Постановление № 61 от 19 март 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, прие

Държавен вестник Министерски съвет брой: 22, от дата 24.3.2015 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.14 Постановление № 61 от 19 март 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за средстват

§ 3

от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване, подлежат на последващи проверки.“ § 36. Членове 168 – 170 се отменят. § 37. Член 171 се изменя така: „Чл. 171.

(1)При първоначална проверка на топломери по чл. 167, ал. 2 се установява съответствието на топломера с изискванията за максималните допустими грешки.

(2)Топломерите и компонентите им се проверяват в работни условия, в екстремните точки и в точки, намиращи се в средите на обхватите на измерване.

(3)Компонентите на делимите или хибридните топломери се монтират в същата комплектност, с която са преминали първоначална или последваща проверка.

(4)При последваща проверка на топломери се установява съответствието на топломера с изискванията за максималните допустими грешки.

(5)При делими или хибридни топломери съответствието по ал. 4 се установява, като се сравнява сумата от грешките на компонентите с максималните допустими грешки.“ §

Член 172 се отменя. §
В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „комунални цели“ се заменят с „битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост“.
В ал. 3, т. 1 след думите „одобрен тип“ се добавя „или съгласно ЕО-сертификата за изследване на типа/проекта“. §
Наименованието на раздел IX се изменя така: „Раздел IX Апарати за кръвно налягане (сфигмоманометри)“. §
Член 173 се изменя така: „Чл. 173.

(1)Апаратите за кръвно налягане (сфигмоманометри), пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на ЗМИ и наредбите по чл. 18 ЗМИ, подлежат на последващи проверки по реда на наредбата, когато се използват в медицината за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението.

(2)Апаратите за кръвно налягане, пуснати в употреба по реда на глава четвърта от ЗИ до 12 юни 2007 г., подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба, когато се използват за приложенията, определени в ал. 1.

(3)Последващата проверка се извършва за установяване на съответствието с максимално допустимите грешки съгласно БДС EN 1060.“ §

Членове 174 – 188 се отменят. §
В чл. 189, ал. 2 т. 2 се отменя. §
В чл. 191 ал. 2 се отменя. §
В чл. 195, ал. 2 думите „и вакуумметрите“ се заличават. §
В чл. 198, ал. 2, т. 1 думите „и вакуумметри“ се заличават. §
Раздел XII се отменя. §
Член 242 се изменя така: „Чл. 242.

(1)Изискванията на този раздел се прилагат само към водомери, които работят изцяло на механични принципи и използват обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата върху скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина, ротор и др.).

(2)Изискванията на раздела се отнасят за първоначална и последваща проверка за водомерите по ал. 1.“ §

Членове 244 – 246 се отменят. §
Член 248 се отменя. §
Членове 253 – 256 се отменят. §
Член 261 се изменя така: „Чл. 261.

(1)Водомерите, пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, подлежат на последващи проверки.

(2)Водомерите, пуснати на пазара и/

§ 3

Член 262 се изменя така: „Чл.
Водомерите се проверяват индивидуално или по такъв начин, че да покажат индивидуалните си характеристики.“ §
Член 264 се изменя така: „Чл.
Лабораторията, която извършва проверката, трябва да осигури:
разширената неопределеност на действителния обем да не превишава 1/5 от приложимата максимална допустима грешка при първоначална и последващи проверки;
неопределеността при измерване на налягането да бъде в рамките на ± 5 % от измерената стойност;
по време на всяко измерване относителното изменение в разходите да не превишава 2,5 % между Q min и Q t и – 5 % между Q t и Q max ;
неопределеността при измерването на температурата да не превишава ± 2 °С.“ §
Членове 265 – 267 се отменят. §
В чл. 268 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)При първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 – 3.“

В ал. 4 думата „Изпитвателното“ се заменя с „Използваното“.
Алинея 5 се изменя така: „

(5)За подаване на вода може да се използва всякакъв вид система. Ако няколко изпитвателни кръга работят заедно, не трябва да се допускат взаимни влияния, несъвместими с изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 – 3 – за водомерите за студена вода, и на чл. 264 – за водомерите за топла вода.“

Алинея 6 се отменя. §
В чл. 269, ал. 1 думите „Проверката на водомерите“ се заменят с „Първоначалната проверка на водомерите“. §
В чл. 270, ал. 1 думите „Проверката на водомерите“ се заменят с „Първоначалната проверка на водомерите“. §
В чл. 273 ал. 1 се изменя така: „

(1)Последващата проверка на водомерите по чл. 242, ал. 2 се извършва при изискванията за първоначална проверка и включва проверка на точността.“ § 60. Член 273а се изменя така: „Чл. 273а.

(1)Последващата проверка на водомери с оценено съответствие включва изпитването по чл. 270, ал. 2 и проверка на грешката на показанията на водомерите при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при следните три стойности на разхода: 1. между Q 1 и 1,1 Q 1 ; 2. между Q 2 и 1,1 Q 2 ; 3. между 0,9 Q 3 и Q 3 .

(2)Грешките, установени при всяка от посочените по ал. 1 стойности на разхода, не трябва да превишават следните стойности:

при периодична проверка: ± 5 % в целия обхват (Q1 ≤ Q ≤ Q4), при всяка температура на водата;
след ремонт: а) ± 2 % в горната зона (Q2 ≤ Q ≤ Q4), за вода с температура ≤ 30 °C; б) ± 3 % в горната зона (Q2 ≤ Q ≤ Q4), за вода с температура > 30 °C; в) ± 5 % в долната зона (Q1 ≤ Q < Q2) при всяка температура на водата.

(3)Температурата на водата по време на проверката трябва да е:

за водомери с температурни класове Т30 и Т50 – в интервала между 10 °C и 30 °C;
за водомери с температурни класове Т70 ...... Т180 – в интервала между 10 °C и 30 °C, и 50 °C ± 5 °C;
за водомери с температурни класове Т30/70....... Т30/180 – 50 °C ± 5 °C.“ §
Създава се чл. 273б: „Чл. 273б.

(1)Срокът на валидност на последващата проверка на партида водомери, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.

(2)Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на водомерите не е изтекъл и са налице условията за групиране на водомерите в партида.

(3)Водомерите могат да бъдат групирани в партида, когато:

имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означени съгласно удостоверението за одобрен тип и знак за одобрен тип или съгласно ЕО-сертификата за изследване на типа/проекта;
годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;
имат едни и същи номинален разход и клас на точност;
се използват при еднакви работни условия и условия на околната среда, включително водомерите да работят с вода с идентично или сравнимо качество;
датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.

(4)При демонтажа и транспортирането на водомерите от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.

(5)Входът и изходът на водомерите от извадката трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им.“ §

В чл. 274, ал. 2 след думите „показващо устройство“ се поставя точка и текстът докрая се заличава. §
В чл. 286, ал. 1 се правят следните изменения:
В основния текст думите „чл. 322, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 321, ал. 4 и 5“.
В т. 4 думите „чл. 322“ се заменят с „чл. 321“. §
В чл. 288, ал. 2, т. 2 думите „чл. 322“ се заменят с „чл. 321“. §
Член 321 се изменя така: „Чл. 321.

(1)Максимално допустимата грешка за количества, равни или по-големи от два литра, за разходомери с класове на точност 0,3; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5, съответната грешка в проценти трябва да е ± (0,2; 0,3; 0,6; 1,0; 1,5) процента.

(2)Максимално допустима грешка за количества, равни или по-малки от два литра, трябва да е в границите:

за измерено количество, по-малко от 0,1 литра, ± четири пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,1 литра;
за измерено количество, по-голямо или равно на 0,1 литра и по-малко от 0,2 литра, ± четири пъти стойностите по ал. 1;
за измерено количество, по-голямо или равно на 0,2 литра и по-малко от 0,4 литра, ± два пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,4 литра;
за измерено количество, по-голямо или равно на 0,4 литра и по-малко от 1 литър, ± два пъти стойностите по ал. 1;
за измерено количество, по-голямо или равно на 1 литър и по-малко от 2 литра, ± стойностите по ал. 1, приложени за 2 литра.

(3)Независимо от измереното количество стойността на максимално допустимата грешка се изразява чрез по-голямата от следните две стойности:

абсолютната стойност на максимално допустимата грешка по ал. 1 или 2, или
абсолютната стойност на максимално допустимата грешка за минимално измереното количество (E min ).

(4)За минимално измерено количество, по-голямо или равно на два литра:

E min трябва да отговаря на условието E min >2R, където R е разделителната способност на показващото устройство;
E min се определя с формулата E min = (2V min ) x (A/100), където: V min е минимално измереното количество; А е числената стойност, посочена в ал. 1.

(5)За минимално измерено количество, по-малко от два литра, E min e равно на два пъти стойността, посочена в ал. 2.“ § 66. Член 322 се отменя. § 67. Член 323 се изменя така: „Чл. 323.

(1)Обемните разходомери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)При изследване на типа на разходомери се представят брой образци, определени от лабораторията, която извършва изпитването.

(3)Разходомерите трябва да са така избрани, че да са разпределени по целия обхват на измерване, като обхващат няколко размера DN, ако типът включва различни размери.

(4)При първоначална и последваща проверка на разходомерите се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато съответствието е установено при стойности на разхода, равни на: 1. минималния разход; 2. приблизително половината от максималния разход; 3. максималния разход.

(5)Стойностите, посочени в ал. 4, могат да се променят с ± 5 %.“ §

Член 326 се изменя така: „Чл.
Измервателните системи са предназначени за непрекъснато и динамично измерване на количество (обем или маса) течности, различни от вода.“ §
Членове 327 – 411 се отменят. §
Член 412 се изменя така: „Чл. 412.

(1)Измервателните системи за течности, различни от вода, пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, подлежат на последващи проверки.

(2)Измервателните системи за течности, различни от вода, пуснати на пазара и/

§ 3

от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване, подлежат на последващи проверки.

(3)Последващата проверка на измервателните системи, включително проверката след ремонт, се извършва за установяване на съответствие с типа и максимално допустимите грешки, равни на тези при първоначална проверка, за съответния клас на точност съгласно OIML R 117-1.“ §

Членове 413 – 417 се отменят. §
В чл. 421, ал. 1 думите „се извършва при спазване на изискванията за първоначална проверка и“ се заличават. §
Член 422 се изменя така: „Чл. 422.

(1)Електромагнитни разходомери са средства за измерване, предназначени да определят разхода и обема на преминаващата през тях нечиста студена вода и други електропроводими течности.

(2)Изискванията на този раздел се прилагат към електромагнитни разходомери, които не са част от измервателни системи за непрекъснато и динамично измерване на количество течности, различни от вода.

(3)Минималните експлоатационни изисквания за електрическата проводимост на течността се определят от производителя.“ § 74. В чл. 430 ал. 4 се изменя така: „

(4)Изпитването трябва да се провежда при следните нормални условия:

температура на въздуха в границите от 20 °С ± 5 °С;
относителна влажност на въздуха в границите от 45 % RH до 75 % RH;
атмосферно налягане в границите от 860 mbar до 1060 mbar.“ §
В чл. 432 се правят следните изменения:
Алинея 4 се изменя така: „

(4)Параметрите на околната среда при проверката са в рамките на условията на функциониране, зададени от производителя.“

Алинея 5 се отменя. §
В глава втора се създава раздел XVIa: „Раздел XVIa Нивомерни измервателни системи Чл. 432а.

(1)Изискванията на този раздел се отнасят за нивомерните измервателни системи, които се използват за измерване на наличния обем течност в резервоара и измерване на обема течност при получаване (доставка) и предаване (продажба) на течни горива в търговски обекти за течни горива, задължително използващи електронни системи с фискална памет (ЕСФП).

(2)Изискванията на раздела не се отнасят за нивомерни измервателни системи, използвани при продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове или при продажби на керосин, предназначен за зареждане на граждански въздухоплавателни средства чрез летищен оператор или оператор по наземно обслужване. Чл. 432б.

(1)Нивомерните измервателни системи се състоят от:

стационарен резервоар за измерване, снабден със спомагателни и допълнителни устройства;
електронен автоматичен нивомер;
температурни сензори/термометри.

(2)Стационарните резервоари по ал. 1, т. 1 са предназначени за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане или на втечнени въглеводородни газове (LPG) под налягане и трябва да имат калибровъчни таблици за определяне на вместимостите им с посочени неопределености, издадени от акредитирани лаборатории.

(3)Електронните автоматични нивомери по ал. 1, т. 2 са средства за измерване и показване на нивото на течността в стационарните резервоари с постоянни характеристики и се състоят най-малко от сензор за ниво на течността, преобразувател и калкулатор с показващо устройство. Чл. 432в.

(1)Определянето на обема с нивомерна измервателна система се осъществява чрез измерване на ниво и температура и изчисляване на обема при работни и базови условия.

(2)Измерването на ниво се извършва с електронен автоматичен нивомер – нивомер с поплавъци/дисплейсери с магнитен или магнито-стриктивен електронен детектор, ултразвуков нивомер, радарен нивомер или други безконтактни нивомери.

(3)Измерването на температурата се извършва с температурни сензори или термометри, разположени така, че да позволяват определяне на средната температура на обема течност в резервоара. Допуска се температурните сензори да бъдат монтирани в сензора за ниво. Минималният брой на температурните сензори трябва да е: 1. четири – при височина на резервоара до 9 метра; 2. пет – при височина на резервоара от 9 до 15 метра; 3. шест – при височина на резервоара над 15 метра.

(4)Изчисляването на обема на течността в резервоара при работни и базови условия (при базова температура 15 °С) се извършва чрез калкулатор, който използва данни от калибровъчната таблица на резервоара, таблицата за коригиране на обема при привеждане към базови условия и нивото на течността, измерено от електронния нивомер. Чл. 432г.

(1)Резервоарите по чл. 432б, ал. 1, т. 1 трябва да са с конструкция, положение и условия на употреба, които отговарят на нормативните изисквания за съхранение на съдържащи се в тях течности по отношение на характеристиките на тези течности.

(2)Резервоарите по 432б, ал. 1, т. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

преградите и укрепващите елементи, които могат да се монтират в резервоара, трябва да имат подходяща форма и да са снабдени с подходящи отвори, така че да не се възпрепятства пълненето, източването и проверката на резервоара;
долната референтна точка и горната референтна точка трябва да са конструирани така, че техните положения да остават постоянни на практика;
въздействието, дължащо се на пълнене и изпразване на резервоара, и промените в условията на околната среда трябва да са сведени до минимум;
резервоарите трябва да са снабдени с информационна табелка за идентификация, изработена от метал, и надписите да остават непроменени при нормални условия на употреба;
табелката трябва да е закрепена на монолитна част на резервоара и така разположена, че да е лесно видима и четима, да не подлежи на изменения и да не може да се отстрани без разрушаване на пломбите, които носят знаците от проверка; на табелката трябва да са нанесени най-малко следните данни: а) годината на изграждане на резервоара; б) производител; в) номинална вместимост; г) максимална височина на запълване; д) референтна височина;
резервоарите трябва да са калибрирани и да имат калибровъчна таблица за определяне и измерване на обема; калибрирането трябва да се извършва от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025;
резервоарите трябва да имат отвор за измерване и потопяема базова плоча; вътрешният диаметър на отвора за измерване следва да позволява извършването на метрологичен контрол; потопяема базова плоча не се изисква, когато дъното на резервоара е достатъчно стабилно и няма риск от образуване на утайка или тази утайка може да бъде отчетена от нивомера;
резервоарът трябва да има наблюдателен отвор, освен ако безопасността или други предписания не го изключват; наблюдателният отвор и отворът за измерване трябва да бъдат пломбирани за предотвратяване на външна намеса;
резервоарът може да е разделен на няколко отделения за измерване; всяко отделение се разглежда като отделен резервоар и трябва да отговаря на изискванията на този раздел.

(3)Изискванията по ал. 2, т. 7 и 8 не се прилагат за резервоари, предназначени за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане (LPG).

(4)Разширената неопределеност при калибриране на резервоарите се прилага за стойности между долната граница на вместимост и номиналната вместимост, посочени в таблицата за калибриране. Максималната неопределеност, изчислена за k=2, не трябва да превишава:

± 0,2 % от показания обем за вертикални цилиндрични резервоари;
± 0,3 % от показания обем за хоризонтални или цилиндрични наклонени резервоари;
± 0,5 % от показания обем за други резервоари и резервоари за втечнени газове под налягане.

(5)Максималната неопределеност, посочена в ал. 4, не включва неопределеността на количеството под потопяемата базова плоча, което е посочено в калибровъчната таблица на резервоара.

(6)Показанията за нивото на течността в резервоара или нивото на свободното пространство над течността в резервоара трябва да бъдат изразени в единици за дължина.

(7)Показването на информация, която не е обект на метрологичен контрол, е разрешено, при условие че не може да бъде объркана с метрологичната информация. Чл. 432д.

(1)Електронните нивомери по чл. 432б, ал. 1, т. 2 трябва да показват нивото на течността в резервоара. Други измерени стойности, като например нивото на свободното пространство над течността в резервоара, могат да бъдат показани на същия дисплей, но тези данни трябва да бъдат заменени с нивото на течността в резервоара в рамките на 10 s. Показанията трябва да са надеждни и да позволяват лесно и недвусмислено отчитане.

(2)Електронните нивомери по чл. 432б, ал. 1, т. 2 могат да работят със спомагателни устройства, които са неразделна част от тях и са предназначени да изпълняват отделни функции, директно участващи в обработване, предаване или показване на резултатите от измерване. Спомагателните устройства могат да бъдат: 1. устройства за повтарящо се показание; 2. печатащи устройства; 3. запаметяващи устройства; 4. преобразуващи устройства.

(3)Изискванията на чл. 432г, ал. 6 се прилагат и за печатащите устройства.

(4)Спомагателните устройства не трябва да оказват влияние върху точността на измерването и не трябва да имат характеристики, които да улесняват неправомерно използване на електронните нивомери.

(5)Нивомерите трябва да имат идентификационна табелка, съдържаща най-малко следната информация:

името на производителя или търговска марка;
обозначение за типа;
сериен номер и годината на производство;
знака за одобрен тип;
идентификация на резервоара.

(6)Надписите върху табелката трябва да са незаличими и с размер, форма и яснота, позволяващи лесно четене. Табелката трябва да бъде надеждно закрепена и да не може да бъде отстранена без разрушаване, а ако това условие не е изпълнено, то трябва да бъде осигурено нейното пломбиране.

(7)Частите на нивомера, които могат да повлияят върху точността на измерване, трябва да се пломбират.

(8)Монтажът на електронните нивомери трябва да осигурява вярно, лесно, достъпно и разбираемо отчитане на показанието. Електронните нивомери трябва да бъдат монтирани на резервоара така, че да могат да бъдат проверявани и отклонението на референтната дължина, дължащо се на движението на обвивката, дъното и покривът на резервоара да остава в рамките на максимално допустимите грешки след монтиране. Сензорът за ниво на течността трябва да се монтира по такъв начин, че работата му да не бъде възпрепятствана от конструктивните елементи на резервоара. Сензорът за ниво може да се монтира в „обсадна“ тръба за бързо затихване на повърхностните вълни на течността. За резервоари, които не са под налягане, сензорът за нивото на течността трябва да бъде в непосредствена близост до отвора за измерване. Долната и горната референтна точка трябва да бъдат ясно определени и обозначени.

(9)Ако електронният нивомер е снабден с коригиращо устройство за ниво, то трябва да е разположено така, че да се получи надеждна стойност при измерването.

(10)При измерване на ниво с поплавък той не трябва да променя своята маса и обем под въздействието на измервания продукт. Налягането в резервоара не трябва да води до промяна на обема на поплавъка. Формата на поплавъка трябва да бъде такава, че да не задържа течност, с изключение на течния слой, причинен от капилярни ефекти, и не трябва да се образува газ или въздушна възглавница под поплавъка.

(11)Електронните нивомери трябва да бъдат проектирани и произведени така, че техните грешки да не превишават максимално допустимите грешки. Грешките се определят на два етапа:

преди монтиране – чрез изпитване при предписани условия, и
след монтиране – чрез сравняване на показанията на електронните нивомери с измереното референтно ниво.

(12)Максимално допустимите грешки трябва да са ± 1 mm преди монтиране и ± 4 mm след монтиране. Грешката от хистерезис при смяна на посоката на движение на нивото не трябва да надвишава 1 mm.

(13)Изпитванията за точност преди монтиране се извършват при най-малко 10 нива. Последователните нива на измерване нарастват от нула до стойност, близка до горната граница на обхвата на измерване, и намаляват по същия начин.

(14)За превръщането на резултатите от измерването на ниво в обем калкулаторът за обработване на данни трябва да съхранява калибровъчната таблица на резервоара по двойки стойности ниво/обем за всяко измервателно отделение. Броят и интервалът на тези двойки стойности се подбират според реалната геометрия на резервоара. Средните стойности са изчислени чрез подходящи интерполации. Екстраполация не е допустима.

(15)Калибровъчната таблица на резервоара трябва да се определи за всяко отделение на измервателния резервоар чрез обемни, геометрични, комбинация от двата и други признати методи. Изчисляване на калибровъчната таблица на резервоара само въз основа на конструктивната документация не се допуска.

(16)Обхватът на нивото в калибровъчната таблица на резервоара трябва да съдържа всички стойности на нивата при запълване, които се срещат в практическата работа.

(17)Калибровъчната таблица на резервоара се съхранява в калкулатора на нивомерната измервателна система по начин, който не позволява манипулация. Чл. 432е.

(1)За нивомерните измервателни системи в зависимост от областта им на приложение са определени следните класове на точност:

клас 0,5 – измервателни системи за течности с вискозитет до 20 mPa.s при работна температура и измервателни системи за презареждане на самолети;
клас 1,0 – измервателни системи за втечнен въглеводороден газ под налягане (LPG), измервани при температура, по-голяма или равна на минус 10 °C.

(2)Максимално допустимите грешки на нивомерните измервателни системи при одобряване на типа, първоначална и последваща проверка са:

± 0,5 % за системи от клас 0,5, монтирани на резервоари по чл. 432г, ал. 4, т. 1 и 2;
± 1,0 % за системи от клас 1,0, монтирани на резервоари по чл. 432г, ал. 4, т. 3.

(3)Нивомерните измервателни системи трябва да удовлетворяват изискванията по ал. 2 при температура на околната среда от минус 25 °C до 55 °C. Когато калкулаторът с показващо устройство се монтира в помещение, температурата на околната среда за него може да бъде от 5 °C до 30 °C.

(4)Точността на измерване на температурата трябва да е по-малка или равна на ± 0,5 °С. Чл. 432ж.

(1)Нивомерните измервателни системи се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)Изпитването за одобряване на тип на нивомерните измервателни системи включва изпитване на електронните автоматични нивомери преди монтиране, чрез изпитване при предписани условия и след монтиране на функциониращ резервоар, сравнение на показанията по температура с еталонен термометър при различни температури, определяне нивото на течността при резервоари за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане и обема на течността в резервоара по данни от калибровъчната таблица и нивото, определено от електронните нивомери при резервоари за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане.

(3)Първоначалната и последващата проверка на нивомерните измервателни системи се извършват след монтиране и включват проверка на електронните автоматични нивомери в монтирано положение на функциониращ резервоар, сравнения на показанията по температура с еталонен термометър и определяне нивото на течността при резервоари за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане и обема на течността в резервоара по данни от калибровъчната таблица и нивото, определено от електронните нивомери при резервоари за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане.“ § 77. Наименованието на раздел XVII се изменя така: „Раздел XVII Други видове разходомери за вода и за флуиди, различни от вода“. § 78. В чл. 433 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „

(1)Изискванията на този раздел се отнасят за разходомери, предназначени да определят количеството нечиста студена вода и флуиди, различни от вода, които не са част от измервателни системи за непрекъснато и динамично измерване на количество течности, различни от вода. Разходомерите, попадащи в обхвата на този раздел, според принципа на измерване са: 1. турбинни разходомери; 2. масови разходомери; 3. ултразвукови разходомери; 4. разходомери, конструирани на принципа на разлика в налягането.

(2)В турбинните разходомери аксиалният поток на флуида завърта турбинно колело, при което броят на завъртанията съответства на обема на преминалия флуид.“

В ал. 4 думата „течност“ се заменя с „флуид“.
Алинея 6 се отменя. §
Създава се чл. 433а: „Чл. 433а. Разходомерите включват най-малко измервателно устройство, калкулатор (включително устройство за настройване или коригиращо устройство, преобразуващо устройство, ако са налични) и показващо устройство.“ §
Член 434 се изменя така: „Чл.
Разходомерите се характеризират със:
размера на разходомера, който се обозначава с главни букви „DN“, следвани от цифра;
максималния разход, означаван с „Q max “, и минималния разход, означаван с „Q min “, които ограничават обхвата на натоварване на разходомера;
максималното работно налягане, означавано с „P max “, като се има предвид, че работното налягане на един разходомер е разликата между налягането на флуида на входа на разходомера и атмосферното налягане;
загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, по време на протичането на флуида през него;
минималното измерено количество, което е най-малкото количество флуид, за което измерването е приемливо;
базовите условия, към които се привежда измереното количество.“ §
В чл. 435 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)Разходомерите трябва да са произведени от материали с малки вътрешни напрежения, които са устойчиви на стареене, корозия и въздействие на различните флуиди, пренасяни или внасяни обикновено чрез някои от техните кондензати.“ 2. В ал. 3 думите „и измервателните системи“ се заличават. § 82. Член 436 се изменя така: „Чл. 436.

(1)Обхватът на разхода се определя от производителя, като минималното отношение Qmax : Qmin трябва да е 5:1.

(2)Свойствата на флуида трябва да са зададени чрез наименованието, типа или неговите съществени характеристики, като температурен обхват, обхват на налягането, обхват на плътността и обхват на вискозитета.“ § 83. Член 437 се изменя така: „Чл. 437.

(1)Всеки разходомер трябва да носи следните означения върху указателната табелка или върху специална табелка с данни, или разпределени между двете:

знака за одобрен тип;
наименованието или фирмения знак на производителя;
идентификационния номер и годината на производство на разходомера;
означението на размера на разходомера, което съдържа главни букви „DN“, следвани от цифра;
максималното работно налягане във вида „P max .... МPa (или kPa, или Pa, или bar, или mbar)“.

(2)Означенията трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия на използване на разходомера.

(3)Разходомерът също може да носи:

търговско означение;
специален идентификационен номер;
означение на стандарт, в съответствие с който е произведен;
информация, свързана с извършените ремонти.

(4)Освен ако не е посочено в удостоверението за одобряване на типа, всички други надписи или означения са забранени.

(5)Местата за разполагане на знаците за проверка и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване.“ § 84. В чл. 443 ал. 1 се изменя така: „

(1)Максимално допустимата грешка за количества, равни или по-големи от два литра, трябва да е от ред ± (0,2; 0,3; 0,5; 0,6; 1,0; 1,5) %.“ §

В чл. 444 се правят следните изменения:
В ал. 1, т. 2 думите „т. 2“ се заличават.
В ал. 2 думите „т. 2“ се заличават. §
Създават се чл. 444а – 444г: „Чл. 444а.

(1)Разходомерите могат да имат устройство за настройване, което позволява изменение на отношението между показаното и действителното количество течност, преминало през разходомера. Това отношение трябва да бъде в границите на 0,05 %.

(2)Не се допуска настройването на разходомера чрез байпаси. Чл. 444б.

(1)Разходомерите могат да бъдат снабдени с коригиращи устройства. В този случай изискванията към разходомера, включително тези за максимално допустимите грешки, се прилагат към коригираното количество.

(2)При нормална работа на дисплея не трябва се посочва некоригираното количество.

(3)Не се допуска корекция на предварително изчисления дрейф. Чл. 444в.

(1)Разходомерите могат да бъдат оборудвани с преобразуващо устройство, което е част от калкулатора на разходомера и което, отчитайки характеристиките на течността (температура и плътност), съхранени в паметта, автоматично превръща обема, измерен при условия на измерване, в обем при базови условия.

(2)Преобразуващо устройство, което е част от калкулатора на масовите разходомери, може да отчита характеристиките на течността (температура и плътност), като ги измерва и автоматично превръща:

масата на течността, измерена при условията на измерване – в обем при условията на измерване;
масата на течността, измерена при условията на измерване – в обем при базовите условия;
масата на смес от чист етанол и вода – в обем или маса на чист етанол, съдържащa се в тази смес. Чл. 444г.

(1)Максималните допустими грешки (МДГ) на спомагателните измервателни устройства, които са част от измервателното устройство на масовите разходомери при преобразуване, са следните:

за разходомери с МДГ ± 0,3%: а) при измерване на температура: ± 0,3 °С; б) при измерване на плътността: ± 1 kg/m 3 ;
за разходомери с МДГ ± 0,5%: а) при измерване на температура: ± 0,5 °С; б) при измерване на плътността: ± 1 kg/m 3 ;
за разходомери с МДГ ± 0,6%: а) при измерване на температура : ± 0,5 °С; б) при измерване на плътността: ± 2 kg/m 3 .

(2)Максимално допустимата грешка на калкулатора, когато се изпитва отделно, трябва да бъде 1/10 от максимално допустимата грешка на разходомера.“ §

В чл. 445 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите „и измервателните системи“ се заличават.
В ал. 2 думите „и измервателна система“ се заличават.
В ал. 5 думите „и измервателните системи“ се заличават. §
Създава се раздел XVIIа: „Раздел XVIIа Разходомери и измервателни системи за компресиран природен газ Чл. 447а. Разходомерите и измервателните системи за компресиран природен газ се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 447б.

(1)Измервателните системи за компресиран природен газ включват: 1. разходомер; 2. трансферна точка.

(2)Измервателните системи по ал. 1 могат да включват и спомагателни, и допълнителни устройства.

(3)Спомагателните устройства са:

нулиращо устройство;
устройство за повтарящо се показание;
печатащо устройство;
запаметяващо устройство;
показващо устройство за цена;
сумиращо показващо устройство;
устройство за предварително установяване;
устройство за самообслужване.

(4)Допълнителните устройства са:

филтър;
устройство, използвано за трансферна точка;
антизавихрящо устройство;
разклонения и байпаси;
клапани, маркучи и всички газови тръби. Чл. 447в.

(1)Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти формира отделна измервателна система.

(2)Дадена измервателна система трябва да включва само един разходомер.

(3)Работният обхват на измервателната система се задава от производителя и се определя от следните характеристики:

минимално измерено количество;
измервателен обхват, ограничен от минималния разход, Q min , и от максималния разход, Q max ;
максимално налягане на газа в зареждащата станция за съхранение на газ, Pst;
налягане при максимално бързо пълнене с газово гориво, Pv;
минимално налягане на газа, P min , ако е критично;
максимална температура на газа, T max ;
минимална температура на газа, T min ;
клас на околна среда.

(4)Минималното измерено количество на измервателната система трябва да се формира от реда 1 x 10 n , 2 x 10 n или 5 x 10 n kg, където n е положително или отрицателно цяло число или нула. Минималното измерено количество трябва да удовлетворява условията на използване на измервателната система. Измервателната система не трябва да бъде използвана за измерване на количества, по-малки от минималното измерено количество.

(5)Измервателни системи с максимален разход, не по-голям от 30 kg/min, трябва да имат минимално измерено количество, което не надвишава 2 kg. Измервателни системи с максимален разход, по-голям от 30 kg/min, но не по-голям от 70 kg/min, трябва да имат минимално измерено количество, което не надвишава 5 kg. Измервателни системи с максимален разход, по-голям от 70 kg/min, трябва да имат минимално измерено количество, което не надвишава 10 kg. Чл. 447г.

(1)Обхватът на измерване трябва да отговаря на условията за използване на измервателната система и тя трябва да бъде проектирана така, че разходът да бъде между минималния и максималния разход с изключение в началото и в края на измерването или по време на прекъсванията.

(2)При нормални условия на използване системата за контрол на потока трябва да предотвратява зареждането с разходи, по-малки от минималния разход на измервателната система. Обхватът на измервателната система трябва да бъде в рамките на обхвата на измерване на всеки от нейните елементи.

(3)Отношението между максималния и минималния разход трябва да бъде най-малко 10:1.

(4)Измервателната система трябва да се използва само за измерване на газ, с характеристики в границите на работния й обхват, както е посочено в удостоверението за одобряване на типа. Чл. 447д.

(1)Измервателните системи трябва да бъдат оборудвани с показващо устройство, което да показва масата на измереното количество газ. Ако системата е оборудвана с показващо устройство за цена, трябва:

показанията за единична цена и цената, по която се плаща, да са свързани само с масата;
показанията за цена да се дават само при показване на масата.

(2)Показанието за маса трябва да бъде в килограми, като обозначената единица за измерване трябва да се появява в непосредствена близост до показанието.

(3)Измервателната система може да има няколко устройства, показващи едно и също количество, всяко от които трябва да отговаря на изискванията на този раздел, ако подлежи на контрол. Скалните деления на различните показания трябва да бъдат едни и същи.

(4)За всяко измерено количество, отнасящо се за едно и също измерване, показанията, предоставени от различни устройства, не трябва да се отклоняват едно от друго.

(5)Допуска се едно показващо устройство да се използва с повече от една измервателна система, при условие че не отчита едновременно показанията на две или повече системи и че системата, чието показание се отчита, е ясно идентифицирана.

(6)Скалното деление трябва да е от реда 1 x 10 n , 2 x 10 n или 5 x 10 n kg, където n е положително или отрицателно цяло число или нула. Скалното деление трябва да е равно или да е по-малко от половината от отклонението от минимално определената маса.

(7)Когато е приложимо, изискванията, отнасящи се до показанията за маса, се прилагат също и за показанията за цена. Чл. 447е.

(1)Измервателните системи трябва да имат точка, определяща количеството газ като доставено, наречена трансферна точка. Тази точка се разполага след разходомера.

(2)Не се допускат възможности измереното количество газ да се отклонява след разходомера по време на пълнене.

(3)Допуска се да бъдат монтирани постоянно две или повече захранващи трансферни точки, които да работят едновременно или последователно, при условие че не може да се осъществи отклонение на потока газ към друг, а не към предвидения съд.

(4)Когато по време на доставката се използва само една трансферна точка и след трансфера точката се смени, следващата доставка трябва да бъде забранена до нулиране на показващото устройство. Чл. 447ж. Когато при доставка има риск разходът да превиши Q max , на измервателната система трябва да бъде осигурено устройство за ограничаване на потока. Чл. 447з. Към измервателната система трябва да се монтира манометър, за да се проверява P max и P min . Чл. 447и.

(1)Максимално допустимите относителни грешки на показанията на маса при одобряване на тип са равни на:

± 1 % от измереното количество за самия разходомер, и
± 1,5 % от измереното количество за цялата измервателна система, свързана с маркуч с дължина, по-малка или равна на 5 m;
± 2 % от измереното количество за цялата измервателна система, свързана с маркуч с дължина, по-голяма от 5 m.

(2)Максималната дължина на маркуча трябва да бъде посочена в протокола от изпитване и в удостоверението за одобряване на типа.

(3)Стойностите по ал. 1 се прилагат и при първоначална проверка, извършвана в лабораторни условия.

(4)Максимално допустимите относителни грешки на показанието на маса в условия на функциониране при първоначална проверка на място или при последваща проверка са равни на ± 2 % от измереното количество за цялата измервателна система.

(5)Максимално допустимите грешки за минималното измерено количество са двойно по-големи от съответната стойност, определена в ал. 4.

(6)Отклонението на минимално определената маса (E min ) за измервателната система се дава с формулата: E min = 3 х M min /100, където M min е минималното измерено количество.

(7)Отклонението на минимално определената маса е абсолютната стойност на максимално допустимата грешка.

(8)Големината на максимално допустимата грешка за цялата система, изразена като абсолютна грешка, за всяко измерено количество не трябва да е по-малка от отклонението на минимално определената маса.

(9)Грешката от повторяемост на разходомера, изпитван при постоянен разход, за количества, равни или по-големи от 1000 скални деления на разходомера, не трябва да бъде по-голяма от 0,6 %.

(10)Грешката от повторяемост на измервателната система или на разходомера, изпитвани при променливи условия на потока, за количества, равни или по-големи от 1000 скални деления на разходомера, не трябва да бъде по-голяма от 1 %.

(11)Максимално допустимите грешки се отнасят за всички измервани газове, температури и налягания, както и разходи, за които системата или разходомерът са одобрени.

(12)Измервателната система или разходомерът трябва да изпълняват изискванията по време на изпитването без настройване. Чл. 447к. Работният обхват на разходомера се задава от производителя и се определя от следните характеристики:

измервателен обхват, ограничен от минималния разход, Q min , и от максималния разход, Q max ;
максимално налягане на газа, P max ;
минимално налягане на газа, P min , ако е критично;
ако е подходящо, естеството и характеристиките на газовете, които се измерват;
максимална температура на газа, T max ;
минимална температура на газа, T min . Чл. 447л.

(1)Разходомерите могат да имат устройство за настройване, което позволява изменение на отношението между показаната и действителната маса на газа, преминала през разходомера.

(2)Когато устройството за настройване променя дискретно отношението, последователните стойности на отношението не трябва да се отличават с повече от 0,001.

(3)Не се допуска настройването на разходомера чрез байпаси. Чл. 447м.

(1)Разходомерите могат да са снабдени с коригиращи устройства, които се разглеждат като част от разходомера. В този случай изискванията към разходомера, включително тези за максимално допустимите грешки, се прилагат към коригираната маса.

(2)При нормална работа на дисплея не трябва се посочва некоригираната маса.

(3)Не се допуска корекция на предварително изчисления дрейф. Чл. 447н.

(1)Измервателните системи трябва да са снабдени с цифрови показващи устройства.

(2)Масата трябва да се показва на дисплея непрекъснато по време на измерване.

(3)Височината на цифрите на показващото устройство трябва да е равна или по-голяма от 10 mm. Чл. 447о.

(1)Измервателните системи трябва да са снабдени с устройство за нулиране на показанието за маса.

(2)Устройството за нулиране не трябва да позволява промяна на резултата от измерване, отчетен на показващото устройство за маса.

(3)След започване на нулирането показващото устройство за маса не трябва да показва резултат, различен от предходното измерване, докато нулирането не завърши.

(4)Измервателните системи не трябва да позволяват нулиране по време на измерване.

(5)Когато измервателната система включва показващо устройство за цена, то трябва да има устройство за нулиране.

(6)Устройството за нулиране на показващото устройство за цена и на показващото устройство за маса трябва да бъдат конструирани така, че нулирането на едното от тях да води автоматично до нулиране и на другото. Чл. 447п.

(1)Измервателна система с печатащо устройство не трябва да позволява разпечатване по време на измерване. Следващо измерване трябва да бъде възможно само след нулиране. При разпечатване величината, показана на показващото устройство, не трябва да се променя.

(2)Ако измервателната система е проектирана така, че регистрация на масата би могла да става без никакъв действителен разход, устройството трябва да регистрира този видим разход и да компенсира резултата от измерване за него.

(3)Показващото устройство за маса може да бъде допълнено с показващо устройство за цена, което показва както единичната цена, така и цената за плащане.

(4)Използваната парична единица или нейният символ трябва да се появяват в непосредствена близост до показанието.

(5)Избраната единична цена трябва да бъде показана на показващото устройство преди започване на измерването. Тя трябва да може да се променя. Изменението на единичната цена може да се извърши или директно от измервателната система, или чрез периферно устройство.

(6)Посочената единична цена в началото на измерването трябва да бъде валидна за цялата сделка. Новата единична цена може да влезе в сила едва при стартиране на нова измервателна операция.

(7)При промяна на цената чрез периферно устройство от момента на индикация на новата единична цена трябва да има пауза от минимум 5 s преди следващо измерване.

(8)Позволени са само грешки от закръгление, отнасящи се до най-малката значеща цифра на цената за плащане.

(9)Към показващото устройство може да се свърже печатащо устройство за отпечатване на измерената маса.

(10)Отпечатаната маса трябва да бъде изразена в килограми (kg).

(11)Цифрите, използваната единица или нейният символ и десетичната точка, ако има такава, трябва да се отпечатват върху бележката, издавана от устройството.

(12)Ако печатащото устройство е свързано с повече от една измервателна система, то трябва да разпечатва идентификационния номер на съответната система.

(13)Печатащото устройство може също да разпечатва информация за съответното измерване, като: последователен номер, дата, идентификация на измервателната система, вид на газа и др. Ако печатащото устройство позволява повторно отпечатване преди началото на ново зареждане, всички копия трябва да се маркират ясно. Печатащото устройство може да отпечатва в допълнение към измерваното количество цената за плащане или цената за плащане, придружена с единичната цена. Чл. 447р.

(1)Измервателните системи могат да бъдат снабдени със запаметяващо устройство за съхранение на резултатите от измерване. Устройствата, използвани за четене на съхранената информация, са включени към запаметяващите устройства.

(2)Данните трябва да се съхраняват в среда, която гарантира тяхната цялост и защитеност при нормални условия на съхранение.

(3)Допуска се изтриване на запаметените данни при запълване на паметта, ако са изпълнени следните условия:

данните да се изтриват по реда на въвеждането им;
изтриването да се извършва след специална ръчна операция.

(4)Запаметяването не трябва да дава възможност за промяна на съхранените данни при нормално използване. Чл. 447с. Измервателните системи могат да бъдат снабдени с устройство за предварително установяване, което позволява предварително да се избере количеството, което ще се измерва, и автоматично спират потока, когато избраното количество е измерено. Чл. 447т.

(1)Избраното количество се задава и се показва посредством цифрово устройство преди началото на измерването.

(2)Когато е възможно едновременно наблюдаване на цифрите на дисплея на устройство за предварително установяване и цифрите на показващото устройство за маса, двете показания трябва ясно да се различават.

(3)Показанието на предварително зададеното количество по време на измерването може да остава непроменено или да намалява до нула.

(4)Разликата в края на измервателната операция между предварително зададеното количество и количеството, отчетено от показващото устройство за маса, не трябва да надвишава отклонението от минимално определеното количество при нормални работни условия.

(5)Предварително зададеното количество трябва да бъде изразено в килограми. Тази единица или нейният символ (kg) трябва да бъде отбелязана върху устройството за предварително установяване.

(6)Скалното деление на устройство за предварително установяване трябва да е равно на скалното деление на показващото устройство.

(7)Устройството за предварително установяване може да включва и устройство, което да позволява бързото спиране на потока при необходимост. Чл. 447у. Измервателните системи с показващо устройство за цена могат да са оборудвани и с устройство за предварително задаване на цената, което спира потока, когато зададеното количество съответства на предварително зададената цена. Към тези устройства се прилагат изискванията на чл. 447т. Чл. 447ф.

(1)Максимално допустимите грешки, положителни или отрицателни, на показанието за количество газ, приложими за калкулатора, когато той се проверява отделно, са равни на 0,05 % от действителната стойност.

(2)Всички параметри, необходими за обработка на показанията, като единична цена, изчислителна таблица, корекционен полином и др., трябва да се въведат в калкулатора в началото на измервателната операция. Калкулаторът може да бъде снабден с интерфейс за свързване на периферни устройства. Използването на интерфейс не трябва да влияе на метрологичните му функции. Чл. 447х.

(1)Всяка измервателна система трябва на видно място да носи следната информация:

знак за одобрен тип;
наименование или фирмен знак на производителя;
обозначение, избрано от производителя, ако е подходящо;
сериен номер и година на производство;
характеристика в съответствие с чл. 447в, ал. 3 и чл. 447к;
минималните или максималните температури на газа, ако се различават съответно от минус 10 °C и 50 °C.

(2)Минималното измерено количество от измервателната система трябва да е изобразено ясно на лицевата страна на показващото устройство, видимо от потребителя по време на измерването.

(3)Когато една измервателна система може да се транспортира без демонтиране, изискваната маркировка за всеки компонент може да се комбинира.

(4)На пломбиране подлежат всички части от измервателната система, които не могат да бъдат защитени по друг начин от действия, влияещи върху точността на измерване. Пломбиращите устройства трябва да предотвратяват възможността за промяна на параметрите, участващи при определянето на резултатите от измерване. Когато достъпът не е защитен с механични пломби, защитата трябва да бъде изпълнена по електронен начин. Чл. 447ц. Разширената неопределеност при определяне на грешките на показанието на масата трябва да бъде по-малка: 1. от 1/5 от максимално допустимата грешка, която е приложима при изпитване за одобряване на типа; 2. от 1/3 от максимално допустимата грешка, приложима при проверка. Чл. 447ч.

(1)Изпитванията за одобряване на типа се извършват при следните разходи:

разход при налягане от 0 до 0,5 P v ;
разход при налягане от 0,5 P v до P v .

(2)Първоначална проверка на една измервателна система се извършва на един етап, когато системата може да бъде транспортирана, без да се разглобява, и когато се проверява при предвидените за използване условия. Във всички други случаи се извършва на два етапа.

(3)Когато първоначалната проверка се извършва на два етапа, първият етап включва:

проверка на съответствието на разходомера, включително на свързаните спомагателни устройства, с одобрения тип;
проверка на метрологичните характеристики на разходомера заедно със свързаните спомагателни устройства.

(4)Вторият етап на първоначалната проверка включва:

проверка на съответствието на измервателната система заедно с разходомера и спомагателните и допълнителните устройства;
проверка на метрологичните характеристики на измервателната система, при възможност – в рамките на граничните стойности на работните условия на системата.

(5)Първоначална проверка на един етап се извършва съгласно ал. 4.

(6)Последващата проверка на измервателна система се извършва съгласно ал. 4.

(7)Спомагателните устройства се проверяват при нарушени защитни знаци или пломби.

(8)Първоначалната и последващата проверка на разходомера се извършват в реално достижимия разход при условия на функциониране.“ §

Наименованието на раздел XVIII се изменя така: „Раздел XVIII Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем“. §
В чл. 448, ал. 2 се създава изречение второ: „Изискванията на раздела се отнасят за разходомери за газ, за които срокът на валидност на одобряването на типа по чл. 30, ал. 1 ЗИ не е изтекъл и се пускат на пазара и/или в действие след извършване на първоначална проверка.“ §
Членове 450 и 451 се отменят. §
Членове 454 – 456 се отменят. §
В чл. 457 ал. 4 се отменя. §
В чл. 458 ал. 4 – 7 се отменят. §
Член 459 се отменя. §
В чл. 460 ал. 3 се отменя. §
В чл. 461 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 т. 9 се изменя така: „
импулсен фактор (импулсно число), когато разходомерите са с вградени импулсни генератори.“
Създава се ал. 3: „

(3)Не се поставят други данни и означения, освен ако са предвидени в удостоверението за одобрен тип.“ §

Член 462 се отменя. §
В чл. 465 т. 3 се отменя. §
В чл. 466 ал. 3 се отменя. §
Членове 467 и 468 се отменят. §
Членове 470 – 473 се отменят. §
В чл. 474, ал. 2, изречение второ думите „за изпитване“ се заличават. §
Членове 476 – 478 се отменят. §
Създава се чл. 479а: „Чл. 479а. Максимално допустимите грешки на коригиращите устройства за обем при последваща проверка са:
0,5 % при температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С, влажност на заобикалящата среда 60 % RH ± 15 % RH, номинална стойност на захранващото напрежение;
1,0 % при условия на функциониране.“ §
Член 480 се отменя. §
Член 481 се изменя така: „Чл. 481.

(1)Разходомерите за газ и коригиращите устройства за обем, пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, подлежат на последващи проверки.

(2)Разходомерите за газ и допълнителните устройства към тях (коригиращи устройства), пуснати на пазара и/

§ 3

Членове 482 – 491 се отменят. §
В чл. 492 ал. 2 и 3 се отменят. §
Член 493 се отменя. §
Член 495а се изменя така: „Чл. 495а.

(1)При последваща проверка на коригиращи устройства за обем от тип 1 грешките се определят в следните точки:

T min , (T min + T max )/2 и T max – за Т-коректори;
T min и P max ; (T min + T max )/2 и (P min + P max )/2; и T max и P min – за РТ-коректори;
T min и P max ; (T min + T max )/2 и (P min + P max )/2; и T max и P min и се извършва проверка на точността на алгоритъма за изчисляване на коефициента на свиваемост на газа – за РТZ-коректори.

(2)При последваща проверка на коригиращи устройства за обем от тип 2 грешките се определят поотделно за:

калкулатора – в точките, определени в ал. 1, като се симулират сигнали по температура, налягане и обем;
преобразувателя на температура – в три точки от обхвата на температурата, като едната задължителна стойност е 0 °C;
преобразувателя на налягане – в три точки от обхвата по налягане.“ §
Създават се чл. 495б – 495г: „Чл. 495б.

(1)При последваща проверка на разходомери за газ с оценено съответствие, показващи обема или масата, максималните допустими грешки са:

за клас на точност 1,5: ± 3 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1,5 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax;
за клас на точност 1,0: ± 2 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax.

(2)За разходомер за газ с вградено температурно коригиращо устройство, което само показва коригирания обем, максималната допустима грешка на разходомера нараства с 0,5 % в обхват от 30 °С, разположен симетрично около температурата, определена от производителя, която е между 15 °С и 25 °С. Извън този обхват се разрешава едно допълнително нарастване от 0,5 % на всеки интервал от 10 °С. Чл. 495в.

(1)При последваща проверка на коригиращи устройства за обем с оценено съответствие максималните допустими грешки са:

0,5 % при температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С, влажност на заобикалящата среда 60 % RH ± 15 % RH, номинална стойност на захранващото напрежение;
0,7 % за Т-коректори при нормални условия на работа;
1,0 % за други коригиращи устройства при нормални условия на работа.

(2)При определяне на максимално допустимите грешки на коригиращите устройства не се взема под внимание грешката на разходомера за газ.

(3)Точките, в които се извършва последващата проверка, съвпадат с определените в чл. 495а. Чл. 495г.

(1)Срокът на валидност на последващата проверка на партида разходомери за газ, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.

(2)Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на разходомери за газ не е изтекъл и са налице условията за групиране на разходомери за газ в партида.

(3)Разходомерите за газ могат да бъдат групирани в партида, когато:

имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означени съгласно удостоверението за одобрен тип и знак за одобрен тип или съгласно ЕО-сертификата за изследване на типа/проекта;
годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;
се използват при еднакви работни условия и условия на околната среда;
датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.

(4)При демонтажа и транспортирането на разходомерите за газ от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.

(5)Разходомерите за газ от извадката се продухват с въздух или с инертен газ и входът и изходът им трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им.“ § 113. Член 496 се изменя така: „Чл. 496.

(1)Стендовете за измерване на спирачните сили са предназначени за определяне на спирачната ефективност чрез измерване на спирачните сили и осовото натоварване на пътни превозни средства от категории М, N, O и L, с изключение на категории L1e, L2e и L6e, съгласно Закона за движение по пътищата.

(2)Стендовете за измерване на спирачните сили на моторни превозни средства с две колела от категория L трябва да позволяват едновременно измерване на спирачните сили и натоварването на ос.

(3)Стендовете за измерване на спирачните сили на моторни превозни средства от категории М над 3,5 тона, N2, N3, както и ремаркета и полуремаркета от категории О3 и О4 трябва да са снабдени с устройство за измерване на налягането в спирачната система на автомобила.“ §

В чл. 497 т. 2 – 4 се изменят така: „
везна за измерване натоварването на ос;
показващо устройство;
система за управление, регистриране и обработване на данните от измерването със стандартизиран интерфейс за пренос на данни.“ §
В чл. 498 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал.
Създава се ал. 2: „

(2)Всички съставни части и конфигурации, които имат влияние върху техническите и метрологичните характеристики на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, трябва да са адекватно защитени срещу неправомерни въздействия.“ § 116. Член 499 се изменя така: „Чл. 499.

(1)Периферната скорост на ролките не трябва да е по-малкa от 2 km/h и по-голяма от 7 km/h.

(2)Диаметърът на ролките не трябва да е по-малък от 165 mm, като разликата между диаметрите на ролките в двете секции трябва да е не по-голяма от 1,5 % от номиналната им стойност. За моторни превозни средства от категории М над 3,5 тона, N2, N3, както и ремаркета и полуремаркета от категории О3 и О4, диаметърът на ролките не трябва да бъде по-малък от 200 mm, а в случаите с наземно разположени стендове за измерване на спирачните сили – не по-малък от 150 mm.

(3)Производителят трябва да декларира, че коефициентът на сцепление между гумите на превозните средства и повърхността на ролките e най-малко 0,7 при сухи условия и най-малко 0,5 при мокри условия.

(4)Работната повърхност на ролките не трябва да предизвиква интензивно износване или повреждане на гумите на пътно превозно средство (ППС) по време на проверката на спирачната система, като трябва да е възможно автоматично изключване на стенда при отчетено приплъзване между ролката и колелото не по-голямо от 30 %.“ §

Член 500 се изменя така: „Чл.
Обхватите на измерване на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да са:
при измерване на спирачните сили: а) за моторно превозно средство/моторни превозни средства (МПС) от категории L – от 0 до 3 kN; б) за МПС от категории М до 3,5 тона, N1, както и за ремаркета и полуремаркета от категории О1 и О2 – от 0 до 8 kN; в) за МПС от категории М над 3,5 тона, N2, N3, както и за ремаркета и полуремаркета от категории О3 и О4 – от 0 до 40 kN;
при измерване натоварването на ос: а) за МПС от категории L – максимален обхват до 10 kN; б) за МПС от категории М до 3,5 тона, N1, както и за ремаркета и полуремаркета от категории О1 и О2 – максимален обхват до 40 kN; в) за МПС от категории М над 3,5 тона, N2, N3, както и за ремаркета и полуремаркета от категории О3 и О4 – максимален обхват до 200 kN.“ §
В чл. 501 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал.
Създава се ал. 2: „

(2)Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават максимално допустимите грешки при температура на околната среда, определена от производителя.“ § 119. В чл. 502 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „

(2)При изследването на типа на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се установява съответствието им с изискванията на този раздел.“ §

В чл. 505, ал. 1, след думата „средства“ се добавя „се извършват за установяване на съответствие с одобрения тип и“. §
В чл. 506, ал. 1 се създава изречение второ: „Алкохоломерите и ареометрите за алкохол могат да са стъклени и с цифрова индикация.“ §
В чл. 507 се правят следните изменения:
В ал. 1 думата „Алкохоломерите“ се заменя със „Стъклените алкохоломери“.
В ал. 2 думата „Алкохоломерите“ се заменя със „Стъклените алкохоломери“. §
В чл. 508 думата „Алкохоломерите“ се заменя със „Стъклените алкохоломери“. §
В чл. 509 думата „алкохоломер“ се заменя със „стъклен алкохоломер“. §
В чл. 510 думата „алкохоломера“ се заменя със „стъкления алкохоломер“. §
В чл. 511 думата „алкохоломера“ се заменя със „стъкления алкохоломер“. §
В чл. 512, ал. 1 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
В чл. 513 се правят следните изменения:
В ал. 1 думата „алкохоломера“ се заменя със „стъкления алкохоломер“.
В ал. 2 думата „алкохоломера“ се заменя със „стъкления алкохоломер“.
В ал. 3 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
В чл. 514, ал. 1 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
Създава се чл. 514а: „Чл. 514а. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация могат да показват резултатите от измерване в % по обем и/или % по маса, и/или kg/m 3 .“ §
В чл. 515, ал. 1 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
Създава се чл. 515а: „Чл. 515а. Разделителната способност за масови или обемни алкохоломери с цифрова индикация трябва да е 0,01 % или 0,02 %.“ §
В чл. 516, ал. 1 думата „Ареометрите“ се заменя със „Стъклените ареометри“. §
Създава се чл. 516а: „Чл. 516а. Разделителната способност за ареометрите с цифрова индикация трябва да е 0,01 kg/m 3 ; 0,02 kg/m 3 или 0,05 kg/m 3 .“ §
В чл. 521, ал. 1 думите „Върху алкохоломерите и ареометрите“ се заменят със „За стъклените алкохоломери и ареометри за алкохол“. §
Създава се чл. 521а: „Чл. 521а. Върху алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация трябва да има неизтриваемо означение за:
наименованието или търговската марка на производителя;
типа и идентификационен номер;
годината на производство.“ §
Член 522 се изменя така: „Чл. 522.

(1)На задната страна на стъклените алкохоломери и ареометри за алкохол в горната трета част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знака за първоначална проверка.

(2)Знакът за първоначална проверка не трябва да променя масата на алкохоломера или на ареометъра за алкохол.

(3)Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка се нанася по пясъчноструен метод, като буквите и цифрите се поставят по такъв начин, че да са незаличими. Допуска се знакът за първоначална проверка да се постави върху протокол от проверката.

(4)Върху алкохоломерите и ареометрите за алкохол в употреба не се поставят други знаци (марки за залепване и др.).“ §

В чл. 523 думите „Алкохоломерите и ареометрите“ се заменят със „Стъклените алкохоломери и ареометрите за алкохол“. §
В чл. 524, ал. 1 думата „алкохоломера“ се заменя със „стъкления алкохоломер“. §
Създава се чл. 524а: „Чл. 524а.

(1)За алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация производителят трябва да определи:

обхват на измерване;
климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, при които средството за измерване е предназначено да се използва, захранването и другите влияещи величини, които могат да въздействат върху точността на средството за измерване;
параметрите на електрическото захранване: номинална стойност на захранващото напрежение за променливотоково захранване и/или граници за постояннотоково захранване.

(2)Влиянието на определените условия по ал. 1, т. 2 трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка.“ §

В чл. 525 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
Създават се чл. 525а и 525б: „Чл. 525а.

(1)При изпитване и първоначална проверка максимално допустимите грешки на алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация трябва да са: 1. ± 0,1 % за алкохолна концентрация по маса или по обем; 2. ± 0,2 kg/m 3 за плътност.

(2)При изпитване и първоначална проверка максимално допустимите грешки за алкохоломери с цифрова индикация, измерващи алкохолна концентрация в % по обем и екстракт в градус Плато, трябва да са: 1. ± 0,1 % за алкохолна концентрация по обем; 2. ± 0,1 °Р за екстракт в градус Плато. Чл. 525б.

(1)При последваща проверка максимално допустимите грешки на алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация трябва да са: 1. ± 0,2 % за алкохолна концентрация по маса или по обем; 2. ± 0,4 kg/m 3 за плътност.

(2)При последваща проверка максимално допустимите грешки на алкохоломери с цифрова индикация за измерване на алкохолна концентрация в % по обем и екстракт в градус Плато трябва да са:

± 0,2 % за алкохолна концентрация по обем;
± 0,2 °Р за екстракт в градус Плато.“ §
В чл. 526 думата „алкохоломерите“ се заменя със „стъклените алкохоломери“. §
Създава се чл. 526а: „Чл. 526а. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол с цифрова индикация се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.“ §
В чл. 527 думите „три образеца“ се заменят с „два образеца“. §
Член 528 се изменя така: „Чл.
Първоначалната и последващата проверка се извършват най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.“ §
Създава се чл. 553а: „Чл. 553а. Техническите изисквания на този раздел се отнасят за газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства от одобрен тип.“ §
В чл. 557 се правят следните изменения:
В т. 2 думите „за клас I – от 800 hPa“ се заменят със „за клас 0 и I – от 860 hPa“.
В т. 3 думите „от клас I“ се заменят с „от клас 0 и I“. §
В чл. 558 думите „от клас I“ се заменят с „от клас 0 и I“ и думите „обхватите на измерване“ се заменят с „минималните обхвати на измерване“. §
Член 560 се отменя. §
Член 561 се изменя така: „Чл.
Показанията на резултатите от измерване на СО, СО 2 и НС трябва да достигат 95 % от крайните стойности за време, не повече от 15 s. Показанието на резултата от измерване на О 2 трябва да достига 0,1 % от крайната стойност за време, не повече от 60 s.“ §
Член 562 се отменя. §
Член 563 се изменя така: „Чл. 563.

(1)Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства, пуснати на пазара и/

§ 3

(2)Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства, пуснати на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, подлежат на последващи проверки.“ §

Член 564 се отменя. §
В чл. 565, ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“. §
В чл. 565, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 3 се отменя.
Създават се т. 7 и 8: „
проверка за активиране на устройство за отчитане на нисък поток и блокиране при нисък поток чрез ограничаване на притока на газовете, доставени на сондата;
проверка на кислородния сензор с газова смес без наличие на кислород (само СО и/или СО 2 и/или HC в N 2 ) и със сертифициран газ, който съдържа 20,9 % обемни О 2 .“ §
В чл. 566, ал. 1 думите „изпитване и“ се заличават. §
Наименованието на раздел XXV се изменя така: „Раздел XXV Индивидуални дозиметри и дозиметрични системи“. §
Член 578 се изменя така: „Чл.
Изискванията на този раздел се отнасят до активните и пасивните индивидуални дозиметри и до системите за индивидуален дозиметричен контрол.“ §
Член 579 се изменя така: „Чл. 579.

(1)Активните индивидуални дозиметри са електронни дозиметри и кондензаторни дозиметри с директно отчитане.

(2)Пасивните индивидуални дозиметри са термолуминесцентни и филмови. Пасивните дозиметри се използват като термолуминесцентни или филмови дозиметрични системи, които включват:

пасивно устройство, съдържащо термолуминесцентни или филмови детектори (дозиметър);
отчитащо устройство за термолуминесцентните или филмовите детектори;
компютър с подходящ софтуер за управление на отчитащото устройство и оценка на индивидуалните дози;
допълнителни устройства, необходими за работата на системата.“ §
Член 580 се отменя. §
Член 581 се изменя така: „Чл. 581.

(1)Индивидуалните електронни дозиметри са предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза и/или мощност на индивидуалната еквивалентна доза от фотонно, неутронно и бета-лъчение.

(2)Индивидуалните кондензаторни дозиметри са предназначени за измерване на експозиция или погълната доза от фотонно лъчение.

(3)Пасивните индивидуални дозиметри са предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза.“ § 163. Член 582 се отменя. § 164. Член 583 се изменя така: „Чл. 583.

(1)Индивидуалните дозиметри трябва да имат размери и маса, позволяващи дозиметърът да се носи върху работното облекло на човека.

(2)Индивидуалните дозиметри трябва да имат приспособление за закрепване върху работното облекло.

(3)Върху индивидуалните дозиметри трябва да е ясно маркирана точката, за която се отнася измерваната величина.“ §

Член 584 се отменя. §
Член 585 се изменя така: „Чл.
Дозиметрите трябва да са конструирани така, че да не задържат радиоактивно замърсяване и да могат лесно да се дезактивират.“ §
Член 586 се изменя така: „Чл. 586.

(1)Електронните дозиметри трябва да показват претоварване, когато мощността на еквивалентната доза надвишава:

сто пъти обхвата им на измерване – за уреди с горна граница на измерване 0,1 Sv.h -1 ;
десет пъти обхвата на измерване – за уреди с горна граница на измерване 10 Sv.h -1 .

(2)Дозиметрите трябва да възстановяват работоспособността си след отстраняване на претоварването.“ §

Член 588 се изменя така: „Чл.
Обхватът на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по мощност на еквивалентната доза трябва да е в границите:
за фотонно и високоенергийно бета-лъчение – от 1 µSv.h -1 до 1 Sv.h -1 ;
за неутрони – от 10 µSv.h -1 до 0,1 Sv.h -1 .“ §
Член 589 се изменя така: „Чл.
Обхватът на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по еквивалентна доза трябва да е в границите:
за фотонно и високоенергийно бета-лъчение – от 1 µSv до 1 Sv;
за неутрони – от 10 µSv до 1 Sv.“ §
Член 590 се изменя така: „Чл.
Обхватът на измерване на индивидуалните кондензаторни дозиметри и на пасивните индивидуални дозиметри трябва да е в границите от 10 µSv до 10 Sv.“ §
Член 591 се отменя. §
В чл. 592 се правят следните допълнения:
В ал. 1 след думите „при енергия“ се добавя „662 keV“.
В ал. 3 след думите „при енергия“ се добавя „662 keV“. §
В чл. 593, ал. 1 след думата „индивидуалният“ се добавя „електронен“. §
Член 594 се изменя така: „Чл. 594.

(1)Нелинейността на показанията на активните дозиметри в техния измервателен обхват не трябва да е по-голяма от ± 15 %.

(2)Нелинейността на показанията на пасивните дозиметри в обхвата от 10 µSv до 10 Sv трябва да е в границите от минус 9 % до 11 %.“ § 175. Член 595 се отменя. § 176. Член 596 се изменя така: „Чл. 596.

(1)Статистическите флуктуации на показанията за еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри трябва да са в следните граници:

не повече от 15 % за доза, не по-голяма от 1 µSv;
не повече от (16-Н) %, където Н е дозата в µSv, за доза от 1 µSv до 11 µSv;
не повече от 5 % за доза, по-голяма от 11 µSv.

(2)Изискванията по ал. 1 се отнасят и за индивидуалните кондензаторни дозиметри, като границите са по отношение на измерваната от тях величина.

(3)Статистическите флуктуации на показанията за мощност на еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри трябва да са в следните граници:

не повече от 20 % за мощност на дозата, не по-голяма от 10 µSv/h;
не повече от (21-0,1.Н) %, където Н е мощност на дозата в µSv/h, за мощност на дозата от 10 µSv/h до 60 µSv/h;
не повече от 15 % за мощност на дозата, по-голяма от 60 µSv/h.

(4)Статистическите флуктуации на показанията за еквивалентна доза на пасивните индивидуални дозиметри трябва да са в следните граници:

не повече от 15 % за доза, не по-голяма от 1 mSv;
не повече от (16-Н) %, където Н е дозата в mSv, за доза от 1 mSv до 11 mSv;
не повече от 5 % за доза, по-голяма от 11 mSv.“ §
Създава се чл. 596а: „Чл. 596а.

(1)Показанията на активните индивидуални дозиметри трябва да са в границите от минус 29 % до 67 % за енергия на фотоните от 80 keV до 1,5 МeV или от 20 keV до 150 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 60 °.

(2)Показанията на пасивните индивидуални дозиметри трябва да са в границите от минус 29 % до 67 % за енергия на фотоните от 30 keV до 250 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 60 °.“ § 178. Член 597 се изменя така: „Чл. 597.

(1)Активните индивидуални дозиметри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)Броят на изследваните за одобряване на типа индивидуални дозиметри е три образеца.

(3)Когато при изследване на типа се установява несъответствие на дозиметрите с изискванията на този раздел, могат да се изискат още образци.“ §

Създава се чл. 597а: „Чл. 597а. Пасивните индивидуални дозиметри, използвани в дозиметрични системи, се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.“ §
Член 598 се изменя така: „Чл. 598.

(1)Изпитването и първоначалната проверка на индивидуалните дозиметри се извършват с рентгеново лъчение със средна енергия 45 keV, 79 keV, 104 keV и 208 keV и гама-лъчение на нуклидите 137 Cs и 60 Co.

(2)Допуска се изпитването и първоначалната проверка на индивидуалните дозиметри да се извършва с лъчение на нуклидите 241 Am, 137 Cs и 60 Co.“ §

Член 599 се изменя така: „Чл.
Изпитването и проверката на индивидуалните дозиметри се извършват с воден фантом с размери (30 x 30 x 15) cm.“ §
Член 600 се изменя така: „Чл. 600.

(1)При изпитване за одобряване на типа и при първоначална проверка на дозиметрите се изследват:

измервателният обхват и линейността на показанията;
основната грешка;
статистическите флуктуации на показанията;
зависимостта на показанията от енергията на лъчението и ъгълът на облъчване;
нивата на сигнализация (когато е приложимо).

(2)При последваща проверка на индивидуални дозиметри се проверяват основната грешка с лъчение на нуклида 137 Cs и нивата на сигнализация (когато е приложимо).

(3)При последваща проверка след ремонт освен характеристиките по ал. 2 се проверяват и измервателният обхват и линейността на показанията.“ §

Член 601 се изменя така: „Чл.
Уредите за радиационен контрол са преносими, транспортируеми или стационарни средства за измерване, които се използват за осигуряване на радиационната защита и са предназначени за измерване на една или няколко от следните величини:
амбиентна еквивалентна или погълната доза и/или мощност на амбиентната еквивалентна или погълната доза от фотонно лъчение;
еквивалентна доза и/или мощност на еквивалентната доза и/или поток, и/или плътност на потока неутрони;
специфична повърхностна активност и/или плътност на потока частици;
концентрация на радиоактивни аерозоли, благородни газове и йод във въздуха.“ §
Създава се чл. 601а: „Чл. 601а.

(1)Преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол се състоят от детекторен елемент и показващо устройство. Детекторният елемент/детекторните елементи и показващото устройство могат да са в един корпус или в отделни блокове, които са свързани по подходящ начин.

(2)Когато към едно показващо устройство могат да се включват различни детекторни елементи, уредите се наричат комбинирани уреди за радиационен контрол.

(3)Когато комбиниран уред за радиационен контрол измерва няколко величини съгласно чл. 601, се счита, че това са отделни средства за измерване.“ §

Член 602 се изменя така: „Чл.
Стационарните системи за радиационен контрол се състоят от един или няколко детекторни елемента, измерващи величини съгласно чл. 601, и показващо устройство. Измервателната верига, състояща се от един детекторен елемент, показващо устройство и технически средства за тяхното свързване, които изпълняват завършена функция от възприемането на измерваната величина до визуализиране на показанието, се нарича измервателен канал. Системите за радиационен контрол могат да имат един или няколко измервателни канала.“ §
Създава се чл. 602а: „Чл. 602а. Стационарните системи за радиационен контрол, предназначени за непрекъснато измерване на мощност на амбиентната еквивалентна доза или на погълнатата доза или на въздушната керма, или на експозицията от радиационното поле на околната среда, се наричат системи за мониторинг на радиационния фон на околната среда. Тези системи могат да имат един или няколко измервателни канала.“ §
В чл. 603 ал. 1 се изменя така: „

(1)Уредите за радиационен контрол и системите за мониторинг трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което те измерват.“ §

Член 605 се отменя. §
Член 606 се изменя така: „Чл.
Скалата на уредите и системите може да е аналогова и/или цифрова.“ §
Член 608 се изменя така: „Чл.
Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа и резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време.“ §
Член 609 се отменя. §
В чл. 610 думите „и бета-“ се заличават. §
Членове 611 и 612 се отменят. §
В чл. 613 се правят следните изменения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)Системите за мониторинг на радиационния фон трябва да имат устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им.“

В ал. 3, изречение второ думата „прекъснат“ и запетаята след нея се заличават, а след думата „дублира“ предлогът „с“ се заменя с „в“. §
Член 614 се изменя така: „Чл. 614.

(1)Обхватът на уредите за измерване на мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да е по-малък от 1 µSv.h -1 до 10 mSv.h -1 .

(2)Обхватът на измерване на стационарните системи за мониторинг на радиационния фон не трябва да е по-малък от 0,1µSv.h -1 до 1,0 Sv.h -1 .

(3)Горната граница на обхвата на измерване на уредите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества трябва да е не по-малка от 1,0.10 5 s -1 .cm -2 .“ §

Член 615 се изменя така: „Чл.
За уредите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, трябва да е посочен алгоритъм за определяне на минимално детектируемата активност или минимално детектируемата концентрация на активността и условията, при които се определя.“ §
В чл. 616 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 1 след думата „аерозоли“ се добавя „(включително радон)“.
Алинея 2 се изменя така: „

(2)Обхватът на измерване на уредите за измерване на еквивалентна доза и/или мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони не трябва да е по-малък:

за еквивалентна доза – от 10 µSv до 1,0 Sv;
за мощност на еквивалентната доза – от 10 µSv.h -1 до 1,0 Sv.h -1 ;
за поток неутрони – от 10 2 cm -2 до 10 5 cm -2 ;
за плътност на потока неутрони – от 10 1 cm -2 .s -1 до 10 4 cm -2 .s -1 .“ §
Член 617 се изменя така: „Чл. 617.

(1)При нормални условия на употреба и когато уредите са настроени съгласно предписанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава:

за уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза ± 20 % ;
за уредите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества ± 25 %;
за уредите за измерване на концентрация на радиоактивни аерозоли и газове ± 40 %;
за уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони ± 25 %.

(2)При работни условия и когато системите за мониторинг са настроени съгласно предписанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава ± 20 %.“ §

Създават се чл. 617а и 617б: „Чл. 617а. Статистическите флуктуации на показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение трябва да са в следните граници:
не повече от 15 % за доза (мощност на дозата), не по-голяма от 1 µSv (1 µSv/h);
не повече от (16-Н) %, където Н е дозата (мощност на дозата) в µSv (µSv/h), за доза (мощност на дозата) от 1 µSv до 11 µSv (от 1 µSv/h до 11 µSv/h);
не повече от 5 % за доза (мощност на дозата), по-голяма от 11 µSv (11 µSv/h). Чл. 617б. Показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да се променят повече от ±40 % за енергия на фотоните от 10 keV до 30 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 45 °. За енергия на фотоните, по-голяма от 30 keV и ъгли на облъчване от 0 ° до ± 90 °, отклонението трябва да е посочено от производителя.“ §
Член 618 се изменя така: „Чл. 618.

(1)Преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)Броят на изследваните за одобряване на типа образци е един.

(3)Когато при изследване на типа се установява несъответствие на уредите с изискванията на този раздел, могат да се изискат още образци.“ § 201. Член 619 се изменя така: „Чл. 619.

(1)Стационарните системи за радиационен контрол и системите за мониторинг на радиационния фон се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)Първоначалната проверка на системите се извършва на два етапа – в лабораторни условия и на мястото на тяхното използване след монтаж.

(3)Последващите проверки на системите се извършват на мястото на използване.“ §

Член 620 се изменя така: „Чл.
За извършване на метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза се използва еталонна уредба за гама-лъчение с комплект източници с радионуклидите 241 Am, 137 Cs и 60 Co.“ §
Член 621 се изменя така: „Чл. 621.

(1)При метрологичен контрол на уредите и на системите за измерване на замърсеност на повърхности се използват комплект еталонни източници за алфа-лъчение ( 239 Pu и 241 Am), калибрирани по величините активност и поток алфа-частици, и комплект еталонни източници за бета-лъчение ( 90 Sr/ 90 Y, 204 Tl, 147 Pm и 14 C), калибрирани по величините активност и поток бета-частици.

(2)При метрологичен контрол на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони се използва еталонна уредба, която създава плътност на потока неутрони в обхват от 10 4 s -1 .m -2 до 10 7 s -1 .m -2 .

(3)При метрологичен контрол на уредите за измерване на концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха се използват специални еталонни радиоактивни източници във всеки конкретен случай. Тези източници трябва да са калибрирани в подходяща величина с разширена неопределеност, не по-голяма от ±7 %.“ § 204. Създава се чл. 621а: „Чл. 621а.

(1)При изпитване за одобряване на типа и при първоначалната проверка на уредите за радиационен контрол се изследват:

измервателният обхват и линейността на показанията;
основната грешка;
статистическите флуктуации на показанията;
зависимостта на показанията от енергията на лъчението и ъгълът на облъчване (когато е приложимо);
нивата на сигнализация (когато е приложимо).

(2)При последваща проверка на уредите за радиационен контрол се проверяват основната грешка и нивата на сигнализация (когато е приложимо).

В чл. 623 ал. 2 се отменя. §
Създава се чл. 623а: „Чл. 623а. Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, включително използваният софтуер, трябва да са защитени срещу непозволени действия, които водят до промяна на метрологичните им характеристики.“ §
В чл. 625 след думата „всеки“ се добавя „идентифициран“. §
Член 627 се изменя така: „Чл.
Защитата на измервания обект от естествения радиационен фон може да е пълна или частична. Защитата трябва да осигурява такова намаляване на фона на околната среда, че да се постигне декларираната минимална детектируема активност (MDA) за конкретните условия на измерване.“ §
Член 628 се изменя така: „Чл.
Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да носят следните означения:
наименованието и/или знака на производителя;
типа на системата;
идентификационния номер и годината на производство.“ §
В чл. 629, ал. 2 се правят следните изменения:
Точка 5 се изменя така: „
минимална детектируема активност (MDA) за определени нуклиди при дадени условия на измерване;“.
В т. 6 след думите „форма на линията“ се поставя точка и текстът докрая се заличава. §
В чл. 630, ал. 3 т. 2 се изменя така: „
разделителна способност, оценена по гама-линията 1332 keV на 60 Co: да е по-малка или равна на 2,8 keV;“. §
В чл. 631 след думата „материал“ се добавя „при дадени условия на измерване“. §
Член 633 се изменя така: „Чл. 633.

(1)Първоначалната проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва:

проверка на разделителната способност за 60 Co и 57 Co;
проверка на формата на линията;
проверка на относителната ефективност;
проверка на отношението пик/комптън;
проверка на софтуера;
установяване с контролни източници на най-малко две стойности на скоростта на броене в различни енергийни интервали при определени и възпроизводими условия на измерване.

(2)Последващата проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва:

проверка на разделителната способност за 60 Co и 57 Co;
проверка на формата на линията;
проверка на относителната ефективност;
проверка на отношението пик/комптън;
проверка на възпроизводимостта на установените с контролни източници при първоначалната проверка две стойности на скоростта на броене при определените условия на измерване.

(3)Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се представят за проверка след извършване на необходимите за работата им настройки.“ §

Член 634 се изменя така: „Чл.
Използваният при изследванията сравнителен материал (фантом) трябва да е сертифициран и да са посочени следните характеристики:
тип на фантома – модулен, торс, цяло тяло;
възможност за моделиране на човешки тела с различни размери и геометрии;
използвани радионуклиди, разположение, хомогенност, вид (точкови или др.) и брой на модулите;
срок на годност.“ §
Създава се чл. 634а: „Чл. 634а. Използваните при проверките еталонни източници трябва да са калибрирани с разширена неопределеност, не по-голяма от ± 7 %.“ §
Член 635 се изменя така: „Чл.
Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са стационарни средства за измерване, предназначени за измерване на обемна и/или масова активност на радионуклиди, извеждани в околната среда в газообразна, аерозолна и/или в течна форма.“ §
Създава се чл. 635а: „Чл. 635а.

(1)В зависимост от тяхното предназначение системите могат да са конструирани така, че да притежават един или няколко измервателни канала.

(2)Един измервателен канал може да служи за контрол на емисии на:

радиоактивни аерозоли във въздух;
радиоактивен йод във въздух;
радиоактивни благородни газове във въздух;
други специфични радионуклиди във въздух;
радионуклиди в отпадъчна вода, освобождавана в околната среда.“ §
Член 636 се изменя така: „Чл. 636.

(1)Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа. Резултатите от измерването трябва да се запазват при отпадане на захранването на системата за определен интервал от време.

(2)Времето след включване на система, за което тя е готова за работа, не трябва да е по-голямо от 30 min.

(3)Системите трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което те измерват.“ § 219. Член 637 се отменя. § 220. Член 638 се изменя така: „Чл. 638.

(1)Показващото устройство (дисплеят) на системите може да е аналогово или цифрово. Скалата на аналоговото показващо устройство може да е линейна или логаритмична.

(2)Показанията на системите трябва да са в единици за обемна активност или в единици на друга подходяща производна величина.“ §

Член 639 се изменя така: „Чл.
Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат индикация за:
включена система;
включена помпа (ако е подходящо);
липса/наличие на повреда;
липса/наличие на аларма за превишено ниво на измерваната величина.“ §
Член 640 се изменя така: „Чл.
Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат възможност за дистанционно отчитане и съхраняване на резултатите от измерване.“ §
Член 641 се изменя така: „Чл.
Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им. Тези устройства могат да са самостоятелни или да са вградени в системите.“ §
Член 642 се отменя. §
В чл. 643 ал. 1 и 2 се изменят така: „

(1)Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да осигуряват подаването на такъв сигнал за две нива на обемната активност, независимо едно от друго. Сигналът трябва да е светлинен и звуков и да управлява поне два изхода.

(2)Системите трябва да позволяват включване на външни алармени устройства.“ §

В чл. 644 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите „уредите и“ се заличават.
В ал. 2 думите „уредите и“ се заличават.
В ал. 3 думите „уредите и“ се заличават. §
Член 645 се изменя така: „Чл.
При дадени условия на функциониране трябва да е посочен коефициент за установяване на връзка между показанията на системата и активността на специален радиоактивен източник на твърда подложка.“ §
Създава се чл. 645а: „Чл. 645а.

(1)При предписани условия и когато система е настроена съгласно указанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава ±10 %.

(2)При предписани условия и когато система е настроена съгласно указанията на производителя, линейността на показанията не трябва да надвишава ±10 % за целия измервателен обхват.“ § 229. В чл. 646 ал. 1 се изменя така: „

(1)Измервателната система трябва да дава индикация, че е превишена горната граница на измервателния обхват, когато е налична активност, десет пъти по-голяма от активността, предизвикваща показание в края на обхвата.“ §

В чл. 648 думите „от даден радиоактивен източник“ се заменят с „при предписани условия“. §
Член 649 се изменя така: „Чл.
Производителят трябва да посочи начин за определяне на минимално детектируемата активност и/или минимално детектируемата концентрация на активността и условията, при които се определя.“ §
Член 650 се изменя така: „Чл. 650.

(1)Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2)Когато това е възможно, първоначалната проверка на системите се извършва на два етапа – в лабораторни условия и на мястото на тяхното използване след монтаж.

(3)Последващите проверки на системите се извършват на мястото на използване.“ § 233. Член 651 се изменя така: „Чл. 651.

(1)Първоначалната проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва:

проверка на основната грешка при предписани условия;
проверка на обхвата на измерване;
проверка на линейността на показанията;
проверка на флуктуациите на показанието;
проверка на показанието при претоварване;
проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.

(2)Последващата проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва:

проверка на повторяемостта на показанията спрямо първоначалната проверка;
проверка на флуктуациите на показанието;
проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.“ §
Член 652 се изменя така: „Чл.
Използваните при проверките еталонни източници трябва да са калибрирани с разширена неопределеност не по-голяма от ± 7 %.“ §
Член 653 се изменя така: „Чл. 653.

(1)Изискванията на този раздел се прилагат за:

електромери за активна енергия с клас на точност 0,2S и за електромери за реактивна енергия;
електромери за активна енергия с клас на точност 0,5S; 0,5; 1 и 2;
електромери с оценено съответствие, използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост.

(2)Електромерите са средства за измерване, предназначени за измерване на активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни (3- и 4-проводникови) вериги чрез интегриране на активна и реактивна мощност по отношение на времето.

(3)В зависимост от принципа на действие електромерите могат да са електромеханични или статични.

(4)Отчитането на показанията на електромера може да се извършва непосредствено или дистанционно.

(5)Основна единица за измерваните стойности е киловатчас (kWh), киловарчас (kvarh), киловолт-ампер-час (kVAh) или мегаватчас (MWh), мегаварчас (Mvarh), мегаволт-ампер-час (MVAh).“ § 236. Член 654 се изменя така: „Чл. 654.

(1)Електромерите по чл. 653, ал. 1, т. 1 трябва да са проектирани и изработени по такъв начин, че да удовлетворяват следните изисквания:

при нормална употреба и при нормални условия да се избегне възникването на каквато и да било опасност, така че да се осигури по-специално: лична безопасност от поражения от електрически ток; лична безопасност от ефекти от превишена температура; защита срещу пожар; защита срещу проникване на твърди тела, прах и вода;
конструкцията да има подходяща здравина, компонентите да са закрепени надеждно и да са осигурени срещу разхлабване по време на транспорт и нормална употреба; всички части, които при нормални работни условия са предразположени към корозиране, трябва да са ефективно защитени;
начинът на свързване на проводниците в клемите трябва да осигурява подходящ траен контакт, така че да няма риск от разхлабване или ненужно нагряване; клеми с различни потенциали, групирани близо една до друга, трябва да са защитени срещу случайни къси съединения;
електромерите, предназначени за свързване към захранващата мрежа, в която фазовото напрежение при предписани условия надвишава 250 V и чиято кутия е изцяло или частично направена от метал, трябва да са снабдени с клема за защитно заземяване, освен ако не е предвидено друго;
отворите в изолационния материал, които са продължение на клемните отвори, трябва да са достатъчни по размер, позволяващи лесно присъединяване на проводниците заедно с изолацията им;
клемите на електромера, ако са групирани в клемен блок и ако не са защитени по друг начин, трябва да имат отделен капак, който може да е пломбиран независимо от капака на електромера; капакът на клемния блок трябва да покрива клемите, винтовете за закрепване на проводниците и ако не е предвидено друго – достатъчната дължина на външните проводници и тяхната изолация;
за електромеханичните броячи ролките, които се въртят непрекъснато, т.е. с най-малките разряди, трябва да са градуирани и номерирани в десет деления, като всяко деление на свой ред е разделено на десет деления или по друг начин, но така, че да се запази точността при отчитане; ролките, които показват десетичните деления на единицата, трябва да са маркирани по различен начин, когато са видими;
всеки цифров елемент на електронния дисплей трябва да може да показва всички цифри от „нула“ до „девет“;
загубите на мощност в напреженовите и в токовите вериги при предписани условия не трябва да превишават стойностите, посочени в съответните стандарти;
при обявени условия за работа електрическите вериги и изолацията не трябва да достигат температура, която може да повлияе неблагоприятно върху функционирането на електромера.

(2)Стандартни стойности за електрическите величини на електромерите по чл. 653, ал. 1, т. 1 и 2 са:

стандартни стойности на , (А) за директно свързани електромери са: 5, 10, 15, 20, 30, 40, 50; по изключение е възможно: ; за директно свързани електромери е за предпочитане да е цяло кратно на базовия ток;
стандартни стойности на , (А) за електромери, свързани през трансформатор, са: 1, 2, 5; по изключение е възможно: ; за електромери, свързани през трансформатор, максималният ток е: 1,2; 1,5 или 2;
стандартни предписани напрежения за директно свързани електромери са: 120 – 230 – 277 – 400 – 480 V; стойности, които се допускат по изключение, са: 100 – 127 – 200 – 220 – 240 – 380 – 415 V;
стандартни предписани напрежения за електромери, свързани през трансформатор, са: 57,7 – 63,5 – 100 – 110 – 115 – 120 – 200 V; стойности, които се допускат по изключение, са: 173 – 190 – 220 V;
стандартната стойност на предписаната честота е 50 Hz.

(3)Електромерите по чл. 653, ал. 1, т. 1 и 2 и вградените допълнителни устройства, ако има такива, трябва да запазват изолационните си свойства при нормални условия на работа, като се отчита влиянието на климатичните условия и различните напрежения, на които те са подложени при нормални условия на работа.

(4)Стандартни стойности на електрическите величини за електромери по чл. 653, ал. 1, т. 3 са:

стандартни стойности за директно свързани електромери: I tr : 0,5 – 1 – 1,5 – 2 А, Iref = 10 х Itr : 5 – 10 – 15 – 20 А, предписани напрежения: 230/400 V, допустими стойности са 220/380 V, 240/415 V;
стандартни стойности за електромери, свързани чрез трансформатор: I tr : 0,05 – 0,1 – 0,25 А, In = Iref : 1 – 2 – 5 А, предписани напрежения: 100/√3 – 110/√3 V, допустими стойности са 200/√3 V;
стандартната стойност на предписаната честота е 50 Hz.“ §
В чл. 656 основният текст се изменя така: „За електромерите по чл. 653, ал. 1, т. 1 производителят трябва да определи стойностите на:“. §
Член 662 се изменя така: „Чл. 662.

(1)Електромерът трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя.

(2)Регистърът трябва да е в състояние да записва и да показва, започвайки от нула, за минимум 1500 часа енергия, съответстваща на максималния ток при предписано напрежение и фактор на мощността единица.

(3)Действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана).

(4)В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s.

(5)Показанието на натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябва да е невъзможно да се промени.“ §

Член 664 се изменя така: „Чл.
При статични електромери с електронен дисплей постоянната памет трябва да може да се съхрани минимум четири месеца.“ §
Член 665 се изменя така: „Чл. 665.

(1)Всеки електромер по чл. 653, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да носи най-малко следната информация:

името или търговската марка на производителя и ако се изисква – мястото на производство;
означението на типа и знак за одобрение на типа;
броя на фазите и броя на проводниците, за които е пригоден електромерът (например еднофазен двупроводников); тези маркировки могат да бъдат заменени с графични знаци;
серийния номер и годината на производство; ако серийният номер е маркиран на табелка, поставена на капака, този номер трябва да е маркиран също и на основата на електромера или запомнен в енергонезависимата памет на електромера;
предписаното напрежение;
основния и максималния ток за електромери за директно свързване (означават се например така: 10 – 40 A или 10

(40)А – за електромери с основен ток 10 А и максимален ток 40 А); за електромери, свързани през трансформатори, обявеният вторичен ток на трансформатора/трансформаторите, към който/които трябва да е свързан електромерът (означава се например така: /5 А); обявеният и максималният ток на електромера могат да бъдат включени към означението на типа; 7. предписаната честота в херцове; 8. константата на електромера; 9. класa на електромера; 10. предписаната температура, ако е различна от 23 °С; 11. знак двоен квадрат за електромери с изолираща кутия с клас на защита II.

(2)Информацията по ал. 1, т. 1 – 3 може да бъде дадена на външна табелка, прикрепена постоянно към капака на електромера. Информацията по ал. 1, т. 4 – 11 трябва да е маркирана на табелка, поставена за предпочитане вътре в електромера. Маркировката от външната страна на електромера трябва да е неизтриваема, ясна и четлива.

(3)Електромерът може да носи информация за мястото на производство, информация за собственост, търговско описание, специален сериен номер, знак за съответствие с български стандарт, въвеждащ европейския и идентификационния номер на схемата за свързване.

(4)Върху всеки електромер трябва да е неизтриваемо маркирана схемата на свързване. Ако клемите на електромера са маркирани, тази маркировка трябва да е нанесена и върху схемата.

(5)При трифазните електромери се посочва последователността на фазите, за която са предназначени.

(6)Схемите на свързване могат да бъдат показани чрез идентификационна фигура.

(7)Всеки електромер по чл. 653, ал. 1, т. 3 трябва да е означен съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване.“ §

В чл. 666 в основния текст след думата „електромерите“ се добавя „по чл. 653, ал. 1, т. 1 – при одобряване на типа“. §
Член 668 се изменя така: „Чл.
За електромерите се определят следните класове на точност:
електромери за активна енергия: 0,2S; 0,5S; 0,5; 1,0; 2,0;
електромери за реактивна енергия: 2,0; 3,0;
електромери по чл. 653, ал. 1, т. 3: индекс за класове А, В и С.“ §
Член 669 се изменя така: „Чл.
Граничните стойности на грешките трябва да са:
за електромеханични електромери за активна енергия (к

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.

Постановление № 61 от 19 март 2015 г. за изменение и допълнение на На­редбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, прие

§ 3

§ 3

§ 3

§ 3

§ 3

Постановление № 61 от 19 март 2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, прие