Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (продължение от брой 72)

Държавен вестник Министерски съвет брой: 73, от дата 16.9.2016 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.9 Решение № 320 от 3 май 2016 г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (продължение от брой 72) РЕШЕНИЕ № 320 ОТ 3 МАЙ 2016 Г. за одобряване на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 – 2018 г. (Продължение от брой 72) Приложение № 18 Програма за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии в България през 2016 – 2018 г.

Държава членка: Република България Болест: Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Законови разпоредби :

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail):

Д-р Цвятко Александров Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ Българска агенция по безопасност на храните, бул. Пенчо Славейков 15A 1606 София, България тел. + E-mail: t _ alexandrov@bfsa.bg 2. Описание на програмата.

Програмата определя надзор на заболяванията спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и скрейпи при дребните преживни животни в Република България.

Цели на програмата:

От 2002 г. Националната ветеринарномедицинска служба на Република България извършва стриктен надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на Регламент № 999/2001 на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и неговите изменения. Болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата никога не е констатирана на територията на страната. През 2008 г. на територията на Република България за първи път бяха потвърдени 4 случая на скрейпи при овце. През 2009 г. бяха потвърдени два случая на скрейпи (коза и овца) и през 2010 – други 6 случая бяха открити при овце и кози (2 овце и 2 кози положителни от едно стадо + 1 овца и 1 коза от друго отделно стадо). През 2011 г. и 2013 г. скрейпи не е констатирано на територията на страната. През 2012 г. са констатирани 2 случая на класическо и 2 случая на атипично скрейпи. През 2014 г. са констатирани 3 случая на класическо скрейпи при овце.

В таблицата по-долу са посочени положителните случаи на скрейпи от 2008 г. насам.

2008 1 овца, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи 1 положителна овца, непотвърден резултат, поради недостатъчно количество проба 2009 1 коза, класическо скрейпи 1 овца, класическо скрейпи 2010 3 овце, класическо скрейпи 3 кози, класическо скрейпи 2012 2 овце, класическо скрейпи 2 овце, атипично скрейпи 2014 3 овце, класическо скрейпи Тоталната фуражна забрана е въведена със заповед на министъра на земеделието и горите в началото на януари 2006 г.

4.1. Компетентни органи, извършващи надзора и координирането на отделите, отговорни за изпълнението на програмата :

4.2. Описание на географските и административните области, в които ще се изпълнява програмата:

Регионалните структури на БАБХ отговарят на административните области на страната – в административно отношение Репубика България е разделена на 28 региона, като във всеки един от тях ще се изпълнява програмата за надзор на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

4.3. Система за регистриране на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗВД БАБХ е официалният компетентен орган за идентификация на животните, който поддържа интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Редът за идентификация, регистрация и възможностите за достъп до информационната система е определен с наредби на министъра на земеделието и храните – Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъдните обекти са предмет на задължително регистриране.

В централната база данни са отразени регистрите на всички животновъдни обекти за едри и дребни преживни животни.

4.4. Система за идентификация на животните:

БАБХ подържа компютърна информационна система за въвеждане на данни за идентифицирани животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Модулът е разработен за регистрация и нотификация на движението на животните и за други данни. Системата за идентификация на животни във фермите включва данни за гледачите на животните, местонахождението, движението на животните, здравния статус и ветеринарните дейности.

Изискванията за идентификацията и средствата за идентификация на дребните и едрите преживни животни са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 61 от 2006 г. и Наредба № 6 от 2013 г.

Едрите преживни животни трябва да бъдат идентифицирани в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент ЕО № 1760/2000, но във всички случаи идентификацията трябва да бъде извършена преди напускането на фермата от животните. Ушните марки се поставят от регистриран ветеринарен лекар. Ушните марки съдържат следната информация – кода на Република България „BG“, двуцифрен код и шестцифрен сериен номер.

Дребните преживни животни се идентифицират в максималните срокове съгласно чл. 4 параграф 1 от Регламент ЕО № 21/2004, но във всички случаи преди напускането на фермата. Идентификацията се извършва с комплект ушни марки, състоящ се от обикновена и електронна ушна марка. Структурата на номера е BG, последвано от трицифрен код, последвано от 9-цифров пореден номер. В електронен формат абревиатурата BG се записва в информационната система като 100.

4.5. Обявяване на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии:

Заразните болести подлежат на задължително обявяване съгласно чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии се обявяват съгласно изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6от 2006 г.), транспонираща Директива на Съвета 82/894/EEC от 21 декември 1982 за обявяването на заразните болести на територията на Общността.

БАБХ незабавно се информира за всяко съмнение за заразени от ТСЕ животни.

Изпълнителният директор на БАБХ информира Европейската комисия и държавите членки за всяко съмнение и потвърждение на ТСЕ.

4.6. Надзор Надзорът на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по преживните животни се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския Парламент и Съвета от 22 май 2001г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии 4.6.1. Надзор на спонгиформна енцефалопатия по говедата при едрите преживни животни за календарна година Брой бързи тестове за година Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.1, т. 3 и т. 4 от Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета 5000 Животни по приложение № III, глава A, част I, т. 2.2 от Регламент (EО) № 999/2001 15 000 4.6.2. Надзор на ТСЕ при овце за календарна година Брой тестове за година Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 2 от Регламент (EО) № 999/2001 10 000 Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 3 от Регламент (EО) № 999/2001 10 000 Овце съгласно приложение № III, глава A, част II, точка 5 от Регламент (EО) № 999/2001 Забележка : Задължително е изследването на поне 10 000 умрели овце през календарна година.

4.6.3. Надзор на ТСЕ при кози за календарна година Брой тестове Кози съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 3 от Регламент (EО) № 999/2001 1500 Забележка : Не се взимат проби от здраво заклани кози, а единствено от умрели животни и такива, показали клиника за заболяването.

4.6.4. Потвърдителни тестове, различни от бързите тестове съгласно приложение № X, глава C от Регламент № 999/2001 за календарна година Брой тестове за година По потвърдителни тестове при говеда По потвърдителни тестове при овце и кози 4.6.5. Дискриминиращи тестове за календарна година Брой тестове за година Първично молекулярно изследване съгласно Приложение № X, глава C, т. 3.2(c)(i) на Регламент (EО) № 999/2001 4.6.6. Генотипизиране на позитивни и случайно селектирани животни за календарна година Брой тестове Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.1 от Регламент (EО) № 999/2001 Животни съгласно приложение № III, глава A, част II, т. 8.2 от Регламент (EО) № 999/2001 4.7. Ерадикация 4.7.1. Мерки при потвърждение на случай на СЕГ:

4.7.1.1. Описание:

При официално потвърждение на СЕГ се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

Незабавно след официалното потвърждение на СЕГ се прилагат следните мерки:

До прилагането на мерките животновъдният обект, в който се намира животното с официално потвърдена СЕГ, се поставя под официален надзор, а движението на всички възприемчиви животни от животновъдния обект и продуктите от тях се поставят под възбрана от БАБХ. Собствениците на унищожените животни и продуктите от тях се обезщетяват съгласно глава 6, раздел ІІІ от ЗВД.

Чрез епидемиологичното проучване трябва да се идентифицират:

Подробно мерките при съмнение и потвърждение на СЕГ са разписани в Практическо ръководство за борба с болестта спонгиформна енцефалопатия по говедата.

4.7.1.2. Обобщена таблица Брой животни Убити животни съгласно приложение № VII, глава Б, т. 2.1 от Регламент (EC) № 999/2001: - 4.7.2. Мерки при потвърждение на скрейпи:

4.7.2.1. Описание:

При официално потвърждение на скрейпи се предприемат мерките, определени в Регламент(EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

В инфектираните стада се предприемат следните мерки:

Мерки в засегнатия животновъден обект

Продължение на мерките в заразения животновъден обект В заразените животновъдни обекти се извършват редовни проверки на всеки 10 – 14 дни.

