Наредба № 3 от 8 май 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 43, от дата 14.5.2013 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.12 Наредба № 3 от 8 май 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА № 3 от 8 май 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции Член единствен.

(1)С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции съгласно приложението.

(2)Стандартът по ал. 1 има за цел да подобри качеството и безопасността на медицинската помощ чрез намаляване честотата на вътреболничните инфекции, както и да ограничи разпространението на антимикробната резистентност. Допълнителни разпоредби §

По смисъла на наредбата:
„Работник“ е всяко лице, което е наето в лечебно заведение, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.
„Работни места“ са всички структури/места в лечебните заведения, в които се осъществяват дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.
„Работодател“ е лечебно заведениe по смисъла на Закона за лечебните заведения.
„Остри предмети“ са предмети или инструменти, необходими за извършването на специфични здравни дейности, които могат да режат, пробождат, причиняват нараняване и/или инфекция.
„Йерархия на мерките“ е редът на ефикасност на избягването, премахването и намаляването на рискове по смисъла на чл. 4, 16, 26 и 29 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
„Превантивни мерки“ са мерки, предприети за предотвратяване на наранявания и/или разпространение на инфекции при предоставянето на услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, включително използването на най-безопасното необходимо оборудване, въз основа на оценка на риска и методите за безопасно обезвреждане на остри предмети.
„Представители на работниците“ са представителите по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
„Представител на работещите по безопасност и здраве при работа“ е представителят по смисъла на § 1, т. 2б от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
„Подизпълнител“ е всяко лице, което предприема действия във връзка с услуги и дейности, пряко свързани със сектора на здравеопазването, в рамките на договорни отношения, установени с работодателя. §
С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2010/32/ЕС на Съвета от 10май 2010 г. за прилагане на Рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, сключено между HOSPEEM и EPSU (OB, L134, 01.06.2010 г.). Преходни и заключителни разпоредби §
Наредбата влиза в сила от 11 май 2013 г. §
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 39 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 69 от 2010 г.). §
Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата. §
Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от министъра на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и органите на управление на лечебните заведения. Министър: Николай Петров Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ (ВБИ) І. ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕВЕНЦИЯТА И КОНТРОЛА НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ
Дефиниция, основни цели и задачи на превенцията и контрола на вътреболничните инфекции (ВБИ): 1.
Основни цели и задачи на този стандарт са ограничаване на разпространението на ВБИ и на антимикробната резистентност (АМР) посредством упражняване на епидемиологичен надзор и контрол и системно провеждане на профилактични мерки. 1.
По смисъла на настоящия стандарт терминът „вътреболнични инфекции“ е равнозначен с термините „нозокомиални инфекции“ и „инфекции, свързани с медицинско обслужване“. За вътреболнични инфекции се считат: 1.2.
инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване по повод на друго заболяване; 1.2.
инфекциите, придобити от медицински или друг персонал, както и специализанти, студенти и други обучаващи се лица в лечебно заведение (ЛЗ), във връзка с обслужването на пациентите, в т.ч. и при наранявания с остри предмети. 1.
Антимикробната резистентност е биологичен феномен, при който бактериите продължават съществуването си в присъствието на антибактериално средство, дори в доза, по-голяма от терапевтичната. Това е неблагоприятна, но естествена биологична последица от приложението на антимикробни средства. Водеща причина за бързото развитие и широкото разпространение на резистентността е нерационалното прилагане на антибиотиците (не по показания, неправилен избор на антимикробно средство или приложено в неадекватен терапевтичен режим), което оказва допълнителен селективен антибиотичен натиск.
Основни дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ и АМР С този стандарт се регламентират основните дейности и мерки по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ, както и основните дейности и мерки за ограничаване на разпространението на АМР: 2.
Надзорът на ВБИ и АМР представлява системно проучване, регистриране и анализ на медицинската информация с цел планиране и провеждане на противоепидемични мерки и мерки за ограничаване на АМР, оценка на тяхната ефективност, както и осигуряване на обратна връзка до всички звена, участващи в надзора. Основната цел на надзора е ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР. 2.
Профилактиката (превенцията) на ВБИ е прилагане на комплексен подход, който включва специфични елементи, насочени към защита на пациентите и персонала на лечебните заведения с цел ограничаване до възможния минимум възникването и разпространението на ВБИ. 2.
Профилактиката (превенцията) на АМР се основава на рационална употреба на антимикробни средства, гарантирана от гъвкава и периодично обновявана антибиотична политика, разумно използване на антибиотици за профилактика и лечение с цел ограничаване на появата на микроорганизми с множествена резистентност, мониториране на антибиотичната употреба и микробната резистентност. 2.
Контролът на епидемичен взрив от ВБИ представлява предприемане на предварително планирани мерки, включващи: провеждане на епидемиологично проучване, определяне на идентичността на причинителите, оценка на риска, анализ на цялата налична информация и предприемане на мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекцията. След приключване на възникнал взрив от ВБИ на базата на ретроспективен анализ се оценява ефективността на предприетите мерки и се оптимизират стратегиите за превенция на последващи взривове. 2.
За контрол на епидемичен взрив от инфекции, причинени от микроорганизми с доказана АМР, задължително се прилага комплексът от мерки за управление на взрива успоредно със засилен контрол на антибиотичната употреба с цел избягване на допълнително селектиране и разпространение на резистентността.
Интердисциплинарна дейност в областта на профилактиката и контрола на ВБИ Профилактиката и контролът на ВБИ представляват интердисциплинарна дейност и отговорност на целия персонал на всяко лечебно заведение: лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, друг обучаващ се персонал и др. 3.
Дейностите по профилактика на ВБИ се осъществяват от: 3.1.
всички медицински специалисти, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност; 3.1.
немедицинския персонал, чиято дейност крие риск от възникване и предаване на ВБИ; 3.1.
специализанти, студенти и други обучаващи се в лечебното заведение. 3.
Дейностите по надзора и контрола на ВБИ се осъществяват от: 3.2.
ръководителя на лечебното заведение; 3.2.
определени от ръководителя на лечебното заведение лица/екипи по контрол на инфекциите; 3.2.
комисиите по ВБИ в лечебните заведения за болнична помощ; 3.2.
ръководителите на клиники, отделения и сектори; 3.2.
лабораторията по микробиология, обслужваща лечебното заведение. 3.
Отговорност на ръководителя на лечебното заведение 3.3.
ръководителят на лечебното заведение носи отговорност за дейностите по предотвратяване на риска от инфекции посредством прилагане на безопасни системи на работа чрез: 3.3.1.
разработване на последователна цялостна политика за превенция, която да обхваща технологията, организацията на работата, условията на труд, свързаните с работата психо-социални фактори и въздействието на факторите, свързани с работната среда; 3.3.1.
създаване на среда, в която служителите и техните представители участват в разработването на политики и практики във връзка със здравето и безопасността; 3.3.1.
насърчаване на добрите практики по отношение на предотвратяването и регистрирането на инциденти/злополуки; 3.3.1.
повишаване на информираността и осигуряване на обучение на персонала; 3.3.1.
осигуряване на грижи за пострадали служители, които включват предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания, и подходящо медицинско наблюдение, лечението и рехабилитацията; 3.3.1.
осигуряване на механизми, с които да гарантират, че подизпълнителите спазват разпоредбите за безопасна работна среда, в т.ч. за предпазване от наранявания с остри предмети. Ръководителите на лечебните заведения работят заедно с представителите на персонала на съответно равнище за премахване и предотвратяване на рискове, защита на здравето и безопасността на работниците и създаване на безопасна работна среда, включително чрез консултации относно избора и употребата на безопасно оборудване с цел да се установи как е най-добре да се осъществяват процесите на обучение, информиране и повишаване на осведомеността. ІІ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ ПО ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ
Изисквания към дейността на специалистите по болнична хигиена/превенция и контрол на инфекциите 1.
Изисквания към специалиста по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“ 1.1.
Отговорности: 1.1.1.
участие в управление на програмата за контрол на инфекциите (изготвяне, въвеждане, утвърждаване и оценка), в разработването на работен план и проекти; 1.1.1.
обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите; 1.1.1.
изготвяне на процедури по контрол на инфекциите въз основа на медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ; 1.1.1.
въвеждане в практиката на процедурите по контрол на инфекциите; 1.1.1.
контрол на дейностите по дезинфекция и стерилизация на медицинските изделия; 1.1.1.
одит и оценка на изпълнението; 1.1.1.
регистриране и управление на взрив от ВБИ; 1.1.1.
регистриране на случаите на нараняване с остри предмети. 1.1.
Сътрудничи и подкрепя дейностите на лекаря по контрол на инфекциите (ЛКИ) 1.1.2.
оценка и управление на риска; 1.1.2.
управление на качеството; 1.1.2.
организиране на системата за надзор на ВБИ в ЛЗ; 1.1.2.
опазване здравето на медицинския персонал и осигуряване безопасност за пациентите; 1.1.2.
разработване на медицински процедури; 1.1.2.
въвеждане в практиката на медицински процедури; 1.1.2.
управление на случаите на инфектирани пациенти или такива в риск от ВБИ; 1.1.2.
управление на случаите на наранявания с остри предмети; 1.1.2.
организация на работата по контрол на ВБИ в отделенията; 1.1.2.
експертно становище в процеса на прилагане на политика за контрол на инфекциите; 1.1.2.
участие в научни проучвания. 1.
Изисквания към дейността на лекар – специалист по контрол на инфекциите „Лекар по контрол на инфекциите“ (ЛКИ) 1.2.
разработване на годишната болнична програма за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване разпространението на АМР, работен план и проекти; 1.2.
управление на програмата за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване разпространението на АМР (въвеждане, утвърждаване и оценка), работен план и проекти; 1.2.
експертна дейност по направленията на контрола на инфекциите в ЛЗ; 1.2.
организиране на системата за надзор на ВБИ и АМР в ЛЗ; 1.2.
управление (въвеждане, развитие и оценка) на надзора на ВБИ; 1.2.
анализ и обратна връзка с медицинския персонал относно данните от надзора и изпълнението на процедурите по контрола на инфекциите в ЛЗ; 1.2.
регистриране и управление на взрив от ВБИ; 1.2.
управление на случаите на наранявания с остри предмети; 1.2.
разработване на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите, в т.ч. и при наранявания с остри предмети; 1.2.
внедряване в практиката на ЛЗ на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите; 1.2.
одит и оценка на изпълнението на стандартни процедури по здравни грижи и контрол на инфекциите; 1.2.
опазване здравето на медицинския персонал и осигуряване безопасност за пациентите; 1.2.
обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите; 1.2.
организиране и провеждане на проучвания в рискови отделения; 1.2.
изготвяне на анализ и препоръки за подобряване на дейностите по контрол на ВБИ въз основа на резултатите от проведените проучвания; 1.2.
научни дейности в областта на контрола на инфекциите. Професионални задачи и компетенции по област на дейности на специалистите по контрол на инфекциите Област Професионални задачи и компетенции
Управление на програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР Разработване и осигуряване реализирането на Програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР Управление на програмите по контрол на инфекциите, работен план и проекти
Подобряване на качеството Принос в управление на качеството Принос в управление на риска Провеждане на одит на професионалните практики и оценка на изпълнението им Обучение на медицинския персонал относно политиките и процедурите, свързани с нараняванията с остри предмети Обучение на медицинския персонал по контрол на инфекциите Участие в научни проучвания
Надзор и контрол на инфекциите 3.1 Надзор и проучване Организиране на системата за надзор на ВБИ Управление (въвеждане, развитие, оценка) на системата за надзор на ВБИ Регистриране, проучване и управление на нараняванията с остри предмети Регистриране, проучване и управление на взрив от ВБИ 3.
Дейности по контрол на инфекциите Разработване на стандартни процедури по здравни грижи, контрол на инфекциите и интервенции Въвеждане в практиката на стандартни процедури по здравни грижи, контрол на инфекциите и интервенции Дейности за ограничаване на разпространението на антимикробната резистентност Изискване, консултиране и използване на подходящи лабораторни и микробиологични тестове и изследвания; използване в процеса на регистриране и ограничаване на ВБИ Организиране на мерки при нараняване с остри предмети, в т.ч. предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания и подходящо медицинско наблюдение и лечение Деконтаминация и стерилизация на медицинските изделия. Прилагане принципите на почистване, дезинфекция и стерилизация с цел осигуряване на безопасност Контрол върху източниците на инфекция в болничната среда
Изисквания към дейността на медицинските специалисти за връзка с екипа по контрол на инфекциите (ЕКИ) – „Лекар за връзка“ и „Медицинска сестра за връзка“ Във всяко отделение/клиника на ЛЗ се определя медицински специалист („Лекар за връзка“ и/или „Медицинска сестра за връзка“), който: 2.
осъществява връзка между отделението/клиниката и ЕКИ; 2.
предоставя информация относно проблеми по превенцията и контрола на ВБИ в отделението/клиниката или за възникнал взрив от ВБИ; 2.
в случай на взрив от ВБИ активно подпомага дейността на ЕКИ в процеса на проучване и овладяване на взрива; 2.
регистрира, събира и предоставя данни за ВБИ на ЕКИ в процеса на текущ надзор на ВБИ и провеждането на превалентни проучвания; 2.
регистрира, събира и предоставя данни за наранявания с остри предмети; 2.
участва активно в превенцията и контрола на ВБИ; 2.
притежава базисни познания по превенция и контрол на ВБИ, придобити и усъвършенствани в системата на СДО.
Изисквания към дейността на всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност Всички лекари, упражняващи профилактична и лечебно-диагностична дейност, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.
Изисквания към дейността на медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи Всички медицински специалисти, осъществяващи здравни грижи, трябва да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му в своята практика.
Изисквания към дейността на други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към превенцията и контрола на ВБИ, в т.ч. специализанти, студенти и обучаващи се лица: да познават медицинския стандарт по превенция и контрол на ВБИ и да съблюдават изискванията му, които се отнасят до тяхната дейност. ІІІ. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОР, ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ВБИ
