Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води

Държавен вестник МОСВ, МРРБ, Министерство на здравеопазването, Министерство на икономиката и енергетиката брой: 87, от дата 30.10.2007 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.23 Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА НАРЕДБА № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се регламентират специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т. ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване. Чл. 2.

(1)Целта на тази наредба е да осигури:
  1. опазване на подземните води като ценен природен ресурс и основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване;
  2. прекратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води;
  3. предотвратяване влошаването на химичното състояние на всички подземни водни тела;
  4. постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните водни тела на територията на Република България.
(2)Целите по ал. 1 се постигат чрез:
  1. установяване на стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води;
  2. забрани за отвеждане на замърсители в подземните води;
  3. осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води;
  4. идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води;
  5. планиране и изпълнение на мерки за опазване, подобряване и възстановяване на състоянието на подземните водни тела и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните води;
  6. осигуряване на актуална и достоверна информация от проучването на подземните води;
  7. издаване на разрешителни за: а) водовземане от подземни, вкл. минерални води или предоставяне на концесии за добив на минерални води; б) ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води; в) ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води в подземните води; г) ползване на воден обект за пряко отвеждане на замърсители в подземните води; д) ползване на воден обект за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; е) ползване на воден обект за изкуствено подхранване на подземните води; ж) хидрогеоложки проучвания;
  8. поставяне на условия при издаването на разрешителните по т. 7 и предписване на по-строги условия във вече издадени разрешителни, вкл. и за предотвратяване на пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  9. съгласуване извършването на сондажна и/или минна дейност, както и за добив на подземни богатства в райони със значителни ресурси на подземни води;
  10. забрана или ограничаване на дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества или други замърсители в подземните води;
  11. категоризиране на водоползвателите съобразно количеството на използваните от тях води;
  12. организирано използване на подземните води и разкриването им с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане;
  13. въвеждане на изисквания към: а) експертите и търговските дружества, подготвящи документите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 и чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3 за издаване на разрешителни по т. 7; б) търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води; в) експертите, извършващи контрол при хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води. Чл. 3.
(1)Лицата, черпещи подземни води и ползващи подземни водни обекти за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се категоризират в две групи:
  1. I категория - при средноденонощен дебит, по-голям от 1 л/сек;
  2. II категория - при средноденонощен дебит 1 л/сек и по-малък от 1 л/сек.
(2)Категорията на водоползвателите по ал. 1 е основа за определяне на специфичните изисквания за:
  1. вида и обема на дейностите за проучване на подземните води;
  2. собствения мониторинг на подземните води.
(3)Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за:
  1. минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
  2. минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите. Глава втора ПРОУЧВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ Раздел I Общи изисквания Чл.
  3. Проучването на подземни води включва дейностите за осигуряване на информация за характеризиране на подземни водни тела или на части от тях, вкл. за:
  4. литоложкия строеж на водоносния хоризонт;
  5. структурата на водоносния хоризонт;
  6. оценка на граничните условия;
  7. филтрационните и миграционните характеристики;
  8. филтрационното поле;
  9. геотермичното поле;
  10. химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;
  11. въздействието на човешките дейности. Чл. 5.
(1)Структурата на водоносния хоризонт се определя от слоестостта или разнородността му.
(2)В случаите, в които водоносният хоризонт е слоест или разнороден, се осигурява информация за:
  1. площната издържаност и дебелината на отделните слоеве или зони;
  2. водните нива в отделните водоносни слоеве или зони;
  3. филтрационните им характеристики. Чл.
  4. Информацията за граничните условия включва оценка на:
  5. потока, постъпващ по границите на подземното водно тяло, или частта от него;
  6. връзката между подземното водно тяло и леглото на повърхностните води;
  7. нивата по границите на подземното водно тяло с повърхностните води и изменението им във времето;
  8. дебитите по вътрешните граници на подземното водно тяло и разпределението им във времето;
  9. инфилтрацията при безнапорните водоносни хоризонти;
  10. хидравличното несъвършенство на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане. Чл.
  11. Информацията за филтрационните и миграционните характеристики се осигурява чрез:
  12. опитно-филтрационни изследвания или по данни от режимни наблюдения за изменението на нивата и дебита на подземните води - за коефициентите на филтрация, на водопроводимост и на нивопредаване;
  13. опитно-миграционни или лабораторни изследвания - за хидрогеохимичните или топлофизичните параметри. Чл. 8.
(1)Филтрационното поле се определя чрез актуално измерване на нивата на подземните води в изучаваната филтрационна област.
(2)Филтрационното поле може да бъде:
  1. естествено - когато във филтрационната област не се осъществява водовземане;
  2. нарушено - когато режимът на нивата на подземните води е променен в резултат на водовземане.
(3)Определеното филтрационно поле при условията на ал. 1 и 2 е начално условие за оценка на въздействието върху състоянието на подземните води. Чл. 9.
(1)Геотермичното поле при проучване на минерални води се характеризира чрез разпределението на температурите по площ и дълбочина на находището на минерални води и покриващите го пластове.
(2)Характеристиката на филтрационното и геотермичното поле е основа за разработването на характеристиката на полето на приведените напори. Чл. 10.
(1)Характеризирането на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води включва:
  1. фоновите нива;
  2. базовите нива;
  3. моментния химичен състав и физико-химични свойства.
(2)Химичният състав и физико-химичните свойства на подземните води се определят чрез полеви измервания и лабораторни изпитвания на проби от:
  1. подземни води за всички вещества и показатели, посочени в приложение № 1;
  2. от минералните води за всички вещества и показатели, характерни за находището на минерална вода, определени със сертификата или балнеологичната оценка на минералната вода.
(3)Измерванията и изпитванията по ал. 2 се извършват от акредитирани лаборатории.
(4)Данните по ал. 3 са основание за:
  1. определяне на замърсителите на подземните води, включително: а) вещества, йони или показатели за замърсяване от естествен произход или получени в резултат от човешка дейност; б) изкуствени комплексни вещества;
  2. оценка на опасността на замърсителите за подземните води. Чл.
  3. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води включва въздействието от:
  4. разрешено и упражнявано по силата на Закона за водите водовземане;
  5. разрешено пряко и непряко отвеждане на замърсители в подземните водни тела;
  6. разрешено реинжектиране или инжектиране в подземни водни тела;
  7. разрешено изкуствено подхранване на подземни води;
  8. разрешено изграждане на съоръжения за подземни води. Чл. 12.
(1)Проучването на подземните води е основа за съставяне на концептуален модел на подземните водни тела.
(2)Концептуалният модел по ал. 1 е опростено представяне на подземното водно тяло, находището на минерални води или част от водно тяло и включва:
  1. естествените му характеристики по чл. 4, т. 1, чл. 5 и 6, и
  2. въздействието върху него на човешките дейности по чл. 11.
(3)Концептуалният модел по ал. 1 е основание за съставяне на математически модел и за избор на изчислителната схема за оценка на ресурсите и за въздействието на предвидени дейности върху състоянието на подземните води. Чл. 13.
(1)Подземните водни тела и находищата на минерални води се представят:
  1. според структурата на водоносните хоризонти като: а) единични; б) слоести; в) разнородни;
  2. според хидравличните условия по горнището на водоносния хоризонт като: а) напорни; б) безнапорни; в) напорно-безнапорни;
  3. според филтрационните свойства на подземното водно тяло като: а) еднородни - при които филтрационните параметри на средата са съизмерими в рамките на подземното водно тяло или частта от водното тяло и могат да бъдат характеризирани със средни представителни стойности; б) нееднородни - при които отделните слоеве, пластове или зони са различно водообилни и всеки от тях може да се характеризира със свои представителни параметри; в) особено нееднородни - при които не могат да се определят достатъчно представителни хидрогеоложки параметри.
(2)При представянето по ал. 1, т. 3 водоносните слоеве, пластове или тектонски нарушени зони в подземното водното тяло или находището на минерални води се определят според водообилността им като:
  1. слабо водообилни - при проводимост на пласта Т<10 м 2 /ден;
  2. средно водообилни - при проводимост на пласта Т = 10 - 250 м 2 /ден;
  3. водообилни - при проводимост на пласта Т = 250 - 500 м 2 /ден;
  4. силно водообилни - при проводимост на пласта Т > 500 м 2 /ден.
(3)Като еднородни се приемат подземни водни тела или находища на минерални води, в които водообилността на отделните слоеве, пластове или зони във водното тяло се изменят в границите, посочени за всяка от категориите по ал.
  1. Чл.
  2. Според граничните условия подземните водни тела или находища на минерални води са:
  3. с прости гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са доказани с конкретни проучвания и са постоянни във времето;
  4. със сложни гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са обосновани по общогеоложки предпоставки, не са доказани с конкретни проучвания или са променливи във времето. Чл. 15.
(1)По сложност на хидрогеоложките условия подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:
  1. I група - с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са еднородни и граничните условия са прости;
  2. II група - със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни и граничните условия са сложни.
(2)Хидрогеоложките условия се определят като сложни, ако е налице поне едно от изброените условия по ал. 1, т. 2. Чл. 16.
(1)По степен на изученост подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:
  1. I група - с добре изучени хидрогеоложки условия;
  2. II група - със средно изучени хидрогеоложки условия;
  3. III група - със слабо изучени хидрогеоложки условия.
(2)Добре изучени са хидрогеоложките условия, когато чрез провеждането на специализирани проучвания са изяснени:
  1. филтрационните параметри и тяхната нееднородност;
  2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;
  3. филтрационното поле и въздействието на съществуващите водовземания върху него;
  4. хидрохимичните и геотермичните условия;
  5. всички източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне.
(3)Средно изучени са хидрогеоложките условия, когато:
  1. липсват детайли при изясняване на характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;
  2. са изяснени местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;
  3. са изяснени основните източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне, а останалите източници за формиране на ресурсите са второстепенни или предполагаеми.
(4)Слабо изучени са хидрогеоложките условия, когато:
  1. има приблизителна представа за характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;
  2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия са неясни или недостатъчно изучени;
  3. се познава само част от източниците за формиране на експлоатационните ресурси на водното тяло и липсват достатъчно данни за количественото им определяне. Чл. 17.
(1)Проучване на подземните води се извършва:
  1. за водни тела, находища на минерални води или части от водни тела, за които не са налични данни за съставяне на концептуалния модел по чл. 12;
  2. в процеса на изграждане на съоръжения за подземни води;
  3. за оценка на състоянието на подземните води и въздействието върху тях при издаване на разрешителни за водовземане и ползване на подземен воден обект по реда на Закона за водите;
  4. за разрешаване на дейности, които могат да доведат до пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците и Закона за подземните богатства;
  5. за определяне на площадки за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.
(2)При проучването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се извършва и оценка на риска от замърсяване на подземните води по методиката за оценка на риска, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Чл. 18.
(1)Обхватът и съдържанието на дейностите за проучване на подземните води се определят в зависимост от:
  1. сложността на хидрогеоложките условия;
  2. степента на изученост на водното тяло;
  3. въздействието на човешката дейност върху състоянието на подземните води;
  4. целта на проучването.
(2)Изискванията към дейностите по ал. 1 за различните цели на проучване се определят с инструкция, издадена от министъра на околната среда и водите, която се обнародва в “Държавен вестник”. Раздел II Характеризиране на подземните водни тела Чл. 19.
(1)Състоянието на подземните води се характеризира с количественото и химичното състояние на подземните водни тела.
(2)Количественото и химичното състояние на подземните водни тела може да бъде добро или лошо.
(3)Общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от състоянията по ал. 2. Чл. 20.
(1)Състоянието на подземните води се определя при характеризирането на подземните водни тела.
(2)Подземните водни тела, за които при характеризирането по ал. 1 е установено, че съществува риск да не бъде постигнато добро състояние на подземните води, се определят като водни тела в риск. Чл. 21.
