Наредба № 45 от 26 август 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 68, от дата 31.8.2010 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.115 Наредба № 45 от 26 август 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ НАРЕДБА № 45 от 26 август 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава Медицински стандарт „Спешна медицина“ съгласно приложението.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1

Лекарите без специалност, работещи в структурите по спешна медицина, посочени в този стандарт, са длъжни в срок до една година от влизането му в сила да предприемат действия по започване на специализация по спешна медицина или по друга медицинска специалност

§ 2Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването

§ 3

Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от Министерството на здравеопазването, от Изпълнителната агенция „Медицински одит“, от регионалните центрове по здравеопазване и от органите на управление на лечебните заведения

§ 4Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения

Министър: А.-М. Борисова Приложение към член единствен, ал. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

Раздел I. Общи положения

Глава 1. Основна характеристика на медицинската специалност „Спешна медицина“

1.2. Медицинската специалност „Спешна медицина“ може да бъде практикувана в лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, в лечебни заведения за болнична медицинска помощ и в други лечебни заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения.

1.3. По своята същност специалността „Спешна медицина“ е интердисциплинарна специалност, което налага в този стандарт да бъдат дефинирани две основни понятия, които определят нейния предмет, цел и задачи, а именно: „спешно състояние“ и „спешен пациент“.

1.3.1. В съвременната медицинска наука и практика като „спешно“ се определя всяко нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, което ако не бъде диагностицирано и лекувано незабавно, води до смърт или тежки, необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи.

1.3.2. Изключително важната социална цена и същност на спешната медицина налага да бъдат дадени две определения на понятието „спешен пациент“:

1.3.2.1. Обществено определение - спешен е всеки пациент, който счита себе си за такъв и е уведомил за това центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който със специализиран, случаен или собствен транспорт или „на крака“ е влязъл през входа на спешното приемно отделение (СПО).

1.3.2.2. Медицинско определение - спешен е всеки пациент, при който е налице нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, за което, ако незабавно не бъдат предприети медицински дейности, може да доведе до смърт или до необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи.

1.3.2.3. Съвкупното прилагане на двата принципа за определяне на понятието за спешен пациент предполага, че всяко лице, отговарящо на общественото определение за „спешен пациент“, следва да се счита за такъв до момента, в който по обективен начин се докаже, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на „спешно състояние“.

1.4. Основната цел на специалността „Спешна медицина“ е да бъде излекувано или прекъснато развитието и задълбочаването на „спешното състояние“ при пациента, водещо до смърт или тежки, необратими морфологични и функционални увреди на жизненоважни органи и системи.

1.5. Задачите на медицинската специалност „Спешна медицина“ са свързани с осигуряването на своевременна и качествена диагностика, терапевтично поведение и лечение при пациентите със спешни състояния.

1.6. Изработването и внедряването на стандарт по спешна медицина в медицинската практика е от изключителна важност за осигуряването на адекватна спешна медицинска помощ за пациентите, за поддържане, повишаване и контрол на качеството на тази помощ и за осигуряване на непрекъснатост, единност и унифицираност на лечебно-диагностичния процес при спешните пациенти.

2.2. Лечебно-диагностичните дейности в областта на спешната медицина се осъществяват при спазване на въведените с този стандарт задължителни изисквания за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и за структурните звена на лечебните заведения за болнична медицинска помощ, в които се оказва спешна помощ.

2.3. Всички лечебно-диагностични дейности се подчиняват и на утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми и правилата за добра медицинска практика.

2.4. Диагностичната и лечебната дейност в областта на спешната медицина се осъществяват с помощта на подходяща апаратура и медицински изделия, отговарящи на съвременните изисквания за качество и безопасност и несъздаващи допълнителен риск за пациентите. Медицинските специалисти задължително се обучават за работа с апаратурата и изделията. Използваната апаратура подлежи на редовен технически контрол за изправност, като се осигурява регистриране и анализиране на резултатите.

3.2. Придобиването на специалността „Спешна медицина“ се осъществява по реда на Закона за здравето и Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и в изпълнение на утвърждавани от министъра на здравеопазването програми за обучение на лекари-специалисти по спешна медицина. Програмите са ориентирани към осъществяване на обучение за осигуряване на висококвалифицирани специалисти с добри практически умения.

3.3. Поддържането на квалификацията на специалистите по спешна медицина се осъществява по реда и условията на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, както и посредством участие в провежданото от БЛС продължаващо обучение и различни други форми на външно и вътрешно обучение (колегиуми, семинари и др.).

3.4. Предвид интердисциплинарния характер на тази медицинска специалност, дейности, включващи се в нейния обхват, могат да извършват и специалисти с други признати клинични специалности - вътрешни болести; педиатрия; хирургия; неврология; ортопедия и травматология; акушерство и гинекология и други, в рамките на професионалната си компетентност по съответната специалност.

3.5. Лекари без специалност могат да осъществяват дейност в структури по спешна медицина, като са длъжни в срок до една година от започване на работа да предприемат действия по започване на специализация по спешна медицина или по друга клинична медицинска специалност. В този смисъл лекарите без специалност могат да бъдат назначавани на срочно трудово правоотношение за една година.

4.1.1. анестезия и интензивно лечение 4.1.2. хирургия 4.1.3. ортопедия и травматология 4.1.4. урология 4.1.5. клинична токсикология 4.1.6. вътрешни болести 4.1.7. кардиология 4.1.8. неврология 4.1.9. педиатрия 4.1.10. акушерство и гинекология и др.

Този стандарт по спешна медицина не изменя и не допълва, нито измества стандартите в областта на посочените в т. 4.1 медицински специалности.

Глава 2. Структури и персонал

1.1.1. Извънболнична дейност по специалността „Спешна медицина“ се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали.

1.1.2. Лекарите от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ са длъжни да осъществяват дейности по оказване на спешна медицинска помощ на обърналите се към тях спешни пациенти съгласно утвърдените алгоритми и правила за добра медицинска практика.

1.1.3. При необходимост съответният лекар или лечебно заведение за извънболнична помощ се обръща за помощ към центъра за спешна медицинска помощ и представя болния на пристигналия екип.

1.1.4. До пристигането на екип на ЦСМП лекарят/лечебното заведение по т. 1.1.3 осигурява максималния възможен обем от медицински дейности за поддържане на виталните функции на болния.

1.2. Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) 1.2.1. Центърът за спешна медицинска помощ е лечебно заведение с основен предмет на дейност оказване на медицинска помощ на пациенти със спешни състояния.

