Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

Държавен вестник Народно събрание брой: 35, от дата 12.5.2009 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България УКАЗ № 115 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от ХL Народно събрание на 29 април 2009 г. Издаден в София на 7 май 2009 г. Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Миглена Тачева ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл . 1.

(1)Т ози законурежда обществените отношения, свързани с отбраната на Република България, органите за ръководство на отбраната, въоръжените сили, устройството и управлението на Министерството на отбраната, статуса на военнослужещите и цивилните служители в неговите структури.
(2)Дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват от Министерството на отбраната самостоятелно и във взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица и гражданите. Чл. 2.
(1)Законът се прилага спрямо българските граждани, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.
(2)Законът се прилага и спрямо чужди граждани и лица без гражданство в случаите и по реда, предвидени в него. Чл. 3.
(1)Отбраната на Република България е система от политически, икономически, военни, социални и други дейности за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.
(2)За подготовката и осъществяването на отбраната на страната се възлагат права и задължения на въоръжените сили на Република България, на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация, на юридическите лица и на гражданите. Чл. 4.
(1)Отбраната на Република България е част от националната сигурност, която се определя от националните интереси.
(2)Отбраната на Република България се осъществява и при условията на колективната отбрана на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), както и в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана. Чл. 5. Дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват в съответствие с Конституцията, законите и с международните договори, по които Република България е страна. Чл. 6.
(1)Отбраната осигурява:
  1. създаване, поддържане и използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда за сигурност;
  2. защита на територията и населението при военни заплахи и във военно време;
  3. създаване, поддържане и управление на националните ресурси и средства за отбрана на страната извън ресурсите и средствата по стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили.
(2)Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез:
  1. съвместни действия със съюзниците от НАТО, с държавите - членки на Европейския съюз, и с международни организации за създаване на стабилна среда за сигурност;
  2. прогнозиране на военните заплахи и планиране на отбраната;
  3. подготовка и поддържане в необходимата бойна, оперативна и мобилизационна готовност, както и способност за развръщане на въоръжените сили на Република България;
  4. подготовка на инфраструктурата на страната за отбрана;
  5. водене на наблюдение и разузнаване;
  6. логистично осигуряване и поддръжка на въоръжените сили;
  7. охрана на държавната граница;
  8. подготовка на населението и икономиката за действие при заплахи от военен характер и/или във военно време;
  9. поддържане и използване на въоръжените сили при бедствия;
  10. участие в овладяването и/или преодоляването на последиците от бедствия;
  11. изграждане и поддържане на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война;
  12. поддържане на сътрудничество със съюзни и други държави, международни правителствени и неправителствени организации;
  13. военно-патриотично обучение и възпитание на населението на страната. Чл. 7.
(1)Поддържането на отбранителната способност на страната е задължение на държавните органи, въоръжените сили, органите на местното самоуправление и местната администрация, както на гражданите и на юридическите лица, на които това е възложено.
(2)Отбраната на Република България се осъществява при ефективно използване на националния отбранителен потенциал, включващ въоръжените сили и невоенни компоненти. Чл.
  1. При осъществяване на отбранителната политика Република България участва в международни организации, политико-военни съюзи за колективна отбрана и други инициативи в областта на военнополитическото и военното сътрудничество. Чл.
  2. За постигане целите на националната политика в областта на отбраната министърът на отбраната осъществява международно сътрудничество със съответните органи на други държави и международни организации. Чл. 10.
(1)Държавата осигурява необходимите човешки, финансови, материални, административни и други ресурси и услуги за изпълнение на задачите по отбраната на страната.
(2)Ресурсното осигуряване на отбраната се осъществява чрез планиране, управление и контрол на програмен принцип. Чл. 11.
(1)Планирането на отбраната е дейност за определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и на свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане целите на отбраната и за изпълнение на задълженията на Република България в системите за колективната сигурност и отбрана.
(2)Планирането на отбраната се извършва въз основа на:
  1. Стратегията за национална сигурност на Република България;
  2. Националната военна стратегия;
  3. военните доктрини;
  4. основните стратегии и актовете на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната и стратегическите концепции на НАТО.
(3)Обект на планиране са въоръжените сили и гражданските ресурси от транспортната и съобщителната система, здравеопазването, строителството, икономиката, енергетиката, селското и горското стопанство и други елементи на гражданската инфраструктура.
(4)Планирането на гражданските ресурси включва определянето на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги, възлагането на военновременни задачи, разработването на планове и програми и сключването на договори за тяхното осигуряване.
(5)Дейностите по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.
(6)Управлението на средствата и ресурсите за осигуряване на дейностите по отбраната на страната се извършва на основата на надеждност и всеобхватност на финансовата и друга информация, ефективност, ефикасност и икономичност. Чл. 12.
(1)За подготовката и работата на държавната администрация и органите на местното самоуправление и местната администрация и на гражданските ресурси при положение на война или военно положение се приема държавен военновременен план и военновременен бюджет по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(2)Въз основа на държавния военновременен план държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица с военновременни задачи изготвят свои военновременни планове.
(3)Военновременните планове и военновременният бюджет се разработват при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 13.
(1)Финансовото осигуряване на дейностите в областта на отбраната се извършва от държавния бюджет и от други източници, предвидени в закон или в акт на Министерския съвет.
(2)За финансовото осигуряване на дейността си Министерството на отбраната съставя бюджет, който е част от държавния бюджет.
(3)В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:
  1. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от министерството;
  2. светлинни такси за навигационно осигуряване в териториалното море по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
  3. глобите, наложени от директора на служба “Военна полиция” по този закон, и глобите, наложени по Закона за военните паметници;
  4. услуги, отдаване под наем, продажба на недвижими имоти и движими вещи, предоставени за управление на министерството;
  5. приходи от използване и от разпореждане с обекти на интелектуалната собственост на министерството;
  6. дарения;
  7. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4)Министърът на отбраната е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на министерството. Чл. 14.
(1)Държавата се грижи за опазване на живота и здравето на български и чужди граждани и лица без гражданство, които се намират на територията на Република България или под нейна юрисдикция по време на война, военно или извънредно положение.
(2)Държавата полага особени грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната. Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТБРАНАТА Раздел I Органи за ръководство на отбраната Чл.
  1. Ръководството на отбраната на Република България се осъществява от:
  2. Народното събрание;
  3. президента на републиката;
  4. Министерския съвет;
  5. министъра на отбраната. Чл.
  6. Народното събрание:
  7. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
  8. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента на републиката или на Министерския съвет;
  9. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
  10. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;
  11. приема Стратегия за национална сигурност на Република България по предложение на Министерския съвет;
  12. определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет;
  13. определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване отбраната на страната, както и за участие в операции и мисии извън територията на страната;
  14. открива, преобразува, преименува и закрива военни академии и висши военни училища, както и филиали и факултети в тях, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;
  15. упражнява парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт, изпълняващи функции в областта на отбраната. Чл. 17.
(1)Президентът на републиката в качеството си на държавен глава и във взаимодействие с другите държавни органи осъществява дейност за създаване на стабилна среда за сигурност и за развитие на Република България като демократична държава.
(2)Президентът на републиката възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Статутът на съвета се определя със закон. Чл.
  1. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Чл.
  2. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:
  3. утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили;
  4. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност;
  5. обявява обща или частична мобилизация;
  6. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания. Чл.
  7. При военен конфликт или война президентът на републиката:
  8. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава; в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;
  9. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;
  10. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;
  11. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;
  12. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;
  13. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир. Чл. 21.
(1)Президентът на републиката за изпълнение на правомощията си на върховен главнокомандващ издава укази и може да отправя обръщения и послания.
(2)Указите на президента на републиката, с които се осъществяват функции по отбраната на страната, се приподписват от министър-председателя.
(3)Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Чл. 22.
(1)Министерският съвет осъществява общото ръководство на отбраната и въоръжените сили.
