Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Закон за управление на отпадъците

Държавен вестник Народно събрание брой: 53, от дата 13.7.2012 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за управление на отпадъците УКАЗ № 257 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Ре

§ 1, т.

13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС);

  1. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
  2. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение №

§ 1, т.

13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;

  1. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми;
  2. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение №

§ 1, т.

13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти;

  1. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата;
  2. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.

(3)За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел ІV.
(4)В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3 – 5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
(5)Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
(6)С наредбата по чл. 43, ал. 1 се определят и общи правила при третиране на отпадъците за всяка от дейностите по ал. 2, т. 3 – 5, освободени от изискването за получаване на разрешение. Чл.
  1. Изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл. 35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност. Чл.
  2. Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Чл. 38.
(1)Дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.
(2)Изискванията по ал. 1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА на мястото на продажба на съответните продукти.
(3)Техническите изисквания към площадките за извършване на дейности с ОЧЦМ, метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се определят в наредбата по чл. 43, ал. 1 и наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци по чл. 13, ал. 1.
(4)Разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват по безкасов път. Чл. 39.
(1)Предаването и приемането на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително тези, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници или части или елементи от тях, се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват, и въз основа на сключен писмен договор.
(2)Физическите лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за произход.
(3)Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини, безвъзмездно за всяка от страните.
(4)Сертификатът и деклaрацията за произход на ОЧЦМ се попълват по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(5)Отпадъците по ал. 1 се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите ОЧЦМ.
(6)В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, както и отпадъците, получени в резултат на тяхната предварителна обработка, те се съхраняват отделно на обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на ОЧЦМ, образувани след предварителна подготовка преди оползотворяване на ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, те се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.
(7)Лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, са длъжни да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението или неговото допълнение с нова/и площадки и да съхраняват записите в продължение на една година. Чл. 40. Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и от премахването на строежите се извършват от възложителя на строежа или от собственика на строителните отпадъци или от друго лице, отговарящо на изискванията по чл. 35, въз основа на писмен договор. Чл. 41.
(1)Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009, Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
(2)Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешителен или регистрационен документ по чл. 35. Чл. 42.
(1)В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително при отсъствие на условията по чл. 35.
(2)По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други региони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с изпълнението на Националния план за управление на отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други региони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които са осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.
(3)Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система. Чл. 43.
(1)Условията и изискванията към площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването.
(2)Редът и начинът за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци по глава четвърта, раздел IV, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на финансите.
(3)Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
(4)Изискванията за управление на строителни отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали се определят с наредба на Министерския съвет.
(5)Изискванията към дейностите по събиране и третиране на биоотпадъци, методиката за изчисляване изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 и разпределение на тези цели спрямо регионите по чл. 49, ал. 9 се определят с наредба на Министерския съвет.
(6)Изискванията за управление на утайки от пречистване на отпадъчни води се определят с наредба на Министерския съвет. Глава четвърта ИНФОРМАЦИЯ, ПЛАНИРАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ Раздел I Информация и публични регистри Чл. 44.
(1)Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително – от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица – от директора на РИОСВ – София.
(2)Отчетните книги съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.
(3)Отчетните книги и документацията за отпадъци се съхранява за срок от 5 години, включително след преустановяване на дейността.
(4)При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 3.
(5)Лицата по ал. 1 предоставят при поискване от контролните органи по глава пета или от предишен притежател на отпадъците документи, доказващи, че дейностите по управление на отпадъците са извършени.
(6)Лицата по ал. 1 изготвят и представят в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 48, ал. 1.
