Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г.

Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 3, от дата 10.1.2012 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.8 Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. Днес, 22.12.2011 г., в София между Националната здравноосигурителна каса, от една страна, и от друга страна, Българския лекарски съюз се сключи този договор. Този договор е национален, защото има действие на цялата територия на Република България. Този договор е рамков, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Всички клаузи на този Национален рамков договор са в съответствие с действащото българско законодателство. Законите и актове в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, с които е съобразен този НРД, са изброени в приложение № 1. ОБЩА ЧАСТ Глава първа ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР Чл. 1.

(1)Предмет на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД) са правата и задълженията по оказването на медицинска помощ в рамките на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
  1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Районните здравноосигурителни каси (РЗОК);
  2. Българския лекарски съюз (БЛС) и неговите районни колегии;
  3. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
  4. задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).
(2)Дейности за повишаване квалификацията на медицинските специалисти не са предмет на НРД. Глава втора ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО НРД Чл. 2.
(1)Националната здравноосигурителна каса има следните права и задължения по този договор:
  1. възлага чрез сключване на договори с ИМП оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска помощ, договорена по вид, обхват, обем, качество в НРД, съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗО;
  2. осигурява равнопоставеност на ИМП при сключване на договорите с РЗОК за оказване на медицинска помощ при условията и по реда на НРД;
  3. отказва сключване на договори за оказване на медицинска помощ с лечебни/здравни заведения, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в ЗЗО, Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. (ЗБНЗОК за 2012 г.) и НРД;
  4. упражнява контрол върху оказаната медицинска помощ съгласно ЗЗО и НРД;
  5. упражнява контрол за спазване правата и задълженията на ЗЗОЛ;
  6. изисква, получава от ИМП и обработва установената документация в сроковете, определени в НРД;
  7. заплаща цени за извършените и отчетени медицински дейности, определени съгласно чл. 55д ЗЗО;
  8. заплаща напълно или частично разрешени за употреба на територията на Република България лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на заболявания, определени с наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО;
  9. сключва договори с притежатели на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по т. 8;
  10. поддържа и обработва регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл. 63 ЗЗО;
  11. предоставя на ЗЗОЛ информация относно мерките за опазване и укрепване на здравето им, правата и задълженията на ЗЗОЛ съгласно действащото законодателство;
  12. предоставя на БЛС при поискване информация по изпълнение на НРД;
  13. осъществява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на оказваната медицинска помощ чрез РЗОК и експерти, посочени от регионалните структури на БЛС.
(2)Българският лекарски съюз има следните права и задължения по този договор:
  1. представлява своите членове и лечебните и здравни заведения при сключване на НРД;
  2. съдейства за спазването и прилагането на НРД от страна на ИМП;
  3. предоставя при поискване информация на НЗОК по прилагането на НРД;
  4. регионалните структури на БЛС осъществяват съвместно с РЗОК наблюдение на качеството на оказваната медицинска помощ;
  5. органите на управление на БЛС, съвместно с НЗОК, осъществяват наблюдение по изпълнението на НРД;
  6. защитава правата и интересите на ИМП при сключване и изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ, сключени между НЗОК и отделните изпълнители.
(3)При поискване органите на управление на БЛС и НЗОК взаимно си предоставят информация по прилагането на НРД. Чл.
  1. Управителят на НЗОК и председателят на БЛС издават съвместно указания, инструкции и други актове към ИМП по тълкуването и прилагането на НРД. Глава трета ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА Чл.
  2. Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на правата на ЗЗОЛ в съответствие с действащото законодателство в Република България. Чл.
  3. Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска помощ независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл.
  4. Задължително здравноосигурените лица имат права и задължения съгласно действащото законодателство в Република България. Чл.
  5. Със съответните права и задължения на ЗЗОЛ се ползват и лицата, осигурени в друга държава – членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО, както и лицата, спрямо които се прилагат международни спогодби за социално осигуряване, по които Република България е страна. Чл. 8.
(1)Националната здравноосигурителна каса съблюдава спазването на правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП чрез:
  1. включване в медицинската документация, която е неразделна част от НРД, на изисквания, гарантиращи спазване правата на ЗЗОЛ;
  2. приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
  3. осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ИМП.
(2)При неизпълнение от страна на ЗЗОЛ на лекарски предписания, отразени в Амбулаторен лист (бл. МЗ – НЗОК № 1) и/или друга медицинска документация по смисъла на НРД, лекарят не носи отговорност. Глава четвърта ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗЗОЛ Чл. 9.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 ЗЗО по цени, определени по ред съгласно ЗЗО.
(2)Медицинската помощ по ал. 1 се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 40 от 2004 г.). Чл.
  1. Медицинската помощ по чл. 9, ал. 1 е:
  2. първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) съгласно приложение № 1 на Наредба № 40 от 2004 г.;
  3. специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), включваща: общомедицински дейности; специализирани медицински дейности (СМД) и високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) по специалности; специализирани медико-диагностични изследвания (СМДИ) и високоспециализирани медико-диагностични изследвания (ВСМДИ) по специалности съгласно приложение № 2 на Наредба № 40 от 2004 г.;
  4. болнична помощ (БП), включваща: диагностика и лечение по клинични пътеки (КП) и медицински изделия съгласно приложение № 5 на Наредба № 40 от 2004 г.;
  5. високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) съгласно приложение № 4 на Наредба № 40 от 2004 г.;
  6. клинични процедури (КПр) съгласно приложение № 10 на Наредба № 40 от 2004 г. и процедури съгласно приложение № 12 на Наредба № 40 от 2004 г. Глава пета ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД Чл. 11.
(1)Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл. 1, ал. 2 ЗБНЗОК за 2012 г., както следва:
  1. за първична извънболнична медицинска помощ, в т. ч. профилактика и диспансеризация – 169 000 лв.;
  2. за специализирана извънболнична медицинска помощ – 171 000 хил. лв.;
  3. за медико-диагностична дейност – 71 500 хил. лв.;
  4. за лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 495 525 хил. лв.;
  5. за болнична медицинска помощ, в т. ч. за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени, за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка за определена популация по чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ), за диализа при терминална бъбречна недостатъчност, за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания и за лекарствена терапия – 1 168 876 хил. лв.;
  6. други здравноосигурителни плащания – 37 225 хил. лв., в т. ч. здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
(2)Към финансовата рамка по ал. 1 се включват допълнително и средствата от резерва в съответствие с чл. 26 ЗЗО в размер 261 478 хил. лв., които се разходват с решение на НС на НЗОК.
(3)Управителният съвет на БЛС може да дава предложение на НС на НЗОК във връзка със значителни отклонения от равномерното разходване на средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ, както и дейности, способстващи механизмите на разплащане и качеството на медицинската помощ на тримесечен период на национално и регионално ниво. Чл. 12.
(1)Националната здравноосигурителна каса и БЛС, в съответствие с чл. 55д ЗЗО, договарят обеми и цени на медицинските дейности.
(2)Представителите на НЗОК по чл. 55д, ал. 5 ЗЗО и представители на Управителния съвет на БЛС извършват наблюдение и анализ на шестмесечие на изпълнението на договорените обеми, както и на текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2012 г. за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
(3)Представителите на НЗОК по чл. 55д, ал. 5 ЗЗО и представители на Управителния съвет на БЛС извършват наблюдение и анализ на тримесечие на изпълнението на договорените обеми, както и на текущото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2012 г. за здравноосигурителни плащания за извънболнична медицинска помощ.
(4)В случай че при анализа по ал. 2 и 3 се установи превишение или неизпълнение на договорените обеми и/или неусвояване или преразходване на средства по определени здравноосигурителни плащания, в едномесечен срок от анализа могат да бъдат направени промени в договорените обеми и цени на съответните медицинските дейности по реда на чл. 55д ЗЗО. Глава шеста ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО НРД Чл. 13.
(1)Изпълнители на извънболнична медицинска помощ по НРД могат да бъдат:
  1. лечебните заведения по чл. 8, ал. 1 ЗЛЗ с изключение на денталните центрове и самостоятелните медико-технически лаборатории;
  2. лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които осъществяват извънболнична помощ;
  3. националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ – за дейностите по чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗЗ.
(2)Договор за дейности и/или изследвания от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 „Основен пакет СИМП“ на Наредба № 40 от 2004 г. с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че лечебните заведения за СИМП, сключили договори с НЗОК, не могат да задоволят здравните потребности на ЗЗОЛ от: 1. специализирани медико-диагностични изследвания; 2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания; 3. високоспециализирани медицински дейности; 4. пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“. Чл. 14.
(1)Изпълнители на болнична помощ (БП) по КП по приложение № 5 от Наредба № 40 от 2004 г., на ВСМД от приложение № 4 на Наредба № 40 от 2004 г., на клинични процедури (КПр) по приложение № 10 от Наредба № 40 от 2004 г. и на процедури по приложение № 12 от Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат:
  1. лечебни заведения за БП по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗЛЗ, центрове за кожно-венерически заболявания (ЦКВЗ) по чл. 10, точка 3а ЗЛЗ и комплексни онкологични центрове (КОЦ) по чл. 10, т. 3б ЗЛЗ, с разкрити легла;
  2. лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  3. лечебни заведения за СИМП – Медицински център (МЦ), Дентален център (ДЦ), Медико-дентален център (МДЦ) и Медико-диагностичен център (ДКЦ), с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа;
  4. хосписи по чл. 10, т. 5 ЗЛЗ;
  5. диализни центрове по чл. 10, т. 6 ЗЛЗ.
(2)Лечебните заведения по ал. 1, т. 3 могат да бъдат изпълнители само на КП, посочени в приложение № 2 „Клинични пътеки, за които НЗОК сключва договор с лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ“.
(3)Изпълнители на ВСМД от приложение № 4 на Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат лечебни заведения по ал. 1, точки 1 – 3, с изключение на ЦКВЗ.
(4)Лечебните заведения по ал. 1, т. 4 могат да бъдат изпълнители само на КП № 297 „Палиативни грижи при онкологично болни“ от приложение № 5 на Наредба № 40 от 2004 г. и съгласно приложение № 16.
(5)Лечебните заведения по ал. 1, т. 5 могат да бъдат изпълнители само на КПр „Хрониохемодиализа“, „Перитонеална диализа с апарат“, „Перитонеална диализа без апарат“ и „Диализно лечение при остра бъбречна недостатъчност“ от приложение № 10 на Наредба № 40 от 2004 г.
(6)Изпълнители на КПр „Системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания“, „Диспансерно наблюдение при злокачествени заболявания“ и „Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия“ от приложение № 10 на Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат само лечебните заведения за БП и КОЦ.