В случай че собственикът на обекта има съмнение за ТСЕ преди провеждане на някоя от проверките, той трябва незабавно да уведоми съответната ОДБХ. Официалният ветеринарен лекар посещава стопанството с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението. Всички съмнителни за заболяването животни, които са убити с превантивна и диагностична цел, се транспортират до екарисаж, където се унищожават чрез изгаряне.

Епидемиологичното изследване трябва да идентифицира:

4.7.2.2. Обобщена таблица за календарна година Брой животни за календарна година Убити животни при ликвидиране на огнище на скрейпи Животни, които подлежат на генотипизиране във връзка с констатирано огнище на скрейпи 4.7.3. Развъдна програма за селекциониране на устойчиви към ТСЕ овце:

4.7.3.1. Основни принципи:

Изследванията показват, че овце от определени прионни генотипове са устойчиви на болестта. Съществуват различни алели за прионните гени. При прионните алели с разположение на Аланин и Аргинин на 136, 154 и 171 позиция комбинацията ARR е устойчива на скрейпи. Овце, имащи алели Валин, Аргинин и Глутамин на същото място, са възприемчиви към скрейпи.

Развъдната програма включва определяне на резистентността при определени стада на базата на научни данни, потвърждаващи резистентността към ТСЕ на определени генотипове от тези видове.

БАБХ трябва редовно да представя доклади пред Комисията, за да може да се извърши научна оценка на програмите, в частност на влиянието на разпространението на ТСЕ, но така също и на генетичното разнообразие, както и за поддържането на стари или редки породи овце или на такива, които са добре приспособени към определени региони.

4.7.3.2. Обобщена таблица Брой животни Овце, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001 - Овни, които да бъдат генотипизирани в рамките на развъдната програма, както е посочено в чл. 6а на Регламент (EО) № 999/2001 - 5 . Разходи 5.1. Детайлен анализ на разходите:

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Приложение № 19 Програма за надзор и контрол на болестта Треска от Западен Нил в България през 2016 – 2018 г.

Държава членка: Република България Заболяване: Треска от Западен Нил Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

За пръв път антитела срещу Треска от Западен Нил в България са установени през 60-те години на XX век. През 1978 г. чрез имунофлуоресцентен метод вирусът е установен в кръвосмучещи насекоми.

От 1974 до 1994 г. антитела срещу Треска от Западен Нил са констатирани в серумни проби от едри и дребни преживни животни, магарета, кокошки и хора, произхождащи от цялата територия на страната. За посочения период причинителят на заболяването е изолиран неколкократно от зайци, кокошки и комари.

Извършените през последните пет години проучвания показват, че съществува ежегодна интродукция на вируса на територия на страната. За периода 2010 – 2014 г. циркулация на инфекцията е установена в четири високорискови региона на страната: с. Дуранкулак и гр. Шабла (Добрич), гр. Тутракан (Силистра) и с. Старо Оряхово (Вар- на). Извършените проучвания за посочения период се основават на лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) и включва набор от серологични методи: ELISA (скрийнинг тест), серумнеутрализационен тест (потвърдителен тест) и IgM ELISA (доказване на ранни антитела към инфекцията в серуми от еднокопитни).

През 2015 г. антитела срещу Треска от Западен Нил при сентинелни животни са установени както в четирите региона с доказана циркулация, така и в нововключените за текущата година рискови региони: гр. Русе, гр. Видин, гр. Лом, гр. Козлодуй и гр. Свиленград. В допълнение вирусът на Треска от Западен Нил, принадлежащ към линия 2, е установен в проби от диви птици от сем. Враноподобни от гр. София. Резултатите от извършените в гр. София серологични проучвания показват наличие на антитела при диви птици, еднокопитни животни и кучета.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на случаите на Треска от Западен Нил за периода 2010 – 2015 г. въз основа на серологични и вирусологични изследвания.

Фиг. 1. Установени случаи на Треска от Западен Нил в България за периода 2010 – 2015 г .

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя 3. Описание на програмата:

Програмата включва:

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата.

Период на изпълнение на програмата: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол Х Лабораторно изследване Х Ентомологичен надзор Х Клинични прегледи Х Убиване на животни (гъски и патици) с клинични признаци за болестта X Обезвреждане на трупове на убити домашни водоплаващи птици или умрели диви птици Ваксинация Лечение Х Надзор Х Други мерки: дезинсекция на животновъдни обекти и на местата на възпроизвеждане на векторите (съвместно с РЗИ).

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

4.3.1. Надзор на заболяването Треска от Западен Нил чрез използване на сентинелни животни:

Програмата ще бъде изпълнена на територията на десет области на страната (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Фиг. 2. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването Треска от Западен Нил за периода 2016 – 2018 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Кръвни проби за серологичен надзор ще бъдат вземани ежегодно в периода 01.06 – 30.10 за всяка календарна година от сентинелни животни, отглеждани на територията на десетте области.

В зависимост от епизоотичната обстановка и климатичните условия през съответната година периодът на пробовземане може да бъде променен, за което дирекция „ЗХОЖКФ“ уведомява всички звена, включени в надзора на заболяването.

За целите на програмата сентинелните животни трябва да отговарят на следните критерии:

Определянето на населените места, от които ще се вземат проби, се извършва в началото на календарната година от отдел „ЗХОЖФК“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете. Отдел „ЗХОЖФК“ изпраща списък на определените населени места и конкретния брой проби от еднокопитни животни и домашни птици от кокошев вид до областните дирекции по безопасност на храните преди започване на надзорния период.

Сентинелните животни ще бъдат изследвани всеки месец, като пробовземането трябва да става в периода от 15-о до 30-о число на месецa. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж.

В случай че еднокопитните животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1).

В допълнение, при едно от пробовземанията се попълва въпросник за сентинелните животни (приложение № 2), който се прилага към съпроводителното писмо. Попълването на въпросника се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по области. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, ±5 % точност за еднокопитните животни и 10 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност за домашните птици.

Таблица 1. Разпределение на пробите за Треска от Западен Нил по области № Област Общ брой проби за месец (еднокопитни и домашни кокошки) Общ брой проби за периода на надзора за календарна година 1.

Варна 2.

Видин 3.

Враца 4.

Добрич 5.

Монтана 6.

Русе 7.

Силистра 8.

София-град 9.

София област 10.

Хасково Общо 2795 При недостатъчен брой сентинелни животни от посочените видове (еднокопитни и домашни птици от кокошев вид) в София-град е предвидено пробовземане от кучета, което се организира от отдел „ЗХОЖФК“.

Всички кръвни проби първоначално се изследват със скрийнинг тест (ELISA), след което положителните и съмнителните проби се подлагат на допълнително изследване чрез серумнеутрализационен тест (потвърдителен метод). При определени ситуации е предвидено изследване на кръвни проби от еднокопитни животни чрез IgM ELISA за установяване на ранни антитела към инфекцията.

В случай на съмнение за Треска от Западен Нил ще бъдат вземани кръвни и органни проби, цели трупове от умрели диви птици и сборни проби от комари за потвърждаване на заболяването. Вземането на проби в случай на съмнение трябва да бъде съгласувано с отдел „ЗХОЖФК“. При изпращане на съмнителни проби към съпроводителното писмо се прилага попълнен въпросник (приложение № 2).

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъде ревизирана в съответствие.

4.3.2. Надзор на вектора:

Събирането на комари за морфологичен анализ ще се изпълнява ежегодно в периода 01.06 – 30.10 на територията на десет области (високорискови региони): Видин, Монтана, Враца, Русе, Силистра, Добрич, Варна, София-град, София област и Хасково (фигура 2).