(2)Министерският съвет:
  1. ръководи и осъществява държавната политика на страната в областта на отбраната;
  2. разработва и внася в Народното събрание проект на Стратегията за национална сигурност на Република България;
  3. приема Националната военна стратегия;
  4. ръководи и координира планирането на отбраната на страната;
  5. предлага на Народното събрание да определи числеността и приеме програми за развитието на въоръжените сили на страната;
  6. приема план за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили;
  7. приема стратегически планове за действие на въоръжените сили и ги предлага на президента на републиката за утвърждаване;
  8. приема проект на военновременен бюджет по предложение на министъра на финансите и министъра на отбраната, внася го за утвърждаване от Народното събрание и организира неговото изпълнение;
  9. приема по предложение на министъра на отбраната държавен военновременен план за осигуряване и управление на гражданските ресурси за отбраната на страната извън ресурсите и средствата по плановете на въоръжените сили и възлага изпълнението му;
  10. приема програми за създаване и оборудване на територията на страната на обекти и зони за целите на отбраната и възлага на министъра на отбраната контрола за тяхната реализация;
  11. приема програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;
  12. ръководи организирането на подготовката на населението, икономиката, военновременните запаси и инфраструктурата за отбрана на страната;
  13. предлага на президента на републиката привеждането на въоръжените сили в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, както и обявяването на обща или частична мобилизация;
  14. приема по предложение на министъра на отбраната решения за провеждане на стратегическия преглед на отбраната и/или периодични прегледи на отбраната;
  15. приема мобилизационните планове и осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно във военно положение;
  16. определя нормативи, условия и ред за създаване, съхраняване и използване на военновременни запаси и други суровини и материали за военно време и определя изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти за съответствие с нуждите на отбраната;
  17. открива, преобразува и закрива факултети, филиали и институти към военните академии и висшите военни училища извън случаите по чл. 16, т. 8 по предложение на министъра на отбраната;
  18. в рамките на общата численост на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите по военни звания с изключение на висшите офицерски звания;
  19. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;
  20. разрешава пребиваването на чужди и съюзнически въоръжени сили на територията на страната или преминаването им през нея в случаите, посочени в специален закон;
  21. одобрява изпълнението на проекти на територията на Република България, финансирани цялостно или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;
  22. възлага военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридически лица.
(3)При упражняване на правомощията си по ал. 1 и 2 Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността. Чл. 23. Министерският съвет ежегодно до 31 март внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, по който Народното събрание се произнася с решение. Чл. 24.
(1)Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната приема Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(2)В класификатора по ал. 1 длъжностите за военнослужещи се определят по степени в обхвата на военните звания. При определянето им са допустими отклонения от Закона за администрацията и актовете по прилагането му.
(3)Въз основа на класификатора по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица утвърждават длъжностните разписания на министерството. Чл. 25.
(1)Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната.
(2)При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от началник на отбраната и от заместник-министри. Чл.
  1. Министърът на отбраната:
  2. ръководи планирането на отбраната;
  3. съставя проект на бюджет на министерството и ръководи изпълнението му;
  4. ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната;
  5. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната и сключва международни договори;
  6. участва във формирането на политиката и вземането на решения в НАТО и в Европейския съюз на равнище министри на отбраната на държавите членки;
  7. ръководи кадровата политика;
  8. ръководи осъществяването на здравната политика и на военномедицинското и психологичното осигуряване;
  9. ръководи социалната политика;
  10. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия за изпълнение на военната служба и за полагане на труд в министерството;
  11. разрешава участието на военни формирования при овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия въз основа на постъпило искане от съответния държавен орган съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
  12. ръководи стандартизирането, кодифицирането и сертифицирането на военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили в съответствие със стандартизационните споразумения на НАТО и Европейския съюз, по които Република България е страна;
  13. утвърждава военните доктрини и оперативните планове на въоръжените сили по предложение на началника на отбраната;
  14. ръководи дейността по опазване на класифицираната информация в министерството в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация;
  15. назначава и отзовава представителите на министерството в международни организации, аташетата по отбраната, военните аташета и служителите в службите към тях и ръководи тяхната дейност;
  16. осъществява общото ръководство на военното образование и на научната дейност и предлага създаването, преобразуването и закриването на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали и институти към тях и на научни организации съгласувано с министъра на образованието и науката;
  17. открива и закрива детски градини към министерството съгласувано с министъра на образованието и науката;
  18. организира дейността по опазване и възстановяване на околната среда в районите на дислокация на военните формирования и в местата на провеждане на учения и мероприятия, свързани с отбраната на страната;
  19. съгласува по предложение на министъра на транспорта реда за въвеждане и правилата за работа на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта използването на териториалното море на Република България и вътрешните морски води за военни цели;
  20. изготвя списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства, и съвместно с министъра на транспорта изготвят списък на военните летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;
  21. ръководи дейността по осигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на военните въздухоплавателни средства и издава наредба за условията и реда за осъществяване на тази дейност;
  22. определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра на военните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;
  23. определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;
  24. управлява предоставените на министерството държавни имоти и ръководи инвестиционната политика в министерството;
  25. съгласува инфраструктурни проекти от национално значение за съответствието им с утвърдените от Министерския съвет изисквания за нуждите на отбраната;
  26. ръководи спортната дейност в министерството и отговаря за развитието на спортната база;
  27. ръководи информационната дейност на министерството и връзките с обществеността;
  28. ръководи основни геодезически и картографски дейности, свързани със сигурността и отбраната на страната;
  29. ръководи дейностите по подпомагане и грижи за военноинвалидите и военнопострадалите;
  30. осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание;
  31. утвърждава уставите на въоръжените сили, които се обнародват в “Държавен вестник”;
  32. ръководи изграждането, развитието и поддържането на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
  33. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон. Чл.
  34. Министърът на отбраната внася в Министерския съвет:
  35. проект на Национална военна стратегия;
  36. проект на план за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили и за тяхната численост;
  37. проект на държавен военновременен план;
  38. проекти на стратегическите планове за действия на въоръжените сили;
  39. предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна готовност и/или за обявяване на обща или частична мобилизация;
  40. предложения за длъжностите в министерството, изискващи висши офицерски звания, предложения за назначаване и освобождаване на висши командни длъжности и за удостояване на офицери от министерството с висши военни звания;
  41. проект за провеждане на стратегически и/или периодични прегледи на отбраната;
  42. проекти на програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и съвместно с министъра на икономиката и енергетиката - проекти на програми за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;
  43. предложения за числеността на постоянния и на мобилизационния резерв. Чл. 28 .
(1)Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования:
  1. в случаите на завладяване на българско и/или съюзническо бойно средство на територията на Република България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението и/или за суверенитета на страната;
  2. в случаите на нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от чуждестранно въздухоплавателно средство, движещо се по начин, предизвикващ съмнение, че може да бъде използвано като оръжие за терористични действия;
  3. в случаите на навлизане във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България на чуждестранен кораб или друго плавателно средство, което откаже да спре или се възпротиви, или прибегне до насилствени действия срещу задържането му;
  4. в други случаи, когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България.
(2)Употребата на оръжието и бойните средства по ал. 1 е съответстващо на заплахата или опасността.
(3)За случаите на използване на оръжие министърът на отбраната утвърждава процедури и правила по предложение на началника на отбраната.
(4)Министърът на отбраната незабавно уведомява министър-председателя и президента на републиката за предприетите действия по ал. 1 - 3.
(5)Министър-председателят уведомява съюзниците от НАТО и държавите - членки на Европейския съюз, в случай че заплахата от терористични действия или опасността от употреба на оръжие за масово унищожение представлява опасност за тях. Чл. 29.
(1)Министърът на отбраната получава пряко информация относно националната сигурност и отбраната на страната, Българската армия, военните академии и висшите военни училища и другите структури в министерството, придобита от служба “Военна информация” и служба “Военна полиция”, както и информацията, предоставена от Държавна агенция “Национална сигурност” и Националната разузнавателна служба.
(2)Началникът на отбраната получава съответната информация по ал. 1, свързана с изпълнението на функциите му по този закон. Чл.
  1. Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната:
  2. формира военнотехническа политика за комплектуването на въоръжените сили с въоръжение, военна техника, боеприпаси и специално оборудване;
  3. определя с инструкция реда за действие на командирите, началниците и/или ръководителите при инциденти в структурите на министерството;
  4. определя реда за прилагане на криптографските методи и средства за защита и сертифициране на средствата за защита на информацията във въоръжените сили;
  5. организира защитата на информацията от неразрешен достъп в автоматизираните системи за управление на формированията в бойни условия и в информационно-телекомуникационните системи на въоръжените сили;
  6. определя реда за осъществяване на вътрешноведомствения контрол за опазване на класифицираната информация във въоръжените сили;
  7. определя реда за прилагане на действителните и условните наименования на военните формирования от въоръжените сили, включително за защита на военната инфраструктура от действия по разкриване на параметрите и на обектите от нея;
  8. утвърждава длъжностните разписания на Щаба на отбраната, на Съвместното оперативно командване, на щабовете по подготовката и на Щаба по осигуряването и поддръжката. Чл. 31.
(1)При осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
(2)Административните актове на министъра на отбраната, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване. Чл. 32.
(1)Към министъра на отбраната функционира политически кабинет, който се организира от началник на кабинета.
(2)Политическият кабинет подпомага министъра на отбраната при определянето и провеждането на политиката в областта на отбраната и осъществяването на гражданския контрол върху въоръжените сили.
(3)Съставът на политическия кабинет се определя съгласно Закона за администрацията. Чл. 33.
(1)Към министъра на отбраната функционира Съвет по отбрана, който е колективен съвещателен орган на министъра на отбраната и включва началника на отбраната, членове на политическия кабинет, заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, началника на Щаба по осигуряването и поддръжката, както и други членове, определени от министъра на отбраната.
(2)В заседанията на съвета по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.
