Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 86, от дата 27.10.2017 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.76 Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ Член единствен. С наредбата се утвърждава медицинският стандарт „Спешна медицина“ съгласно приложението.

Заключителни разпоредби

§ 1

Лечебните заведения за болнична помощ със съществуващи структури по спешна медицина към датата на влизане в сила на наредбата са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в 12-месечен срок от влизането й в сила

§ 2Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения

§ 3Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на здравеопазването

§ 4Отменя се Наредба № 12 от 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (ДВ, бр. 4 от 2016 г.)

Министър: Николай Петров Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Дефиниция, основна цел и задачи на медицинската специалност „Спешна медицина“ 1. Медицинската специалност „Спешна медицина“ е основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или обстоятелства, в това число недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента.

Раздел II

Относими определения 1. „Спешно състояние“ е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.

Глава втора ЕЛЕМЕНТИ НА ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯ ПРОЦЕС В ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

Раздел I

Основни елементи на диагностично-лечебния процес 1. Практикуването на медицинската специалност „Спешна медицина“ включва следните основни елементи:

1.1. Медицински триаж.

1.2. Медицински контрол.

1.3. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент.

1.4. Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент.

1.5. Фокусирана анамнеза и физикален преглед.

1.6. Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент.

1.7. Клинично разрешаване на спешния случай.

1.8. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

1.8.1. приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент;

1.8.2. непрекъснато оказване на интердисциплинарна консултативна помощ по време на всеки един от основните елементи в лечебно-диагностичния процес.

1.9. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение.

1.10. Клинично документиране на спешния случай.

1.11. Транспорт на спешния пациент.

1.12. Дейности по комуникация.

Раздел II

Медицински триаж 1. Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността „Спешна медицина“, с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи) чрез използване на стандартна медицинска триажна система.

8.1. Критичен спешен пациент (код червено – А1) – пациентът е с животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция. Спешен пациент с определена триажна категория А1 налага незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността „Спешна медицина“ посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-висока компетентност или от екип с по-ниска компетентност под медицински контрол.

8.2. Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто – В2) – относителна спешност – пациентът е с подозиран риск и потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, системи или органи, ако лечението не се приложи бързо в определена времева рамка при относителна спешност на състоянието.

8.3. Стабилен спешен пациент (код зелено – С3) – минимална спешност – при пациента са налични признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал и риск от настъпване на тежки последствия или усложнения и прогрес към по-тежко състояние.

9.1. Телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва от диспечерски екип в районна координационна централа на център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) при осигуряване на съответните технически условия за осъществяване на дейността.

9.1.1. Телекомуникационният триаж включва следните задължителни елементи:

9.1.1.1. осъществено телефонно интервю от диспечерски екип с набиране на входяща информация след задаване на ключови въпроси към търсещия системата на спешна медицинска помощ;

9.1.1.2. кодиране на повикването с определяне на триажната категория на пациента и съответната индикативна времева рамка за изпълнение на повикването от подходящ за асоциираната триажна категория спешен мобилен екип във възможно най-кратък времеви интервал.

9.1.2. Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ.

9.1.3. Определянето на триажната категория на пациента по време на осъществяване на телекомуникационния триаж се основава на информацията, получена от отговорите на ключовите въпроси по време на телефонното интервю и на допълнителни уточняващи въпроси, посочени в съдържанието на съответната стандартизирана карта за инцидент.

9.1.4. Отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.

9.2. Приоритетният екипен триаж е изходящ и се извършва от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип).

9.2.1. Приоритетният екипен триаж включва следните задължителни елементи:

9.2.1.1. определяне на спешен мобилен екип за поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна категория в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка – определя се най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по възможност най-компетентният за изпълнение на повикването мобилен екип;

9.2.1.2. предаване и възлагане на повикването от диспечерския екип на съответния реагиращ екип;

9.2.1.3. предаване от диспечерския екип към реагиращия екип на информацията за инцидента по стандартен базов модел;

9.2.1.4. потвърждение и съгласие за поемане на повикването от спешния мобилен екип.

9.2.2. Приоритетният екипен триаж се смята за приключен при потвърждение и съгласие за поемането на повикването от мобилния екип при ясно телекомуникационно потвърждение на базовото съдържание на информацията за инцидента.

9.2.3. Времевата рамка за изпълнение на общата фаза на телекомуникационния и приоритетния екипен триаж трябва да бъде максимално кратка, без това да нарушава пълнотата на изпълнение на ключовите елементи в структурата на телефонното интервю и инструкциите от протоколния му модел.

9.2.4. Протоколите за провеждането на телекомуникационния триаж и на приоритетния екипен триаж, както и съответните стандартизирани документи за тях се разработват и актуализират от колективи от медицински специалисти, определени от министъра на здравеопазването, и се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването. С протоколите се определят етапите и компонентите на телекомуникационния и на приоритетния екипен триаж.

9.2.5. Описаните в протоколите етапи и компоненти на телекомуникационния и приоритетния екипен триаж подлежат на периодична преоценка и промяна в зависимост от промяната в условията за осъществяване на дейностите от обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболничната медицинска помощ.

9.3. Медицинският триаж на мястото на инцидента и транспортният медицински триаж се осъществяват от спешния мобилен екип, обслужил повикването, по искане на диспечерския екип на основание приоритетния екипен триаж.

9.3.1. Медицинският триаж на мястото на инцидента е входящ и включва определяне на триажна категория на спешен пациент с използването на обективни клинични критерии и последващо определяне на лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода.

9.3.2. Медицинският триаж на мястото на инцидента може да включва при налични условия и искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на допълнителен(и) мобилен(и) екип(и), на мобилен(и) екип(и) с по-висока компетентност или на екип за въздушен транспорт.

9.4. Транспортният медицински триаж е изходящ медицински триаж на мястото на инцидента, който се извършва от мобилен екип на спешна медицинска помощ и включва определяне на най-подходящото направление за транспортиране, транспортно време и маршрут за спешен първичен транспорт до приемно лечебно заведение, съобразено с определената триажна категория на пациента.

9.4.1. Транспортният медицински триаж може да включва и искане от мобилния спешен екип към районната координационна централа за пресрещане/прихващане на отзовалия се на повикването спешен мобилен екип от мобилен екип на системата за спешна медицинска помощ с най-висока компетентност и възможности за лечение на спешния пациент.

9.4.2. Транспортният медицински триаж на мястото на инцидента може да включва и искане за осъществяване на въздушен транспорт на спешния пациент по строго определени времеви и медицински критерии под контрола на районната координационна централа.

9.5. Дисперсният транспортен триаж е подкомпонент на транспортния медицински триаж и включва решение за най-подходящото направление за транспортиране и транспортни действия при наличие на множество спешни пациенти в ситуации на възникнали масови бедствия, инциденти или аварии с цел равномерното им разпределение към няколко приемни лечебни заведения под контрола на районната координационна централа и съобразено с разработен предварителен план за действия при възникване на подобни ситуации.

10.1. Изискванията за осъществяване на медицински триаж в болнични условия се съдържат в глава четвърта, раздел V на този стандарт.

Раздел III

Медицински контрол 1. Дейността по медицински контрол в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ представлява стандартизирано и валидизирано телекомуникационно подпомагане, назначение, контролиране и насочване на триажни, лечебно-диагностични и транспортни действия и решения на спешния долекарски или домедицински мобилен екип, извършвано от специално определен за целта лекар в районната координационна централа или в спешно отделение на приемното лечебно заведение.

Раздел IV

Други елементи на диагностично-лечебния процес – преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране 1. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент:

1.1. Кардиопулмоналната и церебрална ресусцитация и постресусцитационните грижи при спешен пациент включват прилагане на:

1.1.1. основни техники за поддържане на живота (Basic Life Support – BLS);

1.1.2. напреднали техники за поддържане на живота (Advanced Life Support – ALS) със специализирана екипировка;

1.1.3. напреднали техники за поддържане на сърдечната функция (Advanced Cardiac Life Support – ACLS) със специализирана екипировка;

1.1.4. педиатрични напреднали техники за поддържане на живота (Pediatric Advanced Life Support – PALS) със специализирана екипировка;

1.1.5. основни техники за поддържане на живота при травма (Basic Trauma Life Support – BTLS): доболнични напреднали техники за поддържане на живота при травма (Pre-Hospital Trauma Life Support – PHTLS) със специализирана екипировка; диагностика на клинична смърт; поставяне на пациента в основно положение на тялото за кардиопулмонална ресусцитация или в стабилно странично положение; методи за осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища; методи за оксигенация и изкуствена белодробна вентилация; методи за изкуствена циркулация; методи за осигуряване на съдова линия; лекарствена терапия и електрическа дефибрилация;

1.1.6. постресусцитационни грижи.

2.1. Извършване на идентификация и ресусцитация на всички критични спешно болни: начална бърза преценка при спешен пациент и първоначален преглед, преценка и ресусцитация със стабилизация на основните жизнени функции.

3.1. Насочване към проявите, признаците, симптомите, здравната информация и специфичната клинична находка, които изискват незабавни действия и терапия при спешен пациент.

4.1. Предприемане на навременна вторична преценка с насочване към нуждата и извършване на незабавни терапевтични действия.

5.1. Съставяне на диференциално-диагностичен план при спешния пациент – представлява основен елемент в практикуването на специалността „Спешна медицина“ и се състои в диференциране и категоризиране на оплакванията, симптомите и признаците с поставяне на работна диагноза с цел определяне на конкретните терапевтичните нужди на болния.

5.2. Определяне на необходимост от използване на допълнителен диагностичен лабораторно-инструментален пакет с интерпретация на получените резултати при спешния пациент.

5.3. Определяне и провеждане на индивидуално медикаментозно, оперативно и/или инвазивно (интервенционално) лечение при спешния пациент.

5.4. Ретриаж на спешния пациент.

5.5. Незабавно или дефинитивно лечение в спешно отделение.

