Решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030

Държавен вестник Народно събрание брой: 37, от дата 26.4.2024 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.3 Решение за приемане на Национална здравна стратегия 2030 РЕШЕНИЕ за приемане на Национална здравна стратегия 2030 Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето РЕШИ:

Приема Национална здравна стратегия 2030 (приложение).

Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 18 април 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Росен Желязков Приложение НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2030 Съдържание Въведение Нашата стратегия – визия, цели, приоритети и политики Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация Политика 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот и повишаване на здравната култура Политика 1.2. Развитие на среда, подкрепяща здравето през целия живот Политика 1.3. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести Политика 1.4. Превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват Приоритет 2: Създаване на здравна система, ориентирана към потребностите на хората Политика 2.1. Развитие на капацитета на извънболничната помощ с фокус върху първичната медицинска помощ Политика 2.2. Преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ Политика 2.3. Развитие на капацитета за спешна помощ и реагиране при извънредни ситуации Политика 2.4. Подобряване на достъпа до лекарствени продукти и медицински изделия Политика 2.5. Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система Политика 2.6. Култура за безопасност в здравеопазването Политика 2.7. По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването Политика 2.8. Дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати Приоритет 3: Прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве Политика 3.1. Подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа Политика 3.2. Подобряване на възможностите за превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания Политика 3.3. Борба с рака и неговото бреме Политика 3.4. Подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести Политика 3.5. Развитие на донорството и трансплантациите Политика 3.6. Подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа Политика 3.7. Остаряване в добро здраве и гериатрична грижа Политика 3.8. Ограничаване на антимикробната резистентност Политика 3.9. Борба с хранителните разстройства и затлъстяването Междусекторно сътрудничество и партньорство с неправителствения сектор Финансиране Мониторинг и оценка Приложение 1: Основни предизвикателства за нашето здраве Приложение 2: Българската здравнополитическа рамка Приложение 3: Принос на политиките за реализация на стратегическите цели на Националната здравна стратегия 2030 Приложение 4: Рискове и ограничения ВЪВЕДЕНИЕ Националната здравна стратегия 2030 е разработена в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето за нуждите на държавната здравна политика и е приета от Народното събрание на Република България.

Националната здравна стратегия 2030 представя дългосрочната визия за развитие на сектора на здравеопазването, стратегическите му цели и приоритети, както и конкретните политики за тяхното изпълнение.

Националната здравна стратегия 2030 обединява, адаптира и надгражда политиките и целите, залегнали в различните международни и национални стратегически документи, така че да се постигне максимален синергичен ефект. От една страна, тя осигурява реализацията на политиките и мерките, заложени в националните стратегически документи от по-висок ранг – Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост, като ги допълва с други специфични мерки. От друга страна, тя поставя стратегическата рамка за разработването и актуализирането на секторни и междусекторни документи със стратегически характер с по-нисък ранг – стратегии, национални програми и национални планове, фокусирани върху конкретни предизвикателства и целеви групи.

Националната здравна стратегия 2030 е в съответствие с ангажиментите на Република България на международно ниво, свързани с постигането на Целите за устойчиво развитие от Програмата за устойчиво развитие на ООН и по-конкретно на Цел 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“, като въплъщава стремежа на държавата за избор на национален път за развитие на системата на здравеопазване.

Националната здравна стратегия 2030 посочва конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. и индикатори за оценка на изпълнението на заложените цели и приоритети. Стратегията ще бъде изпълнявана чрез План за действие за периода 2023 – 2026 г. и План за действие за периода 2027 – 2030 г., съдържащи конкретните мерки, действия, ресурси и срокове за изпълнение на всяка политика.

Националната здравна стратегия 2030 предлага изработване на механизъм за отчитане на поставените цели чрез преглед на постигнатите резултати в края на програмния период. По този начин се осигурява приемственост между отделните етапи на развитие на здравната система на нашата страна.

НАШАТА СТРАТЕГИЯ – ВИЗИЯ, ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И ПОЛИТИКИ НАШАТА ВИЗИЯ ДО 2030 г.

През 2030 г. Република България е държава, създаваща оптимални условия за реализация на пълния здравен потенциал на всички свои граждани през целия им живот. Утвърден е модел на здравеопазване, който поставя по-голям акцент върху профилактиката и промоцията на здравето, който е персонализиран, основан на доказателства и на научните достижения и използва цифровите технологии и иновациите. Това дава възможност до всеки един от нас да достига точно толкова превенция и здравна услуга, колкото бихме имали нужда за постигане на дълъг и здравословен живот, съпоставим с постигнатия в другите държави от Европейския съюз. Здравната система е устойчива на бъдещите промени, равно достъпна за всички при универсално здравно покритие, осигуряващо качествени здравни услуги, лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност и качествени и безопасни медицински изделия.

СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Стратегическата рамка е пряко свързана с ефективното управление на здравната система и с вземането на информирани управленски решения. Тя определя приоритетите и целите, предвидени в Националната здравна стратегия 2030 въз основа на конкретни анализи и доказателства, като ресурсите се насочват към услуги и мерки, които по-ефективно ще допринесат за подобряване здравето, благосъстоянието и социалната интеграция на българските граждани. Определянето на приоритетите се извършва въз основа на принципите на равенство, научни доказателства, измерими резултати и поставяне на конкретния човек и неговото семейство в центъра на здравната система.

С предвидените политики и мерки смятаме, че можем да окажем най-голямо въздействие с наличния здравен ресурс чрез изпълнение на дейности, при които ползите за общественото здраве биха били най-големи, възможностите за подобряване на резултатите и намаляване на неравенствата са най-значителни, възвръщаемостта на здравните инвестиции или съотношението на очакваните ползи спрямо планираните разходи биха били най-високи и държавните органи и институции в сектор здравеопазване чрез своя капацитет биха имали най-съществен принос.

НАШИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ Стратегическа цел 1: Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето Подобряване на здравето чрез намаляване на вредните ефекти от рисковите поведения и от околната среда, както и редовна профилактика и превенция на незаразните хронични заболявания. Нашата цел е хората да живеят по-дълго в добро здраве, да имат по-малко нужда от терапевтични медицински грижи и в по-късен етап от живота, да останат на работа по-дълго и когато възникне необходимост, да се лекуват по-често в собствените си домове, отколкото в лечебни заведения. Тази цел подкрепя приоритетно реализацията на Стратегическа цел I. Ускорено икономическо развитие и Стратегическа цел II. Демографски подем на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

Стратегическа цел 2: Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати Предвиждаме максимално ефективно използване на ресурсите (човешки, материални и финансови), така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве. Тази цел подкрепя приоритетно реализацията на Стратегическа цел I. Ускорено икономическо развитие на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

Стратегическа цел 3: Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата Насочена е към ограничаване на рисковете, свързани с факторите на околната среда и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас и по света. Тази цел подкрепя приоритетно реализацията на Стратегическа цел III. Намаляване на неравенствата на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

НАШИТЕ ПРИОРИТЕТИ Реализирането на стратегическите цели включва изпълнение на целенасочени политики и мерки, групирани в три взаимосвързани и със синергичен ефект приоритета:

Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация Основен фокус на Приоритет 1 е адресирането на високите нива на рискови фактори, застрашаващи здравето на хората, като тютюнопушене, употреба на тютюневи изделия, изделия, съдържащи никотин, алкохол, затлъстяване, небалансирано хранене и ниска двигателна активност, както и фактори, произтичащи от околната среда.

