Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване

(1)Доставчиците на аеронавигационно обслужване поддържат постоянна връзка с ползвателите по чл. 2, ал. 2 по въпросите, свързани с предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване.“

1. Досегашните ал. 1 – 9 стават съответно ал. 2 –
2. §
3. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
4. Основният текст на ал. 1 се изменя така: „

(1)Доставчиците на аеронавигационно обслужване след консултация с ползвателите определят летища, за които летищните метеорологични служби получават предизвестие за:“.

1. В ал. 2 думата „уведомлението“ се заменя с „предизвестието“, а думите „метеорологична служба, обслужваща летището“ се заменят с „летищната метеорологична служба“. §
2. Член 15 се изменя така: „Чл. 15.

(1)Доставчиците на аеронавигационно обслужване и другите потребители се снабдяват с аеронавигационни метеорологични прогнози в цифрова форма от двата световни центъра за зонални прогнози (СЦЗП), разположени в Лондон и Вашингтон, които са част от световната система за зонални прогнози и които:

1. изготвят глобални метеорологични прогнози на необходимите нива за: а) вятър във височина; б) температура и влажност във височина; в) геопотенциална височина на полетните нива; г) полетно ниво и температура на тропопаузата; д) посока, големина и полетно ниво на максималния вятър; е) купесто-дъждовни облаци; ж) обледяване; з) турбулентност;
2. изготвят глобални прогнози за значими метеорологични явления (SIGWX);
3. разпространяват прогнозите по ал. 1, т. 1 и 2 в цифрова форма до съгласуваните с ГД „ГВА“ потребители;
4. приемат информация за аварийно изхвърляне на радиоактивни материали в атмосферата от регионалните специализирани метеорологични центрове за осигуряване на резултати от модели за пренос на замърсяване на атмосферата, за да ги включат в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);
5. създават и поддържат информационни канали с консултативните центрове за вулканична пепел (VAACs) за обмен на информация за вулканична активност, за да координират включването на информация за вулканични изригвания в прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX);
6. в случай на прекъсване на обслужването от единия СЦЗП функциите се поемат от другия СЦЗП.“ §
7. В чл. 17 се правят следните изменения:
8. В основния текст думите „съгласувано с ГД „ГВА“ се заличават.
9. В т. 7 думите „метеорологични служби“ се заменят с „летищни метеорологични служби“. §
10. В чл. 20, т. 7 думата „аварийното изхвърляне“ се заменя с „изхвърлянето“. §
11. В чл. 26 думите „Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 от 2000 г.)“ се заменят с „Наредба № 14 от 2012 г. за летищата и летищното осигуряване (обн., ДВ, бр. 86 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.)“. §
12. В чл. 46 в изречение първо думите „и неговата околност“ се заличават, а в изречение второ думите „валежи и“ се заменят с „дъжд, ръмеж, омара, димка и“. §
13. В чл. 49 думите „зоната на подхода за кацане“ се заменят с „прага на използваемата ПИК“. §
14. В чл. 69 думите „метеорологичната служба“ се заменят с „летищната метеорологична служба“. §
15. В чл. 71 ал. 3 се изменя така: „

(3)Летищните прогнози се издават не по-рано от един час преди началото им на валидност и съдържат кратко опи­сание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището.“ §

1. Член 84 се изменя така: „Чл.
2. Зонални прогнози за полети на малки височини се издават на всеки 6 часа, с период на валидност 6 часа и се разпространяват до метеорологичната служба за следене и/или летищните метеорологични служби в съответния район за полетна информация не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.“ §
3. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
4. В ал. 2 думите „разпространявани в кодови форми GRIB и BUFR“ и запетаите пред и след тях се заличават.
5. Създава се ал. 3: „

(3)Картите, изготвени на основата на прогнозите от СЦЗП, са за фиксирани райони съгласно фиг. 6.1, 6.2 и 6.3 от приложение № 6.“ §

1. В чл. 110, ал. 3 думите „метеорологична служба“ се заменят с „летищна метеорологична служба“ и след тях се поставя запетая и се добавя „разположена на територията на летището“. §
2. В чл. 115 ал. 1 се изменя така: „