(7)Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1.
(8)Лицата по ал. 1 и 7 предоставят на контролните органи по глава пета при поискване документите относно отчета и информацията за дейността по управление на отпадъците. Чл. 45.
(1)Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:
  1. разрешенията по чл. 67, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;
  2. лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства;
  3. лицата, които пускат на пазара ЕЕО;
  4. лицата, които пускат на пазара минерални или синтетични масла;
  5. лицата, които пускат на пазара гуми;
  6. лицата, извършващи дейности като търговец по § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби или като брокер по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби;
  7. регистрационните документи по чл. 78, в т.ч. на тези от тях с прекратено действие;
  8. лицата, които пускат на пазара полимерни торбички;
  9. площадките за дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС и НУБА.
(2)В регистрите по ал. 1 се вписват най-малко следните обстоятелства:
  1. регистрационен номер, името на лицето, съответно фирмата, ЕИК и адрес на управление;
  2. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;
  3. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;
  4. начин на изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 2 от лицата по ал. 1, т. 2 – 5;
  5. търговски марки, които лицата използват в страната, в случаите по ал. 1, т. 2 – 5.
(3)В регистъра по ал. 1, т. 1 и 7 се вписват и:
  1. номер на съответния документ по чл. 67 и 78, дата на издаване и компетентен орган;
  2. адрес на площадките, на които се извършва дейността;
  3. код на отпадъка съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1;
  4. извършвана дейност с отпадъка по приложение № 1 или № 2.
(4)В регистъра по ал. 1, т. 2 се вписва и съответният вид на батериите и акумулаторите, които лицето пуска на пазара – портативни, автомобилни, индустриални.
(5)В регистъра по ал. 1, т. 3 се вписват и категории ЕЕО, които лицето пуска на пазара.
(6)В регистъра по ал. 1, т. 4 се вписват и видове минерални и синтетични масла, които лицето пуска на пазара.
(7)В регистъра по ал. 1, т. 6 се вписват и:
  1. статут на лицето – търговец и/или брокер;
  2. вид, код и наименование на отпадъка, с който извършва дейност.
(8)Регистрите могат да се водят и поддържат и от съответните браншови организации по споразумение с министъра на околната среда и водите. Чл. 46. Министърът на вътрешните работи води регистър на моторните превозни средства с прекратена регистрация, предадени за разкомплектуване. Чл. 47.
(1)Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, за които се водят публични регистри по чл. 45, ал. 1, се регистрират при условия и по ред, определени в съответните наредби по чл. 13, ал. 1 и наредбата по чл. 59.
(2)Лицата, които притежават документ по чл. 35, могат да извършват и дейности като търговец и брокер по смисъла на този закон с отпадъците, посочени в документа, без регистрация по чл. 104. Чл. 48.
(1)Министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1.
(2)Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1.
(3)Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите предоставят информация на ИАОС съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 43.
(4)Задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.
(5)Агенция „Митници“ предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 2658/87“, и списък на лицата, осъществили внос и/или износ на продуктите. Искането е писмено и съдържа информация за продуктите и техните кодове по Комбинираната номенклатура и периода, за който се отнася.
(6)Националната агенция за приходите предоставя при поискване на ИАОС информация за количествата на продукти с определени кодове по Комбинираната номенклатура, Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.
(7)Информацията по ал. 3 – 5 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон. Раздел II Планове и програми Чл. 49.
(1)Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане в Министерския съвет Национален план за управление на отпадъците.
(2)При изготвяне на плана по ал. 1 се вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда, като предпазни мерки и устойчивост, техническа осъществимост и икономическа приложимост, опазване на ресурсите, както и въздействието върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото.
(3)Планът по ал. 1 съдържа анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в Република България, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на закона.
(4)Планът по ал. 1 включва:
  1. анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия;
  2. съществуващите схеми за събиране на отпадъци и основни инсталации и съоръжения за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални договорености за отработени масла, опасни отпадъци или потоци от отпадъци, за които са регламентирани изисквания с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
  3. оценка на необходимостта от нови схеми за събиране, закриване на съществуващи инсталации и съоръжения за отпадъци, допълнителна инфраструктура от инсталации и съоръжения за отпадъци, както и съотносимите към това инвестиции;
  4. информация за критериите, използвани за определяне на местоположението и капацитета на основните инсталации и съоръжения за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци, които се предвижда да бъдат изградени;
  5. общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците, и специфични политики към определени групи отпадъци, които изискват специално управление;
  6. мерки за подпомагане на повторната употреба на продуктите и на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за повторна употреба и поправки и подкрепата за тях, използването на икономически инструменти, критерии за доставка, количествени цели или други мерки;
  7. мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране чрез въвеждане на схеми за разделно събиране на отпадъци, когато това е технически, екологично и икономически приложимо, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на съответните рециклиращи сектори;
