Морска трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда

Държавен вестник Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията брой: 76, от дата 30.8.2013 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.27 Морска трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда МОРСКА ТРУДОВА КОНВЕНЦИЯ, 2006 г., на Международната организация на труда (Приета от Конференцията на Деветдесет и четвъртата й сесия, Женева, февруари 2006 г.) (Ратифицирана със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 27 май 2009 г. – ДВ, бр. 42 от 2009 г. В сила от 20 август 2013 г.) Преамбюл Генералната конференция на Международната организация на труда, Свикана от Административния съвет на Международното бюро по труда в Женева и започнала своята Деветдесет и четвърта сесия на 7 февруари 2006 г., и В желанието си да създаде единен последователен нормативен акт, който да обхваща в себе си, доколкото е възможно, всички съвременни норми на съществуващите международни морски трудови конвенции и препоръки, както и основните принципи, установени в други международни трудови конвенции, и в частност: – Конвенция № 29 относно принудителния труд, 1930 г.; – Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, 1948 г.; – Конвенция № 98 за правото на организиране и колективно договаряне, 1949 г.; – Конвенция № 100 за равенството в заплащането, 1951 г.; – Конвенция № 105 относно премахването на принудителния труд, 1957 г.; – Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г.; – Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.; – Конвенция № 182 относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детски труд; Взимайки предвид основния мандат на Организацията, който е да насърчава достойните условия на труд, и Припомняйки Декларацията за основните принципи и права на работа на Международната организация на труда от 1998 г., и Отчитайки също, че статутът на моряците се урежда от разпоредбите и на други нормативни актове на Международната организация на труда и че те имат права, които са установени като основни права и свободи, приложими за всички лица, и Считайки, че предвид глобалната същност на корабоплавателната индустрия моряците имат нужда от специална защита, и Отчитайки също международните норми за безопасността на корабите, сигурността на хората и качественото управление на корабите на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена, Конвенцията за международните правила за предотвратяването на сблъскване на море, 1972 г., както е изменена, и изискванията за обучение и компетентност на моряците на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена, и Припомняйки, че Конвенцията на ООН по морско право, 1982 г., установяваща общата правна рамка, в която трябва да се извършват всички дейности в океаните и моретата, е от стратегическо значение като основа за националните, регионалните и глобалните действия и сътрудничество в морския сектор и че нейната цялост трябва да бъде запазена, Припомняйки, че член 94 на Конвенцията на ООН по морско право, 1982 г., урежда правата и задълженията на държавата, под чието знаме плава корабът, по отношение на, inter alia, условията на труд, окомплектоването на екипажи и социалните въпроси на корабите, плаващи под нейно знаме, и Припомняйки алинея 8 на член 19 от Устава на Международната организация на труда, който постановява, че приемането на конвенция или препоръка от Конференцията или ратификацията на конвенция от някоя от държавите-членки в никакъв случай не може да засегне закон, решение, обичай или споразумение, които осигуряват на съответните работници по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията или препоръката, и Убедена, че новият нормативен акт трябва да бъде разработен, така че да бъде приет от възможно най-голям брой правителства, корабособственици и моряци, посветени на принципите на достойния труд, да бъде лесен за осъвременяване и да води до ефективно приложение и изпълнение, и След като взе решение за приемане на определени предложения за реализацията на такъв нормативен акт, което е единствената точка от дневния ред на Сесията, и След като определи, че тези предложения ще приемат формата на международна конвенция; Днес, 23 февруари две хиляди и шеста година, приема следната конвенция, която може да бъде наричана Морска трудова конвенция, 2006 г. Общи задължения Член I 1. Всяка държава-членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да приложи изцяло нейните разпоредби по начина, указан в член VI, за да се гарантира правото на достоен труд на всички работници. 2. Страните-членки ще си сътрудничат помежду си с цел ефективното прилагане и изпълнение на тази конвенция. Определения и обхват на приложение Член II 1. За целите на тази конвенция и доколкото не е предвидено друго в конкретните разпоредби, терминът: (а) компетентна власт означава министъра, правителствен орган или други власти, които имат компетенциите да издават и прилагат правила, заповеди или други инструкции, имащи силата на закон по отношение на съдържанието на съответните разпоредби; (

b)декларация за съответствие с Морската трудова конвенция означава декларацията, описана в Правило 5.1.3; (
c)брутен тонаж означава брутния тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които се съдържат в Приложение I на Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите, 1969 г., или в някоя заместваща конвенция; брутният тонаж за кораби според временната схема за измерване на тонажа, приета от Международната морска организация, ще представлява брутния тонаж в колонката „Забележки“ (REMARKS) на Международното мерително свидетелство (1969 г.); (
d)Морско трудово свидетелство означава свидетелството, описано в Правило 5.1.3; (е) изисквания на тази конвенция се отнасят за изискванията в членовете и в Правилата и в Част А на Кодекса на тази конвенция; (
f)моряк означава всяко лице, което е наето или ангажирано или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за което се прилага тази конвенция; (
g)трудовият договор на моряците включва както договора за наемане на работа, така и клаузите по договора; (
h)служби по набирането и настаняването на работа на моряци означава всяко лице, компания, институция, агенция или друга организация в обществения или частния сектор, които се занимават с набирането на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици; (
i)кораб означава всеки кораб, който не плава изключително във вътрешни води или близко прилежащи води, или защитени води или зони, в които се прилагат пристанищни правила; (
j)корабособственик означава собственика на кораба или всяка друга организация или лице, като например мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за оперирането на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците в съответствие с тази конвенция, без значение дали друга организация или лица изпълняват някои от задълженията и отговорностите от името на корабособственика. 2. Освен ако изрично не е предвидено друго, тази конвенция се отнася за всички моряци. 3. В случай на съмнение, дали определени категории лица следва да се считат за моряци по смисъла на тази конвенция, въпросът се разрешава от компетентната власт на съответната държава след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците. 4. Освен ако изрично не е предвидено друго, тази конвенция се прилага за всички кораби, държавна или частна собственост, които по принцип са предназначени за извършване на морски превози с търговска цел, с изключение на кораби, предназначени за риболов или подобни дейности, както и кораби с традиционна конструкция като плоскодънни лодки и платноходи. Тази конвенция не се прилага за военни кораби и спомагателни военни кораби. 5. В случай на съмнение дали конвенцията се прилага по отношение на даден кораб или определена категория кораби, въпросът се разрешава от компетентната власт на съответната държава след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците. 6. Когато компетентната власт определи, че в даден момент прилагането на някои елементи от Кодекса, упоменати в член VI, алинея 1, спрямо кораб или определена категория кораби, плаващи под знамето на държава-членка, не би било разумно или възможно, съответните разпоредби от Кодекса няма да се прилагат при положение, че въпросната материя е уредена по различен начин в националното законодателство или колективни договори или чрез други мерки. Подобно решение може да бъде взето само след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците и само по отношение на корабите с брутен тонаж, по-малък от 200 тона, които не осъществяват международни плавания. 7. Всички решения, взети от държава-членка по отношение прилагането на алинеи 3, 5 или 6 на този член, се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда, който уведомява членовете на Организацията. 8. Освен ако изрично не е предвидено друго, всяко позоваване на тази конвенция представлява едновременно и позоваване на Правилата и Кодекса. Основни права и принципи Член III Всяка държава-членка трябва да се увери, че разпоредбите на нейното законодателство зачитат в контекста на тази конвенция основните права на: (а) свободата на сдружение и ефективното признаване на правото на колективно договаряне; (
b)премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд; (
c)ефективното ликвидиране на детския труд; (
d)премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и професиите. Заетост и социални права на моряците Член IV 1. Всеки моряк има право на безопасно и сигурно работно място, което да отговаря на нормите за безопасност. 2. Всеки моряк има право на справедливи условия на заетост. 3. Всеки моряк има право на достойни условия на работа и живот на борда на кораба. 4. Всеки моряк има право на здравеопазване, медицинско обслужване, мерки за неговото благосъстояние и други форми на социално осигуряване. 5. Всяка държава-членка обезпечава в рамките на своята юрисдикция пълното зачитане на трудовите и социалните права на моряците, посочени в предходните алинеи на този член, в съответствие с изискванията на тази конвенция. Ако в конвенцията не е установено друго, зачитането на тези права може да бъде постигнато чрез актове на националното законодателство, чрез приложими колективни трудови договори или чрез други мерки или в практиката. Отговорности по приложението и изпълнението Член V 1. Всяка държава-членка прилага и въвежда в сила законодателство или други мерки, които е приела, за да изпълни задълженията си по тази конвенция по отношение на корабите и моряците под нейна юрисдикция. 2. Всяка държава-членка упражнява ефективно своята юрисдикция и контрол над корабите, които плават под нейно знаме, като създава система, която да осигури съответствие с изискванията на тази конвенция, включително редовни проверки, доклади, мониторинг и мерки по съдебен ред съгласно приложимите закони. 3. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, притежават Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция в съответствие с изискванията на тази конвенция. 4. Всеки кораб, за който тази конвенция е приложима, в съответствие с международното право може да бъде проверен от държава-членка, различна от тази, под чието знаме плава, при посещение на нейно пристанище, за да се определи дали корабът съответства на изискванията на тази конвенция. 5. Всяка държава-членка ефективно упражнява своята юрисдикция и контрол над службите по набиране и настаняване на работа на моряци, установени на нейна територия. 6. Всяка държава-членка забранява нарушаването на изискванията на тази конвенция, установява, в съответствие с международното право, санкции или изисква коригиращи мерки съгласно своето законодателство, които да са достатъчни, за да предотвратят подобни нарушения. 7. Всяка държава-членка изпълнява своите задължения, произтичащи от тази конвенция, по начин, който не позволява на корабите, плаващи под знаме на държави, които не са ратифицирали тази конвенция, да получават по-благоприятно третиране от тези, които плават под знаме на държави, които са я ратифицирали. Правила и части А и В на Кодекса Член VI 1. Правилата и разпоредбите на Част А на Кодекса са задължителни. Разпоредбите на Част В на Кодекса не са задължителни. 2. Всяка държава-членка се задължава да зачита правата и принципите, изложени в Правилата, и да прилага всяко Правило по начина, посочен в съответните разпоредби на Част А на Кодекса. В допълнение държавата-членка трябва да обръща необходимото внимание на изпълнението на отговорностите си по начина, предвиден в Част В на Кодекса. 3. Освен ако в тази конвенция изрично не е предвидено друго, държава-членка, която не е в състояние да прилага правата и принципите по начина, установен в Част А на Кодекса, може да прилага Част А чрез разпоредби на своето законодателство или други мерки, които са равносилни по същество на разпоредбите на Част А. 4. В контекста на тази конвенция единствено за целите на алинея 3 на този член всеки закон, разпоредба, колективен договор или друга мярка за прилагане се счита за равносилна по същество, ако държавата-членка гарантира, че тя: (а) води до пълното постигане на общата идея и цел на разпоредбата или разпоредбите на Част А на съответния Кодекс; и (