(3)Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със:
  1. отбранителната политика и планиране;
  2. проектите на Национална военна стратегия;
  3. структурата и дейността на министерството;
  4. бюджета на министерството;
  5. плана за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили, структурата и числеността им;
  6. логистичното осигуряване на министерството;
  7. финансовото и материалното осигуряване на личния състав на министерството;
  8. назначаването и освобождаването на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания;
  9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.
(4)Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.
(5)Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана. Раздел II Други органи и организации в областта на отбраната Чл. 34. Министерствата и другите ведомства с военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 35.
(1)Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в оперативна и мобилизационна готовност структурите на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.
(2)Органите на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с органите на Министерството на отбраната и други специализирани органи осигуряват защита на стратегически за страната дейности и обекти, както и на обявените за критична инфраструктура.
(3)Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи издават съвместни инструкции за взаимодействието между двете ведомства за изпълнение на дейностите, възложени им по този закон, и за извършване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност. Чл.
  1. Министърът на финансите:
  2. разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет;
  3. изготвя бюджетни насоки и указания до държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети въз основа на държавния военновременен план. Чл.
  4. Министърът на външните работи в рамките на своята компетентност осъществява ръководство и координация на изпълнението на международните задължения на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областите на Общата външна политика и политика за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана, както и от членството в Организацията на обединените нации (ООН), НАТО и други международни организации и коалиции. Чл.
  5. Министърът на транспорта съгласувано с министъра на отбраната:
  6. внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във военно време;
  7. организира подготовката на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно във военно време и поддържа мобилизационната готовност на структурите с функции в областта на отбраната;
  8. организира изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните мощности в транспортната мрежа. Чл. 39.
(1)Министърът на извънредните ситуации координира дейността на съставните части на Единната спасителна система при защита на населението.
(2)Министърът на извънредните ситуации изпълнява и дейности и задачи съгласно държавния военновременен план. Чл.
  1. Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения съгласувано с министъра на отбраната:
  2. организира и ръководи подготовката на пощенските и електронните съобщителни мрежи за привеждането им в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на въоръжените сили и на страната в мирно и във военно време;
  3. организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната и инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време;
  4. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната;
  5. определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение. Чл.
  6. Председателят на Държавната агенция “Национална сигурност”, директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана осъществяват дейността си по защита на националната сигурност във взаимодействие с министъра на отбраната, като издават съвместни инструкции. Чл.
  7. Българската народна банка:
  8. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във военно време;
  9. съгласувано с министъра на отбраната разработва план за привеждане на Българската народна банка в готовност за работа във военно време;
  10. ръководи методически планирането за привеждане на банковата система в готовност за работа във военно време. Чл. 43.
(1)Областните управители и кметовете на общините организират в съответните административно-териториални единици изпълнението на задачите, свързани с отбраната, които произтичат от законите и от актовете на органите за ръководство на отбраната.
(2)Областните управители и кметовете на общините осъществяват в съответните административно-териториални единици подготовката на икономиката и населението за отбрана, като:
  1. подпомагат органите на Министерството на отбраната по воденето на военния отчет на резерва на въоръжените сили и по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;
  2. предоставят помещения и осигуряват административно дейността на органите на Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси;
  3. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при привеждане в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, при мобилизация и във военно време;
  4. осигуряват функционирането на икономиката за нуждите на отбраната в съответните административно-териториални единици във военно време;
  5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;
  6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и икономиката при бедствия и във военно време;
  7. поддържат регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура в съответните административно-териториални единици.
(3)Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет. Чл. 44.
(1)При упражняване на правомощията си по чл. 43, ал. 2 областните управители и кметовете на общини се подпомагат от съвети по сигурност.
(2)Областните съвети по сигурност се състоят от председател - областния управител, и членове - заместник областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директора на териториалната дирекция “Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации, директора на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(3)Общинските съвети по сигурност се състоят от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното “Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка” и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(4)Поименният състав и редът за работа на съветите по сигурност се определят със заповед на кмета на общината, съответно на областния управител. Чл. 45.
(1)Юридическите лица с възложени военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2)Юридическите лица по ал. 1 се определят при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3)При обявяване на мобилизация или положение на война юридическите лица по ал. 1 привеждат в действие изпълнението на съответните планове и организират защитата на работниците и служителите си.
(4)Юридическите лица, на които не са възложени военновременни задачи и които не разработват военновременен план:
  1. при обявяване на мобилизация подпомагат органите на Министерството на отбраната по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;
  2. организират защитата на своите работници и служители във военно време.
(5)Разпоредбата на ал. 4, т. 2 се прилага и по отношение на юридически лица със седалище и регистрация в друга държава, които осъществяват дейност на територията на страната.
(6)Юридическите лица предоставят на органите на Министерството на отбраната необходимата информация за водене на военния отчет и за подготовката на страната за отбрана. Чл.
  1. Българският Червен кръст подпомага държавата в подготовката на населението за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, подготвя формирования за първа помощ и оказва такава помощ у нас и в чужбина на пострадали при въоръжени конфликти и бедствия. Чл.
  2. Подготовката на ръководителите на държавната, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната, се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет. Глава трета ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Раздел I Общи положения Чл.
  3. Въоръжените сили са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Чл.
  4. На територията на Република България не може да се създават военни и други формирования, които използват военна организация или въоръжение и бойна техника или в които се предвижда изпълнение на военна служба, освен когато това е предвидено в закон или в акт на Министерския съвет. Чл. 50.
(1)Въоръжените сили на Република България в мирно време включват военнослужещите от:
  1. Българската армия;
  2. службите “Военна информация” и “Военна полиция”;
  3. администрацията на Министерството на отбраната;
  4. военните академии и военните училища;
  5. Националната гвардейска част;
  6. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2)Въоръжените сили на Република България във военно време освен военнослужещите от структурите по ал. 1 включват и специализирани формирования, състоящи се от личния състав на служби и звена от Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавната агенция “Национална сигурност”, Министерството на транспорта и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури.
(3)Службите и звената, които се включват в специализираните формирования по ал. 2, се определят с акт на Министерския съвет. Чл. 51.
(1)Военните формирования от въоръжените сили се комплектуват с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, оборудване и имущество, средства за командване и управление на операциите в бойни условия, осигуряващи изпълнението на задачите по отбраната на страната и изпълнението на операции и мисии извън територията на страната.
(2)Специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2 се комплектуват с личен състав, оръжие, специална и друга техника, оборудване и имущество, които осигуряват поддържането на оперативна готовност за изпълнението на задачите им по отбраната на страната, от бюджета на съответните министерства и другите ведомства. Чл. 52.
(1)Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2)На въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Чл. 53.
(1)Въоръжените сили поддържат способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на националната политика в областта на отбраната.
(2)Във военно време изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществява съвместно и/или координирано със сили на НАТО и/или от държавите - членки на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в международен договор. Чл. 54.
(1)Въоръжените сили на Република България изпълняват задачите си въз основа на:
  1. стратегически планове за използване на военните формирования в мирно и във военно време за отбраната на страната и за участие в мисии и операции извън територията на страната, разработени на основата на Стратегията за национална сигурност на Република България, Националната военна стратегия и международните договори, по които Република България е страна;
  2. оперативни планове за съвместно участие в отбраната на Република България на български военни формирования и на сили на съюзниците в условията на колективна отбрана на държава - членка на НАТО;
  3. оперативни планове за съвместно участие на български военни формирования в отбраната на държава - членка на НАТО, в условията на колективна отбрана;
  4. оперативни планове за участие в операции и мисии извън територията на страната, разработени на основата на стратегическите планове по т. 1;
  5. оперативни и тактически планове, установяващи целите и реда за действие на въоръжените сили за участие в овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия;
  6. оперативни планове за охрана и отбрана на държавната граница и на стратегическите обекти и обектите и системите от критичната инфраструктура;
  7. мобилизационни планове за нарастване отбранителните способности на въоръжените сили за целите на отбраната на страната.
(2)Органите и редът за разработване и утвърждаване на плановете по ал. 1 се определят с този закон, с правилника за прилагането му и в съответствие с приложимите международни договори, по които Република България е страна. Чл. 55.
(1)Въоръжените сили се изграждат и изпълняват задачите си на принципите на организационна подчиненост, единоначалието и йерархия в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили.
(2)Единоначалието във въоръжените сили установява процедура по издаване и изпълнение на заповедите и по осъществяване на взаимоотношенията на власт и подчинение между командира или началника и военнослужещия.
(3)Непосредственото ръководство на формированията във въоръжените сили се осъществява от командирите и началниците.
(4)Командирите и началниците във въоръжените сили при осъществяване на правомощията си издават заповеди.
(5)Заповедите на командирите и началниците, с които непосредствено се осъществяват дейностите по отбраната, не подлежат на съдебно обжалване. Чл.
  1. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:
  2. поддържане на боеспособността, боеготовността и способността за развръщане в съответствие с рисковете и заплахите;
  3. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън територията на страната;
  4. участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;
  5. поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна, по решение на съответния държавен орган;
  6. подготовка и обучение на формирования за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на бедствия;
  7. участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закона за защита при бедствия;
  8. неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на Република България. Чл.