Събирането на комари ще се извършва един път месечно, като светлинните ловилки трябва да са разположени в непосредствена близост до сентинелните животни.

При залагането на светлинните ловилки следва да бъдат отчетени минималната и максималната температура, както и останалите показатели, посочени в протокол за улов на комари (приложение № 3).

Инструкция за работа със светлинните ловилки и събиране на комари се изготвя от дирекция „ЗХОЖКФ“ и Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете в началото на 2016 г. и се изпраща до областните дирекции по безопасност на храните преди началото на надзорния период.

Уловите с комари се изпращат до Националната референтна лаборатория за Африканска чума по конете придружени от протокол за улов на комари (приложение № 3), заедно с взетите кръвни проби от сентинелни животни от областта.

В края на годината светлинните ловилки се изпращат до НДНИВМИ за технически преглед.

При определени ситуации е предвидено молекулярнобиологично изследване на сборни проби от комари за установяване на генома на вируса на Треска от Западен Нил. Събирането на комари за молекулярнобиологично изследване се извършва след нареждане от отдел „ЗХОЖФК“.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

Ползи и очаквани резултати от програмата:

6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове:

6.1.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година):

Година: 2015 (до 1.10.2015) Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Видин ЕК ELISA антитела Видин КШ ELISA антитела Враца ЕК ELISA антитела Враца КШ ELISA антитела Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Монтана ЕК ELISA антитела Монтана КШ ELISA антитела Русе ЕК ELISA антитела Русе КШ ELISA антитела Силистра ЕК ELISA антитела Силистра КШ ELISA антитела София ЕК ELISA антитела Хасково ЕК ELISA антитела Хасково КШ ELISA антитела Варна ЕК PCR геном София ЕК PCR геном София Диви ПТ PCR геном Общо Година: 2014 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Добрич Диви ПТ PCR геном Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Варна Диви ПТ PCR геном Сливен Диви ПТ PCR геном Стара Загора Диви ПТ PCR геном Бургас Диви ПТ PCR геном Общо Година: 2012 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Общо Година: 2011 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Добрич КШ SNT антитела Варна ЕК SNT антитела Добрич Диви ПТ PCR геном Добрич ЕК PCR геном Добрич Сборни проби комари PCR геном София Диви ПТ PCR геном София ЕК ELISA антитела Кюстендил Диви ПТ PCR геном Благоевград Диви ПТ PCR геном Варна ЕК PCR геном Общо Година: 2010 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК ELISA антитела Добрич КШ ELISA антитела Варна ЕК ELISA антитела Варна КШ ELISA антитела Силистра КШ ELISA антитела Добрич ЕК SNT антитела Варна ЕК SNT антитела Варна КШ SNT антитела Силистра КШ SNT антитела Благоевград ЕК ELISA антитела Благоевград КШ ELISA антитела Смолян ЕК ELISA антитела Смолян КШ ELISA антитела Общо 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години):

7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове:

Регион Вид тест* Целеви животни (вид, категория) Вид проба Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.) Брой планирани тестове за календарна година Варна ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Видин ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Враца ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Добрич ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Монтана ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Русе ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Силистра ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София-град ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София област ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Хасково ELISA ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Общо ELISA 2795 Варна SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Видин SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Враца SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Добрич SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Монтана SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Русе SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Силистра SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София-град SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор София област SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Хасково SNT ЕК и кокошки „заден двор“ Серумни проби надзор Общо SNT Общо надзор 3078 Цялата страна PCR ЕК, диви и домашни водоплаващи птици, комари Кръвни проби, органни суспензии и сборни проби комари съмнение Цялата страна Вирус изолация ЕК, диви и домашни водоплаващи птици Кръвни проби и органни суспензии съмнение Цялата страна IgM ELISA ЕК Серумни проби съмнение/надзор Общо съмнение *Лабораторната диагностика на заболяването Треска от Западен Нил се извършват съгласно методите, описани в последната актуализирана версия на Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 7-мо издание, 2012, раздел 2.1.20.

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Подпис: ..............................................................

Приложение № 3 Протокол за вземане/събиране на проби от кoмари № ......................../дата ................................

Код на мястото Местонахождение (област, община, населено място/местност), адрес Име на собственика, животновъден обект № Географски координати ( XY, NE) Надморска височина Вид и брой на животните във фермата Разположение на ловилката (на открито, на закрито) Дата и час на поставяне на ловилката Дата и час на събиране на улова Вид на ловилката ( CDC, Onderstepoort, светлинно-отражателна , др. ) Използван атрактант (обикновенна лампа, химически, CO 2 , др.) Вид захранване на ловилката (ток, батерия) Височина на поставяне на ловилката Максимална температура Минимална температура Влажност на въздуха Скорост на вятъра Забележка Изпратил: ................................................................

Приложение № 20 Програма за надзор и контрол на болестта туберкулоза по ЕПЖ в България през 2016 – 2018 г.

Държава членка: Република България Заболяване: Туберкулоза по говедата Период на изпълнение: 1.01 . 2016 – 31.12.2018 г.

Референции към този документ:

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция ВОК при ЦУ на БАБХ

Туберкулозата по говедата (ТГ) е установена като проблем още през 1894 г., а от 1902 г. се работи за приемането на закон, който да регламентира мерки за борба. Такъв закон е приет през 1906 г. – Закон за ветеринарносанитарната служба и полиция, който постановява, че животните с явни клинични признаци се убиват. Със Закона за санитарноветеринарната служба от 1924 г. се организира борбата с ТГ, като отговорни за това са длъжностните ветеринарни лекари. Процентът на заразеност на говедата от 1925 г. до 1944 г. е, както следва: 1925 г. – 15,7 %, 1926 г. – 9,3 %, 1927 г. – 11,8 %, 1929 г. – 10,0 %, 1930 г. – 10,1 %, 1931 г. – 8,8 %, 1932 г. – 7,5 %, 1934 – 1944 г. – 2,6 %. От 1945 до 1949 г. заразеността на говедата в отделните окръзи е между 6,4 % (Видин) до 0,5 % (София). Установени са ферми с висок процент положителни говеда – ТКЗС, с. Царацово – 60 %, ТКЗС, с. Г. Конаре – 42 %, ТКЗС Дюлево – 37,1 %. От 1949 до 1953 г. процентът на реагиралите говеда е следният: 1949 г. – 1,4 %, 1950 г. – 0,6 %, 1951 г. – 0,4 %, 1952 г. – 0,3 %, 1953 г. – 0,3 %. През 1954 – 1958 г. се поставя епизоотична цел за изкореняване на ТГ. През 1959 г. е изследвано 83 % от поголовието в страната и са установени 0,09 % реагенти, което на практика показва, че ТГ е ликвидирана.

За периода 1997 – 2012 г. (м. юли) са изследвани 1054 проби от едри преживни животни, от които са установени 607 положителни резултата (57 %). Завишен процент на положителните резултати за разглеждания период се наблюдава през годините 1999 – 2000 г. и 2003 – 2004 г. (спрямо 1997 – 1998 и 2001 – 2002 г.), когато са установени голям брой епизоотични огнища в областите Велико Търново, Добрич, Силистра, Плевен, Кърджали и Пазарджик, като лабораторните изследвания са предимно от тези области. Също така през 2010 – 2011 г. се наблюдава значителен процент на положителните резултати в сравнение с периода 2005 – 2009 г. (около 80 %), който се дължи на новоустановено епизоотично огнище в гр. Средец, Бургаска област.

