Закон за публичните финанси

(1)Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва:

1. обхвата на публичните финанси;
2. обхвата, структурата и основните показатели на консолидираната фискална програма;
3. фискалните правила и ограничения;
4. съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, на общинските бюджети и на други бюджети, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма;
5. режима на сметките за средствата от Европейския съюз;
6. режима на сметките за чужди средства;
7. финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и с други международни програми и договори;
8. банковото обслужване на бюджетните организации и системата на единната сметка;
9. централизираното разплащане на осигурителните вноски и на данъците;
10. отчетността на бюджетните организации.

(2)Елементи на бюджетната рамка се уреждат и с други закони. Чл.

1. С друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на този закон, която се отклонява от принципите и правилата, определени с този закон. Чл.
2. Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг. Чл.
3. Консолидираната фискална програма е система от обобщени показатели по централния бюджет и по бюджетите, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чужди средства на бюджетните организации. Чл.
4. Бюджетът на бюджетната организация е годишен финансов план, който се съставя, приема, променя, изпълнява и отчита съгласно този закон. Чл. 6.

(1)Бюджетите на бюджетните организации включват всички постъпления и плащания за дейността им за съответната бюджетна година с изключение на постъпленията и плащанията, за които се прилагат сметки за средства от Европейския съюз, и на операциите с чужди средства, за които са обособени сметки за чужди средства съгласно изискванията на този закон.

(2)Централният бюджет включва постъпления и плащания, които не са включени в останалите бюджети от консолидираната фискална програма. Чл. 7.

(1)Министерският съвет организира и ръководи съставянето, внасянето в Народното събрание и изпълнението на държавния бюджет чрез министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет.

(2)Висшият съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт.

(3)Председателят на Народното събрание организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на Народното събрание.

(4)Органите за управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите на социалноосигурителните фондове.

(5)Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.

(6)Ръководителите на бюджетните организации, извън тези по ал. 1 – 5, организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите си.

(7)Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес. Чл. 8.

(1)Средствата от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от Европейския съюз.

(2)Сметките за средства от Европейския съюз са финансово-правна форма за получаване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране.

(3)Средствата от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране може да постъпват и да се разходват чрез бюджетите на съответните бюджетни организации, когато това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.

(4)Министърът на финансите може да определи режимът на сметките за средства от Европейския съюз да се прилага и за средства по други международни програми и договори, доколкото с нормативен акт не е предвидено друго. Чл. 9.

(1)Чуждите средства се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за чужди средства.

(2)Сметките за чужди средства са финансово-правна форма за получаване, съхраняване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на чужди средства.

(3)Сметките за чужди средства се прилагат, доколкото операции с чужди средства не се извършват чрез съответните бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз. Чл. 10.

(1)Бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз се съставят и изпълняват за една бюджетна година.

(2)Бюджетната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември на съответната година.

(3)Бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз се съставят в български левове. Чл. 11.

(1)Разпоредител с бюджет е съответният ръководител на бюджетната организация, а при колективните органи – техният председател, освен ако с нормативен акт е определено друго.

(2)Разпоредители със сметки за средства от Европейския съюз са ръководителите на бюджетни организации или други длъжностни лица в качеството им на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и/или бенефициенти на съответните средства.

(3)Първостепенни разпоредители с бюджет са разпоредителите, които съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон. Първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание е председателят му, по бюджета на съдебната власт – Висшият съдебен съвет, а по бюджета на община – кметът на общината. Министрите са първостепенни разпоредители с бюджет.

(4)Правомощия на първостепенен разпоредител с бюджет по този закон може да се делегират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на негов заместник или главен секретар/постоянен секретар, а при бюджетни организации с колективни органи на управление – на определен от председателя член на колективния орган. Министърът на вътрешните работи може да делегира правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет и на ръководителя на специализираната дирекция в министерството, отговаряща за планирането и управлението на бюджета. Конкретните права и задължения по делегирането се определят със заповед. Делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.

(5)Разпоредители с бюджет от по-ниска степен са тези, чиито бюджети се включват в бюджета на съответния разпоредител с бюджет от по-висока степен.

(6)Разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджета на Народното събрание се определят от Народното събрание.

(7)Разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджета на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

(8)Второстепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, с изключение на тези по ал. 6 и 7, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на първостепенния разпоредител с бюджет съгласувано с министъра на финансите, освен ако в закон е определено друго, а тези от по-ниска степен – със заповед на съответния първо­степенен разпоредител с бюджет, за което се уведомява министърът на финансите.

(9)Разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет.

(10)Разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(11)За разпоредител с бюджет от по-ниска степен може да бъде определен и ръководителят на структурно звено на бюджетна организация, което не е юридическо лице.

(12)Второстепенни и от по-ниска степен разпоредители с бюджет прилагат делегиран бюджет в случаите, когато това е определено със закон, както и когато въз основа на закон са определени от първостепенния разпоредител с бюджет да прилагат делегиран бюджет.

(13)Първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен. Чл. 12.

(1)Централният бюджет се администрира от министъра на финансите в съответствие с изискванията на този закон, на закона за държавния бюджет за съответната година и в изпълнение на актове на Министерския съвет.

(2)Въз основа на закон или на нормативен акт на Министерския съвет отделни постъпления и плащания на централния бюджет може да се администрират и от други бюджетни организации. Чл. 13.

(1)Държавният бюджет, бюджетът на държавното обществено осигуряване и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приемат от Народното събрание с отделни закони за съответната бюджетна година при осигуряване на съгласуваност между тях.

(2)Бюджетите на общините се приемат от общинските съвети по реда на този закон.

(3)Бюджетите на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио се приемат от управителните им органи съгласно законите, уреждащи техния статут, при осигуряване съответствие на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет.

(4)Бюджетните параметри на другите икономически обособени лица и структурни единици, включени в консолидираната фискална програма, се приемат от управителните им органи съгласно законите, уреждащи техния статут, при осигуряване съответствие на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет. Чл. 14.

(1)Основните показатели на бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз са приходите, помощите и даренията, разходите, бюджетните взаимоотношения, бюджетното салдо и финансирането на бюджетното салдо.

(2)Министърът на финансите утвърждава единна бюджетна класификация от унифицирани кодове за основните показатели и техните съставни елементи, групирани по определени признаци.

(3)Планирането, изпълнението и отчитането на показателите по консолидираната фискална програма се извършва на касова основа. Чл. 15.

(1)Разликата между приходите, разходите, бюджетните взаимоотношения и нето операциите по финансиране по съставните бюджети на държавния бюджет, с изключение на бюджета на съдебната власт, е за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(2)За целите на съставянето и изпълнението на бюджета сумата по ал. 1 за съответните бюджети и за централния бюджет е резултативна и индикативна величина. Чл. 16.

(1)Данъчно-осигурителните и неданъчните приходи се набират от физически и юридически лица въз основа съответно на закон или на друг нормативен акт, административен акт или договор.

(2)Данъчно-осигурителните приходи се определят по силата на действащите данъчни и осигурителни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет.

(3)Промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение.

(4)Министерството на финансите изготвя информация относно въздействието на данъчните разходи върху бюджетните приходи, която се публикува на неговата интернет страница. Чл. 17.

(1)Постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията.

(2)Средствата от помощи и дарения по международни програми и договори се разходват съгласно изискванията и клаузите на съответните програми и договори.

(3)Средствата с източник държавен инвестиционен заем се разходват съгласно клаузите на сключените договори.

(4)Средствата и разполагаемите лимити за плащания по бюджетите и сметките за средства от Европейския съюз, както и допустимите и приложими форми на финансиране по реда на този закон могат да се използват за финансиране на плащания по съответните програми и проекти, включително в случаите, когато не е постъпило или не е разполагаемо за плащания полагащото се финансиране от Европейския съюз или от съответния донор или кредитор по други международни програми и договори.

(5)Разпоредбата на ал. 4 се прилага, при условие че не противоречи на съответното законодателство на Европейския съюз, на договорите, условията и изискванията на програмите и проектите. Чл. 18.

(1)Разходите по бюджетите на разпоредителите с бюджет се класифицират по показатели въз основа на икономически и функционален признак.

(2)Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции прилагат и програмен формат на бюджет.

(3)Разходите по бюджетите на първо­степенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, се класифицират и по области на политики/функционални области и бюджетни програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет. Чл.

1. Разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година. Чл.
2. Публичните финанси се управляват при спазване на следните принципи:
3. всеобхватност – управлението на публичните финанси се осъществява чрез бюджети и сметки на бюджетните организации, включени в консолидираната фискална програма, и наблюдение на останалите лица от сектор „Държавно управление“;
4. отчетност и отговорност – публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджети;
5. адекватност – съответствие на фискалната политика с макроикономическите и социално-икономическите цели;
6. икономичност – придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите;
7. ефикасност – постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации;
8. ефективност – степента на постигане целите на бюджетните организации при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност;
9. прозрачност – създаване на възможност за информираност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за макроикономическите и бюджетните прогнози, до данни относно текущото изпълнение на консолидираната фискална програма, както и за използваните методологии/допускания, залегнали при тяхното изготвяне;
10. устойчивост – поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения в дългосрочен план;
11. законосъобразност – спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите. Чл. 21.

(1)Ръководителите на бюджетни организации са отговорни за изграждането, функционирането и отчитането на системи за финансово управление и контрол в съответствие с действащото законодателство.

(2)Лицата по ал. 1 са отговорни и за извършването на оценка за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи в случаите, когато се отпускат средства за сметка на съответните бюджети в полза на лица – небюджетни организации, включително за:

1. разходи, субсидии и възмездно финансиране, в т.ч. при преференциални условия;
2. гаранции, капиталови трансфери и пропуснати приходи и ползи, както и за други форми на подпомагане.