(1)Първоначално характеризиране се извършва за всички определени подземни водни тела за оценка на: а) начина на ползването и степента им на изученост; б) риска да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(2)Първоначалното характеризиране се извършва въз основа на съществуващите данни за хидрогеоложките условия, геоложкия строеж и почвите, както и данни за земеползването, отвеждането на замърсители в подземните води, водовземането от подземни води и др., като се определят:
  1. местоположението и границите на подземното водно тяло;
  2. въздействието от човешки дейности върху водното тяло, вкл. от: а) точкови източници на замърсяване; б) дифузни източници на замърсяване; в) водовземане; г) изкуствено подхранване;
  3. общият характер и литоложкият строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му;
  4. подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми.
(3)Първоначално характеризиране по ал. 2 може да бъде извършено и за група подземни водни тела. Чл. 22.
(1)Допълнително характеризиране се извършва за всички подземни водни тела или групи водни тела, за които:
  1. при първоначалното характеризиране е установено, че съществува риск да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и
  2. е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води.
(2)Допълнителното характеризиране на подземно водно тяло включва информация за въздействието на човешките дейности върху подземните води, както и информация за:
  1. геоложките особености, вкл. разпространението и вида на водоносните хоризонти;
  2. хидрогеоложките характеристики на подземното водно тяло, вкл. коефициента на филтрация в подземното водно тяло, пористостта на водоносния хоризонт и неговия тип, в зависимост от хидравличните условия по горнището му;
  3. характеристика на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, вкл. тяхната водоплътност, пористост, коефициент на филтрация и абсорбционни свойства;
  4. характеристика на слоистостта на водоносния хоризонт;
  5. идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано;
  6. оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води;
  7. оценка на естествените ресурси на подземните води;
  8. характеризиране на химичния състав на подземните води, вкл. подробна информация за приноса от човешки дейности при формирането му.
(3)В случаите, в които съществуват данни за фоновите нива на веществата в подземните водни тела, характеризирането по ал. 2, т. 8 може да се извърши за обособени типове подземни водни тела. Чл.
  1. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води за подземните водни тела в риск и за трансграничните подземни водни тела включва:
  2. местоположението на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, с изключение на: а) съоръженията, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м 3 /ден; б) съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м 3 /ден или се осигурява вода за по-малко от 50 души;
  3. разрешения годишен обем вода от съоръженията по т. 1;
  4. химичния състав на черпените води;
  5. местоположението на съоръженията за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  6. отвежданите водни обеми чрез съоръженията по т. 4;
  7. химичния състав на отвежданите води по т. 5;
  8. земеползването в зоната или зоните на подхранване, включително: а) внасяните замърсители; б) антропогенните изменения на характеристиките на подхранване, като дъждовни води, отклоняване на оттичащите се води през водоплътни покрития на земната повърхност, изкуствено подхранване на подземните води, завиряване или отводняване. Чл. 24.
(1)При характеризирането на подземните водни тела по чл. 22 се идентифицират телата, за които ще бъдат определени по-малко строги цели за опазване на околната среда.
(2)По-малко строги цели за количественото състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и като се вземе предвид въздействието на състоянието на подземното водно тяло върху: а) свързаните с него повърхностни води и сухоземни екосистеми; б) регулирането на повърхностните води, защитата от наводнения и отводняването на земи; в) човешкото развитие.
(3)По-малко строги цели за химичното състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и когато подземното водно тяло е така замърсено, че постигането на добро химично състояние на подземните води е неосъществимо или прекомерно скъпо. Раздел III Документация за проучването на подземните води Чл. 25.
(1)Документацията за проучването на подземните води е първична, обработена и анализирана.
(2)Първичната документация по ал. 1 представя резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, извършени в процеса на проучване, в т. ч.:
  1. геоложки журнали и/или геофизични каротажни диаграми;
  2. протоколи за скрити работи: а) за спуснати прикриващи колони; б) за извършени циментационни работи; в) за спуснати филтри; г) за количество и зърнометричен състав на изпълнена засипка на филтърната колона и технология за изпълнение на засипката; д) за дълбочина на съоръженията;
  3. документи за изпълнени дейности за интензификация на водоносния хоризонт;
  4. дневници за проведени опитно-филтрационни и/или опитно-миграционни изследвания;
  5. протоколи от проведени лабораторни изпитвания;
  6. протоколи от проведени полеви измервания на показатели за химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;
  7. дневници с проведени измервания на нивата на подземните води;
  8. документи за определяне на местоположението на съоръжения и/или територия на проучване.
(3)Обработената документация представя обобщение на резултатите по ал. 2, в т. ч.:
  1. геолого-хидрогеоложки разрези;
  2. графики за определяне на филтрационните и/или миграционните характеристики на водното тяло;
  3. карта на актуалното състояние на филтрационното поле;
  4. карта на геотермичното поле и карта на приведените напори - за находищата на минерални води.
(4)Анализираната документация представлява:
  1. хидрогеоложки доклад - при оценка на ресурсите на подземните водни тела и находища на минерални води и в случаите по чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 3;
  2. характеристика на част от водно тяло - в останалите случаи.
(5)Документацията се съставя и подписва от:
  1. експертите, изпълнили съответните дейности - по ал. 2 и 3;
  2. експерти или търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1 - в случаите по ал. 4.
(6)Документите по ал. 2 се подписват и от лицето, управляващо търговското дружество, изпълнило проучването, и от експерта, осъществил независимия контрол. Чл. 26.
(1)Документите по чл. 25, ал. 2, т. 8 съдържат геодезически координати и надморска височина на устието на съоръженията или на характерни точки от линейните съоръжения или от територията на проучване.
(2)Данните по ал. 1 се нанасят в топографска карта и в картите по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите, създадени на основата на кадастрална карта.
(3)Картите по ал. 2 се изработват в Българска геодезическа система, определена със Закона за геодезията и картографията.
(4)Координатите на точките, определящи местоположението на съоръженията и очертанията на територията на проучване, се определят с точност до дециметър.
(5)Местоположението на обектите по ал. 1 се определя и с географски координати Чл. 27.
(1)Документите по чл. 25, ал. 3, т. 1, 3 и 4 се съставят на основата на едромащабна топографска карта, в мащаб, съобразен с размера на частта от водното тяло, която характеризират, или на находището на минерални води.
(2)Геолого-хидрогеоложките разрези по чл. 25, ал. 3, т. 1 обобщават информацията за определяне на структурата на водоносния хоризонт и разположените над него водоупорни или пропускливи пластове и подземни водни тела.
(3)Картите по чл. 25, ал. 3, т. 3 се съставят въз основа на данните за местоположението на съоръженията по чл. 26 и данните за:
  1. измерените дълбочини и определените надморски височини на нивата на подземните води в съоръжения, от които не се черпят подземни води;
  2. максимално допустимите експлоатационни понижения в съоръженията, от които е разрешено водовземане, и допълнителните понижения, създадени в тях, в резултат от разрешени други водовземания в частта от водното тяло;
  3. проектните максимално допустими експлоатационни понижения в разрешени за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане.
(4)Картите по чл. 25, ал. 3, т. 4 се съставят въз основа на данните от проведеното проучване на находището на минерални води за:
  1. приведените напори на минералните води;
  2. нестационарни и стационарни термограми на съоръженията за проучване на минерални води;
  3. актуални измервания на дебита, нивото и температурата на минералните води. Чл. 28.
(1)Хидрогеоложкият доклад за оценка на ресурсите на подземни водни тела съдържа:
  1. местоположение и граници на подземното водно тяло;
  2. вид и обем на изпълнените дейности за допълнително проучване на подземните води;
  3. детайлна характеристика на подземното водно тяло, съдържаща информацията по чл. 22, ал. 2 и информацията за разрешените и упражнявани по силата на Закона за водите права за водовземане от него;
  4. концептуален модел на подземното водно тяло;
  5. математически модел на подземното водно тяло и избор на метода за решаването му;
  6. специфични приемания за съставяне на математическия модел на подземното водно тяло;
  7. данни за процедурата на калибриране и верифициране на модела по т. 6;
  8. оценка на естествените, разполагаемите и експлоатационните ресурси на подземното водно тяло;
  9. инструкция за работа при решаване на конкретни задачи.
(2)Към доклада по ал. 1 се прилагат:
  1. диск с калибрирания и верифициран математически модел на подземното водно тяло;
  2. първична и обработена документация за проведените проучвания за оценка на ресурсите на подземните води;
  3. първични и обработени данни, въз основа на които е разработен математическият модел;
  4. база данни на математическия модел;
  5. таблица с данни за съоръжения, за които са издадени разрешителни за водовземане, но не са използвани при разработването на модела и причините за това. Чл. 29.
(1)Хидрогеоложкият доклад за оценка на ресурсите на находища на минерални води съдържа:
  1. местоположение и граници на находището на минерални води;
  2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на минералните води в периода до възлагане и след възлагане на оценката на ресурсите на минералните води;
  3. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на находището на минерални води;
  4. естествени извори и съоръжения, чрез които е разкрито находището, вкл. наименование, координати и надморска височина, дълбочина и конструкцията на съоръженията;
  5. предложение за определяне на: а) съоръженията, предназначени за водовземане - тръбни и шахтови кладенци и каптирани извори; б) съоръжения за мониторинг на минералните води; в) съоръжения, които трябва да се консервират или ликвидират;
  6. концептуален модел на находището;
  7. математически модел на находището и избор на метода за решаването му;
  8. оценка на естествените и експлоатационните ресурси на находището;
  9. дебит на съоръженията, предназначени за водовземане;
  10. състав и свойства на минералните води.
(2)Към доклада по ал. 1 се прилагат:
  1. топографска и геоложка карта с нанесени границите на находището и разположението на съоръженията по ал. 1, т. 4;
  2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията по ал. 1, т. 5;
  3. документите по чл. 25, ал. 2 за дейностите, изпълнени при хидрогеоложките проучвания, възложени във връзка с оценка на ресурсите на минералните води;
  4. документите по чл. 25, ал. 3;
  5. таблица за проведените режимни наблюдения на минералните води за целия период на експлоатация на находището;
  6. други приложения съобразно възложените проучвания на минералните води;
  7. проект за консервиране или ликвидиране на съоръженията по ал. 1, т. 5, буква “в”;
  8. справка за ползваните литературни и архивни източници за характеристика на находището и оценка на ресурсите му. Чл. 30.
(1)Хидрогеоложкият доклад в случаите по чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 3 съдържа:
  1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, предмет на проучването;
  2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на подземните води;
  3. описание на установения при проучването геоложки разрез;
  4. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на покриващите водното тяло водоупорни и пропускливи пластове и други подземни водни тела, вкл. литоложкия им строеж, структура, филтрационни и/или миграционни характеристики;
  5. концептуален модел на проучената част от водното тяло;
  6. характеристика на проучената част от водното тяло: а) филтрационни и/или миграционни характеристики; б) химичен състав и състояние на подземните води; в) водоотдаване и/или водопоглъщане от и в подземното водно тяло;
  7. пречиствателната способност на почвата, зоната на аерация и/или водоносния хоризонт;
  8. други характеристики на водното тяло или околната среда съобразно целта на проучване, свързани с получаването на необходимите данни за оценка на риска от замърсяване и/или прогнозиране изменението на качеството на подземните води;
  9. анализ на неблагоприятните физико-химични процеси, които биха довели до промяна в състава на подземните води или колматация на водоносния хоризонт или филтровата част на съоръженията;
  10. изградени съоръжения за проучване на подземните води;
  11. оценка на ресурсите в проучената част от водното тяло - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1;
  12. оценка на риска от замърсяване на подземните води - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 3, 4 и 5.
