Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Постановление № 239 от 24 октомври 2003 г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

Държавен вестник Министерски съвет брой: 98, от дата 7.11.2003 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.2 Постановление № 239 от 24 октомври 2003 г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 239 ОТ 24 ОКТОМВРИ 2003 Г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл.

  1. С наредбата се определят:
  2. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък „контрола", и тяхното използване по предназначение;
  3. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване;
  4. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. Глава втора ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ Раздел I Материални мерки за дължина Чл. 2.

(1)Материалните мерки за дължина, наричани по-нататък „мерките за дължина", са средства за измерване, предназначени за измерване на дължини и нива.
(2)Изискванията на този раздел се отнасят за мерки за дължина, използвани за измерване на:
  1. нива на течности или дължини за целите на търговски плащания;
  2. размери, разстояния и площи на имоти в земеделието, строителството, градоустройството, застраховането, за публични вземания и покупко-продажба на имоти.
(3)Изискванията на този раздел не се отнасят за мерки за дължина с висока точност, използвани в машиностроенето и геодезията (еталонни калибри, геодезични жици, прецизни скали и др.). Чл.
  1. (l) Мерките за дължина се характеризират със:
  2. означената за използване дължина, наричана по-нататък „номиналната дължина";
  3. деленията, разстоянието между които е равно на номиналната дължина на мярката, наричани по-нататък „основните деления".
(2)Скалата на мярката за дължина се формира от основните деления и от другите означени деления.
(3)Мярката за дължина може да е:
  1. краищна мярка, когато основните деления се формират между две повърхнини;
  2. щрихова мярка, когато основните деления се формират между две линии, две точки или два знака;
  3. комбинирана мярка, когато основните деления се формират между повърхнина и линия, точка или знак. Чл. 4.
(1)Мерките за дължина и техните допълнителни приспособления трябва да са прецизно изработени от материали, които са достатъчно надеждни, стабилни и устойчиви на влияния на околната среда при нормални условия на употреба.
(2)Качеството на използваните материали трябва да е такова, че:
  1. при нормални условия на употреба и при температура 8 °С над или под препоръчваната от производителя температура отклоненията в дължината да не надвишават максимално допустимите грешки;
  2. за мерки, които се използват при наличие на определена сила на опън, нарастването или намаляването на тази сила с 10 на сто да не води до грешки, които надвишават максимално допустимата грешка. Чл. 5.
(1)Напречното сечение на мерките за дължина трябва да е с такива размери и форма, че при нормални условия на употреба да позволява достигането на точността, предвидена в класа на точност за съответните мерки.
(2)Работните (челните) страни на краищ-ните мерки трябва да са плоски и заедно със скалните знаци трябва да са перпендикулярни на надлъжната ос на мярката.
(3)Лентовите мерки за дължина трябва да са изработени по такъв начин, че когато лентата е разгъната върху плоска повърхност, нейните страни да са праволинейни и успоредни.
(4)Работните страни на краищните или комбинираните мерки, които са направени от дърво или от друг материал, устойчив на външно износване или с устойчивост, равна на устойчивостта на дървото, трябва да са съставени от скоба, пластина или накрайник, устойчиви на износване и на удар, и да са подходящо прикрепени към мярката.
(5)Допълнителни приспособления, като например фиксирани или подвижни куки, пръстени, дръжки, плочи, щифтове, езичета, навиващи ролки или нониуси, които улесняват и удължават периода на употреба на мярката, могат да се поставят, ако не внасят допълнителни грешки. Те трябва да са конструирани и фиксирани към мярката така, че при употребата й в нормални условия не водят до увеличаване на грешката при измерване.
(6)Приспособленията за навиване на лентовите мерки трябва да са изработени така, че да не предизвикват трайна деформация на лентата. Чл. 6.
(1)Разграфяването и означенията върху скалите трябва да са ясни, правилни, незаличими и така нанесени, че да осигуряват сигурно, лесно и недвусмислено отчитане.
(2)След крайното основно деление на скалата могат да бъдат нанесени допълнителен брой нецифровани деления, които не са повече от намиращите се между две последователни цифровани деления на мярката. Чл. 7.
(1)Стойностите на скалните деления трябва да са (1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n ) m, като „n" може да е положително или отрицателно цяло число или нула.
(2)Стойностите на скалните деления могат да са равни най-много на:
  1. един сантиметър, когато номиналната дължина на мярката е по-малка или равна на 2 m;
  2. десет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма от 2 m и по-малка от 10 m;
  3. двадесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма от 10 m и по-малка от 50 m;
  4. петдесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е равна или по-голяма от 50 m.
(3)Стойностите по ал. 2 могат да се надвишават, когато мерките са със специално предназначение, което се посочва от производителя или вносителя при подаване на заявлението за одобряване на типа и се означава върху всяка мярка. Чл. 8.
(1)Когато скалните деления са черти, те трябва да са прави, перпендикулярни на оста на мярката за дължина и с еднаква дебелина, постоянна по цялата дължина на мярката. Дължината на чертите трябва да отговаря на съответната единица за измерване. Чертите трябва да са така подредени, че да оформят разграничена и ясна скала, а тяхната дебелина не трябва да възпрепятства точното отчитане.
(2)Определени части от скалата, особено към нейните краища, могат да са разграфени с по-малки скални деления, отговарящи на десетичните кратни и дробни на единицата за измерване. В такива случаи дебелината на чертите трябва да е по-малка в тези части.
(3)Скалните деления могат да се формират и чрез точки, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един сантиметър, или чрез други знаци, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един дециметър, като тези знаци трябва да осигуряват достатъчно точно отчитане в зависимост от класа на точност на мярката.
(4)Означението на цифрите може да е повтарящо се или постоянно. В случаите по ал.2 означението на цифрите в областите с намалени интервали може да е различно от означението в останалата част на мярката. Мястото, големината, формата, цветът и контрастът на цифрите трябва да са съобразени със скалата и деленията, към които се отнасят. Чл. 9.
(1)Независимо от размера на скалните деления, те трябва да са означени в метри, дециметри, сантиметри или милиметри, без да се означава съответният символ на единицата за измерване.
(2)Цифрите на скалните деления трябва да са нанесени така, че отчитането да е недвусмислено.
(3)Когато единицата за измерване не е метър, метричните скални деления могат да се означават в метри. В тези случаи цифрите, с които се означават метричните скални деления, трябва да са съпроводени със символа „m".
(4)Като допълнение цифрите на предходните метри могат да се повторят по същия начин и пред другите означени с цифри скални деления.
(5)Когато размерът на деленията на дадена скала с деления е — (2 х 10 n ) m и е не по-малък от 2 cm, всички скални деления трябва да са означени с цифри. Чл. 10.
(1)Когато мярката има повече от една скала, скалните деления може да са различни, като означенията с цифри по различните скали могат да са в една и съща или в противоположна посока.
(2)Мерките за дължина, използвани при търговски плащания, не могат да имат няколко скали с различни стойности на деленията. Чл. 11.
(1)Номиналната дължина на мерките трябва да има един от следните размери: (0,5; 1; 1,5; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8 или 9) m, или цяло число, кратно на 5.
(2)Номиналната дължина на мерките може да има размери, различни от размерите по ал. 1, когато мерките имат специално предназначение, което се обосновава от производителя при подаване на заявлението за одобряване на типа, като специалното предназначение се означава върху всяка мярка.
(3)Номиналната дължина на големи кра-ищни и щрихови мерки, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина на мерките, трябва да има един от следните размери: (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m. Чл. 12.
(1)Мерките за дължина трябва да носят знак за одобрен тип и означения за:
  1. номиналната дължина;
  2. наименованието на производителя или търговската му марка;
  3. класа на точност.
(2)Допълнително се означават:
  1. препоръчваната от производителя температура при употреба, когато тя е различна от 20 °С;
  2. силата на опън в определени случаи;
  3. специалното предназначение на мярката, когато има такова.
(3)Стойностите на номиналната дължина, механичното напрежение и температурата при употреба трябва да са изразени в разрешени за използване единици за измерване.
(4)По преценка на производителя и на негова отговорност върху мярката за дължина може да се посочи и коефициентът на линейно температурно разширение на материала, от който е произведена мярката, представен във вида „а = ". Чл. 13.
(1)Всички означения трябва да са нанесени ясно и четливо, като се започва от началото на мярката.
(2)Определени означения могат да се поставят върху цялата част на мярката, като в удостоверението за одобряване на типа се посочва точното им място. Чл.
  1. В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за одобрен тип, вместо него се поставят знаци и означения, подредени в следния ред:
  2. стилизираната буква „Е" от знака за одобрен тип;
  3. отличителните букви на Република България „BG";
  4. последните две цифри от годината на одобряването на типa на мярката за дължина;
  5. номерът от регистъра на одобрените за използване средства за измерване, под който е вписан типът. Чл. 15.
(1)В началото на всяка мярка за дължина или върху допълнително приспособление към мярката трябва да е предвидено място за разполагане на знаците за първоначална проверка.
(2)В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за първоначална проверка, се поставя знак — стилизираната буква по част „А" от знака за одобрен тип, разположена в шестоъгълник, в чиято горна част са поместени отличителните букви на Република България „BG", а в долната част — годината на проверката.
(3)Лицето, което извършва първоначалната проверка, избира вида на знака. Чл. 16.
(1)Върху мерките за дължина могат да се поставят други знаци и означения, които не са метрологични и са допуснати от нормативни актове или са разрешени от Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) така, че да не възпрепятстват правилната употреба на мярката за дължина. Същото изискване се отнася и за означенията с рекламна цел.
(2)Когато означенията не са кодирани, за средствата за измерване, предназначени за използване на територията на Република България, те трябва да са на български език.
(3)Представените за одобряване на типа образци трябва да носят изискваните от този раздел означения, включително рекламните. Чл.
  1. Мерките за дължина се разделят на три класа на точност, които могат да са I, II или III. Чл.
  2. Максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на номиналната дължина или всяко друго разстояние между които и да са два непоследователни скални знака трябва да е изразена в милиметри като функция на разглежданата дължина чрез формулата (а + bL), където L е разглежданата дължина, закръглена към следващото цяло число, изразено в метри, а „а" и „b" са коефициенти със стойности съгласно приложение №
  3. Чл. 19.
(1)Максимално допустимите положителни или отрицателни грешки на дължината „i" на интервали не по-големи от 1 ст се определят в зависимост от класа на точност и са съгласно приложение № 2.
(2)В случаите, когато интервалите са по-големи от 1 ст, максимално допустимата грешка трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18. Чл.20.
(1)Максимално допустимата разлика между дължините „i" на два последователни интервала по-малки от 1 ст се определя съгласно класа на точност и е посочена в приложение № 3.
(2)За интервали по-големи от 1 ст максимално допустимата разлика между дължините на два последователни интервала трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл.
  1. Чл.
  2. За краищна или комбинирана мярка за дължина максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на дължината на последния интервал, ограничен от повърхност, се увеличава:
  3. за мерките от клас I — с 0,1 mm;
  4. за мерките от клас II — с 0,2 mm
  5. за мерките от клас III — с 0,3 mm. Чл.
  6. Изискванията по чл. 18 и чл. 20, ал. 1 не се прилагат, когато:
  7. едно от непоследователните деления по чл. 18 е ограничено от повърхност, и
  8. един от два последователни интервала по чл. 20, ал. 1 е ограничен от повърхност. Чл.
  9. Максимално допустимите грешки на мерките за дължина в употреба са два пъти по-големи от тези при първоначална проверка. Чл.
  10. Максимално допустимите грешки се определят при следните условия:
  11. препоръчвана от производителя температура със стойност 20 °С, като за определени мерки, посочени в допълнителните изисквания по чл. 25 — чл. 31, по изключение може да е указана различна температура;
  12. мерките за дължина, за които в допълнителните изисквания към тях е определена сила на опън, трябва да преминат изпитвания при въздействие на тази сила практически в хоризонтална равнина без триене по протежение на цялата проверяема дължина. Чл. 25.
(1)Мерките за малки дължини, които са измервателни ленти от стомана с навиващо устройство (ролетки), трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:
  1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 10 m;
  2. измервателната повърхност на мерките за дължина между 5 m и 10 m да е с профилно напречно сечение;
  3. началният край на мярката за дължина, който е с ограничител и има халка, да не се включва в номиналната й дължина.
(2)Мерките трябва да са поставени в специални кутии, като един от техните размери може да се включи в обхвата на скалата, особено при измерване на вътрешни размери. Началният край на мерките трябва да е снабден с неподвижна или плъзгаща се скачваща скоба или планка.
(3)Мерките могат да имат две скали от еднакво естество върху една и съща страна, като могат да имат и изместена скала от другата страна. Стойността на делението трябва да е по-малка или равна на 1 cm.
(4)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 26.
(1)Мерките за дължина, които са съставени от една част, неподвижни или полуподвижни, с номинална дължина между 0,5 m и 5 m, се използват за сравнително, непосредствено и комбинирано измерване на нивото на течности и биват: 1. неподвижни или полуподвижни, използвани предимно за установяване нивото на течността в измервателни съдове (резервоари, колби); 2. подвижни.
(2)Мерките по ал. 1 се конструират от метал или друг подходящ материал.
