Наредба № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

(1)С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при:

1. планирането и застрояването на урбанизираните територии;
2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.;
3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане;
4. реконструкция, основно обновяване (рехабилитация), основен ремонт или преустройство на строежите по т. 3, както и при извършване на строителни и монтажни работи в тях, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ;
5. поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности по чл. 56 ЗУТ.

(2)Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.

(3)При осигуряване на пожарната безопасност на специални строежи по чл. 3, ал. 3 ЗУТ освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията за безопасност, определени в съответните нормативни актове. Чл. 2.

(1)За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар:

1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;
2. да са предвидени мерки за ограничаване разпространяването на огъня и дима в строежа;
3. да са предвидени мерки срещу разпространяването му към съседните строежи;
4. да са осигурени условия обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
5. да са създадени условия за безопасен достъп на спасителните екипи;
6. да са осигурени условия за защита на собствеността на населението.

(2)Осигуряването на безопасност в случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена при спазване на:

1. изискванията за съответните класове на функционална пожарна опасност на строежите;
2. минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове строежи. Чл. 3.

(1)В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане съгласно приложение № 1.

(2)Строежите в зависимост от функционалната им пожарна опасност се оборудват с пожаротехнически средства, които са дадени в приложение № 2. Чл. 4.

(1)Инвестиционният проект на строежа съдържа част „Пожарна безопасност“ с обхват и съдържание съгласно приложение № 3.

(2)В част „Пожарна безопасност“ по ал. 1 се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа. Чл. 5.

(1)За удовлетворяване на същественото изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите.

(2)За осигуряване на пожарната безопасност на строежите строителните продукти от обхвата на Директива 89/106 на Съвета на Европейската общност от 21 декември 1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти се придружават от документите по Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИСОССП), приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2008 г.). Чл. 6. Продуктите, които законово са произведени и пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се ползват за целите на тази наредба, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата. Чл. 7.

(1)Нови технически решения в инвестиционното проектиране, разработени в съответствие с изискванията на други национални нормативни актове и стандарти за проектиране, се прилагат след приемането им от експертен съвет към Главна дирекция „Пожарна без­опасност и спасяване“ – МВР (ГДПБС – МВР), при условие че с тях се осигурява изпълнението на минималните изисквания, определени в наредбата.

(2)Ръководствата за проектиране, изработени от браншови и научни организации въз основа на изискванията на наредбата, се издават след положително становище от експертния съвет по ал. 1. Глава втора КЛАСОВЕ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ Чл. 8.

(1)За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове съгласно табл.

1. Таблица 1 Клас на функционална пожарна опасност Описание Подклас Видове сгради или части от тях (помещения) съгласно чл. 137 ЗУТ Ф1 Жилищни сгради и сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения Ф1.1 Детски градини и ясли; специални заведения за деца с увреждания; лечебни заведения за болнична помощ, в т.ч. болници за активно лечение, за долекуване и за рехабилитация, домове за хора с увреждания и за временно пребиваване на хора с увреждания; лечебни заведения за извънболнична помощ: медицински центрове и диагностично-консултативни центрове; амбулатории за първича или специализирана медицинска помощ, в случаите, когато включват детски консултации; центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, домове за медико-социални грижи, диализни центрове, хосписи и др.; спални корпуси в учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения с интернати и сиропиталища Ф1.2 Хотели; общежития; пансиони; спални корпуси в балнеосанаториуми и други санаториални заведения, почивни домове, казарми и др.; къмпинги; мотели Ф1.3 Многофамилни жилищни сгради Ф1.4 Еднофамилни жилищни сгради Ф2 Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения Ф2.1 Кинозали; концертни, оперни, театрални и други подобни зали; многофункционални зали с културно-просветно предназначение; библиотеки и читалища; архивохранилища; центрове за научно-техническа информация; обществени клубове, циркови зали, спортни сгради и съоръжения с трибуни; други видове сгради с точно определен брой на посетителите в закрити помещения. Ф2.2 Музеи, художествени галерии, панаирни палати, танцови зали, дискотеки, казина и др.п. в закрити помещения Ф2.3 Основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.1, на открито, в т.ч. преместваеми Ф2.4 Основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.2, на открито Ф3 Сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал) Ф3.1 Търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини Ф3.2 Помещения и сгради за обществено хранене Ф3.3 Приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии Ф
2. 4 Помещения за посетители на сгради за административно обслужване (административни сгради, банкови и небанкови финансови институти, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.) и помещения за обществено обслужване в областта на услугите (сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, обществени бани и сауни) и за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни домове) с неопределен брой места за сядане Ф
3. 5 Физкултурно-оздравителни комплекси и спортни сгради и съоръжения без трибуни за зрители; битови помещения Ф4 Сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите Ф4.1 Училища, учебно-възпитателни заведения, вкл. за следучилищни занимания, учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения, колежи, висши учебни заведения, учебни заведения за повишаване на квалификацията Ф4.2 Сгради за административно обслужване, сгради на информационни и редакционно- издателски организации, сгради за научноизследователска дейност, комутационни, радиорелейни, телевизионни, базови и телефонни станции Ф5 Производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа Ф5.1 Производствени сгради и съоръжения, производствени и лабораторни помещения, работилници; сгради на научно-експериментални бази Ф5.2 Складови сгради и съоръжения, паркинги, гаражи (без техническо обслужване и ремонт) Ф5.3 Бензиностанции и газостанции Ф5.4 Селскостопански сгради Забележки:
4. Видовете сгради и помещения, посочени в табл. 1, са определени в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 137, ал. 2 ЗУТ.
5. Производствените и складовите помещения, в т.ч. лаборатории и работилници в сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4, се отнасят към клас Ф
7. Непосочените в табл. 1 сгради с подобно функционално предназначение като сградите от класове Ф1 – Ф4 се отнасят към съответния клас.

(2)Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на категории по пожарна опасност съгласно табл .

1. Таблица 2 Категория по пожарна опасност Пожарна характеристика и физико-химични свойства на получаваните, обработваните, използваните, съхраняваните и складираните вещества, материали и продукти Вид на производствените процеси и предназначение на цеховете, технологичните инсталации, помещенията и складовете Ф5А Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на:
2. Горими газове, включително втечнени горими газове
3. Течности с пламна температура, по-малка или равна на 28 o С (бензин, лигроин, ацетон, толуол, пиридин, етилов алкохол, дихлоретан, диоксан, етилбензол и др.)
4. Вещества и продукти, които се запалват или взривяват при взаимодействието им с вода или с кислород от въздуха Когато веществата по т. 2 са в количества, които при възможно най-тежка аварийна ситуация може да образуват взривоопасни смеси в обем до 5 % вкл. от свободния обем на помещението, помещението се отнася към категория по пожарна опасност В. *Цехове, инсталации, помещения и складове, в които се използват метален натрий или калий, бариев прекис, алуминиева пудра и бял фосфор; *Сгради и помещения за преработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци (РАО), съдържащи уран; *Баратни и ксантогенаторни цехове и отделения за преестерификация и поликондензация при производството на химични влакна; *Цехове, инсталации, помещения и складове за обработка, получаване и съхраняване на акрилонитрил; *Производства, свързани с употребата, получаването, съхраняването и регенерацията на серовъглерод; *Цехове и инсталации за първична обработка на нефт и газ (демулсия, стабилизация, сероочистка и др.п.); *Основни цехове за получаване на синтетичен каучук; *Водородни и ацетиленови станции; *Цехове, инсталации, помещения и складове за обработка, получаване и съхраняване на дивинил; *Цехове и инсталации за производство на ацетатна коприна; *Производства, свързани с бензинови екстракции; *Цехове и инсталации за хидриране, дестилация и газоотделяне при производството на течни горива; *Инсталации за рекуперация и ректификация на органични разтворители с пламна температура 28 o С и по-малка от 28 o С; *Помещения за зареждане и съхраняване на киселинни и алкални акумулатори; *Технологични инсталации, помпени станции, складове за бензин, разтворители и други течности с пламна температура 28 o С и по-малка от 28 o С; *Бояджийски помещения и камери, в които като разтворител се използва леснозапалима течност; *Основни цехове за производство на антипиретици; *Помещения и складове за нитроцелулозни ленти; *Цехове за улавяне и разделяне на коксовия газ при коксохимичното производство и др.п. Ф5Б Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на:
5. Течности с пламна температура от 28 до 55 o С включително (керосин, газьол, ксилол, хлорбензол, оцетна киселина, оцетен анхидрид и др.)
6. Течности , нагрети при условията на производство, получаване, обработване , използване и съхранение над пламната им температура
7. Прахове или влакна с долна концентрационна граница на възпламеняване (ДКГВ), по-малко или равно на 65 g / m 3 Когато веществата по т. 1, 2 и 3 са в количества, които при възможно най-тежка аварийна ситуация може да образуват взривоопасни смеси в обем до 5 % включително от свободния обем на помещението, помещението се отнася към категория по пожарна опасност Ф5В. *Цехове за производство, употреба и съхраняване на целулоид, нафталин, червен фосфор, дифенил, калциев карбид, антрацен; *Цехове за получаване на въглищен прах; *Цехове, в които се отделя производствен въглищен прах; *Мелници, силози, и обслужващите ги транспортни и други съоръжения за взривоопасни прахове (брашно, захар, нишесте, соя, фуражни смески, сенни брашна, преспрахове, сапунени, пластмасови и други видове прахове); *Полировъчни помещения, цехове и отделения за шлифоване на дърво, бакелит и други горими материали; *Помпени станции за течности с пламна температура над 28 до 55 o С включително; *Станции за промиване и изпарване на цистерни и други съдове за течности с пламна температура над 28 до 55 o С включително; *Цехове за амониево-селитреното производство; *Кислородни станции и уредби; *Производство и съхраняване на сяра и други подобни продукти Ф5В Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на:
8. Течности с пламна температура, по-висока от 55 o С (анилин, асфалт, мазут, глицерин, етиленгликол, формалин, масла, креозот и др.)
9. Прахове или влакна с ДКГВ, по-голяма от 65 g / m 3 (прах – цинков, целулознолигнинен, ацетилцелулозен, от карбамидформалдехидна смола и др.)
10. Технологични процеси, при които обработката на продукти се извършва при температура до 180 0 С включително и които не се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б
11. Твърди горими вещества и материали
12. Негорими вещества, опаковани в горим амбалаж
13. Горими материали в насипно и пакетирано състояние *Дъскорезни, гатерни, моделиерски, тапицерски отделения, помещения за заготовка, основни и други цехове и складове на дърводобивната и дървообработващата промишленост; *Основни и спомагателни цехове, помещения и складове на текстилната, шивашката, кожарската, кожухарската, обувната, хранително-вкусовата, тютюневата, целулозно-хартиената и полиграфическата промишленост; *Цехове за обработка на памук, лен, коноп и дървесни влакна и др.п. и складови помещенията за тяхното съхранение; *Помещения за производство, ремонт и съхранение на електронносъобщителна техника; *Цехове за производство на ацетатни филмови ленти, CD , DVD и складове за тяхното съхранение; *Ремонтни помещения и работилници за разпределителни устройства с прекъсвачи, трансформатори и друг вид апаратура, съдържащи повече от 60 kg машинно или трансформаторно масло в едно съоръжение; *Сгради и съоръжения на огневи сушилни (за тютюн, зърно, памук и др.); *Селскостопански сгради за съхранение на груб фураж (сено, слама); *Помещения за съхраняване на зърно в насипно състояние; *Сушилни, пресуквачни и сортировъчни цехове при производството на химични влакна; *Цехове за обработка на пластмаси и на готов синтетичен каучук (отделения за сушене, рязане и опаковане); *Сгради на помпени станции за горими течности с пламна температура над 55 ° С; *Цехове и помещения за кристализация, гранулация, сушене, охлаждане, опаковане на амониева селитра; *Цехове и други помещения, в които като лъчисто отопление се използват газови отоплителни уреди, работещи с метан; *Цехове с технологични инсталации, в които като гориво за производствения процес се използват газове; *Сгради за ремонт, поддържане и възстановяване на железопътния подвижен състав; *Помещения за електрокари и мотокари; *Автосервизи; *Хангари и помещения за техническо обслужване и ремонт на летателна техника (самолети, хеликоптери); *Гаражи за леки и тежки моторни превозни средства;*Машинни отделения за хладилници и хладилни инсталации, други апарати, съоръжения и проводи, за производство и употреба на амоняк; Ф5Г Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на:
14. Негорими вещества и материали в горещо или нажежено състояние, при които се отделя лъчиста топлина, искри или пламък, и такива с температура на обработка, по-висока от 180 ° С, които не се отнасят към категория Ф5А или Ф5Б
15. Горими течности, газове и твърди материали (прахове), които се използват като гориво при гарантирано наличие на постоянно действащ източник на запалване *Леярни и топилни цехове, пещни отделения и помещения с контактни пещи; *Електромашинни отделения; помещения за регенерация на живак; *Цехове за производство на стъкло и др.п., ковачници; *Депа за парни машини; цехове за горещо валцуване на метали; *Помещения за изпитване на двигатели с вътрешно горене; *Цехове за термично обработване на метали; *Котелни помещения на газово гориво; *Котелни помещения на течно и твърдо гориво; *Ремонтни помещения и работилници за разпределителни устройства с прекъсвачи, трансформатори и друг вид апаратура, съдържащи повече от 60 kg машинно или трансформаторно масло в едно съоръжение; *Високоволтови съоръжения; *Монтажно-заваръчни цехове и др.п. Ф5Д Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: - негорими вещества и материали ; - горими вещества и материали в мокри технологични процеси *Механични цехове за студена обработка на метали (с изключение на магнезиевите сплави), смесване на руда, содово производство (с изключение на пещните отделения); *Продухвателни и компресорни станции за въздух или други негорими газове; *Цехове за регенерация на киселини; *Инструментални цехове; студено щамповане и валцуване на метали; *Добиване и студена обработка на минерали, руди, сол и други негорими материали; *Цехове за мокри процеси в текстилната и хартиената промишленост; *Цехове за преработка на месо, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци; *Помещения за пепел и сгурия, помпени и водоприемни устройства към електростанциите, хлоратни и въгледвуокисни инсталации, водни охладителни кули, помпени станции за негорими течности; *Отделения за приготвяне и съхраняване на неорганични добавки към амониево - селитреното производство; *Отделения за съхраняване на негорими киселини и др.п. Забележки:
16. Под „свободен обем на помещението“ се разбира 80 % от неговия геометричен обем.
17. Към газовете се отнасят всички вещества, които при нормални условия имат температура на кипене, по-ниска или равна на 20 °С.
18. Мокри технологични процеси са процесите, при които горими вещества са овлажнени до степен, която не позволява възникване на горим процес.

