Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Вътрешни болести“

(1)Изискването в т. 3.4.2.1 и в т. 3.5.2.2 от Глава 2 „Обем на дейността по вътрешни болести в лечебни заведения. Нива на компетентност на структури по вътрешни болести в болници за активно лечение“ на приложението към чл. 1, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение се прилага считано от 1 януари 2014 г.

(2)За срока до 1 януари 2014 г. дейността на клиника/отделение по вътрешни болести на II и III ниво може да се обезпечава от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 5.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по вътрешни болести.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура на лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.). § 6.Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, определени в приложението към чл. 1, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.“ §

1. Приложението към чл. 1, ал. 1 „Медицински стандарт „Вътрешни болести“ се изменя така: „МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ“ Глава І ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЛИНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА СПЕЦИАЛНОСТ ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ
2. Дефиниция, основни цели и задачи на клиничната медицинска специалност вътрешни болести 1.
3. Вътрешните болести са най-широката клинична специалност, която е свързана с почти всички останали специалности в медицината. Това е научно-клинична дисциплина със специфична многокомпонентност и методология, която се практикува в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ. Вътрешните болести обхващат разпознаването, клиничното изясняване (диагностициране), консервативното, интернистично-интервенционалното и спешното медицинско лечение, както и рехабилитацията и профилактиката на заболяванията на дихателните органи, на сърцето и кръвообращението, на храносмилателните органи, на бъбреците и отвеждащите пикочни пътища, на кръвта и кръвотворните органи и на лимфната система, на обмяната на веществата и на жлезите с вътрешна секреция, на вътрешните алергични и имунологични заболявания, на вътрешните заболявания на опорно-двигателния апарат и на заболяванията, типични за напредналата възраст. 1.
4. Чрез специализацията по вътрешни болести се придобиват необходимите теоретични знания и практически умения, позволяващи на лекаря с призната специалност по вътрешни болести да упражнява висококвалифицирана диагностична и терапевтична дейност по вътрешни болести в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. 1.
5. Настоящият стандарт се отнася за осъществяване на лечебно-диагностична дейност по вътрешни болести по отношение на лица над 18-годишна възраст. 1.
6. За лица под 18-годишна възраст дейността се определя съобразно условията, посочени в медицински стандарт „Педиатрия“.
7. Дефиниране на ключовите елементи на диагностично-лечебните и профилактичните дейности в областта на вътрешните болести, определени като базови изисквания. 2.
8. Ключовите елементи на диагностично-лечебните дейности в специалността вътрешни болести включват няколко главни насоки: 2.1.
9. Снемане на анамнеза и пълно физикално изследване на пациента. 2.1.
10. Поставяне на предварителна диагноза и изграждане на диференциално-диагностичен план. 2.1.
11. Определяне необходимостта от използване на допълнителни диагностични неинвазивни и/или инвазивни методи, респективно интерпретация на получените резултати. 2.1.
12. Определяне на индивидуално медикаментозно и/или необходимост от инвазивно лечение. При необходимост от високоспециализирано инвазивно лечение и липса на такава специализирана дейност във вътрешното отделение пациентът се насочва към специализирана клиника, която извършва тези дейности. 2.
13. Ключовите елементи за осъществяване на рехабилитационна и профилактична дейност са: 2.2.
14. Рехабилитация, осъществявана в структури за физикална и рехабилитационна медицина, които са във функционална връзка с вътрешните отделения. 2.2.
15. Първична профилактика се извършва предимно в извънболнични лечебни заведения от общопрактикуващи лекари. 2.2.
16. Вторична профилактика за пациенти с придружаващи вътрешни заболявания се определя и извършва както в лечебни заведения за извънболнична помощ, така и в лечебни заведения за болнична медицинска помощ по вътрешни болести. 2.
17. Лечебно-диагностичните и профилактичните дейности в специалността вътрешни болести се осъществяват при спазване на въведените с настоящия стандарт задължителни изисквания за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и за структурите по вътрешни болести на лечебните заведения за болнична помощ. 2.
18. Всички лечебно-диагностични и профилактични дейности се подчиняват на принципите за добра медицинска практика. 2.
19. Периодична профилактика и проверка на апаратурата, с която разполага отделението по вътрешни болести, както и на апаратурата в лечебни заведения за извънболнична помощ.
20. Професионална компетентност за практикуване на дейностите по вътрешни болести. Извънболнична медицинска помощ 3.
21. Дейност по вътрешни болести могат да извършват общопрактикуващи лекари, лекари с призната специалност по вътрешни болести и специалисти с преобладаваща терапевтична насоченост – кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, клинична хематология, нефрология, ревматология, съобразно изискванията на този стандарт. 3.
22. Квалификацията на специалистите по вътрешни болести се поддържа с участие в системата за продължително обучение и продължаващо професионално развитие.
23. Гранични области на специалността вътрешни болести – интердисциплинарни аспекти. 4.
24. Други специалности с преобладаваща терапевтична насоченост – кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, клинична хематология, нефрология, ревматология, клинична алергология. 4.
25. Образна диагностика. 4.
26. Анестезиология и интензивно лечение. 4.
27. Физикална и рехабилитационна медицина. 4.
28. Хирургия. 4.
29. Клинична лаборатория. 4.
30. Клинична имунология. 4.
31. Микробиология. 4.
32. Обща и клинична патология. 4.
33. Настоящият стандарт по вътрешни болести не изменя и не допълва медицинските стандарти по специалностите, посочени в т. 4.
34. Глава ІІ ОБЕМ НА ДЕЙНОСТТА ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ. НИВА НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТРУКТУРИ ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ В БОЛНИЦИ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
35. Изисквания за осъществяване на дейността по вътрешни болести в лечебни заведения за извънболнична помощ. 1.
36. Осъществява се от лекари с призната специалност по вътрешни болести и други специалности с преобладаваща терапевтична насоченост (кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, клинична хематология, нефрология, ревматология) съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения. 1.
37. В лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ се извършват следните дейности: 1.2.
38. Профилактични дейности, включително по утвърдени национални програми. 1.2.
39. Първични и вторични прегледи и консултации за диагностика и лечение на вътрешните болести. 1.
40. Устройство и оборудване на кабинет по вътрешни болести в лечебни заведения за извънболнична помощ. 1.3.
41. Амбулаторният кабинет по вътрешни болести е най-малката структура – самостоятелно звено или част от структурата на лечебно заведение за извънболнична помощ (индивидуална или групова практика, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове). 1.3.
42. Устройство на кабинет по вътрешни болести. Състои се от помещение за прегледи и манипулационна: 1.3.2.
43. В кабинета се извършва преглед на пациента, включващ: снемане на анамнеза, физикален статус, попълване на медицинските документи, назначаване на лечение и провеждане на обучение на болния. 1.3.2.
44. Манипулационната служи за извършване на някои диагностични дейности – измерване на ръст, тегло, обиколка на талия и ханш на пациента; кожноалергични проби; обучение за работа с устройства (инхалатори, глюкомер, писалки с лекарствени продукти и др.). Манипулационната може да се обособи като функционална част от кабинета или да се помещава в отделна стая. 1.3.
45. Оборудване на кабинет по вътрешни болести: 1.3.3.
46. Кабинет: лекарско бюро, компютър, интернет връзка, столове, шкаф за документи, медицинска кушетка, мивка с течаща вода, минимум два електрически контакта, локално осветление на бюрото, телефон, закачалка, медицински документи – амбулаторен журнал, рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и инструментални изследвания, медицински архив. 1.3.3.
47. Манипулационна: масичка за извършване на манипулации, стол за извършващия манипулациите, стол за пациента, медицинска кушетка, мивка с течаща вода, минимум два електрически контакта, спешен шкаф с лекарствени продукти, апарат за измерване на артериално налягане, ЕКГ апарат, тестленти за урина (опаковка), глюкомер, набор ленти за глюкомер, шпатули, кантар, ръстомер, мек шивашки метър, неврологично чукче, есмарх, ластични бинтове, инструментариум за първична обработка на рани, бъбрековидно легенче, стерилни тампони за бактериологично изследване, инструментариум за обработка на рана, спринцовки и игли за еднократна употреба, стойка за инфузии.
48. Общи изисквания за осъществяване на дейността по вътрешни болести в болници за активно лечение. 2.
49. Включват се базисни специфични изисквания в областите на: кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, нефрология, ендокринология и болести на обмяната, ревматология и клинична алергология. 2.
50. Изисквания към помещения и инфраструктура: 2.2.
51. Болнични стаи – стаята за пациенти трябва да има достъп до пряка дневна светлина; да има пряка или непряка връзка със санитарен възел; до всяко легло да има нощно шкафче. 2.2.
52. Едно болнично легло трябва да има принадлежаща към него площ не по-малко от 6,5 м 2 . Болничните легла да са подвижни и между тях да има пространство за действия на персонала, за движение на пациентите и за манипулиране с инструментите и материалите; минималната ширина на манипулационното пространство да е 70 см. 2.2.
53. Коридорите в отделение по вътрешни болести са елемент с важни функции, свързани с придвижването на пациентите, провеждане на рехабилитационни процедури. Те са и зона, в която е възможно да възникнат спешни ситуации, пораждащи необходимостта от провеждане на реанимационни действия, като архитектурното решение на коридорите да е съобразено с необходимостта за манипулиране с легла, носилки или подвижни пациентски столове. 2.2.
54. Други помещения, свързани с дейността на персонала: 2.2.4.
55. Препоръчително е наличието на кабинет за началника на отделението, оборудван с компютър и с интернет връзка. 2.2.4.
56. Препоръчително е лекарските работни кабинети да са оборудвани с компютри и с интернет връзка. 2.2.4.
57. Препоръчително е наличието на място за съхранение на текущи медицински документи. 2.2.4.
58. Манипулационна стая – масичка за извършване на манипулации, стол за извършващия манипулациите, стол за пациента, медицинска кушетка, мивка с течаща вода, минимум два електрически контакта, спешен шкаф с лекарствени продукти, апарат за измерване на артериално налягане, тестленти за урина (опаковка), глюкомер, набор ленти за глюкомер, шпатули, кантар, ръстомер, мек шивашки метър, есмарх, ластични бинтове, бъбрековидно легенче, стерилни тампони за бактериологично изследване, спринцовки и игли за еднократна употреба, стойка за инфузии, кислородна бутилка. 2.2.4.
59. Стая за дежурен лекар с легло, бюро, столове, телефон и мивка. 2.2.4.
60. Стая за дежурна сестра с легло, бюро, столове, телефон и мивка. 2.2.4.
61. Кабинети за функционална диагностика с минимална налична апаратура – електрокардиограф – 1 брой, апарат за абдоминална ултразвукова диагностика – 1 брой, дефибрилатор – 1 брой (когато няма кардиологично отделение). В зависимост от извършваните дейности в клиниката/отделението по вътрешни болести функционалните кабинети трябва да разполагат с диагностична апаратура по съответните специалности съгласно утвърдените медицински стандарти. 2.2.4.
62. Препоръчително е наличието на кухненски бокс, оборудван с мивка, хладилник и микровълнова или готварска печка. 2.2.4.
63. Санитарни възли за пациенти, включващи баня и тоалетна. 2.2.4.
64. Санитарни възли за персонал. 2.2.4.
65. Препоръчително е да има складови помещения – за складиране на чисто бельо, стерилни материали, препарати за чистене. 2.2.4.
66. Препооръчително е да има отделни помещения за складиране на мръсно бельо, разделно съхраняване на отпадъци, подлоги и уринатори с възможност за почистването им. 2.2.
67. Легла за интензивно лечение в отделение по вътрешни болести, оборудвани с източник на кислород, монитори за контрол на сърдечен ритъм, артериално налягане (1 монитор на 4 легла) и оборудване за провеждане на реанимационни дейности. 2.2.
68. Прием, диагностика и лечение на пациенти в лечебното заведение за болнична помощ: 2.2.6.
69. Приемен кабинет – осъществява се планов или спешен прием на пациенти с вътрешни болести. 2.2.6.
70. Манипулационна – при необходимост се осъществяват реанимационни и интензивни грижи. 2.2.
71. Общо оборудване на вътрешната клиника/отделение: 2.2.7.
72. Кислородна инсталация и/или кислородни бутилки в манипулационните и стационара. 2.2.7.
73. Общо луминесцентно осветление и индивидуално нелуминесцентно осветление (за легло), съобразени с изискванията на държавния здравен контрол. 2.2.7.
74. Бюра, столове, шкафове за лекарствени продукти в болничните стаи и функционалните кабинети, шкафове за лекарствени продукти, за спешна помощ в манипулационната. 2.2.7.
75. Оборудване на сестрински пост с количка за раздаване на лекарства, стол за вземане на кръв от пациенти. 2.2.7.
76. Оборудване на коридорите – бърз и лесен достъп до оборудване за реанимационни дейности. 2.2.7.
77. Носилка. 2.2.7.
78. Колесни столове. 2.2.7.
79. Мивки в санитарните възли, кухненския блок, манипулационните, функционалните кабинети и стаите за дежурен лекар и дежурна медицинска сестра. 2.2.7.
80. Оборудвани санитарни възли с баня, желателно е използване на подвижен душ. 2.2.7.
81. Уринатори, подлоги, уретрални катетри, уринаторни торбички. 2.2.
