Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

Държавен вестник Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията брой: 25, от дата 27.3.2012 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.46 Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА НАРЕДБА № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I

Цел, организация и предоставяне на метеорологично обслужване

Чл. 1

С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България, които са в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO)

Чл. 2

Чл. 3

Аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване (ДАНО), притежаващи валидно свидетелство, удостоверяващо правото им да извършват аеронавигационно метеорологично обслужване, издадено съгласно Регламент (EO) № 2096/2005 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (ОВ, L 335 от 2005 г.) или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010, както и съгласно приложимите условия и ред, регламентирани в Наредба № 2096 от 2006 г. за условията и реда за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България (ДВ, бр. 102 от 2006 г.)

Чл. 4

Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС)

Чл. 5

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване във въздушното пространство над територията на Република България, включително над вътрешните и териториалните й води, и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна

Чл. 6

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) или организации по смисъла на чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) осъществяват контрол по отношение на аеронавигационното метеорологично обслужване в Република България

Чл. 7Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва от специалисти, притежаващи свидетелство за компетентност

Чл. 8

Подготовката, обучението и квалификацията на персонала, извършващ аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, се осъществява в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация

Чл. 9

Издаването на свидетелствата за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала за извършване на аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва съгласно Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2010 г.)

Раздел II

Предоставяне, използване и управление на качеството на аеронавигационната метеорологична информация

Чл. 10

Чл. 11

Раздел III

Изискване за предизвестия от авиационните оператори

Чл. 12

Чл. 13Авиационен оператор, изискващ метеорологично обслужване, отправя предизвестие до ДАНО, когато

Чл. 14(1) За отделни полети авиационният оператор или екипажът на ВС уведомяват метеорологична служба, обслужваща летището, за

Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I

Световна система за зонални прогнози на ICAO

Чл. 15

Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от световните центрове за зонални прогнози (СЦЗП), които са част от световната система за зонални прогнози и които 1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за: а) вятър във височина; б) температура и влажност във височина; в) геопотенциална височина на полетните нива; г) полетно ниво и температура на тропопаузата; д) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър;

Раздел IІ Летищна метеорологична служба (ЛМС)

Чл. 16

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по предложение на ДАНО определя броя и разположението на летищните метеорологични служби (ЛМС) за обслужване на гражданското въздухоплаване

Чл. 17В зависимост от вида на полетите, изпълнявани на летището, ЛМС съгласувано с ГД „ГВА“ изпълнява една или повече от следните функции

Чл. 18Информация за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP)

Чл. 19На летища, на които няма установена метеорологична служба

Раздел IIІ Метеорологична служба за следене (МСС)

Чл. 20

Чл. 21

Границите на района на отговорност, за който се извършва следене на метеорологичните условия, съвпадат с тези на РПИ, контролирания район или комбинация от последните два Глава трета МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ И СВЕДЕНИЯ

Раздел I

Летищни метеорологични станции и видове наблюдения

Чл. 22(1) В района на летищата съгласувано с ГД „ГВА“ се създават летищни метеорологични станции (ЛМСт) съобразно необходимостта

Чл. 23

При наличие на изисквания в РАНС ДАНО създава ЛМСт върху съоръжения в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения

Чл. 24

Чл. 25

Чл. 26

Чл. 27Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения и се разпространяват в района на летището и извън него

Чл. 28

Конкретната стойност на всеки от метеорологичните елементи в сведението представлява максимално приближаване към действителните условия по време на наблюдението поради естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи

Раздел II

Метеорологични наблюдения и сведения

Чл. 29Органите за ОВД предоставят наличната информация на ЛМС или МСС относно

Чл. 30

Чл. 31(1) Редовните наблюдения се извър­шват денонощно, освен ако не е съгласувано друго между ГД „ГВА“, ДАНО и съответните ползватели

Чл. 32Редовните сведения се разпространяват, като

Чл. 33На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR започват да се излъчват преди възобновяване на полетите в интервал от време, указан в РАНС

