Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели

Съдържание (115)
  1. § 1
  2. § 2 В чл. 4 се правят следните изменения
  3. § 3 В чл. 10 изречение първо се заличава
  4. § 4 В чл. 11 се създават т. 24 и 25
  5. § 5 В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения
  6. § 6 Член 16 се изменя така
  7. § 7 В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения
  8. § 8 В чл. 18, т. 2 думите „светлия габарит“ се заменят с „габарита“
  9. § 9 Член 19 се изменя така
  10. § 10 В чл. 21, ал. 3 думата „Всички“ се заличава, а думата „пътни“ се замен
  11. § 11 Член 23 се изменя така
  12. § 12 Член 24 се изменя така
  13. § 13 В чл. 28, ал. 3 думите „стари затихнали“ се заменят с „укрепени“
  14. § 14 В чл. 29 се правят следните изменения
  15. § 15 В чл. 30 се правят следните изменения
  16. § 16 В чл. 31 се правят следните изменения
  17. § 17 В чл. 32, ал. 1 изречение второ се заличава
  18. § 18 В чл. 33, ал. 1 след думата „условия“ се поставя запетая и се добавя „
  19. § 19 В чл. 34 ал. 1 се изменя така
  20. § 20 В чл. 93, ал. 1, т. 1 след думите „пожарни хидранти“ се добавя „(ПХ)“
  21. § 21 В чл. 147, ал. 6 думите „чл. 513“ се заменят с „чл. 508“
  22. § 22 В чл. 220 ал. 2 се изменя така
  23. § 23 В чл. 221 се правят следните изменения
  24. § 24 В чл. 223 думите „табл. 6“ се заменят с „табл. 7а“
  25. § 25 В чл. 227 се правят следните изменения
  26. § 26 В чл. 231 таблици 8 и 8а се изменят така
  27. § 27 В чл. 235 след думите „(229 mg/m 3 )“ се добавя „или концентрацията на
  28. § 28 Член 238 се отменя
  29. § 29
  30. § 30 В чл. 251 думите „зоната за движение на превозните средства“ се заменя
  31. § 31
  32. § 32
  33. § 33 В чл. 283, т. 2 се правят следните изменения
  34. § 34 Член 290 се изменя така
  35. § 35 В чл. 296 се правят следните измен ения
  36. § 36 В чл. 300 се създава т. 6
  37. § 37 В чл. 301, таблица 16 в колона първа, ред трети числото „2“ се заменя
  38. § 38 В чл. 314 думите „БДС EN 13501-4 + A1:2009“ се заменят с „БДС EN 13501
  39. § 39
  40. § 40 Член 318 се изменя така
  41. § 41 Член 320 се изменя така
  42. § 42 Член 322 се отменя
  43. § 43 Член 324 се изменя така
  44. § 44 В чл. 416 думата „Оборудването“ се заменя с „Транспортно-техническото
  45. § 45 В чл. 418 думата „оборудване“ се заменя с „транспортно-техническо обор
  46. § 46 Член 420 се изменя така
  47. § 47
  48. § 48 В чл. 423 се правят следните изменения и допълнения
  49. § 49
  50. § 50 В чл. 425, ал. 1 числото „400“ се заменя с „500“
  51. § 51 В чл. 426 се правят следните изменения и допълнения
  52. § 52 В чл. 427 се правят следните изменения
  53. § 53 В чл. 428 се правят следните изменения и допълнения
  54. § 54 В чл. 429, ал. 3 думите „електронни табели“ се заменят с „ПЗПС“
  55. § 55
  56. § 56 В чл. 437, т. 3 след думата „хидранти“ се поставя запетая и се добавя
  57. § 57 Член 441 се изменя така
  58. § 58 Член 442 се изменя така
  59. § 59 В чл. 443 се правят следните изменения
  60. § 60 В чл. 462, изречение второ числото „20“ се заменя с „15“
  61. § 61 В чл. 467, изречение второ думите „се показват“ се заменят с „изпъкват
  62. § 62
  63. § 63 В чл. 480 след думите „БДС EN 13501“ се поставя запетая и се добавя „д
  64. § 64 В чл. 481 думата „огнепреградни“ се заменя с „пожарни“
  65. § 65 В чл. 486 таблица 19 се изменя така
  66. § 66 В чл. 489 след думите „отговарят на изискванията на“ се добавя „серият
  67. § 67 В чл. 491, изречение първо числото „400“ се заменя с „500“
  68. § 68 В чл. 493 числото „400“ се заменя с „500“
  69. § 69 В чл. 496, изречение първо думата „измерителните“ се заменя с „измерва
  70. § 70 В глава единадесета наименованието на раздел VI се изменя така
  71. § 71 Член 500 се изменя така
  72. § 72 Член 501 се изменя така
  73. § 73 Член 502 се изменя така
  74. § 74 Член 503 се изменя така
  75. § 75 Член 504 се изменя така
  76. § 76 Член 505 се изменя така
  77. § 77 Член 506 се изменя така
  78. § 78 Член 507 се изменя така
  79. § 79 Член 508 се изменя така
  80. § 80 Член 509 се изменя така
  81. § 81 Член 510 се изменя така
  82. § 82 Член 511 се изменя така
  83. § 83 Член 512 се изменя така
  84. § 84 Член 513 се изменя така
  85. § 85 Член 514 се изменя така
  86. § 86 Член 515 се изменя така
  87. § 87 Член 516 се изменя така
  88. § 88 Член 517 се изменя така
  89. § 89 Член 518 се изменя така
  90. § 90 Член 519 се изменя така
  91. § 91 Член 520 се изменя така
  92. § 92 В чл. 521 т. 2 се изменя така
  93. § 93 Член 524 се изменя така
  94. § 94 В чл. 525 думата „зареждане“ се заменя с „пълнене“
  95. § 95 В чл. 529 се правят следните изменения
  96. § 96 В чл. 545 числото „400“ се заменя с „500“
  97. § 97 В чл. 546 числото „400“ се заменя с „500“
  98. § 98 Член 558 се изменя така
  99. § 99
  100. § 100 Член 569 се отменя
  101. § 101 В чл 580, ал. 3 числото „400“ се заменя с „500“
  102. § 102 В чл. 595 се правят следните изменения и допълнения
  103. § 103 В чл. 596, ал. 2 числото „400“ се заменя с „500“ и думите в скоби „за
  104. § 104 В чл. 601 числото „400“ се заменя с „500“
  105. § 105 В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения
  106. § 106 В приложение № 3 към чл. 16, ал. 3, т. 2 и ал. 5 се правят следните из
  107. § 107 Приложение № 5 към чл. 19, ал. 2 се изменя така
  108. § 108
  109. § 109
  110. § 110
  111. § 111
  112. § 112 В приложение № 20 към чл. 431, ал. 2 и чл. 433 фигура 1 се изменя така
  113. § 113 Навсякъде в наредбата думите
  114. § 114
  115. § 115 Наредбата влиза в сила от обнародването й в „Държавен вестник“

Държавен вестник Министерство на регионалното развитие и благоустройството брой: 69, от дата 22.8.2025 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.2 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за технически правила и норми за проектиране на пътни тунели МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. за техничес ки правила и норми за проектиране на пътни тунели (ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

§ 1В чл. 2, ал. 1 след думите „основно обновяване“ запетаята се заменя със съюза „и“, а думите „и рехабилитация“ се заличават

§ 2В чл. 4 се правят следните изменения

1.В ал. 1 думите „експертен съвет на възложителя“ се заменят с „Експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)“.
2.В ал. 2 думите „експертния съвет по ал. 1“ се заменят с „ЕТИС по ал. 1“.

§ 3В чл. 10 изречение първо се заличава

§ 4В чл. 11 се създават т. 24 и 25

„24. ниво и надеждност на вентилиране и осветяване в тунела;

25.интелигентни системи за управление на трафика.“

§ 5В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 1 таблица 1 се изменя така: „Таблица 1 Организация на движението Дължина на тунелната тръба, m Интензивност на трафика (pcu/d) < 2000 > 2000 Еднопосочно движение до 1000 m I клас II клас над 1000 m – 3000 m II клас III клас > 3000 m III клас IV клас Двупосочно движение до 500 m I клас II клас над 500 m – 1200 m II клас III клас > 1200 m III клас IV клас “ 2. В ал. 2 думата „количествен“ се заменя с „обосн ован“, а накрая се добавя „с прилагане на методи за количествена оценка“.

§ 6Член 16 се изменя така

„Чл. 16. (1) При тунели с дължина над 500 m се извършва анализ и количествена оценка на риска в тунела от фатални злополуки, причинени от механично събитие, пожар и опасни товари и др.Въз основа на резултатите от извършения анализ на риска се установява необходимостта от допълнителни мерки за осигуряването на безопасността в тунела съгласно изискванията на наредбата.

(2)Когато при съществуващ тунел мерките за изпълнение на конструктивните изисквания водят до неоправдано високи разходи, се проверява могат ли да бъдат компенсирани с други мерки. Възложителят може да приеме мерки за намаляване на рисковете като алтернатива на конструктивните изисквания, ако тези мерки водят до еквивалентна или по-висока степен на безопасност или защита. Тяхната ефективност се доказва на базата на анализ на риска.
(3)При анализа на риска се изследват рисковете за тунела, като се отчитат всички проектни и транспортни фактори, които имат отношение към безопасността, като се вземат предвид параметрите в чл. 11. С анализа на риска се доказва:
1.допустимата скорост на движение в тунела, но не повече от максимално определените, както следва: а) за тунели с еднопосочно движение и с лента за принудително спиране – 100 km/h; б) за тунели с еднопосочно движение и без лента за принудително спиране – 90 km/h; в) за тунели с двупосочно движение – 80 km/h;
2.допустимостта на надлъжната вентилация;
3.допустимостта на транспортирането на опасни товари, дефинирани в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе от 1957 г. (ADR), ратифицирана със Закона за ратифициране на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) от 1957 г. и протокола за изменението й от 1993 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) и съответните национални нормативни актове; за тунели с дължина над 500 m преди определянето или изменението на изисквания за превоз на опасни товари се извършва анализ на риска в съответствие с указанията в приложение № 3 и при спазване разпоредбите на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR); когато съществуват алтернативни маршрути за превоз на опасни товари, същите се включват в анализа на риска; с резултатите от анализа се обосновават решения за редуциране на вероятността за поява и/или на размера на загубите чрез допълнителни конструктивни, технически и/или организационни мерки;
4.необходимост от допълнителна автоматична стационарна пожарогасителна инсталация (АСПГИ) като активна мярка за предотвратяване разпространението на огъня към други превозни средства.
(4)Анализ на риска се извършва от организация или от експерти, които са функционално независими от органа, отговорен за управлението на тунела. Съдържанието и резултатите от анализа на риска се прилагат към досието за безопасност на тунела.
(5)Анализът на риска включва моделни изследвания на сценарии за оценка на последиците (загубите) и емпирични оценки за честотата от представителни статистически данни за пътнотранспортни произшествия и аварии в тунели. Анализът на риска дефинира източниците на опасности и определя количествено риска. Приложимите методи за анализ на риска в различните стадии на проектиране са различни в зависимост от степента на конкретизиране на функционалните, технологичните и техническите решения. Тези методи са качествени, полуколичествени и количествени (вероятностни). Минималният обхват на оценката на риска във фазите на проектирането и в експлоатацията е даден в приложение № 3.
(6)Резултатите от анализа на риска осигуряват възможност за сравнение на риска със съществуващи критерии за допустимост, приоритизиране и степенуване на рисковете, оценка относно приемливостта на риска, както и за аргументиран избор на различни алтернативни решения за елиминиране, избягване или намаляване на риска.“

§ 7В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 2, т. 4 думата „рехабилитация“ се заменя с „поддържане, ремонт“.
2.В ал. 3: а) в т. 2 след думите „препоръки на мерки“ се поставя запетая и се добавя „контролни измервания“; б) точка 5 се изменя така: „5. ремонт.“ 3. В ал. 4 се създава т. 3: „3. мерки за пътна безопасност.“ 4. В ал. 7, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и почистване на отлагания, в това число на прахови частици“.