Категории изисквания на медицинския стандарт за превенция и контрол на ВБИ Изискванията на този стандарт сеосновават на клинични и епидемиологични доказателства, емпиричен опит, експертно мнение и на действащите нормативни актове. В зависимост от степента на научната си доказаност, приложимостта си в различен лечебно-диагностичен контекст и икономическата си целесъобразност изискванията на този стандарт се категоризират, както следва: 1.
Категория ІА (задължителни): Изискванията се основават на солидна теоретична обосновка и достатъчни по обем и качество доказателства от контролирани експериментални, клинични и епидемиологични проучвания. 1.
Категория ІБ (задължителни): Изискванията се основават на солидна теоретична обосновка и данни от отделни контролирани експериментални, клинични и епидемиологични проучвания. 1.
Категория ІІ (препоръчителни): Изискванията/препоръките се основават на теоретична обосновка и данни от неконтролирани проучвания. В зависимост от конкретния случай, от квалификацията на персонала и от финансовите възможности на лечебните заведения те могат да осигурят по-високо качество на медицинската дейност. 1.
Категория ІІІ (условно препоръчителни): Изискванията/препоръките се основават на емпиричен опит, за чиято ефикасност към момента липсват резултати от контролирани проучвания. В зависимост от конкретния случай, от квалификацията на персонала и от финансовите възможности на лечебните заведения те могат да осигурят по-високо качество на медицинската дейност. 1.
Категория ІV (задължителни): Изискванията се основават на приети закони и/или подзаконови нормативни актове.
Категории лечебни заведения за болнична помощ според специфичния риск за възникване на ВБИ Според специфичния риск за възникване на ВБИ лечебните заведения за болнична помощ се категоризират в три групи, изискващи съответен брой специалисти по контрол на инфекциите: 2.
Група А: Високорискова група. В тази група се включват лечебни заведения с преобладаващ дял на следните отделения (клиники): по анестезиология и интензивно лечение, по хирургия, по неврохирургия, по урология, по акушерство и гинекология, по неонатология, по детски болести, по ортопедия и травматология, по инфекциозни болести, по онкология, за хемодиализа, за лечение на хронични заболявания; 2.
Група Б: Умеренорискова група. В тази група се включват лечебни заведения с преобладаващ дял на следните отделения (клиники): по вътрешни болести (такива, които не са в група А), по ортопедия и травматология, по лицево-челюстна хирургия, по ушно-носно-гърлени болести, по очни болести, по кожни и венерически болести, по образна диагностика, по нуклеарна медицина, по лъчелечение, по нервни болести (които не са в група А), по психиатрия за акутни случаи, по гериатрична медицина; 2.
Група В: Нискорискова група. В тази група се включват лечебни заведения с преобладаващ дял на следните отделения (клиники): по психиатрия (които не са в група Б), по ревматология, по гериатрична медицина, за лечение на хронични заболявания (които не са в група А).
Изисквания към състава и материално-техническата осигуреност на екипите и лицата, осъществяващи дейността по превенция и контрол на ВБИ (контрол на инфекциите) 3.
Ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ в зависимост от профила му и броя на леглата в него определя лице или лица (екип) по контрол на инфекциите – ЕКИ (Категория IV). Съставът на екипа по контрол на инфекциите се определя и в зависимост от специфичния риск за възникване и разпространение на ВБИ (Категория II). 3.
Минималният състав на екипа по контрол на инфекциите в многопрофилните болници за активно лечение с над 120 легла е препоръчително да включва лекар по контрол на инфекциите и поне един специалист по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“ (Категория II). 3.
Функциите на лекар по контрол на инфекциите могат да се изпълняват от лекар с призната специалност по епидемиология на инфекциозните болести, микробиология, инфекциозни болести или с допълнителна квалификация по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции. Функциите на специалист по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“ могат да се изпълняват от медицинска сестра/акушерка или инспектор по обществено здраве с призната специалност по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“. В случай че лицето не притежава такава специалност, тя следва да бъде придобита в срок до 3 години след назначаване на длъжността специалист по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“. Лекарят и/ или специалистът по „Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)“ сключва трудов или граждански договор с лечебното заведение с вписано в длъжностната характериктика на служителя, съответно в договора, изпълнение на съответните функции. 3.
Във всяко отделение/клиника ръководителят на лечебното заведение определя служител/и (клинични отговорници) – „Лекар за връзка“ и/или „Медицинска сестра за връзка“, изпълняващи функции по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ и осъществяващи връзката между отделението/клиниката и ЕКИ. Тези функции се включват в длъжностните характеристики на определените служители. 3.
Екипът по контрол на инфекциите трябва да разполага (Категория ІII) със: 3.5.
подходящо помещение, по възможност в съседство или в близост до микробиологичната лаборатория на лечебното заведение; 3.5.
пряка външна телефонна линия и вътрешна линия до всички звена и структури на лечебното заведение; 3.5.
поне едно компютърно работно място, снабдено с принтер и постоянен достъп до интернет; 3.5.
аудио-визуална техника за обучителни цели и фотокамера за документиране на събития и процеси, които имат отношение към контрола на инфекциите в лечебното заведение.
Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебните заведения за болнична помощ 4.
Всяко лечебно заведение трябва да разполага с годишна програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР. Ръководителят на лечебното заведение осигурява необходимите организационни, кадрови и финансови ресурси за изпълнение на програмите (Категория ІV). 4.
Програмата за профилактика и контрол на ВБИ в лечебните заведения за болнична помощ трябва да включва (Категория ІV): 4.2.
оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица по лечебно-диагностични звена и структури; 4.2.
оценка на риска от инфекции за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.); 4.2.
приоритети и конкретни мерки за надзора и контрола на ВБИ и АМР през годината, включително мерки за надзор и контрол на инфекции, причинени от микроорганизми с нарастващо епидемиологично значение и наранявания с остри предмети; 4.2.
оценка на готовността за ранен отговор при епидемични ситуации и план за управлението на взривове, който съдържа: 4.2.4.
критерии за идентификация на взрива: 4.2.4.1.
увеличена честота на ВБИ от текущия надзор или съмнение за епидемиологична връзка между случаи; 4.2.4.1.
установени спорадични случаи на инфекции с висок епидемичен потенциал, например легионелоза и аспергилоза; 4.2.4.1.
повторно регистриране на болестни причинители с особена резистентност и/или мултирезистентност, най-вече при еднакъв тип резистентност; 4.2.4.1.
регистриране на болестен причинител с висок епидемичен потенциал и високостепенна резистентност, напр. високостепенна мултирезистентна туберкулоза; 4.2.4.
структурни и оперативно-организационни мерки за контрол на взрив от ВБИ, които следва да обхващат следните фази на управлението на взрива: подготвителна (проактивна) и реактивна: 4.2.4.2.
готовност за сформиране на екип по управление на взрива; 4.2.4.2.
готовност за разгръщане на изолационни структури; 4.2.4.2.
система за ранно оповестяване в рамките на лечебното заведение, както и на регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Референтния център по вътреболнични инфекции (РЦ – ВБИ); 4.2.4.2.
готовност за съхраняване и последващо изпращане на изолирани причинители с нарастващо епидемично значение в РЦ – ВБИ; 4.2.4.2.
комуникации и връзки с обществеността в условията на взривове и при ендемично ниво на заболяемост. 4.2.
План за повишаване квалификацията на персонала в областта на контрола на инфекциите, включително: 4.2.5.
мерки за повишаване квалификацията на екипа за контрол на инфекциите, на клиничните отговорници за ВБИ и на медицинския персонал в отделенията/клиниките; 4.2.5.
мерки за повишаване квалификацията на персонала на звеното за централно снабдяване със стерилни материали (ЦССМ), както и на извършващите деконтаминация и стерилизация на инструменти в отделенията/клиниките; 4.2.5.
мерки за въвеждащо обучение на новопостъпилия персонал; 4.2.5.
мерки за въвеждащо и периодично обучение на персонала относно политиките и процедурите, свързани с нараняванията с остри предмети, включително относно: 4.2.5.4.
правилна употреба на медицински изделия, включващи механизми за защита от остри предмети; 4.2.5.4.
запознаване с тези въпроси на всички нови и временни служители; 4.2.5.4.
риск, свързан с експониране на кръв и телесни течности; 4.2.5.4.
превантивни мерки, които включват стандартни предпазни мерки, безопасни системи на работа, правилна употреба и процедури за обезвреждане на отпадъци, значението на имунизацията, в съответствие с процедурите на работното място; 4.2.5.4.
процедури за докладване, реагиране и мониторинг и тяхното значение; 4.2.5.4.
мерки, които се предприемат в случай на наранявания. 4.2.
Стандартни оперативни процедури (СОП) за: 4.2.6.
използване на лични предпазни средства; 4.2.6.
асептични техники при обслужване на пациентите; 4.2.6.
обработка и стерилизация на медицински изделия и апаратура за многократна употреба; 4.2.6.
използване (по изключение, обработка и рестерилизация) на медицински изделия за еднократна употреба; 4.2.6.
постекспозиционна профилактика (мерки при експозиция на кръв и телесни течности, при работа с остри предмети); 4.2.6.
превенция, докладване и контрол на случаите на наранявания с остри предмети . 4.2.
Дезинфекционна политика на лечебното заведение, включително стандартни процедури за: 4.2.7.
дезинфекция на кожа, повърхности и медицински изделия (инструменти); 4.2.7.
мониториране на ефективността на дезинфектантите; 4.2.7.
ротация на дезинфектантите. 4.2.
Управление на болничните отпадъци за: 4.2.8.
разделяне на отпадъците съобразно категориите в нормативните изисквания и с оглед намаляване на количеството на опасните отпадъци; 4.2.8.
междинно съхранение по местата на генериране; 4.2.8.
транспорт до мястото за централно съхранение и предаване за обезвреждане и преработка; 4.2.8.
мерки за безопасност на ангажирания персонал. 4.2.
Проучвателска и друга научна дейност, участие в проекти и медицински събития. 4.
Програмата за ограничаване на АМР в лечебните заведения за болнична помощ трябва да определя антибиотичната политика на лечебното заведение, включително (Категория ІV): 4.3.
компетенции за предписване на различни групи антибиотици; 4.3.
ротация на антибиотиците; 4.3.
периоперативна антибиотична профилактика; 4.3.
емпирично приложение на антибиотици; 4.3.
организация на микробиологичното обслужване, включително: 4.3.5.
очакван обем на микробиологичните изследвания през годината; 4.3.5.
протокол за вземане и транспорт на проби за микробиологично изследване; 4.3.5.
правила за осигуряване на основните видове микробиологични изследвания. 4.
Лечебните заведения за болнична помощ трябва да участват редовно в специализираните национални мрежи за надзор на ВБИ, АМР и консумация на антимикробни средства (Категория ІV).
Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебни заведения за извънболнична помощ 5.
Лечебните заведения за извънболнична помощ трябва да разполагат с годишна обща програма за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване на АМР (Категория ІV). 5.
Програмата за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване на АМР в лечебните заведения за извънболнична помощ трябва да включва (Категория ІV): 5.2.
оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица и за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.); 5.2.
мерки за повишаване на квалификация на персонала в областта на контрола на инфекциите; 5.2.
правила за: 5.2.3.
използване на лични предпазни средства; 5.2.3.
асептични техники при обслужване на пациентите; 5.2.3.
обработка и стерилизация на медицински изделия и апаратура за многократна употреба; 5.2.3.
постекспозиционна профилактика (мерки при експозиция на кръв и телесни течности, работа с остри предмети); 5.2.3.
превенция, докладване и контрол на случаите на наранявания с остри предмети; 5.2.
дезинфекционна политика (кожа, повърхности, инструменти); 5.2.
управление на болничните отпадъци; 5.2.
политика за ограничаване разпространението на АМР за: 5.2.6.
емпирично приложение на антибиотици и антибиотична профилактика в хирургията; 5.2.6.
вземане и транспорт на проби за микробиологично изследване.
Критерии за установяване на ВБИ Критериите за установяване на ВБИ сеосновават на клинични и лабораторни данни и са адаптирани по дефинициите, прилагани от Центъра за контрол и профилактика на болестите (CDC). ВБИ се проявява чрез поява на локални или системни признаци за инфекция като реакция към наличието (инвазията) на микроорганизми или техните токсини. При това не трябва да има признаци, че инфекцията е съществувала към момента на приемането в лечебното заведение за болнична помощ или е била в инкубационен период. Освен това: 6.
Решението за наличие на инфекция се взема, като се имат предвид клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания. 6.
Клиничните данни могат да бъдат получени от директното наблюдение на пациента или от медицинската документация. 6.
Лабораторните данни могат да бъдат културелни находки, резултати от серологични изследвания, от микроскопски методи за доказване и т.н. 6.
Други диагностични изследвания, които се вземат предвид, са напр. рентгенови, ултразвукови, компютъртомографски (КТ), ядреномагнитен резонанс (ЯМР), сцинтиграфски и ендоскопски изследвания, биопсии или пункции. 6.
Диагнозата на лекуващия лекар, резултатът от директното наблюдение по време на операция, от ендоскопско или от друго изследване също е приемлив критерий за някои инфекции, доколкото няма належащи причини за приемане на противното (напр. предполагаеми диагнози, които след това не са могли да бъдат потвърдени). Вътреболничните инфекции могат да бъдат предизвикани от ендогенни или от екзогенни причинители. Инфекции, придобити по време на престоя в лечебното заведение за болнична помощ и доказани едва след напускането му, също се считат за вътреболнични. Инфекции, които са свързани с усложнения или прогресиране на съществуващи още при приема в болницата инфекции, не се смятат за вътреболнични. Само смяната или добавянето на нов причинител не е достатъчна, за да се диагностицира нова инфекция. За диагностициране на нова инфекция на същата органна система между двата епизода е необходимо да има интервал от време без клинични признаци. Обичайната колонизация (наличието на причинители върху кожата, лигавицата, в отворени рани, в екскрети или секрети, без да са налице клинични симптоми) не е инфекция. Не се регистрират възпаленията с неинфекциозен произход (напр. панкреатит вследствие интоксикация с алкохол). Предотвратимостта, респ. непредотвратимостта, не оказват влияние върху диагностицирането на ВБИ. Общите дефиниции са валидни за всички пациенти независимо от възрастта им, включително и при пациенти до една година. Освен тях съществуват и допълнителни определения за оценка на инфекциите при пациенти под една година. Тези допълнителни дефиниции за пациенти ≤ 1 година са представени след общите дефиниции. 7 . Индикаторни инфекции 7.
Инфекции на хирургичното място (ИХМ) 7.1.
A1 Повърхностна ИХМ 7.1.1.
Инфекция на мястото на инцизията, възникнала до 30 дни след операцията, засягаща само кожата и/или подкожната тъкан, и 7.1.1.
отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.1.2.
Гнойна секреция от повърхностната инцизия. 7.1.1.2.
Културелно доказани причинители в асептично взет раневи секрет или проба от тъкан в областта на повърхностната инцизия. 7.1.1.2.
Поне един от следните признаци: болка или чувствителност при допир, локален оток, зачервяване или затопляне и съзнателно отваряне на инцизията от хирург. При отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията този критерий не важи. 7.1.1.2.
Диагноза от лекуващия лекар. 7.1.
A2 Дълбока ИХМ 7.1.2.
Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, когато е оставен имплант in situ )