b)изпълнява разпоредбата или разпоредбите на Част А на съответния Кодекс. Консултации с организациите на корабособствениците и на моряците Член VII В случай че не съществуват представителни организации на корабособствениците и на моряците в дадена държава, всяко дерогиране, освобождаване или друго гъвкаво прилагане на тази конвенция, за които се изискват консултации с организациите на корабособствениците и на моряците, може да бъде предприето от тази държава-членка единствено след консултации с Комитета, посочен в член XIII. Влизане в сила Член VIII 1. Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация. 2. Тази конвенция е обвързваща само за тези държави – членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор. 3. Тази конвенция влиза в сила 12 месеца след датата, на която са били регистрирани ратификациите на най-малко 30 държави-членки, чийто обединен търговски флот съставлява 33 процента от брутния тонаж на световния търговски флот. 4. След това тази конвенция влиза в сила за всяка държава-членка 12 месеца след датата, на която е регистрирана нейната ратификация. Денонсиране Член IX 1. Всяка държава-членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, отправен до генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането. 2. Всяка държава-членка, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в алинея 1 на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член. Резултат от влизането в сила Член X Тази конвенция ревизира следните конвенции: Конвенция № 7 относно минималната възраст за приемане на работа (морски труд), 1920 г. Конвенция № 8 относно обезщетенията при безработица (корабокрушение), 1920 г. Конвенция № 9 относно настаняването на работа на моряците, 1920 г. Конвенция № 16 относно медицинския преглед на младежите (морски труд), 1921 г. Конвенция № 22 за договора за наемане на работа на моряците, 1926 г. Конвенция № 23 за репатрирането на моряците, 1926 г. Конвенция № 53 относно свидетелствата за правоспособност на офицерите, 1936 г. Конвенция № 54 относно платените отпуски (морски труд), 1936 г. Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 г. Конвенция № 56 относно осигуровка за болест на моряците, 1936 г. Конвенция № 57 относно работното време и окомплектоването на корабите с екипаж, 1936 г. Конвенция № 58 относно минималната възраст за наемане на работа (морски труд), ревизирана, 1936 г. Конвенция № 68 относно прехраната и сервирането (екипажи на кораби), 1946 г. Конвенция № 69 относно свидетелството за професионална правоспособност на готвачите на кораби, 1946 г. Конвенция № 70 относно социалното осигуряване на моряците, 1946 г. Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците, 1946 г. Конвенция № 72 относно платения отпуск на моряците, 1946 г. Конвенция № 73 относно медицинския преглед на моряците, 1946 г. Конвенция № 74 относно освидетелстването на моряците, 1946 г. Конвенция № 75 относно настаняването на екипажа, 1946 г. Конвенция № 76 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж, 1946 г. Конвенция № 91 относно платения отпуск на моряците (ревизирана), 1949 г. Конвенция № 92 относно настаняването на екипажа (ревизирана), 1949 г. Конвенция № 93 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1949 г. Конвенция № 109 относно заплащането, работното време и окомплектоването на корабите с екипаж (ревизирана), 1958 г. Конвенция № 133 относно настаняването на екипажа (допълнителни разпоредби), 1970 г. Конвенция № 134 за предотвратяването на злополуки на море, 1970 г. Конвенция № 145 относно продължителността на стажа на моряците, 1976 г. Конвенция № 146 на Международната организация на труда, отнасяща се за платения годишен отпуск на моряците, 1976 г. Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г. Протокол от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г. Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата, 1987 г. Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г. Конвенция № 165 относно социалното осигуряване на моряците (ревизирана), 1987 г. Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците, 1987 г. Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труда и живот на моряците, 1996 г. Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци. Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи. Функции на депозитаря Член XI 1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави – членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации, одобрения и денонсирания на тази конвенция. 2. Когато посочените в алинея 3 на член VIII условия са изпълнени, генералният директор уведомява държавите – членки на Организацията, за датата, на която конвенцията влиза в сила. Член XII Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация, одобрение и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с тази конвенция, на генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на член 102 от Устава на Организацията на обединените нации. Специална тристранна комисия Член XIII 1. Административният съвет на Международното бюро по труда следи постоянно за прилагането на тази конвенция чрез специално създадения от него Комитет с компетенции в областта на морските трудови норми. 2. За разглеждане на въпроси в съответствие с тази конвенция Комитетът се състои от двама представители, определени от правителство на всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, и представителите на корабособствениците и моряците, посочени от Административния съвет, след консултации със Смесената морска комисия. 3. Представителите на правителствата на държавите-членки, които не са ратифицирали тази конвенция, могат да участват в Комитета, но нямат право на глас по никой от въпросите, разглеждани в съответствие с тази конвенция. Административният съвет може да покани други организации или институции за участие с наблюдатели в Комитета. 4. Гласовете на всеки представител на корабособствениците и на моряците в Комитета се претеглят по начин, който гарантира, че всяка от групите на корабособствениците и на моряците поотделно има половината от гласовете на общия брой на присъстващите на конкретната среща и имащи право на глас правителства. Изменения на конвенцията Член XIV 1. Генералната конференция на Международната организация на труда може да приеме изменения на всяка разпоредба на тази конвенция в рамките на член 19 от Устава на Международната организация на труда и на правилата и процедурите на Организацията за приемане на конвенции. Изменения на Кодекса могат да се приемат, следвайки и процедурите в член XV. 2. Текстът на изменението се предоставя за ратификация на държавите-членки, чиито ратификации на тази конвенция са регистрирани преди приемането на това изменение. 3. Текстът на конвенцията, както е изменена, се съобщава на другите държави – членки на Организацията, за ратификация в съответствие с член 19 на Устава. 4. Едно изменение се счита за прието на датата, на която са регистрирани ратификациите на това изменение, или на конвенцията, както е изменена, в зависимост от случая, на най-малко 30 държави-членки, чийто обединен търговски флот съставлява най-малко 33 процента от брутния тонаж на световния търговски флот. 5. Изменение, прието в рамките на член 19 на Устава, е обвързващо само за тези държави – членки на Организацията, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор на Международното бюро по труда. 6. За всяка държава-членка, посочена в алинея 2 на този член, изменението влиза в сила дванадесет месеца след датата на приемане, посочена в алинея 4 на този член, или дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на изменението от тази държава, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. 7. За държавите-членки, посочени в алинея 3 и в съответствие с изискванията на алинея 9 на този член, конвенцията, както е изменена, влиза в сила 12 месеца след датата на приемане, посочена в алинея 4 на този член, или 12 месеца след датата, на която ратификацията на конвенцията е била регистрирана, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. 8. За тези държави-членки, чиито ратификации на конвенцията са регистрирани преди приемането на изменението, но не са ратифицирали изменението, тази конвенция остава в сила без съответното изменение. 9. Държава-членка, чиято ратификация на тази конвенция е регистрирана след приемане на изменението, но преди датата, посочена в алинея 4 на този член, може да уточни в придружаваща инструмента за ратификация декларация, че ратификацията се отнася за конвенцията без съответното изменение. Ако ратификацията е придружена от такава декларация, конвенцията влиза в сила за съответната държава-членка 12 месеца след датата на регистриране на ратификацията. Ако инструментът за ратификация не е придружен от такава декларация или ратификацията е регистрирана на или след датата, посочена в алинея 4, конвенцията влиза в сила за съответната държава-членка 12 месеца след датата на регистриране на ратификацията и след влизане в сила на изменението съгласно алинея 7 от този член и изменението става обвързващо за съответната държава-членка, освен ако самото изменение предвижда друго. Изменения на Кодекса Член XV 1. Кодексът може да бъде изменян както съгласно процедурата, изложена в член XIV, така и в съответствие с процедурата, изложена в този член, ако изрично не е предвидено друго. 2. Предложение за изменение на Кодекса може да бъде отправено до генералния директор на Международното бюро по труда от правителството на всяка от държавите – членки на Организацията, както и от групата на представителите на корабособствениците или от групата на представителите на моряците, назначени в Комисията, описана в член XIII. Предложеното от дадено правителство изменение следва да е предложено или подкрепено от най-малко 5 правителства, които са ратифицирали конвенцията, или от групата на корабособствениците или на моряците, упоменати в тази алинея. 3. Генералният директор, след като се увери, че предложението за изменение отговаря на изискванията на алинея 2 на този член, незабавно свежда до знанието на всички държави – членки на Организацията, това предложение заедно с всички считани за необходими коментари и бележки и ги приканва в срок от шест месеца или друг подобен срок (но не по-малък от три месеца и не по-голям от девет месеца), определен от Административния съвет, да представят своите забележки и предложения във връзка с това предложение. 4. След изтичане на посочения в алинея 3 на този член срок предложеното изменение заедно с кратко описание на забележките и предложенията, направени в съответствие с разпоредбите на същата алинея, се предават за разглеждане от Комисията на нейно заседание. Изменението се счита за прието от Комисията, ако: (а) на заседанието, на което се разглежда предложението, присъстват най-малко половината от държавите-членки, ратифицирали тази конвенция; и (
b)мнозинство от най-малко две трети от членовете на Комисията гласува „за“ изменението; и (
c)това мнозинство се състои от гласовете „за“ на най-малко половината от гласовете на правителствата, половината от гласовете на корабособствениците и половината от гласовете на моряците, членове на Комисията, регистрирани за заседанието, на което се гласува предложението. 5. Изменение, прието в съответствие с разпоредбите на алинея 4 на този член, се предава за одобрение на следващата сесия на Конференцията. За да бъде одобрено това изменение, се изисква мнозинство от две трети от подадените гласове на присъстващите делегати. Ако няма такова мнозинство, предложеното изменение се връща на Комисията за преразглеждане, ако последната има такова желание. 6. Генералният директор уведомява за одобрените от Конференцията изменения всяка държава-членка, чиято ратификация на тази конвенция е регистрирана преди датата на одобрението от Конференцията. Тези държави-членки са наричани по-нататък „държави-членки, ратифицирали конвенцията“. Уведомлението съдържа препратка към този член и определя срока за съобщаване на тяхното официално несъгласие. Този срок е две години от датата на уведомлението, освен ако при приемането Конференцията не е определила различен срок, който е минимум една година. Копие на уведомлението се изпраща и на другите държави – членки на Организацията, за тяхна информация. 7. Одобреното от Конференцията изменение се счита за прието, освен ако в определения срок генералният директор получи официални изявления на несъгласие от повече от 40 процента от държавите-членки, които са ратифицирали конвенцията и които представляват не по-малко от 40 процента от световния брутен тонаж на корабите на държавите-членки, ратифицирали конвенцията. 8. Изменение, което се счита за прието, влиза в сила шест месеца след изтичането на определения срок за всички държави-членки, ратифицирали конвенцията, освен за тези, които в съответствие с изискванията на алинея 7 на този член официално са заявили своето несъгласие и не са изтеглили подаденото несъгласие в съответствие с алинея 11. Същевременно: (а) преди края на определения срок всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, може да изпрати уведомление до генералния директор, че ще се счита за обвързана с изменението само след последващо изрично уведомление за неговото приемане; и (
b)преди датата на влизане в сила на изменението всяка държава-членка, ратифицирала конвенцията, може да изпрати уведомление до генералния директор, че няма да прилага изменението за определен срок. 9. Изменение, за което се уведомява в съответствие с разпоредбите на алинея 8 (а) на този член, влиза в сила за държавата-членка, изпратила такова уведомление, шест месеца след като тази държава-членка е уведомила генералния директор, че приема изменението или на датата, на която изменението влиза в сила за първи път, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. 10. Срокът по алинея 8 (
b)на този член не трябва да е по-дълъг от една година от датата на влизане в сила на изменението или да не надвишава друг по-дълъг срок, определен от Конференцията по време на приемането на изменението. 11. Държава-членка, която официално е изразила несъгласие с някое изменение, може да изтегли своето несъгласие по всяко време. Ако генералният директор получи уведомление за такова изтегляне след влизането в сила на изменението, изменението влиза в сила за държавата-членка шест месеца след датата, на която е регистрирано уведомлението. 12. След влизането в сила на дадено изменение конвенцията може да бъде ратифицирана само в изменения й вид. 13. В случаите, в които Морско трудово свидетелство е свързано с въпроси, попадащи в обсега на влязло в сила изменение на конвенцията: (а) държава-членка, която е приела това изменение, не е задължена да разшири действието на конвенцията по отношение на морските трудови свидетелства, издадени на кораби, плаващи под знамето на друга държава-членка, която: (
i)съгласно алинея 7 на този член официално е изразила несъгласие с изменението и не е изтеглила това несъгласие; (
ii)съгласно алинея 8 (а) на този член е изпратила уведомление, че приемането на изменението ще стане само след последващо изрично уведомление; (
b)държава-членка, която е приела изменението, трябва да разшири действието на конвенцията по отношение на морските трудови свидетелства, издадени на кораби, плаващи под знамето на друга държава-членка, която съгласно алинея 8 (