(3)Оценката по ал. 2 се извършва преди отпускането на средствата и в случаите, когато лицата – небюджетни организации:

1. се освобождават частично от плащания към бюджета под каквато и да е форма;
2. получават или предоставят права, активи или услуги при условия, различни от пазарните;
3. получават селективни преференции и облекчения.

(4)Министърът на финансите дава указания за извършването на оценките по ал. 2 и 3 във връзка с прилагането на режима по държавните помощи. Глава втора ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Чл. 22.

(1)Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по този закон.

(2)Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон.

(3)Общинските съвети и кметовете при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват съответните фискални правила по този закон.

(4)Органите на управление на социалноосигурителните фондове при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон.

(5)Органите на управление на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са включени в консолидираната фискална програма, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. Чл. 23.

(1)Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не следва да надвишава 0, 5 на сто от брутния вътрешен продукт. Средносрочната бюджетна цел се изчислява, като не се вземат предвид еднократните мерки и мерките с временен характер.

(2)Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа може да надхвърля 0, 5 на сто, но не повече от 1 на сто от брутния вътрешен продукт, при условие че размерът на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ е под 40 на сто от брутния вътрешен продукт и рисковете от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски.

(3)В случай на значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, съгласно разпоредбите на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, или от мерките за нейното постигане се задействат автоматични корективни механизми, определени от Народното събрание.

(4)Средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се актуализира на всеки три години. Тя може допълнително да се актуализира в случай на прилагането на структурни реформи със значимо въздействие върху устойчивостта на публичните финанси, съгласно разпоредбите на чл. 2а от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Чл. 24.

(1)Неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се допуска при извънредни обстоятелства и при условие, че непостигането й е в размер, който не застрашава устойчивостта на публичните финанси, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики в средносрочен план.

(2)Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се разрешава при провеждането на значителни структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление“ по чл. 25, ал. 2.

(3)Извънредно обстоятелство е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор „Държавно управление“, съгласно разпоредбите на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, или период на икономически спад с над 3 на сто в реално изражение. Чл. 25.

(1)Целта за салдото на сектор „Държавно управление“ е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо.

(2)Дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт.

(3)В случай на дефицит на сектор „Държавно управление“ на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо. Чл. 26.

(1)Годишният ръст на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт. Обхватът на разходите и методологията за изчисляване на референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт се определят съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.

(2)По-висок ръст на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на приходите и да нямат еднократен характер.

(3)Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите.

(4)Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 5 – 8.

(5)Алинея 4 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения.

(6)Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5.

(7)Алинея 4 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите.

(8)За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет Народното събрание по предложение на Министерския съвет може да одобрява допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет при спазване на фискалните правила по този закон. Чл. 27.

(1)Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо.

(2)При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки.

(3)В случай че мерките по ал. 2 налагат промени на основни показатели на държавния бюджет и/или на бюджетите на социалноосигурителните фондове, Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промени на закона за държавния бюджет и/или на законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

(4)Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт.

(5)Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при извънредни обстоятелства и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор „Държавно управление“ по чл. 25, ал. 2.

(6)В случай на дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, в средносрочната бюджетна прогноза и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо. Чл. 28. Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Чл. 29.

(1)Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт.

(2)В случай на превишение на дълга по ал. 1 над 60 на сто от брутния вътрешен продукт в средносрочната бюджетна прогноза и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление в размер, не по-малко от 5 на сто от установеното превишение, до постигане на съотношението по ал. 1.

(3)Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.

(4)В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове. Чл. 30. Средносрочната цел за бюджетното салдо по бюджета на общината, изчислено на касова основа, е придържане към балансирано бюджетно салдо. Чл. 31.

(1)Средният темп на нарастване на разходите за местни дейности по бюджетите на общините за прогнозирания средносрочен период не следва да надхвърля средния темп на нарастване на отчетените разходи за местни дейности за последните четири години.

(2)По-висок темп на нарастване на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на собствените общински приходи и да нямат еднократен характер.

(3)Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи по бюджетите на общините, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. Чл. 32.

(1)Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

(2)Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

(3)Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг.

(4)Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера, определен с ал. 1.

(5)В ограничението по ал. 1 не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор „Държавно управление“.

(6)Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определя максимален размер на дълга, който може да бъде поет от общината през бюджетната година извън ограниченията по ал. 1 и извън случаите по ал. 5 за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Чл. 33.

(1)Социалноосигурителните фондове не могат да поемат дълг с изключение на:

1. временни безлихвени заеми;
2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание;
3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа.

(2)Със законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове за съответната година може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3.

(3)Социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции. Чл. 34.

(1)Държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция не могат да поемат дълг с изключение на:

1. временни безлихвени заеми;
2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание;
3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа.

(2)Със закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3.

(3)Лицата по ал. 1 не могат да издават гаранции.

(4)Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат и за всички останали лица от подсектор „Централно управление“, чиито бюджети са включени в консолидираната фискална програма и не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 5.

(5)Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат и за лицата от подсектор „Централно управление“, чиито средства и операции са включени в консолидираната фискална програма по реда на чл. 171, освен ако със закон не е определено друго. Чл. 35.

(1)Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и на социалноосигурителните фондове, включително за техните намерения за поемане на дълг, както и за издаване на гаранции от общините.

(2)Министърът на финансите може да изисква информация за състоянието и движението на дълга и от други субекти, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“. Чл. 36.

(1)Официалната информация за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се публикува от Министерството на финансите в месеца, следващ месеца, през който тези данни са публикувани от Европейската комисия (Евростат) .

(2)Официалната информация за гаранциите на сектор „Държавно управление“ се публикува от Министерството на финансите в месеца, следващ месеца, през който тези данни са публикувани от Европейската комисия (Евростат) . Чл. 37.

(1)Със закона за държавния бюджет за съответната година се определят ограниченията за максималния размер на:

1. новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, като се посочват поотделно максималните размери на поемането на дълг: а) по Закона за държавния дълг; б) чрез финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ, L 145/1 от 10 юни 2009 г.) ;
2. новите държавни гаранции по Закона за държавния дълг, които могат да бъдат поети през годината;
3. държавния дълг към края на годината;
4. други гаранции, за които това е предвидено в закон.

(2)Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определят и ограничения за максималния размер на дълга на подсектор „Централно управление“.

(3)В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и всички одобрени от Министерския съвет инвестиционни проекти и специфични програми съгласно Закона за държавния дълг, които ще се финансират с държавни или държавногарантирани заеми.

(4)В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и проекти, надвишаващи стойностен праг, определен с акт на Министерския съвет, които ще се финансират с финансов лизинг и други форми на държавен дълг извън тези по Закона за държавния дълг.

(5)Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. Чл.

1. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на държавния бюджет. Чл.
2. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя:
3. максималния размер на новия общински дълг;
4. общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината;
5. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Чл.
6. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг съставляват приоритетно задължение на общинския бюджет. Чл.
7. С годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв към края на годината. Глава трета СТРУКТУРА НА БЮДЖЕТИТЕ Раздел І Структура на държавния бюджет Чл. 42.

(1)В държавния бюджет се включват централният бюджет, самостоятелните бюджети на Народното събрание и на съдебната власт, бюджетите на органите на изпълнителната власт, на другите държавни органи и на бюджетните организации извън тези по ал. 2.

(2)В държавния бюджет не се включват самостоятелните бюджети на общините, бюджетите на социалноосигурителните фондове и на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4.

(3)В държавния бюджет се предвиждат резерви за непредвидени и/или неотложни разходи – по централния бюджет, по бюджета на Народното събрание и по бюджета на съдебната власт. Размерът на резервите се определя със закона за държавния бюджет за съответната година. Чл. 43.

(1)Основните постъпления и плащания на централния бюджет включват приходите от данъци, постъпления и плащания, произтичащи от емитирането и обслужването на държавни ценни книжа и заеми в подкрепа на платежния баланс, разходи, свързани с обслужване на сметки и плащания, постъпления от приватизация, плащанията на вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както и трансферите за бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз.

(2)Чрез централния бюджет се предвиждат разходи и се осигурява финансиране за останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма, както и за други лица. Разходите се извършват по реда на този закон, закона за държавния бюджет за съответната година и въз основа на акт на Министерския съвет.

(3)Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджет се разходва въз основа на акт на Министерския съвет. Чл. 44.

(1)Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се разходва по решение на председателя на Народното събрание.

(2)Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на съдебната власт се разходва по решение на Висшия съдебен съвет. Раздел ІІ Структура на общинския бюджет Чл. 45.

(1)Общинският бюджет включва:

1. приходи от: а) местни данъци – при условия, по ред и в граници, установени със закон; б) такси – при условия и по ред, установени със закон; в) услуги и права, предоставяни от общината; г) разпореждане с общинска собственост; д) глоби и имуществени санкции; е) лихви и неустойки; ж) други постъпления; з) помощи и дарения;
2. разходи за делегирани от държавата и за местни дейности, както и във функционален разрез съгласно единната бюджетна класификация, за: а) персонал; б) издръжка; в) лихви; г) помощи и обезщетения за домакинства; д) текущи субсидии; е) капиталови разходи;
3. бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз;
4. бюджетно салдо;
5. финансиране.

(2)Държавата компенсира намалението в приходите по ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“, когато то произтича от провеждането на държавна политика. Чл. 46.

(1)По бюджетите на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджет по бюджетите на общините не се предвиждат приходи, с изключение на помощи и дарения.