(3)Непосочените в табл. 2 към ал. 2 сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на вещества и продукти се отнасят към съответната категория по пожарна опасност в зависимост от пожарните им характеристики и физико-химични свойства.

(4)Различните части на сградата могат да се класифицират самостоятелно по клас на функционална пожарна опасност, когато са разделени с брандмауер и имат самостоятелни евакуационни изходи. Глава трета ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ Чл. 9.

(1)Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удолетворява основните критериите за носимоспособност, непроницаемост и изолиращата способност.

(2)Носимоспособност (R) е критерий за оценка на способността на конструкцията и/или на елемент на строежа да запазва конструктивната си устойчивост (да се съпротивлява) при въздействие на огън от една или повече страни за определен период.

(3)Непроницаемост (Е) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и при преминаването на пламъци или горещи газове да предотвратява пренасянето на огъня към неизложената страна.

(4)Изолираща способност (I) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и да предотвратява пренасянето на огъня и интензивното предаване на топлина от изложената към неизложената страна. Пренасянето се ограничава така, че да не се запали нито неизложената повърхност, нито който и да е материал в непосредствена близост до нея. Елементът се проектира така, че да служи като преграда срещу топлината за осигуряване на защитата на хората, които се намират близо до него.

(5)Допълнителните критерии за определяне на огнеустойчивостта в зависимост от вида и предназначението на строежа и/или от функциите на неговите елементи и конструкции са, както следва: излъчване (W) е способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна така, че да бъде намалена вероятността за пренасяне на пожара в резултат на значителна излъчена топлина през елемента или от неизложената на огън страна към съседни материали; съпротивление при удар (M) – способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа по време на пожар на удар от друг елемент вследствие на конструктивна повреда в него; пропускане на дим (S) – способността на елемент от конструкцията на строежа за намаляване или предотвратяване на преминаването на газове или дим от едната към другата му страна и др. Допълнителните критерии се определят с проектната документация при необходимост (когато има нормативни изисквания). Чл. 10.

(1)Класификацията за огнеустойчивост на строежите (строителни елементи, конструкции и инсталации) са определени в съответствие с Решение 2000/367 на Европейската комисия (ЕК) за класификация на огнеустойчивост на строителни продукти, строежи или части от тях, изменено с Решение 2003/629/ЕК за включване на продукти за системите за димо- и топлоотвеждане, и са дадени в приложение № 4.

(2)Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи може да се определя и въз основа на резултатите от:

1. изпитвания;
2. изчисления;
3. сравнения (при използването на таблици).

(3)Проектната огнеустойчивост на строителните конструкции може да се определя въз основа на нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти „Конструктивни еврокодове“, въведени като БДС ЕN 1990 и национално определените към тях параметри.

(4)Класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции и елементи въз основа на сравнителни резултати е дадена в приложение № 5.

(5)За класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции, елементи и съоръжения са използвани буквените означения „R“, „REI“, „RE“, „EI“, „E“ заедно с един от периодите в min: 15, 20, 30, 45, 60, 90, 120, 180, 240 или

1. Чл.
2. Елементите на строителните конструкции се проектират така, че в зависимост от функциите им, определени в проекта, да отговарят едновременно на изискванията на един или няколко основни критерии (R, Е и I) за определен период, както следва: за носещи елементи – R; за преграждащи носещи елементи – R, Е и I, и за преграждащи неносещи елементи – Е, I. Чл. 12.

(1)Сградите или части от тях се подразделят на степени на огнеустойчивост в зависимост от огнеустойчивостта на основните строителни конструкции и елементи и класа по реакция на огън на строителните продукти, от които те са изработени, съгласно табл. 3.

(2)За осигуряване на огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се използват строителни продукти за покрития (огнезащитни бои, състави, облицовки и др. под.) и технически решения в зависимост от сечението, броя на нагряваните страни и фактора на масивност на профилите.

(3)Огнеустойчивостта на носещите стоманени строителни елементи се определя чрез носимоспособността им (R) при огнево натоварване. При проектиране критичната температура на стоманените елементи може да се се определя в съответствие с чл. 10, ал. 2 или 3 или се приема, както следва:

1. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения;
2. критична температура, равна или по-малка от 520 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо кутиеобразно сечение на профилите;
3. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на стоманени елементи с кръгло кухо сечение на профилите;
4. критична температура, равна или по-малка от 590 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо кутиеобразно сечение на профилите;
5. критична температура, равна или по-малка от 620 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения на профилите.

(4)Допуска се използването на пожаронезащитени метални (стоманени) конструкции за следните категории строежи:

1. строежи от категория по пожарна опасност Ф5Д – без ограничения;
2. едноетажни строежи от категория по пожарна опасност Ф5Г – с площ до 10 500 m 2 ;
3. едноетажни строежи от категория по пожарна опасност Ф5В – с площ до 1500 m 2 ;
4. едноетажни строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 – с площ до 300 m 2 ; при осигуряване на автоматична пожарогасителна инсталация (ПГИ) площта може да бъде увеличена до 100 %. Таблица 3 Степен на огнеустойчивост на сградите Минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи на сградите Минимален клас по реакция на огън на строителните продукти, от които са изработени конструктивните елементи колони и рамки външни и вътрешни носещи стени външни и вътрешни неносещи стени стени, отделящи пътищата за евакуация междуетажни преградни конструкции (плочи и греди) стени на стълбища площадки и рамена на стълбища покривна конструкция със защита съгласно колона 6 покривна конструкция без защита съгласно колона 6 покривни покрития Критерии за огнеустойчивост R R,E,I E,I E,I R,E,I E,I R R R I А А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 не се нормира А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 II А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 не се нормира А1 ÷ А2 А1 ÷ А2 III А 6 0 А 90 В 15 А 30 С - - - - не се нормира - - IV 15 А 30 В 15 А 30 В С С С 15 А 30 В 15 А 30 В не се нормира С - V Не се нормира Чл. 13.

(1)Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 в зависимост от степента им на огнеустойчивост, без да се изгражда автоматична ПГИ, е съгласно табл. 4. Таблица 4 Клас на функционална пожарна опасност Подклас Площ без ПГИ, m 2 Степен на огнеустойчивост Ф1 Ф1.1 1500 1000 I, II III IV V Ф1.2 2000 1500 I, II III IV V Ф1.3 2000 1000 I, II III IV V Ф1.4 Ф2 Ф2.1 2000 1500 I, II III IV V Ф2.2 Ф2.3 Ф2.4 Ф3 Ф3.1 1500 1000 I, II III IV V Ф3.2 2000 1500 I, II III IV V Ф3.3 Ф3.4 2000 1000 I, II III IV V Ф3.5 Ф4 Ф4.1 2000 1500 I, II III IV V Ф4.1 2000 1500 I, II III IV V Ф4.2

(2)Максимално допустимите застроени площи между брандмауерите (пожарен сектор) в зависимост от степента на огнеустойчивост и етажността на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 са съгласно табл. 5. Таблица 5 Ет ажност Ст епен на огнеустойчивост 3 ч 5 6 ч 9 > 10 ( само за I ст епен на огнеустойчивост ) I, II без ограничение 5000 m 2 4000 m 2 3000 m 2 2200 m 2 III 3000 m 2 2000 m 2 1000 m 2 - - IV 1500 m 2 1000 m 2 - - - V 600 m 2 200 m 2 - - - Метални (стоманени) незащитени конструкции 300 m 2 (600 m 2 – при осигуряване на автоматична ПГИ) - - - -

(3)Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от степента им на огнеустойчивост, без да се изгражда автоматична ПГИ, е съгласно табл. 6. Таблица 6 Катего- Степен Най-голяма допустима площ рия Допустим на огне - между брандмауерите на сгради, m 2 : по брой на устой- пожарна етажите чивост едно- дву- много- опасност етажни етажни етажни Ф5 А I не се 2000 2000 огранича- ва Ф5 Б II 5200 - - I не се ограничава II 7800 5200 3500 Ф5 В не се I не се ограничава ограничава II 10500 7800 5200 III 3500 2500 2200 IV 2000 - - V 1200 - - метални (стоманени)незащитени конструкции 1500 - - Ф5 Г не се I и II не се ограничава ограничава метални (стоманени)незащитени конструкции 10500 - - Ф5 Д не се I и II не се ограничава ограничава III 5200 3500 3500 IV 3500 2200 - V 2200 1200 - не се ограничава метални (стоманени)незащитени конструкции не се ограничава Глава четвърта РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ Чл. 14.

(1)Основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване.

(2)Строителните продукти се класифицират въз основа на реакцията им на огън в съответствие с Решение 2000/147/ЕК за одобряване на класификация за реакция на огън на строителните продукти, изменено с Решение 2003/632/ЕК за включване на класове за реакция на огън на топлоизолационни продукти за тръби, изменено с Решение 2006/751/ЕК за включване на класове за реакция на огън за изолация на електрически кабели. Класификацията на строителните продукти за покриви и покривни покрития въз основа на реакцията им на огън при въздействие на външен източник на пожар е определена в съответствие с Решение 2000/553/ЕК и Решение 2001/671/ЕК, изменено с Решение 2005/823/ЕК.

(3)Означенията, критериите за класификация и методите за изпитване за определяне на реакцията на огън на строителните продукти се прилагат в съответствие с решенията по ал. 2.

(4)Класификацията на строителните продукти и елементи по реакция на огън в съответствие с решенията по ал. 2 е, както следва:

1. за строителни продукти – А1, А2, B, C, D, E и F;
2. за подови покрития – А1 fl , А2 fl , В fl , С fl , D fl , Е fl и F fl ;
3. за изолация на електрически кабели – A ca , B1 ca , B2 ca , C ca , D ca , E ca и F cа ;
4. за изолация на тръби – A1 L , A2 L , B L , C L , D L , E L и F L ;
5. за строителни продукти за покриви и покривни покрития – B roof (t1), F roof (t1), B roof (t2), B roof (t3), F roof (t2), С roof (t3), D roof (t3), F roof (t3), B roof (t4) и С roof (t4).

(5)За строителните продукти и елементи от класове по реакция на огън А2, B, C, D и E се извършва допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене.

(6)При класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:

1. клас А1 – за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;
2. клас А2 – за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене;
3. клас В – за трудногорими продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене;
4. клас С – за трудногорими продукти с ограничен принос за неконтролирано горене;
5. клас D – за горими продукти с приемлив принос за неконтролирано горене;
6. клас E – за горими продукти със значителен принос към неконтролирано горене;
7. клас F – за горими продукти без определени характеристики за реакция на огън.

