Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането

(2)Презастраховател е:

1. акционерно дружество, получило лиценз за активно презастраховане по този кодекс;
2. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в друга държава членка;
3. лице, получило лиценз за активно презастраховане по седалището си в трета държава (презастраховател от трета държава): а) чрез клон, регистриран по Търговския закон и получил лиценз по този кодекс, или б) от седалището си или от клон в трета държава, когато са изпълнени условията на този кодекс.”
4. Създава се нова ал. 3: “

(3)Лиценз за застраховане или за презастраховане по този кодекс може да се издава и на лице, учредено като Европейско дружество (SE). Застраховател, съответно презастраховател, Европейско дружество, се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Регламент (EО) № 2157/2001 на Съвета относно Устава на Европейското дружество (SЕ) и на този кодекс. За застраховател Европейско дружество се прилагат разпоредбите за застрахователите акционерни дружества по този кодекс.” 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: “

(2)Застрахователно акционерно дружество може да извършва и активно презастраховане по видовете застраховки и съответните рискове, за които е получило лиценз за застраховане. Презастраховател не може да извършва застраховане.”

1. В ал. 3 се създава изречение второ: “Не представлява друга търговска дейност уреждането на претенции от застраховател на лица, застраховани от застрахователи със седалище извън Република България, на територията на Република България. Тази дейност се извършва по договор срещу заплащане и без поемане на застрахователен риск.”
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и да обезпечава чужди задължения със свои активи”. §
3. В част първа се създава чл. 9а: “Език Чл. 9а. Езикът, на който се извършва застраховането и застрахователното посредничество в Република България, е българският. Общите условия, потребителската информация и другите документи, които застрахователите и застрахователните посредници предоставят на потребителите, се изготвят на български език. По искане на потребителя в отношенията със застрахователя може да се използва и друг език.” §
4. В част първа се създава чл. 9б: “Прилагане на правилата на международни договори и практиката на Комитета на европейските застрахователни и пенсионносигурителни надзори Чл. 9б.

(1)Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейската общност, при упражняване на нейната международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.

(2)Комисията приема наредби, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е предвидено в тях или е необходимо за целите на добрата надзорна практика.

(3)Комисията и заместник-председателят могат да прилагат протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори в съответствие с директивите на Европейския съюз.” §

1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 1 думите “ал. 1 или 3” се заменят с “ал. 1, т. 1 или 2”.
3. В ал. 2 се създава изречение второ: “При последващо увеличаване на капитала той трябва да бъде изцяло внесен към датата на подаване на заявлението за вписване в Търговския регистър.” §
4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
5. В ал. 5: а) в изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя “съответно изготвянето”; б) създава се изречение четвърто: “Разрешение за продължително пребиваване в Република България на лице от трета държава се представя не по-късно от три месеца от датата на издаване на одобряването.”
6. В ал. 6, изречение второ думата “подаване” се заменя с “постъпване”. §
7. Създава се чл. 13а: “Независими членове Чл. 13а.

(1)Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на застрахователя се състои от независими членове - физически лица. За независимите членове се прилага чл. 13.

(2)Независимият член на съвета не може да е:

1. служител в застрахователя;
2. лице по чл. 83, ал. 1, т. 4 - 6;
3. лице, което е в трайни търговски отношения със застрахователя;
4. член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на лице по т. 3 или по чл. 83, ал. 1, т. 1 - 3;
5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на застрахователя.

(3)Лицата, избрани за независими членове на съвета на директорите или на надзорния съвет, за които след датата на избора им възникнат обстоятелствата по ал. 2, са длъжни незабавно да уведомят съответния орган на застрахователя. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.

(4)Кандидатите за независими членове доказват липсата на обстоятелствата по ал. 2 с декларация.” §

1. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 4, изречение първо след думите “се извършва” се добавя “в срок не по-късно от 14 дни”.
3. В ал. 12 след думите “е длъжно” се добавя “в срок не по-късно от 14 дни от придобиването или увеличаването на участието”.
4. Създава се нова ал. 13: “

(13)Декларациите по ал. 5, т. 1 и 2 се представят и при увеличаване на капитала на застрахователя чрез вноски, когато вноската на акционера надхвърля 30 000 лв. Декларациите по изречение първо се представят в 7-дневен срок от извършването на вноските.” 4. Досегашната ал. 13 става ал. 14. 5. Създава се ал. 15: “

(15)За целите на уведомяването по ал. 1, 3 и 4 за акции на свързани лица се смятат акциите и гласовете по акции, притежавани съгласно чл. 146 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.” § 11. В чл. 23 ал. 3 и 4 се изменят така: “

(3)Каптивен презастраховател е презастраховател, контролиран от финансово предприятие, което не е застраховател, презастраховател или застрахователна или презастрахователна група, или от нефинансово предприятие, който има за цел да осигурява презастрахователно покритие единствено на рисковете на лицата, които го контролират, или на лицата от групата, в която участва. Обстоятелството, че презастрахователят е каптивен, се вписва в устава на дружеството.

(4)За каптивния презастраховател се прилагат разпоредбите за презастрахователя, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.” §

1. В чл. 24, ал. 2 думите “за извършване на дейност по активно презастраховане” се заменят с “като презастраховател”. §
2. В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
3. Думите “ал. 3” се заменят с “ал. 1, т. 2”.
4. Създава се изречение второ: “Размерът на вписания капитал на каптивния презастраховател не може да е по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1, т. 3.” §
5. В чл. 26 след думите “чл. 13” се поставя запетая и се добавя “13а”. §
6. В чл. 27 ал. 1 се изменя така: “

(1)Застрахователен холдинг е предприятие майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност и чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в дъщерни дружества, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава членка или от трета държава, като поне едно от тези дъщерни дружества е застраховател или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка.” § 16. В чл. 28 след думата “презастраховател” се поставя запетая и се добавя “презастраховател от трета държава”, а накрая се добавя “или презастраховател със седалище в Република България или в друга държава членка”. § 17. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2, 3 и 4 се изменят така: “

(1)Лицензът на застраховател се издава за застраховане и за отделните видове застраховки.

(2)Лицензът на презастраховател се издава за презастраховане по раздел I от приложение № 1 (презастраховане по животозастраховане), за презастраховане по раздел II от приложение № 1 (презастраховане по общо застраховане) или за презастраховане по животозастраховане и по общо застраховане.

(3)Обхватът на лиценза на застраховател може да се разширява с допълнителен лиценз за вид застраховка. Лицензът на презастраховател, който е издаден за част от дейностите по ал. 2, може да се разширява с допълнителен лиценз за нови дейности.

(4)Лицензът е писмен и определя изчерпателно:

1. за застрахователя - видовете застраховки по смисъла на приложение № 1, по които той има право да извършва застраховане, освен в случаите на покриване на спомагателни рискове при условията на раздел II, буква “В” от приложение № 1;
2. за презастрахователя - дейностите по ал. 2, по които той може да извършва презастраховане.”
3. В ал. 5 думите “допълнителният лиценз” се заменят с “допълнителните лицензи”.
4. Създава се ал. 8: “

(8)Лицензът за презастраховане може да се издаде за част от дейностите по ал. 2, ако заявителят е поискал това, или по преценка на комисията, когато от представените документи за издаване на лиценз се установи, че не се предвижда извършване на съответната дейност.” § 18. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 6 думите “чл. 13 и 14” се заменят с “чл. 13, 13а и 14”. 2. Алинея 4 се изменя така: “

(4)За издаване на лиценз за презастраховане се подава заявление, към което се прилагат:

1. приложенията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 7, 8 и 9;
2. заявленията заедно с приложенията по чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 5 - за лицата, които придобиват участие по чл. 25 във връзка с чл. 16, ал. 1;
3. декларациите по чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 5, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините - за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на презастрахователното акционерно дружество;
4. списък на лицата по чл. 26 във връзка с чл. 13, ал. 1 и 2 заедно с доказателствата за спазване на изискванията по чл. 26 във връзка с чл. 13, 13а и 14.” §
5. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения:
6. В текста преди т. 1 думите “застрахователно акционерно дружество с дейност по презастраховане или на презастраховател с дейност по застраховане” се заменят с “презастраховател с нова дейност”.
7. В т. 1 думите “увеличаване размера на капитала, когато това се налага, и начина на увеличаване на капитала” се заличават.
8. Точка 3 се отменя. §
9. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
10. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата “застрахователя” се добавя “съответно на презастрахователя”; б) в т. 1 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”; в) в т. 2 накрая се добавя “съответно дейностите, които презастрахователят възнамерява да извършва, и рисковете, които възнамерява да покрива”; г) в т. 3 след думите “презастрахователната” се добавя “съответно ретроцесионната”; д) в т. 6: аа) в текста преди буква “а” думата “застрахователя” се заменя с “лицето”; бб) в буква “а” след думите “претенции за застрахователни” се добавя “съответно презастрахователни”; е) в т. 8 думите “застрахователят е изложен” се заменят с “лицето е изложено”.
11. Създава се нова ал. 2: “

(2)Програмата за дейността на презастрахователя съдържа и характеристика и основни параметри на презастрахователните договори, които той възнамерява да сключва с цедентите.”

1. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “дейност или” се заличават, а накрая се добавя “съответно до новата дейност, с която презастрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си”. §
3. В чл. 33, ал. 3, изречение първо след думите “нов вид застраховка” се добавя “съответно на презастраховател с нова дейност”. §
4. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
5. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: “Комисията отказва издаването на лиценз за застраховане или за презастраховане, когато:”.
6. В ал. 5, изречение първо след думата “застраховка” се добавя “или за разширяване предмета на дейност на презастраховател с нова дейност”. §
7. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
8. Алинея 1 се изменя така: “

(1)Търговец с предмет на дейност застраховане или презастраховане се вписва в търговския регистър само след представяне на издадения от комисията лиценз.”