(2)Алинея 1 не се прилага за делегираните бюджети. Чл. 47. Общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред, определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи. Глава четвърта БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ Раздел І Взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и с други бюджети и сметки Чл. 48.

(1)Бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на социалноосигурителните фондове се определят при условия и по ред, предвидени в специалните закони.

(2)Годишният размер на бюджетните взаимоотношения по ал. 1 се определя със закона за държавния бюджет за съответната година.

(3)Показателите по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса и другите социалноосигурителни фондове трябва да съответстват на относимите показатели по държавния бюджет и на разчетите по консолидираната фискална програма.

(4)При неизпълнение на приходите по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за финансирането на утвърдените им разходи, ако това не води до влошаване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и не са налице възможности за финансиране с наличности по сметките им.

(5)При превишение над предвидените разходи за пенсии, помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на държавното обществено осигуряване, Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване, ако това не води до влошаване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и не са налице възможности за финансиране за сметка на преизпълнение на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване. Чл. 49.

(1)В държавния бюджет се включват и бюджетните взаимоотношения с други бюджетни организации по чл. 13, ал. 3 и 4 при условията и по реда, предвидени в съответните специални закони.

(2)Предвидените средства по ал. 1 се предоставят чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет или директно от централния бюджет, когато това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет. Чл. 50. В държавния бюджет се предвиждат трансфери за сметки за средства от Европейския съюз. Раздел ІІ Взаимоотношения на общинския бюджет с държавния бюджет и с други бюджети и сметки Чл. 51.

(1)Бюджетните взаимоотношения, включително размерът им по видове между общинските бюджети и държавния бюджет, се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

(2)Бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променят по реда на този закон въз основа на друг закон или акт на Министерския съвет, ако това е предвидено със закон. Чл. 52.

(1)Бюджетните взаимоотношения на общинския бюджет с централния бюджет включват:

1. трансфери за: а) обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности; б) местни дейности, включително обща изравнителна субсидия; в) целева субсидия за капиталови разходи; г) други целеви разходи; д) финансови компенсации от държавата;
2. временни безлихвени заеми.

(2)В общинския бюджет се включват и бюджетните взаимоотношения с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.

(3)Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят въз основа на закона за държавния бюджет за съответната година и/или с акт на Министерския съвет.

(4)Средствата по ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ се предоставят в срокове, определени със закона за държавния бюджет за съответната година. Чл. 53.

(1)Държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за тези дейности.

(2)Общата субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности се определя въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност. Чл. 54.

(1)Общата изравнителна субсидия за местни дейности е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги в общините. Механизмът за разпределението на общата изравнителна субсидия по общини се определя със закона за държавния бюджет за съответната година.

(2)Размерът на общата изравнителна субсидия не може да бъде по-малък от 10 на сто от отчета на собствените приходи на всички общини по последния годишен отчет за касовото изпълнение на бюджетите им.

(3)Проектът на механизма по ал. 1 се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България. Чл. 55.

(1)Размерът на целевата субсидия за капиталови разходи и механизмът за неговото разпределение по общини се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

(2)Проектът на механизма по ал. 1 се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България. Чл. 56.

(1)При извършване на промени по реда на този закон размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.

(2)Промените по показателите на общинския бюджет в резултат на получени като трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет и от други бюджети и сметки се извършват, без да е необходимо решение на общинския съвет. Глава пета ФИНАНСОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И С ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ Раздел І Плащания към общия бюджет на Европейския съюз Чл. 57.

(1)Размерът на вноската от централния бюджет в общия бюджет на Европейския съюз се одобрява със закона за държавния бюджет за съответната година и се определя в съответствие с европейското законодателство относно системата на собствените ресурси на Европейските общности.

(2)Вноската по ал. 1, лихвите за забавено предоставяне и другите корекции се превеждат по сметка, открита в Българската народна банка на името на Европейската комисия, съгласно условията и сроковете, установени в европейското законодателство относно системата на собствените ресурси на Европейските общности. Чл.

1. От държавния бюджет се осигуряват средства за други вноски и плащания към бюджета на Европейския съюз. Раздел ІІ Финансови взаимоотношения при управлението на средствата от Европейския съюз и на други международни програми и договори Чл.
2. Получаването, разходването и управлението на средствата от помощта, предоставена на Република България по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори, се осъществява в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство и изискванията на съответните програми и договори. Чл.
3. Националното съфинансиране по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори може да се осигури:
4. от бюджета на бюджетната организация – бенефициент;
5. чрез трансфер от централния бюджет или от друг бюджет. Чл.
6. За покриване на по-високо от разчетеното усвояване на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз, Министерският съвет може да одобрява предоставянето на допълнително финансиране при спазване на фискалните правила по този закон. Чл.
7. Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори. Чл.
8. В случай на наложени финансови корекции, когато не подлежат на възстановяване от бенефициентите и източникът на изплатените недопустими разходи са сметките за средствата от Европейския съюз, те се възстановяват в рамките на бюджетната година към тези сметки от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго. Чл. 64.

(1)В случаите, когато проекти се оттеглят от финансиране със средства от Европейския съюз, органът за финансово управление на съответната програма/механизъм преустановява плащанията, като изплатените недопустими разходи за тези проекти са за сметка на разпоредителя с бюджет, в чиято структура е органът.

(2)Сумите по ал. 1 се възстановяват от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът, по съответната сметка за средства от Европейския съюз или по съответния бюджет, от които са получени.

(3)Необходимият финансов ресурс за финализирането на проектите по ал. 1 се осигурява от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, в рамките на средносрочната бюджетна прогноза. Тази разпоредба се прилага, доколкото не е налице прекратяване на договора или не са предприети процедури за прекратяване на договора.

(4)Алинеи 1 – 3 се прилагат, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Чл. 65. Разпоредбите на чл. 61 – 64 се прилагат съответно и за средствата от други международни програми и договори, освен ако със закон или с акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Глава шеста СЪСТАВЯНЕ НА БЮДЖЕТИТЕ Раздел І Съставяне на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет и на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса Чл. 66.

(1)Министерският съвет чрез министъра на финансите организира съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет.

(2)Средносрочната бюджетна прогноза по ал. 1 се съставя за срок три години. Чл. 67.

(1)Ежегодно в срок до 31 януари Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема бюджетната процедура по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за следващата година.

(2)Бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет.

(3)Бюджетната процедура обхваща всички разпоредители с бюджет по бюджетите на бюджетните организации.

(4)С бюджетната процедура Министерският съвет може да определя първостепенни разпоредители с бюджет, извън тези по чл. 18, ал. 2, които да прилагат програмен формат на бюджет.

(5)Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

(6)Министърът на финансите дава указания по изпълнението на бюджетната процедура.

(7)Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на финансите и председателя на Националния статистически институт. Чл. 68.

(1)В рамките на бюджетната процедура министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза в срок съответно до 25 март и до 25 септември.

(2)Макроикономическите прогнози, включително основните допускания, на които тези прогнози се основават, се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след тяхното изготвяне. Чл. 69.

(1)Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се разработват:

1. от разпоредителите с бюджет по бюджетите на бюджетните организации, включително общините – по показатели от единната бюджетна класификация;
2. от първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет – и по области на политики и бюджетни програми;
3. от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание – и по функционални области и бюджетни програми;
4. за бюджета на съдебната власт – и по органи на съдебната власт;
5. за държавните висши училища и за Българската академия на науките – чрез съответния първостепенен разпоредител с бюджет, консолидирано и по отделни бюджети по показатели от единната бюджетна класификация.

(2)Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите.

(3)Информацията за делегираните от държавата дейности, финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, се представя на министъра на финансите по общини от министрите, отговорни за провеждането на съответната политика.

(4)Първостепенните разпоредители с бюджет представят на министъра на финансите бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети.

(5)Първостепенните разпоредители с бюджет представят и прогноза за получаването и разходването на средства от Европейския съюз и на средства по други международни програми и договори.

(6)Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт внасят бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети в Министерския съвет в определените с бюджетната процедура срокове. Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се представят и на министъра на финансите за целите на изготвянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавен бюджет в определените с бюджетната процедура срокове.

(7)Министърът на финансите уведомява писмено Народното събрание и Висшия съдебен съвет за становището си по проектите на бюджети на Народното събрание и на съдебната власт по ал. 6.

(8)При различия по ал. 6 и 7 относно проекта на бюджет на Народното събрание окончателният проект на бюджет на Народното събрание се съгласува от председателя на Народното събрание и министър-председателя или от упълномощени от тях длъжностни лица, който се включва като част от проекта на държавния бюджет.

(9)За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“ и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първо­степенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал.

1. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал.
2. Чл. 70.

(1)В случаите, когато първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на разпоредителите с бюджет по бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и на общините, са представили прогнози, които не съответстват на изискванията и формата за подготовката и представянето на информация във връзка с бюджетната процедура, министърът на финансите връща съответния проект за преработване в определен от него срок.

(2)Когато разпоредителите с бюджет по ал. 1 не са представили или не са преработили проектите си съгласно определените от министъра на финансите изисквания и срокове, министърът на финансите изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на държавния бюджет за следващата година в съответствие с приоритетите на фискалната политика въз основа на разработените от Министерството на финансите оценки и прогнози. Чл. 71.

(1)В рамките на бюджетната процедура Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели.

(2)Стандартите по ал. 1 служат за определяне на общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и за разпределението им по първо­степенни разпоредители с бюджет.

(3)Стандартите за делегираните от държавата дейности се разработват съвместно от съответния министър, Националното сдружение на общините в Република България и министъра на финансите.

(4)Стандартите по ал. 1 може да се променят в изпълнение на нормативен акт. Чл. 72.

