Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Закон за корпоративното подоходно облагане

Държавен вестник Народно събрание брой: 105, от дата 22.12.2006 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.62 Закон за корпоративното подоходно облагане УКАЗ № 494 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за корпоративното подоходно облагане, приет от ХL Народно събрание на 14 декември 2006 г. Издаден в София на 19 декември 2006 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за корпоративното подоходно облагане ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Обекти на облагане Чл.

  1. Този закон урежда облагането на:
  2. печалбата на местните юридически лица;
  3. печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  4. печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България;
  5. доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;
  6. разходите, посочени в част четвърта;
  7. дейността на организаторите на хазартни игри;
  8. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
  9. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване. Данъчно задължени лица Чл. 2.

(1)Данъчно задължени лица са:
  1. местните юридически лица;
  2. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
  3. едноличните търговци - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  4. физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта.
(2)За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
(3)За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода. Местни юридически лица Чл. 3.
(1)Местни юридически лица са:
  1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;
  2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.
(2)Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Чуждестранни юридически лица Чл. 4.
(1)Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.
(2)Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, и доходите, посочени в този закон, с източник в Република България. Видове данъци Чл. 5.
(1)Печалбите се облагат с корпоративен данък.
(2)Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.
(3)Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.
(4)С алтернативен на корпоративния данък се облагат:
  1. дейността от организиране на хазартни игри;
  2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
  3. дейността от опериране на кораби. Определяне размера на данъка Чл.
  4. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка. Данъчни декларации Чл.
  5. Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в “Държавен вестник”. Внасяне на данъци Чл. 8.
(1)Дължимите данъци по този закон се внасят от данъчно задължените лица в приход на републиканския бюджет.
(2)Дължимите данъци се внасят по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица.
(3)Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Лихва за просрочие Чл. 9. За невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Документална обоснованост Чл. 10.
(1)Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
(2)Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
(3)Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(4)Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
(5)За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа. Разходи, определени като задължителни с нормативен акт Чл. 11. Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Глава втора ИЗТОЧНИЦИ НА ПЕЧАЛБА И ДОХОДИ Печалба и доходи от източници в Република България Чл. 12.
(1)Печалбата и доходите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.
(2)Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната.
(3)Доходите от сделки с финансови активи по ал. 2 са от източник в страната.
(4)Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната.
(5)Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:
  1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
  2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  3. авторски и лицензионни възнаграждения;
  4. възнаграждения за технически услуги;
  5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
(6)Доходи по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната, когато има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата, където се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
(7)Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.
(8)Доходите от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната, са от източник в страната.
(9)При определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Глава трета МЕЖДУНАРОДНО ОБЛАГАНЕ Международни договори Чл. 13. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Данъчен кредит за платен данък в чужбина Чл. 14.
(1)Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
(2)При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.
(3)Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.
(4)Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи. Глава четвърта ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ Сделки между свързани лица Чл. 15. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Отклонение от данъчно облагане Чл. 16.
(1)Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
(2)За отклонение от данъчно облагане се смята и:
  1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
  2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
  3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
  4. заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
(3)Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка. Трансфери, свързани с място на стопанска дейност Чл. 17. Тази глава се прилага съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност. ЧАСТ ВТОРА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК Глава пета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Данъчен финансов резултат Чл. 18.
(1)Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на тази част.
(2)Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.
(3)Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчна основа Чл.
  1. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Данъчна ставка Чл.
  2. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто. Данъчен период Чл. 21.
(1)Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.
(2)За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато в този закон е предвидено друго. Глава шеста ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ Определяне на данъчния финансов резултат Чл.
  1. Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в тази част, със:
  2. данъчните постоянни разлики;
  3. данъчните временни разлики;
  4. сумите, предвидени в тази част. Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях Чл. 23.
(1)Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.
(2)За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:
  1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
  2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях Чл. 24.
(1)Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.
(2)Данъчна временна разлика е:
  1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;
  2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.
(3)Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета.
(4)За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:
  1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се: а) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) - възникване на данъчна временна разлика; б) намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика;
  2. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се: а) намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) - възникване на данъчна временна разлика; б) увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно тази част - обратно проявление на данъчна временна разлика. Данъчно признати приходи и разходи Чл.
  3. За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години. Глава седма ДАНЪЧНИ ПОСТОЯННИ РАЗЛИКИ Непризнати разходи за данъчни цели Чл.
  4. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
  5. разходи, несвързани с дейността;
  6. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
  7. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;
  8. разход за начислен данък върху добавената стойност от доставчик, включително от органа по приходите, във връзка с извършена доставка, с изключение на начислен данък по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; изречение първо се прилага и в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност;
  9. последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3 и 4;
  10. разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;
  11. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;
  12. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;
  13. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства. Непризнати приходи за данъчни цели Чл. 27.
(1)Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:
  1. приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица;
  2. приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи;
  3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.
(2)Алинея 1, т. 1 не се прилага:
  1. за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
  2. при скрито разпределение на печалба. Непризнати разходи от липси и брак Чл. 28.