1.2.1.1. Центърът за спешна медицинска помощ осъществява дейността си на териториален принцип и осигурява оказване на спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация.

1.2.1.2. Структурата, дейността и организацията на работа в ЦСМП се определят подробно с правилник за устройството и дейността на ЦСМП.

1.2.2. Дейността в центъра за спешна медицинска помощ се осъществява при непрекъснат денонощен режим на работа на базата на 12-часови дежурства и екипна организация на труда.

1.2.2.1. Обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „Спешна медицина“ включва: а) оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на пациенти в дома, на местопроизшествието, при бедствия, аварии и катастрофи и др., по време на транспорта до евентуална хоспитализация; б) осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможнос­тите и наличната апаратура, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми; в) транспортиране за спешна хоспитализация в болнично заведение при състояние на пациента, налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка; г) клинично и инструментално наблюдение на пациента до неговата хоспитализация; д) провеждането на необходимите лечебни и специфични реанимационни дейности до овладяване на спешното състояние или до настаняването на пациента в болница.

1.2.3. Структурата на ЦСМП включва в себе си следните три части:

1.2.3.1. Районна координационна централа (РКЦ) - с диспечерска зала;

1.2.3.2. Филиали за спешна медицинска помощ (ФСМП) - с помещения за дежурните екипи и административни и помощни помещения, съгласно капацитета. В някои филиали се осигуряват лекарски кабинети и манипулационни зали, отговарящи на утвърдените здравни изисквания за площ и оборудване.

1.2.3.3. Административно-стопанска част - състояща се от административни помещения, складови помещения, склад за медикаменти и консумативи, автосервиз, гаражи, сервизни помещения.

1.2.4. Координационната централа е структура на ЦСМП, която чрез различни технически средства приема повикванията, осъществява връзките между нея и медицинските екипи с потърсилите спешна медицинска помощ граждани или институции; с координационния център 112; с останалите ЦСМП в страната; с различни видове лечебни заведения, разположени в съответния регион или в национален мащаб.

1.2.4.1. Координационната централа е длъжна във възможно най-кратки срокове да осъществи връзката и да даде указания за изпълнение на всички гореупоменати респонденти, като непрекъснато следи за тяхното изпълнение.

1.2.4.2. В ЦСМП се води архив (електронен и хартиен) на всички обаждания и връзки, осъществени по време на работа на Районната координационна централа, който се съхранява в нормативно установени срокове.

1.2.5. Дейността на РКЦ се осъществява от екип от лекар и други медицински специалисти или други специалисти с необходимата квалификация.

1.2.5.1. За осигуряване на дейността на Районната координационна централа в ЦСМП се предвиждат следните видове и брой длъжности: а) лекари - 6; б) специалисти по здравни грижи или други специалисти с необходимата квалификация:

1.2.6. Всеки център за спешна медицинска помощ се състои от определен брой филиали за спешна медицинска помощ, разкрити съобразно разстоянията, маршрутите и релефа на съответния регион и възможностите за спешно обслужване.

1.2.7. ФСМП разполагат с медицински екипи, транспортни екипи, транспортни средства, сградова и инфраструктурна част за осъществяване на присъщата им медицинска дейност.

1.2.8. Медицинските екипи и обслужващите ги транспортни средства се определят като количество и вид от: броя, състава и гъстотата на населението, разположено на територията на ЦСМП;

1.2.9. Мобилните медицински екипи биват:

1.2.9.1. Реанимационен екип, състоящ се от лекар, медицински специалист по здравни грижи и шофьор-санитар;

1.2.9.2. Медицински екип, състоящ се от лекар или медицински специалист по здравни грижи и шофьор-санитар (лекарски/долекарски екип).

1.2.9.3. Освен мобилни медицински екипи ФСМП разполагат с медицински и друг персонал за осъществяване на медицинска дейност на територията на филиала.

1.2.10. Минималният брой и видът на медицинските екипи за спешна медицинска помощ се определят както следва: а) при гъстота на населението в района, по-голяма от 76,6 жители на км 2 :

1.2.10.1. Във ФСМП, разполагащи с повече от 10 екипа за спешна медицинска помощ на смяна, се допуска профилиране на екипите по специалностите: анестезиология и интензивна терапия, ортопедия и травматология, неврология, кардиология, вътрешни болести, хирургия и детски болести.

1.2.10.2. Транспортните екипи се състоят от шофьор-отговорник на екипа и санитар при необходимост.

1.2.10.3. Специализираният медицински транспорт се състои от различни по вид и оборудване санитарни автомобили, отговарящи на утвърдените международни стандарти, съобразно задачите, поставени за изпълнение от медицинските екипи.

1.2.10.4. Всички автомобили носят следната специфична окраска и маркировка:

1.2.10.4.1. основен цвят на автомобила - бял;

1.2.10.4.2. допълнителен цвят: оранжев - цвят на покрива;

1.2.10.4.3. оранжева светлоотразяваща лента с ширина до 40 см опасва цялата кола на височината на дръжките на страничните врати;

1.2.10.4.4. знак с изобразена телефонна слушалка и номер 150 се намира върху предните и една от задните врати;

1.2.10.4.5. надпис „Спешна медицинска помощ“ от двете страни на санитарния автомобил;

1.2.10.4.6. специална светлинна и звукова сигнализация, състояща се от сини сигнални лампи, сини сигнални фарове и сирена;

1.2.10.4.7. графично и цветно изображение на отличителния знак на единния европейски номер 112 за територията на Република България по образец съгласно приложението по чл. 3, ал. 2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, разположен върху задната половина на санитарната част, симетрично от двете страни.

1.2.10.4.8. превозни средства с посочените опознавателни знаци ползват само центровете за спешна медицинска помощ.

1.2.10.5. Дейността на реанимационния екип се осъществява със специализиран санитарен автомобил, осигурен със следното минимално оборудване и апаратура - кислородна инсталация, портативна кислородна бутилка, аспиратор (аспирационна инсталация и преносим аспиратор), перфузор, дефибрилатор с монитор, преносим ЕКГ; респиратор (автоматичен механичен вентилатор), реанимационна чанта с набор за реанимация, основна носилка с колела, допълнителна носилка, комплект гръбначна дъска с колани и приспособление за обездвижване на главата.

1.2.10.6. Дейността на медицинския екип се осъществява със санитарен автомобил, осигурен със следното минимално оборудване и апаратура - кислородна инсталация, портативна кислородна бутилка, аспиратор (аспирационна инсталация и преносим аспиратор), преносим ЕКГ; дефибрилатор, респиратор (автоматичен механичен вентилатор или набор за ръчна вентилация), реанимационна чанта с набор за реанимация, основна носилка с колела, допълнителна носилка, комплект гръбначна дъска с колани и приспособление за обездвижване на главата.