(1)Брифингът, консултацията и визуализацията на материали се провеждат от ЛМС, отговорна за летището за излитане, а където няма такава – ДАНО, съгласувано с авиационните оператори, определя летищна метеорологична служба, която да извършва обслужването.“ §

1. В чл. 120 думите „метеорологичната служба“ се заменят с „летищната метеорологична служба“. §
2. В чл. 124, ал. 1 думите „метеорологичните служби“ се заменят с „летищната метеорологична служба и метеорологичната служба за следене“. §
3. В чл. 127 думите „метеорологична служба“ се заменят с „летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене“. §
4. В чл. 130 думите „метеорологична служба“ се заменят с „летищна метеорологична служба“. §
5. В чл. 131 думите „метеорологични служби“ се заменят с „летищни метеорологични служби или метеорологични служби за следене“. §
6. В чл. 133, ал. 1, т. 3 думите „метеорологичните служби“ се заменят с „летищните метеорологични служби“. §
7. В чл. 134 думите „метеорологичните служби“ се заменят с „летищните метеорологични служби“. §
8. В чл. 135 се правят следните изменения:
9. В ал. 1 след думите „метеорологичните служби“ се добавя „за следене“.
10. В ал. 2 думите „метеорологичните служби“ се заменят с „летищните метеорологични служби или метеорологичните служби за следене“. §
11. Член 139 се изменя така: „Чл. 139.

(1)Аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) е основно телекомуникационно средство за обмен на оперативна метеорологична информация.

(2)За обмен на оперативна метеорологична информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, се използва и световната компютърна мрежа интернет при наличието на двустранни/многостранни или регионални аеронавигационни споразумения.