(1)Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
(2)Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.
(3)Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:
  1. непреодолима сила;
  2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
  3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери.
(4)Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.
(5)Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 -
  1. Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак Чл.
  2. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл.
  3. Признаване на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел Чл. 30.
(1)Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
(2)За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел. Разходи за дарения Чл. 31.
(1)За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:
  1. здравни и лечебни заведения;
  2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика;
  3. специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета;
  4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
  5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
  6. регистрирани в страната вероизповедания;
  7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
  8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
  9. лица, пострадали при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи, или на семействата им;
  10. Българския Червен кръст;
  11. социално слаби лица;
  12. деца с увреждания или без родители;
  13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
  14. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
  15. ученици и студенти в български училища за учредените и предоставените им стипендии за обучение;
  16. Фонд “Енергийна ефективност”;
  17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение.
(2)За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на център “Фонд за лечение на деца”.
(3)За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.
(4)За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.
(5)Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
(6)Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен. Разходи за учредяване на данъчно задължено лице Чл. 32.
(1)Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица - учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.
(2)Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон. Разходи за пътуване и престой на физически лица Чл. 33. Счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Глава осма ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) Чл. 34.
(1)Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2)Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) Чл. 35.
(1)Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.
(2)Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.
(3)Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28. Приходи и разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция Чл. 36.
(1)Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.
(2)Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.
(3)Разпоредбите на чл. 34 и 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция. Признаване на приходи и разходи от последващи оценки на вземания Чл.
  1. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
  2. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
  3. възмездно прехвърляне на вземането;
  4. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
  5. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
  6. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
  7. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част. Провизии за задължения Чл. 38.
(1)Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2)Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.
(3)Счетоводните приходи, отчетени по повод призната провизия, не се признават за данъчни цели. Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив Чл. 39.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.
(2)Счетоводните приходи, отчетени по повод призната провизия, не се признават за данъчни цели. Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност Чл. 40.
(1)Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на погасяването на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесния корпоративен данък, определен по реда на ал. 2.
(2)Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между погасената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на погасяване на задълженията. Погасената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността. Неизползвани отпуски Чл. 41.
(1)Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2)Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.
(3)Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.
(4)Счетоводните приходи, отчетени по повод задължения по ал. 1, не се признават за данъчни цели. Разходи, представляващи доходи на местни физически лица Чл. 42.
(1)Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2)Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:
  1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
  2. доходи на еднолични търговци.
(3)Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
(4)Счетоводните приходи, отчетени по повод неизплатени доходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели. Регулиране на слабата капитализация Чл. 43.
(1)Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула: НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 ? ФРПЛ, където: НРЛ са непризнатите разходи за лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.
(2)Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула: ПРЛ = 0,75 х ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където: ПРЛ са признатите разходи за лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.
(3)Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:
  1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
  2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
  3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона.
(4)Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите и признатите разходи за лихви по ал. 1 и 2.
(5)По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се прилагат разпоредбите на този член, като се спазва поредността на възникването им.
(6)Алинея 1 не се прилага, когато: ПК 1 +ПК 2 СК 1 + СК 2 , –––––– І 3 х –––––– ,където 2 2 ПК 1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година; ПК 2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година; СК 1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година; СК 2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.
(7)Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 -
  1. Глава девета СУМИ, УЧАСТВАЩИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ Ценни книжа, търгувани на регулирани пазари Чл.
  2. Когато разпореждането с акции и търгуеми права на акции на публични дружества, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми се извършва на регулиран български пазар на ценни книжа, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат:
  3. се намалява с печалбата, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа, и
  4. се увеличава със загубата, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа. Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи Чл.
  5. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот. Данъчно третиране на задължения Чл. 46.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, произтичащи от суми, които водят до намаляване на данъчния финансов резултат, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
  1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;
  2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;
  3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;
  4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;
  5. преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;
  6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.
(2)Счетоводните приходи, отчетени по повод отписване на задълженията по ал. 1, не се признават за данъчни цели. Данъчно третиране на приспаднат данъчен кредит за налични активи при регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност Чл. 47.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
(2)Счетоводните приходи, отчетени по повод приспаднатия данъчен кредит по ал. 1, не се признават за данъчни цели.
(3)Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите, когато приспаднатият данък не е включен в стойността на актива. Глава десета ДАНЪЧНИ АМОРТИЗИРУЕМИ АКТИВИ Данъчни амортизируеми активи Чл.
  1. Данъчни амортизируеми активи са:
  2. данъчните дълготрайни материални активи;
  3. данъчните дълготрайни нематериални активи;
  4. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
  5. последващите разходи по чл.
  6. Репутация Чл. 49.
(1)Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.
(2)Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели. Данъчни дълготрайни материални активи Чл.
  1. Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
  2. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
  3. петстотин лева. Данъчни дълготрайни нематериални активи Чл. 51.
