Постановление № 333 от 29 декември 2010 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България

Съдържание (6)

Чл. 1 Приема План за развитие на въоръжените сили на Република България съгл
Чл. 2 Приема графици и разчети за развитие на въоръжените сили до 2014 г. съ
§ 1
§ 2
§ 3 Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната
§ 4 Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен в

Държавен вестник Министерски съвет брой: 2, от дата 7.1.2011 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.23 Постановление № 333 от 29 декември 2010 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 333 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Чл. 1Приема План за развитие на въоръжените сили на Република България съгласно приложение № 1

Чл. 2Приема графици и разчети за развитие на въоръжените сили до 2014 г. съгласно приложение № 2 (поверително)

Заключителни разпоредби

§ 1

Отменя се Постановление № 54 на Министерския съвет от 2008 г. за приемане на Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили на основата на плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г., бр. 43, 59 и 96 от 2009 г. и бр. 48 от 2010 г.)

§ 2Постановлението се приема на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

§ 3Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната

§ 4Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“

За министър-председател: Цветан Цветанов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение № 1 към чл. 1 ПЛАН за развитие на въоръжените сили на Република България Увод Съвременната стратегическа среда за сигурност, натрупаният значителен дисбаланс между планираните способности и отделяните за тяхното създаване и поддържане ресурси, неефективният отбранителен мениджмънт и негативното влияние на световната икономическа и финансова криза наложиха провеждането на Преглед на структурата на въоръжените сили. Прегледът стартира през февруари 2010 г., като в хода на този процес бяха преразгледани и актуализирани структурата, числеността, ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили. Главната цел бе да се определи какви отбранителни способности трябва да развива България, като се отчитат наличните и реално прогнозируемите ресурси, които обществото може да отдели за отбрана, в контекста на участието в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ЕС). Целта е постигане на реална трансформация на отбранителните способности, а не просто поредното им механично съкращаване.

Планът за развитие на въоръжените сили е резултат от Прегледа на структурата на въоръжените сили. Концептуалната част от прегледа приключи с изработването на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България в качеството й на програма за развитие на въоръжените сили, приета с решение на Народното събрание. Тази програма ще се осъществи на практика посредством Плана за развитие на въоръжените сили и Дългосрочния инвестиционен план. За разлика от досегашната практика въпросите на модернизацията ще бъдат обособени в Дългосрочния инвестиционен план. Двата плана са взаимосвързани, като последният е от решаващо значение за постигането на заложеното в първия план.

Целта на Прегледа на структурата на въоръжените сили, която практически ще се осъществи чрез Плана за развитие на въоръжените сили, е изграждането и поддържането на единен комплект от сили и способности с единна система за командване и управление за мирно време и при кризи, със съответстваща на ролята, мисиите и задачите им организация, численост, въоръжение, техника и подготовка. Това ще бъдат модерни и адекватно ресурсно осигурени въоръжени сили, които приоритетно ще развиват способности за участие в експедиционни операции, заедно със силите на останалите държави от НАТО и ЕС.

Предвид необходимостта от детайлна регламентация и конкретизация на правата и задълженията на гражданите и на органите за ръководство на резерва на въоръжените сили обществените отношения, свързани с резерва на въоръжените сили, службата в него и на военния отчет на гражданите, ще бъдат уредени в отделен Закон за резерва, като за целта ще бъдат отменени или изменени съответните разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Предвижда се изготвяне на нов Закон за военната полиция, с който да се разширят сега предвидените функции и правомощия на служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната, с оглед осъществяване на по-тясното й взаимодействие с органите на националната полиция, както и създаване на военни формирования в Българската армия с военно-полицейски функции. Това отново ще наложи отмяна или изменение на разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Ротите военна полиция ще се развиват, екипират и подготвят, като използват елементи от програмите за обучение на специалните сили.

I. Общи положения

•основание Планът за развитие на въоръжените сили се приема от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в съответствие с параметрите за развитие на въоръжените сили, определени от Народното събрание с решението му за приемане на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили като програма за развитие на въоръжените сили и за определяне числеността на въоръжените сили, прието на 28 октомври 2010 г. (ДВ, бр. 88 от 2010 г.).

•предназначение Планът за развитието на въоръжените сили ще осигури изграждането на единен комплект въоръжени сили с балансирани способности по всички компоненти за решаване на целия спектър от задачи, породени от очакваните сценарии и анализи за развитие на военностратегическата среда на сигурност.

•цели на плана

–осигуряване на механизъм за привеждане на настоящата структура към параметрите, утвърдени с Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България;

–гарантиране изпълнението на конституционните задължения на армията и осигуряване на адекватен принос към съюзническите операции с използването на единен комплект въоръжени сили;

–развитие на интегрирана система за ефективно управление на отбраната при непрекъснат граждански контрол, с потенциал за гъвкавост, планиране и ефективно реагиране;

–съхраняване на наличните необходими способности, изграждане, поддържане и развитие на липсващите способности, освобождаване от способности с отпаднала необходимост и създаване на условия за последващо еволюционно развитие на въоръжените сили;

–изграждане на въоръжени сили, развърнати по единно длъжностно разписание за мирно време и при кризи, подготвящи се по единни програми, използващи единни доктрини, оперативни процедури и методики и единна система за командване и управление;

–постигане на баланс между необходими способности и налични ресурси;

–постигане разпределение на разходите за издръжка на личен състав, за текуща издръжка и за капиталови разходи в съотношение 60:25:15;

–трансформиране на бойната поддръжка и осигуряването.

•обхват на плана

–планът обхваща основните дейности за развитие на Министерството на отбраната и въоръжените сили през периода 2011 – 2014 г., а в частта за създаване на нови способности, модернизация и превъоръжаване – и след 2014 г. Планът е отворен за промени за пълно отразяване на настъпващи изменения в средата за сигурност и съгласно приетия от НАТО цикъл за отбранително планиране, преглед и осъвременяване се извършва на две години. В рамките на утвърдените от Министерския съвет параметри на плана министърът на отбраната или оправомощените от него длъжностни лица утвърждават длъжностните разписания на съответните структури в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

•допускания

–предвижда се изменение на нормативната уредба, която да осигури реализирането на заложените в Бялата книга параметри и промени на въоръжените сили;

–след приемане на Закон за резерва се въвежда доброволен резерв за комплектуване на мирновременните структури на въоръжените сили, чиято численост ще бъде не повече от 10 на сто от личния състав на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

–относително постоянният дял на бюджета на министерството на отбраната от брутния вътрешен продукт до 2014 г. е не по-малък от 1,5 на сто.

•принципи и подходи за развитие на въоръжените сили принципи

–ефективен демократичен и граждански контрол върху въоръжените сили;

–развитие на въоръжените сили в съответствие с промените на средата за сигурност, със способности, адекватни на новопоявяващите се рискове и предизвикателства;

–изграждането и развитието на въоръжените сили е на основата на: интеграция; достатъчност; приоритетност; съвместимост; адаптивност; модулност на войсковите единици; единство на силите; отчитане на ресурсите; единоначалие и организационна подчиненост; приемственост и последователност; прозрачност;

–националните Цели на въоръжените сили (или техният еквивалент), съгласувани в процеса на отбранително планиране с НАТО, са ключов елемент/отправна точка за изгражданите способности;

–постигане на оптимален баланс между планираните способности за изпълнение на ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили и реалните ресурсни възможности на държавата. подходи

–подход на планиране, базиран на способности, адекватни на пакета от правдоподобни и най-вероятни военни задачи в мирно време и при кризи с приоритет на силите, способни да участват в съвместни и експедиционни операции;

–преструктурирането на въоръжените сили ще се извършва „от горе на долу“ и ще започне със структурите за управление на стратегическо ниво (интегрираното Министерство на отбраната) и оперативно ниво (Съвместното оперативно командване и щабовете на видовете въоръжени сили);

–постепенно и непрекъснато нарастване боеспособността на войските и силите по време на прехода до 2014 г.;

–приоритетно развитие на силите и средствата за разузнаване, наблюдение и ранно предупреждение на системата за командване и управление, силите за развръщане с основен акцент на силите за незабавно действие и силите за специални операции;

–преструктурирането на съединенията и частите се съпътства със съкращаване броя на гарнизоните и казармените райони;

–поддържащите и допълнителните задачи се извършват само с вече изградени способности;

–повишаване на ефективността и ефикасността при управление на отбранителните ресурси и оптимално изразходване на ограничените бюджетни средства.

•мисии и задачи на въоръжените сили На въоръжените сили са възложени следните мисии:

–отбрана;

–подкрепа на международния мир и сигурност;

–принос към националната сигурност в мирно време.

Мисия Отбрана – обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните – членки на НАТО, в условията на чл. 5 от Северноатлантическия договор.

Мисия Подкрепа на международния мир и сигурност – включва изпълнение на международни и коалиционни ангажименти за участие в операции на НАТО и Европейския съюз в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, за борба с тероризма, участие в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.

Мисия Принос към националната сигурност в мирно време – включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; операции по сдържане и неутрализиране на терористични групи; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ, при необходимост, на други държавни органи, организации и органи на местното самоуправление и местната администрация за предотвратяване и преодоляване на последствията от терористични атаки, природни бедствия, екологични и индустриални катастрофи и опасно разпространение на инфекциозни заболявания.

