирования/структури, разполагането на войски извън пунктовете за постоянна дислокация, както и при участието им в мисии и операции. Чл. 3.

(1)Военно формирование е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена. В зависимост от организационната си структура военното формирование може да бъде самостоятелно и/или в състава на по-голямо военно формирование.

(2)Военни обекти са райони на военните формирования, както и сгради, съоръжения, складове, полигони и други места извън тях, на които постоянно или временно се извършват дейности от военнослужещи, свързани с изпълнението на войнските им задължения. Чл. 4.

(1)Войсковата служба е комплекс от непрекъснати дейности, правила и норми, имащи за цел осигуряване изпълнението на задачите на въоръжените сили.

(2)Войсковата служба на военните кораби се регламентира с Корабен устав. Чл.

1. Войсковият ред е система от дейности и норми, имащи за цел осигуряване на необходимите условия за:
2. оборудване и поддържане на военните обекти;
3. изпълнение на разпределението на времето;
4. спазване на взаимоотношенията между военнослужещите и изискванията за външния им вид;
5. носенето на службата от дежурните военнослужещи;
6. удовлетворяване на материалните и духовните потребности на военнослужещите;
7. изпълнение на служебните задължения и опазване на здравето на военнослужещите. Чл. 6.

(1)Командирите (началниците), лично или чрез назначени от тях комисии, извършват проверки по състоянието на войсковия ред, охраната, състоянието на дисциплината в подчинените им военни формирования и вземат незабавно мерки за отстраняване на констатираните слабости.

(2)Командирите (началниците) на самостоятелни военни формирования назначават комисии/длъжностни лица за извършване на контрол и оказване на помощ по войсковата служба (приложение № 1).

(3)Командирите (началниците) и назначените длъжностни лица съвместно с регионалните служби на служба „Военна полиция“ по места си предоставят взаимно информация за констатираните слабости, касаещи защитата на военните формирования, охраната, отбраната, и съгласуват мерките за отстраняването им. Чл. 7.

(1)Войсковата служба се основава на принципа на единоначалието.

(2)Принципът на единоначалието се осъществява чрез вземане на еднолично решение, носене на отговорност и извършване на контрол върху изпълнението от командира (началника). Едноличното решение може да бъде обявено устно или писмено посредством отдаване на заповед или разпореждане.

(3)Писмени разпореждания и указания издава само началникът на отбраната. Чл. 8.

(1)Заповед е всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк командир (началник) към военнослужещи, свързано с военната служба и в съответствие с неговите правомощия и задължения.

(2)Разпореждане е всяко нареждане на командир (началник), отдадено към военнослужещи, които са му пряко подчинени, свързано с изпълнение на негови служебни задължения или заповед на старшия командир (началник).

(3)Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията, законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(4)Заповедите или разпорежданията са задължителни за подчинените и се изпълняват безпрекословно, точно и в срок. Те не могат да накърняват личното достойнство на военнослужещите, както и да им налагат извършване на очевидно престъпление.

(5)При необходимост заповедта или разпореждането се придружава с указания за изпълнението им. Чл. 9.

(1)Със заповед или с разпореждане на командира (началника) в мирно време могат да се възлагат задачи на подчинените в условия на непосредствена опасност за живота и здравето им само в случаите, когато изпълнението на задълженията е свързано с охрана и отбрана на военни формирования и обекти или когато изпълняват задълженията на длъжностни лица от денонощния наряд, когато овладяват и/или преодоляват последствия от бедствия, както и когато в задълженията им, определени в правилата за експлоатация на въоръжението и военната техника или в служебните им задължения, е посочено, че при това изпълнение има опасност за живота и здравето им.

(2)В случаите по ал. 1 заповедта или разпореждането се придружават с указания относно спазване на мерките за безопасност и за ограничаване на нездравословните и опасните фактори.

(3)При обявяване на „положение на война“ или „военно положение“ заповедите и разпорежданията могат да включват задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота на подчинения. Чл. 10.

(1)В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие при изпълнение на служебните си задължения като крайна мярка при:

1. въоръжено нападение или непосредствена заплаха с оръжие срещу тях;
2. въоръжено нападение или непосредствена заплаха върху друг военнослужещ;
3. въоръжено нападение върху охраняван обект.

(2)Преди да използват оръжие, военнослужещите предупреждават лицето (лицата), срещу което (които) ще го използват, произвеждат предупредителен изстрел в безопасна посока и когато нападението и заплахата за живота им не се прекрати, използват оръжието срещу нападателя (нападателите).

(3)Военнослужещите са длъжни по възможност да опазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4)В случаите по ал. 1, т. 3 може да бъде използвано колективно въоръжение срещу средствата за нападение върху охранявания обект.

(5)При „положение на война“ или „военно положение“, както и при внезапно въоръжено нападение на военен обект, редът за използване на оръжие от военнослужещите се определя с правилата за използване на сила. Чл. 11.

(1)Новоназначените командири (началници) на военни формирования встъпват в длъжност на основание на писмена заповед, издадена по правомощие от съответния командир (началник).

(2)Встъпването си в длъжност командирите (началниците) на военни формирования обявяват с писмена заповед и донасят за това на непосредствения си командир (началник).

(3)Командирите (началниците) на военни формирования лично приемат (сдават) длъжността в присъствието на представител на непосредствения командир (началник).

(4)За приемане и сдаване на длъжността непосредственият командир (началник) назначава комисия, която изготвя акт със следните раздели:

1. състояние на готовността за изпълнение на заповяданите мисии и задачи; подготовката и състоянието на войсковата служба;
2. комплектуване с личен състав по длъжностното разписание; дисциплината, моралното и психологическото състояние на личния състав; наличност и състояние на служебните дела/трудовите досиета;
3. комплектуване с въоръжение, пътни превозни средства (ППС) и боеприпаси с данни за: количеството, което се числи по документ; фактическата наличност; качественото и техническото състояние на въоръжението, ППС; боеприпасите и условията за тяхното поддържане и съхранение;
4. квартирно-битовите условия; наличие и състояние на сградите, съоръженията, инвентара и оборудването; наличност, състояние, отчетност и реда за съхраняване на отбранителните продукти, както и наличните финансови средства.

(5)Актът се подписва от приемащия и сдаващия длъжността, от членовете и председателя на комисията и се представя за утвърждаване от непосредствения командир (началник). Препис от акта, когато отразените в него обстоятелства не съдържат класифицирана информация, се връчва на сдаващия срещу подпис.

(6)Новоназначените командири (началници) на длъжност от командир на военно формирование с ранг батальон до командир на военно формирование с ранг бригада при приемане на длъжността провеждат строеви преглед с военнослужещите за запознаване с техните искания и жалби. Чл. 12.

(1)Командирите на роти (самостоятелни взводове) приемат и сдават длъжността лично в присъствието на по-старшия командир (началник), на когото са подчинени.

(2)За приемането (сдаването) се изготвя акт. В него се посочват: списъчният и наличният състав; състоянието на военната дисциплина и подготовката; наличността и състоянието на въоръжението, бойната и друга техника, боеприпасите, гориво-смазочните материали и другите материални ресурси.

(3)Актът се изготвя от приемащия длъжността, подписва се от него, от сдаващия длъжността и от представителя на старшия командир (началник) и се представя за утвърждаване от непосредствения командир (началник). Чл. 13.

(1)Срокът за приемане и сдаване е в зависимост от длъжността:

1. за длъжностите до командир на рота (батарея, звено) включително – до 10 работни дни;
2. за длъжностите командир на батальон (дивизион, ескадрила, отряд, център) – до 15 работни дни;
3. за длъжностите командир на бригада (база, полк, бригадно командване, група, център) – до 20 работни дни.

(2)Срокът за приемане и сдаване на длъжност, заемана от материалноотговорно лице, се определя от командира (началника) на военното формирование в съответствие с нормативните актове, но не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(3)Когато сдаващият длъжността е отстранен от длъжност или отсъства за продължително време, командирът (началникът) назначава комисия за сдаване и приемане, в която задължително се включва лице, посочено от сдаващия.

(4)В случай че сдаващият не участва лично при сдаването и не посочи свой представител, прекият му командир (началник) назначава представител на сдаващия.

(5)Редът и сроковете за сдаване на длъжностите от длъжностните лица и на дълготрайни активи и материални запаси от формированията, подлежащи на разформироване, се определят в зависимост от указанията в заповедта за разформироване. Чл. 14. Военнослужещ, който е назначен да замества друг военнослужещ на определена длъжност, подписва документи, като преди длъжността на титуляря изписва думата „За“ или с печат за заместване. Пример: За командир на 50-а механизирана бригада Заместник-командирът на 50-а механизирана бригада _______________________________________________________ (звание, подпис, име и фамилия) (дата). Чл. 15.

(1)Платеният годишен отпуск на военнослужещите се планира и отразява в график съгласно приложение № 2.

(2)Оповестяването на военнослужещите по време на отпуск се извършва по установен от командирите (началниците) ред. Чл.

1. Редът и условията за командироване се определят съгласно действащото законодателство. Чл.
2. Войсковата служба във военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се организира съгласно този устав. ЧАСТ ВТОРА ВОЙСКОВИ РЕД Глава първа ИЗИСКВАНИЯ НА ВОЙСКОВИЯ РЕД Раздел I Общи положения Чл. 18.

(1)Районите на военните формирования се състоят от следните елементи:

1. сгради и помещения, осигуряващи войсковата служба;
2. контролно-пропускателни пунктове (КПП);
3. строеви плац с пилон за националното знаме;
4. други сгради, помещения и площадки, осигуряващи ежедневния войскови живот;
5. паркова територия.

(2)Районът на военното формирование се огражда, оборудва, охранява и се озеленява. За поддържането на чистотата и реда в района се изготвя схема (приложение № 3) и се съхранява в стаята на оперативния дежурен (дежурния по военно формирование).

(3)Районът, сградите и помещенията в него се разпределят между военните формирования със заповед на командира (началника) на военното формирование.

(4)В щаба/управлението на военното формирование се изготвят и съхраняват схеми на района, на които са обозначени всички сгради и обекти, изградените канализации, електрификации и комуникации.

(5)При настаняване на няколко военни формирования в един район помещенията и районът се разделят между тях от старшия командир (началник) и се назначава старши на района, който организира войсковата служба в него.

(6)Ново строителство, както и реконструкция и модернизация на съществуващите постройки, се извършва след разрешение на упълномощените за това органи.

(7)Командирите (началниците) ежедневно издават писмена заповед относно дейността на военното формирование.

(8)Организацията на войсковата служба се извършва от командирите (началниците) чрез отдаването на съответни заповеди съгласно приложение № 4. Заповедите се издават, отменят и изменят по преценка на командира (началника) или при необходимост.

(9)На КПП на военното формирование се поставя табелка с надпис за времето и приемния ден на командира (началника). Чл. 19. Влизането на военнослужещи и цивилни служители в района на военното формирование се извършва с пропуски (приложение № 5) или електронна карта за достъп. Чл. 20.

(1)В района на военното формирование ежедневно на пилон се развява националното знаме. Знамето се издига и спуска съгласно разпределение на времето. Съхранява се при оперативния дежурен (дежурния по военно формирование).

(2)За издигане (спускане) на националното знаме дежурният по военно формирование командва „За знамето – МИРНО!“, а когато военнослужещите са с оръжие, се подава и командата „За по-ЧЕСТ!“, след което се подава командата „Знамето – ВДИГНИ (СПУСНИ)!“.

(3)По тази команда военнослужещите от строя обръщат главите си към знамето, като командирите на формирования от строя и военнослужещите извън строя отдават чест с ръка.

(4)При издигането (спускането) на националното знаме се изпълнява химнът на Република България.

(5)След изпълнението на химна на Република България се подава команда „СВОБОДНО!“, а когато военнослужещите са с оръжие, се подава и командата „На ре-МЪК!“.

(6)В районите, в които са разположени две или повече военни формирования, старшият командир (началник) (оперативен дежурен; дежурен по военно формирование) на района командва за издигане (спускане) на националното знаме. Чл. 21.

(1)На официални празници в Република България, празници на Българското войнство, в Деня на Европа, при участие на формированията в мисии, операции (международни учения) и/или в присъствие на официални лица националното знаме заедно с комплектите флагове на ЕС и НАТО се издигат на пилони пред сградите, определени за щабове, както и на военни летища и пристанища.

(2)Комплектите флагове се поставят в конферентните зали (методическите кабинети) или в други помещения, които са определени за официални срещи във военните формирования, както и в/пред канцелариите (офисите) на командирите (началниците) на формирования.

(3)Подреждането на знамената по фронта се извършва от дясно на ляво, като в средата се поставя националното знаме, вдясно от него – знамето на ЕС, а вляво – на НАТО. Раздел II Външен вид на военнослужещите Чл. 22.

(1)Видът, съставът, редът за носенето на униформeното облекло и отличителните знаци към него за военнослужещите от въоръжените сили се определят от министъра на отбраната със заповед.

(2)В зависимост от сезона униформите се делят на:

1. лятна – носи се от 1 май до 30 септември;
2. зимна – носи се от 1 октомври до 30 април.

(3)Началникът на отбраната има право да променя датата за смяна на униформеното облекло в зависимост от метеорологичните условия. Чл.