За периода 1987 – 2012 г. са обявени 125 огнища на заболяването в областите Шумен, Видин, Добрич, Велико Търново, София област, Силистра, Смолян, Разград, Русе, Плевен, Ловеч, Кърджали, Пазарджик, Варна, Габрово, Враца, Бургас, Благоевград и Хасково. Най-голям е броят на огнищата в областите Плевен (20), Шумен (19), Добрич (19), Велико Търново (10) и Силистра (10). В областите Кюстендил, Монтана, Перник, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Търговище и Ямбол не е установена ТГ.

На фигура 1 е изобразено географското разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г.

Фиг. 1: Разпространение на туберкулоза по говедата за периода 1983 – 2012 г. В скоби е посочен броят на епизоотичните огнища.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя В най-засегнатата област – Плевен, огнища на ТГ са установени във: с. Загражден, с. Драгаш, с. Пордим, с. Каменец, с. Писарово, с. Славяново, с. Пелово, с. Левски, с. Стемерово, с. Въбел, гр. Гулянци, с. Дъбовик, с. Гиген, с. Тодорово, гр. Белене, с. Г. Дъбник, гр. Д. Митрополия, затвора Белене. Повече от едно огнище е регистрирано в с. Пордим и гр. Белене. Средната продължителност на едно епизоотично огнище е била 40 месеца, като с най-голяма продължителност е било огнището в с. Тодорово – от 1993 до 2011 г.

На таблица 1 са представени данни за броя епизоотични огнища и процента неблагополучни населени места по отношение на заболяването за периода 1983 – 2012 г.

Таблица 1. Брой регистрирани огнища на туберкулозата по говедата и процент неблагополучни населени в България за периода 1983 – 2012 г.

Област Брой епизоотични огнища Брой населени места % на неблагополучните населени места Благоевград 0.7 Бургас 1.1 Варна 1.2 Велико Търново 2.8 Видин 4.2 Враца 3.8 Габрово 0.6 Добрич 8.8 Кърджали 0.9 Ловеч 0.7 Пазарджик 1.7 Плевен 16.3 Русе 9.0 Силистра 8.7 Смолян 0.4 София област 0.5 Хасково 2.1 Шумен 12.6 Общо 4073 3.1 За периода 1.01.2010 г. – 1.04.2015 г. в Република България са регистрирани следните епизоотични огнища на туберкулоза по говедата:

През 2010 г. – с. Сталийска махала, Монтанска област, ферма с 84 бр. говеда, от които 16 бр. реагирали положително.

През 2011 г. – гр. Средец, Бургаска област, ферма с 86 говеда.

През 2012 и 2013 г. не са констатирани огнища на заболяването.

През 2014 г. са регистрирани следните огнища на ТГ:

През 2015 г. са регистрирани следните огнища на ТГ:

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата X Контрол Х Лабораторно изследване Ваксинация X Клинични прегледи Лечение X Обезвреждане на трупове на унищожени животни Х Контрол на животинските продукти и пазарите Х Надзор Х Други мерки: ДДД 4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата :

4.3. Описание на географските и административни райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на цялата страна.

В стада, свободни от туберкулоза, се извършва ежегодна, еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди пречистен протеинов дериват (ППД) в доза 0,1 мл на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст.

На всички ЕПЖ, реагирали с положителна или съмнителна реакция при еднократното интрадермално изследване, се извършва диференциална туберкулинизация (с говежди и птичи туберкулин по 0.1 мл, на 42-ия ден след първоначалната туберкулинизация).

В случай на положителна или съмнителна реакция при диференциалната туберкулинизация се извършва еднократна интрадермална туберкулинизация с говежди ППД (между 45-ия и 60-ия ден след диференциалната туберкулинизация) в доза 0,2 мл.

В стада с констатирана туберкулоза на всички ЕПЖ, навършили 42-дневна възраст, се извършват учестени интрадермални изследвания през 2 месеца от датата, на която е заклано последното реагирало животно. В случай на отрицателни резултати за туберкулоза при всички ЕПЖ в стадото следващото изследване се извършва след 6 месеца и при повторно получаване на отрицателни резултати при всички животни стадото се счита за свободно от болестта.

В стада с констатирана туберкулоза по ЕПЖ, които се отглеждат съвместно със свине, се извършва еднократна туберкулинизация на всички свине с говежди и птичи ППД туберкулин едновремено на двете уши.

На фигура 1 е представена схема за извършване на интрадермалните изследвания при ЕПЖ.

Фиг. 1. Схема за извършване на туберкулинизация на ЕПЖ Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя В случай на съмнение за туберкулоза се извършва диагностично/санитарно клане и се вземат проби (лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи) за лабораторно изследване.

Лабораторно изследване на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи се извършва и при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни.

При необходимост и след разпореждане от дирекция ЗХОЖКФ се извършват патологоанатомични и лабораторни изследвания (микробиологични и молекулярнобиологични) на органни проби от възприемчиви диви животни.

Получените резултати от интрадермалните изследвания и наблюдаваните патологоанатомични изменения се попълват в протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване.

При внос на говеда от трети страни по време на задължителната карантина се извършва еднократно интрадермално изследване на всички животни, навършили 42-дневна възраст. Изследването се заплаща от собственика на внесените животни.

Подробна инструкция за извършване на туберкулинизация и интерпретация на резултатите, протокол за извършена туберкулинизация и протокол за патологоанатомично изследване се изготвя в началото на надзорния период от дирекция ЗХОЖКФ.

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата:

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация.

Регистрацията на животновъдни обекти се извършва съгласно изискванията на чл. 137 ЗВД.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалният компетентен орган за идентификацията на животните, който поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, хармонизирана с Директива 64/432/ЕИО.

Ползи и очаквани резултати от програмата:

Ползи от програмата:

Очакван резултат:

6.1. Данни за извършен надзор и лабораторни тестове през последните 5 години:

Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата Страна членка: България Година: 2011 *Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да Регион Общ брой говеда Официално свободни стада Заразени стада Рутинни туберкулинови изследвания Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC] Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване стада животни Брой стада % Брой стада % Интервал между рутинните туберкулинови изследвания Брой изследвани животни Благоевград 7 583 24 615 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 23 209 Бургас 4 686 25 269 99,98 % 0,02 % Веднъж годишно 23 808 Варна 1 353 10 926 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 10 854 В. Търново 2 161 22 826 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 22 815 Видин 1 117 8 518 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 8 055 Враца 5 265 19 331 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 17 895 Габрово 1 003 8 160 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 8 450 Добрич 1 383 25 802 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 24 196 Кърджали 17 479 47 681 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 46 697 Кюстендил 1 262 6 056 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 6 031 Ловеч 11 451 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 11 208 Монтана 2 235 17 178 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 16 916 3 244 Пазарджик 7 870 18 908 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 17 015 Перник 1 988 6 676 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 5 302 Плевен 7 348 29 392 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 23 382 Пловдив 5 793 56 442 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 55 769 Разград 5 228 20 940 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 18 914 Русе 4 491 15 920 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 15 328 Силистра 3 814 12 307 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 14 832 Сливен 2 271 27 291 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 26 248 Смолян 9 837 15 469 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 14 078 София-град 4 372 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 4 055 София област 7 936 16 362 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 16 424 Стара Загора 4 134 28 041 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 31 586 Търговище 5 755 26 053 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 24 332 Хасково 8 964 33 525 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 31 893 Шумен 5 070 23 779 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 29 059 Ямбол 1 440 25 601 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 16 048 Общо:

128 163 588 891 99,98 % 0,02 % Веднъж годишно 564 399 4 045 Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата Страна членка: България Година: 2012 Регион Общ брой говеда Официално свободни стада Заразени стада Рутинни туберкулинови изследвания Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC] Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване стада животни Брой стада % Брой стада % Интервал между рутинните туберкулинови изследвания Брой изследвани животни Благоевград 6202 32573 6202 100 % 0 % Веднъж годишно 29809 Бургас 4849 27936 4849 100 % 0 % Веднъж годишно 26923 Варна 12159 100 % 0 % Веднъж годишно 11161 В. Търново 1998 21 129 1998 100 % 0 % Веднъж годишно 20 873 Видин 7082 100 % 0 % Веднъж годишно 7503 Враца 4 798 16 920 4 798 100 % 0 % Веднъж годишно 16 104 Габрово 8834 100 % 0 % Веднъж годишно 8813 Добрич 1434 23635 1434 100 % 0 % Веднъж годишно 22673 Кърджали 13849 48000 13849 100 % 0 % Веднъж годишно 46900 Кюстендил 1659 6416 1659 100 % 0 % Веднъж годишно 6577 Ловеч 1354 11 667 1354 100 % 0 % Веднъж годишно 10 900 Монтана 1528 16363 1528 100 % 0 % Веднъж годишно 15640 Пазарджик 6070 16102 6070 100 % 0 % Веднъж годишно 15866 Перник 1399 6377 1399 100 % 0 % Веднъж годишно 5234 Плевен 3837 23238 3837 100 % 0 % Веднъж годишно 21028 Пловдив 5674 65257 5674 100 % 0 % Веднъж годишно 59525 Разград 2629 18172 2629 100 % 0 % Веднъж годишно 18172 Русе 1458 15039 1458 100 % 0 % Веднъж годишно 14413 Силистра 3050 14085 3050 100 % 0 % Веднъж годишно 12578 Сливен 1952 28719 1952 100 % 0 % Веднъж годишно 26398 Смолян 7411 13823 7411 100 % 0 % Веднъж годишно 12479 София-град 4523 100 % 0 % Веднъж годишно 4047 София област 4 600 12 533 4 600 100 % 0 % Веднъж годишно 12 533 Стара Загора 1578 31243 1578 100 % 0 % Веднъж годишно 30043 Търговище 4672 26088 4672 100 % 0 % Веднъж годишно 23269 Хасково 7621 39907 7621 100 % 0 % Веднъж годишно 34243 Шумен 4460 23700 4460 100 % 0 % Веднъж годишно 23960 Ямбол 1223 21611 1223 100 % 0 % Веднъж годишно 19013 Общо:

98177 593131 98177 100 % Веднъж годишно 556677 2195 Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата Страна членка: България Година: 2013 *Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да Регион Общ брой говеда Официално свободни стада Заразени стада Рутинни туберкулинови изследвания Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC] Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване стада животни Брой стада % Брой стада % Интервал между рутинните туберкулинови изследвания Брой изследвани животни Благоевград 6 019 34 303 6 019 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 17 635 Бургас 4 557 28 673 4 557 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 16 753 Варна 1 177 11 889 1 177 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 7 556 В. Търново 1 590 24 197 1 590 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 14 725 Видин 7 048 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 3 560 Враца 4 691 16 614 4 691 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 9 291 Габрово 7 661 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 5 913 Добрич 1 426 24 737 1 426 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 13 324 Кърджали 14 063 48 086 14 063 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 23 470 Кюстендил 1 130 6 292 1 130 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 4 055 Ловеч 1 381 11 820 1 381 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 4 467 Монтана 1 393 15 199 1 393 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 9 729 Пазарджик 6 372 24 193 6 372 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 10 985 Перник 1 369 6 067 1 369 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 3 269 Плевен 2 975 21 577 2 975 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 13 599 Пловдив 5 346 65 378 5 346 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 42 276 Разград 2 521 17 932 2 521 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 12 351 Русе 1 453 14 460 1 453 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 8 896 Силистра 2 934 13 909 2 934 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 8 229 Сливен 1 953 28 963 1 953 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 16 155 Смолян 7 339 13 154 7 339 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 5 296 София-град 4 926 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 4 754 София област 3 324 15 559 3 324 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 6 034 Стара Загора 1 533 27 768 1 533 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 21 499 Търговище 4 655 25 131 4 655 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 12 347 Хасково 7 621 39 907 7 621 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 21 281 Шумен 3 621 22 567 3 621 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 17 656 Ямбол 1 207 22 033 1 207 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 8 671 Общо:

93 412 600 043 93 412 100,00 % 0,00 % Веднъж годишно 343 776 Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата Страна членка: България Година: 2014 * Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да Регион Общ брой говеда Официално свободни стада Заразени стада Рутинни туберкулинови изследвания Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC] Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване стада животни Брой стада % Брой стада % Интервал между рутинните туберкулинови изследвания Брой изследвани животни Благоевград 6 100 33 609 6 100 Веднъж годишно 32 031 Бургас 4 385 30 955 4 385 Веднъж годишно 15 783 Варна 1 180 11 525 1 180 Веднъж годишно 9 791 В. Търново 19 645 Веднъж годишно 17 572 Видин 5 624 99,6 0,4 Веднъж годишно 5 096 Враца 4 106 16 626 4 106 Веднъж годишно 13 016 Габрово 7 994 99,9 0,1 Веднъж годишно 8 011 Добрич 1 092 25 031 1 092 Веднъж годишно 21 496 Кърджали 13 934 51 964 13 934 0,01 Веднъж годишно 42 817 Кюстендил 1 071 6 645 1 071 99,9 0,1 Веднъж годишно 6 050 Ловеч 1 379 12 163 1 379 Веднъж годишно 8 511 Монтана 1 187 14 486 1 187 Веднъж годишно 13 994 Пазарджик 5 638 13 401 5 638 Веднъж годишно 12 261 Перник 1 201 5 968 1 201 Веднъж годишно 4 112 Плевен 3 484 45 727 3 484 99,9 0,1 Веднъж годишно 19 961 Пловдив 4 842 62 032 4 842 Веднъж годишно 52 371 Разград 2 000 16 400 2 000 99,75 0,25 Веднъж годишно 14 844 Русе 1 337 12 862 1 337 Веднъж годишно 11 825 Силистра 2 555 13 924 2 555 Веднъж годишно 11 527 Сливен 1 962 28 622 1 962 Веднъж годишно 26 305 Смолян 6 830 11 670 6 830 Веднъж годишно 8 983 София-град 3 056 Веднъж годишно 2 866 София област 3 324 15 790 3 324 Веднъж годишно 10 977 Стара Загора 1 570 29 255 1 570 Веднъж годишно 29 524 Търговище 2 706 18 844 2 706 Веднъж годишно 15 065 Хасково 7 621 37 360 7 621 Веднъж годишно 16 098 Шумен 3 621 22 566 3 621 Веднъж годишно 18 021 Ямбол 1 087 21 032 1 087 Веднъж годишно 14 384 Общо:

86 512 594 776 86 512 99,97 % 0,0216 Веднъж годишно 463 292 Критерии относно информацията, която следва да бъде предоставена съгласно изискванията на чл. 8 от Директива 64/432/ЕЕС в случаите на възникване и на мониторинга или при програмите за ликвидиране на туберкулоза по говедата Страна членка: България Година: 2015 * Моля, потвърдете, че е извършен официален пост мортем преглед на всички заклани животни: Да Регион Общ брой говеда Официално свободни стада Заразени стада Рутинни туберкулинови изследвания Брой туберкулинови изследвания, извършени преди въвеждането в стадата [Анекс A(I)(2)(c) 3°абзац (1) от Директива 64/432/EEC] Брой животни със съмнителни туберкулозни лезии, изпратени за хистологопатологично и бактериално изследване Брой положителни животни след извършено бактериологично изследване стада животни Брой стада % Брой стада % Интервал между рутинните туберкулинови изследвания Брой изследвани животни Благоевград 6 605 39 255 6 605 Веднъж годишно 3 902 Бургас 5 066 33 620 5 066 Веднъж годишно Варна 13 249 Веднъж годишно В. Търново 1 580 23 535 1 580 Веднъж годишно Видин 6 327 Веднъж годишно 1 350 Враца 2 634 18 510 2 634 Веднъж годишно Габрово 7 427 99,79 0,21 Веднъж годишно Добрич 1 244 25 884 1 244 Веднъж годишно Кърджали 11 811 56 928 11 811 Веднъж годишно 2 133 Кюстендил 8 492 Веднъж годишно Ловеч 1 328 12 739 1 328 Веднъж годишно Монтана 1 312 15 403 1 312 Веднъж годишно Пазарджик 3 777 22 418 3 777 Веднъж годишно 9 921 Перник 1 027 6 440 1 027 Веднъж годишно Плевен 2 333 23 024 2 333 Веднъж годишно 9 747 Пловдив 4 091 60 258 4 091 Веднъж годишно 2 517 Разград 2 775 20 629 2 775 99,75 0,25 Веднъж годишно 2 135 Русе 13 568 Веднъж годишно Силистра 1 866 14 400 1 866 Веднъж годишно 3 976 Сливен 1 585 28 507 1 585 Веднъж годишно 2 337 Смолян 7 037 15 720 7 037 Веднъж годишно 1 092 София-град 4 818 Веднъж годишно София област 2 678 19 316 2 678 Веднъж годишно Стара Загора 1 956 30 069 1 956 Веднъж годишно Търговище 2 789 22 825 2 789 Веднъж годишно 1 030 Хасково 6 522 48 031 6 522 Веднъж годишно 6 532 Шумен 5 738 33 363 5 738 Веднъж годишно 3 409 Ямбол 1 310 21 245 1 310 Веднъж годишно Общо:

81 426 646 000 81 426 99,54 % 0,46 Веднъж годишно 52 928 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.:

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностичните изследвания на терен.

Година: Брой на говедата в България през 2016 г., които да бъдат изследвани (на база данни за броя на животните към 10.2015 г., 12ВД) Регион Общ брой ЕПЖ Говеда Биволи Благоевград 38317 Бургас 30850 Варна 11081 В. Търново 18676 Видин 5725 Враца 17455 1179 Габрово 7951 Добрич 25209 Кърджали 56445 Кюстендил 6645 Ловеч 10734 Монтана 16053 Пазарджик 22453 Перник 5910 Плевен 21204 Пловдив 66168 1009 Разград 18106 Русе 13656 Силистра 13070 Сливен 27697 Смолян 12080 София-град 4859 София област 15796 Стара Загора 31085 Търговище 19922 Хасково 37360 Шумен 23975 Ямбол 21772 Общо:

600254 10696 8. Анализ на разходите в програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Приложение № 21 Програма за надзор на болестта шап по чифтокопитните животни в България през 2016 – 2018 г.

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 29 от 2006 г.), въвеждаща Директива 2003/85/EК от 29 септември 2003 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни.

Контактно лице (име, телефон, e-mail):

През 90-те години на територията на Република България са констатирани 3 огнища на шап – серотип O 1 – всички в Тракия. Първото огнище (O/BUL/1/91) е декларирано през юли 1991 г. През този период България вече е спряла профилактичната ваксинация срещу шап в 30-километровата буферна зона, граничеща с Турция. Огнището е ограничено на територията на с. Стефан Караджово (1), област Ямбол. „Stamping out“ и кръгова ваксинация са изпълнени успешно като контролна политика.

През май 1993 г. е обявено второ огнище на шап. Заболяването е открито в говедовъдна ферма до Симеоновград (2), област Хасково, намираща се в непосредствена близост до международен транзитен път. За втори път stamping out с кръгова ваксинация са приложени успешно. Общо 304 инфектирани и контактни говеда са убити и загробени.

Третото огнище е обявено през 1996 г. в с. Малко Шарково (3), област Ямбол. „Stamping out“ е контролната политика за ликвидиране на огнището. Не е прилагана ваксинация.

1= Стефан Караджово, 1991 г.; 2= Симеоновград, 1993 г.; 3= Малко Шарково, 1996 г.

Фиг. 1. Местоположение на огнищата на шап в Република България през 90-те години.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя На 5-и януари 2011 г. Република България обяви случай на шап при диво прасе, отстреляно в землището на с. Кости, община Царево (област Бургас).

На 9 януари след лабораторно изследване на проби, взети от зоната под ограничение, беше констатирано огнище на шап при домашни животни в с. Кости. Това е първото огнище на шап в България от 1996 г. насам. До 7 април, датата на последното огнище, бяха потвърдени 11 огнища на шап в общините Царево, Малко Търново и Средец в 10-километровия граничен с Турция район, богато населен с възприемчиви за шап диви и домашни възприемчиви животни.

Генното типизиране на изолат от шапния вирус VP1, извършено в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, потвърди близката генетична връзка на този изолат с получавани изолати от азиатската част на Турция, както и с откритите преди три години изолати от шапни огнища от нейната Европейска (Тракийска) част.

За контрол и ликвидиране на болестта България предприе всички мерки за съгласно Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за контрол на болестта шап.

На 30.12.2010 г. при редовен ловен излет са отстреляни три диви прасета в землището на с. Кости, община Царево, област Бургас. При еднa от отстреляните свине са констатирани лезии по четирите крайника. От въпросното диво прасе незабавно са взети и изпратени проби за лабораторно изследване до Националната референтна лаборатория за диагностика на шап в София. Вечерта на 4.01.2011 г. диагнозата шап, серотип О, е потвърдена Ag ELISA, real time RT-PCR и LFD (SVANOVIR, SVANOVA). На 5.01.2011 г. е обявен първият случай на шап при диво прасе на територията на Република България и Европейския съюз.

След потвърждаване на диагнозата ветеринарната служба незабавно започна клиничен и серологичен надзор при домашни възприемчиви животни в населените места и териториите на общините Царево, Малко Търново и Средец, област Бургас. Положителни проби за шап са потвърдени при възприемчиви домашни животни от следните населени места:

Фиг. 2. Локализация на местоположението, където е отстреляно FMDV положително диво прасе (wb) и 11 огнища/IP, обявени от БАБХ (1-11) през 2011 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя 3. Описание на програмата

Програмата включва:

Период на изпълнение на програмата: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

X Контрол върху:

Х Лабораторно-диагностични изследвания за:

Х Клинични прегледи – ветеринарният лекар извършва клиничен преглед или оглед на всички животни от стадото и записва дали има признаци на шап.

Забележка. През време на прегледа е възможно да се вземат проби за лабораторни изследвания, а ако се налага, може да се пристъпи към умъртвяване с диагностична цел и аутопсия на отделни животни.

Х Клане по необходимост на възприемчиви животни в близост до епизоотично огнище.

Х Убиване на животни с клинични признаци и с диагностична цел.

Ваксинация (само спешна, ако това се налага от обстоятелствата).

Лечение Х Контрол на животинските продукти и пазарите Х Надзор за:

Х Други мерки:

Забележка. Броят на пробите, необходим за ранното откриване на заболяването, се определя по формулата на Cannon (2001) при очаквано разпространение от 5 % и 95 % гаранционна вероятност, което възлиза на около 59 проби от всяко село при всяко посещение, взети на случаен принцип. Виж таблицата по-долу:

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на 21 селища и техните землища, разположени непосредствено по границата с Република Турция, от общините Царево, Малко Търново и Средец на област Бургас, Болярово и Елхово от област Ямбол и общините Тополовград и Свиленград от област Хасково.

Фиг. 3. Населените места (n = 21) по границата с Република Турция, където ще бъде извършен клиничен и серологичен надзор.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя 4.4.Мерки, изпълнявани по програмата.

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти. Всички живот-новъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни;

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните (ДВ, бр. 6 от 2006 г.) определят реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им, въвеждащаДиректива 2003/85/EO на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО.

