Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г.

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 3, от дата 11.1.2011 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.41 Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. Днес, 29.12.2010 г., в София между Националната здравноосигурителна каса, от една страна, и, от друга страна, Българския лекарски съюз се сключи този договор. Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България. Този договор е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Всички клаузи на този Национален рамков договор са в съответствие с действащото българско законодателство. Законите и актове в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, с които е съобразен този НРД, са изброени в приложение № 1. ОБЩА ЧАСТ Глава първа ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР Чл. 1.

(1)Предмет на Националния рамков договор (НРД) са правата и задълженията по оказването на медицинска помощ в рамките на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
  1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Районните здравноосигурителни каси (РЗОК);
  2. Българския лекарски съюз (БЛС) и неговите районни колегии;
  3. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
  4. задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).
(2)Дейности за повишаване квалификацията на медицински специалисти не са предмет на НРД. Глава втора ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО НРД Чл. 2.
(1)Националната здравноосигурителна каса има следните права и задължения по този договор:
  1. възлага чрез сключване на договори с ИМП оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска помощ, договорена по вид, обхват, обем, качество в НРД, съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗО;
  2. осигурява равнопоставеност на ИМП при сключване на договорите с РЗОК за оказване на медицинска помощ при условията и по реда на НРД;
  3. отказва сключване на договори за оказване на медицинска помощ с изпълнители на такава помощ, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в ЗЗО, Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. (ЗБНЗОК за 2011 г.) и НРД;
  4. упражнява контрол върху оказаната медицинска помощ съгласно ЗЗО и НРД;
  5. упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ;
  6. изисква, получава от ИМП и обработва установената документация в сроковете, определени в НРД;
  7. заплаща цени за извършените и отчетени медицински дейности съгласно чл. 55в ЗЗО;
  8. заплаща напълно или частично разрешени за употреба на територията на Република България лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на заболявания, определени с наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО;
  9. сключва договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по т. 8;
  10. поддържа и обработва регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл. 63 ЗЗО;
  11. предоставя информация на ЗЗОЛ относно мерките за опазване и укрепване на здравето им;
  12. предоставя при поискване информация по изпълнение на НРД на БЛС;
  13. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на оказваната медицинска помощ чрез РЗОК и експерти, посочени от регионалните структури на БЛС.
(2)Българският лекарски съюз има следните права и задължения по този договор:
  1. представлява своите членове при сключване на НРД;
  2. съдейства за спазването и прилагането на НРД от страна на ИМП;
  3. предоставя при поискване информация на НЗОК по прилагането на НРД;
  4. регионалните структури на БЛС осъществяват съвместно с РЗОК наблюдение на качеството на оказваната медицинска помощ;
  5. ръководствата на БЛС съвместно с НЗОК осъществяват наблюдение по изпълнението на НРД;
  6. защитава правата и интересите на ИМП при сключване и изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ, сключени между НЗОК и отделните изпълнители. Чл.
  7. Управителят на НЗОК заедно с председателя на БЛС издава съвместно указания, инструкции и други към ИМП по прилагането и тълкуването на НРД. Глава трета ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА Чл.
  8. Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на правата на ЗЗОЛ в съответствие с действащото законодателство в Република България. Чл.
  9. Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл.
  10. Задължително здравноосигурените лица имат права и задължения съгласно действащото законодателство в Република България. Чл.
  11. Със съответните права и задължения на ЗЗОЛ се ползват и лицата, за които се прилагат схемите за социална сигурност на ЕС, както и лицата, включени в международни спогодби за социално осигуряване, по които Република България е страна. Чл. 8.
(1)Националната здравноосигурителна каса съблюдава спазването на правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП чрез:
  1. включване в медицинската документация, която е неразделна част от този НРД, на изисквания, гарантиращи спазване правата на ЗЗОЛ;
  2. приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
  3. осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ИМП.
(2)При неизпълнение от страна на ЗЗОЛ на лекарски предписания, отразени в Амбулаторен лист (бл. МЗ – НЗОК № 1), лекарят не носи отговорност. Глава четвърта ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗЗОЛ Чл. 9.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 ЗЗО по цени, определени по ред съгласно ЗЗО.
(2)Медицинската помощ по ал. 1 се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г.; изм., бр. 61 и 102 от 2005 г., бр. 88 от 2006 г., бр. 2 и 60 от 2009 г., бр. 45, 62 и 101 от 2010 г.) (Наредба № 40 от 2004 г.). Чл.
  1. Медицинската помощ по чл. 9, ал. 1 е:
  2. първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП);
  3. специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), включваща: общомедицински дейности; специализирани медицински дейности (СМД) и високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) по специалности; специализирани медико-диагностични изследвания (СМДИ) и високоспециализирани медико-диагностични изследвания (ВСМДИ) по специалности;
  4. болнична помощ (БП), включваща: диагностика и лечение по клинични пътеки (КП) и медицински изделия;
  5. високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) съгласно приложение № 4 на Наредба № 40 от 2004 г., извършвани в болнични лечебни заведения, лечебни заведения за СИМП с легла за краткосрочно наблюдение и лечение. Глава пета ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД Чл. 11.
(1)Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл. 1, ал. 2 ЗБНЗОК за 2011 г., както следва:
  1. за първична извънболнична медицинска помощ – 169 000 хил. лв.;
  2. за специализирана извънболнична медицинска помощ – 171 000 хил. лв.;
  3. за медико-диагностична дейност – 71 500 хил. лв.;
  4. за лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 391 000 хил. лв.;
  5. за болнична медицинска помощ – 958 020 хил. лв., в т. ч. за акушерска помощ за всички здравнонеосигурени жени – 4500 хил. лв.;
  6. други здравноосигурителни плащания – 120 000 хил. лв.
(2)Към финансовата рамка по ал. 1 се включват допълнително и средствата от резерва в съответствие с чл. 26 ЗЗО в размер 260 268 хил. лв., които се разходват с решение на НС на НЗОК.
(3)Представители на НЗОК и БЛС извър­шват наблюдение и анализ на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2011 г. за здравноосигурителни плащания на тримесечен период. Глава шеста ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО НРД Чл. 12.
(1)Изпълнители на извънболнична медицинска помощ (ИМП) по НРД могат да бъдат:
  1. лечебните заведения по чл. 8, ал. 1 ЗЛЗ с изключение на денталните центрове и самостоятелните медико-технически лаборатории;
  2. лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които осъществяват извънболнична помощ;
  3. националните центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето (ЗЗ) – за дейностите по чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗЗ.
(2)Договор за дейности и/или изследвания от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 „Основен пакет СИМП“ към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г. с лечебни заведения за болнична помощ, може да се сключи при условие, че лечебните заведения за СИМП, сключили договори с НЗОК, не могат да задоволят здравните потребности на ЗЗОЛ от: 1. специализирани медико-диагностични изследвания; 2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания; 3. високоспециализирани медицински дейности; 4. пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“. Чл. 13.
(1)Изпълнители на болнична помощ (БП) по клинични пътеки (КП) могат да бъдат:
  1. лечебни заведения за БП по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 10, т. 3а и 3б ЗЛЗ с разкрити легла;
  2. лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  3. лечебни заведения за СИМП – МЦ, ДЦ, МДЦ и ДКЦ, с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
(2)Лечебните заведения по ал. 1, т. 3 могат да бъдат изпълнители само на КП, посочени в приложение № 2 „Клинични пътеки, за които НЗОК сключва договор с лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ“.
(3)Изпълнители на ВСМД от приложение № 4 към член единствен от Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат лечебни заведения по ал. 1. Чл. 14.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ по НРД извършват в полза на ЗЗОЛ договорените от НЗОК дейности.
(2)Лечебните заведения, желаещи да сключат договор с НЗОК, могат да кандидатстват при настоящите условия и ред за извършване на видове дейности от основния пакет, за които лечебното заведение е регистрирано в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ), респ. има разрешение от министъра на здравеопазването. Чл. 15.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат:
  1. лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „доктор“, участващи в диагностично-лечебния процес;
  2. медицински и немедицински специалисти с образователно-квалификационна степен „специалист“, „бакалавър“ или „магистър“ – за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
  3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2)Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(3)Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от СИМП по разпореждане в присъствие и под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(4)Лекарите по дентална медицина без придобита специалност могат да извършват дейности от БП в присъствие и под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва дентална дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(5)Лицата по ал. 1, т. 3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури.
(6)Трудовоправните и приравнените на тях отношения между ИМП и наетите от тях лица не са предмет на този НРД. Чл. 16.
(1)За осигуряване на постоянен денонощен достъп съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, изпълнителите на ПИМП могат да сключват договори с лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „б“, т. 2, букви „б“, „в“ или „г“ ЗЛЗ, разкрили дежурен кабинет и сключили договор с НЗОК.
(2)За извършване на медико-диагностични изследвания, необходими за изпълнението на КП, изпълнителите на болнична помощ могат да сключват договори с други лечебни заведения или с национални центрове по проблемите на общественото здраве, когато изискванията по съответната КП допускат това. Глава седма ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл. 17.
(1)Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве, които:
  1. отговарят на следните общи условия: а) не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – за лекарите/лекарите по дентална медицина, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение; б) лекарите/лекарите по дентална медицина, които ръководят, съответно работят в лечебните заведения, са членове на съответната РК на БЛС/РК на БЗС; в) лекарите/лекарите по дентална медицина – граждани на държави – членки на Европейския съюз, и други членки на ЕИП, Швейцария, както и на трети държави, които отговарят на условията на закона и НРД; г) лекарите/лекарите по дентална медицина, които работят в съответното лечебно заведение за извънболнична помощ, не са членове на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК;
  2. отговарят на настоящите специални условия.
(2)Общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. Чл. 18.
(1)Всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта.
(2)По изключение с мотивирано предложение на директора на РЗОК директорът на НЗОК може да разреши сключване на трети договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Чл. 19.
(1)Директорът на РЗОК от името и за сметка на НЗОК сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни и здравни заведения, които:
  1. имат регистрация в РЦЗ на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ;
  2. имат месторазположение на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за БП, лечебните заведения по чл. 10, т. 3а и 3б ЗЛЗ с разкрити легла и здравните заведения.
(2)Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и „Специализирани болници за рехабилитация – НК“– ЕАД, сключват договори с НЗОК за оказване на медицинска помощ от своите териториални поделения, респ. филиали, чрез директорите на РЗОК, на чиято територия имат месторазположение поделенията (филиалите).