1. На военнослужещите, когато са с униформено облекло, се забранява да смесват или комбинират униформените облекла. Чл.
2. При изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба, тържествени мероприятия и привеждане в по-висока бойна готовност, военнослужещите носят чисто и добре поддържано униформено облекло. Чл.
3. Военнослужещите носят отличителните знаци за притежаваното от тях военно звание и за принадлежността им към рода войска, които се подреждат на пагоните в съответствие със Строевия устав на въоръжените сили на Република България. Чл. 26.

(1)Военнослужещите носят ордените, медалите и наградните знаци на лявата страна на куртката.

(2)Ордените, медалите и наградните знаци се подреждат по старшинство хоризонтално отвътре навън или полувертикално отдолу нагоре по линията на ревера.

(3)Когато военнослужещият притежава и чуждестранни отличия, те се подреждат след българските.

(4)Военнослужещите носят съответните обозначителни лентички на притежаваните от тях ордени, медали и наградни знаци, прикачени над горния ляв джоб на куртката.

(5)Значките (знаците) за завършени военни академии, университети, училища (колежи) се носят над горния десен джоб на униформеното облекло, а знаците за придобита класна специалност и други – под тях.

(6)Когато се носят ордени, медали и наградни знаци, се носят само значките (знаците) за завършени военни академии, университети, училища (колежи).

(7)Отличителният знак на военното формирование, в което служи военнослужещият, се носи закачен на копчето на десния джоб на куртката (якето). Наръкавните емблеми на военното формирование се поставят на десния ръкав, на 10 см от пагона, като същите не могат да превишават размера на емблемата на БА. Чл. 27.

(1)Военнослужещите, когато са с униформено облекло, са длъжни да спазват следните изисквания:

1. военнослужещите мъже да бъдат избръснати, с прическа с къса коса с плавен преход, отстрани и отзад, допуска се да бъдат с бакенбарди и мустаци (приложение № 6).
2. военнослужещите жени да бъдат с прически, позволяващи косите да бъдат прибрани на кок и под/извън шапката/баретата; полата да бъде с дължина до средата на коляното или под коляното; при носене на чорапогащник същият да бъде в телесен цвят без орнаменти; обувките да бъдат затворени отпред с височина на тока между 2,5 см и 5 см (приложение № 6).

(2)На военнослужещите, когато са с униформено облекло, се забранява да носят украшения и модни аксесоари; да имат татуировки и пиърсинг на видими места по тялото и лицето; да бъдат със силен подчертаващ грим, с лак за нокти с ярък, блестящ и наситен цвят и дълъг маникюр. Раздел III Изисквания за разпределяне и оборудване на сградите и помещенията в района на военното формирование Чл. 28.

(1)В сградите на района се обособяват:

1. канцеларии за командния състав;
2. канцеларии/работни помещения за структурите от щаба на военното формирование (отделения, секции, регистратури, звена, деловодства, обекти и пунктове);
3. стаи (места) за съхраняване и обслужване на стрелковото оръжие;
4. стаи за преобличане и съхраняване на облеклото и личните вещи на военнослужещите;
5. места за почистване на обувките;
6. санитарни възли и бани;
7. спални помещения (сгради);
8. помещения (хранилища) за съхранение на отбранителни продукти;
9. помещения за водене на подготовката.

(2)Във войсковия район може да се обособяват, оборудват и:

1. хранителен блок (кухня, столова);
2. медицински пункт;
3. работилници, лаборатории. Чл.
4. Всички помещения в района на военното формирование се оборудват в съответствие с предназначението им. Чл. 30.

(1)Всички помещения в района се номерират.

(2)На/до входната врата на всяко помещение се поставя табелка с номера му и с надпис за неговото предназначение, която трябва да бъде разположена на утвърденото за военното формирование място и с утвърдените размери и цвят.

(3)На входната врата на канцелариите на командирите (началниците), канцелариите/работните помещения на личния състав от структурите от щаба на военното формирование се поставя еднообразна табелка с номерата им и с надпис на длъжността, званието и фамилията на съответния командир (началник), военнослужещ или цивилен служител.

(4)Във всяко помещение се поставя и опис на имуществото (мебели и инвентар). Описите се изготвят и подписват от отговорника на помещението и се утвърждават от неговия командир (началник). Чл.

1. Външните входове на сградите в района се оборудват с приспособления за почистване на обувките и се поставят кошчета за отпадъци. Чл.
2. В стаите за съхраняване и местата за почистване на оръжието се съхранява и обслужва стрелковото оръжие и снаряжението. Чл. 33.

(1)За военнослужещите – мъже и жени, се определят отделни стаи за преобличане, почивка и съхраняване на облеклото и личните вещи, като се оборудват с необходимия инвентар.

(2)В стаята, в зависимост от щатния състав на военнослужещите, трябва да има:

1. гардероби за личното облекло;
2. закачалки;
3. столове (пейки);
4. огледала;
5. маса за гладене;
6. ютия;
7. стенен часовник, поставен на видно място;
8. кошче за отпадъци;
9. средства за пожарна безопасност;
10. резервно (аварийно) осветление.

(3)При излизане на полеви учения, лагери, дежурства и занятия за повече от едно денонощие се устройват отделни палатки, тоалетни и места за къпане за военнослужещите мъже и жени. Чл.

1. Местата за тютюнопушене се оборудват в противопожарно отношение съгласно изискванията на нормативните актове. Чл.
2. Санитарните възли и баните се оборудват с необходимия брой тоалетни, умивални с топла и студена вода и душове. Чл. 36.

(1)Във всяко военно формирование се предвиждат спални помещения (сгради) за личен състав в зависимост от категорията му.

(2)Спалните помещения се оборудват и се използват за настаняване на военнослужещи при провеждане на мобилизация, при привеждане в по-висока бойна готовност, при провеждане на паради, мисии и операции, при подготовка на общи мероприятия, както и при поставени задачи на военното формирование по поддръжка от страна домакин. Чл. 37. На прозорците на долните етажи на сградите с изглед към външни за войсковия район улици се поставят матови стъкла или се оборудват с щори. Чл. 38.

(1)На таванските прозорци се поставят защитни решетки.

(2)През зимата таванските прозорци се затварят.

(3)Таванските помещения се заключват и запечатват с печата на съответното материалноотговорно (длъжностно) лице. Чл. 39.

(1)Командирът (началникът) на военното формирование ежегодно определя със заповед началото и края на отоплителния период.

(2)Със заповедта по ал. 1 се определят още:

1. редът и времето за отопляване;
2. военнослужещите, които отговарят за отоплителните уреди.

(3)До 20 дни преди началото на отоплителния период всички системи за отопление и отоплителни уреди трябва да бъдат проверени и приведени в готовност.

(4)След приключване на отоплителния период всички печки на твърдо и течно гориво се почистват и запечатват (пломбират). Чл. 40.

(1)През отоплителния период в работните и спалните помещения се поддържа температура не по-ниска от +18 °С, а в тези на медицинските пунктове – не по-ниска от +20 °С. В останалите помещения се поддържа температура съгласно определените норми.

(2)Отговорниците за отоплителните уреди предварително се обучават по правилата за безопасно боравене с тях и се инструктират за мерките за пожарна безопасност. Чл. 41. Забранява се използването на горивни течности за подпалване; неизправни отоплителни уреди; оставянето на работещи отоплителни уреди без надзор; сушенето на дрехи, обувки и друго имущество върху тях. Чл. 42.

(1)Проветряването на помещенията се извършва преди занятията и в почивките между тях.

(2)През летния период прозорците, през които се проветряват помещенията, трябва да бъдат с мрежа против насекоми.

(3)Вентилационните устройства се поддържат в изправност и се пускат в действие в определеното от командира (началника) на военното формирование време. Чл. 43.

(1)Осветлението в помещенията и във войсковия район е пълно, дежурно (не ярък цвят) и аварийно.

(2)С настъпването на тъмнината до разсъмване в определени територии от войсковия район (плацове, алеи, паркове и др.), пред външните входове на сградите, в стаите за съхраняване на оръжието, по коридорите и стълбищата осветлението е пълно.

(3)В случаите на прекъсване на централното електрозахранване се включва аварийно осветление.

(4)Контролът по включването и изключването на осветлението се възлага на определените от командира (началника) длъжностни лица. Раздел IV Съхраняване и носене на оръжието и боеприпасите Чл. 44. Стрелковото оръжие, зачислено на личния състав от ротата (батареята, звеното), се съхранява в стаята (помещението) за съхраняване на оръжието. Чл. 45.

(1)На всички места за съхраняване на оръжието и стрелковите боеприпаси се монтират сигнално-алармени системи, осигуряващи звукова и светлинна сигнализация на дневалния (дежурния) по рота или дежурния по военно формирование (началника на караула) при несанкционирано отваряне или прекъсване на проводниците. На вратите (aкo нe ca метални), прозорците, вентилационните и наблюдателните прозорчета на стаите (помещенията) за съхранение на оръжие се поставят метални решетки с дебелина не по-малка от 10 мм и отвори с размери, непозволяващи изнасяне на оръжие.

(2)Картечниците, автоматите, карабините, пушките и ръчните гранатомети, както и запасните цеви на картечниците, щиковете и ножовете се съхраняват в пирамиди. Пистолетите с индивидуалния комплект ЗИП за тях се съхраняват в железни каси (шкафове).

(3)Учебното оръжие се съхранява отделно от бойното.

(4)Когато не е определена отделна пирамида за съхраняване на учебното оръжие, то се съхранява заедно с бойното, като мястото му се обозначава с табелка с надпис „Учебно оръжие“. Учебните пистолети се съхраняват заедно с бойните пистолети на войниците (матросите) и сержантите от ротата (батареята).

(5)Учебните боеприпаси на ротата се съхраняват в отделна метална каса (сандък).

(6)Стаята за съхраняване на оръжието се осигурява с аварийно осветление. Чл. 46.

(1)Стаята за съхраняване на оръжието, железните каси (шкафовете, сандъците) с пистолети, оптическите прибори и учебните боеприпаси се заключват със секретен ключ и се запечатват с печата на дежурния по рота.

(2)Пирамидите за оръжие не се заключват, а само се запечатват от дежурния по рота.

(3)За всяка стая за съхраняване на оръжие и каса (шкаф, сандък) се осигуряват два ключа. Единият комплект от ключовете се намира постоянно в дежурния по рота, а вторият комплект ключове се съхранява при оперативния дежурен (дежурния по военно формирование).

(4)Вторият комплект ключове се поставя в запечатана торбичка (кутийка), която се описва в книгата за получаване и раздаване на ключовете (приложение № 7).

(5)Списъкът на длъжностните лица, имащи право да получават втория комплект ключове, се утвърждава от началника на щаба на военното формирование.

(6)При необходимост, когато отсъстват лицата по ал. 3 и 5, стаята за съхраняване на оръжието (касата, шкафът или сандъкът) се отваря от комисия в състав от 3 души, в която участва оперативният дежурен (дежурният по военно формирование), като се изготвя протокол, заверен с подписите на членовете на комисията. В протокола се отбелязват времето и причините за отваряне, съставът на комисията, извършените дейности, констатираната наличност на оръжието и времето на затваряне. Протоколът се изготвя в един екземпляр, който се съхранява в съответната регистратура. Чл. 47.

(1)В стаята за съхраняване на оръжието се поставя опис с размери 210x290 мм (приложение № 8) на имуществото, което се намира в нея. В описа се вписват количеството и номерата на пирамидите, касите (шкафове, сандъци и друго оборудване в помещението), както и номерът на печата, с който са запечатани.

(2)При дежурния по рота задължително трябва да има образци (слепки) на отпечатъците на печатите, с които са запечатани стаята за съхранение на оръжието, пирамидите, касите (сандъците, шкафовете).

(3)На всяка пирамида (каса, шкаф, сандък) се поставя етикет с размери 80х120 мм (приложение № 9) с наименованието на взвода (ротата), званието и фамилията на отговорника, номера на пирамидата (касата, шкафа, сандъка) и номера на печата, с който се запечатва.

(4)Вътре в пирамидите (касите, шкафовете, сандъците) се поставят описи с размери 210x290 мм (приложение № 10), на които се изписват видът и количеството на съхраняваното в тях оръжие.

(5)До всяко гнездо в пирамидата (касата, шкафа) се залепва етикет с размери 25x45 мм (приложение № 9) със званието, фамилията и инициалите на военнослужещия, калибъра, вида, серията и номера на зачисленото му оръжие.

(6)Всички описи, намиращи се в стаята за съхраняване на оръжието, в пирамидите, касите, шкафовете, сандъците, както и всяка промяна в тях се подписват от командира на ротата.

(7)Когато в една стая се съхранява оръжието на няколко взвода (роти), със заповед на командира (началника) се назначава отговорник по реда за разполагане, съхраняване, раздаване и опазване на оръжието, който подписва и описа на имуществото в стаята.

(8)Оръжието (включително и учебното), учебните боеприпаси и снаряжението се раздават от дежурния по рота по заповед на командира (главния сержант) на ротата.

(9)Раздаденото оръжие и боеприпаси се записват в книгата за раздаване на оръжието и боеприпасите (приложение № 11). При излизане на взводовете (ротите) на учение, занятие или за участие в ритуали с войски, за получаването на оръжието в книгата се подписва командирът на взвода или неговият заместник, а при застьпване в дежурство всеки получава лично оръжието срещу подпис.

(10)Когато стаята за съхраняване на оръжието е отворена, дежурният по рота и един от дневалните са длъжни да стоят вътре в нея.

