Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Договор между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Репуб

Държавен вестник Министерство на външните работи брой: 62, от дата 12.7.2013 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.33 Договор между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, подписан на 9 декември 2011 г. ДОГОВОР между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, подписан на 9 декември 2011 г. (Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 17 февруари 2012 г. – ДВ, бр. 18 от 2012 г. В сила от 1 юли 2013 г.) СЪДЪРЖАНИЕ А. Договор между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз Б. Акт относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия Част първа: Принципи Част втора: Промени в Договорите Дял I: Институционални разпоредби Дял II: Други промени Част трета: Постоянни разпоредби Част четвърта: Временни разпоредби Дял I: Преходни мерки Дял II: Институционални разпоредби Дял III: Финансови разпоредби Дял IV: Други разпоредби Част пета: Разпоредби относно прилагането на настоящия акт Дял I: Адаптации в процедурните правилници на институциите и в правилниците и в процедурните правилници на комитетите Дял II: Приложимост на актовете на институциите Дял III: Заключителни разпоредби Приложения Приложение І: Списък на конвенциите и протоколите, по които Република Хърватия става страна при присъединяването (посочен в член 3, параграф 4 от Акта за присъединяване) 51 Приложение II: Списък на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз и в актовете, които се основават на тях или по друг начин са свързани с тях, които са обвързващи за, и се прилагат в Република Хърватия, считано от присъединяването (посочени в член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване) Приложение III: Списък, посочен в член 15 от Акта за присъединяване: адаптации на актове, приети от институциите

  1. Свободно предоставяне на услуги
  2. Право на интелектуална собственост І. Марка на Общността ІІ. Сертификати за допълнителна закрила ІІІ. Промишлен дизайн на Общността
  3. Финансови услуги
  4. Селско стопанство
  5. Рибарство
  6. Данъчно облагане
  7. Регионална политика и координация на структурни инструменти
  8. Околна среда Приложение IV: Списък, посочен в член 16 от Акта за присъединяване: други постоянни разпоредби
  9. Право на интелектуална собственост
  10. Политика на конкуренция
  11. Селско стопанство
  12. Рибарство
  13. Митнически съюз Допълнение към приложение ІV Приложение V: Списък, посочен в член 18 от Акта за присъединяване: преходни мерки
  14. Свободно движение на стоки
  15. Свободно движение на хора
  16. Свободно движение на капитали
  17. Селско стопанство І. Преходни мерки за Хърватия ІІ. Преходни тарифни квоти за сурова тръстикова захар за рафиниране ІІІ. Временни мерки за директни плащания за Хърватия
  18. Безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика І. Кокошки носачки ІІ. Предприятия (за месо, мляко, риба и странични животински продукти) ІІІ. Предлагане на семена на пазара IV. Neum
  19. Рибарство
  20. Транспортна политика
  21. Данъчно облагане
  22. Свобода, сигурност и правосъдие
  23. Околна среда І. Хоризонтално законодателство ІІ. Качество на въздуха ІІІ. Управление на отпадъците IV. Качество на водите V. Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) VI. Химикали Допълнение към приложение V Приложение VІ: Развитие на селските райони (посочено в член 35, параграф 2 от Акта за присъединяване) Приложение VII: Конкретни ангажименти, поети от Република Хърватия в хода на преговорите за присъединяване (посочени в член 36, параграф 1, втора алинея от Акта за присъединяване) Приложение VІІІ: Ангажименти, поети от Република Хърватия относно преструктурирането на хърватската корабостроителна промишленост (посочени в член 36, параграф 1, трета алинея от Акта за присъединяване) Приложение ІХ: Ангажименти, поети от Република Хърватия относно преструктурирането на стоманодобивния сектор (посочени в член 36, параграф 1, трета алинея от Акта за присъединяване) Протокол Протокол за някои договорености относно евентуално еднократно прехвърляне на Република Хърватия на предписани емисионни единици съгласно Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, както и за свързаните с това компенсации Заключителен акт І. Текст на Заключителния акт ІІ. Декларации A. Съвместна декларация на настоящите държави-членки Съвместна декларация относно пълното прилагане на разпоредбите на дости женията на правото от Шенген Б. Съвместна декларация на отделни настоящи държави-членки Съвместна декларация на Федерална република Германия и на Република Австрия относно свободното движение на работници: Хърватия В. Съвместна декларация на настоящите държави-членки и на Република Хърватия Съвместна декларация относно Европейския фонд за развитие Г. Декларация на Република Хърватия Декларация на Република Хърватия относно преходната договореност за либе рализиране на пазара на земеделска земя в Хърватия III Размяна на писма между Европейския съюз и Република Хърватия по процедура за информиране и консултиране относно приемането на някои решения и други мерки в периода преди присъединяването ДОГОВОР между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави – членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА МАЛТА, НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ, ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ОБЕДИНЕНИ в желанието си да преследват постигането на целите на Европейския съюз, ТВЪРДО РЕШЕНИ да продължат процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа върху вече положените основи, КАТО ОТЧИТАТ, че член 49 от Договора за Европейския съюз дава възможност европейските държави да станат членове на Съюза, КАТО ОТЧИТАТ, че Република Хърватия е подала молба за членство в Съюза, КАТО ОТЧИТАТ, че Съветът, след като получи становището на Комисията и одобрението на Европейския парламент, изрази своето съгласие за приемането на Република Хърватия, СЕ СПОРАЗУМЯХА относно условията за приемане и промените, които да бъдат направени в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и с тази цел посочиха за свои упълномощени представители: НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ, Elio DI RUPO Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Бойко БОРИСОВ Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, Petr NECAS Министър-председател НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ, Helle THORNING-SCHMIDT Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, Dr. Angela MERKEL Федерален канцлер ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, Andrus ANSIP Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ, Enda KENNY Министър-председател (Taoiseach) ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, Lucas PAPADEMOS Министър-председател НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ, José Luis RODRIGUEZ ZAPATERO Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, Jean LEONETTI Министър по европейските въпроси РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, Ivo JOSIPOVIC, Президент Jadranka KOSOR Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, Sen. Prof. Mario MONTI Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, Demetris CHRISTOFIAS Президент ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, Valdis DOMBROVSKIS Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, Dalia GRYBAUSKAITE Президент НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ, Jean-Claude JUNCKER Министър-председател и държавен министър ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, Viktor ORBÁN Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА МАЛТА, Lawrence GONZI Министър-председател НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ, Mark RUTTE Министър-председател и министър по общите въпроси ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, Werner FAYMANN Федерален канцлер ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, Donald TUSK Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, Pedro PASSOS COELHO Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ, Traian BASESCU Президент ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, Borut PAHOR Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, Iveta RADICOVA Министър-председател ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, Jyrki KATAINEN Министър-председател ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, Fredrik REINFELDT Министър-председател НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, The Rt. Hon. David CAMERON Министър-председател КОИТО, след като си размениха установените за валидни и съставени в надлежна форма пълномощни, СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО: Член 1
  24. Република Хърватия става член на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия.
  25. Република Хърватия става страна по Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, както са изменени или допълнени.
  26. Условията за приемане и промените в Договорите, посочени в параграф 2, произтичащи от това приемане, са уредени в Акта, приложен към настоящия договор. Разпоредбите на този акт са неразделна част от настоящия договор. Член 2 Разпоредбите, отнасящи се до правата и задълженията на държавите-членки, както и до правомощията и юрисдикцията на институциите на Съюза, както са определени в Договорите, по които Република Хърватия става страна по силата на член 1, параграф 2, се прилагат по отношение на настоящия договор. Член 3
  27. Настоящият договор се ратифицира от високодоговарящите страни в съответствие с техните конституционни изисквания. Ратификационните инструменти се депозират при правителството на Италианската република до 30 юни 2013 г.
  28. С ратифицирането на настоящия договор се приема също така, че Република Хърватия е ратифицирала или одобрила всички изменения на Договорите, посочени в член 1, параграф 2, отворени за ратификация или одобрение от държавите-членки съгласно член 48 от Договора за Европейския съюз към момента на ратифициране на настоящия договор от Република Хърватия, както и всички актове на институциите, приети към този момент или преди него, които влизат в сила единствено след като бъдат одобрени от държавите-членки в съответствие с техните съответни конституционни изисквания.
  29. Настоящият договор влиза в сила на 1 юли 2013 г., при условие че всички ратификационни инструменти са депозирани преди тази дата.
  30. Независимо от параграф 3 институциите на Съюза могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени в член 3, параграф 7, член 6, параграф 2, втора алинея, член 6, параграф 3, втора алинея, член 6, параграф 6, втора и трета алинея, член 6, параграф 7, втора алинея, член 6, параграф 8, трета алинея, член 17, член 29, параграф 1, член 30, параграф 5, член 31, параграф 5, член 35, параграфи 3 и 4, членове 38, 39, 41, 42, 43, 44, 49, 50 и 51, както и приложения ІV – VІ от Акта, посочен в член 1, параграф
  31. Тези мерки влизат в сила само при условие за влизането в сила и от датата на влизане в сила на настоящия договор.
  32. Независимо от параграф 3 член 36 от Акта, посочен в член 1, параграф 3, се прилага от подписването на настоящия договор. Член 4 Настоящият договор, съставен в единствен оригинал на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски език, като текстовете на всеки от тези езици са еднакво автентични, се депозира в архивите на правителството на Италианската република, което ще изпрати заверено копие до всяко от правителствата на останалите подписали държави. В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА КОЕТО, долуподписаните упълномощени представители подписаха настоящия договор. Съставено в Брюксел на девети декември две хиляди и единадесета година. (следват подписите) АКТ относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия ЧАСТ ПЪРВА ПРИНЦИПИ Член 1 За целите на настоящия акт: – изразът „Учредителни договори“ означава: а) Договорът за Европейския съюз (ДЕС) и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както са изменени или допълнени с договори или други актове, които са влезли в сила преди присъединяването на Република Хърватия; б) Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договорът за ЕОАЕ), както е изменен или допълнен с договори или други актове, които са влезли в сила преди присъединяването на Република Хърватия; – изразът „настоящи държави-членки“ означава Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; – думата „Съюзът“ означава Европейският съюз, създаден въз основа на ДЕС и ДФЕС и/или, според случая, Европейската общност за атомна енергия; – думата „институциите“ означава институциите, създадени с ДЕС. Член 2 От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите преди присъединяването, са обвързващи за Хърватия и се прилагат в Хърватия при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт. Когато измененията на Учредителните договори са договорени от представителите на правителствата на държавите-членки съг ­ ласно член 48, параграф 4 от ДЕС след ратификацията на Договора за присъединяване от Хърватия и когато тези изменения не са влезли в сила до датата на присъединяването, Хърватия ратифицира посочените изменения в съответствие с конституционните си изиск ­ вания. Член 3
  33. Хърватия се присъединява към решенията и споразуменията на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки, заседаващи в рамките на Европейския съвет.
  34. Хърватия се присъединява към решенията и споразуменията, приети от представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета.
  35. Хърватия е в същото положение, както настоящите държави-членки, по отношение на декларациите или резолюциите, или други позиции, взети от Европейския съвет или от Съвета, и по отношение на тези, свързани със Съюза, приети с общо съгласие на държавите-членки. Хърватия ще спазва съответно принципите и насоките, произтичащи от тези декларации, резолюции или други позиции, и ще взема необходимите мерки за осигуряване на тяхното изпълнение.
