Постановление № 117 от 4 юни 2004 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи

Държавен вестник Министерски съвет брой: 59, от дата 7.7.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.1 Постановление № 117 от 4 юни 2004 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 117 ОТ 4 ЮНИ 2004 Г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи.

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за държавните помощи, приет с Постановление № 160 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 68 от 2003 г.).

Министър-председател:

Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет:

Севдалин Мавров 34974 ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за държавните помощи

Раздел I

Общи положения

Чл. 1

Раздел II

Държавна помощ за регионално развитие

Чл. 2Държавна помощ за регионално развитие се оценява съгласно приложение № 1

Чл. 3Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти се оценява съгласно приложение № 2

Раздел III

Държавни помощи с хоризонтални цели

Чл. 4Държавна помощ за малки и средни предприятия е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 3

Чл. 5Държавна помощ за обучение е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 4

Чл. 6Държавна помощ за насърчаване на заетостта е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 5

Чл. 7Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност се оценява съгласно приложение № 6

Чл. 8Държавна помощ за защита и опазване на околната среда се оценява съгласно приложение № 7

Чл. 9Държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение се оценява съгласно приложение № 8

Чл. 10Държавни помощи за рисков капитал се оценяват съгласно приложение № 9

Чл. 11

Държавни помощи под формата на дялово участие на държавен орган или орган на местното самоуправление в капитала на дружества се оценяват съгласно приложение № 10

Чл. 12Държавни помощи под формата на държавни гаранции се оценяват съгласно приложение № 11

Чл. 13Държавни помощи за застраховане на краткосрочни експортни кредити се оценяват съгласно приложение № 12

Чл. 14Държавни помощи, свързани с прякото данъчно облагане, се оценяват съгласно приложение № 13

Чл. 15Държавна помощ при продажбата на земя и сгради се оценява съгласно приложение № 14

Чл. 16

Държавна помощ, свързана с извърш­ването на услуги от обществен интерес от организациите, които осъществяват радио- и телевизионно разпространение, се оценява съгласно приложение № 15

Раздел IV

Държавни помощи за отделни отрасли

Чл. 17Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл въгледобив, се оценяват съгласно приложение № 16

Чл. 18Държавни помощи, свързани с невъзстановяеми разходи в електроенергетиката, се оценяват съгласно приложение № 17

Чл. 19Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл корабостроене, се оценяват съгласно приложение № 18

Чл. 20Държавни помощи за оздравяване, преструктуриране и закриване на предприятия от отрасъл стоманодобив се оценяват съгласно приложение № 19

Чл. 21Държавни помощи, предоставяни в областта на морския транспорт, се оценяват съгласно приложение № 20

Чл. 22

Държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, се оценяват съгласно приложение № 21

Чл. 23Държавни помощи за предприятия от областта на шосейния, железопътния транс­порт и транспорта по вътрешните водни пътища се оценяват съгласно приложение № 22

Чл. 24Държавни помощи за кинематографични и други аудио-визуални произведения се оценяват съгласно приложение № 23

Раздел V

Минимална помощ

Чл. 25(1) Размерът на минималната помощ по чл. 1, ал. 6 от закона се изчислява, като

Pаздел VI Производство пред Комисията за защита на конкуренцията

Чл. 26(1) Уведомлението по чл. 7 от закона се изготвя в писмена форма, на български език и да съдържа данните, посочени в приложение № 24, както и следните данни

Чл. 27(1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията

Чл. 28

Чл. 29(1) При проверка на обстоятелствата по преписката по чл. 10, ал. 1 от закона може да бъде привлечен и външен експерт

Чл. 30

Чл. 31

В случаите на допълнително проучване, ако комисията не се произнесе в срока по чл. 11, ал. 3 от закона, държавната помощ се предоставя при условията, посочени в първоначалното уведомление. Органът, предоставящ помощта, изпраща на Министерството на финансите информацията, необходима за вписването й в централния регистър на държавните помощи

Чл. 32

В случаите по чл. 10, ал. 5 от закона, когато преписката не е изяснена пълно и все­странно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика

Чл. 33(1) Заседанията на комисията са открити и закрити

Чл. 34(1) Решението на комисията по чл. 15 от закона се подписва от всички членове, участ­вали в гласуването

Чл. 35

Раздел VII

Наблюдение на държавните помощи

Чл. 36

Чл. 37

Чл. 38

Раздел VIII

Референтен лихвен процент и фактор за преобразуване

Чл. 39

Чл. 40Министърът на финансите ежегодно определя фактор за преобразуване на брутния паричен еквивалент на държавната помощ в нетен еквивалент

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.

Приложение № 1 към чл. 2 Държавна помощ за регионално развитие 1. Въведение Това приложение се прилага от комисията при разглеждане съвместимостта на държавната помощ за регионално развитие, наричана по-нататък “регионална помощ”, с принципите на свободната конкуренция съгласно чл. 4, т. 1 от закона.

Мерките за помощ - предмет на това приложение, се различават от другите категории на държавно подпомагане (в частност - помощи за научноизследователска и развойна дейност; за защита и опазване на околната среда или за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение) с това, че се отнасят само за определени райони на Европа и конкретната им цел е развитието на тези райони 1 .

Държавната помощ за регионално развитие е предназначена за развитие на необлагодетелстваните райони на Европа чрез устойчива подкрепа на инвестициите и/или създаването на работни места, свързани с инвестициите. Тя насърчава разширяването, модернизацията и диверсификацията на дейностите на предприятията в тези райони, както и установяването на нови предприятия. За да се поощри регионалното развитие и да се намалят потенциалните отрицателни въздействия на всяко преместване на дейности, е необходимо предоставянето на такава помощ да е в зависимост от поддържането на инвестицията и създадените работни места в необлагодетелствания район за един минимален период.

В изключителни случаи такава помощ може да не е достатъчна, за да се задейства процесът на регионалното развитие, ако структурните затруднения в съответния район са твърде големи. Само в подобни случаи регионалната помощ се допълва с оперативна помощ.

1 Помощта за малките и средните предприятия, предвиждаща подпомагане растежа на регионалното развитие, се разглежда като регионална помощ.

Регионалната помощ може ефективно да изпълнява отредената й роля, а оттам да бъде оправдано последващото нарушаване на конкуренцията, при условие че помощта се придържа към определени принципи и спазва определени правила.

Такава помощ се предоставя само ако се използва в умерени размери и остане съсредоточена в необлагодетелстваните райони на Република България, тъй като има вероятност помощта да попречи на нормалното взаимодействие между пазарните сили и да намали ефективността на икономиката като цяло.

Право на изключение от установения в чл. 1, ал. 3 от закона принцип за несъвместимост се дава по отношение на регионалната помощ само ако се гарантира равновесието между произтичащото от помощта нарушаване на конкуренцията и предимствата на помощта от гледна точка на развитието на съответния необлагодетелстван район.