(1)и 7.1.2.

е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.2.
инфекцията засяга фасцията и мускулната тъкан и 7.1.2.
отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.2.4.
Гнойна секреция от дълбочината на среза, но не от оперирания орган, респ. телесна кухина, тъй като тогава тази инфекция спада към категория A
7.1.2.4.
Раната се е отворила спонтанно или се е наложило повторно отваряне от хирурга, като пациентът има поне един от следните симптоми: температура (> 38°C), локална болка или чувствителност при допир. При отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията този критерий не важи. 7.1.2.4.
Абсцес или други признаци на инфекция, засягаща по-дълбоки тъканни слоеве, са открити при клиничния преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване. 7.1.2.4.
Диагноза от лекуващия лекар. 7.1.
A3 Инфекция на органи и телесни кухини в областта на операцията 7.1.3.
Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, ако е поставен имплант in situ) и 7.1.3.
е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.3.
инфекцията засяга органи или телесни кухини, отваряни или манипулирани по време на операцията, и 7.1.3.
отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.3.4.
Налице е гнойна секреция от дренаж, който има достъп до органа или телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.
Културелно доказани причинители от асептично взет раневи секрет или тъкан от орган, респ. телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.
Абсцес или друг признак за инфекция на органа, респ. на телесната кухина в областта на операцията, са видни при клиничен преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване. 7.1.3.4.
Диагноза от лекуващия лекар. 7.
Първичен сепсис 7.2.
B1 Лабораторно потвърдена първична септицемия/бактериемия (ЛППС) ЛППС следва да отговаря на поне един от следните критерии: 7.2.1.
Изолиран от хемокултура патоген, който не е свързан с инфекция на друго място.

(2)7.2.1.

Налице е поне един от следните признаци: температура (> 38°C), втрисане или хипотония и 7.2.1.
поне една от следните находки: 7.2.1.3.
В най-малко две хемокултури, взети по различно време, е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флорa ( Diphtheroides , Bacillus sp. , Propionibacterium sp. , коагулаза-негативни Staphylococcus или Micrococcus ). 7.2.1.3.
В най-малко една хемокултура при пациент със съдов катетър е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора, и лекарят започва съответна антимикробна терапия. 7.2.1.3.
Положителен тест за антигени в кръвта (напр. S. pneumoniae , H. influenzae , N. meningitidis или Streptococcus gr. B ), като симптомите, както и лабораторната находка не са свързани с инфекция на друго място. 7.2.
B2 Клинично установен първичен сепсис (КУПС) 7.2.2.
Установява се поне един от следните признаци и находки, без друга видима причина: температура (> 38°C); хипотония (систолично налягане под 90 mm Hg) или олигурия (< 20ml/ час) и 7.2.2.
всички долуизброени критерии: 7.2.2.2.
Не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антигени. 7.2.2.2.
Не е видна инфекция на друго място.

(3)7.2.2.2.

Лекарят започва терапия за купиране на сепсиса. За пациенти ≤ 1-годишна възраст за В1 и В2 има допълнителни дефиниции. 7.
Катетър-свързани инфекции (CRI) 7.3.
CRI1-CVC Локална инфекция, свързана с централен венозен катетър (ЦВК) (безпозитивна хемокултура) 7.3.1.
количествена култура от ЦВК ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от CVC > 15 КОЕ и 7.3.1.
гной/ възпаление в мястото на въвеждане или тунела. 7.3.
CRI1-PVC Локална инфекция, свързана с периферен венозен катетър (ПВК)(без позитивна хемокултура) 7.3.2.
количествена култура от PVC ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от PVC > 15 КОЕ и 7.3.2.
гной/ възпаление в мястото на въвеждане или тунела. 7.3.
CRI2-CVC Генерализирана инфекция, свързана с ЦВК (без позитивна хемокултура) 7.3.3.
количествена култура от CVC ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от CVC > 15 КОЕ и 7.3.3.
симптомите се подобряват 48 часа след отстраняването на катетъра. 7.3.
CRI2-PVC Генерализирана инфекция, свързана с ПВК (без позитивна хемокултура) 7.3.4.
количествена култура от PVC ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от PVC > 15 КОЕ и 7.3.4.
симптомите се подобряват 48 часа след отстраняване на катетъра. 7.3.
CRI3-CVC микробиологично потвърдена ЦВК свързана кръвна инфекция 7.3.5.
Инфекцията на кръвта настъпва 48 часа преди или след отстраняване на катетъра и 7.3.5.
позитивна хемокултура със същия микроорганизъм като от: 7.3.5.2.
количествена култура от ЦВК ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от ЦВК > 15 КОЕ; 7.3.5.2.
съотношение количествена култура от ЦВК/количествена култура от периферна кръв > 5; разликата във времето на позитивиране между хемокултура от централен и периферен източник да е > 2 ч при проби, взети по едно и също време; 7.3.5.2.
позитивна хемокултура със същия микроорганизъм като от проба гной от мястото на въвеждане на катетъра. 7.3.
CRI3-PVC микробиологично потвърдена ПВК свързана кръвна инфекция 7.3.6.
Инфекцията на кръвта настъпва 48 часа преди или след отстраняване на катетъра и 7.3.6.
позитивна хемокултура със същия микроорганизъм като от: 7.3.6.2.
количествена култура от ПВК ≥ 10 3 КОЕ/ml или полуколичествена култура от ПВК > 15 КОЕ; 7.3.6.2.
позитивна ХК със същия микроорганизъм като от проба гной от мястото на въвеждане на катетъра. 7.
Инфекции на долните дихателни пътища 7.4.
C1а-С1с Пневмония при всички пациенти 7.4.1.
C1а Клинично установена пневмония Следва да отговаря на следните 2 критерия: 7.4.1.1.
Установява се поне един от следните признаци: 7.4.1.1.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.1.1.1.
Левкопения (< 4000 Leu/mm 3 ) или левкоцитоза (> 12 000 Leu/mm 3 ); 7.4.1.1.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.) и поне две от следните находки: 7.4.1.1.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.1.1.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.1.1.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.1.1.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; 7.4.1.1.
На две или повече серийни рентгенографии

(4)на белия дроб се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.1.1.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.1.1.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.1.1.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.1.1.2.
Белодробна херния при деца под 1 година. За пациенти ≤1-годишна възраст, както и за деца от 1 до 12 години, за С1 има допълнителни дефиниции. Лабораторно потвърдена пневмония 7.4.1.
С1b Типична бактериална пневмония/микотична пневмония Следва да отговаря на следните 3 критерия: 7.4.1.2.
Установява се поне един от следните признаци и находки: 7.4.1.2.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.1.2.1.
Левкопения (< 4000 Leu/mm 3 ) или левкоцитоза (> 12 000 Leu/mm 3 ); 7.4.1.2.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.); и поне една от следните находки: 7.4.1.2.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.1.2.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.1.2.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.1.2.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; и 7.4.1.2.
На две или повече серийни торакографии

(5)и се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.1.2.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.1.2.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.1.2.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.1.2.2.
Белодробна херния при деца под 1 година; и 7.4.1.2.
При лабораторните изследвания се установява поне една от следните находки: 7.4.1.2.3.
Положителна хемокултура, без връзка на причинителя с инфекция на друго място; 7.4.1.2.3.
Положителна култура (растеж) от плеврална течност; 7.4.1.2.3.
Изолиране на евентуален причинител от бронхиален секрет, взет при условия, гарантиращи минимално контаминиране с флора от горните дихателни пътища [напр. чрез бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) или биопсична четка с предпазител]; 7.4.1.2.3.
При директна микроскопия (оцв. по Грам), в ≥ от 5% от клетките, получени чрез БАЛ, се наблюдават интрацелуларно паразитиращи бактерии; 7.4.1.2.3.
Хистологично изследване с поне една от следните показателни за пневмония находки: 7.4.1.2.3.5.
Абсцес или консолидиращи се огнища, с интензивно натрупване на полиморфно-нуклеарни левкоцити в бронхиолите и алвеолите; 7.4.1.2.3.5.
Положителна количествена проба от белодробен паренхим; 7.4.1.2.3.5.
Инвазия на гъбични хифи или псевдохифи в белодробния паренхим. 7.4.1.
С1с Атипична пневмония Следва да отговаря на следните 3 критерия: 7.4.1.3.
Установява се поне един от следните признаци и находки: 7.4.1.3.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.1.3.1.
Левкопения (< 4000 Leu/mm 3 ) или левкоцитоза (> 12 000 Leu/mm 3 ); 7.4.1.3.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.); и поне една от следните находки: 7.4.1.3.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.1.3.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.1.3.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.1.3.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; и 7.4.1.3.
На две или повече серийни торакографии

(6)се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.1.3.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.1.3.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.1.3.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.1.3.2.
Белодробна херния при деца под 1 година; и 7.4.1.3.
При лабораторните изследвания се установява поне една от следните находки: 7.4.1.3.3.
Изолиран вирус или хламидия от респираторни секрети; 7.4.1.3.3.
Установен вирусен антиген или антитяло в респираторни секрети [напр. ензимен имуносорбентен тест (ELISA), флуоресцентен тест за антитела срещу мембранния антиген (FAMA), полимеразен тест (PCR)]; 7.4.1.3.3.
Четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби (при грипни вируси, хламидия и др.); 7.4.1.3.3.
Положителна PCR реакция за хламидии или микоплазми; 7.4.1.3.3.
Положителен микроимунофлуоресцентен тест за хламидии; 7.4.1.3.3.
Положителен микроимунофлуоресцентен тест за легионели от респираторен секрет или тъкан; 7.4.1.3.3.
Установен чрез радиоизотопен или ензимен тест антиген на Legionella pneumophila от серотип-1 в урината; 7.4.1.3.3.
Четирикратно увеличен титър на антителата срещу L.pneumophila серотип-1 ≥ 1:128 в двойни проби (една – по време на болестта, и една – през реконвалесцентния период), установен чрез индирeктен имунофлуоресцентен тест. 7.4.
C1b-C1d Допълнителни дефиниции за пневмония при имунокомпрометирани пациенти 7.4.2.
С1b Типична бактериална пневмония/ микотична пневмония при пациенти с имунен дефицит/имуносупресия

(7)Следва да отговаря на следните 3 критерия: 7.4.2.1.