(3)Краищата на неподвижните мерки (летви) трябва да са снабдени с метална пета или накрайник, устойчив на износване, и да не предизвикват искри при удар.
(4)Краищата на подвижните мерки могат да са снабдени с пръстен, дръжка или кука, които не се включват в номиналната дължина.
(5)Силата на опън не трябва да надвишава 50 N и трябва да е отбелязана върху подвижните мерки.
(6)В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С.
(7)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл.27.
(1)Сгъваемите мерки за малки дължини от метал или от друг материал трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:
  1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 5 m;
  2. частите на мярката в съединенията й да са с еднаква дължина.
(2)Съединенията и подреждането на мярката в права линия в разгънат вид трябва да са подсигурени от такова устройство, което да не причинява на мястото на съединенията допълнителни грешки по-големи от 0,3 mm за мерките от класовете I и II и от 0,5 mm за мерките от клас III.
(3)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 28.
(1)Краищните, щриховите и комбинираните мерки за големи дължини от стък-лопласт и пластмаса (ролетки) трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:
  1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 100 m;
  2. силата на опън от около 20 N да е отбелязана на мярката.
(2)Свободните краища на краищните и комбинираните мерки трябва да са подсилени с метален накрайник, устойчив на износване.
(3)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 29.
(1)Краищните или щриховите измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:
  1. номиналната дължина на мярката да е между (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m;
  2. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката;
  3. да са оборудвани с ръкохватка или с пръстени в двата края на мярката.
(2)Ако ръкохватките са включени в номиналната дължина, те трябва да са конструирани така, че техните съединения да не внасят никакви допълнителни грешки при измерване.
(3)Препоръчваната температура в определени случаи може да е различна от 20 °С.
(4)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 30.
(1)Щриховите или комбинираните мерки за големи дължини с навиващо устройство, които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания:
  1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 200 m;
  2. в определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С;
  3. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката.
(2)Свободният край трябва да има дръжка или пръстен, които не трябва да се включват в номиналната дължина.
(3)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 31.
(1)Щрихови измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство с опъваща тежест (лот), които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 50 m; 2. силата на опън да е равна на опъващата тежест и да е отбелязана върху мярката.
(2)Основните деления на скалата и началото на скалата се поставят от тежестта, която трябва да е:
  1. изработена от материал, който не позволява образуване на искри;
  2. достатъчно тежка, за да опъва правилно лентата, и с подходяща форма.
(3)Тежестта може да е неподвижно или подвижно прикрепена към лентата, но сглобката не трябва да предизвиква допълнителна грешка при измерване.
(4)В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С.
(5)Другият край на лентата може да е снабден с навиващо устройство.
(6)Скалата на лентата по цялата дължина трябва да е разграфена равномерно със стойност на деление 1 mm и да продължава по едната плоска страна на тежестта.
(7)Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II.
(8)Максимално допустимата грешка на мярката в употреба заедно с тежестта не трябва да надвишава ± 0,6 mm. Чл. 32. Материалните мерки за дължина се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 33.
(1)Изследването на типа на материалните мерки се извършва за съответствието им с изискванията на този раздел.
(2)Броят на изпитваните образци се определя от изпитвателната лаборатория, но не може да е по-малък от два броя за всеки заявен тип. Чл. 34.
(1)При първоначална проверка могат да се проверяват:
  1. всяка представена мярка за дължина, или
  2. партиди от мерки за дължина съгласно чл.35.
(2)Първоначалната проверка включва:
  1. външен оглед на мярката за дължина за съответствие с характеристиките на одобрения тип и за съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 6 и чл. 8, ал. 1;
  2. проверка за съответствие с максимално допустимите грешки, като се отчитат изискванията на чл. 31.
(3)За установяване на съответствието с изискването по чл. 18 за разстоянието между които и да са два непоследователни скални знака и с изискванията по чл. 19 на пет различни места по скалата на мярката за дължина допълнително се проверяват:
  1. разстоянието между две непоследователни деления на скалата;
  2. дължината на интервала;
  3. разликата в дължините на два последователни интервала, като се отчитат изискванията на чл. 18, 19, 20, 21 и 27.
(4)В зависимост от съответствието, установено при проверката по ал. 3, лицето, което извършва проверката, може да намали или да увеличи броя на проверките. Чл. 35.
(1)По искане на производителя или на вносителя първоначалната проверка на партиди мерки за дължина може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 4 чрез проверка на извадка от партидата, когато лицето удостовери, че мерките вече са проверени.
(2)Статистическият метод се прилага, когато:
  1. партидата се състои от мерки за дължина от един и същ тип;
  2. мерките за дължина са от един и същ клас на точност;
  3. мерките за дължина са произведени по един и същ начин.
(3)Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод „А", лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина) или преустановява проверката и уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор".
(4)Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод „Б", лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор". Производителят или вносителят може да представи същата или друга партида за първоначална проверка. В този случай последната представена партида се поставя непосредствено в края на реда на представяне. Ако тази партида не бъде приета и при втората проверка, лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина).
(5)В случай на често отхвърляне на партиди, за което производителят е уведомен и е предприел коригиращи мерки, които не са довели до съответствие с одобрения тип, лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор", че са налице основания, които могат да доведат до отменяне на одобрения тип. Чл.
  1. Последващата проверка на мерките за дължина се извършва при спазване изискванията за първоначална проверка, като максимално допустимите грешки са съгласно чл.
  2. Чл.
  3. При първоначална и последваща проверка на мерки за дължина, използвани при търговски плащания, се използва еталонна щрихова мярка за дължина със стойност на деление не по-голямо от 1 mm и неопределеност не по-голяма от 0,05 mm. Раздел II Везни с неавтоматично действие Чл.
  4. Везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, и подлежат на последващи проверки по реда на наредбата. Чл. 39.
(1)Последващата проверка на везна с неавтоматично действие се извършва за съответствие с максимално допустимите грешки в употреба за съответния клас на точност съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 52 от 2003 г.).
(2)Последващата проверка на везни с неавтоматично действие след ремонт се извършва за установяване на съответствие с максимално допустимите грешки за съответния клас на точност съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие.
(3)Последващата проверка на везни с неавтоматично действие се извършва в лабораторни условия или на проверочни пунктове, когато пренасянето на везната до мястото на проверка не изисква разглобяването й на части или компоненти. Раздел III Везни с автоматично действие Чл.
  1. Везните с автоматично действие, наричани по-нататък „автоматични везни", са средства за измерване, предназначени за измерване на масата на предварително опаковани количества продукти при производството им или при пряка продажба, които не изискват намесата на обслужващо лице по време на измерването. Чл.
  2. Автоматичните везни в зависимост от предназначението им и начина на измерване могат да бъдат автоматични сортиращи везни или автоматични гравиметрични везни, наричани по-нататък „гравиметрични дозатори". Чл.
  3. Автоматичните сортиращи везни разделят продуктите в две или повече групи в зависимост от тяхната маса, като:
  4. автоматичната сортираща везна по номинална маса ги разделя в зависимост от стойността на разликата между тяхната маса и предварително зададена номинална стойност;
  5. автоматичната сортираща везна по обхват ги разделя на няколко групи, всяка от които се характеризира с определен обхват от стойности на масата. Чл.
  6. Етикетираща/пресмятаща цената везна е автоматична сортираща везна, която пресмята цената, изготвя етикет и етикетира отделни количества продукти. Чл.
  7. В зависимост от начина на разделяне на продуктите сортиращите везни:
  8. разпределят продуктите в групи, които напускат поотделно везната;
  9. разпределят продуктите чрез поставяне върху тях на отличителен знак, който определя към коя група принадлежи продуктът;
  10. отброяват продуктите във всяка група, без да ги разпределят;
  11. подават визуален или звуков сигнал за всеки продукт в групата, без да ги разделят. Чл.
  12. В зависимост от начина на действие сортиращите везни:
  13. разпределят продуктите в групи при непрекъснатото им движение, като по време на това движение постоянно се подава информация за измерването;
  14. разпределят продуктите в групи с прекъснато движение, като информация за масата се подава, когато товарът се намира върху устройството за приемане на товара и не е в движение. Чл.
  15. Автоматичните гравиметрични везни са везни, които включват като съществена част автоматично пълначно устройство или устройства, свързани с една или повече тегловни единици, и съответните контролни и разтоварващи устройства, пълнещи опаковки от даден насипен продукт с предварително определена и на практика постоянна маса, като:
  16. комбиниращият селективен дозатор има една или няколко тегловни единици, които се сумират в подходяща комбинация от товари за последващо насипване като една доза;
  17. сумиращият с натрупване дозатор има една тегловна единица, която дава възможност за получаване на дозата чрез повече от едно измерване;
  18. изваждащият дозатор определя дозата чрез контролиране скоростта на насипния поток, постъпващ от бункера. Чл. 47.
(1)Автоматичните везни трябва да са проектирани така, че да запазват метрологичните си характеристики, когато се използват по предназначение при нормални условия на употреба.
(2)Автоматичните везни трябва да имат здрава и надеждна конструкция, която да позволява лесно извършване на контрола на везните.
(3)Материалите на конструкцията трябва да са подходящи за условията, при които везните са предназначени да се използват. Чл. 48. Когато автоматичните везни се използват при търговски сделки, свързани с пряка продажба, те трябва да са проектирани и произведени така, че след правилно монтиране да представят резултата от измерване от страна на продавача и от страна на купувача. Чл. 49.
(1)Автоматичните везни, независимо от начина си на действие и предназначението си, се състоят от:
  1. измервателно устройство, което е изцяло или частично везна с неавтоматично действие и включва устройство за приемане на товара, устройство за уравновесяване на товара, устройство за измерване на товара и показващо устройство;
  2. пусково устройство;
  3. оперативно устройство;
  4. показващо устройство, което дава показания за масата на проверявания или класифицирания продукт, за разликата между зададената и измерената маса или за подгрупата, към която проверяваният или класифицираният продукт принадлежи;
  5. устройства за тариране, устройства за нулиране, устройства за управление на динамичните режими, устройства за настройване, устройства за предварително задаване на стойностите, необходими за извършване на предвидените операции, както и устройства за съхраняване, прехвърляне и отпечатване на информация.
(2)В зависимост от начина на действие и предназначението си автоматичните везни могат да имат и:
  1. устройства за придвижване на товара към и от устройството за приемане на товара;
  2. устройства за дозиране;
  3. устройства за сумиране;
  4. броячни устройства;
  5. устройства за сортиране на товара;
  6. коригиращи устройства;
  7. устройства за съхраняване на дозите;
  8. устройства за разтоварване;
  9. устройства за контролиране на процеса. Чл.
  10. Автоматичните везни не трябва да създават възможност за измама при употреба, като възможностите за неумишлени въздействия трябва да са сведени до минимум. Всички устройства, които не се демонтират или настройват от оператора, трябва да са защитени от такива действия. Чл.
  11. Автоматичните везни трябва да са снабдени с устройства за автоматично откриване на груби грешки, които да подават звуков или светлинен сигнал, докато операторът предприеме коригиращи действия, и да прекратят подаването му, когато грешката изчезне. Чл.
  12. Свързването на автоматичните везни с външни устройства чрез подходящ интерфейс не трябва да влияе на метрологичните им характеристики. Чл.
  13. Всеки хардуерен компонент, който може да повлияе на метрологичните характеристики, трябва да е проектиран така, че да е защитен. Защитата, като пломби, марки, печати или кодове, трябва да осигурява доказателство при външно вмешателство. Чл.
  14. Всеки софтуерен продукт, който може да повлияе на метрологичните характеристики на автоматичната везна, трябва да има леснодостъпна идентификация и подходяща защита, която да съхранява трайно доказателство за евентуално външно вмешателство. Чл.
  15. В динамичен режим устройството за динамично установяване, което компенсира динамичните въздействия върху движещия се товар, не трябва да работи извън зададения от производителя допусков интервал. Чл.
  16. Автоматичната везна трябва да има подходящи устройства за установяване на нулата така, че да гарантира запазване на максимално допустимите си грешки при нормални условия на работа. Чл.
  17. Резултатите от измерване и данните за метрологичните характеристики, които се съхраняват или предават, трябва да са подходящо защитени срещу вмешателство. Чл. 58.
(1)Резултатите от измерване и другите данни, свързани с измерването, които са показани или отпечатани, трябва да са ясни, недвусмислени и да се придружават от означения и надписи, необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата.
(2)Показващото или печатащото устройство трябва да дава възможност за лесно отчитане на резултатите от измерването при нормални условия и отпечатаните резултати трябва да са незаличими.
(3)Могат да се показват допълнителни данни, при условие че не могат да се приемат като резултати от измерване. Чл. 59.
(1)Допълнителното обработване на данните за завършване на едно търговско плащане трябва да е такова, че резултатът от измерването да се регистрира трайно заедно с информация за търговското плащане, когато:
  1. везната се използва за търговски сделки, свързани с пряка продажба;
  2. измерването не се повтаря;
  3. везната обикновено се използва при отсъствие на купувача или продавача.
(2)Резултатът от измерването и информацията за търговското плащане трябва да се съхраняват и да са на разположение при поискване след приключване на измерването. Чл. 60.
