Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Наредба № 9 от 11 февруари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови

Държавен вестник Министерство на земеделието и горите брой: 40, от дата 14.5.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.4 Наредба № 9 от 11 февруари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови колесни трактори и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НАРЕДБА № 9 от 11 февруари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови колесни трактори и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1.

(1)С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа като компонент на колесен трактор на: 1. безопасно стъкло; 2. механично теглително-прикачно ус­тройство.
(2)С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на колесни трактори по отношение на:
  1. техните размери и масите на теглените средства;
  2. регулаторите на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела;
  3. предно стъкло или друго остъкляване;
  4. механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора;
  5. място и начин на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора;
  6. командния орган на спирачната система за теглени превозни средства. Глава втора ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА БЕЗОПАСНО СТЪКЛО, УДОСТОВЕРЯВАНЕ И ОСИГУ­РЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕН ТИП И КОНТРОЛ НА ПАЗАРА Раздел I Одобрение на типа на безопасно стъкло Чл. 2.
(1)За одобрението на всеки тип на безопасно стъкло производителят подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на Центъра за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части - Русе, наричан по-нататък “центърът”.
(2)Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да извършва действия по тази глава. Чл. 3.
(1)В заявлението по чл. 2 се посочват типът, фирмата на производителя или марката и моделът на безопасното стъкло и се прилагат:
  1. препис от съдебно решение за регистрация;
  2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  3. техническо описание в два екземпляра, съдържащо всички основни и вторични характеристики на безопасното стъкло;
  4. протоколи, издадени от техническа служба, за извършени изпитвания по приложение № 1;
  5. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ).
(2)Когато предмет на заявлението за одобрение на типа е безопасно стъкло, различно от предно стъкло, към всеки екземпляр на техническото описание по ал. 1, т. 3 се прилагат и чертежи в размер А4 или в папка с размер А4, показващи: а) максималната повърхност; б) най-малкия ъгъл между две съседни страни на стъклото; в) максималната височина на сегмента, ако има такава.
(3)Когато предмет на заявлението за одобрение на типа е предно стъкло, към всеки екземпляр на техническото описание по ал. 1, т. 3 се прилага и следната информация:
  1. списък на моделите предни стъкла, за които се иска одобрение на типа, съдържащ фирмата(ите) на производителя(ите) на трактора(ите) и типа (типовете) трактори, на които са предназначени да бъдат монтирани;
  2. чертежи в мащаб 1:10 и скици на предните стъкла и тяхното монтиране на трактора, показващи в подробности: а) положението на предното стъкло по отношение на базовата точка R, посочена в т. 2.1.1 от раздел Х на приложение № 1 на Наредба № 21 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори (ДВ, бр. 63 от 2003 г.); б) ъгъла на наклон на предното стъкло; в) ъгъла на наклон на облегалката на седалката; г) положението и размера на зоната, в която се проверяват оптичните качества на предното стъкло, и когато е подходящо, зоната, която е била подложена на специфично закаляване; д) разгънатата площ на предното стъкло; е) максималната височина на сегмента на предното стъкло; ж) изкривяването на предното стъкло (в случаите на групиране на предните стъкла).
(4)Когато безопасното стъкло е предназначено за двойно остъкляване, към всеки екземпляр на техническото описание се прилагат чертежите по ал. 2, съдържащи и следните детайли: а) типа на всяко стъкло, от което е съставен стъкленият пакет; б) типа на съединяването (органично, стъкло-стъкло или стъкло-метал); в) номиналната дебелина на празното пространство между двата стъклени пакета.
(5)Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригиналът или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя. Чл. 4.
(1)Заявителят осигурява извършването на изпитване на безопасното стъкло, като предоставя на техническата служба образци от типа безопасно стъкло или проби от материала, от който то е изготвено, за моделите, които са предмет на заявлението, информацията по чл. 3, ал. 1, т. 3 и в зависимост от категорията безопасно стъкло по чл. 3, ал. 2, 3 или 4. Броят на образците за изпитване се определя след съгласуване с техническата служба. Предоставените за изпитване образци от типа безопасно стъкло трябва да бъдат означени с фирмата или търговската марка на производителя.
(2)Преди одобрението на типа на безопасно стъкло изпълнителният директор на центъра извършва проверка на мерките и процедурите на производителя за осигуряване на ефективен контрол за съответствие на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на чл. 18. Чл. 5.
(1)Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания на безопасното стъкло, с техническите изисквания по приложение № 1.
(2)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението за одобрение на типа по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на безопасно стъкло.
(3)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 3, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания за отстраняването им. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 6.
(1)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на безопасно стъкло, когато:
  1. типът съответства на техническите изиск­вания на раздели I и II на приложение № 1 и в за­­висимост от категорията, към която принадлежи безопасното стъкло, и на изискванията на: а) раздел III на приложение № 1 за закалени предни стъкла; б) раздел IV на приложение № 1 за обикновени закалени стъкла, различни от предни стъкла; в) раздел V на приложение № 1 за обикновени пластови предни стъкла; г) раздел VI на приложение № 1 за стъкла от обикновено пластово стъкло, различни от предни стъкла; д) раздел VII на приложение № 1 за специално обработени предни стъкла от стъкло-пластмаса; е) раздел VIII на приложение № 1 за безопасни стъкла с покритие от материал от пластмаса; ж) раздел IХ на приложение № 1 за предни стъкла от стъкло-пластмаса; з) раздел Х на приложение № 1 за стъкла от стъкло-пластмаса, различни от предни стъкла; и) раздел ХI на приложение № 1 за двойни стъкла;
  2. типът на безопасното стъкло съответства на данните, посочени в техническата документация;
  3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип.
(2)Сертификатът за одобрение на типа на безопасно стъкло се издава по образец съгласно приложение № 2 и се номерира по реда на приложение № 3. Към сертификата се прилагат документите по чл. 3, ал. 1, т. 3 и в зависимост от категорията безопасно стъкло по ал. 2, 3 или 4.
(3)При одобрение на типа на предно стъкло към сертификата за одобрение на типа безопасно стъкло се прилага списък с всички модели предни стъкла в рамките на одобрения тип съгласно сертификата за одобрение на типа по приложение № 2. Чл. 7.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на безопасно стъкло, когато не са изпълнени изискванията по чл. 6, ал. 1.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Раздел II Изменение на одобрен тип Чл. 8.
(1)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на безопасно стъкло е длъжен в 14-дневен срок да уведоми изпълнителния директор на центъра за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.
(2)В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на центъра уведомява притежателя на сертификата:
  1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип;
  2. за необходимите изпитвания и проверки. Чл.
  3. Извършените от притежателя на сертификата за одобрение на типа на безопасно стъкло промени налагат изменение на одобрения тип на безопасно стъкло в случаите, когато:
  4. има промяна в данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;
  5. техническите изисквания по приложение № 1 са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа. Чл. 10.
(1)Притежателят на сертификата за одобрение на типа на безопасно стъкло подава до министъра на земеделието и горите, чрез изпълнителния директор на центъра, заявление за изменение на одобрения тип, придружено със:
  1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  2. описание на извършените промени в техническата документация;
  3. протоколи, издадени от техническа служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл. 8, ал. 2, т. 2;
  4. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(2)Заявителят осигурява извършването на изпитванията и проверките на безопасно стъкло, извършването на които е било изискано по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба необходимата информация за промените в безопасно стъкло според изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 и 4 и образец на типа на безопасно стъкло. Чл. 11.
(1)Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания и проверки, отнасящи се до типа на безопасно стъкло, с тех­ническите изисквания на приложение № 1.
(2)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 10 по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип на безопасно стъкло.
(3)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 10, ал. 1, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания за отстраняването им. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 12.
(1)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на безопасно стъкло, когато:
  1. типът съответства на данните в техническата документация;
  2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 1;
  3. производителят осигурява ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на чл. 18.
(2)Сертификатът по ал. 1 се издава по образец, посочен в приложение № 2, и се номерира по реда на приложение № 3, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Чл. 13.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на безопасно стъкло, когато не са изпълнени изискванията по чл. 12, ал. 1.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Чл. 14. Промените в безопасно стъкло, които не налагат изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни. Раздел III Удостоверяване на съответствие с одобрен тип Чл. 15.
(1)За всеки одобрен тип безопасно стъкло и след всяко изменение на одобрения тип изпълнителният директор на центъра определя маркировка за одобрение на типа на безопасно стъкло.
(2)Маркировката по ал. 1 се състои от:
  1. правоъгълник, който огражда идентификационния номер, състоящ се от буквите “bg”, последвани от числото 34;
  2. номера на одобрението на типа безопасно стъкло в съответствие с приложение № 3 и разположен в непосредствена близост вдясно до правоъгълника по т. 1;
  3. означение за категорията безопасно стъкло, както следва: а) за предно стъкло се поставя символ “I” за закалено стъкло (“I/P”, когато стъклото е покрито с материал от пластмаса), “II” за обикновено пластово стъкло (“II /P”, когато стъклото е покрито с материал от пластмаса), “III” за обработено пластово стъкло (“III /P”, когато стъклото е покрито с материал от пластмаса), “IV” за стъкло от стъкло-пластмаса; б) за стъкло, различно от предно стъкло, имащо нормална граница на пропускане на светлината, по-малко от 70 %, се поставя символ “V”, когато стъклото отговаря на т. 9.1.4.2 от раздел I на приложение № 1; в) за двойни стъкла се поставя символ “VI”; г) за стъкло, различно от предно стъкло, но използвано като предно стъкло за колесен трактор, с изключение на стъклата, посочени в буква “б”, се поставя символ “Т”; на предни стъкла, които отговарят на изискванията за стъкла, различни от предни стъкла, символът “Т” може да се постави само след изпитване за безопасност при удар с глава по т. 3.3.2 от раздел VI на приложение № 1 при височина на падане 4,0 m +25/-0 mm.
(3)За стъкло, различно от предно стъкло, имащо нормално пропускане на светлината над 70 %, маркировката се състои от означенията по ал. 2, т. 1 и 2.
(4)Маркировката за одобрение на типа на безопасно стъкло се съставя в съответствие с образците, съгласно приложение № 4, като размерите на маркировката, посочени в mm, не трябва да бъдат по-малки от посочените на образеца, при спазване на съотношенията между тях. Чл. 16.
(1)Производителят удостоверява съответствието на всяко безопасно стъкло с одобрения тип, като поставя маркировката за одобрение на типа и своята фирма или търговската марка на безопасно стъкло.
(2)Маркировката трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.
(3)Производителят не може да поставя маркировки на безопасно стъкло, които могат да доведат до заблуда по отношение на одобрение­то на типа на безопасно стъкло. Раздел IV Осигуряване на съответствие с одобрен тип Чл.
  1. Производителят осигурява съответствието на всяко произведено безопасно стъкло с одобрения тип. Чл.
  2. За осигуряване на съответствието на всяко произведено безопасно стъкло с изискванията по чл. 17 производителят е длъжен да осъществява ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип, като трябва да:
  3. осигури наличието и прилагането на процедури за контрол на качеството на продукцията;
  4. има достъп до оборудване, необходимо за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип;
  5. осигурява изготвянето на протоколи за данните от резултатите от изпитването и наличието на приложените към тях документи, като ги съхранява за период, съгласуван с изпълнителния директор на центъра;
  6. анализира резултатите от всяко изпитване с цел проверка и осигуряване на стабилност на характеристиките на продукта, определяйки допустимите отклонения на произведената продукция;
  7. осигурява за всеки одобрен тип безопасно стъкло извършването поне на изпитванията, посочени в раздел ХIV на приложение № 1;
  8. осигури изпитване на допълнителни образци, ако изпитванията на първоначално взети образци покажат несъответствие, и да предприеме необходимите действия за възстановяване на съответствието на продукцията с одобрения тип. Чл. 19.
(1)Изпълнителният директор на центъра може по всяко време да разпореди извършването на проверка на методите за контрол на съответствието с одобрения тип, прилагани в рамките на производственото звено.
(2)При всяка проверка производителят е длъжен да предоставя на проверяващия експерт на центъра данните за резултатите от проведените изпитвания, както и данните от проведения контрол на производството. Чл. 20.
(1)При извършването на проверките проверяващият експерт може да избере случайни образци, които да бъдат изпитани в лабораторията на производителя.
(2)Минималният брой на образците за изпитване се определя в зависимост от резултатите от проверките, извършени от производителя. Чл. 21.