(11)В празнични и почивни дни оперативният дежурен (дежурният по военно формирование) контролира спазването на реда за раздаването на оръжието на денонощния наряд. Чл. 48. Забранява се в стаята за съхраняване на оръжието да се приема непочистено, несмазано и некомплектно оръжие. Отговорност за състоянието на оръжието носят военнослужещите и командирите на формирования. Чл. 49.

(1)Оръжието на военнослужещите се зачислява съгласно длъжностното разписание и с ритуал, определен от този устав.

(2)Пистолетите на военнослужещите, когато не се носят от тях, се съхраняват в стаята на оперативния дежурен (дежурния по военно формирование), в стаята за съхранение на оръжието или в склада на военното формирование.

(3)Военнослужещите, на които по длъжностно разписание не се полагат пистолети и които са назначени за длъжностни лица от денонощния наряд или за изпълнение на други служебни задачи, получават такива от оперативния дежурен (дежурния по военно формирование). Необходимото количество пистолети и боеприпаси, длъжностните лица, които имат право да ги получават, и редът за раздаването им се отдават в заповед. Чл. 50.

(1)Военнослужещите имат право да носят служебно оръжие извън района на военното формирование в следните случаи:

1. при привеждане в по-висока бойна готовност;
2. когато са назначени в денонощен наряд или за дежурства извън района на военното формирование;
3. като куриери, въоръжена охрана на длъжностни лица и други;
4. при изпълнение на съвместни задачи с други държавни органи при условия и по ред, определени със закон;
5. когато са на занятия, учения, мисии или операции;
6. когато са определени за участие в ритуали с войски;
7. други случаи, при които има издадена писмена заповед на командира.

(2)Военнослужещите удостоверяват правото си да носят оръжие извън района на военното формирование със служебна бележка, издадена от началника на щаба и подпечатана с печата на военното формирование. В нея се посочват званието, трите имена, военно-пощенският номер на военното формирование, видът на оръжието, количеството на боеприпасите, времето за излизане и връщане. Образец от нея се залага в контролно-пропускателния пункт на формированието.

(3)В случаите по ал. 1, т. 1, 4, 5, 6 и 7 документ за удостоверяване на правото им да носят оръжие извън района на военното формирование не се изисква. Чл. 51. Всеки военнослужещ лично отговаря за правилното съхраняване и опазване на повереното му оръжие. Раздел V Бойно и представително знаме Чл. 52.

(1)Бойното знаме на военното формирование е символ на военната чест, доблест и слава.

(2)Личният състав от военното формирование е длъжен да защитава бойното знаме и да не допуска неговата загуба (пленяване) или унищожаване в мирно време и по време на война. Чл. 53.

(1)Бойно знаме се полага и връчва на:

1. командвания на оперативно ниво;
2. бригади, бригадни командвания и полкове от Сухопътните войски;
3. бази от Военновъздушните сили;
4. флотилии, авиационни бази, дивизиони и групи за морски специални операции от Военноморските сили;
5. групи за специални операции от Съвместното командване на специалните операции;
6. висши военноучебни заведения.

(2)Посочените в ал. 1 структури могат да имат само едно бойно знаме. Чл. 54.

(1)Бойното знаме се изработва с форма и размери съгласно приложение № 12.

(2)За изработването на бойно знаме командирът на военното формирование изготвя докладна записка, която се изпраща по команден ред до началника на отбраната с предложение/искане за стартиране на процеса по изготвяне на ново бойно знаме. Чл. 55.

(1)Бойното знаме се връчва на военното формирование с ритуал съгласно чл. 567 от настоящия устав.

(2)За връчване на бойното знаме на военно формирование се изготвя заповед на министъра на отбраната.

(3)Бойното знаме на военно формирование може да се връчва от:

1. президента на Република България;
2. министъра на отбраната на Република България;
3. началника на отбраната. Чл. 56.

(1)Бойното знаме в мирно време се съхранява в регистратурата за класифицирана информация на военното формирование, на което е връчено.

(2)Бойното знаме се съхранява заедно с ордените и орденските лентички, навито в калъф, запечатано с гербовия восъчен печат на военното формирование. То се поставя във вертикално положение в остъклена витрина или метална каса, запечатана с печата на началника на щаба.

(3)Бойното знаме при участие на военното формирование във военни действия се съхранява и охранява в района на командния пункт, където е развърната регистратурата за класифицирана информация. Чл. 57.

(1)Бойното знаме на военното формирование се изнася в следните случаи:

1. при заплаха от пленяване, повреждане или унищожаване на бойното знаме;
2. при необходимост от ремонт на бойното знаме във или извън военното формирование или неговата замяна;
3. за участие на военното формирование в ритуали с участието на войски.

(2)За ритуали с участието на войски бойното знаме се изнася от мястото за съхранение от назначени със заповед на командира (началника) на военното формирование знаменосец и асистенти под охраната на знаменен взвод.

(3)За изнасяне на бойното знаме в случите по ал. 1, т. 2 и 3 се изготвя заповед на командира (началника) на военното формирование и допуск, който се прикрепя към ежедневната заповед във военното формирование.

(4)Други знамена, връчени по различни поводи, със заповед на командира (началника) се съхраняват във военното формирование или се сдават във Военноисторическия музей. Чл. 58. При превозване с автомобилен, железопътен, воден и въздушен транспорт мястото и редът за охраната на бойното знаме се определят в заповедта за изваждането му. При бойното знаме задължително са знаменосецът и асистентите. Заедно с бойното знаме може да се превозват и документи, съдържащи класифицирана информация, при условията и реда, определени в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и правилника за неговото прилагане. Чл. 59.

(1)За състоянието, правилното съхраняване и поддържане на бойното знаме отговаря непосредствено началникът на щаба на военното формирование.

(2)Началникът на щаба на военното формирование извършва преглед на състоянието на бойното знаме и принадлежностите му на всеки 3 месеца. В случай на изнасяне на знамето се извършва преглед в 3-дневен срок след всяко негово изнасяне.

(3)В дневник началникът на щаба на военното формирование отбелязва: номера на допуска; времето за извършване на прегледа; недостатъците и мерките, взети за отстраняването им (приложение № 13), като докладва за това на командира (началника) на военното формирование.

(4)Прегледът на бойното знаме се извършва в присъствието на знаменосеца, асистентите и началника на регистратурата за класифицирана информация.

(5)Изсушаването на бойното знаме се извършва на проветриво и сенчесто място. През време на изсушаването то се охранява от знаменосеца и асистентите. Чл.

1. Във всяко военно формирование за бойното знаме се води „Служебна книга на бойното знаме“ (приложение № 14), която се попълва лично от командира (началника) на военното формирование и се съхранява в регистратурата. В служебната книга се поставят грамотата и снимка на заповедта, с която е връчено бойното знаме, командирът на военното формирование отразява случаите, в които е изнасяно, събитията, в които е участвало, и неговите ремонти. Чл.
2. При разформироване на военното формирование бойното знаме, ордените и грамотата се изпращат със служебната книга на бойното знаме във Военноисторическия музей. Предаването (сдаването) се извършва в тържествена обстановка. Чл. 62.

(1)При необходимост от ремонт (замяна) на бойното знаме се назначава комисия от щаба на военното формирование. Тя изготвя акт за техническо състояние, в който се посочват всички дефекти, обстоятелствата за възникването им и заключението за ремонт (замяна). Актът се утвърждава от командира (началника) на военното формирование.

(2)Самостоятелен ремонт на бойното знаме и принадлежностите му може да бъде извършен във военното формирование, без да се нарушава символиката и с цел възстановяване на първоначалния вид и състояние.

(3)При необходимост от ремонт извън военното формирование на бойното знаме се изготвя докладна записка, която заедно с утвърдения акт се изпраща по команден ред.

(4)Бойното знаме, получило значителни повреди, на които не може да се извършат ремонт и реставриране, подлежи на замяна.

(5)Новото бойно знаме се връчва с ритуал съгласно чл. 567 от настоящия устав. Старото бойно знаме, след получаването на новото, се сдава без ордените във Военноисторическия музей със служебната книга на знамето. Чл. 63.

(1)На командванията на оперативно ниво, както и на военните формирования с ранг до батальон (дивизион), на които не се полагат бойни знамена, се връчват представителни знамена.

(2)За връчване на предствителни знамена се изготвят заповеди на:

1. министъра на отбраната за командванията на оперативно ниво и висшите военноучебни заведения;
2. командирите на командвания на оперативно ниво – за военни формирования с ранг бригада, база, полк;
3. командирите на бригади, флотилии, бази, полкове за военни формирования с ранг батальон (дивизион).

(3)Предствителните знамена на военните формирования с с ранг бригада, база, полк се изработват с форма и размери съгласно приложение № 12.

(4)Предствителните знамена на военни формирования с ранг батальон, дивизион се изготвят с размери 70 на 90 см.

(5)Връчването на представителните знамена се извършва от командирите, отдали заповеди за връчване.

(6)Ремонтът на представителните знамена се извършва във или извън военното формирование, като за целта се уведомяват командирите, отдали заповеди за връчването им.

(7)При разформироване на военното формирование представителното знаме се сдава във Военноисторическия музей с кратка историческа справка. Раздел VI Разпределение на времето на военнослужещите и изпълнение на основните мероприятия Чл. 64.

(1)Разпределението на времето на военнослужещите се определя от командира (началника) на военното формирование.

(2)Разпределението на времето за военнослужещите се определя съобразно техните служебни задължения, служебни задачи и изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане.

(3)В разпределението на времето задължително се определят часът за явяване на работа, за развод, за занятия, за обедна почивка, за обслужване на въоръжението и ППС, учебно-материална база, съоръжения и друга техника, за подготовка и инструктаж на личния състав от денонощния наряд, за самоподготовка, за боен разчет и спорт.

(4)В разпределението на времето за военнослужещите, пребиваващи в района на военното формирование през цялото денонощие, задължително се определят часът за ставане от сън и за вечерна проверка, времето за личен тоалет, за сутрешни физически упражнения, за сутрешен преглед, за развод, за учебни занятия, за храна, за спорт, за 8 часа сън, както и за лично време. Чл. 65. По време на полево (лагерно) обучение, мисии и операции командирът (началникът) утвърждава отделно разпределение на времето. Чл. 66.

(1)Командирите на взводове (роти) провеждат сутрешен развод, на който приемат строя на личния състав и извършват проверка на готовността за изпълнение на планираните за деня мероприятия.

(2)Преди сутрешния развод и за всяко занятие заместник-командирите на взводове представят личния състав с рапорт на командира на взвода, а най-старшият от тях – на командира на ротата (батареята).

(3)Командирът (началникът) на военното формирование най-малко веднъж в месеца извършва общ развод на личния състав, който завършва с преминаването на формированията в „тържествен марш“. Чл. 67. В занятията участва целият личен състав на военното формирование с изключение на отсъстващите по уважителни причини и наряда. Чл. 68.

(1)Преди и след завършване на занятията, стрелбите и ученията командирите (началниците) са длъжни да проверяват личния състав, ППС, снаряжението, оръжието, боеприпасите и да докладват за резултатите по команден ред.

(2)След завършване на занятията, стрелбите и ученията се извършва почистване на въоръжението, снаряжението, ППС и материалното осигуряване, а гилзите, неизразходваните боеприпаси и материалното осигуряване се сдават по определения ред. Чл. 69.

(1)Храненето на военнослужещите се извършва в столова, отговаряща на хигиенните изисквания, в установеното от командира (началника) време.

(2)Дежурният по военното формирование или назначено от командира длъжностно лице проверяват количеството и качеството на храната, хигиенното състояние на помещенията, столовата, кухненските съдове, инвентара.

(3)Преди раздаването на храната готвачът на военното формирование в присъствието на дежурния или назначеното от командира длъжностно лице заделят проби от готовата храна, които се съхраняват в заключен хладилен шкаф, като ключът се съхранява при оперативния дежурен (дежурния по военно формирование или назначеното от командира длъжностно лице). Продължителността за съхранение на пробите е 48 часа.

(4)Качеството на храната се проверява най-малко един път в седмицата от командира (началника) на военното формирование, а в случаите на отсъствие или заетост, по негово разпореждане – от един от заместниците му или назначена със заповед комисия.

(5)Резултатите от проверката се вписват в книгата за контрола на качеството на приготвената храна.

(6)Раздаването на храната започва в определеното време след разрешение на оперативния дежурен (дежурния по военно формирование) не по-късно от два часа след приготвянето й. Чл.

1. Под ръководството на заместник-командирите на взводове военнослужещите извършват обслужване на въоръжението и ППС на формированията в определеното време съгласно разпределението на времето и на определените за тази цел места. Чл.
2. Преди застъпването в наряд на военнослужещите от денонощния (дневния или нощния) наряд се определя време за инструктаж и преглед на готовността им за изпълнение на службата. Чл.
3. Командирите (началниците) на военни формирования организират застъпването в наряд и охраната на обектите в зависимост от възможностите, условията и структурата на военното формирование. Чл.
4. Дните, определени от командира (началника) на военното формирование за обслужване на въоръжението, техниката и боeприпаситe, материалните средства, за дооборудване и благоустрояване на района, парковете и обектите на учебно-материалната база, за общо почистване и хигиенизиране на всички помещения, за разпределение на времето, се регламентират в план с конкретни задачи. Сутрешен преглед Чл. 74.

(1)За провеждане на сутрешен преглед на ротата (батареята) личният състав се строява в разгърнат строй на определеното за това място.

