Корабен устав на Военноморските сили на Република България

(1)Този устав урежда службата на военнослужещите от корабния състав на Военноморските сили на Република България.

(2)В корабния състав на Военноморските сили влизат бойните кораби, корабите за бойно осигуряване, корабите със специално предназначение, спомагателните кораби, катерите, лодките и плаващите средства и съоръжения.

(3)Бойните кораби и корабите за бойно осигуряване осигуряват бойния потенциал.

(4)Спомагателните кораби и плаващите средства и съоръжения са предназначени да изпълняват задачи по: доставяне и подаване на материални средства на море и в пунктовете за базиране; евакуиране на ранени и болни и по техническо, аварийно-спасително и други специфични осигурявания.

(5)Въвеждането и извеждането на кораби във и от корабния състав на Военноморските сили се извършва със заповед на командващия на Военноморските сили. Чл.

1. Корабите и плаващите средства и съоръжения от Военноморските сили на Република България, техните катери и лодки са държавна собственост. В пределите на териториалното море и извън него те се подчиняват на законите на Република България, международното право и международните договори, по които Република България е страна. Чл.
2. Командирите и целият личен състав на военните кораби в своите взаимоотношения с чуждестранни военни кораби и власти при всякакви обстоятелства са длъжни да действат в съответствие с достойнството и интересите на Република България. Чл. 4.

(1)В зависимост от въоръжението и предназначението им корабният състав на Военноморските сили се класифицира на класове, а в състава на един и същи клас в зависимост от далечината на плаване, водоизместването или специализацията им - на подкласове, типове и проекти.

(2)В зависимост от тактико-техническите характеристики и предназначението им, а също и за определяне старшинството на командирите, бойните и за бойно осигуряване кораби се класифицират на рангове.

(3)Във Военноморските сили са установени четири ранга кораби. Първи ранг е висш ранг.

(4)Командващият на Военноморските сили на Република България със своя заповед класифицира корабния състав по класове и рангове. Чл. 5.

(1)Всеки кораб от Военноморските сили решава свойствените си задачи самостоятелно или във взаимодействие с други кораби, авиацията, бреговите ракетно-артилерийски части, както и с части от видовете въоръжени сили на Република България.

(2)За подготовка и изпълнение на съвместни задачи корабите се организират в тактически групи, дивизиони и съединения (еднородни или разнородни) кораби.

(3)Корабните съединения могат да бъдат постоянни и временни.

(4)Постоянните съединения са самостоятелни или в състава на други поделения (военноморски бази).

(5)Временните съединения се създават за изпълнение на определена задача и могат да бъдат национални (от състава на Военноморските сили) и многонационални. Чл. 6.

(1)Този устав се отнася за всички кораби, катери, лодки, плаващи средства и съоръжения, които носят военноморския флаг на Република България и са комплектувани с военнослужещи на служба във Военноморските сили.

(2)Изискванията на Корабния устав са задължителни за всички екипажи на кораби, включително и за настанените на брега, както и за всички лица, които временно се намират на кораба, в касаещия ги обем.

(3)Организацията на службата на плаващите средства и съоръжения, които са комплектувани с граждански лица на служба във Военноморските сили, се определя от този устав и от допълнителни заповеди, инструкции и разпореждания на Щаба на Военноморските сили.

(4)Изискванията на настоящия устав са задължителни за екипажите на търговските кораби, на които е възложено да изпълняват войскови превози, и за всички лица, временно пребиваващи на борда им, в касаещия ги обем. Чл. 7.

(1)Военнослужещите от Военноморските сили при изпълнение на задълженията си при носенето на службата на брега и във взаимоотношенията си с останалите военнослужещи от Въоръжените сили на Република България са длъжни да се ръководят и да спазват Уставa за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България.

(2)Командирите на поделения от Военноморските сили, имащи в състава си кораби, корабни дивизиони и брегови подразделения, при организиране носенето на службата на брега се ръководят от Уставa за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, а при организиране на службата на корабите - от Корабния устав на Военноморските сили.

(3)Командирите на съединения, корабни дивизиони и кораби на основата на разпоредбите на Корабния устав могат да издават организационни заповеди, които да детайлизират корабната служба в съответствие с особеностите на кораба и местните условия. ЧАСТ ВТОРА ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА НА КОРАБА Глава I ОСНОВИ НА КОРАБНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ Раздел I Общи положения Чл. 8.

(1)Български военен кораб е всеки плавателен съд, който принадлежи на Въоръжените сили на Република България, има външни знаци за различаване на неговата национална принадлежност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъчния състав от Военноморските сили на Република България, и има екипаж, подчинен на военната дисциплина.

(2)За командири на спомагателните кораби и плаващите средства и съоръжения могат да се назначават старшини или граждански лица.

(3)На военните кораби със заповед на командващия на Военноморските сили се присвояват бордови номера. Чл. 9.

(1)Организацията на кораба се създава в съответствие с неговото предназначение.

(2)Екипажът на кораба се оглавява от командир, който е пряк началник на целия личен състав на кораба.

(3)В помощ на командира на кораба в съответствие с щата (ранга на кораба) се назначават старши помощник и/или помощник, който е първи заместник на командира на кораба.

(4)Щатният личен състав на кораба представлява неговия екипаж. Чл. 10.

(1)За успешното и надеждно използване на оръжието и техническите средства на корабите се обособяват структурни подразделения - бойни части (БЧ) и служби (Сл) или сектори и секции, съгласно проекта на кораба.

(2)Бойните части са:

1. щурманска - БЧ-1;
2. ракетна (ракетно-артилерийска, артилерийска) - БЧ-2;
3. минно-торпедна (минна, минно-трална, противоподводна) - БЧ-3; 4.свързочна - БЧ-4;
4. електромеханична - БЧ-5.

(3)Службите са:

1. радиотехническа - Сл-Р;
2. авиационна - Сл-А;
3. химическа - Сл-Х;
4. медицинска - Сл-М;
5. снабдителна - Сл-С;
6. боцманска - Сл-Б;
7. водолазна - Сл-В.

(4)Секторите са:

1. оперативен;
2. технически;
3. логистичен;
4. други в зависимост от типа и предназначението на кораба.

(5)Секциите са:

1. противокорабна отбрана - ПКО;
2. противоподводна отбрана - ППО;
3. противовъздушна отбрана - ПВО;
4. радиоелектронна борба - РЕБ;
5. комуникационна - КИС;
6. щурманска;
7. електромеханична;
8. инженерна;
9. административна;
10. други, в зависимост от типа и предназначението на кораба. Чл. 11.

(1)Бойните части и служби или сектори и секции, в зависимост от ранга на кораба се подразделят на групи, батареи, оръдия и команди (отделения), в съответствие с щата на кораба.

(2)Бойните части, секторите и секциите (групите, батареите, оръдията, командите, отделенията) се командват от командири, а службите - от началници. Чл. 12. На корабите III и IV ранг на един офицер може да се възложи командването на две и повече бойни части и/или служби, сектори и секции. Чл. 13.

(1)Най-малките организационни подразделения на корабите са отделенията. Те се оглавяват от старшини или матроси.

(2)Отделенията може да се свеждат в команди (групи ), които се оглавяват от старшини на команди (групи). Чл. 14.

(1)За осигуряване всекидневната дейност на надводните кораби I, II и III ранг се създават боцмански команди, а на корабите I ранг освен това може да има административна команда и оркестър. Тези команди не влизат в състава на бойните части (службите, секторите и секциите) и са подчинени на помощник-командира на кораба.

(2)На подводниците функциите на боцманската команда се изпълняват от командата рулеви-сигналчици. Чл. 15.

(1)За изпълнение на своите задачи личният състав на кораба се разпределя по командни пунктове и бойни постове.

(2)Личният състав, който не е включен в разписанието по бойна тревога на бойните постове на своите бойни части (служби, сектори и секции), се включва в разписанията на бойните постове на други бойни части (служби, сектори и секции).

(3)При обявяването на тревога (учебна тревога) личният състав преминава в подчинение на командирите на командни пунктове и бойни постове, съгласно разписанието за тревога (учебна тревога), а след отбой на тревогата отново се връща в подчинение на командирите, под ръководството на които изпълнява всекидневната си служба. Раздел II Командни пунктове и бойни постове Чл. 16.

(1)Команден пункт се нарича мястото (помещението), оборудвано с необходимите средства, осигуряващи възможността на командира да управлява действията на подчинените му бойни части и служби или сектори и секции, използването на оръжието и техническите средства и борбата за живучест.

(2)Командният пункт на командира на кораба е главен команден пункт накорабаи се обозначава с ГКП.

(3)Командният пункт на командира на бойната част (началника на служба) се обозначава с КП.

(4)На корабите IV ранг, където има само един команден пункт, той се обозначава с КП.

(5)За случаите, когато главният команден пункт излезе от строя, на корабите I, II и III ранг се създават запасни командни пунктове (ЗКП), които се снабдяват с дублиращи средства за управление на кораба и за свръзка, с цел осигуряване непрекъснатост и устойчивост на управлението. Запасните командни пунктове се оглавяват от първия заместник на командира на кораба или назначен офицер.

(6)На определени проекти кораби с цел събиране, обработване и анализиране на данните за обстановката и своевременното им докладване на командира се създава боен информационен пост (БИП).

(7)На определени проекти кораби с цел събиране, обработване, анализ и докладване на данни за обстановката, вземане на решения и използване на оръжието се създава боен информационен център (БИЦ, Combat Information Center - CIC). Чл. 17 .

(1)Боен пост (БП)се нарича място на кораба с намиращите се на него оръжия и технически средства, които имат определено бойно предназначение, от където личният състав ги използва и обслужва.

(2)Бойният пост се командва от командир на бойния пост. Чл. 18.

(1)Всички командни пунктове и бойни постове на корабите имат наименования и обозначения с поредни номера, съгласно приложение № 1.

(2)На подводниците командните пунктове се номерират във всяка бойна част (служба) по реда на номерата от носа към кърмата. Номерата на бойните постове на подводниците се състоят от два или три знака (цифра или буква). Първите цифри (една или две) показват номера на отсека, а последният знак (втората или третата цифра или буква) - принадлежността на бойния пост към съответната бойна част (служба).

(3)На надводните кораби командните пунктове и бойните постове се номерират във всяка бойна част (служба, сектор, секция) по реда на номерата от носа на кораба към кърмата и от- горе надолу по надстройки, палуби и платформи.

(4)На надводните кораби IV ранг бойните постове се номерират по команди (отделения) по общия ред на номерата на кораба. Раздел III Боен номер Чл. 19.

(1)В съответствие с бойната организация на корабите на старшините и матросите се определят бойни номера, които се изписват в таблицата за номерацията на личния състав в “Книга за корабните разписания”.

(2)Бойният номер се състои от три части:

1. първата част (цифра или буква) показва от коя бойна част (служба) са старшината или матросът, съгласно разписанието за тревога;
2. втората част (една, две или три цифри) показва номера на бойния пост;
3. третата част (две цифри) показва принадлежността на старшината или матроса към бойната смяна: първата цифра определя номера на бойната смяна, втората цифра - поредния номер на старшината или матроса в смяната.

(3)На бойните смени се дават следните цифри:

1. първа бойна смяна - 1, 5, 7;
2. втора бойна смяна - 2, 4, 8;
3. трета бойна смяна - 3, 6, 9.

(4)Когато на бойния пост има до 9 души, за обозначаване на бойните смени се използват цифрите 1, 2, 3; когато на бойния пост има повече от 9 души - 4, 5, 6; а когато има повече от 18 души - цифрите 7, 8, 9.

(5)На корабите, организирани в сектори и секции, бойният номер се състои от четири части:

1. първата част (буква) показва от кой сектор е военнослужещият: а) С - командване; б) О - оперативен; в) Т - технически; г) L - логистичен; д) друга буква, в зависимост от типа и предназначението на кораба;
2. втората част (буква) показва от коя секция (команда, група) е военнослужещият: а) U - ППО; б) S - ПКО; в) E - РЕБ; г) W - използване на оръжието; д) C - КИС; е) N - щурманска; ж) D - палубна команда; з) M - механична; и) E - електрическа; к) N - за БЖК и ЯХБЗ; л) C - домакинска; м) S - снабдителна; н) A - административна; о) друга буква, в зависимост от типа и предназначението на кораба;
3. третата част (три цифри) показва поредния номер на военнослужещия в екипажа.
4. четвърта част (буква) показва бойната смяна; а) S - бойна смяна десен борд; б) P - бойна смяна ляв борд; в) A - на разположение по всяко време. Чл.
5. Бойните номера на курсантите, старшините и матросите и на дубльорите (ако са предвидени в щата), които са на стаж на корабите, се отличават от бойните номера на щатния личен състав на кораба с цифрата 0 (нула), поставена пред първата цифра (буква) на бойния номер. Чл. 21.

(1)Старшините и матросите получават книжки, в които се указват тяхното място и задължения по всички корабни разписания, номерът на числящото им се щатно оръжие, номерът на противогаза и др.

(2)Книжките се водят на отчет към некласифицираната (явната) документация на кораба. Раздел IV Корабни разписания Чл. 22.

(1)Корабните разписания се съставят с цел личният състав да се разпредели по командни пунктове и бойни постове за използване на оръжието и техническите средства на кораба и за изпълнение на други системно повтарящи се корабни мероприятия и работи. Всички разписания се вписват в “Книга за корабните разписания”, онагледени със съответните схеми.

(2)Корабните разписания се делят на бойни и всекидневни. Чл.