(2)Към доклада по ал. 1 се прилагат:
  1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на: а) изградените съоръжения за проучване на подземните води; б) съоръженията за мониторинг и консервираните или необорудваните за експлоатация съоръжения за подземни води; в) съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане; г) разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане, и съоръженията, за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане;
  2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията за проучване с означена дълбочина и надморска височина на статичното водно ниво в съоръженията;
  3. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;
  4. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви “а” - “г”, както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви “в” и “г”.
(3)При инжектиране на природен газ и втечнен нефтен газ, инжектиране или реинжектиране на води и пряко отвеждане на замърсители в подземните води в доклада по ал. 1 се включват и:
  1. резултати от проведени сондажно-геофизични изследвания за доказване херметичността на прикриващите и експлоатационната колони;
  2. мерки за предотвратяване на замърсяването на други съседни или попътно преминати подземни водни тела;
  3. мерки за опазване на почвите и повърхностните води в района, в който се предвижда инжектирането, реинжектирането или отвеждането;
  4. карта в мащаб 1:25 000 с нанесени местоположението на съоръженията за инжектиране, реинжектиране или отвеждане, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води и техните санитарно-охранителни зони.
(4)Съдържанието на доклада се определя в зависимост от целта на проучването. Чл. 31.
(1)Хидрогеоложките доклади по чл. 28, 29 и 30 се съставят в 2 екземпляра, вкл. пълен цифров аналог на доклада, от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2, и с обхват на дейност - изпълнение на хидрогеоложки проучвания за съответната цел.
(2)При разработването на хидрогеоложките доклади се ползват архивни източници от Националния геофонд към Министерството на околната среда и водите и:
  1. официална информация, предоставена от министъра на околната среда и водите: а) за оценка на ресурсите на подземни водни тела; б) за оценка на ресурсите на находища на минерални води, изключителна държавна собственост; в) по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда - за находища на минерални води - публична общинска собственост;
  2. официална информация, предоставена от директора на басейнова дирекция по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда - за данните по чл. 27, ал. 3, т. 1 - 3;
  3. информацията от изпълнените дейности: а) за проучване подземното водно тяло или находището на минерални води, възложени във връзка с оценка на ресурсите - в случаите по чл. 28 и 29; б) съгласно разрешителното за хидрогеоложки проучвания - в случаите по чл. 30.
(3)Ползването на архивни източници от Националния геофонд и предоставянето на информацията се извършва по реда на Наредбата за Националния геофонд, приета с ПМС № 264 от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2006 г.), а за информацията по ал. 2, т. 1, букви “а” и “б” - по реда и начина, определени от министъра на околната среда и водите в договора за изпълнение на обществената поръчка.
(4)Един екземпляр от доклада по ал. 1 и неговият пълен цифров аналог, придружен с протокол за приемането му, се внасят за завеждане в Националния геофонд към Министерството на околната среда и водите.
(5)Вторият екземпляр от доклада и неговият пълен цифров аналог се:
  1. изпращат на съответната басейнова дирекция - за докладите по чл. 28;
  2. съхраняват в дирекцията по водите в Министерството на околната среда и водите - за докладите по чл. 29;
  3. прилагат към документацията за издаване на разрешително - за докладите по чл.
  4. Чл. 32.
(1)Характеристиката на частта от подземно водно тяло във връзка с издаването на разрешителни за водовземане и ползване на подземни водни обекти включва:
  1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, за която се извършват оценките за състоянието на подземните води;
  2. концептуален модел на частта от водното тяло и избор на изчислителна схема;
  3. определяне на филтрационните характеристики за подземното водно тяло по проведени опитно-филтрационни изследвания при условията на чл. 100;
  4. характеристика на филтрационното поле;
  5. характеристика на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води.
(2)Към характеристиката по ал. 1 се прилагат:
  1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на: а) съоръженията за мониторинг и консервираните или необорудваните за експлоатация съоръжения за подземни води; б) съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане; в) разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане, и съоръженията, за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане;
  2. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;
  3. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви “а” - “в”, както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви “б” и “в”.
(3)Частта от водното тяло, за която се извършва характеристиката, се определя в зависимост от филтрационното поле, определено по чл. 8, ал. 2, като:
  1. при нарушено филтрационно поле в избраната част от водното тяло попадат всички съоръжения за подземни води, които влияят и върху които би повлияло проектното водовземане или ползване;
  2. концептуалният модел се разработва въз основа на наличните данни от проучването на подземните води по чл. 5 - 8, като се посочва степента на тяхната достоверност.
(4)Характеристиката на водното тяло по ал. 1 се съставя от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.
(5)Данните по чл. 27, ал. 3, т. 1 - 3 се предоставят от директорите на басейнови дирекции за управление на водите по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда. Глава трета РЕСУРСИ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ Чл. 33.
(1)Ресурсите на подземните води са естествени (Q ест ), разполагаеми (Q разп ) и експлоатационни (Q екс ).
(2)Ресурсите на минерални води са естествени (Q ест ) и експлоатационни (Q екс ).
(3)Източниците за формиране на експлоатационните ресурси на подземните води са:
  1. естествените или разполагаемите ресурси;
  2. гравитационните или еластичните запаси;
  3. привлекаемите ресурси от реки, повърхностни водоеми и от съседни подземни водни тела;
  4. ресурсите от изкуствено подхранване на подземните води чрез инфилтрационни и водопоглъщащи съоръжения.
(4)Източниците за формиране на експлоатационните ресурси по своето значение са:
  1. основни - чието значение е определящо за размера на ресурсите;
  2. второстепенни - чието значение е подчинено и по-маловажно;
  3. предполагаеми - които не са установени при проучването, но е възможно да се проявят при експлоатацията. Чл. 34.
(1)Оценката на експлоатационните ресурси на подземните водни тела и на находищата на минерални води се извършва чрез: 1. математически модели или 2. приблизително, по балансов метод.
(2)Балансовият метод по ал. 1, т. 2 е приложим за слабо изучените подземни водни тела и находища на минерални води.
(3)Когато минерални води са носител на хидрогеотермална енергия, едновременно с оценката на експлоатационните ресурси се оценяват и ресурсите от хидрогеотермална енергия. Чл. 35.
(1)Експлоатационните ресурси на подземни водни тела и на находища на минерални води се категоризират по степен на изученост и достоверност на:
  1. категория ЕР 1 - гарантирани;
  2. категория ЕР 2 - възможни;
  3. категория ЕР 3 - предполагаеми.
(2)Условията за категоризиране на експлоатационните ресурси по ал. 1 са: Степен Сложност на хидрогеоложките условия на изученост I група - прости II група - сложни I група - Q ЕР1 = 0,6.Q екс Q ЕР2 = 0,4.Q екс добре изучени Q ЕР1 = 0,4.Q екс Q ЕР2 = 0,6.Q екс II група - Q ЕР1 = 0,4.Q екс Q ЕР1 = 0,3.Q екс средно изучени Q ЕР2 = 0,4.Q екс Q ЕР2 = 0,4.Q екс Q ЕР3 = 0,2.Q екс Q ЕР3 = 0,3.Q екс III група - Q ЕР2 = 0,5.Q екс Q ЕР2 = 0,4.Q екс слабо изучени Q ЕР3 = 0,5.Q екс Q ЕР3 = 0,6.Q екс Чл. 36.
(1)При приблизителна оценка на експлоатационните ресурси на подземното водно тяло по балансовия метод се определя модул на експлоатационните ресурси (М ер ), представляващ съотношението между определените ресурси в категория ЕР 2 и площта от водното тяло (F ВТ ), в л/сек.км 2 : М ЕР = Q ЕР2 /F ВТ .
(2)Модулът на експлоатационните ресурси по ал. 1 е показателят, по който се оценяват експлоатационните ресурси в отделни части от подземното водно тяло.
(3)За части от подземни водни тела, в които съществуват достатъчно актуални данни за съставяне на карта за детайлно характеризиране на филтрационното поле, експлоатационните ресурси могат да бъдат оценени чрез разхода на подземния поток.
(4)В случаите по ал. 3:
  1. оценените експлоатационни ресурси се категоризират при условията на чл. 35, ал. 2 при приетата изученост за цялото водно тяло;
  2. сумата от оценените експлоатационни ресурси в частите от водното тяло не може да надвишава общите експлоатационни ресурси на водното тяло. Чл. 37.
(1)Експлоатационните ресурси на подземните водни тела се оценяват:
  1. приблизително, по балансов метод при характеризиране на количественото състояние на подземните водни тела в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни;
  2. чрез математически модели, въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от министъра на околната среда и водите.
(2)Експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се оценяват въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от:
  1. министъра на околната среда и водите - за находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
  2. кмета на съответната община - за находищата на минерални води, публична общинска собственост. Чл.
  3. Оценката на ресурсите на подземните води се извършва в съответствие с методиката за определяне на ресурсите на подземните води, одобрена от министъра на околната среда и водите. Чл. 39.
(1)Експлоатационните ресурси на подземните водни тела и находищата на минерални води се утвърждават със заповед на:
  1. министъра на околната среда и водите - за находищата на минерални води;
  2. директора на басейнова дирекция - за подземните водни тела.
(2)Утвърждават се експлоатационните ресурси на подземните и минералните води, определени в категории ЕР 1 и/или ЕР 2, при условията на чл. 35, ал. 2.
(3)В случаите по чл. 34, ал. 3 със заповедта по ал. 1 се утвърждават и ресурсите от хидрогеотермална енергия. Чл. 40.
(1)За утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост, кметът на общината подава писмено заявление до министъра на околната среда и водите, към което прилага хидрогеоложки доклад със съдържание съгласно чл. 29.
(2)Заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост, се изпраща на кмета на общината в 7-дневен срок от подписването й. Чл. 41.
(1)Органите по чл. 39, ал. 1 водят регистри на експлоатационните ресурси на:
  1. подземните водни тела;
  2. находищата на минералните води, изключителна държавна собственост;
  3. находищата на минералните води, публична общинска собственост.
(2)В регистъра по ал. 1 се включват:
  1. код на водното тяло или наименование на находището на минерални води;
  2. основните характеристики на водното тяло или находището на минерални води;
  3. експлоатационните ресурси на водното тяло или находището на минерални води;
  4. разпределението на експлоатационните ресурси по категории при условията на чл. 35.
(3)В регистъра по ал. 1 се включват и:
  1. ресурсите за части от водното тяло, оценени при условията на чл. 36, ал. 3 и 4;
  2. наименованието и дебитите на съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води.
(4)Регистрите по ал. 1 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите. Глава четвърта ОПАЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ Раздел I Опазване на количественото състояние на подземните води Чл. 42.
(1)Количественото състояние на подземните водни тела се определя от режима на нивото на подземните води.
(2)Подземно водно тяло е в добро количествено състояние, ако са изпълнени следните условия:
  1. нивото на подземните води в подземното водно тяло е такова, че естествените ресурси на подземните води не са превишени от общото черпене от водното тяло;
  2. нивото на подземните води не е подложено на изменение в резултат от водовземане или от друга човешка дейност, при което се създава опасност от: а) непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води; б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води; в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло; г) понижаване на нивата на подземните води в части от водно тяло, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;
  3. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло не създават опасност от привличане на солени или замърсени води. Чл. 43.
(1)Опазването на количественото състояние на подземните води включва изпълнението на мерки за:
  1. предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води;
  2. предотвратяване на понижаването на нивата на подземните води в части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
  3. предотвратяване понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло, при което се създава опасност от привличане на солени или замърсени води;
  4. опазване на подземните води в дълбоко разположените и защитени от замърсяване водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества;
  5. ограничаване на самостоятелното питейно-битовото водоснабдяване в поземлени имоти извън регулационните граници на урбанизираните територии;
  6. водовземане от подземни води за добив на хидрогеотермална енергия само в случаите, в които е осигурено реинжектиране на ползваните водни обеми;
  7. разкриване на подземните води с минимален брой съоръжения за водовземане;
  8. предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго или от замърсени към незамърсени слоеве в едно водно тяло през съоръжения за подземни води;
  9. осигуряване на минимално допустимия отток в реките, когато те са източник на привлекаеми ресурси;
  10. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за водовземане за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг;
  11. прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. и минерални води от изградени шахтови и тръбни кладенци;
  12. създаване и поддържане на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите;
  13. предотвратяване на опасното понижаване на нивото на подземните води или смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води;
  14. провеждане на мониторинг на количественото състояние на подземните, вкл. и минералните води съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите.
(2)Мерките по ал. 1, т. 1 - 10 се предвиждат при издаването на разрешителни за:
  1. водовземане;
  2. ползване на воден обект за изграждане или реконструкция на съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води. Чл. 44.
(1)За предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води за всяко водно тяло, находище на минерални води или част от водно тяло следва да бъдат изпълнени следните условия:
  1. общото черпене да не надвишава експлоатационните му ресурси, определени при условията на чл. 34 - 36;
  2. максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво във водовземните съоръжения (S МАКС ) да не надвишава понижението, допустимо за подземното водно тяло(S ДОП ).
(2)Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 се доказва чрез съставянето на годишни баланси “експлоатационни ресурси - общо черпене”.
(3)Балансите по ал. 2 се съставят до 31 януари на следващата година и се обявяват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции. Чл.
  1. Общото черпене по чл. 44, ал. 1, т. 1 се определя като сума от:
  2. средногодишния дебит на съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;
  3. средногодишния дебит на кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите;
  4. средногодишния дебит на естествените извори;
  5. предвидения средногодишен дебит на разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане. Чл. 46.
(1)Средногодишният дебит на водовземане от подземни води е равен на разрешения средноденонощен дебит.
(2)Годишният обем на водовземане от подземни води е разрешеният денонощен воден обем за 365 дни.
(3)Допуска се определяне на максимален дебит за определено време от денонощието, когато с конкретни опитно-филтрационни изследвания и съответни изчисления е доказано, че нивото на подземните води в съоръженията, предназначени за водовземане, се възстановява в рамките на денонощието.
(4)Разпоредбата по ал. 3 може да не се прилага само когато водовземането е с цел:
  1. питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;
  2. отводняване.
(5)Средногодишният дебит на водовземане от минерални води е равен на разрешения максимален денонощен дебит.
(6)С разрешителното за водовземане от минерални води може да бъде определен дебит, по-голям от максималния денонощен дебит, само когато неколкократно в годината е предвидено пълнене на басейни, при условие че не се засягат правата по други разрешени водовземания от същото водовземно съоръжение.
(7)Годишният обем на водовземане от минерални води се определя по реда на ал. 2, като в случаите по ал. 6 се вземат предвид и определените обеми за пълнене на басейни.
(8)Допуска се годишният обем по ал. 7 да бъде определен въз основа на разрешения денонощен воден обем за по-кратък период от годината. Чл.
  1. Допустимото понижение на водното ниво във водното тяло (S ДОП ) по чл. 44, ал. 1, т. 2 се определя:
  2. при напорни водоносни хоризонти - като разлика между дълбочината на горнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност;
  3. при безнапорни водоносни хоризонти - като 60 на сто от разликата между дълбочината на долнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност. Чл.
  4. Понижение на водното ниво не се допуска в части от водни тела:
  5. от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитените територии и зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;
  6. в които това понижение създава опасност от привличане на: а) солени води; б) замърсени води, или в) води от водно тяло, в което по естествени причини концентрациите на веществата или йоните надвишават стандартите за качество, посочени в приложение № 1;
  7. в които са разположени пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните водни тела. Чл. 49.
(1)Максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво в съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води (S макс ) по чл. 44, ал. 1, т. 2, се определя:
  1. за водоползвателите от I категория - като понижение на водното ниво, при максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 3 и 4;
  2. за водоползвателите от II категория - като понижение на водното ниво при средноденонощния дебит.
(2)При определяне на понижението по ал. 1 задължително се отчита геометричното и хидравличното несъвършенство на съоръженията.
(3)При определяне на понижението по ал. 1 в съоръжения, работещи в нарушено филтрационно поле, взаимодействието помежду им се изчислява при определените в издадените разрешителни понижения по ал. 1 и допълнителните понижения, създадени в тях от нови, по-късно разрешени водовземания.
(4)Определянето на понижението по ал. 1 се извършва при спазване на условието S макс < S ДОП и условията по чл. 48. Чл. 50.
(1)За опазване количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане от тях само:
  1. за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;
  2. за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при изпълнение на условията по чл. 51;
  3. в случаите, в които необходимият средноденонощен дебит е по-голям от 5,0 л/сек и не може да бъде осигурен от първото от повърхността водно тяло.
(2)Не се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за цели, извън посочените в ал. 1, за: а) задоволяване на собствените потребности на гражданите; б) стопански цели.
(3)В случаите по ал. 2 изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане се разрешава само за първото от повърхността подземно водно тяло. Чл. 51.
(1)Изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, извън регулационните граници на урбанизираните територии, се разрешава при изпълнение на следните условия:
  1. да е налице влязъл в сила подробен устройствен план на територията, в който са предвидени общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;
  2. чрез съоръженията и водовземането да бъде осигурено питейно-битовото водоснабдяване на други съседни имоти в урбанизираната територия в рамките на технически възможния дебит при допустимо понижение на водното ниво;
  3. няма наличен капацитет на изградена водоснабдителна система.
(2)Разрешителното за водовземане по ал. 1 се издава за максималния средноденонощен дебит на съоръжението при допустимо за водното тяло понижение на водното ниво.
(3)В случаите по ал. 1 титулярят на разрешителното за водовземане извършва услугите по доставяне и пречистване на питейните води съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Чл. 52.
(1)Подземните води се разкриват с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане.
(2)Отказва се издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, когато:
  1. необходимият денонощен обем вода е по-малък от 50 кубически метра;
  2. в съседни имоти има изградени съоръжения, предназначени за водовземане, от които може да се осигури необходимият воден обем.
(3)Собствениците на съоръженията по ал. 1, т. 2 не могат да отказват осигуряването на вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението при допустимо понижение.
(4)В случаите по ал. 3 разходите за преоборудване на съоръженията са за сметка на новия водоползвател.
(5)За съоръжения в урбанизирани територии, от които се ползва по-малко от 50 на сто от технически възможния дебит при допустимо понижение, таксата за водовземане се определя в трикратно по-висок размер.
(6)Разпоредбата по ал. 2, т. 1 не се прилага за:
  1. издаване на разрешителни за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, за задоволяване на собствените потребности на гражданите, когато съоръженията са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;
  2. слабо водообилни подземни водни тела. Чл.
  3. Предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго се извършва чрез:
  4. изолиране на водите от по-горе лежащите подземни водни тела при изграждането на нови съоръжения за подземни води;
  5. реконструкция или ликвидация на съществуващи съоръжения за подземни води. Чл. 54.
(1)За осигуряване на минимално допустимия отток в реките при определяне на привлекаеми ресурси се допуска привличане на не повече от 25 на сто от оттока на реката, определен при: 1. обезпеченост 95 процента; 2. отчитане на нарушения отток в участъка от реката.
(2)Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при определяне на привлекаеми ресурси от р. Дунав.
(3)Не се допуска определянето на привлекаеми ресурси от:
  1. пресъхващи реки;
  2. повърхностни водни тела в лошо състояние.
(4)Изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1 може да не се прилагат само за ограничени периоди от време в случаите на водовземане за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии. Чл. 55.
(1)Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез шахтови, тръбни, шахтово-тръбни кладенци и шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи включва:
  1. ежемесечно измерване на черпените водни обеми;
  2. измерване на нивото на подземните води: а) ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване, и б) в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване.
(2)Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез дренажи, галерии и каптирани извори включва ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми.
(3)Измерванията по ал. 1 и 2 се извършват в последния ден от всеки календарен месец и се записват в специален дневник, който се съхранява за срока на разрешеното водовземане.
(4)Данните от измерванията по ал. 1 и 2 към 30 юни и 31 декември на всяка календарна година в срок до 14 дни се изпращат в съответната басейнова дирекция. Чл. 56.
(1)Съоръженията, предназначени за водовземане от подземни, в т.ч. и минерални води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията:
  1. водомер за измерване на черпените водни обеми;
  2. устройство за измерване на нивото на подземните води.
(2)Устройствата за измерване на водното ниво са:
  1. нивомери за дискретно измерване - при дълбочина на водното ниво при черпене до 20 м;
  2. автоматичен нивомер за непрекъснато измерване и регистрация на данните на повърхността - при дълбочина на водното ниво при черпене повече от 20 м;
  3. манометър - когато устието на съоръжението е херметизирано.
(3)Устройствата по ал. 1 се монтират:
  1. на не повече от 2 метра от съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за подземни води;
  2. в шахтите по чл. 84, ал. 1 - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за минерални води;
  3. в съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 2.
(4)Забранява се монтиране на водопроводни отклонения или други съоръжения между съоръжението, предназначено за водовземане, и водомера по ал. 1, т. 1 освен в случаите, в които водата е на самоизлив и за измерване на водното ниво се монтира манометър.
(5)Разпоредбата по ал. 3, т. 1 може да не се прилага за каптирани извори и дренажи, разположени в труднодостъпни планински райони, при което се монтират водомери преди и след събирателния резервоар. Чл. 57.
(1)Съоръжения за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води се изграждат, когато се иска изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или водовземане:
  1. със средноденонощен дебит: а) по-голям от 10 литра за секунда, или б) които могат да окажат рисково въздействие върху вече разрешени водовземания;
  2. в близост до части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
  3. в подземни водни тела, в които може да се очаква привличане на води от Черно море;
  4. в части от водно тяло, в които съществува опасност от привличане на замърсени подземни или повърхностни води или отпадъчни води от депа за отпадъци.
(2)В случаите по ал. 1 водовземане и ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се разрешава само след проведено хидрогеоложко проучване по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба, при което е определен коефициентът на нивопредаване в частта от водното тяло.
(3)Разпоредбата по ал. 1, т. 1, буква “а” не се прилага за силноводообилни водоносни хоризонти, разположени на дълбочина, по-голяма от 100 м. Чл. 58.
(1)Прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. минерални води от изградени тръбни и шахтови кладенци се осъществява чрез:
  1. оборудване на съоръженията за експлоатация на кранов режим;
  2. консервиране или ликвидиране на съоръженията, които не се използват, по реда и при условията на раздел III от глава пета.
(2)Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за:
  1. безфилтров тип тръбни кладенци, във водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на водата;
  2. съоръжения за минерални води, с високо съдържание на разтворени и свободно отделящи се газове, при които изпълнението на мерките по т. 1 предизвиква промяна на качеството на минералните води. Чл.
  3. Съдържанието на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води и редът за съставянето и поддържането им се уреждат в раздел IV от глава пета. Чл. 60.
(1)Предотвратяване на опасно понижаване на нивото на подземните води, надвишаващо допустимото за подземното водно тяло, се осъществява:
  1. при издаването на разрешителни за водовземане чрез определяне на максимално допустимо експлоатационно понижение в съоръжения, предназначени за водовземане;
  2. чрез ограничаване на предоставени права за водовземане при установено намаляване на подхранването на подземното водно тяло.
(2)Смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води в урбанизирани територии и земеделски земи се осъществява чрез планиране на мерки за изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено над или близо до земната повърхност в резултат на: 1. интензивни валежи; 2. повишаване на нивото на повърхностни води, пряко свързани с подземните води.