82. Общо оборудване на стаи за интензивно лечение на пациенти с вътрешни болести към вътрешната клиника/отделение. 2.2.8.
83. Предимство е наличието на подвижни легла (на колела) с възможности за чупещи се сегменти. Специализираното легло има твърда подложка. До всяко легло да има тристранен достъп, което да улеснява манипулациите и провеждането на реанимационни мероприятия, по възможност осигуряване на подвижни прегради между леглата. 2.2.8.
84. На всяко легло да се полага следното оборудване: пряк достъп до комуникационна/алармена система, електрическа инсталация поне с четири заземени електрически извода, съоръжения за поставяне на апаратура около леглото (монитори, инфузионна техника и други). 2.2.
85. Общи изисквания към персонала: 2.2.9.
86. Предимство е минимум 70 % от лекарите да имат специалност по вътрешни болести и/или друга специалност в зависимост от дейностите в клиниката/отделението по вътрешни болести. Лекарите без специалност, вкл. специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на лекар с призната специалност. 2.2.9.
87. Началник на клиника/отделение по вътрешни болести е лекар с призната специалност по вътрешни болести и/или друга специалност в зависимост от осъществяваните други дейности с терапевтична насоченост в клиника/отделение по вътрешни болести. 2.2.9.
88. Лекарите, извършващи високоспециализирана дейност в отделения/клиники, трябва да са придобили професионална квалификация за извършването им. 2.2.9.
89. Специалисти по здравни грижи: 2.2.9.4.
90. Старша медицинска сестра – 1 на вътрешна клиника/отделение с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“. 2.2.9.4.
91. Сестрински състав – предимство е съотношението сестри:лекари – 2:
92. 2.2.9.4.
93. Други длъжности: – предимство е наличието на медицински секретар с образование по здравни грижи и компютърна грамотност; – друг помощен немедицински персонал в зависимост от организацията на работата и необходимостта.
94. Нива на компетентност на клиника/отделение по вътрешни болести. 3.
95. Съобразно специфичните изисквания към осъществяваните медицински дейности и техния минимален обем, както и съобразно свързаните с това изисквания за специфично оборудване и квалификация на персонала клиниките/отделенията по вътрешни болести имат следните нива на компетентност: 3.1.
96. Отделение по вътрешни болести І ниво. 3.1.
97. Клиника/отделение по вътрешни болести ІІ ниво. 3.1.
98. Клиника/отделение по вътрешни болести ІІІ ниво. 3.
99. Клиниките по вътрешни болести могат да включват отделения с преобладаваща терапевтична насоченост (гастроентерология, пневмология и фтизиатрия, кардиология, нефрология, ревматология, клинична алергология или ендокринология и болести на обмяната). 3.
100. Специфични изисквания към отделение по вътрешни болести от І ниво: 3.3.
101. Броят на леглата в отделението е минимум
102. 3.3.
103. Апаратура – ЕКГ апарат – 1 бр., ехограф – 1 бр., дефибрилатор – 1 бр. (когато няма кардиологично отделение) 3.3.
104. Минимален брой специалисти – двама със специалност вътрешни болести. 3.3.
105. Специалисти с допълнителна квалификация – един с допълнителна квалификация за ехография на коремни органи. 3.3.
106. Минимален брой лекари – трима. 3.3.
107. Минимален обем дейност – 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 3.3.
108. Компетентност – лечение на остри, обострени и хронични вътрешни заболявания без комплицирано протичане и при които не се прилагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. Пациенти с оплаквания и/или заболявания, при които не може да се постигне лечебната или диагностичната цел в отделение по вътрешни болести от І ниво, се насочват към клиника/отделение от ІІ или ІІІ ниво по вътрешни болести или по друга специалност с преобладаваща терапевтична насоченост (гастроентерология, пневмология и фтизиатрия, кардиология, нефрология, ревматология, клинична алергология или ендокринология и болести на обмяната) съобразно компетентността на клиниката/отделението от ІІ или ІІІ ниво. 3.3.
109. Други условия: наличие на клинична лаборатория I ниво и рентгенов апарат на територията на болницата. 3.
110. Специфични изисквания към клиника/отделение по вътрешни болести от ІІ ниво: 3.4.
111. Диагностично-лечебна медицинска апаратура и медицински изделия: 3.4.1.
112. Апарат за кръвно налягане и стето­скоп на всеки лекар. 3.4.1.
113. ЕКГ апарат с 12 отвеждания (1 апарат на вътрешната клиника/отделение) и преносим ЕКГ апарат с 12 отвеждания (когато няма отделение по кардиология или по анестезиология и интензивно лечение). 3.4.1.
114. Монитори за контрол на сърдечен ритъм, артериално налягане (1 монитор на 4 легла) – 2 броя, и дефибрилатор – 1 брой (когато няма отделение по кардиология или по анестезиология и интензивно лечение). 3.4.1.
115. Оборудване, специфично за отделението за оказване на спешна помощ до превеждане на болен в подходяща болнична структура. 3.4.1.
116. Комплект от инструменти за плеврална и абдоминална пункция, когато на територията на лечебното заведение няма отделение по пневмофтизиатрия или по анестезиология и интензивно лечение. 3.4.1.
117. Апарат за абдоминална ултразвукова диагностика. 3.4.1.
118. Апарат за инхалаторно лечение, когато на територията на лечебното заведение няма отделение по пневмофтизиатрия или по анестезиология и интензивно лечение. 3.4.1.
119. При осъществяване на дейност по пневмология и фтизиатрия в клиника по вътрешни болести е необходимо оборудване със спирометър за изследване на външното дишане и апарат за кръвно-газов анализ и киселинно-алкално състояние. 3.4.1.
120. Глюкомер с тест-ленти за изследване на кръвна захар. 3.4.1.
121. Медицински изделия: спринцовки и игли, абокати, системи за интравенозна инфузия, инфузионни помпи, уретрални катетри, уринатори торбички, превързочни материали. 3.4.1.
122. Семинарна зала, оборудвана с мултимедия, компютър. Може да бъде ситуирана в клиниката/отделението по вътрешни болести или обща за лечебното заведение. 3.4.
123. Други условия – наличие на: 3.4.2.
124. Клинична лаборатория II ниво и микробиологична лаборатория на територията на болницата. 3.4.2.
125. Апарат за кръвно-газов анализ съгласно т. 3.4.1.8 и ренгенов апарат за скопия и графия на територията на болницата. 3.4.2.
126. КАТ или МРТ (с осигурен 24-часов достъп, включително в услувията на спешност) и отделение по обща и клинична патология на територията на населеното място. 3.4.
127. Изисквания за работещите в клиника/отделение по вътрешни болести от ІІ ниво: 3.4.3.
128. Лекарите могат да бъдат с призната специалност по вътрешни болести, кардиология, пневмология и фтизиатрия, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, клинична хематология, нефрология, ревматология, клинична алергология. 3.4.3.
129. Минимален брой специалисти – трима. 3.4.3.
130. Брой специалисти с допълнителна квалификация за осигуряване на лечебно-диагностичния процес в отделение по вътрешни болести II ниво – един за ехография на коремни органи; един за горна и долна ендоскопия и един за бронхоскопия – на територията на болницата. 3.4.3.
131. Минимален брой лекари – шест. 3.4.
132. Минимален обем дейност – 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 3.4.
133. Компетентност – лечение на остри, обострени и хронични вътрешни заболявания, с комплицирано протичане и при които се прилагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични дейности. 3.
134. Специфични изисквания към клиника/отделение по вътрешни болести от ІІІ ниво: 3.5.
135. Диагностично-лечебна медицинска апаратура и медицински изделия: 3.5.1.
136. ЕКГ апарат с 12 отвеждания (1 апарат на вътрешната клиника/отделение) и преносим ЕКГ апарат с 12 отвеждания (когато няма отделение по кардиология или по анестезиология и интензивно лечение). 3.5.1.
137. ЕКГ монитори – 3 броя с неинвазивно измерване на артериално налягане, SpO 2 и температура. 3.5.1.
138. Апарат за абдоминална ултразвукова диагностика. 3.5.1.
139. Ендоскопска апаратура (когато няма отделение по гастроентерология или пневмология и фтизиатрия). 3.5.1.
140. Апаратура за функционално изследване на сърдечно-съдовата система и дишането (когато няма отделение по кардиология или пневмология и фтизиатрия). 3.5.1.
141. Оборудване, специфично за отделението за оказване на спешна помощ до превеждане на болен в подходяща болнична структура. 3.5.1.
142. Комплект от инструменти за плеврална и абдоминална пункция, когато на територията на лечебното заведение няма отделение по пневмофтизиатрия или по анестезиология и интензивно лечение. 3.5.
143. Други условия – наличие на: 3.5.2.
144. Клинична лаборатория II или III ниво, вкл. апаратура за кръвно-газов анализ, хемостазеология и др. на територията на болницата. 3.5.2.
145. Микробиологична лаборатория на територията на болницата. 3.5.2.
146. Рентгенов апарат за скопия и графия на територията на болницата. 3.5.2.
147. КАТ или МРТ (с осигурен 24-часов достъп, включително в условията на спешност) и отделение по обща и клинична патология на територията на населеното място. 3.5.
148. Изисквания за работещите в клиника/отделение по вътрешни болести от III ниво: 3.5.3.
149. Минимален брой специалисти – четирима. 3.5.3.
150. Брой сертифицирани специалисти – двама за ехография на вътрешни органи (включително един за ехокардиография), горна и долна ендоскопия, бронхоскопия (в случаите, когато няма обособени структури по кардиология, гастроентерология или пневмология и фтизиатрия). 3.5.3.
151. Минимален брой лекари – шест. 3.5.
152. Минимален обем дейност – 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 3.5.
153. Компетентност – лечение на всички остри, обострени и хронични вътрешни заболявания, с комплицирано протичане и при които се прилагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. В случай, че лекуващият лекар извършва и инвазивни диагностични процедури, трябва да обслужва максимално 10 легла. При извършване на специализирани дейности в клиники/отделения по вътрешни болести от ІІІ ниво лекарят може да обслужва максимално до 6 легла. Следобедните и нощните смени, както и тези през почивните и празничните дни се осигуряват съобразно натовареността, но не по-малко от един лекар на смяна, съобразено с разпоредбите на Кодекса на труда. 3.
154. Дейности по специалностите с преобладаваща терапевтична насоченост „ревматология“, „кардиология“, „гастроентерология“, „нефрология“, „ендокринология и болести на обмяната на веществата“, „клинична хематология“ и „пневмология и фтизиатрия“ могат да бъдат осъществявани в структури по „вътрешни болести“, както следва: 3.6.
155. Дейности от I ниво по изброените специалности в т. 3.6 – в структури по „вътрешни болести“ от I, II и III ниво, в случай че тези структури отговарят на всички изисквания на медицинския стандарт в областта на съответната специалност за дейности от I ниво. 3.6.
156. Дейности от II ниво по изброените специалности в т. 3.6 – в структури по „вътрешни болести“ от II и III ниво в случай, че тези структури отговарят на всички изисквания на медицинския стандарт в областта на съответната специалност за структура от II ниво. 3.6.
157. Дейности от III ниво по изброените специалности в т. 3.6 – в структури по „вътрешни болести“ от III ниво в случай, че тези структури отговарят на всички изисквания на медицинския стандарт в областта на съответната специалност за структура от III ниво. Глава ІІІ ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ Организацията на дейността на клиниката/отделението по вътрешни болести се подчинява на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
158. Общи положения: 1.
159. Професионалната дейност, осъществявана от лекарите и другите медицински специалисти, е насочена към лежащо болни, спешни и планови пациенти с остри или изострени вътрешни заболявания, които се нуждаят от активно болнично лечение. В клиниките/отделенията по вътрешни болести постъпват пациенти, насочени от общопрактикуващите лекари, след консултация с други специалисти или чрез структурите за спешна медицинска помощ. 1.
160. Дейността се извършва непрекъснато 24 часа в денонощието.
161. Дейности, осъществявани от лекарите във вътрешни клиники/отделения: 2.
162. Клинични прегледи на пациентите: 2.1.
163. снемане на анамнеза; 2.1.
164. обстоен физикален статус по системи; 2.1.
165. поставяне на предварителна диагноза и изготвяне на диференциално-диагностичен план; 2.1.
166. назначаване на необходимите параклинични изследвания и тяхната интерпретация; 2.1.
167. определяне на кръвна група при необходимост; 2.1.
168. назначаване на инструментални изследвания в контекста на диференциалната диагноза и интерпретация на данните; 2.1.
169. поставяне на окончателна диагноза като резултат от проведените физикални, параклинични и инструментални изследвания, базирани на разработения диференциално-диагностичен план; 2.1.
170. изграждане рисковия профил на пациента и създаване на конкретни мерки за провеждане на вторична профилактика и рехабилитация; 2.1.
171. изготвяне на терапевтична схема, индивидуално модифицирана в зависимост от състоянието на пациента. 2.
172. Извършване на ежедневни визитации и попълване на медицинските документи, отразяващи състоянието на пациента, неговата терапия, получените данни от инструменталните и лабораторните изследвания. 2.
173. Разясняване на пациента и на неговите близки необходимия диагностичен и лечебен план и изразяване на информирано съгласие на базата на достатъчна информираност на пациента относно ползата и риска от предлаганите диагностични и лечебни методи. 2.
174. Извършване на реанимационни дейности в случай на възникване на спешни състояния. 2.
