План за действие по Програмата в страната 2013 – 2017 г. между правителството на Република България и Фонда за децата на ООН (УНИЦЕФ)

(1)Равнището на безработицата се увеличи до 12,4 % за последното тримесечие на 2012 г.

(2)През 2011 г. равнището на безработица сред младежи на възраст между 15 и 24 години е 26,6 %, а за първото тримесечие на 2012 г. – 29,9 %. По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2010 г. жените са получили с 14,1 % по-малко на час от мъжете, а през 2011 г. – с 13,5 % по-малко на час от мъжете. Проучванията, свързани с картографиране на бедността, също разкриват драстични различия между отделните области, както и между селските райони и градовете. Бедността в градовете е по-скоро монетарна, докато в селските райони тя се характеризира с липса на възможности за заетост, нискокачествени или недостъпни здравни, образователни и социални услуги. Оценката на бедността в регионален аспект показва, че през 2010 г. най-висок е относителният дял на хората, живеещи в бедност, в област Видин (Северозападен район) – 36,2 % при размер на линията на бедност 196 лв.

(3)Област Благоевград (Югозападен район) има най-нисък относителен дял на хората, живеещи в бедност – 14,4 % при размер на линията на бедност 265 лв. Спрямо линията на бедност за страната – 284 лв., само седем области в страната имат по-висок размер на линия на бедност

(4). Правителството има достъп до Структурните фондове на ЕС, за да осигури подкрепа на реформите в публичния сектор, но са необходими още усилия за пълното усвояване на тези ресурси. 5. Наложените мерки за икономии не позволяват да бъде реализирана целта на Правителството да се увеличи жизненият стандарт, като достигне 60 % от средния за ЕС до 2020 г. и забавят постигането на значителен напредък при реализирането на правата на детето. Все пак между 2009 и 2010 г. бюджетните средства за социално подпомагане се увеличават от 718,3 млн. лв. до 771,6 млн. лв. Средствата, изплатени от държавния бюджет само за предоставяне на месечни семейни помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, през 2009 г. са в размер 358 331 311 лв., а за 2010 г. са в размер 365 100 984 лв.

(5)През 2011 г. социалните трансфери представляват 33,3 % от годишния доход на член от семейството. Нивата на бедност в България са най-високите в ЕС. По данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2010 г. равнището на бедност (при средно равнище в ЕС-27 16,9 %) в България е било 22,3 %, или бедни са около 1,673 млн. лица. Всичко това има множество последствия върху качеството на живота на децата.

1. В резултат от усилията на Правителството в голяма степен се запази финансирането на услугите за закрила на детето и за интегриране на деца с увреждания. Чрез съгласувани действия и внимателна преценка на приоритетите страната успя да постигне напредък по отношение правото на децата на закрила. В резултат на това се намали броят на децата в специализирани институции, като беше отбелязан спад с повече от 40 % (на 100 000 деца) между 2001 и 2010 г. През последните пет години броят на приемните семейства се увеличи десетократно. След 2010 г. за пръв път броят на децата в риск, настанени в алтернативна семейна среда, е по-голям отколкото на тези, отглеждани в домове, благодарение на засилената превантивна дейност на органите за закрила на детето и на развитието на иновативни алтернативни видове грижа. Силната ангажираност на Правителството да се промени системата, подкрепена от препоръките и съветите на УНИЦЕФ и Структурните фондове на ЕС, изиграха важна роля в преориентиране на политиките и разпределението на ресурсите. Въпреки това все още политиките и практиките по отношение на предотвратяването на рискове и отделянето от семейството не са достатъчни. Рискът от институционализация остава голям за повечето групи в неравностойно положение и малцинствени групи, както и за децата от бедни семейства. Децата с увреждания все още съставляват почти половината от общия брой деца, отглеждани в резидентна грижа. Сериозен проблем представлява действащият към момента механизъм за финансиране на социалните услуги на база капацитет, без да се отчитат спецификата на предлаганите в тях дейности и характерът на грижи. В тази връзка не може да бъде пренебрегната съществуващата необходимост от подобряване на системата за финансиране на социалните услуги с оглед удовлетворяване на конкретните потребности на нуждаещите се и повишаване качеството на предоставяните услуги. Стигматизирането и дискриминацията на семействата в неравностойно положение улесняват разделянето на семействата, увеличават риска от социално изключване и се отразяват на достъпа до услуги и на тяхното качество.
2. По отношение на риска от бедност и социално изключване има съществени различия между отделните етнически и възрастови групи от населението, състоящо се предимно от граждани от български етнически произход (84,8 %) и две основни малцинствени групи – турска (8,8 %) и ромска (4,9 %). По възрастови групи за 2010 г. рискът от бедност е най-висок за децата – делът на децата от 0 до 17-годишна възраст в риск от бедност или социално изключване е 51,8 %, или 663 600 деца. Като особено уязвими групи по отношение на риска от бедност и социално изключване се открояват многодетните семейства, семействата от ромски произход, семейства, живеещи в отдалечени селски райони и в предградията на големите градове, често при крайно незадоволителни жилищни условия. Ромското население живее в крайно лоши жилищни условия в сравнение с останалите групи от населението. Сериозен проблем е липсата на инфраструктура, която води до допълнителни рискове за здравето и живота на семействата. В кварталите с преобладаващо ромско население 47 % от жилищата нямат подходящи санитарни условия в сравнение със 7 % средно за страната

(6).

1. Броят на децата, чиито родители нямат здравна осигуровка и следователно нямат достъп до здравни услуги, расте. 12 % от децата между 0 – 3 години нямат личен лекар, въпреки че правото за свободен достъп до здравно обслужване е гарантирано от закона. Детската смъртност е относително ниска с коефициент 8,5 на 1000 живо родени деца (2011 г.), но в някои райони на страната е много по-висока – с коефициент 21,1 на
2. Коефициентът на детска смъртност в България е два пъти по-висок от средния за ЕС, като основните причини са ниското качество на медицинските грижи и по-лошите материални условия на живот и занижената здравна култура на населението. В селските райони положението е по-тежко поради затруднения достъп до здравната инфраструктура и влошената социално-икономическа ситуация. Данните показват двойно по-високи коефициенти от тези в ЕС за перинаталната детска смъртност (11,7 ‰ ) и мъртвородени деца (7,8 ‰ ) с особено високи стойности за майки под 19-годишна възраст. Смъртността на деца под петгодишна възраст (11,14 ‰ ) е също два пъти по-висока от средната за ЕС (5,01 ‰ ). Преждевременно родените деца съставляват 8,4 % от всички раждания, което е тясно свързано със затруднения достъп до перинатална грижа. Преждевременно раждане се случва по-често сред населението в неравностойно положение и при младите майки (под 20 години и особено под 15 години). Процентът на децата с ниско тегло при раждане e 8,4 % през 2011 г.

(7)Данните на Националния център за обществено здраве за 2012 г. сочат, че само 2,8 % от бебетата са били на изключително кърмене до шестия месец и много висок процент от малките деца развиват анемия (41,8 % от децата на възраст между 6 и 12 месеца). Положението е по-тежко в ромските квартали, където достъпът до здравни услуги е затруднен, родителите и полагащите грижа често имат ниско ниво на образование и не притежават необходимите родителски умения. В тези квартали храната е с много лошо качество и не отговаря на изискванията за съответната възраст на детето. Освен това, както беше споменато по-горе, хигиенните и санитарните условия са далече под необходимия стандарт. Разпространението на ХИВ/СПИН остава на ниски нива, въпреки че се забелязва ръст от 20 % годишно на новорегистрираните случаи. През 2011 г. са регистрирани 227 нови случаи на деца, заболели от туберкулоза.

1. След последното преброяване през 2011 г. Националният статистически институт изнесе данни за около 81 000 души на възраст над 7 години, които никога не са посещавали училище, и 112 778 неграмотни. Специално внимание трябва да се отдели на цялостното качество на образованието, тъй като последното проучване на Програмата за международна оценка на учениците (PISA) показва, че 40 % от деветокласниците са функционално неграмотни. Също така един на всеки пет души на възраст 20 – 29 години е функционално неграмотен. Въпреки че е приета антидискриминационна политика, правото на образование се отличава с определени етнически различия. Според данните от преброяването от 2011 г. 23,2 % от ромските деца не посещават училище, сравнено с 11,9 % деца от турското малцинство и 5,6 % от българската етническа група. Момичетата от ромски произход са по-склонни да напускат рано училище от момчетата. Като цяло включването в предучилищно обучение на 5-годишна възраст достига 80 %, а записването в основно училище (от първи до четвърти клас) бележи спад, докато за по-горните класове (от пети до осми клас) участието е 80,6 % за учебната 2010 – 2011 г. Стимулира се включването на деца с увреждания в основните училищни образователни системи, като Правителството се ангажира да предприеме по-нататъшни мерки за подобряване на достъпа, но все още само 7 % от училищата предлагат достъпна среда за хора с увреждания.
2. Годишно повече от 7000 деца извършват престъпления или по-дребни нарушения

(8). Съществуващата правосъдна система за малолетни и непълнолетни все още не е приведена в съответствие с международните стандарти и принципите за спазване на правата на детето. Независимо че от 2010 г. насам е постигнат забележителен напредък по отношение на политиката в тази област, все още предстои разработването и развиването на нови подходи, структури и услуги. В тази връзка и в изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето е одобрена Пътна карта, която съдържа мерки в областта на наказателното правосъдие за деца и на политиката за превенция и противодействие на поведението на децата, които са в конфликт със закона. Включени са и мерки, насочени към подобряване капацитета на съществуващите услуги и изграждане на нови такива, включително и за осигуряване на ефикасното използване на наличните ресурси за постигане на по-добри резултати за децата и обществото.

1. България показа, че е възможно да се постигне промяна в институционалната система за грижа в сравнително кратки срокове: опитът в процеса на затваряне на институции за настаняване на деца показа, че могат да се преодолеят известни несъответствия в капацитета, свързани с осигуряването на необходимия бюджет и финансиране на предоставянето на услуги за уязвимите деца. Този успех доведе до важни поуки и изводи, които могат да бъдат разпространени както регионално, така и глобално.
2. Постигането на по-нататъшен напредък при осъществяването на правата на детето се очертава като близък и възможен, като в момента усилията трябва да са насочени към отстраняване на основните причини за нарушаване правата на детето, свързани със структурната бедност и преобладаващите нагласи. В тази посока Заключителните препоръки от 2008 г. на Комитета на ООН за правата на детето насочват вниманието към необходимостта от системно набиране и анализ на дезагрегирани данни и обособяването на независим орган за мониторинг правата на детето, засилване на ролята на Омбудсмана в подкрепа на Държавната агенция за закрила на детето. Организациите на гражданското общество също трябва да получат по-широки права, за да могат да извършват оценка и да насърчават правата на детето в области извън тези, на които вече се отделя внимание. Трябва да се гарантира, че тези инициативи са последователни и покриват широк спектър от проблеми, свързани с правата на детето. Създадената наскоро Национална мрежа за децата, която обединява над 100 НПО, работещи в сферата на децата и семействата, се очертава като важен фактор за създаването и развитието на адекватни политики в полза на децата.
3. В страната е постигнат съществен напредък за постигане на Целите за развитие на хилядолетието, но все още има какво да се направи по отношение на майчиното здраве и детската смъртност, тъй като различията между градските райони и останалата част от страната са съществени, особено в области, в които живеят големи малцинствени групи (ромско население).
4. УНИЦЕФ подкрепя с приоритет препоръките по Конвенцията за правата на детето, свързани с развитието на съответното законодателство за правата на детето – независимо наблюдение на правата на детето, достъп до образование и здравно обслужване за уязвимите групи, борба с дискриминацията на ромите и участие на децата. УНИЦЕФ също така се ангажира да подкрепя правителството за изпълнение на препоръките от 2012 г. във връзка с Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), особено по отношение на жените от ромски произход, в това число традиционните роли на половете, достъп до здравеопазване и услуги за семейно планиране, предотвратяване на ранните бракове и ранната бременност, както и свързаното с това преждевременно напускане на училище от страна на ромски момичета.
5. По отношение на евентуални извънредни ситуации България се характеризира със среден риск от тежки наводнения и земетресения. Последните случаи на наводнения и земетресението от 5,8 по Рихтер през май 2012 г. показаха необходимост от подобряване на координацията на мерките за възстановяване. ЧАСТ III. ПРЕДХОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ИЗВОДИ ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ
6. Партньорството между УНИЦЕФ и правителството на България за периода 2010 – 2012 г. беше съсредоточено върху насърчаване на социалното включване на най-уязвимите групи деца и семейства и имаше за цел да мобилизира широка национална подкрепа и ресурси за все по-успешно осъществяване правата на детето.
7. Основният приоритет на сътрудничеството за този период беше осъществяването на всестранна реформа на системата за грижа за децата, започната от Правителството през 2000 г. Вследствие на партньорството се постигна споменатото по-горе намаляване с 40 % на броя на децата, настанени в институции. През 2009 г. броят на специализираните институции е 137, в които са настанени 6730 деца, а през 2011 г. – 127 специализирани институции с настанени в тях 4755 деца. И през 2012 г. се запазва тенденцията за намаляване броя на децата в специализирани институции, като техният брой към края на декември е 121

(9). УНИЦЕФ оказа съдействие чрез предоставяне на съвети в областта на формирането на политики и препоръки за иновативни решения за изграждане на институционален капацитет за управление на новата система. Към всичко това следва да се прибавят силните кампании за повишаване на обществената информираност, осъществени на национално и местно ниво, в това число медийни кампании, които помогнаха да се създаде благоприятна среда за деинституционализацията. Благодарение на относително скромни инвестиции в моделирането на иновативни услуги в полза на децата в институции се утвърдиха алтернативни стандарти по отношение на грижата за децата и подкрепата на семействата. Това послужи за формиране и уточняване на правителствените политики, включително Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ и Плана за действие към нея, приети през 2010 г., за периода до 2025 г. и даде възможност да се привлекат сериозни финансови ресурси от Структурните фондове на ЕС. По Националната стратегия и Плана за действие са предвидени за усвояване 147 млн. щ.д. от европейските структурни фондове с цел реализиране на пет основни проекта за деинституционализация и укрепване на капацитета на системата за социални грижи. През 2012 г. УНИЦЕФ оказа подкрепа на трансграничния обмен на добри практики и популяризиране на прогреса, постигнат в България във връзка с реформата на системата за грижи за децата. 18. Партньорството със страната засили капацитета на местните администрации при планирането и предоставянето на социални услуги за уязвимите групи. Това спомогна да се подобри ефективността на местните администрации при определяне на потребностите на най-уязвимите групи и за по-доброто разпределяне на ресурсите. Новата методология на планиране беше пригодена към спецификата на 28-те области в България през 2010 г., след като беше приложена в три демонстрационни области през 2009 г. Методологията продължава да се внедрява с подкрепата на европейските фондове, като беше отразена и в Закона за социално подпомагане. Освен това сдруженията с неправителствени организации (НПО) и с гражданското общество създадоха възможности за по-силна гражданска ангажираност при насърчаване на спазването на правата на детето в България. 19. УНИЦЕФ успя да засили подкрепата за България по проблемите за закрила на детето в глобален план. Според проучване на Галъп Интернешънъл от 2009 г. УНИЦЕФ е призната като организация, заслужаваща доверие, която работи и на национално, и на глобално ниво. Всичко това я поставя в добра позиция за насърчаване на подкрепата за децата в неравностойно положение както в България, така и в международен план. Това беше ярко демонстрирано през 2010 г., когато бяха събрани над 1 млн. щ.д. от дарения за децата на Хаити и почти същата сума за развитието на грижите в България за малки деца в семейна среда. ИЗВОДИ 20. Основен извод, който може да се направи от заинтересованите страни вследствие на средносрочния преглед на сътрудничеството със страната, е, че дори при силната воля на Правителството за промени в системата за грижи за децата напредъкът е неравномерен и съществува риск от забавяне и спад. Системата не успява да достигне до децата и семействата в най-неравностойно положение и да промени съществено техния начин на живот. Необходими са постоянна подкрепа и адекватни съвети за успешно справяне с оставащите проблемни сфери. Необходимо е също: повишаването на капацитета на органите по закрила на детето с цел осъществяването на ефективни превантивни действия, особено сред най-маргинализираните групи; подобряване достъпа до услуги, съобразени с потребностите на различни групи от населението; осигуряване на целенасочена интегрирана подкрепа с акцент върху по-тясно взаимодействие между социалните услуги и финансова подкрепа; повишаване ефективността на механизмите за наблюдение. Процесът на деинституционализация се характеризира със забележителен напредък, но все още съществуват рискове, свързани с качеството и незадоволителното наблюдение на новите услуги в зависимост от постигнатите резултати. Оценката на първите 3 години от изпълнението на Националната стратегия за детето също потвърди недостатъчния капацитет на системата за закрила на детето, като по-специално подчерта недостатъчната подкрепа на семействата за предотвратяване на рисковете. 21. Следващите пет години ще се окажат особено важни за затвърждаване на постигнатия напредък благодарение на въведените реформи в социалния сектор и устойчивите резултати в областта на грижата за децата. Целта е да се постигнат промени така, че системата да не реагира само на случаите на нарушаване на правата на детето, а да се развива на принципа на превенция на риска и подкрепа за семейството. Промяната на нагласите, както и на поведението на носителите на права, ще бъде от жиз­неноважно значение за увеличаване на търсенето и ползването на новите услуги. Не по-малко важен ще бъде въпросът за увеличаване на наличните фондове за социални програми за получаването на максимални ползи за децата в България. 22. Важната роля на ранното детско развитие беше популяризирана като ключов елемент за цялостното подобряване на благосъстоянието на децата, в това число насърчаването на позитивните родителски грижи, подобряване на достъпа до здравеопазване, образование и услугите за закрила за маргинализираните семейства, както и по-добра координация между отделните сектори. Все още обаче няма ясно разпределени функции и не е въведена междусекторна стратегия, която да бъде финансово обезпечена. Сред доставчиците на услуги и сред родителите не са широко популяризирани и не се насърчават модерни и съвременни подходи, основани на доказателства, като например хранене, ранно стимулиране и правилно разбиране на емоционалното развитие. Липсва достатъчно капацитет в съответните сектори, особено в селските и отдалечените райони и в маргинализираните общности. 23. Бюджетният анализ, проведен през 2010 г., показва необходимост от подобряване на ефикасността и ефективността на изразходването на средствата за социални услуги, за да бъдат обхванати повече деца и семейства и да се подобри качеството на предоставяните услуги. Трябва да се развиват нови финансови механизми за социални, здравни и интегрирани услуги, насочени към уязвими групи в изключително тежко неравностойно положение, като деца и семейства, живеещи в отдалечени селски райони, деца с увреждания и т.н. Българското правителство може да използва значителни допълнителни финансови ресурси от различни европейски фондове за подобряване на системите, насочени към благосъстоянието на децата. Това, което създава пречки на централно и местно ниво, обаче е планирането и капацитетът за усвояване на тези ресурси, които са бъдеща възможност за периода 2014 – 2020 г., като предоставянето на техническа помощ на Правителството може да доведе до по-добро управление на средствата и по-добри резултати за децата. 24. Необходимо е да продължат усилията в посока борба с детската бедност, за да се намалят рисковете и да се компенсира въздействието на икономическата криза. Голям процент от семействата с три и повече деца все още живеят в бедност, като повечето от тях са роми. Въпреки че са налице редица подходящи правни норми, децата в тези семейства са подложени на големи лишения, като нямат достъп до адекватен стандарт на живот, до качествени здравни и образователни услуги, както и до превантивни мерки за закрила. Продължителната бедност, вредните традиционни практики и ниското образование на родителите допълнително се утежняват от липсата на прозрачност и отговорност, дискриминационни практики и отрицателни нагласи, което води до пропуснати възможности за децата. Необходимо е да се полагат непрекъснати усилия, насочени към промяна на поведението, стереотипите и нагласите чрез насърчителни действия в маргинализираните общности и в рамките на обществото като цяло, придружени от засилена прозрачност и отговорност на публичния сектор за приемане на подходи, насърчаващи равнопоставеността. 25. По време на сътрудничеството в страната до момента се доказа, че планирането, развиването и предоставянето на нови социални услуги на регионално и местно ниво е най-добро от гледна точка на съчетаването на достъпност и ефективност на разходите. То позволява съчетаване на ресурси и намиране на ефективни и ефикасни решения от страна на няколко общини, тъй като единствено от страна на една община не може да бъде осигурена устойчивост поради липсата на финансови и човешки ресурси. Подходът на регионално планиране на социални услуги, първоначално пилотиран с подкрепата на УНИЦЕФ, бе одобрен от Правителството на национално ниво и разпространен на територията на цялата страна. Необходими са допълнителни усилия, за да се демонстрират и документират ползите от регионалния подход с цел подаване на информация и по-добро взаимодействие и обвързване на национално и регионално ниво на политиките в областта на социалните услуги. 26. Обществените обсъждания през 2012 г. на проектозакона за детето доведоха до бурни дебати, в които основните принципи на правата на децата бяха противопоставени на правата и отговорностите на родителите. Това разкри проблеми, свързани с недостатъчното разбиране на правата на децата в обществото като цяло, включително и сред представители на публичната власт, родители и медии. Капацитетът на гражданското общество за застъпничество се оказа слаб, а децата – не добре информирани и овластени да защитават правата си. Необходимо е създаване на независим орган за осъществяване на независим мониторинг на правата на децата, продължаване на популяризирането на правата сред широка аудитория, засилване на отговорността на ангажираните експерти и овластяване на деца и млади хора, както и защитниците на правата на децата. 27. Междинният преглед на партньорската програма подчерта като силна страна на УНИЦЕФ в България интегрирания подход, съчетаващ застъпничество за политики, пилотиране на модели за работа, комуникация за развитие и фондонабиране в частния сектор. Този подход се доказа като успешен при подпомагането на цялостна социална промяна за децата и при информирането на обществото относно неравенствата и отговорността на всеки при адресирането им. Националните медийни кампании за повишаване на информираността за определени права на децата провокираха дебат относно необходимостта от нови политики, както и целенасочени дейности, които да доведат до промяна в начина, по който работят системите от публичния социален сектор. Тясното сътрудничество с една от ключовите медийни групи в страната позволи на УНИЦЕФ да подпомогне националния диалог в подкрепа на реформите в публичния сектор. Компонентът за мобилизация на ресурси с акцент върху застъпничеството доказа, че засилва активното участие и ангажираност на широк кръг от хора. Сред партньорите има очакване, че УНИЦЕФ ще продължи да играе роля в тези области, но също така трябва да се добави и компонент относно подпомагането на обмяната на опит между страните както на регионално, така и на глобално ниво. Това се приема за уникален принос на УНИЦЕФ, особено предвид новия прогресивен ангажимент и модел на партньорство с България. ЧАСТ IV. ПРЕДЛАГАНАТА ПРОГРАМА 28. Петгодишната партньорска програма за страната беше разработена в тясно сътрудничество с Правителството, неправителствените организации и агенциите на ООН, които са представени в страната. Тя стъпва на данните и информацията за уязвимите деца, събрани чрез Анализа на положението на жените и децата, проведен през 2011 г. Областите на сътрудничество са подбрани като резултат от препоръките, направени по време на Междинния преглед на програмата за периода 2010 – 2012 г., който се проведе през октомври 2011 г. Този преглед очерта споделената визия за ролята на УНИЦЕФ в страната за подкрепа желанието на България да допринесе за разпространението на добри практики на регионално и глобално ниво по отношение на социалното включване и равнопоставеност. Очерта се и уникалната роля на УНИЦЕФ за разпространение на добрите международни практики по отношение правото на децата на развитие и закрила. 29. В процеса на планиране са приложени подход, основан на човешките права, и управление, базирано на резултатите. Програмата на УНИЦЕФ за страната взема под внимание и подкрепя целите и мерките, очертани в следните документи: Национална програма за развитие: България 2020, Национална програма за реформи на Република България и Стратегия „Европа 2020“, Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. и Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, приета през 2010 г. Програмата ще допринесе за постигане на напредък в Цел за развитие на хилядолетието 2: Подобряване на основното средно образование, Цел 4: Намаляване на детската смъртност; Цел 6 и Цел 8: Създаване на партньорства за развитие. 30. Разработването на Плана за действие към програмата за страната включи и Заключителните препоръки на Комитета за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените от 2012 г., заключенията от оценка на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. и анализа, който беше направен с участието на широк кръг от партньори през декември 2012 г. Разработването на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), приемането на Пътна карта за изпълнението на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за деца и продължаващата оценка на напредъка в изпълнението на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ са взети предвид също при изготвянето на Плана за действие по програмата за страната. Използвани са също така и данните за децата, получени от Доклада за здравето на нацията от 2011 г., както и ангажиментът на Правителството да намали детската смъртност като част от инициативата „Подновяване на обещанието – Призив за предотвратяване на случаите на детска смъртност“. Под внимание е взета и регионалната стратегия на УНИЦЕФ, като особен акцент е поставен върху две водещи области: правото на детето да живее в семейна среда и благосъстояние на малките деца (0 – 3 г.). 31. Направена е оценка на въздействието върху околната среда, която показва, че няма да има негативни последствия в резултата на изпълнението на програмата. ЦЕЛИ, ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И СТРАТЕГИИ НА ПРОГРАМАТА В СТРАНАТА 32. Общата цел на партньорската програма е да засили националния капацитет за социално включване и намаляване на детската бедност, да подобри реализирането на правата на децата за равен достъп до образование, здраве и закрила и да укрепи системите за мониторинг на правата на децата. Подходът, основан на човешките права, е основополагащ принцип и ще бъде прилаган във всички области на работа. Основният фокус ще бъде върху най-уязвимите деца и семейства и се очаква иновативните подходи, разработени като част от това петгодишно сътрудничество, да подпомогнат привличането на повече средства от Структурните фондове на ЕС, както и от други социални фондове, които пряко да облагодетелстват най-онеправданите деца, както и да подпомогнат редовните доклади като част от членството в ЕС. Сътрудничеството ще подкрепи създаването на широки партньорства с гражданското общество, бизнеса, медиите и ще работи за създаването на рамка на корпоративната социална отговорност, за да мобилизира подкрепа и ресурси за постигането на местни, национални и глобални цели за децата. 33. Основните резултати от програмата до края на 2017 г. ще бъдат: (

1. a)повече деца от изключени и бедни семейства се възползват от равен достъп до системите за образование и закрила, и (б) националните сдружения в подкрепа на децата (включително и държавните институции, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) мобилизират подкрепа, капацитет и ресурс за постигане на значителен напредък в спазването правата на българските деца и младежи. 34. Партньорството в страната ще приложи различни стратегии, подходящи за страните с висок среден доход на глава от населението и в контекста на членството в ЕС: (
2. a)укрепване на националните системи за събиране и анализ на данни, генериране и разпространение/споделяне на информация за положението на момчетата и момичетата, особено тези, които са социално изключени, както и обмяна на знания за засилване на равнопоставеността, устойчиви и икономически ефективни интервенции; (б) предоставяне на съвети и техническа експертиза с високо качество за разработването на политики и бюджети, насочени към децата, на национално и местно ниво; (в) застъпничество за правата на децата; (г) укрепване на системите за мониторинг правата на децата на национално и поднационално ниво; (д) изграждане на широки сдружения за децата с различни партньори, включително с деца и млади хора; (е) развитие на капацитета за планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиките и подходите за включване; (ж) демонстрационни модели в подбрани области с висок дял на ромско маргинализирано население с цел информиране на политиките и подпомагане привличането на допълнителни ресурси; (з) въздействие върху ощетяващи традиционни практики, социални норми и дискриминативно отношение за насърчаване на социалното включване; (и) развиване на солидарността с децата в България и в други страни и привличане на ресурси в подкрепа на реализиране на правата на децата; (к) управление на знанието, улесняване на трансграничното и хоризонталното сътрудничество. КОМПОНЕНТИ НА ПРОГРАМАТА И РЕЗУЛТАТИ Първи компонент на програмата: Равнопоставеност и социално включване за децата 35. Този Програмен компонент цели да постигне следния резултат: До 2017 г. повече деца от социално изключени и бедни семейства да се ползват от равен достъп до образование и системите за закрила. 36. В подкрепа на правителствените усилия за изграждане на дух на приобщаване в българското общество, както е посочено в Стратегията „Европа 2020“, този компонент ще допринесе за прилагането на иновативни подходи, които ще подкрепят формулирането на политики и законодателство, отговарящи в по-висока степен на потребностите на децата в неравностойно положение: деца, живеещи в институции и в риск да бъдат институционализирани; бедни деца, особено деца от етническите малцинства; деца с увреждания; деца, особено момичета, които напускат училище, преди да са завършили задължителната степен на образование; деца в конфликт със закона; младежи, които не ходят на училище и са без работа. 37. Този компонент от партньорската програма България – УНИЦЕФ ще допринесе за това повече деца от социално изключени и бедни семейства да се ползват от равен достъп до образование, здраве и системите за закрила. Това ще бъде постигнато чрез: увеличаване броя на децата, нуждаещи се от закрила, които ползват услуги, предоставяни в семейна среда и в общността, със специален фокус върху децата от семейства с ниски доходи, децата с увреждания и децата на възраст от 0 до 3 години; значително намаляване броя на децата в институции и затварянето на институции; повече малки деца и техните родители, особено от маргинализираните ромски общности, които да ползват иновативни услуги за ранно детско развитие, включващи грижа за детското здраве в ранна възраст и ранно учене; подобряване посещаването на училище за нивата на задължително образование; намаляване броя на децата и младежите, които отпадат от училище, особено ромски момичета, и по-добро приобщаване в образованието на деца с увреждания и деца от етнически малцинства; по-малък брой деца в конфликт със закона и лишени от свобода, които се ползват от досъдебни ресоциализиращи програми и алтернативни услуги; повече млади момчета и момичета, които получават достъп до програми „Втори шанс за образование и развитие“, разработени с тяхното активно участие. 38. Партньорството със страната ще се стреми да постигне социална равнопоставеност чрез фокусиране върху децата, които към настоящия момент са в неравностойно положение и не се ползват от подходящ достъп до основни услуги, като здраве, образование и закрила. Ще се ползват подходи, които: (а) укрепват институционалния капацитет чрез моделиране на иновативни практики, включващи подходи, основани на комуникация за развитие, за да адресират проблемите със съществуващите негативни практики в грижата за децата и да увеличат търсенето на услуги, особено за най-маргинализираните семейства и деца, и (б) подобряват нормативното и бюджетното обезпечаване на прилагането както на вече съществуващи, така и на нови политики и услуги. Фокусът ще бъде поставен върху работата на местно ниво на управление посредством укрепване на капацитета и отговорностите на регионалните и общинските администрации, както и на доставчиците на местни услуги, за да се отговори на потребностите на децата с цел реализиране на правата на всички деца. Усилията ще бъдат допълнени на централно ниво чрез подсилване на междусекторната координация, за да се гарантира, че работещи модели ще бъдат отразени в политиките, нормативната база и механизмите за финансиране. 39. Партньорството ще привлече най-добрата експертиза, налична в страната, в Европа и по света, за развиването и създаване на универсални политики и стандарти, адаптирани към културната специфика и основаващи се на равнопоставеност и справедливост, съобразени с местните потребности. Те ще включват стандарти, методики и подходи за подкрепа на напредъка на успешно изпълняваната Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. По-конкретно това включва следните мерки: предоставяне на достъп до цяла гама от превантивни и подкрепящи услуги за семейства в риск; разработване и прилагане на модели и услуги за ранно детско развитие, които насърчават позитивното родителство и подобряват достъпа до здравеопазване, закрила и образование за достигане до най-маргинализираните семейства; активно популяризиране на посещаването на училище и предотвратяване на отпадането преди завършването на задължителното ниво на образование; предоставяне на възможности за най-онеправданите млади момчета и момичета да получат „втори шанс“; по-добър мониторинг на качеството на образованието и възможностите за приобщаване в образователната система; сътрудничество между отделните сектори за развитието на съдебна система, адекватна на потребностите на децата, предлагаща алтернативи за деца в конфликт със закона. 40. Разрастване на сътрудничеството с местните власти в три демонстрационни района, където има по-големи ромски или други етнически малцинства и където партньорството ще разработи и тества „социални технологии“ за предоставяне на ефективни и съобразени с местната култура услуги за групите в най-неравно­стойно положение, с цел популяризиране на правата на детето за достъп до здраве, образование и закрила. Тези иновативни приобщаващи стратегии имат потенциал да станат модел за други държави. Те ще формират система, на базата на която да се развива хоризонталното сътрудничество в региона. Генериране на знание, базирано на по-добро събиране на данни, разработване на пилотни модели и осъществяване на мониторинг на напредъка в развиването на капацитет ще подкрепят ученето и споделянето като ключова стратегия за оптимизиране на възможностите да се постигнат резултати за уязвимите деца. Това ще е принос към глобалното знание за ефективните, гарантиращи равнопоставеност подходи за предоставяне на достъп до услуги на деца в неравностойно положение и в риск от социално изключване. 41. Очакваните резултати от Програмен компонент едно ще бъдат постигнати чрез: Първи междинен резултат: 42. До края на 2017 г. на база на резултатите от моделите, разработени в три пилотни области, основните заинтересовани страни на национално ниво работят по посока на усъвършенстване на нормативната уредба и осигуряване на бюджетни средства за развитие на ефективни и съобразени с културните особености, достъпни превантивни услуги и услуги за закрила на уязвими и маргинализирани деца, особено деца в риск от разделяне от семействата. 43. Програмата в страната ще продължи да подпомага експертите, разработващи политики, местната и централната администрация, обществените услуги, неправителствените организации и общностите в укрепването на системата за закрила на детето, като ударението ще се поставя на продължаване на процеса на деинституционализация и на превантивни интервенции. Подкрепа ще бъде оказана на националните власти за разработване и прилагане на законодателство за закрила на детето и семейството, за разработване на политики, бюджети, за по-добро таргетиране на най-уязвимите и маргинализирани семейства чрез прилагане на опита, натрупан чрез местния и международния контекст. Ще се търси по-добро взаимодействие между политиките и услугите за закрила на детето и други сектори, като социални услуги, здравеопазване, образование, заетост и осигуряване на жилища, за да се помогне на децата и семействата в риск. Резултатите от пилотни модели в три демонстрационни области, където ще се работи в тясно сътрудничество с местната власт, ще послужат за подобряване на политиките и по-добро разпределяне на финансови средства. Важен акцент ще бъде поставен върху комплексното предоставяне на услуги за семейна подкрепа и закрила на детето, услуги за ранно детско развитие и здравни услуги. Фокусът ще бъде върху предотвратяване разделянето на деца от техните семейства поради бедност, липса на жилище, увреждане, достъп до здравеопазване и др. Необходимо е укрепване на капацитета на услугите за закрила на детето с цел навременното и ефективно справяне със случаите на неглижиране, злоупотреба и други рискове, свързани с негативни практики, като например ранните бракове. Системата на социалните услуги в страната ще бъде подкрепяна и в бъдеще, за да може по-добре да отговори на потребностите на най-маргинализираните общности и семейства чрез мобилна работа и по-добро познаване както на културните особености, така и на принципите за правата на детето. Подходът, основан на комуникация за развитие, ще бъде използван с цел да ангажира родителите, общностите, лидерите, местните власти, доставчиците на услуги и организациите на гражданското общество, за да повлияе съществуващите ощетяващи практики, дискриминиращите нагласи и социалните стереотипи, затрудняващи реализирането на правата на детето. Втори междинен резултат: 44. До 2017 г. съответните заинтересовани страни във всички нива на системите за здравеопазване, образование и социална закрила работят съвместно, което допринася за ефективното предоставяне на услуги за ранно детско развитие на най-необлагодетелстваните и маргинализирани семейства и деца, включително от етнически малцинства. 