(3)Лечебните и здравните заведения, кандидатстващи за сключване на договор със съответната РЗОК, представят документите, посочени в специалната част. Чл. 20.
(1)Лечебни и здравни заведения, кандидатстващи за сключване на договор с НЗОК, подават заявления и представят документи в РЗОК в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД съгласно чл. 59а, ал. 1 ЗЗО.
(2)При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок до 7 дни от установяването й писмено уведомява лечебното/здравното заведение за това обстоятелство и определя срок до 14 дни за нейното отстраняване.
(3)Директорът на РЗОК в срок 30 дни от подаване на заявлението сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. Директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице има право да провери на място в лечебното/здравното заведение съответствието със специалните изисквания, за чието удостоверяване е предвидена декларация.
(4)Когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал. 3, договор може да се сключи и след изтичането му. Чл. 21.
(1)Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по чл. 20, ал. 3 с лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ, които отговарят на изискванията на закона и НРД.
(2)В случаите по ал. 1 директорът на РЗОК сключва договори или издава мотивирани откази за сключване на договори в срок до 30 дни от подаването на документите. При установяване на непълнота на представените документи се прилага чл. 20, ал. 2. Чл. 22.
(1)Типовите договори за ИМП се утвърждават от управителя на НЗОК след съг­ласуване с председателя на УС на БЛС.
(2)Редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени медицински дейности, установени в постановлението на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1 ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори.
(3)Неразделна част към индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ представляват:
  1. протоколи за определен брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП;
  2. приложения за задължителни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ – за изпълнителите на БП. Чл. 23.
(1)Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при:
  1. условие, че лечебното или здравното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка;
  2. липса на някое от тези общи или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка;
  3. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;
  4. невъзможност на съответното лечебно/здравно заведение да осъществява медицинската помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка;
  5. подаване на документи за сключване на договор извън установените срокове, с изключение на случаите по чл. 21;
  6. наложена санкция „прекратяване на договор“.
(2)В случаите по ал. 1, т. 6 директорът на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията „прекратяване на договор“.
(3)Директорът на РЗОК издава отказ за сключване на договор с ИМП в сроковете по чл. 20 и 21.
(4)Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:
  1. правните и фактическите основания за издаване на отказа;
  2. пред кой орган и в какъв срок отказът може да бъде обжалван;
  3. дата на издаване, подпис на директора и печат на РЗОК.
(5)Отказът на директора на РЗОК се връчва на лицето, което представлява лечебното/здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок 7 работни дни от издаването му.
(6)Отказът на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнител на ИМП може да се обжалва съгласно ЗЗО. Чл. 24.
(1)Контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ и контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се извършват в съответствие с раздел Х от ЗЗО.
(2)Условията и редът за осъществяване на контрол по ал. 1 се определят с инструкция, издадена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 ЗЗО. Чл.
  1. При констатирани нарушения от контролните органи на РЗОК по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се търси административнонаказателна отговорност по реда на ЗЗО и ЗАНН. Глава осма ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл.
  2. Изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Чл. 27.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор.
(2)Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените им за изпълнение дейности. Чл. 28.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ нямат право да прилагат диагностични и лечебни методи, които:
  1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават повишен риск за здравето и живота на пациента;
  2. водят до временна промяна в съзнанието, освен ако за прилагането им пациентът е дал съгласието си или ако са налице обстоятелствата по чл. 89, ал. 2 ЗЗ.
(2)На лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска или дентална помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им. Чл.
  1. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да:
  2. осигуряват на ЗЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;
  3. предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
  4. предписват за домашно лечение лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, с изключение на изпълнителите на болнична медицинска помощ и ВСМД;
  5. предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД и други действащи нормативни актове;
  6. не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено;
  7. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
  8. осигуряват на длъжностните лица на РЗОК и НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането и контрола на извършените дейности, по ред, определен в нормативните актове;
  9. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали им известни при или по повод оказване на медицинска помощ, освен в случаите, предвидени със закон;
  10. предоставят на пациента ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение. Глава девета КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ Чл.
  11. Страните по договора извършват системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите. Глава десета ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ Чл. 31.
(1)Здравната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва:
  1. първични медицински документи съгласно приложение № 3 „Първични медицински документи“;
  2. медицински документи на МЗ, утвърдени по съответния ред;
  3. удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на Регламент (ЕИО) № 574/72 и двустранни спогодби, удостоверение за регистрация към НЗОК на лица, осигурени в друга държава, и „Декларация при ползване от осигурени лица на права на спешна и неотложна помощ от пакета на НЗОК срещу представена Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или удостоверение, временно заместващо ЕЗОК“, съгласно приложение № 4 „Документи, свързани с оказване на медицинска и дентална помощ на лица, осигурени в други държави“.
(2)Отчетната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва:
  1. здравната документация по ал. 1, т. 1 и 3;
  2. финансови документи съгласно приложение № 5 „Финансови документи“.
(3)С документите по ал. 2 се отчита и заплаща извършената дейност по договора с НЗОК. Чл.
  1. Изпълнителите на медицинска помощ осигуряват за своя сметка формуляри на първични медицински и финансови документи. Чл.
  2. Документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалната част на НРД. Глава единадесета ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ ЗА ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК Раздел I Заболявания, за лечението на които НЗОК напълно или частично заплаща Чл. 34.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща за заболяванията, определени с Наредба № 38 от 2004 г. за определяне на списъка на заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (обн., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; изм., бр. 111 от 2004 г., бр. 6, 63 и 102 от 2005 г., бр. 60 от 2006 г. и бр. 100 от 2010 г.) (Наредба № 38 от 2004 г.), лекарствените продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, при условията и по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели (обн., ДВ, бр. 24 от 2009 г.; изм., бр. 34, 38 и 40 от 2009 г. и бр. 9 от 2010 г.) (Наредба № 10 от 2009 г.).
(2)За хроничните заболявания, посочени в приложение № 6 „Списък на заболяванията, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“, се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“.
(3)Редът и начинът за работа с „Рецептурната книжка на хронично болния“ са посочени в приложение № 3.
(4)Рецептурната книжка на хронично бол­ния се съхранява от ЗЗОЛ, на което е издадена.
(5)Националната здравноосигурителна каса изгражда и поддържа актуален национален регистър на издадените рецептурни книжки на хронично болния. Раздел II Списъци с лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и указания за работа с тях Чл. 35.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, посочени в списъци, както следва:
  1. списък с лекарства, който съдържа: а) лекарствените продукти и всички данни за тях съгласно приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, публикуван на интернет страницата на Комисията по позитивен лекарствен списък, за които са подадени заявления по реда на Наредба № 10 от 2009 г.; б) НЗОК код за всеки лекарствен продукт по буква „а“; в) код на търговец/и на едро с лекарствени продукти, посочени от притежателя на разрешението за употреба на съответния лекарствен продукт по буква „а“; г) указания относно реда за предписване, отпускане и получаване: – група съобразно реда и начина на тяхното предписване по чл. 45, ал. 1; – вид на рецептурната бланка съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (обн., ДВ, бр. 21 от 2009 г.; изм., бр. 91 от 2009 г.) (Наредба № 4 от 2009 г.); – вид на протокола съгласно чл. 52, ал. 1;
  2. списък по приложение № 7 „Списък на медицински изделия, заплащани от НЗОК“, който съдържа: а) данни за медицинското изделие, вид и подвид, към които се отнасят; б) цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; в) условията за предписване и получаване;
  3. списък по приложение № 8 „Списък на диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК“, който съдържа: а) данни за диетична храна, вид и подвид, към която се отнасят; б) цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; в) условията за предписване и получаване.
(2)Националната здравноосигурителна каса издава указания за работа със списъците по ал. 1, т. 2 и 3 в рамките на правомощията си, определени в ЗЗО, Наредба № 4 от 2009 г. и Наредба № 10 от 2009 г. Чл. 36.
(1)Списъците по чл. 35, ал. 1 и указанията по чл. 35, ал. 2 се публикуват на интернет страницата на НЗОК и са задължителни за ИМП.
(2)Националната здравноосигурителна каса публикува на интернет страницата на НЗОК основните изисквания към софтуера, обработващ рецептурните бланки, задължителните номенклатури и формата на отчетните електронни документи.
(3)При промени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели НЗОК изготвя актуализиращи файлове към номенклатурите на аптечния софтуер, които публикува на интернет страницата на НЗОК.
(4)Изменения и допълнения могат да бъдат правени при законодателни промени или при промяна на списъците по чл. 35, ал. 1 при спазване на условията на ЗЗО и ЗЛПХМ.
(5)Информацията по ал. 4 се публикува на интернет страницата на НЗОК в сроковете съгласно Наредба № 10 от 2009 г. Чл. 37.
(1)За един и същ период на лечение НЗОК заплаща до три лекарствени продукта, предписани на ЗЗОЛ за едно заболяване, независимо от реда и начина на извършване на предписанията, вида и броя на рецептурните бланки, на които те са предписани.
(2)Националната здравноосигурителна каса заплаща предписаните лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели при условия, посочени в списъците по чл. 35 и указанията за работа с тях.
(3)Националната здравноосигурителна каса извършва мониторинг и анализ на общата месечна и тримесечна стойност на предписаните, отпуснати и заплатени изцяло или частично от НЗОК лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и по отделните заболявания по МКБ.
(4)Националната здравноосигурителна каса не заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предписани и отпуснати на:
  1. лица с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО към момента на предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;
  2. лица, които не се осигуряват при условията и по реда на чл. 40а, ал. 1 ЗЗО.
(5)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ НЗОК не заплаща за периода на хоспитализацията лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, предписани от лекар от лечебно заведение за извънболнична помощ, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение;
  3. промяна на терапията, назначена от лекар в извънболничната помощ и заплащана от НЗОК, за придружаващи хронични заболявания. Чл.
  4. Националната здравноосигурителна каса заплаща предписаните и отпуснатите на ЗЗОЛ лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по ред, начин и в срокове, определени в Наредба № 10 от 2009 г. и сключените индивидуални договори с аптеки. Раздел III Условия и ред за предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл. 39.
(1)Право да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от списъците по чл. 35, ал. 1 имат лекари от лечебни заведения за извънболнична помощ, работещи в изпълнение на договор с НЗОК.
(2)Извън случаите по ал. 1 право да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от списъците по чл. 35, ал. 1 на лишени от свобода лица имат и лекари, работещи в лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
(3)При осъществен временен избор на общопрактикуващ лекар (ОПЛ) през съответния период на избора предписанията се извършват от ОПЛ, при който е осъществен временният избор.