1.2.10.7. Осигуреността на екипите и санитарните автомобили на ЦСМП с лекарствени средства, консумативи и оборудване се регламентира в правилника за устройството и дейността на ЦСМП.

1.2.10.8. За осигуряване на своевременност на оказваната спешна медицинска помощ се спазват следните изисквания:

1.2.10.8.1.Не по-късно от една минута след приключване обработката на повикване за пациент със спешно състояние РКЦ възлага изпълнението му на най-близо разположения до местопроизшествието свободен екип за спешна медицинска помощ.

1.2.10.8.2.Не по-късно от една минута след приемане на възложеното повикване екипът е длъжен да се отправи към предадения им от РКЦ адрес и за възможно най-кратко време, използвайки най-целесъобразния маршрут, да пристигне на подадения за изпълнение адрес.

1.2.11. Квалификация, отговорности и задължения на медицинските и немедицинските специалисти, които извършват и/или пряко подпомагат диагностично-лечебния процес, осъществяван от структурите на лечебните заведения.

1.2.11.1. В ЦСМП могат да работят лекари, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, без специалност или с една или повече признати клинични медицински специалности, които не са лишавани от право да упражняват професията си.

1.2.11.2. Лекари без специалност могат да работят в ЦСМП, като са длъжни в срок до една година от започване на работа да предприемат действия по започване на специализация по спешна медицина или по друга клинична медицинска специалност. В този смисъл лекарите без специалност могат да бъдат назначавани на срочно трудово правоотношение за една година.

1.2.11.3. Всички лекари, работещи в ЦСМП, подлежат на продължително следдипломно обучение и периодична проверка на знанията и практическите умения за оказване на медицинска помощ при пациенти със спешни състояния.

1.2.11.4. В ЦСМП могат да работят медицински специалисти по здравни грижи (медицинска сестра, фелдшер, акушерка и др.), които притежават диплома за медицинско образование и не са лишавани от право да упражняват професията си.

1.2.11.5. Медицинските специалисти участват във форми за продължително следдипломно обучение и периодична проверка на знанията и практическите умения за оказване на медицинска помощ при пациенти със спешни състояния.

1.2.11.6. Немедицинският персонал на ЦСМП трябва да притежава съответното образование в зависимост от изпълняваната длъжност.

1.3. Структури за болнична помощ, осъществяващи медицинска помощ по специалността „Спешна медицина“ 1.3.1. Болничната медицинска помощ по специалността „Спешна медицина“ се оказва в лечебни заведения, в които има разкрити и функционално свързани два компонента:

1.3.1.1. Отделение по спешна медицина с легла за престой до 24 часа.

1.3.1.2. Спешен болничен леглови комплекс.

1.3.2. Отделение по спешна медицина (спешно отделение - СО) с легла за престой до 24 часа.

1.3.2.1. Спешно отделение е специализирана структура на лечебно заведение за болнична помощ, в която екип от лекари с помощта на друг медицински и помощен персонал извършва диагностично-лечебни дейности при пациенти със спешно състояние.

1.3.2.2. Отделение по спешна медицина може да се разкрива на територията на всяко лечебно заведение за болнична помощ, което съответства на изискванията на този стандарт.

1.3.2.3. СО трябва да има следната минимална архитектурно-инфраструктурна среда:

1.3.2.3.1. място за информационно обслужване и регистрация на пациентите - по 6 кв.м за всяко работно място;

1.3.2.3.2. лекарски кабинети - по 12 кв.м;

1.3.2.3.3. чакалня - по 2 кв.м на кабинет, с обща площ не по-малко от 12 кв.м;

1.3.2.3.4. противошокова зала за две противошокови легла - не по-малко от 25 кв.м;

1.3.2.3.5. манипулационна зала с едно транспортно легло - 20 кв.м, с две транспортни легла - 36 кв.м;

1.3.2.3.6. зала за диагностично уточняване и наблюдение, с престой до 24 часа с легла - 6,5 кв.м на едно легло, с обща площ не по-малко от 12 кв.м;

1.3.2.3.7. помещение за съхранение на лекарства, медицински изделия, апаратура и инвентар - не по-малко от 5 кв.м;

1.3.2.3.8. помещение за спешния екип - с минимална площ 20 кв.м;

1.3.2.3.9. съблекалня със санитарен възел и душ за персонала - не по-малко от 12 кв.м;

1.3.2.3.10. санитарен възел за пациентите - не по-малко от 3 кв.м.

1.3.2.4. Спешното отделение е разположено на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ с непосредствен достъп за транспортни средства и възможности за комуникация с болничните диагностични структури.

1.3.2.5. СО работи на непрекъснат денонощен режим на работа и разполага с необходимия брой специалисти за осъществяване на дейността си.

1.3.2.6. За своите цели СО използва целия болничен персонален, апаратурен, консумативен и друг капацитет на лечебното заведение, на чиято територия е развито.

1.3.2.7. Дейностите в спешното отделение се осъществяват от екип с ръководител началника на отделението, който е магистър по медицина с призната специалност „Спешна медицина“. При липса на кандидат, отговарящ на изискванията, до провеждане на конкурс за началник на отделението може да бъде назначавано и лице с призната специалност по „анестезиология и интензивно лечение“, „кардиология“, „токсикология“, „ортопедия и травматология“, „хирургия“, „детски болести“, „нервни болести“ или „вътрешни болести“.

1.3.2.8. Екипът в спешното отделение се състои от лекари, медицински сестри и помощен персонал.

1.3.2.9. Изисквания към лечебното заведение за осъществяване на дейността на отделението по спешна медицина:

1.3.2.9.1. Организацията на дейността на спешното отделение се определя с този стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

1.3.2.9.2. Организацията на дейността на спешното отделение е подчинена на задължителното изискване за поддържане на непрекъсната и равностойна 24 часа в денонощието организационна и материална готовност, както и наличие на готовност и възможност за прием на пациенти и осигуряване на тяхното активно наблюдение, проследяване и поддържане на основни жизнени функции при еднакво ниво на качество на медицинската помощ, осигурена екипност (лекари и медицински сестри) и високотехнологично оборудване.

1.3.2.9.3. Във връзка с това изискване организацията на дейността на отделението е хоризонтално и вертикално пряко свързана с всички останали болнични звена, с приоритет по отношение на осъществяване на връзките; с осигурена пряка комуникация и улеснен достъп до лечебно-диагностичните звена на лечебното заведение.