b)на този член е представила заявление, че няма да прилага изменението за определен в съответствие с алинея 10 на този член срок. Официални езици Член XVI Английският и френският вариант на текста на тази конвенция имат еднаква сила. Разяснителна бележка към Правилата и Кодекса на Морската трудова конвенция 1. Тази разяснителна бележка, която не представлява част от Морската трудова конвенция, е предназначена да служи като общо ръководство за конвенцията. 2. Конвенцията се състои от три различни, но свързани части: Членове, Правила и Кодекс. 3. Членовете и Правилата определят фундаменталните права и принципи, основните задължения на държавите-членки, ратифицирали конвенцията. Членовете и Правилата могат да бъдат изменени само от Конференцията в съответствие с разпоредбите на член 19 на Устава на Международната организация на труда (вж. член XIV на конвенцията). 4. Кодексът съдържа подробностите за прилагането на Правилата. Той се състои от Част А (задължителни стандарти) и Част Б (незадължителни ръководства). Кодексът може да бъде изменен чрез опростената процедура, изложена в член XV на конвенцията. Тъй като Кодексът съдържа подробни указания относно начина, по който следва да се прилагат Правилата, измененията в него трябва да останат в общия обхват на Членовете и Правилата. 5. Правилата и Кодексът са групирани в пет глави по основни области, както следва: Глава 1: Минимални изисквания към моряците за работа на кораб Глава 2: Трудови отношения Глава 3: Жилищни помещения, съоръжения и средства за отдих и възстановяване, храна и сервиране Глава 4: Опазване на здравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социално осигуряване Глава 5: Изпълнение и въвеждане в сила. 6. Всяка Глава съдържа групи от разпоредби, отнасящи се за конкретно право или принцип (или мярка за прилагане в Глава 5), със съответното номериране. Например първата група в Глава 1 съдържа Правило 1.1, Стандарт А1.1 и Ръководство B1.1 относно минималната възраст. 7. Конвенцията има три основни цели: (а) да установи чрез своите Членове и Правила устойчива система от права и принципи; (
b)да предостави на държавите-членки чрез Кодекса значителна степен на гъвкавост относно начина, по който те прилагат тези права и принципи; (
c)да осигури чрез Глава 5 правилното прилагане и спазване на правата и принципите. 8. Съществуват две основни области, позволяващи гъвкав подход при прилагането: първата предоставя възможността на държавите-членки в случай на нужда (вж. член VI, алинея 3) да изпълнят подробните изисквания на Част А на Кодекса чрез мерки, равносилни по същество (според определението в член VI, алинея 4). 9. Втората област, позволяваща гъвкав подход при прилагането, се предоставя чрез по-общата формулировка на задължителните изисквания на много от разпоредбите на Част А, като по този начин се предоставя по-голяма свобода по отношение на преценката и избора на точните действия, които да се предприемат на национално ниво. В такива случаи се ползват ръководствата за начина на прилагане, посочени в незадължителната Част Б на Кодекса. По този начин държавите-членки, ратифицирали тази конвенция, могат да установят вида действия, които могат да се очакват от тях по съответното общо задължение в Част А, както и действията, които няма да се изискват задължително. Например Стандарт А4.1 изисква всички кораби да предоставят незабавен достъп до необходимите лекарства за медицинско обслужване на борда на кораба (алинея 1(
b)и да имат „медицинска аптечка“ (алинея 4(а). Добросъвестното изпълнение на последното задължение съвсем ясно означава нещо повече от това просто на борда на всеки кораб да има медицинска аптечка. По-точно обяснение за това, което е необходимо, за да се гарантира правилното зареждане, употреба и поддръжка на аптечката, е предоставено в съответното Ръководство B4.1.1 (алинея 4). 10. Държавите-членки, ратифицирали тази конвенция, не са обвързани от съответното Ръководство и както е посочено в разпоредбите на Глава 5 относно държавния пристанищен контрол, проверките визират единствено съответните изисквания на конвенцията (Членове, Правила и Стандарти в Част А). Същевременно съгласно алинея 2 на член VI от държавите-членки се изисква, изпълнявайки своите отговорности, разписани в Част А на Кодекса, да вземат под внимание начина, изложен в Част B. В дадения по-горе пример, ако след щателното разглеждане на съответните Ръководства държава-членка реши да регламентира по различен начин осигуряването на правилното зареждане, употребата и поддържането на съдържанието на медицинската аптечка, каквото е изискването на Стандарта в Част А, то това е приемливо. От друга страна, следвайки ръководствата, предоставени в Част B, съответната държава-членка, както и органите на МОТ, отговорни за надзора върху прилагането на международните трудови конвенции, могат да бъдат сигурни без допълнително разглеждане, че осигуреното от държавата-членка регламентиране е достатъчно за изпълнение на отговорностите по Част А, за които се отнасят ръководствата. ПРАВИЛА И КОДЕКС Глава 1: Минимални изисквания към моряците за работа на кораб Правило 1.1 – Минимална възраст Цел: да се гарантира, че малолетни лица няма да работят на борда на кораб 1. Лица на възраст под минималната не могат да бъдат наемани или ангажирани за работата на борда на кораб. 2. Минималната възраст в момента на влизането в сила на тази конвенция е 16 години. 3. При определени в Кодекса обстоятелства се изисква по-висока минимална възраст. Стандарт А1.1 – Минимална възраст 1. Наемането, ангажирането или полагането на труд на борда на кораб на/от лица под шестнайсетгодишна възраст е забранено. 2. Забранява се полагането на труд през нощта от моряци под осемнайсетгодишна възраст. За целите на този Стандарт понятието „нощ“ се определя според националните закони и практики. То обхваща период от най-малко девет часа, който започва не по-късно от полунощ и завършва не по-рано от 5 часа сутринта. 3. Изключение от стриктното придържане към забраната за полагане на труд през нощта може да се разреши от компетентната власт в случаите, когато: (а) това би попречило на ефективното обучение на съответните моряци в съответствие с установените програми и графици; или (
b)специфичният характер на задълженията или на одобрената програма за обучение изисква моряците, попадащи в това изключение, да изпълняват задължения през нощта; компетентната власт след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците определя, че работата няма да навреди на тяхното здраве или благосъстояние. 4. Наемането, ангажирането или полагането на труд на/от моряци под осемнайсетгодишна възраст е забранено, когато съществува вероятност работата да изложи на опасност тяхното здраве или безопасност. Видовете такава работа се определят от националното законодателство или от компетентната власт след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците в съответствие със съответните международни норми. Ръководство B1.1 – Минимална възраст 1. Държавите-членки следва да обръщат специално внимание на нуждите на младежите под 18-годишна възраст, когато регламентират условията на труд и живот. Правило 1.2 – Медицинско свидетелство Цел: да се гарантира, че всички моряци от медицинска гледна точка са годни да изпълняват своите задължения на море 1. Моряк не може да работи на борда на кораб, ако не притежава медицинско свидетелство, удостоверяващо медицинската му годност за изпълняване на неговите задължения. 2. Изключения се допускат единствено в съответствие с предвиденото в Кодекса. Стандарт А1.2 – Медицинско свидетелство 1. Компетентната власт изисква всички моряци преди започване на работа на борда на кораб да притежават валидно медицинско свидетелство, удостоверяващо тяхната медицинска годност за изпълнение на задълженията им на море. 2. За да се гарантира, че медицинските свидетелства отразяват действително здравословното състояние на моряците, по отношение на задълженията, които те изпълняват, компетентната власт, след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците и отчитайки приложимите международни ръководства, посочени в Част В на този Кодекс, определя естеството на медицинския преглед и свидетелството. 3. Прилагането на този стандарт не влияе върху прилагането на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW). За целите на Правило 1.2 компетентната власт приема медицинските свидетелства, издадени в съответствие с изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW). Така също се приемат медицинските свидетелства, отговарящи по същество на изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), издадени на моряци, които не попадат под разпоредбите на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW). 4. Медицинското свидетелство се издава от надлежно квалифициран практикуващ лекар или когато следва да се освидетелства единствено зрителната способност, от лице, което е признато от компетентната власт за квалифицирано да издаде такова свидетелство. При извършване на медицински преглед на лекарите следва да се предостави пълна професионална самостоятелност за изготвяне на медицинско заключение. 5. На моряците, на които е отказано да им бъдат издадени свидетелства за медицинска годност или за които е установена ограничена трудоспособност особено по отношение на работното време, работното място или географския район на плаване, се предоставя възможност да се явят на допълнителен преглед при друг независим практикуващ лекар или при независим медицински арбитър. 6. Всяко медицинско свидетелство изрично удостоверява, че: (а) слухът и зрението на съответния моряк, както и цветоусещането, когато морякът ще извършва дейност, при която способността за работа може да бъде засегната от погрешното различаване на цветовете, са задоволителни; (
b)съответният моряк не страда от никакви здравословни проблеми, които могат да се обострят в резултат от службата на море или да направят моряка негоден за такава служба, или да застрашат здравето на другите лица на борда. 7. Ако спецификата на задълженията, които ще изпълнява съответният моряк, или изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), не изискват по-кратък срок, то: (а) медицинското свидетелство е валидно за максимален срок от две години, освен ако морякът е на възраст под осемнайсет години, в който случай максималният срок на валидност е една година; (
b)свидетелството за цветоусещане е валидно за максимален срок от шест години. 8. В спешни случаи компетентната власт може да разреши на моряка да работи без валидно медицинско свидетелство до следващото пристанище, в което морякът може да се сдобие с медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар, при условие че: (а) срокът на това разрешение не надвишава три месеца; и (
b)морякът притежава изтекло медицинско свидетелство от скорошна дата. 9. Ако срокът на валидност на свидетелството изтече по време на плаването, свидетелството продължава да е валидно до следващото пристанище, в което морякът може да се сдобие с медицинско свидетелство от квалифициран практикуващ лекар при условие, че срокът не надвишава три месеца. 10. Минималното изискване по отношение на медицинските свидетелства, издавани на моряците, които работят на борда на кораби, изпълняващи международни рейсове, е те да бъдат на английски език. Ръководство B1.2 – Медицинско свидетелство Ръководство B1.2.1 – Международни ръководства 1. Компетентната власт, практикуващите лекари, проверяващите, корабособствениците, представителите на моряците и всички други лица, свързани с провеждането на прегледите за медицинска годност на бъдещите и действащите моряци, трябва да следват Ръководството на Международната организация на труда и Световната здравна организация за извършването на предрейсови и периодични прегледи за установяване на медицинската годност на моряците, включително всички последващи версии и всички други приложими международни ръководства, публикувани от Международната организация на труда, Международната морска организация и Международната здравна организация . Правило 1.3 – Обучение и квалификации Цел: да се гарантира, че моряците са преминали обучение и притежават квалификация, за да изпълняват своите задължения на борда на кораба 1. Моряците не могат да работят на кораби, ако не са преминали обучение, или не притежават свидетелство за правоспособност или не са квалифицирани по друг начин, за да изпълняват своите задължения. 2. На моряците не се разрешава да работят на кораб, ако не са преминали успешно през обучение за лична безопасност на борда на кораб. 3. Обучението и освидетелстването в съответствие със задължителните нормативни актове, приети от Международната морска организация, се считат като отговарящи на изискванията на алинеи 1 и 2 на това Правило. 4. Държава-членка, която по време на ратифицирането на тази конвенция е обвързана от Конвенция № 74 относно освидетелстването на моряците, 1946 г., продължава да изпълнява задълженията си, произтичащи от нея, освен ако не бъдат приети и не влязат в сила задължителни норми, регламентиращи тази материя, приети от Международната морска организация, или докато не изминат пет години от влизането в сила на тази конвенция, в съответствие с алинея 3 на член VIII в зависимост от това коя дата е по-ранна. Правило 1.4 – Набиране и настаняване на работа Цел: да се гарантира, че моряците имат достъп до ефективна и добре регулирана система за набиране и настаняване на работа 1. Всички моряци трябва да имат достъп до ефективна, адекватна и прозрачна система за намиране на работа на борда на кораб, като тази услуга им се предоставя безплатно. 2. Службите по набиране и настаняване на работа на моряците, функциониращи на територията на държава-членка, трябва да отговарят на установените в Кодекса норми. 3. По отношение на моряците, които работят на кораби, плаващи под знамето на държава-членка, тази държава-членка изисква от корабособствениците, които ползват услугите на служби по набиране и настаняване на работа на моряци, които са установени в държави или територии, в които тази конвенция не се прилага, да гарантират, че тези служби отговарят на установените в Кодекса изисквания. Стандарт А1.4 – Набиране и настаняване на работа 1. Всяка държава-членка, която създава и поддържа обществена служба за набиране и настаняване на работа на моряци, гарантира, че службата функционира по установения правов ред, който защитава и насърчава трудовите права на моряците според разпоредбите на тази конвенция. 2. Ако на територията на държава-членка съществуват частни служби за набиране и настаняване на работа, чиято основна дейност е набиране и настаняване на работа на моряци, или които набират и настаняват на работа значителен брой моряци, тези служби функционират само в съответствие със стандартизирана система за лицензиране или сертифициране или друг вид регулиране. Тази система се създава, изменя или променя само след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците. В случай на съмнение дали тази конвенция се прилага по отношение на частна служба за набиране и настаняване на работа въпросът се разрешава от компетентната власт във всяка държава-членка след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците. Прекомерното разпространение на частните служби за набиране и настаняване на работа на моряци не следва да се насърчава. 3. Разпоредбите на алинея 2 от този Стандарт се прилагат, доколкото се счете за подходящо от страна на компетентната власт, след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците, също така и по отношение на служби за набиране и настаняване на работа на моряци, функциониращи на територията на държавата-членка и управлявани от организация на моряците, за осигуряване на работа на моряци, граждани на съответната държава-членка, на кораби, плаващи под нейно знаме. Определените в тази алинея служби отговарят на следните условия: (
