Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Закон за Министерството на вътрешните работи

Държавен вестник Народно събрание брой: 17, от дата 24.2.2006 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.1 Закон за Министерството на вътрешните работи УКАЗ № 33 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за Министерството на вътрешните работи, приет от ХL Народно събрание на 9 февруари 2006 г. Издаден в София на 16 февруари 2006 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Георги Петканов ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи ЧАСТ ПЪРВА ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1.

(1)Този закон урежда принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата и задълженията на служителите, тяхното обучение и кариерно развитие, както и осигуряването на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в Република България.
(2)Дейностите, свързани със защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, се осъществяват от органите на МВР самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това. Чл. 2.
(1)Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.
(2)Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
(3)Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на МВР с цел поддържане на конституционния ред в страната. Чл.
  1. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Глава втора ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА Чл.
  2. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:
  3. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
  4. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
  5. централизъм в организацията и управлението;
  6. публичност;
  7. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закон случаи;
  8. сътрудничество с гражданите. Чл.
  9. При изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество. Те са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им. Глава трета ОСНОВНИ ЗАДАЧИ Чл.
  10. Основните задачи на МВР са:
  11. защита на националната сигурност;
  12. противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;
  13. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество;
  14. осигуряване на пожарна безопасност и защита на гражданите и имуществото при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
  15. охрана и контрол на държавната граница;
  16. защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и на нейните културни ценности;
  17. информационно осигуряване на министерството и органите на държавна власт;
  18. оказване на съдействие на други държавни органи;
  19. международно сътрудничество;
  20. предоставяне на административни услуги и осъществяване на контролна дейност. Глава четвърта ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ Чл.
  21. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:
  22. събиране, анализ и оценка на информация, прогнозиране и разработване на стратегически насоки, свързани с националната сигурност;
  23. предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в Република България;
  24. противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред;
  25. превантивна дейност;
  26. опазване на обществения ред;
  27. охрана и контрол на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;
  28. охрана на стратегически и особено важни обекти;
  29. предотвратяване на терористични действия;
  30. държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност за защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
  31. организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;
  32. осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхраняване на данните, придобити чрез тях;
  33. придобиване, анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на лични данни, и предоставянето й в предвидените със закон случаи;
  34. изграждане на информационни фондове и информационни системи и управление на информационната дейност;
  35. осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;
  36. криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства и информационна защита на техническите средства за нейното обезпечаване;
  37. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;
  38. контрол върху режима за пребиваване на чужденците и противодействие на незаконната миграция;
  39. издаване на документи за самоличност и правоспособност и контрол върху ползването им;
  40. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;
  41. конвойна дейност;
  42. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;
  43. прилагане на принудителни административни мерки;
  44. административнонаказателна дейност. Чл.
  45. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон. Глава пета УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ Раздел I Устройство Чл.
  46. Основни структурни звена на МВР са националните служби, специализираните дирекции, Академията на МВР, Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти. Чл. 10.
(1)Националните служби на МВР са:
  1. Национална служба “Сигурност”;
  2. Национална служба “Полиция”;
  3. Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.
(2)Създаването, организацията, структурата и дейността на националните служби се уреждат с този закон.
(3)Националните служби по ал. 1 са юридически лица. Чл.
  1. Национална служба “Сигурност” се състои от:
  2. Генерална дирекция “Сигурност”;
  3. регионални управления “Сигурност”. Чл. 12.
(1)Национална служба “Полиция” се състои от:
  1. Генерална дирекция “Полиция”;
  2. областни дирекции “Полиция”.
(2)В Генерална дирекция “Полиция” се създават главни дирекции и дирекции.
(3)Наименованията, организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4)Дирекциите по ал. 1 са юридически лица. Чл. 13.
(1)Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” се състои от:
  1. Генерална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”;
  2. областни дирекции “Пожарна безопасност и защита на населението”.
(2)Дирекциите по ал. 1 са юридически лица. Чл. 14.
(1)Областните дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението” се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2)В областните дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението” министърът на вътрешните работи може да създава районни полицейски управления и районни служби за пожарна безопасност и защита на населението.
(3)Районите на действие на звената по ал. 2 се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.
(4)В районните полицейски управления и в районните служби “Пожарна безопасност и защита на населението” в рамките на утвърдения им числен състав и средства за работна заплата министърът на вътрешните работи може да създава полицейски участъци за пожарна безопасност и защита на населението в отделни населени места на обслужваната територия. Чл. 15. Районите на действие и седалищата на териториалните структури на Национална служба “Сигурност” се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Чл. 16.
(1)Специализираните дирекции на МВР са:
  1. дирекция “Оперативно-техническа информация”;
  2. дирекция “Свръзки”;
  3. дирекция “Защита на средствата за връзка”;
  4. дирекция “Оперативно издирване”;
  5. дирекция “Инспекторат”;
  6. дирекция “Информация и архив”;
  7. дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”;
  8. дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”;
  9. дирекция “Правно-нормативно обслужване”;
  10. дирекция “Международно сътрудничество”;
  11. дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”;
  12. дирекция “Човешки ресурси”;
  13. дирекция “Финансово и ресурсно осигуряване”;
  14. дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване”, която е юридическо лице;
  15. дирекция “Ревизионна”.
(2)Организацията, структурата и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат с правилника за прилагане на закона. Чл. 17.
(1)Академията на МВР е висше училище, създадено с решение на Народното събрание.
(2)Академията на МВР е юридическо лице.
(3)Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Чл. 18.
(1)Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2)Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.
(3)Медицинският институт на МВР е юридическо лице. Чл. 19.
(1)Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2)Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се определят с правилници, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Раздел II Управление на системата Чл. 20.
(1)Ръководството на МВР се осъществява от министър, заместник-министри и главен секретар.
(2)Процесите на взаимодействие и координация в МВР се ръководят и контролират от министъра, заместник-министрите, главния секретар и директорите на служби и дирекции. Чл.
  1. Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като:
  2. провежда държавната политика по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в страната;
  3. организира взаимодействието с други държавни органи, както и с неправителствени организации, имащи отношение към дейността на МВР;
  4. осъществява международното сътрудничество;
  5. утвърждава структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
  6. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;
  7. разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на МВР;
  8. ръководи управлението на човешките ресурси;
  9. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;
  10. ръководи икономическата политика при осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството, включително образува търговски дружества с държавно имущество;
  11. отговаря за управлението на предоставените на МВР държавни имоти;
  12. отговаря за правното осигуряване на дейността на министерството, като издава правилници, наредби, инструкции и заповеди;
  13. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР;
  14. изпълнява и други функции, определени със закон. Чл. 22.