  36. Хърватия се присъединява към конвенциите и протоколите, изброени в приложение І. Тези конвенции и протоколи влизат в сила по отношение на Хърватия на датата, определена от Съвета в решенията, посочени в параграф
  37. Съветът, с единодушие, по препоръка на Комисията и след консултации с Европейския парламент, взема решение да извърши всички промени, необходими поради присъединяването към конвенциите и протоколите, посочени в параграф 4, и публикува адаптираните текстове в Официален вестник на Европейския съюз.
  38. Хърватия поема задължението, по отношение на посочените в параграф 4 конвенции и протоколи, да въведе административни и други разпоредби като тези, приети до датата на присъединяването от настоящите държави-членки или от Съвета, и да улесни практичес ­ кото сътрудничество между институциите и организациите на държавите-членки.
  39. Съветът, с единодушие, по предложение на Комисията, може да допълни приложение I със съответните конвенции, споразумения и протоколи, подписани преди датата на присъединяване. Член 4
  40. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, посочени в Протокола относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз (наричан по-нататък „Протокола за Шенген“), приложен към ДЕС и ДФЕС, и актовете, които се основават на тях или които по друг начин са свързани с тях, изброени в приложение II, както и всички бъдещи такива актове, приети преди датата на присъединяване, са обвър ­ зващи за, и се прилагат в Хърватия от датата на присъединяване.
  41. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, и актовете, които се основават на тях или които по друг начин са свързани с тях, но не са посочени в параграф 1, макар и да са обвързващи за Хърватия от датата на присъединяване, се прилагат в Хърватия само по силата на решение на Съвета в този смисъл, след като бъде установено в съответствие с приложимите шенгенски процедури за оценка, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото от Шенген са изпълнени в Хърватия, включително ефективното прилагане на всички шенгенски правила в съответствие с договорените общи стандарти и с основните принципи. Това решение се взема от Съвета в съответствие с приложимите шенгенски процедури, като се отчита представен от Комисията доклад, който потвърждава, че Хърватия продължава да изпълнява поетите в хода на преговорите за присъединяване ангажименти, отнасящи се до достиженията на правото от Шенген. Съветът, след консултации с Европейския парламент, взема решение с единодушие на своите членове, представляващи правителствата на държавите-членки, по отношение на които разпоредбите, посочени в настоящия параграф, вече са приведени в действие, и на представителя на правителството на Република Хърватия. Членовете на Съвета, представляващи правителствата на Ирландия и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, вземат участие в това решение, доколкото то се отнася до разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и актовете, които се основават на тях или които по друг начин са свързани с тях, в които тези държави-членки участват. Член 5 Хърватия участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка с дерогация по смисъла на член 139 от ДФЕС. Член 6
  42. Споразуменията, сключени или временно прилагани от Съюза, с една или повече трети държави, с международна организация или с гражданин на трета държава, са обвързващи за Хърватия при условията, предвидени в Учредителните договори и в настоящия акт.
  43. Хърватия се задължава да се присъедини, при условията, предвидени в настоящия акт, към споразуменията, сключени или подписани от настоящите държави-членки и Съюза с една или повече трети държави или с международна организация. Освен ако не е предвидено друго в конкретни споразумения, посочени в първа алинея, присъединяването на Хърватия към тези споразумения се одобрява, чрез сключване на протокол към тези споразумения между Съвета, с единодушие от името на държавите-членки и съответната трета държава или държави или съответната международна организация. Комисията или – когато споразумението се отнася изключително или основно за външната политика и политика на сигурност – върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (върховният представител) води преговори по тези протоколи от името на държавите-членки въз основа на указанията за водене на преговори, одобрени от Съвета с единодушие и след консултации с комитет, който включва представители на държавите-членки. Комисията или върховният представител, според случая, представя на Съвета проект на протоколите, подлежащи на сключване. Тази процедура не засяга упражняването на собствените компетенции на Съюза и не засяга разпределението на правомощия между Съюза и държавите-членки по отношение на сключването на такива споразумения в бъдеще или всякакви други изменения, които не са свързани с присъединяването.
  44. От датата на присъединяване и до влизането в сила на необходимите протоколи, посочени в параграф 2, втора алинея, Хърватия прилага разпоредбите на споразуменията, посочени в параграф 2, първа алинея, сключени или временно прилагани преди датата на присъединяването, с изключение на Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора 1 . До влизането в сила на протоколите, посочени в параграф 2, втора алинея, Съюзът и държавите-членки съвместно и по целесъобразност в рамките на своите съответни области на компетентност предприемат всички подходящи мерки.
  45. Хърватия се присъединява към Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. 2 , както и към двете споразумения за изменение на посоченото споразумение, съответно подписани в Люксембург на 25 юни 2005 г. 3 , и открити за подписване в Уагадугу на 22 юни 2010 г. 4
  46. Хърватия се задължава да се присъедини, съгласно условията, установени в настоящия акт, към Споразумението за Европейското икономическо пространство 5 , в съответствие с член 128 от посоченото споразумение. 1 OВ L 114, 30.4.2002 г., стр.
  47. 2 ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр.
  48. 3 ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27, ОВ L 287, 28.10.2005 г., стр. 4, и ОВ L 168M, 21.6.2006 г., стр.
  49. 4 ОВ L 287, 4.11.2010 г., стр.
  50. 5 ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр.
  51. От датата на присъединяване Хърватия прилага двустранните споразумения и договорености относно текстила, сключени между Съюза и трети държави. Количествените ограничения, прилагани от Съюза за вноса на текстилни продукти и облекло, се коригират, за да се отчете присъединяването на Хърватия към Съюза. За тази цел изменения в двустранните споразумения и договорености относно текстила, посочени в първата алинея, могат да се договарят от Съюза със заинтересованите трети държави преди датата на присъединяването. Ако измененията в двустранните споразумения и договорености относно текстила не са влезли в сила до датата на присъединяването, Съюзът прави необходимите промени в своите правила за внос на текстилни продукти и облекло от трети държави, за да вземе предвид присъединяването на Хърватия.
  52. Количествените ограничения, прилагани от Съюза по отношение на вноса на стомана и стоманени продукти, се коригират въз основа на вноса през последните години на Хърватия на стомана и стоманени продукти, които са с произход от съответните държави доставчици. За тази цел необходимите изменения в двустранните споразумения и договорености за стомана, сключени между Съюза и трети държави, се договарят преди датата на присъединяване. Ако измененията в двустранните споразумения и договорености за стомана не са влезли в сила до датата на присъединяване, се прилагат разпоредбите на първа алинея.
  53. От датата на присъединяването споразуменията за риболов, сключени между Хърватия и трети държави преди тази дата, се управляват от Съюза. Произтичащите от тези споразумения права и задължения за Хърватия не се засягат през периода, през който временно се запазва прилагането на разпоредбите на тези споразумения. Възможно най-скоро и във всички случаи преди изтичането на срока на действие на споразуменията, посочени в първа алинея, във всеки един случай Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, приема подходящи решения за продължаването на риболовните дейности, произтичащи от тези споразумения, включително и възможността за удължаване срока на действие на някои споразумения за периоди, които не надвишават една година.
  54. Хърватия се оттегля от всяко споразумение за свободна търговия с трети държави, включително от Централноевропейското споразумение за свободна търговия, както е изменено. В степента, в която споразуменията между Хърватия, от една страна, и една или повече трети държави, от друга, не са съвместими със задълженията, произтичащи от настоящия акт, Хърватия предприема всички необходими мерки, за да премахне установените несъответствия. Ако Хърватия срещне затруднения при промяна на споразумение, сключено с една или повече трети държави, тя се оттегля от това споразумение. Хърватия взема всички необходими мерки, за да гарантира изпълнението на задълженията по настоящия параграф, считано от датата на присъединяването.
  55. Хърватия се присъединява при условията, предвидени в настоящия акт, към вътрешните споразумения, сключени от настоящите държави-членки с оглед изпълнението на споразуменията, посочени в параграфи 2 и
  56. Хърватия взема подходящи мерки, когато е необходимо, за да съобрази своята позиция, по отношение на международните организации и по отношение на онези международни споразумения, по които Съюзът или други държави-членки също са страни, с правата и задълженията, произтичащи от присъединяването на Хърватия към Съюза. Хърватия по-специално се оттегля от международните споразумения за риболов и организациите по риболов, по които Съюзът също е страна, освен ако нейното членство се отнася до въпроси, различни от риболова. Хърватия взема всички необходими мерки, за да гарантира изпълнението на задълженията по настоящия параграф, считано от датата на присъединяването. Член 7
  57. Разпоредбите на настоящия акт не могат, освен ако в него е предвидено друго, да бъдат суспендирани, изменяни или отменяни по друг начин, освен посредством установената в Учредителните договори процедура, която предвижда възможността за ревизиране на тези договори.
  58. Актовете, приети от институциите, с които са свързани преходните разпоредби, установени в настоящия акт, запазват своя правен статус; по-специално, процедурите за изменение на тези актове продължават да се прилагат.
  59. Разпоредбите на настоящия акт, чиято цел или действие е да отменят или изменят актовете, приети от институциите, освен ако тези разпоредби са с преходен характер, имат същия правен статус както разпоредбите, които те отменят или изменят, и подлежат на същите правила като тези разпоредби. Член 8 Прилагането на Учредителните договори и на актовете, приети от институциите, като преходна мярка, е предмет на дерогациите, предвидени в настоящия акт. ЧАСТ ВТОРА ПРОМЕНИ В ДОГОВОРИТЕ ДЯЛ І ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 9 Протоколът относно статута на Съда на Европейския съюз, приложен към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ, се изменя, както следва:
  60. В член 9 първата алинея се заменя със следното: „Когато, на всеки три години, съставът на съдиите бива частично обновяван, се подменят четиринадесет съдии.“
  61. Член 48 се заменя със следното: „Член 48 Общият съд се състои от двадесет и осем съдии.“ Член 10 Протоколът за устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към ДЕС и ДФЕС, се изменя, както следва:
  62. В член 4, параграф 1, първа алинея: а) уводното изречение се заменя със следното: „
  63. Капиталът на Банката е EUR, записан от държавите-членки, както следва:“; б) между вписванията за Румъния и Словакия се вмъква следното: „Хърватия 854 400 000“.
