Наредба № 48 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държа

(1)С тази наредба се определят:

1. здравните изисквания към говеда и свине при извършване на търговия, придвижване и транспортиране между Република България и държавите членки;
2. изискванията за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните по т. 1;
3. изискванията, които се прилагат при обмен на говеда и свине между Република България и държавите членки.

(2)Наредбата не се прилага за дивите прасета. Раздел II Изисквания при извършване на търговия, придвижване и транспортиране на говеда и свине между Република България и държавите членки Чл.

1. Търговия с говеда и свине между Република България и държавите членки се разрешава от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) със сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, при условие че:
2. е извършена проверка за идентичност и клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 h преди напускането на територията на страната, от която произхождат говедата и свинете, и при прегледа не са установени никакви клинични признаци на болест;
3. говедата и свинете не произхождат от животновъден обект или район, който по здравни причини е обект на забрана или ограничения, засягащи съответния животински вид;
4. животните са идентифицирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
5. животните не са предназначени за клане и не са предмет на други ограничения по силата на действаща програма за ликвидиране на заразна болест;
6. животните отговарят на изискванията по чл. 4 и
7. Чл. 3.

(1)При придвижването на говеда и свине от мястото на произход до мястото на предназначението им не се допуска контакт с двукопитни животни с различен здравен статус.

(2)Говедата и свинете се транспортират в превозни средства, отговарящи на изискванията на наредба по чл. 166, ал. 5 ЗВД и по чл.

1. Чл.
2. Говедата и свинете се придружават по време на транспортирането до крайното им местоназначение със здравен сертификат по приложение № 1, който отговаря на следните изисквания:
3. е отпечатан само върху една страница, а когато се налага ползването на повече страници, всички следващи страници представляват една неделима част с един и същ пореден номер;
4. е попълнен и подписан в деня на провеждане на клиничния преглед за здравословно състояние и се отпечатва на официалния език на държавата членка на крайно местоназначение. Чл. 5.

(1)Сертификатът по чл. 4 се издава по съответен образец - приложение № 1, от официален ветеринарен лекар след проверка на животните и въз основа на извършен здравен преглед в животновъдния обект, от който произхождат животните, или в събирателен център.

(2)Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, попълва и подписва съответната част на сертификата по ал. 1.

(3)Говедата и свинете, които произхождат от животновъден обект, участващ в система за надзор по чл. 13, са предмет на обмен, ако освен изискванията по ал. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар:

1. е осигурил изпълнението на предвидените допълнителни гаранции по чл. 13, ал. 2;
2. е извършил необходимите проверки на животните, пристигащи в центъра;
3. е осигурил регистриране на придвижването на животните в системата Трейсис да е извършено в деня на издаване на сертификата. Чл. 6.

(1)Транзитното преминаване през събирателен пункт в Република България на говеда и свине, транспортирани от една държава членка за друга държава членка, се допуска, при условие че има попълнен от официален ветеринарен лекар на държавата на произход сертификат, отговарящ на съответните изисквания.

(2)Официалният ветеринарен лекар, отговорен за събирателния център на транзита, попълва нов сертификат, който се предоставя на държавата членка на крайно местоназначение, като поставя поредния номер на оригиналния сертификат и го прилага към оригиналния сертификат или към официално заверено копие от него.

(3)Срокът на валидност на сертификатите по ал. 2 не може да бъде по-дълъг от 10 дни, с изключение на случаите, когато животните се транспортират по море. Чл. 7.

(1)Говедата и свинете, предназначени за развъждане, освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания: а) пребивавали са в животновъдния обект на произход в продължение на 30 дни преди товаренето им, а ако са на възраст под 30 дни, не са напускали обекта на произход от момента на раждането им; б) когато се внесени от трета страна, отговарят на изискванията на тази наредба; в) когато преминават като транзит през одобрен събирателен център в Република България, периодът на събиране на животни извън животновъдния обект по буква “а” е не повече от 6 дни; г) придружават се от сертификат и се транспортират възможно най-бързо до държавата членка на крайното им местоназначение, когато са животни, внасяни от трета страна в държава членка, която не е страна на крайното им местоназначение; д) когато животните от трета страна са били настанени в животновъден обект, не са го напускали 30 дни след настаняването.

(2)Внесените от трета страна животни не могат да бъдат въведени в животновъдния обект, докато ветеринарният лекар, който отговаря за съответния обект, не констатира, че те не застрашават здравния статус на останалите животни в обекта.

(3)Официалният ветеринарен лекар проверява спазването на изискванията по ал. 1 чрез официалната идентификация и водената документация за животните. Чл.

1. Предназначените за разплод говеда и свине освен на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5 отговарят и на следните изисквания:
2. произхождат от официално признато за свободно от туберкулоза стадо, а когато са по-възрастни от 6 седмици, са показали отрицателен резултат за туберкулоза при изследването с интрадермален туберкулинов тест, извършен през предхождащите напускането на стадото на произход 30 дни;
3. ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от туберкулоза, или от държава членка или част от нея, които имат официално одобрена от Европейската комисия програма за надзор, извършването на теста по т. 1 не е задължително;
4. когато се касае за некастрирани животни, по-възрастни от 12 месеца и идващи от официално признато за свободно от бруцелоза стадо, те са показали резултат под 30 аглутинационни международни единици (МЕ) бруцели на милилитър от аглутинационен тест (или която и да е друга процедура за изследване, одобрена от Постоянния ветеринарен комитет (ПВК), след приемане на съответните протоколи), проведен през 30-те дни, предхождащи напускането на стадото на произход;
5. тестът по т. 3 или който и да било друг тест, одобрен след приемане на съответните протоколи по процедурата на ПВК, е задължителен за животните, които произхождат от държава членка или част от нея, които са официално признати за свободни от бруцелоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена система за надзор;
6. идват от официално свободен от ензоотична левкоза по говедата животновъден обект и ако са на възраст над 12 месеца, са изследвани с отрицателен резултат за левкоза чрез индивидуално изследване, извършено през 30-те дни, предхождащи напускането на животновъдния обект на произход;
7. изследването по т. 5 не е задължително, ако говедата произхождат от държава членка или част от нея, официално признати за свободни от ензоотична левкоза, или от държава членка или част от нея, която има одобрена програма за надзор;
8. в нито един момент между напускането на стадото на произход и пристигането им в мястото на крайно местоназначение животните не са били в контакт с говеда, които са с различен здравен статус. Чл. 9.

(1)Говедата на възраст под 30 месеца, предназначени за производство на месо, отговарят на следните изисквания:

1. до 31 декември 1999 г. не са били обект на изискванията за изследване по чл. 8, т. 1 и 2;
2. идват от говедовъден обект, официално признат за свободен от туберкулоза и ензоотична левкоза, а когато са некастрирани животни - и от бруцелоза;
3. придружени са от ветеринарно-здравен сертификат, съгласно приложение № 1;
4. до клането им остават под надзор на НВМС;
5. по време на транспортирането не са били в контакт с говеда, които идват от стада, непризнати за свободни от туберкулоза и ензоотична левкоза по говедата;
6. в продължение на 30 дни преди натоварване са преминали през подходящи тестове, съгласно приложения № 2, 3 и 4 с негативни резултати.

(2)Търговията на говеда по ал. 1 между Република България и държави членки или райони от тях се допуска, само ако двете страни имат един и същ здравен статут по отношение на туберкулозата и бруцелозата по говедата. Чл. 10.

(1)Животните, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България директно са отведени в кланица, се изколват в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания не по-късно от 72 h от пристигането им.

(2)Животните, предназначени за клане, които при пристигането си в Република България с крайно местоназначение са отведени в събирателен център, се изпращат директно в кланица и се изколват не по-късно от 3 работни дни от пристигането им в събирателния център.

(3)Забранява се при придвижването на животните по ал. 2 между събирателния център и кланицата те да влизат в контакт с двукопитни животни, които не отговарят на разпоредбите по тази наредба. Чл. 11.

(1)Директорите на регионалните ветеринарни служби в Република България незабавно уведомяват генералния директор на НВМС при поява на съмнение за наличие на някоя от болестите по приложение № 5.

(2)Всяка година до 31 май НВМС изпраща в Европейската комисия подробна информация за възникналите на нейна територия през предходната календарна година болести по приложение № 5, както и на каквато и да е друга болест по приложение № 6, включително и подробно описание на извършваните програми за мониторинг и ликвидиране на тези болести. Чл. 12.

(1)Националната ветеринарномедицинска служба изготвя задължителна програма за контрол и борба с болестите, посочени в приложение № 6, и представя писмено тази програма на Европейската комисия, като посочва:

1. разпространението на болестта в страната;
2. причините за провеждане на програмата, значимостта на болестта, направените разходи за нея и вероятните ползи от нейното прилагане;
3. географския район, върху който тази програма ще се прилага;
4. категориите на статут, които ще се прилагат към животновъдни обекти, стандартите, които трябва да се достигнат за всяка отделна категория, и процедурите за изследване, които ще се използват;
5. процедурите за мониторинг на изпълнението на програмата, и резултатите от които се представят в Европейската комисия най-малко един път годишно;
6. действията, които трябва да се предприемат, ако по някаква причина съответният животновъден обект или предприятие загуби своя статут;
7. действията, които се предприемат, ако резултатите от изследванията, извършени в съответствие с изискванията на програмата, са положителни.

(2)Представените от НВМС програми може да се изменят или допълват от Европейската комисия. Чл. 13.

(1)Когато територията на страната или част от нея е свободна от посочените в приложение № 6 болести, НВМС представя в Европейската комисия документация за:

1. естеството на болестта и историята на нейната поява на територията на страната;
2. резултатите от надзорните изследвания, основани на серологични, микробиологични, патологоанатомични или епизоотични изследвания, при които нормативните разпоредби изискват те да са обект на задължително информиране на НВМС;
3. периода, през който е бил провеждан този надзор;
4. периода, през който е действала забрана за ваксиниране срещу тази болест, както и географския район, за който тази забрана се отнася;
5. мероприятията, чрез които е установено отсъствието на тази болест.

(2)Допълнителните гаранции, които Европейската комисия определя след одобрението на програмата по чл. 12, ал. 1, са задължителни за Република България при обмен на животни с държави членки.

(3)Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за нови огнища на болестта. Раздел IV Изисквания към събирателните центрове и условия за допускане на животни в тях Чл. 14.

(1)Събирателните центрове се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД.

(2)Директорът на РВМС регистрира събирателния център, при условие че:

1. е снабден със: а) съоръжения за товарене и разтоварване; б) съоръжения за поене и хранене, място за настаняване на животните; в) съоръжения за инспектиране; г) съоръжения за изолиране; д) оборудване за почистване и дезинфекция на помещения и превозни средства; е) помещения за съхранение на фураж, тор и постеля; ж) система за събиране на отпадъчните води; з) кабинет за ветеринарния лекар по т. 3;
2. всички съоръжения по т. 1 са от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране;
3. са осигурени условия за извършване на необходимите прегледи и проверки;
4. има сключен договор с ветеринарен лекар за обслужване на животните;
5. е с капацитет, който позволява да се съберат най-малко 40 броя животни.

(3)Всеки регистриран събирателен център се контролира от официален ветеринарен лекар, определен от директора на съответната РВМС, на чиято територия се намира.

(4)Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия копие от регистъра на събирателните центрове. Чл. 15.

(1)В регистриран събирателен център се допускат животни, при условие че събирателният център е:

1. разположен в район, който не е обект на забрана или ограничения за придвижване на говеда и свине;
2. почистен и дезинфекциран преди използването му, като това се контролира от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за събирателния център.

(2)В регистриран събирателен център се допускат животни, предназначени за развъждане и клане, които са:

1. идентифицирани;
2. от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза, или предназначени за клане;
3. съпроводени от здравни документи или сертификати за животинските видове и категории животни съгласно приложение № 1.

(3)Събирателният център по ал. 1 може да бъде регистриран само за определен вид животни, предназначени за развъждане или клане.

(4)Националната ветеринарномедицинска служба може да преустанови или отмени регистрацията на събирателния център, в случай че не се изпълняват изискванията по тази наредба или по здравни причини.

(5)Регистрацията по ал. 2 се отменя със заповед на генералния директор на НВМС.

(6)Регистрацията се възстановява със заповед на генералния директор на НВМС след подаване на молба от собственика и писмен доклад от директора на РВМС. Чл. 16.

(1)Ветеринарният лекар, обслужващ събирателния център, води дневник, в който вписва:

1. името на собственика, произхода, датата на влизане и напускане, броя и идентификационните номера на говедата или регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на прасетата, приемани в центъра, и тяхното евентуално крайно местоназначение;
2. регистрационния номер на превозвача и регистрационния номер на превозното средство, доставящо животни във или изнасящо животни от събирателния център.

(2)Дневникът по ал. 1 се съхранява най-малко 3 години. Раздел V Изисквания при транспортиране и търговия с животни Чл. 17.