  9. Въоръжените сили могат да изпълняват задачи и по:
  10. оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;
  11. участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия. Чл.
  12. При обявяване на военно положение въоръжените сили:
  13. повишават готовността на системата за ранно предупреждение и управление;
  14. повишават готовността на военните и специализираните формирования в съответствие със степента на военната заплаха;
  15. въвеждат в действие стратегическите, оперативните и военновременните планове. Чл. 59.
(1)При въоръжено нападение срещу Република България и при обявяване на положение на война въоръжените сили отблъскват нападението и защитават териториалната цялост и независимостта на страната и гарантират нейния суверенитет.
(2)Изпълнението на задачите по ал. 1 може да се извършва самостоятелно, съвместно и/или координирано със сили и формирования от държави - членки на НАТО, при условия и по ред, определени в международен договор и в стратегическите и оперативните планове. Чл.
  1. Забранява се създаването и функционирането на структури на политически партии и политически движения, както и осъществяването на политическа дейност във въоръжените сили. Раздел II Изпращане и използване на въоръжени сили на Република България извън територията на страната Чл.
  2. Въоръжени сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани извън територията на страната самостоятелно или в състава на международни формирования при спазване на българското законодателство, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори в сила за Република България, като се отчитат националните интереси. Чл.
  3. Народното събрание разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на Република България с политико-военен характер. Чл.
  4. Министерският съвет разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на Република България за:
  5. изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер;
  6. участие в хуманитарни мисии;
  7. участие в дейности, които нямат политико-военен характер, с изключение на случаите по чл.
  8. Чл.
  9. Министърът на отбраната разрешава изпращане и използване извън територията на Република България:
  10. до 300 военнослужещи и/или военна техника и оборудване без оръжие и/или до три военни въздухоплавателни средства, и/или един военен кораб до тип “Фрегата” с техните екипажи за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;
  11. до 200 военнослужещи и/или военна техника и оборудване, и/или до три военни кораба до тип “Фрегата” включително, и/или до пет военни въздухоплавателни средства с техните екипажи на територията на съюзническа държава за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;
  12. на военномедицински екипи и полеви болници за медицинско осигуряване на бойни действия и/или за предотвратяване и преодоляване на последици от епидемии и други масови заболявания, застрашаващи значителна част от населението на съответната територия. Чл. 65.
(1)Министерският съвет и министърът на отбраната уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента на републиката. В случаите по чл. 64 министърът на отбраната уведомява незабавно и Министерския съвет.
(2)В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната се произнася Народното събрание. Чл. 66.
(1)Министърът на външните работи осигурява предоставянето на взаимна основа на постоянни дипломатически разрешения с продължителност до 12 месеца за осъществяване на особено важни полети, логистични полети (транспорт на пътници и материали), полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, хуманитарни полети, санитарни полети, възстановителни полети и полети с цел ремонт, навигационни полети, съвместни тренировки, участие във военни учения и операции, технически кацания и презареждане с гориво, изпълнявани от български военни и/или наети от Министерството на отбраната въздухоплавателни средства.
(2)Постоянните дипломатически разрешения по ал. 1 се осигуряват от министъра на външните работи по заявки от министъра на отбраната и от ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани от Република България, след съгласуване с компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта. Чл. 67. Държавните органи информират обществеността за решението за изпращане и използване на въоръжени сили извън територията на Република България при спазване на националното законодателство за защита на класифицираната информация и международните договори, по които Република България е страна. Чл. 68.
(1)Въоръжените сили на Република България се използват съобразно целите и мотивите, определени в решението за тяхното изпращане и в оперативните планове за съответните мисии и операции.
(2)За определяне характера на действията, за които български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на Република България, органите по чл. 63 и 64 отчитат целите и мотивите на тяхното провеждане, средствата за постигане на тези цели, както и реда и организацията на участващите въоръжени сили.
(3)Промяна в целите и мотивите по ал. 1 се допуска с ново решение. Чл. 69.
(1)При участието си в мисии и операции извън територията на Република България българските въоръжени сили спазват разпоредбите на българското законодателство, Устава на ООН, международните договори, по които Република България е страна, и принципите и нормите на международното хуманитарно право, като се отчитат националните интереси.
(2)За всяко участие на български военнослужещи в операции и мисии извън територията на Република България началникът на отбраната изготвя правила за използване на сила.
(3)При участие на български военнослужещи в многонационални формирования, когато са изготвени съвместни правила за използване на сила, те се прилагат от военнослужещите от българските въоръжени сили, доколкото не противоречат на този закон, правилника за неговото прилагане, уставите на въоръжените сили на Република България и правилата по ал. 2.
(4)Правилата за използване на сила са задължителни за изпълнение от военнослужещите от българските въоръжени сили. Нарушителите на правилата носят дисциплинарна отговорност и могат да бъдат отзовани от участие в съответната мисия и операция. Чл. 70.
(1)В операции и мисии извън територията на Република България могат да участват и български граждани, сключили договор за служба в постоянния резерв. За срока на участието в операцията или мисията се присвоява военното звание, изисквано за заемане на длъжността.
(2)Служители от Държавна агенция “Национална сигурност” могат да участват в мисии и операции по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3)Извън случаите по ал. 1 и 2 български граждани с необходимото образование и квалификация могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(4)Лицата по ал. 2 и 3 не са част от въоръжените сили. Статусът на лицата по ал. 3 се определя от международните договорености за конкретната операция или мисия и българското законодателство. Чл. 71.
(1)За участие в операции или мисии извън територията на Република България българските военнослужещи се командироват от министъра на отбраната за срок не по-дълъг от 6 месеца.
(2)Военнослужещите се командироват за следващо участие в операции или мисии извън територията на страната най-малко след 6 месеца.
(3)Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван, а срокът по ал. 2 - да бъде намаляван, след предварително писмено съгласие на военнослужещия. Чл. 72.
(1)Оперативното ръководство на българските въоръжени сили, изпращани и използвани самостоятелно или в състава на многонационални формирования в операции и мисии извън територията на Република България, се осъществява в съответствие с решенията на международните организации или международните договори за мандата на конкретната операция или мисия.
(2)Националният контрол върху формированията по ал. 1 се осъществява от командващия на Съвместното оперативно командване, а непосредственото командване и контрол - от съответния командир.
(3)Прехвърлянето на правомощията за оперативното подчинение на формированията по ал. 1 се извършва от началника на отбраната. Чл. 73.
(1)При преминаване на държавната граница на Република България военнослужещият представя:
  1. военна карта за самоличност или паспорт;
  2. заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяваща статуса на лицето или групата като член или членове на въоръжената сила, както и разпореденото придвижване.
(2)В заповедта по ал. 1, т. 2 се отбелязва носенето на служебно оръжие, неговата система и номер. Чл. 74.
(1)При преминаване на държавната граница на Република България стоките - собственост или в управление на Министерството на отбраната, които са предназначени за ползване от въоръжените сили, изпратени извън територията на Република България, се декларират по ред, определен с акт на министъра на финансите.
(2)Условията и редът за облекчаване на митническите формалности се определят с акта по ал. 1. Чл. 75.
(1)Финансовото осигуряване на участието на Република България в операции и мисии извън територията на страната се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.
(2)Министърът на отбраната е разпоредител с бюджетните кредити по ал.
  1. Чл.
  2. Министърът на отбраната организира и координира всички дейности по осигуряването, комплектуването и подготовката на формированията от въоръжените сили във връзка с изпращането и използването им извън територията на Република България. Глава четвърта МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА Чл. 77.
(1)Министерството на отбраната се изгражда и функционира като единна централизирана система за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време.
(2)Министерството на отбраната включва:
  1. централната администрация;
  2. Българската армия;
  3. военните академии и висшите военни училища;
  4. службите “Военна информация” и “Военна полиция”;
  5. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет. Чл. 78.
(1)Централната администрация на Министерството на отбраната включва Щаб на отбраната, специализирана и обща администрация, организирани в дирекции.
(2)В централната администрация функционира Инспекторат на пряко подчинение на министъра на отбраната.
(3)Дейността на специализираната и общата администрация на министерството се координира от главен секретар. Чл. 79. Общата администрация подпомага министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на Щаба на отбраната и на специализираната администрация на министерството. Чл. 80.
(1)Специализираната администрация и Щабът на отбраната подпомагат министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му.
(2)Щабът на отбраната разработва стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната и изготвя стратегически планове за действията на въоръжените сили. Чл. 81.
(1)Структурата и дейността на централната администрация се уреждат с устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет.
(2)В устройствения правилник по ал. 1 са допустими отклонения от Закона за администрацията. Чл. 82.
(1)Началникът на отбраната се назначава от Президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок три години. Този срок може да бъде продължен до две години.
(2)Началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
(3)Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.
(4)Длъжността началник на отбраната се заема измежду заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, представителя на началника на отбраната във военните комитети на НАТО и Европейския съюз, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и началника на Щаба по осигуряването и поддръжката. Чл. 83.
