Решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (Продължение от бр. 96)

Държавен вестник Народно събрание брой: 97, от дата 7.12.2012 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.24 Решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (Продължение от бр. 96) РЕШЕНИЕ за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ за управление и развитие на водния сектор в Република България (Продължение от бр. 96) Приложение № 6 АНАЛИЗ НА КАПАЦИТЕТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ИМАЩИ ОТГОВОРНОСТИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ

Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите 6.
Методологически подход Анализът и оценката на капацитета на институцията се извършват през призмата на функциите , които държавата й е възложила да изпълнява в областта на управлението на водите: за да може успешно да осъществява тези функции, съответното ведомство трябва да разполага с адекватен ресурсен и организационен потенциал. Институционалният капацитет се разглежда като потенциал на организацията, включващ: нейния персонал; вътрешната организация и взаимодействието с други институции за изпълнение на функциите; материално-техническа и информационна (вкл. софтуерна) осигуреност. В съответствие с това разбиране първоначално се прави обобщен преглед на възложените функции на институцията, след което последователно се анализират посочените компоненти на капацитета: - Функциите са изведени от национални и/или ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите. Обобщеното представяне на функциите задава базата на по-нататъшния анализ. - Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики и по-специално: общ брой, образователна структура, дял на ръководния персонал, полова и възрастова структура; повишаване на квалификацията чрез обучение; практики и проблеми с набирането, назначаването и задържането на необходимите кадри; оценка за бъдещите потребности в краткосрочна и средносрочна перспектива. Анализът се базира върху статистическа информация, събрана при посещенията в институциите и/или от техните сайтове и отчетни документи, както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти (по правило това са ръководителите на съответните звена). - Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на институцията в контекста на възложените й функции за управление на водите. Целта е организацията на работа да се оцени през призмата на изпълняваните функции, но и да се идентифицира наличието на евентуални несвойствени функции, с които е натоварена съответната институция. Анализът се базира върху вътрешни правила и документи (напр. Устройствен правилник), както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти. - Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер. Анализът се базира най-вече върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти. - Анализ на взаимодействието с други институции, имащи отговорности в управлението на водите. Целта е да се оцени координацията между звената, ангажирани с това управление, и да се идентифицират съществуващи проблеми, тъй като те влияят върху неговото качество и ефикасност. За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи : • набиране и анализ на статистически данни за количествените и качествените характеристики на персонала, както и на информация за извършената през 2009 г. дейност от експертите, ангажирани с управление на водите; • събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите; • провеждане на дълбочинни интервюта с представител(и) на институцията за изясняване на състоянието на осигуреността и на бъдещите потребности от персонал, за релевантността на възложените за изпълнение функции, за използвани практики и проблеми във вътрешната организация на дейността и във взаимодействието с други институции, за техническата и информационната осигуреност на ведомството. Изследването на институционалния капацитет обхвана основните ведомства и звена с отговорности в управлението на водите на национално и регионално/местно ниво:
Министерството на околната среда и водите
Изпълнителната агенция за околна среда
Басейновите дирекции – БД Дунавски район, БД Източнобеломорски район, БД Черноморски район, БД Западнобеломорски район
Регионалните инспекции за околна среда и води в Благоевград, Варна, В. Търново, Плевен, Пловдив, София, Стара Загора
Дирекции на национални паркове
Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Министерството на здравеопазването
Регионалните здравни инспекции (по-специално бившите инспекции за опазване и контрол на общественото здраве) в Благоевград, Варна, Плевен, Пловдив
Министерството на земеделието и храните – дирекция „Хидромелиорации“
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
„Напоителни системи“ – ЕАД [1] [1] По методологически съображения капацитетът на „Напоителни системи“ – ЕАД, и на предприятие „Язовири и каскади“ е разгледан в „Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор“.
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – предприятие „Язовири и каскади“ в НЕК – ЕАД
Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“
Изпълнителната агенция „Морска администрация“
Националния институт по метеорология и хидрология към БАН
Националният статистически институт
Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи
Общини Използван е подходът на анализа и синтеза . За всяка от тези институции е изготвен самостоятелен анализ, който завършва с извеждане на основни изводи и обобщена оценка за всяка изследвана структура. На тази основа в края на раздела в матрична форма са систематизирани най-важните силни и слаби страни и проблеми, свързани с капацитета на изследваните институции, и са формулирани съответни обобщения. 6.
Анализ и оценка на капацитета по институции 6.2.
Министерство на околната среда и водите Функции Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е централна администрация на изпълнителната власт, юридическо лице на бюджетна издръжка. Мисията на МОСВ е да съхрани природните богатства на България и да осигури здравословна околна среда за населението й. МОСВ разработва и провежда националната политика по околната среда и водите в Република България. Основните функции на министъра на околната среда и водите са определени в Закона за опазване на околната среда. Тези функции са свързани с разработването и осъществяването на националната политика в областта на околната среда и водите и имат пряко отношение и към управлението на водите. Министърът на околната среда и водите:
разработва с компетентните органи на изпълнителната власт (в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други) политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Националната система за мониторинг на околната среда;
контролира състоянието на околната среда на територията на страната;
координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт: а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони; б) утвърждава методики за ОВОС; в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси; г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда; д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;
ежегодно подготвя и внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда;
организира и координира дейностите по финансовия инструмент на Европейската комисия за околна среда (LIFE+);
подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда. МОСВ самостоятелно или съвместно с други министерства разработва и внася за приемане от Министерския съвет: – концепции, стратегии и програми за развитието на околната среда и водите; – проекти на нормативни актове, решения и разпореждания; – проекти на международни договори. Министерството управлява програми и проекти в сферата на околната среда и водите, финансирани от предприсъединителните фондове, Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС) и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. МОСВ е компетентен орган по изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, чиято главна стратегическа цел е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура. МОСВ изпълнява функции, свързани с докладването на национално и международно ниво в областта на околната среда и водите, както и с информирането на обществеността. За осъществяване на своите отговорности и задачи министерството разработва политики по отделните компоненти на околната среда и факторите на замърсяване със съответни стратегически цели и програми за изпълнението им, чрез които се постигат ползите за обществото. Конкретните функции на МОСВ в областта на водите са подробно регламентирани в Закона за водите (ЗВ). Министърът на околната среда и водите осъществява управлението на водите на национално ниво. Най-общо правомощията му включват политически, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции и дейности, насочени към осигуряване и опазване качеството на водите (изработване на политики, планове, програми и мерки); дейности, насочени към установяване на контрол на емисиите (издаване на разрешителни, контрол), и дейности, насочени към установяване на общи правила за мониторинг и докладване на данните. Министърът на околната среда и водите изпълнява следните основни функции: – осъществява държавната политика за управление на водите; – разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България; – предлага за приемане от Министерския съвет: - плановете за управление на речните басейни; - плановете за управление на риска от наводнения; – разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; – издава разрешителни за водовземане и/или водоползване в предвидените в ЗВ случаи; – организира и ръководи мониторинга на водите и на зоните за защита на водите; – определя санитарно-охранителни зони. МОСВ изгражда, развива и поддържа информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, в частност, за мониторинг на водите. Министерството създава и поддържа база данни за подземните води, в т.ч. минералните води. В процес на разработване са ГИС и бази данни за управление на водите, които ще съдържат както наличната към момента информация за границите на България, границите на районите за басейново управление на водите, за административните граници на областите и общините, за населените места и пътищата, за реките и границите на водосборите им, така и специално разработени за целите на управление на водите слоеве и атрибутни таблици (или бази данни) към тях. МОСВ съставя и поддържа публични регистри, които са регламентирани със Закона за водите, както и регистър на заявленията за достъп до информация. Съставя бюлетини за състоянието на водите както за всеки район за басейново управление, така и обобщени за цялата страна. МОСВ разработва във взаимодействие с другите компетентни институции и ведомства годишен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България. Министерството изготвя също: – Национални доклади по изпълнение на изискванията на Европейското законодателство в областта на водите; – Национален доклад за изпълнение на изискванията на чл. 8 от Рамковата директива по водите относно програмите за мониторинг на водите; – Национален доклад за управлението на водите на речно басейново ниво в Република България – Преглед на изпълнението на изискванията на чл. 5 и 6 от Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС . В изпълнение на своите функции по координация и методическо ръководство МОСВ разработва наръчници, ръководства, методики и инструкции. Министерството поддържа и развива Информационен център за обществеността, както и електронен Национален каталог на източниците на екологична информация. За подпомагане на дейността към министъра на околната среда и водите е създаден Висш консултативен съвет по водите. Този Съвет включва представители на министерствата с функции и отговорности по управление и опазване на водите, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други. Съветът извършва дейността си в съответствие с правилник за устройството и дейността му, издаден от министъра на околната среда и водите. Функции на МОСВ, имащи отношение към управлението на водите, са регламентирани и в Закона за опазване на околната среда, Закона за концесиите, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България, Закона за здравето, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за сдруженията за напояване и др., както и в подзаконовите актове към тях. Държавната политика по управление на водите се интегрира в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост и други. Във връзка с това МОСВ взаимодейства с други компетентни министерства (МРРБ, МИЕТ, МЗ, МЗХ, МТИТС) и институции и заинтересовани страни на национално, регионално и местно равнище (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Националното сдружение на общините в Република България, Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, Националния статистически институт, областни администрации, общини, неправителствени организации и др.). Може да се заключи, че МОСВ (вкл. неговите деконцентрирани структури) е ключова институция, натоварена със значителни по обхват и тежест разработващи, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции в управлението на водния сектор, от които в голяма степен зависи неговото оптимално функциониране. Оценка на персонала Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала са определени с Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС № 274 от 20.11.2009 г., обн., ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.). В съответствие с Устройствения правилник централната администрация на МОСВ е структурирана в 16 дирекции и инспекторат. Дирекция „Вътрешен одит“ е на пряко подчинение на министъра. Останалите 15 дирекции са организирани в две направления: обща и специализирана администрация. В тях са заети съответно 14 % и 86 % от служителите, което е едно добро съотношение. Общата администрация е структурирана във:
дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“;
дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство“;
дирекция „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване“. Специализираната администрация е организирана в 12 дирекции и включва:
дирекция „Управление на водите“;
дирекция „Земни недра и подземни богатства“;
дирекция „Политики по околната среда“;
дирекция „Национална служба за защита на природата“;
дирекция „Опазване чистотата на въздуха“;
дирекция „Превантивна дейност“;
дирекция „Политика по изменение на климата“;
дирекция „Управление на отпадъците“;
дирекция „Кохезионна политика за околна среда“;
дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“;
дирекция „Европейски и международни проекти“;
дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“. Съгласно Устройствения правилник общата численост на персонала на МОСВ е определена на 1868 бройки, в т.ч. 441 бр. в централната администрация и 1427 бр. във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (Изпълнителната агенция по околна среда, 16 регионални инспекции по околната среда и водите, 4 басейнови дирекции, 3 дирекции „Национални паркове“). По данни от Отчета на МОСВ за изпълнението на провежданите политики за деветмесечието на 2010 г. числеността на щатния персонал към 30.09.2010 г. възлиза на 1787 души. Съгласно същия доклад общият брой персонал за водите в структурите на МОСВ е 328 души (18 %). Длъжностното и поименното щатно разписание на министерството се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.). Към момента на проучването (м. ноември 2010 г.), по данни от Административния регистър, заетите щатни бройки в централната администрация на МОСВ са
Незаетите длъжности (47 бр.) представляват около 10 % от общата щатна численост, като почти всички от тях (96 %) са в специализираната администрация. Назначени по служебно правоотношение са 94 % от целия персонал. Поради тясната взаимосвързаност и преплитане на дейности по водите е трудно да се определи точният брой на служителите, изпълняващи функции само в областта на водите в самото министерство. С преки функции за водите е дирекция „Управление на водите“. По мнение на интервюираните участници при посещението на място „ т рудно е да се очертае точно разделна граница между дейностите по водите и другите дейности по околна среда п оради множеството допирни точки и преплетени функции “. Функции и задачи по управлението и опазването на водите имат и други дирекции в МОСВ. Според отчета на МОСВ в изпълнението на Програма „Оценка, управление и опазване на водите на Република България“ участват и служители от : дирекция „Кохезионна политика за околна среда“, която изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“; дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“, която изпълнява функциите на междинно звено по ОП „Околна среда“; и дирекция „ Европейски и международни проекти “, която изпълнява дейностите по подготовка, изпълнение, мониторинг и контрол на международни и европейски проекти извън тези по ОПОС и функциите на Управляващ орган по Кохезионен фонд, създаден с Регламент 1164/
Дирекция „Управление на водите“ има водеща роля при изпълнението на Програма „Оценка, управление и опазване на водните ресурси на Република България“ от програмния бюджет на МОСВ. Дирекцията:
осъществява управлението на водите на национално равнище;
извършва координация, методическо ръководство, анализ и контрол на дейността на басейновите дирекции при оперативното управление на водите;
взаимодейства с други централни ведомства и техните регионални структури при осъществяване управлението на водите. Дирекцията участва също в разработването на политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите, в разработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и на национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите. Дирекцията води регистър на разрешителните, издадени от министъра на околната среда и водите, и на предоставените концесии за минерални води изключителна държавна собственост и обобщава специализираните карти, регистрите и информационната система, които се водят от басейновите дирекции. Щатният персонал в дирекция „Управление на водите“ е 33 души, което представлява около 10 % от заетите в с пециализираната администрация . Няма незаети щатни бройки. В количествено отношение наличният щатен персонал може да се оцени като достатъчен, при положение че служителите притежават необходимата професионална подготовка и квалификация за изпълнение на функциите и задачите. По мнението на интервюираните обаче квалификацията на служителите не отговаря в необходимата степен на задачите, които следва да изпълняват. В квалификационен аспект проблемите произтичат не толкова от липсата на кадри с формално съответстващи на потребностите специалности, колкото от недостатъчната подготовка и липсата дори на минимален професионален и практически опит у кандидатите за работа. Естеството на работата в министерството налага високи изисквания „на входа“, които обаче при подбора остават неудовлетворени. Основна причина за затрудненията при набиране на квалифицирани кадри е неатрактивното ниво на възнагражденията, което не стимулира кандидатстването на специалисти с подходяща квалификация и опит. По последни данни (декември 2010 г.) средномесечното възнаграждение на служител в системата на МОСВ през 2010 г. е 667 лв. (субсидия от държавния бюджет плюс ДМС). Двете компоненти заедно формират едно от най-ниските средни трудови възнаграждения за цялата държавна администрация. Проблемът се усложнява допълнително от „динамичната“ нормативна уредба, и в частност, от промените в Закона за водите, който според участниците в срещата е „ друга предпоставка за ниското качество в работата на кадрите “. Липсата на синхронизация между отделните нормативни актове, наличието на противоречащи си регламенти (например в Закона за водите и Закона за устройство на територията – по отношение задълженията на В и К операторите), както и забавянето в приемането на предвидените в законите поднормативни документи (наредби и др.) са сериозни предизвикателства към поддържане на необходимото ниво на квалификация и компетентност на служителите. Друга причина за сегашното състояние са допуснатите през годините грешки при подготовката и развитието на кадри на национално ниво и недооценяване на потребностите от специалисти по управление на водите. Всичко това препятства стратегическия и оперативния мениджмънт на водния сектор от страна на тази ключова държавна институция. Професионално развитие на персонала По отношение развитието на персонала в МОСВ се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105 от 2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители и се изготвят заповеди за повишаване в ранг. Дейностите по управление на човешките ресурси, в т.ч. повишаване на квалификацията и обучението на служителите, в МОСВ се извършват от дирекция „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване“. Дирекцията изготвя и актуализира длъжностните и поименните разписания на длъжностите, документира трудовите и служебните правоотношения, организира и контролира обучението, оценяването и развитието на персонала, вкл. изготвя анализ на потребностите, идентифицирани по време на атестационния процес, и съставя годишен план за общо и специализирано обучение на персонала. Съгласно Отчета на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение за първото полугодие на 2010 г. министерството е направило разходи за обучение на младши експерти, подобряване квалификацията на служителите, специализирана литература и провеждане на семинари в размер на 79 887 лв. За заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, са изразходвани 7 037 463 лв. Това показва, че разходите за обучение са в размер на 1,3 % от разходите за персонал, което е относително задоволително равнище на осигуреност с обучителни дейности в МОСВ. Обучението на персонала се извършва по линия на Института по публична администрация, някои оперативни програми (ОП „Административен капацитет“, ОП „Околна среда“, ОП „Техническа помощ“) и по проекти за международно сътрудничество. Институтът по публична администрация провежда задължителното безплатно обучение за служебно развитие, което се провежда за новоназначените служители в държавната администрация и за ръководните кадри, както и курсове за чужди езици и за информационни технологии. Тематиката на повечето от курсовете за професионално развитие на ИПА обаче е насочена в много голяма степен към нормативната уредба и управлението на различни аспекти в държавната администрация и не представлява сериозен източник на специализирано обучение в изследваната област. Някои от обученията в областта на водите, реализирани по линия на двустранното и международното сътрудничество, включват: • „Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите“ – проект, финансиран по Норвежката програма за сътрудничество с Румъния и България; • „Изграждане на капацитет за изготвяне и управление на проекти по финансовия инструмент за околната среда LIFE+“ – българо-холандски проект, финансиран по програма G2G.NL на правителството на Кралство Нидерландия. Проведени са и обучения по законодателството, свързано с достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземането на решения за околната среда, както и на европейските и международните актове и практики в тази област. За повишаването на квалификацията на служителите чрез обмяна на опит и добри практики допринася участието им в работата на работни групи и комитети по прилагане на съществуващото и в работните групи по изготвяне на ново европейско законодателство в областта на водите ( learning by doing ). Използват се и възможности за участие в обучения, семинари, кръгли маси и др. инициативи, организирани от други ведомства с функции по водите (Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др.). Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, може да се препоръча разширяване на тази практика чрез създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите и програмите за обучение на звената за управление на човешките ресурси в министерствата, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове от полза за експерти по водите в повече от една институция. По време на посещението на място беше изказано общото мнение, че „ като цяло обучението на служителите не е на необходимото ниво “. Основен проблем представлява недостигът на специализирано обучение (по мониторинг на водите, по прилагане на специализиран софтуер/модели за управление на водите, по прилагането на най-новите директиви на ЕК в областта на водите, в т.ч. Директивата за оценка и управление на риска от наводнения и Рамковата директива за морската стратегия и др.). Голямата натовареност на служителите, липсата на достатъчно бюджетни средства и на програми за специализирано обучение до голяма степен обезсмислят изготвените индивидуални планове за обучение и квалификация на служителите. В резултат на това се губи мотивацията на служителите да повишават квалификацията и знанията си и се намалява експертният потенциал, с който разполагат отделните структурни звена и министерството като цяло. Решение на проблема следва да се търси в цялостно преразглеждане на програмите за подготовка на специалисти за водния сектор на национално ниво, осигуряване на държавни поръчки за съответните ВУЗ, изграждане на система от механизми и стимули за привличане и задържане на перспективни кадри в структурите на МОСВ и по-добра работа във връзка с приоритетизиране на темите за обучение при изготвяне на годишния план за обучение на персонала в съответствие с разполагаемия бюджет. Друг идентифициран проблем във връзка с обучението е процесът на изтичане на кадри, обучени с държавни средства, към частния бизнес. Този проблем не е характерен само за МОСВ, а е общ за цялата държавна администрация. Решение следва да се търси в по-общ план, като обученията на служителите, свързани с повишаване на техните знания и компетентност, могат да се обвързват със задължения за работа в държавната администрация за определен период от време. Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност Вътрешни правила и процедури МОСВ е приело и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто изпълнение на функциите му във връзка с управлението на водния сектор. С Устройствения правилник на МОСВ се урежда вътрешната управленска и организационна структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им. Разработени са и други вътрешни документи, които конкретизират функциите и допринасят за тяхното изпълнение: – Вътрешни правила за организацията на работата в МОСВ при извършването на административни услуги; – Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове; – Вътрешен ред за предоставяне на достъп до обществена информация; – Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП); – Етичен кодекс за поведение на служителите в МОСВ (утвърден от министъра на околната среда и водите със Заповед № РД-418 от 24.06.2009 г.), с който се регламентират методите за борба против корупцията и предотвратяване на конфликта на интереси; – Харта на клиента (от юни 2010 г.). Сегашната вътрешна организация на работата в МОСВ е изградена в съответствие с приетия през ноември 2009 г. Устройствен правилник и отразява в голяма степен новото разпределение на функциите и задачите между структурните звена, вменени им съобразно последните изменения в ЗВ. В процес на допълнително оптимизиране са вътрешните връзки и комуникацията между дирекциите и отделите, както и взаимоотношенията между централната администрация и структурите от системата на МОСВ. Към настоящия момент вътрешната организация на работата може да се оцени като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ. Материално-техническа и информационна осигуреност МОСВ разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на своите функции и задачи. Компютърната техника включва настолни и преносими компютри, принтери, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършва се редовна поддръжка и профилактика на оборудването. Прави се годишна инвентаризация и оценка на потребностите от ново оборудване и се подготвят необходимите процедури за доставка на допълнителна компютърна техника и модернизиране на наличната такава. Към момента на настоящия анализ МОСВ е възложило разработване на софтуер за информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите. По мнение на участниците в проведената среща в министерството няма проблеми с хардуера. Сериозен проблем е липсата на специализиран софтуер. Преобладаващата част от служителите разполагат само с базови програмни продукти (Word и Excel), което затруднява изпълнението на задълженията им по националното и международното законодателство. Необходимо е софтуерно осигуряване, насочено към подготовката на политика за управление на водите. Недостигът на специализиран софтуер до голяма степен е свързан с липсата на стратегия за управление на водите на национално ниво. Моделите за управление на отделните дейности по водите трябва да се разработват в тясно сътрудничество с представители на академичните среди – научни работници в институти на БАН, висококвалифицирани преподаватели във ВУЗ и др. Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че все още не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище. Директивата за пространствена информация в Европейската общност INSPIRE на ЕС има за цел да подпомага правителствата при подготовка на политики в областта на екологията, управлението при бедствия и аварии и опазването на живота и здравето на хората и изисква създаване на инфраструктура за пространствена информация. Въпреки че страната е изпълнила задълженията за въвеждане в националното законодателство на Директивата чрез приетия Закон за достъп до пространствени данни (изготвен от МТИТС), все още не е създаден национален портал в изпълнение на изискванията на Директивата. Взаимодействие и координация с други институции При изпълнение на политиката по управление на водите МОСВ взаимодейства основно със следните институции: • Министерството на регионалното развитие и благоустройството – като орган, осъществяващ държавната политика в областта на експлоатацията, изграждането, ремонта и реконструкцията на водоснабдителните и канализационните системи на населените места, на системите и съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места и като принципал на „В и К“ дружествата с над 50 % държавно участие, и по отношение устройството и развитието на териториите и осигуряването на организираното и ефективно водоснабдяване на урбанизираните територии; • Министерството на земеделието и храните – по отношение на опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, вредни и опасни вещества, използвани за растителна защита; за аквакултури и свързаните с тях дейности; рационалното и ефективно използване на водите при развитие на поливното земеделие и в животновъдството, поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите; • Министерството на здравеопазването – по отношение контрола на качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на водите, използвани за питейно-битови цели, и на минералните води, управлението на водите за къпане и определянето на зоните за защита на водите; • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – по отношение използването на водите, и особено при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда; • Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гражданска защита“ – по отношение извършването на съгласувани действия при защита от вредното въздействие на водите, осигуряване на оценките, разработване на плановете и изпълнение на мерките за предотвратяване или смекчаване на ефекта от вредното въздействие на водите при наводняване и при засушаване; • Министерството на външните работи – по отношение на разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на водите в международните речни басейни и трансграничните водни тела; • Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение опазването на морските води и мониторинга на водите на р. Дунав; • Министерството на финансите – по отношение планирането, осигуряването и контрола за изразходването на средствата от държавния бюджет, в т.ч. одобряването и координирането на проекти, свързани с управлението на водите, и координирането на проектите, финансирани със средства от ЕС и международните финансови институции; • Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – по отношение регулирането на цените, достъпността и качеството на услугата по водоснабдяване и канализация. Основните взаимоотношения са свързани с планирането и провеждането на ценова политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на ценова политика, с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигане на целите за опазване на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени във всеки район за басейново управление на водите за постигане на целите по чл. 9 от Рамковата директива за водите, както и определяне на прогнозни цени на услугите за водоснабдяване, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води, съобразени със социалния и икономическия ефект и ефекта за опазване на околната среда от възстановяване на разходите, както и с географските и климатичните условия в съответните райони. • Областните управители – по отношение поддържане на проводимостта на речните легла и защитата от вредното въздействие на водите; • Кметовете на общини – по отношение използването и опазването на водите, публична общинска собственост, включително водите на язовирите и микроязовирите, публична общинска собственост, както и на минералните води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване от съответните общини, и управлението на водностопанските системи и съоръжения, общинска собственост, включително В и К дружествата – общинска собственост, координиране на дейностите за защита от вредното въздействие на водите, в т.ч. поддържане проводимостта на речните легла в границите на населените места, спазване на забраните за строителство в крайбрежните заливаеми ивици на реките и съгласуване на документите за предоставяне на концесии за минерални води; • Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН – по отношение на метеорологичните и хидрологични прогнози и мониторинга на количеството на валежите, повърхностните и подземните води; • Националния статистически институт – по отношение статистическите данни за иззетите и доставени количества вода за населението и за отделните отрасли на икономиката, както и за обема на отпадъчните води, в т.ч. пречистени и непречистени, и други, включително икономическите показатели, необходими при разработване на икономическия анализ на водоползването. Общата оценка на интервюираните е, че независимо от известното подобрение в последно време, като цяло „ липсва добра междуведомствена координация “ и е необходимо „ съществено подобрение на взаимоотношенията на ниво централна администрация“ . Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Дългият гореизброен списък с институциите, с които МОСВ взаимодейства, показва сам по себе си, че потенциалният риск от възникване на проблеми е голям. В средно- и дългосрочна перспектива на практика липсва стратегически мениджмънт на водния сектор; в краткосрочна (оперативна) перспектива той се управлява недостатъчно координирано, мониторингът на качеството и количеството на водите е разпокъсан в отделни ведомства и т.н. С някои от институциите липсва нормативно уреждане на отношенията по повод обмена на данни и информация, които те произвеждат. В такива случаи се разчита единствено на двустранни споразумения, сключването на които може да бъде забавяно или възпрепятствано по различни причини. Според интервюираните преструктурирането на водния сектор би следвало да доведе и до по-ясни хоризонтални и вертикални нормативно регулирани комуникации. Друга идентифицирана слабост е при взаимодействие с министерства, в които част от функциите се изпълняват от държавни търговски дружества, на които те са принципал. Понякога, вероятно поради недостатъчно времеви и човешки ресурс, съответното министерство препраща към търговското дружество, което от своя страна не предоставя необходимото съдействие по различни причини, като например – поради разбирането си за йерархията на хоризонталната и вертикалната координация. С последните промени в Закона за водите е заложено преразпределение на част от функциите по управление на водите към други институции (например общините – по управление на общинските язовири), които имат нужда от изграждане на допълнителен капацитет, за да могат да ги изпълняват. Необходимо е да се изградят механизми за по-тясно сътрудничество между заинтересованите министерства при подготовката на планове и програми от мерки, насочени към контрол на замърсяването и опазване чистотата на водите. Това ще допринесе и за по-ефективно усвояване на средствата от Структурните фондове, Кохезионния фонд и другите финансови инструменти на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. Изводи Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение МОСВ разполага с достатъчно на брой щатни служители за изпълнение на функциите по управление на водите. • Водещи проблеми при набирането и подбора на персонал са: (а) недостигът на специалисти с профил в областта на водите и с добра предварителна подготовка; (б) ниското ниво на възнагражденията. Неконкурентното заплащане (едно от най-ниските в цялата държавна администрация) е основна причина за напускане на експертния състав, както и за трудностите при задържане на млади и перспективни специалисти. В краткосрочен план това състояние води до високо натоварване и напрежение за наличния персонал. В средносрочна перспектива липсата на „свежи“ попълнения, както и отсъствието на условия за приемственост и предаване на опит може да се превърне в сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на МОСВ. • В качествено отношение квалификацията на служителите се оценява като задоволителна, но не и напълно съответстваща на функциите и задачите, които трябва да изпълняват по управление на водите. Сред основните причини за настоящото образователно и квалификационно ниво на персонала е не само липсата на специалисти с добра подготовка „на входа“ на системата, но и отсъствието на адекватна оценка на експертния труд и реализация на експертните предложения, което води до демотивация на служителите с оглед повишаване на тяхната квалификация и самоусъвършенстване. • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява отчасти потребностите на МОСВ. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение. • Към горния „вътрешноведомствен аспект“ може да се добави, че при анализа на данните за отделните институции стана ясно, че съществуват редица теми за обучение и повишаване на квалификацията, които се отнасят за повече от една институция с функции по управление на водите. Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, би могло да се препоръча създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите по обучение на звената за управление на човешките ресурси в институциите с функции за водите, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове. Такава практика съществува, но в изолирани случаи. Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на МОСВ е структурирана в съответствие с приетия Устройствен правилник. За изпълнение на своите функции и задачи по разработване и провеждане на националната политика в областта на околната среда и водите министерството е разработило и приело редица вътрешни правила, процедури и инструкции. Към настоящия момент организацията на работата се оценява като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ. • Материално-техническото осигуряване на МОСВ е на необходимото ниво. Като проблем се идентифицира недостигът на специализиран софтуер по отделни дейности във връзка с изпълнението на националното и международното законодателство (задължения по докладване). Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище. Взаимодействие с други институции • Взаимодействието на МОСВ с други заинтересовани министерства, държавни институции и ведомства, местни органи на държавната власт и други организации като цяло не е оптимално. Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Ефективността на сътрудничеството може да се подобри значително при наличието на нормативно регламентирани отношения на ниво централни администрации. По-добрата координация и синхрон в работата на отделните институции с функции в областта на водите ще се отрази положително на оперативната работа на звената в техните структури, както и ще допринесе за по-ефективното оползотворяване на средствата за опазване на околната среда и водите, предоставяни от ЕС и други международни организации. Въз основа на направения анализ и изводи, може да се заключи, че като цяло институционалният капацитет на МОСВ за изпълнение на функциите по управление на водите е на задоволително равнище и му позволява да изпълнява своите функции и задачи във връзка с управление и развитие на водните ресурси. Силните страни на този капацитет са най-вече достатъчният брой висококвалифицирани специалисти в сектор „Води“, добрата материално-техническа осигуреност, адекватните организационна структура, вътрешна организация на работата и вътрешни правила и процедури за работните процеси. Слабите страни и проблемите са свързани основно със: бъдещата необходимост от квалифицирани експерти във водния сектор във връзка с пенсиониране на част от работещите експерти и с трудностите при набиране и задържане на такъв персонал; необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на текущата квалификация на персонала и неговото материално стимулиране; развитието на специализираното софтуерно осигуряване на управлението на водния сектор; подобряването на взаимодействието с други институции с функции по управление и развитие на водния сектор, включително чрез нормативно регулиране. 6.2.