Чл. 34

Чл. 35На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR

Раздел ІІІ Съдържание на сведенията

Чл. 36Локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI съдържат следната информация, подробно указана в приложение № 1, в следния ред

Чл. 37В случаите, предвидени в РАНС, в сведенията METAR/SPECI се включва и допълнителна информация извън тази по чл. 36

Раздел ІV Приземен вятър

Чл. 38

В ЛМСт се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра, като информацията се съобщава в градуси спрямо географския север и метри за секунда (възли)

Чл. 39(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на приземния вятър са представителни за

Раздел V

Видимост

Чл. 40Хоризонталната видимост се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри

Чл. 41(1) В локалните редовни и специални сведения наблюденията на видимостта са представителни за условията

Раздел VI

Видимост на ПИК

Чл. 42Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които

Чл. 43Видимостта на ПИК се измерва в метри и се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 m

Чл. 44Резултатите от наблюденията на видимостта на ПИК са представителни за

Чл. 45(1) При промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК, незабавно се уведомяват съответните органи за ОВД

Раздел VII

Метеорологични явления

Чл. 46

Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и неговата околност и се съобщават съобразно изискванията в приложение № 1. Като минимум се идентифицират валежи и преохладени валежи с тяхната интензивност, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури (включително и гръмотевични бури в околността на съответното летище)

Чл. 47(1) Информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището

Раздел VІІІ Облачност

Чл. 48

Чл. 49(1) Наблюденията на облачността за локалните редовни и специални сведения са представителни за зоната на подхода за кацане

Раздел ІX Температура на въздуха и температура на точката на оросяване

Чл. 50Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се измерват и съобщават в градуси по Целзий

Чл. 51

Наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални сведения и за сведенията METAR/SPECI са представителни за комплекса от ПИК на летището Раздел Х Атмосферно налягане

Чл. 52Атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и на QFE, се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали

Раздел ХI Допълнителна информация

Чл. 53

Сведенията от наблюденията на летищата включват допълнителна информация за метеорологичните явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата

Чл. 54При възможност в информацията по чл. 58 се посочва местоположението на метеорологичните явления от оперативно значение

Раздел ХII Съобщаване на метеорологичната информация от автоматизирана наблюдателна система

Чл. 55

Глава четвърта НАБЛЮДЕНИЯ И ДОКЛАДИ ОТ ВС

Раздел I

Наблюдения и доклади от ВС по време на полета

Чл. 56

Извършването, записването и докладването на наблюдения от ВС, регистрирани в Република България, изпълняващи полети по международни маршрути за ОВД, се осъществяват в съответствие с разпоредбите, съдържащи се в тази глава

Чл. 57Въздухоплавателните средства извършват следните наблюдения

Раздел II

Редовни наблюдения от ВС

Чл. 58

Когато се използва линия за предаване на данни „въздух – земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR), автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 min по време на полет по маршрут и на всеки 30 s по време на набор за първите 10 min от полета

Чл. 59

При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в морските пространства на Република България и в открито море в рамките на РПИ на Република България, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между ДАНО и съответния оператор

Чл. 60

За извършване на редовни наб­людения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС през приблизително едночасови интервали. Съответните процедури за това се определят в РАНС

Чл. 61

В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наб­люденията в съответствие с чл. 58

Чл. 62

Въздухоплавателно средство, което не е снабдено с апаратура за използване на линия за предаване на данни „въздух – земя“, се освобождава от извършването на редовни наблюдения

Раздел III

Специални и други извънредни наблюдения от ВС

Чл. 63Специални наблюдения се извър­шват от всяко ВС при наличие на някое от следните условия

Чл. 64

Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, различни от тези по чл. 63, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на полета, се докладват във възможно най-кратък срок на съответния орган за ОВД

Раздел IV

Обмен на докладите от ВС

Чл. 65(1) Наблюденията от ВС се предават по линия за предаване на данни „земя – въздух“

Чл. 66(1) Специалните доклади от ВС, получени чрез говорна комуникация, се препредават незабавно от органите за ОВД до съответната метеорологична служба за следене

