Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Наредба № 20 от 23 юни 2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирург

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 53, от дата 13.7.2010 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.23 Наредба № 20 от 23 юни 2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия НАРЕДБА № 20 от 23 юни 2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия Член единствен.

(1)С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“ съгласно приложението.
(2)Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваните дейности по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия от установеното с тази наредба. Заключителни разпоредби §
  1. Указания по прилагане на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването. §
  2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения. §
  3. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Министър: А.-М. Борисова Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ОБЩИ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТИ ПО ХИРУРГИЯ, НЕВРОХИРУРГИЯ, ГРЪДНА ХИРУРГИЯ, КАРДИОХИРУРГИЯ, СЪДОВА ХИРУРГИЯ, ДЕТСКА ХИРУРГИЯ, ПЛАСТИЧНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА И ЕСТЕТИЧНА ХИРУРГИЯ И ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ“ Раздел първи Общи изисквания за медицинските специалности по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия І. Въведение
  4. Медицинските стандарти по специалности с хирургична насоченост имат за цел да формулират изисквания за качество на хирургичната помощ, оказвана на пациентите в хирургичен кабинет, хирургично отделение или хирургична клиника, независимо от обема на извършваната в тях оперативна дейност.
  5. Обект на настоящия стандарт са специалностите: хирургия, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия.
  6. Не са обект на този стандарт останалите специалности, в рамките на които се извършват хирургични дейности, с изключение на изискването по II „Нива на компетентност“, т. 3.1.
  8. Специалностите по т. 2 имат комплексен характер. При тях по консервативен и/или оперативен път се лекуват хирургични заболявания на човешкия организъм.
  9. Хирургично лечение и диагностика се извършва в следните лечебни заведения: 5.
  10. Извънболнична хирургична помощ 5.1.
  11. първична – в кабинет за индивидуална или групова практика; 5.1.
  12. специализирана – в кабинет за индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ, медицински, дентален, медико-дентален и диагностично-консултативен център. 5.
  13. Болнична хирургична помощ: 5.2.
  14. многопрофилни болници за активно лечение; 5.2.
  15. специализирани болници за активно лечение.
  16. Извънболничната хирургична помощ се осъществява в обем, съответстващ на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
  17. Болнична хирургична помощ се осъществява в хирургична клиника/отделение с обособени операционни зали (зона, блок). Видът на структурата се определя от: 7.
  18. обема на извършваната хирургична дейност по специалността; 7.
  19. броя и квалификацията на лекарите с придобита хирургична специалност; 7.
  20. обема и вида на осъществяваните медицински дейности от лечебното заведение; 7.
  21. наличната медицинска апаратура и техническо оборудване; 7.
  22. наличие на условия за формиране на интердисциплинарни екипи.
  23. Основен метод на лечение е оперативният. Операцията е лечебна процедура, свързана с нарушаване целостта на кожата или покривните лигавици и прилежащите тъкани и органи, и представлява: 8.
  24. Обработка на оперативна рана 8.
  25. Отстраняване на: 8.2.
  26. течни колекции; 8.2.
  27. туморни формации; 8.2.
  28. части или цялостно отстраняване на орган или крайник при формации, възпалителни и други заболявания; 8.2.
  29. дефекти (вродени или придобити) или коригиране на дефекти; 8.2.
  30. възстановяване (вкл. пластично) целостта на увредени тъкани, структури и органи, на съдове и други каналикулярни структури.
  31. Според своя обем и сложност операциите са малки, средни, големи (сложни) и много големи (много сложни).
  32. Според срока, налагащ необходимостта от хирургична намеса в зависимост от състоянието на пациента, операциите са планови или спешни.
  33. Хирург специалист е лекар, придобил специалност с преобладаваща хирургична насоченост, съгласно нормативната уредба на Република България.
  34. Хирургът специалист има право да извършва самостоятелно хирургични намеси във всички области на човешкото тяло в обем, съответстващ на придобитата от него специалност и професионална квалификация.
  35. Предмет на дейност, обхват и научна база на специалностите по т. 2: 13.
  36. Хирургията включва хирургично лечение на заболяванията на покривните тъкани, на органите в коремната кухина, на ендокринните органи, на ретроперитонеалното пространство, а в условия на спешност – и хирургичното лечение на заболявания на периферните нерви, на кръвоносните съдове, на покривните тъкани и органите в черепната кухина и лицето, гръдната кухина и крайниците, включително и у деца. Хирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на болести на човешкото тяло, чието лечение трябва или може да се проведе по хирургичен начин. Научната основа на практическата дейност по хирургия включва знания за болестите на главата, шията, гръдния кош, коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, горните и долните крайници. Хирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, лабораторна и образна диагностика, предоперативно оценяване и интензивни следоперативни грижи, по хирургична онкология, травматология и други. Наред с това в хирургията се изучават основните принципи на асептиката и антисептиката, основната техника на операциите, лечението на хирургичните заболявания, както и на имунологията, трансплантологията, генетиката по хирургични проблеми. 13.
  37. Неврохирургията включва хирургично лечение на заболяванията на главния и гръбначния мозък и на периферните нерви. Неврохирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на централната и периферната нервна система. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на черепа, главния и малкия мозък, гръбначния стълб и гръбначния мозък, нервните плексуси и периферните нерви. Неврохирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и неврология. 13.
  38. Лицево-челюстната хирургия (ЛЧХ) включва хирургично лечение на заболяванията на лицето, горната и долната челюст, както и детайли от оперативни намеси върху лицеви сетивни органи. ЛЧХ обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на лицето, горната и долната челюст, устната кухина, както и детайли от оперативни намеси върху лицеви сетивни органи. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на лицето и прилежащите му сетивни органи, устната кухина и челюстите. ЛЧХ изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, клинична патология, образна диагностика, предоперативно оценяване, постоперативни и интензивни грижи, травма, онкология, дентална медицина. 13.
  39. Гръдната хирургия включва хирургично лечение на заболяванията на гръдния кош, дихателната система и медиастинума. Гръдната хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош, белите дробове и медиастиналните органи. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология. 13.
  40. Кардиохирургията включва хирургично лечение на заболяванията на сърцето и неговите магистрални съдове. Кардиохирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на сърцето и неговия клапен апарат, на магистралните му съдове, на коронарните съдове. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на сърдечния мускул, сърдечните клапи, коронарните съдове, гръдната аорта и другите магистрални съдове на сърцето. Кардиохирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма и трансплантология. 13.
  41. Съдовата хирургия включва хирургично лечение на заболяванията на кръвоносната и лимфната система. Съдовата хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на кръвоносната и лимфната система. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на аортата, каротидните, мезентериалните и бъбречните артерии, артериалните съдове на горните и долните крайници, на периферните артерии и вени, на кухите вени и порталната вена, на лимфните съдове и басейни. Съдовата хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология. 13.
  42. Детската хирургия включва хирургично лечение на заболявания у деца до 18-годишна възраст. Детската хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на детето от раждането до 18-годишна възраст включително. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на шията, гръдния кош и органите в него, коремната стена и ретроперитонеума, коремната кухина и органите в нея. Болестите на централната и периферната нервна система, на сърцето и неговите магистрални съдове се лекуват в профилирани хирургични звена за детската възраст. Детската хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи в детската възраст, травма, онкология и трансплантология. 13.
  43. Пластично-възстановителната и естетична хирургия включва реконструкцията и пластиката на вродени и придобити дефекти на повърхностните обвивки на тялото, на дефекти на кожата и формите на тялото, както и на изгаряния, измръзвания и техните последици. Пластично-възстановителната и естетична хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести и дефекти на покривните тъкани на тялото. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на кожата и подкожните тъкани по цялото тяло, на вродени и придобити дефекти на кожата и формите на лицето, тялото и крайниците, както и изгарянията, измръзванията и техните последици. Тази хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология.
  44. Други области на хирургична дейност: 14.
  45. Спешна хирургия – включва оперативно лечение на хирургично болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им. 14.
  46. Хирургична онкология – включва оперативното лечение на солидните тумори. 14.
  47. Лапароскопска хирургия, торакоскопска хирургия – включва методи, при които се ползват оптически уреди, специфична апаратура и инструменти за работа в коремната, респективно в гръдната, кухина без необходимост от извършване на широк разрез (лапаротомия, торакотомия). 14.
  48. Еднодневна хирургия (one-day surgery, daily surgery) – означава приложение на хирургични (оперативни) методи в планов порядък в рамките на един ден. 14.
  49. Амбулаторна хирургия – включва използването на хирургични методи в спешен или планов порядък за извършване на малки хирургични манипулации или операции, за които не се изисква еднодневен или болничен престой. II. Нива на компетентност
  50. Хирургичното лечение и диагностика се извършват в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.
  51. Лечебните заведения за болнична помощ се класифицират на три нива в зависимост от нивото на компетентност, чиито критерии покриват.
  52. Изисквания за осъществяване на специалността „Хирургия“ от I ниво на компетентност в болница за активно лечение: 3.
  53. Дейността по специалността „Хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура, отговаряща на следните изисквания: 3.1.
  54. В структурата се извършват операции с малък и среден обем и сложност (без онкология), които не предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури. Големи операции се допускат само при спешност. 3.1.
  55. В структурата работят най-малко четирима лекари, от които трима с придобита медицинска специалност по хирургия. 3.1.
  56. Извършват се най-малко 1000 операции за всички хирургични структури на болницата. 3.1.
  57. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво I. Допустимо е дейностите по микробиология и патоанатомия да се извършват по договор с друго лечебно заведение. 3.1.
  58. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – операционни маси – 2 бр.; – операционни лампи – 2 бр.; – стерилизатор – 1 бр.; – рентгенов апарат, разположен на територията на болницата.
  59. Изисквания за осъществяване на специалностите „Хирургия“, „Съдова хирургия“, „Детска хирургия“ и „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ от II ниво на компетентност в болница за активно лечение: 4.
  60. Дейността по специалността „Хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 4.1.
  61. В структурата се извършва лечение на заболявания с доброкачествен и злокачествен характер на гастроинтестиналната система, чернодробно-жлъчната система, далака, ретроперитонеалното пространство, щитовидната, надбъбречните жлези и млечните жлези, ануса и перианалното пространство и други, изискващи отстраняване на част или цял орган; намеса върху един или повече органи на един етап; едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини; остър хирургически корем; заболявания, изискващи високоспециализирани оперативни процедури. 4.1.
  62. В структурата работят най-малко седем лекари, от които четирима с придобита медицинска специалност по хирургия; от тях двама, притежаващи сертификат по ехография, и двама – по ендоскопия. 4.1.
  63. Извършват се най-малко 1200 операции годишно. 4.1.
  64. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична лаборатория. 4.1.
  65. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до структура по патоанатомия, намираща се на територията на населеното място. 4.1.
  66. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – операционни маси – 4 бр.; – операционни лампи – 4 бр.; – ехограф с 3D и доплер, разположен на територията на болницата; – апаратура за горна и долна ендоскопия, разположена на територията на болницата; – рентгенов апарат за скопия и графия, разположен на територията на болницата; – компютърен аксиален томограф (КАТ) или магнитно-резонансен томограф (МРТ) – на територията на населеното място. 4.
  67. Дейността по специалността „Съдова хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 4.2.
  68. В структурата се извършват планови операции с малък и среден обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем. 4.2.
  69. В структурата работят най-малко трима лекари, от които двама с придобита медицинска специалност по съдова хирургия. 4.2.
  70. Извършват се най-малко 200 операции годишно. 4.2.
  71. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична лаборатория. 4.2.
  72. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – еходоплер – 1 бр.; – ангиограф – 1 бр.; – рентгенов апарат за скопия и графия; – КАТ или МРТ, разположени на територията на населеното място. 4.
  73. Дейността по специалността „Детска хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 4.3.
  74. В структурата се извършват планови операции с малък и среден обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем. 4.3.
  75. В структурата работят най-малко двама лекари, от които един с придобита медицинска специалност по детска хирургия (възможно е единият да е със специалност обща хирургия); от тях – един, притежаващ сертификат за лапароскопия, и един – за торакоскопия. 4.3.
  76. Извършват се най-малко 100 операции годишно. 4.3.
  77. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична лаборатория. 4.3.
  78. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – ехограф – 1бр.; – рентгенов апарат за скопия и графия; – КАТ или МРТ, разположени на територията на населеното място. 4.
  79. Дейността по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 4.4.
  80. В структурата се извършва лечение на изгаряния, измръзвания, мекотъканни кожни дефекти от различно естество, последствия от изгаряния и травми, вродени и придобити кожни дефекти, естетични процедури по повърхността на тялото, реконструктивни операции. 4.4.
