Наредба № РД-02-20-2 от 3 юли 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи

(1)С наредбата се определят техническите изисквания при проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни системи.

(2)Елементите на водоснабдителните системи са: водовземни съоръжения, черпателни съоръжения, помпени станции, пречиствателни станции за обработка на природна вода, регулиращи водонапорни съоръжения, външни водопроводи, водопроводни мрежи във водоснабдяваните територии (главни водопроводни клонове, второстепенни водопроводни клонове, сградни водопроводни отклонения) и общи средства за измерване, необходими за водовземането, пречистването, съхранението, преноса, разпределението и измерването на водата до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадковата) водоснабдителна мрежа на потребителите.

(3)Водоснабдителните системи се проектират в съответствие с действащите общи и подробни устройствени планове по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ и правилата и нормите на тази наредба.

(4)Водоснабдителните системи се изграждат и въвеждат в експлоатация етапно или цялостно в съответствие със строителните книжа, издадени по реда на ЗУТ, и при спазване на инвестиционния проект с обхват съгласно приложение № 1 и приложение № 2 от тази наредба. Чл. 2. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации (български стандарти и български технически одобрения), в които са определени изискванията, свързани с носимоспособността и устойчивостта на строителните конструкции при експлоатационни и сеизмични натоварвания, качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, хигиената, здравето, опазването на околната среда и управлениетона водите, пожарната безопасност, здравословните и безопасните условия на труд, техническите изисквания за физическа сигурност, управлението на строителните отпадъци, разполагането и безопасната експлоатация на техническите проводи и съоръжения и правилата за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи (СМР) . Чл. 3.

(1)Водоснабдителните системи се проектират с оглед комплексното използване и опазване на водните ресурси.

(2)В процеса на прединвестиционните проучвания се извършва техническа, финансова и санитарно-хигиенна оценка на съществуващи елементи на водоснабдителните системи с оглед оптималното им използване.

(3)При проектиране на близко разположени водоснабдителни системи се анализират възможностите за изграждане на обща водоснабдителна система. Чл. 4.

(1)Водоснабдителните системи се категоризират, както следва:

1. първа категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места от 0, І и ІІ категория и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 72 h;
2. втора категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места от ІІІ и ІV категория, селскостопански обекти и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 10 дни или прекъсване на водоснабдяването в продължение на 6 h;
3. трета категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места от V, VІ, VІІ и VІІІ категория и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в продължение на 15 дни или прекъсване на водоснабдяването в продължение на 24 h.

(2)За производствени или други обекти с по-високи изисквания към непрекъснатостта на подаването на питейна вода от тези за категорията на населеното място, от което се водоснабдяват, се проектира отговарящо на изискванията самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.

(3)Категоризацията на населените места при проектиране на водоснабдителните системи се определя съгласно заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена по реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Чл. 5.

(1)За питейно-битовите нужди на населението се осигурява вода при спазване изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).

(2)За водопой на селскостопанските животни се осигурява вода в съответствие с Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (ДВ, бр. 41 от 2006 г.) и в съответствие с изискванията към условията за отглеждане на селскостопанските животни в животновъдните обекти.

(3)Качеството на водата за производствени нужди се определя в съответствие с технологията на производство. Чл. 6.

(1)При проектиране на водовземни съоръжения от повърхностни водоизточници необходимото водно количество за водоснабдяване се осигурява при обезпеченост на минималните средномесечни водни количества на повърхностния водоизточник, както следва:

1. за първа категория на водоснабдителната система – 95 % обезпеченост;
2. за втора категория на водоснабдителната система – 90 % обезпеченост;
3. за трета категория на водоснабдителната система – 85 % обезпеченост.

(2)Оценката на капацитета на подземните водоизточници се извършва въз основа на извършените проучвания съгласно Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 87 от 2007 г.). Чл. 7.

(1)Продуктите, които се предвиждат с инвестиционния проект и се влагат при изграждането на водоснабдителни системи, трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (протоколи от изпитване, сертификати за качество и др.), удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нормативни актове.

(2)При проектирането на водоснабдителните системи се предвиждат, а при изграждането им се влагат строителни продукти, предназначени за контакт с питейна вода, които отговарят на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88/5 от 4.04.2011 г.) и на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

(3)Материалите, от които са произведени строителните продукти, реагентите, филтърните пълнежи, дезинфектантите и антикорозионните покрития за питейно-битово водоснабдяване трябва да отговарят на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(4)Продуктите, влагани във водоснабдителните системи, произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се използват за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата. Чл.

1. Прединвестиционните проучвания и инвестиционното проектиране на нова водоснабдителна система или на ново водовземно съоръжение се извършват съгласувано с набавянето на документацията, която се изисква по реда на чл. 60 от ЗВ с оглед издаване на разрешително за водовземане. Чл.
2. Инвестиционното проектиране на водоснабдителните системи във фаза идеен проект се разработва в най-малко два конкурентни варианта за населени места от І и ІІ категория. Чл. 10.

(1)Водоснабдителните системи се проектират, изграждат и експлоатират така, че да се предотвратява застояване на вода в тях и обратен поток от сградни водопроводни инсталации и/или площадково водоснабдяване в присъединените имоти.

(2)Свързване на водоснабдителни системи се допуска само когато качествата на водата след смесване отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Чл. 11.

(1)При проектиране на водоснабдителни системи от първа категория в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност К с > 0,15 (референтно ускорение – a gR > 0,15) се предвижда захранване от не по-малко от два независими един от друг водоизточника. Когато основният водоизточник е от подземни води в напукани скали или карстови терени, се предвижда вторият водоизточник да е от повърхностни води.

(2)При водоснабдителни системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност К с > 0,15 (референтно ускорение – a gR > 0,15), захранвани от един водоизточник с едно водовземане, се предвижда удвоен запас за пожарни нужди, както и допълнителен запас за питейни нужди за не по-малко от 8 h.

(3)Обемните съоръжения на водоснабдителните системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност К с > 0,15 (референтно ускорение – a gR > 0,15) се изчисляват за съвместното действие на сеизмичните натоварвания, собственото тегло, теглото на водата в съоръжението и земния натиск. Чл. 12.

(1)Водоснабдителните системи се проектират, изпълняват и поддържат така, че при нормална експлоатация в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок да се осигурят хидравличното и технологичното функциониране на системата и функционирането по отношение на околната среда и целостта на конструкцията.

(2)Проектният експлоатационен срок се приема равен на 25 години, като отчита бъдещи промени във водоснабдяваната територия и служи за определяне на оразмерителните водни количества. Възложителят може да определи и друга продължителност на проектния експлоатационен срок.

(3)Гаранционните срокове на елементите на водоснабдителната система се определят съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.). Чл. 13.

(1)Водоснабдителните системи се осигуряват срещу прояви на тероризъм, вандализъм и други действия, насочени към разрушаване на тяхната цялост и замърсяване на питейната вода.

(2)Около водовземните съоръжения на водоснабдителните системи се проектират и изграждат санитарно-охранителни зони в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).

(3)За елементите на водоснабдителната система се осигурява охранителен пояс в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на обекти за водоснабдяване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

(4)За водоснабдителните проводи и съоръжения извън урбанизираните територии се определят сервитутни ивици в съответствие с Наредба № РД-02-20-1 от 2020 г. за условията и реда за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания (ДВ, бр. 29 от 2020 г.).

(5)Елементите на водоснабдителните системи се осигуряват с необходимата система за физическа защита съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.). Чл. 14.

(1)Обхватът и съдържанието на прединвестиционното проучване, заданието за проектиране и инвестиционният проект на водоснабдителната система се разработват съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.) и при спазване на приложения № 1 и № 2 към настоящата наредба.

(2)При разработването на инвестиционни проекти на водоснабдителни системи или на отделни техни елементи по европейски и други финансиращи програми се вземат предвид и изискванията на съответната програма. При различие между изискванията на съответната програма и тези на настоящата наредба се спазват по-строгите изисквания.

(3)Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на водоснабдителни системи е посочен в приложение №

1. ЧАСТ ВТОРА ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ Глава първа ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕ И ВОДОСНАБДИТЕЛНИ НОРМИ. ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА. НАПОР ВЪВ ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА Чл. 15 . Водоснабдителните системи на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се оразмеряват в съответствие със:
2. питейно-битовите нужди на населението;
3. потребностите от вода при извършване на: а) дейности за обществено обслужване; б) производствени дейности;
4. правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл. 16.

(1)Броят на потребителите на вода се определя за проектния експлоатационен срок въз основа на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание, като се отчитат промените в броя на населението (постоянни жители и временно пребиваващи) и на другите потребители.

(2)В случаите, когато проектният експлоатационен срок по ал. 1 е по-дълъг от този на действащия устройствен план на населеното място или селищното образувание или няма действащ устройствен план, броят на населението се определя за проектния експлоатационен срок въз основа на естествения прираст на населението по статистически данни от официални източници (напр. Национален статистически институт). Чл. 17.

(1)Необходимото средноденонощно потребление на вода за конкретна урбанизирана територия се определя въз основа на:

1. предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на водоснабдяваната урбанизирана територия и на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;
2. регионалните генерални планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;
3. вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия, определени съгласно чл. 16;
4. проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;
5. допълнителни представителни измервания на водопотреблението, които позволяват да се направи статистически анализ на денонощните разходи и отчитайки промяната на техническите и социално-икономическите фактори през експлоатационния период (когато допълнителни измервания са предвидени в заданието за проектиране).

(2)Когато няма данни по ал. 1 и/или не са извършени подробни измервания и/или проучвания по ал. 1, средноденонощното водопотребление (сумата от средноденонощното водопотребление за питейно-битови нужди и за обществено обслужващи сгради) се приема 150 – 250 l на потребител за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. Разходите за производствени и специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал. 1, т. 4 и се прибавят към приетото средноденонощно водопотребление на потребител за денонощие.

(3)Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект.

(4)Водоснабдителните норми за производствени и селскостопански сгради се определят със заданието за проектиране с отчитане на технологичните изисквания към разхода на вода за производствени и санитарно-хигиенни нужди.

(5)Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.

(6)Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два пъти средното часово водно количество (средноденонощното водно количество, разделено на 24 часа) за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.

(7)Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните потребители на вода за производствени и други специални нужди.

(8)За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1. Чл. 18.

(1)Техническите загуби на вода (сумата на неизбежните физически загуби на вода и водата за технологични нужди) във водоснабдителната система в зависимост от включените елементи на системата се приемат, както следва:

1. при проектиране на нови водоснабдителни системи – до 20 % от средноденонощното потребление;
2. при частични реконструкции или основни ремонти на съществуващи водоснабдителни системи – за нереконструираната, необновената и/или неремонтираната част след обосновка могат да се заложат по-големи загуби на вода въз основа на данни от измервания.

(2)Техническите загуби на вода се прибавят към максимално денонощния и максимално часовия разход на вода, без да се умножават с коефициентите на денонощна и часова неравномерност. Чл. 19. Необходимите водни количества и продължителност на пожарогасене се определят съгласно правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл. 20.

(1)Водопроводите и техните съоръжения от водохващането до пречиствателната станция за питейни води се оразмеряват за водно количество, получено като сума от максималното денонощно водно количество (включващо и техническите загуби на вода във водоснабдителната система и разхода на вода за собствени нужди на пречиствателната станция), а от пречиствателната станция до напорно-регулиращото съоръжение за максималното денонощно водно количество (включващо техническите загуби на вода във водоснабдителната система).

(2)Водопроводите и техните съоръжения от напорно-регулиращото съоръжение до първото разклонение на водопроводната мрежа се оразмеряват за водно количество, равно на сумата от максимално часовото потребление, водното количество за пожарогасене и техническите загуби на вода. Чл. 21 . Начинът за определяне на оразмерителното водно количество за определен участък от водопроводната мрежа, на транзитното водно количество, на пътния разход, на специфичното водно количество и на сумарната редуцирана дължина е съгласно приложение № 4. Чл. 22.

(1)Минималното налягане на проектната кота на прилежащия терен за критичната точка във водопроводната мрежа е:

1. при сгради с един надземен етаж – не по-малко от 0,1 МРа;
2. при сгради с повече от един надземен етаж – за всеки етаж се добавят по 0,04 МРа.

(2)В случаите, когато налягането за отделни сгради е недостатъчно, към сградните инсталации се проектират съоръжения за повишаването му. Чл.

1. Минималното налягане във водопроводната мрежа на производствените сгради се определя в съответствие със заданието за изработване на инвестиционния проект, включително технологичните и техническите изисквания, както и с правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл.
2. Максималното налягане във водопроводната мрежа на населените места е 0,6 МРа. Изключение се допуска за транзитно преминаващите през урбанизираната територия водопроводи. Чл.
3. Минималното налягане за пожарни нужди на проектната кота на прилежащия терен за критичната точка/критичния пожарен хидрант се определя в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОВЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ Раздел І Общи положения Чл. 26.