(1)Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-министрите и на главния секретар.
(2)При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър.
(3)При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник.
(4)При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет. Чл. 23.
(1)Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяване на програмата на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.
(2)Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(3)В рамките на определените им със заповедта по ал. 2 правомощия заместник-министрите организират взаимодействието и координират дейността на националните служби и специализираните дирекции.
(4)При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди. Чл. 24.
(1)Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР.
(2)Главният секретар:
  1. организира, координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителната дейност;
  2. организира взаимодействието на службите в МВР;
  3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си. Чл.
  5. Главен секретар може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон. Чл. 26.
(1)Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.
(2)Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.
(3)В политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”.
(4)Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.
(5)Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи.
(6)Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.
(7)Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи с трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.
(8)Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР. Раздел III Управление на националните служби Чл. 27. Националните служби се ръководят от директори, които са подчинени непосредствено на министъра на вътрешните работи и са преки ръководители на служителите в националните служби. Чл. 28.
(1)Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:
  1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;
  2. изпълняват заповедите на ръководството на МВР и се отчитат пред него по направленията на дейност;
  3. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на МВР;
  4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;
  5. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
  6. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
  7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
  8. отговарят за управлението на предоставените на службите държавни имоти;
  9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
  10. представляват юридическото лице.
(2)В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3)За директорите на националните служби се прилага чл. 25. Чл. 29.
(1)При изпълнение на функциите си директорите се подпомагат от заместник-директори.
(2)Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 30.
(1)Областните дирекции се ръководят от директори, които:
  1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като организират, ръководят и контролират дейността на структурните звена в дирекцията;
  2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
  3. отговарят пред директора на службата за цялостната дейност на ръководените от тях звена, а пред неговите заместници - съобразно възложените им функции;
  4. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в МВР;
  5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото осигуряване;
  6. отговарят за управлението на предоставените на службата държавни имоти;
  7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
  8. осъществяват взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;
  9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
  10. представляват юридическото лице.
(2)В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3)При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Раздел IV Управление на специализираните дирекции Чл. 31. Специализираните дирекции се ръководят от директори. Чл. 32.
(1)Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред ръководството на МВР.
(2)Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на аналогичните звена в структурата на МВР.
(3)В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди. Чл. 33.
(1)При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.
(2)Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 34. Директорът на дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване” представлява юридическото лице. Раздел V Управление на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти Чл. 35.
(1)Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.
(2)Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:
  1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;
  2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;
  3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;
  4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;
  5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;
  6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му.
(3)Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други служби, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:
  1. определя дневния ред на академичния съвет;
  2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;
  3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;
  4. представлява юридическото лице.
(4)Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(5)Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията. Чл. 36.
(1)Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които:
  1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;
  2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;
  3. организират взаимодействието с други институти и служби в МВР;
  4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;
  5. отговарят за управлението на предоставените им държавни имоти и материално-технически средства.
(2)Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.
(3)В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди. Чл. 37.
(1)При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.
(2)Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. ЧАСТ ВТОРА УПРАВЛЕНИЕ, ЗАДАЧИ, ДЕЙНОСТИ, ПРАВОМОЩИЯ И ОРГАНИ НА ОСНОВНИТЕ СТРУКТУРНИ ЗВЕНА НА МВР Глава шеста НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА “СИГУРНОСТ” Раздел I Задачи и дейности Чл.
  1. Национална служба “Сигурност” е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации или лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната. Чл.
  2. Национална служба “Сигурност” осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност. Чл. 40.
(1)Национална служба “Сигурност” извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със:
  1. разузнаване в полза на чужди сили;
  2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
  3. противоконституционна дейност;
  4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
  5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;
  6. опасност за екологичната сигурност;
  7. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
  8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
  9. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
  10. заплахи за сигурността на органите на държавна власт;
  11. международен тероризъм и екстремизъм;
  12. незаконна международна търговия с оръжие, стоки или технологии с възможна двойна употреба;
  13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, стоки или технологии с възможна двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;
  14. незаконни миграционни процеси.
(2)Национална служба “Сигурност” осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност. Чл. 41.
(1)Информационната дейност на Национална служба “Сигурност” включва:
  1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси, за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;
  2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;
  3. информиране на висшите органи на държавна власт за състоянието и заплахите за националната сигурност;
  4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи по установения със закон ред.
(2)За изпълнение на дейността по ал. 1 Национална служба “Сигурност” изгражда собствени информационни фондове.
(3)Службите и дирекциите в МВР своевременно предоставят на Национална служба “Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация от значение за защитата на националната сигурност по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 42.
(1)Национална служба “Сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи.
(2)Национална служба “Сигурност” осъществява координация и оперативно взаимодействие с чужди специални служби в съответствие с международните задължения на Република България и в интерес на националната сигурност.
(3)Национална служба “Сигурност” взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност. Раздел II Правомощия на органите Чл. 43. Органи на Национална служба “Сигурност” са държавните служители. Чл. 44.
(1)При осъществяване на дейността си органите по чл. 43 имат следните правомощия:
  1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;
  2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
  3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
  4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;
  5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
  6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
  7. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;
  8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;
  9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по установения със закон ред.
(2)На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. Чл. 45.
(1)Национална служба “Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2)Предписанията на директора или на оправомощените от него органи на службата са задължителни за длъжностните лица.
(3)Нарушенията на установения ред за защита на класифицираната информация се констатират с актове, съставени от органите на службата.
(4)Въз основа на съставените актове директорът на Национална служба “Сигурност” издава наказателни постановления. Чл. 46.
(1)Национална служба “Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.
(2)Директорът на Национална служба “Сигурност” налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България. Чл. 47.
(1)Органите на Национална служба “Сигурност” могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.
(2)Органите на Национална служба “Сигурност” могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал.
  1. Чл.
  2. Органите на Национална служба “Сигурност” нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел II. Чл. 49.
(1)Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на Национална служба “Сигурност” при изпълнение на възложените им със закон задачи.
(2)Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на Национална служба “Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на службата.
(3)Национална служба “Сигурност” може да изисква от органите и лицата по ал. 2 информация, необходима за изпълнение на възложените й със закон задачи. Чл. 50.
(1)За изпълнение на възложените й със закон задачи Национална служба “Сигурност” изгражда и поддържа информационни фондове.
(2)Редът за изграждането и поддържането на фондовете, както и редът за опазването, ползването и предоставянето на информация от тях се определят с актове на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Национална служба “Сигурност”. Глава седма НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА “ПОЛИЦИЯ” Раздел I Задачи и дейности Чл. 51.
(1)Национална служба “Полиция” е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за:
  1. опазване на обществения ред;
  2. предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления;
  3. противодействие на престъпната дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации;
  4. охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, противодействие на незаконната миграция и трафика на хора;
  5. предотвратяване на терористични действия и неутрализиране на терористични и диверсионни групи;
  6. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;
  7. административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България.
(2)Национална служба “Полиция” осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани. Чл. 52.
(1)В изпълнение на задачите по чл. 51 Национална служба “Полиция”:
  1. организира и осъществява опазването на обществения ред;
  2. предотвратява, разкрива и разследва престъпления;
  3. защитава правата и свободите на гражданите, съдейства за упражняването им и опазва имуществото им;
  4. противодейства на организираната престъпност и корупцията, включително и чрез използване на служители под прикритие;
  5. охранява държавната граница и зоните и обектите, посочени в ал. 3;
  6. самостоятелно или съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите, посочени в ал. 3;
  7. приема и предава нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;
  8. осъществява съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България, в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;
  9. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и не допуска разрушаване, изместване или други действия, свързани с териториалната цялост на Република България;
  10. изработва едромащабни карти и документация на държавната граница, създава и поддържа геодезическо-картографски фонд;
  11. предотвратява терористични действия и обезврежда терористични и диверсионни групи;
  12. организира и осъществява защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;
  13. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;
  14. организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на МВР във военновременни и в мирновременни пунктове при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка;
  15. контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и организира извършването на регистрация на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;
  16. разрешава и контролира дейностите с общоопасни средства;
  17. разрешава и контролира дейността на лицата, извършващи охранителна дейност;
  18. издава български документи за самоличност и осъществява административен контрол по издаването, ползването и съхраняването им;
  19. издирва обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица, в предвидените от закон случаи;
  20. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;
  21. извършва действия по идентификация на лица;
  22. привлича граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала да помагат за изпълнение на законово определените й функции при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
  23. самостоятелно или съвместно с други структурни звена на МВР, както и с други държавни органи, овластени за това, провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;
  24. осъществява международно информационно и оперативно полицейско сътрудничество;
  25. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи; юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет;
  26. осъществява сътрудничество със и съдейства на органите на държавната власт и на местното самоуправление и на неправителствени организации и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;
  27. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите си;
  28. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността, благоприятстващи извършването на престъпления и други правонарушения, и изпълнява сигнални функции по отношение на държавни органи, юридически и физически лица за отстраняване на тези причини;
  29. извършва криминологични и криминалистически изследвания, събира, изследва и оценява следи и веществени доказателства и изготвя експертизи;
  30. разработва методики за предотвратяване и разкриване на престъпления;
  31. осъществява и други дейности, предвидени в закон.
(2)Ведомствата и органите, възложили изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 29, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяването им.
(3)За охраната на държавната граница и контрола за спазването на граничния режим Национална служба “Полиция” осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на р. Дунав и другите гранични реки и водоеми.
(4)С акт на Министерския съвет се определят:
  1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
  2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.
(5)С акт на министъра на вътрешните работи се определят:
  1. редът за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове;
  2. способите и организацията за осъществяване на охрана на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница. Раздел II Правомощия на органите Чл. 53.
(1)Органи на Национална служба “Полиция” са държавните служители.
(2)За времето на участие в мисии на международни организации органите по ал. 1 се подчиняват и на правилата на съответната мисия. Чл. 54.
(1)Дознателите извършват разследване на престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2)На дознателите не могат да се възлагат други функции извън тези по ал. 1.
(3)При осъществяване на своите правомощия дознателят взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
(4)Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за дознателя.
(5)Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на заключението, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. Чл. 55.
(1)Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2)При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3)При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.
(4)Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
(5)Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Чл. 56.
(1)Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.
(2)За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
(3)Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване. Чл. 57.
(1)При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
(2)Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.
(3)Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки. Чл. 58. Полицейските органи предотвратяват и разкриват престъпления. Чл. 59.
(1)Полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.
(2)Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3)За целите на регистрацията полицейските органи:
  1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1 - 20 от Закона за българските документи за самоличност;
  2. дактилоскопират и фотографират лицата;
  3. изземват образци за ДНК профил на лицата, когато това е необходимо.
(4)За извършване на действията по ал. 3, т. 1 и 2 съгласието на лицата не се изисква.
(5)Лицата са длъжни да предоставят изискваните образци по ал. 3, т. 3, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(6)Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 60.
(1)Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
(2)Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3)В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение. Чл. 61.
(1)Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
  2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
  3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
  4. на контролен пункт, организиран от полицията;
  5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
(2)Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 62.
(1)Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:
  1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;
  2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;
  3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.
(2)Действията по идентификация включват:
  1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
  2. фотографиране на лицето;
  3. установяване на външни белези;
  4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
  5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
(3)За извършване на действията по ал. 2, т. 1 - 4 съгласието на лицето не се изисква.
(4)За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.
(5)Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали. Чл. 63.
(1)Полицейските органи могат да задържат лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление;
  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
  4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;
  5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;
  6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;
  7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
  8. в други случаи, определени със закон.
(2)В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3)Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4)Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5)От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6)За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Чл. 65.
(1)За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.
(2)Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Чл. 66. За предотвратяване на престъпления или нарушения на обществения ред полицейските органи могат да използват и технически средства за явно наблюдение, което предварително се обявява по подходящ начин. Чл. 67.
(1)Полицейските органи могат да конвоират лица в страната и в чужбина.
(2)Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност. Чл. 68.
(1)Полицейските органи извършват обиск на лице:
  1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
  2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
  3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.
(2)Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Чл. 69.
(1)Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
  1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
  2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление;
  3. в други случаи, определени със закон.
(2)Проверка на превозно средство може да бъде извършена, когато са налице данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. Чл. 70.
(1)За всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол.
(2)Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3)Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Чл. 71.
(1)Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
  1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
  2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
  3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2)След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:
  1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
  2. самоличността на собственика или обитателя;
  3. основанието за проверката;
  4. времето и мястото на извършването й;
  5. резултатите от нея.
(3)Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.
(4)Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(5)За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор. Чл. 72.
(1)При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:
  1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
  2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
  3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
  4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
  5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
  6. освобождаване на заложници;
  7. групови нарушения на обществения ред;
  8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
  9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
(2)Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
(3)Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 73.
(1)Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2)Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3)При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(4)Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(5)Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства. Чл. 74.
(1)Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
  1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
  2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
  3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
  4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.
(2)При използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3)Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при охрана на държавната граница:
  1. при въоръжено нападение срещу тях;
  2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.
(4)При охрана на държавната граница в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(5)След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад. Чл. 75.
(1)Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.
(2)За издаваните разрешения и удостоверителни документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
(3)Отказите за издаване на разрешения и удостоверителни документи се обжалват по реда на Закона за административното производство. Чл. 76.
(1)За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2)За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3)За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(4)За осигуряване на дейността по охрана на обекти от полицейски органи в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.
(5)Приходите и разходите от дейностите по ал. 1, 2 и 3 се отчитат по бюджета на МВР. Чл.
  1. Областните дирекции “Полиция” могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност, за извършване на:
  2. охранително обследване на обектите;
  3. обучение на служителите от звената за самоохрана. Чл. 78.
(1)Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.
(2)Полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяват съответния прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване.
(3)Заведения за отрезвяване се създават от министъра на вътрешните работи съгласувано с кметовете на общини.
(4)Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването. Чл. 79.
(1)Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.
(2)Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение. Чл. 80. Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република България или на експулсиране. Чл. 81.
(1)Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.
(2)Организацията, дейността и редът за настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации. Чл.
  2. Полицейските органи използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон. Чл.
  3. Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Чл. 85.
(1)Полицейските органи за охрана на държавната граница:
  1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства;
  2. осъществяват паспортно-визов контрол и извършват проверки на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;
  3. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;
  4. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и при застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;
  5. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;
  6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и транспортни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите власти;
  7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 52, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;
  8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;
  9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
  10. настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, нарушили граничния режим и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен със закон.
(2)Директорът на Национална служба “Полиция”, съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори, назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения. Чл. 86. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси. Чл. 87.
(1)Национална служба “Полиция” изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й.
(2)Информацията по ал. 1 се предоставя на други държавни органи по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. Национална служба “Полиция” получава от останалите служби и дирекции на МВР информация, свързана с изпълнението на функциите й. Чл.
  2. При осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти полицейските органи имат право да:
  3. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;
  4. ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват. Чл.
  5. При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България полицейските органи:
  6. предлагат мерки за регулиране на миграционните процеси;
  7. разрешават, отказват или отнемат правото на дългосрочно пребиваване и продължават срока на пребиваване на чужденци в Република България;
  8. установяват административни нарушения и прилагат мерки за административна принуда;
  9. дават становища по молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, за издаване на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;
  10. анулират издадени визи или намаляват сроковете за пребиваване на чужденци в страната, определени с издадените визи при неизпълнение на законовите изисквания;
  11. осъществяват дейност във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и консулските представителства на други държави в Република България. Чл. 91.
(1)При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:
  1. използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, както и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;
  2. отцепват райони, спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
  3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.
(2)Служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.
(3)Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.
(4)Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на директора на Национална служба “Полиция” за всеки конкретен случай. Глава осма НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” Раздел I Задачи и дейности Чл. 92.
(1)Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е специализирана служба на МВР за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.
(2)Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани. Чл. 93.
(1)В изпълнение на задачите си по чл. 92 Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява:
  1. пожарогасителна дейност;
  2. аварийно-спасителна дейност;
  3. държавен противопожарен контрол;
  4. превантивна дейност;
  5. научно-приложна и експертна дейност;
  6. информационно-аналитична дейност;
  7. международна дейност;
  8. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;
  9. други дейности, предвидени в закон.
(2)Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. Пожарогасителната дейност включва:
  2. определяне на способите, начините и средствата за пожарогасене;
  3. разработване на планове за ликвидиране на произшествията;
  4. незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;
  5. спасяване на хора и имущество;
  6. ограничаване и ликвидиране на пожари;
  7. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;
  8. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения. Чл.
  9. Аварийно-спасителната дейност включва:
  10. определяне на способите, начините и средствата за извършване на дейността;
  11. незабавно изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи;
  12. ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;
  13. спасяване на хора, имущество и материални ценности;
  14. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;
  15. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения. Чл. 96.
(1)Държавният противопожарен контрол включва:
  1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;
  2. контрол върху производството, вноса, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;
  3. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;
  4. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;
  5. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация;
  6. контрол за съответствието на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност.
(2)За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване министърът на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредби. Чл.
  1. Превантивната дейност включва:
  2. информационно-разяснителна дейност сред населението за формиране на необходимото поведение и действия при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
  3. координация и взаимодействие с държавните органи и организации във връзка с подготовката на населението за действия при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;
  4. издателска дейност в областта на пожарната безопасност и защитата на населението. Чл.
  5. Научно-приложната и експертната дейност включват:
  6. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност и защитата на населението;
  7. научно-информационно обслужване и изготвяне на научно-приложни продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;
  8. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожари, аварии и бедствия;
  9. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари, аварии и бедствия;
  10. изследване и определяне на показатели от пожарната характеристика на вещества, материали и продукти;
  11. определяне реакцията на огън и границата на огнеустойчивост на материали, строителни продукти и съоръжения и издаване на протоколи;
  12. определяне и издаване на протоколи за технически и физико-химически характеристики на пожаротехнически средства и гасителни вещества;
  13. оценка за съответствието на продуктите и спасителните съоръжения с изискванията за пожарна безопасност;
  14. сертификация на продукти, осигуряващи пожарната безопасност;
  15. извършване на експертизи на пожари и аварии;
  16. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди, съоръжения, гасителни вещества и пожарозащитни продукти. Чл. 99.
(1)Информационно-аналитичната дейност включва събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация за:
  1. възникналите пожари, аварии, бедствия и катастрофи и извършената дейност от службата;
  2. превантивните и административнонаказателните мерки;
  3. стратегическите и особено важните обекти;
  4. противопожарната и спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;
  5. плановете за ликвидиране на последиците от пожари, аварии, бедствия и катастрофи;
  6. издадените разрешения на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.
(2)Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите си.
(3)Информацията по ал. 1 се предоставя на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет. Чл.
  1. Международната дейност включва:
  2. организиране, координиране и представляване на МВР в сътрудничеството със сродни международни институции и организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;
  3. разработване на програми и проекти по международни фондове;
  4. участие в подготовката и изпращането на спасителни екипи в международни мисии. Чл.
  5. Разрешителната и контролната дейност на търговци, осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти, включва издаване на разрешения и контрол за спазване на изискванията при осъществяване на тези дейности. Раздел II Правомощия на органите Чл.
  6. Органи на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” са държавните служители. Чл.
  7. При гасене на пожари и спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 102 имат право да:
  8. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически или юридически лица;
  9. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;
  10. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица;
  11. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;
  12. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигането на съответните компетентни органи;
  13. използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода за гасене. Чл. 104.
(1)При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по чл. 102:
  1. извършват проверки и контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти в населени места;
  2. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;
  3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
  4. прилагат мерки за административна принуда при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;
  5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;
  6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;
  7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази в тайна;
  8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;
  9. издават разрешения на търговци, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;
  10. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;
  11. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;
  12. дават становища за разрешаване ползването на строежи при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;
  13. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;
  14. издават разрешения на търговци за извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти и контролират спазването на условията на издаденото разрешение;
  15. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други по искане на физически или юридически лица, когато това е предвидено в нормативен акт.
(2)За издаваните сертификати, становища и други документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
(3)Отказите за издаване на сертификати и разрешения се обжалват по реда на Закона за административното производство. Чл.
  1. Органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” не осъществяват:
  2. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обекти на подземната минна промишленост;
  3. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната и на транспортните средства, с изключение на земеделската техника и подвижния железопътен състав. Чл.
  4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им. Раздел III Осъществяване на дейност по осигуряване на пожарната безопасност по договори и от субекти извън органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” Чл. 107.
(1)За осигуряване пожарната безопасност на обекти от органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2)За осигуряване пожарната безопасност на масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, от органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3)За осигуряване на дейностите по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.
(4)Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР. Чл. 108.
(1)Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.
(2)Лицата, непосредствено осъществяващи дейност на търговци, трябва да отговарят на следните изисквания:
  1. да притежават необходимата професионална квалификация;
  2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
  3. да не страдат от психическо заболяване.
(3)Издаденото разрешение за осъществяване на дейности по ал. 1 се отнема в случаите, когато:
  1. в тримесечен срок от получаване на разрешението търговецът не осигури необходимия минимум от технически средства или личен състав за осъществяване на дейността си;
  2. при осъществяване на дейността си търговецът не поддържа необходимия минимум от технически средства или личен състав или държи на работа лице в нарушение на изискванията по ал. 2 и в едномесечен срок от получаване на отправеното писмено предупреждение не отстрани констатираните несъответствия.
(4)Редът за издаване и отнемане на разрешения за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти от търговци, за установяване на необходимата професионална квалификация, както и минимумът от технически средства и личен състав, се определят от министъра на вътрешните работи с наредба.
(5)За издаване на разрешенията по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет. Чл.
  1. Областните дирекции “Пожарна безопасност и защита на населението” могат да сключват договори с търговците, получили разрешения по чл. 108, ал. 1, за:
  2. обучение на лицата, непосредствено осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;
  3. методическа помощ при организиране на пожарната и аварийната безопасност на обектите. Чл. 110.
(1)По ред, определен от Министерския съвет, на територията на населените места и общините могат да се създават доброволни формирования за подпомагане органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” за:
  1. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на пожари;
  2. ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;
  3. спасяване на хора и имущество.
(2)Участниците в доброволните формирования по ал. 1 имат правата по чл. 103, т. 1, 2 и 6 и по чл. 37, 38 и 39 от Закона за управление при кризи. Глава девета СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДИРЕКЦИИ Раздел I Задачи и дейности Чл. 111.
(1)Дирекция “Оперативно-техническа информация” извършва негласна оперативно-техническа дейност, като:
  1. осигурява, разработва и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;
  2. наблюдава, прониква, фотографира, осъществява видео- и звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвя психологичен анализ във връзка със събирането на данни за извършени престъпления и за защита на националната сигурност и обществения ред;
  3. извършва оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за опазване на живота, здравето и сигурността на гражданите и за защита на националната сигурност и обществения ред;
  4. контролира предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;
  5. предотвратява чрез технически способи терористични действия, насочени срещу държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и срещу стратегически обекти и дейности;
  6. извършва информационна дейност.
(2)Дирекция “Оперативно-техническа информация” ръководи и контролира дейността на териториалните си звена. Чл.
  1. Дирекция “Свръзки” осигурява необходимите за органите на държавната власт и за МВР специални съобщителни средства, като:
  2. проучва, проектира, разработва и внедрява нови системи, технически съоръжения и средства в свързочната техника;
  3. осигурява специалната и оперативната свръзка за органите на държавната власт и за МВР на територията на цялата страна;
  4. планира и организира дейността на свързочната система и осъществява управлението, контрола и автоматизирането й;
  5. експлоатира, поддържа и обслужва техническите съоръжения и средства в свързочната система;
  6. организира свръзките при провеждане на мероприятия и учения на органите на държавната власт и службите и дирекциите на МВР;
  7. организира наемането на съоръжения и услуги от лицензираните далекосъобщителни оператори;
  8. осигурява подготовката на свързочната система за военно време и при бедствия и производствени аварии;
  9. осъществява взаимодействие с националните служби и специализираните дирекции на МВР, с държавни органи, организации и юридически лица във връзка с изпълнението на функциите си;
  10. извършва информационна дейност. Чл. 113.
(1)Дирекция “Защита на средствата за връзка” е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:
  1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;
  2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
  3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
  4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на министъра на вътрешните работи;
  5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
  6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;
  7. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;
  8. извършва оперативно-издирвателна дейност;
  9. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;
  10. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на МВР, службите и дирекциите на министерството и на други държавни органи по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(2)Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3)Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.
(4)За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 дирекция “Защита на средствата за връзка” разработва и прилага специфични методи и средства. Чл.
  1. Дирекция “Оперативно издирване” извършва негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително за изготвяне на веществени доказателствени средства, като:
  2. осъществява наблюдение на лица и обекти и съдейства за предотвратяване извършването на престъпления;
  3. извършва проследяване на лица;
  4. извършва записи, филмира и фотографира лица и обекти;
  5. контролира проведени телефонни разговори от обществени телефонни автомати;
  6. охранява чрез използване на специфични методи и специални разузнавателни средства живота, здравето и имуществото на физически лица;
  7. извършва оперативно проучване на лица и обекти;
  8. ръководи и контролира дейността на териториалните си звена;
  9. участва в съвместни мероприятия с компетентните структурни звена на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления;
  10. участва в обучението на служители на разузнавателните и контраразузнавателните служби на Република България;
  11. изгражда и използва собствен информационен фонд като част от информационната система на МВР;
  12. съхранява изготвени от дирекцията веществени доказателствени средства и ги предоставя на съответните органи на съдебната власт по тяхно искане. Чл.
  13. Дирекция “Инспекторат”:
  14. осъществява контрол за изпълнението на актовете на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на главния секретар;
  15. дава становище за отстраняване на допуснати нарушения и пропуски в работата на основните структурни звена на МВР;
  16. оказва помощ по организацията и методите на работа на ръководния състав на основните структурни звена на МВР;
  17. осъществява контрол и оказва методическа помощ в работата на основните структурни звена на МВР за противодействие на корупцията в министерството;
  18. извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи информационна и организационна дейност за противодействие на корупцията в МВР, както и за разкриване на други форми на неправомерно поведение на служители на МВР. Чл. 116.
(1)Дирекция “Информация и архив”:
  1. приема, регистрира и обработва документи, изготвени от службите и дирекциите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;
  2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за премахване нивото им на класификация;
  3. издирва и събира документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;
  4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;
  5. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;
  6. предоставя информация и документи на ръководството на МВР, на службите и дирекциите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;
  7. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред, за което се събират такси в размер, определен от Министерския съвет;
  8. осъществява организационно и методическо ръководство и контрол по състоянието и съхраняването на документи и по организацията на деловодствата в службите и дирекциите по предмета на дейността си;
  9. предлага на министъра на вътрешните работи проект на нормативен акт за реда и начина за унищожаване на документи, несъдържащи класифицирана информация;
  10. съвместно с други служби и дирекции на МВР изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си;
  11. ръководи и контролира териториалните си звена.
(2)Дирекция “Информация и архив” организира и води оперативния отчет в МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(3)Архивният фонд на МВР се съхранява в дирекция “Информация и архив” при спазване на изискванията на Закона за Държавния архивен фонд и Закона за защита на класифицираната информация. Чл.
  1. Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”:
  2. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на МВР за управление при кризи;
  3. планира участието на МВР в отбраната на страната;
  4. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на МВР и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване;
  5. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно функциите на МВР във военно време;
  6. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР;
  7. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;
  8. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на МВР за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  9. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  10. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;
  11. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  12. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  13. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  14. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
  15. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременните план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана;
  16. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет. Чл.
  17. Дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”:
  18. организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР;
  19. координира управленските планове на националните служби и специализираните дирекции;
  20. събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира, оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в МВР, на националните служби и специализираните дирекции, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;
  21. осъществява аналитично-прогностична и научноизследователска информационна дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред;
  22. извежда приоритетите за информационното осигуряване на МВР;
  23. проектира, разработва и внедрява нови информационни технологии;
  24. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;
  25. извършва експертна дейност в областта на компютърните технологии;
  26. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи;
  27. извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;
  28. организира и контролира кореспонденцията на МВР, както и изпълнението на изискванията за работа с документи и други информационни носители, съдържащи класифицирана информация;
  29. осъществява оперативното и организационно-методическото ръководство на дежурните звена в МВР;
  30. организира приемната на МВР;
  31. осъществява методическо ръководство и контрол на аналогичните звена в службите и дирекциите по предмета на дейността си. Чл.
  32. Дирекция “Правно-нормативно обслужване”:
  33. оказва правна помощ на ръководството на МВР;
  34. защитава интересите на МВР пред съдебните и други държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните аналогични звена в специализираните дирекции на МВР, които не са юридически лица;
  35. участва в изготвянето на проекти и становища по нормативни актове;
  36. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност;
  37. участва в преговори за сключване на договори от името на МВР и дава становища по тях относно законосъобразността им;
  38. оказва методическо ръководство, правна помощ и контрол на аналогичните звена в службите и дирекциите на МВР по предмета на дейността си;
  39. организира проучването на резултатите от прилагането на нормативните актове и прави предложения пред ръководството за усъвършенстването им или за вземане на мерки за правилното им прилагане. Чл.
  40. Дирекция “Международно сътрудничество”:
  41. организира взаимодействието на МВР със съответните органи на други държави;
  42. организира и осъществява сътрудничеството на МВР с международни организации;
  43. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на МВР;
  44. съвместно с други структурни звена на МВР извършва подготовка, анализ и оценка на международните споразумения от името на МВР и предлага сключването им;
  45. съгласува международната дейност на МВР с Министерството на външните работи;
  46. подпомага дейността на ръководството на МВР в областта на европейската интеграция;
  47. координира участието и участва в работата на работните органи към институциите на Европейския съюз от компетентността на МВР;
  48. изготвя становища и координира изготвянето на становища на основните структурни звена в МВР в областта на европейската интеграция;
  49. участва в разработването на проекти на нормативни актове във връзка с хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областите от компетентността на МВР. Чл.
  50. Дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”:
  51. организира взаимодействието на МВР със структурите на гражданското общество;
  52. предоставя информация за изпълнението на функциите на МВР;
  53. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност. Чл.
  54. Дирекция “Човешки ресурси”:
  55. подпомага ръководството на МВР при управлението на човешките ресурси;
  56. планира и организира кариерното развитие в МВР;
  57. организира конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба в МВР;
  58. организира и провежда конкурсите за израстване в същата или по-горна категория;
  59. планира и организира професионалната подготовка на служителите;
  60. координира разработването и предлага за утвърждаване проекти на структури и щатна численост на основните структурни звена на МВР;
  61. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в основните структурни звена на МВР и провежда дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения;
  62. събира, обработва и съхранява информацията за служителите на МВР, като изгражда и поддържа картотеки и автоматизирана информационна система;
  63. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;
  64. издава удостоверителни документи. Чл.
  65. Дирекция “Финансово-ресурсно осигуряване”:
  66. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджета на МВР;
  67. съставя проектобюджета и периодичните финансови отчети;
  68. съгласувано с основните структурни звена на МВР изготвя годишните планове за финансирането им и осъществява текущ финансов контрол;
  69. разработва проекти на нормативни актове в областта на материалното и финансовото осигуряване на основните структурни звена на МВР и прилагането на нормативните механизми на заплащането на труда на личния състав. Чл.
  70. Дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване”:
  71. осъществява снабдяването в мирно и във военно време с въоръжение, материално-технически средства и вещево доволствие на службите и дирекциите на МВР;
  72. осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжението, техниката и другото имущество на МВР;
  73. организира социалното обслужване и други обслужващи дейности на служителите;
  74. организира изграждането и използването на сградния и жилищния фонд и комунално-битовото обслужване в МВР;
  75. води на отчет, актува и контролира управлението на държавното имущество на МВР, включително регистър на търговските дружества, създадени с имущество - частна държавна собственост, спрямо които министърът на вътрешните работи упражнява правата на едноличен собственик на капитала;
  76. организира проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и на жилищен, почивен и болничен фонд. Чл. 125.
(1)Дирекция “Ревизионна” проверява:
  1. законосъобразността и достоверността на събирането, съхраняването, стопанисването, разходването и отчитането на имуществото на МВР;
  2. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност;
  3. изпълнението на задълженията към бюджета;
  4. опазването на имуществените интереси на МВР във връзка с продажбата и отдаването под наем на употребявани, ненужни и залежали материали, технически средства, подблокови пространства и други;
  5. спазването на валутния режим;
  6. изпълнението на нормативните актове за бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизираните обекти.
(2)По разпореждане на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице дирекция “Ревизионна” извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структурни звена на МВР.
(3)При извършване на дейностите по ал. 1 органите на дирекция “Ревизионна” имат право:
  1. на достъп до ревизираните обекти;
  2. да проверяват паричните и материалните активи, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначението на нейното набиране и програмно осигуряване;
  3. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания, като техните възнаграждения са за сметка на ревизираните обекти;
  4. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други данни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията. Раздел II Правомощия на органите Чл.
  5. Органи на дирекциите по чл. 111 - 125 са държавните служители. Чл. 127.
(1)При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 111 - 114:
  1. изготвят веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;
  2. издават задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
  3. информират другите служби и дирекции на МВР, държавните органи и организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
  4. получават информация от другите служби и дирекции на МВР, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
  5. изискват осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.
  6. привличат граждани за доброволно сътрудничество.
(2)При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 115 - 125:
  1. оказват методическа помощ и контрол над аналогичните звена в другите служби и дирекции на МВР;
  2. изискват информация и ползват информационната система на МВР. Чл.
  3. При осъществяване на дейностите по чл. 111, ал. 1, т. 5 органите на дирекция “Оперативно-техническа информация” могат да прекъсват телекомуникационни връзки. Чл.
  4. За осъществяване на функциите си по чл. 113, ал. 1, т. 5 и 6 органите на дирекция “Защита на средствата за връзка”:
  5. извършват проверки и констатират административни нарушения;
  6. имат право на достъп до обектите, в които се намират радиосъоръжения или радиоизлъчващи средства;
  7. изискват от проверяваните лица документи, заверени копия от документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност;
  8. изискват от трети лица документи, сведения и други данни, необходими за извършването на проверките. Глава десета АКАДЕМИЯ НА МВР, МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ НА МВР И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ИНСТИТУТИ Чл.
  9. Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР. Чл. 131.
(1)За изпълнение на функциите по чл. 130 Академията на МВР:
  1. организира и провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование;
  2. организира и провежда професионално обучение на служителите на МВР;
  3. извършва теоретични и приложни научни изследвания;
  4. развива редакционно-издателска дейност;
  5. развива научно-приложна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата си.
(2)Специалностите и срокът на обучение в Академията на МВР, както и редът за придобиване на правоспособност, се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на образованието и науката.
(3)Условията и редът за провеждане на професионалното обучение за служителите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4)Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието и науката. Чл. 132.
(1)Към Академията на МВР може да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.
(2)Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка се определят с устройствени правилници, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 133. В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им. Чл. 134.
(1)Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването в МВР, като извършва:
  1. медицинско обслужване на служителите на МВР и на други лица, определени в правилника за прилагане на закона;
  2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;
  3. здравно-профилактична дейност;
  4. научноизследователска и научно-учебна дейност;
  5. експертна дейност;
  6. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;
  7. методическа дейност;
  8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията на медицински кадри;
  9. медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР.
(2)Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. Чл.
  1. Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:
  2. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;
  3. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;
  4. провеждане на психологически изследвания, свързани с постъпването на служба и израстването в кариерата на служителите на МВР;
  5. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства. Чл. 136.
(1)За изпълнение на задачите по чл. 135 научноизследователските и научно-приложните институти:
  1. извършват научно-приложна и експертна дейност;
  2. изготвят научно-приложни продукти;
  3. създават информационни фондове;
  4. извършват криминалистически и криминологични изследвания;
  5. участват в разследването на престъпления в случаите, предвидени от закон;
  6. разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпления;
  7. осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории, изградени в структурите на Национална служба “Полиция”.
(2)Когато за извършването на експертиза е определен експерт-служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Чл. 137.
(1)Органи на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР и научноизследователските и научно-приложните институти са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.
(2)Органи са и Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения и дават експертни заключения. Глава единадесета ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Раздел I Основи на оперативно-издирвателната дейност Чл. 138.
(1)Оперативно-издирвателната дейност е дейност за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства.
(2)Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
(3)Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства. Чл.
