Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози

Държавен вестник Министерски съвет брой: 73, от дата 16.9.2016 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.9 Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (продължение от брой 72) РЕШЕНИЕ № 320 ОТ 3 МАЙ 2016 Г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (Продължение от брой 72) Приложение № 18 Програма за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в България през 2016 – 2018 г.

1. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България Болест: Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Период на изпълнение: 2016 – 2018 г. Законови разпоредби : • Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. • Решение 2003/100/EК от 13 февруари 2003 г. за минималните изисквания за развъдни програми за резистентност на овцете спрямо трансмисивните спонгиформни енцефалопатии. Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail): Д-р Цвятко Александров Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ Българска агенция по безопасност на храните, бул. Пенчо Славейков 15A 1606 София, България тел. + E-mail: t _ alexandrov@bfsa.bg
2. Описание на програмата. Програмата определя надзор на заболяванията спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи при дребните преживни животни в Република България. Цели на програмата: • надзор над трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по преживните животни (спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи по дребните преживни животни) в Република България и извършване на изследвания при овце за скрейпи резистентност. • Бързо откриване на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по преживните животни и предприемане на своевременни предпазни мерки за ограничаване на разпространението на продукти от инфектирани животни и ликвидиране на инфекцията. • Гарантиране на безопасността на потребителя при консумация на месо и продукти, произхождащи от едри и дребни преживни животни. • Да предостави доказателства, че Република България извършва контрол върху заболяванията от групата на ТСЕ в рамките на вътреобщностната и международната търговия Програмата включва: • Мониторинг на 15 000 здраво заклани ЕПЖ на възраст над 30 месеца. • Мониторинг на поне 5000 рискови ЕПЖ на възраст над 24 месеца (заклани по необходимост, с клиника при кланичен преглед, умрели, съмнителни за СЕГ). • Мониторинг на 10 000 здраво заклани овце (предназначени за човешка консумация) на възраст над 18 месеца. • Мониторинг на 10 000 овце, непредназначени за човешка консумация. • Мониторинг на 1500 кози, непредназначени за човешка консумация. • Генотипизиране на 600 овце съгласно т. 8.2 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/
3. • Генотипизиране на всички положителни за скрейпи животни съгласно т. 8.1 от Приложение № III на Регламент (ЕО) 999/
4. • Мерки за контрол при констатиран случай на СЕГ/скрейпи.
5. Описание на епидемиологичната обстановка в страната: От 2002 г. Националната ветеринарномедицинска служба на Република България извършва стриктен надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на Регламент № 999/2001 на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и неговите изменения. Болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата никога не е констатирана на територията на страната. През 2008 г. на територията на Република България за първи път бяха потвърдени 4 случая на скрейпи при овце. През 2009 г. бяха потвърдени два случая на скрейпи (коза и овца) и през 2010 – други 6 случая бяха открити при овце и кози (2 овце и 2 кози положителни от едно стадо + 1 овца и 1 коза от друго отделно стадо). През 2011 г. и 2013 г. скрейпи не е констатирано на територията на страната. През 2012 г. са констатирани 2 случая на класическо и 2 случая на атипично скрейпи. През 2014 г. са констатирани 3 случая на класическо скрейпи при овце. В таблицата по-долу са посочени положителните случаи на скрейпи от 2008 г. насам. 2008 1 овца, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи 1 положителна овца, непотвърден резултат, поради недостатъчно количество проба 2009 1 коза, класическо скрейпи 1 овца, класическо скрейпи 2010 3 овце, класическо скрейпи 3 кози, класическо скрейпи 2012 2 овце, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи 2014 3 овце, класическо скрейпи Тоталната фуражна забрана е въведена със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на януари 2006 г.
6. Мерки, предвидени в програмата: 4.
7. Компетентни органи, извършващи надзора и координирането на отделите, отговорни за изпълнението на програмата : • Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните; • 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) към БАБХ; • Национална референтна лаборатория за ТСЕ към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), София, бул. П. Славейков 15, тел. 02 952 12 77; • Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) – гр. Велико Търново, ул. Славянска 5, тел.: ; • Лаборатория за ТСЕ към Районния диагностичен ветеринарномедицински институт (РДВИ) гр. Стара Загора, бул. Славянски 58, тел.: . 4.
8. Описание на географските и административните области, в които ще се изпълнява програмата: Регионалните структури на БАБХ отговарят на административните области на страната – в административно отношение Репубика България е разделена на 28 региона, като във всеки един от тях ще се изпълнява програмата за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии. 4.