  64. В член 9, параграф 2 първата, втората и третата алинея се заменят със следното: „
  65. Съветът на директорите се състои от двадесет и девет директори и деветнадесет алтернативни директори. Директорите се назначават от Съвета на гуверньорите за срок от пет години – един, определен от всяка държава-членка, и един, определен от Комисията. Алтернативните директори се назначават от Съвета на гуверньорите за срок от пет години, както е посочено по-долу: – двама алтернативни директори, определени от Федерална република Германия, – двама алтернативни директори, определени от Френската република, – двама алтернативни директори, определени от Италианската република, – двама алтернативни директори, определени от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, – един алтернативен директор, определен по общо съгласие от Кралство Испания и Португалската република, – един алтернативен директор, определен по общо съгласие от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, – двама алтернативни директори, определени по общо съгласие от Кралство Дания, Република Гърция, Ирландия и Румъния, – двама алтернативни директори, определени по общо съгласие от Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, – четирима алтернативни директори, определени по общо съгласие от Република България, Чешката република, Република Хърватия, Република Кипър, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, – един алтернативен директор, определен от Комисията.“ Член 11 Член 134, параграф 2, първа алинея от Договора за ЕОАЕ относно състава на Научния и технически комитет се заменя със следното: „
  66. Комитетът се състои от четиридесет и двама членове, назначени от Съвета след консултации с Комисията.“ ДЯЛ II ДРУГИ ПРОМЕНИ Член 12 В член 64, параграф 1 от ДФЕС се добавя следното изречение: „По отношение на ограниченията, които съществуват по силата на националното законодателство на Хърватия, съответната дата ще бъде 31 декември 2002 г.“ Член 13 Член 52, параграф 1 от ДЕС се заменя със следното: „
  67. Договорите се прилагат към Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална репуб ­ лика Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.“ Член 14
  68. Член 55, параграф 1 от ДЕС се заменя със следното: „
  69. Настоящият договор, съставен в единствен оригинал на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски език, като текстовете на всеки от тези езици са еднакво автентични, се депозира в архивите на правителството на Италианската република, което ще изпрати заверено копие до всяко от правителствата на останалите подписали държави.“
  70. Член 225, втора алинея от Договора за ЕОАЕ се заменя със следното: „Съгласно Договорите за присъединяване английският, българският, гръцкият, датският, естонският, ирландският, испанският, латвийският, литовският, малтийският, полският, португалският, румънският, словашкият, словенският, унгарският, финският, хърватският, чешкият и шведският текст на настоящия договор са също автентични.“ ЧАСТ ТРЕТА ПОСТОЯННИ РАЗПОРЕДБИ Член 15 Актовете, изброени в приложение III, се адаптират, както е определено в това приложение. Член 16 Мерките, изброени в приложение ІV, се прилагат съобразно условията, установени в това приложение. Член 17 Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, може да направи адаптациите в разпоредбите на настоящия акт, свързани с общата селскостопанска политика, които могат да се окажат необходими в резултат на изменение в правилата на Съюза. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ВРЕМЕННИ РАЗПОРЕДБИ ДЯЛ І ПРЕХОДНИ МЕРКИ Член 18 Мерките, изброени в приложение V, се прилагат спрямо Хърватия съобразно условията, установени в това приложение. ДЯЛ II ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 19
  71. Чрез дерогация от член 2 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ, и чрез дерогация от максималния брой членове на Европейския парламент, определен в член 14, параграф 2, първа алинея от ДЕС, броят на членовете на Европейския парламент се увеличава с 12 членове от Хърватия, за да се вземе предвид присъединяването на Хърватия за периода от датата на присъединяването до края на мандата 2009 – 2014 г. на Европейския парламент.
  72. Чрез дерогация от член 14, параграф 3 от ДЕС Хърватия провежда, преди датата на присъединяването, ad hoc избори за Европейски парламент въз основа на всеобщо и пряко избирателно право на своите граждани за броя членове, определен в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с достиженията на правото на Съюза. Въпреки това, ако датата на присъединяването е по-малко от шест месеца преди следващите избори за Европейски парламент, членовете на Европейския парламент, представляващи гражданите на Хърватия, могат да се определят от националния парламент на Хърватия измежду неговите депутати, при условие че определените лица са били избрани въз основа на всеобщо пряко избирателно право. Член 20 Член 3, параграф 3 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ, се заменя със следното: „
  73. До 31 октомври 2014 г. следните разпоредби остават в сила, без да се засяга член 235, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз: За актовете на Европейския съвет и на Съвета, които изискват квалифицирано мнозинство, гласовете на членовете получават следната пропорционална тежест: Белгия България Чешката република Дания Германия Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Нидерландия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Обединеното кралство Актовете се считат за приети, ако са съб ­ рали най-малко 260 гласа, изразяващи положителния вот на мнозинство от членовете, когато по силата на Договорите те трябва да бъдат приети по предложение на Комисията. В останалите случаи актовете се приемат, ако са събрали най-малко 260 гласа, изразяващи положителния вот на най-малко две трети от членовете. Когато определен акт се приема от Европейския съвет или от Съвета с квалифицирано мнозинство, член на Европейския съвет или на Съвета може да изиска да се извърши проверка дали държавите-членки, съставляващи това квалифицирано мнозинство, представляват най-малко 62 % от общия брой на населението на Съюза. Ако се окаже, че това условие не е изпълнено, съответният акт не се приема.“ Член 21
  74. Гражданин на Хърватия се назначава в Комисията от датата на присъединяване до 31 октомври 2014 г. Новият член на Комисията се назначава от Съвета, с квалифицирано мнозинство и по общо съгласие с председателя на Комисията, след консултации с Европейския парламент и в съответствие с критериите, посочени в член 17, параграф 3, втора алинея от ДЕС.
  75. Мандатът на члена на Комисията, назначен съгласно параграф 1, изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете на длъжност към момента на присъединяването. Член 22
  76. Мандатите на съдията в Съда на Европейския съюз и на съдията в Общия съд, назначени от Хърватия при присъединяването й в съответствие с член 19, параграф 2, трета алинея от ДЕС, изтичат съответно на 6 октомври 2015 г. и 31 август 2013 г.
  77. За целите на решаването на делата, висящи пред Съда на Европейския съюз и Общия съд към датата на присъединяване, по отношение на които устните производства са започнали преди тази дата, пленумите на Съда на Европейския съюз и на Общия съд или техните отделения остават в същия състав както преди присъединяването и прилагат процедурните си правилници, които са в сила към деня преди датата на присъединяването. Член 23
  78. Чрез дерогация от член 301, първа алинея от ДФЕС, предвиждащ максималния брой членове на Икономическия и социален комитет, член 7 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ, се заменя със следното: „Член 7 До влизането в сила на решението, посочено в член 301 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпределението на членовете на Икономическия и социален комитет е, както следва: Белгия България Чешката република Дания Германия Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксeмбург Унгария Малта Нидерландия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Обединеното кралство 24“
  79. Броят на членовете на Икономическия и социален комитет се увеличава временно до 353, за да се вземе предвид присъединяването на Хърватия, за периода, започващ от датата на присъединяването до края на мандата, по време на който Хърватия се присъединява към Съюза, или до влизането в сила на решението, посочено в член 301, втора алинея от ДФЕС, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано.
  80. Ако решението, посочено в член 301, втора алинея от ДФЕС, вече е било прието към датата на присъединяването, чрез дерогация от член 301, първа алинея от ДФЕС, предвиждащ максималния брой членове на Икономическия и социален комитет, на Хърватия временно се предоставя подходящ брой членове до края на мандата, по време на който тя се присъединява към Съюза. Член 24
  81. Чрез дерогация от член 305, първа алинея от ДФЕС, предвиждащ максималния брой членове на Комитета на регионите, член 8 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ, се заменя със следното: „Член 8 До влизането в сила на решението, посочено в член 305 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпределението на членовете на Комитета на регионите е, както следва: Белгия България Чешката република Дания Германия Естония Ирландия Гърция Испания Франция Хърватия Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Унгария Малта Нидерландия Австрия Полша Португалия Румъния Словения Словакия Финландия Швеция Обединеното кралство 24“
  82. Броят на членовете на Комитета на регионите се увеличава временно до 353, за да се вземе предвид присъединяването на Хърватия, за периода, започващ от датата на присъединяването до края на мандата, по време на който Хърватия се присъединява към Съюза, или до влизането в сила на решението, посочено в член 305, втора алинея от ДФЕС, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано.
  83. Ако решението, посочено в член 305, втора алинея от ДФЕС, вече е било прието към датата на присъединяването, чрез дерогация от член 305, първа алинея от ДФЕС, предвиждащ максималния брой членове на Комитета на регионите, на Хърватия временно се предоставя подходящ брой членове до края на мандата, по време на който тя се присъединява към Съюза. Член 25 Мандатът на директора в Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка, определен от Хърватия и назначен при присъединяването, както е предвидено в член 9, параграф 2, втора алинея от Протокола за устава на Европейската инвестиционна банка, изтича в края на годишното заседание на Съвета на гуверньорите, по време на което се разглежда годишният отчет за финансовата 2017 година. Член 26
  84. Нови членове на комитетите, групите, агенциите или другите органи, създадени с Учредителните договори или с акт на институциите, се назначават при условията и в съответствие с процедурите, установени за назначаване на членове на тези комитети, групи, агенции или други органи. Мандатът на новоназначените членове изтича по същото време, когато изтича мандатът на членовете на длъжност към момента на присъединяването.
  85. Членският състав на комитети, групи, агенции или други органи, създадени с Учредителните договори или с акт на институциите, с брой на членовете, който е постоянен независимо от броя на държавите-членки, се подновява напълно при присъединяването, освен ако мандатът на настоящите членове изтича в рамките на 12 месеца от присъединяването. ДЯЛ III ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ Член 27
  86. От датата на присъединяване Хърватия плаща следната сума, съответстваща на нейния дял от капитала, внесен за записания капитал, както е определено в член 4 от устава на Европейската инвестиционна банка: Хърватия 42 720 000 EUR. Тази вноска се плаща на осем равни части с падеж на 30 ноември 2013 г., 30 ноември 2014 г., 30 ноември 2015 г., 31 май 2016 г., 30 ноември 2016 г., 31 май 2017 г., 30 ноември 2017 г. и 31 май 2018 г.
  87. Хърватия участва с вноска, платима на осем равни части с падеж на датите, предвидени в параграф 1, в резервите и провизиите, които се равняват на резервите, както и в сумата, която все още предстои да бъде заделена за резервите и провизиите, обхващаща баланса на приходите и разходите, установени в края на месеца, предхождащ присъединяването, както е вписано в счетоводния баланс на Европейската инвестиционна банка, със суми, съответстващи на следното процентно изражение от резервите и провизиите: Хърватия 0,368 %.
  88. Капиталът и плащанията, предвидени в параграфи 1 и 2, се внасят от Хърватия в брой в евро, освен чрез дерогация, приета с единодушие от Съвета на гуверньорите на Европейската инвестиционна банка.
  89. Сумите за Хърватия, посочени в параграф 1, както и в член 10, точка 1, могат да бъдат адаптирани с решение на управителните органи на Европейската инвестиционна банка на основата на последните окончателни данни за БВП, публикувани от Евростат преди присъединяването. Член 28
  90. Хърватия плаща следната сума за Научноизследователския фонд за въглища и стомана, посочен в Решение 2002/234/ЕОВС на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 27 февруари 2002 г. относно финансовите последици от изтичането на Договора за ЕОВС и относно Научноизследователския фонд за въглища и стомана 1 . (в EUR, по текущи цени) Хърватия 494
  91. Вноската в Научноизследователския фонд за въглища и стомана се извършва на четири части, като се започва от 2015 г. и се плаща, както следва, за всеки отделен случай на първия работен ден от първия месец на всяка година: – 2015: 15 %, – 2016: 20 %, – 2017: 30 %, – 2018: 35 %. Член 29
  92. Процедурите за поръчки, за отпускане на безвъзмездни средства и за плащания по предприсъединителната финансова помощ по раздели „Подпомагане на прехода и институционално изграждане“ и „Трансгранично сътрудничество“ на Инструмента за предприсъеднителна помощ (ИПП), създаден с Регламент (EО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. 2 , отнасящи се за средства, заделени преди присъединяването, с изключение на трансграничните програми Хърватия – Унгария и Хърватия – Словения, както и за помощ по линия на Преходния финансов инструмент, посочен в член 30, се управляват от изпълнителни агенции на Хърватия, считано от датата на присъединяване. Предварителният контрол от страна на Комисията върху поръчките и отпускането на безвъзмездни средства се отменя с решение на Комисията за тази цел, след като Комисията се е уверила в ефективното функциониране на съответната система за управление и контрол съгласно критериите и условията, посочени в член 56, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности 3 , и в член 18 от Регламент (ЕО) № 718/2007 на Комисията от 12 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) 4 . 1 ОВ L 79, 22.3.2002 г., стр.