(4)В случаите на заместване на един лекар от друг заместникът, издал рецептурната бланка, попълва личните си данни, РЦЗ № на практиката на титуляря, УИН на заместника и полага подпис и поставя личен печат.
(5)Лицата по ал. 1, 2, 3 и 4 предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от списъците по чл. 35, ал. 1 за домашно лечение на ЗЗОЛ на територията на страната с установени заболявания, включени в наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО.
(6)Лекарствените продукти се предписват на основание чл. 56, ал. 1 ЗЗО и при спазване изискванията на действащото законодателство, НРД и сключените с НЗОК договори за оказване на медицинска или дентална помощ.
(7)Лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от списъците по чл. 35, ал. 1 се предписват на лица с непрекъснати здравноосигурителни права, лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС, или съгласно двустранни спогодби към датата на извършване на предписанието. Чл. 40.
(1)Лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се предписват само след извършен преглед, който се документира в амбулаторния лист и се удостоверява с подписа на ЗЗОЛ.
(2)Лекарят е длъжен да уведоми ЗЗОЛ, респ. негов родител, настойник или попечител, за вида на предписаните лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, тяхното действие/прилагане, странични реакции, ред и начин на приемане, както и дали се заплащат частично от НЗОК.
(3)При хоспитализиране на ЗЗОЛ с хронични заболявания извън хипотезите по чл. 37, ал. 6 лекарят от извънболничната помощ може да предписва лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели без извършване на преглед, като в амбулаторния лист в поле „анамнеза“ се отбелязва, че предписанието се извършва за хоспитализирано ЗЗОЛ. Чл. 41.
(1)Назначаването и предписването на лекарствени продукти се извършват в съответствие с изискванията на: Наредба № 4 от 2009 г., на НРД, приложения № 3, № 6 и № 9 „Кодове на заболяванията по списък, определен с Наредба № 38 от 2004 г., и кодове на специалности на лекари, назначаващи терапия“ и кратките характеристики на лекарствените продукти.
(2)Медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели се изписват на отделна рецептурна бланка при спазване на изискванията, посочени в списъците по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 и указанията по тяхното прилагане. Чл. 42.
(1)Не се допуска за лечението на едно ЗЗОЛ едновременно предписване на лекарствени продукти, принадлежащи към едно и също международно непатентно наименование, за повече от едно заболяване (един МКБ-код), независимо от вида и броя на издадените рецептурни бланки.
(2)Не се допуска едновременно предписване от ОПЛ и от специалист на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ-код), както и дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти.
(3)Не се допуска за лечението на едно ЗЗОЛ на една и съща рецептурна бланка независимо от ползвания образец предписване на различни продукти (лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели), както и напълно и частично заплащани лекарствени продукти. Чл.
  1. При предписване на лекарствени продукти на ЗЗОЛ всички данни съгласно приложение № 3 се отразяват в амбулаторния лист и в електронния отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Чл.
  2. При издаване на рецептурна бланка за предписване на лекарствени продукти за лечение на хронични заболявания лекарят задължително вписва назначената терапия и в рецептурната книжка на хронично болния, като следи за спазването на изискванията по чл. 41, 42 и
  3. Чл.
  4. Лекарствените продукти от списъка по чл. 35, ал. 1, т. 1 се разделят на две групи съобразно реда и начина на тяхното предписване, както следва:
  5. група I – лекарствени продукти, предписвани по протоколи, в т. ч. и на основание чл. 78, т. 2 ЗЗО;
  6. група II – лекарствени продукти, които не се назначават и предписват по протокол. Чл. 46.
(1)Терапията с лекарствени продукти по чл. 45, ал. 1, т. 2, назначена от специалист, сключил договор с НЗОК, се отразява в амбулаторния лист и в електронния отчет на лекаря за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Екземпляр от амбулаторния лист на ЗЗОЛ, на хартиен носител, се съхранява по хронологичен ред от изпълнителя на СИМП. Вторият екземпляр се изпраща чрез ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие.
(2)Терапията с лекарства по чл. 45, ал. 1, т. 2, назначена от специалист, който не работи в изпълнение на договор с НЗОК, се отразява в бланка „Медицинско направление“ (бл. МЗ 119) на генеричен принцип, която се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ. В този случай специалистът няма право да предписва лекарствени продукти на рецептурните бланки – образци „МЗ – НЗОК“.
(3)Общопрактикуващият лекар има право да предписва лекарствени продукти съгласно назначената от специалиста терапия по чл. 45, ал. 1, т. 2 в рамките на съществуващата в списъка по чл. 35, ал. 1, т. 1 по международно непатентно наименование. Чл.
  1. Медикаментозно лечение за конкретен МКБ-код на заболяване по списъка, определен с наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО, се назначава съгласно приложение №
  2. Чл.
  3. В случай на получаване на информация от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели от списъците по чл. 35 лекарят при възможност уведомява ЗЗОЛ, на които е предписван такъв продукт. Раздел IV Условия и ред за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл. 49.
(1)Националната здравноосигурителна каса сключва, изменя и прекратява договори за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели с притежатели на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека при условия и по ред съгласно чл. 45, ал. 9 ЗЗО.
(2)Издадените от лицата по чл. 39 рецепти, с които са предписани лекарствени продукти, вкл. и за остри и хронични заболявания, се изпълняват в аптека, сключила договор с НЗОК.
(3)Извън случаите по ал. 2 рецептите за предписване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични и упойващи вещества, лекарствени продукти, отпускани по протокол 1А, както и медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се изпълняват в аптека, сключила договор с НЗОК и находяща се на територията на областта, на която е осъществен избор на ОПЛ.
(4)При предписани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за лечение на хронично заболяване за изпълнение на рецептата се представя и рецептурната книжка на хронично болния. Чл. 50. Рецептурните бланки и протоколите имат срок на валидност, установен в Наредба № 4 от 2009 г. Раздел V Условия и ред за предписване и отпускане на лекарства по „Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК“ Чл. 51.
(1)Протоколи за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, могат да се издават от специалисти по профила на заболяването, работещи по договор с НЗОК в лечебни заведения за извънболнична помощ или специализирани комисии в лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК.
(2)С „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ (образец по приложение № 8 към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4 от 2009 г.) се предписват скъпоструващи лекарствени продукти, за които са налице следните условия:
  1. включени са в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ;
  2. в ПЛС за тези лекарствени продукти е посочено, че се извършва експертиза по чл. 78, т. 2 ЗЗО. Чл. 52.
(1)С „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ (бл. МЗ – НЗОК № 1) се назначава терапия със:
  1. продукти от група IА – протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия в ЦУ на НЗОК;
  2. продукти от група IВ – протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия в РЗОК;
  3. продукти от група IС – протоколите за тях се утвърждават в РЗОК.
(2)Всички протоколи се заверяват от РЗОК. Чл. 53.
(1)Комисията в ЦУ на НЗОК работи съгласно Правилника за устройството и дейността на НЗОК (обн., ДВ, бр. 27 от 2010 г.; изм., бр. 75 от 2010 г.).
(2)Комисията в РЗОК работи по правила, утвърдени от управителя на НЗОК. Чл.
  1. За разрешаване на отпускането на лекарствени продукти по чл. 52 НЗОК разработва изисквания при издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарства съгласно утвърдените кратки характеристики на продуктите съвместно с консултанти на НЗОК с вид и форма съгласно приложение № 10 „Образец на „Изисквания на НЗОК при издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарства“, които съдържат:
  2. лечебното/ите заведение/я, в което се диагностицира заболяването, предлага терапия и извършва оценка на ефективността на проведеното лечение;
  3. ред за утвърждаване и заверяване на протоколите;
  4. необходими документи;
  5. лист за определяне на критериите при издаване на протоколи;
  6. лечебно-диагностичен алгоритъм;
  7. периодичност на контролните прегледи;
  8. необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението. Чл. 55.
(1)Изискванията по чл. 54 са задължителни за ИМП.
(2)Всички промени в изискванията по чл. 54 се извършват и публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 работни дни преди прилагането им. Чл. 56.
(1)Всеки протокол се издава за брой лечебни курсове за срок до 6 месеца от датата на заверка в РЗОК.
(2)Промяна на първоначалната терапия се извършва само при медицински доказана необходимост по ред и начин, указани в изискванията по чл. 54. Чл. 57.
(1)При кандидатстване за получаване на лекарствата по чл. 52, ал. 1 ЗЗОЛ представя следните документи:
  1. заявление (свободен текст) до директора на РЗОК на територията, на която ЗЗОЛ е направило избор на ОПЛ;
  2. медицински и други документи съгласно изискванията по чл. 54;
  3. протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК;
  4. декларация за информирано съгласие.
(2)Всички документи, с изключение на заявлението по ал. 1, т. 1, се подписват, извеждат и подпечатват от лечебните заведения по съответния ред.
(3)Документите се представят в РЗОК на територията, на която ЗЗОЛ е направило избор на ОПЛ.
(4)Документите по ал. 1 се разглеждат от експертни комисии в ЦУ на НЗОК или РЗОК съобразно правилата за тяхната работа.
(5)Документите се утвърждават от длъжностно лице или от комисията в РЗОК съобразно изискванията по чл.
  1. Чл.
  2. Комисията в ЦУ на НЗОК всяко тримесечие изготвя отчет по изпълнение на изискванията по чл.
  3. Чл. 59.
(1)Действието на утвърден и заверен „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ (бл. МЗ – НЗОК) се прекратява с решение на управителя/директора на НЗОК/РЗОК в следните случаи:
  1. смърт на пациента;
  2. промяна на терапията, дозата или прекратяване на лечението, вкл. и в случаите на поява на нежелани лекарствени реакции;
  3. в случай на изгубване, повреждане или унищожаване на протокола;
  4. при промяна на условията, реда и начина за отпускане на лекарствения продукт;
  5. в случаите на отмяна на протокол, издаден от комисията в РЗОК, от комисията в ЦУ на НЗОК;
  6. при констатирано дублиране на протокол, издаден на едно и също лице за припокриващи се периоди и за един и същ лекарствен продукт в различни РЗОК и/или НЗОК;
  7. при изключване на лекарствен продукт от приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък;
  8. в случаите на изтегляне на заявление от притежател на разрешение за употреба на лекарствени продукти или други обстоятелства по реда на Наредба № 10 от 2009 г.