(1)Върху автоматичните везни или върху прикрепени към тях табели трябва да са нанесени следните данни:
  1. наименованието или знакът на производителя;
  2. наименованието или знакът на вносителя, ако има такъв;
  3. типът и идентификационният номер на везната;
  4. класът на точност на везната във вида: ,,Х(х)" или „У(х)1";
  5. изходният клас на точност на везната във вида: „Кег(х)";
  6. максималният товар на везната, означен с „Мах...";
  7. минималният товар на везната, означен с „Min...";
  8. стойността на проверочното скално деление, означена с „е =
  9. стойността на реалното скално деление, означена с „d = ...";
  10. скоростта на потока от товари във вида: „ kg/min";
  11. напрежението и честотата на електрическото захранване във вида: „ ... V/... Hz";
  12. границите на температурния обхват, ако той е специфичен за везната, във вида „...°С/...°С";
  13. максималният обхват на добавената тара, означен с „Т = +
  14. максималният обхват на изваждащата тара, означен с „Т = -...".
(2)За автоматични сортиращи везни допълнително се нанасят:
  1. допусковият интервал за зададена номинална стойност във вида: „± ... g" или „± ... %";
  2. скоростта на устройството за придвижване на товара във вида: „ ... m/s".
(3)За автоматичните гравиметрични дозатори допълнително се нанасят:
  1. идентификацията на материала, който може да бъде дозиран;
  2. средният брой на товарите/дозите;
  3. максималната стойност на дозата;
  4. минималната скорост на дозиране;
  5. налягането на работната течност във вида: „.... kPa". Чл.
  6. Нормалните условия, за които са предназначени автоматичните везни, се определят, като се вземат предвид:
  7. обхватът на измерване на везната по отношение на максималната и минималната му стойност;
  8. границите на стойностите на влияещите величини, като температура и електрическо захранване, или характеристиките на продукта, който се измерва-размер на частиците, плътност на насипния материал, вискозитет или други определящи характеристики;
  9. режимът на работа на везната, свързан с продължителността на измерване, максималната скорост на придвижване на материала, максималната скорост на придвижване на лентата, максималната производителност и необходимият междинен контрол. Чл. 62.
(1)Когато не е определен друг температурен обхват, автоматичните везни трябва да запазват метрологичните си характеристики в границите от минус 10 °С до 40 °С.
(2)Температурният обхват за везни от клас на точност Х(х) и У(у) трябва да е най-малко:
  1. за подклас на точност „специален"-5 °С;
  2. за подклас на точност „висок"-15 °С;
  3. за подклас на точност „обикновен"-30 °С.
(3)Показанията на везна без товар или показанията за товари, близки до нулата, не трябва да се променят с повече от едно проверочно скално деление при промяна на температурата на околната среда с 1°С-за везни Х(х) и У(у) от подклас на точност „специален", и с 5°С за всички останали подкласове. Чл. 63.
(1)Автоматичните везни, които се захранват от мрежата, трябва да запазват метрологичните си характеристики при промяна на напрежението в нормални граници.
(2)Автоматичните везни, които се захранват от батерии, трябва да сигнализират, когато напрежението се понижи под необходимия минимум, за да продължат да работят правилно, или да се изключват автоматично. Чл.64.
(1)Автоматичните везни, които в процеса на работа могат да се денивелират и не притежават показващо устройство за дениве-лация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация 5 %.
(2)Автоматичните везни, комплектувани с показващо устройство за денивелация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация по-малка или равна на 1%. Чл. 65.
(1)Автоматичните везни трябва да дават повторяеми и възпроизводими резултати от измерване на един и същ товар независимо от използваните показващи устройства или методи за уравновесяване.
(2)Резултатите от измерване на автоматичната везна не трябва да зависят от положението на товара върху устройството за приемане на товара. Чл. 66.
(1)Автоматичните сортиращи везни се разделят на два основни класа на точност в зависимост от предназначението им при употреба, означавани чрез Х(х) или У(у).
(2)Автоматичните сортиращи везни, използвани при производството на предварително опаковани количества продукти, са от клас на точност Х(х).
(3)Всички останали автоматични сортиращи везни като пресмятащи цената/етикетиращи, везни за колетни и транспортни пратки и везни, които измерват единични товари от насипен материал, са от клас на точност У(у).
(4)Коефициентът (х) или (у) е стойността на проверочното скално деление, което се определя от производителя и е от реда 1 х 10k, 2 х 10k или 5 х 10k единици за маса, където k е цяло число или нула.
(5)Всеки от основните класове Х(х) и У(у) може да се раздели на четири подкласа, съответстващи на класовете на точност на везните с неавтоматично действие „специален", „висок", „среден" и „обикновен" със съответните обозначения.
(6)При изпитвания на влияещи величини се използва изходен клас на точност 11ег(х), който съвпада с класа на точност на везната при измервания в статичен режим.
(7)Характеристиките на класовете на точност са определени в приложение №
  1. Чл.
  2. Минималният товар на везните се определя от производителя и не може да е по-малък от:
  3. за везни от клас на точност У(у), подклас „специален"-100е;
  4. за везни от клас на точност У(у), подклас „висок"-20е и 50е-при стойност на проверочното скално деление по-голяма от 0,1 g;
  5. за везни от клас на точност У(у), подклас „среден"-20е;
  6. за везни от клас на точност У(у), подклас „обикновен"-10е;
  7. за везни за транспортни тарифи и колетни пратки-5е. Чл. 68.
(1)Автоматичните везни с един обхват на измерване могат да имат отделни частични обхвати на измерване.
(2)Всеки частичен обхват на измерване i, където i е поредният номер на частичния обхват на една многоинтервална везна с r частични обхвата, се определя чрез:
  1. собствената стойност на проверочното скално деление;
  2. собствения минимален товар, като собственият минимален товар на първия частичен обхват трябва да е равен на минималния товар на везната;
  3. собствения максимален товар, като максималният товар на r -тия частичен обхват трябва да е равен на максималния товар на везната;
  4. собствения брой на проверочните скални деления, равен на отношението на частичния максимален товар, разделен на съответното частично проверочно скално деление.
(3)Частичните обхвати трябва да имат същия клас на точност като класа на точност на везната и да отговарят на изискванията за проверочното скално деление и броя на проверочните скални деления и на изискванията за минимален товар.
(4)Максималният товар на всеки частичен обхват трябва да е така избран, че везната да отговоря на изискванията в приложение № 6.
(5)Всички стойности на масата са стойности на нетото независимо от стойността на използваната тара.
(6)Многоинтервалните везни не могат да имат спомагателни показващи устройства. Чл. 69.
(1)Само везни от клас на точност Х(х) и У(у), подкласове „специален" и „висок" могат да имат спомагателни показващи устройства вдясно от десетичния знак.
(2)При везни със спомагателни показващи устройства стойността на проверочното скално деление може да е по-голяма от едно реално скално деление и по-малка или равна на 10 реални скални деления. Стойността на проверочното скално деление в този случай трябва да е от реда 1 €В 10 к kg, с изключение на везни Х(х) или У(у) от клас на точност „специален" със стойност на реалното скално деление по-малка от 10 -4 g.
(3)Минималният товар на везни със спомагателни показващи устройства се определя чрез заместване стойността на проверочното скално деление със стойността на реалното скално деление съгласно чл. 67.
(4)Автоматичните везни от „среден" и „обикновен" клас на точност не могат да имат спомагателни показващи устройства. Стойността на реалното скално деление и стойността на проверочното скално деление са равни. Чл. 70.
(1)За една серия от последователни измервания в динамичен режим на нетно количество или еднакви нетни количества, по-големи или равни на минималния товар и по-малки или равни на максималния товар, максимално допустимата средна грешка трябва да отговаря на изискванията в приложение № 7 за везни клас Х(х).
(2)Максимално допустимото средноквадратично отклонение трябва да отговаря на изискванията в приложение № 8 за клас на точност Х(х) с коефициент х, равен на единица. Чл.
  1. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар за везни клас на точност У(у), при измерване в динамичен режим трябва да отговаря на изискванията в приложение №
  2. Чл.
  3. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар, за везни клас на точност Х(х) и У(у) при статични измервания трябва да отговаря на изискванията в приложения №7 и
  4. Чл.
  5. Максимално допустимата грешка на автоматичните сортиращи везни при изпитване на електромагнитни смущения не трябва да е по-голяма от едно проверочно скално деление. Чл.
  6. При изпитване на везните за повторяемост на показанията в статичен режим максимално допустимата разлика не трябва да е по-голяма от максимално допустимата грешка за даден товар. Чл.
  7. Стойността на допусковия интервал, зададена от производителя, не трябва да е по-голяма от 2/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим съгласно приложения №7 и
  8. Чл. 76.
(1)Класът на точност на автоматичните гравиметрични дозатори се определя от изходния клас на точност Ref(x), приложим само за статични измервания, и се използва за определяне на максимално допустимите грешки при изпитване на влияещи величини.
(2)След монтиране отделните дозатори се означават с един или повече класове на точност Х(х) за работа в динамичен режим в зависимост от продукта, за който са предназначени.
(3)Коефициентът х трябва да отговаря на изискванията на чл.66, ал.4.
(4)Изходният клас на точност Ref(x), както и класовете на точност Х(х) за работа в динамичен режим на гравиметричния дозатор трябва да са определени. Чл. 77.
(1)Максимално допустимата грешка при статично измерване за изходен клас на точност Ref(x) трябва да е 0,36 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност, определено в приложение № 10.
(2)Максимално допустимото отклонение на всяка доза от средноаритметичната й стойност при работа в динамичен режим са определени за клас Х
(1)в приложение № 10, при х, различен от единица, допустимите отклонения се умножават по стойността на х.
(3)Максималното отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност може да се настрои, в случай на положителна грешка, за да се отчете влиянието на размера на частиците на материала. Чл.
  1. За дозатори, при които е възможно предварително да се зададе стойността на масата на дозата, максималната разлика между предварително зададената стойност и средноаритметичната стойност не може да е по-голяма от 0,25 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната й стойност съгласно приложение №
  2. Чл.
  3. Максимално допустимата грешка при изпитване на електромагнитни смущения не може да е по-голяма от максимално допустимата грешка при статични измервания, пресметната за съответната минимална доза, или на изменението, което ще окаже същото влияние върху дозата, когато тя се получава от натрупване на няколко товара. Чл.
  4. Автоматичните сортиращи везни, автоматичните везни с пресмятане на цената (етикетиращите) и автоматичните гравиметрични дозатори се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 81.
(1)Изследванията при първоначалната проверка се извършват на няколко етапа, като последният етап се извършва след пълното комплектуване и монтиране на автоматичните везни на мястото на използване, в статичен и динамичен режим при нормални условия на употреба.
(2)За изпитвателни товари се използват твърди, нехигроскопични, с ниска електростатична и магнитна възприемчивост товари с подходящи размери и с постоянна маса, като не се допуска триене на метал в метал, или се използват продуктите, за които за предназначени автоматичните везни.
(3)Изпитвателните товари трябва да са с маса, равна на минималния товар, максималния товар и на две стойности, съответстващи на две критични точки между тези два товара.
(4)Броят на последователните измервания за везни клас Х(х) и У(у) е определен в приложение №11.
(5)Везната се нулира преди започване на всяка серия измервания при даден изпитвателен товар.
(6)Скоростта на устройството за транспортиране на товара трябва да съответства на максималната скорост при динамичен режим и ако е възможно настройването й от оператор, изпитването трябва да се повтори и за средната стойност на обхвата за настройване. Чл. 82.
(1)Масата на изпитвателните товари, използвани при изпитване в динамичен режим, се определя с контролна везна.
(2)За везни клас Х(х) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на:
  1. една трета от която и да е най-малка от приложимите максимално допустими грешки при динамичен режим съгласно приложение № 7, когато контролната везна е проверена непосредствено преди изпитването в динамичен режим;
  2. една пета от която и да е най-малка от приложимите максимално допустими грешки при динамичен режим съгласно приложение № 7, когато контролната везна не е проверена непосредствено преди изпитването.
(3)За везни клас У(у) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на:
  1. една трета от приложимата максимално допустима грешка при динамичен режим, определена в приложение № 9, когато контролната везна е проверена непосредствено преди изпитването в динамичен режим;
  2. една пета от приложимата максимално допустима грешка при динамичен режим, определена в приложение № 9, когато контролната везна е проверена по друго време.
(4)За контролна везна може да се използва автоматичната сортираща везна, когато измерената разлика за един или повече изпитвателни товари е по-малка от 1/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим, определени в приложение № 7. Чл. 83.
(1)Грешката на отделното измерване е разликата между конвенционалната стойност на масата на изпитвателния товар и показаната или отпечатаната наблюдавана или записана маса.
(2)За везни клас Х (х) показанията и/или отпечатаните стойности на масата или на разликите между масата и зададената номинална стойност се използват за определяне на средната грешка или средноквадратичното отклонение за всяка серия измервания, като реалното скално деление не трябва да е по-голямо от стойностите, определени в приложение № 5. Чл. 84. Последващата проверка на автоматичните везни се извършва в статичен режим при нормални условия на употреба и при спазване на изискванията за първоначална проверка. Раздел IV Теглилки Чл. 85.