a)службата за набиране и настаняване на работа функционира в съответствие с колективен трудов договор между организацията и корабособственика; (
b)организациите на моряците и корабособствениците са установени на територията на държавата-членка; (
c)държавата-членка има национално законодателство или процедури за одобряване или регистриране на колективни трудови договори, позволяващи функционирането на служби за набиране и настаняване на работа; и (
d)службата за набиране и настаняване на работа функционира по установения правов ред и съществуват мерки за закрила и насърчаване на трудовите права на моряците, сравними с тези, предвидени в алинея 5 на този Стандарт. 4. Нищо от този Стандарт или от Правило 1.4 не може да се счита, че: (а) възпрепятства дадена държава-членка да поддържа безплатна обществена служба за набиране и настаняване на работа на моряци в рамките на политика за задоволяване на нуждите на моряците и корабособствениците независимо дали службата представлява част от, или е координирана с обществена служба за заетост за всички работници и служители и работодатели; или (
b)налага на дадена държава-членка задължението да създаде система за функциониране на частни служби за набиране и настаняване на работа на моряци на нейна територия. 5. Държава-членка, която е установила определената в алинея 2 на този Стандарт система, чрез своето законодателство или други мерки трябва най-малко да: (а) забрани на службите за набиране и настаняване на работа на моряци да използват средства, механизми или списъци, целящи да възпрепятстват или разубедят моряците от намиране на работа, за която са квалифицирани; (
b)изисква за набирането или настаняването на работа на моряк или осигуряване на работа на моряк да не се заплащат такси или други начисления пряко или косвено, изцяло или частично от моряка, с изключение на разходите за придобиването от моряка на установеното със закон национално медицинско свидетелство, национална моряшка книжка и паспорт или други подобни лични пътни документи, без да се включват разходите за визите, които са за сметка на корабособственика; (
c)гарантира, че службите за набиране и настаняване на работа на моряци, функциониращи на нейна територия: (
i)поддържат актуален регистър, достъпен за проверка от компетентната власт, на всички моряци, наети или настанени на работа чрез тях; (
ii)осигуряват, моряците да са информирани за своите права и задължения съгласно трудовия си договор преди или в процеса на сключването му и са предприети нужните мерки, за да могат моряците да проучат своите трудови договори преди и след подписването им, както и да получат копие от договорите; (iii) проверяват дали наетите или настанени на работа чрез тях моряци са квалифицирани и притежават необходимите за съответната работа документи и дали трудовите договори на моряците са в съответствие с прилаганото законодателство и всички други колективни трудови договори, съставляващи част от трудовия договор; (
iv)осигуряват, доколкото е осъществимо, корабособственикът да разполага със средствата да защити моряците от изоставяне в чуждестранно пристанище; (
v)проучват и отговарят на всяка жалба, свързана с тяхната дейност, и уведомяват компетентните власти за всяка неразрешена жалба; (
vi)са създали система за защита на моряците чрез застраховка или други равностойни мерки за компенсиране на парични загуби на моряците, които те биха могли да понесат в резултат на неизпълнение на задълженията, поети към тях от страна на службата за набиране и настаняване на работа или съответния корабособственик според трудовия договор. 6. Компетентната власт следи и контролира отблизо всички служби за набиране и настаняване на работа на моряци, които функционират на територията на съответната държава-членка. Тя издава или подновява всички лицензи, свидетелства или други подобни упълномощаващи документи за функционирането на частните служби на територията на тази държава-членка само след като провери, че съответната служба за набиране и настаняване на работа на моряци отговаря на изискванията на националното законодателство. 7. Компетентната власт гарантира наличието на адекватни механизми и процедури за разследване, при необходимост, на жалби относно дейността на службите за набиране и настаняване на работа на моряци, които включват, ако е подходящо, представители на корабособствениците и на моряците. 8. Всяка държава-членка, ратифицирала тази конвенция, уведомява, доколкото е осъществимо, своите граждани за възможните проблеми при постъпване на работа на кораб, който плава под знаме на държава, която не е ратифицирала конвенцията, докато не се увери, че се прилагат норми, равносилни на тези, установени в тази конвенция. Предприетите в тази насока мерки от държавата, ратифицирала тази конвенция, не трябва да противоречат на принципа на свободното движение на работниците, уговорен в споразумения, сключени между двете държави. 9. Всяка държава-членка, ратифицирала тази конвенция, изисква от корабособствениците, които притежават кораби, плаващи под нейно знаме, и които ползват служби за набиране и настаняване на работа на моряци, установени в държави или територии, в които тази конвенция не се прилага, да гарантират, доколкото е осъществимо, че тези служби отговарят на изискванията на този Стандарт. 10. Нищо в този Стандарт не може да се тълкува като намаляващо задълженията и отговорностите на корабособствениците или на държавите-членки по отношение на корабите, които плават под тяхно знаме. Ръководство В1.4 – Набиране и настаняване на работа Ръководство В1.4.1 – Организационни и оперативни насоки 1. При изпълнението на задълженията си по алинея 1 на Стандарт А1.4 компетентната власт трябва да отчита: (а) предприемането на необходимите мерки за осъществяване на ефективно сътрудничество между службите за набиране и настаняване на работа на моряци, независимо дали същите са обществени или частни; (
b)нуждите на корабоплавателната индустрия както на национално, така и на международно равнище при разработването на програми за обучение на моряците, които съставляват тази част от екипажа на кораба, която е отговорна за безопасното плаване на кораба и операциите по предотвратяване на замърсяването, с участието на корабособственици, моряци и съответните учебни заведения; (
c)предприемането на подходящи мерки за сътрудничеството между представителните организации на корабособствениците и на моряците при организирането и функционирането на обществените служби за набиране и настаняване на работа на моряци, ако такива съществуват; (
d)определянето на условията, при които се обработват личните данни на моряците от страна на службите за набиране и настаняване на работа, включително събиране, съхраняване, комбиниране и съобщаване на подобна информация на трети страни, като се зачита правото на защита на личните данни и необходимостта от запазване на поверителността; (
e)създаването на условия за събиране и анализ на цялата информация, свързана с пазара на труда в морския сектор, включително текущото и очакваното предлагане на моряци, които работят като членове на екипажи, класифицирана по възраст, пол, чин и квалификации, и изискванията на индустрията, като събирането на данни относно възрастта и пола е допустимо само за статистически цели или за ползване в рамките на програма за предотвратяване на дискриминацията на базата на възраст или пол; (
f)гаранциите, че персоналът, отговорен за контрола върху обществените и частните служби за набиране и настаняване на работа на моряци, които наемат членовете на екипажа на даден кораб, отговорни за безопасното плаване на кораба и операциите по предотвратяване на замърсяването, са преминали съответното обучение, включително одобрен практически стаж на море, и притежават нужните познания за корабоплавателната индустрия, включително за съответните международни морски нормативни актове относно нормите за обучение и освидетелстване, както и трудовите норми; (
g)установяването на експлоатационни норми и приемането на кодекси за поведение и етически практики за службите за набиране и настаняване на работа на моряци; и (
h)упражняването на контрол над системата за лицензиране или сертифициране на основата на система от стандарти по качеството. 2. При създаването на системата, посочена в алинея 2 на Стандарт А1.4, всяка държава-членка трябва да предвиди да изисква от службите за набиране и настаняване на работа на моряци, намиращи се на нейна територия, да въведат и поддържат функционални практики, които да подлежат на проверки. Тези функционални практики за частните служби за набиране и настаняване на работа на моряци и доколкото са приложими, за обществените служби за набиране и настаняване на работа на моряци трябва да уреждат следните въпроси: (а) медицински прегледи, документи за самоличност на моряците и други подобни документи, които може да се изискват от моряка за започване на работа; (
b)като се зачита правото на защита на личните данни и необходимостта от запазване на поверителността, поддържане на пълна и изчерпателна документация за моряците, обхванати от тяхната система за набиране и настаняване на работа, която документация трябва да съдържа следните данни, но да не се ограничава само с тях: (
i)квалификация на моряците; (
ii)данни за трудов стаж; (iii) лични данни, необходими за назначаването на работа; (
iv)медицински данни, необходими за назначаването на работа; (
c)поддържане на актуални списъци с корабите, за които службите за набиране и настаняване на работа на моряци осигуряват моряци, и гарантиране на наличието на начини за връзка със службите по всяко време на денонощието при спешен случай; (
d)процедури, които гарантират, че моряците не са обект на експлоатация от страна на службите за набиране и настаняване на работа или от техния персонал във връзка с предлагането на работа или назначаването на определени кораби или в определени компании; (
e)процедури за предотвратяване на рис кове от експлоатация на моряците, които могат да възникнат при превеждане на аванси върху заплатите или всякакви други финансови трансакции, договорени между корабособственика и моряците, и които се извършват от службите за набиране и настаняване на моряци; (
f)ясно обявяване на разходите, ако има такива, които се очаква да бъдат поети от моряците в процеса на тяхното настаняване на работа; (
g)гарантиране, че моряците са осведомени относно всички конкретни условия за работата, за която биват наети, и за конкретните политики на корабособственика по отношение на тяхната работа; (
h)процедури, които са в съответствие с традиционното правосъдие за разрешаване на случаи на некомпетентност или недисциплинираност в съответствие с националното законодателство и когато това е приложимо, с колективните договори; (
i)процедури за гарантиране, в рамките на осъществимото, че всички задължителни свидетелства и документи, предоставени във връзка с работата, съдържат актуални данни, не са придобити чрез измама и че трудовите препоръки са проверени; (
j)процедури за гарантиране, че молбите за информация или съобщения от членовете на семействата на моряците, докато моряците са на море, се обработват бързо и отзивчиво и без заплащане; и (
k)потвърждаване, че условията на труд на корабите, на които се настаняват на работа моряците, са в съответствие с приложимите колективни трудови договори, сключени между корабособственик и представителните организации на моряците, и че се прилага политика за осигуряване на моряци само на корабособствениците, които предлагат на моряците трудови условия, отговарящи на прилаганото законодателство или колективни договори. 3. Международното сътрудничество между държавите-членки и заинтересованите организации следва да се насърчава и по-специално по отношение на: (а) системния обмен на информация относно корабоплавателната индустрия и трудовия пазар на двустранна, регионална и многостранна основа; (
b)обмена на информация относно морското законодателство; (
c)хармонизацията на политиките, методите на работа и законодателството в областта на набирането и настаняването на работа на моряци; (
d)подобряването на процедурите и условията на международното набиране и настаняване на работа на моряци; (
e)планиране на работната сила, като се взема предвид търсенето и предлагането на моряци и изискванията на морската индустрия. Глава 2: Трудови отношения Правило 2.1 – Моряшки трудови договори Цел: да се гарантират справедливи моряшки трудови договори 1. Условията на наемането на работа на моряка се определят или посочват в ясно формулиран, законово обезпечен писмен договор, който съответства на установените в Кодекса норми. 2. Моряшките трудови договори се договарят с моряка при условия, които гарантират, че морякът има възможността да прегледа и да се консултира по условията на договора и да ги приеме свободно преди подписването. 3. Счита се, че моряшкият трудов договор включва всички приложими споразумения по колективното договаряне, доколкото това е съвместимо с националното законодателство на държавата-членка. Стандарт А2.1 – Моряшки трудови договори 1. Всяка държава-членка приема законодателство, съгласно което корабите, плаващи под нейно знаме, трябва да отговарят на следните изисквания: (а) моряците, работещи на кораби, плаващи под нейно знаме, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или представител на корабособственика (или когато те не са наети по договор, доказателство за постигнати договорености или споразумение с еквивалентна сила), с който му се предоставят достойни условия на труд и живот на борда на кораба съгласно изискванията на тази конвенция; (
b)моряците, които сключват моряшки трудов договор, получават възможността да проучат договора и да се консултират във връзка с този договор, преди да го подпишат, както и да разполагат с всички други възможности, необходими за гарантирането, че те сключват свободно този договор с достатъчно разбиране на техните права и задължения; (
c)както корабособственикът, така и морякът, които се явяват страни по трудовия договор, получават по един подписан оригинален екземпляр от моряшкия трудов договор; (
d)предприемат се мерки, които гарантират, че на борда на кораба моряците, в т. ч. и капитанът на кораба, могат лесно да получат ясна информация относно условията на тяхното наемане на работа, както и че тази информация, включително моряшкият трудов договор, е достъпна за преглед от длъжностните лица на компетентната власт, включително и от тези на посещаваните пристанища; и (