(3)Мерките по ал. 2, т. 2 се планират въз основа на данните за максимално водно ниво на повърхностните води и проектния подпор на подземните води.
(4)Мерките по ал. 2 се включват в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите. Раздел II Опазване на подземните води от замърсяване и влошаване Чл. 61.
(1)Опазването на подземните води от замърсяване и влошаване се извършва чрез:
  1. прилагане на забраните по чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите за: а) пряко отвеждане на замърсители в подземните води освен в случаите по чл. 62; б) обезвреждане, вкл. депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води; в) други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води; г) използването на материали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и др., при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могат да бъдат замърсени подземните води; д) смесването на подземни води с различно качество чрез съоръженията за подземни води; е) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти освен в случаите по чл. 63;
  2. издаване на разрешителни за ползване на воден обект за: а) изграждане на съоръжения за подземни води; б) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела; в) пряко отвеждане на замърсители в подземните води; г) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; д) изкуствено подхранване на подземните води;
  3. прилагането на специфични мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването им, вкл. въвеждането на критерии за: а) оценка на химичното им състояние; б) идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители; в) определяне на концентрацията на замърсителите, при която се предприемат действия за насочване в обратна посока на тенденциите по буква “б”;
  4. предотвратяване или намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води;
  5. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг.
(2)Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се прилагат и за предотвратяване на влошаването на всички подземни водни тела.
(3)Мерките по ал. 1, т. 3 и 5 не се прилагат за минерални води. Чл. 62. Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на подземните водни тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел. Чл. 63.
(1)Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(2)Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 1 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.
(3)Инжектирането по ал. 1 и 2 се извършва след проведени хидрогеоложки проучвания и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането. Чл. 64.
(1)Инжектиране и реинжектиране на води се разрешава в случаите на:
  1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;
  2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(2)Инжектираните води по ал. 1, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.
(3)Реинжектиране се разрешава и в случаите на:
  1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;
  2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия. Чл. 65.
(1)Забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви “б” - “г” и изискванията по чл. 75, ал. 5 се съобразяват и при:
  1. извършване на оценка на въздействието върху околната среда или издаване на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда;
  2. издаване на разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците;
  3. изпълнение на програмите, неразделна част от решенията по оценка на минали екологични щети;
  4. издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства;
  5. изпълнение на проекти за ликвидиране на обекти от рудодобива, уранодобива и въгледобива;
  6. издаване на разрешения за изграждане и управление на депа за отпадъци от миннодобивната дейност.
(2)Проучването на подземните води във връзка с дейностите по ал. 1 се извършва с обхват и съдържание, определени с инструкцията по чл. 18, ал. 2.
(3)Органът, контролиращ издадените административни актове по ал. 1, т. 1 - 5, изпраща в дирекция “Води” в Министерството на околната среда и водите и в съответната басейнова дирекция на всеки шест месеца:
  1. данни за резултатите от изпълнения собствен мониторинг за химичното състояние на подземните води;
  2. данни за извършената контролна дейност, свързана с изпълнението на мерките за опазване на подземните води. Чл. 66.
(1)Химичното състояние на подземните водни тела се определя в зависимост от електропроводимостта и концентрацията на замърсители в подземните води.
(2)Критериите за оценка на химичното състояние на подземните води са:
  1. стандартите за качество на подземните води, определени в приложение № 1;
  2. определените по реда на чл. 118б от Закона за водите прагове на замърсяване на подземните води. Чл. 67.
(1)Праг на замърсяване се определя задължително за:
  1. вещества, йони или показатели на замърсяване с естествен произход или в резултат от човешка дейност: а) арсен; б) кадмий; в) олово; г) живак; д) амониеви йони; е) хлориди; ж) сулфати;
  2. изкуствени комплексни вещества: а) тетрахлоретилен; б) трихлоретилен;
  3. параметри, показващи привличане на солени или замърсени в резултат от човешката дейност води: а) електропроводимост; б) сулфати и хлориди.
(2)Праг за замърсяване на подземните води се определя и за всички замърсяващи вещества и показатели за замърсяване, които при характеризирането на подземните водни тела по чл. 21 и 22 са били основание тялото да бъде определено в риск да не постигне добро химично състояние. Чл. 68.
(1)Праговете на замърсяване се определят така, че резултатите от мониторинга в представителните мониторингови пунктове да превишават концентрациите, определени като праг, и да показват риска за неизпълнение на всяко от условията за добро химично състояние на подземното водно тяло по чл. 72, ал. 1.
(2)При определяне на праговете на замърсяване се вземат предвид:
  1. степента на взаимодействие между подземните води, свързаните с тях водни екосистеми и зависимите от тях сухоземни екосистеми;
  2. засягането на разрешено или перспективно водовземане от подземни води или функции на подземните води;
  3. изискванията на чл. 67;
  4. хидрогеоложките характеристики на водното тяло, вкл. данните за фоновите нива и водния баланс.
(3)При определяне на праговете на замърсяване се отчитат и:
  1. източникът на замърсяващите вещества, възможностите за тяхното естествено формиране, тяхната токсичност и тенденция за разсейване, тяхната устойчивост и биоакумулационния им потенциал;
  2. фоновите нива на веществата, йоните и показателите на замърсяване, когато повишеното им съдържание се дължи на естествени хидрогеоложки причини.
(4)Праговете на замърсяване се определят въз основа на наличните данни, тяхното качество, аналитичното им разглеждане и обобщението им, фоновите нива на веществата от естествен произход и в резултат от човешката дейност.
(5)Праговете на замърсяване се определят по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите. Чл. 69.
(1)Прагът на замърсяване може да бъде определен:
  1. на национално ниво;
  2. за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление;
  3. за подземно водно тяло или група тела.
(2)Прагът на замърсяване за трансгранични подземни водни тела се определя съгласувано със съответната съседна държава. Чл. 70.
(1)Списъците на определените прагове на замърсяване на подземните води се посочват в плановете за управление на речните басейни.
(2)В плановете за управление на речните басейни се посочва и начинът, по който са определени праговете на замърсяване съгласно изискванията на чл. 67 - 69, и се прилагат, където е възможно:
  1. информация за: а) броя на подземните водни тела или групи тела, за които съществува риск да не бъде постигнато добро химично състояние; б) замърсителите или показателите на замърсяване, въз основа на които е определен рискът, и в) установената концентрация на замърсителите или стойност на показателите на замърсяване;
  2. информация за всяко тяло в риск, включително: а) размера на тялото; б) връзката между подземното водно тяло, повърхностните води и пряко зависимите сухоземни екосистеми; в) фоновото ниво в случаите на естествен произход на веществата;
  3. праговете на замърсяване, определени на национално ниво, за района за управление на водите или частта от международен район за басейново управление или за отделно водно тяло или група тела;
  4. отношението между прага на замърсяване и: а) установеното фоново ниво - при естествен произход на веществата; б) целите за качество на околната среда и други стандарти за опазване на водите, установени на национално или международно ниво; в) всяка важна информация за токсичността, екотоксичността, устойчивостта, биоакумулационния потенциал и тенденцията за разсейване на замърсяващите вещества. Чл. 71.
(1)Актуализиране на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване, се извършва във всички случаи, в които информацията за замърсяващите вещества, групи замърсяващи вещества или показатели на замърсяване показва, че:
  1. трябва да бъде определен праг на замърсяване за допълнителни вещества;
  2. определената стойност на прага на замърсяване трябва да бъде коригирана или
  3. вече изменена стойност на прага трябва да бъде възстановена във връзка с опазване на човешкото здраве и околната среда.
(2)Праговете на замърсяване могат да бъдат изключени от списъците по чл. 70, ал. 1, когато за водното тяло вече не съществува риск за постигане на добро химично състояние във връзка със съответните замърсяващи вещества или показатели на замърсяване.
(3)Измененията по ал. 1 и 2 се посочват при периодичния преглед на плановете за управление на речните басейни. Чл. 72.
(1)Подземното водно тяло е в добро химично състояние, ако са изпълнени следните условия:
  1. промените в електропроводимостта на подземните води не показват привличане на солени или замърсени води;
  2. химичният състав на подземните води е такъв, че концентрацията на замърсители: а) не показва привличането на солени и замърсени води; б) не превишава концентрациите, определени като стандарт за качество на подземните води в приложение № 1 и като праг на замърсяване; в) не води до непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води, нито до значително влошаване на екологичното или химичното им състояние, нито до значително увреждане на сухоземни екосистеми, които зависят пряко от подземното водно тяло.
(2)Условието по ал. 1, т. 2, букви “б” и “в” не се прилагат за подземни водни тела, в които високите концентрации на вещества и йони и високите стойности на показателите за замърсяване:
  1. са резултат от естествените хидрогеоложки условия и не са свързани с човешка дейност;
  2. са резултат от временни, пространствено ограничени, изменения в посоката на потока и химичния състав на подземните води и не са свързани с привличането на солени и замърсени води. Чл.
  3. Химичното състояние на подземното водно тяло се определя като добро, когато:
  4. мониторингът показва, че са изпълнени условията по чл. 72, ал. 1, или
  5. в нито един мониторингов пункт за водното тяло или група тела не е установено превишаване на концентрациите на нитрати и пестициди, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване, или
  6. стандартът за качество или определеният праг на замърсяване в един или повече мониторингови пункта са превишени, но с подходящи проучвания е потвърдено, че: а) съгласно оценката по чл. 74, ал. 2 концентрацията на замърсяващите вещества не представлява риск за околната среда, предвид размера на засегнатото водно тяло; б) са изпълнени останалите условия за добро състояние на подземните води по чл. 72, ал. 1; в) са изпълнени изискванията за опазване на водните тела по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за водите, които се използват или се предвижда да се използват за питейно-битово водоснабдяване; г) подземното водно тяло или всяко от телата в група водни тела не е засегнато от замърсяване, непозволяващо подземните води да се използват от човека;
  7. пунктовете за мониторинг са избрани в съответствие с изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите и осигуряват данни за последователна и подробна оценка на химичното състояние на подземното водно тяло. Чл. 74.
(1)Оценката на химичното състояние на подземните водни тела или групи тела в риск се извършва за всички замърсяващи вещества, допринасящи водното тяло да не постигне добро състояние.
(2)В случаите по чл. 73, т. 3 се извършват проучвания, при които се взема предвид:
  1. събраната информация за характеризиране на водното тяло съгласно изискванията на чл. 21 - 23;
  2. резултатите от контролния и оперативния мониторинг на химичното състояние на подземното водно тяло;
  3. всяка друга практически значима информация, вкл. сравнение на средногодишните концентрации на замърсителите във всеки пункт за мониторинг със стандартите за качество и праговете на замърсяване за съответните замърсяващи вещества.
(3)При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви “а” и “г” , където е възможно и необходимо, се определят:
  1. концентрацията на веществата във водното тяло в съответствие с разработения концептуален модел;
  2. приблизителна оценка на размера на частта от водното тяло, за която са установени средногодишни концентрации на замърсяващите вещества, надвишаващи стандартите за качество и праговете на замърсяване.
(4)При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви “б” и “в”, където е възможно и необходимо, въз основа на резултатите от мониторинга и подходящо съставен концептуален модел се определят въздействието на замърсителите върху подземното водно тяло, както и:
  1. масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват или биха постъпили от подземните води в свързаните с тях повърхностни води или сухоземни екосистеми;
  2. вероятното въздействие на масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват в повърхностните води или в сухоземни екосистеми;
  3. размерът на всяко привличане на солени и/или замърсени води в подземното водно тяло и
  4. рискът да бъдат замърсени подземни води, ползвани или предвидени за използване за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 75.