Наличие на поне един от следните признаци: 7.4.2.1.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.2.1.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.); 7.4.2.1.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.2.1.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.2.1.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.2.1.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; 7.4.2.1.1.
Хемоптое; 7.4.2.1.1.
Плеврална болка. и 7.4.2.1.
На две или повече серийни рентгенографии

(8)се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.2.1.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.2.1.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.2.1.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.2.1.2.
Белодробна херния при деца под 1 година; и 7.4.2.1.
При лабораторните изследвания се установява поне една от следните находки: 7.4.2.1.3.
Положителна хемокултура, без връзка на причинителя с инфекция на друго място; 7.4.2.1.3.
Положителна култура (растеж) от плеврална течност; 7.4.2.1.3.
Изолиране на евентуален причинител от бронхиален секрет, взет при условия, гарантиращи минимално контаминиране с флора от горните дихателни пътища [напр. чрез бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) или биопсична четка с предпазител]; 7.4.2.1.3.
При директна микроскопия (оцв. по Грам) в ≥5% от клетките, получени чрез БАЛ, се наблюдават интрацелуларно паразитиращи бактерии; 7.4.2.1.3.
Хистологично изследване с поне една от следните показателни за пневмония находки: 7.4.2.1.3.5.
Абсцес или консолидиращи се огнища, с интензивно натрупване на полиморфно-нуклеарни левкоцити в бронхиолите и алвеолите; 7.4.2.1.3.5.
Положителна количествена проба от белодробен паренхим; 7.4.2.1.3.5.
Инвазия на гъбични хифи или псевдохифи в белодробния паренхим. 7.4.2.
С1c Атипична пневмония при пациенти с имунен дефицит/имуносупресия Следва да отговаря на следните 3 критерия: 7.4.2.2.
Наличие на поне един от следните признаци: 7.4.2.2.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.2.2.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.); 7.4.2.2.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.2.2.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.2.2.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.2.2.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; 7.4.2.2.1.
Хемоптое; 7.4.2.2.1.
Плеврална болка и 7.4.2.2.
На две или повече серийни рентгенографии се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.2.2.2.
Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.2.2.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.2.2.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.2.2.2.
Белодробна херния при деца под 1 година; и 7.4.2.2.
При лабораторните изследвания се установява поне една от следните находки: 7.4.2.2.3.
Изолиран вирус или хламидия от респираторни секрети; 7.4.2.2.3.
Установен вирусен антиген или антитяло в респираторни секрети [напр. ензимен имуно-сорбентен тест (ELISA), флуоресцентен тест за антитела срещу мембранния антиген (FAMA), полимеразен тест (PCR)]; 7.4.2.2.3.
Четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби (при грипни вируси, хламидия и др.); 7.4.2.2.3.
Положителна PCR реакция за хламидии или микоплазми; 7.4.2.2.3.
Положителен микроимунофлуоресцентен тест за хламидии; 7.4.2.2.3.
Положителен микроимунофлуоресцентен тест за легионели от респираторен секрет или тъкан; 7.4.2.2.3.
Установен чрез радиоизотопен или ензимен тест антиген на Legionella pneumophila от серотип-1 в урината; 7.4.2.2.3.
Четирикратно увеличен титър на антителата срещу L.pneumophila серотип-1≥ 1:128 в двойни проби (една – по време на болестта, и една – през реконвалесцентния период), установен чрез индирeктен имунофлуоресцентен тест. 7.4.2.
С1c Пневмония, предизвикана от специални причинители, при пациенти с имунен дефицит/имуносупресия Следва да отговаря на следните 3 критерия: 7.4.2.3.
Наличие на поне един от следните признаци: 7.4.2.3.1.
Висока температура (> 38°С), без друга установена причина; 7.4.2.3.1.
Замъглено съзнание, без друга установена причина (при възрастни, над 70 г.); 7.4.2.3.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.2.3.1.
Кашлица с ново начало или влошаваща се кашлица, или диспнея, или тахипнея; 7.4.2.3.1.
Наличие на белодробни хрипове или бронхиално дишане; 7.4.2.3.1.
Данни за влошаване на газообмена [напр. данни за хипоксемия (PaO 2 /FiO 2 < 240), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; 7.4.2.3.1.
Хемоптое; 7.4.2.3.1.
Плеврална болка. и 7.4.2.3.
На две или повече серийни рентгенографии

(9)се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.2.3.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.2.3.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.2.3.2.
Кавитации (просветлявания); 7.4.2.3.2.
Белодробна херния при деца под 1 година; и 7.4.2.3.
При лабораторните изследвания се установява поне една от следните находки: 7.4.2.3.3.
Съвпадащ положителен резултат за наличие на Candida в култури от кръв и храчка (интервал на вземане на пробите < 48 часа); 7.4.2.3.3.
Установяват се гъбички или Pneumocystis carinii от бронхиален секрет, взет при условия, гарантиращи минимално контаминиране с флора от горните дихателни пътища [напр. чрез бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) или биопсична четка с предпазител], при: 7.4.2.3.3.2.
директна микроскопия; 7.4.2.3.3.2.
в култура. 7.4.2.
С1d Клинично установена пневмония при деца от 1- до 12-годишна възраст Следва да отговаря на следните 2 критерия: 7.4.2.4.
Установяват се поне три от следните признаци и находки: 7.4.2.4.1.
Висока температура (> 38,4°С) или хипотермия (< 37°С) без друга установена причина; 7.4.2.4.1.
Левкопения (< 4000 Leu/mm 3 ) или левкоцитоза (>15 000 Leu/mm 3 ); 7.4.2.4.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 7.4.2.4.1.
Ново начало на влошаваща се кашлица, апнея или тахипнея; 7.4.2.4.1.
Хрипове или бронхиално дишане; 7.4.2.4.1.
Данни за влошен газообмен [данни за хипоксемия (пулс-оксиметрия < 94 %), увеличени кислородни нужди или компенсаторна хипервентилация]; и 7.4.2.4.
На две или повече серийни рентгенографии

(10)се наблюдава поне една от следните находки: 7.4.2.4.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 7.4.2.4.2.
Консолидирани засенчвания; 7.4.2.4.2.
Кавитации (просветлявания). 7.4.
J1 Бронхит, трахеобронхит, трахеит, без признаци на пневмония Следва да отговарят на следния критерий: 7.4.3.
Пациентът няма клинични признаци и липсват рентгенологични данни за пневмония, но са налице поне два от следните симптоми без друга установена причина: температура (> 38°C), кашлица, новопоявило се или увеличено отделяне на спутум, сухи хрипове, свиркащо дишане и 7.4.3.
поне един от следните критерии: 7.4.3.2.
Културелно доказани причинители в трахеален секрет или в материал от бронхоалвеоларен лаваж; 7.4.3.2.
Положителен тест за антигени в релевантен респираторен секрет. За пациенти ≤ 1-годишна възраст за J1 има допълнителна дефиниция. 7.
Инфекции на пикочните пътища 7.5.
D1 Симптоматична инфекция на пикочните пътища (СИПП) Следва да отговарят поне на един от следните критерии: 7.5.1.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 7.5.1.1.
температура (> 38°C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт и 7.5.1.1.
урокултура с ≥ 10 5 кое

(11)/мл урина, с не повече от два вида микроорганизми; 7.5.1.

Поне два от следните признаци без друга установена причина: 7.5.1.2.
температура (> 38°C), позиви за уриниране, често уриниране, дизурия или супрапубичен дискомфорт и 7.5.1.2.
поне едно от следните условия: 7.5.
2.2.
Положителен тест за левкоцитна естераза и/или нитрати в урината; 7.5.
2.2.
Пиурия (> 10 левкоцита/mm 3 или > 3 левкоцита/зрително поле в нецентрофугирана урина); 7.5.
2.2.
Наличие на микроорганизми при оцветяване по Грам на препарат от нецентрофугирана урина; 7.5.
2.2.
Повторно изолиране на един и същ уропатоген

(12)с > 102 кое/мл в урокултура (взета от катетър урина); 7.5.