(1)Теглилките са материални мерки за маса с определени форма, размери, материал, качество на повърхността, номинални стойности, плътност, магнитни свойства и максимално допустима грешка, предназначени да съхраняват номиналните си стойности при използване.
(2)Изискванията на този раздел се прилагат за теглилки от среден клас на точност (клас на точност М1 и М2), използвани с везни с неавтоматично действие при пряка продажба, клас на точност III. Чл.86.
(1)Теглилките от среден клас на точност се делят на:
  1. правоъгълни с ръкохватка и с номинална стойност на масата (5, 10, 20 или 50) kg;
  2. цилиндрични с глава за захващане и с номинална стойност на масата (1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200 или 500) g и( 1, 2, 5 или10) kg.
(2)Ръкохватката може да е от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър или от сив чугун, отлята заедно с тялото на теглилката. Чл.
  1. формата и размерите на теглилките среден клас на точност са дадени в приложения № 12 и
  2. Чл. 88.
(1)Материалът, от който са направени теглилките, трябва да е устойчив на корозия и да осигурява запазване на метрологичните им характеристики съгласно изискванията за съответния клас на точност при нормални условия на употреба и за целите, за които те са предназначени. Методът на производство трябва да е съобразен с избрания материал.
(2)За изработване на теглилките може да се използва всякакъв материал с плътност от 7 g/cm 3 до 9,5 g/cm 3 , с твърдост най-малко равна на твърдостта на летия месинг, със същата устойчивост на корозия и здравина на сив чугун, с повърхност, подобна на повърхността на отливка от сив чугун във форма от фин пясък, с изключение на теглилките с номинална стойност под 100 g, които не могат да се изработват от сив чугун.
(3)Когато е необходимо, повърхността на теглилките трябва да е защитена от корозия и от други външни въздействия с подходящи покрития или чрез полиране. Чл. 89.
(1)Теглилките от 1 до 10 g трябва да са без жустировъчна кухина, от 20 g до 50 g могат да имат жустировъчна кухина, а над 100 g трябва да са с жустировъчна кухина.
(2)Жустировъчната кухина е вътрешна камера, разположена по вертикалната ос—при цилиндрични теглилки, или в ръкохватката— при правоъгълни теглилки.
(3)Обемът на жустировъчната кухина не трябва да бъде по-голям от 1/4 от обема на теглилката и след настройване 2/3 от общия обем на жустировъчната камера да остава свободен.
(4)Жустировъчната кухина трябва да се затваря с тапа с резба, изработена от лят месинг, или с месингов гладък диск. Тапата с резба трябва да има шлиц за отвертка, а гладкият диск да има централен отвор за улесняване изваждането на тапата. Върху тапата може да се постави оловна пломба или капачка.
(5)Материалът, с който се запълва жусти-ровъчната кухина, трябва е същият като материала, от който е изработена теглилката. Чл. 90.
(1)Означенията на номиналната стойност на масата на теглилката и наименованието или фирменият знак на производителя се нанасят на горната повърхност на централната част на теглилката, така че да са наравно с горната повърхност или да имат релефна форма.
(2)Номиналната стойност на теглилка от 500 g до 10 kg може да е означена върху тялото на теглилките.
(3)Означенията на номиналната маса на теглилките с правоъгълна форма се нанасят във вида: 5 kg, 10 kg, 20 kg или 50 kg.
(4)Означенията на номиналната маса на цилиндричните теглилки се нанасят във вида: 1 g, 2 g, 5 g, 10 g, 20 g, 50 g, 100 g, 200 g, 500 g, 1 kg, 2 kg, 5 kg или 10 kg. Чл.
  1. Максимално допустимите грешки на теглилките трябва да съответстват на определените в приложение №
  2. Чл.
  3. Теглилките от среден клас на точност се пускат на пазара след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки. Чл.
  4. Първоначалната проверка включва:
  5. проверка за наличие на надписи и означения;
  6. външен оглед на повърхността на теглилката;
  7. проверка на формата и размерите на теглилките за съответствие с изискванията на чл. 87;
  8. измерване на масата на теглилката и определяне на отклонението от номиналната й стойност;
  9. проверка на максимално допустимата грешка за дадена номинална стойност. Чл. 94.
(1)Знакът за първоначална проверка се поставя така, че да не се нарушават метрологичните характеристики на теглилката.
(2)Знакът за първоначална проверка се нанася върху оловната пломба на жустировъчната кухина, а на теглилките без жустировъчна кухина—върху тялото на теглилката. Раздел V Клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум Чл.
  1. Клиничните стъклени живачни термометри с устройство за максимум, наричани по-нататък „стъклени живачни термометри", са средства за измерване, предназначени за измерване на температурата на човешкото тяло. Чл.
  2. Стъклените живачни термометри могат да бъдат:
  3. с вложена скала, когато скалата е нанесена върху непрозрачна пластинка, разположена по дължината на капилярката, а капилярката и скалната пластинка са поместени в защитна стъклена тръба, запоена към резервоара;
  4. пръчковидни, с дебелостенен капиляр, върху който е нанесена скалата. Чл.
  5. При стъклените живачни термометри с вложена скала пластинката, носеща скалата, трябва да е разположена по дължината на капилярката и да е закрепена по такъв начин, че да не се измества спрямо нея. Чл.
  6. Стъклените живачни термометри трябва да имат устройство за максимум, което не позволява връщането на живачния стълб в резервоара при охлаждане. Чл. 99.
(1)Стъклото, използвано за изработване на резервоара, капилярката и устройството за максимум, трябва да е такова, че количеството алкали, преминало в разтвора за 1 g стъкло, трябва да е най-малко 263,5 mg Na 2 O.
(2)Резервоарът на стъклените живачни термометри трябва да е изработен от стъкло, чиято депресия при 0 °С не трябва да е по-голяма от 0,07 °С. Чл.
  1. Капилярката на стъклените живачни термометри трябва да е направена от прозрачен материал, който осигурява видимост на движението на живачния стълб по цялата й дължина. Чл.
  2. Скалната пластинка на стъклените живачни термометри с вградена скала трябва да е изработена от опалин, метал или друг материал, еквивалентен на опалина по отношение на стабилността на размерите. Чл.
  3. При нанасяне на означенията върху пръчковидните термометри трябва да се използват бои, които не се заличават и не избледняват. Чл.
  4. Резервоарът, капилярката и живакът не трябва да съдържат газ и остатъци от други чужди тела. Чл.
  5. Разстоянието между два съседни щриха от скалата трябва да е не по-малко от 0,5 mm — за пръчковидните термометри, и от 0,6 mm — за термометрите с вложена скала. Чл. 105.
(1)Движението на живачния стълб трябва да е плавно при бавно загряване на термометъра.
(2)Скоковете на мениска не трябва да са по-големи от една трета от широчината на скалното деление. Чл. 106.
(1)Нанасянето на скалните знаци върху стъклените живачни термометри трябва да е ясно и четливо.
(2)Знаците трябва да са гравирани или напечатани по неизтриваем начин.
(3)Чертите трябва да са перпендикулярни на оста на термометъра.
(4)Дебелината на чертите не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление — за термометри с вложена скала, и една четвърт — за пръчковидните.
(5)Чертите, съответстващи на половинките и на целите градуси, трябва да се отличават по дължина.
(6)Чертите, отговарящи на целите градуси, трябва да са означени с цифри. Чл.
  1. Върху стъклените живачни термометри трябва да са поставени следните надписи и означения:
  2. означението на единицата за температура „°С" върху скалата;
  3. наименованието или фирменият знак на производителя;
  4. означение за вида на стъклото на резервоара;
  5. знакът за одобрен тип. Чл. 108.
(1)На обратната страна на термометъра в горната част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знак за първоначална проверка.
(2)Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение:
  1. стилизираната буква „Б" от знака за първоначална проверка;
  2. последните две цифри на годината, в която се извършва първоначалната проверка;
  3. отличителните букви на Република България „BG";
  4. индивидуалния номер на лицето, извършило проверка. Чл. 109.
(1)Долната граница на обхвата на измерване на стъкления живачен термометър трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С.
(2)Стойността на скалното деление трябва да е 0,1 °С.
(3)Максимално допустимите грешки на термометъра трябва да са плюс 0,1 °С и минус 0,15 °С. Чл. 110.
(1)Времето за темпериране на стъкления живачен термометър се определя, като термометърът при температура от 15 °С до 30 °С включително изведнъж се потапя в температурна вана с температура от 35,5 °С до 42 °С включително, престоява 20 s, изважда се и се охлажда до температура от 15 °С до 30 °С.
(2)Отчетената с термометъра температура трябва:
  1. да не се различава от температурата във ваната с повече от стойността на максимално допустимата грешка;
  2. да не превишава температурата във ваната с повече от 0,005 пъти разликата между температурата в температурната вана и температурата на термометъра преди потапяне. Чл.
  3. Стъклените живачни термометри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки. Чл.
  4. Броят на изследваните образци при одобряване на типа на стъклените живачни термометри е
  5. Чл.
  6. Първоначалната проверка включва:
  7. проверка за наличие на надписи и означения;
  8. проверка на действието на устройството за максимум;
  9. проверка за равномерното покачване на живака;
  10. определяне на грешките на термометъра;
  11. проверка на времето за темпериране. Раздел VI Клинични електрически термометри с максимално показание Чл. 114.
(1)Клиничните електрически термометри с максимално показание, наричани по-нататък „електрически термометри с максимално показание", са средства за измерване на телесната температура на хора и животни и показват максималната температура, която е била измерена след изтичане на определено време, специфично за типа термометри.
(2)Преди показанието за максималната температура термометърът може да показва моментната стойност на измерената температура.
(3)Електрическите термометри с максимално показание са с батерийно захранване и цифрова индикация на температурата. Чл. 115.
(1)Електрическите термометри с максимално показание се състоят от сонда и отчитащо устройство.
(2)Термометрите могат да бъдат:
  1. със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, чиито характеристики са съобразени с характеристиките на сондата;
  2. с постоянносвързани температурна сонда и отчитащо устройство (компактен термометър). Чл. 116.
(1)Температурната сонда на електрическите термометри с максимално показание трябва:
  1. да има такава термична стабилност, че след престояването й 100 часа при температура 80 °С или 300 часа при 55 °С грешките да съответстват на максимално допустимите грешки;
  2. да има такава електрическа изолация, че когато е потопена в електропроводима среда, да не предизвиква промени в показваната температура по-големи от ± 0,02 °С;
  3. да е достатъчно издръжлива на механични натоварвания при употреба;
  4. ако е заменяема, да е снабдена или с куплунг, или с лесен за обслужване електрически съединител; контактното съпротивление на съединителя или електрическата изолация между електрическата верига съединител — земя не трябва да предизвиква вариации на показваната температура с повече от 0,02 °С;
  5. да осигурява входен сигнал, който да не се променя с повече от 0,05 °С, когато температурата на проводниците й до отчитащото устройство се променя в граници, посочени от производителя;
  6. да не променя характеристиките си, след като е подложена на почистване и дезинфекция по процедура, дадена от производителя.
(2)За заменяемата температурна сонда от съпротивителен тип се определя максималното напрежение, което може да бъде приложено на нея.
(3)Мястото на чувствителния елемент в сондата трябва да е такова, че когато тя е потопена на повече от 50 mm от върха й във водната баня при температура в обхвата на измерване на термометъра, показваната температура да не се променя с повече от 0,05 °С от температурата, показана при дълбочина 50 mm. Чл.
  1. Отчитащото устройство на електрическите термометри с максимално показание трябва:
  2. да осигурява такова напрежение, че загубата (разсейването) на енергия в сондата от съпротивителен тип да не предизвиква увеличаване на показваната температура с повече от 0,01 °С, когато сондата е потопена в температурна баня в обхвата на измерване на термометъра;
  3. да не показва температура, когато е свързано устройство за захранване на батерията;
  4. да има цифров дисплей с височина на цифрите най-малко 4 mm или да е снабдено с увели-чително оптическо устройство, за да достигне тази височина;
  5. да дава ясна индикация или авариен сигнал, когато температурата е извън определения обхват на измерване;
  6. да има устройство за самопроверка (ръчно или автоматично), чиято максимална грешка да не е по-голяма от ± 0,1 °С, която да дава предупредителен електрически сигнал и ясна индикация за всяка повреда;
  7. да осигурява отчитането на температурата на дисплея след достигане на термично равновесие. Чл. 118.
(1)Компактният термометър трябва:
  1. да осигурява ясна индикация или авариен сигнал, когато захранващото напрежение на батерията е извън определените граници;
  2. да има грешки не по-големи от допустимите при напрежение в тези граници.
(2)Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от:
  1. 0,1 °С от действителната температура, когато температурата на кутията на термометъра се променя от 10 °С до 40 °С;
  2. ± 0,1 °С от действителната температура след подлагане на термичен шок (рязка промяна на температурата от минус 5 °С до 50 °С);
  3. ± 0,1 °С от действителната температура след престояване на термометъра в продължение на едно денонощие при температури от (минус 20 ± 2)°С и (60 ± 2) °С;
  4. ± 0,1 °С от действителната температура след престояване на термометъра в среда с относителна влажност от 91 до 95 на сто и температурна константа 2°С в интервала от 20 °С до 32 °С;
  5. ± 0,3 °С от действителната температура, когато термометърът е подложен на въздействие на електромагнитно поле с честота между 150 kHz и 500 MHz и с интензитет 10 V/m;
  6. ± 0,1 °С от действителната температура след падане на термометъра от височина 1 m върху твърда повърхност на три различни страни на термометъра.