Чл. 67

Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност, предхождаща изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел, се попълват в специална форма на доклад за вулканична активност от екипажите на ВС. Доставчикът на аеронавигационно обслужване включва копие от получения доклад в предполетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от облака от вулканична пепел Глава пета АЕРОНАВИГАЦИОННИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Раздел I

Интерпретиране и използване на прогнозите

Чл. 68(1) Аеронавигационните метеорологични прогнози имат вероятностен характер

Чл. 69Всяка нова прогноза от метеорологичната служба отменя всички предишни прогнози от същия тип за същото място и за същия период на валидност или за част от него

Чл. 70Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение № 3

Раздел II

Летищни прогнози

Чл. 71(1) Летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС

Чл. 72

Чл. 73(1) Летищните метеорологични служби, които изготвят летищни прогнози, осъществяват постоянно наблюдение и при необходимост своевременно ги коригират

Чл. 74(1) Периодът на валидност на редовните летищни прогнози се определя в съответствие с РАНС и е не по-малък от 6 h и не по-голям от 30 h

Раздел III

Прогнози за кацане

Чл. 75(1) Прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС

Чл. 76Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза

Чл. 77

Раздел IV

Прогнози за излитане

Чл. 78Прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби

Чл. 79Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за

Чл. 80Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС до 3 h преди очакваното време на излитане

Чл. 81Летищните метеорологични служби, които изготвят прогнози за излитане, осъществяват непрекъснато наблюдение и при необходимост незабавно ги коригират

Раздел V

Зонални прогнози за полети на малки височини

Чл. 82

Когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или под полетно ниво 150 или по-високо при необходимост в планински местности) изисква редовно издаване и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД „ГВА“ по предложение на ДАНО и след консултации със заинтересованите ползватели определя честотата на издаване на зонални прогнози, формата, периода на валидност и критериите за издаване на корекции

Чл. 83

Чл. 84

Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 h, с период на валидност 6 h и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и останалите летищни метеорологични служби в съответния РПИ не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност Глава шеста ИНФОРМАЦИИ SIGMET И AIRMET, ЛЕТИЩНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И СИГНАЛИ ЗА СРЕЗ НА ВЯТЪРА

Раздел I

Информация SIGMET

Чл. 85(1) Информацията SIGMET се издава от метеорологичните служби за следене и съдържа

Чл. 86Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4

Раздел II

Информация AIRMET

Чл. 87

Чл. 88(1) Метеорологичната служба за следене анулира излъчена информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, повече не се наблюдава или очаква

Раздел III

Летищни предупреждения

Чл. 89(1) Летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС

Чл. 90(1) Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно приложение № 4

Раздел IV

Предупреждения и сигнали за срез на вятъра

Чл. 91

Чл. 92

Чл. 93(1) Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят от летищните метеорологични служби в един от следните случаи

Глава седма АЕРОНАВИГАЦИОННА КЛИМАТОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I

Общи положения

Чл. 94

Чл. 95(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване изготвя аеронавигационната климатологична информация, а начинът на предоставяне се съгласува с потребителите

Чл. 96

Аеронавигационната климатоло­гична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация

Чл. 97Събирането на климатологични данни при строеж на нови летища или нови ПИК на съществуващи летища започва възможно най-рано преди въвеждането им в експлоатация

Раздел II

Летищни климатологични таблици

Чл. 98Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност

Раздел III

Летищни климатологични резюмета

Чл. 99Летищните климатологични резюмета се изработват в съответствие с изискванията на СМО

Чл. 100Летищните климатични резюмета се предоставят на ползвателите на аеронавигационни услуги на хартиен или на електронен носител

Раздел IV

Копия на данните от метеорологичните наблюдения

Чл. 101

При поискване от надзорните власти или доставчиците на аеронавигационно метеорологично обслужване на други държави – членки на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), авиационни оператори или други ползватели, имащи отношение към аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване, ДАНО предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи Глава осма ОБСЛУЖВАНЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ И ЕКИПАЖИТЕ НА ВС