  81. В структурата работят най-малко двама лекари с придобита медицинска специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия. 4.4.
  82. Обслужва най-малко по 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла по стандарта на специалността, включващи операции със среден и малък обем на работа. 4.4.
  83. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична лаборатория.
  84. Изисквания за осъществяване на специалностите „Хирургия“, „Съдова хирургия“, „Детска хирургия“ и „Пластично възстановителна хирургия“ от III ниво на компетентност в болница за активно лечение: 5.
  85. Дейността по специалността „Хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.1.
  86. В структурата се извършва оперативно лечение с малък, среден, голям и много голям обем и сложност на всички заболявания на гастроинтестиналната система, чернодробно-жлъчната система, далака, ретроперитонеалното пространство, щитовидната, надбъбречните жлези и млечните жлези, ануса и перианалното пространство и други, изискващи отстраняване на част или цял орган; поставяне на импланти; намеса върху един или повече органи на един етап; едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини; остър хирургически корем; заболявания, изискващи високоспециализирани оперативни процедури. 5.1.
  87. В структурата работят най-малко четиринадесет лекари, от които седем с придобита медицинска специалност по хирургия; от тях четирима, притежаващи сертификат за ехография, както и петима, притежаващи сертификат за горна и долна ендоскопия (диагностичните дейности могат да се изпълняват и от лекари гастроентеролози, работещи на територията на болницата). 5.1.
  88. Извършват се най-малко 1000 операции годишно, от които поне 50% с голям и много голям обем и сложност. 5.1.
  89. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична лаборатория. Необходимо е болницата също така да има патоморфологична и вирусологична лаборатория. 5.1.
  90. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до структура по патоанатомия, намираща се на територията на населеното място. 5.1.
  91. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – операционни маси – 5 бр.; – операционни лампи – 5 бр.; – апаратура за лапароскопска хирургия; – ултразвуков нож; – аргон-плазмен коагулатор; – ехограф 3D и доплер, разположени на територията на болницата; – апаратура за пълен обем горна и долна ендоскопия, разположена на територията на болницата; – рентгенов апарат за скопия и графия, разположен на територията на болницата; – КАТ или МРТ. 5.
  92. Дейността по специалността „Съдова хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.2.
  93. В структурата се извършват всички видове оперативни интервенции върху съдове, включително с голям и много голям обем и сложност. 5.2.
  94. В структурата работят най-малко петима лекари, от които двама с придобита медицинска специалност по съдова хирургия. 5.2.
  95. Извършват се най-малко 500 операции годишно, от които поне 50% с голям и много голям обем и сложност. 5.2.
  96. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво III и микробиологична лаборатория. 5.2.
  97. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – еходоплер – 1 бр.; – ангиограф – 1 бр.; – рентгенов апарат за скопия и графия; – КАТ или МРТ, разположени на територията на болницата. 5.
  98. Дейността по специалността „Детска хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.3.
  99. В структурата се извършват планови операции с голям и много голям обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем. 5.3.
  100. В структурата работят най-малко десет лекари, от които пет с придобита медицинска специалност по съдова хирургия; от тях трябва да има специалисти, притежаващи сертификат за лапароскопия, торакоскопия, бронхоскопия и горна ендоскопия. 5.3.
  101. Извършват се най-малко 350 операции годишно, от които поне 30% с голям и много голям обем и сложност. 5.3.
  102. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво III, микробиологична лаборатория, разположена на територията на болницата, патоморфологична лаборатория и вирусологична лаборатория. 5.3.
  103. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до структура по патоанатомия, намираща се на територията на населеното място. 5.3.
  104. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: – ехограф – 1 бр.; – рентгенов апарат за скопия и графия; – КАТ или МРТ, разположени на територията на болницата. 5.
  105. Дейността по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.4.
  106. В структурата се извършват лечение на изгаряния, измръзвания, мекотъканни кожни дефекти от различно естество, последствия от изгаряния и травми, вродени и придобити кожни дефекти, естетични процедури по повърхността на тялото, реконструктивни операции. 5.4.
  107. В структурата работят най-малко петима лекари, от които четирима с придобита медицинска специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия. 5.4.
  108. Извършват се най-малко 800 операции годишно по стандарта на специалността, включващи операции с голям и много голям обем и сложност. 5.4.
  109. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво III и микробиологична лаборатория, разположена на територията на населеното място. ІІI. Структури, в които се осъществява хирургична дейност. Ресурси
  110. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) 1.
  111. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ, включващ: 1.1.
  112. Кабинет за прегледи с минимална площ от 12 кв. м. 1.1.
  113. Манипулационна/превързочна с минимална площ от 9 кв.м. Използва се за извършване на първични и вторични превръзки, както и за малки амбулаторни операции и манипулации, съгласно раздел втори. Във връзка с това тя е оборудвана с хирургичен инструментариум, операционна маса, операционна лампа, стерилен превързочен материал и малък стерилизатор. 1.
  114. Спомагателни помещения: 1.2.
  115. Задължителни – чакалня и санитарен възел. Размерът на чакалнята с регистратура при самостоятелен кабинет може да се определи по формулата (А + В) ´ 2 м 2 , където А е броят пациенти, допустим за един час (средно 4 до 6 души), В – евентуалният брой пациенти, пристигнали по-рано от определения им час или непредвидено (средно 1,5 души). 1.2.
  116. Допълнителни помещения в зависимост от спецификата на дейност – стерилизационна, апаратни, складове, сервизни помещения и др. 1.3.Изисквания към устройството на помещенията: 1.3.
  117. Хигиенни изисквания: 1.3.1.
  118. минималната светла височина на помещенията на хирургичен кабинет в СИМП е 2,50 м; 1.3.1.
  119. стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и местата за санитарни пособия се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.), на височина 1,50 м от готов под; стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки; 1.3.1.
  120. подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стеризилационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да позволяват влажно почистване и дезинфекция; 1.3.1.
  121. осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено“; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения; 1.3.1.
  122. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация; 1.3.1.
  123. всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене; 1.3.1.
  124. помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. 1.3.
  125. Инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания. 1.
  126. Изисквания към извършването на някои дейности: 1.4.
  127. Допуска се сключването на договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал. 1.4.
  128. Изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта. 1.4.
  129. Хирургичната дейност се осъществява в съответствие със здравните изисквания съгласно действащата нормативна уредба. 1.4.
  130. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с разрешените от МЗ дезинфекционни средства и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.
  131. Хирургична клиника/отделение 2.
  132. Структурата и организацията на работата се определят от Правилника за устройството и вътрешния ред на клиниката/отделението. 2.
  133. Хирургичната клиника/отделение има помещения, които отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания. Те биват: 2.2.
  134. Основни помещения: болнични стаи, превързочна за асептични и за септични превръзки, манипулационна, сестринска стая, лекарски кабинети, кухненски офис, столова за хранене на болните, клизмено помещение с тоалетна, санитарни помещения за персонала, помещение за дезинфекция, складове (вкл. за следоперативно отделение), съблекални, коридори. Подовата настилка, стените и мебелите трябва да са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция: 2.2.1.
  135. болничните стаи са обзаведени с болнични легла; техният оптимален брой е 2 до 3 легла в болнична стая; около 7 % от стаите трябва да са с едно легло; в детска хирургическа клиника/отделение може да се формират боксове; болничните стаи могат да имат самостоятелни санитарни възли; във всяка болнична стая има средства за дезинфекция на ръцете; 2.2.1.
  136. минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м 2 , а в стая с две и повече легла – 6,5 м 2 ; в стаи, предназначени за деца в детска хирургия, площите варират от 8 до 5 м 2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м 2 за деца до 3-годишна възраст; 2.2.1.
  137. в основните помещения (с изключение на коридори, складове, съблекалня) задължително трябва да има: – мивки с течаща студена и топла вода; – централно, локално и аварийно осветление с осветяемост минимално 80 Вт; – резервен енергоизточник; – централно или локално отопление; – бактерицидни лампи; – инсталации за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 – 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния – до 35 – 40 %); – излазни точки на инсталации за О 2 , за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 50 % от леглата в отделения/клиники за гръдна хирургия, кардиохирургия, изгаряния; за 12 % от леглата в хирургическа клиника, детска, лицево-челюстна хирургия; за 8 % от леглата в неврохирургия; 2.2.1.
  138. храненето на болните може да бъде организирано индивидуално по болничните стаи. 2.2.
  139. Допълнителни помещения: кабинети за началника на отделението/клиниката, старшата сестра и лекарския персонал, стая за почивка на персонала и др. в обособена административна част. 2.2.
  140. Хирургическата клиника/отделение за изгаряния и пластично-възстановителна и естетична хирургия трябва да имат следните допълнително обособени помещения и оборудване: а) голяма септична операционна-превързочна, състояща се от три самостоятелни помещения: – помещение с вана за хидропроцедури; – зала за превръзки, оборудвана с електрокоагулатор, анестезиологичен апарат за инхалационна анестезия с източници за кислород, въздух, аспирационна система, ел. ток; – манипулационна зала за подготовка на превързочен материал; б) флуидни легла; в) изолатор със самостоятелна превързочна за детско отделение; г) боксове за деца с майки придружителки. 2.2.
  141. Всяка хирургична структура трябва да разполага със: 2.2.4.
  142. сигнализираща инсталация в болничните стаи (светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова или комбинирана); 2.2.4.
  143. средства за комуникация между кабинетите, както и с други структури на лечебното заведение. 2.2.
  144. При осъществяване на спешна помощ предимство е наличието на система за едновременно повикване на необходимия интердисциплинарен екип. 2.2.
  145. Задължително се изолират болни със септични състояния и усложнения в септични стаи, обслужвани при спазване на строг режим на дезинфекция от обслужващия персонал, с отделна количка, инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (за предпочитане за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно събиране, транспортиране и изпиране на мръсно бельо и обезвреждане на биологични отпадъци.
  146. Операционна зала 3.
  147. Оперативните дейности се извършват в лечебните заведения на определени за целта места, наречени операционни зали. 3.1.
  148. Лечебни заведения за извънболнична помощ – амбулаторни операционни зали или превързочни. 3.1.
  149. Лечебни заведения за болнична помощ – операционни зали, обособени в операционен блок. 3.
  150. Операционните зали се разполагат на места, които позволяват безпроблемно и бързо транспортиране на болните от и към хирургичните или интензивните структури на лечебното заведение. 3.
  151. Операционните зали задължително разполагат с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност. 3.
  152. Всяка хирургическа клиника/отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и за септични операции. 3.
  153. В една операционна зала годишно трябва да се извършват средно 400 – 450 оперативни процедури. 3.
  154. Извършването на ендоскопски (лапароскопски, видеоторакоскопски) операции изисква отделна, напълно оборудвана операционна зала или приоритетно ползване на една зала, в която се разполага специфичната апаратура. 3.
  155. Операционната зона или блок включва: 3.7.
  156. Операционни зали с входове/изходи към: 3.7.1.
  157. помещения за предоперативна подготовка на болния с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация; мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация и др.); 3.7.1.
  158. помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 2 – 3 мивки с течаща студена и топла вода с кранове, задвижвани с лакет, крак или фотоклетка; шапки и маски, огледало; 3.7.1.
  159. място за възстановяване от анестезия. 3.7.
  160. Помощни помещения: съблекални за мъже и жени, стая за почивка на операционния персонал, помещение за изготвяне на оперативни протоколи и други документи, складове: за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на хирургични инструменти и съдове; помещения за стеризилация и за преносима апаратура. 3.
  161. Задължителни изисквания за оборудване в операционния блок: 3.8.
  162. Комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност. Локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 Вт. 3.8.
  163. Аварийно резервно осветление (чрез мотор-генератори или светлинен източник с акумулиращи батерии), осигуряващи 40% от осветеността при нормални условия. 3.8.
  164. Бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на болния и за подготовка на хирургичния екип, помещение за събуждане на болните, стая за миене на инструменти и съдове. 3.8.
  165. Електрически контакти тип „шуко“ – 5 до 10 бр. във всяка операционна зала. 3.8.
  166. Излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация – най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка и за възстановяване от анестезия. 3.8.
  167. Самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 Mpa). 3.9.Допълнителни изисквания за оборудване в операционния блок: 3.9.
  168. Климатични устройства с бактериални филтри. 3.9.
  169. Наличие на повече от 3 броя мивки на операционна зала в помещението за подготовка на операционния екип. 3.9.
  170. Наличието на самостоятелен отоплителен кръг. 3.9.
  171. Система за фото- и видеодокументация на извършваните операции. 3.9.
  172. Компютър за оформяне на документите за извършваните операции. 3.