e)моряците получават документ, съдържащ тяхното трудово досие на борда на кораба. 2. Ако колективният трудов договор е включен частично или изцяло в моряшкия трудов договор, екземпляр от този колективен трудов договор трябва да се съхранява на борда на кораба. Когато моряшкият трудов договор, както и всеки друг приложим колективен договор не са изготвени на английски език, следните документи следва да бъдат на английски език (с изключение за корабите, вътрешно корабоплаване 1 ): (а) екземпляр от стандартния формуляр на договор; и (
b)онези части на колективния трудов договор, които са обект на контрол от държавния пристанищен контрол съгласно Правило 5.2. 3. Посоченият в алинея 1(е) на този Стандарт документ не трябва да съдържа никакви оценки относно качеството на работата на моряците или индикации за техните заплати. Формулярът на документа, данните, които се вписват в него, и начинът, по който тези данни се вписват, се определят от националното законодателство. 4. Всяка държава-членка приема законодателство, което определя съдържанието на моряшкия трудов договор в съответствие с националното й законодателство. Във всички случаи моряшките трудови договори съдържат следните данни: (а) пълното име на моряка, дата на раждане или възраст, както и място на раждане; (
b)името и адреса на корабособственика; (
c)място и дата на сключване на моряшкия трудов договор; (
d)длъжността, на която е нает морякът; (
e)размера на заплатата на моряка или когато е приложимо, формулата, използвана за изчисляването й; (
f)размера на платения годишен отпуск или когато е приложимо, формулата, използвана за изчисляването му; (
g)времетраене и условия за прекратяване на договора, включително: (
i)ако договорът е сключен за неопределен период от време, условията, при които всяка една от договарящите се страни има право да го прекрати, както и периода на предизвестие, който за корабособственика не трябва да бъде по-кратък от този за моряка; (
ii)ако договорът е сключен за определен срок, датата на изтичането му; и (iii) ако договорът е сключен за един рейс, пристанището на назначение и периода от време от пристигането в това пристанище до момента на освобождаване от длъжност на моряка; (
h)средства в полза на моряка, предоставяни от корабособственика на моряка във връзка с опазване на здравето и социалното осигуряване на моряка; (
i)правото на репатриране на моряка; (
j)препратки към колективен трудов договор, ако е приложим; и (
k)всички други данни, които може да се изискват съгласно националното законодателство. 5. Всяка държава-членка приема законодателство, което определя минималните срокове за подаване на предизвестие от моряците и корабособствениците при предсрочно прекратяване на моряшкия трудов договор. Продължителността на тези минимални срокове се определя след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците, но не по-кратка от седем дни. 6. Допуска се по-кратък от минималния срок за подаване на предизвестие при обстоятелства, които в съответствие с националното законодателство или действащите колективни трудови договори се приемат за основание, оправ даващо по-ранното прекратяване на моряшкия трудов договор в по-кратък срок или без предизвестие. При определянето на тези обстоятелства държавата-членка гарантира, че е отчетена необходимостта морякът да прекрати трудовия договор с по-кратко предизвестие или без предизвестие по семейни или други спешни причини, без от това да последват санкции. 1 Кораби, посещаващи само пристанищата в държавата, под чието знаме плават (б. пр.). Ръководство В2.1 – Моряшки трудов договор Ръководство В2.1.1 – Трудово досие 1. При определянето на данните, които трябва да се впишат в трудовото досие, посочено в алинея 1(е) на Стандарт А2.1, всяка държава-членка трябва да гарантира, че документът съдържа достатъчна и преведена на английски език информация, която да подпомогне намирането на друга работа или да отговаря на изискванията за плавателен стаж с цел придобиване на по-висока степен или повишение. Изискванията на алинея 1(е) на Стандарта могат да се изпълнят посредством Моряшка трудова книжка. Правило 2.2 – Възнаграждение Цел: да се гарантира, че на моряците се заплаща за техните услуги 1. Всички моряци в съответствие с трудовите си договори получават редовно и в пълен размер възнаграждение за тяхната работа. Стандарт А2.2 – Възнаграждение 1. Всяка държава-членка изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на кораби, които плават под нейно знаме, да се извършват на интервали не по- дълги от един месец и в съответствие с всички приложими колективни трудови договори. 2. На моряците се предоставят ежемесечни отчети за дължимите им плащания и платените суми, включително възнаграждения, допълнителни заплащания и използвания обменен курс, когато плащанията са направени във/при различни от договорените валута или курс. 3. Всяка държава-членка изисква от корабособствениците да предприемат изброени в алинея 4 на този Стандарт мерки, за да предоставят на моряците възможност да превеждат изцяло или част от доходите си на своите семейства, лицата на тяхна издръжка или законни наследници. 4. Мерките, гарантиращи възможността на моряците да изпращат своите доходи на семействата си, включват: (а) система, която предоставя възможност на моряците в момента на постъпване на работа или по време на работа по желание да разпределят част от възнагражденията си за превеждане на регулярни интервали от време на своите семейства чрез банков превод или други подобни средства; (
b)изискването така разпределени суми да бъдат надлежно превеждани в срок и директно на лицата, посочени от моряка. 5. Всички удържани такси за услугата, посочена в алинеи 3 и 4 на този Стандарт, трябва да са в разумен размер и обменният курс, освен ако не е предвидено друго, трябва в съответствие с националното законодателство да е равен на преобладаващия пазарен курс или оповестения официален курс и не трябва да бъде неблагоприятен за моряка. 6. Всяка държава-членка, която приема национално законодателство, уреждащо възнагражденията на моряците, трябва да обърне необходимото внимание на ръководствата, разписани в Част B на Кодекса. Ръководство В2.2 – Възнаграждение Ръководство В2.2.1 – Специфични определения 1. За целите на това Ръководство терми нът: (а) правоспособен моряк означава всеки моряк, който е оценен като компетентен да изпълнява всякакви задължения, които може да се изискват от персонала от изпълнителско ниво, нает на работа на палубата, с изключение на тези, чии то задължения включват надзор или специализирана дейност, или които са определени като такива от национално законодателство или практики или от колективни трудови договори; (
b)основно заплащане или възнаграждение означава заплащането, независимо от неговата структура за работата в нормалната продължителност на работното време, то не включва заплащането за допълнителни отработени часове, премии, надбавки, платен отпуск или други форми на допълнително заплащане; (
c)консолидирано възнаграждение означава надница или заплата, която включва основното заплащане или възнаграждение и други свързани със заплащането на труда плащания; консолидираното заплащане може да включва компенсации за всички допълнителни отработени часове и всички други свързани със заплащането на труда плащания или може да включва само определени плащания, свързани със заплащането на труда, при частично консолидиране; (
d)работно време означава времето, през което морякът е задължен да извършва работа, свързана с кораба; (
e)извънреден труд означава отработените часове извън нормалното работно време. Ръководство В2.2.2 – Изчисляване и заплащане 1. За моряците, на които положеният от тях извънреден труд се заплаща отделно: (а) за целите на изчисляването на възнаграждението нормалното работно време на море и в пристанище не трябва да надвишава осем часа дневно; (
b)за целите на изчисляването на часовете извънреден труд, седмичното нормално работно време, което се покрива от основното заплащане или възнаграждение, трябва да бъде установено в националното законодателство, ако не е определено в колективните трудови договори, но не трябва да надвишава 48 часа на седмица; колективните трудови договори могат да предвиждат други, но не по-неблагоприятни условия; (
c)размерът или размерите на компенсациите за положения извънреден труд, който трябва като минимум да бъде с 25 % по-висок от основното заплащане или възнаграждение на час и трябва да бъде установен в националното законодателство или колективните трудови договори, ако такива са приложими; и (
d)капитанът или лице, определено от капитана, трябва да води отчетна форма на целия положен извънреден труд, като морякът трябва да заверява тази отчетност на интервали не по-редки от веднъж месечно. 2. За моряците, чието възнаграждение е изцяло или частично консолидирано: (а) моряшкият трудов договор, доколкото това е уместно, следва ясно да установява броя работни часове, които морякът следва да отработи, за да получи възнаграждението си, както и всички допълнителни надбавки, които може да му се дължат в допълнение към консолидираното възнаграждение и при какви обстоятелства; (
b)когато почасовият извънреден труд е платим за отработените часове извън тези, включени в консолидираното възнаграждение, почасовата ставка трябва като минимум да бъде с 25 % по-висока от основното заплащане или възнаграждение според определеното в алинея 1 на това Ръководство; същият принцип следва да се прилага за допълнителните часове, включени в консолидираното възнаграждение; (
c)заплащането за тази част от цялото или частично консолидирано възнаграждение, която включва отработените часове през нормалното работно време съгласно определението в алинея 1(а) на това Ръководство, не трябва да бъде по-малко от приложимото минимално възнаграждение; и (
d)за моряците, чието възнаграждение е частично консолидирано, трябва да се води и заверява отчетна форма за целия положен извънреден труд, както е предвидено в алинея 1(
d)на това Ръководство. 3. В националното законодателство или в колективните трудови договори може да е предвидено компенсиране за извънредния труд или труд, положен в седмичния почивен ден и на официални празници, чрез предоставяне най-малкото на същия период от време под формата на свободно от задължения на борда на кораба време, почивка на брега или с допълнителен отпуск вместо парично обезщетение или друг вид подобна компенсация. 4. Националното законодателство, прието след консултации с представителните организации на корабособствениците и на моряците или ако е удачно, колективните трудови договори трябва да отчитат следните принципи: (а) на моряците, наети на работа на борда на един и същ кораб, без дискриминация, основана на раса, цвят, пол, религия, политически възгледи, национален или социален произход, се полага еднакво заплащане за работа с еднаква стойност; (
b)моряшките трудови договори, в които се определят приложимите възнаграждения или надници, трябва да бъдат съхранявани на борда на кораба; информацията относно размера на възнагражденията или надниците трябва да бъде достъпна за всеки моряк или чрез предоставяне на моряка на един подписан екземпляр от съответната информация на разбираем за него език, или чрез поставяне на екземпляр от договора на място, достъпно за моряците, или чрез други подходящи средства; (
c)възнагражденията следва да се изплащат в законни платежни средства; когато това е подходящо, те може да се превеждат посредством банков превод, банков чек, пощенски чек или паричен запис; (
d)при приключване на трудовото правоотношение всички дължими плащания трябва да бъдат извършени без необосновани закъснения; (
e)компетентната власт трябва да налага адекватни санкции или други подходящи мерки, когато корабособствениците необосновано забавят или изобщо не извършват дължимите плащания; (
f)възнаграждението трябва да се превежда директно в посочената от моряка банкова сметка, освен ако той не е поискал друго в писмена форма; (
g)отчитайки изискванията на разпоредбите на буква (
h)на тази алинея, корабособственикът не може да налага ограничения на свободата на моряците да разполагат със своето възнаграждение; (
h)удръжки от възнаграждението могат да бъдат разрешени само ако: (
i)има изрична разпоредба в националното законодателство или приложимите колективни трудови договори и моряците са уведомени по начин, считан за най-подходящ от компетентната власт, за условията за такива удръжки; и (
ii)общият размер на удръжките не надвишава определения от националното законодателство, колективните трудови договори или съдебни решения лимит за налагането на такива удръжки; (
i)от възнаграждението на моряците не трябва да се правят удръжки във връзка със започване или запазване на работа; (
j)парични глоби на моряци, различни от предвидените в националното законодателство, колективните трудови договори или други мерки, трябва да бъдат забранени; (
k)компетентната власт трябва да има правомощия да проверява предоставяните на борда на кораба стоки и услуги, за да гарантира, че в полза на съответните моряци се предлагат на справедливи и разумни цени; и (
l)доколкото вземанията на моряците във връзка с възнагражденията и другите дължими суми, свързани с тяхната работа, не са гарантирани в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция за морски залози и ипотеки, 1993 г., тези вземания трябва да бъдат защитени в съответствие с разпоредбите на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г. 5. Всяка държава-членка трябва след консултации с представителните организации на корабособствениците и на моряците да приеме процедури за разследване на жалби относно всички въпроси, съдържащи се в това Ръководство. Ръководство В2.2.3 – Минимално възна граждение 1. Всяка държава-членка трябва след консултации с представителните организации на корабособствениците и на моряците да приеме процедури за определяне на минималното възнаграждение на моряците, като не засяга принципа на свободно колективно договаряне. Представителните организации на корабособствениците и на моряците трябва да участват в прилагането на тези процедури. 2. При приемането на такива процедури и определянето на минималното възнаграждение следва да се отчитат международните трудови стандарти относно определянето на минималното възнаграждение, както и следните принципи: (а) равнището на минималното възнаграждение трябва да отчита естеството на работата на борда на кораб, числеността и състава на екипажа на кораба и нормалната продължителност на работното време; (
b)равнището на минималното възнаграждение трябва да отчита промените в цената на живота и нуждите на моряците. 3. Компетентната власт трябва да гарантира: (а) чрез система за контрол и санкции, че възнагражденията се изплащат в размер или размери не по-ниски от договорените; (
