(1)Изискванията на част III, т. 2.4.2 и 3.2.2 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 7.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по инфекциозни болести.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“ §

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
2. В част I „Въведение“ последното изречение се изменя така: „Разграничават се три нива на компетентност (първо, второ и трето) на структурите (клиники/отделения) в лечебните заведения за болнична помощ, в които се упражнява различна по обем и сложност дейност по инфекциозни болести.“
3. В част II „Устройство“: а) в т. 1 след думата „помощ“ се поставя тире и се добавя „амбулатории за специализирана медицинска помощ по инфекциозни болести“; б) в т. 1.1.1 след думата „болести“ се добавя „в амбулаторията“; в) в т. 2 след думите „отделение от“ се добавя „първо и от“; г) в т. 2.3.1, изречение първо числото „20“ се заменя с „10“; д) точка 2.3.2 се изменя така: „2.3.
4. Работните помещения отговарят на съответните строителни изисквания, както и на изискванията на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи“; е) в т. 3 след думите „отделение от“ се добавя „първо и от“; ж) в т. 3.1, изречение първо числото „45“ се заменя с „30“.
5. В част III „Оборудване“: а) в т. 2 след думите „отделение от“ се добавя „първо и от“; б) в т. 2.3.1 след думата „помпи“ се добавя „като за клиника/отделение от второ ниво – 5 броя“; в) в т. 2.3.2 след думата „показатели“ се добавя „като за клиника/отделение от второ ниво – 3 броя“; г) в т. 2.3.3 след думата „манипулационната“ се добавя „(не е задължително)“; д) точка 2.4 се изменя така: „2.
6. Лечебното заведение за болнична помощ, в което има разкрита инфекциозна клиника/отделение от първо или от второ ниво на компетентност, трябва да разполага на територията си и със: 2.4.
7. Клинична лаборатория (клинична лаборатория от първо ниво на компетентност – за структура по инфекциозни болести от първо ниво, съответно клинична лаборатория от второ ниво на компетентност – за структура по инфекциозни болести от второ ниво); 2.4.
8. Микробиологична лаборатория; 2.4.
9. Рентгенов апарат за графия, както и КАТ или МРТ (собствени на болницата или по договор на територията на населеното място, с осигурен достъп за болницата 24 часа в денонощието); 2.4.
10. Клинична патология (на територията на областта – за клиника/отделение по инфекциозни болести от първо ниво и на територията на населеното място – за клиника/отделение по инфекциозни болести от второ ниво).“; е) т. 3.1 се изменя така: „3.
11. Болницата, в която е разкрита инфекциозната клиника/отделение на това ниво, трябва да разполага с оборудването по т. 2.3.3 – 2.3.14, както и със:“; ж) т. 3.2 се изменя така: „3.
12. Лечебното заведение за болнична помощ, в което има разкрита инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност, трябва да разполага на територията си и със: 3.2.
13. Клинична лаборатория от второ или трето ниво на компетентност (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология); 3.2.
14. Микробиологична лаборатория; 3.2.
15. Рентгенов апарат за графия, както и КАТ или МРТ (собствени на болницата или по договор на територията на населеното място, с осигурен достъп за болницата 24 часа в денонощието); 3.2.
16. Вирусологична, патоморфологична, имунологична и имунохистохимична лаборатория, а също и клинична патология (собствени на болницата или по договор на територията на населеното място).“
17. В част IV „Квалификация на персонала“: а) в т. 2 след думите „отделение от“ се добавя „първо и от“; б) в т. 2.1 цифрата „5“ се заменя с „3“.
18. В част V „Обем на дейностите“: а) точка 2 се изменя така: „
19. Инфекциозна клиника/отделение от първо и от второ ниво на компетентност 2.
20. Компетентност: 2.1.
21. Лечение на инфекции на дихателната система, стомашно-чревния тракт, кожата и меките тъкани, нервната система (за първо и второ ниво). 2.1.
22. Лечение на вирусни хепатити без хепатална кома (за първо и второ ниво). 2.1.
23. Лечение на вирусни екзантеми и локализирани вирусни инфекции на кожата без вариола (за първо и второ ниво). 2.1.
24. Лечение на инфекции, свързани с лимфните възли (за първо и второ ниво). 2.1.
25. Лечение на зоонози (туларемия, бруцелоза) – само за второ ниво; рикетсиози (Марсилска треска, Ку-треска) и борелиози (Лаймска борелиоза) – за първо и второ ниво. 2.1.
26. Лечение на вирусни хеморагични трески (само за второ ниво).“; б) в т. 3.1.1 думата „прилагат“ се заменя с „предполагат“.
27. В част IX „Контрол на нозокомиалните инфекции“: а) в т. 1 след думите „отделение от“ се добавя „първо и“; б) точка 2 се изменя така: „
28. Инфекциозна клиника/отделение от трето ниво на компетентност – за това ниво се отнасят изискванията за контрол на нозокомиалните инфекции, посочени в т. 1 за инфекциозна клиника/отделение от първо и второ ниво на компетентност, както и:“. Преходни и заключителни разпоредби §
29. В Наредба № 22 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нефрология“ (ДВ, бр. 54 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
30. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на част III, т. 2.1.12.1 и 2.1.12.2 от приложението към чл. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 7. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към чл. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 8.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по нефрология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в част II т. 3 се изменят така: „
2. Трето ниво на компетентност Дейности по нефрология се извършват в структури (клиники/отделения) по нефрология от трето ниво и в структури (клиники) по вътрешни болести от трето ниво, за които се прилага настоящият стандарт.“; б) в част III: ба) в т. 2.1.12.1: баа) в текста на четвърто тире след думата „лечение“ се добавя „(може и по договор с друго лечебно заведение)“; баб) в текста на пето тире след думата „заведение“ се добавя „на територията на населеното място“; бб) в т. 2.1.12.2: бба) в текста на първо тире след думите „лаборатория от“ се добавя „второ или“; ббб) в текста на шесто тире след думата „заведение“ се добавя „на територията на населеното място“; бв) точка 2.1.14 се изменя така: „2.1.
3. в клиниките (отделенията) по нефрология от трето ниво на компетентност може да се осъществява и дейност по амбулаторно наблюдение на бъбречно трансплантирани болни и реципиенти“; бг) точка 2.1.14.1 се изменя така: „2.1.14.
4. при осъществяването на дейността се спазва принципът за некръстосване на пациентите – потокът на бъбречно трансплантираните пациенти не се кръстосва с останалия поток пациенти на клиниката (отделението)“; бд) точка 2.1.14.3 се изменя така: „2.1.14.
5. за амбулаторно наблюдение на бъбречно трансплантирани болни се осигуряват: – лекарски кабинет; – помещение за съхранение на медицинската документация на пациентите с директен достъп до лекарския кабинет; – помещение – чакалня за пациентите със собствен вход/изход, и тоалетна за пациентите с директен достъп до лекарския кабинет; – кабинет за лице, отговарящо за организацията на дейността, оборудван с компютърна конфигурация и стационарен телефон; – дейност от клиничната лаборатория на лечебното заведение за болнична помощ по лекарствен мониторинг на имуносупресивните средства.“; бе) в т. 2.2.14.2 и 2.2.14.3 в края се добавя „(собствени за болницата или по договор в рамките на населеното място, с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието)“; в) в част VI, т. 2.4.2 числото „50“ се заменя с „30“. §
6. В Наредба № 2 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“ (ДВ, бр. 11 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
7. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 2, 3, 4 и 5: „§
8. Изискванията на раздел II, глава 3, т. 4.1.1, 4.1.4 и 6.4, глава 5, т. 4.1.3 и раздел IV, глава 3, т. 4.1.1 и 4.1.2 от приложението към член единствен, ал. 1 за притежаване на свидетелство за експертно ниво по ехокардиография влизат в сила от 1 януари 2013 г. § 3.