  173. Допълнителни изисквания към операционните зали за извършване на операции по определени хирургически специалности: 3.10.
  174. Съдова хирургия – териториална възможност за поставяне на ангиограф. 3.10.
  175. Детска хирургия – обособени операционни зали за операции на новородени и кърмачета, оборудвани със самостоятелно затоплящо устройство и оперативен микроскоп. 3.10.
  176. Кардиохирургия – помещение и машина за прожектиране на кардио-ангиографски филми. 3.10.
  177. Пластично-възстановителна и естетична хирургия – бокс (помещение) за подготовка на биологични покрития: ало-, ксено-, амнион, както и климатична инсталация, осигуряваща оптимална температура 28 – 33 °С, влажност 60 – 80%, постъпление на стерилен въздух. 3.
  178. В операционния блок трябва да има възможност за комуникация между операционните зали и други болнични структури. 3.
  179. Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор за малки обеми. 3.
  180. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика. 3.13.
  181. Всяка операционна зала се почиства и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на основно почистване и дезинфекция. 3.13.
  182. След извършване на септична операция операционната зала се подлага на основно почистване и дезинфекция. 3.13.
  183. Апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции). 3.13.
  184. В операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки. 3.13.
  185. След всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване, измиване и подсушаване, след което се стерилизират. 3.13.
  186. Осъществява се периодичен контрол за асептиката и антисептиката и за заразоносителство на персонала. 3.
  187. Право на достъп в операционния блок по време на операция имат: пациентите за операция, членовете на хирургичния и анестезиологичния екип, консултанти, специализанти, студенти.
  188. Човешки ресурси 4.
  189. Извънболнична първична медицинска помощ: 4.1.
  190. Работи общопрактикуващ лекар (първична хирургична обработка на повърхностна рана, опресняване и шев на ръбове на рана, инцизии с дренаж на кожа и подкожна тъкан, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка, повърхностна хемостаза, имобилизация и др.). Обемът от дейности, които осъществява, са регламентирани чрез изисквания за сключване на договор по приложение на Националния рамков договор. 4.1.
  191. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват превръзки (първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка и др.) според своята компетентност и по предписание на лекаря. Опаковат, етикетират, изпращат и проследяват резултатите от изследваните биологични материали. 4.
  192. Извънболнична специализирана медицинска помощ: 4.2.
  193. Лекари с придобита специалност с хирургична насоченост осъществяват дейности съгласно сключени договори с ЛЗ за специализирана извънболнична медицинска помощ (индивидуална, групова практика, МЦ, ДКЦ, МДЦ). Извършват първична и вторична хирургична обработка на рана, натривка от рана и превръзка, имобилизация, вкл. шийна яка, инцизии и шев на меки тъкани, поставяне, промивка и смяна на раневи дренаж, малки амбулаторни хирургични процедури, диагностика и обработка на фистули, диагностични пункции, промивки на стоми, ректална тампонада, мануална репозиция при ректален пролапс, репозиция на хемороиди, инцизия и ексцизия на повърхностно разположени процеси в областта на глава и гръб и Ту образования на коремна и гръдна стена, инцизия на подкожен панарициум, профилактика на лица с повишен риск от злокачествени заболявания и др. 4.2.
  194. Високоспециализирана дейност – към т. 4.2.1 се включват вземане и подготовка на биопсичен материал от гърда, лимфен възел и инцизия на гръдна жлеза. 4.2.
  195. Извършват се операции при спазване на определени изисквания (квалификация, апаратурна обезпеченост, условия за следоперативни грижи и др.). 4.2.
  196. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксиращи превръзки и др. според своята компетентност и по предписание на лекаря. 4.
  197. Хирургична клиника/отделение в лечебни заведения за болнична помощ: 4.3.
  198. Началник на клиника/отделение: 4.3.1.
  199. Началник на клиника може да бъде лекар, съответно и по дентална медицина – хабилитирано лице, с призната хирургическа медицинска специалност по профила на клиниката след проведен конкурс. 4.3.1.
  200. Началник на отделение е лекар, лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на отделението след проведен конкурс. 4.3.1.
  201. Началникът на клиника/отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност и за икономическата ефективност в структурата. 4.3.
  202. Лекари в клиника/отделение: 4.3.2.
  203. В хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. Съотношението между хирурзи с придобита специалност и лекари без специалност (зачислени или незачислени за специализация) трябва да бъде в полза на специалистите. 4.3.2.
  204. Лекари, зачислени или не за специализация, но без придобита специалност работят под ръководството на хирург с призната специалност при извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност. 4.3.2.
  205. Предимство е придобиването на втора специалност с хирургична насоченост. 4.3.2.
  206. Броят на хирурзите, работещи в клиника (отделение), трябва да обезпечава: – обема и вида на диагностично-лечебна и консултативна дейност, която се осъществява в структурата; – обема и вида на извършваните операции; – оперативната дейност на пациенти в състояние на спешност. 4.3.2.
  207. Щатното окомплектоване в хирургичното отделение изисква броят на хирурзите да съответства на операциите, като на 150 големи и средни операции се полага назначаването на 1 хирург със статут на оператор плюс 2 хирурзи за асистиране. 4.3.2.
  208. В базите за обучение на студенти се предвижда и персонал, ангажиран с научноизследователска работа, както и за учебна работа със студенти. 4.3.2.
  209. При зачисляване на специализанти за обучение броят им не трябва да надвишава един специализант на 150 големи операции за година. 4.3.2.
  210. Допълнителни изисквания към някои структури, както следва: – лекар с придобита специалност по детски болести в клиника по хирургия с над 50 легла; – лекар/и с придобита специалност по кардиология в структура на кардиохирургия (1 лекар на 15 легла); – психолог, лекар с придобита специалност по микробиология, рехабилитационен екип за структури за лечение на изгаряния (при над 40 легла). 4.3.
  211. Медицински сестри: 4.3.3.
  212. Оптималното съотношение в хирургичната клиника/отделение е 1:2 между лекарски и сестрински персонал. 4.3.3.
  213. Медицинската сестра в клиниката/отделението ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, перназална сонда, катетри), регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. 4.3.
  214. Лекарите и медицинските сестри съвместно осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностични изследвания, консервативно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи и процедури, диетичен и рехабилитационен режим и процедури. 4.3.
  215. Лекарите и медицинските сестри периодично повишават квалификацията си чрез участия в специализирани курсове. Допълнителното обучение и квалификация са задължителни при работа в специализирани хирургически клиники/отделения. 4.3.
  216. Друг персонал – изпълнява дейности, свързани с хигиенно-санитарното обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар. Няма достъп до леглото и храната на болните.
  217. Операционна зала (зона, блок) 5.
  218. Началник на операционната зала 5.1.
  219. Началникът на операционната зала е лекар с придобита специалност с хирургична насоченост, подчинен на началника на клиниката/отделението. 5.1.
  220. Началникът на операционната зала отговаря за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката. 5.1.
  221. В болници с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зона на функционален принцип, подчинен пряко на началника на клиниката/отделението. 5.
  222. Операционни сестри 5.2.
  223. Броят на операционните сестри се определя от: – задължителна дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден; – задължително непрекъснато (на смени) осигуряване на операционна сестра на операционна маса при непрекъснат режим на работа с оказване на оперативна дейност на пациенти в състояние на спешност; – осигуряване на операционна сестра „на разположение“ за повикване при спешни състояния. 5.2.
  224. При необходимост по време на операция в операционната зала могат да работят едновременно две операционни сестри. 5.
  225. Друг персонал – осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо. Тези функции могат да се извършват от персонал на фирма, външна за болницата.
  226. Хирургичен операционен екип 6.
  227. Операциите се осъществяват от хирургичен операционен екип в операционна зала. 6.1.
  228. Екипът включва: хирург оператор, който е ръководител на екипа, асистент или асистенти и операционни медицински сестри. 6.1.
  229. Ръководител на екипа е хирург с призната хирургична специалност, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи отговорност за провежданата операция. 6.
  230. Броят на членовете на хирургическия екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност. 6.2.
  231. Малки по обем и сложност операции (малка хирургия) се извършват от екип, включващ хирург оператор и операционна сестра. 6.2.
  232. При операции със среден обем и сложност (средна хирургия) е задължително включването на един асистент и при необходимост – на втори асистент. 6.2.
  233. При операции с голям или много голям обем и сложност е задължително включването на двама асистенти, а при необходимост – на трети асистент. 6.2.
  234. При операции с голям или много голям обем и сложност е възможно по искане на оператора да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, или ползването само на втора операционна сестра. 6.2.
  235. Не се допуска смяна на хирурга оператор по време на операция освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. 6.2.5.
  236. Включването на допълнителни членове към хирургичния екип е необходимо при разширяване на дейността и преминаване от от-малък към по-голям обем оперативна дейност. 6.2.5.
  237. Операторът може да бъде заменен с по-опитен хирург оператор в случаите, когато не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи живота на болния. 6.
  238. Хирургичният операционен екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и стерилното отвеждане на дренажи. 6.
  239. Хирургичният операционен екип извършва оперативната дейност съвместно с анестезиологичен екип. 6.
  240. В хирургичния операционен екип могат да се включат и специализиращи лекари, които работят под наблюдението на ръководителя на екипа. 6.
  241. Операционната сестра е медицинска сестра с необходимия опит и професионална квалификация и е равнопоставен член на операционния екип. 6.
  242. Операционната инструментираща сестра трябва да познава хода на операциите, да подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, да контролира техния брой до края на операцията, да следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, да изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип. 6.
  243. Оптимално е и в съответствие със съвременните изисквания във всяка оперативна зала да работи втора (помощна) операционна сестра, която осигурява компетентно обслужване на инструментиращата операционна сестра, снабдяване с консумативи, отразяване на използваните консумативи и пр. ІV. Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура
  244. Прием на болни 1.
  245. Извънболнична медицинска помощ 1.1.
  246. Първична медицинска помощ – първичен преглед за уточняване на диагнозата, а при необходимост – консултация с лекар с придобита специалност с хирургична насоченост и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ. 1.1.
  247. Специализирана медицинска помощ – преглед, необходим обем от диагностични изследвания и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ. 1.1.
  248. Прегледите са планови или спешни в зависимост от състоянието на пациента. 1.1.
  249. В зависимост от придружаващите заболявания се осъществяват и консултации с лекари с други специалности (кардиолог, алерголог и т.н.). 1.1.
  250. В операционната за амбулаторни операции се извършват операции с малък обем и сложност съгласно раздел втори. 1.
  251. Лечебно заведение за болнична помощ 1.2.
  252. В приемния кабинет хирургът снема анамнеза, осъществява основен клиничен преглед и назначава необходимия обем диагностични изследвания. Попълва медицинската документация и насочва пациента за приемане в хирургичната структура на лечебното заведение. 1.2.
  253. При постъпване на пациент в планов порядък, в зависимост от състоянието и по преценка на лекаря, може да бъде записан в „лист на чакащите“, като се определи датата на приема в лечебното заведение. 1.2.
  254. При постъпване на пациент в спешно състояние хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания и консултации. 1.2.
  255. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургична клиника/отделение: 1.2.4.
  256. за динамично наблюдение – предава се на дежурния хирург или на ръководителя на хирургичния екип; 1.2.4.
  257. за оперативно лечение – уведомява се ръководителят на хирургическия екип и персоналът на операционния блок; 1.2.4.
  258. писмено в „История на заболяването“ (ИЗ) се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.; 1.2.4.
  259. при необходимост и в зависимост от заболяването или възрастта на пациента се осъществяват консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър и др. 1.2.
  260. Приетите за болнично лечение пациенти се подлагат на пълна или частична хигиенна обработка.
  261. Предоперативен период 2.
  262. Клиничен диагностичен преглед (КДП) 2.1.
  263. Изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативно лечение (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход. 2.1.
  264. КДП на хирургично болен в извънболнични условия се провежда от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно лечение. 2.1.
  265. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за оперативно лечение, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция. 2.1.
  266. КДП като част от диагностичния процес включва следните основни компоненти: 2.1.4.
  267. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция; 2.1.4.
  268. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция; 2.1.4.
  269. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения; 2.1.4.
  270. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването; 2.1.4.
  271. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност. 2.
  272. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) 2.2.
  273. Уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, рисковете от анестезията и операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават. 2.2.
  274. КПООР може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога от лечебното заведение за болнична помощ при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса. 2.2.
  275. КПООР включва следните основни компоненти: 2.2.3.
  276. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса; 2.2.3.
  277. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания; 2.2.3.
  278. назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравословното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск; 2.2.3.