(2)Сутрешният преглед на личния състав се извършва от назначен от командира на ротата (батареята) военнослужещ, като се установяват наличността на хората, техният външен вид, общото здравословно състояние, оръжието и снаряжението за занятия.

(3)При констатиране на слабости военнослужещите са длъжни да ги отстранят незабавно, а в случай че това е невъзможно, им се предоставя необходимото за това време.

(4)По време на сутрешен преглед дежурният по рота записва нуждаещите се от медицински преглед в книгата за записване на болните. Вечерна проверка Чл. 75.

(1)Вечерната проверка на личния състав на ротата е мероприятие по разпределение на времето при настаняване в района на формированието, полеви занятия и др.

(2)Командирът на ротата (батареята) утвърждава списъка на личния състав за вечерната проверка.

(3)За вечерна проверка военното формирование се строява на определеното му за това място по команда на дежурния по рота (батарея) ,,Рота (батарея) за вечерна проверка – СТРОЙ СЕ!“.

(4)Назначеният за провеждане на вечерната проверка военнослужещ, след приемането на строя, извършва проверка на личния състав, като прочита званието и фамилията на военнослужещите по списъка за вечерна проверка.

(5)Военнослужещият в строя, след като чуе своето фамилно име, е длъжен да отговори „АЗ“.

(6)За отсъстващите от вечерната проверка военнослужещи отговаря командирът на отделение или този, който го замества, например: „В наряд“ , „В отпуск“ , „В лечебно заведение“, „В командировка“ и др.

(7)След завършване на поименната проверка назначеният за провеждане на вечерната проверка военнослужещ свежда заповедите и разпорежданията, отдадени през деня, обявява наряда и създава организация за следващия ден.

(8)Когато на вечерната проверка присъства офицер от военното формирование, провеждащият вечерната проверка е длъжен да му докладва за резултатите от проверката. Чл.

1. След приключване на вечерната проверка дежурният по рота (батарея) се явява на доклад при дежурния по военно формирование с рапорт, например: „Господин капитан, вечерната проверка в пета рота е проведена. Личният състав е налице с изключение на двама души в лечебно заведение, двама души дневални по парк и един отсъстващ безпричинно. Дежурен по рота младши сержант Иванов.“ След рапорта му предава сведението за наличността на личния състав на ротата. Чл.
2. Мероприятията от разпределението на времето приключват с подаването на сигнал „отбой“. Раздел VII Опазване на здравето на военнослужещите Чл.
3. Командирите (началниците) и началниците на медицинските структури и/или медицинските специалисти във военните формирования са длъжни да полагат грижи за опазване на здравето на военнослужещите, да организират и провеждат мероприятия за подобряване на условията на труд и бит и да осъществяват постоянен контрол на:
4. хигиенно-противоепидемичните мероприятия;
5. диагностично-лечебните мероприятия;
6. профилактичните мероприятия;
7. спазване на мерките за безопасност при ежедневната войскова дейност за опазване живота и здравето на военнослужещите и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.
8. За провеждане на дейности по психологичното осигуряване психолозите са длъжни:
9. да организират и провеждат системна работа по поддържане и повишаване психическата устойчивост на военнослужещите;
10. да организират и провеждат дейности по превенция на рисково поведение и антикризисна работа;
11. да организират и провеждат практическа работа по контрол на професионалния и боен стрес;
12. да анализират състоянието на психологическия климат във военните формирования (структури) и предлагат мерки за неговото оптимизиране. Чл. 80.

(1)Командирите (началниците) са длъжни да изискват поддържането на лична хигиена от военнослужещите и да осигуряват необходимите условия за това.

(2)На военнослужещите – жени, се осигурява стая за лична хигиена със самостоятелен санитарен възел (баня и съблекалня) с течаща топла вода. Чл. 81.

(1)На военнослужещите, застъпващи в денонощно дежурство, задължително се осигурява чисто спално бельо, а при епидемична обстановка – средства и материали за дезинфекция.

(2)Изпирането на спалното бельо и облеклото, а при необходимост от санитарна и специална обработка, както и снабдяването и раздаването на средства и материали за дезинфекция се извършват по ред, определен от заместник-командира на военното формирование по логистиката. Чл. 82.

(1)Началниците на медицински пунктове и/или медицинските специалисти водят на отчет и наблюдават военнослужещите със заболявания и с психични разстройства, като провеждат с тях необходимите оздравителни мероприятия.

(2)Всеки военнослужещ, който е бил в контакт с лица, болни от инфекциозни заболявания, е длъжен да доложи на непосредствения си командир (началник) и да уведоми началника на медицинския пункт и/или медицинските специалисти.

(3)При откриване на инфекциозно заболяване във военното формирование началникът на медицинския пункт и/или медицинските специалисти незабавно докладват на командира (началника) на военното формирование и на началника на Военномедицинската академия (ВМА). Чл. 83.

(1)Началникът на медицинския пункт и/или медицинските специалисти са длъжни да следят за епидемичната обстановка на територията на областта, в която е разположено военното формирование, и да провеждат необходимите противоепидемични мероприятия.

(2)Преди провеждането на занятия, учения в полеви условия, извършване на марш и други началникът на медицинския пункт е длъжен да организира хигиенно-епидемиологично разузнаване на маршрутите и районите и при необходимост да извърши съответните профилактични мероприятия. Чл. 84.

(1)Личният състав подлежи на задължителен медицински преглед и изследвания:

1. по време на годишния профилактичен преглед – веднъж в годината;
2. за работещите в неблагоприятна за здравето среда – в определените за неблагоприятните фактори срокове;
3. за диспансеризираните като хронично болни – в определените за заболяването срокове;
4. за участниците в спортни състезания – преди всяко състезание.

(2)Командирите (началниците) са длъжни да осигуряват целия личен състав за медицинските изследвания и прегледи.

(3)Командирите (началниците) са длъжни да информират началника на медицинския пункт и/или медицинските специалисти за личните си наблюдения върху здравето на подчинените си.

(4)Прегледите на военнослужещите се извършват от лекар от медицинския пункт на военното формирование в служебно време.

(5)Организацията на работа на медицинския пункт се обявява със заповед на командира (началника).

(6)За резултатите от медицинските прегледи и изследвания началникът на медицинския пункт докладва на командира (началника) на военното формирование и провежда необходимите здравни мероприятия. Чл. 85.

(1)При заболяване военнослужещият е длъжен да уведоми непосредствения си командир (началник) и да потърси медицинска помощ.

(2)В зависимост от характера на болестта на военнослужещия се предписва амбулаторно лечение или се изпраща в лечебно заведение за специализирана медицинска помощ.

(3)При отсъствие на лекар във военното формирование военнослужещият се изпраща от прекия си командир (началник) за преглед и лечение. Чл. 86.

(1)Внезапно заболелите или получилите травматични увреждания военнослужещи в служебно време се преглеждат в медицинския пункт на военното формирование, а в извънслужебно време посещават личния си лекар и/или най-близкото лечебно заведение (военно или гражданско).

(2)При внезапно заболяване на военнослужещ от състава на денонощния наряд му се осигурява преглед и лечение.

(3)За изпращане в лечебни заведения спешно на болен се определя придружител. Чл.

1. Видът на оказаната помощ, предписаното лечение и резултатите от прегледа на болните военнослужещи се вписват в личното здравно досие. Чл.
2. Военнослужещите се изпращат от командира (началника) на военното формированието на военномедицинска комисия по предложение на лекаря (медицинско лице). Чл.
3. Началникът на ВМА или началникът на съответната многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) към ВМА при констатиране на инфекциозно заболяване, отравяне, умишлена травма, психическо увреждане или употреба на наркотични вещества уведомява:
4. командира (началника) на военното формирование, от което е пристигнал болният (болните);
5. структурата за ведомствен здравен контрол към ВМА или подчинените й звена в МБАЛ – ВМА, в зоната за медицинско обслужване, където се намира военното формирование (структура) на болния;
6. оперативния дежурен на съответната регионална служба „Военна полиция“. Чл.
7. След изтичането на срока на разрешения отпуск за временна неработоспособност военнослужещият е длъжен да се яви във военното формирование. Чл.
8. Медицинското осигуряване на военнослужещите, участващи в мисии, операции и учения, провеждани извън територията на страната, се извършва по ред, определен от министъра на отбраната. Раздел VIII Правила и задължения на военнослужещите по пожарната безопасност Чл. 92.

(1)Сградите в района на военното формирование се разполагат в съответствие с изискванията на строителнотехническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2)Основните и допълнителните противопожарни мероприятия във военните формирования се организират и провеждат в съответствие с нормативните актове. Чл. 93.

(1)Военните формирования се осигуряват с необходимите по вид и количество гасителни вещества, противопожарна техника и инвентар.

(2)Пътищата към сградите, съоръженията и водоизточниците на територията на военното формирование трябва винаги да бъдат свободни за движение на противопожарните автомобили.

(3)Отоплителните, вентилационните и климатизационните съоръжения, системи и уреди в сградите и помещенията се монтират и експлоатират при строго спазване на мерките за пожарна безопасност.

(4)Евакуационните и аварийните пътища, евакуационните изходи, коридорите и евакуационните стълбища трябва да бъдат свободни от материални средства, с които се намалява широчината на евакуацията или се създават предпоставки за нейното затрудняване. На същите се обозначава посоката за евакуация.

(5)Евакуационните врати на изходите от сградите, работилниците и други помещения, в които пребивават повече от 15 човека, трябва да се отварят по посока на движение на евакуацията.

(6)В помещенията се поставят правила за действие при пожар. Чл. 94.

(1)Противопожарният инвентар, резервоарите, пожарните и хидрантните кранове трябва да бъдат винаги изправни, като местонахождението им се обозначава с указатели.

(2)Средствата за гасене на пожар се поставят на табла (депа) и се зачисляват на определени длъжностни лица.

(3)Определените нормативни запаси от гасителни вещества трябва винаги да се поддържат в наличност. Чл.

1. На територията на военното формированието, в сградите и в помещенията се забранява:
2. паленето на огън на разстояние до 40 метра от сградите, площадките с отбранителни продукти, когато не са регламентирани други норми;
3. използването на прибори с открит огън в парковете, помещенията, хранилищата, складовете, хангарите и другите пожароопасни и взривоопасни обекти;
4. извършването на огневи работи (заваръчни дейности, работа със средства за рязане и др.) на необезопасени за тази цел места, както и от неквалифицирани лица;
5. размразяването с открит огън на замръзнали тръби и технологични съоръжения;
6. устройването на работилници и складове за обработване и съхраняване на огнеопасни течности, вещества и материали в мазета и сутерени;
7. устройването на работилници и складове по стълбища, коридори и тавани с горими покриви;
8. преграждането на подходите или ограничаването на достъпа към средствата за гасене на пожари;
9. използването на противопожарна техника и имущество не по предназначение;
10. пренатоварването на електрическите инсталации;
11. използването на технически неизправни електрически инсталации (уреди);
12. сдаването под охрана на обекти, необезопасени в противопожарно отношение;
13. тютюнопушенето извън определените и оборудваните за тази цел места. Чл.
14. Ежедневно преди затварянето им работилниците, складовете, хранилищата, парковете (гаражите), хангарите и другите опасни в пожарно отношение помещения се проверяват и се привеждат в съответствие с изискванията за пожарна безопасност и охрана от отговарящите за тях длъжностни лица. Чл. 97.

(1)Военнослужещите са длъжни да знаят и да спазват правилата за пожарна безопасност и да умеят да си служат с противопожарните средства.

(2)При възникване на пожар всеки военнослужещ е длъжен незабавно да оповести оперативния дежурен (дежурния по военно формирование) и съответните регионални структури на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, по места и да вземе всички необходими мерки за гасене на пожара и за спасяване на личния състав и отбранителните продукти. Чл. 98.

(1)Командирът (началникът) на военното формирование назначава пожаротехническа комисия, която изготвя План за пожарна безопасност. Комисията извършва не по-малко от четири проверки в годината за състоянието на районите и обектите и въз основа на констатациите писмено предлага мероприятия за подобряването му.

(2)Планът за пожарна безопасност се утвърждава от командира (началника) на военното формирование и като минимум съдържа:

1. списък на личния състав от противопожарната команда;
2. разчет за действие на личния състав от противопожарната команда;
3. списък на водоизточниците и техния капацитет;
4. схема на района на военното формирование с маршрути за движение на длъжностните лица, определени за гасене на пожара;
5. План за евакуация на личния състав и на отбранителните продукти;
6. План за действие на личния състав при гасене на пожар във военното формирование;
7. План за съвместни дейности и тренировки с регионалните структури по пожарна безопасност и защита на населението.

(3)Планът за пожарна безопасност задължително се разяснява на целия личен състав на военното формирование.

(4)Планът за пожарна безопасност се съхранява в регистратурата за некласифицирана информация.

(5)Извадка от Плана за евакуация на личния състав се поставя на видно място в района на ротата (батареята), за въоръжението и техниката – при дежурния по парк, а за видовете имущества – при съответните материалноотговорни лица.

(6)Koмандирите (началниците) най-малко веднъж на 3 месеца организират тренировки за усвояване на Плана за пожарна безопасност. Чл. 99.

(1)Пожарната безопасност се ръководи непосредствено от офицер или сержант (щатен или нещатен пожарникар), назначен със заповед на командира (началника) на военното формирование.

(2)Длъжностното лице по ал. 1 е подчинено на заместник-командира на военното формирование по логистиката.

(3)Длъжностното лице по ал. 1 извършва проверки по противопожарната охрана по месечен график, утвърден от командира (началника) на военното формирование. Чл. 100.