(2)В случаите по ал. 1, т. 3 не се предоставя копие на лицето. Комисията, утвърдила протокола, служебно съставя нов протокол за остатъчния срок съобразно назначената терапия. Чл. 60.
(1)Отказ по подадени молба и документи по чл. 57, ал. 1 за лекарствени продукти от протокол 1А може да бъде направен с мотивирано решение на управителя на НЗОК в случаите, когато:
  1. назначената терапия в протокола не отговаря на изискванията по чл. 54;
  2. представените документи не съответстват на изискванията по чл. 54;
  3. установено е неспазване на предписаната терапевтична схема по одобрен протокол при постъпили молби за следващ курс лечение;
  4. установено е неспазване на общите изисквания на ЗЗО, ЗЛПХМ, нормативните актове по прилагането им, както и НРД.
(2)Изключение по ал. 1, т. 3 се допуска само в случаи на документално доказана медицинска обосновка. Чл.
  1. Районната здравноосигурителна каса може да откаже утвърждаване и заверка на протокол с назначена терапия с лекарства от групи IВ и IС в случаите по чл. 60, ал.
  2. Чл. 62.
(1)След утвърждаване по съответния ред и заверяване на протокола в РЗОК данните от него се пренасят върху „Рецептурната бланка“ (МЗ – НЗОК) от ОПЛ и/или специалиста по профила на заболяването съгласно изискванията по чл. 54.
(2)Копие от заверения протокол се съхранява в досието на ЗЗОЛ от ОПЛ и от специалиста, издаващ рецептурна бланка на хартиен или на електронен носител. Чл. 63. В ЦУ на НЗОК се съхранява обобщена информация за ЗЗОЛ, за които са издадени протоколи, получена от РЗОК по ред, начин и формат, определен от ЦУ на НЗОК. Чл. 64.
(1)Лекарственият продукт, за който има заверен протокол, се отпуска в аптеки, сключили договор с РЗОК, за извършване на дейността на територията на РЗОК, в която ЗЗОЛ е подало документи и е получило разрешение за получаването му.
(2)Изключение по ал. 1 се допуска в случаи, когато ЗЗОЛ е променило временно или постоянно своето местоживеене. В този случай протоколът се представя за презаверка в РЗОК по временното или новото местоживеене.
(3)Лекарственият продукт се отпуска след представяне на оригинален протокол, заверен от РЗОК, рецептурна бланка (бл. МЗ – НЗОК), рецептурна книжка, документ за самоличност на приносителя и копие на протокола, който се съхранява в аптеката. Чл. 65. На ЗЗОЛ, получаващи лекарства по протокол IА, не могат да им бъдат предписвани други лекарства от списък по чл. 35, т. 1, предназначени за лечение на същото заболяване. Глава дванадесета ДЕЙНОСТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА Чл. 66.
(1)Лечебните заведения, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК, осъществяват дейностите и водят документация, свързани с медицинската експертиза на работоспособността, при условията и по реда на ЗЗ, Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 2010 г. (ДВ, бр. 36 от 2010 г.), Наредба № 40 от 2004 г., Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 2010 г. (ДВ, бр. 34 от 2010 г.), и НРД.
(2)В изпълнение на сключените с НЗОК договори за оказване на ПИМП или СИМП при необходимост ОПЛ или лекарите специалисти извършват:
  1. медицинска експертиза на временната неработоспособност: а) издаване на първичен болничен лист; б) издаване на продължение на болничен лист;
  2. насочване за медицинска експертиза към лекарска консултативна комисия (ЛКК);
  3. подготвяне на документи за представяне предТериториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)/Детска експертна лекарска комисия (ДЕЛК) съобразно приложения № 6 и 7 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.;
  4. насочване към ТЕЛК/ДЕЛК при условията и по реда на чл. 22, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
(3)В изпълнение на сключените с НЗОК договори за оказване на СИМП, при необходимост, ЛКК от лечебните заведения за СИМП извършват:
  1. освидетелстване на лицата съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи;
  2. подготвяне на документи за представяне пред ТЕЛК/ДЕЛК съобразно Наредба № 40 от 2004 г.
(4)В изпълнение на сключените с НЗОК договори за оказване на БП по клинични пътеки при необходимост лекуващите лекари и ЛКК от лечебните заведения – изпълнители на БП, извършват медицинска експертиза на работоспособността. Чл.
  1. По преценка на ОПЛ или лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, за нуждите на медицинската експертиза на работоспособността същият издава на ЗЗОЛ:
  2. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6) – при необходимост от прегледи и консултации със съответен специалист;
  3. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) – при необходимост от СМДИ и/или ВСМДИ;
  4. „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) при необходимост от ВСМД; издава се от лекар – специалист от ИМП; общопрактикуващият лекар издава „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) само за ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“;
  5. при трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност или намалена възможност за социална адаптация, ОПЛ насочва болния към ТЕЛК/ДЕЛК с медицинско направление за ТЕЛК съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Чл. 68.
(1)Когато нормативната уредба предвижда медицинската експертиза да се извършва от ЛКК, лекуващият лекар – ОПЛ или лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, насочва ЗЗОЛ към ЛКК с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(2)При насочване към ЛКК лекарят по ал. 1 представя необходимата медицинска документация.
(3)При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК, с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(4)Лекарската консултативна комисия, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, може да назначи допълнителни СМДИ и/или ВСМДИ или консултации, ако са необходими, с „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) и/или с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(5)Член на ЛКК, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си. Чл. 69.
(1)Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведомява по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
(2)Председателите на ЛКК, сформирани в лечебни заведения за извънболнична помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(3)Към отчета по ал. 2 се прилага общата част на талона за медицинска експертиза, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността. Чл. 70.
(1)Когато нормативната уредба предвижда медицинската експертиза да се извършва от ТЕЛК/ДЕЛК, ЛКК подготвя необходимата документация на ЗЗОЛ и я насочва за експертиза пред ТЕЛК.
(2)Когато е налице трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност, ОПЛ насочва болния към ТЕЛК/ДЕЛК с медицинско направление за ТЕЛК съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
(3)За насочване към ТЕЛК/ДЕЛК ЛКК съставя медицински протокол и прилага съответната медицинска документация във вид и обем съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(4)Пациентът представя в регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) медицинския протокол по ал. 3, придружен от молба и съответната медицинска документация.
(5)Когато се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен съгласно приложения № 6 и 7 на Наредба № 40 от 2004 г., регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.
(6)При необходимост ЛКК назначава допълнителни изследвания или консултации по реда на чл. 68, ал. 4. Чл. 71.
(1)Дейността на лечебното заведение, свързана с изясняването и уточняването на здравословното състояние на лицата и с подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК/ДЕЛК или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), се осигурява от НЗОК.
(2)В случай че за нуждите на медицинската експертиза на работоспособността, в частта подготовка за преосвидетелстване от ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК) са необходими:
  1. прегледи и консултации със съответен специалист – ОПЛ или лекарят специалист или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  2. специализирани медико-диагностични изследвания (СМДИ) – ОПЛ или лекарят специалист или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  3. високоспециализирани медико-диагностични изследвания (ВСМДИ) – специалистът или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Направление за медико-диагностични изследвания“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  4. високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) – лекарят специалист или ЛКК издава „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А); ОПЛ издава „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) само за ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“. Чл.
  5. Преосвидетелстването се осъществява както по искане на освидетелстваното лице, така и по преценка на ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК). За нуждите на преосвидетелстването лечебните заведения осъществяват дейност по реда, описан по-горе и регламентиращ процеса на освидетелстване по НРД. Чл.
  6. При подготовка за ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК) (за освидетелстване или преосвидетелстване) лечебните заведения осъществяват дейност (медицински консултации, изследвания и издават документи) съобразно конкретните заболявания и в обхват, регламентирани в Наредба № 40 от 2004 г. Чл.
  7. След постъпване на изискуемите документи в ТЕЛК/ДЕЛК или НЕЛК, по тяхно писмено назначение, ОПЛ издава на ЗЗОЛ „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл.МЗ – НЗОК № 4) за извършване на поисканите допълнителни високоспециализирани и скъпоструващи медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза. Глава тринадесета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОР МАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ Чл.
  8. Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация:
  9. на хартиен носител, съгласуван с БЛС – за документи, за които се изисква подпис на пациента и финансово-отчетни документи;
  10. в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане на ИМП пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 3 „Първични медицински документи“; допълнителните атрибути в електронния отчет се съгласуват с БЛС. Чл.
  11. Обемът и видът на информацията по ал. 1 се използват за изграждане и поддържане на регистрите на НЗОК по чл. 63, т. 1 и 2 ЗЗО и НРД. Чл.
  12. Обемът и видът на предоставяната информация са определени в НРД, като се спазват реквизитите на установените в този договор документи. Чл. 78.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят изискваната с НРД информация във формат, начин и в срокове, определени в глава десета и приложения № 3 и 5.
(2)Националната здравноосигурителна каса предоставя обратна информация на УС на БЛС на тримесечен период за изпълнението на бюджета и дейностите по вид и обем на национално и регионално ниво. Чл.
  1. Договорните партньори са задължени да предоставят съхраняваната при тях информация по чл. 75 при проверка от контролните органи на НЗОК. Чл.
  2. При промени в нормативната база, които налагат изменение на работните процедури и изискванията към медицинския софтуер, промените се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 30 дни преди прилагането им, в случай че срокът не противоречи на влизането в сила на нормативния акт. Чл.
  3. Българският лекарски съюз своевременно уведомява НЗОК при промяна на уникалния идентификационен номер (УИН) на лекарите. Чл.
  4. Националната здравноосигурителна каса е задължена да съхранява данните за ЗЗОЛ и ИМП за периода, регламентиран в чл. 67 ЗЗО. Чл.
  5. Националната здравноосигурителна каса обявява необходимия формат за софтуер за осъществяване на тяхната дейност, изисквана от НРД. Чл.
  6. Националната здравноосигурителна каса е задължена да използва и предоставя дан­ните, свързани с личността на ЗЗОЛ и ИМП, в съответствие с изискванията по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗЗО и Закона за защита на личните данни. Чл.
  7. Националната здравноосигурителна каса е задължена чрез РЗОК да предоставя на ЗЗОЛ при поискване информация за ИМП и аптеките, сключили договор с РЗОК, съдържаща данните по чл. 64, ал. 2 ЗЗО. Чл. 86.
(1)Националната здравноосигурителна каса е задължена да предоставя на лечебните заведения за ПИМП информация за промените в регистрите по чл. 120.