6.1. Планиране на изписване от спешно отделение с определяне на план за наблюдение/вторичен преглед.

6.2. Решение за обсервация с настаняване в спешно отделение.

6.3. Предложение за хоспитализация на спешно болния в лечебно заведение за болнична помощ.

6.4. Решение за предприемане и осъществяване на подходящ междуболничен транспорт при нужда от превеждане на спешен пациент в друго приемно лечебно заведение.

6.5. Периодична оценка на спешното състояние, нова преценка на спешния пациент с корекция на предварителната диагноза и лечение при нужда.

7.1. В случаите на наличие на множество спешни пациенти се извършва и прилага непрекъснато отчитане на индивидуалните нужди на конкретния спешен пациент в зависимост от триажната категория, тежестта на състоянието и медицинския приоритет с цел насочване на дейността към спешно болните с висок приоритет.

8.1. Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на:

8.1.1. анамнестични данни за болния;

8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;

8.1.3. витални белези, документирани в динамика;

8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;

8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;

8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;

8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;

8.1.8. автор на клиничното документиране.

Раздел V

Транспорт на спешния пациент 1. Обект на спешен транспорт е спешният пациент, по отношение на който са изпълнени относимите критерии за необходимост от осигуряване на транспорт, съобразно състоянието, нозологията и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно състояние.

2.1. Категория 1: Спешен първичен транспорт:

2.1.1. Спешен първичен транспорт е транспортът на спешен пациент от мястото на инцидента до подходящо приемно лечебно заведение при необходимост.

2.1.2. Спешният първичен транспорт се осигурява с определени по изисквания на този стандарт мобилен екип и медицинско превозно средство.

2.1.3. Спешният първичен транспорт се извършва от мястото на инцидента до приемно лечебно заведение за болнична помощ или до филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) към ЦСМП.

2.1.4. Изборът на направление за транспортиране при осъществяване на спешния първичен транспорт се прави въз основа на предварително изготвения от лечебното заведение болничен транспортен план и след преценка на:

2.1.4.1. очакваното транспортно време до приемното лечебно заведение;

2.1.4.2. степента на спешност, оценена по медицински триажни критерии;

2.1.4.3. конкретната нужда от спешни медицински действия в болнични условия с насочване към приемно лечебно заведение с подходяща компетентност.

2.1.5. Спешен първичен транспорт се извършва само в случите на изпълнени критерии по състояние, нозология и медицински нужди при спешен пациент във или със:

2.1.5.1. критично състояние;

2.1.5.2. очаквано влошаване с потенциал за достигане на критично състояние;

2.1.5.3. нестабилни витални белези с нужда от постоянна поддръжка на вентилацията, оксигенацията и циркулацията;

2.1.5.4. нужда от постоянен физиологичен мониторинг;

2.1.5.5. застрашена проходимост на дихателните пътища с потенциал за обструкция;

2.1.5.6. признаци на шок;

2.1.5.7. нужда от кислородотерапия;

2.1.5.8. исхемичен/хеморагичен мозъчен инсулт;

2.1.5.9. остър инфаркт на миокарда;

2.1.5.10. остра аортна дисекация;

2.1.5.11. руптура на аортна аневризма;

2.1.5.12. остра вътрекоремна хеморагия;

2.1.5.13. ампутация с планирана реимплантация;

2.1.5.14. исхемия на крайник;

2.1.5.15. некротизиращ фасциит;

2.1.5.16. малигнена хипертензия;

2.1.5.17. епидурален хематом;

2.1.5.18. субарахноидална хеморагия;

2.1.5.19. субдурален хематом;

2.1.5.20. епилептичен статус;

2.1.5.21. кардиогенен шок с нужда от постоянна фармакологична или механична поддръжка на циркулацията/сърдечния ритъм;

2.1.5.22. сърдечна тампонада;

2.1.5.23. остра клапна сърдечна дисфункция;

2.1.5.24. черепномозъчна травма с прогресиращо стеснение на съзнанието;

2.1.5.25. гръбначномозъчна травма с прогресиращ неврологичен дефицит/хипотензия;

2.1.5.26. гръден капак;

2.1.5.27. нужда от венозен достъп и постоянна инфузия на течности или лекарствени продукти;

2.1.5.28. травматични увреди с нужда от имобилизация;

2.1.5.29. невъзможно безрисково придвижване до лечебно заведение посредством алтернативен транспорт;

2.1.5.30. сърдечна контузия;

2.1.5.31. тазова фрактура с хипотензия;

2.1.5.32. изпълнени индикатори за тежка политравма;

2.1.5.33. множествени фрактури на дълги кости с хипотензия;

2.1.5.34. открити фрактури;

2.1.5.35. изпълнени критерии за тежко изгаряне;

2.1.5.36. инхалационна увреда при изгаряне;

2.1.5.37. комбинирана травма;

2.1.5.38. електрически изгаряния;

2.1.5.39. кървене от гастроинтестиналния тракт и хемодинамична нестабилност;

2.1.5.40. нужда от спешна хемодиализа;

2.1.5.41. давене;

2.1.5.42. нужда от приложение на хипербарна оксигенация (СО отравяне);

2.1.5.43. тежка/о интоксикация или предозиране на медикаменти;

2.1.5.44. ангиоедем или епиглотит;

2.1.5.45. ретрофарингеален абсцес;

2.1.5.46. нужда от специален режим на механична вентилация;

2.1.5.47. нужда от прием в педиатрична интензивна клиника;

2.1.5.48. астматичен и епилептичен статус;

2.1.5.49. предтерминно раждане с тегло на новородено под 2000 g;

2.1.5.50. хидропс на плода;

2.1.5.51. неонатално сърдечно заболяване;

2.1.5.52. прееклампсия/еклампсия;

2.1.5.53. абрупцио плаценте;

2.1.5.54. диабетна кетоацидоза;

2.1.5.55. кома от всякъкъв произход;

2.1.5.56. персистираща хипогликемия или температурна нестабилност (деца);

2.1.5.57. сепсис или менингит (деца);

2.1.5.58. гърчове (деца);

2.1.5.59. некротизиращ ентероколит;

2.1.5.60. дефект на коремната стена (деца);

2.1.5.61. диафрагмална херния (деца);

2.1.5.62. състояние след сърдечен арест.

2.1.6. Като подкомпонент на спешния първичен транспорт може да бъде осъществен бърз приоритетен транспорт (ранен транспорт) – транспорт, който се осъществява преди настъпване на вторични вредни последствия от първоначалната животозастрашаваща увреда или заболяване при спешен пациент.

2.1.7. Основни елементи и дейности на спешния първичен транспорт:

2.1.7.1. Преди спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.1.1. транспортен триаж;

2.1.7.1.2. определяне на транспортното време и маршрута;

2.1.7.1.3. проверка на транспортното средство и екипировката.

2.1.7.2. По време на спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.2.1. поддържане и гарантиране на сигурността на болния, екипировката и спешния екип с оглед специфичния транспортен риск;

2.1.7.2.2. поддържане на сигурност на имобилизацията на спешния пациент;

2.1.7.2.3. поддържане на адекватен достъп до спешния пациент;

2.1.7.2.4. осигуряване на адекватен физиологичен мониторинг;

2.1.7.2.5. осъществяване на температурен контрол и физиологична стабилност на спешния пациент;

2.1.7.2.6. осъществяване на постоянна периодична оценка на съзнанието, дихателните пътища, дихателната и циркулаторната функция;

2.1.7.2.7. поддържане на постоянна вътрешна (между членовете) и външна (на екипа) телекомуникация на мобилния спешен екип;

2.1.7.2.8. при изпълнени критерии за това – отправяне на искане/предложение за предоставяне на медицински контрол или искане/предложение за пресрещане/прихващане от мобилен екип с по-висока компетентност.

2.1.7.3. Спешен първичен транспорт се инициира в зависимост от тежестта на спешното състояние, от наложената транспортна политика съобразно спазвания диагностично-лечебен алгоритъм и от надделяването на транспортния или лечебния приоритет при спешния пациент.

2.1.7.4. Инициирането на спешен първичен транспорт, когато такъв е необходим, от мобилния екип на спешна медицинска помощ трябва да бъде извършено до 10 минути от момента на пристигането на екипа на мястото на инцидента, освен в случите на налични обективни пречки и непредвидени обстоятелства, които задължително трябва да бъдат изрично описани и мотивирани в специфичния за дейността документооборот.

2.1.7.5. Всички извънболнични структури, които осъществяват дейност в областта на специалността „Спешна медицина“, изготвят болничен транспортен план – по триажна и диагностична категория на спешните състояния и зависещо от това планово направление за транспортиране в приемно лечебно заведение, съобразено с Националната здравна карта, с изключение на случаите на вторичен транспорт.

2.1.7.6. Приоритет при избора на направление за транспортиране в процеса на спешния първичен транспорт е настаняването на спешния пациент в приемно лечебно заведение, което поддържа структура за спешна медицинска помощ, в съответствие с изискванията на настоящия стандарт, осигуряваща най-висока компетентност и възможности за лечение на конкретното спешно състояние при пациента при оценен транспортен риск в зависимост от прогнозното транспортно време.

2.1.7.7. При наличие на еднаква компетентност и равностойни условия за болнично лечение в повече от едно приемно лечебно заведение изборът на направление за транспортиране при спешен първичен транспорт зависи единствено от очакваното транспортно време и транспортния риск.

2.1.7.8. Екипът, осъществяващ спешния първичен транспорт, може да не спази разписания болничен транспортен план и да пропусне настаняване в най-близкото приемно лечебно заведение за болнична помощ, в случай че състоянието и нуждите на спешния пациент изискват настаняване в друго лечебно заведение с по-висока компетентност в условията на съобразен транспортен риск, транспортно време и под задължителен медицински или диспечерски контрол.