(1)На всяко водовземно съоръжение се предвижда средство за измерване на дебита и нивото, както и за пробовземане с цел контрол на качествата на водата.

(2)При проучване на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се извършват следните анализи в зависимост от водоизточника:

1. Анализът на качеството на водата на повърхностни водоизточници обхваща най-малко: а) анализ на съществуващата база данни от мониторинга, извършван от ВиК оператора или в най-близката до водовземното съоръжение точка от програмите за мониторинг на басейновите дирекции в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.) и Наредба № Н-4 от 2012 г. за характеризиране на повърхностните води (ДВ, бр. 22 от 2013 г.); анализират се данни за минимален период от 5 години; б) когато няма архивна база данни за някои от показателите от Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, които могат да се срещнат във водоизточника, се извършва краткосрочен мониторинг ; к раткосрочният мониторинг обхваща равномерно четирите сезона за период от най-малко една година ; б роят на пробите за всеки показател е най-малко
3. Анализът на качеството на водата от каптажи на извори, които се използват за питейно-битови цели, обхваща най-малко: а) анализ на съществуващата база данни от мониторинга, извършван от ВиК оператора или в най-близката до водовземното съоръжение точка от програмите за мониторинг на басейновите дирекции в съответствие с изискванията за качество на водата на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 87 от 2007 г.) и Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; б) когато няма архивна база данни за някои от показателите от Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, които могат да се срещнат във водоизточника, се извършва краткосрочен мониторинг; краткосрочният мониторинг обхваща равномерно четирите сезона за период най-малко от една година; б роят на пробите за всеки един от тези показател и е най-малко 12 .
4. А нализът на качеството на водата на подземни водоизточници, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, обхваща най-малко: а) анализ на съществуващата база данни от мониторинга, извършван от ВиК оператора или в най-близката до водовземното съоръжение точка от програмите за мониторинг на басейновите дирекции в съответствие с изискванията за качество на водата на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; б) когато няма архивна база данни за някои от показателите от Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, които могат да се срещнат във водоизточника, се извършва краткосрочен мониторинг ; к раткосрочният мониторинг обхваща равномерно четирите сезона за период най-малко от една година ; броят на пробите за всеки показател е най-малко 4 пъти годишно през четирите сезона, при водочерпене на две понижения (при предвиден максимален средноденонощен дебит и при предвиден експлоатационен средноденонощен дебит) в продължение на шест денонощия. Чл.
5. Върху водовземни съоръжения не се допуска изграждането на строежи, с изключение на строежи, свързани с експлоатацията на водоснабдителната система. Раздел ІІ Вертикални и хоризонтални водовземни съоръжения за подземни води Чл. 28.

(1)Водовземните съоръжения за подземни води се състоят от:

1. подземна част на съоръжението за подземни води, предназначено за водовземане;
2. надземна част на съоръжението за подземни води, предназначено за водовземане.

(2)Надземната част на съоръжението за подземни води се проектира при спазване на правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при проектирането на строителните конструкции.

(3)За водовземните съоръжения за подземни води, които попадат в заливаемите ивици на реките и в земите, които се заливат при максимално напълване на язовирите, се предвиждат проектни решения за защитата им от наводнения. Чл. 2 9 .

(1)Подземните части на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, са елемент на проучването на подземните води и се проектират при условията и по реда на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

(2)Шахтови кладенци може да се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина 6 ÷ 30 m от земната повърхност и с дебелина на водоносния пласт от 3 до 8 m.

(3)Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи може да се проектират във водообилни водоносни хоризонти от еднороден пясък с дебелина 15 – 20 m и при предвиждан дебит, по-голям от 45 l/s.

(4)Хоризонтални дренажи може да се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт от 5 до 8 m под терена и при дебелина на водоносния хоризонт от 1 до 3 m.

(5)Водовземни галерии се проектират при условията на ал. 4 за водоснабдителни системи с капацитет над 500 l/s.

(6)Тръбни кладенци се проектират във всички случаи, с изключение на случаите по предходните алинеи. Тръбни кладенци може да се проектират и в случаите по ал. 2, когато предвижданият дебит е до 1 l/s.

(7)Съоръжения за собствен мониторинг на подземните води се проектират в случаите, когато се изискват такива, според Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Чл. 30.

(1)При водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии броят на резервните водовземни съоръжения се определя съгласно табл. 1. Таблица 1 Брой на работните водовземни съоръжения Брой на резервните водовземни съоръжения в зависимост от категорията на водоснабдителната система първа втора трета От 1 до 4 От 5 до 12 – Над 12 20 % 10 % –

(2)Изискването по ал. 1 може да не се прилага при водовземни съоръжения, черпещи подземна вода от по-дълбоки водоносни пластове (второто или следващо от повърхността подземно водно тяло) след първия най-горен пласт.

(3)При водовземане за самостоятелно водоснабдяване за селскостопански или промишлени цели броят на резервните кладенци се определя след техническа обосновка и в зависимост от параметрите на разрешеното ползване в съответствие с разрешението за водовземане, но не по-голям от дадения в табл. 1. Чл. 31.

(1)Надземната част на тръбните кладенци се проектира като шахта, оразмерена за разполагане на най-малко следното експлоатационно оборудване:

1. помпени агрегати;
2. средства за измерване на черпените водни обеми;
3. средства за измерване на водното ниво.

(2)Допуска се при оборудване на тръбния кладенец с хоризонтална центробежна помпа да се проектира отделна шахта за разполагане на помпените агрегати, дъното на която да бъде до 2 m под земната повърхност.

(3)Надземната част на тръбни кладенци се проектира по начин, чрез който се осигурява възможност за достъп на сондажна или друга специализирана апаратура, апаратура за ремонт на съоръжението или оборудването му, при необходимост. Чл. 32.

(1)Надземната част на шахтовите кладенци се проектира на 1 m над нивото на най-високите повърхностни води или на не по-малко от 0,8 m от нивото на терена.

(2)Около кладенците се проектира водонепропусклива настилка с широчина не по-малка от 1,5 m и с наклон 0,1 от кладенеца навън.

(3)Надземната част на шахтовите кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектира като бункерна помпена станция с машинна зала за помпените агрегати и със спомагателни помещения за обслужване и наблюдение.

(4)Надземната част на шахтовия кладенец се проектира с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m от повърхността на терена.

(5)В непосредствена близост до шахтовия кладенец се проектира шахта, в която се монтират помпените агрегати и/или средствата за измерване на черпените водни обеми, като водомерите не трябва да са на разстояние, по-голямо от 2 m от устието на кладенеца. Чл. 33.

(1)Хоризонталните дренажи и галерии се защитават от пряко попадане на повърхностни води чрез подходящо уплътняване на покривните пластове.

(2)Към хоризонталните водовземни съоръжения, както и в чупките (хоризонтални или вертикални) на водоприемните части се проектират ревизионни шахти за вентилация, наблюдение и ремонт.

(3)Около ревизионните шахти се проектира водонепропусклива настилка с широчина от 1 до 2 m и с наклон 0,1.

(4)Ревизионните шахти се проектират с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m.

(5)Събирателната шахта за приемане на водата от хоризонталните дренажи се проектира с водна и суха камера и с преливно-изпразнителна система.

(6)В мястото на заустване на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа. Раздел ІІІ Каптажи на извори Чл. 34. Каптажите на извори са елемент от проучването на подземните води и се проектират като съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане при условията и по реда на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Чл. 35 .

(1)Към каптажите на извори се проектира събирателна шахта с подходяща вентилация, а каптажът се защитава със земен насип за запазване на температурата на изворната вода.

(2)Събирателната шахта се проектира с водна и суха камера, а при необходимост и с утаителна камера .

(3)Водната камера се проектира с подходящо уплътняване за предпазване на водата от повърхностно замърсяване, замръзване и заливане с повърхностни води, като се предвижда изворната вода да постъпва във водната камера с ъс скок от 10 до 20 cm .

(4)За отвеждане на водата от водната камера се проектира водовземна тръба с водовземна цедка и спирателен кран.

(5)За отвеждане на излишната вода, както и за отстраняване на утайките във водната и утаителната камера, се предвижда преливно-изпразнителна система.

(6)В края на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа. Чл.

1. При каптиране на извори, при които изворната вода съдържа голямо количество глинести и пясъчни частици, в събирателната шахта се предвижда утаителна камера, свързана с водната камера чрез преливник. Чл.
2. Спирателните арматури на изпразнителната и водовземната тръба се проектират в сухата камера на събирателната шахта. Раздел ІV Водовземане от повърхностни води Чл. 38.

(1)Изборът на водоизточника и мястото на водовземането се определят въз основа на анализа на нуждите от питейно-битова вода, резултатите от хидроложките и хидрогеоложките проучвания, анализа на качествените показатели и възможността за учредяване на санитарно-охранителна зона.

(2)Типът и конструкцията на водовземните съоръжения се определят в зависимост от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките характеристики на водоизточника, минималните и максималните водни нива и санитарно-хигиенните изисквания. Типът и конструкцията на водовземните съоръжения не трябва да позволяват навлизане на наноси, плаващи вещества или водни обитатели. Чл. 39.

(1)Класът на водовземните съоръжения за целогодишно ползване се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система съгласно чл. 4.

(2)Класът на водовземните съоръжения за сезонно ползване се приема с единица по-малък.

(3)Класификацията на язовирните стени и язовирите по степени на потенциална опасност в зависимост от оценката на риска от човешки жертви и настъпване на икономически, социални и екологични щети е съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, приета с Постановление № 12 от 2020 г. на Министерския съвет (ДВ , бр. 9 от 2020 г.) . Чл. 40.

(1)Водовземането от реки се проектира брегово, руслово или дренажно в зависимост от разположението им спрямо водоизточника.

(2)Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се определя при едновременна работа на всички секции на водовземното съоръжение (без резервните) по формулата съгласно приложение № 5.

(3)Отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по течението на реката.

(4)Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се оразмерява като водовземно съоръжение от подземни води. Чл. 41. Водовземните отвори се разполагат на разстояние, както следва: най-малко 0,5 m от дъното на водоема, 0,2 m под ледената покривка и най-малко 0,3 m под най-ниската кота на вълните. Чл. 42.

(1)При водовземане от язовири се преценява възможността за използване на основния изпускател или на входното съоръжение на изпускателя като водовземно съоръжение.

(2)При разполагане на водовземното съоръжение в язовирна стена се осигурява възможност за ремонт на стената при непрекъснато действие на водовземното съоръжение. Чл. 43.

(1)Водовземните кули се проектират при водовземане от язовири или от големи естествени езера.

(2)Водовземните кули се разполагат в заливи и в площи от акваторията, защитени от вълни, или зад границата на крайбрежните течения.

(3)Водовземните отвори на кулите се проектират на дълбочина, по-голяма от трикратната височина на вълната, и на разстояние най-малко 10 m под ръба на преливника на язовира. Долният ръб на най-ниско разположения водовземен отвор е най-малко с 1 m над нивото на мъртвия обем, а максималното експлоатационно водно ниво е на разстояние не по-малко от 6 m от горния му ръб. Чл. 44.

(1)Към водовземните съоръжения от водоеми, използвани за рибовъдство, се проектират рибозащитни устройства като елемент на съоръжението или като отделно съоръжение на водовземния канал.

(2)Необходимостта от рибозащитно устройство , както и неговият вид се определят при съобразяване с изискванията на органите по охрана и контрол на рибните ресурси.

(3)Отворите на водовземните съоръжения се оразмеряват за средна скорост на преминаване на водата през входната решетка или мрежата в съответствие с изискванията за опазване на рибните ресурси.

(4)Допустимите скорости на преминаване на водата във водоприемните отвори се определят, както следва:

1. при брегови непотопени водовземни съоръжения – от 0,6 до 0,2 m / s ;
2. при потопени водовземни съоръжения – от 0,3 до 0,1 m / s ;
3. при поставяне на плоски рибозащитни преградни мрежи с отвори от 3 до 4 mm пред водоприемните отвори скоростта на водата в отворите се определя, както следва: а) при водовземане от реки със скорост на течението над 0,4 m/s – 0,25 m/s; б) при реки със скорост на течението под 0,4 m/s – 0,1 m/s; в) при много тежки ледоходни условия в реките – до 0,06 m/s. Чл.
4. Бреговите водовземни кладенци се оразмеряват хидравлично при:
5. минимално ниво на водата във водоизточника;
6. изключване на една от секциите на водовземното съоръжение;
7. наличие на други допустими неблагоприятни условия (задръстване на решетката, обрастване на довеждащия водопровод и др.). Чл.
8. Типът на решетките пред водовземните съоръжения се определя, като се отчитат особеностите на водоема, водното количество и др. Чл.
9. При наличие на условия за обрастване на водоприемните съоръжения се предвиждат мероприятия за почистването им. Чл.
10. Оразмерителните скорости на водата в гравитационните и сифонните водопроводи се определят съгласно табл.
11. Таблица 2 Диаметър на водопровода, mm Скорост на водата в зависимост от категорията на водовземането, m/s първа втора и трета От 300 до 500 0,7 – 1 1 – 1,5 От 500 до 800 1 – 1,4 1,5 – 1,9 Над 800 1,5 Чл.
12. Сифонни водопроводи при водовземни съоръжения се проектират за водоснабдителни системи от втора и трета категория, а с обосновка – и за водоснабдителни системи от първа категория. Чл.
13. Гравитационните и сифонните водопроводи се полагат на разстояние не по- малко от 0,5 m под дъното на реката, като дъното се укрепва срещу подкопаване. Раздел V Изкуствено подхранване на подземни води Чл. 51.