(1)Данъчни дълготрайни нематериални активи са:
  1. придобити нефинансови ресурси, които: а) нямат физическа субстанция; б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца; в) имат ограничен полезен живот; г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от: аа) стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; бб) петстотин лева;
  2. начислените суми за маркетингови или аналогични на тях проучвания, бизнес планове и фирмени стратегии;
  3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.
(2)Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон. Данъчен амортизационен план Чл. 52.
(1)Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.
(2)Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.
(3)Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:
  1. наименование;
  2. месец на въвеждане в експлоатация;
  3. данъчната амортизируема стойност;
  4. начислена данъчна амортизация;
  5. данъчна стойност;
  6. годишна данъчна амортизационна норма;
  7. годишна данъчна амортизация;
  8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
  9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
  10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;
  11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план. Стойности на данъчните амортизируеми активи Чл. 53.
(1)Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1 и чл. 67 данъчната амортизируема стойност е сумата на: 1. последващите разходи - в случаите по чл. 64, ал. 1; 2. непризнатите за данъчни цели разходи - в случаите по чл. 67.
(2)Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.
(3)Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.
(4)Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него. Данъчни и счетоводни амортизации Чл. 54.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.
(2)Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. Категории данъчни амортизируеми активи Чл. 55.
(1)При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:
  1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
  2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;
  3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;
  4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер;
  5. категория V - автомобили;
  6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;
  7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.
(2)Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери: Категория активи Годишна данъчна амортизационна норма (%) Категория I 4 Категория II 30 Категория III 10 Категория IV 50 Категория V 25 Категория VI 100/години на правното ограничение Годишната норма не може да превишава 33 1/3 Категория VII 15
(3)За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
  1. активите са част от първоначална инвестиция;
  2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.
(4)С наредба на Министерския съвет изчерпателно се класифицират отделните данъчни амортизируеми активи, използвани от данъчно задължените лица в категориите по ал.
  1. Наредбата по изречение първо се актуализира по предложение на министъра на финансите на период, не по-дълъг от три години. Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план Чл.
  2. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност. Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план Чл. 57.
(1)Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.
(2)Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:
  1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и
  2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
(3)Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.
(4)При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.
(5)Алинеи 1 - 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план. Начисляване на данъчни амортизации Чл. 58.
(1)Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.
(2)Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.
(3)Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула: М ГДА = ДАС х ГДАН х –– , където: ГДА е годишната данъчна амортизация; ДАС е данъчната амортизируема стойност; ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3; М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация. Преустановяване начисляването на данъчни амортизации Чл. 59.
(1)Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от три месеца. Начисляването се преустановява от месеца, следващ месеца на преустановяване на ползването на актива, и се възобновява от началото на месеца на връщането му в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.
(2)Алинея 1 не се прилага, когато временното неизползване на данъчен амортизируем актив се дължи на специфичния характер на производствения процес на данъчно задълженото лице.
(3)Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив е изведен от употреба и няма да носи бъдещи икономически изгоди от използване в дейността. Когато не е приложен чл. 60, ал. 5, данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план към момента на преустановяване на начисляването на данъчни амортизации.
(4)Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3. Отписване на активи от данъчния амортизационен план Чл. 60.
(1)Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.
(2)Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
(3)Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:
  1. от които не се очаква икономическа изгода, включително в случаите на брак;
  2. в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.
(4)Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.
(5)Когато амортизируем актив съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.
(6)Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив Чл.
  1. Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:
  2. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);
  3. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;
  4. допуснати счетоводни грешки от минали периоди, с изключение на технически грешки;
  5. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив Чл. 62.
(1)Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.
(2)Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.
(3)Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
(4)При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
(5)Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година. Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план Чл. 63. Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи. Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план Чл. 64.
(1)Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.
(2)Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.
(3)За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.
(4)Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл.
  1. Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи Чл.
  2. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели. Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив Чл. 66.
(1)Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.
(2)Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
(3)Алинеи 1 и 2 не се прилагат:
  1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;
  4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III. Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив Чл.
  5. Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, свързано с данъчен амортизируем актив Чл.
  6. Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели. Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност Чл. 69.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му, когато са изпълнени едновременно следните условия:
  1. активът е формиран в резултат на развойна дейност;
  2. развойната дейност е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице;
  3. развойната дейност е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.
(2)Когато данъчно задължено лице е упражнило правото си по ал. 1, счетоводно отчетеният дълготраен нематериален актив по ал. 1 не е данъчен амортизируем актив. Глава единадесета ПРЕНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА Общи положения Чл. 70.
(1)Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.
(2)Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба. Ред за приспадане Чл. 71.
(1)Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.
(2)Данъчната загуба се приспада и при определяне на тримесечните авансови вноски за корпоративния данък. Нововъзникнали данъчни загуби Чл. 72. За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им. Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода “Освобождаване с прогресия” Чл. 73.
(1)Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е “Освобождаване с прогресия”, не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.
(2)Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.
(3)При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава - членка на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им. Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит Чл. 74.
(1)Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.