•нивo на амбиция по мисиите на въоръжените сили

–по мисия Отбрана В съответствие с Конституцията на Република България въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства. Тази защита се осъществява в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото планиране на Алианса, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.

При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни – членки на НАТО, въоръжените сили осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. Основният компонент от този комплект е бригадна тактическа група от Сухопътните войски на основата на средна механизирана бригада.

По тази мисия въоръжените сили осъществяват наблюдение, контрол и защита на въздушното пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, в т. ч. водене на самостоятелен „Air Policing“, а в перспектива и чрез участие в системата за противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на морските пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.

–по мисия Подкрепа на международния мир и сигурност Въоръжените сили поддържат готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни сили за операции, провеждани от НАТО, ЕС, ООН или коалиции от държави, в отговор на кризи извън територията на страната (извън условията на член 5 от Северноатлантическия договор). Въоръжените сили на Република България участват със сили и средства с общ личен състав до 10 на сто от състава на Сухопътните войски. В количествени параметри този принос се изразява в участие в продължителни операции с ротация едновременно със: § един усилен батальон (бойна група) или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили с въоръжение и техника в рамките на ресурсния еквивалент на нивото на амбиция (средно с 1000 души); § Военновъздушните сили участват с два хеликоптера без ротация за период 6 месеца в рамките на една година и с необходимия личен състав; § Военноморските сили участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период от 3 до 6 месеца в рамките на една година; § за участие в операциите се осигуряват логистични елементи по целесъобразност.

–по мисия Принос към националната сигурност в мирно време По тази мисия въоръжените сили подпомагат действията на другите национални институции, като предоставят налични подготвени формирования в рамките на съществуващите способности съгласно разработените планове.

На територията на Република България въоръжените сили са в готовност да предоставят в подходяща степен готови за използване сили и средства. Броят на личния състав и количествата средства ще нарастват в зависимост от степента на заплахата (условията на кризата) в рамките на съществуващата организационна структура.

•минимални военни изисквания Минималните военни изисквания са сили и средства, които гарантират успешното изпълнение на задачите по всяка мисия. Те са дефинирани на базата на десет планиращи сценария, илюстриращи възможните ситуации за използване на въоръжените сили и на разработените концепции и профили към планиращите сценарии.

•доктрина Изводите по отношение на стратегическата среда и членството в НАТО и ЕС водят до промени в концепциите и доктрините за използване на ВС, които са определящи за новата им структура. Необходима е промяна в концепцията за изграждане, бойна подготовка и използване на въоръжените ни сили на базата на маневрени бойни групи, напълно екипирани и обучени за участие както в отбраната на страната, така и в мисиите извън нейната територия.

Основни отправни точки за разработване на бъдещите доктрини като императив на способностите са: фокус върху развитието на способностите и тяхното ефективно бойно използване; висока степен на готовност; подготовка за действия в съвместна и многонационална среда; висока използваемост и гъвкавост; модулен принцип на изграждане на силите. Развивайки оперативните си способности, въоръжените сили изграждат: маневрени и експедиционни формирования, способни да изпълняват задачи в пълния спектър от операции, осигурени със съвременно технологично оборудване; поддържани от интегрирана логистика, способни да действат в мрежова среда, бързо преминаващи от едно функционално състояние в друго, оперативно съвместими със съюзните войски и сили, способни да взаимодействат с гражданските власти и неправителствени организации, с високоподготвен професионален личен състав.

Използвайки концептуалните резултати от Прегледа на структурата на силите и отчитайки постановките в Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, до юни 2011 г. ще се извърши преглед на комплекта доктрини и ще се подготвят проекти на нови документи, които да бъдат одобрени и разпоредени за прилагане до края на 2011 г. Документ на най-високо ниво в йерархичната структура на доктриналните документи на въоръжените сили е Доктрината на въоръжените сили, която ще бъде основа за разработване на останалите доктрини.

II. Структура на въоръжените сили 1. Развитие на функционалната структура на въоръжените сили Република България изгражда и развива въоръжени сили в съответствие с осигуряване на необходимите отбранителни способности, адекватни усилия за реализация на ангажиментите на страната като член на НАТО, ЕС и по силата на други международни многостранни или двустранни договори при стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.

Въоръжените сили на Република България изграждат единен комплект от сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и участие в колективната система за сигурност на НАТО, общата европейска политика за сигурност и отбрана и други международни договорености при стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.

В съответствие с мисиите и задачите, поетите политически ангажименти за предоставяне на сили за целите на колективната отбрана и структурата на силите на НАТО (МС – 317/1) въоръжените сили в рамките на единния комплект във функционално отношение изграждат Сили за развръщане и Сили за отбрана.

А. Сили за развръщане са военни формирования от въоръжените сили с висока мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни за изпълнение на мисии на НАТО на територията на Алианса или извън нея по смисъла на член 5 от Вашингтонския договор, както и операции не по член 5 от Вашингтонския договор в отговор на кризи.

Силите за развръщане включват в състава си формированията, декларирани за целите на колективната отбрана, в съответствие с поетите задължения и отговорности.

Б. Сили за отбрана са формирования от въоръжените сили с ограничена мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни за провеждане на операции по защита на териториалната цялост на страната или съседните държави в системата на колективната сигурност и отбрана, по защита на въздушния и морския суверенитет на страната с интегрирани системи в общата система на НАТО, осигуряващи принос към националната сигурност в мирно време и противодействие на потенциални асиметрични заплахи.

Броят на формированията с висока и по-ниска готовност от Силите за отбрана се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване.

Силите включват в състава си формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, както и формирования за логистично и комуникационното осигуряване, пряко подчинени на командващия на Съвместното командване на силите.

Към Силите за отбрана се включват и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, чиито способности са насочени към:

–добиване, съхранение и разпространение на информация;

–опазване на реда и сигурността във военните формирования от ВС;

–адекватно медицинско осигуряване;

–комплектуване, обучение и подготовка на личен състав;

–осигуряване изпълнението на правомощията на министъра на отбраната по ЗОВСРБ и другите специални закони;

–осигуряване дейности и на други държавни органи;

–възстановяване и отдих на личния състав от ВС.

Срокове за готовност за използване на въоръжените сили:

Сроковете за готовност на формированията от въоръжените сили имат за цел да се постигне необходимата гъвкавост при планирането и провеждането на операции.

Приетата категоризация на военните формирования на въоръжените сили е в съответствие с установената система на НАТО и включва 11 категории с период от 2 до над 365 денонощия.

Формированията от ВС с категории от 1 до 9 формират Силите с нарастваща готовност . Формированията с категории 10 и 11 формират Силите с голяма продължителност на нарастване .

Силите с нарастваща готовност се подразделят на:

–Сили с висока готовност;

–Сили с по-ниска готовност.

Силите с висока готовност са формирования от въоръжените сили (съвместното командване на силите, видовете въоръжени сили, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната) с категория от 1 до 8 и с готовност за използване от 2 до 90 денонощия.

Част от формированията с висока готовност формират Силите за незабавно действие (СНД). Съставът на СНД, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя ежегодно със заповед на министъра на отбраната.

Силите с по-ниска готовност са формирования от въоръжените сили (от съвместното командване на силите, от видовете въоръжени сили, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната) с категория 9 и готовност за използване до 180 денонощия.

Броят на формированията с висока и с по-ниска готовност от Силите за отбрана се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, с развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване. Привеждането на формированията от една степен в друга се извършва с установените процедури и утвърдените планове за нарастване готовността на въоръжените сили.

Комплектуването с личен състав, въоръжение и материални средства е в зависимост от категорията на готовност.

Силите с голяма продължителност на нарастване са военни формирования от въоръжените сили с дългосрочно формиране и нарастване при възникване на най-неблагоприятния и отдалечен във времето сценарий за широкомащабна операция по член 5 от Вашингтонския договор.

Въоръжените сили на Република България не поддържат структури с личен състав, въоръжение и материални средства за изграждането на формирования с такава готовност. Това е продиктувано от факта, че в резултат на положителните процеси в международните отношения вероятността за мащабен конфликт между държави е занижена и малко вероятна. Вероятността от въвличане на Република България като член на НАТО и Европейския съюз в такъв конфликт е незначителна. Ако възникне такава заплаха, чрез механизмите на колективната отбрана в НАТО страната ни ще бъде в състояние да ангажира далеч по-големи военни ресурси от тези, които би могла да осигури сама.

Осигуряването на военни способности от България за операции на НАТО или за коалиционни операции е много по-вероятно от мобилизирането на сили за отразяване на конвенционална заплаха срещу страната.

2.Организационна структура на въоръжените сили 2.1. Съвместно командване на силите Съвместното командване на силите е функционално интегрирана структура на оперативно ниво за командване и управление на Българската армия за изпълнение на пълния спектър от мисии на въоръжените сили на Република България. В тази структура доминираща характеристика е съвместността. Командирите на видовете въоръжени сили са подчинени на командващия на Съвместното командване на силите.