2.2. Категория 2: Спешен вторичен транспорт:

2.2.1. Спешният вторичен транспорт е транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, при:

2.2.1.1. изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение на критичен (категория А1) и нестабилен (категория В2) спешен пациент;

2.2.1.2. необходимост от интензивен мониторинг и интензивни грижи по време на транспорта и след транспортирането;

2.2.1.3. липса на болничен ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен критично болен.

2.2.2. Спешният вторичен транспорт трябва да бъде извършен при задължително изпълнени алгоритъм за вторичен транспорт при спешен пациент, компоненти на сигурността и етапи на вторичния транспорт, показатели по контролен фиш за предтранспортна подготовка на пациента, показатели по контролен фиш за предтранспортна проверка на изправността и функционирането на транспортната екипировка и мониториращите устройства и показатели за оформяне на клиничната документация.

2.2.3. Вторичният транспорт на спешен пациент се прилага само при изпълнени критерии за безопасност и подсигурени условия за прием в приемното лечебно заведение с използването на реанимационен наземен спешен мобилен екип с наземно медицинско превозно средство (линейка) тип С или на аеромедицински екип.

2.2.4. Решението за спешен вторичен транспорт се съобразява и със:

2.2.4.1. характеристиката на района на действие и условията на достъп на планираното за извършване на вторичния транспорт медицинско превозно средство;

2.2.4.2. наличието на информирано съгласие на пациента или негов законен представител;

2.2.4.3. обстоятелството, че при невъзможност да бъде получено информирано съгласие – медицинските действия се извършват по решение по целесъобразност, взето от лекуващ лекар;

2.2.4.4. правилата по т. 2.2.5 – 2.2.11.

2.2.5. Изборът на приемно лечебно заведение при нужда от вторичен транспорт зависи от:

2.2.5.1. основната причина за състоянието на пациента – пациентът се транспортира до лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо със структура със съответното ниво на компетентност за овладяване на конкретното спешно състояние;

2.2.5.2. прогнозното транспортно време при възможност за избор между повече от едно приемно лечебно заведение за болнична помощ с налична необходима компетентност за лечение на конкретното спешно състояние, с насочване на пациента към най-бързо достъпното (като времева рамка) такова.

2.2.6. Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.7. Преди провеждане на вторичен транспорт изпращащото лечебно заведение е длъжно да уведоми за това приемното (дестинационното) лечебно заведение.

2.2.8. Вторичният транспорт се осъществява при предварително избран режим на транспорт и предварително планиран оптимален транспортен маршрут до приемното лечебно заведение.

2.2.9. При планиран вторичен транспорт на спешен пациент се предпочита осъществяването му през светлата част на денонощието и на благоприятни метеорологични/транспортни условия, а в случай че състоянието на пациента не позволява изчакването им, се изпълняват дейностите по т. 2.2.11.

2.2.10. Вторичният транспорт на спешен пациент се координира от диспечерските екипи в районните координационни централи на ЦСМП във връзка със спешните отделения на изпращащото и на приемното лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.11. В случай че спешният пациент се намира в структура на лечебно заведение, която е с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт въпреки наличните индикации за такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-лечебни дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист по съответната специалност) от болнична структура от трето ниво на компетентност.

2.3. Категория 3: Вътреболничен транспорт на спешен пациент:

2.3.1. Вътреболничният транспорт е транспорт на спешния пациент в рамките на функционално обособения спешен болничен комплекс в приемно лечебно заведение при нужда от извършване на диагностични действия и продължаване на лечението.

2.4. Категория 4: Специализиран транспорт на спешен пациент:

2.4.1. Специализираният транспорт на спешен пациент е вторичен транспорт на пациент с нужда от специализирано лечение, мониторинг или грижи по време на транспорта, осъществяван от специализиран екип по определена медицинска специалност или при нужда от наличие в екипа на специалист по спешна медицина със специална подготовка, на специалист по анестезиология и интензивно лечение със специална подготовка, при нужда от неонатален транспорт и нужда от транспорт на пациент с помощта на специализирана апаратура и екипировка.

3.1. Режимите на транспорт при спешен пациент са:

3.1.1. наземен транспорт;

3.1.2. въздушен транспорт.

3.2. Решението за избор на режима на транспорт при спешен пациент се основава на презумпцията, че времето до дефинитивното лечение и качеството на лечението/грижите за спешния пациент в приемното лечебно заведение от негова структура със съответстващо на спешното състояние ниво на компетентност са от приоритетно значение за постигане на оптимален клиничен изход при спешни състояния.

3.3. Наземен транспорт на спешен пациент:

3.3.1. Наземният транспорт на спешен пациент се осъществява от мобилни спешни екипи с използването на наземни медицински превозни средства (линейки) от центровете за спешна медицинска помощ при пациенти с транспортна категория 1 и 2. Вторичният наземен спешен транспорт и вътреболничният транспорт могат да бъдат осъществявани и от линейки и медицински екипи, осигурени от лечебни заведения за болнична помощ в съответствие с изискванията и по реда и условията на този стандарт.

3.4. Въздушен транспорт на спешен пациент:

3.4.1. Основни компоненти на въздушния транспорт на спешен пациент са спешен първичен въздушен транспорт и вторичен въздушен транспорт.

3.4.2. Осъществяването на въздушен транспорт при спешен пациент се подчинява на оценка на отношението риск/полза по медицински критерии и трябва да бъде извършван само при отношение < 1.

3.4.3. Общите критерии за искане и последващо осъщестяване на въздушен транспорт са: тежест и приоритет на спешното състояние, отдалеченост на мястото на инцидента от мобилния спешен екип и приемното лечебно заведение, възможност за достъп на наземния спешен медицински екип, условия на наземния транспортен трафик, моментни метеорологични условия, ресурсна осигуреност с подходящ за състоянието мобилен наземен спешен екип и медицинско превозно средство в зависимост от нуждите на спешния пациент.

3.4.4. За осъществяване на въздушния транспорт е необходимо задължително покритие на изискванията за: оправдана медицинска нужда от въздушен транспорт, времеви критерии на въздушния транспорт, медицински триажни индикатори и критерии за въздушния транспорт и налични спешни състояния с изпълнени медицински критерии, както следва:

3.4.4.1. Оправдана медицинска нужда за осъществяване на въздушен транспорт е налице при спешно състояние, при което необходимото/прогнозното транспортно време или нестабилността на физиологичните функции при изпълнение на наземен транспорт поставя под висок риск живота на спешния пациент.

3.4.4.2. Времеви критерии за искане и изпълнение на въздушен транспорт:

3.4.4.2.1. Общото прогнозно/очаквано транспортно време, включващо времето за организиране на транспорта, транспортното време за достъп до мястото на инцидента, времето на мястото на инцидента и транспортното време до подходящо приемно лечебно заведение, при осъществяване на наземен транспорт надхвърля с повече от 30 минути очакваното/прогнозното транспортно време (включващо същите компоненти) при осъществен въздушен транспорт.

3.4.4.2.2. При искане за въздушен транспорт от спешен наземен екип на мястото на инцидента отговорът на въздушния транспорт до мястото на инцидента (времето за организиране на транспорта и транспортното време за достъп до мястото на инцидента) трябва да може да се осъществи с по-малко транспортно време от това на спешния наземен екип от мястото на инцидента до приемното лечебно заведение с цел спестяване с над 20 минути транспортно време.

3.4.4.2.3. Спешното състояние на пациента изисква приоритетен (бърз) транспорт, който не може да бъде осъществен в медицински допустимите срокове от наземен спешен екип поради ограничен, блокиран или несигурен наземен достъп до спешния пациент.

3.4.4.3. Спешни състояния с изпълнени медицински критерии и оправдана медицинска нужда от въздушен транспорт:

3.4.4.3.1. изпълнени индикатори за тежка политравма – физиологични, анатомични, клинични и по механизъм на травмата;

3.4.4.3.2. травма с нужда от спешна оперативна интервенция в специализиран център;

3.4.4.3.3. интракраниална хеморагия с нужда от спешна неврохирургична интервенция;

3.4.4.3.4. кардиогенен шок или остър коронарен синдром с време – критична нужда от спешна интервенционална терапия;

3.4.4.3.5. тежки изгаряния с нужда от лечение в специализиран център;

3.4.4.3.6. комбинирана термична и механична травма;

3.4.4.3.7. спешни състояния с нужда от терапия в център с налична апаратура за хипербарна оксигенация;

3.4.4.3.8. спешен пациент с неконтролируемо кървене;

3.4.4.3.9. спешен пациент или критично болен с нужда от междуболничен трансфер за осъществяване на животоспасяващи действия или терапия поради локална липса или изчерпан ресурс;

3.4.4.3.10. инциденти с множество пострадали с преобладаващи триажни категории на мястото на инцидента А1 и В2;

3.4.4.3.11. нужда от подпомагане и осъществяване на дисперсен транспортен триаж при масови инциденти, бедствия и аварии;

3.4.4.3.12. тежки отравяния с нужда от настаняване в специализирана структура;

3.4.4.3.13. педиатрични спешни пациенти с нужда от специализирано лечение;

3.4.4.3.14. започващо раждане на плод с нужди от грижи за новороденото, надхвърлящ ресурса на приемното лечебно заведение;

3.4.4.3.15. тежка еклампсия и прееклампсия;

3.4.4.3.16. бременна с хеморагия в трети триместър;

3.4.4.3.17. неонатални спешни състояния, включително свързани с вродени малформации, изискващи спешно хирургично лечение.

3.4.4.4. Медицински критерии за искане и изпълнение на въздушен транспорт:

3.4.4.4.1. наличие на спешно състояние, което изисква незабавно лечение с цел запазване на живота, поддържане на жизненоважните функции или запазване на крайник при спешен пациент в случаите, в които това не може да бъде осъществено в приемното лечебното заведение поради изчерпване или липса на локален болничен ресурс;

3.4.4.4.2. наличие на спешно състояние, което може да се утежни или усложни при осъществяване на наземен спешен транспорт в случаите на ограничен, затруднен, блокиран, невъзможен или несигурен наземен достъп до спешния пациент, като диагнозата, състоянието и приоритетът на спешния пациент оправдават осъществяването на въздушния транспорт;

3.4.4.4.3. спешното състояние изисква приложение на високо ниво на лечебни действия и физиологичен мониторинг, което не може да бъде осигурено с ресурс от екип на наземния спешен транспорт;

3.4.4.4.4. нужда от транспорт на орган/органен реципиент/органен донор в областта на дейностите по осъществяване на органно донорство и трансплантация с цел спазване на трансплантационните времена;

3.4.4.4.5. нужда от пресрещане на наземен мобилен спешен екип от аеромедицински екип или нужда от транспорт на спешен лекар до мястото на инцидента.