2.2.
Урокултура с ≤ 105 кое/мл урина от един-единствен уропатоген при пациент, който е на антимикробна терапия за въпросната уроинфекция; 7.5.
2.2.
Диагноза, поставена от лекуващия лекар; 7.5.1.2.2.
Лекарят е предписал съответна антимикробна терапия. 7.5.
D2 Асимптоматична бактериурия Следва да отговаря на един от следните критерии: 7.5.2.
Пикочният мехур на пациента е бил катетеризиран до 7 дни преди вземане на материал за урокултура, липсва повишена температура (> 38°C) или друга симптоматика от страна на пикочните пътища, положителна урокултура с ≤ 10 5 кое/мл с не повече от 2 вида микроорганизми; 7.5.2.
Пикочният мехур на пациента не е бил катетеризиран през последните 7 дни преди вземане на пробата за първата от две положителни урокултури, липсва повишена температура (> 38°C) или друга симптоматика от страна на пикочните пътища. Двете урокултури са с ≥ 10 5 кое/мл и доказване на еднакви (не повече от два вида) микроорганизми. 7.5.
D3 Други инфекции на отделителната система [бъбреци, уретер, пикочен мехур, уретра и др. (ДИОС)] Тези инфекции следва да отговарят поне на един от следните критерии: 7.5.3.
Изолиран микроорганизъм от секрет (без урина) или тъкан, респ. натривка от засегнатата област. 7.5.3.
По време на клиничен преглед, операция или при хистологично изследване се установява абсцес или друга проява на инфекция. 7.5.3.
Налице са поне два/две от следните признаци и находки, без друга установена причина: 7.5.3.3.
Висока температура (> 38°C); 7.5.3.3.
Локална болка или чувствителност; и 7.5.3.3.
поне едно от следните условия: 7.5.3.3.3.
Гнойна секреция от засегнатото място; 7.5.3.3.3.
Вероятният етиологичен причинител се открива в хемокултура; 7.5.3.3.3.
Данни за инфекция от образно изследване (напр. ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия); 7.5.3.3.3.
Лекуващият лекар е установил инфекция; 7.5.3.3.3.
Лекарят започва съответна антимикробна терапия. За пациенти ≤ 1-годишна възраст за D1 и D3 има допълнителни дефиниции.
Други инфекции 8.
Инфекции на костите и ставите 8.1.
E1 Остеомиелит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.1.1.
Културелно доказани причинители в материал от костна тъкан; 8.1.1.
Установяване на остеомиелит по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.1.1.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.1.1.3.
температура (> 38°С), локален оток, чувствителност, затопляне или секреция от мястото на инфекцията и 8.1.1.3.
най-малко един от следните критерии: 8.1.1.3.2.
Доказване на причинители в хемокултурата; 8.1.1.3.2.
Положителен тест за антигени в кръвта; 8.1.1.3.2.
Радиологични данни за инфекция. 8.1.
E2 Инфекция на става или синовиална бурса Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.1.2.
Културелно доказани причинители в проба от вътреставна течност или в биопсичен материал от синовия; 8.1.2.
Установена по време на операция или при хистопатологично изследване инфекция на става или синовиална бурса; 8.1.2.
Поне два от следните признаци без друга причина: 8.1.2.3.
болка в ставата, оток, чувствителност, затопляне, признаци за излив или ограничение на движението и 8.1.2.3.
най-малко един от следните критерии: 8.1.2.3.
Доказване на микроорганизми и левкоцити при оцветяване по Грам на вътреставна течност; 8.1.2.3.
Положителен тест за антигени в кръвта, урината или вътреставната течност; 8.1.2.3.
Цитологични и химични данни от изследването на вътреставна течност, говорещи за инфекция (когато отсъстват данни за ревматичен произход); 8.1.2.3.
Радиологични данни за инфекция. 8.1.
E3 Инфекция в областта на интервертебралните дискове (хрущяли) Следва да отговаря на един от следните критерии:
Културелно доказани причинители в тъкан от засегнатата област, която е взета по време на операция или чрез пункция;
Инфекция на засегнатата област, установена макроскопски по време на операция или при хистопатологично изследване на взет материал;
Температура (> 38°C) без друга установена причина или болка в засегнатата област и радиологични данни за инфекция;
Температура (> 38°C) без друга установена причина и болка в засегнатата област и положителен тест за антигени в кръвта или урината. 8.
Инфекции на сърдечно-съдовата система 8.2.
F1 Инфекция на артериите или вените Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.2.1.
Културелно доказани причинители в интраоперативно взети артерии или вени, когато не е пускана хемокултура, или от хемокултурата не е изолиран микроорганизъм; 8.2.1.
Инфекция на засегнатия съд, установена макроскопски по време на операция или диагностицирана чрез хистопатологично изследване на взет материал; 8.2.1.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 8.2.1.3.
температура (> 38°C), болка, зачервяване или затопляне на засегнатия съд и 8.2.1.3.
Полуколичествено културелно доказване на > 15 колонии от върха на поставен вътресъдов катетър; и 8.2.1.3.
Не е вземана кръв за хемокултура или 8.2.1.3.
От хемокултурата не е изолиран микроорганизъм; 8.2.1.
Гнойна секреция от засегнатия съд, когато не е пускана хемокултура или от хемокултурата не е изолиран микроорганизъм. 8.2.
F2 Ендокардит на естествена или изкуствена сърдечна клапа Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.2.2.
Културелно доказани причинители в сърдечната клапа или вегетациите; 8.2.2.
Налице са поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.2.2.2.
температура (> 38°C), новопоявил се или променен шум, признаци за артериална емболия, кожни манифестации (напр. петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), признаци за сърдечна декомпенсация или нарушения на сърдечния ритъм, и 8.2.2.2.
при поставена анте мортем диагноза лекарят започва съответно (целенасочено за ендокардита) антимикробно лечение и 8.2.2.2.
най-малко един от следните критерии: 8.2.2.2.3.
Доказани причинители в поне две хемокултури, взети по различно време; 8.2.2.2.3.
При микроскопия на препарат по Грам са доказани микроорганизми от сърдечната клапа, когато хемокултурата е отрицателна или не е пускана; 8.2.2.2.3.
Установени по време на операция или аутопсия вегетации на сърдечната клапа; 8.2.2.2.3.
Положителен тест за антигени в кръвта или урината; 8.2.2.2.3.
Доказване на нови вегетации при ехокардиография. 8.2.
F3 Миокардит или перикардит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.2.3.
Културелно доказване на причинители в проба от перикарда или в течност, взети чрез пункция или по време на операция; 8.2.3.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.2.3.2.
температура (> 38°C), болки в гръдния кош, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето и 8.2.3.2.
най-малко един от следните критерии: 8.2.3.2.2.
Находки в ЕКГ, насочващи към миокардит или перикардит; 8.2.3.2.2.
Положителен тест за антигени в кръвта; 8.2.3.2.2.
Доказване на миокардит или перикардит при хистологичното изследване на сърдечна тъкан; 8.2.3.2.2.
Четирикратно покачване титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на съответния вирус от фаринкса или от фекална проба; 8.2.3.2.2.
Перикарден излив, потвърден ехокардиографски, чрез КТ, ЯМР, ангиография или други радиологични данни за инфекция. 8.2.
F4 Медиастинит Трябва да отговаря на един от следните критерии: 8.2.4.
Културелно доказване на причинители в тъкан от медиастинума или в течност, взети по време на операция или чрез пункция; 8.2.4.
Медиастинит, доказан по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.2.4.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 8.2.4.3.
температура (> 38°C), болки в гръдния кош, подвижен стернум и 8.2.4.3.
най-малко един от следните критерии: 8.2.4.3.
Гнойна секреция от медиастиналната област; 8.2.4.3.
Културелно доказани причинители в кръвта или в секрет от медиастиналната област; 8.2.4.3.
Установено разширение на медиастинума при радиологично изследване. За пациенти ≤1 година за F1 до F4 има допълнителни дефиниции. 8.
Инфекции на централната нервна система 8.3.
G1 Интракраниална инфекция (Мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция и енцефалит) Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.3.1.
Културелно доказани причинители в мозъчна тъкан или dura mater; 8.3.1.
Установен по време на операция или чрез хистопатологично изследване абсцес или интракраниална инфекция; 8.3.1.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.3.1.3.
главоболие, световъртеж, температура (> 38°C), огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание или състояние на обърканост, и 8.3.1.3.
при поставена анте мортем диагноза лекарят започва съответно (целенасочено за интракраниална инфекция) антимикробно лечение и 8.3.1.3.
най-малко един от следните критерии: 8.3.1.3.3.
Микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчна тъкан или материал от абсцеса; 8.3.1.3.3.
Положителен тест за антигени в кръвта или урината; 8.3.1.3.3.
Радиологични данни за инфекция; 8.3.1.3.3.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 8.3.
G2 Менингит или вентрикулит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.3.2.
Културелно доказани причинители в ликвора; 8.3.2.
Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 8.3.2.2.
температура (> 38°C), главоболие, вратна ригидност, менингизъм, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост и 8.3.2.2.
най-малко един от следните критерии: 8.3.2.2.2.
Повишен брой левкоцити, повишено съдържание на белтък и/или намалено съдържание на глюкоза в ликвора; 8.3.2.2.2.
Микроскопско доказване на микроорганизми в ликвора; 8.3.2.2.2.
Културелно доказване на причинители в кръвта; 8.3.2.2.2.
Положителен тест за антигени в ликвора, кръвта или урината; 8.3.2.2.2.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; и 8.3.2.2.
при поставена анте мортем диагноза лекарят започва съответно (целенасочено за менингит или вентрикулит) антимикробно лечение. 8.3.
G3 Спинален абсцес без менингит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.3.3.
Културелно доказани причинители в гной от абсцеса в спиналното епидурално или субдурално пространство; 8.3.3.
Установен по време на операция или чрез хистопатологично изследване абсцес в спиналното епидурално или субдурално пространство; 8.3.3.
Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 8.3.3.3.
температура (> 38°C), болки в гърба, локална чувствителност, радикулит, парапареза, парплегия и 8.3.3.3.
при поставена анте мортем диагноза лекарят започва съответна антимикробна терапия и 8.3.3.3.
най-малко един от следните критерии: 8.3.3.3.4.
Доказване на причинители в хемокултура; 8.3.3.3.4.
Радиологични данни за спинален абсцес. За пациенти ≤ 1-годишна възраст за G1 и G2 има допълнителни дефиниции. 8.
Инфекции на окото, УНГ и устната кухина 8.4.
H1 Конюнктивит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.1.
Културелно доказан микроорганизъм в гнойния ексудат, взет от конюнктивата или околната тъкан, напр. клепач, роговица, Мейбомиевите или слъзните жлези; 8.4.1.
Болка или зачервяване на конюнктивата или в областта на окото и 8.4.1.
най-малко един от следните признаци: 8.4.1.3.
Доказване на левкоцити и микроскопско доказване на микроорганизми в ексудата; 8.4.1.3.
Наличие на гноен ексудат; 8.4.1.3.
Доказване на антигени в ексудата или в материал от конюнктивата; 8.4.1.3.
Установяване на многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на конюнктивален ексудат или натривка от конюнктивата; 8.4.1.3.
Културелно доказване на вирус в конюнктивален ексудат; 8.4.1.3.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 8.4.
H2 Други инфекции на окото Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.4.2.
Културелно доказани причинители в предната или задната очна камера или от течността на стъкленото тяло; 8.4.2.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.4.
2.
болки в окото, нарушение в зрението или хипопион и 8.4.2.2.
най-малко един от следните критерии: 8.4.2.2.2.
Диагноза на лекаря; 8.4.2.2.2.
Положителен тест за антиген в кръвта; 8.4.2.2.2.
Доказване на причинители в хемокултура. 8.4.
H3 Otitis externa Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.3.
Културелно доказани причинители в гноен секрет от външния слухов канал; 8.4.3.
Един от следните признаци без друга установена причина: 8.4.3.2.
температура (> 38°C), болка, зачервяване или секрет от външния слухов канал и 8.4.3.2.
доказани чрез микроскопия причинители в гнойния секрет. 8.4.
H4 Otitis media Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.4.
Културелно доказани причинители в секрет от средното ухо, който е взет чрез тимпаноцентеза или при операция; 8.4.4.
Два от следните признаци без друга установена причина: температура (> 38°C), болезнено тъпанче, ретракция, възпаление или ограничена подвижност на тъпанчето или наличие на течност зад тъпанчето. 8.4.
H5 Otitis interna Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.5.
Културелно доказани причинители в материал от вътрешното ухо, взет за изследване по време на операция; 8.4.5.
Диагноза на лекаря. 8.4.
H6 Мастоидит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.6.
Културелно доказани причинители в гноен секрет от Processus mastoideus; 8.4.6.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.4.6.2.
температура (> 38°C), болка, чувствителност при допир, зачервяване, главоболие или пареза на фациалиса и 8.4.6.2.
най-малко едно от следните условия: 8.4.6.2.2.
Микроскопски доказани микроорганизми в гноен секрет от Processus mastoideus; 8.4.6.2.2.
Положителен тест за антиген в кръвта. 8.4.
H7 Инфекция на устната кухина (уста, език или небце) Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.7.
Културелно доказани причинители в гноен секрет от тъканта или от устната кухина; 8.4.7.
Абсцес или друг признак за инфекция на устната кухина, установени при преглед, по време на операция или чрез хистопатологично изследване; 8.4.7.
Поне един от следните признаци: 8.4.7.3.
абсцес, образуване на язви или релефни бели петна върху възпалената лигавица или налеп върху устната лигавица и 8.4.7.3.
най-малко едно от следните условия: 8.4.7.3.2.
Микроскопско доказване на микроорганизъм; 8.4.7.3.2.
Положителен резултат при тест с калиева основа (KOH) (доказване на гъбички); 8.4.7.3.2.
Установени многоядрени гигантски клетки при микроскопско изследване на натривка от лигавицата; 8.4.7.3.2.
Положителен тест за антиген от ексудата; 8.4.7.3.2.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; 8.4.7.3.2.
Диагноза на лекаря и лечение с локален или орален антимикотик. 8.4.
H8 Синуит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.4.8.
Културелно доказани причинители в гноен секрет от околоносна кухина; 8.4.8.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 8.4.8.2.
температура (>38°C), болка или чувствителност в областта на засегнатата околоносна кухина, главоболие, гноен ексудат или обструкция на носа и 8.4.8.2.
най-малко едно от следните условия: 8.4.8.2.2.
Положителна диафаноскопия; 8.4.8.2.2.
Радиологични данни за инфекция. 8.4.
H9 Инфекция на горните дихателни пътища (фарингит, ларингит, епиглотит) Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.4.9.
Поне два от следните признаци без друга установена причина: 8.4.9.1.
температура (38°C), зачервяване на фаринкса, болки в гърлото, кашлица, пресипналост или гноен ексудат във фаринкса и 8.4.9.1.
най-малко един от следните критерии: 8.4.9.1.2.
Културелно доказани причинители в материал от засегнатата област; 8.4.9.1.2.
Доказване на причинители в хемокултура; 8.4.9.1.2.
Положителен тест за антиген в кръвта или в респираторен секрет; 8.4.9.1.2.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; 8.4.9.1.2.
Диагноза на лекаря. 8.4.9.
Абсцес, установен при директен преглед, операция или при хистопатологично изследване. За пациенти ≤ 1-годишна възраст за H9 има допълнителна дефиниция. 8.
Инфекции на гастроинтестиналния тракт 8.5.
I1 Гастроентерит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.5.1.
Диария с остро начало (воднисти изпражнения за повече от 12 часа) със или без повръщане, или температура (> 38°C), като липсва причина от неинфекциозно естество; 8.5.1.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.5.1.2.
гадене, повръщане, абдоминална болка или главоболие и 8.5.1.2.
най-малко едно от следните условия: 8.5.1.2.2.
Културелно доказани ентеропатогенни микроорганизми във фецес или анален секрет; 8.5.1.2.2.
Микроскопски доказани ентеропатогенни микроорганизми, включително при електронна микроскопия; 8.5.1.2.2.
Доказване на ентеропатогенни микроогранизми във фекалиите с помощта на антиген-антитяло тест; 8.5.1.2.2.
Доказани токсини на ентеропатогенни микроорганизми от фецеса; 8.5.1.2.2.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 8.5.
I2 Хепатит Следва да отговаря на следните критерии: 8.5.2.
Поне два от следните признаци без друга установена причина: 8.5.2.1.
температура (> 38°C), липса на апетит, гадене, повръщане, абдоминална болка, жълтеница или данни от анамнезата за извършена трансфузия през последните три месеца и 8.5.2.1.
поне едно от следните условия: 8.5.2.1.2.
Положителен тест за антиген или антитяло, специфични за хепатит А, хепатит В, хепатит C, хепатит D или хепатит E; 8.5.2.1.2.
Лабораторно-химични данни за нарушена функция на черния дроб (напр. повишени ALAT/ASAT и билирубин); 8.5.2.1.2.
Установен цитомегаловирус (CMV) в урината или в орофарингеалния секрет. 8.5.
I3 Инфекция на гастроинтестиналния тракт (Хранопровод, стомах, тънки черва, дебело и право черво; с изключение на гастроентерит и апендисит) Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.5.3.
Абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.5.3.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина, и при наличие на вероятна връзка с инфекцията на засегнатия орган или тъкан: 8.5.3.2.
температура (> 38°C), гадене, повръщане, абдоминална болка или чувствителност и 8.5.3.2.
най-малко едно от следните условия: 8.5.3.2.2.
Културелно доказани причинители в секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренажи, поставени при операцията; 8.5.3.2.2.
Микроскопски доказани причинители или многоядрени клетки в секрет или тъкан, взети интраоперативно, при ендоскопия или от дренажи, поставени при операцията; 8.5.3.2.2.
Доказване на причинители в хемокултура; 8.5.3.2.2.
Радиологични данни за инфекция; 8.5.3.2.2.
Патологични (дължащи се на инфекция) находки при ендоскопско изследване (напр. езофагит или проктит). 8.5.
I4 Интраабдоминална инфекция (включително на жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб [с изключение на вирусен хепатит], далака, панкреаса, перитонеума или субдиафрагмалното пространство, или друга интраабдоминална тъкан, или неточно определена област) Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.5.4.
Културелно доказани причинители в гноен материал от интраабдоминалната област, взет интраоперативно или чрез пункция; 8.5.4.
Абсцес или друг признак на интраабдоминална инфекция, установени по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.5.4.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.5.4.3.
температура (> 38°C), гадене, повръщане, абдоминална болка или жълтеница и 8.5.4.3.
поне едно от следните условия: 8.5.4.3.2.
Микроскопски доказани причинители в секрет или тъкан, взети интраоперативно или чрез пункция; 8.5.4.3.2.
Културелно доказани причинители в кръвта или радиологични данни за инфекция; 8.5.4.3.2.
Културелно изолиране на микроорганизми в секрети от дренажна система, поставена хирургично (напр. затворена дренажна система с вакуум, отворен дрен или Т-образен дрен). 8.
Инфекции на долните дихателни пътища (С изключение на бронхит и пневмония) Виж и J1 8.6.
J2 Други инфекции на долните дихателни пътища Следва да отговарят на един от следните критерии

(13): 8.6.1.