Политики и области на въздействие:

Политики и области на въздействие:

Специфични политики и области на въздействие:

ПРИОРИТЕТ 1: ИЗГРАЖДАНЕ НА ПО-ЗДРАВА НАЦИЯ Политика 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот и повишаване на здравната култура Основни насоки на политиката:

В рамките на мерките по тази политика ще акцентираме върху ограничаване на рисковите фактори – тютюнопушене, употреба на тютюневи изделия, изделия, съдържащи никотин, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, нездравословно хранене, високо съдържание на захар в храни и напитки и други. Ще реализираме дейности за промоция на здравето и профилактика на болестите, включително по отношение на здравословно хранене, промоция на укрепваща здравето физическа активност, намаляване на тютюнопушенето, употребата на тютюневи изделия и на изделия, съдържащи никотин, както и злоупотребата с алкохол и други, с акцент върху рискови групи.

В тази част политиката ще бъде активно подкрепена чрез заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост реформи: Реформа 3 „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна“ и Реформа 4 „Подобряване на достъпа до първична и извънболнична помощ“, насочени към подобряване структурата, организацията и методологията на предоставянето на здравните грижи в извънболничната помощ. Това включва инвестиции в създаването на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност в цялата страна, както и създаване на стимули за ангажирането на общопрактикуващите лекари и специалистите по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и рехабилитатори, в промоцията и профилактиката на хроничните незаразни болести.

Подкрепяща роля за политиката имат и заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост реформи в селското стопанство в контекста на ангажиментите за страната, произтичащи от Целите за устойчиво развитие на ООН, Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието, които целят изграждане на по-гъвкава и по-устойчива продоволствена система, която да отговаря на повишеното търсене на здравословни и екологосъобразни храни и цели да предложи на потребителите полезна храна на приемливи цени.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 1.2. Развитие на среда, подкрепяща здравето през целия живот Ключовите цели за 2030 г. за ускоряване на намаляването на замърсяването включват:

Политиките на ниво ЕС се допълват от Пакета от мерки „Чист въздух за Европа“, „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“, Директивата относно шума в околната среда, Регламента относно регистрирането, оценката, разрешаването и ограничаването на химически вещества (REACH) и др.

Европейският екологичен и здравен процес, ръководен от СЗО – Европа, също има за цел да обедини секторите на околната среда и здравеопазването и да насърчава съвместни решения, по-специално, за да отговори на свързаните с околната среда здравни цели и задачи на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. В декларацията от Острава от 2017 г. министрите и представителите на страните от европейския регион на СЗО очертаха междусекторен и приобщаващ подход за подобряване на здравето във връзка с въздействието на околната среда.

Основни насоки на политиката:

Специфична особеност на тази политика е, че тя е мултисекторна и се реализира чрез мерки в различните обществени сектори, като промишленост, селско стопанство, транспорт, околна среда, енергетика и др., целящи ограничаване на негативните ефекти на фактори от околната и жизнената среда върху здравето или стимулиращи здравословни условия за живот.

В тази връзка ключови са мерките в рамките на приоритетите и областите на въздействие на Националната програма за развитие България 2030:

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 1.3. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести Основни насоки на политиката:

Ключово значение за реализацията на политиката имат мерките по заложените в Националния план за възстановяване и развитие реформи: Реформа 3 „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна“, Реформа 4 „Подобряване на достъпа до първична и извънболнична помощ“, Реформа 5 „Подобряване на достъпа до превантивни скринингови дейности“.

Ще бъде създадена единнa Националнa интердисциплинарнa структура за скрининг в Република България с развита регионална мрежа (пренатaлен, неонатален и на социалнозначимите заболявания), чрез изграждането на който ще се осигури институционален капацитет за прилагане и мониториране на изпълнението на профилактични програми за превенция на хроничните незаразни болести, оценка на резултатите от лечението на пациентите, както и обучение на специалисти.

Медицинската информация, която ще се събира от извършените скринингови дейности в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и в единния Национален център за скрининг, ще се въвежда, съхранява и достъпва в съответни модули на Националната здравноинформационна система (НЗИС), както и в Националната платформа за медицинска диагностика, която ще бъде разработена в резултат от изпълнението на един от инвестиционните проекти, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост ( Виж Приоритет 2, Политика 2.5. Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система ). Извършването на регулярни анализи е необходимо, за да се гарантира, че програмите за скрининг не нанасят вреда и осигуряват ползи за общественото здраве.

Неразделна част от политиката ще бъде изпълнението на дейностите, заложени в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021 – 2025 г.

Предвид доказаната тясна взаимовръзка между оралното здраве, общото здраве и качеството на живот е налице необходимостта от прилагането на целенасочени политики в областта на денталните дейности. Оралното здраве на населението се направлява от същите фундаментални устои, ценности и норми и трябва да се третира със същото усърдие като медицинските грижи.

Заболяванията на устната кухина, като част от групата на незаразните заболявания, представляват сериозен здравословен и финансов проблем, а влошеното орално здраве и нелекуваните орални заболявания са свързани с множество здравословни състояния, включително сърдечно-съдови заболявания и повишен риск от инсулт и диабет, които имат двупосочна връзка с пародонталното заболяване, всяко от които може да повлияе и влоши другото. Оралното здраве има важна роля за благосъстоянието и самочувствието, докато оралните заболявания влияят силно върху качеството на живот, производителността и способността за работа, както и социалното участие. При изготвянето на конкретните политики и програми ще се вземат предвид и насоките, предвидени в Световния доклад за състоянието на оралното здраве. Към универсално здравно покритие за орално здраве до 2030 г. и плана за действие към него на Световната здравна организация.

Неразделна част от политиката ще бъде изпълнението на дейностите, предвидени в Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в Република България 2026 – 2030 г. и в Националната програма за профилактика на оралните заболявания при лицата над 18-годишна възраст в Република България 2025 – 2030 г.

Дейностите по промоцията на здравето и насърчаването на здравословен начин на живот с цел намаляване на вредното въздействие на рисковите фактори, свързани с хроничните незаразни болести, са обект на Политика 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот.

Дейностите, свързани с превенцията на заболяванията в детска възраст, са обект и на специфична Политика 3.1. Детско и юношеско здраве и педиатрична грижа.

Дейностите, свързани с промоцията на психично здраве и превенцията на психичните болести, са обект на специфична Политика 3.5. Подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа.

Дейностите, свързани с превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, са обект на специфична Политика 3.2. Подобряване на възможностите за диагностика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания, които са и подробно разписани в Националния план за сърдечно-съдово здраве.