3.4.5. Ползването и активирането на въздушния транспорт се разрешава от Министерството на здравеопазването по искане на ръководителя на районна координационна централа на основание заявена нужда от страна на наземен мобилен спешен екип или след постъпило искане от лечебно заведение за болнична помощ за въздушен транспорт на спешен пациент.

3.4.6. Пресрещане от мобилен спешен екип:

3.4.6.1. Пресрещането от мобилен екип за спешна медицинска помощ е дейност, която се осъществява на мястото на инцидента или по време на транспорт в случаи на възникнала нужда или медицинска необходимост от мобилен екип с най-висока компетентност.

3.4.6.2. Искането за пресрещане от мобилен екип за спешна медицинска помощ се извършва от долекарски, домедицински или медицински мобилен екип или от аеромедицински екип и се отправя към медицински или реанимационен мобилен екип с цел оказване на пълен възможен обем диагностично-лечебни дейности при критичен спешен пациент.

3.4.6.3. Осъществяването на пресрещане от медицински или реанимационен екип се активира и координира от районната координационна централа, която извършва екипен транспортен триаж, съобразен с наличните екипни ресурси.

3.4.6.4. При наличие на необходимост и липса на собствен ресурс диспечерският екип на районната координационна централа може да отправи искане за осигуряване на реанимационен екип с цел осъществяване на пресрещане на мобилен спешен екип и към спешни отделения на лечебни заведения за болнична помощ.

4.1. Видове режими на придвижване и стациониране на медицинските превозни средства:

4.1.1. Топъл режим – линейката и мобилният спешен екип извършват придвижване и стациониране с цел бърз достъп до мястото на инцидента, обозначаване на стациониране на мястото на инцидента, нужда от бърз обратен достъп до базовата станция (домуване) или транспорт на спешен пациент до приемно лечебно заведение с включени всички налични сигнални устройства.

4.1.2. Студен режим – линейката извършва фази на придвижване и стациониране (престой) без включени сигнални устройства при случаи, неизискващи топъл режим, или при налични обстоятелства, които пряко застрашават сигурността на мобилния спешен екип.

4.1.3. Режим на постоянно придвижване – режимът на постоянно придвижване е подкомпонент на студения режим и предвижда постоянно движение на мобилния спешен екип по предварително планиран транспортен маршрут в обслужвания от съответната координационна централа регион.

4.2. Фази на придвижване и стациониране (престой) със стандартизирани индикативни (целеви) времеви рамки за изпълнение на наземните мобилни спешни екипи:

4.2.1. За спешен първичен транспорт:

4.2.1.1. Фази:

4.2.1.1.1. Фаза 1 – стациониране (престой) в базова станция – времевата рамка (времето от пристигане в базовата станция на мобилния спешен екип до напускане на мобилния спешен екип) за изпълнение на фаза 1 е неопределена.

4.2.1.1.2. Фаза 2 – придвижване до място на инцидента – времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, стациониран в базова станция или намиращ се на друго местоположение до пристигане на мястото на инцидента) за изпълнение на фаза 2 е в зависимост от определената от диспечерския екип триажна категория на повикването при изпълнен телекомуникационен триаж и се дефинира като препоръчителни времеви параметри, както следва: за код червено А1 – до 8 минути, за код жълто В2 – до 20 минути, за код зелено С3 – до 120 минути.

4.2.1.1.3. Фаза 3 – стациониране (престой) на мястото на инцидента – времевата рамка (времето от пристигане на мястото на инцидента на мобилен спешен екип до началото на спешния първичен транспорт) за изпълнение на фаза 3 е до 10 минути.

4.2.1.1.4. Фаза 4 – транспортно време – времевата рамка (времето от началото на спешния първичен транспорт до пристигане в приемно лечебно заведение) за изпълнение на фаза 4 е неограничена.

4.2.1.1.5. Фаза 5 – стациониране (престой) в приемно лечебно заведение – времевата рамка (времето от пристигане в приемно лечебно заведение на мобилния спешен екип до напускане на приемното лечебно заведение) за изпълнение на фаза 5 е до 20 минути.

4.2.1.1.6. Фаза 6 – стациониране (престой) на място при искане за присъствие на мобилен спешен екип – времевата рамка (времето от пристигане на мобилния спешен екип на място при повикване за присъствие, определено от диспечерския екип до напускане на мястото при освобождаване на спешния мобилен екип от диспечерския екип) за изпълнение на фаза 6 е неопределена.

4.2.1.1.7. Фаза 7 – подвижна фаза на мобилен спешен екип – времевата рамка (общо време за движение на мобилен спешен екип извън стациониране (престой) на място при възлагане на подобен режим на придвижване на територията на обслужвания регион от диспечерски екип) за изпълнение на фаза 7 е неопределена.

4.2.1.2. Времевите рамки за изпълнение на фази 2, 3 и 5 (целеви) с допустимо отклонение в закъснение в не повече от 20 % (през 2017 г.), 15 % (през 2018 г.) и 10 % (от 1 януари 2019 г.) от общия брой на случаите са индикативни.

4.2.1.3. Времевите рамки за изпълнение се проследяват и документират от мобилния спешен екип и районната координационна централа на ЦСМП и се използват като част от комплексната оценка на качеството и ефективността на дейността по оказване на спешна медицинска помощ.

4.2.1.4. За дейности по спешен първичен транспорт мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото на фаза 4, в началото и в края на фаза 5, в началото и в края на фаза 6.

4.2.1.5. При отклонения от времевите рамки за изпълнение (непостигане на индикативните времеви рамки) съответният ЦСМП изготвя анализ на причините и план за преодоляване на препятствията на годишна база.

4.2.2. За вторичен транспорт:

4.2.2.1. Фази:

4.2.2.1.1. Фаза 1 – придвижване до изпращащо пациента лечебно заведение – времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип до пристигане в изпращащото лечебно заведение) за изпълнение на фаза 1 е неопределена.

4.2.2.1.2. Фаза 2 – стациониране (престой) в изпращащо лечебно заведение – времевата рамка (времето от пристигане в изпращащото лечебно заведение на мобилен спешен екип до начало на вторичния транспорт) за изпълнение на фаза 2 е неопределена.

4.2.2.1.3. Фаза 3 – транспортно време – времевата рамка (времето от началото на вторичния транспорт до пристигане в приемно лечебно заведение) за изпълнение на фаза 3 е неопределена.

4.2.2.1.4. Фаза 4 – стациониране (престой) в приемно лечебно заведение – времевата рамка (времето от пристигане в приемното лечебно заведение до напускане на приемното лечебно заведение) за изпълнение на фаза 4 е до 30 минути.

4.2.2.1.5. Фаза 5 – стациониране (престой) в базова станция – времевата рамка (времето от пристигане в базова станция на мобилния спешен екип до напускане на мобилния спешен екип) за изпълнение на фаза 5 е неопределена.

4.2.2.2. Времевата рамка за изпълнение на фаза 4 е задължителна при допустимо отклонение в закъснение не повече от 10 % от общия брой на случаите.

4.2.2.3. За дейности по вторичен транспорт мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа: в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото и края на фаза 4 и в началото на фаза 5.

4.2.2.4. Всяко забавяне на мобилния спешен екип на мястото на инцидента или по време на престой в приемно лечебно заведение трябва да бъде документирано в специфичния за дейността докуменооборот с изразени мотиви и аргументация.

4.2.3. Диспечерският екип е длъжен да назначи режим на придвижване на мобилния спешен екип.

4.2.4. Мобилният спешен екип се подчинява на назначения от диспечерския екип на координационната централа режим на придвижване, като може да го промени при нужда по собствена преценка, за което задължително уведомява диспечерския екип.

Раздел VI

Дейности по комуникация 1. Дейностите по комуникация в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се изпълняват в извънболничните и болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността, с помощта на осигурени и подходящи за целта телекомуникационни технически средства и създадени условия за задължителен персонален обмен на информация при осъществяване на ключови моменти в триажа, диагностиката, лечението, транспорта и медицинския контрол при спешен пациент.

1.1. Дейности по комуникация, осъществявани в извънболнични структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността „Спешна медицина“:

1.1.1. Комуникационните дейности в извънболничните структури се извършват между координационната централа и мобилните спешни екипи (външна), между самите мобилни спешни екипи (външна), между членовете на мобилните спешни екипи (вътрешна), между координационната централа и Министерството на здравеопазването с определено в този стандарт съдържание на информационния поток.

1.1.2. Координационната централа извършва следните дейности по комуникация в изпълнение на диспечерската си функция:

1.1.2.1. телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип;

1.1.2.2. приоритетен екипен триаж с провеждане на телекомуникационни дейности от диспечерски екип по възлагане на повикването към подходящ реагиращ екип при поддържане на двустранен информационен поток, включващ базово съдържание при предаване и възлагане на повикването/адреса: естество на инцидента/спешния случай, асоциирана триажна категория с времева рамка за изпълнение, възраст, пол, брой пострадали, специфична локация/адрес/отличителни знаци, основно оплакване, придружаващи симптоми и признаци, статус на съзнанието, статус на дишането, необходима допълнителна екипировка и пособия за обслужване на повикването, достъп и маршрут до локацията, отговор и ангажираност на други служби за осигуряване на безопасен периметър за действия на мястото на инцидента, опасности и риск за екипа, режим на придвижване на екипа;

1.1.2.3. двустранен информационен поток между реагиращия екип и диспечерския екип, включващ ясно потвърждение от мобилния спешен екип на изходната информация от приоритетния екипен триаж.

