Решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33 от 2024 г. (обединено)

Държавен вестник Конституционен съд брой: 22, от дата 15.3.2025 г. Официален раздел / КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД стр.2 Решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33 от 2024 г. (обединено) РЕШЕНИЕ № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33 от 2024 г. (обединено) Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 13.03.2025 г. конституционно дело № 33/2024 г., обединено, докладвано от съдия Янаки Стоилов и съдия Соня Янкулова. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по същество. Конституционно дело № 33/2024 г. и присъединените към него к.д. № 34/2024 г., № 35/2024 г., № 36/2024 г. и № 37/2024 г. са образувани по искане на народни представители от 50-ото и от 51-вото Народно събрание за установяване на незаконност на изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., резултатите от които са обявени с Решение № 3972-НС от 30.10.2024 г. на Централната избирателна комисия, съответно за установяване на незаконност на избора на всеки един от обявените с Решение № 3998-НС от 31.10.2024 г. на Централната избирателна комисия за избрани народни представители в 51-вото Народно събрание. Вносителят на искането по к.д. № 33/2024 г. – 67 народни представители от 50-ото Народно събрание – оспорва изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., в 52 конкретно посочени избирателни секции поради неправилно отразяване на изборния резултат в протокола на секционната избирателна комисия и неправомерно въздействие върху хартиени бюлетини от членове на секционни избирателни комисии, както и поради липса на видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден в същите секционни избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. – 58 народни представители от 50-ото Народно събрание – твърди, че изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., са незаконни поради нарушения: 1) при образуване на избирателни секции и съставяне на избирателни списъци; 2) при формиране на състава на секционни избирателни комисии и при замяна на техни членове; 3) при гласуване; 4) при отчитане на изборните резултати от гласуването с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване; 5) чрез манипулиране на избирателния вот – „прехвърляне на подадени действителни гласове от една партия към друга“; 6) при изготвяне на протоколите от секционни и районни избирателни комисии; 7) чрез „купуване на гласове“; 8) при предизборната агитация, както и на чл. 205 от Изборния кодекс (ИК), за някои от които сочи конкретни избирателни секции. Вносителят на искането по к.д. № 35/2024 г. – 65 народни представители от 51-вото Народно събрание – счита изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., за незаконни, като оспорва резултата във всеки от многомандатните изборни райони с твърдения за незачитане на стандартите за произвеждане на избори, обективирани в Конституцията, Изборния кодекс, правото на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, за нарушения при броенето на гласовете и отразяването на резултата в протоколите на секционни избирателни комисии, което съчетано с ниската избирателна активност води до промяна на изборния резултат, както и с твърдения за конкретни нарушения на Изборния кодекс и на методическите указания на Централната избирателна комисия, за които сочи конкретни избирателни секции. Вносителят на искането по к.д. № 36/2024 г. – 50 народни представители от 51-вото Народно събрание – счита изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., за незаконни с твърдения за: 1) нарушения и престъпления против политическите права на гражданите; 2) нарушения, „свързани с изготвянето и предаването на избирателните протоколи“ от секционни избирателни комисии; 3) нарушения, „свързани с невключено/неработещо/невярно заснемащо видеонаблюдение при броенето в изборните секции“; 4) „многобройни проблеми с машинното гласуване“; 5) „разминавания между данните във флашките и избирателните протоколи“; 6) нарушения, „свързани с данни за общия брой гласоподаватели и броя на българските граждани“; 7) смяна на членове на секционни избирателни комисии в деня за размисъл и в изборния ден, за които нарушения сочи конкретни избирателни секции. Вносителят на искането по к.д. № 37/2024 г. – 60 народни представители от 51-вото Народно събрание – оспорва законността на изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., в конкретно посочени 452 избирателни секции с твърдения за нарушения на чл. 272 във връзка с чл. 57, т. 34 и на чл. 280, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 279, ал. 1, т. 1 – 6 ИК. С определения от 26.11.2024 г. Съдът допусна за разглеждане по същество исканията на вносителите по петте дела и конституира по всяко от тях заинтересувани институции: Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Централната избирателна комисия. Съдът даде четиринадесетдневен срок на заинтересуваните страни да представят становище, а на вносителите – да представят допълнителни съображения. Поради предмета на делата – изборите за народни представители, произведени на 27.10.2024 г., Съдът ги обедини за общо разглеждане под номера на к.д. № 33/2024 г., с оглед на което извърши всички следващи процесуални действия по к.д. № 33/2024 г. В дадения от Съда срок становище по к.д. № 33/2024 г. и присъединените към него дела от конституираните заинтересувани страни предостави единствено Централната избирателна комисия. В становището си Централната избирателна комисия излага подробно законодателната уредба на изборния процес и приетите от комисията актове в изпълнение на закона с цел организация на изборния процес. Комисията намира изложените в исканията твърдения за „незаконосъобразност на проведените избори поради нарушения при осъществяване на видеонаблюдението и несъответствие между данните във флашпаметите и отразените в протокола на СИК, че нямат законова обосновка, предвид че Изборният кодекс не определя същите като средство за отчитане на изборния резултат“. Сочи, че визираните в „искането по к.д. № 34/2024 г., присъединено към к.д. № 33 от 2024 г., „секции – фантоми“ са образувани като подвижни избирателни комисии и техните протоколи представляват част от отчетените изборни резултати и са публикувани на интернет страницата на ЦИК в раздел „Резултати“ за всяка секция и за всеки изборен район“. В дадения от Съда срок допълнителни съображения по искането предостави единствено вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. В документа, наречен „молба – допълнение“, вносителят представя „допълнителни данни“ – „останалата част от резултатите от извършените от експертите ни изследвания на данните от избора на 27.10.2024 г. и анализът на същите“. Молбата – допълнение, съдържа виждането на вносителя относно проблеми при изготвянето на избирателните списъци, информация за допуснати според него нарушения на изискванията на Изборния кодекс при създаването на избирателните секции, като дава пример с образуването на избирателните секции в общините в 09 Кърджалийски изборен район. Молбата – допълнение, съдържа и подробна информация за създаването и гласуването с „подвижни избирателни секции, гласуването чрез които е индикация за купуване на гласове“. Вносителят излага разбирането си за „установени разминавания в резултатите от протоколи на хартия и флашки от машинния вот“, за „нарушенията, установени от изгледани видеозаписи на липсващи секции“ и за „масови смени в съставите“ на секционните избирателни комисии в нарушение на чл. 89, 91 и 105 ИК. Сочи аргументи за „нелегитимност на изборите в засегнатите секции“ и нарушения от районната избирателна комисия в 25 София изборен район при регистрацията на коалиция „Свободни избиратели“, включваща политическа партия „Зелен съюз“, политическа партия „Републиканци за България“ и политическа партия „Съюз на свободните демократи“. В молбата – допълнение, вносителят прави следните доказателствени искания: за „повторно преброяване на бюлетините, включително проверка на съответствието на избирателните списъци и действителните бюлетини“; за „проверка на решенията за промени в секционните избирателни комисии“; за „анализ на видеозаписите за установяване на допуснати нарушения“; за „насрочване на нови избори“; за „установяване на нарушенията – в нарушение на закона ли са действията на районната избирателна комисия в 25 София изборен район“; за „касиране на изборите в 25 София изборен район“; за „препоръки за реформи – Конституционният съд да предложи промени на нормативната уредба“; за „разпореждане – Конституционният съд да разпореди нови избори в 25 София изборен район“; за „молба към Централната избирателна комисия – да установи ясни правила за електронно подаване на документи“. Даденият на вносителите с определенията от 26.11.2024 г. четиринадесетдневен срок за предоставяне на допълнителни съображения не е срок, в който вносителят може да променя предмета на искането, с което е сезирал Съда и което е допуснато от Съда за разглеждане по същество. С представената в дадения срок молба – допълнение, вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. прави ново искане, различно от искането си от 8.11.2024 г. за установяване на незаконност на изборите в цялост, а именно за „касиране на изборите“ конкретно в 25 София изборен район и за насрочване на нови избори в този изборен район поради допуснато нарушение по отношение на коалиция „Свободни избиратели“. Това искане е направено след срока по чл. 305, ал. 2 ИК, поради което Съдът не следва да се произнася по него, а да го остави без разглеждане, защото законодателят е обвързал възможността за сезиране на Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията със срок – 15 дни от обявяване на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия (чл. 305, ал. 2 ИК), който срок в случая е изтекъл на 15.11.2024 г. С молбата – допълнение, вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представя подробна справка за всички избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия. По отношение на тези секции вносителят не прави доказателствени искания, а твърди, че от „изнесените данни може да се направи извод, че секциите с подвижни избирателни кутии са създавани за нуждите на определени партии“. С искането си от 8.11.2024 г. вносителят не твърди нарушения при създаването на всички избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия и не сочи доказателства за това. Сочи единствено четири „секции – фантоми“ от 12 Монтана изборен район, които при проверка не е установил на посочения адрес. С оглед на това Съдът не е сезиран надлежно с искане за проверка за законността на създаването на всички избирателни секции за гласуване чрез подвижна избирателна кутия и за проверка на действителността на всички подадени по този начин гласове. Исканията на вносителите по к.д. № 34/2024 г., к.д. № 35/2024 г. и к.д. № 36/2024 г. са искания за установяване на незаконност на изборите в цялост, а исканията на вносителите по к.д. № 33/2024 г. и № 37/2024 г., както и искането на вносителя по к.д. № 35/2024 г., направено при условията на „евентуалност“, са за установяване на незаконност на изборния резултат в конкретно посочени избирателни секции. Доводите на всички вносители, обобщено, са доводи за допуснати нарушения на различни етапи на изборния процес – при неговата подготовка и при произвеждането на избора (гласуване и преброяване на гласовете) – извършени от органите на изборната администрация (избирателните комисии от различен ранг). Целта на изборите за Народно събрание е да създадат демократична легитимност на националното представително учреждение по смисъла на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 10 и 64 от Конституцията. Целта на контрола за законност на изборите, извършван от Конституционния съд, е да се установи законност на състава на парламента и да се защити активното и пасивното избирателно право на гражданите. Поради това законността на изборите следва да се преценява с оглед на възможността твърдените нарушения на изборния процес да доведат до промяна на състава на Народното събрание. Не всяко отделно нарушение на изборните правила е основание за установяване на незаконност на изборите, а само това, което действително засяга резултата от избора, като изкривява изборния резултат, защото само тогава изборите като форма на политическото участие на гражданите в демократичния политически процес не са постигнали своята цел – да превърнат избора на гражданите в легитимна публична власт (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г.; Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.). Факт е, че точно тази същност на изборите – да създадат легитимно представителство на гражданите – поражда и изострена чувствителност към нарушаването на изборните стандарти, установени от закона или чрез приетата добра международна практика, спазването на които е гаранция за демократичния характер на представителното управление. За да създаде възможност за своевременно отстраняване на всяко едно нарушение в хода на изборния процес, законодателят е предвидил различни форми на участие и различни форми на контрол от участниците в изборния процес на всеки етап от неговото провеждане. Именно тези форми и тяхното активно използване са гаранция за законосъобразното и демократично организиране и произвеждане на изборите и за прозрачното и точно определяне на изборния резултат съобразно изразената от избирателите политическа воля (Решение № 13 от 2013 г. по к.д. № 14/2013 г.). В производството по оспорване на законността на изборите Конституционният съд не действа ex officiо, а само в рамките, в които е сезиран и е допуснал разглеждане на исканията (Решение № 2 от 2010 г. по к.д. № 10/2009 г.). Това прави особено отговорна преценката на сезиращите субекти за значимостта на твърдените нарушения на изборния процес и на получените изборни резултати, както и за ангажираните в подкрепа на тези твърдения доказателства. В случая Конституционният съд е сезиран от 300 народни представители от 50-ото и от 51-вото Народно събрание – 125 народни представители от 50-ото Народно събрание и 175 народни представители от 51-вото Народно събрание. Фактически сезирането е от 99 народни представители от 50-ото и 93-ма народни представители от 51-вото Народно събрание, защото народните представители са подписали повече от едно искане в качеството си на народни представители съответно в 50-ото и в 51-вото Народно събрание, като 69 народни представители са подписали исканията в качеството си на народни представители и от 50-ото, и от 51-вото Народно събрание. Исканията са подписани от народни представители от различни политически формации: „Величие“, „Има такъв народ“, Движение за права и свободи, Алианс за права и свободи, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „БСП за България – обединена левица“. Каква е причината народните представители да сезират Конституционния съд с пет искания за установяване на незаконност на изборите, подписани от тях в различни комбинации и с твърдения за идентични нарушения, е извън предмета на делото. Броят на исканията и броят на подписалите ги народни представили над изискуемото от чл. 150, ал. 1 от Конституцията във връзка с чл. 305, ал. 2 ИК не са относими към основателността на исканията, но показват, че половината от парламентарно представените партии/коалиции в 51-вото Народно събрание имат съмнения в законността на изборите. Сезирането на Съда от общо 300 народни представители е симптоматично за разбирането на народните представители за ролята, мястото и функциите на партиите, чиито представители са те, в подготовката и произвеждането на изборите. Активното участие на партиите в подготовката и произвеждането на изборите с цел гарантиране на честността на вота на всеки гражданин е най-ефективното средство за повишаване на доверието в изборния процес и в резултат на това за повишаване на доверието в създадената чрез тези избори публична власт, получаването на която е целта на участието на партиите в изборния процес. Неизползването на това средство в много случаи води до невъзможност извършени нарушения да бъдат установени и последиците им – отстранени. Конституционният съд намира за необходимо да припомни, че Изборният кодекс урежда изборния процес по начин, който гарантира участието на политическите партии на всеки етап от подготовката и произвеждането на изборите. Точно парламентарно представените партии разполагат с най-много възможности, предоставени им от закона, да участват в организирането и провеждането на изборния процес. Начинът на формиране на изборната администрация и възможностите за контрол за законосъобразност на нейната дейност и на нейните актове на всеки етап от изборния процес, включително и в изборния ден чрез самите политически партии, чрез застъпници на кандидати, чрез наблюдатели, представители на партиите, са средство за активно участие на партиите в подготовката и произвеждането на изборите. Политическите партии чрез всички тези лица са призвани да действат по начин, който да гарантира надлежното упражняване на активното избирателно право на всеки гражданин в съответствие с установения в една демократична правова държава ред за произвеждане на избори. Конституционният съд намира за необходимо също да посочи изрично, че Изборният кодекс, приет от Народното събрание в изпълнение на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 5.03.2014 г., в редакцията си към 27.10.2024 г. е изменян 27 пъти, в т.ч. и в резултат на четири решения на Конституционния съд, като в рамките на тези десет години въз основа на него са произведени девет избора за Народно събрание. Значителният брой изменения на Изборния кодекс, които макар и да не се отнасят до промяна на системата за определяне на изборните резултати (с изключение на изменението във връзка с гласовете по чл. 267, ал. 1, т. 6 ИК „не подкрепям никого“ и отчитането на преференциалния вот), засягат в значима степен набора от правила, които уреждат подготовката и произвеждането на изборите. Този факт сам по себе си не съдейства за изграждане и утвърждаване на доверие в избирателния процес и неговите резултати, гарантиращи общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване на всеки гражданин. Следва да се отчете и фактът, че оспорените избори се произвеждат по законово установен ред, който не е променен от предходните избори (с изключение на включването в чл. 9, ал. 1 ИК на хипотезите и на чл. 97а и чл. 99б, ал. 3 и 4 от Закона за гражданската регистрация – ЗГР), произведени само четири месеца по-рано – на 9.06.2024 г. Това значи, че пропуските в законовата уредба и в организацията на изборния процес би следвало да са ясни на участниците в оспорените избори, защото те вече са имали възможност да проверят на практика ефективността на приложимата законова уредба в предходните избори и да направят необходимото пропуските и недостатъците на тази уредба да бъдат отстранени. Контролът на Конституционния съд за законност на изборите за народни представители на основание чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията е крайно средство, което следва да бъде използвано тогава, когато въпреки използваните други средства за контрол (в т.ч. и контрол от участващите в изборите партии) са налице нарушения, които могат да повлияят на състава на националното представително учреждение – в неговата цялост или по отношение на избора на отделни народни представители. В случая вносителите твърдят нарушения при подготовката на изборите и нарушения при произвеждането им в самия изборен ден – главно при подаване на вота и определяне на изборните резултати – извършени от изборната администрация, някои от които, ако бъдат доказани, могат да доведат до промяна в състава на 51-вото Народно събрание. Следва да се отчете и фактът, че част от сочените от вносителите нарушения, свързани с преброяването на гласовете за една конкретна политическа партия – „Величие“ – бяха изнесени от медиите непосредствено след приключване на изборния ден и станаха обществено достояние, като в съответствие с т. І.8 от Решение № 3972-НС от 30.10.2024 г. относно обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание на Централната избирателна комисия 21 гласа не достигат на тази партия, за да бъде представена в парламента. Сочените нарушения – преценени prima facie – биха могли да окажат въздействие върху състава на 51-вото Народно събрание, което в съчетание със сезирането от народни представители от различни парламентарно представени партии и коалиции дава основание на Конституционния съд да извърши достатъчно широкообхватна проверка на изборните резултати, за да не се разклати основата на доверието в представителната власт и в демократичната държава. Преценката за законност на оспорените избори Съдът извършва на основата на Конституцията и Изборния кодекс, както и отчитайки установените по надлежния ред ангажименти на страната относно избирателното право на гражданите, закрепени както в актове, приети по реда на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и в такива, имащи характер на международни стандарти, които България е приела да прилага – основно чл. 21, ал. 1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10.12.1948 г., на която организация България е член от 15.12.1955 г.; чл. 25, буква b) от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. – обн., ДВ, бр. 60 от 1970 г.; член 3 от Допълнителния протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.), практиката на Европейския съд по правата на човека, актове на Съвета на Европа и в частност становищата на Европейската комисия за демокрация чрез право като неин консултативен орган. Контролът на Конституционния съд за законност на изборите е ограничен от правните средства, с които Съдът разполага съобразно действащото законодателство, а то не е уредило нарочен процесуален ред за проверка на законността на изборите за Народно събрание. Този факт сам по себе си не допринася за доверието в изборния процес, което рефлектира и върху ефективното упражняване на правото на глас. При липса на изрична законова уредба относно реда за оспорване на законността на изборите пред Конституционния съд Съдът, основавайки се на установеното в Конституцията, в Изборния кодекс, в Закона за Конституционен съд и в Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, извърши проверка на твърдените от вносителите нарушения. Следва да се посочи, че по отношение на резултата от гласуването не може да се очаква от Конституционния съд да установява факти и обстоятелства, които не са обективирани в материалния носител на вота на избирателя или не могат да бъдат установени в резултат на извършена от Съда проверка на бюлетините и съставените от секционните избирателни комисии документи, удостоверяващи установеното от осъществения от избирателите вот в съответната избирателна секция. Контролът за законност на изборите, осъществяван от Конституционния съд, е средство за коригиране на нарушения, които имат отношение към крайния резултат и които подлежат на доказване, не и на такива, за които са налице съмнения или предположения или които се обосновават единствено с анализ на изборния резултат (Решение № 5 от 2013 г. по к.д. № 13/2013 г.). Съдът не е орган, който установява извършени в рамките на изборния процес престъпления срещу политическите права на гражданите, установени в глава трета, раздел ІІІ на Наказателния кодекс. Посочването на множество, а в някои от исканията и на всички избирателни секции като предмет на проверка от Съда, демонстрира неразбиране на смисъла и целта на контрола за законност на изборния процес, осъществяван от Конституционния съд, като препятства възможността в най-кратък срок да се установи окончателността и безспорността на изборния резултат – обстоятелство, което укрепва стабилността на държавата в условията на конституционна демокрация (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.). То илюстрира подценяване на същността и ефекта от другите средства за контрол на изборния процес, които законодателят изрично е предоставил именно на правните субекти, които сезираха Съда – на политическите партии, които са участници в изборите – и не отчита тежестта и обществената значимост на оспорването на изборния резултат пред Конституционния съд, което повишава стандарта за доказване на твърдените нарушения. То не държи сметка и за необходимостта от постигането на баланс между продължителността на съдебното производство и достатъчно своевременното разрешаване на изборния спор (Определение № 8 от 2010 г. по к.д. № 7/2010 г.; Определение № 4 от 2010 г. по к.д. № 8/2010 г.). Контролът, осъществяван от Конституционния съд, не е средство, което да замести ангажирането на самите политически субекти, участващи в изборите, с действия, които те могат да извършат в рамките на изборния процес, нито средство, което да компенсира своевременното прилагане на предвидените от закона възможности за осигуряване на законността на изборния процес. Контролът, осъществяван от Конституционния съд, не може нито да промени законодателната уредба, по която са произведени оспорените избори, нито да отстрани последиците от всички пропуски и нарушения, допуснати в хода на подготовката и произвеждането на изборите. За да провери достоверността на твърдените от вносителите нарушения на изборния процес и в съответствие с действащата нормативна уредба, Съдът назначи експертиза със задача (задача 1), като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване във всяка от конкретно посочени от вносителите избирателни секции, да установи: броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия; броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване; протоколите на секционните избирателни комисии по чл. 273 ИК съставени ли са в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3 ИК. Предмет на тази задача съгласно определението на Съда от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. бяха 1777 избирателни секции. С определения от 14.01.2024 г. и 16.01.2024 г. Съдът прие заключенията на експертите, изготвени в табличен вид, за 1768 избирателни секции. По отношение на 9 избирателни секции, включени в определението на Съда от 26.11.2024 г., не беше извършена проверка на изборните книжа, защото избирателна секция 020100029, вписана в 01 Благоевградски изборен район, е предмет на втората назначена от Съда експертиза, избирателни секции 011110003, 026540002, 034610096, 082600020, 1927000175 и 213300085, посочени от вносителите и включени в предмета на експертизата, не съществуват, а избирателни секции 092100061 и 234602022 са посочени в определението два пъти. Заключенията на експертите предоставиха в табличен вид за всяка от избирателните секции, предмет на експертизата, установеното при проверката на изборните книжа относно броя на хартиените бюлетини по т. 5, броя на недействителните гласове по т. 6, броя на действителните гласове по т. 7 за „не подкрепям никого“ от хартиените бюлетини, броя на действителните гласове по т. 11 от бюлетините от машинно гласуване, броя на действителните гласове по т. 12 „не подкрепям никого“ от бюлетините от машинно гласуване, както и разпределението на гласовете по кандидатски листи от хартиените бюлетини и от бюлетините от машинно гласуване съгласно номерацията от протокола на секционна избирателна комисия – Приложение № 75-НС-х, Приложение № 76-НС-хм и Приложение № 77-НС-чх, утвърдени с Решение № 3706-НС от 16.09.2024 г. на Централната избирателна комисия. Съдът допусна експертиза със задача (задача 2) да установи: броят на вписаните в протокола по чл. 273 ИК като недействителни бюлетини съответства ли на броя на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии в посочени от вносителите избирателни секции. Предмет на тази задача съгласно определението на Съда от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. бяха 441 избирателни секции. С определение от 16.01.2024 г. Съдът прие заключенията на експертите, изготвени в табличен вид, за 436 избирателни секции. За пет избирателни секции експертите не извършиха проверка, защото избирателни секции 020400148, 024000149, 020100021, 020900020 и 162202039 са предмет на експертизата по задача

1. За избирателни секции 223100039, 22 Смолянски изборен район, 273100089, 27 Старозагорски изборен район, 301000017, 30 Шуменски изборен район, и избирателните секции извън страната – 321180521, 321180533, 321180542, 321180561, 321180595, 321180661, 321180670 и 321180671, Съдът прие заключенията на експертизата, но не включи техния резултат в изчисляването на общия изборен резултат, защото изборните резултати от тези секции са предмет на проверка и от експертизата по задача , която с оглед на нейния обхват включва и резултата от проверката по задача 2 относно тези секции. С приемането на експертизите Съдът установи, че за някои избирателни секции предоставените на Съда изборни книжа не съдържат в пълнота необходимите за предмета на проверката изборни документи. Това наложи Съдът с определение от 21.01.2025 г. да изиска от Централната избирателна комисия да предостави информация налични ли са изборни книжа, съхранявани по законово установения ред в съответните общински администрации, за избирателните секции, както следва: 02 Бургаски изборен район – 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261; 09 Кърджалийски изборен район – 090200015; 14 Пернишки изборен район – 143200013; 17 Пловдивски изборен район – 172600026; 23 София изборен район – 234610009, 234615013; 27 Старозагорски изборен район – 270700016; 273100115, 273600017; 28 Търговищки изборен район – 283500103, и в случай че са налични – да ги предостави на Конституционния съд. Бяха изискани и изборните книжа за избирателна секция 272400023, 27 Старозагорски изборен район, защото вместо изборните книжа на тази секция на Съда бяха предоставени изборните книжа на избирателна секция 272400022, която не е предмет на допусната експертиза. Централната избирателна комисия предостави допълнително на Съда изборни книжа на избирателни секции: 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261, 02 Бургаски изборен район; 143200013, 14 Пернишки изборен район; 172600026, 17 Пловдивски изборен район; 234610009, 234615013, 23 София изборен район; 272400023, 27 Старозагорски изборен район (писмо на Централната избирателна комисия изх. № ЦИК-НС-07-2476/66/ от 27.01.2025 г. и вх. № 67 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд). Съдът извърши проверка на така предоставените изборни книжа, резултатите от която отрази в десет протокола, приобщени към доказателствата по делото, и отрази установеното относно изборния резултат за девет от допълнително проверените избирателни секции – 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261, 143200013, 172600026, 234615013 и 272400023 – в протоколи, съдържащи информацията в установения табличен вид, които също приобщи към доказателствата по делото. За избирателна секция 234610009, 23 София изборен район, не беше съставен нов протокол в табличен вид, защото Съдът не установи различие от това, което експертизата установи – липса на 54 броя хартиени бюлетини и на 111 броя бюлетини от машинно гласуване според протокола на секционната избирателна комисия. Съдът не получи допълнително изборни книжа за следните избирателни секции: 090200015, 09 Кърджалийски изборен район; 270700016; 273100115, 273600017, 27 Старозагорски изборен район, 283500103, 28 Търговищки изборен район. За тези избирателни секции от Централната избирателна комисия бяха предоставени становищата на кметовете на община Ардино, община Гълъбово, община Стара Загора, община Чирпан и община Търговище, че изборните книжа на посочените секции са предадени на Централната избирателна комисия и в общинската администрация не се съхраняват други изборни книжа на тези избирателни секции. За тези избирателни секции експертизата установи: в секция 090200015, 09 Кърджалийски изборен район – липса на бюлетини от машинно гласуване (14 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 270700016 – липса на хартиени бюлетини (335 броя според протокола на секционната избирателна комисия) и на бюлетини от машинно гласуване (16 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 273100115 – липса на хартиени бюлетини (145 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 273600017 – липса на бюлетини от машинно гласуване (99 броя според протокола на секционната избирателна комисии) – трите секции са от 27 Старозагорски изборен район; в секция 283500103, 28 Търговищки изборен район – липса на хартиени бюлетини (294 според протокола на секционната избирателна комисия). Приетата експертиза по задача 1 наложи Съдът да назначи графична експертиза със задача да установи дали знаците за отбелязване на вота на избирателя върху конкретно идентифицирани 287 хартиени бюлетини от три избирателни секции – секция 060800027, 06 Врачански изборен район, секция 122400033, 12 Монтана изборен район, и секция 152400205, 15 Плевенски изборен район, са поставени на всяка от хартиените бюлетини от отделен избирател. С определение от 6.02.2025 г. Съдът прие заключението на графичната експертиза, от което се установява, че знакът за отбелязване на вота на избирателя на 95 хартиени бюлетини от секция 060800027, 06 Врачански изборен район, на 72 хартиени бюлетини от секция 122400033, 12 Монтана изборен район, и на 106 хартиени бюлетини от секция 152400205, 15 Плевенски изборен район, не е поставен на всяка от бюлетините от отделен избирател, а знаците са поставени от едно или две лица. Това наложи Съдът да състави протоколи, съдържащи информация в установения табличен вид за тези три избирателни секции, в които да отрази, с оглед на резултата от графичната експертиза, като недействителни съответния брой гласове от хартиени бюлетини, на всяка от които знаците за отбелязване на вота на избирателя не са поставени от съответния един избирател, а са поставени от едно и също лице. Тези протоколи Съдът приобщи към доказателствата по делото. Приетата от Съда експертиза по задача 1 наложи Съдът да изиска от Централната избирателна комисия информация за началото на гласуването, за времето, в което е извършено всяко гласуване, за края на гласуването в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. в избирателни секции 090800006, 090800016 и 090800038 в 09 Кърджалийски изборен район и в избирателни секции извън страната 321180531 и
2. С цел установяване на твърдените от вносителите нарушения на подготовката на изборния процес и организацията му в деня на избора Съдът изиска от Централната избирателна комисия: 1) информация за избирателните секции, за които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК; 2) информация за причините и списък на избирателните секции, за които не е налице изключението по чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс, но които не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяване на гласовете и съставянето на протокола; 3) протоколи на секционни избирателни комисии, предмет на експертизата по задача 1 от определението от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г., с приложени дефектни бюлетини от машинно гласуване; 4) информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 ИК промени в състава на секционни избирателни комисии; 5) информация за резултата от възложената с Решение № 3907-НС от 24.10.2024 г. на Централната избирателна комисия проверка на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на териториалните й звена за гласуване в нарушение на правилата на Изборния кодекс в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. С определение от 17.02.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. Съдът прие изисканите и предоставените от Централната избирателна комисия писмени доказателства: 1) информация за изпълнение на определението от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. за предоставяне на изборните книжа на избирателните секции, предмет на допусната по делото експертиза – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/7/ от 28.11.2024 г. и вх. № 645 от 2.12.2024 г. на Конституционния съд; 2) списък на избирателните секции, за които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/24/ от 3.12.2024 г. и вх. № 664 от 3.12.2024 г. на Конституционния съд; 3) информация за причините и списък на избирателните секции, за които не е налице изключението по чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК, но които не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяване на гласовете и съставянето на протокола (43 избирателни секции) – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/42/ от 5.12.2024 г. и вх. № 670 от 5.12.2024 г. на Конституционния съд; 4) протоколи на секционни избирателни комисии, предмет на експертизата по задача 1 от определението от 26.11.2024 г. на Конституционния съд по к.д. № 33/2024 г., с приложени дефектни бюлетини от машинно гласуване – 422 секционни избирателни комисии (23 папки и 4 класьора) – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/50/ от 17.12.2024 г. и вх. № 702 от 18.12.2024 г. на Конституционния съд; 5) информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 ИК промени в състава на секционни избирателни комисии (8 класьора, 4 папки и 1 технически носител) – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/51/ от 17.12.2024 г. и вх. № 703 от 18.12.2024 г. на Конституционния съд; 6) информация за предоставяне на Конституционния съд на изборни книжа за избирателни секции: 02 Бургаски изборен район – 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261; 14 Пернишки изборен район – 143200013; 17 Пловдивски изборен район – 172600026; 23 София изборен район – 234610009, 234615013; 27 Старозагорски изборен район – 272400023; в изпълнение на определение от 28.01.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/66/ от 27.01.2025 г. и вх. № 67 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд с приложено писмо на секретаря на Община Стара Загора с изх. № 10-11-1170 от 27.01.2025 г. до Централната избирателна комисия; 7) информация за липса на изборни книжа за избирателни секции: 09 Кърджалийски изборен район – 090200015; 27 Старозагорски изборен район – 270700016, 273600017; 28 Търговищки изборен район – 283500103, които да бъдат предоставени на Конституционния съд в изпълнение на определение от 21.01.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. с приложени становища на кметовете на община Ардино, община Гълъбово, община Чирпан и община Търговище – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/69/ от 28.01.2025 г. и вх. № 69 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд; 8) информация за началото на гласуването, за времето, в което е извършено всяко гласуване, за края на гласуването в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. в избирателни секции 090800006, 090800016 и 090800038 в 09 Кърджалийски изборен район и в избирателни секции извън страната 321180531 и 321180541 – писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/80/ от 4.02.2025 г. и вх. № 88 от 5.02.2025 г. на Конституционния съд. С определение от 26.02.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. Съдът прие предоставената от Централната избирателна комисия информация за резултата от възложената с Решение № 3907-НС от 24.10.2024 г. на Централната избирателна комисия проверка на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на териториалните й звена за гласуване в нарушение на правилата на Изборния кодекс в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. Събраните по делото доказателства бяха предоставени на вносителите на исканията за запознаване и становище. В дадения от Съда срок вносителите на исканията по к.д. № 34/2024 г. и по к.д. № 35/2024 г. след запознаване със събраните доказателства представиха становища по предмета на делото. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в становището си от 19.02.2024 г. възразява за неспазването от Конституционния съд на срока за произнасяне, с което „не изпълнява своята роля като върховен страж на конституционния ред, на правовия ред и на заявеното от Конституцията демократично начало“. Възразява срещу „отказ[а] да бъдат конституирани ключови институции и органи, които имат пряко отношение към изборния контрол“, което „поражда съмнения за безпристрастността на съда и неговата реална ангажираност с върховенството на правото“. Излага „нередности при формирането на избирателните секции и тяхното въздействие върху честността на изборите“. Описва „фантомни мобилни избирателни секции и тяхното въздействие върху правната сигурност и стабилитета на решението на Конституционния съд“. Сочи „масови незаконни замени на СИК в Плевен и връзката им с касирането на изборите“. Отправя единадесет конкретни искания към Конституционния съд, между които: да „касира изцяло изборите в МИР – Плевен, тъй като масовите замени на СИК са незаконни и са повлияли на крайния изборен резултат“; да „постанови анулиране на резултатите в подвижните избирателни секции, където са отчетени нереално високи избирателни активности, без доказателства за съответствие на характеристиките на избирателите с изискванията на ИК“; да „постанови, че избраните в противоречие с Изборния кодекс и решенията на ЦИК състави на СИК-вете, заменени извън законно установените правила, са незаконни и да поиска ЦИК“ да обяви „решенията на РИК за нищожни“, което „поставя под въпрос проведените преброявания“ и поради това „трябва да се касират изборите в тези секции“. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представи на 26.02.2025 г. второ становище с доклад и разяснения – „калкулация и математически модел на изкривяването на машинния вот от 27.10.2024 г.“. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представи на 26.02.2025 г. трето становище, в което прави анализ на приетите от Съда доказателства и въз основа на това счита за доказан извода за „недопустимо по закон и морал изборно нарушение, което променя съществено избирателната воля и мнението на правоспособните български избиратели“. Сочи, че „водени от нашите собствени данни и доказателства от проверени над 7000 изборни секции, при установени административни нарушения в над 70 % от тях и наказателни нарушения в над 24 % от тях, както и подкрепени от данните на назначените от Конституционния съд експерти, за пореден път потвърждаваме огромния мащаб на изкривяването на изборния резултат и заявяваме категорично нашето константно становище и искане за цялостно касиране на изборите, проведени на 27 октомври 2024 г.“. Към становището са приложени 10 приложения: доклад относно становища на експерти по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад (втори) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад относно липсващо видеонаблюдение по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно графична експертиза по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад (втори) относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад относно законността на изборите въз основа на изслушването на вещите лица в Конституционния съд; доклад (трети) относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад (трети) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад (четвърти) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 34/2024 г. Вносителят на искането по к.д. № 35/2024 г. в представено на 25.02.2025 г. становище сочи, че „данните от повторното преброяване по секции бяха предоставени на хартия, в табличен вид за всяка секция поотделно, без обобщение и без конкретни обобщения и констатации и изводи по поставените въпроси“. Намира, че „[л]ипсата на информация в обобщен вид и заключенията на вещите лица препятстват възможността да вземем детайлно становище по поставените задачи“. Счита, че „Конституционният съд следва да предостави пълна, точна и подробна информация за установените факти и обстоятелства, какви са констатираните нарушения, тяхната тежест, как всяко конкретно нарушение повлиява върху изборния резултат“. Изисква с цел „повишаване на доверието в процеса на повторно преброяване“ „публикуване на данните от повторното преброяване в отворен, машинночетим формат, на ниво индивидуални секции“; „[п]убликуване на методиката, по която е извършено повторното преброяване“, и „представяне на резултатите във визуално-разбираем вид“. Конституционният съд, след като обсъди доводите и съображенията, изложени в исканията и в становища по доказателствата, както и събраните по делото доказателства, приема следното:
3. По доводите за неправилно упражнено активно избирателно право поради нарушения, свързани с избирателните списъци Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в искането си от 11.11.2024 г. и в молбата – допълнение, от 11.12.2024 г. твърди нарушения при съставянето на избирателните списъци. Доводите му са свързани с извършено в изборния ден дописване на избиратели в избирателните списъци за гласуване извън страната, защото „[о]чевидно е, че при произвеждане на изборите на 27.10.2024 г. в чужбина явилите се да гласуват български граждани са в пъти повече от вписаните в избирателните списъци“, като „[н]е е упражнен никакъв контрол по отношение на така произведеното гласуване – налице ли са изискуемите удостоверения за гласуване на друго място, има ли двойно гласуване – по настоящ и постоянен адрес“. Твърдения за нарушение на чл. 264, ал. 4 ИК се съдържат и в искането на вносителя по к.д. № 35/2024 г. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията всички български граждани, които са навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни органи, което значи да избират и представители в Народното събрание. Българската Конституция не обвързва активното избирателно право на българските граждани при избора на народни представители с пребиваването на територията на страната към датата на съответния избор и със срок за пребиваване в нея в периода преди изборите. Конституционният съд е имал възможност да изясни значението на избирателните списъци – включването в тези списъци „не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател“ и е средство за гарантиране на избирателното равноправие (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.; Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.). Част първа, глава четвърта „Избирателни списъци“ на Изборния кодекс урежда подробно значението, начина на съставяне, възможностите за поправки и промени на избирателните списъци, както и за контрол на вписването в тях, а в чл. 264, ал. 4 ИК изрично са уредени условията, при които избирател, който има право да гласува на избори за народни представители, но не е вписан в избирателния списък, следва да бъде вписан. Уредбата, която законодателят е дал на съставянето на избирателните списъци, установява различния начин на изготвяне, на вписване и на дописване на избиратели в избирателните списъци при гласуване в страната и извън нея – чл. 27, ал. 5 и чл. 33, ал. 2 ИК. Централната избирателна комисия с Решение № 3794-НС от 4.10.2024 г. и с Решение № 3849 от 14.10.2024 г. е приела методически указания по прилагане на Изборния кодекс от секционните избирателни комисии в страната и извън страната, като съответно в т. 4.4 и в т. 4.3 подробно е изяснила условията, при които може да бъде извършено дописване на избирател в избирателния списък в изборния ден. Законодателят не е обвързал активното избирателно право със задължително подаване от българските граждани, намиращи се извън страната, на заявление за гласуване по чл. 16, ал. 1 ИК, поради което дописването в избирателния списък на български граждани с право на глас в изборния ден самї по себе си не е нарушение на Изборния кодекс, а начин тези граждани да упражнят правото си и да може да бъде извършен контрол за законосъобразното му упражняване. Конституционният съд е имал повод да посочи, макар и във връзка с вече отменения Изборен кодекс, че „упражняването на избирателното право в чужбина по дефиниция протича при специфични условия, които се отразяват като различия в законовата уредба“ и че тези различия „са предназначени да гарантират спазването на чл. 26, ал. 1 от Конституцията – гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията“ (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г.). Доказателства за дописване на лица без право на глас или при неспазване на условията за тяхното дописване по делото не са ангажирани, а изброяването от вносителя на искането по к.д. № 34/2024 г. на избирателни секции извън страната, в които броят на дописаните български граждани с право на глас е по-голям от броя на българските граждани с право на глас, вписани в публикуваните по реда на чл. 32 ИК избирателни списъци, сам по себе си не е доказателство за нарушение на закона. В искането по к.д. № 35/2024 г. вносителят също не сочи конкретни данни за твърдените нарушения при дописване на български граждани с право на глас в избирателните списъци. Следва да се посочи, че общият брой на българските граждани, които са подали заявление за гласуване извън страната в срока по чл. 16, ал. 2 ИК, съгласно посоченото в Решение № 3786-НС от 4.10.2024 г. на Централната избирателна комисия за определяне на местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции за изборите на 27.10.2024 г., е 30
4. Само в проверените по делото по задача 1 на експертизата 47 избирателни секции извън страната са гласували 18 011 български граждани, а общият брой на избирателните секции извън страната е
5. При извършената от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от териториалните й звена проверка, възложена с Решение № 3907-НС от 24.10.2024 г. на Централната избирателна комисия, е установено, че в изборите на 27.10.2024 г. броят на лицата, които са гласували извън страната, без да имат право на глас, е 10, а броят на лицата, които в страната и извън нея са гласували повече от един път, е общо
6. Поради тайната на вота не може да се установи тези гласове за кои кандидатски листи са подадени, за да бъдат изключени при определянето на изборния резултат. По изложените съображения Съдът намира твърденията на вносителите за нарушения на изискванията за съставяне на избирателните списъци и в частност за дописване в тях в изборния ден на избиратели в нарушение на закона за неоснователни.
7. По доводите за нарушения при създаването на избирателни секции а) нарушения при създаване на избирателни секции по общия ред Гласуването и преброяването на подадените гласове съгласно чл. 8, ал. 1 ИК се извършва в избирателните секции. Това отрежда на избирателната секция функцията на основна структура на изборния процес, в която се упражнява активното избирателно право на всеки гражданин и се отчита неговият вот. За да осигури равен достъп и възможност за спокойно упражняване на това право, законодателят е установил правила за образуване на избирателни секции. Отговорността за създаването на избирателните секции на територията на страната е на кмета на общината – чл. 8, ал. 2 ИК, а законодателят е определил допустимия брой избиратели, които могат да се включат в една секция – до 1000 избиратели с едно изключение за териториално обособени населени места, при които изискването е за не по-малко от 20 избиратели (чл. 9, ал. 1 и 3 ИК). Употребеното понятие „териториално обособени населени места“ няма утвърдено правно значение по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883), тъй като не е употребено в друг действащ нормативен акт. Изборният кодекс не съдържа дефиниция на понятието „териториално обособени населени места“ в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 2 от Указ № 883, а пояснение във връзка с понятието няма и в мотивите за приемане на кодекса. Заповедта на кмета на общината за образуване на избирателни секции съгласно чл. 8, ал. 4 ИК може да се оспори пред областния управител, а неговото решение може да се оспори пред съответния административен съд. Отговорността за създаване на избирателни секции извън територията на страната е на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на страната – чл. 13, ал. 1 ИК, като секции се образуват: където има дипломатическо или консулско представителство, а там, където няма – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1 ИК; в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; както и по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40 – чл. 14 ИК. Заповедта на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство за образуване на избирателна секция може да се оспори пред Централната избирателна комисия, чието решение може да се оспори пред Върховния административен съд – чл. 13, ал. 6 ИК. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. сочи, че законово установените норми за образуване на избирателни секции не са спазени, като дава пример с 09 Кърджалийски изборен район. Факт е, че в 09 Кърджалийски изборен район са образувани 541 избирателни секции, което прави този изборен район пети по брой на образувани секции. От информацията, публично достъпна на интернет страницата на Централната избирателна комисия, е видно, че най-много избирателни секции са открити в 02 Бургаски изборен район – 742, следват 03 Варненски изборен район с 655 избирателни секции, 23 София изборен район с 634 избирателни секции и 01 Благоевградски изборен район с 559 избирателни секции. За да обоснове тезата си за нарушения при образуване на избирателните секции в 09 Кърджалийски изборен район, вносителят на искането се основава на изчисления, направени на базата на данни от Националния статистически институт за населението на Кърджалийска област към 31.12.2023 г. Идентични доводи, макар и не за конкретен изборен район, излага и вносителят на искането по к.д. № 36/2024 г. Той сочи, че „броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им на СИК е 6 619 877, а по „данни на НСИ населението на страната в края на 2023 г. е 6 445 481 души“, което при отчитане на лицата без избирателни права „позволява в избирателните списъци да фигурират т. нар. „мъртви души“ и същите да бъдат използвани за изборни манипулации и изкривяване на изборния резултат“. Конкретни данни за такива нарушения не излага. Съгласно чл. 23, ал. 1 ИК избирателните списъци се съставят въз основа на регистъра на населението, а чл. 24, ал. 2 ИК изрично установява, че избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. Всяко лице, което подлежи на гражданска регистрация – всеки български гражданин (чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР) – е длъжно да заяви писмено своя постоянен адрес. Постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира, за да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 ЗГР, като постоянният адрес е винаги на територията на Република България – ал. 2 на чл. 93 ЗГР. В избирателните списъци за избор на народни представители съгласно установеното в чл. 25, ал. 1 ИК се вписват всички български граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избор, следователно се вписват всички български граждани с постоянен адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗГР, които са навършили 18 години към датата на изборите и не попадат в изключенията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията. Националният статистически институт в съответствие с утвърдената на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за статистиката методология си служи с понятието „постоянно население“, което включва лицата, които живеят постоянно (имат настоящ адрес) в страната към 31.
8. на съответната година и не са отсъствали от нея за период, по-дълъг от една година. Следователно данните от Националния статистически институт за населението на Кърджалийска област към 31.12.2023 г. не са законов критерий за определяне на броя на избирателните секции, поради което доводите на вносителя на искането са неоснователни. Данните за броя на населението, установени при последното преброяване, имат значение за определяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони – т. ІІ.2.1 от методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители, приложение към чл. 248 ИК – но активното избирателно право на всеки български гражданин при избори за народни представители Конституцията не обвързва с изискване за постоянно живеене в страната или със срок за пребиваване в нея в периода преди изборите. Дори и да се допусне, че са налице нарушения при образуването на някои избирателни секции в някои от изборните райони, по делото не са ангажирани доказателства за кои секции това е относимо, както и дали и по какъв начин това се е отразило на резултата от гласуването. Доводите на вносителя по к.д. № 34/2024 г. за неправомерно въздействие върху избирателите посредством създадените множество избирателни секции са хипотетични и не са подкрепени с конкретни доказателства, като резултатът от гласуването в конкретни избирателни секции, дадени от него за пример, сам по себе си не е доказателство за твърдяното. Не са представени и доказателства за обжалване на заповед на кмета на която и да е община за образуване на избирателни секции, в т.ч. и при отчитане на възможностите за контрол на адресната регистрация на българските граждани – чл. 99б ЗГР, изм. обн., ДВ, бр. 85 от 2024 г., което значи, че участниците в изборния процес, които са и вносители на исканията, въз основа на които е образувано к.д. № 33/2024 г. и присъединените към него дела, не са имали интерес да се възползват от законовата възможност за оспорване (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.). По изложените съображения Съдът намира твърденията на вносителите за нарушения при създаване на избирателните секции за неоснователни. б) нарушения при създаване на секции за гласуване с подвижна избирателна кутия Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в искането, с което сезира Съда, сочи наличие на четири „секции – фантоми“ в 12 Монтана избирателен район, защото при проверка не са намерени на посочения адрес. Тези секции са с номера 122999980, 122900081, 122900082 и