(1)Изискванията на раздел I, глава II, т. 3.2.2 и 3.2.3 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 4. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 5.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по кардиология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в раздел I, глава 2: аа) точка 2.4 се изменя така: „2.
2. Самостоятелната клиника/отделение по кардиология е основна структурна единица на болничната медицинска помощ в областта на кардиологията, университетска или неуниверситетска структура, която се състои от следните задължителни структурни звена по т. 2.4.1, 2.4.2, 2.4.3 и 2.4.4, осигуряващи минималния необходим обем дейности и оборудване за качествена диагностика, лечение и здравни грижи (за самостоятелна клиника по кардиология)/съответно осъществява задължително дейностите, характерни за отделенията по т. 2.4.1, 2.4.2 и 2.4.3, без да е необходимо да създава такива отделни структури (за самостоятелно отделение по кардиология): 2.4.
3. общо кардиологично отделение; 2.4.
4. отделение за кардиологично интензивно лечение на сърдечно-съдовите усложнения и контрол върху критични нарушения на хемодинамиката (максимум 10 легла и минимум 6 легла); 2.4.
5. отделение за неинвазивна диагностика (ехокардиография, холтер мониториране, велоергометрия (тредмил); 2.4.
6. приемно-консултативни и диагностични кабинети. Самостоятелното отделение по кардиология, което извършва дейностите по т. 2.4.1, 2.4.2 и 2.4.3, без да е създало отделни структури за това, не прилага изискванията за ръководния състав на тези отделения.“; аб) точка 3.2.3 се изменя така: „3.2.
7. самостоятелното звено по кардиология от III ниво следва да има осигурен достъп до клинична лаборатория от II или от III ниво, извършваща и кръвно-газов анализ, хемостазеология и др., и микробиологична лаборатория, както и до рентгенов апарат за скопия и графия – всички разположени на територията на болницата, както и до КАТ или МРТ и структура по клинична патология – всички на територията на населеното място.“; ав) създава се т. 3.2.4: „3.2.
8. КАТ или МРТ, изисквани в т. 3.2.2 и 3.2.3, следва да бъдат с осигурено по договор обслужване на болницата 24 часа в денонощието.“; б) в раздел II: ба) в глава 1: баа) в т. 4.1.4 след думите „Кодекса на труда“ се добавя „препоръчително“; баб) в т. 4.1.5 след думите „Кодекса на труда“ се добавя „препоръчително“; бав) в т. 6.3 след думите „съдова хирургия“ се добавя „клинична лаборатория“, а след думата „пациентите“ се добавя „включително в условията на спешност“; бб) в глава 2: бба) създава се т. 1.5: „1.
9. Дейностите, осигурявани от интензивните легла, посочени в тази глава, могат да бъдат извършвани и от интензивни легла към болнична структура по вътрешни болести, ако последната отговаря най-малко на второ ниво на компетентност и изпълнява и посочените по-долу изисквания.“; ббб) в т. 3.3.1.2 след думата „легла“ се поставя запетая и се добавя „освен при наличието на болнична структура по анестезиология и интензивно лечение, разполагаща с такава апаратура“; ббв) в т. 3.3.1.7 след думата „изследване“ се добавя „(за второ ниво – не е задължително)“; ббг) точка 4.1.4 се изменя така: „4.1.
10. началникът на отделението по интензивно кардиологично лечение е лекар с придобита специалност по кардиология, назначен по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда, със стаж по специалността след придобиването й и стаж в специализирана структура за интензивно кардиологично лечение (препоръчителна продължителност на двата вида стаж – по 5 години);“ ббд) в т. 4.2.1 след думата „лечение“ се добавя „(продължителността на стажа е препоръчителна)“; ббе) в т. 4.2.4 след думата „смяна“ се добавя „(препоръчително)“; бв) в глава 3, т. 3.4, първо изречение „3 D“ се заменя с „2 D“, а след думата „изследване“ се добавя „(за второ ниво – не е задължително)“; бг) в глава 4: бга) в т. 2.5.4 думите „възможно най-бърз“ се заличават, думата „препоръчително“ се заменя със „задължително“ и се добавя второ изречение: „При невъзможност да осигури посочения достъп лечебното заведение може да извършва дейности по инвазивна кардиология само по спешност.“; бгб) точка 4.4.2 се изменя така: „4.4.
11. препоръчително е да има стаж като самостоятелен инвазивен кардиолог не по-малко от 5 години;“ бгв) в т. 4.5.2 след думата „дейност“ се добавя „(разположение)“; бгг) в т. 7.8 числото „12“ се заменя с „8“, а „240“ – с „200“; бгд) в т. 8.1 след числото „1000“ се добавя думата „годишно“; бд) в глава 5, т. 4.1.3 след думата „специалността“ се добавя „(препоръчителна продължителност)“; бе) в глава 7: беа) точка 2.5.4 думите „възможно най-бърз“ се заличават, думата „препоръчително“ се заменя със „задължително“ и се добавя второ изречение: „При невъзможност да осигури посочения достъп лечебното заведение може да извършва дейности по инвазивна кардиология само по спешност.“; беб) в т. 4.4.2 след думата „интервенции“ се добавя „(препоръчителна продължителност)“; в) в раздел IV, глава 3, т. 4.1.1 след думата „диагностика“ се добавя „(препоръчителна продължителност)“. §
12. В Наредба № 41 от 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Диализно лечение“ (обн., ДВ, бр. 83 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
13. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 6 и 7: „§
14. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 7.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по диализно лечение.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1, в част Б „Диализна структура“, в т. II: а) в т. 1, буква „и“ след думата „дейност“ се добавя „(не е задължително)“; б) точка 1.2 се изменя така: „1.
2. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага и с клинична лаборатория II или III ниво.“; в) в т. 2, буква „е“ след думата „болницата“ се добавя „и в други лечебни заведения“; г) точка 2.2 се изменя така: „2.
3. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага и с клинична лаборатория II ниво.“; д) в т. 3, буква „д“ след думата „болницата“ се добавя „и в други лечебни заведения“; е) точка 3.2 се изменя така: „3.
4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага и с клинична лаборатория I ниво.“ §
5. В Наредба № 9 от 2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“ (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
6. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 4: „§
7. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.“
8. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в раздел II „Организационни структури, дейности и човешки ресурси“: аа) в т. 1.3 думата „областни“ се заличава; аб) в т. 1.5 думите „и диспансери с легла“ се заличават; ав) точка 2.3 се изменя така: „2.
9. В МБАЛ с ОТХ се извършват следните дейности: Болнична структура от второ ниво на компетентност: 2.3.
10. промоция, организация, набиране и задържане на кръводарители; 2.3.
11. съхранение и експедиция на кръвни съставки; 2.3.
12. извършване на имунохематологични изследвания на пациенти и подбор на кръв и кръвни съставки за всеки конкретен пациент; Болнична структура от трето ниво на компетентност: 2.3.
13. планиране на нуждите от кръв и кръвни съставки за задоволяване на медицинските нужди на лечебните заведения в областта; 2.3.
14. планиране на медицински изделия за вземане и съхранение на кръв и кръвни съставки за лечебните заведения в областта и ин витро диагностични изделия за нуждите на отделението; 2.3.
15. промоция, организация, набиране и задържане на кръводарители; 2.3.
16. подбор на донори и вземане на кръв и кръвни съставки; 2.3.
17. валидиране на процесите; 2.3.
18. съхранение и дистрибуция на кръвни съставки; 2.3.
19. поддържане на резерв от кръвни съставки; 2.3.
20. извършване на имунохематологични изследвания на пациенти и подбор на кръв и кръвни съставки за всеки конкретен пациент; 2.3.
21. управление на качеството; 2.3.
22. качествен контрол на дейностите в отделението; 2.3.
23. създаване и поддържане на регистър на трето ниво в съответствие с изискванията на Наредба № 29 от 2004 г.; 2.3.
24. оказване на консултативна помощ по отношение на използването на кръвта и кръвните съставки на структурите на съответната болница и на тези на територията на областта; 2.3.
25. обучение на служителите в ОТХ и на служители в другите отделения на болницата, които са ангажирани с клинично използване на кръв и кръвни съставки; 2.3.
26. трансфузионен надзор.“; аг) в т. 2.5 думите „и диспансери с легла“ се заличават; ад) в т. 3.1.3 думите „със сектори“ се заменят със „с обособеност“; ае) в т. 3.3 думите „разкриват следните сектори“ се заменят „осигуряват дейности по“; аж) точка 4.2 се изменя така: „4.
27. Минимални изисквания към брой на медицинския персонал в ОТХ: Лекари: 1 лекар-специалист за структура от първо ниво на компетентност 2 лекари, от които единият специалист – за структура от второ ниво на компетентност Мед. сестри 4 Мед. лаборанти 5.“; б) в раздел III „Базова характеристика на местата за упражняване на специалността „Трансфузионна хематология“: ба) в т. 3.1.1 думите „на сектор“ се заменят със „за дейността“; бб) в т. 3.1.2 думите „на сектор“ се заменят със „за дейността“; в) в раздел VI „Система за качество“ в т. 4.1.4 думата „сектори“ се заменя с „помещения“. §
28. В Наредба № 24 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ (обн., ДВ, бр. 78 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 69 от 2010 г.) в приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
29. В част IV „Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ“, раздел „А“: а) в наименованието на раздел „А“ думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; б) в т. 1 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; в) в т. 1, буква „ж“ думите „сектор за“ се заменят с „пространствени и функционални възможности за осигуряване на“; г) точка 1.2 се изменя така: „1.
30. Пространствени и функционални възможности на отделението/клиниката:“; д) точка 1.2.1 се изменя така: „1.2.
31. За осигуряване на повишена сигурност: а) осигурява се повишен надзор и грижи при болни с риск от агресивно, автоагресивно или непредсказуемо поведение или с коморбидност между телесна и психиатрична патология; б) присъствието на санитар при всички процедури (напр. даване на лекарства) е задължително; в) осигуреност с възможности за визуално наблюдение на пациентите – непосредствено или с дистанционни средства; г) минимум две медицински сестри и двама санитари на смяна.“; е) точка 1.2.2 се изменя така: „1.2.
32. Други функционални и пространствени възможности: В психиатричното отделение/клиника според степента на зависимост на пациентите от грижи се осигуряват дейности за: – пациенти с висока степен на зависимост от грижи; – пациенти със средна степен на зависимост от грижи; – пациенти с ниска степен на зависимост от грижи. Не е задължително едновременното осигуряване на дейности и за трите степени на зависимост от грижи. Броят и видът на дейностите, броят на леглата и на помещенията за тях се определят от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение: а) Всяко легло за пациенти с висока степен на зависимост от грижи се осигурява със: • сестрински грижи минимум по 3 часа, разпределени за цялото денонощие; • психиатрична, общомедицинска помощ и лабораторни изследвания; • консултативна помощ. б) Всяко легло за пациенти със средна степен на зависимост от грижи се осигурява със: • сестрински грижи минимум по един час дневно; • общомедицинска помощ и лабораторни изследвания по предварително изготвен план; • една индивидуална интервенция с психологични средства седмично. в) Всяко легло за пациенти с ниска степен на зависимост от грижи се осигурява със: • сестрински грижи минимум по един час седмично; • общомедицинска помощ и лабораторни изследвания по предварително изготвен план; • една индивидуална интервенция с психологични средства месечно. г) Натовареността на сестринския труд се определя не само от степента на зависимост от грижи, но и според: • интензивното наблюдение в рамките на дейностите по осигуряване на повишена сигурност при 7 часа на пациент на денонощие; • изискването за 24-часов непрекъснат график. Минималният брой сестри в едно отделение/клиника е 9.“; ж) в т. 2, т. 2.1, т. 2.1.2, т. 2.2, буква „д“, т. 2.2, буква „и“, т. 2.2.1, т. 2.3.1.1, т. 3.5, изр. трето, т. 3.10.5, изр. първо и т. 3.12, изр. последно думата „отделението“ навсякъде се заменя с „отделението/клиниката“; з) в т. 3.13, изр. първо думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“, а в текста на второ тире след думата „програма“ се добавя „център за психично здраве“; и) в т. 5 и 5.1 навсякъде думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“.
33. В част VI „Нива на компетентност на структурите в болниците за активно лечение и държавните психиатрични болници“: а) точка 1.1.6 се изменя така: „1.1.
34. Клиниката или отделението по психиатрия от първо ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, ЕЕГ и клинична лаборатория от І ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други медицински специалисти – всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата.“; б) точка 1.2.7 се изменя така: „1.2.
35. Клиниката или отделението по психиатрия от второ ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, скенер, ЕЕГ и клинична лаборатория от ІІ ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други специалисти – всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата.“; в) точка 1.3.7 се изменя така: „1.3.
36. Клиниката или отделението по психиатрия от трето ниво на компетентност трябва да разполага с възможност за ползване на рентген, скенер, ЕЕГ, ЯМР и клинична лаборатория от ІІ или ІІІ ниво на компетентност (всички с осигурен за болницата достъп в рамките на 24 часа в денонощието), както и с възможност за извършване на медицински консултации с други специалисти – всичко това на територията на населеното място, а също и с ЕКГ, ЕКТ и инсталация за подаване на кислород на територията на болницата.“
37. Създава се нова част VІа „Центрове за психично здраве“: „VІа. Центрове за психично здраве: Центровете за психично здраве, в които са разкрити легла за лечебен престой, задължително отговарят на изискванията, поставени от стандарта към болничните структури от първо ниво на компетентност.“
38. В част VІІ навсякъде в т. 9 думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“.
39. В част VІІІ „Изисквания по детска психиатрия“: а) в т. 2 „Болнична детскопсихиатрична здравна помощ“, както и в т. 2.1 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; б) в т. 2.1.1, 2.1.2 и 2.1.4 навсякъде думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“; в) в т. 2.1.5 думата „отделенията“ се заменя с „отделенията/клиниките“; г) в т. 2.2 навсякъде думата „отделения“ се заменят с „отделения/клиники“; д) в т. 2.2.1 и 2.2.3 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; е) в т. 2.3 навсякъде думата „отделения“ се заменят с „отделения/клиники“; ж) в т. 2.3.1 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; з) в т. 2.3.2 думата „отделенията“ се заменя с „отделенията/клиниките“; и) в т. 2.3.3 думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“; й) точка 2.3.4 се изменя така: „2.3.