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 102Аеронавигационното метеорологично обслужване на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за

Чл. 103Метеорологичната информация се изготвя в съответствие с приложение № 6 и така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват

Чл. 104

Информацията по чл. 102 се отнася за времето на провеждане на полета и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, като включва и очакваните метеорологични условия между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора резервни летища

Чл. 105(1) Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, се обновява непрекъснато и включва следните сведения

Чл. 106

Чл. 107

Прогнозите за вятъра и температурата във височина по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „а“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определени полетни нива. Прогнозите за значими метеорологични явления по чл. 105, ал. 1, т. 1, буква „е“ се предоставят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и за определен слой в атмосферата, ограничен от полетнитe нива, както са посочени в приложение № 7 и приложение № 8

Чл. 108

Чл. 109При необходимост ГД „ГВА“ предприема координирани действия със съответните власти на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози

Чл. 110

Раздел II

Брифинг, консултация и излагане на материалите на показ

Чл. 111Летищната метеорологична служба при поискване провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на ВС или упълномощено от авиационния оператор лице

Чл. 112

Целта на брифинга или консултацията е да се предостави последната налична информация за съществуващи и очаквани метеорологични условия по набелязания маршрут, на планираното летище за кацане и резервните летища и/или да се обясни и допълни информацията, включена в полетната документация

Чл. 113

Метеорологичната информация, предназначена за брифинг, консултация или визуализиране на материалите, включва няколко или всички елементи по чл. 105, освен ако не е съгласувано друго между ДАНО и съответния авиационен оператор

Чл. 114

Чл. 115

Чл. 116(1) Поискалият брифинг или консултация член на екипажа на ВС или авиационен оператор е длъжен да се яви в предварително съгласуваното с ЛМС време

Раздел IІІ Полетна документация

Чл. 117(1) Полетната документация включва информация по чл. 105, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „е“, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7

Чл. 118

Изискванията към броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация върху картите, които се включват в полетната документация, са посочени в приложение № 6

Чл. 119

При съществени разлики между метеорологичната информация, включена в полетната документация, и използваната за предполетно планиране и препланиране по време на полет летищната метеорологична служба незабавно уведомява екипажите и по възможност предоставя коригирана информация

Чл. 120

Ако преди излитане на ВС се наложи актуализиране на вече получена полетна документация, при възможност метео­рологичната служба информира оператора или летищната контролна кула за промените

Чл. 121

Летищната метеорологична служба съхранява в печатен или електронен вид копия от предоставената полетна документация на екипажите за период 30 дни от издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването Раздел ІV Автоматизирани предполетни информационни системи за брифинг, консултация, полетно планиране и полетна документация

Чл. 122

При използване на автоматизирани предполетни информационни системи за предоставяне и визуализация на метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС с цел самостоятелен брифинг, полетно планиране и полетна документация информацията се предоставя в съответствие с изискванията на раздели I – IІІ

Чл. 123

Когато се използват автоматизирани предполетни информационни системи за интегриран общ достъп до метеорологична информация и данни от службата за аеронавигационно информационно обслужване, ДАНО е отговорен за контрола и управлението на качеството на метеорологичната информация, предоставяна от тези системи в съответствие с чл. 10

Раздел V

Информация за въздухоплавателните средства в полет

Чл. 124

Чл. 125Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета

Чл. 126Метеорологичната информация се предоставя чрез D-VOLMET или радиопредаванията VOLMET в съответствие с глава десета

Глава девета ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРГАНИТЕ ЗА ОВД, СЛУЖБИТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ И ЗА СЛУЖБИТЕ ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I

Информация за органите за ОВД

Чл. 127

Доставчикът на аеронавигационно обслужване определя за всеки орган за ОВД съответна метеорологична служба, отговорна за предоставянето на необходимата актуална метеорологична информация

Чл. 128Информацията, която ЛМС доставя на органите за ОВД, се изготвя и представя в съответствие с приложение № 9