(2)Когато данъчната загуба за годината не е формирана само от един източник (чужда държава или страната), тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, по следната формула: В А = Б х –– , където: Г А е частта от данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината, разпределена за съответния източник (чужда държава или страната); Б е данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината; В е данъчната загуба, формирана от съответния източник (чужда държава или страната); Г е сборът от данъчните загуби, формирани от всички източници (чужди държави и страната).
(3)Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава - членка на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство. Глава дванадесета СЧЕТОВОДНИ ГРЕШКИ Коригиране на счетоводни грешки Чл. 75.
(1)При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
(2)При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.
(3)С разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката се коригира годишният корпоративен данък за текущата година.
(4)Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми. Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение първо.
(5)Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.
(6)Алинеи 1 - 3 не се прилагат за грешки, допуснати преди повече от 5 години преди текущата, които, ако не са били допуснати, биха довели до намаляване на данъчния финансов резултат за съответната минала година.
(7)Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели. Специфични случаи на коригиране на счетоводни грешки Чл. 76. Когато след коригирането на данъчния финансов резултат по чл. 75, ал. 1 възникне или се промени данъчната загуба за съответния минал период, прилагат се разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за годините от допускане на грешката до нейното откриване се коригират по реда на чл. 75 така, че все едно грешката не е била допусната. За година на възникване на данъчната загуба се смята годината, през която е допусната грешката. Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство Чл. 77.
(1)Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2)Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава. Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт Чл.
  1. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи Чл.
  2. Този раздел, с изключение на чл. 75, ал. 4 и 7, не се прилага по отношение на счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи. Лихва за просрочие Чл.
  3. Лихва за просрочие по общия ред се дължи и при прилагането на чл.
  4. Лихвата се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година. Корекции на грешки, установени при данъчен контрол Чл.
  5. Разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол. Глава тринадесета ПРОМЯНА В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА Корекции при промяна в счетоводната политика Чл. 82.
(1)Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начина и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години.
(2)Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се смятат за невъзникнали.
(3)В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, смята се, че те са възникнали и се признават по общия ред на закона.
(4)Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика.
(5)Алинеи 1 - 4 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи.
(6)Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат. Глава четиринадесета АВАНСОВИ ВНОСКИ Общи положения Чл.
  1. Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски Чл.
  2. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. Тримесечни авансови вноски Чл.
  3. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Определяне на месечните авансови вноски Чл.
  4. Месечните авансови вноски се определят по следната формула: ДП х к АВ МЕСЕЧНА = –––– х ДС , където: АВ МЕСЕЧНА е месечната авансова вноска; ДП е декларираната данъчна печалба за годината преди предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март) или декларираната данъчна печалба за предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 април до 31 декември); к е коефициентът, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година, утвърден със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година; ДС е данъчната ставка на корпоративния данък. Определяне на тримесечните авансови вноски Чл.
  5. Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула: АВ ТРИМЕСЕЧНА =ДП х ДС - АВ ВНЕСЕНИ , където: АВ ТРИМЕСЕЧНА е тримесечната авансова вноска; ДП е данъчната печалба от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска; ДС е данъчната ставка на корпоративния данък; АВ ВНЕСЕНИ са внесените авансови вноски от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска. Декларация за намаляване на авансови вноски Чл. 88.
(1)Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък.
(2)Намалението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията. Лихви при намаляване на авансовите вноски над допустимото Чл. 89.
(1)Когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски по реда на чл. 88 и дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 10 на сто дължимите авансови вноски за съответната година, се дължи лихва.
(2)Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя като разлика между дължимия годишен корпоративен данък и дължимите авансови вноски за годината. Когато сумата от авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или 87, е по-малка от дължимия годишен корпоративен данък, при определяне на разликата по изречение първо вместо годишния корпоративен данък се вземат тези авансови вноски.
(3)За изчисляване на лихвата по ал. 1 сумата по ал. 2 се разпределя за съответните месеци/тримесечия, през които е декларирана намалена авансова вноска съгласно чл. 88. Частта от сумата по ал. 2, разпределена за съответния месец/тримесечие, се определя по следната формула: Г А = (Б - В) х ––– , където: Д - Е А е частта от сумата, върху която се дължи лихва, разпределена за съответния месец/тримесечие, през който е декларирана намалена авансова вноска, съгласно чл. 88; Б е авансовата вноска, определена по реда чл. 86 или 87 за съответния месец/тримесечие; В е дължимата авансова вноска за съответния месец/тримесечие; Г е общата сума, върху която се дължи лихва за просрочие, определена по реда на ал. 2; Д е общата сума на авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или 87; Е е общата сума на авансовите вноски, дължими за годината.
(4)Дължима авансова вноска по смисъла на този член е:
  1. авансовата вноска, определена по реда на чл. 86 или 87 - за авансовите вноски преди подаване на декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88;
  2. намалената авансова вноска, определена с декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88 - за авансовите вноски след подаване на декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88.
(5)Лихвата по ал. 1 за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на следващата година. Внасяне на авансовите вноски Чл. 90.