Командващият на Съвместното командване на силите осъществява командването и оперативното управление на пряко подчинените му военни формирования, както и командването на военните формирования от Българската армия в съвместните операции.

Съвместността и функционалната интеграция на оперативно ниво позволява да се оптимизира личният състав и организационно-щатната структура на щабовете.

Съвместното командване на силите обединява и осъществява единствено онези функции и дейности, които са общи за трите командвания – съвместно разузнаване, съвместни операции, съвместна логистика, комуникационно-информационна поддръжка.

Съвместното командване на силите се състои от командващ, заместник-командващ, началник на щаба и щаб. На пряко подчинениe на командващия на Съвместното командване на силите са следните формирования:

–бригада „Логистика“;

–Щаб за контрол на придвижването;

–„Мобилна КИС“;

–Център за документално осигуряване;

–Военен команден център (ВКЦ);

–Център за осигуряване;

–Център за наблюдение и контрол на РХБЕО;

–Национален военен учебен комплекс (НВУК) „Чаралица“;

–Оперативен архив на Българската армия;

–УП „Ново село“.

2.2. Сухопътни войски Сухопътните войски участват в отбраната на страната за гарантиране сигурността и териториалната й цялост самостоятелно или в състава на съвместни оперативни сили. Това се осъществява в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като се поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили. Сухопътните войски поддържат постоянна готовност, водят подготовка, участват в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и за гарантиране на мира и сигурността. Сухопътните войски изпълняват и задачи по защитата на критична инфраструктура; по оказване помощ на държавната и местната власт по подготовка, поддръжка и защита на населението, националното стопанство и територията на страната за реагиране при кризи и преодоляване на последствията от тях; по контрола над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство и прилагане на мерки за укрепване на доверието и сигурността. Сухопътните войски поддържат способности за планиране и участие в самостоятелни и съвместни операции.

За изпълнение на задачите, стоящи пред Сухопътните войски, и постигане на заявеното ниво на амбиции необходимата им организационна структура е следната:

–командване на Сухопътните войски в състав: командир на Сухопътните войски, заместник-командир, началник на щаба и щаб;

–Център за документално осигуряване;

–две механизирани бригади;

–полк „Специални операции“;

–артилерийски полк;

–инженерен полк;

–логистичен полк;

–отделен механизиран батальон;

–разузнавателен батальон;

–батальон за ЯХБЗ и Е;

–батальон за гражданско-военно сътрудничество, географско обслужване и психологически операции;

–Център за подготовка на специалисти;

–Единен център за начална подготовка;

–Учебен полигон „Корен“;

–Представителен духов оркестър.

В състава на бригадите се формират роти „Военна полиция“.

2.3. Военновъздушни сили Военновъздушните сили гарантират въздушния суверенитет на Република България, като осъществяват наблюдение, охрана и отбрана на нейното въздушно пространство, изпълняват задачи по защита на критична инфраструктура и стратегически обекти на територията на стратната. Това се осъществява в колективната система за сигурност и отбрана, като се поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили. Военновъздушните сили поддържат постоянна готовност, водят подготовка, осъществяват контрол за спазване режима на въздухоплаването и осигуряват неприкосновеността на въздушното пространство на страната в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.

Военновъздушните сили изпълняват задачи по оказване помощ на държавната и местната власт по подготовка, поддръжка и защита на населението, националното стопанство и територията на страната за реагиране при кризи и преодоляване на последствията от тях, помощ на други министерства и ведомства за гасене на пожари, наблюдение от въздуха, въздушен транспорт на личен състав и товари.

Военновъздушните сили поддържат способности за планиране и участие в самостоятелни и съвместни операции.

Организационната структура на Военновъздушните сили включва:

–командване на Военновъздушните сили в състав: командир на Военновъздушните сили, заместник-командир, началник на щаба и щаб;

–две авиационни бази;

–База за предно разполагане;

–Зенитно-ракетна база;

–База за командване, управление и наблюдение;

–База за специална техника;

–Център за документално осигуряване;

–рота „Военна полиция“.

2.4. Военноморски сили Военноморските сили защитават интересите на Република България в морското пространство, гарантират нейния морски суверенитет и във взаимодействие с другите видове въоръжени сили гарантират сигурността и териториалната цялост на страната. Това се осъществява в системата на колективната система за сигурност и отбрана, като се поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили. Извън територията на страната участват в съвместни и/или многонационални операции с определени сили в контра- и антитерористични операции, патрулиране в назначени райони, ембаргови операции, ескортиране на особено ценни кораби и товари, както и в противоминни операции. Осъществяват непрекъснато наблюдение и оповестяване за обстановката в морските пространства, контрол на корабоплаването, защита на морските комуникации и стопанската дейност на море, допринасят за предотвратяване на незаконен трафик на хора, стоки и оръжия по море, изпълняват задачи по хуманитарни, евакуационни и спасителни операции.

Военноморските сили поддържат постоянна готовност, водят подготовка и изпълняват и задачи по оказване съдействие на органите на държавната и местната власт за защита на населението, стопанството и инфраструктурата при кризи и ликвидиране на последствията от тях; по защита на важни стратегически обекти и морската критична инфраструктура, подпомагат борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия, участват в търсене и спасяване на море. Военноморските сили поддържат способности за планиране и участие в самостоятелни и съвместни операции.

Организационната структура на Военноморските сили включва:

–командване на Военноморските сили в състав: командир на Военноморските сили, заместник-командир, началник на щаба и щаб;

–отделна морска вертолетна авиобаза;

–морски специален разузнавателен отряд;

–отделен отряд за електронно разузнаване;

–брегови информационен отряд;

–брегова опорна система за комуникационно-информационна поддръжка;

–хидрографска служба;

–морски оперативен център;

–база за съхранение на технически имущества;

–осигуряващи формирования;

–военноморска база (вмб) в състав: щаб на вмб; два пункта за базиране с отряди плаващи средства и съоръжения, ремонтна работилница и склад за въоръжение и техника; корабни дивизиони; брегови ракетно артилерийски дивизион и формирования, осигуряващи командване, управление и комуникации;

–представителен духов оркестър;

–рота „Военна полиция“.

2.5. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната Устройството и дейността им се определят с правилник на съответната структура.

•Служба „Военна информация“ Служба „Военна информация“ добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната и колективната сигурност и отбраната при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на службата. Службата осигурява информация до съответните потребители на национално ниво, в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

•Служба „Военна полиция“ Военната полиция е структура от състава на въоръжените сили за опазване на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.

•Военномедицинска академия Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност. Академията е част от националната система за здравеопазване и е изградена за медицинско осигуряване на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, насочено към опазване, укрепване и възстановяване здравето на личния състав.

•Военната академия „Г. С. Раковски“, Националният военен университет „В. Левски“ и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ са висши военни училища, които изпълняват дейности по:

–обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления;

–обучение на специалисти с висше образование за следдипломна квалификация;

–професионално обучение на военнослужещи със средно образование;

–извършване на научноизследователска работа;

–обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната.

•Национална гвардейска част Националната гвардейска част е представително военно формирование, юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

•Военно-географска служба Военно-географската служба e военно формирование от въоръжените сили извън състава на Българската армия, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

•Стационарна Комуникационно-информационна система (КИС) Стационарната КИС e военно формирование от въоръжените сили извън състава на Българската армия, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

Формированието „Стационарна КИС“ се създава с реорганизация на командването и щаба на свързочната бригада.

В състава се включват стационарните комуникационно-информационни възли, осигуряващи щабовете на стратегическо и оперативно ниво, структурите, реализиращи взаимодействието с други министерства и ведомства, стационарната комуникационна система, структурите за изграждане на Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната (КАС) и поддържащи формирования.

В организационната структура на Стационарната КИС се включват Стационарната комуникационна мрежа, Комуникационно-информационният център, Центърът за осигуряване на КАС, оперативните центрове и Центърът за инженерингова дейност и възстановяване на КИС.

III. Ръководство, командване и управление Ръководството, командването и управлението на въоръжените сили обхваща следните нива: стратегическо, оперативно и тактическо.

1.На стратегическо ниво:

Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната.

Министерството на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на правомощията му като централен едноличен орган на изпълнителната власт и в дейността му по ръководство и командване на въоръжените сили.

2.На оперативно ниво:

2.1. Командващият на Съвместното командване на силите и командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, подпомагани от щабове, формират единна функционално-интегрирана структура с ясно определени функции и отговорности. В тази структура доминираща характеристика е съвместността. Командирите на видовете въоръжени сили са подчинени на командващия на Съвместното командване на силите.

В щаба на Съвместното командване на силите се поддържат способности за организиране и управление на процесите в подчинените му структури относно:

–управлението на ежедневната дейност, събирането на данни за обстановката и състоянието на войските и силите от Българската армия; подготовката на подчинените му командвания, войски и сили; поддържането на бойната и мобилизационната готовност; оперативното управление на дежурните сили и средства; развръщането на контингентите извън територията на страната и тяхното административно управление;

–планирането, подготовката и провеждането на съвместни операции в отговор на кризи на оперативно ниво на командване и управление в съответствие със стратегическите указания, разработените предварителни планове и стратегически концепции за използване на ВС;

–поддържането на постояннодействащ оперативен център (ОЦ) за оповестяване на оперативните дежурни на министерствата и ведомствата, въоръжените сили, за подпомагане осъществяването на административно управление на контингентите извън територията на страната и оперативното управление на дежурните сили и средства в мирно време, с възможности за доразвръщане като Команден пункт за оперативно управление на подчинените му сили при провеждане на операции в отговор на кризи (до заемане на защитените пунктове, ако се възприеме да се поддържат такива за военно време).