175. Извършване на специализирани дейности в клиниките/отделенията по вътрешни болести от съответните специалисти с допълнителна квалификация – самостоятелно или под контрол на лекар с допълнителна квалификация за съответната дейност. 2.
176. Осигуряване при необходимост на консултанти от други специалности в областта на вътрешните болести при липса на такива специалисти в клиниката/отделението и от други области на медицината. 2.
177. Участие и представяне за обсъждане на трудни клинични случаи пред останалите членове на клиниката/отделението и участие в клинико-патоанатомични срещи. 2.
178. Спазване на нормативно установените в страната права на пациентите. 2.
179. Контрол на извършваната дейност от останалия медицински и немедицински персонал.
180. Задължителни практически умения, необходими за осъществяване на лечебно-диагностичната дейност от лекаря: 3.
181. Измерване на артериално налягане, измерване на пулс и интерпретация на установените нарушения. 3.
182. Осигуряване на достъп до венозен източник и осъществяване на интравенозни манипулации. 3.
183. Интерпретация на лабораторни параклинични показатели (хематологични показатели, биохимични показатели, липиден профил, имунологични показатели – клетъчен и хуморален имунитет, урина). 3.
184. Изследване под микроскоп на периферна кръв (диференциално броене на левкоцити, морфология на еритроцити, броене на ретикулоцити) и интерпретация на резултатите. 3.
185. Вземане на материали за микробиологично изследване: храчка, хемокултура, гърлен секрет, анален секрет. 3.
186. Изследване на кръвна захар с глюкомер и интерпретация на резултатите. 3.
187. Осъществяване на диагностична и терапевтична плеврална пункция, обработка на материала и интепретация на получените резултати. 3.
188. Осъществяване на диагностична и терапевтична абдоминална пункция, обработка на материала и интепретация на получените резултати. 3.
189. Ултразвуково изследване на коремни органи и интерпретация на резултатите. 3.
190. Разчитане на резултати от рентгенографско изследване, компютър-томографско изследване и интерпретация на резултатите. 3.
191. Поставяне на уретрален катетър. 3.
192. При наличие на отделения с терапевтична насоченост в клиниката по вътрешни болести лекарите със съответната специалност и необходимата допълнителна квалификация извършват дейност, включена в медицинските стандарти на отделните специалности, включително и инвазивни методи на изследване (гастроскопии, колоскопии, бронхоскопии и др.) – задължителни за ІІ и ІІІ ниво на компетентност.
193. Дейности, осъществявани от специалистите по здравни грижи: 4.
194. Медицинската сестра трябва да притежава професионални умения, да познава основните лекарствени продукти, използвани в клиниката/отделението по вътрешни болести. Трябва да извършва подкожни, мускулни и интравенозни манипулации. Трябва да извършва някои специализирани дейности: спешни манипулации, помощни действия при работа с дефибрилатор, реанимация и др. Медицинската сестра подготвя пациента и асистира на лекаря при провеждане на някои специфични манипулации. 4.
195. Функции на медицинската сестра във вътрешна клиника/отделение: 4.2.
196. измерва и регистрира пулсова честота, телесна температура, дихателна честота, ръст и тегло на пациента и ги отразява в съответната медицинска документация; 4.2.
197. владее технически работата с всички видове инжектиращи устройства; 4.2.
198. асистира при провеждането на ехографски изследвания; 4.2.
199. извършва ЕКГ; 4.2.
200. взема материал за хемокултури, стерилна урина, храчка, гърлен секрет, анален секрет.
201. Необходима е взаимовръзка и координация между клиниките/отделенията по вътрешни болести и останалите структури на лечебното заведение. При трудности в диагностицирането и лечението на пациентите с вътрешни заболявания се осъществяват специализирани консултации и превеждане във вътрешни клиники/отделения с по-високо ниво на компетентност, както следва: 5.
202. Отделения с І ниво на компетентност осъществяват: 5.1.
203. диагностика и лечение на пациенти с остри и хронични обострени вътрешни заболявания; дейностите се извършват съобразно изискванията на този стандарт; 5.1.
204. консултации със специалисти от лечебни заведения с ІІ и/или ІІІ ниво на компетентност с възможност за хоспитализация на пациентите в тях. 5.
205. Клиники/отделения с ІІ ниво на компетентност осъществяват: 5.2.
206. диагностика и лечение на пациенти с остри и хронични обострени вътрешни заболявания, включително и такива, при които не може да се постигне очакваният терапевтичен ефект в лечебните заведения с І ниво на компетентност; 5.2.
207. диагностика на пациенти с вътрешни заболявания, включително инвазивни методи на изследване (гастроскопии, колоскопии, бронхоскопии и др.), изискваща допълнителна апаратура и оборудване над посочените в лечебните заведения с І ниво на компетентност на отделение по вътрешни болести; 5.2.
208. консултации със специалисти от лечебни заведения с ІІІ ниво на компетентност с възможност за хоспитализация на пациентите в тях. 5.2.
209. високоспециализирани дейности (ВСД) и лечение на пациенти с вътрешни заболявания, при наличие на изискуемата апаратура и квалификация на персонала; високоспециализираните дейности могат да се извършват със собствена апаратура или по договор с други лечебни заведения съобразно изискванията на този стандарт. 5.
210. Клиники/отделения по вътрешни болести с ІІІ ниво на компетентност осъществяват: 5.3.
211. диагностика и лечение на пациенти с остри и хронични обострени вътрешни заболявания, включително и при които не може да се постигне очакваният терапевтичен ефект в І и ІІ ниво на компетентност на клиника/отделение по вътрешни болести; 5.3.
212. високоспециализирани дейности (ВСД) и лечение на пациенти с вътрешни заболявания; високоспециализираните дейности могат да се извършват със собствена апаратура или по договор с други лечебни заведения съобразно изискванията на този стандарт.
213. Организационно-управленски връзки и взаимоотношения: 6.
214. медицинската сестра в клиника/отделение по вътрешни болести работи в екип с лекар, други медицински сестри и санитар; 6.
215. по време на дежурство е подчинена на дежурния лекар; 6.
216. подчинена е пряко на старшата медицинска сестра; 6.
217. медицинската сестра в клиниката се запознава с решенията на болничното ръководство от началника на клиниката и старшата медицинска сестра; 6.
218. медицинската сестра има право на участие в обсъждането на проблемите, касаещи нейната дейност. 6.
219. на старшата медицинска сестра в клиника/отделение по вътрешни болести са подчинени всички останали медицински сестри и санитарите; 6.
220. старшата медицинска сестра е подчинена пряко на началника на клиниката; 6.
221. старшата медицинска сестра съгласува работата си и е подчинена на главната медицинска сестра на лечебното заведение.
222. Професионална характеристика на старшата сестра в клиника/отделение по вътрешни болести: 7.
223. Основни функции: 7.1.
224. организира, ръководи и контролира трудовия процес на медицинските сестри и санитарите в клиниката/отделението по вътрешни болести; 7.1.
225. организира и контролира квалификацията на кадрите, за които отговаря; 7.1.
226. изписва, получава и контролира израз­ходването на всички материали и лекарствени продукти за лечението на болните; 7.1.
227. изготвя ежедневни, седмични и месечни справки за изразходваните материали и лекарствени продукти; 7.1.
228. раздава лично и контролира разхода на скъпоструващите лекарствени продукти; 7.1.
229. изработва работния график на медицинските сестри и санитарите и при нужда го коригира, като следи за изпълнението му; 7.1.
230. контролира и отговаря за санитарно-хигиенното състояние в клиниката/отделението; 7.1.
231. контролира изпълнението на разработените мерки за борба с вътреболничните инфекции и изготвя справки за отчетените случаи на ВБИ в клиниката/отделението; 7.1.
232. отговаря за имуществото на клиниката; 7.1.
233. следи за спазване на медицинската етика в отношенията между персонал и болни; 7.1.
234. осъществява взаимодействието между функционалните кабинети, респ. специализираните кабинети от консултативно-диагностичния блок и стационара.
235. Специфични права и задължения на пациента в клиниката/отделението по вътрешни болести: 8.
236. Пациентът има право да бъде запознат подробно с естеството на заболяването си, както и с всички етапи от диагнозата и лечението му. Пациентът изразява писмено своето информирано съгласие след подробна информация, предоставена от лекуващия му лекар по подходящ начин, относно: 8.1.
237. Изпълнение на лабораторни тестове и инструментални изследвания след разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнения, приноса им за диагнозата или за определяне на лечебното поведение. 8.1.
238. Естеството на заболяването, настъпили или очаквани усложнения в развитието на болестта, рисковете от болестта, необходимостта от лечение, вида на това лечение, очаквания изход от лечението и съществуващите алтернативи. 8.1.
239. Да приеме или отхвърли предлаганите изследвания или лечение. 8.1.
240. Да бъде запознат с правилника на вътрешния ред на клиниката/отделението. 8.1.
241. Да бъде своевременно изследван и лекуван със съвременни методи и средства. 8.1.
242. Да се осигури спазване на тайната относно здравната информация. 8.1.
243. Да се възползва от подкрепата на семейството и близките си по време на болничното лечение. 8.1.
244. Да има възможност да ползва телефон, радио, телевизия. 8.1.
245. Да получи качествено болнично обслужване през целия период на лечение и при близко до смъртта състояние. 8.
246. Пациентът в клиниката/отделението по вътрешни болести е длъжен: 8.2.
247. Да съдейства на лекуващите лекари и на останалия персонал за своевременно провеждане на изследванията и лечението. 8.2.
248. Да спазва лекарските препоръки за режим и диета. 8.2.
249. Да спазва добра лична хигиена. 8.2.
250. Да се отнася с нужното внимание и уважение към персонала на лечебното заведение. 8.2.
251. Да осведомява лекуващия лекар и медицинския персонал за болестни състояния, представляващи риск за екипа (СПИН, хепатит B и C). 8.2.
252. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в клиниката, както и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. 8.2.
253. Да провежда назначените му процедури. 8.2.
254. Да съблюдава правата на другите пациенти. 8.
255. Хоспитализиран болен в клиника/отделение по вътрешни болести се изписва при: 8.3.
256. Изясняване на клиничното му състояние, провеждане на лечение, оздравяване или продължаване на лечението му в амбулаторни условия. 8.3.
257. Волеизявление на пациента или от законния му представител. 8.3.
258. След груби нарушения на задълженията на пациента, посочени в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
259. Условия на работа в клиника/отделение по вътрешни болести Съобразно предмета на дейност на отделенията с терапевтична насоченост в клиниките по вътрешни болести условията на работа и предпазните средства от индивидуален и общ характер са в съответствие с нормативните актове.
260. Безопасни и здравословни условия на труд: 10.
261. На всички работещи в клиниката/отделението по вътрешни болести се създават безопасни условия за работа. 10.
262. Здравната профилактика се осъществява периодично в зависимост от специфичните дейности. 10.
263. Сроковете за профилактика са посочени в съответствие с действащите нормативни актове.
264. Критерии за качество на извършената дейност В структурите по вътрешни болести периодично се отчитат и анализират: 11.
265. Статистически показатели за лечебна дейност, свързани с броя на приетите пациенти, продължителност на лечението, използваемост и оборот на леглата, изход от лечението, леталитет и др. 11.
266. Брой регистрирани усложнения, възникнали в резултат от диагностични и лечебни дейности. 11.
267. Процент на рехоспитализации на пациентите, лекувани в клиниката/отделението по вътрешни болести, и причините за това. 11.
268. Спазване на стандартните оперативни процедури във вътрешните и специализираните отделения към клиниката по вътрешни болести, утвърдени от ръководителя на лечебното заведение. 11.
269. Проучване на мнението на пациенти чрез провеждане на анкети, разглеждане и отчитане на получени жалби, сигнали, предложения и др.
270. Юридическа защита на персонала, работещ в клиника/отделение по вътрешни болести, при предизвикване на гражданско или наказателнопроцесуално преследване: 12.
271. Осъществява се чрез индивидуални и групови застраховки за професионален риск съобразно предмета на дейност и инвазивни манипулации, включително за вредите, които могат да настъпят вследствие виновно изпълнение на професионалните задължения, съгласно чл. 189 от Закона за здравето. Застраховането се извършва от ръководителя на лечебното заведение. 12.
272. Юридическата защита на персонала се базира на изготвените специални протоколи за информирано съгласие на пациента за предстоящата медицинска манипулация и наличните рискове за живота и здравето му.“ Преходни и заключителни разпоредби §
273. В Наредба № 21 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“ (обн., ДВ, бр. 75 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
274. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“ и в тях се създават § 5, 6 и 7: „§ 5.

(1)Изискванията на приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение се прилагат считано от 1 януари 2014 г.

(2)За срока до 31 декември 2013 г. лечебното заведение може да бъде обслужвано от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ортопедия и травматология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.). §

1. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, определени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.“
2. Приложението към член единствен, ал. 1 „Медицински стандарт по ортопедия и травматология“ се изменя така: „МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ І. Обхват Медицинският стандарт по специалността „Ортопедия и травматология“ определя изискванията относно:
3. Здравните изисквания за ортопедично-травматологична дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.
4. Осигуреност с оборудване, апаратура и консумативи.
5. Осигуреност с човешки ресурси и квалификация на персонала.
6. Организация на дейността.
7. Диагностични и лечебни дейности.
8. Критерии за оценка за качество на извършваната дейност. IІ. Характеристика на медицинската специалност
9. Медицинската специалност „Ортопедия и травматология“ е основна медицинска специалност, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.
10. Специалността „Ортопедия и травматология“ включва и следните специфични дейности, изискващи допълнителна квалификация: спинална хирургия, тазова хирургия, хирургия на ръката, пластична хирургия, онкоортопедия, артроскопска хирургия, ставно ендопротезиране, детска ортопедия.
11. Специалист ортопед-травматолог е лекар, придобил специалността „Ортопедия и травматология“.
12. Специалистът ортопед-травматолог осъществява медицинските дейности по своята специалност.
13. Диагностичната и лечебната дейност по специалността „Ортопедия и травматология“ се извършва: а) на местопроизшествието, в медицинско транспортно средство и център за спешна медицинска помощ; б) в лечебно заведение за извънболнична помощ: амбулатория за първична медицинска помощ, лечебно заведение за специализирана медицинска помощ – индивидуална или групова практика по ортопедия и травматология, медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център с ортопедично-травматологичен кабинет; в) в лечебно заведение за болнична помощ – структура по ортопедия и травматология.
14. Диагностичната дейност по ортопедия и травматология се осъществява посредством методи за: а) неинвазивна диагностика; б) инвазивна диагностика; в) диагностика, извършвана в среда на йонизиращо лъчение.
15. Инвазивната диагностика се извършва в операционна зала (или манипулационна), оборудвана с апаратура и инструментариум, съответстващи на протоколите за извършване на диагностичната процедура, съгласно т.
17. Диагностиката, налагаща дейност в среда на йонизиращо лъчение, се извършва в структури, отговарящи на действащите в страната нормативни изисквания за работа с източници на йонизиращо лъчение.
18. Оперативната ортопедо-травматологична дейност се извършва в операционни зали, разположени в обособена операционна зона на клиниката или отделението или общоболничен оперативен блок, при спазване на изискванията по т. 13 и диагностично-лечебните протоколи.
19. Според своя обем и сложност операциите по ортопедия и травматология са малки, средни, големи и много големи, както следва:
20. Малки операции 11.
21. Ортопедични: 11.1.
22. Ексцизия на ганглион 11.1.
23. Ексцизия на липома 11.1.
24. Бурса 11.1.
25. Дренаж на абсцес 11.1.
26. Флегмон 11.1.
27. Инфекция – друго 11.1.
28. Раневи дебридман 11.1.
29. Ревизия на рана под анестезия 11.1.
30. Вторичен шев 11.1.
31. Аспирация на става 11.1.
32. Апликация на хидрокортизон 11.1.
33. Биопсия – кожна 11.1.
34. Щракащ палец 11.1.
35. Теносиновиит 11.1.
36. Врастнал нокът 11.1.
37. Травматологични: 11.1.16.
38. Манипулация под анестезия 11.1.16.
39. Отстраняване на чуждо тяло 11.1.16.
40. Дебридман на рана 11.1.16.
41. Репозиция на луксация: 11.1.16.4.
42. Рамо 11.1.16.4.
43. Лакет 11.1.16.4.
44. Интерфалангеална 11.1.16.
45. Закрита репозиция на извънставни фрактури 11.1.16.
46. ОРВФ на тарзометатарзална луксация 11.1.16.
47. ОРВФ на метатарзални кости 11.
48. Средни операции 11.2.
49. Ортопедични: 11.2.1.
50. Кюретаж и остеопластика 11.2.1.
51. Кюретаж на костна киста 11.2.1.
52. Либерация на тарзален тунел 11.2.1.
53. Аддукторна тенотомия 11.2.1.
54. Ексцизия на остеохондрома 11.2.1.
55. Ексцизия на екзостоза 11.2.1.
56. Ексцизионна биопсия 11.2.1.
57. Тенолиза 11.2.1.
58. Възстановяване на сухожилия 11.2.1.
59. Възстановяване на нерв – ранно 11.2.1.
60. Възстановяване на нерв – късно 11.2.1.
61. Септичен артрит 11.2.1.
62. Остеомиелит 11.2.1.
63. Теносиновиит 11.2.1.
64. Раневи дебирдман и поставяне на антибиотични перли 11.2.1.
65. Артротомия 11.2.1.
66. Освобождаване на меки тъкани – друго 11.2.1.
67. Изглаждане на костни проминенции 11.2.1.
68. Секвестректомия 11.2.1.
69. Ексцизия на ревматоидни възли 11.2.1.
70. Декомпресия на нерв 11.2.1.
71. Капсулотомия 11.2.1.
72. Тенотомия 11.2.1.
73. Теноелонгация 11.2.1.
74. Биопсия – мускулна 11.2.1.
75. Биопсия – синовиална 11.2.1.
76. Биопсия – мекотъканна 11.2.1.
77. Синовиектомия 11.2.1.
78. Атродеза 11.2.1.
79. Изваждане на метал 11.2.1.
80. Отстраняване на фиксация 11.2.1.
81. Възстановяване на връзки 11.2.1.
82. Ексцизия на латерален край на ключица 11.2.1.
83. Възстановяване на акромиоклавикуларна луксация 11.2.1.
84. Артроскопия 11.2.1.
85. Освобождаване и/или транспозиция на лакътния нерв 11.2.1.
86. Хирургия на тенисов лакът 11.2.1.
87. Ексцизия на лъчевата глава 11.2.1.
88. Отстраняване на свободно тяло 11.2.1.
89. Остеотомия на радиуса 11.2.1.
90. Удължаване на радиуса 11.2.1.
91. Остеотомия на улната 11.2.1.
92. Удължаване на улната 11.2.1.
93. Ексцизия на дисталния край на улната 11.2.1.
94. Декомпресия на карпален тунел 11.2.1.
95. Декомпресия на улнарен нерв 11.2.1.
96. Контрактура на Дюпюитрен 11.2.1.
97. Ексцизия на лунатума 11.2.1.
98. Корекция на полидактилия 11.2.1.
99. Корекция на синдактилия 11.2.1.
100. Артроеза – I карпометакарпална става 11.2.1.
101. Артродеза интрафалангеална 11.2.1.
102. Вземане на костен присадък 11.2.1.
103. Артротомия – диагностична 11.2.1.
104. Артротомия – оперативна – отстраняване на мениск 11.2.1.
105. Артротомия – оперативна – отстраняване на свободно тяло 11.2.1.
106. Артротомия – оперативна – друго 11.2.1.
107. Остеотомия – проксимална тибиална 11.2.1.
108. Остеотомия – дистална феморална 11.2.1.
109. Пластика на квадрицепса 11.2.1.
110. Супрамалеоларна остеотомия 11.2.1.
111. Лигамент – реконструкция глезен 11.2.1.
112. Глезенна артродеза 11.2.1.
113. Глезенна артроскопия 11.2.1.
114. Глезен – отстраняване на свободно тяло 11.2.1.
115. Артропластика на преден ходилен отдел 11.2.1.
116. Халукс валгус – остеотомия 11.2.1.
117. Халукс валгус – хемиартропластика 11.2.1.
118. Халукс валгус – друго 11.2.1.
119. Халукс валгус – деза 11.2.1.
120. Пръсти – интерфалангеална деза 11.2.1.
121. Хеми/тотална фалангектомия 11.2.1.
122. Корекция на деформация на Маделунг 11.2.1.
123. Сухожилен трансфер – горен крайник 11.2.1.
124. Освобождаване на контрактура – горен крайник 11.2.1.
125. Мекотъканно – освобождаване на ТБС 11.2.1.
126. Феморална остеотомия 11.2.1.
127. Артрограма на ТБС 11.2.1.
128. Частична ексцизия на физата 11.2.1.
129. Ахилоелонгация 11.2.1.
130. Тибиалис постериор трансфер 11.2.1.
131. Тибиалис антриор трансфер 11.2.1.
132. Операция на Щайндлер/Плантарна либерация 11.2.1.
133. Os calcis остеотомия 11.2.1.
134. Остеотомия в областта на ходилото 11.2.1.
135. Подколянна остеотомия 11.2.1.
136. Ревизия след ампутация 11.2.
137. Травматологични: 11.2.2.
138. Налагане на външен фиксатор 11.2.2.
139. Поставяне на черепни тракционни скоби 11.2.2.
140. Репозиция на дислокация 11.2.2.
141. Открита репозиция и вътрешна фиксация (ОРВФ) – проксимален хумерус 11.2.2.
142. Супракондилна фрактура – мануална репозиция и закрита фиксация с К игли 11.2.2.
143. Супракондилни фрактури – ОРВФ 11.2.2.
144. Фрактура на олекранон – ОРВФ 11.2.2.
145. ОРБФ на главичка (шийка на радиус) 11.2.2.
146. Изолирана фрактура на радиус – ОРВФ 11.2.2.
147. Изолирана фрактура на улна – ОРВФ 11.2.2.
148. Фрактура на радиус и улна – ОРВФ 11.2.2.
149. Фрактура – луксация на Монтеджия 11.2.2.
150. Фрактура – луксация на Галеаци 11.2.2.
151. Увреда на Есекс – Лопрести 11.2.2.
152. Фрактури на дистален радиус – други 11.2.2.
153. Фрактури на скафоидна кост – вътрешна фиксация и/или остеопластика 11.2.2.
154. Скафолунатна дисоциация ОПВФ 11.2.2.
155. Вътреставна феморална фрактура – закрита репозиция и вътрешна фиксация 11.2.2.
156. Вътреставна бедрена фрактура – ОРВФ 11.2.2.
157. Проксимален фемур – вътрешна фиксация 11.2.2.
158. Проксимален фемур – процедура на Дън 11.2.2.
159. Диафизарна фрактура – интрамедуларен пирон 11.2.2.
160. Фрактура на пателата – ОРВФ 11.2.2.
161. Фрактура на пателата – частична ексцизия 11.2.2.
162. Фрактура на пателата – тотална ексцизия 11.2.2.
163. Фрактури на тибиалното плато 11.2.2.
164. Тибиална диафиза – интрамедуларен пирон 11.2.2.
165. Тибиална диафиза – заключващ интрамедуларен пирон 11.2.2.
166. Тибиална диафиза – плака 11.2.2.
167. Фибула – ОРВФ 11.2.2.
168. Фрактура – луксация на Дюпюитрен 11.2.2.
169. Бималеоларна фрактура – ОРВФ 11.2.2.
170. Фрактура на талуса – ОРВФ 11.
171. Големи операции: 11.3.
172. Ортопедични: 11.3.1.
173. Иглена биопсия 11.3.1.
174. Злокачествен мекотъканен тумор – радикална резекция 11.3.1.
175. Разцепен кожен присадък 11.3.1.
176. Пълнослоен кожен присадък 11.3.1.
177. Кожно ламбо 11.3.1.
178. Сухожилен присадък 11.3.1.
179. Пластика на нерв 11.3.1.
180. Остеопластика 11.3.1.
181. Сухожилен трансфер 11.3.1.
182. Ексцизия на медиален край на ключица 11.3.1.
183. Шийни вертебродези – задни 11.3.1.
184. Ексцизия на диск 11.3.1.
185. Нуклеотомия 11.3.1.
186. Декомпресия – спинална стеноза 11.3.1.
187. Задна вертебродеза in situ 11.3.1.
188. Спондилолистеза – корекция и деза 11.3.1.
189. Задна вертебродеза с инструментация 11.3.1.
190. Сколиоза – задна деза in situ 11.3.1.
191. Сколиоза – задна деза с инструментация 11.3.1.
192. Хемиартропластика 11.3.1.
193. Задна стабилизация 11.3.1.
194. Ексцизионна артропластика 11.3.1.
195. Артропластика 11.3.1.
196. Заместване на лунатум 11.3.1.
197. Полицизация 11.3.1.
198. Грифозна ръка 11.3.1.
199. Заместване на трапецната кост 11.3.1.
200. Тотална артропластика на ТБС – циментна 11.3.1.
201. Тотална артропластика на ТБС – без­циментна 11.3.1.
202. Тотална артропластика на ТБС – хибридна 11.3.1.
203. Остеотомия на таза 11.3.1.
204. Остеотомия на фемура 11.3.1.
205. Артропластика – уникомпартментна 11.3.1.
206. Артропластика – би-/трикомпартментна 11.3.1.
207. Артропластика – друга 11.3.1.
208. Артродеза – първична 11.3.1.
209. Артродеза – вторична 11.3.1.
210. Лигаментарна реконструкция 11.3.1.
211. Артропластика – уникомпартментна 11.3.1.
212. Артропластика – би-/трикомпартментна 11.3.1.
213. Лигаментарна реконструкция 11.3.1.
214. Глезенна артропластика 11.3.1.
215. Остеотомия на хумерус 11.3.1.
216. Вродена луксация на ТБС – открита репозиция 11.3.1.
217. Солтер остеотомия 11.3.1.
218. Киари остеотомия 11.3.1.
219. Тазова остеотомия – друга 11.3.1.
220. Псоас трансфер 11.3.1.
221. Обтураторна нервектомия 11.3.1.
222. Освобождаване/удължаване на задната бедрена мускулна група 11.3.1.
223. Проксимална феморална фокална недостатъчност 11.3.1.
224. Pes equinovarus – задно-медиална либерация 11.3.1.
225. Талектомия 11.3.1.