40. Задължителни функционално и пространствено обособени дейности (на база 10 легла): дейности за повишена сигурност – 2 легла, интензивни легла – 3, средно интензивни – останалите.“; к) в т. 2.3.5 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; л) в т. 2.4 „Детски или юношески рехабилитационни отделения“ думата „отделения“ се заменя с „отделения/клиники“; м) в т. 2.5.2 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; н) в т. 2.6 думата „клиника“ се заменя с „клиника/отделение“, а в буква „в“ след думите „ръководи се“ се добавя „(клиниката)“; о) в т. 2 „Генерализирани (первазивни) разстройства на психичното развитие“, т. 2.1, буква „а“ навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“.
41. Част VIII „Лечение на специални групи пациенти“ става част IX и в нея се правят следните изменения: а) в част 1, т. 1.3 „Етични аспекти“, т. 3, изречение трето думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; б) в част 3 „Критерии за оценка на риска при преосвидетелстване“: ба) в част 1.6 „Нива на третиране на пациенти с рисково поведение“: баа) в частта относно „Ниво 2“ в т. 3 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; баб) в частта относно „Ниво 3“ т. 4 и 5 се изменят така: „
42. организацията на работата в стационара (самостоятелни отделения/клиники) е съобразена с различните нива на риск от опасни прояви у пациентите и включва: – предварително обучение на персонала за разпознаване на рисково поведение, – предварително обучение на персонала за овладяване на рисково поведение, – предварително обучение на персонала за опазване на правата на пациентите и изискванията на добрата медицинска практика, – осигурени възможности за бързо овладяване на рисково поведение чрез: – незабавно включване на предварително обучени лица от други отделения на здравното заведение или на лица с охранителни функции, – максимално бърза намеса на органите на МВР, при необходимост.
43. Лекарят в психиатричен стационар провежда лечение след получаване на информирано съгласие от пациента. Това правило се отнася и за пациентите, настанени за експертно освидетелстване.“; бав) в частта относно „Ниво 4“ т. 1 – 4 се изменят така: „Психиатър в стационар с висока степен на сигурност
44. Работата на лекаря в отделение (клиника) при условията на висока степен на сигурност е аналогична с работата на лекаря в психиатрично отделение/клиника, но при осигурени възможности за незабавно преодоляване на риска от особено опасни прояви на пациентите.
45. Лекарят поддържа висока специфична квалификация на участниците в екипа за работа с високорискови пациенти, организира специализиран режим на работа, извършва прецизен подбор на кадрите и осигурява постоянни допълнителни мерки за сигурност.
46. В допълнение към условията на работа в психиатрично отделение/клиника, в специализираното отделение(клиника) и/или в дейността за високорискови пациенти са осигурени: – сигнална уредба за незабавна помощ от района на болничното заведение; – постоянен визуален или дистанционен мониторинг; – постоянна допълнителна охрана в отделението; – директен телефон за връзка с най-близкото подразделение на МВР за незабавна помощ; – набор от медикаменти и средства за овладяване на спешни психиатрични състояния; – предварително обучение на персонала за разпознаване на високорисково поведение; – предварително обучение на персонала за овладяване на високорисково поведение; – предварително обучение на персонала за опазване на правата на пациентите и изискванията на добрата медицинска практика.
47. В психиатрично отделение/клиника и/или при дейността с висока степен на сигурност пациентите могат да бъдат настанени по спешност, насочени от съда/прокуратурата за експертна оценка или настанени за лечение със съдебно решение: а) пациентите, настанени по спешност, могат да бъдат лекувани без тяхно съгласие само до преодоляване на спешността, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика; б) пациентите, настанени за експертна оценка, могат да бъдат лекувани след заявено съгласие; при висок риск в поведението им те могат да бъдат третирани като спешни пациенти само до овладяване на опасните прояви, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика; в) на пациентите, настанени на принудително)/задължително лечение с влязло в сила съдебно решение, се прилага лечение, идентично с лечението на другите пациенти, съобразно заболяването им, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика.“; бб) в част 1.7 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“, а в т. 8 думата „здравното“ се заменя с „лечебното“; бв) в част 1.8: бва) точка 7 се изменя така: „
48. В зависимост от степента на риска, съобразно клиничните прояви и резултатите по „Критерии за първоначална оценка на риска“, при първоначалното освидетелстване се предлага лечение при различни нива на сигурност: – при висок риск – стационарно лечение за особено опасни болни; – при средна степен на риск – стационарно лечение в затворено психиатрично отделение/клиника; – при нисък риск – лечение при полустационарни условия или амбулаторно; – при отсъствие на риск не се предлага лечение.“; бвб) в т. 12 думата „сектор“ се заличава. §
49. В Наредба № 8 от 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична хематология“ (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
50. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на раздел II, т. 3.6.1, 4.6.1.5 и 4.9.6.1.6 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 5. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична хематология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в раздел III: аа) в изр. второ думите „специализирани заведения“ се заличават; аб) точка 2.1 се изменя така: „2.
2. Дейности от I ниво на компетентност по клинична хематология могат да се осъществяват в рамките на клиника/отделение в областта на вътрешните болести или съвместно с друга медицинска специалност от вътрешната медицина с участието на специалист по клинична хематология.“; ав) в т. 2.4, изр. второ думите „има възможност за предоставяне на“ се заменят с „предоставя“; аг) в т. 2.4.1 след думата „лаборатория“ се добавя „от I ниво на компетентност“; ад) в т. 2.4.2 след думата „патология“ се добавя „(на територията на областта)“; ае) в т. 2.6.2.2 думата „сектора“ се заменя с „клиниката“; аж) точка 3.1 се изменя така: „3.
3. Дейности от II ниво на компетентност по клинична хематология могат да се осъществяват в хематологично отделение/клиника, разкрито на самостоятелно обособена площ като структура на лечебно заведение за болнична помощ със стационар или в отделение/клиника по вътрешни болести от II ниво на компетентност, когато същото/същата отговаря на изискванията на този стандарт за структура по клинична хематология от II ниво.“; аз) в т. 3.4.2: аза) буква „а“ се заличава; азб) в буква „б“ думите „Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.)“ се заменят с „Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.)“; аи) в т. 3.4.3, буква „а“ думите „Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.)“ се заменят с „Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.)“; ай) в т. 3.4.9 думите „Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.)“ се заменят с „Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.)“; ак) в т. 3.6.1: ака) в изр. първо думите „има възможност за предоставяне на“ се заменят с „предоставя“; акб) в буква „а“ след думата „лаборатория“ се добавя „от II ниво на компетентност“; акв) в буква „г“ след думата „патология“ се добавя „(на територията на населеното място)“; ал) в т. 3.6.2, буква „а“ след „ЯМР“ се добавя „(с осигурен достъп на болницата 24 часа в денонощието)“; ам) точка 4.1 се изменя така: „4.
4. Дейности от III ниво на компетентност по клинична хематология могат да се осъществяват в хематологично отделение/клиника, разкрити на самостоятелно обособена площ като структура на многопрофилна болница за активно лечение или в самостоятелно обособена специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, както и в клиника по вътрешни болести от III ниво на компетентност, когато същата отговаря на изискванията на този стандарт за структура по клинична хематология от III ниво.“; ан) в т. 4.4.1.6: ана) буква „а“ се заличава; анб) в буква „б“ думите „Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.)“ се заменят с „Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.)“; ао) в т. 4.4.1.12 думите „Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.)“ се заменят с „Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.)“; ап) в т. 4.5.1.1 думите „с интензивен сектор“ се заменят с „осъществяващо и дейност по интензивна грижа“; ар) в т. 4.6.1 думите „разполага на територията си със“ се заменят с „предоставя“; ас) в т. 4.6.1.1 след думата „лаборатория“ се добавя „от II или III ниво на компетентност“; ат) създава се т. 4.6.1.8: „4.6.1.
5. Рентгенов апарат за скопия и графия.“; ау) т. 4.6.2.1 се изменя така: „4.6.2.
6. Отделение/клиника по образна диагностика с рентгенов апарат за скопия и графия и с възможност за КАТ, спираловиден скенер, ЯМР (с осигурен достъп на болницата 24 часа в денонощието).“; аф) в т. 4.9.5.1 думите „с интензивен сектор“ се заменят с „осъществяващо и дейност по интензивна грижа“; ах) в т. 4.9.6.1 думите „разполага на територията си със“ се заменят с „предоставя“; ац) създава се т. 4.9.6.1.11: „4.9.6.1.
7. Рентгенов апарат за скопия и графия.“; ач) т. 4.9.6.2.1 се изменя така: „4.9.6.2.
8. Отделение/клиника по образна диагностика с възможност за КАТ, спираловиден скенер, МРТ (с осигурен достъп на болницата 24 часа в денонощието).“ §
9. В Наредба № 33 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести“ (ДВ, бр. 63 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
10. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на глава II, т. 4 и 5 от приложението към чл. 1, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към член единствен, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива. § 7.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по нервни болести.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в глава II: аа) т. 2.1.3.1 се изменя така: „2.1.3.
2. Към отделението/леглата за интензивно лечение в неврологична клиника/отделение могат да бъдат разкрити легла за лечение на невроинфекции, разполагащи с изолатор и собствен санитарен възел.“; аб) точка 2.1.3.2 се изменя така: „2.1.3.
3. Към отделението/леглата за интензивно лечение в неврологична клиника/отделение могат да бъдат разкрити легла по невроонкология.“; ав) в т. 2.1.6, изр. второ след думата „заведения“ се добавя „в които е организирана структура по нервни болести“; аг) в т. 2.1.7 и 2.1.8 думата „клиники“ се заменя с „клиники/отделения“; ад) точка 3 се изменя така: „
4. Неврологичните клиники/отделения от І ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от І ниво и рентгенов апарат на територията на болницата.“; ае) точка 4 се изменя така: „
5. Неврологичните клиники/отделения от ІІ ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от ІІ ниво, включително кръвно-газов анализ и микробиологична лаборатория – на територията на болницата; рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и структура по клинична патология – на територията на населеното място. Необходима апаратура: доплеров сонограф – 1 бр.; ЕМГ – 1 бр.; ЕЕГ – 1 бр.; за интензивно отделение или легла – ЕКГ монитори с измерване на неинвазивно артериално налягане, температура, SpO2, с регистриращо устройство за основните показатели – 1 бр.“; аж) точка 5 се изменя така: „
6. Неврологичните клиники/отделения от ІІІ ниво разполагат задължително с клинична лаборатория от ІІ или ІІІ ниво, включително кръвно-газов анализ и хемостазеология и други, а също и с микробиологична лаборатория – на територията на болницата; рентгенов апарат за скопия и графия, компютърен томограф или магнитнорезонансен томограф и структура по клинична патология – на територията на населеното място. Необходима апаратура: доплеров сонограф – 1 бр.; ЕМГ – 1 бр.; ЕЕГ – 1 бр.; трансканиален доплер – 1 бр.; ЕКГ монитори с измерване на неинвазивно артериално налягане, температура, SpO2, с регистриращо устройство за основните показатели – 2 бр.“; б) в глава III: ба) в т. 2 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; бб) точка 2.1 се изменя така: „2.
7. Неврологичното отделение/клиника се ръководи от лекар с призната специалност „Нервни болести“ (за клиника – хабилитирано лице).“; бв) в т. 2.1.1 думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“; бг) в т. 2.2 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; бд) в т. 2.2.1 и 2.2.2 думата „отделението“ се заменя с „отделението/клиниката“; бе) в т. 3 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; бж) точка 3.1 се изменя така: „3.
8. Неврологичното отделение/клиника се ръководи от лекар с призната специалност „Нервни болести“ (за клиника – хабилитирано лице) и стаж по специалността не по-малко от 5 г., който извършва дейностите по т. 2.1.1.“; бз) в т. 3.2 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; би) точка 3.2.1 се изменя така: „3.2.
9. Броят на лекарите в отделението/клиниката е не по-малко от 6, от които поне трима са с придобита специалност „Нервни болести“, и се определят от броя на разкритите легла. Брой сертифицирани специалисти: по един със сертификат за доплер сонография, ЕМГ и ЕЕГ.“; бй) в т . 3.2.2 навсякъде думата „отделения“ се заменя с „отделения/клиники“; бк) в т. 4 думата „клиники“ се заменя с „отделения/клиники“; бл) точки 4.1, 4.1.1 и 4.1.2 се изменят така: „4.
10. Неврологичната клиника/отделение се ръководи от началник (хабилитирано лице – за клиниката) с призната специалност „Нервни болести“. 4.1.
11. Детската неврологична клиника се ръководи от началник (хабилитирано лице – за клиниката) с призната специалност „Детска неврология“. 4.1.
12. Броят на лекарите в неврологичната и в детската неврологична клиника/отделение е съответно не по-малко от 10 и 4, от които поне четирима са съответно с придобита специалност „Нервни болести“ и двама с придобита специалност „Детска неврология“, и се определят от броя на разкритите легла и потребностите на учебния процес. Брой сертифицирани специалисти: двама със сертификат за доплер сонография, ЕМГ и ЕЕГ и един – за отоневрология.“; в) в глава V: ва) в т. 2 изр. второ се изменя така: „Долекуването/продължително лечение/рехабилитация на болни с неврологични заболявания се осъществява в съответни отделения на болници за долекуване, продължително лечение и/или рехабилитация или в структури за долекуване и рехабилитация в болници за активно лечение.“; вб) в т. 2.1 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“ и се създава второ изречение: „Отделение/клиника от I ниво може да осъществява диагностично-лечебни дейности по отношение на пациенти с мозъчен инсулт в случай, че отговаря на всички изисквания за отделение/клиника по нервни болести от II ниво, с изключение на изискванията за персонал.“; вв) в т. 2.1.1, 2.2, 2.2.7, 3.1 и 3.2 навсякъде думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; вг) в т. 4, 4.1 и 4.2 думата „клиника“ се заменя с „клиника/отделение“; вд) в т. 4.7.1 думите „клиника с отделение“ се заменят с „клиника/отделение с отделение/легла“. §
13. В Наредба № 29 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ревматология“ (ДВ, бр. 58 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
14. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 3 и § 4: „§ 3.