(1)Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят.
(2)Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска. Преотстъпване на авансови вноски Чл. 91. На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. Глава петнадесета ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК Деклариране на корпоративен данък Чл. 92.
(1)Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
(2)Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
(3)С годишната данъчна декларация се подава годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Когато независимият финансов одит не е завършил до 31 март на следващата година, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от 30 юни на следващата година, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.
(4)Когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава по реда на ал. 2 в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация, като декларира и причините за разликите.
(5)Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишния си финансов отчет до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. Внасяне на данъка Чл. 93. Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Надвнесен данък Чл. 94.
(1)Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен.
(2)Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви. Глава шестнадесета ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ Приходи и разходи, определени от регулаторен орган Чл.
  1. Когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт. Приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи Чл.
  2. Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви. Последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати директно в собствения капитал Чл. 97.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.
(2)При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.
(3)При отписване на финансовите активи и пасиви натрупаните печалби и загуби от последващи оценки, свързани с тях, признати в предходни години в собствения им капитал и участвали при определяне на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели. Глава седемнадесета СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ НА КООПЕРАЦИИТЕ Производствени и потребителски дивиденти Чл. 98.
(1)Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й.
(2)Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им. Данъчно третиране на производствените и потребителските дивиденти Чл. 99.
(1)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат.
(2)Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.
(3)Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели. Глава осемнадесета ДИВИДЕНТИ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ Раздел I Определения Дружество от друга държава членка Чл.
  1. Дружество от друга държава членка е всяко дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  2. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 1;
  3. дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейската общност, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност;
  4. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък. Местно дружество майка Чл.
  5. Местно дружество майка е всяко местно търговско или неперсонифицирано дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  6. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък;
  7. дружеството притежава, включително чрез място на стопанска дейност в друга държава - членка на Европейската общност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на дружество от държава членка. Дружество майка от държава членка Чл.
  8. Дружество майка от държава членка е всяко дружество от друга държава - членка на Европейската общност, което притежава, включително чрез място на стопанска дейност в страната или в друга държава - членка на Европейската общност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на местно дъщерно дружество. Местно дъщерно дружество Чл.
  9. Местно дъщерно дружество е всяко местно търговско или неперсонифицирано дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  10. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък;
  11. най-малко 15 на сто от капитала на дружеството се притежава непрекъснато за период от поне две години от дружество майка от държава членка. Дъщерно дружество от държава членка Чл.
  12. Дъщерно дружество от държава членка е всяко дружество от друга държава - членка на Европейската общност, най-малко 15 на сто от капитала на което се притежава непрекъснато за период от поне две години от местно дружество майка. Раздел II Данъчно третиране при разпределение на дивиденти Дивиденти, разпределени от дъщерно дружество от държава членка Чл. 105.
(1)Начислените счетоводни приходи в местно дружество майка в резултат на разпределение на дивиденти от негово дъщерно дружество от държава членка не се признават за данъчни цели.
(2)Начислените счетоводни приходи в място на стопанска дейност в страната в резултат на разпределение на дивиденти от чуждестранни лица не се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно следните условия:
  1. мястото на стопанска дейност е на дружество от друга държава членка;
  2. дружеството по т. 1 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на чуждестранното лице, разпределящо дивидентите;
  3. чуждестранното лице, разпределящо дивидентите, е дружество от друга държава членка. Неизпълнение на условието за освобождаване от облагане Чл. 106.
(1)Когато са начислени приходи от дивиденти в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружество от държава членка, данъчно задълженото лице има право да не ги признава за данъчни цели.
(2)В случай че дружеството престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала, преди да са изтекли двете години, непризнатите приходи от дивиденти по ал. 1 се смятат за признати за данъчни цели за годината на счетоводното им отчитане. Данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината на счетоводното отчитане на дивидентите се коригират така, все едно приходите от дивиденти са били признати за данъчни цели. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред. Непризнати разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти Чл. 107. При условията на чл. 105 и 106 не се признават за данъчни цели 95 на сто от начислените приходи от дивиденти, когато са признати за данъчни цели разходи за управление на инвестицията в дъщерното дружество от държава членка. Дивиденти, разпределени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка Чл. 108.
(1)Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка.
(2)Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местни юридически лица в полза на място на стопанска дейност в друга държава членка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
  1. печалбите на мястото на стопанска дейност се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и мястото на стопанска дейност няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък;
  2. мястото на стопанска дейност е на друго местно лице или на дружество от друга държава членка;
  3. местното лице/дружеството по т. 2 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на местното лице, разпределящо дивидентите;
  4. местните лица по т. 2 и 3 са търговски или неперсонифицирани дружества и печалбите им се облагат с корпоративен данък. Обезпечение Чл. 109.
(1)Когато са приложени разпоредбите на чл. 108 и към датата на вземане на решение за разпределяне на дивидент не е изтекъл двугодишният срок за притежаване на най-малко 15 на сто от капитала, не се удържа данък при източника по реда на част трета, но се предоставя обезпечение пред органа по приходите.
(2)Обезпечението трябва да покрива пълния размер на дължимия данък при източника.
(3)Обезпечението може да бъде учредено само с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпечението се приема в български левове и не се дължи лихва за него.
(4)Обезпечението се освобождава при изпълнение на условието по ал.
  1. Кооперации Чл.
  2. Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и по отношение на кооперациите, кооперативните съюзи и техните предприятия. Отклонение от данъчно облагане Чл.
  3. Разпоредбите на тази глава не се прилагат във всички случаи на отклонение от или избягване на данъчно облагане, включително в случаите на скрито разпределение на печалба. Глава деветнадесета ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДРУЖЕСТВА И КООПЕРАЦИИ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ Раздел I Общи положения Обхват Чл.
  4. Разпоредбите на тази глава се прилагат при преобразуване на дружества и кооперации и при прехвърляне на предприятие. Дата на преобразуване Чл.
  5. Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество Чл.
  6. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването. Данъчно облагане за последния данъчен период Чл. 115.
(1)Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.
(2)За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(3)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(4)Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III. Данъчно третиране на преобразуване чрез промяна на правната форма Чл. 116.
(1)Членове 115 и 117 не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.
(2)За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество. Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период Чл. 117.
(1)Новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването.
(2)Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски. Авансови вноски от приемащи или новоучредени дружества Чл. 118.
(1)След преобразуването приемащите или новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.
(2)При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващото се дружество. Пренасяне на данъчна загуба при преобразуване и прехвърляне на предприятие Чл. 119.
(1)При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.
(2)При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.
(3)Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон. Регулиране на слабата капитализация Чл. 120.
(1)При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.
(2)При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.
(3)Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон. Разходи за извършване на преобразуването Чл. 121.
(1)Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.
(2)Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон. Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели Чл. 122.
(1)При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия, извършени от новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени от преобразуващите се дружества.
(2)В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества.
(3)Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества. Кооперативни организации и държавни предприятия Чл.
  1. Разпоредбите на тази глава по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на:
  2. преустройство на кооперативни организации;
  3. прекратяване, закриване или образуване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство. Отговорност при преобразуване и преустройство Чл. 124.
(1)При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
(2)При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
(3)Получените права се оценяват по пазарни цени. Раздел II Специфичен режим на облагане при преобразуване Обхват Чл. 125.
(1)Този раздел се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 - 131, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейската общност.
(2)Този раздел се прилага съответно и в случаите на преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейската общност, когато са налице условията, посочени в него. Вливане Чл. 126.
(1)Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
  2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.
(2)Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Сливане Чл.
  1. Сливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  2. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
  3. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество. Разделяне Чл.
  4. Разделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  5. всички активи и пасиви на едно преобразуващо се дружество преминават към две или повече съществуващи или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация;
  6. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от всяко едно от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от акционерите или съдружниците акции или дялове в преобразуващото се дружество. Отделяне Чл.
  7. Отделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  8. една или повече от обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество не се прекратява и запазва поне една обособена дейност;
  9. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество. Прехвърляне на обособена дейност Чл.
  10. Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява. Замяна на акции или дялове Чл.
  11. Замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
  12. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
  13. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество. Допълнителни парични плащания и неиздаване на акции или дялове Чл. 132.
(1)В случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове за постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да се направят парични плащания на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобити дружества в размер до 10 на сто от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването.
(2)В случаите на вливане, сливане и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон. Издаване на акции или дялове Чл.
  1. По смисъла на тази глава издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество. Обособена дейност Чл.
  2. Обособена дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност. Преобразуващи се дружества Чл.
  3. Преобразуващи се дружества по смисъла на този раздел са:
  4. местно преобразуващо се дружество;
  5. преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейската общност;
  6. място на стопанска дейност в страната на преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейската общност. Получаващи дружества Чл.
  7. Получаващи дружества по смисъла на този раздел са:
  8. местно новоучредено или приемащо дружество;
  9. новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейската общност;
  10. място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейската общност. Дружество от друга държава - членка на Европейската общност Чл.
  11. Дружество от друга държава - членка на Европейската общност, по смисъла на този раздел е дружество, което отговаря едновременно на следните условия:
  12. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3;
  13. дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейската общност, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност;
  14. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък. Правоприемство Чл.
  15. За целите на този раздел при преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества. Активи и пасиви - предмет на преобразуване Чл.
  16. Активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:
  17. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  18. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  19. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон. Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1 Чл. 140.
(1)Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 1 в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.
(2)Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.
(3)Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика по ал. 2.
(4)Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото се дружество не прилага чл. 45.
(5)Придобитите данъчни амортизируеми активи по чл. 139, т. 1 се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването.
(6)При преобразуването за всеки актив или пасив по чл. 139, т. 1, извън посочените в ал. 5, се изготвя справка по реда на чл. 141. Справки за активи и пасиви по чл. 139, т. 1 Чл. 141.
(1)Справката по чл. 140, ал. 6, изготвена от преобразуващите се дружества, съдържа следната информация за всеки актив и пасив към датата на преобразуването: 1. вид и наименование; 2. счетоводна стойност; 3. данъчна временна разлика.
(2)Копие от изготвената справка по ал. 1 се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.
(3)В случаите по чл. 140, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващите дружества и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа за всеки актив и пасив следната информация:
  1. вид и наименование;
  2. счетоводна стойност;
  3. данъчна временна разлика преди преобразуването;
  4. данъчна временна разлика след преобразуването, определена по реда на чл. 140, ал. 3.
(4)Когато след подаване на справката по ал. 3 в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.
(5)В справките по ал. 1 и 3 се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му. Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2 Чл. 142.
(1)Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, не се признават за данъчни цели.
(2)Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.
(3)За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, извън случаите по ал. 1, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(4)В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3 Чл. 143.
(1)Активите и пасивите по чл. 139, т. 3 се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.
(2)Данъчните амортизируеми активи по чл. 139, т. 3 се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона. Пренасяне на данъчни загуби Чл. 144.
(1)При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.
(2)Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейската общност, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната. Данъчни загуби на място на стопанска дейност Чл. 145.
(1)Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, не се приспадат.
(2)При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с пренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, които не са били приспаднати от печалбите на мястото на стопанска дейност. Регулиране на слабата капитализация Чл. 146.
(1)При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация.
(2)Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейската oбщност, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната. Авансови вноски от получаващи дружества Чл. 147.
(1)След преобразуване по този раздел получаващите дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.
(2)В случаите по чл. 144, ал. 2 получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващите се дружества. Отписване на дял Чл. 148.
(1)Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби във връзка с отписването на дела в капитала не се признават за данъчни цели.
(2)Доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък, удържан при източника по реда на част трета. Данъчно третиране на акционери или съдружници в преобразуващи се и придобити дружества Чл. 149.
(1)Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.
(2)Данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.
(3)Данъчните временни разлики по ал. 1 и 2 се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.
(4)Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.
(5)Данъкът при източника по ал. 4 се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.
(6)Чуждестранните юридически лица по ал. 4 и 5 подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация по образец, с която удостоверяват, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата подават декларацията по изречение първо ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.
(7)При неподаване на декларацията по ал. 6 в срок, освен следващото се административно наказание, за целите на този закон се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове. Облагане на преобразуващо се дружество при прехвърляне на обособена дейност Чл. 150.
(1)Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.
(2)Данъчната временна разлика по ал. 1 се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.
(3)Когато акциите или дяловете по ал. 1 са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика по ал. 1 не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години. Отклонение от данъчно облагане Чл.
  1. Разпоредбите на този раздел не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи. Раздел III Преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение Обхват Чл.
  2. По смисъла на тази глава преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение е операция, при която:
  3. дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от страната в друга държава - членка на Европейската общност, съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на дружеството трябва да са ефективно свързани с мястото на стопанска дейност в страната и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат, или
  4. дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от друга държава - членка на Европейската общност, в страната съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на мястото на стопанска дейност трябва да са ефективно свързани с дружеството в страната, което възниква в резултат на тази операция, и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат. Правоприемство Чл. 153.
(1)За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:
  1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;
  2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
  3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;
  4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.
(2)За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:
  1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;
  2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;
  3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;
  4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред. Приложими разпоредби при преместване на седалището Чл.
  5. Разпоредбите на раздел II от тази глава по отношение на активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение. Глава двадесета СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ПРИ ТРАНСФЕРИ МЕЖДУ МЯСТО НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНАТА И ДРУГА ЧАСТ НА СЪЩОТО ПРЕДПРИЯТИЕ, РАЗПОЛОЖЕНА ИЗВЪН СТРАНАТА Приходи при трансфер към друга част на предприятието Чл. 155.
(1)Счетоводните приходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер от място на стопанска дейност в страната към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели, когато:
  1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на това място на стопанска дейност, насочени към трети лица, или
  2. обичайната дейност на това място на стопанска дейност се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.
(2)Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, произтичащи от предоставени парични средства от мястото на стопанска дейност на друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност.
(3)Не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, свързани с трансфер от място на стопанска дейност към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, когато в резултат на трансфера при това място на стопанска дейност не възникват счетоводни приходи, които са признати за данъчни цели. Когато в резултат на трансфер към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, мястото на стопанска дейност начисли счетоводни приходи в размер на действително понесените разходи (по себестойност), счетоводно начислените разходи, свързани с този трансфер, се признават за данъчни цели. Разходи при трансфер от друга част на предприятието Чл. 156.
(1)Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност във връзка със стоки, услуги и права, които са резултат на трансфер от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната, когато разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на мястото на стопанска дейност, свързана с реализация в променен или непроменен вид на трансферираните стоки, услуги или права.
(2)Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфер на стоки и услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, към място на стопанска дейност в страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност, когато:
  1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на тази част на предприятието, насочени към трети лица, или
  2. обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.
(3)Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1 и 2, се признават за данъчни цели в място на стопанска дейност в страната. Изречение първо се прилага и по отношение на получените административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на мястото на стопанска дейност.
(4)Счетоводните разходи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност) и възникнали при трансфер на права, свързани с ноу-хау, патенти и други обекти на интелектуална или индустриална собственост, от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, извън случаите по ал. 1, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност в страната. Когато тези обекти са произведени или придобити от трансфериращата ги обособена част от предприятието, която е специализирана в създаването или придобиването им, счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност, се признават за данъчни цели.
(5)Когато прехвърлените права по ал. 4 отговарят на критериите за данъчен дълготраен нематериален актив, разходите за придобиването им по ал. 4 не се признават за данъчни цели и сумите се завеждат в данъчния амортизационен план. Данъчната им амортизируема стойност се определя по общия ред на закона.
(6)Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от получени парични средства в мястото на стопанска дейност от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, с изключение на:
  1. финансовите институции, за които набирането на парични средства и предоставянето на кредити е основна дейност, или
  2. случаите, когато паричните средства са предоставени от трето лице като лихвоносен заем за целите на мястото на стопанска дейност и се използват изключително в дейността на мястото на стопанска дейност; в този случай счетоводно начислените разходи в размер на дължимите лихвени плащания към третото лице се признават за данъчни цели и при спазване на другите разпоредби на този закон. Третиране на активите при трансфер от или към друга част на предприятието Чл. 157.
(1)Активите, предоставени на мястото на стопанската дейност в страната от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, които са свързани с дейността на мястото на стопанската дейност, извън случаите по чл. 156, ал. 1, се оценяват за данъчни цели по действително понесените разходи (себестойност) от трансфериращата ги част на предприятието. Данъчните амортизируеми активи по изречение първо, които се използват в дейността на мястото на стопанска дейност за период не по-малък от две години, се завеждат в данъчния амортизационен план на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона.
(2)Когато данъчните амортизируеми активи по ал. 1 се предоставят за временно ползване за срок до две години, на мястото на стопанска дейност в страната за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи в размер на начислените от трансфериращата част на предприятието амортизации за тези активи. Начислените разходи не могат да превишават годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако бяха използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми.
(3)За данъчни цели към момента на трансфера на активи, произведени или придобити от мястото на стопанска дейност в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, трансферираните активи се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.
(4)В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на мястото на стопанската дейност се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива и счетоводната му стойност към датата на трансфера. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.
(5)Алинеи 3 и 4 не се прилагат, когато в резултат на трансфера на активите възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби). В тези случаи се прилага общият ред на закона. Глава двадесет и първа ДАНЪЧНО РЕГУЛИРАНЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ С ЛИКВИДАЦИЯ ИЛИ С ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ Раздел I Общи положения Общи положения Чл. 158. При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава, като включително подава следващите се финансови отчети, които се изготвят и представят съгласно счетоводното законодателство. Раздел II Корпоративен данък при прекратяване Определяне на данъка при прекратяване Чл. 159.
(1)Към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък.
(2)Корпоративният данък по ал. 1 се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.
(3)При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Внасяне на данъка при прекратяване Чл. 160.
(1)Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
(2)Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.
(3)Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават финансовият отчет, съставен към датата на прекратяването, и финансовият отчет, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице. Раздел III Корпоративен данък за последния данъчен период Последен данъчен период Чл. 161.
(1)Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му.
(2)Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.
(3)Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й.
(4)Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.
(5)За данъчни цели произведените или придобитите от мястото на стопанска дейност в страната активи към датата на прекратяване се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на мястото на стопанска дейност счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите по изречение първо и счетоводната им стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. Деклариране на данъка за последния данъчен период Чл. 162.
(1)Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.
(2)Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването.
(3)Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава на датата на прекратяване на дейността.
(4)Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълнявало длъжността синдик, подава тази декларация в сроковете по ал. 1, 2 и 3.
(5)Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в една и съща година, с данъчната декларация по ал. 1 и 2 се подават финансовият отчет, съставен към датата на прекратяването, и финансовият отчет, съставен към датата на подаване на искането за заличаване, съответно датата на заличаването. Внасяне на данъка за последния данъчен период Чл. 163.
(1)Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се внася до датата на подаване на искането за заличаване на данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен.
(2)В случаите по чл. 161, ал. 2 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на заличаването.
(3)В случаите по чл. 161, ал. 3 дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване на дейността. Данъкът е окончателен.
(4)Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в сроковете по ал. 1, 2 и 3. Данъчно третиране при продължаване на дейност след датата на подаване на искане за заличаване от данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация Чл. 164.
(1)Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.
(2)Последният период за данъчни цели в случаите по ал. 1 обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година.
(3)Данъчно задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реал

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.