§ 8В чл. 18, т. 2 думите „светлия габарит“ се заменят с „габарита“

§ 9Член 19 се изменя така

„Чл. 19. (1) Светлото напречно сечение представлява частта от напречното сечение, свободна от неподвижни препятствия, която осигурява необходимото свободно пространство за вместване на светлия габарит на пътя и допълнителния габарит в тунела. То включва още резерв (t), който се определя по формулата: t = a + b, (1) където: a е толерансът за отклонения от проектните размери по време на строителството; b – резервът за бъдещи мерки през експлоатационния период, засягащи елементи на конструкцията (например увеличаване дебелината на облицовката, полагане на защитно покритие, монтаж на облицовъчни елементи за намаляване на шума, респективно поглъщане на звука), хидроизолационната и отводнителната система.

(2)Резервът b за бъдещи мерки през експлоатационния период е с минимална стойност 20 cm. Резервът t се взема под внимание чрез увеличение на светлото напречно сечение, посочено на примерния напречен профил в приложение № 5.
(3)Светлият габарит е предназначен само за транспортни цели и включва частта от светлото напречно сечение, чийто контур не се нарушава от тунелната конструкция и частите на съоръженията и инсталациите в тунелите.“

§ 10В чл. 21, ал. 3 думата „Всички“ се заличава, а думата „пътни“ се заменя с „Пътните“

§ 11Член 23 се изменя така

„Чл. 23. (1) Светлият габарит на пътя в пътните тунели се определя в зависимост от типа на пътното платно и радиуса на кривата (ако тунелът е в хоризонтална крива). Отклонения от светлия габарит се допускат, ако се докаже, че тунелът ще може да пропуска същия трафик както в откритите участъци.

(2)При пътища с двупосочно движение и допълнителна трета лента се допуска запазване на третата лента в рамките на тунелното съоръжение въз основа на анализа на риска.
(3)Светлият габарит на пътя за пътни тунели в права и в крива с радиус на кривата минимум 1000 m е съгласно фиг. 1 и табл. 2.

Фиг. 1. Светъл габарит Таблица 2 Клас на пътя/тип пътно платно Хоризонтални елементи на габарита в m n x Л n x И П n x Т Г АМ/Г 35.50 3,75 + 2 x 3,50 2 x 0,50 11,75 2 x 1,00 13,75 АМ/Г 29.50 2 x 3,75 2 x 0,50 8,50 2 x 1,00 10,50 АМ/Г 27 3,75 + 3,50 2 x 0,50 8,25 2 x 1,00 10,25 СП/Г 25.50 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 СП/Г 23.50 2 x 3,75 2 x 0,50 8,50 2 x 1,00 10,50 I клас/Г 20 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 I клас/Г 10.50 2 x 3,50 2 x 0,50 8,00 2 x 1,00 10,00 II клас/Г 10.50 2 x 3,50 2 x 0,25 7,50 2 x 1,00 9,50 Всички/Г 9.00 2 x 3,00 2 x 0,25 6,50 2 x 1,00 8,50 където: n е броят на лентите за движение;

Л – широчина на лентата за движение;

И – широчина на водещата ивица;

П – широчина на пътното платно;

Т – широчина на тротоарите (евакуационните пътища);

Г – широчина на светлия габарит; h б – височина на бордюра, приема се стандартна 18 cm.

(4)При доказана необходимост и на база на икономическа оценка се допуска добавянето на лента за принудително спиране с ширина 2,5 m при пътища от класове – автомагистрали и скоростни пътища.
(5)При ремонт на съществуващи тунели се допускат отклонения от посочените ширини на лентата за движение, но не по-малка от 3,25 m и при определена безопасна допустима скорост на движение.“

§ 12Член 24 се изменя така

„Чл. 24. При пътни тунели в урбанизирани територии с пешеходно движение широчината на тротоарите се определя съобразно интензитета на пешеходците, като се отчитат съответните мерки за осигуряване на пътна безопасност.“

§ 13В чл. 28, ал. 3 думите „стари затихнали“ се заменят с „укрепени“

§ 14В чл. 29 се правят следните изменения

1.Алинея 3 се отменя.
2.Алинея 5 се изменя така: „(5) Хоризонтални криви в тунелите се проектират с радиус (R) в метри, съобразен със страничната видимост, която е равна или по-голяма от спирачния път на автомобилите, по формулата:

R ≥ (minL сп ) 2 /(8С), (3) където minL сп е минималното разстояние за видимост при спиране в метри, което е равно или по-голямо от спирачния път на автомобилите (съгласно наредбата за проектиране на пътища по чл. 36 от Закона за пътищата);

С – разстоянието в метри от очите на водача до ограничаващата видимостта изпъкнала стена на тунела; при определяне на разстоянието (С) се приема, че очите на водача отстоят на 1,8 m от водещата ивица в тунела и на височина 1,10 m от пътната настилка.“

§ 15В чл. 30 се правят следните изменения

1.Алинея 2 се изменя така: „(2) Местоположението на порталите и дължината на предпорталните участъци се определят в зависимост от топографските и инженерно-геоложките условия, като обикновено порталите се разполагат перпендикулярно на пътната ос.“ 2. В ал. 5 думата „скатови“ се заменя със „скатни“.

§ 16В чл. 31 се правят следните изменения

1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Тунелите се проектират с надлъжен едностранен или двустранен наклон не по-малък от 0,3 %. Проектирането на вдлъбнати вертикални чупки/криви не се допуска освен в особени случаи (тунели в урбанизирани територии и др.).“ 2. В ал. 2 числото „400“ се заменя с „500“.

§ 17В чл. 32, ал. 1 изречение второ се заличава

§ 18В чл. 33, ал. 1 след думата „условия“ се поставя запетая и се добавя „геомеханическия анализ“

§ 19В чл. 34 ал. 1 се изменя така

„(1) Пътните връзки с други пътища, паркинги, бензиностанции, бариери за таксуване и други съоръжения, изискващи спиране или намаляване скоростта на движение, отстоят най-малко на 300 m от порталите. Изключения се допускат при необходимост в градска среда.“

§ 20В чл. 93, ал. 1, т. 1 след думите „пожарни хидранти“ се добавя „(ПХ)“

§ 21В чл. 147, ал. 6 думите „чл. 513“ се заменят с „чл. 508“

§ 22В чл. 220 ал. 2 се изменя така

„(2) Автомобилният поток, преминаващ през тунела, се класифицира съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата:

1.леки пътнически автомобили (PC) – моторни превозни средства (МПС) от категория M1;
2.лекотоварни превозни средства (LDV) – МПС от категория N1, N2, M2 и M3;
3.тежкотоварни превозни средства (HGV) – МПС от категории М3 и N3.“

§ 23В чл. 221 се правят следните изменения

1.Алинея 3 се отменя.
2.Алинея 4 се изменя така: „(4) Броят на тежкотоварните превозни средства (в т.ч. камиони и автобуси), и по-конкретно на задвижваните с дизелови двигатели, трябва да е известен при изчисляване на емисиите. Често тези данни са дадени като среден процент от общия поток на трафика, но при пик на трафика тази стойност е доста висока. Данните за емисиите са дадени в приложение № 10. Товарни автомобили може да бъдат единични камиони, товарен автомобил, ремарке, камиони с шарнирна рама/полуремаркета и автобуси.“

§ 24В чл. 223 думите „табл. 6“ се заменят с „табл. 7а“

§ 25В чл. 227 се правят следните изменения

1.В ал. 1 думите „извънградски или градски“ се заменят с „в неурбанизирани или урбанизирани територии“.
2.В ал. 2 таблица 7а се изменя така: „Таблица 7а Средни пикови стойности на трафика [pc/km] и поток на трафика [pc/h] в една пътна лента Средни пикови стойности на трафика [PCU/km] и поток на трафика [PCU/h] в една пътна лента Тунели в неурбанизирани територии Еднопосочно движение Двупосочно движение Трафик km/h PCU/km PCU/h PCU/km PCU/h Колонен 1800 1400 Затруднен 700 – 850 Задръстване - - Средни пикови стойности на трафика [PCU/km] и поток на трафика [PCU/h] в една пътна лента Тунели в урбанизирани територии Еднопосочно движение Двупосочно движение Трафик km/h PCU/km PCU/h PCU/km PCU/h Колонен 1980 1500 Затруднен 1000 Задръстване - - “

§ 26В чл. 231 таблици 8 и 8а се изменят така

„Таблица 8 Гранични стойности на концентрацията на CO (C norm ), NO 2 и на видимостта S Състояние на трафика/експлоатационно състояние Концентрация на Влошаване на видимостта коефициент на екстинкция* K e х 10 -3 пропускане S*, на 100 m CO [ppm] NO 2 [ppm] [m -1 ] [%] Колонно (непрекъснато) движение при върхово натоварване със скорост 50 – 100 km/h Затруднено от постоянно спиране и потегляне, спиране на движението по всички пътни ленти По изключение – движение с постоянно спиране и тръгване, спиране на движението по всички пътни ленти Продължителни по време дейности по поддръжката в тунел, който не е затворен за движение 0.5 * Терминът е пояснен в т. 2.1 на приложение № 10.