Микроскопски или културелно доказани причинители в тъкан, респ. течност от белия дроб или плеврална течност; 8.6.1.
Абсцес на белия дроб или плеврален емпием, установени по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.6.1.
Установена абсцесна кухина при рентгеново изследване на белия дроб. 8.
Инфекции на половите органи 8.7.
K1 Ендометрит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.7.1.
Културелно доказани причинители в течност или тъкан от ендометриума, взети по време на операция, чрез пункция или натривка (с помощта на четка); 8.7.1.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: температура (> 38°C), абдоминална болка или болка при натиск в областта на матката, или гнойна секреция от матката. 8.7.
K2 Инфекция на мястото на епизиотомията Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.7.2.
Гнойна секреция от мястото на епизиотомията; 8.7.2.
Абсцес в областта на епизиотомията. 8.7.
K3 Инфекция на вагинален маншет след хистеректомия

(14)Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.7.3.

Гнойна секреция от вагиналния маншет; 8.7.3.
Абсцес на вагиналния маншет; 8.7.3.
Културелно доказани причинители в тъкан или секрет от вагиналния маншет. 8.7.
K4 Други инфекции на мъжките и женските полови органи (Без ендометрит, К2 или К3) (Епидидимис, тестиси, пенис, простата, влагалище, яйчници, матка и други дълбоко разположени тазови тъкани) Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.7.4.
Културелно доказани причинители в тъкан или секрет от засегнатата област; 8.7.4.
Абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.7.4.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.7.4.3.
температура (> 38°C), гадене, повръщане, болки, чувствителност или дизурия и 8.7.4.3.
поне едно от следните условия: 8.7.4.3.2.
Доказване на причинители в хемокултура; 8.7.4.3.2.
Диагноза на лекаря. 8.
Инфекции на кожата и меките тъкани 8.8.
L1 Кожна инфекция Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.8.1.
Гнойна секреция, пустули, везикули или фурункули; 8.8.1.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: болка или чувствителност, локален оток, зачервяване или затопляне на засегнатото място, и едно от следните условия: 8.8.1.2.
Културелно доказани причинители в аспират или секрет от засегнатата област; ако микроорганизмът спада към нормалната кожна флора, културата трябва да бъде чиста култура на един-единствен микроорганизъм; 8.8.1.2.
Доказване на причинители в хемокултура; 8.8.1.2.
Положителен тест за антигени в проба от инфектираната тъкан или в кръвта; 8.8.1.2.
Микроскопско доказване на многоядрени гигантски клетки в засегнатата тъкан; 8.8.1.2.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 8.8.
L2 Инфекции на меките тъкани (некротизиращ фасцит, инфекциозна гангрена, некротизиращ целулит, инфекциозен миозит, лимфаденит или лимфангит) Следва да отговарят на един от следните критерии: 8.8.2.
Културелно доказани причинители в тъкан или секрет от засегнатото място; 8.8.2.
Гнойна секреция от засегнатото място; 8.8.2.
Абсцес или друг признак за инфекция, установени по време на операция или при хистопатологично изследване; 8.8.2.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: локална болка или чувствителност, зачервяване, оток или затопляне и поне едно от следните условия: 8.8.2.4.
Доказване на причинители в хемокултурата; 8.8.2.4.
Положителен тест за антигени в кръвта или урината; 8.8.2.4.
Установен диагностичен титър на IgM антителата в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 8.8.
L3 Инфекция на декубитална рана (включително повърхностна и дълбока инфекция) Следва да отговаря на два от следните признаци, без друга установена причина: зачервяване, чувствителност или оток на ръбовете на раната и поне едно от следните условия: 8.8.3.
Културелно доказани причинители в чисто взет материал (при аспирация с игла или биопсия от ръба на раната); 8.8.3.
Доказване на причинители в хемокултура. 8.8.
L4 Инфекция на рана от изгаряне Следва да отговаря на поне един от следните критерии: 8.8.4.
Промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне и хистопатологичното изследване на биопсичен материал от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан; 8.8.4.
Промяна във вида или характеристиките на раната от изгаряне и поне едно от следните условия: 8.8.4.2.
Доказване на причинители в хемокултурата без друг установен източник на инфекция; 8.8.4.2.
Изолиране на Herpes simplex вирус, хистологично идентифициране чрез светлинна или електронна микроскопия, или доказване с електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в натривка от мястото на лезията; 8.8.4.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 8.8.4.3.
температура (> 38°C) или хипотермия (< 36°C), хипотензия (систолично налягане ≤ 90 mm Hg), олигурия (< 20 ml/h), хипергликемия, появила се при отсъствие на нарушен въглехидратен толеранс до момента, или състояние на обърканост и 8.8.4.3.
поне един от следните критерии: 8.8.4.3.2.
Хистологичното изследване на материал от биопсия от раната от изгаряне показва инвазия на микроорганизми в околната здрава тъкан; 8.8.4.3.2.
Доказване на причинители в хемокултурата; 8.8.4.3.2.
Изолиране на Herpes simplex вирус, хистологично идентифициране чрез светлинна или електронна микроскопия, или доказване с електронен микроскоп на вирусни частици в материал от биопсия или в натривка от мястото на лезията. 8.8.
L5 Абсцес на гърдите или мастит Следва да отговаря на един от следните критерии: 8.8.5.
Културелно доказани причинители в материал от засегнатата гръдна тъкан или от течност, взети чрез инцизия и дренаж, или пункция; 8.8.5.
Абсцес на гърдите или друг признак за инфекция, установени по време на операция или чрез хистопатологично изследване; 8.8.5.
Температура (> 38°C) и локално възпаление на гръдната жлеза и диагноза на лекаря.
Системни инфекции M1 Системна инфекция Инфекция, която засяга повече от един орган или система, когато не е налице едно-единствено огнище на инфекция. Тези видове инфекции обикновено са с вирусен произход и обичайно могат да бъдат идентифицирани само по клинични критерии (напр. морбили, заушка, рубеола, варицела); те не се срещат много често като нозокомиални инфекции.
Допълнителни дефиниции за пациенти под 1-годишна възраст Общите дефиниции на CDC са валидни за всички пациенти независимо от възрастта им. Тук представените дефиниции са допълнителни, при тях се взема предвид фактът, че някои симптоми и клинични признаци в детската възраст се проявяват по различен начин в сравнение с инфекциите при възрастните. Тези дефиниции са приложими само при пациенти ≤ 1 година. Освен това при пациентите под 1-годишна възраст важат и всички общи дефиниции, представени по-горе. 10.
Индикаторни инфекции при пациенти ≤ 1-годишна възраст 10.1.
B1 Лабораторно потвърдена първична септицемия/бактериемия (ЛППС) при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.1.
Налице е поне един от следните признаци: 10.1.1.1.
температура (> 38°C), хипотермия (< 37°C), апнея или брадикардия и 10.1.1.1.
поне една от следните находки: 10.1.1.1.2.
В най-малко две хемокултури, взети по различно време, е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флорa ( Diphtheroides , Bacillus sp. , Propionibacterium sp. , коагулаза-негативни Staphylococcus или Micrococcus ); 10.1.1.1.2.
В най-малко една хемокултура при пациент със съдов катетър е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора, и лекарят започва съответна антимикробна терапия; 10.1.1.1.2.
Положителен тест за антигени в кръвта (напр. S. pneumoniae , H. influenzae , N. meningitidis или Streptococcus gr.B ), като симптомите, както и лабораторната находка не са свързани с инфекция на друго място. 10.1.
B2 Клинично установен първичен сепсис (КУПС) при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.2.
Установява се поне един от следните признаци и находки, без друга видима причина: 10.1.2.1.
температура (> 38 °C); хипотермия (< 37°C), апнея или брадикардия и 10.1.2.1.
всички долуизброени критерии: 10.1.2.1.2.
Не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антигени; 10.1.2.1.2.
Не е видна инфекция на друго място

(15); 10.1.2.1.2.

Лекарят започва антимикробна терапия за купиране на сепсиса. 10.1.
С1d Клинично установена пневмония при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните два критерия: 10.1.3.
Установяват се поне три от следните признаци и находки: 10.1.3.1.
Варираща (непостоянна) температура без друга установена причина; 10.1.3.1.
Левкопения (< 4000 Leu/mm 3 ) или левкоцитоза (> 15 000 Leu/mm 3 ) с олевяване (пръчкоядрени ≥ 10 %); 10.1.3.1.
Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 10.1.3.1.
Апнея или тахипнея, изразено разтваряне на ноздрите с цел понижаване на съпротивлението при вдишване; 10.1.3.1.
Сухи или влажни или свиркащи хрипове; 10.1.3.1.
Кашлица 10.1.3.1.
Брадикардия (< 100/мин.) или тахикардия (> 170/мин.); и 10.1.3.
На две или повече серийни рентгенографии

(16)се наблюдава поне една от следните находки: 10.1.3.2.

Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 10.1.3.2.
Консолидирани засенчвания; 10.1.3.2.
Кавитации (просветлявания); 10.1.3.2.
Белодробна херния. 10.1.
J1 Бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония, при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.4.
Пациентът няма клинични или радиологични признаци за пневмония и 10.1.4.
има най-малко два от следните симптоми, без друга установена причина: температура (> 38°С), кашлица, новопоявило се или увеличено отделяне на спутум, хрипове, свиркащо дишане, респираторен дистрес, апнея или брадикардия и 10.1.4.
поне един от следните критерии: 10.1.4.3.
Културелно доказани причинители в трахеален секрет или в материал от бронхоалвеоларен лаваж; 10.1.4.3.
Положителен тест за антиген в релевантен респираторен секрет; 10.1.4.3.
Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 10.1.
D1 Симптоматична инфекция на пикочните пътища при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.1.5.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 10.1.5.1.
температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, дизурия, сомнолентност или повръщане и 10.1.5.1.
урокултура с доказване на ≥ 10 5 кое/мл урина и не повече от два вида микроорганизми. 10.1.5.
Поне един от следните признаци без друга установена причина: 10.1.5.2.
температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, дизурия, сомнолентност или повръщане и 10.1.5.2.
поне един от следните критерии: 10.1.5.2.2.
Положителен тест за левкоцитна естераза и/или нитрати в урината; 10.1.5.2.2.
Пиурия (≥ 10 левкоцита/mm 3 или > 3 левкоцита/зрително поле в нецентрофугирана урина при силно увеличение на микроскопа); 10.1.5.2.2.
Доказване на микроорганизми при оцветяване по Грам на нецентрофугирана проба урина; 10.1.5.2.2.
Две урокултури с повторно изолиране на един и същ уропатоген

(17)с > 10 2 кое/мл урина от катетър; 10.1.5.2.2.5. Урокултура с ≤10 5 кое/мл урина на един уропатоген

(18)при пациент, който се лекува със съответно антимикробно средство (целенасочено за уроинфекцията); 10.1.5.2.2.

