Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

(1)С този закон се определят правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на:

1. кредитни институции (банки), за които Българската народна банка (БНБ) е издала лиценз за извършване на банкова дейност;
2. инвестиционни посредници, получили лиценз за извършване на дейност от Комисията за финансов надзор (Комисията) по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
3. финансови институции със седалище в държава членка, когато финансовата институция е дъщерно дружество на банка или инвестиционен посредник, лицензирани в Република България, или на дружество, посочено в т. 4 или 5, и попада в обхвата на надзора върху предприятието майка на консолидирана основа съгласно чл. 6 – 17 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 575/2013;
4. финансови холдинги, смесени финансови холдинги и холдинги със смесена дейност със седалище в Република България;
5. финансови холдинги майки и смесени финансови холдинги майки от Европейския съюз, когато са обект на надзор на консолидирана основа от БНБ или от Комисията;
6. клонове в Република България на кредитни институции и инвестиционни посредници от трети държави в съответствие със специалните условия, предвидени в този закон;
7. клонове в Република България на кредитни институции и инвестиционни посредници със седалище в други държави членки – в случаите, предвидени в този закон.

(2)Когато упражнява правомощията си и прилага изискванията на този закон по отношение на лице по ал. 1, БНБ, съответно Комисията, взема предвид естеството на неговата стопанска дейност, акционерна структура, правна форма, рисков профил, размер и правен статус, неговата взаимосвързаност с други институции или с финансовата система като цяло, обхвата и сложността на дейностите му, както и дали извършва инвестиционни услуги или дейности съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Орган за преструктуриране на кредитни институции Чл. 2.

(1)Българската народна банка е орган за преструктуриране по отношение на субектите по чл. 1, ал. 1, които подлежат на надзор или консолидиран надзор от БНБ. Решенията на БНБ като орган за преструктуриране се вземат от Управителния съвет на БНБ, освен ако в този закон е предвидено друго.

(2)Управителният съвет на БНБ определя самостоятелно структурно звено, което го подпомага при упражняване на функциите по ал. 1, което е отделно и независимо от структурните звена, ангажирани със задачи по осъществяване на банковия надзор и на други функции на БНБ.

(3)Управителният съвет на БНБ приема и публикува на своята интернет страница вътрешни правила за работата на звеното по ал. 2, включително относно опазването на професионалната тайна и обмена на информация с други структурни звена в БНБ и с други органи.

(4)Звеното по ал. 2 си сътрудничи активно при подготовката, планирането и изпълнението на решенията за преструктуриране с Управление „Банков надзор“ на БНБ, както и с Комисията, когато е необходимо. Орган за преструктуриране на инвестиционни посредници Чл. 3.

(1)Комисията за финансов надзор е орган за преструктуриране по отношение на субектите по чл. 1, ал. 1, които подлежат на надзор от Комисията и не са кредитни институции, и субектите, които подлежат на консолидиран надзор от Комисията. Решенията на Комисията като орган за преструктуриране се вземат по предложение на члена на комисията по чл. 3, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, освен ако в този закон е предвидено друго.

(2)В правилника на Комисията се определя самостоятелно структурно звено, което подпомага Комисията и члена на комисията по чл. 3, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор при упражняване на функциите им по ал. 1, което е отделно и независимо от функциите, свързани с упражняване на надзор на инвестиционната дейност и от другите функции на Комисията.

(3)В правилника на Комисията се определят правила за работата на звеното по ал. 2, включително относно опазването на професионалната тайна и обмена на информация с други структурни звена в Комисията и с други органи. Правилата за работа се публикуват на интернет страницата на Комисията.

(4)Звеното по ал. 2 си сътрудничи активно при подготовката, планирането и изпълнението на решенията за преструктуриране с Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията, както и с БНБ, когато е необходимо. Информиране и участие на министъра на финансите Чл. 4.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3, информира незабавно министъра на финансите за решенията си за предприемане на действия по преструктуриране и за прилагане на инструменти за преструктуриране в предвидените от този закон случаи.

(2)Решенията по ал. 1 подлежат на изпълнение след одобрението на министъра на финансите в случаите, когато:

1. оказват или могат да доведат до неблагоприятно въздействие върху публичните финанси;
2. има обоснована вероятност да се стигне до необходимост от използване на държавните инструменти за финансова стабилизация по глава четиринадесета, или
3. се вземат в условия на системна криза, която засяга няколко институции или целия финансов сектор.

(3)В случаите по ал. 2 органът за преструктуриране представя на министъра на финансите решението по чл. 114 и най-малко следната информация:

1. текущото финансово състояние на институцията;
2. плана за преструктуриране на институцията;
3. друга информация от значение за случая по преценка на органа за преструктуриране или по искане на министъра на финансите.

(4)В случаите по ал. 2 министърът на финансите може да одобри решението или да го отхвърли. При необходимост органът за преструктуриране може да внесе промени в решението в рамките на процедурата по одобрение. Сътрудничество между органите за преструктуриране Чл. 5.

(1)Българската народна банка и Комисията сътрудничат с Европейския банков орган (ЕБО) при изпълнението на задълженията си по този закон в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 1093/2010. Те незабавно предоставят на ЕБО информацията, необходима за изпълнение на задълженията им съгласно чл. 35 от същия регламент.

(2)Българската народна банка, съответно Комисията, взема решения по този закон, като отчита потенциалното им въздействие във всички държави членки, на чиято територия извършва дейност институцията или групата, като решенията свеждат до минимум неблагоприятните последици за финансовата стабилност и отрицателните икономически и социални последици в тези държави членки.

(3)Българската народна банка, членовете на управителния съвет и служителите на БНБ не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнението на задълженията си съгласно този закон, освен ако са действали умишлено.

(4)Комисията, нейните членове и служители не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнението на задълженията си съгласно този закон, освен ако са действали умишлено.

(5)При преструктуриране на дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 БНБ и Комисията осъществяват взаимодействие, като участват, когато е необходимо, в консултации при изготвянето и приемането на плановете за преструктуриране и предприемането на конкретни действия, обменят информация и съгласуват действията си при планирането на режима на преструктуриране. Глава втора ПОДГОТОВКА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Раздел I Планиране на възстановяването Планове за възстановяване Чл. 6.

(1)Институция, която не е част от група, подлежаща на консолидиран надзор, изготвя и поддържа план за възстановяване, който съдържа действия и мерки, които институцията може да предприеме за възстановяване на финансовото си състояние при възникване на значителни финансови затруднения. Планът за възстановяване се счита за част от правилата за управление по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за кредитните институции, съответно за вътрешна организация по смисъла на чл. 24 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(2)Институцията по ал. 1 извършва преглед и актуализация на плана за възстановяване най-малко веднъж годишно или след промяна в правната й форма, структурата на управление или организационната й структура, стопанската й дейност или финансовото й състояние, която може да окаже съществено влияние върху плана за възстановяване или да наложи промяна в него.

(3)Съответният компетентен орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти може да поиска от институция да актуализира плана за възстановяване по-често от предвиденото в ал. 2.

(4)В плана за възстановяване не може да се предвижда достъп до или получаване на извънредна публична финансова подкрепа.

(5)Когато е целесъобразно, в плана за възстановяване може да се включи анализ на възможностите банка да кандидатства при посочени в плана условия за използването улеснения от централна банка, като се определят и притежаваните от банката активи, които се очаква да послужат за обезпечение.

(6)Планът за възстановяване съдържа информацията по приложение № 1, освен ако спрямо институцията са приложени опростени изисквания съгласно чл. 25. Компетентният орган може да поиска от институцията да включи в плана за възстановяване и допълнителна информация.

(7)Планът за възстановяване включва действия и мерки, които институцията може да предприеме, ако са изпълнени условията за ранна намеса по чл. 44, ал. 1.

(8)В плана за възстановяване се предвиждат подходящи условия и процедури за навременно прилагане на действията и мерките по възстановяване, както и за широк набор от възможности за избор на такива действия и мерки. В плановете се разглеждат различни сценарии на сериозни макроикономически и финансови сътресения от значение за институцията, включително събития, обхващащи цялата система, и сътресения, свързани с отделни юридически лица и групи.

(9)Ръководният орган на институцията одобрява плана за възстановяване, след което планът се предоставя на съответния компетентен орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти. Оценяване на плановете за възстановяване Чл. 7.

(1)В срок до 6 месеца от представянето на плана за възстановяване съгласно чл. 6 и 8 и след консултация с компетентните органи на държавите членки, в които се намират значими клонове, доколкото това е от значение за съответния клон, компетентентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти извършва преглед на плана и оценява съответствието му с изискванията по чл. 6, като взема предвид доколко е обоснована вероятността:

1. с прилагането на предложените в плана действия и мерки да се запази или възстанови жизнеспособността и финансовото състояние на институцията или на групата, като се вземат предвид действията и мерките, които институцията е предприела или планира да предприеме;
2. планът и конкретните действия и мерки при различните сценарии в плана да бъдат приложени бързо и ефективно в условията на финансови сътресения, като се избягват във възможно най-голяма степен значителни неблагоприятни последици за финансовата система, включително и при сценарии, които биха довели до прилагането на планове за възстановяване от други институции в рамките на същия период.

(2)При оценяване на целесъобразността на плановете за възстановяване компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти взема предвид съответствието на капиталовата структура и структурата на финансиране на институцията със степента на сложност на нейната организационна структура и рисковия й профил. Планът за възстановяване се предоставя на звеното по чл. 2, ал. 2 или по чл. 3, ал. 2.

(3)В случай че звеното по чл. 2, ал. 2 или по чл. 3, ал. 2 установи, че в плана за възстановяване са предвидени действия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху възможността за преструктуриране на институцията, то може да отправи до компетентния орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти препоръки за промяна на плана.

(4)Компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти уведомява институцията или предприятието майка от Европейския съюз за своята оценка и когато планът за възстановяване има съществени слабости или са налице съществени пречки за прилагането му, изисква от тях да представят в двумесечен срок преработен план. С разрешение на компетентния орган срокът може да бъде удължен с още един месец.

(5)Институцията или предприятието майка от Европейския съюз могат да изразят становище по оценката на компетентния орган в срок 14 дни от датата на уведомяване.

(6)Компетентният орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти може да изиска от институцията или предприятието майка от Европейския съюз да направят конкретни промени в преработения план, когато смята, че слабостите и пречките не са били отстранени по подходящ начин.

(7)Ако институцията или предприятието майка от Европейския съюз не представи преработен план за възстановяване по ал. 4 или ако компетентният орган прецени, че установените слабости и пречки не са отстранени по подходящ начин с представения преработен план и не е налице възможност да бъдат отстранени съгласно ал. 6, компетентният орган изисква в определен от него срок институцията или предприятието майка от Европейския съюз да планира промени в своята дейност с цел отстраняване на слабостите в плана за възстановяване или пречките за прилагането му.

(8)Ако институцията или предприятието майка от Европейския съюз не планира промени в дейността си в срока по ал. 7 или компетентният орган прецени, че предложените промени не са подходящи за отстраняване на слабостите и пречките, компетентният орган може да приложи мерки, предвидени в чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции, съответно в чл. 118, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Планове за възстановяване на група – обект на надзор на консолидирана основа, от БНБ или от Комисията Чл. 8.

(1)Предприятие майка от Европейския съюз – обект на надзор на консолидирана основа от БНБ, съответно от Комисията, изготвя и предоставя на съответния консолидиращ надзорен орган план за възстановяване на групата, в който се набелязват действия и мерки, които може да е необходимо да бъдат приложени на нивото на предприятието майка от Европейския съюз или на ниво отделно дъщерно дружество.

(2)При наличие на изисквания за поверителност, равностойни на предвидените в този закон, съответният консолидиращ надзорен орган изпраща плана за възстановяване на групата:

1. на компетентните органи за дъщерните дружества в групата;
2. на компетентните органи на държавите членки, в които се намират значими клонове, доколкото това е от значение за съответния клон, и
3. на органите за преструктуриране за дъщерните дружества от групата.

(3)Планът за възстановяване на групата има за цел стабилизиране на цялата група или на институция от групата, когато те са подложени на сътресения, така че да се преодолеят или отстранят причините за нестабилността и да се възстанови финансовото състояние на групата или на отделна институция от групата, като същевременно се отчита финансовото състояние на другите субекти от групата.