  93. 2 OВ L 210, 31.7.2006 г., стp.
  94. 3 ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр.
  95. 4 OВ L 170, 29.6.2007 г., стр.
  96. Ако решението на Комисията за отмяна на предварителния контрол не е прието преди датата на присъединяване, всички договори, подписани между датата на присъединяване и датата, на която е прието решението на Комисията, няма да могат да бъдат одобрявани по линия на предприсъединителната финансова помощ и на Преходния финансов инструмент, посочени в първа алинея.
  97. Бюджетните задължения, поети преди датата на присъединяване по линия на предприсъединителната финансова помощ и на Преходния финансов инструмент, посочени в параграф 1, включително сключването и регистрирането на последващи отделни правни задължения и плащания, направени след присъединяването, продължават да се уреждат от правилата на предприсъединителните финансови инструменти и се отразяват в съответните бюджетни глави до приключването на съответните програми и проекти.
  98. Разпоредбите относно изпълнението на бюджетните задължения по споразуменията за финансиране, отнасящи се до предприсъединителната финансова помощ, посочена в параграф 1, първа алинея, и раздел „Развитие на селските райони“ на ИПП, свързани с решения за финансиране, взети преди присъединяването, продължават да се прилагат след датата на присъединяване. Те се уреждат от правилата, приложими за предприсъединителните финансови инструменти. Независимо от това процедурите за обществени поръчки, които са открити след присъединяването, се провеждат съгласно съответните директиви на Съюза.
  99. През първите две години след присъединяването могат да бъдат предоставяни средства по предприсъединителните фондове за покриване на административните разходи, както е посочено в член
  100. За одит и разходи по оценяването могат да бъдат предоставяни средства по предприсъединителни фондове до пет години след присъединяването. Член 30
  101. За първата година след присъединяването Съюзът предоставя временна финансова помощ, наричана по-нататък „Преходен финансов инструмент“, за Хърватия, за да се развие и укрепи нейният административен и съдебен капацитет за изпълнение и прилагане на правото на Съюза и за засилване на партньорския обмен на най-добри практики. Чрез тази помощ се финансират проекти за институционално изграждане и свързани с тях ограничени инвестиции от малък мащаб.
  102. Помощта е насочена към продължаващата нужда от укрепване на институционалния капацитет в определени области чрез действия, които не могат да бъдат финансирани от структурните фондове или от фондовете за развитие на селските райони.
  103. За туининг проектите между публичните администрации за целите на институционалното изграждане процедурата за покана за търг чрез мрежа от точки за контакт в държавите-членки продължава да се прилага.
  104. Бюджетните кредити за поети задължения за Преходния финансов инструмент, по текущи цени, за Хърватия възлизат общо на 29 милиона евро през 2013 г., които да бъдат използвани за национални и хоризонтални приоритети.
  105. Решението за помощта по Преходния финансов инструмент се взема и изпълнява в съответствие с Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета или въз основа на други технически разпоредби, необходими за функционирането на Преходния финансов инструмент, които предстои да бъдат приети от Комисията.
  106. Особено внимание се обръща на осигуряването на необходимото допълване с предвидената по Европейския социален фонд подкрепа за административната реформа и развитието на институционалния капацитет. Член 31
  107. Създава се Инструмент за подпомагане изпълнението на Споразумението от Шенген (наричан по-нататък „временен инструмент за подпомагане изпълнението на Споразумението от Шенген“) като временен инструмент за подпомагане на Хърватия в периода между датата на присъединяване и края на 2014 г. за финансирането на действия по новите външни граници на Съюза за прилагане на достиженията на правото от Шенген и за осъществяване на контрол по външните граници.
  108. За периода 1 юли 2013 г. – 31 декември 2014 г. следните суми (по текущи цени) се предоставят на Хърватия под формата на еднократни плащания по временния Инструмент за подпомагане изпълнението на Споразумението от Шенген: (милиона евро, по текущи цени) 2013 г. 2014 г. Хърватия
  109. Годишната сума за 2013 г. се изплаща на Хърватия на 1 юли 2013 г., а годишната сума за 2014 г. се предоставя на първия работен ден след 1 януари 2014 г.
  110. Еднократните плащания се използват в рамките на три години след първото плащане. Не по-късно от шест месеца след изтичането на този тригодишен срок Хърватия представя подробен доклад за окончателното изпълнение на плащанията по временния Инструмент за подпомагане изпълнението на Споразумението от Шенген с обоснован отчет за разходите. Всички неизползвани или неоправдано изразходвани средства се възстановяват на Комисията.
  111. Комисията може да приема всички необходими технически разпоредби за функционирането на временния инструмент за подпомагане изпълнението на Споразумението от Шенген. Член 32
  112. Създава се Инструмент за улесняване на парични потоци (наричан по-нататък „временен Инструмент за улесняване на паричните потоци“) като временен инструмент за подпомагане на Хърватия между датата на присъединяване и края на 2014 г. за подобряване на паричните потоци в националния бюджет.
  113. За периода 1 юли 2013 г. – 31 декември 2014 г. следните суми (по текущи цени) се предоставят на Хърватия под формата на еднократни плащания по временния Инструмент за улесняване на паричните потоци: (милиона евро, по текущи цени) 2013 г. 2014 г. Хърватия 28,6
  114. Всяка годишна сума се разделя на равни месечни вноски, които се плащат на първия работен ден от всеки месец. Член 33
  115. Сума в размер на 449,4 милиона евро (по текущи цени) под формата на бюджетни кредити за поети задължения се запазва за Хърватия по линия на структурните фондове и Кохезионния фонд през 2013 г.
  116. Една трета от сумата, посочена в параграф 1, се запазва за Кохезионния фонд.
  117. За периода, обхванат от следващата финансова рамка, сумите, отпускани на Хърватия по структурните фондове и Кохезионния фонд, под формата на бюджетни кредити за поети задължения, се изчисляват на базата на достиженията на правото на Съюза, приложими към този момент. Тези суми се коригират в съответствие със следния график за поетапно въвеждане: – 70 % през 2014 г., – 90 % през 2015 г., – 100 % от 2016 г.
  118. Доколкото обхватът на новите достижения на правото на Съюза позволява това, следва да се направи корекция, която да осигури увеличение с 2,33 пъти на сумата за Хърватия през 2014 г. спрямо тази през 2013 г., а през 2015 г. – с 3 пъти спрямо сумата през 2013 г. Член 34
  119. Цялата сума, която предстои да се предостави на Хърватия по линия на Европейския фонд за рибарство през 2013 г., възлиза на 8,7 милиона евро (по текущи цени) под формата на бюджетни кредити за поети задължения.
  120. Предварителното финансиране по Европейския фонд за рибарство e 25 % от общата сума, посочена в параграф 1, и се плаща с една вноска.
  121. За периода, обхванат от следващата финансова рамка, сумите, отпускани на Хърватия, под формата на бюджетни кредити за поети задължения, се изчисляват на базата на достиженията на правото на Съюза, приложими към този момент. Тези суми се коригират в съответствие със следния график за поетапно въвеждане: – 70 % през 2014 г., – 90 % през 2015 г., – 100 % от 2016 г.
  122. Доколкото обхватът на новите достижения на правото на Съюза позволява това, следва да се направи корекция, която да осигури увеличение с 2,33 пъти на средствата за Хърватия през 2014 г. спрямо тези през 2013 г., а през 2015 г. – с 3 пъти спрямо средствата през 2013 г. Член 35
  123. Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) 1 не се прилага за Хърватия за целия програмен период 2007 – 2013 г. През 2013 г. на Хърватия се отпускат 27,7 милиона евро (по текущи цени) по раздел „Развитие на селските райони“, посочен в член 12 от Регламент (EO) № 1085/2006 на Съвета.
  124. Временните допълнителни мерки за развитие на селските райони за Хърватия са уредени в приложение VІ.
  125. Посредством актове за изпълнение Комисията може да приема необходимите правила за прилагането на приложение VІ. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 90, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета във връзка с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията 2 или съответната процедура, определена в приложимото законодателство.
  126. Съветът, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, прави адаптации в приложение VI, когато е необходимо, за да се осигури съответствие с нормативната уредба в областта на развитието на селските райони. ДЯЛ IV ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Член 36
  127. Комисията наблюдава отблизо всички ангажименти, поети от Хърватия в хода на преговорите за присъединяване, включително онези, които трябва да бъдат изпълнени преди датата на присъединяване или до тази дата. Наблюдението от страна на Комисията се състои в редовно актуализирани таблици за наблюдение, диалог по линия на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Хърватия, от друга страна 3 (наричано по-нататък „ССА“), мисии за партньорска оценка, предприсъединителната икономическа програма, фискални уведомления и при необходимост писма за ранно предупреждение до хърватските власти. През есента на 2011 г. Комисията представя доклад за напредъка на Европейския парламент и на Съвета. През есента на 2012 г. тя представя всеобхватен доклад за наблюдение на Европейския парламент и на Съвета. През целия процес на наблюдение Комисията също така се ползва от приноса на държавите-членки и по целесъобразност взема предвид приноса на международни организации и организации на гражданското общество. 1 ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1, и ОВ L 286М, 4.11.2010 г., стр.
  128. 2 ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.
  129. 3 OВ L 26, 28.1.2005 г., стр.
  130. Комисията съсредоточава наблюдението по-специално върху поетите от Хърватия ангажименти в областта на съдебната система и основните права (приложение VІІ), включително по-нататъшното развитие на постиженията в областта на съдебната реформа и ефективността, безпристрастното разглеждане на делата за военни престъпления и борбата с корупцията. Освен това Комисията съсредоточава наблюдението върху пространството на свобода, сигурност и правосъдие, включително върху прилагането и изпълнението на изискванията на Съюза по отношение на управлението на външните граници, полицейското сътрудничество, борбата с организираната престъпност и съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и върху ангажиментите в рамките на политиката на конкуренция, включително преструктурирането на корабостроителната промишленост (приложение VІІІ) и на стоманодобивния сектор (приложение ІХ). Като неразделна част от редовните си таблици и доклади за наблюдение Комисията, до присъединяването на Хърватия, прави шестмесечни оценки на поетите от Хърватия ангажименти в тези области.