1. В ал. 2 след думата “Застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”. §
2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: “Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако:”; б) в т. 1 думите “застрахователят е представил” се заменят с “лицето е представило”; в) в т. 2 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”; г) в т. 4 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”; д) в т. 5 думата “застрахователят” се заменя с “лицето” и думата “получил” се заменя с “получило”; е) в т. 6 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”; ж) в т. 7 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”; з) в т. 9 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”.
4. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите “за застраховане” се заменят с “на застраховател или презастраховател”; б) в т. 1 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”; в) в т. 3 след думите “застрахователят” се поставя запетая и се добавя “презастрахователят” и след думите “по чл. 22” се добавя “или по чл. 26”; г) в т. 5 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”.
5. Алинея 3 се изменя така: “

(3)Когато основанията за отнемане на лиценз се отнасят до част от дейността на лицето, комисията може да отнеме лиценза за един или повече отделни видове застраховки, съответно за отделна част от дейността по презастраховане.”

1. В ал. 4 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”. §
2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
3. В заглавието след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
4. В ал. 1 думата “застрахователят” се заменя с “лицето по чл. 36, ал. 1 или 2”.
5. В ал. 2 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”. §
6. В наименованието на глава трета навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
7. В чл. 41 ал. 4 се отменя. §
8. В глава трета се създава раздел III с чл. 47а, 47б и 47в: “Раздел III Извършване на дейност в трета държава от презастраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от презастраховател със седалище в трета държава Дейност на презастраховател със седалище в Република България в трета държава Чл. 47а. За дейността на презастраховател със седалище в Република България в трета държава се прилага законът на третата държава, освен ако в този кодекс е предвидено друго. Дейност на презастраховател със седалище в трета държава в Република България чрез клон по Търговския закон Чл. 47б.

(1)Презастраховател от трета държава има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът се издава за презастраховане само по видовете дейности, за които презастрахователят е получил разрешение в държавата по седалището си.

(2)Комисията издава лиценза по ал. 1, при условие че:

1. лицето има право по националното си законодателство да извършва презастрахователна дейност;
2. клонът на презастрахователя разполага с активи в Република България в размер не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, 3 и 4 и на чл. 14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за презастрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата в Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответната информация по чл. 32.

(3)Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, презастрахователят от трета държава има правата и задълженията на презастраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо презастрахователите със седалище в страната.

(4)За издаване и отказ за издаване на лиценз по ал. 1 се прилагат съответно чл. 42, ал. 1, т. 1 - 10 и 13 и чл. 43. Прилагат се съответно и чл. 44 и 46.

(5)Комисията отнема лиценза на клон на презастраховател от трета държава при условията и по реда на чл. 36, както и когато е било отнето разрешението за извършване на презастрахователна дейност от компетентния орган в държавата по седалището на презастрахователя. Прилагат се и чл. 37 и

1. Предоставяне на услуги в Република България от презастраховател със седалище в трета държава Чл. 47в. Презастраховател от трета държава може да предоставя услуги в Република България от свое седалище или клон, при условие че е получил лиценз за извършване на презастраховане в държавата по седалището си и подлежи на надзор за цялостната си дейност от компетентния орган в тази държава.” §
2. В наименованието на глава четвърта навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
3. В чл. 49 се правят следните изменения:
4. В ал. 5 след думите “държавата членка” се поставя запетая и думите “след получаване на” се заменят със “след като комисията е получила”, а думите “не е получил” се заменят с “не е получено”.
5. Алинея 7 се отменя. §
6. В чл. 50 ал. 6 се отменя. §
7. В глава четвърта, раздел I се създава чл. 51а: “Уведомяване на компетентните органи на другите държави членки при отнемане лиценз на застраховател Чл. 51а. Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на останалите държави членки за отнемане лиценз на застраховател. Когато заедно с отнемането на лиценза е била приложена принудителна административна мярка по чл. 302, ал. 2, т. 11, комисията предлага на съответния компетентен орган на държавата членка на клона да приложи същата мярка.” §
8. В чл. 53 се правят следните изменения:
9. Алинея 1 се изменя така: “

(1)В двумесечен срок от получаването на информацията по чл. 49, ал. 2 от съответния компетентен орган относно застраховател от друга държава членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, заместник-председателят уведомява съответния компетентен орган на държавата членка по произход на застрахователя и ако е необходимо, му предоставя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност в Република България, с оглед защитата на обществения интерес.” 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: “

(3)Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на Република България, след като компетентният орган на държавата членка по произхода му е получил уведомление от заместник-председателя съгласно ал. 1, съответно след изтичане на срока по ал. 1, ако в този срок не е било получено уведомление.” 4. В ал. 4 думите “информацията по ал. 1” се заменят с “обстоятелствата по чл. 49, ал. 2, при които извършва дейността си”. § 34. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: “

(2)Застрахователят, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и е изразил намерение да извършва дейност по т. 10.1 от раздел II, буква “А” на приложение № 1, уведомява писмено комисията за името и адреса на представителя, назначен по реда на чл. 55, ал. 3, и декларира обстоятелствата по чл. 55, ал. 2, когато тази информация не е била предоставена на комисията от компетентния орган в държавата членка по произход на застрахователя по реда на ал. 1.” 2. Създава се ал. 3: “

(3)Алинея 1 се прилага съответно при всяка промяна на видовете застраховки, които застрахователят от държава членка възнамерява да предлага в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.” §

1. В чл. 55 се правят следните изменения:
2. Алинея 1 се отменя.
3. В ал. 2 думите “Застрахователят по ал. 1” се заменят със “Застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и”. §
4. В глава четвърта се създава нов раздел III с чл. 55а и 55б: “Раздел III Извършване на дейност в друга държава членка от презастраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от презастраховател със седалище в друга държава членка Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги Чл. 55а.

(1)Презастраховател със седалище в Република България, получил лиценз за извършване на презастраховане при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, след като уведоми за това комисията и при спазване на закона в държавата членка.

(2)Презастраховател със седалище в друга държава членка, получил лиценз за извършване на презастраховане по седалището си, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и при спазване на закона в Република България. Уведомяване на компетентните органи на другите държави членки при отнемане на лиценз на презастраховател Чл. 55б. Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на останалите държави членки за отнемането на лиценз на презастраховател.” §

1. В глава четвърта досегашният раздел III става раздел IV. §
2. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: “Комисията, съответно заместник-председателят, уведомяват Европейската комисия и компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, за:”; б) в т. 1 думите “лице, върху което” се заменят със “застраховател или на презастраховател, върху който”; в) в т. 2 и 3 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
4. Създава се ал. 7: “

(7)Алинеи 2 - 6 не се прилагат за презастрахователите.” §

1. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 2: а) в изречение първо след думата “Застрахователите” се добавя “съответно презастрахователите”; б) в изречение второ след думата “застрахователи” се добавя “съответно презастрахователи”.
3. В ал. 3, изречение първо думите “Застрахователят или презастрахователят” се заменят с “В едномесечен срок от издаването на лиценза за застраховане или презастраховане лицето по ал. 1”. §
4. В глава пета в наименованието на раздел II след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
5. В глава пета, раздел II се създава чл. 61а: “Прехвърляне на дейност от презастраховател на трети лица Чл. 61а. За прехвърляне на дейност от презастраховател на трети лица се прилагат съответно чл. 60 и 61.” §
6. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
7. В ал. 1: а) в изречение първо след думата “Застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”; б) в изречение второ след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
8. В ал. 2 думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”.
9. В ал. 3: а) в т. 1 и 5 думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”; б) точка 7 се изменя така: “
10. извършването и отчитането на всички дейности, прехвърлени от лицето по ал. 1.”
11. В ал. 5 и 7 думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”.
12. В ал. 8 думата “Застрахователят” се заменя с “В едномесечен срок от издаването на лиценза за застраховане или презастраховане лицето по ал. 1”.
13. В ал. 9 след думата “застрахователя” се добавя “и презастрахователя”, а след думата “застрахователна” се добавя “или презастрахователна”. §
14. В чл. 63 в текста преди т. 1 след думата “застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”. §
15. В чл. 64, ал. 1 след думата “застрахователят” се добавя “или презастрахователят”. §
16. В чл. 65 се правят следните допълнения:
17. В заглавието след думата “Застрахователни” се добавя “и презастрахователни”.
18. В ал. 1 след думата “Застрахователните” се добавя “и презастрахователните”, а след думата “застрахователя” се добавя “съответно презастрахователя”. §
19. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
20. В ал. 1 след думата “Застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”.
21. В ал. 2, т. 2 думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”.
22. В ал. 3 думите “Застрахователят е длъжен” се заменят с “Лицето по ал. 1 е длъжно”.
23. В ал. 4 думата “застрахователите” се заменя с “лицата по ал. 1”.
24. В ал. 5 думата “застрахователя” се заменя с “лицата по ал. 1”. §
25. В чл. 67 думите “поетите от застрахователя задължения” се заменят със “задълженията, поети от застрахователя или презастрахователя”. §
26. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
27. Създава се нова ал. 4: “

(4)Презастрахователят образува технически резерви по ал. 1 за дейността си по раздел I от приложение № 1 и резервите по ал. 2 за дейността си по раздел II от приложение № 1.”

1. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите “образуване на техническите резерви” се добавя “и на запасния фонд”. §
2. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
3. Алинея 1 се изменя така: “

(1)Техническите резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, по която се извършва дейност, като частта на презастрахователите, съответно на ретроцесионерите, не се приспада.”