b)че всеки моряк, на когото е бил изплатен размер на възнаграждението, по-малък от минималния, има възможността да му се възстанови размерът, с който е бил ощетен, евтино и бързо по съдебен ред или чрез други процедури. Ръководство В2.2.4 – Размер на минималното месечно основно заплащане или възнаграждение за правоспособни моряци 1. Основното заплащане или възнаграждение за календарен месец работа на правоспособен моряк не трябва да бъде по-малко от размера, установяван периодично от Съвместната морска комисия или друг орган, упълномощен от Административния съвет на Международното бюро по труда. По решение на Административния съвет генералният директор на МБТ трябва да уведоми членовете на Организацията за всяка промяна в размера. 2. Нищо в това Ръководство не следва да се приема като накърняващо постигнатите договорености между корабособствениците или техните организации и организациите на моряците по отношение на регулирането на стандартните минимални норми и условия на труд при условие, че тези норми и условия са признати от компетентната власт. Правило 2.3 – Работно време и почивки Цел: да се гарантира, че моряците имат нормирано работно време и почивки 1. Всяка държава-членка гарантира, че работното време и почивките са регулирани. 2. Всяка държава-членка определя максималната продължителност на работното време или минималната продължителност на почивката за даден период от време в съответствие с разпоредбите на Кодекса. Стандарт А2.3 – Работно време и почивки 1. За целите на този Стандарт терминът: (а) работно време означава времето, през което морякът е задължен да извършва работа, свързана с кораба; (
b)почивка означава времето, което не е включено в продължителността на работното време; този термин не включва кратките почивки. 2. Всяка държава-членка определя в рамките на ограниченията, посочени в алинеи 5 и 8 на този Стандарт, максималната продължителност на работното време, която не може да се надвишава за даден период от време, или минималната продължителност на почивката, която се предоставя за даден период от време. 3. Всяка държава-членка приема, че нормата за нормална продължителност на работното време на моряците, както на всички други работници, се основава на осемчасов ден с един почивен ден в седмицата и почивка по време на официални празници. Това обаче не възпрепятства държавите-членки да установят процедури за разрешаване или регистриране на колективен трудов договор, който определя нормалното работно време на моряците на база условия не по-малко благоприятни, отколкото определените с този Стандарт. 4. При определяне на националните норми всяка държава-членка държи сметка за опасността, която се създава от умората на моряците, особено на тези, чиито задължения включват осигуряване на безопасността на корабоплаването и на сигурното и безопасно управление на кораба. 5. Границите на работното време и времето за почивка са, както следва: (а) максималното работно време не трябва да надвишава: (
i)14 часа за всеки период от 24 часа; и (
ii)72 часа за всеки седемдневен период; или (
b)минималното време за почивка не трябва да бъде по-малко от: (
i)10 часа за всеки период от 24 часа; и (
ii)77 часа за всеки седемдневен период. 6. Времето за почивка не може да бъде разделено на повече от два периода, единият от които трябва да бъде с продължителност най-малко шест часа и интервалът между два последователни периода за почивка не трябва да надвишава 14 часа. 7. Извънредните повиквания, тренировките за борба с пожари и със спасителни лодки, както и тренировките, предвидени в националното законодателство и в международните нормативни актове, се провеждат по начин, който в най-малка степен засяга периодите за почивка и не предизвиква умора. 8. Когато даден моряк е на разположение за повикване, например, когато машинното отделение е без надзор, той ползва съответна компенсационна почивка, ако нормалната му почивка е нарушена поради извънредни повиквания за работа. 9. Ако няма сключен колективен трудов договор или издадено арбитражно решение или компетентният орган определи, че условията на колективния трудов договор или арбитражното решение не съответстват на предвиденото в алинеи 7 или 8, компетентният орган определя такива разпоредби, които да гарантират на заинтересованите моряци необходимата почивка. 10. Всяка държава-членка изисква да се постави на достъпно място на борда на кораба табло за организацията на работата на борда, което по отношение на всяка длъжност съдържа най-малко следното: (а) работен график на море и в пристанище; и (
b)максимална продължителност на работното време или минимално време за почивка, регламентирани в действащото в държавата на знамето национално законодателство или в приложимите колективни трудови договори. 11. Посоченото в алинея 10 на този Стандарт табло се изработва в стандартизиран формат на работния език или на говоримите на кораба езици и на английски език. 12. Всяка държава-членка изисква да се води отчетна форма за ежедневната продължителност на работното време на моряците или за ежедневната продължителност на тяхната почивка, за да се осъществи контрол на съответствието с разпоредбите на алинеи от 5 до 11 включително на този Стандарт. Компетентната власт определя стандартизиран формат на отчетната форма, като взима предвид всички съществуващи указания на Международната организация на труда или използва стандартен формат, изготвен от Организацията. Тези отчетни форми се водят на езиците в съответствие с изискванията на алинея 11 на този Стандарт. Всеки моряк получава копие от отчетната форма, отнасяща се за него, което е заверено от капитана или от лице, упълномощено от капитана и от моряка. 13. Текстовете на алинеи 5 и 6 не препятстват наличието в държавата-членка на национално законодателство или процедура, на базата на които компетентният орган одобрява или регистрира колективни трудови договори, допускащи изключения от установените по-горе граници. Доколкото това е възможно, тези изключения съответстват на утвърдените норми и същевременно могат да допускат по-чести и по-дълги отпуски или предоставянето на компенсационен отпуск на моряците, даващи вахта, или на моряците, работещи на борда на кораби, които извършват кратки рейсове. 14. Нищо в този Стандарт не следва да се тълкува като накърняващо правото на капитана на кораб да изисква от моряк да работи толкова часове, колкото са необходими за обезпечаване на непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне на помощ на други кораби или лица, изпаднали в беда на море. В съответствие с това капитанът може да отмени графика с работното време и времето за почивка и да изиска от даден моряк да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка. Веднага щом стане възможно след възстановяване на нормалната обстановка, капитанът трябва да осигури на всеки моряк, работил по време на планираната по график почивка, ползване на адекватен период на почивка. Ръководство В.2.3 – Работно време и почивки Ръководство В2.3.1 – Млади моряци 1. По отношение на всички млади моряци на възраст под 18 години трябва да се прилагат следните разпоредби на море и в пристанище: (а) работното време не трябва да надвишава осем часа на ден и четиридесет часа на седмица и полагане на извънреден труд се допуска само при неизбежни обстоятелства, свързани с безопасността; (
b)трябва да се предоставя достатъчно време за всяко хранене, а за основното хранене на деня трябва да се осигури почивка от поне един час; и (
c)на всеки период от два часа непрекъсната работа трябва при първа възможност да се предоставя петнадесетминутна почивка. 2. По изключение разпоредбите на алинея 1 на това Ръководство не е необходимо да се прилагат, ако: (а) са неприложими за млади моряци, които са в състава на палубната, машинната и домакинската команда, които дават вахти или работят по установен стъпаловиден график; или (
b)ще бъде нарушено ефективното обучение на младите моряци, което се провежда в съответствие с установените програми и графици. 3. Такива изключения, както и причините, които ги пораждат, трябва да бъдат записвани от капитана и заверявани с неговия подпис. 4. Алинея 1 на това Ръководство не освобождава младите моряци от общото задължение на всички моряци да работят по време на непредвидени обстоятелства съгласно алинея 14 на Стандарт А2.3. Правило 2.4 – Право на отпуск Цел: да се гарантира ползването от моряците на адекватен отпуск 1. Всяка държава-членка изисква моряците, които работят на кораби, плаващи под нейно знаме, да ползват платен годишен отпуск при подходящи условия в съответствие с разпоредбите на Кодекса. 2. Моряците имат право на кратки престои на брега за обезпечаване на тяхното здраве и благосъстояние и в съответствие с функционалните изисквания на заеманата от тях длъжност. Стандарт А2.4 – Право на отпуск 1. Всяка държава-членка приема законодателство, което определя минималните норми за годишен отпуск на моряците, работещи на кораби, които плават под нейно знаме, отчитайки специалните нужди на моряците по отношение на този отпуск. 2. Отчитайки предвиденото в колективен трудов договор или законодателството по отношение целесъобразния метод на изчисление, който отчита специалните нужди на моряците в това отношение, платеният годишен отпуск се изчислява на основата на най-малко 2,5 календарни дни за всеки отработен месец. Начинът на изчисление на трудовия стаж се определя от компетентната власт или чрез съответните механизми на всяка държава. Отсъствие от работа по уважителни причини не се счита за годишен отпуск. 3. Забранява се договарянето на отказ от минимален платен годишен отпуск, установен в този Стандарт, освен в случаите, предвидени от компетентната власт. Ръководство B2.4 – Право на отпуск Ръководство В2.4.1 – Изчисляване на отпуска 1. При условия, определени от компетентната власт или посредством съответните механизми на всяка отделна държава, работата, извършена извън рамките на договореното, трябва да се счита за част от трудовия стаж. 2. При условия, определени от компетентната власт или в приложимия колективен трудов договор, отсъствието от работа с цел посещаване на одобрен курс за морско професионално обучение или поради причини, като например болест, злополука или майчинство, трябва да се считат за част от трудовия стаж. 3. Размерът на заплащането по време на годишния отпуск трябва да бъде равен на обичайния размер на заплащането на моряка, както същият е регламентиран в националното законодателство или в приложимия моряшки трудов договор. Моряците, които са наети на работа за срок, по-кратък от една година, или в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, имат право на платен годишен отпуск, пропорционален на отработеното време. 4. Следното не трябва да се счита за част от платения годишен отпуск: (а) официалните и традиционните празници, приети за такива от държавата, под чието знаме плава корабът, независимо дали попадат в периода на платения годишен отпуск; (
b)периоди на неработоспособност в резултат на болест, злополука или майчинство при условия, определени от компетентната власт или посредством съответните механизми на всяка отделна държава; (
c)временните кратки престои на брега, разрешени на моряците по време на трудовото правоотношение; (
d)всякакъв вид компенсационен отпуск при условия, определени от компетентната власт или посредством съответните механизми на всяка отделна държава. Ръководство В2.4.2 – Ползване на годишния отпуск 1. Периодът, в който ще се ползва годишният отпуск, следва да се определя от корабособственика след консултации и доколкото е възможно, със съгласието на съответните моряци или техни представители, освен ако то не е установено в наредба, колективен трудов договор, арбитражно решение или по друг начин в съответствие с националната практика. 2. По принцип моряците следва да имат право да ползват годишния си отпуск на място, с което те са трайно свързани и което обикновено е същото място, до което те имат право да бъдат репатрирани. Ако моряците не са дали своето съгласие, не трябва да се изисква от тях да ползват годишния си отпуск на друго място, освен ако това е предвидено в моряшкия трудов договор или в националното законодателство. 3. Ако моряците трябва да ползват годишния си отпуск на място, различно от разрешеното в алинея 2 на това Ръководство, те трябва да имат право на безплатен транспорт до мястото, на което са ангажирани или наети на работа, което от двете е по-близо до техния дом; дневните командировъчни пари и всички други разходи, пряко свързани с тяхното завръщане, следва да бъдат за сметка на корабособственика; времето за пътуването не трябва да бъде приспадано от полагаемия се на моряка платен годишен отпуск. 4. Моряците, които ползват годишния си отпуск, не трябва да бъдат повиквани обратно на работа освен в случай на крайна спешност и с тяхно съгласие. Ръководство В2.4.3 – Разделяне и събиране 1. Разделянето на платения годишен отпуск на части или събирането на дължимия такъв отпуск с последващ може да се разреши от компетентната власт или посредством съответните механизми във всяка отделна държава. 2. В съответствие с ал. 1 от това Ръководство и освен ако не е предвидено друго в договор, обвързващ заинтересованите корабособственик и моряк, платеният годишен отпуск, предвиден в това Ръководство, следва да се състои от непрекъснат период от време. Ръководство В2.4.4 – Млади моряци 1. По отношение на младите моряци на възраст под осемнадесет години, които на основание колективен трудов договор или моряшки трудов договор са работили без отпуск в продължение на шест месеца или по-кратък период от време на борда на кораб от задгранично плаване, който не се е завърнал в държавата, в която те живеят, и няма да се върне там през следващите три месеца от рейса, трябва да се предвидят специални мерки. Такива мерки могат да включват репатрирането им, без заплащане от тяхна страна, до мястото на първоначалното им ангажиране в държавата, в която те живеят, с цел ползване на отпуск, натрупан по време на рейса. Правило 2.5 – Репатриране Цел: да се гарантира на моряците възможността да се завърнат у дома 1. Моряците имат правото да бъдат репатрирани без заплащане от тяхна страна при обстоятелствата и условията, определени в Кодекса. 2. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да предоставят финансови гаранции, за да се осигури навременното репатриране на моряците в съответствие с разпоредбите на Кодекса. Стандарт А2.5 – Репатриране 1. Всяка държава-членка осигурява на моряците, наети на работа на кораби, плаващи под нейно знаме, правото на репатриране при следните обстоятелства: (а) ако срокът на моряшкия трудов договор изтече, докато морякът е на борда на кораба; (
b)когато моряшкият трудов договор бъде прекратен: (
i)от корабособственика; или (
ii)от моряка по уважителни причини; и също така (