  131. Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, може да взема всички подходящи мерки, ако в процеса на наблюдение бъдат установени въпроси, пораждащи безпокойство. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо, и във всеки случай се отменят от Съвета в съответствие със същата процедура, когато пораждащите безпокойство въпроси бъдат ефективно разрешени. Член 37
  132. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат трайни и сериозни затруднения в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, Хърватия може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, за да възстанови положението и да приспособи засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар. При същите обстоятелства всяка настояща държава-членка може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки по отношение на Хърватия.
  133. При искане от заинтересованата държава Комисията, посредством извънредна процедура, определя защитните мерки, които счита за необходими, като уточнява условията и реда, които се прилагат за тях. В случай на сериозни икономически затруднения и по изрично искане на заинтересованата държава-членка Комисията взема решение в срок от пет работни дни след получаване на искането, придружено от съответната разяснителна информация. Така приетите мерки се прилагат незабавно, като се отчитат интересите на всички засегнати страни, и не се предвижда осъществяването на граничен контрол.
  134. Мерките, които са разрешени съгласно настоящия член, могат да включват дерогации от разпоредбите на ДЕС, ДФЕС и настоящия акт до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите на защитната мярка. Отдава се приоритет на тези мерки, които най-слабо засягат функционирането на вътрешния пазар. Член 38 Ако Хърватия не успее да изпълни ангажиментите, поети в контекста на преговорите за присъединяване, включително ангажиментите в областта на която и да е секторна политика, която засяга икономически дейности с транс ­ гранични последици, като с това причини сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар или породи заплаха за финансовите интереси на Съюза или непосредствен риск от такова нарушение или заплаха, Комисията може, до края на период от не повече от три години след присъединяването, след обосновано искане от държава-членка или по своя собствена инициатива, да предприеме подходящи мерки. Тези мерки са пропорционални, като се отдава приоритет на мерките, които най-слабо засягат функционирането на вътрешния пазар, и когато е подходящо, на прилагането на съществуващите секторни предпазни механизми. Предпазните мерки по настоящия член не следва да се налагат като средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите-членки. Предпазната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от наблюдението, а приетите мерки влизат в сила на датата на присъединяване, освен ако те предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо, и във всеки случай се отменят, когато съответните задължения бъдат изпълнени. Въпреки това те могат да се прилагат след посочения в първа алинея срок, ако съответните ангажименти не са изпълнени. В отговор на напредъка на Хърватия в изпълнението на поетите ангажименти Комисията може да адаптира съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета, преди да отмени предпазните мерки, и надлежно взема предвид всички съображения на Съвета в това отношение. Член 39 Ако има сериозни недостатъци или какъвто и да било непосредствен риск от появата на такива в Хърватия при транспонирането или състоянието на изпълнение на актовете, приети от институциите съгласно част трета, дял V от ДФЕС, както и на актовете, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон от институциите съгласно дял VI от ДЕС или съгласно част трета, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, Комисията може, до края на период от не повече от три години след присъединяването, след обосновано искане от държава-членка или по своя собствена инициатива и след консултации с държавите-членки, да приеме подходящи мерки и да определи реда и условията, които се прилагат за тях. Тези мерки могат да се изразят във временно спиране на прилагането на съответните разпоредби и решения в отношенията между Хърватия и всяка друга държава-членка или държави-членки, без да се засяга продължаването на тясното съдебно сътрудничество. Предпазната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от наблюдението, а приетите мерки влизат в сила на датата на присъединяване, освен ако те предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо, и във всеки случай се отменят, когато недостатъците бъдат отстранени. Въпреки това те могат да се прилагат и след периода, посочен в първа алинея, доколкото съответните недостатъци съществуват. В отговор на постигнатия от Хърватия напредък в преодоляването на констатираните недостатъци Комисията може да адаптира съответно мерките, доколкото е необходимо, след консултации с държавите-членки. Комисията информира своевременно Съвета, преди да отмени предпазните мерки, и надлежно взема предвид всички съображения на Съвета в това отношение. Член 40 С цел да не се препятства правилното функциониране на вътрешния пазар прилагането на хърватските национални правила по време на преходните периоди, посочени в приложение V, не води до граничен контрол между държавите-членки. Член 41 Ако са необходими преходни мерки за улесняване на прехода от съществуващия в Хърватия режим към такъв, произтичащ от прилагането на общата селскостопанска политика при условията, определени в настоящия акт, те се приемат от Комисията съгласно процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) 1 във връзка с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 2 или съответната процедура, определена в приложимото законодателство. Те могат да бъдат приети в рамките на период от три години от датата на присъединяване и тяхното прилагане се ограничава до този период. Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, може да удължи този период. 1 ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр.
  135. 2 ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр.
  136. При необходимост преходните мерки, посочени в първа алинея, могат също така да се приемат и преди датата на присъединяване. Такива мерки се приемат от Съвета, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията или когато засягат инструменти, приети първоначално от Комисията, те се приемат от Комисията в съответствие с процедурите, които се изискват за приемането на въпросните инструменти. Член 42 Ако са необходими преходни мерки, за да се улесни преходът от съществуващия в Хърватия режим към такъв, произтичащ от прилагането на ветеринарните, фитосанитарните и гарантиращите безопасността на храните правила на Съюза, такива мерки се приемат от Комисията съгласно съответните процедури, както те са определени в приложимото законодателство. Тези мерки се приемат в рамките на период от три години от датата на присъединяване и тяхното прилагане се ограничава до този период. Член 43 Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, определя условията, при които: а) изискването за изходен митнически манифест може да бъде отменено за стоки, посочени в член 28, параграф 2 от ДФЕС, напускащи територията на Хърватия, за да пресекат територията на Босна и Херцеговина в Neum („коридорът Neum“); б) изискването за входен митнически манифест може да бъде отменено за стоки, които попадат в приложното поле на буква а), когато те влизат отново на територията на Хърватия, след като са пресекли територията на Босна и Херцеговина в Neum. Член 44 Комисията може да предприеме всички подходящи мерки, за да осигури поддържането в Хърватия на необходимия законоустановен персонал най-много за 18 месеца след присъединяването. През този период длъжностните лица, временно наетите лица и договорно наетите лица, назначени на длъжности в Хърватия преди присъединяването, от които се изисква да останат на служба в тази държава след датата на присъединяване, се ползват от същите финансови и материални условия като тези, които се прилагат преди присъединяването, в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на Европейските общности, установен с Регламент (EИО, Евратом, EОВС) № 259/68 на Съвета 1 . Административните разходи, включително за заплатите на други необходими служители, се покриват от общия бюджет на Европейския съюз. 1 ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр.
  137. ЧАСТ ПЕТА РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА НАСТОЯЩИЯ АКТ ДЯЛ І АДАПТАЦИИ В ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛНИЦИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ И В ПРАВИЛНИЦИТЕ И В ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛНИЦИ НА КОМИТЕТИТЕ Член 45 Институциите съобразно съответните процедури, предвидени в Учредителните договори, правят такива адаптации в своите процедурни правилници, каквито стават необходими с оглед на присъединяването. Адаптации в правилниците на комитетите, създадени с Учредителните договори, и в техните процедурни правилници, които стават необходими с оглед на присъединяването, се извършват във възможно най-кратък срок след присъединяването. ДЯЛ II ПРИЛОЖИМОСТ НА АКТОВЕТЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ Член 46 След присъединяването си Хърватия се счита за адресат на директивите и решенията по смисъла на член 288 от ДФЕС в съответствие с Учредителните договори. С изключение на директивите и решенията, които са влезли в сила в съответствие с член 297, параграф 1, трета алинея и член 297, параграф 2, втора алинея от ДФЕС, за Хърватия се приема, че е получила нотификация за тези директиви и решения при присъединяването. Член 47
  138. Хърватия привежда в действие мерките, необходими, за да се съобрази, считано от датата на присъединяването, с разпоредбите на директивите и решенията по смисъла на член 288 от ДФЕС, освен ако в настоящия акт са предвидени други срокове. Хърватия съобщава тези мерки на Комисията до датата на присъединяване или по-късно в срока, предвиден в настоящия акт.
  139. До степента, до която измененията на директивите по смисъла на член 288 от ДФЕС, въведени с настоящия акт, изискват промени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на настоящите държави-членки, настоящите държави-членки привеждат в действие мерките, необходими, за да се съобразят с изменените директиви от датата на присъединяване на Хърватия, освен ако в настоящия акт са предвидени други срокове. Те съобщават тези мерки на Комисията до датата на присъединяване или по-късно в срока, предвиден в настоящия акт. Член 48 В рамките на три месеца от присъединяването Хърватия съобщава на Комисията, в съответствие с член 33 от Договора за ЕОАЕ, разпоредбите, предвидени от законов, подзаконов или административен акт, предназначени да осигурят защита на здравето на работниците и на населението на територията на Хърватия срещу опасностите, възникващи от йонизиращи лъчения. Член 49 При надлежно мотивирано искане от Хърватия, отправено до Комисията, не по-късно от датата на присъединяване, Съветът, по предложение на Комисията или Комисията, ако първоначалният акт е приет от нея, може да вземе мерки, които се състоят във временна дерогация от актове, приети от институциите между 1 юли 2011 г. и датата на присъединяване. Мерките се приемат в съответствие с правилата за гласуване, уреждащи приемането на акта, от който се иска временна дерогация. Когато тези дерогации са приети след присъединяването, те могат да се прилагат от датата на присъединяване. Член 50 Когато актове на институциите, приети преди присъединяването, изискват адаптация, дължаща се на присъединяването, и необходимите адаптации не са предвидени в настоящия акт или в неговите приложения, Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, или Комисията, ако първоначалният акт е приет от нея, приема необходимите за целта актове. Когато тези актове са приети след присъединяването, те могат да се прилагат от датата на присъединяването. Член 51 Освен ако в настоящия акт е предвидено друго, Съветът, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, приема необходимите мерки за изпълнение на разпоредбите на настоящия акт. Член 52 Текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени от тези институции на хърватски език, са автентични от датата на присъединяването при същите условия като текстовете, изготвени на настоящите официални езици. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите официални езици също са били публикувани по този начин. ДЯЛ III ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 53 Приложения I – IX и допълненията към тях, както и протоколът са неразделна част от настоящия акт. Член 54 Правителството на Италианската република изпраща на правителството на Република Хърватия заверено копие от Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и договорите, с които те са изменени или допълнени, включително Договора относно присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Договора относно присъединяването на Република Гърция, Договора относно присъединяването на Кралство Испания и Португалската република, Договора относно присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, Договора относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и Договора за присъединяването на Република България и Румъния на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език. Текстовете на Договорите, посочени в първа алинея, изготвени на хърватски език, се прилагат към настоящия акт. Тези текстове са автентични при същите условия както текстовете на същите договори, изготвени на настоящите официални езици. Член 55 Заверено копие на международните споразумения, депозирани в архивите на генералния секретариат на Съвета, се изпраща на правителството на Република Хърватия от генералния секретар. ПРИЛОЖЕНИЕ І Списък на конвенциите и протоколите, по които Република Хърватия става страна при присъединяването (посочен в член 3, параграф 4 от Акта за присъединяване)
  140. Конвенция от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10) – Конвенция от 21 декември 1995 г. за присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 26, 31.1.1996 г., стр. 1) – Протокол от 25 май 1999 г. за изменение на Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ C 202, 16.7.1999 г., стр. 1) – Конвенция от 8 декември 2004 г. относно присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (ОВ С 160, 30.6.2005 г., стр. 1)
  141. Конвенция от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49) – Протокол от 27 септември 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 2) – Протокол от 29 ноември 1996 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за тълкуването чрез преюдициални заключения от Съда на Европейските общности на Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 151, 20.5.1997 г., стр. 2) – Втори протокол от 19 юни 1997 г., изготвен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 12)
  142. Конвенция от 26 май 1997 г., приета на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ С 195, 25.6.1997 г., стр. 2)
  143. Конвенция от 18 декември 1997 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимна помощ и сътрудничество между митническите администрации (ОВ C 24, 23.1.1998 г., стр. 2)
  144. Конвенция от 17 юни 1998 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за лишаване от правото на шофиране (ОВ C 216, 10.7.1998 г., стр. 2)
  145. Конвенция от 29 май 2000 г., приета от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимна помощ по наказателни дела между държавите – членки на Европейския съюз (ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3) – Протокол от 16 октомври 2001 г., изготвен от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за взаимна помощ по наказателни дела между държавите – членки на Европейския съюз (ОВ C 326, 21.11.2001 г., стр. 2) ПРИЛОЖЕНИЕ II Списък на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз и в актовете, които се основават на тях или по друг начин са свързани с тях, които са обвързващи за, и се прилагат в Република Хърватия, считано от присъединяването (посочени в член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване)
  146. Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз на Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници от 14 юни 1985 г. 1
  147. Следните разпоредби на Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, свързаните с нея Заключителен акт и Съвместни декларации 2 , както са изменени с някои от актовете, изброени в точка 8 от настоящото приложение: 1 ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр.