1. В ал. 2 след думата “Застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”, а след думата “застрахователни” се добавя “и/или презастрахователни”. §
2. В чл. 70, ал. 2 се създава изречение второ: “Изречение първо се прилага съответно и при ретроцедиране.” §
3. В чл. 71 се правят следните допълнения :
4. В ал. 2, изречение второ след думата “застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”.
5. В ал. 5 след думата “застрахователя” се добавя “съответно на презастрахователя”. §
6. В глава шеста наименованието на раздел III се изменя така: “Покритие на техническите резерви и на запасния фонд на застрахователя”. §
7. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
8. Алинея 1 се изменя така: “

(1)Застрахователят е длъжен да покрие брутния размер на техническите резерви и на запасния фонд със съответстващи активи при условията на този раздел. Застраховател от трета държава покрива техническите резерви, образувани по реда на чл. 68, ал. 3, и запасния фонд за своя клон при условията на този раздел.” 2. В ал. 2 думите “или презастраховател” се заличават, а след думите “по ал. 1” се добавя “или по чл. 66, ал. 3”. 3. В ал. 3 думите “или презастрахователя” се заличават. 4. Създава се ал. 4: “

(4)Разпоредбите на този раздел се прилагат за презастрахователите, когато това е предвидено изрично.” §

1. В чл. 73, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
2. Точка 1 се изменя така: “
3. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия (МСТ) на ценни книжа в Република България или в друга държава членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари или многостранни системи за търговия на ценни книжа в трета държава;”.
4. В т. 2 навсякъде преди думите “държава членка” се добавя “друга”.
5. В т. 5 накрая се добавя “и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск”.
6. В т. 9 преди думата “държава” се добавя “друга”. §
7. В чл. 75 се правят следните допълнения:
8. В ал. 3 се създава изречение трето: “Заместник-председателят не може да забрани сключването на презастрахователен договор с презастраховател, лицензиран по този кодекс, или с презастраховател от държава членка.”
9. Създава се ал. 7: “

(7)Алинеи 1 - 3 се прилагат и за вземанията по презастрахователни договори, сключени със застрахователи, съответно за дела в техническите резерви на такива застрахователи, които извършват активно презастраховане.” § 56. Създава се чл. 75а: “Вземания към схеми със специална цел Чл. 75а.

(1)Вземане към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск може да се признае за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат задълженията към съответната схема със специална цел и при условие, че тя е лицензирана в Република България или в друга държава членка и отговаря на изискванията на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/ЕО и 2002/83/ЕО.

(2)Вземане се признава за покритие на техническите резерви до:

1. осемдесет на сто от преобразуваната стойност по ал. 1, ако схемата има инвестиционен кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1;
2. четиридесет на сто от преобразуваната стойност по ал. 1, ако схемата има кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1 извън инвестиционния клас;
3. две на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако схемата няма кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по чл. 75, ал. 2, т. 1.

(3)Застрахователите обявяват пред заместник-председателя схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с които са сключили договори, както и сведения за кредитния им рейтинг в 7-дневен срок от сключването на договора. Заместник-председателят има право да определи размери, различни от определените по ал. 2, за признаване на вземане към определена схема със специална цел за покритие на техническите резерви, ако са налице обстоятелства, които позволяват да се направи различна обективна преценка за стабилността на схемата. Заместник-председателят може да допусне покриване на технически резерви и с вземания към схема със специална цел, лицензирана в трета държава, когато тя отговаря на изисквания, сходни на изискванията по ал. 1, и може да се направи обективна преценка за нейната стабилност и платежоспособност.” § 57. В глава шеста се създава раздел IIIа с чл. 79а, 79б и 79в: “Раздел IIIа Покритие на техническите резерви и на запасния фонд на презастрахователя Общи положения Чл. 79а.

(1)Презастрахователят е длъжен да покрие брутния размер на техническите резерви и на запасния фонд с активи в съответствие с този раздел.

(2)Заместник-председателят може да забрани свободното разпореждане с активи на презастраховател, който не изпълнява задължението по ал. 1 или по чл. 66, ал. 3, след като е уведомил за намерението си компетентните органи на приемащите държави членки.

(3)Този раздел не се прилага за застрахователите, които извършват активно презастраховане. Изисквания към избора на активи за покритие на техническите резерви Чл. 79б.

(1)При избора на активи за покритие на техническите резерви презастрахователят е длъжен да вземе предвид особеностите на извършваната от него дейност, в т. ч. естеството, количеството и дюрацията на очакваните плащания по претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на своите инвестиции.

(2)Презастрахователят е длъжен да осигури диверсификация и подходящо разпределение на активите за покритие на техническите резерви, които да гарантират неговата възможност за изпълнение на поетите задължения при неблагоприятни промени на икономическите обстоятелства, в т. ч. при неблагоприятни промени на финансовите пазари, на пазарите на недвижими имоти или при значителни катастрофични събития.

(3)Презастрахователят поне веднъж годишно оценява въздействието на неблагоприятни или неочаквани промени в пазарните обстоятелства върху активите за покритие на техническите резерви, като ги диверсифицира така, че да намали възможния неблагоприятен ефект.

(4)Активите за покритие на техническите резерви, с изключение на тези по чл. 73, ал. 1, т. 2, се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял. Презастрахователят е длъжен да не допуска инвестиции в активите на един емитент или на емитенти, които са част от група свързани лица, които да го излагат на висока концентрация на риск.

(5)Инвестиции в ценни книжа, които не са приети за търговия на регулиран пазар или МСТ на ценни книжа в Република България, в друга държава членка, или на международно признат и ликвиден регулиран пазар или МСТ на ценни книжа в трета държава, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.

(6)За инвестициите в деривати на ценни книжа се прилага чл. 73, ал. 4, като презастрахователят е длъжен да избягва значителна рискова експозиция в отношенията с отделно лице, както и в други деривативни операции.

(7)За вземанията на презастрахователите по ретроцесионните договори и за дела на ретроцесионерите в техническите резерви на презастрахователите се прилага чл. 75, ал. 1 - 3 и 7.

(8)За вземанията на презастрахователите към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се прилага чл. 75а. Инвестиционна политика Чл. 79в.

(1)В съответствие с чл. 79б управителният орган на презастрахователя приема инвестиционна политика в едномесечен срок от издаването на лиценза за презастраховане и я актуализира ежегодно.

(2)Инвестиционната политика по ал. 1 съдържа:

1. анализ на дейността на презастрахователя, на поеманите рискове и на извършваните от него плащания;
2. анализ на състоянието на макроикономическата среда, в това число на състоянието и тенденциите на финансовите пазари и на пазарите на недвижими имоти;
3. прогноза за очакваната честота и размери на предявяваните претенции, в т. ч. за събития с катастрофичен характер, и за възможния ефект върху застрахователния пазар, финансовите пазари и пазарите на недвижими имоти;
4. обосновано определяне на активите за покритие на техническите резерви и запасния фонд, на тяхната диверсификация и разпределение, които в най-висока степен съответстват на дейността на презастрахователя, на макроикономическите условия и тенденции, в които тя се извършва, и на предвижданията по т. 3 с оглед постигане на целите по чл. 79б, ал. 1;
5. анализ на рисковете, присъщи на активите, пасивите и тяхната взаимна обвързаност и съотношенията по т. 4 в практиката на презастрахователя и определяне на начина за тяхното текущо идентифициране, проследяване, управление и ограничаване;
6. определяне на случаите на отклонение от приетата политика, на условията, при които това се допуска, и на допълнителните мерки за сигурност, които ще се прилагат в такива случаи.

(3)Презастрахователят изрично предвижда в инвестиционната си политика при какви условия и при спазването на какви мерки за ограничаване на риска ще допуска инвестиции, които надвишават:

1. тридесет на сто от брутния размер на техническите резерви в активи във валута, различна от тази, в която резервите са образувани;
2. тридесет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар или МСТ на ценни книжа по чл. 79б, ал. 5;
3. пет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, издадени от един и същ емитент;
4. десет на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа, издадени от повече от един емитент, които са свързани лица от една група.

(4)Презастрахователят създава звено, което прилага инвестиционната политика, идентифицира, проследява, оценява, управлява и прави предложения за ограничаване на рисковете, свързани с инвестиционната дейност.

(5)Службата за вътрешен контрол на презастрахователя контролира изпълнението на инвестиционната политика и дейността на звеното по ал. 4.

(6)Комисията и заместник-председателят осъществяват текущ надзор върху инвестиционната политика на презастрахователя и върху дейността на звеното по ал. 4 и могат да приложат мерки по чл. 302 в предвидените в закона случаи и когато в инвестиционната си дейност презастрахователят се излага на рискове, които не е в състояние ефективно да управлява.

(7)Изборът на една или повече от възможностите по ал. 3 се допуска след уведомяване на заместник-председателя, който има право в срок 60 дни от датата на уведомяването да забрани извършването на определени инвестиции, когато вследствие на тяхното извършване презастрахователят ще се изложи на риск, който не е в състояние да управлява.” §

1. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 1 след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
3. В ал. 2, изречение първо думата “застрахователя” се заменя с “лицето по ал. 1”. §
4. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
5. В ал. 1 след думите “средства на застрахователя” се добавя “или презастрахователя”, а след думите “задължения на” думата “застрахователя” се заменя с “лицето”.
6. В ал. 2 думите “Застрахователят е длъжен” се заменят с “Лицето по ал. 1 е длъжно”.
7. В ал. 4 след думата “застраховател” се добавя “съответно на презастраховател”. §
8. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
9. В ал. 1: а) в т. 2 накрая се добавя “и за презастраховател”; б) създава се т. 3: “
10. два млн. лв. - за каптивен презастраховател.”
11. В ал. 2 преди думата “размер” се добавя “минимален”.
12. Алинея 3 се изменя така: “

(3)Когато застраховател по ал. 1, т. 1 извършва дейност по активно презастраховане, за минимален размер на гаранционния капитал се приема стойността по ал. 1, т. 2, ако е налице някое от следните условия:

1. премиите, записани по активно презастраховане, надхвърлят 10 на сто от брутния размер на записаните премии или 97 800 000 лв., или
2. техническите резерви, образувани във връзка с активно презастраховане, надхвърлят 10 на сто от брутния размер на образуваните технически резерви.”
3. В ал. 5: а) в изречение първо след думата “застраховател” се добавя “съответно на презастраховател”; б) в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя “съответно по чл. 47б, ал. 2, т. 3”. §
4. В глава шеста наименованието на раздел V се изменя така: “Допълнителни изисквания за платежоспособността на застрахователи и презастрахователи от застрахователна или презастрахователна група”. §
5. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
6. В заглавието след думата “застрахователна” се добавя “или презастрахователна”.
7. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата “застраховател” се заменя с “лицето”; б) в т. 4 думата “застрахователя” се заменя с “лицето по чл. 299, ал. 1”; в) в т. 5 думата “застраховател” се заменя с “лицето по чл. 299, ал. 1”; г) в т. 6 думите “свързано с участващо в застрахователя дружество” се заменят със “свързано с дружество, участващо в лицето по чл. 299, ал. 1”.
8. В ал. 3 навсякъде думата “застрахователя” се заменя с “лицето по чл. 299, ал. 1”.
9. В ал. 4 думата “Застрахователят” се заменя с “Лицето по чл. 299, ал. 1”. §
10. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
11. В заглавието след думата “застрахователи” се добавя “или презастрахователи”, а след думата “застрахователна” се добавя “или презастрахователна”.
12. В ал. 1 думата “застрахователите” се заменя с “лицата”.
13. Алинея 2 се изменя така: “

(2)При изчисляване на коригираната платежоспособност в съответствие с ал. 1 се включват дружествата, които са:

1. свързани с лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1;
2. участващи в лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1, и
3. свързани с участващите в лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1 дружества.”
4. В ал. 3 накрая се добавя “спрямо лицето по чл. 299, ал. 1, т. 1”. §
5. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
6. Заглавието се изменя така: “Допълнителен надзор върху застраховател или презастраховател, чието предприятие майка е застрахователен холдинг, застраховател от трета държава или презастраховател от трета държава”.
7. В ал. 1 думата “застрахователите” се заменя с “лицата”.
8. В ал. 2 думите “презастрахователя или” се заличават, а накрая се добавя “или презастрахователя от трета държава”.
9. В ал. 3 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”, а след думата “прилага” се добавя “спрямо него”. §
10. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
11. В ал. 6 съюзът “или” се заменя със запетая и накрая се добавя “или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори”.
12. Създава се ал. 7: “

(7)С произнасянето по плана заместник-председателят може да понижи нормата на намаление, основаваща се на презастраховането, при определяне границата на платежоспособност, когато надеждността на презастрахователното покритие е променена значително за последната финансова година или чрез презастрахователните договори не се прехвърля или се прехвърля незначитeлен риск.” §

1. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 1 накрая се добавя “или изпълнението на задълженията, произтичащи от презастрахователни договори”.
3. В ал. 2, т. 5 след думата “презастрахователна” се добавя “съответно ретроцесионна”. §
4. В глава шеста, раздел VI се създава чл. 87а: “Прилагане на разпоредбите за презастрахователите Чл. 87а. Разпоредбите на този раздел се прилагат и за презастрахователите.” §
5. В глава шеста, раздел VII се създава чл. 89а: “Прилагане на разпоредбите за презастрахователите Чл. 89а. Разпоредбите на този раздел се прилагат и за презастрахователите.” §
6. В чл. 94 се създава т. 7: “
7. пред презастраховател, когато това е необходимо във връзка със сключването на презастрахователен договор.” §
8. В глава седма, раздел II се създава чл. 94а: “Прилагане на разпоредбите за презастрахователите Чл. 94а. Разпоредбите на тази глава се прилагат и за презастрахователите, с изключение на чл. 92, като чл. 90 и чл. 93, ал. 4 се прилагат съответно.” §
9. В чл. 95 се правят следните допълнения:
10. В ал. 4 се създава т. 4: “
11. не е упражнявал дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.”
12. В ал. 5, изречение първо след думите “по ал. 4” се добавя “т. 1, 2 и 3”. §
13. В чл. 97, ал. 2 се правят следните допълнения:
14. В т. 1 след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
15. В т. 2 след думата “изготвя” се добавя “и представя в комисията”. §
16. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
17. В ал. 1 думите “и презастрахователя” се заличават.
18. Създава се ал. 4: “

(4)Разпоредбите на този раздел се прилагат и за презастрахователите, с изключение на чл. 99, ал. 1, т. 4.” §

1. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
2. В заглавието накрая се добавя “и презастрахователи”.
3. В ал. 1, т. 2 думите “30 април” се заменят с “31 март”.
4. В ал. 3 след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”.
5. В ал. 4 след думата “застраховането” се добавя “и презастраховането”. §
6. Член 100 се изменя така: “Отчетност на застрахователна група Чл.
7. Застрахователят по чл. 299, ал. 1 представя консолидирания финансов отчет на застрахователната група в комисията до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася.” §
8. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
9. Алинея 1 се изменя така: “

(1)Годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама регистрирани одитори или специализирано одиторско предприятие съгласно Закона за независимия финансов одит, включени в списък, утвърден от заместник-председателя.” 2. Създава се нова ал. 3: “

(3)Когато регистрираният одитор е специализирано одиторско предприятие, годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама дипломирани експерт-счетоводители и изискванията по ал. 2 се прилагат за дипломираните експерт-счетоводители, които са отговорни за одита по ал. 1.”

1. Досегашната ал. 3 става ал.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея навсякъде думите “ал. 3 и 4” се заменят с “ал. 4 и 5”. §
5. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
6. Алинея 3 се изменя така: “

(3)Заместник-председателят отказва включване в списъка по чл. 102, ал. 1, ако:

1. заявителят не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2;
2. заявителят не е отстранил констатираните непълноти или несъответствия или не е представил поисканата допълнителна информация и документи в определения срок;
3. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
4. са налице обстоятелства, които поставят под съмнение добрата репутация и професионалните качества на заявителя.”
5. Създава се нова ал. 4: “

(4)Специализираните одиторски предприятия се включват в списъка по чл. 102, ал. 1 въз основа на подадено заявление заедно с документите за дипломираните експерт-счетоводители, отговарящи на изискванията по чл. 102, ал. 2.”

1. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3 или 4” се заменят с “ал. 4 или 5”.
2. Досегашната ал. 5 става ал.
3. §
4. В чл. 104, ал. 1 думата “Управителният” се заменя с “В едномесечен срок от издаване на лиценза за застраховане управителният”. §
5. В глава десета се създава чл. 116а: “Особени правила при прехвърляне на презастрахователен портфейл Чл. 116а. За прехвърляне на портфейл от презастрахователни договори между презастрахователи, между застрахователи или между застраховател и презастраховател се прилага тази глава, с изключение на чл. 108, ал. 3, т. 3, чл. 112, ал. 3 - 6, чл. 113 и 114.” §
6. Създава се глава десета “а” с чл. 116б и 116в: “Глава десета “а” ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ С ОГРАНИЧЕНО ПОЕМАНЕ НА РИСК Законова делегация Чл. 116б. Комисията може да определи с наредба особени изисквания към извършването на дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск относно:
7. задължителните клаузи, които трябва да се съдържат във всички сключени договори;
8. надеждността на административните и счетоводните процедури и адекватността на механизмите за вътрешен контрол и на изискванията за управление на риска;
9. изискванията към счетоводството, към правилата за благоразумие и към статистическата информация;
10. образуването на техническите резерви, за да се гарантира тяхната достатъчност, надеждност и обективност;
11. инвестирането на активите за покритие на техническите резерви, за да се гарантира, че те отчитат особеностите на дейността, извършвана от презастрахователя, и по-специално характера, обема и дюрацията на очакваните плащания по претенции с цел постигане на достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите, и/или
12. границата на платежоспособност, собствените средства, минималния гаранционен капитал, които презастрахователят е длъжен да поддържа във връзка с дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск. Уведомяване на Европейската комисия Чл. 116в. Комисията уведомява Европейската комисия за изискванията, приети в съответствие с чл. 116б, не по-късно от датата на обнародване на съответната наредба в “Държавен вестник”.” §
13. В наименованието на дял трети накрая се добавя “и презастраховател”. §
14. В наименованието на глава единадесета накрая се добавя “и презастраховател”. §
15. В чл. 118, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
16. В т. 3 след думата “дружества” се добавя “по чл. 262и от Търговския закон”.
17. Точка 4 се изменя така: “
18. докладът на проверителя по чл. 262м от Търговския закон, който включва и становище относно финансовата обезпеченост на застрахователя и неговата платежоспособност след преобразуването, както и относно гаранциите за запазване на правата на застрахованите лица;”.
19. Създават се т. 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11: “
20. разчет за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на всяко дружество, участващо в преобразуването, към момента на вземане на решението за преобразуване;
21. прогноза за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на всяко дружество, което възниква след преобразуването;
22. баланс и отчет за доходите на всяко дружество, участващо в преобразуването, към края на месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението;
23. разрешение от Комисията за защита на конкуренцията - при преобразуване чрез сливане или вливане;
24. приложенията по чл. 30, ал. 1, т. 1, 2 и 6 - 9 - за всяко застрахователно дружество, което възниква след преобразуването, както и за всеки приемащ застраховател с отразени изменения в резултат на преобразуването;
25. приложенията по чл. 30, ал. 3, т. 1, 2 и 5 - 8 - за всяка взаимозастрахователна кооперация, която възниква след преобразуването, както и за всяка приемаща кооперация с отразени изменения в резултат на преобразуването;
26. други документи във връзка с установяване на обстоятелствата по чл. 117, ал. 1.” §
27. В глава единадесета се създава чл. 118а: “Преобразуване на презастраховател Чл. 118а. Член 117, с изключение на ал. 1, т. 1, и чл. 118 се прилагат съответно за преобразуването на презастрахователи. Разрешение за преобразуването не се издава, когато вследствие на него ще се застраши възможността на презастрахователите, които участват в преобразуването, да изпълняват задълженията си по презастрахователните договори.” §
28. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:
29. Досегашният текст става ал.
31. Създава се ал. 2: “

(2)При ликвидация и несъстоятелност на застраховател или презастраховател вземанията на кредитори от държави членки, в т. ч. и по договори, сключени чрез клон или при условията на свободата на предоставяне на услуги, се удовлетворяват по същия начин както вземанията на кредиторите от Република България.” §

1. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 1 т. 2 се изменя така: “
3. план за ликвидация, приет от общото събрание, който съдържа: а) срок, в който ликвидацията да приключи; б) възнаграждение на ликвидатора или ликвидаторите; в) предложение за прехвърляне на портфейла от застрахователни или презастрахователни договори; г) размер на имуществото - общо и по видове, парични средства, дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, финансови активи, вземания; д) размер на задълженията - общо и по видове, по застрахователния, съответно презастрахователния, портфейл и други задължения; е) график за погасяване на задълженията; ж) план за събиране на вземанията; з) разходи по ликвидацията; и) прогноза за размера на имуществото след удовлетворяване на кредиторите; к) управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия при осъществяването на плана.”
4. В ал. 3 след думите “чл. 119” се добавя “ал. 1”. §
5. В чл. 123, ал. 1 след думите “чл. 119” се добавя “ал. 1”. §
6. В глава дванадесета, раздел I се създава чл. 128а: “Ликвидация на презастраховател Чл. 128а. За ликвидацията на презастраховател се прилагат съответно чл. 119 - 125, 127 и 128.” §
7. В чл. 129 ал. 1 се изменя така: “

(1)Производство по несъстоятелност се открива, когато комисията е отнела лиценза на някое от основанията по чл. 36, ал. 1, т. 6, ал. 2, т. 4 или 5.” § 90. В чл. 132 се създава ал. 4: “

(4)В случаите на предсрочно освобождаване на синдика комисията предлага на съда нов синдик от списъка по ал. 1, т. 6.” §

1. Член 136 се изменя така: “Чл.
2. При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се изплащат по следния ред:
3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението;
4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
5. разноски по несъстоятелността;
6. вземания по договорите за задължително застраховане;
7. вземания по застраховки “Живот”;
8. вземания по останалите видове застраховки;
9. вземания на обезпечителния фонд по чл. 311р;
10. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
11. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
12. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
13. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 1 от Търговския закон;
14. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 2 от Търговския закон;
15. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 3 от Търговския закон;
16. вземания по чл. 616, ал. 2, т. 4 от Търговския закон.” §
17. В чл. 153, ал. 4 думите “администрира сключването на” се заменят с “от името и по възлагане на потребител на застрахователни услуги договаря условията или сключва”. §
18. В чл. 155, ал. 3 се създават изречения второ и трето: “При смърт на застрахователен брокер - едноличен търговец, заместник-председателят назначава ликвидатор на клиентската сметка, който установява вземанията и извършва разплащанията по нея. За ликвидатора на сметката се прилагат изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 1 и 3 - 6.” §
19. В чл. 157 се правят следните допълнения:
20. В ал. 1, т. 5 след думите “не е бил” се добавя “през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността”.
21. В ал. 2 след думата “управителен” се добавя “и контролен”. §
22. В чл. 158 се създава т. 7: “
23. документ за платена такса за разглеждане на документи.” §
24. В чл. 159 се създават изречения трето и четвърто: “Когато нередовности не са констатирани или са били отстранени и/или е била предоставена допълнителната информация и не са налице пречки за вписването, заместник-председателят уведомява заявителя за това. Вписването се извършва след заплащане на съответната такса съгласно тарифата - приложение към чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.” §
25. В чл. 160 се правят следните изменения:
26. В ал. 2 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.
27. В ал. 3 думите “вписване на брокера, съответно за” се заличават. §
28. В чл. 163, ал. 1, т. 6 накрая се добавя “или други съществени нарушения на закона, установени с влязъл в сила акт”. §
29. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
30. Създава се нова ал. 7: “

(7)Изискването за разкриване на клиентска сметка от застрахователния агент не се прилага, когато застрахователят е упълномощил агента да оперира с негова сметка, по която да се превеждат непосредствено застрахователните премии, предназначени за застрахователя, и застрахователните обезщетения или парични суми, предназначени за потребителя на застрахователни услуги.”

1. Досегашната ал. 7 става ал.
2. §
3. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
4. В ал. 2 се създава изречение второ: “Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде заявление за вписване в регистъра на комисията, когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, като прилага съответните документи по чл. 158 в 14-дневен срок от подписването на договора за застрахователното агентство.”
5. В ал. 3 се създава изречение второ: “В случаите по ал. 2, изречение второ уведомяването за промяна във фактите и обстоятелствата се извършва от застрахователния агент.”
6. В ал. 4 изречение второ се заличава. §
7. В чл. 180, ал. 2, изречение второ накрая се добавя “или за обстоятелството, че приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана”. §
8. В чл. 186 ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
9. Създава се ново изречение първо: “Общите условия по застраховките не представляват защитена от закона тайна и застрахователят не може да отказва достъп до тях.”
10. Досегашните изречения първо и второ стават съответно изречения второ и трето. §
11. В чл. 188, ал. 1 след думата “застрахованият” се добавя “неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер”. §
12. В глава осемнадесета се създава чл. 199а: “Застраховка, сключена в полза на кредитор Чл. 199а.

(1)При застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица.

(2)Застрахователен договор между кредитор и застраховател по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника.

(3)Договорът по ал. 2 задължително се сключва при общи условия съгласно чл. 186. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен.

(4)Кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на договора, в т. ч.:

1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица;
2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 188;
3. отговорите, дадени от кредитора.

(5)Кредиторът е длъжен в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на сключването на договора по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица.

(6)Кредиторът е длъжен писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника. Застрахователят не може при поискване да откаже на длъжника предоставяне на информация по изречение първо.” § 105. В чл. 205 се създава ал. 3: “

(3)Когато застраховката е сключена по чл. 199а, длъжникът има право да иска застрахователната сума да се определи до действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, като се задължи да заплати допълнителната застрахователна премия.” §

1. В чл. 213, ал. 1 се създава изречение четвърто: “Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.” §
2. Създава се чл. 213а: “Уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на лицето, причинило вредата Чл. 213а.

(1)Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. Застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо.

(2)Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията. Член 105, ал. 5 се прилага съответно.

(3)В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:

1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
2. мотивирано да откаже плащането.” §
3. В чл. 226, ал. 2 се създава изречение трето: “По задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.” §
4. Създава се чл. 230а: “Застраховка за пенсия или рента Чл. 230а.

(1)С договора за застраховка за пенсия или рента застрахователят се задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащането на еднократна или периодична премия.

(2)Договорите, сключвани по занятие, съдържащи операции за придобиване на вещни права върху недвижими имоти чрез изплащане на пожизнена или срочна пенсия или рента, се уреждат от този кодекс. В случаите по изречение първо прехвърлянето на вещните права се приема за заплащане на застрахователна премия.

(3)При договорите за пенсия или рента по ал. 2 стойността на недвижимия имот се определя най-малко от двама независими оценители на недвижими имоти.” §

1. В чл. 242 ал. 3 се отменя. §
2. В чл. 244 се правят следните изменения:
3. В заглавието думите “имуществено застраховане” се заменят със “застраховане по раздел II от приложение № 1”.
4. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите “имуществено застраховане” се заменят със “застраховане по раздел II от приложение № 1”. §
5. В чл. 254 се правят следните допълнения:
6. В ал. 1 се създава т. 3: “
7. моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, когато такива моторни превозни средства напускат територията на Република България.”
8. Създава се ал. 3: “

(3)Органите на Главна дирекция “Гранична полиция” не допускат излизането на моторни превозни средства по ал. 1, т. 1 и 3 от територията на Република България без доказателства за сключена и действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.” § 113. В чл. 261 се създава ал. 4: “

(4)При сключване на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят предоставя бланка от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие в два екземпляра по образец, утвърден с наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.” §

1. В чл. 264, ал. 1, изречение първо думите “и снабдено с държавен регистрационен номер” и запетаята след думите “самоходната техника” се заличават, а думите “регистрирана съгласно” се заменят с “по”. §
2. В чл. 271 се правят следните изменения и допълнения:
3. Създава се нова ал. 3: “

(3)Застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или
5. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.”
6. Създава се ал. 4: “

(4)Когато документите по ал. 1 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на потребителя да представя доказателства.”

1. Досегашната ал. 3 става ал.
2. §
3. В чл. 287 се правят следните допълнения:
4. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя “и петдесет на сто от имуществените санкции по чл. 317а, ал. 4”.
5. В ал. 3 се създават изречения трето и четвърто: “Годишните вноски на застрахователите се отчитат като разходи и са част от застрахователната премия. Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор.” §
6. В чл. 288, ал. 1, т. 2, буква “б” след думите “територията на Република България” се добавя “или на друга държава членка”. §
7. Създават се чл. 288а и 288б: “Възстановяване на суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка Чл. 288а.

(1)Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:

1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство;
3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

(2)Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган.

(3)След изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14. Плащания за превантивни мероприятия Чл. 288б.

(1)Пет на сто от средствата на фонда, набрани по чл. 287, ал. 2, т. 1 през предходната година по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се изразходват за инвестиционни разходи за техника и информационни и комуникационни технологии за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, разработени от Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата и приети от Министерския съвет.

(2)Програмите по ал. 1 са годишни и съдържат финансова обосновка, в която се изброяват конкретните дейности, насочени към изпълнението им, като се посочват необходимите средства по тях.

(3)Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на сключени договори в изпълнение на одобрени програми на лицата, отговорни за тяхното изпълнение.

(4)Средствата по ал. 1, предвидени за съответната година, които не са били усвоени по програми, приети за същата година, остават в полза на фонда.

(5)Докладът за дейността на фонда включва подробен отчет за изразходването на средствата по ал. 1.

(6)Алинея 1 не се прилага, когато размерът на разполагаемите средства на фонда след приспадане на средствата по ал. 1 е по-малък от 20 млн. лв. Когато недостигът възникне след утвърждаване на годишната програма за разходите, управителният съвет незабавно уведомява комисията, министъра на вътрешните работи и лицата, които са страна по договорите по ал. 2, и спира финансирането. Лице, което е страна по договор, финансиран със средства по ал. 1, не носи отговорност за неустойки и други вреди, когато финансирането по договора е било спряно по реда на изречение второ.” §

1. В чл. 290, ал. 2, т. 4 след думата “годишния” се добавя “финансов отчет и”. §
2. В чл. 291, ал. 3, т. 8 след думата “годишен” се добавя “финансов отчет и”. §
3. В чл. 292 се правят следните изменения и допълнения:
4. В ал. 1 се създава т. 9: “
5. данни за пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях.”
6. В ал. 2 думите “т. 1, 2 и 4” се заменят с “т. 1 - 4 и 9”, а думите “ал. 1, т. 3” се заменят с “ал. 1, т. 7”. §
7. В чл. 295 се правят следните допълнения:
8. В ал. 2 се създава изречение второ: “Информацията по изречение първо се предоставя и на комисията.”
9. В ал. 5 се създава изречение второ: “Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.” §
10. В чл. 298 се правят следните изменения и допълнения:
11. В ал. 1, изречение второ след думата “застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”.
12. В ал. 2 след думата “Застрахователите” се добавя “и презастрахователите”, а думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
13. В ал. 3 след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”. §
14. В чл. 299 се правят следните изменения и допълнения:
15. В заглавието след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”, а след думата “застрахователна” се добавя “или презастрахователна”.
16. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”; б) в т. 1 след думите “или застраховател” се добавя “или презастраховател”; в) в т. 2 думите “презастраховател или” се заличават, а след думата “държава” се добавя “или презастраховател от трета държава”.
17. Алинея 2 се изменя така: “

(2)При осъществяване на надзора по ал. 1 се взема предвид дейността на дружествата, които са:

1. свързани със застрахователя или презастрахователя;
2. участващи в застрахователя или презастрахователя, и
3. свързани с дружествата, участващи в застрахователя или презастрахователя.”
4. В ал. 3, изречение първо след думата “Застрахователят” се добавя “съответно презастрахователят”.
5. В ал. 4, изречение второ след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
6. В ал. 5 навсякъде след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
7. В ал. 6 след думата “държава” се поставя запетая и се добавя “презастрахователя от трета държава”.
8. Алинея 7 се изменя така: “

(7)Когато застрахователи или презастрахователи от една застрахователна или презастрахователна група имат седалище в различни държави членки и имат за предприятие майка един и същ застрахователен холдинг, застраховател от трета държава, презастраховател от трета държава или застрахователен холдинг със смесена дейност, комисията може по силата на споразумение, сключено с компетентен орган на държава членка, да прехвърли правомощието си за осъществяване на допълнителен надзор върху застраховател по ал. 1, съответно да получи правомощия да осъществява допълнителен надзор върху застраховател със седалище в друга държава членка.”

1. В ал. 8, изречение второ след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя” и навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
2. В чл. 300 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1 навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
4. В ал. 2, т. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
5. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думата “дружества” се заменя с “посредници”; б) в т. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател” и навсякъде думите “инвестиционно дружество” се заменят с “инвестиционен посредник”; в) в т. 2 навсякъде думите “инвестиционно дружество” се заменят с “инвестиционен посредник”.
6. В ал. 4 навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”, а думите “инвестиционно дружество” се заменят с “инвестиционен посредник”.
7. В ал. 6 навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”, след думата “застрахователи” се добавя “или презастрахователи”, а след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”.
8. Създава се ал. 7: “

(7)Комисията и заместник-председателят обменят с компетентните органи, осъществяващи застрахователен надзор в държавите членки, и други документи и информация за нуждите на надзора върху застрахователите и презастрахователите.” §

1. В чл. 302 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: “Заместник-председателят може да прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 13, 22, 26, чл. 41, ал. 2, т. 4 или чл. 47б, ал. 2, т. 4, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия, довели до или чрез бездействията си са допуснали:”; б) в т. 1 след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”; в) в т. 3 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”; г) в т. 4 думите “застрахованите лица” се заменят с “потребителите на застрахователни услуги”.
3. В ал. 2: а) в т. 3 и 4 след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”; б) в т. 5 след думата “застрахователните” се добавя “или презастрахователните”; в) в т. 11 след думите “чл. 72, ал. 2” се поставя запетая и се добавя “чл. 79б, ал. 2”, а след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”; г) в т. 12, 13, 14 и 15 навсякъде след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
4. В ал. 3, т. 1 след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”, а думите “чл. 13, чл. 22 или чл. 41, ал. 2, т. 4” се заменят с “чл. 13, 22, 26, чл. 41, ал. 2, т. 4 или чл. 47б, ал. 2, т. 4”. §
5. В чл. 305 навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
6. В чл. 306 се правят следните допълнения:
7. В заглавието след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
8. В ал. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”, а след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
9. Създава се ал. 3: “

(3)Алинея 2, изречение първо се прилага и когато комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на държава членка по произход за отнемане на лиценз на презастраховател, извършващ дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.” §

1. В чл. 307 се правят следните допълнения:
2. В заглавието след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
3. В ал. 3 след думата “недостатъчни” се добавя “или ако такива мерки не са били предприети и”.
4. Създава се ал. 5: “

(5)Алинеи 1, 3 и 4 се прилагат и за презастрахователите със седалище в държава членка. Уведомлението по ал. 2 се извършва едновременно с издаване на разпореждането по ал. 1.” §

1. В чл. 308 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”. §
2. В глава двадесет и осма, раздел II се създава чл. 308а: “Особени правила за участие в административни, административнонаказателни и съдебни производства. Връчване на документи Чл. 308а.

(1)Застраховател, презастраховател, застрахователен или презастрахователен посредник от държава членка или от трета държава, който е открил клон по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби в Република България, участва в административни, административнонаказателни и съдебни производства пред български административни или съдебни органи чрез упълномощения представител на клона. Действията, извършени от и спрямо упълномощения представител, обвързват застрахователя, презастрахователя или посредника. Документите, връчени по установения ред на адреса на управление на клона, се смятат връчени на застрахователя, презастрахователя или посредника. Тази разпоредба се прилага съответно за застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници със седалище в Република България, които извършват дейност в държава членка при условията на правото на установяване.

(2)В производства по прилагане на принудителни административни мерки и по налагане на административни наказания за нарушения, извършени от застраховател, презастраховател, застрахователен или презастрахователен посредник от държава членка, който извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, комисията, нейният председател или заместник-председателят изпращат документи и уведомления по реда, предвиден в закона на държавата членка по седалището на лицето, и могат да поискат от компетентните органи на другите държави членки съдействие за връчването или уведомяването. Когато такъв ред не е предвиден и връчването на документи или уведомяването не може да се извърши със съдействието на компетентните органи, документите и уведомленията се изпращат с препоръчана поща с обратна разписка на адреса на управление на лицето в държавата членка по неговото седалище и се смятат връчени на датата на получаване, вписана в обратната разписка.

(3)В производства по прилагане на принудителни административни мерки и по налагане на административни наказания за нарушения, извършени от застраховател, презастраховател, застрахователен или презастрахователен посредник със седалище в Република България, който извършва дейност на територията на държава членка при условията на свободата на предоставяне на услуги, компетентният орган от държавата по мястото на предоставяне на услуги изпраща документи и уведомления с препоръчана поща с обратна разписка на адреса на управление на лицето в Република България. Документите и уведомленията се смятат връчени на датата на получаване, вписана в обратната разписка. Когато законът на държавата по мястото на предоставяне на услуги не допуска уведомяване по реда на изречение първо и второ, заместник-председателят организира връчването на документите и уведомленията от името на компетентния орган на държавата членка.” § 132. В глава двадесет и девета се създава чл. 311а: “Квестор на презастраховател Чл. 311а. Тази глава се прилага и за квестора на презастраховател.” § 133. Създава се част шеста “а” с чл. 311б - 311с: “Ч А С Т ш е с т а “а” ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ВЗЕМАНИЯ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ Обхват Чл. 311б.

(1)При условията на тази част се гарантират вземанията на потребители на застрахователни услуги при несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България или на застраховател от трета държава, който е регистрирал клон по Търговския закон в Република България.

(2)Застрахователите, които са лицензирани да предлагат застраховките по чл. 311в, ал. 2, правят вноски във Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания, наричан по-нататък “обезпечителен фонд”, при условията и по реда на тази част. Застрахователите от трета държава правят вноски в обезпечителния фонд само за дейността, извършвана чрез клона, регистриран в Република България. Гарантирани застрахователни вземания Чл. 311в.

(1)Гарантират се вземанията по ал. 2 на физическите лица, юридическите лица с нестопанска цел и търговците, които представляват микропредприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.

(2)Гарантират се всички застрахователни вземания на лицата по ал. 1, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или за застраховка “Злополука” на пътниците, или за застраховка по раздел I от приложение № 1. Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират.

(3)Застрахователните вземания се гарантират:

1. по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и по задължителната застраховка “Злополука” на пътниците - в пълен размер до размера на минималното задължително равнище на застрахователната сума, установено с този кодекс;
2. по застраховките по раздел I от приложение № 1 - в размер 70 на сто от тяхната стойност, но не повече от 8000 лв.

(4)За целите на тази част за застрахователни вземания се смятат вземанията, които произтичат от:

1. застрахователно събитие, покрито по застрахователния договор, в т. ч. вземания по пряк иск по застраховка “Гражданска отговорност”;
2. прекратяване или откуп на застрахователния договор. Изключения Чл. 311г.

(1)Не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 311в, ал. 3, т. 2 на:

1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват 1 или повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;
2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон;
3. ръководителя и служителите в специализираната служба за вътрешен контрол на застрахователя и на одиторите, избрани по установения в закона ред, да заверят годишния отчет на застрахователя;
4. дружества по чл. 299, ал. 2, както и на лица по т. 1 - 3 в такива дружества;
5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;
6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на физически лица по т. 1 - 5.

(2)Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.

(3)Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане. Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания. Статут Чл. 311д.

(1)Създава се Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания.

(2)Обезпечителният фонд е обособена сметка, управлявана от органите на Гаранционния фонд по чл. 287, които се подпомагат в тази си дейност от администрацията на Гаранционния фонд.

(3)Обезпечителният фонд се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

(4)При ликвидация на обезпечителния фонд след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между застрахователите пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези застрахователи, чиито задължения към потребителите на застрахователни услуги са изплатени от обезпечителния фонд. Функции на Гаранционния фонд във връзка с обезпечителния фонд Чл. 311е.

(1)Гаранционният фонд при условията и по реда на тази част:

1. събира годишните вноски от застрахователите;
2. изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания.