1. Основно разписание, което определя организацията на кораба в боя, е разписанието за тревога. Това разписание е основа на всички други корабни разписания. Чл.
2. Личният състав на кораба се разпределя по командните пунктове и бойните постове въз основа на специалността, степента на подготовка и физическите качества с цел да се осигури най-пълно и ефективно използване на всички оръжия и технически средства на кораба и взаимозаменяемост на личния състав. Чл. 25.

(1)Всеки офицер от кораба има двама заместници. Това положение в еднаква степен се отнася и за старшините, изпълняващи особено отговорни задължения. Останалите старшини и матроси имат по един заместник.

(2)Редът и условията за заместването на командира на кораба и на офицерския състав се определя от степента на подготовка на офицерите и се обявява със заповед на командира на кораба.

(3)Заместниците се указват в разписанието за тревога. Чл. 26.

(1)Проектът на първоначалното разписание за тревога на първия кораб от всяка серия се разработва от Щаба на Военноморските сили по предложение на корабния дивизион (съединението).

(2)В периода на построяването (модернизацията) на кораба след назначаването на личния състав, командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби под ръководството на старши помощник- (помощник-) командира на кораба и с участието на флагманските (дивизионните) специалисти доразработват разписанието за тревога. При това те вземат под внимание станалите изменения във въоръжението и техническите средства и в системата на разполагането им на кораба.

(3)Разписанието за тревога се утвърждава от командира на съединението.

(4)На основата на разработеното разписание за тревога на кораба се разработват предвидени в чл. 28 и 29 разписания. Чл. 27. Командирът на военноморска база в процеса на отработването на организацията на корабите и на основата на натрупания опит, както и при извършване на конструктивни и щатни изменения, съгласувано с Щаба на Военноморските сили е длъжен да прави необходимите изменения (корекции) в разписанието за тревога и в другите разписания. Чл. 28.

(1)Към бойните разписания спадат:

1. разписание за тревога (бойна готовност № 1) със схеми на техническото и зрителното наблюдение за подводната, надводната и въздушната обстановка, с таблици за командните пунктове и бойните постове и номерацията на личния състав на кораба;
2. разписание за бойна готовност № 2 със схеми на техническото и зрителното наблюдение за подводната, надводната и въздушната обстановка;
3. разписание за подготовка на кораба за бой и поход;
4. разписание за борба за живучест на кораба;
5. разписание за приемане и сдаване на боеприпаси;
6. разписание за корабната подривна команда;
7. разписание за напускане на кораба;
8. разписание за подготовка на кораба за ядрена, химическа и биологическа защита (ЯХБЗ);
9. разписание за специална обработка на кораба със схеми за разположението на участъците за специална обработка и за движението на личния състав, в което се определят задълженията на личния състав по дезактивация, дегазация, дезинфекция на кораба, дозиметрически и химически контрол и санитарна обработка на екипажа, а така също въвеждане на карантина (наблюдение) на кораба;
10. разписание за стоварване (приемане) на разузнавателни диверсионни групи;
11. разписание за борба с подводните диверсионни сили и средства (ПДСС).

(2)Освен посочените разписания се разработват още:

1. на подводниците: а) разписание за ползване на системата за работа на дизелите под вода (РДП); б) разписание за вахтите, когато подводницата легне на грунт или застане на котва в подводно положение;
2. на надводните кораби: а) разписание за оказване на помощ на кораб или летателен апарат, който търпи бедствие; б) разписание за прехвърляне от кораба на аварийно-спасителни групи; в) разписание за проверка и задържане на кораб; г) разписание за спускане и вдигане на задбордни хидроакустически устройства; д) разписание за поставяне и обиране на траловете и охранителите; е) разписание за подготвяне и поставяне на мини; ж) разписание за постановка на шнуров заряд и спускане на подводни бомби; з) разписание за товарене и стоварване на десант със схема за разполагане на личния състав и техниката на кораба и за стоварване на десантното подразделение; и) разписание за приемане, подготовка и постановка на радио-хидроакустически устройства; к) разписание за салютиране и построяване на личния състав и др.

(3)На подводниците се разработват две разписания за тревога - отделно за подводно и надводно положение, и две разписания за бойна готовност № 2 също за подводно и надводно положение (разписанията за подводно положение са основни). Чл. 29.

(1)Към всекидневните разписания спадат:

1. разписание за завеждане;
2. разписание за преглед и превъртане на оръжието и техническите средства;
3. разписание за товарене (разтоварване ) на акумулаторна батерия;
4. разписание за заставане на котва (бочка, швартови) и снемане от котва (бочка, швартови);
5. разписание за буксиране със схеми за буксиране;
6. разписание за приемане и предаване на твърди, течни и взривоопасни товари на ход;
7. разписание за приемане и предаване на твърди, течни и взривоопасни товари на котва (бочка, швартови);
8. разписание за настаняване по каюти и кубрици за живеене;
9. разписание за приборки;
10. разписание за влизане (излизането) в док;
11. разписание за плаване в ограничена видимост и в теснини.

(2)Освен посочените разписания се разработват още: 1.на подводниците: а) разписание по подготовка, запуск и спиране на електросиловата установка; б) разписание за зареждане на акумулаторните батерии; в) разписание за работа на личния състав на горната палуба (надстройка, зад борда) и др.; 2. на надводните кораби: а) разписание за затъмняване на кораба; б) разписание за спускане и вдигане на плаващите средства; в) разписание по осигуряване спускането и вдигането на водолаз; г) разписание по спускане и вдигане на навигационни средства за ограждане и др. Чл. 30.

(1)В разписанията се указват мястото (команден пункт, боен пост, отсек, помещение, част от кораба), задълженията на личния състав, длъжностите на офицерите, длъжностите и бойните номера на старшините и матросите.

(2)Фамилните имена на личния състав се вписват с молив само в разписанието за тревога и в таблицата за номерацията на личния състав на кораба.

(3)Действията на личния състав от бойните постове по херметизирането на корпуса на кораба по сигнала “Химическа тревога” и за оказване помощ на ранени се указват в разписанието за тревога във вид на допълнение към основните задължения на военнослужещите. Чл. 31.

(1)Всички разписания се вписват в “Книга за корабните разписания”.

(2)Освен бойните и всекидневните разписания в книгата за корабните разписания се прилагат:

1. корабна бойна схема;
2. схема на бойната организация на кораба;
3. схема на всекидневната организация на кораба;
4. сборник от бойни инструкции на личния състав от кораба;
5. схема за разположението и номерацията на противопожарните кранове, пожарогасителите, клапаните на системите за противопожарна и водна защита;
6. маркировката на водо- и газонепроницаемите врати, люкове, гърловини и вентилационни гъби;
7. схема за разположението на газонепроницаемите помещения на кораба;
8. схема за разположението, номерацията и разпределението на личния състав по спасителни средства;
9. схема за построяване на личния състав от командите при салютиране;
10. схема за движение (маршрут) и разрешени места за посещение от външни лица. Чл. 32.

(1)Корабната бойна схема представлява схема на надлъжен разрез на кораба, на която се показват разположението на командните пунктове, бойните постове, отсеците и другите помещения на кораба, както и разположението на линиите на вътрешната свръзка.

(2)На схемата на бойната организация на кораба се показват само командните пунктове и бойните постове с указване на тяхната подчиненост при тревога.

(3)В бойните инструкции подробно се определят задълженията на отделните старшини и матроси по тревога, по използване на оръжието и техническите средства в боя и в борбата за тяхната живучест, по срочно потапяне на подводницата, а така също допълнителните им задължения по херметизиране на корпуса на кораба, по привеждане в действие на системата за работа на дизелите под вода (РДП), по химическа тревога, по специална обработка на кораба и на личния състав, по оказване на медицинска помощ на ранени и поразени. Чл. 33.

(1)За еднотипните, серийно построени кораби Щабът на Военноморските сили разработва и организира издаването на основните корабни разписания, указани в чл. 28 и 29 и на бойните инструкции, като типови.

(2)Книгите за корабните разписания за отделните проекти кораби се утвърждават от командващия на Военноморските сили. Раздел V Обявяване на тревоги на кораба Чл. 34.

(1)На кораба се установяват следните видове тревоги и условия за тяхното обявяване: 1. тревога: а) за водене на бой; б) за повишаване на бойната готовност; 2.учебна тревога: а) за отработване действията на екипажа на кораба по тревога; б) за провеждане на корабни бойни упражнения и практическо използване на оръжието; в) за провеждане на корабни бойни учения и тренировки на бойните постове, включително и по борба за живучест с участието на целия личен състав на кораба; г) за товарене и разтоварване на боеприпаси; д) за излизане (влизане) на кораба от базата (в пристанище), при преминаване през теснини и при плаване в сложни условия. е) във всички останали случаи - по решение на командира на кораба.

(2)Едновременно с обявяването на тревога (учебна тревога) по корабната транслация се обявява нейната цел.

(3)Аварийна тревога - при нахлуване на вода в кораба, възникване на пожар, избухване на взрив, опасни концентрации на газове (вредни вещества) и други аварийни ситуации.

(4)Химическа тревога - при заплаха от използване ядрено, химическо или бактериологично оръжие или при откриване на радиационно, химическо или бактериално заразяване.

(5)Звуковите сигнали, с които се обявяват тревогите, са посочени в приложение №

1. Глава II БОЙНА ПОДГОТОВКА Раздел I Общи положения Чл.
2. Подготовката се провежда с цел да се подготвят екипажите на корабите за изпълнение на бойни и други задачи и да се поддържат корабите в заповяданата готовност. Подготовката се провежда през цялата година. Чл.
3. Подготовката се провежда в условия максимално близки до обстановката, съответстваща на изпълняваните задачи, като личният състав системно се обучава да борави с оръжието и техническите средства и едновременно да води борба за живучест и защита от въздействието на ядрено, химическо и биологическо оръжие (ЯХБО). Особено внимание се отделя на подготовката на личния състав за действия в сложни условия. Чл.
4. Подготовката се провежда както на ход, котва (бочка, швартови), така и в базови условия. Всяко излизане в море за изпълнение на задачи се предшества от щателна планова предпоходна подготовка на кораба с максимално използване на учебно-материалната база и тренажори. Чл. 38.

(1)Подготовката на кораба включва тактическа, специална и обща подготовка.

(2)Тактическата подготовка е главният вид бойна подготовка и включва подготовка на кораба за водене на морски бой (бойни действия).

(3)Специалната подготовкаобхваща изучаването и усвояването от личния състав на оръжието и техническите средства и тяхното използване.

(4)Общата подготовка включва изучаването на устройството на кораба, подготовката по ядрена, химическа и биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е), борбата за живучест на кораба, морската, военномедицинската, строевата, физическата и огневата подготовка със стрелково оръжие. Чл.

1. Подготовката се организира и провежда в съответствие с курсовете, правилата, методиките и програмите, разработени от Щаба на Военноморските сили. Чл.
2. Основните форми за подготовка на всички категории от личния състав на корабите са занятията, самостоятелната подготовка, тренировките и бойните учения, а за офицерския състав - и груповите упражнения и тактическите летучки. Подготовката се провежда в кабинети, тренажори, учебни центрове и на кораба. Чл.
3. Занятията се провеждат с цел личният състав да изучи и практически да усвои материалната част, оръжието и техническите средства от своето завеждане. Чл.
4. Тренировките изграждат в личния състав практически навици за изпълнение на неговите задължения по обслужването и използването на оръжието и техническите средства и за водене борба за живучест. Чл. 43.

(1)Бойните учения са форми за подготовка на бойните постове, подразделенията, бойните части и службите или секторите и секциите, на командните пунктове и на кораба като цяло по използване и обслужване на оръжието и техническите средства, а така също по борба за запазване тяхната боеспособност.

(2)Бойните учения осигуряват:

1. сглобяване на бойните постове, подразделенията, бойните части и службите или секторите и секциите, на командните пунктове и на кораба като цяло за съвместна работа в условия, максимално близки до бойните и за отработване на тяхното взаимодействие;
2. отработване на организацията за използване на оръжието и техническите средства;
3. отработване на организацията за всички видове отбрани и защити на кораба, ликвидирането на последствията от нападение на противника и възстановяването на боеспособността;
4. изработване на навици в офицерите и старшините за командване на подчинения им личен състав при използването на оръжието и техническите средства и за ръководство на борбата за запазване живучестта и боеспособността на командните пунктове, бойните постове и отсеците на кораба;
5. проверка нивото на подготовката на личния състав. Чл. 44.

(1)Бойните учения се подразделят на единични, частични, отсечни, общи и корабни.

(2)Единичните бойни учения се провеждат на отделни бойни постове и командни пунктове.

(3)Частични бойни учения се провеждат в групите (батареите, оръдията).

(4)Отсечните бойни учения се провеждат в отсеците на подводниците.

(5)Общите бойни учения се провеждат в бойните части и службите или секторите и секциите.

(6)Корабните бойни учения се провеждат с участието на целия личен състав на кораба. Чл. 45.

(1)В зависимост от целите на провеждането, бойните учения могат да бъдат подготвителни, тренировъчни, зачотни (сертификационни), контролни и показни.

(2)Подготвителните бойни учения имат за цел обучаемите да придобият точни и правилни действия и навици, като предварително им се разясняват и се показват последователността и правилността на действията и похватите.

(3)Тренировъчнитебойни учения се провеждат с цел личният състав да придобие практическите навици до степен на автоматизъм и поддържането им на необходимото ниво. Тренировъчните бойни учения са най-характерни за единичните, частичните и отсечните бойни учения, като на тях се определят нормативите, които следва да се постигнат.