  8. организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между централните и териториалните изпълнителни органи, физическите и юридическите лица, които осъществяват управлението на отпадъците;
  9. оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взема предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на пазара;
  10. мерки за насърчаване на разделното събиране на биоотпадъците с цел компостиране и анаеробно разграждане, както и за третиране на биоотпадъците по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда, в т.ч. мерки за поетапно намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци;
  11. мерки за насърчаване прилагането на варианти за управление на отпадъците, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло, в съответствие с йерархията за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1;
  12. използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биоотпадъци;
  13. отделна глава за управлението на опаковките и отпадъците от опаковки, в т.ч. мерки за предотвратяване и повторна употреба;
  14. национална стратегия за ограничаване на количествата биоразградими отпадъци, обезвреждани в депа;
  15. информация за замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване;
  16. мерки за прилагане на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост или към специфични групи от потребители;
  17. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;
  18. оценка на финансовите средства, необходими за осъществяване на плана;
  19. координация с други планове и програми, имащи връзка с дейността;
  20. система за отчет и контрол на изпълнението;
  21. система за оценка на резултатите и за актуализация на плана.
(5)Планът по ал. 1 предвижда мерки за насърчаване разработването на продукти, за да се намали въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в процеса на производството и последващата употреба на продуктите, както и за да се гарантира, че оползотворяването и обезвреждането на продуктите, които са се превърнали в отпадъци, е в съответствие с чл. 1, ал. 3 и чл. 6.
(6)Мерките по ал. 5 могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които, след като са се превърнали в отпадъци, са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразено с изискванията за опазване на околната среда.
(7)Планът по ал. 1 включва и мерки за създаване на интегрирана и адекватна мрежа от съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците, както и на инсталации за оползотворяване на битови отпадъци:
  1. чрез прилагане на най-добрите налични техники;
  2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуване на отпадъците, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.
(8)В съответствие с разпоредбите на чл. 30, ал. 2 планът по ал. 1 предвижда мерки за прилагане на системи за разделно събиране най-малко на следните отпадъци: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, и мерки за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъчни материали по чл. 31 и 32.
(9)С плана по ал. 1 се определят регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.
(10)Планът по ал. 1 се изготвя за период от най-малко 6 години.
(11)Министърът на околната среда и водите внася на всеки три години отчет пред Министерския съвет за изпълнение на плана по ал. 1 и доклад относно постигането на целите за рециклиране на битови отпадъци по чл. 31, ал. 1, т. 1 и за рециклиране и оползотворяване на материали от строителни отпадъци по чл. 32, ал. 1. В случай на непостигане на посочените цели докладът посочва причините за непостигане и мерките, които ще бъдат взети за осигуряване на бъдещо изпълнение. Чл. 50.
(1)Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци.
(2)Програмата по ал. 1 е неразделна част от Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.
(3)Програмата по ал. 1 включва:
  1. съществуващи мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци;
  2. оценка на ползите от прилагане на примерните мерки за предотвратяване по приложение № 4 или от прилагане на други подходящи мерки;
  3. определяне на подходящи специфични качествени или количествени контролни показатели, приети за наблюдение и оценка на напредъка в изпълнението на мерките за предотвратяване на отпадъци;
  4. индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци. Чл. 51.
(1)Планът по чл. 49 и програмата по чл. 50 се оценяват и отчитат най-малко на всеки 6 години и се актуализират, когато това е необходимо, и по целесъобразност.
(2)При разработването на плана по чл. 49 и програмата по чл. 50 министърът на околната среда и водите организира провеждането на консултации със съответните заинтересовани страни, държавната администрация, местните власти и обществеността.
(3)Приетите окончателни план по чл. 49 и програма по чл. 50 се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Чл. 52.
(1)Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.
(2)Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.
(3)Програмата по ал. 1:
  1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците;
  2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.
(4)Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.
(5)Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III.
(6)Кметовете на две или повече общини, включени в регион по чл. 49, ал. 9, могат да разработят обща програма за управление на отпадъците, в случай че задълженията, отговорностите и мерките, засягащи отделните общини, са ясно разграничени в програмата.
(7)Програмата за управление на отпадъците се публикува на интернет страницата на съответната община с цел осигуряване на обществен достъп.
(8)Програмата се приема от общинския съвет на съответната община, който контролира изпълнението й.
(9)Кметът на общината информира ежегодно в срок до 31 март общинския съвет за изпълнението на програмата през предходната календарна година.
(10)Министърът на околната среда и водите издава указания по разработване на програмите по ал. 1. Чл. 53.