(2)Информацията по ал. 1 се предоставя ежемесечно при подаване от изпълнителите на ПИМП на отчета за последния месец. Глава четиринадесета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл. 87.
(1)Договорът с ИМП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
  1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
  2. с изтичане на уговорения срок;
  3. при смърт или поставяне под запрещение на лекаря или лекаря по дентална медицина, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска или дентална помощ – от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;
  4. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение изпълнител при условията на чл. 45 ЗЛЗ или отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност при условията на чл. 51 ЗЛЗ – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
  5. при заличаване на лекаря, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ, от регистъра на БЛС/БЗС, за което председателят на районната колегия незабавно уведомява РЗОК – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
  6. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие;
  7. при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на целия или на част от договора – изцяло, или частично – по отношение на съответната част;
  8. при отнемане на правото на лекар, регистрирал индивидуална практика, да упражнява медицинска професия в Република България.
(2)В случаите на заличаване от регистъра на съответната РК на БЛС/БЗС при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора или отнемане на правото да упражнява медицинска професия на лекар, работещ в лечебно заведение, което не е регистрирано като индивидуална практика, договорът се прекратява частично по отношение на този лекар. Чл. 88.
(1)Договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато:
  1. изпълнителят е прекратил дейността си за повече от 20 дни, без да уведоми РЗОК;
  2. изпълнителят не представи отчети за извършена дейност – повече от 3 последователни месеца;
  3. в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД.
(2)Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ в следните случаи:
  1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично за съответната КП или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността;
  2. при повторно отчитане на дейност, различна от тази по т. 1, която не е извършена, като договорът се прекратява изцяло. Чл.
  3. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИМП в следните срокове:
  4. за изпълнител на ПИМП – един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца;
  5. за изпълнител на СИМП – 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;
  6. за изпълнител на болнична помощ – един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Чл.
  7. Прекратяването на договор с ИМП не освобождава НЗОК от задължението да заплати на същия извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ Глава петнадесета ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Раздел I Условия и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ Чл.
  8. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно/здравно заведение, което отговаря на общите условия на глава седма и специалните условия в този раздел. Чл.
  9. Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 11 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за ПИМП“. Чл.
  10. Лечебно заведение за ПИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да има регистрирани ЗЗОЛ, осъществили правото си на свободен избор на ОПЛ. Чл.
  11. Не се установява долна и горна граница на броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ от лечебно заведение за ПИМП. Чл.
  12. Лечебните заведения за ПИМП могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение №
  13. Чл.
  14. В случаите на повече от един адрес на помещенията, където лечебното заведение за ПИМП извършва лечебната си дейност, за функциониращото и наличното оборудване важат изискванията съгласно приложение №
  15. То е задължително само за един от изброените адреси на ЛЗ, посочен изрично в договора с НЗОК. За останалите адреси на практиката се спазват изискванията на РЦЗ. Чл.
  16. Общопрактикуващи лекари или членовете на групови практики за ПИМП, работещи по договор с НЗОК, не могат да работят в друго лечебно/здравно заведение в изпълнението на договора на лечебното заведение с НЗОК, с изключение на дежурен кабинет, разкрит към лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „б“, т. 2, буква „б“, „в“ или „г“ ЗЛЗ. Чл.
  17. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на всички общомедицински и всички специализирани медицински дейности от дадена специалност от съответния пакет съгласно Наредба № 40 от 2004 г. Чл.
  18. Лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 12 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП“. Чл.
  19. Лечебно заведение за СИМП и МДЛ, сключили договор с НЗОК с повече от един адрес на помещенията, където то извършва лечебната си дейност, следва да има функциониращо и налично оборудване и обзавеждане за всеки адрес, регистриран в РЦЗ и посочен в договор с НЗОК. Чл.
  20. Лечебно заведение за СИМП, намиращо се в една или съседни сгради с лечебно заведение за СИМП или БП, може да ползва общи помещения и медицинска техника за образна диагностика, за извършване на високоспециализирани медицински дейности и ВСМДИ. Чл. 102.
(1)Лечебно заведение за СИМП може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в Наредба № 40 от 2004 г., само в случай, че кандидатства и за специализираните медицински дейности, включени в основния пакет по съответната специалност, с изключение на високоспециализираните дейности по пакет „Анестезиология и интензивно лечение“.
(2)В случаите по ал. 1 лечебното заведение следва да отговаря и на следните изисквания:
  1. да разполага с функциониращо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 12;
  2. необходима квалификация и обучение за използване на високоспециализираната техника на специалистите, работещи в него, съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 89 от 2007 г., бр. 55 от 2008 г. и бр. 12 и 72 от 2010 г.) (Наредба № 34 от 2006 г.) и приложение №
  3. Чл.
  4. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на всички специализирани медико-диагностични изследвания от съответния пакет по специалности съгласно Наредба № 40 от 2004 г. със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории, в съответствие с изискванията по приложение №
  5. Чл.
  6. Лечебните заведения по чл. 103 могат да кандидатстват и за извършване на високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в Наредба № 40 от 2004 г., само в случай, че ЛЗ кандидатстват и за специализираните медико-диагностични изследвания, включени в основния пакет по съответната специалност и изпълнявани от съответния лекар специалист, работещ в лечебното заведение. В тези случаи се прилага чл. 102, ал.
  7. Чл.
  8. При липса на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, което да извършва определени медико-диагностични изследвания, за извършването им може да се сключи договор с национален център по проблемите на общественото здраве. Чл.
  9. Лекари с придобита медицинска специалност, работещи в лечебно заведение за болнична помощ по чл. 9 ЗЛЗ или лечебни заведения по чл. 10 ЗЛЗ, могат да сключват нови договори за оказване на извънболнична медицинска помощ при условие, че са спазени изискванията на чл. 62 ЗЗО и чл. 81 ЗЛЗ. Чл.
  10. В случаите по чл. 12, ал. 2 НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания по специалности и специализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, изпълняващи медико-диагностични дейности и дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по договор с НЗОК. Раздел II Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ Чл.
  11. Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ, представят заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към което прилагат:
  12. документ за съдебна регистрация и/или удостоверение за актуална съдебна регистрация (лечебните заведения, вписани съгласно Закона за търговския регистър (ЗТР), посочват в заявлението за сключване на договор само Единен идентификационен код (ЕИК));
  13. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ;
  14. удостоверение за актуално членство в БЛС с номер от националния регистър (УИН) по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ), издадено от съответната РК на БЛС, както и декларация, че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които работят в лечебни заведения – индивидуална или групова практика;
  15. извън случаите по т. 3 се подава декларация от представляващия лечебното заведение за следните обстоятелства: а) за актуално членство в РК на БЛС, която съдържа изходящ номер и дата на издаване на удостоверението с номер от националния регистър (УИН) по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение; б) не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
  16. договор по чл. 16, ал. 1 и декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 11, относно: осигуряване на постоянен денонощен достъп чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител ОПЛ, или индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия ОПЛ; график за обслужване на пациентите; изискуемото оборудване, обзавеждане и нает персонал (за лечебните заведения за ПИМП);
  17. декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 12, за дейността на лечебното заведение за СИМП;
  18. декларация на хартиен носител за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар, придружена от информация на електронен носител (за лечебните заведения за ПИМП);
  19. декларация по чл. 18 на хартиен носител за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
  20. необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 15 от 2008 г. за придобиване на специалност „Обща медицина“ от ОПЛ (ДВ, бр. 63 от 2008 г.), а при липса на такъв документ – копие от диплома за завършено висше медицинско образование (за лекарите, учредили лечебно заведение за ПИМП) и необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 34 от 2006 г. – за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
  21. копие на заповед на директора на РЦЗ за създадена ЛКК към лечебните заведения за извънболнична помощ;
  22. копие на сертификат от участие в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството по медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и/или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид/видове лаборатории;
  23. копие от удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации – за лекарите чужденци. Чл.
  24. Лечебните заведения, сключили договори с НЗОК в съответствие с НРД 2010, представят:
  25. документи по чл. 108, т. 2 и 9 в случай на настъпили промени или декларация за липса на промени;
  26. декларации по чл. 108, т. 4 и 8 – на хартиен носител, и т. 5, 6 и 7 – декларация на хартиен и електронен носител;
  27. документ по чл. 108, т. 5 – договор по чл. 16, ал. 1; и документи по чл. 108, т. 1, 3, 10, 11 и
  28. Чл.
  29. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 108, 109 и 112, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 5 дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ. Чл.
  30. Районната здравноосигурителна каса съхранява в досие на съответния изпълнител всички документи, представени със заявлението за сключване на договор. Чл. 112.
(1)Националните центрове по проблеми на общественото здраве, желаещи да сключат договор с РЗОК, подават заявление, към което прилагат:
  1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани;
  2. декларация по образец, посочен в приложение № 12, на хартиен и електронен носител за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение;
  3. копие от сертификат от БНСВОК по клинична лаборатория или копие от сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – в случаите, когато в структурата на здравното заведение има съответния вид/видове лаборатории;
  4. копия от необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 34 от 2006 г. – за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК.
(2)Националните центрове по проблеми на общественото здраве, работили по договор с НЗОК в съответствие с НРД 2010, представят нови документи в случай на настъпили промени или декларация за липса на промени. Чл.
  1. В случаите по чл. 12, ал. 2 лечебните заведения за болнична помощ представят документите по чл. 108, с изключение на тези по т. 2, 5, 7 и
  2. Чл. 114.
(1)Изискуемите документи за сключване на договор с НЗОК се подават от лечебните и здравните заведения в съответната РЗОК в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на НРД.
(2)Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в сроковете, при условията и по реда на чл.
  1. Раздел III Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ. Избор на общопрактикуващ лекар, условия и ред за оказване на ПИМП Чл.
  2. Първоначален избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за избор, която се получава от РЗОК или от ОПЛ. Чл. 116.
(1)Здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ от 1 до 30.VI.2011 г. и от 1 до 31.ХII.2011 г.
(2)При прекратяване на договор с изпълнител на ПИМП ЗЗОЛ осъществяват нов избор на ОПЛ с регистрационна форма за постоянен избор извън срока по ал. 1.
(3)Лицата по ал. 1 и 2 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.
(4)Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания ОПЛ:
  1. здравноосигурителна книжка, в която новоизбраният ОПЛ вписва трите си имена и дата на избора;
  2. третия екземпляр от регистрационната форма за избор на ОПЛ, в случай че няма здравноосигурителна книжка;
  3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор;
  4. документ за актуалния му здравноосигурителен статус.