1.3.2.9.4. Лечебното заведение осигурява безпроблемно функциониране на инфраструктурите на отделението: комуникации, медицински газове, клинична лаборатория, рентгенови изследвания, консултации с други специалисти.

1.3.2.9.5. Ежедневно се осигуряват условия и необходимият брой легла за прием на пациенти с показания за лечение в лечебното заведение.

1.3.2.9.6. Екипът в СО осигурява денонощен непрекъснат прием на пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, като осъществява:

1.3.2.9.6.1. спешна диагностика на пациентите, транспортирани от екипите за спешна медицинска помощ и на самонасочили се пациенти до потвърждаване на спешното им състояние;

1.3.2.9.6.2. необходимите лечебни и реанимационни дейности на пациентите със спешни състояния до изписването им от спешно отделение, настаняването им в стационара или прехвърлянето им в друго болнично заведение, като престоят на пациенти в спешно приемно отделение не може да превишава 24 часа;

1.3.2.9.6.3. предлагане на спешна хоспитализация в специализираните болнични отделения при състояние на пациента, налагащо продължаване на лечението.

1.3.2.9.7. Лекарят в спешно отделение при необходимост осигурява консултации на болните с лекари в болницата, които са длъжни своевременно да ги осъществят.

1.3.2.9.8. Превеждането на спешен пациент в клиничните звена на болницата трябва да бъде извършено само след диагностициране на заболяването или усложненията, довели до „спешност“, с изключение на случите, при които се налага незабавна оперативна интервенция или друг вид лечение.

1.3.2.9.9. Ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ, на чиято територия са разкрити спешни отделения, създават необходимата организация, ръководят, контролират и носят отговорност за осигуряването на спешната консултативна дейност на територията на тези отделения.

1.3.3. Спешен болничен леглови комплекс.

1.3.3.1. Спешният болничен леглови комплекс (СБЛК) е организиран на функционален принцип набор от „спешни“ легла в различни по вид отделения, чийто брой и състав определят нивото на структурата по спешна медицина, съобразно разпоредбите на този стандарт.

1.3.3.2. СБЛК е на пряко подчинение на ръководителя на лечебното заведение или на специално назначен за целта служител.

1.3.3.3. Минималният брой спешни легла не може да бъде по-малък от 30% от общия брой легла на лечебното заведение. Броят легла за всяко отделение се определя от ръководството на лечебното заведение.

1.3.3.4. СБЛК има право да поддържа до 30% свободни легла с оглед непредвидимостта и същността на спешната медицина и практика.

1.3.3.5. СБЛК работи на непрекъснат денонощен режим, като осигурява необходимия брой квалифицирани медицински специалисти, съответстващи на този стандарт и медицинските стандарти за съответните болнични структури.

1.3.4. Структурите, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ, могат да бъдат от първо, второ или трето ниво на компетентност:

1.3.4.1. Структура по спешна медицина от I ниво на компетентност:

1.3.4.1.1. Минимален брой лекари-специалисти - в СО работи поне 1 лекар - специалист по спешна медицина/или вътрешни болести/или анестезия и интензивно лечение.

1.3.4.1.2. Минимален брой лекари - в СО работят минимум 6 лекари, осигуряващи 24-часов непрекъснат график.

1.3.4.1.3. Минимален обем дейност - СО обслужва минимум 1000 пациенти за 1 календарна година.

1.3.4.1.4. Компетентност - в СО се лекуват пациенти със спешни състояния, изискващи интензивни диагностични и терапевтични процедури.

1.3.4.1.5. Минимална осигуреност с апаратура - СО разполага с ЕКГ монитори с неинвазивно измерване на АН, SpO 2 ; с регистриращо устройство за основните показатели - 4 бр., от които поне 1 за следене на параметрите на външното дишане, дефибрилатор - 1 бр.; ЕКГ апарат 1 бр., стационарен респиратор 1 бр., транспортен респиратор, перфузори - 4 бр.

1.3.4.1.6. СО I ниво ползва капацитета на лечебното заведение, което отговаря на следните условия:

1.3.4.1.6.1. Да притежава следните функциониращи болнични лечебни структури по следните специалности: анестезиология и интензивно лечение; обща хирургия; вътрешни болести; кардиология; неврология, педиатрия; акушерство и гинекология; ортопедия и травматология; 30 % от легловия фонд на всяка от посочените структури осигурява на функционален принцип работата на спешния болничен леглови комплекс. В случай че няма разкрити собствени структури по кардиология, неврология и ортопедия и травматология, е необходимо да има сключени договори за денонощна непрекъсната консултативна помощ със специалисти по съответните специалности.

1.3.4.1.6.2. Да притежава операционен блок; медико-диагностичен комплекс с развити клинична и микробиологична лаборатория; структура по „образна диагностика“.

1.3.4.1.6.3. Да притежава необходимия брой лекари-специалисти по гореупоменатите специалности, медицински специалисти и обслужващ персонал, както и необходимата апаратура и оборудване съгласно утвърдения медицински стандарт по съответната специалност.

1.3.4.1.6.4. Да осигурява денонощен режим на работа на съответните специалисти, техника и оборудване.

1.3.4.1.6.5. Да има утвърдени от ръководителя на лечебното заведение правила за структурата и организацията на дейността на СБЛК.

1.3.4.2. Структура по спешна медицина от II ниво на компетентност:

1.3.4.2.1. Минимален брой лекари-специалисти - в СО работят поне 3 лекари - специалисти по спешна медицина/или вътрешни болести/или анестезия и интензивно лечение и 3-ма специализиращи.

1.3.4.2.2. Минимален брой лекари - в СО работят минимум 14 лекари, осигуряващи 24-часов непрекъснат график, разделени на 3 лекарски екипа съобразно патологията на обслужваните спешни състояния.

1.3.4.2.3. Минимален обем дейност - СО обслужва минимум 2000 пациенти за 1 календарна година.

1.3.4.2.4. Компетентност - в СО се лекуват пациенти със спешни състояния, изискващи интензивни диагностични и терапевтични процедури.