Изплащането на индивидуална еднократна помощ на предприятие или на помощ, ограничена до отделна дейност, може да окаже сериозно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, а в същото време въздействието на помощта върху регионалното развитие може да е твърде ограничено. Индивидуална помощ се предоставя в рамките на специфични или отраслови политики и често не съответства на политиката относно помощта за регионално развитие. Последната трябва да остане неутрална по отношение на разпределението на производствените ресурси между отделните икономически отрасли и дейности.

Комисията приема, че подобна помощ не отговаря на посочените в предходния параграф изисквания, освен ако не може да се докаже противното. Правата за изключение се дават само за действащи в даден район схеми за многоотраслова помощ за всички предприятия от съответния отрасъл.

3.2. За да се гарантират жизнеспособността и стабилността на подпомаганата производствена инвестиция, участието на получателя 3 във финансирането трябва да бъде минимум 25 %.

Формата на помощта е различна: субсидия, безлихвен заем или заем с намалена лихва, държавна гаранция или закупуване на държавни акции при изгодни условия, освобождаване от данъци, намалени социалноосигурителни вноски, доставка на стоки и услуги при намалена цена и др.

Схемите на помощ поставят изискване за подаване на молба за помощ преди започването на работата по проектите.

2 Отраслите, които са предмет на специални норми, в допълнение на тук изложените са следните: транспорт, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна и на моторни превозни средства. Специални норми се прилагат и за инвестициите, които са предмет на приложението за регионална държавна помощ за големи инвестиционни проекти.

3 Минималното участие в размер 25 % не трябва да съдържа никаква помощ. Случаят е различен, когато даден заем е свързан със субсидиране на лихвата или се подпомага от правителствени гаранции, съдържащи елементи на помощ.

3.3. Нивото на помощта се определя, като се изчислява интензитетът, съпоставен със съответните разходи (виж т. 3.5, 3.6 и 3.13).

Помощ за първоначална инвестиция 3.4. Първоначална инвестиция означава инвестиция в основен капитал, свързан със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие или със започването на дейност, която води до съществена промяна в продукта или в производствения процес на съществуващо предприятие (чрез рационализация, диверсификация или модернизация) 4 .

Инвестиция в основен капитал, извършена под формата на закупуване на закрито предприятие или на такова, което е щяло да бъде закрито, ако не е било закупено, се счита също за първоначална инвестиция.

3.5. Помощта за първоначална инвестиция се изчислява като процент от размера на инвестицията. Тази стойност се определя въз основа на унифициран пакет от разходи (стандартна база), който съответства на следните елементи на инвестицията: земя, сгради и съоръжения/машини 5 .

При покупка се вземат предвид само разходите за закупуване на тези активи 6 (сделката се осъществява при пазарни условия). Активите, за чието придобиване вече е била предоставена помощ преди покупката, се приспадат от стандартната база.

3.6. В случай на големи фирми 7 приемливите разходи включват и някои категории инвестиции в нематериални активи в размер до 25 % от стандартната база.

Такива разходи се ограничават до разходи, свързани с трансфер на технология чрез придобиването на:

Приемливите нематериални активи отговарят на необходимите условия за гарантиране, че активите остават в района получател, който отговаря на условията за отпускане на регионална помощ, и че не са предмет на прехвърляне в полза на други райони, особено на такива, които не отговарят на условията за отпускане на регионална помощ. Приемливите нематериални активи трябва да отговарят на следните условия:

4 По този начин заместващата инвестиция е изключена от това понятие. Помощта за този вид инвестиция попада в категорията на оперативната помощ, за която важат нормите, описани в т. 3.15 и 3.17 . От това понятие е изключена и помощта за финансово преструктуриране на предприятие в затруднение по смисъла на приложението за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Може да се отпуска помощ за преструктуриране по смисъла на посоченото приложение дотолкова, доколкото помощта се отнася до инвестиционни мерки (рационализация, модернизация, диверсификация), без да има необходимост от отделно уведомление съгласно дадена схема за регионална помощ. Тъй като подобна регионална помощ е част от предлагана помощ за преструктуриране на предприятие в затруднение, това трябва да се взема предвид при разглеждането, извършвано съгласно посоченото приложение.

5 В отрасъл “транспорт” разходите за закупуване на подвижно транспортно оборудване се изключват от унифицирания пакет от разходи (стандартната база). Тези разходи не са приемливи за помощ за първоначална инвестиция.

6 Когато дадена покупка се придружава от друга първоначална инвестиция, разходите свързани с последната, се прибавят към разходите за покупката.

7 Критериите и условията, които се прилагат за малките и средните предприятия, са определени в приложението за държавната помощ за малки и средни предприятия.

3.7. Нотифицираната помощ се изразява в брутни стойности, т.е. преди данъчно облагане. За да може: а) различните форми на помощ да бъдат съпоставими една с друга, и б) интензитетите на помощта да бъдат съпоставими с тези в Европейската общност, Комисията превръща помощта в помощ, изразена в нетен еквивалент на помощта (НЕП) 8 .

3.8. Интензитетът на помощта трябва да бъде съобразен с естеството и интензитета на регионални проблеми, чието разрешаване се цели.

В случай на райони, които попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 4, т. 1 и 3 от закона, и съгласно приетата регионална карта на държавните помощи интензитетът на регионалната помощ не трябва да надвишава 50 % от НЕП.

Определеният по-горе таван на интензитета пред­ставлява горна граница. Под нивото на този таван комисията трябва да гарантира, че когато разглежда интензитета на регионалната помощ, той трябва да бъде съобразен с тежестта и сериозността на регионалните проблеми.

3.9. Посочените в т. 3.8 тавани могат да се увеличат с добавките за малките и средните предприятия, предвидени в приложението за държавна помощ за малки и средни предприятия, т.е. с 15 % в брутно изражение. Добавките за малките и средните предприятия не се прилагат за транспортни предприятия.

3.10. Помощта за първоначална инвестиция зависи (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на въпросната инвестиция в района в продължение най-малко на 5 години.

Помощ за създаване на работни места 3.11. Както е посочено в т. 3.1, регионалната помощ може да бъде насочена към създаването на работни места. За разлика от помощта за създаване на работни места, определена в приложението за държавна помощ за стимулиране на заетостта и отнасяща се за работни места, несвързани с инвестиционен проект, тук се разглеждат само работните места, които са свързани с осъществяването на проект за първоначална инвестиция 9 .

3.12. Създаване на работни места означава нетното увеличаване на броя на работните места 10 в дадено предприятие в сравнение със средния брой работни места през определен период от време. Всички закрити през този период работни места се приспадат от броя работни места, които са създадени през същия период 11 .