(1)Подземните води се подхранват изкуствено с повърхностни води чрез инфилтрационни съоръжения открит или закрит тип, с непрекъснато или периодично действие.

(2)Инфилтрационните съоръжения се проектират открити при наличие на покривни слабопропускливи пластове с дълбочина до 3 m.

(3)При изграждане на филтрационни полета може да се използват естествени пропускливи почви с добра филтруемост (напр. леки песъчливи почви) или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри с подходяща за филтриране зърнометрия.

(4)Непропускливите повръхностни слоеве на почвата се отстраняват. Чл.

1. Качеството на водата, използвана за изкуствено подхранване, не трябва да създава пречки за постигане на целите по отношение на качеството и количеството на подземното водно тяло, заложени в съответния план за управление на речния басейн. Чл.
2. Нивото на подземните води под дъното на откритите инфилтрационни съоръжения е не по-малко от 0,5 m. Чл.
3. Към съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води се проектират средства за измерване на водните количества, подавани към инфилтрационните съоръжения. Глава трета ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ВОДАТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ Раздел І Общи изисквания Чл. 55.

(1)При пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване се прилагат стандартизирани методи и технологии, както и добри инженерни практики, които гарантират постигане на показателите за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели по смисъла на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2)При проектиране на нови, реконструкции, основни обновявания (вкл. свързани с разширение на технологичната схема с допълнителни процеси) или основни ремонти на съществуващи пречиствателни станции за питейно-битово водоснабдяване се спазват следните изисквания:

1. постигане на качества на пречистената вода в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
2. гарантиране безопасността на персонала;
3. осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, токсични вещества и др.);
4. постигане на изисквания експлоатационен срок и осигуряване на дълготрайността на конструкциите на сградите, като се отчитат бъдещи разширения и промени;
5. осигуряване на непропускливост на съоръженията и системите;
6. осигуряване на предпазни мерки при експлоатацията и поддържането;
7. прилагане на енергоефективни мерки при строителството и експлоатацията;
8. намаляване количеството на отпадъчните продукти и/или тяхното безопасно оползотворяване;
9. постигане на ефективност по отношение на общите разходи (капитални и експлоатационни);
10. вземане под внимание на заключенията и препоръките от оценката на риска на водоизточника и неговия водосборен басейн в случаите, когато е изготвена оценка на риска по смисъла на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
11. осигуряване на техническа възможност за бъдещо разширение на технологичната схема с допълнителни процеси, най-малко включващи избистряне и използване на активен въглен, ако за водоизточник се използват повърхностни води;
12. в пречиствателните станции за питейни води се предвиждат обходни (байпасни) връзки за изключване на част или на всички пречиствателни съоръжения за преглед, почистване, текущ или основен ремонт;
13. на входа и изхода на пречиствателните станции за питейни води задължително се проектират средства за измерване на протичащите водни количества;
14. при проектирането на пречиствателни станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник.

(3)Заданието за проектиране на нова, реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуваща пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) съдържа най-малко следните данни и условия:

1. данни от прединвестиционно проучване: а) инженерни данни за отредената площадка на ПСПВ (местоположение, собственост, инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки, сеизмични проучвания, геодезическо заснемане, подробен устройствен план с указани инфраструктурни връзки); б) заключения от анализите относно качеството на водата във водоснабдителната мрежа и мерки за нейното подобряване; в) заключения за качеството на водата във водоизточника и параметри, които налагат необходимост от пречистване на водата за питейно-битови цели; г) при наличие на съществуваща пречиствателна станция за питейни води – данни за капацитета, ефективността на пречистване и оценка на експлоатационното състояние на съществуващите съоръжения; д) нетна производителност на пречиствателната станция за питейни води за настоящия момент и за края на проектния експлоатационен срок;
2. заключения от оценката на риска и управлението на риска по реда на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (когато такава е извършена и налична), по отношение на водосборните райони на водоизточниците;
3. изисквания към броя на вариантите и фазите на проектиране. Чл. 56.

(1)Технологията за пречистване на водата, видът и оразмерителните параметри на пречиствателните съоръжения и оразмерителната доза на реагентите се установяват в зависимост от качествата на водата във водоизточника, оценката на риска (когато такава е изготвена) на водоизточника и неговия водосбор, производителността на пречиствателната станция, конкретните условия и данните от технологичните изследвания и експлоатацията на съществуващите съоръжения или такива, работещи в аналогични условия.

(2)За целите на проектирането според съдържанието и характера на суспендираните и хумусните вещества водите се категоризират, както следва:

1. маломътни – до 50 mg/l;
2. средномътни – от 50 до 250 mg/l;
3. мътни – от 250 до 1500 mg/l;
4. много мътни – над 1500 mg/l;
5. слабо оцветени – до 35 о (по платино-кобалтовата скала);
6. средно оцветени – от 35 о до 120 о (по платино-кобалтовата скала);
7. силно оцветени – над 120 о (по платино-кобалтовата скала). Чл.
8. Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се определя като сбор от водното количество, определено съгласно чл. 20, ал. 1, и водното количество за технологични нужди. Чл. 58.

(1)Пречиствателните станции се оразмеряват за равномерна работа през денонощието.

(2)За пречиствателни станции с производителност до 3000 m 3 на денонощие се допуска прекъснат режим на работата в зависимост от режима на водоползване.

(3)Броят и проектният капацитет на пречиствателните съоръжения се определят така, че при изключване на някое от тях за поддръжка или ремонт да се обезпечи непрекъснатост на работа на пречиствателната станция за питейни води и постигане на необходимия пречиствателен ефект.

(4)Броят и проектният капацитет на паралелно работещи и резервни помпени агрегати, дозаторни устройства и други спомагателни инсталации се определят така, че при спиране за поддръжка или ремонт на някои от тях да се обезпечи нормалната експлоатация на пречиствателната станция за питейни води. Чл. 59.

(1)Технологичните отпадъчни води се пречистват преди заустване във воден обект до степен, удовлетворяваща качествените показатели на разрешителното за заустване. В случаите, когато се предвижда заустване на технологични води в канализационни системи, се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

(2)Утайките от пречиствателната станция за питейни води се третират в съответствие с добри те инженерни практики с цел постигане на необходимо то качество според предвидените с проекта изисквания за тяхното оползотворяване . Раздел ІІ Реагентно стопанство – химикали за пречистване Чл. 60.

(1)При реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи пречиствателни станции за питейни води оразмерителните дози на реагентите се определят въз основа на експлоатационни данни.

(2)При проектиране на нови пречиствателни станции за питейни води оразмерителните дози на реагентите се определят експериментално за различни периоди от годината при характерни качествени показатели на водата.

(3)Допуска се оразмерителната доза на реагента да се определи въз основа на експлоатационни данни от други пречиствателни станции за питейно-битово водоснабдяване, които използват сходни водоизточници с подобна мътност и реагенти със същия химичен състав. Чл. 61.

(1)Начинът на приготвяне и дозиране на реагентните разтвори трябва да обезпечава непрекъснатост на подаването им на определените места в технологичния процес и да не възпрепятстват по никакъв начин експлоатацията на пречиствателната станция за питейни води.

(2)При доставка и при проектиране на съоръжения за съхранение и приготвяне на реагентни разтвори да се спазват изискванията на производителя за безопасност при работа и опазване здравето на персонала.

(3)Броят на съдовете за приготвяне на реагентни разтвори се приема не по-малко от два.

(4)Материалът и конструкцията на съдовете за приготвяне на реагентни разтвори трябва да е съобразен с физико-химичните характеристики на реагентите, да гарантира тяхната дълготрайност, безопасност при експлоатация, както и да не допуска миграция, която да води до промяна в състава и ефекта на въздействие на реагентите.

(5)Конструкцията на съдовете за приготвяне на разтвори трябва да позволява тяхното изпразване и почистване, а при разтвори, склонни към образуване на утайки или суспензии, да има възможност за тяхното утаяване и отвеждане от съдовете, без това да вреди на процеса на дозиране. Чл. 62. Списък с приложимите стандарти с изисквания към реагенти е даден в приложение № 3. Раздел ІІІ Смесителни устройства. Въздухоотделители. Камери за реакция Чл. 63.

(1)Смесителните устройства се проектират така, че да осигуряват бързо и равномерно смесване на реагентите с водата.

(2)Типът и конструкцията на смесителите се проектират така, че да не позволяват утаяване на суспензии и реагенти.

(3)Броят на смесителите за смесване на коагуланта с водата е най-малко

1. Чл.
2. В откритите смесители се проектират изпразнителни и преливни тръби, когато няма предвидена преливна тръба във входната шахта на пречиствателната станция. Чл. 65.

(1)Въздухоотделителите се проектират пред утаители с вихрова камера за флокулация, избистрители със суспендиран слой или филтри с възходящ поток на водата.

(2)Въздухоотделители не се проектират, ако конструкцията на смесителя осигурява отделянето на разтворения във водата въздух, както и когато водата не се обогатява с въздух по пътя си до следващото съоръжение.

(3)Допуска се проектиране на един въздухоотделител за всички съоръжения.

(4)Въздухоотделителите се оразмеряват за скорост на водния поток до 0,05 m/s и престой на водата не по-малко от 1 min. Чл. 66.

(1)Камери за флокулация се проектиратзадължително при избистряне на водата чрез утаители.

(2)Типът и конструкцията на камерата за флокулация се определят въз основа на технико-икономически анализ, като се отчитат теренните условия, технологията на пречистване, производителността на станцията и конструктивните изисквания.

(3)При проектиране на камери за флокулация се спазват следните изисквания:

1. времепрестоят на водата в камерите за флокулация е от 20 до 40 min;
2. скоростите на водата в камерите за флокулация не трябва да позволяват утаяване на образувалите се флокули на дъното на съоръжението;
3. отвеждането на водата от камерите за флокулация трябва да става по начин, който да не позволява разкъсване на вече образувалите се флокули.

(4)Камерите за флокулация се разполагат в максимална близост до утаителите или са вградени в тях. Раздел ІV Утаители и избистрители Чл. 67. Утаителите и избистрителите се оразмеряват хидравлично в зависимост от специфичните им характеристики и резултатите от технологичните изследвания. Чл. 68 .

(1)Видът на утаителя се определя въз основа на технико-икономическа обосновка.

(2)Конструкцията на утаителя трябва в максимална степен да предотвратява образуването на мъртви зони или придънни потоци, следствие на промяна на температурата на постъпващата вода.

(3)В началото и в края на утаителите се предвиждат разпределителни устройства, които се проектират така, че да осигуряват равномерно движение на водата по цялото напречно сечение на съоръжението и съответно равномерното й отвеждане.

(4)Във всеки утаител се предвижда зона за събиране на утайките, като дъното на утаителя се оформя по начин, който да улеснява тяхното отвеждане.

(5)Мътността на утаената вода не може да превишава стойности, по-големи от 8 – 12 mg/dm 3 . Чл.

1. При проектиране на хоризонтални утаители, след коагулационна обработка на водата, се спазват следните изисквания:
2. утаителят се оразмерява с опитно определени стойности на скоростта на утаяване и скоростта на хоризонтално движение на потока при предварително зададена дълбочина на утаителната част;
3. при липса на опитно определени стойности или експлоатационни данни за скоростта на утаяване и скоростта на хоризонтално движение на потока се използват препоръчителни стойности от добри инженерни практики;
4. дълбочината на утаителя се приема от 3 до 5 m;
5. утаителят се разделя на коридори, като всеки един коридор трябва да има възможност да се изключва от работа, без това да възпрепятства работата на другите коридори;
6. отстраняването на утайките е ръчно, хидравлично или механизирано; изборът се прави с инвестиционния проект на база технико-икономическа обосновка. Чл.
7. При оценката на хидравличните характеристики на потока се отчита целесъобразността да се изчислят числото на Рейнолдс (Re) и числото на Фруд (Fr) (приложение № 6):
8. ако Re < 20 000 се счита, че турбулентността на потока е приемлива; ако Fr > 10 – 5 се счита, че потокът е стабилен;
9. ако един от двата критерия по т. 1 не е удовлетворен, следва да се намали ширината на коридорите на утаителя и да се преизчислят критериите. Раздел V Филтри Чл. 71.

(1)Видът на филтрите се определя след извършване на опитни технологични изследвания и технико-икономически анализ, като се отчитат качествата на водата, производителността на пречиствателната станция, местните климатични и географски условия и др.

(2)Параметрите, използвани при оразмеряване на филтрите, се определят от технологични изследвания, по аналогия с подобни съоръжения в експлоатация или въз основа на добри инженерни практики.

(3)При брой на филтрите до 20 се приема един филтър в ремонт. Когато филтрите са повече от 20, се приемат два филтъра в ремонт. Чл. 72.

(1)Филтрите се зареждат с чист кварцов пясък или с други зърнести материали в съответствие с изискванията на български стандарти или български технически одобрения. Приложение № 3 съдържа информация за приложимите стандарти за филтърни пълнежи.

(2)За бавните филтри се проектира площадка за промиване на пясъка по хидравличен начин. Чл. 73.

(1)Площта на филтрите се определя по формула

(1)съгласно приложение № 6.

(2)Броят на филтрите е не по-малко от

1. При станции с производителност до 3000 m 3 на денонощие или с непрекъснат режим на работа се допуска този брой да е по-малък от
2. Чл.
3. Максималните допустими напорни загуби във филтърния пълнеж са до 3,5 m – за безнапорните филтри, и до 8 m – за напорните филтри. Чл.
4. Пясъчният пълнеж на бързите филтри се характеризира със следните параметри:
5. коефициент на разнозърненост, който се определя съгласно приложение № 6;
6. ефективен диаметър на зърната, който се определя съгласно приложение №
7. Чл. 76.

(1)Бавните филтри се оразмеряват за скорост на филтрация от 0,1 до 0,3 m/h.

(2)Броят на филтрите по ал. 1 е не по-малко от 2.

(3)Бавните филтри се проектират с механично или хидравлично регенериране на пясъка.

(4)Водният слой над филтърния пълнеж е 1,5 m. Раздел VІ Отстраняване на органични вещества, мирис и вкус на водата Чл. 77.

(1)В случай че за отстраняването на органични вещества, мирис или вкус се използват окислители, се предвижда и сорбционна обработка на водата чрез филтрация през бърз филтър с гранулиран активен въглен.

(2)За окислители се използват хлор, озон, калиев перманганат, хлорен диоксид, водороден прекис или други окислители, разрешени за употреба при пречистване на води за питейно-битови цели.

(3)При краткотрайно влошаване на качествата на водата се допуска прилагане на прахообразен активен въглен, който се въвежда във водата преди коагулационната обработка или пред филтрите.

(4)Допуска се при съдържание на лесно окисляващи се органични вещества в неголеми концентрации да се употребяват окислители без сорбционна обработка на водата, ако качеството на пречистената вода е в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Чл. 78.

(1)Видът и дозите на окислителите се определят съобразно технологичните изисквания.

(2)Пречистената вода се дезинфекцира независимо от използването на окислители. Чл. 79.

(1)Филтрите с гранулиран въглен се прилагат като крайно пречиствателно съоръжение.

(2)Не се допуска водата, подавана във филтрите с активен въглен, да съдържа суспендирани вещества в количества над 1,5 mg / l . Раздел VІІ Дезинфекция на водата Чл. 80.

(1)При централно водоснабдяване водата за питейно-битови нужди се дезинфекцира задължително.

(2)За дезинфекцията на питейни води, както и за дезинфекцията на водоснабдителни системи и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, се използват биоциди, разрешени по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167 от 2012 г.) и/или по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

(3)За дезинфекция на питейни води се използват биоциди от продуктов тип 5 съгласно Приложение V, а за дезинфекция на водоснабдителните системи и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване се използват биоциди от продуктов тип 4 по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167 от 2012 г.).

(4)Информация за биоцидите и активните им вещества се съдържа в Регистъра на биоцидите от електронната страница на Министерството на здравеопазването.

(5)Допуска се в допълнение на химичната дезинфекция на водата да се използват и други методи за обеззаразяване.

(6)Биоцидите, използвани при дезинфекцията на питейните води, се използват при спазване на условията съгласно издаденото разрешение и относимите норми на тази наредба. Чл. 81.

(1)Методът на дезинфекция, концентрацията и контактното време се определят в съответствие с условията на издаденото разрешение на съответния биоцид.

(2)При определяне на метода за дезинфекция по ал. 1 се вземат също така предвид качествените показатели на водата, възможностите за механизация и автоматизация на процесите, условията за съхраняване на биоцидите, разходът на енергия и въздействието върху околната среда и човешкото здраве след съответна технико-икономическа обосновка.

(3)Контактното време по ал. 1 се осигурява в резервоари, като за населени места от ІІІ до VІІІ категория се допуска за това да се използва водопроводът до първия потребител. Чл. 82.

(1)Съоръженията за дезинфекция се проектират корозионноустойчиви.

(2)Всички затворени пространства се осигуряват с вентилация. Дейностите се извършват при спазване изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове към него.

(3)В случаите, в които за дезинфекция се използват биоциди с активно вещество активен хлор, получен от хлор, се прилагат разпоредбите на чл. 83 –

1. Чл.
2. В хлораторните станции и в помещенията, където има опасност от изтичане на хлор газ, се предвижда:
3. непрекъснато измерване на хлора във въздуха и подаване на предупредителни светлинни и звукови сигнали при измерена концентрация, равна или по-голяма от 3 mg хлор m 3 въздух, и на аварийни светлинни и звукови сигнали при измерена концентрация, равна или по-голяма от 9 mg хлор на метър кубичен въздух;
4. изграждане на автоматизирана, затворена вентилационно-неутрализационна система с 20-кратен обмен на въздуха на час на помещението с най-голям обем, която се задейства при предупредителен или авариен сигнал за теч на хлор;
5. обемът на неутрализационния разтвор, който се впръсква в неутрализационната система (скрубера), в противоток на подавания низходящо-възходящ поток на замърсения с хлор въздух, трябва да е достатъчен за обезвреждане на един пълен съд с хлор – варел или бутилка, в зависимост от предвиждания начин на доставка;
6. допуска се изграждане на отворена вентилация в разходния склад с непрекъснат 3-кратен обмен на въздуха за час и екранирани отвори на външна стена с обща площ 0,02 % от площта на пода (при добре херметизирани помещения), която операторите да използват при подмяна на съдовете за хлор, при стриктно спазване на правилата за безопасност; отворите се разполагат на 15 cm от пода и близо до тавана. Чл.
7. Работната доза хлор за дезинфекция на водата се определя въз основа на качествата и състава на водата и чрез технологични изследвания. За целите на проектирането, когато такива предварителни изследвания не са извършени, тя се определя, както следва:
8. от 2 до 3 mg / l – за филтрирани повърхностни води;
9. от 0,7 до 1 mg / l – за подземни води. Чл. 85.

(1)Хлораторните станции, работещи с втечнен хлор, и складовете за втечнен хлор се разполагат на разстояние, не по-малко от 150 m от жилищни и производствени сгради във или извън урбанизираните територии съгласно изискванията за здравна защита на населените места, като се отчита розата на ветровете и се предвижда обезвреждане на аварийно изпуснатия хлор.

(2)В случаите, когато хлораторната станция и/или сладовете за хлор по ал. 1 са самостоятелни обекти и са разположени извън територията на пречиствателната станция, те се осигуряват с необходимата система за физическа защита съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. Чл.

1. Хлораторните станции за втечнен хлор се проектират със:
2. апаратно помещение за хлораторни апарати;
3. входно антре, в което се поставят шкафове със защитно облекло, медикаменти за долекарска помощ и фонтан за питейна вода;
4. разходен склад за бутилки и/или варели;
5. склад за съхранение на експлоатационен запас в продължение на 15 – 30 дни в зависимост от категорията на водоснабдявания обект;
6. помещение за хлоромер и контактен резервоар, когато се предвижда автоматично регулиране на дозата на хлора;
7. помещения за съоръженията за обезвреждане на аварийно изпуснат хлор без пряка връзка с останалите помещения в хлораторната станция. Чл. 87.

(1)При проектирането на хлораторни станции се осигурява връзка между апаратното помещение за хлораторни апарати и разходния склад през входното антре.

(2)Не се допуска директна връзка на апаратното помещение, разходния склад и входното антре с останалите помещения в хлораторните станции.

(3)Хлораторните станции, разположени в обща сграда с други съоръжения на пречиствателната станция, се отделят посредством плътна стена без строителни отвори. Чл. 88.

(1)Не се допуска проектиране на хлораторни станции и складове за хлор в помещения под нивото на терена.

(2)Апаратните помещения за хлоратори и анализатори се проектират с естествено осветление, с прозорци, ориентирани по възможност на север или така, че да не се допуска пряко слънчево нагряване на хлораторните апарати. Площта на прозорците е 10 % от площта на пода.

(3)Резервното технологично обзавеждане на хлораторните станции включва:

1. до два работни хлоратора – един резервен хлоратор;
2. при повече от два работни хлоратора – два резервни хлоратора. Чл. 89.

(1)Тръбопроводите за втечнен и газообразен хлор и хлорна вода се проектират хлороустойчиви и с възходящ наклон 0,01 към хлораторния апарат.

(2)Хлоропроводите се проектират на конзоли в помещенията, а извън сградата – на естакади, като се осигурява защитата им от пряко слънчево нагряване. Чл. 90. Хлоропроводите се оразмеряват за три пъти максималното оразмерително количество хлор,както следва: от 2,5 до 3,5 m / s – за газообразен хлор, и 0,8 m / s – за втечнен хлор, при работно налягане, не по-малко от 1,6 МРа и при налягане за изпитване 2,3 МРа. Чл. 91.

(1)При паралелна работа на два или повече хлоратора тръбопроводите за хлорна вода се свързват посредством резервоар без прекъсване на потока.

(2)Тръбопроводите се разполагат в помещенията в монтажни канали, в пода или на конзоли към стените, а извън сградата – подземно или в колектори, в които освен тръбопроводите не се предвиждат други комуникации. Чл.

1. В помещенията на хлораторните станции за втечнен хлор се осигурява известителна звукова и/или светлинна сигнализация при аварийно изтичане на хлор от съоръженията. Чл.
2. Допуска се изпускане на отпадъчни води от апаратното помещение, разходното помещение и антрето на хлораторната станция само ако това не води до замърсяване на околната среда. В противен случай преди изпускането на отпадъчни води се използва неутрализиращ реагент. Чл.
3. Хлораторни станции, работещи с хлорни съединения, се проектират със следните помещения:
4. хлораторно помещение, в което се поместват реагентните съдове и дозаторите;
5. склад за хлорни съединения;
6. антре. Чл.
7. Свободната площ в хлораторните помещения е от 4 до 6 m 2 , като проходите за преминаване между съдовете, дозаторите и стените се проектират с широчина, по-голяма от 0,7 m . Чл.
8. Инсталациите за дезинфекция на водата, различни от тези по чл. 83 до чл. 95, се проектират в съответствие с указанията на производителя. Чл. 97 . Работата на всички инсталации за дезинфекция на водата се автоматизира напълно, като се синхронизира с работата на водопровода, помпените станции или пречиствателната станция. Чл.
9. Тръбопроводите на вентилационната система и обезвреждащите съоръжения се проектират от корозионоустойчиви строителни продукти. Раздел VІІІ Складове за реагенти и филтърни материали. Спомагателни и обслужващи помещения Чл. 99.

(1)Складовете за реагенти и филтърни материали се оразмеряват в зависимост от условията за транспортиране, товарене и разтоварване, необходимия запас, изискванията за съхранение и физико-механичните свойства на материалите.

(2)Складовете за реагенти се оразмеряват за 15 – 30-дневен запас при максимален разход на реагенти.

(3)Допуска се складовете за реагенти да се оразмеряват за по-малък запас, но за не по-малко от 7 дни след съответна технико-икономическа обосновка.

(4)При наличие на централни (базисни) складове се допуска складовете за реагенти да се оразмеряват за тридневен запас. Чл. 100.

(1)В зависимост от производителността на пречиствателната станция, качеството на суровата вода, технологията на пречистване, обема на технологичния контрол и местните условия освен основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат и необходимите спомагателни съоръжения и помещения, включително лаборатории, като се определят видът и площта им.

(2)Основните, спомагателните и обслужващите помещения в сгради се разполагат при спазване на технологичните и санитарно-хигиенните изисквания и на правилата и нормите за пожарна безопасност след съответна технико-икономическа обосновка.

(3)Към спомагателните и обслужващите помещения се предвиждат необходимите санитарно-хигиенни помещения съобразно числеността на персонала. Глава четвърта ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОМПЕНИ СТАНЦИИ Чл. 101.

(1)Категорията на помпените станции се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система, която обслужват.

(2)Помпените станции се проектират за работа по три схеми:

1. отворена система;
2. затворена система;
3. смесена система.

(3)Помпените станции се проектират така, че да осигуряват необходимото оразмерително налягане и водно количество във водоснабдителната система.

(4)При проектирането на помпените станции се предотвратяват и/или избягватследните състояния:

1. кавитация;
2. нестабилност вследствие ненормални колебания на водното ниво;
3. претоварване вследствие извънредно увеличаване на енергопотреблението;
4. недопустимо нарастване на шума при работа на помпените станции извън границите на максимално допустимите норми.

(5)Начинът на разполагане на оборудването в помпената станция и режимът на работа на помпите се определят за всеки конкретен случай. Чл. 102.

(1)Общият напор на помпа или помпена група се определя като сума от преодоляваната геодезична височина, общите загуби на напор, както и:

1. при пряко подаване в мрежата – свободния напор в критичната точка;
2. п ри свободно изтичане в резервоар –допълнителен напор от 3 m (или друга стойност, ако е необходимо) в края на тласкателя или необходимия свободен напор във висока точка по трасето му.

(2)При избора на помпа работната й точка се определя в съответствие с високите стойности на коефициента на полезно действие на помпата. Чл. 103.

(1)Всяка система помпен агрегат – тласкателен водопровод се изследва за хидравличен удар при най-неблагоприятни експлоатационни условия , въз основа на които се вземат защитни мерки за осигуряване на максимално оразмерително налягане във водопровода под допустимото работно налягане за даден вид тръби съгласно приложение № 7.

(2)Оразмеряването на тласкателния водопровод се извършва с водното количество при работната точка на избраната помпена група.

(3)При възможност за поява на хидравличен удар се проектират съоръжения за неговото предотвратяване или погасяване. Чл. 1 04 . В машинната зала на помпените станции не се допуска разполагането на помпи, работещи с вредни, отделящи миризми течности и с битови или производствени отпадъчни води. Чл. 105.

(1)За всяка група помпени агрегати се предвиждат резервни помпени агрегати в зависимост от категорията на водоснабдителната система и броя на работните агрегати съгласно табл. 3. Таблица 3 Брой на работните агрегати в една група помпи Брой на резервните агрегати, монтирани в помпената станция, в зависимост от категорията на водоснабдителната система първа втора трета От 2 до 6 От 7 до 10 – Над 10 –

(2)За обекти, за които се предвижда непрекъснато водоснабдяване, се проектира резервно електрозахранване от втори независим енергиен източник. Чл. 106.

(1)Помпените агрегати и другите съоръжения в помпената станция се разполагаттака, че да имасвободен достъп за обслужване и ремонт.

(2)Арматурите и водопроводите се разполагат така, че загубите на напор да са минимални и да е осигурен достъп до спирателните кранове и при монтиране на помпите.

(3)В помпените станции, в които има повдигателни механизми, се изгражда монтажна площадка за осигуряване на проходно място с широчина, не по-малка от 0,7 m до поставения върху нея помпен агрегат.

(4)Помещенията, в които се разполагат вертикални помпи, се проектират при спазване на изискванията за монтаж, демонтаж и изнасяне на помпите и натехните възли, включително с подемни съоръжения.

(5)Допуска се при неблагоприятни почвени условия монтирането на две помпи на един общ фундамент, без проход между тях, като се осигурява обход с широчина най-малко 1,0 m . Чл. 107.

(1)За всяка естествено залята помпена група и независимо от броя помпи се проектират не по-малко от два смукателни водопровода.

(2)При изключване на един смукателен водопровод на естествено залети помпи останалите помпи провеждат цялото оразмерително водно количество при водоснабдителни системи от първа и втора категория и 70 % от оразмерителното водно количество за водоснабдителни системи от трета категория.

(3)При помпи, които не са залети естествено, всяка от тях се проектира със самостоятелен смукателен водопровод.

(4)Смукателните водопроводи на помпи, които не са залети естествено, се проектират с възходящ наклон към помпите 0,005.

(5)Смукателните водопроводи се проектират с ексцентрични редуктори.

(6)При естествено залети помпи се вземат мерки за предотвратяване разпространението на вибрации при работата на помпата към стената на резервоара.

(7)При помпи, които не са залети естествено, се предвижда обратна клапа в началото на смукателите. Чл.

1. Монтажните канали на водопроводите се проектират с размери, които осигуряват:
2. от 0,2 до 0,3 m свободно пространство под тръбата;
3. от 0,2 до 0,4 m свободно пространство над тръбата;
4. от 0,25 до 0,3 m свободно странично пространство между стената и тръбата. Чл.
5. Допустимите скорости на водата за хидравлично оразмеряване на напорните и смукателните водопроводи са съгласно табл.
6. Таблица 4 Диаметър на тръбите, mm Допустима скорост на водата във водопроводите на помпените станции, m/s при смукателни водопроводи при напорни водопроводи До 250 от 0,6 до 1,0 от 0,8 до 2,0 От 300 до 800 от 0,8 до 2,0 от 1,0 до 3,0 Над 800 от 1,2 до 2,0 от 1,50 до 4,0 Чл. 110.

(1)На тласкателния водопровод на всяка помпа се проектиратпоследователно възвратна клапа испирателен кран.

(2)На общия тласкателен водопровод, след средството за измерване на водното количество, се монтират последователно възвратна клапа и спирателен кран.

(3)На тласкателя извън помпената станция се предвиждат опорни блокове в мястото на промяна на направлението на водопровода. Опорните блокове се оразмеряват за поемане на максималната реакционна сила при възникване на хидравличен удар. Чл.

1. На смукателния водопровод не се монтират спирателни кранове освен в случаите, когато помпите са естествено залети или имат общ смукателен водопровод. Чл.
2. На изхода на помпената станция се проектира средство за измерване на водното количество. При разполагане на средството за измерване на преминалото водно количество извън сградата на помпената станция се предвижда шахта. Чл. 113.

(1)Контролните системи в помпените станции се проектират за ръчно, дистанционно или напълно автоматично управление така, че дапредотвратяват излишно повтаряне на операциите пускане – спиране или промяна на оборотите на помпите.

(2)За всеки помпен агрегат се предвижда отделно управление, което включва:

1. предпазно устройство за изключване на двигателя в случай на нарушения при експлоатацията;
2. средства за измерване и индикатори за извършване на контрол и наблюдения на: водното ниво; дебита и налягането; оборотите на двигателите; напрежението; големината на електрически ток; фактора на реактивна мощност; концентрацията на газови смеси; работните часове на агрегатите и др.

(3)При съвместна работа на два или повече помпени агрегата системата за управление трябва да осигурява възможност за изменение на последователността на включването и изключването им.

(4)Системата за управление трябва да осигурява последователно включване на работните и резервните помпени агрегати. Чл. 114.

(1)При проектирането на черпателни резервоари се предвиждат мерки срещу застояването на водата.

(2)Довеждащият водопровод в черпателния резервоар се проектира над максималното водно ниво.

(3)Входните отвори на смукателите се разполагат и оформят така, че да не се засмуква въздух, както и да има достатъчно разстояние около тях.

(4)Регулиращият обем на черпателните резервоари се определя въз основа на часовата неравномерност (часовия график) на постъпващите и изпомпваните водни количества или най-малко на 15-минутната максимална производителност на помпата с най-голям капацитет.

(5)При необходимост от съхраняване на противопожарен и авариен обем те се определят съгласно изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност за определяне на противопожарния обем и чл. 169 за определяне на аварийния обем.

(6)При черпателни резервоари с потопени помпени агрегати се предвиждат подемно-транспортни устройства за спускане и изваждане на помпените агрегати в случаите, когато те са с тегло над 50 kg. Чл. 115. Хидроизолацията на помпените станции се проектира съгласно изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2016 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолационни системи на строежите. Чл. 116.

(1)При проектиране на машинното помещение се предвижда неговото отводняване.

(2)Течовете от салниците на помпите сеотвеждат до отводнителните шахти.

(3)Водите от вакуумното тяло на самозасмукващите помпи се отвеждат в дренажна система до отводнителните шахти или за повторно използване. Чл. 117.

(1)При динамично водно ниво до 9 m под повърхността на терена се допуска сифонно отвеждане на водата от група кладенци до един общ събирателен кладенец.

(2)На всеки 10 кладенци се предвижда една резервна помпа на склад. Чл. 118.

(1)Главите на кладенците се разполагат в надземни или подземни помещения (бункери), чиито размери в план се определят в зависимост от броя и габаритите на помпените агрегати и другите съоръжения, както и от изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

(2)Височината на помещенията по ал. 1 се определя в зависимост от габаритите на съоръженията, но тя не може да е по-малкаот 2,5 m.

(3)Най-горната част на обсадните тръби на кладенците се проектира на разстояние, най-малко 0,2 m от пода. Чл.

1. Водопроводите в помпената станция се дезинфекцират при спазване на изискванията за дезинфекция, определени в тази наредба. Глава пета ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ВЪНШНИ ВОДОПРОВОДИ, ВОДОПРОВОДНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Чл.
2. При проектирането на външни водопроводи, водопроводни мрежи и съоръжения освен изискванията на наредбата се спазват и изискванията на БДС ЕN 805 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите извън сгради“. Чл. 121.

(1)Водопроводите се проектират така, че да имат необходимата якост и устойчивост при най-неблагоприятни скорости, налягания и дебит на водоснабдителната система.

(2)Разходът на вода за пожарогасене се гарантира при максимален разход на вода за всекидневни нужди. Чл. 122.

(1)Елементите на водоснабдителната система преди напорно-регулиращото съоръжение се оразмеряват за максимално денонощно водно количество. След напорно-регулиращото съоръжение елементите на водоснабдителната система се оразмеряват с максимално часово водно количество.

(2)За проверка по отношение на максималните допустими скорости и за определяне на необходимите напори (съответно котите на съоръженията за осигуряване на тези напори) се прилага случаят на работа на водопроводната мрежа при едновременен максимален часов разход и разход на вода за пожарогасене. Чл. 123 .

(1)При определяне на допустимите скорости на водата във водопроводите за тяхната нормална работа и за осигуряване на необходимото качество на питейната вода се вземат мерки запредотвратяване на застояването на водата, влошаване на качествените показатели на водата (например мътност), както и за предотвратяване на хидравличен удар.

(2)За предотвратяване на застояването на водата е необходимо скоростта при средноденонощното водно количество да е по-голяма от 0,005 m/s.

(3)За предотвратяване на влошаване на качествените показатели на водата в мрежата (например мътност) е необходимо скоростта при максималното часово водно количество да е по-голяма от 0,5 m/s. При водопроводите с минимален допустим диаметър се допускат по-малки скорости.

(4)Максимално допустимата скорост във водопроводите е 2 m/s, като само в отделни случаи след съответна техническа обосновка се приемат скорости до 3,5 m/s.

(5)При помпено подаване диаметрите на водопроводите се определят въз основа на технико-икономическо оразмеряване, така че да бъдат най-изгодни при вземане предвид на капиталовите и експлоатационните разходи. Това условие се осигурява при скорости на водата от 0,8 до 1,4 m/s. Чл. 124.

(1)Хидравличното оразмеряване на водопроводите се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби.

(2)При хидравлично оразмеряване на водопроводите се използват установените в практиката формули, като при необходимост от проверка се препоръчва формулата на Колбрук – Уайт.

(3)Водопроводите се проектират за непрекъсната работа, като се отчитат очакваните температурни колебания на водата, натоварването на почвата, повърхностните натоварвания, подземните води, подвижните натоварвания, собственото тегло на тръбата и теглото на водата при номинален диаметър на тръбата, по-голям от 1000 mm, както и усилията, които поемат водопроводите при монтажа, и последващите строителни работи.

(4)Стойността на хидравличната грапавина ( k ) в изчисленията по формулата на Колбрук – Уайт се определя чрез:

1. проектната стойност на грапавината k 1 , включ ваща влиянието на тръбите и тръбопроводните връзки; при използване на k 1 се отчитат местните напорни загуби във фасонните части и арматурите ( приложение № 8 ), или
2. оразмерителната стойност на грапавината k 2 , включваща влиянието на тръбите, тръбопроводните връзки, фасонните части и арматурите ( приложение № 8 ) ; при определяне на оразмерителната стойност на хидравличната грапавина се отчита нейното увеличение с течение на времето.

(5)Местните загуби на напор се отчитат във всички елементи по водопроводите (фасонни части, арматури, средства за измерване и др.). Чл. 125 .

(1)При проектирането на водопроводите се определят оразмерителното налягане, максималното оразмерително налягане и налягането за изпитване на водоснабдителната система, като се отчитат всички условия за протичане на съответното водно количество.

(2)Тръбопроводните елементи се проектират така, че да издържат на оразмерителното налягане, максималното оразмерително налягане и налягането за изпитване на системата.

(3)За арматурите се определят наляганията по ал. 2 при отворено и затворено положение за осигуряване на плътността и функционирането им при нормална експлоатация в съответствие с техническата спецификация. Чл.

1. За защита на водопроводите от хидравличен удар, както и за неговото ограничаване се анализира необходимостта от проектиране на устройства в съответни места от водопроводите. Чл.
2. Всички елементи на водоснабдителната система се проектират и изпитват така, че да осигуряват водоплътност за предвиждания експлоатационен период при работните условия на натоварване. Чл. 128.

(1)Броят на външните водопроводи се определя в зависимост от категорията на водоснабдителната система и комплексно-пусковата програма за етапно въвеждане в експлоатация.

(2)Необходимостта от връзка между два или повече успоредни външни водопроводи се определя съобразно броя на независимите водовземни съоръжения и броя на водопроводите, като свързване се допуска само когато качествата на водата след смесване отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(3)В случай на изключване на външен водопровод или на негов участък се осигурява необходимото водно количество за питейно-битови и производствени нужди на потребителите в съответствие с категорията на водоснабдителната система, запасните аварийни обеми и регулиращите водонапорни съоръжения. Чл. 129. При водоснабдяване от единичен външен водопровод се предвижда резервоар за съхранение на резервен запас от вода за нуждите на потребителите по време на отстраняване на аварии в зависимост от категорията на водоснабдителната система и в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл. 130.

(1)Времетраенето за отстраняване на аварии по външните водопроводи, считано от прекъсването на водоподаването, се определя съгласно табл. 5 за водопроводи от първа категория. За водопроводи от втора и трета категория времетраенето се изчислява, като се умножи с коефициенти, както следва: 1,25 – за водопроводи от втора категория, и 1,50 – за водопроводи от трета категория. Таблица 5 Диаметър на тръбите, mm Допустимо времетраене при прекъсване на водоподаването за отстраняване на аварии по водопроводите (h) при дълбочина на полагане на тръбите до 2 m повече от 2 m До 400 От 400 до 1000 Над 1000

(2)В зависимост от вида на тръбите, особеностите по трасето на водопровода, условията за полагане на тръбите, наличието на път, транспорт и технически средства за отстраняване на аварията се допуска времетраенето съгласно табл. 5 да се увеличи, но с не по-повече от 20 %.

(3)При необходимост от дезинфекция на водопровода след отстраняване на аварията времетраенето може да се увеличи допълнително с 12 h . Чл.

1. На външните водопроводи се проектира средство за измерване на водата преди първото разклонение на водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия. Чл.
2. Водопроводните мрежи се проектират така, че да осигуряват:
3. снабдяване на всички потребители с вода с необходимото количество и налягане;
4. непрекъснато подаване на вода както при нормална работа, така и при повреда и ремонт на отделни водопроводни участъци в зависимост от категорията на водоснабдителната система;
5. довеждане на водата до потребителите по най-подходящ технико-икономичен начин;
6. възможност за добро и лесно поддържане. Чл. 133.

(1)Водопроводните мрежи се проектират сключени.

(2)Разклонени водопроводни мрежи се предвиждат при подаване на вода за производствени нужди, когато се допуска прекъсване на водоподаването за отстраняване на аварии.

(3)По технически или икономически съображения във водопроводните мрежи могат да се обособяват зони (приложение № 9).

(4)Допуска се проектиране на разклонени мрежи за водоснабдителни системи от трета водоснабдителна категория и за крайни тупикови улици, при които водопроводните клонове не могат да се сключат със съседни клонове. Чл. 134.

(1)Минималният вътрешен диаметър на тръбите на водопроводната мрежа в урбанизирани територии с население над 100 000 жители е 95 mm , а за територии с население под 100 000 жители – 75 mm .

(2)При водоснабдяване на малък брой потребители (до 30) с водопровод с едностранно захранване с дължина до 100 m и когато няма изисквания за пожарогасене, се използват тръбис минимален вътрешен диаметър 50 mm . Чл.

1. Водопроводните мрежи и съоръжения се разполагат в урбанизираните територии при спазване изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.). Чл.
2. Технологичните схеми на водопроводните мрежи в урбанизирани територии се проектират с главни водопроводни клонове, образуващи пръстени, удължени по посока на общото движение на водата, и с второстепенни водопроводни клонове за всяка улица от устройствения план на населеното място. Чл. 137.

(1)Сградните водопроводни отклонения се разполагат по възможност в права линия и при най-малка дължина между водопроводен клон от водопроводната мрежа и сградата така, че да са леснодостъпни за поддържане и ремонт.

(2)Сградното водопроводно отклонение включва водовземна част (водовземна скоба или фасонна част), тротоарен спирателен кран, общ водомерно-арматурен възел и водопроводни тръби.

(3)Диаметрите на сградните водопроводни отклонения в зависимост от питейно-битовите и пожарните нужди от вода, разполагането на общия водомерно-арматурен възел и избора на водомер и на устройство срещу обратен поток (съгласно БДС EN 1717 „Защита срещу замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи изисквания към устройства за предотвратяване на замърсяване при обратен поток“) се определят в съответствие с изискванията за проектиране на сградни водопроводни инсталации.

(4)Диаметърът на сградното водопроводно отклонение за производствени сгради се определя съобразно потребностите от вода в съответствие с технологията на производство. Чл. 138.

(1)На водопроводната мрежа и водопроводите се проектират спирателни кранове, изолиращи отделни участъци, в съответствие с категорията на обезпеченост на водоснабдителната система и на правилата и нормите за пожарна безопасност.

(2)При определяне на броя на спирателните кранове и на разстоянието между тях се отчитат плътността и интензивността на застрояване, правилата и нормите за пожарна безопасност, местонахождението на болници, училища, жилищни и производствени сгради и други концентрирани потребители.

(3)Спирателни кранове се проектират задължително на всяко отклонение от главния водопроводен клон.

(4)За изолираните със спирателни кранове участъци от водопроводната мрежа и външните водопроводи, които в процеса на експлоатация ще се изпразват при ремонтни дейности или поради други причини, се предвиждат необходимите съоръжения за обезвъздушаване и изпразване.

(5)Хидрантите могат да се използват за нуждите на експлоатацията, като пълнене, изпразване, обезвъздушаване и промиване на тръбопроводите.

(6)При външните водопроводи и главните водопроводни клонове, както и при дълги участъци от второстепенните водопроводни клонове, разстоянията между спирателните кранове се определят едновременно при спазване на изискванията на ал. 1, като те не трябва да надвишават: 1. 5 km – за външни водопроводи; 2. 2 km – за главни водопроводни клонове от мрежата; 3. 0,5 km – за второстепенни водопроводни клонове от мрежата.

(7)Допуска се увеличаване на разстоянията по ал. 6 след обосновка и при спазване на изискванията на ал. 1. Чл. 139.

(1)За осигуряване на необходимото водно количество за пожарни нужди на всяко кръстовище за улици от І до ІV клас в урбанизираните територии се предвиждат пожарни хидранти. Когато разстоянието между два съседни пожарни хидранта, предвидени на кръстовища за улици от I до IV клас в урбанизираните територии, е по-голямо от 100 m, следва да бъдат спазени и правилата и нормите за пожарна безопасност по отношение максимално допустимото разстояние между пожарните хидранти в населеното място.

(2)При проектирането на пожарни хидранти на външни или главни водопроводни клонове на отклонението за монтиране на пожарните хидранти се предвиждат спирателни кранове. Чл. 140. В зелени и обработваеми площи, охранителните гърнета на спирателните кранове и подземните спирателни кранове, както и капаците на шахтите на съоръженията по водоснабдителните системи се монтират най-малко на 15 cm над терена. Чл. 141.

(1)На външните водопроводи се проектират въздушници за изпускане на въздух по време на експлоатацията и при напълване на водопровода, както и за вкарване на въздух по време на изпразването му.

(2)Характерните точки за проектиране на въздушници са, както следва:

1. всички определени от напорната линия високо разположени точки (т. 2, 8 и 14 от фиг. 1 на приложение № 10 и фиг. 2 на приложение № 10) от водопроводите;
2. местата с рязка промяна на наклона на трасето от възходящ към низходящ (т. 14 на фиг. 1 в приложение № 10);
3. на дълги напорни водопроводи с постоянен малък наклон, дълги възходящи участъци, дълги низходящи участъци или участъци, успоредни на напорната линия, се проектират въздушници, разположени на разстояние от 400 до 800 m един от друг.

(3)Видът и размерът на необходимите въздушници се определят в зависимост от прогнозираното количество въздух и водоснабдителната система, като се използват данните на техническите им спецификации. Видът на въздушниците според характерните точки за проектирането им по водопроводите е посочен в приложение № 10.

(4)В случаите, когато въздушниците се проектират в шахти, трябва да се вземат мерки за защита на проникване на външни води във водоснабдителната система.

(5)Към въздушниците се предвиждат спирателни арматури. Чл. 142 .

(1)За изпразване и/или промиване на водопроводите, освен хидрантите, могат да се проектират и изпразнителни съоръжения.

(2)В зависимост от степента на риска за замърсяване на питейната вода за изпразнителните съоръжения се предвиждат мерки срещу обратен поток, като шахта за свободно изтичане, възвратни клапи и защитни устройства срещу обратен поток съгласно БДС EN 1717 „Защита срещу замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи изисквания към устройства за предотвратяване на замърсяване при обратен поток“.

(3)Диаметърът на изпразнителната тръба е до 200 mm .

(4)При необходимост се предвиждат съоръжения за утаяване и неутрализация преди изпускане на водите от изпразването и/или промиването на водопроводите в канализационната система.

(5)Не се допуска директно свързване на изпразнителното съоръжение с канализационната система. Чл. 143. Външните водопроводи, главните и второстепенните клонове на водопроводната мрежа се проектират с наклон, не по-малък от 0,002 по посока на течението. Чл. 144.

(1)Водопроводите се проектират укрепени срещу натоварванията, предизвикани при смяна на посоката им или при промяна на диаметрите.

(2)Когато възникващите усилия не могат да бъдат поети от връзките на тръбите, на вертикалните и хоризонталните чупки на водопроводите се проектират опорни блокове в съответствие с конкретните условия, действащите сили и характеристиките и вида на почвата. Чл. 145.

(1)Компенсатори се предвиждат на:

1. водопроводи, чиито съединения не могат да компенсират осовите премествания, предизвикани от температурните разлики на водата, въздуха или почвата;
2. водопроводи в тунели, канали или на опори в зависимост от конструкцията им, като разстоянието между компенсаторите и неподвижните опори се определя чрез изчисления;
3. водопроводи, положени в пропадъчни и свлачищни терени.

(2)Когато се проектира подземно полагане на водопроводи, изпълнени от заварени стоманени тръби, и свързване с чугунена фланцова арматура, незащитена от въздействието на осови опънни сили, се предвиждат компенсатори или подвижни съединения.

(3)Разстоянието между компенсаторите или неподвижните опори се изчислява по данни от техническите спецификации на тръбите. Чл. 146.

(1)Материалът и типът на тръбите, фасонните части и арматурите за водопроводи и водопроводни мрежи се определят въз основа на статическите изчисления и съобразно санитарно-хигиенните изисквания, агресивността на почвата, категорията на водоснабдителната система и изискванията към качествата на водата.

(2)Тръби с повишени якостни характеристики се проектират при необходимост:

1. при преминаване под железопътни линии, автомобилни пътища и други елементи на транспортната техническа инфраструктура;
2. в пресечните точки на водопровод с канализационен клон;
3. при полагане на водопроводи в труднодостъпни места, пропадащи терени, тинести и торфени почви, в руднични и карстови райони.

(3)При преминаване под река водопроводът се изпълнява защитен в зависимост от конкретните условия. Чл.

1. Уличните транзитни водопроводи се проектират с 0,2 m по-ниско от нивелетата на разпределителните водопроводи, мерено от темето. Чл.
2. При проектиране на водопроводи в колектори се спазват нормите и правилата за проектиране на колектори за инженерни проводи и съоръжения в урбанизирани територии. Чл. 149.

(1)При преминаване под железопътни линии, автомагистрали и пътища и улици от І и ІІ клас водопроводите се проектират в обсадна тръба или тунел.

(2)Вътрешният диаметър на обсадната тръба е най-малко:

1. за водопроводи с външен диаметър до 125 mm – със 100 mm по-голям от външния диаметър на водопровода;
2. за водопроводи с външен диаметър от 125 до 350 mm – с 200 mm по-голям от външния диаметър на водопровода;
3. за водопроводи с външен диаметър над 350 mm – с 250 mm по-голям от външния диаметър на водопровода, като се определя на базата на предвидените дистанционери за монтаж.

(3)При определяне на светлото разстояние по ал. 2 между водопровода и обсадната тръба се вземат предвид дебелината на топлоизолацията, ако е предвидена такава, както и начинът на монтиране.

(4)Допуска се проектиране на водопроводи без кожух под гарови железопътни коловози и промишлени релсови пътища.

(5)Най-малките хоризонтални светли разстояния между успоредно разположените технически проводи и водопроводите и отстоянието на водопроводите от други съоръжения се определят при спазване на правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.

(6)Размерите на проходимите тунели се съобразяват с възможността за полагане и ремонт на тръбите.

(7)В един кожух или тунел се допуска полагане на няколко водопровода, както и съвместно полагане на водопроводи и други технически проводи и съоръжения. Чл. 150.