(4)Планът за възстановяване на групата включва мерки, които осигуряват координация и последователност на действията и мерките, предприемани на нивото на предприятието майка от Европейския съюз, на нивото на дружествата по чл. 1, т. 4 и 5, както и на мерките, които се предприемат на нивото на дъщерните дружества и когато е приложимо, на нивото на значимите клонове.

(5)Планът за възстановяване на групата включва посочените в чл. 6, ал. 6 елементи. Планът може да включва и мерки за финансова подкрепа в рамките на групата, приети съгласно споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа, сключено в съответствие с глава четвърта.

(6)Планът за възстановяване на групата включва набор от възможности за избор на действия и мерки, които да бъдат предприети в случай на настъпване на различните сценарии по чл. 6, ал. 8. За всеки от сценариите се посочва дали са налице пречки пред прилагането на действията и мерките за възстановяване в рамките на групата, или на нивото на отделни субекти от групата, и дали има съществени практически или правни пречки пред бързото прехвърляне на собствен капитал или изплащането на задължения или активи в рамките на групата.

(7)Ръководният орган на предприятието майка от Европейския съюз, което изготвя плана за възстановяване на групата в съответствие с ал. 1, извършва оценка и одобрява плана за възстановяване преди представянето му на съответния консолидиращ надзорен орган. Индивидуални планове за възстановяване на институции – част от група Чл.

1. При условията на чл. 10 БНБ, съответно Комисията, може да изиска от институция, регистрирана в Република България, която е част от група – обект на надзор от консолидиращ надзорен орган в друга държава членка, да изготви и представи индивидуален план за възстановяване. В тези случаи се прилагат съответно чл. 6 и
2. Оценяване на плановете за възстановяване на групата от консолидиращ надзорен орган Чл. 10.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, когато е консолидиращ надзорен орган, заедно с компетентните органи на дъщерните дружества и след консултация с компетентните органи на значимите клонове, доколкото това е от значение за съответния значим клон, разглежда плана за възстановяване на групата и оценява съответствието му с изискванията и критериите по чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8. Оценката се извършва съгласно процедурата по чл. 7, ал. 3 – 7 и този член, като се отчита потенциалното въздействие на мерките за възстановяване върху финансовата стабилност във всички държави членки, в които групата извършва дейност.

(2)Планът за възстановяване по чл. 8, ал. 1 е предмет на многостранна процедура за постигане на съвместно решение между консолидиращия надзорен орган по ал. 1 и компетентните органи на дъщерните дружества от групата относно:

1. прегледа и оценката на плана за възстановяване на групата;
2. необходимостта от изготвяне на план за възстановяване на индивидуална основа за институции, които са част от групата, и
3. прилагането на чл. 7, ал. 4, 6 и 7 и на съответните изисквания към институцията като част от групата, както и налагането на мерките по чл. 7, ал. 8.

(3)Срокът за постигане на съвместно решение по ал. 2 е 4 месеца от датата, на която съответният консолидиращ надзорен орган по ал. 1 е предоставил плана за възстановяване на групата в съответствие с чл. 8, ал. 2.

(4)В срока по ал. 3 съответният консолидиращ надзорен орган по ал. 1 може да поиска от ЕБО в съответствие с чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да съдейства за постигане на съвместно решение по ал. 2.

(5)Ако в срока по ал. 3 не е постигнато съвместно решение по ал. 2 на консолидиращия надзорен орган и другите компетентни органи относно прегледа и оценката на плана за възстановяване или на мерките, изисквани от предприятието майка от Европейския съюз по чл. 7, ал. 4, 6 и 7 или налагани по чл. 7, ал. 8, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 взема самостоятелно решение, като отчита мненията и възраженията на компетентни органи на дъщерните дружества, изразени в срока по ал. 3. Решението се съобщава на предприятието майка от Европейския съюз и на компетентните органи на дъщерните дружества.

(6)Ако в срока по ал. 3 не е постигнато съвместно решение по ал. 2 и някой от органите по ал. 2 е отнесъл до ЕБО въпрос относно оценката на плана за възстановяване или налагането на мерки по чл. 103, ал. 2, т. 8 и 11 от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 118, ал. 1, т. 11 и 17 от Закона за пазарите на финансови инструменти, в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 отлага вземането на самостоятелно решение по ал. 5 и изчаква решението на ЕБО. В този случай консолидиращият надзорен орган взема решение в съответствие с решението на ЕБО. В случай че в рамките на един месец ЕБО не вземе решение, се прилага решението на консолидиращия надзорен орган.

(7)Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 2 в рамките на срока по ал. 3, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 може да постигне съвместно решение относно плана за възстановяване на групата с тези компетентни органи по ал. 1, които в рамките на многостранната процедура за постигане на съвместно решение по ал. 2 не са изразили възражения. В този случай планът се прилага само по отношение на съответните субекти от групата.

(8)Съвместното решение по ал. 2 или 7, както и самостоятелното решение по ал. 5 и 6 е окончателно.

(9)Когато компетентните органи на дъщерните дружества вземат самостоятелно решение относно изготвянето и оценката на индивидуални планове за възстановяване или налагането на мерки, аналогични на тези по чл. 7, ал. 8, по отношение на поднадзорните им дъщерни дружества, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 може да поиска от ЕБО в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да съдейства за постигане на съгласие във връзка с оценката на плановете за възстановяване или прилагането на мерки, аналогични на тези по чл. 103, ал. 2, т. 8 и 11 от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 118, ал. 1, т. 11 и 17 от Закона за пазарите на финансови инструменти, по отношение на дъщерните дружества. Оценяване на плановете за възстановяване на групата от компетентен орган по отношение на институция – дъщерно дружество Чл. 11.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, когато е компетентен орган по отношение на институция – дъщерно дружество от група, заедно с консолидиращия надзорен орган, компетентните органи на другите дъщерни дружества от групата и компетентните органи на значимите клонове, доколкото това е от значение за съответния значим клон, разглежда плана за възстановяване на групата и преценява съответствието му с изискванията и критериите по чл. 7 и 8. Оценката се извършва съгласно процедурата по чл. 7, ал. 3 – 7 и по реда и условията на чл. 10, ал. 2 – 9, като се отчита потенциалното въздействие на мерките за възстановяване върху финансовата стабилност във всички държави членки, в които групата извършва дейност.

(2)Ако в срока по чл. 10, ал. 3 не е постигнато съвместно решение по чл. 10, ал. 2 относно необходимостта от изготвяне на план за възстановяване на индивидуална основа за институцията – дъщерно дружество, или прилагането на мерките по чл. 7, ал. 4, 6 и 7 на ниво дъщерно дружество, БНБ, съответно Комисията, взема самостоятелно решение.

(3)Ако в срока по чл. 10, ал. 3 някой от органите по чл. 10, ал. 1 е отнесъл въпрос във връзка с прегледа и оценката на плана за възстановяване на групата до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, БНБ, съответно Комисията, отлага вземането на решение по ал. 2 и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от същия регламент. В този случай БНБ, съответно Комисията, взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Оценяване на плановете за възстановяване на групата като надзорен орган по отношение на значим клон Чл. 12. Когато БНБ, съответно Комисията, е надзорен орган по отношение на значим клон, тя участва в консултация със съответния компетентен орган по отношение на елементите на плана за възстановяване на институцията или групата, които имат отношение към клона. Показатели, свързани с плана за възстановяване Чл. 13.

(1)Планът за възстановяване включва показатели за определяне на етапите, на които могат да бъдат предприети съответните действия и мерки, посочени в плана.

(2)Показателите по ал. 1 имат качествен или количествен характер, свързан с финансовото състояние на институцията, и са лесни за наблюдение. Те се съгласуват със съответния компетентен орган при извършването на оценката на плановете за възстановяване в съответствие с чл. 7 и чл. 10 – 12.

(3)Институцията въвежда механизми за редовното наблюдение на показателите по ал. 1.

(4)Управителният съвет съответно управителите, съветът на директорите на институцията, когато счетат за целесъобразно с оглед на обстоятелствата, могат да вземат решение:

1. да предприемат действия съгласно плана за възстановяване, независимо че съответният показател не е изпълнен, или
2. да се въздържат от действия, посочени в плана за възстановяване, независимо че съответният показател е изпълнен.

(5)Институцията уведомява незабавно компетентния орган за решението си по ал. 4. Раздел II Планиране на режима на преструктуриране Изготвяне на планове за преструктуриране Чл. 14.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 приема план за преструктуриране по отношение на всяка институция, която не е част от група, подлежаща на надзор на консолидирана основа.

(2)Планът за преструктуриране се изготвя от oргана за преструктуриране след консултация с органите за преструктуриране и компетентните органи на държавите членки, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това е от значение за значимия клон.

(3)Планът за преструктуриране предвижда действия по преструктуриране, които органът за преструктуриране може да предприеме, когато за институцията са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1.

(4)При изготвянето на плана за преструктуриране се отбелязват всички съществени пречки пред възможността за преструктуриране, а когато е необходимо и оправдано, се очертават действия за тяхното преодоляване съгласно глава трета.

(5)Планът за преструктуриране предвижда различни сценарии, включително такива, при които неизпълнението на задълженията произтича само от състоянието на конкретна институция или е проявление на финансова нестабилност на ниво система.

(6)Планът за преструктуриране на институция не може да предвижда извънредна публична финансова подкрепа, освен когато е под формата на средства от Фонда за преструктуриране на банките (ФПБ) или от Фонда за преструктуриране на инвестиционните посредници (ФПИП).

(7)Освен изискването по ал. 6 планът за преструктуриране на институция не може да предвижда и:

1. извънредно ликвидно улеснение от централна банка;
2. ликвидно улеснение от централна банка, което се предоставя при нестандартизирани условия за обезпечение, матуритет и лихвен процент.

(8)Планът за преструктуриране на институция съдържа анализ на обстоятелствата и начините, при които институцията може да кандидатства за използване на улеснения от централна банка, включително и допустимите за обезпечение активи.

(9)Институциите са длъжни да съдействат на органа за преструктуриране при изготвянето и актуализирането на плановете за преструктуриране.

(10)Органът за преструктуриране преглежда и актуализира плана за преструктуриране най-малко веднъж годишно или след всяка съществена промяна в правната форма, структурата на управление, организационната структура, дейността или финансовото състояние на институцията, която би могла да има съществени последици върху ефективността на плана или налага неговото преразглеждане.

(11)За целите на прегледа по ал. 10 институциите незабавно информират oргана за преструктуриране за всяка промяна, която налага преразглеждане на плана. При констатиране на промени в дейността или финансовото състояние на институция, които биха могли да имат съществени последици върху ефективността на плана, Управление „Банков надзор“ информира своевременно звеното по чл. 2, ал. 2, съответно заместник-председателят на Комисията, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, информира звеното по чл. 3, ал. 2.

(12)Плановете за преструктуриране включват различни варианти за прилагане на предвидените в този закон инструменти и правомощия за преструктуриране.

(13)Плановете за преструктуриране съдържат информацията по приложение № 2, изразена, доколкото е целесъобразно и възможно, чрез количествени показатели.

(14)Информацията по приложение № 2, т. 1 се предоставя на съответната институция.

(15)Съответният орган за преструктуриране има право да изисква от институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 подробна документация за финансовите договори, по които те са страна, и определя срок за предоставяне на тази информация. Консултация в случаите на значим клон Чл. 15. Когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране и надзорен орган по отношение на значим клон на институция, която не е част от група, БНБ, съответно Комисията, участва в консултация по инициатива на органа за преструктуриране на институцията, лицензирана в друга държава членка, преди изготвянето на съответния план за преструктуриране. Информация за целите на плановете за преструктуриране и сътрудничество от страна на институциите Чл. 16.

(1)При изготвянето на плана по чл. 14 съответният орган за преструктуриране има право да изисква от институциите:

1. сътрудничество в процеса на изготвянето на плановете за преструктуриране;
2. информацията, посочена в приложение № 3, както и друга информация, необходима за целите на изготвянето и прилагането на плановете за преструктуриране.

(2)Когато информация по ал. 1, т. 2 е налична в Управление „Банков надзор“ на БНБ, съответно в Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията, тя се предоставя на звеното по чл. 2, ал. 2, съответно по чл. 3, ал. 2. Изготвяне на планове за преструктуриране на група Чл. 17.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, приема план за преструктуриране на групата, когато предприятието майка от Европейския съюз е институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 4 или 5.

(2)Планът за преструктуриране на групата се изготвя от съответния орган за преструктуриране по ал. 1 съвместно с органите по преструктуриране на дъщерните дружества и след консултация с органите за преструктуриране на значими клонове, доколкото това е от значение за значимия клон.