(4)Зачотните (сертификационните) бойни учения се организират за проверка на знанията и нивото на отработеност на практическите навици на личния състав. Зачотните (сертификационните) бойни учения завършват етап от курса за бойна подготовка, подготовката за сертификация или нейното потвърждаване. При получаване на положителна оценка се издава сертификат за готовността на кораба да изпълнява свойствените си (поставените за мисията) задачи.

(5)Контролните бойни учения служат за проверка на подготовката на личния състав от старшите командири/началници. Те могат да бъдат внезапни или с предупреждение.

(6)Показните бойни учения имат за цел да се покаже на офицерите и старшините методиката за провеждане на учения.

(7)Общите и подготвителните бойни учения се провеждат с цел целият екипаж да тренира правилните действия по взаимодействието в бойните части (службите, секторите и секциите) и между тях и да усвои отделните елементи от тактическите задачи. Чл. 46. Бойните учения се провеждат в различни условия на обстановката, денем и нощем, на ход и на стоянка, в условия на изправен, условно повреден и заразен кораб или част от неговите технически средства и оръжие, със смяна на излезлия от строя личен състав за отработване на взаимозаменяемостта. Чл. 47.

(1)За приближаване на условията за провеждане на ученията към тези в боя е необходимо да се използват различни видове имитации.

(2)Имитациите в ученията се използват само след като личният състав е усвоил завежданията си и практическите действия по борбата за живучест.

(3)При използването на средствата за имитация (на пожари, взривове, повреди, пробойни и пр.) се вземат мерки, които да изключват възможностите за фактически аварии, повреди и нещастни случаи.

(4)Забранява се в отсеците на подводниците да се използват имитации на взривове, пожари със запалване на огън и пробойни с нахлуване на задбордна вода.

(5)Подготовката на екипажите на подводниците по гасене на фактически пожари и по запушване на пробойни с фактическо нахлуване на задбордна вода се провежда само на полигоните и учебно-тренировъчните кораби и комплекси. Чл. 48.

(1)По време на бойни учения с цел да се отличат фактическите случаи от условните, разпорежданията, донесенията и известията се предхождат от думата “фактически”.

(2)Ако по време на учението се създаде обстановка, при която се налага работата на един или друг условно изведен от действие боен пост или свързочно средство да се въведе в действие, при отдаване на разпореждане за въвеждането му в строя се добавя думата “фактически”, която задължава незабавно да се въведе в действие условно изведеният боен пост или средство за свръзка. Чл. 49.

(1)Корабното бойно упражнение е висша форма на корабното бойно учение и се провежда с фактическо използване на оръжие в комплекс с подготовка по ядрена, химическа и биологическа защита (ЯХБЗ) и борба за живучест при решаване на конкретна тактическа задача.

(2)В зависимост от целта на провеждането, бойните упражнения биват:

1. подготвителни - провеждат се под ръководството на командира на кораба с цел отработване и сглобяване на бойните части, службите, или секторите и секциите и екипажа като цяло за изпълнение на зачотните бойни упражнения; 2.зачотни (сертификационни ) - провеждат се от назначена комисия с цел да се оцени подготовката на кораба за решаване на свойствените му задачи; 3.контролни - организират се по заповед на висшестоящите командири (началници) или от инспектиращите (проверяващите) лица с цел да се проверят бойната готовност на кораба и съответствието на нивото на неговата подготовка на изискванията на курса за бойна подготовка; 4.състезателни - организират се с цел да се определят най-добре подготвените кораби и да се стимулират към повишаване качеството на бойната подготовка. Чл.
2. За проверка на нови образци оръжие, техника и тактически похвати и тяхното използване на корабите освен бойни учения се провеждат опитни и специални учения. Чл. 51.

(1)Занятията, тренировките, бойните, опитните и специалните учения се провеждат по планове, разработени от съответния ръководител и утвърдени от неговия непосредствен командир (началник).

(2)Плановете за корабните бойни учения и подготвителните бойни упражнения се разработват от старшия помощник- (помощник-) командир на кораба, който за целта привлича командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби.

(3)Всяка тренировка, бойно учение и бойно упражнение завършва с разбор. Чл. 52.

(1)Занятията и тренировките по специалности започват във време, определено от разпределение на времето за деня (седмичното разписание за занятия) по сигнал от дежурно-вахтената служба.

(2)По сигнал от дежурно-вахтената служба личният състав, определен да участва в занятията и тренировките, се събира на определените места в определената за деня форма на облеклото.

(3)Тренировките на бойните постове, единичните, частичните, отсечните и общите бойни учения в бойните части (секции) започват по сигнал от дежурно-вахтената служба, например: “Личният състав на БЧ-2 (секция ПКО) заеми бойните постове. Започни тренировки по борба за живучест (Започни единичните бойни учения)”.

(4)За корабните бойни учения се подава сигнал “УЧЕБНА ТРЕВОГА”. Чл. 53.

(1)На занятията и тренировките присъства целият личен състав от подразделението. Освобождават се само лицата, носещи служба на корабните наряди и болните по заключение на лекаря и с разрешението на командира на подразделението.

(2)Командирите (началниците) от всички степени са длъжни постоянно да упражняват контрол по качеството на провеждане на занятията и тренировките и тяхната посещаемост.

(3)Ръководителите на всички видове обучения са длъжни строго да контролират личния състав за изпълнението на правилата и инструкциите по експлоатацията на материалната част, оръжието, техническите средства и мерките за безопасност. Чл. 54.

(1)Основни форми за тактическа подготовка на офицерския състав са:

1. групови упражнения - създава се обстановка, която изисква от обучаемите да вземат решение или да изпълняват определени действия, изхождайки от обстановката и практическо прилагане на техните знания и навици;
2. тактически летучки - отработват се действия в конкретна тактическа обстановка, като всички обучаеми самостоятелно вземат решения или подготвят предложения по своята щатна длъжност.

(2)Формите на подготовка по ал. 1 се провеждат в учебни центрове с тренажори и симулационни системи, когато има възможност за това. Чл. 55.

(1)На новоназначените старшини и матроси се дава срок не по-голям от два месеца за изучаване на организацията на службата, устройството на кораба, средствата за борба за живучест и своето завеждане.

(2)Срокът за офицерите се определя от командира на кораба (съединението).

(3)След изтичането на определения срок се проверяват знанията и практическите навици на военнослужещите за допускането им до самостоятелно изпълнение на своите задължения.

(4)Офицерите се проверяват от командира на кораба с участието на флагманските специалисти; старшините - от командирите на бойни части или сектори и секции (началниците на служби); матросите - от командирите на групи (батареи), а където няма такива - от командирите на бойни части или сектори и секции (началниците на служби).

(5)Допускането до самостоятелно изпълнение на своите задължения (управление на бойната част, групата, бойния пост и т.н.) се обявява със заповед на командира на кораба или съединението за кораби III и IV ранг.

(6)Знанията на целия личен състав по организацията на службата, устройството на кораба и средствата за борба за живучест се проверяват периодично. Чл. 56.

(1)Командирите (началниците) от всички степени са длъжни да анализират и отчитат резултатите от бойната подготовка.

(2)Отчитането на резултатите се провежда под ръководството на непосредствените началници в сроковете, определени съгласно Ръководството за планиране и отчитане на бойната подготовка във въоръжените сили и заповедта на командващия на Военноморските сили.

(3)Резултатите от изпълнението на отделните задачи се отчитат по време на техния разбор. Чл. 57.

(1)Званията и трите имена на офицерите, старшините и матросите, отличили се при изпълнение на воинския си дълг, се вписват в Почетната книга на кораба.

(2)Почетната книга се води на корабите I, II и III ранг и в щабовете на дивизионите кораби IV ранг и се поставя на място, определено от командира на кораба (дивизиона), което позволява целият личен състав да се запознава с нея. Раздел II Подготовка на офицерите Чл. 58.

(1)Подготовката на офицерите се провежда с цел постоянното усъвършенстване на знанията им по специалността и обучението им в точно изпълнение на задълженията на заеманата длъжност.

(2)Самостоятелната работа е основният метод за повишаване подготовката на офицерите. Чл.

1. Тактическата подготовка е насочена към:
2. изработване на навици за оценка на обстановката, за извършване на тактически разчети по бойното управление и за използването на оръжието и техническите средства на кораба в различни условия на обстановката;
3. изработване на командни навици, инициатива и самостоятелност за вземане на решение по използването на оръжието и техническите средства;
4. подготовка за съвместни действия в състава на корабни групи и за взаимодействие с разнородни сили;
5. изучаване на оръжието и техническите средства на съседните държави и тактическите похвати за тяхното използване;
6. изучаване театъра на военните действия с цел най-ефективно използване на оръжието и техническите средства. Чл. 60.

(1)Тактическата подготовка на офицерския състав се провежда в строго съответствие с поставените на кораба задачи и конкретно се обвързва с всяко предстоящо тактическо учение.

(2)Тактическата подготовка на командирите на кораби се провежда под ръководството на командира на дивизиона (съединението), а на офицерите от корабите - под ръководството на командирите на кораби. Чл. 61.

(1)Подготовката на офицерите по използване на оръжието се планира по такъв начин в предпоходната подготовка, че да изпреварва отработването на тактическите похвати за използване на оръжието на море.

(2)Преди да излезе на море за решаване на тактически задачи, командирът на кораба (дивизиона кораби, съединението) е длъжен да обучи подчинените си офицери по изготвяне на необходимите разчети за използване на оръжието и техническите средства, по изпълнение на тактическите похвати за водене на боя и да провери нивото на знанията на офицерите на тренажори и в кабинетите по тактическа и предпоходна подготовка. Чл. 62.

(1)Специалната подготовка е насочена към:

1. изучаване и практическо усвояване на оръжията и техническите средства от своето завеждане;
2. усвояване на способите за използване на оръжието и техническите средства в боя и безаварийната им експлоатация във всекидневни условия;
3. усвояване на средствата и способите на борбата за живучест на завежданите оръжия и техническите средства и придобиване на навици за тяхното използване при частично излизане от строя на личен състав, при повреди и при снижаване на тактико-техническите им характеристики по различни причини.

(2)Специалната подготовка на офицерите винаги се съчетава с подробно анализиране на експлоатацията на оръжието и техническите средства.

(3)Специалната подготовка се провежда от специалистите на дивизиона кораби и от командирите на бойни части (служби, сектори и секции) в кабинети, тренажори и на кораба. Чл.

1. За да придобият офицерите практически навици, с тях системно се провеждат тренировки по специалности и тренировки на командните пунктове на кораба по използване на оръжието, техническите средства и системите за управление на своето завеждане, по изпълнение на задълженията им в боя, по борба за живучест на оръжието и техническите средства в различни условия на обстановката. Чл.
2. Командирът на групата (батареята, оръдието, отсека) е длъжен да познава завеждането на своите подчинени и устройството на кораба до такава степен, че всеки момент да може да изпълни действията на всеки един от тях. Чл. 65.

(1)Общата подготовка на офицерите се провежда под ръководството на старшия помощник-командир (помощник-командира) на кораба през цялата учебна година.

(2)Информационното осигуряване на офицерите се провежда под ръководството на командира на кораба. Раздел III Подготовка на старшините и матросите Чл.

1. Подготовката на старшините и матросите се провежда с цел:
2. получаване на трайни знания по използването на оръжието и техническите средства и създаване навици да ги управляват при различни условия на бойната обстановка и природната среда;
3. изработване на качествата: инициативност и решителност, при действия в бойна обстановка;
4. придобиване на необходимите навици по морска практика и физическа издръжливост при плаване на кораба;
5. придобиване на практически навици по борба за живучест на оръжието и техническите средства от своето завеждане, бойния пост и кораба като цяло;
6. получаване на знания за бойните свойства и поразяващите фактори на ядреното, химическото и биологическото оръжие, запалителните средства и крупните промишлени аварии и придобиване практически навици за защитата от тях;
7. придобиване на трайни навици по изпълнение на строевите хватки и използване на щатното оръжие в боя;
8. придобиване на умения и навици по оказване на първа медицинска помощ;
9. старшините да придобият трайни знания по методиката за обучение на подчинените си и да развият навици по нейното практическо прилагане;
10. формиране на мотивирано отношение към службата във Военноморските сили и изпълнението на учебните и бойните задачи. Чл.
11. Подготовката на старшините и матросите се довежда до такова съвършенство, че всички действия в пълна тъмнина, при наличие на крен и диферент, при нахлуване на вода в помещението, пожари, повреди по оръжието и техническите средства, както и в условията на заразяване с радиоактивни и отровни вещества, да се изпълняват точно, бързо и умело в пълно съответствие с ръководствата, правилата и инструкциите. Чл.
12. Подготовката предвижда провеждане на:
13. занятия по специалности;
14. тренировки по специалности и на бойните постове;
15. единични, частични и отсечни бойни учения;
16. занятия и тренировки по обща подготовка;
17. самостоятелна работа. Чл.
18. Занятията по специалност са теоретически и практически, като последните са основна форма за подготовка. Чл. 70.

(1)Тренировките по специалност се провеждат под ръководството на командирите на отделения и старшините на команди за усвояване действията на техните щатни длъжности, а тренировките на бойните постове (в отсеците) - под ръководството на командирите на бойни постове (отсеци) и командни пунктове за усвояване от матросите и старшините на действията им по задълженията съгласно разписанията.