(1)Химичното състояние на подземните водни тела или групи тела се представя върху карти, съставени съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите.
(2)На картите по ал. 1 се посочват и всички пунктове, в които са превишени стандартите за качество и праговете на замърсяване.
(3)Оценката на химичното състояние на подземните водни тела се публикува в плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите.
(4)В плана за управление на речния басейн по чл. 157 от Закона за водите се включва и пояснение за начина, по който превишаването на концентрациите, определени като стандарт за качество и праг на замърсяване в отделните мониторингови пунктове, са взети предвид при крайната оценка.
(5)Когато подземно водно тяло е определено като тяло с добро химично състояние при условията на чл. 73, т. 3 в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите, задължително се планират необходимите мерки за опазване на:
  1. подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, зависещи от частта от водното тяло, представена от мониторингов пункт или пунктове, в които е установено превишаване на концентрациите, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване;
  2. водните екосистеми и на сухоземните екосистеми. Чл. 76.
(1)Идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители се извършват във всички подземни водни тела или групи тела, определени като тела в риск.
(2)При идентифициране на тенденция по ал. 1 се определя начална точка за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока и намаляване на замърсяването на подземните води.
(3)Идентифицирането на тенденциите по ал. 1 се извършва с плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите на всеки шест години.
(4)С плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите:
  1. се определят и началните точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока;
  2. се обобщават: а) начинът, по който оценката от отделните мониторингови пунктове в подземното водно тяло или група тела е допринесла за определяне на тялото като обект за идентифициране и насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители и за определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда при условията на чл. 24, ал. 3, и б) аргументите за определените начални точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока.
(5)В случаите, в които е необходимо да се оценят съществуващите замърсявания от точкови източници или от замърсяване на почвата, които могат да застрашат постигането на целите за опазване на околната среда, се изпълняват допълнителни оценки за идентифициране на замърсителите и за доказване, че: 1. замърсените площи не се разширяват, 2. не се влошава състоянието на подземното водно тяло или група тела и 3. не съществува риск за човешкото здраве и околната среда.
(6)Резултатите от допълнителните оценки по ал. 5 се включват към обобщените данни по ал. 4, т.
  1. Чл.
  2. За идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители:
  3. програмата за мониторинг на химичното състояние на подземните води се разработва така, че да открива тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсяващите вещества над определените прагове на замърсяване;
  4. идентифицирането на тенденциите се извършва при спазване на следните изисквания: а) мястото на мониторинговите пунктове и честотата на мониторинга са избрани така, че да осигуряват: аа) необходимата информация за достоверно и точно разграничаване на възходящите тенденции от естествени изменения на концентрациите на веществата; бб) достатъчно време от установяване на тенденциите до предприемането на мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда; вв) информация за временните изменения на физичните и химичните характеристики на подземното водно тяло, вкл. подхранването и посоката на потока на подземните води и времето за филтрация през почвата и зоната на аерация; б) използваните методи за мониторинг и анализ да са съобразени с европейските, международните или националните стандарти и да осигуряват съответното научно качество и сравнимост на данните; в) оценката да се извършва по статистически методи, като регресионен анализ, анализ на тенденцията във времеви периоди, по данните, получени от отделните мониторингови пунктове; г) за предотвратяване на отклонения при определяне на тенденцията всички измервания под количествената граница се определят за половината от стойността на най-високата определена граница във времевите периоди, освен за общото съдържание на пестициди;
  5. при идентифицирането на тенденциите за повишаване на концентрациите на вещества, както от естествен произход, така и в резултат от човешка дейност, се вземат предвид базовите нива и наличните данни преди стартиране на програмата за мониторинг, изготвена в процеса на разработване на първите планове за управление на речните басейни. Чл. 78.
(1)Насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се извършва, когато те създават риск за:
  1. увреждане на свързаните с подземните води водни екосистеми и пряко зависимите от подземните води сухоземни екосистеми;
  2. човешкото здраве или за
  3. съществуващи или предвиждани права за използване на водите.
(2)При насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се спазват следните изисквания:
  1. като начална точка за предприемането на мерки се определя точката, при която концентрацията за замърсяващото вещество достигне 50 на сто от стандарта за качество, определен в приложение № 1, или стойността на прага на замърсяване, освен ако: а) определянето на по-ранна начална точка дава възможност за предприемането на икономически по-ефективни мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда; б) различната начална точка е обоснована във връзка с границата на откриваемост на съответното вещество или в) размерът на увеличението и насочването в обратна посока на тенденцията са такива, че определянето на по-късна начална точка за предприемането на мерки е икономически по-ефективно;
  2. началната точка, определена при условията на т. 1, не се изменя през шестгодишния срок на действие на плана за управление на речния басейн;
  3. насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва при спазване на изискванията към мониторинга, регламентирани с чл. 77.
(3)Началната точка за насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на нитрати от земеделски източници и предприемането на мерки се определя по реда на ал. 2, т. 1 за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(4)Определянето на начална точка за насочване в обратна посока на значимите и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води се извършва по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите. Чл. 79.
(1)За постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2, буква “а” от Закона за водите, за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води, в програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите по чл. 156м от Закона за водите се включват:
  1. всички необходими мерки за предотвратяване на отвеждането в подземните води на опасни вещества: а) органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водна среда; б) органофосфорни съединения; в) органични съединения на калая; г) вещества и препарати или продукти от разпадането им с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат върху стероидогенните, тиреоидните, възпроизводителните или други свързани с ендокрините функции, във или посредством водна среда; д) устойчиви въглеводороди и устойчиви биоакумулируеми органични токсични вещества; е) цианиди; ж) метали и техните съединения и биоциди и продукти за растителна защита, за които е установено, че са опасни вещества;
  2. всички мерки, вкл. най-добрите практики, необходими за ограничаване на отвеждането в подземните води на замърсяващи вещества, за които се счита, че не са опасни, но създават риск или потенциален риск за замърсяване и отвеждането им причинява влошаване на подземните води и предизвикване на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите.
(2)Отвеждането на замърсяващи вещества от дифузни източници на замърсяване, въздействащи върху химичното състояние на подземните води, се вземат предвид винаги, когато това е технически възможно.
(3)Мерките по ал. 1 могат да не се прилагат за отвеждане на замърсители, когато:
  1. пряко се отвеждат замърсители въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;
  2. въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания компетентният орган е установил, че количествата и концентрациите на всеки отвеждан замърсител са толкова малки, че отвеждането няма да доведе до превишаване на базовото му ниво във водното тяло и не съществува опасност за влошаване на качеството на подземните води;
  3. отвеждането е последица от непредвидими или изключителни обстоятелства, причинени от природни бедствия, които не могат да се предотвратят или смекчат;
  4. отвеждането се извършва въз основа на издадено разрешително за изкуствено подхранване на подземните води по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;
  5. компетентният орган е установил, че няма техническа възможност за предотвратяване или ограничаване на отвеждането и: а) мерките биха увеличили риска за човешкото здраве или околната среда; б) при преценката по чл. 192а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е установено, че мерките за отстраняване на замърсяващите вещества от или чрез филтрация през замърсената почва или зона на аерация са прекомерно скъпи;
  6. отвеждането е в резултат от дейности в повърхностните води, целящи смекчаване на ефекта от наводнения и засушаване и за управление на водите и водните пътища, в т. ч. изкопни работи, драгиране, преместване и депониране на утайки, при условие че: а) са изпълнени въз основа на издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по реда и при условията на Закона за водите, и б) отвеждането не създава опасност за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(4)Директорите на басейнови дирекции са длъжни да поддържат списък на случаите по ал. 3, в които не са приложени мерки за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води. Чл. 80.
(1)Собствен мониторинг на химичното състояние на подземните води провеждат:
  1. титулярите на разрешителни за: а) водовземане; б) изкуствено подхранване на подземните води; в) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела; г) пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  2. лицата, дейността на които може да доведе до непряко отвеждане на замърсители в подземните води, задължени по силата на издадено комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда или разрешение за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.
(2)Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква “а” включва:
  1. ежегодно изследване на химичния състав на черпените подземни води по: а) показателите рН, електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, хлориди и сулфати; б) други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро химично състояние на подземните води;
  2. на всеки 3 години изследване на химичния състав на черпените подземни води по всички показатели, посочени в приложение № 1 - за водоползвателите от I категория, съгласно чл. 3, ал. 1.
(3)Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква “б” включва ежегодно изследване на химичния състав по показателите, посочени в приложение № 1, на: 1. водите, използвани за подхранване на подземните води; 2. на подземното водно тяло.
(4)Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, букви “в” и “г” включва:
  1. изследване на химичния състав на реинжектираните, инжектираните или отвежданите води и на подземното водно тяло с честота и по показатели, съобразени със съдържащите се в тези води замърсяващи вещества и посочени в разрешителното;
  2. на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1.
(5)Изпитването на водните проби се извършва от акредитирани лаборатории.
(6)Резултатите от изпитването се изпращат на директора на съответната басейнова дирекция в срок до 15 дни от датата на изпитването.
(7)В случаите по ал. 2 водните проби се вземат:
  1. от определеното в проекта за оборудване на съоръженията място;
  2. през периода 1 август - 30 септември.
(8)Изискванията към собствения мониторинг се определят в разрешителните за водовземане и ползване на подземен воден обект.
(9)Собственият мониторинг по ал. 1, т. 2 включва ежегодно изследване на химичния състав на подземното водно тяло с честота и по показатели, посочени в съответните разрешителни, и на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1, при спазване на изискванията на ал. 5, 6 и ал. 7, т.
  1. Чл.
  2. Съоръжения за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела се изграждат:
  3. при инжектиране или реинжектиране на води, съдържащи замърсяващи вещества - за водното тяло и за попътно преминатите водни тела;
  4. при инжектиране на природен газ и втечнен нефтен газ - за попътно преминатите водни тела;
  5. за разположени на повърхността обекти, дейността на които може да предизвика непряко отвеждане на замърсители в подземните води. Чл.
  6. За опазването на подземните водни тела, които се използват или които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване, се изпълняват и мерки, определени в наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите, за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води. Раздел III Стопанисване на минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост Чл. 83.
(1)Минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, се стопанисват в интерес на обществото и с грижата на добър стопанин.
(2)Стопанисването на минералните води по ал. 1 включва и:
  1. стопанисване на съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
  2. проучване или допроучване на находищата на минерални води;
  3. поддържане на публичен регистър на съоръженията за минерални води от находищата на минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите.
(3)Стопанисването на съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, включва:
  1. съоръженията от мрежите за мониторинг на подземните води, и
  2. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.
(4)Стопанисването на съоръженията по ал. 2, т. 1 включва:
  1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;
  2. поддържане на водовземните съоръжения, оборудването им за мониторинг и надземното им оборудване в добро техническо състояние;
  3. проектиране, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителни зони в случаите, предвидени в Закона за водите;
  4. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно акта за изключителна държавна собственост на минералните води;
  5. привеждане на кранов режим или консервиране на съоръженията, за които не са предоставени права за водовземане, освен в случаите по чл. 58, ал. 2;
  6. осигуряване експлоатацията на съоръженията, ако това се налага за осъществяване на общо водовземане за пиене и водоналиване от гражданите.
(5)Изграждане на съоръжения за минерални води се извършва само чрез възлагане на обществена поръчка от министъра на околната среда и водите по реда на Закона за обществените поръчки.
(6)Стопанисването на съоръженията по ал. 3 включва:
  1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;
  2. поддържане на съоръженията и надземното им оборудване в добро техническо състояние;
  3. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно възприетия номер в мрежата за мониторинг на подземните води;
  4. консервиране на наблюдателни сондажи, които не са включени в мрежите за мониторинг на подземните води, или ликвидирането им, когато по технически причини са негодни да изпълняват предназначението си.