45. Подкрепата в областта на ранното детско развитие е развиващо се направление в дейността на УНИЦЕФ в страната. Партньорската програма ще се фокусира върху засилване ролята на ранното детско развитие, здравеопазването, социалната и образователната система и насърчаване на по-добрата синергия между отделните сектори за гарантиране на цялостен отговор на потребностите на малките деца, най-вече на тези от уязвимите и маргинализираните семейства. 46. Посредством техническа помощ и застъпничество този компонент ще подкрепи разработването на съвместна визия за ранно детско развитие, да засили отговорностите и да промотира интегрирани услуги за малки деца. Дейностите ще се концентрират и върху моделиране и разпространение на иновативни интервенции, които подобряват достъпа на семействата и децата, особено на най-маргинализираните до качествени услуги за здраве, социална закрила и образование. Особено внимание ще бъде дадено на развитието на грижа в домашна среда за насърчаване на благосъстоянието на най-малките деца (0 – 3 г.) и засилване на подкрепата за семействата. 47. Програмата за страната ще засили подкрепата за ранното детско развитие посредством финализирането и въвеждането в употреба на стандартите за ранно детско развитие и учене, разработването на качествени услуги за ранна интервенция за деца с проблеми в развитието и деца с увреждания и подобряване на достъпа до перинатална и постнатална здравна грижа с фокус върху най-уязвимите групи от населението. Програмите за подкрепа на родителството ще бъдат разширени и промотирани на национално ниво и в общностите като икономически ефективен подход за подобряване уменията на родителите и подобряване благосъстоянието на малките деца. 48. Ще се търсят партньорства с професионалните асоциации, академичните институции, гражданското общество, централните и местните власти, експертите, които разработват политики и др., за да се засили фокусът върху инвестициите в услуги за ранно детско развитие. Чрез ангажирането на национални и международни експерти в областта на ранното детско развитие програмата за страната ще улесни обмяната на знания и трансфера в страната на модели, базирани на доказателствата, за да подпомогне изграждането на среда, подкрепяща промяната в системите. Трети междинен резултат: 49. До края на 2017 г. държавните институции от всички нива с подкрепата на НПО и образователни институции изпълняват стратегии за повишаване записването в училище, предотвратяване на отпадането от училище и програми „втори шанс“ на деца, особено момичета от ромски произход и деца с увреждания, които не са записани, отпаднали са или са в риск от отпадане от училище, преди да са завършили задължителната образователна степен. 50. Този междинен резултат ще цели да подкрепи разработването и изпълнението на подробни и добре таргетирани политики и стратегии в областта на образованието, целящи да увеличат дела на записаните в училище, да намалят отпадането и да създадат подкрепяща образователна среда за младежите и децата в неравностойно положение, особено за момичетата от ромски произход. Изследванията и консултативният процес с участието на младежите ще послужат в процеса на разработване на политиките и моделите, които да дадат „втори шанс“ за младежи, отпаднали от училище и безработни. УНИЦЕФ ще работи с Министерството на образованието и науката и с други заинтересовани страни за изграждането на система за мониторинг и подобряване на включването във и качеството на образованието с цел предоставяне на възможности за ранно обучение с фокус върху децата от маргинализираните общности. 51. В три избрани области УНИЦЕФ ще се ангажира да работи с местната администрация и училищата за въвеждане на ефективни модели на интервенции с цел идентифициране на добри практики, които да послужат в процеса на разработване на политиките за по-добро адресиране на съществуващите проблеми по отношение на достъпа до образование и намаляване на отпадането от училище. Фокусът ще е върху подкрепата за предоставяне на интегрирани услуги между социалната, здравната и образователната система с цел удовлетворяване на конкретните потребности на най-уязвимите деца, семейства и млади хора и да осигури по-добри образователни и социални резултати. Подходите, основани на комуникация за развитие, ще подкрепят постигането на промяна в социалните норми сред общностите и професионалистите, особено тези, които работят за образованието на момичетата от ромски произход, както и включването на деца с увреждания. Четвърти междинен резултат: 52. До края на 2015 г. Правителството инициира промени в законодателството, които въвеждат междусекторна координация и алтернативи на лишаването от свобода за деца в конфликт със закона. 53. Този компонент ще допринесе за изпълнението на Заключителните препоръки по отношение на прилагането в България на Конвенцията за правата на детето на ООН, насочени към правосъдието за деца. Програмата за страната ще се фокусира върху гарантиране на това, законодателството за деца в конфликт със закона да бъде в унисон с международните и европейските стандарти. За да осигури подходяща координация и устойчиво изпълнение на мерките и развитие на необходимите услуги, офисът в страната ще подкрепи правителството за разработването на съответните законодателни промени и предлагането на комплекс от социално-образователни мерки като алтернатива на лишаването от свобода и комплексни политики, които да подпомагат ефикасното прилагане на мерките. Тези мерки и услуги ще се основават на цялостна оценка на децата и на наличните ресурси и ще следват най-добрите международни практики и стандарти. Добре структурирани механизми, позволяващи ефективен, навременен и мултидисциплинарен подход, ще бъдат разработени в сътрудничество със съответните партньори на национално и местно ниво. Ще бъде приложена система за събиране на данни, която позволява мониторинг и измерване на ефикасността на интервенциите в сферата на правосъдието за деца. Ще бъдат разработени демонстрационни модели в три пилотни области, като УНИЦЕФ ще подкрепи развитието и разнообразяването на алтернативните услуги, базирайки се на най-добри практики от други страни. Втори компонент на програмата: Сдружения и национален капацитет за мониторинг на правата на детето 54. Вторият програмен компонент цели постигането на следния резултат: До 2017 г. националните сдружения в подкрепа на децата (включително и държавните институции, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) мобилизират подкрепа, капацитет и ресурси за постигане на значителен напредък в спазването правата на българските деца и младежи. 55. Този компонент на програмата за партньорство подкрепя и допълва продължаващите усилия на правителството да укрепи капацитета на страната за системна и пълна оценка на резултатите от политиките и стандартите по отношение на насърчаването на равнопоставеност и социално включване. В допълнение ще бъде подкрепена мобилизацията на обществения и частния сектор за създаване на сдружения за подкрепа на социалната равнопоставеност за децата и за популяризиране – в България и в международен план – на програмата за последващите Цели за развитие на хилядолетието, които са насочени към децата. Очаква се също да бъдат генерирани допълнителни ресурси за децата и да се създаде опосредстваща социална среда за по-глобалната роля на правителството за подкрепа на международните инициативи за децата. Като максимално оползотвори глобалното и регионалното присъствие на УНИЦЕФ, този компонент ще засили споделянето на знания и опит от България. 56. Общата цел е да се преодолеят съществуващите проблеми при системното оценяване на липсите, които пречат на постигането на равнопоставеност за децата в здравната и образователната система. Това ще помогне да се отключи пълният потенциал на съществуващите структури за мониторинг и гарантиране спазването правата на децата. Този компонент ще допринесе за мобилизиране на подкрепа, капацитет и ресурси в името на децата (в което се включват правителството, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) за постигане на значителен напредък по прилагането на правата на децата и младежите. Очакваните резултати са: (
3. a)дезагрегирани данни за децата и младежите, които се събират на системен принцип, с идентифициране и споделяне на добрите практики, както и събиране на достоверна информация за нарушаване правата на децата; (б) силна и независима система с капацитет и отговорности за гарантиране правата на децата, за провеждане на редовна оценка на въздействието на публичните политики по отношение на социално изключените и маргинализирани деца, гарантираща достъпни и ефективни механизми за подаване на жалби от деца и техните представители; (в) „обсерватории“/органи за наблюдение на положението на децата, живеещи в райони, идентифицирани като рискови, посредством изграждането на публично-частни партньорства. 57. Преодоляването на бариерите пред социалното включване ще наложи също и засилване на нагласите за солидарност с децата и семействата, които живеят в затруднено положение, културната чувствителност и уважение към различията. Това ще генерира ново „поведение“ към децата, което ще се измерва чрез: (
4. a)по-добро разбиране за правата на децата и капацитет на медиите да мониторират нарушаването на правата на децата; (б) повишаване на информираността и ангажираността на деца и младежи, както и разработване и въвеждане на гаранции за спазване правото им на мнение; (в) утвърждаване на стандарти от корпоративния сектор и медиите (включително и етични стандарти за отразяване на случаите с деца) за закрила и застъпничество за правата на децата и за изграждане на сдружения в подкрепа на децата; (г) създаване на мрежа от общини – приятели на детето, като активни застъпници за политиките на местно ниво за най-добрия интерес на детето; (д) синтезиране на добри практики и опит от България, които да бъдат предоставени за ползване от други страни, изправени пред подобни предизвикателства, и (е) общественост, която оценява и подкрепя инициативи, насочени към изключените деца в България и други страни. 58. Мерките за премахване на пречките по отношение на равнопоставеността и включването ще се фокусират върху: продължаваща реформа в публичния сектор и укрепване на капацитета на националните институции за събирането на достоверни и дезагрегирани данни за децата и картографиране на неравенствата; управление на знанието и насърчаване на обмяната на иновативни подходи и практики между отделни държави; редовен мониторинг и отчетност по отношение въздействието на политиките, нормативната уредба и финансиране, влияещи върху социално изключените деца; подкрепа на съществуващи и нови независими структури за мониторинг на правата на децата и механизми за компенсации. 59. Преодоляването на съществуващите социални бариери по отношение на социалното включване изисква прилагането на устойчиви комуникационни подходи. Това включва широката общественост, експерти и местни общности, които да се противопоставят на вредните традиционни практики и да насърчат промени в поведението и нагласите спрямо ромите и другите малцинства и изключени групи, като децата с увреждания и децата в институционална грижа. Усилията ще включват и подкрепа за капацитета на публичната администрация, организациите на гражданското общество и медиите за установяване и докладване за нарушения на правата на децата, за застъпничество и наблюдение на прилагането на правата на децата и формиране на обща позиция по ключови въпроси, свързани с напредъка и изпълнението относно спазването на правата на децата; създаване на сдружения с бизнес сектора, медиите и популярни личности за изграждането на социално отговорно и равнопоставено общество; и работа със съответните структури на правителството и местните власти за създаване на адекватни и ефективни механизми за участие на децата и младите момчета и момичета във вземането на решения, които засягат техния живот. 60. Този компонент ще ангажира обществото, медиите и корпоративния сектор за подкрепа на децата на България и в други страни на света. Той ще генерира разнообразно портфолио за привличане на ресурси, като използва иновативни подходи за мобилизиране на ресурси в подкрепа на работата на УНИЦЕФ в България, международни кризи и за ресурсите на УНИЦЕФ. Ще бъдат прилагани интегрирани застъпнически подходи съвместно с партньорите. Ще бъдат мобилизирани ресурси и ще бъдат осъществени комуникационни кампании, които се фокусират за реализиране на напредък в приоритетните области по отношение правата на децата и насърчаване на тяхното благосъстояние в България и при международни кризи. Тези усилия ще подпомогнат и създаването на солидна мрежа от поддръжници и социални мрежи. 61. Очакваните резултати от Програмен компонент едно ще бъдат постигнати чрез: Пети междинен резултат: 62. До 2017 г. в страната функционира независима система за мониторинг на правата на детето с капацитет за редовно събиране на данни за положението на децата. 63. Дейностите, включени в този междинен резултат, ще подкрепят развитието и укрепването на независима система за мониторинг на правата на детето съобразно препоръките на Комитета по правата на детето. В този компонент ще бъдат прилагани дейности, целящи допълнително укрепване на капацитета на партньорите, като правителствени институции, местни власти, гражданско общество, омбудсман, парламент и изследователски организации, в ролята им на наблюдаващи правата на децата. 64. Ще бъдат мобилизирани партньорства и ресурси при събирането и споделянето на данни и доказателства, повишаване на осведомеността относно правата на децата, развиване на капацитет за оценка на въздействието на законодателство, извършване на мониторинг и оценка на национални и местни програми за деца, както и подготовката на доклади относно степента на изпълнение със специален акцент върху уязвимите групи. Програмата за страната ще допринесе за регулярното събиране на достоверни и сравними дезагрегирани данни и тяхното хармонизиране със съществуващите системи за наблюдение. Важен акцент ще бъде поставен върху управлението на знанието с цел споделяне на добри практики в България и в чужбина. 65. В три региона, идентифицирани като най-рискови, УНИЦЕФ ще подкрепи съвместната работа на публичния и частния сектор и на гражданското общество за създаване на „обсерватории“ по правата на детето на местно ниво с цел разработване на примерен подход за прилагане и в други региони на страната. Шести междинен резултат: 66. До 2017 г. централните, регионалните и местните власти са въвели политики и механизми, които осигуряват участие на децата и младежите в решенията, засягащи тяхното благосъстояние. 67. Разработването на демонстрационни модели за насърчаване на детското участие ще има три основни цели: да повиши обществената информираност и чувствителност за правата на децата на мнение и участие в процеса на вземане на решения, пряко свързани с техния живот и благосъстояние; да създаде устойчив модел на детско участие, развит и упражнен от деца; да подкрепи с необходимата информация промени в законодателната рамка и съответните политики, гарантиращи правото на децата и младите хора да бъдат консултирани и да участват в процесите на вземане на решения на всички нива по въпроси, които ги касаят. 68. Ще бъде подкрепена ролята на мрежата на общините – приятели на детето, като платформа за детско участие и прилагане на правата на детето на местно ниво. Подходи на комуникация за развитие ще бъдат използвани при подпомагането на повишаването на осведомеността и укрепването на капацитета на всички отговорни лица, свързани с правата на децата на национално, регионално и местно ниво. Седми междинен резултат: 69. До 2017 г. медиите, НПО, бизнесът, деца и младежи участват в партньорства и сдружения за мониторинг, защита и популяризирането на правата на детето. 70. Този компонент на Програмата за страната ще подпомогне създаването и развиването на ключови партньорства в подкрепа на реализирането правата на децата. Бизнесът, НПО, социалните медии и медиите за масова информация ще бъдат ангажирани в популяризирането на правата на децата, мониторинга и застъпничеството. Специално ще бъде акцентирано върху включването на деца и млади хора в дейности по разясняване правата на децата, правата на човека, различията и солидарността. В полза на децата в България и по света ще бъдат насърчавани различни форми на детско и младежко участие. Обществените медии и регулаторните органи ще бъдат ангажирани при подобряването и наблюдението на етичните стандарти на отразяване на теми, свързани с деца, и при промяната на социалните норми с цел намаляване на стигмата и дискриминацията, особено по отношение на ромите и други малцинствени групи. Медийните партньори също ще бъдат ангажирани при мобилизиране на ресурси и обществена подкрепа за социално включване, равнопоставеност, разнообразие и солидарност. Осми междинен резултат: 71. До 2017 г. широката общественост и частният сектор мобилизират финансови ресурси в подкрепа на най-необлагодетелстваните деца в България и по света. 72. Този компонент цели максимално да увеличи финансовите ресурси за прилагане на програмата чрез осигуряване на устойчиви и нецелеви регулярни приходи, въвеждане и популяризиране на добри практики на социална отговорност, както и да продължи да развива донорска култура в България. Специален фокус ще бъде поставен върху подкрепата за съществуващите корпоративни партньорства на ниво корпоративна социална отговорност (подкрепа отвъд корпоративната филантропия и силна ангажираност на служителите и клиентите чрез различни средства, посредством заплати, обвързани с кауза, маркетинг, фондонабиране от клиенти) и създаването на нови стратегически партньорства. Ще бъдат въведени иновативни техники за фондонабиране, които да засилят подкрепата за най-уязвимите деца в България и в чужбина, както и ще бъдат тествани различни начини за дарения (лице в лице, онлайн, мобилни и други) за привличане на повече индивидуални донори. Ще бъдат осъществени различни дейности, свързани с директна работа за набиране на донори с еднократни дарения, както и за набиране на данни и разширяване на списъка на донори и превръщането им в редовни дарители. Междусекторни 73. Този компонент ще подкрепя важни административни функции, като мониторинг и оценка, оперативни разходи, включително и за услуги и командировки, поддържане на офиса и други свързани със служителите разходи. Проектобюджет по Програмата 2013 – 2017 г. Таблица 1a: Планирани годишни разходи на редовни ресурси в хиляди щатски долари за периода 2013 – 2017 г. Програми 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. Общо Равнопоставеност и социално включване за децата 1500 Сдружения и национален капацитет за мониторинг на правата на детето 1500 Междусекторни разходи Междинна сума 3750 Таблица 1б: Планирани годишни разходи на други ресурси в хиляди щатски долари за периода 2013 – 2017 г. Програми 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. Общо Равнопоставеност и социално включване за децата 1400 1400 1400 1400 1400 7000 Сдружения и национален капацитет за мониторинг на правата на детето 1000 1000 1000 1000 1000 5000 Междусекторни разходи Междинна сума 2500 2500 2500 2500 2500 12500 Обща сума (РР + ДР) 3250 3250 3250 3250 3250 16250 ЧАСТ V. СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО 74. Основните партньори са Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие; Държавната агенция за закрила на детето; Агенцията за социално подпомагане; Народното събрание; Администрацията на Президента; Омбудсманът на Република България и Националното сдружение на общините в Република България. Активно партньорство ще бъде развивано и с гражданското общество, международните и националните НПО, мозъчни тръстове и изследователски центрове, университети, академии, медии, частен сектор, както и представители на самите деца. Ще бъде укрепен капацитетът на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето и неговия Секретариат с цел повишаване на координацията по специфични области, както е описано в Националната програма за закрила детето. 75. Ще бъде засилено партньорството със Световната банка в областта на социалното включване и реформа на публичните разходи, както и със Световната здравна организация в областта на здравеопазването за най-уязвимите семейства и деца. УНИЦЕФ ще работи с университети, изследователски организации и други заинтересовани страни за събирането на статистически данни и анализи относно положението на децата и финансирането на политиките, свързани с децата. 76. Активното сътрудничество с неправителствените организации и частния сектор е един от крайъгълните камъни на програмата. Представители на Националната мрежа за децата и други НПО, работещи в областта на закрилата на децата, както и на Националното сдружение на общините в Република България ще бъдат привлечени в планирането на програмата, изпълнението и оценката. Особена тежест ще се постави на засилването на подкрепата от страна на медиите и частния сектор, както и подкрепата от физическите лица за национални и международни програми за деца. ЧАСТ VI. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА 77. Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика отговарят от страна на Правителството за цялостната координация на програмата за страната. 78. Партньорството в страната ще подпомага и приемането, и прилагането на политики и стратегии от страна на държавата с фокус върху укрепването на националния капацитет за планиране, управление, прилагане и отчитане на резултатите от изпълняваните политики и програми от гледна точка на засилено използване на национални системи и процедури (като например управлението на публични финанси, счетоводство, одит, обществени поръчки, отчитане спрямо постигнати резултати и рамки за наблюдение). УНИЦЕФ ще продължи да прилага Хармонизирания подход за парични преводи (HACT), който опростява и хармонизира процедурите за парични преводи, използвайки подход, основаващ се на оценка на риска, намалява разходите, позволява по-добро планиране, концентрира се повече върху програмните резултати, набляга на и предвижда бъдещи мерки за развитието на капацитета, на база оценката на изпълняващия партньор. Основен приоритет за управлението на партньорството в страната ще бъде засилването на взаимната отговорност и прозрачност за постигането на ангажиментите на партньорството, както и за изграждането на по-ефективно и включващо партньорство с широк кръг партньори за развитие, за формулиране и оценка на напредъка в приложението на договорените ангажименти.

(1)www.databank.worldbank.org.

(2)http://www.nsi.bg/.

(3)1 лв. = 1,94 EUR.

(4)Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020

(5)http://asp.government.bg/ASP_Client/jsp/main.jsp.

(6)http://www.nsi.bg/census2011/index.php.

(7)Здравето на нацията, 2012, МЗ.

(8)http://www.nsi.bg/EPDOCS/Crime2012pr_YN03ULW.pdf.

(9)www.sacp.government.bg.

(10)В съответствие с принципите, заложени в Парижката декларация за ефективността на помощите (2005 г.) и описани в Програмата за действие от Акра (2008 г.).

(11)Член VII, т. 6 от Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 9.02.2005 г. – ДВ, бр. 17 от 2005 г., издадено от Министерството на външните работи – ДВ, бр. 58 от 2005 г., в сила за Република България от 24.06.2005 г. Приложение I: Рамка на резултатите и ресурсите на ПДПС – България България: Рамка на резултатите и ресурсите към План за действие по Програмата в страната 2013 – 2017 г. Очаквани резултати (с Индикатори 1 и база за сравнение) Очаквани резултати (преки резултати) Индикатори и база за сравнение Изпълняващи партньори Индикативни ресурси (в хиляди щ.д.) 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. Общо Програмен компонент 1: Равнопоставеност и социално включване за децата

1. До 2017 г. повече деца от социално изключени и бедни семейства да се ползват от равен достъп до образование и системите за закрила Индикатор: Дял на деца на възраст 0 – 17 години в риск от бедност или социално изключване по области База за сравнение: 51,8 % от децата на възраст 0 – 17 години (2010 г.), данните по област ще бъдат уточнени през 2013 г. Цел: 35 % от децата на възраст 0 – 17 години Индикатор: Брой направления на деца и семейства към услуги за семейна подкрепа База за сравнение: 8539 направления (2010 г.) Цел: 10 245 (20 % увеличение) Индикатор: Брой деца (0 – 3 години) и родители, които ползват интегрирани услуги за ранно детско развитие, от семейства, живеещи под линията на бедност, в избрани общини База за сравнение: 0 Цел: 500 деца (0 – 3 години) и родители от семейства, живеещи под линията на бедност Индикатор: Дял на деца (0 – 3 години) с назначен личен лекар 1.
2. До края на 2017 г. на база на резултатите от моделите, разработени в три пилотни области, основните заинтересовани страни на национално ниво работят по посока на усъвършенстване на нормативната уредба и осигуряване на бюджетни средства за развитие на ефективни и съобразени с културните особености, достъпни превантивни услуги и услуги за закрила на уязвими и маргинализирани деца, особено деца в риск от разделяне от семействата. Индикатор: Разработване на закони, предложени от Правителството, за забрана на настаняването на деца на възраст между 0 – 3 години в институции База за сравнение: Законодателството, забраняващо настаняването на деца 0 – 3 години в резидентна грижа, не е влязло в сила (2012 г.) Цел: Предложени са нормативни промени, свързани с прекратяване настаняването на деца от 0 до 3 години в резидентна грижа, и са установени работещи механизми за осигуряване прилагането им Индикатор: Оценка на ефективността на механизмите за финансиране на социалните услуги База за сравнение: Услугите се финансират на база капацитет на услугата и финансов стандарт на човек, което ограничава достъпа и намалява ефективността на предоставяне на услугите (2012 г.) Цел: От 2015 г. предложен механизъм с водещата роля на МФ за финансиране на ефективни и достъпни социални и интегрирани услуги за деца Индикатор: Брой на общините в три пилотни области, които предлагат базирани в общността интегрирани услуги за подкрепа на семействата съгласно приетата методика за съответните услуги МТСП, МЗ, МФ, АСП, ДАЗД, областни и местни власти, асоциации, НПО, граждански организации Редовни ресурси Други ресурси 1875 1 По определени индикатори към момента не е възможно да се съберат така посочените в документа дезагрегирани данни, но в процеса на работа по Плана за действие ще бъдат полагани усилия те да бъдат събирани. База за сравнение: 88 % от всички деца Цел: Брой деца 0 – 3 години с назначен личен лекар, увеличен с 6 %, като две трети са семейства от ромски произход, които живеят под линията на бедност Индикатор: Брой деца, отглеждани в специализирани институции (0 – 18-годишни, 0 – 3- годишни, с увреждания) База за сравнение: 5695 деца 0 – 18-годишни, от които 2350 деца на възраст 0 – 3 години; 2406 деца с увреждания (2010 г.) Цел: 30 % намаление при децата на възраст 0 – 18 години; 80 % при децата на възраст 0 – 3 години; 60 % намаление при децата с увреждания Индикатор: Брой деца в семейна грижа (семейства на близки и роднини, приемно семейство) База за сравнение: 6310 деца настанени в семейства на близки и роднини; 645 деца в приемна грижа (2011 г.). 933 настанени в приемна грижа през 2012 г., от които 534 момичета и 459 момчета. Цел: 7255 в семейства на близки и роднини; 1800 приемна грижа Индикатор: Дял на децата, записани в задължителна форма на образование (по клас, област, пол, етнос 2 , наличие на увреждане) База за сравнение: Основно образование (I – IV клас) – 91,5 % общо (2010 г.), % момичета, База за сравнение: Ще се установи през 2013 г. Цел: Ще се установи през 2013 г. Индикатор: Годишен брой на нови случаи на деца на възраст между 0 – 3 години, насочени към грижа в семейна и близка до семейната среда (в 3 пилотни области и на национално ниво) База за сравнение: В 3 целеви области ще се установи през 2013 г.; 1820 национално (2011 г.) Цел: 0 до 2017 и в целевите области, и национално 1.
3. До 2017 г. съответните заинтересовани страни във всички нива на системите за здравеопазване, образование и социална закрила работят съвместно, което допринася за ефективното предоставяне на услуги за ранно детско развитие на най-необлагодетелстваните и маргинализирани семейства и деца, включително от етнически малцинства. Индикатор: Разработена национална визия за развитие и предоставяне на интегрирани услуги за ранно детско развитие (РДР), които отговарят на международните стандарти База за сравнение: Няма визия на национално ниво през 2012 г. Цел: До 2017 г. e развито междусекторно сътрудничество между МТСП, МЗ, МОН, АСП, ДАЗД, НПО и други заинтересовани страни в изпълнение на националната визия Индикатор: Развитие и степен на прилагане на стандартите за РДР от съответните специалисти в здравеопазването, образованието и социалната закрила База за сравнение: Не съществуват интегрирани стандарти за ранно детско развитие (2012 г.) Цел: До 2017 г. интегрираните стандарти за ранно детско развитие са включени в обученията за предоставяне на услуги на здравни, образователни експерти и експерти по социална закрила Индикатор: Дял на насочените към социални услуги от патронажни сестри в три пилотни области МЗ, МОН, МТСП, АСП, ДАЗД, МФ, областни и местни власти, НПО, граждански организации Редовни ресурси Други ресурси 1875 2 Във всички заложени индикатори етносът ще се идентифицира, когато е възможно и съгласно законовите разпоредби в Република България. % момчета, област с богато/бедно население, етнос, с увреждане Начално средно (V – VIII клас) 80,6% общо (2010 г.), % момичета, % момчета, област с богато/бедно население, етнос, с увреждане Цел: Основно образование 95,5 % общо, % момичета, % момчета, област с богато/бедно население, етнос, с увреждане; Начално средно 85 % общо, % момичета, % момчета, област с богато/бедно население, етнос, с увреждане; Индикатор: Брой деца отпадащи от задължителната форма на обучение (по клас, област, пол, етнос) База за сравнение: основно образование (I – IV клас) 5928 общо (2010 г.), брой момичета, по етнос, област с богато/бедно население; начално средно (V – VIII клас) 7578 общо (2010 г.), брой момичета, етнос; Цел: 30 % намаление и в класовете, и в целта по пол, етнос, области с богато/бедно население; Индикатор: Брой деца, необхванати от образователната система, на възраст 14 – 18 години, които посещават образование „втори шанс“ (по пол, област, етнос) База за сравнение: Общо, момичета, области с богато/бедно население, етнос; 2011 г. – 70 завършили вечерно обучение, 346 – задочно и други форми на обучение Цел: 30 % увеличение (общ брой), цел по пол, област, етнос; База за сравнение: 0 % направления през 2012 г. Цел: 20 % до 2016 г. Индикатор: Изпълнението на услугата здравен патронаж в цялата страна (включително методология и финансов стандарт) База за сравнение: Не съществува методология или финансов стандарт за тази услуга през 2012 г. Цел: До 2017 г. услугата здравен патронаж е бюджетирана в съответствие с финансов стандарт и прилагана в съответствие с междусекторна методология, приета от компетентните ведомства, която отговаря на международните стандарти 1.
4. До края на 2017 г. държавните институции от всички нива с подкрепата на НПО и образователни институции изпълняват стратегии за повишаване записването в училище, предотвратяване на отпадането от училище и програми „втори шанс“ на деца, особено момичета от ромски произход и деца с увреждания, които не са записани, отпаднали са или са в риск от отпадане от училище, преди да са завършили задължителната образователна степен. Индикатор: Изпълнение на стратегия за превенция и намаляване на дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система База за сравнение: Съществува проект на стратегията през 2012 г. Цел: Стратегията е приета през 2013 г., положение на прилагането до 2017 г. (да се уточни) Индикатор: Брой на финансираните програми за увеличаване на записването в училищата и предотвратяване на отпадането от училище в 3 пилотни области База за сравнение: Ще се уточни през 2013 г. Цел: Ще се уточни през 2013 г. Индикатор: Дял на училища в цялата страна, използващи система за управление на информацията, която позволява идентификацията на незаписаните деца и анализ на риска от отпадане на уязвими деца База за сравнение: Не съществува такава система през 2012 г. МОН, ММС МТСП, АСП, ДАЗД, областни и местни власти, НПО, международни, граждански организации Редовни ресурси Други ресурси 1875 Индикатор: Брой деца в конфликт със закона (дезагрегирани по възраст и пол) База за сравнение: 4829 младежи нарушители, от които 745 момичета (на възраст 14 – 17 години през 2012 г.); 1475 младежи нарушители (под 14-годишни), от които брой момичета 282; Цел: 10 % намаляване на всички младежи нарушители Индикатор: Брой деца, лишени от свобода (дезагрегирани по възраст и пол) База за сравнение: 275 деца във всички видове корекционно-възпитателни институции (2012 г.); 80 деца под 14-годишна възраст, лишени от свобода, в корекционно-възпитателни институции (2012 г.); брой момичета 52 (2012 г.); Цел: 40 % намаляване на броя деца във всички видове корекционно-възпитателни институции; 10 % намаляване на броя затворени деца (14 – 18-годишни); 60 % намаляване на броя затворени деца под 14-годишна възраст Цел: До 2017 г. 60 % от училищата в страната Индикатор: Дял на изцяло финансираните програми „Втори шанс“ за образование и професионална ориентация на младежи, които не завършват задължителната образователна степен База за сравнение: 0 (2012 г.) Цел: Два вида програми са развити и приложени в една пилотна област до 2017 г. Индикатор: Дял на изцяло финансираните програми „Втори шанс“ за образование и професионална ориентация на младежи, които не завършват задължителната образователна степен База за сравнение: 0 (2012 г.) Цел: Два вида програми са развити и приложени в една пилотна област до 2017 г. 1.
5. До края на 2015 г. Правителството инициира промени в законодателство, които въвеждат междусекторна координация и алтернативи на лишаването от свобода за деца в конфликт със закона. Индикатор: Влизане в сила на Закон за правосъдие за деца, който включва механизми за междусекторна координация и интегрирани алтернативи на лишаването от свобода на деца в конфликт със закона База за сравнение: Не съществува интегрирано законодателство (2012 г.) Цел: Ново законодателство в областта за правосъдие за деца е разработено до 2015 г. Индикатор: % на изпълнените дейности по Пътната карта за изпълнение на концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето. База за сравнение: 22 конкретни дейности от Пътната карта за изпълнение на концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето (2012 г.) Цел: 40 % от дейностите са приложени до 2014 г. МП, МОН, АСП, ДАЗД, Омбудсман, НПО Редовни ресурси Други ресурси 1 875 Индикатор: Брой на решенията, насочващи децата в конфликт със закона към алтернативни мерки в една пилотна област База за сравнение: 0 решения, насочващи децата в конфликт със закона към алтернативни мерки Цел: До 2015 г. 60 % от решенията, насочващи децата в конфликт със закона към алтернативни мерки в една пилотна област До 2017 г. 60 % от решенията, насочващи децата в конфликт със закона към алтернативни мерки в три пилотни области Програмен компонент 2: Сдружения и национален капацитет за мониторинг на правата на детето
6. До 2017 г. националните сдружения в подкрепа на децата (включително и държавните институции, международната общност, гражданското общество, частният сектор и медиите) мобилизират подкрепа, капацитет и ресурси за постигне на значителен напредък в спазването правата на българските деца и младежи Индикатор: Положение на заключителните наблюдения на КПД (ref. CRC/C/BRG/CO/2) за независимото наблюдение на правата на децата (№ 15), за националните системи за събиране на данни (№ 19), и за участието на гражданското общество в насърчаването и наблюдението правата на децата (№ 23) База за сравнение: Заключителните наблюдения 15 и 23 са неизпълнени (2011 г.) Цел: Заключителни наблюдения 2.
7. До 2017 г. в страната функционира независима система за мониторинг на правата на детето с капацитет за редовно събиране на данни за положението на децата. Индикатор: брой на независимите доклади за мониторинг на правата на детето, предоставени от органите за наблюдение на правата на детето и човешките права от НПО в България База за сравнение: 1 общ, предоставен от ДАЗД; 2 тематични, изготвени от НМД и БХК Цел: 2 подробни доклада на година; наличие на качествени тематични доклади по ключови въпроси Индикатор: изпълнението на препоръките от прегледа на националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. относно създаването на независима система за мониторинг на правата на детето като част от независим орган за наблюдение на правата на детето. База за сравнение: преглед на препоръчаното установяване на независима организация за наблюдение правата на децата Цел: до 2017 г. е установена независима организация за наблюдение правата на децата, която работи в съответствие с международните стандарти Парламент, Министерски съвет, Омбудсман, МП, ДАЗД, МВнР, НСИ, НПО Редовни ресурси Други ресурси 1250 15 и 23 са адресирани или е отбелязан значителен напредък в системата за наблюдение, която: 1) насърчава правата на децата, 2) редовно оценява влиянието на публичните политики върху уязвимите и маргиналиризирани деца, 3) дава възможност за набиране на надеждна, дезагрегирана информация за децата и нарушенията на техните права, 4) наблюдава положението на децата в най-уязвимите области чрез публично-частни „обсерватории“, и 5) предоставя достъпни и ефективни механизми за жалби от страна на децата и техните представители Индикатор: Положение на заключителните наблюдения на КПД (ref. CRC/C/BRG/CO/2) за разпространението на Конвенцията и обучения (№ 21) и за зачитане възгледите на детето (№ 27) База за сравнение: Заключителните наблюдения 21 и 27 са неизпълнени (2011 г.) Цел: Заключителните наблюдения 21 и 27 са адресирани или е отбелязан значителен напредък във: 1) капацитета на медиите за наблюдение и застъпничество за предотвратяване нарушенията правата на децата без причиняване на вреда на децата, 2) капацитета на частния сектор и медиите да закрилят и да се застъпват за правата на децата, 3) ниво- Индикатор: Ратифициране на факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето за процедурата по комуникации (подаване на жалби) База за сравнение: Факултативният прото кол към КПД за процедура за съобщаване (OPIC) не е ратифициран през 2012 г. Цел: протоколът е подписан до 2014 г. и работеща процедура за събиране на сведения, както е описана в протокола, е напълно приложена до 2017 г. Индикатор: Наличие на централизирана система за събиране на подробни данни за правата на децата със специален акцент върху уязвимите групи, включително момичета и момчета от маргинализираните етнически малцинства и децата с увреждания База за сравнение: Няма централизирана система за данни за деца (2012 г.) Цел: До 2017 г. работи централизирана система за всеобхватно събиране на информация за правата на децата със специфичен фокус върху уязвими групи, осигуряваща дезагрегирано представяне на данни 2.
8. До 2017 г. централните, регионалните и местните власти са въвели политики и механизми, които осигуряват участие на децата и младежите в решенията, засягащи тяхното благосъстояние. Индикатор: Прилагането на правото на зачитане възгледите на детето База за сравнение: Зачитането възгледите на детето не се спазва последователно в разпоредбите и практиките на национално и местно ниво (2012 г.) Цел: До 2017 г. промени в регулаторните разпоредби гарантират правото на децата да изразяват своето мнение открито и техните възгледи да бъдат зачитани в образователните институции, правните процедури и изготвянето на политически документи, които ги засягат Индикатор: на общините, подкрепящи работата на детските съвети като част ДАЗД, Омбудсман, МОН, областни и местни власти, НПО Редовни ресурси Други ресурси 1250 то на подкрепа за политики, съобразени с децата на местно ниво от „общините – приятели на детето“, 4) положението на гаранциите за засилено участие на деца и младежи в решенията, които влияят върху живота им, 5) нивото на подкрепа от широката общественост за инициативи, свързани с уязвимите деца в България, а също и други страни от общинския съвет на местно ниво База за сравнение: По-малко от 20 % от общините сътрудничат с детските съвети или други форми на детско участие в планирането на политики, свързани с децата (2012 г.) Цел: Повече от 50 % от общинските съвети работят в тясно сътрудничество с детските съвети до 2017 г. Индикатор: Брой на решенията, взети от общинските съвети в шест пилотни общини по отношение на благосъстоянието на малки деца и младежите, момчета и момичета, които са консултирани с детските съвети и са зачели мнението на децата База за сравнение: 0 през 2012 г. Цел: Всички решения, които се отнасят до благосъстоянието на децата и младежите, са консултирани и зачитат възгледите на децата в шест пилотни общини до 2017 г. 2.
9. До 2017 г. медиите, НПО, бизнесът, деца и младежи участват в партньорства и сдружения за мониторинг, защита и популяризирането на правата на детето. Индикатор: Брой на партньорства с медии, свързани с мониторинг и застъпничество за правата на детето База за сравнение: 4 основни партньорства в страната през 2012 г. Цел: 10 нови медийни партньорства, създадени с подкрепа на УНИЦЕФ на национално и местно ниво в подкрепа на застъпничеството за правата на децата, до края на 2017 г. Индикатор: Брой на обединения и организациите на гражданското общество за подкрепа на правата на детето База за сравнение: 1 (2012 г.) Цел: 4 обединения с организации на гражданското общество, включително национални мрежи, професионални сдружения, и групи НПО по конкретни теми Медии, НПО, частни фирми, ДАЗД, Омбудсман Редовни ресурси Други ресурси Индикатор: Брой на бизнесите, които подкрепят и участват в инициативата за бизнес принципите и правата на детето База за сравнение: 0 (2012 г.) Цел: 20 частни фирми участват в инициативата до 2017 г. Индикатор: Брой статии и съобщения в електронните медии, които нарушават принципите на етично отразяване на деца, заложени в Споразумението за етично отразяване на деца, прието през 2012 г. База за сравнение: Ще бъде установена в началото на 2013 г. Цел: 50 % намаляване на броя статии и съобщения в електронните медии до 2015 г. Индикатор: Брой на деца и млади хора, ангажирани в училищната инициатива Образование за развитие на солидарност към нуждаещи се деца База за сравнение: 0 (2012 г.) Цел: 20 000 деца и младежи участват в училищните инициативи на „Образование за развитие“ през 2017 г. Индикатор: % на представители на обществото, които разбират негативните последствия и вредите от институционалната грижа за развитието на детето База за сравнение: Ще бъде установено през 2013 г. Цел: 30 % увеличение до 2017 г. 2.
10. До 2017 г. широката общественост и частният сектор мобилизират финансови ресурси в подкрепа на най-необлагодетелстваните деца в България и по света. Индикатор: Брой на бизнеси, подкрепящи УНИЦЕФ в България и другаде База за сравнение: 7 (2012 г.) Цел: 13 Индикатор: Набрани средства от корпоративни секторни партньори База за сравнение: $245 000 (2011 г.) Цел: $3 000 000 до края на 2017 г. Индикатор: Набрани средства от физически лица МВнР, НПО, медии, частни фирми Редовни ресурси 1250 Други ресурси 1250 База за сравнение: $547 773 (2011 г.) Цел: $3 300 000 до края на 2017 г. Индикатор: Брой редовни дарители, които подкрепят работата на УНИЦЕФ в България и в чужбина База за сравнение: 542 редовни дарители (2011 г.) Цел: 5800 редовни дарители до края на 2017 г. Индикатор: Набрани средства от редовни дарители, които подкрепят работата на УНИЦЕФ в България и в чужбина База за сравнение: $30 897 (2011 г.) Цел: $2 000 000 до края на 2017 г. Индикатор: Набрани средства в подкрепа на призиви за извънредни ситуации База за сравнение: $0 (2011 г.) Цел: $800 000 до края на 2017 г. АСП – Агенция за социално подпомагане. БХК – Български хелзинкски комитет. ДАЗД – Държавна агенция за закрила на детето. КПД – Комитет по правата на детето; Конвенция за правата на детето. МЗ – Министерство на здравеопазването. ММС – Министерство на младежта и спорта. МОН – Министерство на образованието и науката. МП – Министерство на правосъдието. МТСП – Министерство на труда и социалната политика. МФ – Министерство на финансите. НПО – Неправителствени организации. НСИ – Национален статистически институт. НМД – Национална мрежа на децата. Приложение II. Интегриран план за мониторинг и оценка към Плана за действие по Програмата в България 2013 – 2017 г. Многогодишен интегриран план за мониторинг и оценка – България (2013 – 2017 г.) 2013 2014 2015 2016 2017 Основни събития и процеси, които използват резултати от изследвания и данни Универсален периодичен доклад по правата на човека Представяне на резултатите от изследването на деца с родители в чужбина Конференция за ранно детско развитие Докладване по Конвенцията на ООН за правата на детето Важни вътрешни събития Годишен преглед на програмата Годишен преглед на програмата Средносрочен преглед Годишен преглед на програмата Годишен преглед на програмата Проучвания и изследвания
11. Базисни индикатори и ключови въпроси, свързани с нагласи по Ключовите лидерски области (КЛА) KЛA 1 i и KЛA 6 ii .
12. Изследване на причините за незаписване в училище.
13. Изследване на децата с родители в чужбина.
14. Изследване на родителските нагласи относно правата на децата (Национална мрежа за децата, УНИЦЕФ).
15. Проучване на разпознаваемостта, осведомеността и въздействието на УНИЦЕФ (във връзка с комуникационните и фондонабиращите кампании).
16. Оценка на отразяването на работата на медиите от гледна точка на правата на децата.
17. Оценка на развитието на децата и младежите от Могилино след настаняването им в други институции и услуги.
18. Анализ на несъответствията и пропуски в съществуващата правна и административна рамка в областта на детското правосъдие.
19. Ситуационен анализ и оценка на нуждите на третата демонстрационна област (KЛA 1, KЛA 6).
20. Информираност за логото и запазената марка на УНИЦЕФ и оценка на дарителската култура.
21. Анализ на финансовата ефективност на различните видове формална грижа (съвместно с отговорните институции на национално и местно ниво (KЛA 1).
22. Изследване на достъпа до здравни услуги за деца (KЛA 6).
23. Проучване „Гласовете на децата“.
24. Анализ на причините за детска смъртност (KЛA 6).
25. Оценка на услугите „втори шанс“
26. Подготовка на ситуационен анализ (KЛA1, KЛA6)
27. Ключови въпроси, свързани с нагласи и пратки по KЛA 1 и KЛA
29. Оценка на отразяването на работата на медиите от гледна точка на правата на децата.
30. Оценка на политиките и механиз­мите за детско участие.
31. Проучване на разпознаваемостта, осведомеността и въздействието на УНИЦЕФ (във връзка с комуникационните и фондонабиращите кампании). Оценки Съвместна оценка на работата на Омбудсмана относно независимия мониторинг и популяризиране на правата на децата (УНИЦЕФ, Омбудсман)
32. Оценка на въздействието на проекта „Семейство за всяко дете“ (KЛA 1).
33. Оценка на въздействието на проекта „Деца в риск зад решетки“.
34. Оценка, извършена съвместно с държавните институции на развитието на приемната грижа (KЛA 1).
35. Оценка, включително и на въздействието на домашните посещения в една/две демонстрационни области (KЛA 6).
36. Външна оценка на изпълнението на програмата на УНИЦЕФ. Оценка на интервенциите, насочени към отпадащите от училище Системи за наблюдение ТрансМоне (KЛA 1, KЛA 6) CRING (KЛA 6) Система за мониториране на програмата за домашни посещения в една от демонстрационните области ТрансМоне (KЛA 1, KЛA 6) CRING (KЛA 6) ТрансМоне (KЛA 1, KЛA 6) CRING (KЛA 6) ТрансМоне (KЛA 1, KЛA 6) CRING (KЛA 6) ТрансМоне (KЛA 1, KЛA 6) CRING (KЛA 6) Основни дейности на партньорите, свързани със събирането на данни НСИ/Евростат Годишни доклади на ДАЗД и АСП НСИ/Евростат Годишни доклади на ДАЗД и АСП НСИ/Евростат Годишни доклади на ДАЗД и АСП НСИ/Евростат Годишни доклади на ДАЗД и АСП НСИ/Евростат Годишни доклади на ДАЗД и АСП Повишаване на капацитета, свързан с мониторирането и оценката (УНИЦЕФ и партньори)
37. Подкрепа на партньорите на национално ниво при докладването по Конвенцията за правата на детето (доклад на държавата; доклад на Омбудсмана, доклади на НПО).
38. Помощ при създаването на мониторигови системи в областта на деинституционализацията и правосъдието за деца. Подкрепа за развиването на централизирана система за събиране на всички данни за правата на децата със специфичен фокус върху уязвимите групи Публикации (по избор) Годишен доклад на УНИЦЕФ Изследване за децата с родители в чужбина Годишен доклад на УНИЦЕФ Годишен доклад на УНИЦЕФ Ситуационен анализ Годишен доклад на УНИЦЕФ Годишен доклад на УНИЦЕФ i KЛA 1 – Правото на децата на семейна среда. ii KЛA 6 – Благосъстояние на малките деца. 7895