1.1.3. Комуникационните дейности при спешен първичен транспорт между диспечерския екип и мобилния спешен екип във фазите на придвижване и стациониране са задължителни в следните пунктове: мобилният спешен екип уведомява задължително диспечерския екип в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото на фаза 4, в началото и в края на фаза 5, в началото и в края на фаза 6.

1.1.4. Комуникационни дейности на диспечерския екип и мобилния спешен екип при нужда от пресрещане (прихващане) от мобилен екип на спешна медицинска помощ с по-висока компетентност – двустранен информационен поток с отправяне на аргументи и мотиви за искането към диспечерския екип с последващо потвърждение на искането с обозначаване на точка за пресрещане и прогнозно време до момента на прихващане.

1.1.5. При пресрещането (прихващането) на мобилен екип с по-ниска компетентност от мобилен екип с по-висока компетентност се предават данни за пациента при следния задължителен информационен поток: анамнестични данни, данни за инцидента (естество), сегашно състояние – съзнание и витални белези, проведено лечение, извършени процедури и планирано направление за транспортиране.

1.1.6. Комуникационните дейности между членовете на мобилния спешен екип (вътрешна комуникация) във всички фази на придвижване или стациониране се осъществяват в подходящ информационен формат посредством осигурени за целта технически средства на вътрешна комуникационна система в линейката и на мястото на инцидента, което включва комуникация между членовете на екипа с цел вземане на общи решения и насочване на провеждането на диагностично-лечебни дейности при спешен пациент под ръководството на водача на мобилния спешен екип, обсъждане на приоритета при спешния пациент (транспортен срещу лечебен), обсъждане на режима на транспорт, мениджмънта на спешния пациент по време на транспорта, планираното направление за транспортиране и маршрут.

1.2. Междуструктурна комуникация в медицинската специалност „Спешна медицина“:

1.2.1. Комуникационните дейности между районна координационна централа на ЦСМП и/или мобилния спешен екип и приемно лечебно заведение включват двустранен информационен поток със задължителни елементи – телекомуникационни дейности между мобилен спешен екип и екип на приемно лечебно заведение: телемедицински контрол, телекомуникационен медицински контрол; комуникационни дейности на място при прием в лечебно заведение – естество на инцидента/спешния случай, стабилност на виталните белези на място и по време на транспорт, извършени процедури, проведени интервенции и диагностично-лечебни дейности, анамнестични данни за пациента, предполагаеми (подозирани) увреждания и диференциална диагноза на спешното състояние.

1.2.2. Междуструктурни комуникационни дейности при вторичен транспорт:

1.2.2.1. Потвърждение и поемане на възложеното повикване от мобилен спешен екип до пристигане в изпращащо лечебно заведение с информационен поток, включващ: индикациите за вторичен транспорт, изпращащо лечебно заведение, нужна апаратура и екипировка за осъществяване на вторичния транспорт, режим на транспорт, направление за транспортиране и транспортен маршрут.

1.2.2.2. Мобилният спешен екип, осъществяващ вторичния транспорт, уведомява задължително диспечерския екип в координационната централа в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото и в края на фаза 4 и в началото на фаза 5.

1.2.2.3. Комуникационните дейности между координационните централи на изпращащото и приемащото лечебно заведение включват двустранен информационен поток с информация за етапите и протичането на процеса на вторичен транспорт при спешен пациент.

1.2.2.4. Комуникационни дейности между съседни координационни централи при нужда от припокриване на мобилните спешни екипи и при възникване на масови инциденти, бедствия и аварии се подсигуряват и осъществяват от координираща структура, определена от министъра на здравеопазването.

1.2.2.5. Комуникационни дейности между координационна централа и определената от министъра на здравеопазването координираща структура се осъществяват при възникване на искане за въздушен транспорт, в случаи на масови инциденти, бедствия и аварии и при нужда от допълнително припокриване на територията на действие на мобилните спешни екипи.

1.2.2.6. Комуникационните дейности между мобилния спешен екип за вторичен транспорт и изпращащото лечебно заведение се определят с двустранен информационен поток съобразно изискванията на документацията по раздел V на тази глава, т. 2.2.2.

1.2.2.7. Комуникационните дейности между мобилния спешен екип за вторичен транспорт и приемно лечебно заведение включват двустранен информационен поток със задължителни елементи – телекомуникационни и телемедицински дейности с точка в приемното лечебно заведение с описание на прогнозно време на пристигане и нужда от подготовка на екипировка, апаратура и екип за прием на спешно болния в зависимост от състоянието и нуждите; комуникационни дейности на място при прием в лечебно заведение – индикации за вторичен транспорт, изпращащо лечебно заведение, естество на спешното състояние, стабилност на виталните белези по време на транспорта, извършени процедури, проведени интервенции и диагностично-лечебни дейности по време на вторичния транспорт и възникнали проблеми.

1.2.2.8. Предаването на спешен пациент в приемно лечебно заведение от мобилен спешен екип се извършва с оформена документация съобразно специфичния за дейността документооборот със задължително попълнени реквизити и при нужда двустранен приемно-предавателен протокол с описание на поставени консумативи и медицински изделия при спешния пациент, които подлежат на възстановяване на мобилния спешен екип след излизането им от употреба след приема на болния в лечебното заведение.

1.3. Дейностите по комуникация на болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността „Спешна медицина“, се осъществяват с подходящи за тази цел комуникационни средства.

Глава трета ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

Раздел I

Общи правила 1. Извънболничната медицинска помощ по специалността „Спешна медицина“ се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали (ФСМП).

Раздел II

Център за спешна медицинска помощ 1. Центърът за спешна медицинска помощ осъществява дейността си на териториален принцип.

5.1. оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на пациенти в дома, на мястото на инцидента, в случаи на масови бедствия, аварии и кризи, по време на транспорта до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във ФСМП;

5.2. осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми;

5.3. транспортиране на спешни пациенти до приемно лечебно заведение за болнична помощ при установено спешно състояние на пациент, налагащо хоспитализация;

5.4. клинично и инструментално наблюдение на спешния пациент на мястото на инцидента и по време на спешния транспорт;

5.5. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ с цел стабилизация на спешния пациент до овладяване на спешното състояние на място или до приема на спешния пациент в приемно лечебно заведение за болнична помощ;

5.6. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ при спешен пациент в случай на осъществен прием и престой във ФСМП;

5.7. осигуряване на специализиран спешен транспорт на пациенти, донори и органи, кръв, кръвни съставки и апаратура и републикански консултанти за оказване на спешна медицинска помощ;

5.8. навременно и качествено осъществяване на ключовите елементи и видовете дейности в рамките на обхвата на специалността „Спешна медицина“: медицински триаж, медицински контрол, прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресус­цитационни грижи при спешен пациент, начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент, фокусирана анамнеза и физикален преглед, оценка на тежестта на спешното състояние, вторична преценка и диагностично-лечебни дейности при спешен пациент, клинично разрешаване на спешния случай, приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент, приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение, клинично документиране на спешния случай, транспорт на спешния пациент, дейности по комуникация и координация при оказване на спешна медицинска помощ;

5.9. обучение на студенти и специализанти по специалността „Спешна медицина“.

Раздел III

Районна координационна централа 1. Районата координационна централа (РКЦ) е структура на ЦСМП, която осъществява оперативно ръководство по оказване на спешна медицинска помощ.

2.1. неограничен, непрекъснат, унифициран и улеснен, телекомуникационен достъп до системата за спешна медицинска помощ;

2.2. телекомуникационен триаж и комуникация с лица, потърсили системата на спешна мединска помощ;

2.3. диспечерска дейност;

2.4. медицински контрол;

2.5. приоритетен екипен триж;

2.6. координация при постъпило искане за пресрещане/прихващане;

2.7. координация на транспортен триаж;

2.8. координация при постъпило искане за осъществяване на въздушен транспорт;

2.9. координация при възникнала нужда от дисперсен транспортен триаж;

2.10. координация при възникнала нужда от вторичен транспорт;

2.11. координация при възникнала нужда от специализиран транспорт;

2.12. координация и взаимодействие при възникнала опасност и риск за мобилния спешен екип;

2.13. определяне и проследяване на режимите и фазите на придвижване и стациониране на мобилните спешни екипи;

2.14. междуструктурна комуникация в системата на спешна медицинска помощ с ЦСМП, ФСМП и лечебни заведения;

2.15. координация и взаимодействие с държавни институции, полицията и други служби, с Национална система 112, с регионалните здравни инспекции и с Министерството на здравеопазването.

8.1. структура на телекомуникационния триаж по триажни категории;

8.2. пиков, минимален брой и тенденции (натоварване) на осъществени повиквания по денонощен, сезонен или годишен критерий;

8.3. период за обработване на повикването – време от момента на постъпване на повикването (начало на телекомуникационния триаж) до поемане на повикването от мобилен спешен екип;

8.4. съвпадение между наложената от телекомуникационния триаж триажна категория с определен от приоритетния екипен триаж мобилен спешен екип за изпълнение на повикването и мобилния спешен екип, реално осъществил повикването;

8.5. брой случаи на отклоненията от телекомуникационния триаж по вина на търсещия спешна медицинска помощ (неизпълнен телекомуникационен триаж);

8.6. брой фалшиви повиквания;

8.7. изпълнение на задълженията на мобилните спешни екипи по комуникация в различните фази на придвижване на наземните медицински превозни средства (линейки);

8.8. придържане и отклонения от болничните транспортни планове;

8.9. съвпадение на асоциираната триажна категория при телекомуникационния триаж и установената триажна категория от мобилния спешен екип на място;

8.10. спазване на индикативните и на задължителните времеви рамки за изпълнение на повикванията от мобилните спешни екипи и времевите рамки на отделните фази на при­движване;

8.11. общи часове на придвижване на мобилните спешни екипи в топъл режим;

8.12. извършени брой и тип на телефонните инструктажи до пристигане на мобилния спешен екип на място;

8.13. придвижване на мобилните спешни екипи посредством устройства за проследяване;

8.14. възникнали искания за въздушен транспорт;

8.15. възникнали искания за медицински контрол;

8.16. възникнали искания за транспорт по дейностите на републиканска консултация;

8.17. характеристика на повикванията по поставена диагноза по МКБ от мобилните спешни екипи;

8.18. броя на случаите с активирана от мобилен спешен екип система за самоотбрана;

8.19. натрупване в база данни на локализацията и концентрацията на повикванията в определения район на действие на денонощна, месечна и сезонна база.

