Решение № 294 от 21 април 2005 г. за приемане на Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г.

Държавен вестник Министерски съвет брой: 42, от дата 17.5.2005 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.19 Решение № 294 от 21 април 2005 г. за приемане на Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г. РЕШЕНИЕ № 294 OT 21 АПРИЛ 2005 Г. за приемане на Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г. На основание чл. 9, ал. 4 от Закона за регионалното развитие МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: Приема Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 - 2015 г. Въведение България осъществява социално-икономическа политика, която е насочена към развитие на ефективна и конкурентна икономика и пълноценна интеграция в европейските структури. Политиката за регионално развитие, която придобива все по-голямо значение, е част от тази политика. Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2005 – 2015 г. е основният документ за определяне на дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика на страната. Тя дава стратегическите направления и равнища на регионалната политика и представлява отправна точка за придобиване и разпределение на помощта от ЕС при изпълнение на програмите, отнасящи се до регионалното развитие. По-конкретно задачите на НСРР са: - Да определи стратегическите цели на регионалното развитие на страната за периода 2005 – 2015 г.; - Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления на регионалното развитие и институционалното осигуряване на стратегията; - Да даде ориентири при формулиране и провеждане на секторни политики с регионални последици и да заложи основата за координация на политиката за регионално развитие и останалите политики в районите за планиране; - Да даде рамка на плановите и програмните документи на другите териториални нива; - Да осигури съгласуване между политиките за регионално развитие и териториално устройство с оглед постигане на балансирано териториално развитие; - Да приобщи всички заинтересувани страни към изпълнението на политиките, заложени в НСРР. Мястото и ролята на НСРР в системата от стратегическите планови и програмни документи за регионално развитие са определени в Закона за регионалното развитие. Националната стратегия за регионално развитие определя стратегическите насоки на политиката за регионално развитие. Тя трасира подхода от горе на долу, като по този начин е ориентир за областните стратегии за регионално развитие, общинските и регионалните планове за развитие и Националната оперативна програма за регионално развитие. Те следва да транспонират целите и приоритетите на НСРР в съответствие с конкретните регионални условия и предназначение на отделните документи. Националната стратегия за регионално развитие включва и доразвива положителните практики на политиката за регионално развитие през последните години, като ги приобщава към целите и приоритетите на Националния план за развитие. Тя отчита действащите и нови цели на структурните и кохезионна политики на ЕС. Предмет на Националната стратегия е регионалното развитие, което има многоцелеви и многофункционален характер. Доколкото останалите политики нямат за конкретен обект развитието на районите и намаляването на регионалните различия, политиката за регионално развитие трябва да се фокусира върху тях и да предложи комплекс от интегрирани мерки, които ще допринесат за постигане целите на дългосрочното развитие на страната, като включи и териториалните фактори на растеж. По тази причина стратегията е обобщаващ документ, който обхваща всички ключови елементи на бъдещото регионално развитие. Някои от предложените политики ще се реализират в партньорство със секторните политики, други са предмет единствено на регионалната политика. При всички случаи заложените действия винаги са свързани със задължителното участие на регионалните и местните власти. Националната стратегия за регионално развитие ще се изпълнява в съответствие с основните принципи на регионалната политика на ЕС. Принципът на програмиране дефинира, че средствата от Структурните фондове ще бъдат отпускани на основата на многогодишни програми, определящи приоритетите, използването на ресурсите и споразумения за използване на средствата. Принципът на партньорство изисква партньорите да участват и да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на процеса на планиране и програмиране, както и в процеса на подготовката, финансирането, наблюдението и оценката. Този принцип включва механизми на консултация и участие на национално, регионално и местно равнище, които да осигурят участието на бизнеса и асоциации на работодателите, синдикатите, неправителствените организации. Принципът на допълняемостта означава средствата от Европейската общност да са допълнителни към тези, които страната отпуска за публични инвестиции. Принципът на устойчивост е свързан с постигане на устойчиво регионално развитие и отчитане въздействието на околната среда от действията, предприети от регионалната политика. Равните шансове на мъжете и жените и всички социални групи са друг важен принцип, който следва да бъде реализиран. Изграждането на партньорство е част от процеса на подготовка и изпълнение на Националната стратегия. На етапа на подготовка на стратегията бяха проведени консултации с всички заинтересувани страни: министерства и ведомства, областните управители, местни власти, национално представените социално-икономически партньори и представители на неправителствения сектор, работещи в областта на регионалното развитие. На заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика партньорите представиха своите мнения и предложения по всички части на проекта на Национална стратегия. Преди внасянето в Министерския съвет проектът с отразените предложения отново е предложен за съгласуване с партньорите. На етапа на прилагане на Стратегията партньорството ще се подкрепи от дейността на бъдещия Съвет за партньорство по НСРР. Основните функции на Съвета са текущо обсъждане на процеса на изпълнение на Националната стратегия, наблюдение и оценка на нейната реализация и препоръчване на подходящи мерки за постигане на целите и приоритетите на регионалното развитие. По този начин се постига широка обществена подкрепа на стратегията, която ще се реализира не само в процеса на изработване на стратегията, но и в етапите на нейното прилагане, наблюдение и оценка. Това ще има положително въздействие и върху финансирането на заложените политики, доколкото осъщественият процес на обществено-частно партньорство при нейното изработване и широка публичност ще допринесе за широка прозрачност и мобилизиране на финансови ресурси не само на централните и местните власти, но и на частния сектор и неправителствените организации за изпълнението на целите й. Освен проведените консултации със заинтересуваните лица Националната стратегия ще бъде широко разпространена. Един от механизмите за това ще бъде обнародването й в „Държавен вестник“ след одобряването й от Министерския съвет. Освен това се предвижда организиране на широки обсъждания с публичните власти и всички заинтересувани лица на регионално и местно равнище с оглед нейното прилагане и отразяване в останалите планови и програмни документи за регионално развитие. По този начин ще се затвори плановият цикъл на регионалното развитие.

1. Сравнителен анализ на социално-икономическото развитие на районите за планиране Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз, където районите от второто равнище на Номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS) са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и наблюдение по цел 1 на Структурните фондове. Таблица 1 представя някои основни данни за 6 -те района за планиране в България. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Фиг.
2. Административно-териториална структура на страната Таблица
3. Райони за планиране (2003 г.) Източници: Агенция по кадастър;НСИ, текуща демографска статистика 1.
4. Население и демографска ситуация Във всички райони за планиране през 1997 – 2003 г . се наблюдава спад на населението, но той е най-съществен в Северозападния (-2,2%) и Северния централен район (-1,4%). Най-малък е спадът в Югозападния район (-0,3%). Основните причини са отрицателният естествен прираст и вътрешната миграция. Фиг.
5. Динамика на естествения прираст, НСИ Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт. Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. д.), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 – 39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ – през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инфраструктура (особено за висше образование). Фиг.
6. Прираст на населението, 1997-2003 г., НСИ Тенденциите в развитието на миграциите на населението са: продължаваща концентрация на население в развитите центрове – поради по-добрите (или считани за по-добри) възможности за работа, нарастване на относителния дял на миграциите в градовете с посока „град-град“ и „град-село“, преразпределение на населението между градовете и продължаваща концентрация в големите градове за сметка на малките и средните. По отношение на гъстотата на населението най-слабо населени са Северозападният район (49,8 д./км 2 )и Югоизточният район (53,4). Близки са стойностите в Северния централен район (63,6) и Североизточния район (64,5), както и в Южния централен район (70,7). С най-висока гъстота на населението се отличава Югозападният район (103,9). Във всеки от районите за планиране са налице обширни територии с ниска гъстота на населението (предимно планински и селски райони), като с висока гъстота на населението се отличават големите градове и областните центрове. По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени (съотношението между най-високото и най-ниското ниво през 2003 г. е 2,1) и най-ниски в сравнение с европейските региони. Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени (в ЕС – 105) и това ниво се запазва в продължение на няколко десетилетия. В регионален план съотношенията са същите. Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации. Фиг.
7. Възрастова структура на населението по райони за планиране – 2003 г. Между районите за планиране съществуват определени различия във възрастовата структура (фиг. 4). Тя е най-неблагоприятна в Северозападния и Северния централен район, където са най-високи относителните дялове на населението над 65 г., а най-малки – тези под 15 г. Ниският дял на населението под 15 г. в Югозападния район се дължи на концентрация на население във възрастовата група 15 – 64 г. – в резултат от натрупването на работна сила в град София. Останалите райони имат параметри на възрастовата структура, близки до средните за страната. Относителният дял на населението над 65 г. нараства във всички райони, а този под 15 г. намалява. С изключение на Югозападния район в останалите райони намаляват абсолютните стойности на населението във възрастовия интервал 15 – 64 г. Вътрешните различия в отделните райони са много по-големи. Фиг.
8. Коефициенти на възрастова зависимост Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15 – 64 г. За периода 1997-2003 г. коефициентът на зависимост на възрастното население 1 има тенденция на увеличаване. Особено критично тази тенденция се проявява н Северозападния (34,0%) и Северния централен район (28,9) (фиг. 5). Нарастването и високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи. Сравненията в европейски план очертават, че по стойностите на този коефициент районите за планиране в България са близки до тези на страните – членки от ЕС15, и с влошени стойности в сравнение с новоприсъединилите се страни и Румъния, с изключение на Унгария (с която те са сходни). Според преброяването на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 83,9% от общото население на България, турската етническа група – 9,4%, ромската – 4,7%, други – 0,9%. Регионалните различия в етническия състав на населението се изразяват в по-висок дял на население от турската етническа група в Североизточния район (22,5%) и на ромската – в Северозападния район (8,5%). Най-нисък е делът на населението от турския етнос в Северозападния район (0,4%) и Югозападния (1,8%), а на ромския – в Северния централен и Югозападния район (2,8%). Вътрешнорегионалните различия се характеризират с по-висок дял на население от ромската етническа група в областите Монтана и Сливен (12%) и Добрич, а с най-нисък – в Смолян и Кърджали (под 1%). Анализът на демографското развитие на районите за планиране в България показва следните характеристики: - Населението на всички райони намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти. - Демографската ситуация е най-неблагоприятна в Северозападния район, който е с големи загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст. С подобни влошени характеристики на демографското състояние е и Северният централен район. - Със специфично демографско развитие е Югозападният район, където е разположена столицата, характеризираща се с висок възпроизводствен и трудов потенциал. 1.
9. Икономическо развитие и сближаване 1.2.
10. Растеж и равнище на развитие През последните шест години икономическият растеж в България е положителен, като от 2000 г. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4% годишно. 2 Наблюдаваният ръст на БВП у нас е по-висок от средния ръст на ЕС15, който през 2003 г. за трета поредна година е под 1%. 1 С оглед съпоставимост на данните с тези за ЕС коефициентът на зависимост на възрастното население се изчислява като брой на хората над 65 г., отнесен към броя на населението в трудоспособна възраст (15 – 64 г.). 2 България в края на 2006 г.: социално-икономически анализ, АИАП, април
11. Таблица
12. БВП по райони за планиране в текущи цени, 1997-2003 г. (млн.лв.), НСИ Преобладаващата част от районите за планиране също отчитат нарастване на БВП. С най-висок ръст на БВП за периода са Югозападният и Южният централен район. Югоизточният район, който през 90-те години беше един от най-динамично развиващите се райони, през 2000 – 2002 г. отбелязва по-ниски темпове на развитие, за разлика от 2003 г., когато той има най-висок темп на прираст на БВП. Неравномерен е приносът на районите за планиране в БВП на страната. През 2003 г. 38% от него се създава в Югозападния район и 20,3% в Южния централен район. Северозападният район остава на последно място с 5,8%. Останалите три района участват с около 9 – 14% в създаването на националния БВП (фиг. 5). Фиг.
13. Принос на районите за планиране в БВП на страната,%, 1997-2003г., НСИ Фиг.
14. Относителен дял на БВП на човек по райони за планиране, 1997 – 2003 (РБ=100 %), НСИ Равнището на икономическо развитие, измерено с показателя БВП на човек, показва значителни различия между Югозападния район (6200 лв. – 2003 г.), който е с трайна тенденция на нарастване на равнището на развитие, и останалите пет района, в които не се отчитат съществени разлики (между 3600 и 4000 лв. БВП на човек). С най-нисък показател, трайно след 1999 г., се очертава Южният централен район (фиг. 6). В Северозападния и в част от Югозападния район показателят е в силна зависимост от състоянието на големите предприятия и миграцията на населението. Например, ако в Северозападния район се изключи добавената стойност от АЕЦ „Козлодуй“, БВП на човек от населението ще бъде много нисък. С евентуалното закриване на част от мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ Северозападният район ще изостане драстично от останалите райони за планиране, ако не се вземат мерки за повишаване на неговата икономическа активност. Въпреки системния растеж на БВП в страната българските райони са икономически най-слабите региони спрямо ЕС 3 . През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силноразвития район на България – Югозападния район, е съответно 36,3% от средното за ЕС15 и 40% от ЕС
15. Останалите райони за планиране са със стойности между 23,7% (Северозападният район) и 21,7% (Южният централен) спрямо средното за ЕС15, и съответно 26% и 24,3% – при ЕС
16. Сравнени с регионите на новоприсъединилите се страни, тяхното равнище е между 57% и 65%, а със слабо развитите от тях – между 62% и 71%. Между самите райони в България обаче не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: с изключение на Югозападния район (40% от ЕС25) останалите пет района са на ниво около 25% от средното за ЕС
17. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS 2, което би било определено предимство на регионалното развитие на страната, при едно по-високо ниво на развитие. 1.2.
18. Секторна структура Структурата на създадената брутна добавена стойност по райони за планиране през периода 1997 – 2003 г. се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура (фиг.7). 3 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК, 2004, с.
19. Индустрията произвежда 30% от брутната добавена стойност и е най-динамично развиващият се сектор в страната през 2003 г. (7,1% реално увеличение на брутната добавена стойност). В номинално изражение секторът има най-високо участие в брутната добавена стойност на Югозападния район (36,1%), където единствено се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на нейния относителен дял, следван от Северозападния (34,7%) и Южния централен (34,3%) район. В Североизточния и Северния централен район секторът показва променливо участие, близко до това на селското стопанство, като за 2003 г. нейният дял в тези райони е по-нисък от дела на селското стопанство (фиг. 7). С най-висок принос в брутната добавена стойност от индустрията в страната е Югозападният район (38,1% – 2003 г.), който почти два пъти надвишава приноса на следващия по участие район – Южен централен (20,3%), а с най-нисък – Северозападен (5,8%). Нисък е и делът на Северния централен (12,7%) и Североизточния район (14,1%), като се имат предвид потенциалите на тези райони. Фиг.
20. Тенденции в структурата на брутната добавена стойност по текущи цени, по райони за планиране за периода 1997 – 2003 г., НСИ Изоставането на индустриалния сектор в Северозападния (особено ако се изключи приносът на АЕЦ „Козлодуй“), в Североизточния и в Северния централен район налага в тях да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност. Селското стопанство през 2003 г. произведе 11,4 % от брутната добавена стойност в страната. С най-високо участие на този сектор са Североизточният (22,2%), Северният централен (21,2 %) и Югоизточният (18,8 %) райони за планиране. Този сектор се характеризира със свръхзаетост, фрагментация на земеделските стопанства, ниска ефективност и ниско ниво на комерсиализирано производство. Най-голям брой индивидуални фермери/арендатори има в посочените райони с най-висок дял на отрасъла. Фиг.
21. Обработваема земя и поливни площи, 2002 г., Агенция по кадастър Към 2003 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район – 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район – 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на поливните площи; остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и др. Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите (фиг. 7). Изключение от тази тенденция прави Югозападният район, където този дял намалява след 1999 г. (поради по-динамичното развитие на индустриалния сектор), но независимо от това районът е с най-висок дял на брутна добавена стойност от услуги (60,4%) след Североизточния (62,2%). Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат на бързото развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен, Североизточен район и Югоизточен район, с по-ниски темпове от средните – в Северозападен и Южен централен район, и с най-високи – в Югозападен район. Туризмът 4 като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи. България е страна с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните рекреационно-туристически ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или най-малкото двусезонно използване. Природното и културното наследство на България дава възможности за развитие на нови и перспективни видове туризъм и туристически продукти, като културен, екологичен, селски и приключенски туризъм. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа усвоеност на атрактивни за туризъм ареали, по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това България е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа. От гледна точка на териториалното развитие на туризма наличните оценки очертават две важни констатации:
22. Около половината от територията на страната притежава голям ресурсен потенциал за туристическо развитие.
23. На практика няма по-значителна територия, която да не разполага с повече или по-малко благоприятни рекреационни ресурси. Това означава, че никой ареал не бива да бъде напълно изключен от туристическото развитие и всяка община има ресурсни възможности да развива някакъв вид отдих и туризъм (ако не дълготраен, то поне краткотраен) 5 . Въпреки големия териториален обхват на районите за планиране и свързаните с това рискове за „нивелиране“ на различията анализът на развитието на туризма на това ниво очертава доста ясно съществуващите диспропорции. По основните данни за развитие на туризма, респ. по техния принос в националния туризъм, районите за планиране се разделят ясно на три групи: 1) Североизточен и Югоизточен район – определящи за туристическото развитие с общо 70% от легловата база, 58% от реалния леглови капацитет и 73% от реализираните нощувки. Те са от решаващо значение за международния туризъм (85% от нощувките). Решаващ фактор за техния принос е морското крайбрежие. От друга страна, е характерно, че двата района концентрират в себе си почти всички области с най-ниска оценка на условията за туризъм. 2) Югозападен и Южен централен район – важни за туристическото развитие на България, но със значително по-малка тежест. На тях се падат 25% от леглата, но с 34% от реалния леглови капацитет, 23% от реализираните нощувки и 12% от нощувките на чужденци. Това са районите, в които са най-високите планини в България и най-големите компактни планински масиви, както и районите с най-големите градски центрове. Характерно е, че в тях са концентрирани всички области, оценени като такива с най-благоприятни условия за развитие на туризма, с изключение на Бургас и Варна. Таблица
24. Основни показатели за туризма в районите за планиране, 2003 г., НСИ 4 Вж. „Концепция за териториално развитие на туризма“, НЦТР,
25. 5 Това се потвърждава косвено и от факта, че практически няма стратегически документи на съответните нива, които да не разглеждат туризма като един (често водещ) от приоритетите за развитие въз основа на наличието на туристически ресурси в тяхната територия. 3) Северен централен и Северозападен район – те са с минимален принос за туризма в България, като Северозападният район е практически с маргинално значение. По основни показатели двата района, взети заедно, са съпоставими или с по-ниски стойности от отделно взета развита туристическа община по Черноморието (Несебър, Варна, Балчик). Общо на двата района се падат 5% от леглата, 4,5% от нощувките, 0,9% от нощувките на чужденци. Значително е повишен делът им единствено във вътрешния туризъм (около 14% от нощувките и 18% от посетителите). Всички области в тези два района са оценени като такива със средноблагоприятни условия за развитие на туризма. Посоченото групиране е валидно и за показателите за ефективност на туристическото развитие и натиск на туризма върху средата . 1.2.
26. Заетост В резултат на структурната реформа равнището на заетостта 6 спадна във всички райони със значими различия между тях. През последните три години се наблюдава тенденция на плавно нарастване на равнището на заетост в страната, която се проявява с леки колебания във всички райони за планиране. За първите шест месеца на 2004 г. само Северозападният район показва намаление с 0,5 пункта спрямо същия период на миналата година. През 2003 г. равнището на заетост варира между 47,5% за Северозападния район и 57,6% за Югозападния район за планиране, при средно за страната – 52,5%. Ако равнището на заетост се разглежда като обективен критерий за състоянието на икономическото развитие, то Северозападният район за планиране се очертава като най-проблемен регион, особено като се отчете очакваното затваряне на част от мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ и освобождаване на работната сила, заета в централата. Фиг.