(1)Във военните формирования, които нямат по длъжностно разписание противопожарна команда (ядро), се назначава нещатна. Съставът на командата (ядрото) се определя от командира (началника) в зависимост от рисковите фактори за възникване на пожар.

(2)В състава на противопожарна команда на военното формирование може да се назначават военнослужещи от една или от различни роти (батареи, звена).

(3)По време на полеви лагери, учения, полети и други личният състав на противопожарната команда носи денонощно дежурство или през определено време на противопожарни постове по утвърден от командира (началника) на военното формирование маршрут. Раздел IX Екология и опазване на околната среда Чл. 101.

(1)Военнослужещите са длъжни да опазват околната среда, природните ресурси, културното и историческото наследство.

(2)Военнослужещите, които замърсяват или увреждат околната среда, се привличат към отговорност съгласно действащото законодателство по опазване на околната среда.

(3)Командирът (началникът) отговаря за:

1. опазването и възстановяването на околната среда във военното формирование и при изпълнение на дейности извън него съгласно действащото законодателство и приетите вътрешноведомствени документи в тази област;
2. познаването и прилагането на нормативните и административните актове от военнослужещите по опазване и възстановяване на околната среда;
3. осигуряване безопасността на личния състав при действия в условия на неблагоприятни екологични природни и антропогенни фактори;
4. състоянието и експлоатацията на природозащитните съоръжения за предотвратяване на негативното въздействие на войсковата дейност върху околната среда. Чл. 102.

(1)За организиране опазването и възстановяването на околната среда командирът (началникът) на военното формирование със своя заповед назначава еколог на военното формирование (офицер със специалност ядрена, химическа, биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е) от щаба на формированието или друг офицер от щаба, нещатен еколог) и постоянно действаща комисия с председател заместник-командирът (заместник-началникът) на военното формирование по логистичното осигуряване и членове – екологът на военното формирование (ЯХБЗ и Е, нещатният еколог) и други офицери по негово решение. Когато военното формирование е разположено в повече от един войскови район, към комисията се назначават като членове представители от всеки войскови район.

(2)Комисията по ал. 1 е длъжна:

1. да разработи екологичен паспорт на военното формирование, като го актуализира при необходимост (при разполагане на военното формирование в повече от един войскови район екологичен паспорт се разработва за всеки);
2. да разработи годишен План за опазване и възстановяване на околната среда в съответствие с Плана за дейността на формированието за съответната година (при разполагане на военното формирование в повече от един войскови район План за опазване и възстановяване на околната среда се изготвя за всеки отделен войскови район в съответствие с Плана за дейността на военното формирование, разположено в него);
3. да организира наблюдението на възможните източници на вредни вещества и замърсители;
4. да води на отчет природозащитните съоръжения;
5. да осъществява екологичен контрол при строителни и ремонтни дейности, както и на обектите за събиране и съхранение на отпадъците в района на военното формирование.

(3)С Плана за опазване и възстановяване на околната среда се запознава целият личен състав на военното формирование. Чл. 103.

(1)Методическото ръководство при изпълнение на мероприятията по опазване и възстановяване на околната среда във военното формирование се осъществява от щатен или нещатен еколог на военното формирование.

(2)Екологът на военното формирование:

1. осъществява методическо ръководство при планиране и провеждане на подготовката на личния състав по опазване и възстановяване на околната среда;
2. участва в разработването на Плана за опазване и възстановяване на околната среда;
3. организира превантивната екологична дейност;
4. контролира спазването на изискванията на нормативните документи, касаещи опазването и възстановяването на околната среда;
5. участва в планирането на необходимите финансови средства за изпълнение на дейностите по опазване и възстановяване на околната среда. Чл. 104.

(1)При провеждане на учения и бойни стрелби на полигоните се изготвя план за опазване на околната среда за времето на учението (стрелбата), а в организационните указания задължително се включват и указания по опазването и възстановяването й.

(2)Използването на райони за провеждане на учения извън полигоните задължително се съгласува с местните власти, като се изготвя двустранен протокол за екологичното състояние на районите преди и след учението, който е неразделна част от документацията на същото.

(3)След завършване на учението използваните райони задължително се възстановяват в състоянието, в което са били преди това. Чл.

1. При възникване на предпоставки за или допуснато опасно увреждане на околната среда по време на учения, бойни стрелби или други дейности длъжностното лице, отговорно за провеждането им, ги спира и незабавно докладва по команден ред за вземане на окончателно решение. Чл.
2. При участие на военни формирования от въоръжените сили в мисии, операции и учения, провеждани извън територията на страната, задължително се спазват изискванията на действащото законодателство по опазване на околната среда на страната домакин и приетите съюзни стандартизационни споразумения в тази област. Раздел X Привеждане в по-висока бойна готовност и обявявяне на сбор Чл. 107.

(1)Привеждането в по-висока бойна готовност (БГ) на военното формирование се извършва от командирите (началниците) по ред, определен в плановете за бойна готовност.

(2)При привеждане в по-висока БГ денонощният наряд изпълнява задълженията си в съответствие с утвърдените от командира (началника) правила.

(3)При привеждане в по-висока БГ личният състав се оповестява с установения съгласно плановете за бойна готовност сигнал, явява се на определените места и действа по ред, определен в Плана за бойна готовност и бойния разчет на военното формирование. Чл. 108.

(1)Сбор на военното формирование се обявява от командира (началника) или от оперативния дежурен (дежурния по военно формирование) по установения сигнал.

(2)По регламентиран от командирите (началниците) сигнал, личният състав се явява на определените места във военното формирование и действа по утвърдените от командира (началника) правила.

(3)Във военното формирование се установява единен постоянно действащ сигнал за сбор.

(4)При дислоциране на повече от едно военно формирование в един район се установява единен сигнал.

(5)Забранява се обявяването на сбор при привеждане в по-висока БГ. Глава втора ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТЯХ Раздел I Военнослужещи. Етични норми на поведение Чл. 109.

(1)Военнослужещите са лицата, които изпълняват военна служба.

(2)Изпълнението на договора за военна служба започва от датата на заповедта на командира (началника) на военното формирование, с която се обявява явяването на военослужещия на мястото на назначението.

(3)На военнослужещия в началото на службата се издава метален жетон с единния граждански номер и кръвната група, съобразен с кода за алергии или за непоносимост, който той носи на шията си. Редът и начинът за издаването му, при постъпване на служба или след изгубване на същия, се регламентират с акт на министъра на отбраната. Чл. 110. Организацията, редът за преминаване на военната служба и редът за водене на отчета на военнослужещите се определят със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, правилника за прилагане му и с този устав. Чл. 111.

(1)Наименованията на военните звания на военнослужещите от въоръжените сили на Република България са, както следва: В Сухопътните войски и Военновъздушните сили Съкратени наименования Във Военноморските сили Съкратени наименования I. Войнишки (матроски) звания Редник – 1-ви клас Редник – 2-ри клас Редник – 3-ти клас р-к Матрос – 1-ви клас Матрос – 2-ри клас Матрос – 3-ти клас м-с Ефрейтор – 1-ви клас Ефрейтор – 2-ри клас ефр. Старши матрос – 1-ви клас Старши матрос – 2-ри клас ст. м-с II. Сержантски (старшински) звания Младши сержант мл. серж. Старшина II степен с-на ІІ ст. Сержант серж. Старшина I степен с-на І ст. Старши сержант ст. серж. Главен старшина гл. с-на Старшина с-на Мичман м-н ІІІ. Звания за офицерски кандидати Офицерски кандидат – 1-ви клас Офицерски кандидат – 2-ри клас оф. канд. Офицерски кандидат – 1-ви клас Офицерски кандидат – 2-ри клас оф. канд. ІV. Младши офицерски звания Лейтенант лейт. Лейтенант лейт. Старши лейтенант ст. лейт. Старши лейтенант ст. лейт. Капитан к-н Капитан-лейтенант к-н лейт. V. Старши офицерски звания Майор м-р Капитан III ранг к-н III р. Подполковник подп. Капитан II ранг к-н II р. Полковник полк. Капитан I ранг к-н I р. VІ. Висши офицерски звания Бригаден генерал бриг. ген. Флотилен адмирал фл. адм. Генерал-майор ген. м-р Контраадмирал к. адм. Генерал-лейтенант ген. лейт. Вицеадмирал в. адм. Генерал ген. Адмирал адм.

(2)На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания, както следва:

1. курсант;
2. курсант-младши сержант/курсант-старшина II степен;
3. курсант-сержант/курсант-старшина Iстепен;
4. курсант-старши сержант/курсант-главен старшина;
5. курсант-старшина/курсант-мичман;
6. курсант-офицерски кандидат – 1-ви клас.

(3)Военнослужещите, приети за обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи, запазват военното си звание по време на обучението.

(4)Когато военнослужещите притежават научни степени и заемат академични длъжности, те се изписват след военното звание, например: „Полковник доцент доктор Иванов (Иванова)“. Чл. 112.

(1)Взаимоотношенията между военнослужещите могат да бъдат като между началници и подчинени или между старши и младши.

(2)Командирът (началникът), на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговото длъжностно разписание, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования, е пряк командир (началник).

(3)Цивилните служители, на които военнослужещите са подчинени по длъжностно разписание на военното формирование, са техни началници.

(4)Първият пряк командир (началник) на военнослужещия е негов непосредствен командир (началник) по йерархическата структура. Чл. 113.

(1)Военнослужещите, които в зависимост от заеманата длъжност и притежаваното военно звание не са спрямо другите военнослужещи техни началници или подчинени, могат да бъдат старши или младши.

(2)Старшите имат право да правят бележки на младшите и да изискват от тях спазване на военната дисциплина, обществения ред и правилата за носене на униформеното облекло, правилата на военна вежливост и етични норми на поведение, като младшите са длъжни да ги изпълняват. Чл. 114. При съвместно изпълнение от военнослужещи на задължения по военната служба и когато един спрямо друг те не са началници или подчинени, както и в случая, когато служебните им взаимоотношения не са определени от техния непосредствен командир (началник), старши е този от тях, който притежава по-високо военно звание, при еднакви звания – този от тях, който заема длъжност от по-високо длъжностно ниво, а при равни звания и длъжности – този от тях, който е престоял повече време в съответното звание. Чл. 115.

(1)Военнослужещите при изпълнение на задълженията си по военната служба и в обществения си живот се ръководят от морални и етични стандарти, които определят човешкото поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично поведение.

(2)Етичните норми и правила на поведение са задължителни за всички военнослужещи независимо от техните пол, възраст, етнос, религия, длъжност, звание и място за изпълнение на военната служба. Чл.

1. При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите се ръководят от следните морални ценности:
2. да приемат чувството за дълг като водещо при изпълнение на служебните си задължения;
3. да поставят мисиите, функциите, операциите и задачите на войсковата единица пред собствените си интереси;
4. да проявяват смелост и храброст при изпълнението на поставените задачи, като оценяват реално степента на риска в своята дейност;
5. да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания;
6. да проявяват творчество и инициативност за качествено изпълнение на поставените им задачи;
7. да уважават своите колеги и да се стремят заедно да изпълняват задачите си, като проявяват колективност и другарство;
8. да са прями в отношенията си, да са нетърпими към измамата, лицемерието и закононарушенията и да се стремят честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си грешки и тези на колегите си;
9. да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили. Чл.
10. Военнослужещите са длъжни да спазват следните норми на поведение:
11. животът и здравето на всеки отделен човек (личност) е тяхна неотменна грижа;
12. при осъществяването на войнската дейност високо да ценят живота и здравето на колегите си, както и собствения си живот;
13. готовността за саможертва като висша проява на войнския дълг;
14. зачитане на човешките права и свободи на всички граждани и недопускане на дискриминационно поведение във взаимоотношенията;
15. уважение и вежливост към всеки и към всички;
16. преклонение пред паметта на загиналите и пострадалите при изпълнение на войнския им дълг и грижа за техните семейства;
17. развиване на военните традиции и издигане престижа на родината и въоръжените сили;
18. уважение към държавните символи и институции;
19. недопускане на корупция, корупционни практики и злоупотреба с власт и служебно положение. Чл.
20. Във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни да спазват следните правила на лично поведение, произтичащи от военната професионална етика:
21. да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите си и да не отправят публична критика към тях;
22. да уважават и да ценят стремежа към самоусъвършенстване;
23. да не се ръководят от доноси, клевети и интриги и да съдействат за разрешаването на проблеми или конфликтни ситуации между отделните военнослужещи и войсковите колективи;
24. да зачитат правото на личен живот на колегите си и да проявяват толерантност към различните по раса, етнос, религия, пол и убеждения личности (общности);
25. да не допускат словесен, психически, физически или сексуален тормоз, заплашване, малтретиране или сексуално посегателство;
26. да спазват утвърдените правила за действие при участие в мисии, операции и учения на територията на други държави и да се съобразяват със специфичните аспекти на историята, културата, обществено-политическото и религиозното устройство на съответната страна. Раздел II Общи задължения на военнослужещите Чл.
27. Статутът и отговорностите на военнослужещите са регламентирани в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане. Чл.
28. Военнослужещият е длъжен:
29. да спазва военната клетва;
30. да пази и защитава бойното знаме;
31. да бъде на разположение по всяко време на денонощието за изпълнение на задълженията си по военната служба;
32. да пази честта на пагона;
33. да опазва класифицираната информация;
34. да се подчинява безпрекословно на командирите (началниците) си и да ги защитава в боя;
35. да бъде дисциплиниран, честен, правдив, храбър и да не щади силите и дори живота си при изпълнение на военния си дълг;
36. да усъвършенства постоянно военните си знания и умения;
37. да познава до съвършенство и да пази повереното му въоръжение, техниката, боеприпасите, военното и държавното имущество;
38. да проявява инициативност при изпълнение на служебните си задължения;
39. да понася твърдо несгодите и лишенията на военната служба;
40. да цени военното другарство и с личен пример, с думи и дела да предпазва колегите си от недостойни постъпки;
41. да съдейства на командирите (началниците) за поддържането на войсковия ред и дисциплината, за изпълнението на военната служба, за спазването на правилата на военната вежливост и отдаване на чест;
42. да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадените разпореждания до него от органите на служба „Военна полиция“, както и за допуснатите от него инциденти в извънслужебно време. Чл. 121.