c)когато морякът не е способен да изпълнява повече своите задължения съгласно трудовия си договор или не може да се очаква да ги изпълнява при конкретни обстоятелства. 2. Всяка държава-членка осигурява наличието на съответните разпоредби в националното си законодателство или други мерки или в колективните трудови договори, които определят: (а) обстоятелствата, при които моряците имат право на репатриране в съответствие с алинея 1(
b)и (
c)на този Стандарт; (
b)максималната продължителност на периодите на работа на борда на кораб, след които морякът има право на репатриране – тези периоди трябва да са по-кратки от 12 месеца; и (
c)конкретните права, предоставяни от корабособственика във връзка с репатрирането, включително тези, отнасящи се до крайната точка на репатриране, начина на транспортиране, съответните разходи, които са за сметка на корабособственика, и други мерки, които той предприема. 3. Всяка държава-членка забранява на корабособствениците да изискват от моряците да извършват авансови плащания за покриване на разходите по тяхното репатриране при започване на работа, както и да си възстановяват разходите по репатрирането от възнагражденията на моряците или от други техни вземания, освен в случаите, когато в съответствие с националното законодателство или други мерки или приложимите колективни трудови договори е установено, че морякът е в сериозно нарушение на своите трудови задължения. 4. Националното законодателство не накърнява правото на корабособственика да си възстанови разходите за репатрирането по договор с трета страна. 5. Ако корабособственикът не е в състояние да организира репатрирането или да поеме разходите за репатрирането на моряците, които имат право на репатриране: (а) компетентната власт на държавата-членка, под чието знаме плава корабът, организира репатрирането на съответните моряци; ако тя не успее да го организира, държавата, от която моряците трябва да бъдат репатрирани, или държавата, чиито граждани са те, може да организира репатрирането и да си възстанови разходите от държавата-членка, под чието знаме плава корабът; (
b)държавата-членка, под чието знаме плава корабът, си възстановява от корабособственика направените във връзка с репатрирането на моряците разходи; (
c)разходите за репатрирането освен в случаите, предвидени от разпоредбите на алинея 3 на този Стандарт, не са за сметка на моряка. 6. Всяка държава-членка, която е платила разходите за репатрирането в съответствие с този Кодекс и като отчита приложимите международни нормативни актове, включително Международната конвенция за арест на кораби, 1999 г., може да арестува или да изиска арестуването на корабите на съответния корабособственик, докато не бъде извършено възстановяване на разходите в съответствие с разпоредбите на алинея 5(а) на този Стандарт. 7. Всяка държава-членка улеснява репатрирането на моряците, които работят на кораби, които посещават нейните пристанища или преминават през нейните териториални или вътрешни води, както и извършването на замени на членовете на екипажа на борда. 8. По-конкретно държавите-членки нямат право да откажат правото на репатриране на никой моряк поради финансовото състояние на корабособственика или поради неспособността или нежеланието на корабособственика да замени някой моряк. 9. Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат в наличност и да предоставят на разположение на моряците екземпляр от прилаганото национално законодателство относно репатрирането, написано на подходящ език. Ръководство В2.5 – Репатриране Ръководство В2.5.1 – Право на репатриране 1. Моряците трябва да имат право на репатриране: (а) в предвидените в алинея 1(а) на Стандарт А2.5 случаи: при изтичане на срока на предизвестие, определен в съответствие с клаузите на моряшкия трудов договор; (
b)в предвидените в алинея 1(
b)и (
c)на Стандарт А2.5 случаи: (
i)на болест или злополука или други здравословни причини, които изискват репатриране, ако здравословното състояние на моряка му позволява да пътува; (
ii)на корабокрушение; (iii) че корабособственикът не е способен да продължи да изпълнява своите правни или договорни задължения като работодател на моряка поради несъстоятелност, продажба на кораба, промяна в регистрацията на кораба или други подобни причини; (
iv)че корабът се е отправил към зона на военен конфликт съгласно определението на такава зона в националното законодателство или моряшкия трудов договор, в която зона морякът не е съгласен да отиде; и (
v)на прекратяване или прекъсване на трудовото отношение в съответствие с решение по търговско дело или колективен трудов договор или прекратяване на трудовото отношение поради други подобни причини. 2. При определяне на максималния период на работа на борда на кораб, след който морякът има право на репатриране, в съответствие с този Кодекс, трябва да се отчитат факторите, които оказват влияние на работната среда на моряците. Всяка държава-членка трябва да се стреми, когато това е възможно, да намалява тези периоди в светлината на технологичните промени и развитие и може да се ръководи от препоръките, направени от Смесената морска комисия. 3. Разходите, които трябва да се поемат от корабособственика за репатриране съгласно Стандарт А2.5, трябва да включват като минимум следното: (а) транспорт до мястото, избрано за репатриране в съответствие с алинея 6 на това Ръководство; (
b)настаняване и храна от момента, в който морякът напусне кораба, докато пристигне в мястото за репатриране; (
c)възнаграждение и командировъчни от момента, в който морякът напусне кораба, до пристигане в мястото за репатриране, ако това е разпоредено от националното законодателство или колективните трудови договори; (
d)превоз на 30 килограма личен багаж на моряка до мястото за репатриране; и (
e)медицинско обслужване, когато е необходимо, докато здравословното състояние на моряка му позволи да пътува до мястото за репатриране. 4. Полагаемият се платен годишен отпуск на моряка не следва да се намалява с времето, прекарано в очакване на репатрирането и в пътуване за репатрирането. 5. Корабособствениците трябва да продължават да покриват разноските по репатрирането, докато съответните моряци пристигнат в дестинацията, определена от този Кодекс, или получат подходяща работа на борда на кораб, движещ се към една от тези дестинации. 6. Всяка държава-членка трябва да изисква от корабособствениците да поемат отговорност по организацията на репатрирането по подходящи за целта и експедитивни начини. Обичайният вид транспорт следва да бъде въздушен. Държавите-членки трябва да определят дестинациите, до които моряците следва да бъдат репатрирани. Дестинацията трябва да бъде в някоя от държавите, с които може да се приеме, че морякът има значителна връзка, включително: (а) мястото, на което морякът е встъпил в трудово отношение; (
b)мястото, посочено в колективно споразумение; (
c)държавата, в която живее морякът; или (
d)друго такова място, което е договорено взаимно при сключване на трудовия договор. 7. Моряците трябва да имат право на избор на мястото, до което да бъдат репатрирани, измежду определените дестинации. 8. Правото на репатриране може да изгуби сила, ако съответният моряк не го предяви в рамките на разумен срок, който трябва да бъде определен от националното законодателство или колективните трудови договори. Ръководство В2.5.2 – Приложение от държавите-членки 1. На моряците, които очакват своето репатриране в чужди пристанища, в случай на забавяне на репатрирането трябва да бъде оказвана всякаква практическа подкрепа и компетентната власт в чуждото пристанище трябва да предприеме необходимото, за да бъдат незабавно уведомени консулският или местният представител на държавата, под чието знаме плава корабът, или съответно на държавата, чийто гражданин е морякът, или на държавата, където живее морякът. 2. Всяка държава-членка трябва да следи за предприемането на съответните мерки: (а) за репатрирането на моряците, работещи на кораб, плаващ под знаме на чужда държава, които са свалени на брега в чуждо пристанище поради независещи от тях причини, до: (
i)пристанището, в което съответният моряк е встъпил в трудово отношение; или (
ii)пристанище, съответно в държавата, чийто гражданин е морякът, или в държавата, където морякът живее; или (iii друго пристанище, за което са се договорили морякът и капитанът или корабособственикът, с одобрението на компетентната власт или при други подходящи гаранции; (
b)за медицинско обслужване и издръжка на моряците, работещи на кораб, плаващ под знаме на чужда държава, които са свалени на брега в чуждо пристанище поради болест или злополука, причинена по време на работа на кораба, но не и поради тяхното предумишлено лошо поведение. 3. Ако се установи, че млад моряк, на възраст под 18 години, е непригоден за живот на море, след като той е работил на кораб най-малко четири месеца по време на първото си задгранично плаване, трябва да му се предостави възможност да бъде репатриран, без разноски за негова сметка, от първото подходящо пристанище, в което има консулска служба на държавата, под чието знаме плава корабът, или на държавата, чийто гражданин е младият моряк или в която той живее. Властите, които са издали документите, позволяващи на младия моряк да приеме работата на море, следва да бъдат уведомени за всяко подобно репатриране, както и за причините за това репатриране. Правило 2.6 – Компенсация на моряците при погиване или потъване на кораба Цел: да се гарантира, че моряците ще бъдат компенсирани в случай, че корабът погине или потъне 1. Моряците имат право на подходяща компенсация в случай на злополука, загуба или безработица, породени от погиването или потъването на кораба. Стандарт А2.6 – Компенсация на моряците при погиване или потъване на кораба 1. Всяка държава-членка създава правила, гарантиращи, че във всеки случай на погиване или потъване на кораб корабособственикът ще изплати на всеки моряк на борда обезщетение за безработица, причинена от това погиване или потъване. 2. Правилата, посочени в алинея 1 на този Стандарт, не накърняват други права, които моряците могат да имат в съответствие с националното законодателство на съответната държава-членка във връзка със загуби или злополуки, причинени от погиването или потъването на кораба. Ръководство В2.6 – Компенсация на моряците при погиване или потъване на кораба Ръководство В2.6.1 – Изчисление на обезщетението за безработица 1. Обезщетението за безработица, причинена от погиването или потъването на кораб, следва да бъде изплащано за дните, през които морякът действително е безработен, в размер, равен на размера на възнаграждението на моряка съгласно неговия трудов договор, но общият размер на обезщетението, платимо на всеки отделен моряк, може да бъде ограничен до размера на възнаграждението му за два месеца. 2. Всяка държава-членка трябва да предостави на моряците такива законови средства за получаване на тези обезщетения, каквито те имат за получаване на неизплатените възнаграждения по време на службата си. Правило 2.7 – Нива на окомплектуване на корабите с екипаж Цел: да се гарантира, че моряците работят на борда на кораби, окомплектувани с достатъчен на брой персонал, необходим за обезпечаването на безопасна, ефективна и сигурна експлоатация на кораба 1. Всяка държава-членка изисква от всички кораби, които плават под нейно знаме, да разполагат с достатъчен брой моряци, наети на работа на борда, за да се гарантира, че корабите се експлоатират безопасно, ефективно и с нужната грижа по отношение на сигурността във всякакви условия, като се отчитат умората на моряците и специфичният характер и условия на рейса. Стандарт А2.7 – Нива на окомплектуване на корабите с екипаж 1. Всяка държава-членка изисква от всички кораби, които плават под нейно знаме, да разполагат с достатъчен брой моряци на борда, за да се гарантира, че корабите се експлоатират безопасно, ефективно и с нужната грижа по отношение на сигурността. Всеки кораб се комплектува с достатъчен по численост и притежаващ необходимата квалификация екипаж, за да се гарантира безопасността и сигурността на кораба и неговия персонал във всякакви експлоатационни условия, в съответствие с документа за надеждно окомплектуване на кораба с екипаж или друг такъв документ, издаден от компетентната власт, както и да отговаря на изискванията на тази Конвенция. 2. При определяне, одобряване или ревизиране на окомплектуването на корабите с екипажи компетентната власт отчита необходимостта от избягване или свеждане до минимум полагането на извънреден труд, за да се осигури достатъчно почивка и да се ограничи умората, както и принципите на приложимите международни нормативни актове относно окомплектуването на корабите с екипажи, особено тези на Международната морска организация. 3. При определяне на окомплектуването на корабите с екипажи компетентната власт отчита всички изисквания на Правило 3.2 и Стандарт А3.2 – Храна и сервиране. Ръководство В2.7 – Нива на окомплектуване на корабите с екипаж Ръководство В2.7.1 – Разрешаване на спорове 1. Всяка държава-членка трябва да поддържа или да се увери, че се поддържа ефективен механизъм за разследване и разрешаване на жалби или спорове относно окомплектуването на корабите с екипажи. 2. Представители на организациите на корабособствениците и на моряците, със или без участието на други лица или власти, трябва да участват в използването на тези механизми. Правило 2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения и възможности за професионална реализация на моряците Цел: да се подпомогнат развитието на кариерата и професионалните умения и възможности те за професионална реализация на моряците 1. Всяка държава-членка провежда национална политика за насърчаване на заетостта в морския сектор и на развитието на кариерата и професионалните умения на моряците, живеещи на нейна територия, както и за разширяване на възможностите за тяхната професионална реализация. Стандарт А2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения и възможности за професионална реализация на моряците 1. С цел обезпечаване на морския сектор със стабилна и квалифицирана работна сила всяка държава-членка провежда национална политика за насърчаване на развитието на кариерата и професионалните умения на моряците и разширяване на възможностите за тяхната професионална реализация. 2. Целта на политиката, посочена в алинея 1 на този Стандарт, е да се подпомогнат моряците да подобрят своите професионални умения, квалификация и възможности за професионална реализация. 3. Всяка държава-членка след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците определя ясни цели по отношение професионалното ориентиране, образование и обучение на моряците, чиито задължения на борда на кораба са свързани на първо място с безопасната експлоатация и навигация на кораба, включително текущото обучение. Ръководство В2.8 – Развитие на кариерата и професионалните умения и възможности за професионална реализация на моряците Ръководство В2.8.1 – Мерки за подпомагане на развитието на кариерата и професионалните умения и възможности за професионална реализация на моряците 1. Мерките за постигане на целите, посочени в Стандарт А2.8, могат да включват: (а) споразумения, сключени с корабособственик или организация на корабособственици, за развитие на кариерата и професионално обучение; или (