Дейностите, свързани с превенцията на онкологичните заболявания, са обект и на специфична Политика 3.3. Борба с рака и неговото бреме.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и в Националния план за развитие на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социалнозначимите заболявания 2030.

Политика 1.4. Превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват Основни насоки на политиката:

Приоритетна задача на политиката е и предотвратяването на вътреболничните инфекции (ВБИ) и антимикробната резистентност (АМР).

Друга приоритетна област в общественото здравеопазване е провеждането на устойчива национална имунизационна политика.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

ПРИОРИТЕТ 2: СЪЗДАВАНЕ НА ЗДРАВНА СИСТЕМА, ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ХОРАТА Политика 2.1. Развитие на капацитета на извънболничната помощ с фокус върху първичната медицинска помощ Основни насоки на политиката:

За преодоляване на проблемите, свързани с недостатъчния брой общопрактикуващи лекари и с неравномерното разпределение на практиките на общопрактикуващи лекари, ще бъдат реализирани инвестиции в изграждане на нови практики в отдалечените и труднодостъпни райони, както и за закупуване на нова, съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение (телемедицина).

Инвестициите ще бъдат осигурени чрез средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и новата Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. (ПРР) по Направление „Повишаване на възможностите за профилактика, ранна диагностика и лечение на социалнозначими заболявания в отдалечени райони“.

Стимули в тази посока ще бъдат осигурени и чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. (ПРЧР 2021 – 2027 г.), по която ще се подкрепят мерки за насърчаване на професионалната мобилност на лекари и медицински специалисти, които ще бъдат подпомогнати да разкриват амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, да наемат медицински специалисти или да разкриват амбулатории за здравни грижи (напр. от медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, рехабилитатори и др.). Планираните мерки ще подпомогнат и изпълнението на мерките за повишаване на ефективността на системата за дългосрочна грижа, заложени в Плана за действие за периода 2022 – 2027 за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа.

С цел гарантиране достъпа на населението до медицински дейности ще се постави акцент върху развитието на системата и дела на извънболничната медицинска помощ, като ще бъде въведена холистична система, основана на популационен и географски критерии, за класифициране на лечебните заведения в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздуха. В средните по население населени места с население до 25 000 души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България 2030 г. и план за действие за изпълнение на стратегията.

Политика 2.2. Преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ Установените проблеми са причина оптимизирането на болничния сектор, с акцент върху повишаване на ефективността, ефикасността и качеството на здравните услуги, да бъде заложено като една от основните цели в сектор „Здравеопазване“ на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2030.

Основни насоки на политиката:

Населението от цялата страна ще има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в двадесет и осем областни града. Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най-квалифицираното болнично лечение. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология.

Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони. Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преструктурирани в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. Там, където е възможно, регионалните лечебни заведения могат да останат да функционират под статута на досегашните общински болници, с разкрити отделения и запазен болничен статут, съобразно потребностите на съответното населено място.

Със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост и подкрепящо държавно финансиране ще бъдат осигурени условия за:

Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от „опорни болници“ , които трябва да осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология. Конкуренцията между лечебните заведения дава възможност за постоянно подобряване на качеството на здравните услуги.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 2.3. Развитие на капацитета за спешна помощ и реагиране при извънредни ситуации Системата за спешна медицинска помощ в Република България е неразделна част от общата здравна система и следва да се разглежда като функционално обединение на дейности и структури във връзка с диагностиката и лечението на лица със спешни състояния, осъществявани в извънболнични и болнични условия, а не само като дейност на мобилните спешни екипи. Наличието на добре функционираща интегрирана система за спешна помощ е основополагащо за процеса на трансформиране на здравната система и гарантирането на нейната устойчивост.

Основни насоки на политиката:

Ще продължи процесът по модернизация на инфраструктурата на извънболничната и болничната част на системата за спешна медицинска помощ, започнат по големия инвестиционен проект BG16RFOP001-4.001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ по ОПРР 2014 – 2020 г.

С особен приоритет за периода на действие на стратегията ще бъдат инвестициите в надграждане на системата с възможност за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, в съответствие с данните от анализа и картирането на дългосрочните нужди от здравни услуги и инвестиции в спешната медицинска помощ, направени в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.

Оказването на спешна медицинска помощ по въздуха ще функционира по модел, сходен с моделите на страните – членки на ЕС, отчитайки световния опит и особеностите на националните ни ограничения и изисквания. Тя ще се основава на практиката на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) и ще предоставя квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 2.4. Подобряване на достъпа до лекарствени продукти и медицински изделия Необходимо е провеждане на една добре проектирана и устойчива лекарствена политика, съобразена със здравните потребности на населението от лекарствено лечение, националните приоритети и специфики и постигане на дългосрочен икономически растеж във връзка с реализиране на заложените цели от Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на ЕС и Националната програма за развитие на БЪЛГАРИЯ 2030.

Основни насоки на политиката:

Ще се засилят възможностите и ще се създадат механизми за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението от лекарствено лечение във връзка с по-доброто им задоволяване. Ще се въведе дефиниция за здравни потребности от лекарствено лечение. Интегрирането на специализираната електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) към Националната здравноинформационна система (НЗИС) ще позволи гарантирането на доставката на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, от притежателя на разрешение за употреба през притежателите на разрешение за търговия на едро до конкретна избрана от пациента аптека при наличието на лекарско предписание. Ще продължи процесът по улесняване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти чрез оптимизиране на административните процеси за законните участници във веригата на доставки. Ще се премахне излишната административна тежест и ще се постигне оптимизиране на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия на пациентите и насърчаване на конкуренцията в сектора. В аптеките пациентите ще могат да заявяват предварително предписаните им лекарствени продукти, фармацевтите ще могат да правят поръчки за конкретен пациент през НЗИС, а притежателите на разрешение за употреба и притежателите на разрешение за търговия на едро чрез оптимизиране на логистичния процес гарантирано ще доставят лекарствените продукти до избраната от пациента аптека.

Ще се създават условия, след оценка на въздействието, за въвеждане на прогенерична лекарствена политика, която е основана на насърчаване на ефективната конкуренция чрез ускорено навлизане и широка употреба на генерични и биоподобни лекарствени продукти след изтичане на ексклузивитета.

Ще се разработят мерки, след анализ на въздействието, за ефективно антимонополно и антикартелно законодателство, насочено към участниците в лекарствоснабдителния процес с цел осигуряване на равен достъп до лекарствени продукти на всички търговци на едро и дребно.

Ще се предложат законодателни промени в обхвата на наказателното право, за да бъдат инкриминирани и строго преследвани престъпленията, свързани с вноса, износа, разпространението и търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, поради високия риск, който тези престъпления представляват както за пациентите и системата на здравеопазването, така и за националната сигурност на Република България.

В областта на медицинските изделия ще се постави акцент върху създаване и поддържане на стабилна, прозрачна, предсказуема и устойчива нормативна уредба за медицинските изделия, гарантираща високо ниво на качество и безопасност и закрила на здравето чрез прилагане на европейското законодателство в областта на медицинските изделия. Ще продължи процедурата по разработване и участие в процесите по стандартизация на номенклатурите за медицински изделия чрез прилагане на Европейската номенклатура на медицинските изделия (EMDN).

Акцент на политиката ще продължи да бъде предотвратяване на навлизането и разпространението на фалшифицирани лекарствени продукти, осигуряването на потребностите на населението от качествени, безопасни, ефикасни, достъпни, доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти, както и съпътстващите ги при отпускането им фармацевтични грижи. Необходимо е да се предприемат мерки за по-пълноценното използване на магистър-фармацевтите като здравни специалисти по отношение на проследяване на ефикасността и безопасността на терапията, както и по провеждане на дейности по скрининг, неинтервенционални изследвания и промоция на здравето. В този смисъл са необходими действия по остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт. Достъпът на пациентите до лекарствени продукти и фармацевтични грижи да не се ограничава от финансовите условия и обвързаности между производители, търговци на едро и дребно, като бъде продължена политиката по ограничаване на хоризонталната и вертикалната интеграция.

Ще се търсят механизми, оказващи положително влияние върху здравния статус, които в дългосрочен план да доведат до подобряване на здравните резултати. Мерките, които се планират за справяне с нарастващите предизвикателства, ще бъдат фокусирани към осигуряване на финансова устойчивост на системата и ще поставят на първо място безопасността на пациентите, осигуряване на тяхната финансова защита чрез намаляване на преките плащания и осигуряване на равнопоставен достъп за всички общности. Проследяването на ефекта от терапията следва да бъде важен фактор при заплащането на лекарствените продукти с публични средства.

Ключовите предизвикателства в това направление са изтегляне на доказано ефективни терапии от българския пазар, недостатъчно добре развита интегрирана електронна здравна система и неравномерното разпределение на аптеките в страната, съответно различният достъп до лекарствени продукти и фармацевтични грижи на гражданите в отделните области.

Ще продължи процесът на наблюдение и преодоляване недостига на лекарствени продукти чрез прецизиране на понятието недостиг на лекарствени продукти, анализ на причините за появата на недостиг, оценяване на въздействието на паралелната търговия, поддържане на списък на основните лекарствени продукти, при които има недостиг на доставките, следвайки ръководствата на Европейската комисия за преодоляване на недостига на лекарства и политиката на Европейската агенция по лекарствата по отношение на лекарствата в недостиг в ЕС и в национален план, включително и фармако-терапевтичните ръководства. Ще се ползват възможностите на електронното предписване на лекарствените продукти за намаляване на нерегламентираните доставки на лица, различни от пациентите, на които не са предписани лекарствени продукти от медицински специалист. Максимално ще се използва потенциалът на електронната здравна система с фармацевтичен сектор, интегриран в нея, с оглед реално измерване на резултата. Ще продължи развитието на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, до система, която позволява проследяване на наличностите и пътя на всяка една опаковка по цялата верига на лекарствоснабдяването и възможност на всички участници в лекарствоснабдителния процес да имат достъп до наличните лекарствени продукти.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 2.5. Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система Подобряването на събирането на здравните данни, достъпа до тях и възможностите за наблюдение и проследяване на системата е от съществено значение за по-доброто функциониране на здравната система. Здравните данни, които са основа за наблюдение и проследяване на здравната система, осигуряват основата за нашето разбиране за здраве и болест сред населението, за нашите реакции при извънредни ситуации и за нашите политики и мерки за усъвършенстване на процесите. Подобряването на качеството и достъпността на информацията за всички причини и форми на заболяванията е от съществено значение, за да увеличим ефективността на здравните услуги. Чрез засилване на връзките между различните източници на здравни данни, чрез увеличаване на нашите способности за наука, основана на здравните данни, и чрез укрепване на нашите дейности по наблюдение и проследяване можем да подпомогнем вземането на по-информирани решения в цялата здравна система за постигане на по-добри резултати за обществото.

Основни насоки на политиката:

Ще продължим мерките за осигуряване на ефективен и лесен достъп на българските граждани до техните електронни здравни досиета и ще гарантираме ефективен контрол и цялостна защита на здравните данни. Чрез подобряване на възможностите на здравната система да събира, използва и анализира здравни данни, с цел разработване на политики, услуги и научни изследвания, ориентирани към потребностите на българските граждани и гарантиращи достъпа до навременни и качествени медицински и здравни дейности.

Приоритет ще бъде подобряването на съществуващите подходи за наблюдение на здравето, заболяванията и здравните неравенства сред населението с помощта на съвременните технологии. От съществено значение ще бъде и повишаването на осведомеността и здравната грамотност на обществото относно рисковете за здравето и справянето с тях във възможно най-ранен етап, включително чрез предлагане на конкретни решения. Ще насочим усилията за развитие на управленския и организационния модел на дигитализация на здравната система чрез пълноценното й интегриране в съответствие с Националната стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030.

За реализирането на политиката ще се постави акцент върху изграждането на ефективен модел за финансиране развитието на електронното здравеопазване в Република България и подобряване на уменията на българските граждани и специалистите в здравната системата, свързани с дигиталната трансформация.

Осигуряването на активно участие на заинтересованите страни в разработването и вземането на решения в областта на електронното здравеопазване ще гарантират успешното изпълнение на политиката.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на целите и индикаторите за тяхното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Националната стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030.

Политика 2.6. Култура за безопасност в здравеопазването Основни насоки на политиката:

Под безопасност в здравеопазването се разбира избягването на непреднамерено или неочаквано увреждане на хората по време на предоставянето на медицински услуги и здравни грижи. Това означава пациентите да бъдат лекувани, а медицинските специалисти да работят в безопасна среда и защитени от вреда, която може да се избегне.

Тези системи ще допълнят другите системи за управление на риска в областта на безопасността в здравеопазването, в т.ч. свързани с вътреболнични инфекции, лекарствената безопасност и др. ( Виж Приоритет 2, Политика 2.4. Подобряване на достъпа до лекарствени продукти и медицински изделия ).

Имплементирането на електронното здравеопазване под формата на Националната здравноинформационна система е важен елемент за подобряване на безопасността при предоставяне на здравните услуги. Събираните чрез НЗИС данни ще се използват за нуждите на оценката на рисковете за безопасността на системно ниво.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са планирани в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 2.7. По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването Основни насоки на политиката:

При реализацията на политиката се има предвид, че човешките ресурси са не само най-важният елемент на ресурсите в здравеопазването, но и най-трудният за регулиране и управление.

Ключова роля за реализация на политиката ще има заложената в Националния план за възстановяване и устойчивост Реформа 3: Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна. Реформата е насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и тяхното неравномерно разпределение, като причина за ограничения и неравнопоставен достъп на населението до медицинска помощ.

Политиката ще бъде подкрепена чрез продължаващото изпълнение на проектите, финансирани по ОПРЧР 2014 – 2020 г.:

Тези мерки ще бъдат продължени и развити в рамките на новата ПРЧР 2021 – 2027 г., включваща като приоритет повишаването на знанията и уменията на служителите, заети в сферата на здравеопазването. Мерките отново ще поставят акцент върху подкрепата за развитие на професионалния капацитет на обучаващите се специализанти в системата на здравеопазването. Също така са предвидени мерки за повишаване на компетенциите и уменията на медицински и немедицински специалисти в сферата на здравеопазването чрез обучения по специфични проблеми и/или на целеви групи (напр. на персонала в областта на спешната, психиатричната, педиатричната и първичната медицинска помощ, по въпросите на дългосрочните здравни грижи, както и съдебна медицина и деонтология и др.).

В рамките на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат реализирани мерки, свързани с осигуряване на финансови стимули за медицинските специалисти, които ще обслужват населението в конкретни отдалечени райони, чрез разкриване на индивидуални практики и създаване на оборудвани и обзаведени амбулатории за извънболнична помощ. Мерките ще включват стимулиране на лекари за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, както и стимулиране на общопрактикуващи лекари, разкрили амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, да наемат допълнителен брой медицински специалисти, които да осигурят по-достъпно медицинско обслужване на пациентите от всички населени места. Финансовите стимули ще се осигуряват със средства от държавния бюджет и европейските структурни фондове. Осигуряването на пълната материално-техническа и финансова обезпеченост е от основно значение за привличане на медицински специалисти в населени места, в които към момента няма осигурена медицинска помощ.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 2.8. Дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати Основни насоки на политиката:

Съществен елемент на политиката за повишаване на ефективността на здравните разходи е преразпределение на ресурсите по видове медицинска помощ – първична, специализирана извънболнична, болнична и спешна помощ.

Финансовата ефективност на системата е пряко свързана с пренасочване на ресурсите към дейностите по промоция на здравословен начин на живот, активна профилактика и скрининг, превенция и ранна диагностика на социалнозначими заболявания.

Необходимо е пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

ПРИОРИТЕТ 3: ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ СТРАТЕГИИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ Политика 3.1. Подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа Основни цели на политиката:

Прилагането на комплексен медико-социален подход в грижите за деца, в т.ч. недоносени, деца с увреждания и хронични заболявания, деца в риск от проблеми в развитието и подкрепа на техните семейства, осигуряването на комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания и специални потребности, както и развитието на интегрирани междусекторни услуги за деца и семейства, включително с цел превенция на институционализацията на грижите за деца, ще заемат важно място при реализирането на политиката за майчино и детско здраве. Също така ще се оптимизира и разширява обхватът на скрининговите програми за бременни и новородени, в т.ч. чрез въвеждане на нови, доказано ефективни скрининги. За целта ще бъде ползван изграденият капацитет на Националния интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг и свързаната с него мрежа от лечебни заведения. ( Виж Приоритет 1, Политика 1.3. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести ). Едно от съвременните предизвикателства е състоянието на детското очно здраве, с отбелязан значителен ръст на очните заболявания, водещи до нарушено зрение. Навременното диагностициране и лечение на тези състояния е основа за предотвратяването на неблагоприятните усложнения от зрителните нарушения.

Основен фокус на тези усилия ще бъде създаването на Национална детска болница, която да предоставя комплексни високоспециализирани медицински услуги за деца и да бъде основно координиращо звено на интегрирана мрежа за болнична педиатрична грижа, включваща структури на регионално и областно ниво. Необходимостта от осигуряването на такъв национален център за комплексно лечение на деца, интегриращ болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и наблюдението на деца със заболявания в обхвата на всички медицински специалности, е идентифицирана и в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.

Постигането на целите в областта на подобряване на майчиното и детско здраве ще бъде подпомогнато от реализираните дейности по текущите проекти, изпълнявани от Министерството на здравеопазването, проекти BG16RFOP001-5.001-0003 и BG16RFOP001-5.001-0054 „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания“, финансирани по ОПРР 2014 – 2020 г., в рамките на които се изгражда инфраструктура и се осигурява оборудване и обзавеждане за центрове, предлагащи резидентни здравно-социални услуги за деца с увреждания и високорисково поведение.

Надграждащ ефект ще имат предвидените в новата ПРЧР 2021 – 2027 г. дейности за подкрепа в областта на социалното включване и достъп до здравеопазване, а именно предоставяне на услуги и интегрирани здравно-социални услуги за семейства с деца, включително с увреждания, чрез интегрирани услуги като семейно консултиране, семейно планиране и отговорно родителство, услуги за ранно детско развитие, формиране на родителски умения, превенция на изоставянето на деца, деинституционализацията на деца, мерки за повишаване на здравната култура по отношение на репродуктивно здраве на жените, превенция на болести при децата и социалнозначими болести при възрастните, необходимостта от профилактика на здравето и други. Чрез ПРЧР ще се финансират краткосрочни обучения за повишаване на знанията и компетенциите на персонала, предоставящ медицински грижи за деца, включително здравна помощ в училища, детски градини и ясли.

Важна инвестиция, насочена към подобряване на грижата за здравето на децата и юношите чрез подобряване на здравната инфраструктура и създаване на условия за прилагане на високотехнологични, иновативни и щадящи методи за лечение на деца, ще бъде реализирана в рамките на проект „Модернизиране на лечебни заведения за болнична помощ“ на Националния план за възстановяване и устойчивост, Компонент 1. Проектът ще създаде възможност за модернизиране на системата за педиатрични грижи в страната, осигурявайки медицинско оборудване за Национална детска болница в гр. София и педиатричните клиники и отделения на всички 35 лечебни заведения в страната, в които има разкрити такива.

Специфичен елемент на политиката в областта на детското здраве е изграждане на междуинституционално сътрудничество по отношение обучението на децата и учениците за насърчаване на здравословен начин на живот и формиране на здравна култура. То ще бъде реализирано чрез заложената в Националния план за възстановяване и устойчивост Реформа 6: Съвременно здравно образование в българското училище. ( Виж Приоритет 1, Политика 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот ).

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикатори за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2030 г.

Политика 3.2. Подобряване на възможностите за превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания Основни насоки на политиката:

Политиката за промоция на сърдечносъдовото здраве поставя за основна цел намаляване на заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания (ССЗ) с 30% до 2030 г. За постигането на тази цел политиката въвежда следните основни приоритети: 1. достъп на всички български граждани до висококачествена оценка на своя сърдечносъдов риск през целия си живот; 2. създаване и въвеждане на мерки, правила и нормативни документи, подпомагащи промоцията на здравословен начин на живот; 3. намаляване на заболеваемостта от ССЗ посредством широкообхватни мерки за първична превенция; въвеждане на систематична вторична превенция на установени ССЗ посредством системно проследяване и диспансеризация; 4. осигуряване на адекватен достъп до своевременна, ранна висококачествена медицинска грижа и лечение при пациентите със сърдечносъдови заболявания, вкл. в съответствие с постулатите на персонализираната медицина; 5. системна и ранна рехабилитация при пациентите с последствия и инвалидизация в резултат на ССЗ.

Водещо място в политиката заемат усилията за контрол на рисковите фактори на индивидуално и популационно ниво и първичната превенция на сърдечносъдовите заболявания. Мерките, които ще бъдат въведени, са приложими и в политиките от Приоритет № 1 на Националната здравна стратегия. Друга основна насока е вторичната превенция, която се планира да се осъществява чрез системно проследяване на пациентите с известно сърдечносъдово заболяване от общопрактикуващите лекари и съответните специалисти, които имат за задача да проследяват и контролират рисковите фактори при тези пациенти. Борбата с тютюнопушенето, затлъстяването и заседналия начин на живот трябва да бъде застъпена и при вторичната превенция чрез вече описаните по-горе подходи. Допълнителен подход би могъл да бъде и ангажирането на медии и социални мрежи чрез система от програми за повишаване на осведомеността на населението по отношение на проблема сърдечносъдови заболявания.

Важен фокус в политиката е и осигуряването на ранна диагностика и висококачествена терапия на сърдечносъдовите заболявания. Подобна мярка трябва да обхваща и ангажира многобройните в страната сърдечносъдови центрове, които могат да осигурят адекватна и навременна грижа за пациентите с остри състояния в кардиологията. Създадената мрежа от катетеризационни лаборатории позволява приложението на първичната ангиопластика при инфаркт с ST елевация като утвърден метод на лечение в цялата страна. Основен фактор при това заболяване е времето на реакция, което в някои случаи остава неприемливо дълго поради два основни фактора: времето за реакция на системата за спешна помощ и времето за реакция от страна на пациента.

При последното огромна роля играе осведомеността на пациентите, върху която политиката трябва да се насочи посредством създаване на медийни кампании, фокусиращи общественото внимание. Ранното лечение на други социалнозначими заболявания, като артериалната хипертония, предсърдното мъждене и сърдечната недостатъчност, трябва да бъде промотирано чрез редица програми на институциите, подпомагащи прилагането на най-съвременна и ефективна терапия. Политиката включва и създаването на специализирани центрове за лечение на напреднала сърдечна недостатъчност, които да дадат възможност за достъп до съвременни терапевтични средства като устройствата за подпомагане на левокамерната функция. Всички тези програми ще бъдат създадени съвместно с Дружеството на кардиолозите в България и другите научни дружества, чиято насоченост са сърдечносъдовите заболявания.

Особено важно е въвеждането на политики, насочени към персонализираната медицина. В този смисъл политиката включва по-широко навлизане и по-добра реимбурсация на генетичните изследвания и образните методики като магнитно-резонансната томография и компютърната томография.

Специален фокус следва да се насочи към пациентите в зряла възраст с коригирани вродени сърдечни заболявания, за да се осигури непрекъснатост на покритието с високоспециализирана грижа. За целта следва да се създаде система от специализирани центрове за наблюдение на тези пациенти.

Навлизането на дигиталните технологии и иновации е друг акцент на тази политика. Поради нуждата от събиране на големи масиви данни и тяхната обработка с оглед подобряване на медицинската грижата, политиката предвижда създаване и администриране на регистри за основните нозологични единици, които следва да бъдат интегрирани в развиващата се НЗИС. Интеграцията на системата на здравеопазването в единната база European Health Data Space в колаборация с европейските институции също следва да бъде приоритет. Това ще даде възможност за синхронизиране на данните на страните членки за по-качествено планиране и предоставяне на необходимото здравно покритие в условията на миграция на големи групи хора в ЕС.

Много важен елемент в грижата за пациентите със ССЗ е провеждането на ранна, системна и достатъчна по обем рехабилитация. Мнозинството пациенти със ССЗ имат потребност от рехабилитационни програми с оглед максимално бързата им интеграция в социално-икономическия живот. Политиката следва да застъпи анализа на потребностите от рехабилитация със ССЗ, анализ на наличната инфраструктура и план за разгръщане на мрежа от налични, реконструирани и новосъздадени центрове за рехабилитация.

Всички тези мерки следва да залегнат в Национален план за сърдечносъдово здраве, който да бъде разработен съвместно с научните дружества и Националния алианс за сърдечносъдово здраве.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 3.3. Борба с рака и неговото бреме Основни насоки на политиката:

Основна цел на политиката и на Националния план за борба с рака в Република България 2027 е изграждането на интегрирана и достъпна система за онкологична грижа, в рамките на която да се осигуряват всички дейности по превенция, скрининг, иновативна диагностика и лечение и грижи.

Доколкото основните рискови фактори за развитие на рак са общи за хронични незаразни заболявания, дейностите по превенция на онкологичните заболявания ще се реализират като неразделна част от общите политики за превенция, предвидени в Приоритет 1 на настоящата стратегия. Допълващ ефект за прилаганите мерки ще имат инвестициите и дейностите, които ще се изпълняват по ПРЧР 2021–2027 г., свързани с реализирането на информационни кампании за превенция и контрол на социалнозначими заболявания и превенция на риска.

Политиката ще бъде подкрепена с инвестиции в рамките на Реформа 5 Подобряване на достъпа до превантивни скринингови дейности от Националния план за възстановяване и устойчивост, включваща изпълнението на Национален план за развитие на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социалнозначимите заболявания и създаване на Национален интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг с изграждане на регионална мрежа.

Реализацията на политиката в тази част ще бъде подкрепена с инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост, Проект „Модернизиране на лечебни заведения за болнична помощ“ – Компонент 3 „Модернизиране на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната“, чрез който ще се осигури високотехнологична медицинска апаратура за диагностика и/или лечение на онкологични заболявания в лечебни заведения за болнична помощ в цялата страна (с национално, регионално и местно значение). По Компонент 2 от проекта „Изграждане на капацитет за прилагане на най-съвременни методи за лечение на онкологични заболявания в България чрез създаване в гр. София на Национален център за лъчелечение с протонна терапия, с фокус върху лечението на деца“, ще се реализира цялостно изграждане на центъра с необходимата инфраструктура и апаратура.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикатори за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Националния план за борба с рака 2027.

Политика 3.4. Подобряване на възможностите за лечение на мозъчносъдовите болести През 2018 г. европейски експерти създадоха „План за действие за борба с инсулта за Европа“, в който на базата на прегледа на най-добрите практики и данните за настоящото състояние са очертани ключовите цели, които всички държави и техните здравните системи да постигнат до 2030 г. Планът за борба с инсулта в Европа от 2018 до 2030 г. е в пълно съответствие и допълва Глобалния план за действие на СЗО за периода 2013 – 2020 г., касаещ незаразните болести (noncommunicable disease или NCD), Плана за действие относно незаразните болести на СЗО – Европа и целите на ООН за устойчиво развитие от 2015 до 2030 г. В резултат е налице ясна стратегия, която има потенциала да промени драстично в европейски мащаб един от основните актуални днес и утре проблеми на общественото здраве, а именно мозъчния инсулт.

Основни насоки на политиката:

Доколкото инсултът в голяма степен е предотвратимо заболяване и се влияе от рискови фактори (тютюнопушене, нездравословно хранене, ниска двигателна активност, затлъстяване, високо кръвно налягане и др.), както сърдечносъдовите и други незаразни заболявания, спрямо него ще се прилагат политики за превенция и профилактика като част от политиките в Приоритет 1 на настоящата стратегия.

Чрез реализация на настоящата политика ще се стремим да гарантираме достъп на максимално голям брой от пациентите с инсулт до лечение в специализирано звено. Чрез въвеждане на организационни мерки, унифицирани протоколи за поведение и обучение на персонала на тези звена ще се стремим към намаляване на времето за започване на реканализационни терапии, като дългосрочната ни цел е да се доближим до целевите показатели, заложени в Европейския план за борба с инсулта – намаляване на средното време на започване на процедура под 120 минути за венозна тромболиза и време на начало на реперфузия до по-малко от 200 минути при ендоваскуларно лечение.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 3.5. Развитие на донорството и трансплантациите Основни насоки на политиката:

Основно направление в политиката ще бъде реализацията на инициативи, които да обединят усилия на институциите, съсловните организации, неправителствените организации и всички други заинтересовани лица, които могат да допринесат за повишаване осведомеността на обществото относно донорството и трансплантацията в Република България и за промяна на обществените нагласи спрямо донорството.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в Република България.

Политика 3.6. Подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа Основни насоки на политиката:

Политиката за подобряване на психичното здраве е основана на схващането, че здравето се формира още в първите години на живота, поради което дейностите по промоция на психичното здраве следва да започнат още преди раждането и да продължат през целия период на детството, като в зависимост от различните характеристики на възрастовите периоди се прилагат специфични мерки.

Политиката по превенция на психичното здраве ще продължи и през периода на трудоспособна възраст с акцент върху превенцията на психичното здраве на работното място и отчитане на сложните взаимовръзки между психичното здраве и трудовата реализация и заетост на хората.

Основен елемент на политиката в частта за осигуряване на най-добра психиатрична грижа е да бъдат адресирани и преодолени установените проблеми с психиатричното обслужване в страната, което е фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите, особено на тези с тежки психични разстройства.

Чрез Проект 3 „Модернизация и развитие на психиатричната помощ в България“ ще се извърши подобрение на материалната база в държавните психиатрични болници (ДПБ), Центровете за психично здраве (ЦПЗ) и психиатричните клиники и отделения в лечебните заведения към многопрофилни болници чрез ремонт и обновяване, подмяна на медицинската апаратура, оборудване и обзавеждане.

С оглед осигуряване на адекватен капацитет за реализация на политиката със средства по ПРЧР 2021 – 2027 г. ще се финансират мерки за повишаване на компетенциите и уменията на медицински и немедицински специалисти в сферата на здравеопазването чрез краткосрочни обучения по специфични проблеми, свързани с психичното здраве и грижата за хора с психични заболявания.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и в съответствие с Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030.

Политика 3.7. Остаряване в добро здраве и гериатрична грижа Основни насоки на политиката:

Ключов елемент за реализацията на политиката ще бъде изпълнението на Националната стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве в Република България 2030.

Усилията за постигане на по-добро здраве сред най-възрастната група от населението безусловно са свързани с решаването на ключови проблеми, като нездравословно хранене, ниска физическа активност, тютюнопушене, консумация на алкохол и наркотици, неблагоприятно въздействие от околната среда, пътнотранспортни произшествия и битови инциденти. Тези фактори в своето многообразие изискват комплекс от дейности в различни области на обществото и политиката, в които да се включват институции и всички заинтересовани страни, в т.ч. здравните специалисти и пациентите, социалните партньори, медиите и стопанските субекти. ( Виж Приоритет 1, Политика 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот ).

Важен подход от гледна точка на постигане на ефект за цялото население е насърчаването по различни начини на ранното откриване на заболяванията, включително активно участие в провеждането на редовни профилактични прегледи, както и провеждане на скринингови програми по основни в своята мащабност и инвалидизиращи заболявания. ( Виж Приоритет 1, Политика 1.3. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести ).

В подкрепа на изпълняваната политика ще бъдат реализирани инвестиции, насочени както към обновяване и ремонт на съществуваща материална база на лечебни заведения за продължително лечение и рехабилитация, така и към закупуване на нова медицинска апаратура, оборудване и обзавеждане за структурите, чрез което да се гарантира достъпът на възрастните хора до общопрактикуващ лекар, специализирана извънболнична и болнична помощ и да се осигури възможност за пълноценна рехабилитация и връщане в активния живот. В това направление е включено и осигуряването на възможност за изграждане и оборудване на центрове за гериатрия и за палиативни грижи. За финансирането на тези мерки ще се търсят възможности чрез изменение на ПРР 2021 – 2027 г.

С цел осигуряване на ефективно прилагане на политиката и насърчаването на функционалната способност на гражданите от съществено значение е предоставянето на комплексни услуги за дългосрочна грижа, включително подкрепа за психичното здраве и насърчаване на стареенето на място в подпомагащи среди, които да осигуряват поддържането на независимостта и достойнството на възрастните хора, чрез получаване на необходимата грижа и подкрепа в познатите им общности за възможно най-дълго време. Като най-доминиращо от човешките сетива, загубата на зрение може да има огромно влияние върху живота на човека, включително върху когнитивното му развитие, двигателните умения, физическите дейности, социализацията, психичното здраве, икономическото участие и цялостното благосъстояние.

В рамките на ПРЧР 2021 – 2027 г. и в съответствие с Националната стратегия за дългосрочна грижа ще се работи по създаване на условия за независим и достоен живот на възрастните хора и хората с увреждания. Ще се осигури равен достъп до услуги, включително за дългосрочна грижа, повишаване на качеството и разширяване на обхвата на предоставяните социални услуги, въвеждане на интегрирани подходи при предоставянето на социални услуги, както и развитие на интегрираните здравно-социални услуги. Ще се подкрепят дейности за достъп до социални и интегрирани здравно-социални услуги в общността и в домашна среда за хора с увреждания и техните семейства, възрастни хора в невъзможност за самообслужване и други уязвими групи. ПРЧР ще финансира също краткосрочни обучения за повишаване на знанията и компетенциите на персонала, предоставящ дългосрочни здравни грижи за възрастни.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Националната стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве в Република България 2030.

Политика 3.8. Ограничаване на антимикробната резистентност Основни насоки на политиката:

Целта на настоящата политика е ограничаване на АМР в системата на здравеопазване, отчитайки концепцията на СЗО „Едно здраве“ и взаимосвързаните проблеми в хуманната, ветеринарната медицина и околната среда. От първостепенно значение за реализация на политиката е повишаването на обществената осведоменост и знания за рисковете от развитие на АМР чрез ефективна комуникация, образование и обучение.

Борбата с АМР изисква комплексен мултисекторен подход, който да обедини всички заинтересовани страни с цел постигане на ефективно намаляване и ограничаване на появата и разпространението на резистентност чрез рационално прилагане на антибиотиците, трайно и устойчиво намаляване на общия обем на използваните антимикробни средства и запазване ефективността на антибиотиците за лечение на инфекциите.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикатори за нейното изпълнение са предвидени в Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030.

Политика 3.9. Борба с хранителните разстройства и затлъстяването Основни насоки на политиката:

Здравната политика на Република България следва Плана за ускорена борба със затлъстяването на СЗО от 2023 г., който включва стимулиране на подкрепящи мултисекторни политики за борба със затлъстяването. Адресирането на затлъстяването, както и на хранителните разстройства, следва да бъде чрез разработване на национални програми, свързани с превенцията и борбата със затлъстяването и с хранителните разстройства.

Ефективната борба със затлъстяването и хранителните разстройства изисква целенасочени усилия от всички заинтересовани страни за разработването на унифицирани политики, насочени към овладяване на последствията от затлъстяването и от хранителните разстройства.

Целеви препоръки на политиката до 2030 г.:

Конкретните мерки за реализация на политиката и индикаторите за нейното изпълнение са предвидени в Националната програма за борба със затлъстяването и Националната програма за превенция на хранителните разстройства.

МЕЖДУСЕКТОРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПАРТНЬОРСТВО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР Прилагането на Националната здравна стратегия 2030 ще се осъществява чрез комбинация от управленски подходи, които насърчават здравето и благосъстоянието и осигуряват съвместните действия на здравната система и на останалите сектори, на публичните и частните субекти, както и на гражданите в полза на общия интерес.

Министерството на здравеопазването носи отговорност за разработването на план за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и реализацията на определените национални здравни приоритети, политики и мерки за подобряване на здравето.

Националната здравноосигурителна каса е институция, финансираща национални и здравни приоритети в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Основните отговорности на Министерството на труда и социалната политика са свързани с трудовата заетост, системата за социално осигуряване и социално подпомагане и социалните услуги, особено за най-уязвимите обществени групи, в т.ч. деца, настанени извън семейството – в домове за медико-социални грижи за деца, в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, в приемни семейства или в семейства на роднини или близки, деца и лица с увреждания, възрастни хора и др.

Министерството на околната среда и водите има отговорност за всички аспекти на състоянието на околната среда и осигуряване на надеждна защита от контаминирането й с вредни за здравето на хората компоненти от химическо, физическо и биологично естество.

Основните задачи на Министерството на образованието и науката са свързани с насърчаване на детските градини и училищата да създават среда, подкрепяща здравето, и да осигуряват на своите възпитаници поднесени по подходящ начин знания и умения, необходими за целите на добре информираната и независима преценка за ползите от доброто здраве.

Министерството на младежта и спорта съвместно с Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването ще съгласуват своята работа по отношение спортните инициативи в училищата и насърчаване на спортните клубове да развиват ориентирания към здравето спорт.

Основните задачи, които Министерството на земеделието и храните ще изпълнява, се свеждат до гарантиране на безопасността на храните за масова консумация и добива, преработката и продажбата на мляко и млечни продукти, на месо и месни продукти, на зеленчуци и плодове в съответствие със стандартите на Европейския съюз.

Поради високия транспортен травматизъм, оставящ след себе си немалко случаи на тежки наранявания, инвалидизации и смърт, Министерството на транспорта и съобщенията следва да концентрира усилията си в рамките на своята компетентност за осигуряване на пътнотранспортна безопасност и реализиране на доказали своята ефективност и безопасност проекти за пътно строителство.

Отговорностите на Министерството на вътрешните работи са свързани с превенция на престъпността, в т.ч. домашното и сексуално насилие, трафика на хора, както и осигуряване на пътнотранспортната безопасност.

Министерството на финансите следва да наблюдава и координира ефективното разходване на публичните средства, както и да осигурява необходимите финансови средства за изпълнението на политиките, програмите и мерките, определени в Националната здравна стратегия 2030.

От своя страна Министерството на здравеопазването ще подпомага другите сектори при разработването и изпълнението на стратегии и програми от национално и международно значение, имащи пряко или косвено отношение към здравето. Министерството на здравеопазването също така поема ангажимент да създаде структури и процеси, които да позволят все по-активно участие на широк кръг от заинтересовани субекти.

Други партньори за изпълнение на мерките от Националната здравна стратегия 2030 са Световната здравна организация, съсловните организации и други сдружения на медицинските специалисти, асоциациите и сдруженията на лечебни заведения, синдикалните организации, пациентските организации, както и представителите на бизнеса.

ФИНАНСИРАНЕ Индикативният финансов ресурс, необходим за реализация на стратегическите цели на Националната здравна стратегия 2030 за периода 2023 – 2030 г., съответства на съгласуваните средносрочни бюджетни прогнози за този период.

Реализирането на стратегическите цели включва изпълнение на целенасочени политики и мерки, групирани в три взаимосвързани и със синергичен ефект приоритета. Индикативната оценка за необходимите средства за изпълнение на заложените политики и области на въздействие по всеки един приоритет за периода на изпълнение на Стратегията е, както следва:

Приоритет 1: Изграждане на по-здрава нация се прогнозира да бъде около 4 % от общата инвестиция за периода.

Приоритет 2: Създаване на здравната система, ориентирана към потребностите на хората, се прогнозира да бъде около 93 % от общата инвестиция за периода.

Приоритет 3: Прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве се прогнозира да бъде около 3 % от общата инвестиция за периода.

Финансирането на дейностите за изпълнение на целите на политиките на Националната здравна стратегия 2030 ще се осъществява със средства от държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, с подкрепата на Европейските структурни фондове, Национален план по Механизма за възстановяване и устойчивост, Механизма за свързване на Европа и други международни финансови източници.

За дейностите, касаещи държавните институции и лечебни и здравни заведения на бюджетна издръжка, финансирането ще се осъществява в рамките на приетия бюджет на Министерството на здравеопазването за съответната година и съобразно приетите разходни тавани за тригодишен период, съобразени с общата стратегия и приоритети за финансиране на публичния сектор, в т.ч. на функция „Здравеопазване“ по Консолидираната фискална политика.

Освен със средства от държавния бюджет, изпълнението на Стратегията ще се финансира със средства по Механизма за възстановяване и устойчивост за изпълнение на отделните реформи и инвестиции, предвидени в НПВУ по компонент Здравеопазване.

Бюджетните средства и европейските средства ще бъдат разходвани съгласно нормативните изисквания. Министерства, агенции и ведомства, които са отговорни институции по Стратегията, при ежегодното определяне на политиките си и планиране на собствения си бюджет ще предвиждат необходими средства за изпълнение на целите на Стратегията в рамките на приетите бюджети на заинтересованите първостепенни разпоредители с бюджет за съответната година.