(3)Малките компактни термометри трябва да са водоустойчиви. Чл. 119.
(1)За всеки тип електрически термометър с максимално показание трябва да е налична следната информация:
  1. описание на предназначението и начинът на употреба;
  2. обхват на измерване както за целия термометър, така и за отделните му съставни час-ти-сонда и отчитащо устройство;
  3. инструкция и предписание за почистване и дезинфекциране на термометъра, когато е компактен, и на сондата, когато е сменяема;
  4. описание на компонентите и сменяемите части, като сонди, батерии, номинално напрежение;
  5. минималното време за достигане на температурното равновесие;
  6. описание на прехода от предварително зададената температура към измерване на действителната (моментната) температура;
  7. инструкция за устройството за самопроверка;
  8. данни за условията на околната среда при употреба, съхраняване и транспортиране на термометъра.
(2)Производителят трябва да предостави информация относно възможните повреди на термометъра, когато се използва при следните условия:
  1. извън предписаните стойности на температура и влажност на околната среда;
  2. след внезапен механичен шок. Чл. 120.
(1)Електрическите термометри с максимално показание трябва да носят следните данни, поставени върху термометъра или отчитащото устройство:
  1. наименованието или фирмения знак на производителя;
  2. типа и идентификационния или партидния номер;
  3. показанието на температура или друга индикация от устройството за самопроверка;
  4. обхвата на измерване, изразен в „°С";
  5. указание за положението (ориентацията) на термометъра при употреба, ако е необходимо;
  6. индикация, ако показаната на дисплея стойност е изчислена.
(2)Заменяемите сонди трябва да носят следните данни:
  1. наименованието или фирмения знак на производителя;
  2. типа на сондата;
  3. идентификационния или партидния номер или датата на производство.
(3)Сондите за еднократна употреба трябва да са поставени в опаковка, върху която са нанесени данните по ал. 2, обхватът на измерване и инструкция, че сондите се изваждат от опаковката само преди непосредствената им употреба. Чл. 121.
(1)Електрическите термометри с максимално показание трябва да имат предвидено място за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от контрол, върху всеки термометър или на всяко отчитащо устройство и сонда.
(2)Знакът за одобрен тип на сондите за еднократна употреба трябва да се поставя върху опаковката им и по желание-върху техническата документация. Чл. 122. Електрическите термометри с максимално показание могат да са от клас на точност I или II. Чл. 123.
(1)Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър с максимално показание трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната грани-ца-по-голяма или равна на 42,0 °С.
(2)По-големите обхвати могат да са разделени на части, като обхватът от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да бъде непрекъснат. Чл. 124. Разделителната способност трябва да е 0,01 °С за клас I и 0,10 °С за клас II. Чл. 125.
(1)Максимално допустимите грешки при нормални условия за обхвата на измерване от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да са:
  1. за клас на точност I: 0,15 °С за компактния термометър, 0,05 °С за отчитащото устройство и 0,1 °С за температурната сонда;
  2. за клас на точност II: 0,20 °С за компактния термометър, 0,10°С за отчитащото устройство и 0,1°С за температурната сонда;
(2)Извън обхвата от 35,5 °С до 42,0 °С максимално допустимите грешки трябва да са два пъти по-големи от тези по ал.
  1. Чл.
  2. Електрическите термометри с максимално показание се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл.
  3. При одобряване на типа се изследват 3 образеца. Чл.
  4. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С. Чл.
  5. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно приложение №
  6. Размерът на проверяваните партиди трябва да е минимум 1201 единици и максимум 35 000 единици. Чл.
  7. Малките компактни термометри се проверяват и за водоустойчивост. Раздел VII Клинични електрически термометри за непрекъснато измерване Чл. 131.
(1)Клиничните електрически термометри за непрекъснато измерване, наричани по-нататък „електрически термометри за непрекъснато измерване", са средства за измерване на телесната температура на хора и животни.
(2)Електрическите термометри за непрекъснато измерване се използват за измерване на температурата на пациенти, подложени на хирургични процедури или по време на интензивно лечение.
(3)Показанията на измерената температура се изразяват в градуси по Целзий (°С).
(4)Електрическите термометри за непрекъснато измерване могат да се захранват с батерия или от мрежата.
(5)Електрическите термометри за непрекъснато измерване могат да се свързват с вторични показващи устройства, с печатащи устройства или други допълнителни приспособления. Чл. 132.
(1)Клиничният електрически компактен термометър е контактен термометър, съставен от температурна сонда и отчитащо устройство.
(2)Температурната сонда, сменяема или постоянносвързана, трябва да може да се дезинфекцира. Сменяемата сонда може да е за еднократна употреба, за многократна употреба или със специално предназначение.
(3)Отчитащото устройство показва температурата и включва измервателен преобразувател, индикаторно устройство, устройство за самоконтрол, аларма, захранване или батерия и приспособления за свързване на допълнителни устройства.
(4)Измервателният преобразувател и индикаторното устройство, включително захранването и батерията, могат да са отделни компоненти, свързани с подходящи кабели. Чл. 133.
(1)Температурната сонда на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва:
  1. ако е сменяема сонда от съпротивителен тип, да има определено максимално напрежение, което може да се подаде към сондата през отчитащото устройство; това напрежение не трябва да предизвиква разсейване на енергията, което да повишава температурата с повече от 0,2 °С-при сонди за еднократна или многократна употреба, и 0,4 °С-при сонди със специално предназначение, когато се потапят в еталонна водна вана с температура (37 ± 0,1) °С;
  2. да има такава термична стабилност, че след престояването й в продължение на 100 часа при 80 °С или в продължение на 300 часа при 55 °С термометърът да отговаря на изискването за максимално допустимите грешки;
  3. да има такава електрическа изолация, че когато е потопена в електропроводима среда, да не предизвиква промени в показваната температура, по-големи от 0,02 °С;
  4. мястото на чувствителния елемент в сондата да е такова, че когато тя е потопена на дълбочина по-голяма от 50 mm от върха й във водна баня с температура в обхвата на измерване на термометъра, показваната температура да не се променя с повече от 0,05 °С от температурата, показвана при дълбочина 80 mm;
  5. да е достатъчно здрава, за да издържи на механичното натоварване при нормални условия на употреба;
  6. ако е сменяема, да е снабдена с щепсел или друг накрайник за бързо прекъсване на електрическата верига; контактното съпротивление на изводите на сондата или съпротивлението на изолацията между веригите сонда-земя да не причинява изменение на показваната температура с повече от 0,02 °С;
  7. да удовлетворява изискванията за максимално допустими грешки и след подлагане на контактната й част на процедурите за почистване и дезинфекция, предписани от производителя;
  8. да осигурява сигнал, който да не се изменя с повече от 0,05 °С, когато температурата на проводниците й се изменя в границите, посочени от производителя.
(2)Материалите, от които са изработени частите на сондата, влизащи в контакт с тялото, трябва да са съвместими с телесните тъкани. Чл.
  1. Отчитащото устройство на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва:
  2. да осигурява на температурната сонда от съпротивителен тип достатъчно ниско захранващо напрежение, така че разсейването на енергията да не повишава температурата с повече от 0,2 °С-за сонди за еднократна и многократна употреба, и 0,4 °С-за сонди със специално предназначение;
  3. да осигурява ясно показание в обхвата на измерване на термометъра;
  4. при включване на допълнителни устройства към него да осигурява стабилност на показанията на термометъра;
  5. да осигурява цифрова индикация за време най-малко 1 s и с височина на цифрите поне 4 mm;
  6. да включва устройство за самопроверка, което: а) има максимална грешка ± 0,1 °С; б) при свързване с дистанционен измервателен преобразувател трябва периодично автоматично да проверява цялото отчитащо устройство за две или повече стойности на специфицирания обхват на измерване;
  7. работата на аналоговото отчитащо устройство да не зависи от положението му в пространството, освен ако е поставено ясно изискване за това;
  8. да е снабдено с механично средство за регулиране към скално деление или стойност на температурата, които са извън или на границата на обхвата на измерване;
  9. разстоянието между две съседни черти на скалното деление да е поне 1,0 mm, а чертите да са с еднаква дебелина не по-голяма от една пета от широчината на скалното деление. Чл. 135.
(1)Компактният термометър трябва:
  1. при захранване от мрежата да не показва отклонение от действителната температура по-голямо от определеното от производителя при изменение на номиналните стойности на напрежението с 10% и на честотата-с 2%;
  2. да е снабден с устройство, което да осигурява ясна индикация или предупредителен сигнал, когато напрежението е извън границите, определени от производителя; в този случай термометърът не трябва да показва отклонение от действителната температура по-голямо от определеното от производителя.
(2)Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от:
  1. ± 0,1 °С от действителната температура, когато температурата на кутията на термометъра се изменя от 10 °С до 40 °С;
  2. ± 0,1 °С от действителната след топлинен удар в резултат на рязко изменение на температурата от минус 5 °С до 50 °С;
  3. ± 0,1 °С от действителната след съхраняване в продължение на 24 часа при температури (минус 20 ± 2)°С и (60 ± 2) °С;
  4. ± 0,1 °С от действителната след съхраняване в среда с относителна влажност от 91 до 95 на сто при температура, постоянна в границите на ± 2°С в обхвата от 20 °С до 32 °С;
  5. ± 0,3 °С от действителната при подлагане на въздействието на електромагнитно поле с честота между 150 kHz и 500 MHz и напрегнатост 10 V/m;
  6. ± 0,2 °С от действителната, когато в мрежовото захранване настъпват краткотрайни падове, пикове или взрив (пакет) на пикове на напрежението;
  7. ± 0,2 °С от действителната, когато към кутията на термометъра или други достъпни принадлежности се прилага поне десетократен електростатичен разряд от 8 kV. Чл.
  8. Електрическата изолация между мрежовото захранване и пациента трябва да съответства на изискванията за безопасност за оборудване тип BF и CF, определени в БДС 601 —
  9. Чл. 137.
(1)За електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да са налични следните данни:
  1. разположение на чувствителния елемент от върха на сондата;
  2. описание на електрическите схеми и на всяко оборудване;
  3. описание на изпитването на устройството за самопроверка;
  4. работен обхват за батерията;
  5. обхват на измерване на температурата;
  6. предпазни мерки при почистване и дезинфекциране на комплектния термометър или на температурните сонди.
(2)Инструкцията за работа с електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да включва следната информация:
  1. списък на компонентите на термометъра и блок-схема на свързване, която ясно да показва принципа му на действие;
  2. обхват на измерване на температурата на комплектния термометър;
  3. указания за монтаж, процедури на работа, напрежение и честота на мрежовото захранване, ако се използва;
  4. обозначаване на компонентите и сменяемите части, например сондата, както и на кабели и батерии с номиналното им напрежение, ако се използват;
  5. инструкции и предпазни мерки за дезинфекция и почистване на температурната сонда;
  6. предпазни мерки по отношение на безопасността на операторите и пациентите;
  7. информация за условията на околната среда при използване, съхраняване и транспортиране на термометъра.
(3)Производителят трябва да предостави информация относно възможни повреди на термометъра, когато се използва при следните условия:
  1. извън предписаните обхвати за температура и влажност на околната среда;
  2. след инцидентен механичен удар. Чл. 138.
(1)Електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да носят върху отчитащия блок следните данни:
  1. наименованието или фирмения знак на производителя;
  2. означение на типа и сериен или партиден номер;
  3. стойността на температурата или показанието на устройството за самопроверка, когато е необходимо;
  4. указание за ориентацията или положението на термометъра при употреба, ако е необходимо.
(2)Сондите за многократна употреба трябва да носят следните данни:
  1. наименованието и адреса на производителя или доставчика и/или фирмен знак;
  2. означение на типа;
  3. идентификационния или партидния номер.
(3)Сондите за еднократна употреба трябва:
  1. да са запечатани в пакет, върху който да са означени данните по ал. 2 и обхвата на измерване и върху него да е предвидено достатъчно място за поставяне на знака за одобрен тип;
  2. да позволяват да се установи дали пакетът е бил отварян, а в ръководството или в инструкцията за работа трябва да е поставено указанието потребителят да отваря пакета непосредствено преди използване. Чл.
  3. Върху всеки комплектен термометър или върху всяко отчитащо устройство и съответната му температурна сонда (сонди) трябва да е предвидено място за поставяне на знаци от проверка. Чл. 140.
(1)Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър за непрекъснато измерване трябва да е със стойност по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С .
(2)По-големите обхвати на измерване могат да се разделят на подобхвати, но обхватът по ал. 1 трябва да е непрекъснат. Чл. 141. Скалното деление или разделителната способност трябва да са съответно 0,2 °С за аналогови скали и 0,1°С за цифрови скали. Чл. 142.