(5)Лицата, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.
(6)При изтичане на срока на временния избор на ЗЗОЛ извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, се възстановява автоматично последният им постоянен избор на ОПЛ. Чл. 117.
(1)При наличие на незаета практика, за която повече от 6 месеца няма кандидат, директорът на РЗОК и председателят на РК на БЛС, правят служебен избор за ЗЗОЛ, които не са осъществили правото си на избор на ОПЛ, като ги включва в регистъра на изпълнител на ПИМП.
(2)Директорът на РЗОК и председателите на съответните районни колегии на БЛС съгласувано с директора на съответното заведение осъществяват служебен избор на ОПЛ за следните категории:
  1. задържани под стража, задържани по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и лишени от свобода лица;
  2. лица в процедура за придобиване статут на бежанец;
  3. лица, настанени в домове за медико-социални услуги;
  4. лица, настанени в специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Чл. 118.
(1)В случаите, когато ЗЗОЛ направи нов избор на ОПЛ, новоизбраното лечебно заведение за ПИМП изисква извлечение от необходимата медицинска документация и уведомява РЗОК, като съдържанието на извлечението и редът за предоставянето му се определят от НЗОК в съответствие с Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2006 г.; изм., бр. 57 от 2007 г. и бр. 1 от 2009 г.).
(2)Общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва медицинска помощ на ЗЗОЛ от датата, на която е осъществен изборът, като ЗЗОЛ се включва в пациентската му листа от тази дата. Чл. 119.
(1)Ежемесечно, в срок до 3-тия работен ден на месеца, изпълнителите на ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен носител регистъра с новоизбралите ги ЗЗОЛ и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор.
(2)Районната здравноосигурителна каса обработва подадената информация от всички изпълнители по ал. 1, като за всеки от тях отчита:
  1. имената и броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;
  2. броя и имената на новорегистрираните лица;
  3. окончателния брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2;
(3)В срок до 10 работни дни след изтичане на срока по ал. 1 РЗОК предоставя по електронен път на регистрираните в електронния портал на НЗОК ОПЛ актуална информация по ал. 2 чрез портала на НЗОК.
(4)На нерегистрираните в електронния портал на НЗОК ОПЛ информацията по ал. 2 се предоставя при поискване в РЗОК или в поделенията им. Чл. 120.
(1)Всеки ОПЛ от лечебното заведение за ПИМП води:
  1. регистър на ЗЗОЛ, в който вписва данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ;
  2. регистър на ЗЗОЛ, осъществили временен избор при тях за срок от един до пет месеца.
(2)Общопрактикуващите лекари оказват медицинска помощ при условията и по реда на НРД на лицата от регистрите по ал. 1, както и на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на изпълнител на ПИМП, регистрирал амбулатория на територията на друг здравен район, обърнали се инцидентно по повод на остро състояние.
(3)Общопрактикуващите лекари оказват медицинска помощ при условията и по реда на НРД на здравноосигурени лица от държави – членки на ЕС, и по двустранни спогодби след представяне на удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на Регламент (ЕИО) № 574/72 и двустранни спогодби. Чл. 121.
(1)Общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба № 40 от 2004 г. на:
  1. здравноосигурени лица, записани в регистрите им;
  2. здравноосигурени лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месец извън здравния район, в който са избрали общопрактикуващ лекар – срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
(2)Общопрактикуващият лекар оказва медицинска помощ при условията и по реда на НРД и на ЗЗОЛ от друг здравен район, обърнали се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на остри състояния.
(3)Общопрактикуващият лекар от лечебно заведение за ПИМП провежда диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 4 и 60 от 2009 г. и бр. 101 от 2010 г.) (Наредба № 39 от 2004 г.) за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ съгласно приложение № 13 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“. Задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие. Несъгласието на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано се документира в амбулаторния лист.
(4)Задължително здравноосигурените лица, избрали ОПЛ, не заплащат медицинската помощ по ал. 1 извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Таксата не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 14 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“.
(5)Общопрактикуващият лекар е длъжен да:
  1. изпълнява програми „Майчино здравеопазване“, „Детско здравеопазване“, да извършва профилактика на ЗЗОЛ над 18-годишна възраст и да формира рискови групи при ЗЗОЛ над 18 години съгласно Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 15 „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 години, формиране на рискови групи при ЗЗОЛ над 18 години и програма „Майчино здравеопазване“ ;
  2. води регистри по чл. 120, ал. 1 на електронен носител;
  3. подготвя документацията за консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;
  4. подготвя документацията за хоспитализацията на ЗЗОЛ;
  5. извършва посещения на ЗЗОЛ от домове за медико-социални грижи, записани в неговия регистър;
  6. изготвя талон за здравословното състояние на деца и ученици;
  7. излага на видно място в амбулаторията си списък на категории лица, освободени от потребителска такса съгласно чл. 37 ЗЗО;
  8. оказва спешна медицинска помощ на територията на лечебното заведение на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до пристигане на екип на спешна помощ;
  9. осигурява постоянен денонощен достъп съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(6)Общопрактикуващият лекар не може да задържа и съхранява в амбулаторията си здравноосигурителните книжки на ЗЗОЛ. Чл. 122.
(1)За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП наемат медицински персонал, както следва:
  1. при регистрирани над 2500 ЗЗОЛ при ОПЛ – медицински специалист с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“ на пълен работен ден и лекар;
  2. при регистрирани над 3500 ЗЗОЛ при ОПЛ – двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“ на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.
(2)В случаите по ал. 1, т. 2 за всеки регистрирани 1500 ЗЗОЛ над 3500 ОПЛ е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“, а за всички регистрирани над 2000 лица над 3500 – още един лекар.
(3)В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за ПИМП, са задължени да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.
(4)Всеки лекар, който е в трудовоправни отношения с лечебното заведение за ПИМП, сключило договор с НЗОК, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат и с печата на лечебното заведение. Чл. 123.
(1)Изпълнителите за ПИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗЗОЛ, своя месечен график съгласно приложение № 11, който съдържа часове:
  1. за амбулаторен прием;
  2. за домашни посещения;
  3. за промотивна и профилактична дейност;
  4. за работа по програма „Майчино здравеопазване“;
  5. за работа по програма „Детско здравеопазване.
(2)Графикът по ал. 1 съдържа телефон за консултация и за домашни посещения – телефон на практиката или мобилен телефон.
(3)В случаите, когато ОПЛ обслужва ЗЗОЛ в повече от едно населено място, графикът по ал. 1 се изготвя за всяко населено място поотделно. Чл. 124.
(1)Всеки ОПЛ посочва в договора си с РЗОК свой заместник или заместници за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник или заместници представят писмена декларация за съгласие. Общопрактикуващият лекар предварително писмено уведомява директора на РЗОК за името на заместника, срока и мястото на заместване. Заместникът подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания.
(2)Общопрактикуващият лекар и заместникът/ заместниците му могат да представят в РЗОК договор за заместване за условията, при които се извършва заместването – срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др., който се приподписва от директора на РЗОК.
(3)При липса на договор за заместване посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляря, като титулярят писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляря на практиката.
(4)Лицата, определени за заместници, трябва да притежават съответната правоспособност и да са вписани в съответния регистър по ЗСОЛЛДМ.
(5)В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, попълва всички документи с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на титуляря, подписва ги и подпечатва с личния си печат. Във всички случаи се вписва регистрационният номер на практиката на замествания ОПЛ.
(6)Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК. Чл. 125.
(1)При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, изпълнителят на ПИМП извън обявения график оказва необходимите медицински грижи:
  1. самостоятелно: а) чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител ОПЛ, или б) индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефон, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия ОПЛ;
  2. съвместно по договор с друго лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „б“, т. 2, буква „б“, „в“ или „г“ ЗЛЗ, разкрило дежурен кабинет и сключило договор с НЗОК.
(2)Дейностите по ал. 1, т. 2 се изпълняват по общ, предварително изготвен седмичен график. В графика фигурират телефон/и за връзка и адрес/и на мястото, където се оказва медицинската помощ. За промените в графика се уведомява РЗОК. Чл.
  1. Общопрактикуващият лекар създава и съхранява здравно досие на пациентите, което съдържа:
  2. амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности;
  3. амбулаторни листове от специалисти;
  4. резултати от извършени медико-диагностични дейности и изследвания;
  5. копие/я от протоколи за лекарства по приложение № 3;
  6. епикриза/и от проведено болнично лечение;
  7. карта за профилактика на бременността съгласно Наредба № 39 от 2004 г. Чл. 127.
(1)Наред с първичните документи за работа с НЗОК ОПЛ издава и/или заверява и следните документи на записаните в неговия регистър ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(2)При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО ОПЛ съдейства за комплектуване на необходимите документи за извършване на експертизи.
(3)Общопрактикуващият лекар попълва „Рецептурната книжка на хронично болен“ при заболяванията по приложение № 6. Чл. 128.
(1)За осигуряване необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ общопрактикуващият лекар издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) по преценка в зависимост от обективното сътояние на ЗЗОЛ в следните случаи:
  1. при необходимост от консултативен преглед;
  2. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
  3. за оценка на здравословното състояние;
  4. при необходимост от физиотерапия.
(2)За осигуряване необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ общопрактикуващият лекар издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) за провеждането на профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 39 от 2004 г. и Наредба № 40 от 2004 г. и приложения № 13 и № 16.
(3)Общопрактикуващият лекар отразява оказаната медицинска помощ в „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(4)Включването на ЗЗОЛ в програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здравеопазване“ при лекари с придобита специалност „Акушерство и гинекология“ и „Детски болести“ и извършването на профилактични прегледи при лекари с придобита специалност „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ за лицата с установен риск, както и диспансеризацията на ЗЗОЛ се осъществяват на база на еднократно издадено „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) от ОПЛ. При промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на програмите и диспансеризацията, ОПЛ издава ново направление. Управителят на НЗОК издава указания за реда на издаване и попълване на тези направления.
(5)В случаите по ал. 1 ОПЛ подготвя необходимите документи.
(6)В медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение задължително се посочва конкретното искане към специалиста.
(7)Общопрактикуващият лекар издава „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) за високоспециализирани медико-диагностични изследвания в случаите на:
  1. писмено назначение от ТЕЛК или от НЕЛК;
  2. за ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“ „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина-микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“.