(1)Началникът на отбраната има заместник-началник. Присъствието на един от тях на територията на страната е задължително.
(2)При осъществяване на функциите си началникът на отбраната се подпомага от Щаба на отбраната, от специализираната и общата администрация на Министерството на отбраната.
(3)Към началника на отбраната може да бъде създаден Военен съвет като съвещателен орган. Чл. 84.
(1)Началникът на отбраната е най-старшият по длъжност военнослужещ и е пряк началник на личния състав на Българската армия.
(2)Началникът на отбраната ръководи Българската армия и отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и готовността й за изпълнение на поставените задачи.
(3)Началникът на отбраната осъществява командните си правомощия непосредствено или чрез командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и началника на Щаба по осигуряването и поддръжката. Чл.
  1. Началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната, като:
  2. анализира и оценява рисковете за сигурността и военните заплахи за Република България, прави предложения за тяхното преодоляване и разработва проекти за формиране на способности на въоръжените сили за осигуряване независимостта на страната и изпълнение на задачите, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна;
  3. участва в планирането на отбраната и в изграждането и развитието на въоръжените сили;
  4. координира с военните органи на НАТО планирането и използването на силите на съюзниците при участието им в отбраната на страната, както и участието на български въоръжени сили в колективната отбрана на държавите членки;
  5. участва в разработването на Национална военна стратегия, военни доктрини, стратегически и оперативни планове на въоръжените сили;
  6. отговаря за бойната подготовка в Българската армия;
  7. подготвя предложения до министъра на отбраната за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в различна степен на бойна готовност и за провеждане на обща или частична мобилизация;
  8. ръководи стратегическото и мобилизационното развръщане на въоръжените сили при обявяване на по-висока степен на бойна готовност, военно положение и при положение на война;
  9. представлява на военно-стратегическо ниво Република България в заседанията на Военния комитет на Европейския съюз и Военния комитет на НАТО;
  10. организира интегрирането на Българската армия в силите на НАТО, на Европейския съюз и на други международни организации при участие в международни мисии и операции;
  11. участва в разработването на планове и програми за въоръжаване и превъоръжаване на Българската армия;
  12. ръководи военния отчет на личния състав, техниката и другите ресурси от резерва;
  13. предлага на министъра на отбраната: а) назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Щаба на отбраната и в Българската армия; б) назначаване на офицери от Българската армия за аташета по отбраната, военни аташета, в службите към тях и за работа в международни организации; в) назначаване на военен представител във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, както и на национални военни представители в съюзните стратегически щабове на НАТО; г) приемане на военна служба, присвояване на първо офицерско звание, повишаване и понижаване в звание и освобождаване от военна служба на офицери от Щаба на отбраната и от Българската армия;
  14. осъществява методическо ръководство на дейността на Военната академия “Георги Стойков Раковски” и на висшите военни училища;
  15. отговаря за изготвянето на уставите на въоръжените сили;
  16. организира участието на военни формирования от Българската армия в ликвидиране на последиците от бедствия при решение на компетентния орган;
  17. ръководи военното разузнаване в Българската армия;
  18. организира и отговаря за изграждането и поддържането на Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война и отговаря за комуникационно-информационното осигуряване на Българската армия. Чл. 86.
(1)При упражняване на правомощията си началникът на отбраната издава заповеди, разпореждания и указания.
(2)Актовете на началника на отбраната по ал. 1, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване. Чл. 87.
(1)Българската армия е основата на въоръжените сили за осъществяване целите на отбраната на страната и за изпълнение на операции и мисии извън територията на Република България.
(2)Българската армия в мирно време е професионална армия. Чл. 88.
(1)Българската армия се състои от:
  1. командване и щабове;
  2. военни формирования, пряко подчинени на командването и на щабовете.
(2)Командването и щабовете в Българската армия са:
  1. Съвместното оперативно командване;
  2. Щабът по подготовката на Сухопътните войски;
  3. Щабът по подготовката на Военновъздушните сили;
  4. Щабът по подготовката на Военноморските сили;
  5. Щабът по осигуряването и поддръжката. Чл. 89.
(1)Съвместното оперативно командване е структура за планиране и водене на операции на територията на страната и извън нея.
(2)Съвместното оперативно командване:
  1. разработва оперативни планове за действие на въоръжените сили в мирно и във военно време;
  2. планира и ръководи операции на територията на страната и осъществява националния контрол върху въоръжените сили при участието им в операции извън нея;
  3. провежда съвместната подготовка на Българската армия;
  4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната подготовка със силите на съюзниците от НАТО и от държавите - членки на Европейския съюз;
  5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените сили. Чл. 90.
(1)Щабовете по подготовката са структури за организиране и ръководство на бойната, тактическата и мобилизационната подготовка, мобилизационното развръщане и комплектуването на военните формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили за изпълнение на задачи на територията на страната и извън нея.
(2)Щабът по осигуряването и поддръжката е структура за организиране и ръководство на логистичното осигуряване и комуникационната и информационната поддръжка на военните формирования на територията на страната и извън нея. Щабът по осигуряването и поддръжката провежда мобилизационното развръщане на подчинените му формирования.
(3)Щабовете по подготовката и Щабът по осигуряването и поддръжката осигуряват прилагането на опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки. Чл. 91. Структурата на Българската армия и териториалното разположение на военните формирования се определят с акт на Министерския съвет. Чл. 92.
(1)Военни академии са:
  1. Военномедицинската академия, която е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, със седалище гр. София;
  2. Военната академия “Георги Стойков Раковски” със седалище гр. София.
(2)Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ, за изготвяне на военномедицинска експертиза и за извършване на военнонаучна и военноучебна дейност.
(3)Военната академия “Георги Стойков Раковски” е държавно висше училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” и образователна и научна степен “доктор” по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело. Чл. 93.
(1)Висшите военни училища са:
  1. Националният военен университет “Васил Левски” със седалище гр. Велико Търново, с факултет “Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи” в гр. Шумен;
  2. Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” със седалище гр. Варна;
  3. Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” със седалище гр. Долна Митрополия.
(2)Националният военен университет “Васил Левски” е държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.
(3)Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на военноморското дело и отбраната на страната.
(4)Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности в областта на военната и гражданската авиация, военновъздушните сили и отбраната на страната.
(5)В структурата на висшите военни училища по ал. 1 могат да се създават професионални колежи за обучение на сержанти (старшини) за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и учебни центрове за подготовка на войници (матроси). Чл. 94.
(1)Военни академии и висши военни училища се създават с решение на Народното събрание, професионални колежи - със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната, а учебни центрове - със заповед на министъра на отбраната.
(2)Военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.
(3)Военномедицинската академия се създава и преобразува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на отбраната и прилага Закона за лечебните заведения, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(4)Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на военните академии и на висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната. Чл. 95.
(1)Правилниците за устройството и дейността на военните академии и на висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката, а за Военномедицинската академия - съгласувано с министъра на здравеопазването.
(2)Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната по предложение на началниците на висшите военни училища.
(3)Специалностите и учебните планове във военните академии и във висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.
(4)Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план-прием в професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.
(5)При обучението по военни специалности висшите военни училища провеждат обучение и по съответна акредитирана гражданска специалност и дават съответните образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности. Чл. 96.
(1)Военната академия “Г. С. Раковски” и висшите военни училища и специалностите в тях за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, както и по научни специалности се акредитират при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.
(2)В състава на акредитационните комисии за провеждане на акредитацията по ал. 1 се включват представители на Министерството на отбраната, определени от министъра.
(3)Военномедицинската академия провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен “доктор” по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование. Чл. 97.
(1)Началниците и заместник-началниците на военните академии и на висшите военни училища, директорите на професионалните колежи и на учебните центрове са военнослужещи, които се назначават и освобождават по реда на този закон.
(2)Началниците и заместник-началниците по учебната и научната част на военните академии и на висшите военни училища са хабилитирани лица.
(3)Факултетите в състава на висшите военни училища се ръководят от декани, които са военнослужещи и са хабилитирани лица. Те се избират при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, и се назначават от началниците на висшите военни училища.
(4)Академичният състав на военните академии и на висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи преподавателски, научно-преподавателски и изследователски длъжности.
(5)Във военните академии и висшите военни училища научните звания “асистент” и “научен сътрудник” се дават на военнослужещи с висше образование не по-възрастни от 45 години, а на военнослужещи с научна степен - не по-възрастни от 47 години. Условията и редът за даване на научни звания и за заемане на научно-преподавателски и преподавателски длъжности на академичния състав на военните академии и на висшите военни училища се определят с правилника за прилагане на закона.
(6)Преподавателският състав в професионалните колежи са инструкторите.
(7)Военните академии и висшите военни училища могат да привличат чужди граждани на научно-преподавателски и преподавателски длъжности.
(8)Министърът на отбраната може да назначава за срок не по-дълъг от една година, временно изпълняващи длъжностите началник и заместник-началници на военните академии и на висшите военни училища, които може да не отговарят на изискванията по ал. 2. Чл. 98.
(1)Обучаваните във Военната академия “Георги Стойков Раковски” офицери за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” по специалности от професионално направление “Военно дело” са слушатели.
(2)Обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти.
(3)Обучаваните военнослужещи в сержантските (старшинските) професионални колежи са кадети.
(4)Курсантите получават униформено облекло, отличителни знаци и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(5)По време на обучението на курсантите могат да се възлагат задачи във връзка с подготовката им по изпълнение на военна служба.
(6)Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение.
(7)Правата и задълженията на слушателите, курсантите и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища и на професионалните колежи. Чл. 99.
(1)Отстраняването на обучаваните от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им.
(2)Отстранените по дисциплинарен ред от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение. Чл. 100.
(1)Служба “Военна информация” е специална служба, а служба “Военна полиция” е специализирана служба в Министерството на отбраната. Те са юридически лица на бюджетна издръжка.
(2)Ръководителите на службите по ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му.
(3)Ръководителите на службите по ал. 1 са непосредствено подчинени на министъра на отбраната.
(4)Министърът на отбраната утвърждава етични кодекси на служителите в службите по ал. 1.
(5)Структурата и организацията на дейността на службите по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях се определят в правилници, приети от Министерския съвет. Чл. 101.
(1)Служба “Военна информация” събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната.
(2)Служба “Военна информация” предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на министъра на отбраната.
(3)Министърът на отбраната може да възлага и допълнителни задачи на служба “Военна информация”, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
(4)При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от служба “Военна информация” могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 102.
(1)Служба “Военна полиция” е специализирана служба в Министерството на отбраната за:
  1. опазване на реда и сигурността в министерството и сигурността на личния състав самостоятелно и съвместно с други служби за сигурност и опазване на обществения ред;
  2. предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, извършени от или в съучастие със служители на министерството и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството, както и разследване на престъпления в случаите и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
  3. охрана и/или контрол на охраната на мероприятия, обекти и лица от министерството, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, на складове с въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования и военнослужещи, делегации и инспекции, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
  4. участие при поддържането на реда във военните формирования в операции и мисии извън територията на страната;
  5. осъществяване самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи на антитерористична дейност във въоръжените сили;
  6. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;
  7. събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с изпълнението на функциите на службата;
  8. осъществяване на противопожарен контрол в обектите на министерството.
(2)Служба “Военна полиция” осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на функциите по ал. 1.
(3)При упражняване на законоустановените им правомощия органите на служба “Военна полиция” са независими от командирите и началниците в структурата на министерството. Редът за упражняване на правомощията от органите на служба “Военна полиция” в структурите на служба “Военна информация” се определя с акт на министъра на отбраната. Чл. 103.
(1)Органи на служба “Военна полиция” са военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение, чрез които службата осъществява функциите си.
(2)При изпълнение на функциите си органите на служба “Военна полиция” имат право да:
  1. извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със Закона за специалните разузнавателни средства, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
  2. задържат за не повече от 24 часа: а) служител в министерството, за който има данни, че е извършил престъпление; б) лице, за което има данни, че е извършило престъпление в съучастие със служители от министерството и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството; в) лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, наруши обществения ред и не прекратява своите действия; г) лице, което се намира на територията на обекти и съоръжения на министерството и чиято самоличност не може да бъде установена по начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи; д) в други случаи, определени със закон или с международен договор, по които Република България е страна;
  3. извършват личен обиск на лицата по т. 2; обискът може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания; за всеки случай на извършен обиск се съставя протокол;
  4. разкриват и разследват престъпления от общ характер по чл. 102, ал. 1, т. 2;
  5. изискват, събират и предоставят информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, по ред, определен с акт на министъра на отбраната;
  6. събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по ред, определен с акт на министъра на отбраната;
  7. извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в министерството;
  8. използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
  9. контролират спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи военнослужещи.
(3)От момента на задържането си лицата по ал. 2, т. 2 имат право:
  1. на защитник;
  2. незабавно да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език;
  3. да обжалват пред съда законността на задържането си, като съдът се произнася по жалбата незабавно.
(4)За задържането органите на служба “Военна полиция” са длъжни незабавно да уведомят лице, посочено от задържания.
(5)Органите на служба “Военна полиция” могат да издават писмени или устни разпореждания до служителите в Министерството на отбраната в рамките на своите правомощия.
(6)Военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение от служба “Военна полиция” могат да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на ръководителя на службата. Чл. 104.
(1)Националната гвардейска част е представително военно формирование и е юридическо лице.
(2)Структурата, организацията и редът за използване на Националната гвардейска част се определят с правилник, приет от Министерския съвет. Чл. 105.
(1)Министърът на отбраната осъществява контролните си функции в областта на отбраната чрез Инспекторат.
(2)Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.
(3)Инспекторатът осъществява контрол за спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и за законосъобразното провеждане на административните дейности в структурите на министерството.
(4)Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности на формированията от Българската армия.
(5)Инспекторатът извършва проверки по предложенията, сигналите и жалбите на физически или юридически лица до министъра на отбраната и ги уведомява за взетите решения и за предприетите мерки.
(6)Инспекторатът осъществява съдействие и контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.
(7)Организацията на дейността на Инспектората, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на министъра на отбраната. Чл. 106.
(1)Министърът на отбраната може да създава военно-спортни формирования, центрове и школи за високо спортно майсторство, в които може да се изпълнява военна служба.
(2)Структурата, организацията на дейността и численият състав на структурите по ал. 1 се определят с правилник на министъра на отбраната. Чл. 107.
(1)Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел, свързани с военната история на България, при условията и по реда на Закона за културното наследство.
(2)Националният военноисторически музей извършва и дейности по проучване, регистриране, опазване и поддържане на военните паметници.
(3)Националният военноисторически музей е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
(4)Устройството и дейността на Националния военноисторически музей се определят с правилник на министъра на отбраната, утвърден от министъра на културата. Глава пета ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА, ВОЕННО И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. МОБИЛИЗАЦИЯ Раздел I Положение на война и военно положение Чл. 108.
(1)Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.
(2)С акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, чието действие се спира. Чл. 109.
(1)Положение на война се обявява при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения.
(2)За начало на положение на война се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.
(3)За край на положение на война се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.
(4)След обявяване на положение на война започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове. Чл. 110. В случай на внезапно въоръжено нападение на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да се чака обявяване на положение на война. Чл. 111.
(1)Военно положение се обявява при заплаха от въоръжено нападение или от война на цялата или на част от територията на страната.
(2)За начало на военно положение се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на положение на война или отменянето на военно положение. Чл.
  1. След обявяване на военно положение започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове или на частта от тях, съответстваща на степента на заплахата. Чл.
  2. При обявяване на положение на война или на военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ и създадените от него органи за ръководство на отбраната. Чл. 114.
(1)С въвеждането на положение на война или военно положение или с фактическото започване на военните действия президентът на републиката формира Върховно главно командване.
(2)Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.
(3)Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на извънредните ситуации, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и други лица, определени от върховния главнокомандващ. Чл. 115.
(1)При обявяване на положение на война или на военно положение началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.
(2)Към Върховното главно командване се създава щаб, в който се включват длъжностни лица от Щаба на отбраната и от други структури, определени от върховния главнокомандващ. Чл. 116.
(1)От часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на:
  1. военнослужещите и служителите от специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;
  2. резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили;
  3. курсантите.
(2)За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането на клетвата.
(3)Резервистите с мобилизационно назначение се смятат на военновременна служба от момента на оповестяването им. Чл.
  1. Военновременната служба се организира и изпълнява съобразно уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ. Чл.
  2. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите на военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени с отделен закон. Чл.
  3. Изпълнението на договорите за обучение на курсантите във висшите военни училища се спира за срока на военновременната им служба. Чл.
  4. Негодните за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили. Чл.
  5. Военновременната служба във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта за демобилизацията. Раздел II Извънредно положение Чл. 122.
(1)При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт, извън случаите по чл. 109 и 111, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви извънредно положение.
(2)Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.
(3)За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на неговото отменяне.
(4)С решението или с указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководството на формированията от въоръжените сили. Раздел III Мерки и ограничения при положение на война, военно или извънредно положение Чл.
  1. При обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение държавните органи и въоръжените сили:
  2. извършват обща мобилизация, с изключение на случаите на обявяване на извънредно положение;
  3. прилагат действия и мерки за охрана на обекти, застрашени от терористични актове;
  4. ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната;
  5. контролират или забраняват преминаването през държавната граница на Република България;
  6. ограничават движението по основни пътни артерии;
  7. ограничават движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите;
  8. ограничават свободното придвижване и установяват контрол върху гражданите и превозните средства;
  9. контролират обектите от критичната инфраструктура на страната;
  10. ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения;
  11. при необходимост от защита на националния интерес, живота и здравето на гражданите прилагат и други мерки, които не противоречат на международните актове, гарантиращи защитата на човешките права в условията на война. Чл.