3.13. Както и при инвестиционната помощ, предвидената в това приложение помощ за създаване на работни места трябва да бъде съобразена с естеството и интензитета на регионалните проблеми, които тя трябва да разреши. Размерът на помощта не трябва да надвишава определен процент от разходите за заплата 12 на наетото лице, изчислен за период две години. Процентът е равен на разрешения интензитет за инвестиционна помощ в съответния район.

8 За използвания за изчисляване на НЕП метод виж форма № 1.

9 Дадено работно място се счита за свързано с осъществяването на инвестиционен проект, когато то се отнася до дейност, свързана с инвестицията, и е създадено в срок 3 години след приключването на инвестицията.

10 Броят на работните места съответства на броя на годишните трудови единици (ГТЕ), т.е. броят на лицата, наети на пълно работно време в продължение на една година, като работата на непълно работно време и сезонната работа са части от ГТЕ.

11 Това определение е валидно както за съществуващо предприятие, така и за ново предприятие.

12 Разходите за заплата включват брутната заплата, т.е. преди данъчното облагане, и задължителните вноски за социално осигуряване. Комисията си запазва правото да използва за справка статистиката за средните разходи за заплата.

3.14. Помощта за създаване на работни места трябва да бъде зависима (чрез начина на нейното плащане или чрез условията, свързани с нейното придобиване) от поддържането на създадената трудова заетост в продължение най-малко на 5 години.

Оперативна помощ 3.15. Регионалната помощ, насочена към намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, т. нар. оперативна помощ, принципно е забранена. Такава помощ се отпуска по изключение на райони, които отговарят на изискванията за отпускане на помощ, съгласно изключението по чл. 4, т. 1 от закона, при условие че е оправдана от гледна точка на характера и приноса й за регионалното развитие и че размерът й е съответстващ на трудностите, които тя се стреми да облекчи 13 . Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на трудностите и да ги степенува по важност. Оперативната помощ е ограничена във времето и прогресивно намаляваща.

3.16. В районите с ниска гъстота на населението, които отговарят на условията за изключение по чл. 4, т. 1 от закона, с гъстота на населението под 12,5 жители на км 2 , се разрешава отпускането на помощ, която не е едновременно прогресивно намаляваща и ограничена във времето и която е частично предназначена за компенсиране на допълнителните транспортни разходи 14 . Органът, предоставящ помощта, трябва да докаже съществуването на такива допълнителни разходи и да определи техния размер.

3.17. Оперативна помощ, предназначена за насърчаване на износа между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, не е разрешена.

Правила за натрупване на помощи 3.18. Таваните за интензитет на помощта, които са определени в съответствие с критериите, изложени в т. 3.8 и 3.9, се прилагат по отношение на цялата помощ:

3.19. Описаната в т. 3.11 - 3.14 помощ за създаване на работни места и описаната в т. 3.4 - 3.10 помощ за инвестиции могат да се комбинират 15 , при условие че се спазва определеният за района таван за интензитет 16 .

3.20. Когато приемливите разходи за регионална помощ са изцяло или частично приемливи за помощ за други цели, общата част ще е подложена на най-благо­приятния таван по въпросните схеми.

13 Оперативната помощ е под формата на освобождаване от данъци или намаляване на вноските за социално осигуряване.

14 “Допълнителни транспортни разходи” означава “допълнителни разходи, които произтичат от придвижването на стоки в рамките на границите на държавата”. Такава помощ при никакви обстоятелства не може да е помощ за износ, нито мерки с равностойно въздействие върху количествените ограничения по вноса.

15 Предвидените в това приложение помощ за създаване на нови работни места и инвестиционна помощ не могат да се комбинират с помощ за насърчаване на заетостта, която е определена в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта, тъй като тя се прилага при различни обстоятелства и по различно време. За някои категории особено необлагодетелствани получатели ще се приемат увеличения на помощта при условия, определени в приложението за държавна помощ за насърчаване на заетостта.

16 Това условие се счита за изпълнено, ако сумата на помощта за първоначалния инвеститор, изразена като процент от инвестицията, и помощта за създаване на работни места, изразена като процент от разходите за заплати, не надвишава най-благоприятния размер, който се получава от прилагането или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т. 3.8 и 3.9, или на определения за района таван в съответствие с критериите, посочени в т. 3.13.

3.21. Когато се предвижда държавната помощ по дадена схема да се комбинира с помощ по други схеми, тя трябва да уточни за всяка схема метода, по който ще осигури съответствието с изброените по-горе условия.

ФОРМА 1 Методика за изчисляване на нетния еквивалент на помощта за инвестиции Методиката за изчисляване на нетния еквивалент на помощта (НЕП) се използва от комисията при оценката на схеми за помощ, нотифицирани от органите, предоставящи държавни помощи.

Нетният интензитет представлява крайната печалба, която дадено предприятие извлича от помощта (без данъците), свързана с подпомаганата инвестиция. Това изчисление може да отчита само разходите за основен капитал, съответстващи на земя, сгради и производствени съоръжения, които представляват т. нар. стандартна база.

При схеми, чиято база включва допълнителни разходи, последните трябва да бъдат ограничени до определена част от стандартната база. Всички схеми трябва да бъдат проучвани от гледна точка на техния интензитет, сведен до разходите, в стандартната база, както е показано в следните примери 18 :

Пример 1

Пример 2

Пример 3

17 Данъчната помощ се счита за помощ, свързана с инвестиция, когато се базира на инвестирана в района сума. Всяка данъчна помощ може да бъде свързана с инвестиция, ако се определи таван, изразен като процент от инвестираната в района сума. Когато отпускането на данъчна помощ се разпростира в продължение на няколко години, всеки оставащ в края на дадена година баланс може да се прехвърля в следваща година и да се увеличава в съответствие с референтния лихвен процент.

18 Тази система за преизчисляване на интензитетите не важи за нематериалните инвестиции, посочени в т. 3.6 от основния текст.

Пример 4

Определянето на НЕП се основава единствено на изчисляването на данъци и настояща стойност, с из­ключение на определени форми на помощ, които изиск­ват специфично третиране. Такива изчисления се основават на елементи, предоставени от схемата за помощ или от данъчното законодателство на заинтересуваната държава, както и на определени параметри, установени със споразумение.

1.1. Данъчно облагане Интензитетът на помощта трябва да се изчислява след данъчното облагане, т.е. след като са приспаднати дължимите върху помощта данъци и по-специално данъците върху печалбата на фирмите. Това е основата за термина “Нетен еквивалент на помощта” (НЕП), която представлява помощта, полагаща се на получателя след плащане на съответния данък, като се приема, че предприятието реализира печалба още от първата година така, че помощта се облага с максимален данък.