Раздел IV

Филиал за спешна медицинска помощ 1. Филиалът за спешна медицинска помощ (ФСМП) е структура на ЦСМП, която осъществява непрекъсната денонощна дейност по осигуряване на спешна медицинска помощ посредством използването на мобилни спешни екипи, наземни медицински транспортни средства (линейки) и стационарни спешни екипи.

4.1. В населени места, в които има многопрофилни болници за активно лечение с разкрито спешно отделение от II или III ниво, функционира ФСМП, разполагащ само с мобилни екипи (ФСМП МЕ).

4.2. В населени места, в които има многопрофилни болници за активно лечение без разкрито спешно отделение, но с достатъчен капацитет за диагностика и консервативно и оперативно лечение на определени видове спешни състояния, на територията им функционира ФСМП с мобилни екипи и със стационарен екип, разполагащ с помещение за краткотраен престой и зала с пост за спешно лечение – филиал за спешна медицинска помощ тип стационарен (ФСМПС) I тип.

4.3. В останалите населени места функционират ФСМП с мобилни екипи и със стационарен екип, разполагащ с кабинет/и и манипулационна с апаратурна обезпеченост за извършване на ALS (Advanced Life Support) – филиал за спешна медицинска помощ тип стационарен (ФСМПС) II тип.

8.1. Във ФСМПС се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа.

8.2. Дейността на ФСМПС на място във филиала се осигурява от стационарен спешен екип.

8.3. Времевите рамки за обслужване на пациентите във ФСМПС се определят в зависимост от асоциираната триажна категория при посещението във филиала.

8.4. Център за спешна медицинска помощ, на чиято територия функционира ФСМПС, изработва транспортен план при нужда от вторичен транспорт на спешен пациент, приет във ФСМПС, към лечебно заведение за болнична помощ с разкрита структура за оказване на спешна медицинска помощ съобразно възможностите за отговор в стандартните времеви рамки на мобилен спешен екип при постъпило повикване от района на обслужване на филиала, без това да нарушава дейността му, или чрез използване на екип за пресрещане или поемане на вторичния транспорт от съседен ФСМП.

8.5. Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда и апаратурната обезпеченост на ФСМПС:

8.5.1. Вход – за пациентна носилка/количка/тролей и амбулаторни пациенти.

8.5.2. Зона/пост за медицински триаж/регистрация (осигурява се самостоятелно или заедно с т. 8.5.3 или 8.5.15).

8.5.3. Манипулационна зала за процедури (манипулации) с разширени възможности за наблюдение и лечение с 2 поста (единият от които с възможност за спешно лечение), пациентен тролей/носилка/количка за спешно лечение, процедурна маса, оборудване и апаратура. В зависимост от конкретните пространствени възможности и/или типа на филиала е допустимо обособяване на постовете в отделни помещения.

8.5.3.1. При централизирано снабдяване с медицински газове: Сервизен панел – 3 извода за кислородна инсталация под налягане, 1 извод за инсталация за сгъстен въздух, 1 извод за аспирационна система, 6 извода за електрозахранване, 1 съоръжение за закрепване (шина, колона, поставки за таванен или стенен монтаж) на медицинско реанимационно оборудване (мониторна, вентилаторна, аспирационна и инфузионна техника). В случаите, когато не може да бъде осигурено централизирано снабдяване с медицински газове, в помещението се осигуряват: 3 стенни извода за доставяне на кислород под налягане/локален източник на кислород, подвижен апарат за аспирация, 6 извода за електрозахранване, възможност за закрепване/поставяне на медицинско реанимационно оборудване.

8.5.4. Сервизният панел във ФСМПС трябва да бъде окомплектуван с оборудване за кислородотерапия – флоуметър, с оборудване за кислородоподаване и аспирационно оборудване със съответните задължителни елементи за функциониране.

8.5.5. Общи изисквания за постовете във ФСМПС – наличие на допълнителен светлинен източник за улеснен преглед (един на два поста), сфигмоманометър (подвижен или стенен монтаж), възможност за съхранение и поставяне на консумативи и материали, пособия и оборудване за събиране на болничен отпадък, вкл. на режещи инструменти и пособия, пособия за поддръжка на ръчна хигиена и дезинфекция, пособия/диспенсери за индивидуални предпазни средства.

8.5.6. Постът с възможност за спешно лечение трябва да бъде оборудван с медицински монитор с минимални изисквания за наблюдение на следните физиологични параметри: постоянна мониторна ЕКГ, неинвазивно артериално налягане – NIBP, периферна кислородна сатурация на хемоглобина – SpO 2 , телесна температура, портативен механичен вентилатор; пълен набор за мениджмънт на дихателни пътища, оборудване за инфузионна терапия, пациентен тролей/носилка/количка за КПР/сърдечен арест с портативен монитор/дефибрилатор с възможност за транскутанно пейсиране, дихателен мех с лицева маска и резервоарен балон за деца и възрастни; инфузионни помпи – минимум 2 бр.; консумативи и пособия за съдов достъп.

8.5.7. Допълнително оборудване на манипулационна зала: параван и/или завеси за разделяне на двата поста, медицински хладилник, специфична превързочна, процедурна или инструментаторска количка с консумативи и инструментариум за извършване на специфични процедури и манипулации.

8.5.8. Зала за краткотраен престой и наблюдение за не по-малко от 2 легла, разделени с параван и/или завеси, оборудвани с изходи за медицински газове при всяко легло, апаратура за мониториране на жизнените параметри, лекарствен шкаф, манипулационна масичка, насочено подвижно осветление.

8.5.9. Диспечерски пост с комуникационно оборудване (осигурява се самостоятелно или в рамките на т. 8.5.2, 8.5.10 или 8.5.15).

8.5.10. Помещение/я за спешните екипи (стационарен и мобилни).

8.5.11. Осигурена възможност на персонала за смяна на облеклото и ползване на санитарен възел.

8.5.12. Санитарен възел за пациенти и посетители.

8.5.13. Помещение за съхранение на лекарствени продукти, консумативи, апаратура, екипировка и оборудване.

8.5.14. Мокро помещение.

8.5.15. Лекарски кабинет.

9.1. Филиалът за спешна медицинска помощ, разполагащ с мобилни екипи (ФСМП МЕ), осъществява медицинско обслужване на населението от населеното място и прилежащия към него район само с мобилни екипи, не осъществява амбулаторна дейност на място и не разполага със стационарна част.

9.2. Стационарният спешен екип във ФСМП МЕ изпълнява комуникационни и координационни функции.

9.3. Сградният фонд и архитектурно-инфраструктурната среда на ФСМП МЕ следва да съответстват на извършваната дейност.

9.4. Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда и апаратурната обезпеченост на ФСМП МЕ:

9.4.1. Диспечерски пост с комуникационно оборудване.

9.4.2. Помещение/я за мобилните спешни екипи.

9.4.3. Осигурена възможност на персонала за смяна на облеклото и ползване на санитарен възел.

9.4.4. Помещение за съхранение на лекарствени продукти, консумативи, апаратура, екипировка и оборудване.

9.4.5. Мокро помещение.

9.4.6. Други помещения, свързани с изпълняваната дейност.

Раздел V

Медицински превозни средства в структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ 1. За дейностите по специалността „Спешна медицина“ в извънболничната помощ се използват медицински превозни средства за наземен и въздушен транспорт, предназначени и екипирани за оказване на спешна медицинска помощ, в т.ч. транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и монтиторинг при спешни пациенти.

2.1. Медицинско превозно средство (линейка) тип А1 – наземно медицинско превозно средство, проектирано и екипирано за транспорт на един пациент.

2.2. Медицинско превозно средство (линейка) тип А2 – наземно медицинско превозно средство, проектирано и екипирано за транспорт на повече от един пациент, разположен на пациентна носилка(и) или пациентен(и) стол(ове).

2.3. Медицинско превозно средство (линейка) тип В – наземно медицинско превозно средство за оказване на спешна медицинска помощ, проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.4. Медицинско превозно средство (линейка) тип С – наземно медицинско превозно средство за извършване на реанимационни дейности и наблюдение на пациента (реанимобил), проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.5. Транспортно срество тип М – мотоциклет – наземно транспортно средство, екипирано за транспорт на мобилен спешен екип и прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support).

2.6. Въздушно медицинско превозно средство – медицинско превозно средство за транспорт по въздуха на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и мониторинг на поне един спешен пациент.

4.1. Целта на въвеждането на стандартизирани изисквания към медицинските превозни средства е да се създаде сигурна работна среда и условия за мониторинг, лечение и транспорт на спешния пациент и мобилния спешен екип при осигуряване на оптимални условия за извършване на дейностите, съчетано с минимално вредно въздействие върху екипа и пациента.

4.2. Изискванията за медицинските превозни средства и тяхното оборудване са, както следва:

4.2.1. За линейки тип А1, линейки тип А2, линейки тип В и линейки тип С:

4.2.1.1. БДС EN 1789:2007+A2:2014 Медицински превозни средства и техните съоръжения. Линейки.

4.2.2. За медицински транспортни средства, използвани за въздушен транспорт и лечение на болни или ранени лица:

4.2.2.1. Медицински превозни средства за въздушен транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и мониторинг на поне един спешен пациент, проектирани и произведени в съответствие със съответните приложими стандарти и изисквания.