1.3.4.2.5. Минимална осигуреност с апаратура - СО разполага с ЕКГ монитори с неинвазивно измерване на АН, SpO 2 ; с регистриращо устройство за основните показатели - 6 бр., от които поне 2 за следене на параметрите на външното дишане, дефибрилатор - 1 бр.; ЕКГ апарат 1 бр., стационарен респиратор 1 бр., транспортен респиратор, перфузори - 10 бр.;

1.3.4.2.6. СО II ниво ползва капацитета на лечебното заведение, което отговаря на следните условия:

1.3.4.2.6.1. Да притежава функциониращи болнични лечебни структури по следните специалности: анестезиология и интензивно лечение; обща хирургия; детска хирургия; съдова хирургия; пластично-възстановителна хирургия, урология, вътрешни болести, токсикология, кардиология с инвазивна част, гастроентерология; педиатрия и неонатология; ортопедия и травматология; акушерство и гинекология; неврология; 30 % от легловия фонд на всяка от посочените болнични структури осигурява на функционален принцип работата на спешния болничен леглови комплекс. В случай че няма разкрити собствени структури по детска хирургия, съдова хирургия, пластично-възстановителна хирургия, токсикология, е необходимо да има сключени договори за денонощна непрекъсната консултативна помощ със специалисти по съответните специалности.

1.3.4.2.6.2. Да притежава структури по клинична патология и съдебна медицина; многопрофилен операционен или операционни блокове; параклиничен комплекс с клинична и микробиологична лаборатория II ниво; отделение по трансфузионна хематология; отделение по образна диагностика от II ниво.

1.3.4.2.6.3. Да притежава необходимия брой лекари-специалисти по гореупоменатите специалности, медицински специалисти и обслужващ персонал, както и необходимата апаратура и оборудване съгласно утвърдения медицински стандарт по съответната специалност.

1.3.4.2.6.4. Да осигури денонощен режим на работа на съответните специалисти, техника и оборудване.

1.3.4.2.6.5. Да има утвърдени от ръководителя на лечебното заведение правила за структурата и организацията на дейността на СБЛК.

1.3.4.3. Структура по спешна медицина от III ниво на компетентност:

1.3.4.3.1. Минимален брой лекари-специалисти - в СО работят поне 6 лекари - специалисти по спешна медицина/или вътрешни болести/или анестезия и интензивно лечение и/или по други клинични специалности.

1.3.4.3.2. Минимален брой лекари - в СО работят минимум 20 лекари, осигуряващи 24-часов непрекъснат график на 4 лекарски екипа съобразно патологията на обслужваните спешни състояния.

1.3.4.3.3. Компетентност - в СО се лекуват пациенти с всички спешни състояния, изискващи интензивни диагностични и терапевтични процедури.

1.3.4.3.4. Минимална осигуреност с апаратура - СО разполага с ЕКГ монитори с неинвазивно измерване на АН, SpO 2 ; дихателна честота, с регистриращо устройство за основните показатели - 6 бр., от които поне 2 за следене на параметрите на външното дишане, 2 преносими монитора; дефибрилатор - 2 бр.; ЕКГ апарат - 2 бр., стационарен респиратор - 2 бр., транспортен респиратор - 2 бр., перфузори - 12 бр.; инфузионни помпи - 4 бр.;

1.3.4.3.5. СО III ниво ползва капацитета на лечебното заведение, което отговаря на следните условия:

1.3.4.3.5.1. Да притежава функциониращи болнични лечебни клиники и отделения: по анестезиология и интензивно лечение III ниво; специализирани операционни блокове по специалностите: хирургия; детска хирургия; неврохирургия и детска неврохирургия; съдова хирургия; гнойно-септична хирургия; ортопедия и травматология; обща хирургия; белодробна хирургия; съдова хирургия; вътрешни болести; кардиология с възможности за инвазивна диагностика и лечение; пулмология и фтизиатрия; гастроентерология с възможности за ендоскопска диагностика и лечение; нефрология и диализна част; токсикология; детска токсикология; ортопедия и травматология; лицево-челюстна хирургия; пластично-възстановителна хирургия; урология; възможност за диагностика и лечение в специалностите - очни; уши, нос, гърло, неврология и психиатрия, като 30 % от легловия фонд на стационарните структури осигурява на функционален принцип спешния болничен леглови комплекс.

1.3.4.3.5.2. Да притежава структури по клинична патология; трансфузионна хематология; медико-диагностичен комплекс с клинична лаборатория, микробиологична лаборатория; структура по образна диагностика III ниво.

1.3.4.3.5.3. Лечебното заведение трябва да притежава необходимия брой лекари-специалисти, а клиниките да са водени от хабилитирани лица, медицински специалисти и обслужващ персонал, както и необходимата апаратура и оборудване, съгласно утвърдения медицински стандарт по съответната специалност.

1.3.4.3.5.4. Да осигури денонощен режим на работа на съответните специалисти, техника и оборудване.

1.3.4.3.5.5. Висшият и среден медицински персонал да притежава сертификати и дипломи, които позволяват провеждане на следдипломно и продължително обучение на специализанти и специалисти в областта на спешната медицина.

1.3.4.3.5.6. Да има утвърдени от ръководителя на лечебното заведение правила за структурата и организацията на дейността на СБЛК.

1.3.4.4. Освен лечебните заведения по т. 1.2.1 всяко друго лечебно заведение за болнична помощ е длъжно да оказва необходимата спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от това дали пациентът е потърсил лечебното заведение сам, с помощта на екип на ЦСМП или на други лица и органи.

1.3.4.4.1. Дейностите по оказване на спешна медицинска помощ се организират на територията на диагностично-консултативния блок на болницата с осигурено непрекъснато денонощно обслужване на пациенти със спешни състояния при спазване на изискванията на т. 1.3.2.9.

1.3.4.4.2. Лечебните заведения за болнична помощ оказват спешна медицинска помощ в необходимия обем, независимо от гражданството, пола, религията, социалния и здравноосигурителен статус на спешния пациент.

1.3.4.4.3. При обективна невъзможност за осъществяване на необходимия обем дейности от лечебното заведение за болнична помощ пациентът се транспортира до лечебно заведение с ниво на компетентност, съответстващо на състоянието на пациента, и необходимите диагностично-лечебни дейности при спазване на изискванията на глава 3.

Глава 3. Транспортиране на пациент със спешно състояние между лечебните заведения

1.1. района на действие и достъпа на използваното транспортно средство (автомобил, вертолет, друго);

1.2. информираното съгласие на пациента или негов законен представител;

1.3. при невъзможност за получаване на информирано съгласие - с решение по целесъобразност, взето от лекуващите лекари.

2.1. основна причина за състоянието на пациента - пациентът се транспортира до лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо със структура със съответното ниво на компетентност за даденото състояние;

2.2. очаквано времетраене на транспорта - при изпълнени условия по т. 2.1 пациентът се транспортира в лечебното заведение, което се прецени за най-бързо достъпно.