(2)Тренировките на матросите и старшините се организират системно, като се спазва последователността в обучението - отначало за усвояване на правилните действия, след това за бързина за изпълнение на нормативите и накрая за издръжливост. Чл.

1. Занятията и тренировките по обща подготовка с матросите и старшините в зависимост от съдържанието им се провеждат под ръководството на командирите на подразделения или на специалистите от дивизиона. Чл.
2. Занятията по информационно осигуряване на матросите и старшините се провеждат под ръководството на командирите на подразделения (кораби). Раздел IV Подготовка на кораба Чл.
3. Подготовката на кораба се провежда за сглобяване действията на целия екипаж и подготовката му за изпълнение на присъщите на кораба задачи. Чл. 74.

(1)Основна форма за подготовка на кораба е корабното бойно учение.

(2)Всяко корабно бойно учение се провежда на фона на определена тактическа обстановка, която по своето съдържание съответства на задачата от курса за бойна подготовка, която се отработва.

(3)Огневите задачи се отработват и изпълняват комплексно със задачите по борба за живучест на оръжието и техническите средства на кораба като цяло, а така също в условия на използване от противника на ЯХБО. Чл. 75. Особено внимание се обръща на подготовката на кораба за действия в сложна обстановка. При подготовката се спазва необходимата последователност при усложняването на условията за плаване и изпълнение на задачите. Чл. 76.

(1)Темите на корабните бойни учения се определят, като се изхожда от курсовите задачи, които корабът отработва.

(2)Темите и сроковете на общите учения се определят в съответствие с темите на предстоящите корабни бойни учения, като те трябва да представляват подготвителни мероприятия за подготовката на кораба като цяло. Чл.

1. При провеждането на корабни бойни учения по борба за живучест основно внимание се отделя на отработване действията на целия личен състав в сложни и внезапни аварийни ситуации при нахлуване на вода, при пожар и при излизане от строя на значителна част от техническите средства, а за офицерския състав - на отработване личното ръководство на борбата за живучест в съответствие със заеманата длъжност. Чл.
2. Всеки кораб, на който командирът и 60 % от офицерския, старшинския и матроския състав са отработили и сдали в пълен обем единичните курсови задачи, провежда подготовка на непрекъснат цикъл от тактически учения. Чл.
3. Тактическото учение на единичния кораб е най-висшата форма на подготовка на кораба като цяло и има за цел да поддържа постоянно високо ниво на подготвеност на екипажа за изпълнение на присъщите на кораба задачи във всякакви условия на обстановката и по всяко време на годината. Чл.
4. Всяко самостоятелно плаване на кораба се планира, подготвя и провежда като тактическо учение за комплексно отработване и усъвършенстване на тактическите способи за водене на бойни действия на тактически фон, с организиране борбата за живучест на кораба, защитата от терористични действия, ЯХБЗ и контрол на корабоплаването. Чл. 81.

(1)Командирът на кораба организира провеждането на предпоходна подготовка в базови условия с участието на целия личен състав, за да осигури успешното и ефективно изпълнение на задачите на кораба в предстоящото тактическо учение на море.

(2)В предпоходната подготовка се провеждат:

1. занятия на кораба и в кабинетите за предпоходна подготовка за проиграване на плаването с командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби под формата на: а) брифинги и групови упражнения; б) инструктаж на личния състав на кораба и осигуряващите сили и средства; в)изпити и задачи по навигационното и хидрографското осигуряване; г)мерки за безопасност; д)използване на оръжието; е)анализират се грешки и характерни слабости от преминалите тактически учения;
2. тренировки на кораба, в кабинетите, полигоните и тактическите тренажори; на корабните бойни разчети по специалности; на основния боен разчет на ГКП и КП на бойни части и служби или сектори и секции; по корабоводене и тактическо маневриране по бойните и еволюционните сигнали; на аварийните партии (групи) и леководолазите;
3. учения - корабни, общи и специални учения; отработване на бойни и всекидневни разписания, водене на борба за живучест на кораба (БЖК) и ЯХБЗ; зарядка на кораба с гориво-смазочни материали (ГСМ) и продоволствия.
4. преглед, проверка и подготовка на корпуса, двигателите, трюмовете, системите, оръжието и техническите средства на кораба.

(3)Матроският и старшинският състав се изпитват по книжка боеви номер и бойните инструкции. Чл. 82.

(1)Командирът на кораба (щаба на дивизиона) проверява готовността на кораба за провеждане на тактическото учение.

(2)Личният състав, който ще изпълнява бойни упражнения, се отдава в заповед. Чл.

1. За всяко тактическо учение (плаване) на кораба под ръководството на командира на кораба от старши помощник (помощник-командира) на кораба и командирите на бойни части и служби или сектори и секции се разработват:
2. план за излизане в море по образец от Книга планове за излизане в море;
3. планове и задания за изпълнение на бойни упражнения и за осигуряващите сили и средства;
4. предварителна прокладка;
5. планове за тренировки по специалности на бойни постове и снемане на нормативи, таблици, сигнали, графици и разчети;
6. отчетни документи за бойните упражнения и групите записи. Чл.
7. Предпоходната подготовка и тактическото учение на единичния кораб в море се планира и организира от командира на кораба съобразно с подготовката на екипажа и се утвърждават от командира на дивизиона. Чл.
8. Основните епизоди на тактическото учение на единичния кораб за отработване и усъвършенстване подготовката на море включват: управление маневрите на кораба в различни условия на обстановката; използване на оръжието и техническите средства на кораба за самоотбрана; използване на ракетното, артилерийското, торпедното, бомбовото, минното, подривното и противоминното оръжие; използване на радиоелектронните средства за противодействие, борба и маскировка; борба с асиметрични заплахи; защита на кораба от ЯХБО и водене на БЖК; носене на дозорна служба; проверка и задържане на “кораб-нарушител”; отработване на рейдовата служба и др. конкретни задачи, специфични за кораба. Чл.
9. Всеки епизод от тактическото учение на кораба се отработва цялостно с провеждане на: корабни и общи бойни учения; бойни упражнения с оръжието (ракетни, артилерийски, торпедни, бомбови, подводни, минни, противоминни) и с техническите средства (разузнавателни, маскировъчни, имитиращи); тренировки на: бойните постове; по специалности; на бойните разчети; с командирите и групите; отработване на бойните смени, бойните и всекидневните разписания с целия личен състав (екипаж) на кораба. Чл.
10. След завършване на всяко тактическо учение на кораба неговият командир в тридневен срок извършва разбор с командирите на бойни части или сектори и секции, а те - с подчинения им личен състав. В разбора се указват положителните и отрицателните страни в отработването на епизодите и отделните елементи; в сдаването на бойните упражнения и носенето на ходовата вахта и бойните смени; в спазването на мерките за безопасност и достигнатото ниво на подготовка в бойни части и служби или сектори и секции на кораба. Раздел V Планиране и отчитане на бойната подготовка Чл. 88.

(1)При планирането на подготовката се отчита фактическото ниво на подготовката на личния състав, техническото състояние на кораба, сроковете за отработване на курсовите задачи и реда на провеждане на тактическите учения, определени от командира на съединението (дивизиона кораби).

(2)Подготовката се планира, организира и отчита, съгласно вътрешноведомствените актове в Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и Военноморските сили (ВМС).

(3)Планирането и отчитането на подготовката на корабите се извършва в дневниците за бойна подготовка.

(4)Дневниците за бойна подготовка се водят от старши-помощник (помощник) командира на кораба, а на кораб IV ранг - от командира на кораба.

(5)В бойните части (службите, секторите и секциите) се водят работни бележници от командирите на бойни части (началниците на служби, или сектори и секции). Чл. 89. Командирът на кораба е длъжен системно да контролира хода и състоянието на подготовката. Раздел VI Провеждане на учебна практика и стаж Чл. 90 .

(1)Учебната практика и стажът на курсантите и курсистите се организират по план на военноморските учебни заведения, който се съгласува с Щаба на ВМС при планиране на учебната година.

(2)Учебната практика на курсантите и курсистите се провежда на корабите, в бреговите поделения на ВМС и на военен учебен кораб.

(3)Стажът на випускниците се провежда на корабите и в бреговите поделения на ВМС.

(4)Учебната практика на курсантите и стажът на випускниците на корабите се организират в съответствие с приложение № 3.

(5)Стажът на випускниците се организира чрез индивидуално задание за стажа, което се връчва на всеки випускник от началника на водещата катедра във военноморското учебно заведение.

(6)Випускникът се назначава като дубльор на офицерската длъжност, чиито задължения усвоява в корабно или брегово поделение на ВМС. Той разработва план за провеждане на стажа, в който посочва темите, сроковете и ръководителите (изпитващите) по отделните теми.

(7)В края на стажа с випускника се провежда изпит пред назначена от командира на поделението комисия. Ведомостта с оценките от изпита и отзив на командира на поделението се представят във водещата катедра на военноморското учебно заведение.

(8)Учебната практика на военен кораб се организира от военноморското учебно заведение и се съгласува с командира на дивизиона, в чието подчинение се намира корабът. Глава III ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА, МОТИВАЦИЯ И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ Чл.

1. Дейността “Връзки с обществеността, мотивация и качество на живот” е основна управленска функция на командирите от всички степени за поддържане и издигане на обществения престиж на Военноморските сили, създаване на доверие, разбиране и морална подкрепа на гражданското население за изпълнение на задачите по отбраната, както и за повишаване на морално-психическата готовност и мотивация на военните моряци от всички категории и гражданските лица в изпълнение на дълга пред Родината, функционалните си задължения и поставените задачи. Чл.
2. Дейността “Връзки с обществеността, мотивация и качество на живот” включва: информиране на обществото, информиране на личния състав, връзки с обществеността, мотивация и подобряване качеството на живот на личния състав за изпълнение на задачите на поделенията. Чл.
3. Командирите от всички степени отговарят за цялостното състояние на връзките с обществеността, мотивацията и качеството на живот на подчинения им личен състав. Те са длъжни:
4. да ръководят и да контролират изпълнението на плановете, програмите, заповедите и указанията на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб и командващия на Военноморските сили в подчинените им съединения, части, поделения и кораби;
5. да привличат подчинените им началници на служби “Връзки с обществеността, мотивация и качество на живот ” при вземане на важни решения, изискващи информационна поддръжка и организиране на контакти с представители на обществеността и средствата за масова информация;
6. да съгласуват с непосредствените си началници участието си в публични изяви, включително пред средствата за масова информация;
7. да утвърждават изготвените от подчинените им звена за връзки с обществеността, мотивация и качество на живот планове, мероприятия и анализи за обществения престиж на Военноморските сили, духа и мотивацията на личния състав;
8. да възлагат при отсъствие на щатни офицери за връзки с обществеността, мотивация и качество на живот изпълнението на техните функции от други офицери (старшини, граждански лица), притежаващи добри комуникативни възможности;
9. да участват лично в мероприятията по връзките с обществеността, мотивацията и качеството на живот на личния състав в подчинените им щабове, съединения, части, поделения и кораби;
10. да организират и да провеждат програмните занятия по вътрешна информация и текущото информиране на непосредствените си подчинени. Чл.
11. Началникът на служба “Връзки с обществеността, мотивация и качество на живот” е подчинен на командира на военноморската база и изпълнява функционални задължения съгласно Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Глава IV ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА Раздел I Командир на корабно съединение Чл. 95.

(1)Командирът на корабното съединение е пряк началник на целия личен състав на съединението. Той носи лична отговорност за поддържането на бойната готовност и мобилизация на повереното му съединение.

(2)Командирът на съединението отговаря за:

1. подготовката, възпитанието, военната дисциплина и психическото състояние на личния състав;
2. състоянието на организацията на службата на корабите от съединението;
3. състоянието и поддържането на въоръжението, бойната и друга техника, боеприпасите, гориво-смазочните материали и други материални средства;
4. организацията по създаването, обработката и съхранението на класифицираната информация;
5. организиране на дейността на органите по здравословни и безопасни условия на труд;
6. материално, техническо, информационно, медицинско, битово, културно и финансово осигуряване на съединението и връзките с обществеността.

(3)Командирът на корабното съединение извършва проверките, които са предвидени от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Чл.