(7)Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите „s (s1, s2, s3)“ и „d (d0, d1, d2)“, както следва:

1. с s1 – при много ограничено отделяне на дим; с s2 – при ограничено отделяне на дим; с s3 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на дим;
2. с d0 – когато не образуват пламтящи частици или капки; с d1 – когато пламтящите частици или капки изгасват бързо; с d2 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на пламтящи частици или капки.

(8)Строителните продукти от клас А1, за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕС, изменено с Решение 2000/605/ЕК, Решение 2003/424/ЕК, Решение 2003/43/ЕК, изменено с Решение 2006/673/ЕК и с Решение 2007/348/ЕК, Решение 2005/610/ЕК, Решение 2006/600/ЕК, Решение 2000/553/ЕК и Решение 2006/213/ЕК, са дадени в таблиците на приложение № 6.

(9)Класификацията по реакция на огън е определена в таблиците на приложение № 7, както следва: на строителните продукти – в табл. 1, на продуктите за подови покрития – в табл. 2, на топлоизолационните продукти за тръби – в табл. 3, на електрическите кабели – в табл. 4, и на покривите и покривните покрития – в табл. 5.

(10)Определянето на класовете по реакция на огън на строителните продукти съгласно глава трета от НСИСОССП се извършва по методите за изпитване, дадени в табл. 1 – 5 на приложение № 8.

(11)Класовете по реакция на огън на продукти за покрития на вътрешни повърхности в помещения (стени, тавани и подове) са определени в табл.

1. Таблица 7 Клас по реакция на огън на покрития за вътрешни повърхности в помещения Клас (подклас) на функционална пожарна опасност/площ на помещението Елемент Степен на огнеустойчивост I и II III IV Ф1.1, Ф1.2 Стени и тавани D-s2, C -sl, d0 D-s2, Подове - - - Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани D-s2 C -sl, d1 D-s2 Подове - - - Ф2, Ф3, Ф4 ≤ 300 m 2 Стени и тавани D-s2 D-s2 D-s2 Подове - - - Ф2, Ф3, Ф4 > 300 m 2 до 1000 m 2 Стени и тавани С-s2, d1 C -sl ,d0 D-s2 Подове - - - Ф2, Ф3, Ф4 > 1000 m 2 Стени и тавани C –sl, d0 C -sl, d0 C -sl, d0 Подове D fl –s1 D fl –s1 - Ф5А, Ф5 Б Стени и тавани C –sl, d0 C -sl, d0 C -sl, d0 Подове А2 fl А2 fl А2 fl Ф5В, Ф5 Г, Ф5Д ≤ 300 m 2 Стени и тавани В-sl, d0 C -sl, dO D-s2 Подове D fl –s1 D fl –s1 - Ф5В, Ф5 Г, Ф5Д ³ 300 m 2 Стени и тавани C –sl, d0 C -sl, d0 C -sl, d0 Подове А2 fl А2 fl А2 fl В подпокривни пространства: – използваеми: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Подове А2 fl D fl –s1 D fl -s1 Стени, тавани /ограждащи повърхности B -sl, d0 B -sl, d0 - - неизползваеми: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Подове В fl Е fl Е fl Стени, тавани /ограждащи повърхности D D - В сутерени: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани С-s2, d1 С-s2, d1 D-s2, d2 Подове D fl –s1 D fl –s1 D fl -s1 В помещения за технически инсталации: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани В-sl, d0 C -sl, dO D-s2 Подове D fl –s1 D fl –s1 - Подове на котелни А2 fl А2 fl А2 fl В евакуационни стълбищни клетки: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани В-s1, d0 B –sl, d0 С -sl, d0 Подове В fl –s1 В fl –s1 С fl -s1 По други пътища за евакуация:Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани B -sl, d0 С -sl, d0 С -sl, d0 Подове D fl –s1 Е fl –s1 - Забележки:
2. В някои случаи 10 % от стенните повърхности може да имат покритие, което не отговаря на съответния клас на функционална пожарна опасност съгласно табл.
4. Когато помещенията са осигурени с автоматична пожарогасителна инсталация, класовете на повърхностите може да се намалят с един клас без ограничение на допълнителната класификация.
5. Допълнителната класификация d се прилага само за тавани.
6. Допълнителната класификация s и d се прилага задължително за пътища за евакуация, за подземни помещения, за болници и за детски и учебни заведения.
7. Подпокривните пространства се оценяват като такива само когато таванският етаж е извън допустимия брой на етажите в сградата.
8. В неизползваемите подпокривни пространства се разрешава разполагането на технически инсталации и съоръжения, при условие че са отделени от обема им с хоризонтални и вертикални прегради със степен на огнеустойчивост, определена съгласно колони 6 и 7 на табл. 3.

(12)Класовете по реакция на огън на продукти за топлоизолация на външни повърхности на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 (с изключение на високите сгради), допустимата площ и начинът на разделяне на допустимите площи са дадени в табл. 7.1. Таблица 7.1 Степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията Елементи Клас по реакция на огън на изолацията Клас по реакция на огън на външния повърхностен слой Допустима пло щ, m 2 Начин на разделяне на допустими площи - широчина на ивицата и клас по реакция на огън І и ІІ Всички елементи С А2 без ограничения - D В 1000 0,5 m клас А2 или 1 m клас В Е А2 1000 0,5 m клас А2 Е В 0,5 m клас А2 или 1 m клас В Покриви С С 2000 0,5 m клас А2 А2 В без ограничения - А1 С без ограничения - ІІІ Всички елементи С А2 без ограничения - С С 1000 0,5 m клас А2 D А2 1000 0,5 m клас А2 или 1 m клас В Стени D D 2 00 0,5 m клас А2 или 1 m клас В E E 3 0 0,5 m клас А2 или 1 m клас В IV Всички елементи С C без ограничения - D A2 без ограничения - D B 1000 1 m клас В F B 1 m клас В Стени F F 1 m клас В V Всички елементи без ограничения без ограничения без ограничения без ограничения

(13)Класовете по реакция на огън на продукти за топлоизолация на външни повърхности на сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на високите сгради), допустимата площ и начинът на разделяне на допустимите площи са дадени в табл. 7.2. Таблица 7.2 Степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията Елементи Клас по реакция на огън на изолацията Клас по реакция на огън на външния повърхностен слой Допустима площ , m 2 Начин на разделяне на допустими площи - широчина на ивицата и клас по реакция на огън І, ІІ и ІІІ Всички елементи С А2 без ограничения - Покриви А1 С без ограничения - А2 В без ограничения - С С 2000 0,5 m клас А2 Стени А1 В без ограничения - D A2 1 000 0,5 m клас А2 IV Всички елементи С C без ограничения - D A2 2000 0,5 m клас А2 D B 1000 0,5 m клас А2 или 1 m клас В F B 0,5 m клас А2 или 1 m клас В V Всички елементи без ограничения без ограничения без ограничения без ограничения

(14)В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф4.1) се разрешава използването на неносещи фасадни панели с пълнеж от строителни продукти с клас по реакция на огън B ч F, при условие че през 100 m 2 панелите се прекъсват с ивица с минимална широчина 0,2 m, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(15)В строежите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 с височина до 28 m покривите се изпълняват от строителни продукти с класове по реакция на огън B – D, при условие че таванската хоризонтална конструкция е от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2 и с граница на огнеустойчивост ЕI 60. Глава пета ПОЖАРНИ ПРЕГРАДИ. ПОЖАРНИ СЕКТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ Раздел I Общи изисквания Чл. 15.

(1)В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите.

(2)Пожарозащитните прегради служат за предотвратяване на разпространяването на пожара и на продуктите на горенето от помещението или пожарния сектор, където е възникнал пожарът, към съседни помещения. Чл. 16.

(1)Пожарните сектори се проектират за предотвратяване на неконтролируемо разпространяване на пожар в сградата и за осигуряване на безопасна евакуация на хората в нея.

(2)Максималната площ на пожарните сектори се определя в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа при спазване на изискванията, определени в съответните глави и раздели на тази наредба.

(3)Преградите на пожарния сектор се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(4)Минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради на пожарния сектор е REI 120.

(5)Минималната огнеустойчивост на вратите, които отделят пожарния сектор от коридори и стълбищни клетки, предназначени за едновременно обслужване на два и повече пожарни сектори в една сграда, е EI

1. Чл.
2. Местата на преминаване на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през хоризонтални и вертикални пожарозащитни прегради се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда. Чл. 18.

(1)Отворите в пожарозащитните прегради се проектират с обща площ, която не превишава 25 % от площта на преградите.

(2)Отворите в пожарозащитните прегради се защитават посредством врати и затварящи устройства при спазване на изискванията, определени в този раздел.

(3)В сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за защита на отвори в пожарозащитни прегради между помещения от категории по пожарна опасност Ф5В – Ф5Д се разрешава използването на огнезащитни завеси със същата огнеустойчивост както на преградите, ако общата площ на отворите не надвишава 50 % от площта на съответната преграда и ако са предвидени един ред дренчери, управлявани от бързоотварящ се вентил (например спирателен кран), монтиран на достъпно място.

(4)Към отворите в пожарозащитни прегради с обща площ, по-голяма от площта по ал. 2, за защита на помещенията, разделени с преграда, се проектират автоматични ПГИ, работещи с вода, с въглероден диоксид, с азот или с друг подходящ химичен агент. Това изискване не се прилага за съседни помещения, едното от които е от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, а другото – от подклас Ф5.2, както и за съседни помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2. Раздел II Брандмауери Чл. 19.

(1)Брандмауерът се проектира с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори) и се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2)Брандмауерите служат за:

1. разделяне на сградите на пожарни сектори до нормативно допустимите застроени площи в съответствие с табл. 4, 5 и 6;
2. отделяне на сгради, помещения и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от съседни сгради, съоръжения, помещения и инсталации;
3. намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност и при свързано застрояване на строежите.

(3)Брандмауерът започва от основите на сградата, като за:

1. сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,6 m над покривното покритие и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига плътно до покрива;
2. сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 от всички степени на огнеустойчивост достига до покривното покритие и пресича всички части на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, включително и покритието;
3. сгради с външни стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние най-малко 0,3 m извън стените и стрехите; това изискване може да не бъде изпълнено, в случай че брандмауерът достига до разделителна ивица по стрехите и стените или фасадата, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, с широчина от двете му страни не по-малка от 0,9 m; при покриви и външни стени, изпълнени от профилирани метални листове (трислойни, панели тип „сандвич“) и с топлоизолация от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се проектира така, че да ги пресича, без да излиза извън фасадата, като се изпълнява и разделителна ивица. Чл. 20.

(1)Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 120 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 90 и се изпълняват от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В. Вратите се оборудват с устройства за самозатваряне, а прозорците се предвиждат неотваряеми.

(2)Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 180 и REI 360 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 120.

(3)Отворите се проектират с допустима обща площ, която не превишава 25 % от площта на съответния брандмауер. Чл. 21. В случай че брандмауерът се предвижда на място, където две крила от една сграда със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, или две отделни сгради със стени, изпълнени от същите строителни продукти, се долепват под ъгъл, хоризонталното разстояние между най-близките отвори в стените е не по-малко от 4 m. Когато няма друга техническа възможност, отворите се защитават с врати и със затварящи устройства с огнеустойчивост ЕІ 60 и с минимален клас по реакция на огън В. Раздел III Пожарозащитни стени Чл. 22.

(1)Пожарозащитните стени се проектират с огнеустойчивост REI 60 (или EI 60) и се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2.

(2)Пожарозащитните стени се предвиждат за разделяне на помещения от различен клас на функционална пожарна опасност, както и за отделяне на производства с различна категория по пожарна опасност Ф5А – Ф5Д.

(3)Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в пожарозащитните стени се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 60, пригодени за самозатваряне и изпълнени от продукти с минимален клас по реакция на огън В. Раздел ІV Хоризонтални пожарни прегради Чл.

1. Хоризонталните пожарни прегради служат за ограничаване на разпространяването на пожар във вертикална посока. Те се проектират като подови, тавански и междинни (в обема на помещение и етаж за обособяване на технологични проходи, коридори и др.) конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI
2. Чл. 24.

(1)Отворите в хоризонталните пожарни прегради се защитават с автоматични затварящи устройства с огнеустойчивост най-малко EI 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които блокират и работата на преминаващите през тях съоръжения (трансмисии, транспортни ленти, шнекове и др.).

(2)Разрешава се общата площ на отворите в хоризонталните пожарни прегради да е до 0,2 % от нормативно допустимата площ на съответния пожарен сектор. Раздел V Пожарозащитни преддверия Чл. 25.

(1)Пожарозащитните преддверия се предвиждат за отделяне на взривоопасни помещения, когато се налага те да имат технологична или друга връзка със съседни невзривоопасни помещения, за осигуряване на незадимяване на стълбищните клетки във високите сгради и др. В обема на преддверието се създава постоянно повишено налягане 20 Ра.

(2)Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димо- и газоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60.

(3)Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към невзривоопасните помещения. При преддверия, проектирани за осигуряване на незадимяване в стълбищните клетки, посоката на отваряне на вратите се съобразява с посоката на евакуация. Чл. 26. Между съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5В – Ф5Д, при които отворите в пожарозащитните стени не могат да бъдат защитени с врати или капаци, се проектират пожарозащитни преддверия без врати с дължина най-малко 4 m, които се осигуряват с автоматична дренчерна ПГИ с разход на вода най-малко 0,5 l/s.m 2 . Глава шеста ПЪТИЩА ЗА ПОЖАРОГАСИТЕЛНА И АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ Раздел I Пътища за противопожарни цели Чл. 27.

(1)За противопожарни цели се използват всички пътища, обслужващи строежите.

(2)Пътищата по ал. 1 се проектират сключени, с трайна настилка.

(3)Разрешават се задънени (тупикови) пожарни пътища, завършващи с площадка с размери най-малко 12 m ´ 12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 30 m и дължина до 120 m и двустранно – за сгради и съоръжения с широчина от 30 m до 60 m и дължина до 120 m.

(4)Пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б със застроена площ, по-голяма от 500 m 2 , пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 6 m.

(5)Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m. Чл.

1. Проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и с височина най-малко 4,5 m. Чл.
2. Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m. Раздел ІI Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности Чл. 30.

(1)Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират във всички сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5, с височина на кота корниз, по-голяма от 10 m, както следва:

1. за сгради с височина до 20 m – вертикални, с широчина 0,6 m;
2. за сгради с височина над 20 m – наклонени под ъгъл не по-голям от 80°, с широчина 0,7 m и с междинни площадки на разстояние не повече от 8 m.

(2)Разстоянието между пожарните стълби по периметъра на сградата е не повече от 200 m.

(3)До пожарната стълба се предвижда тръба с диаметър два цола, с изводи за всеки етаж, със спирателна арматура и със съединители „щорц“. Пожарните стълби се предвиждат на разстояние 2 m от нивото на проектната кота на прилежащия терен. Глава седма ЕВАКУАЦИЯ НА ХОРА ОТ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ ПРИ ПОЖАР ИЛИ АВАРИЯ Чл.

1. За опазване на живота и здравето на хората при възникване на пожар в строежите се предвиждат защитени и безопасни зони, евакуационни пътища и евакуационни изходи. Чл.
2. Евакуацията на хора при пожар или авария се осъществява по евакуационни пътища през евакуационни изходи. Чл. 33.

(1)Евакуационните пътища и изходи осигуряват:

1. своевременна и безпрепятствена евакуация;
2. защита от въздействието на опасните фактори на пожара или аварията.

(2)За удовлетворяване на изискванията по ал. 1 евакуационните пътища и изходи се проектират и изпълняват при спазване на минималните технически изисквания за тяхното оразмеряване, разполагане и оборудване със защитни устройства, определени в тази глава.

(3)Използваната терминология в тази глава е съгласно БДС ISO 8421-6 „Защита срещу пожар. Речник. Част 6: Евакуация и средства за евакуация“. Чл. 34.

(1)Евакуационните пътища включват следните елементи: пътища (проходи) в помещението, изходи от помещението, коридори (фоайета), стълбищни клетки (стълбищни рамена, площадки и изходи) и крайни евакуационни изходи от строежа.

(2)Пътища, които не отговарят на минималните технически изисквания (аварийни) се предвиждат като резервен вариант за извеждане на хора. Те не могат да заменят изискващия се брой евакуационни пътища.

(3)Евакуационните и аварийните пътища осигуряват достъпа на спасителните екипи до което и да е място в сградата или строителното съоръжение. Чл.

1. Евакуационните пътища се проектират в зависимост от:
2. броя и възможността за самостоятелно придвижване на хората в помещението, строежа или строителното съоръжение;
3. броя на етажите и/или височината на строежа;
4. класа на функционалната пожарна опасност;
5. разположението на помещението;
6. пожарните сектори на строежа. Чл. 36.

(1)При проектирането на евакуационни изходи и пътища броят на хората в помещенията и строежите е определен като отношение на изчислителната площ на помещението (етажа, строежа) и гъстотата на обитаване (площта, която се предвижда за един посетител или за едно работно място) съгласно табл. 8.

(2)За помещения и строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф3.2 се определя необходимата площ за едно място за сядане.

(3)Изчислителната площ на помещението (етажа) се определя, като от застроената площ се приспадат площите на санитарно-хигиенните помещения, асансьорните шахти, стълбищните клетки, стелажите за разполагане на стоки и оборудване, както и складовите площи, в които достъпът на посетители е ограничен.

(4)Броят на хората в помещенията и строежите освен по табл. 8 може да бъде определен в зависимост от броя на седящите и работните места съгласно инвестиционния проект.

(5)Максималият брой на хората, които се предвижда да пребивават в помещението или строежа (сградата или строителното съоръжение), се определя в инвестиционния проект и в техническия паспорт на сградата. Таблица 8 № по ред Предназначение на строежа/клас на функционална пожарна опасност Гъстота на обитаване, m 2 /човек Забележки

1. Строежи за обществено обслужване в областта на търговията (от подклас Ф3.1): а) площи с вход от кота терен б) площи с дълбочина, по-голяма от първия подземен етаж, или с височина, по-голяма от първия надземен етаж 2,0 3,0 За определяне на площта на етажа се използват всички достъпни за посетителите площи и помещения, както и площите между стелажи и други търговски площи.
2. Строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подклас Ф2.2 ) 1,35 Когато помещенията се използват мултифункционално и предназначението им е както на сгради от подклас Ф2.1 (например за провеждане и на концерти), се използва коефициентът за по-високата гъстота на обитаване.
3. Строежи за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (от подкласове Ф3.2, Ф3.3 и Ф 3.5) 1,0
4. Строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството и спортни съоръжения (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2 ) 0,5
5. Зали с различно предназначение: а) многофункционални зали (със столове) б) концертни зали (със столове) в) зали без столове 1,0 0,75 0,5
6. Театрални зали и кинозали (от подклас Ф2.1), многофункционални зали 0,6 С места за зрители, в които няма постоянно монтирани столове.
7. Площи в строежите, предвидени за изчакване в продължение на 2 часа – при последователни представления (от подклас Ф2.1) 0,25 Фоайета на кино зали
8. Площи за провеждане на мероприятия на открито (футболни игрища, площадки за спортни дейности и др.) (от подклас Ф2.3) 0,5
9. Дискотеки, концертни зали (без столове) (от подклас Ф2.2) 0,25
10. Трибуни с площи за правостоящи (от подклас Ф2.3) 0,2 Проходи за преминаване не се вземат предвид.
11. Работилници, фабрични цехове, големи (еднопространствени) офиси (от подклас Ф5.1) 5,0
12. Библиотеки (от подклас Ф2.1), офиси (от подклас Ф3.4), кухни (от подклас Ф3.2) 7,0
13. Складове за търговия ( от подклас Ф5.2) 30,0
14. Паркинги (от подклас Ф5.2) 1 място за паркиране/ двама човека 30 m 2 на автомобил Чл. 37.

(1)Евакуационни са изходите:

1. от помещенията на първия подземен, полуподземен, приземен етаж и на първия надземен етаж, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл, стълбище със самостоятелен изход навън;
2. от помещенията на който и да е етаж към коридор или проход, завършващ със стълбище или непосредствено в стълбище, което на етажните нива по т. 1 има директен изход навън, или през фоайе, коридор или проход, отделени от етажните пространства чрез прегради с огнеустойчивост най-малко ЕI 30 и с димозащитни самозатварящи се врати;
3. от едно помещение в друго на същия етаж, като съседното помещение има евакуационен изход и в него няма производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
4. към пожарен сектор на същия или друг строеж, осигурен с независим (самостоятелен) път за евакуация;
5. които отговарят и на специфичните изисквания, определени в глава тринадесета.

(2)Крайни евакуационни изходи са:

1. към околната среда на кота „терен“;
2. към пожарен сектор на същия или друг строеж, изпълнен с независим (самостоятелен) път за евакуация и отделен чрез стена без отвори, като защитата на прехода от задимяване се осигурява чрез открита въздушна зона (тераса, балкон, лоджия);
3. към защитена зона от същия или друг строеж, в който хората не са изложени на опасности от пожар и разполагат с независими изходи и пътища за евакуация.

(3)Евакуационните изходи се проектират разсредоточени.

(4)Евакуационните изходи са разсредоточени, когато ъгълът, сключен между направленията на движение на хора към тях от най-отдалечената точка в помещението (спрямо всички евакуационни изходи в него), е по-голям от 45° (фиг. 1 и 2). Фиг. 1 Фиг. 2 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Чл. 38.

(1)Изходите, които не отговарят на изискванията по чл. 37, ал. 1 и 2, са аварийни.

(2)Аварийните изходи не заменят необходимия брой евакуационни изходи. Те могат да се предвиждат за повишаване на безопасността на хората при пожар. Чл. 39.

(1)Асансьорите и другите механични средства за придвижване могат да се използват за евакуация, когато са отделени в защитена или безопасна зона на строежа.

(2)Разрешава се ескалаторите в строежи на два етажа да служат за неподвижни открити стълбища за евакуация. Чл. 40.

(1)Не се разрешава евакуационни пътища и изходи да преминават през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.

(2)При евакуация през съседни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В или през помещения от други класове на функционална пожарна опасност (от класове Ф1 – Ф4), в които се съхраняват горими материали, се предвиждат не по-малко от два разсредоточени изхода, като всеки от тях води към отделно съседно помещение с евакуационни изходи съгласно чл. 37, ал. 1 и 2.

(3)При евакуация през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се предвижда един изход съгласно чл. 37, ал. 1 или 2.

(4)Не се разрешава евакуация през повече от едно съседно помещение с изключение на помещенията от категория по пожарна опасност Ф5Д или на помещенията от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 с конструкции и покрития с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, в които не се съхраняват горими материали. Чл. 41.

(1)Широчината на изходите, коридорите и стълбищните рамена (включително на междуетажните стълбищни площадки) на евакуационните пътища в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с изключение на клас Ф5 се определя в зависимост от броя на хората в сградата, определен съгласно чл. 36.

(2)Широчината и броят на изходите в зависимост от броя на хората в помещенията се определят, както следва:

1. до 15 човека и до 300 m 2 в подземни етажи – един изход с минимална светла широчина 0,9 m;
2. до 50 човека – един изход с минимална светла широчина 0,9 m;
3. до 100 човека – най-малко два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m;
4. до 200 човека – три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m.

(3)Сумарната широчина на елементите на евакуационния път в помещения за повече от 200 човека, отделени от останалите помещения с пожарозащитни прегради, се определя, както следва:

1. за помещения, разположени в полуподземни и приземни етажи – по 0,6 m на 100 човека;
2. за помещения, разположени в надземни етажи – по 0,8 m на 100 човека;
3. за помещения, разположени в подземни етажи – по 1,2 m на 100 човека.

(4)Изходите и елементите на евакуационния път по ал. 3 са с минимална светла единична широчина 1,2 m. Когато тази широчина е по-голяма от 1,2 m, широчината на изходите се увеличава със стъпка 0,6 m (например при необходима широчина 1,3 m широчината на пътищата се приема 1,8 m).

(5)Максималната светла единична широчина на изходите и стълбищните рамена е 2,4 m.

(6)За помещения и етажни нива в строежи, предназначени за повече от 800 човека, се осигуряват най-малко три разсредоточени евакуационни изхода, всеки от които отвежда в отделна безопасна зона. Чл. 42.

(1)Светлата широчина на вратите, коридорите и стълбищните рамена на евакуационните пътища в строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 и броят на изходите от помещенията се определят в зависимост от броя на хората, категорията по пожарна опасност, площта на помещенията и етажността на строежа.

(2)Разрешава се проектирането на един изход със светла широчина най-малко 0,9 m в следните случаи:

1. за производствени и складови помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m 2 , предназначени за не повече от 10 човека;
2. за производствени и складови помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ до 300 m 2 , предназначени за не повече от 50 човека;
3. за производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m 2 , предназначени за не повече от 100 човека;
4. за помещения, разположени в подземни етажи, с площ до 300 m 2 , предназначени за не повече от 15 човека;
5. за открити площадки над нивото на пода и за етажерки в помещения от категория на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m 2 и в помещения от категория Ф5В с площ до 400 m 2 .

(3)Крайните евакуационни изходи от строежите с производствено предназначение се предвиждат на разстояние най-малко 10 m от апаратите и съоръженията на външните взривоопасни инсталации.

(4)Евакуационните стълби от открити площадки над нивото на прилежащия терен и етажерките в производствени помещения се отделят чрез пожарозащитна преграда без отвори с огнеустойчивост ЕI 30. Чл. 43.

(1)Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация.

(2)На всички евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави тип „антипаник“.

(3)Разрешава се вратите по пътя за евакуация, с изключение на вратите, монтирани на крайните изходи, да не бъдат оборудвани с брави тип „антипаник“, ако не са предвидени фиксиращи и заключващи устройства.

(4)Разрешава се вратите на балкони и площадки, на изходите от помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и от помещения от друга категория, в които пребивават едновременно не повече от 15 човека, както и вратите на изходите от складове с площ до 200 m 2 и от санитарно-хигиенни помещения да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация.

(5)Разрешава се проектирането на врати между евакуационни стълбища и коридори (етажни фоайета) с армирано или обикновено стъкло с дебелина не по-малка от 5 mm или със стъклопакети.

(6)При остъкляване на вратите по ал. 5 с обикновено стъкло в строежи за обществено обслужване в областта на образованието (от подклас Ф1.1) и в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2) стъклата се осигуряват срещу разпадане при разчупване.

(7)При непосредствен изход от помещение към стълбище се предвиждат самозатварящи се врати с огнеустойчивост, равна на половината от изискващата се огнеустойчивост за пожарозащитната преграда между стълбището и помещението съгласно табл. 3.

(8)Не се разрешават въртящи се или сгъваеми врати и прегради, както и вдигащи се врати на изходите по пътищата за евакуация.

(9)Разрешават се плъзгащи се (отварящи се встрани) врати на евакуационни изходи от зали в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подклас Ф2.1), в помещения на строежи за обществено обслужване в областта на общественото хранене (от подклас Ф3.2) и в други подобни помещения, когато в тях пребивават едновременно не повече от 50 човека.

(10)За крайните евакуационни изходи на строежи за обществено обслужване от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се разрешават плъзгащи се (отварящи се встрани) врати, ако е осигурено автоматично и ръчно привеждане на вратата в отворено положение при отпадане на електрическото захранване или ако в непосредствена близост има дублиращи, странично окачени отварящи се навън врати с необходимата единична и сумарна широчина.

(11)Разрешават се плъзгащи се, вдигащи се и сгъваеми врати за осъществяване на връзка на автомобилни и железопътни рампи с производствени и складови помещения (от клас Ф5). При необходимост се осигурява възможност и за ръчно отваряне.

(12)Разрешават се въртящи се врати с прилепващи едно към друго крила, при условие че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина.

(13)Допуска се вратите на строежи за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (от подклас Ф3.5) да се отварят обратно на движението при евакуация, ако са предвидени мерки за фиксирането им в отворено положение (например при прояви с масов характер, на които присъстват повече от 50 човека). Чл. 44.

(1)Дължините на евакуационните пътища в помещенията и сградите се определят в зависимост от броя на изходите, стълбищата и крайните евакуационни изходи.

(2)Дължината на евакуационния път в помещението не трябва да надвишава:

1. от евакуационния изход до която и да е точка на помещение с един изход (фиг. 3) – 20 m; Фиг. 3
2. от евакуационните изходи до която и да е точка на помещението с два или повече изходи (фиг. 4) – 40 m. Фиг. 4

(3)Дължината на евакуационните пътища (сумата от дължините на елементите на евакуационните пътища до краен изход или до врата на стълбище) не трябва да превишава:

1. за евакуационни пътища само към един краен изход или само към едно стъбище: а) 40 m (до 20 m в помещението и до 20 m в коридор) – за помещения с един евакуационен изход (фиг. 5); б) 60 m (до 40 m в помещението и до 20 m в коридор) – за помещения с два евакуационни изхода (фиг. 7); Фиг. 5
2. за евакуационни пътища към два и повече крайни евакуационни изхода или към две и повече отдалечени едно от друго стълбища: а) 60 m (до 20 m в помещението и до 40 m в коридор) – за помещения с един евакуационен изход (фиг. 6); б) 80 m (до 40 m в помещението и до 40 m в коридор) – за помещения с два евакуационни изхода(фиг. 7). Фиг. 6 Фиг. 7 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя

(4)Дължината на маршрутите за евакуация се определя в зависимост от местоположението на хората, размерите и местоположението на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.).

(5)При определяне на дължината на евакуационните пътища не се отчита дължината на участъка от пътя в стълбищна клетка.

(6)Евакуационните пътища в едноетажни сгради от I и II степен на огнеустойчивост, изпълнени от незащитени метални конструкции от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, се проектират с дължина не по-голяма от 100 m. Чл. 45.

(1)Броят на евакуационните стълбища (изходите от етаж) се определя в зависимост от площта на етажа или етажа с най-голям брой пребиваващи хора в сградата, строежа или строителното съоръжение.

(2)Разрешава се проектирането на една стълбищна клетка на етаж, когато площта на етажа не превишава:

1. за строежи с височина до 28 m – 900 m 2 ;
2. за строежи от клас Ф.1.3 с височина от 28 до 50 m – 400 m 2 .

(3)Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато за помещението с най-голям брой хора, отделено от останалите помещения с пожарозащитни прегради, се изисква по-голям брой стълбища, определени чрез необходимата сумарна широчина.

(4)Когато помещенията не са отделени с пожарозащитни прегради (с обикновено остъкление между магазини, офиси и др.), за определяне на броя и широчината на изходите се използва общият брой на хората в приобщените съседни площи.

(5)Две и повече евакуационни стълбища в един строеж се проектират така, че да не се допуска пресичане или смесване на евакуационните потоци на нивото, на което се намират крайните им евакуационни изходи.

(6)При етажи без пожарозащитни прегради (еднопространствени офиси) етажните изходи към стълбищата се проектират на разстояние един от друг не по-малко от 2/3 от диагонала на етажната площ.

(7)Изискванията към броя и изпълнението на стълбищата и изходите се спазват и за подземните етажи.

(8)При строежи с едно стълбище за евакуация не се разрешава преминаването на тръбопроводи за леснозапалими и горими течности (ЛЗТ и ГТ) и газопроводи за втечнени въглеводородни газове и горимо оборудване в стълбищната клетка.

(9)При проектирането и изграждането на газопроводи за природен газ в евакуационни стълбища се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.). Чл. 46. За евакуация от строежи за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи (от подклас Ф 1.1), както и от сгради за административно обслужване (от подклас Ф 3.5), предназначени за настаняване на хора в неравностойно положение (сгради за хора с увреждания, психодиспансери, стационари на болнични заведения за пациенти със затруднения за самостоятелно придвижване и др.), се предвиждат най-малко две защитени (безопасни) зони с равностойни пътища за евакуация, като се осигурява възможност за поетажно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона. Чл. 47.

(1)Евакуационните стълбища се отделят от обема на помещенията на строежа посредством стени с огнеустойчивост, равна на необходимата огнеустойчивост за вертикалните носещи елементи на сградата, но не по-малко от EI 60, и със защита на мястото за етажен достъп (изхода от етажа), както следва:

1. при директен достъп от помещения в надземни етажи с категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б – чрез едно пожарозащитно преддверие;
2. при директен достъп от помещения в подземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, приравнени към категория Ф5В – чрез две последователни самозатварящи се врати, всяка от които с огнеустойчивост не по-малкa от EI 30;
3. при директен достъп от помещения в надземни етажи от категория на производство по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, приравнени към категория Ф5В – чрез пожарозащитна преграда и самозатваряща се врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост за пожарозащитна преграда, но не по-малка от EI 30.

(2)Разрешава се проектирането на стени от стъклени блокчета и остъкляването с дебелина най-малко 5 mm на стени и самозатварящи се врати при достъп от фоайета, коридори и тераси. За строежи с височина над 28 m остък­лението е армирано или с огнеустойчивост не по-малка от E 30.

(3)Разрешават се стълбища, незатворени в стълбищни клетки, за:

1. строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 – когато стълбищата обслужват две етажни надземни нива;
2. строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 – когато стълбищата обслужват до пететажни надземни нива включително.

(4)Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като широчината на стъпалото е не по-малка от 0,25 m, а височината на стъпалото – не по-голяма от 0,22 m.

(5)Разрешава се наклонът на стълбища към единични работни места да се увеличава до 2:

1. Чл.
2. При наличие на повече от едно стълбище стълбищната площадка може да е част от коридора, при условие че е осигурен алтернативен път за евакуация през съседните помещения към другото стълбище. Чл.
3. Разрешават се вътрешни стълбища, обслужващи до пет надземни етажа в строежи от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост. Стълбищата се осигуряват с евакуационно осветление. Чл. 50.

(1)Евакуационните стълбища се предвиждат естествено осветени с фасадни остъкления. Странично осветление се предвижда, когато минималната етажна площ е не по-малка от 5 % от застроената площ на стълбищната клетка.

(2)Евакуационно осветление се предвижда при изграждането на вътрешни стълбища (без естествена осветеност от фасадни остъкления) в строежи от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост. Когато вътрешните стълбища обслужват повече от три надземни етажа, се проектира и:

1. пряко горно осветление с площ най-малко 4 m 2 , когато разстоянието между стълбищните рамена е най-малко 0,7 m или между стълбищните рамена е предвидено „стълбищно огледало“ с площ не по-малка от 2 m 2 , или
2. отвор в покритието или непосредствено под него за отдимяване при пожар с площ, представляваща 5 % от застроената площ на стълбищната клетка, но не по-малка от 1,5 m 2 , с димен люк, отварящ се откъм входната зона, работещ и при изключване на електрозахранването, или защитата на обема на стълбищната клетка при пожар се осигурява чрез създаване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра.

(3)За строежи с височина над 28 m вътрешните стълбища се проектират при спазване на изискванията по чл. 316. Чл. 51.

(1)Външните открити стълбища за евакуация се проектират, като:

1. фасадите, които са на разстояние не по-малко от 1,5 m от крайните габарити на стълбището, се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и се защитават от помещенията посредством стени без отвори с огнеустойчивост най-малко EI 30;
2. при наличие на прозоречни отвори на разстояние от контурите на стълбището, по-малко от 1,5 m, се предвижда защита чрез капаци или остъкление с огнеустойчивост най-малко EI 30;
3. при директни входове от помещения към външно евакуационно стълбище входовете се предвиждат с пожарозащитни врати с огнеустойчивост най-малко EI 30.

(2)Наклонът на стълбищното рамо на външните стълбища е не по-голям от 1:1.

(3)Минималната светла широчина на стълбищното рамо се определя в зависимост от броя на хората, които се предвижда да бъдат евакуирани, но не по-малка от 0,9 m.

(4)Външните открити стълбища се обезопасяват с парапет с височина не по-малка от 1,2 m.

(5)При евакуацията на не повече от 25 човека външните стълбища може да се изграждат със спираловидна ходова линия. Стълбищата се обезопасяват срещу падане по цялата им височина. Чл. 52.

(1)При евакуацията на 16 – 50 човека може да се предвиждат вити (спираловидни) или криволинейни стълбища при спазване на следните изисквания:

1. светлата широчина на стъпалото по вът­решната ходова линия (на разстояние 0,30 m навътре от най-тясната част на стъпалото или от проекцията на ограничаващия го парапет) е не по-малка от 0,23 m;
2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,2 m;
3. от външната страна на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет.

(2)При евакуацията на повече от 50 човека по вити (спираловидни) или криволинейни стълбища се спазват следните изисквания:

1. минималният светъл диаметър на вътрешния кръг е 0,9 m, а широчината на стъпалото в най-тясната част – 0,23 m;
2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,5 m (фиг. 8); Фиг. 8
3. от двете страни на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет на височина най-малко 1,2 m, с ръкохватки с широчина не повече от 0,10 m (фиг. 9). Фиг. 9 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя

(3)Изискванията на ал. 1 не се прилагат при евакуацията на не повече от 15 човека. Чл. 53.

(1)Коридорите, които са елементи на евакуационните пътища, се проектират като защитени зони с огнеустойчивост на стените, определена съгласно табл. 3, но не по-малка от ЕІ 30.

(2)Разрешава се остъкляване в участъци на коридори, включително на вратите към помещенията, между две евакуационни стълбища, когато последните са отделени от етажното ниво с пожарозащитни прегради (включително с пожарозащитни самозатварящи се врати).

(3)Коридорите с еднопосочна евакуация и с дължина над 10 m (от вратите на най-отдалечените помещения до мястото с възможност за алтернативна евакуация) се отделят от прилежащите им помещения с пожарозащитни самозатварящи се врати с огнеустойчивост не по-малка от ЕІ 30. Чл. 54.

(1)Проходите и вратите по пътя за евакуация в строежите се проектират с минимална светла височина 2,0 m.

(2)Разрешават се врати и проходи с височина най-малко 1,9 m – за подземни етажи, и с височина най-малко 1,5 m – за тавански етажи и подпокривни пространства.

(3)По пътя за евакуация не се разрешават единични стъпала. При преодоляване на наклони със стъпала се предвиждат най-малко три стъпала в група.

(4)По пътя за евакуация не се разрешават прагове с височина, по-голяма от 0,015 m, с изключение на случаите, когато е осигурена защита срещу разливане на течности извън пределите на помещенията. Праговете по пътя за евакуация се сигнализират по подходящ начин (със светоизлъчващи ленти и бои, осветяване и др.).

(5)Проходите, изходите, коридорите и стълбищата се проектират така, че да е възможно безпрепятственото пренасяне на носилка с лежащ в нея човек. Чл. 55.

(1)В помещенията със системи и апарати, осигуряващи пожарната безопасност на строежите, се предвиждат евакуационно и аварийно осветление.

(2)За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация се монтират осветителни тела при спазване на изискванията на БДС EN 1838 „Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление“. Означенията за евакуационен изход по протежение на целия маршрут се осветяват.

(3)Евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване на изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).

(4)Евакуационно и аварийно осветление се проектират в близост до всеки евакуационен изход и на местата с потенциална опасност или със защитно оборудване в следните случаи:

1. над всеки изход за евакуация на повече от 50 човека;
2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им;
3. в близост до площадките между етажите и междинните нива;
4. при всяка промяна в посоката на движение на евакуационния път;
5. при промяна на котата на пътя в проходи и коридори (стъпала);
6. във всяка пресечна точка на коридорите;
7. извън и в близост до крайния евакуационен изход;
8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m 2 ;
9. в кабините на асансьори на строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 (с изключение на строежите от подкласове Ф1.3 и Ф1.4);
10. в помещенията с устройства и системи, от които зависи безопасността на строежа и на хората в него;
11. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на бутоните за пожароизвестяване.

(5)Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lx.

(6)Захранването на евакуационното и аварийното осветление и на светещите знаци се осигурява от два независими източника с автоматично превключване.

(7)Минималната продължителност на работа на евакуационното и аварийното осветление е един час. Аварийното осветление по пътищата за евакуация се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s – пълната осветеност. Чл. 56.

(1)За известяване на възникнал пожар или авария в строежите се предвиждат следните технически средства и сигнали:

1. с гласово уведомяване, в т.ч. с възможност за ретранслация на записи с готов текст – за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4; за строежи с височина над 28 m – с изключение на подклас Ф1.3 от първа група, и за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с атриуми, приобщаващи повече от две етажни нивa;
2. със специфичен звуков сигнал на всеки етаж – за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, с изключение на строежите от подкласове Ф1.3 и Ф1.4, оборудвани с автоматични пожароизвестителни инсталации; за строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 с височина над 50 m и за общежития с три и повече етажи.

(2)Силата на звуковия сигнал в която и да е точка на строежа е не по-малко от 75 dB. Чл. 57.

(1)Не се разрешава разполагането на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и на котелни помещения с котли, работещи с течно и газообразно гориво:

1. под пътища за евакуация;
2. под помещения, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 50 човека;
3. под занимални, спални, физкултурни салони и други подобни помещения в детски, учебни и сгради на лечебни и здравни заведения.

(2)В подземните и полуподземните етажи не се разрешава разполагането на помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2 и Ф1.3, както и на помещения от подклас Ф2.1, когато те са предназначени за представления за деца (театрални зали, кинозали и др.).

(3)Котлите се разполагат при спазване и на изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане, приета с ПМС № 164 от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.). Чл. 58. За строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, предназначени за повече от 800 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 400 човека, безопасността на евакуацията се проверява и чрез изчисления в съответствие с параметрите на движение на човешките потоци, определени в този раздел. Чл. 59.

(1)Продължителността на евакуацията не трябва да превишава допустимото време, определено от опасните фактори на пожара.

(2)Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, в които се използват ЛЗТ и ГТ, се определя в съответствие с табл. 9.

(3)Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се използват и съхраняват твърди горими материали, се определя съгласно колона 3 на табл. 9 независимо от площта на горимите материали.

(4)Данните в табл. 9 не се отнасят за производства, при които опасните фактори на пожара формират критична ситуация за по-кратко време и допустимото време за евакуация подлежи на изчислително определяне (при отделяне на силнотоксични продукти на горене, при възможност за взрив или при друга бързоескалираща аварийна ситуация).

(5)За защита на евакуационния път и за ограничаване разливането на течности извън помещения, както и за събиране на течности при разлив от производствени апарати и съоръжения, се проектират прагове или бордове от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Максималните единични площи за ограничаване на разлива на течности са определени в табл. 9.

(6)Допустимото време за евакуация от помещения, в които оборудването работи с инертен газ или в които е предвидено автоматично пожарогасене, се определя съгласно колона 3 на табл. 9. Таблица 9 Категория на производството по пожарна опасност Обем на сградата или помещението, m 3 Допустимо време за евакуация в min при ограничаване на възможната площ за разливане на течности до: 50 m 2 100 m 2 Ф5А и Ф5Б До 30 000 0,6 0,3 40 000 0,8 0,4 50 000 1,0 0,5 60 000 1,2 0,6 Над 70 000 1,25 0,7 Ф5В До 15 000 1,0 0,5 30 000 1,6 0,8 40 000 2,0 1,2 Над 70 000 2,0 1,0 Чл. 60.

(1)Допустимото време за евакуация от строежи с височина до 28 m от всички класове на функционална пожарна опасност, с изключение на строежите от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, се определя, както следва: 1. за строежи от І и ІІ степен на огнеустойчивост – 6 min; 2. за строежи от ІІІ степен на огнеустойчивост – 3 min.

(2)Допустимото време за евакуация от строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от І или ІІ степен на огнеустойчивост не се нормира.

(3)Допустимото време за евакуация от строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от ІІІ, ІV или V степен на огнеустойчивост е не повече от 1 min.

(4)Допустимото време за евакуация от строежи с височина над 28 m се нормира в границите на всеки етаж и не трябва да превишава 1,5 min.

(5)Допустимото време за евакуация от етажерки в производствени помещения до стълбище или защитена зона не трябва да превишава:

1. за производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б – 0,5 min;
2. за производствени помещения от категория по пожарна опасност Ф5В – 1 min. Чл. 61.

(1)Допустимото време за евакуация от помещения и строежи, предназначени за повече от 100 човека (театрални, оперни, кино- и изложбени зали, обществени клубове, многофункционални зали с културно-просветно предназначение, магазини, постоянни и временни циркови зали, спортни сгради и др.п.), не трябва да превишава стойностите, определени в табл. 10.

(2)Допустимото време за евакуация от помещенията по ал. 1 може да се увеличи 1,5 пъти, при условие че са предвидени огнезащитна обработка на декорите, украсите и строителните продукти от групи D, E и F, автоматична пожарогасителна инсталация и система с гласово уведомяване за евакуация.

(3)Допустимото време за евакуация от сцени се определя съгласно колона 3 на табл.

1. Таблица 10 № по ред Евакуация от: Допустимо време за евакуация в min в зависимост от степента на огнеустойчивост на строежа І или ІІ ІІІ ІV или V
2. Зала (помещение) за повече от 100 човека 2,0 1,0 1,0
3. Сграда (пожарен сектор) с помещения за повече от 100 човека 6,0 2,0 1,0 Чл.
4. Допустимото време за евакуация от зрителни зали и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 3000 човека, се приема в зависимост от обема на залите и помещенията, както следва:
5. до 30 000 m 3 – 2,0 min;
6. до 100 000 m 3 – 2,2 min;
7. до 200 000 m 3 – 3,0 min;
8. по-голям от 200 000 m 3 – 4,0 min. Чл. 63.

(1)Изчислителното време за евакуация се определя в зависимост от общия евакуационен капацитет на изходите от помещенията, стълбищата в строежа и крайните евакуационни изходи. Специфичната пропускателна способност (СПС) на участъците от пътя и скоростта на движение на хората при евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток се приемат съгласно табл. 11.

(2)Времето за евакуация се отчита от момента на подаване на сигнал за напускане до преминаването на всички намиращи се в строежа или в част от него обитатели през крайните изходи.

(3)Плътността на човешкия поток в евакуационен участък се определя, като броят на евакуиращите се раздели на площта на участъка.

(4)За изходи със светла широчина, по-голяма от 1,6 m, СПС се определя съгласно табл. 11.

(5)Специфичната пропускателна способност при гранична плътност на човешкия поток за изходи с широчина, по-малка от 1,6 m, се определя съгласно табл. 12.

(6)Наклонените участъци в зали, преодолявани без стъпала, се определят както при движение по хоризонтален евакуационен път. Таблица 11 Плътност на човешкия поток, чов./ m 2 Хоризонтални участъци Движение по стълбища СПС за врати, по- широки от 1,6 m чов./ m . min скорост, m / min СПС, чов./ m . min надолу нагоре скорост, m / min СПС, ч ов . /m.min скорост, m / min СПС , ч ов . /m.min 0,1 0,5 9 (гранична) Таблица 12 Широчина на изхода ( d изх ), m 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 СПС, чов./ m . min 47,5 51,3 55,0 58,8 62,5 66,3 70,0 73,8 77,5 81,3 85,0 Чл. 64.

(1)При евакуацията от помещения, предназначени за повече от 100 човека, се предвиждат следните мерки:

1. столовете да са разположени в редове и между тях да се обособяват проходи така, че да е осигурен пряк достъп до изходите;
2. свободното разстояние между редовете от столове да е не по-малко от 0,45 m; пътеките за движение да са със светла широчина най-малко 1,2 m;
3. в един ред столове, достъпен и от двата му края, да има не повече от 32 стола; в редовете столове, достъпни само от едната им страна, да има не повече от 16 стола на ред;
4. столовете, образуващи ред, да са закрепени за пода или да са свързани един с друг така, че да не се разместват; забранява се разполагането на столове на пътеките за движение.

(2)Спортни сгради и сгради на театри, кина и др.п. се оборудват със столове, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън най-малко С, d0, s1. Чл. 65.

(1)В сгради-паркинги и в помещения за паркиране на моторни превозни средства, когато изходите в тях са ориентирани към една стълбищна клетка, се предвиждат пожароустойчиви преддверия, както следва:

1. за помещения за паркиране с площ на пожарния сектор, по-голяма от 1200 m 2 ;
2. за помещения за паркиране в сгради и инсталации с повишен пожарен риск, когато стълбищната клетка обслужва и други помещения по предназначение.

(2)Преддверията се проектират с огнеустойчивост, съответстваща на огнеустойчивостта на носещите конструкции, но не по-малка от ЕІ 60.

(3)Автомобилните рампи могат да служат за евакуационни пътища, когато в отделящите ги от гаражните нива врати (плъзгащи се, ролетни, сгъваеми и др.) се предвиждат евакуационни врати. Глава осма ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ Раздел I Общи изисквания Чл. 66.

(1)Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация или авария се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална взривоопасна концентрация на газове, пари или прахове.

(2)Помещенията, разделени с пожарозащитни стени, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.

(3)Пожарозащитни стени могат да бъдат пресичани от въздухопроводи, при условие че в местата на пресичане са предвидени пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, и въздухопроводите са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън А1.

(4)Въздухопроводите на вентилационните или климатичните инсталации може да се обединяват в общ магистрален въздухопровод (с изключение на тези в помещенията и зоните от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), при условие че са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, разположени са в едно помещение и в местата на обединяването им в общ магистрален въздухопровод са предвидени клапи от строителни продукти с клас по реакция на огън А2.

(5)Шахтите, в които са разположени въздухопроводи на вентилационни системи в санитарно-хигиенни помещения и други подобни системи, се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с граница на огнеустойчивост не по-ниска от EI 60 и с капаци на ревизионните отвори EI 30. В местата на пресичане на пожарозащитните прегради се вземат мерки за неразпространяване на огън и димни продукти в продължение на един час. Чл. 67.

(1)В помещенията от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се осигурява подналягане, като обемът на приточния въздух се приема до 90 % от обема на засмуквания въздух. Подналягането се осигурява от автоматични контролери за дебит и налягане.

(2)Въздухопроводи, през които преминават газове и пари с плътност, по-малкa от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газ в тях. Чл.

1. Ежекторно засмукване (вместо вентилатори) се проектира за местни смукателни инсталации при отделяне на:
2. прах, който се взривява не само от удар, но и от триене;
3. големи количества взривоопасни газове и пари (ацетилен, етер и др.). Чл.
4. При проектирането на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.), се предвиждат блокировки за осигуряване изключването на технологичните съоръжения при спиране на вентилацията. Чл.
5. Сушилните съоръжения се осигуряват с автоматични устройства за поддържане на нагряването в тях до допустимата технологична температура. Чл. 71.

(1)За производства, при които е възможно отделянето и натрупването на пожароопасни или взривоопасни прахове, освен аспирационна инсталация се предвижда и хидрообезпрашаване, при условие че то не влияе на технологичния процес.

(2)Не се допуска хидрообезпрашаване или овлажняване на въздуха в помещения, в които при смесването на влага и прах се образуват взривоопасни смеси или газове (при производство на калциев карбид, при рудомелене в заводи за сярна киселина и др.).

(3)Не се допуска проектирането на филтри за вентилационни инсталации, отделящи токсични вещества при горене, за сгради, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, и за високи сгради. Чл. 72.

(1)За помещения от категории по пожарна опасност Ф5Б и Ф5В, в които се отделя и натрупва прах, се предвиждат стационарни или подвижни прахосмукачки.

(2)При наличие на взривоопасен прах се предвиждат взривозащитени прахосмукачки. Чл. 73.

(1)При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m максимално налягане се осигурява в стълбищата и асансьорните шахти. Разликата в налягането между стълбищата и шахтите и съседните помещения (преддверие и коридори) е в границите от 20 до 80 Ра.

(2)Вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се включват от автоматична пожароизвестителна инсталация, както и ръчно дистанционно от коридорите на всеки етаж, а за сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации – посредством ръчни бутонни известители.

(3)Мястото за засмукване на свеж въздух от нагнетателния вентилатор се защитава срещу проникване на продукти на горенето.

(4)3а подаване на въздух в стълбището се предвиждат вертикални шахти с огнеустойчивост най-малко EI 60, с отвори на етажните площадки. За асансьорите се допуска директно подаване на въздух в асансьорните шахти. Чл. 74.

(1)За отдимяване на етажни коридори, холове и вестибюли във високите сгради се предвиждат вентилационни шахти с огнеустойчивост най-малко EI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, за принудително засмукване на продуктите на горене от всеки етаж и за нагнетяване на свеж въздух. Допустимото разстояние между смукателните вентилационни отвори е не повече от 20 m.

(2)Включването на вентилаторите и засмукването на свеж въздух се извършват при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 3 и 4.

(3)Разрешава се да не се предвижда отдимяване на етажния коридор в жилищни сгради, при условие че максималното разстояние от входа на най-отдалеченото жилище до незадимимото стълбище е до 5 m или коридорът е естествено осветен. Чл.

1. За помещенията в подземните етажи на сградите, проектирани като складове за горими материали, се предвижда естествена или принудителна вентилация. Чл.
2. Въздухопроводи, които пресичат транзитно помещения, етажи и междуетажни конструкции, разделени с пожарозащитни прегради, се защитават допълнително до достигане на огнеустойчивост най-малко EI
3. В този случай не се предвиждат пожарни клапи. Чл. 77.

(1)Вентилационната система за сцени в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 се проектира самостоятелно, като се изолира от вентилацията на залата с места за зрители, както и от други помещения.

(2)На отвора на сцени в зрителни зали с повече от 800 места се монтира негорима пожарозащитна завеса за предотвратяване проникването на дим. Негоримата пожарозащитна завеса се предвижда с огнеустойчивост най-малко ЕI 90 така, че в спуснато положение да издържа на налягане 400 Ра от едната или другата страна. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се предвижда и ръчно спускане със звуков сигнал. Чл.

1. Не се допуска обединяване на смукателна система и на система за засмукване на въздух от технологичното оборудване, когато въздухът съдържа:
2. газове, пари или прах, при химическото съединяване или при механичното смесване на които температурата се повишава, вследствие на което може да се получи възпламеняване, горене или взрив (например при смесване на калциев карбид с водни пари, на алуминиева пудра с водни пари, на хлор с водород и др.);
3. вещества, които могат да влязат във взаимодействие помежду си (цианови съединения, хлорпикрин, хлор и амоняк и др.) и да образуват взривоопасни смеси;
4. горими вещества, които могат да полепнат или да кондензират във въздухопроводите; в този случай не се допуска обединяване на местните и общообменните инсталации. Чл.
5. В помещения с електрически машини, апарати и съоръжения, съседни на взривоопасни зони „0“, „1“ и „2“ по чл. 271, се проектира приточна вентилация за осигуряване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра. Чл.
6. Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Чл. 81.

(1)Между аспирационните уредби за транспортиране на горими материали (отпадъци) и пещите се предвижда приемен бункер, изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2)Преди приемния бункер се предвижда пожарна клапа с огнеустойчивост EI

1. Чл.
2. За случаите на възникване на пожар се предвиждат автоматично затваряне на пожарните клапи и изключване на вентилационните инсталации с изключение на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината. Чл.
3. Кратността на въздухообмена във взривоопасни помещения се определя в съответствие с табл. 13 или по изчислителни методи. При определяне на кратността на въздухообмена в помещението се отчита количеството въздух, засмуквано от общообменните и местните (локалните) вентилационни системи. Таблица 13 № по ред Видове вещества Кратност на въздухообмена във взривоопасни помещения за 1 h компре-сорни помпени производствени складове
4. Амоняк -
5. Производство на ацеталдехид с живачен катализатор -
6. Ацетон, бензин, бутан, бутилен, водород, дивенил, изопрен, бутилацетат, метилетилкетон, метан, параалдехид, пропан, пропилен, пропилацетат, етилов алкохол, етан, етилацетат, етилбензол, етилен и др.
7. Бензол, дивинилацетат, дивинилацетилен, хексилен, изопропилбензол, дихлоретилен, дихлорбензол, моновинил, ацетилен, карбон оксид, сероводород, серовъглерод, метилов алкохол, нафталин, ксилол, толуол и др. Раздел II Аварийна вентилационна инсталация Чл. 84.

(1)Аварийна вентилационна инсталация се проектира за зоните и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и за помещения с газифицирани съоръжения, в които при авария е възможно да се образуват взривоопасни концентрации (общи или локални).

(2)Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 25 h -1 включително, при едновременното действие на другите постоянно действащи вентилации в помещението.

(3)За машинните отделения на помпените станции, обслужващи приемните резервоари за производствени води, които съдържат ЛЗТ и ГТ, към общообменната вентилационна инсталация се предвижда и аварийна вентилационна инсталация с въздухообмен 25 h -1 .

(4)Аварийната вентилация на помещенията и зоните, в които постоянно действащата смукателна вентилационна инсталация осигурява необходимия обмен на въздуха, се осъществява посредством резервни вентилатори, блокирани с работните. Чл. 85.

(1)Аварийните вентилационни инсталации се предвиждат блокирани с газоанализатори, подаващи звуков и светлинен сигнал. Когато в помещението се достигне концентрация 10 % от ДКГВ на отделяната вредност, аварийните вентилационни инсталации се включват автоматично от газоанализаторите.

(2)За аварийните вентилационни инсталации по ал. 1 се осигурява възможност и за ръчното им включване посредством пускова апаратура, монтирана до входа на помещението. Чл.

1. Засмукване от аварийните вентилационни инсталации се предвижда в зоните с най-голямо отделяне и наслояване на взривоопасни пари и газове. Чл.
2. Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато се изисква и аварийна смукателна вентилация. Чл.
3. Аварийните смукателни вентилационни инсталации се проектират с искронеобразуващи вентилатори. Чл. 89.

(1)Изхвърлянето на въздуха може да се извършва на нивото на вентилаторите независимо от етажността на сградите, на разстояние най-малко 20 m от възможни източници на възпламеняване и в естествено проветрявани зони на територията на обекта.

(2)Когато откъм фасадата на сградата, на която са разположени вентилаторите, се предвиждат открити производствени площадки (етажерки и др.), изхвърлянето на въздуха се извършва на височина, съобразена с плътността на изпускания продукт. Раздел III Вентилационни помещения и камери, въздухопроводи, филтри и клапи Чл.

1. Съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации се предвиждат извън сградите или във вентилационни камери (помещения), когато:
2. обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
3. обслужват помещения от категория на производство по пожарна опасност Ф5В, при условие че вентилационната инсталация е с производителност, по-голяма от 50 000 m 3 /h, или е климатична;
4. вентилационните инсталации са разположени в тавани или сутерени с общо предназначение и в складови помещения. Чл. 91.

(1)Вентилационните помещения и камери в сгради от I и II степен на огнеустойчивост се изпълняват от строителни елементи и конструкции с огнеустойчивост най-малко EI 60, а в сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост – с огнеустойчивост най-малко EI 45.

(2)Разрешава се съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации да се разполагат извън сградите. Чл.

1. Местни смукателни вентилатори се допускат в производствени помещения и в зони от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че са искронеобразуващи и че двигателите им са взривозащитени в съответствие с класа на зоната по чл.
2. Чл.
3. Резервни вентилатори, които се включват автоматично при спиране на основните вентилатори, се предвиждат в следните случаи:
4. при вентилиране на помещения за ЛЗТ и ГТ;
5. при невъзможност за прекратяване на технологичния процес, свързан с отделяне на горими газове, пари и прахове;
6. при използване на вентилационните инсталации като аварийна вентилация. Чл. 94.

(1)Не се допуска разполагането в едно вентилационно помещение (камера) на:

1. вентилатори на приточна или смукателна инсталация, обслужващи помещения, разделени с брандмауери;
2. вентилатори за смукателна инсталация, обслужващи помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, съвместно с вентилатори, обслужващи невзривоопасни помещения.

(2)Допуска се вентилаторите на приточните инсталации, обслужващи производствени помещения от различни категории по пожарна опасност, да се разполагат в общо вентилационно помещение, когато при входа в обслужваните помещения са предвидени самозатварящи се клапи. Чл. 95.

(1)Вентилационните помещения за приточните вентилации, които обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън, в коридори или в стълбища.

(2)Допуска се изходите на вентилационните помещения да са ориентирани към помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д. Чл. 96.

(1)Вентилационните помещения на смукателните вентилации, които обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън или извеждащи през пожарозащитно преддверие в коридор или в стълбище.

(2)Изходите на вентилационните помещения с площ до 100 m 2 могат да бъдат ориентирани към обслужваните помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че във вентилационното помещение е предвидено електрическо оборудване с една и съща защита и с дистанционно устройство за управление на вентилацията. Чл.

1. Във вентилационните помещения, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се осигурява повишено налягане най-малко 20 Ра. Чл.
2. Пожарозащитните преддверия към производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират с повишено налягане най-малко 20 Ра и с кратност на въздухообмена 2 h -1 , които се осигуряват от автоматични контролери за налягане и дебит. Чл. 99.

(1)Въздухопроводите на вентилационните, климатичните, аспирационните и пневмотранспортните инсталации се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2)Въздухопроводи от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С могат да бъдат използвани, при условие че са разположени само в едно помещение и са свързани с вентилатора.

(3)Въздухопроводи от материали с класове по реакция на огън В и С се прекъсват на всеки 100 m със зони, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, с дължина най-малко 4 m.

(4)Топлоизолацията, включително повърхностният й слой, на въздухопроводи, разположени в подземните етажи и таваните на сгради от всички класове по функционална пожарна опасност, както и в помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектира с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д при температура на транспортирания въздух до 80 °С се допуска изпълнението на топлоизолация от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С. В местата на преминаване през пожарозащитните прегради топлоизолацията се прекъсва от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(5)Въздухопроводите в помещения от категория по пожарна опасност Ф5Д (с изключение на главните клонове на разклоната въздухопроводна мрежа) се изпълняват с топлоизолация с клас по реакция на огън D, E или F, прекъсвана от зони от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2 и с дължина на всеки 50 m най-малко 4 m. Чл.