(1)Максимално допустимите грешки на електрическите термометри за непрекъснато измерване при нормални условия за обхвата от 32 °С до 42 °С трябва да са ± 0,2 °С за компактния термометър, ± 0,1 °С за отчитащото устройство и ± 0,1 °С за сменяемата сонда.
(2)Максимално допустимите грешки извън температурния обхват от 32 °С до 42 °С трябва да са два пъти по-големи от тези по ал.
  1. Чл.
  2. Максимално допустимите грешки на устройството за самопроверка, което се използва с отчитащото устройство за симулиране на изходен сигнал от сондата, трябва да са в границите ± 0,1 °С. Чл.
  3. При отчитащ блок с аларма максимално допустимата грешка за активиране на алармата трябва да е в границите ± 0,2 °С, ако блокът е аналогов, и нула, ако блокът е цифров. Чл.
  4. Електрическите термометри за непрекъснато измерване се пускат на пазара и/ или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл.
  5. При одобряване на типа се изследват 3 образеца. Чл.
  6. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С. Чл.
  7. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно метода и критериите по приложение №
  8. Раздел VIII Топломери Чл. 149.
(1)Топломерът е средство, предназначено за измерване на количеството топлина, отдадено или прието от топлоносител в един топлообменен кръг.
(2)Топломерите с топлоносител вода се състоят от преобразувател на разход, двойка преобразуватели на температура и изчислителен блок (калкулатор) и могат да бъдат:
  1. неделими (комплектни), когато топломерът не може да се разделя на съставни компоненти и представлява цяло самостоятелно средство за измерване;
  2. делими (комбинирани), когато компонентите на топломера могат да се отделят и представляват самостоятелни средства за измерване;
  3. хибридни, когато някои от компонентите на топломера са неделими: изчислителният блок и преобразувателите на температура или изчислителният блок и преобразувателят на разход.
(3)Количеството топлина се изразява в джаули или във ватчасове. Чл.
  1. Топломерите и съставните им компоненти се характеризират със:
  2. температурата на топлоносителя, означавана с „0";
  3. разликата между температурите на топлоносителя на входа и на изхода на топлообменния кръг, означавана с „Л0";
  4. горната граница на температурата на топлоносителя, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „0 max ";
  5. долната граница на температурата на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „0 m i n ";
  6. горната граница на температурната разлика, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с ^max";
  7. долната граница на температурната разлика, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с ,^0 min ";
  8. моментния разход на топлоносителя, означаван с „q";
  9. най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, която позволява за кратки периоди от време топломерът да работи в границите на максимално допустимите грешки (q s );
  10. най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (q p);
  11. най-малката стойност на моментния разход на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (q j);
  12. топлинната мощност на топлопренася не (Р);
  13. най-голямата стойност на топлинната мощност, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (Р 8 ). Чл.
  14. Конструкцията на топломера трябва да осигурява продължителна работа при нормални условия на употреба и да гарантира защита срещу вмешателства. Чл. 152.
(1)Всички компоненти на топломерите трябва:
  1. да са изработени от материали, устойчиви на различни форми на корозия и износване, причинявани основно от топлоносителя;
  2. да издържат на външни влияния;
  3. да издържат без повреждане на максимално допустимото налягане и на температурите, за които са проектирани.
(2)Промени в температурата на топлоносителя в границите от 0 °С до 110 °С не трябва да влияят на характеристиките на използваните материали. Чл. 153. Кутията на топломера трябва да предпазва частите му от проникване на вода и прах. Чл. 154.
(1)Топломерите с външно електрическо захранване трябва да са осигурени със защита срещу изключване на топломера от електрическото захранване.
(2)Когато топломерът е с външно електрическо захранване, при прекъсване на външното захранващо напрежение показанието на количеството топлина от топломера трябва да се запазва и да се съхранява най-малко за една година.
(3)Топломерите трябва да могат да показват броя на работните часове от момента на включването им, за да бъде установено евентуално прекъсване на захранването.
(4)Топломерите с мрежово захранване трябва да работят при номинално напрежение Un = 230 V +10% — 15% и честота от 49 Hz до 51 Hz. Чл. 155.
(1)Показващото устройство трябва да осигурява лесно отчитане, сигурно и еднозначно показание и да има цифрова индикация с пълен или непълен най-старши разряд.
(2)Показващото устройство трябва да показва без препълване количеството топлина, съответстващо най-малко на измерената енергия при непрекъсната работа за 3000 h при максимална стойност на топлинната мощност, при която работи, в границите на максимално допустимата грешка.
(3)Количеството топлина, измерено от топломера при работа в продължение на 1 час на горната граница на топлинната мощност, трябва да съответства на промяната на поне една цифра от най-младшия разряд на индикацията.
(4)Височината на цифрите, които показват измереното количество топлина, трябва да е не по-малка от 4 mm. Чл.
  1. Когато топломерите имат възможност за включване на допълнителни устройства (за автоматично или дистанционно отчитане на данни, сервизно обслужване и др.) чрез интерфейс, метрологичните им характеристики трябва да са защитени от промяна. Чл.
  2. Разходът през нормално затворен кран или движението на топлоносителя в тръбопровода след затворен кран, причинено от топлинно разширяване и свиване, не трябва да се регистрира от топломера. Чл. 158.
(1)Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 100 МП при температура от 15 °С до 35 °С, относителна влажност на въздуха над 80 % RH и измервателно постоянно напрежение от 10 V до 100 V.
(2)Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 10 МП при максимална работна температура на преобразувателите и измервателно постоянно напрежение 10 V. Чл.
  1. Производителят трябва да посочи следните характеристики на топлоносителя:
  2. отношението на максималната към минималната температурна разлика, което трябва да е по-голямо или равно на 10;
  3. минималната температурна разлика, която трябва да е по-голяма или равна на 2 К (2 °С);
  4. максималната загуба на налягането в топлоносителя, при която в границите на максимално допустимите грешки q p не трябва да е по-голяма от 0,25 bar, освен ако топломерът включва регулатор на потока или работи и като редуктор на налягане;
  5. отношението на най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (q p ), към минималния разход (q j), което трябва да е по-голямо или равно на
  6. Чл.
  7. За всеки топломер трябва да е определен клас на околна среда, който може да е:
  8. клас А (за домашна употреба и вътрешни инсталации), при който температурата на околната среда е от 5°С до 55 °С, нивото на влажност е ниско и електричните и електромагнитните влияния са нормални;
  9. клас В (за домашна употреба и външни инсталации), при който температурата на околната среда е от минус 25 °С до 55 °С, нивото на влажност е нормално, електричните и електромагнитните условия са нормални и нивото на механични влияния е ниско;
  10. клас С (за промишлени инсталации), при който температурата на околната среда е от 5 °С до 55 °С, нивото на влажност е нормално и електричните и електромагнитните влияния са високи. Чл. 161.
(1)За всеки топломер трябва да е определен клас на електромагнитни условия на околната среда, който може да е:
  1. клас Е1—за жилищни и търговски помещения и за помещения за лека промишленост;
  2. клас Е2 — за промишлени помещения.
(2)Влиянието на електромагнитното смущение трябва да е такова, че:
  1. изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от половината от максимално допустимата грешка, или:
  2. показанието за резултата от измерване да е такова, че той да се приема за неверен резултат. Чл. 162.
(1)Върху топломера трябва да са нанесени четливо, неизтриваемо и недвусмислено следните данни:
  1. знакът за одобрен тип;
  2. наименованието или фирменият знак на производителя и годината на производство;
  3. идентификационният номер;
  4. класът на околна среда;
  5. границите на разхода;
  6. границите на температурния обхват;
  7. границите на температурната разлика;
  8. типът на двойката преобразуватели на температура;
  9. изисквания към захранването;
  10. означението на единицата за измерване.
(2)В случаите, когато компонентите на делимите и хибридните топломери са одобрени като самостоятелни типове средства за измерване, върху тях трябва да са нанесени знаци за одобрен тип.
(3)Означението на единицата за измерване трябва да е в близост до показанието на измереното количество. Чл. 163.
(1)Върху изчислителния блок на неделимия топломер трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.
(2)Върху всеки компонент на делимия топломер трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.
(3)Всички компоненти на топломера, които могат да се отделят след проверка, трябва да имат идентификационна маркировка, поставена така, че да е видима, ясна и да не закрива показанията на топломера. Чл. 164.
(1)При необходимост в техническата документация на тополомера се посочват специфичните условия на употреба.
(2)В техническото досие на топломера трябва да са посочени всички изисквания, отнасящи се до монтирането му. Чл. 165.
(1)Топломерите могат да са от клас на точност 2 или 3.
(2)Максимално допустимите грешки на топломерите за измереното количество топлина, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са:
  1. за клас на точност 2 — в границите 3 + + 4.A ©min /A0 + 0,02.q p /q;
  2. за клас на точност 3 — в границите 4 + + 4.A ©min /A0 + 0,05.q p /q. Чл. 166.
(1)За делимите и хибридните топломери максимално допустимите грешки на компонентите, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са:
  1. за изчислителния блок — в границите Е с = (0,5 % + A0 min /A0);
  2. за преобразувателя на разход: а) за клас 2 — в границите E f = (2% + 0,02.q p /q), но не повече от ± 5%; б) за клас 3—в границите E f = (3% + 0,05.q p /q), но не повече от ± 5%;
  3. за двойката преобразуватели на температура — в границите E t = (0,5 % + 3.A0 min /A0).
(2)Грешката на делимите и хибридните топломери за измереното количество топлина се определя чрез грешките на съставящите ги компоненти и е равна на аритметичната сума от техните грешки в проценти. Чл.
  1. Топломерите се пускат на пазара и/ или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл.
  2. Типът на делимите и хибридните топломери може да се одобри като тип неделим топломер или след одобряване типа на всеки компонент. Чл. 169.
(1)При одобряване типа на топломер се изследват 3 образеца.
(2)При одобряване типа на гама топломери образците трябва да са избрани така, че да са разпределени по целия обхват на измерване и не могат да бъдат по малко от
  1. Чл.
  2. При изследване за одобряване на типа топломерите и съставните им компоненти се подлагат и на изпитвания за влияещи фактори. Чл. 171.
(1)Първоначална и последваща проверка се извършва на всеки:
  1. неделим топломер;
  2. компонент, когато топломерът е делим или хибриден.
(2)Топломерите и компонентите им се проверяват в работни условия, в екстремните точки и в точки, намиращи се в средите на обхватите на измерване. Чл. 172.
(1)При първоначална и последваща проверка се установява съответствието на топломера с изискванията за максимално допустими грешки.
(2)При делими или хибридни топломери съответствието по ал. 1 се установява, като се сравнява сумата от грешките на компонентите с максимално допустимата грешка на одобрения тип.
(3)Компонентите на делимите или хибридните топломери се монтират в същата комплектност, с която са преминали първоначална или последваща проверка. Раздел IX Манометри за кръвно налягане Чл. 173.
(1)Манометрите за кръвно налягане, наричани по-нататък „сфигмоманометри", са средства за измерване, предназначени за неинвазивно измерване на артериалното кръвно налягане.
(2)Според конструкцията и принципа на действие сфигмоманометрите могат да бъдат механични (живачни или анероидни) и автоматични (електронни). Чл. 174.
(1)Сфигмоманометърът трябва да има маншет и пневмокамера (надуваем компонент на маншета), които се обвиват около крайника на пациента, ръчна или автоматична система за създаване и изпускане на налягането в пневмокамерата и средство за измерване и показване моментната стойност на налягането в пневмокамерата.
(2)Маншетът трябва да съдържа и пневмо-камера. Производителят трябва да посочи метода за почистване на маншетите за многократна употреба в придружаващите ги документи.
(3)Оптималният размер на пневмокамерата трябва да е такъв, че широчината да е 40 %, а дължината — от 80 до 100 % от обиколката на крайника. Използването на неподходящ размер може да повлияе на точността на измерване. Чл. 175.
(1)Пневматичната система на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания:
  1. изпускането на въздуха от пневматичната система при затворено устройство за декомпресия не трябва да е със скорост по-голяма от 0,5 kPa/min (4 mmHg/min);
  2. вентилът за ръчно регулиране изпускането на налягането трябва да регулира скоростта на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (от 2 mmHg/s до 3 mmHg/s);
  3. при пълно отваряне вентилът на пневматичната система трябва да осигурява изпускане на налягането от 35 kPa до 2 kPa (от 260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s.
(2)Показващото устройство на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания:
  1. номиналният обхват, равен на обхвата на измерване, трябва да е не по-малко от 0 kPa до 35 kPa (от 0 mmHg до 260 mmHg);
  2. върху скалата измерваните стойности да са ясни и лесно да се отчитат;
  3. градуирането на скалата да започва със скален знак 0 kPa (0 mmHg);
  4. скалните деления да са в килопаскали или в милиметри живачен стълб със стойност на скалното деление 0,2 kPa или 2 mmHg;
  5. всеки пети скален знак да е с по-голяма дължина и всеки десети знак да е означен с цифра;
  6. разстоянието между скалните знаци да не е по-малко от 1 mm;
  7. дебелината на скалния знак да не надвишава 20 % от най-малката дължина на скалното деление;
  8. всички скални знаци да са с еднаква дебелина. Чл.