(1)На военнослужещия се забранява:

1. да разгласява факти, сведения и предмети, представляващи класифицирана информация, както и да изразява публично отношение по въпроси, съдържащи класифицирана информация;
2. да използва устройства за заснемане, аудио- и видеозаписи и/или да споделя служебна информация в интернет пространството и медиите при изпълнение на служебните му задължения във войсковия район, по време на учения, тренировки и военни игри и при носенето на дежурства по караулната, патрулната и вътрешната служба, както на територията на Република България, така и при участие в мисии и операции извън територията на страната;
3. да отказва изпълнението на служебните си задължения и на военната клетва по религиозни мотиви;
4. да организира и участва в хазартни игри в района на военното формирование;
5. да употребява алкохол в районите на военните формирования и обекти;
6. да притежава, употребява и разпространява наркотични и други упойващи вещества във военното формирование и извън него;
7. да нарушава законите и обществения ред в страната.

(2)На военнослужещия, когато е в униформено облекло, се забранява:

1. да държи ръце в джобовете си по време на движение и в присъствието на по-старши;
2. да стои и да се движи в строй без шапка;
3. да носи други украшения, знаци и емблеми освен утвърдените за носене с униформеното облекло;
4. да седи в присъствието на по-старши без негово разрешение;
5. да пуши по време на движение и в присъствието на по-старши без негово разрешение;
6. да стои и да се движи извън войсковия район без шапка.

(3)Забранява се на военнослужещите в строй да се движат в крак във войсковите помещения и по мостовете.

(4)Военнослужещите носят шапки на летищни съоръжения съгласно установения ред с правила, определени от командирите (началниците). Раздел III Правила за военна вежливост, поведение и отдаване на чест Чл. 122.

(1)Военнослужещите са длъжни в отношенията помежду си да бъдат вежливи, сдържани и да се обръщат един към друг на „Вие“.

(2)Подчиненият (младшият) е длъжен да се обръща към началник (старши) с обръщението „Господин“ („Госпожо“), като добавя военното му звание.

(3)Началникът (старшият) е длъжен да се обръща към подчинен (младши), като назовава военното му звание, например: „Господин (госпожо) редник“ или „Редник Петров (Петрова)“.

(4)Когато военнослужещите не са един спрямо друг началници и подчинени или старши и младши, те се обръщат един към друг с обръщението „Господин“ („Госпожо“), като добавят военното звание. Чл. 123.

(1)Когато военнослужещите се обръщат един към друг по служба, те са длъжни да заемат положение „Мирно“ и да отдадат чест.

(2)Редът за отдаването на чест от военнослужещите се регламентира в Строевия устав на въоръжените сили на Република България. Чл. 124.

(1)Военнослужещите се явяват при своите командири (началници) по заповед, по служба или по личен въпрос.

(2)В случаите по ал. 1, когато военнослужещият се явява при своя командир (началник) в присъствието на по-старши военнослужещ, той е длъжен да поиска разрешение за това от по-старшия, например: „Господин (госпожо) майор, явявам се по служба. Разрешете да се обърна към капитан Иванов (Иванова)“. След получаване на разрешение се обръща към по-младшия, например: „Господин (госпожо) капитан, явявам се по служба (по заповед, по личен въпрос)“. След приключване на разговора военнослужещият е длъжен да иска от по-старшия разрешение да напусне, например: „Господин (госпожо) майор, разрешете да напусна“.

(3)Военнослужещите, които командирът (началникът) не познава, са длъжни да му се представят с рапорт, например: „Господин (госпожо) майор, командирът на 1 мр от 101 мбр капитан Иванов (Иванова) се явява по заповед (по служба, по личен въпрос)“.

(4)Военнослужещите, които искат да влязат в строя или да останат в канцелария, учебен кабинет или в друго помещение, в което има по-старши, са длъжни да поискат разрешение, например: „Господин (госпожо) майор, разрешете да остана (да вляза в строя)“. В случай че командирът (началникът) не го познава, той е длъжен да поиска разрешение и да се представи, например: „Господин (госпожо) майор, ефрейтор Иванов (Иванова), разрешете да остана (да вляза в строя).“

(5)При рапорт рапортуващият и приемащият рапорта отдават чест с ръка, която снемат със завършване на рапорта. Когато преди рапортуването е подадена команда „МИРНО!“, рапортуващият снема ръката си по командата „СВОБОДНО!“.

(6)Военнослужещият се явява при своя началник, който е цивилен служител (с изключение на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя на Република България и министъра на отбраната), спазвайки общоприетата етика, без да му рапортува и иска разрешение за оставане или напускане. Например: „Добър ден, господин Петров (госпожо Петрова)“, „Здравейте, господин Петров (госпожо Петрова)“, а когато началникът не го познава, се представя. Например: „Добър ден (здравейте), господин Петров (госпожо Петрова), аз съм капитан Иванов (Иванова)“ (след което съобщава и длъжността си). Чл. 125. Военнослужещият е длъжен по служебни и лични въпроси да се обръща към своя непосредствен началник и само с негово разрешение към по-старшия пряк началник. Чл. 126.

(1)Военнослужещият дава утвърдителен отговор с думите „Тъй вярно“.

(2)Военнослужещият дава отрицателен отговор с думите „Съвсем не“. Чл. 127. Военнослужещият трябва да бъде вежлив с гражданите и да им оказва помощ при инциденти и бедствия. Чл. 128.

(1)Всички военнослужещи, когато са с униформено облекло, при среща си отдават чест съгласно определени от уставите на въоръжените сили правила.

(2)Подчинените и младшите отдават чест първи.

(3)При среща и при невъзможност свободно да се разминат, подчиненият (младшият) е длъжен да даде път на началника (старшия) и да му отдаде чест.

(4)Когато подчиненият (младшият) е затруднен да се размине или да задмине началник (старши), той е длъжен да поиска разрешение за това. Например: „Господин майор (госпожо майор), разрешете да премина“. Чл. 129.

(1)Военнослужещите, когато са в строй или извън него, са длъжни да отдават чест по определените правила в случаите:

1. при изпълнение на химна на Република България;
2. при вдигане и спускане на знамето на Република България;
3. на Гроба на Незнайния воин;
4. на гробовете на воините, загинали в боевете за свободата и независимостта на Република България;
5. на бойните знамена (военноморския флаг);
6. на погребални процесии, придружени от войски.

(2)Военнослужещите са длъжни да отдават чест и когато преминават покрай обектите по ал. 1 и ги виждат.

(3)Намиращите се в строя военнослужещи са длъжни по команда, а тези извън строя – самостоятелно, да отдават чест на:

1. президента на Република България;
2. председателя на Народното събрание;
3. министър-председателя на Република България;
4. министъра на отбраната на Република България;
5. началника на отбраната;
6. генералите и адмиралите;
7. всички преки началници военнослужещи;
8. началника на комисията, назначена да извършва проверка на военното формирование.

(4)Когато военнослужещите по ал. 1 и 3 са с оръжие, се изпълнява командата „За почест!“. Чл. 130.

(1)Когато на занятия, съвещания или на други мероприятия извън строя присъстват военнослужещи за среща на командира (началника), най-старшият от тях подава командите „СТАНИ!“ (при необходимост) и „МИРНО!“. Когато присъстващите са само офицери, командата е „ГОСПОДА ОФИЦЕРИ!“ („ГОСПОЖИ ОФИЦЕРИ!“ – при присъствие само на жени офицери, или „ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ОФИЦЕРИ!“ – при присъствие на офицери от двата пола), при което се заема положение „мирно“.

(2)Военнослужещият, който пръв забележи началника, е длъжен да доложи на най-старшия. Например: „Господин (госпожо) майор, командирът на бригадата пристига“.

(3)В случаите по ал. 1 и 2 най-старшият от присъстващите подхожда към командира (началника) и рапортува. Командирът (началникът), след като приеме рапорта, подава командата „СВОБОДНО!“. Рапортуващият повтаря тази команда и присъстващите заемат положение „СВОБОДНО“. При подаване на команда „СЕДНИ!“ те сядат на местата си.

(4)На занятия, съвещания и служебни събирания, когато присъстват само офицери или само сержанти, военнослужещият, на когото е предоставена думата, започва изказването си към аудиторията с обръщението: „Уважаеми офицери“ или „Уважаеми сержанти“, а когато има други присъстващи – с „Уважаеми офицери, сержанти, госпожи и господа“.

(5)Преди да докладва по даден въпрос, военнослужещият се обръща към когото трябва да докладва, например: „Господин (госпожо) майор“ (ако началникът не го (я) познава, първо се представя) и след това докладва. При присъствие само на офицери или само на сержанти се докладва, например: „Уважаеми офицери“ или „Уважаеми сержанти“, и се разглежда даденият въпрос.

(6)Началниците, които са цивилни служители, на съвещания и на други мероприятия, в които участват военнослужещи, се посрещат, без да им се командва, като присъстващите самостоятелно ги приветстват със ставане на крака, след което заемат местата си. Чл. 131.

(1)При всяко посещение на командира (началника) на военното формирование на военнослужещите се подава командата „МИРНО!“, а се рапортува само при първото посещение за деня. Когато няма други военнослужещи, само се рапортува.

(2)Не се подава команда по ал. 1, а старшият рапортува на пристигналия началник в случаите:

1. при привеждане в по-висока бойна готовност, сбор и бедствие;
2. при извършване на марш и на тактически занятия и учения;
3. при изпълнението на бойно дежурство на командните пунктове и комуникационно-информационните възли;
4. при провеждане на стрелби на огневия рубеж и на огневите позиции;
5. при провеждане на полети на летищата;
6. през време на изпълнение на домакински работи и по време на специални занятия и работа в работилниците, парковете, хангарите и лабораториите;
7. при извършване на подготовка за бой и поход на тактическите единици от корабния състав на Военноморските сили;
8. по време на спортни състезания и игри;
9. при хранене и след сигнала „Отбой“ до сигнала „Ставане“;
10. при посещение в помещенията за болни, в хигиенните и санитарните възли;
11. по време на спектакли, концерти, събрания и др.

(3)В присъствие на старши командир (началник) команда за отдаване на чест не се подава и не се рапортува на по-младши от него освен с разрешението му. Чл. 132.

(1)Когато командирът (началникът, старшият) се обръща към военнослужещ, последният (с изключение на болните) е длъжен да заеме положение „Мирно“ и да назове своите: военно звание, фамилия и длъжност.

(2)Началникът (старшият), който е цивилен служител, не търси отговорност и не предявява взискания от военнослужещи в присъствието на по-младши и цивилни служители. Чл. 133.

(1)Когато командирът (началникът, старшият) приветства военнослужещ извън строя с например: „Здравейте, господин (госпожо) сержант“, той е длъжен да отговори, например: „Здраве желая, господин (госпожо) майор“.

(2)Командирът (началникът, старшият) се сбогува с военнослужещи в строя или извън строя, например: „Довиждане сержант(и)“; „Довиждане войници (матроси)“ и т. н., а военнослужещите са длъжни да му отговорят, например: „Довиждане, господин (госпожо) майор“.

(3)Командирът (началникът, старшият) приветства военнослужещите, намиращи се в строя, например: „Здравейте, офицери (сержанти, войници, матроси)“ или „Здравейте, артилеристи (танкисти, разузнавачи, моряци)“ и т. н., или „Здравейте, бойци (герои, юнаци)“, военнослужещите отговарят, например: „Здраве желаем, господин (госпожо) Президент на Република България“ или „Здраве желаем, господин (госпожо) майор“ и т. н.

(4)Командирът (началникът, старшият) може да поздрави военнослужещите, намиращи се в строя, в зависимост от повода и конкретния случай, например: „Поздравявам Ви по случай 3 март – Националния празник на Република България“ или „Поздравявам Ви по случай тържественото полагане на военна клетва“ и т. н. Военнослужещите отговарят с „Ура!“. Чл. 134.

(1)Когато командирът (началникът) изказва благодарност на военнослужещ, той е длъжен да отговори: „Служа на Република България“.

(2)Когато командирът (началникът) поздравява строя на военнослужещите от военното формирование, те отговарят с продължително „Ура!“, а когато им благодари – със „Служим на Република България“. Чл.