(7)Идентифицирането на водовземните и наблюдателните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, и на съоръженията от мрежата за мониторинг на подземните води включва кодов номер, име на съоръжението, координатите му в Българска геодезическа система и надморската височина на терена в Балтийска височинна система.
(8)Проучване или допроучване на находищата на минерални води се изпълнява за:
  1. неизучени находища, за които има само обща геоложка прогноза или хидрогеоложка индикация за доказване наличието на минерални води;
  2. слабо изучени находища и находища без изградени съоръжения, предназначени за водовземане на минерални води, включително: а) характеризиране на находището; б) изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане; в) определяне на експлоатационните ресурси; г) издаване на сертификат и/или балнеологична оценка за качеството на минералните води; д) определяне на санитарно-охранителни зони около съоръженията.
(9)Регистърът по ал. 2, т. 3 съдържа:
  1. регистрационен номер и дата на регистриране;
  2. номер на акта за изключителна държавна собственост на находището на минерални води;
  3. номер на акта за публична държавна собственост на съоръженията за минерални води;
  4. находище на минерални води;
  5. вид на съоръженията: а) водовземно; б) проучвателно или за мониторинг;
  6. данни за съоръженията, предназначени за водовземане, включително: а) година на изграждане; б) географски и геодезически координати и надморска височина на устието на съоръжението съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 5; в) дълбочина; г) конструктивни характеристики; д) напор или ниво на водата;
  7. данни за устиевото оборудване на съоръженията: а) технически характеристики на оборудването; б) състояние на оборудването;
  8. данни за санитарно-охранителната зона: а) геодезически координати на характерни точки на вътрешния пояс; б) геодезически координати на характерни точки на външния пояс; в) списък на имотите, попадащи в санитарно-охранителната зона;
  9. номер на заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона;
  10. номер на заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси;
  11. номер на сертификат и/или балнеологична оценка на минералните води от съоръженията. Чл. 84.
(1)Водовземните съоръжения за минерални води се оборудват със:
  1. водомерна шахта, в която се разполагат общият водомер и устройството за измерване на напора на минералните води;
  2. разпределителна шахта, в която се разполагат отклоненията за захранване на водоснабдяваните обекти към довеждащата система и водомерите за измерване на ползваните обеми от водоползвателите.
(2)Шахтите по ал. 1 се разполагат в границите на вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона на водовземните съоръжения и се проектират при спазване на изискванията на Норми и правила за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции (обн., ДВ, бр. 17 от 1987 г.; изм., бр. 17 от 1993 г., бр. 3 от 1996 г. и бр. 49 от 1999 г., актуализирана редакция, БСА, бр. 6 - 8 от 1999 г.). Чл. 85.
(1)Стопанисването на минералните води и съоръженията по чл. 83 се извършва от директора на съответната басейнова дирекция освен в случаите, когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води.
(2)Когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води, същите се стопанисват от концесионера и за негова сметка съгласно одобрена от министъра на околната среда и водите програма за стопанисване, опазване и мониторинг.
(3)За осъществяване на дейностите по ал. 1 директорът на басейновата дирекция ежегодно до 31 март съставя и предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване годишни програми.
(4)В срок до 31 юли министърът на околната среда и водите утвърждава дейностите от програмите по ал. 3, които ще бъдат финансирани през следващата година.
(5)Средствата за изпълнение на утвърдените дейности по ал. 4 се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година, за финансиране от Републиканския бюджет и от Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда. Чл. 86.
(1)Сертификат или балнеологична оценка за качеството на минерални води се издава от министъра на здравеопазването.
(2)Сертификатът по ал. 1 удостоверява пригодността на минералните води за бутилиране за питейни цели.
(3)Сертификат или балнеологична оценка се издават за минералните води от конкретно съоръжение, предназначени за водовземане.
(4)Министърът на здравеопазването води регистър на издадените сертификати и балнеологични оценки, който съдържа:
  1. номер и дата на издаване;
  2. находище на минерални води;
  3. съоръжения, предназначени за водовземане;
  4. данни за химичния състав, радиологичните и микробиологичните показатели на минералните води;
  5. данни за пригодността на минералните води.
(5)Достъпът до информацията, въведена в регистъра, се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Чл. 87.
(1)Издаването на сертификат или балнеологична оценка за качеството на минерални води се извършва при заявено искане за ползване на минерална вода:
  1. по предложение на министъра на околната среда и водите - за минералните води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
  2. по заявление на кмета на общината за минералните води - публична общинска собственост.
(2)Заявлението по ал. 1, т. 2 се подава до министъра на околната среда и водите, като към него се прилага докладът за оценка на експлоатационните ресурси на находището на минерални води по чл. 29.
(3)Вземането на водни проби за оценка на качеството на минерални води се извършва съвместно от представители на басейновата дирекция и регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
(4)Водните проби се доставят по служебен път в лабораториите към Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, акредитирани за изпитване на минерални води.
(5)Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването със заповед определят реда и изискванията за вземане и доставка на водните проби и за издаване на сертификат или балнеологична оценка.
(6)Средствата за вземане, доставяне и изпитване на водни проби се осигуряват:
  1. за минералните води - изключителна държавна собственост - от Министерството на околната среда и водите по сметката за покриване на разходите за подготовка на концесии за минерални води;
  2. за минералните води - публична общинска собственост - от съответната община.
(7)Подновяването на сертификат или балнеологична оценка след изтичане на срока им се извършва по реда на издаването им, като разходите са за сметка на концесионера или съответно на Министерството на околната среда и водите или общината, когато за минералните води не е предоставена концесия.
(8)Подновяването на сертификата или балнеологичната оценка, когато за минералните води не е предоставена концесия, се извършва при необходимост по преценка на министъра на околната среда и водите или кмета на общината. Чл. 88.
(1)Министърът на здравеопазването изпраща издадените сертификати и балнеологични оценки заедно с документите, въз основа на които са издадени, на министъра на околната среда и водите.
(2)Когато сертификат или балнеологична оценка е за съоръжения от находище на минерални води - публична общинска собственост, министърът на околната среда и водите изпраща копие от документите на кмета на съответната община.
(3)Документите по ал. 2 са основание за:
  1. актуването на минералните води като публична общинска собственост;
  2. предоставяне на концесии за добив на минерални води, публична общинска собственост. Глава пета проектиране, изграждане, приемане, регистриране, консервиране и ликвидиране на съоръжения за подземни води Раздел I Общи изисквания Чл. 89.
(1)Съоръженията за подземни води по начина на разположение в подземното водно тяло са:
  1. вертикални: а) тръбни кладенци; б) шахтови кладенци; в) комбинирани шахтово-тръбни кладенци;
  2. хоризонтални: а) дренажи; б) галерии;
  3. шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи;
  4. каптажи на извори;
  5. съоръжения със специална конструкция: а) наклонени тръбни кладенци; б) комбинирани шахтово-тръбни кладенци, в които от дъното на шахтовия кладенец са изградени няколко наклонени тръбни кладенци; в) многозабойни тръбни кладенци.
(2)Съоръженията за подземни води могат да бъдат предназначени за: а) проучване на подземните води; б) мониторинг на подземни води; в) водовземане от подземни води; г) реинжектиране или инжектиране на води; д) изкуствено подхранване на подземните води; е) пряко отвеждане на замърсители в подземните води.
(3)Съоръженията по ал. 1 са елемент на проучването на подземните води и не представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те се проектират, изграждат и приемат по реда на тази наредба.
(4)Документите по чл. 104 и утвърденият от директора на басейнова дирекция протокол по чл. 106, ал. 4 за приемане на съоръженията по ал. 1, предназначени за водовземане от подземни води, са неразделна част от инвестиционния проект на водоснабдителната система, който се съставя, одобрява и разрешава по реда на Закона за устройство на територията.
(5)Съоръженията по ал. 1, предназначени за водовземане от подземни води, се въвеждат в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията едновременно с водоснабдителната система. Чл. 90.
(1)Съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за водите са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени.
(2)Съоръженията за минерални води по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за водите са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода - изключителна държавна собственост.
(3)Съоръженията за подземни води по ал. 1 се включват в регистрите на водовземните съоръжения по чл. 112, привързано към поземления имот, в който са изградени.
(4)Собственикът на имот, дал съгласие за изграждане на съоръжения за подземни води от друго лице, определя и начина на разпореждане със съоръжението при промяна на собствеността на имота. Чл. 91.
(1)Съоръженията за подземни води освен кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите са дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството.
(2)Записването, оценяването и амортизирането на съоръженията по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за счетоводството. Чл. 92.
(1)Собствениците на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, са длъжни да представят необходимите данни и документи за включване в регистрите по чл. 112, ал. 1 и 3.
(2)Собствениците на поземлени имоти, в които са изградени съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, невключени в регистрите по чл. 112, са длъжни за своя сметка да ликвидират съоръженията при условията и по реда на чл. 110, независимо от датата на придобиване на собствеността върху имота.
(3)Директорът на басейнова дирекция предписва ликвидирането на съоръжения, невключени в регистрите по чл. 112.
(4)Когато собственикът на съоръжения, предназначени за водовземане, не изпълни предписанието по ал. 3, директорът на басейнова дирекция предлага на министъра на околната среда и водите прилагането на принудителна административна мярка по реда на чл. 199а от Закона за водите.
(5)Разпоредбата по ал. 2 не се прилага за съоръженията за минерални води. Раздел II Проектиране и изграждане на съоръжения за подземни, включително и минерални води Чл. 93.
(1)Проектирането на съоръжения за подземни, включително и минерални води, се извършва в зависимост от конкретните хидрогеоложки условия от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.
(2)Изграждането или реконструкцията на съоръженията по ал. 1 се изпълнява от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3.
(3)Изграждане на съоръжения за подземни, включително и за минерални води, се извършва само след издадено разрешително за ползване на подземен воден обект по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба.
(4)Проектирането и изграждането на съоръженията се извършва при условията на чл. 94 - 97 и приложение № 2 и в съответствие с инструкция за проектиране и изграждане на съоръжения за подземни води, издадена от министъра на околната среда и водите, която се обнародва в “Държавен вестник”.
(5)При проектиране на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, се създава възможност за изпълнение на изискванията при проектирането и изграждането на надземната част и/или събирателните шахти на водовземните съоръжения съгласно Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).
(6)При проектиране и изграждане на съоръженията за подземни води се използват продукти, които не променят състава и свойствата на водите и имат оценено и удостоверено съответствие при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.).
(7)Независимият контрол при изпълнение на дейностите за изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води се извършва от експерта, проектирал съоръженията, ако в обхвата на неговата регистрация е включено и изпълнение на независим контрол.
(8)Когато експертът, проектирал съоръженията, е в трудово правоотношение с търговското дружество, което изгражда съоръженията, независимият контрол се извършва от друг регистриран експерт.
(9)Разпоредбите по ал. 3 и 7 не се прилагат за съоръжения на минерални води - изключителна държавна собственост.
(10)Контролът при изпълнение на дейностите за изграждане или реконструкция на съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, се извършва от експерти на басейновата дирекция, на територията на която е разположено находището на минерална вода. Чл.
  1. Проектирането на съоръжения за подземни води включва:
  2. определяне на местоположението на съоръженията;
  3. определяне на вида на съоръженията;
  4. определяне на конструкцията на съоръженията;
  5. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията. Чл. 95.
(1)Конструкцията на съоръженията за подземни води осигурява:
  1. предотвратяване смесването на: а) подземни води от различни водни тела; б) подземни води с различно качество;
  2. предотвратяване проникването на повърхностни води във водното тяло;
  3. нормална и продължителна експлоатация на съоръженията.