  148. 2 ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр.
  149. Член 1, до степента, до която е свързан с разпоредбите на настоящата точка; член 26, член 39, членове 44 – 49 (с изключение на член 47, параграф 4 и член 49, буква а), член 51, членове 54 – 58; член 62, параграф 3; членове 67 – 69; членове 71 и 72; членове 75 и 76; член 82, член 91, членове 126 – 130 до степента, до която са свързани с разпоредбите на настоящата точка; и член 136; Съвместни декларации 1 и 3 от Заключителния акт.
  150. Следните разпоредби на Споразуменията за присъединяване към Конвенцията, под ­ писана в Шенген на 19 юни 1990 г. относно прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, техните заключителни актове и свързаните с тях декларации, както са изменени с някои от актовете, изброени в точка 8 от настоящото приложение: а) Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Кралство Дания: – член 5, параграф 2 и член 6, б) Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Република Финландия: – член 5, – Декларация на правителството на Република Финландия относно островите Оланд в част III от Заключителния акт, в) Споразумението, подписано на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Кралство Швеция: – член
  151. Следните споразумения и договорености, които се основават на достиженията на правото от Шенген или по друг начин са свързани с тях: – Споразумението от 18 май 1999 г., сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия относно присъединяването на тези две държави към процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, включително приложенията, неговият Заключителен акт, декларациите и размяната на писма, приложени към това Споразумение, одобрено с Решение 1999/439/ЕО на Съвета (OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 35) – Споразумението от 30 юни 1999 г., сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и Кралство Норвегия за създаването на права и задължения между Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, в областите на достиженията на правото от Шенген, които се прилагат за тези държави, одобрено с Решение 2000/29/ЕО на Съвета (OВ L 15, 20.1.2000 г., стр. 1) – Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, подписано на 26 октомври 2004 г. и одобрено с Решение 2008/146/EО на Съвета и Решение 2008/149/ПВР на Съвета (OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1 и стр. 50) – Протоколът между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, подписан на 28 февруари 2008 г. и одобрен с Решение 2011/349/ЕС на Съвета и Решение 2011/350/ЕС на Съвета (OВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 1 и стр. 19) – Договореността между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно реда и условията на участие на тези страни в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз, включително Съвместната декларация, приложена към нея, подписана на 1 февруари 2007 г. и одобрена с Решение 2007/511/ЕО на Съвета (OВ L 188, 20.7.2007 г., стр. 15) – Договореността между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз, включително приложението и Съвместните декларации, приложени към нея, подписана на 30 септември 2009 г. и одобрена с Решение 2010/490/ЕС на Съвета (OВ L 243, 16.9.2010 г., стр. 2) – Споразумението между Европейската общност и Република Исландия, Кралство Норвегия, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с Фонда за външните граници за периода от 2007 до 2013 г., включително декларациите, приложени към него, подписано на 19 март 2010 г. и одобрено с Решение 2011/305/ЕС на Съвета (OВ L 137, 25.5.2011 г., стр. 1) 1 . 1 Докато това Споразумение все още не е сключено, само доколкото се прилага условно.
  152. Разпоредбите на следните решения (вж. OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 1) на Изпълнителния комитет, създаден с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, както са изменени с някои от актовете, изброени в точка 8 от настоящото приложение: – SCH/Com-ex

(93)10 Решение на Изпълнителния комитет от 14 декември 1993 г. относно декларациите на министрите и държавните секретари – SCH/Com-ex
(93)14 Решение на Изпълнителния комитет от 14 декември 1993 г. относно подобряване на практическото съдебно сътрудничество за борба с трафика на наркотици – SCH/Com-ex
(94)16 rev Решение на Изпълнителния комитет от 21 ноември 1994 г. относно въвеждане на единни печати за влизане и излизане на граничните контролно-пропускателни пунктове – SCH/Com-ex
(94)28 rev Решение на Изпълнителния комитет от 22 декември 1994 г. относно сертификата, предвиден в член 75 за пренасяне на лекарствени средства, които съдържат наркотични вещества, и на психотропни вещества – SCH/Com-ex
(94)29 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 22 декември 1994 г. относно привеждането в действие на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 19 юни 1990 г. – SCH/Com-ex
(95)21 Решение на Изпълнителния комитет от 20 декември 1995 г. относно бързия обмен между страните от Шенген на статистически и специфични данни относно възможни проблеми по външните граници – SCH/Com-ex
(98)1 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 21 април 1998 г. относно дейностите на Оперативната група, доколкото те са свързани с разпоредбите на точка 2 от настоящото приложение – SCH/Com-ex
(98)26 def Решение на Изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. относно създаването на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Шенген – SCH/Com-ex
(98)37 def 2 Решение на Изпълнителния комитет от 27 октомври 1998 г. относно приемането на мерки срещу нелегалната имиграция, доколкото то е свързано с разпоредбите на точка 2 от настоящото приложение – SCH/Com-ex
(98)52 Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно Ръководството по трансгранично полицейско сътрудничество, доколкото то е свързано с разпоредбите на точка 2 от настоящото приложение – SCH/Com-ex
(98)59 rev Решение на Изпълнителния комитет от 16 декември 1998 г. относно координираното изпращане на съветници в областта на документите – SCH/Com-ex
(99)1 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно положението с наркотиците – SCH/Com-ex
(99)6 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно достиженията на правото от Шенген, свързани с телекомуникациите – SCH/Com-ex
(99)7 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно офицерите за връзка – SCH/Com-ex
(99)8 rev 2 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно общите принципи за заплащането на информаторите – SCH/Com-ex
(99)10 Решение на Изпълнителния комитет от 28 април 1999 г. относно незаконната търговия с огнестрелно оръжие. 6. Следните декларации (вж. OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 1) на Изпълнителния комитет, създаден с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по общите граници, доколкото са свързани с разпоредбите на точка 2 от настоящото приложение: – SCH/Com-ex
(96)decl 6 rev 2 Декларация на Изпълнителния комитет от 26 юни 1996 г. относно екстрадицията – SCH/Com-ex
(97)decl 13 rev 2 Декларация на Изпълнителния комитет от 9 февруари 1998 г. относно отвличането на малолетни и непълнолетни. 7. Следните решения (вж. OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 1) на Централната група, създадена с Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, доколкото са свързани с разпоредбите на точка 2 от настоящото приложение: – SCH/C
(98)117 Решение на Централната група от 27 октомври 1998 г. относно приемането на мерки за борба с нелегалната имиграция – SCH/C
(99)25 Решение на Централната група от 22 март 1999 г. относно общите принципи при заплащането на информаторите.