1.2. Сконтиране Настоящата стойност се изчислява на различни етапи в определянето на НЕП. Първо, когато разходите за помощ и/или инвестиция се простират във времето, трябва да се отчита действителното време на изразходване на помощта и разходите. Затова инвестиционните разходи и плащанията на помощта се сконтират обратно в края на годината, в която предприятието е направило първото си амортизационно отчисление. Второ, настоящата стойност се изчислява в получените ползи при погасяването на заем при облекчени условия или в данъка, с който е обложена дадена субсидия. Процентът, който се използва в такива случаи, е референтният/сконтовият процент, определен от Министерството на финансите. Освен че се използва като сконтов процент, той се използва и за изчисляване субсидирането на лихвата при нисколихвен заем.

1.3. Специфични случаи Освен описаните по-горе данъчно облагане и сконтирането някои форми на помощ изискват специфична обработка. В случай на помощ за наемане на сграда помощта се измерва чрез сконтиране на разликите между платения от предприятието наем и теоретичната равностойност на наема спрямо приложения към стойността на сградата референтен процент плюс сума, съответстваща на амортизацията на сградата през въпросната година. Подобен метод се използва при помощ за финансов лизинг 19 .

В случай на помощ за наемане на земя теоретичната ставка се изчислява въз основа на референтния процент минус темпото на инфлация, отнасящо се до стойността на земята.

19 Следва да се отбележи, че разходите, които са свързани със закупуването на земята или сградата от отдаващото под наем предприятие, могат да се считат за разрешени, при условие че се докаже необходимостта от въпросната помощ .

Съгласно метода за обща оценка нетният еквивалент на помощта (НЕП) е доходът, оставащ на получателя на помощта след плащане на данъците върху печалбата на предприятието. В повечето случаи субсидиите сами по себе си не са данъчно облагаеми, но те се приспадат от стойността на амортизацията на инвестицията. Това означава, че всяка година инвеститорът отчислява по-малки амортизационни отчисления в сравнение с тази, която би обезценил, ако не беше получил помощ. Тъй като амортизационните отчисления се приспадат от облагаемия доход, субсидията увеличава частта, изисквана от държавата всяка година под формата на данък върху печалбата на фирми.

2.2. Примери за изчисление:

Пример 1: Помощта не е предмет на данъчно облагане Субсидиите обикновено се вписват в счетоводните сметки като приход и подлежат на данъчно облагане. В някои случаи при определени помощи за научноизследователска и развойна дейност субсидията може да бъде освободена от данъчно облагане. В този случай НЕП е равен на номиналната стойност на помощта.

Пример 2: Инвестицията включва само една категория разходи и субсидията изцяло подлежи на данъчно облагане в края на първата финансова година Това означава, че цялата субсидия подлежи на корпоративно подоходно облагане след първата година. Фирмите, които обикновено регистрират загуба през първата година на дейност, могат да прехвърлят загубите си в продължение на няколко финансови години.

За да бъде изчислен НЕП на помощта, стойността на наложения данък се изважда от нетния еквивалент на помощта.

Например: инвестиция: 100 Номинал на субсидия: 20 Данъчна ставка: 40,0 % 20 Така наложеният върху субсидията данък е 20 ? ? 40 % = 8 Следователно НЕП ще бъде: ( 20 - 8 )/100 = 12 % Пример 3: Инвестицията включва само една категория разходи, а субсидията подлежи на праволинейно данъчно облагане в продължение на 5 години Тук субсидията подлежи на данъчно облагане на равни части в продължение на 5 години. Една пета от помощта следователно се прибавя към печалбата за всяка от тези 5 години. За да бъде изчислен НЕП, от субсидията се приспадат сконтираните суми на налагания всяка година данък върху всяка една пета съгласно приложимия режим на данъчно облагане.

Например: инвестиция: 100 Номинална субсидия: 20 Данъчна ставка: 40,0 % Сконтов процент: 8 % 21 Таблицата по-долу показва как се изчисляват дължимите данъци през всяка година и отстъпките:

Период Дължим данък Дисконтов Размер на върху фактор данъка с субсидията

(1)

21 Илюстрацията на размера на дисконтовия/референтния процент е примерна и може да не отразява дейст­вителния размер на референтния процент, определен от Министерството на финансите и публикуван в интернет.

Общата сума представлява размера на данъка с отстъпката за всичките 5 години. Тя трябва да се приспадне от номиналната стойност на субсидията, за да се получи нетният еквивалент на помощта.

Така НЕП е: ( 20 - 6,9 )/100 = 13,1 % Забележка. Дължимият данък върху субсидията е сконтиран в края на първата година с допускане, че това е датата, на която предприятието извършва първите си амортизационни отчисления.

Пример 4: Инвестицията включва три категории капиталови разходи: земя, сгради и производствени съоръжения, които се облагат с данъци през различни периоди Трите вида разходи представляват стандартна база на помощта. Разходите се разпределят в рамките на стандартната база (съгласно статистическа информация, осигурена от Националния статистически институт) чрез използване на разбивка, както е показано в таблицата по-долу:

Земя Сгради Производствени съоръжения България 2,2 50,1 57,7 Тези фактори се използват за изчисляване на теоретичните нетни еквиваленти на помощта по схемите за помощ. От друга страна, в отделни случаи на помощ се използва действителната разбивка за разпределение на трите категории разходи, фигуриращи в стандартната база.

Тъй като периодът, през който дадена субсидия подлежи на данъчно облагане, е различен в зависимост от категорията разход, първата стъпка е субсидията да се разпредели пропорционално между елементите, които съставляват базата на помощта.

Следващата стъпка е да се изчислят таксуваните като данък суми отделно за всяка категория разход (изчисленията са същите, както в пример 3).

И накрая данъците се приспадат от номиналната субсидия, за да се получи НЕП:

НЕП = номиналната субсидия минус:

По принцип земята не подлежи на амортизация. Ако приемем, че помощта се облага с данък със същото темпо, както амортизацията, отпуснатата за земя помощ не се облага с данък и от отпуснатата за земя субсидия не се приспада данък.

Изчисляване на данъка върху разпределената за сгради помощ:

Ако приемем, че разпределената за сгради помощ се облага с данък на равни части със същото темпо, както амортизацията, т. е. в продължение на 20 години:

Изчисляване на данъка върху разпределената за производствени съоръжения помощ:

Да приемем, че разпределената за производствени съоръжения помощ подлежи на данъчно облагане със същия темп, както амортизацията, т. е. по метода на намаляване, в продължение на пет години при следните проценти: 40, 24, 14,4, 10,8 и 10,8 %.

За разлика от сградите данъчното облагане тук е различно за всяка година. Поради това данъкът трябва да се изчислява поотделно за всяка година. Делът на разпределената за производствени съоръжения номинална субсидия е 20 x 64 % = 12,8.

Изчисляване на данъчните ставки Период Дължим данък Дисконтов Размер на върху фактор данъка с помощта

(1)

6,412 Изчисляване на НЕП:

Номинална субсидия 20 минус:

Единственият ефект на лихвения рабат е намаляване на лихвените такси, тъй като се приема, че връщането на капитала се извършва по един и същ начин, независимо дали лихвеният процент е нормален или намален.

Тази придобита привилегия при връщането на заема се изразява като процент от инвестицията както при капиталови субсидии. Това дава нетния еквивалент или брутния еквивалент на помощта.

Това не представлява крайната облага, която предприятието извлича от лихвената субсидия. Тъй като лихвените такси се приспадат от данъчно облагаемите печалби, лихвена субсидия означава загуба на част от тази данъчна привилегия чрез увеличаване на вземания от държавата дял под формата на данък върху печалбите на предприятието.

Следователно нетният еквивалент на помощта (НЕП) се получава чрез приспадане от брутния еквивалент на помощта на наложения от държавата данък върху дължащото се на рабата увеличение на данъчно облагаемите печалби.

Както в случая на субсидия, НЕП на заем при облекчени условия се основава на елементи, предоставени или от схемата за помощ, или от данъчното законодателство, плюс всички други фактори, установени със споразумение.

Необходими са следните елементи, за да се изчисли НЕП при инвестиционна помощ под формата на заем при облекчени условия:

Също така е необходимо да се знаят условията за погасяване на заема. В повечето случаи заемът се погасява чрез преки вноски на равни части с дължимата лихва за неизплатеното салдо. Понякога заемът се изплаща чрез постоянни годишни вноски, което се взема предвид при изчисляването на НЕП.

3.2. Примери за изчисление Пример 1 1. Параметри

Край Заем Рабат Получена Дисконтов Сконтира- на съот- (салдо)

(1)

4,112 (*) Сконтирането започва в началото на първата година.

НЕП = 4,112 x 3 x 40 % x ( 1 - 35 % ) = 3,21 % Пример 2 1. Параметри Параметрите са същите, както в пример 1, но с двугодишен гратисен период за погасяване. Това означава, че капиталът не се връща през първите две години. Така десетгодишният заем ще се връща на 8 равни части от третата до десетата година. През десетте години се дължи лихва върху неизплатения баланс.

Край Заем Рабат Получена Дисконтов Сконтира- на съот- (салдо)

(1)

4,802 % (*) Сконтирането започва в началото на първата година.

НЕП = 4,802 x 3 x 40 % x ( 1 - 35 % ) = 3,75 % Забележка. При равни други условия резултатът от въвеждането на гратисен период за връщане на капитала трябва да увеличи НЕП. Гратисният период увеличава дължимия всяка година баланс, а оттам и падащата се на рабата облага, а следователно и “Единица безвъзмездна помощ”.

Пример 3 1. Параметри Същите факти, както в пример 2, но заемът се връща на редовни погасителни вноски.

Методът за изчисляване се различава съществено от използвания в предишните два примера: първо се изчисляват “обикновените” годишни вноски без лихвения рабат, а след това “намалените” вноски; разликата между двете серии се определя отделно за всяка година, а резултатите се сконтират, за да се получи еквивалентът на помощта.

А = i/( 1 - r n ), където r = 1/( 1+i ), като i е лихвеният процент, а n - броят на годините, за които се изчислява вноската. Изчисленията се основават на заем от 100 единици:

Го- Обикно- Годиш- Получена Дисконтов Сконтира- ди- вена на внос- изгода фактор на стой- на погаси- ка с

(3)

(2)

14,85 % (*) Сконтирането започва в началото на първата година.

НЕП = 14,85 x 40 % x ( 1 - 35 % ) = 3,86 % Забележка. Когато няма гратисен период за погасяване на заема, изчисленият по същия начин НЕП е 3,41%.

3.3. Формула за изчисляване на НЕП на заем при облекчени условия Посочените по-горе методи лесно могат да се въведат в електронна таблица, което прави възможно изчисляването на НЕП на нисколихвен заем според характеристиките на съответния случай. В стандартни случаи НЕП може да се изчисли и директно с помощта на следните формули:

1.2. Разпоредбите на това приложение не оказват влияние върху действието на специфичните правила за държавна помощ в областта на транспорта и въгледобива.

2.1.2. С оглед да се предотвратят сериозни изкривявания на конкуренцията приложението съдържа по-строги правила за отраслите, в които има структурни проблеми.

2.2. Потребност от контрол върху регионална помощ за големи инвестиционни проекти 2.2.1. Максималният таван на интензитет на помощта дава възможност за стимулиране в подходяща степен развитието на подпомаганите райони. Тъй като са еднократни, размерът им е над необходимото спрямо регионалните затруднения, когато помощта е предназначена за големи проекти. Целта на това приложение е да ограничи нивото на предоставяната подкрепа за големи проекти до степен, която да предпазва, доколкото е възможно, от допълнително нарушаване на конкуренцията.

2.2.2. Големите инвестиции могат да дадат ефективен принос за регионалното развитие и чрез привличане на други предприятия в района, въвеждане на съвременни технологии, както и чрез допринасяне за професионалната квалификация на работниците. Тези инвестиции се влияят по-малко от съществените специфични проблеми в районите с ниско жизнено равнище. Големите инвестиции могат да изграждат мащабни икономики, които понижават специфичните за района първоначални разходи. В много отношения те не са обвързани с района, в който се правят инвестициите. Големите инвестиции могат лесно да получат капитал и кредит на световните пазари и не са ограничени от по-рядкото предлагане на финансови услуги в даден район с ниско жизнено равнище. Предприятията, които правят големи инвестиции, могат да получат достъп до по-широк географски район, в който се предлага работна сила, и по-лесно могат да прехвърлят квалифицирана работна сила в избраното местонахождение.

2.2.3. Едновременно с това, ако големи инвестиции получат големи размери държавна помощ, възползвайки се от таваните за регионалната помощ, съществува нарастваща опасност това да окаже влияние върху търговията и по този начин да се получи по-голямо нарушаване на конкуренцията по отношение на други държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. Това се дължи на факта, че получателят на държавна помощ най-вероятно е значителна фигура на съответния пазар и, следователно, инвестицията, за която е получил помощта, може да промени условията на конкуренция на този пазар.

2.2.4. Предприятията, които правят големи инвестиции, обикновено притежават значителен икономически потенциал пред властите, от които зависи отпускането на помощта. В действителност инвеститорите на големи проекти често обсъждат алтернативни обекти в различни държави, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, което може да доведе до нарастване на големите обещания за помощ по всяка вероятност до ниво, многократно надхвърлящо необходимото за компенсиране на регионалните затруднения.