1. Командирът на корабното съединение е организатор и ръководител на обучението и възпитанието на подчинените и е длъжен постоянно да усъвършенства методите за управление на съединението, да работи за развитие на организаторските си способности и да усъвършенства методическите си навици, да изучава и да внедрява в практиката всичко ново и прогресивно, което да способства за повишаване ефективността на обучението и възпитанието на подчинените, да съчетава високата взискателност и принципност, непримиримост към недостатъците с доверие и уважение към хората, с постоянна грижа за тях, да не допуска грубост и да не унижава тяхното лично достойнство. Той дава личен пример на своите подчинени по строго спазване на моралните и етичните норми за поведение, безупречно изпълнение на изискванията на законите, военната клетва, уставите и своите служебни задължения. Чл.
2. Командирът на съединението в границите на предоставената му власт действа самостоятелно, изисква от подчинените си да спазват нормативните актове, регламентиращи войсковата служба, и прилага системата от поощрения и наказания. Чл.
3. Командирът на съединението е длъжен да развива и да поддържа в своите подчинени съзнанието за святост и нерушимост на военната клетва. Чл.
4. Командирът на съединението е длъжен да обучава непосредствено подчинените му командири и да ръководи дейността на началника на щаба и на заместниците си. Той е длъжен да подготвя щаба в съответствие със задачите, поставени на съединението. Чл.
5. Командирът на съединението е длъжен постоянно да усъвършенства военните си знания, да знае тактико-техническите характеристики, бойните възможности и другите качества на корабите от своето съединение, тяхното въоръжение и техника, реда за експлоатация и ремонт, да познава деловите, професионалните и моралните качества на своите заместници, на командирите на подчинените части и подразделения, бойната готовност на корабите, състоянието на техните корпуси, оръжието и техническите средства. Чл.
6. Командирът на съединението е длъжен периодично да излиза на море с корабите от своето съединение. Чл.
7. Командирът на съединението определя корабите, на които ще се намират той и специалистите от щаба на съединението. Чл.
8. Командирът на съединението при сдаване на длъжността на новоназначен командир е длъжен да му съобщи поставените на съединението задачи и плана за тяхното изпълнение, сведенията за състоянието на бойната готовност на корабите (дивизионите) от съединението, за хода на подготовката, за комплектуваността на корабите с личен състав, неговото морално състояние, дисциплина и други сведения, които може да потрябват на новоназначения командир на съединението. Чл.
9. Командирът на съединението при необходимост има право временно да забрани слизането на брега на личния състав от съединението, както и контактите между корабите от съединението. Чл.
10. Преди излизане на море командирът на съединението е длъжен:
11. да определи: темата на тактическото учение, учебните цели, изходната обстановка; състава на силите и средствата; тактическия замисъл и бойните задачи на силите; района, срока и продължителността на учението и базовата предпоходна подготовка; разходите на материални и технически средства; сроковете за разработване на документите; посредниците и тяхната подготовка; да контролира хода на подготовката на корабите за учението;
12. да проведе базова предпоходна подготовка към предстоящото учение за осигуряване подготовката на командирите на тактически групи (дивизиони); тактическа летучка (групово упражнение) по въпросите (епизодите) на учението; да организира взаимодействието на силите в учението; да проведе проиграване на плаването, изпити, зачоти и инструктажи; тренировки на тактическите групи на тренажорите и в кабинетите и базови сигнални и радиоучения. Чл.
13. Командирът на съединението е длъжен да следи за правилното изразходване на боеприпасите, гориво-смазочните материали, водата и ресурсите на техническите средства. Чл.
14. По време на плаване командирът на съединението се грижи местонахождението на корабите от съединението във всяко време да бъде известно на старшия началник. Редът за донасянето се определя от старшия началник. Чл.
15. За успешното изпълнение на поставената пред съединението задача командирът на съединението е длъжен да поддържа връзка с командването и взаимодействащите части и съединения, да информира подчинените командири на дивизиони (кораби) и части за изменения в обстановката. Раздел II Началник на щаба на корабно съединение Чл. 109.

(1)Началникът на щаба на корабното съединение е подчинен на командира на съединението и е негов пръв заместник. Той е пряк началник на целия личен състав на съединението.

(2)Началникът на щаба отговаря за: организацията на управлението на корабното съединение, бойната готовност и мобилизацията на съединението, планирането на подготовката, организацията на разузнаването, всички видове отбрани и защити на съединението; за поддържане от корабите на заповяданата готовност за поход и готовността на оръжието и техническите средства за бойно използване; състоянието на комплектуването и отчетността на личния състав, оръжието, бойната и друга техника и боеприпасите на съединението.

(3)Началникът на щаба замества командира на съединението при неговото отсъствие въз основа на писмена заповед. Чл. 110. Началникът на щаба организира работата на щаба по подготовката и воденето на бойните действия, планира мероприятията по бойното, специалното, материално-техническото осигуряване и осъществява контрол за изпълнение на заповедите и разпорежданията на командира на съединението. Чл. 111.

(1)Началникът на щаба е длъжен:

1. да знае състоянието на корабите и хода на изпълнението на поставените им задачи;
2. да разработва всички необходими мероприятия за поддържане и повишаване боеспособността на съединението и да ги провежда в съответствие с указанията на командира на съединението;
3. по указание на командира на съединението да разработва плана за подготовката на съединението и да осъществява контрол за изпълнението му, постоянно да повишава оперативно-тактическата подготовка на офицерите от щаба, да обобщава положителния опит по подготовката на силите и да го разпространява на корабите от съединението;
4. да организира всички видове осигурявания за провеждане на подготовката;
5. при излизане на море за провеждане на тактически учения да организира и ръководи: базовата предпоходна подготовка; разработването на всички необходими документи; инструктажа на посредниците (контрольорите); работата на специалистите от щаба по подготовка на корабите, тактическите групи и осигуряващите сили и средства; подготовката на тактическите летучки (групови упражнения), изпити, зачоти, щабни тренировки, тренировки на БИП; използването на средствата за автоматизация, за радиоелектронно противодействие, разузнаване, свръзка и наблюдение; извършва проверка на корабите и тактическите групи за готовността им за плаване.
6. да осъществява контрол за състоянието на организацията на службата и военната дисциплина на корабите, в непосредствено подчинените му подразделения за изпълнението на изискванията на уставите и заповедите;
7. да инструктира дежурния по поделение преди застъпването му в дежурство да проверява подготовката на денонощния наряд и носенето на службата от дежурните длъжностни лица;
8. да се грижи за непрекъснатата работа на системите за управление, средствата за свръзка и техническо наблюдение на корабите, осигуряващи управлението на съединението;
9. да контролира правилното носене на видовете дежурства;
10. да провежда занятия с офицерите от щаба и да ръководи подготовката на щабните постове;
11. да разработва плана за бойна готовност и мобилизация на съединението и да ръководи работата на допуснатите до него лица.

(2)Началникът на щаба долага на командира на съединението за резултатите от подготовката на силите и подчинените щабове. Чл.

1. При привеждане в изпълнение на решения и заповеди на командира на съединението и при необходимост началникът на щаба има право да отдава разпореждания от името на командира. За всички важни отдадени от него разпореждания началникът на щаба докладва на командира на съединението. Чл.
2. На море началникът на щаба организира наблюдението за обстановката, контролира поддържането от корабите на походния ред и изпълнението на сигналите и разпорежданията на командира на съединението. За целта на флагманския команден пункт той организира оперативно дежурство на походния щаб. Чл.
3. При стоянка на корабите на рейд или в гавана началникът на щаба контролира изпълнението от корабите на правилата за рейдова служба. Чл.
4. Началникът на щаба осигурява командира на съединението със свръзка и техническо наблюдение на кораба, на който е вдигнат флагът на командира на съединението. Чл.
5. В съединението при отсъствие на началника на щаба задълженията му се изпълняват от назначен със заповед на командира заместник. Раздел III Заместник-командир на корабно съединение по подготовка на силите Чл. 117.

(1)Заместник-командирът на корабното съединение по подготовка на силите е подчинен на командира на съединението и е пряк началник на целия личен състав на съединението. Той отговаря за качеството на провежданата специална и обща подготовка, подготовката на офицерите за самостоятелно управление на кораба, за създаването и ефективното използване на материално-техническата база, нейното постоянно усъвършенстване и поддържане в изправност, за спортната работа, за поддържане на вътрешния ред и военна дисциплина.

(2)Когато командирът на съединението и началникът на щаба отсъстват, той изпълнява задълженията на командира въз основа на писмена заповед. Чл. 118.

(1)Заместник-командирът на съединението по подготовка на силите е длъжен:

1. да участва при разработването на плана за бойна готовност и мобилизация и на плана за подготовката на съединението;
2. да проверява изпълнението на мероприятията за поддържане на корабите и въоръжението в заповяданата готовност, организацията и състоянието на подготовката на съединението, да взема действени мерки за отстраняване на недостатъците, да осъществява контрол и да оказва помощ в организирането и провеждането на подготовката;
3. да организира физическата подготовка и спортната дейност в съединението;
4. да проверява спазването на мерките за безопасност при провеждането на подготовката;
5. да следи за своевременното осигуряване на подготовката на корабите от съединението с материални средства, учебни и нагледни пособия и тяхното опазване;
6. да ръководи работите по оборудването и усъвършенстването на обектите от учебно-материалната база.

(2)Заместник-командирът да извършва проверките, които са предвидени от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Раздел IV Заместник-командир на корабно съединение по материално-техническо и медицинско осигуряване Чл.

1. Заместник-командирът на корабното съединение по материално-техническото и медицинското осигуряване е подчинен на командира на съединението и е началник на целия личен състав на съединението. Чл. 120 . Заместник-командирът по материално-техническото и медицинското осигуряване е пряк началник на личния състав от подчинените му служби и подразделения съгласно щата на съединението. Чл. 121 . Заместник-командирът по материално-техническото и медицинското осигуряване освен общите задължения на командирите (началниците) и задълженията на заместник-командир на поделение по логистиката, съгласно Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, е длъжен:
2. да познава наличните проекти кораби с тяхното въоръжение, бойна и друг вид техника, инфраструктурата и оборудването на зоната на съединението, плаващите и бреговите спомагателни средства и съоръжения, както и реда за тяхното използване;
3. да ръководи работата по изграждане и оборудване на хидротехническите съоръжения и полигони със специално предназначение на територията и акваторията в отговорната зона на съединението;
4. да организира и контролира ремонта и експлоатацията на корабите, корабните енергетични установки и спомагателни механизми, въоръжението, бойната и друга техника, както и воденето на отчета и отчетността им;
5. да организира сдаването и приемането на кораби и военноморска техника и създаване (освобождаване) на (от) заповяданите запаси от тях;
6. да анализира причините за допуснатите инциденти с корабната техника, да организира евакуацията, ремонта и възстановяването й в заповядания срок и да провежда мероприятия за предотвратяването им;
7. да планира, организира и контролира снабдяването на корабите на море с всички видове материални средства, аварийно-спасителното им осигуряване и евакуация към пунктовете за базиране и ремонт;
8. да организира мероприятия по опазване на акваторията на пунктовете за базиране, рейдовете и морските пространства от замърсяване в ежедневието и по време на плаване и учения;
9. да организира и да ръководи осигуряването на корабните съединения (части) с влекачи, плаващи и автомобилни кранове и други товароподемни средства;
10. да организира, ръководи и контролира поддържането в изправност на кейовете, пристаните и тяхното оборудване - ел. захранване, водни и парни магистрали, кранове, бочки и други технически средства. Раздел V Флагмански специалисти на корабно съединение Чл. 122.

(1)Флагманските специалисти на съединението ръководят подготовката на бойни части и служби или сектори и секции в съединението и са подчинени на началника на щаба на съединението.

(2)Флагманските специалисти на съединението дават указания по организацията на използването на оръжието и техническите средства и по специалната подготовка, които са задължителни за целия личен състав.

(3)Указания на флагманските специалисти от висшестоящите щабове по организацията на използването на оръжието и техническите средства и по специалната подготовка са задължителни за изпълнение от подчинените им съединения. Чл.

1. Флагманските специалисти на съединението отговарят за специалната подготовка на офицерите, организацията на бойното използване на оръжието и техническите средства, тяхната правилна експлоатация и ремонт, изпълнението на мероприятията по поддържане на физическите полета на корабите в пределите на установените норми, бойната и мобилизационната готовност на бойните части, специалната подготовка, възпитанието, военната дисциплина и моралното състояние на личния състав. Чл.
2. Флагманските специалисти в областта на своята специалност са длъжни:
3. да следят за състоянието на боеспособността на подразделенията на корабите от съединението;
4. да оказват помощ на дивизионните специалисти, командирите на бойни части (началниците на служби) при съставянето на плановете за подготовката и да контролират тяхното изпълнение;
5. да изучават и да обобщават опита от подготовката на силите;
6. да следят за изправното състояние на оръжието и техническите средства и за спазването на правилата и инструкциите за тяхната експлоатация;
7. да осъществяват контрола за състоянието на корпусите на корабите, херметичността на преградите, люковете и гърловините, комплектоваността и поддържането на аварийно-спасителното и противопожарното имущество в помещенията на бойните части от своята специалност;
8. да разработват документи по използването на оръжието и техническите средства и да поддържат тази документация на съвременно ниво;
9. да докладват на командира на съединението и на началника на щаба своите съображения за най-пълното и ефективно използване на оръжието и техническите средства;
10. да изучават личните качества на офицерите и старшините от своята специалност на корабите от съединението и да правят предложения за правилното им разместване по служба;
11. да следят за точното изпълнение на изискванията на уставите, заповедите и другите ръководни документи по съответните специалности от личния състав на корабите;
12. да ръководят подготовката на офицерите от корабите от своята специалност, а там, където няма офицери, командири на бойни части или сектори и секции - подготовката на старшините;
13. да обобщават конструктивните недостатъци на оръжието и техническите средства и да представят предложения за тяхното отстраняване;
14. периодично, не по-малко от два пъти годишно, да извършват прегледи на оръжието и техническите средства на бойните части на всеки кораб от съединението;
15. да ръководят работите по обзавеждането, усъвършенстването и използването на учебната база на съединението по своята специалност. Чл.
16. Флагманските специалисти имат право да дават указания на дивизионните специалисти и командирите на бойни части (началниците на служби) по въпросите на:
17. подготовката на личния състав по своята специалност и поддържането на установената бойна готовност на оръжието и техническите средства;
18. организацията на службата в подразделенията;
19. експлоатацията на оръжието, техническите средства и корпусите;
20. планово-предупредителните прегледи и ремонти, извършвани от личния състав;
21. рационалното използване на предметите от специалното снабдяване, запасните части, инструментите и принадлежностите. Чл. 126.

(1)При откриване на неправилни действия от личния състав по обслужването на корабната бойна техника или на неизправности по нея флагманският специалист е длъжен да спре работата на тази техника и да изисква от командира на бойната част (началника на службата) незабавно да отстрани недостатъците.

