Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code)

Държавен вестник Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията брой: 97, от дата 13.11.2020 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.6 Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code) МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА МЕЖДУНАРОДЕН КОДЕКС за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code) (Приет с Резолюция 2 на Конференцията на договарящите правителства по Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. на 12 декември 2002 г. В сила за Република България от 1 юли 2004 г.) Конференцията, Като приема изменения към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., с измененията (наричана по-долу „Конвенцията“), относно специалните мерки за повишаване на морската безопасност и сигурност, Като взема предвид, че в новата глава XI-2 от Конвенцията се прави позоваване на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) и се изисква корабите, компаниите и пристанищните съоръжения да отговарят на съответните изисквания на част А от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS), както е посочено в част А от ISPS Кодекса, Като е на мнение, че изпълнението от договарящите правителства на посочената глава ще допринесе значително за подобряване на морската безопасност и сигурност и за запазване на тези, които са на борда и на брега, Като взема предвид проект на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, изготвен от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (наричана по-долу „Организацията“) на своите седемдесет и пета и седемдесет и шеста сесия за разглеждане и приемане от Конференцията,

1. Приема Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (наричан по-долу „Кодекса“), чийто текст се съдържа в приложението към тази резолюция;
2. Приканва договарящите правителства по Конвенцията да отбележат, че Кодексът ще влезе в сила на 1 юли 2004 г. след влизането в сила на новата глава XI-2 от Конвенцията;
3. Изисква от Комитета по морска безопасност да извършва преглед на Кодекса и да го изменя според случая;
4. Изисква от генералния секретар на Организацията да предаде заверени копия от тази резолюция и текста на Кодекса, съдържащи се в Приложението, на всички договарящи правителства по Конвенцията;
5. Освен това отправя искане към генералния секретар да предаде копия от тази резолюция и Приложението към нея на всички членове на Организацията, които не са договарящи правителства по Конвенцията. ПРИЛОЖЕНИЕ Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения Преамбюл
6. Дипломатическата конференция по морска сигурност, проведена в Лондон през декември 2002 г., прие нови разпоредби на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и настоящия кодекс за повишаване на морската сигурност. Тези нови предписания представляват международна рамка, посредством която корабите и пристанищните съоръжения могат да си сътрудничат за откриване и предотвратяване на действията, застрашаващи сигурността в областта на морския транспорт.
7. Вследствие на драматичните събития на 11 септември 2001 г. Асамблеята на Международната морска организация („Организацията“) реши единодушно по време на своята двадесет и втора сесия, проведена през ноември 2001 г., да изработи нови мерки за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения с оглед приемането им от Конференцията на договарящите правителства към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (наричана „Дипломатическа конференция за морска сигурност“) през декември 2002 г. Комитетът по морска безопасност на Организацията (КМБ) бе натоварен да пристъпи към подготовка на Дипломатическата конференция, базирайки се на документите, предоставени от държавите членки, междуправителствените организации и неправителствените организации, ползващи се с консултативен статут към Организацията.
8. С оглед ускоряването на изработването и приемането на подходящи мерки за сигурност КМБ създаде на първата си извънредна сесия, проведена също през ноември 2001 г., Междусесийна работна група на КМБ по морската сигурност. Междусесийната работна група на КМБ по морската сигурност проведе първото си събрание през февруари 2002 г. и отчете резултатите от своите разговори в рамките на КМБ, който ги проучи на своята седемдесет и пета сесия през май 2002 г. и създаде работна група ad hoc , натоварена с по-нататъшното разработване на направените предложения. На своята седемдесет и пета сесия КМБ проучи доклада на тази работна група и препоръча Междусесийната работна група на КМБ да проведе отново заседание през септември 2002 г., за да ускори дейността си. На своята седемдесет и шеста сесия КМБ проучи резултатите от сесията през септември 2002 г. на Междусесийната работна група, както и допълнителните дейности, извършени от Работната група на КМБ по време на седемдесет и шестата сесия на КМБ през декември 2002 г., непосредствено преди Дипломатическата конференция, и одобри окончателната версия на проектите за текстове, които да бъдат разгледани от Дипломатическата конференция.
9. Дипломатическата конференция, проведена от 9 до 13 декември 2002 г., също прие изменения в съществуващите разпоредби на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS от 1974 г.), предвиждащи ускоряване на прилагането на предписанието за въвеждане на автоматизирани системи за идентифициране. Тя прие и нови правила, които да бъдат включени в глава XI-1 от Конвенцията SOLAS от 1974 г., обхващащи вписването на идентификационния номер на кораба и наличието на борда на постоянно валидна синоптична документация. Дипломатическата конференция прие и някои резолюции на конференцията, обхващащи по-специално привеждането в действие и ревизирането на настоящия кодекс, техническото сътрудничество и действията, които следва да се предприемат в сътрудничество с Международната организация на труда и Световната митническа организация. Признато бе, че е необходимо да се направи ново проучване и да се изменят някои от новите разпоредби относно морската сигурност, когато тези две организации приключат работата си.
10. Разпоредбите на глава XI-2 от Конвенцията SOLAS от 1974 г. и на настоящия кодекс се прилагат за корабите и за пристанищните съоръжения. Решено бе да се разшири обхватът на Конвенцията SOLAS от 1974 г. за пристанищните съоръжения, тъй като става дума за най-бързия начин да се гарантира, че необходимите мерки за сигурност влизат в сила и действат достатъчно бързо. Във всеки случай бе решено, че разпоредбите относно пристанищните съоръжения се ограничават единствено до взаимодействието кораб/пристанище. По-всеобхватният въпрос за сигурността на пристанищните зони ще бъде обект на други съвместни дейности на Международната морска организация и Международната организация на труда. Решено бе също, че разпоредбите не следва да се разширяват до действителен отговор на нападение, нито до необходимите дейности по възстановяването на реда след нападение.
11. По време на изработването на разпоредбите бе положена необходимата грижа последните да бъдат съвместими с разпоредбите на Международната конвенция от 1978 г. за нормите за подготовка на моряците, за издаване на свидетелства и за вахта така, както е изменена, на Международния кодекс за управление на безопасността (Code ISM) и на уеднаквената система за проверки и издаване на свидетелства.
12. Разпоредбите представляват важна промяна на поведението на част от международния морски сектор по въпроса за сигурността в сектора на морския транспорт. Признава се, че те биха могли да представляват значително допълнително бреме за някои договарящи правителства. Важността на техническото сътрудничество за подпомагане на договарящите правителства да приведат в действие разпоредбите се признава изцяло.
13. За да се гарантира привеждането в действие на разпоредбите, следва всички, заети с корабите и с пристанищните съоръжения, или всички, които ги ползват, включително персоналът на корабите, пристанищният персонал, пътниците, изпращачите на товари, дружествата за управление на корабите и на пристанищата и отговорниците по сигурността в националните и местните власти, да се разбират и да си сътрудничат непрекъснато и ефикасно. Съществуващите практики и процедури следва да бъдат ревизирани и изменяни, ако не осигуряват подходящо ниво на сигурност. За целите на засилването на морската сигурност следва да бъдат поети допълнителни отговорности от страна на сектора на морския транспорт и пристанищния сектор и от местните и националните органи.
14. Следва да се отчитат препоръките, посочени в част Б от настоящия кодекс, за привеждането в действие на разпоредбите за сигурност, посочени в глава XI-2 от Конвенцията SOLAS и в част А от настоящия кодекс. Във всеки случай се признава, че прилагането на препоръките може да варира в зависимост от характера на пристанищното съоръжение и от характера на кораба, от осигуряваната услуга и/или от товара му.
15. Нито една разпоредба на настоящия кодекс не следва да бъде тълкувана или прилагана по начин, несъвместим с изискваното спазване на свободите и основните права, посочени в международните инструменти, по-специално свързаните с работещите в морето и бежанците, включително Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и правата на труд, както и международните норми относно работещите в морето и на пристанищата.
16. Като признават, че Конвенцията за улесняване на морския транспорт от 1965 г. така, както е изменена, предвижда на чуждестранните членове на екипажа да бъде разрешено от публичните власти да слизат на сушата при междинно спиране на кораба им, при условие че формалностите по пристигане на кораба са приключени и че публичните власти не са принудени да откажат разрешението за слизане на суша от съображения за обществено здраве, обществена сигурност или обществен ред, договарящите правителства следва, когато одобряват планове за сигурност на кораба и планове за сигурност на пристанищни съоръжения, да обръщат внимание на факта, че персоналът на кораба живее и работи на борда на кораба и има нужда от отпуск на суша и от достъп до социални услуги за моряци, базирани на сушата, включително медицински грижи. ЧАСТ А ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ ОТНОСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГЛАВА XI-2 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО КЪМ ИЗМЕНЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1974 Г. 1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1 Въведение Настоящата част от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения съдържа задължителни разпоредби, на които е извършено позоваване в глава XI-2 на изменената Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. 1.2 Цели Целите на настоящия кодекс са следните: .1 установяване на международна рамка, включваща сътрудничеството между договарящите правителства, публичните органи, местните администрации и морския и пристанищен сектор за откриване на заплахи за сигурността и за вземане на мерки за опазване срещу инциденти по сигурността, застрашаващи корабите или пристанищните съоръжения, използвани в международната търговия; .2 установяване на съответните роли и отговорности на договарящите правителства, на публичните органи, на местните администрации и на морския и пристанищен сектор на национално и международно ниво за гарантиране на морската сигурност; .3 гарантиране на бързото и ефикасно събиране и обмен на сведения, свързани със сигурността; .4 предвиждане на методика за извършване на оценки на сигурността с оглед установяването на планове и процедури, позволяващи да се реагира на промените в нивата на сигурност, и .5 създаване на увереност, че действат адекватни и пропорционални мерки за морска сигурност. 1.3 Функционални предписания С оглед осъществяването на тези цели Кодексът въвежда известен брой функционални предписания. Те включват, без при това да се ограничават в техните рамки, следните функции:
17. събиране и оценка на сведения относно заплахите за сигурността и обмен на тези сведения със съответните договарящи правителства;
18. изискване за поддръжка на протоколите за съобщения за кораби и пристанищни съоръжения;
19. възпрепятстване на неоторизирания достъп до кораби, пристанищни съоръжения и техните зони с ограничен достъп;
20. възпрепятстване на вземането на борда на корабите и в пристанищните съоръжения на неразрешени оръжия, на пожароопасни средства или на взривни материали;
21. предоставяне на начин за подаване на тревога за реакция на заплахи за сигурността или за инциденти по сигурността;
22. изискване на планове за сигурността на кораба на пристанищното съоръжение, установени на базата на оценки на сигурността, и изискване на подготовка, тренировка и упражнения за гарантиране на придобиване на умения за боравене с плановете и процедурите по сигурността. 2 ОПРЕДЕЛЕНИЯ 2.1 По смисъла на настоящата част, освен ако изрично не е предвидено друго: .1 Конвенция означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. така, както е изменена. .2 Правило означава правило от Конвенцията. .3 Глава означава глава от Конвенцията. .4 План за сигурност на кораба означава план, установен за гарантиране на прилагането на необходимите мерки на борда на кораба за защита на хората на борда, на товара, на транспортните съоръжения, провизиите на борда или на кораба срещу рискове от произшествие, свързано със сигурността. .5 План за сигурност на пристанищно съоръжение означава план, установен с оглед гарантиране на прилагането на необходимите мерки за защита на пристанищното съоръжение и на корабите, хората, товарите, транспортните съоръжения и провизиите във вътрешността на пристанищното съоръжение срещу рискове от произшествие, свързано със сигурността. .6 Офицер по сигурността на кораба означава лицето на борда на кораба, отговорно пред капитана, назначено от компанията като отговорно за сигурността на кораба, включително за изпълнението и поддръжката на плана за сигурност на кораба и за връзката с офицера по сигурността на компанията и офицерите по сигурността на пристанищното съоръжение. .7 Офицер по сигурността на компанията означава лице, назначено от компанията, което гарантира ефикасността на оценките по сигурността на кораба и гарантира, че ще бъде установен план за сигурност на кораба, че той ще бъде представен за одобрение и след това ще бъде прилаган и актуализиран, и което осигурява връзката с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и офицера по сигурността на кораба. .8 Офицер по сигурността на пристанищното съоръжение означава лицето, назначено като отговорно за установяването, изпълнението, проверката и поддръжката на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, както и за връзката с офицерите по сигурността на кораба и офицерите по сигурността на компанията. .9 Първо ниво на сигурност е нивото, при което по всяко време ще бъдат поддържани минималните подходящи предпазни мерки за сигурност. .10 Второ ниво на сигурност е нивото, при което за определен период от време ще бъдат поддържани допълнителни предпазни мерки за сигурност в резултат на повишената степен на риск от възникване на инцидент, свързан със сигурността. .11 Трето ниво на сигурност е нивото, при което ще бъдат предприети допълнителни специфични предпазни мерки за сигурност, поддържани за ограничен период от време, когато възникването на инцидент, свързан със сигурността, е вероятно или неизбежно, въпреки че може да е невъзможно да бъде определена специфичната цел. 2.2 Терминът „кораб“, когато се използва в настоящия кодекс, включва мобилните офшорни сондажни платформи и високоскоростните кораби така, както са определени в правило XI-2/
23. 2.3 Изразът „договарящо правителство“, използван във връзка с пристанищно съоръжение, когато фигурира в раздели 14 – 18, представлява също и референция за посочения орган. 2.4 Термините и изразите, за които не е дадено никакво определение в настоящата част, имат значението, дадено им в глави I и XI-2 от Конвенцията. 3 ПРИЛАГАНЕ 3.1 Настоящият кодекс се прилага: .1 за следните видове кораби, осъществяващи международни пътувания: .1 пътнически кораби, включително високоскоростни пътнически кораби; .2 товарни кораби, включително високоскоростни товарни кораби, с бруто тонаж, равен или надвишаващ 500, и .3 мобилни офшорни сондажни платформи, и .2 за пристанищните съоръжения, предлагащи услуги на кораби, които осъществяват международни пътувания. Независимо от разпоредбите на раздел 3.1.2, договарящите правителства определят приложния обхват на настоящата част от Кодекса относно пристанищните съоръжения на тяхна територия, които, въпреки че се използват основно от корабите, които не извършват международни пътувания, понякога се налага да предлагат услуги на кораби, пристигащи от международно пътуване или заминаващи на такова пътуване. 3.2.1 Договарящите правителства обосновават своето решение, взето по силата на раздел 3.2, чрез оценка на сигурността на пристанищното съоръжение, направена съобразно настоящата част от Кодекса. 3.2.2 Всяко решение, взето от договарящо правителство по силата на раздел 3.2, не следва да застрашава нивото на сигурността, която следва да бъде достигната по силата на глава XI-2 или на настоящата част от Кодекса. 3.3 Настоящият кодекс не се прилага нито за военните кораби или спомагателните военни кораби, нито за другите кораби, принадлежащи на договарящо правителство или експлоатирани от него и действащи изключително за осъществяване на нетърговска публична услуга. 3.4 Раздели от 5 до 13 и раздел 19 от настоящата част се прилагат за компаниите и за корабите по начин, уточнен в правило XI-2/
24. 3.5 Раздел 5 и раздели от 14 до 18 от настоящата част се прилагат за пристанищните съоръжения по начин, уточнен в правило XI-2/
25. 3.6 Никаква разпоредба на настоящия кодекс не засяга правата и задълженията, които имат държавите по силата на международното право. 4 ОТГОВОРНОСТИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА 4.1 При условието на разпоредбите на правила XI-2/3 и XI-2/7 договарящите правителства установяват нива на сигурност и дават препоръки за защитните мерки срещу произшествия, свързани със сигурността. По-високите нива на сигурност сочат повишена вероятност да се случи произшествие, свързано със сигурността. Факторите, които се вземат предвид при установяването на пригодното ниво на сигурност, включват по-специално: .1 степента на достоверност на информацията за заплахата; .2 степента на потвърждение на информацията за заплахата; .3 степента на специфичност и неизбежност на информацията за заплахата; и .4 потенциалните последици от произшествието, свързано със сигурността. 4.2 Когато договарящите правителства установяват трето ниво на сигурност, те разпространяват, ако е необходимо, съответните нареждания и предоставят сведения, свързани със сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения, които могат да бъдат засегнати. 4.3 Договарящите правителства могат да делегират на призната организация по сигурността някои от задачите, свързани със сигурността, които са им възложени по силата на глава XI-2 и на настоящата част от Кодекса, с изключение на следните задачи: .1 установяване на приложимото ниво на сигурност; .2 одобряване на оценка на сигурността на пристанищно съоръжение и всяко последващо изменение на одобрената оценка; .3 определяне на пристанищните съоръжения, от които ще бъде поискано да определят офицер по сигурността на пристанищното съоръжение; .4 одобряване на план за сигурност на пристанищно съоръжение и всяко последващо изменение на одобрения план; .5 изпълнение на мерките, свързани с контрола и спазването на разпоредбите за прилагане на правило XI-2/9; и .6 установяване на предписания, приложими за декларация за сигурност. 4.4 Договарящите правителства могат в степен, каквато сметнат за подходяща, да подложат на изпитания плановете за сигурност на корабите или на пристанищното съоръжение, които са одобрили, или за корабите – плановете, които са били одобрени от тяхно име, или измененията в тези планове, за да проверят тяхната ефикасност. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ 5.1 Договарящите правителства определят кога следва да бъде изисквана дадена декларация за сигурност, като оценяват риска, който взаимодействието кораб/пристанище представлява за хората, за имуществото или за околната среда. 5.2 Даден кораб може да поиска да бъде попълнена декларация за сигурност, когато: .1 корабът е в експлоатация при ниво за сигурност, надвишаващо това на пристанищното съоръжение или на друг кораб, с който ще има взаимодействие; .2 е налице споразумение между договарящите правителства във връзка с декларация за сигурност, визираща някои международни пътувания или специфични кораби, извършващи подобни пътувания; .3 е имало заплаха за сигурността или инцидент по сигурността, поставяща в риск кораба или пристанищното съоръжение, според случая; .4 корабът се намира в пристанище, което не е било задължено да има или да приведе в действие подходящ план за сигурност на пристанищното съоръжение, или .5 корабът извършва дейности от кораб към кораб с друг кораб, който не е бил задължен да има или да приведе в действие пригоден план за сигурността на кораба. 5.3 Пристанищното съоръжение и корабът или корабите, според случая, уведомяват за получените искания по същество за декларация за сигурност, извършени по силата на настоящия раздел. 5.4 Декларацията за сигурност следва да бъде попълнена от: .1 капитана или офицера по сигурността на кораба от името на кораба/ите, ако е уместно, .2 офицера по сигурността на пристанищното съоръжение или ако договарящото правителство реши друго – от друг орган на сушата, отговорен за сигурността, от името на пристанищното съоръжение. 5.5 Декларацията за сигурност посочва изискваните мерки, които могат да бъдат поделени между пристанищно съоръжение и кораб или между кораби, както и отговорността на всеки поотделно. 5.6 Договарящите правителства уточняват, като вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3, минималния срок, в който декларациите за сигурност следва да бъдат съхранявани от пристанищните съоръжения на тяхна територия. 5.7 Администрациите уточняват, като вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3, минималния срок, в който декларациите за сигурност следва да бъдат съхранявани от корабите, оправомощени да плават под техен флаг. 6 ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМПАНИЯТА 6.1 Компанията се грижи планът за сигурността на кораба да съдържа ясно изложение, което акцентира върху правомощията на капитана. В плана за сигурността на кораба компанията уточнява, че капитанът има абсолютни правомощия, отговорен е при вземането на решения относно сигурността на кораба и може да изисква съдействието на компанията или на всяко договарящо правителство, според нуждата. 6.2 Компанията се грижи офицерът по сигурността на компанията, капитанът и офицерът по сигурността на кораба да получават необходимата помощ за изпълнението на задачите и отговорностите им съгласно глава XI-2 и настоящата част от кодекса. 7 СИГУРНОСТ НА КОРАБА 7.1 Даден кораб е задължен да взема мерки, съответстващи на установените от договарящите правителства нива на сигурност, както е посочено по-долу. 7.2 При първо ниво на сигурност се изпълняват следните дейности при използването на подходящи мерки на борда на всички кораби, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, за да се идентифицират заплахите за сигурността и да се вземат мерки срещу тях: .1 проследяване на изпълнението на всички задачи, свързани със сигурността на кораба; .2 контрол над достъпа на кораба; .3 контрол на качването на борда на лицата и вещите им; .4 надзор на зоните за ограничен достъп, за да се уверят, че до тях имат достъп само упълномощени лица; .5 надзор на зоните на палубата и зоните в съседство с кораба; .6 надзор на обработката на товарите и провизиите на борда, и .7 гарантиран бърз достъп до системите за сигурност. 7.3 При второ ниво на сигурност се привеждат в действие допълнителните мерки за защита, уточнени в корабния план за сигурност, за всяка от дейностите, описани в раздел 7.2, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 7.4 При трето ниво на сигурност се привеждат в действие специалните допълнителни мерки за защита, уточнени в плана за сигурността на кораба, за всяка от дейностите, описани в раздел 7.2, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 7.5 Всеки път, когато администрацията въвежда второ или трето ниво на сигурност, корабът известява, че е получил нарежданията относно промяната в нивото на сигурност. 7.6 Преди да влезе в дадено пристанище или когато се намира в пристанище на територията на договарящо правителство, установило ниво на сигурност, корабът следва да потвърди приемането на тези инструкции и да потвърди пред офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, че е започнал привеждането в действие на подходящите мерки и процедури, описани в плана за сигурност на кораба, и в случай на трето ниво на сигурност – в нарежданията, разпространени от договарящото правителство, което е въвело трето ниво на сигурност. Корабът съобщава за евентуални затруднения при тяхното привеждане в действие. В този случай офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и офицерът по сигурността на кораба остават във връзка и координират подходящите мерки. 7.7 Ако даден кораб е задължен от администрацията да въведе или вече е въвел ниво на сигурност, по-високо от вече въведеното за пристанището, в което той има намерение да влезе или в което вече се намира, този кораб информира незабавно компетентния орган на договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, и офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. 7.7.1 В този случай офицерът по сигурността на кораба остава във връзка с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и координира подходящите мерки, ако е необходимо. 7.8 Администрация, която изисква от корабите, на които е разрешено да плават под неин флаг, да въведат второ или трето ниво на сигурност в пристанище на друго договарящо правителство, уведомява незабавно за това договарящото правителство. 7.9 Когато договарящите правителства въвеждат нива на сигурност и следят сведенията за нивото на сигурност да бъдат предоставяни на корабите, които са експлоатирани в тяхна акватория или които са известили за своето намерение да влязат в тяхната акватория, тези кораби се подканват да бъдат бдителни и да съобщават незабавно на своята администрация и на всички съседни крайбрежни държави всички сведения, сведени до тяхното внимание, които биха застрашили морската сигурност в зоната. 7.9.1 Когато информира тези кораби за приложимото ниво на сигурност, договарящото правителство, като взема предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, информира тези кораби и за всяка мярка за сигурност, която те следва да вземат, и при необходимост, мерките, които са били взети от договарящото правителство за осигуряване на защита срещу заплахата. 8 ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБА 8.1 Оценката на сигурността на кораба е съществен елемент, част от процеса на установяване и актуализиране на корабния план за сигурност. 8.2 Офицерът по сигурността на компанията следи оценката на сигурността на кораба да бъде извършена от лица, притежаващи необходимата квалификация за извършване на оценка на сигурността на кораба съгласно настоящия раздел и като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 8.3 При спазване на разпоредбите на раздел 9.2.1 призната организация по сигурността може да извърши оценка на сигурността на кораба на определен кораб. 8.4 Оценката на сигурността на кораба включва проучване на сигурността на място и най-малкото следните елементи: .1 идентификация на съществуващите мерки, процедури и операции по сигурността; .2 идентификация и оценка на съществените операции на борда, които е важно да бъдат защитавани; .3 идентификация на евентуалните заплахи срещу съществени операции на борда и вероятността те да се случат, за да бъдат въведени мерки за сигурност и да се подредят според техния приоритет; .4 идентификация на слабите места, включително човешкия фактор, инфраструктурата, политиката и процедурите. 8.5 Оценката на сигурността на кораба се документира, проучва, приема и съхранява от компанията. 9 ПЛАН ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБА 9.1 Всеки кораб разполага на борда си с подходящ план за сигурност, одобрен от администрацията. Този план следва да предвижда разпоредбите за трите нива на сигурност така, както са определени в настоящата част от Кодекса. 9.1.1 При спазване на разпоредбите на раздел 9.2.1 призната организация по сигурността може да подготви план за сигурност на кораба за определен кораб. 9.2 Администрацията може да повери разглеждането и одобрението на корабните планове за сигурност или измененията в преди това одобрен план на признатите органи за сигурност. 9.2.1 В такъв случай признатият орган за сигурност, натоварен с разглеждането и одобрението на план за сигурност на кораба или на изменения в този план, не участва в подготовката на оценката на сигурността на кораба, нито в подготовката на корабния план за сигурност или измененията в този план, преди да стане обект на разглеждане. 9.3 Всеки план за сигурност на кораба или всяко изменение в преди това одобрен план, представен за одобрение, се съпровожда от оценка на сигурността, на базата на която е бил изработен. 9.4 Такъв план се изработва, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, и се съставя на работния език или езици на кораба. Ако използваният език или езици не е нито английски, нито испански, нито френски, се предоставя превод на един от тези езици. Планът обхваща най-малко следното: .1 мерките, чрез които се възпрепятства качването на борда на оръжия, опасни вещества и устройства, предназначени да се използват срещу хора, кораби или пристанища, или чието наличие на борда не е разрешено; .2 идентификацията на зоните за ограничен достъп и мерките, чрез които се цели да се възпрепятства неразрешеният достъп до тези зони; .3 мерките, които целят да се възпрепятства неразрешеният достъп до кораба; .4 процедурите за противодействие на заплаха срещу сигурността или нарушаване на сигурността, включително разпоредбите за поддържане на най-важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанище; .5 процедурите за продължаване на указанията за сигурност, които договарящите правителства могат да дадат при трето ниво на сигурност; .6 процедурите за евакуация в случай на заплаха срещу сигурността или нарушаване на сигурността; .7 задачите на корабния персонал, който отговаря за сигурността на пристанищните съоръжения; .8 процедурите по проверка на дейностите, свързани със сигурността; .9 процедурите по обучение, тренировка и упражненията, свързани с плана; .10 процедурите по взаимодействие с дейностите, свързани със сигурността на пристанищните съоръжения; .11 процедурите за периодично изучаване на плана и неговото актуализиране; .12 процедурите по уведомяване за инциденти по сигурността; .13 идентификацията на офицера по сигурността на кораба; .14 идентификацията на офицера по сигурността на компанията, включително координатите, на които може да бъде намерен денонощно; .15 процедурите, предвиждащи гарантирането на инспекция, на подлагане на изпитание, на сверяване с еталон и поддръжка на всякакви средства, свързани със сигурността, предвидени на борда; .16 честотата на подлагане на изпитание или на сверяване с еталон на всякакви средства, свързани със сигурността, предвидени на борда; .17 идентификацията на местата, където са инсталирани командите на алармените системи за сигурността на кораба; и .18 процедурите, инструкциите и нарежданията относно използването на алармената система за сигурността на кораба, включително нейното изпитване, активиране, неутрализиране и пренастройване, и начина за намаляване на броя на фалшивите тревоги. 9.4.1 Персоналът, който извършва вътрешни одити на дейностите, свързани със сигурността на кораба, уточнени в плана, или който оценява неговото прилагане на практика, няма връзка с дейностите, които подлежат на одит, освен ако това не е възможно на практика с оглед размера и характера на компанията или на кораба. 9.5 Администрацията решава какви изменения не се внасят в одобрения план за сигурност на кораба или в оборудването по сигурността, уточнено в одобрения план, освен ако тези изменения не са одобрени от нея. Тези изменения са поне толкова ефикасни, колкото мерките, предписани в глава XI-2 и в настоящата част от Кодекса. 9.5.1 Характерът на измененията, направени в плана за сигурност на кораба или в оборудването по сигурността, които са изрично одобрени от администрацията съгласно раздел 9.5, се обяснява в документ, посочващ ясно това одобрение. Това одобрение се съхранява на борда на кораба и се представя заедно със свидетелството за сигурност на кораба (или временното международно свидетелство за сигурност на кораба). Ако тези изменения са временни, когато оригиналните мерки или материал са възстановени, повече не е необходимо този документ да бъде съхраняван на борда на кораба. 9.6 Планът може да се съхранява в електронен вид. В този случай той се защитава чрез процедури, възпрепятстващи изтриването, разрушаването или изменението на данните без разрешение. 9.7 Планът се предпазва срещу всякакъв достъп или разпространение без разрешение. 9.8 Плановете за сигурност на кораба не се инспектират от офицерите, надлежно упълномощени от договарящо правителство да прилагат мерките, свързани с контрола и съблюдаването на разпоредбите на правило ХI-2/9, с изключение на случаите, описани в раздел 9.8.
26. 9.8.
27. Ако надлежно оправомощените от договарящото правителство длъжностни лица имат сериозни основания да смятат, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс или ако единственият начин да се провери или да се коригира несъобразността е да се ревизират съществените предписания на плана за сигурност на кораба, по изключение може да се допусне ограничен достъп до несъобразените раздели от плана, но единствено със съгласието на договарящото правителство или на капитана на въпросния кораб. Във всеки случай разпоредбите на плана, отнасящи се до подраздели 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 на раздел 9.4 от настоящата част от Кодекса, се смятат за поверителни сведения и не могат да бъдат обект на инспекция без съгласието на заинтересованото договарящо правителство. 10 РЕГИСТРИ 10.1 Регистрите на долупосочените дейности, посочени в плана за сигурността на кораба, се съхраняват на борда най-малко за минималния период, уточнен от администрацията, като се вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3: .1 обучение, упражнения и тренировки; .2 заплахи срещу сигурността и инциденти по сигурността; .3 нарушения на мерките за сигурност; .4 промени в нивото на сигурност; .5 съобщения, пряко свързани със сигурността на кораба, по-специално в случай на специфични заплахи срещу кораба или пристанищните съоръжения, където се намира корабът или преди това е извършил междинно спиране; .6 вътрешни проверки и разглеждане на дейностите, свързани със сигурността; .7 периодично разглеждане на оценката на сигурността на кораба; .8 периодично разглеждане на плана за сигурността на кораба; .9 привеждане в действие на измененията в плана; и .10 поддръжка, калибриране и подлагане на изпитване на всякакви средства за сигурност на борда, включително подлагане на изпитания на системата за тревога на сигурността на кораба. 10.2 Регистрите се поддържат на работния език или езици на кораба. Ако използваният език или езици не е нито английски, нито испански, нито френски, се предоставя превод на един от тези езици. 10.3 Регистрите могат да бъдат съхранявани в електронен вид. В такъв случай те се защитават чрез процедури срещу изтриване, разрушаване или изменение без разрешение. 10.4 Регистрите се защитават срещу всякакъв неразрешен достъп или разпространяване. 11 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА КОМПАНИЯТА 11.1 Компанията назначава офицер по сигурността на компанията. Лицето, назначено за офицер по сигурността на компанията, може да действа спрямо един или повече кораби според броя на корабите и видовете кораби в експлоатация от компанията, при условие че корабите, за които е отговорно това лице, са ясно идентифицирани. Дадена компания може според броя кораби и видове кораби, които експлоатира, да назначи повече офицери по сигурността на компанията, при условие че корабите, за които е отговорно всяко лице, са ясно идентифицирани. 11.2 Освен уточнените в други секции на настоящата част от Кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на компанията включват, без в никакъв случай да се ограничават в тези рамки, следното: .1 формулиране на становищата относно степента на заплаха, с която корабът рискува да се сблъска, посредством подходящи оценки на сигурността и други съществени сведения; .2 гарантиране, че оценките на сигурността ще бъдат осъществявани; .3 гарантиране на изработването, представянето за одобрение и впоследствие привеждането в действие и поддръжката на плана за сигурност на кораба; .4 гарантиране, че планът за сигурност на кораба ще се изменя целесъобразно за отстраняване на слабостите и проследяване той да отговаря на нуждите на кораба, що се отнася до сигурността; .5 приемане на разпоредби за вътрешни проверки и изпитвания на дейностите, свързани със сигурността; .6 приемане на разпоредби за първоначални и последващи проверки на кораба от администрацията или от признатия орган по сигурността; .7 гарантиране за бързо отстраняване на дефектите и несъответствията, открити при вътрешни проверки, при периодични разглеждания, инспекции по сигурността и проверки за съответствие; .8 повишаване на вниманието относно сигурността и бдителността; .9 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на кораба, ще получи адекватно обучение; .10 гарантиране на ефективна комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищното съоръжение; .11 гарантиране на съответствието на изискванията в областта на сигурността; .12 гарантиране, че ако се използват плановете за сигурност на корабите на същата компания или корабен флот, планът на всеки кораб ще отразява точно специфичните сведения за този кораб; .13 гарантиране, че всяко друго разпореждане или еквивалентно разпореждане за даден кораб или група кораби ще се приведе в действие и ще се поддържа. 12 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА КОРАБА 12.1 На борда на всеки кораб се назначава офицер по сигурността на кораба. 12.2 Освен посочените в други секции на настоящата част от Кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на кораба включват, без при това да се ограничават в тях, следното: .1 пристъпване към редовни инспекции по сигурността за гарантиране, че мерките за сигурност продължават да се поддържат; .2 поддържане и надзор на прилагането в действие на плана за сигурност на кораба, включително всяко изменение, внесено в този план; .3 координиране на аспектите, свързани със сигурността на обработката на товарите и на провизиите на борда с други членове на персонала на борда и със съответните офицери по сигурността на пристанищните съоръжения; .4 предлагане на изменения за внасяне в плана за сигурност на кораба; .5 уведомяване на офицера по сигурността на компанията за всички дефекти и несъответствия, открити по време на вътрешни проверки, на периодични разглеждания, на инспекции по сигурността и проверки за съответствието и прилагането в действие на всички корективни мерки; .6 по-отговорно отношение относно сигурността и бдителността на борда; .7 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на кораба, ще получи съответната адекватна подготовка; .8 уведомяване за всички инциденти по сигурността; .9 координиране на привеждането в действие на плана за сигурност на кораба с офицера по сигурността на компанията и със съответния офицер по сигурността на пристанищното съоръжение; .10 гарантиране, че оборудването за сигурност, ако има такова, се използва, подлага на изпитания, калибрира и поддържа правилно. 13 ОБУЧЕНИЕ, УПРАЖНЕНИЯ И ТРЕНИРОВКИ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБИТЕ 13.1 Офицерът по сигурността на компанията и компетентният персонал на сушата имат познания и са били обучени съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.2 Офицерът по сигурността на кораба притежава познания и е бил обучен съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.3 Персоналът на борда, натоварен със специални задачи и отговорности в областта на сигурността, разбира отговорностите, които са му възложени, както са описани в плана за сигурността на кораба, и има достатъчни познания и способности, за да се заеме с възложените му задачи съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.4 За да се гарантира ефикасността на прилагането на плана за сигурността на кораба, упражненията се изпълняват на подходящи периоди, като се вземат предвид типът на кораба, промените в персонала на кораба, пристанищните съоръжения, в които корабът извършва междинно спиране, и други съществени условия съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.5 Офицерът по сигурността следи за ефикасната координация и приложение на плановете за сигурността на кораба, като участва в упражненията на подходящи периоди съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 14 СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 14.1 Дадено пристанищно съоръжение следва да взема мерки, съответстващи на нивата на сигурност, установени от договарящото правителство, на чиято територия се намира то. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат за пристанищното съоръжение така, че да позволяват минимално объркване или закъснения на пътниците, на кораба, на корабния персонал и на посетителите, на стоките и услугите. 14.2 При първо ниво на сигурност във всички пристанищни съоръжения чрез подходящи мерки се изпълняват следните дейности съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, за да се идентифицират и да се вземат защитни мерки срещу инциденти по сигурността: .1 гарантиране изпълнението на всички задачи, свързани със сигурността на пристанищното съоръжение; .2 контрол на достъпа до пристанищното съоръжение; .3 наблюдение на пристанищното съоръжение, включително корабната стоянка или стоянки, включително и на зоната или зоните за швартоване; .4 наблюдение на зоните за ограничен достъп, за да се гарантира, че само упълномощените лица имат достъп до тях; .5 надзор над обработката на товара; .6 наблюдение на обработката на провизиите на борда; и .7 гарантиран бърз достъп до системата за комуникация за сигурност. 14.3 При второ ниво на сигурност за всяка от дейностите, описани в раздел 14.2, се прилагат допълнителни мерки за сигурност, уточнени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. При трето ниво на сигурност се прилагат другите специални защитни мерки, уточнени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, описани в раздел 14.2, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 14.4.1 Освен това при трето ниво на сигурност пристанищните съоръжения се задължават да следват и да изпълняват всички нареждания за сигурност, уточнени от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. 14.5 Когато офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение е информиран, че даден кораб среща затруднения да отговори на предписанията на глава XI-2 или на настоящата глава на кодекса или да приложи подходящи мерки и процедури, описани в плана за сигурност на кораба и в случай на трето ниво на сигурност, вследствие всички нареждания за сигурност, дадени от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, този офицер и офицерът по сигурността на кораба остават във връзка и координират подходящите мерки. 14.6 Когато офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение е информиран, че даден кораб прилага ниво на сигурност, надвишаващо това на пристанищното съоръжение, този офицер уведомява за това компетентния орган, осъществява връзка с офицера по сигурността на кораба и координира подходящите мерки, ако е необходимо. 15 ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 15.1 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение е съществен елемент и е неразделна част от процеса на установяване и актуализиране на плана за сигурност на пристанищното съоръжение. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение се извършва от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. Договарящото правителство може да упълномощи призната организация по сигурността да извърши оценка на сигурността на пристанищно съоръжение на обособено пристанищно съоръжение, намиращо се на негова територия. 15.2.1 Ако оценката на сигурността на пристанищното съоръжение е била извършена от призната организация по сигурността, договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, подлага на ревизия тази оценка и я одобрява, за да потвърди, че тя е съобразена с настоящата част. 15.3 Лицата, извършващи оценка, следва да притежават необходимите квалификации, за да пристъпят към оценка на сигурността на пристанищното съоръжение съгласно настоящия раздел, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 15.4 Оценките за сигурността на пристанищното съоръжение се подлагат на периодични ревизии и актуализиране, като се вземат предвид вариациите в заплахата и/или минималните промени, засягащи пристанищното съоръжение, и винаги се подлагат на ревизия и актуализация, когато бъдат извършени сериозни промени в пристанищното съоръжение. 15.5 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение съдържа най-малкото следните елементи: .1 идентификация и оценка на основните инфраструктури и имущество, които е важно да бъдат защитавани; .2 идентификация на евентуалните заплахи за имуществото и инфраструктурата и на възможността за наблюдението им, за да се въведат необходимите мерки за сигурност, като бъдат класирани по приоритет; .3 идентификация, избор и класиране по приоритет на насрещните мерки и на промените в процедурите, както и степента на тяхната ефикасност, за да се намали уязвимостта; и .4 идентификация на слабите места, включително човешкия фактор, инфраструктурата, политиката и процедурите. 15.6 Договарящите правителства могат да приемат, че дадена оценка на сигурността на пристанищното съоръжение обхваща повече от едно пристанищни съоръжения, при условие че операторът, разположението, начинът на ползване и концепцията на тези пристанищни съоръжения са подобни. Всяко договарящо правителство, което разрешава разпореждане по такъв начин, съобщава детайлите за това на Организацията. 15.7 Когато дадена оценка на сигурността на пристанищно съоръжение е приключена, се подготвя доклад, който включва резюме за начина, по който е извършена оценката, описание на всяка уязвима точка, идентифицирана по време на оценката, и описание на насрещните мерки, позволяващи да се подобри положението във всяка уязвима точка. Този доклад е защитен срещу неразрешен достъп или разпространение без разрешение. 16 ПЛАН ЗА СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се изработва и актуализира въз основа на оценка на сигурността на пристанищното съоръжение за всяко пристанищно съоръжение и се адаптира за взаимодействието кораб/пристанище. Този план предвижда разпоредби и за трите нива на сигурност, определени в настоящата част от Кодекса. 16.1.1 Съгласно разпоредбите на раздел 16.2 призната организация по сигурността може да подготви план за сигурност на пристанищното съоръжение за определено пристанищно съоръжение. 16.2 Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се одобрява от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. 16.3 Този план се изработва съобразно препоръките, изложени в част Б от Кодекса, и се написва на работния език на пристанищното съоръжение. Планът съдържа най-малкото: .1 мерките за възпрепятстване на доставянето в пристанищното съоръжение или на борда на кораба на оръжия, забранени вещества и устройства, предназначени да се използват срещу хора, срещу кораби или пристанища, и чиято наличност не е разрешена; .2 мерки, предназначени да възпрепятстват неразрешения достъп до пристанищното съоръжение, до швартованите в пристанищното съоръжение кораби и до ограничените зони за достъп на съоръжението; .3 процедурите за справяне със заплаха за сигурността или посегателство срещу сигурността, включително разпоредбите за поддържане на най-важните операции на пристанищното съоръжение или на взаимодействието кораб/пристанище; .4 процедурите за прилагане на насоките за сигурност, които договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, би могло да даде при трето ниво на сигурност; .5 процедурите за евакуация в случай на заплаха срещу сигурността или посегателство срещу сигурността; .6 задачите на персонала на пристанищното съоръжение, на който са възложени отговорностите в областта на сигурността, и задачите на другите членове на персонала на пристанищното съоръжение относно аспектите, свързани със сигурността; .7 процедурите на взаимодействие с дейностите, свързани със сигурността на корабите; .8 процедурите по периодично проучване на плана и неговата актуализация; .9 процедурите по уведомяване за инциденти по сигурността; .10 идентификацията на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, включително координатите, на които той може да бъде намерен денонощно; .11 мерките за гарантиране на защитата на сведенията, отразени в плана; .12 мерките за гарантиране на ефикасна защита на товарите и на материала за обработка на товарите в пристанищното съоръжение; .13 процедурите за проверка на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .14 процедурите за реагиране при тревога в случай, когато системата за оповестяване на тревога на кораба, намиращ се в пристанищното съоръжение, е активирана; и .15 процедурите за улеснение на отпуските на суша за корабния персонал или смените в персонала, както и достъпа на посетители на кораба, включително на представители на социалните служби и на синдикатите на моряците. 16.4 Персоналът, който извършва вътрешни проверки на дейностите, свързани със сигурността, уточнени в плана, или който оценява неговото прилагане, е независим по отношение на дейностите, които подлежат на проверка, поне доколкото това е възможно в практиката в зависимост от мащаба и характера на пристанищното съоръжение. 16.5 Планът за сигурност на пристанищното съоръжение може да се комбинира с плана за сигурност на пристанището или с всеки друг план за спешни случаи на пристанище или да е част от такива планове. 16.6 Договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, решава кои изменения не се внасят в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, без съществените изменения в този план да са одобрени от него. 16.7 Планът се съхранява в електронен вид. В такъв случай той се защитава чрез процедури, за да не бъде изтрит, разрушен или данните да бъдат изменени без разрешение. 16.8 Планът се защитава срещу всякакъв достъп или всякакво разпространение без разрешение. 16.9 Договарящите правителства могат да приемат, че даден план за сигурност на пристанищно съоръжение обхваща повече от едно пристанищно съоръжение, при условие че операторът, местонахождението, експлоатацията, материалът и конструирането на тези пристанищни съоръжения са подобни. Всяко договарящо правителство, което разрешава друг начин на разпореждане от този тип, съобщава детайлите за това на Организацията. 17 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 17.1 Във всяко пристанищно съоръжение се назначава офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Едно лице може да бъде назначено за офицер по сигурността на едно или повече пристанищни съоръжения. 17.2 Освен уточнените в други раздели от настоящата част на кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение включват, без при това да се ограничават само в тях, следното: .1 извършване на пълно първоначално проучване на пристанищното съоръжение, като се взема предвид основната оценка на сигурността на пристанищното съоръжение; .2 гарантиране на изработването и актуализирането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .3 прилагане и изпълнение на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .4 извършване на редовни инспекции на пристанищното съоръжение за гарантиране, че продължават да се вземат подходящите мерки за сигурност; .5 препоръчване и въвеждане на необходимите изменения в плана за сигурност на пристанищното съоръжение за отстраняване на нередностите и актуализиране на плана, за да се отчетат основните изменения, засягащи пристанищното съоръжение; .6 по-отговорно отношение относно сигурността и бдителността на борда; .7 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на кораба, ще получи съответната адекватна подготовка; .8 уведомяване на съответните власти и поддържане на регистър за събития, които заплашват сигурността на пристанищното съоръжение; .9 координиране на привеждането в действие на плана за сигурност на кораба с компетентния/те офицер/и по сигурността на компанията и със съответния офицер по сигурността на кораба; .10 осигуряване на координация със службите по сигурността, където е уместно; .11 гарантиране, че са спазени критериите за персонала, отговорен за сигурността на пристанищното съоръжение; .12 гарантиране, че оборудването за сигурността, ако има такова, се използва, подлага на изпитания, калибрира и поддържа правилно; и .13 подпомагане на офицера по сигурността на кораба при потвърждаване на идентичността на лицата, желаещи да се качат на борда на кораба, при поискване. 17.3 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение се подпомага за изпълнението на задълженията, възложени му съгласно разпоредбите на глава XI-2 и настоящата част от Кодекса. 18 ОБУЧЕНИЕ, УПРАЖНЕНИЯ И ТРЕНИРОВКИ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ 18.1 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и компетентният персонал, натоварен със сигурността на пристанищното съоръжение, трябва да имат познания и да са получили подготовка съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.2 Персоналът на пристанищните съоръжения, натоварен със специфични задачи по сигурността, разбира задачите и отговорностите, които са му възложени за тази цел така, както са описани в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, и има достатъчни познания и способности за изпълнение на възложените задачи, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.3 За гарантиране на ефикасното прилагане на плана за сигурност на пристанищното съоръжение се провеждат тренировки на подходящи периоди, като се вземат предвид видовете операции, извършвани в пристанищното съоръжение, промените в състава на персонала на пристанищното съоръжение, типът кораби, обслужвани от пристанищното съоръжение, и други съществени обстоятелства, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.4 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение гарантира ефикасната координация и прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, като участва в тренировките, провеждани на подходящи периоди, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 19 ПРОВЕРКА НА КОРАБИТЕ И ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВА 19.1 Проверки 19.1.1 Всеки кораб, за който се прилага настоящата част от Кодекса, подлежи на посочените по-долу проверки: .1 първоначална проверка преди пускането в експлоатация на кораба или преди да се издаде за първи път свидетелството съгласно раздел 19.2, включваща пълна проверка на корабната система за сигурност и на всяко свързано с нея оборудване, посочени в основните разпоредби на глава XI-2, на настоящата част от Кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба; чрез тази проверка се гарантира, че системата за сигурност на кораба и всяко свързано с нея оборудване отговарят напълно на приложимите предписания на глава XI-2 и на настоящата част от Кодекса, че тяхното състояние е удовлетворително и че те са адаптирани за услугата, за която е предназначен корабът; .2 проверка на обновяването на интервали, посочени от администрацията, но не надхвърлящи пет години, освен ако се прилага раздел 19.3; чрез тази проверка се гарантира, че системата за сигурност на кораба и всяко свързано с нея оборудване отговарят напълно на приложимите предписания на глава XI-2, на настоящата част от Кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба, че тяхното състояние е удовлетворително и че са адаптирани за услугите, за които е предназначен корабът; .3 най-малко една междинна проверка; ако се извърши само една междинна проверка, тя се провежда между втората и третата година от издаването на свидетелството така, както е определено в правило I/2(н); междинната проверка включва инспекция на системата за сигурност на кораба и всякакво свързано с нея оборудване, за да се гарантира, че състоянието им е удовлетворително за услугите, за които е предназначен корабът; върху свидетелството се отбелязва проведената междинна проверка; .4 всяка допълнителна проверка, разпоредена от администрацията. 19.1.2 Проверките на корабите се извършват от служители на администрацията. Администрацията може във всеки случай да повери проверките на призната организация по сигурността, посочена в правило XI-2/
28. 19.1.3 Във всички тези случаи заинтересованата администрация гарантира изцяло пълното извършване и ефикасността на проверката и се ангажира да вземе необходимите мерки за изпълнение на това задължение. 19.1.4 Системата за сигурност на кораба и всякакво свързано с нея оборудване се поддържат след проверката така, че да продължат да съответстват на разпоредбите на правила XI-2/4.2 и XI-2/6, на настоящата част от Кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба. Когато е била извършена една от проверките, предписани в текстовете на раздел 19.1.1, не се внася никакво изменение в системата за сигурност или на каквото и да е свързано с нея оборудване, нито в одобрения план за сигурността на кораба, без съгласието на администрацията. 19.2 Издаване на свидетелство или заверка 19.2.1 Международно свидетелство за сигурността на кораба се издава след първоначална проверка или проверка за обновяване съгласно разпоредбите на раздел 19.
29. 19.2.2 Това свидетелство се издава или заверява или от администрацията, или от призната организация по сигурността, действаща от името на администрацията. 19.2.3 Договарящото правителство може, по молба на администрацията, да изиска проверка на кораба. Ако е убедено, че са спазени разпоредбите на раздел 19.1.1, то издава на кораба Международно свидетелство за сигурност на кораба или разрешава издаването му и при необходимост прави заверка или разрешава полагането й върху свидетелството на кораба в съответствие с настоящия кодекс. 19.2.3.1 Копие от свидетелството и копие от доклада за проверката се предоставят в най-кратък срок на администрацията, която е отправила искането. 19.2.3.2 Всяко така издадено свидетелство съдържа декларация, в която се посочва, че е издадено по искане на администрацията. То има същата стойност и се приема при същите условия като свидетелството, издадено по силата на раздел 19.2.
30. 19.2.4 Международното свидетелство за сигурност на кораба се издава според образеца, фигуриращ в допълнението към настоящия кодекс. Ако използваният език не е нито английски, нито испански, нито френски, текстът включва и превод на един от тези езици. 19.3 Продължителност и валидност на свидетелството 19.3.1 Международното свидетелство за сигурност на кораба се издава за период, чиято продължителност се установява от администрацията, без тази продължителност да надвишава пет години. 19.3.2 Когато проверката на обновяването е приключила три месеца преди датата на изтичане на валидността на съществуващото свидетелство, новото свидетелство важи от датата на приключването на проверката на обновяване до дата не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство. 19.3.2.1 Когато проверка за обновяването е приключила след датата на изтичане на валидността на съществуващото свидетелство, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на проверката на обновяване до дата не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство. 19.3.2.2 Когато проверка на обновяването е приключила повече от три месеца преди датата на изтичането на валидността на наличното свидетелство, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на проверката на обновяване до дата не по-късна от пет години след датата на приключване на проверката на обновяването. 19.3.3 Ако едно свидетелство е издадено за срок, по-малък от пет години, администрацията може да продължи валидността му след датата на изтичането й до края на максималния период, посочен в раздел 19.3.1, при условие че проверките, упоменати в раздел 19.1.1, които са приложими, когато свидетелството е издадено за пет години, са извършени целесъобразно. 19.3.4 Ако след приключването на проверка на обновяването не може да бъде издадено ново свидетелство или то е предоставено на кораба преди датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, администрацията или признатата организация по сигурността, действаща от името на администрацията, може да завери наличното свидетелство. Това свидетелство се приема за валидно за нов период, който не може да надвишава пет месеца, считани от датата на изтичането на валидността му. 19.3.5 Ако на датата на изтичане на валидността на свидетелството му корабът не се намира в пристанище, в което може да се извърши проверка, администрацията може да продължи валидността на това свидетелство. Във всеки случай това продължаване се разрешава, единствено за да се позволи на кораба да приключи своето пътуване към пристанището, в което следва да бъде подложен на проверка, и то единствено в случай че тази мярка изглежда навременна и разумна. В такива случаи валидността на никакво свидетелство не може да бъда продължавана за период повече от три месеца. Корабът, на който е позволено подобно продължение, няма право въз основа на това продължение, след пристигането в пристанището, в което той следва да бъде подложен на проверка, да отпътува оттам, без да е получил ново свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство е валидно до дата не по-късна от пет години от датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването. 19.3.6 Свидетелство, издадено на кораб, извършващ кратки пътувания, чиято валидност не е била продължена въз основа на предишните разпоредби на настоящия раздел, може да се продължи от администрацията за гратисен период, който не надхвърля един месец след изтичането на валидността, посочена в това свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство е валидно до дата не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването. 19.3.7 Когато междинната проверка приключи в срок, по-кратък от уточнения в раздел 19.1.1: .1 датата на изтичане на валидността, посочена в свидетелството, се заменя посредством заверка с дата, която не е по-късна от три години след датата, на която е приключила междинната проверка; .2 датата на изтичане на валидността може да остане непроменена, при условие че една или повече допълнителни проверки бъдат извършени така, че да не бъдат надвишени максималните срокове между проверките, предписани в текстовете на раздел 19.1.
31. 19.3.8 Свидетелство, издадено по силата на раздел 19.2, престава да бъде валидно в който и да е от следните случаи: .1 ако основните проверки не са приключили в сроковете, уточнени в раздел 19.1.1; .2 ако заверките, предписани в текстовете на раздели 19.1.1.3 и 19.3.7.1, при положение че те се прилагат, не са били положени върху свидетелството; .3 когато компания поема отговорността за експлоатация на кораб, който не е бил в експлоатация преди това в същата компания, и .4 ако корабът минава под флага на друга държава. 19.3.9 В случай че: .1 кораб мине под флага на друго договарящо правителство, договарящото правителство, под чийто флаг корабът е бил упълномощен да плава, следва колкото е възможно по-скоро да изпрати на администрацията – правоприемник, копия от Международното свидетелство за сигурност на кораба или всички свързани с Международното свидетелство за сигурност на кораба сведения, които корабът е получил преди прехвърлянето, както и копия от наличните доклади за проверки по сигурността, или .2 компания поема отговорността за експлоатацията на кораб, който не е бил в експлоатация от същата компания преди това, предишната компания в най-кратък срок изпраща на новата експлоатираща компания копия от всички сведения относно Международното свидетелство за сигурност на кораба или улеснява проверките, описани в раздел 19.4.
32. 19.4 Издаване на временно свидетелство 19.4.1 Свидетелствата, описани в раздел 19.2, се издават, само ако администрацията, която издава свидетелството, е изцяло убедена, че корабът отговаря на предписанията на раздел 19.
33. Във всеки случай след 1 юли 2004 г. за: .1 кораб без свидетелство или кораб по време на доставянето му или преди пускането или повторното му пускане в експлоатация, .2 кораб, плаващ под флага на договарящо правителство и преминаващ под флага на друго договарящо правителство, .3 кораб, плаващ под флага на държава, която не е договарящо правителство, преминаващ под флага на договарящо правителство, или .4 компания, поемаща отговорността за експлоатация на кораб, който преди това не е бил експлоатиран от нея, докато се издаде свидетелството, посочено в раздел 19.2, администрацията може да издаде временно Международно свидетелство за сигурност на кораба по установения образец, посочен в допълнението към настоящата част от Кодекса. 19.4.2 Временно международно свидетелство за сигурност на кораба се издава, само ако администрацията или признатата организация по сигурността, действаща от името на администрацията, е проверила, че: .1 е била извършена оценката на плана за сигурност на кораба, предписана от настоящата част от Кодекса; .2 копие от плана за сигурност на кораба, който отговаря на предписанията на глава XI-2 и на настоящата част от Кодекса, се намира на борда на кораба, като планът е бил представен за проучване и одобрение и е бил приложен на кораба; .3 корабът е снабден с алармена система за сигурност на кораба, която отговаря на предписанията на правило XI-2/6, ако се изисква такава система; .4 офицерът по сигурността на компанията: .1 гарантира, че: .1 планът за сигурност на кораба е разгледан, за да се установи съответствие с настоящата част от Кодекса, .2 планът е бил представен за одобрение, и .3 планът се прилага на борда на кораба, и .2 е установил необходимите разпоредби, включително тези относно упражненията, тренировките и вътрешните проверки, посредством които той преценява, че корабът ще премине успешно предписаната проверка съгласно раздел 19.1.1.1 в шестмесечен срок; .5 извършени са приготовления за провеждане на изискваните проверки съгласно раздел 19.1.1.1; .6 капитанът, офицерът по сигурността на кораба и останалият персонал на борда, отговорни за изпълнението на специфични задачи по сигурността, са напълно наясно със своите задължения и отговорности така, както са посочени в настоящата част от Кодекса, и със съответните разпоредби на плана за сигурност на кораба, който се намира на борда, при положение че тези сведения са предоставени на работния език на борда на кораба или на езика, който разбират, и .7 офицерът по сигурността на кораба отговаря на предписанията на настоящата част от Кодекса. 19.4.3 Временното международно свидетелство за сигурност на кораба може да бъде издадено от администрацията или от упълномощена призната организация по сигурността, действаща от нейно име. 19.4.4 Временното международно свидетелство за сигурност на кораба е валидно шест месеца или до датата на издаване на свидетелството съгласно раздел 19.2, ако тази дата е преди това, и не може да бъде продължавано. 19.4.5 Никое договарящо правителство не приема дадено Временно международно свидетелство за сигурност на кораба да се издава впоследствие за кораб, ако по мнението на администрацията или признатата организация по сигурността една от причините, поради които корабът или компанията изисква такова свидетелство, е, за да се оттегли от задължението да отговори напълно на изискванията на глава XI-2 и настоящата част от Кодекса след периода на валидност на първоначалното временно свидетелство, описан в раздел 19.4.
34. 19.4.6 За целите на прилагането на правило XI-2/9 договарящите правителства могат, преди да приемат Временно международно свидетелство за сигурност на кораба като валидно свидетелство, да се уверят, че са били изпълнени условията съгласно раздели 19.4.2.4 – 19.4.2.
35. ВИЖ ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЧАСТ А ЧАСТ Б ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГЛАВА XI-2 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗМЕНЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1974 Г. И НА ЧАСТ А ОТ НАСТОЯЩИЯ КОДЕКС
36. ВЪВЕДЕНИЕ Общи разпоредби 1.1 В преамбюла на настоящия кодекс се посочва, че глава XI-2 и част А от настоящия кодекс представляват нова международна рамка, която определя мерките за засилване на морската сигурност и посредством която корабите и пристанищните съоръжения могат да си сътрудничат за откриване и възпиране на действия, заплашващи сигурността в сектора на морските превози. 1.2 Настоящото въведение описва в сбит вид процесите, предвидени за установяване и прилагане на необходимите мерки и договорености за постигане и поддържане на съответствие с разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс. То посочва също и основните елементи, във връзка с които са препоръчани мерките. Тези препоръки са изложени в параграфи от 2 до
37. Въведението посочва също и основните елементи, които се вземат под внимание при прилагането на препоръките, отнасящи се до корабите и пристанищните съоръжения. 1.3 Дори и ако ползващият настоящия кодекс се интересува изключително от кораби, е строго препоръчително да прочете настоящата част от кодекса в нейната цялост, и по-специално параграфите, отнасящи се до пристанищните съоръжения. Същото се отнася и за ползвателите, интересуващи се основно от пристанищни съоръжения; те следва да прочетат и параграфите, отнасящи се до корабите. 1.4 Препоръките, изложени в долупосочените параграфи, се отнасят основно до защитата на кораба, когато последният се намира в пристанищно съоръжение. Въпреки това би било възможно един кораб да представлява заплаха за пристанищното съоръжение, ако, например, веднъж влязъл в пристанищно съоръжение, той би послужил за база за нападение. Когато в тях се предвиждат мерки за сигурност в отговор на заплахи за сигурността, идващи от кораби, тези, които пристъпват към оценка на сигурността на пристанищното съоръжение или които подготвят плана за сигурност на пристанищното съоръжение, следва да помислят за качественото адаптиране на препоръките, представени в следващите параграфи. 1.5 Уместно е да се отбележи, че никоя разпоредба на настоящата част от кодекса не би могла да се прочете или изтълкува като противоречаща на която и да било от разпоредбите на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс и че последните разпоредби винаги имат приоритет над всякакво неволно двусмислие, което може да се получи по невнимание в настоящата част от кодекса. Препоръките, изложени в настоящата част от кодекса, следва винаги да се четат, тълкуват и прилагат в съгласие с целите, задачите и принципите на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Отговорности на договарящите правителства 1.6 Договарящите правителства имат въз основата на разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс различни отговорности. Те включват по-специално следното: – установяване на приложимото ниво на сигурност, – одобряване на плана за сигурност на кораба и съответните изменения, внесени в преди това одобрен план, – проверка на съответствието на корабите с разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс и издаване на корабите на Международно свидетелство за сигурност на кораба, – определяне на пристанищните съоръжения на тяхна територия, които са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение, който ще е отговорен за подготовката на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, – да гарантират изпълнението и одобрението на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и всяко последващо изменение, одобрено преди това, – одобряване на план за сигурност на пристанищното съоръжение и всяко последващо изменение, одобрено преди това, – изпълнение на мерките, свързани с контрола и със спазването на разпоредбите, – подлагане на изпитване на одобрените планове, и – съобщаване на сведенията на Международната морска организация и на морския и пристанищен сектор. 1.7 Договарящите правителства могат да назначават или да създават в рамките на правителството органи, чиято задача е изпълнението спрямо пристанищните съоръжения на задачите, свързани със сигурността, които са им отредени по силата на глава XI-2 от Конвенция SOLAS и на част А от настоящия кодекс. Те могат също така да упълномощават признати органи за сигурност да изпълняват някои задачи спрямо пристанищните съоръжения, но окончателното решение за приемане и одобряване на тези задачи следва да се вземе от договарящото правителство или от назначения орган. Администрациите могат също да упълномощават признати органи за сигурност да изпълняват по отношение на корабите някои задачи по сигурността. За изпълнението на долупосочените задачи или дейности не могат да се упълномощават признати организации по сигурност: – установяване на приложимото ниво на сигурност, – определяне на пристанищните съоръжения на територията на договарящото правителство, които са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение и да подготвят план за сигурност на пристанищното съоръжение, – одобряване на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение или всякакви последващи изменения в оценката, одобрени преди това, – одобряване на плана за сигурност на пристанищното съоръжение или всяко последващо изменение в одобрен преди това план, – изпълнение на мерките за контрол и спазване на разпоредбите, и – установяване на приложимите предписания в декларация за сигурност. Установяване на нивото на сигурност 1.8 Договарящите правителства носят отговорност за установяване на нивото на сигурност, прилагащо се в даден момент както за корабите, така и за пристанищните съоръжения. Част А от настоящия кодекс определя три нива на сигурност за международно ползване, а именно: – първо ниво на сигурност, нормално: ниво, при което корабите и пристанищните съоръжения се експлоатират нормално, – второ ниво на сигурност, повишено: ниво, прилагащо се, когато има повишен риск от произшествие, свързано със сигурността, и – трето ниво на сигурност, изключително: ниво, прилагащо се в период от време, когато рискът от инцидент е вероятен или неизбежен. Компанията и корабът 1.9 Всяка компания, експлоатираща кораби, за които се прилагат разпоредбите на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, следва да назначи офицер по сигурността на компанията за компанията и офицер по сигурността на кораба за всеки от нейните кораби. Задачите и отговорностите на тези офицери и обучението, което следва да са преминали, също както и предписанията, прилагащи се за упражненията и тренировките, са определени в част А от настоящия кодекс. 1.10 Освен възложените му отговорности офицерът по сигурността на компанията следва да следи оценката на сигурността на кораба да се извършва по подходящ начин, така че планът за сигурност на кораба да бъде подготвен и предоставен за одобрение от администрацията или от нейно име и впоследствие да има такова лице на борда на всеки кораб, за който се прилагат разпоредбите на част А от настоящия кодекс и за който това лице е било назначено като офицер по сигурността на компанията. 1.11 Планът за сигурност на компанията следва да посочи оперативните и физическите мерки, които следва да се вземат на самия кораб, за да се гарантира, че във всеки момент той е бил в експлоатация при първо ниво на сигурност. В плана се посочват също допълнителните или засилените мерки за сигурност, които самият кораб взема, за да мине на второ ниво и да бъде експлоатиран на това ниво, когато получи съответната заповед. Освен това в плана се посочват подготвителните мерки, които би могъл да вземе, за да се ускори изпълнението на насоките, които би могъл да получи от лицата, чиято задача е да реагират на инцидент или на заплаха от инциденти по сигурността при трето ниво на сигурност. 1.12 Корабите, за които се прилагат предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, следва да имат план за сигурност, одобрен от администрацията или от нейно име, и да се експлоатират съгласно този план. Офицерът по сигурността на компанията и офицерът по сигурността на кораба следят планът да остане пригоден и ефикасен, и по-специално да се извършват вътрешните проверки. Всякакво изменение на който и да е одобрен елемент, определен от администрацията като подлежащ на одобрение, представлява обект на ново изпитание и на ново одобрение, преди да се впише в одобрения план и преди неговото прилагане от кораба. 1.13 Корабът следва да има на борда си Международно свидетелство за сигурност на кораба, което сочи, че корабът удовлетворява предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс. Част А от настоящия кодекс съдържа разпоредби, отнасящи се до проверката на съответствието на кораба с тези предписания и с издаването на свидетелството въз основа на първоначална проверка, за подновяване и междинна проверка. 1.14 Когато кораб се намира в пристанище или се движи към пристанище на договарящо правителство, това договарящо правителство има правото, по силата на разпоредбите на правило XI-2/9, да прилага по отношение на този кораб различни мерки по контрола и спазването на разпоредбите. Корабът се подлага на инспекциите, предвидени в рамките на контрола на корабите от страна на държавата на пристанището. Тези инспекции обаче нормално не бива да включват проучване на плана за сигурност на кораба в чистия му вид, освен при особени обстоятелства. Корабът може също да е обект на допълнителни мерки за контрол, ако договарящото правителство, прилагащо мерките по контрол и по спазване на разпоредбите, има основания да смята, че сигурността на кораба или на пристанищните съоръжения, които той обслужва, е застрашена. 1.15 Корабът следва също да има на борда си сведения, които е възможно да бъдат поставени на разположение на договарящите правителства по тяхно искане, които посочват кой е отговорен за наемането на работа на корабния персонал, който взема решения по различни аспекти на заетостта на кораба. Пристанищно съоръжение 1.16 Всяко договарящо правителство следва да направи така, че оценката на сигурността на пристанищно съоръжение да се изработва за всяко пристанищно съоръжение на негова територия, предоставящо услуги на кораби, извършващи международни пътувания. Към тази оценка може да пристъпи договарящото правителство, назначеният орган или признатият орган по сигурността. След като бъде изработена оценка на сигурността на пристанищното съоръжение, тя следва да бъде одобрена от заинтересованото договарящо правителство или от назначения орган, които не могат да делегират тази отговорност. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение може да се преразглежда периодично. 1.17 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение основно представлява анализ на риска във всички аспекти на експлоатацията на пристанищното съоръжение, предназначена да идентифицира страната или страните, за които е най-вероятно да станат и/или рискуват да станат цел на нападение. Рискът за сигурността зависи от заплахата от нападение, добавена към уязвимостта на целта, плюс последиците от нападението. Оценката съдържа следните елементи: – определяне на доловената заплаха за пристанищните съоръжения и инфраструктури, – идентифициране на възможните уязвими точки, и – изчисляване на последиците от инциденти. След приключване на анализа е възможно да се получи глобална оценка на нивото на риска. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение позволява да се знае кои са пристанищните съоръжения, от които се изисква да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение и да подготвят план за сигурност на пристанищното съоръжение. 1.18 Пристанищните съоръжения, които следва да отговорят на предписанията на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Задачите и отговорностите на тези офицери и обучението, през което ще преминат, както и предписанията, прилагащи се за упражненията и тренировките, са определени в част А от настоящия кодекс. 1.19 В плана за сигурност на пристанищното съоръжение се посочват оперативните и физическите мерки за сигурност, които пристанищното съоръжение предприема, за да се увери, че във всеки момент е в експлоатация при първо ниво на сигурност. В плана се посочват също допълнителните или засилените мерки за сигурност, които пристанищното съоръжение може да вземе, за да премине към второ ниво на сигурност и да е в експлоатация при това ниво, когато се получи съответната заповед. Освен това в плана се посочват подготвителните мерки, които пристанищното съоръжение може да вземе, за да се ускори прилагането на нарежданията, които биха могли да се получат от лицата, чиято задача е да реагират на инцидент или заплаха от инцидент по сигурността при трето ниво на сигурност. 1.20 Пристанищните съоръжения, които следва да се съобразяват с предписанията на глава XI-2 и на раздел А от настоящия кодекс, са задължени да имат план за сигурност на пристанищното съоръжение, одобрен от заинтересованото договарящо правителство или назначен орган, и да са в експлоатация съгласно този план. Офицерът по сигурност- та на пристанищното съоръжение прилага разпоредбите на този план и следи планът да остане ефикасен и пригоден, и по-специално да се извършват вътрешните проверки по прилагане на плана. Всяко изменение на елементите на одобрен план, за които заинтересованото договарящо правителство или назначен орган са решили, че подлежат на одобрение, следва да бъде подложено на преразглеждане и на ново одобрение, преди да се впише в одобрения план и да се приложи в пристанищното съоръжение. Заинтересованото договарящо правителство или назначеният орган могат да подлагат на изпитание плана за проверка на ефикасността му. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, изработена за съответното пристанищно съоръжение или въз основа на която е бил изработен планът, се ревизира периодично. Всички тези дейности могат да доведат до задължение за внасяне на изменения в одобрения план. Всяко изменение на определени елементи от одобрен план се представя за одобрение от заинтересованото договарящо правителство или назначения орган. 1.21 Корабите, които използват пристанищни съоръжения, могат да бъдат подлагани на инспекции, предвидени в рамките на контрола на корабите от страна на Държавен пристанищен контрол, и да бъдат обект на допълнителни контролни мерки, посочени в правило XI-2/
38. Основните органи могат да поискат да им бъдат предоставени сведения за кораба, за товара му, за неговите пътници и персонала на борда преди влизането на кораба в пристанището. В някои случаи е възможно да бъде отказан достъп за влизане в пристанището. Информация и съобщаване 1.22 Глава XI-2 и част А от настоящия кодекс разпореждат договарящите правителства да предоставят някои сведения на Международната морска организация и тези сведения да се разпространяват за гарантиране на ефективната комуникация между договарящите правителства и между офицерите по сигурност- та на компанията/на кораба и офицерите по сигурността на пристанищното съоръжение.
39. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 2.1 Никаква препоръка не се предоставя във връзка с определенията, изложени в глава XI-2 или в част А от настоящия кодекс. 2.2 По смисъла на настоящата част от кодекса: .1 „раздел“ означава раздел от част А от кодекса и е обозначен като „раздел А/(следван от номера на раздела)“; .2 „параграф“ означава параграф от настоящата част от кодекса и е обозначен като „параграф (следван от номера на раздела)“, и .3 изразът „договарящо правителство“, когато е използван в параграфи от 14 до 18, означава „договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение“ и включва също така позоваване на „назначения орган“.
40. ПРИЛАГАНЕ Общи положения 3.1 Когато се прилагат разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, следва да се имат предвид препоръките, изложени в настоящата част от кодекса. 3.2 Следва да се отчита, че степента, в която се прилагат препоръките относно корабите, зависи от типа на кораба, от неговия товар и/или неговите пътници, от търговското му предназначение и от характеристиките на пристанищните съоръжения, където спира. 3.3 В същото време, относно препоръките за пристанищните съоръжения, степента, в която се прилагат тези препоръки, зависи от пристанищното съоръжение, от типовете кораби, използващи пристанищното съоръжение, от типовете товар и/или пътници и от търговското предназначение на корабите, които спират в пристанищното съоръжение. 3.4 Разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс не следва да се прилагат за пристанищни съоръжения, конструирани и използвани основно за военни цели.
41. ОТГОВОРНОСТИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА Защита на оценките и на плановете 4.1 Договарящите правителства гарантират, че са взети подходящи мерки, за да не се разгласява без разрешение и да се възпрепятства всякакъв неразрешен достъп до всяка поверителна информация, свързана с оценката на сигурността на кораба, оценката на сигурност- та на пристанищното съоръжение и плана за сигурност на пристанищното съоръжение, както и специалните оценки и планове. Назначени органи 4.2 Договарящите правителства могат да излъчват в рамките на правителството орган, назначен за изпълнение на задачите по сигурността, с които са натоварени, така, както са изброени в глава XI-2 или в част А от настоящия кодекс. Признати организации по сигурността 4.3 Договарящите правителства могат да оправомощават призната организация по сигурност да извършва някои дейности по сигурността, включително: .1 одобряване на плановете за сигурност на кораба или изменения в тези планове от името на администрацията; .2 проверка и сертифициране, че корабите отговарят на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс от името на администрацията, и .3 извършване на оценките за сигурност на пристанищното съоръжение, изисквани от договарящото правителство. 4.4 Признатата организация по сигурност- та може също да предостави на компаниите или пристанищните съоръжения нареждания или да предложи сътрудничество по въпроси, рефлектиращи върху сигурността, включително оценките за сигурност на кораба, плановете за сигурност на кораба, оценките за сигурност на пристанищното съоръжение или плановете за сигурност на пристанищното съоръжение. Тя може също така да ги подпомага при установяването на един от тези планове или една от тези оценки. Признатата организация по сигурността, която е участвала в изготвянето на оценка на сигурността на кораба или план за сигурност на кораба, не може да бъде упълномощавана да одобрява този план. 4.5 Когато оправомощават признатата организация по сигурността да действа от тяхно име, договарящите правителства следва да вземат предвид компетентността на този орган. Признатата организация по сигурността може да покаже: .1 че има необходимата компетентност в съответните области на сигурността; .2 че има достатъчни познания за корабните и пристанищните операции, и по-специално за концепцията и конструкцията на корабите, ако предоставя услуги на кораби, и за концепцията и конструкцията на пристанищата, ако предоставя услуги на пристанищни съоръжения; .3 че е в състояние да оцени рисковете за сигурността, които могат да възникнат по време на корабни и пристанищни операции, включително взаимодействието кораб/пристанище, и да определя как да бъдат сведени до минимум тези рискове; .4 че е в състояние да поддържа и повишава нивото на специализирани познания на своя персонал; .5 че може да следи персоналът й винаги да се ползва с доверие; .6 че може да поддържа подходящите мерки за предотвратяване на неразрешеното разгласяване на всякаква чувствителна информация, свързана със сигурността, или неразрешения достъп до такава информация; .7 че познава предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, както и правилата за сигурност на съответното национално и международно законодателство; .8 че познава актуалните заплахи за сигурността и техните различни форми; .9 че има познания в областта на откриването и разпознаването на оръжия и на опасни вещества и устройства; .10 че има познания в областта на разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които биха представ- лявали заплаха за сигурността; .11 че познава похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност, и .12 че познава оборудването и системите за сигурност и за наблюдение и ограниченията при използването им. Когато делегират специфични задачи на признатата организация по сигурността, договарящите правителства, включително администрациите, следва да гарантират, че признатата организация по сигурността има необходимата компетентност за поемане на задачите. 4.6 Призната организация така, както е определено в правило I/6, която отговаря на предписанията на правило XI-1/1, може да се назначава като призната организация по сигурността, при условие че притежава необходимата компетентност в областта на сигурността съгласно параграф 4.
42. 4.7 Пристанищен орган или оператор на пристанищно съоръжение може да се назначава като призната организация по сигурност- та, при условие че притежава необходимата компетентност в областта на сигурността съгласно параграф 4.
43. Установяване на нивото на сигурност 4.8 Договарящите правителства установяват нивото на сигурност, като вземат предвид информацията за общите и специфичните заплахи. Договарящите правителства установяват ниво на сигурност, прилагащо се за корабите и за пристанищните съоръжения, на едно от следните три равнища: – първо ниво на сигурност, нормално: ниво, при което корабът или пристанищното съоръжение са в нормална експлоатация, – второ ниво на сигурност, повишено: ниво, прилагащо се, когато съществува повишен риск за сигурността, и – трето ниво на сигурност, изключително: ниво, прилагащо се за период от време, когато рискът от инцидент е вероятен или неизбежен. 4.9 Установяването на трето ниво на сигурност е изключителна мярка, прилагаща се, единствено когато е налице надеждна информация, че е вероятно или неизбежно да се случи произшествие, свързано със сигурността. Трето ниво на сигурност се установява единствено за идентифицирания период на заплахата за сигурността или за самото произшествие, свързано със сигурност- та. Нивото на сигурност може да премине както от първо ниво на второ ниво и след това на трето ниво на сигурност, така и от първо ниво на сигурност направо на трето ниво на сигурност. 4.10 Последната отговорна инстанция за сигурността на кораба е винаги капитанът. Дори на трето ниво на сигурност капитанът може да поиска от лицата, натоварени да действат при инцидент или при заплаха от инцидент по сигурността, да уточнят или да изменят нарежданията, които са дали, ако има основания да смята, че при даване на ход на някои от тези нареждания е налице риск за сигурността на кораба му. 4.11 Офицерът по сигурността на компанията или офицерът по сигурността на кораба влизат във връзка възможно най-бързо с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, назначен като такъв в пристанищното съоръжение, където корабът има намерение да спре, за да се определи нивото на сигурност, което се прилага за въпросния кораб в това пристанищно съоръжение. След като установи връзка с кораба, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение информира кораба за всяка промяна, която може да се извърши впоследствие за нивото на сигурност на пристанищното съоръжение, и предоставя на кораба всички съществени сведения, които имат връзка със сигурността. 4.12 Въпреки че в някои случаи даден кораб може да се експлоатира при ниво на сигурност, по-високо от това на пристанищното съоръжение, в което спира, корабът в никакъв случай не може да има ниво на сигурност, по-ниско от това на пристанищното съоръжение, в което спира. Ако даден кораб има ниво на сигурност, по-високо от това на пристанищното съоръжение, което има намерение да използва, офицерът по сигурността на компанията или офицерът по сигурността на кораба уведомява незабавно офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение следва да извърши оценка на особената ситуация в сътрудничество с офицера по сигурността на компанията или офицера по сигурността на кораба и да съгласува подходящите мерки за сигурност, които да се вземат на кораба и които биха могли да включат установяването и подписването на декларация за сигурност. 4.13 Договарящите правителства следва да проучат средствата, които позволяват бързо обнародване на сведенията за измененията в нивото на сигурността. Администрациите биха могли да използват съобщенията NAVTEX или становищата на навигаторите, за да информират кораба, офицера по сигурността на компанията и офицера по сигурността на кораба за измененията в нивото на сигурност. Те биха могли да използват и други методи за комуникация, които предлагат еквивалентна бързина и покритие, дори и по-добри. Договарящите правителства следва да създадат средство за уведомяване на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение за измененията в нивото на сигурност. Договарящите правителства създават и актуализират списък с координатите на лицата, които се информират за измененията в нивото на сигурността. Ако нивото на сигурността не е оценено като представляващо особено поверително сведение, първоначалните сведения за заплахата могат да бъдат строго поверителни. Договарящите правителства следва да разгледат много внимателно типа и детайлите на сведенията, които съобщават, и метода, който използват за уведомяване на офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на кораба и офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. Контактни точки и сведения относно плановете за сигурност на пристанищните съоръжения 4.14 Когато пристанищно съоръжение има план за сигурност на пристанищното съоръжение, това се съобщава на Организацията. Това сведение се съобщава и на офицерите по сигурността на компанията и на кораба. Никакво друго сведение относно плана за сигурност на пристанищното съоръжение не може да се публикува, освен факта, че той действа на място. Договарящите правителства предвиждат създаването на контактни точки, които могат да са централни или регионални, или друг начин, позволяващ предоставянето на актуализирани сведения на местата, където се намират плановете за сигурност на пристанищното съоръжение, както и данните на съответния офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Сведенията за наличието на тези контактни точки се публикуват. Тези контактни точки могат да предоставят и сведения за признатите органи за сигурност, определени да действат от името на договарящото правителство, както и детайлите за специфичните възложени им отговорности и условията на тяхното хабилитиране. 4.15 Ако едно пристанище няма план за сигурност на пристанищното съоръжение (и следователно няма и офицер по сигурността на пристанищното съоръжение), централната или регионалната контактна точка следва да е в състояние да идентифицира лицето на сушата, което има необходимите квалификации да организира въвеждането на подходящите мерки за сигурност, ако е необходимо, за времето на престоя на кораба. 4.16 Договарящите правителства следва също да предоставят координатите на правителствените служители, които офицерът по сигурността на компанията, офицерът по сигурността на кораба или офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение може да уведомява за своята загриженост относно сигурността. Тези правителствени служители следва да оценят тези доклади, преди да предприемат подходящи мерки. Сигнализираните поводи за загриженост може да имат връзка с мерките за сигурност, зависещи от юрисдикцията на друго договарящо правителство. В такъв случай служителите на договарящите правителства предвиждат контакти със своите колеги в другото договарящо правителство, за да преценят уместно ли е предприемането на корективни мерки. За тази цел на Международната морска организация се съобщават координатите на правителствените служители. 4.17 Договарящите правителства съобщават и сведенията, посочени в параграфи от 4.14 до 4.16, на други договарящи правителства, които отправят искане за това. Документи за идентификация 4.18 Договарящите правителства биват насърчавани да предоставят подходящи документи за идентификация на правителствените служители, които са упълномощени да се качват на борда на корабите или да влизат в пристанищни съоръжения в рамките на изпълнението на официалните им задачи и да въвеждат процедури, позволяващи проверка на автентичността на тези документи. Постоянни и плаващи платформи и мобилни единици за сондаж в открито море, които са в пристанище 4.19 Договарящите правителства следва да предвидят въвеждането на подходящи мерки за сигурност, прилагащи се за постоянните и плаващите платформи и за плаващите сондажни платформи в открито море, които са в пристанище, за да се позволи взаимодействие с корабите, които са задължени да се съобразяват с глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Кораби, които не са задължени да се съобразяват с част А от настоящия кодекс 4.20 Договарящите правителства следва да предвидят въвеждането на подходящите мерки за сигурност за засилване на сигурността на корабите, за които не се прилагат глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Те гарантират също, че всички разпоредби в областта на сигурността, прилагащи се за тези кораби, позволяват взаимодействие с корабите, за които се прилага част А от настоящия кодекс. Заплахи за корабите и други инциденти по море 4.21 Договарящите правителства предоставят общи напътствия за мерките, оценени като пригодни, за намаляване на рисковете за сигурността на корабите, плаващи под техен флаг, когато са в открито море. Те следва да предоставят специфични нареждания за мерките, които ще се вземат съгласно нива на сигурност от първо до трето, в случай: .1 на промяна на нивото на сигурност, прилагащо се за кораба, когато е в открито море, например поради географската зона, в която той е в експлоатация, или по причини, свързани със самия кораб, и .2 инцидент или заплаха от инцидент за сигурността, който застрашава сигурност- та на кораба, когато е в открито море. Договарящите правителства определят най-добрите методи и процедури за тази цел. В случай на неизбежно нападение корабът следва да се опита да се свърже директно с лицата от държавата на флага, отговорни за отпор срещу инциденти по сигурността. 4.22 Договарящите правителства установяват също така контактна точка, откъдето могат да се получават нареждания в областта на сигурността на всеки кораб: .1 упълномощен да плава под техен флаг, или .2 който е в експлоатация в техните морски териториални води или е заявил намерението си да влезе в техните морски териториални води. 4.23 Договарящите правителства следва да предоставят съвети на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или които са заявили намерението си да влязат в техните морски териториални води. Тези съвети могат да включват: .1 изменение или забавяне на предвиденото им преминаване; .2 плаване по специално трасе или пристигане на определено място; .3 наличност на персонала или на оборудването, които могат да бъдат качени на борда; .4 координиране на преминаването, пристигането в пристанището или заминаването от пристанището, за да се предвиди ескорт от патрулен кораб или въздухо- плавателно средство (с неподвижни крила или хеликоптер). Договарящите правителства следва да съобщават на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или които са съобщили за намерението си да влязат в техните морски териториални води, зоните с временно ограничен достъп. 4.24 Договарящите правителства следва да препоръчат на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или заявили намерението си да влязат в техните морски териториални води, да приложат по най-бързия начин с оглед защитата на кораба и на другите кораби в близост всяка мярка за сигурност, която договарящото правителство би могло да предложи като съвет. 4.25 Плановете, изготвени от договарящите правителства за целите, посочени в параграф 4.22, следва да включват сведения за дадена пригодна контактна точка, с която да се поддържа денонощна връзка в рамките на договарящото правителство, включително администрацията. Тези планове следва да включват и сведения за обстоятелствата, при които администрацията смята, че се налага съдействие от страна на съседните крайбрежни държави, както и процедура за връзка между офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения и офицерите по сигурността на корабите. Други споразумения в областта на сигурността 4.26 Когато предвиждат как да се прилагат глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, договарящите правителства могат да сключат едно или повече споразумения с едно или повече договарящи правителства. Обхватът на едно такова споразумение се ограничава до кратки международни пътувания по установени трасета между пристанищни съоръжения на териториите на страните по споразумението. При сключването на споразумение и впоследствие договарящите правителства следва да се консултират с другите договарящи правителства и администрации, които са заинтересовани от последствията на споразумението. На корабите, плаващи под флага на държава, която не е страна по дадено споразумение, следва да бъде разрешено да оперират само по установени трасета, посочени в споразумението, ако тяхната администрация реши, че корабът следва да бъде в съответствие с разпоредбите на споразумението и изиска корабите да го направят. В никакъв случай това споразумение не може да застраши нивото на сигурност на другите кораби и пристанищни съоръжения, които не са уточнени в споразумението, и по-специално никой от корабите, посочени в споразумението, не се заема с дейности от кораб към кораб, които не са посочени. Всяка дейност по взаимодействие, предприета от корабите, посочени в споразумението, също се посочва в споразумението. Прилагането на всяко споразумение следва да се проверява непрекъснато и да се изменя според нуждата и във всеки случай споразумението се преразглежда на всеки пет години. Равностойни договорености за пристанищните съоръжения 4.27 За някои специфични пристанищни съоръжения, чиито операции са ограничени или специални, но където трафикът е случаен, може пригодно да се осигури спазването на разпоредбите чрез мерки за сигурност, равностойни на предписаните в глава XI-2 и в част А от настоящия кодекс. Такъв може по-специално да е случаят с терминалите в съседство със заводи или на кейове, по чието протежение операциите не са чести. Персонал 4.28 Когато администрацията установява минималния персонал за сигурност на кораба, тя взема предвид факта, че разпоредбите за минималния персонал по сигурността, които са обект на правило V/14, се отнасят единствено до сигурността на плаването на кораба. Администрацията следва също така да взема предвид всяко увеличение на работата, до което може да доведе привеждането в действие на плана за сигурност на кораба, и да следи корабът да има качествен персонал при достатъчен брой. С оглед на това администрацията следва да се увери, че корабите са в състояние да спазват часовете на почивка и другите мерки срещу умора, обнародвани от националното законодателство, в контекста на задачите на борда в тяхната цялост, възложени на различни членове на корабния персонал. Мерки за контрол и за спазване на разпоредбите Общи положения 4.29 Правило XI-2/9 описва мерките за контрол и за спазване на разпоредбите, прилагащи се за корабите по силата на глава XI-
44. То е разделено на три отделни раздела: контрол на корабите, които вече се намират в пристанище, контрол на корабите, които имат намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство, и допълнителни разпоредби, които се прилагат и в двете ситуации. 4.30 Правило XI-2/9.1 (Контрол на корабите в пристанището) въвежда система за контрол на корабите, когато се намират в пристанище на чужда държава, където надлежно упълномощените от това договарящо правителство държавни служители (надлежно упълномощени служители) имат право да се качват на борда на кораба за проверка дали предписаните свидетелства са редовни. Ако след това са налице сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията, могат да бъдат предприети мерки за контрол, като например допълнителни инспекции или задържане на кораба. Тези разпоредби вземат предвид действащите системи за сигурност. Правило XI-2/9.1 разрешава, въз основа на горепосочените системи, допълнителни мерки (включително експулсирането на кораб от пристанище в рамките на мерките за контрол), когато надлежно упълномощените служители имат сериозни основания да смятат, че корабът не спазва предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс. Правило XI-2/9.3 описва мерките за гарантиране на справедливо и пропорционално прилагане на тези допълнителни мерки. 4.31 Правило XI-2/9.2 установява мерки за контрол, целящи гарантиране на спазването на разпоредбите от корабите, имащи намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство, и въвежда в глава XI-2, която се прилага единствено за сигурността, изцяло различна концепция за контрол. По силата на това правило мерките могат да бъдат въведени, преди корабът да влезе в пристанище, за да се гарантира по-добре сигурността. Както и в правило XI-2/9.1, тази допълнителна система за сигурност се основава на концепцията за наличие на сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс, и включва съществени мерки за опазване, предвидени в правила XI-2/9.2.2 и XI-2/9.2.5, както и в правило XI-2/9.
45. 4.32 Наличието на сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията, означава, че има доказателства или надеждни сведения, според които корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс съобразно препоръките, изложени в настоящата част на кодекса. Тези доказателства или надеждни сведения могат да бъдат резултат от професионална оценка на надлежно упълномощено длъжностно лице или наблюдения, събрани по време на проверката на Международното свидетелство за сигурност на кораба или на Временното международно свидетелство за сигурност на кораба, издадено съгласно част А от настоящия кодекс („свидетелство“), или произтичащи от други източници. Дори и ако корабът притежава валидно свидетелство, надлежно упълномощените служители могат все пак да имат сериозни основания да смятат на базата на тяхната професионална оценка, че корабът не отговаря на предписанията. 4.33 Примерите на евентуални сериозни основания по силата на правила XI-2/9.1 и XI-2/9.2 могат да включват, според случая: .1 доказателство, че след проверката свидетелството се оказва невалидно или валидността му е изтекла; .2 доказателство или надеждна информация, че оборудването, документацията или разпорежданията, отнасящи се до сигурността, предписани в глава XI-2 на част А от настоящия кодекс, съдържат сериозни слабости; .3 получен доклад или оплакване, които според професионалната оценка на над- лежно упълномощено длъжностно лице съдържат надеждни сведения, които ясно посочват, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс; .4 доказателство или наблюдения, събрани от надлежно упълномощен служител, който използва своята професионална оценка, че капитанът или персоналът на кораба не са достатъчно добре запознати с основните процедури на борда, свързани със сигурността, или не могат да изпълняват упражненията, свързани със сигурността на кораба, или че тези процедури или упражнения не са били изпълнени; .5 доказателство или наблюдения, събрани от надлежно упълномощен служител, който използва своята професионална оценка, че ключови членове на корабния персонал не са в състояние да установят надеждна комуникация с други ключови членове на корабния персонал, носещи отговорност в областта на сигурността на кораба; .6 доказателство или надеждни сведения, според които корабът е натоварил бордни провизии или стоки в пристанищно съоръжение или произхождащи от друг кораб, когато или пристанищното съоръжение, или другият кораб нарушава глава XI-2 или част А от настоящия кодекс, и че въпросният кораб не е попълнил декларация за сигурност, нито е взел подходящи, специални или допълнителни мерки за сигурност, нито е приложил подходящи процедури за сигурност на кораба; .7 доказателство или надеждни сведения, според които корабът е натоварил бордни провизии или стоки в пристанищно съоръжение или произхождащи от другаде (например при трансфер от друг кораб или от хеликоптер), когато или пристанищното съоръжение, или другият източник не е необходимо да отговоря на глава XI-2 или част А от настоящия кодекс, и че на кораба не са взети подходящи, специални или допълнителни мерки за сигурност или не са приложени подходящи процедури за сигурност; и .8 ако корабът притежава друго Временно международно свидетелство за сигурност на кораба, което му е било издадено впоследствие така, както е описано в раздел А/19.4, и ако според професионалната преценка на надлежно упълномощено длъжностно лице една от причините, поради които корабът или компанията е изискал свидетелство, е, за да избегне задължението да отговори изцяло на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс след изтичане на периода на валидност на първоначалното временно международно свидетелство, описано в раздел А/19.4.
46. 4.34 Последиците от правило XI-2/9 в полето на международното право са особено важни и това правило следва да се прилага, имайки предвид правило XI-2/2.4, като се предвижда, че ситуациите биха могли да произтекат при обстоятелства, при които или мерките, независещи от приложното поле на глава XI-2, са били взети, или ще се вземат предвид засегнатите права на корабите, като тези права не зависят от правило XI-
47. Вследствие на това правило XI-2/9 не засяга правото на договарящото правителство да взема мерки, основани на международното право и съобразени с това право, за да се гарантира сигурността на хората, на корабите, на пристанищните съоръжения и друго имущество, в случай че корабът, въпреки че отговаря на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, винаги се оценява като представляващ риск за сигурността. 4.35 Когато договарящо правителство налага мерки за контрол на кораб, администрацията следва незабавно да бъде информирана и да получи достатъчни сведения, които да й позволят да осигури цялостна връзка с това договарящо правителство. Контрол на корабите в пристанището 4.36 Когато дадена несъобразност е или дефектен елемент на оборудването, или некачествена документация и това довежда до задържането на кораба и тя не може да бъде отстранена в пристанището на инспекцията, договарящото правителство може да упълномощи кораба да спре в друго пристанище, при условие че са изпълнени условията, установени в съвместното споразумение между държавите на пристанището и на администрацията или капитана. Кораби, които имат намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство 4.37 В правило XI-2/9.2.1 се изброяват сведенията, които договарящите правителства могат да изискат от даден кораб като условие за влизане в пристанище. Един от изброените информационни елементи е потвърждаването на всяка специална или допълнителна мярка, взета от кораба по време на последните десет междинни спирания в пристанищни съоръжения. Тези сведения могат да съдържат например: .1 отчети за мерките, взети по време на междинно спиране в пристанищно съоръжение на територията на дадена държава, която не е договарящо правителство, и най-вече за мерките, които нормално са били предвидени от пристанищните съоръжения на територията на договарящите правителства; и .2 всяка декларация за сигурност, установена с пристанищните съоръжения или с други кораби. 4.38 Друг информационен елемент, фигуриращ в списъка, който може да бъде поставен като условие за влизане в пристанището, е потвърждението, че подходящите процедури за сигурност са били приложени при дейностите от кораб към кораб, извършени през периода, съответстващ на последните десет междинни спирания в пристанищно съоръжение. Не би било нормално да се изисква да се включват отчетите от трансферите на пилоти, контрола на митниците, на имиграцията, на офицерите по сигурността, нито операциите по зареждането, по намаляването на баласта на кораба, по товаренето на запаси и разтоварването на отпадъците, произведени от кораба в пристанищните съоръжения, като се има предвид, че тези дейности принципно би следвало да са включени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение. Сред примерите за сведения, които могат да се предоставят, може да се цитират: .1 отчетът за взетите мерки, докато корабът е извършвал дейност от кораб към кораб с кораб, плаващ под флага на държава, която не е договарящо правителство, и по-специално мерките, които нормално са били предвидени от кораби, плаващи под флага на договарящи правителства; .2 отчетът за взетите мерки, докато корабът е извършвал дейност от кораб към кораб с кораб, плаващ под флага на договарящо правителство, но не е бил задължен да отговаря на разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, като например копие от всяко свидетелство за сигурност, издадено на този кораб по силата на настоящите разпоредби; и .3 в случай, когато на борда се намират хора и стоки, спасени в морето, всички известни сведения за тези хора или стоки, включително тяхната идентичност, когато е известна, и резултатите от всяка проверка, осъществена за сметка на кораба за установяване на статута на спасените в морето в рамките на плана за сигурност; предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс в никакъв случай нямат за цел да забавят или възпрепятстват прехвърлянето на хора в бедствие към сигурно място; единствената цел на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс е да предоставят на държавите достатъчно полезни сведения за осигуряване на тяхната пълна сигурност. 4.39 Сред примерите за други практически сведения, отнасящи се до сигурността, които могат да бъдат поискани като условие за влизане в пристанище с оглед да се помогне за гарантирането на сигурността на хората, на пристанищните съоръжения, на корабите и на друго имущество, са следните: .1 сведения в постоянно изготвяния синоптичен формуляр; .2 местонахождение на кораба в момента на установяването на връзката; .3 предвиденият час за пристигане на кораба в пристанището; .4 списък на екипажа; .5 общо описание на товарите на борда на кораба; .6 списък на пътниците; и .7 сведения, които се намират на борда по силата на правило XI-2/
48. 4.40 Правило XI-2/9.2.5 позволява на капитан на кораб, който научава, че крайбрежната държава или държавата на пристанището ще приложи мерки за контрол по силата на правило XI-2/9.2, да промени становището си и да откаже да влезе в пристанището. Ако капитанът промени становището си, правило XI-2/9 вече не се прилага и всички други разпоредби, които могат да бъдат взети, се основават на международното право и следва да бъдат съгласувани с международното право. Допълнителни разпоредби 4.41 Във всеки случай, когато даден кораб получи отказ да влезе в пристанище или e експулсиран от пристанището, на заинтересованите държави следва да бъдат съобщени всички известни факти. Това съобщение съдържа долупосочените сведения, когато са известни: .1 име на кораба, флаг, идентификационен номер на кораба, позивна за радиовръзка, тип на кораба и на товара; .2 причина за отказа за влизане в пристанището или за експулсирането от пристанището или от пристанищните зони; .3 при необходимост – характера на всяко несъответствие с дадена мярка за сигурност; .4 при необходимост – подробности за всеки извършен опит за отстраняване на несъобразността, включително наложените на кораба условия за преминаване; .5 предишно/и пристанище/а на междинни спирания и заявено следващо пристанище на междинно спиране; .6 час на заминаване и предвиден час на пристигане в тези пристанища; .7 всички инструкции, дадени на кораба, например предоставена информация за неговия маршрут; .8 налични сведения за нивото на сигурност, при което корабът се експлоатира в момента; .9 сведения относно евентуалните съобщения, осъществени между държавата на пристанището и администрацията; .10 контактна точка в държавата на пристанището, установяваща връзка за получаване на пълен набор от сведения; .11 списък на екипажа; и .12 всички други съществени сведения. 4.42 Съответните държави за контакт следва да включват държавите, намиращи се по протежение на предвидения път на кораба до следващото пристанище, по-специално ако корабът има намерение да влезе в териториалните води на тази крайбрежна държава. Другите съответни държави може да включват държавите на предходните пристанища на междинни спирания, така че да бъде получен пълен набор от сведения и да бъдат решени всички въпроси по сигурността във връзка с предишните пристанища. 4.43 При прилагане на мерките, свързани с контрола и със спазването на разпоредбите, надлежно упълномощените служители следят наложените мерки или разпоредби да бъдат пропорционални. Тези мерки или разпоредби следва да бъдат основателни, а тяхната сила и продължителност се ограничават в рамките на необходимото за отстраняването или смекчаването на несъобразността. 4.44 Терминът „закъснение“ в правило XI-2/9.3.5.1 визира също така ситуациите, когато в резултат на взетите мерки по силата на това правило корабът получава надлежен отказ за влизане в пристанището или е ненужно експулсиран от пристанището. Кораби на държави, които не се явяват страна, и кораби, за които поради размерите им не се прилага конвенцията 4.45 Договарящите правителства не допускат корабите, плаващи под флага на държава, която не е договарящо правителство по конвенцията, нито страна по Протокола SOLAS от 1988 г., да се ползват от по-благоприятни условия. Вследствие на това, за тези кораби се прилагат предписанията на правило XI-2/9 и препоръките, изложени в настоящата част от кодекса. 4.46 Към корабите, за които поради размерите им не се прилага конвенцията, се прилагат мерките, чрез които държавите гарантират сигурността. Тези мерки се прилагат, като надлежно се вземат предвид предписанията на глава XI-2 и препоръките, изложени в настоящата част от кодекса.
49. ДЕКЛАРАЦИИ ЗА СИГУРНОСТ Общи положения 5.1 Декларация за сигурност се попълва, когато корабът или договарящото правителство на пристанищното съоръжение сметне това за необходимо. 5.1.1 Обозначението, че е необходима декларация за сигурност, може да се направи от резултатите от оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, а основанията и обстоятелствата, изискващи установяването на декларация за сигурност, се посочват в плана за сигурност на пристанищното съоръжение. 5.1.2 Обозначението, че е необходима декларация за сигурност, може да се направи от администрацията за корабите, упълномощени да плават под неин флаг, в резултат на оценка на сигурността на кораба, и следва да се посочи в плана за сигурност на кораба. 5.2 По-вероятно е дадена декларация