(1)Изискванията на глава 2, раздел III, т. 1.5.1 и раздел IV, т. 1.5.1 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 4.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ревматология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 в глава 2 „Нива на болнична компетентност и обем на дейността по ревматология, осъществявана в лечебните заведения“ се правят следните изменения и допълнения: а) в раздел III „Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в структура от ІІ ниво на компетентност в болница за активно лечение“: аа) в точка 1 думата „самостоятелна“ се заличава; аб) точки 1.4.1 и 1.4.2 се изменят така: „1.4.
2. Апаратура в лечебното заведение за нуждите на диагностично-лечебния процес в структурата: 1) ехограф, подходящ за изследване на стави; и 2) апарат за ЕКГ. 1.4.
3. Болницата следва да разполага (може и по договор) със: 1) апарат за двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (ДХА); 2) рентгенов апарат за скопия и графия на територията на болницата; 3) КАТ или МРТ, собствени или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; ав) точки 1.5.1 и 1.5.2 се изменят така: „1.5.
4. На територията на болницата, в която е разположена структурата, следва да функционират клинична лаборатория II ниво и микробиологична лаборатория. 1.5.
5. Болницата, на чиято територия е разкрита структурата, следва да разполага с осигурен достъп (може и по договор) до структура по клинична патология в рамките на същото населено място.“; б) в раздел ІV „Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в структура от ІІІ ниво на компетентност в болница за активно лечение“: ба) точка 1.4.2 се изменя така: „1.4.
6. Болницата следва да разполага (може и по договор) със: 1) апарат за двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (ДХА); 2) рентгенов апарат за скопия и графия на територията на болницата; 3) КАТ или МРТ, собствени или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; бб) точки 1.5.1 и 1.5.2 се изменят: „1.5.
7. На територията на болницата, в която е разположена структурата, следва да функционират клинична лаборатория II или III ниво (включително с възможност за кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) и микробиологична лаборатория. 1.5.
8. Болницата, на чиято територия е разкрита структурата, следва да разполага с осигурена възможност в рамките на същото населено място за ползване (може и по договор) на вирусологична лаборатория, имунологична лаборатория, имунохистохимична лаборатория, както и с достъп до структура по клинична патология.“; в) в раздел „V. Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в болници, в които се осъществяват дейности на долекуване“ се правят следните изменения: ва) в заглавието на раздел „V“ след думата „долекуване“ се добавят думите „продължително лечение и рехабилитация“; вб) точка 1.2 се изменя: „1.
9. Болницата, в която се осъществяват дейности по долекуване, продължително лечение и рехабилитация на болни с ревматологични заболявания, трябва да има осигурен достъп до отделение по образна диагностика; клинична лаборатория; отделение по физикална и рехабилитационна медицина – собствени или по договор, на територията на населеното място.“; вв) основният текст на т. 2 се изменя така: „
10. Структурите, които осъществяват дейности по долекуване и продължително лечение по ревматология, следва да разполагат със:“; г) в раздел VI „Изисквания към работещите в структура по ревматология“ се правят следните изменения: га) в точка 1.2 думата „бакалавър“ се заменя с думите „бакалавър/магистър“; гб) в точка 1.2.1 думите „и получен сертификат за това“ се заличават; гв) в точка 2.1.10 думите „отделение с минимален брой 10 легла“ се заменят с „клиниката/отделението“; гг) в точка 2.2.1 след думата „бакалавър“ се добавят думите „по специалност „Управление на здравни грижи“; гд) основният текст на т. 3 се изменя така: „
11. Клиника/отделение по ревматология в лечебно заведение за долекуване/продължително лечение/рехабилитация:“; д) в раздел VII „Организация на работата в структура по ревматология“ се правят следните изменения и допълнения: да) създават се точки от 2.2.5 до 2.7.2: „2.2.
12. Ехографско изследване на опорно-двигателния апарат при лежащи и амбулаторни пациенти. 2.2.
13. Остеодензитометрия, да разчита дензитометрии, да консултира и провежда лечението на болните с остеопороза. 2.2.
14. Ставни пункции с диагностична и лечебна цел, а също така и апликации върху периставните тъкани, локални инфилтрации и блокади. 2.2.
15. Паравертебрални и перидурални блокади, както и регионерен блок с дилцем. 2.
16. За да извършва дейностите по т. 2.2.5 до т. 2.2.8, лекарят със специалност по ревматология трябва да е придобил и съответна професионална квалификация по реда на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 89 от 2007 г., бр. 55 от 2008 г. и бр. 12 и 72 от 2010 г.), удостоверено със съответното свидетелство. 2.
17. Лекарят ревматолог носи отговорност за болния от постъпването до изписването му. В деня на изписването на болния се предоставя епикриза. 2.
18. Специфични дейности в клиника/отделение по ревматология с ІІ ниво на компетентност в болница за активно лечение: 2.5.
19. Лекарят при наличие на нужната квалификация може да извършва: 2.5.1.
20. Ставна ехография. 2.5.1.
21. Остеодензитометрия и анализ на резултатите. 2.5.1.
22. Ставна пункция и прилагане на необходимия за лечението лекарствен продукт. 2.5.1.
23. Паравертебрални и перидурални апликации при дискова патология и други болести на гръбнака. 2.5.1.
24. Пулсни терапии с кортикостероиди, имуносупресори, поликлонални имуноглобулини, биологични средства, клетъчни продукти. 2.5.1.
25. Инфузии с венозни бифосфонати при лечение на остеопороза. 2.
26. В клиниката/отделението II ниво се осъществява и: 2.6.
27. Подбор и насочване на болни за оперативно лечение на ревматологичните болести. 2.6.
28. Преценка и подбор на болните за синовиортеза (изотопна или химическа). 2.6.
29. Преценка и подбор на болните за лечение с пулсни терапии, венозни бифосфонати, биологични средства. 2.6.
30. Подбор на болните за биопсични изследвания. 2.6.
31. Подбор на болните за контрастиране на стави и вътреставно лечение с различни лекарствени продукти. 2.6.
32. Осъществяване на консултации в други клиники и отделения на лечебни заведения. 2.
33. Допълнителни функции: 2.7.
34. Обучение на студенти и специализанти при наличие на акредитация като база за обучение. 2.7.
35. Участие в клинични проучвания и изследване на нови лекарствени продукти съобразно нормативните изисквания.“; дб) основният текст на т. 3.1 се изменя така: „3.
36. Лекарят в структура по ревматология III ниво при наличие на съответната квалификация освен дейностите по т. 2.2 може да извършва:“; дв) точки 3.1.1, 3.1.2, 3.1.3 и 3.1.4 се заличават; дг) в точка 3.2 думите „по т. 3.1.1 до т. 3.1.6,“ се заменят с „по т. 2.2.5 до т. 2.2.8, т. 3.1.5 и т. 3.1.6.“ §
37. В Наредба № 19 от 22 юни 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ (ДВ, бр. 53 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
38. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на раздел 4, т. 4.2.1.3 и т. 4.3.1.3 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по педиатрия.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в раздел 2 „Основна характеристика на лечебните заведения, в които се осъществяват дейности по педиатрия“: аа) точка 2.2.2 се заличава; аб) в т. 2.2.3.4 след думата „децата“ се добавя „(препоръчително)“; ав) точка 2.2.3.5 се заличава; б) в раздел 4 „Нива на компетентност на структурите (клиники/отделения) по педиатрия в лечебните заведения за болнична помощ“: ба) в точка 4.1.8 след думите „Задължително оборудване за“ се добавят думите „лечебни заведения, в които има“, а думите „инфузионни помпи“ се заличават; бб) създава се точка 4.1.9: „4.1.
2. Лечебното заведение, в което има структура по педиатрия I ниво, следва да разполага с ехограф, рентгенов апарат, спирометър и клинична лаборатория I ниво на територията на болницата.“; бв) точка 4.2 се изменя така: „4.
3. Второ ниво на компетентност. В структурите (клиники/отделения) от второ ниво се извършва лечение на остри, обострени и хронични заболявания, в това число остри алергични заболявания при деца с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури, като се спазват посочените в т. 4.1 принципи. Хоспитализират се и деца за диагностично уточняване и последващо лечение, както и обострени или усложнени случаи на диагностицирани в трето ниво пациенти, за които са дадени съответните указания за проследяване и лечение от специалистите от трето ниво (захарен диабет от 1 тип, хронични тромбоцитопении, хемофилия, епилепсии, муковисцидоза, хронични хепатити и др.). В структурата работят най-малко шестима лекари, от които най-малко четирима са със специалност по педиатрия. От лекарите със специалност по педиатрия най-малко един има допълнителна квалификация за извършване на ехография и най-малко още един лекар с квалификация за извършване на ехография, работещ в лечебното заведение. Структурата има най-малко 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла.“; бг) точка 4.2.1 се изменя така: „4.2.
4. Задължителни изисквания за лечебни заведения, в които има структури от второ ниво:“; бд) точки 4.2.1.2, 4.2.1.3 и 4.2.1.4 се изменят така: „4.2.1.
5. наличие на апаратура в болницата за функционално изследване на дишането; ЕКГ монитори с измерване на SpO2, температура, с регистриращо устройство за основните показатели – 2 бр. (от които един за следене на параметрите на външното дишане); наличие на централна кислородна инсталация; ехокардиограф; 4.2.1.
6. наличие на територията на болницата на клинична лаборатория II ниво, в т.ч. кръвно-газов анализ и микробиологична лаборатория; 4.2.1.
7. апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния;“ бе) създава се т. 4.2.1.5: „4.2.1.
8. структура по клинична патология и възможност за извършване на вирусологични, серологични, паразитологични, хормонални изследвания и всички видове физиотерапевтични процедури на територията на населеното място.“; бж) точка 4.3.1 се изменя така: „4.3.
9. Задължителни изисквания за лечебно заведение, в което има структури от трето ниво:“; бз) точка 4.3.1.1 се изменя така: „4.3.1.
10. оборудването за първо и второ ниво;“ би) в точка 4.3.1.2 думите „общо 10 бр.“ се заменят с думите „минимум 4 бр.“ и думите „общо 6 бр.(от които два за следене на параметрите на външното дишане)“ се заменят с „минимум 3 бр. (от които един за следене на параметрите на външното дишане)“; бк) точки 4.3.1.3 и 4.3.1.4 се изменят така: „4.3.1.
11. наличие на територията на болницата на клинична лаборатория II или III ниво (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) и микробиологична лаборатория; 4.3.1.
12. апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; бл) създава се т. 4.3.1.5: „4.3.1.
13. апаратура за ЕЕГ, ЕМГ, евокирани потенциали, апаратура за функционални изследвания на различните системи и органи, ендоскопска апаратура, гама-камера, вирусологична, патоморфологична, имунохистохимична, имунологична и генетична лаборатория на територията на населеното място.“ §
14. В Наредба № 46 от 26 август 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична алергология“ (ДВ, бр. 68 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
15. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 5 и § 6: „§ 5.