Чл. 129(1) За обслужване на летищна контролна кула или орган за контрол на подхода ДАНО определя съответна летищна метеорологична служба

Чл. 130

Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с ВС в аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната метеорологична служба

Раздел II

Информация за службите за търсене и спасяване

Чл. 131

Раздел III

Информация за службите за аеронавигационна информация

Чл. 132

Доставчикът на аеронавигационно обслужване организира предоставянето на актуална метеорологична информация, необходима на службите за аеронавигационна информация при изпълнение на техните функции Глава десета КОМУНИКАЦИИ

Раздел I

Общи изисквания към комуникациите

Чл. 133(1) Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществяват

Чл. 134

За връзка между метеорологичните служби и летищните контролни кули и/или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационните средства за директна гласова комуникация, като времето за установяване на връзката е не повече от 15 s

Чл. 135

Чл. 136

При необходимост телекомуникационните средства по чл. 134 и 135 се допълват от други средства за визуална или звукова комуникация, като локални телевизионни мрежи или компютърни системи за обработка на информация

Чл. 137

При договореност ДАНО предоставя на авиационните оператори възможности за свързване чрез подходящи телекомуникационни средства за получаване на аеронавигационна метеорологична информация

Чл. 138Доставчикът на аеронавигационно обслужване осигурява подходящи телекомуникационни средства за обмен на оперативна метеорологична информация между ЛМС

Чл. 139

Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основното телекомуникационно средство, което се използва за обмен на оперативна метеорологична информация. За обмен на метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и глобалната компютърна мрежа – интернет, доколкото тя съществува и е надеждна, в зависимост от двустранните/многостранните или регионалните аеронавигационни споразумения

Раздел II

Използване на AFS комуникации и глобалната компютърна мрежа – интернет, за обмен на метеорологични бюлетини

Чл. 140

Доставчикът на аеронавигационно метеорологично обслужване събира, обработва и разпространява оперативна метеорологична информация, получавана от всяка МСС, ЛМС или ЛМСт чрез информационен бюлетин. Обменът/разпространението на този бюлетин се осъществява чрез аеронавигационната неподвижна служба (AFS), глобалната компютърна мрежа (Internet) или други алтернативни комуникационни канали на доставчика

Раздел III

Използване на AFS комуникации за разпространение на продуктите на СЦЗП

Чл. 141Продуктите на СЦЗП в цифрова форма се разпространяват в бинарен вид, по методи и канали, установени в РАНС

Раздел IV

Използване на мобилни комуникации

Чл. 142При изполването на мобилни комуникации се спазват изискванията на наредбата към съдържанието и формата на метеорологичната информация, предавана към и от ВС

Раздел V

Използване на линията за предаване на аеронавигационни данни и на аеронавигационната служба за радиоразпространение.Съдържание на съобщенията D-VOLMET и на радиопредаванията VOLMET

Чл. 143

Съобщенията D-VOLMET съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително с тренд-прогнозата (при наличност), летищните прогнози TAF и информации SIGMET, специалните доклади от ВС, които не са включени в информациите SIGMET, и при наличие – информация AIRMET

Чл. 144Радиопредаванията VOLMET се излъчват непрекъснато и съдържат текущите летищни сведения METAR/SPECI, включително и тренд-прогноза (при наличност)

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1По смисъла на тази наредба

Термините „относителна височина“ и „абсолютна височина“ означават приборни, а не геометрични относителни и абсолютни височини.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Служителите, които осъществяват аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и към датата на влизане в сила на тази наредба са в трудови правоотношения с ДАНО, се считат за професионално компетентни и получават свидетелство за компетентност по чл. 7 без прилагане на процедурата, предвидена в Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове

§ 3

§ 4Тази наредба се издава на основание § 6, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване

§ 5Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.)

§ 6Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в „Държавен вестник“

Министър: Ивайло Московски Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF -а на броя Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения 1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата.

Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО.

Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители.

Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.).