(1)Лицата по чл. 14, ал. 2, изпълняващи задълженията си индивидуално, и организациите по оползотворяване разработват и изпълняват програми за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.
(2)При неизпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 програмите по ал. 1 се актуализират по ред, определен в наредбите по чл. 13, ал.
  1. Раздел III Финансиране Чл.
  2. Разходите за събиране, предварително съхраняване, третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на:
  3. първоначалния причинител на отпадъците или настоящия, или предишния притежател на отпадъците;
  4. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в случаите, определени с този закон. Чл. 55.
(1)Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.
(2)Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него. Чл. 56.
(1)Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.
(2)Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националния план за управление на отпадъците по чл. 49, ал. 1.
(3)Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 2, общините възстановяват средствата в държавния бюджет или в ПУДООС. Чл. 57. Разходите за дейности с битови отпадъци и изпълнение на задълженията на органите на местно самоуправление и местна администрация по глава втора, раздел III от този закон се предвиждат по бюджета на съответната община в размер, не по-малък от планираните за съответната година приходи от местни такси по чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Закона за местните данъци и такси. Чл. 58.
(1)В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:
  1. таксите по чл. 59;
  2. глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2)По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста – когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.
(3)Средствата по ал. 1 и 2 се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци. Чл. 59.
(1)Продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от:
  1. лицата по чл. 14, ал. 1, пускащи на пазара продукти, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
  2. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, които не са изпълнили цели по чл. 14, ал. 1;
  3. организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията;
  4. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;
  5. лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, в случаите на отчетени по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.
(2)В случаите по ал. 1, т. 2 – 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса.
(3)Министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които не заплащат продуктова такса при изпълнение на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1.
(4)Дължимите суми за продуктова такса, определени с влязла в сила заповед по ал. 2, се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5)Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.
(6)В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 организациите и лицата, изпълняващи индивидуално задълженията си, не се освобождават от отговорност за заплащане на продуктова такса, ако техен подизпълнител не е изпълнил възложени му задължения.
(7)Лицата, които пускат на пазара на територията на Република България полимерни торбички, заплащат продуктова такса за полимерни торбички по ред и в размер, определени с наредбата по ал. 1. Раздел IV Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране Чл. 60.
(1)За извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.
(2)Обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на:
  1. месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото, или
  2. месечни отчисления в банкова сметка със специално предназначение, блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда на чл. 62, или
  3. банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.
(3)Когато собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1 е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2.
(4)Отчисленията по ал. 2, т. 1 и 2 се определят в левове за един тон депониран отпадък.
(5)Размерът на отчисленията за един тон депониран отпадък се актуализира на всеки три години.
(6)Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(7)Невнесените отчисления по ал. 2, т. 1 или 2 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 6 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8)Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им.
(9)Редът и начинът за определяне размера и предоставянето на обезпеченията, разходването на средствата от отчисленията и случаите, в които РИОСВ има право да иска усвояване на банковата гаранция, се определят с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(10)С наредбата по чл. 43, ал. 2 се определя и минималният размер на обезпеченията за закриване и следексплоатационни грижи на депата за отпадъци. Чл. 61.
(1)Банковата сметка по чл. 60, ал. 2, т. 2 се открива от собственика на депото в избрана от него търговска банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, лицензирана да извършва гаранционни сделки, набраните средства, по която могат да се разходват само с разрешение на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Ежемесечно собственикът на депото представя на директора на РИОСВ извлечение от сметката, което е заверено от обслужващата банка.
(2)Обезпеченията по чл. 60, ал. 2 не подлежат на принудително изпълнение.
(3)Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 е безусловна и неотменяема и се предоставя за едногодишен период, като остава валидна до приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.
(4)Банката гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от директора на РИОСВ да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на РИОСВ.
(5)Размерът на банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 не може да бъде по-малък от сумата на отчисленията по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2, изчислени на годишна база и дължими кумулативно за периода на действие на гаранцията.
(6)До приключване и приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото банковата гаранция периодично се продължава или подновява минимум един месец преди изтичане периода на действието й по ал. 3, като по време на експлоатацията на депото размерът на обезпечението на подновената банкова гаранция се определя в съответствие с ал. 5.
(7)В случай че банковата гаранция не бъде продължена или подновена в срока по ал. 6, тя се усвоява от директора на РИОСВ, който издава заповед за преустановяване експлоатацията на депото до предоставяне от собственика на депото на обезпечение по чл. 60, ал. 1.
(8)Банковата гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 се усвоява от директора на РИОСВ в случай на установено неизпълнение на дейностите по закриване на депото, в резултат на което е настъпило забавяне с повече от две години на изпълнението на плана за закриване.
(9)След приключване и приемане на мерките по закриване и рекултивация на депото размерът на банковата гаранция се намалява до размера на разходите за следексплоатационни грижи на площадката с писмено съгласие на директора на РИОСВ. Чл. 62.
(1)За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2.
(2)В срок до три месеца от преустановяване експлоатацията на депото собственикът започва извършването на дейностите по закриване на депото в съответствие с плана за закриване на депото. Чл. 63.
(1)Собствениците на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 60.
(2)Изискванията на чл. 60 не се прилагат за депа за отпадъци, в които съвместно се депонират минни отпадъци по смисъла на Закона за подземните богатства и отпадъци по чл. 2, ал. 1, когато:
  1. количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо, и
  2. за изпълнението на дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства. Чл. 64.
(1)За обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(2)Отчисленията по ал. 1 имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване.
(3)Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото.
(4)Натрупаните средства по ал. 1 се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.
(5)Размерът на отчисленията за битови отпадъци се намалява, когато целите в съответния регион по чл. 49, ал. 9 са изпълнени от общините в съответствие с решението по чл. 26, ал. 1, т. 6, както следва:
  1. с 50 на сто за целите за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1, т. 1;
  2. с 50 на сто за целите за ограничаване на количествата депонирани битови биоразградими отпадъци, определени с наредбата по чл. 43, ал. 5.
(6)Намаленията в размера на отчисленията по ал. 5 се прилагат независимо едно от друго.
(7)В случай че се установи предоставяне на невярна информация за намаление на размера на отчисленията по ал. 5, задължените лица заплащат отчисленията в двоен размер за съответния период, през който е използвана информацията.
(8)Дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът се съставя въз основа на документи, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2.
(9)Невнесените отчисления по ал. 3 след влизане в сила на акта за установяване на публично държавно вземане по ал. 8 се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(10)Събраните суми от НАП постъпват по сметката, посочена в отправеното искане за събирането им. Чл. 65.
(1)Отчисленията по чл. 60, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, когато се правят за битови отпадъци от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси.
(2)Министърът на финансите дава указания относно реда и начина на събиране, разходване, планиране и отчитане от бюджетните предприятия на средствата по раздел ІІІ и този раздел. Чл. 66. Изискванията на този раздел не се прилагат за депа за отпадъци, които са включени в програмите за отстраняване на екологични щети в съответствие със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Глава пета РАЗРЕШАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ Раздел I Разрешения за дейности с отпадъци Чл. 67.
(1)Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.
(2)За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция.
(3)Разрешението по ал. 1 се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.
(4)Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон. Чл. 68.
(1)За издаване на разрешение по чл. 67 лицата по чл. 67, ал. 4 подават заявление, в което се посочват:
  1. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код;
  2. местонахождението на площадките за третиране на отпадъците;
  3. видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;
  4. дейностите по третиране на отпадъците, за които се кандидатства, и техният код;
  5. методите и технологиите, които ще се прилагат;
  6. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техният капацитет;
  7. мерките за безопасност и превантивните мерки, които ще се предприемат;
  8. категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл. 13, ал. 1, когато се кандидатства за разрешение за извършване на дейности с ИУЕЕО или НУБА;
  9. номерът на постановено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда, и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти.
(2)Заявлението по ал. 1 се подава до компетентния орган по чл. 67 на хартиен и технически носител или по електронен път.
(3)Заявлението по ал. 1, както и заявленията по чл. 72, ал. 3, т. 2 и чл. 73, ал. 3 се подават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите. Чл. 69.
(1)Към заявлението по чл. 68 се прилагат:
  1. документ за платена такса;
  2. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
  3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
  4. описание на метода за третиране на отпадъците;
  5. проект за рекултивация, мерки и технологии за закриване и за следексплоатационни дейности на площадките за третиране на отпадъци в случаите, когато е приложимо;
  6. хигиенно заключение за спазване на изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 3, издадено от регионална здравна инспекция (РЗИ) – за лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция, или от министъра на здравеопазването – когато дейностите се извършват на териториите на повече от една РЗИ;
  7. декларация от заявителя, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването или изменението на разрешение преди изтичането на една година от отнемането или отказа;
  8. план за собствен мониторинг и контрол на депа за отпадъци, на инсталации за изгаряне на отпадъци и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
  9. оригинал или заверено от компетентен орган копие – извадка от влязъл в сила подробен устройствен план, а в случаите по чл. 38, ал. 1 и оригинал или заверено от компетентния орган копие – извадка от действащ устройствен план или друг удостоверителен документ, в който е посочено разположението на конкретния имот, доказващ, че площадката отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 1;
  10. заверено копие на документ за собственост или на договор за наем, придружен с удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните служби, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, имота, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;
  11. документ за определен размер на отчисленията за един тон депониран отпадък и формата на предоставяне на обезпечението съгласно чл. 60 за дейност по обезвреждане на опасни и/или неопасни отпадъци чрез депониране;
  12. банкова гаранция по чл. 60, ал. 2, т. 3 в случаите, когато заявителят е избрал тази форма на обезпечение при кандидатстване за дейност по обезвреждане на опасни и/или неопасни отпадъци чрез депониране;
  13. доказателства за достигната степен на енергийна ефективност за инсталациите за изгаряне на твърди битови отпадъци в случаите, когато заявителят кандидатства за дейности по оползотворяване, обозначена с код R1;
  14. оценка за прилагане на най-добрите налични техники в случаите, когато заявителят кандидатства за дейности по смесване на опасни отпадъци по чл. 8, ал. 3, т. 3 и/или за дейности по т. 13.
(2)Към заявлението по чл. 68 лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, представят банкова гаранция в размер 25 000 лв. и допълнително по 5000 лв. за всяка площадка, на която се предвижда да бъде извършвана дейността.
(3)Банковата гаранция по ал. 2 е безусловна и неотменяема и се издава от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции.
(4)Банковата гаранция по ал. 2 се издава в полза на Министерството на околната среда и водите и се усвоява при:
  1. отнемане на разрешението – в пълен размер;
  2. наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление, която не е заплатена доброволно – до размера на вземането;
  3. установено по съответния ред нарушение при предаване на отпадъци в несъответствие с изискванията по чл. 39, ал. 1 и 2 и/или заличаване на площадката по чл. 75, ал. 3 – до размера на банковата гаранция, предоставена за съответната площадка.
(5)Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.
(6)Банковата гаранция по ал. 2 се предоставя за едногодишен период, като се продължава или подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичане срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.
(7)Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 1, т. 2 се представя и в официален превод, а документите по ал. 1, т. 4 и 5, които са на чужд език, се представят в превод на български език.
(8)Органът по чл. 67 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата и/или с цел отстраняване на нередовностите.
(9)В случаите по ал. 8 органът по чл. 67 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.
(10)В срок до два месеца от уведомяването по ал. 9 заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителната информация. Чл. 70.
(1)Органът по чл. 67 преценява съответствието на заявлението и съпътстващата го документация с изискванията на този закон.
(2)За издаване на разрешение за дейности по третиране на отпадъци компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на площадката, което се удостоверява с протокол за проверката.
(3)В срок до 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителната информация в случаите по чл. 69, ал. 9 компетентният орган по чл. 67 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност обществен достъп до заявлението. Чл. 71.
(1)Компетентният орган по чл. 67 се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация, или от изтичането на едномесечния срок по чл. 70, ал. 3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(2)В решението по ал. 1 компетентният орган определя условия за извършване на дейностите по отпадъците с цел съответствието им с изискванията на закона.
(3)Компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато:
  1. заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните изисквания;
  2. заявителят е извършил за период от три години административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;
  3. заявителят си е послужил с неверни данни;
  4. не е представена банкова гаранция, отговаряща на изискванията на закона, в случаите, когато такава се изисква;
  5. площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на изискванията на чл. 38, ал. 1 или на минималните изисквания на наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43;
  6. заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок;
  7. на заявителя е отказано издаването или му е отнето разрешението преди изтичането на една година от влизането в сила на заповедта за отказа или отнемането, или е свързано лице с лице, на което е отказано издаването или му е отнето разрешение в посочения срок. Чл. 72.
(1)Разрешението по чл. 67 e безсрочно.
(2)Регионалните инспекции по околната среда и водите най-малко веднъж годишно проверяват лицата, притежаващи разрешение по чл. 67, за установяване съответствието на условията по управление на отпадъците с тези в издаденото разрешение и за спазване на изискванията на настоящия закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(3)Издаденото разрешение за дейности с отпадъци прекратява своето действие със:
  1. отнемането му;
  2. издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността.
(4)След прекратяване действието на разрешението РИОСВ, на чиято територия се намира площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като извършва проверка на място и съставя констативен протокол. Чл. 73.