(7)Изпълнители на процедура „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане със или без прилагане на сърфактант“ по приложение № 12 от Наредба № 40 от 2004 г. могат да бъдат само лечебни заведения за БП. Чл. 15.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ извършват в полза на ЗЗОЛ медицински дейности, предмет на сключените договори с НЗОК.
(2)Лечебните заведения, желаещи да сключат договор с НЗОК, могат да кандидатстват при настоящите условия и ред за извършване на видове дейности от основния пакет, за които лечебното заведение е регистрирано в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ)/Регионалната здравна инспекция (РЗИ), респ. има разрешение за осъществяване на дейност по чл. 46, ал. 2 ЗЛЗ. Чл. 16.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация. Наетите лица могат да бъдат:
  1. лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „доктор“, участващи в диагностично-лечебния процес;
  2. медицински и немедицински специалисти с образователно-квалификационна степен „специалист“, „бакалавър“ или „магистър“ – за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
  3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.
(2)Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(3)Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от СИМП по разпореждане в присъствие и под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(4)Лекарите по дентална медицина без придобита специалност могат да извършват дейности от БП в присъствие и под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва дентална дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това.
(5)Лицата по ал. 1, т. 3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури.
(6)Трудовоправните и приравнените на тях отношения между ИМП и наетите от тях лица не са предмет на този НРД. Чл. 17.
(1)Изпълнителите на ПИМП осигуряват достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(2)За извършване на медико-диагностични изследвания, необходими за изпълнението на КП и КПр, изпълнителите на БП могат да сключват договори с други лечебни заведения или с национални центрове по проблемите на общественото здраве, когато изискванията по съответната КП/КПр допускат това. Глава седма ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл. 18.
(1)Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве, които:
  1. отговарят на следните общи условия: а) не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – за лекарите/лекарите по дентална медицина, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение; б) членство в съответната РК на БЛС/РК на БЗС – за лекарите/лекарите по дентална медицина, които ръководят, съответно работят в лечебните заведения; в) лекарите/лекарите по дентална медицина – граждани на държави – членки на Европейския съюз (ЕС), останалите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), Конфедерация Швейцария, както и на трети държави, имат право да упражняват медицинска професия в Република България съгласно действащото законодателство; г) лекарите/лекарите по дентална медицина, които работят в съответното лечебно заведение за извънболнична помощ, не са членове на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК;
  2. отговарят на настоящите специални условия.
(2)Общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. Чл. 19.
(1)Всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК, независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта.
(2)По изключение, с мотивирано предложение на директора на РЗОК директорът на НЗОК може да разреши сключване на трети договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Чл. 20.
(1)Директорът на РЗОК, от името и за сметка на НЗОК, сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни и здравни заведения, които:
  1. имат регистрация в РЦЗ/РЗИ на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и хосписите;
  2. имат месторазположение на територията, обслужвана от РЗОК – за лечебните заведения за БП, лечебните заведения по чл. 10, т. 3а, 3б и 6 ЗЛЗ с разкрити легла и здравните заведения.
(2)Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и „Специализирани болници за рехабилитация – НК“ – ЕАД, сключват договори с НЗОК за оказване на медицинска помощ от своите териториални поделения, респ. филиали, чрез директорите на РЗОК, на чиято територия имат месторазположение поделенията (филиалите).
(3)Лечебните и здравните заведения, кандидатстващи за сключване на договор със съответната РЗОК, представят документите, посочени в специалната част. Чл. 21.
(1)Лечебни и здравни заведения, кандидатстващи за сключване на договор с НЗОК, подават заявления и представят документи в РЗОК в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД съгласно чл. 59а, ал. 1 ЗЗО.
(2)При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в срок до 7 дни от установяването й писмено уведомява лечебното/здравното заведение за това обстоятелство и определя срок до 14 дни за нейното отстраняване.
(3)Директорът на РЗОК в срок 30 дни от подаване на заявлението сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО. Директорът на РЗОК или упълномощено от него длъжностно лице има право да провери на място в лечебното/здравното заведение съответствието със специалните изисквания, за чието удостоверяване е предвидена декларация.
(4)Когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал. 3, договор може да се сключи и след изтичането му. Чл. 22.
(1)Директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на ПИМП и след изтичане на срока по чл. 21, ал. 3 с лечебни заведения за ПИМП, които отговарят на изискванията на закона и НРД.
(2)В случаите по ал. 1 директорът на РЗОК сключва договори или издава мотивирани откази за сключване на договори в срок до 30 дни от подаването на документите. При установяване на непълнота на представените документи се прилага чл. 21, ал. 2. Чл. 23.
(1)Типовите договори за ИМП се утвърждават от управителя на НЗОК след съгласуване с председателя на УС на БЛС.
(2)Редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори.
(3)Неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват:
  1. протоколи за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2012 г. от НС на НЗОК;
  2. приложения за задължителни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ – за изпълнителите на БП. Чл. 24.
(1)Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при:
  1. условие, че лечебното или здравното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка;
  2. липса на някое от тези общи или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка;
  3. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;
  4. невъзможност на съответното лечебно/здравно заведение да осъществява медицинската помощ, за изпълнение на която кандидатства, което се установява от представените документи или при проверка;
  5. подаване на документи за сключване на договор извън установените срокове, с изключение на случаите по чл. 22;
  6. наложена санкция „прекратяване на договор“.
(2)В случаите по ал. 1, т. 6 директорът на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията „прекратяване на договор“.
(3)В случаите по ал. 2 лечебното заведение може да декларира намерение за сключване на договор за оказване на БП не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по ал. 2.
(4)Директорът на РЗОК издава отказ за сключване на договор с ИМП в сроковете по чл. 21 и 22.
(5)Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:
  1. правните и фактическите основания за издаване на отказа;
  2. пред кой орган и в какъв срок отказът може да бъде обжалван;
  3. дата на издаване, подпис на директора и печат на РЗОК.
(6)Отказът на директора на РЗОК се връчва на лицето, което представлява лечебното/здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в срок 7 работни дни от издаването му.
(7)Отказът на директора на РЗОК да сключи договор с ИМП може да се обжалва съгласно ЗЗО. Чл. 25.
(1)Контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ и контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се извършват в съответствие с раздел Х от ЗЗО.
(2)Условията и редът за осъществяване на контрол по ал. 1 се определят с инструкция, издадена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 ЗЗО, която се публикува на интернет страницата на НЗОК. Чл.
  1. При констатирани нарушения от контролните органи на РЗОК по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се търси административнонаказателна отговорност по реда на ЗЗО и ЗАНН. Глава осма ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл.
  2. Изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Чл. 28.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор.
(2)Изпълнителите на медицинска помощ имат право да получават текуща информация и съдействие от РЗОК относно възложените им за изпълнение дейности. Чл. 29.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ нямат право да прилагат диагностични и лечебни методи, които:
  1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават повишен риск за здравето и живота на пациента;
  2. водят до временна промяна в съзнанието, освен ако за прилагането им пациентът е дал съгласието си или ако са налице обстоятелствата по чл. 89, ал. 2 ЗЗ.
(2)На лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска или дентална помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им. Чл.
  1. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да:
  2. осигуряват на ЗЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;
  3. предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;
  4. предписват за домашно лечение лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, с изключение на изпълнителите на болнична медицинска помощ и ВСМД;
  5. предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД и други действащи нормативни актове;
  6. не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени КП, в които изрично е посочено;
  7. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;
  8. осигуряват на длъжностните лица на РЗОК и НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането и контрола на извършените дейности, по ред, определен в нормативните актове;
  9. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали им известни при или по повод оказване на медицинска помощ, освен в случаите, предвидени със закон;
  10. предоставят на пациента ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение. Глава девета КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ Чл.
  11. Страните по договора извършват системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите. Глава десета ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТО-ОБОРОТ Чл. 32.
(1)Здравната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва:
  1. първични медицински документи съгласно приложение № 3 „Първични медицински документи“;
  2. медицински документи на МЗ, утвърдени по съответния ред;
  3. документи, свързани с оказването на медицинска помощ на лица, осигурени в друга държава, включващи: а) удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 ДР на ЗЗО или международни договори за социална сигурност, по които Република България е страна; б) документи съгласно приложение № 4 „Документи, свързани с оказване на медицинска и дентална помощ на лица, осигурени в други държави“.
(2)Отчетната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва:
  1. здравната документация по ал. 1, т. 1 и 3;
  2. финансови документи съгласно приложение № 5 „Финансови документи“.
(3)С документите по ал. 2 се отчита и заплаща извършената дейност по договора с НЗОК. Чл.
  1. Изпълнителите на медицинска помощ осигуряват за своя сметка формуляри на първични медицински и финансови документи. Чл.
  2. Документацията и документооборотът за ИМП се уреждат в специалната част на НРД. Глава единадесета ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ ЗА ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК Раздел І Списъци с лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл.
  3. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели при условията и по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели (Наредба № 10 от 2009 г.). Чл. 36.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 5, т.1 ЗЛПХМ, за които са подадени заявления по реда на Наредба № 10 от 2009 г.
(2)Лекарствените продукти по ал. 1 са посочени в списък, наричан „Лекарствен списък на НЗОК“, който съдържа:
  1. лекарствените продукти и всички данни за тях съгласно приложение № 1 на ПЛС, публикуван на интернет страницата на Комисията по цени и реимбурсиране, за които са подадени заявления по реда на Наредба № 10 от 2009 г.;
  2. НЗОК код за всеки лекарствен продукт по т. 1;
  3. код на търговец/и на едро с лекарствени продукти, посочени от притежателя на разрешението за употреба на всеки лекарствен продукт по т. 1;
  4. указания относно реда за предписване, отпускане и получаване: а) група съобразно реда и начина на тяхното предписване по чл. 47, ал. 1; б) вид на рецептурната бланка съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4 от 2009 г.); в) вид на протокола съгласно чл. 53, ал.
  5. Чл. 37.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично медицински изделия по списък, наричан „Списък на медицински изделия, заплащани от НЗОК“, който съдържа:
  1. данни за медицинското изделие, вид и подвид, към които се отнасят;
  2. цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща;
  3. условията за предписване и получаване.
(2)Националната здравноосигурителна каса издава указания за работа със списъка по ал. 1. Чл. 38.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично диетични храни за специални медицински цели по списък, наричан „Списък на диетични храни, заплащани от НЗОК“, който съдържа:
  1. данни за диетичната храна, вид и подвид, към който се отнасят;
  2. цените, по които НЗОК заплаща;
  3. условията за предписване и получаване.
(2)Националната здравноосигурителна каса издава указания за работа със списъка по ал.
  1. Чл.
  2. Лекарственият списък на НЗОК, списъкът на медицинските изделия и списъкът на диетичните храни, заплащани от НЗОК, се публикуват на интернет страницата на НЗОК и са задължителни за ИМП, както и за аптеките, които работят по договор с НЗОК. Чл. 40.
(1)Националната здравноосигурителна каса публикува на интернет страницата си основните изисквания към софтуера, обработващ рецептурните бланки, задължителните номенклатури и формата на отчетните електронни документи.
(2)При промени в списъците по ал. 1 НЗОК изготвя актуализиращи файлове към номенклатурите на аптечния софтуер, които публикува на интернет страницата си.
(3)Изменения и допълнения могат да бъдат правени при законодателни промени или при промяна на списъците по ал. 1 при спазване на условията на ЗЗО и ЗЛПХМ.
(4)Информацията по ал. 1 се публикува на интернет страницата на НЗОК в сроковете съгласно Наредба № 10 от 2009 г. Чл. 41.
(1)За хроничните заболявания, посочени в приложение № 6 „Списък на заболяванията, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“, се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“.
(2)Редът и начинът за работа с рецептурната книжка са посочени в приложение № 3.
(3)Рецептурната книжка на хронично болния се съхранява от ЗЗОЛ, на което е издадена. Раздел II Условия и ред за предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл.
  1. По този ред се предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение на ЗЗОЛ на територията на страната с установени заболявания, включени в наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО. Чл.
  2. Лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни, заплащани от НЗОК се предписват на:
  3. ЗЗОЛ с непрекъснати здравноосигурителни права;
  4. лица с право на здравно осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС, или съгласно двустранни спогодби към датата на извършване на предписанието. Чл. 44.
(1)Право да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни от списъците по чл. 39 имат:
  1. лекари от лечебни заведения за извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК;
  2. лекари, работещи в лечебните заведения към Министерството на правосъдието – за лица, лишени от свобода.
(2)При осъществен временен избор предписанията се извършват от ОПЛ, при който е осъществен временният избор.
(3)В случаите на заместване на един лекар от друг заместникът, издал рецептурната бланка, попълва личните си данни, РЦЗ/РЗИ № на практиката на титуляря, уникалния идентификационен номер (УИН) на заместника и полага подпис и поставя личен печат. Чл. 45.
(1)Лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни се предписват само след извършен преглед/консултация, който се документира в амбулаторния лист и се удостоверява с подписа на ЗЗОЛ.
(2)Лекарят, назначил терапията, е длъжен да уведоми ЗЗОЛ, респ. негов родител, настойник или попечител, за вида на предписаните лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, тяхното действие/прилагане, странични реакции, ред и начин на приемане, както и дали се заплащат частично от НЗОК.
(3)При хоспитализиране на ЗЗОЛ с хронични заболявания, извън хипотезите по чл. 68, ал. 2, лекарят от извънболничната помощ може да предписва лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни без извършване на преглед, като в амбулаторния лист в поле „анамнеза“ се отбелязва, че предписанието се извършва за хоспитализирано лице. Чл. 46.
(1)Лекарствените продукти заплащани от НЗОК, се разделят на две групи, съобразно реда и начина на тяхното предписване, както следва:
  1. група I – лекарствени продукти, в т. ч. по чл. 78, т. 2 ЗЗО; предписвани с протоколи – по реда на раздел III;
  2. група II – лекарствени продукти, които не се назначават и предписват по протокол – по реда на този раздел.
(2)Терапията с лекарствени продукти по ал. 1, т. 2, назначена от специалист, сключил договор с НЗОК, се отразява в амбулаторния лист и в електронния отчет на лекаря за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Екземпляр от амбулаторния лист на ЗЗОЛ, на хартиен носител, се съхранява по хронологичен ред от изпълнителя на СИМП. Вторият екземпляр се изпраща чрез ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие.
(3)Терапията с лекарства по ал. 1, т. 2, назначена от специалист, който не работи в по договор с НЗОК, се отразява в бланка „Медицинско направление“ (бл. МЗ 119) на генеричен принцип, която се предава на ОПЛ чрез ЗЗОЛ. В този случай специалистът няма право да предписва лекарствени продукти на рецептурните бланки – образци „МЗ – НЗОК“.
(4)Общопрактикуващият лекар има право съгласно назначената по ал. 3 от специалиста терапия да предписва лекарствени продукти по международно непатентно наименование в рамките на съществуващите в Лекарствения списък на НЗОК. Чл. 47.
(1)Лекарствените продукти се предписват на основание чл. 56, ал. 1 ЗЗО и при спазване изискванията на действащото законодателство, НРД – приложения № 3 и № 6, както и сключените с НЗОК договори за оказване на медицинска помощ.
(2)Назначаването и предписването и на лекарствени продукти за конкретен МКБ код на заболяване по списъка, определен с наредбата по чл. 45, ал. 3 ЗЗО, се извършват в съответствие със:
  1. изискванията на Наредба № 4 от 2009 г.;
  2. кратките характеристики на лекарствените продукти;
  3. приложение № 7 „Кодове на заболяванията по списък, определен с Наредба № 38 от 2004 г. и кодове на специалности на лекари, назначаващи терапия“. Чл. 48.
(1)Не се допуска за лечението на едно ЗЗОЛ едновременно предписване на лекарствени продукти, принадлежащи към едно и също международно непатентно наименование, за повече от едно заболяване (един МКБ код), независимо от вида и броя на издадените рецептурни бланки.
(2)Не се допуска едновременно предписване от ОПЛ и от специалист на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ код), както и дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти.
(3)Не се допуска за лечението на едно ЗЗОЛ на една и съща рецептурна бланка независимо от ползвания образец предписване на различни продукти (лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни), както и напълно и частично заплащани лекарствени продукти. Чл.
  1. При предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни всички данни на ЗЗОЛ съгласно приложение № 3 се отразяват в амбулаторния лист и в електронния отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Чл.
  2. При издаване на рецептурна бланка за предписване на лекарствени продукти за лечение на хронични заболявания лекарят задължително вписва назначената терапия и в рецептурната книжка на хронично болния, като следи за спазването на изискванията по чл. 47, 48 и
  3. Чл.
  4. Медицинските изделия и диетичните храни се изписват на отделна рецептурна бланка при спазване на изискванията, посочени в Списъка на медицински изделия или Списъка на диетични храни, заплащани от НЗОК, както и указанията по тяхното прилагане. Раздел III Условия и ред за предписване и отпускане на лекарства по „Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК“ Чл. 52.
(1)Протоколи за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, могат да се издават от специалисти по профила на заболяването, сключили договор с НЗОК, в лечебни заведения за извънболнична помощ или специализирани комисии в лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК.
(2)С „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ (образец по приложение № 8 към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4 от 2009 г.) се предписват скъпоструващи лекарствени продукти, за които са налице следните условия: 1. включени са в приложение № 1 на ПЛС; 2. в ПЛС за тези лекарствени продукти е посочено, че се извършва експертиза по чл. 78, т. 2 ЗЗО. Чл. 53.
(1)С „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ се назначава терапия със:
  1. продукти от група IА – протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия в ЦУ на НЗОК;
  2. продукти от група IВ – протоколите за тях се разглеждат и утвърждават от комисия в РЗОК;
  3. продукти от група IС – протоколите за тях се утвърждават в РЗОК.
(2)Всички протоколи се заверяват от РЗОК. Чл. 54.
(1)Комисията в ЦУ на НЗОК работи съгласно Правилника за устройството и дейността на НЗОК .
(2)Комисията в РЗОК работи по правила, утвърдени от управителя на НЗОК. Чл. 55.
(1)За разрешаване на отпускането на лекарствени продукти по чл. 53 се разработват съвместно с консултанти на НЗОК изисквания при издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарства съгласно приложение № 8 „Образец на Изисквания на НЗОК при издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарства“.
(2)Изискванията отговарят на кратките характеристики на продуктите и съдържат:
  1. лечебното/ите заведение/я, в което се диагностицира заболяването, предлага терапия и извършва оценка на ефективността на проведеното лечение;
  2. ред за утвърждаване и заверяване на протоколите;
  3. необходими документи;
  4. лист за определяне на критериите при издаване на протоколи;
  5. лечебно-диагностичен алгоритъм;
  6. периодичност на контролните прегледи;
  7. необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението.
(3)Изискванията се публикуват на интернет страницата на НЗОК и са задължителни за ИМП.
(4)Всички промени в изискванията се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 15 работни дни преди прилагането им. Чл. 56.
(1)Всеки протокол се издава за брой лечебни курсове за срок до 6 месеца от датата на заверка в РЗОК.
(2)Промяна на първоначалната терапия се извършва само при медицински доказана необходимост по ред и начин, указани в изискванията по чл. 55. Чл. 57.
(1)При кандидатстване за получаване на лекарствата по чл. 53, ал. 1 ЗЗОЛ представя следните документи:
  1. заявление (свободен текст) до директора на РЗОК, на територията на която ЗЗОЛ е направило избор на ОПЛ;
  2. медицински и други документи съгласно изискванията по чл. 55;
  3. протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК;
  4. декларация за информирано съгласие.
(2)Всички документи, с изключение на заявлението по ал. 1, т. 1, се подписват, извеждат и подпечатват от лечебните заведения по съответния ред.
(3)Документите се представят в РЗОК, на територията на която ЗЗОЛ е направило избор на ОПЛ.
(4)Документите по ал. 1 се разглеждат от експертни комисии в ЦУ на НЗОК или РЗОК съобразно правилата за тяхната работа.
(5)Документите се утвърждават съобразно правилата на чл. 53, ал. 1. Чл. 58.
(1)Действието на утвърден и заверен „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“ се прекратява с решение на управителя на НЗОК/директора на РЗОК в следните случаи:
  1. смърт на пациента;
  2. промяна на терапията, дозата или прекратяване на лечението, вкл. и в случаите на поява на нежелани лекарствени реакции;
  3. в случай на изгубване, повреждане или унищожаване на протокола;
  4. при промяна на условията, реда и начина за отпускане на лекарствения продукт;
  5. в случаите, когато комисията в ЦУ на НЗОК отмени протокол, издаден от комисията в РЗОК;
  6. при констатирано дублиране на протокол, издаден на едно и също лице за припокриващи се периоди и за един и същ лекарствен продукт в различни РЗОК и/или НЗОК;
  7. при изключване на лекарствен продукт от приложение № 1 на ПЛС;
  8. в случаите на изтегляне на заявление от притежател на разрешение за употреба на лекарствени продукти или други обстоятелства по реда на Наредба № 10 от 2009 г.
(2)В случаите по ал. 1, т. 3 не се предоставя копие на лицето. Комисията, утвърдила протокола, служебно съставя нов протокол за остатъчния срок съобразно назначената терапия. Чл. 59.
(1)Отказ по подадени молба и документи за лекарствени продукти от протокол IА може да бъде направен с мотивирано решение на управителя на НЗОК в случаите, когато:
  1. назначената терапия в протокола не отговаря на изискванията по чл. 55;
  2. представените документи не съответстват на изискванията по чл. 55;
  3. установено е неспазване на предписаната терапевтична схема по одобрен протокол при постъпили молби за следващ курс на лечение;
  4. установено е неспазване на общите изисквания на ЗЗО, ЗЛПХМ, нормативните актове по прилагането им, както и НРД.
(2)Изключение по ал. 1, т. 3 се допуска само в случаи на документално доказана медицинска обосновка. Чл.
  1. Районната здравноосигурителна каса може да откаже утвърждаване и заверка на протокол за лекарства от групи IВ и IС в случаите по чл. 59, ал.
  2. Чл. 61.
(1)След утвърждаване по съответния ред и заверяване на протокола в РЗОК данните от него се пренасят върху „Рецептурната бланка“ (МЗ – НЗОК) от ОПЛ или специалиста по профила на заболяването съгласно изискванията по чл. 55.
(2)Копие от заверения протокол се съхранява в досието на ЗЗОЛ от ОПЛ и от специалиста, издаващ рецептурна бланка на хартиен носител – за срок от 12 месеца от датата на издаване или на електронен носител. Чл.
  1. На ЗЗОЛ, получаващи лекарства по протокол IА, не могат да им бъдат предписвани други лекарства от Лекарствения списък на НЗОК, предназначени за лечение на същото заболяване. Раздел IV Условия и ред за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл.
  2. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни с притежатели на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека при условия и по ред съгласно чл. 45, ал. 11 ЗЗО. Чл. 64.
(1)Рецептурните бланки, с които са предписани лекарствени продукти по реда на раздел II, вкл. и за остри и хронични заболявания, се изпълняват във всички аптеки, работещи по договор с НЗОК.
(2)Извън случаите по ал. 1 рецептите за предписване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични и упойващи вещества, лекарствени продукти по протокол IА, както и медицински изделия и диетични храни се изпълняват в аптека, сключила договор с НЗОК и находяща се на територията на областта, на която е осъществен избор на ОПЛ (постоянен или временен).
(3)Протоколи IВ и IС за предписване на лекарства се отпускат от аптеки, сключили договор с НЗОК на територията на цялата страна. Чл. 65.
(1)Лекарствени продукти, предписвани по протокол, се отпускат след представяне на оригинален протокол, заверен от РЗОК, рецептурна бланка (бл. МЗ – НЗОК), рецептурна книжка, документ за самоличност на приносителя и копие на протокола, който се съхранява в аптеката.
(2)При предписани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за лечение на хронично заболяване за изпълнение на рецептата се представя и рецептурната книжка на хронично болния. Чл. 66. Рецептурните бланки и протоколите имат срок на валидност, установен в Наредба № 4 от 2009 г. Раздел V Условия и ред на заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели Чл. 67.
(1)Националната здравноосигурителна каса заплаща предписаните и отпуснатите на ЗЗОЛ лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни по ред, начин и в срокове, определени в Наредба № 10 от 2009 г. и сключените договори с притежатели на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.
(2)За един и същ период на лечение НЗОК заплаща до три лекарствени продукта, предписани на ЗЗОЛ за едно заболяване, независимо от реда и начина на извършване на предписанията, вида и броя на рецептурните бланки, на които те са предписани. Чл. 68.
(1)Националната здравноосигурителна каса не заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, предписани и отпуснати на:
  1. лица с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО към момента на предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни;
  2. лица, които не се осигуряват при условията и по реда на чл. 40а, ал. 1 ЗЗО.
(2)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ за периода на хоспитализацията НЗОК не заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, предписани от лекар от лечебно заведение за извънболнична помощ, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение;
  3. промяна на терапията за придружаващи хронични заболявания, назначена от лекар в извънболничната помощ и заплащана от НЗОК. Глава дванадесета ДЕЙНОСТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА Чл. 69.
(1)Лечебните заведения, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК, осъществяват дейностите и водят документация, свързани с медицинската експертиза на работоспособността, при условията и по реда на ЗЗ, Наредбата за медицинската експертиза, Наредба № 40 от 2004 г., Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника) и НРД.
(2)В изпълнение на сключените с НЗОК договори за оказване на ПИМП или СИМП при необходимост ОПЛ или лекарите специалисти извършват:
  1. медицинска експертиза на временната неработоспособност: а) издаване на първичен болничен лист; б) издаване на продължение на болничен лист;
  2. насочване за медицинска експертиза към лекарска консултативна комисия (ЛКК);
  3. подготвяне на документи за представяне пред Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)/Детска експертна лекарска комисия (ДЕЛК) съобразно приложения № 6 и 7 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г.;
  4. дейност, свързана с подготовка за освиделстване и преосвидетелстване от ТЕЛК/ДЕЛК при условията и по реда на чл. 22, ал. 2 от Правилника.
(3)В изпълнение на сключените с НЗОК договори за оказване на СИМП, при необходимост, ЛКК от лечебните заведения за СИМП извършват:
  1. освидетелстване на лицата съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника;
  2. подготвяне на документи за представяне пред ТЕЛК/ДЕЛК съобразно Наредба № 40 от 2004 г.
(4)В изпълнение на сключените договори за оказване на БП по КП и КПр при необходимост се извършва медицинска експертиза на работоспособността. Чл.
  1. По преценка на ОПЛ или лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, за нуждите на медицинската експертиза на работоспособността същият издава на ЗЗОЛ:
  2. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6) – при необходимост от прегледи и консултации със съответен специалист;
  3. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) – при необходимост от СМДИ и/или ВСМДИ;
  4. „Медицинско направление за високо-специализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) при необходимост от ВСМД; издава се от лекар – специалист от ИМП; ОПЛ издава „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) само за ВСМД, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“ и ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“;
  5. при трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност или намалена възможност за социална адаптация, ОПЛ насочва болния към ТЕЛК/ДЕЛК с медицинско направление за ТЕЛК съгласно Правилника. Чл. 71.
(1)Когато нормативната уредба предвижда медицинската експертиза да се извършва от ЛКК, лекуващият лекар – ОПЛ или лекар – специалист от лечебно заведение за СИМП, насочва ЗЗОЛ към ЛКК с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(2)При насочване към ЛКК лекарят по ал. 1 представя необходимата медицинска документация.
(3)При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК, с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(4)Лекарската консултативна комисия, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, може да назначи допълнителни СМДИ и/или ВСМДИ или консултации, ако са необходими, с „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) и/или с „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6).
(5)Член на ЛКК, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си. Чл. 72.
(1)Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведомява по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.
(2)Председателите на ЛКК, сформирани в лечебни заведения за извънболнична помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.
(3)Към отчета по ал. 2 се прилага общата част на талона за медицинска експертиза, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността. Чл. 73.
(1)Когато нормативната уредба предвижда медицинската експертиза да се извършва от ТЕЛК/ДЕЛК, ЛКК подготвя необходимата документация на ЗЗОЛ и я насочва за експертиза пред ТЕЛК.
(2)Когато е налице трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност, ОПЛ насочва болния към ТЕЛК/ДЕЛК с медицинско направление за ТЕЛК съгласно Правилника.
(3)За насочване към ТЕЛК/ДЕЛК ЛКК съставя медицински протокол и прилага съответната медицинска документация във вид и обем съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(4)Пациентът представя в регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) медицинския протокол по ал. 3, придружен от молба и съответната медицинска документация.
(5)Когато се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен съгласно приложения № 6 и 7 на Наредба № 40 от 2004 г., РКМЕ е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.
(6)При необходимост ЛКК назначава допълнителни изследвания или консултации по реда на чл. 71, ал. 4. Чл. 74.
(1)Дейността на лечебното заведение, свързана с изясняването и уточняването на здравословното състояние на лицата и с подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК/ДЕЛК или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), се осигурява от НЗОК.
(2)В случай че за нуждите на медицинската експертиза на работоспособността в частта подготовка за преосвидетелстване от ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК) са необходими:
  1. прегледи и консултации със съответен специалист – ОПЛ или лекарят специалист или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  2. СМДИ – ОПЛ или лекарят специалист или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  3. ВСМДИ – специалистът или ЛКК издава на ЗЗОЛ „Направление за медико-диагностични изследвания“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  4. ВСМД – лекарят специалист или ЛКК издава „Медицинско направление за високо-специализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А); ОПЛ издава „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) само за ВСМД, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9 и ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“. Чл.
  5. Преосвидетелстването се осъществява както по искане на освидетелстваното лице, така и по преценка на ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК). За нуждите на преосвидетелстването лечебните заведения осъществяват дейност по реда, описан по-горе и регламентиращ процеса на освидетелстване по НРД. Чл.
  6. При подготовка за ТЕЛК/ДЕЛК (НЕЛК) (за освидетелстване или преосвидетелстване) лечебните заведения осъществяват дейност (медицински консултации, изследвания и издават документи) съобразно конкретните заболявания и в обхват, регламентирани в Наредба № 40 от 2004 г. Глава тринадесета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ Чл.
  7. Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация:
  8. на хартиен носител, съгласуван с БЛС – за документи, за които се изисква подпис на пациента и финансово-отчетни документи;
  9. в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане на ИМП пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 3 „Първични медицински документи“; допълнителните атрибути в електронния отчет се съгласуват с БЛС. Чл.
  10. Обемът и видът на информацията по чл. 77 се използват за изграждане и поддържане на регистрите на НЗОК по чл. 63, т. 1 и 2 ЗЗО и НРД. Чл.
  11. Обемът и видът на предоставяната информация са определени в НРД, като се спазват реквизитите на установените в този договор документи. Чл. 80.
(1)Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят изискваната с НРД информация във формат, начин и в срокове, определени в глава десета и приложения № 3 и 5.
(2)Националната здравноосигурителна каса предоставя обратна информация на УС на БЛС на тримесечен период за изпълнението на бюджета и дейностите по вид и обем на национално и регионално ниво. Чл.
  1. Договорните партньори са задължени да предоставят съхраняваната при тях информация по чл. 77 при проверка от контролните органи на НЗОК. Чл.
  2. При промени в нормативната база, които налагат изменение на работните процедури и изискванията към медицинския софтуер, промените се публикуват на интернет страницата на НЗОК в срок не по-малък от 30 дни преди прилагането им, в случай че срокът не противоречи на влизането в сила на нормативния акт. Чл.
  3. Българският лекарски съюз своевременно уведомява НЗОК при промяна на УИН на лекарите. Чл.
  4. Националната здравноосигурителна каса е задължена да съхранява данните за ЗЗОЛ и ИМП за периода, регламентиран в чл. 67 ЗЗО. Чл.
  5. Националната здравноосигурителна каса обявява на своята интернет страница необходимия формат за софтуер за осъществяване на тяхната дейност, изисквана от НРД. Чл.
  6. Националната здравноосигурителна каса е задължена да използва и предоставя данните, свързани с личността на ЗЗОЛ и ИМП, в съответствие с изискванията по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗЗО и Закона за защита на личните данни. Чл.
  7. Националната здравноосигурителна каса е задължена чрез РЗОК да предоставя на ЗЗОЛ при поискване информация за ИМП и аптеките, сключили договор с РЗОК, съдържаща данните по чл. 64, ал. 2 ЗЗО. Чл. 88.
(1)Националната здравноосигурителна каса е задължена да предоставя на лечебните заведения за ПИМП информация за промените в регистрите по чл. 122.
(2)Информацията по ал. 1 се предоставя ежемесечно при подаване от изпълнителите на ПИМП на отчета за последния месец. Глава четиринадесета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Чл. 89.
(1)Договорът с ИМП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:
  1. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
  2. с изтичане на уговорения срок;
  3. при смърт или поставяне под запрещение на лекаря, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ – от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;
  4. при заличаване на регистрацията в РЗИ на лечебното заведение изпълнител при условията на чл. 45 ЗЛЗ или отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност при условията на чл. 51 ЗЛЗ – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
  5. при заличаване на лекаря, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ, от регистъра на БЛС, за което председателят на районната колегия незабавно уведомява РЗОК – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
  6. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител – юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие;
  7. при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на целия или на част от договора – изцяло, или частично – по отношение на съответната част;
  8. при отнемане на правото на лекар, регистрирал индивидуална практика, да упражнява медицинска професия в Република България.
(2)В случаите на заличаване от регистъра на съответната РК на БЛС, при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора или отнемане на правото да упражнява медицинска професия на лекар, работещ в лечебно заведение, което не е регистрирано като индивидуална практика, договорът се прекратява частично по отношение на този лекар. Чл. 90.
(1)Договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато:
  1. изпълнителят е прекратил дейността си за повече от 20 дни, без да уведоми РЗОК;
  2. изпълнителят не представи отчети за извършена дейност – повече от 3 последователни месеца;
  3. в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД.
(2)Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ в следните случаи:
  1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично за съответната КП/КПр или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността;
  2. при повторно отчитане на дейност, различна от тази по т. 1, която не е извършена, като договорът се прекратява изцяло. Чл.
  3. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИМП в следните срокове:
  4. за изпълнител на ПИМП – един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца;
  5. за изпълнител на СИМП – 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;
  6. за изпълнител на БП, ВСМД и КПр – един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Чл.
  7. Прекратяването на договор с ИМП не освобождава НЗОК от задължението да заплати на същия извършените дейности до прекратяването на договора по представени отчетни документи. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ Глава петнадесета ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Раздел I Условия и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ Чл.
  8. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно/здравно заведение, което отговаря на общите условия на глава седма и специалните условия в този раздел. Чл.
  9. Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за ПИМП“. Чл. 95.
(1)Лечебно заведение за ПИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да има регистрирани ЗЗОЛ, осъществили правото си на свободен избор на ОПЛ.
(2)Не се установява долна и горна граница на броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ от лечебно заведение за ПИМП. Чл.
  1. Лечебните заведения за ПИМП могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение №
  2. Чл.
  3. В случаите на повече от един адрес на помещенията, където лечебното заведение за ПИМП извършва лечебната си дейност, за функциониращото и наличното оборудване важат изискванията съгласно приложение №
  4. То е задължително само за един от изброените адреси на ЛЗ, посочен изрично в договора с НЗОК. За останалите адреси на практиката се спазват изискванията на РЦЗ/РЗИ. Чл.
  5. Общопрактикуващи лекари или членовете на групови практики за ПИМП, работещи по договор с НЗОК, не могат да работят в друго лечебно/здравно заведение в изпълнение на договора на лечебното заведение с НЗОК, с изключение на дежурен кабинет, разкрит към лечебни заведения по реда на Наредба № 40 от 2004 г. Чл.
  6. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на всички общомедицински и всички специализирани медицински дейности от дадена специалност от съответния пакет съгласно Наредба № 40 от 2004 г. Чл.
  7. Лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 11 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за СИМП“. Чл.
  8. Лечебно заведение за СИМП и СМДЛ, сключили договор с НЗОК, с повече от един адрес на помещенията, където то извършва лечебната си дейност, следва да има функциониращо и налично оборудване и обзавеждане за всеки адрес, регистриран в РЦЗ/РЗИ и посочен в договор с НЗОК. Чл.
  9. Лечебно заведение за СИМП, намиращо се в една или съседни сгради с лечебно заведение за СИМП или БП, може да ползва общи помещения и медицинска техника за образна диагностика, за извършване на ВСМД и ВСМДИ. Чл. 103.
(1)Лечебно заведение за СИМП може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в Наредба № 40 от 2004 г., само в случай, че кандидатства и за специализираните медицински дейности, включени в основния пакет по съответната специалност, с изключение на високоспециализираните дейности по пакет „Анестезиология и интензивно лечение“.
(2)В случаите по ал. 1 лечебното заведение следва да отговаря и на следните изисквания:
  1. да разполага с функциониращо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 11;
  2. необходима квалификация и обучение за използване на високоспециализираната техника на специалистите, работещи в него, съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба № 34 от 2006 г.) и приложение №
  3. Чл.
  4. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на всички специализирани медико-диагностични изследвания от съответния пакет по специалности съгласно Наредба № 40 от 2004 г. със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории, в съответствие с изискванията по приложение №
  5. Чл.
  6. Лечебните заведения по чл. 104 могат да кандидатстват и за извършване на високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в Наредба № 40 от 2004 г., само в случай, че ЛЗ кандидатстват и за специализираните медико-диагностични изследвания, включени в основния пакет по съответната специалност и изпълнявани от съответния лекар специалист, работещ в лечебното заведение. В тези случаи се прилага чл. 103, ал.
  7. Чл.
  8. При липса на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, което да извършва определени медико-диагностични изследвания, за извършването им може да се сключи договор с национален център по проблемите на общественото здраве. Чл.
  9. Лекари с придобита медицинска специалност, работещи в лечебно заведение за болнична помощ по чл. 9 ЗЛЗ или лечебни заведения по чл. 10 ЗЛЗ, могат да сключват нови договори за оказване на извънболнична медицинска помощ при условие, че са спазени изискванията на чл. 62 ЗЗО и чл. 81 ЗЛЗ. Чл.
  10. В случаите по чл. 13, ал. 2 НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания по специалности и специализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, изпълняващи медико-диагностични дейности и дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по договор с НЗОК. Раздел II Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ Чл.
  11. Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ/РЗИ, представят заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към което прилагат:
  12. данни за Единния идентификационен код (ЕИК) на дружеството или кооперацията от търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на ЕС, или в държава, страна по Споразумението за ЕИП – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;
  13. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ/РЗИ;
  14. удостоверение за актуално членство в БЛС с номер от националния регистър (УИН) по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ), издадено от съответната РК на БЛС, както и декларация, че не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които работят в лечебни заведения – индивидуална или групова практика;
  15. извън случаите по т. 3 се подава декларация от представляващия лечебното заведение за следните обстоятелства: а) за актуално членство в РК на БЛС, която съдържа изходящ номер и дата на издаване на удостоверението с УИН по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗСОЛЛДМ – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение; б) не са с отнети права да упражняват медицинска професия в Република България – на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
  16. договор по чл. 16, ал. 1 и декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 10, относно: осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения работен график на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.; график за обслужване на пациентите; изискуемото оборудване, обзавеждане и нает персонал по чл. 122 (за лечебните заведения за ПИМП);
  17. декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 11, за дейността на лечебното заведение за СИМП;
  18. декларация на хартиен носител за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар, придружена от информация на електронен носител (за лечебните заведения за ПИМП);
  19. декларация по чл. 19 на хартиен носител за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
  20. необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 15 от 2008 г. за придобиване на специалност „Обща медицина“ от ОПЛ, а при липса на такъв документ – копие от диплома за завършено висше медицинско образование (за лекарите, учредили лечебно заведение за ПИМП) и необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 34 от 2006 г. – за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;
  21. копие на заповед на директора на РЦЗ/РЗИ за създадена ЛКК към лечебните заведения за извънболнична помощ;
  22. копие на сертификат от участие в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството по медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и/или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид/видове лаборатории;
  23. копие от удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации – за лекарите чужденци. Чл.
  24. Лечебните заведения, сключили договори в съответствие с НРД 2011, представят:
  25. документи по чл. 109, т.1, 2, 7, 9 и 12 в случай на настъпили промени или декларация за липса на промени;
  26. декларации по чл. 109, т. 4 и 8 – на хартиен носител, и т. 5 и 6 – декларация на хартиен и електронен носител;
  27. документ по чл. 109, т. 5 – договор по чл. 16, ал. 1; и документи по чл. 109, т. 3, 10 и
  28. Чл. 111.
(1)При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 109, 110 и 113, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.
(2)При промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. Чл. 112. Районната здравноосигурителна каса съхранява в досие на съответния изпълнител всички документи, представени със заявлението за сключване на договор. Чл. 113.
(1)Националните центрове по проблеми на общественото здраве, желаещи да сключат договор с РЗОК, подават заявление, към което прилагат:
  1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани;
  2. декларация по образец, посочен в приложение № 11, на хартиен и електронен носител за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение;
  3. копие от сертификат от БНСВОК по клинична лаборатория или копие от сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология – в случаите, когато в структурата на здравното заведение има съответния вид/видове лаборатории;
  4. копия от необходимите квалификационни документи съгласно Наредба № 34 от 2006 г. – за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК.
(2)Националните центрове по проблеми на общественото здраве, работили по договор с НЗОК в съответствие с НРД 2011, представят нови документи в случай на настъпили промени или декларация за липса на промени. Чл.
  1. В случаите по чл. 13, ал. 2 лечебните заведения за болнична помощ представят документите по чл. 109, с изключение на тези по т. 2, 5, 7 и
  2. Чл. 115.
(1)Изискуемите документи за сключване на договор с НЗОК се подават от лечебните и здравните заведения в съответната РЗОК в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на НРД.
(2)Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в сроковете, при условията и по реда на чл.
  1. Раздел III Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ. Избор на общопрактикуващ лекар, условия и ред за оказване на ПИМП Чл.
  2. Първоначален избор на ОПЛ може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за избор, която се получава от РЗОК или от ОПЛ. Чл. 117.
(1)Здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ от 1 до 30.VI.2012 г. и от 1 до 31.ХII.2012 г.
(2)При прекратяване на договор с изпълнител на ПИМП ЗЗОЛ осъществяват нов избор на ОПЛ с регистрационна форма за постоянен избор извън срока по ал. 1.
(3)Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания ОПЛ:
  1. здравноосигурителна книжка, в която новоизбраният ОПЛ вписва трите си имена и дата на избора;
  2. третия екземпляр от регистрационната форма за избор на ОПЛ, в случай че няма здравноосигурителна книжка;
  3. попълнена регистрационна форма за постоянен избор;
  4. документ за актуалния му здравноосигурителен статус.
(4)Лицата, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор.
(5)При изтичане на срока на временния избор на ЗЗОЛ извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, се възстановява автоматично последният им постоянен избор на ОПЛ. Чл. 118. В случаите на първоначален, постоянен или временен избор на ОПЛ ЗЗОЛ могат да осъществят правото си на избор, като закупят регистрационни форми или попълнят разпечатани образци от официалната интернет страницата на НЗОК. Чл. 119.
(1)При наличие на незаета практика, за която повече от 6 месеца няма кандидат, директорът на РЗОК и председателят на РК на БЛС правят служебен избор за ЗЗОЛ, които не са осъществили правото си на избор на ОПЛ, като ги включват в регистъра на изпълнител на ПИМП.
(2)Директорът на РЗОК и председателите на съответните районни колегии на БЛС съгласувано с директора на съответното заведение осъществяват служебен избор на ОПЛ за следните категории:
  1. задържани под стража, задържани по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и лишени от свобода лица;
  2. лица в процедура за придобиване статут на бежанец;
  3. лица, настанени в домове за медико-социални услуги;
  4. лица, настанени в специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в домовете за деца с физически увреждания, в домовете за деца с умствена изостаналост и деца, ползващи услуги от резидентен тип. Чл. 120.
(1)В случаите, когато ЗЗОЛ направи нов избор на ОПЛ, ЗЗОЛ предоставя на новоизбрания ОПЛ извлечение от медицинската документация.
(2)Извлечение с копия от необходимата медицинска документация се предоставя на ЗЗОЛ от предишния ОПЛ.
(3)Съдържанието на извлечението по ал. 1 и редът за предоставянето му се определят от НЗОК.
(4)Общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва медицинска помощ на ЗЗОЛ от датата, на която е осъществен изборът, като ЗЗОЛ се включва в пациентската му листа от тази дата. Чл. 121.
(1)Ежемесечно, в срок до 3-тия работен ден на месеца, изпълнителите на ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен носител регистъра с новоизбралите ги ЗЗОЛ и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор на хартиен носител.
(2)При осигурена техническа възможност от страна на НЗОК първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор могат да бъдат сканирани, подписани с електронен подпис от ОПЛ и изпратени през портала на НЗОК в срока по ал. 1.
(3)В случаите по ал. 2 първите екземпляри на хартиен носител се предоставят в РЗОК в срок до 20-о число на отчетния месец.
(4)Районната здравноосигурителна каса обработва подадената информация от всички изпълнители по ал. 1 и 2, като за всеки от тях отчита:
  1. имената и броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;
  2. броя и имената на новорегистрираните лица;
  3. окончателния брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.
(5)В срок до 10 работни дни след изтичане на срока по ал. 1 или 2 РЗОК предоставя по електронен път на регистрираните в електронния портал на НЗОК ОПЛ актуална информация по ал. 4 чрез портала на НЗОК.
(6)На нерегистрираните в електронния портал на НЗОК ОПЛ информацията по ал. 4 се предоставя при поискване в РЗОК или в поделенията им. Чл. 122.
(1)Всеки ОПЛ от лечебното заведение за ПИМП води:
  1. регистър на ЗЗОЛ, в който вписва данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ;
  2. регистър на ЗЗОЛ, осъществили временен избор при тях за срок от един до пет месеца.
(2)Общопрактикуващите лекари оказват медицинска помощ при условията и по реда на НРД на лицата от регистрите по ал. 1, както и на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на изпълнител на ПИМП, регистрирал амбулатория на територията на друг здравен район, обърнали се инцидентно по повод на остро състояние.
(3)Общопрактикуващите лекари оказват медицинска помощ при условията и по реда на НРД на здравноосигурени лица от държави – членки на ЕС, и по двустранни спогодби след представяне на удостоверителни документи за право на обезщетения в натура в случай на болест, майчинство, трудови злополуки или професионални заболявания, издадени по реда на Регламент (ЕИО) № 574/72 и двустранни спогодби. Чл. 123.
(1)Общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба № 40 от 2004 г. на:
  1. здравноосигурени лица, записани в регистрите им;
  2. здравноосигурени лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали ОПЛ – срещу представяне на здравноосигурителна книжка.
(2)Общопрактикуващият лекар оказва медицинска помощ при условията и по реда на НРД и на ЗЗОЛ от друг здравен район, обърнали се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на остри състояния.
(3)Задължително здравноосигурените лица, избрали ОПЛ, не заплащат медицинската помощ по ал. 1 извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Таксата не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 12 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“. Чл. 124.
(1)Общопрактикуващият лекар от лечебно заведение за ПИМП провежда диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба № 40 от 2004 г., Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39 от 2004 г.) за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ съгласно приложение № 9 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“. Задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие. Несъгласието на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано се документира в амбулаторния лист.
(2)В случаите, в които едно диспансеризирано ЗЗОЛ над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, обем и честота) за всички заболявания изцяло от ОПЛ, освен ако пациентът не заяви изрично желание за извършването й от специалист.
(3)При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината. Чл. 125.
(1)Общопрактикуващият лекар е длъжен да:
  1. изпълнява програми „Майчино здравеопазване“, „Детско здравеопазване“, да извършва профилактика на ЗЗОЛ над 18-годишна възраст и да формира рискови групи при ЗЗОЛ над 18 години съгласно Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 13 „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 години, формиране на рискови групи при ЗЗОЛ над 18 години и програма „Майчино здравеопазване“;
  2. води регистри по чл. 120, ал. 1 на електронен носител;
  3. подготвя документацията за консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;
  4. подготвя документацията за хоспитализацията на ЗЗОЛ;
  5. извършва посещения на ЗЗОЛ от домове за медико-социални грижи, записани в неговия регистър;
  6. изготвя талон за здравословното състояние на деца и ученици;
  7. излага на видно място в амбулаторията си списък на категории лица, освободени от потребителска такса съгласно чл. 37 ЗЗО;
  8. оказва спешна медицинска помощ на територията на лечебното заведение на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до пристигане на екип на спешна помощ;
  9. осигурява достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(2)Общопрактикуващият лекар не може да задържа и съхранява в амбулаторията си здравноосигурителните книжки на ЗЗОЛ. Чл. 126.
(1)За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП наемат медицински персонал, както следва:
  1. при регистрирани над 2500 ЗЗОЛ при ОПЛ – лекар;
  2. при регистрирани над 3500 ЗЗОЛ при ОПЛ – лекар на пълен работен ден.
(2)В случай по ал. 1, т. 2 при регистрирани над 3500 ЗЗОЛ при ОПЛ – един лекар на пълен работен ден и допълнително за всеки 2000 регистрирани над този брой ЗЗОЛ още един лекар на пълен работен ден.
(3)За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП могат да наемат медицински специалист/и с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“ с оглед осигуряване на основния пакет от медицински услуги съобразно техните потребности, размера, вида и територията.
(4)В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за ПИМП, са задължени да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.
(5)Всеки лекар, който е в трудовоправни отношения с лечебното заведение за ПИМП, сключило договор с НЗОК, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат и с печата на лечебното заведение. Чл. 127.
(1)Изпълнителите за ПИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗЗОЛ, своя месечен график съгласно приложение № 10, който съдържа часове:
  1. за амбулаторен прием;
  2. за домашни посещения;
  3. за промотивна и профилактична дейност;
  4. за работа по програма „Майчино здравеопазване“;
  5. за работа по програма „Детско здравеопазване“.
(2)Графикът по ал. 1 съдържа телефон за консултация и за домашни посещения – телефон на практиката или мобилен телефон.
(3)В случаите, когато ОПЛ обслужва ЗЗОЛ в повече от едно населено място, графикът по ал. 1 се изготвя за всяко населено място поотделно. Чл. 128.
(1)Всеки ОПЛ посочва в договора си с РЗОК свой заместник или заместници за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник или заместници представят писмена декларация за съгласие. Общопрактикуващият лекар писмено уведомява директора на РЗОК за името на заместника, срока и мястото на заместване. Заместникът подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания.
(2)Общопрактикуващият лекар и заместникът/заместниците му могат да представят в РЗОК договор за заместване за условията, при които се извършва заместването – срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др., който се приподписва от директора на РЗОК.
(3)При липса на договор за заместване посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляря, като титулярят писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляря на практиката.
(4)Лицата, определени за заместници, трябва да притежават съответната правоспособност и да са вписани в съответния регистър по ЗСОЛЛДМ.
(5)В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, попълва всички медицински документи с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на титуляря, подписва ги и подпечатва с личния си печат. Във всички случаи се вписва регистрационният номер на практиката на замествания ОПЛ.
(6)В срока на заместване заместникът може да подписва финансово-отчетни документи само когато това е уговорено в договора за заместване.
(7)Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК. Чл. 129.
(1)При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, изпълнителят на ПИМП извън обявения график оказва необходимите медицински грижи съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(2)В случаите на съвместно изпълнение на дейностите по ал. 1 същите се изпълняват по общ, предварително изготвен седмичен график. В графика фигурират телефон/и за връзка и адрес/и на мястото, където се оказва медицинската помощ. За промените в графика се уведомява РЗОК. Чл.
  1. Общопрактикуващият лекар създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентите, което съдържа:
  2. амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности;
  3. амбулаторни листове от специалисти, в случай че има предоставени такива от ЗЗОЛ на ОПЛ;
  4. резултати от извършени медико-диагностични дейности и изследвания, в случай че има предоставени такива от ЗЗОЛ на ОПЛ;
  5. копие/я от протоколи за лекарства по приложение № 3;
  6. епикриза/и от проведено болнично лечение, в случай че има предоставени такива от ЗЗОЛ на ОПЛ;
  7. карта за профилактика на бременността съгласно Наредба № 39 от 2004 г. Чл. 131.
(1)Наред с първичните документи за работа с НЗОК ОПЛ издава и/или заверява и документи на записаните в неговия регистър ЗЗОЛ съгласно Наредба № 40 от 2004 г.
(2)При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО ОПЛ съдейства за комплектуване на необходимите документи за извършване на експертизи.
(3)Общопрактикуващият лекар попълва „Рецептурната книжка на хронично болен“ при заболяванията по приложение № 6. Чл. 132.
(1)За осигуряване необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ ОПЛ издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) по преценка в зависимост от обективното състояние на ЗЗОЛ в следните случаи:
  1. при необходимост от консултативен преглед;
  2. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;
  3. за оценка на здравословното състояние;
  4. при необходимост от физиотерапия.
(2)За осигуряване необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ ОПЛ издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) за провеждането на профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 39 от 2004 г. и Наредба № 40 от 2004 г. и приложения № 13 и № 16.
(3)Общопрактикуващият лекар отразява оказаната медицинска помощ в „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(4)Включването на ЗЗОЛ в програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здраве-опазване“ при лекари с придобита специалност „Акушерство и гинекология“ и „Педиатрия“ и извършването на профилактични прегледи при лекари с придобита специалност „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ за лицата с установен риск, както и диспансеризацията на ЗЗОЛ се осъществяват на база на еднократно издадено „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) от ОПЛ. При промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на програмите и диспансеризацията, ОПЛ издава ново направление. Управителят на НЗОК издава указания за реда на издаване и попълване на тези направления.
(5)В случаите по ал. 1 ОПЛ подготвя необходимите документи.
(6)В медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение задължително се посочва конкретното искане към специалиста.
(7)Общопрактикуващият лекар издава „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) за ВСМДИ в случаите на:
  1. писмено назначение от ТЕЛК или от НЕЛК;
  2. за ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“ „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина-микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“.
(8)Общопрактикуващият лекар издава „Направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) за дейностите, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“ към НРД.
(9)Общопрактикуващият лекар разполага със: медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение; медицински направления за високоспециализирани дейности, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9 и ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“ и направления за медико-диагностични дейности.
(10)„Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) със специалист и „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) може да издава и лекар, който е назначен да обслужва следните категории лица: 1. задържани под стража или лишени от свобода; 2. малолетни и непълнолетни, настанени в домове за деца и юноши; 3. настанените в домове за медико-социални услуги.
(11)В случаите по ал. 10 направленията се закупуват от съответното ведомство, което ги подпечатва с печата си. Чл. 133.
(1)Общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
(2)Отказ от болнично лечение се заявява пред ОПЛ лично или чрез родител/настойник/попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление – в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист.
(3)След изписване на пациента от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер ОПЛ получава екземпляр от епикризата или копие от нея, която прилага към здравното му досие.
(4)Общопрактикуващият лекар се съобразява с данните в болничната епикриза и състоянието на ЗЗОЛ при прегледа.
(5)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ ОПЛ не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията прегледи и изследвания, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. придружаващи заболявания по време на стационарното лечение. Условия и ред за оказване на СИМП Чл. 134.
(1)Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ, на които е издадено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) от лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, и „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) от лекар за СИМП, сключил договор с НЗОК, или от ОПЛ в случаите по чл. 132, ал. 8 и 9.
(2)Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на ОПЛ с указания за продължаване на лечението чрез пациента.
(3)Специалистът отразява оказаната медицинска помощ в „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(4)Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение е валидно до 30 календарни дни от издаването му. Срокът за извършване на вторични прегледи от изпълнител на СИМП е до 30 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед.
(5)Медицинското направление за медико-диагностични дейности (бл. МЗ – НЗОК № 4) и медицинско направление за високо-специализирани дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А) е валидно до 30 календарни дни от издаването му.
(6)Високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСМД. В този случай специалистът, извършил ВСМД, попълва медицинското направление за високоспециализирани дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А), като посочва само датата на издаване на направлението, полага подпис и личен печат, а за извършената дейност с интерпретация на резултатите от нея попълва амбулаторен лист.
(7)Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК. Специалистът определя ден и час за консултация. Чл. 135.
(1)Лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица, своя седмичен график, който включва часовете за амбулаторен прием и за домашни посещения, както и телефон за връзка.
(2)Лекарите със специалност „Педиатрия“ и „Акушерство и гинекология“ посочват в графика и часове за промотивна и профилактична дейност по програми.
(3)Лекарите със специалност „Вътрешни болести“, „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ посочват в графика по ал. 1 и часове за профилактична дейност на ЗЗОЛ от рискови групи.
(4)Всяко лечебно заведение поддържа и съхранява листа на чакащите и уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.
(5)Лекар специалист от лечебно заведение за СИМП оказва помощ в дома на здравноосигурено лице в случай, че:
  1. е повикан за консултация от ОПЛ, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента, като в този случай попълва „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1).
(6)Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.
(7)Специалистът осъществява и регистрира домашни консултации или лечебно-консултативна помощ в амбулатория за ПИМП при поискване от ОПЛ, като го отбелязва в амбулаторния лист и посочва номера на направлението, деня и часа на получаването му. Чл. 136.
(1)В случаите на временно отсъствие на лекар специалист от лечебни заведения за СИМП той може да бъде заместен от лекар със същата специалност.
(2)За обстоятелството по ал. 1 лечебното заведение уведомява РЗОК писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис на представляващия лечебното заведение, в срок до 5 работни дни от началото на заместването.
(3)Заместникът попълва всички амбулаторни листове за извършена дейност с личните си данни (УИН и трите имена) и УИН на замествания специалист.
(4)Всички отчетни документи заместникът подписва и подпечатва с личния си печат за срока на заместване, като вписва и регистрационния номер на лечебното заведение, в което е заместник.
(5)При необходимост от диспансерно наблюдение и дейности по програми „Майчино здравеопазване“ и „Детско здравеопазване“ на ЗЗОЛ не е необходимо за срока на заместване на лицата да се издава ново медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ – НЗОК № 3). Чл. 137.
(1)Изпълнителят на СИМП извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на ЗЗОЛ.
(2)Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние. Чл.
  1. Специалистът е длъжен да насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Чл.
  2. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗЗОЛ се установява от специалиста и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписан от лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ физиотерапевтичен курс на лечение. Чл. 140.
(1)За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, включващо преглед на лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ с оценка на обективното състояние на пациента с назначен общ брой процедури до 20 в курс от група 1 и/или 2, или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението за даденото лице, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение.
(2)Във физиотерапевтичен курс на лечение се включват следните групи процедури:
  1. група 1 – процедури с физикални фактори от апаратната терапия;
  2. група 2 – процедури с кинезитерапевтични техники;
  3. група 3 – процедури с физикални фактори от апаратната терапия и кинезитерапевтични техники;
  4. заключителен преглед с оценка на резултата от проведеното лечение и отразен брой на проведените процедури.
(3)Процедурите от група 1 и/или 2, или 3, включени в курс на лечение по физиотерапия и рехабилитация, се отразяват непосредствено при провеждането им в бл. МЗ № 509-89 за физикална терапия и рехабилитация и се отбелязват в амбулаторния лист. Чл. 141. Специалистът води необходимата документация съгласно глава петнадесета, раздел ІV. Чл. 142.
(1)Лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в следните случаи:
  1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или от друга специалност;
  2. при необходимост от извършване на ВСМД с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  3. при необходимост от извършване на МДИ и/или ВСМДИ с „Медицинско направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4).
(2)Лечебното заведение за СИМП разполага с медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности и направления за медико-диагностични изследвания.
(3)Изпълнителите на СИМП, оказали медицинска помощ на ЗЗОЛ с непрекъснати здравноосигурителни права без направление от ОПЛ, имат право да издават направления за оказване на специализирана медицинска помощ от други специалисти (бл. МЗ – НЗОК № 3), за високоспециализирани медицински дейности (бл. МЗ – НЗОК № 3А), за медико-диагностични дейности (бл. МЗ – НЗОК № 4).
(4)Издаваните от изпълнителите на СИМП направления по ал. 3 са в рамките на определените им брой назначавани СМД и стойност на назначаваните МДД, но не повече от 10 на сто от общия им брой.
(5)В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ лекар от лечебно заведение за СИМП, работещ в изпълнение на договор с НЗОК за оказване на СИМП, не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания, необходими за:
  1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето;
  2. придружаващи заболявания по време на стационарното лечение. Чл.
  3. Специалистът предоставя на ОПЛ чрез пациента необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато то се нуждае от скъпоструващо лечение съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 ЗЗО. Чл.
  4. Специалистът извършва дейност и издава следните документи:
  5. медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение;
  6. медицинско направление за високоспециализирани дейности;
  7. направление за медико-диагностична дейност;
  8. направление за хоспитализация;
  9. болничен лист за временна неработо-способност;
  10. съобщения за смърт;
  11. рецепти (бланка МЗ – НЗОК);
  12. протоколи по приложение № 3;
  13. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;
  14. талон за медицинска експертиза;
  15. карта за профилактика на бременността – за специалист по „Акушерство и гинекология“;
  16. картон за физиотерапевтични процедури – за специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“. Чл. 145.
(1)Видът и честотата на дейностите по диспансеризацията са посочени в приложение № 14 „Пакет дейности и изследвания на ЗЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ в съответствие с Наредба № 40 от 2004 г.
(2)Лекари от лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризация на ЗЗОЛ по Наредба № 40 от 2004 г. и Наредба № 39 от 2004 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 14. Задължително здравно-осигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие. Несъгласието на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано се документира в амбулаторния лист.
(3)В случаите, в които едно диспансеризирано ЗЗОЛ до 18 г. е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, обем и честота) за всички заболявания изцяло от лекаря специалист.
(4)В случаите, в които едно диспансеризирано ЗЗОЛ над 18 г. е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, обем и честота) за всички заболявания изцяло от ОПЛ, освен ако пациентът не заяви изрично желание за извършването му от специалист.
(5)При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края годината.
(6)Специалистите по „Педиатрия“ и „Акушерство и гинекология“ в лечебните заведения за СИМП изпълняват съответно: програма „Детско здравеопазване“ и програма „Майчино здравеопазване“ съгласно Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 15.
(7)В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист на база издадено от ОПЛ „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл.МЗ – НЗОК № 3) се установи, че се касае за заболявания, включени в Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 14, ЗЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист.
(8)В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист се установи, че се касае за заболявания (състояния), включени в Наредба № 39 от 2004 г. и приложение № 15, ЗЗОЛ подлежат на профилактика, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист. Чл. 146.
(1)Високоспециализираните медицински дейности и ВСМДИ се назначават само от изпълнители на СИМП.
(2)За ВСМД, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9, и ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“ се допуска назначаването на ВСМД от изпълнителите на ПИМП и СИМП.
(3)За ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“, „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина – микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“, се допуска назначаването им от изпълнителите на ПИМП и СИМП. Чл. 147. За оказаната СИМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 12 „Списък на заболяванията, при които ЗЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО“. Условия и ред за извършване на медико-диагностична дейност Чл. 148.
(1)Изпълнителите извършват медико-диагностични изследвания въз основа на „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), издадено от изпълнител на ПИМП или СИМП.
(2)В направлението за медико-диагностична дейност се описват кодовете на необходимите изследвания, за които има договор с НЗОК. За медико-диагностични изследвания, включени едновременно в няколко пакета съгласно приложение № 11, всяко изследване със своя код се посочва в отделно направление за медико-диагностична дейност. Извършените медико-диагностични изследвания на ЗЗОЛ се отразяват в съответния лабораторен журнал по хронология. Чл. 149. Медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в присъствие на лекар специалист в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа. Чл. 150.
(1)За медико-диагностични дейности, при които в лабораторията се взема биологичен материал, съответният изпълнител може да определи цена за вземане на биологичен материал, като сумата се заплаща от ЗЗОЛ.
(2)За едно посещение в медико-диагностичната лаборатория се плаща цена, определена по реда на ал. 1, независимо от броя на изследванията.
(3)В случай че ЗЗОЛ заплаща цена за вземане на биологичен материал по ал. 1, лечебното заведение не може да изисква от него за изследвания в същата лаборатория такса по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(4)В лечебни заведения, извършващи медико-диагностични дейности, за които не се плаща сумата по ал. 1, ЗЗОЛ заплащат таксата по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
(5)От заплащане за вземане на биологичен материал по ал. 1 се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца от предучилищна възраст и домове за социални грижи. Раздел ІV Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична помощ Чл. 151. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ. Чл. 152.
(1)Първичните медицински документи са:
  1. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3);
  3. „Медицинско направление за високо-специализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  4. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  5. „Рецептурна бланка – НЗОК“ (образци бл. МЗ – НЗОК);
  6. „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК“ в случаите, когато рецептурната бланка се предписва и от специалист по профила на заболяването, като копие от протокола се съхранява и при специалиста за срок 12 месеца от датата на издаването;
  7. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  8. „Рецептурна книжка на хронично бол-ния“;
  9. „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ – НЗОК № 7).
(2)Документооборотът по ал. 1 е, както следва: I. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1) се издава: А. От общопрактикуващия лекар:
  1. Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на ОПЛ, извършил прегледа, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗЗОЛ, съдържа всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Екземпляр се издава и предоставя на ЗЗОЛ при поискване.
  2. Националната здравноосигурителна каса определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят на ПИМП ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания. Б. От лекаря от лечебното заведение за СИМП:
  3. Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря специалист, извършил прегледа, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от лекаря специалист и ЗЗОЛ, се води по ред, определен от лечебното заведение, и към него се прилагат всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря. Вторият екземпляр се изпраща по ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие (медицинско) досие.
  4. Националната здравноосигурителна каса определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят на СИМП ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания. В. От председателя на ЛКК – за всяка извършена експертиза на едно ЗЗОЛ: Електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на председателя на ЛКК, се предоставя в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител формира журнала на ЛКК, подреден по хронологичен ред, който се съхранява в кабинета на председателя на ЛКК; вторият екземпляр се изпраща по ЗЗОЛ до ОПЛ за прилагане към здравното досие. II. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) – съставя се в един екземпляр по преценка на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на специализирана медицинска консултация или лечение. Лекарят специалист от лечебното заведение – изпълнител на СИМП, извършил консултацията или съвместното лечение, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Всяко отчетено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) се придружава от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. III. „Медицинско направление за високо-специализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) – съставя се в един екземпляр от изпълнителя на СИМП, а при необходимост от провеждане на ВСМД, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9, и ВСМД от пакет „Анестезиология и интензивно лечение“ и от изпълнител на ПИМП. Изпълнителят на СИМП или на БП, извършил ВСМД, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния. Всяко отчетено „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А) се придружава от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. IV. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4) – издава се за извършване на МДИ и ВСМДИ, както следва:
  5. за МДИ – издава се в един екземпляр от изпълнител на ПИМП/СИМП; направлението се изпраща на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК „Направлението за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4), подписано от лекаря, извършил изследването, и ЗЗОЛ, придружен с електронен отчет, съдържащ назначената и извършена медико-диагностична дейност, във формат, определен от НЗОК, подписан с електронен подпис, и месечен отчет до третия работен ден от месеца, следващ отчетния; резултатите се изпращат от медико-диагностичната лаборатория чрез пациента или по служебен път на лекаря, назначил изследванията;
  6. за ВСМДИ – издава се в един екземпляр от: 2.
  7. изпълнител на СИМП; 2.
  8. изпълнител на ПИМП: – по искане на ТЕЛК или НЕЛК; – за ВСМДИ: „Мамография на двете млечни жлези“ от пакет „Образна диагностика“, „Хормони: fT4, TSH“, „Туморен маркер: PSA“ и „Изследване на урина – микроалбуминурия“ от пакет „Клинична лаборатория“. V. „Рецептурни бланки“ образци бл. МЗ – НЗОК – съставят се в два екземпляра от изпълнителя на медицинска помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет и спецификация и се предават в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата. Данните от рецептурните бланки се вписват в съответния амбулаторен лист съгласно приложение №
  9. VI. „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК“ (образец МЗ – НЗОК № 1) – копие от заверения протокол на хартиен или електронен носител се съхранява в досието на ЗЗОЛ от ОПЛ и/или от лекаря специалист, издаващ рецептурна бланка. VII. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6) – документът се попълва в един екземпляр. Използва се в случаите, когато ОПЛ или специалист изпраща ЗЗОЛ към изпълнител на СИМП за прегледи и консултации, необходими за представяне пред ЛКК или ТЕЛК, към ЛКК за извършване на експертиза на работоспособността или при допълнително поискани прегледи от ЛКК. В тези случаи не се издава „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3), а всеки специалист, извършил прегледа, попълва данните си в отрязък от талона за медицинска експертиза, откъсва го и го изпраща в РЗОК, придружен от електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Общият талон от „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6):
  10. при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК или ТЕЛК се връща на ОПЛ или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;
  11. при изпращане към ЛКК остава при председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;
  12. при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от ЗЗОЛ в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК. VIII. „Рецептурна книжка на хронично болния“ – издава се на ЗЗОЛ, определени като хронично болни със заболявания по списъка съгласно приложение № 6; книжката се попълва от ОПЛ, при който е осъществен постоянен избор; заверява се в съответната РЗОК, с която ОПЛ има договор. В документа се вписват диагнозите съобразно списъка на заболявания, за които се издава „Рецептурна книжка на хронично болния“. Лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от ОПЛ на ЗЗОЛ или от специалист със специалност по профила на заболяването. Лекарствени продукти, изписани по тези диагнози, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на рецептурна книжка, рецептурна бланка – НЗОК. „Рецептурната книжка на хронично болния“ се съхранява от ЗЗОЛ, на което е издадена. ІХ. „Направление за хоспитализация“ (бланка МЗ – НЗОК № 7). Чл.
  13. Съществуващите документи в системата на здравеопазването към момента на сключване на този договор се прилагат, доколкото не противоречат на тук посочените документи. Чл. 154.
(1)Документите по чл. 152, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 3.
(2)Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ осигуряват за своя сметка формуляри на документите по чл. 152, ал. 1. Чл. 155.
(1)Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ могат да използват разпечатани образци на следните документи:
  1. „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 1);
  2. „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3);
  3. „Медицинско направление за високо-специализирани дейности“ (бл. МЗ – НЗОК № 3А);
  4. „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ – НЗОК № 4);
  5. „Талон за медицинска експертиза“ (бл. МЗ – НЗОК № 6);
  6. „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ – НЗОК № 7);
  7. „Рецептурни бланки“ – образци бл. МЗ – НЗОК.
(2)Информацията, която се съхранява в електронен вид, задължително се записва и на външни електронни носители. Чл. 156.
(1)Финансовоотчетните документи (приложение № 5) са:
  1. фактура;
  2. спецификация;
  3. отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ.
(2)Финансовоотчетните документи се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се отчита в РЗОК в срок съгласно условията и сроковете на заплащане, установени по реда на чл. 55е ЗЗО. Вторият екземпляр остава в ИМП.
(3)След осигуряване на техническа възможност от страна на НЗОК отчитането може да бъде в електронен формат и изброените в ал. 1 документи да се предоставят на РЗОК по електронен път, подписани с електронен подпис.
(4)При техническа възможност НЗОК може да осигури онлайн достъп до наличната при нея информация за диспансеризираните лица от ОПЛ, преминали на диспансеризация при лекар специалист. Достъпът в тези случаи се осъществява през портала на НЗОК с електронния подпис на ОПЛ. Чл. 157.
(1)При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИМП РЗОК ги връща за корекция в посочения срок.
(2)За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на чл. 24 и
  1. Глава шестнадесета БОЛНИЧНА ПОМОЩ Раздел I Специални условия за сключване и изпълнение на договори за оказване на болнична помощ Чл.
  2. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на БП по клинични пътеки (КП), включени в приложение № 5 към член единствен от Наредба № 40 от 2004 г., както и приложение № 16 „Клинични пътеки“. Чл.
  3. Договорите по чл. 158 се сключват за всички заболявания и/или процедури, както и за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка КП, съгласно приложение №
  4. В случай че изрично е упоменато в КП, се допуска сключване на договор за отделни диагнози и/или процедури, включени в КП. Чл.
  5. За КП, в които има различни изисквания за изпълнението им спрямо пациенти под и над 18-годишна възраст, може да се сключи договор за оказване на БП както само за лечението на пациенти под 18-годишна възраст или само над 18-годишна възраст, така и за двете възрастови групи едновременно. Чл. 161.
(1)Страна по договор с НЗОК за оказване на БП по КП може да бъде лечебно заведение по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, което отговаря на общите условия по чл. 18, ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“, както и на следните специални условия:
  1. съответствие на устройството на лечебното заведение с разрешението за осъществяване на лечебна дейност и съответното ниво на компетентност, респ. с регистрацията в РЦЗ/РЗИ;
  2. в лечебното заведение са разкрити необходимите структурни звена, посочени в приложение № 16 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП, за които то кандидатства, когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност със съответното ниво на компетентност съгласно ЗЛЗ;
  3. наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложение № 16 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП, за които то кандидатства;
  4. в лечебното заведение работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложение № 16 в частта „Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека“ на съответните КП;
  5. в лечебното заведение работят специ-алист/и на основен трудов договор;
  6. лечебното заведение е осигурило дейността на липсващите му структурни звена с необходимата медицинска апаратура и оборудване чрез договор с друго лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ в случаите, когато съответната КП допуска това, както следва: а) с лечебни заведения, които се намират на територията на същата област, или с по-близко лечебно заведение в съседна област; б) с лечебни заведения на територията на друга област, когато на територията на областта липсват имунологична, цитогенетична, генетична лаборатория за метаболитен, ензимен и ДНК анализ, вирусологична, паразитологична, химико-токсикологична, нуклеарномедицинска лаборатория;
  7. наличие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени процедури за работа със съответна медицинска апаратура съгласно утвърдените медицински стандарти, които са в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г.;
  8. наличие на свидетелство за професионална квалифик

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.