Наредба № 35 от 17 октомври 2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници

(1)С наредбата се определят структурата и елементите на собствения капитал на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и изискванията за капиталовата им адекватност и осигуряване на тяхната ликвидност и платежоспособност, както и начините и методите за изчисляване на капиталовите изисквания.

(2)С наредбата се определят и надзорът на консолидирана основа върху дейността на инвестиционните посредници, групите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, както и обменът на информация и сътрудничеството във връзка с осъществявания надзор.

(3)Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за:

1. кредитните институции;
2. юридическите лица, които извършват сделки за собствена сметка на пазарите на финансови фючърси, опции или други деривативни инструменти или сделки на паричния пазар с единствена цел да хеджират позиции на пазарите на деривативни инструменти, или които извършват сделки за сметка на други участници на тези пазари, които са гарантирани от клирингови участници на същите пазари, когато отговорността за изпълнение на договорите, сключени с юридическото лице, е поета от клиринговите членове на същите пазари;
3. инвестиционните посредници, които извършват инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 ЗППЦК и не държат пари и ценни книжа на клиенти и за които по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти. Глава втора МИНИМАЛНО ИЗИСКВАН НАЧАЛЕН КАПИТАЛ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОСРЕДНИК Чл.
4. Началният капитал на инвестиционния посредник се състои от:
5. записания и внесен от акционерите или други притежатели на акции или дялове капитал;
6. премийните резерви, с изключение на резервите за преференциални акции с натрупващ се дивидент;
7. задължителните резерви съгласно чл. 57, ал. 1 ЗППЦК;
8. резерви, формирани съгласно устава на инвестиционния посредник;
9. други резерви;
10. неразпределената печалба от минали години, намалена с всички очаквани данъци или дивиденти;
11. загубата от минали години, като началният капитал се намалява с нейната стойност;
12. печалбата от текущия период на инвестиционния посредник съгласно междинен финансов отчет, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти. Чл. 3.

(1)В началния капитал по чл. 2 се включват паричните вноски и стойността на извършените непарични вноски (апорт) с предмет:

1. акции и облигации, допуснати до търговия на регулиран пазар, които имат пазарна цена;
2. вещни права върху движими и недвижими вещи или права върху нематериални обекти, пряко свързани с дейностите и услугите по чл. 54, ал. 2 и 3 ЗППЦК.

(2)Стойността на правата по ал. 1, т. 2 не може да надвишава 20 % от минималния размер на капитала по чл. 4. Чл. 4.

(1)Инвестиционен посредник, който извършва една или повече от инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗППЦК и държи пари и/или ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 250 000 лв., при условие че не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6.

(2)Инвестиционен посредник, който предоставя инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 2 ЗППЦК, може да държи пари и/или ценни книжа за собствена сметка, когато:

1. позициите са възникнали като резултат от невъзможността на инвестиционния посредник да изпълни поръчките точно;
2. общата пазарна стойност на тези позиции не може да надвишава 15 % от стойността на началния му капитал;
3. инвестиционният посредник отговаря на изискванията по чл. 19, 21, 23 и глава девета;
4. позициите имат непредвиден и временен характер и са държани само за времето, което се изисква за приключване на сделката.

(3)Държането на позиции в инвестиционния портфейл в ценни книжа с цел инвестиране на собствения капитал не се счита за търговия по отношение на услугите по ал. 1 и чл. 5.

(4)Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 1 500 000 лв.

(5)Инвестиционен посредник, който не извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК и не държи пари и ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 100 000 лв. Чл. 5.

(1)Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 ЗППЦК и не държи пари и ценни книжа на клиенти и за които по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти, трябва да отговаря на едно от следните изисквания:

1. да разполага с начален капитал в размер не по-малко от 100 000 лв.;
2. да има застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник; минималната застрахователна сума на застраховката е в размер на левовата равностойност на 1 000 000 евро за всяко застрахователно събитие и левовата равностойност на 1 500 000 евро за всички застрахователни събития за една година;
3. комбинация от изискванията, посочени в т. 1 и 2, по начин, който да осигурява ниво на покритие, аналогично на това по т. 1 или 2.

(2)Застраховката по ал. 1, т. 2 трябва да покрива и отговорността за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията на лицата, които работят по договор с инвестиционния посредник, при или по повод извършването на дейността по ал. 1.

(3)Инвестиционният посредник по aл. 1 уведомява комисията за всички промени в обстоятелствата, свързани със застраховката, в 7-дневен срок от настъпването им. Глава трета СОБСТВЕН КАПИТАЛ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОСРЕДНИК Чл. 6.

(1)Собственият капитал на инвестиционния посредник на неконсолидирана основа се определя като сума от стойността на първичния капитал и стойността на допълнителния капитал.

(2)Първичният капитал се образува от сумата на елементите по т. 1 - 9, намален със сумите по ал. 3, както следва:

1. записаният и внесен от акционерите или други притежатели на дялове капитал;
2. премийните резерви, с изключение на резервите за преференциални акции с натрупващ се дивидент;
3. задължителните резерви съгласно чл. 57, ал. 1 ЗППЦК;
4. резервите, формирани съгласно устава на дружеството;
5. други резерви ;
6. неразпределената печалба от минали години, намалена с всички очаквани данъци или дивиденти;
7. загубата от минали години, като първичният капитал се намалява с нейната стойност;
8. печалбата от текущия период на инвестиционния посредник съгласно междинен финансов отчет, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти;
9. резервите за общ риск.

(3)Първичният капитал се намалява със:

1. балансовата стойност на нетекущите нематериални активи;
2. съществените загуби от текущия период;
3. балансовата стойност на притежаваните от инвестиционния посредник собствени акции.

(4)Инвестиционен посредник, инициатор на секюритизация, не включва в елементите по ал. 2, т. 3 - 7 печалбите от капитализацията на бъдещите приходи от секюритизирани позиции, представляващи подобрение на кредитното качество на секюритизиращите позиции.

(5)Ако инвестиционен посредник включва в първичния капитал печалбата от текущия период по ал. 2, т. 8 и в следващ отчетен период приключи на загуба или с по-малка печалба, за този и за следващите периоди той не включва стойността по ал. 2, т. 8 в първичния капитал. Чл. 7.

(1)Допълнителният капитал се образува от сумата на елементите по т. 1 - 4, намален със сумата на елементите по ал. 5, както следва:

1. резерви от преоценка на нетекущи материални активи;
2. други елементи от собствения капитал, които независимо от тяхната правна или счетоводна квалификация отговарят на следните условия: а) изцяло са на разположение на инвестиционния посредник за покриване на рисковете от обичайната дейност преди приключване на финансовата година и формиране на приходите и капиталовите загуби; б) отразени са в счетоводните регистри на инвестиционния посредник; в) тяхната стойност е определена от управителния орган на инвестиционния посредник и потвърдена от регистриран одитор; г) Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък “комисията”, е уведомена и упражнява надзор върху тях;
3. ценни книжа с неопределена дюрация и други инструменти, когато отговарят на следните условия: а) получените средства не могат да бъдат върнати по искане на лицето, което ги е предоставило, и връщането не може да се извърши без писмено разрешение от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, наричан по-нататък “заместник-председателя”; б) условията по дълговото споразумение дават възможност на инвестиционния посредник да отсрочи плащането на лихвите по дълга; в) претенциите на заемодателя по дълговото споразумение срещу инвестиционния посредник се изпълняват след удовлетворяване на претенциите на всички други кредитори; г) условията на емисията ценни книжа, уредени в договора, са такива, че стойността на главницата и дължимите лихви позволяват на инвестиционния посредник да покрие загубите си и да продължи да извършва обичайната си дейност; д) сумите по тях са изцяло внесени;
4. преференциални акции с натрупващ се дивидент и сумите, привлечени като подчинен дълг, ако е предвидено, че в случай на ликвидация или несъстоятелност вземанията по тях се удовлетворяват след вземанията на всички останали кредитори.

(2)За инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, положителните стойности, получени в резултат на изчисленията по т. 4, раздел I от приложение № 5, се признават като други елементи по ал. 1, т. 2 до размера на 0,6 % от стойността на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно глава дванадесета, раздел II. При изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции не се включват стойностите, изчислявани за секюритизиращи позиции, на които е приписано рисково тегло равно на 1250 %.

(3)Подчиненият дълг по ал. 1, т. 4 трябва да отговаря на следните допълнителни условия:

1. средствата са изцяло внесени;
2. първоначално договореният срок на падеж е не по-кратък от 5 години; в случай че падежът на подчинения дълг не е фиксиран, подчиненият дълг може да стане изискуем с 5-годишно предизвестие освен ако връщането му се извършва с разрешение на заместник-председателя; заместник-председателят може да разреши предсрочно връщане, в случай че е отправено искане от заемодателя и това няма да се отрази на платежоспособността на инвестиционния посредник;
3. дълговото споразумение не включва клаузи за връщане на дълга преди настъпване на уговорения падеж, освен в случаите на ликвидация на инвестиционния посредник;
4. през последните 5 години до падежа размерът на подчинения дълг се включва в допълнителния капитал с намаление от 20 % годишно, а след падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал.

(4)Позициите по ал.1, т. 2 - 4 могат да се включат в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи от заместник-председателя разрешение по реда на чл. 154.

(5)Допълнителният капитал на инвестиционния посредник се намалява с балансовата стойност на:

1. дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява повече от 10 % от капитала му;
2. сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на инвестиционни посредници и финансови институции, в които инвестиционният посредник има дялово участие, надхвърлящо 10 % от капитала му за всеки отделен случай;
3. общата стойност на дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява до 10 % от капитала му и сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на други инвестиционни посредници и финансови институции, извън тези по т. 1 и 2 от тази разпоредба, надвишават 10 % от собствения капитал на инвестиционния посредник, като сумите, предоставени като подчинен дълг и други инструменти, се изчисляват преди намаляване на капитала по тази алинея;
4. участието на инвестиционния посредник в застрахователи, презастрахователи и застрахователни холдинги, получили лиценз за извършване на дейност съгласно законодателството на Европейския съюз, както и предоставените от него суми, включени в собствения им капитал;
5. отрицателната стойност, получена в резултат на изчислението съгласно т. 4, раздел I от приложение № 5, и стойността на очакваните загуби, изчислена съгласно т. 3.4 и 3.5, раздел I от приложение № 5, когато инвестиционният посредник изчислява стойността на рисковопретеглените си експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II;
6. стойността на експозицията за секюритизиращи позиции, на които съгласно т. 6 от приложение № 7 е приписано рисково тегло 1250 %, изчислено по метод, посочен в същото приложение.

(6)За допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4 се прилагат следните ограничения:

1. общата стойност на допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4 не може да превишава стойността на първичния капитал;
2. допълнителният капитал по ал. 1, т. 4 не може да превишава 50 % от първичния капитал.

(7)След прилагане на ограниченията по ал. 6 половината от сумата по ал. 5 се изважда от първичния капитал, а другата половина се изважда от допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4. Ако половината от сумата по ал. 5 е по-голяма от сумата по ал. 1, т. 1 - 4, превишението се изважда от първичния капитал. Стойността по ал. 5, т. 6 не се изважда, освен ако не е била включена при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 21 съгласно т. 6 от приложение № 7.

(8)При изчисляване на собствения капитал съгласно чл. 6 и ал. 1 - 7 за целите на глава девета не се вземат предвид позициите по ал. 5, т. 5 и 6 и ал. 2.

(9)Инвестиционният посредник може да превиши ограниченията, определени в ал. 6, само временно, в изключителни случаи и след получаване на разрешение от заместник-председателя.

(10)Когато дяловото участие на инвестиционен посредник в друг инвестиционен посредник, финансова институция, застраховател, презастраховател или застрахователен холдинг е притежавано временно с цел оказване на временна финансова помощ във връзка с преобразуване или оздравяване на лицето, с разрешение на заместник-председателя собственият му капитал може да не се намалява с позициите по ал. 5, т. 1 - 4.

(11)В собствения капитал на инвестиционните посредници публични дружества не се включват получените гаранции от национални правителства и местни органи. Чл. 8.

(1)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник, който е задължен да спазва изисквания за капиталова адекватност, изчислявани съгласно чл. 24, глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, може да прилага алтернативeн метод за определяне на собствения капитал.

(2)Собственият капитал по ал. 1 не може да се използва за покриване на други капиталови изисквания.