(2)Флагманският специалист е длъжен веднага да докладва на заместник-командира на съединението по подготовка на силите и да информира командира на кораба за всички свои забележки и указания. Чл.

1. Флагманските специалисти ръководят подготовката на личния състав по специалността и по борбата за живучест, за да постигнат на всички кораби от съединението:
2. правилна и еднообразна методика на обучение на офицерите, старшините и матросите;
3. повишаване качеството на занятията, бойните учения и упражнения чрез усъвършенстване на нагледността и достъпността на обучението;
4. провеждане на подготовката в условия, най-близки до бойните, като прилагат различни видове имитации на бойни и аварийни повреди, принципа на внезапност при обучението и не допускат условности и шаблони в подготовката;
5. отлична натренираност на личния състав при изпълнението на техните задължения. Чл.
6. Флагманските специалисти осъществяват системен контрол за състоянието на отчетността, наличността на запасите от различни видове имущества, ГСМ и боеприпаси. Чл.
7. Флагманските специалисти участват при съставянето на плановете за ремонта на корабите и оръжието, контролират хода на ремонта, който се извършва от предприятията (фирмите) и оказват помощ за организирането на ремонта, който се изпълнява със силите и средствата на съединението. Чл.
8. Специалните задължения на флагманските специалисти от щаба на съединението се определят от съответни директиви, заповеди и разпореждания на висшестоящите началници. Раздел VI Командир на корабен дивизион Чл. 131 . Командирът на корабния дивизион е пряк началник на целия личен състав от дивизиона. Той носи лична отговорност за бойната готовност и мобилизация на поверения му дивизион. Командирът на дивизиона отговаря за подготовката, възпитанието, военната дисциплина и психологическото състояние на личния състав; за състоянието на организацията на службата на корабите от дивизиона; за състоянието и поддържането на въоръжението, бойната и друга техника, боеприпасите, гориво-смазочните материали и други материални средства; за материалното, техническото, медицинското, битовото осигуряване и отчетността в дивизиона, за организиране на дейността на регистратурата за класифицирана информация и изпълнение на мероприятията по здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 132 . Командирът на корабния дивизион е длъжен да организира и ръководи обучението и възпитанието на подчинените; постоянно да усъвършенства методите за управление, настойчиво да работи за развитието на организаторските си способности и усъвършенстване на методическите си навици; да изучава и да внедрява в практиката всичко ново и прогресивно, което ще способства за повишаване ефективността на обучението и възпитанието на подчинените; да съчетава висока взискателност и принципност, непримиримостта към недостатъците с доверие и уважение към хората, с постоянна грижа за тях, да не допуска грубост и да не унижава тяхното лично достойнство. Той трябва да дава личен пример на своите подчинени по строго спазване на моралните и етичните норми за поведение, безупречното изпълнение на изискванията на законите, военната клетва, военните устави и своите служебни задължения. Чл. 133 .

(1)Командирът на дивизиона в границите на предоставената му власт е длъжен да действа самостоятелно, да изисква от подчинените си да спазват нормативните актове, регламентиращи войсковата служба, умело да прилага системата от поощрения и наказания.

(2)Командирът на дивизиона извършва проверките, които са предвидени в раздела за задълженията на командир (началник) на поделение от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Чл. 134 . Командирът на дивизиона е длъжен да развива и да поддържа в своите подчинени съзнанието за святост и нерушимост на военната клетва. Чл. 135 . Командирът на дивизиона е длъжен лично да обучава непосредствено подчинените му командири на кораби и да ръководи дейността на началника на щаба в съответствие със задачите, поставени на дивизиона. Чл. 136 .

(1)Командирът на дивизиона е длъжен постоянно да усъвършенства военните си знания, да знае тактико-техническите характеристики, бойните възможности и другите качества на корабите, тяхното въоръжение и техника, реда за експлоатация и ремонт.

(2)Командирът на дивизиона е длъжен да познава деловите и моралните качества на офицерите от щаба и на командирите на кораби, бойната готовност на корабите, състоянието на техните корпуси, оръжието и техническите средства. Чл. 137 .

(1)Командирът на дивизиона е длъжен периодично да излиза на море с всички кораби, да извършва проверка на всеки кораб не по-рядко от един път в годината, а така също при встъпване на кораб под негово командване и при отчисляване на кораб от състава на дивизиона.

(2)Командирът на дивизиона оценява действията на корабите от дивизиона, както по време на изпълнение на бойните задачи, така и по време на учения и при отработване на курсовите задачи. Чл. 138 .

(1)Командирът на дивизиона в периода на обучението на подчинените му командири на кораби по управление на маневрите на кораба носи отговорност за тяхната безопасност.

(2)Командирът на съединението издава заповед за допускане командира на кораба до самостоятелно управление на кораба. От момента на обявяването на заповедта командирът на кораба носи пълна отговорност за управлението му. Чл. 139 . Командирът на дивизиона определя корабите, на които ще се намира той и специалистите от щаба на дивизиона. Когато се намира на кораба, той не се намесва непосредствено в реда и протичането на живота и службата на кораба и всички свои разпореждания, както по отношение на кораба, така и за неговия личен състав, отдава на командира на кораба. Чл. 140 . Командирът на дивизиона при сдаване на длъжността на новоназначен командир е длъжен да му съобщи поставените на дивизиона задачи и плана за тяхното изпълнение, сведения за състоянието на бойната готовност на корабите, за хода на подготовката, за комплектуваността на корабите с личен състав, дисциплината и други сведения, които може да потрябват на новоназначения командир. Чл. 141 . Командирът на дивизиона при необходимост има право временно да забрани слизането на брега на личния състав от дивизиона, както и контактите между корабите от дивизиона. Чл. 142 . Преди излизане на море командирът на дивизиона е длъжен въз основа на взетото решение да постави на командирите на кораби задачи; да ги запознае с обстановката по маршрута на прехода; да окаже походния ордер, мястото на всеки кораб в него и техните тактически номера; мерките по организацията на всички видове отбрани и защити, по осигуряване скритостта на прехода, по използване на системите за управление, средствата за свръзка и наблюдение, а така също мероприятията при плаване в сложни условия. Чл. 143.

(1)Командирът на дивизиона не се намесва в управлението на маневрите на кораба, ако командирът на кораба не действа правилно или допуска грешки, които не оказват влияние на безопасността на кораба, околните кораби и съоръжения. Той посочва тези грешки, след като бъде завършена предприетата от командира на кораба маневра.

(2)Ако командирът на дивизиона сметне за необходимо да поеме сам управлението на кораба или маневрите му (за избягване на опасност, при изпълняване на показно маневриране, при борба с аварии и в други случаи), от момента, когато това бъде обявено на командира на кораба или непосредствено с подаване на заповед на руля или към машините, командирът на дивизиона носи цялата отговорност за кораба.

(3)Командирът на дивизиона предава обратно управлението на кораба на командира му, след като завърши започнатата от него маневра или премине опасността за кораба, околните кораби и съоръжения.

(4)Поемането на управлението на кораба от командира на дивизиона и обратното предаване на управлението на кораба на неговия командир се записват във вахтения дневник. Чл. 144 . Командирът на дивизиона е длъжен да следи за правилното изразходване от корабите на боеприпасите, гориво-смазочните материали, водата и ресурсите на техническите средства. Той заповядва икономична скорост за прехода, ако обстановката позволява. Чл. 145 . По време на плаване командирът на дивизиона се грижи местонахождението на корабите по всяко време да бъде известно на старшия началник. Чл. 146 .

(1)За успешно изпълнение на поставената пред дивизиона задача командирът е длъжен да поддържа свръзка с командването и взаимодействащите части и съединения и да информира подчинените командири на кораби и части за измененията в обстановката.

(2)Когато от строя излязат командирът на дивизиона и неговите заместници, командирът на флагманския кораб под флага на командира на дивизиона управлява дивизиона, докато командването бъде поето от лицето, назначено със заповед на старшия началник. Раздел VII Началник на щаба на корабен дивизион Чл. 147 .

(1)Началникът на щаба на корабен дивизион е подчинен на командирa на дивизиона и е негов пръв заместник. Той е пряк началник на целия личен състав.

(2)Началникът на щаба отговаря за:

1. организацията на управлението на дивизиона, бойната готовност и мобилизацията, планирането на подготовката, организацията на разузнаването, всички видове отбрани и защити;
2. поддържане от корабите на установена готовност за поход и готовност на оръжието и техническите средства за използване;
3. състоянието на отчетността на личния състав, оръжието, бойната техника и боеприпасите на дивизиона.

(3)Началникът на щаба замества командира на дивизиона при неговото отсъствие, въз основа на писмена заповед. Чл. 148 . Началникът на щаба организира работата на щаба по подготовката и воденето на бойните действия, планира мероприятия по бойното, специалното, материалното и техническото осигуряване и осъществява контрол за изпълнение на заповедите и разпорежданията на командира на дивизиона. Чл. 149 . Началникът на щаба е длъжен:

1. да знае състоянието на корабите и хода на изпълнението на поставените им задачи;
2. да разработва и да организира всички необходими мероприятия за поддържане и повишаване боеспособността на дивизиона и да ги привежда в съответствие с указанията на командира на дивизиона;
3. по указания на командира на дивизиона да разработва плана за подготовката и да осъществява контрол за изпълнението му, постоянно да повишава оперативно-тактическата подготовка на офицерите от щаба, да обобщава положителния опит от подготовката и да го разпространява на корабите;
4. да организира всички видове осигурявания за провеждане на подготовката;
5. да осъществява контрол за състоянието на организацията на службата и военната дисциплина на корабните подразделения и за изпълнението на изискванията и заповедите;
6. постоянно да се грижи за непрекъснатата работа на системите за управление, на средствата за свръзка и техническото наблюдение на кораба, осигуряващи управлението на дивизиона;
7. да контролира дейността на регистратурата за класифицирана информация;
8. да организира хода на учебната практика и стажа на курсантите, пристигащи в дивизиона от учебни заведения;
9. да знае деловите и моралните качества на командирите на кораби, старши помощник-командирите (помощник-командирите) на кораби, офицерите и старшините от щаба;
10. да провежда занятия с офицерите от щаба и да ръководи подготовката на флагманския команден пункт (ФКП);
11. да разработва плана за бойната готовност и мобилизация на дивизиона и да ръководи работата на допуснатите до него лица. Чл. 150 . Началникът на щаба контролира комплектуването на корабите от дивизиона с личен състав и взема мерки за поддържане екипажите на корабите в пълен комплект. Чл. 151 .

(1)Началникът на щаба следи за правилното използване на ресурсите на техническите средства и гориво-смазочните материали, за поддържането на корабите на полагащите се запаси от продоволствие, вода, гориво-смазочни материали, боеприпаси и други материали и чрез снабдителните органи взема мерки за своевременното им попълване до установените норми.

(2)Началникът на щаба на дивизиона извършва проверките, които са предвидени в раздела за задълженията на началник на щаба на поделение от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Чл. 152 . При привеждане в изпълнение на решенията на командира на дивизиона и при необходимост началникът на щаба има право да отдава разпореждания до подчинените на командира на дивизиона лица от негово име. За всички най-важни, отдадени от него разпореждания, началникът на щаба докладва на командира на дивизиона. Чл. 153 . През време на поход началникът на щаба организира в дивизиона наблюдението за обстановката, контролира поддържането от корабите на походния ордер и следи за изпълнението на сигналите и разпорежданията на командира на дивизиона. За целта на флагманския команден пункт (ФКП) той организира оперативно дежурство на походния щаб. Чл. 154 . При стоянка на корабите на рейд или в гавана началникът на щаба контролира за изпълнението от корабите на Правилата за рейдова служба. Чл. 155 .

(1)Началникът на щаба осигурява командира на дивизиона със свръзка.

(2)Всички средства за външна свръзка и за техническо наблюдение на кораба, на който е вдигнат флагът на командира на дивизиона, освен част от средствата за свръзка, предоставени на командира на кораба, преминават в разпореждане на началника на щаба на дивизиона. Тяхната работа се ръководи от флагманските специалисти на дивизиона. Чл. 156 .

(1)В дивизионите, където не е предвидена длъжност началник на щаб, за първи заместник на командира на дивизиона се назначава един от командирите на кораби, а изпълнението на задълженията, предвидени за началник на щаба, които не изискват непосредствено ръководство от страна на командира на дивизиона, се възлагат на един от специалистите на дивизиона.

(2)Назначенията по ал. 1 се извършват със заповед на командира на съединението. Раздел VIII Дивизионни специалисти на корабен дивизион Чл. 157 .

(1)Дивизионните специалисти са подчинени на началника на щаба на дивизиона или на командира на дивизиона (където по щат няма началник на щаба).

(2)Дивизионните специалисти ръководят подготовката на бойните части и служби или сектори и секции в дивизиона.

(3)Указанията на дивизионните специалисти по организация на използването на оръжието и техническите средства, а така също по специалната подготовка, са задължителни за целия личен състав на дивизиона. Чл.

1. Дивизионните специалисти отговарят за специалната подготовка на офицерите от дивизиона, организацията на бойното използване на оръжието и техническите средства, тяхната правилна експлоатация и ремонт, изпълнението на мероприятията по поддържане на физическите полета в пределите на установените норми, бойната и мобилизационната готовност на бойни части, специалната подготовка, възпитанието и военната дисциплина на личния състав на бойни части. Чл.
2. Дивизионните специалисти в областта на своята специалност са длъжни:
3. да следят за състоянието на боеспособността на подразделенията на корабите от дивизиона;
4. да оказват помощ на командирите на бойни части или началниците на служби при съставянето на плановете за подготовката и да контролират тяхното изпълнение;
5. да изучават и да обобщават опита от подготовката;
6. да следят за изправното състояние на оръжието и техническите средства и за спазването на правилата и инструкциите за тяхната експлоатация;
7. да осъществяват контрол за състоянието на корпусите на корабите, херметичността на преградите, люковете, вратите и гърловините, комплектоваността и поддържането на аварийно-спасителното и противопожарното имущество в помещенията на бойните части от своята специалност;
8. да разработват документи по използването на оръжието и техническите средства и да поддържат тази документация на съвременно ниво;
9. да докладват на командира на дивизиона и на началника на щаба своите съображения за най-пълното и ефективно използване на оръжието и техническите средства;
10. да изучават личните качества на офицерите и старшините от своята специалност на корабите от дивизиона и да предлагат съображения за правилното им използване и разместване по служба;
11. да следят за точното изпълнение на изискванията на уставите, заповедите и други ръководни документи по съответните специалности от личния състав на корабите;
12. да ръководят подготовката на офицерите от корабите по своята специалност, а там, където няма офицери, командири на бойни части или сектори и секции - подготовката на старшините;
13. да организират рационализаторската и изобретателската работа, да обобщават конструктивните недостатъци на оръжието и техническите средства и да представят предложения за тяхното отстраняване; 12.да осъществяват системен контрол за състоянието на оръжието и техническите средства, отчетността, наличността на запасите от различните видове имущества и боеприпаси ине по-малко от един път на 3 месеца да извършват прегледи на оръжието и техническите средства на бойните части на всеки кораб от дивизиона;
14. да организират и да осъществяват системен контрол по носенето на службата на нарядите от бойните части на корабите от дивизиона;
15. да ръководят работите по обзавеждането, усъвършенстването и използването на учебната база на дивизиона по своята специалност. Чл.
16. Дивизионните специалисти имат право да дават указания на командирите на бойните части или секторите и секциите (началниците на служби) по въпросите на:
17. подготовката на личния състав по своята специалност и поддържането на установената бойна готовност на оръжието и техническите средства;
18. организацията на службата в подразделенията;
19. експлоатацията на оръжието, техническите средства и корпусите;
20. планово-предупредителните прегледи и ремонти, извършвани от личния състав;
21. рационалното използване на предметите от специалното снабдяване, запасните части, инструменти и принадлежности. Чл. 161 .

(1)При откриване на неправилни действия от личния състав по обслужването на корабната бойна техника или на неизправности по нея, ако обстановката позволява, дивизионният специалист е длъжен да спре работата на тази техника и да изисква от командира на бойната част (началник на служба) незабавно да отстрани недостатъците.

(2)Дивизионният специалист е длъжен веднага да информира командира на кораба за всички свои забележки и указания. Чл. 162 . Дивизионните специалисти ръководят подготовката на личния състав по специалността и по борба за живучест, като се стремят на всички кораби от дивизиона да се постигне:

1. правилна и еднообразна методика на обучение на офицерите, старшините и матросите;
2. повишаване качеството на занятията, бойните учения и упражнения чрез усъвършенстване на нагледността и достъпността на обучението;
3. провеждане на подготовката в условия, най-близки до бойните, като прилагат различни видове имитации на бойни и аварийни повреди и принципа на внезапността при обучението и не допускат условности и шаблон в подготовката;
4. трайно познаване от офицерите, старшините и матросите на повереното им оръжие, технически средства и инструкции по тяхната експлоатация и обслужване;
5. отлична натренираност на личния състав при изпълнението на задълженията му. Чл. 163 . Дивизионните специалисти участват при съставянето на плановете за ремонта на корабите и оръжието, контролират хода на ремонта, който се извършва от предприятията (фирмите), и оказват помощ за организирането на ремонта, който се изпълнява със силите и средствата на корабите от дивизиона. Чл. 164 . Специалните задължения на дивизионните специалисти от щаба на дивизиона се определят със съответни заповеди, разпореждания и инструкции на висшестоящите началници. Раздел IХ Командир на кораб Общи задължения Чл.
6. Командирът на кораба е пряк началник на целия личен състав на кораба. Той носи лична отговорност за бойната готовност на поверения му кораб. Командирът на кораба отговаря за:
7. изпълнението на поставените задачи, правилното използване на оръжието и техническите средства, отбраната и защитата на кораба;
8. безопасността на плаването и управлението на маневрите на кораба;
9. подготовката, възпитанието, военната дисциплина и психическото състояние на личния състав, състоянието на организацията на службата на кораба, комплектуваността на кораба с личен състав в рамките на своите правомощия;
10. състоянието, поддържането и опазването на корпуса на кораба, оръжието и техническите средства, боеприпасите, гориво-смазочните материали и другите материални средства;
11. подготовката на личния състав по борбата за живучест на кораба, изправността на всички средства за борба за живучест;
12. информационното и културното осигуряване на личния състав и връзките с обществеността;
13. санитарното състояние, финансовата и домакинската дейност на кораба. Чл.
14. Присъствието на старши началници на борда на кораба не снема от командира на кораба отговорността за кораба и за изпълнението на неговите задължения. Чл. 167.

(1)Командирът на кораба е длъжен:

1. да познава до съвършенство кораба, неговите тактико-технически данни, да умее да управлява кораба и правилно да използва неговите бойни и технически средства;
2. да поддържа кораба в заповяданата готовност за бойни действия;
3. постоянно да усъвършенства организацията на бойната и всекидневната служба на кораба и да утвърждава инструкциите за лицата от вахтената и дежурната служба;
4. да планира, организира и ръководи подготовката на кораба;
5. да насочва работата на командния състав към успешно изпълнение на задачите, поставени на кораба, към укрепване на военната дисциплина и морално-психическото състояние на личния състав;
6. да провежда лично подготовката на своите помощници, на командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби, както и подготовката на офицерите за носене на ходовата вахта, да контролира самостоятелната подготовка на офицерите на кораба;
7. да провежда: предпоходната подготовка преди всяко плаване (тактическо учение) на кораба; занятия на кораба и в кабинета за предпоходна подготовка за проиграване на плаването, инструктажи, зачоти и изпити по навигационното и хидрографското осигуряване, по мерките за безопасност, тактическите способи за използване на оръжието и техническите средства, тренировките по корабоводене и тактическо маневриране с вахтените офицери;
8. да ръководи корабните бойни учения по използване на оръжието и техническите средства по борба за живучест на кораба и ЯХБЗ, тактически летучки и групови упражнения, като насочва основното внимание на личния състав към правилното отработване на взаимодействието между бойните части (службите, секторите и секциите);
9. да знае теоретическите основи и да умее практически да ръководи борбата за живучест на кораба и лично да обучава офицерите по борбата за живучест; своевременно да провежда мероприятия на кораба за поддържане нивото на физическите полета на корабите в границите на установените норми;
10. да организира и да ръководи информационното и културното осигуряване на личния състав;
11. да изучава целия личен състав на кораба, добре да знае личните качества на подчинените му офицери, да представя най-добрите в службата за повишаване в длъжност и военно звание, постоянно да общува с матросите, старшините и офицерите;
12. да познава нуждите на подчинените, да се грижи за материално-битовото им осигуряване и за запазване на здравето им;
13. да информира старши помощник-командира (помощник-командира) на кораба за заповедите и разпорежданията, получавани от висшестоящите началници, за своите служебни намерения и разпореждания, отдадени непосредствено до командирите на подразделения;
14. да извършва не по-рядко от един път на два месеца проверка на кораба, един път в месеца - преглед на оръжието, боеприпасите и техническите средства, и един път в денонощието да обхожда кораба;
15. да оглежда системно жилищните и служебните помещения; постоянно да следи за изправното състояние на корпуса на кораба, водонепроницаемите прегради, водните и горивните цистерни, средствата за борба за живучест и да изисква същото от офицерите на кораба;
16. да контролира съхранението на боеприпасите, взривните, химическите и лесно запалимите вещества, а така също съхранението и поддържането на щатното оръжие;
17. да поддържа, както на море, така и в базата неснижаемите запаси и табличната комплектуваност на имуществото на кораба в установените норми;
18. да следи за правилното и своевременното водене на бойната и всекидневната документация на кораба;
19. да ръководи финансовата и домакинската дейност на кораба, да извършва планови и внезапни проверки за състоянието и наличието на домакинските запаси и паричните суми;
20. да утвърждава разкладката на продуктите и да следи за качественото приготвяне на храната;
21. да пази корабния печат;
22. да приема ежедневно от старши помощник-командира (помощник- командира) на кораба денонощната ведомост за състоянието на кораба (приложение № 4 или приложение № 5), сутрешния доклад на вахтения офицер (приложение № 8), доклада за събитията, които са станали през нощта на кораба и на рейда;
23. да приема преди края на работния ден от старши помощник-командира (помощник- командира) на кораба доклад за изпълнението на плана за подготовката, за състоянието на кораба, оръжието и техническите средства, за събитията през деня, да проверява и да отдава разпореждания за следващото денонощие;
24. да приема от щурманската бойна част прогнозата за времето и доклад за измененията в навигационната обстановка;
25. да направи запис във вахтения дневник за обстоятелствата относно раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораба, намиращ се в открито море, и да състави съответния акт за гражданско състояние по реда на Закона за гражданската регистрация.

(2)В отношението си към личния състав от военноморските учебни заведения, военните команди и лицата, намиращи се на борда на кораба, се ръководи от Положението за командите и лицата, намиращи се временно на кораба (приложение № 3). Чл. 168. В случаите, които не са предвидени в уставите и заповедите, командирът на кораба, като се съобразява с обстоятелствата, постъпва по свое усмотрение, спазвайки интересите и достойнството на Република България. Задължения при подготовка за плаване Чл. 169.

(1)Командирът на кораба отговаря за поддържането на кораба в установената готовност за поход и за качествената му подготовка за плаване.

(2)Командирът на кораба отговаря за поддържането на кораба на всички видове запаси, не по-малко от установените норми, поддържането на оръжието и техническите средства в изправност и в състояние, съответстващо на установената готовност за поход. Чл. 170.

(1)При получаване на разпореждане за подготовка на кораба за плаване командирът на кораба е длъжен:

1. да си изясни поставените задачи за похода и реда за тяхното изпълнение в предпоходната подготовка и на море;
2. да определи необходимите мероприятия по подготовката на кораба и личния състав за решаване на задачите;
3. да проведе подготовката с офицерите от кораба в съответствие с поставените задачи и нивото на цялостната подготовка, да организира с тях изучаването на района на плаване в оперативно, минно, навигационно, хидрографско и хидрометеорологично отношение, морското законодателство на страната, в която ще пребивава, специалните зони, забранените и опасните райони, международните правила за плаване и преминаване на проливите, а така също другите въпроси, необходими за изпълнението на поставената задача;
4. да утвърди предварителната прокладка, да провери разчетите за прехода, очакваната точност на плаване през различните участъци от маршрута, наличието на резервни способи за определяне мястото на кораба;
5. да организира оглед с водолази на подводната част на корпуса на кораба, задбордната арматура, рулите, винтовете, вълнорезите и обтекателите;
6. да организира провеждането на регламентираните прегледи на оръжието и техническите средства на кораба;
7. да доложи на командира на дивизиона (корабната група) за готовността на кораба за излизане в море;
8. да осигури време за почивка на личния състав в зависимост от условията на предстоящото плаване.

(2)Освен задълженията по ал. 1 командирът на подводница е длъжен да провери и да утвърди разчета за диферентовката след завършване приемането на всички запаси до установените норми. Чл.

1. Преди излизането в море командирът на кораба е длъжен да уточни и да получи от щаба на дивизиона:
2. данните за обстановката при излизането, по маршрута на прехода и в района за изпълнение на поставените задачи;
3. указанията за използването на фарватерите, системите и средствата за навигационно-хидрографско осигуряване, за организацията и режима на използване на радиоелектронните средства и средствата за свръзка, за реда и сроковете на донесенията;
4. данните за фактическата и очакваната метеорологична обстановка, хидрологическата и ледовата обстановка, радиолокационната видимост, възможните места за заставане на котва и пунктове за укриване;
5. сведения за осигуряващите кораби и самолети и за пунктовете (районите) за попълване на запасите на море;
6. определеният ред, времето за снемане от котва (бочка, швартови) и излизане от базата, а ако излиза в състава на дивизиона (корабната група) - мястото на кораба в строя и определената скорост на различните участъци, отговорните сектори за наблюдение. Чл. 172.

(1)Командирът на кораба в зависимост от обстановката, сроковете за изпълнение на поставените задачи и установената готовност за поход определя началото за подготовка на кораба за бой и поход с разчет тя да завърши 10 минути преди определеното време за снемане от котва (бочка, швартови).

(2)Подготовката на кораба за бой и поход трябва винаги да се извършва в пълен обем, независимо от продължителността на плаването (излизането на море), сложността на поставените задачи, фактическото състояние и прогнозата за времето. Чл. 173.

(1)Командирът на кораба при подготовка на кораба за бой и поход е длъжен да приеме доклад от старши помощник-командира на кораба за готовността на кораба за бой и поход (на подводниците - и за потапяне), за наличността на личния състав, работещите механизми, запасите, поправките на курсоуказателните прибори, други необходими сведения и своевременно да поиска разрешение от оперативната служба за излизане на море.

