Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи

(1)С тази наредба се определят техническите изисквания при проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкции на съществуващи канализационни системи на урбанизирани територии над 200 ЕЖ (еквивалентни жители).

(2)За урбанизирани територии до 200 ЕЖ изискванията на наредбата се прилагат по искане на възложителя.

(3)Канализационните системи се състоят от:

1. канализационни мрежи и техните съоръжения в урбанизираните територии;
2. отвеждащи канализационни колектори извън урбанизираните територии;
3. канализационни помпени станции;
4. пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ);
5. съоръжения за заустване.

(4)Канализационните системи се проектират и изграждат в съответствие с действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съществените изисквания към строежите по чл. 169 ЗУТ, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на тази наредба. Чл. 2.

(1)Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и техническите спецификации, в които са определени изискванията към канализационните системи, свързани с опазването на околната среда, управлението на водите и управлението на отпадъците, опазването на здравето на хората и здравословните и безопасни условия на труд.

(2)Отпадъчните води от производствени и селскостопански сгради се заустват в канализационните системи при спазване на нормативните изисквания за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и в съответствие с изискванията на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на съответната за населеното място канализационна система.

(3)В случаите, когато за отделни елементи на канализационната система е разработен авариен план по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия, изискванията на този план се вземат предвид при проектирането и експлоатацията на системата.

(4)За елементите на канализационната система се осигуряват необходимите площи за изграждане в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на канализационни обекти на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).

(5)За пречиствателни съоръжения и канализационни помпени станции по канализационната система, които не подлежат на оценка за въздействие върху околната среда по реда на нормативните актове в областта на околната среда, се осигуряват минимални защитни зони в съответствие с приложение № 1. Чл. 3.

(1)При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се осигуряват:

1. защита на прилежащите територии от наводняване и намаляване на риска и евентуалните щети от наводнения при екстремални условия;
2. опазване на чистотата на водоприемниците в съответствие с изискванията на издаденото за съответната канализационна система разрешително за заустване;
3. спазване на нормативните изисквания за опазване на подземните води от замърсяване;
4. дълготрайност на строителните конструкции на сградите и съоръженията и устойчивост на земната основа при отчитане на влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия;
5. защита на ПСОВ от хидравлично претоварване, водещо до намаляване на пречиствателния им ефект;
6. предотвратяване на загниването на отпадъчните води и предприемане на мерки срещу отделянето на миризми;
7. необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, вибрации, отделяне на опасни вещества и др.);
8. прилагане на енергоефективни мерки;
9. постигане на изисквания икономически обоснован експлоатационен срок на системата и отчитане на бъдещи разширения и промени;
10. хидравлична проводимост и функционалност на системата при реконструкции, преустройства и/или основни ремонти;
11. необходимите условия за поддържане и достъп до елементите на системата;
12. нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на персонала при експлоатацията;
13. рационално използване на предвижданите и влаганите в канализационната система строителни продукти при отчитане на минималното използване на енергия по време на експлоатацията на системата и на възможността за повторно използване на строителните продукти при минимално въздействие върху околната среда.

(2)Канализационните системи се проектират за икономически обоснования експлоатационен срок, определен от възложителя, за който следва да се осигурят хидравличното и технологичното функциониране на системата и функционирането по отношение на околната среда и целостта на конструкцията.

(3)Канализационните мрежи се проектират и изграждат при отчитане на елементите на коригираните речни корита в урбанизираните територии за осигуряване на нормалната работа на дъждопреливниците при дъжд и за предотвратяване на навлизането на речни води в канализационната мрежа. Чл. 4. Канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води се проектират, изграждат и експлоатират при отчитане на взаимодействието и на общото им влияние върху качеството на водите във водоприемника. Чл. 5.

(1)При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се използват годни и с подходящи характеристики за предвижданата употреба продукти, устройства и съоръжения, които са устойчиви на въздействията на отпадъчните води, на повърхностните води, на почвата и подземните води, на оразмерителните външни и вътрешни натоварвания, така че нормалното фунциониране и водонепропускливостта да не бъдат нарушавани в продължение на проектния експлоатационен период.

(2)При проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).

(3)Продуктите, влагани в канализационните системи, произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се използват за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата. Чл. 6.

(1)Хидравличната проводимост (капацитетът) на канализационните системи в сухо време (битови и производствени) се съобразява с капацитета (потреблението на вода) на съответните водоснабдителни системи, както и с резултатите от извършените конкретно за всеки случай измервания.

(2)Периодът на еднократно претоварване на канализационните мрежи, провеждащи дъждовни отпадъчни води, се определя в зависимост от вида на урбанизираната територия и отводнявания обект съгласно табл. 1 на приложение №

1. Чл.
2. Минималният обхват и съдържание на прединвестиционното проучване и инвестиционният проект на канализационните системи се разработват в съответствие с приложения № 3 и
3. Чл.
4. Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните системи е даден в приложение №
5. ЧАСТ ВТОРА ПРОЕКТИРАНЕ НА КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ И НА ОТВЕЖДАЩИ КАНАЛИЗАЦИОННИ КОЛЕКТОРИ Глава първа ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Чл.
6. Канализационните мрежи и отвеждащите канализационни колектори се проектират така, че да приемат и транспортират следните видове отпадъчни води:
7. битови отпадъчни води;
8. производствени отпадъчни води, които отговарят на нормативните изисквания за максимално допустими концентрации на вещества в такива води при заустването им в канализационните системи на населените места и които осигуряват спазването на изискванията в разрешителното за заустване на канализационната система;
9. дъждовни отпадъчни води;
10. инфилтрирани (дренажни и други) води. Чл. 10.

(1)В зависимост от начините на функциониране се проектират следните видове канализационни мрежи:

1. гравитационни канализационни мрежи;
2. вакуумни канализационни мрежи;
3. напорни канализационни мрежи.

(2)В зависимост от конструктивните и технологичните особености се проектират следните видове гравитационни канализационни мрежи:

1. смесена канализационна мрежа;
2. разделна канализационна мрежа;
3. полуразделна канализационна мрежа;
4. комбинирана канализационна мрежа (комбинация от смесена и разделна канализационна мрежа).

(3)Изборът на вида на канализационната мрежа във всеки конкретен случай се извършва при отчитане на:

1. предвижданията на действащите устройствени планове или на регионалните и/или общинските планове за развитие в случаите, когато няма действащ общ устройствен план;
2. предвижданията на генералните планове за развитие на водопроводните и канализационните системи и съоръжения;
3. вида и хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа;
4. наклоните на терена на урбанизираната територия, вида на почвата, геоложките, хидрогеоложките и други местни условия;
5. наличието на водоприемници и коти на характерните водни нива;
6. степента на застрояване;
7. вида, размерите и дълбочината на фундиране на сградите;
8. наличието на ПСОВ (технологична схема, техническо състояние, хидравличен и технологичен капацитет);
9. необходимостта от канализационни помпени станции и техния капацитет;
10. нормативните изисквания за опазване качеството на водите на водоприемниците, включително на разрешителното за заустване от канализационната система;
11. данните от предварителните проучвания и технико-икономическите анализи на подходящи вариантни решения;
12. нормативните изисквания при разполагането на канализационните тръбопроводи и съоръжения. Чл. 11.

(1)За извършване на проверка на резултатите при проектирането на разделни дъждовни и на смесени канализационни мрежи, обхващащи водосборни области над 200 ha, се прилагат компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6 в случаите, когато при прединвестиционните проучвания е изяснено, че съществуват и са предоставени от възложителя следните основни технически данни:

1. цифрови данни на електронен носител за съществуващата канализационна мрежа (вид на канализационната мрежа, вид на канализационната мрежова система, степен на изграденост, пространствена конфигурация, материал, от който са направени тръбите, съоръжения по мрежата, техническо състояние и хидравличен капацитет на мрежата и съоръженията, отводнителна норма в l/h.d към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на канализационната система);
2. цифрови данни на електронен носител за съществуващата водоснабдителна система (степен на изграденост, пространствена конфигурация, техническо състояние, физически загуби на вода, водоснабдителна норма в l/h.d към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на канализационната система);
3. цифрови данни на електронен носител за повърхностните водни обекти (водоприемниците на отпадъчните води) (характерни водни количества, водни стоежи и водни нива с определена обезпеченост, наличие, вид и пространствена конфигурация на речна корекция или на брегови укрепвания, цели за водоприемника);
4. цифрови данни на електронен носител от симулационни изследвания (при наличие на съществуващи такива или проведени в резултат на отделно възлагане) за хидравличния капацитет на съществуващата канализационна мрежа (при проектиране на реконструкции, преустройства и основни ремонти) при характерни хидравлични натоварвания чрез използване на компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6;
5. цифров модел на терена на урбанизираната територия с отразяване на съответните устройствени, застроителни и хидроложко-хидравлични характеристики;
6. данни от хидроложки изследвания вследствие многогодишни наблюдения, актуализирани с хидравличните особености към момента на проектиране (например синхронизирани данни от измервания, регистрирани в продължение на най-малко един пролетно-летен период, посредством инсталирани в урбанизираната територия дъждомерни апарати (плювиографи) с микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за валежните височини и инсталирани на подходящи места в канализационната мрежа датчици и микропроцесорни устройства за непрекъснато регистриране, съхранение и трансфер на данни за скоростта и водното количество в определените сечения с оглед използването им за калибриране и проверка на симулационния модел).

(2)В случаите, когато със заданието за проектиране се изискват определени технологии и компютърни модели за симулиране на оттока в съответствие с приложение № 6 и не съществуват основните технически данни по ал. 1, възложителят възлага тяхното разработване.

(3)При проектирането на реконструкции и/или основни ремонти на съществуващи канализационни мрежи заедно с изискванията при тяхното проектиране, определени в тази наредба, се отчитат допълнително периодът им на експлоатация, местоположението и видът на канализационната мрежа и на вложените строителни продукти, както и всички налични данни при техническата експлоатация на мрежата при аварийни ситуации и/или наводнения в прилежащите територии и техните въздействия върху околната среда. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ГРАВИТАЦИОННИ КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ КОЛЕКТОРИ Раздел І Общи изисквания Чл. 12.

(1)Гравитационните канализационни мрежи се проектират като разклонени (дървовидни/дрендовидни) или сключени (пръстеновидни) колекторни структури.

(2)Сключени гравитационни канализационни мрежи се проектират в случаите, когато със заданието за проектиране се изисква повишена сигурност на отвеждането на отпадъчните води чрез преразпределение на дъждовните отпадъчни води, както и когато се предвижда система за управление (преразпределение) на водните потоци в реално време. Чл.

1. При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се отчитат следните фактори:
2. топографията на терена и пространственото разположение на талвега и вододелите на формираните водосборни области;
3. разположението, широчината, устройството и вертикалната планировка на улиците и уличната мрежа;
4. начинът на застрояване в урегулираните поземлени имоти, дълбочината на фундиране на сградите и наличието на подземни пространства;
5. наличието, видът и хидравличната проводимост на съществуващите канализационни мрежи;
6. наличието, нивото и съставът на подземните води;
7. наличието на подходящ водоприемник и неговите хидравлични параметри;
8. геоложките условия и техническите характеристики на строителните почви, наличието на свлачищни райони и льосови почви;
9. пространственото разположение на съществуващи и на проектирани подземни тръбопроводи, комуникации и съоръжения;
10. изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея на издаденото за канализационната система разрешително за заустване;
11. условията за механизирано изкопаване на траншеите, както и за полагане и засипване на тръбопроводите. Чл. 14.

(1)При траншейно полагане на канализационните проводи широчината на траншеята се определя в зависимост от диаметъра и дълбочината на полагане на тръбопроводите в съответствие с приложение № 7 и така, че да се осигури свободен достъп за уплътняване на обратния насип между външните краища на тръбата и укрепването (откоса).

(2)Минималната широчина на дъното на откритите канали с трапецовиден профил, както и тази на откритите канали с право­ъгълен профил е 0,3 m. Чл. 15. При необходимост едновременно с канализационните мрежи се проектират и охранителни канали, с които се предотвратява вливането на външни повърхностни води в канализационната мрежа. Раздел II Хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи Чл. 16.

(1)Средното денонощно количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии (в т.ч. обектите за обществено обслужване) се определя въз основа на максималния брой жители за икономически обоснован експлоатационен срок. Средната денонощна отводнителна норма се приема 90 % от средноденонощното потребление на вода за питейно-битови нужди и за общественообслужващи сгради за съответния период.

(2)Максималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно количество на битовите отпадъчни води се умножи с максималния коефициент на обща неравномерност (К о,макс ), който се изчислява по формулата:

(1)където Q ср.ден е средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води от урбанизираната територия, l/s. Максималната стойност на К о,макс е 3,5.

(3)Минималното часово количество на битовите отпадъчни води от урбанизираните територии се определя, като средното денонощно водно количество на битовите отпадъчни води Q ср.ден в l/s се умножи с минималния коефициент на обща неравномерност ( К о,мин ), който се изчислява по формулата:

(4)Оразмерителните количества на производствените отпадъчни води се определят въз основа на:

1. данни от непосредствени измервания;
2. данни от проектите за водоснабдяването за нуждите на производството;
3. данни от други аналогични производства;
4. данни за вида на производството и технологичните процеси, броя на персонала, дебити съгласно технологичните данни от производството и др. по преценка на проектанта;
5. данни за използваните водни количества от собствени водоизточници;
6. данни за бъдещото развитие на предприятията. Чл. 17.