II. Общи изисквания към метеорологичните сведения 1. Формат на метеорологичните сведения 1.1. Локалните редовни и специални сведения се издават в явен текст със съкращения в съответствие с таблица № 1.2.

1.2. Сведения METAR и SPECI се издават в съответствие с таблица № 1.3 и се разпространяват в кодови форми METAR и SPECI, публикувани от СМО (WMO № 306, Part A).

1.3. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI съдържат цялата предвидена информация, с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с РАНС (EUR ANP, Part VI – Meteorology).

1.4. Сведенията METAR/SPECI се разпространяват в препоръчания от СМО код BUFR в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това.

3.1.1. стойности, които съответстват в най-голяма степен на оперативните минимуми на пистата за излитане и кацане на летището и на операторите, използващи летището;

3.1.2. стойности, които се определят в зависимост от оперативните изисквания на местните органи за ОВД и операторите;

3.1.3. повишаване на температурата с 2 °C и повече спрямо дадената в последното сведение или алтернативна прагова стойност, която се съгласува със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори;

3.1.4. допълнителна информация относно наличието на значими метеорологични явления в зоните за подход и набор в съответствие таблица 1.2;

3.1.5. стойностите, които са критерии за специални сведения в кодова форма SPECI.

3.2. Специални сведения в кодова форма SPECI се издават при следните промени на метеорологичните условия:

3.2.1. когато средната посока на приземния вятър се измени с 60° или повече от тази в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 възела) или повече;

3.2.2. когато средната скорост на вятъра се измени с 5 m/s (10 възела) или повече от тази в последното сведение;

3.2.3. когато отклонението от средната скорост на вятъра (поривите) се увеличи с 10 възела или повече от това в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15 възела) или повече;

3.2.4. когато вятърът се изменя, преминавайки през стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от метеорологичните власти след консултации със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори, като се отчитат изменения на вятъра, които: а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане, и б) са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните минимуми на ВС, които са типични за даденото летище;

3.2.5. когато видимостта се промени до или премине през една или няколко от следните стойности: а) 800, 1500 или 3000 m; б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

3.2.6. когато видимостта на пистата за излитане и кацане се промени до или премине през една или няколко от стойностите: 150, 350, 600 или 800 m;

3.2.7. в случай на начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) преохладен валеж; б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; в) гръмотевична буря с валеж; г) прашна буря; д) пясъчна буря;

3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) ледени кристали; б) преохладена мъгла; в) ниско носещ се прах, пясък или сняг; г) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря); д) гръмотевична буря без валеж; е) шквал; ж) фуниевидни облаци (торнадо или смерч);

3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през: а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети;

3.2.10. когато количеството на облачен слой с долна граница под 450 m (1500 ft) се промени: а) от SCT или по-малко към BKN или OVC, или б) от BKN или OVC към SCT или по-малко;

3.2.11. когато небето е закрито и вертикалната видимост се промени до или премине през 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft);

3.2.12. други критерии, основани на оперативните минимуми на даденото летище.

3.3. Когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент, се издава едно сведение SPECI, което се третира като сведение за влошаване.

III. Разпространение на метеорологичните сведения 1. METAR и SPECI 1.1. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват до международните банки данни OPMET и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS, определени от регионалното аеронавигационно споразумение.

1.2. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват за обмен в съответствие с РАНС.

1.3. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на условията на времето се разпространяват незабавно след наблюдението.

1.4. Специалните сведения в кодова форма SPECI за подобряване на условията на времето се разпространяват, когато подобрението се е задържало 10 min, и при необходимост се коригират преди разпространението, в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период.

1.5. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на един елемент и едновременно с това за подобряване на друг се разпространяват незабавно след наблюдението.

2.2. Локалните специални сведения се разпространяват до органите за ОВД веднага след настъпването на определените в раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“ условия.

2.3. Локални специални сведения не се издават за: а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с индикатори, еднакви с тези в метеорологичната станция, и тези индикатори се използват за изготвяне на локални редовни и специални сведения; б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището.

2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището.