1. Топлоизолацията на въздухопроводите, преминаващи през комуникационните вертикални шахти на сградите, се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A
2. Чл.
3. Транзитно преминаващите въздухопроводи през помещения се изпълняват от строителни продукти, които съответстват на изискванията за клас по реакция на огън А1, d-o, s-
4. Чл. 102.

(1)Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение.

(2)Не се допуска съединенията на смукателните въздухопроводи за въздух или дим с температура, по-висока от 80 °С, да се запояват с калай или други подобни материали. Чл. 103.

(1)Не се допуска разполагането на въздухопроводни канали под нивото на пода в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, в които може да има напластяване на взривоопасни газове и пари.

(2)Изискването по ал. 1 не се отнася за приточни инсталации за продухване на електродвигатели, чиито въздухопроводни канали са с непрекъснато действаща приточна вентилация или са запълнени с пясък. Чл.

1. Смукателните въздухопроводи в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се разполагат на достъпни за наблюдение места. За почистването на въздухопроводи, през които преминават взривоопасни или горими прахове и аерозоли, се предвиждат устройства или лесноразглобяеми звена. Чл.
2. Разстоянието между смукателните въздухопроводи, нагрети до температура, по-висока от 80 °С, и въздухопроводите за взривоопасни газове, пари и прахове е най-малко 1 m. Въздухопроводите за взривоопасни газове или за пари с ниски температури се разполагат под въздухопроводите за транспортиране на смеси с по-високи температури. Чл. 106.

(1)Отворите за засмукване или изхвърляне на въздуха се предвиждат на места, където няма опасност от попадане на искри в смукателните отвори или в изхвърления въздух.

(2)Под корнизите на покривите и в таваните не се допуска изхвърлянето на въздух с температура, по-висока от 80 °С. Чл.

1. Изходящите отвори на въздухопроводи, през които в атмосферата се изхвърлят взривоопасни пари и газове, са на разстояние най-малко 5 m от прозорци и други отвори в стените и покривите така, че да е предотвратена възможността за попадане на искри в изхвърляния въздух. Чл.
2. При проектирането на въздухопроводи, преминаващи през покриви и покривни изолации, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън B, C, D, E или F, се спазват изискванията по чл. 133, като изходящият или входящият отвор е на разстояние най-малко 1 m над тях. Чл. 109.

(1)В помещенията от категория на производство по пожарна опасност Ф5Б се предвиждат мокри филтри или прахозадържатели с непрекъснато действие, конструирани така, че да е предотвратено искрообразуване.

(2)За инсталации с производителност до 15 000 m 3 /h се допуска периодично ръчно отделяне на праха. Чл. 110.

(1)Циклоните и бункерите към тях за взривоопасен прах и за горими отпадъци се предвиждат извън сградите, на разстояние най-малко 8 m от тях.

(2)Разстоянието по ал. 1 не се нормира, ако сградата е отделена от циклоните и бункерите с плътна стена, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Стената се проектира с размери, равни на габаритните размери на циклоните и бункерите плюс 2 m в хоризонтално и вертикално направление.

(3)3а прахове, отделяни при шлайфането на лакирани плоскости, се проектират отделни циклони и бункери.

(4)Сухите прахоуловители за пречистване на въздуха от взривоопасен прах се оборудват с взривни клапи.

(5)Допуска се циклоните, прахоутаечните камери, филтрите и други подобни съоръжения и бункерите към тях за взривоопасен прах да се разполагат вътре в помещенията (сградите), ако са оборудвани със системи за предотвратяване на взрив и пожар. Чл.

1. Приточните вентилационни инсталации, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се предвиждат със самозатварящи се клапи, монтирани на въздухопроводите до входа в помещенията. Чл.
2. Всички превключващи и регулиращи приспособления във вентилационните смукателни инсталации, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират така, че да бъде предотвратено искрообразуване. Глава девета ДИМО- И ТОПЛООТВЕЖДАНЕ Чл. 113.

(1)При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им.

(2)За ВСОДТ се проектират:

1. димни люкове – за естествена ВСОДТ;
2. механични вентилатори – за принудителна ВСОДТ.

(3)Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината не се предвиждат за помещения с автоматични газови пожарогасителни инсталации. Чл.

1. Димен люк е всеки отвор в помещението, като прозоречен или друг отвор в покрива или фасадата на сградата, с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне от най-малко две места, разположен над незадимяемата зона и разделящ вътрешността на сградата от външната среда. Чл.
2. Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m. Чл. 116.

(1)Димните люкове се проектират равномерно разсредоточени. Максималната аеродинамична площ на единичен димен люк с изключение на димните люкове за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.2 е, както следва: 2 m 2 – за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12°, и 4 m 2 – за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон.

(2)Димните люкове се проектират така, че да издържат на температурно въздействие 300 °С в продължение на най-малко 30 min и с минимален клас по реакция на огън С d0 .

(3)Димните люкове се предвиждат на разстояние най-малко 2,5 m от външните стени на помещенията и от таванните екрани, обособяващи димните резервоари, и на разстояние 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на сграда с по-ниска кота корниз от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е по-голямо от разликата във височините на двете сгради. Чл.

1. В помещенията, за които се проектира естествена ВСОДТ, се предвиждат приточни отвори с площ, съответстваща на площта на димните люкове съгласно табл.
2. Допуска се намаляване на площта на приточните отвори до 60 % от площта, определена по табл. 14, за сметка на пропорционалното увеличаване на площта на димните люкове. Максималната площ на единичен приточен отвор е 2 m 2 . Чл. 118.

(1)Производителността на приточната принудителна инсталация на ВСОДТ е до 80 % от производителността на смукателната принудителна вентилация.

(2)Скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 2 m/s, като не се отчита ветровото натоварване.

(3)Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването или от собствен енергиен източник. Чл. 119.

(1)Принудителните смукателни вентилатори на ВСОДТ се проектират така, че в продължение на 60 min да издържат на температурно въздействие 300 °С.

(2)Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти се проектират с огнеустойчивост най-малко EI 120 и се изпълняват от продукти с клас не по-малък от А

1. Чл.
2. Отворите за приток на въздух се разполагат равномерно разсредоточени в близост до евакуационните изходи и на височина не повече от 1 m. Чл. 121.

(1)Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи за управление с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа, която се осигурява от собствен енергоизточник. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват с двустепенно осигуряване посредством ръчно дистанционно задействане и автоматично активиране.

(2)Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се задействат от сигнал на датчик на автоматична пожароизвестителна инсталация или автономна система за известяване.

(3)Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност.

(4)За осигуряване на надеждно и своевременно отваряне на димните люкове и на отворите за приточен въздух се предвиждат пневмоцилиндър, електродвигател, пиропатронна система или други устройства за отваряне.

(5)Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната инсталация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната инсталация на ВСОДТ. Чл. 122.

(1)При проектирането на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината се спазват изискванията на табл. 14.

(2)Минималните стойности на аеродинамичните свободни площи на димните люкове и кратността на въздухообмена, осъществявани от ВСОДТ, в зависимост от площта и височината на помещението, плътността на топлинното натоварване на помещението и височината на незадимяемата зона са дадени в табл. 14.

(3)Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията за съхраняване на горими материали в зависимост от тяхното предназначение са дадени в приложение № 9.

(4)Височината на незадимяемата зона се определя от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения отвор към съседно помещение или от пода до долния край на димния резервоар, но не по-ниско от 2 m над най-високо обитаемата кота в помещението. Височината на незадимяемата зона се приема до 80 % от височината на помещението. Чл. 123.

(1)За ограничаване на разпространяването на димни продукти при пожар и за ефективното им отстраняване от помещенията се проектират димни резервоари, обособени с вертикални прегради – таванни екрани, спускани от тавана към пода, с дължина от 20 до 50 % от височината на помещението. Димните продукти се отстраняват от димните резервоари посредством ВСОДТ.

(2)Таванните екрани се проектират активни или пасивни и с минимален клас по реакция на огън С d0 за постигане на изискването за непроницаемост в продължение на най-малко 30 min при температурно въздействие 300 °С.

(3)Максималната площ на димния резервоар при наличие на димни люкове е 2000 m 2 , а при наличие на механични вентилатори – 2600 m 2 . Максималният обем на димните резервоари е 2600 m 3 , а максималната дължина на всеки димен резервоар по осите – 60 m.

(4)Максималната площ на димния резервоар в сгради с атриуми при наличие на димни люкове е 1000 m 2 , а при наличие на механични вентилатори – 1300 m 2 . Максималният обем на димните резервоари е 1300 m 3 , а максималната дължина на всеки димен резервоар по осите – 30 m. Чл. 124. Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се проектират и въз основа на методите по БДС EN 12101: 6 „Системи за управление на дим и топлина. Част 6: Изисквания за системи с диференциално налягане. Комплекти“, свързани с частите за проектиране от същия стандарт. Таблица 14 Площ на димните люкове и кратност на механичната вентилация на ВСОДТ Плътност на топлинното натоварване в помещението Q, kWh / m 2 , и площ на помещението F , m 2 y , % от H Височина на помещението H , m до 3 3-4 4-5 5-6 6-7 7-8 8-9 9-10 10-11 11-12 над 12 Минимална аеродинамична свободна площ на димните люкове Aa в % от площта на помещението F в m 2 Кратност на механичната вентилация n , h -1 Q от 25 до 50 kWh / m 2 F над 600 m 2 0,15 0,20 0,25 0,30 0,35 0,39 0,44 0,49 0,54 0,59 0,69 0,22 0,29 0,36 0,44 0,51 0,58 0,65 0,73 0,80 0,87 1,02 0,32 0,42 0,53 0,63 0,74 0,84 0,95 1,06 1,16 1,27 1,48 0,47 0,63 0,79 0,95 1,11 1,26 1,42 1,58 1,74 1,90 2,21 Q от 50 до 100 kWh / m 2 F над 300 m 2 0,20 0,26 0,33 0,39 0,46 0,53 0,59 0,66 0,72 0,79 0,92 0,29 0,39 0,48 0,58 0,68 0,77 0,87 0,97 1,06 1,16 1,35 0,42 0,56 0,70 0,84 0,99 1,13 1,27 1,41 1,55 1,69 1,97 0,63 0,84 1,05 1,26 1,47 1,68 1,90 2,11 2,32 2,53 2,95 Q от 100 до 200 kWh / m 2 F над 150 m 2 0,25 0,33 0,41 0,49 0,58 0,66 0,74 0,82 0,90 0,99 1,15 0,36 0,48 0,60 0,73 0,85 0,97 1,09 1,21 1,33 1,45 1,69 0,53 0,70 0,88 1,06 1,23 1,41 1,58 1,76 1,94 2,11 2,46 0,79 1,05 1,32 1,58 1,84 2,11 2,37 2,63 2,90 3,16 3,69 Q от 20 0 до 500 kWh / m 2 F над 100 m 2 0,30 0,39 0,49 0,59 0,69 0,79 0,89 0,99 1,09 1,18 1,38 0,44 0,58 0,73 0,87 1,02 1,16 1,31 1,45 1,60 1,74 2,03 0,63 0,84 1,06 1,27 1,48 1,69 1,90 2,11 2,32 2,53 2,96 0,95 1,26 1,58 1,90 2,21 2,53 2,84 3,16 3,47 3,79 4,42 Q от 500 до 1000 kWh / m 2 F над 40 m 2 0,35 0,46 0,58 0,69 0,81 0,92 1,04 1,15 1,27 1,38 1,61 0,51 0,68 0,85 1,02 1,18 1,35 1,52 1,69 1,86 2,03 2,37 0,74 0,99 1,23 1,48 1,72 1,97 2,22 2,46 2,71 2,96 3,45 1,11 1,47 1,84 2,21 2,58 2,95 3,32 3,69 4,05 4,42 5,16 Q от 1000 до 2000 kWh / m 2 F над 20 m 2 0,39 0,53 0,66 0,79 0,92 1,05 1,18 1,32 1,45 1,58 1,84 0,58 0,77 0,97 1,16 1,35 1,55 1,74 1,93 2,13 2,32 2,71 0,84 1,13 1,41 1,69 1,97 2,25 2,53 2,81 3,10 3,38 3,94 1,26 1,68 2,11 2,53 2,95 3,37 3,79 4,21 4,63 5,05 5,90 Q над 20 00 kWh / m 2 F над 10 m 2 Сцени с височина, по-голяма от 10 m – за всеки 10 m от височината им Помещения, разположени под кота терен, от всички класове на функционална пожарна