(1)Количеството на инфилтрираните в канализационната мрежа подземни води се определя посредством непосредствени изследвания.

(2)При липса на конкретни данни общото количество на инфилтрираните подземни и други води може да бъде прието от 0,05 до 0,15 l/s.ha по отношение на непропускливата отводнявана площ, която може да се изчисли, като се умножи общата отводнявана площ със средния отточен кофициент.

(3)Инфилтрацията може да се приеме за нулева, когато според хидроложките проучвания канализационната мрежа се проектира над нивото на подземните води. Чл.

1. Оразмерителното дъждовно водно количество при хидравлично оразмеряване на канализационните мрежи се определя съгласно приложение №
2. Чл. 19.

(1)Оразмерителното водно количество за битовата мрежа при разделна канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води, умножено по 2.

(2)Оразмерителното водно количество при разделна канализационна мрежа за дъждовни води се определя съгласно чл. 18.

(3)Оразмерителното водно количество за мрежата при смесена канализационна мрежа се определя като сума от максималното часово количество на битовите и производствените отпадъчни води и оразмерителното дъждовно водно количество, определено съгласно чл. 18. Чл. 20.

(1)Хидравличното оразмеряване на канализационните тръбопроводи се извършва по данни от техническите спецификации на проектираните тръби, като се използват утвърдените в практиката хидравлични формули на Колбрук и/или Манинг.

(2)Проводите за отпадъчни води се оразмеряват хидравлично така, че да бъде ограничена максимално възможността за отлагането на суспендирани вещества по дъното им, както и за осигуряване на придвижването на вече отложените утайки по тяхната дължина (осигуряване на условия за самопочистваща скорост на отпадъчните води в проводите).

(3)Допустимите минимални и максимални скорости на отпадъчните води при оразмеряването на гравитационни канализационни проводи се приемат съгласно приложение № 8. Чл. 21.

(1)При проектирането на гравитационни канализационни мрежи се приема минимален вътрешен диаметър на тръбите 250 mm.

(2)За сградните канализационни отклонения минималният диаметър се приема в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3)Допуска се използването на минимален вътрешен диаметър 200 mm при наклони на тръбопроводите, по-големи от 0,01, когато използваният диаметър съответства на оразмерителното отпадъчно водно количество. Чл. 22. Хидравличното оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи се извършва при условията на безнапорно движение на водата, като оразмерителното количество на отпадъчните води се провежда при водни нива, съвпадащи с темето на тръбата в оразмеряваното сечение (т. нар. „пълен пълнеж“ или „цялостно напълване“). Раздел ІІІ Ревизионни шахти при гравитационни канализационни мрежи Чл. 23.

(1)При проектирането на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала се осигурява възможност за извършване на необходимите дейности за поддържане на канализацинонните мрежи. Минималният вътрешен размер на тялото на шахтите се предвижда със следните размери:

1. при ревизионни шахти с кръгло сечение – 1000 mm;
2. при ревизионни шахти с правоъгълно сечение – 750 х 1200 mm;
3. при ревизионни шахти с елипсовидно сечение – 900 х 1100 mm.

(2)Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти се проектира с вътрешен диаметър 600 mm.

(3)Долната част на ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектира така, че размерите й да създават възможност за лесно и ефективно почистване, промиване и монтиране на затворни устройства и средства за измерване (при необходимост), както и за извършване на други дейности по време на експлоатацията.

(4)При канализационна мрежа, която обслужва конкретен поземлен имот (площадкова), се допуска проектиране на ревизионни отвори, без да се осигурява достъп на експлоатационния персонал. Номиналният диаметър на тялото на ревизионните отвори се предвижда с вътрешни размери от 400 до 800 mm. Чл. 24.

(1)Ревизионните шахти с достъп за контрол от персонала се проектират в местата, където се предвижда изменение на трасето на тръбопроводите или каналите в хоризонтална или вертикална посока, изменение на напречното сечение или на наклона на прилежащите тръбни участъци, както и в местата, където се включват или започват канализационни участъци.

(2)Максималното разстояние между две съседни ревизионни шахти в зависимост от вътрешния диаметър на канализационния клон е, както следва:

1. от 200 до 450 mm – до 60 m;
2. от 500 до 600 mm – до 80 m;
3. от 700 до 900 mm – до 100 m;
4. от 1000 до 1500 mm – до 150 m;
5. над 1500 mm – до 200 m.

(3)Не се допуска включване на канализационен клон в приемащ клон срещу течението на приемащия клон, освен в случаите при скок на второстепенния клон не по-малък от 500 mm.

(4)Свързването на канализационни участъци с различен диаметър по посока на движение на отпадъчните води се проектира така, че котите на темето на съответните канализационни профили в ревизионната шахта да са еднакви или котите на водните нива в двата канализационни профила при оразмерителните водни количества да са еднакви.

(5)При стръмни терени, когато наклонът на колектора се променя от по-малък в по-голям, в зависимост от хидравличните изчисления се допуска намаляване на размера на тръбния профил, като свързаването на тръбите се проектира „дъно с дъно“.

(6)Допуска се свързване на сградни канализационни отклонения с уличната канализационна мрежа без ревизионна шахта при дължина на отклонението, по-малка от 20 m. Свързването без шахти не трябва да предизвиква изменение на светлото сечение на канала и затруднение при експлоатацията му. Чл. 25.

(1)Ревизионните шахти се изследват на устойчивост срещу изплаване при високи подземни води (когато такива са установени).

(2)Ревизионните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания (земен натиск, натоварване от транспортни средства и др.).

(3)Свързванията между тръбите и ревизионните шахти се проектират водонепропускливи. Чл. 26.

(1)Входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и отговарят на следните изисквания:

1. съответстват на класа на натоварване на улицата;
2. осигуряват безопасността на пътя и са осигурени срещу вандализъм;
3. осигурени са срещу пропадане.

(2)Ревизионните шахти (при битова канализация) се проектират с капаци с вентилационни отвори.

(3)Когато изграждането на ревизионните шахти се предвижда в зелени площи, входните отвори, включително капаците, се проектират на разстояние 0,20 m над котата на терена, а при обработваеми площи – на разстояние 0,80 m над котата на терена.

(4)Стъпалата в ревизионните шахти трябва да са устойчиви на корозия.

(5)Кюнетите на ревизионните шахти се проектират така, че да създават най-добри хидравлични условия за движение на отпадъчните води и безопасна експлоатация на съоръжението. Раздел ІV Дъждоприемни съоръжения при гравитационни канализационни мрежи Чл. 27. Дъждоприемните съоръжения се проектират точкови (дъждоприемни шахти) и линейни. Чл. 28.

(1)Дъждоприемните съоръжения се предвиждат на следните места:

1. по дължината на улиците, при съобразяване с най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на улиците и площадите, и с местата на пешеходни пътеки, подлези и спирки на обществения транспорт;
2. в зоната на уличните кръстовища така, че да се осигури оттичането на повърхностните води преди пешеходните пътеки и в най-ниските точки, определени от вертикалната планировка на кръстовищата;
3. напречно на улиците при наклон над 8 %, като решетките се осигуряват със система срещу инцидентно отваряне или са монолитна неразделна част от тялото.

(2)Дъждоприемните шахти се проектират с входна решетка и с утаителна част.

(3)Входната решетка на дъждоприемните съоръжения се проектира така, че да отговаря на класа на натоварване на улицата и да гарантира безопасност и осигуреност срещу вандализъм.

(4)За улиците от първостепенната улична мрежа дъждоприемните съоръжения се осигуряват срещу пропадане и инцидентно отваряне на входната решетка.

(5)Дъждоприемните съоръжения се оразмеряват въз основа на оразмерителното дъждовно количество, което постъпва в тях, и максималната им хидравлична проводимост.

(6)Дъждоприемните шахти се свързват към канализационните мрежи за дъждовни или смесени отпадъчни води посредством тръбопровод с минимален вътрешен диаметър 150 mm и с дължина до 40 m. Раздел V Шахти с пад при гравитационни канализационни мрежи Чл. 29.

(1)Шахти с пад се предвиждат с цел:

1. да не се превишават максималните допустими скорости в тръбните участъци при стръмни терени;
2. да се осигури безопасно преминаване на тръбопроводите под съществуващи подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или други препятствия;
3. да се осигури потопено изтичане на водата от канализационните профили, колектори или дъждоотливни канали в приемниците им.

(2)При тръбопроводи с номинален диаметър DN ≤ 600 mm и височина на пада до 0,50 m вместо шахти с пад се допуска проектирането на ревизионни шахти с подходящо оформяне на кюнетата, плавно свързваща дъната на прилежащите й тръби. Чл. 30.

(1)При височина на пада до 3 m и при тръби с диаметър, по-голям от 500 mm, шахтите с пад се проектират като преливници тип „практически профил“.

(2)При височина на пада до 6 m и при тръби с диаметър до 500 mm включително шахтите се проектират с две включвания на довеждащата тръба, както следва:

1. по наклона на довеждащата тръба с диаметър, равен на диаметъра на довеждащата тръба;
2. с вертикална тръба с диаметър 250 mm извън шахтата в бетонен блок, заустваща на дъно шахта с направляващо коляно.

(3)При височина на пада, по-голяма от 6 m, се проектират каскадни шахти, бързотоци и други енергогасителни съоръжения. Раздел VI Дъждопреливници Чл. 31.

(1)Дъждопреливните шахти (дъждопреливниците) се предвиждат при смесени канализационни мрежи с цел облекчаване на хидравличното им натоварване при водни количества, по-големи от оразмерителните, и при отчитане на възприетата степен на разреждане.

(2)Броят и местоположението на дъждопреливните шахти се определят въз основа на технико-икономически анализи и сравнения на варианти с различен брой дъждопреливни шахти и в зависимост от характерните особености на терена, местоположението на водоприемника и нормативните изисквания към него с цел намаляване на замърсяването върху водоприемниците. Чл. 32.

(1)Котата на преливния ръб в дъждопреливните шахти се проектира по-висока от котата на водното ниво в повърхностното водно тяло (водоприемника) при максимално средногодишно водно количество с обезпеченост 1 %. При обосновка се допуска тази обезпеченост да бъде и по-малка.

(2)При проектиране на заустването на вливния канализационен провод или канал в открит водоприемник се предвиждат мерки срещу опасността от разрушаване на дъното и брега на водоприемника. Чл. 33.

(1)Хидравличното оразмеряване на дъждопреливните шахти се извършва при отразяване на хидравлично-конструктивните характеристики на преливника, на вида и параметрите на неравномерното движение на потока в съоръжението и в прилежащите тръбни участъци.

(2)При хидравличното оразмеряване на дъждопреливните шахти се отчитат водното количество на преливащите води, пълнежните височини в довеждащия и отвеждащия канализационен участък, съответстващи на непреливащото водно количество и на съответните оразмерителни водни количества, както и хидравлично-конструктивните характеристики на преливника.

(3)Непреливащото водно количество по време на дъжд (Qнепр.) се определя в зависимост от максималното часово водно количество в сухо време и степента на разреждането му с дъждовни води (n о – отношението на количеството на дъждовните отпадъчни води и максималното часово количество на отпадъчните води в сухо време в непреливащата част на смесения поток) по формулата: Q непр. = (1+ n о ) Q max.h. ,

(3)където Q max.h. е максималното часово количество на отпадъчните води.

(4)Степента на разреждане се определя в зависимост от количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и на водоприемника. Aко няма други по-високи изисквания, за степента на разреждане може да се приемат следните стойности:

1. при дъждопреливни шахти в границите на населеното място – най-малко 5;
2. при дъждопреливни шахти пред помпени станции – 1 или 2;
3. при дъждопреливни шахти извън границите на урбанизираните територии или пред пречиствателната станция – 1.

(5)Проектите за корекция на речните корита в урбанизираната територия и инвестиционните проекти за канализационната мрежа с дъждопреливници трябва да са взаимно обвързани и съгласувани така, че отливните канали на дъждопреливниците да са с минимална дължина и да заустват след прага на коригираното речно легло. Раздел VII Дюкери при гравитационни канализационни мрежи Чл. 34.

(1)Дюкери се проектират при необходимост от преминаване на канализационни тръбопроводи с гравитационно движение на водата чрез напорен участък под естествени или изкуствени препятствия – реки, дерета, канали, съществуващи подземни тръбопроводи или съоръжения и др.

(2)Дюкерите се проектират с най-малко два работни тръбопровода. При преминаване на дюкерите под сухи дерета или други препятствия се допуска проектирането на един тръбопровод, като се предвиждат мерки за осигуряване на редовното му промиване.

(3)При смесени канализационни мрежи пред дюкерите при възможност се проектират дъждопреливни шахти, като отливният канал зауства след дюкера по посока на течението на водния обект. Чл. 35.

(1)При смесени канализационни мрежи единият от тръбопроводите на дюкера се оразмерява за максималното часово водно количество в сухо време, а другият – за разликата между оразмерителното водно количество и водното количество, което преминава през първия тръбопровод по време на дъжд.

(2)При разделни канализационни мрежи за битови и/или за производствени води всеки тръбопровод на дюкера се оразмерява за половината от оразмерителното водно количество, като хидравличната му проводимост се проверява за провеждане на цялото водно количество в случай на авария на другия тръбопровод. Когато при хидравличното оразмеряване се установи, че в двата тръбопровода на дюкера скоростите са по-малки от минималните допустими, единият от тръбопроводите се предвижда за авариен.

(3)При хидравличното оразмеряване на тръбопроводите на дюкерите се предвиждат скорости, при които да не се получат отлагания и/или запушвания, както и големи загуби на напор. Скоростта на отпадъчните води в дюкера се предвижда по-голяма от скоростта в участъка пред него.

(4)Скоростта на отпадъчните води в дюкерите се приема в границите от 1,2 до 1,5 m/s.

(5)Тръбопроводите на дюкерите се проектират с номинален диаметър не по-малък от вътрешен размер 200 mm, а максималният наклон на изходящия им участък е 20° спрямо хоризонта.

(6)Денивелацията между водните нива във входната и изходната шахта се определя въз основа на сумарните загуби по дължина и местните съпротивления от вход, криви, изход и др. Чл. 36.

(1)Когато дюкерите преминават под реки, дерета, канали и др., се предвижда покритие на тръбопроводите най-малко 0,50 m. При преминаване под бързоструйна река или поройно дере покритието е най-малко 1 m, като за дюкера се осигурява защита срещу ерозионното действие на водата след него по посока на течението.

(2)При смесена канализационна мрежа във входната шахта на дюкера се проектира преливник за разделяне на водните количества по време на дъжд.

(3)При входната шахта на дюкера се проектира авариен канал, който при необходимост да създава възможност за директно заустване на отпадъчните води в повърхностния воден обект (водоприемника).

(4)Във входната шахта на дюкерите се предвиждат затворни устройства за включване и изключване на тръбопроводите от експлоатация.

(5)Когато се предвижда дюкерите да преминават под реки и входната и изходната шахта да бъдат изградени в заливаемата част на реката, входните отвори на шахтите се проектират на кота, по-висока от котата на водното ниво в реката, съответстваща на водно количество с обезпеченост 1 %. При обосновка се допуска тази обезпеченост да е и по-малка.

(6)Шахтите на дюкерите се проектират така, че размерите им да осигуряват условия за удобен достъп до затворните устройства и възможност за манипулиране с тях, както и за почистване и промиване на тръбопроводите.

(7)Площадките за извършване на експлоатационни работи в шахтите на дюкерите се проектират на кота, по-висока от котата на максималното водно ниво в шахтите.

(8)При проектиране на дюкерите във входната шахта се предвижда решетка за задържане на плаващите влачени материали. Раздел VIІІ Задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи Чл.

1. Задържателни резервоари се проектират при разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води и при смесени канализационни мрежи, когато е технически обоснована необходимостта за:
2. намаляване на хидравличното натоварване на канализационен колектор след определен пункт посредством задържане на част от водното количество в резервоар по време на дъжд и продължителното му изпускане в мрежата след спиране на дъжда за период не по-голям от 24 часа;
3. задържане на част от суспендираните вещества в отпадъчните води, изпускани от канализационната мрежа във водоприемника, с оглед спазване на изискванията към него;
4. облекчаване на претоварени съществуващи колектори или включване на нови при разширяване на урбанизираната територия;
5. намаляване на притока пред пречиствателните станции по време на дъжд;
6. защита на прилежащите територии от наводнение въз основа на анализите и проучванията за въздействието и последствията при наводнение върху хората и тяхното имущество. Чл. 38.

(1)Задържателните резервоари се проектират открити или закрити в зависимост от вида на канализационната мрежа, санитарно-хигиенните изисквания, теренните условия, подробния устройствен план на урбанизираната територия, качествените характеристики на отпадъчните води и др. При закритите задържатели се предвижда вентилация.

(2)При определяне на местата за изграждане на задържателни резервоари се отчитат наклонът на терена и опасността от отлагане на утайки в канализационните участъци пред резервоарите и от наводняване на най-ниско разположените помещения на сградите в резултат на подприщването.

(3)При проектирането на задържателни резервоари се предвиждат мерки за достъп и почистване и/или отмиване на образувалите се утайки.

(4)Аварийни преливници се проектират и като част от конструкцията на задържателните резервоари. Чл. 39.

(1)При определянето на обема на задържателния резервоар се отчитат следните фактори:

1. формата и размерите на меродавния оразмерителен хидрограф за задържателния резервоар (на хидрографа, осигуряващ най-голям обем на резервоара);
2. максималният пик (връх, водно количество) на меродавния оразмерителен хидрограф за резервоара;
3. водното количество на потока от резервоара към канализационната мрежа след него.

(2)Работният обем на задържателните резервоари може да се определя съгласно приложение № 9. Чл. 40.

(1)За намаляване на хидравличното натоварване на канализационните системи и с цел балансиране на оттока на отпадъчните води към ПСОВ се проучва възможността за задържането и отвеждането на незамърсени повърхностно оттичащи се дъждовни води в инфилтрационни отводнителни системи близо до зоната на тяхното формиране или директното им отвеждане в повърхностно водно тяло.

(2)Към системите по ал. 1 не се допускат включвания на други отпадъчни води освен повърхностно оттичащите се незамърсени дъждовни води от прилежащите повърхностни покрития.

(3)При проектиране на инфилтрационни системи се спазват следните изисквания:

1. проучва се нивото на подземните води с оглед осигуряване на контролирано изпускане на събраните дъждовни води без пряка връзка с подземните води;
2. обемът за съхранение се съобразява с хидравличните свойства на почвата, големината на отводняваната площ, интензивността на дъжда и топографията на терена;
3. осигурява се достъп за поддържане на системата.

(4)Отпадъчните води от паркинги се заустват в инфилтрационни отводнителни системи само след допълнително третиране със сепаратори за нефтопродукти или за тежки метали за достигане на допустимите стойности на замърсителите, регламентирани от съответните регулаторни органи. Раздел ІX Пресичане под пътища и железопътни линии на гравитационни канализационни мрежи Чл. 41.

(1)Участъците от канализационната мрежа, преминаващи под пътища и железопътни линии, се проектират от тръби, положени в предпазни тръбопроводи или в монтажни галерии.

(2)Допуска се преминаването на канализационни участъци под пътища и железопътни линии да се проектира без предпазни тръбопроводи или монтажни галерии, в случай че са взети предпазни мерки за предотвратяване разрушаването на пътното платно или на железопътната линия от водния поток при авария и канализационните тръбопроводи се осигурят срещу разрушаване от действието на статични и динамични натоварвания.

(3)Трасето на канализационните тръбопроводи се проектира така, че да пресича трасето на пътищата или железопътните линии в права линия и по възможност под ъгъл, приблизително равен на 90 ° .

(4)Вътрешният диаметър на предпазните тръбопроводи на канализационен колектор, преминаващ под път или железопътна линия, се проектира по-голям от външния диаметър на канализационните тръбопроводи с най-малко 200 mm. Външният диаметър на предпазните тръбопроводи при безтраншейно изграждане се проектира в зависимост от предвидената технология за прокарване и диаметъра и вида на канализационните тръби.

(5)От двата края на канализационните участъци, които преминават под пътища или железопътни линии, се предвиждат ревизионни шахти с възможност за изолиране на преминаващия участък при експлоатация. Чл. 42. Преминаването на канализационните тръбопроводи над пътища или железопътни линии се извършва чрез изграждане на естакади, мост-канали или чрез използване на съществуващи мостове и пешеходни пасарелки, като се предвиждат мерки срещу замръзване, както и за осигуряване на достъпа при експлоатация, почистване, промиване и изолиране на тръбопровода и на достъпа за поддържане и експлоатация на инженерните съоръжения. Раздел X Помпени станции при гравитационни канализационни мрежи Чл. 43.

(1)Канализационните помпени станции се проектират, когато е необходимо:

1. да се избегнат прекомерни големи дълбочини на полагане на каналите;
2. изпомпване на отпадъчни води от ниско разположени райони;
3. преодоляване на възвишения, водни течения, пътища, железопътни линии и др.;
4. изпомпване на водите от задържателните резервоари;
5. изпомпване на отпадъчните води към пречиствателните станции, водоприемниците и др.

(2)При проектирането на канализационни помпени станции се отчитат:

1. общите разходи;
2. разходите за електрическа енергия;
3. изискванията при експлоатацията и поддържането им;
4. рисковете и последиците от нарушения при експлоатацията им;
5. въздействието върху околната среда;
6. изискванията на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала (предпазване срещу трудови злополуки, достатъчна осветеност, осигуряване на мерки за ограничаване на шума и вибрациите и др.);
7. санитарно-хигиенните изисквания (снабдяване с питейна вода, лесни за почистване повърхности и др.);
8. нормативните изисквания за пожарна безопасност. Чл. 44.

(1)При определяне на местоположението на канализационните помпени станции се отчитат:

1. топографските характеристики на терена;
2. източникът за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на трансформаторни постове;
3. геоложките и хидрогеоложките условия;
4. възможността за транспортен достъп;
5. опасността от заливане на помпената станция и др.

(2)Местоположението на канализационните помпени станции се определя така, че да има възможност за разширение на помпените станции, удобен достъп на експлоатационния персонал и транспортните средства при всякакви климатични условия и за изграждане при необходимост на задържателни резервоари, решетки, песъкозадържатели и др.

(3)Местата за изграждане на канализационните помпени станции се определят по възможност в близост до водоприемник.

(4)За защита на тръбопроводите от запушвания се предвиждат решетки или дробилки преди постъпване на отпадъчните води в черпателния резервоар на помпените станции.

(5)При възможност пред канализационните помпени станции се предвижда авариен канализационен тръбопровод, който да отвежда отпадъчните води в близкия водоприемник в случаи на авария или спиране на електрозахранването. Чл. 45.

(1)При проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции се предвиждат мерки срещу възможността от загниване на отпадъчните води и образуване на токсични и взривоопасни газови смеси или мерки срещу такива опасности (известителна система, вентилация и др.) за обслужващия персонал.

(2)Функционалните изисквания при проектирането на черпателните резервоари на канализационните помпени станции са, както следва:

1. максималното водно ниво в черпателния резервоар да е по-ниско от котата на дъното на довеждащия тръбопровод или канал;
2. входните отвори на засмукващите тръбопроводи да са разположени и оформени така, че да не се засмуква въздух, както и да се предвиди достатъчно разстояние около тях;
3. да се осигури лесен и безопасен достъп за почистване и ремонт без връзка с други помещения на помпената станция.

(3)Обемът на черпателния резервоар на канализационните помпени станции се определя в зависимост от количествата на постъпващите и изпомпваните отпадъчни води през часовете на денонощието при максимално часово количество на постъпващите отпадъчни води. В случаите, когато няма данни за графика на оттока, минималният обем на черпателния резервоар може да се определя чрез петминутния дебит на помпата с най-голяма производителност.

(4)За почистване на черпателните резервоари се предвижда тръбна система за промиване.

(5)При черпателни резервоари с потопени помпени агрегати се предвиждат подемно-транспортни устройства за спускане и изваждане на помпените агрегати в случаите, когато те са с тегло над 50 kg.

(6)За извършване на контрол и почистване в черпателните резервоари се предвиждат постоянни устройства за сигурно и безопасно слизане и изкачване.

(7)При неподвижни стълби или стълбища с дължина над 10 m се предвиждат площадки за почивка през височина не по-голяма от 6 m. Широчината на стълбите е със свободно пространство най-малко 0,65 m – при вертикални, и 1,10 m – при наклонени стълби. Чл. 46.

(1)Видът на помпите се избира в зависимост от оразмерителното количество на отпадъчните води, физикохимичния състав на отпадъчните води и височината на препомпване (необходимия общ напор).

(2)За всички паралелно работещи помпени агрегати се предвиждат резервни агрегати, както следва:

1. до два работни агрегата – един резервен;
2. при три или повече работни агрегата – два резервни. Чл. 47.

(1)Диаметрите на смукателните и напорните тръбопроводи се определят в зависимост от:

1. оразмерителните количества на отпадъчните води;
2. скоростите, при които общите разходи са минимални;
3. предотвратяването на загниването на отпадъчните води (при по-голямо времепрестояване в тръбопроводите);
4. предотвратяването на запушвания.

(2)Видът на тръбите се съобразява с изисквания напор, респективно вакуум, с физикохимичния състав на отпадъчните води и характеристиките на почвата.

(3)Тръбопроводите се проектират така, че да са устойчиви на външните и вътрешните натоварвания и да са водонепропускливи.

(4)Смукателните тръбопроводи се проектират с минимална дължина и така, че да се предотвратява образуването на въздушни възглавници. Чл. 48.

(1)Напорните тръбопроводи извън помпените станции се проектират при спазване на следните изисквания:

1. при надземното им разполагане се предвижда укрепване на тръбопроводите с опорни блокове, скоби и обтегачи, както и с топлинна изолация против замръзване;
2. осигурява се достъп за експлоатация и поддържане при всякакви климатични условия.

(2)При определяне на трасето на напорните тръбопроводи извън помпените станции се избягва преминаването им през силно пресечени терени. Чл. 49.

(1)Размерите на помещенията или шахтите, в които се предвижда да се монтират помпените агрегати, се определят при отчитане на:

1. броя, вида и габаритите на помпените агрегати;
2. необходимостта от осигуряване на достатъчно пространство около помпените агрегати, тръбопроводите, арматурите и др. за лесен и удобен контрол, ремонт или подмяна.

(2)В помещенията за „сух“ монтаж помпените агрегати се разполагат на такава кота, че да се осигури естественото им заливане.

(3)За улесняване на монтажа и демонтажа на помпените агрегати, арматурите, фасонните части и др. се предвиждат подемно-транспортни устройства. Чл. 50.

(1)За работните помещения в канализационните помпени станции се проектират отоплителна инсталация за осигуряване на необходимата температура на въздуха през зимния период и вентилационна инсталация за осигуряване на необходимия въздухообмен в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

(2)В помещенията, в които е възможно да се образуват токсични и/или взривоопасни газови смеси, се проектира и аварийна вентилация с време за въздухообмен, съобразено със зоната на взривоопасност и/или класа на токсичност на отделяните газови смеси, както и аварийна газосигнализация с газови датчици, които да задействат аварийната вентилация и да подават сигнал при дежурния персонал.

(3)За контрол на миризмите в помпената станция се предвиждат мерки срещу процеси на гниене. Чл. 51.

(1)Към смукателните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:

1. възвратни клапи – в началото на тръбопроводите, когато заливането на помпите се извършва чрез принудително напълване на корпусите им с вода;
2. спирателни кранове – пред помпите, когато е осигурено естественото им заливане от черпателния резервоар.

(2)Към напорните тръбопроводи се предвиждат следните арматури:

1. възвратни клапи – след помпите;
2. спирателни кранове – след възвратните клапи;
3. изпразнителни устройства – в най-ниските точки на тръбопроводите с цел изпразване на отделни участъци от тях и отстраняване на утайки;
4. вентили с подходящи устройства – в най-високо разположените точки, както и в точки, установени при изследването на хидравличен удар, като се предвиждат определени мерки за намаляване на неговото влияние.

(3)Проектираните арматури извън помпените станции се монтират в шахти, до които е осигурен достъп за експлоатационния персонал и на транспортни средства. Чл.

1. При конструктивното оразмеряване на сградите на помпените станции се спазват изискванията на нормативните актове за проектиране на съответните видове строителни конструкции, като се осигурява:
2. устойчивост на конструкцията при отчитане на възможните външни и вътрешни натоварвания, на натоварванията от подемно-транспортните устройства и на сеизмичните натоварвания;
3. водонепропускливост на сградата;
4. устойчивост на сградата срещу воден подем;
5. устойчивост на конструкцията на въздействията на отпадъчните води и почвата. Чл. 53.

(1)При проектирането на електрозахранването и на електрическите инсталации се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

(2)За всяка канализационна помпена станция се предвижда резервно електрозахранване. Чл. 54.

(1)За всеки помпен агрегат се предвижда отделно управление, което включва предпазно устройство за изключване на двигателя в случай на нарушения при експлоатацията, средства за измерване и индикатори за извършване на контрол и наблюдения на водното ниво, дебита и налягането, които създават помпите, оборотите на двигателите, напрежението и силата на електрическия ток, фактора на реактивна мощност, концентрацията на газови смеси, работните часове на помпените агрегати и др.

(2)При съвместна работа на два или повече помпени агрегата системата за управление трябва да осигурява възможност за изменение на последователността на включването и изключването им.

(3)Системата за управление трябва да осигурява последователно включване в работа на работните и резервните помпени агрегати. Чл. 55. При проектирането на канализационни помпени станции се извършат изследвания за възможно възникване на хидравличен удар, като се предвиждат ефективни средства за предотвратяването му или за намаляване на въздействието му върху помпите, тръбопроводите и арматурите. Глава трета ПРОЕКТИРАНЕ НА ВАКУУМНИ КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ Чл. 56.

(1)Вакуумните канализационни мрежи се проектират за събирането и отвеждането на битови отпадъчни води при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 1091 „Вакуумни канализационни системи извън сгради“.

(2)Вакуумни канализационни мрежи може да се предвиждат при следните условия:

1. в равнинни терени;
2. при разделни канализационни мрежи за битови отпадъчни води;
3. в населени места с малка плътност на застрояване и на изграденост на уличните подземни и надземни мрежи и съоръжения;
4. при неблагоприятни почвени условия – високо ниво на подпочвените води, опасност от пропадания, скалисти почви и др.;
5. при наличието на естествени и/или изкуствени препятствия – водни течения, комуникационни и обслужващи съоръжения и др.;
6. в обекти със сезонно действие – курортни комплекси и др. Чл.
7. При проектирането на вакуумни канализационни мрежи се отчитат следните функционални изисквания:
8. предотвратяване на запушвания на смукателните вентили и вакуумните тръбопроводи;
9. предотвратяване на препълвания на мрежата или тяхното ограничаване до определените проектни честоти;
10. ограничаване на претоварванията на сградните събирателни шахти и вакуумните тръбопроводи до определените проектни честоти;
11. вакуумните канализационни мрежи да не въздействат неблагоприятно върху околните сгради и съоръжения;
12. осигуряване на водонепропускливостта и въздухонепропускливостта на мрежата;
13. предвиждане на мерки за ограничаване на миризмите;
14. спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност и взривобезопасност;
15. спазване на нормите за допустимо ниво на шум в сградите и извън тях. Чл. 58.

(1)При проектирането на сградни събирателни шахти се спазват следните условия:

1. да събират битовите отпадъчни води от сградите, които посредством смукателните вентили да се отвеждат във вакуумните участъци на вакуумната канализационна мрежа;
2. да са водонепропускливи;
3. да са проектирани от строителни продукти, които са корозионоустойчиви и годни за употреба в контакт с отпадъчни води;
4. да имат гладки вътрешни повърхности;
5. да не създават възможност за образуване на „мъртви“ зони;
6. да са устойчиви на външни и вътрешни натоварвания;
7. да са защитени срещу проникването на повърхностни води.

(2)Допуска се в една сградна събирателна шахта да се включат повече от едно сградни канализационни отклонения.

(3)Събирателният резервоар на сградните събирателни шахти се предвижда с резервен обем, равен най-малко на 25 % от средното денонощно водно количество, за случаите на спиране на електрическото захранване и други аварийни ситуации.

(4)При проектирането на събирателните резервоари на сградните събирателни шахти се осигурява тяхната вентилация за предотвратяване на появата на вакуум в сградната канализационна инсталация и изсмукване на водата от сифоните при работата на уличната вакуумна канализационна мрежа. Чл. 59.

(1)Смукателните вентили в сградните събирателни шахти се предвиждат с управляващо устройство, което да ги отваря и затваря отново след преминаването на сместа от засмукваните отпадъчни води и въздух от събирателните шахти.

(2)Когато в сградните събирателни шахти се предвиждат смукателни вентили, те се проектират така, че да се отварят при минимална стойност на вакуум 15 kРа и да останат в това състояние, докато бъде изсмукан работният воден обем на събирателните шахти. Когато стойностите на вакуума станат по-малки от 15 kРа, смукателните вентили трябва да се затварят автоматично.

(3)Не се допуска вентилационните тръби на смукателните вентили да бъдат потопени. Чл. 60.

(1)Вакуумните станции се проектират както обикновените помпени станции, като допълнително включват най-малко две вакуумни устройства с еднаква производителност и затворен вакуумен или помпено-черпателен резервоар.

(2)До вътрешността на вакуумните или помпено-черпателните резервоари се осигурява достъп за поддържане и почистване.

(3)При проектирането на вакуумните станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник. Чл. 61.

(1)Според начина и мястото на монтиране вакуумните резервоари може да се проектират:

1. хоризонтални;
2. вертикални;
3. в обща сграда заедно с вакуумпомпата и нагнетателната помпа;
4. вкопани, извън сградата на вакуумната станция.

(2)Минималният обем на вакуумните резервоари се определя при отчитане на максималната честота на включване на вакуумните помпи и на работния обхват на вакуума.

(3)Помпено-черпателните резервоари се проектират с минимален обем 0,4 m 3 за всяка монтирана помпа.

(4)За създаване на вакуум се предвиждат подходящи помпи в съответствие с парамет­рите на отпадъчните води и конкретните хидравлични условия.

(5)Броят и производителността на работните вакуумни устройства се избират така, че да се осигури транспортирането на максималните оразмерителни количества на сместа отпадъчни води/въздух от сградните събирателни шахти до вакуумните станции.

(6)Вакуумните помпи се проектират така, че да издържат както на непрекъсната работа, така и на най-малко 12 включвания на час.

(7)За управление на вакуумните устройства се предвиждат включватели, монтирани във вакуумните резервоари, които се задействат в границите на изисквания вакуум. Чл. 62.

(1)Отпадъчните води от вакуумните резервоари се отвеждат посредством:

1. нагнетателни помпи, монтирани извън резервоарите или вътре в тях (потопени);
2. хидропневматична система (напорни съдове и компресори).

(2)Отпадъчните води от черпателните резервоари се отвеждат посредством нагнетателни помпи или гравитационно.

(3)Нагнетателните помпи и пневматичните системи се проектират с достатъчна производителност за обслужване на цялата канализационна система, включително до ПСОВ.

(4)За нагнетателни помпи се избират помпи за отпадъчни води, които могат да работят в условия на вакуум без кавитация и се включват най-малко 12 пъти на час.

(5)Когато има опасност от кавитация, се предвижда тръбна връзка между напорния фланец на помпата и вакуумния резервоар с цел изравняване на налягането или се вземат мерки смукателният тръбопровод да бъде пълен постоянно с отпадъчна вода.

(6)Към всеки помпен агрегат се предвижда спирателен кран с оглед неговото изключване за текущ или основен ремонт, без да се прекъсва експлоатацията на системата. Чл. 63.

(1)Когато за изпомпване на отпадъчните води от вакуумните резервоари се предвиждат хидропневматични системи, те се проектират така, че при неработно състояние да се осигури минимален вакуум 25 kРа.

(2)Времето за възстановяване на вакуума не трябва да е повече от 30 min. Чл. 64.

(1)За вакуумните и помпено-черпателните резервоари се предвижда система за контролиране на следните водни нива:

1. ниво за аварийно изключване, при което вакуумното устройство спира да работи, а нагнетяващата помпа продължава своята работа;
2. ниво за включване, при което започва да работи нагнетяващата помпа;
3. ниво за изключване, при което нагнетяващата помпа спира да работи.

(2)При проектирането на вакуумни и помпено-черпателни резервоари се проектират следните алармени устройства със съответните далекосъобщителни сигнализатори:

1. алармиране за твърде малък вакуум – задейства се, когато вакуумът в системата се намали под предварително избраната и настроена минимална стойност;
2. алармиране при високо ниво на отпадъчните води – задейства се, когато нивото на отпадъчните води във вакуумните или помпено-черпателните резервоари превиши максималната си стойност;
3. алармиране за аварии – задейства се, когато е повредена важна част от системата, превишена е максималната продължителност на непрекъсната работа на вакуумното устройство или е спрял електрическият ток. Чл. 65.

(1)Тръбопроводите се проектират така, че да са устойчиви на земните натоварвания, на натоварванията от превозни средства, на вакуума при експлоатацията и на изпитванията, на цикличните натоварвания и на водния подем.

(2)Пластмасовите тръби се проектират устойчиви на налягане най-малко 600 kРа. Чл. 66.

(1)Смукателните тръбопроводи в частта от началото им до смукателните вентили се проектират с диаметър, равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили.

(2)Минималният диаметър на частта от вакуумните тръбопроводи от сградните събирателни шахти до общия (уличния) вакуумен тръбопровод (вакуумни сградни канализационни отклонения) трябва да е DN/ID 50 и не по-малък от диаметъра на смукателните тръбопроводи до смукателните вентили.

(3)Общите (уличните) вакуумни тръбопроводи се проектират с минимален диаметър, както следва:

1. DN/ID 65 – когато не се допуска отстраняване чрез вакуумните канализационни системи на по-груби твърди вещества;
2. DN/ID 80 – когато се допуска отстраняването на вещества по т. 1.

(4)Диаметърът на смукателните тръбопроводи към смукателни вентили в сградните събирателни шахти трябва да бъде равен или по-малък от диаметъра на смукателните вентили, както и по-малък от диаметъра на сградното канализационно отклонение. Чл. 67.

(1)Сградните канализационни отклонения при вакуумните канализационни мрежи се проектират за свързване на сградните събирателни шахти с вакуумната станция.

(2)Сградните канализационни отклонения се проектират с понижаващ се наклон от смукателния вентил към вакуумните канализационни клонове на канализационната система.

(3)Заустването на сградните канализационни отклонения във вакуумните канализационни клонове се извършва в горната им част (като теме) в областта от напречното им сечение, определена с централен ъгъл 120 ° , ориентиран симетрично спрямо вертикалната ос, както и под остър ъгъл в план спрямо хоризонталната ос на тръбопровода. Чл. 68.

(1)На канализационните клонове от вакуумните резервоари, както и след всяка нагнетателна помпа се предвиждат възвратни клапи за предотвратяване връщането на отпадъчните води в резервоарите.

(2)На вакуумните канализационни мрежи се предвиждат спирателни кранове за изолиране на отделни техни участъци в случаите на ремонт и поддръжка.

(3)Спирателни кранове се предвиждат:

1. на вакуумната канализационна мрежа – на максимално разстояние 450 m един от друг;
2. на сградните канализационни отклонения – когато дължината им е по-голяма от 200 m.

(4)Спирателните кранове и възвратните клапи трябва да са предназначени за употреба за отпадъчни води и да издържат на вакуум до 80 kРа. Чл. 69.

(1)Вакуумните канализационни клонове се проектират с минимален низходящ наклон 1:500 и така, че да се улесни в максимална степен самопочистващото движение на отпадъчните води и да се възпрепятства трайното отлагане на утаими вещества.

(2)В случаите, когато е необходимо да се проектират възходящи участъци (с дължина до 10 m), между теметата на тръбите в края и началото на тези участъци се предвижда денивелация не по-голяма от 1,5 m, за да може вакуумът да се разпространява без големи загуби.

(3)Разстоянията между два съседни възходящи участъка не може да са по-малки от:

1. за сградните канализационни отклонения – 1,5 m;
2. за вакуумните канализационни клонове на канализационната система – 6,0 m.

(4)Вакуумните канализационни проводи се разполагат на дълбочина под уличното платно в зависимост от конкретните условия (наличие на друга подземна инфраструктура, подземни води, плитко разположена скална основа) и в съответствие с максималната дълбочина на замръзване на почвата, промяната на релефа по дължина на канализацията и др. Глава четвърта ПРОЕКТИРАНЕ НА НАПОРНИ КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ Чл. 70.

(1)Напорните канализационни мрежи се проектират за събирането и отвеждането на битови отпадъчни води при спазване изискванията на тази наредба и в съответствие с БДС EN 1671 „Напорни канализационни системи извън сгради“.

(2)Напорните канализационни системи се прилагат при:

1. равнинни терени;
2. разделни канализационни мрежи за битови отпадъчни води;
3. урбанизирани територии с малка плътност на застрояване и на изграденост на уличните подземни и надземни мрежи и съоръжения;
4. неблагоприятни почвени условия – високо ниво на подпочвените води, опасност от пропадания, скалисти почви и др.;
5. естествени и/или изкуствени препятствия – водни течения, комуникационни и обслужващи съоръжения и др.;
6. обекти със сезонно действие – курорти, ваканционни селища, вилни зони и др.;
7. силно пресечени терени.

(3)При проектирането на напорни канализационни системи се отчитат следните функционални изисквания:

1. да не създават опасност за здравето на хората и за околната среда;
2. да са проектирани при спазване на нормативните изисквания за създаване на безопасни и здравословни условия на труд за персонала;
3. да осигуряват нормалната работа на мрежата по време на експлоатация (без запушвания) при спазване на проектните изисквания и указания по време на изграждането и техническата експлоатация;
4. да предотвратяват препълванията на сградните събирателни шахти от довеждащите безнапорни канализационни клонове;
5. да не нанасят повреди на съществуващите сгради, съоръжения и друга техническа инфраструктура;
6. да се спазват изискванията към канализационната мрежа и съоръженията към нея, определени в разрешителното за заустване, издадено за канализационната система;
7. да са водонепропускливи;
8. да не създават условия за образуване на миризми;
9. да осигуряват безопасен достъп за поддържане и експлоатация на мрежата.

(4)Напорната канализационна мрежа се проектира разклонена.

(5)Предвижда се автоматично превключване на напорните устройства към аварийно захранване в случай на прекъсване на електрическия ток.

(6)За сигнализиране при нарушения в експлоатацията се проектира алармена система. Чл.

1. При проектирането на напорни канализационни мрежи се предвиждат следните техни елементи:
2. сградни събирателни шахти за събиране на отпадъчните води от сградната инсталация;
3. помпи за създаване на необходимия напор за транспортиране на отпадъчните води;
4. системи за сгъстен въздух (ако е необходимо промиване на мрежата със сгъстен въздух);
5. напорни тръбопроводи. Чл. 72.

(1)Сградните събирателни шахти се проектират за събиране по гравитационен начин на битовите отпадъчни води от една или повече сгради в зависимост от избраната производителност на помпите.

(2)При проектирането на сградните събирателни шахти се предвиждат:

1. подходяща вентилация;
2. постоянно електрозахранване;
3. устройства за управление и алармена система;
4. устройство за контрол на нивото в събирателния резервоар за автоматично управление на помпите.

(3)Работният обем на събирателните шахти и предвижданото количество на отпадъчните води, което остава в тях след изпомпването, се предвиждат минимални така, че да не се нарушава нормалната работа на помпите.

(4)Аварийният обем може да бъде осигурен в събирателните шахти или във включващите се в тях гравитационни канализационни клонове. Аварийният обем трябва да е равен най-малко на 25 % от средното денонощно количество на отпадъчните води, като се определя над нивото на включване на помпите.

(5)Към смукателните тръбопроводи в събирателните шахти се монтират:

1. възвратна клапа – в началото на тръбопровода, когато е предвидено заливането на помпите да се извършва посредством принудителното им напълване с вода;
2. спирателен кран – пред помпата, когато е предвидено естествено заливане.

(6)Дъното на събирателните шахти се проектира така, че да се осигури придвижване на утаените вещества към смукателния отвор на помпите.

(7)Събирателните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания и водонепропускливи. Конструкцията и покривът не трябва да допускат проникването на повърхностни води в тях.

(8)Допуска се събирателните шахти да се изграждат вътре в сградите, като се вземат мерки да бъдат монтирани, покрити и изолирани така, че да се предотврати предаването на шум, миризми и вибрации в сградите. Чл. 73.

(1)За напорните канализационни системи се предвиждат подходящи помпи в зависимост от параметрите на отпадъчните води и конкретните хидравлични условия.

(2)Помпите се монтират в събирателните шахти или извън тях, при самостоятелна или паралелна работа. За защита на помпените агрегати се предвиждат решетки преди тях или дробилки (режещи устройства).

(3)За осигуряване на непрекъснатата работа на помпите се предвижда резервно електрозахранване от втори независим енергиен източник.

(4)Към напорните тръбопроводи се монтират следните видове арматури:

1. възвратна клапа – след помпата;
2. спирателен кран – след клапата;
3. изпразнителни устройства – в най-ниските точки с цел изпразване на отделни участъци от тръбопроводите;
4. вентили за изпускане или вкарване на въздух или комбинирани вентили (въздушници) – във високоразположените точки и в точки, установени при изследване на тръбопроводите на хидравличен удар.

(5)При проектирането на помпените агрегати се спазват изискванията на глава втора, раздел X. Чл. 74.

(1)За осигуряване движението на отпадъчните води може да се проектират постоянни и подвижни компресорни станции, които да се включат в началото на напорните тръбопроводи.

(2)Станциите за сгъстен въздух се разполагат в подземни или наземни помещения. Когато те са проектирани като наземни съоръжения, се вземат мерки за ограничаване на шума, за топлоизолиране на станцията и проектиране на отоплителна и вентилационна инсталация за осигуряване на нормативните стойности на температурата на въздуха.

(3)При проектирането се изготвят съответните инструкции за монтажа, изпитванията, контрола и експлоатацията на резервоарите за сгъстен въздух. Чл. 75.

(1)Напорните тръбопроводи се проектират с наклон, равен или приблизително равен на наклона на терена.

(2)Във високите точки се проектират въздушници, подходящи за употреба при отпадъчни води.

(3)Напорните тръбопроводи се изграждат от корозионоустойчиви строителни продукти, предназначени за употреба за отпадъчни води, и с издръжливост на вътрешно хидростатично налягане най-малко 600 kРа.

(4)В началото на всеки напорен канализационен участък се предвиждат промивни кранове, като не се допуска връзката им с водоснабдителната система.

(5)При опасност от замръзване на напорен канализационен участък се предвижда неговото топлоизолиране и/или полагане в изолационен монтажен канал.

(6)Напорните канализационни проводи се разполагат на дълбочина под уличното платно в зависимост от конкретните условия (наличие на друга подземна инфраструктура, подземни води, плитко разположена скална основа) и в съответствие с максималната дълбочина на замръзване на почвата, промяната на релефа по дължина на канализацията и др. Чл. 76.

(1)Хидравличното оразмеряване на напорните тръбопроводи се извършва въз основа на определеното количество на изпомпваните отпадъчни води в зависимост от производителността и честотата на включване на всяка помпа, броя на едновременно работещите помпи, както и от притока на отпадъчните води към всяка събирателна шахта.

(2)Минималната скорост на отпадъчните води при оразмеряването на напорните тръбопроводи е 0,7 m/s. Когато минималната скорост не може да бъде постигната при работата на помпите, се предвижда система за осигуряване на периодично промиване на тръбопроводите.

(3)Вътрешният диаметър на напорните тръбопроводи се предвижда равен или по-голям от вътрешния диаметър на напорния фланец на помпите, като не се допуска намаляване на диаметъра по дължината на тръбопроводите.

(4)Времепрестоят на отпадъчните води в напорните канализационни системи не трябва да е по-голям от 8 часа за ограничаване на образуването на канализационни газове в тях. В случаите, когато това не може да се осигури, се предвиждат подходящи мерки срещу отделяне на миризми. Глава пета КОНТРОЛ, УПРАВЛЕНИЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ НА КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ Чл. 77.

(1)За канализационните мрежи се проектират системи за контрол, управление и автоматизация за периодите на тяхното поддържане и експлоатация.

(2)Видът и технологичното ниво на системите за контрол, управление и автоматизация се анализират и оценяват в началния етап на проектирането на канализационните мрежи.

(3)Системите за контрол, управление и автоматизация включват при възможност управлението както на канализационните мрежи, така и на ПСОВ. Чл. 78.

(1)При гравитационните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:

1. помпените станции;
2. регулиращите арматури, преливните устройства и измервателните уреди;
3. задържателните резервоари и другите разделителни камери;
4. дъждопреливниците пред помпени и пречиствателни станции;
5. дюкерите и др.

(2)При вакуумните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:

1. управляващите устройства за отваряне на смукателните вентили при изисквания минимален вакуум;
2. сензорите за водното ниво в събирателните резервоари, свързани със смукателните вентили;
3. затворните устройства за изключване на участъци от вакуумните тръбопроводи;
4. вакуумните прекъсвачи за управление на вакуумните устройства;
5. устройствата за контролиране на водното ниво във вакуумните резервоари и в помпено-черпателните резервоари;
6. устройствата за включване на резервните вакуумни устройства, нагнетателните помпи и алармените устройства;
7. устройството за превключване към друга електрическа система;
8. средствата за измерване.

(3)При напорните канализационни мрежи контролът, управлението и автоматизацията включват действието на:

1. сензорите за контрол на водното ниво в събирателните резервоари;
2. устройствата за управление на помпените агрегати;
3. устройството за превключване към друга електрическа система;
4. системата за сигнализиране при нарушения в експлоатацията;
5. измервателните устройства и др. ЧАСТ ТРЕТА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПСОВ Глава шеста ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 79.

(1)За пречистване на отпадъчните води се прилагат методи и технологични схеми, които отговарят на нормативните изисквания, на съвременното познание и на най-добрите практики.

(2)При проектирането на ПСОВ се спазват изискванията на нормативните актове за:

1. опазване на водите и водните обекти от замърсяване, включително определените индивидуални емисионни ограничения;
2. опазване на околната среда и осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия върху компонентите вода, въздух и почва;
3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала;
4. безопасно оползотворяване и обезвреждане на получените отпадъчни продукти при спазване изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.

(3)При проектирането на ПСОВ се отчитат следните фактори:

1. категорията и демографските характеристики на урбанизираната територия;
2. предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие, на действащите устройствени планове за урбанизираната територия и на генералните планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения;
3. техническите параметри на съществуващата водоснабдителна и канализационна инфраструктура;
4. данни за съществуващи пречиствателни станции и съоръжения в експлоатация;
5. морфологичните, хидроложките и хидродинамичните параметри на водоприемника;
6. климатичните и метеорологичните характеристики на района;
7. геоложките и хидрогеоложките условия на територията на площадката на пречиствателната станция;
8. бъдещи разширения и промени;
9. възможността за съвместно пречистване на производствените и битовите отпадъчни води от населеното място;
10. възможността за повторно използване на пречистените отпадъчни води;
11. възможностите за третиране, обезвреждане и оползотворяване на утайките;
12. възможността за последващо използване на вещества и/или суровини от отпадъчните води или от утайките;
13. възможността за оптимизиране на енергийните разходи на станцията, включително посредством собствено добиване на електрическа или топлинна енергия;
14. възможността за съвместно пречистване на отпадъчни води и/или третиране на утайки от съседни урбанизирани територии;
15. осигуряване на мерки за поддръжка и нормална експлоатация;
16. ефективността по отношение на общите разходи (инвестиционни и експлоатационни);
17. специфични изисквания на собственика и/или оператора на канализационната система;
18. наличните данни за часовите, седмичните и сезонните различия на отпадъчния поток. Чл.
19. При проектирането на ПСОВ се спазват изискванията на серията стандарти БДС EN 12255 „Пречиствателни станции за отпадъчни води“. Чл. 81.

(1)Хидравличният капацитет на ПСОВ и оразмерителните водни количества на съоръженията се определят съгласно приложение № 10.

(2)Когато няма реални данни от измервания и/или изследвания, се допуска натоварването на пречиствателната станция да се определя по еквивалентни жители съгласно приложение № 11. Чл. 82.

(1)Технологията за пречистване на отпадъчните води се избира в зависимост от:

1. капацитета на пречиствателната станция;
2. товара и концентрацията на замърсителите на входа;
3. изискванията към пречистените отпадъчни води;
4. последващото оползотворяване и/или обезвреждане на утайките;
5. най-добрите технологични практики.

(2)Технологията на пречистване на отпадъчните води включва и третиране на утайките и утайковите води (самостоятелно и/или чрез връщане в основния поток). Чл. 83.

(1)При изразени денонощни пикови натоварвания като качество и/или количество на постъпващата отпадъчна вода (при наличие на големи промишлени предприятия и/или др.) и след доказана целесъобразност се проектират задържателни резервоари в началото на станцията, като се предвиди постепепенното им равномерно изпускане към пречиствателните съоръжения за период до 24 часа в периодите с по-малко натоварване.

(2)При необходимост от осредняване по състав и/или количество на отпадъчните води се предвиждат осреднителни резервоари.

(3)При определянето на концентрациите на замърсителите на входа на ПСОВ се отчита влиянието на утайковите потоци, отделяни от технологичните процеси на третиране на утайките. Чл. 84.

(1)За осигуряване на гъвкава екслоатация в технологичните схеми на пречистване се предвиждат паралелно работещи еднотипни съоръжения/секции от едно и също технологично стъпало, както и байпасни връзки, позволяващи изключването на отделни съоръжения и/или секции, на технологични стъпала и на цялата пречиствателна станция. При изключването на определени съоръжения не трябва да се нарушава пречиствателният ефект на станцията.

(2)За пречиствателни станции под 10 000 ЕЖ след технико-икономическа обосновка се допуска механизираните процеси да се заменят с ръчни, както и да не се предвиждат паралелно работещи еднотипни съоръжения от едно и също технологично стъпало.

(3)При необходимост към пречиствателната станция се предвиждат съоръжения за приемане и предварителна преработка на допълнително транспортирани външни за системата отпадъчни води и/или утайки, като се предвидят и съответните мерки за анализ на тяхното качество. Чл. 85.

(1)Устройствата за заустване на пречистените отпадъчни води във водни обекти се проектират при отчитане на:

1. хидравличните условия във водоприемника;
2. нормативните изисквания за качеството на водите във водоприемника;
3. осигуряването на оптимално размесване на заустваната пречистена отпадъчна вода в съответния приемник в зависимост от талвега на водното тяло за предотвратяване на точково натоварване.

(2)При заустване в морето се спазват нормативните изисквания за чистотата на бреговата ивица, плажовете и пристанищата. Мястото, дължината и дълбочината на заустване в морето се определят въз основа на разрешителното за заустване, като се отчитат хидрографските данни за района на заустването с оглед осигуряване на оптимално размесване чрез рециркулация с морската вода за предотвратяване на точково натоварване. Чл.

1. При прилагането на технологии на пречистване, отговарящи на най-добрите налични техники, за които не съществуват оразмерителни методики и/или оразмерителни технологични параметри, се извършват моделни лабораторни и/или пилотни изследвания за доказване на тяхното ефективно действие в конкретните условия. Чл.
2. На входа и изхода на пречиствателните станции се предвиждат средства за измерване на протичащите водни количества. Глава седма ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪОРЪЖЕНИЯТА В ПСОВ Раздел І Изисквания при проектиране на съоръжения за механично пречистване Чл. 88.

(1)Механично пречистване на отпадъчните води се предвижда с цел отстраняване на едри механични примеси, неразтворени вещества и суспензии, за да се осигури ефективна работа на последващите съоръжения от технологичната схема.

(2)За отстраняване на твърдите, едрите и плаващите вещества в отпадъчните води се предвиждат решетки и сита.

(3)За отстраняване на неразтворените вещества се предвиждат песъкозадържатели и/или утаители.

(4)Неутаимите неразтворени вещества (мазнини, нефтопродукти и др.) се отстраняват самостоятелно или в комбинация с друго съоръжение за механично пречистване. Чл. 89.

(1)Песъкозадържателите се оразмеряват за задържане на минерални частици.

(2)Песъкозадържателите се проектират със съоръжения и устройства за отстраняване на пясъка и/или на задържаните масла/мазнини.

(3)За пречиствателни станции над 10 000 ЕЖ се предвиждат съоръжения за промиване на задържания пясък с оглед отстраняване на органичните материи. Чл. 90.

(1)Органичните материи, отделени при промиването и обезводняването на пясъка, се включват към потока от отпадъчни води за по-нататъшно пречистване, а пясъкът се отстранява от пречиствателната станция, като се вземат мерки за предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората.

(2)Мазнините и маслата, задържани в песъкозадържателите, се събират за последващото им третиране и оползотворяване. Чл. 91. Необходимостта от проектирането на първични утаители и техният вид се определят в зависимост от производителността на пречиствателната станция, технологичната схема на пречистване, количеството и състава на отпадъчните води, геоложките и хидрогеоложките условия на мястото на изграждане, начините за изваждане и третиране на утайките и др. Раздел ІІ Изисквания при проектиране на съоръжения за биологично пречистване Чл. 92.

(1)Биологичното пречистване на отпадъчните води се прилага за отстраняване на биологично разградимите органични замърсители, намиращи се в разтворено, колоидно и/или финодисперсно състояние, на амониев азот и/или фосфати.

(2)Съоръженията за биологично пречистване се проектират след съоръженията за механично пречистване. Чл. 93.

(1)За интензивно биологично пречистване се оразмеряват и конструират биореактори с прикрепена, суспендирана или флуидизирана биомаса или комбинация от тях.

(2)Към основните реактори за биологично пречистване се предвиждат съоръжения за разделяне на пречистената вода от биомасата (например вторични утаители).

(3)Видът и броят на биореакторите и вторичните утаители в технологичната схема на пречиствателната станция се определят в зависимост от вида на замърсителите, които ще се отстраняват, и необходимата степен на пречистване. Чл. 94.

(1)Екстензивното биологично пречистване се осъществява в условия, близки до природните, в конструирани биологични езера или влажни зони.

(2)Дъното и стените на биологичните езера и влажните зони се проектират водонепропускливи.

(3)Биологичните езера и влажните зони се прилагат самостоятелно или в комбинация с други методи на биологично пречистване. Чл. 95.

(1)В зависимост от предназначението им биологичните езера се проектират като анаеробни, факултативни и аеробни.

(2)За отстраняване на суспендираните вещества и за редуциране на БПК до 30 %, както и за биологично стабилизиране (изгниване) на акумулираните утайки се прилагат анаеробни и факултативни биологични езера.

(3)За редуциране на БПК до 90 – 95 % и за нитрифициране на амониевия азот до 90 – 95 %, както и за допречистване на отпадъчните води се прилагат аеробни биологични езера. Чл. 96.

(1)За осъществяване на пречиствателния процес във влажните зони се засаждат висши водолюбиви растения, като тръстика, папур, върба и др.

(2)Влажните зони се конструират с хоризонтално или с вертикално протичане на отпадъчната вода. Раздел ІІІ Химично и физикохимично пречистване на отпадъчните води Чл. 97.

(1)Химично пречистване на отпадъчните води се прилага за отстраняване на разтворени неорганични съединения на фосфора, за корекция на рН, за обеззаразяване на пречистената вода и др.

(2)Физикохимично пречистване на отпадъчните води от населени места се прилага за достигане на висока степен на отстраняване на суспендирани вещества и колоиди.

(3)Видът и дозата на реагентите се определят чрез опитни лабораторни или пилотни изследвания или чрез изследвания при експлоатационни условия в зависимост от характеристиките на отпадъчните води. Раздел ІV Обеззаразяване Чл. 98.

(1)Към ПСОВ се проектира, изгражда и поддържа в постоянна експлоатационна готовност технологично стъпало за обеззаразяване на пречистените отпадъчни води, когато след заустването са налице едно или няколко от следните условия:

1. водоприемникът е свързан с източници на питейно водоснабдяване;
2. водите от водоприемника се използват за стопански цели (напояване, развъждане на миди и др.);
3. водите от водоприемника се използват за къпане.

(2)В случаите извън тези по ал. 1 технологично стъпало за обеззаразяване на пречистените отпадъчни води се предвижда, ако това се изисква изрично в разрешителното за заустване. Раздел V Изисквания при проектиране на съоръжения за третиране на утайките в пречиствателните станции Чл. 99. Третиране на утайките от пречист­вателните станции се прилага за получаване на безопасен краен продукт, позволяващ транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане. Чл. 100.

(1)Изборът на технология за третиране на утайките зависи от:

1. начина за обезвреждане или оползотворяване на утайките и съответните изисквания за тяхното качество;
2. количеството на утайките и сезонната им неравномерност;
3. химичния състав и свойствата на утайките;
4. технико-икономическа целесъобразност;
5. възможността за съвместно третиране с други утайки и органични отпадъци;
6. необходимостта от отделяне и раздробяване на грубите вещества, които могат да предизвикат запушвания или други експлоатационни проблеми;
7. наличието на тежки минерални частици (пясък);
8. възможността за образуване на опасни газови емисии и течове, включително такива, свързани с неприятни миризми и/или усилващи парниковия ефект;
9. възможността за възникване на условия за корозия или абразия на строителните конструкции;
10. допълнителното натоварване на пречист­вателните станции с елементи, като азот и фосфор, внасяни с утайковите води, отпадащи от процесите на третиране на утайките;
11. химичните реагенти, използвани при пречистването на отпадъчните води, и тяхното въздействие при оползотворяването на утайките;
12. мерките за сигурността и здравето на експлоатационния персонал и обществото;
13. възможностите за производство на електрическа и/или топлинна енергия при третирането на утайките по потоци и като цяло.

(2)За измерване на количествата на третираните утайки и за вземане на проби от подаваните и изпусканите утайки и утайкови води се предвиждат съответните устройства. Чл. 101.

(1)При проектирането на съоръжения за третиране на утайки се отчитат всички изисквания и се предприемат мерки за намаляване на миризмите, шума, вибрациите и взривоопасността на средата.

(2)При малки ПСОВ се проверява възможността за дообработване на утайките (механично обезводняване, изсушаване, изгаряне) в близко разположени по-големи ПСОВ и се избира технико-икономически по-изгодното решение. Глава осма ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ПОМПЕНИ И КОМПРЕСОРНИ СТАНЦИИ И НА ТЕХНОЛОГИЧНИ СГРАДИ В ПРЕЧИСТВАТЕЛНИТЕ СТАНЦИИ Чл.

1. При проектирането на помпени и компресорни станции се спазват следните общи изисквания:
2. помпените и компресорните станции, помпите, компресорите, тръбопроводите и арматурите се проектират така, че конструкцията им да е устойчива на химичните и биологичните въздействия на отпадъчните води, утайките и газовете, както и на температурните изменения;
3. помпените и компресорните станции се проектират така, че емисиите на шум и вибрации да съответстват на допустимите нормативни изисквания;
4. машинните зали на помпените и компресорните станции се проектират с вход със съобразени размери за достъп на тежки транспортни и/или подемни средства за доставка и замяна на основното технологично оборудване;
5. преди и след помпите и компресорите се проектират необходимите демонтажни връзки, спирателни кранове, възвратни клапи и/или др., като се предвиди и достатъчно отстояние за лесното им обслужване;
6. използваните продукти, фасонни части и арматури се избират така, че да съответстват на предвижданото налягане, температура и характеристики на транспортираната среда. Чл.
7. При проектирането на помпените станции за отпадъчни води в пречиствателните станции се спазват основните изисквания за проектиране на помпени станции в канализационните мрежи съгласно глава втора, раздел X. Чл. 104.

(1)Помпените станции за утайки в ПСОВ се проектират при невъзможност за осигуряване на минимална скорост 1,0 m/s при гравитачно безнапорно течение.

(2)При избора на утайкови помпи се отчитат концентрацията на сухо вещество и вискозитетът на утайките.

(3)При изпомпване на смес от вода и пясък или на утайки се приема минимален диаметър на тръбопроводите най-малко DN 80. Чл. 105.

(1)Компресорите с ниско налягане и с висок въздухообмен (въздуходувките) се проектират така, че да осигуряват достатъчно количество въздух (без съдържание на прах и/или масла) за технологичните процеси.

(2)При оразмеряване на технологичните проводи в компресорните станции се спазват нормативните актове за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации. Чл.

1. За всички паралелно работещи помпени и компресорни агрегати се предвиждат следните резервни агрегати при отчитане и на изискванията на възложителя, както следва:
2. до два работни агрегата – един резервен;
3. при три или повече работни агрегати – два резервни. Чл. 107.

(1)В технологичните сгради се предвиждат необходимите отстояния до стените и между отделните машини така, че да се осигури възможност за монтаж, демонтаж и достъп по време на експлоатация.

(2)За монтажа и демонтажа на машинното оборудване се предвиждат подходящи съоръжения. Глава девета ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНАТА СТАНЦИЯ Раздел І Основни изисквания Чл.

1. Изборът на площадка на пречист­вателната станция се определя въз основа на:
2. възможността за осигуряване на гравитационно движение на отпадъчните води в довеждащия колектор, пречиствателната станция и отвеждащия (заустващ) колектор;
3. технико-икономически съображения, свързани с дължината на довеждащия и отвеждащия канализационен колектор;
4. собствеността и категорията на терена;
5. скоростта и преобладаващата посока на ветровете и местоположението на разположените в близост урбанизирани територии или други обекти;
6. изискванията на действащия устройствен план;
7. предписанията от доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за минимално необходимите отстояния на ПСОВ от урбанизирани територии и отделно стоящи обекти; когато компетентните органи са преценили, че не е необходимо извършване на ОВОС, както и когато няма специални здравни изисквания и нормативи за защитните зони и не са направени съответните проучвания и оценка на риска, минималните защитни зони в зависимост от броя на ЕЖ се определят съгласно приложение № 1;
8. наличието на подходяща инфраструктура до площадката на пречиствателната станция (пътища и транспортни мрежи и съоръжения, енергоснабдителни мрежи и съоръжения, водопроводи и др.);
9. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на парцела. Чл. 109.

(1)На генералния план на пречиствателната станция се определя местоположението на:

1. всички пречиствателни съоръжения по технологичния път на отпадъчните води и утайките;
2. предвидените сгради на територията на пречиствателната станция (помпени станции, компресорни станции, административни сгради, лаборатории, трансформаторни станции, работилници, складове, гаражи и др.), площите за озеленяване и др.;
3. техническите проводи за отпадъчната вода и утайките;
4. площадковите пътища.

(2)Генералният план се разработва при отчитане на всички нормативни и проектни изисквания за пожарната безопасност, здравословните и безопасни условия на труд и опазването на околната среда.

(3)Генералният план се разработва така, че да се осигури възможност за:

1. етапно изграждане;
2. бъдещи изменения и разширения на пречиствателната станция;
3. минимални дължини на каналите и тръбопроводите за отпадъчните води, утайките и техническата вода, въздухопроводите, газопроводите, електропроводите и пътищата;
4. удобен и безопасен достъп за поддържането и експлоатацията на отделните съоръжения и устройства. Чл.
5. За пречиствателната станция и за отделните съоръжения се предвижда обходен авариен канал или тръбопровод. Раздел ІІ Площадкова техническа инфраструктура и сгради в ПСОВ Чл.
6. В зависимост от производителността на пречиствателната станция, технологията на пречистване, вида на технологичния контрол и местните условия към основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат спомагателни съоръжения и помещения и площадкова техническа инфраструктура. Чл. 112.

(1)Пречиствателните станции се осигуряват с водопроводна мрежа за питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди.

(2)Когато е предвидено използване на хидроелеватори, промиване на тръбопроводи и съоръжения за други технически нужди, се проектират тръбопроводи за техническа вода. За техническа вода се допуска използването на пречистени отпадъчни води.

(3)Към пречиствателните станции се предвиждат санитарно-хигиенни помещения в зависимост от очакваната численост на персонала.

(4)За събирането на битовите отпадъчни води от пречиствателните станции се предвижда канализационна мрежа, която ги отвежда във входното съоръжение на станцията.

(5)За отпадъчните води, получени при третирането на утайките или от преливания, аварийни изтичания, изпразване и промиване на съоръженията, се проектира канализационна мрежа, която да ги отвежда във входното съоръжение на пречиствателната станция или пред съоръженията за биологично пречистване. При необходимост за тях се изгражда изравнителен резервоар.

(6)За събирането и отвеждането на дъждовните води от територията на пречиствателните станции се проектира канализационна мрежа, като тяхната замърсеност определя мястото на включването им в технологичната схема. Чл. 113.

(1)Наклонът на тръбопроводите за отпадъчни води, утайки или газ от изгнивателите и скоростта на провежданата среда се приемат така, че да няма опасност от отлагания на твърди вещества и/или събиране на газ, както и от събиране на кондензат в газопроводите и въздухопроводите, или се предвиждат мерки за отстраняване на образуваните отлагания и/или събирания на газ или концентрат.

(2)При опасност от замръзване резервоарите и тръбопроводите се проектират с подходяща топлоизолация.

(3)Тръбопроводите се проектират водонепропускливи и/или газонепропускливи. Чл. 114.

(1)При проектиране на електроснабдяването и електрообзавеждането на ПСОВ се спазват изискванията на действащите нормативни актове за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2)За ПСОВ се осигурява втора категория електроснабдяване съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(3)Към аварийното електроснабдяване се включват всички измервателни и контролни устройства, помпите за отпадъчните води и утайките, както и съоръженията и устройствата за аериране. Чл. 115.

(1)При проектирането на пътища на територията на пречиствателната станция се преценява тяхното натоварване по време на строителството и експлоатацията и се вземат мерки за безопасно движение на транспортните средства и персонала.

(2)За осигуряване на сигурен и удобен достъп до сградите, съоръженията, работните места и местата за контрол се предвиждат пешеходни пътеки.

(3)При пресичането на пътищата и пътеките с открити канали се изграждат подходящи преминавания.

(4)За обръщане на посоката на движение на предвижданите превозни и/или транспортни средства при техническата експлоатация на пречиствателната станция се проектират подходящи уширения. Глава десета КОНТРОЛ НА МИРИЗМИТЕ Чл. 116.

(1)Вероятността от образуване на емисии на миризми, както и тяхното въздействие и третиране се вземат предвид в етапа на проектирането на ПСОВ, като основните източници на миризми при възможност се групират с цел да се приложат общи мерки за намаляване на миризмите.

(2)Основните източници на миризми се проектират при възможност на най-голямо разстояние от чувствителните зони около пречиствателните станции при отчитане на преобладаващата посока и скоростта на вятъра.

(3)Изборът на съответните защитни мерки срещу образуването на миризми се съобразява с големината на пречиствателната станция, с отстоянията и вида на съседно разположените зони/райони, с преобладаващата честота, посока и скорост на вятъра. Чл. 117.

(1)Когато източниците на миризми се разполагат в сгради или на покрити площадки, за съответните сгради и площадки се проектират подходяща вентилация и система за третиране на миришещия въздух.

(2)В зависимост от отделяните емисии се предвиждат съответните мерки за:

1. защита срещу корозия;
2. създаване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала;
3. възможност за достъп до източника на миризми.

(3)Образуваните интензивно миришещи емисии се подлагат на подходящо пречистване в зависимост от конкретните условия.

(4)Капацитетът на съоръженията за третиране на миришещия въздух се определя въз основа на обема на очаквания поток, входните и изискваните изходни концентрации на миризми.

(5)Към съоръженията за третиране на миришещия въздух се осигурява лесен достъп за обслужване и измерване на параметрите на въздушния поток и за вземане на проби от въздуха за анализ.

(6)За въздушни потоци от технологични стъпала на пречиствателната станция с очаквано съдържание на вредни и опасни компоненти се проектира система за контрол, отстраняване и третиране, както и за звуково и светлинно сигнализиране в съответствие с нормативните актове за пожарна безопасност и взривобезопасност. Чл. 118.

(1)При проектиране на вентилацията на производствените и работните помещения се спазват нормативните изисквания за проектиране на вентилационни и климатични инсталации.

(2)Необходимият въздухообмен в производствените помещения се проектира въз основа на отделяните замърсители и топлоотделянето от съоръженията, като при липса на данни от опитни изследвания на аналогично действащи съоръжения кратността на въздухообмена и температурата на въздуха в такива помещения може да се определят съгласно приложение № 12. Глава единадесета КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПСОВ Чл. 119.

(1)За извършване на оперативен контрол и управление на процесите се предвиждат автоматизирани диспечерски системи.

(2)На подходящи места се предвиждат съответните средства за измерване на:

1. количествата на рециркулационните технологични потоци;
2. други показатели, като водни и утайкови нива, налягания, температури, концентрации на разтворен кислород, стойности на рН и др. Чл. 120.

(1)Системите за контрол и управление се проектират въз основа на технологично задание.

(2)Системите за контрол и управление се изграждат като мрежа от подсистеми, които се обслужват и експлоатират от една или няколко централни станции за извършване на контрола и управлението на всички процеси и пречиствателни съоръжения.

(3)Системите за контрол и управление се предвиждат с осигурени възможности за внасяне на изменения в програмите за управление, настройките на параметрите и работните графици, както и за бъдещи разширения на станцията.

(4)При проектирането на мрежи от няколко подсистеми се отчитат изискванията към скоростта за трансфера на данни, протоколите за пренасяне и функциите на подстанциите.

(5)При предвиждането на системите за контрол и управление се включват кръгове за управление на аерационните системи, био­логичните процеси за намаляване на БПК, процесите на нитрификация и денитрификация, отстраняването на фосфора, рециркулационните потоци, третирането на утайките, дозирането на реагентите за химично пречистване, обеззаразяването на отпадъчните води и др. в зависимост от предвидената технология на пречистване.

(6)Всяко съоръжение трябва да работи в автоматичен и ръчен режим, като се предвидят необходимите превключватели за избор на режима и бутони за дистанционно пускане/спиране на съоръженията, както и светлинни индикатори за състоянието на съоръженията (работи/не работи/авария). Чл. 121.

(1)За извършването на измервания и контрол се предвижда контролен пункт и/или лабораторна база.

(2)За пречиствателни станции за населени места с над 10 000 ЕЖ, а за останалите – при необходимост, се предвиждат:

1. лаборатории за химични, биологични и микробиологични анализи;
2. складове за съхранение на химикали.

(3)Лабораториите се проектират в съответствие с изискванията за съхранение и експлоатация на предвидената апаратура и химикалите. Чл. 122. Централният диспечерски пункт за контрол и управление на технологичните процеси в пречиствателната станция се разполага на територията й. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ Глава дванадесета ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 123.

(1)Канализационните системи се изграждат и въвеждат в експлоатация в съответствие с издадените строителни книжа, при спазване изискванията на тази наредба, както и в съответствие с указанията за полагане, монтаж и изпитване на производителите на съответните продукти, съоръжения и устройства.

(2)Канализационните системи се изграждат при спазване на изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 от 2004 г.) и на специфичните изисквания, посочени в плана за безопасност и здраве.

(3)При изграждането на сградите и съоръженията на канализационните системи освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на нормативните актове, в които са определени правилата при изпълнението на строителните и монтажните работи (СМР) и приемането на съответните видове строителни конструкции. Чл. 124.

(1)Преди изграждането на елементите на канализационните системи се осъществяват входящ контрол на предвидените с проекта строителни продукти, устройства и съоръжения и проверка на целостта на опаковките, маркировката, повърхностите и техническата документация, за което се изготвят констативни актове.

(2)Не се допуска използването на строителни продукти, устройства и съоръжения, които не съответстват на изискванията на чл. 5, както и на такива с технологични дефекти, пукнатини и отклонения от допустимите стойности, посочени в техническите им спецификации.

(3)При изграждането на канализационните системи се влагат само строителни продукти, устройства и съоръжения, чиито експлоатационни характеристики съответстват на заложените в одобрения инвестиционен проект. Чл. 125.

(1)При извършване на земни работи под нивото на подземните води предварително се установява начинът за отвеждане на тези води, както и за укрепване и заздравяване на основата за фундиране при слаби почви.

(2)Инсталациите, машините и съоръженията за отвеждане на повърхностните води и за понижаване на нивото на подземните води трябва да действат през целия строителен процес. Чл. 126.

(1)Фундирането на сгради и съоръжения в пропадъчни (льосови) почви при изграждането на канализационните системи се изпълнява съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (ДВ, бр. 85 от 1996 г.).

(2)Изкопните работи се прекратяват при откриване на участък с внезапно нарастващо пропадане на земната основа до ликвидиране на източниците на овлажняване и се подновяват не по-рано от стабилизиране на пропадането.

(3)Подземни или полуподземни съоръжения на канализационната система, независимо от размерите им и почвените условия, се изграждат след предварително уплътняване на почвата до проектната обемна маса на скелета на почвата.

(4)Бетоновите работи при изграждането на съоръжения в пропадъчни почви се извършват без прекъсване.

(5)След изграждането и изпитването на съоръжения в земна основа от ІІ тип по пропадъчност празнините, които се образуват между стената на изкопа и съоръжението, се засипват с льосова почва на пластове и се уплътняват до проектната обемна маса на скелета на почвата. Чл. 127.

(1)Строителството на съоръжения в условията на високи подземни води се извършва след изграждането на дренажна система за понижаване на нивото на подземните води съгласно проекта.

(2)Непосредствено преди строителните работи се извършват допълнителни проучвания за понижаване нивото на подземните води и за отвеждането им от строителния изкоп.

(3)След завършване на отводнителните работи всички временни строителни дренажи се демонтират или тампонират.