(2)Командирът на кораба докладва на командира на дивизиона (корабната група) за готовността на кораба за бой и поход. Чл. 174.

(1)Снемането от котва (бочка, швартови) се извършва по сигнал на командира на дивизиона или в заповяданото време.

(2)Излизането на кораба от пунктовете за базиране (местата за стоянка) става по учебна тревога със спазване на мерките на скритост. Задължения при плаване Чл.

1. Командирът на кораба изцяло отговаря за успешното изпълнение на задачите, поставени на кораба, за поддържането на заповяданата бойна готовност на кораба, за организацията на управлението на бойните части и служби или сектори и секции. Чл.
2. При плаване в състава на дивизиона (корабната група) командирът на кораба е длъжен: 1.да знае замисъла на командира на дивизиона за маневрирането на дивизиона (корабната група);
3. да използва напълно бойните качества на кораба за изпълнение на задачите, поставени на дивизиона (корабната група);
4. да спазва определената позиция или място в ордера и да маневрира по сигналите на командира на дивизиона (корабната група) или в съответствие с неговия замисъл, като във всички случаи действа инициативно и решително;
5. да води кораба със същата точност както при самостоятелно плаване и да предупреждава, ако по неговите разчети курсът на дивизиона или на даден кораб води към опасност. Чл. 177.

(1)Ако поради получени повреди или неизправности корабът излезе от строя, командирът на кораба е длъжен да вземе всички мерки излизането от строя да не предизвика нарушаване на бойния (походния) ордер на дивизиона.

(2)Командирът на кораба е длъжен незабавно да докладва на командира на дивизиона за неизправностите и да вземе всички мерки за тяхното отстраняване. Чл.

1. Командирът на кораба е длъжен да взема мерки за своевременното информиране на командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби с данните за обстановката, които са им нужни при изпълнение на техните задачи и за необходимото информиране на целия екипаж на кораба. Чл.
2. Командирът на кораба няма право да отстъпи от изпълнението на задачата освен в случаите, когато поради измененията в обстановката поставената задача губи своето значение. При това, ако няма време за свръзка или няма свръзка с командира на дивизиона, командирът на кораба е длъжен, като изходи от общата цел на действията на дивизиона и от оценката на обстановката и като се съобразява с действията на другите кораби, по своя инициатива и на своя отговорност да вземе самостоятелно решение, което да води към постигане на общата цел. Чл. 180.

(1)Ако командирът на дивизиона и началникът на щаба нямат възможност да изпълняват задълженията си, командирът на флагманския кораб управлява дивизиона под флага на командира на дивизиона до поемане на командването от лице, назначено със заповед на старшия началник.

(2)Командирът на флагманския кораб винаги трябва да бъде информиран за намеренията на командира на дивизиона. Чл. 181.

(1)Командирът на кораба отговаря за безопасността на корабоводенето и маневрирането на кораба.

(2)Командирът на кораба е длъжен да управлява кораба смело, енергично, решително, без страхот отговорност за рискована маневра, наложена от обстановката. Чл. 182.

(1)За осигуряване безопасността на плаването командирът на кораба е длъжен да се ръководи от своя опит и познаването на района на плаване, от данните от щурманската бойна част и техническите средства за наблюдение, както и системно лично да определя място на кораба .

(2)Командирът е длъжен да предпазва щурманската бойна част от възможни пропуски, които може да доведат до тежки последствия, като лично контролира работата на щурмана. Чл. 183.

(1)При самостоятелно плаване командирът на кораба заповядва курса и скоростта на кораба, а на подводницата и дълбочината на потапяне.

(2)Във всички случаи, включително и при плаване в състава на дивизиона, командирът на кораба отговаря за точното изпълнение на правилата за предпазване на корабите от сблъскване на море и за навигационната безопасност на кораба. Чл. 184.

(1)Командирът на кораба е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване безопасността на плаването на кораба. В сложни условия командирът на кораба не напуска ходовия мостик (ГКП).

(2)Командирът на кораба може да напуска мостика (ГКП), когато обстановката позволява, като предава управлението на кораба само на подготвени и допуснати до самостоятелно управление на кораба военнослужещи, като това се записва във вахтения дневник. Чл.

1. Командирът на кораба е длъжен непрекъснато да държи в течение командира на дивизиона (корабната група) за местонахождението на кораба, като по установения ред донася за своето място на море, а така също за пристигането във всяко пристанище и за излизането от него. Чл.
2. Командирът на кораба се грижи за икономичното изразходване на горивото, а ако обстановката позволява, извършва прехода на икономичен ход. Чл.
3. Командирът на кораба е длъжен строго да следи за всички изменения на метеорологичната обстановка и като се съобразява с наблюдението, получаваните прогнози за времето и предупрежденията за опасни хидрометеорологични явления, своевременно да взема всички необходими мерки за безопасност в случай на щорм и изменение на времето. Чл. 188.

(1)При плаване в теснини, в условия на ограничена видимост, близко до брегове и навигационни опасности и при приближаване към тях, както и в случаите, когато мястото на кораба е съмнително, командирът на кораба е длъжен да спазва всички мерки за безопасност, установени от морската практика, и да изисква от щурманската бойна част да води изчислението на курса на кораба с максимална точност.

(2)Към мерките за безопасност в случаите по ал.1 спадат:

1. повишаване на бойната готовност;
2. подготвяне на кораба за плаване в сложни условия;
3. уточняване мястото на кораба с всички възможни способи и средства и с периодичност, която осигурява необходимата точност на плаването, сверяване на курса, заповядан на рулевия с курса, начертан на картата;
4. забрана да се превключват източниците за електроенергия, които захранват средствата, свързани с управлението на кораба;
5. намаляване на скоростта до безопасна или спиране на двигателите;
6. установяване на пряка свръзка между ГКП и постовете за управление на двигателите;
7. измерване на дълбочините;
8. усилване на зрителното и техническото наблюдение за откриване на навигационни опасности;
9. приготвяне на котвите за отдаване; приспускане на котвата за откриване на опасни дълбочини;
10. постоянно присъствие на командира на кораба на ходовия мостик (ГКП);
11. забрана за смяна на вахтата в установеното време (смяна на вахтата в сложни условия се извършва само със специалното разрешение от командира на кораба). Чл. 189.

(1)Командирът на кораба е длъжен да познава района на плаване до степен, която осигурява уверено и безаварийно плаване.

(2)В районите, където плаването без лоцман е забранено от местните правила, командирът на кораба може да вземе лоцман.

(3)Лоцманът се допуска на кораба само след проверка на документите, потвърждаващи неговото лоцманско звание. Работата на лоцмана се заплаща по установените тарифи и се вписва във вахтения дневник. Чл. 190.

(1)Командирът на кораба е длъжен да взема всички необходими мерки за безопасността на плаването и след като е предоставил воденето на кораба на лоцмана.

(2)Командирът на кораба не отговаря за аварията на кораба, когато корабът се води от лоцман и аварията е станала в резултат на такива местни условия, които може да бъдат известни само на лоцмана.

(3)Командирът на кораба е длъжен да отстрани лоцмана от управлението на маневрите на кораба, ако забележи, че лоцманът води кораба към явна опасност. Чл. 191.

(1)Командирът на кораба е длъжен да изисква от своите помощници, от офицерите от щурманската бойна част и всички офицери, които носят ходова вахта, да знаят районите за плаване и да използват всички възможности за тяхното практическо усвояване.

(2)Когато корабът се води от лоцман, командирът на кораба е длъжен да изисква от лицата по ал. 1 да изучат маршрута и фарватера така, че при следващото посещение на тези места да са способни да се справят самостоятелно. Чл.192.

(1)При плаване в ледови условия командирът на кораба е длъжен да вземе всички мерки за предпазване от повреждане на корпуса на кораба, винтовете и рулите.

(2)При водене на кораба зад ледоразбивач командирът на кораба е длъжен да се ръководи от правилата за превеждане на корабите в ледове. Чл.

1. При буксиране на кораба в море командирът на кораба носи отговорност за неговата безопасност и се ръководи от правилата за буксировка. Чл. 194 . Командирът на кораба е длъжен с всички налични средства да окаже помощ на всеки военен или граждански кораб и на всеки летателен апарат, който търпи бедствие в море. Чл.
2. Командирът на кораба съобщава на старшия морски началник или на началника на гарнизона, а ако няма такива - на местните власти, за всички военнослужещи от кораба, които по някаква причина са останали на брега. Чл. 196.

(1)След изпълнение на задачите по подготовката на море и при завръщане в своята база или в друг пункт за базиране командирът на кораба е длъжен един час преди влизане в базата или пункта за базиране, да приведе кораба по сигнал “Учебна тревога”, да заповяда да се провери личният състав, да се прегледат оръжието и техническите средства и по доклади до ГКП от командирите на бойни части (сектори и секции) и началниците на служби да получи сведения за: наличността на личния състав, състоянието на материалната част, изразходваните гориво-смазочни материали и боеприпаси, след което да даде “Отбой на учебната тревога” и командата “Разоръжи оръжието!”.

(2)Лично или по доклад на старши помощник-командира на кораба, съответно помощник-командира на кораба, да се увери, че бойните снаряди и подводните бомби от артилерийските и бомбови установки са снети и прибрани в кранците за първи изстрел, че стволовете на артилерийските и бомбовите установки и патронниците за изхвърлящи гилзи на торпедните апарати са празни; да подаде команди: корабът да се подготви за влизане в базата; да се повиши вниманието на електромеханичната бойна част; екипажът на кораба да заеме местата си по разписанието за заставане на кораба на котва (бочка, швартови).

(3)След заставане на кораба в базата командирът на кораба докладва на своя непосредствен началник за резултатите от похода, за състоянието на екипажа, оръжието, техническите средства и за количеството на наличните запаси.

(4)Командирът на кораба извършва подробен разбор за проведения поход и постигнатите резултати при изпълнението на поставените задачи пред своите помощници, командирите на бойни части или сектори и секции и началниците на служби. Той посочва недостатъците в тактическите похвати и бойното използване на оръжието и техническите средства и грешките в действията на личния състав.

(5)Лицата по ал. 4 информират целия личен състав на кораба за резултатите и изводите от изпълнението на задачите.

(6)След пристигане в базата командирът на кораба организира попълването на изразходваните запаси до пълни норми и отстраняването на възникналите през време на плаването неизправности по материалната част. Задължения в случай на аварии Чл. 197. Командирът на кораба е длъжен подробно да изучи всички свойства на своя кораб, да добие навици по управлението на кораба при изменение на тактико-техническите му характеристики, вследствие на получени повреди или нахлуване на вода, и да бъде готов всеки момент да води борба с аварийните повреди. Чл. 198.

(1)При авария командирът на кораба е длъжен да вземе всички мерки за спасяването на кораба, включително чрез засядане на най-близката плитчина.

(2)В обстановка, която заплашва кораба с гибел, командирът на кораба е длъжен:

1. да се погрижи за спасяването на вахтения и навигационния дневник;
2. да организира спасяването на документите с класифицирана информация и специалната апаратура; ако спасяването им е невъзможно, те се унищожават, като за целта се разработва разписание;
3. да организира напускането на кораба от личния състав.

(3)Първи от кораба се снемат болните, жените и децата, а след това военнослужещите, които не са заети в борбата с аварията.

(4)След като се убеди, че е невъзможно да се спаси корабът, командирът взема решение за напускане на кораба от останалия личен състав.

(5)Личният състав организирано напуска кораба, като използва корабните спасителни средства.

(6)Задълженията на личния състав по ал. 4 са записани в разписанието по напускане на кораба.

(7)Командирът напуска кораба последен. Чл.

1. Ако аварията е станала близо до брега, командирът на кораба е длъжен след излизането на екипажа на брега да вземе мерки за спасяването и опазването на корабното имущество. Чл.
2. Където и да бъде свален екипажът на кораба, командирът и останалите длъжностни лица на кораба запазват напълно всички свои права и задължения по отношение на подчинените си до разформироването на екипажа на кораба. Чл.
3. Ако екипажът на кораба бъде спасен от чуждестранни кораби, командирът на кораба е длъжен да вземе мерки личният състав да спазва установения на тях ред, като не уронва достойнството и честта на гражданин на Република България. Чл.
4. Спасеният екипаж на кораба, оказал се извън пределите на Република България, се ползва с правото на екстериториалност. Командирът на кораба е длъжен да търси и да използва всички възможности за най-бързо завръщане на екипажа в най-близкото пристанище или населен пункт на Република България. Чл. 203.

(1)При гибел на кораба, засядането на кораба на плитчина, сблъскване или някакви други инциденти при първа възможност командирът на кораба докладва за инцидента, за предприетите мерки за избягване на инцидента, за спасяването на кораба и личния състав и за отстраняването на получените повреди.

(2)След пристигането в базата командирът на кораба представя писмено донесение.

(3)Към донесението командирът на кораба прилага:

1. спасените навигационен, вахтен и машинен дневник;
2. вахтените дневници на постовете за техническо и зрително наблюдение със записите, направени през последното денонощие, включително в момента на аварията;
3. карта с навигационната прокладка на кораба за денонощието преди и в момента на аварията;
4. схеми на маневрирането и курсограмите;
5. рапортите на командира на щурманската бойна част, на вахтения офицер и на други лица, съпричастни с аварията или наблюдавали предшествалите я обстоятелства. Чл. 204.

(1)При сблъскване с друг кораб (съд) командирът на кораба е длъжен да изи