  279. стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години – с педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане. 2.
  280. Преценка на оперативния риск 2.3.
  281. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от хирург оператор при пациенти със спешни състояния и/или от лекарски хирургичен колегиум. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на специфични причини – и с други специалисти клиницисти (лекарски консилиум). 2.3.
  282. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При отказ от операция заради висок оперативен риск е необходимо информираното съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение, лечение и съществуващите алтернативи, информация за риска за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта, евентуална препоръка за оперативно лечение само в условия на спешност. 2.
  283. Предоперативна подготовка 2.4.
  284. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем начин информация за предстоящата операция, за ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи. След като получи необходимата информация, пациентът изразява своето писмено съгласие за извършване на операция. 2.4.
  285. При предстояща операция се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия – подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от хирурга лечебни, физиотерапевтични и други дейности: 2.4.2.
  286. клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ (ДВ, бр. 2 от 2010 г.); 2.4.2.
  287. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване; 2.4.2.
  288. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение; 2.4.2.
  289. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис; 2.4.2.
  290. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза, др.). 2.
  291. Информираност на пациента 2.5.
  292. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и следоперативни), съществуващите алтернативи, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се обясняват по достъпен начин на пациента. 2.5.2.Пациентът, неговият законен представител (попечител) или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето изразява своята информираност и писмено съгласие чрез подписване на стандартен или специализиран формуляр „Информирано съгласие за предстояща операция“. 2.5.
  293. Такова писмено съгласие не се изисква при пациенти в състояние на безсъзнание, на нарушено съзнание, в условия на спешност или при други предвидени от закона случаи. 2.5.
  294. Информираното съгласие включва съгласие за извършване на допълнителни медицински дейности, включително и операции извън планирания обем, възникнали като необходимост от извънредни ситуации и спешност и настъпили след локална или обща анестезия или в хода на оперативната намеса. 2.
  295. Предоперативна епикриза 2.6.
  296. Предоперативната епикриза е част от историята на заболяването и включва: 2.6.1.
  297. паспортна част на пациента (имена, възраст); 2.6.1.
  298. дата и номер на историята на заболяването; 2.6.1.
  299. предоперативна диагноза; 2.6.1.
  300. данни от анамнеза и статус; 2.6.1.
  301. резултати от извършените клинико-лабораторни, инструментални и други изследвания; 2.6.1.
  302. резултати от КДП и КПООР; 2.6.1.
  303. оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки; 2.6.1.
  304. оценка на операбилността; 2.6.1.
  305. препоръки за предстоящата операция – обем, интраоперативна диагностика; 2.6.1.
  306. при онкологични заболявания се определя предоперативен стадий на болестта, оценка на операбилността, хистологична диагноза. 2.6.
  307. Предоперативната епикриза се попълва и оформя писмено: 2.6.2.
  308. при планови операции, след обсъждане на лекарски колегиум – от лекуващия лекар. 2.6.2.
  309. при спешни операции – от хирурга оператор.
  310. Операция 3.1.Оперативна програма 3.1.
  311. В нея са включени всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса, които предстои да бъдат оперирани. 3.1.
  312. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет, или при други обективни обстоятелства. 3.1.
  313. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката/отделението, респ. от ръководителя на дежурния екип. 3.
  314. На предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип подлежат: 3.2.
  315. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала. 3.2.
  316. Всички болни, подложени на оперативна намеса в амбулаторни условия, т. нар. амбулаторни операции, при които се извършва анестезия. 3.
  317. Избор на метод на обезболяване. 3.3.
  318. Местно обезболяване – извършва се от хирурга оператор при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване. 3.3.
  319. Другите видове анестезия се провеждат от анестезиологичен екип съгласно Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, включително и при извършване на еднодневна хирургия. 3.3.
  320. Изборът на анестезия се извършва от анестезиологичния екип и е съобразен с вида и обема на оперативната дейност, предполагаемата кръвозагуба, общото състояние на пациента, оперативната диагноза и придружаващите заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа. 3.
  321. Избор на операция 3.4.
  322. При избор на операция се спазват следните принципи: 3.4.1.
  323. теоретично и практическо владеене на оперативните техники, както и владеене на диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса; 3.4.1.
  324. да не се увреди болният; 3.4.1.
  325. да се реши болестният проблем; 3.4.1.
  326. да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; 3.4.1.
  327. да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата; 3.4.1.
  328. да съществуват условия за справяне с възможните хирургични усложнения. 3.4.
  329. При избор на операция в рамките на еднодневната хирургия се спазват изискванията за обема и вида на хирургичната интервенция. 3.4.
  330. При спешни състояния се спазват следните степенувани принципи: 3.4.3.
  331. вземане на решение за предприемане на животоспасяваща операция; 3.4.3.
  332. включване в екипа на консултант; 3.4.3.
  333. при невъзможност за постигане на своевременен и очакван диагностичен и терапевтичен ефект болният се транспортира незабавно в хирургична структура с по-големи диагностични и терапевтични възможности. 3.4.
  334. Предимство е наличието на условия, структура и ресурси за извършване на спешна интраоперативна консултация (гефрир) съгласно изискванията на медицински стандарт по „Клинична патология“ в срок до половин час. Това изискване е задължително за хирургични звена, извършващи планови операции на онкологично болни. 3.
  335. Оперативен протокол 3.5.
  336. Оперативният протокол е неизменнна част от „История на заболяването“. 3.5.
  337. Оперативният протокол включва: 3.5.2.
  338. титулна част; 3.5.2.
  339. описание на оперативния достъп; 3.5.2.
  340. установената оперативна находка; 3.5.2.
  341. извършените интраоперативни диагностични процедури и изследвания, получените резултати от тях, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки; 3.5.2.
  342. обосновка за избрания оперативен подход; 3.5.2.
  343. описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса; 3.5.2.
  344. описание на поставените дренажи; 3.5.2.
  345. условие за завършване на операцията. 3.5.
  346. Оперативният протокол се съставя и подписва от хирурга оператор. 3.5.
  347. В ИЗ хирургът оператор и анестезиологът дават писмени указания за следоперативните грижи за пациента, необходимите изследвания, необходимите лекарствени продукти, тяхното количество и дозировка.
  348. Следоперативен период 4.
  349. Хирургичният екип осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общото състояние на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите секрети, на жизнените показатели и лабораторните отклонения. 4.
  350. Хирургът оператор определя срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършва контрол на хирургичната рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и режим, контрол след изписването – краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от допълнителни прегледи, консултации и други указания, диспансеризация или рехабилитация, които се вписват в епикризата при изписване. 4.
  351. При превеждане на болни в отделение за интензивно лечение мониторирането на жизнените функции се осъществява от анестезиологичен екип, а наблюдението и следоперативният контрол се осъществяват съвместно от анестезиологичен и хирургичен екип по съгласуван протокол. 4.
  352. За болни в структура по еднодневна хирургия цялата дейност по предоперативната подготовка, анестезията и операцията, както и следоперативното гледане и наблюдение след изписването са разработени в отделен стандрат, касаещ еднодневната хирургия. V. Оборудване, апаратура и инструментариум
  353. Хирургичен кабинет в лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ 1.
  354. Общи изисквания: 1.1.
  355. Кабинет: кушетка за амбулаторни прегледи, стетоскоп, апарат за артериално налягане, негативоскоп. 1.1.
  356. Превързочна: висока кушетка или манипулационна хирургическа маса, хирургически инструментариум за превръзки и малки амбулаторни операции, електрокоагулатор, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), стерилизатор. Последният не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация. 1.
  357. Специфични изисквания към кабинети по някои медицински специалности с хирургична насоченост: 1.2.
  358. Съдова хирургия – предимство е наличието на апарат за ултразвукова доплерова диагностика. 1.2.
  359. Кардиохирургия – предимство е наличието на апарат за прожектиране на рентгенови филми от сърдечна катетеризация. 1.2.
  360. Пластично-възстановителна хирургия – предимство е наличието на: 1.2.3.
  361. eлектронож за некротомни разрези; 1.2.3.
  362. механичен (ръчен) дерматом тип „ПЕЙДЖЕТ“ за обработка на деколирана кожа.
  363. Хирургична клиника/отделение 2.
  364. Приемен кабинет в структурата на диагностично-консултативния блок 2.1.
  365. Препоръчително е обемът дейност да включва минимум 750 посещения от нехоспитализирани болни годишно. 2.1.
  366. Оборудване с апарат за кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, катетри, дренажи, лекарствен шкаф, стерилизатор. 2.
  367. Хирургичната клиника/отделение е оборудвана със: 2.2.
  368. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп. 2.2.
  369. Хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки. 2.2.
  370. Хирургични изделия, превързочни материали. 2.2.
  371. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород. 2.2.
  372. Болнични легла, реанимационни легла. 2.2.
  373. Болнични шкафове и гардероби, осветителни тела. 2.2.
  374. Средства за поддържане на текуща дезинфекция. 2.
  375. Специфично оборудване за клиники/отделения по специалности с хирургична насоченост: 2.3.
  376. Съдова хирургия – задължително изиск­ване е наличието на транскраниален доплер, ангиографски кабинет. 2.3.
  377. Кардиохирургия – наличие на апарат за прожектиране на филми от сърдечна катетеризация и апарат за дихателна рехабилитация. 2.3.
  378. Гръдна хирургия – задължително да има кабинет за бронхоскопия и за езофагоскопия, лаборатория за дихателна патофизиология, компютърна томография, медико-диагностична лаборатория: клинична лаборатория и микробиология. Предимство е, когато обемът дейност го изисква, наличието на лаборатория за езофагеална патофизиология, структура по нуклеарна медицина, РЕД. 2.3.
  379. Пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния – електрокоагулатор, флуидни легла; вани за хидропроцедури; анестезиологичен апарат; солукс-лампи за лечение на донорски участъци; каракас; помпа за сондово хранене; инфузионна помпа; затоплящи инфузионни устройства; електротелфер.
  380. Операционна зала (зона, блок) 3.
  381. Задължително оборудване във всяка операционна зала: 3.1.
  382. Операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси. 3.1.
  383. Операционна лампа – основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле. 3.1.
  384. Сателитно осветително тяло, вкл. подвижна лампа. 3.1.
  385. Електрокаутер. 3.1.
  386. Система за аспирация – централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа. 3.1.
  387. Анестезиологичен апарат и медицински изделия. 3.1.
  388. Хирургически изделия, превързочни материали. 3.
  389. Специфично оборудване и хирургичен инструментариум: 3.2.
  390. Задължително специфично оборудване: 3.2.1.
  391. хирургични клиники/отделения, извършващи жлъчно-чернодробни операции – рентгенов апарат за интраоперативна диагностика и контрол (холангиография, ангиография); 3.2.1.
  392. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния – ръчни дерматоми тип „ПЕЙДЖЕТ“, електродерматоми, ножове на „Хъмби“, мешграфт – дерматоми (ампиграфт), плаки за мешграфт – дерматоми, дермабразори, липоаспиратори, апарат „Тисмут“, апарат епилот, микрографт за вземане на кожа, електротелфер, затоплящи инфузионни устройства, инфузионна помпа; 3.2.1.
  393. хирургия – инструменти за ревизия на жлъчните канали и екстракция на конкременти от тях; 3.2.1.
  394. детска хирургия – хирургичен инструментариум с подходящи за детската възраст размери, оборудване с оперативен микроскоп и със самостоятелно затоплящо устройство за новородени и кърмачета; 3.2.1.
  395. кардиохирургия – машина за екстракорпорална циркулация, топлообменник (устройство за хипо- и нормотермия), контрапулсатор, устройство за събиране и реинфузия на кръв. 3.2.
  396. Допълнително оборудване: 3.2.2.
  397. кардиохирургия – наличие на устройства, подпомагащи работата на сърдечните камери; 3.2.2.
  398. съдова хирургия – наличие на доплеров апарат и ангиографски апарат, с възможности за извършване на ендоваскуларна циркулация. 3.
  399. Ползваната апаратура подлежи на редовен контрол за качество, изправност и безопасност. 3.
  400. Стерилизация 3.4.
  401. Видове стерилизация, ползвана за нуждите на структурите по хирургия: 3.4.1.
  402. централна стерилизация; 3.4.1.
  403. локална стерилизация – всяка операцинна зала (зона, блок) трябва да разполага с възможности за локална стерилизация. 3.4.
  404. Допълнителни изисквания: 3.4.2.
  405. предимство е в лечебни заведения за болнична помощ чрез системата за централна стерилизация да се ползва опаковъчна машина; 3.4.2.
  406. предимство е в операционната зала (зона, блок) да се ползва миялна машина за инструменти. 3.4.