(1)Изискванията на раздел III, т. 1.7.2 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична алергология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения: а) в раздел I „Общи положения“ т. 2.3 се заличава; б) в раздел III „Изисквания към осъществяване на лечебна дейност „Клинична алергология“ от лечебни заведения за болнична помощ“ се правят следните изменения: ба) точка 1.2 се изменя така: „1.
2. Клиниката по клинична алергология III ниво извършва и:“; бб) точка 1.4 се изменя така: „1.
3. минимален обем дейност: минимум 380 преминали пациенти годишно на 10 легла;“ бв) точка 1.5.2 се изменя така: „1.5.
4. Стаи с легла за интензивно наблюдение и лечение – препоръчително – 2 – 4 легла;“ бг) точка 1.5.19 се изменя така: „1.5.
5. За обучение на студенти и специализанти трябва да има и:“; бд) в т. 1.5.19.1 думите „с 35 – 40 седящи“ се заменят със „със седящи“; бе) точка 1.6 се изменя така: „1.
6. Апаратура и оборудване на лечебно заведение, в което има клиника/отделение по клинична алергология от III ниво, използвана за нуждите на лечебно-диагностичния процес:“; бж) точки 1.7, 1.7.1, 1.7.2 и 1.7.3 се изменят така: „1.
7. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага със: 1.7.
8. Клинична лаборатория II или III ниво (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) на територията на лечебното заведение; 1.7.
9. Микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение; 1.7.
10. Рентгенов апарат за скопия и графия.“; бз) създава се точка 1.7.4: „1.7.
11. Апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; би) създава се т. 1.12: „1.
12. При спешни състояния и липса на алерголог в лечебно заведение за болнична помощ, при необходимост от алергологична консултация, същата може да се проведе от лекар – специалист по анестезиология и интензивно лечение или специалист по вътрешни болести при наличие на структура (отделение/клиника) по анестезиология и интензивно лечение/съответно вътрешни болести II или III ниво на компетентност.“; бк) създава се т. 3: „
13. Лечебна дейност по клинична алергология при остри животозатрашаващи състояния (анафилактичен шок) се осъществява, при липса на алерголог, в отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение II или III ниво.“; в) в раздел IV „Професионални взаимоотношения между специалист по алергология и общопрактикуващ лекар по нозологични единици“ в т. 9 думите „клиника по реанимация“ се заменят с думите „структура по анестезиология и интензивно лечение II или III ниво“. §
14. В Наредба № 40 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична токсикология“ (ДВ, бр. 68 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
15. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на раздел II, т. 2.2.3 и на раздел III, т. 3.10.3 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 7.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична токсикология.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения: а) в раздел ІІ „Изисквания към структурите на лечебни заведения за болнична помощ, в които се осъществяват дейности по клинична токсикология от второ ниво на компетентност“: аa) точка 2.2.2 се изменя така: „2.2.
2. Дейностите по клинична токсикология се осъществяват в структура на лечебно заведение за болнична помощ: – при задължително наличие на клиничен токсиколог (или специалист по вътрешни болести, педиатрия или анестезиология и интензивно лечение в условията на спешни състояния); – в отделение/клиника за интензивно лечение II ниво; – в детско отделение II ниво;“ аб) точка 2.2.3 се изменя така: „2.2.
3. В лечебното заведение за болнична помощ трябва да има: – клинична лаборатория от второ ниво на компетентност (разположена на територията на болницата); – микробиологична лаборатория; – рентгенов апарат за скопия и графия; – структура за диализно лечение.“; б) в раздел ІІІ „Изисквания към структурите по клинична токсикология от трето ниво на компетентност в лечебните заведения за болнична помощ“: ба) точки 3.2.3.1 и 3.2.3.2 се изменят така: „3.2.3.
4. В токсикологичен кабинет работи клиничен токсиколог. Дейността на токсикологичния кабинет се осъществява непрекъснато чрез организиране на дежурства и/или осигуряване на специалист клиничен токсиколог на разположение. Клиничният токсиколог носи пълна отговорност за пациента от момента на влизането на пациента в кабинета, провежда първия преглед, необходимите изследвания, поставя диагнозата, осъществява животоспасяващи методи на лечение при нужда, оформя лечението за отделението/клиниката по клинична токсикология. 3.2.3.
5. Медицински сестри – минимален брой 5, с токсикологична насоченост и подготовка, както и преминали допълнително обучение по токсикология.“; бб) в точка 3.3.1.6 думите „началник-клиника“ се заменят с „началник-клиника/отделение“; бв) точка 3.3.1.7 се заличава; бг) в точка 3.3.1.8 думите „два компютъра“ се заменят с „компютър“; бд) в точка 3.3.2.1 думите „най-малко 5 години работа в клиника/отделение токсикология“ се заличават; бе) в точка 3.3.3.1 думата „брой“ се заменя с „минимален брой“; бж) в точка 3.3.3.2 думите „два монитора за стая – общо 4 стаи“ се заменя с „монитори“; бз) точка 3.3.3.3 се изменя така: „3.3.3.
6. Минимум две стаи с 2 легла с тристранен достъп за деца до 10 години;“ би) в точка 3.3.3.4 думата „две“ се заменя с думите „минимум две“; бк) в точка 3.3.3.5 думите „Една стая“ се заменят с думата „Стаи“; бл) точка 3.3.4.1 се изменя така: „3.3.4.
7. Началник-отделение – лекар със специалност клинична токсикология и специалност детски болести.“; бм) в точка 3.3.4.2 след думата „минимум се добавят думите „четирима, от които“; бн) точка 3.4.1.3 се изменя така: „3.4.1.
8. Стаи за интензивни грижи за болни с 1 до 3 легла, нуждаещи се от реанимационни грижи, съответно оборудвани с кислородна и аспирационна инсталация за всяко легло, монитори и дихателни апарати.“; бо) в точка 3.4.1.9 думите „(маса) – пригодена за 30 – 40 души“ се заличават; бп) в т. 3.4.1.10 думите „с висока памет“ се заличават; бр) точка 3.4.1.13 се изменя така: „3.4.1.
9. Кабинет за провеждане на физикална и рехабилитационна медицина, оборудван съгласно медицински стандарт по физикална и рехабилитационна медицина – на територията на лечебното заведение;“ бс) точка 3.4.2 се изменя така: „3.4.
10. Оборудване: – апарат за ЕКГ – 1 брой; – инфузомати – 10 броя; – апарати за измерване на артериално налягане – за всеки лекар индивидуален; – дефибрилатор; – саморазгъващ се балон за обдишване; – легла с възможност за промяна положението на болните – т.нар. механични легла; – монитори за всяко легло в стаята за интензивни грижи – 4 броя, и 2 броя за останалите стаи; – носилка; – седяща инвалидна количка; – хладилници за всяка манипулационна и за всяко стационарно отделение; – стерилизатор.“; бт) в т. 3.4.3.1 думите „и работа в клиника/отделение по токсикология – най-малко 5 години“ се заличават; бу) точка 3.4.4 се изменя така: „3.4.
11. Когато в дадена болница няма структура по токсикология, обслужването на болните с остри отравяния може да започне в спешното отделение на болничното заведение, с последващо насочване за хоспитализация в клиника/отделение по анестезиология и интензивно лечение, т.е. хоспитализирането на болния с остро отравяне, изхождайки от специфичността на тази патология, може да се осъществява на територията на отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение при задължителна консултация с клиничен токсиколог или привеждане към най-близката клиника/отделение по токсикология.“; бф) точка 3.8 се изменя така: „3.
12. Специалист по физикална и рехабилитационна медицина – препоръчително: Необходимостта от такъв специалист се обуславя от характера на острите отравяния, протичащи с пулмотоксичен синдром, церебротоксичен синдром с коматозно състояние, много често възрастен контингент болни над 70 – 80 години, необходимостта от превенция на усложнения (пневмонии) предимно в тази възраст, както и постигане възможност за по-бързо възстановяване и снижение на болничния престой. За целта се провежда консултация с лекар – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, и се провежда от рехабилитатор, работещ в отделение или клиника по физикална и рехабилитационна медицина от същото лечебно заведение съгласно медицински стандарт по физикална и рехабилитационна медицина. Персонал – един специалист по физикална и рехабилитационна медицина. В случай, че не може да се осигури такъв специалист на щатна длъжност на клиниката/отделението, да се ползва от структура по физикална и рехабилитационна медицина на територията на същото болничното заведение.“; бх) точки 3.10, 3.10.1, 3.10.2, 3.10.3 и 3.10.4 се изменят така: „3.
13. Лечебните заведения за болнична помощ, в които има разкрита клиника/отделение по клинична токсикология от трето ниво на компетентност, трябва да имат: 3.10.
14. структура за диализно лечение; 3.10.
15. клинична лаборатория II или III ниво на компетентност (разположена на територията на болницата); 3.10.
16. микробиологична лаборатория; 3.10.
17. клиника/отделение за лечение на термична травма – трето ниво на компетентност.“ §
18. В Наредба № 6 от 2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“ (обн., ДВ, бр. 20 от 2005 г.; изм., бр. 64 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
19. Думите „Заключителни разпоредби“ се заменят с „Преходни и заключителни разпоредби“