226. Есцизия на тарзална коалиция 11.3.1.
227. Удължаване на крайник 11.3.1.
228. Епифизиодеза: 11.3.1.56.
229. Скъсяване на крайник 11.3.1.56.
230. Предна четвърт 11.3.1.56.
231. Горен крайник – друго 11.3.1.56.
232. Надколянна 11.3.1.56.
233. Трансколянна 11.3.
234. Травматологични: 11.3.2.
235. Поставяне на хало 11.3.2.
236. Репозиция на фрактура луксация 11.3.2.
237. Задна фузия 11.3.2.
238. Предна фузия 11.3.2.
239. Закрита репозиция на луксация на прешлени 11.3.2.
240. Задна стабилизация 11.3.2.
241. Хумерус – хемиартропластика 11.3.2.
242. Фрактури на дистален хумерус – ОРВФ 11.3.2.
243. Вътреставна бедрена фрактура – хемиартропластика 11.3.2.
244. Вътреставни феморални фрактури – артропластика 11.3.2.
245. Проксимален фемур – трипланова остеотомия 11.3.2.
246. Субтрохантерна фрактура – ОРВФ 11.3.2.
247. Диафизарна фрактура – заключващ интрамедуларен пирон 11.3.2.
248. Диафизарна фрактура – плака 11.3.2.
249. Кондилни фрактури 11.3.2.
250. Артропластика – уникомпартментна 11.3.2.
251. Артропластика – би-/трикомпартментна 11.3.2.
252. Артропластика – друга 11.3.2.
253. Артродеза – първична 11.3.2.
254. Артродеза – вторична 11.3.2.
255. Лигаментарна реконструкция 11.3.2.
256. Пилон фрактура – ОРВФ 11.3.2.
257. Фрактура на калканеус – ОРВФ 11.
258. Много големи операции: 11.4.1.Ортопедични: 11.4.1.
259. Злокачествен тумор – локална резекция 11.4.1.
260. Злокачествен тумор – радикална костна резекция и протезиране 11.4.1.
261. Васкуларизиран кожен присадък 11.4.1.
262. Шийни вертебродези – предни 11.4.1.
263. Декомпресия – тумор 11.4.1.
264. Сколиоза – предна епифизиодеза 11.4.1.
265. Сколиоза – предна либерация 11.4.1.
266. Сколиоза – предна корекция с инструментация 11.4.1.
267. Кифоза 11.4.1.
268. Тотална ревизионна артропластика на ТБС 11.4.1.
269. Ревизионна колянна артропластика 11.4.1.
270. Хемипелвектомия 11.4.1.
271. Дезартикулация на ТБС 11.4.
272. Травматологични: 11.4.2.
273. Предна декомпресия и стабилизация 11.4.2.
274. Фрактури на таз – ОРВФ 11.4.2.
275. Фрактура – луксация на тазобедрена става – ОРВФ на ацетабуларна фрактура 11.4.2.
276. Ацетабуларна фруктура – ОРВФ на ацетабуларна фрактура
277. Оперативната дейност се осъществява при спазване на следните изисквания: Таблица № 1 Вид на опера- цията по обем и слож- ност Показател Изисквания Малки операции
278. Екип Оператор, асистент (при необходимост), операционна сестра, санитар. Операторът може да бъде с призната специалност, но може и да е специализант по ортопедия или хирургия, работещ под контрола на специалист.
279. Опера- ционна зала Стандартно оборудвана операционна зала: * Операционна маса * Операционна лампа * Анестезиологична екипировка (наркозен апарат, монитор, дефибрилатор) * Общ хирургически инструментариум
280. Пред- опе ративни изследвания и подготовка Определена кръвна група, тест за алергия.
281. Обезбо- ляване Местно, регионално
282. Инстру- мента - риум и консума тиви Общ хирургически инструментариум. Основни ортопе дични инструменти (распаториум, длета, чук, К игли, бормашина, гипсорезачка и др.). Транспортни и дефинитивни шини, гипсови бинтове, стерилен превързочен материал.
283. Периоперативни меро- приятия По показания – антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспектърен антибиотик (цефалоспорин I-II генерация). Антиагрегантна профилактика. По показания – антикоагу- лантна профилактика с парентерален или перорален антикоагулант при пациенти с висок тромбемболичен риск Средни операции
284. Екип Оператор, 1 или 2 асистенти, операционна сестра, санитар. Операторът трябва да бъде с призната специалност или специализант, работещ под контрола на специалист ортопед-травматолог.
285. Опера- ционна зала Стандартно оборудвана ортопедично-травматологична операционна зала: * Ортопедична маса * Електротермокаутер * При операции, изискващи флуороскопски контрол – телевизионна Rц уредба * Специализирана апаратура по профила на операцията – артроскоп, очила с увеличение и др.
286. Пред-опе- ративни изслед- вания и подго- товка Стандартни предоперативни изследвания: Hb, Ht, биохимия, урина, кръвна група, тестване при анамнестични данни за алер- гия, коагулограма, консултация със специалист по вътрешни болести/кардиолог и анестезиолог
287. Обезбо- ляване Обща, регионална или проводна анестезия. Анестезията се осъществява от екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“
288. Инстру- мента- риум и консумативи Стандартен хирургичен и базов ортопедичен инструментариум. Специализиран инструментариум и импланти по профила на операцията (видове остеосинтези)
289. Периоперативна профи- лактика Антибиотична профилактика с еднократна „shooting“ доза широкоспектърен антибиотик (цефалоспорин I-II генерация) Антикоагулантна профилактика с парентерален или перорален антикоагулант при пациенти с повишен тромбемболичен риск Големи операции
290. Екип Оператор, 2 асистенти, операционна сестра, санитар. Операторът задължително е специалист с квалификация по съот- ветната специфична дейност. Най-малко единият от асистентите е със специалност
291. Опера- ционна зала Специализирана ортопедично-травматологична операционна с ортопедична маса с аксесоари, телевизионна Rц уредба, електро- термокаутер, високоспециализирана апаратура по профила на операцията: артроскоп с аксесоари, операционен микроскоп, специализирана силова апаратура (римери и др.)
292. Пред-опе- ративни изслед- вания и подго- товка Стандартни предоперативни изследвания. Разширени и специализирани изследвания по показания. Образна диагностика. Осигурена изогрупова кръв най-малко 750 ml
293. Обезбо- ляване Обща, епидурална, спинална или регионална анестезия. Анестезията се извършва от екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“
294. Инстру- мента- риум и консу- мативи Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти по профила на операцията. Осигурена комплексност на инстру- менталните сетове и наборите за имплантиране
295. Периоперативни меро- приятия Задължителна 24-72-часова периоперативна антибиотична профилактика с II-III генерация цефалоспорин. Задължителна антикоагулантна профилактика с парентерален или перорален антикоагулант Много големи операции
296. Екип Оператор, 2-3 асистенти, 1-2 операционни сестри, санитар. Операторът задължително е лекар със специалност и ква-лификация по съответната специфична дейност, в областта на която е операцията. Най-малко единият от асистентите задължително е със специалност. Осигурен директен достъп до високоспециализирани консултанти. При показания – интердисциплинарен екип от специалисти в различни сфери на хирургията. Водещата операционна сестра е с опит и квалификация по профила на операцията
297. Опера- ционна зала Специализирана ортопедично-травматологична операционна с ортопедична маса с аксесоари, телевизионна Rц уредба, електро- термокаутер, високоспециализирана апаратура по профила на операцията: артроскоп с аксесоари, операционен микроскоп, специализирана силова апаратура (римери и др.), С рамо – 1 бр., операционен микроскоп – 2 бр.
298. Пред-оперативни изслед- вания и подго- товка Стандартни предоперативни изследвания. Разширени и специализирани изследвания по показания. Образна диагностика. Осигурена изогрупова кръв 750 ml и повече.
299. Обезбо- ляване Обща, спинална или епидурална анестезия. Анестезията се води от екип съгласно медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“
300. Инстру- мента- риум и консу- мативи Пълен набор от специализиран инструментариум и импланти по профила на операцията. Осигурена комплексност на инстру- менталните сетове и наборите за имплантиране
301. Периоперативни меро- приятия Задължителна 24-72-часова периоперативна антибиотична профилактика с II-III генерация цефалоспорин. Задължителна антикоагулантна профилактика с парентерален или перорален коагулант. Задължително следоперативно настаняване на болния в клиника (отделение) за интензивно лечение с високо ниво на мониторинг и реанимационни грижи
302. Всяка диагностично-лечебна процедура се извършва при спазване на съответния протокол Таблица № 2 Диагностично-лечебни протоколи Рентгеново изследване на опорно-двигателния апарат (ОДА) Цел: Подпомагане диагностиката на патологичните промени в костната система. Показания: Всички заболявания и травми на костната система. Условия за осъществяване: Наличие на стационарен рентгенографски кабинет, рентгенов лаборант и специалист по образна диагностика. Подготовка за изследването: Попълване на фиш за образнодиагностично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог. Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист по образна диагностика. Компютърна томография Цел: Прецизиране диагностиката на заболяванията и травмите на костно-мускулната система. Показания: Вътреставни фрактури, фрактури на таза и гръбначния стълб, туморни новообразувания, заболявания на гръбначния стълб, остеонекрози и др. Условия за осъществяване: Наличие на компютър-томограф, рентгенов лаборант и специалист по образна диагностика. Подготовка за изследването: Попълване на фиш за образнадиагностично изследване с указания за необходимите проекции и вероятната диагноза. Отразяване във фиша на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Фишът се попълва от специалист ортопед-травматолог. Извършител на изследването: Рентгенов лаборант и специалист по образна диагностика. Ангиографско изследване Цел: Диагностициране на съдови малформации, травматични съдови промени и др. Показания: Травматични лезии на съдове, костни тумори, предоперативно планиране при васкуларизирани костни присадъци и др. Условия за осъществяване: Ангиографски кабинет, снабден с ангиограф, ангиографски катетри, анестезиологичен апарат, спешен шкаф. Подготовка за изследването: Пациентът се тества за чувствителност към контраста 24 часа преди изследването. Избръсване на областта, в която ще бъде извършвано ангиографското изследване. Попълва се фиш от специалиста ортопед-травматолог за ангиографско изследване с указания за необходимите проекции и вероятна диагноза. Отразяване във фиша или историята на заболяването на писменото съгласие на пациента за провеждане на изследването. Специални изисквания: При провеждане на изследването пациентът се придружава от лекар ортопед-травматолог. Поведение след изследването: Пациентът се транспортира до клиниката на лежаща количка с поставена пясъчна торбичка върху мястото на пункцията за 24 часа. Спазва се постелен режим за същото време. Следи се за циркулаторни нарушения. Ставна пункция Диагностична Лечебна Изследване вида на пунктата Обемно отбременя- ване – евакуация на хематом, ексудат. Промиване с анти- септичен разтвор. Апликация на анти- биотик Вкарване на въздух или контрастна материя Място за извършване на манипулацията: Манипулационен сектор на хирургичен кабинет Екип: Лекар Манипулационна медицинска сестра Условия: Спазване на строга антисептичност: в окосмена част – след избръсване не се пунктира през рани или инфектирани места на кожата Хирургично почистване на кожата около входната точка – с мощни антисептични препарати Използване на стерилни игли и спринцовки за еднократна употреба Възможни усложнения: Инфекция Засягане на съдове и нервни структури Протоколи за оперативни интервенции Протокол за директна екстензия Индикации: Нестабилни фрактури и противопоказания за оперативно лечение Отбременяване на става Предотвратяване на контрактури Лечение на контрактури Условия: Стерилна обстановка Подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) сестра инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) санитар – осигурява условия за осъществяване на операцията (придържа крайника в правилна позиция и доставя необходимия инструментариум) Инструментариум: К игли Скоби за директна екстензия Тежести за директна екстензия Въженце за осъществяване на тракцията Шина за директна екстензия Интервенция: Избръсване на окосмена част от санитар Не се прониква през рани, инфектирани места на кожата, места с кожни заболявания Хирургично почистване на кожния периметър около входната и изходната точка Използване на стерилни К игли (за долен крайник по-дебели) Предварително инфилтриране на локален анестетик двустранно – подкожно и субпериостално Особености: След поставяне на металната скоба задължително последната трябва да се разтвори максимално, респективно да се обтегне К иглата Входни точки за прокарване на иглите през олекранон – откъм медиално, на 2-3 см дистално от върха (пази N.ulnaris) Кондилна или супракондилна екстензия – откъм медиално, на нивото на горния полюс на пателата През tuberositas tibiae – откъм латерално на 1-1,5 см под върха Супрамалеоларна – откъм латерално, на около 5-6 см над ставата, пред фибулата През калканеуса – откъм латерално, на 2,5 см под и зад върха на фибулата Тежест – зависи от целта на екстензията, вида на травмата (давност, класификация) и мускулатурата на пациента При обичайните случаи с фрактура на долен крайник се използва тежест приблизително 10 % от теглото на болния При луксации или фрактури – луксации на ТБС – значително по-голяма тежест – 10 – 20 кг (като тежестта се увеличава постепенно) При фрактури на брахиум тежестта се преценява индивидуално (тегло, мускулатура, фрактура) Протоколи за метална остеосинтеза Заигляне с киршнерови игли Индикации: Перкутанна фиксация на фрактури Фрактури в детска възраст Авулзионни фрактури Фрактури на фаланги, метакарпални и метатарзални кости Коригиращи остеотомии Условия: Стерилна операционна Подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум: К игли Стерилни хирургични инструменти Оборудване: Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Механичен или електрически борер Операционна лампа Негативоскоп Интервенция: Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено със стерилна превръзка Санитар приема пациента в операционната и го поставя на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитарят полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът с помощта на асистент осъществява закрита репозиция на фрактура под рентгенов контрол или кръвно, извършвайки хирургически достъп и репонирайки фрактурата Операторът фиксира фрагментите с една или повече К игли с различен диаметър в зави- симост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъканите при открита репозиция Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Остеосинтеза чрез телен серклаж Индикации: Коси фрактури на тръбести кости Авулзионни фрактури Фрактура на патела Условия: Стерилна операционна Подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра – инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум: К игли Стерилен хирургичен инструментариум Оборудване: Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Механичен или електрически борер Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция: Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомагат работата и репозицията на фрактурата от оператора Операторът фиксира фрагментите с един или повече серклажа с различен диаметър тел в зависимост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъканите Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол Винтова остеосинтеза Индикации: Фиксация на допълнителни фрагменти при раздробени фрактури Авулзионни фрактури Фрактури в детска възраст Фрактури на фаланги, метакарпални и метатарзални кости Перкутанна фиксация на фрактури Коригиращи остеотомии Условия: Стерилна операционна Подготвен екип: лекар-оператор (покрива стерилно оперативното поле и осъществява операцията) лекар-асистент (асистира на оператора) сестра – инструментираща (подготвя необходимия инструментариум и асистира на оператора) анестезиологичен екип (обезболява болния и осигурява условия за протичане на операцията) рентгенов лаборант (осигурява рентгенов контрол на репозиция и остеосинтеза в хода на операцията и окончателни графии) санитар, осигуряващ условия за осъществяване на операцията (приема болния в предоперационна и го облича, поставя го на операционната маса, асистира по време на операцията на операционната сестра, извежда болния от операционна) Инструментариум: Кортикални, спонгиозни винтове Стерилен хирургичен инструментариум Оборудване: Ортопедична операционна маса Рентгенов апарат Електрически борер Операционна лампа Електрокоагулатор Негативоскоп Интервенция: Вечерта преди интервенцията болният е подготвен за интервенцията от дежурната сестра, оперативното поле е обработено стерилно и превързано Санитар приема пациента в операционна и го поставя на операционната маса Лекар контролира фиксирането на пациента на операционната маса Анестезиологичен екип обезболява пациента Лекар почиства стерилно оперативното поле, като санитар полива с антисептични разтвори Лекар покрива стерилно оперативното поле Операторът извършва хирургичния достъп до фрактурата и я репонира Асистентът/асистентите подпомага работата и репозицията на фрактурата от оператора Операторът фиксира фрагментите с един или повече винтове с различен диаметър и вид в зависимост от вида на фрактурата Операторът послойно затваря тъканите Операторът или асистент правят стерилна превръзка Анестезиологичният екип извежда пациента от анестезия Рентгенов лаборант прави контролни рентгенографии Лекар контролира свалянето на пациента от операционната маса Санитар извежда пациента от операционна Първи асистент записва оперативен протокол
303. Според срока, налагащ необходимостта от лечебна намеса, операциите са спешни, срочни (с отложена спешност) и планови.