Изпълнителна агенция по околна среда Функции Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към министъра на околната среда и водите и по силата на това е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. ИАОС е Национален референтен център към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и член на EPA Network (Мрежа на Директорите на Агенции по опазване на околната среда). ИАОС е ключова институция, която осъществява прилагането на изискванията на законодателството и нормативната уредба, свързани с околната среда. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията са уредени с Устройствения правилник (приет с ПМС № 162 от 3 август 2010, с което се отменя ПМС № 63 от 2000 г. за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по околна среда, обн., ДВ, бр. 36 от 2000 г.; последно изм. и доп., бр. 42 и 94 от 2009 г.). Работата на ИАОС се подпомага от Експертен екологичен съвет – специализиран орган на пряко подчинение на изпълнителния директор на Агенцията. ИАОС осъществява функциите и задачите си в изпълнение на следните основни нормативни актове: Закон за опазване на околната среда, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закон за почвите, Закон за подземните богатства, Закон за биологичното разнообразие, Закон за защитените територии, Закон за защита от шума в околната среда, Закон за управление на отпадъците, Закон за горите, Закон за безопасно използване на ядрената енергия, и свързаната с тях подзаконова нормативна уредба по прилагането им. ИАОС осъществява ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда в България. Агенцията проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) на територията на цялата страна, като осигурява материално-техническите, методическите и програмно-информационните ресурси, необходими за нейното функциониране и развитие. НСМОС осигурява своевременна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Агенцията поддържа информационни бази данни на национално и регионално равнище. Базите данни са структурирани по компоненти на околната среда с използване на общи номенклатури. ИАОС администрира и Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България и системата за контрол на авиационния шум в София. В лабораториите на агенцията, които са първите акредитирани лаборатории в системата на МОСВ (по БДС EN ISO/IEC 17025 – „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ от ИА „БСА“), се извършват: • Анализи по всички компоненти на околната среда, включени в НСМОС; • Хармонизиране на българските стандарти в областта на контрола на замърсители с европейски и международни стандарти; • Методическо ръководство на лабораториите в Регионалните инспекции по околната среда и водите и проверка на произвежданите от тези лаборатории данни. Основните функции на ИАОС в областта на водите включват:
Провеждане на лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите;
Провеждане на мониторинга на национално ниво на: а) химичното и биологичното състояние на повърхностните водни тела и свързаните с това измервания на количеството им, и б) химичното състояние и количественото състояние на подземните водни тела, когато това е предвидено в пунктове от мрежата за мониторинг на химическото състояние на подземните води;
Поддържане на географска информационна система за водите на национално ниво;
Подготовка на годишник за състоянието на водите;
Издаване на периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България въз основа на данните от проведения мониторинг на екологичното и химичното състояние на водите и данните за количеството на водите, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН;
Създаване и поддържане на специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите. В изпълнение на своите функции и в съответствие с основните нормативни актове, с които се регламентира контролът и опазването на околната среда в Република България, ИАОС работи в сътрудничество със: • Държавни институции: Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, НСИ, Регионалните инспекции по околната среда и водите, Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве; • НИМХ на БАН; • Общини и областни администрации; • НПО. Оценка на персонала Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала Общата численост на персонала на ИАОС е определена с Устройствения правилник (приет с ПМС № 162 от 3 август 2010 г.) на 387 души. Щатът се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.). ИАОС се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Административното ръководство се осъществява от главния секретар на агенцията. В съответствие с Устройствения правилник, работата на ИАОС е структурирана в две основни направления: обща администрация и специализирана администрация. Общата администрация включва: • Дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и управление на собствеността“; • Дирекция „Информационно обслужване и технологии, международно сътрудничество и връзки с обществеността“. В състава на специализираната администрация са включени: • Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“; • Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“; • Дирекция „Разрешителни режими“. Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ включва и 15 териториални звена – регионални лаборатории (РЛ), които покриват цялата страна. Към момента на проучването (м. ноември 2010 г.) заети в ИАОС са 369 щатни бройки. Незаетите длъжности (18 бр.) представляват около 5 % от общата щатна численост, като основната част от тях (80 %) са в специализираната администрация. Според проведеното проучване на място заетият персонал в сектор „Води“ наброява 126 души, в т.ч. 106 души изпълнителски персонал. Тази бройка включва експертите от следните звена: Лаборатория води (ЛВ), Лаборатория по газ-хроматография (ГХ), Лаборатории за тежки метали ААС, Лаборатория Хидробилогичен мониторинг (ХБМ), Мониторинг води (МВ). Посоченото число не може да се счита за абсолютно, тъй като включва и експертите, работещи в лабораториите по газова хроматография (ГХ), както и тези, работещи в лаборатории за тежки метали (ААС), които са ангажирани по всички компоненти на околната среда (води, въздух, почви, отпадъци). В броя експерти, извършващи дейности по водите, е включен и персоналът, извършващ пробонабиране и анализ на показатели на място при пробовземане. Наличният щатен персонал се оценява като недостатъчен за изпълнение на функциите и задачите, възложени на ИАОС. В количествен аспект основните причини се свързват с бюджетните ограничения и наложените изисквания за съкращаване на държавната администрация. В квалификационно отношение сериозен проблем съществува при намирането на добре обучени кадри със специализиран профил, например по газ-хроматография и анализ на тежки метали, по биологичен мониторинг и др. Обучението на такива кадри изисква време, а заплащането в частния сектор на този тип дейност е много по-високо, поради което в системата на ИАОС има голямо текучество. Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и отговаря на изпълняваните функции. Три четвърти от персонала в ИАОС е с висше образование, като за сектор „Води“ този показател е над 90 %, което е много добро равнище. Оценката е, че „ ИАОС разполага с добре обучени експерти, които в съчетание с доброто аналитично оборудване биха могли да се справят със заложените нормативно основни задачи по води в частта „аналитична дейност“ . Проблем има с експертния потенциал при анализа на органични замърсители във води. С последните промени в нормативната уредба на Агенцията са възложени нови задачи, за които липсва квалификация и опит на персонала. Те са свързани основно с извършване на хидробиологичен мониторинг и инвентаризация и списък на замърсяващи вещества във водите. В структурно отношение персоналът на ИАОС има следните характеристики. Ръководният персонал представлява 13 % от общия щатен състав – една стойност, близка до оптималните величини. Общата и специализираната администрация заемат съответно 16 % и 84 %, което съответства на структурата на възложените им дейности. Делът на жените е сравнително висок (74 %). Това се обяснява предимно със средното ниво на заплащане в системата на ИАОС, което се оказва непривлекателно за експерти мъже. По отношение на възрастовата структура 37 % от служителите са под 40 години, което е една сравнително задоволителна величина, но тя може да породи проблеми с кадровата осигуреност в средносрочна перспектива. Структурните характеристики на персонала, зает в сектор „Води“, показват по-съществени различия по два показателя: заети жени (81 %) и служители под 40 години (51 %). Персоналът, назначен по служебно правоотношение, представлява 75 % от общия щатен брой на ИАОС. Потребностите от допълнителен персонал са свързани с увеличаване на експертния потенциал в някои от звената (дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“, Регионални лаборатории), натоварени с изпълнението на новите задачи, произтичащи от промените в Закона за водите, Устройствения правилник и съответните подзаконови документи (наредби, методики). За сектор „Води“ необходимото увеличение на изпълнителския персонал се оценява на около 15 % от сегашния състав. Това произтича от сегашната липса на достатъчен технически и експертен капацитет за интегриране на оценките за качество на водите с въздействието по сектори, оценка на връзката между подземни и повърхностни води и други задълбочени анализи на времеви тенденции. По отношение на професионалния профил, необходими са основно кадри със специалност биология, хидробиология, химия, инженерна химия. Сериозен е недостигът на квалифицирани специалисти в областта на биологичния мониторинг, по хроматографски анализи, анализ на тежки метали. Към момента решение на проблемите се търсичрез преразпределение на дейности между осигурените с необходими кадри Регионални лаборатории (РЛ), както и с възлагане на допълнителни задачи и отговорности на наличния квалифициран персонал. В краткосрочен и средносрочен план обаче, дефицитът на кадри с подходяща специализация и квалификация, неконкурентното заплащане и драстичното съкращаване на щатния персонал в държавната администрация се очертават като главните проблеми пред осигуряването на ИАОС с необходимите човешки ресурси. Професионално развитие на персонала По отношение развитието на персонала в ИАОС се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Разработени са правила заорганизация на работната заплата и за допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се поддържат всички лични трудови и служебни досиета. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики на служителите в Агенцията се утвърждават от главния секретар. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове, по които се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се изготвят окончателни формуляри за атестация на служителите. Дейностите по управление на човешките ресурси, в т.ч. по повишаване на квалификацията и обучението на служителите, се ръководят и контролират от главния секретар, а оперативната дейност се осъществява от отдел „Човешки ресурси“ към дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и управление на собствеността“. Обученията се организират на основата на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес. Обучението на персонала в ИАОС се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация; • Ведомствени обучения на МОСВ; • Проекти по международно сътрудничество. Институтът по публична администрация провежда въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, обучения за ръководния персонал, езикови обучения и др. Някои от темите на курсовете са Въведение в държавната служба, Закон за държавния служител и др. Всички новопостъпили служители преминават въвеждащо обучение. Министерството на околната среда и водите като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в ИАОС. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на контрола и опазването на околната среда, в частност на водите, с промените в нормативната уредба, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности и др. Формите за повишаване на квалификацията включват семинари, дискусии по общи и специализирани теми в областта на опазване на околната среда, национални съвещания с участието на всички структури от системата на МОСВ и др. Нуждите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите са удовлетворени отчасти. Недостатъчно се покриват потребностите от специализирано обучение, вкл. в сектор „Води“, а така също и от своевременно изготвяне и предоставяне на необходимите методики, указания и инструкции по изпълнение на дейността от страна на координиращия орган. Специализираните обучения се осъществяват по линия на МОСВ, както и в рамките на международни туининг договори. Поради сериозните бюджетни ограничения отсъстват възможности за участие в курсове и обучения, организирани от външни фирми. За повишаване на квалификацията на служителите допринасят също вътрешните обучения, които се организират за регионалните структури (РЛ) по разясняване на промените в нормативната уредба, даване указания по отделни дейности и др., а така също и обмяна на опит и добри практики между регионалните структури. Някои от основните теми на проведените обучения са: • Химични аналитични методи в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 – 2009 г. • Процедури за вътрешнолабораторен контрол и контрол на качеството в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 – 2009 г. • Методологияза мониторинг на химичен и екологичен статус в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 • Обучение по Туининг – проект BG 06 IB EN 01 „Укрепване дейността на мрежата за мониторинг на повърхностни води“ • Прилагане на Рамковата директива 2000/60/ЕС за водите във връзка с изпълняване на проекти • Работа с ГИС продукти и потребителски софтуер • Специализирани обучения по определяне на биологични елементи за качество на водите. Основните проблеми при обучението и повишаването на квалификацията на служителите в ИАОС са свързани с недостатъчното специализирано обучение, отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган, както и липсата на бюджетни средства за участие във външни курсове и обучения. Бюджетните ограничения се отразяват отрицателно върху изпълнението на индивидуалните годишни планове на служителите в частта „обучение“ и са сериозна пречка пред постоянното повишаване на професионалната квалификация. Решенията на тези проблеми се свързват с усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията в МОСВ чрез системно проучване на потребностите от обучение, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички структури от системата на МОСВ и др. Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност Вътрешни правила и процедури ИАОС има разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на функциите и задачите й в областта на контрола и опазване на околната среда. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приетите инструкция за организацията на деловодната дейност и документооборота, вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, вътрешен ред за предоставяне на достъп до обществена информация, система за финансово управление и контрол в ИАОС, вътрешни правила за организация на административното обслужване, Етичен кодекс на служителите в ИАОС, харта на клиента. Разработени са процедури по отделни дейности – процедури по комплексните разрешителни (за издаване, преразглеждане, изменение и актуализиране), по акредитирането и преакредитирането на лабораториите в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2006 и др. Всички документи са разработени в съответствие с Устройствения правилник на ИАОС и другите приложими нормативни документи. Агенцията разполага с изградени информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на информацията за състоянието на компонентите и факторите на околната среда за територията на Р България. За работата на сектор „Води“ е изготвена програма и мрежа за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и на подземни води, както и програма за мониторинг за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите, съгласно изискванията на Директива 91/676/ЕСЕ (Нитратна директива). Изградената информационна система се използва за изпълнение на международните ангажименти за докладване (по Решение 97/101/ЕС) пред Европейската агенция по околна среда на данните за повърхностни, черноморски и подземни води; за обработка и предоставяне на информация за качеството на водите в Черно море на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване; за контрол, обработка и предоставяне на информация за качеството на водите на р. Дунав в Международната Дунавска програма. ИАОС съвместно с други институции – МОСВ, МИЕТ, МЗ, МЗХ и НСИ, разработва годишен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България, който представя политиката и дейността за подобряване на състоянието на околната среда. За изготвянето на доклада се използват данни от НСМОС на ИАОС, РИОСВ, МЗ, НСИ и НИМХ на БАН. Агенцията подготвя и издава ежедневен бюлетин за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, тримесечен бюлетин за състоянието на околната среда, бюлетин за състоянието на морската вода, индикаторен доклад за състояние и оценка на околната среда. Като цяло оценката е, че сегашната вътрешна организация на работата в ИАОС е адекватна за изпълнение на функциите и задачите, възложени на Агенцията, вкл. в областта на водите. Материално-техническа и информационна осигуреност ИАОС разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на своите функции и задачи. Оценката се отнася както за централното управление, така и за Регионалните лаборатории, които са оборудвани със съвременна апаратура и техника. Известни проблеми се срещат при осигуряване на анализите на морски води(с консумативи/химикали). За коректно изпълнение на прилагания от Басейнова дирекция „Черноморски район“ мониторинг на биогенни елементи и тежки метали в морски води е необходимо да се осигури допълнителна апаратура и консумативи, за да могат да се елиминират пречещите вещества. Проблем има и при анализа на някои специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации, за който се изисква специализирано оборудване. За изпълнение на пълния спектър анализи на качеството на водите има нужда от допълнителна техника и оборудване. Това се отнася основно за газ-хроматографските лаборатории и лабораториите за анализ на тежки метали. Необходимо е закупуването на апаратура за директно определяне на живак в ниски концентрации (поне в 2 регионални лаборатории), както и апаратура за анализ на специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации (течен хроматограф с два масселективни детектора за една от лабораториите). По отношение осигуреността с компютри и програмни продукти оценката е, че ИАОС разполага с необходимото базово равнище на хардуер и софтуер. За пълноценното изпълнение на задълженията на институцията по прилагане на националното и международното законодателство има нужда от модернизиране на наличната компютърна техника, както и от осигуряване на допълнителен специализиран софтуер по отделните дейности. В областта на водния сектор е необходимо да се разработи самостоятелна информационна система за водите, както и методика за инвентаризацията на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и замърсители за всеки район на речен басейн. Планирането на потребностите и осигуряването на компютърна техника и софтуер се извършва централизирано от МОСВ на базата на ежегодни заявки от ИАОС. Оценката е, че динамичното развитие на нормативната уредба и нарасналите изисквания към ИАОС по отношение прилагането на националното и международното законодателство (задължения по докладване) налагат намирането на нови, по-ефективни решения от страна на координиращия орган за цялостно подобряване състоянието на информационния сектор в агенцията. Взаимодействие и координация с други институции ИАОС осъществява своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МОСВ, други държавни институции, ведомства и техни регионални структури, с местните органи на държавната власт, както и с обществени организации и медии. По-конкретно, оценките за взаимодействието с ключови институции са, както следва: – С Министерството на околната среда и водите: МОСВ осъществява обща координация на работата на ИАОС; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба и поднормативните актове; приема Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България; утвърждава годишния план за дейността и приема отчета с резултатите от изпълнението му. Оценката е, че взаимодействието с МОСВ е на много добро ниво. – С Басейновите дирекции: сътрудничеството е при осъществяването на съвместен контрол върху комплексните разрешителни в съответствие с наредбата. ИАОС е първичен източник на информация (от регионалните лаборатории) и вторичен източник на информация във връзка с докладването на национално ниво (по качеството на водите). Взаимодействието като цяло е на добро ниво; може да се усъвършенстват процедурите по обмена на данни. – С Регионалните инспекции по околната среда и водите: сътрудничеството се осъществява основно от Регионалните лаборатории на ИАОС във връзка с мониторинга на отпадъчните води. Изготвят съвместно списък на обектите, източници на отпадъчни води, заустващи в повърхностни водни обекти. РИОСВ предоставят информация на ИАОС за Националната база данни за състоянието на отпадъчните води в България. Взаимодействието и координацията са на много добро ниво. – С Министерството на земеделието и храните: сътрудничеството е главно по линия на предоставяне на информация във връзка с изготвянето на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България. Взаимодействието е добро. – С Министерството на здравеопазването: взаимодействието е основно с регионалните структури на МЗ по осъществяване на съвместни наблюдения за качеството на водите. Оценката е, че сътрудничеството е на необходимото ниво, но има нужда от по-добра координация при планиране на проверките. – С общините: взаимодействието е по линия на програмите от мерки по опазване на околната среда и мониторинг на елементите на околната среда. Сътрудничеството е на добро ниво. – С НИМХ на БАН и НСИ: взаимодействието е по отношение предоставяне на информация и данни за Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България и се оценява като добро. Изводи Състояние и развитие на персонала • ИАОС не е обезпечена в количествено отношение с достатъчно на брой щатни служители. Специална необходимост има от повишаване на числеността на експертния състав в териториалните структури (РЛ) с оглед пълноценно осъществяване на дейностите, вменени с нормативната уредба. • Сериозен проблем при набирането на кадри е ниското ниво на възнагражденията. Неконкурентното заплащане е основната причина за напускане на експертния състав и сравнително високия процент на текучество в системата на Агенцията. Ниското ниво на възнагражденията (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налага търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите, както и разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти. • Идентифицират се потребности, свързани основно с намирането на кадри със специалност биология, хидробиология, химия, инженерна химия. Сериозен е недостигът на квалифицирани специалисти в областта на биологичния мониторинг, хроматографските анализи, анализа на тежки метали. • В качествено отношение ИАОС разполага с висококвалифициран персонал, при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Възрастовата структура е задоволителна и сочи за наличието на потенциал за развитие на кадрите. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план обаче, ниското заплащане, в съчетание с дефицита на пазара на труда по отношение предлагането на специалисти с необходимия професионален профил, ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на ИАОС. • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява отчасти потребностите на ИАОС. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение и отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган. Липсата на бюджетни средства възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми. Решение на проблемите следва да се търси основно в усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията на ниво координиращ орган. Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Към настоящия момент вътрешната организация на работата може да се определи като адекватна на отговорностите и задълженията на ИАОС. • Материално-техническото и информационното осигуряване на ИАОС е на задоволително ниво. За някои регионални лаборатории има нужда от доставяне на специализирано оборудване за дейността – напр. апаратура за директно определяне на живак в ниски концентрации (поне в 2 регионални лаборатории), както и апаратура за анализ на специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации (течен хроматограф с два масселективни детектора за една от лабораториите). В количествен аспект Агенцията разполага с необходимите компютри и друга офис техника, но част от тях имат нужда от модернизиране и надграждане. Като проблем се идентифицира недостигът на специализиран софтуер по отделни дейности във връзка с изпълнението на националното и международното законодателство (задължения по докладване). Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между ИАОС и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции, ведомства и техните регионални структури, местните органи на държавната власт и другите организации е на добро ниво. Има нужда от по-добра синхронизация със структурите на МЗ по програмите за мониторинг на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване (Наредба № 12) и на водите за питейно-битови цели (Наредба № 9). Може да се търсят компромисни решения за намаляване броя на пунктовете и анализите. • Усъвършенстване на сътрудничеството и координацията между институциите, изпълняващи функции по опазване на околната среда и в частност на водите, може да се постигне чрез въвеждане на стандартизирани процедури за обмен на информация и данни, както и ясно нормативно регламентиране на отговорностите и задълженията на всяка институция, с оглед елиминиране дублиране на функции и ефективно използване на наличните материални и човешки ресурси. Обобщение : Институционалният капацитет на ИАОС е на сравнително добро равнище, което й позволява да изпълнява възложените й функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече висококвалифицираният персонал на агенцията, задоволителната материално-техническа осигуреност, добрата вътрешна организация на работата и доброто взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на институцията, са свързани преди всичко със: ниското заплащане; високото текучество; количествения недостиг на експерти (особено в регионалните лаборатории); отворената необходимост от експерти по определени специалности, от специализирано оборудване и софтуер, както и от системност в повишаването на квалификацията. 6.2.