4.3. Спазва се и всяка актуална промяна в изискванията по посочените в т. 4.2 стандарти.

8.1. експлоатационно време на автомобила не повече от 7 години, и/или 8.2. индивидуален пробег на автомобила не повече от 300 000 км.

Раздел VI

Индикатори за проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ 1. За проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, се използват следните индикатори:

1.1. екипни часове в топъл режим/100 000 население – индикатор за достъпност до организирани структури на извънболничната спешна медицинска помощ;

1.2. време за отговор: Процентно изпълнение на времевите интервали за отговор при високоприоритетно повикване с код А1;

1.3. честота на високоприоритетен отговор при повиквания с код А1/100 000 население;

1.4. честота на проведени АLS интервенции/100 000 население;

1.5. честота на обслужени инциденти в случаите на сърдечен арест, остър коронарен синдром, остра дихателна недостатъчност, мозъчносъдов инцидент, тежка животозастрашаваща травма в рамките на първия час/100 000 население.

Глава четвърта ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

Раздел I

Видове структури 1. Специализирани структури за осъществяване на дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се разкриват в лечебни заведения за болнична помощ, които извършват активно лечение.

1.1. Специализирани болнични структури, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“, са:

1.1.1. Спешно отделение (СО):

1.1.1.1. мултипрофилно спешно отделение;

1.1.1.2. профилирано спешно отделение.

1.1.2. Клиники/отделения по медицински специалности, различни от специалността „Спешна медицина“, определени за нуждите на този стандарт на функционален принцип за специализирани болнични центрове за оказване на спешна медицинска помощ.

1.2. Структурите по т. 1.1 осъществяват дейността си във функционално взаимодействие с други болнични структури, осъществяващи дейност в обхвата на други медицински специалности в спешния им компонент, формиращи спешен болничен комплекс (СБК).

1.3. Освен от лечебните заведения по т. 1 спешна медицинска помощ се оказва и от всяко друго лечебно заведение за болнична помощ, което е длъжно да предприеме необходимия обем дейности по отношение на пациент в спешно състояние.

2.1. Характеристика:

2.1.1. Спешнотo отделение е структура на лечебно заведение за болнична помощ за активно лечение, в която екип от лекари с помощта на друг медицински и немедицински персонал извършва непрекъсната денонощна медицинска дейност при спешни пациенти в обхвата на специалността „Спешна медицина“ при спазване на изискванията на този стандарт.

2.1.2. Основните дейности на СО са: прием, медицински триаж, стабилизация, диагностика, лечение и консултация на спешни пациенти, изпълнението на които се извършва в осигурени и подходящи за целта условия.

2.1.3. В СО се създават подходящи условия за изпълнение и на допълнителни функции: административни, обучение и квалификация, и медицински научни изследвания.

2.2. Видове спешно отделение:

2.2.1. Мултипрофилно спешно отделение:

2.2.1.1. Мултипрофилно СО се създава към многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ.

2.2.1.2. Мултипрофилно СО е структура за оказване на спешна медицинска помощ в обхвата на специалността „Спешна медицина“ и в обхвата на други хирургични и терапевтични медицински специалности в спешния им компонент, чиито структури са включени в СБК за съответното ниво на компетентност.

2.2.1.3. Мултипрофилното спешно отделение осъществява дейността си на II и III ниво на компетентност, определени съгласно изискванията на раздел III на тази глава.

2.2.2. Профилирано спешно отделение:

2.2.2.1. Многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ, които не могат да разкрият мултипрофилно СО поради липса на разкрити структури от спешния болничен комплекс, могат да създават профилирани спешни отделения за оказване на спешна медицинска помощ в обхвата на специалността „Спешна медицина“ и в обхвата на спешния компонент на определена/и хирургична/и и/или терапевтична/и медицинска специалност.

2.2.2.2. Специализираните лечебни заведения за болнична помощ могат да създават само профилирани спешни отделения, в които се осъществяват дейности по специалността „Спешна медицина“ и по съответната медицинска специалност съобразно профила на болницата.

2.2.2.3. Профилираното спешно отделение (ПСО) осъществява дейността си само на III ниво на компетентност, определено съгласно изискванията на раздел III на тази глава.

2.2.2.4. Медицинските специалности/медицинските дейности, в чиято област могат да бъдат разкрити профилирани спешни отделения, са посочени в т. 3.2.

2.2.2.5. Профилираното спешно отделение може да бъде разкрито при наличието на съществуващи в болницата една или повече структури по съответната медицинска специалност от най-високо ниво на компетентност.

2.2.2.6. В наименованието на отделението задължително се включва следната унифицирана негова част – „профилирано спешно отделение“.

3.1. За нуждите на този стандарт болнични клиники/отделения по посочените по-долу медицински специалности/медицински дейности могат да бъдат определяни на функционален принцип като специализирани болнични центрове за оказване на спешна медицинска помощ по съответната медицинска специалност/медицинска дейност, с регионален или национален характер, съгласно Националната здравна карта.

3.2. Медицинските специалности/медицинските дейности, в чиято област могат да бъдат определяни специализирани спешни болнични центрове и унифицираните наименования на структурите за нуждите на системата на спешна медицинска помощ (унифицираните наименования се добавят към наименованието на съответната болнична структура), са, както следва:

3.2.1. педиатрия – спешен болничен център по педиатрия;

3.2.2. неонатология – спешен болничен център по неонатология;

3.2.3. очни болести – спешен болничен център по очни болести;

3.2.4. УНГ – спешен болничен център по ушно-носно-гърлени болести;

3.2.5. пластично-възстановителна и естетична хируругия – спешен болничен център по термична травма;

3.2.6. кардиохирургия/детска кардиохирургия – спешен болничен център по кардиохирургия/детска кардиохирургия;

3.2.7. кардиология – спешен болничен център по кардиология (спешен кардиоцентър);

3.2.8. токсикология – спешен болничен център по токсикология (спешен токсикологичен център);

3.2.9. неврология и/или неврохирургия – спешен мозъчносъдов център;

3.2.10. АГ – спешен болничен център по акушерство и гинекология;

3.2.11. инфекциозни болести – спешен болничен център по инфекциозни болести;

3.2.12. психиатрия – спешен болничен център по психиатрия.

3.3. Специализираната структура може да бъде определена въз основа на съществуващи в болницата една или повече структури по съответната медицинска специалност от най-високо ниво на компетентност.

3.4. За нуждите на този стандарт отделения/клиники по посочените по-долу медицински специалности от най-високо ниво на компетентност, обвързани с правила за функционално взаимодействие в лечебни заведения за болнична помощ, могат да бъдат определяни като специализиран спешен болничен център с наименование „травма-център“.

3.4.1. Задължителни медицински специалности в състава на травма-център:

3.4.1.1. ортопедия и травматология;

3.4.1.2. хирургия;

3.4.1.3. анестезиология и интензивно лечение;

3.4.1.4. неврохирургия.

3.5. Специализираните структури за оказване на спешна медицинска помощ се поставят във функционално единство със СО и/или Спешен болничен комплекс (СБК).

4.1. Спешният болничен комплекс (СБК) е съвкупност от функционално взаимодействащи си болнични структури в лечебните заведения за болнична помощ, осъществяващи и имащи отношение към дейността на спешното отделение/специализираните спешни болнични центрове и приема, диагностиката и лечението на спешни пациенти.

4.2. Спешният болничен комплекс се организира въз основа на:

4.2.1. медико-диагностични структурни звена на денонощен непрекъснат режим на работа;

4.2.2. консултативен екип от специалисти по специалности на денонощно разположение;

4.2.3. структурни звена за осъществяване на спешни медицински оперативни или терапевтични дейности по съответната медицинска специалност, поддържащи оперативни, анестезиологични и терапевтични екипи за нуждите на лечението на спешен пациент;

4.2.4. предварително дефинирана по брой и разпределение по структурни звена леглова база в стационара на лечебното заведение за болнична помощ за настаняване и лечение на спешни пациенти, включително и реанимационни легла по медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение“;

4.2.5. предварително дефинирани по брой и характеристика спешни операционни или спешни интервенционални зали.

4.3. Лечебното заведение за болнична помощ гарантира адекватно функциониране на СБК съобразно условията на този стандарт, като осигурява непрекъснато:

4.3.1. подходящи и качествени условия за прием, диагностика, лечение, навременна консултативна помощ и мениджмънт на спешни пациенти в СО със съответната инфраструктурна, организационно-логистична, кадрова и апаратурна обезпеченост в зависимост от нивата на компетентност;

4.3.2. необходимата организация, логистика, кадрови, структурен и апаратурен ресурс за: прием на спешен пациент в стационара на лечебното заведение; осъществяване на спешни оперативни интервенции или спешни инвазивни процедури в стационара на лечебното заведение при спешен пациент; дейности по време на лечение (хоспитализация) на спешния пациент в стационара на лечебното заведение.

4.4. Спешният болничен комплекс работи на непрекъснат денонощен режим на работа, като осигурява необходимия кадрови ресурс, съобразно изискванията на този стандарт и медицинските стандарти за съответните болнични структури по различните медицински специалности по ниво на компетентност.

Раздел II

Изисквания към лечебното заведение за болнична помощ за осъществяване на дейността по специалността „Спешна медицина“ 1. Организацията на дейността на СО и СБК се определя с този стандарт, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на СО и вътрешните правила за взаимодействие на структурите от СБК при обслужване на спешно болен пациент.

Раздел III

Нива на компетентност на структурите, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ 1. Спешните отделения, осъществяващи дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ, имат определено ниво на компетентност в съответствие с изискванията на този стандарт.

3.1. Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност:

3.2.1. минимален брой лекари – 6 3.2.2. минимален брой специалисти по здравни грижи – 6 да 3.3. Минимален брой спешни болнични екипи в Спешно отделение на 24-часов непрекъснат график – 1 да 3.4. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в Спешно отделение – минимум по един от всяка структура на СБК (при наличие на структура) по терапевтична или хирургична специалност да 4. Изисквания за капацитет на СО 4.1. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия – 6 да 4.2. Минимален брой на реанимационни посто­ве в Залата за ресусцитация (шокова зала) – 1 да 4.3. Минимален брой легла в зоната за наблюдение – 3 да 4.4. Минимален обем дейност > 5000 приема годишно Забележки: *Допуска се договор с диализна структура най-малко от второ ниво на компетентност на територията на населеното място само при осигурена възможност за спешна диализа в собствената структура по анестезия и интензивно лечение. **Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от III ниво на компетентност на територията на населеното място.

3.2. Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от III ниво на компетентност:

3.2.1. минимален брой лекари – 12;

3.2.2. минимален брой специалисти по здравни грижи – 12 да 3.3. Минимален брой лекарски екипи в Спешно отделение на 24-часов непрекъснат график – 2 да 3.4. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в Спешно отделение – минимум по един от всяка структура на СБК (при изискване за наличие на структура) по терапевтична или хирургична специалност да 4. Изисквания към капацитета на СО 4.11. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия – 10 да 4.12. Минимален брой на реанимационни постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) – 2 да 4.13. Минимален брой легла в зоната за наблюдение – 5 да 4.14. Минимален обем дейност > 10 000 приема в Спешно отделение годишно да Забележка. *Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от III ниво на компетентност на територията на населеното място.

3.3. Изисквания за профилирани спешни отделения по специалности от III ниво на компетентност:

да ≥ II Трансфузионна хематология да ≥ II Клинична патология да или ≥ II да Съдебна медицина не да или да 1.9. Мозъчно-съдов център Анестезиология и интензивно лечение да III Неврохирургия да III Неврология да ≥ II Кардиология да или ≥ II да да Образна диагностика да III Хемодиализа да или ≥ II да Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да ≥ II Трансфузионна хематология да ≥ II Клинична патология да или ≥ II да Съдебна медицина не да или да 1.10. Акушерство и гинекология Акушерство и гинекология да III Анестезиология и интензивно лечение да III Образна диагностика да ≥ II Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да III Трансфузионна хематология да ≥ II Клинична патология да или ≥ II да Съдебна медицина да или ≥ II да 1.11. Инфекциозни болести Инфекциозни болести да III Анестезиология и интензивно лечение да ≥ II Образна диагностика да ≥ II Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да III Лаборатория по вирусология да или II да Лаборатория по паразитология да или II да Клинична имунология да или II да да Клинична патология да или ≥ II да Съдебна медицина да или ≥ II да 1.12. Психиатрия Психиатрия да III Анестезиология и интензивно лечение да или ≥ I да Образна диагностика да или ≥ I да Клинична лаборатория да или ≥ II да Лаборатория по микробиология не да Съдебна медицина да или ≥ II да 2. Общи изисквания към дейността на ПСО/СБК 2.1. Денонощен работен режим на структурата по съответната специалност в СБК при изискване за наличие на структура да 2.2. Денонощно разположение на минимум 1 операционна зала при нужда от спешна оперативна интервенция да 2.3. Леглова база от структурите на СБК, делегирана за ползване от пациенти на ПСО, не по-малко от 30 % от легловата база на всяка една от структурите на СБК да 3. Общи изисквания за осигуреност с човешки ресурси 3.1. Минимален брой лекарски екипи в ПСО на 24-часов непрекъснат график – 1 да 3.2. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в ПСО – минимум по един от всяка структура на СБК (при изискване за наличие на структура) по терапевтична или хирургична специалност да 4. Изисквания към капацитета на ПСО 4.1. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия – 4 4.2. Минимален брой на реанимационни постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) – 1 4.3. Минимален брой легла в зоната за наблюдение – 2

Раздел IV

Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда на СО 1. Спешното отделение се състои от стандартни клинико-терапевтични зони, допълнителни зони и допълнителни специализирани зони:

1.1. Стандартни клинико-терапевтични зони на СО:

1.1.1. Зона 1 – Вход и публична зона, със следните елементи:

Зона 1 – Вход и публична зона

Зона 2 – Клинико-терапевтична зона

Зона 3 – Зона за наблюдение

Зона 4 – Допълнителна зона

1.2.1. Допълнителните специализирани зони за оказване на спешна медицинска помощ са задължителни за лечебните заведения с разкрити профилирани спешни отделения или други специализирани структури по раздел I на тази глава, т. 1.1 по съответните специалности.

1.2.2. Към мултипрофилните спешни отделения могат да бъдат разкривани допълнителни зони при нужда, както следва:

Зона 5 – Допълнителни специализирани зони

2.1. Общата вътрешна площ на СО трябва да позволява оптимално функциониране на спешното отделение в съответствие с извършваните медицински дейности и следва да включва основните архитектурно-инфраструктурни елементи и функционални зони.

3.1. На територията на СО е необходимо подсигуряване на бърз и лесен достъп на персонала до всички зони с ограничаване на пресечните точки.

3.1.1. Зоната за ресусцитация и зоната за преглед/спешна терапия трябва да бъдат разположени в непосредствена близост една до друга.

3.1.2. Свободният поток на пациенти/придружители не трябва да пресича стандартните клинико-терапевтични зони.

3.1.3. Изисква се инфраструктурно подсигуряване на визуална, слухова и олфакторна поверителност на спешния пациент при запазване на условията за постоянна нужда от визуално наблюдение на пациентите от страна на персонала.

3.2. Изисквания за достъп до СО и обозначението му:

3.2.1. Спешното отделение се разполага на приземен етаж в архитектурна свързаност с лечебното заведение за болнична помощ, като при възможност осигурява улеснен достъп до обществен транспорт и транспортни комуникации.

3.2.2. Обозначението за локацията на СО трябва да бъде адекватно с цел лесна и бърза откриваемост, с достатъчно голям размер, при предвидена осветеност за ясна визуализация в тъмната част на денонощието, с ясно четливо обозначение с надпис и графика върху насочващи указателни табели, с ясно указание за разделянето на пациентния поток на вход за спешни пациенти и вход за линейки/пациентни колички.

3.2.3. За нуждите на СО се осигурява отделен подстъп за линейки, като при възможност се изгражда покрит временен паркинг.

3.2.4. За нуждите на СО се изгражда покривна конструкция пред входа за временно спиране с цел осигуряване на достъпа за постъпващи и напускащи СО амбулаторни пациенти.

3.2.5. Обозначаването на СО е на български език и трябва да бъде ясно от всички възможни страни на достъпа до входа, като се допуска многоезично обозначение при СО с голяма натовареност.

3.2.5.1. При обозначаването на СО на няколко езика освен на български единият език задължително е английски.

3.3. Изисквания към групиране на зоните и функционалните взаимовръзки в СО:

3.3.1. За нуждите на адекватно функциониране на СО се създава функционално групиране на елементите, както следва: вход/зона за регистрация (регистратура)/триаж; зона за ресусцитация (шокова зала); зона за преглед/спешна терапия; зона за консултации; административна зона.

3.3.2. Като място за основна концентрация на персонала на СО се определя работната станция, която трябва да бъде разположена в близост до зоната за ресусцитация и зоната за преглед/спешна терапия.

3.3.3. Функционалната зона вход/зона за регистрация (регистратура)/триаж е насочена към началната презентация на спешния пациент и болнични административни функции.

3.3.4. Необходимо е осигуряване на достъп от административната зона към клинико-терапевтичните зони, без това да нарушава клиничната функция на СО.

3.3.5. Сервизните зони за поддръжка трябва да бъдат разположени и ориентирани така, че да осигуряват улеснен достъп до СО.

3.4. Изисквания към легловата база:

3.4.1. Легловата база в СО се осигурява с подходящо медицинско оборудване под формата на: стационирана на определения пациентен пост пациентна количка, пациентен тролей/носилка/количка, пациентна кушетка или пациентен стол, специализирани за разполагане върху тях на спешни пациенти с цел улеснено извършване на спешни медицински дейности.

3.4.2. Легловата база в зона 3 се осигурява посредством стандартно болнично легло.

3.4.3. Допуска се осигуряване на допълнително специфично леглово оборудване в зависимост от нуждите на конкретните спешни пациенти и профила на СО – специализирана процедурна маса, операционна маса, акушерско легло, гинекологичен стол/кресло, реанимационно легло, процедурна вана и др.

3.5. Изисквания към осветлението:

3.5.1. Всеки пост в клинико-терапевтичните зони трябва да бъде оборудван със светлинен източник за улеснен преглед с фокусирана светлина с най-малко 150 mm поле на осветяване, с минимална светлинна мощност 30 000 lux.

3.6. Изисквания към сервизните панели:

3.6.1. Всеки пост в клинико-терапевтичните зони трябва да бъде оборудван със сервизен панел със следните минимални базови изисквания:

3.6.1.1. За зона за ресусцитация (шокова зала) за всеки реанимационен пост: 3 извода за кислородна инсталация под налягане, 2 извода за инсталация за сгъстен въздух, 3 извода за аспирационна система, 16 извода за електрозахранване, подсигурени с аварийно електрозахранване, 1 съоръжение за закрепване (шина, колона, включително поставки за таванен или стенен монтаж) на медицинско реанимационно оборудване (мониторна, вентилаторна, аспирационна и инфузионна техника), подвижна преграда (параван, завеса) за визуална изолация на пациента при разположение на поста в общо помещение.

3.6.1.2. За зона за преглед/спешна терапия за всеки пост: 2 извода за кислородна инсталация под налягане, 1 извод за инсталация за сгъстен въздух, 2 извода за аспирационна система, 8 извода за електрозахранване, подсигурени с аварийно електрозахранване, 1 съоръжение за закрепване (шина, колона, включително поставки за таванен или стенен монтаж) на медицинско реанимационно оборудване (мониторна, вентилаторна, аспирационна и инфузионна техника), подвижна преграда (параван, завеса) за визуална изолация на пациента при разположение на поста в общо помещение.