(3)Планът за преструктуриране на групата включва действия по преструктуриране на групата като цяло посредством преструктуриране на ниво предприятие майка от Европейския съюз или чрез разделяне и преструктуриране на дъщерните предприятия.

(4)Планът за преструктуриране на групата съдържа мерки за преструктуриране на:

1. предприятието майка от Европейския съюз;
2. дъщерните дружества, които са част от групата и които са установени в Европейския съюз;
3. дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5;
4. дъщерните дружества, които са част от групата и които се намират в трети държави.

(5)Планът за преструктуриране на групата се изготвя въз основа на информацията, представена съгласно чл. 16.

(6)Планът за преструктуриране на групата съдържа детайлна информация относно:

1. действията по преструктуриране, които да бъдат предприети във връзка със субекти от групата както посредством действия по преструктуриране по отношение на дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, предприятието майка от Европейския съюз и дъщерните институции, така и посредством координирани действия по преструктуриране по отношение на дъщерните институции при сценариите, предвидени в чл. 14, ал. 5;
2. анализ на въпроса доколко инструментите за преструктуриране и правомощията за преструктуриране могат да се прилагат и упражняват по координиран начин по отношение на субектите от групата, установени в Европейския съюз, включително мерките за улесняване на придобиването от трето лице на групата като цяло, на отделни стопански дейности, на дейности, които се извършват от някои субекти от групата, или на определени субекти от групата, и се набелязват възможните пречки пред координираното преструктуриране;
3. подходящите мерки за сътрудничество и координация със съответните органи в трети държави, когато групата включва субекти, учредени в трети държави, като се определят и последствията за преструктурирането в рамките на Европейския съюз;
4. мерките, които са необходими за улесняване на преструктурирането на групата, когато са изпълнени условията за преструктуриране, включително правното и икономическото обособяване на определени функции или стопански дейности;
5. допълнителните действия, непредвидени в този закон, които органът за преструктуриране на ниво група възнамерява да предприеме за преструктуриране на групата;
6. анализ на възможностите за финансиране на действията по преструктуриране на групата, като в случаите на използване на механизми за финансиране се посочват изчерпателно принципите за споделяне на отговорността за финансирането между източниците на финансиране от отделните държави членки.

(7)Принципите по ал. 6, т. 6 се определят въз основа на справедливи и балансирани критерии и следва да бъдат съобразени с чл. 143, ал. 3 и с потенциалното въздействие върху финансовата стабилност в съответните държави членки.

(8)Планът за преструктуриране на група не може да включва нито едно от средствата по чл. 14, ал. 6 и 7.

(9)Планът за преструктуриране на групата съдържа подробна актуална оценка на възможността за преструктуриране в съответствие с чл. 27.

(10)Планът за преструктуриране на групата не трябва да има непропорционално въздействие върху която и да е държава членка. Процедура по изготвяне на планове за преструктуриране на група Чл. 18.

(1)Предприятието майка от Европейския съюз предоставя на БНБ, съответно на Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на ниво група информацията по чл. 16, ал. 1, т. 2.

(2)Информацията по ал. 1 следва да обхваща дейността на предприятието майка от Европейския съюз, а когато е необходимо – и дейността на всеки субект от групата.

(3)При спазване на изискванията на чл. 116 съответният oрган за преструктуриране по ал. 1 изпраща получената в съответствие с този член информация на:

1. Eвропейския банков орган;
2. органите за преструктуриране на дъщерните дружества;
3. органите за преструктуриране от държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото това е от значение за значимия клон;
4. органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5;
5. компетентните органи на дружествата и на значимите клонове в групата.

(4)Органът за преструктуриране по ал. 1 изпраща на ЕБО цялата необходима информация, която е от значение за ролята на ЕБО във връзка с плановете за преструктуриране на групата. В случай че има информация, свързана с дъщерни дружества в трети държави, oрганът за преструктуриране по ал. 1 може да предостави тази информация на ЕБО само със съгласието на надзорния орган или на органа за преструктуриране на дъщерното дружество от съответната трета държава.

(5)Информацията, изпращана до органите по ал. 3, т. 2 – 5, включва най-малко информацията, която се отнася до съответното дъщерно дружество или до значим клон. Проц едура по приемане на плановете за преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на ниво група Чл. 19.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на ниво група съвместно с органите по преструктуриране по чл. 18, ал. 3, т. 2 – 4 в колегиите за преструктуриране и след консултация със съответните компетентни органи, включително с компетентните органи на държавите членки, в които се намират значими клонове, изготвят и поддържат планове за преструктуриране на групата.

(2)При изготвянето и поддържането на планове за преструктуриране на групата oрганът за преструктуриране на ниво група по ал. 1 може по своя преценка и при спазване на изискванията за поверителност, посочени в чл. 133, да включи в процеса органите за преструктуриране на трета държава, в чиято юрисдикция групата е установила дъщерни дружества, финансови холдинги или значими клонове.

(3)Органът за преструктуриране на ниво група по ал. 1 преглежда и актуализира плановете за преструктуриране на групата най-малко веднъж годишно или след всяка съществена промяна в правната форма, структурата на управление и организационната структура, в дейността или финансовото състояние на групата, включително на всеки отделен субект от групата, която би могла да има съществени последици върху ефективността на плана или налага неговото преразглеждане.

(4)Планът за преструктуриране за групата се приема под формата на съвместно решение на органа за преструктуриране на ниво група по ал. 1 и органите за преструктуриране на дъщерните дружества.

(5)Съвместното решение по ал. 4 се взема в рамките на четири месеца от датата, на която органът за преструктуриране на ниво група по ал. 1 е предал информацията по чл. 18, ал. 3.

(6)Органът за преструктуриране на ниво група по ал. 1 може да поиска от ЕБО в съответствие с чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да съдейства за постигане на съвместно решение по ал. 4. Действия за постигане на съвместно решение и за съгласуване на решения Чл. 20.

(1)Когато не е постигнато съвместно решение на органите за преструктуриране по чл. 19, ал. 4 в рамките на срока по чл. 19, ал. 5, органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 взема самостоятелно решение по плана за преструктуриране на групата. Решението трябва да бъде надлежно мотивирано и в него да се отчитат мненията и възраженията на останалите органи за преструктуриране.

(2)Органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 предава решението по ал. 1 на предприятието майка.

(3)Ако в срока по чл. 19, ал. 5 някой от органите за преструктуриране по чл. 18, ал. 3, т. 2 – 4 е отнесъл въпрос до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от посочения регламент. В този случай oрганът за преструктуриране на ниво група взема решение в съответствие с решението на ЕБО. В случай че ЕБО не вземе решение в рамките на един месец, се прилага решението на органа за преструктуриране на ниво група.

(4)В случаите, когато не е постигнато съвместно решение, органите за преструктуриране на дъщерните дружества вземат самостоятелно решение и изготвят и поддържат индивидуални планове за преструктуриране на субектите от групата в рамките на своята компетентност, като до изтичане на срока по чл. 19, ал. 5 oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 може да отнесе въпрос във връзка с индивидуалните планове до ЕБО в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(5)Органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 може да постигне съвместно решение с тези органи за преструктуриране, които не са възразили относно плана за преструктуриране на групата, който обхваща субектите от групата, в рамките на съответната компетентност.

(6)Съвместните решения по ал. 5 и по чл. 19, ал. 4 и самостоятелното решение по ал. 1 са окончателни.

(7)Процедурата по ал. 1 и 4 не се прилага, когато орган за преструктуриране е изразил несъгласие на основание засягане на фискалната отговорност на неговата държава членка.

(8)Когато в процеса на подготовка на съвместни решения орган за преструктуриране прецени в съответствие с ал. 7, че въпросът, по който има възражения, засяга фискалните отговорности на неговата държава членка, oрганът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 започва повторна оценка на плана за преструктуриране на групата, включително на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 69. Процедура по изготвяне и приемане на плановете за преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на дъщерно дружество Чл. 21.

(1)Когато е орган за преструктуриране на дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, БНБ, съответно Комисията, участва в процедурите по приемане на плановете за преструктуриране на групата и се ползва от правата и изпълнява задълженията, посочени в чл. 18 – 20, приложими към орган за преструктуриране на дъщерно дружество.

(2)Органът за преструктуриране по ал. 1 преглежда плана за преструктуриране на групата и може да прави предложение до органа за преструктуриране на ниво група да го актуализира при съществена промяна в правната форма, структурата на управление, организационната структура, дейността или финансовото състояние на групата, включително на институцията по ал. 1, която би могла да има съществени последици върху ефективността на плана или налага неговото преразглеждане.

(3)При липса на съвместно решение на органите за преструктуриране в срока по чл. 19, ал. 5 oрганът за преструктуриране по ал. 1 взема самостоятелно мотивирано решение по отношение на институцията по ал. 1, като взема предвид мненията и резервите на органа за преструктуриране на ниво група, на останалите органи за преструктуриране и на другите компетентни органи и изготвя и поддържа план за преструктуриране на институцията, лицензирана в Република България.

(4)Ако до изтичане на срока по чл. 19, ал. 5 някой от органите за преструктуриране по чл. 18, ал. 3, т. 2 – 5 е отнесъл въпроса до ЕБО, се прилагат редът и условията на чл. 20, ал. 4.

(5)При подготовка на съвместни решения, когато органът за преструктуриране по ал. 1 прецени, че въпросът, по който има възражения, засяга фискалните отговорности на Република България, той отправя искане до органа за преструктуриране на ниво група да извърши повторна оценка за плана за преструктуриране на групата, включително на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Изготвяне и поддържане на плановете за преструктуриране, когато БНБ, съответно Комисията, е oрган за преструктуриране по отношение на значим клон Чл. 22.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на значим клон участва в изготвянето и поддържането на планове за преструктуриране на съответната институция или група.

(2)В процеса по ал. 1 БНБ, съответно Комисията, дава становище и в качеството си на компетентен орган по смисъла на Закона за кредитните институции, съответно на Закона за пазарите на финансови инструменти. Преглед на плана за преструктуриране от БНБ, съответно от Комисията, като компетентен орган на субект от група Чл.

1. Българската народна банка, съответно Комисията, в изпълнение на надзорните си функции по отношение на субект от група участва в консултация, инициирана от органа за преструктуриране на ниво група, във връзка с изготвянето и периодичния преглед на плана за преструктурирането на групата. Предаване на компетентните органи на планове за преструктуриране Чл.
2. Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на ниво група предава плановете за преструктуриране, както и внесените в тях промени, на съответните компетентни органи. Раздел III Прилагане на опростени изисквания Решение за прилагане на опростени изисквания при изготвянето на планове за възстановяване и на планове за преструктуриране Чл. 25.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, може да вземе решение за прилагане на опростени изисквания спрямо институция при изготвянето на плановете за възстановяване, съответно на плановете за преструктуриране, като отчита:

1. въздействието, което неизпълнението на задължения на институцията може да има поради естеството на стопанската й дейност, акционерната й структура, правната й форма, рисковия й профил, размера и правния й статус, нейната взаимосвързаност с други институции или с финансовата система като цяло, обхвата и сложността на дейностите й, извършването на инвестиционни услуги или дейности съгласно чл. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
2. вероятността от значителни неблагоприятни последици върху финансовите пазари, други институции, условията за финансиране или икономиката като цяло при производство по несъстоятелност на институцията.

(2)С решението по ал. 1 се определят:

1. съдържанието и нивото на детайлност на плановете за възстановяване и за преструктуриране;
2. сроковете за изготвяне на плановете за възстановяване и преструктуриране, както и за тяхната актуализация, които могат да бъдат по-дълги от предвиденото по този закон;
3. съдържанието и нивото на детайлност на информацията, която се изисква от институцията;
4. степента на задълбоченост на оценката на възможността за преструктуриране.

(3)Българската народна банка, съответно Комисията, може по всяко време да отмени прилагането на опростени изисквания спрямо институция при изготвянето на плановете за възстановяване и преструктуриране.

(4)Решението по ал. 1 не засяга правомощията на БНБ и на Комисията да предприемат мерки за предотвратяване или управление на кризи.

(5)Българската народна банка, съответно Комисията, информира ЕБО за начина, по който прилага ал. 1.

(6)Българската народна банка, съответно Комисията, не може да вземе решение за прилагане на опростени изисквания спрямо институция, чиято обща стойност на активите надхвърля 3 млрд. лв., или съотношението на общите й активи спрямо брутния вътрешен продукт на Република България надхвърля 4 на сто. Глава трета ОЦЕНЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ Оценяване на възможността за преструктуриране на институция, която не е част от група Чл. 26.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3, оценява възможността институция, която не е част от група, да бъде преструктурирана, без да се използва нито едно от следните средства:

1. извънредна публична финансова подкрепа, освен когато е под формата на средства от ФПБ, съответно от ФПИП;
2. извънредно ликвидно улеснение от централна банка;
3. ликвидно улеснение от централна банка, което се предоставя при нестандартизирани условия за обезпечение, матуритет и лихвен процент.

(2)Органът за преструктуриране извършва оценката по ал. 1 след консултация с органите за преструктуриране на държави членки, в чиято юрисдикция се намират значими клонове на съответната институция, доколкото това е от значение за значимия клон.

(3)Институция може да бъде преструктурирана, ако за органа по преструктуриране е осъществимо и целесъобразно прекратяване на дейността на институцията чрез производство по несъстоятелност или преструктуриране чрез предвидените в този закон инструменти и правомощия за преструктуриране по такъв начин, че да се осигури непрекъснатост на критичните й функции и без значителни неблагоприятни последици за финансовата система, включително при по-мащабна финансова нестабилност или събития със системно значение в Република България, в други държави членки или в Европейския съюз като цяло.

(4)Органът за преструктуриране уведомява своевременно ЕБО, ако прецени, че дадена институция не може да бъде преструктурирана при условията на ал. 1 и 3.

(5)За целите на оценката на възможността за преструктуриране на институция органът за преструктуриране взема предвид най-малко обстоятелствата по приложение № 4, както и други обстоятелства по негова преценка.

(6)Органът за преструктуриране извършва оценка на възможността за преструктуриране едновременно с изготвянето и актуализирането на плана за преструктуриране по реда на чл. 14. Оценяване на възможността за преструктуриране на група Чл. 27.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на ниво група оценява възможността група да бъде преструктурирана, без да се използва:

1. извънредна публична финансова подкрепа, освен когато е под формата на средства от ФПБ, съответно от ФПИП, или от механизъм за финансиране на преструктуриране на друга държава членка;
2. извънредно ликвидно улеснение от централна банка;
3. ликвидно улеснение от централна банка, което се предоставя при нестандартизирани условия за обезпечение, матуритет и лихвен процент.

(2)Оценката по ал. 1 се приема съвместно с органите за преструктуриране за дъщерните дружества след консултация със съответните компетентни органи и органите за преструктуриране в държавите членки, в които са установени значими клонове, доколкото е от значение за някой от тях.

(3)Група може да бъде преструктурирана, ако за органа за преструктуриране по ал. 1 и другите органи за преструктуриране е осъществимо и целесъобразно без значителни неблагоприятни последици за финансовите системи, включително при по-мащабна финансова нестабилност или събития със системно значение в Република България, в държавите членки, в които са установени субекти от групата, в други държави членки или в Европейския съюз като цяло:

1. да поискат откриване на производство по несъстоятелност за субекти от групата, или
2. да преструктурират субектите от групата, като използват инструментите и правомощията за преструктуриране по такъв начин, че да се осигури непрекъсваемост на осъществяваните от субектите от групата критични функции чрез тяхното своевременно обособяване или с други средства.

(4)Органът за преструктуриране по ал. 1 уведомява своевременно ЕБО, ако прецени, че дадена група не може да бъде преструктурирана при условията на ал. 1 и 3.

(5)Оценката на възможността за преструктуриране на групата при условията на ал. 1 и 3 се взема предвид от колегиите за преструктуриране.

(6)За целите на оценката на възможността за преструктуриране на група органът за преструктуриране по ал. 1 и другите органи за преструктуриране вземат предвид обстоятелствата по приложение № 4, както и други обстоятелства по тяхна преценка.

(7)Оценката на възможността за преструктуриране се извършва едновременно с изготвянето и актуализирането на плана за преструктуриране на групата в съответствие с чл. 17 и съгласно процедурата за вземане на решения по чл. 18 – 20. Участие в оценяване на възможността за преструктуриране на групата при наличие на дъщерно дружество или на значим клон в Република България Чл. 28.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество в група, установена в друга държава членка или в Европейския съюз, съвместно с органа за преструктуриране на ниво група оценява до каква степен групата може да бъде преструктурирана, при спазване на изискванията по чл. 27.

(2)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на компетентен орган за институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество в група, установена в друга държава членка или в Европейския съюз, участва в консултация, инициирана от органа за преструктуриране на ниво група, за оценяване до каква степен групата може да бъде преструктурирана. Правомощия за преодоляване и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране Чл. 29.

(1)Ако вследствие на извършената в съответствие с чл. 26 – 28 оценка на възможността за преструктуриране на институция органът за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3, реши, че има съществени пречки пред възможността за преструктуриране, той уведомява за своето решение институцията, както и органите за преструктуриране на държавите членки, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, и изисква от институцията да представи предложение за възможни мерки за преодоляване или отстраняване на посочените в уведомлението пречки.

(2)В случаите по ал. 1 изготвянето на план за преструктуриране съгласно чл. 14, ал. 1, както и вземането на съвместно решение относно плановете за преструктуриране на група съгласно чл. 19, ал. 4 се извършват, след като органът за преструктуриране одобри мерките за отстраняване на съществените пречки пред възможността за преструктуриране в съответствие с ал. 3 или вземе решение по тях в съответствие с ал. 4.

(3)В срок 4 месеца от датата на получаване на уведомлението по ал. 1 институцията представя на органа за преструктуриране предложения за възможни мерки за преодоляване или отстраняване на посочените в уведомлението пречки.

(4)Когато прецени, че предложените по ал. 3 мерки не намаляват или не отстраняват ефективно констатираните съществени пречки по ал. 1, органът за преструктуриране взема мотивирано решение, с което определя и изисква от институцията да предприеме една или повече от следните мерки:

1. да преразгледа споразуменията за вътрешногрупово финансиране или да прецени необходимостта от сключване на такива, или да изготви споразумения за предоставяне на услуги в рамките на групата или с трети лица, които да осигурят извършването на критични функции;
2. да ограничи максималните си индивидуални или общи експозиции;
3. да предоставя допълнителна информация за целите на преструктурирането с определено съдържание и периодичност;
4. да се освободи от определени активи;
5. да ограничи или прекрати съществуващи или планирани дейности;
6. да ограничи или да преустанови развиването на нови или съществуващи стопански дейности или продажбата на нови или съществуващи продукти;
7. да направи промени в правната или оперативната си структура или на субект от групата, върху което тя упражнява пряк или непряк контрол, с цел да се намали сложността, така че да се осигури възможност за правно и оперативно обособяване на критичните функции от другите функции чрез прилагането на инструменти за преструктуриране;
8. институцията или предприятието майка да създаде финансов холдинг майка в Република България или финансов холдинг майка от Европейския съюз;
9. институцията или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 да емитира приемливи задължения за изпълнение на изискванията по чл. 69 и 70;
10. институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 да предприемат други стъпки, за да изпълнят минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно чл. 69 и 70 чрез предоговаряне на приемливите задължения, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред, които са емитирали, за да се гарантира, че всяко решение на органа за преструктуриране за обезценяване или преобразуване на тези задължения или инструменти ще бъде правно валидно съгласно приложимото законодателство;
11. когато институцията е дъщерно дружество на холдинг със смесена дейност, холдингът със смесена дейност да учреди отделен финансов холдинг, който да контролира институцията с цел улесняване на преструктурирането на институцията и избягване на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране, които биха имали неблагоприятни последици за нефинансовата част от групата.

(5)Органът за преструктуриране уведомява писмено институцията за решението си по ал. 4.

(6)В срок един месец от уведомяването институцията предлага план за изпълнение на мерките, определени с решението по ал. 4.

(7)При определянето на мерки по ал. 4 органът за преструктуриране обосновава, че предлаганите от институцията мерки не могат да доведат до отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране и че определените мерки са пропорционални за отстраняването им. Органът за преструктуриране взема предвид заплахата, която тези пречки представляват за финансовата стабилност, както и последиците от мерките върху стопанската дейност на институцията, нейната стабилност и способността й да допринася за икономиката.

(8)Решенията по ал. 1 и 4 на органа за преструктуриране следва да бъдат мотивирани, включително относно изпълнението на изискванията по ал. 7.

(9)Преди да определи мярка по ал. 4, органът за преструктуриране взема предвид потенциалните последици от мярката за вътрешния пазар на финансови услуги и за финансовата стабилност в други държави членки и в Европейския съюз като цяло. Правомощия за преодоляване и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на ниво група Чл. 30.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на орган за преструктуриране на ниво група заедно с органите за преструктуриране на дъщерните дружества след консултация с надзорната колегия и органите за преструктуриране от държавите членки, в които са установени значими клонове, доколкото е от значение за тях, разглеждат изискваната съгласно чл. 27 оценка в рамките на колегията за преструктуриране с цел постигане на съвместно решение за прилагането на мерките, набелязани съгласно чл. 29, по отношение на всички институции, които са част от групата.

(2)Съответният орган за преструктуриране на ниво група по ал. 1 при отчитане и на функциите си на консолидиращ надзорен орган, и в сътрудничество с ЕБО, в съответствие с чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 изготвя и представя доклад на предприятието майка от Европейския съюз на групата по ал. 1 на органите за преструктуриране на дъщерните дружества, които го предават на съответните дъщерни дружества и на органите за преструктуриране от държавите членки, в които са установени значими клонове.

(3)Докладът по ал. 2 се изготвя след консултация с компетентните органи на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества. С доклада се анализират съществените пречки пред ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняването на правомощията за преструктуриране по отношение на групата, отчита се въздействието на пречките върху стопанския модел на групата и се препоръчват пропорционални и целенасочени мерки, които органът за преструктуриране на ниво група смята за необходими или целесъобразни за отстраняването на тези пречки.

(4)В срок до четири месеца от датата на получаване на доклада по ал. 2 предприятието майка от Европейския съюз на групата може аргументирано да възрази и да предложи пред органа за преструктуриране на ниво група алтернативни на препоръчаните в доклада по ал. 2 мерки за отстраняване на съществените пречки.

(5)Органът за преструктуриране на ниво група съобщава всяка мярка, предложена от предприятието майка от Европейския съюз на групата, на ЕБО, на органите за преструктуриране на дъщерните дружества и на органите за преструктуриране от държавите членки, в които са установени значими клонове, доколкото е от значение за тях.

(6)Органът за преструктуриране на ниво група заедно с органите за преструктуриране на дъщерните дружества след консултация със съответните компетентни органи и с органите за преструктуриране от държавите членки, в които са установени значими клонове, предприема всички необходими действия в рамките на своите правомощия за постигане на съвместно решение в колегията за преструктуриране за:

1. установяването на съществените пречки;
2. оценяването на мерките, предложени от предприятието майка на групата по ал. 1 с цел преодоляване или отстраняване на пречките;
3. оценяването на мерките, изискани от органите за преструктуриране с цел преодоляване или отстраняване на пречките.

(7)При оценяване на мерките по ал. 7, т. 2 и 3 органът за преструктуриране на ниво група взема предвид потенциалното въздействие на мерките във всички държави членки, в които групата извършва дейност.

(8)Съвместното решение по ал. 6 се взема в срок до четири месеца от:

1. представянето на възражения от предприятието майка от Европейския съюз на групата в срока и по реда на ал. 4, или
2. получаването на доклада по ал. 2, ако предприятието майка от Европейския съюз на групата не е представило възражения в срока по ал. 4.

(9)Органът за преструктуриране на ниво група предоставя мотивираното съвместно решение по ал. 6 на предприятието майка от Европейския съюз.

(10)Органът за преструктуриране на ниво група може да поиска от ЕБО съдействие за постигане на съвместно решение по ал. 6 в съответствие с чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(11)При липса на съвместно решение в сроковете по ал. 8 органът за преструктуриране на ниво група взема самостоятелно решение относно подходящите мерки по чл. 29, ал. 4, които трябва да бъдат предприети на ниво група.

(12)Решението по ал. 11 се мотивира и в него се отчитат мненията и резервите на другите органи за преструктуриране. Органът за преструктуриране на ниво група предоставя мотивираното решение на предприятието майка от Европейския съюз на групата по ал. 1.

(13)Ако до изтичането на сроковете по ал. 8 орган за преструктуриране е отнесъл въпрос за предприемане на мерки по чл. 29, ал. 4, т. 7, 8 или т. 11 до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, органът за преструктуриране на ниво група отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в съответствие с чл. 19, параграф 3 от същия регламент, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Ако ЕБО не се произнесе в рамките на един месец, се прилага решението на органа за преструктуриране на ниво група.

(14)Когато не е постигнато съвместно решение в сроковете по ал. 7, органът за преструктуриране на ниво група може да отнесе до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 въпрос за предприемане на мерки по законодателство на държава членка, аналогични на мерките по чл. 29, ал. 4, т. 7, 8 или т. 11, когато орган за преструктуриране на дъщерно дружество взема самостоятелно решение.

(15)Съвместното решение по ал. 6, както и решенията по ал. 11 и 13 са окончателни. Правомощия за преодоляване и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране на група, когато БНБ, съответно Комисията, е орган за преструктуриране на дъщерно дружество Чл. 31.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството си на орган за преструктуриране на институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, участва заедно с органа за преструктуриране на ниво група и с органите за преструктуриране на останалите дъщерни дружества от групата в разглеждането на изискваната съгласно чл. 27 оценка в рамките на колегията за преструктуриране с цел постигане на съвместно решение за прилагането на мерките, набелязани съгласно чл. 29 по отношение на всички институции, които са част от групата.

(2)В случаите по ал. 1 БНБ, съответно Комисията, представя на органа за преструктуриране на ниво група своите мнения и резерви по съществените пречки пред възможността за преструктуриране на групата, оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Европейския съюз, и по възможните мерки на ниво група за преодоляване и отстраняване на пречките.

(3)При липса на съвместно решение в рамките на колегията за преструктуриране на групата БНБ, съответно Комисията, може до изтичането на срока по чл. 30, ал. 8 да отнесе до ЕБО въпрос за предприемане на мерки по чл. 29, ал. 4, т. 7, 8 или т. 11 в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(4)При непостигане на съвместно решение в срока по чл. 30, ал. 8 БНБ, съответно Комисията, взема самостоятелно решение относно подходящите мерки, които да бъдат предприети от дъщерното дружество в съответствие с чл. 29.

(5)Решението по ал. 4 се мотивира и в него се отчитат мненията и резервите на органа за преструктуриране на ниво група и на другите органи за преструктуриране. Българската народна банка, съответно Комисията, предоставя мотивираното решение на дъщерното дружество и на органа за преструктуриране на ниво група.

(6)Ако до изтичането на четиримесечния срок за постигане на съвместно решение орган за преструктуриране е отнесъл въпрос за предприемане на мерки по чл. 29, ал. 4, т. 7, 8 или т. 11 до ЕБО в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, БНБ, съответно Комисията, отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в срок един месец, след което взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Ако ЕБО не се произнесе в рамките на един месец, по отношение на дъщерното дружество се прилага решението на БНБ, съответно на Комисията.

(7)Решенията по ал. 4 и 6 са окончателни. Правомощия за преодоляване и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране, когато в Република България е установен значим клон Чл.

1. Когато в Република България е установен значим клон на институция от група с предприятие майка от Европейския съюз и доколкото това е от значение за клона, БНБ, съответно Комисията, участва в консултация, инициирана от органа за преструктуриране на ниво група, относно:
2. постигането на решение в колегията за преструктуриране във връзка с набелязването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране на групата;
3. оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Европейския съюз с цел преодоляване или отстраняване на пречките;
4. оценяването на мерките, изискани от органите за преструктуриране с цел преодоляване или отстраняване на пречките. Правомощия на компетентния орган за преодоляване и отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране Чл.
5. Когато е надзорен орган по отношение на дъщерна институция, лицензирана в Република България, която е част от група с предприятие майка от Европейския съюз, БНБ, съответно Комисията, участва в консултация, инициирана от органа за преструктуриране на ниво група, относно постигането на решение в колегията за преструктуриране относно:
6. набелязването на съществените пречки пред възможността за преструктуриране на групата;
7. оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Европейския съюз с цел преодоляване или отстраняване на пречките;
8. оценяването на мерките, изискани от органите за преструктуриране с цел преодоляване или отстраняване на пречките. Глава четвърта ВЪТРЕШНОГРУПОВА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА Споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа Чл. 34.

(1)Институция по чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2, когато е институция майка от държава членка, институция майка от Европейския съюз или дъщерно дружество в рамките на група, или дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3, 4 и 5 могат да сключат споразумение с другите субекти от групата, попадащи в обхвата на консолидирания надзор върху предприятието майка и регистрирани в други държави членки или в трети държави, с което да се ангажират да предоставят финансова подкрепа на предприятие майка или на дъщерно дружество, което отговаря на условията за ранна намеса съгласно чл. 44, при условие че са спазени предвидените в тази глава условия.

(2)Тази глава не се прилага за вътрешногрупови финансови договорености, включително договорености за финансиране и договорености за централизирано предоставяне на финансови средства, в случаите, когато по отношение на нито една от страните не са налице условията за ранна намеса.

(3)Наличието на споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа не е условие за:

1. предоставяне на вътрешногрупова финансова подкрепа от страна на субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 на друг субект от групата, който изпитва финансови затруднения, ако субектът по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 вземе решение за това след преценка на всеки отделен случай и в съответствие с политиката на групата, ако това не представлява риск за цялата група;
2. извършване на дейност в държава членка.

(4)Споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа може да:

1. включва едно или повече дъщерни дружества на групата и да предвижда финансова подкрепа от предприятието майка за дъщерните дружества, от дъщерните дружества за предприятието майка, между дъщерните дружества на групата, които са страна по споразумението, или комбинация от посочените;
2. предвижда финансова подкрепа под формата на заем, предоставяне на гаранции, предоставяне на активи за ползване като обезпечение или комбинация от тези форми на финансова подкрепа чрез една или повече транзакции, включително между бенефициера на подкрепата и трето лице.

(5)Когато съгласно условията на споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа някой от субектите от групата се съгласи да предостави финансова подкрепа на друг субект от групата, споразумението може да включва насрещно съгласие на получаващия подкрепата субект от групата да предоставя финансова подкрепа на субекта от групата, който предоставя подкрепата.

(6)В споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа се посочват правилата за изчисляване на размера на насрещната престация за всяка транзакция по него. Тези правила включват изискване размерът на насрещната престация да се определя към момента на предоставяне на финансовата подкрепа.

(7)Споразумението, включително правилата по ал. 6 и другите условия на споразумението, са съобразени със следните принципи:

1. всяка страна действа свободно, когато встъпва в споразумението;
2. при встъпване в споразумението и при определяне на размера на насрещната престация за предоставяне на финансова подкрепа всяка страна действа в свой собствен интерес, като може да взема предвид преките и непреките ползи, които могат да произтекат за някоя страна в резултат от предоставянето на финансовата подкрепа;
3. всяка страна, която предоставя финансова подкрепа, получава пълен достъп до съответната информация от всяка страна, която получава подкрепа, преди определяне размера на насрещната престация и преди всяко решение за предоставяне на финансова подкрепа;
4. размерът на насрещната престация може да е съобразен с информацията, която не е достъпна на пазара, но е на разположение на предоставящата финансовата подкрепа страна, поради факта, че тази страна е част от същата група като получаващата финансовата подкрепа страна;
5. не е задължително при определяне на правилата за изчисляване на размера на насрещната престация по ал. 6 да се взема предвид очакваното временно въздействие върху пазарните цени, което произтича от външни за групата събития.

(8)Споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа може да бъде сключено само при условие че към момента на сключване на предложеното споразумение никоя от страните не отговаря на условията за ранна намеса съгласно преценката на съответните компетентни органи.

(9)Всяко право, вземане или действие, произтичащи от споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа, може да бъде упражнено единствено от страните по споразумението, като се изключват трети лица. Преглед на предложеното споразумение от БНБ, съответно от Комисията, в качеството й на консолидиращ надзорен орган Чл. 35.

(1)Институцията майка от Европейския съюз, когато е обект на надзор на консолидирана основа в Република България, представя пред БНБ, съответно пред Комисията, в качеството й на консолидиращ надзорен орган заявление за получаване на разрешение във връзка с всяко споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа, предложено в съответствие с чл. 34. Заявлението съдържа текста на предложеното споразумение и посочва субектите от групата, които желаят да бъдат страни по него.

(2)Консолидиращият надзорен орган незабавно препраща заявлението към компетентните органи на всяко дъщерно дружество, което желае да бъде страна по споразумението, с оглед постигането на съвместно решение в рамките на многостранна процедура.

(3)В съответствие с процедурата, предвидена в ал. 5 – 7, консолидиращият надзорен орган:

1. дава разрешение за сключване на предложеното споразумение, ако то съответства на условията по чл. 38;
2. забранява сключването на предложеното споразумение, ако прецени, че то не съответства на условията по чл. 38.

(4)Консолидиращият надзорен орган предприема необходимите действия в рамките на своите правомощия да постигне с компетентните органи на съответните дъщерни дружества в срок четири месеца от датата на получаване на заявлението съвместно решение по въпроса дали условията на предложеното споразумение отговарят на условията по чл. 38, като взема предвид потенциалното въздействие, включително върху капиталовия пазар, и фискалните последици от изпълнението на споразумението в Република България и във всички държави членки, в които групата извършва дейност. Съвместното решение се мотивира и се предоставя от консолидиращия надзорен орган на заявителя.

(5)Консолидиращият надзорен орган може да поиска от ЕБО съдействие за постигане на съвместно решение по ал. 4 в съответствие с чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(6)Ако в срока по ал. 4 не бъде постигнато съвместно решение, консолидиращият надзорен орган взема самостоятелно решение по заявлението. Решението се мотивира, като в него се посочват мненията и възраженията на другите компетентни органи. Решението се предоставя от консолидиращия надзорен орган на заявителя и на другите компетентни органи.

(7)Ако в срока по ал. 4 компетентен орган е отнесъл въпрос за разглеждане от ЕБО, консолидиращият надзорен орган отлага вземането на решение и изчаква решението, което ЕБО може да вземе в едномесечен срок в съответствие с чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. В този случай консолидиращият надзорен орган взема решение в съответствие с решението на ЕБО. Ако ЕБО не се произнесе в едномесечен срок от сезирането му, се прилага решението на консолидиращия надзорен орган. Участие на БНБ, съответно на Комисията, в прегледа на предложено споразумение в качеството й на компетентен орган на дъщерно дружество Чл. 36.

(1)Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на компетентен орган на институция, която е дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, участва в рамките на своите правомощия заедно с консолидиращия надзорен орган и с другите компетентни органи в процедура по съвместно решение за одобрение на предложено споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа в срока и при условията на чл. 35, ал. 4.

(2)В случай че не бъде постигнато съвместно решение, компетентният орган за надзор на институцията – дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, може да поиска съдействие от ЕБО в срока по чл. 35, ал. 4. Одобрение на предложено споразумение от акционерите Чл. 37.

(1)Всяко предложено споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа, по което е страна субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 и за което е получено разрешение от консолидиращия надзорен орган, подлежи на одобрение от общото събрание на акционерите или съдружниците на съответния субект като условие за влизането му в сила по отношение на този субект.

(2)Споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа поражда действие спрямо субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5, което е страна по споразумението, само ако общото събрание на неговите акционери или съдружници е упълномощило неговия ръководен орган да вземе решение за предоставяне или получаване на финансова подкрепа в съответствие с реда и условията на споразумението и с условията, предвидени в тази глава.

(3)Ръководният орган на всеки субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5, който е страна по споразумението, ежегодно докладва пред общото събрание на акционерите или съдружниците за изпълнението на споразумението и на всяко решение, взето съгласно споразумението.

(4)Подписаните споразумения за вътрешногрупова финансова подкрепа и промените в тях се предоставят на БНБ, съответно на Комисията. Условия за вътрешногрупова финансова подкрепа Чл.

1. Субект по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 може да предостави финансова подкрепа на друг субект от групата в съответствие с чл. 34 само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
2. има реална възможност предоставената подкрепа да помогне в значителна степен за преодоляване на финансовите затруднения на субекта от групата, който получава подкрепата;
3. предоставянето на финансовата подкрепа има за цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на групата като цяло или на субект от групата и е в интерес на лицето, което предоставя подкрепата;
4. финансовата подкрепа се предоставя при ясно определени условия, включително срещу насрещна престация, съответстваща на изискванията на чл. 34, ал. 6;
5. предвид информацията, с която разполага ръководният орган на лицето, което предоставя финансовата подкрепа, към момента на вземане на решението за предоставяне на финансова подкрепа съществува реална възможност да бъде получена насрещна престация и ако подкрепата е предоставена под формата на заем, заемът да бъде изплатен от получаващия подкрепата субект от групата; ако подкрепата е предоставена под формата на гаранция или някаква форма на обезпечение, същото условие се прилага за задължението, произтичащо за получателя при изпълнение, насочено към гаранцията или обезпечението;
6. предоставянето на финансовата подкрепа не застрашава ликвидността или платежоспособността на лицето, което предоставя подкрепата;
7. предоставянето на финансовата подкрепа не създава заплаха за финансовата стабилност в Република България;
8. към момента на предоставяне на подкрепата лицето, което предоставя подкрепата, спазва приложимите капиталови, ликвидни и други регулаторни изисквания, определени с нормативен акт или с административен акт на БНБ, съответно на Комисията, и предоставянето на финансовата подкрепа не води до нарушаване на тези изисквания, освен ако това е разрешено от БНБ, съответно от Комисията;
9. към момента на предоставяне на финансовата подкрепа лицето, което предоставя подкрепата, спазва приложимите изисквания за големите експозиции, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и в наредбата по чл. 73, ал. 6 от Закона за кредитните институции, когато лицето е банка; предоставянето на финансовата подкрепа не води до нарушаване на тези изисквания, освен ако това е разрешено от БНБ, съответно от Комисията;
10. предоставянето на финансовата подкрепа не засяга възможността за преструктуриране на лицето, което предоставя подкрепата. Решение за предоставяне и приемане на финансова подкрепа Чл. 39.

(1)Решението за предоставяне или приемане на вътрешногрупова финансова подкрепа в съответствие със споразумението се взема от ръководния орган на лицето по чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 5, което предоставя, съответно приема подкрепата.

(2)Решението по ал. 1 за предоставяне на финансова подкрепа се мотивира и в него се посочва целта на предложената финансова подкрепа и начинът, по който предоставянето на финансовата подкрепа е съобразено с условията по чл. 38. Право на възражение от БНБ, съответно от Комисията, при предоставяне на подкрепа от поднадзорно лице Чл. 40.

(1)Преди предоставянето на подкрепа в съответствие със споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 като субект от група, който възнамерява да предостави финансова подкрепа, уведомява за това:

1. Българската народна банка, съответно Комисията, в качеството й на компетентен орган;
2. консолидиращия надзорен орган, ако е различен от органите, посочени в т. 1 и 3;
3. компетентния орган на субекта от групата, който получава финансовата подкрепа, ако е различен от органите, посочени в т. 1 и 2;
4. Европейския банков орган.

(2)В уведомлението по ал. 1 се включва мотивираното решение в съответствие с чл. 39 и подробности относно предложената финансова подкрепа. С уведомлението се предоставя и копие от споразумението за вътрешногрупова финансова подкрепа.

(3)В срок до 5 работни дни от датата на получаване на уведомлението по ал. 1 и приложенията по ал. 2 БНБ, съответно Комисията, може с мотивирано решение да разреши, да забрани или да ограничи предоставянето на финансова подкрепа, ако прецени, че не са изпълнени условията за вътрешногрупова финансова подкрепа по чл. 38.

(4)Решението на БНБ, съответно на Комисията, по ал. 3 се съобщава незабавно на:

1. консолидиращия надзорен орган;
2. компетентния орган на субекта от групата, който получава подкрепата;
3. Европейския банков орган.

(5)Ако в срока по ал. 3 БНБ, съответно Комисията, разреши предоставянето на финансова подкрепа, както и ако в същия срок не вземе решение за забрана или ограничаване на подкрепата, последната може да бъде предоставена съгласно условията, предоставени пред компетентния орган.

(6)Решението на ръководния орган на дружеството за предоставянето на финансова подкрепа се съобщава на органите по ал. 1. Задължения за уведомяване, когато БНБ, съответно Комисията, е консолидиращ надзорен орган на ниво група Чл. 41.

(1)Когато БНБ, съответно Комисията, е консолидиращият надзорен орган на ниво група и вземе решение по чл. 40, ал. 3 или бъде информирана за решение на компетентен орган за разрешаване, забрана или ограничаване на финансова подкрепа на дружество от групата, тя незабавно информира за съответното решение членовете на надзорната колегия и членовете на колегията за преструктуриране.

(2)Когато консолидиращият надзорен орган на ниво група бъде информиран за решение на ръководния орган на дружество от групата за предоставяне на финансова подкрепа, той незабавно информира за това решение останалите членове на надзорната колегия и членовете на колегията за преструктуриране. Право на възражение на БНБ, съответно на Комисията, при забрана или ограничаване на финансова подкрепа Чл. 42.

(1)Когато БНБ, съответно Комисията, като компетентен орган има възражения относно решението на компетентен орган на друга държава членка за забрана или ограничаване на финансова подкрепа за дружество по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5, той може в рамките на два дни от получаване на информация за решението да отнесе въпроса до ЕБО и да поиска съдействие в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(2)Българската народна банка, съответно Комисията, може да упражни правото по ал. 1 и когато е консолидиращ надзорен орган относно решения за забрана и ограничаване на финансова подкрепа за дъщерни дружества на институции и дружества по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5.

(3)Ако компетентен орган на друга държава членка, упражняващ надзор върху субект от група, който има намерение да предостави вътрешногрупова финансова подкрепа, ограничи или забрани нейното предоставяне на дружество по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5 и ако планът за възстановяване на групата в съответствие с чл. 8 е предвиждал вътрешногрупова финансова подкрепа, БНБ, съответно Комисията, може да предприеме или да изиска да се предприеме повторна оценка на плана за възстановяване на групата съгласно чл. 10, или ако планът за възстановяване е изготвен на индивидуална основа – да изиска от институцията да представи преразгледан план за възстановяване. Оповестяване Чл. 43.

(1)Субектите по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 5, които са част от група, оповестяват на своята интернет страница дали са сключили споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа по чл. 34, както и описание на общите условия на подобно споразумение и наименованията на субектите от групата, които са страни по него, и актуализират информацията най-малко веднъж годишно.

(2)В случаите по ал. 1 се прилагат чл. 431 – 434 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Глава пета РАННА НАМЕСА Мерки за ранна намеса Чл. 44.

(1)Съответният компетентен орган по Закона за кредитните институции или Закона за пазарите на финансови инструменти може да приложи мерките по ал. 3, когато въз основа на извършена оценка прецени, че институция нарушава или може да наруши в близко бъдеще изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, на Закона за кредитните институции, на Закона за пазарите на финансови инструменти или на актовете по прилагането им поради бързо влошаващо се финансово състояние на институцията, включително в резултат на застрашена ликвидност, бързо покачващо се ниво на задлъжнялост, на необслужвани кредити или кредитни концентрации. Оценката се извършва въз основа на набор от показатели, определени с наредба на съответния компетентен орган, в които може да се включи и показател, отчитащ наличие на собствен капитал, превишаващ минималното изискване към институцията с не по-малко от 1,5 процентни пункта.

(2)Прилагането на мерките по тази глава не ограничава и не заменя възможността за прилагане на надзорни мерки по глава единадесета, раздел VI от Закона за кредитните институции и по Закона за пазарите на финансови инструменти.

(3)В случаите по ал. 1 компетентният орган може да:

1. изиска от институцията да предприеме едно или повече от действията и мерките, предвидени в плана за възстановяване на институцията; когато обстоятелствата, довели до прилагането на мерки за ранна намеса, се различават от допусканията, предвидени в първоначалния план за възстановяване, компетентният орган изисква от институцията да актуализира плана за възстановяване и в определен срок да приложи едно или повече от действията и мерките, предвидени в актуализирания план;
2. изиска от институцията да разгледа и оцени състоянието си, да определи мерките за преодоляване на всички констатирани проблеми и да изготви програма за действие за тяхното преодоляване и график за изпълнението й;
3. разпореди писмено на институцията да свика общо събрание на акционерите или съдружниците, като определи дневния ред за провеждане на общото събрание с цел приемане на определени решения; ако в определения от компетентния орган срок институцията не свика общо събрание на акционерите или съдружниците, компетентният орган може да свика такова по реда на чл. 103, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, съответно по реда на чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
4. изиска освобождаването или смяната на един или повече от членовете на ръководния орган и лица от висшия ръководен персонал на институцията, ако прецени, че тези лица не отговорят на изискванията по чл. 10 и 11 от Закона за кредитните институции, съответно по чл. 11 от Закона за пазарите на финансови инструменти, и други регулаторни изисквания;
5. изиска от институцията да изготви план за договаряне на преструктурирането на дълга с определен кредитор или с всички кредитори съгласно плана за възстановяване;
6. изиска промени в бизнес стратегията на институцията;
7. изиска промени в правната и оперативната структура на институцията;
8. изиска и да получи, включително чрез проверки на място, цялата необходима информация за актуализиране на плана за преструктуриране на институцията и за подготовка за възможното й преструктуриране, включително за извършването на оценка на активите и задълженията й по чл. 55.

(4)Мерките по ал. 3 за банка се прилагат от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, или от оправомощено от него длъжностно лице, като се определя подходящ срок за изпълнението им, който позволява да се оцени ефективността от тяхното прилагане.

(5)Когато се установи, че за банка са налице условията за прилагане на мерки за ранна намеса по ал. 1, подуправителят, ръководещ Управление „Банков надзор“, незабавно уведомява Управителния съвет на БНБ.

(6)Мерките по ал. 3 по отношение на инвестиционен посредник се прилагат от заместник-председателя на Комисията, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, или от оправомощено от него длъжностно лице, като се определя подходящ срок за изпълнението им, който позволява да се оцени ефективността от тяхното прилагане.

(7)Когато се установи, че са налице условията за прилагане на мерки за ранна намеса по ал. 1 за инвестиционния посредник, заместник-председателят на Комисията, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, незабавно уведомява Комисията.

(8)В случаите по ал. 5 и 7 съответният орган за преструктуриране може да изиска от институцията да се свърже с потенциални купувачи, за да подготви преструктурирането на институцията при спазване на условията, предвидени в чл. 59, ал. 3, и разпоредбите относно поверителността, предвидени в чл. 116. Освобождаване на членове на ръководния орган и на висшия ръководен персонал Чл. 45.

(1)Съответният компетентен орган може да изиска освобождаването на отделни или на всички членове на ръководния орган на институцията, както и на лица, оправомощени да управляват и да представляват институцията, или на лица от висшия ръководен персонал в следните случаи:

1. при значително влошаване на финансовото състояние на институцията;
2. когато са налице сериозни нарушения на законови или подзаконови актове или на устава на институцията, или нейни вътрешни правила, или
3. когато други мерки, предприети в съответствие с чл. 44, не са достатъчни за подобряване на финансовото състояние.

(2)Изборът на нов ръководен орган или на отделни негови членове, както и назначаването на нови членове на висшия ръководен персонал в случаите на ал. 1 и чл. 44, ал. 3, т. 4 се извършва със съгласието или след съответно одобрение на компетентния орган и където е приложимо, при спазване на изискванията и процедурите на Закона за кредитните институции, съответно на Закона за пазарите на финансови инструменти. Временен управител Чл. 46.

(1)Когато компетентният орган по Закона за кредитните институции, съответно по Закона за пазарите на финансови инструменти, счита, че прилагането на мерките по чл. 44, ал. 3, т. 4 и чл. 45 е недостатъчно за подобряване на финансовото състояние на институцията или на клона на институцията от трета държава или за отстраняване на допуснатите нарушения, той може да назначи едно или повече физически лица за временни управители на институцията.

(2)Временен управител е физическо лице, което по преценка на компетентния орган притежава квалификация, способности и познания, необходими за изпълнение на възложените функции и задачи, и отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 3 – 9 от Закона за кредитните институции, съответно на чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Временният управител не трябва да се намира с институцията или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност.

(3)Информацията и документите, с които се доказва изпълнението на изискванията по ал. 2, се определят с наредба на БНБ, съответно с наредба на Комисията.

(4)Временният управител получава за своята работа възнаграждение за сметка на институцията, чийто размер се определя от компетентния орган.

(5)При назначаване на временен управител изискването за издаване на одобрение по чл. 11, ал. 3 от Закона за кредитните институции и по чл. 11, ал. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти не се прилага.

(6)При назначаването компетентният орган може да възложи на временния управител да работи съвместно или вместо временно ръководния орган на институцията.

(7)При назначаване на временен управител, който да работи съвместно с ръководния орган на институцията, с акта за назначаване компетентният орган определя и ролята, задълженията и правомощията на временния управител, както и изискванията към съответния ръководен орган на институцията да се консултира с него или да получава неговото съгласие, преди да вземе конкретни решения или да предприеме конкретни действия.

(8)Компетентният орган връчва незабавно на съответната институция акта за назначаване на временен управител и го оповестява публично на интернет страницата си, когато той разполага с правомощието да представлява институцията. Назначаването на временен управител с правомощия да представлява институцията се обявява в Търговския регистър по искане на компетентния орган.

(9)При назначаване на временен управител, който да замени ръководния орган на институцията, с акта за назначаване компетентният орган определя неговите правомощия, които могат да включват някои или всички правомощия на ръководния орган на институцията съгласно нейния устав и действащото законодателство, включително правомощията да упражнява някои или всички административни функции на ръководния орган на институцията.

(10)С акта за назначаването компетентният орган определя задачите на временния управител, които могат да включват оценяване на финансовото състояние на институцията, управление на дейността или на част от дейността на институцията с оглед предпазване или възстановяване на финансовото й състояние и предприемане на мерки за възстановяване на доброто и благоразумно управление на дейността на институцията.

(11)Компетентният орган може по всяко време на прекрати правомощията на временния управител и да назначи друг на негово място, както и да промени неговите правомощия, задачи и други условия на назначаване. Актът на компетентния орган в тези случаи не подлежи на обжалване.

(12)Компетентният орган може с акта за назначаване и с всяка промяна на условията на назначението да изисква определени действия на временния управител да се извършват само след неговото предварително съгласие. Временният управител може да свиква общото събрание на акционерите или съдружниците и да определя дневния ред само с предварителното съгласие на компетентния орган.

(13)Компетентният орган може да изисква от временния управител в края на срока на назначаването му и периодично съгласно определен от него график да изготвя доклади относно финансовото състояние на институцията и относно предприетите действия по време на неговия мандат.

(14)Временният управител се назначава за срок не повече от една година. Компетентният орган може да поднови този срок, ако все още са налице условията за назначаване по ал. 1, като в този случай обосновава решението си пред акционерите или съдружниците.

(15)Назначаването на временен управител по този член не засяга други права на акционерите или съдружниците.

(16)Временният управител упражнява правомощията си с грижата на добър търговец. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено.

(17)Когато има назначен временен управител, той може да изпълнява функциите и на квестор по Закона за кредитните институции, съответно по Закона за пазарите на финансови инструменти. Координация на мерките за ранна намеса и назначаване на временен управител по отношение на групи, когато БНБ, съответно Комисията, е консолидиращ надзорен орган Чл. 47.

(1)Когато е консолидиращ надзорен орган и са налице условията по чл. 44, ал. 1 или чл. 46, ал. 1 по отношение на предприятие майка от Европейския съюз, БНБ, съответно Комисията, уведомява ЕБО и се консултира с другите компетентни органи, участващи в надзорната колегия.

(2)В случаите по ал. 1 след провеждането на консултация с членовете на надзорната колегия съответният консолидиращ надзорен орган по ал. 1 прилага мярка по чл. 44, ал. 3 или чл. 46, ал. 1 по отношение на предприятието майка от Европейския съюз, като взема предвид потенциалното въздействие от прилагането на мярката върху субектите от групата в други държави членки. Консолидиращият надзорен орган уведомява за своето решение членовете на надзорната колегия и ЕБО.

(3)Консолидиращият надзорен орган по ал. 1 участва в консултации с компетентен орган на дъщерно дружество, регистрирано в друга държава членка, в случаите, когато съответният компетентен орган е уведомил консолидиращия надзорен орган, че са налице условията за прилагане на мерки за ранна намеса или за назначаване на временен управител по отношение на това дъщерно дружество.

(4)В случаите по ал. 3 консолидиращият надзорен орган може да оцени потенциалното въздействие от прилагането на мерките за ранна намеса или за назначаване на временен управител по отношение на дъщерното дружество, групата или субектите от групата в други държави членки. Консолидиращият надзорен орган уведомява компетентния орган по ал. 3 за резултатите от извършената оценка в срок до три дни от получаването на уведомлението.

(5)Когато поне два от компетентните органи на субекти от групата възнамеряват да приложат мерки за ранна намеса или да назначат временни управители по отношение на повече от една институция в групата, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 съвместно с компетентните органи на тези институции оценява възможностите за назначаване на един и същ временен управител за всички засегнати субекти от групата или за координирано прилагане на мерките за ранна намеса с цел по-лесно намиране на решение за възстановяване на финансовото състояние на съответната институция. Оценката е под формата на съвместно решение, което се взема в рамките на 5 дни от датата, на която консолидиращият надзорен орган е получил уведомление по ал. 3. Консолидиращият надзорен орган предоставя на предприятието майка от Европейския съюз съвместното решение със съответните мотиви.

(6)Консолидиращият надзорен орган или компетентен орган от колегията може да търси съдействие от ЕБО в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за постигане на съгласие по ал. 5.

(7)В случай че в срока по ал. 5 не бъде постигнато съвместно решение, консолидиращият надзорен орган по ал. 1 взема самостоятелно решение относно назначаването на временен управител и за прилагането на мярка по чл. 44, ал. 3, ако е възнамерявал да приложи такива мерки по отношение на поднадзорното му дружество.

(8)При несъгласие с решението, за което е уведомен от компетентен орган по отношение на мерки за ранна намеса или за назначаване на временен управител спрямо дъщерно дружество, или когато не е постигнато съвместно решение по ал. 5, консолидиращият надзорен орган може съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да отнесе за разглеждане до ЕБО въпрос относно:

1. прилагането на елементите от плана за възстановяване, съответстващи на т. 4, 10, 11 и 19 от приложение № 1;
2. прилагането на мерки по смисъла на чл. 44, ал. 3, т. 5 и
3. Координация на мерките за ранна намеса и назначаване на временен управител по отношение на групи, когато БНБ, съответно Комисията, е компетентен орган по отношение на дъщерно дружество Чл. 48.

(1)Когато са налице условията по чл. 44, ал. 1 или по чл. 46, ал. 1 по отношение на институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз, БНБ, съответно Комисията, уведомява ЕБО и се консултира с консолидиращия надзорен орган, преди да предприеме мярка по чл. 44, ал. 3 или по чл. 46, ал. 1.

(2)Българската народна банка, съответно Комисията, прилага мерките по чл. 44, ал. 3 или по чл. 46, ал. 1 въз основа на резултатите от оценката на консолидиращия надзорен орган и уведомява консолидиращия надзорен орган, другите членове на надзорната колегия и ЕБО за приложените мерки.

(3)Когато БНБ, съответно Комисията, и друг компетентен орган възнамеряват да приложат мерки за ранна намеса на поне две институции, които са част от група и осъществяват дейност на територията на Република България и на друга държава членка, консолидиращият надзорен орган и съответният компетентен орган на институцията, лицензирана в Република България, заедно с другите съответни компетентни органи вземат съвместно решение, като оценяват възможностите за назначаване на един и същ временен управител за всички засегнати субекти от групата или за координирано прилагане на мерките за ранна намеса с цел по-лесно намиране на решение за възстановяване на финансовото състояние на съответната институция.

(4)Българската народна банка, съответно Комисията, може да поиска съдействие от ЕБО в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за постигане на съгласие по ал. 3.

(5)Когато не е постигнато съвместно решение по ал. 3, БНБ, съответно Комисията, в 5-дневен срок взема самостоятелно решение относно назначаването на временен управител в институцията, лицензирана в Република България, и за прилагането на мярка по чл. 44, ал. 3.

(6)При несъгласие с решението, за което е уведомена от консолидиращия надзорен орган или от компетентен орган по отношение на мерки за ранна намеса или за назначаване на временен управител спрямо предприятие майка от Европейския съюз, съответно спрямо друг субект от групата, или когато не е постигнато съвместно решение по ал. 3, БНБ, съответно Комисията, може съгласно чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да отнесе за разглеждане до ЕБО въпрос относно: 1. прилагането на елементите от плана за възстановяване, съответстващи на т. 4, 10, 11 и 19 от приложение № 1; 2. прилагането на мерки по смисъла на чл. 44, ал. 3, т. 5 и 7. Изпълнение на чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Чл. 49.

(1)Решенията на БНБ и на Комисията по чл. 47 и 48 се мотивират. В тях се вземат предвид мненията и възраженията на другите компетентни органи, изразени по време на консултациите по чл. 47, ал. 1 или по чл. 48, ал. 1 или по време на срока по чл. 47, ал. 5 и чл. 48, ал. 5, както и потенциалното въздействие на решението върху финансовата стабилност в Република България и съответните държави членки.

(2)Когато в сроковете за консултация за вземане на съвместни решения въпросът за предприемане на мярка е отнесен за разглеждане до ЕБО по реда на чл. 47, ал. 8 и чл. 48, ал. 6, вземането на решение се отлага и се изчаква решението на ЕБО. В този случай БНБ, съответно Комисията, взема решение в съответствие с решението на ЕБО.

(3)Когато ЕБО не вземе решение по ал. 2 в срок три дни, БНБ, съответно Комисията, прилага своето решение по отношение на институцията, за която е компетентен орган. Глава шеста ЦЕЛИ, УСЛОВИЯ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО Цели на преструктурирането Чл. 50.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 прилага инструментите за преструктуриране и упражнява правомощията за преструктуриране по този закон, които са най-подходящи за постигането на целите на преструктурирането за всеки отделен случай.

(2)Целите на преструктурирането са:

1. осигуряване на непрекъснатост на критичните функции;
2. избягване на значителни неблагоприятни последици за финансовата стабилност, по-специално чрез предотвратяване на разпространението им, включително в пазарната инфраструктура, и чрез поддържане на пазарна дисциплина;
3. осигуряване на защита на публичните средства, като се свежда до минимум както зависимостта от използване на извънредна публична финансова подкрепа, така и нейният размер;
4. осигуряване на защита на вложителите, чиито влогове са гарантирани при условията и по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, и на инвеститорите, чиито вземания подлежат на компенсиране по реда на дял трети, глава пета, раздел IV от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
5. осигуряване на защита на средствата и активите на клиентите.

(3)Преструктурирането на институция се извършва при минимални разходи и избягване на загуба на стойност, освен ако тези разходи и загуби са необходими за постигането на целите на преструктурирането.

(4)Целите на преструктурирането са еднакво важни и съответният орган за преструктуриране следва да постига баланс между тях съобразно естеството и обстоятелствата на всеки отделен случай. Условия за вземане на решение за преструктуриране Чл. 51.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 взема решение да предприеме действия за преструктуриране на институция, когато са налице едновременно следните условия:

1. направена е констатация, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна в съвместен доклад на Управление „Банков надзор“ и звеното по чл. 2, ал. 2 на БНБ, когато институцията е банка, съответно в съвместен доклад на Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и звеното по чл. 3, ал. 2 на Комисията, когато институцията е инвестиционен посредник;
2. с оглед неотложността и други съществени обстоятелства по преценка на органа за преструктуриране няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, надзорни действия и мерки за ранна намеса или обезценяването, или преобразуването на съответните капиталови инструменти, предприети по отношение на институцията, да предотвратят в разумен срок неизпълнение на задълженията й;
3. действието по преструктуриране е необходимо в обществен интерес в съответствие с ал. 5.

(2)Прилагане на мярка за ранна намеса съгласно чл. 44, ал. 3 не е условие за предприемане на действия по преструктуриране.

(3)Институция е проблемна или е вероятно да стане проблемна, ако е налице едно или повече от следните обстоятелства:

1. институцията е нарушила или може да се направи обосновано предположение, че ще извърши нарушение, в резултат на което би престанала да отговаря на условията по лиценза в съответствие със Закона за кредитните институции, съответно със Закона за пазарите на финансови инструменти, включително, но не само, когато институцията е понесла или е вероятно да понесе загуби, които ще изчерпят целия й собствен капитал или значителна част от него;
2. стойността на активите на институцията е по-малка от стойността на задълженията й или може да бъде направено обосновано предположение, че в близко бъдеще стойността на задълженията й ще превиши стойността на нейните активи;
3. институцията не е изпълнила или може да бъде направено обосновано предположение, че в близко бъдеще няма да може да изпълни в срок едно или повече изискуеми задължения към нейните кредитори;
4. необходима е извънредна публична финансова подкрепа с изключение на случаите, когато такава подкрепа се осигурява за преодоляване на сериозни смущения в икономиката на страната и за запазване на финансовата стабилност в някоя от следните форми: а) държавна гаранция на новоемитиран дълг или на ликвидна подкрепа за банката; б) осигуряване на собствен капитал или придобиване на капиталови инструменти на цени и при условия, които не предоставят предимство на банката – когато при предоставянето на публичната финансова подкрепа не са били налице обстоятелствата по т. 1 – 3 или по чл. 90, ал. 1.

(4)Изключенията по ал. 3, т. 4 се прилагат, когато извънредната публична финансова подкрепа отговаря на следните условия:

1. осигурява се само по отношение на платежоспособна банка при спазване на Закона за държавните помощи и правната рамка на Европейския съюз за държавната помощ и след постановяване на положително решение от страна на Европейската комисия;
2. има предпазен и временен характер и е пропорционална на целите за справяне с последиците от сериозните смущения;
3. не се прилага за компенсиране на загуби, които банката е понесла или има вероятност да понесе в близко бъдеще;
4. осигуряването на капитал по ал. 3, т. 4, буква „б“ е в размер, необходим да се покрие капиталовият недостиг, установен при стрес тестовете по чл. 80б от Закона за кредитните институции, извършени за банковата система на ниво Европейски съюз, както и при прегледите за качество на активите или при еквивалентни на тях стрес тестове и прегледи, извършени от БНБ, Европейската централна банка или от ЕБО.

(5)Обществен интерес от действие по преструктуриране по ал. 1, т. 3 е налице, когато са изпълнени следните условия:

1. предприемането на действието е необходимо за постигането и е пропорционално на една или повече от целите на преструктурирането, и
2. целите на преструктурирането не могат да бъдат постигнати в същата степен в производство по несъстоятелност на институцията. Условия за преструктуриране на финансови институции и холдинги Чл. 52.

(1)Съответният орган за преструктуриране може да предприеме действия по преструктуриране по отношение на финансова институция по чл. 1, ал. 1, т. 3, в случай че са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51 както по отношение на финансовата институция, така и по отношение на предприятието майка, попадащо в обхвата на консолидирания надзор.

(2)Съответният орган за преструктуриране може да предприеме действия по преструктуриране по отношение на дружество по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5, в случай че са изпълнени условията за преструктуриране както по отношение на дружеството, така и по отношение на едно или повече от дъщерните дружества, които са институции, или когато дъщерното дружество е в трета държава и компетентните власти на тази държава са установили, че дружеството отговаря на условията за преструктуриране съгласно тяхното законодателство.

(3)За целите на преструктуриране на група, когато дъщерните дружества на холдинг със смесена дейност са притежавани пряко или косвено от междинен финансов холдинг, съответният орган за преструктуриране може да предприема действия по преструктуриране по отношение на междинния финансов холдинг, но не и по отношение на холдинга със смесена дейност.

(4)При спазване на ал. 3 съответният орган за преструктуриране може да предприеме действия по преструктуриране по отношение на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5, без за него да са изпълнени условията за преструктуриране, когато едно или повече от дъщерните дружества, които са институции, изпълняват условията за преструктуриране и техните активи и задължения са такива, че невъзможността да изпълняват задълженията си би застрашила институцията или групата като цяло и действията по преструктуриране по отношение на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 са необходими за преструктурирането на такива дъщерни дружества или за преструктурирането на цялата група.

(5)За целите на ал. 2 и 4, при преценка на изпълнението на условията по чл. 51, вътрешногрупови прехвърляния на капитал или на загуби между едно или няколко дъщерни дружества, които са институции, включително обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти, могат да не бъдат признати при наличието на споразумение на БНБ, съответно на Комисията, със съответния орган за преструктуриране. Основни принципи, уреждащи преструктурирането Чл. 53.

(1)При прилагането на инструментите за преструктуриране и при упражняване на правомощията за преструктуриране по този закон органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 взема решения при спазване на следните принципи:

1. акционерите или съдружниците на институция в режим на преструктуриране първи поемат загубите;
2. кредиторите на банка в режим на преструктуриране поемат загубите след акционерите съгласно реда на удовлетворяване на вземанията по чл. 94, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съответно кредиторите на инвестиционния посредник в режим на преструктуриране поемат загубите след акционерите или съдружниците съгласно реда на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон, освен ако този закон не предвижда друго;
3. членовете на ръководния орган и висшият ръководен персонал на институция в режим на преструктуриране се освобождават, освен когато органът за преструктуриране прецени, че за постигането на целите на преструктурирането е необходимо един или повече от тях да продължат да упражняват правомощията си;
4. органът за преструктуриране изисква от членовете на ръководния орган и висшият ръководен персонал на институция в режим на преструктуриране да оказват съдействие за постигане на целите на преструктурирането;
5. органът за преструктуриране предприема действия за търсене на гражданска, административнонаказателна или наказателна отговорност в съответствие с действащото законодателство от лицата, в резултат на чиито действия или бездействия институцията е изпаднала в невъзможност да изпълнява задълженията си;
6. кредиторите с вземания от един и същ ред получават равно третиране, освен ако този закон не предвижда друго;
7. кредиторите не понасят по-големи загуби от загубите, които биха понесли, ако спрямо институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 е било открито производство по несъстоятелност в съответствие със защитните механизми по чл. 105 – 107;
8. вземанията на вложителите до размера на гаранцията съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките са изцяло защитени;
9. при извършване на действия по преструктуриране се прилагат защитните механизми по глава седемнадесета.

(2)Ако институция е част от група, съответният орган за преструктуриране прилага инструментите за преструктуриране и упражнява правомощията за преструктуриране по този закон по такъв начин, че въздействието върху останалите субекти от групата и върху групата като цяло, както и неблагоприятните последици за финансовата стабилност в Европейския съюз, държавите членки, в които групата извършва дейност, и в другите държави членки да са минимални.

(3)При прилагането на инструментите за преструктуриране и при упражняването на правомощията си по този закон БНБ, Комисията и Министерството на финансите спазват правната рамка на Европейския съюз за държавната помощ, когато е приложимо.

(4)При прилагането на инструментите за преструктуриране по чл. 56, т. 1 – 3 по отношение на институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 чл. 123 от Кодекса на труда не се прилага. Глава седма ИЗВЪНРЕДНО УПРАВЛЕНИЕ Извънреден управител Чл. 54.

(1)Органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 може да назначи едно или повече физически лица за извънредни управители, които заменят ръководния орган на институцията в режим на преструктуриране.

(2)Извънреден управител е физическо лице, което по преценка на органа за преструктуриране притежава квалификация, способности и познания, необходими за изпълнение на възложените функции и задачи, и отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 3 – 9 от Закона за кредитните институции, когато институцията е банка, съответно на изискванията по чл. 11, ал. 2, т. 1 – 4 и т. 6 – 10, ал. 3 и чл. 123, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато институцията е инвестиционен посредник. Лице, назначено за временен управител на институция при условията и по реда на чл. 46, ал. 1 или за квестор по Закона за кредитните институции, съответно по Закона за пазарите на финансови инструменти, може да бъде назначено и за неин извънреден управител. Извънредният управител не трябва да се намира с институцията или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност. Информацията и документите, с които се доказва изпълнението на изискванията, се определят с наредба на БНБ, съответно на Комисията. Извънредният управител получава възнаграждение за сметка на институцията, чийто размер се определя от органа за преструктуриране.

(3)При назначаване на извънреден управител изискването за издаване на одобрение по чл. 11, ал. 3 от Закона за кредитните институции, когато институцията е банка, съответно по чл. 11, ал. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато институцията е инвестиционен посредник, не се прилага.

(4)Назначаването на извънреден управител се обявява в Търговския регистър по партидата на институцията по искане на органа за преструктуриране и се оповестява публично на неговата интернет страница.

(5)При назначаване на извънредния управител упражняването на правомощията на акционерите или съдружниците и на ръководния орган на институцията се спира, ако дотогава не са спрени, и те се упражняват от извънредния управител под контрола на органа за преструктуриране.

(6)Извънредният управител е длъжен да предприеме всички необходими мерки и действия за постигане на целите на преструктурирането и за реализиране на действията по преструктуриране в съответствие с решението на органа за преструктуриране. Това задължение включва предприемането на всички мерки и действия, които са необходими в съответствие с инструментите за преструктуриране, и има предимство пред всяко друго задължение на ръководния орган съгласно устава или учредителния акт на институцията или действащото законодателство в случай на несъответствие между тях.

(7)Органът за преструктуриране може да наложи ограничения на действията на извънредния управител, включително предварително съгласие за определени негови действия.

(8)Органът за преструктуриране може да освободи извънредния управител по всяко време.

(9)Органът за преструктуриране може да изисква от извънредния управител в края на срока на назначаването му и периодично съгласно определен от него график да изготвя доклади относно икономическото и финансовото състояние на институцията и относно действията, предприети в изпълнение на задълженията му.

(10)Извънредният управител се назначава за срок не повече от една година. Органът за преструктуриране може да поднови този срок, ако все още са налице условията за назначаването му.

(11)Когато органът за преструктуриране взема решение по ал. 1 по отношение на институция, която е част от група, той може да проведе консултации с органи за преструктуриране на други субекти от групата, за които се предвижда аналогична мярка, с цел да се прецени дали е по-подходящо да се назначи един и същ извънреден управител за всички съответни субекти, за да се улесни вземането на решения за възстановяване на финансовата стабилност на съответните субекти.

(12)Извънредният управител упражнява правомощията си в рамките на ограниченията по този член и с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено. Глава осма ОЦЕНЯВАНЕ Оценяване за целите на преструктурирането Чл. 55.

(1)Преди да предприеме действие по преструктуриране или да упражни правомощие за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти, органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 осигурява извършването на оценка на активите и задълженията на институцията или на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 от лице, което е независимо от публични органи, от органа за преструктуриране, както и от институцията или дружеството. Активите и задълженията се оценяват справедливо, консервативно и реалистично.

(2)Оценката по ал. 1 е окончателна при спазване на изискванията на този член.

(3)Когато не е възможно извършването на независима оценка по ал. 1, органът за преструктуриране може да извърши временна оценка на активите и на задълженията на институцията или на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 в съответствие с ал. 12 и 13.

(4)Целта на оценката по ал. 1 или ал. 3 е да се оцени стойността на активите и задълженията на институцията или на дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, които отговарят на условията за преструктуриране.

(5)Оценката по ал. 1 или ал. 3 е предназначена да предостави:

1. данни дали са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1 или условията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти по чл. 89;
2. данни за вземане на решение за подходящото действие по преструктуриране, което органът за преструктуриране да предприеме по отношение на институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, ако са изпълнени условията за преструктуриране;
3. данни за определяне на степента на обезсилване или намаление на относителния дял от капитала на съществуващите акции или дялове, както и на степента на обезценяване или преобразуване при прилагане от органа за преструктуриране на правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти;
4. данни за вземане на решение за степента на обезценяване или преобразуване на приемливите задължения при прилагане от органа за преструктуриране на инструмента за споделяне на загуби;
5. данни за вземане на решение относно активите, правата, задълженията или инструментите на собственост, които се прехвърлят, както и на решение относно размера на насрещната престация, която се дължи на институцията в режим на преструктуриране или на нейните акционери или съдружници, или на притежатели на други инструменти за собственост, при прилагане от органа за преструктуриране на инструмента „Мостова институция“ или на инструмента за обособяване на активи;
6. данни за вземане на решение относно активите, правата, задълженията или инструментите на собственост, които се прехвърлят, и за формиране на преценката на органа за преструктуриране при определянето на търговските условия по чл. 58, ал. 3, при прилагане на инструмента за продажба на стопанска дейност;
7. потвърждение, че всички загуби по активите на институцията или на дружеството са напълно признати към момента на прилагане на инструментите за преструктуриране или на упражняване на правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти.

(6)Оценката по ал. 1 или ал. 3 се основава на консервативни допускания, включително по отношение на нивата на неизпълнение на задължения към институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 и размера на загубите. В оценката не се отчитат последиците от евентуалното бъдещо предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа или извънредно ликвидно улеснение от централна банка, или ликвидно улеснение от централна банка, което се предоставя при нестандартизирани условия за обезпечение, матуритет и лихвен процент на институцията или дружеството от момента, в който органът за преструктуриране предприема действие по преструктуриране или упражнява правомощието за обезценяване или преобразуване на съответ