5.1. първична реанимация на пациента;

5.2. оказване на възможната медицинска помощ, необходима за овладяване на животозастрашаващото състояние;

5.3. по възможност - присъствие на републикански консултант по съответната специалност;

5.4. при стабилизиране на състоянието - превеждане на пациента със съответен медицински транспорт в лечебно заведение, избрано по критериите в т. 2.

Глава 4. Качество на извършваната дейност по специалността спешна медицина

1.1. Статистически показатели за лечебната дейност, свързани с броя на приетите пациенти, броя на спешните хоспитализации, продължителността на лечението, смъртността и др.;

1.2. Възникване на усложнения поради неспазване правилата на добрата медицинска практика, определена в ръководствата/алгоритмите за работа;

1.3. Оценка от пациенти чрез анкетни карти, честота на писмени оплаквания към НЗОК и МЗ, отзвук в медии;

1.4. Професионална квалификация и контрол върху нея;

1.5. Ефикасност и ефективност на диагностичната дейност;

1.6. Ефикасност и ефективност на лечението;

1.7. Изход (резултати) от лечението;

1.8. Честота и тежест на усложнения от диагностични и терапевтични процедури;

1.9. Анализиране и обсъждане на резултатите от структурите по спешна медицина на всеки три месеца.

Раздел II. Спешни медицински дейности по отделни медицински специалности

Глава 1. Ортопедия и травматология

1.1. Спешната ортопедична травматология осъществява диагностиката и лечението на всички анатомични и функционални увреди на опорно-двигателния апарат в резултат на механична травма.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на травмата, който се стреми да осигури пълното анатомично и функционално възстановяване на структурите на крайниците, таза и гръбначния стълб.

1.3. Дейностите се осъществяват във времето според приоритетите - с неотложна спешност, спешни и такива с отложена спешност:

1.3.1. Травматични състояния, налагащи диагностично-лечебни действия с неотложна спешност:

1.3.2. Травматични състояния, налагащи спешни действия:

1.3.3. Травматични състояния, налагащи диагностично-лечебни дейности с отложена спешност - 24 до 96 часа от травмата:

1.4. Медицински дейности в областта на спешната ортопедична травматология:

1.4.1. преценка за животозастрашаващи състояния или такива, застрашаващи виталитета на крайника 1.4.2. анамнеза, физикално и съдово-неврологично изследване 1.4.3. рентгеново и/или други образни изследвания 1.4.4. оперативно или неоперативно лечение на фрактурите, луксациите и мекотъканните наранявания и съпътстваща поддръжка на общото състояние.

1.5. Дефиниране на ключовите елементи на диагностично-лечебния процес:

1.5.1. оценка на травмената увреда и вземане на решение за лечение в болнично заведение със съответното ниво на компетентност 1.5.2. транспортиране с мерки за поддържане на жизнените функции, кръвоспиране, имобилизация (шиниране), асептичен подход към откритите наранявания 1.5.3. екзактна диагностика с образни изследвания 1.5.4. съвременни методи и импланти за оперативно лечение.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури от І, ІІ и ІІІ ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно приетия медицински стандарт „Ортопедия и травматология“.

3.1. Спешни хирургични намеси с малък обем и сложност

3.2. Спешни хирургични намеси със среден обем и сложност

3.3. Спешни хирургични намеси с голям обем и сложност

3.4. Спешни хирургични намеси с много голям обем и сложност

Глава 2. Хирургия

1.1. Спешна хирургия - включва оперативно лечение на хирургичноболни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им. Понятието „спешна“ изхожда само от необходимостта за бърза лекарска реакция - хоспитализация, диагностика, консервативно или оперативно лечение.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него, чрез възможните оперативни способи.

1.3. При спешни показания операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и от областта на високоспециализираната хирургия могат да бъдат изпълнявани като „спешни“.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по хирургия от І, ІІ и ІІІ ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно приетите „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“.

3.1. Спешни хирургични намеси с малък обем и сложност

3.2. Спешни хирургични намеси със среден обем и сложност:

3.3. Спешни хирургични намеси с голям обем и сложност:

3.5. Операции от други области на хирургията, които могат да бъдат извършвани от специалист-хирург в условия на спешност:

Глава 3. Хирургия в детската възраст

1.1. Спешна хирургия в детската възраст - включва оперативно лечение на хирургичноболни и пострадали деца, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните оперативни способи.

1.3. При спешни показания операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и от областта на високоспециализираната детска хирургия могат да бъдат изпълнявани като „спешни“.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по хирургия от І, ІІ и ІІІ ниво и структури по детска хирургия, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно приетите „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“.

3.1. Спешни хирургични намеси с малък обем и сложност

3.3.2. Гръдна хирургия и хирургия на хранопровода в детската възраст

3.3.3. Коремна хирургия в детската възраст

3.3.4. Операции при остри възпалителни заболявания

Глава 4. Пластично-възстановителна хирургия

1.1. Пластично-възстановителната и естетична хирургия включва реконструкцията и пластиката на вродени и придобити дефекти на повърхностните обвивки на тялото, на дефекти на кожата и формите на тялото, както и на изгаряния, измръзвания и техните последици.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните оперативни способи.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по хирургия от І, ІІ и ІІІ ниво и специализирани структури по пластично-възстановителна хирургия III ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно приетите „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“.

3.1. Спешни хирургични намеси с малък обем и сложност

3.2. Спешни хирургични намеси със среден обем и сложност

3.3. Спешни хирургични намеси с голям обем и сложност

3.4. Спешни хирургични намеси с много голям обем и сложност

Глава 5. Неврохирургия

1.1. Спешната неврохирургия включва диагностика и лечение на възникнали спешни състояния в резултат на хирургични болести на централната и периферната нервна система.

1.2. При неотложни показания операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и от областта на високоспециализираната неврохирургия могат да бъдат изпълнявани като „спешни“.

1.3. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните неврохирургични оперативни способи.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по хирургия от І, ІІ и ІІІ ниво и специализирани структури по неврохирургия III ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно медицински стандарт „Неврохирургия“ и приетите „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“.

3.1. Спешно неврохирургично лечение изискват:

3.2. Всяко неврохирургично заболяване в определен стадий от развитието си може да налага спешно неврохирургично лечение.

3.3. Неврохирургични намеси с малък обем и сложност, „малка“ неврохирургия.

3.3.1. Включват се заболявания на кожата и подкожието на черепа; ограничени инфекции на кожа, подкожие на черепа; обработка и корекция на рана.

3.3.2. Операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация.

3.4. Неврохирургични намеси със среден обем и сложност, „средна“ неврохирургия.

3.4.1. Включва заболявания на кожата и подкожието на черепа и се ограничава предимно до екстрацеребрална патология.

3.4.2. Извършват се винаги след хоспитализация:

3.5. Неврохирургични намеси с голям обем и сложност, „голяма“ неврохирургия.

3.5.1. Включват заболявания във всички отдели на нервната система.

3.5.2. Операциите изискват задължителна хоспитализация и следоперативен контрол.

3.6. Неврохирургични намеси с голям обем и голяма сложност, изискващи специфична апаратура, подготовка и/или мултидисциплинарен екип, „високоспециализирана“ неврохирургия.

Малки операции Средни операции Големи операции Много големи операции Структура по хирургия х При неотложна спешност Неврохирургия II ниво х х При неотложна спешност Неврохирургия III ниво х х х х 4. Вземането на решение за транспортиране до съответно лечебно заведение на пациент с индикации за спешна хоспитализация се осъществява съгласно изискванията на глава 3, раздел I на медицински стандарт „Спешна медицина“.

Глава 6. Кардиохирургия

1.1. Спешната кардиохирургия включва спешна диагностика и оперативното лечение на заболяванията на сърцето и големите съдове, излизащи от него, посредством прилагането на определени оперативни техники, с използване или без използване на екстракорпорална циркулация.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните оперативни способи.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по кардиохирургия от ІІ и ІІІ ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно медицински стандарт „Кардиохирургия“ и приетите „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“.

3.1. Спешни операции със среден обем и сложност:

3.2. Спешни операции с голям обем и сложност:

3.3. Спешни операции с много голяма сложност (високоспециализирани):

Глава 7. Урология

1.1 Спешна урология - включва оперативно лечение на болни с урологични заболявания или травми, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им. Понятието „спешна“ изхожда само от необходимостта за бърза лекарска реакция - хоспитализация, диагностика, консервативно или оперативно лечение. При спешни показания операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и от областта на високоспециализираната урология могат да бъдат изпълнявани като „спешни“.

1.2. Спешни състояния в урологията са:

1.3. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните оперативни способи в обхвата на специалността урология.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по хирургия с разкрити урологични легла и структури по урология I, II и III ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно приетия медицински стандарт „Урология“:

2.2.1. Отделение/клиника от първо ниво на компетентност:

2.2.1.1. В хирургично отделение се извършва първична урологична помощ, овладяване на остра ретенция на урината, операции с малък и среден обем и сложност от областта на урологията и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до клиника/отделение по урология на друга болница.

2.2.1.2. В отделението по урология освен дейността по т. 2.1.1.1 се извършват и операции със среден и голям обем и сложност в областта на урологията.

2.2.2. В лечебни заведения за болнична помощ от второ ниво в клиника/отделение по урология освен дейността по т. 2.2.1 се извършват и ДПХ, нефролитиаза, леки травми на урогениталната система, обструкции на ДПП, остри възпалителни процеси, т.е. спешни операции с малък, среден и голям обем и сложност.

2.2.3. В клиниката/отделението по урология от трето ниво на компетентност освен дейностите по т. 2.2.1 и т. 2.2.2 се извършват и всички вродени, травматични, възпалителни, обменни и онкологични заболявания на пикочно-отделителната и половата система на мъжа и пикочно-отделителната система на жената, т.е. спешни операции с малък, среден, голям и много голям обем и сложност.

3.1. Спешни урологични намеси с малък обем и сложност

3.2. Спешни хирургични намеси със среден обем и сложност, съгласно МС „Урология“.

3.3. Спешни хирургични намеси с голям обем и сложност съгласно МС „Урология“.

3.4. Спешни хирургични намеси с много голям обем и сложност съгласно МС „Урология“.

Глава 8. Неврология

1.1. Спешната неврология включва спешна диагностика и лечение на неврологичните заболявания.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него, чрез възможните терапевтични способи.

2.1. Амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести.

2.1.1. Неврологът осъществява диагностично уточняване на заболяванията, като при спешни неврологични заболявания, ако състоянието позволява, се извършват необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към неврологична структура в лечебно заведение за болнична помощ.

2.2. Лечебни заведения за болнична помощ с разкрити структури по нервни болести от I, II или III ниво на компетентност.

Глава 9. Клинична токсикология

1.1. Обект на спешната токсикология са диагностиката и лечението на острите екзогенни отравяния, водещи до животозастрашаващи състояния.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност в обхвата на клиничната токсикология в условията на спешност е да се прецени своевременно видът отравяне, очаквани животозастрашаващи състояния и да се осигури адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние.

2.2. Хоспитализирането на болни с остро отравяне, изхождайки от специфичността на тази патология, става на територията на структури за интензивно лечение при задължителна консултация с клиничен токсиколог и при необходимост - привеждане към най-близката клиника/ отделение по токсикология съобразно нивата на компетентност:

Глава 10. Спешни медицински дейности в областта на вътрешните болести, кардиологията, пневмологията и фтизиатрията, гастроентерологията, нефрологията, ендокринологията и болестите на обмяната и клиничната алергология 1. Характеристика на дейността по спешна медицина в структури по вътрешни болести, кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, нефрология, ендокринология и болести на обмяната и клинична алергология на болници за активно лечение.

1.1. Спешни състояния в областта на пневмологията и фтизиатрията.

1.1.2. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по пневмология и фтизиатрия:

1.1.2.1. ІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по пневмология и фтизиатрия:

1.1.2.2. ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарта по пневмология и фтизиатрия:

1.2. Спешни състояния в областта на ендокринологията и болестите на обмяната.

1.2.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.1. Декомпенсиран захарен диабет.

1.2.1.1.1. І ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.1.2. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.2. Декомпенсирани тироидни заболявания.

1.2.1.2.1. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.3. Декомпесирани паратироидни заболявания.

1.2.1.3.1. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.4. Заболявания на надбъбречните жлези.

1.2.1.4.1. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.2.1.5. Метаболитни нарушения.

1.2.1.5.1. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по ендокринология и болести на обмяната:

1.3. Спешни състояния в областта на гастроентерологията.

1.3.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по гастроентерология.

1.3.1.1. І ниво на компетентност съгласно стандарт по гастроентерология:

1.3.1.2. ІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по гастроентерология:

1.4. Спешни състояния в областта на клиничната хематология.

1.4.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по нефрология.

1.4.1.1. ІІ и ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по нефрология:

1.5. Спешни състояния в областта на клиничната хематология.

1.5.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по хематология.

1.5.1.1. І ниво на компетентност съгласно стандарт по хематология:

1.6. Спешни състояния в областта на клиничната алергология.

1.6.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по алергология и клинична имунология:

1.6.1.1. Изострена бронхиална астма

1.6.1.2. Анафилактичен шок

1.6.1.3. Херидитарен ангиоедем

1.6.1.4. Едем на Квинке и други ангионевротични отоци

1.6.1.5. Серумна болест.

1.6.1.6. Гигантска уртикария

1.6.1.7. Инсект алергия

1.6.1.8. Медикаментозна алергия

1.7. Спешни състояния в областта на кардиологията.

1.7.1. Индикации за хоспитализация по спешност съгласно стандарт по кардиология.

1.7.1.1. І ниво на компетентност съгласно стандарт по кардиология:

1.7.1.2. ІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по кардиология:

1.7.1.3. ІІІ ниво на компетентност съгласно стандарт по кардиология:

Глава 11. Акушерство и гинекология

1.1. „Акушерска спешност“ означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. В частност „акушерска спешност“ представляват проявите на шок от всички патофизиологични типове при бременна или родилка.

1.2. Спешната гинекология включва диагностика и лечение на възникнали спешни състояния в резултат на заболявания на женската полова система.

1.3. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните терапевтични и оперативни способи.

2.1. Тази дейност се осъществява в структури по акушерство и гинекология от І, ІІ и ІІІ ниво, разполагащи с обзавеждане и оборудване, съответни на нивото.

2.2. При невъзможност за транспортиране на пациентката животоспасяваща спешна помощ се оказва и във всяко друго лечебно заведение.

2.3. Обемът на дейностите, както и необходимата инфраструктура са съобразно медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.

3.1. остър хирургичен корем, причинен от:

3.1.1. ектопична бременност;

3.1.2. некроза на миомен възел в бременна матка;

3.1.3. торзия, некроза или руптура на аднексиална формация;

3.1.4. тазова възпалителна болест;

3.1.5. екстрагенитално заболяване;

3.2. остра кръвозагуба, усложнена или не от коагулопатия, причинена от:

3.2.1. спонтанен аборт;

3.2.2. гроздовидна бременност;

3.2.3. ектопична бременност;

3.2.4. предлежаща плацента;

3.2.5. кръвотечения на плацентарния период;

3.2.6. предлежащи съдове (остра кръвозагуба на плода);

3.3. други патогенетични варианти на шок или предшоково състояние, причинени от:

3.3.1. септичен аборт;

3.3.2. амниотит;

3.3.3. преждевременно отлепяне на нормално прикрепена плацента;

3.3.4. HELLP синдром;

3.3.5. кардиогенен механизъм;

3.4. гърчови състояния;

3.5. хипертонична криза;

3.6. прекома или кома;

3.7. анте- и интрапартална асфиксия на плода;

3.8. пролапс на пъпна връв;

3.9. застрашаваща или станала руптура на матката;

3.10. инверзия на матката.

Глава 12. Педиатрия

1.1. Спешната педиатрия включва диагностика и лечение на възникнали спешни състояния в детската възраст, извън тези, които са в обхвата на други медицински специалности.

1.2. Основна цел на осъществяваната дейност е адекватен, компетентен и навременен медицински отговор на спешното състояние и причините за него чрез възможните терапевтични способи.

2.1. Първо ниво на компетентност.

2.1.1. В структурите от първо ниво се извършва лечение на всички остри детски заболявания и спешни състояния до овладяването им съгласно кадровите и апаратурните възможности и изискването за добра лекарска практика.

2.1.2. В структурите от първо ниво се извършват:

2.1.2.1. необходимите диагностични и лечебни дейности, целящи възстановяване и стабилизиране на всички жизненоважни функции на пациента;

2.1.2.2. необходимите консултации с местни или повикани от друго ниво специалисти.

2.1.3. Въз основа на получената информация се преценява необходимостта от осъществяване на диагностични процедури и лечение в структура от второ или трето ниво.

2.1.4. Превеждането на детето към структура от второ или трето ниво става при прецизна оценка на състоянието му, рисковете от транспорта, осигуряване на необходимото наблюдение и лечение по време на транспорта и след предварително информиране и съгласие на структурата от по-горно ниво.

2.1.5. Най-тежките, диагностично трудни и неясни случаи и заболяванията, изискващи специфично лечение, се насочват незабавно за диагностика и лечение към структура от трето ниво.

2.2. Второ ниво на компетентност.

2.2.1. В структурите (клиники/отделения) от второ ниво се извършва лечение на спешни състояния в резултат на остри, обострени и хронични заболявания при деца с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури, като се спазват посочените в т. 2.1 принципи.

2.3. Трето ниво на компетентност.

2.3.1. В структурите (клиники/отделения) от трето ниво се извършва лечение на всички спешни състояния в резултат на остри, обострени и хронични заболявания при деца с комплицирано протичане и при които се предполагат инвазивни, интензивни диагностични и терапевтични процедури. Към тези структури се насочват всички пациенти, за които няма условия за осъществяване на диагностично-лечебните процедури в структурите от първо и второ ниво.

Глава 13. Анестезия и интензивно лечение

Този стандарт използва за своите цели медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, като включва в себе си и приложението на дейности по тази специалност и в извънболничната помощ.

Извънболничната спешна медицинска помощ използва изучаването и практическата реализация на клиничните дейности „Анестезия“, „Кардиопулмонална резусцитация“ и „Интензивно лечение“ в условията на спешност.

Медицинският състав на ЦСМП трябва да притежава квалификационни умения за провеждане на тези дейности на мястото на инцидента, по време на транспорта и при хоспитализация на спешно болните.

Медицинският състав в отделенията по спешна медицина прилага в дейността си правилата и разпоредбите на МС „АИЛ“ и неговите три клинични дейности. Превеждането на спешен пациент в клиничните звена на болницата трябва да бъде извършено само след пълно диагностициране на заболяването или усложненията, довели до „спешност“, с изключение на случаите, при които се налага незабавна оперативна интервенция или друг вид лечение.

По отношение на дейността в структурите по анестезия и интензивно лечение, влизащи в структурите на спешния болничен леглови комплекс, се спазват изискванията на МС „Анестезия и интензивно лечение“ и изискванията на този стандарт.

Глава 14. Други медицински специалности

Спешна медицинска помощ при спешни състояния, влизащи в обхвата на други медицински специалности, които не са включени в раздел II, се осъществява в съответствие за утвърдените медицински стандарти.

7089