b)мерки за повишаване на заетостта чрез създаването и поддържането на регистри или списъци на квалифицираните моряци по категории; или (
c)насърчаване на възможностите както на борда на кораба, така и на брега за продължаване на обучението и образованието на моряците, което да спомага за развитие на уменията и разширяване на компетенциите, за да се осигури и запази достойно работно място, да се подобрят индивидуалните възможности за професионална реализация и да се отговори на променящите се технологични условия и условия на пазара на труда в морската индустрия. Ръководство В2.8.2 – Регистър на моряците 1. Когато заетостта на моряците се регулира посредством водене на регистри или списъци, тези регистри или списъци трябва да включват всички професионални категории моряци по начин, определен в националното законодателство или практика или с колективен трудов договор. 2. Моряците, включени в такъв регистър или списък, следва да имат предимство при назначаване на работа на кораб. 3. Националното законодателство или практика или колективният трудов договор трябва да определят начина, по който моряците, включени в такъв регистър или списък, трябва да бъдат на разположение за работа. 4. Доколкото националното законодателство позволява, броят на моряците в тези регистри или списъци трябва да бъде преразглеждан периодично, за да се постигнат равнища, отговарящи на нуждите на морската индустрия. 5. Когато е необходимо да се намали броят на моряците в тези регистри или списъци, трябва да се предприемат всички подходящи мерки, за да се предотвратят или да се сведат до минимум негативните последици за моряците, като се отчита икономическото и социалното положение в съответната държава. Глава 3: Жилищни помещения, съоръжения за отдих и възстановяване, храна и сервиране Правило 3.1 – Жилищни помещения, съоръжения за отдих и възстановяване Цел: да се гарантира, че моряците разполагат на борда на кораба с добри жилищни помещения и съоръжения за отдих и възстановяване 1. Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, предоставят и поддържат добри жилищни помещения, съоръжения за отдих и възстановяване за моряците, които работят и/или живеят на борда, с цел подобряване на благосъстоянието и здравето на моряците. 2. Изискванията в Кодекса за прилагане на това Правило, които се отнасят до конструкцията и оборудването на кораба, се отнасят само за кораби, построени по време на или след влизането в сила на тази Конвенция за съответната държава-членка. За кораби, построени преди тази дата, изискванията, свързани с конструкцията и оборудването на кораба, посочени в Конвенция № 92 относно настаняването на екипажа (ревизирана), 1949 г., и Конвенция № 133 относно настаняването на екипажа (допълнителни разпоредби), 1970 г., продължават да се прилагат така, както същите са били прилагани съгласно законодателството или практиката в съответната държава до тази дата. За дата на построяване на даден кораб се приема датата, на която се постави килът му или когато се намира в сходен стадий на построяване. 3. Освен ако изрично не е предвидено друго, всички изисквания, въведени с изменения на Кодекса, отнасящи се до разпоредбите относно жилищните помещения, съоръженията за отдих и възстановяване на моряците, се прилагат само за кораби, построени по време на или след влизането в сила на съответното изменение за съответната държава-членка. Стандарт А3.1 – Жилищни помещения и съоръжения за отдих и възстановяване 1. Всяка държава-членка приема законодателство, което изисква корабите, които плават под нейно знаме: (а) да отговарят на минимални стандарти, гарантиращи, че жилищните помещения и съоръженията за отдих и възстановяване на моряците, които работят и/или живеят на борда, са добри и отговарят на съответните разпоредби на този Стандарт; и (
b)да бъдат инспектирани за установяване на първоначалното и постоянно съответствие с изискванията на тези стандарти. 2. При разработването и прилагането на законодателство за въвеждане на този Стандарт компетентната власт след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците: (а) взема предвид Правило 4.3 и свързаните с него разпоредби на Кодекса относно опазването на здравето и безопасността и предотвратяването на инциденти в светлината на конкретните нужди на моряците, които живеят и работят на борда на кораба; и (
b)взема под внимание ръководствата, съдържащи се в Част Б на този Кодекс. 3. Предвидените в Правило 5.1.4 прегледи се провеждат, когато: (а) корабът се регистрира или пререгистрира; или (
b)жилищните помещения за моряците на борда на кораб претърпят значителни промени. 4. Компетентната власт отделя особено внимание за гарантиране на изпълнението на изискванията на тази Конвенция относно: (а) размера на каютите и другите жилищни пространства; (
b)отоплението и проветрението; (
c)шума, вибрациите и другите фактори на окръжаващата среда; (
d)санитарно-хигиенните удобства; (
e)осветлението; и (
f)помещението за оказване на медицинска помощ. 5. Компетентната власт на всяка държава-членка изисква корабите, които плават под нейно знаме, да отговарят на минималните норми за жилищните помещения, съоръженията за отдих и възстановяване на борда, посочени в членове 6 до 17 на този Стандарт. 6. По отношение на общите изисквания към жилищните помещения: (а) таванът във всички жилищни помещения за моряците да е достатъчно висок; минималната разрешена височина на тавана във всички жилищни помещения за моряците, в които е необходимо пълна свобода на движение, не може да е по-малка от 203 сантиметра; компетентната власт може да разреши някои ограничени намаления на този минимум във всяко помещение или част от всяко помещение, когато са уверени, че намалението е: (
i)разумно; и (
ii)няма да създаде неудобство за моряците; (
b)жилищните помещения да имат подходяща изолация; (
c)на корабите, които не са пътнически, съгласно определението за такива кораби, дадено в член 2 (е) и (
f)на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протокола от 1988 г., спалните помещения се разполагат над товарната линия в средата на кораба или около кърмата на кораба освен в изключителни случаи, в които размерът, видът или предназначението на кораба по проект прави всяко друго разположение непрактично, спалните помещения могат да се разположат в предната част на кораба, но в никой случай пред преградата, предпазваща при сблъсък; (
d)на пътнически кораби и на кораби със специално предназначение, построени в съответствие с Кодекса за безопасност на кораби със специално предназначение, приет от Международната морска организация през 1983 г., и последващите му ревизии („кораби със специално предназначение“) компетентната власт може да разреши разполагането на спалните помещения под товарната линия, но в никакъв случай непосредствено под работните пътеки, при условие че са предприети задоволителни мерки за осигуряване на осветление и проветрение; (
e)не може да има пряк достъп до спалните помещения от товарните или машинните отделения или от камбузите, складовите помещения, сушилните или общите санитарни помещения; частта от преграда, отделяща тези помещения от спалните помещения и външните прегради, трябва да е изградена стабилно от стомана или от друг одобрен материал и да е водонепроницаема и газоустойчива; (
f)материалите, използвани за построяването на вътрешни прегради, облицовки и обкови, подове и сглобки, трябва да бъдат подходящи за целта и да спомагат за осигуряването на здравословен климат; (
g)трябва да се осигурява достатъчно осветление и дренаж, и (
h)жилищните помещения, съоръженията за отдих и възстановяване и сервиране трябва да отговарят на изискванията в Правило 4.3 и свързаните с него разпоредби на Кодекса относно опазването на здравето, осигуряване на безопасността и предотвратяването на инциденти по отношение на предотвратяването на риска от излагане на опасни нива на шум, вибрации и други фактори на обкръжаващата среда и химикалите на борда на корабите и да предоставят на моряците приемливи условия за живот и пребиваване на борда. 7. По отношение на изискванията за проветрение и отопление: (а) спалните помещения и помещенията за хранене трябва да бъдат достатъчно проветрени; (
b)жилищните помещения на моряците, радиопомещението и стаята за централизиран контрол и управление на машините на всеки кораб трябва да са оборудвани с климатична инсталация, като изключения се допускат само по отношение на корабите, които редовно търгуват в райони, чиито климатични условия не го изискват; (
c)всички санитарни помещения трябва да имат директна вентилация с изход към открит въздух и която да не е свързана с вентилационната система на която и да било част от жилищните помещения; и (
d)на всеки кораб трябва да се осигури подаването на достатъчно отопление чрез подходяща система за отопление, с изключение на корабите, които плават изключително в райони с тропически климат. 8. По отношение на изискванията за осветление, с изключение на случаите, в които са разрешени специални мерки за пътнически кораби, спалните помещения и помещенията за хранене трябва да бъдат осветени с естествена светлина и да са оборудвани с адекватно изкуствено осветление. 9. По отношение на корабите, на борда на които се изисква наличието на спални помещения, се прилагат следните изисквания: (а) на кораби, които не са пътнически, за всеки моряк се предоставя индивидуално спално помещение; изключения от това изискване могат да се правят от компетентната власт след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците по отношение на кораби с брутен тонаж под 3000 тона или кораби със специално предназначение; (
b)за мъжете и жените се предоставят отделни спални помещения; (
c)спалните помещения трябва да бъдат с подходящи размери и подходящо оборудвани, за да се осигури необходимият комфорт и да се улесни поддържането на чистота; (
d)на всеки моряк се осигурява самостоятелно легло във всички случаи; (
e)минималните вътрешни размери на леглото не могат да бъдат по-малки от 198 сантиметра на 80 сантиметра; (
f)квадратурата на единичните спални помещения на моряците не може да е по-малка от: (
i)4,5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж под 3000 тона; (
ii)5,5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 3000 тона или повече, но под 10 000 тона; (iii) 7 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 10 000 тона или повече; (
g)за да се осигурят единични спални помещение на кораби с брутен тонаж под 3000 тона, на пътнически кораби и на кораби със специално предназначение, компетентната власт може да разреши намаление на квадратурата на тези помещения; (
h)спалните помещения на кораби с брутен тонаж под 3000 тона, които не са пътнически кораби или кораби със специално предназначение, могат да бъдат обитавани от не повече от двама моряци; квадратурата на такива спални помещения е минимум 7 квадратни метра; (
i)квадратурата на спалните помещения за моряците, които не са от офицерския състав, на пътнически кораби и кораби със специално предназначение не може да бъде по-малка от: (
i)7,5 квадратни метра на стая за двама души; (
ii)11,5 квадратни метра на стая за трима души; (iii) 14,5 квадратни метра на стая за четирима души; (
j)в едно спално помещение на кораби със специално предназначение могат да се настаняват повече от четирима души, като квадратурата на такива спални помещения не може да бъде по-малка от 3,6 квадратни метра за човек; (
k)на кораби, които не са пътнически кораби или кораби със специално предназначение, когато не е предоставена самостоятелна дневна стая или стая за отдих, квадратурата на спалните помещения за моряците от офицерския състав не може да бъде по-малка от: (
i)7,5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж под 3000 тона; (
ii)8,5 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 3000 тона или повече, но под 10 000 тона; (iii) 10 квадратни метра на кораби с брутен тонаж 10 000 тона или повече; (
l)на пътническите кораби и на корабите със специално предназначение, когато не е предоставена самостоятелна дневна стая или стая за отдих, квадратурата на спалните помещения за моряците от офицерския състав не може да бъде по-малка от 7,5 квадратни метра на човек за младши офицери и 8,5 квадратни метра на човек за старши офицери; под младши офицери следва да се разбира моряци на оперативно ниво, а под старши – моряци на управленско ниво; (
m)капитанът, главният механик и старшият помощник-капитан в допълнение към своите спални помещения разполагат с прилежаща дневна стая или стая за отдих или равностойно допълнително пространство; компетентната власт може да направи изключение от това изискване за корабите с тонаж под 3000 тона след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците; (
n)мебелировката за всеки обитател включва заключващо се шкафче за дрехи с достатъчно големи размери (най-малко 475 литра) и чекмедже или равностойно пространство не по-малко от 56 литра; ако чекмеджето е комбинирано с шкафа, тогава общият обем на шкафа трябва да бъде минимум 500 литра; да има лавица и да може да се заключва, за да се гарантира личната собственост на обитателя; (о) всяко спално помещение се оборудва с маса или бюро, което може да бъде фиксирано, сгъваемо или плъзгащо се и с удобно място за сядане според нуждите. 10. По отношение на изискванията за столовите: (а) столовите се разполагат отделно от спалните помещения и възможно най-близо до камбуза; компетентната власт може да направи изключение от това изискване за корабите с тонаж под 3000 тона след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците; и (
b)столовите са с необходимия размер, разполагат с удобства и са подходящо мебелирани и оборудвани (включително непрестанно функциониращи машини за разхладителни напитки), отчитайки вероятния брой на моряците, които ще ги ползват по всяко време; в зависимост от обстоятелствата столовите са отделни или общи. 11. По отношение на изискванията за санитарните възли: (а) всички моряци имат удобен достъп до санитарните възли на кораба, които отговарят на минимални здравословни и хигиенни норми и разумни норми за комфорт, като се осигуряват отделни санитарни възли за жените и мъжете; (
b)леснодостъпни санитар

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.