9. От публично достъпната информация е видно, че с Решение № 90-НС от 9.10.2024 г. Районната избирателна комисия – Монтана, въз основа на уведомление от кмета на община Монтана за постъпили 104 заявления за гласуване с подвижна избирателна кутия, определя четири подвижни секционни избирателни комисии за гласуване с подвижна избирателна кутия в община Монтана. С Решение № 110-НС от 11.10.2024 г. Районната избирателна комисия формира единни номера на четирите подвижни избирателни секционни комисии – 122999980, 122900081, 122900082 и 122900083, определя обхвата и адреса им. Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в представените на 11.12.2024 г. допълнителни съображения твърди нарушения при гласуване с подвижна избирателна кутия. Предоставената на съда „подробна справка“ за всички избирателни секции, в които се гласува с подвижна избирателна кутия, съдържаща информация относно броя на избирателите по избирателен списък, броя на допълнително вписаните избиратели, броя на гласувалите избиратели, броя на действителните гласове и партията/коалицията, за която е подаден вотът, сама по себе си не доказва нарушения при създаването на избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия и гласуването в избирателни секции с нея. Тя може да служи за анализ на изборния резултат и изводи на участниците в изборния процес, но не отговаря на изискванията за стандарт за доказване, установен в приетите от страната ни за прилагане международни стандарти за разрешаване на изборни спорове. Законодателят, за да гарантира възможност на избиратели с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение, но желаят да гласуват, е създал възможност за гласуване с подвижна избирателна кутия. Съгласно чл. 37, ал. 1 ИК, за да се гласува с подвижна избирателна кутия, е необходимо не само посочените избиратели да заявят своето желание в определения срок, но и органът по чл. 23, ал. 1 ИК – общинската администрация по населените места, в които се води регистър на населението, и кметът на общината да установят наличието на трайно увреждане на избирателя, което не му позволява да упражни избирателното си право в изборното помещение. В чл. 37, ал. 3а, т. 2 ИК законодателят е определил и вида на документа, който удостоверява изискуемото увреждане – документ, издаден от експертна лекарска комисия (териториална или националната). Това законово изискване ясно дефинира отговорността на общинската администрация и на кмета за спазване на законовите изисквания при допускане до гласуване с подвижна избирателна кутия. Заповедта на кмета за създаване на избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия се оповестява публично и се публикува на интернет страницата на общината. Законодателят не е посочил изрично възможността тази заповед да се оспори, но доколкото това е заповед, с която се създава избирателна секция, т.е. заповед, която по своя характер е идентична със заповедта на кмета по чл. 8, ал. 2 ИК, и доколкото няма изрична законова забрана за нейното оспорване, приложим за нея е установеният в чл. 8, ал. 4 ИК ред за оспорване. Освен кмета на общината отговорност за законосъобразното упражняване на активното избирателно право чрез подвижна избирателна кутия имат и районните избирателни комисии. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 6 ИК районната избирателна комисия следи за правилното образуване на избирателните секции в изборния район, а с оглед на чл. 90, ал. 1 ИК и Решение № 3795-НС от 4.10.2024 г. на Централната избирателна комисия относно реда за образуване на секции за гласуване на избиратели с трайни увреждания с подвижна избирателна кутия в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. именно районната избирателна комисия определя броя на секциите за гласуване с подвижна избирателна кутия въз основа на подадените заявления по чл. 37 ИК. Решението на районната избирателна комисия за определяне на броя и за формиране на единните номера на подвижните секционни избирателни комисии подлежи на оспорване пред Централната избирателна комисия – чл. 73, ал. 1 ИК, а нейното решение с оглед на резултата подлежи на оспорване пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. Районната избирателна комисия назначава подвижните секционни избирателни комисии – чл. 89, ал. 2 ИК. Назначаването на подвижните секционни избирателни комисии става след провеждане на публични консултации с парламентарно представените и извънпарламентарните партии. Следователно както всяка секционна избирателна комисия подвижната секционна избирателна комисия е съставена от представители на различни политически партии с противоположни интереси в изборния процес, което предполага взаимен контрол в процеса на гласуване и преброяване на гласовете. Самата районна избирателна комисия е формирана по същия начин – след проведени консултации между парламентарно представените и извънпарламентарните партии – чл. 60, ал. 2 и чл. 61, ал. 3 – 9 ИК, което би следвало да е още една гаранция за недопускане на злоупотреба при създаване на избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия. По отношение на гласуването с подвижна избирателна кутия Съдът с оглед на събраните по делото писмени доказателства установи следното: Общият брой на назначените подвижни избирателни секции в страната е 324, разпределени, както следва: 01 Благоевградски изборен район – 21; 02 Бургаски изборен район – 7; 03 Варненски изборен район – 11; 04 Великотърновски изборен район – 6; 05 Видински изборен район – 16; 06 Врачански изборен район – 29; 07 Габровски изборен район – 3; 08 Добрички изборен район – 2; 09 Кърджалийски изборен район – 40; 10 Кюстендилски изборен район – 7; 11 Ловешки изборен район – 4; 12 Монтана изборен район – 16; 13 Пазарджишки изборен район – 7; 14 Пернишки изборен район – 5; 15 Плевенски изборен район – 15; 16 Пловдив изборен район – 3; 17 Пловдивски изборен район – 11; 18 Разградски изборен район – 30; 19 Русенски изборен район – 7; 20 Силистренски изборен район – 10; 21 Сливенски изборен район – 1; 22 Смолянски изборен район – 6; 23 София изборен район – 5; 24 София изборен район – 4; 25 София изборен район – 3; 26 Софийски изборен район – 6; 27 Старозагорски изборен район – 10; 28 Търговищки изборен район – 8; 29 Хасковски изборен район – 11; 30 Шуменски изборен район – 16; 31 Ямболски изборен район –
10. От проверените от Съда изборни книжа на 1768 избирателни секции с подвижни избирателни кутии е гласувано в 70, разпределени, както следва: В 01 Благоевградски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 10 секции: в секция 014200026 – 172 избиратели, в секция 014200024 – 146; в секция 015300015 – 138; в секция 014200023 – 88; в секция 015300016 – 87; в секция 010200018 – 83; в секция 014400027 – 47; в секция 013700028 – 41; в секция 014400029 – 35; в секция 013300089 –
11. В 03 Варненски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 1 секция: 031300030 – 21 избиратели. В 05 Видински изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 1 секция: 050600014 – 33 избиратели. В 09 Кърджалийски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 27 секции: в секция 090200050 – 95 избиратели; в секция 093500039 – 93; в секция 092100058 – 91; в секция 092100060 – 86; в секция 092100061 – 73; в секция 090200056 – 69; в секция 091400078 – 68; в секция 90200051 – 64; в секция 093500040 – 48; в секция 091400080 – 47; в секция 090200054 – 46; в секция 091500085 – 45; в секция 093500041 – 45; в секция 092100062 – 43; в секция 090200058 – 41; в секция 091500082 – 40; в секция 091500086 – 40; в секция 090200052 – 36; в секция 090800045 – 36; в секция 091400077 – 36; в секция 091500083 – 35; в секция 090200055 – 32; в секция 091600163 – 32; в секция 090200057 – 30; в секция 091500081 – 28; в секция 091500084 – 27; в секция 090200053 –
12. В 10 Кюстендилски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 1 секция: 104100010 – 20 избиратели. В 12 Монтана изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 3 секции: в секция 120700013 – 32 избиратели; в секция 120700016 – 22; в секция 121400014 –
13. В 13 Пазарджишки изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: в секция 133900006 – 271 избиратели; в секция 130300010 –
14. В 14 Пернишки изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: в секция 141000022 – 16 избиратели; в секция 143200052 –
15. В 18 Разградски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 14 секции: в секция 182900025 – 98 избиратели; в секция 183600010 – 97; в секция 181100015 – 77; в секция 182900019 – 42; в секция 18360011 – 41; в секция 182900018 – 35; в секция 182900024 – 31; в секция 182900022 – 28; в секция 182900017 – 20; в секция 182900020 – 19; в секция 181600038 – 16; в секция 182900021 – 16; в секция 181700021 – 15; в секция 182900023 – 15;. В 19 Русенски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: в секция 190500022 – 85 избиратели; в секция 190500023 –
16. В 20 Силистренски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: в секция 200700326 – 133 избиратели; в секция 203200614 –
17. В 22 Смолянски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 3 секции: в секция 221600035 – 77 избиратели; в 220500009 – 30; в секция 220200016 –
18. В 26 Софийски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: в секция 265900008 – 40 избиратели; в секция 262500020 –
19. В 27 Старозагорски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 1 секция: 272400023 – 17 избиратели. В 28 Търговищки изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 4 секции: в секция 282300012 – 53 избиратели; в секция 282200055 – 26; в секция 282200056 – 24; в секция 282200054 –
20. В 29 Хасковски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 3 секции: в секция 293400151 – 57 избиратели; в секция 293000030 – 36; в секция 291100027 –
21. В 30 Шуменски изборен район с подвижна избирателна кутия са гласували в 2 секции: 301000021 – 152 избиратели; в секция 300700016 –
22. Така установените от Съда резултати от гласуването с подвижна избирателна кутия в някои от секциите действително поставят въпроса за обективната възможност избирателите да упражнят своето активно избирателно право в съответствие с конституционните принципи за равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Поставят и въпроса за свободата при упражняване на това право. Конституционният съд е имал възможност да посочи, че „разглеждането на избирателното право изолирано от останалите конституционно закрепени политически права като свободата на мисълта и убежденията и свободата на словото и на мнението води до негативен резултат“, както и че „ [т]ясната връзка между избирателното право с посочените политически права предопределя необходимостта от съблюдаване и на изискването за свобода на изборите“ (Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.). Гласуването с подвижна избирателна кутия е изключение и като такова трябва да се използва единствено тогава, когато действително са налице предпоставките за това. Законодателят чрез състава на подвижната секционна избирателна комисия – определен след консултации с парламентарно представените и извънпарламентарните партии – е създал по принцип гаранция срещу възможността за злоупотреба при упражняването на активното избирателно право с подвижна избирателна кутия. По делото няма ангажирани доказателства за изразено по установения законов ред несъгласие на представителите на различни политически партии, участващи в тези комисии, с начина на произвеждане на изборите или с начина на отчитане на изборния резултат. Единствено в протокола на секционната избирателна комисия в секция 133900006, която е провела с подвижна избирателна кутия гласуване на 271 избиратели, има вписване за „1 бр. възражение от представители на политическа партия […]“, но за какво е възражението, възражението има ли характер на жалба, която да е разгледана от компетентния орган, и какъв е резултатът от това по делото не са ангажирани доказателства, независимо, че възражението е от представител на политическа партия, народни представители от която са сезирали Съда с искане за установяване на незаконност на изборите. По делото няма ангажирани и доказателства за оспорване на актовете за създаване на избирателните секции за гласуване с подвижна избирателна кутия, включително и относно тези, при които е извършено гласуване от 271, от 172, от 138 или от 98 избиратели (например не е оспорено Решение № 118-НС от 18.10.2024 г. на Районната избирателна комисия – Пазарджик, за определяне на територията на общините в 13 Пазарджишки изборен район на подвижни секционни избирателни комисии за гласуване с подвижна избирателна кутия). Каквито и съмнения да са възможни за обективната възможност в рамките на изборния ден – от 7:00 до 20:00 ч. съгласно чл. 220, ал. 1 ИК, 271 или 172-ма избиратели да упражнят активното си избирателно право с подвижна избирателна кутия при спазване на конституционните принципи, това самї по себе си не е основание вотът на всички тези 271 или 172-ма избиратели да бъде признат за недействителен. Съдът, за да признае даден вот за недействителен, се основава на доказателства, въз основа на които може да направи обоснован извод за нарушение, което води до недействителност на подадения вот, а не на съмнения и предположения. Фактът, че 95,2 % от подадените с подвижната избирателна кутия 271 гласа са за една партия или че 97,7 % от подадените с подвижната избирателна кутия 172 гласа са също за една партия, също не е сам по себе си доказателство, установяващо невалидност на всички гласове, подадени с подвижна избирателна кутия. Гласът на всеки избирател е равен и таен и Съдът не може да установи кой от тези 271 или 172-ма избиратели е упражнил активното си избирателно право по начин, който дава основание гласът му да се приеме за недействителен поради нарушаване на принципите, при които това право се упражнява, за да се приеме, че установеният в тези избирателни секции изборен резултат не съответства на изразената чрез гласуване воля на избирателите (Решение № 2 от 2010 г. по к.д. № 10/2009 г.; Решение № 13 от 2013 г. по к.д. № 14/2013 г.). Преграда за злоупотреба с възможността да се гласува с подвижна избирателна кутия е секционната избирателна комисия, която, както беше посочено по-горе, е съставена от членове, посочени от различни политически партии с противоположни интереси в изборния процес, поради което в процеса на гласуване и преброяване на гласовете между тях би следвало да има взаимен контрол, който гарантира упражняването на активното избирателно право на всеки избирател съобразно конституционните изисквания. Обратното е отказ на участващите политически партии от осъществяване на конституционното им предназначение – да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите и да допринасят за реализиране на принципа на политическия плурализъм в политическия живот на страната – чл. 11, ал. 1 и 4 от Конституцията. По изложените съображения Съдът намира, че макар по отношение на някои от гласуванията с подвижна избирателна кутия да са налице съмнения за обективната възможност регистрираният брой гласували избиратели да са упражнили активното си избирателно право в съответствие с конституционно установените му характеристики, този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се признае за недействителен гласът на всички избиратели, гласували със съответната подвижна избирателна кутия. Тайната на вота не позволява на Съда да приеме за недействителни част от подадените гласове. При контрола за законност на изборите, извършван от Конституционния съд, както бе посочено по-горе, не всички нарушения са възможни за доказване. Нарушения като тези за гласуване с подвижна избирателна кутия трябва да бъдат установявани в периода на подготовката на изборите, за което в Изборния кодекс са установени правни средства, или при самото упражняване на правото на глас, за да могат да се отстранят правните последици от нарушението – да се приеме за недействителен подаденият вот. Това разбиране Конституционният съд е приложил в практиката си и не намира основание да се отклони от него (Решение № 2 от 2010 г. по к.д. № 10/2009 г.). Своевременното използване на съществуващите законови средства за контрол в рамките на изборния процес създава среда за законосъобразно протичане на изборите и по този начин за гарантиране упражняването на активното избирателно право на всеки гражданин съобразно конституционно установеното.
23. По доводите за нарушения във връзка със състава на секционните избирателни комисии Секционните избирателни комисии са ядрото на изборната администрация. Именно секционните избирателни комисии са тези, от които в най-голяма степен зависи свободното и спокойно упражняване на активното избирателно право и правилното и прозрачно отчитане на всеки глас, което е гаранция за доверието в изборния процес и зачитането на постигнатия чрез изборите резултат. Това изисква членовете на секционните избирателни комисии да са независими и безпристрастни при изпълнение на възложените им задачи. Законодателят не е поставил специални изисквания към лицата, които могат да бъдат назначени за членове на секционна избирателна комисия. Единствените изисквания са да имат право да гласуват за съответния вид избор, т.е. да са български граждани с право на глас, и да владеят български език – чл. 95 ИК. Отчитайки значението и отговорността на членовете на секционната избирателна комисия и необходимостта да се запознаят с правомощията и да организират дейността си, законодателят е приел, че те следва да бъдат назначени не по-късно от 25 дни преди изборния ден. Този срок според законодателя позволява на назначените членове на секционни комисии да се подготвят за изпълнение на дейността, като преминат и осъществявано от районните избирателни комисии обучение. Законодателят е уредил подробно процедурата по провеждане на консултации между парламентарно представените и извънпарламентарните партии за определяне на състава на секционните избирателни комисии – чл. 91 ИК, за да гарантира представителството им. Но фактът, че политическите партии предлагат членовете на секционните избирателни комисии, не освобождава вече назначените членове от задължението за независимост и безпристрастност при изпълнение на възложената им задача, защото, бидейки назначени за членове на секционна избирателна комисия, те приемат да изпълняват възложена им от закона публична власт. Поради това и секционната избирателна комисия притежава характеристики на държавен орган – има определени от закона правомощия, при изпълнението на които издава правни актове. По силата на изрична законова разпоредба (чл. 93, ал. 2 ИК) при изпълнение на правомощията си членовете на секционните избирателни комисии са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс, а социалното и здравното им осигуряване е за сметка на държавния бюджет. Конституционният съд, макар и по повод на членовете на Централната избирателна комисия, е имал повод да посочи, че „[в]ъзможността за отзоваване по всяко време на член на ЦИК от политическата сила, която го е предложила, поставя този член в несигурност и зависимост от партийната централа. Мандатът на член на ЦИК не е от политическа сила, която го е предложила; мандатът му е като член на независим централен орган с отговорни публични функции. Заслужава да се подчертае, че след като членовете на ЦИК веднъж са назначени в състава й, те се откъсват от зависимостта на своите партийни предложители и се превръщат в членове на независим и неутрален централен орган, който е отговорен за цялостното произвеждане на изборите“ (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г.). Макар секционната избирателна комисия да не е „централен орган, който е отговорен за цялостното произвеждане на изборите“, тя е именно органът, който е отговорен за произвеждането на изборите в рамките на избирателната секция. Поради това приетото от Съда за Централната избирателна комисия е относимо и за секционната избирателна комисия. Именно секционните избирателни комисии в своята съвкупност (12 920 в оспорените избори) са тези органи, които са отговорни да гарантират упражняването на активното избирателно право на всеки български гражданин по начин, който най-вярно преобразува волеизявлението на всеки гражданин в публична власт. Законодателят обаче не е уредил по ясен и подробен начин основанията, при които вече назначените членове на секционна избирателна комисия могат да бъдат заменяни. В чл. 72 ИК, определяйки правомощията на районната избирателна комисия, законодателят в т. 5 на ал. 1 е посочил, че районната избирателна комисия освобождава членове на секционните избирателни комисии в съответния изборен район в страната в две хипотези: 1) при нарушения на изборното законодателство (на кодекса, на решенията на Централната избирателна комисия и на решенията на районната избирателна комисия), и 2) при наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2 ИК. В чл. 51, ал. 2 ИК са уредени основанията за прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия и те са: 1) подаване на оставка; 2) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода; 3) поставяне под запрещение; 4) трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 5) несъвместимост; 6) неучастие по неуважителни причини в три поредни или в общо пет заседания през годината, установено по ред, определен от комисията; 7) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (отм., ДВ, бр. 7 от 2018 г.); 8) смърт. Несъответствието на тези основания за освобождаване на член на Централната избирателна комисия с правния статус на члена на секционна избирателна комисия, с продължителността на изпълняваната от него публична власт и дори с житейските ситуации, които могат да наложат смяната му, е лесно установимо. Но този факт сам по себе си не е причина районните и Централната избирателна комисия да разрешават по всяко време смени на членове на секционни избирателни комисии по искане на партиите, които са предложили съответните членове, без наличието на каквото и да било основание. Още по-недопустимо е тези органи да нямат еднаква практика по приложимостта на чл. 72, ал. 1, т. 5 ИК. Конституционният съд не може да извърши контрол за законосъобразност на решенията на Централната и на районните избирателни комисии, с които са осъществени смени на членове на секционни избирателни комисии, защото това са влезли в сила административни актове, които са могли да бъдат предмет на съдебен контрол и чиито правни последици отдавна са осъществени. Но многобройността на извършените смени е симптоматична за съществуващ проблем в организацията на изборния процес, който има потенциала да окаже отрицателно въздействие върху изборния резултат. Анализът на предоставените от Централната избирателна комисия писмени доказателства сочи, че районните избирателни комисии са извършвали смени на членове на секционните избирателни комисии само въз основа на искане на политическите партии, които са предложили съответните членове. В решенията липсват фактически и правни основания за извършената смяна. Посочването от районните избирателни комисии като правно основание за извършените смени на разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 4 или 5 или на чл. 89 ИК не е посочване на правно основание за смяната, защото тези разпоредби установяват правомощие на освобождаващия орган, а не са основание за освобождаването. Липсват и доказателства за основанието, на което се извършва смяната. От всички извършени в периода 21 – 26.10.2024 г. 10 479 смени, за които по делото има доказателства, само в 22 решения като основание е посочено здравословно състояние на освобождавания член на секционна комисия, за 19 е посочена фактическа невъзможност за участие, за 66 смени в изборния ден е посочено като правно основание чл. 229, ал. 2, 3 и 4 ИК – неявяване в изборния ден, за 13 е посочен чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (поправка на очевидна фактическа грешка). За всички останали смени соченото от районните избирателни комисии основание е чл. 72, ал. 1, т. 4 и 5 и/или чл. 89 ИК. Районната избирателна комисия в 15 Плевенски изборен район се е позовала и на чл. 105 ИК, което е правното основание за промени в секционните избирателни комисии в избирателните секции извън страната. Факт, който е дал основание на вносителя на искането по к.д. № 34/2024 г. да твърди, че това е превърнало секционните избирателни комисии в 15 Плевенски изборен район в секционни избирателни комисии извън страната. Посочването на чл. 105 ИК като основание за освобождаване на член на секционна избирателна комисия не променя правния статус на тази комисия, но е илюстрация за нивото на компетентност на съответния орган. Прегледът на основанията за смяна на членове на секционни избирателни комисии показва реален проблем при организирането на изборния процес. Голяма част от осъществените смени най-вероятно са резултат на настъпилото в периода на подготовката на изборите разцепление в една от политическите партии, участник в изборите, но това само допринася за по-яркото открояване на съществуващ законодателен пропуск, позволяващ на политическите партии да извършват по всяко време, без каквато и да е обосновка, смени в състава на избирателните секции, което превръща членовете им в пряко зависими от партийните предложители и не допринася за доверието в изборната администрация, а чрез нея – и в самия изборен процес. От проверката на предоставените от Централната избирателна комисия писмени доказателства е видно, че в периода 21 – 26.10.2024 г. най-голям е броят на смените в състава на секционните избирателни комисии в 27 Старозагорски изборен район – 1524, или близо 37 % от членовете на секционните комисии са били заменени. В 01 Благоевградски изборен район на 21.10.2024 г. са били сменени 317 членове на секционни избирателни комисии, на 22.10.2024 г. – 108, на 23.10.2024 г. – 204, на 24.10.2024 г. – 66, на 25.10.2024 г. – 156, на 26.10.2024 г. – 30 членове, т.е. за шестте дни преди изборите са сменени 881 членове, или 19 % от състава на секционните избирателни комисии. В 09 Кърджалийски изборен район в периода 21 – 26.10.2024 г. са направени 534 смени – 12, 6 % от състава на секционните избирателни комисии, като в периода 14 – 20.10.2024 г. са извършени други 606 смени. Над 10 % от състава на секционните избирателни комисии е сменен в 29 Хасковски и в 30 Шуменски изборен район. Не по-различен е резултатът и в други изборни райони за периода 21 – 27.10.2024 г. Множеството смени на членове на секционни избирателни комисии, особено в дните 21 – 26.10.2024 г., станаха публично достояние, бяха широко отразени в медиите и създадоха обществена среда преди изборите, която не допринася за доверието в изборния процес и не мотивира гражданите да упражнят активното си избирателно право. При това проблеми с масова смяна на членове на секционни избирателни комисии имаше и при изборите за народни представители от 9.06.2024 г. – само четири месеца по-рано, но този факт не е мотивирал нито законодателя, нито Централната избирателна комисия да вземат своевременно необходимите мерки за прекратяване на необоснованите и многобройни смени на членовете на секционните избирателни комисии, независимо от извода от предходните избори, направен от самата Централна избирателна комисия, че именно масовите смени на членове на секционните избирателни комисии са основната причина за многото сгрешени секционни протоколи. В подкрепа на извода, че множеството необосновани смени на членове на секционните избирателни комисии се отразяват отрицателно на качеството на работата на изборната администрация е и Решение № 3971-НС от 30.10.2024 г. на Централната избирателна комисия за одобряване на анализа на несъответствията, от което е видно, че в 1272 протокола на секционни избирателни комисии е установено едно или друго несъответствие на вписаните данни, което значи в 9,86 % от протоколите, като броят на разликите е 3829, или средно по три несъответствия на всеки един от тези 1272 протокола. Потвърждение изводът намира и в изложеното по-долу относно допуснатите от секционните избирателни комисии нарушения при съставянето на протоколите и съхранението на изборните книжа. Създалата се ситуация със секционните избирателни комисии наложи Централната избирателна комисия на 26.10.2024 г. в заседанието си от 13:00 ч. да приеме указание до районните избирателни комисии за преустановяване на приемането на решения, с които се извършват замени в съставите на секционните избирателни комисии по предложение на политически партии и коалиции, като замени може да бъдат извършвани единствено при наличие на съответната хипотеза на чл. 91, ал. 5 във връзка с чл. 51, ал. 2 ИК. Това закъсняло указание не може да отстрани правните последици от извършените многобройни замени – участието в секционните избирателни комисии на лица, които не са преминали обучение и не са запознати в необходимата степен и по необходимия начин със законовите изисквания за произвеждане на избори. Задължение на държавата е да гарантира, че лицата, които осъществяват изборите – при това точно тези, които са призвани да гарантират свободния и честен вот на всеки гражданин – са надлежно обучени и достатъчно компетентни, защото точно те градят доверието в изборния процес. Допуснатите множество необосновани смени на членове на секционни избирателни комисии накърняват доверието в изборния процес.
24. По доводите за нарушения при съставянето на протоколите на секционните избирателни комисии и при съхранението на изборните книжа Вносителите на исканията по к.д. № 34/2024 г., по к.д. № 35/2024 г. и по к.д. № 36/2024 г. считат изборния резултат за незаконен и поради нарушения при съставянето на протоколите на секционни избирателни комисии. Протоколите на секционните избирателни комисии, заедно с бюлетините, са единствените, установени от закона материални носители на волята на гражданите, изразена чрез гласуване. Съгласно чл. 273, ал. 1 ИК секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването с хартиени бюлетини и с бюлетините от машинното гласуване и съставя протокол. Протоколът на секционната избирателна комисия е в три идентични екземпляра, изработен е от трипластова индигирана хартия и е защитен с полиграфическа защита. Това гарантира идентичност на информацията и възможност за сравнимост на вписаните данни. Законодателят е предвидил конкретни изисквания към начина на попълване на протокола от секционната избирателна комисия – подписва се от всички членове на секционната избирателна комисия, поправки в него се правят преди обявяване на резултатите от гласуването, поправката се подписва от всички членове на комисията, а отстрани се пише „поправка“ (чл. 282, ал. 1, 2 и 3 ИК). Копие от подписания протокол се предоставя на лицата по чл. 283 ИК. Предаването на екземпляра за районната и за Централната избирателна комисия става от лицата по чл. 285, ал. 1 ИК. Тези законови изисквания са гаранция, че отразеното в протокола е съответно на установения от секционната избирателна комисия резултат от гласуването в съответната секция и няма да бъде обект на неправомерни промени. С оглед на доводите на част от вносителите една от задачите на експертизата, която извърши проверка на изборните книжа в 1768 избирателни секции, беше да провери съставен ли е протоколът на секционната избирателна комисия по чл. 273 ИК в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3 ИК. Експертите не установиха протоколи по чл. 274, ал. 1 ИК, които да заместят сгрешения протокол по чл. 273 ИК, но доколкото изискванията за поправяне на допусната грешка в сгрешения протокол и в протокола по чл. 273, ал. 1 ИК, установени в чл. 274, ал. 3 и в чл. 282, ал. 2 ИК, са идентични, при извършената проверка на изборните книжа на проверяваните секции изследваха спазването на изискването за поправка в протокола чрез подписването на поправката от всички членове на комисията и вписване на думата „поправка“. Проверката обхваща отразеното в протокола без преференциалния вот. Установеното от експертите дава основание да се направи извод, че в значителната си част протоколите на секционните избирателни комисии са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 282, ал. 2 ИК. Така в изборни райони, като 04 Великотърновски, 05 Видински, 07 Габровски, 08 Добрички, 11 Ловешки, 14 Пернишки, 22 Смолянски, експертите не установиха нарушение на законовите изисквания за извършване на поправки в протокола на проверяваните избирателни секции. В изборни райони, като 10 Кюстендилски, 12 Монтана, 24 София, 25 София, експертизата установи по един протокол в отклонение от изискванията. В 02 Бургаски изборен район несъответствие с изискванията е установено за 6 протокола, а за 03 Варненски изборен район – за 8 протокола. В райони, като 17 Пловдивски, 18 Разградски, 28 Търговищки, 29 Хасковски, 30 Шуменски, 31 Ямболски, процентът на протоколите с установено неспазване на изискванията на закона е между 13 % и 20 % от проверените протоколи. Не такъв обаче е резултатът за проверяваните избирателни секции в другите изборни райони. За 13 Пазарджишки изборен район процентът на несъответните на законовите изисквания протоколи е 24 %, за 01 Благоевградски изборен район и за 15 Плевенски изборен район – близо 30 %, за 16 Пловдивски изборен район и за 20 Силистренски изборен район – близо 32 %, а за 23 София изборен район – 35 %. В 21 Сливенски изборен район от проверени изборни книжа на 20 секции в 8, т.е. в 40 %, експертизата установи поправки в протокола без подписи или само с три подписа. В 09 Кърджалийски изборен район от проверените изборни книжа на 119 избирателни секции експертизата установи в 49 протокола, т.е. 41,2 %, нарушение на законовото изискване за подписване на поправките от всички членове на секционната избирателна комисия. В 19 Русенски изборен район от проверените изборни книжа на 68 избирателни секции при 31 протокола, т.е. 45,6 %, експертизата установи поправки с три подписа или без подписи. В 27 Старозагорски изборен район от проверените 73 протокола в 33 експертизата установи нарушение на чл. 282, ал. 3 ИК – поправки без или с един, или с два подписа, което е 45,2 % от проверените протоколи. При преценката на установените факти за съответствието на протоколите на секционните избирателни комисии, предмет на проверката на Съда, с изискванията на закона следва да се отчита и фактът, че съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 5 ИК, когато районната избирателна комисия установи очевидни фактически грешки в протокола, те се отбелязват в него и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 285, ал. 1 ИК, т.е. от „тримата приносители“, което значи с три подписа. Неспазването от секционната избирателна комисия на изискването на чл. 282, ал. 2 ИК за поправка на протокола с подписите на всички членове на комисията не дава възможност да се разграничат поправките, извършени до обявяването на изборния резултат от секционната избирателна комисия, от поправките, извършени при предаване на протокола на районната избирателна комисия. Яснотата относно момента на извършените поправки в протокола на секционната избирателна комисия има важно значение за прозрачността в нейната работа и за доверието в установения от нея резултат. Съдът с оглед на обхвата на извършената проверка на протоколи на секционни избирателни комисии, при отчитане на факта, че за тези секционни избирателни комисии експертизата извърши проверка на хартиените бюлетини и на бюлетините от машинно гласуване и на отразяването на резултата в секционния протокол, което значи отстраняване на ефекта от евентуално допуснати грешки при извършените поправки, както и при отчитане на необходимостта контролът за законност на оспорените избори да приключи в разумно кратък срок, не извърши преценка колко от направените поправки с три подписа са съответни на изискването на чл. 287, ал. 5 ИК – поправките на протокола да са на очевидни фактически грешки. При представяне на експертизата експертите бяха единодушни, че изключително рядко в протоколите на секционни избирателни комисии, в които има извършвана поправка, са установили спазване на законовото изискване за вписване на думата „поправка“. Неспазването на това изискване не прави протокола недействителен, но то е законово установен начин за ясно означаване на момента на извършената поправка – преди обявяване на изборния резултат, поради което спазването му има значение за прозрачността и доверието в изготвения от комисията протокол, удостоверяващ изборния резултат. Експертите също така информираха Съда за установеното от тях при извършената проверка на изборните книжа относно спазването от секционните избирателни комисии на чл. 284 ИК и на Методическите указания на Централната избирателна комисия за опаковането на бюлетините и другите изборни книжа. Експертите са констатирали, че в значителната си част секционните избирателни комисии са спазили изискванията на закона и Методическите указания. Установени от тях нарушения на изискванията относно наличието, опаковането и съхранението на изборните книжа на някои от проверените избирателни секции са: липса на залепваща хартиена лента с подписите на членовете и с печата на секционната избирателна комисия (секции от 03 Варненски изборен район, 06 Врачански изборен район, 23 София изборен район, 24 София изборен район, 30 Шуменски изборен район); липса на финалния отчет от машинното гласуване (секции от 19 Русенски изборен район, 20 Силистренски изборен район, 21 Сливенски изборен район, 24 София изборен район, 29 Хасковски изборен район); липса на кочани от бюлетините; неправилно пакетиране на бюлетините и дори непакетиране. В сериозно отклонение от установеното общо добро състояние на изборните книжа е състоянието на изборните книжа в 01 Благоевградски изборен район, които в огромната си част не бяха съобразени с изискванията на чл. 284 ИК и на Методическите указания на Централната избирателна комисия. Неспазването на изискванията на чл. 284 ИК и на Методическите указания на Централната избирателна комисия за наличието, опаковане и съхранението на бюлетините и другите изборни книжа и за предаването им на общинската администрация, както и начинът на съхранение на изборните книжа от общинската администрация, макар и да изглеждат пряко неотносими към изборния резултат, са от важно значение за осъществявания контрол на изборния процес. Настоящото производство илюстрира това по неоспорим начин. Сравнението на изборните райони, в които са направени най-много смени в състава на секционните избирателни комисии в седмицата преди изборите, с изборните райони, в които е установено най-голямо количество протоколи, които не съответстват на изискванията на чл. 282, ал. 2 ИК, съответно на чл. 274, ал. 3 ИК, и най-често не са спазени Методическите указания на Централната избирателна комисия относно опаковането и съхранението на бюлетините и другите изборни книжа, показва ясно връзката между двата факта. Установеното относно спазването от секционните избирателни комисии, предмет на проверката на Съда, на законовото изискване за извършване на поправка в протокола с подписа на всички членове на комисията и изписване на думата „поправка“ не е факт, който влияе на установения от Съда изборен резултат поради извършената проверка и на бюлетините. Но спазването на тези законови изисквания има своето значение за прозрачността и доверието в изборния процес. Наред с възможността копие от подписания от членовете на секционната избирателна комисия протокол да бъде предоставено на лицата по чл. 283 ИК преди предаването му на районната избирателна комисия, изискванията за удостоверяване на поправки в протокола с подписите на всички членове на комисията е средство за взаимен контрол и гаранция за обективност в дейността на секционната избирателна комисия. Тези нарушения, макар и да нямат пряко значение за изборния резултат, имат своето значение за прозрачността и доверието в изборния процес.
25. По доводите за нарушения на чл. 272 ИК Един от основните доводи на всички вносители по образуваните конституционни дела за установяване на незаконност на изборите за народни представители, произведени на 27.10.2024 г., са допуснати от секционните избирателни комисии нарушения на чл. 272 ИК. Разпоредбата на чл. 272 ИК урежда правото на лица, които не са членове на секционната избирателна комисия, да присъстват в изборното помещение при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването. Секционната избирателна комисия е длъжна да осигури на посочените в чл. 272 ИК лица пряка видимост, включително чрез „видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време при спазване на изискванията за защита на личните данни при преброяване на гласовете“. Видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време при спазване на изискванията за защита на личните данни при преброяване на гласовете е въведено от законодателя със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс – обн., ДВ, бр. 36 от 2021 г. Със същия закон е създадена и нова т. 34 на чл. 57, ал. 1, чрез която се установява правомощие на Централната избирателна комисия да „определя условията и реда за видеонаблюдението на преброяването на гласовете в секционните избирателни комисии“. Със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс – обн., ДВ, бр. 104 от 2022 г., е изменена редакцията на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК, като правомощието на Централната избирателна комисия е да „определя условията и реда за видеонаблюдението в реално време и видеозаснемане след обявяване края на изборния ден в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, при спазване на изискванията за защита на личните данни“. Това изменение на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК законодателят не е синхронизирал с разпоредбата на чл. 272 ИК, поради което понастоящем в кодекса съществуват едновременно „видеозаснемане или видеоизлъчване“ и „видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане“. Основният мотив на законодателя за приемане на изменението на чл. 272 ИК през 2021 г. е, че „[ч]увствителността на всички участници в изборите към точното преброяване на гласовете и решенията на ЦИК налагат създаване на механизми за осигуряване на прозрачност чрез реална пряка видимост при преброяването на гласовете, включително чрез видеозаснемане или видеоизлъчване. Мотивите са продиктувани от прилаганата през годините практика да се злоупотребява с израза „пряка видимост“ […] Смисълът на изискването за осигуряване на пряка видимост е лицата да са на такова разстояние, което да им позволи с просто око да наблюдават (т.е. физически да виждат) преброяването на всяка бюлетина и определянето на всеки глас като действителен или недействителен. Това изискване създава гаранция за публичен и прозрачен изборен процес, предвид липсата на онлайн заседания на работата на секционните избирателни комисии.“ Видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането в секционните избирателни комисии след обявяване на края на изборния ден при преброяването на гласовете и съставянето на протокола нямат отношение към действителността/недействителността на гласа на избирателя – осъществяването му не е включено в изискванията на чл. 282, ал. 2 ИК, а неосъществяването – в тези на чл. 282, ал. 3 ИК. Поради това неизпълнението от секционната избирателна комисия на задължението по чл. 272 ИК или изпълнението му по начин, който не постига неговата цел – да осигури пряка видимост при преброяването на гласовете, самї по себе си не е основание за незачитане на изборния резултат. Липсата на законово установени преки правни последици от неосъществяването на видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане от избирателните секции след обявяване на края на изборния ден при преброяването на гласовете и съставянето на протокол не го лишава от значение за изборния процес. Именно липсата и несъответното на законовата цел видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане в определени избирателни секции, които непосредствено след оспорените избори станаха публично известни, създадоха обществено недоволство и породиха съмнения за честността на извършеното преброяване на подадените гласове в тези избирателни секции. В същото време именно благодарение на осъщественото видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане за обществеността станаха достояние неправилни преброявания на действителни гласове за определени партии и в частност за политическа партия „Величие“, което се превърна и в главен мотив за оспорване на изборите. От получената от Централната избирателна комисия информация е видно, че в 43 секционни избирателни комисии – 20 в 09 Кърджалийски изборен район, 7 в 01 Благоевградски изборен район, 3 в 26 Софийски изборен район, по 1 в 02 Бургаски, 05 Видински, 12 Монтана, 13 Пазарджишки, 14 Пернишки, 16 Пловдив, 18 Разградски, 19 Русенски, 20 Силистренски, 24 София, 28 Търговищки, 29 Хасковски и 31 Ямболски изборен район – видеонаблюдение в реално време и видеоизлъчване не е осъществено, защото устройствата не са били включени или не са били активирани. Това значи, че причината за липсващото видеонаблюдение и видеозаснемане в тези секции е субективна – дължи се на действията на членовете на секционната избирателна комисия. Изборните книжа на всички тези избирателни секции бяха предмет на проверка от Съда, при която се установи следното: В 09 Кърджалийски изборен район, в секция 090200013, един недействителен глас от хартиени бюлетини е вписан като действителен за една кандидатска листа. В секция 090800010 два от вписаните като действителни гласа „не подкрепям никого“ от бюлетините от машинно гласуване са дефектни бюлетини, защото от отпечатаната бюлетина не може да се установи вотът на избирателя. В секция 090800032 три недействителни гласа са вписани като действителни за една кандидатска листа. В секция 091600105 четири недействителни гласа от хартиени бюлетини са вписани като действителни за две политически партии – съответно три гласа и един глас. В секция 091600140 един недействителен глас от хартиена бюлетина е вписан като действителен за една кандидатска листа. В секция 093500025 един недействителен глас е вписан като действителен за една кандидатска листа. При останалите 13 секции от 09 Кърджалийски изборен район не се установи различие с вписаното в протокола, а 1 секция не е предмет на експертизата. В 4 от 7-те избирателни секции в 01 Благоевградски изборен район не е налице различие с вписаното от секционната избирателна комисия. В секция 014200006 два действителни гласа „не подкрепям никого“ от хартиени бюлетини са недействителни гласове. В секция 014200009 един действителен глас за една кандидатска листа е недействителен. В секция 014200014 петнадесет недействителни гласа от хартиени бюлетини са вписани като действителни за две кандидатски листи – съответно четиринадесет гласа и един глас, и са установени 2 бюлетини от машинно гласуване по-малко от вписаните в протокола. В секция 123600007, 12 Монтана изборен район, един недействителен глас от хартиени бюлетини е вписан като действителен за кандидатска листа. В секция 182600050, 18 Разградски изборен район, два недействителни гласа от хартиени бюлетини са вписани като действителни за две кандидатски листи и 1 бюлетина от машинно гласуване не е броена. В секция 192700069, 19 Русенски изборен район, един глас, вписан като недействителен, е действителен за конкретна кандидатска листа, и 1 бюлетина от машинно гласуване не е броена. В секция 263900055, 26 Софийски изборен район, два недействителни гласа от хартиени бюлетини са вписани като действителни за две кандидатски листи. В секция 292800033, 29 Хасковски изборен район, един действителен глас „не подкрепям никого“ от хартиени бюлетини е вписан като недействителен и един действителен глас „не подкрепям никого“ от хартиени бюлетини е вписан като действителен глас за кандидатска листа. В секциите от 02 Бургаски изборен район, 05 Видински изборен район, 13 Пазарджишки изборен район, 14 Пернишки изборен район, 16 Пловдив изборен район, 20 Силистренски изборен район, 24 София изборен район, 2 от секциите от 26 Софийски изборен район, 28 Търговищки изборен район, 31 Ямболски изборен район не е налице разлика с вписаното в протокола от секционната избирателна комисия. От представените от Централната избирателна комисия писмени доказателства е видно, че в 5 избирателни секции е констатиран дефект в устройството за видеоизлъчване, а в други 5 – грешка при провизирането на устройството за видеоизлъчване. Законовата уредба на видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането, както и установеното при проверката на изборните книжа в избирателните секции, в които по причина на членовете на секционната избирателна комисия видеонаблюдението в реално време и видеозаснемане не е осъществено, не дава основание да се приемат за основателни доводите на вносителите за незаконност на изборния резултат в тези избирателни секции поради липса на видеонаблюдение. Същото се отнася и до доводите им за незаконност на изборния резултат от секционните избирателни комисии, които не са осъществили по изискуемия от закона начин видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането, като не са дали възможност за непрекъснато и пряко наблюдение на процеса на преброяване на гласовете и на съставяне на протокола на комисията. Що се отнася до съответствието на вписаното в протокола на тези секционни избирателни комисии с установеното от извършената от Съда проверка на изборните им книжа, то резултатът е намерил отражение в установеното за всяка избирателна секция и чрез това ще намери отражение в общия изборен резултат. Изложеното не дава обаче основание да се приеме, че неизпълнението или неточното изпълнение на задължението на членовете на секционната избирателна комисия да осигурят видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден в секционната избирателна комисия при преброяването на гласовете и при съставянето на протокола не е значимо за изборния процес. От доводите на вносителите на исканията и по петте образувани дела е видно, че именно липсата или несъответното на законовото изискване видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане пораждат или засилват недоверието в изборния процес. Осъществяването на видеонаблюдението и видеозаснемането прави процеса на преброяване и на вписване на изборния резултат от съответната избирателна секция в протокола прозрачен и следователно пораждащ доверие. Видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането не е нито сложно, нито препятстващо или обременяващо дейността на членовете на секционната избирателна комисия действие, но то има огромния потенциал, когато е осъществено по начин, който съответства на изискването на закона, да направи изборния процес прозрачен и по този начин да повиши доверието в него. Отчетливото недоверие на гражданите в изборния процес през последните години с оглед на избирателната активност прави видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането важен инструмент за ефективен публичен контрол на изборния процес в частта за преброяване на гласовете и отразяване на резултата. Поради това дотогава, докогато видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането не се осъществяват или не се осъществяват по начин, който да осигури възможност за наблюдение на преброяването на всяка бюлетина и определянето на всеки глас като действителен или недействителен, желанието за оспорване по всякакъв възможен начин на изборния резултат ще нараства, а това пряко влияе върху легитимността на избраната публична власт. Видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането прави преброяването на гласовете прозрачно, което пряко рефлектира върху легитимността на избраната представителна власт, поради което самите партии като участници в изборния процес би трябвало да имат интерес от неговото утвърждаване. Отчитайки значението, което видеонаблюдението в реално време и видеозаснемането имат за утвърждаване на доверието в изборния процес, няма логично обяснение изменението на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК, направено от законодателя със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс – обн., ДВ, бр. 104 от 2022 г., съгласно което разпоредбата изключва от видеонаблюдението избирателните секции за гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни заведения, в домове за стари хора и в други специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Мотиви за приемане на разпоредбата законодателят няма. Предложението за изменение е направено от народни представители между първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Фактът, че избирателната секция е за гласуване с подвижна избирателна кутия не значи, че тя няма определен с решението на районната избирателна комисия адрес и че не следва именно на този адрес да извърши дейността по отваряне на избирателната кутия и преброяване на гласовете. Фактът, че избирателната секция е в лечебно заведение, в дом за стари хора и в други специализирани институции за предоставяне на социални услуги не значи, че членовете на секционната избирателна комисия извършват дейността по отваряне на избирателната кутия и по преброяване на гласовете в болничните помещения сред болните или в помещенията, в които се намират лицата, настанени в специализираните институции за предоставяне на социални услуги. Всяка от тези секционни избирателни комисии следва да извърши отварянето на избирателните кутии и преброяването на гласовете при спазване на изискванията на чл. 270 – чл. 285 ИК, което значи, че за тях не би следвало да съществува пречка да извършат тази дейност при условията на видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден в секционната избирателна комисия при преброяването на гласовете и съставянето на протокола. По изложените съображения Съдът приема за неоснователни доводите на вносителите за незаконност на изборния резултат поради неосъществено или неосъществено съобразно изискванията на закона видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане, но изрично отбелязва значението му за прозрачността, за честността и за доверието в изборния процес.
26. По доводите за нарушения при установяване на изборния резултат от секционните избирателни комисии а) от хартиени бюлетини Вносителите на исканията за установяване на незаконност на изборите за 51-вото Народно събрание и по петте образувани дела твърдят нарушения, свързани с невярно отразяване на изборния резултат поради „въздействие върху хартиени бюлетини по време на преброяването на гласовете“, „погрешно преброяване или отчитане на действителните гласове“, вписване на гласове, дадени за една партия, като такива, дадени за друга партия, определяне „незаконосъобразно валидните и невалидните бюлетини в разрез“ с чл. 278, ал. 2, т. 7 и ал. 3, т. 6, пр. 2 ИК, „разминаване между действителните гласове, подадени за партии и коалиции от партии, и отразените числови данни в протокол“ на секционна избирателна комисия. Всички вносители сочат конкретни избирателни секции. Проверката на верността на твърденията на вносителите за нарушения при отчитане на вота на избирателите, подаден чрез хартиена бюлетина, Съдът извърши като чрез назначените експертизи провери изборните книжа на избирателни секции, определени от Съда, въз основа на исканията на вносителите. Експертизата по задача 1 в частта за хартиените бюлетини трябваше, като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина във всяка от посочените избирателни секции, да установи: броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия. За да отговорят на поставения въпрос, експертите за всяка избирателна секция установиха: броя на хартиените бюлетини, броя на недействителните гласове от хартиени бюлетини, броя на действителните гласове „не подкрепям никого“ от хартиените бюлетини, както и разпределението на действителните гласове по кандидатски листи от хартиените бюлетини. Експертизата по задача 2 трябваше да установи броят на вписаните в протокола по чл. 273 ИК недействителни бюлетини съответства ли на броя на недействителните бюлетини, предадени на районната избирателна комисия от секционните избирателни комисии. При проверката експертите, основавайки се на установените в закона изисквания за определяне на един глас за действителен или недействителен – чл. 278, ал. 2 и 3 ИК, и на приетата от държавата добра международна практика, според която трябва да се избягва третирането на твърде много бюлетини като недействителни и в случай на съмнение трябва да се установи волята на избирателя, установиха хартиени бюлетини, при които валидно изразен вот на избирател е приет за недействителен глас и обратно. Изводът на експертите е, че в повечето случаи секционните избирателни комисии са били по-скоро рестриктивни и са предпочели да определят даден глас като недействителен само защото поставеният знак (Х или V) излиза от квадратчето на съответната кандидатска листа, без да навлиза в квадратче, обозначаващо друга кандидатска листа. Резултатът от проверените 1768 избирателни секции, предмет на експертизата по задача 1, показва промяна на разпределението на действителните гласове между партиите и коалициите в 46,75 % от проверените протоколи, но промяната в над 90 % от случаите е в резултат именно на несъответна на закона преценка за действителност и недействителност на подадения глас. Установените на това основание различия между вписаното в протокола на секционната избирателна комисия и приетото от експертизата обикновено е в рамките на един-два гласа за кандидатска листа. Приетата от Съда промяна в броя на действителните и недействителните гласове и тяхното разпределение по кандидатски листи не се посочват поотделно за всяка избирателна секция с оглед на тяхната многобройност, но съвкупният ефект от промените се отразява върху крайния резултат. Проверката на недействителните бюлетини от избирателните секции, предмет на експертизата по задача 2, установи различие при 35,78 % от проверените протоколи, като потвърди извода за рамките, в които се констатира различие в преценката за действителност/недействителност на подадения глас от хартиени бюлетини на експертизата и на секционните избирателни комисии. Резултатът, обобщен по избирателни райони, е следният: В 01 Благоевградски изборен район от проверените изборни книжа на 14 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 155 гласа от хартиени бюлетини, са установени 4 действителни гласа за кандидатски листи. В 02 Бургаски изборен район от проверените изборни книжа на 32 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 422 гласа от хартиени бюлетини, са установени 14 действителни гласа за кандидатски листи. В 03 Варненски изборен район от проверените изборни книжа на 11 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 253 гласа от хартиени бюлетини, са установени 6 действителни гласа за кандидатски листи. В 04 Великотърновски изборен район от проверените изборни книжа на 7 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 72 гласа от хартиени бюлетини, са установени 4 действителни гласа за кандидатски листи. В 05 Видински изборен район от проверените изборни книжа на 10 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 118 гласа от хартиени бюлетини, са установени 8 действителни гласа за кандидатски листи. В 06 Врачански изборен район от проверените изборни книжа на 7 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 46 гласа от хартиени бюлетини, са установени 18 действителни гласа за кандидатски листи. В 07 Габровски изборен район от проверените изборни книжа на 12 избирателни секции, в които секционните избирателни комисии са приели за недействителни 112 гласа от хартиени бюлетини, не са установени действителни гласове за кандидатски листи, поради което няма промя