(1)При установяване на незадоволителни процедури по качеството или когато е необходимо да се провери достоверността на изпитванията, провеждани в съответствие с чл. 20, проверяващият експерт изпраща избрани образци за изпитване в техническата служба, която е извършила изпитванията за одобрение на типа.
(2)Изпълнителният директор на центъра може да извършва всички изпитвания и проверки, посочени в приложение № 1. Чл. 22.
(1)Нормалната честота на проверките на съответствието на продукцията с одобрения тип и на условията на производството по чл. 19 - 21 е два пъти годишно.
(2)Когато е установено несъответствие на безопасно стъкло с одобрения тип, изпълнителният директор на центъра предписва необходимите мерки за осигуряване възстановяването на съответствието на продукцията с одобрения тип в най-кратък срок. Раздел V Несъответствие с одобрен тип. Отнемане на сертификата за одобрение на типа на безопасно стъкло Чл.
  1. Безопасно стъкло не съответства на одобрения тип, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа или в техническата документация, и тези отклонения не са били одобрени по реда на раздел II. Чл.
  2. Производителят уведомява изпълнителния директор на центъра за прекратяване на производството на всеки одобрен тип безопасни стъкла в срок до един месец от прекратяване на производството. Чл. 25.
(1)По предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа на безопасно стъкло с мотивирана заповед, когато:
  1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо или производителят не е осигурил извършването на изпитвания за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип;
  2. притежателят на сертификата за одобрение на типа не е подал заявление за изменение на одобрения тип в посочения срок;
  3. производството на безопасните стъкла се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип.
(2)Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Раздел VI Контрол на пазара Чл. 26.
(1)Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и горите извършва контрол за:
  1. наличие на маркировка за одобрение на типа, нанесена на всяко безопасно стъкло от съответния тип;
  2. наличие на сертификат за одобрение на типа, издаден по реда на тази наредба.
(2)Контролът по ал. 1 се извършва от служителите на КТИ, които имат следните правомощия:
  1. да влизат и извършват контрол на място в производствените помещения, складове, търговски и изложбени площи;
  2. да изискват за проверка от притежателя сертификата за одобрение на типа и приложенията към него;
  3. да съставят актове при констатирани нарушения по ЗРКЗГТ.
(3)При извършване на контрола по ал. 1 служителите на КТИ са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна. Чл.
  1. Лицата, които пускат на пазара безопасни стъкла за колесни трактори, са длъжни:
  2. да оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола;
  3. да осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществява производството, съхранението и разпро­странението на безопасни стъкла за колесни трактори. Глава трета ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА МЕХАНИЧНО ТЕГЛИТЕЛНО-ПРИКАЧНО УСТРОЙСТВО, УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕН ТИП И КОНТРОЛ НА ПАЗАРА Раздел I Одобрение на типа на механично теглително - прикачно устройство Чл. 28.
(1)За одобрението на всеки тип на механично теглително-прикачно устройство производителят подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра.
(2)Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да извършва действия по тази глава. Чл. 29.
(1)В заявлението по чл. 28 се посочват типът, търговското наименование или марка и моделът на механичното теглително-прикачно устройство и се прилагат:
  1. препис от съдебно решение за регистрация;
  2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  3. два чертежа на теглително-прикачното устройство с посочен мащаб, показващи изискваните размери на устройството, както и размерите на мястото за монтиране на устройството;
  4. кратко техническо описание на механичното теглително-прикачно устройство с точно посочване на вида на конструкцията и използвания материал;
  5. информация за стойността на D в съответствие с раздел II на приложение № 5 за динамичното изпитване или стойността на Т (теглеща сила) в съответствие с раздел III на приложение № 5 за статичното изпитване, както и вертикалния товар в точката на присъединяване S;
  6. протоколи, издадени от техническа служба, за извършени изпитвания по приложение № 5;
  7. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(2)Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригиналът или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.
(3)Заявителят осигурява извършването на изпитване на механичното теглително-прикачно устройство, като предоставя на техническата служба образци от типа - предмет на заявлението, броят на които се определя след съгласуване с техническата служба, и информацията по ал. 1, т. 3 - 5. Чл. 30.
(1)Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания на механично теглително-прикачно устройство, с техническите изисквания по приложение № 5.
(2)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението за одобрение на типа по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство на колесен трактор.
(3)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 29, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 31.
(1)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство, когато типът съответства на техническите изисквания по приложение № 5.
(2)Сертификатът за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство се издава по образец съгласно приложение № 6 и се номерира по реда на приложение № 7. Към сертификата се прилагат документите по чл. 29, ал. 1, т. 3 и 4. Чл. 32.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство, когато:
  1. типът на механично теглително-прикачно устройство не съответства на данните, представени в техническата документация;
  2. типът на механично теглително-прикачно устройство не е конструиран в съответствие с технически изисквания съгласно приложение № 5.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Раздел II Изменение на одобрен тип Чл. 33.
(1)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство е длъжен в 14-дневен срок да уведоми изпълнителния директор на центъра за всяка промяна в механично теглително-прикачно устройство, свързана с данните в техническата документация.
(2)В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на центъра уведомява притежателя на сертификата:
  1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип;
  2. за необходимите изпитвания и проверки. Чл.
  3. Извършените от притежателя на сертификата за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство промени налагат изменение на одобрения тип на механично теглително-прикачно устройство в случаите, когато:
  4. има промяна в данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;
  5. техническите изисквания по приложение № 5 са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа. Чл. 35.
(1)Притежателят на сертификата за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство подава до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра заявление за изменение на одобрения тип, придружено със:
  1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  2. описание на извършените промени в техническата документация;
  3. протоколи, издадени от техническа служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват в случаите по чл. 33, ал. 2, т. 2;
  4. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(2)Заявителят осигурява извършването на изпитванията и проверките на механично теглително-прикачно устройство, извършването на които е било изискано по реда на чл. 33, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба необходимата информация за промените в механично теглително-прикачно устройство съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 - 5 и образец на типа на механично теглително-прикачно устройство. Чл. 36.
(1)Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания и проверки, отнасящи се до типа на механично теглително-прикачно устройство, с техническите изисквания на приложение № 5.
(2)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 35, ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип на механично теглително-прикачно устройство.
(3)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 35, ал. 1, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 37.
(1)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на механично теглително-прикачно устройство, когато типът съответства на техническите изисквания по приложение № 5.
(2)Сертификатът по ал. 1 се издава по образец, посочен в приложение № 6 и се номерира по реда на приложение № 7, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Чл. 38.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на механично теглително-прикачно устройство, когато:
  1. типът на механично теглително-прикачно устройство не съответства на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническата документация;
  2. типът на механично теглително-прикачно устройство не е конструиран в съответствие с технически изисквания съгласно приложение № 5.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Чл. 39. Промените в механичното теглително-прикачно устройство, които не налагат изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни. Раздел III Удостоверяване на съответствие с одобрен тип Чл. 40.
(1)За всеки одобрен тип механично теглително-прикачно устройство и след всяко изменение на одобрения тип изпълнителният директор на центъра определя маркировка за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство.
(2)Маркировката по ал. 1 се състои от:
  1. правоъгълник, който огражда идентификационния номер, състоящ се от буквите “bg”, последвани от числото 34;
  2. номера на одобрението на типа на механично теглително-прикачно устройство, съставен от означенията по т. 5 и 6 на приложение № 7 и разположен в непосредствена близост под правоъгълника по т. 1;
  3. означение за начина на изпитване, разположено над и в непосредствена близост до правоъгълника по т. 1, както следва: а) символ “D” при динамично изпитване по раздел II на приложение № 5; б) символ “S” при статично изпитване по раздел III на приложение № 5.
(3)Маркировката за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство се съставя в съответствие с образеца, посочен в приложение № 8, като размерите на маркировката, посочени в mm, не трябва да бъдат по-малки от посочените на образеца, при спазване на съотношенията между тях. Чл. 41.
(1)Производителят удостоверява съответствието на всяко механично теглително-прикачно устройство с одобрения тип, като поставя маркировката за одобрение на типа и своята фирма или търговската марка на механичното теглително-прикачно устройство, както и информация за допустимата стойност на D, и за стойността на вертикалното статично натоварване S, при изпитвания по раздел II на приложение № 5 или за масата на тегленото средство и вертикалното натоварване в точката на присъединяване, S при извършени изпитвания по раздел III на приложение № 5.
(2)Маркировката трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.
(3)Производителят не може да поставя маркировки на механичните свързващи устройства, които могат да доведат до заблуда по отношение на одобрението на типа. Чл. 42. Всяко механично теглително-прикачно устройство, произведено в съответствие с одобрения тип, трябва да бъде придружено с ръководство за употреба, съдържащо номера на одобрение на типа и стойността на D или Т, в зависимост от проведеното изпитване. Раздел IV Контрол на пазара. Отнемане на сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство Чл. 43.
(1)Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и горите извършва контрол за:
  1. наличие на маркировка за одобрение на типа, нанесена на всяко механично теглително-прикачно устройство от съответния тип, както и на означение на типа, на фирмата или търговската марка на производителя;
  2. съответствие на механичното теглително-прикачно устройство с одобрения тип.
(2)Контролът по ал. 1 се извършва по реда на чл. 21, ал. 2 и чл. 22 от Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. Чл. 44.
(1)Механично теглително-прикачно устройство не съответства на одобрения тип, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения, и тези отклонения не са били одобрени по реда на раздел II.
(2)Когато отклоненията по ал. 1 са в допустимите граници, съгласно приложение № 5 се счита, че механичното теглително-прикачно устройство съответства на одобрения тип. Чл. 45.
(1)Когато се установи, че механично теглително-прикачно устройство не съответства на одобрения тип, служителите на КТИ:
  1. извършват проверка на мястото на производство или складиране на механичните теглително-прикачни устройства;
  2. съставят констативен протокол за данните от проверката със заключение за съответствието на продукцията с одобрения тип или за необходимостта от извършване на изпитване на образци за установяване на съответствието им с одобрения тип.
(2)Въз основа на заключението от констативния протокол изпълнителният директор на КТИ уведомява изпълнителния директор на центъра за установените несъответствия с одобрения тип и предлага предприемането на мерки по чл.
  1. Чл.
  2. Въз основа на предложението на изпълнителния директор на КТИ изпълнителният директор на центъра:
  3. изисква от производителя да осигури извършването за негова сметка на изпитване на определен брой образци на произведени механични теглително-прикачни устройства за установяване на съответствието им с одобрения тип, когато данните от проверката създават основателно съмнение за несъответствие на продукцията с одобрения тип;
  4. изисква от производителя предприемането на конкретни мерки за привеждане на производството в съответствие с одобрения тип и определя срок за тяхното изпълнение;
  5. уведомява производителя при необходимост от изменение на одобрения тип. Чл. 47.
(1)По предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство с мотивирана заповед, когато:
  1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо или производителят не е осигурил извършването на изпитвания за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип;
  2. производството на механично теглително-прикачно устройство се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип след изтичането на срока по чл. 46, т. 2.
(2)Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Глава четвърта ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА НОВИ КОЛЕСНИ ТРАКТОРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТДЕЛНИ КОМПОНЕНТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ Раздел I Одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики Чл. 48.
(1)За одобрението на всеки тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти или характеристики по чл. 1, ал. 2 производителят подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра.
(2)Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да извършва действия по тази глава. Чл. 49.
(1)В заявлението по чл. 48 се посочват типът, фирмата на производителя или марката и моделът на трактора и се прилагат:
  1. препис от съдебно решение за регистрация;
  2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  3. описание на типа на трактора по отношение на отделните компоненти или характеристики по чл. 1, ал. 2, за който е подадено заявление за одобрение на типа;
  4. оразмерен чертеж на колесния трактор, а в случаите на заявление за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на мястото и начина на закрепване на задължителни табели - оразмерен чертеж на мястото и начина на закрепване на задължителните табели;
  5. в случаите на подадено заявление за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на компонентите или характеристиките по чл. 1, ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6 - протоколи, издадени от техническа служба, за проведени изпитвания или измервания по изискванията на: а) приложение № 9 - при одобрение на типа на колесен трактор по отношение на размерите на трактора и масите на теглените средства; б) приложение № 10 - при одобрение на типа на колесен трактор по отношение на регулаторите на скоростта и защитата на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела; в) приложение № 11 - при одобрение на типа на колесен трактор по отношение на мястото и начина на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора; г) приложение № 12 - при одобрение на типа на колесен трактор по отношение на командния орган на спирачната система за теглените превозни средства;
  6. в случаите на подадено заявление за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора - протоколи, издадени от техническа служба, за извършени проверки на колесния трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора за съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 3;
  7. в случаите на подадено заявление за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на предно стъкло или друго остъкляване - копие на сертификат за одобрение на типа на всяко от безопасните стъкла, предназначени за монтиране на трактора, издаден по реда на глава втора;
  8. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(2)Когато заявлението се подава от упълномощен представител, се прилага оригиналът или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.