  12. При обявяване на положение на война или на военно положение Министерският съвет разрешава използването на държавните резерви и военновременните запаси. Чл. 125.
(1)При обявяване на положение на война или военно положение министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” предоставят на върховния главнокомандващ пълния обем информация, свързана с изпълнение на задачите по отбраната на страната.
(2)При обявяване на извънредно положение ръководителите на ведомствата по ал. 1 предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната. Чл.
  1. При обявяване на положение на война или военно положение върховният главнокомандващ възлага на юридическите лица с военновременни задачи изпълнението на поръчки за доставки или услуги за нуждите на отбраната. Чл.
  2. Държавата и въоръжените сили не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната при положение на война. Раздел IV Мобилизация Чл. 128.
(1)Мобилизацията е процес за преминаване на въоръжените сили и специализираните формирования по чл. 50, ал. 2 от мирновременна към военновременна организация и дейност.
(2)Условията и редът за провеждане на мобилизация се определят с наредба на Министерския съвет. Чл. 129.
(1)Мобилизацията може да бъде обща или частична.
(2)Обща мобилизация се извършва в случай на:
  1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;
  2. обявяване на положение на война;
  3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на военно положение на територията на цялата страна.
(3)Частична мобилизация се извършва при обявяване на военно положение на част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.
(4)За срока на участие в мобилизационно мероприятие резервистите и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до изтичането на срока на службата. Глава шеста ОХРАНА И ОТБРАНА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА ОБЕКТИ ОТ КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА Чл. 130.
(1)Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.
(2)Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи. Чл. 131.
(1)Отбраната на територията, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от въоръжените сили самостоятелно или съвместно с формирования от въоръжените сили на съюзни държави.
(2)При осъществяване на отбраната на страната режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете се определя с акт на министъра на отбраната след съгласуване с министъра на транспорта и с министъра на вътрешните работи.
(3)При осъществяване на отбраната на страната режимът на въздухоплаване във въздушното пространство на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и на министъра на транспорта. Чл. 132.
(1)Въоръжените сили изпълняват задачите по охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура при условия и по ред, определени в оперативните планове.
(2)Участието на военни формирования в предотвратяване на терористични актове и в преодоляване на последиците от тях се извършва в съответствие с планове за действие в тези условия.
(3)Военни формирования на въоръжените сили могат да вземат участие в отбраната на обекти от критичната инфраструктура на други държави и в преодоляването на последиците от терористични актове, настъпили на територията на съседни държави, при условия и по ред, определени с международен договор. Глава седма ВОЕННА СЛУЖБА Раздел I Общи положения Чл. 133.
(1)Военната служба е държавна служба за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната.
(2)Военната служба се изпълнява по служебно правоотношение при условия и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му и с уставите на въоръжените сили. Чл. 134.
(1)Военната служба се изпълнява като професия във военните формирования и структурите на Министерството на отбраната на територията на страната и извън нея.
(2)Военна служба извън територията на Република България може да се изпълнява:
  1. в състава на български или многонационални формирования;
  2. в задграничните представителства на Република България;
  3. на национални или международни длъжности в щабове и/или органи на международни организации или на други международни инициативи. Чл.
  4. Военнослужещите са офицери, сержанти (старшини) и войници (матроси). Чл. 136.
(1)Офицерите, заемащи длъжности, за които се изискват висши офицерски звания, са висш команден състав.
(2)Длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, се утвърждават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Чл.
  1. При приемането на военна служба на военнослужещите се присвояват военни звания. Чл.
  2. Военните звания са: В Сухопътните сили Във Военномор- и във Военновъздушните сили ските сили
  3. Войнишки звания Редник Матрос Ефрейтор Старши матрос
  4. Сержантски звания Старшински звания Младши сержант Старшина II степен Сержант Старшина I степен Старши сержант Главен старшина Старшина Мичман Офицерски кандидат Офицерски кандидат
  5. Младши офицерски звания Лейтенант Лейтенант Старши лейтенант Старши лейтенант Капитан Капитан-лейтенант
  6. Старши офицерски звания Майор Капитан III ранг Подполковник Капитан II ранг Полковник Капитан I ранг
  7. Висши офицерски звания Бригаден генерал Комодор Генерал-майор Контраадмирал Генерал-лейтенант Вицеадмирал Генерал Адмирал Чл.
  8. Приемането и изпълнението на военна служба от военнослужещите се основава на следните принципи:
  9. централизирано планиране и управление на подбора и професионалното развитие на военнослужещите;
  10. равни възможности, основани на предварително установени изисквания и критерии за заемане на длъжности във въоръжените сили;
  11. прилагане на мотивационни механизми и публични процедури за назначаване, кариерно и кадрово развитие и за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба. Чл. 140.
(1)При изпълнение на военната служба се използва само български език.
(2)За изпълнението на конкретна задача военнослужещите може да използват друг език. Чл. 141.
(1)На военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:
  1. имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите (старшините) и войниците (матросите);
  2. не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 33 години - за сержантите (старшините), и 32 години - за войниците (матросите);
  3. годни са за военна служба;
  4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
  5. срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
  6. нямат друго гражданство;
  7. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”;
  8. покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.
(2)Годността за военна служба по ал. 1, т. 3 се определя от военномедицински органи и психолози при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
(3)Министърът на отбраната може да приема на военна служба и лица с особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, които не отговарят на изискванията на ал. 1, т. 1, 2 и 8.
(4)Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.
(5)Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от лица с двойно или с чуждо гражданство или без гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 142.
(1)Условията и редът за приемане във военните академии и във висшите военни училища се определят ежегодно с наредба на министъра на отбраната. Броят на приеманите във висшите военни училища се определя в съответствие с потребностите на въоръжените сили за десетгодишни периоди.
(2)Приетите във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната сключват договори за обучение с началника на училището.
(3)Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители.
(4)Правата и задълженията на обучаваните по ал. 1 се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и на висшите военни училища и в договора за обучение.
(5)Завършилите редовна форма на обучение във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години.
(6)Заповедта за приемане на военна служба на завършилите висши военни училища се издава след завършване на обучението. Чл. 143.
(1)За нуждите на отбраната министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор със студент във висше училище в страната или в чужбина за предоставяне на стипендия и други условия във връзка с обучението с цел придобиване на професионална квалификация за изпълнение на служба в Министерството на отбраната за срок не по-кратък от 10 години.
(2)Договор при условията на ал. 1 може да бъде сключен и с ученик в средно училище или професионален колеж. Договорът се сключва с ученика, а ако е непълнолетен - и със съгласието на неговите родители или попечител.
(3)Подборът на студентите и учениците по ал. 1 и 2 се извършва по ред, определен с акт на министъра на отбраната. Чл. 144.
(1)На военна служба въз основа на конкурс се приема и лице, завършило гражданско средно или висше училище. То преминава начална военна подготовка във висше военно училище, в професионален колеж или в учебен център.
(2)Условията и редът за провеждане на конкурсите, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3)Лицата по ал. 1 са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години - за офицерите, 5 години - за сержантите (старшините), и 3 години - за войниците (матросите).
(4)При първоначално постъпване на военна служба срокът по ал. 3 за офицерите и сержантите (старшините) включва една година срок за изпитване, смятано от датата на встъпване в длъжност. В срока за изпитване министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба без предизвестие.
(5)Срокът за изпитване не тече през време на обучението и когато военнослужещият е в отпуск. Чл. 145.
(1)След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация от военнослужещите сроковете по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 се удължават след:
  1. завършване на военна академия - с 5 години;
  2. придобиване на образователна и научна степен “доктор” - с 5 години;
  3. придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” по гражданска специалност - с 4 години;
  4. придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” по гражданска специалност - с 3 години;
  5. завършване на професионален колеж - с 5 години;
  6. завършване на курс с продължителност, повече от 6 месеца - с 2 години.
(2)При виновно неизпълнение на задължението му по ал. 1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за обучението, съответстващи на неизпълнението. Раздел II Приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба Чл.
  1. Приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват:
  2. на офицерите от висшия команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;
  3. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;
  4. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица. Чл. 147.
(1)За приемане на военна служба в Министерството на отбраната кандидатът подава писмено заявление.
(2)Към заявлението по ал. 1 се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени с акт на министъра на отбраната.
(3)При подаването на заявлението кандидатът подписва декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 141, ал. 1, т. 4 - 7 и за липсата на обстоятелствата по чл. 188.
(4)За приемане на военна служба завършилите висше военно училище подписват декларациите по ал. 3. Чл. 148.
(1)Правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на заповед за приемане на военна служба.
(2)Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
  1. правното основание за назначаване на длъжност;
  2. имената и длъжността на лицето, което издава заповедта;
  3. трите имена на назначаваното лице;
  4. присвоеното военно звание;
  5. наименованието на длъжността, на която се назначава;
  6. размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения;
  7. датата на издаване;
  8. подписа на лицето, издало заповедта.