(2)Средствата на обезпечителния фонд не могат да се използват за други плащания от Гаранционния фонд. Правомощия на управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с управлението на обезпечителния фонд Чл. 311ж. Управителният съвет на Гаранционния фонд:

1. извършва действията по събиране на вноските от застрахователите;
2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност;
3. организира изплащането на гарантираните размери на застрахователните вземания при условията и по реда на тази част;
4. изготвя и приема отделен годишен финансов отчет за дейността на обезпечителния фонд и го представя на комисията;
5. ежегодно в срок до 31 март приема и обнародва в “Държавен вестник” годишен финансов отчет за предходната година. Източници за набиране на средствата на обезпечителния фонд Чл. 311з. Източници за набиране на средствата на обезпечителния фонд са:
6. вноските от застрахователите;
7. доходите от инвестиране на средствата на обезпечителния фонд;
8. получените от обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в случаите на суброгация;
9. приходите от вземания по регресни искове;
10. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други). Годишна вноска и основа за нейното определяне Чл. 311и.

(1)Всеки застраховател прави годишна вноска в обезпечителния фонд, както следва:

1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година - по 0,70 лв.;
2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори за застраховка по раздел I от приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година - по 1,00 лв., но не повече от 2 на сто от размера на дължимата годишна премия;
3. за всяко моторно превозно средство, във връзка с което е сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за съответната година - по 1,50 лв.;
4. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка “Злополука” на пътниците за съответната година - по 0,20 лв.

(2)Застрахователите, включително клоновете на застрахователи от трета държава, превеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася вноската.

(3)При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.

(4)Годишните вноски на застрахователите се отчитат като разходи и са част от застрахователната премия. Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор. Невъзстановяемост на вноските Чл. 311к. Направените от застрахователя вноски не подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на застрахователя, освен в случаите по чл. 311д, ал. 4 или ако в закон е предвидено друго. Покриване на недостига от средства по фонда Чл. 311л.

(1)Ако средствата на обезпечителния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията му по този кодекс, по решение на управителния съвет на Гаранционния фонд недостигът се покрива по един от следните начини:

1. задължаване на застрахователите да преведат авансово годишни вноски, като определянето на размера на авансовите вноски се извършва въз основа на размера на годишните вноски за предходната година;
2. увеличаване на годишната вноска;
3. ползване на заеми при условия и по ред, одобрени от управителния съвет на Гаранционния фонд; управителният съвет на Гаранционния фонд не може да одобрява заеми, които са по-неблагоприятни от пазарните.

(2)Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 1 се приспада от дължимата от застрахователя годишна вноска за следващата година, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 311и, ал. 2.

(3)При недостиг на средства фондът може да ползва заеми:

1. от български и чуждестранни банки, както и от други лица;
2. от държавния бюджет след решение на Народното събрание.

(4)Ползваните от обезпечителния фонд заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително с бъдещите вземания на фонда към застрахователите за годишни вноски. Последици от неплащането на годишните вноски Чл. 311м. В случай че застраховател в срок три месеца не плати изискуемата вноска или дължимите лихви по чл. 311и, ал. 3, управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява комисията за прилагане на мерки по чл. 302. Събиране на информация от обезпечителния фонд Чл. 311н.

(1)Комисията предоставя при поискване на управителния съвет на Гаранционния фонд необходимата информация за изчисляване на вноските, дължими от застрахователите.

(2)Управителният съвет на Гаранционния фонд може да използва получените от него данни само за изпълнение на възложените му функции.

(3)Членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд и служителите на Гаранционния фонд не могат да разгласяват лично или чрез другиго информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява застрахователна, търговска или друга защитена от закона тайна. Използване на средствата на обезпечителния фонд Чл. 311о.

(1)Средствата на обезпечителния фонд могат да се използват само за изплащане на гарантирани застрахователни вземания до гарантираните размери в предвидените в тази част случаи и на главницата и лихвите по взетите от фонда заеми в случаите по чл. 311л, ал. 3.

(2)Средствата на обезпечителния фонд се инвестират във:

1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или други държави членки;
2. краткосрочни депозити в банки, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг на поне една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията. Условия и ред за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания Чл. 311п.

(1)От средствата на обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги по чл. 311в, ал. 1 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя.

(2)От средствата на обезпечителния фонд се изплащат гарантираните размери на застрахователните вземания чрез банка, определена от управителния съвет на Гаранционния фонд.

(3)Синдикът на застрахователя в несъстоятелност представя списъка по чл. 689 от Търговския закон и на управителния съвет на Гаранционния фонд незабавно след неговото изготвяне. Управителният съвет на Гаранционния фонд може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане по реда на чл. 690 на Търговския закон. В срок 15 дни от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл. 692 от Търговския закон синдикът е длъжен да го представи на управителния съвет на Гаранционния фонд. В случай че е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, управителният съвет на Гаранционния фонд може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане по реда на чл. 694 от Търговския закон.

(4)В срок до 15 дни от получаването на окончателния списък по ал. 3, изречение трето управителният съвет на Гаранционния фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените потребители на застрахователни услуги могат да получават плащания от обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.

(5)Изплащането на суми от обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по ал. 4. За одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е 15 дни.

(6)Когато гарантираното вземане е деноминирано в чуждестранна валута, на потребителя на застрахователни услуги се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на вземането по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по вземанията.

(7)С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги.

(8)Управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява периодично синдика за размера на платените вземания на всеки потребител на застрахователни услуги.

(9)За вземанията си над полученото от обезпечителния фонд потребителите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс. Суброгация Чл. 311р.

(1)От датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания обезпечителният фонд встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя до размера на гарантираните суми, независимо от размера и датата, на която фондът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от потребителите на застрахователни услуги.

(2)Гаранционният фонд не дължи лихви по гарантираните суми. Ограничение на рекламите Чл. 311с. Застрахователите, обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част.” §

1. Член 313 се изменя така: “Отговорност при неспазване на изискванията за техническите резерви Чл.
2. Застраховател, съответно презастраховател, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 66, ал. 1 или 3, чл. 68, ал. 1 - 4, чл. 72, ал. 1 и чл. 77, се наказва с имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 80 000 лв.” §
3. Създава се чл. 317а: “Отговорност за нарушения при предоставяне на информация по чл. 294 Чл. 317а.

(1)Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор.

(2)За застрахователните договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал. 1 се налага, когато информацията е представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора.

(3)Когато информацията за сключването на застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е представена със закъснение, по-голямо от това по ал. 1 или 2, се налагат наказанията по чл. 319.

(4)Застраховател, който по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 е представил непълен или неточен запис на информация за регистрационен номер, номер на рама, име или адрес на собственик на моторно превозно средство, за което е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с имуществена санкция 20 лв. за всеки отделен запис.” §

1. В чл. 318 думата “законово” се заличава. §
2. В чл. 319, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: “Който извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му, извън случаите по чл. 312 - 318, на разпореждане или заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя, се наказва със:”. §
3. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:
4. В ал. 2 думите “или упълномощени от него длъжностни лица” се заличават.
5. Създава се ал. 4: “

(4)Имуществените санкции по чл. 317а, ал. 1, 2 и 4 се налагат по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания от длъжностни лица, оправомощени от заместник-председателя. Наказателните постановления за налагане на имуществени санкции по чл. 317а, ал. 1 и 2 не подлежат на обжалване.” §

1. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
2. В § 1: а) в т. 8: аа) в изречение първо след думите “под която застраховател” се добавя “или презастраховател”; бб) в изречение второ навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”; б) в т. 15 навсякъде след думите “застраховател” и “застрахователя” се добавя съответно “или презастраховател” и “или презастрахователя”; в) в т. 18 след думата “клонът” се добавя “на застрахователя”, а накрая се поставя запетая и се добавя “съответно държавата членка, където се намира клонът на презастрахователя”; г) в т. 20, буква “а” накрая се поставя запетая и се добавя “съответно държавата членка, където е седалището на презастрахователя”; д) в т. 24 накрая се добавя “или на застраховател, който извършва активно презастраховане”; е) в т. 31, буква “б” след думата “където” се добавя “презастрахователят” и се поставя запетая; ж) създават се т. 42 - 51: “
3. “Ретроцесия” е прехвърлянето на рискове, поети по презастрахователен договор, към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане.
4. “Финансово предприятие” е едно или повече от следните лица, извършващи дейност в държава членка или в трета държава: а) кредитна институция, финансова институция по чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции или дружество за спомагателни услуги по чл. 2, ал. 4 от същия закон; б) застраховател, презастраховател по чл. 8, ал. 2, застрахователен холдинг по чл. 27, ал. 1 или здравноосигурително дружество; в) инвестиционен посредник; г) финансов холдинг със смесена дейност.
5. “Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск” е юридическо лице или неперсонифицирано предприятие, различно от застраховател или презастраховател, което въз основа на договор поема рискове от застраховател или презастраховател и което изцяло финансира рисковата си експозиция чрез емитиране на дълг или чрез друг механизъм за финансиране, при условие че правата на кредиторите, съответно на участниците в механизма за финансиране, са подчинени на презастрахователните задължения на схемата.
6. “Презастраховане с ограничено поемане на риск” е презастраховане, при което определената максимално възможна загуба, изразена като поет максимален икономически риск, който възниква както поради поемането на значителен застрахователен риск, така и поради поемането на времеви риск, надхвърля размера на премията за целия срок на договора с ограничена, но значителна сума, при което поне един от следните признаци трябва да е допълнително налице: а) изрично и реално съобразяване на стойността на парите във времето; б) договорни клаузи, които изравняват икономическите резултати между страните за целия срок на договора, за постигане на предвиденото прехвърляне на риска.
7. “Дюрация” е среднопретегленият срок на падежа на плащанията по застрахователни или презастрахователни претенции.
8. “Инвестиция със значителен дял” е инвестиция, която при неблагоприятно развитие на присъщите й рискове може самостоятелно със своя обем да застраши платежоспособността на лицето, което я е извършило.
9. “Значителна експозиция на риск” е поемането на отделен кредитен, инвестиционен, застрахователен, пазарен или друг риск, което при неблагоприятно развитие на този риск може да доведе до евентуална загуба, достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността на лицето, което го е поело.
10. “Значителна концентрация на риск” е комбинация от няколко значителни експозиции на един риск или от експозиции, които сами по себе си не са значителни, но заедно и при наличие на обвързаност на развитието на рисковете помежду им са достатъчно големи, за да застрашат платежоспособността или стабилността на лицето, което ги е поело.
11. “Благоразумие” е обективен критерий за грижливо поведение, който прилага едно добросъвестно, предпазливо и компетентно лице при критична и всестранна преценка на наличната информация относно обстоятелствата, имащи отношение към вземането на решение.
12. “Катастрофично събитие” е настъпването на покрит риск, на който едновременно са изложени голям брой застраховани лица и вследствие на чието проявление са причинени значителни вреди.”
13. В § 4, ал. 1 думите “и 3” се заличават.
14. Създава се § 4б: “§ 4б. Този закон въвежда разпоредбите на:
15. Директива 64/225/ЕИО на Съвета относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията.
16. Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка.
17. Директива 72/430/ЕИО на Съвета за изменение на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка.
18. Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане.
19. Директива 73/240/ЕИО на Съвета относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане.
20. Директива 76/580/ЕИО на Съвета за изменение на Директива 73/239/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане.
21. Директива 78/473/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността.
22. Директива 84/5/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС).
23. Директива 84/641/ЕИО на Съвета за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, на Първата директива (73/239/EИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане.
24. Директива 87/343/ЕИО на Съвета, за изменение по отношение на кредитното застраховане и гаранционното застраховане на Първа директива 73/239/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане.
25. Директива 87/344/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски.
26. Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и формулираща разпоредби за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги и изменяща Директива 73/239/EИО.
27. Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС).
28. Директива 90/618/ЕИО на Съвета, за изменение на Директива 73/239/ЕИО и Директива 88/357/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, особено по отношение застраховането на отговорността, свързана с моторните превозни средства.
29. Директива 91/371/ЕИО на Съвета относно прилагане на Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховане.
30. Директива 91/675/ЕИО на Съвета относно създаването на Комитет по застраховане.
31. Директива 92/49/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховането).
32. Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директиви 77/780/ЕИО и 89/646/ЕИО в областта на кредитните институции, Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО в областта на застраховането, различно от животозастраховане, Директиви 79/276/ЕИО и 92/96/ЕИО в областта на животозастраховането, Директива 93/22/ЕИО в областта на инвестиционните посредници и Директива 85/611/ЕИО в областта на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), с оглед засилване на разумния надзор.
33. Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група.
34. Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно сближаването на законите на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и за изменение и допълнение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане).
35. Директива 2000/64/EО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета относно обмена на информация с трети страни.
36. Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества.
37. Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директива 73/239/ЕИО на Съвета по отношение на изискванията за границите на платежоспособност на дружества, които не извършват животозастраховане.
38. Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно животозастраховането.
39. Директива 2002/87/EО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
40. Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество.
41. Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 73/239/ЕИО, 85/611/ЕИО, 91/675/ЕИО, 92/49/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и директиви 94/19/ЕО, 98/78/ЕО, 2000/12/ЕО, 2001/34/ЕО, 2002/83/ЕО и 2002/87/ЕО с цел въвеждане на нова организационна структура на комитетите за финансови услуги.
42. Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка “Гражданска отговорност” относно използването на моторни превозни средства.
43. Директива 2005/68/EО на Европейския парламент и на Съвета относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО.” §
44. В приложение № 1, раздел I, т. 1, буква “б” думите “дължими след изтичане най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска” се заличават. Преходни и заключителни разпоредби § 141.

(1)Застрахователните акционерни дружества премахват думата “презастраховане” или нейни производни на български или на чужд език от фирмите си в срок една година от влизането в сила на този закон.

(2)Застрахователните акционерни дружества привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 13а в срок една година от влизането в сила на този закон. § 142.

(1)Разпоредбите на чл. 199а, ал. 1, 3 и 6 влизат в сила от деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник” и се прилагат към заварените застраховки, сключени в полза на кредитор.

(2)За заварените застраховки по чл. 199а кредиторите са длъжни да представят информацията по чл. 199а, ал. 4 и сертификата по ал. 5 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. §

1. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изречение четвърто се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”. §
2. Разпоредбата на чл. 288б се прилага от 1 януари 2008 г. §
3. Разпоредбата на чл. 317а, ал. 4 се прилага от 1 април 2008 г. § 146.

(1)Разпоредбите на част шеста “а” се прилагат и за заварените производства по несъстоятелност, с изключение на производствата по несъстоятелност по § 10, ал. 1.

(2)В срок до 31 декември 2007 г. министърът на финансите прави встъпителна вноска в полза на обезпечителния фонд в размер на 2 000 000 лв. за сметка на републиканския бюджет. §

1. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
2. В чл. 1, ал. 2, т. 2 след думата “застрахователите” се поставя запетая и се добавя “презастрахователите”.
3. В чл. 13, ал. 1: а) в т. 18 думите “както и с” се заменят с “както и за участие в”; б) създава се нова т. 19: “
4. участва в работата на органи и организации към Европейската комисия.”; в) досегашните т. 19, 20 и 21 стават съответно т. 20, 21 и
6. В чл. 16, ал. 1: а) в т. 4 след думата “застрахователи” се добавя “или на презастрахователен портфейл”; б) в т. 14 след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”; в) в т. 17 след думата “застрахователите” се добавя “презастрахователите”; г) в т. 24 след думата “застраховането” се добавя “и презастраховането”.
7. В чл. 20 се създава ал. 4: “

(4)Служителите от администрацията на комисията подават декларации за имущественото си състояние при встъпването си в длъжност и към 31 декември на всяка календарна година. Имуществото - предмет на деклариране, сроковете и редът за деклариране, съхраняването и достъпът до информацията, съдържаща се в декларациите, се определят с правилника за устройството и дейността на комисията.” 5. Член 22 се изменя така: “Чл. 22.

(1)Членовете на комисията трябва незабавно да уведомят комисията, когато от тях се изисква да разгледат или да участват в разглеждането на въпрос, по отношение на който имат пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това ще доведе до конфликт с надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.

(2)Член на комисията, по отношение на който съществува конфликт на интереси по въпрос, разглеждан на заседание на комисията, не участва в обсъждането и гласуването при вземането на решение по този въпрос.

(3)В случаите по ал. 1, когато лицето, което е декларирало наличие на пряк или косвен интерес, е председателят или заместник-председател, и въпросът, по отношение на който съществува конфликт на интереси, е в правомощията му на едноличен орган, комисията определя заместник-председател, съответно друг член на комисията, който да го замести.

(4)Служителите от администрацията на комисията трябва незабавно да уведомят председателя, съответно заместник-председателя, който пряко ръководи съответното управление, когато от тях се изисква да разгледат или да участват в разглеждането на въпрос, по отношение на който имат пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това ще доведе до конфликт с надлежното изпълнение на задълженията им.

(5)Алинея 1 се прилага и по отношение на служителите от администрацията на комисията, когато от тях се изисква да извършат или да участват в извършването на проверка.

(6)Уведомяването по ал. 5 за наличие на пряк или косвен интерес на служители от администрацията на комисията, които извършват или участват в извършването на проверка, може да се направи и от проверяваното лице.

(7)Председателят, съответно заместник-председателят, който пряко ръководи съответното управление на комисията, писмено разпорежда прекратяване участието на лицето по ал. 4, съответно по ал. 5, в разглеждането на въпроса или в извършването на проверката и определя друг служител да го замести.

(8)Формата, съдържанието и редът за извършване на уведомяванията се определят с правилника за устройството и дейността на комисията.”

1. В чл. 25, ал. 1, т. 3 след думата “лица” се добавя “и квестори, ликвидатори или синдици на поднадзорни лица”.
2. В приложението към чл. 27, ал. 2: а) в т. 2.1 буква “в” се отменя; б) създава се т. 2.1а: “2.1а. За издаване на лиценз за презастраховане на акционерно дружество или на клон на презастраховател със седалище в трета държава - 120 000 лв. и по 20 000 лв. за всяка отделна дейност.”; в) в т. 2.3а буква “в” се отменя; г) в т. 2.4 буква “в” се отменя; д) създава се т. 2.4а: “2.4а. За издаване на разрешение за сливане, разделяне и отделяне на презастраховател - 120 000 лв. и по 20 000 лв. за всяка отделна дейност.”; е) в т. 2.5 буква “в” се отменя; ж) създава се т. 2.5а: “2.5а. За издаване на разрешение за вливане на презастраховател - 20 000 лв.”; з) в т. 2.6 буква “в” се отменя; и) създава се т. 2.6а: “2.6а. За разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за дейността по презастраховане по животозастраховане или за дейността по презастраховане по общо застраховане - 20 000 лв.”; к) създава се т. 2.7а: “2.7а. За явяване на изпит за квалификация и за признаване на квалификация на застрахователен брокер, придобита в държава членка: а) за явяване на изпит - 300 лв.; б) за издаване на сертификат - 200 лв.”; л) в т. 2.9: аа) в буква “а” думите “за разширяване обхвата на издаден лиценз с допълнителен лиценз” се заличават; бб) в буква “в” след думите “нов вид застраховка” се добавя “или за нова дейност по презастраховане”; м) в т. 2.10, буква “в” думите “или на застраховател, получил разрешение за извършване на презастраховане” се заличават. §
3. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51 и 59 от 2007 г.) в чл. 34, ал. 1, изречение второ след думите “Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се поставя запетая и се добавя “Кодекса за застраховането”, а думата “му” се заменя с “им”. §
4. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; бр. 26 от 2007 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31, 46 и 59 от 2007 г.) в чл. 97а, ал. 4 се създава т. 4: “
5. не е упражнявал дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.” §
6. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 64 и 77 от 2007 г.) в чл. 122и, ал. 4 се създава т. 4: “
7. не е упражнявало дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.” §
8. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22 и 51 от 2007 г.) в чл. 125а, ал. 1 изречение второ се изменя така: “Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.” Законът е приет от 40-то Народно събрание на 8 ноември 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Георги Пирински 61203