(1)При преминаване на водопроводи от първа и втора категория с дюкер през реки с максимално водно количество над 400 m 3 / s се предвиждат не по-малко от две тръби.

(2)Оразмерителното водно количество за всеки клон от дюкера се определя в зависимост от категорията на водоснабдителната система.

(3)Дълбочината на полагане на подводните части на водопровода, мерено от темето на тръбите, е не по-малко от 0,5 m под дъното на реката, като се отчита възможността за естествено или изкуствено изменение на дъното или корекция на реката.

(4)Светлото разстояние между отделните клонове на дюкерите е не по-малко от 1,5 m .

(5)От двете страни на дюкера се изграждат шахти със спирателни кранове за превключване на водопроводите.

(6)Широчината на подводната траншея и начинът на преминаване на водопровода се определят в зависимост от геоложките проучвания. Чл. 151.

(1)Водопроводните шахти се проектират от сглобяеми стоманобетонни елементи, монолитни, пластмасови или от други подходящи материали.

(2)При наличие на подземни води над дъното на шахтата и по стените на височина 0,5 m над най-високото ниво на подземните води се проектира хидроизолация.

(3)Работната височина на шахтите е не по-малка от 1,8 m .

(4)Височината на засипката над покрива на водните шахти се определя съобразно вертикалната планировка и е от 0,3 до 0,4 m .

(5)За спирателни кранове с диаметър над 600 mm в покрива на шахтите се проектират допълнителни отвори за манипулиране от повърхността.

(6)При необходимост до шахтите се осигурява достъп на транспортните средства.

(7)По стените на шахтите се проектират стъпала от материали с необходимата за предвижданите натоварвания якост и устойчивост.

(8)Около входовете на шахтите, разположени в зелени площи и в терени без настилка, се предвижда водонепропусклива настилка с наклон навън от входа. Входът на шахтите по улици с трайна настилка е на нивото на настилката, като шахтите се покриват с метални капаци, а при необходимост – и с втори топлоизолационен капак. В озеленените площи нивото на отвора, респ. капака, се проектира най-малко на 0,15 m над проектното ниво на терена.

(9)Шахтите със спирателни кранове за изпускане на водата и за въздушници се проектират по трасето на водопроводите или като изнесени шахти в зависимост от конкретните условия, местоположението и диаметъра на водопровода. След техническа обосновка се допуска проектиране и на безшахтови оттоци и въздушници.

(10)Водопроводните шахти се осигуряват срещу нерегламентиран достъп. Чл. 152.

(1)При повишено съдържание на желязо и манган във водата водопроводът се проектира напорен от водовземането до пречиствателната станция с оглед предотвратяване аерирането на водата.

(2)Допуска се изграждане и на безнапорни водопроводи, като се предвиждат мероприятия за отстраняване на мангановите отложения и утайки, образувани във водопровода. Чл. 153.

(1)Външните водопроводи и водопроводните клонове от водопроводните мрежи във водоснабдяваните територии се проектират подземни.

(2)Допуска се проектиране на водопроводите на нивото на терена, над нивото на терена (върху насип или стойки), в канали и колектори, съвместно с други подземни комуникации след извършване на оценка за енергийна ефективност и след технико-икономическа обосновка.

(3)При всички видове почви (с изключение на скалните, наносните и тинестите) траншеите за водопроводите се проектират върху естественото, ненарушено легло при спазване на указанията на производителя при полагане.

(4)При скални почви се проектира пясъчна възглавница с дебелина не по-малка от 10 cm . Допуска се възглавницата да е изпълнена от песъчливи глини и глинести пясъци, уплътнени до обемно тегло 1,5 t / m 3 .

(5)При определяне на дълбочината на полагане на тръбите се отчитат нивото на терена по нивелетния план, височината на замръзване на почвата, както и възможността за работа на водопровода преди изпълнението на вертикалната планировка, в случай че тя се изпълнява след въвеждане на водопровода в експлоатация.

(6)Минималното земно покритие над водопроводите извън урбанизирани територии се приема, както следва:

1. под тревни, цветни площи и други терени, ненатоварени от транспортни, строителни и други товари – 1,20 m ;
2. под пътища – 1,50 m ;
3. по-малко от 1,20 m или по-малко от 1,50 m – след технико-икономическа обосновка и предвиждане на топлотехнически и други мероприятия за гарантиране сигурността на тръбопровода. Чл. 154.

(1)За засипване на тръбите се използва материал, който:

1. има необходимите якостни характеристики, така че след неговото уплътняване да не се променя проектният профил на положения водопровод;
2. не причинява корозия, повреди или нарушаване на механичните качества на тръбите, покритието и частите, с които е в контакт, в съответствие с приложение № 11;
3. е химически устойчив и не предизвиква вредни реакции при свързване с почвата или подземните води;
4. е уплътнен до необходимата степен;
5. не съдържа органични материали, замръзнала почва, големи камъни, скални късове, корени на дървета и др.

(2)Изискванията към степента на уплътняване на основната обратна засипка и засипката за зоната около тръбата, както и към вида на материала за тях, се дават в част „Водоснабдяване и канализация“ на инвестиционния проект. Изискванията към уплътняването на земното легло под пътната настилка и за изпълнението на пътната конструкция над земното легло се дават в частта на инвестиционния проект, в която се дават изискванията към проектирането и изграждането на пътя. В случаите, когато няма пътна настилка, проектът по част ВиК дава решение за вида на обратната засипка и степента на нейното уплътняване. Чл. 155.

(1)При проектирането на водопроводите се вземат необходимите мерки за защита на питейната вода от нежелани въздействия в резултат на агресивна околна среда съгласно глава седма.

(2)Когато при проучванията се установи наличието на агресивни почви, защитните мерки включват:

1. влагане на строителни продукти, устойчиви на агресивни почви и на установени в почвата замърсители;
2. катодна защита и антикорозионно покритие на стоманените тръби;
3. поставяне на пластмасовите тръби, неустойчиви към установените замърсители, в защитни тръбопроводи;
4. предвиждане на покрития или подходящи добавки за бетонните тръбопроводни части, предназначени за полагане в условия на агресивни и замърсени почви.

(3)В случай че с мерките по ал. 1 и 2 не може да се осигури защита на водопровода и на питейната вода срещу въздействието на агресивна околна среда, се предвижда възможност за друго техническо решение, включително промяна на трасето на водопровода.

(4)Защитата от корозия на външните и вътрешните страни на стоманените тръби се проектира в съответствие с техническата им спецификация, като се отчитат корозионните свойства на почвата и провежданата вода, мероприятията за стабилизация на водата и наличието на блуждаещи токове. Чл. 156.

(1)При проектирането на водопроводите се определят видът и обемът на безразрушителния контрол на тръбите, предвидени за заваряване, в зависимост от конкретните условия, вида на тръбите, работното налягане и категорията на водоснабдителната система.

(2)Обемът на контрола по ал. 1 не може да се приема с по-малък процент от общия брой на съединенията съгласно табл. 6. Таблица 6 Категория на водоснабдителната система по степен на водообезпеченост Работно налягане, МРа до 0,6 от 0,6 до 1,6 над 1,6 Първа Втора Трета

(3)Всички челно заварени съединения на подводни напорни водопроводи и дюкери се подлагат на 100 % безразрушителен контрол в местата на заваряването им.

(4)Определените за контрол съединения се изследват по целия периметър.

(5)В проекта се определят изискванията към образци от заварките по отношение якостта на опън, ъгъла на огъване, жилавостта на удар и други в съответствие с техническите спецификации на тръбите. Чл. 157.

(1)Всеки водопровод се подлага на хидравлично изпитване за доказване на водоплътността, както и за проверка на якостта и изпълнението на тръбите, на фасонните части, връзките, опорните блокове, укрепванията и другите водопроводни елементи.

(2)Начинът и необходимите етапи на изпитване се определят с проекта, като се спазват определените изисквания към тях на БДС EN 805:2004 заедно с изискванията на приложение № 12 или изискванията на приложение № 13. В случаи, когато условията на полагане и изграждане на водопроводите не позволяват използването на посочените изисквания, се допуска използването и на други процедури за изпитване съгласно проекта.

(3)Методите на изпитване трябва да бъдат определени в проекта. Изпитването може да се изпълни на следните три етапа:

1. предварително изпитване (за якост);
2. изпитване на спад на налягането за определяне на останалото количество въздух във водопровода;
3. основно изпитване (за водоплътност).

(4)Преди изпитванията на налягане там, където е необходимо, тръбите (със или без връзките) може да бъдат покрити с материала за обратно засипване, като по този начин се предотвратяват изменения в условията на полагане на тръбата, които биха довели до теч. Необходимостта от обратно засипване на тръбите, както и на връзките се посочва в проекта.

(5)За всички водопроводи налягането за изпитване се изчислява въз основа на максималното оразмерително налягане, както следва: 1. при изчисляване на хидравличен удар: STP = MDPc + 100 kPa

(1), където: STP е налягането за изпитване, k Ра; MDPc – стойността на максималното оразмерително налягане , когато хидравличният удар е изчислен, k Ра ; 2. без изчисляване на хидравличен удар се отчита по-малката от двете стойности : STP = MDPa x 1,5

(2), или STP = MDPa + 500 kPa

(3), където MDPa е стойността на максималното оразмерително налягане при установена допустима стойност за хидравличния удар не по-малка от 200 kPa . Чл. 158.

(1)Водопроводът се изпитва цялостно или на отделни участъци.

(2)При изпитването участъците от водопровода се подбират така, че:

1. налягането за изпитване да бъде достигнато в най-ниската точка на всеки изпитван участък;
2. в най-високата точка на всеки изпитван участък да бъде достигнато налягане, най-малко съответстващо на максималното оразмерително налягане (MDP). Допускат се и други стойности на налягането на изпитване след обосновка от проектанта. Чл. 159.

(1)Предварителното изпитване има за цел: – да стабилизира изпитваните участъци, като им позволи движение и деформации, които се очакват по време на експлоатация; – достигане до необходимото насищане с вода при използване на материали за тръби и покрития, които абсорбират вода; – да позволи зависещото от налягането увеличаване на обема на гъвкавите тръби преди основното изпитване.

(2)Продължителността и налягането при предварителното изпитване се определят в проекта в зависимост от материала на водопровода и съответните продуктови стандарти.

(3)Налягането при предварителното изпитване се определя съгласно чл. 157, ал. 5 и чл. 158, ал. 2. Допуска се в проекта да бъдат технически обосновано посочени и други стойности за налягането при предварително изпитване. Чл. 160.

(1)Водопроводът се изпитва на спад на налягане за определяне на останалото в него количество въздух с оглед предотвратяване на неверни резултати при извършване на основното изпитване.

(2)Необходимостта от изпитването по ал. 1, както и указания за извършването му се посочват в проекта. Чл. 161.

(1)Основното изпитване на водопроводите се извършва по един от следните методи:

1. метод на загуби на вода;
2. метод на загуби на налягане.

(2)Методът на основното изпитване се посочва в проекта, като се съобразява с условията на полагане, материала и диаметъра на тръбите. Чл. 162.

(1)Нови, преустроени или реконструирани водопроводни участъци се въвеждат в експлоатация само след дезинфекция и промиване.

(2)За дезинфекцията на водопроводите и водопроводните съоръжения, вида на използвания биоцид (дезинфектант), концентрацията и контактното време, за необходимостта от неутрализация на отпадъчния дезинфекционен разтвор и за начина на извършването й се разработва инструкция, която се включва в проекта.

(3)При извършване на дезинфекцията водопроводите се разделят на участъци, когато това е необходимо.

(4)За дезинфекцията на водоснабдителни системи и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване се използват биоциди от продуктов тип 4 по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167 от 2012 г.) и разрешени по реда на същия Регламент и/или по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Информация за биоцидите и активните им вещества се съдържа в Регистъра на биоцидите от електронната страница на Министерството на здравеопазването.

(5)При избора на биоцид се отчитат неговото вредно въздействие върху персонала и околната среда, контактното време, съставът на водата и себестойността.

(6)Минималното време за контакт се определя в зависимост от условията на издаденото разрешение на използвания биоцид, диаметъра и дължината на дезинфекцирания участък от тръбопровода, материала, от който са изпълнени тръбите, условията на полагане и указанията на производителя.

(7)В БДС EN 805 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите извън сгради“ ( БДС EN 805 ) са определени препоръчителните активни вещества на биоциди и неутрализиращи реагенти. Чл. 163. Мястото и начинът на изпускане на отработените води от дезинфекцията и промиването на водопроводите се определят в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на околната среда. Глава шеста ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА РЕГУЛИРАЩИ ВОДОНАПОРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ Чл. 164.

(1)Подземните резервоари, надземните резервоари и водонапорните кули се проектират за изравняване на разликата между водния приток и променливия разход на вода, за поддържане на необходимото налягане във водоснабдителната система, както и за съхраняване на резерв от вода за пожарни нужди и на определен резерв от вода за аварийни нужди.

(2)Резервоарите по ал. 1 се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на БДС EN 1508 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода“.

(3)Допуска се и използването на резервоари, изготвени в заводски условия, отговарящи на изискванията на ал. 2. Чл. 165.

(1)Типът и местоположението на резервоара се определят в зависимост от неговото предназначение, експлоатационния режим на водоснабдителната система, категорията на обезпеченост на водоподаването, качеството на водата и предвижданията на действащите устройствени планове, като се отчитат топографските условия, хидравличните характеристики на водопроводната система и технологичните изисквания.

(2)Резервоарът се предвижда при възможност в непосредствена близост до водоснабдявания обект за осигуряване на по-голяма безопасност, защита от аварии и намаляване на загубите на налягане.

(3)При избора на местоположението на резервоара се отчитат видът на почвата за засипване, покривните покрития и озеленяването с оглед поддържане на територията около резервоара. Чл. 166.

(1)За осигуряване на водонепропускливостта на резервоарите се използва бетон с подходящи добавки и се нанасят защитни водонепропускливи повърхностни слоеве и/или хидроизолационни облицовки.

(2)Резервоарите се проектират така, че да се предотврати навлизането на външни води и/или на други замърсители през стените, покрива, отворите, входовете или през тръбопроводите.

(3)Не се допуска излагане на водата във водните камери на дневна светлина.

(4)Входовете и вентилационното оборудване се проектират така, че водата да е защитена от замърсяване.

(5)За предотвратяване загряването или охлаждането на водата се предвижда топлоизолация, чиито технически характеристики се съобразяват с местните климатични условия, експлоатационните изисквания и намаляването на кондензацията във водните камери.

(6)При проектирането на водните камери се осигурява намаляване на „мъртвите“ зони чрез подходяща форма на камерата или подходящо разполагане на вливните и хранителните тръби, съобразено с капацитета на резервоара.

(7)За всяка водна камера се предвиждат устройства за самостоятелно почистване и вземане на водни проби.

(8)Отворите за достъп в резервоара се проектират така, че през тях да могат да се транспортират материалите и устройствата за почистване, контрол и ремонт. Чл. 167.

(1)Общият работен обем на напорно-регулиращите съоръжения се определя като сума от регулиращия обем, обема за пожарогасене и обема за аварийни нужди.

(2)Регулиращият обем на напорно-регулиращите съоръжения се определя в зависимост от режима на водоподаване и часовия график на потреблението.

(3)Когато няма данни за режима на водоподаване и за процентното разпределение на потреблението през денонощието, регулиращият обем се определя в зависимост от категорията на обезпеченост на водоподаването за:

1. водоснабдителни системи първа категория – 30 ÷ 50 % от максималното денонощно водно количество;
2. водоснабдителни системи втора категория – 50 ÷ 60 % от максималното денонощно водно количество;
3. водоснабдителни системи трета категория – 60 ÷ 70 % от максималното денонощно водно количество;
4. допуска се намаляване на регулиращия обем на водонапорните кули, като разликата между необходимия и приетия обем се съхранява в черпателния резервоар. Чл. 168.

(1)Обемът на хидрофорите за питейно-битови и производствени нужди се определя в съответствие с изискванията за проектиране на помпено-хидрофорни уредби в сградни водопроводни инсталации.

(2)Хидрофори не могат да се използват за съхранение на вода за пожарни нужди и вода за аварийни нужди. Чл. 169.

(1)Обемът за аварийни нужди се определя въз основа на риска от възможни аварии в довеждащия водопровод, водовземните съоръжения, помпените станции и контролните системи, както и на свързаните с тези аварии неблагоприятни последствия.

(2)При подаване на вода в напорно-регулиращото съоръжение по един довеждащ водопровод се предвижда необходимият обем за съхраняване на водата по време на ремонта съгласно категорията на обезпеченост на водоподаването и данните в табл. 5.

(3)Времетраенето за възстановяване на аварийния запас от вода е от 36 до 48 h . Чл. 170.

(1)Обемът за пожарни нужди се предвижда в случаите, когато е технически невъзможно или икономически неизгодно да се осигурят необходимите водни количества за пожарогасене непосредствено от водоизточника.

(2)Обемът на неприкосновения запас за пожарни нужди и броят на резервоарите за пожарогасене се определят съгласно правилата и нормите за пожарна безопасност. Чл. 171.

(1)При проектирането на напорно-регулиращи резервоари се предвиждат една или повече водни камери, арматурна камера и охранителен пояс.

(2)При проектирането на резервоари се отчита бъдещото им разширяване. Чл. 172. Котата на най-ниското водно ниво в напорните резервоари и водонапорните кули и минималното налягане в хидрофорите се определят с оглед осигуряване на необходимия напор във водоснабдителната система при максимално потребление, определено съгласно чл. 121, ал. 2 за питейно-битови нужди и пожарогасене. Чл. 173.

(1)В напорните резервоари се предвиждат не по-малко от две водни камери, като регулиращият обем, обемът за пожарни нужди и обемът за аварийни нужди се разпределят пропорционално.

(2)Проектиранена резервоар с една камера се допуска, когато не се изисква съхраняване на обем за пожарни нужди и резервоарът се използва за контакт между водата и обеззаразяващия биоцид или когато необходимият регулиращ обем е до 50 m 3 .

(3)За всяка водна камера се осигурява възможност за измерване на водното ниво.

(4)Водонапорните кули се проектират еднокамерни.

(5)При изграждането на водните камери се използват строителни продукти с гладки външни повърхности (без пори) в съответствие с изискванията за контакт с питейна вода.

(6)За всеки резервоар се предвижда начин за подаване на вода във или от цистерни и други подвижни съдове. Чл. 174.

(1)Обменът на водата в напорните резервоари с регулиращ обем над 100 m 3 се осигурява чрез циркулационни стени.

(2)За осигуряване на въздухообмена в камерите със свободно водно ниво се предвижда естествена или изкуствена вентилация.

(3)Вентилацията на водните камери се проектира отделно от вентилацията на арматурната камера.

(4)Броят и диаметърът на вентилационните комини и филтърните устройства се определят така, че вакуумът при изпразването и напорът при напълването на резервоарите да са под допустимите. Чл. 175. Арматурната камера се оразмерява така, че да поема цялото експлоатационно оборудване. Чл. 176.

(1)Тръбопроводните системи в напорните резервоари и техните спирателни арматури се проектират така, че да позволяват самостоятелно и независимо използване на водните камери.

(2)За всяка водна камера се предвиждат вливна и хранителна тръба и изпразнително-преливна система със съответните арматури и средства за измерване на количеството и нивото на водата.

(3)За осигуряване на циркулацията на водата във водните камери вливната и хранителната тръба се проектират на различна височина и противоположно в план.

(4)Към хранителната тръба се предвижда цедка.

(5)Между вливната и хранителната тръба в напорно-регулиращите съоръжения трябва да се предвиди байпасна тръбна връзка, като се вземат мерки за предпазване на водопроводната мрежа след резервоара от увеличаване на налягането. Чл. 177.

(1)Преливната тръба се оразмерява за водно количество, равно на разликата между максималния часов приток и минималния часов разход.

(2)На преливната тръба не се предвижда спирателна арматура.

(3)При свързване на изпразнително-преливната система с канализацията се предвижда въздушно прекъсване преди отводняването за предотвратяване на обратно връщане на вода и газове от канализацията.

(4)Височината на водното ниво над преливната фуния е до 100 mm . Чл. 178.

(1)Проектиране на производствени помещения в корпуса на водната кула се допуска, ако те са свързани с обслужването на водоснабдителната система.

(2)На водните кули се проектират гръмоотводи. Чл. 179.

(1)Диаметърът на тръбата при гравитачно изпразване на резервоара или водонапорната кула се определя за прието време на изпразване на общия обем, съхраняван в тях.

(2)В случаите, когато гравитачното изпразване на резервоара е невъзможно или технически нецелесъобразно, е необходимо да се предвиди начин за помпеното му изпразване. Чл.

1. При монолитно свързване на тръбите, преминаващи през дъното на водните кули, се предвиждат компенсатори. Чл.
2. При проектирането на резервоарите се осигурява достъп до водните камери, арматурната камера и експлоатационното оборудване. Чл. 182.

(1)Земното покритие на резервоари, разположени подземно, е от 0,4 до 0,7 m .

(2)Допуска се проектиране на резервоари без земно покритие, ако се направи равностойна топлотехническа изолация. Чл.

1. При проектирането на резервоарите се предвижда при необходимост поддънна или периферна дренажна система. Чл.
2. Резервоарите, разположени над терена, се покриват със земен насип над покривната плоча с дебелина от 0,4 до 0,7 m , а страничните откоси се определят в съответствие с ъгъла на вътрешното триене на насипа. Чл. 185.

(1)Водонапорните кули се проектират с топлоизолационен кожух около водната камера.

(2)Допуска се проектиране на водни кули без топлоизолационен кожух в зависимост от обема на водната камера и режима на работа на кулата, климатичните условия и изискванията към температурата на водата. Чл. 186. Начините за изпитване на резервоарите на водоплътност се определят с проекта при спазване изискванията наБДС EN 1508 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода“. Чл. 187.

(1)При проектирането на резервоарите се определя начинът на тяхното промиване и дезинфекция при спазване изискванията на БДС EN 1508 „Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните части на резервоарите за вода“.

(2)Резервоарите се промиват с чиста питейна вода, като използването на химични почистващи средства се ограничава максимално и се съобразява с изискванията на нормативните актове за опазване на околната среда.

(3)За дезинфекция на резервоарите се използват биоциди (дезинфектанти) и неутрализиращи реагенти, посочени в БДС EN 805.

(4)Контактното време се приема не по-малко от едно денонощие. Глава седма МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ ПРИ ИНЦИДЕНТНО ЗАМЪРСЯВАНЕ С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА, ОПАСНИ ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ И БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ Раздел I Общи изисквания Чл. 188.

(1)При проектиране на нови, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи елементи на водоснабдителните системи се планират технически мерки за експлоатация при нормални условия на работа с възможност за бърз преход към експлоатация в условията на инцидентно замърсяване на околната среда с радиоактивни вещества, опасни химични вещества и смеси и биологични агенти вследствие на големи промишлени аварии и други фактори.

(2)При проектиране на нова и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуваща водоснабдителна система възложителят възлага проучване за действащите на територията на водоснабдителната система предприятия/съоръжения с нисък и висок рисков потенциал, класифицирани по реда на глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), и/или за възможно въздействие от такива предприятия/съоръжения. За установените предприятия/съоръжения се събира налична достъпна актуална информация за тях от публичните регистри на Министерството на околната среда и водите, както и информация от Националната информационна система за докладване по Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители на електронната страница на Изпълнителната агенция по околна среда. В резултат на събраната информация се определят рисковете от потенциални замърсявания от установените предприятия/съоръжения с прогнозни параметри и стойности на замърсяването, продължителност на възможното замърсяване и обсег на въздействие на замърсяването, като при необходимост от допълнителни данни те се изискват от съответните компетентни органи по реда на ЗООС.

(3)Изискванията на тази глава се спазват задължително при проектиране на нови и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи елементи на водоснабдителните системи, за чиято територия на функциониране има данни по ал. 2.

(4)При проектиране на нови и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващи елементи на водоснабдителните системи, за чиято територия на функциониране няма данни по ал. 2, се спазват само техническите мерки срещу проникване на атмосферни води и защита срещу достъп на външен въздух, определени конкретно от чл. 191 до чл. 195. Чл. 189.

(1)При проектиране на водоснабдителни системи, за които в съответствие с чл. 1 88 , ал. 3 се планират технически мерки за преминаване към експлоатация в условията на инцидентно замърсяване на околната среда, се допуска намаляване на подаваното количество вода с до 30 % от оразмерителния разход за населеното място.

(2)При възможност намаленото водно количество по ал. 1 се осигурява от подземен водоизточник. Чл. 190.

(1)При проектиране на нови водоснабдителни системи с водовземане от повърхностни води, за чиято територия на функциониране има данни по чл. 188, ал. 2, се проучва и осигурява втори независим водоизточник с минимално водно количество по чл. 189, ал. 1, който е подземен при възможност с превантивна цел и съгласно изискванията на тази глава.

(2)За подземния водоизточник по ал. 1 трябва да са изпълнени съответните изисквания на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води за осигуряване на минимално водно количество съгласно изискванията на чл. 189, ал. 1 с качества на водата съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Раздел II Водовземни съоръжения Чл. 191.

(1)При проектиране на нови водовземни съоръжения (технически шахти над подземни сондажи) се предвиждат следните мерки срещу проникване на атмосферни води и защита срещу достъп на околния въздух:

1. хидроизолация – външно по дъно и стени;
2. кондукторна тръба с херметизиращ фланец;
3. уплътняване на просвета между обсадната колона на сондажа и кондукторната тръба;
4. задължително уплътняване на всички отвори върху