  1. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
  2. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;
  3. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;
  4. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;
  5. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред;
  6. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Чл. 140.
(1)Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
  1. вземане на обяснения от граждани;
  2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват престъпна дейност;
  3. вземане на образци за сравнително изследване;
  4. белязване на обекти и предмети;
  5. изследване на предмети и документи;
  6. извършване на наблюдение;
  7. идентифициране на лица и обекти;
  8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;
  9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
  10. контрол на телефонните разговори;
  11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
  12. оперативно внедряване;
  13. оперативен експеримент;
  14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред;
  15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
  16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
  17. извършване на насрещни проверки по документи;
  18. контрол на радиочестотния спектър;
  19. издаване и използване на документи за самоличност с променени основни данни на служители под прикритие;
  20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.
(2)Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им. Чл. 141. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон. Чл. 142.
(1)Използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от министъра на вътрешните работи служители на МВР.
(2)Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет. Чл. 143.
(1)Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.
(2)Сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на МВР се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3)Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:
  1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
  2. защита при или по повод на сътрудничеството;
  3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.
(4)Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Чл.
  1. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
  2. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
  3. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност или обществения ред;
  4. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;
  5. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена самоличност;
  6. искане на органите на досъдебното производство и съда;
  7. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по закон;
  8. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна. Чл.
  9. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон. Чл.
  10. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда. Раздел II Правомощия на органите на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност Чл.
  11. Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са държавните служители от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните национални служби и в специализираните дирекции по чл. 111 -
  12. Чл. 148.
(1)Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.
(2)Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество. Глава дванадесета ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ Чл. 149. Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превантивна дейност на правонарушенията, като при необходимост издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Чл. 150.
(1)В изпълнение на функциите по чл. 149 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.
(2)Заповедите по ал. 1 се издават:
  1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
  2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
  3. за опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите при възникнала обща опасност от бедствия или производствени аварии;
  4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.
(3)Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.
(4)За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5)Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.
(6)Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал.
  1. Глава тринадесета ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ Раздел I Основи на информационната дейност Чл.
  2. Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон. Чл. 152.
(1)Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на МВР.
(2)За изпълнение на задачите и дейностите по този закон основните структурни звена по чл. 9 могат да събират и лични данни. Чл. 153.
(1)Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.
(2)Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество. Чл.
  1. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Раздел II Принципи и цели на информационната дейност Чл.
  2. Информационната дейност се основава на следните принципи:
  3. законосъобразност;
  4. обективност, пълнота и своевременност;
  5. достъпност по установения в закона ред;
  6. организационна и икономическа целесъобразност;
  7. съчетаване на централизъм и децентрализъм при съхраняването и ползването й;
  8. информационно взаимодействие и задължение за информиране на структурните звена на МВР съобразно функциите им;
  9. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;
  10. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях при отчитане спецификата на дейност;
  11. защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване. Чл.
  12. Основните цели на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:
  13. нуждите на МВР;
  14. вътрешноведомствения и парламентарния контрол върху информационната дейност на МВР;
  15. органите на държавната власт и на местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;
  16. външни потребители. Чл. 157.
(1)Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2)Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
(3)Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Раздел III Информационни фондове Чл. 158.
(1)В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
  1. ръководството на МВР;
  2. службите и дирекциите на МВР;
  3. външни потребители.
(2)Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й. Чл. 159.
(1)В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2)В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР:
  1. не искат съгласието на физическото лице;
  2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
  3. не предоставят лични данни на трети лица;
  4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(3)В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.
(4)При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5)Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6)При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност.
(7)Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
(8)Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна. Чл. 160.
(1)Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.
(2)Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
  1. е извършена в нарушение на закона;
  2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  3. е влязла в сила оправдателна присъда;
  4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
  5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Чл. 161.
(1)Информационните фондове се изграждат при съответните служби и дирекции на МВР съобразно функционалната им компетентност.
(2)Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
(3)Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и със закон.
(4)Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, събирани без негово знание.
(5)Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(6)При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
(7)Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР.
(8)Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(9)Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(10)Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Раздел IV Органи на управление на информационната дейност Чл. 162.
(1)Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”.
(2)Заместник-министрите и главният секретар ръководят дейността по ал. 1 съобразно възложените им функции по управление.
(3)Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществяват от директорите на служби и дирекции, подпомагани от специализираните информационни звена. Чл. 163.
(1)Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(2)Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Раздел V Контрол на информационната дейност Чл. 164.
(1)Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.
(2)Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.
(3)Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона. Чл.
  1. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни. Чл.
  2. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от ръководството на МВР и от ръководителите на основните структурни звена съобразно правомощията им. Чл.
  3. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация. ЧАСТ ТРЕТА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР Глава четиринадесета ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР Чл.
  4. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основава на следните принципи:
  5. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
  6. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
  7. конкурсно начало - осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;
  8. забрана за дискриминация;
  9. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
  10. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
  11. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера. Глава петнадесета СЛУЖИТЕЛИ НА МВР Раздел I Статут на служителите на МВР Чл. 169.
(1)Служители на МВР са:
  1. държавните служители;
  2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2)Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.
(3)Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Чл. 170.
(1)Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:
  1. категория А - висш ръководен персонал;
  2. категория Б - ръководен персонал.
  3. категория В - експертен персонал с ръководни функции;
  4. категория Г - експертен персонал;
  5. категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;
  6. категория Е - изпълнителски персонал.
(2)Категориите по ал. 1 за държавните служители с полицейска подготовка имат специфичните наименования:
  1. категория А - главен комисар;
  2. категория Б - комисар;
  3. категория В - главен инспектор;
  4. категория Г - инспектор;
  5. категория Д - главен полицай;
  6. категория Е - полицай.
(3)Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:
  1. категория А - главен комисар;
  2. категория Б - комисар;
  3. категория В - главен инспектор;
  4. категория Г - инспектор;
  5. категория Д - главен пожарникар;
  6. категория Е - пожарникар.
(4)Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по защита на националната сигурност имат специфичните наименования:
  1. категория А - главен комисар;
  2. категория Б - комисар;
  3. категория В - главен инспектор;
  4. категория Г - инспектор;
  5. категория Д - главен сътрудник;
  6. категория Е - сътрудник.
(5)Категории Б, Г и Е имат по три степени, отразяващи професионалния опит на служителите.
(6)Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучени

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.