2.2. Командирите и щабовете на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили организират и ръководят цялостната ежедневна дейност, носенето на постоянно оперативно дежурство, събирането на данни за обстановката и състоянието в подчинените формирования, осъществяват командването и управлението им и ръководят подготовката и логистичното осигуряване. Провеждат мероприятия за поддържане на бойната готовност. Планират участието и използването на подчинените им съединения, части и подразделения в операции в състава на съвместни оперативни сили или самостоятелно. Изграждат и поддържат способности на щабовете за планиране и управление на самостоятелни операции и за участие в процеса на планирането на съвместни операции под ръководството на Съвместното командване на силите. Изграждат и поддържат способности за развръщане, осигуряване и поддръжка на действията на собствените сили и средства, подготвят и предоставят формирования за участие в мисии зад граница.

При провеждане на самостоятелни операции командирите на видовете въоръжени сили управляват подчинените им тактически формирования. При съвместни операции те формират щабни елементи на сухопътния, военновъздушния и военноморския компонент за управлението на участващите в съвместната операция сили и средства.

2.2.1. Щабният елемент на сухопътния компонент се изгражда със способности за заемане на полеви пункт за управление извън пункта за постоянна дислокация с възможности командирът на Сухопътните войски да осъществи управлението на подчинените му формирования, участващи в съвместната операция, така че да осигури развръщането на основните сухопътни формирования и формированията за бойна и логистична поддръжка. Щабният елемент съвместно със сили и средства на Съвместното командване на силите може да изпълнява и функциите на преден команден пункт на Съвместното командване на силите.

При провеждане на операция на Силите за специалните операции (ССпО) щабът на Сухопътни войски формира щабен елемент за тяхното управление.

2.2.2. Щабният елемент на военновъздушния компонент поддържа постоянни оперативни способности за изпълнение на авиационни задачи. Планира и управлява мисии по нанасяне на въздушни удари, териториалната и зоналната ПВО, въздушно разузнаване, близка поддръжка от въздуха, изолиране на зона, участва в бойно и небойно търсене и спасяване, електронно разузнаване и борба (ЕРБ), ранно предупреждение, тактически транспорт в зоната на операцията. Основен Пункт за управление на Военновъздушните сили в мирно време и при кризи е Авиационният оперативен център (АОЦ) с Оперативен център за въздушен суверенитет, а след придобиване с център за управление от новата система за командване и управление на Военновъздушните сили на НАТО. За ръководство на действията на военновъздушния компонент по време на операция се формира система за командване и управление, която включва и използва изградената в мирно време система и допълнително създадени центрове.

2.2.3. Щабният елемент на военноморския компонент планира и осъществява управлението на силите в операции по контрол на корабоплаването, по защита на териториалното море и крайбрежието на страната, по защита на морските комуникации и стопанската дейност на море, по патрулиране и ескортиране на море, както и хуманитарни, евакуационни и спасителни операции, противоминни операции, операции по защита на стратегически обекти и критичната морска инфраструктура, операции по защита на населението при бедствия.

Щабът на военноморския компонент в зависимост от характера на съвместната операция (когато тя не се развива преимуществено в морските пространства) трябва да е в състояние да функционира като изнесен пункт за управление (на базата на Морски оперативен център (МОЦ), като предлага варианти за използване на силите на военноморския компонент в интерес на командващия съвместната операция и участва в тяхното управление.

3.На тактическо ниво:

3.1. Командирите на съединения, части и подразделения управляват на тактическо ниво подчинените им формирования.

3.2. Командирите на съединения, части и подразделения, подчинени на командирите на видовете въоръжени сили, организират и ръководят ежедневната войскова дейност на подчинените щабове и формирования.

3.3. Командирите на формирования за логистична и комуникационно-информационна поддръжка, пряко подчинени на командващия на Съвместното командване на силите, организират дейността и ръководят подчинените щабове и формирования за изграждане и поддръжка на способности за функциониране, развръщане и поддържане на системите за логистично осигуряване, осигуряването с мобилизационни ресурси и комуникационно-информационната поддръжка на Българската армия.

IV. Численост на въоръжените сили и разпределение на личния състав по структури на силите Личният състав на въоръжените сили към 31 декември 2010 г. е 44 100 души, от които:

–военнослужещи – 34 700;

–цивилни служители – 9400.

След трансформацията на въоръжените сили личният състав на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия към 31 декември 2014 г. ще достигне не по-малко от 37 100 души и до 3400 резервисти. По категории този състав се разпределя, както следва:

–военнослужещи – не по-малко от 29 000;

–цивилни служители – до 8100;

–резервисти – до 3400.

Редуцирането на личния състав за мирно време на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (без доброволния резерв) към 31 декември 2014 г. ще бъде 7000 души, като от тях:

–военнослужещи – с до 5700;

–цивилни служители – с не по-малко от 1300.

Министерството на отбраната се реорганизира през 2011 г., като личният състав се намалява от 980 до 750 души.

След реорганизиране на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и преминаване на формирования от Българската армия в тях личният им състав от 8620 души към 31 декември 2014 г. ще достигне до 10 250 души и резервисти – до 250, като военнослужещите ще бъдат не по-малко от 4970 и цивилните служители – до 5280.

Личният състав на Българската армия към 31 декември 2010 г. е 34 500 души, от които:

–военнослужещи – 30 400;

–цивилни служители – 4100.

След реорганизирането на щабовете и военните формирования на Българската армия личният състав ще бъде не по-малко от 26 100 души и до 3150 резервисти. По категории този състав се разпределя, както следва:

–военнослужещи – не по-малко от 23 720;

–цивилни служители – до 2380;

–резервисти – до 3150.

Към 31 декември 2014 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, по категории военнослужещи и цивилни служители ще бъде, както следва:

–военнослужещи/цивилни служители – 78 на сто/22 на сто;

–категориите военнослужещи – офицери/офицерски кандидати и сержанти/войници – 22 на сто/28 на сто/50 на сто;

–офицерите със звания – полковник/подполковник/майор/младши офицерски звания – 6 на сто/13 на сто/21 на сто/60 на сто.

V. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника Комплектуването на въоръжените сили с основно въоръжение и бойна техника (В и Т) е съгласно таблицата.

ТАБЛИЦА за комплектуване на въоръжените сили с основно В и Т в оперативна готовност Основно въоръжение и техника към 31 декември 2014 г.

Сухопътни войски танкове бойни бронирани машини артилерийски системи над 100 мм (без минохвъргачната артилерия) Военновъздушни сили бойни самолети * транспортни самолети учебни самолети бойни вертолети транспортни вертолети** учебни вертолети зенитноракетни дивизиони радиолокацинни системи Военноморски сили бойни кораби кораби за бойна поддръжка спомагателни кораби плаващи средства и съоръжения вертолети * След 2014 г. Военновъздушните сили придобиват до 20 бр. нов тип основен боен самолет. ** Транспортните вертолети Ми-17 се експлоатират до изтичане на техническия им ресурс.

В таблицата за основно В и Т не са включени тези за учебни цели в НВУ „Васил Левски“ и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, както и тези в базите и складовете за съхранение на В и Т от Сухопътни войски и Военноморските сили, базите на Военновъздушните сили и Военноморската база на Военноморските сили, които се съхраняват и ще бъдат използвани за подмяна на оперативно готовите средства при планови ремонти, подмяна на излезли от строя образци и резервни части, посочени в приложение „Разпределение на основното въоръжение и бойна техника във въоръжените сили“. Самолетите и вертолетите в оперативен резерв са част от съществуващите платформи с остатъчен ресурс до края на жизнения цикъл. Трите ракетни катера пр. 205 У се извеждат от оперативна готовност до 31 декември 2012 г. заедно с придобиването на противокорабен ракетен комплекс на първата фрегата пр. Е-71.

VI. Логистично осигуряване Прегледът на структурата на въоръжените сили наложи изискването за трансформация на логистичната система в интегрирана, мобилна, единна за мирно и военно време система за логистично осигуряване на въоръжените сили, адекватна на структурата, мисиите и задачите на войските и силите, с възможности за ефективно и ефикасно използване на ресурсите за отбрана.

За постигане на този резултат приоритет на системата за логистика ще бъде способността за оптимално съчетаване на самостоятелната логистична поддръжка на военните формирования с централизираната логистична поддръжка, с многонационалната логистика и с използване на възможностите на страната домакин. Това налага усъвършенстване на структурите за логистично осигуряване на всички нива и оптимизиране на тяхната дейност.

Ще се реорганизират основно оперативното и тактическото ниво на логистиката. На оперативно ниво се разформира Щабът по осигуряването и поддръжката. Централизирано логистично осигуряване на формированията от Българската армия ще се осъществява чрез логистичните органи и способности на Съвместното командване на силите и на командирите на видовете въоръжени сили.

За да се отговори на сериозните предизвикателства пред адаптирането на логистичната система на въоръжените сили към изискванията на съвременните експедиционни операции, на тактическо ниво ще бъдат извършени редица организационно-щатни и структурни промени.

Бригада „Логистика“ като основна изпълнителска логистична структура на тактическо ниво ще изгражда и поддържа способности за логистично осигуряване на формированията от въоръжените сили при изпълнение на мисиите и задачите. За целта бригадата функционално обособява два типа формирования: мобилни и стационарни.

Осигуряването на нарастващия брой военни транспортни средства на съюзнически сили и транзитно преминаващите през територията на Република България за участие в различни операции под егидата на НАТО изисква реорганизиране на щаба и групите за контрол на придвижването с цел обособяване на отделни сектори в тях, за подобряване изпълнението на поставените задачи и минимализиране на финансовите разходи.

На тактическо ниво в съединенията, частите и подразделенията на видовете въоръжени сили и родовете войски ще функционират единни изпълнителски логистични структури, както следва:

–в бригадите и приравнените на тях – батальон „Логистика“;

–в полковете, батальоните и приравнените на тях – роти „Логистика“.

На тактическо ниво на пряко подчинение ще се обособят:

–на Командването на Сухопътните войски – логистичен полк;

–на Командването на Военновъздушните сили – База за специална техника (БСТ);

–на Командването на Военноморските сили – База за съхранение на технически имущества;

–на Военноморска база: две ремонтни работилници и два склада за въоръжение и бойни припаси.“ Медицинското осигуряване е многостранна дейност, насочена към опазване, укрепване и възстановяване здравето на личния състав на въоръжените сили и е отговорност на Военномедицинската академия. В системата на медицинското осигуряване Военномедицинската академия взаимодейства с органите по планиране на медицинското осигуряване в Министерството на отбраната и медицинските сектори в щабовете на оперативно ниво. На тактическо ниво в съединенията се създава длъжността „медицински съветник“, който е офицер по планиране на медицинското осигуряване. Медицинското осигуряване се реализира на смесен принцип от медицински специалисти (лекари, медицински сестри, клинични лаборанти и др.), които са от квотата на Военномедицинската академия в длъжностните разписания на военните болници, към които са районирани медицинските пунктове във военните формирования, и от немедицински състав (шофьори, санитари и санитарни инструктори без медицинско образование), който е от длъжностното разписание на тези формирования. Органи по планиране на медицинското осигуряване се предвижда да функционират в щаба на Съвместното командване на силите и в щабовете на трите вида въоръжени сили.

Включването на ветеринарномедицинските специалисти в състава на Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена (НПЦВЕХ) към ВМА съответства на структурите на медицинските служби на страните от НАТО и осигурява единен хигиенен и епидемиологичен контрол.

VII. Комуникационно и информационно осигуряване Комуникационно-информационната система на въоръжените сили осигурява поддръжка на създадената система за командване и управление по всички мисии и задачи. Състои се от пунктове за управление и комуникационни и информационни мрежи. Основните сили и средства са съсредоточени в Свързочна бригада. Предвижда се през 2011 г. тя да бъде разделена на стационарна и мобилна част, структурирани в две формирования – „Стационарна КИС“ и „Мобилна КИС“. Стационарната част, подчинена на министъра на отбраната, ще осигурява комуникационно-информационната поддръжка на стратегическо ниво. Мобилната част се подчинява на Съвместното командване на силите и изпълнява задачи в негов интерес.

На стратегическо ниво ще продължат да се поддържат в готовност стационарни пунктове за управление. В тях се развръщат оперативни центрове от интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната, за осигуряване на защитена свързаност и условия за работа на оперативните групи на органите за държавно военновременно управление.

На оперативно ниво в интерес на формирования от въоръжените сили ще се поддържат стационарни пунктове за управление. За управление на войските по време на операции през 2011 г. се създават и поддържат мобилни модули за развръщане на полеви пунктове за управление: за Съвместното командване на силите, за Сухопътните войски, както и за национален поддържащ елемент при развръщане на сили на НАТО на наша територия и при провеждане на операции извън националната територия.

Приоритет в изграждане на комуникационно-информационните системи е развитие на способностите на мобилните формирования за комуникационна и информационна поддръжка.

Предвижда се в състава на „Мобилна КИС“ да се формират 4 мобилни модула, които осигуряват комуникационна и информационна поддръжка на силите, подчинени на Съвместното командване на силите при участие в мисии, в съответствие с планиращите сценарии. С цел осигуряване на гъвкавост и самостоятелност в използването им се формират модул за привързване и логистичен модул, а за осигуряване на постояннодействащите информационни мрежи във ВКЦ и НВУК се формира подразделение за поддръжка.

През 2011 г. с финансиране основно по програма на НАТО започват практическите дейности по развръщане на мобилен комуникационен модул. Предвижда се в периода 2011 – 2012 г. да завърши изграждането на необходимата инфраструктура в района за разполагане. През четвъртото тримесечие на 2012 г. ще се достави техническото оборудване и ще започне подготовката за изпълнение на задачи. Попълването на модула с личен състав ще се извърши за сметка на личния състав на формирование „Мобилна КИС“.

Още през 2011 г. следва да се разработят изходните данни за придобиване на ново оборудване за мобилните модули, осигуряващи мисии на въоръжените сили зад граница. В рамките на определените финансови ресурси през 2012 г. се очаква да се извършат основните дейности по придобиване на оборудването с разчет в периода 2013 – 2014 г. модулите да се подготвят за използване в реални мисии.

В периода 2012 – 2014 г. е планирана поетапна модернизация и на модулите за изграждане на полеви пунктове за управление и модула за привързване. След усвояване на новата техника е предвидено освобождаване от ненужната стара техника.

Пълна модернизация на модулите от „Мобилна КИС“ и мобилните КИС модули на видовете въоръжени сили ще се извърши в периода 2012 – 2020 г. При модернизацията им ще се отчитат способностите на наличното и придобиваното техническо оборудване в стационарната КИС и на съществуващите и новопридобиваните бойни платформи във видовете въоръжени сили с цел изграждане на единна КИС.

Заедно с модернизацията на техниката се предвижда приемане на въоръжение на единни информационни системи за групова работа, обхващащи оперативното и тактическото ниво, за автоматизиране и подпомагане на процеса за планиране и водене на операциите.

Формированието „Стационарна КИС“ ще осигурява свързаността и експлоатационната готовност на стационарните комуникационно-информационни възли, осигуряващи щабовете на стратегическо и оперативно ниво, структурите, реализиращи взаимодействието на Министерството на отбраната с други министерства и ведомства, структурите за изграждане на Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и поддържащи формирования. „Стационарна КИС“ ще поддържа готовност за предоставяне/поемане на комуникационен ресурс от далекосъобщителни оператори или сили на коалиционни партньори. Ще осигурява привързването и поддръжката на комуникационен ресурс на полевите модули на Съвместното командване на силите и видовете въоръжени сили на територията на страната.

Развитието на Стационарната КИС в периода до 2014 г. е насочено към създаване на оптимална структура, осигуряваща намаляване разходите на Министерството на отбраната за комуникации. Предвижда се привързване към мрежата на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА „ЕСМИС“) с мрежите на администрацията на Министерския съвет, МВР и други министерства и ведомства, свързани с националната сигурност. Взаимното предоставяне на услуги ще повиши устойчивостта на системата за управление на страната. Използването на единна информационна среда значително ще съкрати разходите за техническа поддръжка на комуникационните системи. Ще осигури възможност за по-широко използване на комерсиални софтуерни продукти и ще се създадат условия за минимализиране на разходите за разработване на скъп, специализиран само за армията софтуер.

Изграждането на единна информационна среда следва да се разглежда като неотменима част от процеса на трансформация, осигуряваща ефективно функциониране на системата за командване и управление. Във въоръжените сили са стартирали редица проекти за развитие на информационните системи, свързани с автоматизиране на управленската дейност и повишаване на информационната осигуреност. Завършването на тези проекти в периода до 2014 г. ще осигури използване на единна информационна среда, съкращаване на времето и разходите на документооборота. Изгражданата информационна среда на Министерството на отбраната и Българската армия се базира на съществуващите сегменти на публична мрежа „Интернет“ и ведомствена мрежа „Автоматизирана информационна система на Българската армия“ (АИС на БА) за обмен на класифицирана информация, осигуряваща набор от стандартни услуги за общ достъп (електронна поща, WEB и др.), както и достъп до вътрешноведомствени информационни системи.

От 2011 г. в АИС на БА има готовност да се поддържа инфраструктура с използване на публичен ключ, поддържаща всички стандартни функции, базирани на цифрови сертификати и електронния подпис.

Планира се развитие на системата за обмен на военни съобщения по стандарт на НАТО, в основата на която е стандартната електронна пощенска услуга в своята пълна функционалност.

В периода 2012 – 2013 г. е наложително да се преразгледа проектът за развитие на КИС в съответствие с новите приоритети в използването на въоръжените сили и да се направят адекватни промени. По-нататъшното развитие на КИС следва да се насочи към изграждането на единна информационна среда и развитие на мобилните способности.