1. Правилата за военна вежливост, поведение и отдаване на чест са задължителни за военнослужещите от резерва и запаса, когато носят военно униформено облекло. Раздел IV Условия и ред за представяне на военнослужещите Чл.
2. Военнослужещите се представят в случаите:
3. при запознаване;
4. при назначаване на длъжност;
5. при пристигане на началник във военното формирование;
6. при командироване, преподчиняване, завръщане от отпуск и при изпълнение на други служебни задачи;
7. при провеждане на строеви преглед с изпитване, учения и занятия;
8. при официални срещи, на комисии и в други случаи. Чл.
9. При запознаване с командир (началник), при пристигане на началник във военното формирование, при провеждане на строеви преглед с изпитване военнослужещият е длъжен да се представи, като се обърне към командира (началника) и назове своите: длъжност, военно звание и фамилия, например: „Господин (госпожо) майор, командир на 1 мр капитан Петров (Петрова)“ или „Господин (госпожо) Иванов (Иванова), командир на 1 мб капитан Петров (Петрова)“. Чл.
10. При приемане (сдаване) на длъжност, при повишаване или понижаване във военно звание военнослужещият е длъжен да се представи на своя непосредствен началник с рапорт, съдържащ обръщение към командира (началника), назоваване на своите: длъжност, военно звание и фамилия и фразата „Представям Ви се по случай повишаването (понижаването) ми в звание или назначаването (освобождаването) ми от длъжност“, например: „Господин (госпожо) майор, командир на 1-ва механизирана рота капитан Иванов (Иванова), представям Ви се по случай повишаването ми в звание „капитан“. Чл.
11. Военнослужещите при командироване, преподчиняване и при изпълнение на други служебни задачи се представят и докладват на длъжностното лице, при което са командировани или преподчинени, или при което ще изпълняват служебна задача, с рапорта, например: „Господин (госпожо) майор (господин Иванов/госпожа Иванова, господин директор/госпожо директор), капитан Станков (Станкова), командирован(а) (преподчинен(а) или с друга цел), съм във Ваше разпореждане“. Чл.
12. Военнослужещите се представят от командира (началника, старшия) им по старшинство, като се назовават: званието, фамилията и длъжността, която заемат, например: „Генерал-майор Стоянов (Стоянова), началник на щаба на Сухопътните войски“, „Полковник Петров (Петрова), командир на 5мбр“, „Полковник Иванов (Иванова), началник на щаба на 5 мбр“, „Подполковник Христов (Христова), командир на 1 мб“. Чл. 141.

(1)Новоназначените военнослужещи се представят на командира (началника) и на неговите заместници. При назначение в ротата (батареята, звеното) – на командира на батальона (дивизиона, ескадрилата), на командира на ротата и на техните заместници.

(2)Командирът (началникът) или негов заместник представят на личния състав на военното формирование новоназначените и новопроизведените военнослужещи. Чл. 142.

(1)Когато военнослужещият, който е пристигнал за проверка или по служба, има военно звание, равно с това на командира (началника) или е по-старши от него, командирът на военното формирование се представя на пристигналия. Когато пристигналият военнослужещ е по-младши, той се представя и съобщава целта на своето пристигане.

(2)На пристигналия във военното формирование старши командир (началник) се представя само командирът. Другите лица се представят само когато старшият командир (началник) се обръща към тях.

(3)Преди започване на проверката командирът (началникът) представя на проверяващия командирите (началниците) на военни формирования, които ще бъдат проверявани. Чл. 143.

(1)Командирите (началниците) на военни формирования са длъжни да посрещат и да рапортуват на всеки проверяващ, който посещава подчинената им структура.

(2)При пристигане на проверяващия във военното формирование заедно с командира (началника) командирът на батальона (ротата) му рапортува, когато той е равен или по-старши по звание с това на командира на военното формирование, а когато не е – само му се представя.

(3)При пристигане на старши командир (началник) по време на проверката командирът (началникът) на военното формирование му рапортува, а проверяващият му се представя. Чл.

1. Разпорежданията на проверяващите и на военнослужещите, изпълняващи заповеди на по-старши командири (началници), се предават на проверяваните чрез командира (началника) на военното формирование. Чл.
2. Строеви преглед с изпитване по време на проверка се извършва съгласно изискванията на Строевия устав на въоръжените сили на Република България. Раздел V Ред за отдаване и изпълнение на заповеди и разпореждания Чл. 146.

(1)Заповедите и разпорежданията се отдават по реда на подчинеността.

(2)При получаване на устна заповед (разпореждане) от командира (началника) военнослужещият е длъжен да отговори „Слушам“.

(3)Отдалият заповедта (разпореждането) има право да поиска от подчинения накратко да я повтори, за да се убеди, че тя е разбрана правилно.

(4)Командирът (началникът) може да отдаде заповед (разпореждане) през инстанции без знанието на непосредствения началник при необходимост, обоснована от неотложно изпълнение на задачата.

(5)За изпълнението на получената по ал. 4 заповед (разпореждане) военнослужещият е длъжен да доложи на командира (началника), който я е отдал, както и на своя непосредствен командир (началник).

(6)Когато военнослужещият, който изпълнява заповед (разпореждане), получи от друг, по-старши командир (началник), нова заповед (разпореждане), която пречи на изпълнението на първата, той докладва за това на командира (началника), отдал новата заповед (разпореждане). Когато той си потвърди заповедта (разпореждането), военнослужещият е длъжен да я изпълни.

(7)За случаите по ал. 6 военнослужещият е длъжен да докладва на командира (началника), отдал новата заповед (разпореждане), и на непосредствения си началник. Чл. 147. Командирът (началникът) носи отговорност за законосъобразността на отдадените заповеди (разпореждания) и за последствията от тях. Чл. 148.

(1)В случай че военнослужещ откаже да изпълни заповед (разпореждане), командирът (началникът) е длъжен:

1. да го отстрани от изпълнение на заповедта (разпореждането) и да приложи предвидените в Правилника за прилагане на ЗОВСРБ мерки;
2. да доложи на непосредствения си командир (началник);
3. да уведоми писмено военната прокуратура и съответната регионална служба „Военна полиция“ по места.

(2)Не се изпълнява заповед, независимо че е отдадена по съответния ред, която води към извършването на очевидно престъпление. Раздел VI Ред за подаване и разглеждане на рапорти, предложения, сигнали и жалби Чл. 149. Военнослужещият има право да подава рапорт за упражняването на негови законни права. Чл. 150.

(1)Рапортът се подава в писмен вид до непосредствения командир (началник, ръководител), който му дава ход по команден ред до компетентното длъжностно лице.

(2)Рапортът се подава до горестоящия командир (началник), само когато се обжалват неправомерни действия или бездействия на непосредствен или пряк командир (началник). Чл. 151.

(1)Рапортът се съставя на български език и съдържа:

1. командира (началника), до когото се подава;
2. званието, трите имена, военното формирование и длъжността на военнослужещия;
3. кратко изложение на обстоятелствата;
4. мотиви за подаване;
5. подпис на подателя.

(2)С рапорта може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени при извършените действия или бездействия, както и настъпилите последици от тях.

(3)Командирите (началниците) нямат право да задържат рапорта, изразяват писменото си становище на гърба или на отделен лист, който е неразделна част от рапорта, и същите се препращат в 3-дневен срок по команден ред до компетентното длъжностно лице. Чл. 152. На строеви преглед с изпитване военнослужещите могат да правят устно предложения или да подават такива писмено до длъжностното лице, което провежда изпитването. Чл. 153.

(1)Решението по рапорта се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.

(2)3а установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички начини и средства, които не са забранени от действащото законодателство.

(3)Начинът и средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението. Чл. 154.

(1)Когато по рапорта не е необходимо да се извършва проверка, решението може да се вземе в 7-дневен срок, а в останалите случаи – до два месеца от постъпването на рапорта.

(2)Решението е писмено и се мотивира, като сроковете започват да текат от деня на завеждане на рапорта във военното формирование, в което служи военнослужещият. Чл. 155. Предложения и сигнали се подават в писмен вид до компетентните длъжностни лица и се разглеждат по реда, определен в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Чл. 156.

(1)Военнослужещият има право да подава жалба против действия или бездействия, с които се засягат негови права или законни интереси.

(2)Забранява се подаването на жалба, когато военнослужещият е в строя (с изключение на жалби, които се правят при строеви преглед с изпитване на военнослужещите), в караул, патрул, на вахта, в бойно дежурство, в наряд по вътрешната служба или при изпълнение на задачи по време на занятия, учения и мисии (операции).

(3)Жалбата се подава в писмен вид до компетентните длъжностни лица и се разглежда по реда, определен в АПК. Чл. 157. Военнослужещият не може да бъде преследван заради подаден рапорт, предложение, сигнал или жалба. Чл. 158.

(1)Рапортите, предложенията, сигналите, жалбите, както и решенията по тях се вписват в книга за предложения, сигнали, жалби и рапорти (приложение № 15), която се съхранява в регистратурата на военното формирование.

(2)Командирите (началниците) на военни формирования са длъжни един път месечно да правят проверка на работата по постъпилите рапорти, предложения, сигнали и жалби.

(3)Командирите (началниците) от всички степени са длъжни един път в годината да правят отчет на работата по рапортите, предложенията, сигналите и жалбите и да извършват анализ на допуснатите нарушения и слабости, на причините и условията, които ги пораждат, и да вземат мерки за тяхното отстраняване. Глава трета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА Раздел I Общи задължения на командирите (началниците) Чл.

1. Командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни:
2. да знаят своите служебни задължения;
3. да знаят постоянно списъчния и наличния състав на подчинените им структури, количественото и качественото състояние на предоставените им ресурси и активи, като организират непрекъснат вътрешен текущ контрол във военното формирование и постоянно адаптират отчетните данни с тези на интегрираната информационна система;
4. да вземат необходимите мерки за безопасност при работа с въоръжението, боеприпасите, ППС, учебно-материалната база, материалните средства/ресурси, съоръжения и друга техника, при извършване на марш, провеждане на учения, бойни стрелби, занятия и други дейности, при изпълнение на войсковата служба; своевременно да разясняват тези мерки на подчинените си и да изискват строго да се изпълняват;
5. да вземат необходимите мерки за охрана на районите (обектите), опазване, съхранение, поддържане, използване и обслужване на въоръжението, ППС, учебно-материалната база, съоръженията и друга техника, боеприпасите, гориво-смазочните материали и другите материални ресурси;
6. да провеждат занятия, тренировки и учения с подчинените си;
7. да организират и провеждат мероприятия за ядрена, химическа, биологична и екологична защита на личния състав и отбранителните продукти;
8. да организират и провеждат противопожарни мероприятия в подчинените им структури;
9. да вземат своевременно мерки за предотврятяване на злоупотреби, разхищения, увреждане, кражби и други нарушения с материалните ресурси, чрез: планиране, организиране и ръководство на вътрешния контрол, назначаване с писмена заповед на комисии за проверка на активите и финансовите средства, осъществяване на контрол на работата им, утвърждаване на протоколите от проверките и вземане на решения за отстраняване на допуснатите нарушения, докладване по установения ред за провеждане на инвентаризации във връзка със: 8.
10. съставянето на годишните отчети; 8.
11. смяна на материалноотговорно лице; 8.
12. с петгодишните проверки на библиотеките и хранилищата с литература, техническа документация и аксесоари; 8.
13. изпълнение на заповед на министъра на отбраната или искане на прокуратурата, съда и Сметната палата;
14. да ръководят и отчитат подготовката на подчинените си;
15. да спазват изискванията на скритото управление на войските и да осигуряват сигурни и непрекъснати постоянно действащи комуникации в подчинените им военни формирования;
16. да поддържат войсковия ред в съответствие с този устав;
17. да организират и контролират изпълнението на службата от денонощния наряд;
18. да се грижат за опазването на живота и здравето на подчинените си;
19. да вземат необходимите мерки за ограничаване на нездравословните и опасните фактори, доколкото тези мерки не нарушават изпълнението на поставената задача;
20. да организират, съдействат и контролират провеждането на мероприятия с личния състав от органите по психологичното осигуряване;
21. да усъвършенстват постоянно своите организаторски качества, способности и методически умения;
22. да зачитат честта и достойнството на подчинените си;
23. да не допускат грубости във взаимоотношенията;
24. да изучават и внедряват поуките от практиката, които допринасят за повишаване на ефективността на обучението и възпитанието на подчинените;
25. да служат за пример на подчинените си, като спазват моралните ценности, етичните норми и правила на поведение;
26. да опознават професионалните и нравствените качества на подчинените си чрез лично общуване, провеждане на беседи, дискусии и други форми на индивидуална работа;
27. да организират (участват) в процеса на атестиране на военнослужещите в подчинените им военни формирования;
28. да изслушват предложенията на подчинените си при вземане на решения;
29. да изграждат в личния състав качества на физическа издръжливост и психическа устойчивост и да възпитават воля за преодоляване на трудностите и несгодите;
30. да ръководят и участват в дейността по мотивацията на личния състав;
31. да изискват от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите (разпорежданията);
32. да предприемат всички законни мерки за поддържане на войсковия ред;
33. да бъдат взискателни, принципни и непримирими към нарушенията;
34. да организират и да провеждат мероприятия с личния състав за спазване на условията и реда за защита на класифицираната информация;
35. да разкриват и отстраняват причините, които пораждат условия за извършване на престъпления и инциденти от подчинените им;
36. да контролират редовното получаване от подчинените им на полагащото им се доволствие по количество и качество в съответствие с нормативите;
37. да организират охраната и отбраната при получаването и транспортирането на финансовите средства и материалните ценности, стрелковото оръжие и боеприпасите;
38. да поощряват подчинените си за проявено усърдие, инициатива и отлични прояви;
39. да поддържат и обогатяват традициите, свързани с историята, бойната слава и успехите на военното формирование;
40. да организират воденето на отчета на личния състав;
41. да организират провеждането на годишни инвентаризации, периодични проверки и технически прегледи за състоянието на отбранителните продукти. Раздел II Основни задължения на длъжностните лица Чл. 160.