(3)Собственият капитал, определен по алтернативния метод, е равен на сумата от стойностите на елементите по т. 1 - 3, намалена със стойността по т. 4, както следва:

1. собственият капитал, определен съгласно чл. 6 и 7, изключвайки елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 в случаите, когато инвестиционният посредник трябва да намали сумата на елементите по т. 1 - 3 със стойността по т. 4;
2. нетната печалба от операции с търговския портфейл, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти и с нетните загуби от друга дейност, при условие че стойността на нито една от тези позиции вече не е била включена в т.1 като елемент по чл. 6, ал. 2, т. 3 - 8 или чл. 6, ал. 3, т. 2;
3. подчинен дълг или стойността по ал. 7 при условията, посочени в ал. 4 - 6 и ал. 8;
4. неликвидни активи по чл. 9.

(4)Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 трябва да отговаря на следните условия:

1. има първоначално договорен падеж не по-кратък от две години;
2. средствата са изцяло внесени;
3. съгласно условията в договора не се допуска, освен при ликвидация, връщане на сумата преди първоначално договорения срок на падежа, освен ако не е получено разрешение от заместник-председателя за това;
4. не може да се извърши плащане на главница или на лихви, ако това плащане би довело до намаляване на стойността на собствения капитал на инвестиционния посредник под общите капиталови изисквания.

(5)Инвестиционният посредник е длъжен незабавно да уведоми заместник-председателя за всички плащания по подчинения дълг, в случай че стойността на собствения му капитал по ал. 3 падне под 120 % от общите капиталови изисквания.

(6)Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 не може да надвишава 150 % от стойността на първичния капитал, предназначен за покриване на изискванията по чл. 24 и глави шеста, седма, осма, девета, десета и единадесета, като максималният размер може да се достига само при определени обстоятелства и след получено разрешение от заместник-председателя.

(7)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да замени подчинения дълг по ал. 3, т. 3 с елементите по чл. 7, ал. 1, т. 1 - 4.

(8)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да превиши максимално разрешения размер на подчинения дълг по ал. 6, ако прецени, че това е допустимо, без да се нарушават принципите на предпазливост и при условие че сумата на подчинения дълг и елементите по ал. 7 не надвишават 200 % от първичния капитал, предназначен за покриване на капиталовите изисквания по чл. 24 и глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, или 250 % от същата сума, ако инвестиционният посредник намалява стойността на капитала със стойността по ал. 3, т. 4.

(9)Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 може да се включи в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи разрешение от заместник-председателя по реда на чл. 154. Чл. 9.

(1)Неликвидните активи по чл. 8, ал. 3, т. 4 се състоят от:

1. дълготрайни (нетекущи) материални активи, намалени с тази част от стойността на земите и сградите, послужили за обезпечение по кредити, получени срещу тези активи;
2. акции и дялови участия в кредитни и финансови институции, включително сумите, предоставени под формата на подчинен дълг на тези институции, които са включени в собствения им капитал, освен ако с тях не е намален собственият капитал по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 или по чл. 10, ал. 1, т. 4;
3. акции, дялове и други инвестиции в дружества, които не са кредитни или финансови институции, в случаите, когато тези инвестиции не са бързо ликвидни;
4. отрицателната стойност на собствения капитал на дъщерните дружества;
5. депозити, различни от тези с падеж до 90 дни, и плащания във връзка със задължението за поддържане на депозити за обезпечаване на сделките с фючърси и опции;
6. заеми и други вземания, различни от вземанията със срок до 90 дни;
7. материални запаси, освен ако те не подлежат на поне толкова строги капиталови изисквания като изискванията по чл. 19 и 23.

(2)В случай че акциите и дяловите участия в кредитни или други финансови институции са притежавани от инвестиционния посредник временно с цел оказване на временна финансова помощ за преобразуване или оздравяване на тези институции, заместник-председателят може да му разреши да не прилага ограниченията по този член.

(3)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да не прилага ограниченията по този член и относно акции и дялови участия, включени в търговския му портфейл. Чл. 10.

(1)Инвестиционни посредници, принадлежащи към група, които с разрешение на заместник-председателя изчисляват собствения капитал съгласно разпоредбите по чл. 8 и 9 като изключение от изискванията за консолидиран надзор по чл. 136, при изчислението на техния собствен капитал прилагат следните ограничения:

1. намаляват стойността на собствения капитал с неликвидните активи по чл. 8, ал. 3, т. 4;
2. изключение, посочено в чл. 8, ал. 3, т. 1, не включва елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 в предприятия, които участват в консолидацията;
3. ограниченията по чл. 7, ал. 6 се изчисляват относно първичния собствен капитал, намален с елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4, които са посочени в т. 2 и които представляват част от първичния собствен капитал на предприятия, обхванати от консолидация;
4. със стойността на елементите на собствения капитал по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4, посочени в т. 3, се намалява първичният собствен капитал, а не сумата на всички елементи по чл. 7, ал. 7, и по специално за целите на чл. 8, ал. 6 - 8.

(2)В случаите, когато инвестиционен посредник изчислява рисковопретеглена стойност на експозициите, отразявайки сетълмент риска и кредитния риск на насрещната страна съгласно глава дванадесета, раздел II, изчисленията се извършват съгласно раздел I от приложение № 5, като се прилагат следните изисквания:

1. към преоценената стойност и резервите, изчислени за експозиции, посочени в глава седма, инвестиционният посредник може да включи преоценената стойност, вземаща предвид кредитното качество на насрещната страна по сделката;
2. ако кредитният риск на насрещната страна е отразен при преоценката на позицията в търговския портфейл и при условие че инвестиционният посредник е получил съответно разрешение от заместник-председателя, очакваната стойност на загубите, отговаряща на степента на излагане на риск от насрещната страна, трябва да е равна на нула.

(3)За инвестиционен посредник, който прилага корекции съгласно ал. 2, т. 1, преоценките не могат да бъдат извършени по начин, различен от посочения в ал. 2. Глава четвърта ИНВЕСТИЦИОНЕН И ТЪРГОВСКИ ПОРТФЕЙЛ Раздел I Общи положения Чл. 11.

(1)За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск инвестиционният посредник разпределя всичките си позиции между инвестиционен и търговски портфейл.

(2)Инвестиционният портфейл се състои от балансовите и задбалансовите позиции, които не са включени като позиции в търговския портфейл на инвестиционния посредник.

(3)Търговският портфейл се състои от всички позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за продажба или с цел хеджиране на риска на други елементи от него. Търговският портфейл не включва инструменти и стоки, които не могат да се хеджират или за чиято търговия има договорни ограничения.

(4)Позиции, държани с намерение за продажба, са позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за краткосрочна препродажба и/или с намерение да реализира печалба от разликата между техните продажни и покупни цени в краткосрочен период, или от други промени в цената или лихвения процент. Тези позиции включват собствените позиции на инвестиционния посредник, позициите му като маркет мейкър и позициите му, произтичащи от обслужване на клиенти.

(5)Позициите или подпортфейлите, държани с намерение за продажба, трябва да отговарят на следните условия:

1. да има надлежно документирана и одобрена от управителния орган на инвестиционния посредник стратегия за търгуване на позициите или подпортфейлите, включваща очакван период на държане;
2. да са въведени ясни правила и процедури за активно управление на позициите, които включват: а) създаване на позициите чрез звеното за търгуване в инвестиционния посредник; б) да са определени ограничения за отделните позиции и да се извършва наблюдение за съответствието им с ограниченията; в) независимост на звеното за търгуване при създаването или управляването на позициите в рамките на определените ограничения и одобрената стратегия за търгуване на инвестиционния посредник; г) отчитане на позициите пред управителния орган на инвестиционния посредник като неразделна част от процеса на управление на риска в инвестиционния посредник; д) постоянно наблюдение на позициите въз основа на източниците на пазарна информация и оценката на ликвидността или възможността за хеджирането им и присъщите им рискове, включително оценка за наличието и качеството на пазарни данни за оценъчния процес, обема на пазарния оборот и размера на търгуваните на пазара позиции;
3. да са въведени ясно определени правила и процедури за наблюдение на позициите в съответствие със стратегията за търгуване на инвестиционния посредник, включително наблюдение на оборота и на просрочените позиции в търговския портфейл.

(6)Заместник-председателят осъществява надзор върху структурата на търговския портфейл на инвестиционния посредник. Раздел II Системи и механизми за оценка на търговския портфейл Чл. 12.

(1)Инвестиционният посредник изгражда и поддържа системи и механизми, които гарантират достоверността и надеждността на оценките, свързани с търговския портфейл.

(2)Системите и механизмите се състоят най-малко от:

1. документирани правила и процедури за оценъчния процес, включващи ясно определени отговорности в различните области, свързани с изготвянето на оценките, източниците на пазарна информация и преценката за тяхното съответствие, честотата на независимото оценяване, избрания час за цени при закриване на позицията, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и инцидентно потвърждаване на оценките;
2. ясна и независима от звеното за сключване на сделки процедура за отчетност между звеното, отговорно за изготвянето на оценките, до съответното лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник. Раздел III Включване на позиции и управление на търговския портфейл на инвестиционния посредник Чл. 13.

(1)Инвестиционният посредник приема ясно определена политика и процедури относно включването на позиции и цялостното управление на търговския портфейл с оглед изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с условията по чл. 11 и съобразно рисковия му профил, които включват най-малко:

1. позициите и дейностите, включени в търговския му портфейл за изчисляване на капиталовите изисквания;
2. степента, в която дадена позиция подлежи на ежедневно пазарно оценяване посредством активен и ликвиден двустранен пазар;
3. за позиците, които се оценяват чрез модел за оценка, степента, в която инвестиционният посредник може да: а) установи всички съществени рискове за позициите; б) хеджира всички съществени рискове за позициите чрез инструменти, за които съществува активен и ликвиден двустранен пазар; в) извършва надеждна преценка за основните допускания и параметри, използвани в модела;
4. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен да изготвя оценки за позициите, които могат да бъдат потвърдени от външен източник по последователен начин;
5. степента, в която правните ограничения или други оперативни изисквания оказват влияние върху способността на инвестиционния посредник да закрие или да хеджира дадена позиция в краткосрочен период от време;
6. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен активно да управлява позициите в рамките на своята търговска дейност;
7. степента, в която инвестиционният посредник може да прехвърля риск или позиции между инвестиционния и търговския портфейл, и критериите за прехвърлянето.

(2)Съответствието на дейността на инвестиционния посредник с политиката и процедурите по ал. 1 се документира и подлежи на периодична вътрешна проверка.

(3)Срочните сделки от вида на репо-сделките, свързани с търговската дейност, които инвестиционният посредник отчита в инвестиционния си портфейл, могат да бъдат включени в търговския му портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки са включени в него. За да бъдат включени в търговския портфейл, репо-сделките по изречение първо трябва отговарят на условията по чл. 11, ал. 4 и 5 и двете рамена по сделката да са под формата на парични средства или ценни книжа, които отговарят на условията за включване в търговския портфейл. Независимо къде са включени, за всички видове репо-сделки инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за кредитен риск на насрещната страна.

(4)Инвестиционният посредник може да включи в търговския си портфейл позиция, произтичаща от вътрешна хеджираща позиция, ако е държана с намерение за продажба, изпълнени са общите критерии по чл. 11 и 12 и отговаря на следните условия:

1. не се държи с основна цел избягване или намаляване на капиталовите изисквания;
2. вътрешното хеджиране е надлежно документирано и подлежи на вътрешно одобрение и проверка;
3. вътрешната сделка е съобразена с пазарните условия;
4. пазарният риск от вътрешното хеджиране се управлява активно съгласно одобрените за търговския портфейл ограничения;
5. вътрешните сделки се наблюдават прецизно съгласно подходящи процедури.

(5)Вътрешна хеджираща позиция е позиция, която напълно или до висока степен покрива риска на позиция или позиции, включени в инвестиционния портфейл.

(6)Хеджираните рискове от инвестиционния портфейл се третират като рискове в търговския портфейл и се включват при изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл.

(7)Когато инвестиционният посредник хеджира кредитни експозиции от инвестиционния портфейл, използвайки кредитни деривативи от неговия търговски портфейл (вътрешно хеджиране), експозицията от инвестиционния му портфейл не се смята за хеджирана при изчисляване на капиталовите изисквания, освен ако е закупен кредитен дериватив от трето лице - продавач на кредитна защита, и кредитният дериватив отговаря на условията, посочени в т. 24.2 от приложение № 6. Когато такава защита е закупена от трето лице и при изчисляване на капиталовите изисквания е призната за хеджирана експозиция в инвестиционния портфейл, инвестиционният посредник не включва вътрешната хеджираща експозиция и кредитния дериватив при изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл. Раздел IV Оценка на позициите в търговския портфейл Чл. 14.

(1)Позициите в търговския портфейл се оценяват в съответствие с методите за разумна оценка по този раздел. Съгласно тези методи инвестиционният посредник трябва да осигури съответствие на прилаганата стойност за всяка позиция в търговския портфейл с нейната текуща пазарна стойност. Стойността трябва да отчита динамичния характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за разумна обоснованост, дейността на инвестиционния посредник и целта на капиталовите изисквания във връзка с позициите в търговския портфейл.

(2)Позициите в търговския портфейл се оценяват най-малко веднъж дневно. Чл. 15.

(1)Методът на пазарната оценка представлява оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни цени на закриване на позицията, получени от независим източник, като борсови цени, цени от системи за пазарна информация и котировки от независими брокери с добра репутация.

(2)При прилагането на метода по ал. 1 инвестиционният посредник използва по-консервативния от курсовете “купува” или “продава”, освен ако не е значителен маркет-мейкър за съответния финансов инструмент или стока и може да затвори позицията си по средна пазарна цена. Чл. 16.

(1)Когато не е възможно да се приложи методът по чл. 15, ал. 1, преди да изчисли капиталовите изисквания за търговския портфейл, инвестиционният посредник използва модел за оценка на позициите или подпортфейлите. Оценяване по модел е всяка оценка, която се сравнява спрямо бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин въз основа на пазарни данни.

(2)При прилагането на модел за оценка инвестиционният посредник трябва да спазва следните изисквания:

1. управителният орган на инвестиционния посредник е запознат с елементите от търговския портфейл, които се оценяват по модел, и със степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска и доходността;
2. осигурено е съответствие на входящите пазарни данни с пазарните цени, доколкото е възможно, като оценяването на съответствието на пазарните данни за определената позиция и използваните параметри на модела се проверяват периодично;
3. използват се общоприети пазарни оценъчни методологии за съответния вид финансов инструмент или стока, когато са налични;
4. когато моделът е разработен от инвестиционния посредник, той трябва да се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от квалифицирани лица, които не са свързани с процеса на разработването му; моделът трябва да е разработен или одобрен от звено в инвестиционния посредник, което е независимо от звеното, сключващо сделките, и подлежи на независима проверка, включваща потвърждаване на изчислителните методи, допусканията и програмното му осигуряване;
5. въведени са контролни процедури за промени в модела и е изготвено защитено копие на модела за извършване на периодична проверка на оценките;
6. звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и как те да бъдат отразени в резултатите от оценяването;
7. извършва се периодичен преглед на модела за определяне на неговата точност, в това число оценка за съответствие на допусканията, анализ на печалбите и загубите спрямо рисковите фактори и сравняване на действителните стойности на закриване на позицията с изходните стойности от модела. Чл. 17.

(1)Инвестиционният посредник извършва най-малко веднъж месечно независим преглед за точността и независимостта на пазарните цени и входящите данни на модела, използвани при прилагането на методите по чл. 15 и 16. Прегледът се извършва от звено, независимо от звеното за сключване на сделки.

(2)Когато не са достъпни независими ценови източници или те са субективни, инвестиционният посредник извършва корекция на оценките по чл. 15 и 16. Чл. 18.

(1)Инвестиционният посредник приема процедури за извършване на корекции на оценките или резервите.

(2)Корекциите на оценките или резервите трябва да отчитат следните фактори:

1. нереализирани кредитни спредове;
2. разходи за закриване на позиции;
3. операционни рискове;
4. предсрочно прекратяване;
5. разходи, свързани с инвестиране или финансиране;
6. бъдещи административни разходи;
7. риск, свързан с модела.

(3)Инвестиционният посредник формира резерви, отчитайки следните фактори:

1. период от време, необходим за пълно хеджиране на позициите или рисковете, свързани с тези позиции;
2. волатилност и средни стойности на разликата между цените “купува” и “продава”;
3. наличие на пазарни котировки, брой и наименованията на маркет-мейкърите;
4. волатилност и средна стойност на търгуваните обеми;
5. пазарни концентрации;
6. “период на държане” на позицията;
7. степен, до която оценката се основава на модела по чл. 16, ал. 1, и влиянието на рисковете, свързани с него, върху оценката.

(4)Инвестиционен посредник, който използва оценки, изготвени от трети лица, или модела по чл. 16, ал. 1, преценява дали се налагат корекции в оценките.

(5)Инвестиционният посредник преценява дали да формира резерви за нисколиквидните позиции, които могат да възникнат вследствие на пазарни събития или в резултат на дейността му, като концентрация на позиции и/или просрочени позиции, и периодично извършва преглед относно тяхната необходимост.

(6)Когато корекциите в оценките или резервите водят до съществени загуби за текущата година, с тях се намалява първичният капитал.

(7)Други печалби или загуби, произтичащи от корекции в оценката или резервите, се включват при изчисляването на нетната печалба от търговския портфейл съгласно чл. 8, ал. 3, т. 2 и се добавят или с тях се намалява допълнителният капитал на инвестиционния посредник за покриване на пазарни рискове.

(8)Корекциите в оценките или резервите, които надвишават стойностите, получени съгласно счетоводната политика на инвестиционния посредник, се третират съгласно ал. 6, ако те водят до съществени загуби, или съгласно ал. 7 в останалите случаи. Глава пета КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ Чл. 19.

(1)Собственият капитал на инвестиционния посредник трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата на:

1. капиталовите изисквания за позициите, които инвестиционният посредник държи в търговския си портфейл, изчислени съгласно методите и възможностите по глави шеста, седма, девета, приложение № 9 и глава единадесета, ако е приложима;
2. капиталовите изисквания във връзка с цялостната дейност на инвестиционния посредник, изчислени съгласно методите и възможностите по глави осма, десета и единадесета, ако е приложима.

(2)Независимо от изискването на ал. 1 размерът на собствения капитал на инвестиционния посредник не може да бъде по-малък от 25 % от минималния изискван размер за начален капитал по чл. 4.

(3)Стойността на собствения капитал по счетоводен баланс не може да бъде по-малка от минималния размер на началния капитал по чл. 4 съобразно обхвата на издадения лиценз за дейност.

(4)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да изчислява капиталовите изисквания за позициите му в търговския портфейл съгласно чл. 21, т. 1, чл. 67, ал. 2 и 3 и чл. 68 в случаите, когато:

1. стойността на позициите в търговския портфейл обикновено не превишава 5 % от цялостната дейност на инвестиционния посредник;
2. позициите в търговския портфейл обикновено не превишават левовата равностойност на 15 000 000 евро;
3. стойността на позициите в търговския портфейл не превишава 6 % от цялостната дейност на инвестиционния посредник и позициите в търговския портфейл не превишават левовата равностойност на 20 000 000 евро.

(5)Делът на търговския портфейл в цялостната дейност на инвестиционния посредник се определя въз основа на стойността на балансовите и задбалансовите позиции.

(6)За целите на изчисляването на стойността на балансовите и задбалансовите позиции по ал. 5 дълговите инструменти се оценяват по пазарна цена или по номинална стойност, акциите се оценяват по пазарна цена, а деривативните инструменти се оценяват съгласно пазарната цена или номиналната стойност на базовия актив. Дългите и късите позиции се сумират независимо от техния знак.

(7)Ако стойността на позициите в търговския портфейл превиши ограниченията по ал. 4, т. 1 и/или т. 2 или всяко едно или и двете ограничения по ал. 4, т. 3 повече от три пъти за един календарен месец, инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя за превишението и започва да изчислява капиталовите изисквания за търговския си портфейл съгласно ал. 1, т. 1. Чл. 20.

(1)Инвестиционният посредник е длъжен да поддържа по всяко време:

1. парични средства на каса или парични средства по разплащателни или депозитни сметки в банка, която не е в производство по несъстоятелност, в размер не по-малък от 70 % от всички парични средства, и/или
2. държавни ценни книжа, издадени от Република България или друга държава членка, както и дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или друга държава членка, от Българската народна банка или централните банки на други държави членки, които имат пазарна цена или са с остатъчен срок до падежа не по-дълъг от 90 дни.

(2)Активите по ал. 1 трябва да бъдат в размер не по-малък от 50 % от текущите задължения на инвестиционния посредник. Чл.

1. Инвестиционният посредник е длъжен да поддържа по всяко време собствен капитал, превишаващ или равен на сумата на следните капиталови изисквания:
2. за кредитен риск и за риск от разсейване относно цялостната дейност на инвестиционния посредник с изключение на търговския портфейл и неликвидните активи, ако с тях е намален собственият капитал съгласно чл. 8, ал. 3, т. 4 - 8 % от общата стойност на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно глава дванадесета;
3. относно позициите в търговския портфейл за позиционен риск, сетълмент риск, кредитен риск на насрещната страна и за големите експозиции, превишаващи ограниченията по чл. 78 - 82, в случаите, когато тези ограничения могат да бъдат превишени - капиталовите изисквания, определени в чл. 19 и глава девета;
4. относно цялостната дейност на инвестиционния посредник за валутен риск и стоков риск - капиталовите изисквания, определени съгласно чл. 19;
5. относно цялостната дейност на инвестиционния посредник за операционния риск - капиталовите изисквания, определени съгласно глава тринадесета, раздел I. Чл. 22.

(1)За целите по чл. 37, ал. 2 на дългови ценни книжа, емитирани в местна валута, инвестиционният посредник може да припише рисково тегло нула на емитентите, посочени в глава шеста, табл. № 1, с изключение на тези, включени в категории три и четири.

(2)Ако компетентен орган от държава членка съгласно разпоредбите на глава шеста признае предприятие за колективно инвестиране от трета държава, с разрешение на заместник-председателя тази оценка може да бъде приета от инвестиционния посредник без провеждане на допълнителна процедура за оценка. Чл. 23.

(1)Инвестиционен посредник при спазване на разпоредбите по ал. 2 - 4 и чл. 142 поддържа по всяко време собствен капитал съгласно чл. 21.

(2)С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, който не е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, може да поддържа собствен капитал, който превишава или е равен на по-високата от следните стойности: 1. сумата от капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3; 2. стойността по чл. 24.

(3)С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник по чл. 4, ал. 4 може да поддържа собствен капитал, който по всяко време превишава или е равен на сумата от капиталовите изисквания, изчислени съгласно изискванията по чл. 21, т. 1 - 3, и стойността, определена съгласно чл. 24, когато е:

1. инвестиционен посредник, който извършва сделки за собствена сметка с цел изпълнение на клиентска поръчка или с цел получаване на достъп в клирингова и сетълмент система или призната борса, когато действа в качеството на посредник или изпълнявайки клиентска поръчка;
2. инвестиционен посредник, който: а) не държи пари или ценни книжа на клиенти; б) сключва сделки единствено за собствена сметка; в) който няма външни клиенти; г) изпълнението и сетълментът на сделките му се извършва от клирингова институция и са гарантирани от тази институция.

(4)Инвестиционните посредници по ал. 2 и 3 прилагат всички разпоредби, свързани с операционния риск, посочени в чл. 142, ал. 1, т. 9. Чл. 24.

(1)Инвестиционният посредник е длъжен по всяко време да поддържа собствен капитал в размер една четвърт от постоянните му общи разходи за предходната финансова година.

(2)В случай на съществена промяна в дейността на инвестиционния посредник през текущата година спрямо предходната заместник-председателят може да го задължи да коригира изискваната стойност по ал. 1.

(3)За инвестиционен посредник, който не е извършвал дейност през цялата предходна финансова година, считано от деня на получаване на лиценз, размерът на собствения капитал се определя на базата на прогнозните постоянни общи разходи, заложени в бизнесплана, освен ако заместник-председателят е изискал корекция на разходите в бизнесплана.

(4)Инвестиционният посредник определя собствения капитал по ал. 1 на базата на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.

(5)Алинеи 1 - 4 се прилагат само от инвестиционни посредници по чл. 23, ал. 2 или 3 или по § 5 от преходните и заключителните разпоредби и само по начин, определен в тези разпоредби. Чл. 25.

(1)Инвестиционният посредник трябва да отговаря на изискванията по чл. 21, чл. 142, ал. 1 и 2 и глава девета на индивидуална основа.

(2)Инвестиционен посредник, който не е дъщерно дружество или предприятие майка в Република България, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл. 135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по чл. 131, ал. 1 - 3 и чл. 142, ал. 3 и 4.

(3)Инвестиционен посредник, който не е предприятие майка или дъщерно дружество, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл.135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по глава петнадесета, раздел III. Глава шеста ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЗИЦИОНЕН РИСК Раздел I Общи положения Чл. 26.

(1)Нетна позиция на инвестиционния посредник е всяко превишение на дългите над късите позиции, съответно на късите над дългите позиции в едни и същи акции, дългови и конвертируеми ценни книжа и в идентични финансови фючърси, опции, варанти и покрити варанти.

(2)При изчисляване на нетната позиция инвестиционният посредник може да третира позициите в деривативни инструменти като позиции в базовата ценна книга.

(3)Не се позволява нетиране между позиция в конвертируема ценна книга и насрещна позиция в базовия актив, освен в случаите, когато са предвидени капиталови изисквания за покритие на загубите, причинени от замяната на конвертируемата ценна книга.

(4)Инвестиционният посредник ежедневно преизчислява в левове по курса на БНБ за деня всички нетни позиции, независимо дали са положителни или отрицателни. Чл. 27.

(1)Инвестиционният посредник третира лихвените фючърси, договори за форуърдни курсове и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти като комбинации от дълги и къси позиции, както следва:

1. дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка на фючърсния договор и държане на актив с падеж, съвпадащ с този на инструмента или базовата позиция на съответния фючърсен договор;
2. продадено споразумение за форуърден курс се третира като дълга позиция с падеж, равен на датата на сетълмент, към която е добавен срокът на споразумението, и като къса позиция с падеж, съвпадащ с датата на сетълмент;
3. форуърдният ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка и дълга (спот) позиция в дълговия инструмент.

(2)За целите на този член дълга позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще получи в бъдеще, а къса позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще плати в бъдеще.

(3)При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск за лихвения фючърс и споразумението за форуърден курс заемът и притежаваният актив се включват в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а за форуърдния ангажимент за покупка заемът се включва в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а дълговият инструмент - в подходящата за него категория на същата таблица.

(4)Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за борсовотъргуваните фючърси да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако стойността му осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърса, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърс, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели съгласно глава единадесета.

(5)Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за извънборсовите деривативни инструменти по ал. 1 и с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с деривативния инструмент, и е поне равен на капиталовите изисквания за съответните деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл. 28.

(1)За целите на тази глава инвестиционният посредник третира опциите върху лихвени проценти, дългови инструменти, акции, индекси на акции, финансови фючърси, суапове и валутни курсове като позиции, чиято стойност е равна на сумата на базовия инструмент на опцията, умножена по нейната делта.

(2)Когато инвестиционният посредник има позиция в опция по ал. 1, коригирана с делта, той може да я нетира с всяка насрещна позиция в идентична базова ценна книга или деривативен инструмент.

(3)Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или от комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник по метод, одобрен от заместник-председателя.

(4)Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта по определена от него методология.

(5)Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска.

(6)Заместник-председателят може да разреши изискванията за издадена борсовотъргувана опция да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за опции, изчислени по методите по тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(7)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник изискванията за извънборсовите опции с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за извънборсови деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(8)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовото изискване за закупена от него борсовотъргувана или извънборсова опция да бъде същото, както за базовия им инструмент, като изискването не може да превишава пазарната стойност на опцията.

(9)Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания за издадена извънборсова опция според базовия й инструмент. Чл.

1. Инвестиционният посредник третира варантите върху дългови инструменти или акции по начина, описан в чл.
2. Чл. 30.

(1)С оглед на риска, свързан с лихвените проценти на суапове, инвестиционният посредник ги третира като балансови позиции.

(2)В случая по ал. 1 инвестиционният посредник третира лихвения суап, по който получава плаващ лихвен процент и плаща фиксиран лихвен процент, като дълга позиция в инструмент с плаващ лихвен процент и с падеж, равен на периода до следващата дата на определяне на лихвата, и като къса позиция в инструмент с фиксиран лихвен процент със същия падеж, както този на суапа. Чл. 31.

(1)Когато инвестиционният посредник е страна, която поема кредитния риск (“продавач на защита”), при изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, ако не е определено друго, се използва стойността на базовия актив на кредитния дериватив.

(2)При изчисляване на изискванията за специфичен риск инвестиционният посредник - продавач на защита, използва падежа на кредитния дериватив вместо падежа на задължението, освен в случая на ал. 3, т. 1.

(3)Инвестиционният посредник - продавач на защита, определя позициите си по ал. 1 и 2 по следния начин:

1. за суап за обща доходност създава дълга позиция към общ пазарен риск на съответното задължение и къса позиция към общ пазарен риск на държавна ценна книга, която е с падеж, равен на периода до следващото определяне на лихвения процент, и която е с нулево рисково тегло съгласно приложение № 4, като същевременно създава и дълга позиция към специфичен риск на съответното задължение;
2. за суап за кредитно изпълнение не създава позиция към общия пазарен риск; с оглед изчисленията за специфичния риск инвестиционният посредник отчита синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице, освен ако деривативният инструмент е с рейтинг и отговаря на условията за квалифицирана дългова позиция, като в този случай той отчита дълга позиция в деривативния инструмент; ако има дължими премии или лихвени плащания, инвестиционният посредник отразява паричните потоци като базова позиция в държавни ценни книжа;
3. за ценни книжа, свързани с кредитен риск към едно лице, създава дълга позиция към общия пазарен риск на самите ценни книжа като лихвен инструмент; с оглед изчисленията за специфичен риск инвестиционният посредник създава синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице и допълнителна дълга позиция към емитента на ценните книжа;
4. ценни книжа, свързани с кредитен риск към няколко лица и осигуряваща пропорционална защита, създава дълга позиция към специфичния риск на емитента й, както и позиция към съответните лица, чиято обща стойност по договора е разпределена между отделните позиции пропорционално на участието на всяка експозиция към съответното лице в общата стойност; когато инвестиционният посредник може да избере повече от едно задължение към дадено лице, тогава за изчисляване на специфичния риск той взема задължението с най-високо рисково тегло;
5. за кредитен дериватив за първо неизпълнение създава позиция за общата стойност на базовия актив в задължение на съответните лица; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск;
6. за кредитен дериватив за второ неизпълнение създава позиция към общата стойност на базовия актив в задължение към съответните лица, с изключение на това, което е с най-малкото капиталово изискване за специфичен риск; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск.

(4)За ценните книжа, свързани с кредитен риск по ал. 3, т. 3 и 4, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова позиция, инвестиционният посредник - продавач на защита, отчита само една дълга позиция със специфичен риск към тях, а за кредитни деривативи за първо или второ неизпълнение по ал. 3, т. 5 и 6, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова позиция, той изчислява само един специфичен риск според рейтинга на деривативния инструмент. Чл. 32.

(1)Когато инвестиционният посредник е страната, която прехвърля кредитния риск (“купувач на защита”), той определя позициите си като противоположни на тези на продавача на защита по чл. 31, с изключение на позициите по чл. 31, ал. 3, т. 3 и 4.

(2)В случай че в определен момент съществува кол опция в комбинация с възможност за повишението й, инвестиционният посредник - купувач на защита, приема този момент за падеж на защитата.

(3)В случай на кредитни деривативи за n-то неизпълнение инвестиционният посредник - купувач на защита, може да нетира специфичния риск на n-1 от базовите им активи (т.е. n-1 активи с най-ниско изискване за специфичен риск). Чл. 33.

(1)Когато инвестиционният посредник използва метод на пазарна оценка и управлява лихвения риск по деривативните инструменти по чл. 27 - 30 на база дисконтирани парични потоци, той може да използва модели за чувствителност при изчисляването на тези позиции.

(2)Инвестиционният посредник може да използва моделите по ал. 1 и за облигации, при които главницата се погасява през остатъчния срок до падежа им вместо чрез плащане на падежа.

(3)Моделите за чувствителност по ал. 1 и 2 и тяхното използване се одобряват от заместник-председателя.

(4)Моделите трябва да създават позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти както базисните парични потоци. Позициите се включват при изчисляване на капиталовите изисквания съгласно условията по чл. 37 - 47.

(5)Инвестиционният посредник оценява чувствителността на моделите чрез независимата промяна на дадените лихвени проценти от кривата на доходност с поне една точка на чувствителност за всеки от падежните периоди, посочени в табл. № 2 от приложение №

1. Чл.
2. Заместник-председателят може да разреши на инвестиционен посредник, който не използва моделите по чл. 33, да третира като насрещни всички позиции в деривативни инструменти по чл. 27 - 30, които отговарят на следните изисквания:
3. позициите имат еднаква стойност и са в една и съща валута;
4. съответните лихвени проценти при позиции с плаваща лихва или купоните при позиции с фиксирана лихва съвпадат;
5. следващата дата на определяне на лихвения процент при позиции с плаваща лихва или остатъчните падежи при позиции с фиксиран купон отговарят на следните ограничения: а) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок, по-малък от един месец, те трябва да съвпадат; б) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок между един месец и една година, между тях може да има разлика до 7 дни; в) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок над една година, между тях може да има разлика до 30 дни. Чл.
6. В случай че инвестиционният посредник е прехвърлител на ценните книжа или на гарантирани права върху тях при репо-сделките или е заемател на ценни книжа, той включва тези ценни книжа в изчисляването на капиталовите изисквания по тази глава, ако тези ценни книжа са включени в търговския портфейл. Чл. 36.

(1)Инвестиционният посредник разделя на два компонента позиционния риск за търгуваните дългови инструменти, акциите или деривативните инструменти върху тях, за да изчисли капиталовите изисквания за него.

(2)Първият компонент на позиционния риск е неговият специфичен риск, който е рискът от промяна в цената на дадения инструмент в резултат на фактори, свързани с емитента, или в случай на деривативен инструмент - свързани с емитента на базовия инструмент.

(3)Вторият компонент на позиционния риск е неговият общ риск, който е рискът от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти, когато се отнася до търгувани дългови инструменти или деривативни дългови инструменти или промяната в цената на дадения инструмент поради промени на пазара на акции, несвързани с конкретни характеристики на отделните ценни книжа, когато се отнася до акции или деривативни инструменти върху акции. Раздел II Търгувани дългови инструменти Чл. 37.

(1)Инвестиционният посредник класифицира нетните позиции в търгувани дългови инструменти в съответствие с отделните валути и изчислява капиталовите си изисквания за общ и специфичен риск във всяка валута поотделно.

(2)Инвестиционният посредник включва нетните позиции от търговския си портфейл, изчислени съгласно чл. 26 в съответната категория на табл. № 1 от приложение № 1, съобразно техния емитент или длъжник, външната или вътрешната кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножава по съответното тегло, посочено в таблицата.

(3)За изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции по ал. 2 независимо дали са дълги или къси. Позициите на инвестиционния посредник в издадени от него дългови инструменти не участват в изчислението за специфичен риск.

(4)Инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции по глава дванадесета, раздел II, може да определи степента на кредитно качество, като длъжникът по експозиция трябва да има присъден вътрешен рейтинг със съответен параметър за вероятност от неизпълнение (PD), който параметър е равен на или по-нисък от този, съответстващ на определената степен на кредитно качество на експозиции към търговски предприятия съгласно глава дванадесета, раздел I.

(5)Инструменти, издадени от емитент, който няма присъден рейтинг, получават капиталово изискване за специфичен риск 8 % или 12 % съгласно таблица № 1 от приложение № 1. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да приложи по-високо капиталово изискване за специфичен риск за такива инструменти и/или да забрани нетирането им с оглед определянето на общия пазарен риск между тях и всички други дългови инструменти.

(6)За секюритизиращи позиции, които подлежат на намаляване съгласно чл. 7, ал. 5, т. 6, или имат приписано рисково тегло 1250 % съгласно приложение № 7, инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване не по-малко от посоченото в тези разпоредби.

(7)За ликвидно улеснение без присъден рейтинг инвестиционният посредник прилага капиталово изискване не по-малко от предвиденото в приложение № 7. Чл. 38.

(1)За целите на класифицирането на позициите по чл. 37 квалифицирани позиции са:

1. дълги и къси позиции в активи с кредитно качество с инвестиционен рейтинг спрямо съотнасянето, определено по глава дванадесета, раздел I;
2. дълги и къси позиции в активи, които поради платежоспособността на емитента имат PD не по-високо от това на активите по т. 1, определено съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел II;
3. дълги и къси позиции в активи, за които не съществува кредитна оценка от АКР и които отговарят на следните условия: а) инвестиционният посредник ги счита за достатъчно ликвидни; б) тяхното инвестиционно качество според преценката на инвестиционния посредник е поне равно на това на активите по т. 1; в) търгуват се на поне един регулиран пазар в Република България или друга държава членка или на регулиран пазар в трета държава, който е признат от комисията;
4. дълги и къси позиции в активи, издадени от емитент, спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба, които по преценка на инвестиционния посредник са достатъчно ликвидни и имат инвестиционно качество поне равно на това на активите по т. 1;
5. ценни книжа, издадени от емитент, с еднакво или по-високо кредитно качество от това на емитенти с втора степен кредитно качество, определено съгласно разпоредбите по глава дванадесета, раздел I, и спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба.

(2)Начинът, по който инвестиционният посредник оценява дълговите инструменти, се анализира и заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да коригира оценките, ако прецени, че дълговите инструменти са носители на по-висок специфичен риск и не могат да бъдат приети като квалифицирани позиции.

(3)Инвестиционният посредник трябва да приложи максималното тегло съгласно табл. № 1 от приложение № 1 за инструменти, които носят индивидуален риск поради недостатъчната платежоспособност на емитента им. Раздел III Изчисляване на общ риск при търгувани дългови инструменти по падежния метод Чл. 39.

(1)Процедурата по изчисляване на капиталовите изисквания на инвестиционния посредник срещу общ риск включва следните две стъпки:

1. при изчисляване на изискуемия капитал инвестиционният посредник претегля всички позиции според техния падеж;
2. инвестиционният посредник може да намали изискванията за претеглени позиции, които са държани заедно с насрещна претеглена позиция от същата падежна група.

(2)Инвестиционният посредник може да намали изискванията по ал. 1, т. 2, когато насрещната претеглена позиция попада в различна падежна група, като размерът на намалението зависи от това, дали позициите са в една зона и коя е тази зона.

(3)Инвестиционният посредник отнася своите нетни позиции към една от падежните групи, посочени в табл. № 2 на приложение № 1, в зависимост от срока до падеж при инструментите с фиксиран лихвен процент и от остатъчния срок до следващата дата на промяна на лихвения процент при инструменти с плаващ лихвен процент.

(4)Инвестиционният посредник отнася дълговите инструменти с купон от 3 % или повече и тези с купон, по-малък от 3 %, съответно в колона 2 или 3 на табл. № 2 от приложение № 1 и в зависимост от падежната група, в която са отнесени дълговите инструменти, инвестиционният посредник ги умножава по съответното тегло. Чл. 40.

(1)Инвестиционният посредник сумира претеглените дълги и къси позиции във всяка падежна група.

(2)Частта от претеглените дълги позиции, която инвестиционният посредник съчетава с претеглените къси позиции в дадена падежна група, представлява съчетаната претеглена позиция за съответната падежна група.

(3)Инвестиционният посредник сумира съчетаните претеглени позиции във всички падежни групи, като остатъчните дълги или къси позиции представляват несъчетаната претеглена позиция за съответната падежна група. Чл. 41. Инвестиционният посредник сумира общите несъчетани претеглени дълги, съответно къси позиции за съответните падежни групи от трите зони. Получените несъчетани претеглени дълги позиции се съчетават с несъчетаните претеглени къси позиции в същата зона, което представлява съчетаната претеглена позиция за съответната зона, като остатъчната несъчетана част от претеглената дълга или претеглената къса позиция представлява несъчетаната претеглена позиция за тази зона. Чл. 42.

(1)Инвестиционният посредник съчетава несъчетаните претеглени дълги (къси) позиции в зона 1 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 2, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 1 и зона 2.

(2)След съчетаването по ал. 1 инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени дълги (къси) позиции в зона 2 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 3, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 2 и зона 3.

(3)Ако инвестиционният посредник прецени, може да обърне процедурата по изчисляване съгласно aл. 1 и 2, като първо изчисли съчетаните позиции между зона 2 и зона 3 и след това изчисли тези между зона 1 и зона 2.

(4)След извършването на съчетаванията по предходните алинеи инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени позиции между зона 1 и зона 3.

(5)Инвестиционният посредник сумира остатъчните несъчетани претеглени позиции след извършване на съчетаванията по ал. 1 -

1. Чл.
2. Инвестиционният посредник изчислява капиталовото изискване като сума от:
3. 10 % от сумата на съчетаните претеглени позиции за всички падежни групи;
4. 40 % от съчетаната претеглена позиция в зона 1;
5. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона 2;
6. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона 3;
7. 40 % от съчетаната претеглена позиция между зона 1 и зона 2 и между зона 2 и зона 3;
8. 150 % от съчетаната претеглена позиция между зони 1 и 3;
9. 100 % от остатъчните несъчетани претеглени позиции. Раздел IV Изчисляване на общ риск при търгувани дългови инструменти по дюрационния метод Чл.
10. Заместник-председателят може да разреши при изчисляването на капиталовите изисквания за общ риск на търгуваните дългови инструменти инвестиционният посредник да използва метод, базиран на дюрацията им, вместо падежния метод по раздел III. Чл. 45.

(1)При прилагане на дюрационния метод инвестиционният посредник изчислява доходността до падежа на база пазарната стойност на дълговите инструменти.

(2)При инструментите с променлив лихвен процент инвестиционният посредник приема, че главницата е дължима на датата на следващата промяна на лихвения процент. Чл. 46.

(1)След определяне на доходността до падежа инвестиционният посредник изчислява модифицирана дюрация за всеки дългов инструмент по формула 1 от приложение № 1, като отнася всеки дългов инструмент на база модифицираната му дюрация към съответна зона в табл. № 3 от приложение № 1.

(2)След изчислението по ал. 1 инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглената позиция за всеки инструмент като произведение от пазарната му цена, модифицираната му дюрация и съответната предполагаема промяна в лихвата. Чл. 47.

(1)Инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглените си дълги и къси позиции във всяка зона, след което ги съчетава, като по този начин формира съчетана дюрационно-претеглена позиция за съответната зона.

(2)Инвестиционният посредник изчислява несъчетаните дюрационно-претеглени позиции за всяка зона съгласно разпоредбите за несъчетаните претеглени позиции по чл. 42.

(3)Капиталовото изискване се изчислява като сбор от:

1. 2 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция за всяка зона;
2. 40 % от съчетаните дюрационно-претеглени позиции между зони 1 и 2 и между зони 2 и 3;
3. 150 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция между зони 1 и 3;
4. 100 % от остатъчните несъчетани дюрационно-претеглени позиции. Раздел V Изчисляване на общ и специфичен риск на акциите Чл.
5. Инвестиционният посредник сумира всички нетни дълги и къси позиции съгласно чл.
6. Сумата на двете стойности представлява неговата обща брутна позиция, а разликата между тях е общата му нетна позиция. Чл. 49.

(1)При изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник умножава общата брутна позиция по 4 %.

(2)Заместник-председателят може да намали капиталовите изисквания по ал. 1 на 2 % за тези портфейли от акции на инвестиционния посредник, които отговарят на следните изисквания:

1. акциите не са издадени от емитенти, които имат издадени само търгувани дългови инструменти, които са в групата за капиталови изисквания от 8 % или 12 % съгласно табл. № 1 на приложение № 1 или за които се прилагат по-ниски изисквания, тъй като са гарантирани или обезпечени;
2. акциите са високоликвидни;
3. нито една индивидуална позиция не представлява повече от 5 % от стойността на целия портфейл на инвестиционния посредник.

(3)Заместник-председателят може да разреши индивидуалните позиции по ал. 2, т. 3 да са в размер до 10 % от стойността на портфейла, ако общата сума на тези експозиции не превишава 50 % от стойността му. Чл. 50. Капиталовото изискване за общия риск на инвестиционния посредник е неговата обща нетна позиция, умножена по 8 %. Чл. 51.

(1)Когато инвестиционният посредник има позиции във фючърси върху индекси, делта претеглените му еквивалентни позиции в опции за фючърси върху индекси и индекси върху акции, наричани по-нататък “фючърси върху индекси”, той ги третира като позиции във всяка от съставлящите индексите базови акции.

(2)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да нетира противоположни позиции в самите базови акции.

(3)Заместник-председателят извършва проверки на инвестиционния посредник, който нетира свои позиции в една или повече акции, съставляващи фючърси върху индекси срещу противоположни позиции в съответния фючърс, разполага с достатъчно капитал, който да покрие риска от загуби, причинени от това, че стойността на фючърса не се променя в съответствие със стойността на базовите акции.

(4)Заместник-председателят извършва проверка по ал. 3 и в случаите, когато инвестиционният посредник държи противоположни позиции във фючърси върху индекси, които се различават по датата на падежа и/или състава им. Чл. 52.

(1)За фючърси върху индекси, които се търгуват на регулиран пазар и индексите по преценка на заместник-председателя са добре диверсифицирани, инвестиционният посредник не изчислява капиталови изисквания за специфичен риск. За тях инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за общ риск 8 %.

(2)Фючърсите върху индекси по ал. 1 се включват при изчисляване на общата нетна позиция съгласно чл. 48, но се изключват при изчисляване на общата брутна позиция.

(3)Ако фючърс върху индекс не е разделен на съставните му базови позиции, инвестиционният посредник го третира като индивидуален инструмент.

(4)Специфичният риск на индивидуалния инструмент по ал. 3 може да не се изчислява, ако даденият фючърс върху индекс се търгува на регулиран пазар и индексът е определен от заместник-председателя като добре диверсифициран. Раздел VI Поемане на емисии Чл. 53.

(1)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник в случай на поемане на емисии на дългови инструменти или акции да използва следната процедура за изчисляване на капиталовите изисквания при следната последователност:

1. изчислява нетните позиции чрез приспадане на поети позиции, които са записани или препоети от трети лица въз основа на писмен договор;
2. намалява нетните си позиции с редуциращите коефициенти по табл. № 4 на приложение № 1;
3. изчислява капиталовите изисквания, като използва редуцираните поети позиции.

(2)Заместник-председателят издава разрешение само ако инвестиционният посредник удостовери, че разполага с достатъчно капитал срещу риск от загуба, който съществува в периода между първоначалния ангажимент и работен ден 1. Раздел VII Капиталово изискване за специфичен риск на позиции в търговския портфейл, хеджирани с кредитни деривативи Чл. 54.

(1)Пълно признаване на защита, осигурена от кредитни деривативи, може да се осъществи, когато стойностите на двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположни посоки и в един и същи размер и се допуска, когато:

1. двете рамена по сделката се състоят от напълно идентични инструменти;
2. дългата позиция в пари е хеджирана със суап за обща доходност (или обратно) и има точно съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като падежът на суапа може да се различава от този на базовата експозиция.

(2)В случаите по ал. 1 капиталовите изисквания за специфичен риск не се прилагат за която и да е страна на позицията. Чл. 55.

(1)Нетиране 80 % може да се приложи, когато двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположна посока и когато има точно съчетаване в условията на съответното задължение, в падежите на съответното задължение и на кредитния дериватив, както и във валутата на базовата експозиция.

(2)В случая по ал. 1 основните характеристики на договора за кредитния дериватив не трябва да водят до промени в цената му, които съществено се различават от ценовите движения на позицията в пари.

(3)В случай че сделката прехвърля риск, нетирането по ал. 1 за специфичния риск ще се приложи към страната на сделката с по-високо капиталово изискване, а изискванията за специфичния риск на другата страна са нула. Чл. 56.

(1)Частично нетиране може да се осъществи, когато двете рамена по сделката обикновено се изменят в противоположни посоки и се допуска, когато:

1. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 2, но липсва съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като позицията отговаря на следните изисквания: а) съответното задължение е със същия или по-нисък ранг спрямо базовото задължение; б) базовото и съответното задължение имат един и същ длъжник, като имат приложими клаузи за едновременно неизпълнение или предсрочно погасяване;
2. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 1 или чл. 55, но има валутно или падежно несъчетание между кредитната защита и базовия актив, като валутното несъчетание трябва да се включи в текущото отчитане на валутния риск съгласно приложение № 3;
3. позицията отговаря на условията по чл. 55, но е налице несъчетание в активите между пряката позиция и кредитния дериватив, но базовият актив е включен в задълженията в документите на кредитния дериватив.

(2)В случаите по ал. 1 се прилага само по-високото от двете капиталови изисквания, вместо да се начисляват капиталови изисквания за специфичен риск за всяка от страните по сделката. Чл.

1. Извън случаите по чл. 54 - 56 капиталовото изискване за специфичен риск се прилага за двете страни на позициите. Раздел VIII Капиталови изисквания за позиции в предприятия за колективно инвестиране в търговския портфейл Чл.
2. Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания за позициите в предприятия за колективно инвестиране, които отговарят на условията за включване в търговския портфейл съгласно методите, посочени в чл. 59 -
3. Чл. 59.

(1)За позициите си в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за позиционен риск (специфичен и общ) 32 %, ако не е предвидено друго.

(2)Извън случаите по чл. 72, ал. 9 и чл. 104, ал. 2, т. 4 за позициите в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) и валутен риск не повече от 40 %.

(3)Не се разрешава нетиране между базовите инвестиции на предприятия за колективно инвестиране и другите позиции, държани от инвестиционния посредник, освен ако е посочено друго в тази наредба. Чл. 60.

(1)Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания по методите по чл. 61 - 64 за позиции в предприятие за колективно инвестиране, върху което се упражнява надзор или е със седалище в Република България или друга държава членка и което отговаря на следните условия:

1. проспектът или еквивалентен документ, съдържащ информация за предприятието за колективно инвестиране, съдържа: а) видовете активи, в които предприятието за колективно инвестиране може да инвестира; б) инвестиционните ограничения, ако има такива, и методологията за изчисляването им; в) максималното ниво на ливъридж, ако е разрешен; г) политиката за ограничаване на риска от насрещната страна, ако на предприятието за колективно инвестиране е разрешено да инвестира в извънборсови деривативни инструменти или репо-сделки;
2. дейността на предприятието за колективно инвестиране се отчита на шестмесечна и годишна база с цел оценяване на активите, пасивите, приходите и операциите през съответния отчетен период;
3. предприятието за колективно инвестиране ежедневно изкупува дяловете или акциите си по искане на техните притежатели;
4. инвестициите на предприятието за колективно инвестиране са отделени от активите на управляващото му дружество;
5. лицето, което осъществява инвестирането, адекватно оценява риска на предприятията за колективно инвестиране.

(2)Заместник-председателят може да разреши инвестиционен посредник да ползва методите по чл. 61 - 64 и за позициите в предприятие за колективно инвестиране от трета държава, ако отговарят на изискванията по ал. 1. Чл. 61.

(1)Когато инвестиционният посредник разполага с информация за базовите инвестиции на предприятията за колективно инвестиране на ежедневна база, той изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) по методите по тази глава или по методите, посочени в глава единадесета, ако е получил разрешение от заместник-председателя за прилагането им.

(2)Инвестиционният посредник третира позициите си в предприятия за колективно инвестиране като позиции в базовите им инвестиции.

(3)Инвестиционният посредник може да извърши нетиране между позициите в базовите инструменти на предприятията за колективно инвестиране и другите позиции, държани от него, при условие че притежава достатъчно количество дялове, така че да е възможна размяна срещу базовите инвестиции. Чл.

1. Инвестиционният посредник може да изчисли капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) за позициите си в предприятия за колективно инвестиране съгласно чл. 61, ал. 1 и за позиции, създадени с цел копиране на състава и дейността на външно създаден индекс или кошница от акции или дългови ценни книжа, ако са изпълнени следните условия:
2. целта на предприятието за колективно инвестиране е да копира състава и дейността на външно създадения индекс или кошница от акции или дългови ценни книжа;
3. корелационният коефициент между дневните промени в цените акциите или дяловете на предприятието за колективно инвестиране и индексът или кошницата от акции или дългови ценни книжа е не по-малък от 0,9 за период 6 месеца. Чл.
4. Когато инвестиционният посредник не разполага с информация за базовите инвестиции на предприятието за колективно инвестиране на ежедневна база, той изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) в съответствие с методите по тази глава при изпълнение на следните условия:
5. допуска се, че предприятието за колективно инвестиране инвестира в максимален размер според неговите инвестиционни ограничения, в активи с най-високо капиталово изискване за позиционен риск, а последващите инвестиции то извършва в низходящ ред до достигане на ограничението за максимален размер на инвестицията; позицията в предприятието за колективно инвестиране се третира като пряко държане в предположените позиции;
6. отчита се максималната непряка експозиция, която може да достигне при заемане на ливъридж позиции чрез предприятието за колективно инвестиране, и пропорционално се увеличава позицията в него до максималната допустима според инвестиционните ограничения експозиция към базовите инвестиции;
7. ако капиталовото изискване за позиционен риск (общ и специфичен) по този член превишава изискването по чл. 59, капиталовото изискване се ограничава до това ниво. Чл.
8. Инвестиционният посредник може да възложи на трето лице изчисляването и отчитането на капиталовите изисквания за позиционния риск (общ и специфичен) за позиции в предприятия за колективно инвестиране, при условие че е гарантирана точността на изчисленията и тяхното отчитане в съответствие с методите, посочени в тази глава. Глава седма ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЕТЪЛМЕНТ РИСК И КРЕДИТЕН РИСК НА НАСРЕЩНАТА СТРАНА Раздел I Сетълмент риск Чл. 65.

(1)Ако сключените сделки с дългови инструменти, акции, валути и стоки не бъдат изпълнени на договорената дата за доставка, инвестиционният посредник е длъжен да изчисли разликата между договорената цена на разплащане за предмета на сделката и неговата текуща пазарна цена, когато тази разлика е в негова вреда.

(2)Алинея 1 не се прилага за репо-сделките, обратните репо-сделки и сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки.

(3)За да изчисли капиталовото изискване за покриване на риска от промяна на пазарната цена поради забава в сетълмента, инвестиционният посредник умножава разликата по ал. 1 със съответния коефициент според времето на забава съгласно следната таблица: Брой работни дни след Коефициент (%) договорената дата 5 - 15 8 16 - 30 50 31 - 45 75 46 и повече 100 Чл. 66.

(1)За покриване на риска при свободни доставки инвестиционният посредник поддържа собствен капитал съгласно ал. 2, ако:

1. е платил за ценни книжа, валута или стока преди получаването им или е доставил ценни книжа, валута или стока, преди да му е заплатено за тях;
2. са изминали един или повече работни дни от момента на плащането или доставката - при трансгранични сделки.

(2)Третирането на експозиции към сетълмент риск при свободни доставки се извършва, както следва:

1. до първото договорно плащане или доставка - не се изчислява капиталово изискване;
2. от първото договорно плащане или доставка до четири дни след второто договорно плащане или доставка - експозицията се третира като експозиция за сетълмент риск по чл. 65;
3. от пет работни дни след второто договорно плащане или доставка до приключване на сделката - прехвърлената стойност плюс текущата положителна експозиция се намалява от собствения капитал.

(3)При прилагане на рискови тегла за експозиции, свързани със свободни доставки, съгласно ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да присъди оценка за вероятност от неизпълнение на насрещната страна в случаите, когато към тях няма друга експозиция в инвестиционния си портфейл, като използва нейния външен рейтинг, а в случаите, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD), може да присъди стойност на LGD в съответствие с приложение № 5 при условие, че прилага този метод спрямо всички такива експозиции.

(4)Извън случаите по ал. 2 и 3 инвестиционен посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да използва рисковите тегла, посочени в глава дванадесета, раздел I, при условие че ги прилага за всички такива експозиции, или да приложи рисково тегло от 100 % за тях.

(5)Ако размерът на положителните експозиции, произтичащи от сделки по свободни доставки, е несъществен, инвестиционният посредник може да прилага рисково тегло от 100 % за тези експозиции.

(6)В случай на значителен срив в системата за сетълмент или клиринг заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да не изчислява капиталовите изисквания по чл. 65, ал.1, докато системите възстановят нормалното си функциониране. В този случай невъзможността на насрещната страна да приключи сделката не се счита за просрочие за целите на кредитния риск. Раздел II Кредитен риск на насрещната страна Чл. 67.

(1)Инвестиционният посредник поддържа собствен капитал срещу кредитен риск на насрещната страна, възникващ от експозиции, свързани със:

1. извънборсово търгувани деривативни инструменти и кредитни деривативни инструменти;
2. репо-сделки, обратни репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, когато предмет на тези сделки са ценни книжа или стоки, включени в търговския му портфейл;
3. маржин сделки с предмет ценни книжа или стоки;
4. сделки с удължен сетълмент.

(2)Стойностите на експозициите и рисковопретеглените експозиции се изчисляват в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета.

(3)В случая по ал. 2 при изчисляване на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник не може да използва опростения метод за финансово обезпечение, посочен в приложение № 6, за признаване на ефектите от финансовото обезпечение. Чл. 68.

(1)За репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, които са включени в търговския портфейл на инвестиционния посредник, всички финансови инструменти или стоки, които са получени в резултат на тези сделки и отговарят на изискванията за включване в търговския му портфейл, могат да бъдат признати за обезпечение при изчисляването по чл. 67, ал. 2. Експозиции в извънборсови деривативни инструменти, включени в търговския портфейл, и стоки, които отговарят на изискванията за включване в него, също могат да бъдат признати за обезпечение.

(2)При изчисляване на корекциите за волатилност, когато финансовите инструменти или стоки по ал. 1 не са признати за обезпечение съгласно приложение № 6 и са дадени в заем, продадени или предоставени, или са получени в заем, закупени или получени като обезпечение или по друг начин по силата на такива сделки, и инвестиционният посредник използва надзорните корекции за волатилност, посочени в приложение № 6, той третира финансовите инструменти и стоките като акции, търгувани на призната борса, но невключени в основен индекс.

(3)Когато инвестиционният посредник извършва корекции за волатилност по метода на собствените оценки, посочен в приложение № 6, за финансови инструменти или стоки, които не са признати за обезпечение, корекциите за волатилност се изчисляват поотделно за всяка позиция.

(4)Когато инвестиционният посредник използва метода на вътрешните модели, посочен в приложение № 6, той може да го приложи и за търговския си портфейл. Чл. 69.

(1)За признаването на рамкови споразумения за нетиране, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и/или други сделки, сключени на капиталовия пазар, нетирането между позиции в търговския и инвестиционния портфейл се признава за целите на изчисляването по чл. 67, ал. 2, ако нетиращите сделки отговарят на следните условия: 1. всички нетиращи сделки се оценяват ежедневно по пазарни цени; 2. всички позиции, възникнали в резултат на нетиращите сделки, могат да бъдат признати за финансово обезпечение съгласно глава дванадесета, раздел III.

(2)В случая по ал. 1, т. 2 разпоредбите на чл. 68 не се прилагат. Чл. 70. Когато кредитен дериватив, включен в търговския портфейл, произтича от вътрешно хеджиране и кредитната защита е призната съгласно изискванията на глава дванадесета, раздел III, инвестиционният посредник приема, че не съществува риск на насрещната страна, произтичащ от позицията в този кредитен дериватив. Чл. 71.

(1)Капиталовите изисквания за кредитен риск на насрещната страна са 8 % от общия размер на рисковопретеглените експозиции.

(2)При изчисляването на минималните капиталови изисквания, свързани с кредитен риск на насрещната страна, и минималните капиталови изисквания, свързани с кредитния риск, експозициите към признати инвестиционни посредници от трети държави или признати клирингови къщи и борси от трети държави се третират като експозиции към институции. Глава осма ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКА, СВЪРЗАН С ВАЛУТНИЯ КУРС Чл. 72.

(1)Ако общата нетна валутна позиция и нетната позиция в злато на инвестиционния посредник, изчислени съгласно разпоредбите на ал. 2, превишават 2 % от собствения му капитал, инвестиционният посредник трябва да умножи сумата на тези нетни позиции с 8 % за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс.

(2)Изчисляването на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, се извършва на два етапа, като на първия етап инвестиционният посредник изчислява нетната стойност на откритата позиция във всяка една валута, включително и в отчетната, и в злато. Нетната стойност на открита позиция се състои от следните елементи (положителни или отрицателни):

1. нетна спот позиция, представляваща разликата между активите и пасивите, включително начислените лихви във всяка валута, а за златото - нетната спот позиция в злато;
2. нетната форуърдна позиция, представляваща разликата между сумите за получаване и сумите за плащане по форуърдните валутни сделки, и форуърдните сделки в злато, включително валутните фючърси и фючърсите в злато, както и главниците по валутни суапове, които не са включени в спот позицията по т.1;
3. неотменяеми гаранции и подобни на тях инструменти, които е сигурно, че ще бъдат предявени и е вероятно да са необезпечени;
4. нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани;
5. делта еквивалентната нетна стойност или такава, основана на делта на целия портфейл от валутни опции и опции в злато;
6. пазарната стойност на други опции, различни от валутните опции и тези в злато.

(3)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да включи нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани чрез валутен форуърд в нетната стойност на откритата позиция по ал. 2. В този случай инвестиционният посредник е длъжен да прилага избрания подход последователно.

(4)При изчисляването на нетната открита валутна позиция по ал. 2 може да бъде изключена всяка позиция, получена при хеджиране срещу неблагоприятно изменение на капиталовото съотношение поради волатилността на валутния курс, ако тези позиции са с инвестиционен или структурен характер и тяхното изключване или промяна в условията за изключването се извършва след разрешение на заместник-председателя.

(5)Алинея 4 се прилага и за валутни позиции на инвестиционния посредник, свързани с позиции, с които е намален собственият капитал.

(6)При изчисляването на нетни валутни позиции по ал. 2 на предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник взема предвид техните действителни валутни позиции, като за отчитането им може да използва информация от отчети, изготвени от трети лица, ако точността им е гарантирана.

(7)В случая по ал. 5, ако инвестиционният посредник не разполага с достатъчно информация за валутните позиции на предприятията за колективно инвестиране, той приема, че инвестициите им са във валута, различна от лева, в максималния позволен размер съгласно съответните инвестиционни ограничения. При изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, за позиции в търговския портфейл, инвестиционният посредник взема предвид максималната непряка експозиция, която би могъл да достигне чрез позициите си в предприятие за колективно инвестиране, което се извършва чрез пропорционално увеличаване на позицията му в предприятието до максималната възможна експозиция към базовите инвестиции на предприятието съгласно инвестиционните ограничения.

(8)Инвестиционният посредник третира позицията по ал. 7 на предприятието за колективно инвестиране във валута като отделна валута, подобно на третирането на инвестициите в злато, като в случаите, когато инвестиционната политика на предприятието за колективно инвестиране е известна, общата дълга позиция се добавя към общата дълга открита валутна позиция, а общата къса позиция се добавя към общата къса открита валутна позиция, като не се допуска нетиране между тези позиции преди изчислението.

(9)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва нетната настояща стойност, когато изчислява нетната открита позиция във всяка една валута и в злато.

(10)На втория етап нетните къси и дълги позиции във всяка валута, различна от отчетната, и нетните дълги и къси позиции в злато се приравняват към лева по официалния курс на БНБ и се сумират поотделно, за да формират общата нетна дълга позиция и съответно общата нетна къса позиция. Общата нетна валутна позиция представлява по-голямата от общата нетна дълга позиция и общата нетна къса позиция. Чл. 73.

(1)Извън случаите по чл. 72 с разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да прилага процедурите по този член за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс. Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да поддържа по-ниско капиталово изискване от посоченото в чл. 72, когато позициите му са във валути в тясна корелация.

(2)Валути в тясна корелация са две валути, при които вероятната загуба (изчислена въз основа на ежедневните валутни курсове за предходните три или пет години) от поддържането на противоположни позиции с еднакъв размер в тях за следващите десет работни дни е по-малка или равна на 4 % от стойността на съчетаната позиция, приравнена в лева, и е: 1. минимум 99 %, когато е използван период за наблюдение три години; 2. минимум 95 %, когато е използван период за наблюдение пет години.

(3)Капиталовото изискване за съчетаните позиции в две тясно корелирани валути е 4 % от стойността на съчетаната позиция, а за несъчатаните позиции при позиции в тясна корелация и за всички позиции в други валути е 8 % от стойността на по-високата сума между нетните къси и нетните дълги позиции в тези валути след изваждане на съчетаните позиции.

(4)Независимо от използвания от инвестиционния посредник метод заместник-председателят може да му разреши да изключи позициите си в дадена валута, която е предмет на междуправителствено споразумение, за да ограничи отклоненията на валутния курс на тази валута спрямо други валути, включени в същото споразумение. Инвестиционният посредник изчислява своите съчетани позиции в тези валути и поддържа капиталово изискване в размер не по-малък от половината от максимално разрешеното отклонение, заложено в споразумението за съответната валута, а несъчетаните позиции в тези валути третират както останалите валути.

(5)Заместник-председателят може да разреши капиталовото изискване за съчетаните позиции във валути на държави членки, участващи във втората фаза на Икономическия и паричен съюз, да бъде в размер 1,6 % от стойността на съчетаната позиция.

(6)Нетните позиции в съставни валути се разделят на съставящите ги валути в съответствие с установеното за това съотношение. Глава девета КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКА, СВЪРЗАН С ГОЛЕМИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ Чл. 74.

(1)По смисъла на тази глава експозиции са всички активи и задбалансови позиции съгласно глава дванадесета, раздел I, без да се прилагат рисковите тегла или степените на риск, които те носят.

(2)Експозициите, възникващи от позициите по приложение № 10, се изчисляват в съответствие с един от методите, посочени в приложение № 3.

(3)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изключи от експозициите всички позиции, имащи покритие със собствен капитал, извън този, който е необходим за покриване на капиталовите изисквания по чл. 21 или при изчисляването на други показатели за целите на надзора, уредени в закона или тази наредба.

(4)В експозициите не се включват следните позиции:

1. в случай на валутни сделки - експозициите, възникнали в обичайния процес по уреждане на задълженията за период до 48 часа след извършване на плащането;
2. в случай на покупка или продажба на ценни книжа - експозициите, възникнали в обичайния процес по уреждане на задълженията до 5 работни дни след извършване на плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано. Чл.
3. Експозиция на инвестиционен посредник към клиент или група свързани клиенти се счита за голяма, когато нейната стойност е по-голяма или равна на 10 % от собствения му капитал. Чл.
4. Инвестиционният посредник приема надеждни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол, които да гарантират установяването и документирането на всички големи експозиции и последващите промени в тях в съответствие с изискванията на тази наредба и с цел последващо наблюдение на тези експозиции като част от цялостния процес на наблюдение на експозициите. Чл. 77.

(1)Инвестиционният посредник е длъжен ежедневно да следи своите експозиции към едно лице или към група свързани клиенти, както и да отчита в отчета по чл. 84, ал.5, т. 5 сумата на големите си експозиции с цел ограничаване на риска от прекомерната им концентрация.

(2)Инвестиционният посредник уведомява най-късно до следващия работен ден комисията за всяка нововъзникнала голяма експозиция, както и за всяко нарастване с над 20 % спрямо размера на съществуваща голяма експозиция при предходното уведомление, включително за датата и за причините за това нарастване.

(3)Инвестиционният посредник представя на комисията отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, оборотна ведомост и счетоводен баланс към датата на възникване на голямата експозиция, както и копия на документи, от които е видна датата на възникване на голямата експозиция и нейният характер.

(4)Инвестиционният посредник е длъжен да следи ежедневно и експозициите си към издатели на обезпечение за прекомерна концентрация и да уведоми комисията при наличието на такава в 3-дневен срок от възникването й. Чл. 78.

(1)Експозицията на инвестиционния посредник към един клиент или към група свързани клиенти не може да надвишава 25 % от собствения му капитал.

(2)Когато клиентът или групата клиенти са предприятие майка или дъщерно дружество на инвестиционния посредник и/или са едно или повече дъщерни дружества на предприятието майка, експозицията по ал. 1 не може да надвишава 20 % от собствения му капитал.

(3)Сумата от големите експозиции на инвестиционния посредник не може да надвишава 800 % от собствения му капитал.

(4)Ако поради изключителни обстоятелства екпозициите надвишат някое от ограниченията по ал. 1 - 3, инвестиционният посредник е длъжен да уведоми комисията незабавно, но не по-късно от края на следващия ден след възникването на превишението. В уведомлението се посочват причините, довели до превишението, и конкретни мерки за привеждане на експозициите в съответствие с установените ограничения. При необходимост заместник-председателят може да даде срок на инвестиционния посредник, в който да се съобрази с ограниченията по ал. 1 - 3. Чл. 79.

(1)При изчисляването на експозициите за целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционните посредници, които прилагат комплексен метод за третиране на финансовите обезпечения съгласно глава дванадесета, раздел III, могат да използват по-ниската стойност от стойността на експозицията, но не по-ниска от общата сума нa изцяло коригираните стойности на експозициите към отделен клиент или към група свързани клиенти.

(2)Изцяло коригирана стойност на експозицията е стойността, изчислена съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел III, след отразяване на редукцията на кредитния риск, корекциите, свързани с волатилността, и несъответствията на падежите.

(3)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционен посредник, който прилага собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, за който прецени, че същият може да оценява влиянието на финансовото обезпечение на експозициите отделно от влиянието на другите аспекти върху стойността на LGD, да отрази това влияние при изчисляването на стойността на експозициите за целите на изчисляването на големите експозиции по чл. 78, ал. 1 - 3.

(4)В случаите по ал. 3 признаването на обезпечена кредитна защита се извършва съгласно изискванията на глава дванадесета, раздел II.

(5)Заместник-председателят издава разрешение по ал. 3, ако установи, че приложените методи за оценка, изготвени от инвестиционния посредник за намаляване на експозициите за целите на чл. 78, са подходящи. Когато инвестиционният посредник е получил разрешение за прилагане на собствена оценка за влиянието на финансовото обезпечение, същата се прилага в съответствие с приетия метод за изчисляване на капиталовите изисквания.

(6)С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, получил разрешение за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, който не изчислява стойността на експозициите си съгласно ал. 3, може да използва метода, посочен в ал. 1. Инвестиционните посредници не могат да използват и двата метода едновременно. Чл. 80.

(1)Инвестиционен посредник, който изчислява големите експозиции съгласно методите по чл. 79, трябва да извършва периодично стрес тестове за концентрация на кредитния риск, включително за стойността, на която могат да се реализират приетите обезпечения. Стрес тестовете трябва да разглеждат рисковете, произтичащи от потенциални промени на пазарните условия, които могат да повлияят негативно на капиталовата адекватност на инвестиционния посредник, както и рисковете, свързани с ликвидността на обезпеченията при стресови ситуации.

(2)Ако стрес тестът покаже, че стойността на реализация на обезпечението е по-ниска от допустимата съгласно чл. 79, стойността на обезпечението, която се признава при изчисляването на експозициите съгласно чл. 78, ал. 1 - 3 се намалява съответно.

(3)Инвестиционният посредник по ал. 1 трябва да включи в стратегията за управление на риска от концентрации:

1. правила и процедури за управление на риска от несъчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита;
2. правила и процедури за случаите, в които стрес тестът покаже по-ниска стойност на реализация на обезпечението от взетата предвид по чл. 79;
3. правила и процедури относно риска от концентрация, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и по-конкретно големите индиректни кредитни експозиции, като например към един емитент на ценни книжа, приети като обезпечение.

(4)В случаите, при които ефектът от обезпечението се признава съгласно чл. 80, всяка покрита част от експозицията се третира като експозиция към издателя на обезпечението, а не към клиента. Чл. 81.

(1)За целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционният посредник може да припише рисково тегло 20 % на активи, представляващи вземания и други експозиции към регионални правителства и местни органи в Република България или друга държава членка или гарантирани от тях вземания в случаите, когато те имат приписано рисково тегло 20 % съгласно глава дванадесета, раздел I, или да припишат нулево рисково тегло на вземанията, експозициите и гарантираните вземания от същите лица в случаите, когато им е приписано нулево рисково тегло.

(2)За целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционният посредник може да припише рисково тегло 20 % на активи, представляващи вземания или други експозиции към инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж между 1 и 3 години, и рисково тегло 50 % за активи, представляващи вземания от инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж, по-дълъг от 3 години, при условие че те са под формата на вземания по дългови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар и имат ежедневни котировки на този пазар или издаването им е било разрешено от компетентния орган от държавата членка по произход на емитента.

(3)Позициите по ал. 2 не могат да бъдат включени в собствения капитал. Чл. 82.

(1)Когато експозицията на инвестиционния посредник към даден клиент е гарантирана от трето лице или е обезпечена с ценни книжа, издадени от трето лице, тя се третира като:

1. експозиция към третото лице гарант, а не към клиента;
2. експозиция към третото лице, издало ценните книжа, а не към клиента.

(2)В случаите по ал. 1, т. 1, когато:

1. гаранцията е във валута, различна от валутата на експозицията, стойността на експозицията, приета за обезпечена, се изчислява съгласно разпоредбите на приложение № 6 относно валутното несъответствие при кредитна защита с гаранция;
2. има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на гаранцията, се прилагат разпоредбите на приложение № 6 относно несъчетаване на падежите;
3. има частично обезпечение на експозицията за признаването му, се прилагат разпоредбите на приложение № 6.

(3)Ценните книжа по ал. 1, т. 2 не включват дългови ценни книжа, издадени от национални правителства или централни банки, международни организации, международни банки за развитие, регионални правителства, държавни и местни органи и предприятия от публичния сектор в Република България или други държави членки и на които се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I.

(4)По смисъла на този член “гаранция” включва кредитни деривативи по смисъла на глава дванадесета, раздел III, различни от ценни книжа, свързани с кредитен риск. Чл. 83.

(1)Инвестиционните посредници, които изчисляват капиталовите изисквания за позиции, включени в търговския портфейл съгласно глава шеста, седма и единадесета, ако е приложимо, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с чл. 74 - 82, доколкото не е предвидено друго в ал. 2 - 6 и чл. 84.

(2)Експозиции към отделни клиенти, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират следните позиции:

1. превишението - когато е положително - на дългите позиции над късите позиции във всички финансови инструменти, емитирани от клиент; нетните позиции във всеки инструмент се изчисляват по методите, посочени в глава шеста;
2. нетните експозиции, в случаите на поемане на емисии от дългови инструменти или акции;
3. експозициите към отделен клиент, възникнали от сделки, споразумения или договори по глава седма, изчислени по начина, определен в същата глава.

(3)Нетните експозиции по ал. 2, т. 2 се изчисляват чрез приспадане на поетите емисии, които са записани или препоети от трети лица, на базата на писмени договори, намалени с коефициентите по табл. № 4 на приложение № 1.

(4)За целите на ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник създава и поддържа системи за наблюдение и контрол на големите експозиции, свързани с поемане на емисии в периода между датата на първоначалния ангажимент и работен ден 1, отчитайки рисковете, свързани с конкретния пазар.

(5)При изчисляване на експозициите към отделен клиент по ал. 2, т. 3 препращанията в чл. 67, ал. 2 към глава дванадесетa, раздел II, не се прилагат.

(6)Експозициите към група от свързани клиенти, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират експозициите към всеки отделен клиент в групата, изчислени съгласно ал. 3. Чл. 84.

(1)Инвестиционният посредник изчислява общите експозиции към индивидуални клиенти или група свързани клиенти чрез сумиране на експозициите, възникнали от сделките в търговския портфейл, и експозициите, възникнали от инвестиционния портфейл в съответствие с чл. 79 - 82.

(2)При изчисляване на експозициите в инвестиционния портфейл инвестиционният посредник допуска, че експозицията, произтичаща от активи, с които се намалява собственият капитал по чл. 8, ал. 3, т. 4, е равна на нула.

(3)При изчисляване на големите експозиции към отделни клиенти или групи от свързани клиенти за целите на чл. 77, ал. 1 инвестиционният посредник не признава редукция на кредитния риск. При изчисляване на големите експозиции не се вземат предвид експозициите, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки.

(4)За общата стойност на експозициите на инвестиционния посредник към отделни клиенти или група свързани клиенти по ал. 1 се прилагат ограниченията по чл. 79 - 82.

(5)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да превиши ограниченията по чл. 78 - 82, ако са налице следните условия:

1. експозициите към отделен клиент или група свързани клиенти, възникнали от сделките в инвестиционния портфейл, не надвишават ограниченията по чл. 78 - 82, изчислени спрямо собствения капитал, определен съгласно тази наредба; превишението произтича изцяло от сделките с позициите от търговския портфейл;
2. инвестиционният посредник изпълнява допълнителното капиталово изискване за превишението на ограниченията за големите експозиции по чл. 78, ал. 1 и 2, изчислено съгласно приложение № 9;
3. в случаите, когато е изтекъл период, по-малък или равен на 10 дни от деня на превишаване на ограниченията, превишението към отделен клиент или група свързани клиенти, възникнали от сделките в търговския портфейл, не трябва да превишава 500 % от стойността на собствения капитал;
4. сумата на всички превишения на ограниченията с продължителност на превишението повече от 10 дни не трябва да надхвърля 600 % от стойността на собствения капитал;
5. инвестиционният посредник уведомява комисията в срок 10 дни от края на всеки месец за всички превишения на ограниченията по чл. 78, ал. 1 и 3 за предходния месец, като в уведомлението се посочват сумата на всяко превишение и наименованието на клиента.

(6)Инвестиционният посредник не може да извършва сделки за временно прехвърляне на експозиции на друго дружество, което е в същата група, в която е и инвестиционният посредник, или на друго дружество, или да извършва фиктивни сделки с цел затваряне на една експозиция в 10-дневения период от възникване на експозицията и откриване на нова експозиция с цел избягване на ограниченията по чл. 78, ал. 1 и 2.

(7)Инвестиционният посредник поддържа информационна система и уведомява комисията за прехвърлянията по ал. 6 незабавно, но не по-късно от края на деня, следващ деня на сключване на сделката. Глава десета КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТОКОВ РИСК Раздел I Общи положения Чл. 85.

(1)Инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за покриване на риска от позиции в борсово търгувани стоки или стокови деривативни инструменти в инвестиционния и търговския си портфейл.

(2)Всяка позиция в стоки или стокови деривативни инструменти се отчита чрез стандартната мерна единица на съответната стока. Спот цената на всяка стока, когато е във валута, различна от лева, се преизчислява в лева по курса на БНБ към отчетната дата.

(3)Нетната позиция във всяка стока е превишението на дългата (късата) позиция над късата (дългата) позиция в една и съща стока и идентични стокови фючърси, опции и варанти. Инвестиционният посредник може да третира позиции в стокови деривативни инструменти като позиции в базовата им стока.

(4)За позиции в една и съща стока се считат следните позиции:

1. позиции в различни подкатегории стоки, в случаите, когато стоките от тези подкатегории при доставка са взаимозаменяеми;
2. позиции в подобни стоки, ако те са близки заместители и може да се установи минимален корелационен коефициент 0,9 между промените в техните цени за период не по-малък от една година.

(5)Позициите в злато или в деривативни инструменти с базов актив злато, както и позициите, произтичащи от финансиране чрез стоки, не се включват при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск

(6)Рискът от промяна в лихвения процент и рискът, свързан с валутния курс за позиции в стоки и стокови деривативни инструменти, се включват при изчисляването за общ риск на търгуваните дългови инструменти и при изчисляването на риска, свързан с валутния курс. Раздел II Третиране на отделните инструменти Чл. 86.

(1)Инвестиционният посредник измерва стоковите фючърси и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на определени стоки като условна стойност в стандартната за базовата стока мерна единица и им приписва срок на изпълнение в зависимост от датата на падежа.

(2)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за борсово търгувани фючърси да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърсите, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърси, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(3)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгувани стокови деривативни инструменти по ал. 1 и 2, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискванията за маржин на клиринговата къща, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с тези деривативни инструменти, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл. 87.

(1)При стоков суап, когато едната страна по сделката е по фиксирана цена, а другата - по текуща пазарна цена, инвестиционният посредник отчита суапа в съответната скала по чл. 93, ал. 2 като серия от позиции, равни на зададената условна стойност на договора, като на всяко плащане по суапа съответства една позиция в съответния интервал.

(2)Позицията по ал. 1 е дълга, когато инвестиционният посредник има задължение по фиксирана цена и вземане по променлива цена, и е къса, когато има вземане по фиксирана цена и задължение по променлива цена.

(3)Когато двете страни по стоков суап са в различни стоки, инвестиционният посредник ги отчита в отделни таблици съгласно падежния метод за стоков риск. Чл. 88.

(1)Опциите върху стоки или върху стокови деривативни инструменти се третират като позиции, равни по стойност на размера на базовия актив, за който се отнася опцията, умножен по тяхната делта. Позициите по изречение първо могат да се нетират срещу противоположни позиции в идентичен базов актив или стоков деривативен инструмент.

(2)Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник чрез модел, одобрен от заместник-председателя.

(3)Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта чрез определена от него методология.

(4)Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска.

(5)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за издадените борсово търгувани стокови опции да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(6)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгуваните стокови опции, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия от клиринговата къща маржин, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл.

1. Варантите върху стоки се третират по начините, посочени в чл.
2. Чл.
3. Инвестиционният посредник, който прехвърля стоки или гарантирани права върху стоки при репо-сделки или който прехвърля стоки по сделка за предоставяне в заем на стоки, включва тези стоки при изчисляване на капиталовите изисквания за стоков риск по тази глава. Раздел III Изчисляване на капиталово изискване за стоков риск Чл.
4. При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск инвестиционният посредник използва следните методи:
5. опростен метод;
6. падежен метод. Чл. 92.

(1)Капиталовото изискване за стоков риск по опростения метод за всяка стока е сумата от:

1. петнадесет процента от нетната позиция (дълга или къса), умножена по спот цената на стоката;
2. три процента от брутната позиция (дълга плюс къса), умножена по спот цената на стоката.

(2)Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по предходната алинея. Чл. 93.

(1)При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск по падежния метод инвестиционният посредник използва отделна падежна скала за всяка стока съгласно следната таблица: Падежен интервал Коефициент за отклонение (%) 0 < 1 месец 1,50 > 1 < 3 месеца 1,50 > 3 < 6 месеца 1,50 > 6 < 12 месеца 1,50 > 1 < 2 години 1,50 > 2 < 3 години 1,50 > 3 години 1,50

(2)Всички позиции в една и съща стока и позициите по чл. 85, ал. 4 се поставят в съответния падежен интервал на скалата по ал. 1, като стоките в наличност се класифицират в интервала от 0 до 1 месец.

(3)Позициите в една и съща стока, както и тези, определени като такива по чл. 85, ал. 4, взаимно се прихващат и се класифицират в съответния падежен интервал по нетна стойност при следните условия:

1. падежите по договорите са в един и същи ден;
2. падежите по договорите се различават с не повече от 10 дни, ако договорите се търгуват на пазар с ежедневни доставки по договора.

(4)Инвестиционният посредник изчислява сумата на дългите и сумата на късите позиции във всеки падежен интервал. Частта от дългата (късата) позиция, която се съчетава с късата (дългата) позиция в съответния падежен интервал, е съчетаната позиция в този интервал, а остатъчната дълга или къса позиция е несъчетаната позиция за този интервал.

(5)Частта от несъчетаната дълга (къса) позиция за даден падежен интервал, която се съчетава с несъчетаната къса (дълга) позиция за следващия падежен интервал, е съчетаната позиция между двата падежни интервала. Частта от несъчетаната дълга или къса позиция, която не може да бъде съчетана по този начин, е несъчетаната позиция.

(6)Капиталовите изисквания за всяка стока се изчисляват на база на съответната падежна скала и представляват сбор от:

1. сумата на съчетаните дълги и къси позиции по падежни интервали, умножена по коефициент за отклонение 1,5 % и по спот цената на стоката;
2. съчетаната позиция между два падежни интервала за всеки падежен интервал, в който е пренесена несъчетана позиция, умножена по коефициент за наличност 0,6 % и по спот цената на стоката;
3. остатъчните несъчетани позиции, умножени по окончателен коефициент 15 % и по спот цената на стоката.

(7)Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по ал. 6. Чл. 94.

(1)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва разширен падежен метод при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск, ако същият:

1. има значителни обороти от търговия със стоки;
2. има диверсифициран портфейл от стоки;
3. не отговаря на изискванията за прилагане на вътрешните модели съгласно глава единадесета при изчисляването на капиталовите изисквания за стоков риск.

(2)При метода по ал. 1 вместо посочените в чл. 93, ал. 1 - 3, 6 и 7 коефициенти инвестиционният посредник прилага минималните коефициенти съгласно следната таблица: Вид Благо- Неблаго- Агрокул- Други, коефи- родни родни тури включи- циент метали метали телно (с изклю- енергий- чение ни про- на злато) дукти Коефициент 1,0 1,2 1,5 1,5 за отклонение (%) Коефициент 0,3 0,5 0,6 0,6 за наличност (%) Окончателен 8 10 12 15 Коефициент (%) Глава единадесета ВЪТРЕШНИ МОДЕЛИ Чл. 95.

(1)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изчислява своите капиталови изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, използвайки собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или в комбинация с методите по глави шеста, осма и десета.

(2)Заместник-председателят издава разрешение на инвестиционния посредник само ако системата му за управление на риска е надеждна и отговаря на следните изисквания:

1. вътрешният модел за измерване на риска е неразделна част от ежедневния процес по управление на риска в инвестиционния посредник и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред управителния му орган;
2. инвестиционният посредник разполага със звено за контрол на риска, което функционира независимо от звеното за сключв