  9. Живачните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания:
  10. номиналният вътрешен диаметър на запълнената с живак тръбичка да не е по-малък от 3,5 mm, като разликата в диаметрите да не надвишава ± 0,2 mm;
  11. преносимото устройство да има механизъм, който да осигурява зададената работна позиция и обезопасяване при употреба;
  12. в тръбата да се постави специално устройство, което да предпазва изливането на живака при употреба или транспорт; забавянето в установяването на живачния стълб, дължащо се на това устройство, не трябва да надвишава 1,5 s за потока живак от 27 kPa до 5 кРа (от 200 mmHg до 40 mmHg), когато налягането в системата бързо намалява от 27 kPa до 0 kPa (от 200 mmHg до 0 mmHg);
  13. живакът да е с чистота не по-малка от 99,99 %;
  14. живакът в тръбата да има чиста повърхност и да няма въздушни мехурчета;
  15. скалните знаци да са нанесени неизтрива-емо върху тръбата с живак; ако оцифряването е на всеки пети скален знак, трябва да се редува от дясната и от лявата страна в непосредствена близост до тръбата. Чл.
  16. Анероидните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания:
  17. нулевата зона да не надвишава ± 0,4 kPa (± 3 mmHg) и да е ясно означена; скалният знак за нулата да е означен; градуировките в нулевата зона са по желание;
  18. движението на еластичния чувствителен елемент, включително на стрелката (показалеца), не трябва да е ограничено в границите до 0,8 kPa (6 mmHg) под нулата;
  19. циферблатът и нулата да не могат да се настройват от потребителя;
  20. стрелката да покрива между една трета и две трети от дължината на най-късия скален знак; в мястото на показанието стрелката да не е по-широка от скалния знак; разстоянието между стрелката и циферблата да не е по-голямо от 2 mm;
  21. конструкцията на анероидните манометри и материалът на еластичния чувствителен елемент да осигуряват достатъчна стабилност при измерване; стареенето на еластичния чувствителен елемент да е съобразено с налягането и температурата; след 10 000 цикъла изменението на показанията на манометъра да не е по-голямо от 0,4 kPa (3 mmHg) за целия обхват на измерване;
  22. сфигмоманометрите да са виброустойчи-ви при честота на вибрациите 25 Hz и амплитуда 0,35 mm;
  23. сфигмоманометрите, опаковани в транспортна опаковка, да запазват своята работоспособност след тръскане с ускорение 30 m/s 2 при честота на ударите 1,3 Hz до 2 Hz;
  24. измерването да може да се прекратява по всяко време при задействане на ръчния вентил за изпускане на налягането. Чл. 178.
(1)Дисплеят на автоматичните (електронните) сфигмоманометри трябва да е конструиран и изпълнен така, че информацията, включително измерваните стойности, да се четат и лесно да се разпознават.
(2)Ако се използват съкращения, те трябва да са следните:
  1. „S" или „SYS?? — за систолична стойност на кръвното налягане;
  2. „D" или „DIA?? -за диастолична стойност на кръвното налягане;
  3. „М" или „МАР"—за средна стойност на кръвното налягане.
(3)Буквените съкращения трябва да се нанасят така, че да се разграничат от единиците за измерване. Чл. 179.
(1)Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при вътрешен източник на захранване трябва да осигурява:
  1. изменението на напрежението в границите на работния обхват на измерване да не влияе върху отчитането на налягането в маншета и на резултата от измерване на кръвното налягане;
  2. извън границите на работния обхват на измерване върху дисплея да не се дава показание за налягането в маншета, както и резултат от измерване.
(2)Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при външен източник на захранване трябва да осигурява:
  1. изменението на напрежението в границите на работния обхват на измерване, определен от производителя, да не влияе на отчитането на налягането в маншета и на резултата от измерване на кръвното налягане;
  2. неверните стойности в резултат на изменение на напрежението извън границите на обхвата на измерване да не се изобразяват на дисплея; в случай на неправилно функциониране на уреда трябва да се гарантира изпускане на налягането от маншета за време 180 s под 2 kPa (15 mmHg) за възрастни пациенти и за 90 s под 0,7 kPa (5 mmHg) за новородени и деца. Чл.
  3. Пневматичната система на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания:
  4. изпускането на въздуха от пневматичната система да е със скорост не по-голяма от 0,8 kPa/min (6 mmHg/min);
  5. системата за ръчно и автоматично регулиране на изпускането на налягането в пневмо-системата да може да поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (2 mmHg/s до 3 mmHg/s) в целия обхват на систолично и ди-астолично кръвно налягане; за устройства, които контролират скоростта на изпускане на налягането като функция на пулсовата честота, трябва да се поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/pulse до 0,4 kPa/pulse (2 mmHg/pulse до 3 mmHg/pulse);
  6. при пълното отваряне на вентила на пневматичната система да се осигури изпускане (спадане) на налягането от 35 kPa до 2 kPa (260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s;
  7. за система за измерване на кръвното налягане на новородени и малки деца времето за спадане на налягането от 20 kPa до 0,7 kPa (150 mmHg до 5 mmHg) при бързо изпускане на налягането от пневматичната система да не е по-голямо от 5 s;
  8. системите за измерване на кръвно налягане да имат възможност за автоматично установяване на нулата; установяването на нулата трябва да се извършва на подходящи интервали най-малко след включване на уреда; в момента на установяване на нулата показанието на налягането на дисплея да е 0 kPa (0 mmHg);
  9. устройството, което установява нулата само след включване на уреда, да се изключва автоматично, когато дрейфът на преобразувателя на налягане и обработката на аналоговия сигнал превиши 0,1 kPa (1 mmHg). Чл.
  10. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на едно от следните изисквания за електромагнитна съвместимост:
  11. електрическите и/или електромагнитните смущения да не водят до изменение на показанията на налягането в маншета или на резултатите от измерване на кръвното налягане, или
  12. ако електрическите и/или електромагнитните смущения могат да възпрепятстват правилното функциониране, това трябва да е ясно показано и работата на средството за измерване да се възстанови до 30 s след премахване на електромагнитното смущение. Чл.
  13. Показващото устройство на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания:
  14. номиналният обхват за измерване на налягането в маншета да е определен от производителя; обхватът на измерване и обхватът за показване на налягането в маншета да са равни на номиналния обхват на измерване; стойностите на налягането в маншета извън номиналния обхват да са показани ясно като стойности извън обхвата;
  15. стъпката на цифровото показание да е 0,1 kPa (1 mmHg);
  16. цифровата стойност върху дисплея (дисплеите) на измерваното налягане и символите на означенията на единиците за измерване да са подредени така, че да се избегне грешното им тълкуване. Чл. 183.
(1)Конструкцията на входните и изходните връзки на електронните сфигмома-нометри (с изключение на вътрешни интерфейси, например вход за сигнал от микрофон), които имат връзка с неинвазивното измерване на кръвното налягане, не трябва да позволява неправилно свързани или дефектни приспособления или устройства да водят до неверни показания на налягането в маншета или на кръвното налягане.
(2)Ако се използват звукови сигнали (аларми), те трябва да са от средна значимост. Чл.
  1. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на следните изисквания за безопасност:
  2. налягането в маншета да може да се прекъсва по всяко време на измерване на кръвното налягане с ключ (бутон) и това да води до бързо изпускане на налягането;
  3. при уреди, предназначени за употреба в условия, прилагащи междусъдови течностни системи (пациенти на системи, кръвопреливане и др.), да дават предупреждение, да не свързват изхода на уреда за измерване на кръвно налягане с такива системи с цел предотвратяване на неумишлено вкарване на въздух в кръвоносния съд, например чрез използване съединители (тип Luer Lock);
  4. да са пломбирани против неразрешен достъп. Чл. 185.
(1)Върху сфигмоманометрите трябва да са нанесени следните данни:
  1. наименованието и/или търговската марка на производителя;
  2. идентификационния номер и годината на производство;
  3. обхватът на измерване и единицата за налягане;
  4. знакът за одобрен тип;
  5. маркировка върху пневмокамерата, показваща положението на маншета върху артерията;
  6. означение върху маншета, което показва обиколката на крайника, за който е предназначен.
(2)Живачните манометри да имат:
  1. надписа „Виж инструкцията за работа";
  2. означение за вътрешния номинален диаметър на запълнената с живак тръба.
(3)Трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка. Чл. 186.
(1)Максимално допустимата грешка при измерване на налягането в маншета за всяка точка от обхвата на измерване при повишаване и намаляване на налягането, измерено при околна температура в обхвата от 15 °С до 25 °С и относителна влажност от 20 до 85 %, не трябва да е по-голяма от ± 0,4 kPa (± 3 mmHg) при първоначална проверка и от ± 0,5 kPa (± 4 1 ш п Щ )-при последваща проверка.
(2)Грешката от хистерезис за анероидните сфигмоманометри в целия обхват на измерване да е в границите от 0 kPa до 0,5 kPa (от 0 mmHg до 4 mmHg);
(3)При изменение на температурата в границата от 10 °C до 40 °C и относителна влажност 85 % (без кондензация) разликата в показанията за налягането в маншета на сфигмо-манометъра не трябва да е по-голяма ± 0,4 kPa (± 3 mmHg).
(4)При съхраняване сфигмоманометърът трябва да отговаря на изискванията за максимално допустими грешки след престояване на образеца за 24 часа при температура:
  1. минус 20 °С и за 24 часа при температура 70 °С и относителна влажност 85 % (без кон-дензация)-за механичните сфигмоманометри;
  2. минус 5°С и за 24 часа при температура 50 °С и относителна влажност 85 % (без кон-дензация)-за автоматичните (електронните) сфигмоманометри.
(5)При клинични изпитвания на автоматичните (електронните) сфигмоманометри, проведени от производителя, грешките на цялата система трябва да са в границите:
  1. ± 0,7 kPa (± 5 mmHg) за максималната средна грешка на измерване;
  2. 1,1 kPa (8 mmHg) за максималното експериментално средноквадратично отклонение. Чл. 187.
(1)Сфигмоманометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.
(2)При изследването на типа на сфигмома-нометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел.
(3)При одобряване типа на сфигмоманомет-рите се изследват 3 образеца.
(4)При необходимост се провеждат клинични изпитвания при изследване на образците за одобряване на типа. Чл. 188.
(1)Първоначалната и последващата проверка включват:
  1. проверка за комплектност и за наличие на надписи и означения;
  2. проверка на пневматичната система на сфигмоманометрите;
  3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки на сфиг-моманометрите;
  4. проверка на грешката от хистерезис за анероидните сфигмоманометри.
(2)Проверките се извършват най-малко в 5 точки, равномерно разпределени в обхвата на измерване.
(3)Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания сфигмоманометър. Раздел X Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт Чл. 189.
(1)Манометрите са средства за измерване на налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен измервателен елемент-тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина (мембрана), мембранна кутия или силфон.
(2)В зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват:
  1. за положително налягане;
  2. за отрицателно налягане (вакуумметри);
  3. за положително и отрицателно налягане (мановакуумметри).
(3)Изискванията на този раздел се прилагат към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kРа до 160 MРa, с изключение на такива, които се използват като индикатори. Чл. 190. Манометрите трябва да са изработени от материали и с конструкция, които осигуряват тяхната надеждност, стабилност, херметичност и устойчивост на влияния на околната среда при работни условия. Чл. 191.
(1)Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително налягане трябва да се избират от следните редове:
  1. от 0 до 60 kРа, 100 kРа, 160 kРа, 250 kРа, 400 kРа или 600 kРа;
  2. от 0 до 1 МРа, 1,6 МРа, 2,5 МРа, 4 МРа или 6 МРа;
  3. от 0 до 10 МРа, 16 МРа, 25 МРа, 40 МРа или 60 МРа;
  4. от 0 до 100 МРа или 160 МРа;
  5. от 0 до 50 kРа, 200 kРа или 500 kРа;
  6. от 0 до 2 МРа или 5 МРа;
  7. от 0 до 20 МРа или 50 МРа, като показващата стрелка на манометрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането.
(2)Границите на обхватите на измерване на манометрите за отрицателно налягане (ваку-умметрите) трябва да се избират от следните редове: от минус 100 kPa до 0 kРа или от минус 60 kPa до 0 kРа, като показващата стрелка на вакуумметрите трябва да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка, при натоварване на вакуумметъра.
(3)Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително и отрицателно налягане (мановакуумметрите) трябва да се избират от следните редове:
  1. от минус 100 kPa до 60 kРа, 150 kРа, 300 kРа или 500 kРа, или
  2. от минус 0,1 MPa до 0,9 МРа, 1,5 МРа или 2,4 МРа, като показващата стрелка на манова-куумметрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. Чл.192.
(1)Присъединителните резби на щуцерите на манометрите трябва да се избират от реда: М 10 х 1, М 12 х 1,5 или М 20 х 1,5.
(2)Присъединителните резби на щуцерите на манометрите могат да се избират от реда:
  1. G 1/8 B, G 1/4 B, G 3/8 B, G 1/2 B -за цилиндрична тръбна резба, или
  2. 1/8-27 NPT EXT, 1/4-18 NPT EXT, 1/2-14 NPT EXT -за конусна тръбна резба.
(3)Номиналните диаметри на кутиите на манометъра трябва да се избират от реда: 40, 50, 63, 80, 100, 150,160 или 250 mm в зависимост от класа на точност съгласно приложение № 16. Чл. 193.