(1)Посочените в този раздел служебни задължения са за длъжностните лица от военните формирования с ранг бригада/база/полк, самостоятелен батальон/дивизион/ ескадрила.

(2)Задълженията на военнослужещите от въоръжените сили, които не са включени в този устав, се регламентират в устройствен правилник и/или се конкретизират в длъжностните характеристики в съответните структури. Командир (началник) на военно формирование Чл. 161. Командирът (началникът) на военното формирование е пряк началник на личния състав на военното формирование. Чл. 162.

(1)Командирът (началникът) на военното формирование освен общите задължения на командирите (началниците) е длъжен:

1. да организира и ръководи разработването и изпълнението на плановете за бойна готовност, за мобилизация и за дейността на военното формирование;
2. да контролира подготовката на щаба на военното формирование, да провежда занятия с командирите на подчинените му структури и с техните заместници;
3. да утвърждава разпределението на времето;
4. да изисква от своите подчинени доклади за степента/нивото на изпълнение на задачите и указва мерки за подобряването им;
5. да изразява становище и да придвижва по команден ред рапортите за обучение на военнослужещите – кандидати за военните академии, университети, училища, колежи и за задочна и дистанционна форма на обучение в други висши училища и в докторантура;
6. да отдава ежедневна писмена заповед за организацията на войсковата дейност във военното формирование;
7. да организира контрола по спазване на условията за хранене на личния състав;
8. да контролира редовно чрез началниците на подчинените му служби и назначените от него длъжностни лица и комисии воденето на отчета на материалните ресурси, тяхната фактическа наличност и състоянието им в подчинените формирования;
9. да провежда планови и внезапни проверки за наличността, състоянието и воденето на отчета на материалните ресурси лично, чрез назначени длъжностни лица или комисии с разчет през годината да бъдат проверени всички материални ресурси; за установените слабости и нарушения и за резултатите от частичните проверки проверяващият е длъжен да запише своите бележки и констатации в Книга за извършените проверки;
10. да провежда най-малко веднъж в месеца строеви преглед на военното формирование;
11. да докладва на непосредствения си командир (началник) за настъпили инциденти в подчиненото му военно формирование съгласно установения ред;
12. да познава и ръководи работата на кадровите органи с военнослужещите съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане;
13. да управлява ефективно и законосъобразно предоставените му ресурси;
14. да утвърждава Плана за охрана и отбрана при пренасяне на отбранителни продукти, финансови средства и други ценности на военното формирование;
15. да организира противопожарната охрана, проверката на състоянието й и най-малко веднъж на 3 месеца провеждането на противопожарни тренировки;
16. да организира охраната (отбраната) и пропускателния режим във военното формирование (военните обекти);
17. да проверява изпълнението на караулната (патрулната) служба най-малко веднъж на 3 месеца;
18. да приема един път месечно в приемния си ден военнослужещи, членове на техните семейства, цивилни служители и граждани;
19. да организира провеждането на парковите дни;
20. да организира и ръководи подготовката и провеждането на военната клетва и други ритуали, провеждани с участието на военнослужещи от военното формирование;
21. да проверява най-малко веднъж на три месеца вътрешния ред във военното формирование и наряда по вътрешната служба;
22. да следи за поддържането и правилната експлоатация на сградите и съоръженията на територията на военното формирование;
23. да организира мероприятията по адаптацията на военнослужещите, преминаващи в запаса;
24. да организира изпълнението на дейности по планирането, програмирането и бюджетирането;
25. да отдава ежегодно заповед, с която се назначава комисия за провеждане на инвентаризация на активите и финансовите средства и реда за тяхното ползване;
26. да заповяда извършването на служебна проверка в случай на констатиране на големи разлики при проверките на активите и финансовите средства, като материалите се изпращат на съответната регионална служба „Военна полиция“ и на съответната военна прокуратура;
27. да организира изготвянето и изпращането на консолидираната месечна заявка за финансови средства и материални ресурси за реализиране на заповяданите отбранителни програми;
28. да организира и контролира актуализирането на схемите на района, на които са обозначени сградите и обектите, изградените канализации, електрификации, комуникации, и да предлага по команден ред за освобождаване от излишните територии, сгради, обекти и отбранителни продукти.

(2)Задълженията на командира (началника) в негово отсъствие (отпуск, командировка и др.) се изпълняват от определено с негова писмена заповед за всеки конкретен случай длъжностно лице. Заместник-командир/началник на военно формирование Чл. 163.

(1)Заместник-командирът (заместник-началникът) е подчинен на командира (началника) на военното формирование.

(2)Заместник-командирът на военното формирование е първи заместник на командира (началника) и е пряк началник на целия личен състав.

(3)Заместник-командирът има право да отдава разпореждания, като за тях е длъжен да докладва на командира (началника). Чл.

1. Заместник-командирът (заместник-началникът) на военното формирование освен общите задължения на командирите (началниците) е длъжен:
2. да участва в изготвянето и изпълнението на плановете за бойна готовност и мобилизация на военното формирование;
3. да организира изготвянето на Плана за проверка на подчинените структури на военното формирование и да контролира тяхното изпълнение;
4. да провежда занятия с офицерите, както и учения и контролни занятия с подчинените структури на военното формирование;
5. да проверява най-малко веднъж на два месеца вътрешния ред във военното формирование и наряда по вътрешната служба, като за резултатите докладва на командира (началника);
6. да инструктира командирите (началниците) на подчинените структури (началниците на команди) на военното формирование, заминаващи в командировка или на работа, и да проверява тяхното осигуряване;
7. да ръководи и контролира подготовката и спортната дейност във военното формирование;
8. да оказва помощ на командирите при организирането и провеждането на занятията по подготовката;
9. да ръководи дейността по изграждането, поддържането, използването, усъвършенстването и отчетността на учебно-материалната база;
10. да контролира осигуряването на подготовката на личния състав във военното формирование с материални ресурси, учебни и нагледни пособия, тяхното поддържане и отчитане;
11. да провежда мероприятия и да осъществява контрол върху работата на командирите (началниците) по укрепване на дисциплината и подобряване на войсковия ред и да участва при изготвяне на анализите за състоянието на дисциплината;
12. да организира и ръководи психологичното осигуряване във военното формирование;
13. да организира подбора на лицата, желаещи да постъпят на военна служба;
14. да извършва веднъж на два месеца проверка и преглед за състоянието на отбранителните продукти и реда за тяхното използване в подчинените структури на военното формирование, като вписва резултатите в отчетните книги, да сравнява отчетните форми с данните от интегрираната информационна система на Министерството на отбраната и да донася по команден ред за получените различия и предявена дисциплинарна и имуществена отговорност към виновните длъжностни лица;
15. да проверява изпълнението на караулната (патрулната) служба най-малко веднъж на 2 месеца. Началник на щаба на военно формирование Чл. 165.

(1)Началникът на щаба е подчинен на командира (началника) на военното формирование.

(2)Той е заместник на командира (началника) на военното формирование и пряк началник на целия личен състав.

(3)Началникът на щаба при изпълнение на задълженията си по чл. 166 отдава разпореждания, като за тях е длъжен да докладва на командира (началника). Чл.

1. Началникът на щаба на военното формирование освен общите задължения на командирите (началниците) е длъжен:
2. да ръководи и участва в разработването на плановете за бойна готовност и за мобилизация на военното формирование;
3. да организира разузнаването, електромагнитната война и да ръководи дейността по добиване, обработване и разпространение на разузнавателната информация;
4. да организира комуникационно-информационната система във военното формирование, да проверява състоянието и бойната готовност на подчинените му структури за комуникационно-информационното осигуряване и да контролира изпълнението на изискването за скрито управление на войските;
5. да организира и съгласува дейността на личния състав от щаба и подчинените му структури;
6. да организира своевременно и точно свеждане на заповедите на командира (началника) до щаба и подчинените военни формирования, като контролира тяхното изпълнение;
7. да организира ежедневно подготовката, инструктажа и изпълнението на караулната (патрулната) и на вътрешната служба;
8. да проверява най-малко веднъж на два месеца вътрешния ред във военното формирование и изпълнението на службата от денонощния наряд, като за резултатите докладва на командира (началника);
9. да инструктира оперативния дежурен (дежурния по военно формирование) преди застъпването му в дежурство и разрешава неговата смяна;
10. да изготвя графици за изпълнение и за проверка на нарядите по вътрешната и караулната (патрулната) служба;
11. да организира изготвянето на списъци на личния състав от военното формирование, които да съдържат адресите, телефоните и начина на тяхното оповестяване, и да осигурява ползването на тези списъци от оперативния дежурен (дежурния по военно формирование) при необходимост;
12. да организира и провежда занятия с щаба на военното формирование, да ръководи подготовката на подчинените му щабове и структури, осигуряващи управлението;
13. да организира воденето на книгата за историята на военното формирование при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;
14. да организира, ръководи и контролира всекидневното водене на отчетността във военното формирование и в подчинените му структури;
15. да организира правилното съхранение и опазване на бойното знаме, ордените, медалите, почетните знамена, наградните знаци, грамотите и други отличия, с които е наградено военното формирование;
16. да организира своевременното изготвяне и предаване на донесения до старшия щаб;
17. да планира, организира и контролира изпълнението на мероприятията по географското осигуряване;
18. да изготвя и представя за утвърждаване план за охрана при пренасяне на финансови средства, въоръжение, боеприпаси и други ценности на военното формирование. Заместник-командир/заместник-началник на военно формирование по логистиката Чл. 167.

(1)Заместник-командирът на военното формирование по логистиката е подчинен на командира (началника) на военното формирование.

(2)Заместник-командирът (заместник-началникът) на военното формирование по логистиката е заместник на командира (началника). Той е пряк началник на целия личен състав на военното формирование.

(3)Заместник-командирът (заместник-началникът) на военното формирование по логистиката при изпълнение на правомощията си по чл. 168 отдава разпореждания, като за тях е длъжен да докладва на командира. Чл.

1. Заместник-командирът (заместник-началникът) на военното формирование по логистиката освен общите задължения на командирите (началниците) е длъжен:
2. да участва в разработването на плановете за бойна готовност, за мобилизация и за дейността на военното формирование;
3. да участва в изготвянето и изпращането на консолидираната месечна заявка за финансови и материални ресурси за реализиране на заповяданите отбранителни програми;
4. да контролира подготовка на подчинените му структури;
5. да организира изучаването, обслужването, съхранението, ремонта и евакуацията на въоръжението и ППС, учебно-материалната база, съоръженията и другата техника и да осигурява окомплектоването и изправността на учебно-материалната база;
6. да провежда планови (най-малко веднъж на 3 месеца) и внезапни проверки за наличността, състоянието и воденето на отчета на материалните ресурси в складовете (хранилищата) и в подчинените военни формирования, като вписва своите бележки и констатации в Книга за извършените проверки, да сравнява отчетните форми с данните от интегрираната информационна система и да докладва по команден ред за получените различия и предявена дисциплинарна и имуществена отговорност към виновните длъжностни лица;
7. да познава наличното въоръжение, ППС, учебно-материалната база, съоръженията и другата техника, стационарното оборудване, подвижните ремонтни средства и сградния фонд, както и реда и правилата за тяхното използване;
8. да познава регламентиращите документи по експлоатацията, съхранението, ремонта, евакуацията и снабдяването с въоръжение, ППС, учебно-материалната база, съоръженията, другата техника и другите отбранителни продукти;
9. да ръководи работата по оборудването на сградния фонд, парковите територии, танкодрума, складовете, хранилищата, техническата работилница и другите обекти и съоръжения на военното формирование;
10. да организира провеждането на парковите и домакинските дни и да ръководи тяхното осигуряване;
11. да организира и контролира реда и изпълнението на вътрешната служба в парковите територии, танкодрума, автодрума, складовете, хранилищата, техническата работилница и другите обекти и съоръжения на военното формирование;
12. да организира и контролира противопожарната охрана и да провежда не по-малко от четири занятия в годината за евакуация на въоръжението и ППС;
13. да знае наличността и състоянието на въоръжението, ППС, средствата за обслужване и ремонт, състоянието на парковете и сградния фонд на военното формирование;
14. да организира и контролира експлоатацията, съхранението, ремонта, евакуацията и снабдяването с материални ресурси, както и воденето на отчета и отчетността им;
15. да организира сдаването и приемането на въоръжение, боеприпаси, ППС, заявяването, получаването, разпределянето, съхранението и създаването на заповяданите запаси от различните класове материални ресурси във военното формирование;
16. да анализира причините за допуснатите инциденти с ППС, да организира своевременното им възстановяване и да провежда мероприятия за тяхното предотвратяване;
17. да организира и провежда мероприятия за повишаване на техническата квалификация на личния състав;
18. да инструктира преди застъпване в дежурство дежурния по парк и разрешава неговата смяна;
19. да организира подготовката и сдаването на въоръжението и техниката за ремонт в ремонтните бази, заводите (фирмите), както и приемането й от ремонт;
20. да контролира правилното използване на отбранителните продукти, както и разходването на финансовите средства за експлоатацията, съхранението и ремонта на въоръжението и ППС;
21. да организира ежегодната инвентаризация във военното формирование;
22. да проверява най-малко