Перспективата за използване на единна информационна среда е предпоставка за нарастване на възможностите за въздействие върху системата за командване и управление с използване на кибератаки върху информационните ресурси. През 2011 г. се планират организационно-щатни промени в структурите за комуникационно и информационно осигуряване за добиване на способност за защита и възстановяване при кибератаки, състояща се от извършване на превантивна дейност по защита и разкриване на компютърни инциденти от неправомерен достъп в компютърните мрежи и възстановяване на системите вследствие на кибернетични атаки.

За осигуряване на единство в управлението на КИС, подобряване на координацията за постигане на гъвкавост при използване на наличните ресурси и за повишаване на непосредствената отговорност се определя главен информационен мениджър (ГИМ) на въоръжените сили.

VIII. Образование, наука и обучение Висшите военни училища поддържат институционалната си и програмна акредитация, оптимизират структурите си главно чрез редуциране на административния и осигуряващ състав и създават нови възможности за максимален обхват на кандидати за обучение в тях.

За да могат висшите военни училища да реализират приоритетите от способности, като развиват съществуващите и придобиват нови, се извършват следните дейности:

1.Актуализиране на изискванията за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалностите от професионално направление „Военно дело“.

2.Разработване на нова учебна документация за обучение на курсанти за придобиване на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по……“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ без обучение по гражданска специалност (срок на обучение 3 г.).

3.Разработване на нова учебна документация за обучение в курсове на цивилни лица с висше образование за придобиване на военна квалификация и присвояване на офицерско звание за назначаване на длъжност във въоръжените сили в обхвата на кариерно поле „професионално“, т.е. по специалности, по които не се провежда обучение във висшите военни училища (срок на обучение 1,5 г.).

4.Разработване на нова учебна документация за създаване на възможност за присвояване на военно звание „младши сержант“/„старшина II степен“ след завършване на курс за повишаване на квалификацията от професионалните войници с цел осигуряване на кариерното развитие на сержантския състав.

5.Развитие на нов елемент на военнообразователната система за обучение на личния състав от резерва.

6.Ефективно прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити както във висшето образование, така и в професионалното обучение.

7.По-пълно използване на възможностите за интеграция с други висши училища („Еразъм“ и „Военен Еразъм“).

8.Преминаване към 14-месечно обучение на слушатели – редовна форма.

9.Въвеждане на държавни изисквания за образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по военно дело“ със срок на обучение 3 г.

10.Изготвяне на спецификация за професията „офицер“ и включване в списъка на професиите в Република България.

11.Разработване на нова подзаконова нормативна база за заемане на академични длъжности във военните академии и висшите военни училища.

12.Поставяне на по-високи критерии при подбора на научните кадри – военнослужещи и цивилни служители: доказани професионални качества, владеене на чужд език на ниво не по-ниско от 2-2-2-2 по STANAG, практически и боен опит от участие в съюзни и коалиционни мисии и операции (само за военнослужещите).

13.Разкриване на длъжност „инструктор“ за военно-приложно, професионално и практическо обучение във военните академии и висшите военни училища с цел тясно обвързване на обучението с практическата подготовка на курсантите и слушателите.

14.Разработване на нова подзаконова база, уреждаща обучението в докторантура и придобиването на научни степени във военните академии и висшите военни училища.

IX. Информационна политика и стратегическа обществена комуникация Министерството на отбраната изгражда качествено нови способности за работа с обществеността. Концептуално новото на информационната политика на институцията е разпространяването на единна и съгласувана информация от всички нива. За постигане на тази цел към сега съществуващите структури по връзки с обществеността се предвиждат допълнителни структури, както следва: в Съвместното командване на силите – един офицер; в щаба на командванията на видовете въоръжени сили се обособява сектор „Връзки с обществеността“ – не по-малко от двама души, в щабовете на бригади (бази) – по двама души (един офицер и един цивилен служител); в щабовете на полкове – по един офицер или цивилен служител; в щабовете на батальони, разположени в самостоятелни гарнизони – по един цивилен служител.

В съответствие със сценариите за планиране и концепцията за „Връзки с обществеността“ се създават следните нови способности:

•възможност за развръщане на до 3 съвместни центъра за медийни операции – по един за всеки вид въоръжени сили (в зависимост от сценария);

•организиране на 3 мобилни медийни групи – по една за всеки вид въоръжени сили;

•възможност за организиране на медийни пулове на 1 – 3 различни места в зоната на операцията;

•възможност за осигуряване на настаняване и на условия за работа до 15 – 20 журналисти;

•възможност за организиране на до 3-ма журналисти към войскови части, участващи в операцията.

Съвместното командване на силите и щабовете на видовете въоръжени сили развива и поддържа способност за развръщане на Център за гражданско-военно сътрудничество в района на операцията.

X. Развитие на звената за сигурност на информацията За организационното изграждане на звената по сигурност на информацията във въоръжените сили се използват два подхода в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. При единия подход целият личен състав на звеното, в т.ч. регистратурите за класифицирана информация, ще бъде ситуирано в състава на ръководството на съответното формирование. Доколкото Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили представлява отделни организационни единици, при тях ще бъде реализиран вторият подход, при който регистратурите за класифицирана информация (национална и чуждестранна), криптографските регистратури, машинописните и размножителните бюра, архив и други ще бъдат обособени в самостоятелно организационно звено извън звената по сигурност на информацията, но пряко подчинени на служителя по сигурността на информацията в рамките на организационната единица. В състава на щаба на Съвместното командване на силите и щабовете на командванията от видовете въоръжени сили създават структури по сигурността на информацията с численост не по-малка от двама експерти, непосредствено подчинени на командващия (командира).

XI. Дислокация и инфраструктура Организационните структури на въоръжените сили са дислоцирани във войскови райони, разпределени на територията на страната. В тези райони са разположени елементи на инфраструктурата за отбрана (сграден фонд, складове, работилници, гаражи, както и военни летища, пристанища, полигони, учебни центрове, стрелбища и т.н.), обслужващи ежедневната дейност и бойната подготовка на военните формирования. Общо елементите от основната инфраструктура за отбрана възлизат на около 8500 броя с обща разгъната застроена площ (РЗП) около 3 450 000 кв.м.

В хода на преструктурирането към края на 2014 г. войсковите райони ще бъдат намалени значително. Това ще доведе до редуциране и на елементите на основната инфраструктура с 800 – 900 броя и съществени икономии на финансови средства за поддръжка и ремонти.

Сухопътните войски са разположени в 17 гарнизона, в които са обособени общо 30 войскови района. Към края на 2014 г. гарнизоните ще бъдат намалени на 14, а войсковите райони – на 28. Инфраструктурните съоръжения (основно сгради и складове) с отпаднала необходимост за Сухопътните войски са разположени в гарнизоните за закриване (Мусачево, Враца и Горна Оряховица).

Наличната инфраструктура на Военновъздушните сили е разположена в 67 войскови района и части от такива, от които 35 са основни, а в останалите са разположени съоръжения, осигуряващи войсковата дейност (близки и далечни приводни станции, свързочни възли, трафопостове, помпени станции). В края на 2014 г. същите ще стопанисват 22 основни войскови района, като освобождаването от 11 войскови района ще бъде извършено през 2011 (7 бр.) и 2012 г. (4 бр.). По такъв начин с отпаднала необходимост за Военновъздушните сили към края на 2012 г. ще бъдат около 380 различни сгради и обслужващи инфраструктурни съоръжения.

Инфраструктурните съоръжения на Военноморските сили са дислоцирани в 40 войскови района: 20 от тях са от казармен тип, 6 – от складов тип, 2 – пристанища, а 12 – от друг тип. Общият брой на сградите (от различен тип и с различно предназначение) е 839.

Подчинените формирования на Щаба по осигуряването и поддръжката след неговото разформиране преминават на подчинение на Съвместното командване на силите или към структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Общият брой сгради и складове (2950 бр. с РЗП 1 161 854 кв. м) се запазва. Те са дислоцирани в 134 войскови района.

Инфраструктурата за отбрана на другите структури (военна полиция, военна информация и елементите на образователната система и учебните центрове) няма да претърпи съществени изменения по отношение на дислокация и РЗП на основната инфраструктура.

Съгласно разчетите разгънатата застроена площ на излишната инфраструктура за отбрана към края на 2014 г. ще възлезе на около 310 154 кв. м. Същата ще се освобождава през периода от 2011 до 2014 г. Във връзка с предислокацията на част от военните формирования и освобождаването на войскови райони по-голямата част от инфраструктурните съоръжения (основно сграден фонд) ще се освободят през 2011 и 2012 г. Приоритетно през 2011 г. ще се освободят около 34 на сто, през 2012 г. около 35 на сто, а през 2013 и 2014 г. – по 15,1 на сто от излишната инфраструктура.

Както необходимата, така и инфраструктурата с отпаднала необходимост, ще изисква значителен финансов ресурс. За необходимата инфраструктура ще бъдат нужни средства за ремонт, поддръжка и модернизиране, а за излишната – средства за охрана, заплащане на данъци и такси, поддръжка и др.

XII. Създаване на нови и развитие на съществуващите способности В процеса на трансформация в краткосрочен план основните усилия ще бъдат насочени към поддържането на налични и изграждането на нови способности, необходими за изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили. Съвременната среда за сигурност се характеризира с липсата на ясно изразена военна заплаха за територията на страната и динамично развиващи се рискове за сигурността извън нейните граници. Това наложи използването на нов подход на планиране, базиран на способности. Този процес на планиране на силите постави акцент върху приоритетното развитие на специфични способности в отговор на съществуващите предизвикателства и заплахи.

Приоритет за България е участието на формирования от въоръжените сили в многонационални съвместни и експедиционни операции, заедно със страните от НАТО и ЕС. Затова фокусът на усилията е осигуряването на способности, които са от първостепенна необходимост, с оглед противодействие на асиметричните заплахи и рискове пред сигурността на евро-атлантическата зона.

Като се имат предвид ограничените финансови ресурси за отбрана, както и параметрите на съвременната среда за сигурност, ВС няма да бъдат в състояние да развият пълния необходим спектър от военни способности за самостоятелно провеждане на операции по чл. 5 на територията на страната. При операции от такъв характер ВС до голяма степен ще разчитат на съвместни действия с коалиционни сили за неутрализирането на заплахата към суверенитета и териториалната цялост на страната. Развитието на оперативните способности ще се основава на способността за планиране и провеждане на съвместни операции, защита на силите и оперативна съвместимост.

За изпълнението на мисиите и задачите на ВС и постигане нивото на амбиции се изисква адекватен профил от военни способности, които са дефинирани и групирани в седем области.

Навременна наличност на силите Способността изисква нарастване готовността на войските и силите в отговор на променящата се стратегическа среда за сигурност, както и възможност за ротация при продължителни операции.

В рамката на развитието на способности за военните формирования сроковете за готовност са описани в точка II. „Структура на въоръжените сили“ от плана.

Ефективно разузнаване Способности за своевременно добиване, анализ и разпространяване на надеждна информация в реално време с цел своевременно разкриване на враждебни намерения и конкретни враждебни действия за даване на адекватен отговор на заплахи и минимализиране на рисковете за националната сигурност.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способност за радиолокационно наблюдение на височини над 3000 м и на определено направление под 3000 м – до 2016 г.;

–способност за откриване и проследяване на различни въздушни цели на всички височини, във всички метеорологични условия, при наличие на електромагнитни смущения и смущения от земята;

–способност за пасивно откриване, анализиране и идентификация на противникови радарни излъчвания от въздушни и земни заплахи в среда на засилени електронни смущения;

–способност за водене на радиационно, химическо и биологическо разузнаване и наблюдение – до 2014 г.;

–способност за водене на разузнаване с хора – 2011 г.;

–способност за разузнаване и идентифициране на импровизирани взривни устройства – начална оперативна готовност – 2014 г., пълна оперативна готовност – 2018 г.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за изграждане на система за разузнаване, наблюдение и целеуказване в механизираните бригади с използване на мини безпилотни летателни апарати (БЛА) – до 2019 г.;

–способност за изграждане на система за разузнаване, наблюдение, откриване, разпознаване и определяне местоположението на цели; предаване на криптирани данни за цели и споделяне на общата оперативна картина до подчинените подразделения до ниво батальон – до 2016 г.;

–способност за въздушно разузнаване и наблюдение в реално време с използване на нов модел основен боен самолет и БЛА – до 2018 г.;

–способност за оптико-електронно разузнаване, въздушно фотографиране и разузнаване с технически средства през деня и нощта.

Развръщане и мобилност Концентриране на необходимите сили на необходимото място в подходящото време (развръщане) и бързо придвижване в рамките на зоната на операциите (мобилност). Изисква способности за транспортиране на силите, подходяща екипировка и оборудване, логистични запаси, инфраструктура, подходяща организация и средства.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способност за оборудване и поддръжка на летища за развръщане – след 2014 г.;

–способност за въздушен транспорт до и в зоната на операцията и на територията на страната – пълна оперативна готовност – 2014 г.;

–способност за строителство, подобряване, ремонт, поддръжка на летища и основни пътища за снабдяване – до 2014 г.;

–способност за планиране, организиране и изпълнение на операции по устройване на мостове (мостови преправи) в съответствие със съществуващите стандартизационни споразумения, при поддръжка на съюзни сили, в изпълнение на пълния спектър от операции;

–способност за провеждане на бойни инженерни операции за поддръжка на бригада – до 2014 г.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за приемане, разполагане и по-нататъшно придвижване: контрол на превозите и извършване на товаро-разтоварни дейности с жп транспорт; управление на въздушни превози – до 2018 г.

Ефективно въздействие Ефективно използване на силите и средствата в сложни условия на обстановката. Това включва наличие на ясно регламентирана система за планиране на операциите, способности за достоверна идентификация и обмен на данни за целите, организиране на координация и взаимодействие, извършване на ефективен маньовър и използване на подходящи платформи, въоръжение и екипировка.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способност за съвместни многонационални експедиционни бойни действия и тактическо развръщане на един батальон (до 700 души) в коалиционни и текущи операции – до 2014 г.;

–способност за съвместни многонационални експедиционни бойни действия и тактическо развръщане на един батальон (до 700 души) в коалиционни и текущи операции в сух и горещ климат – до 2016 г.;

–способност за водене на съвместни операции в градски условия – до 2018 г.;

–способност за предотвратяване и контрол на масови безредици;

–способност за прикритие на отделно оперативно направление на територията на страната при участие в съюзни операции по чл. 5;

–способност за контрол на корабоплаването;

–способност за водене на бойни действия в морските пространства (борба с надводен, въздушен и подводен противник);

–способност за водене на борба с надводен противник на дистанции зад пряката радиолокационна видимост (снабдяване на фрегатите с ракетен комплекс от ново поколение) – до 2016 г.;

–способност за автономно търсене и прехват на голямо разстояние, различаване на малоскоростни, нисколетящи въздушни цели и последователно въздействие по тях;

–способност за адекватно противовъздушно прикритие на обекти от критичната инфраструктура;

–способност за неутрализиране на земни/морски заплахи при авиационна поддръжка на видовете въоръжени сили, защита на критичната инфраструктура, борба с тероризма и гарантиране на въздушния и морския суверенитет.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за предоставяне на лекопехотна батальонна бойна група, която да бъде в готовност за развръщане и ротация за нуждите на НАТО – 2014 г.;

–способност за незабавно неутрализиране на критични спрямо времето земни/морски и въздушни цели с високоточни оръжия във всякакви МТУ, денем/нощем – след 2014 г.;

–способност за едновременно въздействие по няколко цели извън зоната на визуалната видимост, тактическо командване и координация на групи от самолети и за изпълнение на задачи с голям радиус на действие;

–способност за въздействие по обекти и цели с голям набор от високоточни оръжия с различни сензори и системи за управление;

–способност за борба с асиметрични заплахи на море;

–способност за използване на палубни вертолети за изпълнение на задачи в отдалечен район (изграждане хеликоптерни площадки на фрегатите проект Е-71) – 2015 г.;

–способности за мрежово-центрични операции – до 2018 г.

Командване, управление и комуникации Ефективно изпълнение на отговорностите от политическото и военното ръководство и на командирите по ръководството на силите в рамките на провежданите операции. Изисква възможности за развръщане, оперативна съвместимост, живучест, осигуряване на висока скорост за пренос на данни и достатъчен капацитет, адекватни структура и организация.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способност за адекватна на риска сигурност на информацията и киберзащита на автоматизираните информационни системи и мрежи – до 2021 г.;

–способност за поддържане на устойчива и оперативносъвместима с другите видове ВС и НАТО система за командване, управление, комуникации и компютри, разузнаване и наблюдение (включително и инфраструктурата) – до 2021 г.;

–способност за изграждане и поддържане на опозната картина в зоната на операцията – до 2021 г.;

–способност за изграждане и поддържане на пълна и опозната картина на въздушната обстановка – до 2014 г.;

–способност за получаване на автоматизирана (криптирана) информация от наземни и въздушни пунктове за управление и опознаване „Свой – Чужд“ по стандартите на НАТО;

–способност за изграждане и поддържане на пълна и опозната картина на морската обстановка – до 2016 г.;

–способност за координиране на междуведомствената поддръжка, взаимодействие с правителствени и неправителствени организации;

–способност за изграждане и поддържане на крипто- и сателитни комуникации – до 2024 г.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за командване и управление на Военновъздушните сили в Интегрираната система на НАТО за ПВО;

–способност за обмен на информация между центровете за командване и управление във формата на тактическите линкове на НАТО за предаване на данни TDL (Link 11 и Link 16) от 2011 г.;

–формиране на мобилен комуникационен модул – 2013 г.;

–способности за определяне идентичността на собствените сили, военни формирования и/или дейности в единната информационна среда – до 2019 г.;

–тактическа мобилна, защитена и гъвкава КИС, основана на IP протокол – ACNR – до 2018 г.