(2)Конструкцията на съоръженията се определя от:
  1. дълбочината на залягане и дебелината на водоносния хоризонт;
  2. степента на устойчивост на скалите;
  3. дълбочината на водното ниво;
  4. прогнозирания дебит и предполагаемото помпено оборудване.
(3)Проектирането на реконструкция на съоръжения за подземни води се извършва при спазване на изискванията по ал. 1 и 2. Чл. 96.
(1)За нормалната и продължителната експлоатация на тръбни кладенци се осигурява водопропускливост на филтъра, по-голяма или равна на предвиждания дебит.
(2)Водопропускливостта на филтъра осигурява допустима входна скорост на филтрация не по-голяма от 0,03 м/сек.
(3)Диаметърът на филтъра се определя в зависимост от предвиждания дебит на съоръжението и при изпълнение на условието по ал.
  1. Чл.
  2. В случаите, в които се предвижда изграждане на филтър със засипка, при проектиране на съоръжения се:
  3. предвижда вземане на земни проби за определяне на зърнометричния състав на водоносния хоризонт;
  4. оразмерява зърнометричния състав на засипката в зависимост от зърнометричния състав по т. 1 и опасността от възникване на суфозия във водоносния хоризонт;
  5. определя технология за изпълнение на засипката, осигуряваща равномерно засипване на опорния скелет на филтъра по цялата му дължина. Чл.
  6. Проектирането на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията за подземни води включва:
  7. изучаване на геоложкия разрез;
  8. дейности за интензификация на водоносния хоризонт;
  9. опитно-филтрационни изследвания;
  10. вземане и анализ на водни проби за определяне на качеството на подземните води. Чл. 99.
(1)Изучаването на геоложкия разрез се извършва въз основа на:
  1. ядково сондиране;
  2. поинтервални ядкови рейсове - при еднообразен геоложки разрез, или
  3. безядково сондиране и провеждане на сондажно-геофизични изследвания, когато в частта от водното тяло, за което е направена характеристиката по чл. 32, има изградени съоръжения, за които са изпълнени изискванията по т. 1 и 2.
(2)Безядково сондиране без провеждане на сондажно-геофизични изследвания се допуска, когато: 1 въз основата на издадено разрешително са изградени съоръжения за проучване на подземните води, с които са изпълнени изискванията по ал. 1; 2. при изграждане на съоръжения с дълбочина до 20 м, разкриващи подземни водни тела, характеризирани като еднородни при условията на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква “а” и ал. 3.
(3)При проектиране на съоръжения за подземни води с дълбочина, по-голяма от 150 м, пресичащи силно водообилни напорни водоносни хоризонти, се проектират сондажно-геофизични изследвания, доказващи херметичността на прикриващите колони и качеството на изпълнената циментация.
(4)Интензификация на водоносния хоризонт се извършва за увеличаване на дебита на съоръженията чрез торпедиране, вакуумиране, обработка със солна киселина или други методи, избрани съобразно специфичните особености на скалите, изграждащи водоносния хоризонт. Чл. 100.
(1)Опитно-филтрационни изследвания се проектират в зависимост от вида на съоръженията и целта, за която ще бъдат използвани, а при тръбни и шахтови кладенци, и в зависимост от категорията на водоползвателя, определена съгласно чл. 3, ал. 1.
(2)Опитно-филтрационни изследвания на тръбни и шахтови кладенци се проектират:
  1. с максимален постоянен дебит и с проследяване на възстановяването на водното ниво до статичното ниво на водата - за определяне на филтрационните характеристики на подземното водно тяло, с продължителност: а) не по-малка от 72 часа - за водоползвателите от I категория; б) не по-малка от 24 часа - за водоползвателите от II категория;
  2. с изпълнение на хидравличен тест на не по-малко от три степени по отношение на дебита и продължителност на всяка степен не по-малка от 1 час - за определяне на хидравличната ефективност на кладенеца, и: а) с продължителност 24 часа - при предвидения средноденонощен дебит с проследяване възстановяването на водното ниво, и б) с предвидения максимален дебит при предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво в рамките на денонощието.
(3)Когато в близост до съоръженията по ал. 2 са разположени съществуващи съоръжения за подземни води, се проектира и наблюдение на водните нива в тях за опитно определяне на коефициента на нивопредаване.
(4)За съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, се проектира задължително:
  1. опитно водочерпене с продължителност не по-малка от 6 денонощия;
  2. хидравлични тестове с предвидения максимален дебит, предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво. Чл.
  3. Водни проби за определяне на качеството на подземните води:
  4. се вземат в края на опитните водочерпения;
  5. се анализират в акредитирани лаборатории: а) по всички показатели съгласно приложение № 1, и б) по радиологични и микробиологични показатели, определени с наредбата за качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели по чл. 135, т. 3 от Закона за водите - в случаите, в които съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 102.
(1)Съоръжения за подземни води се изграждат при спазване на:
  1. проектната конструкция на съоръженията;
  2. предвидените дейности по чл. 98;
  3. условията в издаденото разрешително, и
  4. изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия за труд.
(2)Изменения на конструкцията на съоръженията по ал. 1, т. 1 се допускат само ако:
  1. при проучването на геоложкия разрез е установена съществена разлика между действителния геоложки разрез и разреза, въз основа на който са проектирани съоръженията;
  2. в издаденото разрешително е предвидена възможност за изменение на конструкцията;
  3. титулярят на разрешителното е съгласувал измененията с контролиращия орган, определен в разрешителното.
(3)Разпоредбите по ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 и 3 не се прилагат при изграждане на съоръжения за минерални води.
(4)Изграждането на съоръжения за подземни води се извършва по подходящо избрана технология, осигуряваща:
  1. прецизно изпълнение на проектната конструкция;
  2. качествено изпълнение на циментационните работи;
  3. качествено изпълнение на засипката на филтрите. Чл. 103.
(1)Изпълнителят на изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води съставя подробна документация за извършените дейности съгласно изискванията по чл. 25, ал. 2.
(2)Изпълнителят на изграждане на съоръжения за подземни води, освен в случаите по ал. 3, предава съоръженията на титуляря на разрешителното за изграждане на съоръженията с приемо-предавателен протокол, към който прилага:
  1. документацията по ал. 1, оформена съгласно чл. 25, ал. 6;
  2. документ за изискванията към експлоатацията на съоръженията;
  3. документите за съответствие на използваните продукти и материали, оценено по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. - само за съоръженията, предназначени за водовземане.
(3)Документите по ал. 2 се предават на:
  1. министъра на околната среда и водите - за съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2, към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, и
  2. на кмета на община - за съоръженията за минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите. Раздел III Приемане на изградени съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане Чл. 104.
(1)Титулярят на разрешително за изграждане на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, в 15-дневен срок уведомява писмено директора на съответната басейнова дирекция за завършване на изграждането.
(2)Към уведомителното писмо по ал. 1 се прилагат:
  1. копие от приемо-предавателния протокол и приложените към него документи по чл. 103, ал. 2;
  2. копие от удостоверението чл. 131, ал. 4 за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3 на търговското дружество, изпълнител на дейностите за изграждане на съоръженията;
  3. данни за лицата, които ще бъдат включени в комисията за приемане на съоръженията: а) от страна на титуляря на разрешителното; б) от страна на изпълнителя на дейностите за изграждане на съоръженията; в) експерта, осъществил независимия контрол;
  4. проект за оборудване на съоръженията, съдържащ: а) технически характеристики на помпеното оборудване или технически характеристики на устиевото оборудване - при води на самоизлив, съобразени с предвиждания средноденонощен и максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 2 и 3; б) дълбочина на монтиране на потопяемите помпи, съобразена с дълбочината на разположение на плътните части на филтровата или експлоатационната колона; в) мястото на монтиране на водомери за измерване на черпените водни обеми при спазване на изискванията на чл. 56, ал. 3, т. 1; г) място и вид на оборудването за вземане на водни проби; д) вид и технически характеристики на избраното устройство за измерване на нивото на подземните води при спазване на изискванията на чл. 56, ал. 2.
(3)Титулярят на разрешителното е длъжен след получаване на одобрения или коригиран по реда на чл. 105, ал. 1, т. 2, буква “б” проект за оборудване на съоръженията:
  1. да монтира помпеното оборудване, водомерите и устройствата за измерване на водното ниво, и
  2. да осигури възможност за пломбиране на водомерите в деня на приемане на съоръженията. Чл. 105.
(1)Директорът на басейнова дирекция в срок до 14 дни от получаване на документите по чл. 104, ал. 1 и 2:
  1. издава заповед, с която определя състава на комисията и датата за приемане на съоръженията;
  2. изпраща на титуляря на разрешителното: а) копие от заповедта по т. 1; б) одобрения или коригиран проект за оборудване на съоръженията по чл. 104, ал. 2, т. 4.
(2)Датата за приемане на съоръженията се определя до 30 дни от получаване на уведомлението по чл. 104, ал. 1.
(3)В комисията по ал. 1 се включват:
  1. представител на басейновата дирекция;
  2. титулярят на разрешителното или оправомощено от него лице;
  3. оправомощен представител на изпълнителя на дейностите за изграждане на съоръженията;
  4. експертът, осъществил независимия контрол;
  5. представител на общината, на територията на която е разположен имот, в който са изградени съоръженията.
(4)Когато съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в комисията по ал. 3 се включва и представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. Чл. 106.
(1)Комисията по чл. 105:
  1. преценява съответствието на документите по чл. 104, ал. 2, т. 1 и изпълнените дейности с параметрите и условията в издаденото разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията;
  2. проверява монтираните водомери и устройства за измерване на водното ниво;
  3. измерва статичното водно ниво в изградените съоръжения;
  4. измерва максималния дебит и понижението на водното ниво;
  5. пломбира водомерите.
(2)Представителите на титуляря на разрешителното осигуряват техническа възможност за измерване на дебита по ал. 1, т. 4.
(3)Комисията съставя протокол:
  1. за приемане на съоръженията, предназначени за водовземане - когато са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 и 2, като протоколът съдържа данните по чл. 115 за включване в регистрите на водовземните съоръжения;
  2. с констатираните нарушения при изпълнението на дейностите и предложение за отказ за приемане на съоръженията.
(4)Протоколите по ал. 3 се съставят в 6 екземпляра, по един за всяка от страните, участвали в комисията за приемане на съоръженията, и се утвърждават от директора на басейновата дирекция.
(5)В 3-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 3, т. 1 директорът на басейнова дирекция: а) включва служебно съоръженията в регистрите по чл. 112; б) изпраща екземпляр от утвърдения протокол на страните - участвали в комисията по приемане на съоръженията, и копие от протокола на министъра на околната среда и водите.
(6)В 5-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 3, т. 2 директорът на басейнова дирекция отказва приемането на съоръженията с решение, което съдържа:
  1. наименование на органа, който го издава;
  2. наименование на акта;
  3. адресат на акта;
  4. фактически и правни основания за издаване, вкл. констатирани нарушения;
  5. предписания за реконструкция на съоръженията и/или повторно изпълнение на дейностите по чл. 98, в случай че е налице техническа възможност да бъдат отстранени недостатъците, или за ликвидиране на съоръженията - в останалите случаи;
  6. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.
(7)Решението по ал. 6 се изпраща на титуляря на разрешителното и на министъра на околната среда и водите и към него се прилага екземпляр от утвърдения протокол с констатираните нарушения при изпълнението на дейностите.
(8)Директорът на басейнова дирекция налага на титуляря на разрешителното и на търговското дружество, изпълнило дейностите, регламентираните санкции по чл. 200 от Закона за водите. Чл.
  1. Разходите за приемане на съоръженията са за сметка на титуляря на разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията. Чл.
  2. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост. Раздел IV Консервиране и ликвидиране на съоръжения за подземни води Чл. 109.
(1)Консервиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползван

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.