(1)Изискванията на раздел Iа, т. 4.5 и т. 5.5 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ендокринология и болести на обмяната.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1 се правят следните изменения: а) раздел Iа „Нива на компетентност“ се изменя така: „Iа. Нива на компетентност
2. Дейности по специалност ендокринология се извършват в лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ.
3. В болници за активно лечение структурите (отделения и клиники) по ендокринология се класифицират на три нива в зависимост от нивото на компетентност, чиито критерии покриват.
4. I ниво на компетентност по ендокринология (клиника/отделение по вътрешни болести): 3.
5. В структурата се извършва лечение на пациенти с декомпенсиран захарен диабет. 3.
6. В структурата работят най-малко двама лекари специалисти, от които поне единият е с призната специалност по ендокринология, вторият – с призната специалност по вътрешни болести или ендокринология. 3.
7. Лечебните заведения, в които се изпълняват дейности по ендокринология I ниво, трябва да разполагат с ехографски апарат за нуждите на лечебно-диагностичния процес в структурата. 3.
8. На територията на болницата, в която е разположена структурата, трябва да има клинична лаборатория I ниво и структура по образна диагностика, разполагаща с рентгенов апарат.
9. II ниво на компетентност (клиника/отделение по ендокринология; клиника/отделение по вътрешни болести II или III ниво): 4.
10. В структурата се извършва лечение на пациенти с остри, обострени и хронични ендокринологични заболявания без комплицирано протичане и при които не се прилагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. 4.
11. В отделение/клиника по ендокринология II ниво работят минимум четирима лекари, от които поне двама са с призната специалност по ендокринология, поне двама – с квалификация за ехография на щитовидна жлеза. 4.
12. В структурата има минимум 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 4.
13. Лечебното заведение трябва да разполага с ехографски апарат с трансдюсер за части (с възможност за изследване на щитовидна жлеза) за нуждите на лечебно-диагностичния процес в структурата. 4.
14. На територията на болницата, в която е разположена структурата, трябва да има клинична лаборатория II ниво, микробиологична лаборатория и структура по образна диагностика с рентгенов апарат за скопия и графия. 4.
15. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до структура по патоанатомия на територията на населеното място. 4.
16. Апаратура за компютърно-аксиална томография (КАТ) или магнитнорезонансна томография (МРТ), собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.
17. III ниво на компетентност (клиника/отделение по ендокринология): 5.
18. В структурата (отделение или клиника по ендокринология) се извършва лечение на всички остри, обострени и хронични заболявания на ендокринната система с комплицирано протичане и при които се предполагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури. 5.
19. В отделение/клиника по ендокринология III ниво работят минимум шестима лекари, от които поне четирима са с призната специалност по ендокринология, поне двама – с квалификация за ехография на щитовидна жлеза. 5.
20. В структурата има минимум 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла. 5.
21. Лечебното заведение трябва да разполага с ехограф с трансдюсер за части (с възможност за изследване на щитовидна жлеза) за нуждите на лечебно-диагностичния процес в структурата. 5.
22. На територията на болницата, в която е разположена структурата, трябва да има клинична лаборатория II или III ниво с възможност за извършване на хормонални изследвания, микробиологична лаборатория и структура по образна диагностика с рентгенов апарат за скопия и графия. 5.
23. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до имунологична лаборатория, структура по патоанатомия. 5.
24. Апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; б) в раздел II „Устройство и оборудване на помещения, в които се извършва ендокринологична дейност в лечебните заведения“: ба) в т. 2.2 след думите „оборудване в“ се добавят думите „лечебното заведение, необходимо за нуждите на диагностично-лечебния процес в“; бб) думите след т. 2.2.10 „В клиниката/отделението по ендокринология III ниво се осигуряват и:“ се заменят с „В лечебното заведение, в което има клиника/отделение по ендокринология III ниво, се осигуряват и:“; в) в раздел III „Изисквания за персонала и за организацията на работа“: ва) в т. 2.3 буква „б“ се изменя така: „б) в отделение/клиника по ендокринология II ниво се лекуват болни с остри, обострени и хронични ендокринологични заболявания без комплицирано протичане и при които не се прилагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури;“ вб) в т. 2.9.5 думите „Университетската клиника“ се заменят с думите „Отделение/клиника“ и думите „ръководителя на клиниката“ се заменят с „ръководителя на структурата“. §
25. В Наредба № 35 от 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“ (обн., ДВ, бр. 59 от 2009 г.; изм., бр. 65 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
26. В член единствен: а) създава се нова ал. 2: „

(2)С медицинския стандарт „Ушно-носно-гърлени болести“ се определят:

1. основните характеристики на специалността „Ушно-носно-гърлени болести“ и изискванията към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност;
2. изискванията към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност „Ушно-носно-гърлени болести“ – материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси, апаратура, минимален обем дейност;
3. нива на компетентност на клиниките и отделенията, осъществяващи дейност по специалността „Ушно-носно-гърлени болести“;
4. интердисциплинарните консултации и дейности при лечение на пациенти с ушно-носно-гърлени болести;
5. хирургични дейности в областта на ушно-носно-гърлените болести и изисквания за извършването им;
6. спешните състояния при ушно-носно-гърлените болести и принципите на клинично поведение при тях;
7. критериите и показателите за качество на лечебната дейност по специалността „Ушно-носно-гърлени болести.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3; в) създава се ал. 4: „

(4)Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по ушно-носно-гърлени болести от установеното с изискванията на тази наредба.“ 2. В заключителните разпоредби: а) думата „Заключителни“ се заменя с „Преходни и заключителни“; б) създават се § 5 и § 6: „§ 5.

(1)Изискванията на раздел IIIа, т. 1.7, т. 2.7 и т. 3.7 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ушно-носно-гърлени болести.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1: а) в раздел I „Медицинска специалност „Ушно-носно-гърлени болести“ и изисквания към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност“ в точка 2.2 думата „специализирана“ се заличава; б) в раздел II „Изисквания към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност „Ушно-носно-гърлени болести“: материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси“: ба) в точка 5.1 след думите „ушно-носно-гърлени болести:“ се добавя „ушно-носно-гърлен кабинет в рамките на индивидуална или групова практика, МЦ, МДЦ или ДКЦ.“; бб) в точка 5.2.4 думите „кабинет на началник-клиника (отделение)“ се заменят с „кабинет на началник-клиника/отделение (препоръчително)“; бв) в точка 5.2.7 букви „д“ и „е“ се заличават; бг) в точка 5.3.1 буква „г“ се изменя така: „г) операционна зона (собствена операционна зала или зали, собствен или общоболничен операционен блок);“ бд) в точка 6.1 след думите „III ниво на компетентност“ се добавя „ – база за обучение“; бе) точка 6.2 се заличава; бж) в точка 6.4 думите „клиника по ушно-носно-гърлени болести от III ниво на компетентност“ се заменят с „клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести – база за обучение“; бз) точка 7.1.1 се изменя така: „7.1.
2. Началник на клиника по ушно-носно-гърлени болести е лекар с призната специалност по „Ушно-носно-гърлени болести“, хабилитирано лице. Началник на отделение по ушно-носно-гърлени болести е лекар с призната специалност по „Ушно-носно-гърлени болести“.“; би) точка 7.2.1 се изменя така: „7.2.
3. При наличие на собствена операционна зала тя се ръководи от началник, който е лекар с призната специалност по „Ушно-носно-гърлени болести“. Той носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на правилата за асептиката и антисептиката. В малки отделения с една или две операционни зали в общоболничния операционен блок се определя отговорник за операционната зала на функционален принцип, пряко подчинен на началника на отделението.“; бк) в точка 8.1.2.3 думите „с определен обем и сложност“ се заменят с „и манипулации с малък обем и сложност, съгласно раздел IV, т. 13, група IV“; бл) точка 8.1.3.5 се изменя така: „8.1.3.
4. В превързочната/манипулационната на кабинет по ушно-носно-гърлени болести в специално приспособеното помещение се извършват амбулаторни операции и манипулации с малък обем и сложност съгласно раздел IV, т. 13, група IV.“; бм) в точка 9.1.2 след думите „микроскоп за лабораторни нужди“ се добавя „(препоръчителен)“; бн) точка 9.1.3 се изменя така: „9.1.
5. Специализирано оборудване в лечебното заведение за нуждите на лечебно-диагностичния процес:“; бо) точки 9.2.1 и 9.2.2 се изменят така: „9.2.
6. Необходимо оборудване в лечебно заведение за болнична помощ, в което има клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести III ниво на компетентност: а) стандартно болнично оборудване; б) хирургичен инструментариум за осъществяване на обема хирургически дейности; в) хирургични консумативи, превързочни материали; г) възможности за изследване на слуховия и вестибуларния анализатор и гласовия апарат; д) системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород; е) задължително изискване – проектор за диапозитиви, екрани, видеокасети за обучение; препоръчително – мултимедия (за структури, които са база за обучение). 9.2.
7. Необходимо оборудване за лечебно заведение за болнична помощ, в което има клиника/отделение по ушно-носно-гърлени болести II ниво на компетентност: а) стандартно болнично оборудване; б) хирургичен инструментариум за извършване на целия обем хирургически дейности; в) хирургични консумативи, превързочни материали; г) възможности за изследване на слуховия и вестибуларния анализатор и гласовия апарат (препоръчително); д) системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород.“; бп) в точка 9.3.5 след думите „оборудване в“ се добавя „собствена операционна зала/операционен блок или общоболничен операционен блок на лечебно заведение за болнична помощ, в което има“; в) в раздел III „Интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти с УНГ заболяване“, точка 10.1 буква „в“ се изменя така: „в) кардиология – само по преценка на специалист вътрешни болести.“; г) в раздел IIIа „Нива на компетентност на структури за осъществяване на дейност по ушно-носно-гърлени болести“: га) в наименованието на раздела след думата „структури“ се добавя „(клиники/отделения)“; гб) точка 1 се изменя така: „
8. Първо ниво на компетентност – осъществява се в структури на лечебни заведения за болнична помощ с обособена операционна зона и легла за хоспитализация.“; гв) точки 1.4, 1.5, 1.6 и 1.7 се изменят така: „1.
9. Минимален обем дейност – минимум 340 преминали болни годишно на 10 болнични легла и минимум 100 операции годишно на 1 специалист. 1.
10. Обем оперативна дейност – пълен обем хирургични дейности, отговарящи на клиничната компетентност и квалификация на специалистите и оборудване, съответно на специфичните изисквания на оперативните дейности – операции с малък, среден и голям обем и сложност. 1.
11. Необходима апаратура в лечебното заведение – в зависимост от осъществяваната дейност. 1.
12. Други условия – клинична лаборатория ниво I на територията на болницата; рентгенов апарат и микробиологична лаборатория на територията на болницата; структура по обща и клинична патология – собствена или по договор на територията на областта.“; гг) точки 2.4 и 2.5 се изменят така: „2.
13. Минимален обем дейност – минимум 380 преминали болни годишно на 10 болнични легла и минимум 100 операции годишно на 1 специалист. 2.
14. Обем оперативна дейност – пълен обем хирургични дейности, отговарящи на клиничната компетентност и квалификация на специалистите и оборудване, съответно на специфичните изисквания на оперативните дейности – операции с малък, среден, голям и много голям обем и сложност.“; гд) в т. 2.6 след думата „апаратура“ се добавя „в лечебното заведение“; ге) точка 2.7 се изменя така: „2.
15. Други условия – клинична лаборатория ниво II на територията на лечебното заведение; рентгенов апарат за скопия и графия и микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение; собствен КАТ или МРТ или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния; структура по обща и клинична патология – собствена или по договор, на територията на населеното място.“; гж) в т. 3.1 думата „осем“ се заменя с „четири“; гз) точка 3.2 се изменя така: „3.
16. Минимален брой лекари – 6 лекари;“ ги) точка 3.4 се изменя така: „3.
17. Минимален обем дейност – минимум 400 преминали болни годишно на 10 легла; минимум 100 операции годишно на 1 специалист, включително най-малко по 30 от различните видове операции на УНГ, с голям обем и сложност или високоспециализирани.“; гк) точки 3.6 и 3.7 се изменят така: „3.
18. Необходима апаратура в лечебното заведение – минимум 1 аудиометър; апаратура за ларингоскопия; отоскопия; ехограф. 3.
19. Други условия – клинична лаборатория II или III ниво на територията на болницата; рентгенов апарат за скопия и графия; микробиологична лаборатория на територията на болницата; апаратура за КАТ или МРТ – собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния, вирусологична лаборатория и структура по обща и клинична патология (отделение или лаборатория) на територията на населеното място.“; д) в раздел IV „Хирургични дейности при ушно-носно-гърлени болести и изисквания за извършването им“: да) в т. 12 след думите „извънболнична помощ“ се добавя „с разкрити легла за краткотраен престой и обособена операционна зона“; дб) точка 12.1.2 се изменя така: „12.1.
20. Осъществяват се в клиники/отделения по ушно-носно-гърлени болести II и III ниво при наличие на необходимото устройство и оборудване.“; дв) точка 12.2.2 се изменя така: „12.2.
21. Осъществяват се в лечебни заведения за извънболнична помощ с разкрити легла за краткотраен престой и обособена операционна зона; структури по ушно-носно-гърлени болести I, II или III ниво, при наличие на съответното оборудване и съответната квалификация на специалиста.“; дг) точка 12.3.2 се изменя така: „12.3.
22. Могат да се извършват в лечебни заведения за извънболнична помощ с разкрити легла за краткотраен престой и обособена операционна зона; структури по ушно-носно-гърлени болести при наличие на необходимото оборудване; съответната квалификация на специалиста и условия за следоперативен контрол.“; дд) точка 12.5 се изменя така: „12.
23. Еднодневна хирургия. В рамките на еднодневна хирургия могат да бъдат изпълнявани операции, както следва: 12.5.
24. парацентеза 12.5.
25. отстраняване на чуждо тяло от външен слухов проход, вкл. с инцизия 12.5.
26. отваряне на фурункули на външния слухов проход 12.5.
27. инцизия на абсцес на носната преграда 12.5.
28. екстракция на чужди тела от устната кухина, фаринкса, носната кухина 12.5.
29. оперативно отстраняване на гранулации от слуховия проход и тъпанчевата кухина с кюрета или други подобни малки намеси 12.5.
30. отстраняване на доброкачествени лезии на външно ухо 12.5.
31. отстраняване на малки доброкачествени лезии от устна кухина, фаринкс; носна кухина 12.5.
32. отстраняване на гранулации около трахеостома. Тя се извършва от оператори с призната специалност по ушно-носно-гърлени болести, осигуряващи качество на операцията, минимална травматичност, максимално ограничаване на усложненията, адекватна оценка за развитието на следоперативния период.“; де) точка 13 се изменя така: „
33. Видове оперативни интервенции в областта на ушно-носно-гърлените болести: 13.
34. I група – много сложни операции 13.1.
35. реконструираща пълна пластика на външния нос 13.1.
36. медиофациална резекция, вкл. остеотомия и/или отваряне на предна черепна ямка, орбита 13.1.
37. пластика на дура при риноликворея 13.1.
38. декомпресия на нервус фациалис 13.1.
39. пластична операция за изграждане на ушна мида при аплазия или загуба на мидата 13.1.
40. имплантационни системи 13.1.
41. екстрадурална или транстимпанална оперативна намеса в областта на вътрешния слухов проход 13.1.
42. тимпанопластика, вкл. интерпозиция и изграждане на слуховата верига (тимпаноосикулопластика) 13.1.
43. трансмастоидна трепанация при интракраниални усложнения: тромбоза на синус сигмоидеус; мозъчен абсцес; екстра-/интрадурални абсцеси; екстракраниални шийни усложнения 13.1.
44. декомпресия на ендолимфатичния сакус или на вътрешното ухо с отваряне на сакуса 13.1.
45. операция при деструктивно растящ тумор на средното ухо 13.1.
46. тотална екстирпация на ларинкса и хипофарингса с радикална шийна дисекция (едноетапно) 13.1.
47. радикална шийна дисекция по Крайл и консервативна шийна дисекция 13.1.
48. реконструкция при стеноза на ларинкс и трахея 13.1.
49. операция при комплицирани фрактури на ларинкса и/или на трахеята, евент. с кожна и/или лигавична пластика 13.1.
50. екстирпация на гландула паротис със запазване на нервус фациалис, евент. с оперативно отстраняване на регионалните лимфни пътища 13.1.
51. резекция на езика със или без мандибулотомия, със или без лимфна дисекция 13.1.
52. екстирпация на тумори на слюнчените жлези, вкл. с шийна дисекция 13.1.
53. частично отстраняване на фаринкса, вкл. резекция на корена на езика и фарингопластика 13.1.
54. отстраняване на ювенилен ангиофибром 13.1.
55. операция на доброкачествен тумор на средното ухо, също холестеатом 13.
56. II група – сложни (големи) операции 13.2.
57. частична пластика на външния нос 13.2.
58. пансинусотомия 13.2.
59. пластична реконструкция на предна стена на челен синус 13.2.
60. функционална ендоназална хирургия на околоносните кухини 13.2.
61. пластика при хоанална атрезия 13.2.
62. риносептопластика 13.2.
63. операции при отосклероза 13.2.
64. операция на доброкачествен тумор на средното ухо, също холестеатом 13.2.
65. тимпанопластика I и II тип 13.2.
66. радикална трепанация на мастоида атикотомия; мастоидоатикоантротомия 13.2.
67. операции при деструктивни малигнени тумори на външното и/или средното ухо 13.2.
68. консервативна шийна дисекция 13.2.
69. пластика на ларинкса (латерофиксация) 13.2.
70. частична резекция на ларинкса 13.2.
71. пластика на ендоларинкса при парализа на гласните връзки 13.2.
72. лазерхирургия на ушно-носно-гърлените органи 13.2.
73. ларинготрахеофисура с ендопротезиране 13.2.
74. екстирпация на кисти и дуктуси на шията 13.2.
75. хирургично лечение на некротични фасциити, дълбоки шийни абсцеси и флегмони 13.2.
76. лигиране на в. югуларис, а. каротис и а. максиларис 13.2.
77. оперативно лечение при сънна апнея 13.2.
78. пластично създаване на външен слухов проход при атрезия 13.2.
79. отстраняване на преаурикуларни дуктуси 13.2.
80. екстирпация на подезична и подчелюстна слюнчена жлеза 13.2.
81. екстракция на чужди тела от бронхите 13.2.
82. екстракция на чужди тела от хранопровод 13.
83. III група – средни операции 13.3.
84. оперативно отваряне на фронтален синус (Бек) 13.3.
85. радикална операция на максиларен синус (Калдвел-Люк) 13.3.
86. ендоназална фенестрация на максиларен синус 13.3.
87. субмукозна резекция на носната преграда 13.3.
88. пластично затваряне на септална перфорация 13.3.
89. пластично затваряне на ороантрална фистула 13.3.
90. остеопластика за стесняване на носните ходове при озена 13.3.
91. операция на слъзната торбичка откъм носа 13.3.
92. оперативно отстраняване на екзостози във външния слухов проход 13.2.
93. пластична реконструкция на задната стена на слуховия проход при другите операции 13.3.
94. тимпаностомия 13.3.
95. аурикулопластика 13.3.
96. отстраняване на полипи и гранулации от средното ухо 13.3.
97. операция на фистула на слюнчена жлеза 13.3.
98. тонзилектомия – оперативната интервенция се извършва задължително под обща анестезия до 18-годишна възраст 13.3.
99. аденотомия – оперативната интервенция се извършва задължително под обща анестезия 13.3.
100. оперативно лечение на хеморагия след тонзилектомия и аденотомия 13.3.
101. резекция на процесус стилоидеус елонгатус 13.3.
102. трахеотомия 13.3.
103. микроларингохирургия 13.3.
104. покриване на по-голям от длан кожен дефект със специално подготвен свободен кожен трансплантант 13.3.
105. екстирпация на лимфен възел 13.3.
106. пресичане или екцереза на периферен клон на тригеминус, максиларис и мандибуларис и/или клоновете им 13.3.
107. оперативно лечение на флегмон на пода на устната кухина 13.3.
108. хирургично отваряне на ретрофарингеален абсцес 13.
109. IV група – малки операции 13.4.
110. парацентеза 13.4.
111. инцизия при отематом 13.4.
112. инцизия на ретроаурикуларен атером 13.4.
113. пластика на ушен лобулус 13.4.
114. инцизия на фурункул на външен слухов проход 13.4.
115. шев на разкъсна или порезна рана на ушната мида 13.4.
116. предна или задна носна тампонада 13.4.
117. отстраняване на фиксирани чужди тела от носните ходове 13.4.
118. електрокаутеризация на кървящ съд в носа 13.4.
119. полипектомия 13.4.
120. мукотомия 13.4.
121. репозиция на фрактуриран носен скелет 13.4.
122. хирургично отстраняване на ретроаурикуларни атероми 13.4.
123. инцизия на абсцес на епиглотиса 13.4.
124. високофреквентна термокоагулация на носните конхи 13.4.
125. пункция на околоносни кухини 13.4.
126. резекция на синехии в носните ходове 13.4.
127. хирургично отстраняване на кървящ полип на носната преграда 13.4.
128. шев на разкъсна или порезна рана на външен нос 13.4.
129. хирургично отваряне на перитонзиларен абсцес 13.4.
130. хирургично отваряне на абсцес на езика 13.4.
131. шев на разкъсни и порезни рани на устната кухина и фаринкса 13.4.
132. шев на разкъсни и порезни рани на лице и шия 13.4.
133. инцизия на отводящите канали на големите слюнчени жлези 13.4.
134. оперативно отстраняване на камък от канала на слюнчена жлеза 13.4.
135. лингвална френулотомия 13.4.
136. щипкова биопсия от ушно-носно-гърлените болести 13.4.
137. биопсия от лимфен възел 13.
138. V група – списък на оперативните и диагностичните процедури, които трябва да усвои кандидат за придобиване на специалност „Ушни, носни и гърлени болести“ 13.5.
139. промивки на ухо при церумен 13.5.
140. отоскопия (с невъоръжено око и с микроскоп), вращателна проба, калорична проба 13.5.
141. предна и задна риноскопия 13.5.
142. индиректна ларингоскопия 13.5.
143. камертонални проби 13.5.
144. тимпанометрия; аудиометрия 13.5.
145. парацентеза 13.5.
146. инцизия на септума при хематом и абсцес 13.5.
147. тонзилектомия и аденотомия 13.5.
148. лигатура при хеморагия след тонзилектомия 13.5.
149. задна носна тампонада 13.5.
150. репозиция при фрактура на носните кости 13.5.
151. инцизия при перитонзиларен абсцес 13.5.
152. екстракция на чуждо тяло от носа, фаринкса и ухото 13.5.
153. вземане на биопсия от ларинкса 13.5.
154. трахеотомия 13.5.
155. почистване и смяна на трахеостомна канюла 13.5.
156. изрязване на ушен полип 13.5.
157. екстирпация на носни полипи 13.5.
158. продухване на Евстахиевата тръба по Полицер и Итард 13.5.
159. каутеризация на носни конхи 13.5.
160. промивки на ухо по Хартман 13.5.
161. тимпаностомия 13.5.
162. мукотомия 13.5.
163. инцизия на фурункул на външния слухов проход 13.5.
164. трепанация на максиларен синус по Калдуел-Люк 13.5.
165. микроскопия на ухо 13.5.
166. интубация при анестезия 13.5.
167. ендоскопия на носа 13.5.
168. екстракция на камък от канала на субмандибуларната жлеза 13.5.
169. директна ларингоскопия 13.5.
170. мирингопластика.“ §
171. В Наредба № 36 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Очни болести“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
172. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 5, § 6 и § 7: „§ 5.

(1)Изискванията на раздел II, т. 2.3.3 и т. 2.4.3 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)Изискванията на раздел II, т. 2.3.3 и т. 2.4.3 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на клинична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2012 г.

(2)До 31 декември 2011 г. извършването на спешни клинико-лабораторни изследвания може да се гарантира чрез апаратура до леглото на болния или по договор с клинична лаборатория. § 7.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по очни болести.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: a) в раздел II „Изисквания към лечебните заведения за упражняване на основната медицинска специалност „Очни болести“: материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси“ се правят следните изменения: аа) в т. 1.1 след абревиатурата „МЦ“ се поставя запетая и се добавя абревиатурата „МДЦ“; аб) в т. 1.1.4, буква „а“ думите „Указания № 2 от 2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (служ. бюлетин на МЗ, бр. 7 от 1999 г.) и Заповед № РД-09-300 от 2.VII.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика (служ. бюлетин на МЗ, бр. 7 от 1999 г.);“ се заменят с думите „съответните нормативни актове за начини и средства за дезинфекция в лечебните заведения и за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация;“ ав) в т. 1.2 след думите „Медицински център (МЦ)“ се поставя запетая и се добавят думите „медико-дентален център (МДЦ)“; аг) в т. 1.3 думата „очна“ се заличава; ад) точка 1.3.2 се изменя така: „1.3.
2. Очното отделение/клиника има болнични стаи, като оптималният брой легла в една болнична стая е две до три. В детските очни клиники е допустимо разполагането на повече легла в една стая, но при налична възможност за изолация между тях.“; ае) в точка 1.3.7 букви „е“ и „ж“ се заличават; аж) точка 1.4.1 се изменя така: „1.4.
3. Очните операции се извършват в обособени специално за операции територии (операционни зали, операционен блок) на лечебните заведения: лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ (МЦ, МДЦ, ДКЦ) и лечебни заведения за болнична помощ (СБАЛ и МБАЛ).“; аз) в точка 1.4.2 думите „хирургичен стационар“ се заменят с думата „стационара“; аи) в точка 1.4.5 след думите „операционна зала“ се добавят думите „самостоятелна или в рамките на общия операционен блок на лечебното заведение“; ак) точка 2.3.3 се изменя така: „2.3.
4. наличие на клинична лаборатория I ниво на територията на болницата; наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата и осигурена възможност за използване на рентгенов апарат за скопия и графия на територията на населеното място;“ ал) в т. 2.3.4 след думите „280 операции годишно“ се добавят думите „на 10 легла“; ам) точка 2.4.3 се изменя така: „2.4.
5. наличие на клинична лаборатория II ниво на територията на болницата; осигурена възможност за използване на рентгенов апарат за скопия и графия и микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение;“ ан) в т. 2.4.4 след думите „500 операции годишно“ се добавят думите „на 10 легла“; ао) точка 2.5 се заличава; ап) точка 2.6 се изменя така: „2.
6. Структурите по очни болести в ДКЦ, МДЦ и МЦ с легла за краткосрочен престой могат да осъществяват дейности по т. 2.3.5 и 2.4.5, ако отговарят на изискванията за II или III ниво на компетентност на болничните структури.“; ар) точка 3.1.1 се изменя така: „3.1.
7. Началник на очна клиника е лекар с придобита специалност „Очни болести“, хабилитирано лице. Очно отделение се ръководи от началник – лекар с придобита специалност „Очни болести“. Началникът на клиниката/отделението отговаря за цялостната дейност на клиниката/отделението.“; ас) в т. 3.1.3.2 думата „трима“ се заменя с думата „четирима“, а думата „двама“ се заменя с думата „трима“; ат) точка 3.2.1 се изменя така: „3.2.
8. При наличие на собствена операционна зона/блок същата се ръководи от началник, който е лекар – специалист по „Очни болести“. Той носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на правилата за асептиката и антисептиката. В малки отделения с една или две операционни зали, в рамките на общия операционен блок на болницата, се определя отговорник за операционната зала на функционален принцип, пряко подчинен на началника на отделението.“; ау) в т. 3.3.8 думите „с по-висока длъжност в очна клиника/отделение, с по-високо научно звание и/или научна степен, както и“ се заличават; аф) точка 4.2.3.3 се изменя така: „4.2.3.
9. Стандартният КПООР включва преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средства за тяхното провеждане, както и консултации с ОПЛ или интернист, а за деца до 18 години – с ОПЛ или педиатър. При предстоящи операции с малък и среден обем и сложност без обща анестезия консултации с ОПЛ и педиатър се извършват по преценка на лекаря – специалист по анестезия и интензивно лечение.“; ах) в т. 5.1.2 абревиатурите „(МЦ, ДКЦ)“ се заменят с абревиатурите „(МЦ, МДЦ, ДКЦ)“; ач) точка 5.2.1 се изменя така: „5.2.
10. Необходимо оборудване в лечебно заведение, в което има очно отделение/клиника за нуждите на диагностично-лечебния процес в структурата: а) ІI ниво очно отделение – стандартно оборудване: биомикроскоп, зрителна таблица, визус проектор, набор пробни рамки и стъкла, триогледално стъкло, гониоскоп, тонометър, офталмоскоп, скиаскоп, таблици за цветно зрение, периметър, офталмометър, авторефрактометър – препоръчително; апарат за А-ехография, микрохирургичен инструментариум за осъществяване на очни прегледи и манипулации, капки за очи и стерилни материали; хирургични консумативи, превързочни материали; системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород; болнични легла, реанимационни легла; болнични шкафове, гардероби, хладилници и осветителни тела; средства за поддържане на текущи дезинфекции; б) ІІI ниво очно отделение/клиника – оборудване според буква „а“ и специализирано оборудване – апаратура за А- и Б-ехография, ФА, кераторефрактометрия, различни методи за тонометрия, пахиметрия; по възможност ОСТ, Хайделбергски томограф и друга високоспециализирана апаратура; при извършване на роговична рефрактивна хирургия – съответната диагностична апаратура; отделението трябва да разполага с лазерна апаратура, а операционната да бъде снабдена с апарати за факоемулсификация, парс плана витректомия, специфичен инструментариум, специфична апаратура за рефрактивна хирургия на местата, където се извършва такава; подходяща стерилизация при спазване на всички хигенни изисквания по закон.“; ац) в т. 5.2.2 думите „клиника на университетска болница: поради спецификата на университетската болница“ се заменят с думите „клиника/отделение – база за обучение: поради необходимостта от осигуряване на обучителния процес,“; аш) в т. 5.3.3 думите „университетска клиника“ се заменят с думите „структура III ниво – база за обучение“; б) в раздел III „Интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти с очно заболяване“ в т. 2 думите „друга болница“ се заменят с думите „друго лечебно заведение“; в) в раздел IV „Очни хирургични дейности и изисквания за извършването им“ се правят следните изменения: ва) в т. 1.2, 2.2, 3.2, 7.1, 8.1 и 9.1 след абревиатурата „МЦ“ се добавя абревиатурата „МДЦ,“; вб) в т. 6.1 след думите „медицински центрове“ се поставя запетая и се добавят думите „медико-дентални центрове“; г) в раздел V „Спешни състояния при очните заболявания – принципи на клинично поведение“ в т. 5.1 думите „очни отделения/клиники“ се заменят с думите „лечебни заведения, в които има разкрита структура по очни болести“. §
11. В Наредба № 16 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пневмология и фтизиатрия“ (обн., ДВ, бр. 46 от 2010 г.; изм., бр. 64 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения:
12. В заключителните разпоредби: а) думата „Заключителни“ се заменя с „Преходни и заключителни“; б) създават се § 5 и § 6: „§ 5.

(1)Изискванията на раздел II, буква „Б“, т. 2.3 и буква „Г“, т. 1.3.4 от приложението към член единствен, ал. 1 за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болницата се прилагат от 1 януари 2014 г.

(2)До 31 декември 2013 г. болницата може да бъде обслужвана от микробиологична лаборатория на територията на населеното място. § 6.

(1)В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по пневмология и фтизиатрия.

(2)В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).“

1. В приложението към член единствен, ал. 1: а) в раздел I „Характеристика на специалността „Пневмология и фтизиатрия“ и професионална квалификация за нейното практикуване“ в точка 2.9.2 таблица № 3 се изменя така: „Таблица № 3 Интердисциплинарна дейност Допълнителна професионална квалификация за специалиста по пневмология и фтизиатрия Равноправно участие на специалисти по определени специалности задължителна препоръчителна Интензивно лечение Допълнителна специализирана професионална квалификация Анестезия и интензивно лечение Кардиология Пневмология и фтизиатрия Анестезия и интензивно лечение Кардиология Химиотерапия на белодробни тумори Допълнителна специализирана професионална квалификация Медицинска онкология (химиотерапия) Медицинска онкология Пневмология и фтизиатрия “ б) в раздел II „Нива на болнична компетентност и обем на дейността по пневмология и фтизиатрия, осъществявана в лечебните заведения“: бa) в буква „А“: баа) в текста преди т. 1 след думите „диагностично-консултативен център (ДКЦ),“ се добавя „,медико-дентален център (МДЦ)“; баб) точка 6 се изменя така: „
2. Лечебни заведения за извънболнична помощ (МЦ; МДЦ; ДКЦ), в които се извършва диспансеризация на болни от белодробни болести, включително туберкулоза, е препоръчително да разполагат със структура за белодробна функционална диагностика – кабинет или белодробна функционална лаборатория (БФЛ) и бронхологичен кабинет:“; бб) в буква „Б“ в т. 2 думите „отделение на МБАЛ“ се заменят с думите „отделение/клиника“; бв) в буква „В“: бва) точка 1 се изменя така: „
3. Дейностите се извършват в отделение/клиника по пневмология и фтизиатрия или отделение/клиника по вътрешни болести II и III ниво при спазване на изискванията на този стандарт.“; бвб) точки 2.1, 2.2 и 2.3 се изменят така: „2.
4. В лечебните заведения могат да бъдат разкривани и специализирани пневмологични или фтизиатрични клиники/отделения. 2.
5. Минималното оборудване в лечебното заведение за нуждите на диагностично-лечебния процес на структурата включва: бронхоскоп – 1 бр., апаратура за функционално изследване на дишането, ЕКГ монитори с неинвазивно измерване на AH, SpO2, с регистриращо устройство за основните показатели – 3 бр., от които един за следене на параметрите на външното дишане, пулсоксиметрия, неинвазивно артериално налягане и електрокардиограф. Препоръчително е наличие на подвижен рентгенов апарат (за скопия и графия). 2.
6. Структурата разполага с осигурен достъп до белодробна функционална лаборатория/кабинет и бронхологичен кабинет, отделение за образна диагностика, клинична лаборатория II ниво и микробиологична лаборатория на територията на лечебното заведение. Лечебните заведения трябва да разполагат с осигурен достъп (може и чрез договор с друго лечебно заведение) до структура по обща и клинична патология (отделение или лаборатория) на територията на населеното място, както и апаратура за КАТ или МРТ – собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.“; бвв) точки 2.5 и 2.6 се изменят така: „2.
7. Структурите, в които се осъществява фтизиатрична дейност, следва да отговарят на хигиенните и инсталационните изисквания за инфекциозна структура (отделение/клиника по инфекциозни болести). 2.
8. В лечебните заведения на това ниво се създават съобразно потребностите изолатори със стаи с легла, както и легла за интензивно наблюдение и лечение или се осигурява възможност за интензивно лечение в отделение/клиника за интензивно лечение на територията на лечебното заведение.“; бвг) в т. 3.1 думата „отделение“ се заменя с „отделение/клиника“; бвд) в т. 3.2 думите „Дейността по пневмология и фтизиатрия в лечебните заведения на това ниво“ се заменят с думите „Дейността в структурата (клиника/отделение) по пневмология и фтизиатрия II ниво“; бве) точка 3.3 се заличава; бвж) точки 3.4 и 3.5 се изменят така: „3.
9. Началник на отделение по пневмология и фтизиатрия е лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия. Началник на клиника по пневмология и фтизиатрия е лекар със специалност по пневмология и фтизиатрия, хабилитирано лице. 3.
10. Старшата медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“.“; бвз) точка 3.7 се заличава; бви) точка 3.8 се изменя така: „3.
11. Минимален обем дейност – 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 пневмологични легла и 40 преминали пациенти годишно на 10 фтизиатрични легла.“; бг) в буква „Г“: бга) в текста преди точка 1 след думата „структура“ се добавя „(клиника/отделение)“, и бгб) точки 1.1, 1.2 и 1.3 се изменят така: „1.
12. Клиника/отделение по пневмология и/или фтизиатрия III ниво следва да има осигурена възможност за интензивно лечение на пациенти в собствена или общоболнична структура за интензивно лечение. 1.
13. Клиника/отделение по пневмология и/или фтизиатрия III ниво, в рамките на които има разкрити фтизиатрични легла, следва да отговаря на изискванията за оборудване, хигиена и инсталации за инфекциозна структура (отделение/клиника по инфекциозни болести). 1.
14. Лечебното заведение, в което има клиники/отделения п