(3)Заявителят осигурява извършването на изпитвания или измервания на колесния трактор по отношение на отделните компоненти или характеристики за съответствие с изискванията на приложения № 9 - 12, като предоставя на техническата служба информацията по ал. 1, т. 3 и 4 и образец от типа трактор, който е необходим за извършване на изпитванията или измерванията.
(4)В случаите на подадено заявление за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора заявителят осигурява извършването на проверка на съответствието на типа на колесен трактор с изискванията по чл. 51, ал. 3, като предоставя на техническата служба образец от типа трактор с монтирано теглително-прикачно устройство от одобрен тип.
(5)Когато заявлението за одобрение на типа на колесен трактор по отношение механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора е подадено по едно и също време със заявлението за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство, предназначено за монтиране на типа трактор, за който се иска одобрение, не се извършват проверки по ал. 3 и 4 и не се представят протоколи по ал. 1, т. 6. Чл. 50.
(1)Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, измервания и проверки, отнасящи се до типа на трактора по отношение на отделните компоненти или характеристики, с техническите изисквания на приложения № 9 - 12 или чл. 51, ал. 2 или 3.
(2)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 48 по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти или характеристики.
(3)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 49, ал. 1 и 2, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 51.
(1)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на предно стъкло или друго остъкляване, когато типът на всяко от монтираните безопасни стъкла, е одобрен по реда на глава втора и има поставена маркировка за одобрение на типа. Сертификатът се издава по образец съгласно приложение № 13.
(2)Когато типът на колесен трактор отговаря на изискванията за съответния компонент или характеристики по приложения № 9 - 12, министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на:
  1. размерите на трактора и масите на теглените средства в съответствие с образеца по приложение № 14;
  2. регулаторите на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела в съответствие с образеца по приложение № 15;
  3. мястото и начина на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора в съответствие с образеца по приложение № 16;
  4. командния орган на спирачната система за теглените превозни средства в съответствие с образеца по приложение № 17.
(3)Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора по образец съгласно приложение № 18, когато:
  1. типът на механичното теглително-прикачно устройство е одобрен по реда на глава трета;
  2. типът на механичното теглително-прикачно устройство е подходящ за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение на типа;
  3. начинът на закрепване на механичното теглително-прикачно устройство към трактора отговаря на начина, установен при изпитването, когато е било издадено одобрението на типа на устройството.
(4)Сертификатът за одобрение на типа по предходните алинеи се номерира по реда, посочен в приложение № 19, като към него се прилагат документите по чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4, носещи номера на одобрение на типа.
(5)Сертификатът за одобрение на типа се издава за целите на одобрението на типа на нов колесен трактор и се прилага към сертификата за одобрение на типа на нов колесен трактор съгласно Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. Чл. 52.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти или характеристики, когато:
  1. типът на колесен трактор по отношение на съответния компонент или характеристики не съответства на данните, посочени в техническата документация;
  2. типът на колесен трактор по отношение на съответния компонент или характеристики не съответства на изискванията за съответния компонент или характеристики по приложения № 9 - 12 или чл. 51, ал. 2 или 3.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Раздел II Изменение на одобрен тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и харак-теристики Чл. 53.
(1)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики е длъжен да уведоми изпълнителния директор на центъра за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.
(2)В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на центъра уведомява притежателя на сертификата:
  1. дали промените изискват изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип;
  2. за необходимите изпитвания и проверки. Чл. 54.
(1)Извършените от притежателя на сертификата за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики промени налагат издаване на сертификат за изменение на одобрения тип в случаите, когато:
  1. има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;
  2. техническите изисквания по приложения № 9 - 12 са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа.
(2)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на предно стъкло или друго остъкляване може да поиска издаване на сертификат за изменение на одобрения тип и в случаите, когато иска разширяване обхвата на одобрението на типа с включване на допълнителни типове безопасни стъкла.
(3)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора може да поиска издаване на сертификат за изменение на одобрения тип и в случаите, когато иска разширяване обхвата на одобрението на типа с включване на допълнителни типове механични теглително-прикачни устройства. Чл. 55.
(1)Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики подава до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра заявление за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип, придружено със:
  1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;
  2. описание на извършените промени в техническата документация;
  3. протоколи, издадени от техническа служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват в случаите на чл. 53, ал. 2, т. 2;
  4. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(2)Заявителят осигурява извършването на необходимите изпитвания и проверки на колесния трактор по отношение на отделните компоненти и характеристики, извършването на които е било изискано по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба необходимата информация, отнасяща се до промените в данните в техническата документация и образец на типа на трактора. Чл. 56.
(1)В случаите на чл. 54, ал. 1 изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до отделните компоненти и характеристики с изискванията на приложения № 9 - 12.
(2)В случаите на чл. 54, ал. 2 или 3 изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до разширяването на обхвата на одобрението на типа с включване на допълнителни типове безопасни стъкла или механични теглително-прикачни устройства с изискванията на чл. 57, ал. 2.
(3)В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 53, ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на отделните компоненти и характеристики.
(4)Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 55, ал. 1, изпълнителният директор на центъра писмено уведомява заявителя със съответни указания. Срокът по ал. 3 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 57.
(1)В случаите на чл. 54, ал. 1, когато типът на колесен трактор отговаря на изискванията за съответния компонент или характеристики по приложения № 9 - 12, министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на:
  1. предно стъкло или друго остъкляване в съответствие с образеца по приложение № 13;
  2. размерите на трактора и масите на теглените средства в съответствие с образеца по приложение № 14;
  3. регулаторите на скоростта и защита на движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела в съответствие с образеца по приложение № 15;
  4. мястото и начина на закрепване на задължителните табели и означения върху корпуса на трактора в съответствие с образеца по приложение № 16;
  5. командният орган на спирачната система за теглените превозни средства в съответствие с образеца по приложение № 17.
(2)В случаите на чл. 54, ал. 2 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на предно стъкло или друго остъкляване, когато новият тип безопасно стъкло е одобрен по реда на глава втора и има поставена маркировка за одобрение на типа.
(3)В случаите на чл. 54, ал. 3 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на механичното теглително-прикачно устройство и здравината на неговото закрепване към трактора, когато:
  1. новият тип механично теглително-прикачно устройство е одобрен по реда на глава трета;
  2. новият тип механично теглително-прикачно устройство е подходящ за монтиране на типа трактор, за който е поискано изменение на одобрения тип;
  3. начинът на закрепване на механичното теглително-прикачно устройство към трактора отговаря на начина, установен при изпитването, когато е било издадено одобрението на типа на устройството.
(4)Сертификатът за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики се издава по образец съгласно приложения № 13 - 18 и се номерира по реда на приложение № 19, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Към сертификата се прилага един екземпляр на информацията по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3.
(5)Сертификатът по предходните алинеи се издава за целите на одобрението на типа на колесен трактор и се прилага към сертификата за одобрение на типа на колесен трактор съгласно Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. Чл. 58.
(1)Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики, когато:
  1. типът на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики не съответства на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническата документация;
  2. когато не са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, 2 или 3.
(2)Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство. Чл.
  1. Промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на отделни компоненти и характеристики, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА §
  2. По смисъла на тази наредба:
  3. “Дължина” е дължината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, сключващи прав ъгъл с надлъжната ос на трактора и минаващи през най-външните точки. В дължината не се включват: а) всички огледала; б) всички ръкохватки за пускане в ход на определени средства; в) всички предни или странични габаритни светлини.
  4. “Широчина” е широчината на колесен трактор, измерена между вертикалните равнини, успоредни на надлъжната осева линия на трактора, и минаваща през най-външните точки, като се изключват: а) всички огледала; б) светлинните пътепоказатели; в) всички предни, задни или странични габаритни светлини; г) светлините за паркиране; д) деформацията на гумите, причинена от масата на трактора; е) всякакви сгъващи се компоненти, като опори за крака и еластични калобрани.
  5. “Височина” е вертикалното разстояние между земната повърхност и точката на трактора, разположена на най-голямо разстояние от земната повърхност, без антената. Когато височината е определена, колесният трактор трябва да е оборудван с нови гуми, имащи най-голям радиус на търкаляне, определен от производителя.
  6. “Допустима маса за теглено средство” е разрешената максимална маса, която типът трактор може да тегли, определена за допустима от компетентните органи.
  7. “Механично теглително-прикачно устрой­ство” е компонент на трактора, конструиран да осигури механичната връзка между трактора и тегленото превозно средство.
  8. “Маса на трактора без товар при движение (Mt)” е масата на трактора, включваща масата на всички конструктивни части на трактора, масата на водача (75 kg), масата на защитната конструкция при преобръщане и масата на следните допълнителни принадлежности на трактора: а) охлаждаща течност; б) масла; в) гориво; г) инструменти.
  9. “Технически допустима маса на теглено средство” е максималната маса, посочена от производителя, по отношение на: а) маса на теглено средство без спирачки; б) маса на теглено средство с независимо спиране; в) маса на теглено средство с инерционно спиране; г) маса на теглено средство с хидравлични или пневматични спирачки; такива спирачки могат да бъдат за: непрекъснато спиране, полунепрекъснато спиране или за независимо спиране с механично задвижване.
  10. “Защитно устройство” е устройство, предназначено да предпази опасните части. Това са защитни прегради, капаци или кожуси.
  11. “Защитен екран” е предпазно устройство, разположено в предната част на опасната част, което самостоятелно или с други части на машината предпазва от всички страни срещу допир до опасната част.
  12. “Кожух или рефлектор” е предпазно устройство, разположено пред опасната част и което предпазва от допир до опасната част от предпазената страна.
  13. “Защитна преграда” е защитно устройство, което чрез ограда, решетка или подобно устройство осигурява необходимата безопасна дистанция, предотвратявайки допир до опасната част.
  14. “Опасна част” е всяка част, която в резултат на разположението на детайлите или конструкцията на неподвижната или движеща се част на трактора създава опасност от нараняване. Опасните части са притискащи, режещи, пробиващи, проникващи, захващащи, увличащи и въздействащи части.
  15. “Точка на притискане” е всяка опасна точка, където частите се движат относително една спрямо друга или спрямо неподвижни части по такъв начин, че могат да причинят притискане на хора или на отделни части от техните тела.
  16. “Точка на срязване” е всяка опасна точка, където частите се движат една до друга или покрай други части по такъв начин, че могат да причинят притискане или защипване на хора или на отделни части от техните тела.
  17. “Точка на порязване, пробиване и проникване” е всяка опасна точка, където частите, подвижни или неподвижни, са с остри ръбове, заострени или притъпени и могат да наранят хора или отделни части на техните тела.
  18. “Точка на захващане” e всяка опасна точка, където издатъци с остри ръбове, зъбци, щифтове, винтове или болтове, гресьори, валове, накрайници на валове и други подвижни части могат да захванат и увлекат хора или отделни части от техните тела или облекло.
  19. “Точка на увличане или въздействие” е всяка опасна точка, чиито части чрез придвижване свиват пространството, в което хора, отделни части на техните тела или дрехи могат да бъдат притиснати.
  20. “Досегаемост” е максималното разстояние, което може да бъде достигнато от хора или отделни части от техните тела, насочени нагоре, надолу, навътре, над, около или срещу, без помощта на някакъв предмет.
  21. “Безопасно разстояние” е разстоянието, съответстващо на досегаемостта или на размерите на тялото плюс безопасно допустимо разстояние.
  22. “Команден орган” е всяко устройство, чието директно задействане прави възможно положението или действието на трактора или на присъединено към него съоръжение да се промени.
  23. “Закалено стъкло” е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка с цел увеличаване на неговата механична якост и неговото разпръск­ване на парчета при счупване.
  24. “Пластово стъкло” е стъкло, включващо два или повече слоя стъкла, съединени чрез един или повече междинни слоя от пластмасов материал. Пластовото стъкло може да бъде: а) “обикновено”, ако нито един от стъклените слоеве, от които се състои, не е обработен; б) “обработено”, когато поне един от стъклените слоеве, от които се състои, е специално обработен, за да се увеличи неговата механична якост и неговата картина на разрушаване при счупване.
  25. “Безопасно стъкло с пластмасово покритие” e закалено стъкло или пластово стъкло с пластмасово покритие върху неговата вътрешна повърхност.
  26. “Безопасно стъкло от стъкло-пластмаса” е пластово стъкло, състоящо се от единичен лист стъкло и един или няколко листа пластмаса, като най-малко един от тях служи за междинен слой. Пластмасовите листове трябва да са от вътрешната повърхност на стъклото, когато стъклото е монтирано на колесния трактор.
  27. “Група предни стъкла” е група, състояща се от предни стъкла с различна форма и размери, подложени на изпитване за установяване на техните механични свойства, характеристиките им при картина на разрушаване и по време на изпитвания за устойчивост на въздействие от околната среда. Различават се: а) “плоско предно стъкло” е предно стъкло, имащо номинална кривина не повече от 10 mm на линеен метър, измерена по височината на участъка; б) “извито предно стъкло” е предно стъкло, имащо номинална кривина, по-голяма от 10 mm на линеен метър, измерена по височината на участъка.
  28. “Двоен прозорец” е комплект от два панела, монтирани поотделно на един и същ отвор на колесния трактор.
  29. “Двойно стъкло” е елемент, съставен от два панела, трайно съединени при производството им и разделени от еднородно празно пространство. Различават се: а) “симетрично двойно стъкло” е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от един и същи тип (закалени или пластови стъкла и др.) и притежават идентични основни и вторични характеристики; б) “асиметрично двойно стъкло” е двойно стъкло, при което двата съставни панела са от различен тип (закалени или пластови стъкла и др.) или притежават различни основни и вторични характеристики.
  30. “Основна характеристика” е характеристика, която значително променя оптичните и/или механичните свойства на стъклото по отношение на функцията, която стъклото изпълнява на трактора. Този термин обхваща също търговското наименование или марка.
  31. “Вторична характеристика” е характеристика, която може да промени оптичните и/или механичните свойства на стъклото по начин, който има значение за функцията, която то трябва да изпълнява на трактора. При оценка на степента на промяната се отчитат показателите на трудност.
  32. “Показател на трудност” е двустепенна система за класифициране, прилагана за наблюдаваните в практиката изменения на всяка вторична характеристика. Изменение от показател “1” към показател “2” показва необходимост от повторно изпитване.
  33. “Разгъната площ на предното стъкло” е най-малкият правоъгълен стъклен лист, от който може да се направи предно стъкло.
  34. “Ъгъл на наклона на предното стъкло” е ъгълът, образуван от една вертикална линия и една права линия, която свързва най-горната и най-долната крайни точки на предното стъкло, като двете линии лежат във вертикалната равнина, съвпадаща с надлъжната ос на трактора. Измерването на ъгъла на наклона се извършва на трактор без товар, разположен върху хоризонтална повърхност. Тракторите, оборудвани с хидропневматично, хидравлично или пневматично окачване или с устройства за автоматично настройване на пътния просвет според товара, се изпитват при определеното от производителя нормално състояние за движение.
  35. “Височина на сегмента h” e максималното разстояние, измерено под приблизително прави ъгли спрямо стъклото, което разделя неговата вътрешна повърхност от равнина, преминаваща през краищата на стъклото (фиг. № 21).
  36. “Тип стъкло” е стъкло, което не показва никакви съществени различия по отношение на основните и вторичните характеристики, посочени в раздел III до раздел ХIV на приложение №
  37. Въпреки, че изменение на основните характеристики означава, че продуктът е от нов тип, приема се в отделни случаи на изменение на формата и размерите, че не се изисква непременно да се провеждат пълен комплект изпитвания. За някои от изпитванията, предвидени в отделните приложения, стъклата могат да се групират заедно, ако е доказано, че те имат подобни основни характеристики. Стъкла, показващи различия само по отношение на вторичните си характеристики, се считат за един и същи тип. Образци от такива стъкла могат да се изпитват, ако пара­метрите на тези изпитвания са категорично посочени в условията на изпитване.
  38. “Радиус на кривина, r” е приблизителната стойност на най-малкия радиус на дъгата на предното стъкло, измерена в периметъра с най-голяма извитост.
  39. “Свободна зона” е мястото, което трябва да остава свободно около гумите на задвижващите колела по отношение на съседните части на превозното средство.
  40. “Техническа служба” е изпитвателна лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от национален орган по акредитация на държава, с която Република България има влязло в сила споразумение за взаимно признаване в съответствие с изискванията на БДС EN 17025 за извършване на изпитвания по приложения № 1, 5 и 9 -
  41. “Техническа документация” е пълната информация за типа, предоставена от заявителя на техническата служба и на изпълнителния директор на центъра, включително чертежи, снимки и други предвидени в тази наредба документи.
  42. “Техническо досие” е техническата документация заедно с протоколи от изпитвания и други документи, които техническата служба и изпълнителният директор на центъра прилагат към техническата документация в процеса на одобрение на типа.
  43. “Механично теглително-прикачно устройство между трактора и тегленото превозно средство” са монтирани на трактора компоненти и на тегленото превозно средство, предназначени за осигуряване на механична връзка между тези превозни средства.
  44. “Тип на механично теглително-прикачно устройство между трактора и тегленото превозно средство” са компоненти, които не се различават съществено едни от други по отношение на: а) вид на компонента за механично съединяване; б) пръстени на теглителната щанга (диаметър 40 mm и/или 50 mm); в) външна форма, размери или начин на работа (т.е. автоматично или неавтоматично); г) материал; д) стойността на D, както е определена за изпитване в раздел II на приложение № 5, като се използва динамичният метод или масата на ремаркето, както е определена за изпит­ванията в раздел III на приложение № 5, при които се използва статистичният метод, а също така и вертикалният товар в точката на присъединяване S.
  45. “Базов център на механично теглително-прикачно устройство” е точката на оста на палеца, която е на равни разстояния, в случая от крилата на вилката, и точката, която се получава от пресичането на равнината на симетрия на куката с образуваната линия по вдлъбнатата страна на куката, на нивото на контакт с пръстена, когато е в положение за теглене.
  46. “Височина от земята на механично теглително-прикачно устройство (h)” е разстоянието между хоризонталната равнина през базовия център на механично теглително-прикачно устройство и хоризонталната равнина, на която са стъпили колелата на трактора.
  47. “Проекция на механично теглително-прикачно устройство (с)” е разстоянието между базовия център на компонента на механично теглително-прикачно устройство и вертикалната равнина, минаваща през оста, на която са монтирани задните колелета на трактора.
  48. “Вертикално натоварване в точката на присъединяване (S)” е товарът, предаден при статично положение на базовия център на механичното съединение.
  49. “Автомат” е компонент на механично теглително-прикачно устройство, който сам се затваря и обезопасява, когато плъзгащият механизъм за пръстените на теглителната щанга е задвижен без по-нататъшно действие.
  50. “Надлъжна колесна база на трактора (l)” e разстоянието между вертикалните равнини, перпендикулярни на средната надлъжна равнина на трактора, минаваща през осите на трактора.
  51. “Тегло на предната ос на трактор без товар (а)” е тази част от тежестта на трактора, който е в статично положение, предадена върху земята от предната ос на трактора.
  52. “Тип безопасно стъкло” са всички стъкла, имащи еднакви основни характеристики.
  53. “Клас по дебелина” са всички стъкла, имащи дебелина в части на компонента в допустимите отклонения.
  54. “Производствено звено” са всички производствени средства на един или няколко типа стъкла, разположени на едно и също място. Производственото звено може да включва няколко производствени линии.
  55. “Смяна” е период от производството, извършван от една и съща производствена линия в рамките на работното време.
  56. “Производствен цикъл” е продължителен период на производство на един и същ тип продукт в една смяна. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §
  57. Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. §
  58. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”, с изключение на раздел VI от глава втора и раздел IV от глава трета, които влизат в сила от 1 януари 2005 г. За министър: Б. Боев Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 4 Предно стъкло и други стъкла. Общи изисквания и спецификации. Изпитвания Раздел I Общи изисквания
  59. Изисквания към начина на оборудване на колесните трактори 1.
  60. Колесните трактори се оборудват по преценка на техните производители със: 1.1.
  61. предно стъкло или други стъкла, различни от предно стъкло, които отговарят на изискванията на това приложение; 1.1.
  62. предни стъкла, които отговарят на изискванията за стъкла, различни от предни стъкла по това приложение, с изключение на изискванията по т. 9.1.4.2 от раздел II на това приложение (стъкла с нормално пропускане на светлината, по-малко от 70 %).
  63. Общи изисквания 2.
  64. Всички стъкла и специално тези, които са предназначени за предни стъкла, да притежават свойството при счупване да намаляват, доколкото е възможно, опасността от нанасяне на телесни повреди. Стъклата да са достатъчно устойчиви при инциденти, които са възможни при нормално движение по пътя, както и на атмосферни и температурни условия, химични въздействия, горене и износване. 2.
  65. Безопасните стъкла да имат достатъчна прозрачност, да не причиняват забележими изкривявания на обектите, които се виждат през предното стъкло, и да не предизвикват объркване при възприемането на цветовете, използвани в пътните знаци и сигнали. При счупване на предно стъкло водачът да има възможност да вижда пътя достатъчно ясно, за да може да задейства спирачките и да спре колесния трактор напълно безопасно.
  66. Специфични изисквания Всички типове безопасни стъкла в зависимост от категорията, към която принадлежат, трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 3.
  67. по отношение на закалените предни стъкла се спазват изискванията по раздел III на това приложение; 3.
  68. по отношение на обикновените закалени стъкла, различни от предни стъкла, се спазват изискванията по раздел IV на това приложение; 3.
  69. по отношение на обикновени пластови предни стъкла се спазват изискванията по раздел V на това приложение; 3.
  70. по отношение на стъкла от обикновено пластово стъкло, различни от предни стъкла - изискванията по раздел VI на това приложение; 3.
  71. по отношение на обработени пластови предни стъкла - изискванията по раздел VII на това приложение; 3.
  72. по отношение на безопасни стъкла, с покритие от пластмасов материал, освен съответните изисквания, посочени по-горе, изискванията по раздел VIII на това приложение; 3.
  73. по отношение на предни стъкла от стъкло-пластмаса, изискванията по раздел IХ на това приложение; 3.
  74. по отношение на стъкла от стъкло-пластмаса, различни от предни стъкла, изискванията по раздел Х на това приложение; 3.
  75. по отношение на двойно остъкляване - изискванията по раздел ХI на това приложение.
  76. Изпитвания 4.
  77. Извършват се следните изпитвания: 4.1.
  78. Картина на разрушаване Целта на това изпитване е: 4.1.1.
  79. да се провери дали образуваните при счупване на стъклото парчета и отломки са такива, че да намаляват до минимум опасността от нараняване, и 4.1.1.
  80. когато се отнася за предно стъкло, да се провери остатъчната видимост след счупването. 4.1.
  81. Механична якост 4.1.2.
  82. Изпитване при удар със сфера Това изпитване се извършва по два начина, като при единия се използва сфера с маса 227 g, а при другия - сфера с маса 2260 g: 4.1.2.1.
  83. при изпитване със сфера с маса 227 g целта е да се оцени свързващата способност на междинния слой в пластовото стъкло и механичната якост на обикновените закалени стъкла; 4.1.2.1.
  84. при изпитване със сфера с маса 2260 g целта е да се оцени устойчивостта на пластово стъкло срещу проникване на сферата. 4.1.2.
  85. Изпитване за безопасност при удар с глава Целта на това изпитване е да се провери съответствието на стъклото с изискванията за ограничаване на нараняването на главата при удар в предното стъкло, пластовото стъкло или стъклото от стъкло-пластмаса, различни от предно стъкло, а също двойни стъкла, използвани за странични прозорци. 4.1.
  86. Устойчивост на въздействието на фактори от околната среда 4.1.3.
  87. Изпитване за износване Целта е да се определи дали устойчивостта на безопасното стъкло на износване превишава определена стойност. 4.1.3.
  88. Изпитване при висока температура Целта е да се провери за поява на мехури или други дефекти в междинния слой на пластовото стъкло или в стъклото от стъкло-пластмаса, когато са изложени на висока температура за продължителен период от време. 4.1.3.
  89. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Целта е да се определи дали пропускането на светлина през пластово стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие се намалява значително под въздействие на светлина за продължителен период от време, както и дали се наблюдава значително потъмняване на стъклото. 4.1.3.
  90. Изпитване за устойчивост на влага Целта е да се определи дали пластовото стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие ще издържат без значително влошаване при продължителното излагане на влага, причинена от атмосферни фактори. 4.1.3.
  91. Изпитване за устойчивост на температурни изменения Целта е да се определи дали материалите от пластмаса, използвани за безопасни стъкла, могат да издържат без значително влошаване на качествата при продължителното излагане на екстремни температури. 4.1.
  92. Оптични свойства 4.1.4.
  93. Изпитване за светлопропускливост Целта е да се определи дали нормалната светлопропускливост през безопасните стъкла превишава определена стойност. 4.1.4.
  94. Изпитване за оптични деформации Целта е да се провери, че няма наличие на деформации на обекти, виждащи се през предното стъкло, които могат да доведат до объркване на водача. 4.1.4.
  95. Изпитване за разделяне на вторично изображение Целта е да се провери, че ъгловото разделяне на вторичния образ от първичния не превишава определена стойност. 4.1.4.
  96. Изпитване за разпознаване на цветовете Целта е да се провери, че няма опасност от объркване на цветовете, които се виждат през предното стъкло. 4.1.
  97. Изпитване за устойчивост на въздействието на огън Целта е да се провери дали вътрешната страна на безопасно стъкло има достатъчно ниска степен на запалване. 4.1.
  98. Устойчивост на въздействие на химични вещества Целта е да се определи дали вътрешната страна на безопасното стъкло издържа на въздействието на химикали, които е възможно да съществуват или да бъдат използвани в колесния трактор (например разтвори за почистване), без да настъпи влошаване на неговите характеристики. 4.
  99. Изпитвания, предвидени за закалени стъкла, пластови стъкла, стъкла “стъкло-пластмаса” и стъкла с пластмасово покритие 4.2.
  100. Безопасните стъкла се подлагат на изпитванията, посочени в таблицата: Предни стъкла Стъкла, различни от предни стъкла закалени стъкла обикновени пластови стъкла обработени пластови стъкла стъкла от стъкло- пласт маса закалени стъкла пластови стъкла стъкла от стъкло- пластмаса I I/P II II/P III III/P IV Картина на разрушаване III/2 III/2 - - VII/4 VII/4 - IV/2 - - Механична якост - сфера 227 g - - V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 IV/3.1 VI/4 VI/4 - сфера 2260 g - - V/4.2 V/4.2 V/4.2 V/4.2 - - - - Изпитване за безопасност при удар с глава
(1)III/3 III/3 V/3 V/3 V/3 V/3 IX/3 - VI/3
(3)X/3
(3)Износване - външна страна - - V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 - V/5.1 V/5.1 - вътрешна страна - VIII/2 - VIII/2 - VIII/2 VIII/2 VIII/2
(2)VIII/2
(2)VIII/2 Висока температура - - II/5 II/5 II/5 II/5 II/5 - II/5 II/5 Въздействие на светлина - II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 - II/6 II/6 Влажност - II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7
(2)II/7 II/7 Пропускане на светлината II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 Оптични деформации II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 - - - Втори образ II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 - - - Разпознаване на цветовете II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 - - - Устойчивост на температурни изменения - II/8 - II/8 - II/8 II/8 II/8
(2)II/8
(2)II/8 Устойчивост на въздействието на огън - II/10 - II/10 - II/10 II/10 II/10
(2)II/10
(2)II/10 Устойчивост на химични фактори - II/11 - II/11 - II/11 II/11 II/11
(2)II/11
(2)II/11
(1)Освен това, това изпитване ще се провежда на двойни стъкла съгласно точка 3 от раздел ХI на това приложение.
(2)Ако вътрешната страна е покрита с материал от пластмаса.
(3)Това изпитване трябва да се проведе с височина на падане от 4 m +25/-0 mm, вместо от 1,5 m +25/-0 mm, когато стъклата се използват за предни стъкла. Забележка. Обозначенията в таблицата посочват с латинска цифра номера на раздела от приложение № 1, а с арабска цифра - номера на точката от раздела, в която са определени изискванията за провеждане на съответното изпитване и изискванията за одобрение на типа. 4.2.
  1. Одобрение на типа на безопасно стъкло като компонент на колесен трактор се предоставя след установяване на неговото съответствие с всички изисквания, предвидени в разпоредбите, посочени в таблицата. Раздел II Общи условия за изпитване
  2. Изпитвания за картина на разрушаване 1.
  3. Стъклото, което се изпитва, не се закрепва непод­вижно; допуска се да се прикрепи към идентично стъкло чрез залепваща лента, поставена по всички краища. 1.
  4. За да се постигне картина на разрушаване, се използва чукче с приблизителна маса 75 g или друго приспособление, което дава същия резултат. Радиусът на извивка на върха е 0,2 ± 0,05 mm. 1.
  5. Провежда се по едно изпитване във всяка определена точка на удар. 1.
  6. Изпитването се провежда чрез счупване върху контактна, фотографска хартия, като експонирането започва до 10 s след удара и приключва до 3 min след него. Отчитат се само най-тъмните линии, които представляват първоначалното счупване. Техническата служба запазва фотографското копие, получено след картината на разрушаване.
  7. Изпитвания при удар със сфера 2.
  8. Изпитване със сфера 227 g 2.1.
  9. Апаратура: 2.1.1.
  10. сфера от закалена стомана с маса 227 ± 2 g и диаметър приблизително 38 mm; 2.1.1.
  11. устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободното падане; при използване на устройство за изхвърляне на сферата отклонението в скоростта е до ± 1 % от скоростта, определена при свободното падане. 2.1.1.
  12. носещото фиксиращо приспособление (фиг. № 1), съставено от стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 15 mm; тези рамки са монтирани една върху друга и са покрити с гумено уплътнение с дебелина около 3 mm, широчина 15 mm и твърдост 50 IRHD; долната рамка стои на стоманена кутия с височина 150 mm; изпитваната проба се придържа на място от най-горната рамка, която има маса около 3 kg; носещата рамка е заварена към стоманен лист с дебелина 12 mm, поставен на опора върху подложка от гума с дебелина 3 mm и твърдост 50 IRHD. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  13. Устройство за изпитванията при удар със сфера 2.1.
  14. Условия за изпитването: • температура - 20 ± 5° С; • налягане - 860 до 1060 mbar; • относителна влажност - 60 ± 20 %. 2.1.
  15. Изпитвана проба - плосък квадрат със страна 300 + 10/-0 mm. 2.1.
  16. Процедура Изпитваната проба се подготвя при определената температура за поне 4 h преди прякото провеждане на изпитването. Тя се фиксира на стойката (т. 2.1.1.3). Равнината на пробата е перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата с отклонение до 3°. Точката на удар трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба при височина на падане на сферата до 6 m и до 50 mm при височина на падане на сферата, по-голяма от 6 m. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Сферата се освобождава да нанесе само един удар. 2.
  17. Изпитване със сфера 2260 g 2.2.
  18. Апаратура: 2.2.1.
  19. сфера от закалена стомана с маса 2260 ± 20 g и диаметър приблизително 82 mm; 2.2.1.
  20. устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободно падане; когато се използва устройство за ускоряване на сферата, отклонението в скоростта е до ± 1 % от скоростта, определена при свободното падане; 2.2.1.
  21. носещо, фиксиращо приспособление, показано на фиг. № 1 и идентично с посоченото в т. 2.1.1.
  22. 2.2.
  23. Условия за изпитването: • температура - 20° ± 5° С; • налягане - 860 до 1060 mbar; • относителна влажност - 60 ± 20 %. 2.2.
  24. Изпитвана проба - плосък квадрат със страна 300 + 10/-0 mm или отрязък от най-плоската част на предното стъкло или друг огънат панел от безопасно стъкло. Може да се изпита цяло предно стъкло или друго огънато безопасно стъкло. В този случай се осигурява съответният контакт между стъклото и носещото приспособление. 2.2.
  25. Процедура Изпитваната проба се подготвя при определената температура не по-малко от 4 h непосредствено преди изпитването. Тя се фиксира на носещото приспособление (т. 2.1.1.3) с равнината на пробата, перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата с отклонение до 3°. В случаите на изпитване на стъкла от стъкло-пластмаса образецът се фиксира към опората с помощта на скоби. Точката на удара трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Сферата се освобождава да нанесе само един удар.
  26. Изпитване за безопасност при удар с глава 3.
  27. Апаратура 3.1.
  28. Имитирането на удар с глава се постига от тежест със сферична или полусферична форма, изработена от слоеста твърда дървесина и покрита със сменяемо кече, със или без напречна дървена греда. Между сферичната част и напречната греда има междинна част, която имитира врат на човек, а от другата страна на напречната греда е монтиран прът. Размерите са в съответствие с фиг. №
  29. Пълната маса на апарата е 10 ± 0,2 kg. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  30. Тежест за имитиране на удар с глава 3.1.
  31. Устройство за освобождаване на тежестта от височина, която се определя от вида на стъклото, или устройство, ускоряващо тежестта до скорост, равна на тази при свободното падане. Ако се използва устройство за ускоряване на тежестта, то трябва да е с отклонение в скоростта до ± 1 % от скоростта, определена при свободно падане. 3.1.
  32. Носещо фиксиращо приспособление за изпитване на плоски образци, показано на фиг. №
  33. Съставено е от две стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 50 mm. Рамките са монтирани една върху друга и са покрити с гумено уплътнение с дебелина около 3 mm, широчина 15 ± 1 mm и твърдост 70 IRHD. Горната рамка е пристегната към долната рамка най-малко с 8 болта. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  34. Устройство за изпитванията за безопасност при удар с глава 3.
  35. Условия за изпитването: • температура: 20° ± 5° С; • налягане: 860 до 1060 mbar; • относителна влажност: 60 ± 20 %. 3.
  36. Процедура 3.3.
  37. Изпитване на плоска проба Изпитваната проба с дължина 1100 + 5/-2 mm и широчина 500 + 5/-2 mm се поддържа при постоянна температура от 20 ± 5° С, най-малко 4 h преди непосредственото провеждане на изпитването. Тя се фиксира на рамките на стойката (т. 3.1.3); болтовете се затягат до положение, в което движението на пробата по време на изпитването не превишава 2 mm. Равнината на изпитваната проба е перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта. Тежестта удря изпитваната проба в рамките на 40 mm от нейния геометричен център от страната на изпитваната проба, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар. Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания. 3.3.
  38. Изпитване на цяло предно стъкло (използва се само при височина на падане, по-малка или равна на 1,5 m) Предното стъкло се поставя свободно върху стойката, като между тях има гумена подложка с твърдост 70 IRHD и дебелина 3 mm. Широчината на контактната повърхност по цялата периферия на стъклото е 15 mm. Стойката се състои от твърда част, отговаряща на формата на предното стъкло, така че тежестта да удря вътрешната страна на стъклото. Ако е необходимо, стойката се поставя върху твърд стенд с подложка от гума с дебелина от 3 mm и твърдост 70 IRHD. Повърхнината на предното стъкло е перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта. Тежестта удря предното стъкло в рамките на 40 mm от неговия геометричен център и от тази страна на стъклото, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтирано състояние на трактора. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар. Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания.
  39. Изпитване за износване 4.
  40. Апаратура: 4.1.
  41. инструмент за износване, показан схематично на фиг. № 4, който се състои от: • въртяща се хоризонтална кръгла повърхност със скоба в центъра, която се върти обратно на часовниковата стрелка със скорост 65 - 75 об./min, и Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  42. Схема на инструмента за износване • две натоварени успоредни рамена, всяко от които направлява специално абразивно колело, което се върти свободно на ролков лагер спрямо изпитвания образец; всяко от колелата упражнява върху изпитвания образец натиск, съответстващ на 500 g. Кръглата повърхност на инструмента за износване се върти с постоянна ъглова скорост и в голяма степен в една равнина (отклонението от тази равнина не трябва да е по-голямо от ± 0,05 mm на разстояние 1,6 mm от периферията на въртящата се повърхност). Колелата се монтират по такъв начин, че когато са в контакт с въртящата се изпитвана проба, да се въртят в обратна посока, така че на всяко завъртане на пробата да упражняват двукратен натиск и абразивно действие върху площ с лице 30 cm 2 , която е с кръгообразна форма и представлява общата повърхнина от търкалянето на двете колела. 4.1.
  43. Абразивните колела, всяко с диаметър от 45 до 50 mm и с дебелина 12,5 mm, са съставени от специален, фино пресят абразив, слепен към средно твърда гума. Колелата имат твърдост 72 IRHD ± 5 IRHD, измерена в четири равноотдалечени точки по осевата линия на абразивната повърхнина, като натискът се прилага вертикално по диаметъра на колелото и резултатите се отчитат 10 s след пълното прилагане на натиска. Абразивните колела са предназначени за използване при много ниска скорост на въртене срещу повърхността на плоско стъкло, за да е осигурено пълното им прилепване. 4.1.
  44. Светлинен източник, състоящ се от лампа с нажежаема жичка, като нажежаема жичка е поместена успоредно в тръба с размери 1,5 ? 1,5 ? 3 mm. Напрежението е стабилизирано в границите ± 1/1000 V. Устройството за измерване на напрежението е с подходяща точност. 4.1.
  45. Оптична система, състояща се от оптично стъкло, което е коригирано за цветово разсейване и е с фокусно разстояние f най-малко 500 mm. Апретурата на оптичното стъкло е не повече от f/
  46. Разстоянието между оптичното стъкло и светлинния източник се регулира, за да се получи успореден сноп светлинни лъчи. За да се ограничи диаметърът на светлинния сноп до 7 ± 1 mm, се поставя бленда на разстояние 100 ± 50 mm от тази страна на оптичното стъкло, която е по-отдалечена от светлинния източник. 4.1.
  47. Устройството за измерване на разсейваната светлина (фиг. № 5) се състои от фотоелектрическа клетка със сферичен фотометър с диаметър от 200 до 250 mm. Сферата е снабдена с входни и изходни отвори за светлината. Отворът на входа е кръгъл и има минимален диаметър два пъти по-голям от светлинния лъч. Изходният отвор на сферата е снабден или с филтър за светлина, или със стандартен отражател (reflectance standard) според процедурата по т. 4.4.
  48. Светлинният филтър поглъща напълно светлината, когато няма изпитван образец, изложен на въздействието на светлинния лъч. Оста на светлинния лъч минава през центровете на отворите на входа и изхода. Диаметърът на изхода на светлината b трябва да е равен на 2a.tan 4°, където а е диаметърът на сферата. Фотоелектрическата клетка е монтирана така, че светлината от входа или от стандартния отражател да не достига директно до нея. Вътрешните повърхнини на сферичния фотометър и на стандартния отражател са с равен коефициент на отражение, матирани и нечувствителни. Изходният сигнал на фотоелектрическата клетка е линеен с отклонение ± 2 % над нивото на използвания светлинен интензитет. Конструкцията на инструмента е такава, че няма галванометрично пречупване, когато сферата е тъмна. Целият апарат се проверява през редовни интервали от време чрез стандартите за калибриране за определената замъгленост. При извършване на измерванията за замъгленост чрез оборудване или методи, различни от горепосочените, резултатите се коригират, за да се приведат в съответствие с тях. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  49. Уред за измерване на замъгленост 4.
  50. Условия за изпитването: 4.2.
  51. температура - 20 ± 5° С; 4.2.
  52. налягане - 860 до 1060 mbar; 4.2.
  53. относителна влажност - 60 ± 20 %. 4.
  54. Изпитвани проби Изпитваните проби са гладки квадрати със страна 100 mm, като двете му повърхнини са плоски и успоредни. Ако е необходим фиксиращ отвор, той се пробива в центъра на пробата с диаметър 6,4 + 0,2/-0 mm. 4.
  55. Процедура Изпитването за износване се извършва върху тази повърхнина на изпитваната проба, която се явява външна за безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор, а също и на вътрешната, ако стъклото е с пластмасово покритие. 4.4.
  56. Изпитваните проби непосредствено преди и веднага след износването се почистват по следния начин: (а) избърсват се с ленена кърпа под чиста течаща вода; (б) изплакват се с дестилирана вода или вода без минерални соли; (в) обдухват се с кислород или азот до изсъхване; (г) чрез леко и нежно избърсване с влажна ленена кърпа се премахват възможните следи от вода; ако е необходимо, се подсушава с леко притискане между две ленени кърпи. Избягва се всякаква обработка с ултразвуково оборудване. След почистване изпитваните проби се хващат само по краищата и се съхраняват така, че да се предотврати нараняване или замърсяване на повърхнините им. 4.4.
  57. Изпитваните проби се подготвят за не по-малко от 48 часа при температура 20 ± 5° С и влажност на въздуха 60 ± 20 %. 4.4.
  58. Изпитваната проба се разполага по най-бързия начин срещу входа на сферичния фотометър на Улбрихт. Ъгълът между нормалата (перпендикуляра) между повърхнината на изпитваната проба и оста на лъча е не по-голям от 8°. Правят се четири отчитания, както е показано на таблицата: Отчи- С изпит- Със свет- Със стан- Количествено тане вана линен дартен представяне проба филтър отражател Т 1 Не Не Да Падаща светлина Т 2 Да Не Да Цялата светлина се пропуска през изпит- ваната проба Т 3 Не Да Не Разпръсната от ин- струмента светлина Т 4 Да Да Не Разпръсната от ин- струмента и изпитва- ната проба светлина Отчитанията Т 1 , Т 2 , Т 3 и Т 4 се повтарят с други определени позиции на изпитваната проба, за да се определи равномерността. Пресмята се общият коефициент на пропускане: Пресмята се коефициентът на разсеяно пропускане, както следва: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя Пресмята се в проценти замъглеността или светлината или и двете, както и разсейването: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя Измерва се първоначалната замъгленост на изпитваната проба в минимум четири равноотдалечени точки от неизносената област в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/s или по-бързо. За всяко безопасно стъкло се провеждат три изпитвания от същия вид. Замъглеността се използва като критерий за устойчивост на абразивно износване на под-повърхностния слой, след като пробата е минала изпитването за износване. Измерва се разсейването на светлината в четири равноотдалечени точки по следата от износването в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/s или по-бързо. 4.
  59. Изпитването за износване се провежда само по преценка на техническата служба, отчитайки информацията, с която разполага, като например промени във вътрешния слой или дебелината на материала, които обикновено не изискват допълнително изпитване. 4.
  60. Показатели на трудност на вторичните характеристики. Не са включени вторични характеристики.
  61. Изпитване за устойчивост на висока температура 5.
  62. Процедура на изпитване До 100° С се загряват три образеца за изпитване или три проби с минимални размери 300 mm ? 300 mm, взети от техническата служба от три предни стъкла или три стъкла, различни от предни, като единият от тези размери съвпада с горния ръб на стъклото. Температурата се поддържа в продължение на два часа, след което изпитваният образец(-и) се охлажда до стайна температура. Ако и двете външни повърхности на безопасното стъкло на прозореца са от неорганичен материал, изпитването може да се извърши чрез потапяне на изпитвания образец вертикално във вряща вода в рамките на посочения период от време, като се вземат мерки за предотвратяване на прекалено големи термични сътресения. Ако образците са взети от предно стъкло, единият ръб на всеки такъв изпитван образец трябва да е част от ръб на предното стъкло. 5.
  63. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на вътрешния слой: 1 2 Останалите вторични характеристики не се разглеждат. 5.
  64. Тълкуване на резултатите 5.3.
  65. Приема се, че изпитването за устойчивост на висока температурата е показало положителен резултат, ако мехурчета или други дефекти не се формират на повече от 15 mm от неразрязания или 25 mm от разрязания ръб на изпитваната проба или образеца или на повече от 10 mm от всички нарушения, които могат да се появят по време на изпитването. 5.3.
  66. Наборът от изпитвани проби или образци, предоставени за одобрен тип компонент, се считат за задоволителни от гледна точка на теста за устойчивост на повишаване на температурата, ако отговарят на следните условия: 5.3.2.
  67. всички опити дават задоволителен резултат, или 5.3.2.
  68. един от опитите е дал незадоволителен резултат, а последвалите серии от опити, проведени с нов набор от пробни тела или образци, са дали задоволителен резултат.
  69. Изпитване на устойчивост на въздействие на светлина 6.
  70. Метод на изпитване 6.1.
  71. Апаратура: 6.1.1.
  72. Източник на светлина, състоящ се от лампа с волтова дъга със средно налягане на излъчване. Оста на електрическата крушка е вертикална. Номиналните размери на лампата са: дължина 360 mm и диаметър 9,5 mm. Дължината на дъгата е 300 ± 4 mm. Лампата трябва да функционира при 750 ± 50 W. Може да се използва всеки друг източник на светлина, който произвежда същия ефект като лампата. За да се провери, че ефектът от друг източник е същият, сравнението се прави чрез измерване на количеството енергия, отделено при дължина на вълната в обхвата от 300 до 450 mm, като всички останали дължини на вълната се премахват чрез използване на подходящи филтри. Алтернативният източник се използва с тези филтри. В случай на безопасни стъкла, за които няма задоволително съотношение между това изпитване и условията за използването им, е необходимо да се прегледат условията за изпитване. 6.1.1.
  73. Силов захранващ трансформатор и капацитет, способен да захранва лампата с начално максимално напрежение минимум 1100 V и работно напрежение 500 ± 50 V. 6.1.1.
  74. Устройство за монтиране и въртене на изпитвания образец с 1 до 5 min -1 над централно поставения източник на светлина, за да се осигури еднакво облъчване. 6.1.
  75. Изпитвани проби 6.1.2.
  76. Размерът на изпитваните проби е 76 ? 300 mm. 6.1.2.
  77. Изпитваните проби се изрязват от лаборатория от горната част на стъклата по начин, при който: - в случай на стъкла, различни от предни стъкла, горният ръб на изпитваните проби съвпада с горния ръб на стъклата; - в случай на предно стъкло горният ръб на пробата съвпада с горната граница на зоната, където се проверява нормалната пропускливост и се определя в съответствие с т. 9.1.2.
  78. 6.1.
  79. Процедура Проверява се нормалното пропускане на светлината, определено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2, на три образеца за изпитване преди облъчване. Част от всеки образец се предпазва от въздействието на светлина, след което образецът се поставя в апарата за изпитване на 230 mm от лампата, успоредно на оста на светлината. По време на изпитването температурата на образеца се поддържа 45° ± 5° С. Външната страна на всеки образец за изпитване, която би могла да се надраска при монтирано положение на трактора, се излага срещу лампата. За лампи от типа, посочен в т. 6.1.1.1, времето за облъчване е 100 h. След облъчване се измерва отново нормалното пропускане на светлината на облъчения участък от всеки образец. 6.1.
  80. Всяка проба или образец за изпитване (общо три) се подлага в съответствие с процедурата по т. 6.3 на въздействие на светлина, така че ефектът от въздействието във всяка точка на пробата или образеца, произведена върху вътрешния слой, да бъде същия като ефекта, който би произвела слънчева светлина от 1400 W/m 2 за 100 h. 6.
  81. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветно Цветно Оцветяване на стъклото 2 1 Оцветяване на вътрешния слой 1 2 Останалите вторични характеристики не се раз­глеждат. 6.
  82. Тълкуване на резултатите 6.3.
  83. Тестът за устойчивост на въздействие на светлина е дал положителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 6.3.1.
  84. общото светлинно излъчване, измерено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2, не отбелязва стойности под 95 % от оригиналната стойност преди облъчване със светлина и в никакъв случай не спада под: 6.3.1.1.
  85. 70 % - в случай че стъклата не са предни стъкла, които отговарят на изискванията към полето на видимост на водача във всички посоки; 6.3.1.1.
  86. 75 % - в случаи на предни стъкла в зоната, в която се измерва пропускливостта, както е посочено в т. 9.1.2.
  87. 6.3.1.
  88. Пробата или образецът за изпитване може да покаже леко оцветяване след облъчване със светлина, когато се постави срещу бял фон, но да няма никакви други дефекти. 6.3.
  89. Наборът от проби или образци, предоставени за одобрение на типа компонент, се приема, че отговарят на изискванията по отношение на устойчивост на светлина, ако е изпълнено едно от следните условия: 6.3.2.
  90. всички изпитвания дават задоволителен резултат, или 6.3.2.
  91. едно от изпитванията дава незадоволителен резултат, а следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от проби или образци, дават задоволителен резултат.
  92. Изпитване за устойчивост на влага 7.
  93. Процедура Три образеца или три проби за изпитване с минимални размери 300 ? 300 mm се разполагат вертикално в затворен контейнер, в който температурата се поддържа 50° ± 2° С и относителна влажност 95 ± 4 %
(1)за две седмици. Пробите за изпитване се подготвят по такъв начин, че: - един ръб на всяка проба да е част от оригиналния ръб на предното стъкло; - няколко проби се изпитват по едно и също време, като се осигурява достатъчно разстояние между тях. Вземат се мерки за предотвратяване на кондензация от стените или покрива на камерата за изпитване и попадане върху изпитваните образци. 7.