IV. Метеорологични наблюдения и сведения 1. Приземен вятър 1.1. Разположение на датчиците:

1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3 ft) над земната повърхност.

1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране.

1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици.

1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане.

1.2. Визуализиране:

1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване.

1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици.

1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни.

1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи.

1.3. Осредняване:

1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва: а) за 2-минутен период – за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД; б) за 10-минутен период – за сведения в кодова форма METAR/SPECI; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече, или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min.

1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 s за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД.

1.4. Точност на измерванията:

1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в табл. 1.1.

1.5. Съобщаване на данните в сведенията:

1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 възел). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото деление на тази скала.

1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва:

1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра;

1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини: а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял; б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела), се съобщава посоката като променлива без средна стойност; в) при обща вариация 180° и повече се съобщава посоката като променлива без средна стойност;

1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е: а) 2,5 m/s (5 възела) или повече в локалните редовни и специални сведения, при прилагане на процедури за намаляване на шума ( параграф 7.2.3 и 7.2.6 от PANS-ATM (Doc 4444); б) 5 m/s (10 възела) или повече в противен случай;

1.5.2.4. при скорост на вятъра, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва терминът„CALM“;

1.5.2.5. при скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) и повече се отбелязва 49 m/s (99 възела);

1.5.2.6. когато 10-минутният период включва „значим скок“ на стойностите на посоката и/или скоростта на вятъра, се съобщават само вариациите на скоростта и посоката, наблюдавани след скока.

1.5.3. В локалните редовни и специални сведения: а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните; в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2.б; г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3.

1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3.

Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат, така че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране.

Видимостта се измерва на височина около 2,5 m над пистата за излитане и кацане.

2.2. Визуализиране При използване на инструментални системи за измерване на видимостта данните, получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД.

Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици.

Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1, индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни.

2.3. Осредняване При използване на инструментални системи изходните данни се обновяват поне през 60 s, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специални сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“.

2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва: а) при видимост под 800 m – в стъпки през 50 m; б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km – в стъпки през 100 m; в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km – в стъпки по един километър; г) при видимост 10 km и повече видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва CAVOK.

В случаите по букви „а“ – „г“ всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръглява към най-близкото по-малко деление на скалата.

2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване.

2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни.

2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните.

2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и: а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса – когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време е по-малка от 5000 m; ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; б) минималната стойност, без да се указва посоката – при бързо изменение на видимостта и невъзможност за определяне на преобладаващата видимост.

3.1.2. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват странично от осовата линия на пистата на разстояние не по-голямо от 120 m.

3.1.3. Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 m от прага на пистата за излитане и кацане, а местата за наблюдение за средния и крайния сектор от пистата за излитане и кацане трябва да се намират на разстояние от 1000 до 1500 m от прага й и съответно – на около 300 m от другия й край, за да се осигури представителност на данните за видимостта на пистата за излитане и кацане за тези зони.

3.1.4. Точното разположение на местата по т. 3.1.3, а при необходимост и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на пистата за излитане и кацане, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори.

3.2. Инструментални системи 3.2.1. За оценка на видимостта на пистата за излитане и кацане, предназначена за инструментален подход и кацане по категории I, II и III, се използват трансмисометри и/или скетърметри.

3.3. Визуализиране 3.3.1. При използване на инструментални системи данните за видимостта на пистата за излитане и кацане се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици, а когато в съответствие с т. 3.1.2 се изискват отделни датчици, те съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта се отнасят показваните данни.

3.3.2. Когато оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва от наблюдател и при изменението на стойността тя преминава през стъпките на използваната за съобщения скала, сведенията за наблюденията се съобщават на съответните органи за ОВД, с изключение на случаите по т. 2.3 от раздел III „Разпространение на метеорологичните сведения“. Такива съобщения се предават най-много 15 s след края на наблюдението.