(1)Ежегодно в срок до 20 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите три години, както и актуализация на стратегията за управление на държавния дълг съгласно Закона за държавния дълг.

(2)Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на:

1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза;
2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения;
3. оценка на прякото въздействие на предвижданите политики върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси;
4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите три години;
5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет;
6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор „Централно управление“, на социалноосигурителните фондове и на подсектор „Местно управление“.

(3)При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза.

(4)Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл.

1. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа:
2. описание на приоритетите на политиките на правителството;
3. основните допускания, при които е разработена;
4. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии;
5. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси;
6. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите три години;
7. таваните на разходите по отделни първо­степенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Чл. 74.

(1)Министърът на финансите съгласува с първостепенните разпоредители с бюджет разходните им тавани и/или размера на бюджетните им взаимоотношения по средносрочната бюджетна прогноза.

(2)Министърът на финансите съгласува с Националното сдружение на общините в Република България размера на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините по средносрочната бюджетна прогноза. Чл. 75.

(1)При разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет Министерството на финансите прави съпоставка на актуалната си макроикономическа прогноза по чл. 68 с тази на Европейската комисия и се аргументира при наличие на съществени разлики.

(2)Макроикономическите прогнози по чл. 68 може да се сравняват и с тези на други независими организации. Чл. 76. Конвергентната програма, Националната програма за реформи и средносрочната бюджетна прогноза се разработват при еднакви макроикономически и фискални прогнози и допускания. Чл. 77.

(1)В сроковете по бюджетната процедура Националното сдружение на общините в Република България може да прави предложения за общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет и други предложения по проекта на държавния бюджет за съответната година в частта му за общините и ги представя в Министерството на финансите.

(2)Министърът на финансите провежда консултации с Националното сдружение на общините в Република България по направените от тях предложения по ал. 1.

(3)За консултациите по ал. 2 се съставя двустранен протокол. Чл.

1. Министърът на финансите разработва проекта на държавния бюджет и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет на базата на:
2. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на есенната прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика;
3. проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за съответната година и разчетите за следващите две години, разработени при задължително спазване на одобрените разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения;
4. проектите на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт и разчетите за следващите две години, като взема предвид и одобрените им препоръчителни разходни тавани;
5. други оценки и прогнози. Чл. 79.

(1)Министърът на финансите изготвя и внася в Министерския съвет:

1. законопроекта за държавния бюджет;
2. проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, като отразява препоръките на Съвета на Европейския съюз и различията между макроикономическите сценарии от пролетната и есенната прогноза на Министерството на финансите;
3. проекта на становище на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт;
4. протокола от консултациите с Националното сдружение на общините в Република България;
5. други документи, определени с бюджетната процедура.

(2)Министърът на финансите заедно със законопроекта за държавния бюджет внася в Министерския съвет програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет.

(3)Министерският съвет одобрява законопроекта за държавния бюджет, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и приема становището по ал. 1, т. 3. Параметрите на одобрения законопроект за държавния бюджет трябва да съответстват на параметрите на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

(4)В срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към него, както и приетото становище по ал. 1, т. 3.

(5)При необходимост в едноседмичен срок от внасянето в Народното събрание на законопроекта за държавния бюджет първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции и на другите бюджетни организации, които прилагат програмен формат на бюджет, изпращат до председателя на Народното събрание окончателните проекти на програмните формати на бюджетите си за обсъждане в постоянните комисии и ги публикуват на интернет страниците си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(6)Окончателните проекти на програмни формати на бюджетите по ал. 5 трябва да съответстват на показателите по одобрения законопроект и по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.

(7)При необходимост Министерският съвет по предложение на министъра на финансите в едномесечен срок от обнародването на закона за държавния бюджет, закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година одобрява промени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 3 в съответствие с параметрите на приетите закони.

(8)При необходимост в едноседмичен срок от одобрените промени по ал. 7 първостепенните разпоредители с бюджет, които изготвят програмен формат на бюджетите си, ги актуализират и ги публикуват на интернет страницата си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 80.

(1)Редът за съставянето на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса се определя в съответните специални закони, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(2)Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса в сроковете, определени с бюджетната процедура, представят на министъра на финансите информацията, необходима за разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за съответната година. Чл. 81. Със законопроекта за държавния бюджет Министерският съвет може да предлага изменения и допълнения в други закони само когато те са свързани със съставянето, изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Раздел ІІ Съставяне на бюджетна прогноза за местните дейности за следващите три години и на общинския бюджет Чл. 82.

(1)Общинският съвет приема наредба за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години, за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет, разработена при спазване на принципите, правилата и процедурите по този закон. С наредбата може да се определи бюджетът на общината да се съставя, приема, изпълнява и отчита и в програмен формат.

(2)Кметът на общината организира съставянето на бюджетната прогноза и на бюджета на общината и при спазване на указанията по чл. 67, ал. 6.

(3)В бюджетната прогноза за местните дейности се включват и прогнози за:

1. общинските сметки за средствата от Европейския съюз – по основни показатели;
2. динамиката и състоянието на общинския дълг и на дълга, гарантиран от общината;
3. приходите, разходите и останалите показатели по чл. 14 за контролираните от общината лица, които попадат в подсектор „Местно управление“ и чиито операции и средства не са включени в общинския бюджет;
4. финансите на контролираните от общината дружества и други лица, включително информация за прогнозните приходи, разходи и инвестиции, очакваната динамика и състоянието на техния дълг, финансови резултати, очакван размер на дивидента за общината, прогнозни стойности за субсидии, капиталови трансфери и други предоставяни от общината средства, изпълнение на проекти по програми на Европейския съюз;
5. очаквания ефект върху показателите на общинските финанси, включително за лицата по т. 3 и 4 от публично-частни партньорства и концесии за срока на прогнозата и до края на действието на съответните договори, както и от други съществени, извършени или планирани сделки и операции на общината и нейните подведомствени разпоредители, които нямат пряк касов ефект върху бюджета на общината за периода на прогнозата.

(4)Министърът на финансите може да дава указания относно обема, формата и съдържанието на информацията по ал. 3.

(5)Министерството на финансите може да изиска от съответната община да му предостави информацията по ал. 3. Чл. 83.

(1)Кметът на общината разработва бюджетната прогноза на общината със съдействието на кметовете на кметства и кметовете на райони на базата на:

1. указанията по чл. 67, ал. 6 и по чл. 82, ал. 4;
2. допусканията за развитието на региона;
3. приетите от общинския съвет стратегия, прогнози за развитие на общината и общинския план за развитие;
4. фискалните правила и ограничения, определени в този закон;
5. предложенията на местната общност;
6. предложенията на второстепенните и разпоредители с бюджет от по-ниска степен, както и на бюджетните организации с общинска собственост.

(2)Общинският съвет одобрява бюджетната прогноза по предложение на кмета на общината.

(3)Кметът на общината представя в Министерството на финансите бюджетната прогноза в сроковете, определени с бюджетната процедура. Чл. 84.

(1)Кметът на общината разработва проекта за общинския бюджет по показателите по чл. 45, ал. 1 със съдействието на кметовете на кметства и кметовете на райони на базата на:

1. одобрената от Министерския съвет средносрочна бюджетна прогноза, включително размера на бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с общините, както и одобрената бюджетна прогноза по чл. 83, ал. 2;
2. указанията по чл. 67, ал. 6 и чл. 82, ал. 4;
3. разделението на дейностите и определените натурални и стойностни показатели за делегираните от държавата дейности съобразно съответните специални закони;
4. задълженията по предявени вземания по влезли в сила съдебни решения;
5. прогнозата за очаквания размер на нови задължения за разходи и за поемане на ангажименти за разходи;
6. задълженията по финансиране на общинския дълг и намеренията за поемане на нов общински дълг, както и максималния размер на общинския дълг и на общинските гаранции към края на бюджетната година;
7. задълженията по национални и регионални програми и проекти;
8. други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа;
9. други оценки и прогнози.

(2)Кметът на общината представя проекта на бюджет за публично обсъждане от местната общност в срок не по-късно от 30 ноември, като оповестява датата на обсъждането най-малко 7 дни предварително на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет. За постъпилите предложения се съставя протокол, който се внася в общинския съвет заедно с окончателния проект на бюджета.

(3)Проектът на бюджета се придружава от разчети по показатели по единната бюджетна класификация, определени с указанията по чл. 67, ал. 6, от индикативен годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз и от прогнозите по чл. 82, ал. 3.

(4)Кметът на общината внася в общинския съвет окончателния проект на бюджета на общината, индикативния годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз и прогнозите по чл. 82, ал. 3 в срок до 20 работни дни от обнародването на закона за държавния бюджет за съответната година. Глава седма ПРИЕМАНЕ НА БЮДЖЕТИТЕ Раздел І Приемане на държавния бюджет и на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса Чл. 85.

(1)Законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се разглеждат по реда, определен с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(2)Комисията, отговаряща за бюджета, при разглеждането на законопроектите по ал. 1 обобщава становищата на постоянните комисии на Народното събрание и предложенията на народните представители и се произнася по тях при запазване на предложеното от Министерския съвет бюджетно салдо в законопроектите за бюджетите по ал. 1.

(3)Бюджетите на бюджетните организации, прилагащи програмен формат на бюджет, се представят на постоянните комисии на Народното събрание от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(4)При поискване от постоянните комисии на Народното събрание бюджетните организации предоставят допълнителни справки и пояснения по законопроектите по ал. 1 и по бюджетите по ал. 3. Чл. 86.