304. Според продължителността на престоя и необходимостта от хоспитализация на пациента се осъществява амбулаторно лечение и стационарно лечение.
305. Еднодневна хирургия по ортопедия и травматология, като приложение на инвазивни или оперативни методи в планов порядък, в рамките на един ден, без осигуряване на болнично легло за хоспитализация за по-продължителен престой в лечебното заведение се извършва при спазване на изискванията на този стандарт, медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ и общите медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия.
306. В своята ежедневна диагностична и лечебна дейност ортопед-травматологът взаимодейства със специалисти от други медицински специалности: анестезиолози, хирурзи, рентгенолози, ревматолози, невролози и неврохирурзи, пластични хирурзи и други. Това взаимодействие се осъществява съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и следва да отговаря на деонтологичните изисквания за колегиални взаимоотношения.
307. При смесени екипи в комбинирани травматични увреждания травматологът е подчинен на хирурга – ръководител на екипа, който носи отговорността за цялостната екипна дейност. IА. Изисквания за осъществяване на специалността „Ортопедия и травматология“ в структури от I, II и III ниво на компетентност в болници за активно лечение: 1.Структури (клиники/отделения) от I ниво: Минимален брой лекари и специалисти: двама лекари със специалност „Ортопедия и травматология“. Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 200 операции годишно на всеки 10 легла. Други условия: на територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени клинична лаборатория I ниво и рентгенов апарат.
308. Структури (клиники/отделения) от II ниво: Минимален брой лекари и специалисти: четирима лекари, от които трима със специалност „Ортопедия и травматология“. Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 250 операции годишно на всеки 10 легла. Компетентност: структурата следва да извършва оперативни интервенции със среден и голям обем и сложност. 2.1.Други условия: 2.1.
309. На територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени клинична лаборатория II ниво, микробиологична лаборатория и рентгенов апарат за скопия и графия. 2.1.
310. Лечебното заведение следва да разполага с осигурен достъп до С рамо, апаратура за КАТ или МРТ (собствена или по договор на територията на населеното място, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния) и структура по обща и клинична патология (на територията на населеното място).
311. Структури (клиники/отделения) от III ниво: Минимален брой лекари и специалисти: шестима лекари, от които четирима със специалност „Ортопедия и травматология“. Минимален брой сертифицирани специалисти: един със свидетелство за артроскопия. Минимален обем дейност: структурата трябва да извършва минимум по 250 операции годишно на 10 легла, от които 50 % големи и много големи операции. Компетентност: структурата следва да извършва хирургично лечение на всички заболявания на опорно-двигателната система, с комплицирано протичане и при които се предполагат много голям обем и сложност високоспециализирани дейности. 3.
312. Други условия: 3.1.
313. На територията на болницата, в която функционира структурата по ортопедия и травматология, следва да бъдат разположени клинична лаборатория II или III ниво, включително с възможност за кръвно-газов анализ, хемостазеология и др., микробиологична лаборатория, рентгенов апарат за скопия и графия. 3.1.
314. Структурата следва да разполага с осигурен достъп до структура по обща и клинична патология собствена или по договор (на територията на населеното място) и апаратура за КАТ или МРТ собствена или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния. II. Условия и ред за осъществяване на ортопедо-травматологичната дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ
315. Лечебни заведения за извънболнична помощ: 1.
316. Амбулатория за първична медицинска помощ. Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) извършва: 1.1.
317. първична диагностика на вродени аномалии, дегенеративни и възпалителни ставни заболявания; 1.1.
318. спешно лечение на малки повърхностни наранявания в областта на крайниците; 1.1.
319. при необходимост насочва пациента към специалист по ортопедия и травматология. 1.
320. Амбулатория за специализирана медицинска помощ, която може да бъде: 1.2.
321. Индивидуална и групова практика по ортопедия и травматология – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травматология“; 1.2.
322. Медицински център (МЦ), Медицински център (МДЦ) и Диагностично-консултативен център (ДКЦ) – кабинет на лекар със специалност „Ортопедия и травматология“. Специалистът по ортопедия и травматология извършва: а) диагностика на ортопедо-травматологичната нозология, провеждане на амбулаторно лечение с консервативни методи, контролни прегледи, оценка на трудоспособността, извършване и подмяна на превръзки и гипсови имобилизации, както и малки хирургически манипулации (хирургична обработка на екскориации и малки повърхностни рани, единични шевове, сваляне на конци от оперативни рани, повърхностни некректомии, ставни пункции и околоставни и вътреставни инсталации на медикаменти); б) при необходимост пациентът се насочва към лечебно заведение за болнична помощ за допълнително диагностично уточняване и лечение; в) предоперативна подготовка на пациента по назначение от приемащото лечебно заведение; г) оперативна дейност в медицински център и диагностично-консултативен център с операционен сектор. 1.
323. Медико-техническата лаборатория по ортопедия и травматология изработва: – ортопедични ортезни и протезни конструкции.
324. Лечебни заведения за болнична помощ: 2.
325. Структура по ортопедия и травматология I ниво 2.1.
326. В отделение по ортопедия и травматология I ниво се извършват операции с малък и среден обем и сложност в областта на травматологията и операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията. 2.1.
327. Дейностите по т. 2.1.1 може да се осъществяват и в структура по хирургия при спазване на изискванията на този стандарт за структура по ортопедия и травматология I ниво на компетентност. 2.1.
328. В условия на спешност в хирургично отделение, в което работи лекар-специалист по ортопедия и травматология, могат да се извършват първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите и подготовка на пациента, при необходимост, за транспортиране до отделение/клиника по ортопедия и травматология на друга болница. 2.
329. Структура по ортопедия и травматология (отделение/клиника) II ниво 2.2.
330. В клиниката/отделението по ортопедия и травматология освен дейността по т. 2.1.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и: а) операции с голям обем и сложност в областта на травматологията; б) операции със среден и голям обем и сложност в областта на ортопедията. 2.2.
331. Дейностите по т. 2.2.1 може да се осъществяват и в структура по хирургия II или III ниво, при спазване на изискванията на този стандарт за структура по ортопедия и травматология II ниво на компетентност. 2.
332. Структура по ортопедия и травматология (отделение/клиника) III ниво В клиниката/отделението по ортопедия и травматология освен дейностите по т. 2.1.1 и 2.2.1 се извършват, съобразно нивото на съответната структура, и: а) операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията; б) операции с голям и много голям обем и сложност в областта на ортопедията. 2.
333. Структурите (клиники/отделения) по ортопедия и травматология могат да се профилират и да извършват големи и много големи операции съобразно спецификата на съответната структура. 2.
334. Дейността на болничните структури по ортопедия и травматология се извършва съгласно раздел I, т.
335. 2.
336. Цялостната дейност и редът на работа в структурата (отделението/клиниката) по ортопедия и травматология, включително профилирана, се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение за болнична помощ. III. Изисквания за ортопедично-травматологична дейност в амбулатория за специализирана медицинска помощ
337. База и оборудване на ортопедично-травматологичен кабинет: 1.
338. Ортопедично-травматологичният кабинет (минимална площ – 12 кв.м) има два функционално свързани работни сектора: за прегледи и за манипулации. 1.
339. Самостоятелно разположеният кабинет разполага освен това с чакалня и санитарен възел. Специализираните кабинети в структурата на групова практика, МЦ, МДЦ и ДКЦ разполагат и с допълнителни помещения – стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения. 1.
340. Хигиенни и инсталационни изисквания: 1.3.
341. минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен ортопедичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център – 2,50 м; 1.3.1.
342. стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарният възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,80 м от готов под; 1.3.1.
343. стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки; 1.3.1.
344. подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; 1.3.1.
345. осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено“; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения; 1.3.1.
346. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация; 1.3.1.
347. всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене; 1.3.1.
348. помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; 1.3.1.
349. задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията; 1.3.1.
350. при оборудване с рентгенова апаратура помещението следва да отговаря на изискванията по т. 10; 1.3.1.
351. инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания. 1.
352. Допълнителни дейности: 1.4.
353. могат да се сключват договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал; 1.4.
354. изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта; 1.4.
355. при работа в лечебно заведение за извънболнична помощ, което извършва дейности по ортопедия и травматология, се спазват съответните подзаконови нормативни актове за начини и средства за дезинфекция в лечебните заведения и за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация; 1.4.
356. събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране. 1.
357. Оборудване: 1.5.
358. Оборудване на ортопедично-травматологичен кабинет: 1.5.1.
359. медицинска кушетка – 1 бр. 1.5.1.
360. апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет – 1 бр. 1.5.1.
361. стетоскоп – 1 бр. 1.5.1.
362. медицински термометър – 1 бр. 1.5.1.
363. подвижна инструментална маса – 1 бр. 1.5.1.
364. стойка за инфузия – 1 бр. 1.5.1.
365. спешен шкаф – 1 бр. 1.5.1.
366. лекарска чанта за медикаменти, инструменти и консумативи за домашни посещения – 1 бр. 1.5.1.
367. саморазгъващ се балон – 1 бр. 1.5.1.
368. бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр. 1.5.1.
369. маска за кислород – 1 бр. 1.5.1.
370. аспиратор – 1 бр. 1.5.1.
371. назогастрална сонда – 1 бр. 1.5.1.
372. стомашна сонда – 1 бр. 1.5.1.
373. въздуховод (Godell) – 1 бр. 1.5.1.
374. усторазтворител – 1 бр. 1.5.1.
375. крамерови шини – 1 бр. 1.5.1.
376. сух стерилизатор – 1 бр. 1.5.1.
377. негативоскоп – 1 бр. 1.5.
378. Обурудване за високоспециализирани дейности: 1.5.2.
379. ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави; 1.5.2.
380. остеодензитометър; 1.5.2.
381. игли за ставна пункция, различни видове – 5 бр. 1.5.
382. Специалистите по ортопедия и травматология в групова практика, МЦ, МДЦ и ДКЦ може да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тестсеруми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф. 1.
383. Инструментариум: 1.6.