(1)Животните се превозват само в транспортни средства, получили сертификат по реда на чл. 162 ЗВД.

(2)Животните се превозват с транспортни средства:

1. конструирани по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от превозното средство;
2. почистени и дезинфекцирани с одобрен от НВМС дезинфектант, веднага след приключването на предходното транспортиране на животни.

(3)Превозвачите на животните:

1. водят регистър за всяко транспортиране на животни, съдържащ следната информация, която се съхранява най-малко 3 години: а) място и дата на товарене на животните, име или търговско наименование и адрес на животновъдния обект или събирателния център, от където животните са натоварени за транспортиране; б) места и дати на доставяне, име или търговско наименование и адрес на лицето - получател на пратката; в) вид и брой на транспортираните животни; г) дата и място на извършване на дезинфекцията; д) подробни данни за придружаващата документация (номер и т.н.);
2. осигурят условия през периода между напускането на животновъдния обект или събирателните центрове и пристигането на местата на крайно местоназначение да не се допуска контакт с животни с различен здравен статут от статута на животните, които превозват;
3. осигуряват лицата, които се грижат за животните при транспортирането им, с необходимите умения, професионална компетентност и познания;
4. разполагат със съоръжения за почистване и дезинфекция, одобрени от НВМС, включително и такива за съхраняване на торова постеля и оборски тор.

(4)При транспортиране на животните се спазват изискванията на наредбата по чл. 166, ал. 5 ЗВД. Чл. 18.

(1)Търговията с животни може да се извършва само от лица, регистрирани по реда на чл. 71 ЗВД.

(2)Търговията се извършва само с животни, които:

1. са идентифицирани;
2. са предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или са предназначени за клане;
3. са придружени със здравен сертификат съгласно приложение № 1.

(3)Допуска се придвижване и транспортиране на идентифицирани животни, които не отговарят на изискванията по ал. 2, само когато:

1. животните се отвеждат директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и са взети необходимите мерки за предотвратяване разпространяване на болест;
2. са предприети мерки, когато пристигнат в кланицата, животните да не влизат в контакт с други животни и да се колят отделно от другите животни в кланицата. Чл. 19.

(1)Търговците на животни водят дневник, съдържащ:

1. име на собственика, произход на животните, дата на закупуване, категории на животните, брой и идентификация на говедата или регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените животни;
2. регистрационен номер на превозвача, регистрационен номер на превозното средство, с което са транспортирани животните;
3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животното.

(2)Търговците на животни съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 1 за срок 3 години.

(3)Търговците, които настаняват животните в собствени помещения:

1. осигуряват персонал, преминал обучение по прилагане и спазване на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните, който да се грижи за животните;
2. сключват договор с правоспособен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на животните;
3. вземат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести. Чл. 20.

(1)Ако по време на транспортиране на животните се установи, че не се спазват изискванията по тази наредба, контролните органи, открили нарушението, разпореждат:

1. да се прекрати транспортирането или животните да се върнат в мястото на тяхното отпътуване по възможно най-краткия маршрут, при условие че не се влошава здравето на животните или хуманното отношение към тях;
2. настаняване на животните на подходящо място, където да бъдат осигурени необходимите грижи;
3. да се пристъпи към клане на животните.

(2)Когато Република България е крайно местоназначение на животните, при установяване на неспазване на изискванията по тази наредба НВМС уведомява държавата членка на произход. Раздел VI Изисквания към помещенията за животни Чл. 21.

(1)Помещенията за животни по чл. 19, ал. 3 се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД.

(2)Помещенията по ал. 1 се регистрират, при условие че:

1. има сключен договор с ветеринарен лекар за обслужване на обекта;
2. са разположени в район, който не е обект на забрана за придвижване на говеда и свине;
3. разполагат със: а) място за изолиране на животни в случай на поява на огнище на заразна болест; б) съоръжение за товарене и разтоварване на животните; в) съоръжение за поене и изхранване; г) съоръжения за извършване на манипулации на животните; д) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля; е) система за събиране на отпадъчните води.

(3)Съоръженията по ал. 2, т. 3 се изготвят от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.

(4)Преди използване помещенията се почистват и дезинфекцират. Чл. 22.

(1)Директорът на РВМС, на чиято територия се намира помещението за животни, определя официален ветеринарен лекар, който да контролира обекта за спазване на изискванията по тази наредба.

(2)При установяване на нарушения ветеринарният лекар по ал. 1 прави предписания, като определя срок за отстраняването им.

(3)Когато в срока по ал. 2 нарушенията не бъдат отстранени, ветеринарният лекар прави предложение до директора на РВМС за издаване на разпореждане за спиране дейността на обекта.

(4)След отстраняване на нарушенията директорът на РВМС отменя разпореждането по ал. 3 по молба на собственика на обект. Раздел VII Система за надзор Чл. 23.

(1)Националната ветеринарномедицинска служба въвежда система за надзор, която съдържа следните данни за:

1. стадата;
2. собственика или което и да било друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;
3. одобрения ветеринарен лекар или официално упълномощения ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект;
4. официалната ветеринарна служба;
5. официално одобрените от НВМС диагностични лаборатории;
6. компютърна база данни;
7. официалните ветеринарни лекари, които контролират кланиците, и официално упълномощените ветеринарни лекари, контролиращи одобрените събирателни центрове.

(2)Основна цел на системата по ал. 1 е да осъществи официално класифициране на животновъдните обекти, да поддържа актуалността на тази класификация чрез провеждане на редовни проверки, да събира епизоотични данни и да осъществява мониторинг върху болестите.

(3)Системата по ал. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши въвеждането в действие на тази система върху част от територията, съставена от един или няколко съседни райони. Когато се ползва правото за прилагане на такова облекчение, придвижванията на животни към такава част от територията от други райони, които не са част от тази система, е обект на разпоредбите по тази наредба.

(4)В системата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на ветеринарните лекари, които контролират и обслужват животновъдните обекти, на собствениците на животновъдните обекти, както и на всички други участници в тази система, включително и лицата, издаващи ветеринарните здравни сертификати.

(5)Системата по ал. 1 се утвърждава със заповед на генералния директор на НВМС и се представя на Европейската комисия за одобрение. Чл. 24.

(1)Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 23 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:

1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;
2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни;
4. да изолират животните преди допускането им в животновъдния обект.

(2)Официално упълномощеният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:

1. редовно актуализира познанията си;
2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статут на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;
3. спазва изискванията за: а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне; б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората; в) установяване на причината за смърт на животните и изпращане на проби в лабораториите за изследване; г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни; д) извършване на необходимите изследвания за запазване на здравния статут на обекта при внасяне на животни в животновъдния обект.

(3)Договор за ветеринарно обслужване на животински обект може да се сключи с ветеринарен лекар, който:

1. е регистриран по реда на чл. 28 - 30 ЗВД;
2. няма финансов интерес, свързан с дейността на животновъдния обект;
3. притежава конкретни познания по здравеопазване на животните от съответните видове;
4. няма роднински връзки със собственика на животновъдния обект или лицето, което се грижи за животните. Чл.
5. В НВМС се води списък на участващите в системата по чл. 23, ал. 1 ветеринарни лекари и животновъдни обекти. Чл. 26.

(1)Компютърната база данни, предвидена в системата по чл. 23, ал. 1, съдържа следната информация за всяко животно:

1. идентификационен код;
2. дата на раждане;
3. пол;
4. порода, вид и цвят на космената покривка;
5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на наредбата по чл. 51, ал. 5 ЗВД, и отговарящ на идентификационния номер на произход;
6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;
8. дата на смърт или клане.

(2)Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.

(3)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:

1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета, регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;
2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдния обект на внос.

(4)Данните по ал. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета. Раздел VIII Признаване и отнемане на статут на свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза стада и територии Чл.

1. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от туберкулоза, ако:
2. всички животни в обекта не показват клинични признаци за туберкулоза;
3. всички животни над 6-седмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото 6 месеца от ликвидирането на заразяването в животновъдния обект, а второто - 6 месеца по-късно, или ако стадото е било събрано единствено от животни, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;
4. след извършването на първото изследване по т. 2 нито едно говедо над 6-седмична възраст не е било въведено в животновъдния обект, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведен и оценен съгласно приложение № 2 и изпълнен или 30 дни преди, или 30 дни след датата на неговото въвеждане в животновъдния обект; в последния случай животното физически се изолира от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни, докато не се докаже, че резултатът е отрицателен. Чл. 28.

(1)Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект по чл. 27 се запазва от НВМС, ако:

1. се спазват условията по чл. 27, т. 1 и 3;
2. животните, които се въвеждат в животновъдния обект, произхождат от признати за свободни от туберкулоза обекти;
3. всички животни в животновъдния обект, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същия животновъден обект, се изследват за туберкулоза всяка година.

(2)Националната ветеринарномедицинска служба може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея, при условие че:

1. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не e повече от един процент за съответния регион през последните две години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на две години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, може да не се изследват;
2. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не превишава повече от 0,2 % за съответния регион през последните две години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да бъде увеличен на 3 години, а възрастта за задължително изследване на животните вместо 42 дни да се увеличи на 24 месеца;
3. ако общият брой, определен на 31 декември всяка година, на говеждите стада, заразени с туберкулоза, не превишава повече от 0,1 % за съответния регион през последните три години, тогава интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да бъде увеличен на 4 години, като НВМС може да реши това изследване да не е задължително за стадото, ако преди въвеждане в животновъдния обект всички говеда са изследвани за туберкулоза интрадермално и са показали отрицателен резултат или всички животни, които са заклани, са прегледани за наличие на изменения за туберкулоза, а при констатиране на изменения е извършено патохистологично и бактериологично изследване.

(3)Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи честотата на интрадермалното изследване на територията на страната или на част от нея при увеличено заразяване от туберкулоза по говедата. Чл. 29.

(1)Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се преустановява от НВМС, когато:

1. не се изпълняват изискванията по чл. 27;
2. едно или повече животни са показали положителна реакция на интрадермално изследване с туберкулин или има съмнение за туберкулоза при извършването на кланичния месопреглед;
3. в обекта има животни с неустановен статус по отношение на туберкулозата по говедата.

(2)В случаите по ал. 1, т. 2 статутът на свободен от туберкулоза животновъден обект се възстановява от НВМС, при условие че:

1. животното, показало положителна реакция, е отстранено от стадото и е заклано;
2. е извършен кланичен месопреглед и лабораторни и епизоотични изследвания за туберкулоза, при които заболяването не е потвърдено;
3. е извършено изследване на всички животни над 6-седмична възраст с отрицателен резултат за туберкулоза, като изследването се извършва най-малко 42 дни след отстраняване на положително реагиралото животно.

(3)Изключение от посоченото по ал. 2 се дава от НВМС за животновъден обект, в който няма констатирана туберкулоза за последните 3 години, а има положителни или съмнителни реакции.

(4)В случаите по ал. 3 НВМС може да разреши движението на други животни в стадото, когато статутът на всички реагирали за туберкулоза животни се определи с последващо изследване след 42 дни.

(5)В случаите по ал. 4 нито едно животно от животновъдния обект не може да се използва за придвижване и търговия в държавите членки, докато не бъде изяснен неговият статут.

(6)При извършване на изследването по ал. 4, ако животно реагира положително или е с неопределена реакция, се прилагат изискванията по ал. 1, т. 2.

(7)Ако впоследствие се потвърди наличие на заболяване, всички животни, които са напуснали животновъдния обект след последното извършено изследване без реагенти, се проследяват и изследват.

(8)Генералният директор на НВМС със заповед определя и отнема статута на свободни от туберкулоза животновъдни обекти.

(9)Генералният директор на НВМС със заповед възстановява отнетия статут на свободен от туберкулоза животновъден обект след подадена молба от собственика и писмен доклад от директора на РВМС, на територията на която се намира животновъдният обект.

(10)Националната ветеринарномедицинска служба писмено информира Европейската комисия за свободните от туберкулоза животновъдни обекти и за обектите с отнет статут. Чл. 30.

(1)Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема, ако чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване се потвърди наличието на туберкулоза.

(2)Националната ветеринарномедицинска служба отнема статута, ако:

1. не са спазени изискванията по чл. 28;
2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.

(3)Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че е заразено.

(4)Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца след отстраняване на последното положително реагирало животно. Чл. 31.

(1)Територията на Република България или регион от нея се признава за официално свободна от туберкулоза, ако:

1. процентът на заразените стада с говеда към 31.ХII всяка година е не повече от 0,01 % и най-малко 99,9 % от животновъдните обекти с говеда са признати за свободни от туберкулоза през последните 6 последователни години;
2. всяко говедо е идентифицирано;
3. на всички говеда, предназначени за клане, се извършва кланичен месопреглед;
4. са спазени процедурите за преустановяване и отнемане на статута на официално свободно от туберкулоза стадо.

(2)При промяна в положението по отношение на туберкулоза в страната или регион от нея Европейската комисия може да приеме решение за отнемане на статута на свободна от туберкулоза територия. Чл. 32.

(1)Територията на Република България или регион от нея запазват официалния статут на свободни от туберкулоза, ако условията по чл. 31, ал. 1 продължават да се спазват.

(2)Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или регион от нея, който е бил признат като официално свободен от туберкулоза, Европейската комисията може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статута, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин. Чл.

1. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от бруцелоза, когато:
2. не е имало клинични признаци за бруцелоза при нито едно говедо през последните 6 месеца;
3. всички говеда над 12 месеца са показали отрицателен резултат при изследване за бруцелоза, извършено по един от следните методи: а) две серологични изследвания по един от методите, посочени в приложение № 3, през интервал, по-голям от 3 и по-малък от 12 месеца; б) три млечни ринг теста, извършени в интервал от 3 месеца, последвани 6 седмици след това от серологичен тест по метод съгласно приложение № 3;
4. всички говеда, които се въвеждат в стадото, произхождат от обекти, признати за официално свободни от бруцелоза, а когато те са навършили 12 месеца, са изследвани серологично за бруцелоза и са показали титър по-малко от 30 международни единици (IU) аглутинация за ml при изследване чрез серумаглутинация или са реагирали отрицателно на друго изследване за бруцелоза по приложение № 3 30 дни преди да бъдат въведени в стадото или 30 дни след като са въведени, като в последния случай се отглеждат физически изолирани от другите животни в стадото до получаване на резултата;
5. няма ваксинирани срещу бруцелоза говеда освен женски ваксинирани най-малко преди 3 години. Чл.
6. В говедовъдните обекти, признати за свободни от бруцелоза, всички животни най-малко веднъж годишно се изследват за бруцелоза чрез:
7. три млечни ринг проби през интервал най-малко 3 месеца;
8. три изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал най-малко 3 месеца;
9. две млечни ринг проби през интервал не по-малък от 3 месеца, последвани от едно серологично изследване по един от методите по приложение № 3, извършено най-малко след 6 седмици;
10. две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал не по-малък от 3 месеца, последвани от едно серологично изследване, извършено най-малко след 6 седмици;
11. две серологични изследвания през интервал най-малко 3 месеца и не повече от 12 месеца. Чл. 35.

(1)Животновъден обект запазва статута си на свободен от бруцелоза, ако всички говеда, които се въвеждат в обекта, произхождат от стада, признати за свободни от бруцелоза, навършили са 12-месечна възраст, изследвани са серологично за бруцелоза и са показали титър по-малко от 30 IU аглутинация за ml при извършване за серумаглутинация или са реагирали отрицателно на друго изследване за бруцелоза по приложение № 3 30 дни преди да бъдат въведени в стадото или 30 дни след като са въведени, като в последния случай се отглеждат физически изолирани от другите животни в стадото, за да се избегне директният или индиректният контакт с животните с доказан отрицателен резултат за бруцелоза.

(2)Изследването по ал. 1 не се изисква за страната или регион от нея, където процентът на стадата, заразени с бруцелоза, не надвишава 0,2 % през последните две години и животните идват от официално свободно от бруцелоза стадо и по време на транспортирането им не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

(3)Независимо от посоченото в ал. 1 и 2 говедата, произхождащи от свободно от бруцелоза стадо, могат да бъдат въведени в стадо, официално свободно от бруцелоза, ако са на възраст най-малко 18 месеца и са ваксинирани срещу бруцелоза една година преди това. Такива животни трябва да показват 30 дни преди въвеждане в стадото, което е официално свободно от бруцелоза, титър, по-малък от 30 IU аглутинация за ml при изследване, чрез серумаглутинация и отрицателен резултат за бруцелоза, когато са изследвани, чрез реакция за свързване на комплемента (РСК) или друг одобрен тест.

(4)Женските говеда, които произхождат от свободно от бруцелоза стадо, могат да бъдат въведени в стадо, официално свободно от бруцелоза, ако се счита, че стадото, от което идват, е свободно от бруцелоза две години от датата, на която е въведено в него последното ваксинирано срещу бруцелоза говедо.

(5)За непризнатите за свободни от бруцелоза говедовъдни обекти НВМС може в профилактичната програма за профилактика за контрол на бруцелозата да предвиди следната честотата на изследване за бруцелоза:

1. когато заразените говедовъдни обекти са не повече от 1 % - веднъж годишно две млечни ринг проби или две изследвания чрез ЕЛАЙЗА на млечни проби през интервал от най-малко 3 месеца или едно серологично изследване;
2. когато най-малко 99,8 % от говеждите стада са признати за свободни от бруцелоза за последните 4 години, интервалът между изследванията може да се увеличи на две години, ако всички животни, навършили 12-месечна възраст, са изследвани, или се провежда ежегодно изследване на животни над 24-месечна възраст; изследването се извършва, като се използва едно от серологичните изследвания по приложение №
3. Чл. 36.

(1)Статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се преустановява от НВМС, ако:

1. не се изпълняват изискванията по чл. 33;
2. в резултат на лабораторни изследвания или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече животни са заразени;
3. резултатите от лабораторните изследвания или епизоотичните проучвания потвърдят, че в животновъдния обект има заразяване от бруцелоза.

(2)В случаите по ал. 1, т. 2 статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се възстановява, ако:

1. животните, за които има съмнение, че са заразени, се заколят и се извършат две изследвания чрез реакция серумаглутинация на всички животни над 12-месечна възраст и титърът е по-малък от 30 IU аглутинация за ml; първото изследване се извършва най-малко 30 дни след отстраняване на съмнителните за заразяване животни, а второто - най-малко 60 дни по-късно;
2. изолираните животни, за които има съмнение, че са заразени: а) при изследване със серумаглутинационния тест резултатът е по-малко от 30 IU аглутинация за ml или е получен отрицателен резултат от РСК; б) получен е отрицателен резултат за бруцелоза при изследване с други одобрени тестовете.

(3)В случаите по ал. 2, т. 2 изолираните животни могат да се въведат отново в обекта.

(4)В случаите по ал. 1, т. 3 статутът на свободен от бруцелоза обект се възстановява, ако всички говеда в обекта са заклани или са изследвани последователно два пъти всички животни на възраст над 12 месеца и са показали отрицателен резултат.

(5)Изследванията по ал. 4 се извършват през 60-дневен интервал, като първото се извърши не по-рано от 30 дни след отстраняване на положителните животни, а в случай че се касае за говеда, които са били бременни по време на заразяването, последното изследване се извършва най-малко 21 дни след отелването на последното животно, бременно по време на заразяването.

(6)Статутът се отнема и възстановява от НВМС по реда на чл. 29, ал. 8 - 10. Чл. 37.

(1)Статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни тестове или епидемиологични изследвания се потвърди наличието на инфекция от бруцелоза в него.

(2)Статутът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички говеда, които в момента на заразяването са били в него, не бъдат заклани, или всички говеда, по-възрастни от 12 месеца, се изследват и покажат отрицателни резултати за бруцелоза на две последователни изследвания през интервал 60 дни, като първото се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3)При женски животни, които са били бременни по време на възникване на заразяването, второто изследване по ал. 2 се извършва най-малко 21 дни след като последното бременно животно от животновъдния обект се е отелило. Чл.

1. Едно стадо е свободно от бруцелоза, ако:
2. женските животни са ваксинирани преди 6-месечна възраст с жива ваксина щам 19;
3. женските животни са ваксинирани преди 15-месечна възраст с убита аджувант ваксина 45/20 и са официално инспектирани и одобрени;
4. женските животни са ваксинирани с други одобрени ваксини;
5. говедата под 30-месечна възраст са ваксинирани с жива ваксина щам 19 и при изследването със серумаглутинация са показали титър, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, а при изследване с РСК резултат, по-малък от 30 Европейски единици (ЕИО), в случай че женските животни са ваксинирани 12 месеца преди това, или по-малко от 20 ЕИО - във всички други случаи. Чл.
6. Стадото с говеда запазва статута си на свободно от бруцелоза, ако животните:
7. в стадото са изследвани съгласно чл. 34;
8. влизащи в стадото, отговарят на изискванията по чл. 35, ал. 2;
9. произхождат от стада със статут на свободни от бруцелоза и в случай че са говеда над 12-месечна възраст, са показали през 30-те дни преди или в изолация след въвеждане в стадото по-малко от 30 IU за един ml, когато е бил даден серумен тест за аглутинация и отрицателен тест за свързване на комплемента;
10. произхождат от стада със статут на свободни от бруцелоза, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, ако те покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, и при изследване с РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО в случай на женски, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 ЕИО - във всички останали случаи. Чл.
11. Статутът на свободно от бруцелоза стадо се преустановява, ако:
12. не са спазени условията по чл. 33 и 34;
13. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за бруцелоза и съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който се избягва всякакъв пряк или косвен контакт с други животни;
14. животното по т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в стадото, статутът на стадото може да бъде възстановен, ако се изследва за бруцелоза и покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 IU за ml, и отрицателен резултат от изследването по РСК или друго одобрено изследване;
15. животното по т. 2 е заклано и не може да се изследва; преустановеният статут се възстановява, ако са извършени две изследвания със серумаглутинация на всички говеда в стадото над 12-месечна възраст и покажат титър, по-нисък от 30 IU на ml;
16. първото изследване по т. 4 се извършва най-малко 30 дни след клането на животното, а второто - най-малко 60 дни след това;
17. животните по т. 3 и 4, които подлежат на изследване, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина щам 19, се счита, че не са заразени с бруцелоза, ако покажат резултат на серумаглутинация, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU за ml, при условие че при изследването по РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО, в случай че те са женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малък от 20 ЕИО във всички останали случаи. Чл. 41.

(1)Статутът на официално свободно от бруцелоза стадо се отнема, ако в резултат на лабораторни тестове или епизоотологични проучвания се потвърди наличието на зараза в стадото.

(2)Статутът на стадото не се възстановява, докато всички налични говеда в стадото по време на възникване на заразяването не бъдат заклани или всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, покажат отрицателни резултати на две последователни изследвания през интервал 60 дни, като първото се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.

(3)Ако животните по ал. 2 са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина щам 19, те се считат за незаразени с бруцелоза при титър, по-голям от 30 IU, но по-малък от 80 IU аглутинация за ml, при условие че при изследване по РСК са показали резултат, по-малък от 30 ЕИО за женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малък от 20 ЕИО при всички останали животни.

(4)При женски животни, които са били бременни по време на възникване на заразяването, второто изследване се извършва най-рано 21 дни след като последното бременно животно от животновъдния обект се е отелило. Чл. 42.

(1)Територията на Република България или част от нея се признава за официално свободна от бруцелоза, ако са изпълнени следните изисквания:

1. не е имало случаи на аборт, дължащ се на заразяване с бруцелоза, и не е изолиран причинителят - Бруцела абортус (Brucella abortus), през последните 3 години и най-малко 99,8 % от стадата са признати за свободни от бруцелоза през последните 5 години, като определянето на този процент се извършва на 31 декември за всяка година; когато НВМС нареди да се изколи цялото стадо и епизоотичното проучване показва, че изолираните случай от бруцелоза се дължат на въвеждане на животни от трета страна или от част от държава членка и статутът на официално свободни от бруцелоза стада е отнет или преустановен по други причини, процентите не се вземат под внимание, ако НВМС води годишна справка за тези случаи;
2. всички говеда са идентифицирани.

(2)Абортите задължително се обявяват и се изследват за бруцелоза. Чл. 43.

(1)Република България или част от нея, призната за официално свободна от бруцелоза, запазва своя статут, ако:

1. се спазват изискванията по чл. 42, т. 1 и 2 и задължително всички случаи на аборти, съмнителни за бруцелоза, се обявяват и изследват;
2. всяка година за първите 5 години след обявяването на съответната територия за свободна от бруцелоза всички говеда на възраст над 24 месеца и не по-малко от 20 % от стадата се изследват чрез серологично изследване, а в случай на стада, предназначени за добив на мляко - чрез млечни проби;
3. за всяко говедо, за което се появи съмнение, че е заразено от бруцелоза, се информира НВМС и то се подлага на официални епизоотични проучвания и изследвания за бруцелоза най-малко чрез две серологични изследвания, включително РСК и микробиологични изследвания.

(2)В случаите по ал. 1, т. 3 до получаване на отрицателен резултат от изследването временно се отнема статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект, в който се намира говедото, и на обекта, епизоотично свързан с него.

(3)В случай че огнището от бруцелоза се разшири, всички говеда задължително се изколват. Животните от останалите възприемчиви видове подлежат на подходящо изследване, а помещенията и инвентарът се почистват и дезинфекцират.

(4)Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на бруцелоза. Чл. 44.

(1)Официално свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) е животновъден обект, в който:

1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;
2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно;
3. се изпълняват условията по т. 1 и той се намира в официално свободна от ензоотична левкоза държава членка или регион.

(2)Животновъдният обект запазва официалния си статут за свободен от ЕЛГ, ако:

1. се изпълняват условията по ал. 1, т. 1;
2. всички животни, въведени в обекта, произхождат от официално свободни от ЕЛГ стада;
3. всички животни над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод по приложение № 4, извършен през интервал 3 години;
4. животните, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания на Наредба за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни по чл. 188, ал. 2 ЗВД. Чл. 45.

(1)Статутът на признат за свободен от ЕЛГ животновъден обект се прекратява, ако:

1. не са изпълнени изискванията по чл. 44;
2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ.

(2)Статутът на животновъден обект по ал. 1 се възстановява, ако:

1. животното, което е реагирало положително, в случай че е крава, и всяко теле, което тя е родила, се отстраняват от стадото и се заколват под контрол на НВМС;
2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най малко през 4 и не по-малко от 12 месеца и най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно, включително и потомството му;
3. е проведено епизоотично проучване, при което са получени отрицателни резултати и всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо, се изследват.

(3)Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.

(4)Когато повече от едно животно реагира положително на едно от изследванията по приложение № 4 или има съмнение за заболяване при повече от едно животно в стадото, статутът се възстановява, ако:

1. всички животни са реагирали положително и кравите и техните телета се изпращат за клане под контрол на НВМС;
2. всички животни в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през най малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;
3. всички други животни в стадото са идентифицирани и остават в животновъдния обект до 24-месечна възраст, след което са изследвани за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато НВМС разреши такива животни да се изколят под официален надзор;
4. е извършено епизоотично проучване, от което са получени отрицателни резултати за наличие на ЕЛГ при всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо.

(5)Разпоредбата по ал. 4, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.

(6)Статутът по ал. 1 се признава и отнема от НВМС по реда на чл. 29, ал. 8 -

1. Чл.
2. Територията на Република България или част от нея се признава от Европейската комисия за свободна от ЕЛГ, ако:
3. се изпълняват условията по чл. 44, ал. 1 и най-малко 98 % от стадата с говеда са признати за свободни от ЕЛГ;
4. не е имало случай на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години и наличието на тумори със съмнение за ЕЛГ задължително се обявява на НВМС и изследват;
5. всички животни на възраст над 24 месеца от най-малко 10 % случайно избрани стада са изследвани за ЕЛГ с отрицателен резултат през предшестващите 24 месеца;
6. всички животни над 24 месеца са изследвани с отрицателен резултат за ЕЛГ;
7. всеки метод, който с 99 % сигурност показва, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени. Чл. 47.

(1)Република България или регион от нея, обявен за официално свободен от ЕЛГ, запазва статута си, ако:

1. всички животни, които са заклани, преминават през кланичен месопреглед, при което всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;
2. всички животни, които са реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и животновъдните обекти, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статута им;
3. всички животни на възраст над 24 месеца се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статута за официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статут с достоверност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени;
4. през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в едно стадо от 10 000 животни и НВМС всяка година извършва серологично изследване на 1 % от всички говеда над 12-месечна възраст в случайно избрани животновъдни обекти.

(2)Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на ЕЛГ, появили се в отделните региони.

(3)Статутът на Република България или на регион от нея на официално свободна от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията за ЕЛГ по ал. 1 се открият данни за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ. Допълнителна разпоредба §

1. По смисъла на тази наредба:
2. “Стадо” е едно животно или група животни, намиращи се в един животновъден обект, в качеството му на епизоотична единица, ако в един животновъден обект се намират повече от едно стадо, всяко едно от тях трябва да бъде разглеждано като обособена самостоятелна единица и да има същия здравен статут.
3. “Говеда” са всички животни от този вид с изключение на мъжките, предназначени за угояване, кастрирани преди 4-месечна възраст.
4. “Животно за клане” следва да се разбира животно от говежди животински видове (включително и такива от вида Bison bison и Bubalus bubalus) или свиня, предназначено за откарване в кланица или събирателен център, от което същото може да бъде откарано само и единствено за клане.
5. “Животни за развъждане” следва да се разбира животни от говежди животински видове (включително и такива от вида Bison bison и Bubalus bubalus) или свине, включително и такива, предназначени за отглеждане, производство на мляко или месо, за опитни цели или за панаири или изложби, с изключение на животните за културни или спортни мероприятия.
6. “Говеждо стадо, официално признато за свободно от туберкулоза” следва да се разбира говеждо стадо, отговарящо на условията по чл.
8. “Територията на Република България или регион от нея, официално признат за свободен от туберкулоза” следва да се разбира територията на Република България или регион от нея, отговаряща на условията по чл.
10. “Говеждо стадо, официално признато за свободно от бруцелоза” следва да се разбира говеждо стадо, отговарящо на условията по чл.
12. “Територията на Република България или регион от нея, официално признат за свободен от бруцелоза” следва да се разбира територията на Република България или регион от нея, отговаряща на условията по чл.
14. “Свободно от бруцелоза говеждо стадо” следва да се разбира говеждо стадо, отговарящо на условията по чл.
16. “Говеждо стадо, официално признато за свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ)” следва да се разбира говеждо стадо, отговарящо на условията по чл.
18. “Територията на Република България или регион от нея, официално призната за свободена от ЕЛГ” следва да се разбира територията на Република България или регион от нея, отговаряща на изискванията по чл.
20. “Официално упълномощен ветеринарен лекар” следва да се разбира ветеринарният лекар, назначен или определен от НВМС.
21. “Подлежащо на задължително обявяване заболяване” следва да се разбират заболяванията по приложение №
23. “Събирателен център” следва да се разбира животновъден обект, сборен пункт или пазари, в които говеда или прасета, произхождащи от различни животновъдни обекти, се събират заедно в група за оформяне на пратка от животни, предназначени за пускане на пазара. Събирателните центрове трябва да бъдат одобрени за търговски цели и да отговарят на изискванията по чл.
25. “Регион” следва да се разбира онази част от територията на държава членка, имаща площ от най-малко 2000 кm2,която е обект на инспектираща дейност, осъществявана от НВМС, и която следва да обхваща най-малкото един от посочените по-долу райони на административно деление • Белгия - провинция; • Германия - региерунгбецирк; • Дания - амт или остров; • Франция - департамент; • Италия - провинция; • Люксембург - (няма); • Холандия - ррв-кринг; • (каунти); Шотландия - област (дистрикт) или островна зона; • Обединено кралство: Англия, Уелс и Се- верна Ирландия - графство Ирландия - графство (каунти); • Гърция - (неясно); • Испания - провинция; • Португалия: континента - дистрито (об- ласт); за другите автономни части от те- риторията на Португалия - реджиао ауто- нома; • Австрия - бецирк; • Швеция - лаан; • Обединено кралство: Англия, Уелс и Се- верна Ирландия: графство Шотландия: област • Финландия - лаани/лан; • Чешка република - край; • Естония - мааконд; • Кипър - епархия; • Латвия - ражонс; • Литва - апскритис; • Унгария - мегие; • Малта - (няма); • Полша - повиат; • Словения - обмочие; • Словакия - край; • България - регион.
26. “Търговец (дилър)” следва да се разбира, което и да е физическо или юридическо лице, което купува и/или продава животни с търговска цел, както директно, така и непряко, имащо редовен оборот от такива животни и което в период максимум 30 дни от закупуването на животните ги препродава или променя местопребиваването им от местата на техния първоначален престой в други места или помещения, които не са негова собственост.
27. “Придвижване” е движение на говеда и свине на собствен ход до пасище, пазар, събирателен център или кланица, когато същите са в близост до животновъдния обект.
28. “Транспортиране” е превозване на говеда и свине с транспортно средство до животновъден обект, пазар, събирателен център или кланица.
29. “Система Трейсис” е електронна система за проследяване движението на животните при търговия между държавите в Европа.
30. “Регистрационен номер на превозвача” е номер, даван от НВМС по чл. 166 ЗВД.
31. “Преустановяване на статута” се извършва при констатиране на съмнителен или положителен резултат при извършване на диагностично или лабораторно изследване.
32. “Отнемане на статута” се извършва при констатиране на положителен резултат от лабораторното изследване. Заключителни разпоредби § 2 .

(1)До въвеждането на система за надзор по чл. 23 НВМС въвежда компютърна база данни, както следва:

1. за говеда - от 1.V.2006 г.;
2. за регистъра на свиневъдните обекти - от 1.V.2006 г.;
3. за придвижванията на свине, когато са от: а) свиневъдния обект на произход - от 1.V.2006 г.; б) всички останали видове свиневъдни обекти - от 1.V.2006 г.

(2)Всяко придвижване на свине се въвежда отделно в базата данни, което включва: брой на придвижваните свине, идентификационен номер на животновъдния обект или стадото, от което започва придвижването, идентификационен номер на животновъдния обект или стадото, в които завършва придвижването, както и дати на заминаване и пристигане. §

1. Наредбата се издава на основание чл. 54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност § 4 . Наредбата влиза в сила от 1.V.2006 г. и отменя Наредба № 27 за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ, бр. 99 от 2000 г.); Наредба № 26 за профилактика и борба с туберкулозата по говедата (ДВ, бр. 65 от 2001 г.); Наредба № 26 за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата (ДВ, бр. 62 от 2002 г.). §
2. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Министър: Н. Кабил Приложение № 1 към чл. 4 Модел I ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ за търговия между държави - членки на Европейската икономическа общност – говеда за отглеждане или производство № ............ Страна износител Министерство Служба Отдел Реф. (по избор) I. Идентификация на животно: Порода ................. Пол ............... Възраст .............. Официална ушна марка Други породи или марки II. Произход на животното: Животното - е останало на територията на изнасящата държава членка за не по-малко от шест месеца преди датата на товарене 1 ; - при условие че е на по-малко от шест месеца, е останало след раждането на територията на държавата членка, която извършва износа 2 . III. Местопредназначение на животното: Животното ще бъде изпратено от (място на товарене) до (държава и място на дестинация) с - жп вагон - камион - самолет 3 - кораб 4 Име и адрес на изпращача Име и адрес на агента на изпращача (ако има такъв) Предвиждан КПП (граничен пост) Име и адрес на първия изпращач IV. Здравна информация: Аз, долуподписаният регионален директор на ветеринарна служба 5 , удостоверявам, че описаното животно отговаря на следните изисквания: (а) прегледано е към тази дата и няма клинично проявена болест; (б) ваксинирано е в рамките на определения период от не по-малко от 15 дни и не повече от 4 месеца 6 срещу вируса на шап от вид А, О и С, като се използва официално одобрена и тествана неактивирана ваксина 7 ; - третирано е със серум срещу шап в рамките на определения 10-дневен срок8 със серум срещу шап, официално одобрен и тестван в страната износител и официално разрешен в страната вносител9; (в) произхожда от официално установено свободно от туберкулоза стадо; резултатът от интрадермалния туберкулинов тест, извършен в рамките на определения 30-дневен срок10, е бил отрицателен; 1 Излишното се зачертава. 2 Излишното се зачертава. 3 За вагоните и камионите се дава регистрационният номер, а за самолета - номерът на полета. 4 Излишното се зачертава. 5 В Белгия: “Inspecteur veterinaire”, във Франция: “Direkteur departemental des services veterinaries”, в Гер- мания: “Beamteter Tierarzt”, в Италия: “Veterinario provinciale”, в Люксембург: “Inspecteur veterinaire”, в Холандия: “Distriktinspecteur”. 6 Този срок започва да тече от датата на товарене. 7 Излишното се зачертава. 8 Този срок започва да тече от датата на товарене. 9 Излишното се зачертава. 10 Този срок започва да тече от датата на товарене. (г) произхожда от стадо говеда, официално свободно от бруцелоза; серумаглутинационният тест, извършен в рамките на определения 30-дневен срок, е с показател на бруцела от 30 международни единици аглутинат на ml; (д) няма клинично проявени белези на мастит и анализът/вторият анализ 11 на млякото, извършен в рамките на определения 30-дневен срок 12 , не е показал характерно възпалително състояние, специфични патогенни микроорганизми или също така, при извършване на втори анализ, наличие на антибиотик 13 ; (е) останало е за последните 30 дни 14 на територията на стопанството, намиращо се в държавата членка, която извършва износа, в която за този период няма официално регистрирана заразна или инфекциозна болест при говедата, задължителна за оповестяване, съгласно условията, приложими при търговия в рамките на Общността. Освен това стопанството се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия и според официалните данни за последните 3 месеца 15 в него няма регистриран шап и бруцелоза при говедата; (ж) получено е от: - стопанство; - пазар за животни за отглеждане или производство, който е официално оторизиран за износ на говеда към друга държава членка 16 ; (з) транспортирано е директно: - от стопанството, като преминава/без да преминава 17 през събирателен пункт; - от стопанството към и от пазара 18 ; към действителното място за товарене, без да влиза в контакт с двукопитни животни, които не са говеда или свине за отглеждане или производство, отговарящи на изискванията за търговия в рамките на Общността, с транспортни средства и контейнери, предварително изчистени и дезинфектирани с официално разрешен дезинфектант. Действителното място за товарене се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия. V. Където е приложимо, необходимата оторизация по отношение на: Точка IV (б), втора алтернатива 19 Точка IV (г), втора алтернатива 20 е дадена от: страната вносител 21 страната вносител и транзитната страна(и) VI. Този сертификат е валиден за срок десет дни от датата на товарене. Печат: Изготвен в ..... на ..... в .....часа (дата на товарене) Регионален директор на ветеринарна служба 22 11 Излишното се зачертава. 12 Този срок започва да тече от датата на товарене. 13 Излишното се зачертава. 14 Този срок започва да тече от датата на товарене. 15 Този срок започва да тече от датата на товарене. 16 Излишното се зачертава. 17 Излишното се зачертава. 18 Излишното се зачертава. 19 Излишното се зачертава. 20 Излишното се зачертава. 21 Излишното се зачертава. 22 В Белгия: “Inspecteur veterinaire”, във Франция: “Direkteur departemental des services veterinaries”, в Германия: “Beamteter Tierarzt”, в Италия: “Veterinario provinciale”, в Люксембург: “Inspecteur veterinaire”, в Холандия: “Distriktinspecteur”. Модел II ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ 23 за търговия между държави - членки на Европей- ската икономическа общност - говеда за клане № ............ Страна износител Министерство Служба Отдел Реф. (по избор) I. Брой животни: II. Идентификация на животно: Сериен Крава, бик, вол, Официални ушни марки № юница,теле и други марки или породи Сериен № съгласно II III. Произход на животното: Животното: - е останало на територията на изнасящата държава членка за не по-малко от 3 месеца преди датата на товарене; - ако е на по-малко от 6 месеца, е останало след раждането на територията на държавата членка, която извършва износа 24 . IV. Местопредназначение на животните: Животните ще бъдат изпратени от (място на товарене) до (държава и място на дестинация) с - жп вагон - камион - самолет 25 - лодка 26 Име и адрес на изпращача Име и адрес на агента на изпращача (ако има такъв) Предвиждан КПП (граничен пост) Име и адрес на получателя V. Здравна информация: Сериен № съгласно II Аз, долуподписаният регионален директор на ветеринарната служба, удостоверявам, че описаните животни отговарят на следните изисквания: (а) прегледани са към тази дата и нямат клинично проявена болест; 23 Здравният сертификат се издава само за животни, транспортирани в един жп вагон, камион или самолет от същия търговец към същия консигнатор; при транспорт с кораб е необходимо издаването на здравен сертификат за всяка група от по десет животни. 24 Излишното се зачертава. 25 Здравният сертификат се издава само за животни, транс- портирани в един жп вагон, камион или самолет от същия изпращащ търговец към същата получаваща страна; при транспорт с кораб е необходимо издаването на здравен сертификат за всяка група от по десет животни. 26 Излишното се зачертава. (б) 27 ваксинирани са в рамките на определения период от не по-малко от 15 дни и не повече от 12 месеца 28 срещу вируса на шап от вид А, О и С, като се използва официално одобрена и тествана неактивирана ваксина 29 ; - третирани са в рамките на определения 10-дневен срок със серум срещу шап, официално одобрен и тестван в страната износител и официално разрешен в страната вносител30; - не са били ваксинирани или не са били третирани със серум срещу шап 31 ; (в) произхождат от официално установено незаразено от туберкулоза стадо говеда 32 ; - не произхождат от официално установено незаразено от туберкулоза стадо говеда; резултатът от интрадермалния туберкулинов тест, извършен в рамките на определения 30-дневен срок 33 , е бил отрицателен; положителен; (г) произхождат от стадо говеда, официално установено незаразено от бруцелоза 34 ; заразено от бруцелоза; - не произхождат от: официално установено незаразено или заразено от бруцелоза стадо говеда; серумаглутинационният тест, извършен в рамките на определения 30-дневен срок, е бил с показател на бруцела по-малко от 30 международни единици/ml 35 30 международни единици/ml или повече 36 (д) тези животни не трябва да се унищожават по национална програма за премахване на заразните болести; (е) произхождат от стопанство, разположено на територията на държавата членка, извършваща износа, където през последните 30 дни 37 няма официално регистрирана заразна или инфекциозна болест, която задължително трябва да се оповести по смисъла на условията, приложими за търговия в рамките на Общността. Стопанството се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия; освен това няма официално регистрирана бруцелоза при говедата или шап в рамките на стопанството за последните три месеца 38 ; (ж) получени са от: - стопанство 39 ; - пазар за говеда за клане, който е официално оторизиран за износ на говеда към друга държава членка 40 ; 27 Информацията по точки V (б), (в) и (г) и VI от този сертификат не се изисква за телета, които са на по-малко от четири месеца. 28 Този срок тече до датата на товарене. 29 Излишното се зачертава. 30 Излишното се зачертава. 31 Излишното се зачертава. 32 Излишното се зачертава. 33 Излишното се зачертава. 34 Излишното се зачертава. 35 Излишното се зачертава. 36 Излишното се зачертава. 37 Този срок тече до датата на товарене. 38 Този срок тече до датата на товарене. 39 Излишното се зачертава. 40 Излишното се зачертава. (з) били са транспортирани директно, като са преминали/не са преминали през събирателния пункт от стопанството от стопанството към и от пазара 41 към действителното място за товарене, без да влизат в контакт с двукопитни животни, които не са говеда или свине за клане, отговарящи на изискванията за търговия в рамките на Общността, с транспортни средства и контейнери, предварително изчистени и дезинфектирани с официално разрешен дезинфектант. Действителното място за товарене се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия. VI. Където е приложимо, необходимата оторизация по отношение на: Сериен № съгласно II Сериен № съгласно II Точка V (б), втора и трета подточка 42 Точка V (в), (положителна реакция) 43 Точка V (г) (показател на бруцела - 30 международни единици/ml или повече 44 е даден от: страната вносител страната вносител и транзитната страна(и) 45 . VII. Този сертификат е валиден за срок от десет дни от датата на товарене. Печат: Изготвен в ..... на ..... в .....часа (дата на товарене) Регионален директор на ветеринарната служба ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ за търговия между държави - членки на Европейската икономическа общност - свине за отглеж- дане или производство № ............ Страна износител Министерство Служба Отдел Реф. (по избор) I. Идентификация на животно: Порода ................. Пол ............... Възраст .............. Официална ушна марка Други породи или марки II. Произход на животното: Животното - е останало на територията на изнасящата държава членка за не по-малко от 6 месеца преди датата на товарене 46 ; - ако е на по-малко от 6 месеца, е останало след раждането на територията на държавата членка, която извършва износа. III. Местопредназначение на животното: Животното ще бъде изпратено от (място на товарене) до (държава и място на дестинация) 41 Излишното се зачертава 42 Излишното се зачертава. 43 Излишното се зачертава. 44 Излишното се зачертава. 45 Излишното се зачертава. 46 Излишното се зачертава. с - жп вагон - камион - самолет 47 - лодка 48 Име и адрес на изпращача Име и адрес на агента на изпращача (ако има такъв) Предвиждан КПП (граничен пост) Име и адрес на първия получател IV. Здравна информация: Аз, долуподписаният (регионален) директор на ветеринарна служба 49 , удостоверявам, че описаното животно отговаря на следните изисквания: (а) прегледано е към тази дата и няма клинично проявена болест; (б) произхожда от стадо свине, което не боледува от бруцелоза и серумаглутинационният тест, извършен в рамките на определения 30-дневен срок, е дал показател за бруцела по-малко от 30 международни аглутинационни единици на ml 50 ; (е) останало е за последните 30 дни 51 на територията на стопанството, намиращо се в държавата членка, която извършва износа, в която за този период няма официално регистрирана заразна или инфекциозна болест при свинете, задължителна за оповестяване съгласно условията, приложими при търговия в рамките на общността. Освен това стопанството се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия и според официалните констатации за последните три месеца 52 в него няма регистриран шап и бруцелоза при свинете, класическа чума по свинете и заразна парализа при свинете (болест Teschen); (ж) получено е от: - стопанство; - пазар за животни за отглеждане или производство, който е официално оторизиран за износ на свине към друга държава членка 53 ; (з) транспортирано е директно: като преминава/без да преминава 54 през събирателен пункт; от стопанството 55 от стопанството към и от пазара 56 към действителното място за товарене, без да влиза в контакт с двукопитни животни, които не са говеда или свине за отглеждане или производство, отговарящи на изискванията за търговия в рамките на Общността, с транспортни средства и контейнери, предварително изчистени и дезинфектирани с официално разрешен дезинфектант. Действителното място за товарене се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия. V. Този сертификат е валиден за срок 10 дни от датата на товарене. Печат: Изготвен в ..... на ..... в .....часа (дата на товарене) Регионален директор на ветеринарна служба 47 За вагоните и камионите се дава регистрационният номер, а за самолета - номерът на полета. 48 Излишното се зачертава. 49 В Белгия: “Inspecteur veterinaire”, във Франция: “Direkteur departemental des services veterinaries”, в Германия: “Beamteter Tierarzt”, в Италия: “Veterinario provinciale”, в Люксембург: “Inspecteur veterinaire”, в Холандия: “Distriktinspecteur”. 50 Серумаглутинационните тестове са извършени само при свине с тегло повече от 25 килограма. 51 Този срок започва да тече от датата на товарене. 52 Този срок започва да тече от датата на товарене. 53 Излишното се зачертава. 54 Излишното се зачертава. 55 Излишното се зачертава. 56 Излишното се зачертава. ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ 57 за търговия между държави - членки на Европейската икономическа общност - свине за клане 58 № ............ Страна износител Министерство Служба Отдел Реф. (по избор) I. Брой животни II. Идентификация на животните: Сериен Прасета или Официални ушни марки № прасенца и други марки или породи Сериен № съгласно II III. Произход на животните: Животните: - са останали на територията на изнасящата държава членка за не по-малко от три месеца преди датата на товарене 59 ; - ако са на по-малко от три месеца, са останали след раждането на територията на държавата членка, която извършва износа 60 . IV. Местопредназначение на животните: Животните ще бъдат изпратени от (място на товарене) до (държава и място на дестинация) с - жп вагон - камион - самолет 61 - лодка 62 Име и адрес на изпращащия търговец Име и адрес на агента на изпращача (ако има такъв) Предвиждан КПП (граничен пост) Име и адрес на получателя V. Здравна информация: Сериен № съгласно II Аз, долуподписаният (регионален) директор на ветеринарната служба 63 , удостоверявам, че описаните животни отговарят на следните изисквания: 57 Здравния сертификат се издава само за животни, транс- портирани в един жп вагон, камион или самолет от същия изпращащ търговец към същия получател; при транспорт с кораб е необходимо издаването на здравен сертификат за всяка група от по десет животни. 58 Свине за клане: свине, предназначени да бъдат отве- дени директно при пристигането им в страната вносител към кланицата или към пазар, намиращ се в близост до кланица, съгласно правилата на която животните могат да бъдат преместени, особено след пазара, само към кланица, одобрена за целта от компетентния централен орган. 59 Излишното се зачертава. 60 Излишното се зачертава. 61 За вагоните и камионите се дава регистрационният номер, а за самолета - номерът на полета. 62 Излишното се зачертава. 63 В Белгия: “Inspecteur veterinaire”, във Франция: “Direkteur departemental des services veterinaries”, в Германия: “Beamteter Tierarzt”, в Италия: “Veterinario provinciale”, в Люксембург: “Inspecteur veterinaire”, в Холандия: “Distriktinspecteur”. (а) прегледани са към тази дата и нямат клинично проявена болест; (б) тези животни не трябва да се унищожават по национална програма за премахване на заразните болести при свинете; (е) получени са от: - стопанство, разположено на територията на държавата членка, извършваща износа, където през последните 30 дни64 няма официално регистрирана заразна или инфекциозна болест, която задължително трябва да се оповести, по смисъла на условията, приложими за търговия в рамките на общността. Освен това стопанството се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия и няма официално регистрирана бруцелоза при свинете и говедата или шап, треска при свинете и заразна парализа при свинете в рамките на стопанството за последните 3 месеца65; з) били са транспортирани директно, като са преминали/не са преминали66 през събирателния пункт от стопанството от стопанството към и от пазара67 към действителното място за товарене, без да влизат в контакт с двукопитни животни, които не са говеда или свине за клане, отговарящи на изискванията за търговия в рамките на Общността, с транспортни средства и контейнери, предварително изчистени и дезинфектирани с официално разрешен дезинфектант. Действителното място за товарене се намира в центъра на район, в който няма проявена епидемия. VI. Този сертификат е валиден за срок 10 дни от датата на товарене. Печат: Изготвен в ..... на ..... в .....часа (дата на товарене) Директор на регионална ветеринарна служба Приложение № 2 към чл. 27, ал. 2 Стандарти за производство и използване на говежди и птичи туберкулини
3. Официално наблюдаваните туберкулинови тестове са извършват с PPD или HCSM туберкулини.
4. Работните стандарти на производителите за контрол на говежди PPD и HCSM туберкулини се калибрират в туберкулинови единици на общността (CTU), следвайки биологичната проба спрямо подходящия EИО стандартен туберкулин.
5. Работните стандарти на производителите за контрол на птичи туберкулини се калибрират в международни единици, следвайки биологичната проба спрямо стандарта на ЕИО за PPD на птичи туберкулин.
6. EИО стандартът за PPD на говежди туберкулин е стандартът, изработен от Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad, Нидерландия. 64 Този срок тече от датата на товарене. 65 Излишното се зачертава. 66 Излишното се зачертава. 67 Излишното се зачертава.
7. EИО стандартът за говежди HCSM туберкулин е стандартът, изработен от Института “Пастьор”, Париж, Франция.
8. EИО стандартът за птичи туберкулин е стандартът, изработен от Ветеринарната лабораторна агенция, Аделстоун, Уейбридж, Англия.
9. Говеждите туберкулини се приготвят с един от следните микробактерийни говежди щамове: a) AN5; б) Vallee.
10. Птичите туберкулини се приготвят с един от микробактерийни птичи щамове: a) D4ER; б) TB
12. pH на туберкулините трябва да бъде между 6,5 и 7,
14. Към туберкулина могат да бъдат добавяни антимикробни консерванти или други вещества, показали задоволително според държавния институт, отговорен за официалното тестване на туберкулина, че не намаляват безопасността и ефективността на продукта. Максимално разрешените концентрации на фенол и глицерол са: a) фенол: 0,5 % m/v; б) глицерол: 10 % v/v.
15. При условие че туберкулините се съхраняват при температура между 2 и 8 °C, защитени от светлина, те могат да бъдат използвани до края на следните периоди, следващи последния, задоволителен тест за ефикасност: a) течни PPD туберкулини - две години, лиофилизирани PPD туберкулини - осем години; б) HCSM разредени туберкулини - две години.
16. Държавните институти, отговорни за официалното тестване на туберкулини в съответните държави, са: a) Германия: Paul-Ehrlich Institut, Frankfurt/Main; б) Белгия: Instituut Voor Hygiene en Epidemiologie, J. Wytsmanstraat 14, B-1050 Brussels; в) Франция: Laboratoire national des medicaments veterinaires, Fougeres; г) Великото херцогство Люксембург: институт на доставящата държава; д) Италия: Istituto superiore di sanitа, Rome; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere serumlaboratorium, Copenhagen V; з) Ирландия: институт на доставящата държава; и) Обединено кралство: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge; й) Гърция: Забележка на редакцията: виж в PDF -а на броя к) Испания: Laboratorio de Sanidad y producciуn animal de Granada; л) Португалия: Laboratorio Nacional de Investigaзаo Veterinаria, Lisbon; м) Австрия: Bundesanstalt fur Tierseuchenbekämpfung, Mуdling; н) Финландия: Eläinlääkintä - ja elintarvikelaitos, Helsinki-anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; o) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala.
17. Официалните изследвания се извършват върху една партида туберкулини в епруветки, готови за употреба.
18. Туберкулините се тестват чрез биологични и химически методи.
19. Туберкулините трябва да са стерилни. Тестове за стерилност се извършват в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея.
20. Тестът за отсъствие на токсични или дразнещи свойства се извършва в съответствие със спецификациите на Европейската фармакопея.
21. Туберкулините са химически анализирани за определяне на концентрацията на глицерол и/или фенол и също концентрацията на всеки друг консервант, който може да бъде добавен.
22. Тестът за липса на чувствителност към туберкулин се извършва съгласно спецификациите на Европейската фармакопея.
23. Ефикасността на туберкулините се оценява чрез биологични методи. Тези методи се използват за HCSM и PPD туберкулини; те се базират на съпоставката със стандартните туберкулини на туберкулините, които се тестват.
24. Съдържанието на протеин в PPD туберкулини се оценява по метода Kjeldahl. Азотът е превърнат в туберкуло-протеиново съдържание чрез умножение с коефициент 6,
26. EИО стандартът за говежди HCSM има ефикасност 65 000 туберкулинови единици на общността (CTU) за един ml и се доставя в ампули, съдържащи 5 ml туберкулин.
27. EИО стандартът за говежди PPD има ефикасност 50 000 туберкулинови единици на общността (CTU) на mg PPD се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 1,8 mg PPD, т.е. 0,00002 mg PPD има ефикасност, равна на една туберкулинова единица на общността.
28. EИО стандартът за птичи PPD има ефикасност 50 000 международни единици (IU) на mg от изсушения материал за пречистен протеинов дериват и се доставя лиофилизиран в ампули, съдържащи 10 mg PPD плюс 26,3 mg соли, т.e. 0,0000726 mg от стандарта има ефикасност, равна на една международна единица.
29. Туберкулините, предадени от производители за тестване от държавните институти, изброени в § 12, се тестват за ефикасност чрез биологична проба спрямо подходящите стандарти, посочени в § 2 и
30. 25.

(1)Тестване на ефикасност върху морски свинчета: а) използват се морски свинчета албиноси с тегло между 400 и 600 g в добро здраве по време на инжектиране на туберкулина; за всяка проба се използват не по-малко от 8 морски свинчета, тестването се извършва не по-рано от един месец след инжектирането; б) за пробата на говежди туберкулини у морските свинчета се създава чувствителност по един от следните методи: аа) инжектиране на топлинноунищожен микробактериален говежди щам AN5 в маслен адювант; бб) инжектирането на жив микробактериален говежди щам AN5 във физиологичен разтвор; вв) инжектирането на BCG ваксина; в) за пробата на птичи туберкулини у морските свинчета се създава чувствителност чрез инжектиране на 2 mg от топлинно унищожени птичи тип туберкулозни бацили, разтворени в 0,5 ml стерилен течен парафин, или чрез инжектиране на живи птичи туберкулозни бацили във физиологичен разтвор, за тази цел се използва птичият щам D4; г) всеки туберкулин при тест се изследва спрямо съответните туберкулинови стандарти чрез интрадермална проба, като се използват групи от морски свинчета, у които е създадена съответна чувствителност. Козината се подстригва от двете страни на всяко морско свинче. Изпитването се извършва чрез сравняване на реакциите, индуцирани от серия вътрешнокожни инжекции на дози не по-големи от 0,2 ml на разреждания на стандартен туберкулин в изотоничен буфериран солов разтвор, съдържащ Tween 80, 0,0005 %, със съответстващи серии на инжекции на туберкулина, който се тества. Разрежданията се правят в геометрични серии и се инжектират в морските свинчета по произволна схема по латински квадрат (четири места на всяка страна на един осемточков опит). Диаметрите на реакциите на всяка страна следва да бъдат измерени и записани след 24 до 28 h. За всяка проба на изпитвания туберкулин се прави оценка на относителна ефикасност срещу подходящите стандарти и границите на доверие се съставят чрез статистически методи, като се използват диаметрите на реакциите и логаритмите на дозите като метаметри. Говеждият туберкулин, който се изпитва, е с приемлива ефикасност, ако установената му ефикасност гарантира за доза 2000 туберкулин единици на общността (повече или по-малко от 25 %) за говедо. Ефикасността на всеки изпитван туберкулин се изразява, когато е приложимо, в туберкулинови единици на общността на един милилитър.

(2)Тестване на ефикасност върху говеда Периодичното тестване на ефикасност на говежди туберкулини може да бъде извършвано върху естествено или изкуствено заразени с туберкулоза говеда. Тестовете на ефикасност върху групи туберкулозни говеда се извършват чрез интрадермална четири- и шестточкова проба на туберкулина, който се изпитва, съпоставена със съответния стандарт, като ефикасността на туберкулина се оценява чрез статистически методи, както при опитното морско свинче.

1. При етикетирането на туберкулинови контейнери и опаковки се прилагат следните изисквания: Етикетът върху контейнерите и етикетът върху опаковката съдържа: - името на препарата, - за течни препарати - общият обем в контейнера, - броя на международни единици или единици на общността на един милилитър или на един милиграм, - името на производителя, - номера на партидата, - естеството и количеството на реконструиращата течност за препарати в замразено или сушено състояние. Етикетът върху контейнера или етикетът върху опаковката съдържа: - срока на годност, - условията на съхранение, - името и по възможност пропорциите на всяко добавено вещество, - щама на бацила, от който туберкулинът е бил направен.
2. Лабораториите на общността, определени в съответствие с чл. 17, отговарят за допълнителното изследване по рутинни въпроси на полеви туберкулини, използвани в държавите членки да се гарантира, че ефикасността на всеки от тези туберкулини съответства на подходящите стандартни туберкулини на общността. В случай на туберкулозни говеда посочените изследвания се изпълняват върху морски свинчета, у които е създадена съответната чувствителност и чрез подходящи химически тестове.
3. Следните тестове се признават за официални интрадермални туберкулин тестове: a) единичен интрадермален тест - изисква само едно инжектиране на говежди туберкулин; б) интрадермален сравнителен тест - изисква една инжекция от говежди туберкулин и една инжекция от птичи туберкулин, направени едновременно.
4. Дозата на инжектиран туберкулин е:

(1)Не по-малко от 2000 CTU от говежди туберкулин.

(2)Не по-малко от 2000 IU от птичи туберкулин W15. Обемът на всяка инжекционна доза не надвишава 0,2 ml. 30. Туберкулиновите тестове се изпълняват чрез инжектиране на туберкулин(и) в кожата на врата. Местата на инжектиране се разполагат на границата на предната и средната третина на врата. Когато едновременно птичи и говежди туберкулини се инжектират в едно и също животно, мястото на инжекция на птичи туберкулини са около 10 сm от ръба на костта на врата, а мястото на инжектиране на говежди туберкулин - около 12,5 сm по-ниско върху линия, приблизително успоредна с линията на работа, или на различните страни на врата; при млади животни, при които няма пространство, което да раздели достатъчно местата от едната страна на врата, една инжекция се прави на всяка страна на врата на идентични места в центъра на средната третина на врата. 31. Техниката на туберкулиновото тестване и тълкуване на реакции е, както следва:

1. a)Техника Местата на инжектиране се подстригват и почистват. Една сгъвка от кожа в рамките на всяка подстригана площ се взема между показалеца и палеца, измерва се с дебеломер и се записва. Една къса стерилна игла със заострения край навън, с градуирана спринцовка, напълнена с туберкулин, се вкарва под наклон в по-дълбокия слой на кожата. След това дозата туберкулин се инжектира. Правилното инжектиране се потвърждава чрез напипване на малка грахоподобна подутина на всяко място на инжектиране. Дебелината на всяка сгъвка на кожата на всяко място на инжектиране се измерва отново 72 h след инжектирането и се записва. б) Тълкуване на реакциите Интерпретирането на реакции се базира на клинични наблюдения и записаното увеличение(я) в дебелината на кожната сгъвка на местата на инжектиране 72 h след инжектиране на туберкулин(и). аa) Отрицателна реакция: ако се наблюдава само ограничена подутина, с увеличение не повече от 2 mm в дебелината на сгъвката на кожа без клинични признаци като разлят или обширен оток, отделяне на секрет, некроза, болка или възпаление на лимфните канали в тази област на лимфните възли. бб) Неопределена реакция: ако се наблюдават клинични признаци като посочените в буква аa) и увеличението на дебелината на кожната сгъвка е повече от 2 mm и по-малко от 4 mm. вв) Положителна реакция: ако се наблюдават клинични признаци като посочените в буква аa) или има увеличение на дебелината на кожната гънка от 4 mm или повече в мястото на инжектиране. 32. Интерпретирането на официални интрадермални туберкулинови тестове е, както следва:
2. a)Единичен интрадермален тест: положителен: положителна реакция на говедото, както е определена в параграф 31, буква “вв”); неопределен: неопределена реакция, както е определена в параграф 31, буква “бб”); отрицателен: отрицателна реакция на говедото, както е определена в параграф 31, буква “аа”). Животни, неопределени към единичния интрадермален тест, се подлагат на друг тест минимум след 42 дни. За животни, които не са отрицателни на този втори тест, се счита, че са били положителни към теста. Животни, позитивни към единичния интрадермален тест, могат да бъдат подложени на интрадермален сравнителен тест. б) Интрадермален сравнителен тест за установяване и поддържане на официален статут на стадо, свободно от туберкулоза: положителен: положителна реакция на говедото, която е повече от 4 mm по-голяма от реакцията при птиците, или наличие на клинични признаци; неопределен: положителна или неопределена реакция на говедото, която е от 1 до 4 mm по-голяма от реакцията при птиците, или отсъствието на клинични признаци; отрицателен: отрицателна реакция на говедото или положителна, или неопределена реакция на говедото, но която е равна или по-малка от позитивна или неопределена реакция при птиците, и отсъствието на клинични признаци в двата случая. Животни, неопределени към интрадермалния сравнителен тест, се подлагат на друг тест след минимум 42 дни. Животните, които не са отрицателни към този втори тест, се считат за положителни към теста. в) Официалният статут на свободно от туберкулоза стадо може да бъде временно преустановен и на животните от стадото не се разрешава влизане във вътрешнообщностната търговия, докато статусът на следните животни не бъде разрешен:

(1)животни, които са били считани за неопределени към единичния интрадермален туберкулин тест;

(2)животни, които са били считани за положителни към единичния интрадермален туберкулин тест, но очакват повторно тестване с интрадермален сравнителен тест;

(3)животни, които са били считани за неопределени към интрадермален сравнителен тест. г) Ако от законодателството на общността се изисква животните да бъдат подлагани на интрадермален тест преди придвиждване, тестът се тълкува така, че никое животно, което показва увеличение на дебелината на кожна сгъвка, по-голямо от 2 mm, или наличие на клинични признаци, да не бъде въвеждано във вътрешнообщностната търговия. Приложение № 3 към чл. 33, т. 2, буква “а” Бруцелоза A. Серумни тестове за аглутинация 1. Стандартният аглутиниращ серум съответства на стандартния серум, приготвен от Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge, England. Ампулата съдържа 1000 IU от аглутинация, получена чрез лиофилизиране на 1 ml говежди серум. 2. Стандартният серум се доставя от Bundesgesundheitsamt, Berlin. 3. Степента на бруцелозна аглутинация в серум се изразява в международни аглутиниращи единици за един милилитър (т.e. серум X = 80 IU/ml). 4. Бавната серумна аглутинация в епруветки се отчита при 50 или 75 % аглутинация, като използваният антиген е бил титриран при същите условия, както стандартния серум. 5. Аглутиниращите стойности на различните антигени по отношение на стандартния серум трябва да бъдат в следните граници: - ако отчитането е правено при 50 %: между 1/ 600 и 1/1000; - ако отчитането е правено при 75 %: между 1/ 500 и 1/750. 6. Weybridge щам № 99 и USDA 1119 или всеки друг щам с еквивалентна чувствителност се използва за приготвяне на антигена за употреба в епруветкова аглутинация (бавен метод). 7. Използваната култивационна среда за запазване на щама в лабораторията и за произвеждане на антигена трябва да бъде такава, че да не съдейства за бактериалното разпадане (S - R); предпочита се използването на картофен агар. 8. Бактериалната емулсия се изготвя от физиологичен разтвор NaCl 0,85 % фенолизирана при 0,5 %. Формол не се използва. 9. За официалното тестване на антигени отговарят следните официални институти:

1. a)Германия: Bundesgesundheitsamt, Berlin; б) Белгия: Institut national de recherches veterinaires, Brussels; в) Франция: Laboratoire central de recherches vétérinaires, Alfort; г) Великото херцогство Люксембург: институт на доставящата държава; д) Италия: Istituto superiore di sanità, Rome; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhonderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere Sеrumlaboratorium, Copenhagen V; з) Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Department of Agriculture and Food, Dublin; и) Обединено кралство: - Великобритания: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge, England, - Северна Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Stormont, Belfast; й) Гърция: Забележка на редакцията: виж в PDF -а на броя ; к) Испания: Centro Nacional de Brucelosis; Laboratorio de Sanidad y Produccion Animal de Santa Fé (Granada); л) Португалия: Laboratoria Nacional de Investigaçao Veterinària, Lisbon; м) Австрия: Bundesanstalt fur Tierseuchenbekämpfung, Módling; н) Финландия: Eläinlääkintä-ja elintarvikelaitos, Helsinki-anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; о) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala. 10. Антигени могат да бъдат доставяни в концентрирано състояние, при условие че факторът на разреждане, който ще бъде използван, е посочен на етикета на епруветката. 11. За да се извърши един серумен тест за аглутинация, се приготвят за всеки серум най-малко три разреждания. Разрежданията на съмнителен серум се правят по такъв начин, че реакцията в границата на заразяване да се отчита в средната епруветка. Ако има положителна реакция в тази епруветка, съмнителният серум съдържа най-малко 30 международни единици на аглутинация на един милилитър. Б. Реакция за свързване на комплемента 1. Стандартният серум е като по т. A.1 от приложението. В допълнение към неговото съдържание в международни аглутиниращи единици 1 ml от въпросния лиофилизиран говежди серум трябва да съдържа 1000 чувствителни единици, които свързват комплемента. Тези чувствителни единици са EИО чувствителни единици. 2. Стандартният серум се доставя от Bundesgesundheitsamt, Berlin. 3. Равнището на антитела в серума, който свързва комплемента, трябва да бъде изразено в EИО чувствителни единици (например: серум X = 60 EИО чувствителни единици на милилитър). 4. Серум, съдържащ 20 или повече EИО чувствителни единици (т.е. активност, равна на 20 % от тази на стандартния серум) на милилитър, се счита за положителен. 5. Серумите трябва да бъдат дезактивирани, както следва:
2. a)говежди серум: 56 до 60 °C за 30 до 50 min; в) свински серум: 60 °C за 30 до 50 min. 6. За приготвянето на антигена се използва Weybridge щам № 99 или USDA щам 1119. Антигенът представлява бактериална суспензия във физиологичен серум при 0,85 % или в разтвор с концентрация на веронал. 7. За да се изпълни тестът за реакцията, следва да се използва допълнителна доза, по-висока от минималната, необходима за цялостна хемолиза. 8. При изпълнението на тест за реакция за свързване на комплемента всеки път се правят следните проверки:
3. a)контрол на антикомплементния ефект на серума; б) контрол на антигена; в) контрол на чувствителни червени кръвни телца; г) контрол на комплемента; д) контрол чрез използване на положителен серум за чувствителност при започването на реакцията; е) контрол на специфичността на реакцията чрез използване на отрицателен серум. 9. Надзорът и официалният контрол на стандартни серуми и антигени се извършват от органите, посочени в раздел A, т. 9 на приложението. 10. Антигените могат да бъдат доставяни в концентрирано състояние, при условие че факторът на разреждане, който ще бъде използван, е посочен на етикета на епруветката. В. Ринг тест 1. Ринг тестът се провежда върху съдържанието на всеки бидон мляко или върху съдържанието на всяка цистерна за мляко от фермата. 2. Стандартният антиген, който се използва, трябва да произхожда от един от институтите, изброени в раздел A, т. 9, буква a - й. Препоръчва се антигените да бъдат стандартизирани съгласно препоръките на СЗО/ФАО. 3. Антигенът може да бъде от щам само с хематоксилин или тетразолиум; предпочита се използването на хематоксилин. 4. Ако не е използвано консервиране, тестът за реакция се извършва между 18 и 24 h от взимането на пробата от кравата. Ако млякото се тества по-късно от 24 h след взимане на пробата, тогава се използва консервация; формалин или живачен хлорид могат да бъдат използвани като консерванти и ако се използва едно от двете, тестът се извършва в рамките на 14 дни от деня на вземане на пробата. Формалин може да бъде добавен, за да даде финална концентрация в млечната проба 0,2 % и в такъв случай съотношението между количеството мляко и разтвора на формалин е най-малко 10 към 1. Разтвор от живачен хлорид може да бъде използван вместо формалин, за да даде финална концентрация в млякото 0,2 % и в такъв случай съотношението между количеството мляко и разтвора на живачен хлорид трябва да е 10 към 1. 5. Тестът се изпълнява, като се използва един от следните методи: - върху колона от мляко най-малко 25 mm висока и върху обем от мляко 1 ml, към което е било добавено 0,03 ml от един от стандартизираните щамови антигени, - върху колона от мляко най-малко 25 mm висока и върху обем от мляко 1 ml, към което е добавено 0,05 ml от един от стандартизираните щамови антигени, - върху обем от мляко 8 ml, към което е добавено 0,08 ml от един от стандартизираните щамови антигени, - върху колона от мляко най-малко 25 mm висока и върху обем от мляко 2 ml, към което е добавено 0,05 ml от един от стандартизираните щамови антигени. 6. Сместа от мляко и антигени се инкубира при 37 °C за не по-малко от 45 min и не повече от 60 min. Тестът се отчита в рамките на 15 min от изваждането от инкубатора. 7. Реакцията се отчита съгласно следните критерии:
4. a)отрицателна реакция: оцветено мляко, безцветна сметана; б) положителна реакция: идентично оцветени мляко и сметана или безцветно мляко и оцветена сметана. Г. Тест с буфериран бруцелозен антиген Буферираният бруцелозен антиген тест може да бъде изпълнен по един от следните методи:
5. a)Ръчен тест 1. Стандартният серум е вторият международен стандартен серум анти-brucella abortus, който се доставя от Ветеринарната лабораторна агенция, Addlestone, Weybridge, Англия. 2. Антигенът се приготвя, без да се посочва клетъчната концентрация, но неговата чувствителност се стандартизира по отношение на втория международен стандартен анти-brucella abortus серум по такъв начин, че антигенът да произведе положителна реакция при разреждане на серума 1:47,5 и отрицателна реакция с разреждане 1:55. 3. Антигенът се суспензира в буфериран бруцелозен антиген разредител при pH от 3,65 ± 0,5 и може да бъде извлечен щам чрез употребата на розов бенгалски оцветител. 4. За приготвяне на антигена се използва Weybridge щам № 99 или USDA 1119 или всеки щам с еквивалентна чувствителност. 5. За запазване на щама в лабораторията и за произвеждане на антигена се използва култивираща среда, която не стимулира бактериалното разпадане (S - R); би следвало да бъде използвана картофена агар среда или методи на постоянно култивиране. 6. Антигенът се тества срещу осем известни положителни и отрицателни серуми в замразено и сушено състояние. 7. Официалният надзор и контрол на стандартния серум и антиген се изпълнява от официалните органи, изброени в раздел A, т. 9 от приложението. 8. Антигенът се доставя готов за използване. 9. Буферираният бруцелозен антиген тест се изпълнява по следния начин:
6. a)една капка (0,03
7. ml)от антиген се поставя до една капка (0,03
8. ml)от серума върху бяла пластина; б) двете капки се смесват с апликаторна бъркалка, първо в права линия и след това в кръгова с диаметър 10 до 12 mm; в) след това пластината се разклаща напред и назад за 4 min (около 30 пъти на минута); г) отчитанията се извършват при добра светлина; ако няма доказателство за аглутинация, тестът се счита за отрицателен; всяка степен на аглутинация се счита за положителна, освен ако там има прекомерно изсушаване около краищата. б) Автоматизиран метод Автоматизираният метод трябва да бъде най-малко толкова чувствителен и прецизен, колкото е ръчният метод. Д. Плазмен ринг тест
9. a)Екстракция на плазмата Епруветката, съдържаща кръв, чието съсирване е било спряно от добавянето на EDTA, се центрофугира за 3 min при 3000 оборота/мин и след това се държи при 37 °C за 12 до 24 h. б) Отчитане 0,2 ml от стабилизираната плазма се поставя в епруветка с 1 ml необработено мляко. След смесване една капка (0,05
10. ml)от ABR антиген се добавя и цялото се смесва отново. Използва се стандартен антиген, доставен от орган по раздел A, т. 9 a). След инкубационен период 45 min при 37 °C се прави отчитане в рамките на 15 min. Резултатът се разглежда като положителен, ако цветът на ринга е станал също като или по-тъмен от този на млечната колона. Е. Плазмена аглутинация Плазмата, извлечена в съответствие с раздел Д, буква “a”, може да бъде използвана незабавно след центрофугиране, без да е нужно термично стабилизиране. 0,05 ml плазма се смесват с 1 ml антиген за 50 % серумна аглутинация, която съответства на разреждане 1:20 за серумна аглутинация. Отчитането се извършва след 18 до 24 h инкубиране при 37 °C. Като положителна се приема 50 % или повече аглутинация. Ж. Тест за микроаглутинация 1. Разредители се изготвят от 0,85 % физиологичен разтвор, фенолизиран при 0,5 %. 2. Антигенът се приготвя, както е описано в раздел A, т. 6, 7 и 8, и се титрира, както е описано в раздел A, т. 5. При използване на антиген се добавя сафран O при 0,02 % (финално разреждане). 3. Стандартният серум е като по A.1. 4. Стандартният серум се доставя от Bundesgesundheitsamt, Berlin. 5. Тестът за микроаглутинация се провежда в корита с клетки с конусовидни дъна с обем 0,250 ml, както следва:
11. a)предварително разреждане на серума: 0,050 ml от всеки серум, който ще се тества, се добавят към всяка клетка, съдържаща 0,075 ml разредител; смесите се разклащат за 30 s; б) постепенно серумно разреждане: приготвят се най-малко три разреждания за всеки серум, за целта предварително разредените (1:2,5) 0,025 ml от всеки серум се взима и прехвърля към клетка, съдържаща 0,025 ml разредител; по този начин първото разреждане достига сила 1:5 и следващите разреждания се изпълняват чрез дублиране; в) добавяне на антиген: 0,025 ml антиген се добавя към всяка клетка, съдържаща различните серумни разреждания, след като бъдат разклащани за 30 s, коритата се затварят със съответните им капаци и се държат при 37 °C за 20 до 24 h във влажна атмосфера; г) отчитане на резултатите: видът на седиментация на антигена се оценява чрез изследване на дъното на клетката, отразено във вдлъбнато огледало, поставено върху нея; ако има негативна реакция, антигенът формира седимент във формата на компактна пъпка с чисти краища и с наситен червен цвят; ако има положителна реакция от друга страна, се формира равномерно разположено разпръснато розово покривало. Различните проценти на аглутинация се определят чрез сравнение с антигенни проверки, показващи 0, 25, 50, 75 и 100 % аглутинация; заглавието на всеки серум се изразява в международни единици на аглутинация на милилитър; тестът включва проверки с отрицателен и положителен серум, разредени така, че да съдържат 30 международни аглутиниращи единици на един ml. З. Имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) за откриване бруцелоза по говедата 1. Материалите и реагентите, които се използват, са както следва:
12. a)твърда фаза - микроплаки, епруветки и друга твърда фаза; б) антиген, фиксиран към твърдата фаза със или без помощ на поликлонални или моноклонални улавящи антитела; в) тествана биологична течност; г) субстрат, адаптиран към използвания ензим; д) спиращ разтвор, ако е необходимо; е) разтвори за разреждането на тестовите проби за приготвяне на реагенти и за измиване; ж) отчитаща система, подходяща за използвания субстрат. 2. Стандартизация и чувствителност на тест

(1)Насипните млечни проби се класифицират като отрицателни, ако дават реакция, по-малка от 50 % от онази, дадена от 1 в 10 000 разреждане на втория международен бруцелозен стандартен серум, изпълнен в “отрицателно” мляко.

(2)Индивидуалните серум проби се класифицират отрицателни, ако дават реакция, по-малка от 10 % на тази, дадена от 1 в 200 разреждане на втория международен бруцелозен стандартен серум, направен във физиологичен разтвор или друг признат разтвор, в съответствие с процедурата по чл. 17 след получаване на становището на научния ветеринарен комитет. Бруцелозните ЕЛАЙЗА стандарти са, както са уточнени в раздел A, т. 1 и 2 (използват се при разреждането, посочено върху етикета). 3. Условия за използване на ЕЛАЙЗА теста за бруцелоза по говедата Методът ЕЛАЙЗА може да бъде използван при проба от мляко или суроватка, взета от събраното от ферма мляко с най-малко 30 % млечни крави в процес на лактация. Ако този метод е използван, се вземат мерки, за да се гарантира, че взетите проби могат да бъдат идентифицирани с животните, от които е било взето млякото или серумите. Приложение № 4 към чл. 43, ал. 2, т. 3 I. Стада, държави членки и региони, официално свободни от ензоотична левкоза по говедата A. Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е стадо, в което: 1. няма никакви доказателства както клинични, така и в резултат от лабораторен тест за случаи на ензоотична левкоза по говедата в стадото и нито един такъв случай не е бил потвърден в предходните две години; и 2. всички животни над 24-месечна възраст са реагирали отрицателно през предходните 12 месеца на два теста, изпълнени в съответствие с това приложение в интервал най-малко 4 месеца; или 3. изпълнява условията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион. Б. Индивидуалното стадо запазва официалния си статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата, при условие че: 1. условието в A 1 продължава да бъде изпълнявано; 2. всякакви животни, въведени в стадото, произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо; 3. всички животни над 24-месечна възраст продължават да реагират отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с глава II на интервали от 3 години. В. Официалният статут на свободно от левкоза стадо се спира, ако условията, уточнени в Б, не се изпълняват. Г. Статутът остава спрян до достигане на съответствие със следните изисквания: 1. Ако само едно животно в едно официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете по глава II: а) животното, което е реагирало положително, и в случай на крава, всяко теле, което тя е могла да роди, са напуснали стадото за клане под надзора на ветеринарните власти; б) останалите животни са реагирали отрицателно на серологичен тест, изпълнен в съответствие с глава II най-малко 3 месеца след отстраняване на позитивното животно и всяко негово възможно поколение; в) епидемиологично разследване е проведено и стадото, свързано епидемиологично с инфектираното стадо, се подлага на мерките, установени в буква “б”. Компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, където то е било отделено от неговата майка след отелване. В този случай телето се подлага на изискванията по т. 2, буква “в”. 2. В случай че повече от едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо са реагирали положително или заразата е била потвърдена в стадото: а) животните, които са реагирали положително, и в случай на крави - техните телета, се отстраняват за клане под надзора на ветеринарните власти; б) всички животни на възраст над 24 месеца трябва да реагират отрицателно на два теста, изпълнени в съответствие с глава II на интервал най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца; в) всички други животни, след идентификация, трябва да останат в стопанството до достигане на възраст над 24 месеца и да преминат тестовете по буква “б”; г) епидемиологично разследване се провежда и стадото, свързано епидемиологично към заразеното стадо, се подлага на мерките по буква “б”. Компетентната власт може да предостави дерогация от задължението за клане на телето на заразената крава, ако то е било отделено от майката след отелване. В този случай телето се подлага на изискванията по т. 2. 3. Ако официалният статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е бил спрян поради някаква друга причина, всички животни в стадото на възраст над 24 месеца трябва да дадат отрицателна реакция на серологичен тест, изпълнен в съответствие с глава II. Д. В съответствие с процедурата по чл. 17 комисията може да предложи дадена държава членка или регион от държава членка да станат официално свободни от ензоотична левкоза по говедата, ако:

1. a)най-малко 99,8 % от стадата говеда са официално свободни от ензоотична левкоза по говедата по смисъла на раздел A; или б) нито един случай на ензоотична левкоза по говедата не е бил потвърден в държавата членка или регион от нея за последните 3 години и, в случая на държава членка всички животни на възраст над 24 месеца в най-малко 10 % произволно избрани стада са били тествани с отрицателен резултат в съответствие с глава II през предходните 24 месеца или в случая на регион или на държава членка всички животни на възраст над 24 месеца са преминали теста, предвиден в глава II, с негативен резултат. Е. Държава членка или регион на държава членка запазват статута на официално свободна от ензоотична левкоза по говедата, ако: 1. всяка година или произволна проба с рейтинг на достоверност 99 % е установила, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени или по-малко от 20 % от едрите преживни животни над двегодишна възраст са били тествани и са реагирали отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с глава II; или 2. ако не е бил регистриран нито един случай на ензоотична левкоза по говедата в държавата членка или регион в съотношение едно стадо на 10 000 за най-малко последните 3 години, може да бъде взето решение в съответствие с чл. 17 да се спре рутинното серологично тестване, при условие че: а) всички заклани говеда в рамките на територията на тази държава членка или регион са подложени на следкланичен преглед от официален ветеринарен лекар, който съобщава за всички тумори с оглед на лабораторно изследване, и б) държавата членка докладва за появата на всички случаи на ензоотична левкоза по говедата в засегнатия от решението на комисията регион, комисията може в съответствие с процедурата по чл. 17 да предложи решението за спиране на рутинно серологично тестване да бъде суспендирано или отменено, и в) всички говеда, които са реагирали позитивно на имунодифузионен тест, са били заклани и стадото е подложено на ограничения до установяване отново на неговия статут съгласно глава I, раздел Г. Ж. Официалният статут на свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион на държава членка се преустановява временно в съответствие с процедурата по чл. 17, ако ензоотичната левкоза по говедата е открита и потвърдена в повече от 0,2 % от стопанствата в региона или държавата членка. Официалният статут на свободна от ензоотична левкоза по говедата може да бъде възстановен в съответствие с процедурата по чл. 17, ако: 1. В допълнение на мерките, предвидени в раздел Г, т. 1 и 2, най-малко 20 % от другите избрани произволно стада в региона или държава членка в рамките на 12-месечен период са преминали един от тестовете по глава II. 2. Резултатите на тестването по т. 1 установяват със степен на достоверност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени. II. Тестове за ензоотична левкоза по говедата Тестове за ензоотична левкоза по говедата се провеждат чрез имунодифузионен тест при условията, описани в раздели A и Б, или чрез имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) при условията, описани в раздел В. Дифузионният метод може да бъде използван само за индивидуални тестове. Ако резултатите от теста бъдат оспорени с надлежно потвърдени доказателства, допълнителна проверка се прави чрез средствата на имунодифузионния тест. A. Агар гел имунодифузионен тест за ензоотична левкоза по говедата 1. Антигенът, който следва да бъде използван, трябва да съдържа гликопротеини на левкозен вирус по говедата, да бъде стандартизиран срещу стандартен серум (El серум), доставен от Държавната ветеринарна серумна лаборатория, Копенхаген. 2. Официалните институти, които отговарят за калибрирането на стандартни работни антигени на лабораторията срещу официалния EИО стандартен серум (El серум), осигурен от State Veterinary Серум Laboratory, Copenhagen, са.
2. a)Германия: Bundesforschungsanstalt fur Viruskrankheiten der Tiere, Tubingen; б) Белгия: Institut national de recherches vétérinaires, Brussels; в) Франция: Laboratoire national de pathologie bovine, Lyon; г) Великото херцогство Люксембург: д) Италия: Istituto zooprofilattico spenmentale, Perugia; е) Нидерландия: Instituut voor Dierhouderij en Diergezondheid (ID-DLO), Lelystad; ж) Дания: Statens Veterinaere Serum Laboratorium, Copenhagen; з) Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Abbotstown, Dublin; и) Обединеното кралство:

(1)Великобритания: Veterinary Laboratory Agency, Addlestone, Weybridge, England;

(2)Северна Ирландия: Veterinary Research Laboratory, Stormont, Belfast; й) Испания: Subdirreccion general de sanidad animal. Laboratorio de sanidad y produccion animal Algete, Madrid; к) Португалия: Laboratorio Nacional de Investigaçáo Veterinaria, Lisbon; л) Гърция: Забележка на редакцията: в PDF -а на броя м) Австрия: Bundesanstalt für Tierseuchenbekämpfung, Módling; н) Финландия: Elainldakintd-ja elintarvikelaitos, Helsinki/Anstalten för veterinärmedicin och livsmedel, Helsingfors; о) Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, Uppsala. 3. Стандартните антигени, използвани в лабораторията, се предават най-малко веднъж годишно на EИО референтни лаборатории, посочени в т. 2, за тестване с официалния EИО стандартен серум. Освен тази стандартизация антигенът в употреба може да бъде калибриран в съответствие с Б. 4. Реагентите за теста се състоят от:

1. a)антиген - съдържа специфични гликопротеини на вируса на ензоотична левкоза по говедата, който е стандартизиран към официален EИО серум; б) тестовия серум; в) известен положителен контролен серум; г) агар гел: 0,8 % агар; 8,5 % NaCl; 0,05 M Tris-buffer pH 7,2; 15 ml от агара се поставят в каменно легенче с диаметър 85 mm, даващ резултат в дълбочина 2,6 mm агар. 5. Тестов образец на 7 свободни от влага клетки се изрязва в агара до дъното на плаката; образецът се състои от една централна клетка и 6 клетки в кръг около нея. Диаметър на централната клетка - 4 mm, диаметър на периферни клетки - 6 mm. Разстояние между централни и периферни клетки - 3 mm. 6. Централната клетка се напълва със стандартния антиген. Периферните клетки 1 и 4 се напълват с положителен серум, а клетки 2, 3, 5 и 6 - с тестовите серуми. Клетките се пълнят до изчезване на менискуса. 7. При изследването се използват следните количества: антиген - 32 μ l; контролен серум - 73 μ l; тест серум - 73 μ l. 8. Инкубирането продължава 72 h при стайна температура (20 до 27 °C) в затворена влажна камера. 9. Тестът може да бъде отчетен през 24 и 48 h, но крайният резултат не може да бъде получен преди 72 h:
2. a)тест серум е положителен, ако формира специфична утаечна линия с BLV антигена и завършена линия на идентификация с контролния серум; б) тест серум е отрицателен, ако не формира специфична утаечна линия с BLV антигена и не изкривява линията на контролния серум; в) реакцията не може да бъде считана за окончателна, ако тя: ва) изкривява линията на контролния серум към BLV антигеновата клетка, без да формира видима утаечна линия с антигена; или вб) ако не може да бъде отчетена или като отрицателна или като положителна. При неокончателни реакции тестовете могат да бъдат повторени и да бъде използван концентриран серум. 10. Всяка друга конфигурация на клетки или образец може да бъде използван, при условие че E4 серумът, разреден 1:10 в негативен серум, може да бъде установен като положителен. Б. Метод за стандартизация на антиген Изисквани разтвори и материали а) 40 ml на 1,6