(1)Стойността на скалното деление на манометрите трябва да се избира от реда: 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n единици за налягане, където n е цяло положително или отрицателно число или нула.
(2)Дебелината на скалното деление трябва да е поне 1 mm.
(3)Дебелината на скалните знаци трябва да е не по-голяма от 20 % от дължината на скалното деление.
(4)Дължината на максималното скално деление не трябва да се различава с повече от 20 % от дължината на минималното скално деление при линейна скала. Чл. 194.
(1)Показващата стрелка трябва да се движи плавно без скокове и задръжки при плавно изменение на налягането.
(2)Показващата стрелка трябва да покрива от една десета до девет десети най-късите скални знаци.
(3)Върхът на показващата стрелка не трябва да е по-широк от скалния знак.
(4)Показващата стрелка на манометъра може да е:
  1. без ограничител при работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване;
  2. със или без ограничител при работна граница на измерване, равна на 75 % от горната граница на измерване.
(5)Изместването на показващата стрелка на манометъра, дължащо се на силите на триене, не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка.
(6)Коректорът на нулата трябва да осигурява настройване на показващата стрелка с отклонение, по-малко от максимално допустимата грешка. Чл. 195.
(1)Върху циферблата на манометрите трябва да са нанесени следните данни:
  1. означението на единицата за налягане;
  2. горната граница на измерване и класът на точност;
  3. ограничителен знак за манометри, работещи при максимално статично налягане, равно на горната граница на измерване;
  4. знак за работно положение, когато манометърът работи при положение, различно от вертикалното;
  5. работната температура, когато манометърът работи при температура, различна от предписаната;
  6. означение „G" или надпис „газ" или съответно означение „F" или надпис „течност", когато обявената точност се постига само в газообразна среда или само в течност за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6;
  7. наименование или търговска марка на производителя;
  8. идентификационният номер за манометри с клас на точност 0,1; 0,15 и 0,25 и годината на производството;
  9. материалът на контактуващите с измервания флуид детайли, когато те не са изработени от месинг или от калаен бронз;
  10. означения за обезопасени манометри- S1, S2, S3, съгласно БДС EN 837-1;
  11. надпис „oxygen" на английски език или „кислород" на български език и международното означение „0248" за „Без масло и мазнина" за кислородните манометри;
  12. надпис „acetylene" на английски език или „ацетилен" на български език за ацитиленови-те манометри;
  13. надпис на английски или на български език на съответния газ, за който са предназначени или е посочен в документите, придружаващи манометъра.
(2)Върху скалите на мановакуумметрите и вакуумметрите трябва да има означение „-" (минус) преди или под числената стойност, обозначаваща максималната стойност на отрицателното налягане.
(3)Манометрите с клас на точност 0,1 трябва да са с огледална скала.
(4)Защитените от проникване на прах и вода манометри трябва да са със степен на защита съгласно БДС ЕN 60529:
  1. най-малко №31-в закрити помещения;
  2. най-малко №44-на открито. Чл. 196.
(1)Върху корпуса на манометъра трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка.
(2)Знаците за проверка могат да се поставят и върху предпазното стъкло на манометъра, ако не възпрепятстват отчитането на показанията.
(3)Конструкцията на манометъра трябва да позволява пломбирането му при необходимост. Чл. 197.
(1)Манометрите могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6 или 2,5.
(2)Допускат се и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5 или 2. Чл. 198.
(1)Максимално допустимите грешки на манометрите в съответствие с класа на точност трябва да са в границите съгласно приложение № 17.
(2)Границите на допустимите грешки се изразяват в проценти:
  1. от горната граница на измерване — за манометри и вакуумметри;
  2. от сумата на абсолютните стойности на двете граници на измерване — за мановакуум-метри.
(3)За манометри с ограничител на показващата стрелка изискванията за максимално допустимите грешки на манометрите се отнасят за обхват на измерване от 10 до 100 %. Чл.
  1. При налягане, равно на 0 Ра:
  2. показанието на манометъра не трябва да надвишава максимално допустимата грешка;
  3. показващата стрелка не трябва да се отклонява от ограничителя със стойност, по-голяма от максимално допустимата грешка. Чл.
  4. Грешката от хистерезис на манометъра не трябва да е по-голяма от абсолютната стойност на максимално допустимата грешка. Чл.
  5. Максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис не трябва да надвишават при предписана температура 20 °С или 23 °С с допустими отклонения:
  6. ± 2°С — за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1;
  7. ± 5°С — за манометри с класове на точност 1,6 и 2,5, в зависимост от указанията на производителя и при относителна влажност на въздуха до 80%. Чл. 202.
(1)Допустимите изменения на показанията на манометъра от влиянието на температурата, изразено в проценти от измервателния интервал, не трябва да е по-голямо от разликата между температурата на околната среда и предписаната температура, изразени в градуси по Целзий (°С), умножена по температурен коефициент: 1. ± 0,04/1°С — за манометри с бурдонова тръба; 2. ± 0,06/1 °С — за манометри с мембранни кутии; 3. ± 0,08/1 °С — за манометри с мембрана.
(2)Допуска се отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това няма да доведе до промяна на показанието с повече от половината от максимално допустимата грешка. Чл. 203.
(1)Измененията на показанията на манометъра в работния температурен обхват от минус 20 °С до 60 °С трябва да са в границите на допустимите изменения по чл. 202.
(2)При манометри с течностно запълване работният температурен обхват на манометъра трябва да е съобразен със свойствата на течността.
(3)Манометрите след температурни въздействия трябва да отговарят на изискванията за максимално допустима грешка и грешката от хистерезис при предписани условия по чл. 201. Чл. 204.
(1)Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница на измерване да издържат:
  1. в продължение на 15 min претоварване с налягане, определено в приложение № 18;
  2. въздействие на променливо налягане между 30 и 60% от горната граница на обхвата на измерване на уреда с брой на циклите, определени в приложение № 19.
(2)Манометрите с работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване, да издържат:
  1. претоварване с налягане, превишаващо 30 % от горната граница на измерване в продължение на 12 часа;
  2. въздействието на променливо налягане между 30 и 95% от горната граница на измерване на уреда с брой на циклите 200 000—за манометри с бурдонова тръба, и 100 000—за манометри с мембрани и мембранни кутии; за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6 са достатъчни 15 000 цикъла. Чл. 205.
(1)Манометрите трябва да издържат на механични вибрации и на удар.
(2)Изменението на показанията на манометрите при въздействие на вибрации в 3 взаимно перпендикулярни оси с ускорение 5 m/s 2 и честота от 10 Hz до 150 Hz при скорост на изменение 1 октава за минута в продължение на 2 часа за всяка ос не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис.
(3)При механичен удар с ускорение 150 m/s 2 не трябва да има промяна в показанията на манометрите.
(4)На изпитвания за въздействие на механични вибрации и удар се подлагат само манометри с класове на точност от 1 до 2,5. Чл. 206.
(1)Манометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.
(2)При изследването на типа на манометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел. Чл. 207. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите е не по-малък от десет. Чл.208.
(1)Манометрите, представяни за проверка, трябва да са изправни, без видими следи от корозия и драскотини по кутията, да имат изправна резба на щуцера и предпазното им стъкло да не е напукано или оцветено.
(2)Първоначалната и последващата проверка включват:
  1. проверка за наличие на надписи и означения;
  2. изпробване и проверка на херметичност;
  3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки;
  4. проверка на грешката от хистерезис.
(3)Проверката по ал. 2, т.3 и 4 се извършва при различни стойности на налягането, равномерно разпределени в обхвата на измерване, както следва:
  1. за манометри с клас на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1—при 8 стойности;
  2. за манометри с клас на точност 1,6 и 2,5— при 5 стойности.
(4)Проверките се извършват при предписани условия по чл. 201.
(5)По време на проверката изменението на температурата не трябва да води до изменение на показанията на проверявания манометър с повече от една пета от максимално допустимата грешка. Чл. 209.
(1)Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър.
(2)Работната среда на използваните еталони трябва да осигурява предписаната точност на еталоните и проверявания манометър при спазване на инструкциите за работа. Раздел XI Манометри за автомобилни гуми Чл. 210.
(1)Манометрите за автомобилни гуми са средства за измерване, които не включват устройствата за предварително установяване, използвани в неподвижните или подвижните инсталации за напомпване на автомобилни гуми, в които механичната измервателна система предава еластичната деформация на чувствителния елемент към показващото устройство.
(2)Манометрите показват разликата между стойността на налягането на въздуха или азота в гумата и атмосферното налягане.
(3)Измервателната верига включва всички елементи между вентила на гумата и показващото устройство. Чл. 211. Манометрите трябва да са здрави и да сa конструирани така, че да осигуряват запазване на метрологичните им характеристики. Чл. 212.
(1)Показващите устройства трябва да са градуирани в единицата „bar", като стойността на скалното деление да е 0,1 bar и всички скални деления да са с еднаква стойност.
(2)Дължините на скалните деления не трябва да са по-малки от 1,25 mm, да са еднакви или с незначителни разлики. Разлика в дължините на скалните деления се допуска тогава, когато разликата между две последователни дължини на скалните деления не превишава 20 % от най-голямата измерена стойност и ако разликата между най-малката и най-голямата дължина на скалното деление не превишава 50 % от най-голямата стойност.
(3)Всеки пети скален знак трябва да се отличава от останалите с по-голяма дължина, като всеки пети или десети знак е оцифрован.
(4)Широчината на скалните знаци трябва да е еднаква и да не превишава една пета от дължината на скалното деление.
(5)В обхвата на измерване показващото устройство трябва да дава възможност за пряко и точно отчитане стойността на измерваното налягане.
(6)Широчината на стрелката в частта й, която покрива скалните знаци, не трябва да е по-голяма от широчината на самите скални знаци, като тя трябва да покрива около половината от дължината на най-късия скален знак.
(7)Максималното разстояние между стрелката и циферблата трябва да е не по-голямо от дължината на скалното деление и да не превишава 2 mm или (0,02 L + 1 mm) за показващи устройства с кръгъл циферблат, където L е разстоянието между оста на въртене на стрелката и нейния край. Чл. 213.
(1)Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми трябва да са нанесени следните данни:
  1. означение на измерваната величина, „р е ";
  2. означение на единицата за измерване „bar";
  3. когато е необходимо—знак, показващ работното положение на манометъра.
(2)Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми, върху табелка с данните или върху самия уред трябва да са нанесени следните данни:
  1. идентификационни данни за производителя;
  2. идентификационни данни за манометъра;
  3. знак за одобрен тип. Чл. 214.
(1)Означенията трябва да имат пряка видимост, да са четливи и неизтриваеми при нормални условия на употреба и да не пречат за отчитане показанието на манометъра.
(2)Манометрите могат също да носят допълнителни означения, посочени при необходимост в удостоверението за одобрен тип, ако не възпрепятстват отчитането на показанията на уреда. Чл. 215.
(1)Върху манометрите за автомобилни гуми трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка.
(2)Манометрите трябва да могат да се пломбират по такъв начин, който да възпрепятства промяната на характеристиките. Чл. 216.
(1)Максимално допустимите грешки в зависимост от измерваното налягане трябва да са в границите:
  1. ± 0,08 bar — за измервано налягане не по-голямо от 4 bar;
  2. ± 0,16 bar — за измервано налягане от 4 bar до 10 bar;
  3. ± 0,25 bar — за измервано налягане над 10 bar.
(2)Максимално допустимите грешки не трябва да се надвишават в предписания температурен обхват от 15 °С до 25 °С. Чл.
  1. Максимално допустимите изменения на показанията на манометъра за автомобилни гуми при температури извън предписания температурен обхват, но в интервала от минус 10 °С до 40 °С, трябва да са:
  2. ± 0,1 % от 4 bar на градус Целзий — при измерване на налягане не по-голямо от 4 bar;
  3. ± 0,05 % от 10 bar на градус Целзий — при измерване на налягане от 4 bar до 10 bar;
  4. ± 0,05 % от горната граница на градус Целзий — за измервано налягане над 10 bar. Чл. 218.
(1)Грешката от хистерезис на манометрите за автомобилни гуми не трябва да превишава абсолютната стойност на максимално допустимата грешка при всяка температура в границите на предписания температурен обхват (за манометри, които могат да измерват стойности както при повишаване, така и при намаляване на налягането).
(2)Температурата по време на определяне на грешката от хистерезис трябва да остава постоянна.
(3)За дадено налягане стойността, измерена при повишаване на налягането, не трябва да превишава стойността, измерена при намаляване на налягането. Чл. 219.
(1)При атмосферно налягане стрелката на манометъра за автомобилни гуми трябва да се установява срещу знака за нулата или срещу предварително определен знак, ясно разграничаващ се от стойността на скалните деления, с отклонение не по-голямо от максимално допустимата грешка.
(2)Манометърът за автомобилни гуми може да има ограничител, разположен преди нулата или определения знак на разстояние поне два пъти стойността на максимално допустимата грешка. Чл.
  1. Манометрите за автомобилни гуми се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл.
  2. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите за автомобилни гуми е два манометъра, като в процеса на изсл

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.