4.5. Дефиниции.

4.5.1. Епизоотологичен надзор – методично наблюдение на популациите от възприемчиви към заболяването животни за събиране, обобщаване, анализиране и оценка на данните за здравния им статус, за темповете и динамиката на заболяемостта и смъртността в тях и за оценка ефективността и ефикасността на противоепизоотичните мерки.

4.5.2. Серологичен надзор – надзор върху здрав ния статус на животни от различни животински популации с цел ранно откриване, ограничаване и ликвидиране на определени болести, който включва изследването на групи от популацията, които в по-голяма степен са изложени на риск от заразяване, както и на проби, които са леснодостъпни, например от кланици, мандри и др.

4.5.3. Скрининг тест – метод, използван за масови изследвания на проби от наблюдаваната популация, при които отрицателно реагиралите животни се приемат за свободни от болестта, а положително реагиралите се подлагат на допълнителни изследвания с други по-специфични (потвърдителни) методи за поставяне на окончателна диагноза.

4.5.4. Епидемиологична единица – групи животни с общо местообитание, които имат епидемиологична връзка помежду си и които са изложени на един и същи риск от заразяване при проникване на шапен вирус.

4.5.5. Огнище на шап – критериите за обявяване на огнище от шап, съгласно които такова следва да се обяви, когато стопанството отговаря на един или повече от следните критерии:

Забележка . Когато предварителен серонегативен статус не може да се очаква, доказването на сероконверсия трябва да се основава на повторни проби, взети два или повече пъти с интервал от поне 5 дни в случая със структурните протеини и поне 21 дни в случая с неструктурните протеини.

4.5.6. Усложнена епизоотична обстановка – когато от въпросната болест са засегнати или съществува опасност да бъдат засегнати голям брой домашни и диви животни от даден район, който преди това е бил свободен от болестта, и има вероятност тя да се вкорени трайно на тази територия, нанасяйки сериозни икономически щети, пасивният надзор трябва да се допълни с активен надзор, подкрепен с диагностичен отстрел на диви животни.

Стратегическата цел на програмата е запазване статута на България като страна, свободна от шап без ваксинация.

Оперативната цел еранно откриване при проникване на шап на територията на Република България и прилагане на бързи и ефективни мерки за неговото ограничаване и ликвидиране и за възстановяване на статута на държавата като свободна от тази болест, в т ч:

Ползите от програмата следва да бъдат ранно откриване на шап и доказване на свобода от болестта.

6.1.1. Данни за еволюция на заболяването Таблица. Хронология на огнищата на шап през 2011 г., включваща детайлна епизоотологична информация Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 7. Цели 7.1. Цели по отношение лабораторните изследвания:

7.1.1. Цели по отношение на диагностичните тестове:

Описание на серологичните тестове:

Описание на вирусологичните тестове :

7.1.1.1. Брой и спецификация на изследванията:

Кръвни проби ще бъдат вземани на всеки три месеца от дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани на териториите и землищата на 21 населени места по границата с Турция. Кръвните проби ще бъдат изследвани за наличие на натитела срещу неструктурните протеини на вируса на шап. При положителен резултат „probаng“ проба ще бъде вземана с цел установяване на вирусоносителство. Същевременно ще бъдат извършвани клинични обследвания (поне веднъж в месеца ) на всички възприемчиви видове селскостопански животни за откриване на клинични признаци на шап, които ще бъдат документирани с чек листи и вписвани в електронната база данни. Кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани и изследвани за шап от диви свине или друг възприемчив дивеч, отстреляни в землищата на тези населени места, само при съмнение .

Тъкънни проби (везикулозен материал) от възприемчиви домашни животни ще бъдат вземани в случай на съмнение за шап.

Период: 1.01.2016 – 31.12.2018 г.

Заболяване (a) : Шап Животински видове : овце и кози & диви свине.

План за надзор на болестта шап през 2016 г. ( Период: 1.01.2016 – 31.12.2018 г. ) Община Име на населеното място Брой стада/ животновъдни обекти Животни на селище говеда, n овце, n кози, n биволи, n свине, n всички животни, n брой проби, които да бъдат взети от овце и кози на пробовземане (на всеки три месец) общ брой проби от овце и кози за календарна година (12 пробовземания за година) Царево Бродилово 1116 Кости* Синеморец Резово* Общо за община Царево 1568 Малко Търново Близнак Малко Търново Сливарово Общо за община Малко Търново 1048 Средец Белеврен* Горно Ябълково Тракийци Общо за община Средец 1058 Болярово Крайново Странджа Общо за община Болярово Елхово Вълча поляна Голям Дервент Лесово 1398 Общо за община Елхово 1871 Тополовград Радовец Филипово * Присадец * Общо за община Тополовград 1017 Свиленград Щит Капитан Андреево Маточина Общо за община Свиленград Общо за всички общини за година 6 20 1 525 3 726 2 673 8125 1260 5040 Забележка. * Очаква се овце и кози да бъдат заселени тепърва. В случай че броят на овцете и козите за населеното място е под 60, се вземат проби от всички налични дребни преживни животни.

В допълнение кръвни и тъканни проби ще бъдат вземани от отстреляни и намерени умрели диви животни от възприемчивите видове в граничната зона само при съмнение за заболяването.

Приложение 1 Образец ЗХОЖ – 168/Утвърден със Заповед № 11-40/17.01.2013 г. на изпълнителния директор на БАБХ КОНТРОЛЕН ЛИСТ ЗА КЛИНИЧНИ ПРЕГЛЕДИ НА ДОМАШНИ ВЪЗПРИЕМЧИВИ ЖИВОТНИ ЗА ШАП, СИН ЕЗИК, ЗАРАЗЕН НОДУЛАРЕН ДЕРМАТИТ, ШАРКА ПО ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ, ЧУМА ПО ДРЕБНИТЕ ПРЕЖИВНИ ЖИВОТНИ, КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ И АФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ Забележка на редакцията: виж образ e ц a в PDF -а на броя Ветеринарномедицински специалист .......................................................................... (име и фамилия) ............................................... (подпис и печат) Настоящият контролен лист се съставя в 2 еднообразни екземпляра – по един за собственика на животновъдния обект или упълномощеното от него лице и един за ветеринарния лекар.

Приложение № 1 Списък на клинично прегледани животни № Иденти-фикатор Вид животно Клинични признаци Повишена температура Лезии Намаляване на млеконадоя Липса на апетит Гастро-инстестинални промени Заболяване на дихателната система Некоорди-нирани движения Апатия, сънливост Аборти, нежизнени приплоди Други Умрели О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С О С Приложение № 2 Списък на животните, от които са взети проби за лабораторно изследване № Идентификатор (№ на ушна марка) Кръвни проби Тъканни проби Идентификационен № на проба Причина за вземане Идентификационен № на проба Причина за вземане План/надзор Подозрения/съмнение Надзор/ подозрения Умрели животни/дата на смъртта В колоната умрели животни срещу идентификатора се записва датата на смъртта.

Приложение № 3 Данни за собствениците на животни, които пашуват на сборни стада № Име, презиме и фамилия ЕГН Животновъден обект № Приложение 2 Практическо ръководство за определяне възрастта на шапните лезии при говедата и вземане на подходящите проби за лабораторно потвърждение на болестта Български фокален център към ЕФСА Център за оценка на риска към Българската агенция по безопасност на храните София, 2013 г.

Работна група за изготвяне на ръководството: д-р Георги Чобанов, проф. д-р Георги Георгиев, доц. д-р Бойко Ликов Център за оценка на риска, бул. Цар Борис III № 136, 1618 София, България 1. Резюме Шапът е едно от най-важните за ветеринарната медицина заболявания. Въпреки че етиологията и епизоотологията му са известни от много години, все още не може да се прогнозира появата на нови огнища. Бързото разпространение, ниската смъртност и сравнително лекото преболедуване създават условия за неговото широко разпространение за кратко време, поради което борбата с възникналите огнища винаги е прекалено скъпа.

Протичането на заболяването при различните видове животни се манифестира с различна клиника. При домашните животни най-различими са симптомите, които демострират говедата, докато при овцете и козите заболяването обикновено протича със слаба клинична симптоматика, а понякога без явни или с трудно-забележими клинични признаци.

Начинът на излъчване на вируса в околната среда и неговотоо количество зависи от етапа на инфекцията. В зависимост от етапа на инфекцията варира и видът на пробите, както и от метода за доказване наличието на вируса. В тази връзка е от голямо значение да се определи точната дата на инфектиране на животните в огнището.

В настоящата брошура е описан начинът за определяне на най-вероятната дата на проникване на вируса на шапа в огнището. Описани са симптомите при говедата, тъй като при тях тя може да се определи с най-голяма точност. Трябва да се има предвид, че за точното датиране е необходимо да се прегледат колкото е възможно повече говеда от огнището. Разгледана е динамиката на развитие на инфекията с шапен вирус в организма на говедото с периода на виремия и образуването на антитела в динамика и връзката им с използването на подходящи методи за диагностика в лабораторията и най-подходящите проби за всеки етап от патогенезата на заболването.

Ключови думи: шап, лезии, антитялообразуване, виремия, антиген, антитяло, AgELISA, LPBL ELISA, NS ELISA, RT-PCR, probang, carrier status, вземане на проби, езофаго-фарингеален секрет (OP) 2. Случаи на шап в България за периода 1972 – 2011г.

За този период е установен шап по години в следните населени места: с. Нова Черна (Сс) 1972 – 1973г. (субтип А5 ). За 3 месеца са обхванати повечето от окръзите на Северна България – от Силистренски до Врачански; 1977 г. – с. Сламино и с. Каравелово (Яб); 1979 г. – с. Кунино (Вр) (субтип С1); 1981г. – КОС Ямбол (О1, А22); 1984 – 1985г. – с. Млекарево (Сл), с. Ханово (Яб), с. Радовец (Яб), с. Маточина (Хс) – субтип Азия 1; 1991г. – с. Стефан Караджово, Яб, О1; 1993 г. – Симеоновград, Хасковска област – О1 ; 1996г . – с. Малко Шарково , Ямболска област – О1 ; 2011 г. – 11 епизоотични огнища в Бургаска област (с. Кости, с. Резово, с. Граматиково, с. Кирово, с. Граничар, с. Голямо Буково, с. Факия, с. Момина църква, с. Близнак – две епизоотични огнища, и с. Долно Ябълково) – субтип О1. На картата са представени случаите на шап за периода 1991 – 2011 г.

Забележка на редакцията: виж картата в PDF -а на броя 3. Характеристика на заболяването и епизоотична обстановка Причинителят на шапа е от семейство Picornaviridаe, род Aphthovirus, със седем серологични типа и над 65 субтипа на вируса. Шапът е силноконтагиозна, остро протичаща вирусна инфекция по чифтокопитните животни, особено при говедата. При другите преживни животни и най-вече при овцете заболяването може да протече протрахирано, с умерена и нехарактерна клинична симптоматика или олигосимптомно. Шапният вирус се характеризира не само с високата си устойчивост и преживяемост в околната среда, но и със свойството да се задържа за по-къс или по-дълъг период в лимфоретикуларната тъкан (назо-фарингеалната област и сливиците) на преболедувалите животни. Този „carrier status“ при овцете продължава до 9 месеца, при козите до 2 години, при говедата до 3 години, а при биволите и до 5 години. Практически само свинете, прекарали шапна инфекция, след 28 дни са свободни от този вирус и за това сред популацията от свине не се провежда серологичен надзор (serum surveillance).

Възприемчиви към шапа животни са основно преживните животни и свинете, като повече от 70 вида животни са възприемчиви в по-голяма или по-малка степен. Същественото за това заболяване е, че всички видове животни следва да се считат за възприемчиви до момента, в който това не бъде отхвърлено официално, и задължително след лабораторно изследване на подходящи проби. Най-важните видове за следене разпространението на заболяването са говедата, биволите, свинете, овцете и козите. Освен тях заболяването засяга още яковете и дивите говеда, африканските биволи (субклинично), камелидите (камили, лами, гуанако и алпака). Елените и антилопите също са възприемчиви и могат да предават вируса на чувствителните домашни животни. Слонът е изключително възприемчив. В природата заболяването може да обхване още и таралежите, а също и някои гризачи.

Фиг. 1. Карта на разпространението на вируса на шап в света през 2012 г.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Откриването на циркулацията на вируса на шапа е много важно поради големия икономически ефект, който нанася заболяването. Така например икономическите загуби от епизоотията в Тайван през 1997 г. възлизат на 1,6 милиарда долара, във Великобритания през 2001 г. – 3,1 милиарда паунда директни загуби и 3,6 милиарда – косвени. Ликвидирането на шапа в Симеоновград през 1993 г. възлиза на $ 386 000, от които $ 180 000 за обезщетения, като непреките щети се оценяват на $ 70 000 000. Общо директните и индиректните щети се оценяват на около 2 % от годишния бюджет на страната за 1993 г. Щетите от огнището в Малко Шарковo, област Ямбол, през 1996 г. са оценени на $ 325 000, като косвените щети не са изчислявани, но обикновено те са десетократно по-големи.

Самото развитие на инкубационния период във всяко животно продължава от 1 до 14 дни, но най-често този период варира между 2 и 5 дни, като при поемане на по-голяма доза от инфектиращия агент периодът се скъсява. Друга особеност е, че заразяването на говедата и овцете най-често става аерозолно, а при козите и свинете – както аерозолно, така и алиментарно. Контактното заразяване през кожата и лигавиците е възможно при всички възприемчиви видове.

В последните години все по-голямо значение в епизоотологията на заболяването се отдава на скритото вирусоносителство при животните („carrier status“). По дефиниция за такова се говори, когато инфекциозен шапен вирус или неговият геном могат да бъдат установени в езофаго-фарингеален секрет след 28-ия ден от началото на инфекцията. Перзистираща инфекция може да се развие вследствие на клинично преболедуванe или при ваксинирани животни, влезли в контакт с теренен вирус, като периодът на носителство варира при различните видове животни от 9 месеца при овце и кози до 24 месеца при преболедували говеда и над 5 години при африканския бивол (African buffalo).

Мултипликацията на вируса в заразено говедо е отразена на таблица 1:

Таблица 1. Наличие на вируса на шапа в говедо, инфектирано посредством индиректен контакт с прасе (ден 0 – ден на поява на лезиите) Поява на лезии/ по дни -4 -3

В редки случаи дори е възможно да има последователно заразяване на животните с два различни серотипа на вируса на шапа, в резултат на което на едно и също животно може да се наблюдават лезии с разлика от 1 и повече седмици. Описаното дотук показва, че при определяне на вероятната дата на проникване на вируса на шапа е изключително важно да се прегледат колкото се може повече говеда в огнището.

Прегледът следва да обхване венците, езика, устната кухина и носа. При прегледа на копитата трябва да се огледа венечният ръб, междукопитната цепка, петите, допълнителните пръсти. При свинете е особено важно да се притисне венечният ръб на копитото. Трябва да се прегледа и млечната жлеза (цицките). Показателни за заболяването са смъртността при младите животни (миокардит) и абортите при възрастните.

Излъчването на вируса от вече инфектирани животни е различно по количество в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията. Най-общо то е показано на долната таблица: