Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Продължение от ДВ, бр. 90 от 2004 г.)

Държавен вестник Министерство на енергетиката и енергийните ресурси брой: 91, от дата 14.10.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.1 Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Продължение от ДВ, бр. 90 от 2004 г.) НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии Продължение от ДВ, бр. 90 от 2004 г. Глава тридесет и пета ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА АСАНСЬОРНИ УРЕДБИ Раздел I Област на приложение Чл. 1618.

(1)Изискванията в тази глава се отнасят за електроснабдяването на асансьорни уредби (подемници) с напрежение до 660 V с товароподемност над 50 daN в жилищни и обществени сгради, промишлени предприятия и други постройки.
(2)Разпоредбите по тази глава не се отнасят за асансьорни уредби:
  1. специално проектирани за военни и полицейски нужди;
  2. разположени на територията на атомни централи;
  3. в превозни средства, театри или свързани с машини, осигуряващи достъп до работното място;
  4. подземни минни обекти;
  5. разположени във взривоопасни помещения.
(3)Асансьор (подемник) - устройство, предназначено за превоз на хора, хора и товари или само на товари, което обслужва определени нива (етажи) и притежава кабина, движеща се по твърди направляващи, наклонени под ъгъл не по-голям от 15 градуса спрямо вертикалата, чието задвижване се осъществява по електромеханичен или електрохидравличен начин.
(4)Освен по изискванията на тази глава за асансьорните уредби се отчитат и нормативните изисквания за повдигателни съоръжения. Раздел II Общи изисквания Чл. 1619.
(1)За силовите електрически вериги на асансьорните уредби се избира напрежение на захранване не по-високо от:
  1. в машинното помещение - 660 V;
  2. в кабината, шахтата и на етажните площадки - 380
(400)V променливо и 220 V постоянно; 3. във веригите за управление и сигнализация на основното и аварийното осветление в кабината и осветлението в машинното, ролковото помещение и в шахтата - 220
(230)V променливо.
(2)За захранване на веригите за управление, осветление на кабината и сигнализация се допуска използването на фазов и неутрален проводник от вериги 380/220 (400/230) V при спазване на изискванията:
  1. захранването се осъществява от една и съща фаза;
  2. единият край на намотките на електромагнитните апарати, във веригите на които има включени контакти за безопасност, е присъединен непосредствено към неутралния проводник.
(3)Не се допуска захранването с понижено напрежение на електрическите вериги на асансьорните уредби чрез автотрансформатор или потенциометър.
(4)Не се допуска поставянето на предпазители, контакти и други прекъсващи елементи в зануляващата (заземяващата) верига. Чл. 1620. Не се разрешава радиосмущенията, предизвикани от електрическите машини, апарати и инсталации на асансьорните уредби, да превишават нормираните стойности. Раздел III Електрическа инсталация в машинното помещение, шахтата и кабината и електрозахранване на кабината Чл. 1621.
(1)Електрическата инсталация на машинното помещение, шахтата и в кабината на асансьора се изпълнява съгласно изискванията в глави двадесет и трета и тридесет и седма.
(2)Проводниците и кабелите на електрическата инсталация се избират по изискванията на стандартите за електрообзавеждане на асансьорите.
(3)Електрическата инсталация се изпълнява с изолирани проводници, положени в тръби, или кабели със суха изолация, защитени от възможни повреди и от влиянието на околната среда.
(4)Не се допуска използване на силови и контролни кабели с хартиено-маслена изолация.
(5)Разрешава се съвместното полагане (в една тръба) или използване в един кабел на проводници на различни вериги - силови, за управление, осветление, сигнализация и др., отнасящи се към един асансьор, независимо от вида на тока и големината на напрежението, ако линейното напрежение не надвишава 400 V и при условие че изолацията на всички проводници е изчислена за най-високото напрежение.
(6)Електрическата инсталация се изпълнява с медни или алуминиеви проводници.
(7)Използването на медни проводници е задължително за вериги на котвата на двигатели за постоянен ток, присъединяване на контакти за безопасност и присъединяване на апарати, подложени на постоянни удари и вибрации.
(8)Сечението на проводниците на електрическата инсталация се избира по допустимото електрическо натоварване и механична якост, но не по-малко от 0,75 mm 2 за медни и 2,5 mm 2 за алуминиеви проводници. Чл. 1622.
(1)Токопроводите към кабината и към противотежестта, ако на нея има контакти за без­опасност, се изпълняват с гъвкав многожилен кабел с носещ орган и със сечение на проводниците най-малко 0,75 mm 2 .
(2)За кабелите се предвиждат резервни жила, съответстващи на 5 % от общия брой жила на всички кабели, но най-малко две жила. Чл. 1623.
(1)Гъвкавите кабели за електроза­хранване се разполагат и укрепват по начин, който не позволява при движението на кабината да се допират (или трият) до конструктивните елементи в шахтата и стените й.
(2)Когато захранването е изпълнено с няколко гъвкави кабела, те се укрепват помежду си.
(3)Присъединителните краища на двигателите, електрическите апарати и клеморедите се избират в съответствие на типа и сечението на използвания проводник.
(4)Разположените на таблото за управление изводни краища на апаратите, краищата на клеморедите и всички, свързващи се към тях проводници, се маркират в съответствие с принципната електрическа схема.
(5)Изолационното съпротивление на електрическата инсталация е не по-малко от:
  1. за вериги с напрежение до 500 V, измерено с мегаомметър за 500 V - 0,5 MW;
  2. за вериги с напрежение над 500
(660)V, измерено с мегаомметър за 1000 V - 1,0 MW. Раздел IV Електроснабдяване на машинните помещения Чл. 1624.
(1)Електроснабдяването на машинното отделение на асансьора се изпълнява чрез главен входен прекъсвач с ръчно задействане, разположен в близост до входа на машинното помещение. С прекъсвача се изключват всички силови вериги и се снема напрежението от асансьора, с изключение на веригите за осветление, вентилация на кабината и аварийната сигнализация.
(2)Главният прекъсвач се снабдява с устройство за заключване в изключено положение.
(3)Главният прекъсвач се изчислява за всички токове на изключване на асансьорната уредба. Чл.
  1. В машинното и ролковото помещение се монтират силови контакти, захранени от инсталацията на сградата с проводник със сечение, най-малко 2,5 mm 2 . Чл.
  2. При наличието на няколко входа на машинното помещение или ако повдигателният механизъм на асансьора, таблото за управление и генераторната група са разположени в различни помещения, главният входен прекъсвач се разполага в едно от тези помещения. В този случай до входовете на останалите помещения се разполагат несамовъзвръщащи се прекъсвачи за дистанционно изключване на главния входен прекъсвач. Чл. 1627.
(1)За електрическото табло на асансьорната уредба се осигурява удобен достъп за неговото обслужване. При разполагане на няколко повдигателни механизми в машинното помещение разстоянието между незащитените тоководещи части на електрическото табло за управление на един от асансьорите до повдигателния механизъм на друг асансьор е най-малко 1000 mm.
(2)При разполагане на няколко табла за управление в машинното помещение разстоянието между неоградените тоководещи части на две отделни табла е най-малко 1200 mm. Чл. 1628.
(1)Въртящи се машини се разполагат в машинното помещение съгласно изискванията на глава тридесет и първа.
(2)За обслужване на двигателите в машинното помещение се осигурява свободен проход от две страни с широчина най-малко 500 mm.
(3)Не се разрешава в машинното помещение разполагането на електрически и други съоръжения, които нямат пряко отношение към асансьора (антенни усилватели, водопроводни и отоплителни инсталации, канализационни тръби и др.). Раздел V Защита на електродвигателите и другите електросъоръжения Чл. 1629.
(1)Електродвигателите, които са пряко свързани с мрежата, се защитават от к.с. чрез устройства с автоматично прекъсване и с ръчно връщане в изходно положение.
(2)В случай на топлинно претоварване електро­двигателят, задвижващ асансьора, се изключва, след като асансьорът изпълни започнатото движение.
(3)Автоматичното връщане на асансьора към нормална работа се осигурява само след достатъчно охлаждане на електродвигателите и другите електрически съоръжения.
(4)Асансьорите със самостоятелни преобразувателни агрегати се снабдяват със защита от трайно претоварване на електрическия двигател, задвижващ преобразувателния агрегат. Раздел VI Осветление Чл. 1630.
(1)Кабината, шахтата, дъното на шахтата, машинното помещение и помещението на отклонителните ролки се обзавеждат със стационарно електрическо осветление, което осигурява осветеност на:
  1. пода на машинното помещение - 200 lx;
  2. пода на ролковото помещение - 100 lx;
  3. пода и на височина на управление на апаратите в кабината - 50 lx;
  4. шахтата, над покрива на кабината - 50 lx;
  5. пода на етажната площадка - 50 lx.
(2)Електрическото осветление, с изключение на осветлението на кабината, се захранва от електрическата инсталация на сградата.
(3)Шахтата се осветява с една лампа, разположена най-много на 0,50 m от най-високата и най-ниската точка на шахтата, както и с междинни лампи.
(4)В кабината на асансьора се поддържа непрекъснато осветление.
(5)Допуска се при асансьори с автоматични врати осветлението да се прекъсва, когато кабината се намира със затворени врати без пътници пред етажна (товарна) площадка.
(6)Когато осветлението в кабината е изпълнено с лампи с нажежаеми жички, се предвиждат най-малко две лампи, свързани паралелно. Чл.
  1. За кабината на асансьора се предвижда аварийно захранване, което осигурява в продължение на 1 h захранването на лампа с мощност не по-малка от 10 W в случай на прекъсване на основното осветление. Аварийното осветление се включва автоматично. Чл.
  2. Прекъсвачите за осветлението в шахтата се предвиждат с възможност за независимо включване и изключване както от шахтата, така и от машинното помещение. Раздел VII Защита срещу индиректен допир Чл.
  3. Защита срещу индиректен допир в асансьорните уредби се осъществява чрез присъединяването на нетоководещите части към защитния проводник PE (PEN) на мрежата. Чл.
  4. Защитата срещу индиректен допир по чл. 1633 се изпълнява съгласно изискванията, посочени в глава седма, при спазване на:
  5. електрическите машини и апарати, разположени върху звуко- и виброизолационни основи, се присъединяват към защитния проводник с гъвкави проводници;
  6. кабината се присъединява към защитния проводник, като се използва едно от жилата или един от проводниците на захранващата линия;
  7. направляващите елементи на кабината и противотежестта, както и металните конструкции от ограждането на шахтата също се присъединяват към защитния проводник. Глава тридесет и шеста КОНДЕНЗАТОРНИ УРЕДБИ Раздел I Област на приложение, определения Чл. 1635.
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за кондензаторни уредби с напрежение до 400 kV променлив ток и честота 50 Hz, предназначени за компенсиране на реактивната мощност в електрическата система, намаляване на загубите на електрическа мощност и енергия и за регулиране на напрежението.
(2)Разпоредбите не се отнасят за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация и филтри или уредби със специално предназначение.
(3)Разполагането в помещения и РУ и изборът на кондензаторните уредби по условията на к. с. се изпълняват по изискванията на глави четвърта и двадесет и пета. Чл.
  1. За кондензаторните уредби се използват определенията:
  2. единичен кондензатор - конструктивно съединение от един или няколко кондензаторни елемента в общ корпус с изведени външни изводи; 2 . кондензаторен елемент - неделима част от кондензатор, която се състои от два електрода, разделени с диелектрик; 3 . кондензаторна батерия - група от единични кондензатори, свързани електрически помежду си;
  3. последователен клон - част от батерия, състояща се от последователно включени кондензатори при паралелно-последователно свързване на кондензаторите в една фаза от нея;
  4. кондензаторна уредба - електрическа уредба, състояща се от една или няколко кондензаторни батерии и съответните съоръжения към тях: прекъсвачи, разединители, разрядни съпротивления, устройства за регулиране, защити, ошиновка и др.; кондензаторната уредба може да е и от един или няколко отделни кондензатори, свързани към мрежата с комутационни апарати. Раздел II Схема на електрически съединения. Избор на съоръжения Чл. 1637.
(1)Кондензаторните уредби се присъединяват към мрежата чрез отделен комутационен апарат, предназначен за включване и изключване само на кондензаторите, или чрез общ комутационен апарат съвместно със силов трансформатор, асинхронен двигател или друго съоръжение.
(2)Схемите на присъединяване по ал. 1 се прилагат за всички номинални напрежения на кондензаторните батерии. Чл. 1638.
(1)Кондензаторните батерии с напрежение, по-високо от 10 kV, се съставят от еднофазни кондензатори с паралелно-последователно свързване. Броят на последователните клонове от кондензатори се избира по условието, че в нормален режим токът през кондензаторите не надвишава номиналния.
(2)Броят на кондензаторите се избира по условието, че когато в един клон изгори предпазител на кондензатор, напрежението на останалите кондензатори в клона е не по-високо от 110 % от номиналното. Чл.
  1. Кондензаторните батерии с напрежение, по-ниско или равно на 10 kV, се съставят от кондензатори с номинално напрежение, равно на номиналното напрежение на мрежата. Допуска се продължителна работа на единичните кондензатори с напрежение не по-високо от 110 % от номиналното. Чл.
  2. В трифазните батерии еднофазните кондензатори се свързват по схеми “триъгълник” или “звезда”. Може да се използва последователно и паралелно-последователно свързване на единични кондензатори във всяка фаза на трифазната батерия. Чл. 1641.
(1)При избор на прекъсвач на кондензаторна батерия се отчита наличието на паралелно включени (например на общи шини) други кондензаторни батерии. При необходимост се предвиждат устройства за ограничаване на тока в преходния процес при включване на батерията.
(2)Разединителят на кондензаторната батерия се снабдява със стационарен заземител от страната на батерията. Предвижда се блокировка между прекъсвача и разединителя, която не позволява изключване на разединител при включен прекъсвач, както и между разединителя и стационарния заземител. Чл. 1642.
(1)За кондензаторите се предвиждат разрядни устройства, като единичните кондензатори в батерията могат да са с вградени разрядни съпротивления.
(2)Допуска се използването на кондензатори без вградени съпротивления, ако на изводите на единичния кондензатор или на последователния клон от кондензатори е включено постоянно разрядно устройство.
(3)Не се изискват разрядни устройства към батерии с напрежение до 1000 V, ако те са присъединени към мрежата чрез трансформатор и между батерията и трансформатора няма комутационен апарат.
(4)За разрядни устройства се допуска изпол­зването на:
  1. напреженови трансформатори или схеми с активно и индуктивно съпротивление - за кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V;
  2. схеми с активно съпротивление или с активно и индуктивно съпротивлениe - за кондензаторни уредби с напрежение до 1000 V. Чл. 1643.
(1)При работа на електрическите мрежи с променливи реактивни товари автоматичното регулиране на мощността на кондензаторните уредби се изпълнява чрез включване и изключване на цялата батерия или на отделни нейни части (стъпала).
(2)Апаратите и тоководещите части във веригата на кондензаторната батерия се избират за продължителен ток не по-малък от 140 % от номиналния ток на батерията. Раздел III Защита Чл. 1644.
(1)Кондензаторните батерии се защитават от токове на к. с. с обща защита за цялата уредба, която изключва уредбата без закъснение по време. Защитата се отстройва от пусковия ток на уредбата и от краткотрайните токове при пренапрежения.
(2)Кондензаторната уредба се защитава от повишаване на напрежението с обща защита за цялата уредба, която изключва уредбата при повишаване на ефективната стойност на напрежението над допустимата. Защитата е със закъснение по време от 3 до 5 min.
(3)Допуска се след изключване от защита повторно включване на уредбата след понижаване на напрежението в мрежата до номиналната стойност, но не по-рано от 5 min след изключването.
(4)Обща защита не се изисква, ако при избор на уредбата е взета предвид максимално възможната стойност на напрежението в схемата, т. е. при повишаване на напрежението върху единичен кондензатор продължително приложеното напрежение е не по-високо от 110 % от номиналното. Чл. 1645.
(1)В случаите, когато е възможно претоварване на кондензаторите от токове на висши хармоници, се предвижда защита за изключване на кондензаторната уредба със закъснение по време за ефективна стойност на тока за единични кондензатори, по-висока от 130 % от номиналната.
(2)За кондензаторна батерия с два или повече паралелни клона се препоръчва защита, която заработва при нарушаване на баланса на токовете в клоновете. Чл. 1646.
(1)За кондензаторните батерии с паралелно-последователна схема на съединение на кондензаторите всеки кондензатор с номинално напрежение, по-високо от 1000 V, при пробив се защитава с външен предпазител.
(2)Кондензаторите с номинално напрежение до 1000 V са с вградени в корпуса стопяеми предпазители - по един за всяка кондензаторна секция, които заработват при пробив на секцията.
(3)За кондензаторна батерия, съставена от няколко секции, се предвижда защита за всяка отделна секция от токове на к. с., независимо от общата защита на уредбата.
(4)Защитата на секциите по ал. 3 не е задължителна, ако всеки единичен кондензатор е защитен с отделен външен или вътрешен (вграден) предпазител. Чл. 1647.
(1)Схемата на свързване на кондензаторите в батерията и предпазителите се избират по начин, недопускащ повредата на изолацията на отделните кондензатори да води до разрушаване на техните корпуси, повишаване на напрежението над трайно допустимото върху останалите в работа неповредени кондензатори и съответно до изключване на цялата батерия.
(2)За защита на кондензатори с номинално напрежение над 1000 V се предвиждат предпазители, ограничаващи стойността на тока на к. с.
(3)Външните предпазители на кондензаторите са с указатели за изгаряне на предпазителите. Чл. 1648. Кондензаторните уредби се защитават от атмосферни пренапрежения съгласно изискванията, посочени в глава двадесет и пета, раздел V. Раздел IV Електрически измервания Чл. 1649.
(1)Капацитетът на фазите на кондензаторната уредба се контролира със стационарни амперметри с измерване на тока на всяка фаза.
(2)Допуска се за кондензаторни уредби с мощност до 400 kVAr измерването на тока само в една фаза. Чл. 1650. Измерването на реактивната енергия, която кондензаторната уредба отдава към мрежата, се изпълнява съгласно глава пета. Раздел V Разполагане на кондензаторни уредби Чл. 1651.
(1)Всяка кондензаторна уредба се избира с конструкция и в изпълнение, съответстващо за работа в условията на околната среда.
(2)За кондензаторните уредби се използват сухи кондензатори или с изолация от синтетични течни диелектрици, които не са токсични и пожароопасни. Чл. 1652.
(1)Кондензаторните уредби се разполагат в отделни самостоятелни помещения или в общи помещения с други съоръжения, като се ограждат с мрежа или защитни кожуси. Под общи помещения се имат предвид разпределителни устройства до и над 1000 V, както и основни или спомагателни производствени помещения, в които се разполагат електрически съоръжения и са изпълнени противопожарните изисквания.
(2)При разполагане на кондензаторни уредби в общи помещения се предвиждат устройства против разливане на синтетична течност по пода или в кабелни канали при пробив на корпуси на кондензатори, а също за изтегляне на изпарения на синтетична течност извън помещението.
(3)Разстоянието между единичните кондензатори е най-малко 50 mm и се избира по условието за охлаждане на кондензаторите и осигуряване на изолационните разстояния. Чл. 1653.
(1)Указателите за изгаряне на вън­шните предпазители на кондензаторите се разполагат на места, достъпни за наблюдение при включена батерия.
(2)Температурата на въздуха около кондензаторите се поддържа в долната и горната граница, установени от техническите условия за кондензаторите от съответен тип и производство.
(3)За помещението и шкафовете на кондензаторната уредба се предвиждат отделни системи за естествена вентилация.
(6)В случай че е невъзможно намаляването на температурата на въздуха в помещението до максимално допустимата, се предвижда система за изкуствена вентилация. Чл. 1654.
(1)За кондензатори, които работят на открито, се взема предвид нагряването им от слънчевата радиация. Кондензаторите се разполагат по такъв начин, че влиянието на радиацията е минимално.
(2)Изводите на кондензаторите помежду им и към шините се свързват с гъвкави проводници.
(3)Конструкциите, върху които се поставят кондензаторите, са от негорими материали. При избор на начин за закрепване на кондензаторите се отчита и топлинното разширение на корпуса на кондензаторите. Чл. 1655. Допуска се в помещението за кондензаторите да се разполагат и принадлежащите им комутационни и защитни апарати - прекъсвачи, разединители, мощностни разединители, разрядни съпротивления и измервателни трансформатори. Чл. 1656.
(1)Когато кондензаторната батерия е разделена на части, те се разполагат така, че се осигурява безопасната работа на персонала по всяка една от частите, когато останалите са под напрежение.
(2)Носещите конструкции на кондензаторната уредба, които може да попаднат под напрежение при дефект на изолацията, се заземяват. ЧАСТ СЕДМА СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ Глава тридесет и седма ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ Раздел I Област на приложение. Определения Чл. 1657.
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за електрически инсталации с напрежение до 1000 V за променлив ток и до 1500 V за постоянен ток при използването на изолирани проводници и кабели с каучукова и пластмасова изолация в метална, каучукова или пластмасова обвивка със сечение на фазовите жила до 16 mm 2 .
(2)Изискванията по ал. 1 се отнасят за среда с нормална пожарна опасност в сгради с непроизводствено и производствено предназначение (промишлени, складови, селскостопански) и строителни съоръжения на териториите на предприятия, строителни площадки, дворове, включително когато са разположени по външните стени на сградите и съоръженията.
(3)Към специалните електрически инсталации в сгради се прилагат и допълнителните изисквания от устройствените им нормативни актове.
(4)За електрическите инсталации в сградите, освен изискванията в тази глава се отчитат и изискванията от съответните глави на наредбата, доколкото не й противоречат. Чл. 1658.
(1)При изпълнение на електрически инсталации със сечения на проводниците и кабелите над 16 mm 2 , както и за полаганите в земята кабелни линии, се отчитат изискванията, посочени в глава тринадесета.
(2)При изпълнение на електрически инсталации с неизолирани проводници вътре в сгради се отчитат изискванията, посочени в глава дванадесета, а извън сгради - в глава четиринадесета.
(3)Отклоненията от ВЛ към въводите се изпълняват с изолирани или неизолирани проводници съгласно изискванията в глави четиринадесета и петнадесета.
(4)Допълнителните изисквания при изпълнението на електрически инсталации в сгради са посочени в глави шеста, седма, дванадесета, двадесет и трета, тридесет и пета. Чл.
  1. Основните термини и определения, използвани в тази глава, са:
  2. електрическа инсталация - съвкупност от проводници и кабели с принадлежащите елементи и детайли, осигуряващи тяхното закрепване и механична защита; електрическите инсталации са открити и скрити;
  3. открита електрическа инсталация - положена по повърхността на стени, тавани и други строителни елементи и съоръжения (включително и в зоната на окачени тавани, двойни подове и стени), изпълнена на въжета/струни /обтяжки, ролки, изолатори, в тръби, кожуси или в гъвкави (металически, пластмасови) ръкави, на лавици (скари) или в открити канали; откритите електрически инсталации са неподвижни, подвижни и преносими;
  4. скрита електрическа инсталация - положена в строителни елементи на сгради (стени, подове, фундаменти) и съоръжения, изпълнена в тръби и гъвкави ръкави, улеи, кухини и в закрити канали, непосредствено под мазилката, както и като предварително замонолитена в строителни елементи при производството им в заводски условия; скритите електрически инсталции са неподвижни; 4.външна електрическа инсталация - положена по външните стени на сгради и съоръжения, под навеси, на стълбове при обща дължина до 50 m (без осветление на улици, пътища и открити площи - паркове, стадиони, игрища, площадки, паркинги и др.); външните инсталация са скрити и открити;
  5. въвод от въздушна линия - електрическа инсталация, съединяваща отклонението от въздушната линия с електрическата инсталация на сградата от изолаторите, разположени на външна повърхност (стена, покрив) на сградата до клемите на въвода;
  6. обтяжка - носещ елемент на електрическата инсталация (тел, метално въже), натегната във въздуха между две повърхности (стена, конструкция, таван), предназначена за прикрепване към нея на проводници, кабели или техни снопове;
  7. шина - носещ елемент на електрическата инсталация (метална лента), закрепена към повърхност (стена, конструкция, таван), предназначена за прикрепване към нея на проводници, кабели или техни снопове;
  8. кожух - закрита куха конструкция с право­ъгълно или друго сечение, предназначена за полагане в нея на проводници и кабели; кожусите служат за защита от механично повреждане на положените в тях проводници или кабели и са нераз­глобяеми (глухи) или с капак, използвани за монтаж в помещения и за външни уредби; изпълняват се с перфорирани стени и капаци и плътни; глухите кожуси са само в плътно изпълнение;
  9. скара (лавица) - кабелен носач, съставен от непрекъсната основа и странични бордове без капак; скарите не защитават положените върху тях кабели и проводници от външни механични повреди; изпълняват се от негорими материали и са плътни или перфорирани (решетъчни) за монтаж в помещения и за външни уредби;
  10. строителна кухина - пространство в конструкцията или в елементите на сградата (окачени тавани, двойни стени и подове, някои видове каси за врати и прозорци и др.), достъпно само от някои места;
  11. канална инсталационна система - система от затворени обвивки, снабдени с подвижен капак, предназначена за цялостна защита на изолирани проводници или кабели, а така също за разполагане на други електроинсталационни изделия;
  12. тръбна система - затворена инсталационна система, съставена от тръби и съединителни елементи, за защита и полагане на изолирани проводници и/или кабели в електрически инсталации или в системи за телекомуникация, като тяхното полагане на място и/или заменяне е чрез изтегляне;
  13. електроинсталационна тръба - елемент на затворена инсталационна система с произволно сечение, обикновено кръгло, предназначен за полагане на място и/или за замяна на изолирани проводници или кабели чрез изтегляне в електрически инсталации или в системи за телекомуникация;
  14. съединителен елемент за тръба - приспособление, проектирано за сглобяване, за ограничаване или за промяна направлението на един или повече елементи от тръбна система;
  15. тръба и/или съединителен елемент за тръба, неразпространяваща пламък - тръба или съединителен елемент за тръба, която може да се запалва под въздействието на пламък, но не раз­пространява пламъка и самозагасва в проължение на определено време след оттегляне на пламъка;
  16. гладка тръба - тръба, чийто профил на надлъжното сечение е праволинеен (виж забележката към т. 24);
  17. гофрирана тръба - тръба, чийто профил на надлъжното сечение е вълнообразен;
  18. твърда тръба - тръба, която не може да бъде огъната или която може да бъде огъната само с помощта на механично средство, със или без специална обработка;
  19. огъваща се тръба - тръба, която може да бъде огъната с ръка, с достатъчно малка сила и която не е предназначена да бъде често огъвана;
  20. гъвкава тръба - тръба, която може да бъде огъната с ръка, с достатъчно малка сила и която е предназначена да бъде често огъвана;
  21. самовъзстановяваща се тръба - огъваща се тръба, която, деформирана под действието на на­пречна сила в продължение на кратък период от време, възстановява своята начална форма веднага след прекъсване действието на напречната сила;
  22. дебелина на материала на гладка тръба - средната стойност на разликата между външния диаметър и вътрешния диаметър, разделена на две;
  23. дебелина на материала на гофрирана тръба - средната стойност на дебелината на материала, измерена в дадена точка по протежение на една вълна;
  24. съединяване на тръби - точката на присъединяване на два или повече елемента от една тръбна система или между тръбна система и друго съоръжение;
  25. външни въздействия - фактори, които въздействат и могат да повредят тръбната система (вода, масла или строителни материали, ниски/високи температури и корозионно активни вещества или замърсители);
  26. тавански етаж - етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости;
  27. токопровод - устройство, предназначено за предаване и разпределение на електроенергия, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите им изолатори, защитни обвивки, отклонителни устройства и поддържащи конструкции; изпълняват се като гъвкави (при използване на проводници) и твърди (при използване на шини);
  28. шинопровод - токопровод до 1000 V, изготвен в заводски условия в комплектни секции; според предназначението си е магистрален, разпределителен и тролеен. Раздел II Общи изисквания Чл.
  29. Допустимите продължителни натоварвания по ток на проводниците и кабелите в електрическите инсталации се определят съгласно глава трета в зависимост от начина на полагането и температурата на околната среда. Чл. 1661.
(1)Сечението на тоководещите жила на проводниците и кабелите за електрическите инсталации се приема не по-малко от сеченията в табл. 69.
(2)Сеченията на проводниците за осветителите се избират съгласно изискванията в глава четиридесет и първа.
(3)Сеченията на заземителните и защитните проводници се избират съгласно изискванията в глава седма. Таблица 69 Най-малки допустими сечения на проводници и кабели за електрически инсталации Вид и предназначение на про- водниците и кабелите Най-малки допус- тими сечения, mm 2 мед алуминий
  1. Радиални захранващи линии към апартаментни табла
  2. Магистрални захранващи ли- нии в жилищни сгради
  3. Сигнални и управляващи маги- стрални линии 1,5 2,5
  4. Линии за силови контакти с работен ток над 6 А, 220 V 2,5 4,0
  5. Линии за обикновени контакти с работен ток до 10 А 1,5 2,5
  6. Линии за лампени излази 1,0 2,5
  7. Шлангови кабели за асансьор- ни уредби в жилищни, обществени, търговски и промишлени сгради 1,0 4,0
  8. Неизолирани (голи) проводници 2,5 2,5
  9. Незащитени изолирани провод- ници в тръби, кабели и защитени изолирани проводници за непод- вижно полагане 1,0 4,0
  10. Незащитени изолирани про- водници, положени в помещения върху изолатори 1,5 - Чл.
  11. Допуска се съвместно полагане на проводници и кабели (без взаимно резервиращите се) в стоманени и други механически устойчиви тръби, канали, скари, закрити канали в строителните конструкции на сградите за:
  12. всички вериги за един и същи агрегат;
  13. силовите и контролните вериги на няколко машини, пултове за управление и др. , свързани в общ технологичен процес;
  14. вериги, захранващи многолампов осветител със сложно групово управление;
  15. вериги на няколко токови кръга от един и същи вид осветление (работно, аварийно) при общ брой на проводниците в една тръба до осем;
  16. осветителни вериги до 42 V и вериги над 42 V, при условие че проводниците на веригите до 42 V са в отделна изолационна тръба; при това втората (общата) обвивка върху изолацията на жилата се счита за изолационна тръба. Чл. 1663.
(1)Не се допуска в една тръба, кожух, сноп, закрит канал на строителната конструкция, на една скара съвместното полагане на взаимно резервиращи се вериги, вериги на работно и евакуационно осветление, а също така и на вериги с напрежение до 42 V с вериги с напрежение над 42 V (с изключение на случаите чл. 1662, т. 5, или ако изолацията на проводниците и кабелите е за напрежение най-малко 660 V).
(2)Допуска се полагането на веригите от ал. 1 само в различни камери на инсталационни канали или лавици на скара върху плътни (неперфорирани) надлъжни прегради от негорим или трудногорим материал с граница на топлоустойчивост 15 min.
(3)Дoпуска се полагането на вериги за евакуационно и работно осветление по различни външни страни на профили (винкели, шини). Чл. 1664. В кабелни тунели, канали, производствени и електромашинни помещения за електрически инсталации се използват проводници и кабели само с обвивки от негорими или трудногорими материали, а незащитените проводници - с изолация само от негорими или трудногорими материали. Чл. 1665.
(1)При променлив или изправен ток фазовите и неутралният (или правият и обратният) проводник се полагат в стоманени тръби или в изолирани тръби със стоманена обвивка в една и съща тръба.
(2)Допуска се полагането на фазови и неутрален (или прав и обратен) проводник в отделни стоманени тръби или в изолирани тръби със стоманена обвивка, ако продължителният ток на натоварване не превишава 25 А. Чл. 1666.
(1)При полагането на проводници и кабели в тръби, еднокамерни канали, гъвкави металоръкави и закрити канали трябва се осигурява възможност за замяна на проводниците и кабелите.
(2)Вътрешните повърхности на кутиите и тръбите, диаметрите на тръбите, радиусите на огъване, както и разполагането на разклонителни (съединителни) и др. кутии, осигуряват изтегляне и смяна на проводниците и кабелите без нараняване. Чл.
  1. Конструктивните елементи на сградите и съоръженията, чиито затворени канали и кухини се използват за полагане на проводници и кабели, да са негорими. Чл.
  2. Жилата на проводниците и кабелите се съединяват, разклоняват и присъединяват чрез пресоване, заваряване, спояване или специални клеми (винтови, болтови и др.). Чл. 1669.
(1)В местата на съединяване, отклоняване и присъединяване на жилата на кабелите или проводниците се предвижда запас от проводник (кабел), който осигурява възможност за повторно съединяване, отклоняване или присъединяване.
(2)При преминаване на електрическите инсталации през фуги за разширение и улягане се предвиждат компенсиращи удължения на проводниците и кабелите. Чл. 1670. Проводниците и кабелите се съединяват и отклоняват на места, достъпни за оглед и ремонт. Чл. 1671.
(1)Не се допуска подлагането на разклонителни и съединителни връзки на проводници и кабели на механични усилия.
(2)При полагане на проводници и кабели в тръби се осигурява прикрепване към стените в краищата на тръбите непосредствено до разклонителните (съединителните) и конзолни кутии така, че да се избягват евентуални механични усилия.
(3)При открито полагане проводниците и кабелите се закрепват по цялата дължина на равни интервали чрез метални скоби и бандажи без нараняване на изолацията, като непосредствено пред електрически съоръжения и инсталационни арматури закрепването е на разстояние 100 ÷ 150 mm. Чл. 1672. Всички разклонителни и съединителни връзки на жилата на проводниците и кабелите са с изолация, равностойна на изолацията на самите проводници и кабели. Чл. 1673.
(1)Съединяването, отклоняването и присъединяването на проводници и кабели, с изключение на проводниците, положени на изолатори, се изпълнява в разклонителни (съединителни) и конзолни кутии, корпуси на клеми, специални ниши на строителната конструкция или корпуси на електроинсталационни изделия.
(2)Забраняват се отклонения и снаждане на проводници и кабели в канали и тръби.
(3)При полагане върху изолатори или ролки проводниците се съединяват или отклоняват в непосредствена близост до изолатора (ролката). Чл. 1674.
(1)Конструкцията на разклонителните кутии и клемите съответства на начина на полагане и условията на околната среда.
(2)Металните части на електрическите инсталации (конструкции, арматура, канали, тръби, кутии, скоби и др.) се защитават от корозия в съответствие с условията на околната среда. Чл.
  1. Разклонителните кутии и изолационните корпуси на клемите са от негорими или трудногорими материали. Чл.
  2. За предпазване на проводниците и кабелите срещу механични повреди в краищата на каналите и металните тръби се поставят специални защитни накрайници и втулки. Чл.
  3. При изпълнение на електрическите инсталации радиусите на огъване на проводниците и кабелите са не по-малки от посочените във фирмените спецификации на производителите. Раздел III Избор на вида на електрическа инсталация, проводници, кабели и начин на полагане Чл. 1678.
(1)Електрическите инсталации се избират по предназначението на помещенията, технологичния процес, условията на околната среда, конструктивните и архитектурните особености на сградата.
(2)Напрежението за захранване на електрическите инсталации в сградите се избира в зависимост в напрежението на мрежата за електроснабдяване на населени места.
(3)Проводниците и кабелите, използвани за електрическите инсталации, са с изолация, която издържа напрежение, по-голямо от номиналното междуфазово напрежение с променлив ток 50 Нz или от номиналното напрежение на захранващата линия с постоянен ток. Чл. 1679 .
(1)Изолацията на проводниците за електрическите инсталации е маркирана за лесно разпознаване по цялата си дължина с цветове, както следва:
  1. светлосин цвят - за неутрален (N) или среден проводник (М);
  2. жълто-зелен (на ивици) цвят - за защитен проводник (PE);
  3. жълто-зелен (на ивици) цвят - за проводник РЕN;
  4. кафяв или друг цвят - за фазов проводник.
(2)За съществуващи инсталации, при които проводникът РЕN е със светлосин цвят на изолацията, в местата за присъединяване се извършва допълнително маркиране на проводника с изолационна лента с жълто-зелен (на ивици) цвят. Чл. 1680. При избор на вида на електрическата инсталация и начина на полагане на проводниците се отчитат изискванията за електробезопасност и пожарна безопасност. Чл. 1681.
(1)Начинът на полагане на електрическата инсталация по условията на околната среда и видът на проводниците и кабелите се избират по табл. 70
(2)При наличие едновременно на две и повече условия, характеризиращи околната среда, електрическата инсталация се съобразява с всяко от тези условия. Таблица 70 Избор на проводници и кабели за електрическа инсталация и начин на полагане Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Чл. 1682.
(1)Обвивките и изолациите на проводниците и кабелите в електрическите инсталации съответстват на начина на полагането им и на условията на околната среда.
(2)При наличие на специални изисквания, свързани с характеристиките на уредбите, изолацията на проводниците и защитните обвивки на проводниците и кабелите се избират с отчитане на тези изисквания (виж чл.1697 и 1698). Чл. 1683.
(1)Неутралните проводници са с изолация, равностойна на изолацията на фазовите проводници.
(2)Допуска се в производствени помещения с нормална среда за един от работните проводници на мрежите с напрежение до 42 V да се използват стоманените тръби и въжета на открити инсталации, метални корпуси на открити токопроводи, метални конструкции на сградата (ферми, колони, подкранови пътища и др.) при осигурена непрекъснатост и достатъчна проводимост на токопроводимите части, както и добра видимост и надеждни заварки на съединенията.
(3)Не се допуска използване на конструкциите по ал. 2 в качеството им на работен проводник, ако тези конструкции са в непосредствена близост до горими части от сградата. Чл.
  1. Изискванията по условията за пожарна безопасност при полагането на проводници и кабели, тръби и кожуси с проводници и кабели в тях са посочени в табл.
  2. Таблица 71 Електрически инсталации и начини за полагане на кабели и проводници с оглед пожарна безопасност Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Чл. 1685.
(1)При открито полагане на защитени проводници (кабели) с обвивка от горими материали, както и на незащитени проводници, светлото разстояние от кабела до повърхността на основата, конструкцията или детайлите от горими материали е не по-малко от 10 mm.
(2)При невъзможност да се осигури разстоянието по ал. 1 проводникът (кабелът) се изолира от повърхността чрез слой от негорим материал, отстъпващ от всяка страна на проводника най-малко 10 mm. Чл. 1686. При скрито полагане на защитени проводници (кабели) с обвивка от горими материали и незащитени проводници в закрити ниши, в кухини на строителни конструкции, улеи и др. подобни с горими конструкции, кабелите и проводниците се защитават чрез плътен слой от негорими материали от всички страни. Чл. 1687.
(1)При открито полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали по негорими и трудногорими основи и конструкции светлото разстояние от тръбата (кожуха) до повърхността на конструкцията и детайлите от горими материали е най-малко 100 mm.
(2)При невъзможност да се осигури разстоянието по ал. 1 тръбата (кожухът) се изолира от всички страни от тези повърхности с плътен слой от негорим материал (мазилка, гипсов или циментов разтвор, бетон и др.) с дебелина най-малко 10 mm. Чл.
  1. При скрито полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали в закрити ниши, кухини на строителни конструкции, улеи и др. тръбите и кожусите се отделят от всички страни от повърхността на конструкциите или детайлите от горими материали чрез плътен слой от негорим материал с дебелина най-малко 10 mm. Чл.
  2. При пресичане на къси участъци от електрическата инсталация с елементи на строителната конструкция от горими материали тези участъци се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 1684 -
  3. Чл. 1690.
(1)В местата, в които използването на проводници и кабели с изолации и обвивки с нормална топлоустойчивост е невъзможно (висока температура на околната среда) или води до нерационално повишаване на разходите на метал, се използват проводници и кабели с изолации и обвивки с повишена топлоустойчивост.
(2)В зависимост от температурата на околната среда при необходимост се намаляват токовите натоварвания.
(3)Не се допуска монтаж на проводници и кабели върху повърхности с температура, по-висока от 50 °С. Чл.
  1. Във влажни и мокри помещения и външни уредби изолацията на проводниците и изолиращите опори, а също и опорните и носещите конструкции, тръби, кожуси и лавици се избират влагоустойчиви. Чл.
  2. Не се препоръчват в прашни помещения начини на полагане, при които върху елементите на електрическата инсталация може да се отлага прах, чието отстраняване е затруднено. Чл.
  3. В помещения и външни уредби с химически активна среда за електрическата инсталация се използват елементи, устойчиви на средата или защитени от въздействието й. Чл.
  4. Проводниците и кабелите с изолация или обвивка, неустойчива на светлинно лъчение, се защитават от директно лъчение. Чл. 1695.
(1)В места, където е възможно механично повреждане на електрическата инсталация, открито положените кабели и проводници се защитават чрез обвивките им, а ако такива обвивки липсват или са недостатъчно устойчиви на механични въздействия - чрез тръби, кожуси, ограждания или чрез използване на скрита електрическа инсталация.
(2)Разрешава се полагане на изолационни тръби в подовете на помещенията, при условие че се осигури върху тях защитна покривка с дебелина най-малко 10 mm за жилищни сгради и 50 mm за всички останали сгради.
(3)Допуска се полагане на изолационни тръби в пода на помещения с вътрешнозаводски транспорт, при условие че дълбочината на полагане е най-малко 100 mm. При полагане на по-малка дълбочина се осигурява допълнителна механична защита.
(4)Не се допуска използване на неметални тръби в подовете на леярски, ковашко-пресови и други горещи помещения.
(5)При полагане на проводници и кабели в стоманени тръби и кутии се спазват изискванията:
  1. тръбите в кутиите се полагат така, че в тях да не се задържа влага от кондензираните пари, съдържащи се в околната среда;
  2. в сухи помещения, където няма агресивно действащи върху изолацията на проводниците и кабелите пари и газове, връзката на тръби и кутии може да се изпълни с обикновени маншети без уплътняване;
  3. в помещения, съдържащи агресивни пари и газове, както и в местата, където е възможно проникване на вода, масло или емулсии, а също и в прашни помещения свързването на тръби в кутии се изпълнява с уплътняваща съединителна арматура с резба или чрез заварка; снаждане и разклонения на затворени метални канали е само чрез заваряване;
  4. не се допускат съединения на тръби в местата на огъване;
  5. между всички метални тръби и кутии по цялата дължина на електрическите инсталации да има сигурна електрическа връзка;
  6. в земя, в химически агресивни среди, в мокри помещения, във външни електрически инсталации и във взривоопасни помещения не се полагат тънкостенни тръби;
  7. заземяването на стоманени тръби се изпълнява в съответствие с глава седма. Чл.
  8. Проводници и кабели се използват само в областите, указани в техническите им спецификации. Чл. 1697.
(1)За захранване на преносими и подвижни електропотребители се използват шнурове и гъвкави кабели с медни жила, специално предназначени за целта, при отчитане и на възможните механични въздействия.