(3)В заповедта могат да се определят мястото на службата и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(4)Заповедта се връчва на назначеното лице срещу подпис. Чл. 149.
(1)След връчването на заповедта за приемане на военна служба военнослужещият е длъжен да положи военна клетва, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
(2)Съдържанието на военната клетва е: “Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и уставите на въоръжените сили, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!”
(3)Текстът на военната клетва на лицата с чуждо гражданство и без гражданство се определя от министъра на отбраната. Чл. 150.
(1)При приемане на служба военнослужещият подава декларация за имуществото и доходите си и декларация, че не членува в политическа партия.
(2)Ежегодно до 31 март военнослужещите подават декларация за имуществото и доходите си.
(3)При промяна на обстоятелствата по ал. 1 и 2 военнослужещите подават декларация в едномесечен срок от настъпването им. Чл. 151.
(1)Военнослужещият постъпва на служба по местоназначението си в 10-дневен срок от датата на връчването на заповедта за приемане на военна служба. Това се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.
(2)Изпълнението на военната служба започва с встъпването в длъжност.
(3)Ако по уважителни причини военнослужещият не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, се определя нов срок за встъпване. Чл.
  1. Ако назначеният военнослужещ не се яви по местоназначението си в срока по чл. 151, ал. 1, не положи клетва или не подаде декларациите по чл. 150, ал. 1, издадената заповед за приемане на военна служба се отменя. В този случай правоотношението по изпълнение на военна служба се смята за невъзникнало. Чл.
  2. Заемането на длъжности от военнослужещите, придобиването и повишаването на професионалната им квалификация, кариерното и кадровото развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и военната служба. Чл. 154.
(1)Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.
(2)За особени заслуги към отбраната на страната военнослужещите могат да се повишават във военно звание и извън случая по ал. 1 по решение на министъра на отбраната. По реда на тази алинея може да се присвоява само първо офицерско звание или да се пропусне само едно звание.
(3)Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.
(4)Условията и редът за повишаване във военно звание, минималният и максималният срок за престояване във военно звание и в длъжност се определят с правилника за прилагане на закона. Чл. 155.
(1)Военнослужещите се понижават във военно звание по реда на неговото присвояване при условия, определени с правилника за прилагане на закона.
(2)Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.
(3)Военните звания “редник” и “матрос” не могат да бъдат отнемани. Чл. 156.
(1)Условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите и за ротацията на старшите офицери се определят с правилника за прилагане на закона.
(2)Ротацията е преминаване на старшите офицери през различни длъжности в едно или в различни управленски нива за придобиване на управленски опит. Чл. 157.
(1)Военнослужещите се атестират ежегодно с цел осигуряване на кариерното и кадровото им развитие.
(2)Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват личностните характеристики, постигането на предварително съгласувани професионални цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на военнослужещите.
(3)Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с акт на Министерския съвет. Чл. 158.
(1)Военнослужещият може да бъде временно отстранен от длъжност при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2)Когато наказателното производство спрямо военнослужещия е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, военнослужещият се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен стаж по този закон и се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването. Чл. 159.
(1)Командирът или началникът може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения или след употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества.
(2)Условията и редът за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества се определят с наредба на министъра на отбраната. Чл. 160.
(1)Пределната възраст за военна служба е:
  1. за войниците (матросите) - 49 години;
  2. за сержантите (старшините) и младшите офицери - 50 години;
  3. за офицерите със звание “майор” (“капитан III ранг”) - 51 години;
  4. за офицерите със звание “подполковник” (“капитан II ранг”) - 52 години;
  5. за офицерите със звание “полковник” (“капитан I ранг”) - 55 години;
  6. за офицерите със звание “бригаден генерал” (“комодор”) - 57 години;
  7. за офицерите със звание “генерал-майор” (“контраадмирал”) - 60 години;
  8. за офицерите със звание “генерал-лейтенант” (“вицеадмирал”) - 60 години;
  9. за офицерите със звание “генерал” (“адмирал” ) - 60 години.
(2)Пределната възраст за офицерите с военно звание до “полковник” включително, които заемат длъжност, за която се изисква хабилитация или научна степен “доктор на науките”, е 57 години.
(3)По решение на министъра на отбраната лицата по ал. 2 могат да продължат да заемат длъжностите и след навършване на пределната възраст, но не повече от:
  1. две години - за лицата с научно-образователна степен “доктор” или научна степен “доктор на науките”;
  2. три години - за лицата с научно звание “доцент” или “старши научен сътрудник II степен”;
  3. пет години - за лицата с научно звание “професор” или “старши научен сътрудник I степен”. Чл.
  4. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява:
  5. на офицерите от висшия команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;
  6. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;
  7. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица. Чл.
  8. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
  9. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието;
  10. при навършване на пределна възраст от военнослужещия;
  11. при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи и психолози;
  12. при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3;
  13. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3;
  14. когато военнослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
  15. със смъртта на военнослужещия. Чл. 163.
(1)Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3.
(2)Срокът на предизвестието е три месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и
  1. Чл.
  2. Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при:
  3. организационно-щатни промени или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;
  4. промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако военнослужещият не отговаря на тях;
  5. изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия;
  6. изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия;
  7. придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Чл.
  8. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява без предизвестие:
  9. при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6;
  10. когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация;
  11. при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
  12. от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове;
  13. при установяване на несъвместимост по чл. 188; когато несъвместимостта е по чл. 188, ал. 2, т. 1, правоотношението се прекратява по преценка на органа по назначаването с един от двамата военнослужещи;
  14. когато военнослужещият в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;
  15. при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация;
  16. при изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация;
  17. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация;
  18. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на правилника за прилагане на закона;
  19. при установяване на конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с влязъл в сила акт. Чл. 166.
(1)Ръководителите на служба “Военна информация” и служба “Военна полиция” прекратяват или предлагат на министъра на отбраната прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба без предизвестие при:
  1. неефективно изпълнение на заеманата длъжност под или на прикритие;
  2. поведение, несъответстващо на нормите и изискванията на етичния кодекс на служителите от съответната служба.
(2)Редът за прекратяване на правоотношението по ал. 1 се определя с правилниците по чл. 100, ал. 5. Чл. 167.
(1)В случаите по чл. 164, т. 1 министърът на отбраната обявява вакантните длъжности в реорганизираните или в други военни формирования, за които военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за заемане на нова длъжност.
(2)Условията и редът за кандидатстване и за назначаване на длъжностите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. Чл.
  1. Страната, която има право да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Чл.
  2. Военнослужещите, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени от служба по тяхна молба със съгласието на министъра на отбраната. Чл. 170.
(1)Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по:
  1. член 162, т. 2 - от датата на навършване на пределната възраст;
  2. член 162, т. 7 - от датата на смъртта.
(2)Заповедта за освобождаване от военна служба се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. В случай че военнослужещият откаже да подпише заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. Чл. 171.
(1)Военнослужещите могат да обжалват заповедта по чл. 161, т. 3 по административен ред пред министъра на отбраната по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2)Заповедта по чл. 161, т. 2 и 3 може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал.
(3)Обжалването на заповедта за освобождаване от военна служба не спира нейното изпълнение.
(4)По производството по ал. 2 не се събират държавни такси. Чл. 172.
(1)При отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.
(2)Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. Чл. 173. Военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба. Чл. 174.
(1)Военнослужещите носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.
(2)Правилата за носене на униформа и отличителните знаци се определят с уставите на въоръжените сили. Чл. 175.
(1)На всеки военнослужещ се съставя и води служебно дело.
(2)В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от военна служба, кариерното и кадровото развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.
(3)Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4)Военнослужещият има право да се запознава със служебното си дело, както и да получава заверено копие от него при освобождаване от военна служба при спазване на Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 176. Неуредените в този раздел въпроси по организацията и реда за приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба се уреждат с правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили. Раздел III Статус на военнослужещите Чл. 177.
(1)Военнослужещите се ползват от защитата на държавата при изпълнението на служебните им задължения.
(2)Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и извън нея. Чл. 178.
(1)Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите на Министерството на отбраната, както и заповедите на командирите или началниците.
(2)Заповедите се издават във връзка със службата и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение. Чл. 179.
(1)Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на задълженията им по военна служба.
(2)По време на мирновременната военна служба на военнослужещите се осигуряват здравословни и безопасни условия за изпълнение на служебните им задължения.
(3)На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на опасните фактори.
(4)Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно, точно и в срок да изпълняват задълженията си. Чл.
  1. Статусът на военнослужещите, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон, с приложимия международен договор и с правилата за използване на сила. Чл.
  2. Военнослужещите, които по време на военни действия са интернирани на територията на друга държава или са пленени, запазват статуса на военнослужещи по този закон. Чл. 182.
(1)Военнослужещите нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност.
(2)Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.
(3)Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели.
(4)Военнослужещите не могат да бъдат задължавани да декларират своите политически, религиозни или идеологически убеждения във връзка със заемането или изпълнението на службата. Чл. 183.
(1)Военнослужещите не могат да отказват изп

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.