9. Система за регистриране на животновъдните обекти: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗВД БАБХ е официалният компетентен орган за идентификация на животните, който поддържа интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Редът за идентификация, регистрация и възможностите за достъп до информационната система е определен с наредби на министъра на земеделието и храните – Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти са предмет на задължително регистриране. В централната база данни са отразени регистрите на всички животновъдни обекти за едри и дребни преживни животни. 4.
10. Система за идентификация на животните: БАБХ подържа компютърна информационна система за въвеждане на данни за идентифицирани животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Модулът е разработен за регистрация и нотификация на движението на животните и за други данни. Системата за идентификация на животни във фермите включва данни за гледачите на животните, местонахождението, движението на животните, здравния статус и ветеринарните дейности. Изискванията за идентификацията и средствата за идентификация на дребните и едрите преживни животни са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 61 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2013 г. Едрите преживни животни трябва да бъдат идентифицирани в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент ЕО № 1760/2000, но във всички случаи идентификацията трябва да бъде извършена преди напускането на фермата от животните. Ушните марки се поставят от регистриран ветеринарен лекар. Ушните марки съдържат следната информация – кода на Република България „BG“, двуцифрен код и шестцифрен сериен номер. Дребните преживни животни се идентифицират в максималните срокове съгласно чл. 4 параграф 1 от Регламент ЕО № 21/2004, но във всички случаи преди напускането на фермата. Идентификацията се извършва с комплект ушни марки, състоящ се от обикновена и електронна ушна марка. Структурата на номера е BG, последвано от трицифрен код, последвано от 9-цифров пореден номер. В електронен формат абревиатурата BG се записва в информационната система като
11. 4.
12. Обявяване на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии: Заразните болести подлежат на задължително обявяване съгласно чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии се обявяват съгласно изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6от 2006 г.), транспонираща Директива на Съвета 82/894/EEC от 21 декември 1982 за обявяването на заразните болести на територията на Общността. БАБХ незабавно се информира за всяко съмнение за заразени от ТСЕ животни. Изпълнителният директор на БАБХ информира Европейската комисия и държавите членки за всяко съмнение и потвърждение на ТСЕ. 4.
13. Надзор Надзорът на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по преживните животни се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския Парламент и Съвета от 22 май 2001г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии 4.6.
14. Надзор на спонгиформна енцефалопатия по говедата при едрите преживни животни за календарна година Брой бързи тестове за година Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.1, т. 3 и т. 4 от Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета 5000 Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.2 от Регламент (EО) № 999/2001 15 000 4.6.
15. Надзор на ТСЕ при овце за календарна година Брой тестове за година Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 2 от Регламент (EО) № 999/2001 10 000 Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 3 от Регламент (EО) № 999/2001 10 000 Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 5 от Регламент (EО) № 999/2001 Забележка : Задължително е изследването на поне 10 000 умрели овце през календарна година. 4.6.
16. Надзор на ТСЕ при кози за календарна година Брой тестове Кози съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 3 от Регламент (EО) № 999/2001 1500 Забележка : Не се взимат проби от здраво заклани кози, а единствено от умрели животни и такива, показали клиника за заболяването. 4.6.
17. Потвърдителни тестове, различни от бързите тестове съгласно приложение № X, глава C от Регламент № 999/2001 за календарна година Брой тестове за година По потвърдителни тестове при говеда По потвърдителни тестове при овце и кози 4.6.
18. Дискриминиращи тестове за календарна година Брой тестове за година Първично молекулярно изследване съгласно Приложение № X, глава C, т. 3.2(c)(i) на Регламент (EО) № 999/2001 4.6.
19. Генотипизиране на позитивни и случайно селектирани животни за календарна година Брой тестове Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.1 от Регламент (EО) № 999/2001 Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.2 от Регламент (EО) № 999/2001 4.
20. Ерадикация 4.7.
21. Мерки при потвърждение на случай на СЕГ: 4.7.1.