(2)Всички жила на проводниците по ал. 1, включително и за заземяване, се включват в обща обвивка, оплетка или с обща изолация.
(3)За механизми с ограничено преместване (кранове, преместваеми и подвижни триони, механизми на врати и др.) се използват конструкции за токозахранване, които осигуряват жилата на проводниците и кабелите срещу отскубване, пречупване и др. Чл. 1698.
(1)При наличие на масла или емулсии проводниците с немаслоустойчива изолация се защитават срещу въздействието им или се използват проводници с маслоустойчива изолация.
(2)В случаите, където може да се очаква вредно въздействие от газове и пари върху изолацията или тоководещите жила на проводниците (кабелите) и съединенията им към електрическите съоръжения, се вземат мерки за устойчивост на въздействието на околната среда.
(3)Не се допуска използването на проводници и кабели с алуминиеви жила в местата с химически активна среда спрямо алуминия (наличие на серни, азотни и др. агресивни съединения).
(4)В мокрите помещения и в тези с периодична влажност се използват проводници и кабели с водоустойчиви изолации и предпазни обвивки. Чл. 1699.
(1)Едножилни и мостови проводници с пластмасова изолация се използват при неподвижни електрически инсталации в монолитни и сглобяеми сгради, когато изолацията им е осигурена срещу механични повреди.
(2)Забранява се полагането на мостови проводници:
  1. директно в земята;
  2. директно върху измазани или облицовани стени в сгради с производствено и непроизводствено предназначение, ако не са взети мерки за­крепването да се извършва, без да се поврежда целостта на изолацията им;
  3. върху стоманени конструкции;
  4. открито в пожароопасни помещения от всички класове;
  5. във взривоопасни помещения от всички класове;
  6. за захранване на аварийно и евакуационно осветление. Раздел IV Открити електрически инсталации в помещения Чл. 1700.
(1)Откритото полагане на незащитени изолирани проводници директно върху повърхности, на ролки, скоби, изолатори, въжета и лавици се изпълнява на височина най-малко:
  1. при напрежение над 42 V в помещения с нормална опасност и при напрежение до 42 V във всякакви помещения - 2 m от нивото на пода или обслужващата площадка;
  2. при напрежение над 42 V в помещения с повишена опасност и особенно опасни помещения - 2,5 m от нивото на пода или обслужващата площадка.
(2)Изискванията в ал.1 не се отнасят за отклонения до ключове и контакти, пускови апарати, табла, аплици. Чл. 1701.
(1). Открито положени инсталации в тръби и закрити канали се изпълняват в сгради с производствено предназначение и във второстепенни помещения на сгради с непроизводствено предназначение - тавани, мазета и др.
(2)Допуска се изпълнение на открити елек­трически инсталации в закрити канали в сгради с непроизводствено предназначение.
(3)Тръби от полимерни материали се използват за открити електрически инсталации, когато не се очакват особени механични усилия върху електрическите инсталации и при температура на околната среда в граници от + 5 °С до + 40 °С.
(4)Стоманени водогазопроводни тръби се предвиждат, когато се изисква голяма механична якост, плътност и добра изолация на електрическите инсталации.
(5)Не се допуска изпълнение на неподвижни електрически инсталации с шнурови проводници. Чл. 1702.
(1)В производствени помещения отклоненията с незащитени проводници до ключове и контакти, пускови апарати, табла, аплици и др. се защитават от механично въздействие на височина до 1,5 m от нивото на пода или обслужващата площадка.
(2)В битовите помещения на промишлени предприятия, в жилищни и обществени сгради се допуска отклоненията по ал. 1 да не се защитават.
(3)В помещения, достъпни само за специално обучен персонал, няма ограничения за височината на разполагане на открито положени незащитени изолирани проводници. Чл.
  1. В крановите междини (пролети) незащитените изолирани проводници се полагат на височина най-малко 2,5 m от нивото на площадката на крановата количка (ако площадката е разположена над настилката на крановия мост) или от самата настилка на крановия мост (ако настилката е разположена над площадката на крановата количка). Когато това е невъзможно, се предприемат защитни мерки за предпазване на персонала, намиращ се в количката и крановия мост, от случаен допир до проводниците. Защитното устройст­во се осигурява по цялата дължина на проводниците или на самия кранов мост в зоната на разполагане на проводниците. Чл.
  2. Височината на открито положени защитени изолирани проводници, кабели, проводници и кабели в тръби и кожуси със степен на защита IР 20, в гъвкави металоръкави от нивото на пода или обслужващата площадка не се ограничава. Чл. 1705.
(1)При пресичане на незащитените изолирани проводници с незащитени или защитени изолирани проводници с разстояние между проводниците най-малко 10 mm в местата на пресичане на всеки незащитен проводник се предвижда допълнителна изолация.
(2)При пресичане на незащищени и защитени проводници и кабели с тръбопроводи светлото разстояние между тях e най-малко 50 mm, а с тръбо­проводи за горящи и лесновъзпламеними течности - най-малко 100 mm.
(3)При разстояние от проводници или кабели до тръбопроводи, по-малко от 250 mm, проводниците и кабелите допълнително се защитават от механични повреди на дължина най-малко 250 mm от всяка от страните на тръбопровода.
(4)При пресичане с горещи тръбопроводи проводниците и кабелите се защитават от въздействието на високата температура или се избират в съответното изпълнение. Чл. 1706.
(1)При паралелно полагане на проводници и кабели с тръбопроводи разстоянието между тях е най-малко 100 mm, а с тръбопроводи с горими и лесновъзпламеними течности и газове - най-малко 400 mm.
(2)Положените проводници и кабели паралелно на горещи тръбопроводи се защитават от въздействието на високата температура или се избират в съответното изпълнение. Чл. 1707.
(1)Проводниците и кабелите преминават през стени и междуетажни плочи в тръби, кожуси, кухини, открито положени канали и др.
(2)За да се избегне проникване и събиране на вода или разпространение на пожар, местата на преходите по ал. 1 се запълват с лесноотстранима маса от негорим материал с огнеустойчивост на прехода не по-ниска от тази на стената (между­етажната плоча). Чл. 1708.
(1)При полагане на незащитени проводници на изолирани опори проводниците допълнително се изолират (напр. чрез изолационна тръба) в местата на преминаване през стени или междуетажни плочи. Допуска се при преход от сухо или влажно помещение в друго сухо или влажно помещение всички проводници от една и съща линия да се полагат в обща изолационна тръба.
(2)При преход на проводниците от сухо или влажно помещение в мокро или от едно мокро в друго мокро помещение, както и при изход на проводниците извън сградата всеки проводник се полага в отделна изолационна тръба. При изхода от сухо или влажно помещение в мокро помещение или при изход извън сградата съединителните връзки се изпълняват в сухото или влажното помещение. Чл. 1709.
(1)Допуска се на лавици, въжета, струни, ленти, опорни и други носещи повърхности и конструкции полагане на проводници и кабели плътно един до друг на снопове или пакети от няколко слоя.
(2)Проводниците и кабелите от всеки сноп се привързват помежду си с пластмасови или метални скоби или превръзки (бандажи) на разстояние - за хоризонтално полагане 0,3 m, а за вертикално полагане - 0,5 m.
(3)В затворени канали проводниците и едножилните кабели се полагат в един ред или в пакет, най-много 12 в пакет, като разстоянието между пакетите е най -малко 20 mm. Чл.
  1. Допуска се полагането на проводници в кожуси, подредени един върху друг или произволно. Сумата от сеченията на проводниците и кабелите, изчислена по техните външни диаметри, включително изолацията и външните обвивки, не трябва да превишава 35 % от светлото сечение при неразглобяеми кожуси, а за кожуси с отваряне на капаците - 40 %. Чл.
  2. Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени на снопове или разположени на слоеве, се приемат с отчитане на корекционни коефициенти, съобразени с броя и разположението на проводниците в снопа, количеството и разположението на отделните снопове, а също и наличието на ненатоварени проводници. Чл.
  3. Тръби, кожуси и гъвкави металоръкави се полагат така, че в тях да не се събира влага или кондензация на пари от въздуха. Чл. 1713.
(1)Допуска се съединяването на тръби, кожуси и гъвкави металоръкави без уплътнения в сухи непрашни помещения без пари, които въздействат отрицателно на изолациите и обвивките на проводниците и кабелите.
(2)Тръбите, кожусите и гъвкавите металоръкави се съединяват помежду си, а също и с корпусите на електросъоръжаването:
  1. в помещения, които съдържат пари или газове, които отрицателно въздействат на изолацията или обвивките на проводниците и кабелите, във външни уредби и в местата, където е възможно попадането в тръбите, кожусите или гъвкавите ръкави на масла, води или емулсии - с уплътнения; кожусите в тези случаи са с плътни стени и с уплътнени плътни капаци или са еднокамерни; разглобяемите кожуси са с уплътнения в местата на разглобяване, а гъвкавите металоръкави - херметични;
  2. в прашни помещения - с уплътнени съединения и отклонения на тръбите, а гъвкавите ръкави и кожуси защитени от запрашаване. Чл.
  3. Съединенията на стоманените тръби и кожуси, използвани като защитни проводници, отговарят на изискванията на тази глава и посочените в глава седма. Раздел V Скрити електрически инсталации в помещения Чл. 1715.
(1)Скрити електрически инсталации в тръби и кожуси се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 1712 - 1714 във всички случаи с уплътнения. Кожусите на скритите електрически инсталации са еднокамерни.
(2)Не се допуска изпълнението на електрически инсталации във вентилационни канали и шахти. Допуска се пресичане на тези канали и шахти с отделни проводници и кабели, положени в непрекъснати стоманени тръби.
(3)Полагането на проводниците и кабелите в окачени тавани се изпълнява в съответствие с изиск­ванията на тази глава и глава тридесет и осма. Чл. 1716.
(1)Скритите електрически инсталации се изпълняват в помещения на сгради с непроизводствено предназначение и в сгради с производствено предназначение, за които се изисква да имат добър естетичен вид или са налице високи санитарно-хигиенни изисквания.
(2)Проводниците при скритите инсталации са в тръби, положени под мазилката на стените или в строителните елементи на сградите - стени, подове, тавани, колони и др. Чл. 1717.
(1)Електрическите инсталации с мостови и едножилни проводници с полимерна изолация, осигурена срещу механични повреди, се изпълняват:
  1. директно в мазилката на стени и тавани - когато покритието от мазилка върху проводниците е с дебелина най-малко 10 mm;
  2. върху мазилката на стени и тавани - когато закрепването на проводниците се извършва, без да се уврежда изолацията и няма опасност от механични повреди в процеса на експлоатацията им;
  3. в подовата настилка - когато изолацията на проводниците е защитена срещу механични повреди, удари, пробиви от пирони и други остри предмети.
(2)В мазилката и под нея проводниците се полагат в прави хоризонтални и вертикални направления.
(3)Мостовите проводници се полагат по плоската страна без прегъвания, усуквания и хлабини.
(4)Мостовите и едножилните проводници се полагат директно под мазилката в пояси:
  1. по стени - на 200 mm от готов под или таван;
  2. покрай светлите отвори на врати прозорци - в зона до 200 mm;
  3. в подовите настилки - на разстояние до 150 mm от стенните панели.
(5)Широчината на поясите се определя от броя на успоредно положените линии.
(6)По тавани проводниците може да се полагат по най-късите разстояния. Допуска се прехвърляне на проводници през етажните разделителни строителни елементи при условие, че се изтеглят в изолирани тръби.
(7)Не се допуска полагане директно в мазилка или в земя на кабелоподобни проводници. Раздел VI Електрически инсталации в тавански помещения Чл.
  1. В тавански помещения електрическите инсталации се изпълняват:
  2. открити;
  3. с положени в тръби проводници и кабели, а също защитени проводници и кабели в обвивки от негорими или трудногорими материали - на всякаква височина;
  4. с незащитени изолирани едножилни проводници на ролки, скоби или изолатори (в тавански помещения на производствени сгради - само на изолатори) - на височина най-малко 2,5 m; при височина до проводниците, по-малка от 2,5 m, те се защитават от допир и механически повреждания;
  5. скрити в стените и таваните от негорими материали на всякаква височина. Чл. 1719.
(1)Откритите електрически инсталации се изпълняват с проводници и кабели с медни жила.
(2)Допуска се използването на кабели с алуминиеви жила в тавански помещения:
  1. с негорими покриви - при открито полагане в стоманени тръби или при скрито полагане в негорими стени и покриви;
  2. с горими покриви на производствени сгради със селскостопански характер - при открито полагане в стоманени тръби. Чл.
  3. Съединенията и отклоненията на медни и алуминиеви жила на проводниците и кабелите се изпълняват в метални разклонителни кутии чрез пресоване, заваряване или с клеми, съответстващи на материала, сечението и броя на жилата. Чл.
  4. Електрическите инсталации, изпълнени в стоманени тръби, отговарят и на изискванията на чл. 1712 -
  5. Чл.
  6. Допуска се отклонения от линии в тавански помещения към електропотребители, разположени извън тавана, при условията за от­крито полагане на линии и отклонения в стоманени тръби или скрито в негорими стени (покриви). Чл.
  7. Комутационните аппарати в мрежите на осветителите и другите електропотребители, разположени непосредствено в таванските помещения, се разполагат извън тези помещения. Раздел VII Външни електрически инсталации Чл. 1724.
(1)Външните електрически инсталации, изпълнени с незащитени изолирани проводници, се разполагат и ограждат така, че да са недостъпни за допиране в места, където е възможно често пребиваване на хора (например балкони, открити входове).
(2)Положените по ал. 1 открито по стените инсталации са на разстояния не по-малки от:
  1. при хоризонтално полагане: а) открити входове на сгради и над покриви на промишлени сгради - 2,5 m; б) над прозорци - 0,5 m; в) под прозорци (от перваза) - 1 m; г) под балкона - 1 m;
  2. при вертикално полагане до прозореца - 0,8 m;
  3. при вертикално полагане до балкона - 1 m;
  4. от земята - 3 m.
(3)При окачване на проводници на стълбове около сгради разстоянието от проводниците до балкони и прозорци при максимално отклонение на проводниците е най-малко 1,5 m.
(4)Не се допуска изпълнение на външни електрически инсталации по покриви на жилищни и обществени сгради, с изключение въвеждането в сградите и отклоненията от тези въводи.
(5)Незащитените изолирани проводници на външните електрически инсталации по отношение на допир се разглеждат като неизолирани. Чл. 1725.
(1)Разстоянието от проводниците, пресичащи пожарни пътища и пътища за товарни превози, до повърхността на земята (пътя) е най-малко 6 m в проходимата част, а в непроходимата - 3,5 m.
(2)Разстоянието между отделните проводниците е не по-малко от:
  1. при междустълбие до 6 m - 0,1 m;
  2. при междустълбие над 6 m - 0,15 m.
(3)Разстоянието от проводниците до стените и опорните конструкции е не по-малко от 50 mm. Чл. 1726.
(1)Полагането на проводници и кабели на външните електрически инсталации в тръби и кожуси се изпълнява в съответствие с изискванията по чл. 1712 - 1714 във всички случаи с уплътнения.
(2)Не се разрешава полагането на проводници в стоманени тръби и кожуси извън сграда. Чл. 1727.
(1)Препоръчва се въводите в сгради през стени да се изпълняват в изолационни тръби така, че да не се стича вода по тях и да прониква в сградата.
(2)Разстоянието между проводниците при изолаторите на въвода, а също и от проводниците до изпъкналите части на сградата е най-малко 0,2 m.
(3)Допуска са въводите в сградите да се изпълняват през покрива в стоманени тръби. Разстоянието по вертикала от отклонението към въвода и от проводниците на въвода до покрива е най-малко 2,5 m.
(4)За ниски сгради (павилиони, будки, фургони и др.), на чиито покриви е изключено да се намират хора, светлото разстояние от проводниците до покрива е най-малко 0,5 m, а разстоянието от проводниците до земята - най-малко 3 m. Глава тридесет и осма ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В СГРАДИ Раздел I Област на приложение. Определения Чл. 1728.
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за електрическите уредби във:
  1. жилищни и общественообслужващи сгради съгласно приложение № 2 към Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи;
  2. сгради с производствено предназначение - промишлени, складови и селскостопански.
(2)Към електрическите уредби в уникални и други специални сгради, невключени в ал. 1, могат да се предявяват и допълнителни изисквания.
(3)Изискванията в тази глава не се отнасят за:
  1. специалните електрически уредби в лечебни заведения, организациите и учрежденията за наука и научно обслужване;
  2. системите за свръзки и диспечеризация;
  3. електрическите уредби за въглищни, рудни и нерудни находища;
  4. мълниезащитните уредби.
(4)Навсякъде по-нататък в тази глава, ако няма конкретно позоваване, под сгради се разбират сградите и съоръженията от ал. 1 с нормална пожарна опасност. Чл.
  1. За електрическите уредби в сградите освен изискванията по тази глава се отчитат и тези от съответните глави на наредбата, доколкото не й противоречат. Чл.
  2. При проектирането за материята, която не е обхваната от тази наредба, се прилагат изискванията на системата от стандарти БДС HD 384 “ Електрически уредби в сгради”. Чл.
  3. В тази глава освен посочените в чл.1659 термини и определения се използват и термините:
  4. захранваща линия - от трафопост (ТП) или отклонение от електроразпределителна мрежа 380/220 V (въздушна или кабелна) до общи шини на електромерни табла или до общи шини на главни електроразпределителни табла, чрез която се пренася необходимата за електропотребителите електроенергия;
  5. въвод (въводно устройство) - съвкупност от механични конструкции, апарати и прибори, разположени на входа на захранващата линия в сградата или в нейна обособена част, осигуряващи правилното въвеждане на захранващата линия до главните разпределителни табла;
  6. разпределително табло - устройство, съоръжено с комутационни апарати и/или апарати за защита, предназначено за разпределение, управление, измерване на електрическа енергия и защита на електрическа инсталация и свързаните с нея електрически съоръжения - неподвижни електропотребители, лампени и контактни излази;
  7. главно разпределително табло (ГРТ) - табло, чрез което се снабдява с електрическа енергия цялата сграда или нейна обособена част;
  8. междинно (местно) разпределително табло - устройство, съоръжено с комутационни апарати и/или апарати за защита, предназначено за захранване на крайни разпределителни табла, отделни мощни електропотребители и/или групи от електропотребители;
  9. етажно разпределително табло - междинно табло, разположено на определен етаж и предназначено за захранване на крайни табла; мястото в структурната схема за електроснабдяване в сградата определя етажното табло като крайно табло;
  10. крайно (групово) разпределително табло - разпределително табло, предназначено за присъединяване към мрежата на лампени и контактни излази и отделни електропотребители от определена функционално обособена зона;
  11. апартаментно табло - разпределително табло, монтирано в жилището и предназначено за присъединяване към мрежата на лампени и контактни излази и отделни електропотребители; мястото в структурната схема за електроснабдяване в сградата определя апартаментното табло като крайно табло;
  12. токов кръг (групова линия) - част от електрическа инсталация, изходяща от разпределително табло, от която се захранват потребители на електрическа енергия (осветители, контакти и др.), която е защитена в началото с предпазител или автоматичен прекъсвач;
  13. управляващ токов кръг - част от електрическа инсталация, изходяща от специално устройст­во в разпределително табло, чрез която се управляват групи потребители и която е защитена в началото с предпазител или автоматичен прекъсвач;
  14. излаз от токов кръг - всяко отклонение от токов кръг към контакти или осветители; излазите, както и токовите кръгове са еднофазни, двуфазни и трифазни;
  15. помещение за разпределително табло - помещение, достъпно само за обслужващ квалифициран персонал, в което са разположени ВУ, ГРТ или други разпределителни уредби. Раздел II Общи изисквания. Електрозахранване Чл. 1732.
(1)Електрозахранването от електроразпределителната мрежа на електрически уредби в сгради се осъществява като правило по схемата TN.
(2)В сгради с производствено предназначение и при специални случаи електрозахранването може да се осъществява по схемите IТ или ТТ.
(3)Препоръчва се електрозахранването на енергообзавеждането в жилищни и обществени сгради да се изпълнява по схемата TN-C-S или ТN-S. Чл. 1733. Външното електрозахранване на сградата се изпълнява по изискванията на глава втора. Чл. 1734.
(1)Не се допуска вграждане и пристрояване на трансформаторни постове в сгради, предназначени за временно обитаване (общежития, хотели, мотели, стационари на болнични и социални заведения и др.), в училища и други учебни заведения.
(2)Допуска се по изключение в жилищни сгради разполагането на пристроени и встроени ТП по условията на ЗУТ (чл. 91, ал. 2).
(3)Устройството и разполагането на встроени, пристроени и отделно стоящи ТП е в съответствие с изискванията на глави двадесет и пета и двадесет и седма. Чл.
  1. Допуска се захранването на осветителни и силови товари от едни и същи трансформатори. Чл.
  2. Трансформаторните постове се разполагат така, че да осигуряват безпрепятствен неограничен достъп на персонала от експлоатиращата организация. Чл.
  3. Захранването на аварийното и евакуационното осветление се изпълнява по изискванията на глава четиридесета и НИПАБ. Чл.
  4. В електрическите уредби на сградите се предвижда захранване на рекламно, витринно, фасадно, илюминационно и външно осветление, противопожарни устройства, системи за диспечеризация, локални ТV мрежи, светлинни указатели за пожарни хидранти, знаци за безопасност, звукови и други сигнализации , светлиннопредупредителни системи и др. в съответствие със заданието за проектиране. Чл. 1739.
(1)Допуска се при захранване на еднофазни потребители в сграда от трифазна раз­пределителна мрежа различни групи еднофазни потребители да имат общи N и РЕ проводници (при петпроводна схема), положени директно от ГРТ.
(2)Препоръчва се при захранване на еднофазни потребители чрез отклонение от въздушна линия на трифазна мрежа, когато РЕN проводникът е общ за група еднофазни потребители, захранвани от различни фази на мрежата, защитно изключване на еднофазните потребители при превишаване на напрежението над допустимото.
(3)Изключването по ал. 2 се осъществява на входа на сградата (напр. чрез въводния изключвател от реле за максимално напрежение).
(4)Не се допускат във веригите на РЕ и РЕN проводници комутиращи елементи (контактни и безконтактни). Допускат се съединения, които се демонтират само с помощта на инструмент или специално предназначени за тази цел съединители. Раздел III Разпределителни табла Чл. 1740.
(1)Eлектрическата енергия се въвежда в сградите посредством въводни устройства (ВУ).
(2)Допуска се в една сграда да има повече от едно ВУ.
(3)При наличието в сградата на няколко потребители на електрическа енергия за стопански нужди за всеки от тях се предвижда самостоятелно ВУ.
(4)Въводните устройства могат да се изграждат като отделни полета или колонки към разпределителните табла. Чл.
  1. При въздушни въводи се предвиждат ограничители за импулсни пренапрежения. Чл.
  2. На ВУ и ГРТ се поставят апарати за защита на всички въводи и изводи. Чл. 1743.
(1)Захранващите линии на ВУ или ГРТ се въвеждат чрез комутационни апарати.
(2)На всеки извод се предвижда комутационен апарат или един общ апарат за няколко извода.
(3)Автоматичните прекъсвачи изпълняват функциите на апарат за защита и комутация. Чл. 1744.
(1)Комутационните апарати се разполагат на всички разпределителни табла в помещения, обособени в административно-стопанско отношение, независимо от наличието на такива апарати в началото на захранващите линии.
(2)Етажните разпределителни табла се разполагат на разстояние не по-голямо от 3 m от захранващата магистрала при спазване на изискванията на глава деветнадесета. Чл. 1745.
(1)Въводните устройства и ГРТ като правило се разполагат в отделни помещения, достъпни само за обслужващия персонал. В зоните с високи подпочвени води тези помещения се разполагат над възможното ниво на тези води.
(2)Допуска се ВУ и ГРТ да се разполагат в отделни помещения в използваеми сухи сутерени, ако помещенията са достъпни за обслужващия персонал и са отделени от останалите помещения с прегради с гранична пожароустойчивост най-малко 45 min.
(3)Допуска се за жилищни сгради с ниско и средно застрояване и всички строежи от V и VI категория по чл. 13 ЗУТ разполагането на ВУ и ГРТ в несамостоятелни помещения на табла, изпълнени със степен на защита не по-ниска от IР 31. При това номиналният ток на входа на ВУ (ГРТ) не превишава 250 А.
(4)Разстоянието на ВУ и ГРТ от различни проводи (отопление, вода, канализация, отточни води, канализация, газ) и разходомери за газ е най-малко 1 m. Чл. 1746.
(1)Помещения за разпределителни табла не се разполагат под бани, санитарни възли, умивални, кухни (без тези в жилищата) и др., свързани с мокри технологични процеси, с изключение на случаите, когато са взети специални мерки за хидроизолиране.
(2)Не се допуска преминаването през помещения на разпределителни табла на газопроводи и проводи с горящи течности, канализация и отточни води.
(3)Допуска се преминаването на тръбопроводи за вода, отопление, вентилация през помещенията на разпределителни табла без наличие на отклонения в тези помещения (с изключение на отклонението за отопление на самото помещение), арматура, люкове и др.
(4)Вратите на помещенията на разпределителните табла да се отварят навън. Чл.
  1. Помещенията за ГРТ се осигурявват с естествена вентилация. Температурата в тези помещения се поддържа не по-ниска от + 5°С. Чл.
  2. Вътрешната комутация на разпределителните табла се изпълнява с медни проводници. Раздел IV Електрически инсталации и кабелни линии Чл.
  3. Вътрешните електрически инсталации се изпълняват по следния начин:
  4. инсталациите на отделно обособени потребители (абонати), разположени в една сграда, се присъединяват чрез отклонение от общата захранваща линия (магистрала) или се захранят от отделни линии след ВУ или от ГРТ;
  5. при магистрална схема на захранване на всяко отклонение от магистралата се поставят комутационни апарати, обединени с апаратите за защита;
  6. в жилищни сгради осветителите в стълбищните клетки, етажните коридори и други общи части извън жилищата се захранват от самостоятелна линия на ГРТ или от отделно табло, захранвано от линия на ГРТ;
  7. електрическите уредби (асансьори, обща вентилация, абонатни станции и др.), които не са свързани с жилища, се захранват от отделни изводи на ГРТ. Чл.
  8. Захранващите линии от ТП до ВУ или ГРТ се защитават срещу претоварване и токове на к. с. Чл. 1751.
(1)В сградите се използват кабели и проводници с медни жила.
(2)Допуска се в музеи, галерии и изложбени зали използването на осветителни шинопроводи със степен на защита IР 20, при които отклонението е чрез контактни съединения, осигуряващи комутацията вътре в шинопровода, както и шинопроводи със степен на защита IР 44, при които отклонението е чрез щепселни съединения, осигуряващи прекъсване на веригата преди изваждане на щепсела от гнездото.
(3)Шинопроводите за осветителите се захранват от отделни изводи на таблата. Чл. 1752.
(1)Не се допуска вътре в жилища преминаването на участъци от магистрални и разпределителни линии за други потребители.
(2)Не се допуска от етажното табло полагането на проводници и кабели в общи тръби, кутии или канали за захранване на отделните жилища.
(3)Допуска се от ГРТ полагането на проводници и кабели в общи тръби, кутии и канали за захранване на отделните жилища само ако проводниците са от различни фази.
(4)Допуска се съвместното полагане на проводници и кабели, захранващи жилища и груповите линии за стълбищно осветление и коридори в обща тръба, канал, шахта, изпълнени от негорими материали. Чл. 1753.
(1)В сградите линиите от разпределителните, етажните и апартаментите табла до осветителите за общо осветление, контактните излази и стационарните потребители се изпълняват трипроводни (фазов - L, неутрален - N, и защитен РЕ проводник).
(2)Не се допуска обединяването на неутрални и защитни проводници на различни групови линии (токови кръгове).
(3)Не се допуска в разпределителното табло неутралният и защитният проводник да се свързват под общ контакт. Чл. 1754.
(1)Електрическите инсталации в помещенията се изпълняват в скрито или открито изпълнение с възможност за подмяна:
  1. скрито - в канали на строителни конструкции от предварително замонолитени тръби;
  2. открито - в електротехнически канали, кутии и др. подобни.
(2)В етажи с техническо предназначение, двойни подове, неотопляеми подземни и полуподземни етажи и тавани, вентилационни камери, влажни и особено влажни помещения електрическите инсталации се изпълняват открито.
(3)В сгради, чиито строителни конструкции са от негорими материали, се допуска полагането на несменяеми линии от груповата мрежа (токовите кръгове) в улеи в стени и тавани под мазилката, в подовата настилка или в кухини на строителните конструкции, изпълнени с кабели или изолирани проводници в защитна обвивка. Чл.
  1. Електрическите инсталации, положени в непроходими окачени тавани и прегради (двойни стени), се отнасят към скритите инсталации и се изпълняват:
  2. в окачените тавани и в кухините на преградите от горими материали - в метални тръби и затворени кутии;
  3. в окачени тавани и прегради от негорими материали - в изпълнени от негорими материали тръби и кутии, както и с кабели, неразпространяващи горенето. Чл. 1756.
(1)В помещения за приготвяне и приемане на храна, с изключение на кухни в жилища, се допуска открит монтаж на кабели.
(2)Открито полагане на проводници в помещенията по ал. 1 не се допуска. Чл. 1757.
(1)Електрическите инсталации в сауни, санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове се изпълняват скрити.
(2)В помещенията по ал. 1 се допуска електрическа инсталация с открито положени кабели.
(3)Не се допуска в сауни, санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове полагане на проводници с метална обвивка, в метални тръби и гъвкави металоръкави. Чл. 1758. Електрически инсталации в тавани се изпълняват по изискванията в глава тридесет и седма, раздел VI. Чл. 1759.
(1)Допуска се през сутерени и технически етажи на сградите полагане на кабели с напрежение до 1000 V, захранващи електропотребители в други секции (входове) на сградата.
(2)Кабелите по ал. 1 не се смятат като транзитни (директно преминаващи).
(3)Не се допуска транзитното преминаване на кабели през сутерени и технически етажи. Чл.
  1. Не се допуска открито полагане на транзитно преминаващи кабели и проводници през складови помещения. Чл.
  2. Линиите, захранващи хладилни уредби на предприятия за търговия и обществено хранене, се изпълняват директно от собствено табло (ГРТ). Чл. 1762.
(1)Изборът на сеченията на проводниците по условията на нагряване при продължително натоварване и при къси съединения е съгласно глави трета и четвърта.
(2)Сечението на неутралния (N) проводник се избира равно на сечението на фазовите проводници за еднофазни линии, както и за трифазни линии, захранващи еднофазни товари.
(3)При захранването на трифазни симетрични товари от трифазни (четири- и петпроводни) линии сечението на неутралния (N) проводник е равно на сечението на фазовите проводници при сечения до 16 mm 2 Cu или 25 mm 2 Al, а при по-големи сечения - не по-малко от 1/2 от сечението на фазовите проводници.
(4)Сечението на PEN проводник е не по-малко от сечението на N проводник и не по-малко от 10 mm 2 Cu или 16 mm 2 Al независимо от сечението на фазовите проводници.
(5)Минималните сечения на проводниците РЕ и PEN се избират по чл. 166, ал.
  1. Чл.
  2. Допуска се в обосновани случаи неутрален (N) проводник от мед със сечение 2,5 mm 2 и по-голямо да се използва и като защитен (PEN), ако от таблото с повторно заземяване до най-отдалечения потребител има не повече от пет последователни електрически свързвания. Раздел V Особености при електрообзавеждане на някои помещения Чл. 1764.
(1)В помещенията за приготвяне на храна, освен кухните в жилищата осветителите с нажежаеми лампи, разположени над работните места, са със защитни разсейватели (стъкла).
(2)Осветителите с луминесцентни лампи се предвиждат с решетки, мрежи или ламподържатели, изключващи изпадането на лампата от осветителя. Чл.
  1. В санитарни възли, бани, помещения с вани и/или душове се предвижда електрообзавеждане, което е предназначено специално за монтиране в такива помещения. Чл.
  2. Забранява се разполагането на контактни излази в помещения с вани и душове, умивални, перални, помещения с нагреватели към сауни с изключение на контакти специално предназначени за монтиране в такива помещения. Чл.
  3. Контактите в помещения, предназначени за пребиваване на деца - жилища, детски заведения, школи, общежития, са със защитни капачки, които автоматично закриват гнездата на контактите след изваждане на щепселите. Чл. 1768.
(1)Ключовете за осветление се разполагат на стената откъм дръжката на вратата на височина до 1 m.
(2)В помещенията за пребиваване на деца в детски заведения ключовете се разполагат на височина 1,50 m от пода.
(3)Контактните излази се разполагат на височина от 0,3 до 1,5 m от готовия под. Височината на контакти, вградени във или монтирани непосредствено до открити инсталационни канали, не се нормира.
(4)В жилищни помещения се предвиждат контакти, както следва:
  1. в стаи - най-малко един контакт на всеки 4 m 2 подова площ;
  2. в кухни - най-малко един контакт на всеки 2 m 2 подова площ;
  3. в коридори на жилища - по един контакт на всеки 6 m 2 подова площ.
(5)В коридори на хотели, общежития, административни сгради, здравни, учебни заведения и в заведения за обществено хранене контакти се поставят през всеки 10 m.
(6)В обществени, търговски, комунални и промишлени сгради контакти се предвиждат съгласно проектите за вътрешно обзавеждане, трудовата дейност и технологичните процеси.
(7)За сигнални инсталации (радиоточки, телевизионни, радиоантенни и др.) броят на контактите се определя от проектите за вътрешно обзавеждане на сградите.
(8)В котелни помещения, вентилационни камери, перални, тавански помещения и др. за преносимите лампи се предвиждат контакти. Захранването на контактите за преносими лампи е в съответствие с изискванията на глава седма. Чл. 1769.
(1)Най-големият брой проводници, които могат да се положат в открито положени изолационни тръби, в зависимост от сечението на проводниците и вътрешния диаметър на тръбите се определя в съответствие с табл. 72. Таблица 72 Вътрешен диаметър на открито положени тръби в зависимост от броя и сечението на проводниците Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя
(2)Най-големият брой проводници в скрито положени изолационни тръби в зависимост от сечението на проводниците и вътрешния диаметър на тръбите се определя в съответствие с табл.
  1. Таблица 73 Вътрешен диаметър на скрито положени тръби в зависимост от броя и сечението на проводниците Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Чл.
  2. В сауни, перални, санитарни възли, помещения с вани и душове не се разполагат разпределителни табла и устройства за управление. Чл.
  3. Ключовете за осветление на таван­ски помещения, чиито конструктивни елементи са от горими материали (покриви, ферми, греди, подпори), се разполагат извън помещенията. Чл.
  4. Ключовете за осветление в помещения, предназначени за пребиваване на голям брой хора (магазини, столови, ресторанти, приемни холове на хотели и др.), се разполагат на места, достъпни само за обслужващия персонал. Чл.
  5. За всеки вход в сграда се предвижда осветител. Чл. 1774.
(1)За адресни табели и указатели за пожарни хидранти, монтирани на фасадите на сградите, се предвиждат съответни осветители.
(2)Захранването на осветлението на табелите и указателите по ал. 1 е от инсталацията за вътрешното осветление на сградата. Чл. 1775.
(1)Системите за пожарна и охранна сигнализация независимо от категорията за сигурност на електроснабдяване на сградата се захранват от два въвода, а при липса на два въвода - от две различни линии от един въвод.
(2)Превключването от основната към резервната линия е автоматично. Чл.
  1. Монтираните върху покрива двигатели, табла, отделни апарати за комутация и защита са със степен на защита най-малко IР
  2. Раздел VI Измерване на електрическата енергия Чл.
  3. За всяко жилище се предвижда един еднофазен или трифазен (при трифазен въвод) електромер. Чл.
  4. В обществени сгради с няколко абонати се предвиждат електромери за всеки от тях - ателиета, магазини, офиси и др. Чл. 1779.
(1)В обществените сгради електромерите се разполагат в ГРТ в точката на присъединяване.
(2)Допуска се електромерите на различни абонати, разположени в една сграда, да са в общо помещение.
(3)След съгласуване с електроразпределителното предприятие електромерите могат да се разполагат при един от потребителите, като от неговото ГРТ се захранват другите абонати в сградата. При това на въводите в помещенията на тези други потребители се разполагат контролни електромери. Чл.
  1. Електромерите за общи нужди (стълбищно и дворно осветление, абонатна станция, асансьори и др.) се разполагат в ГРТ. Чл.
  2. Електромерите за отделните жилища се разполагат съвместно с апаратите за защита (автоматични прекъсвачи, предпазители). Чл. 1782.
(1)За безопасно обслужване на електромерите, директно включени към мрежата, пред всеки електромер се монтира комутационен апарат за изключване на напрежението от всички фази, присъединени към електромера.
(2)Прекъсвачите за изключване на напрежението от електромери вътре в жилища се разполагат извън границата на жилището. Чл. 1783.
(1)След електромерите се поставя апарат за защита.
(2)Когато след електромера има няколко извода с отделни защити, не е задължително да се предвижда апарат за обща защита. Чл.
  1. В жилищни сгради се допуска използ­ването на система за дистанционно отчитане и/или предаване на показанията от електромерите. Раздел VII Защитни мерки за безопасност Чл.
  2. Защитните мерки за безопасност на електрическите уредби в сгради се изпълняват съгласно глава седма и допълнителните изисквания по този раздел. Чл.
  3. Във всички помещения към защитния проводник се присъединяват достъпните токопроводими части на осветителите за общо осветление и стационарните електропотребители (електрически печки, бойлери, битови климатизатори, електрически сушилни за кърпи, сешоари и др.) Чл. 1787.
(1)В помещенията на сгради металните корпуси на еднофазни преносими електро­уреди от клас I се присъединяват към защитния проводник на захранващата линия (чл.1753).
(2)Към защитния проводник се присъединяват и металните конструкции на преградни стени, врати и рамки, чиито кухини се използват за полагане на кабели. Чл. 1788.
(1)В помещения без повишена опасност за поражение от електрически ток се допуска използ­ването на окачени осветители, които са без клеми за присъединяване на защитни проводници, при условие, че куката за окачването им е изолирана.
(2)Изискванията по ал. 1 не отменят изискванията по чл. 1753 и не са основание за изпълнение на електрическите инсталации като двупроводни. Чл.
  1. За защита на токови кръгове, захранващи контактни излази за преносими електрически уреди, се предвижда автоматично изключване на захранването (АИЗ) чрез защитен прекъсвач (ЗП). Чл.
  2. В случаите, когато защитата срещу свръхтокове (автоматичен апарат, предпазител) не осигурява времето за автоматично изключване от 0,4 s при номинално напрежение 220 V, поради ниски стойности на токовете на к.с. и уредбата (жилището) не е обхваната от система за изравняване на потенциалите задължително се предвижда ЗП. Чл. 1791.
(1)При последователно разполагане на ЗП се осигурява селективност при задействането им.
(2)При дву- и многостепенни схеми разположеното по-близо до захранващия източник ЗП е с настройка и време за сработване най-малко три пъти по-високо, отколкото на ЗП, разположен по-близо до потребителя. Чл. 1792.
(1)В зоната на действие на ЗП не се допуска връзка на неутралния проводник със заземени елементи и защитни проводници.
(2)При избор на ЗП се осигурява сигурната комутация на веригата с отчитане и на възможните претоварвания. Чл. 1793.
(1)Препоръчва се използването на ЗП с вграден автоматичен прекъсвач, осигуряващ защита срещу свръхтокове.
(2)Не се допуска използването на ЗП в токови кръгове, незащитени от свръхтокове с допълнителен апарат, осигуряващ такава защита. Чл.
  1. Не се допуска в жилищни сгради използването на ЗП, които изключват автоматично потребителя от мрежата при отпадане или недопустим пад на напрежението. Защитният прекъсвач трябва да запазва работоспособността си за най-малко 5 s при пад на напрежението до 50 % от номиналното. Чл.
  2. В сградите се използват ЗП тип “А”, които се задействат както от променливи, така и на пулсиращи токове (от перални машини с регулируема скорост, регулируеми светлоизточници, телевизори, видеомагнитофони, персонални компютри и др.), или тип “АС”, които реагират само на променливи токове с нулева последователност. Чл. 1796.
(1)В токови кръгове, от които се захранват контактни излази, се използват ЗП с номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА.
(2)Допуска се присъединяване към един ЗП на няколко токови кръга чрез отделни автоматични прекъсвачи (предпазители).
(3)Като правило не се изисква поставянето на ЗП в линии, захранващи стационарни потребители и осветители, а също и в общи осветителни мрежи. Чл. 1797.
(1)В жилищните сгради като правило ЗП се разполагат в апартаментните табла.
(2)Допуска се разполагането на ЗП и в етажни разпределителни табла. Чл.
  1. Забранява се поставянето на ЗП във веригите на устройства, чието изключване може да предизвика ситуации, опасни за потребителите (изключване на пожарна сигнализация, охранителни системи и др. подобни). Чл.
  2. За токови кръгове, захранващи контакти в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения (напр. бани в жилища и към хотелски стаи), задължително ЗП се избират с номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА. Чл. 1800.
(1)В нормален режим на работа общият ток на утечка на мрежата с отчитане и на присъединените стационарни и преносими електропотребители не трябва да превишава 1/3 от номиналния ток на ЗП.
(2)При липса на данни за тока на утечка на електропотребителите се приема 0,4 mА на 1 А ток на натоварване, а за ток на утечка на мрежата - 0,01 mА/1m дължина на фазов проводник. Чл.
  1. Препоръчва се в жилища като допълнителна защита срещу запалване при съединение със заземени части поставяне на ЗП с ток на сработване до 300 mА. Чл.
  2. За жилищни сгради при спазване на изискванията по чл. 1800 функцията на ЗП по чл. 1797 и 1801 може да се изпълнявя от един апарат с ток на сработване не по-голям от 30 mА. Чл. 1803.
(1)Когато ЗП е предназначен за защита срещу поражение от електрически ток и запалване или само от запалване, изисква се прекъсването на веригите на фазовия и неутралния проводник.
(2)В случаите по ал. 1 защита от свръхтокове във веригата на неутралния проводник не се изисква. Чл. 1804.
(1)При въвода в сградата се изпълнява система за изравняване на потенциалите чрез обединяване на токопроводимите части:
  1. основен (магистрален) защитен проводник;
  2. основен (магистрален) заземителен проводник или главна заземителна клема;
  3. метални тръби от комуникациите на сградата и към съседни сгради;
  4. метални части от строителната конструкция, мълниезащитата, системи за централно отопление, вентилация и климатизация, съединени помежду си при въвеждането в сградата.
(2)Препоръчва се по посоката на пренасяне на електрическата енергия да се изпълнят повторно допълнителни системи за изравняване на потенциалите. Чл. 1805.
(1)Към допълнителните системи за изравняване на потенциалите се включват всички достъпни за допир токопроводими части на стационарните електропотребители, непринадлежащите на уредбата токопроводими части и защитните проводници на цялото електрообзавеждане (в т.ч. и контактите).
(2)В помещения с вани и душове предвиждането на допълнителна система за изравняване на потенциалите е задължително, в т.ч. свързването и на непринадлежащи на уредбата токопроводими части, излизащи извън помещенията.
(3)Когато липсва елекрообзавеждане с включени към системата за изравняване на потенциалите защитни проводници, системата за изравняване на потенциалите се присъединява към РE клема/шина на въвода.
(4)Нагреватели, вградени в пода, се покриват със заземена метална мрежа или заземена метална покривка, присъединени със системата за изравняване на потенциалите.
(5)Като допълнителна защита на нагревателите се използва ЗП с ток на сработване до 30 mA.
(6)Забранява се за сауни, помещение с вани и душове прилагането на системи за местно изравняване на потенциалите. Глава тридесет и девета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В КЛУБОВЕ, ЗРЕЛИЩНИ И СПОРТНИ СГРАДИ Раздел I Област на приложение, определения Чл.
  1. Изискванията в тази глава се отнасят за електрическите уредби в клубове, читалища, зрелищни сгради - театри, кина, циркове, концертни зали, спортни зали и др. Чл.
  2. За електрическите уредби по чл. 1806 освен изискванията в тази глава се отчитат и тези в глава 38, доколкото не си противоречат. Чл.
  3. В тази глава се използват следните термини и определения: 1.сцена - специално съоръжена част от сградата, предназначена за демонстриране на спектакли от различни жанрове; в състава на сцената влизат: основната сцена, аванссцена, ариерсцена, портални и стенни отвори към основната сцена, а също и надсценично и подсценично (трюм) пространство;
  4. естрада - част от зрителната зала, предназначена за естрадни и концертни прояви, отделена от зрителната зала чрез портален отвор или е в общ обем със зрителната зала;
  5. манеж - част от зрителната зала, предназначена за циркови представления;
  6. сценично задвижване - механизми, предназначени за вдигане и спускане на декори, софити, завеси и друго сценично съоръжаване;
  7. постановъчно осветление - осветление, предназначено за светлинно оформление на театрални постановки, концерти, естрадни и циркови пред­ставления;
  8. технически апаратни - помещения, в които се разполагат осветителни и прожекционни прибори, устройства за управление на постановъчното осветление, апаратите за свръзка, електроакустични и кинотехнологични устройства, електрически уредби за захранване и управление на електрозадвижването на механизмите на сцената (естрадата, манежа). Раздел II Общи изисквания. Електрозахранване Чл.
  9. Електрозахранването на електропотребителите се осъществява от мрежа 380/220 (400/230) V при система на свързване със земя TN-S или TN-C-S. Чл.
  10. Нестандартните напрежения за постановъчно осветление и електрически уредби за механизация на сцената, захранвани от отделни трансформатори, изправители или преобразователи, се избират по заданието за проектиране. Чл.
  11. Всички помещения към сцената (естрадата), зони за декори, а също и складове (за декори, костюми, реквизити, бутафории, мебели и материали), ателиета (живописни, дърводелски, макетни, шивашки, обущарски и др.), складове (за бои, текстилни материали, стопански, технически), гардеробни за артисти и за костюми се считат за пожароопасни от клас П-IIа, ако тези помещения по отношение на експлоатацията и характеристиките им не се отнасят към по-висок клас на пожарна или взривна опасност. Чл.
  12. Категорията на електропотребителите в зависимост от осигуреността на електроснабдяване е посочена в табл.
  13. Таблица 74 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Чл. 1813.
(1)Захранването с електроенергия на сгради със зрелищни зали се осъществява от собствен трафопост (встроен, пристроен или отделно стоящ), както и от трафопост (ТП) за общо ползване.
(2)Не се допуска присъединяване на електрически уредби на други потребители към линията НН, захранваща зрелищната сграда от ТП за общо ползване.
(3)Допуска се електрозахранването на електрически уредби на други потребители от собствения ТП на зрелищната сграда. Чл.
  1. Електрозахранването на зрелищни сгради с общ (при няколко зали в сградата) брой на местата 800 и повече и зрелищни сгради за деца, независимо от броя на местата, отговаря и на следните изисквания:
  2. захранването на потребителите се изпълнява от два трансформатора на собствения трафопост; в случай че е нецелесъобразно изграждането на собствен ТП, захранването с електроенергия може да е от два трансформатора на трафопост с общо предназначение;
  3. трансформаторите се захранват от два независими източника;
  4. при изключване на единия от трансформаторите оставащият работещ трансформатор осигурява захранването на всички потребители в сградата;
  5. главното разпределително табло (ГРТ) е със секционирана шинна система НН и устройство за автоматично включване към резервното захранване (АВР); захранването на секциите на ГРТ от трансформаторите се изпълнява с взаимно резервиращи се линии; при съвместяване на ГРТ с разпределителното табло НН на ТП АВР се разполага на това табло. Чл.
  6. Електрозахранването на зрелищна сграда с общ брой на местата в зрителните зали под 800, отговаря на следните изисквания:
  7. захранването на приемниците се изпълнява от два различни трансформатора на ТП за общо ползване; допуска се захранването на сградата от един трансформатор, ако се положат две взаимно резервиращи се линии до ГРТ;
  8. при изключване на единия от трансформаторите оставащият работещ трансформатор осигурява захранването на основните потребители в сградата;
  9. главното разпределително табло е със секционирана шинна система НН; захранването на секциите е от отделни взаимно резервиращи се линии от трафопоста; превключването от основно към резервно захранване е ръчно;
  10. за електропотребители от I категория по отношение на осигуреност на електрозахранване се предвижда втори независим източник на захранване. Чл.
  11. Зрелищните сгради с общ брой на местата в залите до 300 се захранват с ел. енергия от един трансформатор на трафопост за общо ползване. Чл.
  12. При разполагане на зрелищни зали с общ брой на местата до 300, с изключение на дет­ските, в сгради с друго предназначение захранването на електроприемниците може да е от общо ГРТ. Чл.
  13. Пристроени или встроени ТП с маслени трансформатори освен изискванията на глава двадесет и седма отговарят и на следните изисквания:
  14. всеки трансформатор е в отделна клетка, с изход навън; допуска се за ТП с комплектни раз­пределителни устройства (КРУ) разполагането в общо помещение на два трансформатора; ТП и КРУ се разполагат на първия етаж;
  15. вратите на трансформаторните клетки или на помещенията на КРУ се разполагат на разстояние най-малко 5 m от евакуационни изходи или от най-близката врата за преминаване на зрители;
  16. не се допуска изход от помещения на ТП по пътя за евакуация. Чл.
  17. В ТП със сухи трансформатори и КРУ съоръженията се разполагат в сградата в отделно помещение, като се осигурява възможност за транс­портиране и замяна на съоръженията. Чл.
  18. В помещенията на ТП се разполагат и въртящи се преобразователи с напрежение до 1000 V за захранване на електрозадвижванията на сценичните механизми, шкафове с акумулатори и тиристорни регулатори на постановъчно осветление при условие, че е осигурено цялостно обслужване на електрооборудването от персонала на обекта. Чл.
  19. Разпределителните уредби на ТП с напрежение над 1000 V са в отделни помещения със самостоятелни заключващи се врати за об­служване от персонала на електроснабдителното предприятие. Разполагането в едно помещение на уредби с напрежение до 1000 V и такива с по-високо напрежение се допуска само в случаите, когато обслужването им е от персонала на една и съща организация. Това изискване не се отнася за случаите на ТП с КРУ. В тези случаи високоволтовата част на КРУ се пломбира от обслужващата я организация. Чл.
  20. Не се допуска свързване на други електропотребители към линиите, захранващи електроакустични и кинотехнически устройства. Чл.
  21. Аварийното и евакуационното осветление се захранва в съответствие с глава четиридесета и изискванията на чл. 1824 и
  22. Чл. 1824.
(1)Препоръчва се захранването на аварийното, евакуационното осветление и пожарната сигнализация от акумулаторни батерии.
(2)Осветлението по ал. 1 е задължително от акумулаторни батерии за:
  1. зрелищни сгради за деца независимо от броя на местата и броя на захранващите източници;
  2. зрелищни сгради (без кинотеатрите) с общ брой на местата в зрителните зали 800 и повече независимо от броя на захранващите източници;
  3. сгради само с един източник на захранване: а) в клубове (към домове на културата, науката,техниката) при общ брой на местата в зрителните зали 500 и повече; б) в останалите зрелищни сгради при общ брой на местата 300 и повече.
(3)Допуска се при наличие на два източника на захранване при указаните в ал. 2, т. 3 зрелищни сгради акумулаторни уредби да не се предвиждат.
(4)Допуска се акумулаторни уредби да не се предвиждат: а) в кинотеатри при общ брой на местата в залата до 800; б) в клубове при общ брой на местата до 500; в) във всички останали случаи при брой на местата до 300. Чл. 1825.
(1)Допускат се шкафове с преносими акумулаторни батерии във всякакви помещения с изключение на зрителните зали и помещенията за артисти. Преносимите акумулаторни батерии с напрежение до 50 V и капацитет до 150 Ah за за­хранване на аварийно осветление и противопожарна сигнализация, разположени в метални шкафове с естествена изтегляща вентилация извън сградата, могат да се зареждат на мястото на монтажа им, при което класът на помещението по взриво-и пожароопасност не се променя.
(2)Капацитетът на акумулаторните батерии се избира при режим на непрекъсната работа на осветителите за аварийно осветление в продължение на 1 час.
(3)Киселинните акумулаторни батерии с напрежение над 50 V и капацитет над 150 Ah се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тридесета. Раздел III Електрическо осветление Чл.
  1. Допустимите отклонения от напрежението за осветителите са посочени в стандартите. Чл.
  2. Осветителите на постановъчното осветление се предвиждат с предпазни решетки, недопускащи изпадането на светофилтри, лещи, лампи или други вътрешни части от приборите или частици стъкло или кварц, в случай на счупена лампа. Чл. 1828.
(1)Постановъчното осветление, осветлението на оркестрантските пултове е с осигурени възможности за плавно регулиране на яркостта.
(2)Допуска се при клубове, чиито зали са с брой на местата до 500, нерегулируемо осветление за нуждите по ал.
  1. Чл.
  2. В зрителни зали с брой на местата 500 и повече се предвижда плавно регулиране на яркостта на осветлението. Чл.
  3. В помещения за зрители с 50 и повече места се предвижда дежурно осветление, осигуряващо осветеност най-малко 15 % от нормираната за работно осветление. Допуска се за дежурно осветление да се използват части от аварийното или евакуационното осветление Чл.
  4. В зали, съоръжени със стационарна кинопрожекционна апаратура, се предвижда автоматично включване на осветители, които осигуряват не по-малко от 15 % от нормираната осветеност за режима на осветление, предвиден за промеждутъка между кинопрожекциите. Чл.
  5. Управлението на работното и дежурното осветление се осъществява от:
  6. за сцени и естради - апаратната за управление на постановъчното осветление или от пулта на сцената (естрадата);
  7. за вестибюли, фоайета, кулоари, пушални, бюфети, гардероби и други помещения, предназначени за зрители - централно управление от главната каса или от входа в зрителната зала, а за дежурното осветление от помещението на пожарния пост (ако има такъв) или от ГРТ. Чл.
  8. Аварийно осветление се предвижда за помещенията на сцената (естрадата), администрацията, касата, гардероба, охраната, пожарния пост, техническите апаратни, здравния пункт (ако има такъв), ГРТ, телефонна централа и в помещенията за животни в цирка. Чл. 1834.
(1)Светлинните указатели с надпис “Exit” се разполагат над вратите по пътищата за евакуация от зрителната зала, сцената (естрадата, манежа) и от други помещения по посока на изхода от сградата.
(2)Светлинните указатели се присъединяват към захранващия източник на аварийното или евакуационното осветление или се превключват автоматично на него при изчезване захранващото напрежение на основните източници. Светлинните указатели са непрекъснато включени, когато има зрители в сградата. Чл. 1835. Аварийното и евакуационното осветление се управлява от пожарния пост или от ГРТ. Чл. 1836.
(1)За аварийно и евакуационно осветление, което се включва или превключва към акумулаторна батерия, се предвиждат лампи с нажежаеми жички.
(2)Допуска се използването на луминесцентни лампи при захранване на осветители от акумулаторни батерии при наличието на преобразователи на постоянния ток в променлив. Чл.
  1. Оркестровите пултове се осветяват от осветители, присъединени към контакти. Чл.
  2. В сградите със зрелищни зали се предвижда възможност за присъединяване на рекламни и илюминационни уредби. Раздел IV Електрозахранване на технологично обзавеждане Чл.
  3. Противопожарните помпи, системите за противодимна защита, пожарна сигнализация и пожарогасене и оповестяване за пожар се захранват от отделна линия от ТП или от ГРТ. Чл. 1840.
(1)При включването на двигателите на противопожарните помпи и системите за противодимна защита и уредбите за противопожарна автоматика автоматично се изключват системите за вентилация и климатизация на въздуха.
(2)Допуска се автоматично изключване и друго силово електросъоръжаване, с изключение на двигателите на противопожарните завеси, циркулационните помпи и асансьори. Чл. 1841.
(1)Двигателите на противопожарните помпи се пускат:
  1. дистанционно от бутони при пожарните кранове - при липса на спринклерни и дренчерни инсталации;
  2. автоматично - при наличие на спринклерни и дренчерни инсталации с дистанционно дублиране (за включване и изключване) от помещенията на пожарния пост и на помпите.
(2)Включването на двигателите на противопожарните помпи се контролира в помещението на пожарния пост чрез светлинни и звукови сигнали. Чл. 1842.
(1)Електрозадвижванията на сценичните механизми автоматично се изключват при достигане от механизмите на крайните им положения.
(2)Електрозадвижванията на сценичните подемни механизми, противопожарните завеси, подемно-спускащите се платформи и подемно-транспортните устройства (без телферните) се съоръжават с аварийно автоматично изключване директ­но в силовата верига, което не допуска самопускане на тези устройства. Чл.
  1. При брой на подемните устройства над 10 се предвижда апарат за управление, който осигурява едновременно изключване на всички сценични подемници, разположен на пулта на сценичните механизми, а при липса на такъв - на пулта на помощник-режисьора (инспециента). Чл.
  2. За аварийно спиране на всички механизми, обслужващи сцената (естрадата, манежа), се предвиждат изключващи апарати, разположени най-малко на две места, откъдето добре може да се следи работата на тези механизми. Чл.
  3. Вратите в ограждащите повърхности на въртящи се сцени (естради), подемно-спускащи се платформи на сцената и оркестъра, софитите, технологичните повдигателни устройства се снабдяват с блокиращи устройства, които изключват електрозадвижванията при отварянето на вратите и включващи ги след затваряне на вратите без допълнителни действия (завъртане на ключ, натиск върху изключвател и др.). Чл.
  4. Механизмите, които освен електрозадвижване имат и механично (ръчно) задвижване, се снабдяват с блокировка, изключваща електрозадвижванията при преминаване в режим на ръчно управление. Чл.
  5. Контактите на приборите и апаратите, предназначени за осигуряване на безопасност, се включват при отпадане на захранването на бобините им. Чл. 1848.
(1)Противопожарните завеси се снабдяват с блокировки, които автоматично изключват двигателите при отслабване на тяговите въжета и гравитационното спускане на завесата.
(2)Движението на противопожарната завеса се съпровожда със светлинна и звукова сигнализация на сцената и в пожарния пост. Чл. 1849.
(1)При управлението на димните люкове се предвижда възможност както за едновременно отваряне на всички люкове, така и за отделното управление (отваряне и затваряне) на всеки люк. Допуска се затварянето на димните люкове да е ръчно.
(2)Управлението на димните люкове се предвижда от сцената, от пожарния пост или непосредствено от самите механизми. Раздел V Полагане на кабели и проводници Чл.
  1. Силовите мрежи в зоната на сцената (естрадата, манежа) се защитават срещу претоварване съгласно изискванията по глава деветнадесета. Чл.
  2. Всички кабели и проводници се избират с медни жила. Чл.
  3. В зрителните зали, фоайетата, бюфетите и другите помещения за зрители електрическите инсталации се предвиждат скрити, сменяеми. Чл.
  4. Кабелите и проводниците се полагат в стоманени тръби в зоната на сцената (естрадата, манежа) и в зрителните зали независимо от броя на местата. Чл.
  5. За линиите на постановъчното осветление се допуска полагане в една стоманена тръба до 24 проводника при условие, че температурата няма да превишава нормираната допустима температура за изолацията на проводниците. Чл.
  6. Линиите, захранващи осветителните прибори на поставновъчното осветление, разполагани на подвижни конструкции, се изпълняват с гъвкави кабели. Чл.
  7. Електрическите инсталации, които захранват преносими и подвижни потребители и приемници, разположени на виброизолираща основа, се изпълняват съгласно изискванията по глава тридесет и осма. Чл.
  8. Преходът от неподвижни към подвижни електрически инсталации е чрез електрически съединители или контактни кутии, разположени на достъпни за обслужване места. Раздел VI Защитни мерки за безопасност Чл.
  9. Заземяването и защитните мерки за безопасност на електрическите съоръжения се изпълняват съгласно глава седма и допълнителните изисквания по този раздел. Чл. 1859.
(1)Подвижните метални конструкции на сцената (естрадата, манежа), предназначени за монтаж на осветителни и технологични по­требители (софитни ферми, портални кулиси и т.н.), се включват към защитното заземяване чрез отделни гъвкави медни връзки или кабелни жила, които не се обединяват с неутралния проводник.
(2)Допуска се свързването на въртящите се части на сцената и апаратурата върху нея чрез пръстеновиден контакт с двойно токоотнемане. Чл. 1860.
(1)Металните корпуси и конструкции на кинотехнологичните устройства, както и раз­пределителните мрежи на електроакустиката, телевизията, информационните връзки и сигнализацията се присъединяват към защитното заземявяне.
(2)Устройствата по ал. 1, към които има завишени изисквания по отношение нивото на шума, се свързват към отделна заземителна система, чиито заземители се разполагат най-малко на 20 m от другите заземители, а заземителните им проводници се изолират от проводниците на защитното заземление на електрическите уредби.
(3)Съпротивлението на заземлението по ал. 2 е по-голямо от 4 W, ако изискванията на производителя на апаратурата не са по-строги. Глава четиридесета ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ОСВЕТИТЕЛНИ УРЕДБИ Раздел I Област на приложение, общи изисквания Чл. 1861.
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за устройството на електрически осветителни уредби в закрити помещения, открити площи, улици, съоръжения с различно пред­назначение и рекламно осветление.
(2)Разпоредбите по тази глава не се отнасят за осветител­ните уредби на стадиони, летища, мини, рудници, телевизионни и киностудии и транс­портни средства. Чл.
  1. Определянето на светлотехническите показатели на вътрешните осветителни уредби (осветеност, неравномерност, заслепяване, дискомфорт, пулсации и други качествени показатели) е съгласно нормативната уредба за тях. Чл.
  2. За изкуствено осветление се изпол­з­ват газоразрядни светлинни източници: луминесцентни лампи, живачни лампи с високо налягане, металхалогенни, натриеви, ксенонови лампи и светодиоди. Допуска се използването на лампи с нажежаема жичка, когато това е продиктувано от художествено-архитектурни изисквания, а също ако е невъзможно или технико-икономически неоправдано използването на газоразрядни лампи. Чл.
  3. В осветителните уредби с разрядни лампи се предвиждат защитни устройства за намаляване на радиосмущенията в допустимите нормирани стойности. Чл.
  4. За аварийно осветление могат да се използват:
  5. лампи с нажежаема жичка;
  6. луминесцентни лампи при условие, че във всички възможни режими на работа захранването се осъществява с променлив ток и температурата на околната среда в помещението е най-малко + 5 °С;
  7. разрядни лампи с високо налягане, снабдени с устройст­во за моментално повторно запалване (напр. металхалогенни лампи с моментално по­вторно запалване). Чл. 1866.
(1)За осветяване на производствени помеще­ния се използва комбинирано или общо осветление.
(2)За осветяване на непроизводствени помещения се използва общо равномерно осветление. Чл. 1867.
(1)Осветителите на общото осветление се захранват с напрежение до 380
(400)V.
(2)Захранването на осветителите е с напре­жение до 380
(400)V, когато височината на окачване е най-малко 2,5 m от пода и се използват еднополюсни, двуполюсни, триполюсни или четириполюсни прекъсвачи за едновременно из­ключване на напрежението от всички фазови проводници, влизащи в осветителя.
(3)Допуска се напрежение за захранване на отделни лампи не по-високо от 220
(230)V.
(4)Допуска се използването на напрежение и по-високо от 220
(230)V, но не по-високо от 380
(400)V, включително от система 660/380 V със заземена неутрала, за захранване на лампи, работещи с напрежение 380
(400)V или пусково-регулираща апаратура (ПРА) за газоразрядни лампи със специални схеми при спазване на условията:
  1. в осветителите и ПРА влизат проводници или кабели с медни жила и с изолация за напрежение не по-ниско от 660 V;
  2. всички фазови проводници, влизащи в осветителя, се изключват едновременно;
  3. осветителите, разполагани в помещения с повишена опасност и особено опасни помещения, са означени с ясно забелязващ се знак за приложеното напрежение.
(5)Въвеждането в осветителя на два или три проводника от различни фази на системата 660/380 V се забранява.
(6)В помещения с повишена опасност се допуска захранването на осветителите за общо осветление да е с напрежение до 220
(230)V независимо от височината на окачване.
(7)В помещения с повишена опасност и особе­но опасните помещения при височина на окачване на осветители за лампи с нажежаема жичка, по-малка от 2,5 m от пода, се използват осветители, конструкцията на които изключва въз­можността за достъп до лампите без специални приспособления, като захранващите проводници се въвеждат чрез метална тръба или се използва напрежение не по-високо от 42 V.
(8)Изискванията по ал. 6 не се отнасят до осветители в електри­чески помещения, а също и за осветители, обслужвани посредством кран или от специални площадки са­мо от квалифициран персонал. Разстоянието от осветителя до мостовата пътека на крана се приема най-малко 1,6 m или осветителите се разполагат не по-ниско от долния пояс на покривните ферми.
(9)Допуска се осветители с луминесцентни лампи за нап­режение 220
(230)V да се поставят на височина, по-малка от 2,5 m, при условие че контактните части са недостъпни за случайни съприкосновения. Чл. 1868.
(1)За захранване на осветители на местно стационарно осветление с лампи с нажежаема жичка се използват напрежения с най-голяма стойност:
  1. в помещения без повишена опасност - 220 V;
  2. в помещения с повишена опас­ност и особено опасни помещения - 42 V.
(2)Допуска се използване на напреже­ние до 220
(230)V за осветители, които имат специална конструкция (изключваща възможността за достъп до лампите без специални приспособления), в случаите:
  1. осветителите са съставна част на аварийното или евакуа­ционното осветление и получават за­хранване от независим източник;
  2. осветителите са разположени в помещения с повишена опасност (без особено опасните).
(3)При временно ползване на осветители за местно освет­ление се допуска захранване с напрежение до 220
(230)V, ако се използват разделителни трансформатори или се монтира защита от токове на утечка (защита от токове с нулева последовател­ност) и се използват осветители от клас II на защита срещу поражения от електрически ток.
(4)Осветители с луминесцентни лампи с на­прежение 220
(230)V се допускат за местно осветление при условие, че се обезопасят (направят недостъпни) тоководещите им части срещу случайни съприкосновения. Във влажни, особено влажни, горещи и с химическа активна среда помещения използването на осветители с луминесцентни лампи за местно осветление се допуска само в арматура със специална конструкция. Чл. 1869.
(1)Напрежението за захранване на преносими ръчни осветители в помещения с повишена опасност е не по-високо от 24 V.
(2)При неблагоприятни условия, когато опасността от токов удар се увеличава от притеснено и неудобно положение на работника от съприкосновение на голяма част от тялото с големи метални добре заземени повърхности (например метални резервоари, котли и др.), допустимото напрежение по ал. 1 е 12 V. Чл.
  1. За захранване на преносими ръчни осветители, преносими осветители, предназна­чени за окачване, поставяне върху маса, под и др., се спазват изискванията за местно стационарно осветление. Чл.
  2. Неутралните проводници в мрежите се оразмеряват по тока на най-натоварената фаза. Раздел II Захранване на аварийно и евакуационно осветление Чл. 1872.
(1)В производствени и обществени сгради осветителите за работно осветление и осветителите за аварийно осветление се захранват от независими източници. Допуска се захранване от различни трансформатори в един трафопост при условие, че са захранени от два независими източника.
(2)При невъзможност за захранване от независим източник аварийното осветление в обществени сгради може да се захрани от трансформатор, който не захранва работно осветление.
(3)Осветителите на евакуационно осветление в производствени сгради с естествено осветление и в обществени и жилищни сгради (независимо от наличието или отсъствието в тях на естествено осветление) се захранват от мрежа, отделена от тази на работното осветление (началото на мрежата е таблото на трансформаторния пост или при наличие само на входно табло за начало на мрежата се приема това табло).
(4)Осветителите за евакуационното осветление в производствени сгради без естествено осветление се захранват от независим източник или автоматично се превключват към него при условие, че в нормален режим на работа евакуационното осветление се захранва от мрежата на работното осветление.
(5)В производствени сгради без естествено осветление, където едновременно се намират повече от 20 човека, независимо от наличието на аварийното осветление се осигурява евакуационно осветление на основните пътища за евакуация. Резервирането на евакуационното осветление е от независим източник (външен, акумулатор или генератор), който не се използва при нормален режим на работа на работното, аварийното и евакуационното осветление.
(6)Не се допуска за захранване на общо работно, аварийно и евакуационно осветление да се използват мрежите за захранване на мощни консуматори (двигатели и др.).
(7)Светлинните указатели за евакуационното осветление на изходите във всички сгради, които имат автономно захранване в нормален режим, могат да се присъединят към всяка от мрежите за осветление. Чл.
  1. В помещения с постоянен обслужващ персонал или с постоянно преминаване на хора се предвижда възможност за включване на аварийното и евакуационното осветление по всяко време. Чл.
  2. Когато технически е нецелесъобразно захранването на аварийното и евакуационното осветление да се извършва по начините, посочени в чл. 1848, вместо уредба за стационарно аварийно и евакуационно осветление се допуска използване на преносими осветители с акумулатори или сухи батерии. Раздел III Вътрешно осветление Чл.
  3. При избора на елементите на токовия кръг за осветление коефициентът на едновременност за товарите се приема равен на единица. Чл.
  4. Токовите кръгове за осветление се оразмеряват и защитават с предпазители или автоматични прекъсвачи за работен ток, който не превишава:
  5. за производствени и обществени сгради - 25 А;
  6. за жилищни и други сгради, ако поддържането на осветителната уредба не се извършва от специалист - 16 А;
  7. за осветителни уредби с разрядни лампи с единична мощност 125 W и по-голяма или лампи с нажежаема жичка 500 W и повече - 63 А; допускат се отклонения от линии на токови кръгове с дължина до 3 m, а при полагане в стоманена тръба за всякаква дължина да не се защитават независимо от сечението на проводника. Чл. 1877.
(1)В осветителните уредби с разрядни лампи подобряването на фактора на мощността (cos j) може да е индивидуално, групово и централизирано в зависимост от техническите възможности и икономическата целесъобразност.
(2)Факторът на мощността на осветителните уредби с раз­рядни лампи се избира най-малко 0,90. Чл. 1878.
(1)При свързване на осветителите за местно осветление се спазват изискванията: а) проводниците са защитени от механични повреди с въвеждане в осветителите през конзоли или други предпазни приспособления; изискването не се отнася за напрежение, по-ниско от 42 V; б) при наличие на шарнири проводниците в шарнирната част не се подлагат на опъване и триене.
(2)Осветителите се разполагат на места, удобни и безопасни за обслужване. Чл.
  1. Сечението на неутралните проводници в трифаз­ни линии с разрядни лампи се избира: а) за участък с осветители с индиви­дуална компенсация на ПРА - по тока на най-натоварената фаза; б) за участък с осветители с некомпенсирана индуктивна мощност на ПРА - най-близкото стандарт­но сечение до 50 % от сечението на фазовите проводници. Чл.
  2. Двупроводните линии на мрежи с изолирана неутрала или без изведена неутрала с напрежение, по-високо от 42 V, в помещения с повишена опасност и особена опасност се снабдяват с двуполюсни прекъсвачи. Раздел IV Външно осветление Чл. 1881.
(1)При висящо окачване на осветитeли над уличното платно допустимата най-малка височина е 6,5 m.
(2)При разполагане на осветители над контакт­ната мрежа на трамваи или тролейбуси височината на окачване е най-малко 7 m при тра

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.