27. Динамика на равнището на заетост по райони за планиране, 1997 – 2003 г., НСИ Секторният състав на заетостта е с относително близко разпределение в отделните сектори, с изключение на Югозападния район, който значително се отличава по ниския дял на заетите в селското стопанство (4,3%) и най-висок – в услугите (65%) (главно благодарение на столицата). Делът на заетите в индустрията е сравнително равномерно разпределен в районите. Вероятно това до голяма степен е свързано с наличието на равномерно разпределени опорни центрове на селищната мрежа по райони за планиране, които имат изграден индустриален потенциал и започват успешно да го преструктурират. Възможно е различията по този критерий да нараснат в полза на големите градове и областните центрове. Фиг.
28. Заетост по сектори (%), 2003 г. През периода 1998 – 2003 г. е налице слабо изразена тенденция на увеличаване дела на заетите жени . Въпреки това равнището на заетост на жените във всички райони за планиране остава трайно по-ниско от това на мъжете. По райони за планиране равнищата на женската заетост варират от 55% за Югозападния район и 50% – за Южния централен район до около 44% – за останалите райони за планиране. Подобни различия се отбелязват между районите и по отношение на мъжката заетост (от 60% за Югозападния до 49% за Северозападния район). В останалите четири района равнището на мъжката заетост е близко до 55%. Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор. През 2003 г. структурата на заетите лица в частния сектор е близо два пъти по-висока във всички райони за планиране, с изключение на Северозападния, където 49% от заетостта е в обществения сектор. Сравненията с показателите, характеризиращи заетостта в регионите на ЕС, дават основание за следните оценки: 1) Почти всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост от българските райони за планиране. Единствено Югозападният район има сходни стойности по този показател с някои райони от по-изостаналите райони на страните членки. 2) Секторната структура на заетостта на българските райони, за която е характерна висока заетост в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите, значително се различава от тази на регионите на ЕС15 (дори в сравнение с регионите по Цел 1). Особено изразено е изоставането в заетостта по отношение на бизнес и финансовите услуги, информационните услуги, здравеопазването и социални услуги. Постигането на целите от Стратегията от Лисабон, която предвижда равнище на заетост 70% за мъжете и 60% за жените, поставя определени предизвикателства пред България и политиката й за регионално развитие. 1.2.
29. Производителност на труда Производителността на труда е сравнително хомогенна във всички райони, като стойностите не се различават значително от средната за страната – 10 800 лв. Второто място по този показател на Северозападния район се дължи на ниския брой заети, въпреки относително постоянната му продукция (най-вече в сектора на индустрията). Югозападният район се отличава с най-висока производителност на труда. Най-ниска е производителността в Южния централен район, за който този параметър се очертава да бъде важна краткосрочна цел (това се засилва и от факта, че районът има най-ниска стойност на БВП на човек от населението). Фиг.
30. Брутна добавена стойност на 1 зает, 2003 г., НСИ По данни на Евростат през 2003 г. производителността на труда на заето лице в страната е 30,2% от средната за ЕС15 – последна сред страните членки и страните кандидатки. Този извод е валиден и за районите за планиране, които са на последно място в сравненията с европейските региони. 1.
31. Социално развитие и сближаване 1.3.
32. Безработица България е с високо равнище на безработица , въпреки че от 2000 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление (табл. 4). С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в Северозападния район (23,4%). Традиционно ниската безработица в Югозападния район се дължи на влиянието на област София-град, където безработицата е около 4 – 5%. Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. Най-нисък е показателят за Северозападния – 49,52%, а най-висок в Югоизточния район – близо 57%. Коефициентът на безработица при жените за 2003 г. (13,2%) е по-нисък от този при мъжете (14,1%) 7 . Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 години (около 30% от всички регистрирани), което е една от предпоставките за засилената емиграция сред младото поколение . Силно тревожни са процесите на младежка безработица в Югоизточния район (табл. 4). През 2003 г. коефициентът на младежка безработица (до 29 години) е 37,7% и е по-висок при мъжете в сравнение с жените 8 . Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50% от продължително безработните лица и 70% от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял непрекъснато нараства и през 2003 г. е около 1,7 пъти по-висок от този през 1999 г. Най-висок е техният дял в Северозападния и Северния централен район – съответно 61,6% и 56,2%. Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица в Северозападния район се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията със заетостта и растежа в този район може да се смята, че той се нуждае в най-голяма степен от интервенции за постигане на устойчиво дългосрочно развитие. Очертаните съществени различия по отношение на младежката и дълготрайната безработица в отделните райони следва да насочат политиката на пазара на труда към съответните мерки в тези райони. 7 Заетост и безработица, 4/2003, НСИ, София 2004, с.
33. 8 Данни на Агенцията по заетостта. Таблица
34. Равнище на безработица и относителен дял на регистрираните жени, младежи и продължително безработни за периода 1999 – 2003 г. Регионалните различия в заетостта и безработицата имат дългосрочен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работната сила, но и обуславят засилването на процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите, миграционни процеси, свърхнаселеност на ограничен брой градове. Сравненията с европейските региони определят българските райони, с изключение на Югозападния, като региони с най-неблагоприятни показатели за обща, дълготрайна, женска и младежка безработица. 1.3.
35. Доходи Тенденцията към сближаване на доходите по райони за планиране се потвърждава и през 2003 г. (фиг. 12). Разликата между най-високия и най-ниския среден доход на човек е само 223 лв., или 11,1% от средния за страната годишен доход. Фиг.
36. Регионални различия в размера и структурата на доходите на ЧОВЕК - 2003 г. (2244 лв.), НСИ. Регионална статистика, 2003 г. С най-високи доходи се очертава Северозападният район поради високия дял на доходи от домашно стопанство – 29,6% от общите доходи, което е значително повече от средното за страната (18%). Най-нисък е средният доход в Южен централен район, независимо че там доходите от работна заплата са сравнително високи. Във всички райони за планиране доходът от работна заплата има най-голям относителен дял в общите доходи, като най-много той е в Югозападния район с 45,5%, а най-малко в Северозападния с 28,4%. Най-високата средна работна заплата в Югозападния район отразява най-вече по-високото търсене на квалифицирана работна ръка (особено в сектора на услугите). 1.3.
37. Здравни услуги Основно място в здравната система и нейната инфраструктура заема болничната помощ. С проведената реформа в здравеопазването доболничната помощ вече е основно в частния сектор и се поема от личните (семейни) лекари. Таблица
38. Динамика в броя на болничните заведения и на болничните легла в районите за планиране за периода 1999 – 2003 г., НСИ Наблюдава се тенденция на намаляване на броя на болничните легла с 23% (от 61 535 бр. през 1999 г. на 49 170 бр. през 2002 г.). Причината за това е намаляващият брой на населението и по-високата обращаемост в ползването на болничните легла (по-кратък престой в болница). Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла не са високи и през последните години намаляват успоредно с намаляване на броя на леглата на 1000 души. За преодоляване на регионалните различия допринася и премахването на районирането за болничен прием. Подобни са регионалните диспропорции в осигуреността на населението с лекари и стоматолози на 1000 д. от населението. Тя е по-висока за Югозападния и Южния централен, а по-ниска в Югоизточния и Северозападния район. 1.
39. Фактори, определящи растежа, заетостта и конкурентоспособността 1.4.
40. Човешки ресурси Уменията на работната сила са основното сравнително предимство на регионите в глобалната конкуренция. Високото ниво на образование и предоставянето на качествено обучение на хората по време на целия им трудов живот са ключът към укрепване на иновационния капацитет 9 . 9 Ново партньорство за сближаване, конвергенция, конкурентност, сътрудничество, ЕК,
41. Фиг.
42. Образователна структура(не равнище) на заетите лица, 2003 г., НСИ Налице е тенденция за повишаване образователното равнище на населението в България, която се изразява в увеличаване дела на населението със средно и по-високо образование. Отбелязаната тенденция присъства във всички райони за планиране, като и тук се проявява характерната за повечето показатели поляризация между Югозападния район (29,5% от населението са висшисти през 2003 г.) и Северозападния район (16,5%). Останалите райони имат сходни характеристики (над 17%), значително под средното за страната. Във всички райони бележат увеличение и лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското. По тази причина районите и областите с по-висок дял на селско население имат и по-голям дял на по-ниско образованите групи. Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в България е 71,7%, което е над средното равнище за ЕС