Басейнови дирекции Функции Управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Принципът на басейново управление е въведен със Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.) на основата на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Р България. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за водите и в съответствие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС територията на България е разделена на четири района за басейново управление на водите:
Дунавски район с център Плевен – обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки и водите на река Дунав;
Черноморски район с център Варна – обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;
Източнобеломорски район с център Пловдив – за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река;
Западнобеломорски район с център Благоевград – за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат. В съответствие с четирите района през 2002 г. са учредени четири басейнови дирекции: • Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) • Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) • Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) • Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) Те започват да функционират през 2003 г., когато са осигурени средства от държавния бюджет за кадровото и материално-техническото им осигуряване. С учредяването на басейновите дирекции се създават институционалните предпоставки за въвеждане на интегрираното управление на водите на басейнов принцип и практическо изпълнение на функциите, заложени в нормативната уредба. Басейновите дирекции(БД) са юридически лица, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), създадени със заповед на министъра на околната среда и водите. Тяхната дейност се координира и контролира от дирекция „Управление на водите“ в МОСВ. В своята работа БД се подпомагат от басейнови съвети. Функциите и компетенциите на басейновите дирекции са определени със Закона за водите, Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС 274 от 20.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.) и Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от МОСВ (обн., ДВ, бр. 10 от 29.01.2002 г.; изм., ДВ, бр. 92 от 20.11.2009 г.). Функциите на БД могат да се структурират в четири основни групи: • Управленските функции се изразяват основно в разработването на Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), стопанисването на водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия, стопанисване на съоръженията за подземни води – публична държавна собственост. • Регулаторните функции са свързани с разрешителния режим за водовземане и ползване на водните обекти, който се въвежда от Закона за водите като средство за регулиране на нуждите на обществото и лицата от водни ресурси с определено количество и качество. Наред с това регулаторните функции включват и разработване на мрежите за мониторинг на водите на басейново ниво, определяне на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, водене на водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни. • Информационните функции се изразяват в осигуряването на информация за обществеността за състоянието на водите, връзките с медиите и населението в района за басейново управление, контактите с всички заинтересовани лица, както и включването на гражданите в процеса на вземане на решения. • Контролните функции са свързани с осъществяване на дейности във връзка с недопускане и предотвратяване на последиците от вредното въздействие върху водите, съхраняването и опазването на водните екосистеми и свързаните с тях екосистеми. БД са отговорни за прилагането на държавната политика по управление и опазване на водите на басейново ниво в съответния район, както и за постигането на европейски стандарти при управлението на водите. Специфично за БДЧР – Варна е фактът, че басейновата дирекция е единствената с компетенции по управлението и опазването на водите на Черно море (крайбрежни – в регулацията на РДВ/ЗВ, и морска околна среда – в регулацията на РДМС), което следва да се има предвид при оценката на ресурсното осигуряване. Басейнова дирекция „Черноморски район“ ще отговаря за разработката, актуализацията, контрола и отчитането на изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда. В изпълнение на своите функции и в съответствие със Закона за водите и другите нормативни актове, които определят условията за опазване и използване на водите и водните обекти и целите за осигуряване на единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, БД работят в сътрудничество със: – Държавни институции: териториалните структури на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на здравеопазването, с Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекции по околната среда и водите, разположени на съответната територия, Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР, Дирекциите на Националните паркове – Общини – Областни администрации – В и К дружества, „Напоителни системи“ – ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“ – Неправителствени организации – Водни ползватели и водни замърсители – граждани и юридически лица. Оценка на персонала Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала С Правилника за дейността, организацията на работа и състава на БД общата численост на персонала в тях е определена на 250 щатни бройки. Щатът на всяка басейнова дирекция се предлага от нейния директор въз основа на обхвата на района за басейново управление, броя и мащабността на контролираните обекти и пунктовете от националните мрежи за мониторинг на водите. Щатът се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.). В съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции работата на БД е организирана в следните звена:
Административно-стопански отдел;
отдел „Планиране и стопанисване“;
отдел „Мониторинг, прогнози и информационно осигуряване“;
отдел „Разрешителни и регистри“;
отдел „Воден и водностопански кадастър“;
отдел „Контрол, връзки с други институции и информиране на обществеността“. В зависимост от териториалния обхват и с оглед по-добрата организация на работата в състава на някои басейнови дирекции (БДДР – Плевен и БДИБР – Пловдив) са включени и регионални бюра. Задачата им е да съдействат за по-добрата комуникация и сътрудничество между басейновата дирекция и местните власти. По информация от проведените интервюта с директорите на четирите БД реално заети са 231 щатни бройки. Незаетите длъжности (19 бр.) представляват малко над 5 % от общата щатна численост и се дължат основно на непопълнени позиции в две от басейновите дирекции. Общото мнение на интервюираните лица е, че наличният щатен персонал е недостатъчен за изпълнение на функциите и задачите, които са възложени на БД . Потребностите от допълнителен персонал се оценяват между 30 % и 50 % от сега утвърдените щатни бройки. От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането. Това мнение се подкрепя от оценката за натовареността на персонала , извършена въз основа на достъпна публична информация. [2] [2] Анализът в случая се основава на данни от годишните отчети на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики, които са официално достъпни на интернет страницата на министерството. Липсата на информация по част от показателите за 2008 г. затруднява изготвянето на пълен сравнителен анализ за периода 2008 – 2010 г. Отчетните данни към 30.06.2010 г. дават само приблизителна информация за възможните стойности на показателите на годишна база. По тази причина сравненията спрямо 2010 г. са въз основа на актуализирания бюджет на министерството и линейно екстраполиране на евентуалните стойности на показателите в края на 2010 г. Липсата на информация и сравними данни по периоди не дава възможност за по-точна оценка на пълната натовареност на служителите от гл.т. на другите функции и задачи, които те изпълняват. Както се посочи по-горе, към края на 2010 г. общата численост на реално заетите служители в БД е 231 души. При относителен дял на специализираната администрация от средно 86 % това означава, че около 200 души са ангажирани с основните дейности по издаване на разрешителни, извършване на проверки, изготвяне на предписания и на заповеди за определяне на СОЗ. Служителите в БД са ангажирани основно със:

(1)Проверки по предотвратяване и намаляване на щетите от вредните въздействия на водите;

(2)Издаване на разрешителни;

(3)Проверки във връзка с превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори;

(4)Изготвяне на предписания. Данните от публикуваните годишни отчети на МОСВ за изпълнението по програми (отчет за 2008 г., 2009 г. и актуализиран бюджет за 2010 г.) сочат почти двойно нарастване на броя на проверките по предотвратяване и намаляването на щетите от вредните въздействия на водите през 2009 спрямо 2008 г. За 2010 г. планираният брой е по-малък от отчетения за 2009 г., като не са ясни мотивите за тези занижени очаквания (вж. таблицата по-долу). Съдейки по отчетните данни за полугодието на 2010 г., може да се очаква увеличение от около 25 – 30 % спрямо предходната година. Показатели (бр.)/години 2008 2009 2010 (план) 30.06.2010 (отчет) Проверки – вредно въздействие на водите 1690 1657 1120 Разрешителни 1555 2282 2550 Проверки – превантивен и последващ контрол - 4933 5424 2907 Предписания 4450 6058 5705 4812 За същия период броят на издадените разрешителни се е увеличил, както следва: с 47 % през 2009 г. спрямо 2008 г. и с (планирани) 12 % през 2010 г. спрямо 2009 г. Планираното равнище обаче може да бъде достигнато, ако бъде повишена динамиката на постигане на предвидения за 2010 г. брой, тъй като към полугодието е достигната едва 1/3 от целевата стойност на този показател; това обаче би означавало рязко натоварване на съответните служители за сметка на други техни задължения. Проверките за осъществяване на превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори през 2010 г. се планира да нараснат с около 10 % спрямо 2009 г. Броят на направените предписания през 2009 г. се е увеличил с 36 % спрямо 2008 г. Независимо че планираният за 2010 г. брой предписания е по-малък от този през 2009 г., отчетните данни за полугодието (85 % от целевата стойност) дават основания да се очаква нарастване от порядъка на 40 – 45 % на годишна база. Въз основа на наличните данни може да се направи оценката, че ориентировъчната натовареност на служителите в БД, които изпълняват задачи по посочените дейности, се е увеличила съществено през 2009 г. спрямо 2008 г. (близо 50 %), като планираното нарастване през 2010 г. спрямо 2009 г. е доста по-малко – под 10 %. Тази стойност, обаче, не отразява фактическото състояние на годишна база поради (а) липсата на окончателни данни за 2010 г.; (б) по-високите от планираното проекции за очакваното годишно изпълнение. Запазването на подобна тенденция през следващите години (до евентуално нормализиране на честотата на подобни дейности) би довело до значително натоварване на персонала, което при равни други условия би се отразило отрицателно на неговата ефективност при изпълнение на други функции и задачи, възложени на БД. Като основен проблем се идентифицират трудности при набиране на кадри за попълване на незаетите длъжности. На първо място като причина е ниското заплащане. Общото мнение е, че „една заплата от 330 лв. не може да мотивира млад специалист да дойде на работа – със съответна подготовка, квалификация, владеене на чужди езици“. На следващо място е липсата на кандидати с подходящо образование и квалификация. Басейновите дирекции изпитват сериозен структурен недостиг на специалисти най-вече с техническо и инженерно образование – хидрогеолози, хидроинженери, В и К инженери, геодезисти, химици. Трудности има и при наемането на компютърни специалисти, биолози и еколози с профилирана специализация и други. Освен неатрактивното заплащане друга важна причина за този проблем е очерталият се през последните години общ дефицит на кадри с техническо образование в национален план. Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и съответства на изпълняваните функции. Преобладаващата част (90 – 95 %) от персонала е с висше образование в съответната област. След назначаването им на работа служителите се включват в различни форми на обучение и повишаване на квалификацията с цел придобиване на специфични знания и умения. Спецификата на работата, динамичните промени в нормативната уредба и изпълнението на задължения по прилагане на законодателството налагат постоянно усъвършенстване на кадрите „в движение“. Достигането на адекватно равнище на квалификация изисква време и ресурси, поради което задържането на изградените кадри със стаж и опит в дирекциите е от приоритетно значение за дейността им. В структурно отношение персоналът на БД има следните характеристики: Ръководният персонал представлява средно 10 % от общия щатен състав, което може да се оцени като оптимална стойност. Общата и специализираната администрация заемат съответно 14 % и 86 %. Делът на жените е относително висок (средно 70 %), което се обяснява основно с ниското ниво на заплащане, особено при младшите експертни длъжности, което ги прави неатрактивни за по-голямата част от кандидатите мъже. По отношение на възрастовата структура около 35 – 40 % от служителите са под 40 години, което е една задоволителна величина. Преобладаващата част от персонала (90 %) е назначен по служебно правоотношение. Това включва всички служители в специализираната администрация и основните длъжности в общата администрация. Директорите на БД са назначени по трудово правоотношение от министъра на околната среда и водите след конкурс. Общото мнение на интервюираните е, че предвид техните функции и отговорности, както и обстоятелството, че ръководените от тях са почти изцяло държавни служители, този статут следва да бъде променен. Потребностите от допълнителен персонал са свързани на първо място с увеличаване на щатния брой, което произтича от големия обем на работата, новите функции, възложени на БД с последните изменения и допълнения на Закона за водите, както и участието на експертите в растящ брой извънредни, нерегламентирани проверки, съвместно с представители на други органи и ведомства. Поради липсата на достатъчно персонал изпълнението на част от функциите – особено в областта на мониторинга – се оценява на едва 50 % от необходимото съгласно нормативната уредба. Някои от интервюираните са още по-категорични, като твърдят, че „... покриваме 30 % от задълженията на отдел „Мониторинг“ поради малкия брой служители, т.