(1)При разглеждането на законопроекта за държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на министъра на финансите относно държавния бюджет, на председателя на Народното събрание относно бюджета на Народното събрание, на определен от Висшия съдебен съвет представител относно бюджета на съдебната власт, доклади на ресорните министри, отговорни за политиката в съответния сектор, както и доклад на председателя на постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за бюджета.

(2)Държавният бюджет се приема със закон, който включва:

1. обобщени показатели за държавния бюджет на касова основа за приходите, помощите и даренията, разходите, бюджетните взаимоотношения, вноската в общия бюджет на Европейския съюз, бюджетното салдо и операции в частта на финансирането, бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините, на социално- и здравноосигурителните фондове и с другите бюджети и сметки, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма;
2. бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет – част от държавния бюджет, по основни показатели на касова основа за приходите, помощите и даренията, разходите, бюджетните взаимоотношения, бюджетното салдо и операции в частта на финансирането;
3. разходите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет – по области на политики и/или бюджетни програми, а разходите на Народното събрание – по функционални области;
4. разходите на съдебната власт, включително по органи;
5. максималните размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през годината от първостепенните разпоредители с бюджет по т. 2;
6. максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от първостепенните разпоредители с бюджет по т. 2.

(3)Със закона за държавния бюджет могат да се определят показатели по ал. 2, т. 5 и 6 и по ал. 5 и за бюджетите на останалите разпоредители с бюджет, които не са съставна част от държавния бюджет, с изключение на бюджетите на общините, а за бюджетите на социалноосигурителните фондове – със съответните закони по чл. 89 и 90.

(4)Със закона за държавния бюджет могат да се определят лимити за разходи за персонал по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, както и да се упълномощава Министерският съвет да определя такива с постановлението за изпълнението на държавния бюджет по бюджетите на съответните разпоредители с бюджет, с изключение на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

(5)Със закона за държавния бюджет могат да се определят и други показатели. Чл. 87.

(1)В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, като се отчитат влезли в сила нормативни актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

(2)Разпоредбата на ал. 1 не може да се прилага повече от три месеца.

(3)В случаите, когато държавният бюджет не е приет в срока по ал. 2, Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи и за извършване на разходи. Чл. 88. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, както и разпоредителите с бюджет по чл. 86, ал. 3 не могат да натрупват нови задължения за разходи, както и да поемат ангажименти за разходи над определените им по реда на чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 3 лимити освен при извършени промени за тези показатели по реда на този закон или ако за това има решение на Народното събрание. Чл. 89.

(1)При разглеждането на бюджета на държавното обществено осигуряване Народното събрание изслушва доклад от ресорния министър и доклад от управителя на Националния осигурителен институт, както и доклад от комисията, отговаряща за бюджета.

(2)Със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се приемат и бюджетите на останалите социалноосигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, като в закона се включват:

1. консолидираният бюджет на всички администрирани от Националния осигурителен институт социалноосигурителни фондове;
2. консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване;
3. бюджетите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване;
4. бюджетите на останалите, администрирани от Националния осигурителен институт, фондове – поотделно за всеки фонд.

(3)Бюджетите по ал. 2 сe приемат по основните показатели по чл. 14, като задължително включват и следните елементи:

1. приходи от осигурителни вноски;
2. разходи за персонал;
3. разходи за издръжка;
4. разходи за лихви;
5. капиталови разходи;
6. разходи за пенсии;
7. други осигурителни плащания, обезщетения и помощи за домакинства;
8. трансфери от централния бюджет;
9. други трансфери (нето) ;
10. временни безлихвени заеми (нето) ;
11. операции с дълг.

(4)Бюджетът на държавното обществено осигуряване в частта на разходите може да се приема и по области на политики и/или по бюджетни програми. Чл. 90.

(1)При разглеждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание изслушва доклад от ресорния министър и доклад от управителя на Националната здравноосигурителна каса, както и доклад от комисията, отговаряща за бюджета.

(2)Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приема по основните показатели по чл. 14 и задължително съдържа приложимите за него елементи по чл. 89, ал. 3. Сумата на здравноосигурителните плащания се посочва на отделен ред.

(3)Бюджетът на Националната здравно­осигурителна каса в частта на разходите може да се приема и по области на политики и/или по бюджетни програми. Чл. 91. Трансферите и другите форми на финансиране от централния бюджет по този закон за бюджетите по чл. 89 и 90 покриват недостига им от средства и постъпления за финансиране на плащанията. Чл. 92.

(1)Министерският съвет приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.

(2)С постановлението се конкретизират показателите по бюджетите, включени в държавния бюджет, с изключение на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. С постановлението се конкретизират и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, в рамките на утвърдените с годишния закон за държавния бюджет разходи по области на политики и/или бюджетни програми. Чл. 93. Бюджетните организации публикуват утвърдените си бюджети на своята интернет страница при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Раздел IІ Приемане на бюджета на общината Чл. 94.

(1)Проектът на бюджет на общината се разглежда по ред, определен от общинския съвет.

(2)Общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за съответната община показатели и разпоредби.

(3)С решението по ал. 2 общинският съвет одобрява и:

1. максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 5 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;
2. максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 30 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;
3. размера на просрочените задължения от предходната година, които ще бъдат разплатени от бюджета за текущата година;
4. размера на просрочените вземания, които се предвижда да бъдат събрани през бюджетната година;
5. лимита за поемане на нов общински дълг, максималния размер на общинския дълг и на общинските гаранции към края на бюджетната година;
6. разчетите за разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, по обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи;
7. други показатели, включително такива, определени в закона за държавния бюджет за съответната година;
8. индикативен годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз;
9. актуализирана бюджетна прогноза.

(4)Целевата субсидия за капиталови разходи по ал. 3, т. 6, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, може да се разпределя за делегирани от държавата дейности и/или за местни дейности. За сметка на тази субсидия могат да се предвиждат капиталови разходи и за делегираните бюджети. Разпределението й се одобрява с решение на общинския съвет.

(5)Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определи:

1. друг размер на ограниченията по ал. 3, т. 1 и 2;
2. общинските бюджети да включват и други показатели.

(6)Бюджетът на общината се разпределя по тримесечия и разпределението се утвърждава по ред, определен с наредбата по чл. 82, ал.

1. Чл.
2. С общинския бюджет може да се предвиди резерв за непредвидени и/или неотложни разходи в размер до 10 на сто от общия размер на разходите по бюджета на общината. Чл.
3. По решение на общинския съвет делегираните от държавата дейности могат да се финансират допълнително със средства от собствените приходи и от изравнителната субсидия на общините. Чл.
4. Бюджетът на общината се публикува на интернет страницата на общината в срок до 10 работни дни след приемането му от общинския съвет. Бюджетът на общината се предоставя на Сметната палата и на Министерството на финансите в срок до един месец след приемането му. На Министерството на финансите и на Сметната палата се предоставя и информацията за одобрените показатели по чл. 94, ал. 3 по ред, определен от министъра на финансите. Чл. 98.

(1)В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

(2)В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет е приет от Народното събрание, за периода до приемането на бюджета на общината от общинския съвет месечните разходи за делегираните от държавата дейности се извършват в размери не по-големи от утвърдените със закона за държавния бюджет за съответната година бюджетни взаимоотношения на общината, а разходите за местни дейности се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година. Чл. 99.

(1)При промени в административно-териториалното устройство на страната, както и в случаите на образуване на нови общини общинският съвет на съществуващата община приема изменението на годишния общински бюджет най-късно 60 дни след отделянето на новата община.

(2)Общинският съвет на новообразуваната община приема общинския бюджет за периода до края на текущата бюджетна година не по-късно от 60 дни след произвеждането на предсрочните избори за местна власт.

(3)При сливане на две или повече общини се изработва бюджет на новообразуваната община, който се приема от новоизбрания общински съвет не по-късно от 60 дни след произвеждането на изборите. Глава осма ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТИТЕ Раздел I Общи положения Чл. 100 .

(1)Първостепенните разпоредители с бюджет организират и ръководят изпълнението на бюджетите си.

(2)Първостепенните разпоредители с бюджет определят бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет и ги утвърждават, доколкото в този или в друг закон не е определено друго.

(3)Второстепенните разпоредители с бюджет определят и утвърждават бюджетите на разпоредителите си с бюджет от по-ниска степен. Чл. 101 .

(1)Министърът на финансите дава указания по изпълнението на държавния бюджет и на сметките за средства от Европейския съюз.

(2)Указанията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. Чл. 102 .

(1)Първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им.

(2)Наложените санкции и неустойки, както и неправомерно усвоеното безвъзмездно финансиране са за сметка на утвърдения бюджет на първостепенните разпоредители с бюджет, доколкото със закон не е определено друго. Чл. 103 .

(1)При временни касови разриви по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които не са част от държавния бюджет, министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок за възстановяване не по-дълъг от края на следващата бюджетна година.

(2)С решение на общинския съвет от бюджета на общината може да се отпускат безлихвени заеми на други общини, както и на други бюджетни организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, със срок за възстановяване не по-дълъг от края на следващата бюджетна година. Отпускането на заемите не следва да възпрепятства своевременното разплащане на задълженията по бюджета на общината, от който е предоставен заемът.

(3)Предоставянето на бюджетни организации на възмездно финансиране от лицата по чл. 13, ал. 4, чиято дейност включва осигуряване на такова финансиране за изпълнение на проекти, се отразява като временен безлихвен заем, включително в случаите, когато се дължат лихви. Чл. 104 .

(1)За авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, освен по реда на чл. 142, ал. 1, може да се отпускат временни безлихвени заеми:

1. от централния бюджет по бюджетите на общините и другите първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети не са част от държавния бюджет при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
2. от сметките за средства от Европейския съюз по чл. 144, ал. 1 – с акт на Министерския съвет;
3. от други сметки за средства от Европейския съюз, без тези на общините – с разрешение на министъра на финансите по предложение на съответните разпоредители със сметки за средства от Европейския съюз;
4. от сметките за средства от Европейския съюз на общините – с решение на съответния общински съвет; в случай че не може да се извършат плащания от сметки за средства от Европейския съюз, от които са предоставени безлихвени заеми, дължимите суми се изплащат от съответния общински бюджет;
5. от общинския бюджет – с решение на съответния общински съвет.

(2)Сумите от заемите по ал. 1, т. 2 – 5 се отнасят по съответния бюджет или сметка за средства от Европейския съюз, ако е обособена такава.

(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, при условие че не противоречат на правото на Европейския съюз, на договорите, условията и изискванията на програмите и проектите.

(4)Срокът за погасяване на заемите по ал. 1 се обвързва със сроковете на ползването на съответното финансиране със средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори и свързаното с тях национално съфинансиране и може да превишава края на бюджетната година.

(5)Отпускането на заемите по реда на ал. 1 – 4 не следва да възпрепятства своевременното разплащане на задълженията по сметките за средства от Европейския съюз, от които е предоставен съответният заем. Чл. 105 .

(1)При невъзстановяване в срок на отпуснатите от централния бюджет и от общините временни безлихвени заеми за общини и други бюджетни организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, включително в случаите по чл. 104, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2)За отпусканите от централния бюджет и от общинските бюджети временни безлихвени заеми може да се изискват обезпечения при условия, по ред, видове и в размери, определени с акт на Министерския съвет, съответно от общинския съвет. Чл. 106 . Подлежащи на отпускане трансфери за бюджетна организация може да се прихващат с подлежащите на възстановяване трансфери и безлихвени заеми от нея за съответните бюджети или сметки за средства от Европейския съюз, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго. Чл. 107 .

(1)Министърът на финансите може да ограничи или преустанови трансфери/ограничи лимити за плащания на бюджетните организации при нарушение на бюджетната дисциплина.

(2)Прилагането на ал. 1 не може да води до преустановяване дейността на засегнатите бюджетни организации или до неизпълнение на произтичащи от нормативен акт или от международен договор задължения.

(3)Алинея 1 не се прилага по отношение на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. Раздел II Изпълнение на държавния бюджет, на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса и на други бюджети, без бюджетите на общините Чл. 108 .

(1)Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите месечно разпределение на годишните си бюджети в сроковете, определени с указанията по чл. 101, ал. 1.

(2)Ресорните министри представят в Министерството на финансите разпределение на обобщения бюджет на държавните висши училища и бюджета на Българската академия на науките в сроковете, определени с указанията по чл. 101, ал. 1.

(3)При установени грешки или несъответствия на месечното разпределение по ал. 1 и 2 с утвърдените показатели по съответните бюджети министърът на финансите уведомява първостепенните разпоредители с бюджет и определя срок за отстраняването им. Чл. 109 .

(1)Министерският съвет може да одобрява вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение, съгласувано с министъра на финансите, с изключение на случаите по чл. 110 и чл. 112, ал. 3.

(2)Министерският съвет може да одобрява промени на утвърдените разходи за персонал по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение, съгласувано с министъра на финансите, с изключение на делегираните бюджети и в случаите по чл. 110.

(3)Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, както и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 за сметка на централния бюджет, с изключение на случаите по чл. 110, ал. 2, когато не се нарушава салдото по държавния бюджет.

(4)Министерският съвет одобрява промени по бюджетите, които са част от държавния бюджет, в частта на финансирането на бюджетното салдо по предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, съгласувано с министъра на финансите, за:

1. операциите по придобиване на дялове и акции, включително за увеличаване размера на дяловото участие;
2. предоставяне на заеми и възмездна финансова помощ на предприятия, които не са бюджетни организации;
3. други операции, определени със закона за държавния бюджет за съответната година и с постановлението за неговото изпълнение.

(5)Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват произтичащите от ал. 1 – 4 промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите по определен от него ред.

(6)Министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 3 и 4 промени по централния бюджет.

(7)В случаите по ал. 3 Министерският съвет извършва и промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е предвидено друго. Чл. 110 .

(1)Министърът на финансите може да извършва промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за сметка на помощи и дарения и на приходи от застрахователни обезщетения.

(2)Министърът на финансите може да извършва промени за разходи, непредвидени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, при неусвоени от минали години средства от помощи и дарения и от застрахователни обезщетения за сметка на компенсирано намаляване на разходи по държавния бюджет.

(3)Министърът на финансите може да извършва вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по бюджетните програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение, без да се променят утвърдените разходи по области на политики. В тези случаи не може да се променят и общо разходите за персонал освен при промени в делегираните бюджети.

(4)Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени между бюджети по взаимно предложение на първостепенните разпоредители с бюджет, без да се променят целта и предназначението на средствата.

(5)Министърът на финансите може да извършва промени в разходите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на получени по съответния бюджет трансфери от сметки за средства от Европейския съюз.

(6)Министърът на финансите може да извършва други промени между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет и сметките за средства от Европейския съюз, когато не се влошава салдото на държавния бюджет.

(7)Министърът на финансите може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет на първо­степенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, за плащания и постъпления в частта на финансирането на бюджетното салдо извън случаите по чл. 109, ал. 4.

(8)Министърът на финансите може да извършва промени за разходи, непредвидени по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, при неусвоени от минали години средства от помощи и дарения и от застрахователни обезщетения за сметка на компенсирано намаляване на разходи по държавния бюджет, когато промените не могат да се извършат при условията на чл. 113, ал. 6.

(9)Министърът на финансите може по предложение на съответния първостепенен разпоредител да извършва промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 за делегираните бюджети, произтичащи от преизпълнението на техните приходи, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е предвидено друго.

(10)В случаите по ал. 1, 2, 4, 5 и 6 министърът на финансите извършва и промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 и чл. 86, ал. 3, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е предвидено друго. Чл. 111 .

(1)Когато в изпълнение на закон или акт на Министерския съвет се променят натурални и/или стойностни показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните компенсирани промени на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините.

(2)Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната. Чл. 112 .

(1)Първостепенният разпоредител с бюджет извършва съответните промени по бюджета си, включително по бюджетите на второстепенните си разпоредители с бюджет, в рамките на промените по чл. 109 и 110.

(2)Първостепенният разпоредител с бюджет по държавния бюджет може да извършва вътрешни компенсирани промени по бюджета си, включително по бюджетите на второстепенните си разпоредители с бюджет, без да се променят разходите по области на политики и бюджетни програми. В тези случаи не може да се променят и общо разходите за персонал освен при промени в делегираните бюджети.

(3)Първостепенният разпоредител с бюджет може да извършва компенсирана промяна на бюджетните взаимоотношения с други бюджети, включително с тези по чл. 13, ал. 3 и 4, за сметка на промяна на предвидените по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет разходи и трансфери, когато не се засягат бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и не е приложена разпоредбата на чл. 110, ал. 4, без да се променят целта и предназначението на средствата.

(4)След извършване на промените по реда на ал. 1 – 3 първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите актуализирано разпределение на променените им бюджети по месеци по определен от министъра на финансите ред.

(5)Съответният първостепенен разпоредител с бюджет определя реда за уведомяване за извършените от прилагащите делегиран бюджет разпоредители промени по техните бюджети.

(6)Когато за разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 със закона за държавния бюджет за съответната година са определени максимални размери на показателите по чл. 86, ал. 3, те могат да извършват промени в тях само за случаите на:

1. получени през годината помощи и дарения и застрахователни обезщетения;
2. трансфери от други бюджети, освен когато в съответните случаи по чл. 86, ал. 2, чл. 109 и 110 е определена и сумата на показателите по чл. 86, ал. 3, която се прехвърля между засегнатите бюджети;
3. трансфери от сметки за средства от Европейския съюз.

(7)Разпоредбата на ал. 6 се прилага, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е определено друго. Чл. 113 .

(1)Разпоредбите на чл. 109, ал. 1, 2 и 4, чл. 110, ал. 1 – 7 и чл. 112, ал. 1, 2, 5, 6 и 7 не се прилагат за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

(2)Компенсираните промени по бюджета на Народното събрание, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет по функционални области, се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание.

(3)Промени по бюджета на съдебната власт, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет, се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт.

(4)Промени по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт за сметка на помощи и дарения и на приходи от застрахователни обезщетения, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6, се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(5)Промени в разходите по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт за сметка на получени по съответния бюджет трансфери от сметки за средства от Европейския съюз, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(6)Промени по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при неусвоени от минали години средства от помощи и дарения и от застрахователни обезщетения се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на вътрешнокомпенсирано намаляване на разходи по съответния бюджет.

(7)За извършените промени по ал. 2 – 6 съответният първостепенен разпоредител с бюджет уведомява министъра на финансите. Чл. 114 .

(1)Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт може да одобрява компенсирани промени по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по показателите на разходите и предоставените трансфери за осигуряване изплащането на пенсиите и другите социалноосигурителни плащания.

(2)Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на Националния осигурителен институт, с изключение на такива, които водят до увеличаване на разходите за персонал. Тази разпоредба не се прилага, когато е необходимо да се осигури финансиране по ал. 1 и/или при неизпълнение на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.

(3)Управителят на Националния осигурителен институт отразява съответните промени по бюджета на държавното обществено осигуряване, които произтичат от допълнително предоставени трансфери от държавния бюджет. Чл. 115 .

(1)Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса по предложение на управителя на Националната здравноосигурителна каса може да одобрява компенсирани промени между показателите за разходите и предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания.

(2)Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса по предложение на управителя на Националната здравноосигурителна каса може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на такива, които водят до увеличаване на разходите за персонал. Тази разпоредба не се прилага, когато е необходимо да се осигури финансиране по ал. 1 и/или при неизпълнение на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

(3)Управителят на Националната здравноосигурителна каса отразява съответните промени по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които произтичат от допълнително предоставени трансфери от държавния бюджет. Чл. 116 . Резервът за непредвидени и неотложни разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса се разходва по решение на съответния надзорен орган само за социалноосигурителни, съответно за здравноосигурителни плащания. Чл. 117 .

(1)Промени по бюджетите на социалноосигурителните фондове за сметка на помощи и дарения и на приходи от застрахователни обезщетения, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 3 се извършват от съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

(2)Промени по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса при неусвоени от минали години средства от помощи и дарения и от застрахователни обезщетения се одобряват от съответния надзорен орган по предложение на първостепенния разпоредител с бюджет за сметка на вътрешнокомпенсирано намаляване на разходи по съответните бюджети.

(3)Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на социалноосигурителните фондове могат да извършват промени в разходите по бюджетите си за сметка на получени по съответния бюджет трансфери от сметки за средства от Европейския съюз, както и на произтичащите от тях промени в показателите по чл. 86, ал. 3. Чл. 118 . Администрираните от Националния осигурителен институт бюджети се изпълняват и управляват интегрирано при спазване на изискванията за обособено отчитане, наблюдение и контрол на отделните бюджети и на техните показатели. Чл. 119 .

(1)Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото по консолидираната фискална програма, освен в случаите, когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни изменения и допълнения в закона за държавния бюджет и/или в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и/или в закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.

(2)Не се допуска започването на програми или проекти, разходите за които не са предвидени в закона за държавния бюджет и/или в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и/или в закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. Чл. 120 .

(1)Дължими за сметка на централния бюджет суми на физически и юридически лица по влезли в сила съдебни и арбитражни решения, включително възстановяване на отнета в полза на държавния бюджет валута, се изплащат от бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, като при необходимост се извършват промени на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. Когато не може да се установи съответният разпоредител с бюджет, сумите се изплащат чрез бюджета на Министерството на финансите.

(2)Плащанията по ал. 1 може да се извършат и чрез отнасянето на сумите по сметки за чужди средства на първостепенните разпоредители с бюджет.

(3)Доколкото с нормативен акт не е определено друго, разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за предвидени в централния бюджет суми за обезщетения на физически и юридически лица, дължими от държавата въз основа на съответните закони. Чл. 121 .

(1)Когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят приходите от глоби, имуществени санкции, такси и други неданъчни приходи или е посочено, че те се внасят в приход на държавния бюджет, тези приходи постъпват по бюджета на съответната бюджетна организация.

(2)Приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органи, администриращи приходите от данъци за централния бюджет, постъпват по съответните им банкови сметки за приходите на централния бюджет. Раздел IІІ Изпълнение на общинския бюджет Чл. 122 .

(1)Изпълнението на общинския бюджет се организира от кмета на общината чрез кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет.

(2)В рамките на своята компетентност през бюджетната година общинският съвет може да открива, закрива или преструктурира бюджетни звена в общината, финансирани със собствени приходи.

(3)Финансовите последици от решенията на общинския съвет по ал. 2, както и тези, свързани с освобождаване на отделни категории лица от заплащане на определени публични задължения към общината, са за сметка на собствените приходи и/или на разходите за местни дейности по бюджета на общината. Чл. 123 . Приходите по общинския бюджет се събират от общинската администрация, освен когато със закон е предвидено друго. Чл. 124 .

(1)Промени по общинския бюджет през бюджетната година и в размера на бюджетните взаимоотношения на общината с държавния бюджет се извършват при условията и по реда на този закон и на закона за държавния бюджет за съответната година.

(2)Промените по общинския бюджет, извън тези по чл. 56, ал. 2, се одобряват от общинския съвет. Промените, засягащи делегираните от държавата дейности, се одобряват при спазване на ограниченията по чл. 125, ал. 1, т. 1.

(3)Общинският съвет може да одобрява компенсирани промени между показатели на капиталовите разходи, както и между отделни обекти, финансирани със средства от целевата субсидия, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, като промените се одобряват само в рамките на бюджетната година.

(4)Кметът отразява промените по бюджета на общината, съответно по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към него.

(5)С наредбата по чл. 82, ал. 1 се определят условията и редът за извършване на промени, наблюдение, оценка и контрол на показателите по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5. Чл. 125 .

(1)Общинският съвет може, доколкото със закон не е определено друго, да оправомощи кмета на общината да извършва компенсирани промени:

1. в частта за делегираните от държавата дейности – между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност;
2. в частта за местните дейности – между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите.

(2)В изпълнение на правомощията си по ал. 1 кметът издава заповеди.

(3)Кметът извършва съответните промени по бюджета на общината, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет към него, в рамките на промените по ал. 1.

(4)След извършване на промени по реда на ал. 1, както и на тези по чл. 112, ал. 5 кметът представя в общинския съвет актуализирано разпределение на променените бюджети тримесечно по определен от общинския съвет ред. Чл. 126 . Временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината. Чл. 127 .

(1)Капиталови разходи, извън тези, финансирани за сметка на целевата субсидия за капиталови разходи и други трансфери от държавния бюджет, може да се извършват за сметка на приходи по бюджета на общината и при спазване изискванията на ал. 2 и 3, както и чрез поемането на дълг по реда на Закона за общинския дълг, при спазване на приложимите за общините фискални правила и ограничения по този закон.

(2)Постъпления от продажба на общински нефинансови активи се разходват само за финансиране на изграждането, за основен и текущ ремонт на социална и техническа инфраструктура, както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура.

(3)Постъпленията от приватизация може да се разходват само за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи, за разходи, свързани с приватизационния процес, както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура.

(4)Текущи разходи за местни дейности не може да се финансират за сметка на поемането на дългосрочен дълг от общината. Чл. 128 . Не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината. Чл. 129 .

(1)Общините възстановяват в държавния бюджет неусвоените средства от целеви трансфери в срок до 31 януари на следващата бюджетна година.

(2)Постъпилите по бюджетите на общините средства от целеви субсидии за капиталови разходи, които не са усвоени към края на текущата бюджетна година, се разходват за същата цел през следващата бюджетна година, като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември.

(3)Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато със закона за държавния бюджет за съответната година или с акт на Министерския съвет е определено друго. Чл. 130 .

(1)Кметът на общината може да ограничава или да спира финансирането на бюджетни организации, звена и субсидирани дейности по бюджета на общината при нарушение на бюджетната дисциплина до неговото преустановяване.

(2)Прилагането на ал. 1 не може да води до преустановяване дейността на засегнатата бюджетна организация, звено или субсидирана дейност или до неизпълнение на произтичащи от нормативен акт или от международен договор задължения. Глава девета ТЕКУЩО НАБЛЮДЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА Чл. 131 . Министерството на финансите осъществява наблюдение на текущото изпълнение на консолидираната фискална програма. Чл. 132 .

(1)За включените по реда на чл. 154 в системата за електронни бюджетни разплащания бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства се определят лимити за плащания.

(2)Лимитите за плащания се определят с цел да се осигури извършването на разходите и на останалите плащания в рамките на показателите и/или средствата по съответния бюджет, сметка за средства от Европейския съюз и сметка за чужди средства съгласно приложимите за тях изисквания по този закон и с оглед спазването на разчетите за агрегираните показатели по консолидираната фискална програма.

(3)Лимити за плащания може да се заявяват и определят и за осигуряване на финансиране съгласно чл. 17, ал. 4.

(4)При залагането и актуализирането на лимитите за плащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените средства за нелихвените разходи и трансфери при влошаване на текущите оценки спрямо годишните разчети.

(5)Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. Чл. 133 .

(1)Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджетите, включително за сметките за средства от Европейския съюз, както и друга допълнителна информация.

(2)Първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, представят в Министерството на финансите и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми.

(3)Първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, представят в Министерството на финансите, Народното събрание и Сметната палата подробен отчет за изпълнението на програмните бюджети към полугодието и за годината.

(4)Отчетите по ал. 1 и 3 и информацията по ал. 2 се публикуват на интернет страниците на съответните първостепенни разпоредители с бюджет при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(5)Министърът на финансите дава указания за формата, съдържанието и сроковете за съставянето и представянето на отчетите по този член. Чл. 134 . Първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите оценки за очакваното изпълнение на бюджета по ред и в срокове, определени от министъра на финансите. Чл. 135 .

(1)Министърът на финансите внася в Министерския съвет информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за всяко тримесечие на текущата бюджетна година на основата на ежемесечно предоставяните отчети от първо­степенните разпоредители с бюджет в срок до 45 дни от края на съответния отчетен период, освен ако с акт на Министерския съвет не е определен друг срок.

(2)Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерския съвет. Чл. 136 .

(1)Министерският съвет внася в Народното събрание за информация доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за полугодието на текущата бюджетна година в срок до 15 септември.

(2)Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерския съвет. Чл. 137 .

(1)Кметът на общината осъществява текущо наблюдение на:

1. изпълнението на общинския бюджет и общинските сметки за средства от Европейския съюз;
2. показателите по чл. 14 за всички контролирани от общината лица, които попадат в подсектор „Местно управление“ и не са разпоредители с бюджет по бюджета на общината, както и на динамиката и текущото състояние на техния дълг;
3. съществени сделки и операции на общината и на разпоредителите с бюджет по бюджета на общината, които нямат пряк касов ефект върху бюджета на общината, като ефектът от такива сделки и операции се измерва и представя по показателите по чл. 14.

(2)Кметът представя в общинския съвет информация за изпълнението на бюджета на общината, сметките за средства от Европейския съюз, както и за останалите показатели, сделки и операции по ал. 1, т. 2 и 3 за полугодието.

(3)Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се представя обособено от информацията по ал. 1, т. 1.

(4)Министърът на финансите може да дава указания относно прилагането на ал. 1, т. 2 и 3, включително за обема, формата и съдържанието на информацията, както и за идентифицирането, измерването и класифицирането на ефектите върху общинските финанси.

(5)Кметът на общината представя информацията по ал. 1, т. 2 и 3 в Министерството на финансите.

(6)Кметът на общината информира периодично местната общност за изпълнението на бюджета и сметките за средствата от Европейския съюз по ред, определен от общинския съвет. Глава десета ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА БЮДЖЕТИТЕ Раздел I Отчет на държавния бюджет Чл. 138 .

(1)Министърът на финансите изготвя годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет по показателите, по които е приет, и отчет на консолидираната фискална програма въз основа на годишните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет и отчета на централния бюджет.

(2)Министърът на финансите в срок до 30 юни на следващата бюджетна година представя на Сметната палата отчетите по ал. 1.

(3)Министърът на финансите внася за разглеждане от Министерския съвет отчета за изпълнението на държавния бюджет по показателите, по които е приет, изготвен въз основа на одитираните от Сметната палата годишни отчети на първостепенните разпоредители с бюджет и на централния бюджет, придружен с доклад, в срок до 30 септември на следващата бюджетна година.

(4)Министерският съвет приема и внася в Народното събрание отчета и доклада по ал. 3.

(5)След приемането и внасянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет по реда на ал. 4, преди приемането му по реда на чл. 139, ал. 2 и в случай на открити в процес на одит от Сметната палата грешки и неточности в отчетите за касовото изпълнение на съответните бюджети със съществен ефект върху показателите на отчета за изпълнението на държавния бюджет, Сметната палата уведомява за тях министъра на финансите и комисията към Народното събрание, която отговаря за бюджета, като посочва и корекциите, които е необходимо да бъдат направени в отчета.

(6)Министърът на финансите дава писмено становище в случаите по ал. 5 и го изпраща до Сметната палата и до комисията към Народното събрание, която отговаря за бюджета.

(7)За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите в случаите по ал. 5 и в съответствие със становището си по ал. 6 може да извърши промени в отчетните данни за касовото изпълнение по консолидираната фискална програма. Чл. 139 .

(1)При обсъждането на отчета за изпълнението на държавния бюджет в Народното събрание:

1. министърът на финансите представя годишния отчет за изпълнението на основните показатели на държавния бюджет, изпълнението на фискалните цели, информация за изпълнението на консолидираната фискална програма, както и годишния отчет за състоянието на държавния дълг;
2. министрите представят годишни отчети за изпълнението на политиките, за които отговарят.

(2)Народното събрание приема с решение отчета за изпълнението на държавния бюджет не по-късно от 31 декември на годината, следваща отчетната година. Раздел IІ Отчет на общинския бюджет Чл. 140 .

(1)Кметът на общината изготвя годишния отчет за изпълнението на бюджета по показателите, по които е приет, придружен с доклад, и го внася за приемане от общинския съвет.

(2)Отчетът по ал. 1 се придружава и от:

1. отчет за изпълнението на сметките за средства от Европейския съюз;
2. отчетната информация по чл. 137, ал. 1, т. 2 и 3;
3. друга отчетна информация.

(3)В доклада по ал. 1 се включва и информация за изпълнението на фискалните цели, както и за изпълнението на прогнозите по чл. 82, ал. 3.

(4)Председателят на общинския съвет организира публично обсъждане на отчета по ал. 1 от местната общност, като оповестява датата на обсъждането най-малко 7 дни предварително на интернет страницата на общината и в местни средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет.

(5)Общинският съвет след обсъждането по ал. 4 приема отчета по ал. 1 не по-късно от 31 декември на годината, следваща отчетната година.

(6)Приетият отчет по ал. 5 и отчетът за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 2, т. 1 се публикуват на интернет страницата на общината. Глава единадесета СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Чл. 141 . Сметките за средства от Европейския съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети. Чл. 142 .

(1)Чрез сметките за средства от Европейския съюз може да се извършва авансово финансиране на плащания на съответните бенефициенти – бюджетни организации, под формата на безлихвени заеми по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите, включително за сметка на осигуряване на средства за такова финансиране от централния бюджет.

(2)Въз основа на акт на Министерския съвет може да се осигурява авансово финансиране и за предприятия, които са контролирани от държавата/общините, при спазване правилата на Европейския съюз за допустима държавна помощ. Авансовото финансиране се извършва по реда на ал. 1.

(3)При невъзстановяване в срок на средствата от авансовото финансиране, отпуснато по ал. 1 и 2, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Чл. 143 . Разпоредбите на тази глава се прилагат и за средствата по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4. Чл. 144 .

(1)За сметките за средства от Европейския съюз се съставят, утвърждават и актуализират разчети.

(2)Със закона за държавния бюджет за съответната година се определят сметките за средства от Европейския съюз, за които Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети.

(3)Актуализирането на разчетите по ал. 2 се извършва по реда на чл. 109 – 111, доколкото със закона за държавния бюджет за съответната година не е предвидено друго.

(4)Разчетите за сметките за средства от Европейския съюз на общините се изготвят от кмета на общината и се утвърждават от общинския съвет. Редът за изготвяне, утвърждаване и актуализиране на разчетите се определя с наредбата по чл. 82, ал. 1.

(5)Разчетите за сметките за средства от Европейския съюз, извън тези по ал. 2 и 4, се утвърждават и актуализират от съответния първостепенен разпоредител с бюджет. Първостепенният разпоредител с бюджет може да делегира на съответния второстепенен разпоредител с бюджет към него правомощията си по утвърждаването на разчетите на сметките за средства на Европейския съюз на разпоредителите от по-ниска степен.

(6)Разчетите по ал. 2 – 5 са с индикативен характер и съдържат и информация за основните показатели по чл. 14, ал. 1.

(7)Разчетите по ал. 4 и 5 може да се изготвят общо за всички сметки за средства от Европейския съюз на съответния първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджет. В случаите по чл. 8, ал. 4 разчетите за другите международни програми и договори се съставят, утвърждават и актуализират обособено от разчетите за средствата от Европейския съюз. Глава дванадесета СМЕТКИ ЗА ЧУЖДИ СРЕДСТВА Чл. 145 . Сметките за чужди средства не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма. Чл. 146 . За сметките за чужди средства не се съставят и утвърждават бюджети и разчети. Чл. 147 . Чрез сметките за чужди средства не може да се извършват и отчитат други дейности освен администрирането на чужди средства и дейността на съответните държавни органи по принудително изпълнение и конфискуване на активи и последващото управление и разпределение на събраните средства съгласно изискванията на приложимото законодателство. Чл. 148 . Постъпления и плащания, които не представляват чужди средства, подлежат на отразяване като приходи, разходи, трансфери или финансиране само по съответните бюджети или сметки за средства от Европейския съюз в съответствие с единната бюджетна класификация и указанията на министъра на финансите, независимо от това дали за извършването на тези операции са прилагани сметки за чужди средства. Чл. 149 .

(1)Изплащането на задълженията на сметки за чужди средства може да се извърши и от съответния бюджет след трансфер на съответната сума от сметката за чужди средства.

(2)За целите на оптимизиране касовото управление на средствата и плащанията по консолидираната фискална програма министърът на финансите може да определи изплащането на задълженията на сметки за чужди средства да се извърши чрез съответните бюджети по реда на ал. 1. Чл. 150 . Министърът на финансите дава указания по прилагане на режима на сметките за чужди средства. Глава тринадесета БАНКОВО ОБСЛУЖВАНЕ И СИСТЕМА НА ЕДИННА СМЕТКА Чл. 151 .

(1)Обслужването на банковите сметки и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и от банките по ред и начин, определени със съвместни указания на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка.

(2)Българската народна банка обслужва системата на единна сметка и останалите сметки и плащания на бюджетните организации по чл. 153 в съответствие с изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.

(3)Банките обслужват сметките и плащанията на бюджетните организации безплатно, с изключение на обслужването на:

1. плащанията в системата за електронни бюджетни разплащания, транзитните сметки и операциите по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания съгласно съответните договори между Министерството на финансите и банките по чл. 154;
2. безналичните плащания в чуждестранна валута чрез използване от банката на доставчик на платежни услуги извън територията на страната за извършването на превода; в тези случаи банката, обслужваща бюджетната организация – наредител на превода, може да таксува бюджетната организация само до размера на сумата на преките разходи, понесени от банката за извършването на превода, дължими от нея на съответния доставчик на платежни услуги извън територията на страната.

(4)Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и сроковете за годишното приключване на банковите сметки на бюджетните организации, включително на остатъците по тях.

(5)Режимът на банковата тайна не се прилага за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации, когато министърът на финансите изисква информация за тях. Чл. 152 .

(1)Банките обезпечават в пълен размер наличните парични средства по всички обслужвани от тях сметки и депозити в левове и във валута на бюджетните организации, включително акредитиви в полза на Министерството на финансите.

(2)Обезпечаването по ал. 1 се извършва чрез блокиране на държавни ценни книжа по дълг на Република България. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. Банките деблокират държавни ценни книжа само при условие че това не води до временен недостиг на обезпечение на наличните парични средства на бюджетните организации по сметки при тях.

(3)Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответн