Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

(1)Предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване на ползвателите допринася за повишаване на безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване.

(2)Ползватели на аеронавигационно метеорологично обслужване по смисъла на тази наредба са:

1. авиационните оператори;
2. екипажите на въздухоплавателните средства (ВС);
3. органите за обслужване на въздушното движение (органи за ОВД);
4. службите за търсене и спасяване;
5. летищните оператори и администрации;
6. други организации, свързани с гражданското въздухоплаване, за които метеорологичната информация е необходима при изпълнение на дейността им. Чл.
7. Аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи валидно свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено съгласно Регламент (EO) № 2096/2005 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ, L 335 от 2005 г.) или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010, както и съгласно приложимите условия и ред, регламентирани в Наредба № 2096 от 2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България (ДВ, бр. 102 от 2006 г.). Чл.
8. Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС). Чл.
9. Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване във въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води, и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Чл.
10. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) или организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) осъществяват контрол по отношение на аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България. Чл.
11. Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от специалисти, притежаващи свидетелство за компетентност. Чл.
12. Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация. Чл.
13. Издаването на свидетелствата за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.). Раздел II Предоставяне, използване и управление на качеството на аеронавигационната метеорологична информация Чл. 10.

(1)Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат система за управление на качеството (СУК), която включва процедури, процеси и ресурси, необходими за прилагане на управление на качеството на метеорологичното обслужване, предоставяно на ползвателите, определени в чл. 2, ал. 2.

(2)Системата за управление на качеството отговаря на изискванията на стандартите за качество от серия 9000 на Международната организация по стандартизация – International Organization for Standardization (ISO), и се сертифицира от акредитирана организация.

(3)Системата за управление на качеството осигурява съответствието на предоставяната метеорологична информация с установените изисквания относно географската и пространствената зона на действие, формата и съдържанието, времето и честотата на излъчване, срока на валидност, както и точността на измерванията, наблюденията и прогнозите.

(4)Ако метеорологична информация, предназначена за ползватели, не съответства на установените от СУК изисквания и автоматична корекция е неприложима, тя не се предоставя на потребителите, докато не бъде проверена и потвърдена от този, който я е изготвил.

(5)Системата за управление на качеството включва и процедури за проверка на коректността и валидността при обмена на метеорологична информация за оперативни цели, както и ресурси за наблюдение на разписанието за предаване на отделни съобщения и/или бюлетини и времето на тяхното изготвяне, предаване и обмен. Системата за управление на качеството трябва да осигурява възможност за регистриране на съобщения и бюлетини, получени със забавяне.

(6)Обменът на оперативна метеорологична информация се извършва в съответствие с изискванията, посочени в глава десета.

(7)Наличието на сертификат по EN ISO 9001, издаден на ДАНО от акредитирана организация, който обхваща аеронавигационно метеорологично обслужване, е достатъчно доказателство за съответствие със стандартите по ал. 2.

(8)При извършване на регулаторен одит за съответствие с общите изисквания съгласно Регламент за изпълнение (ЕО) № 1035/2011 от ГД „ГВА“ или от признати организации по чл. 16в, ал. 3, т. 3 ЗГВ ДАНО предоставя достъп до цялата налична документация, свързана с издадения сертификат на СУК.

(9)Резултатите от проведените одити по ал. 8 се документират и съхраняват за период не по-малък от 3 години. Чл. 11.

(1)Метеорологичната информация се предоставя във форма, която изисква минимална интерпретация от ползвателите по чл. 2, ал. 2, като се спазват принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual).

(2)Ползвателят е отговорен за начина, по който използва получената аеронавигационна метеорологична информация. Раздел III Изискване за предизвестия от авиационните оператори Чл. 12.

(1)Авиационен оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото метеорологично обслужване, отправя предизвестие за това до ГД „ГВА“ и ДАНО.

(2)Срокът за отправяне на предизвестието се съгласува между ГД „ГВА“, ДАНО и авиационния оператор. Чл.

1. Авиационен оператор, изискващ метеорологично обслужване, отправя предизвестие до ДАНО, когато:
2. планира провеждане на полети по нови маршрути или изпълнение на нови видове дейности;
3. извършва изменения в разписанието, валидни за продължителен период;
4. планира промени, които ще се отразят на осигуряваното метеорологично обслужване. Чл. 14.

(1)За отделни полети авиационният оператор или екипажът на ВС уведомяват метеорологична служба, обслужваща летището, за:

1. разписанието на полетите на съответния оператор или ВС;
2. изпълнение на полети извън разписанието;
3. полети, които закъсняват, излитат по-рано от предвиденото в разписанието или се отменят.

(2)Уведомлението до метеорологична служба, обслужваща летището за отделни полети, съдържа информация за:

1. летище на излитане и разчетно време на излитане;
2. летище на кацане и разчетно време на долитане;
3. маршрута на полета и разчетните времена на долитане до и излитане от всяко междинно летище;
4. резервни летища, необходими за изготвяне на оперативния полетен план, взети от съответния списък в регионалния аеронавигационен план;
5. крейсерско ниво;
6. вид на полета – по правилата за визуални полети или по правилата за полети по прибори;
7. вид на метеорологичната информация, необходима на екипажа на ВС – полетна документация, брифинг или консултация;
8. насрочено време за провеждане на брифинг, консултация или за предаване на полетна документация.

(3)При полети по разписание ДАНО и авиационният оператор могат да се споразумеят част или цялата информация по ал. 2 да се пропусне. Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ Раздел I Световна система за зонални прогнози на ICAO Чл.

1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от световните центрове за зонални прогнози (СЦЗП), които са част от световната система за зонални прогнози и които:
2. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за: а) вятър във височина; б) температура и влажност във височина; в) геопотенциална височина на полетните нива; г) полетно ниво и температура на тропопаузата; д) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър;
3. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични (SIGWX) явления;
4. разпространяват прогнозите по т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД „ГВА“ потребители;
5. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за транспорт на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични (SIGWX) явления;
6. създават и поддържат информационна линия с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични (SIGWX) явления. Раздел IІ Летищна метеорологична служба (ЛМС) Чл.
7. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя броя и разположението на летищните метеорологични служби (ЛМС) за обслужване на гражданското въздухоплаване. Чл.
8. В зависимост от вида на полетите, изпълнявани на летището, ЛМС съгласувано с ГД „ГВА“ изпълнява една или повече от следните функции:
9. изготвя и/или получава прогнози и друга информация, необходими за метеорологичното обслужване на осигуряваните полети, като степента на отговорност за изготвяните прогнози се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от СЦЗП и други прогностични центрове;
10. изготвя и/или получава прогнози за местните метеорологични условия;
11. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летищата, за които е определена да издава прогнози;
12. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или друг персонал, свързан с планиране и провеждане на полетите;
13. предоставя допълнителна метеорологична информация на ползвателите по чл. 2, ал. 2;
14. обявява на публично място наличната метеорологична информация;
15. обменя метеорологична информация с други метеорологични служби;
16. предоставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел на съответния орган за ОВД, на доставчика на аеронавигационно информационно обслужване и на метеорологична служба за следене. Чл.
17. Информация за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP). Чл.
18. На летища, на които няма установена метеорологична служба:
19. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя метеорологични служби, разположени на други летища, които да предоставят съответното метеорологично обслужване;
20. определеният от ГД „ГВА“ ДАНО осигурява на ползвателите по чл. 2, ал. 2 достъп до необходимата метеорологична информация. Раздел IIІ Метеорологична служба за следене (МСС) Чл. 20.

(1)В съответствие с РАНС във всеки район за полетна информация (РПИ) една или повече летищни метеорологични служби изпълняват функциите на метеорологична служба за следене.

(2)Метеорологичната служба за следене:

1. следи непрекъснато метеорологичните условия, които влияят на провеждането на полетите в района на отговорност;
2. изготвя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност;
3. доставя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района на отговорност на съответния център за обслужване на въздушното движение;
4. разпространява информация SIGMET;
5. в случай че в съответствие с РАНС се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини, подготвя информация AIRMET за района на отговорност, доставя я на съответния център за обслужване на въздушното движение и я разпространява;
6. доставя получената информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел, за която все още не е издадена информация SIGMET, на съответния районен контролен център (РКЦ) и център за полетна информация;
7. предава на съответния център за полетна информация и районен контролен център получената информация относно аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата за района на отговорност или в съседен район в съответствие с договореностите между ДАНО и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

(3)Информацията по ал. 2, т. 7 съдържа място, дата и час на аварията, както и прогнозирани траектории на радиоактивните материали, и се предава от Международната агенция за атомна енергия (IAEA) до специализиран регионален метеорологичен център (RSMC) към СМО, разположен съвместно с консултативния център за вулканична пепел (VAAC) – Лондон, който известява от своя страна районните контролни центрове за инцидента. Чл. 21. Границите на района на отговорност, за който се извършва следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на РПИ, контролирания район или комбинация от последните два. Глава трета МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ И СВЕДЕНИЯ Раздел I Летищни метеорологични станции и видове наблюдения Чл. 22.

(1)В района на летищата съгласувано с ГД „ГВА“ се създават летищни метеорологични станции (ЛМСт) съобразно необходимостта.

(2)По решение на ДАНО ЛМСт може да изпълнява функции и на синоптична станция.

(3)Летищните метеорологични станции могат да включват датчици, разположени извън границите на летището, ако това се счита за оправдано във връзка с аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация. Чл. 23. При наличие на изисквания в РАНС ДАНО създава ЛМСт върху съоръжения в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения. Чл. 24.

(1)Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през цялото денонощие, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и летищния оператор.

(2)Летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през интервали от време в съответствие с РАНС.

(3)Редовните наблюдения се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени на приземния вятър, видимостта, видимостта на пистата за излитане и кацане (ПИК), метеорологичните явления, облачността и/или температурата на въздуха. Чл. 25.

(1)Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира периодични инспекции на ЛМСт с цел поддържане на високо качество на наблюденията, коректно функциониране на приборите и техните индикатори.

(2)Ръководството за инспекциите на летищни метеорологични станции, включително честотата на инспекциите, са регламентирани в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно системите за автоматичното метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes). Чл. 26.

(1)На летищата, оборудвани за кацане по категории I, II или III съгласно Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.), се инсталират автоматични прибори за измерване или оценка, мониторинг и дистанционна индикация на данните за:

1. приземния вятър;
2. видимостта;
3. видимостта на ПИК;
4. височината на долната граница на облаците;
5. температурата на въздуха;
6. температурата на точката на оросяване;
7. атмосферното налягане.

(2)Автоматичните прибори по ал. 1 са част от автоматизираната метеорологична наблюдателна система (АМНС), която обработва, предава и визуализира в реално време метеорологичните параметри, които оказват влияние при кацане и излитане.

(3)Информацията от АМНС подпомага изпълнението на подхода, кацането и излитането на ВС.

(4)При използване на полуавтоматична метеорологична наблюдателна система се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните елементи, които не могат да се наблюдават автоматично, както и в случаите на отказ на автоматичното оборудване.

(5)Оборудването и възможностите на АМНС включват резервни технологии за осигуряване на непрекъсната работа на АМНС и са съобразени с принципите на човешкия фактор, посочени в Документ 9683 на ICAO Ръководство относно обучението на човешкия фактор (Doc. 9683 Human Factors Training Manual). Чл.

1. Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения и се разпространяват в района на летището и извън него. Чл.
2. Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи. Раздел II Метеорологични наблюдения и сведения Чл.
3. Органите за ОВД предоставят наличната информация на ЛМС или МСС относно:
4. допълнителни данни от визуални наблюдения (напр. за метеорологични явления от оперативно значение в районите на летищата), необходими за опресняване или допълване на информацията, предоставяна от метеорологичната станция;
5. метеорологична информация, получавана от борда на ВС при излитане или кацане (напр. срез на вятъра). Чл. 30.

(1)Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и сведенията от тях се изготвят съгласно приложение № 1 и са база за изготвянето на метеорологични сведения за разпространение в района на летището и извън него.

(2)Метеорологичните сведения са редовни и специални. Чл. 31.

(1)Редовните наблюдения се извър­шват денонощно, освен ако не е съгласувано друго между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните ползватели.

(2)Редовните наблюдения се извършват на интервали от един час.

(3)На определени летища, указани в AIP, наблюденията се извършват на интервали от половин час.

(4)В определени от ГД „ГВА“ летищни метеорологични станции наблюденията се извършват по разписание, съгласувано от ДАНО и съответните ползватели. Чл.

1. Редовните сведения се разпространяват, като:
2. локални редовни сведения, които се разпространяват само на летището и са предназначени за долитащи и отлитащи ВС;
3. редовни сведения METAR, които се разпространяват извън района на летището и са предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET. Чл.
4. На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR започват да се излъчват преди възобновяване на полетите в интервал от време, указан в РАНС. Чл. 34.

(1)Доставчикът на аеронавигационно обслужване след консултации със заинтересованите ползватели утвърждава списък от критерии за провеждане на специални наблюдения.

(2)Специалните сведения съдържат данните, получени от специалните наблюдения, и се разпространяват, като:

1. локални специални сведения за съответното летище, предназначени за долитащи и отлитащи ВС;
2. специални сведения SPECI, които се разпространяват извън района на съответното летище, предназначени главно за целите на полетното планиране, предаванията VOLMET и D-VOLMET.

(3)Когато сведенията METAR се разпространяват на интервали от половин час, специални сведения SPECI не се изготвят.

(4)Метеорологичната информация, съдържаща се в ATIS и D-ATIS, се извлича от локални редовни и специални сведения. Чл.

1. На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR. Раздел ІІІ Съдържание на сведенията Чл.
2. Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация, подробно указана в приложение № 1, в следния ред:
3. индекс на типа сведение;
4. индикатор за местоположение;
5. време на наблюдението;
6. идентификатор за автоматизация или когато е приложимо – за липсващи сведения;
7. посока и скорост на приземния вятър;
8. видимост;
9. видимост на ПИК, когато е приложимо;
10. метеорологични явления в момента на наблюдението;
11. количество на облаците, вида им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница или вертикална видимост;
12. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;
13. атмосферно налягане – QNH, и когато е приложимо – QFE (QFE се включва само в локалните редовни и специални сведения);
14. допълнителна информация, определена в приложение №
15. Чл.
16. В случаите, предвидени в РАНС, в сведенията METAR/SPECI се включва и допълнителна информация извън тази по чл.
17. Раздел ІV Приземен вятър Чл.
18. В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и метри за секунда (възли). Чл. 39.

(1)В локалните редовни и специални сведения наблюденията на приземния вятър са представителни за:

1. условията по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;
2. зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2)Наблюденията на приземния вятър за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на:

1. цялата ПИК, когато има само една писта;
2. целия комплекс от ПИК, когато има повече от една писта. Раздел V Видимост Чл.
3. Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри. Чл. 41.

(1)В локалните редовни и специални сведения наблюденията на видимостта са представителни за условията:

1. по дължината на ПИК – когато сведенията са използвани за излитане;
2. в зоната на опиране – когато сведенията са използвани за кацане.

(2)Наблюденията на видимостта за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на цялото летище. Раздел VI Видимост на ПИК Чл.

1. Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които:
2. са оборудвани за точен подход за кацане;
3. се използват за излитане и са оборудвани с високо интензивни странични и/или осови светлини на ПИК. Чл.
4. Видимостта на ПИК се измерва в метри и се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 m. Чл.
5. Резултатите от наблюденията на видимостта на ПИК са представителни за:
6. зоната на опиране на ПИК – на летища, на които ПИК не са оборудвани за точен подход и кацане или са оборудвани за точен подход и кацане по категория I;
7. зоната на опиране и средния сектор от ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория II;
8. зоната на опиране, средния и отдалечения край на ПИК – на летища, на които ПИК са оборудвани за точен подход и кацане по категория III. Чл. 45.

(1)При промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД.

(2)Ръководството за наблюдение и съобщаване на RVR е дадено в Документ 9328 на ICAO Ръководство за наблюдение на видимостта на ПИК и практики на докладване (Doc. 9328 Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practice). Раздел VII Метеорологични явления Чл.

1. Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и неговата околност и се съобщават съобразно изискванията в приложение №
2. Като минимум се идентифицират валежи и преохладени валежи с тяхната интензивност, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури (включително и гръмотевични бури в околността на съответното летище). Чл. 47.

(1)Информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището.

(2)Информацията за метеорологичните явления в сведенията METAR/SPECI е представителна за условията на летището, а за явленията, определени в приложение № 1 – и за неговата околност. Раздел VІІІ Облачност Чл. 48.

(1)Наблюденията на облачността включват наблюдения на количеството, вида и височината на долната граница на облачността и при необходимост се съобщават данни, описващи облаците, от оперативно значение.

(2)Когато небето не се вижда, вместо количество, вид и височина на долната граница на облачността се наблюдават и предават данни за вертикалната видимост.

(3)Височината на долната граница на облачността и вертикалната видимост се предават в метри или във футове. Чл. 49.

(1)Наблюденията на облачността за локалните редовни и специални сведения са представителни за зоната на подхода за кацане.

(2)Наблюденията на облачността за сведенията METAR/SPECI са представителни за района на летището и неговата околност. Раздел ІX Температура на въздуха и температура на точката на оросяване Чл.

1. Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий. Чл.
2. Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от ПИК на летището. Раздел Х Атмосферно налягане Чл.
3. Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали. Раздел ХI Допълнителна информация Чл.
4. Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата. Чл.
5. При възможност в информацията по чл. 58 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение. Раздел ХII Съобщаване на метеорологичната информация от автоматизирана наблюдателна система Чл. 55.

(1)Сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в извънработно време на летището и в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(2)Локалните редовни и специални сведения от АМНС в автоматичен режим на предаване се използват в работно време при споразумение между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните авиационни оператори с отчитане наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал.

(3)Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI от АМНС в автоматичен режим се обозначават с думата „AUTO“.

(4)Ръководството за работа с АМНС е дадено в Документ 9837 на ICAO Ръководство относно автоматизираните системи за метеорологично наблюдение на летищата (Doc. 9837 Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes). Глава четвърта НАБЛЮДЕНИЯ И ДОКЛАДИ ОТ ВС Раздел I Наблюдения и доклади от ВС по време на полета Чл.

1. Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава. Чл.
2. Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения:
3. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;
4. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета. Раздел II Редовни наблюдения от ВС Чл.
5. Когато се използва линия за предаване на данни „въздух – земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета. Чл.
6. При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в морските пространства на Република България и в открито море в рамките на РПИ на Република България, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДАНО и съответния оператор. Чл.
7. За извършване на редовни наб­людения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС през приблизително едночасови интервали. Съответните процедури за това се определят в РАНС. Чл.
8. В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наб­люденията в съответствие с чл.
9. Чл.
10. Въздухоплавателно средство, което не е снабдено с апаратура за използване на линия за предаване на данни „въздух – земя“, се освобождава от извършването на редовни наблюдения. Раздел III Специални и други извънредни наблюдения от ВС Чл.
11. Специални наблюдения се извър­шват от всяко ВС при наличие на някое от следните условия:
12. умерена или силна турбулентност;
13. умерено или силно обледяване;
14. силни планински вълни;
15. скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия гръмотевични бури, със или без град;
16. силни прашни или пясъчни бури;
17. облак от вулканична пепел;
18. вулканична активност, предхождаща изригване или вулканично изригване. Чл.
19. Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 63, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД. Раздел IV Обмен на докладите от ВС Чл. 65.

(1)Наблюденията от ВС се предават по линия за предаване на данни „земя – въздух“.

(2)Когато няма линия за предаване на данни „земя – въздух“ или не е целесъобразно нейното използване, специални и други извънредни наблюдения от ВС се предават чрез говорна комуникация.

(3)Наблюденията от ВС по време на полет се предават в момента на наблюдението или във възможно най-кратък срок след това.

(4)Наблюденията от ВС се предават чрез доклади от ВС, изготвени съгласно приложение № 2. Чл. 66.

(1)Специалните доклади от ВС, получени чрез говорна комуникация, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене.

(2)Редовните и специалните доклади от ВС, получени чрез линиите за предаване на данни, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене и СЦЗП. Чл. 67. Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се попълват в специална форма на доклад за вулканична активност от екипажите на ВС. Доставчикът на аеронавигационно обслужване включва копие от получения доклад в предполетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел. Глава пета АЕРОНАВИГАЦИОННИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ Раздел I Интерпретиране и използване на прогнозите Чл. 68.

(1)Аеронавигационните метеорологични прогнози имат вероятностен характер.

(2)Конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата е най-вероятната стойност, която елементът може да приеме през периода на валидност на прогнозата.

(3)Момент или период от време, включени в прогнозата, се считат за най-вероятен момент или период. Чл.

1. Всяка нова прогноза от метеорологичната служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него. Чл.
2. Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение №
3. Раздел II Летищни прогнози Чл. 71.

(1)Летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2)Летищата, за които се изготвят летищни прогнози, и периодите на валидност на тези прогнози се публикуват в AIP.

(3)Летищните прогнози се ползват в периода им на валидност и съдържат кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището. Чл. 72.

(1)Летищните прогнози и техните корекции се излъчват в кодова форма TAF (Ръководство за кодовете № 306 на СМО/Manual on Сodes, FM 15-XII), като се включва следната информация в указаната последователност:

1. идентификатор на вида прогноза;
2. индикатор на местоположението;
3. време на издаване на прогнозата;
4. идентификатор за липсваща прогноза (когато е приложимо);
5. дата и период на валидност на прогнозата;
6. идентификатор на анулирана прогноза (когато е приложимо);
7. приземен вятър;
8. видимост;
9. метеорологични явления;
10. облачност;
11. очаквани значими изменения на един или няколко от елементите по т. 1 – 10 в периода на валидност на прогнозата.

(2)Незадължителните групи на кода TAF съгласно приложение № 3 се използват в съответствие с РАНС.

(3)Видимостта, включена в TAF, е прогнозираната преобладаваща видимост. Чл. 73.

(1)Летищните метеорологични служби, които изготвят летищни прогнози, осъществяват постоянно наблюдение и при необходимост своевременно ги коригират.

(2)Дължината на прогностичните съобщения и промените в тях се свеждат до минимум.

(3)Методите за постоянно наблюдение на летищните прогнози са посочени в Документ 8896 на ICAO Ръководство за метеорологически практики (Doc. 8896 Manual on meteorological Practice на ICAO).

(4)За летище, на което няма възможност да се осъществява постоянно наблюдение, летищната прогноза се анулира. Чл. 74.

(1)Периодът на валидност на редовните летищни прогнози се определя в съответствие с РАНС и е не по-малък от 6 h и не по-голям от 30 h.

(2)Редовните летищни прогнози с период на валидност, по-малък от 12 h, се издават на всеки 3 h, а тези с период на валидност от 12 до 30 h – на всеки 6 h.

(3)Летищна метеорологична служба, която издава летищни прогнози, осигурява по всяко време валидността точно само на една прогноза. Раздел III Прогнози за кацане Чл. 75.

(1)Прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2)Прогнозите по ал. 1 са предназначени за ползвателите на аеронавигационната метеорологична информация на летището и за ВС, които се намират в границите на около един час полетно време от летището. Чл. 76. Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза. Чл. 77.

(1)Тренд-прогнозата се добавя към локалните редовни и специални сведения или към сведенията METAR/SPECI и съдържа кратко описание на очакваните значими промени на метеорологичните условия на летището.

(2)Периодът на валидност на тренд-прогнозата е 2 h, считано от времето на издаване на сведението, в което е включена. Раздел IV Прогнози за излитане Чл.

1. Прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби. Чл.
2. Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за:
3. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;
4. температурата;
5. атмосферното налягане (QNH);
6. други елементи от оперативно значение, за които ДАНО има договореност с ползвателите. Чл.
7. Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС до 3 h преди очакваното време на излитане. Чл.
8. Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират. Раздел V Зонални прогнози за полети на малки височини Чл.
9. Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или под полетно ниво 150 или по-високо при необходимост в планински местности) изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД „ГВА“ по предложение на ДАНО и след консултации със заинтересованите ползватели определя честотата на издаване на зонални прогнози, формата, периода на валидност и критериите за издаване на корекции. Чл. 83.

(1)При използване на явен текст със съкращения прогнозата се изготвя във форма на зонална прогноза GAMET, при което се употребяват съкращения и цифров код, одобрени от ICAO.

(2)При използване на формат във вид на карти прогнозата са изготвя като комбинация от прогнози на вятъра и температурата във височина и прогноза на опасни метеорологични явления (SIGWX).

(3)Зоналната прогноза се издава за атмосферния слой между земната повърхност и полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности) и съдържа:

1. данни за метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полети на малки височини, и използвани при издаването на информация AIRMET съгласно чл. 87;
2. допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини. Чл.
3. Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 h, с период на валидност 6 h и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и останалите летищни метеорологични служби в съответния РПИ не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност. Глава шеста ИНФОРМАЦИИ SIGMET И AIRMET, ЛЕТИЩНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И СИГНАЛИ ЗА СРЕЗ НА ВЯТЪРА Раздел I Информация SIGMET Чл. 85.

(1)Информацията SIGMET се издава от метеорологичните служби за следене и съдържа:

1. кратко описание във вид на явен текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления, които оказват влияние върху безопасността на полетите по маршрутите;
2. описание на очакваното развитие на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(2)Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация SIGMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(3)Периодът на валидност на информацията SIGMET е не по-голям от 4 h. Когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, периодът на валидност може да бъде до 6 h.

(4)Информация SIGMET за облак от вулканична пепел или тропични циклони се базира на предупреждение, издадено от консултативните центрове за вулканичната пепел (VAAC) или за тропични циклони (TCAC), в съответствие с РАНС.

(5)С цел по-голяма съгласуваност на данните между информацията SIGMET и съобщението NOTAM при наличие на облаци с вулканична пепел МСС и РКЦ обменят информацията, съдържаща се в съобщението NOTAM.

(6)Информацията SIGMET относно очаквано възникване на метеорологично явление се издава не по-рано от 4 h от очакваното време на възникване на явлението. В случаите, когато информацията SIGMET се отнася за облак от вулканична пепел или тропични циклони, тя се издава веднага щом е възможно, но не повече от 12 h преди очакваното време на възникване на явлението, като се уточнява най-малко на всеки 6 h. Чл. 86. Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4. Раздел II Информация AIRMET Чл. 87.

(1)Информацията AIRMET се издава от метеорологичните служби за следене в съответствие с РАНС и с отчитане на плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или полетно ниво 150 или по-високо – в планински местности).

(2)Информацията AIRMET съдържа:

1. кратко описание във вид на текст със съкращения на съществуващи или очаквани метеорологични явления в зоната на отговорност, които могат да окажат влияние върху безопасността на полетите на малки височини;
2. развитието на явленията по т. 1 във времето и пространството.

(3)Метеорологичните явления, за които се издават информациите AIRMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4. Чл. 88.

(1)Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква.

(2)Периодът на валидност на информацията AIRMET е не по-голям от 4 h. Раздел III Летищни предупреждения Чл. 89.

(1)Летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС.

(2)Летищните предупреждения съдържат кратка информация за метеорологичните условия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ВС на земята, паркираните ВС и върху летищни съоръжения и служби. Чл. 90.

(1)Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно приложение № 4.

(2)Летищната метеорологична служба отменя летищното предупреждение, когато явлението вече не се наблюдава или повече не се очаква в района на летището. Раздел IV Предупреждения и сигнали за срез на вятъра Чл. 91.

(1)На летища, определени от ДАНО, летищните метеорологични служби в съответствие с процедурите на органите за ОВД и съответните оператори издават предупрежденията за срез на вятъра.

(2)Предупрежденията по ал. 1 съдържат кратка информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на ПИК и 500 m (1600 ft) над нея, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, намиращо се: 1. по траекторията за кацане/излитане; 2. по летищния кръг на полетите; 3. на земята по време на пробега след кацане или разбега за излитане.

(3)На летища, където местната топография създава условия за значителен срез на вятъра до височини, надхвърлящи 500 m (1600 ft) над нивото на пистата, слоят, за който се издават предупрежденията по ал. 1, се разширява съответно след преценка на ДАНО.

(4)Предупрежденията по ал. 1 се издават в съответствие с приложение № 4. Чл. 92.

(1)Летища, в които срезът на вятъра се определя с наземни уреди за дистанционно сондиране или определяне, разпространяват сигнали за срез на вятъра, генерирани от измерващите системи.

(2)Сигналите за срез на вятъра съдържат кратка актуална информация за наблюдавания срез на вятъра, характеризиран с изменение на насрещния/попътния вятър със 7,5 m/s (15 възела) или повече, който може да окаже неблагоприятно въздействие на ВС във финалния етап на траекторията за подхода за кацане или началния етап на траекторията за излитане или на ВС на ПИК по време на пробега след кацане или преди излитане.

(3)Сигналът за срез на вятъра се обновява най-малко на една минута. Той се отменя веднага при изменение на насрещния/попътния вятър с по-малко от 7,5 m/s (15 възела). Чл. 93.

(1)Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят от летищните метеорологични служби в един от следните случаи:

1. след получаване на доклад от ВС за преустановен срез на вятъра;
2. след изтичането на период от време, по преценка на летищната метеорологична служба.

(2)Критериите за отмяна на предупреждение за срез на вятъра се определят от ДАНО с отчитане на местните физико-географски условия. Глава седма АЕРОНАВИГАЦИОННА КЛИМАТОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I Общи положения Чл. 94.

(1)За целите на планирането на полетите аеронавигационната климатологична информация се изготвя във формата на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета.

(2)Техническите изисквания към вида, обема и начините на разпространение на аеро-навигационна климатологична информация са посочени в приложение № 5. Чл. 95.

(1)Доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя аеронавигационната климатологична информация, а начинът на предоставяне се съгласува с потребителите.

(2)Видът на климатологичните данни, необходими за изготвяне и актуализиране на планове за развитие на летищата, са определени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване. Чл.

1. Аеронавигационната климатоло­гична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация. Чл.
2. Събирането на климатологични данни при строеж на нови летища или нови ПИК на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация. Раздел II Летищни климатологични таблици Чл.
3. Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:
4. да се изготвят летищни климатологични таблици за всяко международно летище на територията на страната;
5. при искане от страна на заинтересовани ползватели климатологичните таблици да се предоставят в срок, съгласуван с ГД „ГВА“ след получаване на становище от ДАНО. Раздел III Летищни климатологични резюмета Чл.
6. Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО. Чл.
7. Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител. Раздел IV Копия на данните от метеорологичните наблюдения Чл.
8. При поискване от надзорните власти или доставчиците на аеронавигационно метеорологично обслужване на други държави – членки на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, ДАНО предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи. Глава осма ОБСЛУЖВАНЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ И ЕКИПАЖИТЕ НА ВС Раздел I Общи разпоредби Чл.
9. Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:
10. предполетно планиране;
11. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите;
12. предполетна подготовка на екипажите на ВС;
13. въздухоплавателните средства в полет. Чл.
14. Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват. Чл.
15. Информацията по чл. 102 се отнася за времето на провеждане на полета и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, като включва и очакваните метеорологични условия между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора резервни летища. Чл. 105.

(1)Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, се обновява непрекъснато и включва следните сведения:

1. прогнози за: а) вятъра и температурата във височина; б) влажността във височина; в) геопотенциалната височина на полетните нива; г) полетно ниво и температура на тропопаузата; д) посока, скорост и полетно ниво на максималния вятър, и е) значими метеорологични явления;
2. информация METAR или SPECI (включително тренд-прогнози, издадени в съответствие с РАНС) за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;
3. прогнози TAF или коригирани TAF за летищата за излитане и планираното за кацане и заявените резервни летища при излитане, по маршрута и кацане;
4. прогнози за излитане;
5. информации SIGMET и специалните доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET;
6. консултативна информация за вулканична пепел и тропични циклони по целия маршрут;
7. в съответствие с РАНС, зонални прогнози GAMET и/или прогнози за полети на малки височини във вид на карти, изготвени в допълнение на информация AIRMET и информация AIRMET за полети на малки височини, която е налична в метеорологичната служба и е приложима към целия маршрут;
8. летищни предупреждения за летището;
9. метеорологични спътникови снимки, и
10. информация от наземен метеорологичен радар.

(2)Данните по ал. 1, т. 1, букви „б“ и „в“ се използват само при автоматизирано предполетно планиране и не се визуализират. Чл. 106.

(1)Прогнозите по чл. 105, ал. 1, т. 1 се формират от числените прогнози, предоставяни от СЦЗП, като обхващат планираната траектория на полета по време, абсолютна височина и географски район освен ако друго не е договорено между ДАНО и заинтересования оператор.

(2)За да се осигури еднаквост и стандартизиране на полетната документация, прогнозите от СЦЗП, разпространявани в кодови форми GRIB и BUFR, се декодират в стандартни карти на СЦЗП съгласно приложение № 7 и не се извършват никакви изменения в съдържащата се в тях метеорологична информация и идентификацията на автора на прогнозите на СЦЗП. Чл.

1. Прогнозите за вятъра и температурата във височина по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „а“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определени полетни нива. Прогнозите за значими метеорологични явления по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „е“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определен слой в атмосферата, ограничен от полетнитe нива, както са посочени в приложение № 7 и приложение №
2. Чл. 108.

(1)Информацията за вятъра и температурата във височина и за значимите метеорологични явления над полетно ниво 100, предназначена за предполетно планиране и препланиране по време на полет, се предоставя веднага след нейното получаване и не по-късно от 3 h преди излитане.

(2)При поискване от оператора допълнителна метеорологична информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет се предоставя във възможно най-кратък срок. Чл. 109. При необходимост ГД „ГВА“ предприема координирани действия със съответните власти на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози. Чл. 110.

(1)Основният метод за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация на операторите и екипажите на ВС е самостоятелен брифинг чрез автоматизирана предполетна информационна система освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересованите оператори.

(2)Метеорологичната информация за предполетно планиране се предоставя само за полети от Република България освен ако друго не е съгласувано между ДАНО и заинтересования оператор.

(3)За летища без метеорологична служба начинът на предоставяне на метеорологична информация се договаря между ДАНО и заинтересования оператор. Раздел II Брифинг, консултация и излагане на материалите на показ Чл.

1. Летищната метеорологична служба при поискване провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на ВС или упълномощено от авиационния оператор лице. Чл.
2. Целта на брифинга или консултацията е да се предостави последната налична информация за съществуващи и очаквани метеорологични условия по набелязания маршрут, на планираното летище за кацане и резервните летища и/или да се обясни и допълни информацията, включена в полетната документация. Чл.
3. Метеорологичната информация, предназначена за брифинг, консултация или визуализиране на материалите, включва няколко или всички елементи по чл. 105, освен ако не е съгласувано друго между ДАНО и съответния авиационен оператор. Чл. 114.

(1)По време на брифинга ЛМС информира екипажа на ВС, когато счете, че развитието на метеорологичните условия на дадено летище ще се различава съществено от летищната прогноза в полетната документация.

(2)Тази част от брифинга, която се отнася до различието по ал. 1, се записва и на оператора се осигурява достъп до записа. Чл. 115.

(1)Брифингът, консултацията и визуализацията на материали се провеждат от ЛМС на летището за излитане, а където няма ЛМС, ДАНО определя метеорологична служба съгласувано с операторите.

(2)При извънредни обстоятелства, включително прекомерно закъснение на полета, ЛМС провежда нов брифинг, консултация и/или ако това е невъзможно, организира предоставянето на нова полетна документация. Чл. 116.

(1)Поискалият брифинг или консултация член на екипажа на ВС или авиационен оператор е длъжен да се яви в предварително съгласуваното с ЛМС време.

(2)Ако условията на летището не позволяват провеждането на персонален брифинг или консултация, ЛМС предоставя такова обслужване по телефона или с помощта на други комуникационни средства. Раздел IІІ Полетна документация Чл. 117.

(1)Полетната документация включва информация по чл. 105, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „е“, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.

(2)За полети с продължителност до 2 h и по-малко след кратък престой и обратен полет заинтересованите оператори могат да съгласуват с ДАНО полетната документация да се ограничи до оперативно необходимата, като задължително включва тази по чл. 105, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т.

1. Чл.
2. Изискванията към броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация върху картите, които се включват в полетната документация, са посочени в приложение №
3. Чл.
4. При съществени разлики между метеорологичната информация, включена в полетната документация, и използваната за предполетно планиране и препланиране по време на полет летищната метеорологична служба незабавно уведомява екипажите и по възможност предоставя коригирана информация. Чл.
5. Ако преди излитане на ВС се наложи актуализиране на вече получена полетна документация, при възможност метео­рологичната служба информира оператора или летищната контролна кула за промените. Чл.
6. Летищната метеорологична служба съхранява в печатен или електронен вид копия от предоставената полетна документация на екипажите за период 30 дни от издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването. Раздел ІV Автоматизирани предполетни информационни системи за брифинг, консултация, полетно планиране и полетна документация Чл.
7. При използване на автоматизирани предполетни информационни системи за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС с цел самостоятелен брифинг, полетно планиране и полетна документация информацията се предоставя в съответствие с изискванията на раздели I – IІІ. Чл.
8. Когато се използват автоматизирани предполетни информационни системи за интегриран общ достъп до метеорологична информация и данни от службата за аеронавигационно информационно обслужване, ДАНО е отговорен за контрола и управлението на качеството на метеорологичната информация, предоставяна от тези системи в съответствие с чл.
9. Раздел V Информация за въздухоплавателните средства в полет Чл. 124.

(1)Метеорологичните служби предоставят метеорологичната информация, предназначена за ВС в полет, на съответния орган за ОВД, както и чрез D-VOLMET или VOLMET в съответствие с изискванията на РАНС.

(2)Метеорологичната информация за планиране на ВС в полет се предоставя на операторите съгласно споразумение между ДАНО и съответния оператор при поискване. Чл.

1. Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета. Чл.
2. Метеорологичната информация се предоставя чрез D-VOLMET или радиопредаванията VOLMET в съответствие с глава десета. Глава девета ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРГАНИТЕ ЗА ОВД, СЛУЖБИТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ И ЗА СЛУЖБИТЕ ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I Информация за органите за ОВД Чл.
3. Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя за всеки орган за ОВД съответна метеорологична служба, отговорна за предоставянето на необходимата актуална метеорологична информация. Чл.
4. Информацията, която ЛМС доставя на органите за ОВД, се изготвя и представя в съответствие с приложение №
5. Чл. 129.

(1)За обслужване на летищна контролна кула или орган за контрол на подхода ДАНО определя съответна летищна метеорологична служба.

(2)За обслужване на районен контролен център или център за полетна информация ДАНО определя съответна метеорологична служба за следене. Чл. 130. Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с ВС в аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната метеорологична служба. Раздел II Информация за службите за търсене и спасяване Чл. 131.

(1)Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя метеорологични служби, които в съответствие с изискванията на РАНС да предоставят метеорологична информация на службите за търсене и спасяване в предварително съгласуван формат.

(2)Метеорологичните служби, определени съгласно ал. 1, поддържат връзка със службите за търсене и спасяване по време на операциите за търсене и спасяване. Раздел III Информация за службите за аеронавигационна информация Чл. 132. Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира предоставянето на актуална метеорологична информация, необходима на службите за аеронавигационна информация при изпълнение на техните функции. Глава десета КОМУНИКАЦИИ Раздел I Общи изисквания към комуникациите Чл. 133.

(1)Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществяват:

1. предаване на необходимата метеорологична информация от ЛМС и ЛМСт до летищната контролна кула, органа за контрол на подхода на съответните летища;
2. предаване на необходимата метеорологична информация от метеорологичните служби за следене до центъра за полетна информация, районния контролен център и центровете за търсене и спасяване;
3. приемане на продуктите на СЦЗП от метеорологичните служби и други потребители.

(2)Телекомуникационната мрежа се проектира и изгражда в съответствие с приложение №

1. Чл.
2. За връзка между метеорологичните служби и летищните контролни кули и/или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационните средства за директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s. Чл. 135.

(1)За връзка между метеорологичните служби и центровете за полетна информация, районните контролни центрове се използват телекомуникационни средства, които осигуряват:

1. директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s;
2. комуникация с отпечатване, когато при получателя се изисква печатно копие, като времето за пренос на такива съобщения е не повече от 5 min.

(2)За връзка между метеорологичните служби и центровете за търсене и спасяване се използват телекомуникационни средства, които осигуряват директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s. Чл. 136. При необходимост телекомуникационните средства по чл. 134 и 135 се допълват от други средства за визуална или звукова комуникация, като локални телевизионни мрежи или компютърни системи за обработка на информация. Чл. 137. При договореност ДАНО предоставя на авиационните оператори възможности за свързване чрез подходящи телекомуникационни средства за получаване на аеронавигационна метеорологична информация. Чл. 138. Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства за обмен на оперативна метеорологична информация между ЛМС. Чл. 139. Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основното телекомуникационно средство, което се използва за обмен на оперативна метеорологична информация. За обмен на метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и глобалната компютърна мрежа – интернет, доколкото тя съществува и е надеждна, в зависимост от двустранните/многостранните или регионалните аеронавигационни споразумения. Раздел II Използване на AFS комуникации и глобалната компютърна мрежа – интернет, за обмен на метеорологични бюлетини Чл. 140. Доставчикът на аеронавигационно метеорологично обслужване събира, обработва и разпространява оперативна метеорологична информация, получавана от всяка МСС, ЛМС или ЛМСт чрез информационен бюлетин. Обменът/разпространението на този бюлетин се осъществява чрез аеронавигационната неподвижна служба (AFS), глобалната компютърна мрежа (Internet) или други алтернативни комуникационни канали на доставчика. Раздел III Използване на AFS комуникации за разпространение на продуктите на СЦЗП Чл. 141. Продуктите на СЦЗП в цифрова форма се разпространяват в бинарен вид, по методи и канали, установени в РАНС. Раздел IV Използване на мобилни комуникации Чл. 142. При изполването на мобилни комуникации се спазват изискванията на наредбата към съдържанието и формата на метеорологичната информация, предавана към и от ВС. Раздел V Използване на линията за предаване на аеронавигационни данни и на аеронавигационната служба за радиоразпространение.Съдържание на съобщенията D-VOLMET и на радиопредаванията VOLMET Чл. 143. Съобщенията D-VOLMET съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително с тренд-прогнозата (при наличност), летищните прогнози TAF и информации SIGMET, специалните доклади от ВС, които не са включени в информациите SIGMET, и при наличие – информация AIRMET. Чл. 144. Радиопредаванията VOLMET се излъчват непрекъснато и съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително и тренд-прогноза (при наличност). ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Абсолютна височина“ (Altitude) е вертикалното разстояние, измерено от средното морско ниво до определено ниво, точка или обект, приет за точка. 2. „Аеронавигационна метеорологична станция“ (Aeronautical meteorological station) е станция, предназначена за извършване на наблюдения и изготвяне на метеорологични съобщения, използвани в гражданското въздухоплаване. 3. „Аеронавигационно неподвижно обслужване“ (Aeronautical fixed service (AFS) е телекомуникационно обслужване между определени неподвижни пунктове, което е предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги. 4. „Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа“ (Aeronautical fixed telecommunication network (АFTN) е световна система от неподвижни аеронавигационни мрежи, част от аеронавигационната неподвижна служба, предназначена за обмен на съобщения и/или цифрови данни между аеронавигационни неподвижни станции, имащи еднакви или съвместими комуникационни характеристики. 5. „Автоматичен зависим обзор“ (Automatic dependent surveillance (ADS) е метод за обзор, с който ВС по линия за предаване на данни автоматично предоставят данни, получени от бордните навигационни системи, включващи опознавателния индекс на ВС, четириизмерното му местоположение и при необходимост допълнителни данни. 6. „Брифинг“ (Briefing) е устно излагане на актуалната или очакваната метеорологична обстановка. 7. „Видимост“ (Visibility) за авиационни цели е по-голямото от: а) най-голямото разстояние, на което черен обект с приемливи размери, разположен близо до земната повърхност, може да се различи и опознае при наблюдаване на светъл фон; б) най-голямото разстояние, на което може да се различи и опознае светлина със сила на светлината около 1000 cd, наблюдавана на неосветен фон. 8. „Видимост на пистата за излитане и кацане“ (Runway visual range (RVR) е разстоянието, до което пилотът на ВС, намиращо се на осовата линия на пистата за излитане и кацане, може да види маркировъчните знаци на повърхността на ПИК или светлините, които я ограничават или маркират осовата й линия. 9. „Зона за приземяване (зона на опиране)“ (Touchdown zone) е част от пистата, след прага, предназначена за първо опиране на пистата от кацащи самолети. 10. „Зонална прогноза GAMET“ (GAMET area forecast) е зонална прогноза във форма на явен текст със съкращения, предназначена за полетите на малки височини, отнасяща се за района на полетна информация или негов подрайон, изготвена от метеорологична служба, определена от съответните метеорологични органи, която се обменя с метеорологичните служби в съседните райони за полетна информация, както е съгласувано между съответните метеорологични власти. 11. „Информация AIRMET“ (AIRMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене относно наличие или очаквана поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон. 12. „Информация SIGMET“ (SIGMET information) е информация, издавана от метеорологична служба за следене за наличие или очаквано възникване на определени значими метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС. 13. „Канал за предаване на данни VOLMET (D-VOLMET)“ (VOLMET data link service (D-VOLMET) е канал за предаване на данни за предоставяне на текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози, съобщения SIGMET и при наличие информации AIRMET. 14. „Консултативен център за тропични циклони“ (Tropical cyclone advisory centre (TCAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягане в центъра и максимална скорост на приземния вятър на тропичните циклони. 15. „Консултативен център за вулканична пепел“ (Volcanic ash advisory centre (VAAC) е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози, съответните регионални центрове за зонални прогнози и международните банки данни – ОРМЕТ, относно хоризонталните и вертикалните размери, и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата в резултат от вулканични изригвания. 16. „Консултация“ (Consultation) е обсъждане с метеоролог или друг квалифициран служител на съществуващите и/или очакваните метеорологични условия, свързани с изпълнението на полетите. 17. „Крейсерско ниво“ (Cruising level) е ниво, поддържано в продължение на значителна част от полета. 18. „Координационен център за търсене и спасяване“ (Rescue co-ordination centre) е звено, отговарящо за създаването на ефективна организация и координиране на провеждането на операциите за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване. 19. „Командир на ВС (КВС)“ (Pilot-in-command) е пилот, назначен от оператора, или в случай на авиация с общо предназначение – собственикът на ВС, който изпълнява задълженията на командир и отговаря за безопасността на въздухоплавателното средство по време на полета. 20. „Летищна климатична справка“ (Aerodrome climatological summary) е кратко представяне на стойностите на определени метеорологични елементи за дадено летище на базата на статистически данни. 21. „Летищна климатична таблица“ (Aerodrome climatological table) е таблица, съдържаща статистически данни от наблюдения на един или няколко метеорологични елемента за дадено летище. 22. „Летищна контролна кула“ (Aerodrome control tower) е орган за контрол на летищното движение. 23. „Летищна контролна точка“ (Aerodrome reference point) е точка, определяща географското местоположение на летището. 24. „Летищна метеорологична служба“ (Aerodrome meteorological office) е служба, намираща се на летище, определена да осигурява метеорологично обслужване за гражданското въздухоплаване. 25. „Метеорологичен бюлетин“ (Meteorological bulletin) е текст, съдържащ метеорологична информация, предхождана от подходящо заглавие (глава на бюлетин). 26. „Метеорологична информация“ (Meteorological information) е метеорологичен доклад, анализ, прогноза и каквото и да е друго съобщение за фактически или очаквани метеорологични условия. 27. „Метеорологичен доклад“ (Meteorological report) е съобщение за резултатите от проведените наблюдения за метеорологичните условия, отнасящи се към определено време и място. 28. „Метеорологична служба“ (Meteorological office) е служба, предназначена за метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване. 29. „Метеорологичен спътник“ (Meteorological satellite) е изкуствен спътник на Земята, който извършва метеорологични наблюдения и предава тези наблюдения на Земята. 30. „Минимална секторна височина“ (Minimum sector altitude) е най-малката височина, която може да се използва, осигурявайки минимален запас от височина 300 m (1000

1. ft)над всички обекти, намиращи се в сектор от кръг с радиус 46 km (25 морски мили), в чийто център се намира радионавигационно средство. 31. „Метеорологично наблюдение“ (Observation meteorological) е оценяване на един или повече метеорологични елементи. 32. „Наблюдение от борда на ВС“ (Aircraft observation) е оценка на един или няколко метеорологични елемента, извършвана от борда на въздухоплавателно средство, намиращо се в полет. 33. „Ниво“ (Level) е общ термин, отнасящ се до вертикалното положение на въздухоплавателно средство в полет, като в различни случаи може да означава относителна височина, абсолютна височина или полетно ниво (ешелон). 34. „Облачност от оперативно значение“ (Cloud of operational significance) е облачност с височина на долната граница под 1500 m (5000
2. ft)или под най-голямата минимална секторна височина – което от двете е по-голямо, или купесто-дъждовна или мощна купеста облачност без оглед на височината й. 35. „Обслужване“ (Service) е термин, използван като условно понятие за обозначаване на функционални задължения или предоставяно обслужване. 36. „Оператор“ (Operator) е лице, организация или предприятие, което се занимава с експлоатация на въздухоплавателно средство или предлагащо въздухоплавателни услуги. 37. „Оперативен контрол“ (Operational control) е упражняване на пълномощия за начало, продължение, промяна или прекратяване на полет в интерес на безопасността на ВС и редовността и ефективността на полета. 38. „Оперативен полетен план“ (Operational flight plan) е план на оператора за безопасно провеждане на полета с отчитане на летателно-техническите характеристики на ВС, други експлоатационни ограничения и практически значими очаквани условия по зададения маршрут и на съответните летища. 39. „Оперативно планиране“ (Operational planning) е планиране на полетите от оператора. 40. „Орган“ (Unit) е термин, използван за обозначаване на персонала, който осъществява съответния вид обслужване. 41. „Орган за обслужване на въздушното движение“ (Air traffic services unit) е общ термин, с който в конкретния случай се означава орган за контрол на въздушното движение, център за полетна информация или служба за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение (летищна аеронавигационна служба). 42. „Орган за контрол на подхода“ (Approach control unit (APP) е орган за контрол на въздушното движение (КВД) на контролирани полети при долитане към или отлитане от едно или повече летища. 43. „Осигуряване на качеството“ (Quality assurance) е съвкупност от всички планирани и систематично осъществявани дейности в рамките на системата за качество и в същото време потвърждавани като необходими за създаване на достатъчна увереност, че обектът ще изпълнява изискванията за качество (ISO 9000:2000). 44. „Относителна височина“ (Height) е вертикалното разстояние до ниво, точка или обект, приет за точка, измерено от указано изходно ниво. 45. „Писта за излитане и кацане (ПИК)“ (Runway) е определен правоъгълен участък от наземно летище, подготвен за излитане и кацане на ВС. 46. „Полетна документация“ (Flight documentation) са написани или отпечатани документи, включително карти и формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет. 47. „Полетно ниво (Ешелон)“ (Flight level) е повърхност на постоянно атмосферно налягане, измервано с барометричен висотомер, отнесена към установената стойност на налягане 1013,2 hPa (хектопаскала) и отделена от други такива повърхности посредством определени интервали от налягане; барометричният висотомер се калибрира в съответствие със стандартна атмосфера, като при поставяне на: а) QNH – показва абсолютна височина; б) QFE – показва относителна височина над опорната QFE точка; в) 1013,2 hPa – обозначава полетно ниво. Термините „относителна височина“ и „абсолютна височина“ означават приборни, а не геометрични относителни и абсолютни височини. 48. „Праг на ПИК“ (Threshold) е началото на участъка от ПИК, който се използва за кацане. 49. „Превишение“ (Elevation) е вертикалното разстояние от средното морско ниво до точка или ниво от земната повърхност или свързан с нея обект. 50. „Превишение на летището“ (Aerodrome elevation) е превишението на най-високата точка в площта за кацане. 51. „Преобладаваща видимост“ (Prevailing visibility) е максималната видимост, наблюдавана в съответствие с дефиницията на „видимост“, която се достига поне на половината от линията на хоризонта или поне на половината от повърхността на летището; тази област може да включва съседни или несъседни сектори. 52. „Принципи на човешкия фактор“ (Human factors principles) са принципи, които се прилагат в организацията на аеронавигационната дейност, лицензирането, обучението, техническата експлоатация и поддръжката и в които се търси безопасността във взаимодействието между човека и другите компоненти на системата, с адекватно отчитане на човешките възможности. 53. „Прогноза“ (Forecast) е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство. 54. „Прогностична карта“ (Prognostic chart) е прогноза за определен метеорологичен елемент (елементи), валидна за определен момент или период от време и за определено ниво или част от въздушното пространство, представена графично върху карта. 55. „Радиопредаване VOLMET“ (VOLMET broadcast) е непрекъснато повтарящо се радиопредаване, съдържащо според нуждите текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET за ВС по време на полет. 56. „Район за полетна информация“ (РПИ) (Flight information region) е въздушно пространство с определени размери, в границите на което се осигурява полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване. 57. „Районен контролен център“ (Area control centre) е орган за осигуряване на контрол на въздушното движение на контролираните полети в контролираните райони под негова юрисдикция. 58. „Регионално аеронавигационно споразумение (РАНС)“ (Regional air navigation agreement) е споразумение, утвърдено от Съвета на ICAO, по предложение на регионално съвещание по въздушна навигация. 59. „Резервно (запасно) летище“ (Alternate aerodrome) е летище, към което ВС може да продължи полета си, когато е невъзможно или нецелесъобразно продължаването на полета към или кацането на набелязаното летище за кацане. 60. „Резервно (запасно) летище при излитане“ (Take-off alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, ако за това възникне необходимост непосредствено след излитане и няма възможност да бъде използвано летището на излитане. 61. „Резервно (запасно) летище по маршрута“ (En-route alternate) е летище, на което ВС може да извърши кацане, след като при полет по маршрут е попаднало в нестандартни условия или аварийно състояние. 62. „Резервно (запасно) летище на летището за кацане“ (Destination alternate) е летище, към което ВС може да продължи полета, когато е невъзможно или нецелесъобразно изпълнението на кацане на набелязаното за тази цел летище. 63. „Световен център за зонални прогнози (СЦЗП)“ (World area forecast centre (WAFC) е метеорологичен център, определен да подготвя и предоставя височинни прогнози в цифров вид и в глобален мащаб директно на държавите с подходящи средства като част от аеронавигационното неподвижно обслужване. 64. „Световна система за зонални прогнози (ССЗП)“ (World area forecast system (WAFS) е глобална система, чрез която световните центрове за зонални прогнози осигуряват аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрут в унифицирани стандартни формати. 65. „Система за качество“ (Quality system) е система от организационни структури, процедури, процеси и ресурси, необходими за управление на качеството. 66. „Служба за търсене и спасяване“ (Search and rescue services unit) е служба, която действа като координационен спасителен център, спомагателен спасителен център или пост за аварийно оповестяване. 67. „Стандартна изобарна повърхност“ (Standard isobaric surface) е изобарна повърхност, използвана в световен мащаб за представяне и анализиране на атмосферните условия. 68. „Служба за следене на вулканичната дейност по международните авиотрасета“ (International airways volcano watch (IAVW) към ICAO e служба, която осигурява международни правила за следене и предоставяне на предупреждения към въздухоплавателните средства за вулканична пепел в атмосферата. 69. „Съобщения от борда на ВС“ (Air-report) са съобщения от борда на ВС по време на полет, които са съставени в съответствие с изискванията за съобщаване на информация за местоположението, протичането на полета и/или метеорологичната обстановка. 70. „Точка за доклад“ (Reporting point) е определено географско място, спрямо което може да бъде докладвано местоположението на ВС. 71. „Управление на качеството“ (Quality control) е система от оперативни методи и дейности, използвани за изпълнение на изискванията на качеството (ISO 9000:2000). 72. „Тропичен циклон“ (Tropical cyclone) е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър. 73. „Център за полетна информация“ (Flight information centre) е орган, създаден за осъществяване на полетноинформационно обслужване и аварийнооповестително обслужване. 74. „Цифрови данни в точките на равномерна мрежа“ (данни във форма грид) (Grid point data in digital form) са метеорологични данни, обработени с компютър, за множество точки, разположени на еднакво разстояние една от друга върху карта, предназначени за предаване от един метеорологичен компютър на друг компютър в кодиран вид, подходящ за автоматизирано използване. 75. „Член на летателен екипаж“ (Flight crew member) е правоспособен член на екипажа, на когото са възложени задължения, свързани с управлението на ВС по време на полет. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Служителите, които осъществяват аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и към датата на влизане в сила на тази наредба са в трудови правоотношения с ДАНО, се считат за професионално компетентни и получават свидетелство за компетентност по чл. 7 без прилагане на процедурата, предвидена в Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове. § 3.