3.4. Осредняване 3.4.1. За да се осигури представителност на текущите данни, при използване на инструментални системи, входните данни се обновяват най-малко на всеки 60 s. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специалните сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават стойностите, включени в критериите за издаване на специални сведения SPECI по т. 3.2.5 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“.

3.5. Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3 % от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините: а) действителната интензивност на светлините – за писта с включени светлини; б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия – за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите).

3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата.

3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от: а) 25 m – при видимост под 400 m; б) 50 m – при видимост между 400 и 800 m; в) 100 m – при видимост над 800 m.

Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръгля към най-близкото по-малко деление на скалата.

3.6.2. При оценяване на видимостта на пистата за излитане и кацане като долна граница се приема 50 m, а като горна – 2000 m. Извън тези граници локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI показват само, че видимостта на пистата е по-малка от 50 m или по-голяма от 2000 m.

3.6.3. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата.

3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата.

3.6.5. В локалните редовни и специални сведения: а) се указват използваните мерни единици; б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се провеждат само в един участък на пистата, например в зоната на опиране, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение; в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край, и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията; г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни.

3.6.6. В сведенията METAR/SPECI: а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране, без указание за местоположение; б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни.

3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, в следните случаи: а) когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение – в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min; в случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията „U“ или „D“, а при липса на ясна тенденция – „N“; б) ако стойността на видимостта на пистата за излитане и кацане за 1 min от 10-минутния период се различава с повече от 50 m или повече от 20 % от средната стойност в зависимост от това коя стойност е по-голяма, вместо средната стойност се съобщават средната минимална и средната максимална стойност за 1 min; ако през 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, се наблюдава „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата, за определяне на измененията се използват само данните, получени след наблюдавания скок.

4.2. Съобщаване на данните в сведенията 4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност.

4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището.

4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване: а) валежи:

4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в точка 4.2.3, в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението „UP“ за неидентифициран тип валеж при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС.

4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления с използване на приетите съкращения и приложимите критерии, са съответно:

4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин: а) в локалните редовни и специални сведения: слаба – „FBL“, умерена – „MOD“, силна – „HVY“; б) в сведенията METAR/SPECI: слаба – „-“, умерена – без индикатор, силна – „+“; индикаторите за интензивност се използват с метеорологични явления в съответствие с табл. 1.2 и табл. 1.3; слаба интензивност се използва само за валежи.

Близост – отбелязва се с „VC“. Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление в съответствие с табл. 1.3, когато не се съобщава в съответствие с т. 4.2.5.

4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват, в зависимост от необходимостта, едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3 и 4.2.5, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите.

В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средният маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средният маркер, на разстояние 900 – 1200 m (3000 – 4000 ft) от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода.

5.2. Визуализиране При използване на инструментални системи данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни.

5.3. Ниво на отчитане Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището.

За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50 ft) или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага.

В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво.

5.4. Съобщаване на данните в сведенията В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3000 m (10 000 ft) се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала.

При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50 ft) до 90 m (300 ft) включително и в стъпки от 30 m (100 ft) между 90 m (300 ft) и 3000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръглява до най-близкото по-малко деление на тази скала.

5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията „FEW“ (1 до 2 осми), „SCT“ (3 до 4 осми), „BKN“ (5 до 7 осми) или „OVC“ (8 осми); б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като „CВ“ или „TCU“ съответно; в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft) до височина 600 m (2000 ft); г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението „CAVOK“ не е приложимо, се използва съкращението „NSC“; д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност:

5.4.2. В локалните редовни и специални сведения: а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните.

5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група се записва „///“; б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението „NCD“; в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и височината на долната й граница се заместват от „//////“.

6.2. Съобщаване на данните в сведенията 6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий.

6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се указват температурите, по-ниски от 0°.

7.2. Ниво на отчитане Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход, и за необорудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7 ft) или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане.

7.3. Съобщаване на данните в сведенията 7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група.

7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава: а) стойността на QNH; б) стойността на QFE при заявка на авиационен потребител и в съответствие с местните изисквания;