(8)Общопрактикуващият лекар разполага с медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакет „Анестезиология и интензивно лечение“), направления за медико-диагностични дейности съобразно потребностите на здравноосигурените лица.
(9)„Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) със специалист и „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) може да издава и лекар, който е назначен да обслужва следните категории лица: 1. задържани под стража или лишени от свобода; 2. малолетни и непълнолетни, настанени в домове за деца и юноши; 3. настанените в домове за медико-социални услуги.
(10)В случаите по ал. 9 направленията се закупуват от съответното ведомство, което ги подпечатва с печата си. Чл. 129.
(1)Общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2)Отказ от болнично лечение се заявява пред ОПЛ лично или чрез родител/настойник/попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление – в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист.
(3)След изписване на пациента от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер ОПЛ получава екземпляр от епикризата или копие от нея, която прилага към здравното му досие.
(4)Общопрактикуващият лекар се съобразява с данните в болничната епикриза и състоянието на ЗЗОЛ при прегледа.
(5)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ ОПЛ не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията прегледи и изследвания, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. придружаващи заболявания по време на стационарното лечение. Условия и ред за оказване на СИМП Чл. 130.
(1)Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ, на които е издадено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) от лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, и „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) от лекар за СИМП, сключил договор с НЗОК, или от ОПЛ в случаите по чл. 128, ал. 6.
(2)Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на ОПЛ с указания за продължаване на лечението чрез пациента.
(3)Специалистът отразява оказаната медицинска помощ в „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(4)Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение е валидно до 30 календарни дни от издаването му. Срокът за извършване на вторични прегледи от изпълнител на СИМП е до 30 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед.
(5)Медицинското направление за медико-диагностични дейности (бл. МЗ – НЗОК № 4) и медицинско направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А) е валидно до 30 календарни дни от издаването му.
(6)Високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСМД. В този случай специалистът, извършил ВСМД, попълва медицинското направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А), като посочва само датата на издаване на направлението, полага подпис и личен печат, а за извършената дейност с интерпретация на резултатите от нея попълва амбулаторен лист.
(7)Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК. Специалистът определя ден и час за консултация. Чл. 131.
(1)Лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица, своя седмичен график, който включва часовете за амбулаторен прием и за домашни посещения, както и телефон за връзка.
(2)Лекарите със специалност „Детски болести“ и „Акушерство и гинекология“ посочват в графика и часове за промотивна и профилактична дейност по програми.
(3)Лекарите със специалност „Вътрешни болести“, „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ посочват в графика по ал. 1 и часове за профилактична дейност на ЗЗОЛ от рискови групи.
(4)Всяко лечебно заведение поддържа и съхранява листа на чакащите и уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.
(5)Лекар специалист от лечебно заведение за СИМП оказва помощ в дома на здравно­осигурено лице в случай, че:
  1. е повикан за консултация от ОПЛ, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента, като в този случай попълва „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(6)Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.
(7)Специалистът осъществява и регистрира домашни консултации или лечебно-консултативна помощ в амбулатория за ПИМП при поискване от ОПЛ, като го отбелязва в амбулаторния лист и посочва номера на направлението, деня и часа на получаването му. Чл. 132.
(1)В случаите на временно отсъствие на лекар специалист от лечебни заведения за СИМП той може да бъде заместен от лекар със същата специалност.
(2)За обстоятелството по ал. 1 лечебното заведение уведомява РЗОК в срок до 5 работни дни от началото на заместването.
(3)Заместникът попълва всички амбулаторни листове за извършена дейност с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на замествания специалист.
(4)Всички отчетни документи заместникът подписва и подпечатва с личния си печат за срока на заместване, като вписва и регистрационния номер на лечебното заведение, в което е заместник.
(5)При необходимост от диспансерно наблюдение и дейности по програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здравеопазване“ на ЗЗОЛ не е необходимо за срока на заместване на лицата да се издава ново медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3). Чл. 133.
(1)Изпълнителят на СИМП извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на ЗЗОЛ.
(2)Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние. Чл.
  1. Специалистът е длъжен да насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Чл.
  2. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗЗОЛ се установява от специалиста и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписан от лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ физиотерапевтичен курс на лечение. Чл. 136.
(1)За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, включващо първоначален преглед на лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ с оценка на обективното състояние на пациента с назначен общ брой процедури до 20 в курс от група 1 и/или 2, или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението за даденото лице, както заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение.
(2)Във физиотерапевтичен курс на лечение се включват следните групи процедури:
  1. група 1 – процедури с физикални фактори от апаратната терапия;
  2. група 2 – процедури с кинезитерапевтични техники;
  3. група 3 – процедури с физикални фактори от апаратната терапия и кинезитерапевтични техники;
  4. заключителен преглед с оценка на резултата от проведеното лечение и отразен брой на проведените процедури.
(3)Процедурите от група 1 и/или 2, или 3, включени в курс на лечение по физиотерапия и рехабилитация, се отразяват непосредствено при провеждането им в бл. МЗ № 509-89 за физикална терапия и рехабилитация и се подписват от ЗЗОЛ. Чл. 137. Специалистът води необходимата документация съгласно глава петнадесета, раздел ІV. Чл. 138.
(1)Лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в следните случаи:
  1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или от друга специалност;
  2. при необходимост от извършване на ВСМД с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  3. при необходимост от извършване на МДИ и/или ВСМДИ с „Медицинско направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4).
(2)Лечебното заведение за СИМП разполага с медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности и направления за медико-диагностични изследвания.
(3)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ лекар от лечебно заведение за СИМП, работещ в изпълнение на договор с НЗОК за оказване на СИМП, не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. придружаващи заболявания по време на стационарното лечение. Чл.
  3. Специалистът предоставя на ОПЛ чрез пациента необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато то се нуждае от скъпоструващо лечение съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 ЗЗО. Чл.
  4. Специалистът извършва дейност и издава следните документи:
  5. медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение;
  6. медицинско направление за високоспециализирани дейности;
  7. направление за медико-диагностична дейност;
  8. направление за хоспитализация;
  9. болничен лист за временна неработоспособност;
  10. съобщения за смърт;
  11. рецепти (бланка МЗ – НЗОК);
  12. протоколи по приложение № 3;
  13. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
  14. талон за медицинска експертиза;
  15. карта за профилактика на бременността – за специалист по „Акушерство и гинекология“;
  16. картон за физиотерапевтични процедури – за специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“. Чл. 141.
(1)Видът и честотата на дейностите по диспансеризацията са посочени в приложение № 16 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ в съответствие с Наредба № 40 от 2004 г.
(2)Лекари от лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба № 39 от 2004 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 16. Задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие. Несъгласието на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано се документира в амбулаторния лист.
(3)Специалистите по „Детски болести“ и „Акушерство и гинекология“ в лечебните заведения за СИМП изпълняват съответно: програма „Детско здравеопазване“ и програма „Майчино здравеопазване“ съгласно Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 17.
(4)В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист на база издадено от ОПЛ „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл.МЗ – НЗОК № 3) се установи, че се касае за заболявания, включени в Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 16, ЗЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист.
(5)В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист се установи, че се касае за заболявания (състояния), включени в Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 17, ЗЗОЛ подлежат на профилактика, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист. Чл. 142.
(1)Високоспециализираните медицински дейности и високоспециализираните медико-диагностични изследвания се назначават само от изпълнители на СИМП.
(2)За специалността „Анестезиология и интензивно лечение“ се допуска назначаването на ВСМД от изпълнителите на ПИМП и СИМП.
(3)За ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“ „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина-микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“ се допуска назначаването им от изпълнителите на ПИМП и СИМП. Чл. 143. За оказаната СИМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 14 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“. Условия и ред за извършване на медико-диагностична дейност Чл. 144.
(1)Изпълнителите извършват медико-диагностични изследвания въз основа на „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), издадено от изпълнител на ПИМП или СИМП.
(2)В направлението за медико-диагностична дейност се описват кодовете на необходимите изследвания, за които има договор с НЗОК. За медико-диагностични изследвания, включени едновременно в няколко пакета съгласно приложение № 12, всяко изследване със своя код се посочва в отделно направление за медико-диагностична дейност. Извършените медико-диагностични изследвания на ЗЗОЛ се отразяват в съответния лабораторен журнал по хронология. Чл. 145. Медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в присъствие на лекар специалист в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа. Чл. 146.
(1)За медико-диагностични дейности, при които в лабораторията се взема биологичен материал, съответният изпълнител може да определи цена за вземане на биологичен материал, като сумата се заплаща от ЗЗОЛ.
(2)За едно посещение в медико-диагностичната лаборатория се плаща цена, определена по реда на ал. 1, независимо от броя на изследванията.
(3)В случай че ЗЗОЛ заплаща цена за вземане на биологичен материал по ал. 1, лечебното заведение не може да изисква от него за изследвания в същата лаборатория такса по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(4)В лечебни заведения, извършващи медико-диагностични дейности, за които не се плаща сумата по ал. 1, ЗЗОЛ заплащат таксата по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(5)От заплащане за вземане на биологичен материал по ал. 1 се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца от предучилищна възраст и домове за социални грижи. Раздел ІV Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична помощ Чл. 147. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ. Чл. 148.
(1)Първичните медицински документи са:
  1. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3);
  3. „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  4. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  5. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образци бл. МЗ – НЗОК);
  6. „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК“ в случаите, когато рецептурната бланка се предписва и от специалист по профила на заболяването, като копие от протокола се съхранява и при специалиста;
  7. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  8. „Рецептурна книжка на хронично болния“;
  9. „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ – НЗОК № 7).
(2)Документооборотът по ал. 1 е, както следва: I. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1) се издава: А. От общопрактикуващия лекар:
  1. Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на ОПЛ, извършил прегледа, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗЗОЛ, се прилага към здравното досие на ЗЗОЛ, което се води по хронологичен ред, определен от лечебното заведение, съдържа всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Екземпляр се издава и предоставя на ЗЗОЛ при поискване.
  2. Националната здравноосигурителна каса определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят на ПИМП ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания. Б. От лекаря от лечебното заведение за СИМП:
  3. Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря специалист, извършил прегледа, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от лекаря специалист и ЗЗОЛ, се води по ред, определен от лечебното заведение и към него се прилагат всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Вторият екземпляр се изпраща по ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие.