(1)Летищата, които не притежават необходимото техническо оборудване (включително софтуер) към датата на влизане в сила на тази наредба, продължават да излъчват данните от редовните и специалните наблюдения само в кодова форма METАR/SPECI, но не по-късно от две години от влизане в сила на наредбата.

(2)В случаите по ал. 1 ДАНО уведомява всички потребители за начина на излъчване на данните. § 4. Тази наредба се издава на основание § 6, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. § 5. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.). § 6. Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“. Министър: Ивайло Московски Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF -а на броя Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения 1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата. Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО. Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители. 2. Метеорологичните прибори се разполагат на летищата по начин, който осигурява представителност на данните, получавани от тях, за зоната, за която се изискват наблюденията. Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.). 3. Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с изискванията, процедурите и практиките, обявени от Световната метеорологична организация (СМО). Измерванията и наблюденията се извършват с експлоатационна точност в границите, определени в таблица № 1.1. 4. Метеорологичните наблюдатели на летището се разполагат по начин (доколкото това е възможно), който осигурява представителност на данните за районите, за които се изискват наблюденията. 5. Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция. 6. Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен. II. Общи изисквания към метеорологичните сведения 1. Формат на метеорологичните сведения 1.1. Локалните редовни и специални сведения се издават в явен текст със съкращения в съответствие с таблица № 1.2. 1.2. Сведения METAR и SPECI се издават в съответствие с таблица № 1.3 и се разпространяват в кодови форми METAR и SPECI, публикувани от СМО (WMO № 306, Part A). 1.3. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI съдържат цялата предвидена информация, с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с РАНС (EUR ANP, Part VI – Meteorology). 1.4. Сведенията METAR/SPECI се разпространяват в препоръчания от СМО код BUFR в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 2. Използване на термина „CAVOK“ Информацията за обща видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина „CAVOK“, когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия: а) видимост 10 km или повече и минималната видимост не се съобщава: – в локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.2 , 2.4.3 и 2.4.4; в сведенията METAR /SPECI стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5.а; – минималната видимост се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5; б) няма облачност от оперативно значение; в) няма нито едно от метеорологичните явления от оперативно значение по т. 4.2.3. и 4.2.4. 3. Критерии за издаване на локални специални сведения и специални сведения SPECI 3.1. Списъкът от критерии за издаване на локални специални сведения включва: 3.1.1. стойности, които съответстват в най-голяма степен на оперативните минимуми на пистата за излитане и кацане на летището и на операторите, използващи летището; 3.1.2. стойности, които се определят в зависимост от оперативните изисквания на местните органи за ОВД и операторите; 3.1.3. повишаване на температурата с 2 °C и повече спрямо дадената в последното сведение или алтернативна прагова стойност, която се съгласува със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори; 3.1.4. допълнителна информация относно наличието на значими метеорологични явления в зоните за подход и набор в съответствие таблица 1.2; 3.1.5. стойностите, които са критерии за специални сведения в кодова форма SPECI. 3.2. Специални сведения в кодова форма SPECI се издават при следните промени на метеорологичните условия: 3.2.1. когато средната посока на приземния вятър се измени с 60° или повече от тази в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 възела) или повече; 3.2.2. когато средната скорост на вятъра се измени с 5 m/s (10 възела) или повече от тази в последното сведение; 3.2.3. когато отклонението от средната скорост на вятъра (поривите) се увеличи с 10 възела или повече от това в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15 възела) или повече; 3.2.4. когато вятърът се изменя, преминавайки през стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от метеорологичните власти след консултации със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори, като се отчитат изменения на вятъра, които: а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане, и б) са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните минимуми на ВС, които са типични за даденото летище; 3.2.5. когато видимостта се промени до или премине през една или няколко от следните стойности: а) 800, 1500 или 3000 m; б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.6. когато видимостта на пистата за излитане и кацане се промени до или премине през една или няколко от стойностите: 150, 350, 600 или 800 m; 3.2.7. в случай на начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) преохладен валеж; б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; в) гръмотевична буря с валеж; г) прашна буря; д) пясъчна буря; 3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) ледени кристали; б) преохладена мъгла; в) ниско носещ се прах, пясък или сняг; г) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря); д) гръмотевична буря без валеж; е) шквал; ж) фуниевидни облаци (торнадо или смерч); 3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през: а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.10. когато количеството на облачен слой с долна граница под 450 m (1500