Таблица 8а Изчисляване на концентрациите на NO x в зависимост от вида транспортно средство Отношение NО 2 /NO x PC бензин PC дизел LDV бензин LDV дизел HGV Базова година 2018 0.05 0.33 0.05 0.32 0.11 Базова година 2030 0.05 0.31 0.05 0.31 0.21 “

§ 27В чл. 235 след думите „(229 mg/m 3 )“ се добавя „или концентрацията на NO 2 превиши 3 ppm“

§ 28Член 238 се отменя

§ 29В чл. 244 думите „за тунели с еднопосочно движение до 500 m и с двупосочно движение до 400 m“ се заменят със „съгласно изискванията на табл. 9“

§ 30В чл. 251 думите „зоната за движение на превозните средства“ се заменят със „светлия габарит“

§ 31В чл. 252, изречение второ думите „Могат да понесат и промени в сечението на тунела“ се заменят с „Те са подходящи и за тунели с променливо сечение“

§ 32В чл. 282, ал. 2, таблица 10, колона втора, ред първи след думите „Максимална мощност на пожара“ се добавя „HRRmax, [MW]“ и думите „MW“ се заличават

§ 33В чл. 283, т. 2 се правят следните изменения

а) таблица 11 се изменя така: „Таблица 11 Динамика на пожарните сценарии Максимална мощност на пожара HRRmax, [MW] Продължителност на стадиите на пожара, [min] на разгаряне tg на стационарно горене с HRRmax tmax на затихване td “ б) в таблица 12 навсякъде числото „400“ се заменя с „500“.

§ 34Член 290 се изменя така

„Чл. 290. В табл. 13 са дадени параметрите на „проектен пожар“ (максимална мощност, дебит на дима) в зависимост от трафика на товарни автомобили. Мощността на пожара, записана в колона 2 на табл. 13, е тази, по която се оразмерява вентилацията. При големи разливи интензивността на горене се ограничава по-скоро от притока на въздух към пожара, отколкото от притока на гориво в него.

Таблица 13 Оразмерителна мощност на нормиран проектен пожар Брой товарни автомобили на km за ден в тръба на тунела [(LDV+HGV)*km/d] Максимална мощност на пожара HRRmax [MW] Дебит на дима – 300 °C (димоотделяне) Qs [m 3 /s] до 4000 над 4000 над 6000 Анализ на риска и евентуално увеличаване на мощността на пожара на 100 MW и на количеството на дима – на 200 m 3 /s Забележка. Броят на товарните автомобили в табл. 13 се получава като сума от броя на лекотоварните (LDV) и тежкотоварните превозни средства (HGV) съгласно чл. 220.“

§ 35В чл. 296 се правят следните измен ения

1.В ал. 3 числото „400“ се заменя с „500“.
2.Алинея 8 се отменя.

§ 36В чл. 300 се създава т. 6

„6. с цел недопускане на рециркулация между чистия и отработен въздух входно-изходните отвори на вентилационната система да са пространствено отдалечени един от друг на минимум 25 m.“

§ 37В чл. 301, таблица 16 в колона първа, ред трети числото „2“ се заменя с „1“

§ 38В чл. 314 думите „БДС EN 13501-4 + A1:2009“ се заменят с „БДС EN 13501-4“

§ 39В чл. 317 думите „FE180/E90“ се заменят с „P/PH90 или да бъдат защитени със строителни продукти, осигуряващи устойчивост EI90“

§ 40Член 318 се изменя така

„Чл. 318. Струйните вентилатори, които се намират в близост до мястото на пожара, могат да откажат да функционират. Броят им се определя при моделиране на влиянието на пожара върху вентилацията, като се взема предвид топлоустойчивостта на вентилаторите. При липса на моделни изследвания се прилагат разстоянията в табл. 17. Понятията „преди“ и „след“ в табл. 17 следват посоката на движение на вентилационния поток в тунела.

Таблица 17 Разстояния, до които струйните вентилатори се предполага, че ще бъдат унищожени от пожар Топлинна мощност на пожара, MW Разстояние преди пожара [m] Разстояние след пожара [m] - - “

§ 41Член 320 се изменя така

„Чл. 320. Нивото на резервираност на вентилаторите, прието за целите на проектирането на вентилацията, се определя за всеки конкретен тунел. За да се осигури ефективна работа на вентилаторите при всички предвидими обстоятелства, в проекта на вентилацията се приемат следните индикативни нива на резервираност:

1.при нормална експлоатация – за тунели със струйни вентилатори 10 % от монтираните вентилатори се разглеждат като излезли от експлоатация при оразмеряване на вентилацията;
2.при проектен пожар – освен нивото на резервираност, прието за нормална експлоатация, се изключват и засегнатите (унищожените) от пожара вентилатори на разстоянията, определени по чл. 318.“

§ 42Член 322 се отменя

§ 43Член 324 се изменя така

„Чл. 324. Рециркулацията между входящия и изходящия въздух между двата портала на двутръбни тунели и тунели с паралелен евакуационен тунел се предотвратява чрез прилагане на различни инженерни решения, например изграждане на разделителна стена между тях (фиг. 16а) или отдалечаване на порталите (фиг. 16б) .

Фиг. 16 а . Изграждане на разделителна стена между портали Фиг. 16 б . Отдалечаване на портали“.

§ 44В чл. 416 думата „Оборудването“ се заменя с „Транспортно-техническото оборудване“

§ 45В чл. 418 думата „оборудване“ се заменя с „транспортно-техническо оборудване“

§ 46Член 420 се изменя така

„Чл. 420. Изборът на подходящото транспортно-техническо оборудване се извършва съгласно фиг. 26 при предварително разработен анализ на риска. При изготвянето на анализа на риска се взема предвид и организацията на движението, посочена във фиг. 27а, 27б, 27в, 28а, 28б, 28в, 29а, 29б и 29в.

Фиг. 26. Алгоритъм за определяне на транспортно-техническото оборудване на тунел“.

§ 47В чл. 421, т. 3 думите „управляеми пътни знаци, електронни табла“ се заменят с „пътни знаци с променящи се съобщения (ПЗПС)“

§ 48В чл. 423 се правят следните изменения и допълнения

1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Минималното транспортно-техническо оборудване се състои от пътна маркировка и постоянно поставени пътни знаци, в тунела и извън него, и се разработва за всички пътни тунели. Допуска се поставяне на допълнителна сигнализация и оборудване. Върху пътен знак В26 се изобразява допустимата максимална скорост за движение в тунела. При определянето й се вземат предвид пътната обстановка и допустимата скорост за движение в тунела. Примери за минималното транспортно-техническо оборудване са посочени във фиг. 27а, 27б и 27в.“ 2. Създават се фигури 27а, 27б, 27в:

Фиг. 27а. Примерно минимално транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на еднопосочно движение и наличие на лента за принудително спиране Фиг. 27б. Примерно минимално транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на еднопосочно движение без лента за принудително спиране Фиг. 27в. Примерно минимално транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на двупосочно движение“.

3.Алинея 3 се изменя така: „(3) Сигнализацията с пътни знаци преди и в пътните тунели отговаря на изискванията на наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на БДС 1517 „Пътни знаци. Размери и шрифт“.“ 4. В ал. 4, т. 1 и 3 думите „скоростна градска магистрала клас IA“ се заменят със „скоростна градска магистрала клас I“.
5.В ал. 5 фигура 27 се заличава.
6.В ал. 6: а) точка 1 се изменя така: „1. на разстояние 200 m преди тунела се поставят пътни знаци В25 и В26 съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“;“ б) в т. 2 думите „управляем пътен знак“ се заменят с „ПЗПС“.

§ 49

В чл. 424, ал. 5 думите „Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (ДВ, бр. 13 от 2001 г.)“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътна маркировка по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“

§ 50В чл. 425, ал. 1 числото „400“ се заменя с „500“

§ 51В чл. 426 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 1: а) основният текст се изменя така: „(1) Необходимата допълнителна сигнализация и оборудване, които се добавят към минималното оборудване (фиг. 28а, 28б и 28в), са, както следва:“; б) създават се фигури 28а, 28б, 28в: „ Фиг. 28а. Примерно основно транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на еднопосочно движение и наличие на лента за принудително спиране Фиг. 28б. Примерно основно транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на еднопосочно движение без лента за принудително спиране Фиг. 28в. Примерно основно транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на двупосочно движение“. в) в т. 2 думите „управляеми пътни знаци и електронни информационни табели“ се заменят с „ПЗПС“.
2.Алинея 2 се изменя така: „(2) Събирането на данни за пътното движение в тунела се осъществява на разстояние около 300 m от входа. При задръстване в тунела събирането на данни се извършва чрез допълнителна измерителна станция след края на тунела.“ 3. В ал. 3: а) основният текст се изменя така: „(3) Пътните знаци с променящи се съобщения преди пътния тунел служат за намаляване на скоростта и за забрана за изпреварване при произшествия, аварии и други извънредни ситуации. В пътен тунел с дължина над 1000 m ПЗПС, съдържащи забрани за движение в извънредни ситуации, се повтарят на всеки 500 m, като с допълнителна табела Т2 може да се посочи разстоянието до края на забраната.“ б) фигура 28 се заличава.

§ 52В чл. 427 се правят следните изменения

1.В ал. 1 думите „(при наличие на такива)“ се заличават.
2.В ал. 2 последното изречение се изменя така: „Светофарите се поставят непосредствено преди бариерите на разстояние от 1 до 20 m, като се разполагат отстрани (отляво и/или отдясно) спрямо платното за движение и/или над платното за движение.“

§ 53В чл. 428 се правят следните изменения и допълнения

1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Необходимата допълнителна сигнализация и оборудване, които се добавят към минималното и основното оборудване (фиг. 29а, 29б и 29в), са, както следва:
1.пътни светофари с немигаща светлина преди и в тунела;
2.допълнителни ПЗПС;
3.указателни знаци за направления, посоки и обекти.

Фиг. 29а. Примерно допълнително транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на еднопосочно движение и наличие на лента за принудително спиране Фиг. 29б. Примерно допълнително транспортно-техническо оборудване на тунел на еднопосочно движение без лента за принудително спиране Фиг. 29в. Примерно допълнително транспортно-техническо оборудване на тунел, съобразено с условията на двупосочно движение“.

2.В ал. 4 фигура 29 се заличава.

§ 54В чл. 429, ал. 3 думите „електронни табели“ се заменят с „ПЗПС“

§ 55

В чл. 430, ал. 3 изречение първо се изменя така: „В пътния тунел сигналите на двусекционните светофари над пътните ленти с последователно подаване на светлинни сигнали (немигащи светлини) в съответствие с наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП или мигаща жълта светлина, насочена наляво и/или надясно и надолу стрелка под наклон от 45°, работят синхронизирано със сигнализацията преди тунела.“

§ 56В чл. 437, т. 3 след думата „хидранти“ се поставя запетая и се добавя „АСПГИ“

§ 57Член 441 се изменя така

„Чл. 441. За удовлетворяване на основното изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите. Строителните продукти се придружават от документите по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г.“

§ 58Член 442 се изменя така

„Чл. 442. Мерките за пожарна безопасност в подземни помещения, свързани с тунелната инфраструктура, включително изискванията към конструктивните елементи, системите за пожароизвестяване и пожарогасене се определят въз основа на оценка на риска и отговарят най-малко на изискванията, съответстващи на втора степен на огнеустойчивост, съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ.“

§ 59В чл. 443 се правят следните изменения

1.В т. 2 думите в скобите „съединителна галерия (фиг. 31б“ се заменят със „съединителна галерия (фиг. 31б)“.
2.В т. 11 след думите „тръбата на тунела“ се добавя „по т. 1“, а думите „съгласно т. 1“ се заменят с „по т. 2“.

§ 60В чл. 462, изречение второ числото „20“ се заменя с „15“

§ 61В чл. 467, изречение второ думите „се показват“ се заменят с „изпъкват“

§ 62

В чл. 473 думите „с БДС EN 13501-1 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън“ се заменят със „със серията стандарти БДС EN 13501, делегираните регламенти“

§ 63В чл. 480 след думите „БДС EN 13501“ се поставя запетая и се добавя „делегираните регламенти“

§ 64В чл. 481 думата „огнепреградни“ се заменя с „пожарни“

§ 65В чл. 486 таблица 19 се изменя така

„Таблица 19 Номер Наименование на конструкция или елемент Категории тунели Критерий* за огнеустойчивост I II 1) устойчивост на пожар [min] 1.

Носещи конструкции, гарантиращи стабилността на тръбата на тунела или на негова част 120 2) (180) 3) R 2.

Носещи конструкции, които не гарантират стабилността на тръбата на тунела или на негова част 120 2) (180) 3) R 3.

Пожарозащитни прегради (стени, тавани и др.) 120 2) (180) 3) EI 4.

Пожарозащитни врати и капаци в пожарозащитните прегради, различни от номер 5 и 6 EW 5.

Пожарозащитни врати към защитен път за евакуация, оборудвани с механизъм за самозатваряне (СЗ) EI, C3 4) 6.

Плъзгащи се пожарозащитни врати или пожарозащитни врати със сервомеханизъм към защитен път за евакуация EI 7.

Пожарни клапи и клапи за контрол на дима EI-S 8.

Конструкции, разделящи вентилационни шахти от тръбата на тунела R 9.

Вентилационни канали, шахти и въздуховоди на аварийната вентилация EI

1)Устойчивостта на пожар в тази колона се прилага само за участъци от тунели, класифицирани като категория II.
2)Устойчивостта на пожар на тези конструкции се оценява съгласно модифицираната въглеводородна крива.
3)В случай на движение на превозни средства с опасни товари съгласно ADR се изисква стойност на устойчивост на пожар 180 минути по модифицираната въглеводородна крива, ако това изискване е предявено от анализа на риска.
4)Изискването за дълготрайност на самостоятелното затваряне – съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2024/1681 на Комисията от 6 март 2024 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на класове на експлоатационни показатели по отношение на огнеустойчивостта на строителните продукти (OВ, L 2024/1681, 13.06.2024 г.), не е задължително за плъзгащи се врати. * Съгласно серията стандарти БДС EN 13501. “

§ 66В чл. 489 след думите „отговарят на изискванията на“ се добавя „серията стандарти“

§ 67В чл. 491, изречение първо числото „400“ се заменя с „500“

§ 68В чл. 493 числото „400“ се заменя с „500“

§ 69В чл. 496, изречение първо думата „измерителните“ се заменя с „измервателните“

§ 70В глава единадесета наименованието на раздел VI се изменя така

„Автоматични стационарни пожарогасителни инсталации, водоснабдяване за пожарогасене в тунела и пожарогасителни съоръжения“.

§ 71Член 500 се изменя така

„Чл. 500. (1) Автоматични стационарни пожарогасителни инсталации, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, се прилагат, когато е установена необходимост от такива, съгласно анализа на тунелния риск по чл. 16, ал. 1. Автоматичните стационарни пожарогасителни инсталации могат да бъдат допълнение към системите за безопасност в тунели с дължина над 3000m и еднопосочно движение или над 1200m и двупосочно движение при максимална топлинна мощност (HRRmax) на проектния пожар 100[MW] или повече.

(2)При проектирането на АСПГИ за наводняване или пяна в пътни тунели се прилагат изискванията на БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“, СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане“ и БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“. Автоматичната стационарна пожарогасителна инсталация се проектира при спазване на информацията и ограниченията, получени от представителни протоколи за пожарни изпитвания, проведени от акредитирана лаборатория, както и от DIOM наръчника на производителя.
(3)При проектирането на АСПГИ с водна мъгла се спазват изискванията на БДС ЕN 14972-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с водна мъгла. Част1: Проектиране, монтиране, контролиране и поддръжка“ и БДС EN ISO 12100 „Безопасност на машините. Общи принципи на проектиране. Оценка на риска и намаляване на риска“.
(4)Пожарните изпитвания за АСПГИ с водна мъгла се провеждат в съответствие с ръководствата, посочени в Приложение А от БДС ЕN 14972-1. Всички проектни параметри и ограничения за работата на инсталацията се определят в съответствие с информацията и ограниченията, получени от представителните протоколи за пожарни изпитвания, както и от DIOM наръчника на производителя.
(5)При проектиране на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, е необходимо да се преразгледат и при нужда преизчислят параметрите на съществуващата система за пожарната вентилация, като се отчетат промените на температурните условия при задействане на АСПГИ в случай на пожар и се осигури съвместна и безпрепятствена работа на двете инсталации.“

§ 72Член 501 се изменя така

„Чл. 501. При проектиране на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, се отчитат габаритите за инсталиране в пътния тунел.“

§ 73Член 502 се изменя така

„Чл. 502. Автоматичните стационарни пожарогасителни инсталации, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, проектирани за пътния тунел, осигуряват:

1.намаляване на проектната максимална топлинна мощност (НRRmax) на пожара;
2.спиране или значително забавяне на разрастването на пожара;
3.значително обемно охлаждане на продуктите на горенето и директно охлаждане на структурните компоненти и оборудването без пряко влияние върху скоростта на топлоотделяне.“

§ 74Член 503 се изменя така

„Чл. 503. Минималната продължителност на действие на АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, е не по-малка от 1 час след активирането й.“

§ 75Член 504 се изменя така

„Чл. 504. (1) Когато необходимото водоснабдяване за АСПГИ, базирани на вода, в т.ч. системи за наводняване, водна мъгла или пяна, не може да бъде осигурено от водоснабдителна система, се предвиждат един или повече резервоари за вода и помпени модули, за да бъдат осигурени необходимият минимален дебит и налягане на инсталациите при условията на самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене, определени с изискванията на стандартите и стандартизационния документ по чл. 500, ал. 2 и 3 и DIOM наръчника/инструкциите на производителя.

(2)Когато противопожарните резервоари и помпените станции са предвидени извън тунела, същите се разполагат на разстояние не по-голямо от 150 m от всеки от порталите на тунела.
(3)При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 2 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени на разстояние не по-голямо от 150 m само от единия портал на тунела.
(4)Работните противопожарни помпени модули се осигуряват с резервни противопожарни помпени модули 100 % и се осигуряват с електрическо захранване от два независими източника с автоматично превключване.
(5)Противопожарните резервоари за вода се вентилират с вентилационни тръби.
(6)Противопожарните резервоари, помпените станции и водопроводите за пожарогасене се защитават срещу замръзване.
(7)Материалът на противопожарните тръбопроводи и на закрепването им в тунела е корозионно устойчив съгласно изискванията на БДС EN 10217-7 „Заварени стоманени тръби за работа под налягане. Технически условия на доставката. Част 7: Тръби от неръждаема стомана“.“

§ 76Член 505 се изменя така

„Чл. 505. Критериите за приемане на АСПГИ за наводняване или пяна са в съответствие с изискванията на инструкциите на производителя.“

§ 77Член 506 се изменя така

„Чл. 506. Критериите за приемане на АСПГИ с водна мъгла са в съответствие с § 8 от БДС ЕN 14972-1 и DIOM наръчника.“

§ 78Член 507 се изменя така

„Чл. 507. Водоснабдяването за пожарогасене в пътните тунели включва:

1.източник на вода;
2.помпена станция с противопожарни помпени модули;
3.противопожарен тръбопровод за гасене в тунела;
4.места на свързване на противопожарния тръбопровод с ПХ;
5.места за пълнене.“

§ 79Член 508 се изменя така

„Чл. 508. (1) За пътни тунели с еднопосочно движение и дължина над 500 m се предвижда най-малко един противопожарен тръбопровод с ПХ във всяка тунелна тръба за движение.

(2)При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m се предвиждат по един противопожарен тръбопровод с ПХ от всяка страна на пътното платно.
(3)За подаване на вода от противопожарните тръбопроводи за пожарогасене в тунела се проектират надземни ПХ (съгласно БДС EN 14384 „Надземни пожарни хидранти колонков тип“) с номинален диаметър DN 80 и с минимум два изпускателни отвора с номинален диаметър на всеки от тях не по-малък от 65mm, оборудвани със съединители „Щорц“. Пожарните хидранти се разполагат на защитени от повреда места в тунела при височина от нивото на пътните тротоари до центъра на изпускателните отвори на хидрантите не по-малка от 0,60 m и не по-голяма от 1,20 m.
(4)Противопожарните тръбопроводи с ПХ в тунела се проектират сключени.
(5)Противопожарните тръбопроводи с ПХ се оразмеряват за минимален дебит от 81,0 m 3 /h (22,5 l/s) при едновременна работа на 3 броя ПХ и минимална продължителност на действие от 180 min (3 часа). Минималното налягане на проектната кота на прилежащото ниво на пътния тротоар при най-отдалечения и неблагоприятно разположен ПХ трябва да бъде не по-малко от 0,6 МРа, когато се подава вода и от други 2 броя ПХ, свързани към същия тръбопровод.
(6)Пожарните хидранти са предвидени на порталите на всеки тунел, а вътре в тунела ПХ се разполагат в пожарни ниши, отстоящи една от друга на разстояние не по-голямо от 150 m. При пътни тунели с една тунелна тръба за двупосочно движение и дължина над 500 m ПХ се разполагат в пожарни ниши от двете страни на пътното платно на разстояние не по-голямо от 150 m. Допуска се разполагане на пожарни хидранти и аварийни станции в една ниша при запазване функционалната достъпност и безопасността на двете съоръжения.“

§ 80Член 509 се изменя така

„Чл. 509. (1) Когато необходимото водоснабдяване за пожарогасене не може да бъде осигурено от водоснабдителна система, се предвиждат един или повече резервоари за вода и помпени модули, разположени на разстояние не по-голямо от 150 m извън порталите на тунела, за да се осигури необходимият минимален дебит и напор за ПХ при условията на самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене.