(4)Строителството на тръбопроводи, канали и съоръжения в свлачищни райони се извършва само след като се изпълнят предвидените с проекта технически мероприятия за заздравяване на терена. Чл.

1. Съоръженията и тръбопроводите, изграждани в строителни изкопи, се засипват само след като се проведат успешно съответните изпитвания за тяхната якост и водонепропускливост и се съставят необходимите актове и протоколи за приемане съгласно изискванията на съответните нормативни актове. Чл.
2. За изграждането на зоната около тръбите, за направата на леглото и за обратната засипка се използват материали, които отговарят на изискванията на проекта и на производителя, както и на следните изисквания:
3. да имат необходимите якостни характеристики така, че след тяхното уплътняване да не се променя проектният профил на положения канализационен провод;
4. да не причиняват корозия, повреди или нарушаване на механичните качества на тръбите, покритието и частите, с които са в контакт;
5. да са химически устойчиви и да не предизвикват вредни реакции при свързване с почвата или подпочвените води;
6. да не съдържат органични материали, замръзнала почва, големи камъни, скални късове и корени на дървета;
7. не се допуска използване на материали, които замръзват при ниски температури, за изграждане на зоната около тръбите;
8. материалите, които се използват за подготовката и изграждането на леглото на тръбите, трябва да са в съответствие с изискванията на производителя; при липса на други указания те не трябва да съдържат частици с размери, по-големи от 25 mm. Чл.
9. Влаганите при изграждането на канализационните системи строителни продукти, съоръжения и устройства се транспортират и складират в съответствие с указанията на техните производители. Чл. 131.

(1)При приемането на завършените СМР на елементите на канализационните системи се извършват необходимите огледи и изпитвания за удостоверяване на съответствието им с издадените строителни книжа и правилата за изпълнение на СМР, като се съставят необходимите актове и протоколи съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.).

(2)Техническите актове и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация се съставят преди пускането на отделен елемент на канализационната система в пробна експлоатация. Чл. 132. Разрешаването на ползването на канализационните системи и определянето на гаранционните срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти за отстраняване на скрити дефекти след приемането и въвеждането им в експлоатация се извършват при условията и по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.). Чл. 133.

(1)Параметрите на елементите на канализационната система, които са предвидени в проекта, реализирани при изграждането и приети при въвеждането в експлоатация, се поддържат чрез техническа експлоатация в процеса на нормалната им експлоатация.

(2)Операторът на канализационната система определя лицата, които носят отговорност за техническата експлоатация на отделни нейни елементи.

(3)По време на техническата експлоатация на канализационната система се създава система за техническо обслужване и ремонт на оборудването, за което се води съответна техническа документация.

(4)При техническата експлоатация на канализационните системи се спазват изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи (ДВ, бр. 93 от 2004 г.). Глава тринадесета ИЗГРАЖДАНЕ НА КАНАЛИЗАЦИОННИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ И НА ОТВЕЖДАЩИ КАНАЛИЗАЦИОННИ КОЛЕКТОРИ Раздел І Траншейно изграждане на канализационни тръбопроводи Чл. 134.

(1)При извършване на изкопните работи за полагане на тръбите се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях.

(2)При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта.

(3)Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.

(4)Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките.

(5)При изкопаването на траншеите всички камъни, части от растения и отломки, които могат да повредят тръбите, се отстраняват извън траншеята. Чл.

1. Широчината на траншеята се определя в зависимост от диаметъра и дълбочината на полагане на тръбите в съответствие с приложение №
2. Чл. 136.

(1)Стабилността на траншеите се осигурява посредством системи за укрепване, чрез скосяване на техните стени или по друг подходящ начин в зависимост от конкретните условия. При демонтирането на системите за укрепване на траншеите не трябва да се получават размествания или повреди на тръбопроводите.

(2)Когато тръбите се полагат непосредствено върху дъното на траншеята, то трябва да бъде подравнено и с изисквания наклон и форма, за да се осигури опиране на тръбите по цялата им дължина.

(3)Когато дъното на траншеите не може да бъде подравнено добре, то се покрива със слой от зърнест материал или фина почва с добри уплътнителни качества. Височината на слоя се приема най-малко равна на 100+ DI/10 mm (DI е вътрешният диаметър на тръбите в mm) при скални условия, но не повече от 25 cm.

(4)При полагането на тръби с муфи в дъното на траншеята или в долната част на леглото се извършват вкопавания за муфите. Дължината и дълбочината на вкопаванията зависят от размерите на тръбните връзки и начина на свързването им.

(5)Когато дъното на траншеята е нестабилно или почвата има ниска носимоспособност, почвата се отстранява и се заменя с подходящ материал за направа на легло. Чл.

1. При извършване на СМР траншеите се осушават. Начинът на отводняване не трябва да оказва влияние върху зоната около тръбопроводите и върху самите тръбопроводи. Чл.
2. Видът и зърнометричният състав на материала за зоната около тръбите и тяхното укрепване се избират в съответствие с проектните изисквания и при отчитане на диаметъра, на материала на тръбите и на дебелината на стените им, както и на харастеристиките на почвата. Чл. 139.

(1)Предвидените с проекта тръби се свързват съгласно указанията на производителя им така, че да се осигури водонепропускливостта на тръбопровода и неговата устойчивост на работните проектни натоварвания.

(2)Когато се налага прекъсване на полагането на тръбопроводите за по-продължителен период, краищата на тръбите се запушват с предпазни тапи.

(3)Свързванията на тръбопроводите с ревизионни шахти, ревизионни отвори или други съоръжения се изпълняват водонепропускливи.

(4)В случаите, когато при монтажа на тръбите има опасност от изплаване на тръбопроводите, се предвижда съответно укрепване съгласно указанията на проектанта. Чл. 140. Сглобяемите предварително изработени елементи по канализационната мрежа се изграждат при спазване на изискванията на проекта и на изискванията на производителите им. Чл. 141.

(1)Тръбите се засипват чрез полагане на пластове от подходящи материали: долен слой, горен слой, странично и начално засипване или части от тях.

(2)Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно плътно, промишлена площадка и др.).

(3)Минималната дебелина на началното засипване е 150 mm над тялото на тръбите и 100 mm над тръбните връзки.

(4)Механичното уплътняване на основното засипване се извършва, когато общата височина на покритието над горната част на тръбите е най-малко 300 mm – при тръби с диаметри до DN 200 включително, и 500 mm – при тръби с по-големи диаметри.

(5)Уплътняване на основната и страничната засипка чрез насищане с вода се допуска само при несвързани почви.

(6)Когато за отделни части от тръбопроводите се изисква тяхното укрепване или заздравяване, тези дейности се извършват преди засипването на зоната около тръбите.

(7)Отстраняване на укрепването, когато има такова, се извършва постепенно по време на засипването на зоната около тръбите.

(8)На разстояние 0,3 m над канализационния тръбопровод са поставят маркиращи предупредителни ленти за неговото обозначаване преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, с изключение на гравитачните участъци.

(9)След завършване на обратната засипка земната повърхност се възстановява съгласно изискванията на проекта. Раздел ІІ Безтраншейно изграждане на канализационни тръбопроводи Чл.

1. При определяне на метода за безтраншейно полагане на канализационните тръбопроводи и за неговото безпрепятствено изпълнение се отчитат:
2. местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания канализационен тръбопровод;
3. техническите характеристики на тръбите, в т.ч.: а) вътрешни и външни диаметри; б) дължина; в) допустими експлоатационни натоварвания; г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки; д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;
4. видът и параметрите на земните пластове, през които се предвижда прокарването, за което се извършват подробни хидрогеоложки проучвания;
5. експлоатационните натоварвания и натоварванията от превозни средства;
6. допустимите отклонения в трасето на тръбопроводите. Чл.
7. Методите за безтраншейно изграждане на тръбопроводи за отпадъчни води и изпитването на тръбопроводите трябва да съответстват на българските стандарти, с които са определени изискванията за безтраншейно изграждане на тръбопроводите. Чл. 144.

(1)Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването.

(2)Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ канализационен тръбопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода. Чл. 145.

(1)По време на безтраншейното изграждане на тръбопроводите се регистрират и документират следните данни:

1. при микротунелно изграждане – за посоката и дълбочината на прокарването, за максималната сила, упражнявана при прокарването, за скоростта или дължината на прокарването, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване, за корекциите, направени при прокарването, и др.; регистрирането на данните се извършва най-много през 0,20 m по дължината на прокарването;
2. при методите с обслужващ персонал – за максималната сила, упражнявана при прокарването, за посоката и дълбочината на прокарването, за скоростта или дължината на прокарване, за количеството на използваните средства за укрепване и смазване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба;
3. при метод с директно пробиване – за посоката, дължината и дълбочината на прокарването, за количеството и качеството на промивната течност, за максималната сила на издърпване и др.; регистрирането на данните се извършва за всяка тръба.

(2)Когато прокарването на тръбопроводите се ръководи от лазерна или друга система, тя се монтира така, че да не се влияе от сътресенията, които възникват по време на прокарването. Чл. 146.

(1)Максималните допустими отклонения от посоката и дълбочината на прокарване на тръбопроводите се посочват в проекта, като се отчитат:

1. изискванията за експлоатация и поддържане;
2. наклонът на тръбопроводите;
3. възможностите на метода, приложен за прокарването на тръбопроводите;
4. наличието на съществуващи сгради, съоръжения и подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
5. геоложките и хидрогеоложките условия и др.

(2)Отклоненията от проектното трасе на тръбопровода при безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности. Раздел ІІІ Изграждане на вакуумни канализационни мрежи Чл. 147.

(1)Полагането и монтажът на вакуумните тръбопроводи се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в тази наредба.

(2)Когато наклонът на тръбопроводите е по-малък от 1:150, те не трябва да се отклоняват във вертикална посока с повече от +2 mm от проектния надлъжен профил.

(3)При изграждането се извършват проверки за промени в надлъжния профил на тръбопроводите в рамките на допустимите отклонения за осигуряване на нормалната работа на мрежата в съответствие с проектните параметри. Раздел ІV Изграждане на напорни канализационни мрежи Чл. 148.

(1)Полагането и монтажът на напорните тръбопроводи се извършват в съответствие с проектните изисквания и изискванията за изграждане на тръбопроводи, определени в тази наредба.

(2)При изграждането на напорните тръбопроводи се извършват укрепвания в местата на включванията, спирателните кранове и колената. Чл. 149. Помпените агрегати се монтират стабилно към фундаментите и се центрират прецизно. Глава четиринадесета ИЗПИТВАНЕ НА КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Чл. 150.

(1)Изпитването на канализационните мрежи и съоръжения се извършва след приключването на СМР и преди окончателното им засипване.

(2)Първоначалното изпитване може да се извърши преди страничната засипка. За окончателно приемане тръбопроводът се изпитва след обратна засипка и остраняване на укрепванията.

(3)Изпитването на канализационните мрежи се извършва поотделно за всеки участък между две ревизионни шахти и за всяко едно съоръжение съгласно изискванията на проекта и в съответствие с указанията на производителя. Чл. 151.

(1)Контролът и изпитването на елементите на канализационните мрежи включват следните процедури:

1. визуален и инструментален контрол;
2. инспекция със самоходна телевизионна камера;
3. изпитване на непропускливост.

(2)Визуалният и инструменталният контрол по ал. 1, т. 1 включват проверки за:

1. посока, праволинейност и наклон на тръбните участъци;
2. коти на дъното на тръбите в краищата на тръбните участъци;
3. характерни коти на съоръженията по канализационните мрежи;
4. изпълнение на тръбните връзки;
5. повреди и деформации на тръбните участъци;
6. нива на свързване на тръбите с различни размери (диаметри);
7. изпълнение на изолации, замазки и повърхностни покрития.

(3)Изпитването на непропускливост на тръбопроводи и съоръжения по ал. 1, т. 3 се провежда съгласно предписанията на одобрения инвестиционен проект.

(4)Заснетият материал при видеозаснемането по ал. 1, т. 2 се счита за неразделна част от документацията по приемането на канализационната мрежа.

(5)Когато по време на изпитването нивото на подпочвените води е над темето на изградения тръбопровод, в зависимост от конкретните условия се анализира необходимостта от изпитване на инфилтрация. Чл. 152.

(1)Изпитването на непропускливост на гравитационните канализационни тръбопроводи до DN 1000, на ревизионните шахти и на ревизионните отвори се извършва с въздух или с вода съгласно проектните изисквания, указанията на производителите на тръбите и в съответствие с приложения № 13 и 14.

(2)В случай на еднократно или повтарящо се неуспешно изпитване с въздух се допуска преминаване към изпитване с вода, като за меродавни се приемат резултатите от изпитването с вода.

(3)Когато канализационните тръбопроводи са положени в предпазни тръбопроводи, изпитването се извършва отделно за всеки канализационен тръбопровод.

(4)За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи. Чл. 153.

(1)Изпитването на вакуумните канализационни системи обхваща изпитването на смукателно-вентилните комплекти (смукателния вентил, управлението на вентила и сензора за ниво) за установяване на функционалната им годност в съответствие с изискванията на техническите спецификации за вакуумни канализационни системи и изискванията на проекта.

(2)Преди провеждане на изпитванията на вакуум всички сградни канализационни отклонения и общите ваку