1. ft)се промени: а) от SCT или по-малко към BKN или OVC, или б) от BKN или OVC към SCT или по-малко; 3.2.11. когато небето е закрито и вертикалната видимост се промени до или премине през 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); 3.2.12. други критерии, основани на оперативните минимуми на даденото летище. 3.3. Когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент, се издава едно сведение SPECI, което се третира като сведение за влошаване. III. Разпространение на метеорологичните сведения 1. METAR и SPECI 1.1. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват до международните банки данни OPMET и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS, определени от регионалното аеронавигационно споразумение. 1.2. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват за обмен в съответствие с РАНС. 1.3. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на условията на времето се разпространяват незабавно след наблюдението. 1.4. Специалните сведения в кодова форма SPECI за подобряване на условията на времето се разпространяват, когато подобрението се е задържало 10 min, и при необходимост се коригират преди разпространението, в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период. 1.5. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на един елемент и едновременно с това за подобряване на друг се разпространяват незабавно след наблюдението. 2. Локални редовни и специални сведения 2.1. Локалните редовни и специални сведения се разпространяват до местните органи за ОВД и се предоставят също и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. 2.2. Локалните специални сведения се разпространяват до органите за ОВД веднага след настъпването на определените в раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“ условия. 2.3. Локални специални сведения не се издават за: а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с индикатори, еднакви с тези в метеорологичната станция, и тези индикатори се използват за изготвяне на локални редовни и специални сведения; б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището. 2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. IV. Метеорологични наблюдения и сведения 1. Приземен вятър 1.1. Разположение на датчиците: 1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3
2. ft)над земната повърхност. 1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. 1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици. 1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане. 1.2. Визуализиране: 1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване. 1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици. 1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи. 1.3. Осредняване: 1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва: а) за 2-минутен период – за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД; б) за 10-минутен период – за сведения в кодова форма METAR/SPECI; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече, или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min. 1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 s за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД. 1.4. Точност на измерванията: 1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в табл. 1.1. 1.5. Съобщаване на данните в сведенията: 1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 възел). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото деление на тази скала. 1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва: 1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра; 1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини: а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял; б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела), се съобщава посоката като променлива без средна стойност; в) при обща вариация 180° и повече се съобщава посоката като променлива без средна стойност; 1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е: а) 2,5 m/s (5 възела) или повече в локалните редовни и специални сведения, при прилагане на процедури за намаляване на шума ( параграф 7.2.3 и 7.2.6 от PANS-ATM (Doc 4444); б) 5 m/s (10 възела) или повече в противен случай; 1.5.2.4. при скорост на вятъра, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва терминът„CALM“; 1.5.2.5. при скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) и повече се отбелязва 49 m/s (99 възела); 1.5.2.6. когато 10-минутният период включва „значим скок“ на стойностите на посоката и/или скоростта на вятъра, се съобщават само вариациите на скоростта и посоката, наблюдавани след скока. 1.5.3. В локалните редовни и специални сведения: а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните; в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2.б; г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 2. Видимост 2.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на видимостта представителността на наблюденията на видимостта се осигурява чрез използване на датчици, разположени на подходящи места. Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат, така че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. Видимостта се измерва на височина около 2,5 m над пистата за излитане и кацане. 2.2. Визуализиране При използване на инструментални системи за измерване на видимостта данните, получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 2.3. Осредняване При използване на инструментални системи изходните данни се обновяват поне през 60 s, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специални сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“. 2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва: а) при видимост под 800 m – в стъпки през 50 m; б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km – в стъпки през 100 m; в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km – в стъпки по един километър; г) при видимост 10 km и повече видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва CAVOK. В случаите по букви „а“ – „г“ всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръглява към най-близкото по-малко деление на скалата. 2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване. 2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни. 2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и: а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса – когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време е по-малка от 5000 m; ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; б) минималната стойност, без да се указва посоката – при бързо изменение на видимостта и невъзможност за определяне на преобладаващата видимост. 3. Видимост на пистата за излитане и кацане 3.1. Разположение на датчиците 3.1.1. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват на височина около 2,5 m над пистата. 3.1.2. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват странично от осовата линия на пистата на разстояние не по-голямо от 120 m. 3.1.3. Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 m от прага на пистата за излитане и кацане, а местата за наблюдение за средния и крайния сектор от пистата за излитане и кацане трябва да се намират на разстояние от 1000 до 1500 m от прага й и съответно – на около 300 m от другия й край, за да се осигури представителност на данните за видимостта на пистата за излитане и кацане за тези зони. 3.1.4. Точното разположение на местата по т. 3.1.3, а при необходимост и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на пистата за излитане и кацане, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори. 3.2. Инструментални системи 3.2.1. За оценка на видимостта на пистата за излитане и кацане, предназначена за инструментален подход и кацане по категории I, II и III, се използват трансмисометри и/или скетърметри. 3.3. Визуализиране 3.3.1. При използване на инструментални системи данните за видимостта на пистата за излитане и кацане се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици, а когато в съответствие с т. 3.1.2 се изискват отделни датчици, те съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта се отнасят показваните данни. 3.3.2. Когато оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва от наблюдател и при изменението на стойността тя преминава през стъпките на използваната за съобщения скала, сведенията за наблюденията се съобщават на съответните органи за ОВД, с изключение на случаите по т. 2.3 от раздел III „Разпространение на метеорологичните сведения“. Такива съобщения се предават най-много 15 s след края на наблюдението. 3.4. Осредняване 3.4.1. За да се осигури представителност на текущите данни, при използване на инструментални системи, входните данни се обновяват най-малко на всеки 60 s. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специалните сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават стойностите, включени в критериите за издаване на специални сведения SPECI по т. 3.2.5 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“. 3.5. Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3 % от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините: а) действителната интензивност на светлините – за писта с включени светлини; б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия – за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите). 3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата. 3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от: а) 25 m – при видимост под 400 m; б) 50 m – при видимост между 400 и 800 m; в) 100 m – при видимост над 800 m. Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръгля към най-близкото по-малко деление на скалата. 3.6.2. При оценяване на видимостта на пистата за излитане и кацане като долна граница се приема 50 m, а като горна – 2000 m. Извън тези граници локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI показват само, че видимостта на пистата е по-малка от 50 m или по-голяма от 2000 m. 3.6.3. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.5. В локалните редовни и специални сведения: а) се указват използваните мерни единици; б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се провеждат само в един участък на пистата, например в зоната на опиране, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение; в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край, и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията; г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни. 3.6.6. В сведенията METAR/SPECI: а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране, без указание за местоположение; б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни. 3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, в следните случаи: а) когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение – в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min; в случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията „U“ или „D“, а при липса на ясна тенденция – „N“; б) ако стойността на видимостта на пистата за излитане и кацане за 1 min от 10-минутния период се различава с повече от 50 m или повече от 20 % от средната стойност в зависимост от това коя стойност е по-голяма, вместо средната стойност се съобщават средната минимална и средната максимална стойност за 1 min; ако през 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, се наблюдава „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата, за определяне на измененията се използват само данните, получени след наблюдавания скок. 4. Метеорологични явления 4.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за наблюдение на метеорологични явления, посочени в т. 4.2.3 и 4.2.5, представителността на информацията се осигурява чрез подходящо разположение на датчиците. 4.2. Съобщаване на данните в сведенията 4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност. 4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището. 4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване: а) валежи: – ръмеж: DZ; – дъжд: RA; – сняг: SN; – снежни зърна: SG; – ледени зърна (леден дъжд), суграшица: PL; – ледени кристали (много малки ледени кристали, в равновесно състояние, наричани още диамантен прах (съобщава се само когато съответната видимост e 5000 m или по-малко): IC; – град (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е 5 mm или повече): GR; – дребен град и/или снежна суграшица (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 mm): GS; б) явления, намаляващи видимостта (хидрометеори) – мъгла (съобщава се, когато видимостта е по-малка от 1000 m, освен когато е указана като „MI“, „BC“, „PR“ или „VC“): FG; – димка (съобщава се когато видимостта е поне 1000 m, но не по-голяма от 5000 m): BR; в) явления, намаляващи видимостта (литометеори): (Следващите съкращения се използват само когато влошаването на видимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5000 m или по-малко, с изключение на „SA“, когато се указва като „DR“ и вулканична пепел.) – пясък: SA; – прах (над обширен район): DU; – омара: HZ; – дим: FU; – вулканична пепел: VA; г) други явления: – прашни/пясъчни вихри: PO; – шквал: SQ; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC; – прашна буря: DS; – пясъчна буря: SS. 4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в точка 4.2.3, в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението „UP“ за неидентифициран тип валеж при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС. 4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления с използване на приетите съкращения и приложимите критерии, са съответно: – гръмотевична буря (използва се за съобщаване на гръмотевична буря с валеж, в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3); когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевица или се види светкавица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението „TS“ се използва самостоятелно: TS; – краткотраен валеж (използва се за съобщаване на проливен валеж, в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3); краткотрайните валежи в околността на летището се съобщават като „VCSH“ без уточнение за типа или интензивността на валежа: SH; – преохладен (преохладени водни капки или валеж – използва се с различни метеорологични явления в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3): FZ; – високо носещ се (виелица); използва се за съобщаване в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на височина 2 m (6
3. ft)или повече над земята: BL; – ниско носещ се (използва се в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на по-малко от 2 m (6
4. ft)над нивото на земята): DR; – приземна (по-малко от 2 m над земната повърхност): MI; – на вълма (използва се за вълма от мъгла, покриваща части от летището): BC; – частична (използва се, когато значителна част от летището е покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла): PR. 4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин: а) в локалните редовни и специални сведения: слаба – „FBL“, умерена – „MOD“, силна – „HVY“; б) в сведенията METAR/SPECI: слаба – „-“, умерена – без индикатор, силна – „+“; индикаторите за интензивност се използват с метеорологични явления в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3; слаба интензивност се използва само за валежи. Близост – отбелязва се с „VC“. Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление в съответствие с табл. 1.3, когато не се съобщава в съответствие с т. 4.2.5. 4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват, в зависимост от необходимостта, едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3 и 4.2.5, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите. 5. Облачност 5.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на количеството и на височината на долната граница на облаците представителността на информацията се осигурява чрез подходящото разположение на датчиците. В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средният маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средният маркер, на разстояние 900 – 1200 m (3000 – 4000
5. ft)от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода. 5.2. Визуализиране При използване на инструментални системи данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни. 5.3. Ниво на отчитане Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището. За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50
6. ft)или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага. В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво. 5.4. Съобщаване на данните в сведенията В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3000 m (10 000
7. ft)се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала. При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50
8. ft)до 90 m (300
9. ft)включително и в стъпки от 30 m (100
10. ft)между 90 m (300
11. ft)и 3000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала. 5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията „FEW“ (1 до 2 осми), „SCT“ (3 до 4 осми), „BKN“ (5 до 7 осми) или „OVC“ (8 осми); б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като „CВ“ или „TCU“ съответно; в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100
12. ft)до височина 600 m (2000 ft); г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението „CAVOK“ не е приложимо, се използва съкращението „NSC“; д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност: – най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; – следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC; – следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC; – купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи от букви „а“ до „в“; е) когато височината на долната граница на облачността е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облаците или части от тях; ж) когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни и мощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни. 5.4.2. В локалните редовни и специални сведения: а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група се записва „///“; б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението „NCD“; в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и височината на долната й граница се заместват от „//////“. 6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване 6.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици. 6.2. Съобщаване на данните в сведенията 6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий. 6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се указват температурите, по-ниски от 0°. 7. Атмосферно налягане 7.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за атмосферното налягане QNH и при необходимост в съответствие с т. 7.3.2.б QFE се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към един барометър. Когато се визуализират стойностите на QFE за повече от една писта за излитане и кацане, в съответствие с т. 7.3.2.г ясно се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят съответните данни. 7.2. Ниво на отчитане Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход, и за необорудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7
13. ft)или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане. 7.3. Съобщаване на данните в сведенията 7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група. 7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава: а) стойността на QNH; б) стойността на QFE при заявка на авиационен потребител и в съответствие с местните изисквания; в)