е. с тези хора, с тази квалификация“. Отговорностите, свързани с подготовката на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и изпълнението на мерките към него не са обезпечени с необходимите специалисти – като брой и квалификация. Допълнителни натоварвания за персонала ще възникнат и във връзка с прилагането на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – за оценка и управление на риска от наводнения. По отношение на професионалния профил най-големи са потребностите от специалисти с инженерно-техническо образование – хидрогеолози, хидролози, В и К инженери; от хидробиолози и химици със специализиран профил; от компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи. Дефицитът на кадри с необходимата квалификация на пазара на труда, съчетан с неконкурентното ниво на заплащане, представлява сериозен проблем за осигуряването на БД с необходимите човешки ресурси както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Професионално развитие на персонала По отношение развитието на персонала БД изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Имат разработени правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се поддържа комплектността на личните трудови и служебни досиета. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Ясно дефинирани са персоналните права и задължения на служителите за извършване на необходимата отчетност и отговорност при изпълнение на служебните задължения. Съгласно обичайната практика за управление на персонала новопостъпили служители се въвеждат в работата; провеждат се редовни събирания на целия персонал, на които се представя дейността на отделните звена. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове и по тях се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се попълват окончателни формуляри за атестация на служителите. Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се планират и организират от звената „Човешки ресурси“ към Административно-стопанския отдел на съответната дирекция въз основа на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес. Обучението на персонала в БД се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация • ОП „Административен капацитет“ • ОП „Околна среда“ • Ведомствени обучения на МОСВ • Вътрешни обучения в рамките на БД • Международни проекти Институтът по публична администрация организира въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, езикови обучения, обучения по някои специализирани теми, като екологична оценка и законотворчество и др. В рамките на ОП „Административен капацитет“ се реализират обучения по управленски умения за ръководни кадри, по управление на проекти, административно обслужване, финансово управление и контрол в публичния сектор, управление, контрол и одит на средствата от ЕС и други. Министерството на околната среда и водите като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в БД. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на водите, промените в нормативната уредба и поднормативните актове, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности и др. Формите за повишаване на квалификацията включват курсове, семинари, участие в работни групи, срещи, национални съвещания и др. Общо изказаното мнение по време на интервютата е, че тези обучения не са достатъчно добре развити, липсва им системност и по-скоро са епизодични, по инициатива на БД. За повишаване на квалификацията на служителите активно се използват и възможностите, предоставяни по международни проекти или по линия на двустранното сътрудничество. Проекти, реализирани с финансовата подкрепа на правителствата на Дания, Холандия, Франция и други страни, са способствали за изграждане на административния капацитет на басейновите дирекции и за придобиване на знания и опит в областта на басейновото управление на водите. Всички дирекции прилагат вътрешни форми за обучение и повишаване на квалификацията, като запознаване с новости и изменения в нормативната уредба, обсъждания на казуси от практиката, включване в работни групи, споделяне на опит от участия в курсове, семинари и др. Тъй като при отделните специалности се налага непрекъснато осъвременяване, допълване и надграждане, свързано с въвеждане и на европейските изисквания, важна роля има самоподготовката и самоусъвършенстването на всеки служител. Това обаче не е достатъчно, за да се постигне необходимата адекватност между изискванията на работното място и професионалния профил на персонала. Курсовете и обученията, предлагани от външни фирми, са много слабо застъпени поради липсата на бюджетни средства. Това е сериозен ограничител пред абсолютно наложителното постоянно осъвременяване и повишаване на професионалната квалификация. Някои от основните теми на проведените обучения са: • Управленски умения – за ръководни кадри • Управление на проекти • Управление, контрол и одит на средствата от ЕС • Как да подобрим финансовото управление и контрол в публичния сектор • ИТ мениджмънт • Нормативна уредба (Закон за обществените поръчки, Наредба за малките обществени поръчки и др.) • Административен капацитет и ефективно административно обслужване • Бюджет и финансов контрол • Успешно управление и провеждане на политики по устройство на територията • Безопасност и здраве при работа. Задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Независимо от преобладаващата оценка, че потребностите от повишаване на квалификацията на служителите в БД се удовлетворяват във възможната степен, интервюираните са единодушни, че има редица нерешени въпроси и празноти в системата за обучение и развитие на кадрите. Основните проблеми са свързани с недостатъчното (по количество и качество) специализирано обучение, липсата на бюджетни средства за участие във външни курсове и обучения, отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган. Бюджетните ограничения рефлектират в неизпълнение най-вече на частта „обучение“ в индивидуалните годишни планове на служителите. Решенията за преодоляване на тези слабости се свързват с усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията в МОСВ чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им на външни обучителни организации и научни звена, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ и др. Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност Вътрешни правила и процедури БД имат разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на техните функции и задачи по басейново управление на водите. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приети правила за документооборота и водене на деловодната дейност, за водене на регистрите, за водене на архива, за достъп до обществена информация, харта на клиента и други. Разработени са специални процедури за издаване на разрешителни, за подготовка на становища, за определяне на санитарно-охранителните зони и др. Изградени са информационни системи за набавяне, обработка, съхранение и разпространение на данни и информация, които обслужват цялостната работа на дирекциите, както и дейностите, пряко свързани с администриране на данни от мониторинг на подземни и повърхностни води,попълване на географската база данни,организиране на достъп до географската база данни в регионалните бюра. ПУРБ е основният документ, на който е базирана дейността на БД, както и програмата от мерки към него. ПУРБ е основен инструмент за управление на водите на басейново ниво и за реализация на целите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС и на изискванията на Закона за водите. Първите ПУРБ 2010 – 2015 г. на БД са утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите от март 2010 г. Басейновите дирекции изготвят годишни планове за дейността и годишни отчети с резултатите от изпълнението, които представят в МОСВ. Дирекциите издават и периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси в съответния район. Ефективността на вътрешната организация на работа и практическото приложение на разработените правила и процедури се влияят съществено от промените в нормативната база, регулираща сектора. Последните изменения и допълнения на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.) и произтичащите от тях промени в редица подзаконови актове и съпътстващи документи (указания, инструкции и др.) създават определени затруднения пред изпълнението на функциите и задачите на БД. Според интервюираните това се дължи преди всичко на множеството вътрешни противоречия в закона, забавянето в приемането на редица нови наредби, както и синхронизирането на съществуващите наредби с актуалните разпоредби на закона. Подчертава се и несъответствието „Закон – Правилник за дейността“. Тези обстоятелства, изпълнението на ПУРБ, прилагането на европейските директиви и изисквания за докладване по международното законодателство, както и някои промени в териториалния обхват на дирекциите налагат адекватни и своевременни промени в съществуващата вътрешна организация на работата. За целта екипи на четирите БД са изготвили съвместно проект за нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на БД, който е внесен за обсъждане и е одобрен от МОСВ. В допълнение се посочва, че е необходимо да се ускори разработването на наредбите и методиките, предвидени в Закона за водите – ЗВ. По думите на един от интервюираните „ изброили сме общо 13 подзаконови документа, които липсват – описани са в ЗВ, но или не са разработени, или не са синхронизирани с последните изменения и допълнения на закона “. Материално-техническа и информационна осигуреност Материално-техническата и информационната осигуреност на БД може да се оцени като сравнително достатъчна към момента, но е необходимо постоянно да се поддържа и модернизира. БДЧР и БДИБР имат проблеми със сградите, не разполагат с достатъчно помещения, което пречи на осигуряването на нормални условия за работа на служителите. За пълноценно изпълнение на функциите има нужда от допълнително специализирано оборудване (например тотална станция за точни геодезически замервания, техника за видеонаблюдение, измервателна техника и др.). Техниката и оборудването се осигуряват чрез бюджетни средства и със средства от ПУДООС. По отношение на осигуреността с компютри и софтуер в количествено отношение няма сериозни проблеми, но компютрите са старо поколение, имат нужда от постоянно надграждане, за да може да се използват за работа със съвременен софтуер (вкл. ГИС). Основен проблем представлява липсата на лицензиран специализиран софтуер (за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD и др.), който е много скъп и басейновите дирекции не разполагат със средства да го осигурят. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, и др. Всички интервюирани отчитат „ растящо несъответствие между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб (задължения по докладване) “. Съществува централизирана система в МОСВ за планиране на потребностите от компютърна техника и софтуер, към която БД изпращат ежегодно заявки. Процедурата по доставките обаче е бавна и в много случаи доставената техника и най-вече софтуерът се оказват остарели. Необходимо е следователно въвеждането на ефективни механизми за реализиране на доставките в по-кратки срокове. Взаимодействие и координация с други институции БД осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МОСВ, други държавни институции и техни регионални структури на територията на района, с местните органи на държавната власт, В и К оператори, както и с обществените организации и медиите на територията на района. По-конкретно оценките за взаимодействието с ключови институции е, както следва: – С Министерството на околната среда и водите: като координиращ орган, МОСВ осъществява координация на работата на БД; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба и поднормативните актове; утвърждава плановете за дейността и приема отчетите с резултатите за изпълнението им. По мнение на интервюираните има нужда от засилване на координацията и намаляване на елементите на администриране при взаимодействието с МОСВ; установяване на ясни, устойчиви и предварително разписани правила на комуникация с отделните структурни звена и служители в МОСВ; регламентиране на обема и формата на информацията и данните, предоставяни от БД; установяване на работеща обратна връзка по отношение на годишните планове и отчетите за дейността; засилване на методическата помощ към БД по отношение прилагането на нормативната уредба и предоставяне на ясни тълкувания и решения по конкретни казуси от практиката. – С Изпълнителната агенция по околна среда: БД взаимодействат и си сътрудничат с Регионалните лаборатории на ИАОС по места в областта на лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите и мониторинга на водите в съответния район; обменят информация в рамките на географската информационна система за водите, която ИАОС поддържа на национално ниво. Взаимодействието се оценява като много добро. – С РИОСВ: осъществява се сътрудничество и обмен на информация в областта на мониторинга на отпадъчните води и контрола върху състоянието на отпадъчните води и издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води. Сътрудничеството е на добро ниво, но липсва регламент за обмен на информацията. – С НИМХ при БАН: взаимодействието е по линия на ползване на базата данни и мониторинговата мрежа за валежите, която НИМХ поддържа. Поради необходимостта от сключване на договор и заплащане на услугата някои БД не ползват тази информация, което затруднява тяхната работа. Оценката е, че е необходимо ново законово регламентиране на условията, при които може да ползва базата данни на НИМХ. – С В и К дружества: взаимодействието е по линия на издаването на разрешителни за водоползване и събиране на таксите за ползваните количества вода. При просрочени задължения към БД се търсят извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане или се водят съдебни дела. – С общини и области: представител на БД участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията и изготвя писмени становища за случаите, предвидени в закона. Сътрудничат си при обучения по проекти, при разясняване на ПУРБ и др. инициативи. Взаимодействието се оценява на добро ниво. – С „Напоителни системи“ – ЕАД: Басейновите дирекции взаимодействат с дружеството във връзка с таксите за ползваната вода. Проблеми възникват от някои нерешени въпроси със собствеността на дружеството, липсата на планове за развитие и др. – С Предприятие „Язовири и каскади“. Проблемите са сходни с тези при „Напоителни системи“ – ЕАД. Като цяло комуникацията се осъществява нормално. Анализът на събраната информация показва, че координацията на действията и обмяната на информация между басейновите дирекции и някои от институциите не е на необходимото ниво, което води до ненужни разходи на финансови и човешки ресурси. Например, необходимо е синхронизиране на действията между БД (мерки в ПУРБ по отношение на земеделието като източник на замърсяване на водите) и Министерството на земеделието и храните (мерки по прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС). При изготвяне на ПУРБ несвоевременното предоставяне на данни за питейните води или за зоните за къпане от Министерството на здравеопазването е довело до необходимост от преработване на плановете и пилеене на време и експертен потенциал. Изводи Състояние и развитие на персонала • Басейновите дирекции не са обезпечени с достатъчно на брой щатни служители (по оценки на интервюираните директори недостигът е между 30 и 50 % от сегашната численост). От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането. Необходимо е повишаване на числеността на служителите на отделите за пълното и всеобхватно осъществяване на дейността в съответствие с функциите и отговорностите, вменени с нормативната уредба. Броят на щатния персонал следва да се предефинира въз основа на анализ на дейността на всяка басейнова дирекция по отношение обема на извършваната работа и района, който обхваща, при отчитане на функциите, отговорностите и задълженията по националното и международното законодателство. • Сериозен проблем при набирането на кадри представлява ниското ниво на заплащане. Независимо че не се отчита висок процент на текучество, неконкурентното заплащане е основната причина за напускане на експертния състав. • Идентифицират се потребности, свързани основно с намирането на специалисти с инженерно-техническо образование (хидролози, хидрогеолози, В и К инженери), както и химици, хидробиолози и профилирани еколози. Не достигат също компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи. • В качествено отношение БД разполагат с добре образован и квалифициран персонал при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Възрастовата структура като цяло е задоволителна. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план, обаче, ниското заплащане в съчетание с дефицита в „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование в национален мащаб ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на БД. Препоръчва се разработването на мерки на ниво министерство, които да стимулират подготовката и изграждането на кадри за структурите от системата на МОСВ – стипендиантски програми, отпускане на квоти по държавни поръчки и др. • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите като цяло задоволява потребностите на БД. Обученията се провеждат основно по линия на МОСВ, Института за публична администрация и проекти по оперативни програми, които са осигурени с финансови средства. Басейновите дирекции прилагат широко вътрешни форми на обучение. Разчита се и на самоподготовката и самоусъвършенстването на служителите. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение. Липсата на средства в бюджета на БД възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми. • Решение на проблемите може да се търси в усъвършенстване на цялостната система за повишаване на квалификацията на ниво координиращ орган (МОСВ) – напр. чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им от външни обучителни организации, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ и др. • Необходимо е системата за управление на човешките ресурси в БД да включва комплексни мерки за подбор, развитие, мотивация и стимулиране на персонала. Ниското ниво на възнагражденията (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налага търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите; необходимо е разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти . Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на БД е структурирана в съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. За изпълнение на техните функции и задачи по басейновото управление на водите дирекциите са разработили и приели редица вътрешни документи, правила и процедури. Последните изменения в нормативната уредба, утвърждаването на ПУРБ и ангажиментите по международното законодателство наложиха актуализиране на системата на организация на работата на БД чрез приемане от МОСВ на нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. • Материално-техническото и информационното осигуряване на БД към момента е на задоволително ниво. В количествен аспект те разполагат с достатъчно компютри и друга техника, които обаче имат нужда от постоянна поддръжка и обновление. • Основни проблеми: o В някои дирекции (БДЧР и БДИБР) има недостиг на помещения. o Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб: по-конкретно, не достига специализиран софтуер, програмни продукти за отделни дейности (напр. за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD), картен материал и др. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, както и други. o Необходимо е да се усъвършенства системата за централизирани доставки на хардуер и софтуер. Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между БД и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции и техните регионални структури на територията на района, местните органи на държавната власт, В и К операторите и другите организации е на добро ниво. Има нужда от засилване на координационните функции на МОСВ и ясно регламентиране на комуникацията на БД със структурните звена и служителите в министерството. • Като проблем е идентифицирана недобрата координация на информационните потоци между институциите (напр. МЗХ, МЗ, НИМХ), както и отсъствието на регламенти за ползването на базите данни на някои от тях. Предложението е чрез съответни нормативни и управленски лостове на национално ниво да се създадат условия за сътрудничество и взаимодействие между всички институции в областта на водите, при ясно дефинирани права, отговорности и задължения по предоставянето и ползването на данни и информация. Обобщение : Институционалният капацитет на басейновите дирекции е на задоволително равнище, което се отразява на оптималното изпълнение на възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са преди всичко висококвалифицираният и мотивиран персонал на дирекциите, който използва пълноценно своя потенциал благодарение на добрия мениджмънт и вътрешната организация на работа, задоволителната материално-техническа осигуреност (в повечето дирекции) и доброто взаимодействие с повечето външни институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на институцията, са свързани преди всичко със: недостатъчната количествена осигуреност с персонал, чиято численост и структура сега не съответства изцяло на нарастващия обем и срочността на задачите; ниското заплащане; недостига на специализирано обучение и недостатъчната системност в повишаването на квалификацията като част от кариерното развитие; изоставането в информационната обезпеченост (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и недостатъчната офисна площ (БДЧР, БДИБР). 6.2.4. Регионални инспекции по околната среда и водите Функции Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са административни структури към министъра на околната среда и водите, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Общият им брой за страната е 16, като дейността на една РИОСВ обхваща територията на една или няколко области. Дейността на РИОСВ се координира от дирекция „Политики по околната среда“ (ПОС) в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Работата на РИОСВ се подпомага от Експертни екологични съвети (ЕЕС). Функциите на РИОСВ са регламентирани с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г.), Закона за водите (обн., ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 06.08.2010 г.), другите законови и подзаконови актове по всички компоненти на околната среда на Р. България и Правилника за устройството и дейността на РИОСВ (изд. от МОСВ, обн., ДВ, бр. 65 от 27 юли 2004 г., посл. изм., бр. 103 от 29 декември 2009 г.). Основните нормативни актове, които регламентират функциите на РИОСВ в областта на опазване на водите, са: Закон за водите; Закон за опазване на околната среда; Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите; Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми на допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти; Наредба № 7 от 08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води; Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места; Наредба № 10 от 03.07.2001 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. В съответствие с Правилника за устройството и дейността РИОСВ изпълняват регулиращи, информационни и контролни функции: - При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработват или участват в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провеждат на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област. - При осъществяване на информационните функции РИОСВ разработват и участват в провеждането на дейности, свързани със: – предоставяне на информация на обществеността в областта на околната среда; – предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване в областта на околната среда; – повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда. - Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат. В областта на опазване на водите от замърсяване превантивният контрол включва: а) участие в процедури по издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти чрез даване на становище относно подаденото заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води и даване на становище относно проекта на разрешително; б) издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища за екологична оценка, преценка за необходимостта от екологична оценка, комплексни разрешителни и други; в) ежегодна актуализация на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, подлежащи на задължителен емисионен контрол. При осъществяване на функциите по текущия и последващия контрол РИОСВ извършват проверки, наблюдения и възлагат извършване на измервания от лабораториите към ИАОС в изпълнение на произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи. Текущият и последващият контрол по опазване на водите се извършва по отношение на: а) качеството и количеството на изпусканите отпадъчни води от източници на замърсяване; б) замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания; в) състоянието и правилната експлоатация на мрежите за собствен мониторинг на отпадъчни води; г) състоянието и правилната експлоатация на канализационните мрежи на обектите, формиращи отпадъчни води, и на пречиствателн

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.