  407. Специфични изисквания: за операционните зали по кардиохирургия локалната стерилизация изисква наличието на автоклав и апарат за часова химическа стерилизация (етилен оксид). VI. Стандарти, критерии и показатели за качество на хирургичната дейност
  408. Качество на дейността 1.
  409. Определение (на Световната здравна организация): „Предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален ятрогенен риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение.“ 1.
  410. Компоненти на качеството: 1.2.
  411. Структура – включва: материално-техническа база и оборудване, медицинска апаратура, хирургичен инструментариум, човешки ресурси. 1.2.
  412. Процес – организация на дейността и нейното управление и всички елементи по предоставяне на хирургичната дейност. 1.2.
  413. Резултат – всички последващи действия или ефекти от предоставената хирургична дейност. 1.
  414. Критерии на качеството: 1.3.
  415. Достъп до хирургични дейности – създаване на условия за осигурен достъп до хирургична помощ без териториални, икономически, административни и други ограничения. 1.3.
  416. Релевантност (уместност и съответствие) – избор на хирургична дейност, която най-вероятно ще доведе до постигане на желания резултат и очакваната здравна полза надхвърля достатъчно евентуалните негативни последствия. 1.3.
  417. Безопасност на пациента – създаване на условия за избягване на потенциалните рискове и свеждане до минимум на непреднамерената вреда при осъществяване на хирургична дейност. Включва: 1.3.3.
  418. диференциране на условия, причини и механизми, довели до грешки в диагнозата и лечението; 1.3.3.
  419. откриване на грешките; 1.3.3.
  420. разработване на методи за минимизиране и предотвратяване на грешките; 1.3.
  421. Ефективност и ефикасност на хирургичната дейност – включва степента на постигане на поставените цели и съотношението полза/разход. 1.3.
  422. Продуктивност – отчетената максимална полза от извършеното хирургично лечение при минимум направено усилие и вложени ресурси. 1.3.
  423. Удовлетвореност – постигане на очаквания от пациента резултат от лечението чрез извършване на хирургична дейност.
  424. Индикатори за оценка на хирургичната дейност 2.
  425. Общи индикатори Видове Показатели Индикатори Достъп Осигуряване на достъп на пациенти до лечебните заведения на територията на страната чрез гарантирано право на избор. Разработване на регламент за извършване на дейности (прием в лечебно заведение за болнична помощ, извършване на изследвания, консултации, осигуряване на кръв и кръвни съставки и други) по подготовката на пациентите до влизането им в операционната зала за определен период от време Отчитане на времето за подготовка на пациента за хоспитализация: – преглед – не по-малко от 20 минути; – планов прием – до 2 часа; – записан в листа на чакащите – средно около 2 – 3 дни. Отчитане на времето за подготовка на пациента за операция: – планови състояния – в рамките на 24 часа, когато състоянието на пациента позволява; – спешни състояния – незабавно Ефек - тивност Предвид вложените ресурси оценяване на постигнатите резултати от хирургичното лечение и анализиране на степента на постигане на целите. Създаване на организация за отчитане съвпадението на диагнозите Измерване на резултата от проведеното хирургично лечение: – оздравял; – с подобрение; – без промяна в състоянието; – влошаване на състоянието; – починал. Отчитане на процентно съотношение на съвпадане на диагнози Ефикас - ност Стойност за изписан пациент, приравнен към case mix. Стойност за лечение на епизод за амбулаторен пациент – използваемост; – оборот; – среден престой на пациента, вкл. пред- и следоперативен; – операции – брой, вид, сложност, общо и на оператори; – стойност на преминал болен; – стойност на лекарстводен; – стойност на операция Без - опасност Създаване на организация по отчитането и докладването на инциденти, възникването на странични явления, усложнения и др. при извършването на хирургични дейности. Приложението на технологиите и обезпечаването със съвременна медицинска апаратура трябва да осигуряват максимална полезност, без да застрашават или увеличават рисковете за здравето. Разработване на мерки за предотвратяване или ограничаване на усложнения, грешки, инциденти, възникване на странични явления и др. – процент на вътреболничните инфекции; – наличие на усложнения, резултат от диагностично-лечебния процес, и причините за тях; – процент на получени следоперативни усложнения и причините за тях; – процент реоперации (без тези, които са част от лечебния процес) и причините за тях; – смъртност 2.
  426. Специфични индикатори за съдова хирургия – параметри на оперативната смъртност според вида на заболяването: 2.2.
  427. Обща смъртност – под 4 %. 2.2.
  428. Оперативна смъртност – под 3 %. 2.2.
  429. Планови операции: 2.2.3.
  430. аневризма на абдоминална аорта – до 5 %; 2.2.3.
  431. аорто-бифеморален байпас в аорто-илиачен сегмент – до 5 %; 2.2.3.
  432. едностранен аорто-феморален байпас – до 3 %; 2.2.3.
  433. реконструкция на висцерални артерии – до 3 %; 2.2.3.
  434. реконструкция във феморо-поплитеален сегмент – до 1 %; 2.2.3.6.реконструкция на клонове на аортна дъга – до 1,5 %; 2.2.3.
  435. хронична венозна болест – под 0,3 %. 2.2.
  436. Спешни операции: 2.2.4.
  437. руптурирала аневризма на абдоминална аорта – до 50 %; 2.2.4.
  438. в аорто-феморален сегмент – до 5 %; 2.2.4.
  439. феморо-поплитеален сегмент – до 3 %.
  440. Програма за качество 3.
  441. Отчитане, обработване, сравняване и анализиране на индикаторите. 3.
  442. Разработване на конкретни действия за повишаване на качеството, включващи подобряване на организацията на работата, предотвратяване или ограничаване на усложненията, страничните ефекти и др. 3.
  443. Отчитане на ефекта от изпълнените мерки по т. 3.
  444. VІI. Стандарти за правата и задълженията на хирургичния пациент
  445. Права на пациентите 1.
  446. Чрез разработване и спазване на харта за правата на пациентите се създават условия за зачитане правата и достойнството на всеки гражданин по време на пребиваването му в хирургична структура. В хартата са разписани: 1.1.
  447. Правото на всеки пациент да бъде запознат по достъпен начин със заболяването си, неговата прогноза, предстоящият диагностично-лечебен план, евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, както и съществуващите алтернативи за видовете изследвания и лечение. 1.1.
  448. Правото на пациента да получи своевременна и ефективна медицинска помощ независимо от религията, която изповядва, нивото на културно, икономическо и социално развитие, както и от придружаващите заболявания. 1.
  449. Хирургичният пациент декларира писмено своето „информирано съгласие“ в стандартизиран документ, който може да бъде допълван от лечебни заведения или хирургични структури в зависимост от спецификата на тяхната дейност и съдържа информация за: 1.2.
  450. Видовете клинико-лабораторни и инструментални изследвания, необходимостта от тях, ползите, рисковете от усложнения, приноса им за диагнозата или определяне на лечебния план. 1.2.
  451. Необходимостта от употребата на кръв и кръвни съставки в пред-, следоперативния период, както и по време на операция. 1.2.
  452. Вида на анестезията, необходимостта от преминаване от местна към обща анестезия, рисковете и евентуалните усложнения, които могат да настъпят. 1.2.
  453. Заболяването, евентуалните усложнения, прогнозата, необходимостта от предложеното лечение, очаквания изход и съществуващите алтернативи. 1.2.
  454. Вида на оперативната дейност и съществуващите възможности за оперативно лечение, оценката на оперативния риск и повлияващите го фактори (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания), възможни следоперативни усложнения. 1.2.
  455. Вероятност за развитие на непредвидени усложнения по време на операцията и предприемане на извънредни, животоспасяващи действия, които нямат пряка връзка със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията. 1.2.
  456. Съгласие за донорство на тъкани и органи.
  457. Хирургичният пациент е задължен: 2.
  458. Да спазва добра лична хигиена, да проведе хигиенна баня предоперативно при планова хоспитализация. 2.
  459. Да спазва лекарските препоръки за предоперативен режим и диета. 2.
  460. Да осведомява лекуващия лекар и оперативния екип за придружаващи заболявания, които: 2.3.
  461. Повишават оперативния риск – алергия, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и др. 2.3.
  462. Представляват риск за хирургичния екип – СПИН, хепатит и др. 2.
  463. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в хирургичната структура, както и правилника за вътрешния ред. 2.
  464. Да провежда назначените му процедури, като предоперативна подготовка и следоперативна рехабилитация. VІІI. Стандарти за интердисциплинарни консултации и обем на диагностичните и хирургичните дейности
  465. Интердисциплинарни консултации 1.
  466. Видове консултации: 1.1.
  467. Задължителни консултации със: 1.1.1.
  468. специалист по анестезиология и интензивно лечение; 1.1.1.
  469. кардиолог; 1.1.1.
  470. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст; 1.1.
  471. Консултации по показания със: 1.1.2.
  472. специалист по образна диагностика; 1.1.2.
  473. лабораторен лекар; 1.1.2.
  474. хематолог; 1.1.2.
  475. гастроентеролог; 1.1.2.
  476. нефролог; 1.1.2.
  477. уролог; 1.1.2.
  478. пулмолог; 1.1.2.
  479. акушер-гинеколог; 1.1.2.
  480. невролог; 1.1.2.
  481. ендокринолог; 1.1.2.
  482. микробиолог; 1.1.2.
  483. лекари с други специалности. 1.
  484. Консултации в лечебни заведения от различни нива: 1.2.
  485. Необходими консултации на първо ниво: 1.2.1.
  486. кардиолог; 1.2.1.
  487. специалист по анестезиология и интензивно лечение; 1.2.1.
  488. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст; 1.2.1.
  489. акушер-гинеколог. 1.2.
  490. Необходими консултации на второ ниво: 1.2.2.
  491. кардиолог; 1.2.2.
  492. специалист по анестезиология и интензивно лечение; 1.2.2.
  493. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст; 1.2.2.
  494. акушер-гинеколог; 1.2.2.
  495. специалист по вътрешни болести, по образна диагностика или друг специалист; 1.2.2.
  496. патоморфолог – пред-, интра- или постоперативна. 1.2.
  497. Необходими консултации на трето ниво: 1.2.3.
  498. кардиолог; 1.2.3.
  499. специалист по анестезиология и интензивно лечение; 1.2.3.
  500. педиатър – при пациенти под 18-годишна възраст; 1.2.3.
  501. акушер-гинеколог; 1.2.3.
  502. специалист по вътрешни болести, по образна диагностика или лекар с друга специалност по профила на заболяването; 1.2.3.
  503. патоморфолог – пред-, интра- или постоперативна; 1.2.3.
  504. при необходимост консултации и съвместни операции с лекари с друга специалност с хирургична насоченост. 1.
  505. Специфични консултации в съдовата хирургия със: 1.3.
  506. Невролог при каротидна патология. 1.3.
  507. Гастроентеролог и специалист по хирургия при лечение на мезентериална тромбоза и емболия; тумори, ангажиращи големи кръвоносни съдове; при трансплантация на черен дроб. 1.3.
  508. Кардиолози и кардиохирурзи при лечение на вазоренална хипертония; торакоабдоминална аневризма и комбинирани форми на мултифокална атеросклероза. 1.3.
  509. Уролози – при лечение на вазоренална хипертония; при бъбречна трансплантация. 1.
  510. При необходимост от провеждане на консултация лекарят консултант може да бъде от друго лечебно заведение на територията на същото населено място. 1.
  511. При спешни пациенти след преценка на състоянието от лекаря, прегледал болния, и като се имат предвид диагностичните и лечебните възможности на лечебното заведение, се избира конкретен вариант на поведение: 1.5.
  512. Приемане на пациента в хирургична структура за незабавно извършване на лечебна (оперативна) дейност. 1.5.
  513. Организиране на консултация. 1.5.
  514. Транспортиране на болния до друго лечебно заведение, където може да се постигне очакваният диагностично-лечебен резултат.
  515. Обем на диагностичните дейности 2.
  516. Диагностични дейности в лечебните заведения от различни нива: 2.1.
  517. Необходими дейности на първо ниво: 2.1.1.
  518. клинико-лабораторни изследвания: ПКК, СУЕ, време на кървене и съсирване, кръвна захар, кръвна урея и креатинин, качествено изследване на урина; 2.1.1.
  519. образна диагностика – обзорни рентгенови изследвания на гръден кош и сърце, на корем; ултразвукова диагностика; 2.1.1.
  520. ЕКГ. 2.1.
  521. Необходими диагностични възможности на второ ниво: 2.1.2.
  522. клинико-лабораторни изследвания: – хематологични изследвания; – биохимични изследвания; – микробиологични изследвания. 2.1.2.