  1. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветно Цветно Оцветяване на вътрешния слой 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 7.
  2. Тълкуване на резултатите 7.3.
  3. Безопасните стъкла отговарят на изискванията по отношение на устойчивост на влага, ако не се наблюдава значима промяна на разстояние, по-голямо от 10 mm при неотрязания ръб, и на разстояние, по-голямо от 15 mm при отрязаните ръбове, след което обикновените и обработените пластови стъкла се оставят за два часа на атмосферни условия, а стъклата с пластмасово покритие и стъклата от пластмасов материал се оставят на атмосферни условия за 48 h. 7.3.
  4. Набор от проби за изпитване или образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приема, че отговарят на изискванията за устойчивост на влага, ако е изпълнено едно от следните условия: 7.3.2.
  5. всички изпитвания дават задоволителен резултат; 7.3.2.
  6. едно изпитване дава незадоволителен резултат, но следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от образци, дават задоволителни резултати.
  7. Изпитване на устойчивост на температурна промяна 8.
  8. Метод на изпитване Две проби за изпитване с размери 300 ? 300 mm се поставят в затворена камера за 6 h при температура от - 40 ± 5° С; след това се поставят при температура 23 ± 2° С на околния въздух за един час или докато пробата достигне постоянна температура. След това се поставят под въздушна струя с температура 72 ± 2° С за 3 h. Пробите се изследват, след като са били върнати на температура 23 ± 2° С на околния въздух и е охладено до тази температура. 8.
  9. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на пластичния вътрешен слой или покритие 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 8.
  10. Тълкуване на резултатите Изпитването за устойчивост на температурни промени се смята, че е с положителен резултат, ако изпитваните проби не показват счупване, потъмняване, обелване или друго очевидно влошаване.
  11. Оптични свойства 9.
  12. Изпитване на светлинна пропускливост 9.1.
  13. Апаратура 1 Тези условия изключват всякаква кондензация върху изпитваните образци. 9.1.1.
  14. Източник на светлина, състоящ се от лампа с нажежаема жичка, като нажежаемата жичка е поставена в паралелепипед с размери 1,5 ? 1,5 ? 3 mm. На­прежението на нажежаемата жичка на лампата е такова, че температурата, определена по цвета, да е 2856 ± 50 К. Това напрежение се стабилизира до 1/
  15. Инструментът, използван за проверка на напрежението, е с подходяща точност. 9.1.1.
  16. Оптичната система се състои от лещи с минимално фокусно разстояние 500 mm и е коригирана за хроматично (цветово) разсейване. Пълната апертура на лещите не надвишава f/
  17. Разстоянието между лещите и светлинния източник е регулирано така, че да се получи успореден сноп лъчи. Вмъква се бленда, която да ограничи диаметъра на светлинния сноп до 7 ± 1 mm. Тази бленда се поставя на разстояние от 100 ± 50 mm от лещите, които са най-отдалечени от светлинния източник. Точката на измерване се взема по средата на светлинния сноп. 9.1.1.
  18. Оборудване за измерване. Приемникът е с относителна спектрална чувствителност в съгласие с относителната спектрална светлинна ефективност за ICI
(1)за стандартен фотометричен наблюдател при дневно виждане. Чувствителната повърхност на приемника е покрита с разсейващо покритие и лицето й е най-малко колкото две напречни сечения на светлинния сноп, пропуснат през оптичната система. Ако се използва сферичният фотометър на Улбрихт, апертурата на сферата трябва да има минимална площ на напречното сечение, два пъти по-голяма от успоредния сноп лъчи. Линейността на приемника и свързания с него отчитащ уред трябва да е по-добра с 2 % от ефективната част на скалата. 9.1.
  1. Процедура Регулира се уредът, отчитащ информацията от приемника, така че да показва 100 деления, когато безопасното стъкло не е на пътя на светлината. Когато върху приемника не пада светлина, уредът отчита нула. Безопасното стъкло се поставя на разстояние от приемника, което е приблизително равно на 5 пъти диаметъра на приемника. Безопасното стъкло се поставя между блендата и приемника и ориентацията му се регулира така, че ъгълът на падане на светлинния лъч да е 0 ± 5°. Измерва се постоянното пропускане на безопасното стъкло и за всяка точка се отчита броят на деленията n, които показва отчитащият уред. Постоянната пропускливост ? r е равна на n/
  2. 9.1.2.
  3. В случаи на предни стъкла се прилагат алтернативни методи за изпитване, като се използва или образец, отрязан от най-плоската част на предното стъкло, или специално подготвен плосък квадрат с характеристика на материала и дебелина, идентични с тези на действителното предно стъкло, като измерванията се провеждат по нормалата (перпендикулярно) на стъклото. 9.1.2.
  4. Изпитването се провежда в зона I, указана в т. 9.2.5.
  5. 9.1.2.
  6. За трактори, за които е невъзможно да се определи зона I, изпитването се провежда в зона I', както е указано в т. 9.2.5.
  7. 9.1.
  8. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на стъклото 1 2 Оцветяване на вътрешния слой (в случай на слоесто предно стъкло) 1 2 Невключено Включено Ленти на нюанс и/или замъгленост 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 9.1.
  9. Представяне на резултатите
(1)Международна комисия по осветление 9.1.4.
  1. Постоянното пропускане на предно стъкло не трябва да е по-малко от 75 %, измерено в съответ­ствие с т. 9.1.2, и не по-малко от 70 % за стъкло, различно от предно. 9.1.4.
  2. При прозорци, които не влизат основно в полето на видимост на водача (например стъклен покрив), постоянният фактор на пропускливост на светлина през стъклото може да е по-малък от 70 %. Прозорци, имащи постоянен светлинен фактор на пропускливост, по-малък от 70 %, се маркират със съответен символ. 9.
  3. Изпитване за оптично изкривяване 9.2.
  4. Обхват Методът е проекционен, който позволява оценяване на оптичното изкривяване на безопасно стъкло. 9.2.1.
  5. Определения 9.2.1.1.
  6. Оптично отклонение: ъгълът между дей­ствителната и видимата посока от точката на наблюдение на безопасното стъкло, като големината на ъгъла са функция на ъгъла на гледане, тънкостта и наклона на стъклото и радиуса на кривата в точката на падане. 9.2.1.1.
  7. Оптично изкривяване в посока ММ': алгебричната разлика в ъгловото отклонение ? a , измерено между две точки М и М' върху повърхността на безопасното стъкло, като разстоянието между двете точки е такова, че техните проекции в равнина под прав ъгъл спрямо посоката на гледане да са разделени с дадено разстояние ? x (фиг. № 6). Отклонение по посока, обратна на часовниковата стрелка, се счита за положително, а по посока на часовниковата стрелка - за отрицателно. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  8. Оптично изкривяване, представено във форма на диаграма Забележки: Δ a = а 1 - а 2 - оптичното изкривяване в посока ММ'. Δ x = МС - разстоянието между две прави линии, успоредни на посоката на гледане и минаващи през точки М и М'. 9.2.1.1.
  9. Оптично изкривяване в точка М: максималното оптично изкривяване за всички посоки ММ' от точка М. 9.2.1.
  10. Апаратура Този метод определя проекцията на подходящ диапозитив (растер), върху екрана на който се изпитва безопасното стъкло. Промяната, изразяваща се във формата на проектираното изображение, чрез вмъкване на безопасното стъкло в линията на светлината осигурява измерване на изкривяването. Апаратурата се състои от частите, показани на фиг. №
  11. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  12. Подредба на апаратурата за изпитване на оптичното изкривяване 9.2.1.2.
  13. Проектор, с добро качество, с точков светлинен източник с висок интензитет, имащ например следните характеристики: - фокусно разстояние най-малко 90 mm; - апертура приблизително 1/2,5; - 150 W кварцова халогенна лампа (ако не се използва филтър); - 250 W кварцова халогенна лампа (ако се използва зелен филтър). Проекторът е показан схематично на фиг. №
  14. На приблизително 10 mm от предните лещи е поставена бленда с диаметър 8 mm. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  15. Оптично подреждане при проектиране 9.2.1.2.
  16. Диапозитивите (растерите) се състоят примерно от светли, кръгли очертания върху тъмен фон, които са подредени по определен начин (фиг. № 9). Диапозитивът е с достатъчно високо качество и контраст, за да може да се изпълнят измерванията с грешки по-малки от 5 %. Ако не се изпитва предно стъкло, размерите на кръглите очертания са такива, че когато те се проектират, да образуват масив от кръгове с диаметър , където ? x = 4 mm (фиг. № 6 и № 9). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  17. Увеличена част на диапозитива 9.2.1.2.
  18. За предпочитане е стендът да позволява едно вертикално и хоризонтално сканиране, както и завъртане на безопасното стъкло. 9.2.1.2.
  19. Еталон за сравнение за измерване на промените в размерите, когато се изисква краткотрайна оценка. Подходяща конфигурация е показана на фиг. №
  20. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  21. Конфигурация на подходящ еталон за сравнение 9.2.1.
  22. Процедура 9.2.1.3.
  23. Основни изисквания Безопасното стъкло се монтира на стенда (т. 9.2.1.2.3.) при обозначения ъгъл на отклонение от вертикала. Прави се проекция на областта, която ще се изпитва. Безопасното стъкло се върти или движи хоризонтално и вертикално, за да се изпита цялата определена област. 9.2.1.3.
  24. Оценка чрез използване на еталон за сравнение За точна оценка с възможна граница на грешката до 20 % е достатъчно да се пресметне стойността А (виж фиг. № 10) от граничната стойност Δ а L за промяната в отклонението и стойността R 2 , която представлява раз­стоянието от безопасното стъкло до екрана: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя Връзката между промяната на диаметъра на проектираното изображение ? d и промяната на ъгловото отклонение ? а се дава чрез: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където: Δ d е изразено в mm, А - изразено в mm, Δ aL - изразено в rad/min, Δ a - изразено в rad/min, R 2 - изразено в m. 9.2.1.3.
  25. Измерване чрез фотоелектрическо ус­тройство За прецизно измерване с възможна граница на грешката, по-малка от 10 % от граничната стойност, се изисква да се измери ? d по оста на проекцията и се взема стойността на широчината на светлинното петно в точката, където осветеността е 0,5 пъти от стойността на максималната осветеност. 9.2.1.
  26. Представяне на резултатите Оптичното изкривяване на безопасно стъкло се изразява чрез измерване на ? d във всяка точка от повърхността и във всички посоки, за да се намери максималната стойност ? d max. 9.2.1.
  27. Алтернативен метод Като алтернатива на проекционната технология се използва стриоскопска технология, която осигурява точност на измерванията, отбелязана в т. 9.2.1.3.2 и 9.2.1.3.
  28. 9.2.1.
  29. Разстоянието ? x трябва да e 4 mm. 9.2.1.
  30. Предното стъкло се монтира под същия ъгъл, под какъвто е в монтирано състояние на трактора. 9.2.1.
  31. Проекционната ос в хоризонталната равнина се установява приблизително по нормалата (перпендикулярно) към очертанието на предното стъкло в тази равнина. 9.2.
  32. Измерванията се провеждат в зона I, както е посочено в т. 9.2.5.
  33. 9.2.2.
  34. В случай на изпитване на трактори, при които не е възможно да се определи зона I, както е определена в т. 9.2.5.3, изпитването се провежда в зона I', както е посочено в т. 9.2.5.
  35. 9.2.2.
  36. Тип на трактора Изпитването се повтаря, ако предното стъкло се монтира на трактор от тип, който има различно предно поле на видимост от типа трактор, за който е одобрено даденото предно стъкло. 9.2.
  37. Показатели на трудност за вторичните характеристики 9.2.3.
  38. Характеристика на материала Полирано (огледално) Флоат Листово стъкло стъкло стъкло 1 1 2 9.2.3.
  39. Други вторични характеристики Други вторични характеристики не се разглеждат. 9.2.
  40. Брой на образците Предоставят се четири образеца за изпитването. 9.2.
  41. Определяне полето на видимост на предното стъкло на трактор 9.2.5.
  42. Зоната на видимост се определя на базата на: 9.2.5.1.
  43. базовата точка, която е определена по т. 2.1.
  44. на раздел Х на приложение № 1 от Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. Тази точка е обозначена с О; 9.2.5.1.
  45. правата линия ОQ, която е хоризонтална права линия, минаваща през базовата точка, и перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора. 9.2.5.
  46. Зона I е зона от предното стъкло, която е определена от пресичането на предното стъкло със следните четири равнини: P 1 - вертикална равнина, минаваща през точка О и сключваща ъгъл 15° от лявата страна със средната надлъжна равнина на трактора; P 2 - вертикална равнина, симетрична на P 1 по отношение на средната надлъжна равнина на трактора. Ако това не е възможно (например при отсъствие на симетрична средна надлъжна равнина на трактора), P 2 е равнина, симетрична на P 1 по отношение на надлъжната равнина на трактора, минаваща през базовата точка; P 3 - равнина, минаваща през правата линия ОQ и образуваща ъгъл 10° над хоризонталната равнина; P 4 - равнина, минаваща през правата линия ОQ и образуваща ъгъл 8° под хоризонталната равнина. 9.2.5.
  47. В случай на трактори, за които е невъзможно да се определи зона I по метода, определен в т. 9.2.5.2, зона I' обхваща цялата повърхност на предното стъкло. 9.2.
  48. Представяне на резултатите Типът на предното стъкло се смята, че отговаря на изискванията по отношение на оптичното изкривяване, ако при четирите образеца, предоставени за изпитване, оптичното изкривяване не превишава максималния ъгъл на дъгата от 2' за зона I и зона I'. 9.2.6.
  49. Не се правят измервания в периферната зона с широчина 100 mm. 9.2.6.
  50. В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, който може да се допира до разделителя на стъклото. 9.
  51. Изпитване за разделяне на вторично изображение 9.3.
  52. Обхват. Познати са два метода за изпитване: - с мишена; - с колимационен телескоп. Тези методи за изпитване могат да се използват за одобрение на типа на компонент, контрол върху качеството или оценка на продукта. 9.3.1.
  53. Изпитване с мишена 9.3.1.1.
  54. Апаратура Този метод предполага наблюдение на осветена мишена през безопасното стъкло. Мишената може да е конструирана по такъв начин, че изпитването да може да се извършва на простия принцип “вижда се/не се вижда”. За предпочитане е мишената да е някоя от следните типове: (а) мишена от светещ кръг, чийто диаметър D отговаря на ъгъл на дъга от n минути в точка, отстояща на x m (фиг. №11 а), или (b) мишена от светещ кръг и петно, чиито размери са такива, че разстоянието D от точка от ръба на петното към най-близката точка от вътрешността на кръга отговаря на ъгъл на дъга от n минути в точка, отстояща на x m (фиг. № 11b). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  55. Размери на мишените където: n е граничната стойност за разделяне на вторично изображение; х - разстоянието между повърхността на безопасното стъкло до мишената (не по-малко от 7 m); D се определя по формулата D = x tan n Светещата мишена се състои от осветена кутия с приблизителни размери 300 ? 300 ? 150 mm с предна част, подходящо конструирана от стъкло, покрито с плътна черна или матова черна хартия. Кутията се осветява от подходящ светлинен източник. Вътрешността на кутията е покрита с матова бяла хартия. Може да се сметне за подходящо използването на мишени с други форми, както е показано на фиг. №
  56. Допуска се извършването на замяна на системата на мишената със система за прожектиране и резултатното изображение да се наблюдава на екран. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  57. Пример за наблюдение при изпитването с колимационен телескоп 9.3.1.1.
  58. Процедура Безопасното стъкло се монтира под определен ъгъл на наклон на подходящ стенд по такъв начин, че наблюдението да се провежда в хоризонталната равнина, минаваща през центъра на мишената. Светещата кутия трябва да се вижда в тъмна или полутъмна стая през всяка част от областта, която ще се изпитва, за да се открие наличието на каквито и да било вторични изображения, свързани със светещата мишена. Ако е необходимо, безопасното стъкло се върти, за да се осигури правилна посока на провеждане на наблюдението. Може да се използва монокуляр за наблюдение. 9.3.1.1.
  59. Тълкуване на резултатите: Определя се дали: - когато се използва мишена (а) (виж фиг. № 11а), първичното и вторичното изображение на кръга са разделени, т. е. граничната стойност n e превишена, или - когато се използва мишена (b)(виж фиг. № 11b), вторичното изображение на кръга се премества над точката по допирателната на вътрешния ръб на кръга, т. е. граничната стойност n е превишена. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  60. Подреждане на апаратурата 9.3.1.
  61. Изпитване с колимационен телескоп Процедурата, описана в тази част, се прилага при необходимост. 9.3.1.2.
  62. Апаратура Състои се от оптичен колиматор и телескоп и може да се постави, както е показано на фиг. №
  63. Освен това може да се използва еквивалентна оптична система. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  64. Апаратура за изпитване с колимационен телескоп
  65. Лампа с нажежаема жичка.
  66. Кондензатор с отвор > 8,6 mm.
  67. Екран от матово стъкло с отвор > отвора на кондензатора.
  68. Цветен филтър с диаметър > 8,6 mm с централен отвор с диаметър приблизително 0,3 mm.
  69. Пластина с полярни координати с диаметър > 8,6 mm.
  70. Ахроматична леща, f i 86 mm, отвор = 10 mm.
  71. Ахроматична леща, f i 86 mm, отвор = 10 mm.
  72. Черна точка с диаметър приблизително 0,3 mm.
  73. Ахроматична леща, f = 20 mm, отвор J 10 mm. 9.3.1.2.
  74. Процедура Насочващият телескоп формира изображението в безкрайността в полярна координатна система с ярка точка в нейния център (фиг. № 12). Във фокусната равнина на оптичната ос на телескопа за наблюдение се поставя малка плътна точка с диаметър малко по-голям от проектираната светлинна точка, така че да затъмни (скрие) светлата точка. Когато изпитваната проба е поставена между телескопа и оптичния колиматор и се представя вторично изображение, то се изразява в появата на втора точка с по-малка яркост на определено разстояние от центъра на полярната координатна система. Отделянето на вторично изображение се отчита като разстояние между точките, виждащи се през телескопа (фиг. № 12). (Разстоянието между тъмното петно и светлата точка в центъра на полярната координатна система представлява оптичното отклонение.) 9.3.1.2.
  75. Представяне на резултатите Безопасното стъкло първо се изследва чрез проста сканираща техника, за да се установи областта, даваща най-ясното вторично изображение. След това тази област се изследва чрез колимационна телескопична система под подходящ ъгъл. Измерва се максималното разделяне на вторичното изображение. 9.3.1.
  76. Посоката на наблюдение в хоризонтална равнина се поддържа приблизително перпендикулярна към очертанието на предното стъкло в тази равнина. 9.3.
  77. Измерванията се изпълняват в съответствие с категорията на трактора в зоните, дефинирани по т. 9.2.
  78. 9.3.2.
  79. Тип трактор Изпитването се повтаря, ако предното стъкло е монтирано на тип трактор, имащ предно поле на видимост, различно от това на трактора, за който вече е одобрено предното стъкло. 9.3.
  80. Показатели на трудност за вторичните характеристики 9.3.3.
  81. Характеристика на материала Полирано (огледално) Флоат Листово стъкло стъкло стъкло 1 1 2 9.3.3.
  82. Други вторични характеристики Не се разглеждат други вторични характеристики. 9.3.
  83. Брой на образци Предоставят се четири образеца за изпитване. 9.3.
  84. Представяне на резултатите Типът на предното стъкло се приема за задоволителен по отношение на оптичното изкривяване, ако при четирите образеца, предоставени за изпитване, разделянето на първичното и вторичното изображение не превишава максималната стойност от 0° 15'. 9.3.5.
  85. Не трябва да се провеждат измервания в периферната зона с широчина 100 mm. 9.3.5.
  86. В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, който може да се допира до разделителя на стъклото. 9.
  87. Определяне на цветните изпитвания Когато предното стъкло е оцветено в зоните, дефинирани в т. 9.2.5.
  88. или т. 9.2.5.3, се изпробват четири предни стъкла за установяване на следните цветове: бял, избирано жълт, червен, зелен, син, кехлибарен.
  89. Изпитване за устойчивост на огън 10.
  90. Цел и обхват Методът позволява да се определи хоризонталната скорост на горене на материалите, използвани в купето на водача на трактора, след излагане на малък пламък. Този метод позволява изпитване на материалите и компонентите от вътрешното оборудване на трактора индивидуално или комплексно с обща дебелина 15 mm. Използва се, за да се оцени еднаквостта на серийното производство на такива материали по отношение на тяхното поведение при горене. Поради наличието на много различия в реална ситуация (приложение и ориентация в трактора, използване, източник на запалване и др.) и прецизните условия за провеждане на изпитването, този метод не се счита за подходящ за оценяване на всички реални характеристики при горене. 10.
  91. Определения Скорост на горене: отношението на изгореното разстояние, измерено в съответствие с този метод, и времето, необходимо за изгаряне на това разстояние. Изразява се в милиметри за минута. 10.2.
  92. Съставни материали: материали, съставени от няколко слоя от еднакви или различни материали с напълно свързани повърхности чрез циментиране, спояване, обвиване, заваряване и др. Когато различните материали са свързани заедно неравномерно (напр. чрез зашиване, заваряване при висока честота, облицоване), за да се даде възможност за приготвяне на индивидуални образци в съответствие с т. 10.5, такива материали не се считат за съставни материали. 10.2.
  93. Изложена на въздействие страна: страната, която се намира с лице към купето на водача (купето на пътника), когато материалът е монтиран в трактора. 10.
  94. Принцип на действие Образецът се задържа в хоризонтално положение в стойка с U-образна форма и се излага на въздействието на определения ниско енергиен пламък за 15 s в горивна камера, като огънят въздейства върху свободния край на образеца. Изпитването определя дали и кога угасва огънят, или времето за разпространение на пламъка на измерваното разстояние. 10.
  95. Апаратура 10.4.
  96. Горивна камера (фиг. № 15), за предпочитане от неръждаема стомана, имаща размерите по фиг. №
  97. Предната част на камерата се състои от огнеупорен, наблюдателен прозорец, който може да покрива цялата предна страна и който може да се конструира като панел за достъп. Дъното на камерата има вентилационни отвори, а таванът - вентилационен прорез по цялото си протежение. Горивната камера е разположена върху четири поставки с височина 10 mm. Камерата може да има отвор в единия си край за внасяне на стойката с образеца, а на срещуположния край да е осигурен отвор за поддържане на газовата струя. Топящите се материали се държат в тава (фиг. № 17), която е поставена на дъното на камерата между вентилационните отвори, без да покрива която и да била вентилационна област. Фиг. №
  98. Примерна горивна камера със стойка за образеца и тава Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Фиг. №
  99. Примерна горивна камера Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Фиг. №
  100. Тава 10.4.
  101. Стойка за образеца, състояща се от две U-образни метални плоскости или рамки от устойчиви към корозия материали. Размерите са означени на фиг. №
  102. Долната плоскост е снабдена с щифтове, а горната - със съответните им отвори, за да се осигури плътно придържане на образеца. Щифтовете служат също и за точки, спрямо които се измерва разстоянието в началото и края на горенето. Стойката се изработва от термоустойчива тел с диаметър 0,25 mm, която е оплетена на дъното на U-образната рамка през интервали от 25 mm (фиг. № 19). Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  103. Примерна стойка за образеца Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. №
  104. Примерна част от долната U-образна рамка, изработена за придържане на телта Равнината на долната част на образците е на 178 mm над дъното на плоскостта. Разстоянието от предния ръб на стойката на образеца до края на камерата е 22 mm. Разстоянието отстрани на стойката до камерата е 50 mm (всички вътрешни размери) (виж фиг. № 15 и 16). 10.4.
  105. Газова горелка. Малкият запалителен източник се осигурява от горелка на Бунсен с вътрешен диаметър 9,5 mm. Тя се поставя в изпитателната камера по такъв начин, че центърът на дюзата й да е на 19 mm под центъра на долния ръб на свободния край на образеца (фиг. № 16). 10.4.
  106. Гориво за изпитването. Доставяното до горелката гориво е с калоричност 38 МJ/m 3 (например природен газ). 10.4.
  107. Метален гребен с дължина най-малко 110 mm, със седем или осем леко заоблени зъбци, разположени през 25 mm. 10.4.
  108. Секундомер с точност до 0,5 s. 10.4.
  109. Вентилационен шкаф. Горивната камера може да се постави във вентилационен шкаф при условие, че вътрешният му обем е най-малко 20 пъти по-голям от този на камерата, но не превишава 110 пъти обема й и при условие, че нит

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.