Диагноза на лекаря; 10.1.5.2.2.
Лекарят започва целенасочено антимикробна терапия за уроинфекцията. 10.1.
D3 Други инфекции на отделителната система при пациенти ≤ 1-годишна възраст (бъбреци, уретер, пикочен мехур, уретра и др.) Следва да отговарят на следните критерии: 10.1.6.
Поне един от сладните признаци без друга установена причина: 10.1.6.1.
температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, сомнолентност или повръщане и 10.1.6.1.
поне един от следните критерии: 10.1.6.1.2.
Гнойна секреция от засегнатото място; 10.1.6.1.2.
Доказване на етиологично значими причинители в хемокултура; 10.1.6.1.2.
Радиологични признаци за инфекция (напр. ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия); 10.1.6.1.2.
Диагноза на лекаря; 10.1.6.1.2.
Лекарят започва съответната антимикробна терапия. 10.
Други инфекции при пациенти ≤ 1-годишна възраст 10.2.
F1 Инфекция на артериите или вените при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.1.
Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.1.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, сомнолентност, болка или зачервяване, или затопляне на мястото около засегнатия съд и 10.2.1.1.
полуколичествено културелно доказване на > 15 колонии при изследването върха на поставен вътресъдов катетър и 10.2.1.1.
не е пускана хемокултура или не е доказан микроорганизъм от хемокултурата. 10.2.
F2 Ендокардит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.2.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.2.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, новопоявил се или променен шум, признаци за емболия, кожни манифестации при ендокардит (петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), признаци на сърдечна декомпенсация или нарушения на сърдечния ритъм и 10.2.2.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.2.1.2.
Повторно културелно доказване на един и същ причинител в най-малко две хемокултури, взети по различно време; 10.2.2.1.2.
Микроскопски доказани микроорганизми от сърдечната клапа при липсващо или отрицателно културелно изследване на кръвта; 10.2.2.1.2.
Установяване на вегетации на сърдечната клапа по време на операция или аутопсия; 10.2.2.1.2.
Положителен тест за антиген в кръвта или урината; 10.2.2.1.2.
Доказване на нови вегетации при ехокардиография (ЕКГ) и 10.2.2.1.
при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за ендокардита) антимикробна терапия. 10.2.
F3 Миокардит или перикардит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.3.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.3.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°C), апнея, брадикардия, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето и 10.2.3.1.
поне едно от следните условия: 10.2.3.1.2.
Промени в ЕКГ, насочващи към миокардит или перикардит; 10.2.3.1.2.
Доказване на антиген в кръвта; 10.2.3.1.2.
Доказване на миокардит или перикардит при хистологично изследване на сърдечна тъкан; 10.2.3.1.2.
Четирикратно покачване титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на вирус от фаринкса или фецеса; 10.2.3.1.2.
Перикарден излив, потвърден ехокардиографски, с КТ, ЯМР, ангиография или други радиологични данни за перикарден излив. 10.2.
F4 Медиастинит при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.4.
Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.4.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия или подвижен стернум и 10.2.4.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.4.1.2.
Гнойна секреция от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.
Културелно доказани причинители в кръвта или в секрет от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.
Установено разширение на медиастинума при радиологично изследване. 10.2.
G1 Интракраниална инфекция при пациенти ≤1-годишна възраст (мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция, енцефалит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.5.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.5.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание и 10.2.5.1.
най-малко един от следните критерии: 10.2.5.1.
Микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчната тъкан или в материал от абсцеса; 10.2.5.1.
Доказване на антиген в кръвта или урината; 10.2.5.1.
Радиологични данни за инфекция; 10.2.5.1.
Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.5.1.
при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за интракраниалната инфекция) антимикробна терапия. 10.2.
G2 Менингит или вентрикулит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.6.
Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.6.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, вратна ригидност, менингеални признаци, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост и 10.2.6.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.6.1.2.
Повишен брой левкоцити, повишена концентрация на протеини и/или понижена концентрация на глюкозата в ликвора; 10.2.6.1.2.
Микроскопски доказани микроорганизми в ликвора; 10.2.6.1.2.
Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.6.1.2.
Доказване на антиген в ликвора, кръвта или урината; 10.2.6.1.2.
Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.6.1.
при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за менингит или вентрикулит) антимикробна терапия. 10.2.
Н9 Инфекция на горните дихателни пътища при пациенти ≤1-годишна възраст (фарингит, ларингит, епиглотит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.7.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.7.1.
температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, секреция от носа или гноен ексудат във фаринкса и 10.2.7.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.7.1.2.
Културелно доказани причинители в материал от засегнатото място; 10.2.7.1.2.
Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.7.1.2.
Доказване на антиген в кръвта или в респираторен секрет; 10.2.7.1.2.
Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; 10.2.7.1.2.
Диагноза на лекаря. 10.2.
I3 Некротизиращ ентероколит при педиатрични пациенти Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.8.
Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.8.1.
повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо и 10.2.8.1.
повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв във фекалиите и 10.2.8.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.8.1.3.
Пневмоперитонеум; 10.2.8.1.3.
Чревна пневматоза (раздуване на чревната стена); 10.2.8.1.3.
Непроменяемо „ригидни“ чревни бримки. 10.2.
L5 Стрепто- или стафилодермия при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.9.
Пациентът има пустули и 10.2.9.
едно от следните условия: 10.2.9.2.
Лекарят поставя диагнозата; 10.2.9.2.
Лекарят започва съответна антибиотична терапия. 10.2.
L6 Инфекция след циркумцизио на новородени ≤ 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.10.
Пациентът има гнойна секреция в областта на циркумцизията; 10.2.10.
Пациентът има най-малко два от следните признаци в областта на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.2.
Зачервяване 10.2.10.2.
Оток или 10.2.10.2.
Болка при натиск и 10.2.10.2.
културелно доказване на причинители в материал от мястото на циркумцизията. 10.2.10.
Пациентът има поне един от следните признаци на мястото на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.3.
Зачервяване 10.2.10.
Оток или 10.2.10.
Болка при натиск и 10.2.10.
културелно доказване на представител на обичайната кожна флора (коагулазо-отрицателни стафилококи, коринебактерии и др.) от мястото на циркумцизията и 10.2.10.
лекарят поставя диагнозата или започва съответна терапия. 10.2.
L7 Омфалит при новородени ≤ 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.11.1.
Пациентът има зачервяване и/или серозна секреция от пъпа и 10.2.11.1.
най-малко едно от следните условия: 10.2.11.1.2.
Културелно доказани микроорганизми от дренажна течност или аспират с игла; 10.2.11.1.2.
Културелно доказани микроорганизми в кръвта. 10.2.11.
Пациентът има зачервяване и гнойна секреция от пъпа.

(1)Под имплант се разбира чуждо тяло, което не е с човешки произход, вложено е трайно в пациента по време на операция и не се манипулира рутинно за диагностични или терапевтични цели [тазобедрени протези, съдови протези, пирони, тел, изкуствени пачове за поддържане на коремната стена, сърдечни клапи (свински или синтетични)]. Тук не влизат присадените човешки органи (транспланти), като напр. сърце, бъбрек, черен дроб.

(2)Ако изолираният от хемокултурата микроорганизъм съвпада с причинителя на инфекция с друга локализация, сепсисът се класифицира като вторичен, а не като отделна ВБИ. Изключение прави катетър-свързаният сепсис, който се класифицира като ЛППС (В1) дори тогава, когато на мястото на въвеждане на катетъра има признаци на инфекция, респ. когато до получаването на положителната хемокултура са били изпълнени критериите за дефиницията – инфекция на артериите и вените (F1).

(3)При наличие на явни инфекции с друга локализация, в т.ч. и инфекции на мястото на въвеждане на съдовия катетър, вкл. евентуално при съществуваща инфекция на артериите и вените, не може да се диагностицира клинично установен първичен сепсис.

(4)При пациенти без придружаващо белодробно или сърдечно заболяване [напр. респираторен дистрес синдром (РДС), бронхопулмонална дисплазия, белодробен оток или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)] е достатъчна и само една „дефинитивна“ рентгенография.

(5)При пациенти без придружаващо белодробно или сърдечно заболяване [напр. респираторен дистрес синдром (РДС), бронхопулмонална дисплазия, белодробен оток или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)] е достатъчна и само една „дефинитивна“ рентгенография.

(6)Както при бележка 5.

(7)Пациенти с неутропения (< 500/мм 3 ), левкемия, лимфом, HIV (CD4 < 200), спленектомия, пациенти след трансплантация, пациенти на цитостатична химиотерапия и пациенти, приемащи стероиди във високи дози за повече от 2 седмици.

(8)Както при бележка 5.

(9)Както при бележка 5.

(10)Както при бележка 5.

(11)кое – колония-образуваща единица (cfu).

(12)Под уропатогени в случая да се разбира: Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus .

(13)При едновременно наличие на пневмония инфекцията на долните дихателни пътища не се оценява като J2, а като пневмония.

(14)Инфекцията на вагинален маншет след хистеректомия се оценява като К3 само ако инфекцията настъпи не по-рано от 30 дни след операцията; инфекция в рамките на 30 дни след операцията се счита за ИХМ.

(15)При наличие на явни инфекции с друга локализация, в т. ч. и инфекции на мястото на въвеждане на съдовия катетър, вкл. евентуално при съществуваща инфекция на артериите и вените, не може да се диагностицира клинично установен първичен сепсис.

(16)Както при бележка 5.

(17)За уропатогени се считат Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus.

(18)За уропатогени се считат Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus. ІV. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОРА НА ВБИ И АМР