  523. образна диагностика на гръден кош и корем, контрастни изследвания на гастроинтестиналния тракт, пикочо-полова система; ултразвукова диагностика; 2.1.2.
  524. интервенционални изследвания: – ендоскопия; – цистоскопия; 2.1.2.
  525. ЕКГ; 2.1.2.
  526. интраоперативна диагностика: – образна – ангиография, холангиография, нативна снимка, фистулография и др.; – патоморфологична – възможност за спешно биопсично изследване (гефрир). 2.1.
  527. Необходими диагностични възможности на трето ниво: 2.1.3.
  528. клинико-лабораторни изиследвания: – биохимични изследвания; – туморни маркери; – хормони; – хемостазни изследвания; – микробиологични изследвания; – вирусологични изследвания; – имунологични изследвания; 2.1.3.
  529. образна диагностика: – рентгенови изследвания; – контрастни изследвания, вкл. ангиография; – компютър-томографско изследване; – магнитнорезонансна диагностика; – ултразвукова диагностика на корем, гръден кош, ретроперитонеално пространство, урогенитална система, щитовидна жлеза; – доплерова сонография на кръвоносни съдове; – сцинтиграфия; 2.1.3.
  530. интервенционални изследвания: – ендоскопия и ендоскопски изследвания – горна и долна с биопсични изследвания; – ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография; – възможност за ендоскопска хемостаза – медикаментозна, лазер, аргон; – бронхоскопия с биопсия и лаваж; – цистоскопия; – тънкоиглена биопсия и диагностични пункции – перкутанни, под ехографски или КТ контрол; 2.1.3.
  531. патоморфологична и цитологична лаборатория; 2.1.3.
  532. ЕКГ, ехокардиография; 2.1.3.
  533. специализирани инструментални изследвания; 2.1.3.
  534. интраоперативна диагностика: – контрастни рентгенови изследвания и интраоперативна ехография, вкл. ендолуменна; – ендоскопски иследвания – гастродуодено­скопия, холедохоскопия, ректоскопия, фиброколоноскопия, лапароскопия, бронхоскопия, торакоскопия, цистоскопия и др.; – патоморфологично изследване – възможност за спешно биопсично изследване (гефрир) и цитологично изследване; – видеоасистирана диагностика. 2.
  535. Специфични изисквания за обем на диагностичните възможности в хирургични клиники/отделения. 2.2.
  536. Задължителни: 2.2.1.
  537. неврохирургия – диагностика, включваща ЕЕГ, електромиография, миелография и каротидна ангиография; 2.2.1.
  538. съдова хирургия – изследвания с ултразвуков доплер и ангиограф; 2.2.1.
  539. кардиохирургия: – ехокардиография – трансторакална и трансезофагеална; – сърдечна катетеризация; – изследване показателите на външното дишане; – хемостазеологичен статус; – микробиологични изследвания; – патоморфологични изследвания; 2.2.1.
  540. детска хирургия: – трансдюсер интраоперативна ехография при деца; – фиброгастродуоденоскоп за деца; – фиброколоноскоп за деца; 2.2.1.
  541. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния – диагностични възможности за: – диагностика на площ и дълбочина на изгарянето; – микробиологична диагноза на ранева и обща бактериална инфекция; – артериографска диагностика при електрически изгаряния и хемангиоми; – ЕЕГ при комбинирани травми; – ЕМГ при увреди от електрически изгаряния; – ЕКГ при електрически изгаряния и общо охлаждане; – хистоморфология при кожни тумори; – КТ при нужда (електрически изгаряния, комбинирана травма). 2.2.
  542. Допълнителни – съдова хирургия – компютър-томографско изследване, магнитнорезонансна диагностика. 2.
  543. Обемът клинико-лабораторни и инструментални изследвания и консултациите с лекари специалисти за предоперативния период на плановите болни могат да се извършват в друго лечебно заведение на територията на същото населено място. 2.
  544. Клинико-лабораторните и инструменталните изследвания, които се провеждат в следоперативния период, трябва да бъдат гарантирани от лечебното заведение, в което се извършва операцията. 2.
  545. Обемът на оказваната хирургична помощ трябва да бъде съобразен и с възможностите за извършване на необходимия обем изследвания. 2.
  546. Когато в лечебното заведение няма необходимите изисквания за извършване на очаквания обем дейности, пациентите трябва да бъдат насочени незабавно към лечебно заведение, в което може да бъде осъществен необходимият обем диагностични дейности.
  547. Обем на хирургичната дейност 3.
  548. Видове операции според обем и сложност: 3.1.
  549. Операции с малък обем и сложност, „малка“ хирургия: 3.1.1.
  550. включват се заболявания на кожата, подкожието и достъпната лигавица (възпалителни, доброкачествени тумори); обработка и корекция на рани; 3.1.1.
  551. операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация. 3.1.
  552. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия: 3.1.2.
  553. включват се заболявания на органи, тъкани, системи или части от тях; 3.1.2.
  554. операциите изискват задължителна хоспитализация и осъществяване на следоперативен контрол; 3.1.
  555. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия: 3.1.3.
  556. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган в един етап (симултанни операции), едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото; 3.1.3.
  557. операциите изискват задължителна хоспитализация. 3.1.
  558. Операции с голям обем и голяма сложност, „много голяма“ хирургия: 3.1.4.
  559. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган и тъкан в един етап (симултанни операции); едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото; трансплантация на органи и тъкани; 3.1.4.
  560. осъществяват се в специализирани хирургични клиники/отделения; 3.1.4.
  561. операциите изискват задължителна хоспитализация. 3.1.
  562. Еднодневна хирургия – включва подбрани планови операции с малък, среден и голям обем и сложност, при стандартни условия и правила, разработени в медицинските стандарти за еднодневна хирургия. В рамките на един ден пациентът трябва да бъде приет, да бъдат осъществени процедурите на еднодневната хирургия и да бъде изписан от лечебното заведение. Операциите се извършват при спазване на качеството, минимална травматичност, максимално ограничаване на усложненията, адекватна оценка за развитието на следоперативния период 3.1.
  563. Амбулаторна хирургия – включва манипулации, малки операции в спешен порядък, със или без анестезия, без хоспитализация, в хирургична амбулатория, съгласно раздел втори. 3.
  564. Спешна хирургия – изпълняват се операции с всеки обем и сложност, незабавно след хоспитализацията или след кратък период, през който се извършва интензивна предоперативна подтоговка. 3.
  565. Разрешен обем на хирургична дейност, в съответствие с нивото на лечебното заведение, в което се намира хирургичната структура: 3.3.
  566. За осъществяване на оперативна дейност в съответствие с обема и сложността й трябва да бъдат спазени изискванията, посочени в следната таблица: Вид операция Показател Изисквания Малки операции
  567. Предоперативни изследвания и подготовка
  568. Оперативен екип
  569. Място на извършване
  570. Оборудване
  571. Инструментариум и консумативи
  572. Анестезия
  573. Следоперативен период При показания: ПКК, протромбиново време, кръвна захар. Предоперативни консултации съгласно т. 6.2.1 Оператор – хирург, инструментираща сестра. При показания – анестезиолог, анестезиологична сестра Извънболнична хирургична практика или операционна зала в болница Операционна маса или кушетка за амбулаторни манипулации, операционна лампа (фиксирана или подвижна) Общ хирургичен инструментариум, шевен материал, превързочни материали, дренажи Локална, при показания за обща анестезия – изборът и прилагането на анестетични средства и техники се осъществява от ръководителя на анестезиологичния екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ При показания – краткотрайно амбулаторно наблюдение 1-2 часа или хоспитализация Средни операции
  574. Предоперативни изследвания и подготовка
  575. Оперативен екип
  576. Операционна зала ПКК, протромбиново време, кръвна захар, кръвна урея и креатинин, урина – количествено изследване. ЕКГ и консултация с кардиолог. Рентгеноскопия/графия на белия дроб със заключение. Предоперативни консултации съгласно т. 6.2.
  577. При показания: – тест за алергия, консулт с алерголог, противоалергична подготовка; – антитромботична профилактика; – антибактериална профилактика. При показания: кръвна група Оператор с придобита специалност с хирургична насоченост по съответния профил, асистент (при необходимост – втори асистент), инструментираща операционна сестра, обслужваща операционна сестра. Анестезиолог, анестезиологична сестра Стандартно оборудване: операционна маса, операционна лампа, електрокаутер Анестезиологично оборудване: апарат за анестезия, монитор, дефибрилатор, аспирационна система/помпа
  578. Инструментариум и медицински изделия
  579. Анестезия
  580. Следоперативен период Общ хирургичен инструментариум. Специализиран хирургичен инструментариум за кардиохирургия, съдова, гръдна, детска, пластично-възстановителна и естетична хирургия. Шевен материал, дренажи Изборът и прилагането на анестетични средства и техники се осъществява от ръководителя на анестезиологичния екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ Хоспитализация в хирургично отделение/клиника Големи и много големи операции
  581. Предоперативни изследвания и подготовка
  582. Оперативен екип
  583. Операционна зала
  584. Инструментариум и медицински изделия
  585. Анестезия и интензивно лечение
  586. Следоперативен период Биохимични изследвания, коагулограма. Кръвна група. Интердисциплинарни консултации в съответствие с т. 1.2.2 и 1.2.
  587. Други клинико-лабораторни изследвания – микробиологични, имунологични и др. При показания: – тест за алергия, консултация с алерголог, противоалергична подготовка – антитромботична профилактика, антибактериална профилактика Оператор с придобита специалност с хирургична насоченост по съответния профил, 2 до 3 асистенти, като поне един от тях трябва да бъде с придобита специалност с хирургична насоченост, инструментираща операционна сестра, обслужваща операционна сестра. Анестезиолог, анестезиологична сестра. При необходимост – интердисциплинарен операционен екип, възможност за многопрофилни консултации. При извършване на онкологични операции – патоморфологична лаборатория и консултант – патоморфолог Многопрофилна операционна маса (с възможност за разполагане на болния по гръб, по лице, странично, гинекологично положение, както и за повдигане на отделна част от тялото). Операционна лампа с две осветителни тела (евент. основна операционна лампа и допълнителна подвижна). Аспирационна система (евент. електрическа аспирационна помпа). Електрокаутер Стандартен и специализиран по отделните хирургични профили хирургичен инструментариум и медицински изделия. Специализирана апаратура и инструменти: – за рязане и кръвоспиране (ултразвуков скалпел, аргонплазмен коагулатор, трион циркуляр за стернотомия и др.); – рентгенов апарат, рентгентелевизионна уредба (за ангиография, холангиография) и друга диагностична апаратура; – апарат за ЕКК; – друга специализирана апаратура: операционен микроскоп, увеличителни очила и други. Импланти: изкуствени мрежи, съдови протези, сърдечни клапи, заместители на дерма и др. Осигурена кръв за операция в необходимия обем Изборът и прилагането на анестетични средства и техники се осъществява от ръководителя на анестезиологичния екип, съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. Интензивното лечение се провежда от специализираната структура за интензивно лечение Лечение в специализирана структура по интензивно лечение 3.3.
  588. Обем на хирургичната дейност в лечебни заведения за извънболнична помощ: 3.3.2.
  589. първична медицинска помощ: – диагностика на вродени и придобити хирургични заболявания у деца и възрастни; – диагностика на спешни хирургични заболявания, вкл. обработка на малки повърхностни наранявания; – при показания: насочване на пациент за преглед при лекар с придобита специалност по хирургия; 3.3.2.
  590. специализирана медицинска помощ: – диагностика на планови и спешни хирургични заболявания; – консервативно лечение в извънболнични условия, вкл. амбулаторни хирургични процедури и манипулации; – обработка на рани, контролни превръзки, амбулаторни операции, в обем съгласно раздел втори; – контролни прегледи, експертиза на временната неработоспособност; – предоперативна подготовка в извънболнични условия; – насочване на пациент в хирургична структура на лечебно заведение за болнична помощ. 3.3.
  591. Обем на хирургичната дейност в лечебни заведения за болнична помощ: 3.3.3.
  592. дейности на първо ниво: – диагностика на хирургичните заболявания според наличното оборудване; – възможност за интердисциплинарни консултации и дейности; – планови операции в обем на „малка“ и „средна“ хирургия; – спешни операции в обем на „малка“, „средна“ и „голяма“ хирургия; – контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури; – експертиза на временната неработоспособност; – консултиране и привеждане на болни в хирургична структура на второ и трето ниво; 3.3.3.
  593. дейности на второ ниво: – диагностика на хирургичните заболявания според наличното оборудване; – възможност за интердисциплинарни консултации и дейности; – планови операции в обем на „малка“, „средна“ и „голяма“ хирургия; – спешни операции в обем на „малка“, „средна“, „голяма“ и „много голяма“ хирургия; – контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури; – експертиза на временната неработоспособност; – консултиране и привеждане на болни в хирургична структура на трето ниво; 3.3.3.
  594. дейности на трето ниво: – диагностика на хирургичните заболявания в пълен обем, включително чрез интердисциплинарни методи; – възможност за интердисциплинарни консултации и дейности; – всички по вид планови, спешни и интердисциплинарни операции в обем на „малка“, „средна“, „голяма“ и „много голяма“ хирургия; – контролни прегледи, наблюдения, манипулации и процедури; – експертиза на временната неработоспособност; – следоперативна консултация на пациенти от страната; 3.3.3.
  595. хирургичната дейност се извършва в съответствие с профила на хирургичната специалност, за която хирурзите, работещи в болницата, имат придобита правоспособност. Хирургична дейност по вид и обем, отразена в табличен вид Обем на хирургичната дейност Диагностика Консер-вативно лечение Амбула- торни операции Малки операции Средни операции Големи операции Много големи операции Интердисциплинарен екип Първична медицинска помощ + +/- - - - - - - Специализирана медицинска помощ + + + - - - - - Хирургична структура – първо ниво + + + + + + при спешност - - Хирургична структура – второ ниво + + + + + + + при спешност + при спешност Хирургична структура – трето ниво + + + + + + + + IX. Методически указания и алгоритми за добра клинична практика
  596. Методическите указания се изработват за всяка нозологична единица или основна процедура от хирургичната практика и са неразделна част от медицинските стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна, съдова, детска, пластично-възстановителна и естетична и кардиохирургия.
  597. Методичните указания се разработват от работни групи и се приемат с консенсусни решения под ръководството на Българското хирургично дружество.
  598. Методичните указания подлежат на периодично осъвременяване, корекции и допълнения.
  599. Всички специалисти със специалности с хирургична насоченост трябва да практикуват своята професия, като спазват методическите указания и изискванията за всяка нозологична единица.
  600. Специалисти със специалности с хирургична насоченост, които не спазват изискванията на медицинските стандарти, подлежат на гражданска и наказателна отговорност, на професионална и етична оценка от съсловните организации и научните дружества. Х. Указания за безопасност на служителите и пациентите
  601. Всички работещи в хирургични структури са задължени: 1.
  602. Да спазват правилата за безопасни и здравословни условия на труд. 1.
  603. Да се грижат за своята безопасност. 1.
  604. Да изпълняват своята работа само ако имат необходимата правоспособност.
  605. Работещите в хирургичните структури трябва да се грижат за безопасността на пациентите чрез: 2.
  606. Своевременно оказване на качествена медицинска дейност. 2.
  607. Непричиняване на бездействия или осъществяване на действия, които да доведат до увреда на здравето и живота на пациентите. Раздел втори Специфични операции по медицинските специалности по хирургия, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и пластично-възстановителна и естетична хирургия Забележка. За използвания набор от оперативни процедури с „малък“, „среден“, голям“ и „много голям“ обем и тежест по специалностите „Неврохирургия“, „Кардиохирургия“, „Гръдна хирургия“ „Лицево-челюстна хирургия“ да се ползват медицинските стандарти по тези специалности. А. СПИСЪК НА ОПЕРАТИВНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ОБЛАСТТА НА СЪДОВАТА ХИРУРГИЯ ХИРУРГИЯ НА АРТЕРИИТЕ І група. Операции с много голям обем и сложност, „много голяма“ хирургия
  608. Операции на аневризма на главен клон на аортната дъга в гръдния кош.
  609. Оперативно отстраняване на придобита стеноза или тромбоза на главен клон на Ао-дъга в гръдния кош чрез реконструкция.
  610. Оперативно отстраняване на съдова малформация в гръдния кош чрез реконструкция.
  611. Реконструктивна операция на артерио-венозна фистула в гръдната или коремната кухина.
  612. Оперативна обработка на интраторакално съдово нараняване със съдова трансплантация.
  613. Реконструктивна операция при торакоабдоминална аневризма ІV тип с реплантация на висцерални и мезентериални артериални съдове.
  614. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта при аневризма.
  615. Реконструктивна съдова операция на висцерален съд.
  616. Реконструктивна операция на бъбречна артерия.
  617. Реконструктивна операция на екстракраниална мозъчна артерия със или без налагане на шънт.
  618. Отстраняване на тумор на гл. каротикус без или със резекция на артериални съдове и заместване с протеза.
  619. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта при стеноза или тромбоза.
  620. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта при стеноза или тромбоза, съчетана с феморо-поплитеална реконструкция с протеза или автовена.
  621. Реплантация на ниво брахиум или бедро.
  622. Реплантация на ръка в областта на средата или основата на дланта или предмишницата.
  623. Експлантация на компроментирана Ао-бифеморална съдова протеза, имплантиране на нова или поставяне на аксило-бифеморална такава.
  624. Оперативна обработка на интраторакално или интраабдоминално съдово нараняване с директен шев.
  625. Едностранна реконструктивна операция на тазова артерия със съдова протеза.
  626. Едностранна едномоментна реконструктивна операция на тазова и бедрена артерия със съдова протеза или съдова протеза и автовена. ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма хирургия“
  627. Оперативна обработка на интраторакално или интраабдоминално съдово нараняване с директен шев.
  628. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд в гръдната или коремната кухина като самостоятелна дейност.
  629. Оперативна обработка на екстракраниално нараняване на мозъчни съдове с директен шев.
  630. Едностранна реконструктивна операция на тазова артерия със съдова протеза.
  631. Едностранна едномоментна реконструктивна операция на тазова и бедрена артерия със съдова протеза или съдова протеза и автовена.
  632. Едностранна реконструктивна операция във феморо-поплитеалния сегмент със съдова протеза или автовена.
  633. Реконструктивна операция на бедрена артерия с феморо-феморална протеза „крос-овър“.
  634. Двустранна реконструктивна операция на двете бедрени артерии с аксило-бифеморална съдова протеза.
  635. Едностранна реконструктивна операция на бедрена артерия с аксило-феморална съдова протеза.
  636. Реконструктивна операция на периферна артерия на брахиум или бедро с резекция на съда и заместване със съдова протеза или автовена.
  637. Реконструктивна операция на артерията на ръката.
  638. Реконструктивна операция на задколянната артерия.
  639. Реконструктивна операция на артериите на подбедрицата.
  640. Реконструктивна операция на истинска периферна аневризма.
  641. Реконструктивна операция на лъжлива (травматична) периферна аневризма.
  642. Реконструктивна операция на артерио-венозна фистула на крайниците и шията.
  643. Реконструктивна операция на анастомотична аневризма.
  644. Реконструктивна операция на периферна артерия чрез тромбендартеректомия (ТЕА) и „със“ или „без“ синтетична заплатка.
  645. Реконструктивна операция на периферна артерия чрез емболектомия.
  646. Реконструктивна операция на травматично наранен периферен съд и заместване със съдова протеза.
  647. Реконструктивна операция на тромбозирала съдова протеза чрез тромбектомия.
  648. Реконструктивна съдова операция на тромбозирала съдова протеза на крайниците чрез експлантация на протезата и имплантиране на нова.
  649. Създаване на артерио-венозен шънт със съдова протеза за хемодиализа.
  650. Отстраняване на голямообемен и инфилтриращ съдов тумор (ангиом) на крайниците и телесната повърхност.
  651. Експлантация на периферна съдова протеза с пластика на артериална стена или поставяне на нова протеза.
  652. Интраоперативна и перкутанна вътрелуменна ангиопластика е стунтеряну (ендопротезиране).
  653. Имплантация на пейсмейкър (сърдечен кардиостимулатор). ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  654. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на шията като самостоятелна операция.
  655. Шев на травматично наранен кръвоносен съд на крайниците, включително обработка на раната.
  656. Оперативно вземане на артерия за съдова трансплантация.
  657. А-V фистула за хемодиализа без протеза.
  658. Отстраняване на малък тумор (ангиом) на кръвоносните съдове.
  659. Ампутация на бедро или подбедрица при атеросклеротична исхемична гангрена.
  660. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на крайниците като самостоятелна операция.
  661. Канюлиране на артерия за интраартериални инфузии (ако се касае за долна епигастрална вена, то тази операция е за ІІІ гр.).
  662. Екстирпация на съдова протеза и лигатура на съда (това не е малка операция и би следвало да мине в ІІІ гр.). ІV група. Операции с малък обем и сложност, „малка“ хирургия
  663. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на крайниците като самостоятелна операция.
  664. Оперативно вземане на вена за съдова трансплантация.
  665. Канюлиране на артерия за интраартериални инфузии.
  666. Екстирпация на съдова протеза и лигатура на съда.
  667. Вторична хемостаза при хеморагия на крайниците без реконструкция на съд.
  668. Измерване на налягането (интралуменно) в представения кръвоносен съд.
  669. Некректомия или ампутация на пръсти при съдово-исхемични поражения. ХИРУРГИЯ НА ВЕНИТЕ І група. Операции с много голям обем и сложност, „много голяма“ хирургия
  670. Реконструктивна операция на вена кава супериор или инфериор (напр. при разширена туморна хирургия с резекция на кавата или заместване с венозна протеза), евент. вкл. поставяне на временна артерио-венозна фистула.
  671. Операция при портална хипертензия чрез венозна анастомоза и артериализация.
  672. Операция при портална хипертензия чрез венозна анастомоза. ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия
  673. Вено-венозно шънтиране (напр. по Палма) с налагане на артерио-венозен шънт.
  674. Вено-венозно шънтиране (напр. по Палма) без налагане на артерио-венозен шънт.
  675. Операция при портална хипертензия чрез дисекация и деваскуларизация.
  676. Реконструктивни операции на вени на тялото с изключение на празните вени (тромбектомия, заместване с трансплантант, байпас операции), евент. вкл. налагане на временна артерио-венозна фистула.
  677. Прекъсване на вена кава инфериор след представяне.
  678. Тромбектомия на вени на тялото.
  679. Едностранно премахване на варикозни магистрални вени с лигатура на перфорантни вени.
  680. Шев на травматично наранена вена на крайниците, вкл. обработка на раната.
  681. Операция на лимфедем на един крайник.
  682. Лимфно-венозни анастомози при лимфедем.
  683. Премахване на лимфно-съдови анастомози при аномалии на цистерна хили. ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  684. Имплантация на филтър (транскутанно) във вена кава инфериор.
  685. Едностранно премахване на вена сафена магна или парва и екстирпация на повече странични клонове.
  686. Изолирана екстирпация на страничен клон и/или дисекция и лигатура на перфорантна вена.
  687. Инцизия на тромбозирал варикозен съд.
  688. Закрепване на артерио-венозен шънт.
  689. Отстраняване на малък венозен тумор (ангиом) чрез ексцизия.
  690. Венесекция за интравенозно вливане. ХИРУРГИЯ НА СИМПАТИКУСА ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия
  691. Торакална симпатектомия (трансторакална, аксиларна и т.н.). ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  692. Лумбална симпатектомия. ХИРУРГИЯ В КОСТНО-КЛАВИКУЛАРНОТО ДЕФИЛЕ ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия
  693. Трансторакална резекция на аномално І-во ребро, съчетана с торакална симпатектомия.
  694. Трансторакална резекция на аномално І-во ребро с акцесорно шийно ребро, съчетана с торакална симпатектомия. ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  695. Пресичане на мускули скалени – шиен достъп.
  696. Екстраторакално премахване на акцесорно шийно ребро с шиен достъп. Б. СПИСЪК НА ОПЕРАТИВНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ХИРУРГИЯТА І група. Операции с много голям обем и сложност, „много голяма“ хирургия
  697. Тиреоидектомия.
  698. Екстирпация на ретростернална струма.
  699. Разширени шийни лимфни дисекции при тиреоиден карцином.
  700. Интраторакални операции върху хранопровода.
  701. Операция върху хранопровода с абдоминоторакален достъп и реконструкция.
  702. Езофагектомия без торакотомия с реконструкция.
  703. Ексцизия на дивертикул на хранопровода.
  704. Парциална резекция на хранопровода и реконструкция.
  705. Тотална езофагектомия с реконструкция.
  706. Езофагеален байпас със стомах, илеум или колон.
  707. Гастрален байпас/бендинг при затлъстяване.
  708. Горна поларна резекция на стомаха със и без торакотомия.
  709. Гастректомия с лимфаденектомия, оментектомия, със или без спленектомия.
  710. Блокова резекция на стомаха при рак, с лимфаденектомия, спленектомия и съседен орган – панкреас и/или колон.