2.2.5. Изходът от търгове за помощ най-вероятно се изразява в това големите инвеститори да получават интензитети на помощ, които надхвърлят допълнителните разходи, произтичащи от избора на място за инвестиране в район с ниско жизнено равнище.

2.2.6. Размерът на помощта, надхвърлящ необходимия минимум за компенсиране на ниското жизнено равнище в района, е твърде възможна причина за негативни резултати (избор на неефективно местоположение), по-значително нарушаване на конкуренцията и чисти загуби за общото благосъстояние - тъй като помощта е скъпо струващ разход на средства за данъко­платците в полза на получателите на помощта.

2.2.7. Големите инвестиционни проекти, които получават регионална помощ за инвестиции, са капиталово по-интензивни в сравнение с малките инвестиционни проекти. В резултат на това по-благоприятното отношение към по-малките инвестиционни проекти води до по-благоприятно отношение към проекти, по-интензивни спрямо работна сила, в подпомагани райони, като по този начин допринася за създаването на нови работни места и намаляване на безработицата.

2.2.8. Някои видове инвестиции могат да доведат до сериозно нарушаване на конкуренцията. Това важи най-вече за инвестиции в отрасли, в които една-единствена компания притежава голям дял от пазара, или в отрасли, в които съществуващите производствени мощности рязко се увеличават, без това да води до съответно увеличаване търсенето на съответните продукти. Нарушаването на конкуренцията е в отрасли, в които има структурни проблеми, а именно където съществуващите производствени мощности вече надхвърлят търсенето на съответния продукт на пазара и където търсенето на въпросните продукти непрекъснато намалява.

2.2.9. Проектите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, имат ефикасен принос за икономическата и социалната съгласуваност и затова трябва да им се обръща особено внимание.

Приемливи разходи Коригиран таван на интензитет на помощта До левовата равностой- 100 % от регионалния ност на 50 млн. евро таван За частта в левова равно- 50 % от регионалния стойност от 50 до таван 100 млн. евро За частта в левова равно- 34 % от регионалния стойност, надхвърляща таван 100 млн. евро 22 Съгласно приложение № 1 относно помощта за регионално развитие приемливите разходи за регионални инвестиции се дефинират или чрез правилата, посочени в т. 3.5 и 3.6 (опция 1), или чрез правилата, посочени в т. 3.13 (опция 2). Съгласно т. 3.19 на приложение № 1 за регионална помощ помощта, изчислена въз основа на опция 1 (“помощ за инвестиции”), може да се съчетава с помощ, изчислена на базата на опция 2 (“помощ за създаване на работни места”), при условие че общият размер на помощта не надхвърля тавана на регионалната помощ, умножен на по-високия от двата приемливи разхода. В съответствие с това правило и за целите на това приложение приемливите разходи на конкретен инвестиционен проект се определят на базата на опцията, която води до по-високата сума. Приемливите разходи се определят по такъв начин, че да не превишават по-високата сума за инвестиции, дължаща се на по-високата стойност при метода за разкриване на работни места и метода за първоначални инвестиции, в съответствие с тавана на интензитета на помощта, определен за дадения район.

3.2. Допустимият размер на помощ за проект, надхвърлящ левовата равностойност на 50 млн. евро, се изчислява съгласно формулата: максимален размер на помощта = R x (50 + 0,50 B + 0,34 C), където R е некоригираният таван на интензитета за регионална помощ;

В са приемливите разходи между левова равностойност на 50 и 100 млн. евро;

С - приемливите разходи в левовата равностойност на над 100 млн. евро, ако има такива 23 .

3.3. Един пример: За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 80 милиона евро в подпомаган район, където некоригираният таван на интензитета за регионална помощ е 50 % нетен еквивалент (НЕП), максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 32,50 милиона евро, което съответства на 40,6 % интензитет на помощта. За голямо предприятие, което инвестира левовата равностойност на 160 милиона евро в същия район, максималният размер на допустимата помощ възлиза на левовата равностойност на 47,7 милиона НЕП, което съответства на 29,8 % интензитет на помощта.

3.4. Органите, предоставящи помощ, са длъжни да уведомяват комисията за всеки отделен случай на регионална инвестиционна помощ, когато помощта над­хвърля максимално допустимия размер за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, съгласно таблицата и разпоредбите по точка 3.1 24 . Индивидуално уведомявани проекти са неприемливи за инвестиционна помощ в която и да е от следните две ситуации: а) получателят на помощта отчита повече от 25 % от продажбите на съответния продукт преди инвестирането или отчита повече от 25 % след инвестицията; б) създаваният от проекта капацитет е повече от 5 % от размера на пазара, измерен въз основа на очевидни данни за потреблението на съответния продукт, освен ако средногодишното нарастване на очевидното му потребление през последните пет години надхвърля средногодишния ръст на БВП в Европейското икономическо пространство.

Тежестта на доказване на обстоятелствата, за които се отнасят букви “а” и “б”, е за органа, предоставящ помощта 25 . За целите на прилагането на букви “а” и “б” очевидното потребление се определя според съответното ниво на класификацията ПРОДПРОМ 26 , а ако липсва такава информация - на базата на каквото и да е друго разделяне на пазара, общоприето за съответните продукти, за което има налични статистически данни.

23 Долната таблица илюстрира интензитетите на помощта при конкретен размер на приемливите разходи и конкретен таван на регионалната помощ, която е допустима съгласно скaлата за намаление:

Приемливи Таван на регионалната помощ разходи 15 % 20 % 25 % 30 % 35 % 40 % 50 % 50 млн. евро 15,00 % 20,00 % 25,00 % 30,00 % 35,00 % 40,00 % 50,00 % 100 млн. евро 11,25 % 15,00 % 18,75 % 22,50 % 26,25 % 30,00 % 37,50 % 200 млн. евро 8,18 % 10,90 % 13,63 % 16,35 % 19,08 % 21,80 % 27,25 % 500 млн. евро 6,33 % 8,44 % 10,55 % 12,66 % 14,77 % 16,88 % 21,10 % 24 Предложения за предоставяне на помощ ad hoc трябва задължително да бъдат нотифицирани и се оценяват на базата на правилата, залегнали в раздел 3 на приложението, и в съответствие с общите критерии за оценка, съдържащи се в приложение № 1.

25 Ако предоставящият помощ докаже, че получателят на помощта създава чрез оригинални нововъведения нов продуктов пазар, посочените в букви “а” и “б”, не се правят тестове и помощта се разрешава в размери, изчислени съгласно таблицата, дадена в т. 3.1.

26 Номенклатура на промишлената продукция, одобрена със Заповед № РД-07-01 от 5.I.2002 г. и заменена със Заповед № РД-07-221 от 8.XII.2003 г. на председателя на Националния статистически институт.