(2)Противопожарните помпени модули по ал. 1 се захранват от два независими източника на електрическа енергия с автоматично превключване. Производителността на пожарните помпи трябва да осигурява проектния дебит и налягане за пожарогасене.
(3)Работният обем на противопожарния резервоар се оразмерява за осигуряване на необходимия минимален дебит и минималната продължителност на действие съгласно чл. 508, ал. 5.
(4)Резервоарите по ал. 1 съхраняват необходимото количество вода за пожарогасене и се разполагат до всеки портал на тунела, за да се осигури двустранно захранване на сключения противопожарен тръбопровод.
(5)При липса на техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 4 се допуска проектиране на един противопожарен резервоар и една помпена станция, които да бъдат разположени до единия портал на тунела.
(6)В случаите по ал. 5 работните противопожарни помпени модули в помпената станция се осигуряват с резервни противопожарни помпени модули 100 %.
(7)Всяко захранване на сключения противопожарен тръбопровод е снабдено с изолиращ спирателен кран и контролно устройство за протичане с алармен сигнал, постъпващ в пункт с постоянно присъствие за контрол на тунелните системи.“

§ 81Член 510 се изменя така

„Чл. 510. Резервоарите за вода, помпените модули и противопожарните тръбопроводи са защитени срещу замръзване, така че винаги да бъде осигурен необходимият запас от вода за пожарогасене.“

§ 82Член 511 се изменя така

„Чл. 511. (1) Противопожарните тръбопроводи по чл. 508 са с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Материалът на противопожарните тръбопроводи и закрепването им са корозионно устойчиви за външна и вътрешна агресия.

(2)Когато тръбопроводите, съединенията, крановете и оборудването са положени в земята, е осигурена защитата им от корозия.“

§ 83Член 512 се изменя така

„Чл. 512. Не се допуска монтирането на спирателни кранове на противопожарните тръбопроводи във вертикални шахти.“

§ 84Член 513 се изменя така

„Чл. 513. За изключването на отделни участъци от противопожарните тръбопроводи, както и за насочването на цялото водно количество към пожарен участък, сключената тръбопроводна мрежа се оборудва със спирателни кранове с електрическо и ръчно задвижване, както следва:

1.на всички разклонения на тръбопровода;
2.в линейните участъци от водопроводната мрежа, които нямат отклонения – на разстояние, определено в проекта на мрежата за пожарогасене, но не по-голямо от 600 m;
3.спирателните кранове се номерират последователно.“

§ 85Член 514 се изменя така

„Чл. 514. Противопожарните тръбопроводи са постоянно запълнени с вода, са постоянно под налягане и са обезопасени срещу замръзване. Помпените модули се включват автоматично при падане на налягането в противопожарните тръбопроводи.“

§ 86Член 515 се изменя така

„Чл. 515. (1) По протежението на противопожарния тръбопровод на места, подходящи за изпускане на въздух, натрупан в тръбопровода, се предвиждат вентили за обезвъздушаване. Те се разполагат на високи точки по трасето на тръбопровода.

(2)За изпразване на противопожарния тръбопровод при поддръжка или ремонт се предвиждат дренажни вентили, разположени в ниските точки на тръбопровода, като за същите се осигури свързването им с тунелната дренажна система.“

§ 87Член 516 се изменя така

„Чл. 516. За сгради и съоръжения извън тунела водоснабдяване за пожарогасене се проектира съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. на МВР и МРРБ.“

§ 88Член 517 се изменя така

„Чл. 517. За тунели с дължина, по-малка от 500 m, при всеки от порталите се осигурява резервоар с воден резерв от 80 m 3 за пълнене на пожарни автомобили, разположен на разстояние не по-голямо от 150 m извън портала на тунела. Противопожарните резервоари се предвиждат с подстъпи за засмукване на вода от пожарни автомобили или със съоръжения за водочерпене (подвижни или стационарни мото- или електропомпи) и устройства за пълнене на пожарни автомобили.“

§ 89Член 518 се изменя така

„Чл. 518. Противопожарните резервоари по чл. 504, ал. 1, чл. 509, ал. 1 и чл. 517 се захранват с вода от източник с дебит, осигуряващ възстановяването на работния обем на противопожарния резервоар за максимален срок от 24 часа след пожар.“

§ 90Член 519 се изменя така

„Чл. 519. В аварийната станция се предвиждат по два ръчни пожарогасителя (прахов пожарогасител ABC с манометър) с гасителен прах тип АВС – 6 kg. Ръчните пожарогасители се разполагат в аварийната станция така, че да са достъпни директно от зоната за движение на превозните средства. Местоположението на пожарогасителите се обозначава с указателни табели (обозначаване на пожарогасителите със сигналночервен цвят RAL 3001). За осигуряване на бърз достъп до аварийната станция вратата e физически достъпна, маркирана с указателна табела, може да се използва и врата със стъклен прозорец от нечупливо стъкло с надпис „SOS“ и осигурен контакт при отварянето й, в случай на извънредна ситуация. При усилен трафик на товарни камиони в тунела двата ръчни пожарогасителя могат да се предвидят с до 9 kg прах всеки.“

§ 91Член 520 се изменя така

„Чл. 520. (1) При вземане (изваждане) на пожарогасител се активират жълтата мигаща светлина на аварийната станция и светлинният сигнал на светофарната уредба на входа на тунела. Режимът на работа на всички светлинни сигнали, които се използват за регулиране на движението в обхвата на тунела, се синхронизира в зависимост от режима на експлоатация на тунела (нормален, сервизен или авариен).

(2)В пункта с 24-часово дежурство се получава информация за местоположението, от което е взет пожарогасителят. Индикаторът остава включен, докато пожарогасителят не бъде върнат на мястото си. Обратното поставяне на пожарогасителя е възможно единствено с помощта на специален ключ, който се съхранява от персонала, отговорен за експлоатацията на тунела.“

§ 92В чл. 521 т. 2 се изменя така

„2. пет водонепропускливи плоски пожарни маркуча от тип C (номинален диаметър 52 mm) с обща дължина 100 m (5 x 20 m) и един с номинален диаметър 75 mm и дължина 20 m;“.

§ 93Член 524 се изменя така

„Чл. 524. Пред всеки портал на тунел с дължина над 500 m на не повече от 20 m от тръбата на тунела се предвижда място за пълнене на пожарните автомобили с вода.“

§ 94В чл. 525 думата „зареждане“ се заменя с „пълнене“

§ 95В чл. 529 се правят следните изменения

1.В т. 5 думите „2 %“ се заменят с „8 %“.
2.В т. 6 числото „80“ се заменя със „100“.

§ 96В чл. 545 числото „400“ се заменя с „500“

§ 97В чл. 546 числото „400“ се заменя с „500“

§ 98Член 558 се изменя така

„Чл. 558. Захранването на електрическите съоръжения с кабели се изпълнява подземно, с изключение на напречно положените участъци. Всички кабелни конструкции, носещи елементи за осветителни тела и други, разположени в тунелната тръба и изложени на атмосферни въздействия, са изработени от аустенитна неръждаема стомана с химичен състав, съответстващ на продуктов номер 1.4401 или 1.4404, съгласно БДС EN 10088-1 „Неръждаеми стомани. Част 1: Списък с неръждаеми стомани.“

§ 99В чл. 567 думите „отговорността на пътния тунел“ се заменят с „класа на тунела по чл. 15“ и се поставя се запетая, а думата „различна“ се заменя с „подходяща“

§ 100Член 569 се отменя

§ 101В чл 580, ал. 3 числото „400“ се заменя с „500“

§ 102В чл. 595 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 1:
a)изречение последно се изменя така: „За аварийната станция се използва транспортно оранжев цвят, RAL 2009.“; б) изображението и наименованието на фигура 49 се изменят така: „ Фиг. 49. Информационен знак за аварийна станция съгласно наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП (знак Е4 „Телефон“)“.
2.В ал. 2 думата „Кабините“ се заменя с „Аварийните SOS кабини“.

§ 103В чл. 596, ал. 2 числото „400“ се заменя с „500“ и думите в скоби „за km тръба“ се заличават

§ 104В чл. 601 числото „400“ се заменя с „500“

§ 105В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения

1.Наименованието „Допълнителна разпоредба“ се заменя с „Допълнителни разпоредби“.
2.Параграф 1 се изменя така: „§ 1.Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС (ОВ, L 204, 21.7.1998 г.), изменена с Директива 98/48/ЕС (OB, L 217, 5.8.1998 г.).“ 3. Създава се § 2: „§ 2.Посочените стандарти се прилагат в действащите версии, с изключение на хармонизираните стандарти по смисъла на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88, 4.04.2011 г.), за които се прилага цитираната в Официален вестник на Европейския съюз версия.“

§ 106В приложение № 3 към чл. 16, ал. 3, т. 2 и ал. 5 се правят следните изменения и допълнения

1.Наименованието се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3, т. 3 и ал. 5“.
2.В т. III.5.4 последното изречение се изменя така: „На фаза работен проект и на етап експлоатация оценката на риска на тунела се извършва по методика за анализ на риска в пътни тунели, разработена от възложителя в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. на МТ.“

§ 107Приложение № 5 към чл. 19, ал. 2 се изменя така

„Приложение № 5 към чл. 19, ал. 2

§ 108

В приложение № 8 към чл. 91, ал. 6 и чл. 528 в т. 2 думите „аварийните служби и бърза помощ“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия“

§ 109Приложение № 10 към чл. 214, чл. 221, ал. 4, чл. 229, 230, 232, 233, 238, 241, чл. 248, ал. 2, чл. 267, 270, 281, 296, 304 и 307 се изменя така

„Приложение № 10 към чл. 214, чл. 221, ал. 4, чл. 229, 230, 232, 233, 241, чл. 248, ал. 2, чл. 267, 270, 281, 296, 304 и 307 Методически указания за оразмеряване на вентилацията на пътни тунели 1. Основни положения 1.1. Базови стойности Базовите стойности на емисиите са отнесени към 2018 г. и се редуцират чрез коригиращ коефициент, отчитащ годините до 2035 г. (таблици 3а, 3б, 3в). Базовите стойности са за емисии на превозните средства на морското равнище при различни скорости и наклони на пътя и са дадени в таблици от 4 до 16. За по-голяма надморска височина се използва коригиращ коефициент (таблица 3).

1.2. Технологични стандарти за емисии Представят се в три категории – А, B и C. Отчитат се чрез корекционен коефициент f e в зависимости 7 и 8.

1.2.1. Технологичен стандарт А се отнася за страни, спазващи европейските емисионни норми (страните от Европейския съюз, САЩ). За технологичен стандарт А f e = 1 (т.е. използват се базовите стойности).

1.2.2. Технологичен стандарт В се отнася за страни, приели и спазващи европейското законодателство през последните 10 години. Базовата година се взема 5 години назад от годината на проектиране на тунела.

1.2.3. Технологичен стандарт С се отнася за страни, в които няма ефективен емисионен контрол. Стойностите на f e за стандарт С са дадени в таблица 3г.

1.3. Оразмерителни стойности за качеството на въздуха в пътни тунели Количеството свеж въздух, което се подава в тунела при нормална експлоатация, се изчислява въз основа на трафика и отделените емисии от превозните средства за спазване на безопасните норми на концентрациите на вредните вещества съгласно табл. 8 от наредбата. Понастоящем съдържанието на вредни вещества във въздуха в тунела се регистрира чрез CO и NO x , а влошаването на видимостта – с отделения прах или дизелови сажди.

1.4. Отчитане на транспортния поток Емисиите на CO и NO x , съответно на веществата, които влошават видимостта, се изчисляват поотделно за всяка пътна лента. Вентилацията при непрекъснат транспортен поток по правило се оразмерява спрямо прогнозните данни за транспортния поток, като са меродавни максималните средночасови норми. В случаи, когато може да се очаква транспортен поток с често спиране и тръгване или със задръстване, се използва максималната възможна интензивност на движението съгласно табл. 7а от наредбата, като се отчита скоростта на движение на тежкотоварните автомобили.

1.5. Допустима скорост на тежкотоварните автомобили Скоростта на движението им се определя по зависимостите:

V F = min {V max ;1,1 x V доп }, (1) където: V max е максималната скорост съгласно табл. 1;

V доп – допустимата скорост на движение в тунела.

За междинни стойности на наклони, между зададените в табл. 1, се извършва линейна интерполация за определяне на V max .

Таблица 1 Максимална скорост на тежкотоварен автомобил при изкачване и спускане по наклон Наклон i [%] -6 -5 -4 -3 -2 -1 V max [km/h] 1.6. Дял на леките автомобили с дизелов двигател Необходимото количество въздух за проветряване зависи от състава на автомобилния парк и по-специално – от дела на леките автомобили с дизелов двигател. По възможност следва да се използват данни за състава на транспортния поток, които се отнасят до конкретния проект. При недостатъчна информация се приема дял от 20 % на дизеловите автомобили от общия брой леки автомобили.

1.7. Коефициент за маса за тежкотоварен автомобил Базовите стойности на емисиите на тежкотоварен камион се отнасят за средна маса 23 t на очакваните тежкотоварни превозни средства. За стойности между зададените в табл. 2 се извършва линейна интерполация.

Таблица 2 Корекционен коефициент f m за емисиите на тежкотоварни превозни средства (HGV) с маса, различна от 23 t Вид на HGV Маса [t] CO NO x Видимост Единичен товарен камион, автобус 0,9 0,9 0,9 Среднотежък камион 1,0 1,0 1,0 Влекач с ремарке, прицеп, трейлър 1,2 1,2 1,2 1.8. Отчитане на специфични гранични условия Въздушните течения около входа/изхода на тунела и разликите в плътностите между замърсения въздух в тунела и външния въздух могат значително да повлияят върху вентилацията на тунела. Тези въздействия трябва да се вземат предвид при оразмеряването на вентилационната система на тунела. Ветровият натиск (напор) върху входа/изхода на тунела се отчита въз основа на 95-перцентила* от ветровите измервания и по-специално – на ветровата компонента, насочена перпендикулярно на сечението на входа/изхода на тунела. Ветровият натиск се определя чрез резултатното динамично налягане на вятъра, действащ върху повърхността (площта) на входа/изхода. * Перцентил е статистическа характеристика на измерени данни, която изобразява стойност с определена представителност. Например 95-перцентил за измерените стойности на разликата между атмосферните налягания между двата портала е стойност, която е по-малка или равна на регистрираните стойности в 95 % от измерванията.

Естествените възходящи и низходящи въздушни потоци, както и на топлинната тяга при пожар се пораждат от разликата в температурите и в плътностите на двете въздушни среди. Тези течения са с променлива интензивност и посока и е наложително да се отчетат при оразмеряване на вентилационната система. Естествените разлики в температурата зависят от местните условия, а топлинната тяга при пожар зависи от мощността на пожара и предполагаемото разпространение на димните газове към момента на пълното развитие на пожара с максимална топлинна мощност.

2.Влошаване на видимостта Наличието на твърди частици във въздуха води до намаляване на видимостта в тунела, която е ключов фактор за безопасно спиране и спазване на дистанция. Видимостта се намалява от разсейване и поглъщане на светлината от праха във въздуха и от дима при пожари. Частиците (PM) в отработените газове се отделят от ауспуха в резултат на изгаряне на горивото, докато другите емисии се дължат на износване на гумите и спирачките, износване на повърхността на пътя и витаещ във въздуха прах. Разсейването или поглъщането на светлината зависи от материала, размера и плътността на частиците, като интензивността на светлинния лъч намалява при преминаване през запрашен с тях въздух.

2.1. Основни зависимости При преминаване през замърсен въздух светлинният лъч отслабва, което може да се изрази с обобщения закон на Буге – Ламберт – Беер:

(2)където:

E 0 е светлинният поток преди преминаването [lm];

E – светлинният поток [lm] след преминаване през слой с дължина L;

K е – коефициент на екстинкция [m -1 ];

L – дължина на слоя, който светлината изминава [m].

Мярката за влошаването на видимостта е коефициентът на екстинкция K е , който се дефинира като темп на отслабване (редукция) на интензитета на светлината по трасе с определена дължина. Изразява се по следния начин:

(3)Алтернативна зависимост за промяната на видимостта е процентът на интензитета на светлината E, която се губи от интензитета на източник E 0 на разстояние L от него:
(4)Приблизителното разстояние на видимост за отражателни знаци е D(m) = 2/K и D(m) = 6/K за осветени знаци. Видимостта на осветените знаци през пожарния дим пада до под 15 m, когато K = 0,4. Скоростта на ходене при евакуация силно намалява, когато видимостта падне под 8 m.
3.Необходимо количество въздух за разреждане на отделените вредности 3.1. Минимални изисквания към вентилацията на тунел В тунели с механична вентилация минималният въздухообмен се определя по конкретните проектни параметри и зависи основно от трафика. Когато трафикът е слаб, количеството чист въздух може да е по-малко. Минимално изискване е в тръбите на тунела да се осигури надлъжна скорост не по-малка от 1,0 – 1,5 m/s. Вентилационната система обаче трябва да е в състояние да осигури безопасни условия и при по-високи емисии на тежкотоварни автомобили.

Допустимите концентрации на CO са дадени в ppm (1 ppm = 1 part per million = 10 -6 m 3 газ в 1 m 3 въздух). Външният въздух може да бъде предварително замърсен с фонова концентрация на CO. При междуградски тунели това замърсяване достига 2 ppm, на оживени места в града – до 5 ppm, а в неблагоприятни случаи – до 15 ppm. Местата, от които се засмуква атмосферен въздух, като правило се разполагат на достатъчно разстояние от изходящия въздушен поток от тунела.

Количеството чист въздух, необходимо за спазване на безопасните норми, се изчислява поотделно за всяка от отделяните вредности (CO, NO x , прахови частици (РМ), за трите групи транспортни средства:

•леки автомобили (PC) – с бензинови и дизелови двигатели;
•лекотоварни (LDV) автомобили – с бензинови и дизелови двигатели;
•тежкотоварни (HGV) автомобили.

Данни за разпределението на тези групи транспортни средства в трафика се задават. Понякога в тези статистически (прогнозни) данни леките и лекотоварните автомобили се дават заедно (PC + LDV). В този случай делът на LDV в общия брой се приема не по-малък от 10 %.

3.2. Количество чист въздух за проветряване на тунела Достатъчното количество чист въздух за нормално проветряване на тунела е максималната стойност от необходимите количества по отделните фактори, която се изчислява по зависимост (5):

(5)където:

Q че е обемен дебит на чист въздух за вентилация на тунела ;

–необходимо количество въздух за достигане на безопасни нива съответно по фактори CO, NO x и прахови частици PM.

Необходимото количество въздух по фактор СО се изчислява по зависимост (6):

(6)където: е необходимото количество въздух за разреждане на концентрацията на СО;
–съответно емисия на СО от леки (PC), лекотоварни (LDV) и тежкотоварни (HGV) автомобили;
–относителен брой леки (PC), лекотоварни (LDV) и тежкотоварни (HGV) автомобили ;
–нормативна концентрация на СО, ;
–концентрация на СО на постъпващия в тунела въздух .

Необходимото количество въздух по фактори NO x и прахови частици (РМ) се изчисляват по аналогични на (6) зависимости:

(6a)където: е нормативна концентрация на NO x , ;
–концентрация на NO x на постъпващия в тунела въздух . (6б) където: e коефициент на екстинция К.

Емисията q зависи от вида на транспортните средства (леки, товарни, бензинови, дизелови) и от броя им в тунела. Определя се, както следва:

•За леки (PC) и лекотоварни (LDV) автомобили – СО, NO x , PM:
(7)където: q е емисия на СО, NO x , и на PM ;
–базов емисионен фактор в зависимост от скоростта (v), наклона (i) и вида на транспортното средство, даден в табл. от 4 до 11; f h – корекционен коефициент за надморска височина. За надморска височина до 1000 m f h = 1; в табл. 3 са показани стойностите на f h за надморска височина H = 2000 m; за междинни стойности (между 1000 и 2000 m) се извършва линейна интерполация; f t – корекционен коефициент за годината, различна от базовата: табл. 3а – за леки автомобили, табл. 3б – за лекотоварни автомобили; f e – корекционен коефициент [-] за технологичен стандарт C (табл. 3г);
–емисия на фини прахови частици с аеродинамичен размер 2,5 µm (РМ2.5) – табл. 15 и 16.
•За тежкотоварни (HGV) автомобили – СО, NO x , PM:
(8)където: е базов емисионен фактор в зависимост от скоростта (v), наклона (i) и вида на транспортното средство, даден в табл. от 12 до 14; f m – корекционен коефициент за маса (по-малка или по-голяма от 23 t) – табл. 2; f h = 1 за тежкотоварни автомобили; f t – корекционен коефициент за годината, различна от базовата – табл. 3в за тежкотоварни автомобили (HGV); f e – корекционен коефициент [-] за технологичен стандарт B или C (от табл. 3г).

Таблица 3 Корекционен коефициент f h при височина (Н = 2000 m) над морското ниво – леки пътнически автомобили (РС) Година СО NO x Видимост бензин дизел бензин дизел дизел 2018 2.0 1.0 1.0 1.0 1.0 2020 1.6 1.0 1.0 1.0 1.0 2025 1.0 1.0 1.0 1.0 1.0 2035 1.0 1.0 1.0 1.0 1.0 Таблица 3а Корекционен коефициент (f t ) за години, различни от базовата – леки пътнически автомобили Година СО NO x Видимост бензин дизел бензин дизел бензин дизел 2018 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 2020 0.91 0.92 0.85 0.87 0.98 0.76 2025 0.78 0.8 0.62 0.51 0.95 0.44 2030 0.71 0.74 0.5 0.32 0.93 0.33 2035 0.69 0.72 0.46 0.26 0.92 0.31 Таблица 3б Корекционен коефициент (f t ) за години, различни от базовата – лекотоварни автомобили Година СО NO x Видимост бензин дизел бензин дизел бензин дизел 2018 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 2020 0.8 0.77 0.7 0.82 0.92 0.75 2025 0.57 0.43 0.32 0.49 0.82 0.38 2030 0.49 0.26 0.2 0.34 0.79 0.21 2035 0.48 0.25 0.19 0.29 0.78 0.17 Таблица 3в Корекционен коефициент (f t ) за години, различни от базовата – тежкотоварни автомобили Година СО NO x Видимост 2018 1.00 1.00 1.00 2020 0.89 0.71 0.96 2025 0.76 0.34 0.92 2030 0.72 0.22 0.91 2035 0.72 0.22 0.91 Таблица 3г Корекционен коефициент (f е ) за технологичен стандарт С Технологичен стандарт С Вид транспортно средство СО NO x Видимост PC бензин/дизел 2.9/4.0 2.8/1.2 -/2.0 LDV бензин/дизел 3.5 1.5 2.6 HGV дизел 2.3 1.8 2.8 Базовите емисионни фактори q base (v, i)за различните транспортни средства и двигатели се изменя така:

Вид на транспортното средство Емисия на В таблица № Леки автомобили (PC) с бензинов двигател СО Леки автомобили (PC) с бензинов двигател NO x Леки автомобили (PC) с дизелов двигател СО Леки автомобили (PC) с дизелов двигател NO x Леки автомобили (PC) с бензинов двигател РМ Леки автомобили (PC) с дизелов двигател РМ 8а Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели СО Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели CO 9a Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели NO x Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели NO x 10a Лекотоварни автомобили (LDV) с бензинови двигатели РМ Лекотоварни автомобили (LDV) с дизелови двигатели PM 11a Тежкотоварни автомобили (HGV) 23 t с дизелови двигатели СО Тежкотоварни автомобили (HGV) 23 t с дизелови двигатели NO x Тежкотоварни автомобили (HGV) 23 t с дизелови двигатели РМ Трите вида транспортни средства PC, LDV и HGV РМ2.5 15 и 16 Базовите емисии в табл. от 4 до 16 са дадени в тегловно изражение . Като се раздели емисията на скоростта на транспортното средство, се получава отделеното количество вредност на km разстояние от едно транспортно средство (pcu). Трансформиране на емисията в обемен дебит се извършва, като се раздели или на плътността на следената вредност, а именно:

•плътност на СО:
•плътност на NO 2 :

Таблица 4 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за леки пътнически автомобили (РС) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от PC с бензинов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 5.4 7.7 8.8 9.7 14.1 16.6 8.4 10.2 12.6 15.5 22.7 35.4 50.2 7.7 9.3 11.1 13.7 17.3 22.8 31.1 8.3 10.3 12.9 16.4 22.3 33.2 48.9 8.9 11.8 18.2 23.8 33.1 46.7 8.5 11.4 13.3 18.2 25.3 37.8 59.2 9.9 13.3 17.9 25.6 36.4 60.4 12.5 16.2 21.1 49.8 89.1 166.2 11.7 15.7 22.7 35.6 67.5 146.1 264.3 15.5 20.9 31.6 50.4 85.9 209.4 415.7 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 5 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NO x ) за лек пътнически автомобил (РС) с бензинов двигател в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NO x [g/h] от PC с бензинов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 0.2 1.2 1.3 1.6 1.8 2.1 2.3 2.6 1.3 1.6 2.4 2.9 3.4 4.2 1.3 1.6 2.1 2.7 3.4 4.3 5.4 1.4 1.8 2.4 3.1 4.1 5.1 6.2 1.3 1.7 2.3 3.2 4.3 5.5 7.1 1.3 1.8 2.5 3.6 5.1 6.9 8.6 1.3 1.9 2.7 5.9 8.3 10.1 1.4 2.1 3.2 5.2 7.4 9.8 12.3 1.6 2.4 3.7 6.4 9.9 11.8 14.6 1.9 4.4 7.7 12.1 15.3 17.8 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 6 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от PC с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 0.3 0.8 0.9 1.1 1.3 1.5 1.8 0.9 1.3 2.8 3.3 3.6 4.1 0.9 1.2 1.4 2.4 3.5 3.9 0.9 1.2 1.4 2.7 3.2 3.7 1.1 1.4 1.8 2.6 3.1 3.6 1.1 1.2 1.6 2.4 3.6 1.1 1.2 1.6 2.1 2.8 3.4 0.9 1.1 1.2 1.6 2.1 2.4 3.2 0.9 1.2 1.5 1.9 2.1 2.9 1.1 1.2 1.3 1.6 1.9 2.7 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 7 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NO x ) за леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NO x [g/h] от PC с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 4.5 7.7 10.3 12.2 14.5 16.9 19.9 7.9 9.5 11.6 14.7 18.4 23.1 28.4 10.1 12.8 17.3 22.4 29.3 36.9 10.2 13.5 25.8 34.8 45.8 10.4 14.2 20.6 29.2 40.2 54.7 8.4 11.3 16.2 23.9 35.2 71.6 8.7 12.4 18.7 28.9 43.6 87.8 7.6 11.9 56.7 88.8 126.6 8.3 13.3 24.5 43.9 108.6 171.6 9.6 15.1 50.9 86.7 131.1 204.2 13.3 21.9 37.9 68.5 114.3 178.8 247.4 19.3 32.4 53.2 86.2 142.7 239.2 316.1 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 8 Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от леки пътнически автомобили (РС) с бензинови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m 2 /h] от PC с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.2 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.2 0.3 0.1 0.1 0.1

0.2 0.2 0.3 0.4 0.2 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.5 0.2 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.6 0.2 0.2 0.2 0.3 0.4 0.6 0.9 0.2 0.2 0.3 0.3 0.5 0.9 1.5 0.2 0.3 0.3 0.5 0.8 1.3 2.4 0.3 0.3 0.3 0.6 1.2 2.1 3.8 0.5 0.3 0.4 0.7 1.5 2.9 4.9 0.7 0.6 0.7 1.1 3.7 6.2 0.9 1.3 3.3 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 8а Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от леки пътнически автомобили (РС) с дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m 2 /h] от PC с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 1.1 1.2 1.3 1.5 1.6 1.8 1.1 1.3 1.5 1.8 2.3 2.7 1.1 1.4 1.6 2.3 2.7 3.1 1.2 1.4 1.8 2.3 2.8 3.4 1.2 1.5 2.7 3.4 4.2 4.8 1.3 1.6 2.1 2.8 3.8 4.9 1.3 1.8 2.5 3.2 4.3 5.3 1.3 1.9 2.8 3.8 5.3 6.6 8.6 1.5 2.2 3.2 4.6 6.5 8.2 9.7 2.6 3.8 5.6 7.6 9.4 10.6 2.7 3.5 4.7 6.6 8.9 10.5 11.7 3.4 4.6 6.3 7.9 9.6 11.2 12.5 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 9 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от LDV с бензинов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 4.8 35.3 38.1 41.7 45.5 50.2 55.9 61.8 35.9 40.1 46.8 51.7 58.3 67.8 83.4 36.5 42.2 51.9 57.9 66.5 79.7 105.1 37.8 43.2 57.4 67.8 86.2 116.5 123.2 39.5 44.2 57.6 141.3 40.8 47.1 61.2 69.3 93.8 131.6 204.7 51.8 71.9 90.8 126.5 193.5 381.1 52.1 61.6 81.3 98.3 164.5 272.5 645.7 52.3 67.8 99.1 118.4 237.1 581.9 1380.3 68.8 94.8 329.6 953.7 2194.7 108.9 203.1 238.1 609.9 1709.1 3479.0 174.1 240.8 323.1 468.3 1164.6 2709.5 4329.6 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 9а Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за лекотоварни превозни средства (LDV) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от LDV с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.9 1.2 1.5 1.6 1.8 2.1 1.2 1.5 1.8 1.9 2.1 2.3 1.3 1.6 2.2 2.4 2.6 1.1 1.3 1.7 2.3 2.5 2.9 1.1 1.4 1.7 2.1 2.5 2.8 1.1 1.4 1.7 2.1 2.7 3.4 1.1 1.6 1.8 2.3 3.3 3.8 1.4 1.7 1.9 2.5 3.3 3.6 4.2 1.7 2.1 2.6 3.5 3.9 5.1 2.3 2.2 2.8 3.9 4.6 5.7 2.4 2.6 2.5 4.4 5.4 6.2 2.8 3.4 4.2 5.4 6.6 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 10 Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NO x ) за лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NO x [g/h] от LDV с бензинов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 0.4 1.7 2.1 2.7 3.4 4.3 5.4 6.4 1.8 2.2 4.7 6.2 8.8 10.4 1.9 2.1 3.1 5.7 10.7 13.1 1.8 3.3 9.1 12.7 16.1 1.4 1.6 3.6 9.9 14.2 18.7 0.9 1.7 3.9 7.5 12.3 14.7 21.2 0.8 1.9 4.7 9.1 14.6 18.1 24.3 0.7 5.7 12.3 19.1 21.6 25.5 1.1 2.7 7.8 15.2 23.6 24.7 26.8 3.9 10.1 19.2 27.9 27.8 27.9 3.4 6.7 15.2 26.8 30.9 28.9 4.5 9.8 21.6