Логистично осигуряване Осигуряване на навременна и ефективна логистична поддръжка в хода на всяка операция. Наличие на достатъчни сили за логистично осигуряване, включително в условия на липсваща поддръжка от страната домакин. Способности за предварително планиране, издръжка на личния състав, запаси от екипировка, храни и ГСМ, транспортиране, координация със съюзниците, национална междуведомствена координация, стандартизация, ефективна организация и управление.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способност за поддържане на информационна система „Логистика на Българската армия“;

–способност за поддържане на автоматизирана система за управление на човешките ресурси;

–способност за медицинско осигуряване Роля 2 – лека;

–способност за извършване на авиомедицинска евакуация;

–способност за специализирана техническа поддръжка на авиационната, зенитноракетната, радиолокационната, комуникационно-информационната и навигационната техника;

–способност за водене на гражданско-военно сътрудничество;

–способност за поддръжка на други държавни органи, включително международни неправителствени организации;

–способност за реализиране на мерки за ликвидиране на последици от бедствия, аварии и катастрофи.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за медицинско осигуряване Роля 2 – усилена – след 2014 г.;

–способност за логистично осигуряване на тактически формирования при участието им в съвместни експедиционни операции – до 2018 г.

Оцеляване и защита на силите Комплексни способности за активна и пасивна защита на личния състав, оръжейните системи и инфраструктурата, за постоянно наблюдение и разузнаване и за своевременно ранно предупреждение.

А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

–способности за планиране и изпълнение на система от мерки за защитата на формированията в операциите;

–способност за противовъздушно прикритие на обекти от критичната инфраструктура;

–способност за бойно търсене, спасяване и авиомедицинска евакуация;

–способност за търсене и спасяване;

–способност за проверка и задържане на кораби-нарушители;

–способност за ескорт на търговски и военни кораби;

–способност за небойна евакуация на цивилни граждани;

–способност за провеждане на противоминни операции – след 2014 г.;

–способност за оказване помощ на населението при бедствия;

–способност за защита от мини и импровизирани взривни устройства на бойните машини – след 2014 г.;

–способност за близка инженерна поддръжка за осигуряване мобилност на собствените сили и контрамобилност на противника;

–способност за участие в ликвидиране на последствията от бедствия и защитата на критичната инфраструктура;

–способност за неутрализиране на конвенционални бойни припаси, неутрализиране на импровизирани взривни устройства, разчистване на взривни бойни припаси;

–способност за индивидуална ядрена, химическа или биологическа защита при операции в условия на използване на оръжие за масово унищожение (ОМУ) – до 2016 г.;

–способност за специална обработка на техника (включително и авиационна) и санитарна обработка на личен състав – до 2014 г.;

–способност за колективна ядрена, химическа и биологическа защита – до 2014 г.

Б. Способности, които предстои да се изграждат:

–способност за обезвреждане на бойни припаси и взривни вещества и на импровизирани взривни устройства в съответствие със съществуващите стандартизационни споразумения, при поддръжката на съюзни сили, в изпълнение на пълния спектър от операции – начална оперативна готовност – 2014 г., пълна оперативна готовност – 2018 г.

Процесът на развитие на въоръжените сили ще продължи да бъде в съответствие и синхрон с отбранителното планиране в НАТО и с развитието на способностите в ЕС. Въоръжените сили продължават приоритетно да поддържат и изграждат способности по изпълнението на пакета Цели на въоръжените сили.

XIII. Етапи за реорганизиране на въоръжените сили на Република България до 2014 г.

Преминаването от сегашната към новата структура на въоръжените сили се извършва в периода 2011 – 2014 г., като основните мероприятия по години са:

През първото полугодие на 2011 г. основните дейности ще бъдат фокусирани към преструктуриране на управленските структури на стратегическо и оперативно ниво, преподчиняване командванията на видовете ВС (всяко командване със своя комплект от формирования) на командващия на Съвместното командване на силите и на формированията от състава на Щаба за осигуряване и поддръжка и реорганизиране на някои от тях.

Формированията на тактическо ниво основно ще се преструктурират през 2012 г.

През първото полугодие на 2013 г. основно ще се преструктурира бригада „Логистика“, като складовете и базите за съхранение на въоръжение, техника и материални средства се консолидират в единна структура.

За първото полугодие на 2014 г. е предвидено разформиране на складове и бази за съхранение на въоръжение, техника и материални средства, като част от тях се разформират след освобождаването (реализиране или утилизация) на материалните средства.

XIV. Ресурсно осигуряване на реформите, свързани с развитието на въоръжените сили Необходими финансови средства по години (в лв.) ОБЩО (в лв.) 2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Общо за осигуряване на реформата 93 751 152 147 317 445 81 887 002 45 988 987 368 944 586 1. Разходи за личен състав 15 893 803 50 457 305 44 075 685 7 904 032 118 330 825 Обезщетения 15 039 043 49 489 985 43 467 685 7 262 032 115 258 745 2. Предислокация на военните формирования 71 566 625 87 624 879 29 360 000 25 155 000 213 706 504 Утилизация 45 000 000 60 000 000 6 000 000 3 000 000 114 000 000 3. Сдаване на въоръжение, техника и инфраструктура с отпаднала необходимост 5 690 820 6 235 740 1 852 370 931 870 14 710 800 Разходи за личен състав и текуща издръжка на резерва 599 904 2 999 521 6 598 947 11 998 085 22 196 457 1. Посочените финансови средства за обезщетения на личния състав, който ще бъде освободен през периода 2011 – 2014 г., са съобразени с числеността на въоръжените сили и разпределението им по структури съгласно Графика за реорганизация на формированията на въоръжените сили.

2.Финансови средства за обезщетения на личния състав са изчислени и съобразени със Сборника норми и лимити за разход на личен състав, въоръжение и техника (валиден за 2010 г.).

3.При изчисляване на финансовите средства за сдаване на ВиТ, инфраструктура и др. материални средства с отпаднала необходимост от видовете въоръжени сили е направено допускане, че ВиТ остава за съхранение в пунктовете за дислокация на военните формирования и не се предислоцира в други бази.

Списък на използваните термини и съкращения Съдържание Съкращение Content Abbreviation Военен комитет ВК Military Committee MC Гражданско-военно сътрудничество ГВС Civil-Military Cooperation CIMIC Електронна война ЕВ Electronic Warfare EW Защита от импровизирани взривни устройства Countering Improvised Explosive Devices CIED Импровизирани взривни устройства Improvised Explosive Devices IED Извън зоната на визуалната видимост Beyond Visual Range BVR Информационни операции Information operations INFOPS Киберзащита Cyber Defence Командване, управление, комуникации, компютри, разузнаване и наблюдение Command, Control, Communications, Computers, Intelligence, Surveillance and Reconnaissance C4ISR Kритични спрямо времето земни/морски и въздушни цели Time Sensitive Targets TST Логистика/логистичен Logistics Log Медийни операции Media operations MEDIAOPS Мобилен комуникационен модул Deployable Communication Module and Host Nation Support DCM&HNS Обезвреждане на бойни припаси и взривни вещества Explosive Ordnance Disposal EOD Оперативен център за въздушен суверенитет/център за управление от новата система за командване и управление на Военновъздушните сили на НАТО Air Sovereignty Operations Center/Ars Soft Base Element ASOC/ASBE Поддръжка от страна домакин Host Nation Support HNS Преден авионасочвач ПАН Forward Air Controller FAC Приемане, разполагане и по-нататъшно придвижване Reception, Staging аnd Onward Movement RSOM Психологически операции ПсО Psychological Operations PSYOPS Публичен ключ PKI Разузнаване/разузнавателна информация – продуктът, произлизащ от обработването на информация, която касае чуждите държави, силите на реалния или потенциалния противник или елементи, или зони на действителните или потен-циалните операции. Терминът също се използва за обозначаване на дейността по изготвяне на разузнавателен продукт и структурите, ангажирани с него Intelligence Разузнаване – мисия, предприета за получаване чрез визуално наблюдение или други методи на информация за мероприятията и ресурсите на противника или на потенциалния противник или за обезпечаване на данни относно метеороло-гичните, хидрографските или географските характеристики на определен район Reconnaissance RECCE Разузнаване с хора Human Intelligence HUMINT Разузнаване, наблюдение, откриване, разпознаване и определяне местоположението на цели Intelligence, Surveillance, Target Acquisition And Reconnaissance ISTAR Сили за специални операции ССпО Special Operations Forces SOF Сили за развръщане Deployable Forces DF Сили за отбрана In-place Forces IPF Сили с нарастваща готовност Graduated Readiness Forces

GRF Сили с висока готовност High Readiness Forces HRF Сили с по-ниска готовност Forces with Lower Readiness FLR Сили с голяма продължителност на нарастване Long Term Build-up Forces LTBF Система за обмен на военни съобщения по стандарт на НАТО Military Message Handing System по STANAG 4406 ed.2 MMHS Стандартизационно споразумение в НАТО NATO Standardization Agreement STANAG Страна домакин Host Nation HN Структура на силите на НАТО The NATO Force Structure NFS Щаб Headquarters HQ Ядрена, химическа и биологическа защита ЯХБЗ Chemical, Biological, Radiological And Nuclear Defence CBRN Defence 11169

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.