Общи принципи 1.
Надзорът на ВБИ и АМР представлява системно събиране, регистриране и анализ на съответната медицинска информация (случаи с ВБИ, респективно – АМР, наранявания с остри предмети) с цел ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР посредством планиране и провеждане на профилактични и противоепидемични мерки, оценка на тяхната ефективност, както и осигуряване на обратна връзка до всички звена, участващи в надзора. Чрез надзора се установяват приоритетите за профилактиката на инфекциите в лечебното заведение и се постига засилване на вниманието на персонала върху проблема ВБИ. 1.
За съпоставимост на данните от надзора се прилагат стандартизирани методи, форми и подходи. 1.
Провеждането на надзор на най-значимите в епидемиологичен и социално-медицински аспект ВБИ се извършва текущо (ежедневно) от всяко лечебно заведение. На надзор подлежат общи за страната „индикаторни“ ВБИ, които се определят от РЦ – ВБИ. На регистрация и отчет подлежат (Категория ІV): 1.3.
вътреболничните инфекции на кръвта (първичен сепсис); 1.3.
пневмонии, свързани с механично обдишване (вентилационни пневмонии); 1.3.
инфекции на хирургичното място; 1.3.
други инфекции, свързани с приложение на инвазивно пособие: 1.3.4.
катетър-свързани инфекции на кръвта; 1.3.4.
катетър-свързани уроинфекции; 1.3.4.
инфекции, свързани с поставянето на импланти. 1.
Надзорът на АМР и антибиотичната консумация е задължителен (Категория ІV) за лечебните заведения за активно лечение. 1.
Надзор се извършва и на всички случаи на наранявания на персонала с остри предмети в лечебните заведения (Категория IV ).
Установяване на приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение 2.
Идентифицирането на рисковите отделения/клиники и определянето на специфичните проблеми и приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение се извършва както на базата на провеждания текущ ежедневен надзор на ВБИ и АМР, така и чрез периодично провеждане на целенасочени проучвания върху заболяемостта и болестността (превалентността) от индикаторни ВБИ. 2.1.
Проучвания на заболяемостта от ВБИ: Проучванията на заболяемостта включват ретроспективен анализ и детайлно проучване на регистрираните случаи на ВБИ за определен период от време. Целта е установяване на слабите места в дейността на лечебното заведение, допълнително прецизиране на анализа на данните от надзора на ВБИ и АМР и подобряване на стратегията за намаляване на заболяемостта от ВБИ. Проучвания на заболяемостта от ВБИ се извършват в рискови отделения, където съществува потенциал за предотвратяване на инфекциите и благоприятно съотношение между ползи и разходи, установено от надзора – напр. в отделенията/клиниките по анестезиология и интензивно лечение, в отделенията/клиниките по хематология, в отделенията/клиниките по онкология, в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. Възможно е проучване на заболяемостта и в други отделения/клиники, напр. в отделенията/клиниките по вътрешни болести, като се прилага ротационен подход – напр. проучвания на заболяемостта от ВБИ през първото полугодие в отделенията/клиниките по вътрешни болести, а през второто полугодие – в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. 2.1.
Проучвания на болестност (превалентност) от ВБИ: Проучване на болестността от ВБИ представлява проучване на всички регистрирани заболели с индикаторни ВБИ в даден момент (ден, седмица) в отделения/клиники с повишен риск от ВБИ. Целесъобразно е ограничаването върху избрани видове ВБИ от особен интерес (напр. само уроинфекциите при пациенти с уретрален катетър през последните седем дни). Препоръчва се периодичността на проучванията на заболяемостта и болестността от ВБИ в лечебното заведение да се определя от броя на рисковите отделения/клиники (напр. веднъж на три месеца). 2.
Анализ на рисковите фактори за ВБИ, определяне на мерки и оценка на предприетите мерки 2.2.
За откриване източниците на инфекция или пътищата на предаване могат да бъдат проведени по-нататъшни аналитични проучвания. Те предлагат възможността чрез разширяване на набора от наблюдавани рискови фактори евентуално да се открият и анализират други съществени проблеми, неразкрити от проучванията по т. 2.
При това се използват същите методи, които намират приложение и при проучването на взривове. 2.2.
При аналитичните проучвания трябва да се използват онези специфични, индивидуални дефиниции и методи, които най-добре съответстват на конкретните условия в лечебното заведение за болнична помощ и водят до изясняване на проблема. Съществуват следните възможности: 2.2.2.
кохортни проучвания (ретроспективни или проспективни); 2.2.2.
проучвания случаи-контроли (ретроспективни). 2.
Независимо от замисъла на проучването е необходимо да се събират достатъчно количество данни за пациентите в стандартизирана форма. Към тези данни се отнасят: 2.3.
демографски данни за пациентите; 2.3.
отделение (при различни отделения – данни за престоя във всяко отделение); 2.3.
симптоми; 2.3.
начало на симптомите, евентуално край; 2.3.
лабораторни изследвания; 2.3.
инвазивни пособия; 2.3.
възможни експозиции, ако е възможно с дата (за операции или определени изследвания); 2.3.
фактори, които евентуално влияят върху връзката между експозицията и заболяването. 2.
Чрез изчисляването на относителния риск или на съотношението на вероятностите може да се определи дали съществува връзка между един или повече рискови фактори и заболяемостта от ВБИ в съответното звено. Ако анализът покаже връзка между един или повече рискови фактори и ВБИ, допълнително се провеждат целенасочени проучвания. На базата на резултатите от проучванията се планират и провеждат конкретните интервенционни мерки. След въвеждането на интервенционните мерки надзорът трябва да продължи, за да се контролира ефектът от прилагането им. За оценяването на интервенционните мерки обикновено се използват същите методи както при идентифицирането на проблема.
Дейности по надзора на ниво лечебно заведение за болнична помощ На ниво лечебно заведение за болнична помощ основната цел на надзора – ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР, се постига чрез целенасочено повторение на следния цикъл от дейности: 3.
Идентифициране на рисковите отделения/клиники и практиките в тях; 3.
Събиране, статистическа обработка и анализ на данни за пациентите в рисковите отделения и съответните практики; 3.
Определяне на ендемичното ниво на заболяемост от ВБИ и разпространението на АМР; 3.
Разкриване на тенденции за отклонения спрямо ендемичното ниво – зачестяване или намаляване на ВБИ, разкриване на епидемични взривове и на тенденции в разпространението на АМР, анализ на причините и влиянието на рисковите фактори; 3.
Въвеждане на мерки за отстраняване на причините и за ограничаване влиянието на рисковите фактори; 3.
Оценка на ефекта от предприетите мерки. За съпоставимост на данните от надзора в национален и международен мащаб се прилагат посочените по-горе стандартизирани методи (Категория ІV).
Надзор на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия Надзорът на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия, обхваща свързаните с използването на медицински пособия за инвазивни процедури и интензивно лечение (пособие-свързани) инфекции, като т.нар. „вентилационни пневмонии“, „катетър-асоцииран (първичен) сепсис“ и „катетър-асоциирани уроинфекции“ (категория ІV). 4.
В интензивните отделения и рисковите отделения обект на надзор са: 4.1.
Пневмонии, свързани с обдишване; 4.1.
Катетър-асоцииран сепсис; 4.1.
Катетър-асоциирани уроинфекции. 4.
За тези обекти на надзора се изчисляват следните стандартизирани показатели за честота на инфекциите/плътност на заболяемостта: 4.2.
Пневмонии, свързани с обдишване: Брой пневмонии при пациенти на ИБВ** Честота на VAP* = ---------------------------------------------- х 1000 Брой дни на ИБВ 4.2.
Катетър-асоцииран сепсис: Честота на асоциирания Брой първични сепсиси при пациенти с ЦВК с ЦВК*** първичен = ---------------------------------------- х 1000 сепсис**** Брой дни с ЦВК 4.2.
Катетър-асоциирани уроинфекции: Честота на катетър- Брой уроинфекции при пациенти с уретрален катетър асоциираните = -------------------------------------------- x 1000 уроинфекции Брой дни с уретрален катетър * VAP (ventilator-associated pneumonia) – пневмонии, свързани с изкуствена белодробна вентилация (ИБВ) ** ИБВ – изкуствена белодробна вентилация *** ЦВК – централен венозен катетър **** Първичен сепсис = виж Критерии за установяване на ВБИ, раздел III, т.
4.
Причинната връзка рядко може да бъде доказана; тя се прави изключително само по време, т.е. пациентът е на изкуствена белодробна вентилация през последните 48 часа преди появата на пневмонията; през последните 48 часа преди появата на първичния сепсис е имал ЦВК; през последните седем дни преди установяването на уроинфекцията е имал уретрален катетър. 4.
Дните с пособие в съответното отделение се вземат от документацията, която се води от персонала на интензивното отделение, така че показателите да могат да бъдат изчислени съответно за всяко интензивно отделение. 4.
Надзор на инфекциите на хирургичното място (постоперативните раневи инфекции). 4.5.
Надзорът на инфекциите на хирургичното място (ИХМ) обхваща най-вече индикаторните операции, които се определят от ръководителя на хирургичното отделение или на амбулаторното хирургично звено. Това са по-често провежданите или особено важните за отделението видове операции. Основните индикаторни операции са: APPE/апендектомия, ART/артроскопична операция на колянната става, CHOL/холецистектомия, COBY/коронарни байпас операции, COLO/операция на колона, GC/съдова хирургия, HERN/херниотомия, HPRO/тазобедрена протеза, HIST/абдоминална хистеректомия, KPRO/колянна ендопротеза, MAG/операции на стомаха, MAST/мастектомия, NEPH/нефректомия, OSG/ОР на горната скочна глезенна става, OSHF/операция на шийката на бедрената става, PRST/простатектомия, SECC/цезарово секцио, STRIP/венозен стрипинг, STRUM/операция на струма. 4.5.
За съпоставимост на данните установените честоти на ИХМ се разделят на групи според броя на рисковите точки (категория ІБ), като една операция може да получи най-малко 0 и най-много 3 рискови точки. Операцията получава по една рискова точка за всеки от следните фактори: 4.5.2.
степен по скалата на ASA ≥ 3 (табл. 1); 4.5.2.
продължителността на операцията е по-дълга, отколкото при 75 % от този тип операции; 4.5.2.
клас на контаминация на раната – контаминирана или септична (табл. 2). За всяка отделна индикаторна операция тези фактори се сумират. Таблица
Скала на Американското дружество на анестезиолозите (ASA) Степен (точки) Статус Пример I (1 т.) Здрав Пациент с ингвинална херния II (2 т.) Леко системно заболяване Артериална хипертония, лека степен на диабет, без органни изменения III (3 т.) Среднотежко неживотозастрашаващо системно заболяване Ангина пекторис, хроничен бронхит с умерена клинична изява IV (4 т.) Тежко животозастрашаващо заболяване Сърдечна недостатъчност, хронично-обструктивен бронхит в напреднал стадий V (5 т.) Пациент в терминално състояние, очаквана продължителност на живота < 24 h Руптура на аортна аневризма, белодробна емболия Таблица
Класификация на раните според степента на контаминация Чиста Операция в област без признаци за инфекция. Няма отваряне на стомашно-чревния, респираторния или урогениталния тракт. Чиста-контаминирана Операция с планирано отваряне на стомашно-чревния тракт, на респираторния или урогениталния тракт, без признаци на инфекция. Контаминирана Операция на прясна рана (< 6 часа), значителна грешка в асептиката или макроскопска контаминация с чревно съдържимо. Инфектирана Операция на травматична рана (> 6 часа) с некротична тъкан, чуждо тяло или масивна контаминация с чревно съдържимо или операция след перфорация на черво или при саниране на остри бактериални инфекции, при абсцеси (отваряне на абсцеси) 4.
Данните за посочените в т. 4.5.2 рискови фактори следва да бъдат отразявани в документацията на всеки пациент, подложен на хирургична интервенция. 4.
С помощта на референтните стойности за ИХМ за всяка лечебна структура може да бъде изчислен очакваният брой ИХМ за рисковата група n (0 – 3), периодът от време и видът индикаторна операция: Очакван брой раневи инфекции в дадена рискова група пациенти (РГП) Референтна стойност за РГП = ------------------------- x Брой опера- ции в РГП Стойностите за очаквания брой ИХМ в четирите рискови групи се сумират и се изчислява стандартизираната честота за всички раневи инфекции в отделението/клиниката. Стандартизирана честота на раневи инфекции Наблюдаван брой раневи инфекции = ------------------------------- Очакван брой раневи инфекции Стандартизираната честота на раневите инфекции е равна на единица, когато наблюдаваният брой раневи инфекции отговаря на очаквания брой. Ако стойността на стандартизираната честота на раневите инфекции е по-голяма от 1, са наблюдавани повече раневи инфекции, отколкото се е очаквало според референтните стойности.
Идентификация на случаите на ВБИ 5.
За осигуряване на достатъчна чувствителност на надзора е необходимо: 5.1.
Обхващане (регистриране) на всички ВБИ, които са обект на интерес; 5.1.
Редовно участие на клиничния микробиолог във визитациите, особено тези в рисковите отделения; 5.1.
Преглед от микробиолога на вписванията за назначени антибиотици като част от мониторирането на антибиотичната консумация; 5.1.
В рисковите отделения екипът по контрол на инфекциите трябва да извършва ежеседмично анализ на регистрираните ВБИ. 5.
Клиничните отговорници следят за правилното диагностициране, за регистрацията на ВБИ и за подаването на информация към екипа по контрол на инфекциите. 5.
За целите на надзора на ИХМ се събират и обработват данни и за появилите се след изписването постоперативни раневи инфекции (т. нар. надзор след изписване). Това следва да важи най-малко за случаите, в които раневата инфекция е довела до повторно приемане на пациента в същата или в друга болница. Оперираните пациенти се проследяват за поява на инфекциите на хирургичното място до 30-ия ден след операцията, съответно до 1 година при вложен имплант. 5.
Данните от надзора трябва да се анализират достатъчно често, за да бъдат разпознати своевременно промени в заболяемостта от ВБИ. От друга страна, периодите на наблюдение трябва да бъдат достатъчно дълги (не по-малко от 3 месеца), за да не се повлияват оценките от случайни натрупвания. В зависимост от големината на отделението (клиниката) се определят подходящите интервали.
Идентификация на случаите на ВБИ в резултат на наранявания с остри предмети 6.
За осигуряване на достатъчна чувствителност на надзора по отношение на ВБИ, възникнали в резултат на наранявания с остри предмети, е необходимо: 6.1.
докладване (регистриране) на всички случаи на наранявания на персонала с остри предмети; 6.1.
проучване и анализ на всички случаи на регистрирани наранявания с остри предмети; 6.1.
насърчаване на култура, при която не се търси индивидуална вина. Процедурата за докладване следва да е насочена към системните фактори, а не към индивидуалните грешки. 6.
Редът за регистриране и съобщаване на случаи на нараняване с остри предмети включва: 6.2.
При всяка злополука или инцидент, свързан с употребата на остри предмети, пострадалият служител уведомява незабавно своя работодател и/или отговорното лице по контрол на инфекциите и регистрира инцидента в Дневник за регистриране на професионална експозиция към кръвно преносими инфекции. ДНЕВНИК за регистриране на професионална експозиция към кръвно преносими инфекции, в т.ч. наранявания с остри предмети Дата и час на експозицията Медицинско лице Вид на експозицията Източник на експозицията Данни за ваксинации Час на съобщаване за инцидента Приел съобще - нието Доклад № * 6.2.
Отговорното длъжностно лице по контрол на ВБИ изготвя Доклад за професионална експозиция, който съдържа: 6.2.2.
Дата и час на експозицията; 6.2.2.
Подробно описание на инцидента; 6.2.2.
Подробно описание на източника на експозиция; 6.2.2.
Данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията); 6.2.2.
Детайли за проведените консултации. ДОКЛАД за професионална експозиция към кръвно преносими инфекции, в т.ч. наранявания с остри предмети
Дата и час на експозицията: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Описание на процедурата: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Описание на експозицията: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Описание на източника: ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията) ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Проведени консултации и изследвания ............................................................................................................................................................................................................. .............................................................................................................................................................................................................
Предприети действия: ............................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................................................................................................................. Длъжностно лице: ........................................ (………………………….) 6.2.
Изготвеният доклад се съствавя в 2 екземпляра, като единият се предава на служителя, а другият се съхранява в лечебното заведение. 6.2.
Ръководителят на лечебното заведение разследва причините и обстоятелствата и регистрира злополуката/инцидента, като предприема, когато е целесъобразно, необходимите мерки. 6.2.
Служителят е длъжен да предостави съответната информация в подходящ срок, за да допълни подробностите за злополуката или инцидента. 6.2.
Поверителността на информацията относно нараняването, диагнозата и лечението е от първостепенно значение и се гарантира при спазване на изискванията за защита на личните данни. 6.
Данните от надзора на нараняванията с остри предмети трябва да се анализират достатъчно често, за да бъдат разпознати своевременно зачествяване на инцидентите в определени структури, като в зависимост от големината на лечебното заведение или отделните му структури – отделения (клиники), се определят подходящите интервали. 6.
Информация за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети се подава всяко тримесечие в РЦ – ВБИ към РЗИ. 6.
Регионалната здравна инспекция обобщава данните за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети и ги изпраща ежегодно в Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). V. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОФИЛАКТИКА НА ВБИ
Общи принципи Профилактиката на ВБИ е отговорност на целия персонал на л

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.