33.8 36.1 32.1 29.8 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 10а Базов емисионен фактор на азотни оксиди (NO x ) за лекотоварни превозни средства (LDV) с дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на NO x [g/h] от LDV с дизелов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 5.2 7.3 11.3 13.7 5.3 6.6 8.7 11.7 15.9 27.7 34.9 5.4 7.2 10.1 14.4 20.4 44.6 4.9 6.9 10.2 15.7 23.8 40.2 54.3 4.5 6.5 10.4 17.1 27.2 41.4 58.6 7.7 10.7 18.5 37.9 57.5 81.5 4.5 16.6 29.6 48.6 73.6 104.4 4.9 9.4 43.2 75.6 108.6 146.2 8.5 15.8 30.4 102.4 144.9 181.8 12.2 23.8 43.1 76.3 122.2 169.6 210.5 20.1 40.2 68.9 110.5 156.2 199.6 235.1 32.8 62.3 101.1 147.1 192.1 227.7 252.9 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 11 Базов емисионен фактор (видимост) за фини частици PM, изпускани с дима на лекотоварни превозни средства (LDV) с бензинови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m 2 /h] от LDV с бензинов двигател при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.1 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.3 0.5 0.1 0.1 0.1 0.1 0.2 0.5 0.8 0.1 0.1 0.1 0.2 0.4 0.9 1.1 0.1 0.1 0.2 0.2 0.4 0.8 1.5 0.1 0.1 0.2 0.3 0.6 1.2 2.4 0.2 0.2 0.3 0.6 1.2 2.4 5.1 0.5 0.5 0.7 0.9 4.3 9.6 0.8 0.9 1.2 3.1 7.1 13.6 1.1 1.2 1.4 5.2 9.5 18.8 1.4 1.8 2.2 3.9 7.3 14.6 26.1 1.7 2.3 5.2 9.4 32.7 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 11а Базов емисионен фактор (видимост) за фини частици PM, изпускани с дима на лекотоварни превозни средства (LDV) с дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m 2 /h] от LDV – дизел наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 0.6 1.8 2.2 2.6 2.9 3.3 3.6 2.3 2.8 3.3 3.8 4.6 5.5 2.3 2.9 3.5 4.7 5.9 2.1 2.8 3.3 4.2 5.4 7.2 8.5 2.7 3.7 4.8 6.1 8.8 9.4 2.3 4.2 5.9 7.2 10.5 11.9 2.5 3.3 4.6 6.9 9.8 12.2 14.3 3.9 4.6 6.4 9.1 12.3 14.8 17.3 5.7 6.7 8.3 11.3 14.6 17.4 20.4 7.7 9.1 13.3 16.5 19.8 22.7 9.2 11.1 13.2 22.3 25.1 10.8 13.2 15.5 21.5 24.8 26.9 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 12 Базов емисионен фактор на въглероден оксид (СО) за тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23 t и дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Емисия на СО [g/h] от HGV при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 3.8 11.7 14.1 17.3 24.3 31.3 11.4 17.8 22.3 26.2 30.6 35.2 8.7 10.1 18.3 23.9 30.6 37.8 42.3 5.8 8.7 18.8 26.9 37.3 48.1 55.1 4.1 6.2 19.3 29.4 43.2 56.8 64.8 3.5 6.1 19.8 34.9 53.3 62.3 67.7 3.6 6.1 20.3 40.3 63.1 67.8 70.6 3.6 6.1 20.7 45.8 73.3 77.2 76.6 3.6 6.1 22.2 75.7 83.1 82.4 3.6 6.1 22.3 49.6 78.1 88.6 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 13 Базов емисионен фактор на азотни оксиди ( NO x ) от тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23 t и дизелови двигатели в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение

Скорост V [km/h] Емисия на NO x [g/h] от HGV при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 14.4 54.2 65.7 77.2 86.5 92.7 98.4 103.8 55.3 76.2 88.7 98.8 104.1 111.7 32.4 48.5 75.2 92.7 103.1 127.6 23.9 41.6 69.3 105.3 119.2 141.2 174.9 33.1 64.2 111.8 129.8 167.1 211.7 16.2 24.5 62.2 122.9 247.5 301.9 12.3 16.3 57.5 234.2 392.10 12.3 16.3 57.5 145.1 286.5 408.4 482.30 12.3 16.3 57.5 146.6 294.6 419.5 485.40 12.3 16.3 57.5 151.7 304.6 428.60 488.50 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 14 Базов емисионен фактор (видимост) за фините частици PM, изпускани с дима от тежкотоварни превозни средства (HGV) със средна маса 23 t и дизелови двигатели, в зависимост от наклона на пътя и скоростта (V) на движение Скорост V [km/h] Видимост [m 2 /h] от HGV при наклон [%] -6 -4 -2 +2 +4 +6 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 1.8 4.3 4.9 5.6 6.3 7.1 7.9 8.6 3.7 4.3 5.6 6.5 7.4 8.5 9.6 3.5 4.1 5.6 6.8 8.4 9.9 11.3 3.3 3.9 5.8 10.5 12.9 3.1 3.7 5.8 8.6 11.9 14.9 17.5 3.1 3.7 9.3 14.3 19.3 22.6 3.1 3.8 6.3 10.1 16.7 23.6 27.7 3.3 3.7 6.6 12.3 19.4 32.8 3.5 3.9 6.6 14.4 21.7 28.5 33.1 3.5 3.9 6.8 29.4 33.3 Спускане надолу Изкачване нагоре Таблица 15 Емисия на фини прахови частици от PC и LDV (неауспухни газове), диспергирани от движението на превозни средства в тунела PC + LDV PM [m 2 /h] Скорост [km/h] Двупосочно Еднопосочно 1.1 0.7 2.2 1.3 3.4 4.5 2.6 5.6 3.3 6.7 3.9 7.8 4.6 5.3 10.1 5.9 11.2 6.6 12.3 7.2 13.4 7.9 Таблица 16 Емисия на фини прахови частици от HGV (неауспухни газове), диспергирани от движението на превозни средства в тунела Скорост V [km/h] HGV PM [m 2 /h] Двупосочно Еднопосочно 5.1 4.4 10.1 8.8 15.2 13.3 20.2 17.7 25.3 22.1 30.3 26.5 35.4 30.9 40.4 35.3 45.5 39.8 50.6 44.2 4. Загуба на налягане и необходима депресия за нейното преодоляване Конструкцията на тунелите трябва да е аеродинамична (гладки стени, плавна промяна на сечението особено при порталите и аварийните входове/изходи), за да се реализират по-малки загуби при движението на въздуха. Независимо от избраната вентилационна система се отчита влиянието на естествени фактори, довеждащи до хидравлични загуби или създаващи положителна или отрицателна депресия.

•h лз – линейни загуби от триене на въздуха в стените на тунела;
•h м – местни съпротивления, а също и променливи по посока и големина депресии (напор) [Pa]:
•h τ – естествена (топлинна) тяга, причинена от разликата между температурите на въздуха вън и вътре в тунела;
•h б – барометричен напор в резултат от разликата в барометричното налягане при двата портала;
•h в – въздушен напор от вятъра при порталите;
•h пс – бутален ефект на движещите се превозни средства.

Тези величини се определят по зависимостите, дадени по-долу:

4.1. Линейните загуби на налягане се определят по следните зависимости:

(9)Като се замести d с израза за еквивалентен диаметър и скоростта с , се получава: (9а) където: λ е безразмерен коефициент на линейно съпротивление [-]; ρ – плътност на въздуха в участъка [kg/m 3 ]; l – дължина на участъка [m];

П – периметърът на тунела [m];

S t – светлото сечение на тунела [m 2 ]; u – скоростта на въздушния поток [m/s];

Q – дебит на въздушния поток (количество въздух), протичащ през участъка [m 3 /s].

4.2. Загубите от местни съпротивления се определят по следната формула: ( 10 ) където: е сумата на безразмерните коефициенти на местните съпротивления по трасето (за вход, за изход, за завой и за други промени на геометричните характеристики на вентилационния път).

4.3. Естествената (топлинна) тяга се определя по следната формула: ( 11 ) където: ρ in , ρ out е плътността на въздуха извън и вътре ρ out в тунела при съответните температури [kg/m 3 ];

ΔH – денивелацията между порталите [m]; g – земно ускорение [m/s 2 ].

В зависимост от знака на разликата ( ρ in – ρ out ) естествената тяга сменя посоката си.

При положителен знак ( ρ in > ρ out ) действа от по-ниския към по-високия портал, което се явява обикновено зимно време. През лятото, когато ( ρ in < ρ out ), посоката е обратна.

4.4. Барометричният напор се определя по следната формула: h 6 = Δ P [Pa], (12) където:

Δ P е разлика в барометричното налягане между двата портала [Pa].

Барометричният напор възниква при дълги тунели, пресичащи достатъчно високи водораздели, от двете страни на които метеорологичните условия могат да бъдат различни.

4.5. Напорът на вятъра се определя по следната формула:

Зависи от разположението на порталите спрямо посоката на преобладаващите ветрове: ( 13 ) където: ρ 0 е плътността на въздуха при температура t °C, [kg/m 3 ];

V в – скоростта на вятъра, m/s; α – ъгълът, който сключва посоката на вятъра с оста на тунела [deg].

4.6. Буталният ефект на движещите се превозни средства се изчислява по следните формули:

При двупосочно движение: по зависимостта: ( 14 ) При еднопосочно движение: ( 14a ) където:

S nc е площта на превозното средство, m 2 ; u – скоростта на въздушния поток [m/s];

V t – скоростта на трафика [m/s].

Общата депресия, отчитаща положителното/отрицателното действие на местните и линейните съпротивления, топлинната тяга, барометричния и гравитационен напор и действието на вятъра, се определя по зависимостта: h общо = h лз + h мс ±h m ± h б ± h в ± h nc (15) 5. Критичната скорост се определя по следните формули:

Скорост на въздушното течение в тунела, при която не се допуска обратно разпространение на дима от пожар в тунела: ( 16 ) ( 16a ) ( 1 6б) където:

H е височината на тунела, m;

Q c – проектната мощност на пожара, kW;

C p – топлинният капацитет на въздуха при постоянно налягане, J/(kg K);

Fr – критерият на Фруд [-];

Δ ρ = ρ a -ρ t [ug/m 3 ] – разликата между плътността на въздуха ρ a и плътността на горещите пожарни газове ρ t ; u – скорост на течението, m/s;

S t – светлото сечение на тунела, m 2 ;

T f – температурата на пожарните газове, К;

T – температурата на въздуха, достигащ до пожарното огнище, К; наклон [%].

6.Преизчисляване към стандартни условия и преминаване от ppm в mg/m 3 :

Стандартни условия: t = 20 °С (293 К) и Р = 760 mmHg.

От ppm в mg/m 3 се преминава по зависимостта: ( 1 7) където:

V a = 24,04 l/mol при стандартни условия;

GMW – молекулната маса на газовия компонент (GMW на CO = 12 + 16 = 28 g/mol).

Преизчисляването към стандартни условия се извършва чрез корекция на текущите температура и налягане към стандартните, а именно: ( 1 8) където:

T2 [K] и P2 [mmHg] са температурата и налягането, при които е взета пробата и е определена концeнтрацията на газа.

Обемните дебити се приравняват към стандартни условия по израза: ( 1 9) където: ρ o е стандартната плътност (на въздуха 1,2 ); ρ m – плътността на въздуха по време на измерването, ;

Q m – измереният дебит, m 3 /s.“

§ 110

В приложение № 17 към чл. 423, ал. 2 думите „Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътните знаци по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“

§ 111

В приложение № 19 към чл. 428, ал. 2 думите „Наредба № 17 от 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали (ДВ, бр. 72 от 2001 г.)“ се заменят с „наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП“

§ 112В приложение № 20 към чл. 431, ал. 2 и чл. 433 фигура 1 се изменя така

„ Фиг. 1“.

Допълнителна разпоредба

§ 113Навсякъде в наредбата думите

1.„аварийно-спасителни служби“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия“;
2.„аварийните служби“ се заменят с „основните съставни части на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия“;
3.„управляеми пътни знаци“ се заменят с „ПЗПС“;
4.„електронни информационни табели“ се заменят с „ПЗПС“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 114

(1)Започнатите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж до влизането в сила на наредбата се довършват по досегашния ред
(2)За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

§ 115Наредбата влиза в сила от обнародването й в „Държавен вестник“

За министър: Дора Янкова 4603

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.