  711. Ререзекция на стомаха за пептичен улкус на йеюнома или за гастройеюноколична фистула.
  712. Реконструктивна операция на стомаха.
  713. Разширена резекция на тънко черво.
  714. Операция на Nobel (тотална интестино­пликация).
  715. Стриктуропластика при болест на Crohn.
  716. Операция за фистула на гастроинтестиналния тракт.
  717. Субтотална резекция на колона.
  718. Тотална колектомия.
  719. Блокова резекция на колон и съседен орган – стомах, дуоденум, панкреас.
  720. Сфинктеросъхраняваща резекция на ректума (ниска резекция, много ниска резекция, „смъкващи“ техники).
  721. Проктоколектомия с дефинитивна илеостомия.
  722. Проктоколектомия с илеоаноанастомоза (pouch).
  723. Абдомино-перинеална екстирпация на ректума.
  724. Предна резекция на ректума.
  725. Тотална или частична тазова екзентерация (ректум, матка, влагалище, простата).
  726. Портокавен шънт.
  727. Гастроезофагеална деконгестия (Sugiura).
  728. Спленектомия при портална хипертония и при тумор на далака.
  729. Резекция на черен дроб (сегмент, лоб, половина).
  730. Резекция на черен дроб за метастаза едновременно с друга органна резекция.
  731. Холедоходуоденоанастомоза, друга билиодигестивна анастомоза.
  732. Оперативна папилосфинктеротомия или папилосфинктеропластика.
  733. Резекция на d. choledochus и d. hepaticus.
  734. Реконструктивна операция на екстрахепаталните жлъчни пътища.
  735. Екстирпация на папилата с реинплантация на каналите.
  736. Дуоденопанкреатична резекция.
  737. Лява хемипанкреатектомия със спленектомия.
  738. Сегментна резекция на панкреаса.
  739. Вирсунгойеюноанастомоза.
  740. Разширена резекция на панкреаса с резекция на съдове (v.portae, мезентериални съдове).
  741. Анастомоза (вътрешен дренаж) между панкреатична псевдокиста и кух орган (стомах, дуоденум/йеюнум).
  742. Панкреатична сфинктеротомия/сфинктеропластика.
  743. Операции при хормонални тумори на панкреасната жлеза.
  744. Отстраняване на надбъбречни тумори с парааортална дисекция.
  745. Екстирпация на ретроперитонеален тумор.
  746. Параортална лимфна дисекция.
  747. Ингвинална лимфна дисекция по Duken.
  748. Операция по повод фистула – дуоденална, стомашна, чревна, билиарна, панкреатична.
  749. Трансплантация на черен дроб.
  750. Трансплантация на панкреас.
  751. Трансплантация на тънко черво. ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия
  752. Адреналектомия.
  753. Струмектомия.
  754. Паратиреоидектомия.
  755. Енуклеация на бенигнен тумор на хранопровода.
  756. Сутура при перфорация на хранопровода.
  757. Кардиомиотомия.
  758. Езофагофундопликация.
  759. Горна поларна резекция без торакотомия.
  760. Сутура на кървяща язва.
  761. Сутура на перфорирала язва.
  762. Гастротомия с ескцизия на полип.
  763. Пилоропластика, гастродуоденопластика.
  764. Гастроентероанастомоза – предна, задна.
  765. Проксимална селективна ваготомия.
  766. Ваготомия с дренажна операция.
  767. Резекция на стомаха със или без ваготомия.
  768. Субтотална резекция на стомаха с регионерна лимфаденектомия.
  769. Апендектомия при дифузен апендикуларен перитонит.
  770. Илеостомия.
  771. Колостомия – цекостомия, трансверзостомия, сигмостомия.
  772. Парциална резекция на тънки черва.
  773. Ексцизия на чревна фистула.
  774. Резекция на тънко черво – сегментна, частична.
  775. Обходна чревна анастомоза.
  776. Хемиколектомия (дясна, лява, разширена).
  777. Резекция на сигмата.
  778. Операция за пролапс на ректума с лапаротомия.
  779. Резекция на ректума по Hartmann.
  780. Перинеална ампутация на ректума.
  781. Ректотомия постериор, включително шев за отстраняване на ректален тумор.
  782. Ревизия на анастомоза (тънко и дебело черво).
  783. Реституция на чревния тракт при затваряне на илео- или колостома.
  784. Дилатация на чревна стриктура включително стеноза на анастомоза.
  785. Резекция на мезентериума, включително локална ексцизия за лезия.
  786. Херниотомия при инкарцерация (без или със резекция на орган и с перитонит).
  787. Лапаротомия при перитонит, с лаваж и дренаж, евентуално с резекция на орган.
  788. Холецистектомия при усложнен холецистит (конвенционална, лапароскопска).
  789. Холецистостомия, холецистендизе.
  790. Поставяне на външен билиарен дренаж.
  791. Ехинококцектомия при неусложнен и усложнен ехинокок, множествена ехинококоза.
  792. Дренаж на чернодробен абсцес.
  793. Атипична (краева) резекция на черния дроб, локална ексцизия.
  794. Марсупиализация/външен дренаж на панкреатична псевдокиста.
  795. Операция за панкреатична фистула.
  796. Панкреатолитотомия.
  797. Спланхницектомия.
  798. Операция по повод хиперплазия на надбъбречните жлези.
  799. Спленектомия (без портална хипертония).
  800. Сутура на кървящи варици.
  801. Пластика при ректовагинална или ректовезикална фистула.
  802. Операция при заклещена херния без резекция на орган.
  803. Пластика на предната коремна стена за евентрация/следоперативна херния.
  804. Операция за релаксация на диафрагмата.
  805. Лапаротомия за абсцес в коремната кухина.
  806. Лапаротомия за субфреничен абсцес.
  807. Нефректомия.
  808. Хистеректомия. ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  809. Езофагостомия в шийната област.
  810. Екстирпация на d. thyreoglossus.
  811. Гастростомия, гастропексия.
  812. Езофагофундопексия.
  813. Оперативен тубаж на хранопровода.
  814. Ексцизия/клиновидна резекция на Мекелов дивертикул.
  815. Полипектомия на колона.
  816. Апендектомия – конвенционална, лапароскопска.
  817. Трансанална екстирпация на полип, вилозен тумор.
  818. Хемороидектомия.
  819. Ексцизия на анална фисура.
  820. Пластика на аналния сфинктер при инконтиненция.
  821. Анопластика при стеноза.
  822. Ексцизия на перианална фистула.
  823. Биопсия на черния дроб.
  824. Херниотомия – конвенционална, лапароскопска.
  825. Салпингоовариектомия.
  826. Диагностична (експлоративна) лапаротомия.
  827. Ексцизия на дермоидна/пиларна киста. ІV група. Операции с малък обем и сложност, „малка“ хирургия
  828. Трансанална екстирпация на полип на краче, на хипертрофирала анална папила.
  829. Лигатура на единичен хемороидален възел.
  830. Анална дилатация при фисура.
  831. Ексцизия/дисцизия на интрасфинктерна перианална фистула.
  832. Инцизия на супурирала дермоидна киста.
  833. Инцизия на перианален абсцес.
  834. Инцизия на подкожен флегмон/абсцес.
  835. Инцизия на фурункул/карбункул.
  836. Екстирпация на врастнал (крив) нокът.
  837. Кожно-мускулна биопсия.
  838. Регионерна лимфна дисекция на подкожни лимфни възли.
  839. Имплантация на подкожен медикаментозен резервоар.
  840. Корекция на вициозен цикатрикс.
  841. Проста кожна пластика – с ламбо, свободна.
  842. Ревизия на оперативна рана. Забележка. Операции от други области на хирургията, които могат да бъдат извършвани от хирург в условия на спешност:
  843. Дебарасираща трепанация при вътречерепен кръвоизлив.
  844. Фиксиране на гръден капак.
  845. Торакоцентеза и дренаж.
  846. Обработка на рана на гръдната стена.
  847. Вътрегръдна хемостаза.
  848. Плеврална пункция.
  849. Фенестрация на перикарда.
  850. Пункция на перикарда.
  851. Лигиран/шев на магистрален съд.
  852. Венесеция. В. СПИСЪК НА ОПЕРАТИВНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ДЕТСКАТА ХИРУРГИЯ ХИРУРГИЯ НА НОВОРОДЕНИ ДЕЦА І група. Операции с много голям обем и сложност, „много голяма“ хирургия
  853. Екстирпация на пермагнени кистични хигроми на шията.
  854. Екстирпация на пермагнени хемангиоми и лимфангиоми на шията, лицето, крайниците и останалите телесни повърхности, налагащи автокутанеопластики.
  855. Реконструктивни операции при атрезии на хранопровода с трахеоезофагеални фистули, налагащи екстра- или интраплеврална торакотомия, лигатура на фистулата и анастомоза на сегментите на хранопровода.
  856. Операции по повод на аплазия на диафрагмалния купол, налагащи ксенопластика.
  857. Реконструкция на неоезофаг чрез транспозиция на дебело черво или стомах в кърмаческа възраст.
  858. Операции при аномалии на дуоденум и тънки черва, налагащи множествени чревни анастомози тип Y.
  859. Реконструктивни операции при билиарни атрезии – тип портодигестивни и хепатикодигестивни анастомози.
  860. Трансплантация на черен дроб.
  861. Разширени резекции на черен дроб, включващи три-четири сегмента.
  862. Абдоменоперинеална интраректална ректосигмоидектомия при болестта на Хиршпрунг.
  863. Абдоменоперинеална интраректална проктопластика тип Ребайн-Ромуалди.
  864. Операции при пермагнени ретроперитонеални тумори, свързани с нефректомия, супрареналектомия и при ангажиране на магистрални съдове от неопластичния процес.
  865. Реконструктивни операции при долни целозомии.
  866. Операции при пермагнени организмоидни тератоми. ІІ група. Операции с голям обем и сложност, „голяма“ хирургия
  867. Реконструктивни операции при хейлосхиза.
  868. Екстирпация на д. тиреоглосус, д. тимофарингеус, медиални и латерални шийни фистули.
  869. Шийна езофагостома.
  870. Операции при Н-тип трехеоезофагеални фистули.
  871. Гастростомия и дегастростомия.
  872. Пилоромиотомия.
  873. Дуоденодуоденоанастомоза, дуоденойеюноанастомоза.
  874. Операции при позиционни аномалии на гастроинтестиналния тракт със или без волвулус.
  875. Операции при мекониум илеус.
  876. Операции при чревни атрезии с резекция на черво и чревна анастомоза.
  877. Илиачен анус и затваряне на същия.
  878. Двуцевен противоестествен анус на дебелото черво.
  879. Затваряне на противоестествен анус с резекция на черво и анастомоза.
  880. Операции при перзистиращ дуктус омфалоентерикус и Мекелов дивертикул.
  881. Реконструктивни операции при вродени дефекти на предната коремна стена – омфалоцеле, лапаросхиза.
  882. Билеодигестивни анастомози при вродени кисти на холедоха.
  883. Лапаротомии при перитонит и перитонит-илеус с разширена ревизия и санация на коремната кухина със или без налагане на лапаростома.
  884. Органосъхраняващи операции на паренхимни коремни органи при травмена увреда на същите.
  885. Перинеални анопроктопластики.
  886. Операции при инвагинации с мануална дезинвагинация със или без резекция на черво.
  887. Операции при заклещени слабинни хернии със или без резекция на черво.
  888. Реторакотомии със или без екстирпация на хранопровод.
  889. Релапаротомии.
  890. Операции при пермагнени вентрални хернии след лечение на дефект на предната коремна стена или постоперативни такива.
  891. Лапаротомии при други, по-редки вродени и придобити коремни заболявания. ІІІ група. Операции със среден обем и сложност, „средна“ хирургия
  892. Операции при ингвинални хернии.
  893. Операции при бедрени хернии.
  894. Опреации при пъпна херния.
  895. Операции при херния на средната линия.
  896. Операции при хидроцеле.
  897. Операции при фуникулоцеле.
  898. Операции при тестикуларна ретенция.
  899. Екстирпация на повърхностно разположени хемангиоми и лимфангиоми с размери до три сантиметра.
  900. Параректална склерозация при пролапс на ануса и ректума.
  901. Ректална биопсия.
  902. Венесекция.
  903. Апендектомия.
  904. Биопсия на лимфен възел – повърхностно разположен, на кожа или мускул.
  905. Множествени инцизии при некротичен флегмон на новороденото.
  906. Циркумцизия, дорзумцизия при тежки фимози.
  907. Операции при остър хирургичен скротум. ГРЪДНА ХИРУРГИЯ В ДЕТСКАТА ВЪ

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.