384. хирургичен ножодържач – 3 бр. 1.6.
385. скалпели с различни остриета – 10 бр. 1.6.
386. пинцета анатомична – 2 бр. 1.6.
387. пинцета хирургична – 2 бр. 1.6.
388. ножица права островърха, средна – 2 бр. 1.6.
389. ножица права островърха, малка – 2 бр. 1.6.
390. кръвоспиращи щипки, средни и малки – 4 бр. 1.6.
391. стелиета – 3 бр. 1.6.
392. екартьори тип „Воробьов“ – 4 бр. 1.6.
393. екартьори двузъби – 2 бр. 1.6.
394. корнцанг – 3 бр. 1.6.
395. иглодържател – 2 бр. 1.6.
396. шивашка ножица за марли – 1 бр. 1.6.
397. емайлирани тави за инструменти и превързочен материал – 3 бр. 1.6.
398. бъбрековидни легенчета – 2 бр. 1.6.
399. метални тави за стерилизация – 2 бр. 1.6.
400. стерилизационен барабан, голям – 1 бр. 1.6.
401. стерилизационен барабан, среден (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр. 1.6.
402. стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен) – 2 бр. 1.6.
403. инструмент за сваляне на гипс (гипсорезачка) – 1 бр. 1.6.
404. инструмент за сваляне на гипс тип крокодил – 1 бр. 1.
405. Консумативи: 1.7.
406. памук – 1 кг 1.7.
407. марля – 10 м 1.7.
408. бинтове, малки, средни и големи, по 20 бр. 1.7.
409. левкопласт, обикновен – 5 бр. 1.7.
410. левкопласт, антиалергичен – 5 бр. 1.7.
411. спринцовки, 5 мл – 30 бр. 1.7.
412. спринцовки, 10 мл – 30 бр. 1.7.
413. спринцовки, 20 мл – 20 бр. 1.7.
414. игли за спринцовки, мускулни и венозни, по 100 бр. 1.7.
415. игли със синтетични конци, различни размери – 100 бр. 1.7.
416. хирургични компреси с прорез – 10 бр. 1.7.
417. микулич кърпи – 10 бр. 1.7.
418. тампони за бактериологично изследване – 10 бр., 2-88 1.7.
419. гипсовъчни бинтове, различни размери – 50 бр. 1.7.
420. абокат, различни размери – 10 бр. 1.7.
421. системи за инфузионни разтвори – 10 бр. 1.7.
422. есмарх – 2 бр. 1.7.
423. антибиотичен унгвент – 2 бр. 1.7.
424. йодасепт – 200 мл 1.7.
425. спирт 70 градуса – 1 литър 1.7.
426. йодбензин – 1 литър 1.
427. Медицински документи: 1.8.
428. амбулаторен лист – бл. МЗ – НЗОК № 1 1.8.
429. медицинско направление – бл. МЗ – НЗОК № 3 1.8.
430. направление за медико-диагностична дейност – бл. МЗ – НЗОК № 4 1.8.
431. талон за ЛКК – бл. МЗ – НЗОК № 6 1.8.
432. рецептурна бланка – бл. МЗ – НЗОК № 5 1.8.
433. рецепти за упойващи средства с номерация 1.8.
434. направление за хоспитализация образец МЗ 119 1.8.
435. книга за издаване на болнични листове за временна неработоспособност 1.8.
436. бързо известие за заболяване (отравяне) и за заразно болен 1.8.
437. бързо известие за задължително съобщение на злокачествено заболяване 1.8.
438. медицинска бележка 1.8.
439. журнал за диспансеризация 1.8.
440. съобщение за настъпила смърт 1.8.
441. картони за диспансеризация 1.8.
442. касова бележка за директно заплащане 1.8.
443. печат
444. Квалификационни изисквания: 2.
445. Ортопедично-травматологичният кабинет се ръководи от специалист ортопед-травматолог. 2.
446. Неговата квалификация отговаря на държавните изисквания за придобиване на специалността и изискванията за допълнителна и продължителна квалификация. 2.
447. Под негов контрол в кабинета могат да работят като участници в екип и други специалисти: ортопед-травматолози, специализанти по клиничната специалност „Ортопедия и травматология“ и лекари от друга специалност. 2.
448. Медицинска сестра работи в помощ и под ръководството на специалиста ортопед-травматолог. 2.
449. Към ортопедично-травматологичния кабинет може да работи и санитар-гипсовач.
450. Дейност на ортопед-травматолога 3.
451. Диагностична и лечебна дейност: 3.1.
452. За изпълнението на тази дейност специалистът поставя диагноза на заболяванията посредством необходимите диагностични и лечебни методи: 3.1.1.
453. снемане на подробна анамнеза; 3.1.1.
454. физикално изследване и оглед на пациента; 3.1.1.
455. специфични палпаторни техники по топографски области; 3.1.1.
456. временна и трайна хемостаза; 3.1.1.
457. локално обезболяване; 3.1.1.
458. пунктиране, сондиране и катетеризиране; 3.1.1.
459. вземане, съхраняване и организиране транспорта на материали за биопсично и цитологично изследване; 3.1.1.
460. правилно интерпретиране на специализираните апаратни, инструментални и лабораторни методи на изследване: образни – със и без контраст, фиброендоскопски, радиоизотопни, хормонални и на туморни маркери, морфологични, клинично-лабораторни, патофизиологични. 3.1.
461. Извършва специализирани общохирургични манипулации и изследвания в амбулаторни и домашни условия: 3.1.2.
462. пункция на естествени и патологично преформирани кухини; 3.1.2.
463. лечение на хронични и трудно зарастващи (проблемни) рани; 3.1.2.
464. декубитални рани; 3.1.2.
465. съдови рани по крайниците при венозна и артериална недостатъчност; 3.1.2.
466. диабетно стъпало; 3.1.2.
467. следоперативно усложнени рани; 3.1.2.
468. рани от термични, химични и лъчеви травми; 3.1.2.
469. инцизия; 3.1.2.
470. ексцизия; 3.1.2.
471. дрениране; 3.1.2.
472. некректомия; 3.1.2.
473. катетеризация на пикочен мехур; 3.1.2.
474. трахео- и кониотомия по витални индикации; 3.1.2.
475. венесекция; 3.1.2.
476. ендоартериални апликации; 3.1.2.
477. имобилизации. 3.1.
478. Ортопед-травматологът осъществява своята дейност въз основа на методиката, същността, диагностичните възможности и интерпретира резултатите от клиничните, параклиничните кръвни и биохимични, микробиологични, вирусологични, микологични, имунологични, цитологични, хистопатологични, рентгенови, функционални, биопсични и хемостазиологични изследвания в диагностиката на ортопедичните и травматологичните заболявания. 3.1.
479. Изгражда терапевтичен подход за етиологично и симптоматично лечение на ортопедичните и травматологичните болести и придружаващите заболявания при всеки конкретен пациент. 3.1.
480. Познава критериите за хоспитализация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания и при необходимост ги насочва своевременно към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диагностично уточняване и лечение. 3.1.
481. Познава показанията и противопоказанията за хирургично лечение на пациентите, извършва първоначален клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) и ги подготвя за оперативна интервенция. 3.1.
482. При необходимост насочва пациента и към друг специалист за предоперативна консултация. 3.1.
483. Проследява оперирани болни в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения. 3.1.
484. Извършва тестване за алергия към лекарствени средства. 3.1.
485. Определя кръвна група. 3.1.
486. Притежава знания и умения за овладяване на спешните състояния. 3.1.
487. При необходимост извършва: 3.1.12.
488. инжекции – подкожна, мускулна и венозна; 3.1.12.
489. интрадермални, скарификационни и конюнктивални тестове; 3.1.12.
490. парентерални инфузии; 3.1.12.
491. кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации); 3.1.12.
492. ЕКГ – ориентировъчно разчитане; 3.1.12.
493. отстраняване на хирургичен шевен материал; 3.1.12.
494. превръзка на рана; 3.1.12.
495. прилагане на тетаничен анатоксин; 3.1.12.
496. локална анестезия: инфилтрационна; 3.1.12.
497. изписва необходимите за лечението лекарствени средства. 3.1.
498. Извършва следните видове прегледи: 3.1.13.
499. първичен преглед с описание на анамнеза, общ и локален статус; 3.1.13.
500. вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем; 3.1.13.
501. първичен преглед в домашни условия; 3.1.13.
502. вторичен преглед в домашни условия; 3.1.13.
503. консултация с друг специалист в домашни условия; 3.1.13.
504. консултация с друг специалист в амбулаторни условия; 3.1.13.
505. експертиза на временна неработоспособност; 3.1.13.
506. оценка на наличието и тежеста на трайна неработоспособност; 3.1.13.
507. оценка на здравословно състояние. 3.1.
508. Познава медицинските и отчетните формуляри (бланки) и стриктно води медицинската документация. 3.
509. Профилактична дейност: 3.2.
510. извършва дейностите по профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат. 3.
511. Рехабилитационна дейност: 3.3.
512. извършва проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения при пациенти с хронични ортопедични и травматологични заболявания. 3.
513. Специализирана ортопедично-травматологична дейност: 3.4.
514. В операционен сектор към медицински център, медико-дентален център или диагностично-консултативен център се извършват следните дейности: 3.4.1.
515. шев на меки тъкани до ниво фасция; 3.4.1.
516. инцизия на повърхностен флегмонт; 3.4.1.
517. промивка на дренаж; 3.4.1.
518. смяна на дренаж или тампонада; 3.4.1.
519. сондиране на повърхностни фистули; 3.4.1.
520. вземане на биопсичен материал от меки тъкани; 3.4.1.
521. ексцизия при рани, инфекции и др.; 3.4.1.
522. инцизия на панарициум и паронихия; 3.4.1.
523. инцизия на сухожилен панарициум; 3.4.1.
524. шев на мускули и фасция при травма; 3.4.1.
525. диагностична и лечебна пункция на повърхн. кисти и абсцеси; 3.4.1.
526. тестове кожни инконюнктивални за анестетици; 3.4.1.
527. отстраняване на чуждо тяло от ръка без инцизия; 3.4.1.
528. отстраняване на чуждо тяло без инцизия от горен крайник; 3.4.1.
529. отстраняване на чуждо тяло от стъпало без инцизия; 3.4.1.
530. отстраняване на чуждо тяло без инцизия от долен крайник; 3.4.1.
531. аспирация на бурса; 3.4.1.
532. напасване на протеза на горна част на ръка и рамо; 3.4.1.
533. напасване на протеза на ръка дистално от китка; 3.4.1.
534. напасване на протеза над коляно; 3.4.1.
535. напасване на протеза под коляно; 3.4.1.
536. заместване или смяна на гипс на горен крайник; 3.4.1.
537. заместване или смяна на гипс на долен крайник; 3.4.1.
538. инцизия и дренаж на палмарно или тенарно пространство; 3.4.1.
539. отстраняване на нокът и нокътно ложе; 3.4.1.
540. миотомия; 3.4.1.
541. бурзотомия; 3.4.1.
542. отстраняване на хирургически материали. 3.
543. Високоспециализирана ортопедично-травматологична дейност: 3.5.
544. Ехографско изследване на стави при деца и възрастни (изисква се сертификат за допълнителна квалификация). 3.5.
545. Шев на екстензорно сухожилие и сухожилно влагалище. 3.5.
546. Ставна пункция (диагностична и терапевтична). 3.5.
547. Биопсия на повърхностни новообразувания. 3.5.
548. Остеодензометрия (изисква се сертификат за допълнителна квалификация). 3.5.
549. Артроскопия 3.
550. Качеството на ортопедично-травматологичната дейност в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ се определя от следните критерии и показатели: 3.6.
551. Критерии за качество: 3.6.1.
552. безопасност; 3.6.1.
553. удовлетвореност на пациента; 3.6.1.
554. икономическа и социална ефективност; 3.6.1.
555. равнопоставеност, достъпност и своевременност на медицинската помощ; 3.6.1.
556. крайни резултати от медицинското обслужване (здравен статус). 3.6.
557. Критерии за оценка на ортопедично-травматологичната дейност: 3.6.2.
558. професионална квалификация и контрол върху нея; 3.6.2.
559. ефикасност и ефективност на диагностичната работа; 3.6.2.
560. ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение; 3.6.2.
561. съотношение между насочени: приети за хоспитализация; 3.6.2.
562. ефикасност и ефективност на оперативното лечение; 3.6.2.
563. грижи за болния; 3.6.2.
564. контрол на асептиката и антисептиката; 3.6.2.
565. вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции. 3.6.
566. Количествените показатели за оценка на ортопедично-травматологичната дейност: 3.6.3.
567. брой обслужени болни; 3.6.3.
568. брой извършени манипулации; 3.6.3.
569. брой гипсови имобилизации; 3.6.3.
570. брой извършени експертизи; 3.6.3.
571. брой домашни посещения; 3.6.3.
572. брой извършени оперативни интервенции. 3.
573. Периодичен контрол на качеството: 3.7.
574. Осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното заведение. 3.7.
575. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие. IV. Изисквания за ортопедично-травматологичната дейност в структура по ортопедия и травматология I ниво
576. Ортопедично-травматологично отделение I ниво 1.
577. В ортопедично-травматологично отделение (ОТО) се извършва дейност съгласно раздел II, т. 2.1.1 при спазване на съответните диагностично-лечебни протоколи и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. 1.
578. Изисквания за болнична база и оборудване: 1.2.
579. болничните стаи отговарят на действащите в страната хигиенните изисквания; 1.2.
580. минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м 2 , а в стая с две и повече легла – 6,5 м 2 ; 1.2.
581. подовата настилка, стените и мебелите в болничните стаи са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция; 1.2.
582. медицинското оборудване съответства на извършваната ортопедично-травматологична дейност и се почиства и дезинфекцира съгласно техническата документация от производителя; 1.2.
583. структурата разполага с превързочни за асептични и за септични превръзки, манипулационна и гипсовъчна; лекарски кабинет, сестринска работна стая и сервизни помещения. 1.
584. Операционни зали: 1.3.
585. всяко отделение ползва най-малко две операционни зали – за асептични и септични операции – собствени или в рамките на общоболничния операционен блок; 1.3.
586. операционните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението или в рамките на общият операционен блок; 1.3.
587. местоположението на залата да позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в стационара; 1.3.
588. една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно; 1.3.
589. операционната зала разполага с пространствени, санитарно-хигиенни условия, оборудване, инструментариум и консумативи за извършване на операциите по т. 1.8.
590. 1.
591. Операционната зона включва: 1.4.
592. операционните зали; 1.4.
593. помещение за подготовка на хирургическия екип, оборудвано с 2 – 4 мивки с течаща вода (топла и студена) и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала; 1.4.
594. желателно е да има и помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.); 1.4.
595. желателно е да има и помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация; 1.4.
596. помощни помещения: съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация. 1.
597. Оборудване на операционна зала: 1.5.
598. операционна маса, ортопедична с екстензия; 1.5.
599. операционна лампа и аварийно резервно осветление; 1.5.
600. подвижна допълнителна лампа; 1.5.
601. електрокаутер; 1.5.
602. желателно е залата да е оборудвана със система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух; 1.5.
603. хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна): 1.5.6.
604. моторни системи; 1.5.6.
605. рентген телевизионна установка; 1.5.
606. хирургически консумативи и превързочни материали; 1.5.
607. анестезиологичен апарат и консумативи; 1.5.
608. стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; желателно е да се разполага и с възможност за локална стерилизация; 1.5.
609. бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения; 1.5.
610. препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала; 1.5.
611. използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност. 1.
612. Правила за асептика и антисептика в операционна зала: 1.6.
613. всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция; 1.6.
614. апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно; 1.6.
615. след всяка операция хирургическият инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира; 1.6.
616. в операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки; 1.6.
617. контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното заведение и РИОКОЗ; 1.6.
618. достъпът до операционната зала е ограничен; право да влизат имат постоянно работещият персонал, хирургическият и анестезиологичният екип, болните за операция; 1.6.
619. потокът на движение на персонала се регламентира; напускайки операционната зала, се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки; 1.6.
620. движението на болните за операция е от стаята за подготовка към операционната зала или от помещението за предоперативна подготовка след интубация – в операционната зала; след операцията болният се извежда в стая за събуждане или към интензивния сектор. 1.
621. Персонал и квалификационни изисквания: 1.7.
622. отделението се ръководи от лекар – специалист по ортопедия и травматология; 1.7.
623. лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим; 1.7.
624. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач. 1.
625. Организация на работата в отделението: 1.8.
626. Прием на болни: 1.8.1.
627. приемът на пациенти за лечение се извършва от приемно-консултативен кабинет или спешни кабинети; 1.8.1.
628. приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък; 1.8.1.
629. спешно и планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка; 1.8.1.
630. приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата; 1.8.1.
631. при приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация; 1.8.1.
632. при постъпването на пациент със спешно състояние след уточняване на диагнозата приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, репозиция, имобилизация, амбулаторна хирургична обработка и др.); при необходимост се осъществява консултация с други специалисти; 1.8.1.
633. при показания за спешна ортопедично-травматологична операция решението се взема от оторизирано лице и аргументирано се отразява в историята на заболяването; ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията; след извършването на операцията пациентът се настанява в структура за интензивно лечение или болничния стационар. 1.8.
634. Изисквания при извършване на оперативни дейности: 1.8.2.
635. в отделението се извършват ортопедични и травматологични операции в зависимост от нивото му на компетентност; 1.8.2.
636. броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса; 1.8.2.
637. хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса; смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо освен по медицински показания или извънредни обстоятелства; 1.8.2.
638. операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция; 1.8.2.
639. операторът може да бъде сменен от по-старши по опит и ранг хирург при възникнали в хода на операцията проблеми; 1.8.2.
640. специализантът по ортопедия и травматология участва като асистент в хирургичния екип; по преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция; това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията. 1.
641. Обем на диагностичните възможности при ортопедично-травматологично болен: 1.9.
642. клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин; 1.9.
643. микробиологични изследвания; 1.9.
644. ренгенови изследвания: Рентгенографии на крайниците Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник Рентгенографии на стерноклавикуларната става Рентгенографии на клавикулата Рентгенографии на акромиоклавикуларната става Рентгенографии на скапулата Рентгенографии на раменната става Рентгенографии на хумеруса Рентгенографии на лакетната става Рентгенографии на антебрахиума Рентгенографии на гривнената става Рентгенографии на дланта и пръстите Рентгенографии на таза и долния крайник Рентгенографии на таза Рентгенографии на сакроилиачните стави Рентгенографии на тазобедрените стави Рентгенографии на бедрената кост Рентгенографии на колянната става Рентгенографии на подбедрицата Рентгенографии на глезенната става Рентгенографии на стъпалото и пръстите Рентгенографии на гръбначния стълб Рентгенографии на цервикални прешлени Рентгенографии на торакални прешлени Рентгенографии на лумбални прешлени Рентгенографии на сакрума Рентгенографии на опашните кости Рентгенографии на черепа 1.9.
645. електрокардиография (ЕКГ); 1.9.
646. възможности за спешно биопсично изследване. 1.
647. Консултативна помощ: 1.10.
648. осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от специалист по вътрешни болести/кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър; 1.10.
649. осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти: съдов хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, профилиран интернист, гинеколог; 1.10.
650. при рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт „Образна диагностика“. V. Изисквания за ортопедично-травматологичната дейност в структура по ортопедия и травматология II ниво:
651. Клиника/отделение по ортопедия и травматология II ниво 1.
652. В клиниката/отделението се извършва следната дейност: 1.1.
653. диагностично-лечебна дейност в областта на ортопедията и травматологията съгласно изискванията на този стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата; 1.1.
654. експертна дейност; 1.1.
655. здравноинформационна дейност, превенция и профилактика на травматизма. 1.
656. База и оборудване: 1.2.
657. Ортопедично-травматологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел III. 1.2.
658. Болничен стационар: освен изискванията в раздел IV отделението разполага най-малко с 10 болнични легла; оптималният брой на леглата в една стая е 2 или 3, като се препоръчва най-малко 7 % от стаите да са с едно легло. 1.2.
659. Клиниката/отделението разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, гипсовъчна, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори. 1.2.
660. Препоръчително е кабинетите на началника на клиниката/отделението, лекарския персонал, сътрудниците и старшата сестра да са в обособена административна част, отделно от болничните стаи. 1.2.
661. Клиниката/отделението е осигурено със: 1.2.5.
662. мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения; 1.2.5.
663. централно и локално осветление в болничните стаи, манипулационни, превързочни, лекарски кабинети; 1.2.5.
664. резервен енергоизточник; 1.2.5.
665. бактерицидни лампи стационарни в манипулационните и превързочни стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи; 1.2.5.
666. централно отопление; 1.2.5.
667. излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – за леглата за интензивно наблюдение. 1.2.
668. Клиниката/отделението е оборудвано със: 1.2.6.
669. болнични ортопедични легла; 1.2.6.
670. болнични шкафове, осветителни тела; 1.2.6.
671. хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки; 1.2.6.
672. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, негативоскоп. 1.2.
673. Клиниката/отделението разполага със: 1.2.7.
674. вътрешнокомуникативни връзки (телефони) между кабинети, манипулационна, превързочни, операционни, ОАРИЛ, спешно отделение/кабинет и приемно-консултативен кабинет; 1.2.7.
675. инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна, звукова, комбинирана). 1.2.
676. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка, инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали. 1.
677. Операционна зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението или в рамките на общоболничния операционен блок, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара. 1.3.
678. Операционната зона включва: 1.3.1.
679. операционните зали; 1.3.1.
680. помещение за подготовка на хирургическия екип; 1.3.1.
681. помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.); 1.3.1.
682. помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация; 1.3.1.
683. помощни помещения – съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали; 1.3.1.
684. препоръчително е да има компютър за оформяне на документацията; 1.3.1.
685. препоръчително е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции. 1.3.
686. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика. 1.
687. Операционна зала. Отделението разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и септични операции – собствени или в рамките на общоболничния операционен блок: 1.4.
688. една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно; 1.4.
689. осигурени са пространствени и санитарно-хигиенни условия за извършване на операции по т. 1.10; 1.4.
690. осигурено е оборудване, инструментариум и консумативи съгласно т. I.13 и I.
691. 1.
692. Оборудване на операционна зала: 1.5.
693. операционна маса ортопедична с екстензия; 1.5.
694. операционна лампа и аварийно резервно осветление; 1.5.
695. подвижна допълнителна лампа; 1.5.
696. електрокаутер; 1.5.
697. система за аспирация – централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух; 1.5.
698. хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна): 1.5.6.
699. моторни системи; 1.5.6.
700. рентген телевизионна установка; 1.5.
701. хирургически консумативи и превързочни материали; 1.5.
702. анестезиологичен апарат и консумативи; 1.5.
703. стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; 1.5.
704. бактерицидни лампи; 1.5.
705. препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала; 1.5.
706. използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност. 1.
707. Персонал на клиниката/отделението и квалификационни изисквания: 1.6.
708. клиниката/отделението се ръководи от началник-отделение – лекар със специалност „Ортопедия и травматология“, като за началник на клиника е необходимо той да бъде хабилитирано лице; 1.6.
709. в клиниката/отделението работят лекари със или без специалност; съотношението между лекари със специалност и без такава не трябва да надвишава 50 %: 50 %; броят на лекарите в отделението се определя според: 1.6.2.
710. броя на обслужваното население; 1.6.2.
711. кадровото осигуряване на дежурните лекари (дневен и нощен) с полагащата се почивка след дежурство; 1.6.2.
712. осигуряването на двучленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно; 1.6.2.
713. кадровото осигуряване на приемно-консултативния кабинет; 1.6.
714. в клиниката/отделението работят лекари с разчет – един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти; 1.6.
715. медицинската сестра в клиниката/отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата; 1.6.
716. лекарският и сестринският персонал полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация; 1.6.
717. санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра; 1.6.
718. съотношението лекари/сестри е 1:
719. 1.6.
720. след акредитация клиниката/отделението може да бъде определено за база за специализация със заповед на министъра на здравеопазването. 1.
721. Организация на работата в клиниката/отделението: 1.7.
722. приемът на болни се осъществява съгласно раздел IV; 1.7.
723. диагностичната и лечебната дейност на клиниката/отделението се извършват в консултативно-диагностичния и стационарния блок на болницата; 1.7.
724. при диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения на медицинската наука, като се спазват изискванията на този стандарт; 1.7.
725. дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на клиниката/отделението и старшата медицинска сестра; 1.7.
726. за диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ или структура по ортопедия и травматология I ниво; 1.7.
727. лечението се осъществява чрез пълно или частично стациониране (дневен стационар); частичното стациониране се допуска, когато не е необходимо диагностичните и лечебните процедури да се извършват през нощта и при условие, че състоянието на болния позволява той да пребивава в домашна обстановка; 1.7.
728. лечението се прекратява при: 1.7.7.
729. волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи; 1.7.7.
730. приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия; 1.7.7.
731. груби нарушения на задълженията от страна на лицето, прието за лечение, освен ако то се намира в състояние, застрашаващо живота му. 1.
732. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за: 1.8.
733. кръвногрупова принадлежност; 1.8.
734. пълен набор от клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания, изискуеми за даденото заболяване. 1.
735. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA. 1.9.
736. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки и хипнози, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, а ако са недееспособни – на техните законни представители или попечители. Изключение се допуска при необходимост от провеждането на животоспасяващи медицински процедури. 1.9.
737. Лекарите в клиниката/отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването. 1.9.
738. Лекарите са длъжни на основата на информацията, поднесена на пациента, да получават информираното му съгласие за извършването на медико-диагностичните и лечебните процедури и манипулации. 1.9.
739. Ръководителят на болницата съгласувано с комисията по етика издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт. 1.9.
740. В клиниката/отделението II ниво не могат да се извършват: 1.9.5.
741. лечебни дейности, които не са посочени в нивото на компетентност; 1.9.5.2.диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и противоречат на изискванията в този стандарт; 1.9.5.
742. изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента. 1.9.
743. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението/клиниката: 1.9.6.
744. в операционната зона работят най-малко две операционни сестри; броят им се определя от следните показатели: 1.9.6.1.
745. дневна осигуреност – 1 операционна сестра, в рамките на