  1. Следните актове, които се основават на достиженията на правото от Шенген или по друг начин са свързани с тях: – Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1) – Решение 1999/307/ЕО на Съвета от 1 май 1999 г. относно установяването на подробни разпоредби за интегриране на Секретариата на Шенген към генералния секретариат на Съвета (ОВ L 119, 7.5.1999 г., стр. 49) – Решение 1999/435/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г. относно определението на достиженията на правото от Шенген с цел установяване, в съответствие с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 1) – Решение 1999/436/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г. за установяване, съгласно съответните разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание за всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 17) – Решение 1999/437/EО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31) – Решение 1999/848/ЕО на Съвета от 13 декември 1999 г. за пълно прилагане на достиженията на правото на ЕС от Шенген в Гърция (ОВ L 327, 21.12.1999 г., стр. 58) – Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43) – Решение 2000/586/ПВР на Съвета от 28 септември 2000 г. за създаване на процедура за изменение на член 40, параграфи 4 и 5, член 41, параграф 7 и член 65, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенното премахване на контрола по общите граници (ОВ L 248, 3.10.2000 г., стр. 1) – Решение 2000/777/ЕО на Съвета от 1 декември 2000 г. за прилагането на достиженията на правото от Шенген в Дания, Финландия и Швеция, и в Исландия и Норвегия (ОВ L 309, 9.12.2000 г., стр. 24) – Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1) – Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. за допълнение на разпоредбите на член 26 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 45) – Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за единния формат на формуляра за поставяне на визите, които се издават от държавите-членки на лицата, които притежават пътен документ, който не е признат от държавата-членка, която е изготвила формуляра (ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4) – Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20) – Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1) – Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1) – Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването (ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17) – Решение 2003/170/ПВР на Съвета от 27 февруари 2003 г. за общото използване на служителите за връзка, които са изпратени в чужбина от органите по наказателно преследване на държавите-членки (ОВ L 67, 12.3.2003 г., стр. 27) – Решение 2003/725/ПВР на Съвета от 2 октомври 2003 г. за изменение на член 40, параграфи 1 и 7 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по общите граници (ОВ L 260, 11.10.2003 г., стр. 37) – Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух (ОВ L 321, 6.12.2003 г., стр. 26) – Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (ОВ L 64, 2.3.2004 г., стр. 1) – Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 24) – Решение 2004/573/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно организация на общите полети за извеждане от територията на две или повече държави-членки на граждани на трети страни, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане (ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 28) – Решение 2004/512/ЕО на Съвета от 8 юни 2004 г. за създаване на визова информационна система (ВИС) (OВ L 213, 15.6.2004 г., стр. 5, и OВ L 142M, 30.5.2006 г., стр. 60) – Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1, и OВ L 153M, 7.6.2006 г., стр. 136) – Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 1, и OВ L 153M, 7.6.2006 г., стр. 375) – Решение 2004/926/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно влизането в сила на части от достиженията на правото от Шенген за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 395, 31.12.2004 г., стр. 70) – Решение 2005/267/ЕО на Съвета от 16 март 2005 г. за създаване на информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към интернет, на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци (ОВ L 83, 1.4.2005 г., стр. 48, и OВ L 159M, 13.6.2006 г., стр. 288) – Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1), с изключение на първото изречение на член 1, член 5, параграф 4, буква а), дял ІІІ и разпоредбите на дял ІІ и приложенията към него, които се отнасят за Шенгенската информационна система (ШИС) – Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз (OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89) – Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за определяне на правилата за местния граничен трафик на външните сухопътни граници на държавите-членки и за изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция (OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 1), с изключение на член 4, буква б) и член 9, буква в) – Решение 2007/471/EО на Съвета от 12 юни 2007 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 179, 7.7.2007 г., стр. 46) – Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса и за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета по отношение на този механизъм, и за регулиране на задълженията и правомощията на гост-служителите (OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30), с изключение на разпоредбите на член 6, параграфи 8 и 9, доколкото се отнасят за даване на достъп до Шенгенската информационна система – Решение 2007/801/EО на Съвета от 6 декември 2007 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 323, 8.12.2007 г., стр. 34) – Решение 2008/421/ЕО на Съвета от 5 юни 2008 г. за прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, отнасящи се до Шенгенската информационна система в Конфедерация Швейцария (OВ L 149, 7.6.2008 г., стр. 74) – Член 6 от Решение 2008/633/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно достъпа до Визовата информационна система (ВИС) за справки от оправомощени органи на държавите-членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 129) – Решение 2008/903/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Конфедерация Швейцария (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 15) – Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60) – Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98) – Член 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1) – Решение 2010/252/ЕС на Съвета от 26 април 2010 г. за допълнение на Кодекса на шенгенските граници по отношение на наблюдението на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ L 111, 4.5.2010 г., стр. 20) – Решение 2010/365/ЕС на Съвета от 29 юни 2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в Република България и в Румъния (OВ L 166, 1.7.2010 г., стр. 17). ПРИЛОЖЕНИЕ III Списък, посочен в член 15 от Акта за присъединяване: адаптации на актове, приети от институциите
  2. СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ 32005 L 0036: Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22). а) Член 23, параграф 5 се заменя със следното: „
  3. Без да се засяга член 43б, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“ и „лекар по дентална медицина – специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бивша Югославия, или чието обучение е започнало: а) в Словения преди 25 юни 1991 г. и б) в Хърватия преди 8 октомври 1991 г., когато органите на посочените по-горе държави-членки потвърдят, че тези удостоверения имат същата правна валидност на тяхна територия като удостоверенията, които те издават, и що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина – специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Такова потвърждение трябва да се придружава от свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на тяхна територия, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.“ б) Вмъква се следният член: „Член 43б Придобити права за акушерство не се прилагат за следните квалификации, получени в Хърватия преди 1 юли 2013 г.: viša medicinska sestra ginekološko-opstetrickog smjera (старша акушеро-гинекологична сестра), medicinska sestra ginekološko-opstetrickog smjera (акушеро-гинекологична сестра), viša medicinska sestra primaljskog smjera (старша сестра с профил акушерство), medicinska sestra primaljskog smjera (медицинска сестра с профил акушерство), ginekološko-opstetricka primalja (акушерка с гинекологично-акушерски профил) и primalja (акушерка).“
  4. ПРАВО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ І. МАРКА НА ОБЩНОСТТА 32009 R 0207: Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (OВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1). Член 165, параграф 1 се заменя със следното: „
  5. От датата на присъединяване на България, Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричани по-нататък „новата(ите) държава(и)-членка(и)“), марка на Общността, която е регистрирана или за която е подадена заявка за регистрация в съответствие с настоящия регламент преди съответната им дата на присъединяване, разпростира действието си върху територията на тези държави-членки с цел да се гарантира еднакво действие в цялата Общност.“ ІІ. СЕРТИФИКАТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАКРИЛА
  6. 31996 R 1610: Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (OВ L 198, 8.8.1996 г., стр. 30). а) Към член 19а се добавя следното: „м) за всеки продукт за растителна защита, защитен с действащ основен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като продукт за растителна защита е получено след 1 януари 2003 г., може да се издаде сертификат в Хърватия, при условие че заявлението за сертификат е подадено в рамките на шест месеца от датата на присъединяване.“; б) Член 20, параграф 2 се заменя със следното: „
  7. Настоящият регламент се прилага към сертификатите за допълнителна защита, предоставени в съответствие с националното законодателство на Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия преди съответната им дата на присъединяване.“
  8. 32009 R 0469: Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (OВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 1). а) Към член 20 се добавя следното: „м) за всеки лекарствен продукт, защитен с действащ основен патент, за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2003 г., може да бъде издаден сертификат в Хърватия, при условие че заявката за сертификат е подадена в срок до шест месеца от датата на присъединяване.“; б) Член 21, параграф 2 се заменя със следното: „
  9. Настоящият регламент се прилага за сертификатите за допълнителна защита, предоставени в съответствие с националното законодателство на Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия преди съответната им дата на присъединяване.“ ІІІ. ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА 32002 R 0006: Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, 5.1.2002 г., стр. 1). Член 110а, параграф 1 се заменя със следното: „
  10. От датата на присъединяване на България, Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричани по-нататък „новата(ите) държава(и)-членка(и)“) действието на промишлен дизайн на Общността, който се ползва със защита или за който е подадена заявка съгласно настоящия регламент преди съответната им дата на присъединяване, се разпростира върху територията на тези държави-членки, за да се гарантира еднакво действие в цялата Общност.“
  11. ФИНАНСОВИ УСЛУГИ 32006 L 0048: Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработен текст) (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1). В член 2 след вписването за Франция се вмъква следното: „– в Хърватия: „kreditne unije“ и „Hrvatska banka za obnovu i razvitak“,“.
  12. СЕЛСКО СТОПАНСТВО
  13. 31991 R 1601: Регламент (EИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (OВ L 149, 14.6.1991 г., стp. 1): В приложение ІІ след географското означение „ Nürnberger Glühwein “ се вмъква следното: „Samoborski bermet“.
  14. 32007 R 1234: Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1). а) В член 66 се добавя следният параграф: „4а. За Хърватия се създава специален резерв за преструктуриране, както е посочено в точка 2 от приложение ІX. Този резерв се освобождава, считано от 1 април на първата година на приложение на квоти след присъединяването, до степента, до която консумацията на мляко и млечни продукти на място в земеделското стопанство в Хърватия е намаляла в периода 2008 – 2012 г. Решението за освобождаване на резерва и неговото разпределение между квотите за доставки и директни продажби се взема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 195, параграф 2 въз основа на оценката на доклада, който предстои да бъде представен от Хърватия до 31 декември 2013 г. В този доклад се посочват подробно резултатите и тенденциите на извършвания процес на преструктуриране в сектора на млякото и млечните продукти на Хърватия и по-специално преминаването от производство с цел консумация на място в земеделските стопанства към производство, предназначено за пазара.“; б) В член 103к, параграф 1 се добавя следната алинея: „Настоящият параграф не се прилага за Хърватия за финансовата 2013 г. Хърватия представя на Комисията проект за петгодишна програма за подпомагане за програмния период 2014 – 2018 г.“; в) В приложение ІІІ, част ІІ точка 13 се изменя, както следва: „
  15. „рафинерия на пълен работен ден“ означава производствена единица: – чиято единствена дейност се състои в рафиниране на вносна сурова тръстикова захар, или – която през пазарната 2004 – 2005 г. е рафинирала количество от най-малко 15 000 тона вносна сурова тръстикова захар; за целите на това тире, в случая на Хърватия пазарната година е 2007 – 2008 г.“; г) Приложение VI се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ VІ НАЦИОНАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ КВОТИ от пазарната 2010 – 2011 г. нататък (в тонове) Държави-членки или региони
(1)Захар
(2)Изоглюкоза
(3)Инулинов сироп