22. Описание: При официално потвърждение на СЕГ се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Незабавно след официалното потвърждение на СЕГ се прилагат следните мерки: • Всички части от тялото на животното, от което са взети проби, трябва да бъдат напълно унищожени чрез изгаряне в екарисаж. • Извършване на епидемиологично проучване за откриване на всички рискови животни. • Всички животни и продуктите от тях, идентифицирани като рискови по време на епидемиологичното проучване, се конфискуват и унищожават напълно чрез изгаряне в екарисаж. По изключение БАБХ може да разреши: да не се убиват и унищожават животните от кохортата, ако се предостави доказателство, че тези животни не са изхранвани със същия фураж, даван на заразените животни; да се отложи убиването и унищожаването на животните от кохортата до края на техния продуктивен живот, като се гарантира, че това са бикове, постоянно държани в семесъбирателни центрове, които ще бъдат унищожени след смъртта им. До прилагането на мерките животновъдният обект, в който се намира животното с официално потвърдена СЕГ, се поставя под официален надзор, а движението на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и продуктите от тях се поставят под възбрана от БАБХ. Собствениците на унищожените животни и продуктите от тях се обезщетяват съгласно глава 6, раздел ІІІ от ЗВД. Чрез епидемиологичното проучване трябва да се идентифицират: • Всички други преживни животни в животновъдния обект с потвърден случай на СЕГ. • Когато се касае за потвърждаване на болестта при женско животно, поколението му, родено в рамките на 2 години преди и след клиничното проявление на болестта. • Всички животни от кохортата, към която принадлежи инфектираното от СЕГ животно. „Кохорта“ означава група от едри преживни животни, в която се включват: животни, родени в същото стадо, към което принадлежи засегнатото животно, и в рамките на 12 месеца преди или след раждането на засегнатите едри преживни животни и животни, които са отгледани заедно със засегнатото животно по всяко време през първата година на техния живот. • Възможният произход на болестта. • Други животни в животновъдния обект, в който се намира животното с потвърден СЕГ, или животни в други животновъдни обекти, които биха могли да бъдат заразени с причинителя на ТСЕ, или са били изхранвани с еднакъв фураж, или са били изложени на един и същ източник на инфекциозен агент. • Придвижването на потенциално контаминирани с инфекциозния за СЕГ агент фуражни суровини или други материали. Подробно мерките при съмнение и потвърждение на СЕГ са разписани в Практическо ръководство за борба с болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата. 4.7.1.
23. Обобщена таблица Брой животни Убити животни съгласно приложение № VII, глава Б, т. 2.1 от Регламент (EC) № 999/2001: - 4.7.
24. Мерки при потвърждение на скрейпи: 4.7.2.
25. Описание: При официално потвърждение на скрейпи се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. В инфектираните стада се предприемат следните мерки: • Извършват се редовни проверки на положително реагиралите стада. Във всяка ОДБХ се съхранява детайлен списък, съдържащ животновъдните обекти по райони. • Забранява се придвижването на животни от инфектираните стада за развъждане или угояване. В случите, при които животните трябва да се транспортират до кланиците, на документа за транспорт с червено мастило се отбелязва „Стадо, заразено със скрейпи“. • В случите, при които животновъдният обект, в който е открито болното животно, не е едно и също със стопанството, в което е станало заразяването, компетентните органи могат да решат дали и двете стопанства или само първоизточникът на заразата трябва да бъдат поставени под официален контрол. • При убиването на животните собствениците се компенсират съгласно глава шеста, раздел ІІІ ЗВД. Мерки в засегнатия животновъден обект • Убиване и унищожаване на животните, показали клинични признаци на ТСЕ. • Отделяне и обезвреждане на всички плаценти. • Постепенно елиминиране на всички овце с генотип ARQ/ARQ и ARR/ARQ и заместването им с овце с генотип ARR/ARR. • Движението на овце с генотип ARR/ARR от животновъдния обект не трябва да бъде ограничено. Дзвиски, имащи поне един алел ARR и нито един VRQ, могат да бъдат транспортирани до други засегнати животновъдни обекти. • Овце, имащи поне един алел ARR, могат да бъдат транспортирани до кланицата и използвани за човешка консумация. • Овце с друг генотип могат да бъдат премествани от заразения животновъден обект само с цел унищожаване. • В случаите на потвърждение на заболяването ТСЕ при овце и кози в заразеното стопанство трябва да бъдат предприети убиване и унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки с изключение на: - кочовете с генотип ARR/ARR и дзвиски с поне един алел ARR и нито един VRQ; - овце с поне един алел ARR и които са предназначени само за клане; - агнета и ярета под тримесечна възраст, предназначени единствено за клане до навършване на тази възраст. • Ако заразените животни са внесени от друг животновъден обект, мерките за ликвидиране на скрейпи могат да бъдат извършени освен в животновъдния обект на произход и в животновъдния обект, в който е констатирано заболяването, по преценка на БАБХ. • Ограничителните мерки върху заразения животновъден обект са за период от три години от: - датата на достигане на ARR/ARR генотипен статус на всички животни в обекта; - последната дата, до която животните са пребивавали в дадено помещение; - датата, от която всички кочове са с генотип ARR/ARR и всички дзвиски да имат поне по един алел ARR и нито един VRQ, гарантиращ, че през този тригодишен период резултатите от ТСЕ изследванията при категориите животни над 18-месечна възраст ще са отрицателни. Продължение на мерките в заразения животновъден обект В заразените животновъдни обекти се извършват редовни проверки на всеки 10 – 14 дни. В случай че собственикът на обекта има съмнение за ТСЕ преди провеждане на някоя от проверките, той трябва незабавно да уведоми съответната ОДБХ. Официалният ветеринарен лекар посещава стопанството с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението. Всички съмнителни за заболяването животни, които са убити с превантивна и диагностична цел, се транспортират до екарисаж, където се унищожават чрез изгаряне. Епидемиологичното изследване трябва да идентифицира: • всички преживни животни, различни от овце и кози, отглеждани в заразеното стопанство; • родителите, всички ембриони, яйцеклетки и последното поколение на животните, при които е установено заболяването; • всички други овце и кози, отглеждани в заразения животновъден обект; • вероятният първоизточник на заболяването и други животновъдни обекти, които е възможно да бъдат инфектирани със скрейпи; • всяко движение на животни, на потенциално заразен фураж и други материали от и към заразения животновъден обект. 4.7.2.
26. Обобщена таблица за календарна година Брой животни за календарна година Убити животни при ликвидиране на огнище на скрейпи Животни, които подлежат на генотипизиране във връзка с констатирано огнище на скрейпи 4.7.
27. Развъдна програма за селекциониране на устойчиви към ТСЕ овце: 4.7.3.
28. Основни принципи: Изследванията показват, че овце от определени прионни генотипове са устойчиви на болестта. Съществуват различни алели за прионните гени. При прионните алели с разположение на Аланин и Аргинин на 136, 154 и 171 позиция комбинацията ARR е устойчива на скрейпи. Овце, имащи алели Валин, Аргинин и Глутамин на същото място, са възприемчиви към скрейпи. Развъдната програма включва определяне на резистентността при определени стада на базата на научни данни, потвърждаващи резистентността към ТСЕ на определени генотипове от тези видове. БАБХ трябва редовно да представя доклади пред Комисията, за да може да се извърши научна оценка на програмите, в частност на влиянието на разпространението на ТСЕ, но така също и на генетичното разнообразие, както и за поддържането на стари или редки породи овце или на такива, които са добре приспособени към определени региони. 4.7.3.
29. Обобщена таблица Брой животни Овце, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001 - Овни, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001 - 5 . Разходи 5.
30. Детайлен анализ на разходите: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Приложение № 19 Програма за надзор и контрол на болестта Треска от Западен Нил в България през 2016 – 2018 г.
31. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България Заболяване: Треска от Западен Нил Период на изпълнение: 2016 – 2018 г. Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): • Д-рСимона Чакърова – ръководител НРЛ „Син език по преживните животни“ и НРЛ „Африканска чума по конете“, НДНИВМИ • тел.: + ; • e-mail: simona.tchakarova@hotmail.co.uk
32. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: За пръв път антитела срещу Треска от Западен Нил в България са установени през 60-те години на XX век. През 1978 г. чрез имунофлуоресцентен метод вирусът е установен в кръвосмучещи насекоми. От 1974 до 1994 г. антитела срещу Треска от Западен Нил са констатирани в серумни проби от едри и дребни преживни животни, магарета, кокошки и хора, произхождащи от цялата територия на страната. За посочения период причинителят на заболяването е изолиран неколкократно от зайци, кокошки и комари. Извършените през последните пет години проучвания показват, че съществува ежегодна интродукция на вируса на територия на страната. За периода 2010 – 2014 г. циркулация на инфекцията е установена в четири високорискови региона на страната: с. Дуранкулак и гр. Шабла (Добрич), гр. Тутракан (Силистра) и с. Старо Оряхово (Вар- на). Извършените проучвания за посочения период се основават на лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) и включва набор от серологични методи: ELISA (скрийнинг тест), серумнеутрализационен тест (потвърдителен тест) и IgM ELISA (доказване на ранни антитела към инфекцията в серуми от еднокопитни). През 2015 г. антитела срещу Треска от Западен Нил при сентинелни животни са установени както в четирите региона с доказана циркулация, така и в нововключените за текущата година рискови региони: гр. Русе, гр. Видин, гр. Лом, гр. Козлодуй и гр. Свиленград. В допълнение вирусът на Треска от Западен Нил, принадлежащ към линия 2, е установен в проби от диви птици от сем. Враноподобни от гр. София. Резултатите от извършените в гр. София серологични проучвания показват наличие на антитела при диви птици, еднокопитни животни и кучета. На фигура 1 е изобразено географското разпространение на случаите на Треска от Западен Нил за периода 2010 – 2015 г. въз основа на серологични и вирусологични изследвания. Фиг.
33. Установени случаи на Треска от Западен Нил в България за периода 2010 – 2015 г . Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя
34. Описание на програмата: Програмата включва: • Лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил. • Лабораторно изследване на кръвни проби от диви птици и кучета за откриване на антитела срещу вируса на Треска от Западен Нил. • Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък и сборни проби от комари за откриване на генома на вируса на Треска от Западен Нил. • Лабораторно изследване на кръвни проби, суспензии от вътрешни органи и главен мозък за откриване на вируса на Треска от Западен Нил. • Морфологичен анализ на улови от комари. • Клинични обследвания на възприемчиви животни. • Унищожаване на домашни водоплаващи птици (гъски и патици), показващи клиника на заболяването и с положителен резултат за доказване на фрагменти на вирусна РНК за съответния животновъден обект. • Унищожаване на труповете на умрели от Треска от Западен Нил диви птици при лабораторно доказана циркулация на вируса в диви птици от съответното населено място. • Третиране с инсектициди на животновъдни обекти и биотопи на векторите на Треска от Западен Нил в случай на възникване на огнище на заболяването (съвместно с РЗИ).
35. Мерки съгласно програмата. 4.
36. Обобщение на мерките съгласно програмата. Период на изпълнение на програмата: 1.01.2016 – 31.12.2018 г. X Контрол Х Лабораторно изследване Х Ентомологичен надзор Х Клинични прегледи Х Убиване на животни (гъски и патици) с клинични признаци за болестта X Обезвреждане на трупове на убити домашни водоплаващи птици или умрели диви птици Ваксинация Лечение Х Надзор Х Други мерки: дезинсекция на животновъдни обекти и на местата на възпроизвеждане на векторите (съвместно с РЗИ). 4.
37. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата: • Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните: – е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване; – взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво; – осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ. • Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ; – Разработва стратегия за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил и изпълнява контрола по прилагането на програмата. – Координира действията на всички органи, участващи в програмата. – Събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата. – Изпраща информация за изпълнението на програмата до всички звена, включени в изпълнението й (ОДБХ, НРЛ и др.) в края на надзорния период за текущата година. – Изготвя допълнителни документи във връзка с програмата за надзор или приложените мерки за ограничване и ликвидиране на болестта в случай на възникване на заболяването Треска от Западен Нил (заповеди, инструкции, писма и др.). – Обобщава данните от извършените разходи по програмата. – В случай на възникване на болест организира и контролира мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, определени от ЦУ на БАБХ. • Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните: – Строго изпълняват програмата. – Контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и доклад-ват данните в БАБХ. – Организират взимането на проби от съмнителни за Треска от Западен Нил животни. – Обобщават данните от извършените разходи за надзора на заболяването Треска от Западен Нил на регионално ниво. – Обобщават данните от извършените разходи за приложените мерки за ограничаване на болестта на регионално ниво. – Организират и контролират събирането и изпращането на проби за видово и количествено определяне на уловените комари. – Изпращат светлинните ловилки доНДНИВМИ в края на годината за технически преглед. • Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво: – Привежда в изпълнение програмата на местно ниво. – Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби). – Взема проби от всяко едно съмнително за Треска от Западен Нил животно и рутинни проби съгласно контролния план. – Събира и изпраща улови комари. – Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до животновъдния обект. – Контрол на резултатите от клиничния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари. – Запис на резултатите от мерките за наблюдение, включително вземането на проби от диви птици. • Национална референтна лаборатория за Африканска чума по конете в гр. София: – Извършва изследване на проби от сентинелни животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ. – Извършва изследване на проби от възприемчиви животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ (в случай на съмнение). – Извършва изследване на проби от възприемчиви животни и сборни проби от комари за вирусологични и молекулярнобиологични изследвания и изпраща резултатите до БАБХ (в случай на съмнение). – Извършва морфологичен анализ на улови от комари и изпраща резултатите до БАБХ. – Пренасочва пробите за потвърждение и допълнителни изследвания към Референтната лаборатория на Съюза, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети. – Взема участие в ринг тестовете. – Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания. – Сътрудничи с Националната референтна лаборатория по Кърлежово/Векторно преносими инфекции, листерии и лептоспири към НЦЗПБ по отношение нанеобходимите изследвания, резултати от текущи лабораторни изследвания съгласно програмата за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил и планираните дейности по Програмата за профилактика и контрол на векторно предаваните трансмисивни инфекции при хората. – Сътрудничи с лаборатория „Експериментална и приложна паразитология“ към НЦЗПБ по отношение на ентомологичния надзор. – Поддържа архив от референтни щамове и теренни изолати на вируса на Треска от Западен Нил. – Събира и анализира данните за изследванията за Треска от Западен Нил и проведения ентомологичен надзор в различните региони. – Сътрудничи с Дирекция ЗХОЖКФ при изготвяне на програмата за надзор и контрол на заболяването Треска от Западен Нил, доклади и допълнителни документи във връзка с програмата. • Лаборатория „Арахноентомология“ към НДНИВМИ, гр. София: – Извършва технически преглед на светлинните ловилки в края на годината. – Изготвя и актуализира списък на светлинните ловилки и тяхното териториално разпределение. • Природозащитни организации: – Извършват наблюдения на популацията диви птици в съответния регион и при повишена смъртност и заболеваемост информират областните дирекции по без-опасност на храните. – Осигуряват трупове от умрели диви птици и проби от диви птици с клинични признаци на заболяването (в случай на съмнение). – Сътрудничат със съответната областна дирекция по безопасност на храните и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете по отношение на наличната информация за засегнатите диви птици. 4.
38. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата. 4.3.
39. Надзор на заболяването Треска от Западен Нил чрез използване на сентинелни животни: Програмата ще бъде изпълнена на територията на десет области на страната (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2). Фиг.
40. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването Треска от Западен Нил за периода 2016 – 2018 г. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Кръвни проби за серологичен надзор ще бъдат вземани ежегодно в периода 01.06 – 30.10 за всяка календарна година от сентинелни животни, отглеждани на територията на десетте области. В зависимост от епизоотичната обстановка и климатичните условия през съответната година периодът на пробовземане може да бъде променен, за което дирекция „ЗХОЖКФ“ уведомява всички звена, включени в надзора на заболяването. За целите на програмата сентинелните животни трябва да отговарят на следните критерии: – Да са еднокопитни животни или домашни птици от кокошев вид („заден двор“). – Да не са напускали населеното място през последните три месеца. – Да не бъдат местени от населеното място през целия период на надзор за текущата година (напр. от 1.06.2016 г. до 30.10.2016 г.). Определянето на населените места, от които ще се вземат проби, се извършва в началото на календарната година от отдел „ЗХОЖФК“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете. Отдел „ЗХОЖФК“ изпраща списък на определените населени места и конкретния брой проби от еднокопитни животни и домашни птици от кокошев вид до областните дирекции по безопасност на храните преди започване на надзорния период. Сентинелните животни ще бъдат изследвани всеки месец, като пробовземането трябва да става в периода от 15-о до 30-о число на месецa. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж. В случай че еднокопитните животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1). В допълнение, при едно от пробовземанията се попълва въпросник за сентинелните животни (приложение № 2), който се прилага към съпроводителното писмо. Попълването на въпросника се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“. В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по области. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, ±5 % точност за еднокопитните животни и 10 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност за домашните птици. Таблица
41. Разпределение на пробите за Треска от Западен Нил по области № Област Общ брой проби за месец (еднокопитни и домашни кокошки) Общ брой проби за периода на надзора за календарна година
42. Варна
43. Видин
44. Враца
45. Добрич
46. Монтана
47. Русе
48. Силистра
49. София-град
50. София област
51. Хасково Общо 2795 При недостатъчен брой сентинелни животни от посочените видове (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) в София-град е предвидено пробовземане от кучета, което се организира от отдел „ЗХОЖФК“. Всички кръвни проби първоначално се изследват със скрийнинг тест (ELISA), след което положителните и съмнителните проби се подлагат на допълнително изследване чрез серумнеутрализационен тест (потвърдителен метод). При определени ситуации е предвидено изследване на кръвни проби от еднокопитни животни чрез IgM ELISA за установяване на ранни антитела към инфекцията. В случай на съмнение за Треска от Западен Нил ще бъдат вземани кръвни и органни проби, цели трупове от умрели диви птици и сборни проби от комари за потвърждаване на заболяването. Вземането на проби в случай на съмнение трябва да бъде съгласувано с отдел „ЗХОЖФК“. При изпращане на съмнителни проби към съпроводителното писмо се прилага попълнен въпросник (приложение № 2). В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъде ревизирана в съответствие. 4.3.
52. Надзор на вектора: Събирането на комари за морфологичен анализ ще се изпълнява ежегодно в периода 01.06 – 30.10 на територията на десет области (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2). Събирането на комари ще се извършва един път месечно, като светлинните ловилки трябва да са разположени в непосредствена близост до сентинелните животни. При залагането на светлинните ловилки следва да бъдат отчетени минималната и максималната температура, както и останалите показатели, посочени в протокол за улов на комари (приложение № 3). Инструкция за работа със светлинните ловилки и събиране на комари се изготвя от дирекция „ЗХОЖКФ“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете в началото на 2016 г. и се изпраща до областните дирекции по безопасност на храните преди началото на надзорния период. Уловите с комари се изпращат до Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете придружени от протокол за улов на комари (приложение № 3), заедно с взетите кръвни проби от сентинелни животни от областта. В края на годината светлинните ловилки се изпращат до НДНИВМИ за технически преглед. При определени ситуации е предвидено молекулярнобиологично изследване на сборни проби от комари за установяване на генома на вируса на Треска от Западен Нил. Събирането на комари за молекулярнобиологично изследване се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“. 4.
53. Мерки, изпълнявани по програмата. 4.4.
54. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването: Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести. Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.
55. Общо описание на разходите и ползите:
56. Разходи за вземане и транспортиране на проби и улови от комари до Националната референтна лаборатория за диагностика на Африканска чума по конете в София.
57. Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми.
58. Разходи за обезвреждане на трупове на убити или умрели животни.
59. Разходи за извършена дезинсекция.
60. Разходи за транспортиране на проби до Референтната лаборатория на ЕС, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети.
61. Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата. Ползи и очаквани резултати от програмата: – Ранно откриване на заболяването и навременно информиране на органите, отговорни за надзора на Треска от Западен Нил при хора. – Установяване на сезонната динамика на инфекцията във високорисковите региони през различните години. – Идентифициране на потенциалните вектори на Треска от Западен Нил във високорисковите региони. – Идентифициране на факторите, които оказват влияние върху разпространението на инфекцията. – Типизиране на циркулиращия на територията на страната вирус. – Навременно прилагане на мерките за контрол на заболяването (дезинсекция), с цел ограничаване на разпространението на инфекцията при хора и ефективно използване на финансовите ресурси, необходими за извършване на дезинсекцията. – Идентифициране на нови високорискови региони и актуализиране на списъка на високорисковите региони на циркулация на Треска от Западен Нил в страната.
62. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години. 6.
63. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове: 6.1.
64. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година): Година: 2015 (до 1.10.2015) Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Видин ЕК ELISA антитела Видин КШ ELISA антитела Враца ЕК ELISA антитела Враца КШ ELISA антитела Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Монтана ЕК ELISA антитела Монтана КШ ELISA антитела Русе ЕК ELISA антитела Русе КШ ELISA антитела Силистра ЕК ELISA антитела Силистра КШ ELISA антитела София ЕК ELISA антитела Хасково ЕК ELISA антитела Хасково КШ ELISA антитела Варна ЕК PCR геном София ЕК PCR геном София Диви ПТ PCR геном Общо Година: 2014 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Добрич Диви ПТ PCR геном Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Варна Диви ПТ PCR геном Сливен Диви ПТ PCR геном Стара Загора Диви ПТ PCR геном Бургас Диви ПТ PCR геном Общо Година: 2012 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Общо Година: 2011 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Добрич КШ SNT антитела Варна ЕК SNT антитела Добрич Диви ПТ PCR геном Добрич ЕК PCR геном Добрич Сборни проби комари PCR геном София Диви ПТ PCR геном София ЕК ELISA антитела Кюстендил Диви ПТ PCR геном Благоевград Диви ПТ PCR геном Варна ЕК PCR геном Общо Година: 2010 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Силистра КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Варна ЕК SNT антитела Варна КШ SNT антитела Силистра КШ SNT антитела Благоевград ЕК ELISA антитела Благоевград КШ ELISA антитела Смолян ЕК ELISA антитела Смолян КШ ELISA антитела Общо
65. Цели за периода 2016 – 2018 г. 7.
66. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години): 7.1.
67. Цели, свързани с диагностични тестове: Регион Вид тест* Целеви животни (вид, категория) Вид проба Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.) Брой планирани тестове за календарна година Варна ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Видин ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Враца ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Добрич ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Монтана ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Русе ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Силистра ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София-град ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София област ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Хасково ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Общо ELISA 2795 Варна SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Видин SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Враца SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Добрич SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Монтана SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Русе SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Силистра SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София-град SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София област SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Хасково SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Общо SNT Общо надзор 3078 Цялата страна PCR ЕК, диви и домашни водоплаващи птици, комари Кръвни проби, органни суспензии и сборни проби комари съмнение Цялата страна Вирус изолация ЕК, диви и домашни водоплаващи птици Кръвни проби и органни суспензии съмнение Цялата страна IgM ELISA ЕК Серумни проби съмнение/надзор Общо съмнение *Лабораторната диагностика на заболяването Треска от Западен Нил се извършват съгласно методите, описани в последната актуализирана версия на Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 7-мо издание, 2012, раздел 2.1.
69. Анализ на разходите в програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение № 1 Опис на нерегистрираните еднокопитни животни, от които са получени кръвни проби Кръвна проба № Вид (кон, магаре, муле, катър) Порода Пол Възраст (г.) Собственик (име, фамилия) № на обекта Приложение № 2 Въпросник № ...................../......................... Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Подпис: .............................................................. Приложение № 3 Протокол за вземане/събиране на проби от кoмари № ......................../дата ................................ Код на мястото Местонахождение (област, община, населено място/местност), адрес Име на собственика, животновъден обект № Географски координати ( XY, NE) Надморска височина Вид и брой на животните във фермата Разположение на ловилката (на открито, на закрито) Дата и час на поставяне на ловилката Дата и час на събиране на улова Вид на ловилката ( CDC, Onderstepoort, светлинно-отражателна , др. ) Използван атрактант (обикновенна лампа, химически, CO 2 , др.) Вид захранване на ловилката (ток, батерия) Височина на поставяне на ловилката Максимална температура Минимална температура Влажност на въздуха Скорост на вятъра Забележка Изпратил: ................................................................ Приложение № 20 Програма за надзор и контрол на болестта туберкулоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г.
70. Идентификация на програмата: Държава членка: Република България Заболяване: Туберкулоза по говедата Период на изпълнение: 1.01 . 2016 – 31.12.2018 г. Референции към този документ: • Закон за ветеринарномедицинската дейност • Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО (ДВ, бр. 23 от 2010 г.). Контактно лице (име, телефон, факс, имейл): Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ • тел.: + • e-mail: i _ boyk@bfsa.bg
71. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България: Туберкулозата по говедата (ТГ) е установена като проблем още през 1894 г., а от 1902 г. се работи за приемането на закон, който да регламентира мерки за борба. Такъв закон е приет през 1906 г. – Закон за ветеринарносанитарната служба и полиция, който постановява, че животните с явни клинични признаци се убиват. Със Закона за санитарноветеринарната служба от 1924 г. се организира борбата с ТГ, като отговорни за това са длъжностните ветеринарни лекари. Процентът на заразеност на говедата от 1925 г. до 1944 г. е, както следва: 1925 г. – 15,7 %, 1926 г. – 9,3 %, 1927 г. – 11,8 %, 1929 г. – 10,0 %, 1930 г. – 10,1 %, 1931 г. – 8,8 %, 1932 г. – 7,5 %, 1934 – 1944 г. – 2,6 %. От 1945 до 1949 г. заразеността на говедата в отделните окръзи е между 6,4 % (Видин) до 0,5 % (София). Установени са ферми с висок процент положителни говеда – ТКЗС, с. Царацово – 60 %, ТКЗС, с. Г. Конаре – 42 %, ТКЗС Дюлево – 37,1 %. От 1949 до 1953 г. процентът на реагиралите говеда е следният: 1949 г. – 1,4 %, 1950 г. – 0,6 %, 1951 г. – 0,4 %, 1952 г. – 0,3 %, 1953 г. – 0,3 %. През 1954 – 1958 г. се поставя епизоотична цел за изкореняване на ТГ. През 1959 г. е изследвано 83 % от поголовието в страната и са установени 0,09 % реагенти, което на практика показва, че ТГ е ликвидирана. За периода 1997 – 2012 г. (м. юли) са изследвани 1054 проби от едри преживни животни, от които са установени 607 положителни резултата (57 %). Завишен процент на положителните резултати за разглеждания период се наблюдава през годините 1999 – 2000 г. и 2003 – 2004 г. (спрямо 1997 – 1998 и 2001 – 2002 г.), когато са установени голям брой епизоотични огнища в областите Велико Търново, Добрич, Силистра, Плевен, Кърджали и Пазарджик, като лабораторните изследвания са предимно от тези области. Също така през 2010 – 2011 г. се наблюдава значителен процент на положителните резултати в сравнение с периода 2005 – 2009 г. (около 80 %), който се дължи на новоустановено епизоотично огнище в гр. Средец, Бургаска област. За периода 1987 – 2012 г. са обявени 125 огнища на заболяването в областите Шумен, Видин, Добрич, Велико Търново, София област, Силистра, Смолян, Разград, Русе, Плевен, Ловеч, Кърджали, Пазарджик, Варна, Габрово, Враца, Бургас, Благоевград и Хасково. Най-голям е броят на огнищата в областите Плевен