3.5. Максималният разрешен интензитет на помощ, която даден проект може да получи съгласно т. 3.4, може да бъде увеличен чрез умножение по множител 1,15, ако проектът се съфинансира със средства от Европейската общност като значителен проект. Процентът на съфинансирането трябва да бъде най-малко 25 % от общите държавни разходи.

3.6. Увеличението на помощта, произтичащо от т. 3.5, не трябва да води до интензитет, по-голям от максималния таван на интензитет на помощта, допустим за инвестиция в левовата равностойност на 100 млн. евро, т. е. 75 % от некоригирания таван на интензитет за регионална помощ.

5.2. До този момент няколко чувствителни промишлени отрасъла са били предмет на специфични, по-строги правила в областта на държавните помощи 27 .

В съответствие с разпоредбите, изложени в раздел 7, това приложение включва тези чувствителни промишлени отрасли.

27 Помощта в областта на производството на синтетични влакна, държавната помощ за производство на моторни превозни средства и помощта за корабо­строенето 6.2. Органите, предоставящи помощ, трябва да поддържат подробна документация относно отпускането на индивидуална помощ по силата на това приложение. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на факта, че е спазен максималният интензитет на помощта, определен от това приложение. Пълната документация за всяка отделна помощ трябва да се съхранява в продължение на 10 години считано от датата на отпускане на помощта. При писмено поискване съответният орган трябва да предостави на комисията или на Министерството на финансите в срок 20 работни дни или в по-дълъг срок, какъвто е посочен в искането, цялата информация, необходима, за да се прецени дали са спазени разпоредбите на това приложение.

8.1.1. Инвестиционен проект “Инвестиционен проект” означава първоначална инвестиция по смисъла на раздел 3 от приложение № 1 помощ за регионално развитие. Инвестиционният проект не трябва да бъде изкуствено разделен на подпроекти с цел да се избегнат разпоредбите на това приложение. За целите на това приложение инвестиционният проект включва всички постоянни инвестиции в обект, извършени от едно или повече предприятия за период 3 години. За целите на приложението производственият обект представлява икономически неделима съвкупност от единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели, например производство на точно определен продукт. В случаите, когато на базата на едни и същи суровини се произвеждат два или повече продукта, се счита, че производствените единици за тези продукти представляват един-единствен производствен обект.

8.1.2. Приемливи разходи “Приемливите разходи” се определят в съответствие с правилата, постановени за тази цел в приложение № 1 относно помощ за регионално развитие.

8.1.3. Таван на регионалната помощ “Таванът на регионалната помощ” се отнася до максималния интензитет на помощта, разрешен на големи компании по времето, когато се предоставя помощта. Максималният интензитет на помощта се определя в съответствие с приложение № 1.

8.1.4. Продукт, за който се отнася помощта “Продуктът, за който се отнася помощта” е този от инвестиционния проект, а при необходимост - неговите заместители, които се считат за такива или от потребителя (поради характеристиките на продукта, цените и възможната употреба), или от самия производител (поради гъвкавостта на производствените инсталации). Ако проектът се отнася за междинен продукт и голяма част от продукцията не се продава на пазара, се счита, че продуктът, за който се отнася помощта, включва производните изделия от следващия етап на производство.

8.1.5. Очевидно потребление “Очевидното потребление” на дадения продукт е производството плюс вноса минус износа: а) когато комисията определя в съответствие с това приложение средното годишно нарастване на очевидното потребление на съответния продукт, тя трябва да взема под внимание, при необходимост, всяка съществена промяна в тази тенденция; б) когато инвестиционният проект се отнася за сектора на услугите и за да се определи размерът и развитието на пазара, вместо очевидно потребление комисията трябва да използва оборота на съответните услуги, въз основа на пазарното разпределение, общоприето за съответните услуги и за което има налични статистически данни.

Форма I Дефиниция на стоманодобивната промишленост за целите на приложението За целите на това приложение стоманодобивната промишленост обхваща предприятия, които се занимават с производство на продукти от стомана, както следва:

Продукт Код на комбинираната номенклатура Чугун 7201 Феросплави 7202 11 20, 7202 11 80, 7202 99 11 Железни продукти, по- 7203 лучени чрез пряко ре- дуциране на желязна ру- да и други порести же- лезни продукти Легирана и нелегирана 7206 стомана Полуготови продукти от 7207 11 11; 7207 11 14; легирана и нелегирана 7207 11 16; 7207 12 10; стомана 7207 19 11; 7207 19 14;

7207 19 16; 7207 19 31;

7207 20 11; 7207 20 15;

7207 20 17; 7207 20 32;

7207 20 51; 7207 20 55; 7207 20 57; 7207 20 71 Плоски валцувани про- 7208 10 00; 7208 25 00; дукти от легирана и 7208 26 00; 7208 27 00; нелегирана стомана 7208 36 00; 7208 37;

7208 38; 7208 39; 7208 40;

7208 51; 7208 52; 7208 53; 7208 54; 7208 90 10;

7209 15 00; 7209 16;

7209 17; 7209 18;

7209 25 00; 7209 26;

7209 27; 7209 28;

7209 90 10; 7210 11 10;

7210 12 11; 7210 12 19; 7210 20 10; 7210 30 10;

7210 41 10; 7210 49 10; 7210 50 10; 7210 61 10;

7210 69 10; 7210 70 31; 7210 70 39; 7210 90 31;

7210 90 33; 7210 90 38; 7211 13 00; 7211 14;

7211 19; 7211 23 10;

7211 23 51; 7211 29 20; 7211 90 11;

7212 10 10; 7212 10 91; 7212 20 11; 7212 30 11;

7212 40 10; 7212 40 91; 7212 50 31; 7212 50 51;

7212 60 11; 7212 60 91 Арматурни и други пръти, 7213 10 00; 7213 20 00; горещо валцувани, нешаб- 7213 91; 7213 99 лонно намотани, от леги- рана и нелегирана стомана Други арматурни пръти 7214 20 00; 7214 30 00; от легирана или нелеги- 7214 91; 7214 99; рана стомана 7215 90 10 Винкели, профили и сек- 7216 10 00; 7216 21 00; ции от легирана и неле- 7216 22 00; 7216 31; гирана стомана 7216 32; 7216 33; 7216 40; 7216 50; 7216 99 10 Неръждаема стомана 7218 10 00; 7218 91 11; 7218 91 19; 7218 99 11;

7218 99 20 Плоски валцувани продук- 7219 11 00; 7219 12; ти от неръждаема стомана 7219 13; 7219 14; 7219 21; 7219 22; 7219 23 00;

7219 24 00; 7219 31 00; 7219 32; 7219 33; 7219 34; 7219 35; 7219 90 10;

7220 11 00; 7220 12 00; 7220 20 10; 7220 90 11; 7220 90 31 Арматурни и други пръти 7221 00; 7222 11; 7222 19; от неръждаема стомана 7222 30 10; 7222 40 10;

7222 40 30 Плоски валцувани продук- 7225 11 00; 7225 19; ти от други видове 7225 20 20; 7225 30 00; легирана стомана 7225 40; 7225 50 00;

7225 91 10; 7225 92 10; 7225 99 10; 7226 11 10; 7226 19 10; 7226 19 30; 7226 20 20; 7226 91;

7226 92 10; 7226 93 20; 7226 94 20; 7226 99 20 Арматурни и други пръти 7224 10 00; 7224 90 01; от други видове легирана 7224 90 05; 7224 90 08; стомана 7224 90 15; 7224 90 31; 7224 90 39; 7227 10 00;

7227 20 00; 7227 90;

7228 10 10; 7228 10 30; 7228 20 11; 7228 20 19; 7228 20 30; 7228 30 20; 7228 30 41;

7228 30 49; 7228 30 61; 7228 30 69; 7228 30 70;

7228 30 89; 7228 60 10; 7228 70 10; 7228 70 31; 7228 80 Ламарина на листа 7301 10 00 Релси и траверси 7302 10 31; 7302 10 39; 7302 10 90; 7302 20 00;

7302 40 10; 7302 10 20 Безшевни тръби и кухи 7303; 7304 профили Заваръчно желязо или 7305 стоманени тръби и тръ- бопроводи, външният диаметър на които превишава 406,4 мм Форма II Дефиниция на производството на моторни превозни средства за целите на това приложение “Производство на моторни превозни средства” означава дейността, свързана с проектирането, производството и монтажа на “моторни превозни средства”, “двигатели” за моторни превозни средства и “модули и подсистеми” за такива средства и двигатели или пряко от производителя, или от “първостепенен доставчик на компоненти”, като във втория случай - само в контекста на “цялостния проект”. а) Моторни превозни средства Терминът “моторни превозни средства” означава пътнически автомобили, фургони, трактори, пътни машини, автобуси, междуградски автобуси и други превозни средства, използвани с търговска цел. Терминът не включва спортни автомобили и автомобили, предназначени за извъншосейна употреба (например за придвижване върху снежна покривка или за превоз на лица на игрище за голф), мотоциклети, влекачи, сел­скостопански и горски трактори, каравани, моторни превозни средства със специално предназначение (например пожарни коли, подвижни работилници), коли за смет, коли за извършване на определен вид работа (например високоповдигачи с вилкова хватка, портални автомобили и товарни автомобили - платформи) и военни автомобили с армейско предназначение. б) Двигатели за моторни превозни средства Терминът “автомобилен двигател” означава дизелов двигател и двигател с искрово запалване, както и електрически двигатели, турбини, газови, хибридни и други двигатели за моторни превозни средства. в) Модули и подсистеми Термините “модул” и “подсистема” означават набор от основни компоненти, предназначени за моторно превозно средство, или двигател, който се произвежда, сглобява или напасва от първостепенен доставчик на компоненти и се доставя посредством компютризирана система за поръчки или на принципа на навременни доставки. Системите за материално-техническо обезпечение и складиране и цялостни операции на подизпълнители, които представляват част от производствената верига, като например боядисване на елементите за монтаж, трябва също да бъдат класифицирани при тези модули и подсистеми. г) Първостепенен доставчик на компоненти Терминът “първостепенен доставчик” означава доставчик, зависим или независим, който снабдява даден производител и носи обща отговорност за дизайна и разработката, както и за производството, монтажа и доставките на възлови елементи или модули за производител на моторни превозни средства на етапа на производството или монтажа. В качеството си на промишлени партньори тези доставчици често се обвързват с даден производител чрез договор, чиято продължителност е приблизително равна на живота на модела (например приключва в момента, в който моделът се префасонира). Първостепенният доставчик на компоненти може също така да предлага услуги и по-конкретно услуги, свързани с материално-техническото обезпечение, например управление на център за доставки.

д) Цялостен проект Върху действителния терен на инвестицията или на един или няколко индустриални парка, намиращи се в сравнително близки географски райони, даден производител може да интегрира един или повече проекти на първостепенни доставчици за доставка на модули или подсистеми за произвежданите моторни превозни средства или двигатели. Терминът “цялостен проект” означава проект, който е съставен от такива проекти. Цялостният проект има продължителност, която е равна на продължителността на инвестиционния проект на производителя на моторни превозни средства. Инвестицията на даден първостепенен доставчик на компоненти се вмества в дефиницията на цялостен проект, ако най-малко половината от продукцията, която е резултат от тази инвестиция, се доставя на производителя в съответния завод.

Форма III Дефиниция на производството на синтетични влакна за целите на това приложение За целите на това приложение производството на синтетични влакна се дефинира по следния начин:

Форма IV Последващо наблюдение

Приложение № 3 към чл. 4 Държавна помощ за малки и средни предприятия 1. Въведение 1. Това приложение урежда възможността за предоставяне на държавна помощ на малките и средните предприятия (МСП). Уведомленията се оценяват от комисията на основата на критериите, посочени в това приложение.

и) “промишлени изследвания” означава планирани изследвания или критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да могат да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги; к) “допазарна развойна дейност” означава оформянето на резултатите от промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са предназначени за продажба или използване, включително създаването на първоначален прототип, който не може да се използва с търговски цели; това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или за търговска употреба; тя не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.

По-високите тавани на регионална помощ се прилагат само ако помощта е предоставена при условие, че инвестицията се поддържа в продължение поне на пет години и приносът на получателя във финансирането й е поне 25 %.

28 Съгласно решение на Европейско-българския асоциативен комитет от 23 март 2004 г. цялата територия на България следва да се счита за район, подходящ за регионална помощ, а горните граници на интензитета на регионалната помощ трябва да бъдат ограничени до 50 %.

Ако един проект включва различни етапи на научноизследователска и развойна дейност, допустимият интензитет на помощта се изчислява на базата на измерената средна стойност на съответните допустими интензитети, изчислени на базата на съответните приемливи разходи.

В случай на съвместни проекти максималната сума на помощта за всеки получател не трябва да надвишава допустимия интензитет на помощта, изчислен в съответствие с приемливите разходи, направени от съответния получател.

За целите на т. 1 взаимодействие под формата на привличане като подизпълнители не се счита за ефективно сътрудничество.

Приложение № 4 към чл. 5 Държавна помощ за обучение 1. Въведение 1. Това приложение има за цел да определи условията, съгласно които помощта за обучение може да се счита за съвместима с принципите на свободната конкуренция. Уведомленията се оценяват от комисията в контекста на критериите, предвидени в това приложение.