(1)Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при:
  1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
  2. предстоящи промени в суровините или в технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството и вида на отпадъците;
  3. необходимост от допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще се развиват дейностите;
  4. правоприемство по Търговския закон в случаите по чл. 74, ал. 2;
  5. заличаване на площадка в случаите по чл. 75, ал. 3.
(2)В двумесечен срок от настъпване на промяната по ал. 1, т. 1 лицето подава на хартиен и технически носител или по електронен път заявление за изменение и/или допълнение на разрешението заедно със съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната и документите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3.
(3)В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 лицата подават на хартиен и технически носител или по електронен път заявление за изменение и/или допълване на разрешението заедно със съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната, документите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3, а лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, и банкова гаранция по чл. 69, ал. 3 от 5000 лв. за всяка нова площадка.
(4)Органът по ал. 1 прилага при необходимост чл. 69, ал. 8 – 10 и се произнася по заявлението с решение в едномесечен срок.
(5)Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението в случаите по чл. 71, ал. 3, както и при неизпълнение на условията в разрешението. Чл. 74.
(1)На едно лице се издава едно разрешение за всички дейности по третиране на отпадъци на територията на една РИОСВ, независимо от броя на площадките.
(2)Правата по издадените разрешения или откритата процедура по издаването им не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство правата по разрешението преминават върху правоприемника след писмено уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната чрез издаване на решение за изменение на разрешението в срок от 14 дни от датата на уведомяване за промяната.
(3)Не се допуска извършване на дейности с отпадъци чрез упълномощаване освен в случаите, когато притежателят на разрешението се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор.
(4)Компетентният орган по чл. 67 издава дубликат на разрешение, което е изгубено, откраднато или унищожено, въз основа на заявление от притежателя на разрешението.
(5)Органът по ал. 4 отказва издаването на дубликат на разрешение, когато заявителят си е послужил с неверни данни или разрешението е отнето.
(6)За една площадка се издават толкова разрешения, колкото са лицата, извършващи дейности с отпадъци върху нейната територия. Чл. 75.
(1)Компетентният орган по чл. 67 отнема издаденото разрешение, когато:
  1. са представени неверни сведения в документи, послужили за издаване на разрешението;
  2. за период от три години са извършени административни нарушения, за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;
  3. се застрашава човешкото здраве и/или се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми;
  4. се извършват дейности с ОЧЦМ без документи за произход по чл. 39, ал. 4 или без писмен договор за предаването им или изброените документи съдържат неверни сведения;
  5. се извършват дейности с отпадъци на площадка, която не е вписана в разрешението или не отговаря на изискванията на чл. 38 за дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС;
  6. притежателят на разрешението изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места;
  7. не е започнало извършването на дейностите, посочени в разрешението, в срок от три години след неговото издаване;
  8. повторно не е изпълнено предписание на компетентните органи във връзка със: а) неизпълнение на условия, определени в разрешението; б) воденето на отчетност на отпадъците в съответствие с изискванията на този закон или наредбите по чл. 48, ал. 1 или чл. 13, ал. 1; в) несъответствие на документите по чл. 39, ал. 4 с изискванията на този закон.
(2)Компетентният орган по чл. 67 отнема издаденото разрешение, когато се установи повторно, че в нарушение на този закон:
  1. се извършва предаване на отпадъци на лица, които не притежават разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 или изброените документи не съдържат съответния код на предадения отпадък;
  2. се извършват дейности с отпадъци извън посочените в разрешението;
  3. разплащанията по сделки с ОЧЦМ се извършват в нарушение на изискванията на чл. 38, ал. 4.
(3)При установено нарушение на изискванията на чл. 39, ал. 5, 6 и 7 на определена площадка компетентният орган с мотивирано решение преустановява дейността на площадката и изменя издаденото разрешение, като заличава площадката.
(4)При отнемане на разрешението по ал. 1 нарушителят няма право да подава заявление за издаване на ново разрешение за срок една година от датата на отнемането му. Чл. 76.
(1)Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.
(2)Органът, издал разрешението за дейности по отпадъци, информира чрез интернет страницата си и по друг подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения в срок до 10 дни от датата на издаването им. Чл. 77.
(1)Издаденото разрешение, решението за неговото изменение и/или допълнение, отказът да се издаде, измени и/или допълни разрешението, отнемането, както и решението за заличаване на площадка могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2)Обжалването по ал. 1 не спира изпълнението на обжалвания акт. Раздел II Регистрация за дейности с отпадъци Чл. 78.
(1)Регистрация по чл. 35, ал. 3 се извършва на лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.
(2)Регистрацията по ал. 1 е безсрочна.
(3)За извършване на регистрацията лицата по ал. 1 подават заявление по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:
  1. единен идентификационен код, седалище и адрес на управление;
  2. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;
  3. вид (код и наименование), количество и произход на отпадъка;
  4. извършвана дейност с отпадъка по приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби и/или приложение №

§ 1, т.

13 от допълнителните разпоредби;

  1. начин на транспортиране на отпадъка;
  2. метод на третиране;
  3. номерът на постановено решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти.

(4)Към заявлението се прилагат:
  1. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
  2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
  3. заверено копие на документ за собственост или на договор за наем, придружен с удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните органи, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, имота, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;
  4. документ за платена такса.
(5)Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подават на хартиен и технически носител или по електронен път до:
  1. директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите с отпадъци;
  2. директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци;
  3. директора на РИОСВ – София, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, когато заявителят е чуждестранно лице.
(6)В случай че заявителят извършва дейности, за които се изисква регистрация на територията на различни РИОСВ, заявленията се подават до директора на всяка РИОСВ поотделно.
(7)При нередовности в представените документи по ал. 3 или 4 компетентният орган по ал. 5 уведомява писмено заявителя в срок до 14 дни от постъпване на заявлението за нередовностите и/или изисква допълнителна информация.
(8)В срок до един месец от уведомяването по ал. 7 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.
(9)Регистрацията се извършва от компетентния орган по ал. 5 в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок.
(10)Компетентният орган отказва с мотивирано решение в срока по ал. 9 извършването на регистрацията при:
  1. неспазване изискванията на този закон и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
  2. неотстраняване на нередовностите в представените документи по ал. 3 или 4 и/или непредоставяне на изисканата информация в определения срок.
(11)Решението по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 79.
(1)Изменения и допълнения в регистрационния документ се извършват от органа, който го е издал, въз основа на заявление, подадено на хартиен и технически носител или по електронен път, към което се прилагат документите, удостоверяващи промяната и тези по чл. 78, ал. 4, т. 2 и 4.
(2)В случаите по чл. 78, ал. 3, т. 3 – 6 и ал. 4, т. 3 лицата подават заявление за изменение и/или допълнение на регистрационния документ, а в случаите по чл. 78, ал. 3, т. 1, 2 и 7 заявлението се подава в едномесечен срок от настъпването на промяната.
(3)Заявлението се разглежда по реда на чл. 78, като се издава регистрационен документ със съответните промени, за което се уведомява изпълнителният директор на ИАОС. Чл. 80.
(1)Регистрацията по чл. 78, ал. 1 се прекратява:
  1. по заявление на заинтересованото лице, подадено не по-късно от един месец след преустановяване на дейността;
  2. в случай на две нарушения на изисквания на настоящия закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, установени с влезли в сила наказателни постановления за период от три години.
(2)В случаите по ал. 1 компетентният орган прекратява регистрацията с мотивирано решение, за което уведомява изпълнителния директор на ИАОС. С решението се прекратява и действието на регистрационния документ.
(3)Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4)Обжалването на решението по ал. 2 не спира неговото изпълнение. Раздел III Разрешение на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение Чл. 81.
(1)Разрешения на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите по чл. 13, ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2)За издаване на разрешение лицата подават заявление по образец до компетентния орган по ал. 1.
(3)Образецът на заявлението по ал. 2 се утвърждава със заповед на министъра на околната среда и водите.
(4)Организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 следните документи:
  1. документ за правния статут на чуждестранно лице, издаден в съответствие с националното законодателство на заявителя, до три месеца преди подаване на заявлението;
  2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения;
  3. сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за събиране и транспортиране на отпадъци, и с общини, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
  4. сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, в т.ч. подготовка за оползотворяване, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията на членовете на организацията по оползотворяване по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1;
  5. документ за платена такса;
  6. учредителен акт на организацията по оползотворяване;
  7. нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на такова разрешение, преди изтичането на една година от отнемането или отказа;
  8. проект на договор между организацията по оползотворяване и нейните членове;
  9. безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея;
  10. проект на програма по чл. 53.
(5)Лицата по чл. 14, ал. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 документите по ал. 4, т. 1 – 5, 9 и 10.
(6)Заявлението и програмата по чл. 53, ал. 1 се подават на хартиен и електронен носител. Чл. 82.
(1)Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:
  1. за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, ИУМПС и ИУЕЕО – 1 000 000 лв.;
  2. за организациите за оползотворяване на отработени масла – 500 000 лв.;
  3. за организациите за оползотворяване на НУБА и излезли от употреба гуми – 100 000 лв.;
  4. за лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално – 200 000 лв.
(2)Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от търговска банка със съдебна регистрация в Република България, която притежава лиценз от Българската народна банка за извършване на гаранционни или банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер.
(3)Банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява в следните случаи:
  1. при отнемане на разрешението – в пълен размер;
  2. при неизпълнение на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1, до размера на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3;
  3. при неизпълнение на задълженията за обхванато население в системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, пропорционално на установеното неизпълнение в проценти.
(4)Банковата гаранция по ал. 2 се предоставя за едногодишен период, като периодично се продължава и подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичането на срока на действието й, като остава валидна най-малко 60 дни след прекратяване на дейността.
(5)Чрез банковата гаранция банката гарант се задължава при първо писмено поискване от Министерството на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на Министерството на околната среда и водите.
(6)Банковата гаранция се усвоява независимо от обжалването на заповедта по чл. 59, ал. 2.
(7)Размерът на дължимите такси по чл. 59, ал. 1, т. 2 и 3 се намалява със сумата на средствата от усвоената банкова гаранция.
(8)Когато с влязло в сила съдебно решение актът по ал. 3 бъде отменен, сумата по усвоената банкова гаранция се връща в 14-дневен срок.
(9)Условията и редът за предоставяне и усвояване на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 се определят с наредбите по чл. 13, ал.
  1. Чл.
  2. Правата по издаденото разрешение по чл. 81 не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват, освен в случаите на вливане или сливане на организации по оползотворяване. Чл. 84.
(1)Организация

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.