  4. Националната здравноосигурителна каса определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят на СИМП ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания. В. От председателя на ЛКК – за всяка извършена експертиза на едно ЗЗОЛ: Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на председателя на ЛКК, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител формира журнала на ЛКК, подреден по хронологичен ред, който се съхранява в кабинета на председателя на ЛКК; вторият екземпляр се изпраща по ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие. II. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) – съставя се в един екземпляр по преценка на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на специализирана медицинска консултация или лечение. Лекарят специалист от лечебното заведение – изпълнител на СИМП, извършил консултацията или съвместното лечение, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Всяко отчетено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) се придружава от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. III. „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) – съставя се в един екземпляр от изпълнителя на СИМП, а при необходимост от провеждане на високоспециализирана медицинска дейност от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“ – и от изпълнител на ПИМП. Изпълнителят на СИМП или на БП, извършил ВСМД, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Всяко отчетено „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) се придружава от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. IV. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) – издава се за извършване на МДИ и ВСМДИ, както следва:
  5. за МДИ – издава се в един екземпляр от изпълнител на ПИМП/СИМП; направлението се изпраща на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК: „Направлението за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), подписан от лекаря, извършил изследването, и ЗЗОЛ, придружен с електронен отчет, съдържащ назначената и извършена медико-диагностична дейност, във формат, определен от НЗОК, подписан с електронен подпис, и месечен отчет до третия работен ден от месеца, следващ отчетния; резултатите се изпращат от медико-диагностичната лаборатория чрез пациента или по служебен път на лекаря, назначил изследванията;
  6. за ВСМДИ – издава се в един екземпляр от: 2.
  7. изпълнител на СИМП; и 2.
  8. от изпълнител на ПИМП: – по искане на ТЕЛК или НЕЛК; – за ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“ „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина-микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“. Направлението се изпраща на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК „Направлението за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), подписано от лекаря, извършил изследването, и ЗЗОЛ, придружен с електронен отчет, съдържащ назначената и извършена медико-диагностична дейност, във формат, определен от НЗОК, подписан с електронен подпис, до третия работен ден от месеца, следващ отчетния; резултатите се изпращат от медико-диагностичната лаборатория чрез пациента или по служебен път на лекаря, назначил изследванията. V. „Рецептурни бланки“ образци бл. МЗ – НЗОК – съставят се в два екземпляра от изпълнителя на медицинска помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет и спецификация и се предават в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата. Данните от рецептурните бланки се вписват в съответния амбулаторен лист съгласно приложение №
  9. VI. „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК“ (Образец МЗ – НЗОК № 1) – копие от заверения протокол се съхранява в досието на ЗЗОЛ от ОПЛ и/или от лекаря специалист, издаващ рецептурна бланка. VII. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6) – документът се попълва в един екземпляр. Използва се в случаите, когато ОПЛ или специалист изпраща ЗЗОЛ към изпълнител на СИМП за прегледи и консултации, необходими за представяне пред ЛКК или ТЕЛК, към ЛКК за извършване на експертиза на работоспособността или при допълнително поискани прегледи от ЛКК. В тези случаи не се издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3), а всеки специалист, извършил прегледа, попълва данните си в отрязък от талона за медицинска експертиза, откъсва го и го изпраща в РЗОК, придружен от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Общият талон от „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6):
  10. при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК или ТЕЛК се връща на ОПЛ или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;
  11. при изпращане към ЛКК остава при председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
  12. при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от ЗЗОЛ в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК. VIII. „Рецептурна книжка на хронично бол­ния“ – издава се на ЗЗОЛ, определени като хронично болни заболявания по списъка съгласно приложение № 6; книжката се попълва от общопрактикуващия лекар, при който е осъществен постоянен избор; заверява се в съответната РЗОК, с която ОПЛ има договор. В документа се вписват диагнозите съобразно списъка на заболявания, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“. Лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от ОПЛ на ЗЗОЛ или от специалист със специалност по профила на заболяването. Лекарствени продукти, изписани по тези диагнози, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на рецептурна книжка, рецептурна бланка – НЗОК. „Рецептурната книжка на хронично болния“ се съхранява от ЗЗОЛ, на което е издадена. ІХ. „Направление за хоспитализация“ – бланка МЗ – НЗОК №
  13. Чл.
  14. Съществуващите документи в системата на здравеопазването към момента на сключване на този договор се прилагат, доколкото не противоречат на тук посочените документи. Чл. 150.
(1)Документите по чл. 148, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 3.
(2)Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ закупуват за своя сметка формуляри на документите по чл. 148, ал. 1. Чл. 151.
(1)Изпълнителите на ИМП могат да използват разпечатани образци на следните документи:
  1. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3);
  3. „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  4. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  5. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  6. „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ – НЗОК № 7);
  7. „Рецептурни бланки“ – образци бл. МЗ – НЗОК.
(2)Информацията, която се съхранява в електронен вид, задължително се записва и на външни електронни носители. Чл. 152.
(1)Финансово-отчетните документи (приложение № 5) са:
  1. фактура;
  2. спецификация;
  3. отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИМП.
(2)Финансово-отчетните документи се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се отчита в РЗОК в срок съгласно условията и сроковете на заплащане, установени в постановлението на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1 ЗЗО. Вторият екземпляр остава в ИМП.
(3)След първото полугодие на 2011 г. при осигуряване на техническа възможност от страна на НЗОК отчитането по ал. 2 може да бъде в електронен формат и документите да се предоставят на РЗОК по електронен път, подписани с електронен подпис. Чл. 153.
(1)При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИМП РЗОК ги връща за корекция в посочения срок.
(2)За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на чл. 24 и
  1. Глава шестнадесета БОЛНИЧНА ПОМОЩ Раздел I Специални условия за сключване и изпълнение на договори за оказване на болнична помощ Чл.
  2. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на БП по клинични пътеки (КП), включени в приложение № 5 към член единствен от Наредба № 40 от 2004 г., както и приложение № 18 „Клинични пътеки“. Чл.
  3. Договорите по чл. 154 се сключват за всички заболявания и/или процедури, както и за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка КП, съгласно приложение №
  4. Допуска се сключване на договор за отделни диагнози и/или процедури, включени в клиничната пътека, в случай че изрично е упоменато в КП. Чл.
  5. За КП, в които има различни изисквания за изпълнението им спрямо пациенти под и над 18-годишна възраст, може да се сключи договор за оказване на болнична помощ както само за лечението на пациенти под 18-годишна възраст или само над 18-годишна възраст, така и за двете възрастови групи едновременно. Чл. 157.
(1). Страна по договор с НЗОК за оказване на БП по КП може да бъде лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което отговаря на общите условия по чл. 17, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“, както и на следните специални условия:
  1. съответствие на устройството на лечебното заведение с разрешението за осъществяване на лечебна дейност, респ. с регистрацията в РЦЗ;
  2. в лечебното заведение са разкрити необходимите структурни звена, посочени в приложение № 18 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП, за които то кандидатства, когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, следва да фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност съгласно ЗЛЗ;
  3. структурните звена са в съответствие с разрешението за осъществяване на дейност, респ. с регистрацията в РЦЗ;
  4. наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложение № 18 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП, за които то кандидатства;
  5. в лечебното заведение работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложение № 18 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП, за които лечебното заведение кандидатства, с приложен работен график;
  6. в лечебното заведение работят специалист/и на основен трудов договор;
  7. лечебното заведение е осигурило дейността на липсващите му структурни звена с необходимата медицинска апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ в случаите, когато съответната КП допуска това, както следва: а) с лечебни заведения, които се намират на територията на същата област; б) с лечебни заведения на територията на друга област, когато на територията на областта липсват имунологична, цитогенетична, генетична лаборатория за метаболитен, ензимен и ДНК анализ, вирусологична, паразитологична, химико-токсикологична, нуклеарно-медицинска лаборатория и ангиографски звена;
  8. наличие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени процедури за работа със съответна медицинска апаратура съгласно утвърдените медицински стандарти и са придобити при условията и по реда на Наредба № 34 от 2006 г.;
  9. наличие на свидетелство за професионална квалификация на специалиста, издадено и подписано от ректора на висше медицинско училище, или документ/и, удостоверяващ/и не по-малко от определен брой извършени процедури от специалиста, съгласно изискванията на съответните КП;
  10. лечебното заведение е оборудвано и поддържа актуални модули на специализиран софтуер за болници за отчет на дейността в ЦУ на НЗОК съгласно чл. 66, ал. 2 ЗЗО;
  11. лечебното заведение разполага с функциониращо информационно звено, осигуряващо обмен на необходимата информация с НЗОК/РЗОК.
(2)Лечебните заведения за болнична помощ, които не отговарят на условията по ал. 1, т. 6, могат да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла, за следните специалности: 1. вирусология; 2. клинична микробиология; 3. клинична паразитология; 4. клинична патология; 5. нуклеарна медицина.
(3)Работният график на специалистите по ал. 1, т. 5, които работят и в други лечебни заведения, следва да осигурява изпълнението на изискванията за работа по КП. Чл.
  1. В случаите, когато изпълнител на болнична помощ е лечебно заведение за СИМП с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа, същото следва да отговаря на общите условия по чл. 17, ал. 1, т. 1, както и на специалните условия по чл. 157, ал.
  2. Раздел II Необходими документи за сключване на договори за оказване на болнична помощ Чл.
  3. Лечебните заведения, желаещи да сключат договор за оказване на БП, представят в РЗОК заявление, към което прилагат:
  4. документ за съдебна регистрация и/или удостоверение за актуална съдебна регистрация – за лечебните заведения за болнична помощ, лечебните заведения по чл. 10, т. 3а и 3б ЗЛЗ и лечебните заведения за СИМП с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа (лечебните заведения, вписани съгласно Закона за търговския регистър (ЗТР), посочват в заявлението за сключване на договор само Единен идентификационен код (ЕИК));
  5. копие на разрешението за осъществяване на лечебна дейност, издадено от министъра на здравеопазването – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3а и 3б ЗЛЗ;
  6. копие на удостоверение за регистрация в РЦЗ на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за СИМП с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа;
  7. копие от акта за създаване на лечебното заведение – за лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ;
  8. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 10;
  9. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 157, ал. 1, т. 5 (всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК, както и графиците им на електронен носител);
  10. копие от трудов договор по чл. 157, ал. 1, т. 6 и ал. 2;
  11. копия на документи за придобити специалности по Наредба № 34 от 2006 г., които ще изпълняват КП съобразно квалификационните изисквания, посочени във всяка КП;
  12. д

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.