(4)Белгия 676 235 ,0 114 580,2 България 89 198,0 Чешка република 372 459,3 Дания 372 383,0 Германия 2 898 255,7 56 638,2 Ирландия Гърция 158 702,0 Испания 498 480,2 53 810,2 Франция (метрополия) 3 004 811,15 Френски отвъдморски департаменти 432 220,05 Хърватия 192 877,0 Италия 508 379,0 32 492,5 Латвия Литва 90 252,0 Унгария 105 420,0 220 265,8 Нидерландия 804 888,0 Австрия 351 027,4 Полша 1 405 608,1 42 861,4 Португалия (континентална част) 12 500,0 Автономен регион Азорски острови 9953,0 Румъния 104 688,8 Словения Словакия 112 319,5 68 094,5 Финландия 80 999,0 Швеция 293 186,0 Обединеното кралство 1 056 474,0 Общо 13 529 618,20 690 440,8 “ д) В приложение ІХ, точка 1 след вписването за Франция се вмъква следното: „ Държава-членка 2008/09 г. 2009/10 г. 2010/11 г. 2011/12 г. 2012/13 г. 2013/14 г. 2014/15 г. Хърватия 765 000 765 000 “ е) В приложение IХ, точка 2 таблицата се заменя със следното: „ Държава-членка Тонове България 39 180 Хърватия 15 000 Румъния 188 400 “ ж) В приложение Х след вписването за Франция се вмъква следното: „ Хърватия 40,70 “ з) В приложение Хб се добавя следната таблица: „ в 1000 EUR Бюджетна година 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. от 2017 г. нататък HR 11 885 11 885 11 885 10 832 “ и) В параграф 2 от допълнението към приложение ХІб се добавя следната буква: „з) в Хърватия – площите, засадени с лозя, в следните подрайони: Moslavina, Prigorje-Bilogora, Plešivica, Pokuplje и Zagorje-Medimurje .“ й) В точка 3 от допълнението към приложение ХІб се добавя следната буква: „з) в Хърватия – площите, засадени с лозя, в следните подрайони: Hrvatsko Podunavlje и Slavonija.“ к) В точка 4 от допълнението към приложение ХІб се добавя следната буква: „ж) в Хърватия – площите, засадени с лозя, в следните подрайони: Hrvatska Istra, Hrvatsko primorje, Dalmatinska zagora, Sjeverna Dalmacija, Srednja и Juzna Dalmacija .“ 3. 32008 R 0110: Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (OВ L 39, 13.2.2008 г., стp. 16). а) В член 20 се добавя следният параграф: „4. Срокът за предаване на техническите досиета, посочен в параграф 1, се прилага и за географските означения на Хърватия, изброени в приложение ІІІ.“ б) В приложение ІІІ, точка 9 се добавят следните географски означения: „ Hrvatska loza Хърватия Hrvatska stara šljivovica Хърватия Slavonska šljivovica Хърватия “ в) В приложение ІІІ, точка 32 се добавя следното географско означение: „ Hrvatski pelinkovac Хърватия “ г) В приложение III се добавя следната точка: „ 39. Maraschino/ Marrasquino/ Maraskino Zadarski maraschino Хърватия “ д) В приложение III, в продуктовата категория „Други спиртни напитки“ се добавя следното географско означение: „ Hrvatska travarica Хърватия “ 4. 32009 R 0073: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16). а) Член 2, точка ж) се заменя със следното: „ж) „нови държави-членки“ означава България, Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия;“. б) В член 6, параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „2. Държавите-членки, различни от новите държави-членки, гарантират, че земя, която е била заета от постоянни пасища към датата за подаване на заявления за подпомагане „за площ“ за 2003 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища. Новите държави-членки, различни от България, Хърватия и Румъния, гарантират, че земя, която е била заета от постоянни пасища на 1 май 2004 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища. България и Румъния гарантират, че земя, която е била заета от постоянни пасища на 1 януари 2007 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища. Хърватия гарантира, че земя, която е била заета от постоянни пасища на 1 юли 2013 г., продължава да се поддържа като заета от постоянни пасища.“ в) Член 33, параграф 1, буква б), подточка
  1. iv)се заменя със следното: „
  2. iv)съгласно член 47, параграф 2, членове 57а и 59, член 64, параграф 2, трета алинея, член 65 и член 68, параграф 4, буква в).“ г) В член 51, параграф 1 се добавя следната алинея: „Хърватия може да реши да се възползва от възможностите, предвидени в член 52 и в член 53, параграф 1 от настоящия регламент. Това решение се съобщава на Комисията до 15 юли 2013 г.“ д) В член 51, параграф 2 се добавя следната алинея: „Чрез дерогация от втората алинея за Хърватия този таван се определя въз основата на националните тавани, посочени в член 104, параграф 4 и член 112, параграф 5, по отношение съответно на плащанията за овче и козе месо и плащанията за говеждо и телешко месо, посочени в членове 52 и 53, като се отчита графикът за въвеждане на директните плащания, посочен в член 121.“ е) В член 52 след първата алинея се вмъква следната алинея: „Чрез дерогация от първата алинея Хърватия може да запази до 50 % от сумата, получена като резултат от тавана, посочен в третата алинея на член 51, параграф 2 от настоящия регламент, с цел ежегодното предоставяне на допълнително плащане на земеделските стопани.“ ж) В член 53, параграф 1 след първата алинея се добавя следната алинея: „Чрез дерогация от първата алинея Хърватия може да запази цялата сума или част от сумата, получена като резултат от тавана, посочен в третата алинея на член 51, параграф 2 от настоящия регламент, с цел ежегодното предоставяне на допълнително плащане на земеделските стопани.“ з) Заглавието на глава 3 от дял ІІІ се заменя със следното: „Прилагане в новите държави-членки, които са приложили схемата за единно плащане на площ, и в Хърватия.“ и) Заглавието на член 55 се заменя със следното: „Въвеждане на схемата за единно плащане в държави-членки, които са приложили схемата за единно плащане на площ, и в Хърватия.“ й) В член 55, параграф 1 първата алинея се заменя със следното: „1. „Ако не е предвидено друго в настоящата глава, настоящият дял се прилага за новите държави-членки, които са въвели схемата за единно плащане на площ, предвидена в дял V, глава 2, и за Хърватия.“ к) В член 57, параграф 1 се добавя следното изречение: „За Хърватия това намаление не надвишава 20 % от годишния таван, както е посочено в таблица 3 от приложение VІІІ.“ л) В член 57, параграф 3 се добавят следните изречения: „В Хърватия използването на националния резерв подлежи на разрешение от страна на Комисията посредством акт за изпълнение без помощта на комитета, посочен в член 141. Комисията разглежда по-специално създаването на всяка национална схема за директни плащания, приложима преди датата на присъединяване, и условията, при които се е прилагала. Хърватия изпраща на Комисията искането за разрешаване на националния резерв до 15 юли 2013 г.“ м) Вмъква се следният член: „Член 57a Специален национален резерв за разминирана земя в Хърватия 1. Хърватия създава специален национален резерв за разминирана земя, който се използва за разпределяне – в рамките на десетгодишен период след присъединяването и в съответствие с обективни критерии и по начин, който да гарантира еднаквото третиране на земеделските стопани и да предотвратява нарушаване на пазарните условия и на конкуренцията – на права на плащане на земеделски стопани с разминирана земя, която е възстановена за ползване за селскостопански дейности. 2. Земя, която отговаря на изискванията за права на плащане по настоящия член, не е допустима за разпределяне на права на плащане по членове 59 и 61. 3. Размерът на правата на плащане, установени по настоящия член, е не по-висок от размера на правата на плащане, установени съответно по член 59 и член 61. 4. Максималният размер на сумите, заделени за специалния национален резерв за разминирана земя, възлиза на 9 600 000 евро и зависи от графика за въвеждане на преките плащания, предвиден в член 121. Размерът на максималните суми е, както следва: (1000 EUR) Хърватия 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. Максимален размер на специалния национален резерв за разминирана земя 2400 2880 3360 3840 4800 5760 6720 7680 8640 9600 5. През първата година от прилагането на схемата за единно плащане на площ Хърватия разпределя права на плащане на земеделските стопани въз основа на разминираната земя, която е обявена от тях в заявленията им за подпомагане, подадени през първата година от прилагането на схемата за единно плащане на площ, и която е възстановена за ползване за селскостопански дейности между 1 януари 2005 г. и 31 декември 2012 г. 6. За годините 2013 г. – 2022 г. правата на плащане се разпределят на земеделските стопани въз основа на разминираната земя, обявена от тях през въпросната година, при условие че тази земя е възстановена за ползване за селскостопански дейности през предходната календарна година и Комисията е нотифицирана за това в съответствие с параграф 9. 7. С цел да се осигури подходящо използване на фондовете на Съюза, Комисията изменя, в съответствие с посочената в член 141, параграф 2 процедура, размера на тавана в таблица 3 от приложение VІІІ, за да се добавят в него сумите от специалния национален резерв за разминирана земя, които са разпределени до 31 декември 2022 г. 8. Всички земи, обявени за целите на настоящия член, отговарят на определението за „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, съдържащо се в член 34, параграф 2. 9. До 15 юли 2013 г. Хърватия нотифицира Комисията относно площта на земите, отговарящи на условията по параграф 5, като посочва както земите, допустими за равнищата на подпомагане по член 59, така и земите, допустими за равнищата на подпомагане по член 61. В нотификацията се включва и информация относно съответните бюджетни пакети и неусвоените средства. Считано от 2014 г. и не по-късно от 31 януари на всяка година, на Комисията се изпраща същата информация и данни за предходната календарна година относно площите, възстановени за ползване за селскостопански дейности, и съответните бюджетни пакети. 10. До 31 декември 2012 г. всички минирани и разминирани земи, за които земеделските стопани могат да получат права на плащане от специалния национален резерв за разминирана земя, се идентифицират в интегрираната система за администриране и контрол, създадена в съответствие с дял ІІ, глава 4.“ н) В член 59 се добавя следният параграф: „4. В съответствие с посочената в член 141, параграф 2 процедура Комисията приема правила за началното разпределяне на правата на плащане в Хърватия.“ о) В член 61 се добавя следната алинея: „За Хърватия датата, посочена в първа алинея, букви а) и б), е 30 юни 2011 г.“ п) В член 69, параграф 1, първа алинея се добавя следното: „До датата на присъединяване Хърватия може да реши да използва от първата година от прилагането на схемата за единно плащане на площ, както е предвидено в член 59, параграф 2, до 10 % от националния таван, посочен в член 40, както е указано в таблица 3 от приложение VІІІ.“ р) В член 69, параграф 9, в първа алинея след буква а) се вмъква следната буква: „аа) за Хърватия – определени за 2022 г.“ с) Член 104, параграф 4 се заменя със следното: „4. „Прилагат се следните национални тавани: Държави-членки Национален таван България 2 058 483 Чешка република 66 733 Дания 104 000 Естония 48 000 Испания 19 580 000 Франция 7 842 000 Хърватия 542 651 Кипър 472 401 Латвия 18 437 Литва 17 304 Унгария 1 146 000 Полша 335 880 Португалия 2 690 000 Румъния 5 880 620 Словения 84 909 Словакия 305 756 Финландия 80 000 Общо 41 273 174 “ т) В член 112, параграф 5 след вписването за Франция се вмъква следното: „ Хърватия 105 270 “ у) Член 121 се заменя със следното: „Член 121 Въвеждане на директни плащания „В новите държави-членки, различни от България, Хърватия и Румъния, директните плащания се въвеждат в съответствие със следния график на нарастване, изразено в проценти от прилаганото за съответната година равнище на тези плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки: – 60 % през 2009 г., – 70 % през 2010 г., – 80 % през 2011 г., – 90 % през 2012 г., – 100 % от 2013 г. В България и Румъния директните плащания се въвеждат в съответствие със следния график на нарастване, изразено в проценти от прилаганото към съответната година равнище на тези плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки: – 35 % през 2009 г., – 40 % през 2010 г., – 50 % през 2011 г., – 60 % през 2012 г., – 70 % през 2013 г., – 80 % през 2014 г., – 90 % през 2015 г., – 100 % от 2016 г. В Хърватия директните плащания се въвеждат в съответствие със следния график на нарастване, изразено в проценти от прилаганото към съответната година равнище на тези плащания в държавите-членки, различни от новите държави-членки: – 25 % през 2013 г., – 30 % през 2014 г., – 35 % през 2015 г., – 40 % през 2016 г., – 50 % през 2017 г., – 60 % през 2018 г., – 70 % през 2019 г., – 80 % през 2020 г., – 90 % през 2021 г., – 100 % от 2022 г.“ ф) В член 132, параграф 2 след втора алинея се вмъква следната алинея: „чрез дерогация от букви а) и б) на първа алинея Хърватия има възможност да допълни директните плащания до 100 % от равнището, приложимо в държавите-членки, различни от новите държави-членки.“ х) В приложение VІI след вписването за Франция се вмъква следното: „ Хърватия “ ц) В приложение VІІІ се добавя следната таблица: „Таблица 3(*) Държава-членка 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г. Хърватия 93 250 111 900 130 550 149 200 186 500 223 800 261 100 298 400 335 700 373 000 (*) Тавани, изчислени въз основа на графика на нарастване, предвиден в член 121.“ 5. РИБАРСТВО 1. 32002 R 2371: Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59). В приложение I се добавят следните части: „11. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ХЪРВАТИЯ* Географска зона Държава-членка Видове Значимост или особени характеристики 12 мили, ограничена до морската зона под суверенитета на Хърватия, разположена северно от паралела на 45 градуса и 10 минути северна ширина по крайбрежието на Западна Истрия, от външната граница на териториалните води на Хърватия, където този паралел достига сушата на брега на Западна Истрия (нос Grgatov rt Funtana) Словения Дънни и дребни пелагични видове, включително сардини и хамсия 100 тона за максимален брой от 25 риболовни кораба, което включва 5 риболовни кораба, оборудвани с трални мрежи * Посоченият по-горе режим се прилага от пълното изпълнение на арбитражното решение, произтичащо от Арбитражното споразумение между правителството на Република Словения и правителството на Република Хърватия, подписано в Стокхолм на 4 ноември 2009 г. 12. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА СЛОВЕНИЯ* Географска зона Държава-членка Видове Значимост или особени характеристики 12 мили, ограничена до морската зона под суверенитета на Словения, разположена северно от паралела на 45 градуса и 10 минути северна ширина по крайбрежието на Запа

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.