(3)Необходимото аеронавигационно неподвижно обслужване (AFS) се съдържа в Приложение № 10, том III, част 1 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 1994 г., ратифицирана с Указ № 596 от 4.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 1966 г.).“ § 26. В чл. 140 думата „глобалната“ се заменя със „световната“ и накрая се добавя „като се спазват формата и приоритетът, определени в Приложение № 10, том II, глава 4 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.“ § 27. В допълнителната разпоредба заглавието става „Допълнителни разпоредби“ и се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се т. 18а: „18а. „Контролиран район“ (Control area) (CTA) е контролирано въздушно пространство, разположено от определена граница над земната повърхност.“; б) в т. 56 след думите „Flight information region“ се добавя абревиатурата „(FIR)“. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Тази наредба отразява всички изменения до № 76 на Приложение 3 „Метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване“ към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.“ § 28. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думата „свидетелство“ се заменя с „удостоверение“. § 29. Приложение № 1 се изменя така: „Приложение № 1 към чл. 30, ал. 1 Технически изисквания за метеорологични наблюдения и сведения I. Общи изисквания към метеорологичните наблюдения 1. В приложението се определят техническите изисквания относно начините на провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвянето на аеронавигационни метеорологични сведения, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност, в съответствие с изискванията на глава трета на наредбата. Аеронавигационните метеорологични наблюдения се провеждат и аеронавигационните метеорологични сведения се изготвят в летищните метеорологични станции (ЛМСт), а качеството им се контролира от дежурния авиометеоролог-синоптик, ръководителите на ЛМС и от отдел АМО. Дежурното длъжностно лице следи непрекъснато развитието на времето на летището и неговите околности и при настъпване на определени промени на метеорологични елементи и явления в съответствие с т. 2 провежда специално наблюдение и изготвя специално сведение, което се разпространява приоритетно до всички заинтересовани потребители. 2. Метеорологичните прибори се разполагат на летищата по начин, който осигурява представителност на данните, получавани от тях, за зоната, за която се изискват наблюденията. Указания за разполагането на приборите в близост до ПИК с цел минимизиране на рисковете за ВС са дадени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване. 3. Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с изискванията, процедурите и практиките, обявени от Световната метеорологична организация (СМО). Измерванията и наблюденията се извършват с експлоатационна точност в границите, определени в таблица № 1.1. 4. Метеорологичните наблюдатели на летището се разполагат по начин (доколкото това е възможно), който осигурява представителност на данните за районите, за които се изискват наблюденията. 5. Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция. 6. Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен. II. Общи изисквания към метеорологичните сведения 1. Формат на метеорологичните сведения 1.1. Локалните редовни и специални сведения се издават в явен текст със съкращения в съответствие с таблица № 1.2. 1.2. Сведения METAR и SPECI се издават в съответствие с таблица № 1.3 и се разпространяват в кодови форми METAR и SPECI, публикувани от СМО (WMO № 306, Part A). 1.3. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI съдържат цялата предвидена информация с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с РАНС (EUR ANP, Part VI – Meteorology). 1.4. Сведенията METAR/SPECI се разпространяват в цифров формат в допълнение на начина от т. 1.2 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 1.5. При разпространение в цифров формат сведенията METAR и SPECI се форматират съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML). При разпространение в цифров формат METAR и SPECI се придружават от съответните метаданни. Забележка. Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003). 2. Използване на термина „CAVOK“ Информацията за видимост, видимост на пистата за излитане и кацане, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина „CAVOK“, когато по време на наблюдението са налице едновременно следните условия: а) видимост 10 km или повече и минималната видимост не се съобщава; – в локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.2, 2.4.3 и 2.4.4; в сведенията METAR /SPECI стойността на видимостта се съобщава в съответствие с част ІV, т. 2.4.5; – минималната видимост се съобщава в съответствие с част ІV , т. 2.4.5, букви „а“ и „б“; б) няма облачност от оперативно значение; в) няма нито едно от метеорологичните явления от оперативно значение по т. 4.2.3 и 4.2.5. 3. Критерии за издаване на локални специални сведения и специални сведения SPECI 3.1. Списъкът от критерии за издаване на локални специални сведения включва: 3.1.1. стойности, които съответстват в най-голяма степен на оперативните минимуми на пистата за излитане и кацане на летището и на операторите, използващи летището; 3.1.2. стойности, които се определят в зависимост от оперативните изисквания на местните органи за ОВД и операторите; 3.1.3. повишаване на температурата с 2°C и повече спрямо дадената в последното сведение или алтернативна прагова стойност, която се съгласува със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори; 3.1.4. допълнителна информация относно наличието на значими метеорологични явления в зоните за подход и набор в съответствие с таблица 1.2; 3.1.5. от 13 ноември 2014 г. при прилагане на процедури за намаляване на шума cъгласно Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение и когато вариацията от средната скорост на вятъра (поривите) се изменя с 2,5 m/s (5

1. kt)или повече от тази в последното съобщение, а средната скорост на вятъра преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15
2. kt)или повече, и 3.1.6. стойностите, които са критерии за специални сведения в кодова форма SPECI. 3.2. Специални сведения в кодова форма SPECI се издават при следните промени на метеорологичните условия: 3.2.1. когато средната посока на приземния вятър се измени с 60° или повече от тази в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10 възела) или повече; 3.2.2. когато средната скорост на вятъра се измени с 5 m/s (10 възела) или повече от тази в последното сведение; 3.2.3. когато отклонението от средната скорост на вятъра (поривите) се измени с 5 m/s (10
3. kt)или повече от това в последното сведение, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 7,5 m/s (15
4. kt)или повече; 3.2.4. когато вятърът се изменя, преминавайки през стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от метеорологичните власти след консултации със съответните органи за ОВД и заинтересованите оператори, като се отчитат изменения на вятъра, които: а) изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане, и б) са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните минимуми на ВС, които са типични за даденото летище; 3.2.5. когато видимостта се промени до или премине през една или няколко от следните стойности: а) 800, 1500 или 3000 m; б) 5000 m, в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.6. когато видимостта на пистата за излитане и кацане се промени до или премине през една или няколко от стойностите: 50, 175, 300, 550 или 800 m; 3.2.7. в случай на начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) преохладен валеж; б) умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; в) гръмотевична буря с валеж; г) прашна буря; д) пясъчна буря; 3.2.8. в случай на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: а) преохладена мъгла; б) ниско носещ се прах, пясък или сняг; в) прашна, пясъчна или снежна виелица (включително снежна буря); г) гръмотевична буря без валеж; д) шквал; е) фуниевидни облаци (торнадо или смерч); 3.2.9. когато височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC се промени до или премине през: а) 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); б) 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; 3.2.10. когато количеството на облачен слой с долна граница под 450 m (1500
5. ft)се промени: а) от SCT или по-малко към BKN или OVC; или б) от BKN или OVC към SCT или по-малко; 3.2.11. когато небето е закрито и вертикалната видимост се промени до или премине през 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); 3.2.12. други критерии, основани на оперативните минимуми на даденото летище. 3.3. Когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент, се издава едно сведение SPECI, което се третира като сведение за влошаване. III. Разпространение на метеорологичните сведения 1. METAR и SPECI 1.1. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват до международните банки данни OPMET и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS, определени от регионалното аеронавигационно споразумение. 1.2. Редовните и специалните сведения METAR/SPECI се разпространяват за обмен в съответствие с РАНС. 1.3. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на условията на времето се разпространяват незабавно след наблюдението. 1.4. Специалните сведения в кодова форма SPECI за подобряване на условията на времето се разпространяват, когато подобрението се е задържало 10 min и при необходимост се коригират преди разпространението в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период. 1.5. Специалните сведения в кодова форма SPECI за влошаване на един елемент и едновременно с това за подобряване на друг се разпространяват незабавно след наблюдението. 2. Локални редовни и специални сведения 2.1. Локалните редовни и специални сведения се разпространяват до местните органи за ОВД и се предоставят също и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. 2.2. Локалните специални сведения се разпространяват до органите за ОВД веднага след настъпването на определените в раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“ условия. 2.3. Локални специални сведения не се издават за: а) метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с индикатори, еднакви с тези в метеорологичната станция, и тези индикатори се използват за изготвяне на локални редовни и специални сведения; б) видимостта на пистата за излитане и кацане, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават на местните органи за ОВД от наблюдател на летището. 2.4. Локални специални сведения се предоставят и на операторите и на други ползватели на аеронавигационна информация на летището. IV. Метеорологични наблюдения и сведения 1. Приземен вятър 1.1. Разположение на датчиците 1.1.1. Датчиците за измерване на приземния вятър се поставят на места и по такъв начин, че информацията за приземния вятър да е представителна за условията на височина приблизително 10 ± 1 m (30 ± 3
6. ft)над земната повърхност. 1.1.2. Датчиците за посока и скорост на вятъра, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. 1.1.3. На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от пистата за излитане и кацане, се осигуряват допълнителни датчици. 1.1.4. Наблюденията за излитане и кацане трябва да дават възможно най-добрата представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане. 1.2. Визуализиране 1.2.1. Осреднените стойности и съществените вариации на посоката и на скоростта на вятъра за всеки датчик се визуализират в реално време в метеорологичната станция и службите за ОВД чрез автоматизирано оборудване. 1.2.2. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и службите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици. 1.2.3. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 1.1.2 индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 1.2.4. Средните стойности и значителните вариации на посоката и скоростта на приземния вятър от всеки сензор се разпространяват и визуализират чрез автоматизирани системи. 1.3. Осредняване 1.3.1. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва: а) за 2-минутен период – за локалните редовни и специални сведения и за индикаторите на вятъра за органите за ОВД; б) за 10-минутен период – за сведения в кодова форма METAR/SPECI; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на посоката на вятъра с 30° и повече при скорост преди или след промяната 5 m/s (10 възела) и повече или изменение на скоростта с 5 m/s (10 възела) и повече, което трае най-малко 2 min. 1.3.2. Периодът на осредняване на отклоненията от средната скорост на вятъра (пориви) е 3 sec за локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI, както и за визуализиране за органите за ОВД. 1.4. Точност на измерванията 1.4.1. Съобщаваните данни за посоката и средната скорост на приземния вятър, а така също и отклоненията от средната скорост на приземния вятър съответстват на параметрите на желателната точност на измерванията от гледна точка на експлоатацията, дадени в таблица 1.1. 1.5. Съобщаване на данните в сведенията 1.5.1. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI посоката и скоростта на приземния вятър се съобщават в стъпки, съответно кратни на 10° и 1m/s (1 kt). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото деление на тази скала. 1.5.2. В локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI се указва: 1.5.2.1. използваната мерна единица за скорост на вятъра; 1.5.2.2. вариацията от средната посока на вятъра през последните 10 min се съобщава, ако общата вариация е 60° и повече, по следните начини: а) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180°, и скорост 1,5 m/s (3 възела) или повече се съобщава вариацията на посоката с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял; б) при обща вариация от 60° или повече, но по-малко от 180° и скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 kt), се съобщава посоката като променлива без средна стойност; в) при обща вариация 180° и повече се съобщава посоката като променлива без средна стойност; 1.5.2.3. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 min се съобщава само когато отклонението от средната скорост е: а) 2,5 m/s (5
7. kt)или повече в локалните редовни и специални сведения при прилагане на процедури за намаляване шума съгласно Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение; б) 5 m/s (10
8. kt)или повече в противен случай; 1.5.2.4. при скорост на вятъра, по-малка от 0,5 m/s (1 kt), се използва терминът„CALM“; 1.5.2.5. при скорост на вятъра 50 m/s (100
9. kt)и повече се отбелязва 49 m/s (99 възела); 1.5.2.6. когато 10-минутният период включва „значим скок“ на стойностите на посоката и/или скоростта на вятъра, се съобщават само вариациите на скоростта и посоката, наблюдавани след скока. 1.5.3. В локалните редовни и специални сведения: а) при наблюдения на приземния вятър, които се извършват в повече от една точка по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщават местата на тези наблюдения, за които стойностите са представителни; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на приземния вятър, се съобщават стойностите за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните; в) указват се двете крайни посоки, между които вятърът се е променял, когато вариацията на средната посока на вятъра се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.2, буква „б“; г) указват се достигнатите максимална и минимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 1.5.4. В сведенията METAR/SPECI се указва достигнатата максимална стойност, когато вариацията на средната скорост на вятъра (пориви) се съобщава в съответствие с т. 1.5.2.3. 2. Видимост 2.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на видимостта представителността на наблюденията на видимостта се осигурява чрез използване на датчици, разположени на подходящи места. Датчиците за видимостта, използвани за наблюденията за локалните редовни и специални сведения, се разполагат така, че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на пистата за излитане и кацане и за зоната на опиране. Видимостта се измерва на височина около 2,5m над пистата за излитане и кацане. 2.2. Визуализиране При използване на инструментални системи за измерване на видимостта данните, получавани от всеки датчик, се визуализират на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в метеорологичната станция и в съответните органи за ОВД. Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД се свързват към едни и същи датчици. Когато е необходимо използването на различни датчици, в съответствие с изискванията на т. 2.1 индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта за излитане и кацане се отнасят показваните данни. 2.3. Осредняване При използване на инструментални системи изходните данни се обновяват поне през 60 sec, за да се осигуряват представителни текущи данни. Периодът на осредняване е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специалните сведения METAR/SPECI, с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва значим скок в стойностите на видимостта; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта се използват само данните, получени след наблюдавания скок; „значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта за период не по-малък от 2 min, при което стойностите й достигат или превишават критериите за издаване на специални сведения в кодова форма SPECI по т. 3 от раздел II „Общи изисквания към метеорологичните сведения“. 2.4. Съобщаване на данните в сведенията 2.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията в кодова форма METAR/SPECI видимостта се указва: а) при видимост под 800 m – в стъпки през 50 m; б) при видимост 800 m или повече, но по-малко от 5 km – в стъпки през 100 m; в) при видимост 5 km и повече, но по-малко от 10 km – в стъпки по един километър; г) при видимост 10 km и повече видимостта се счита за 10 km, освен ако условията позволяват да се използва „CAVOK“. В случаите по т. „а“ – „г“ всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръглява към най-близкото по-малко деление на скалата. 2.4.2. В локалните редовни и специални сведения стойността на видимостта по дължината на пистата за излитане и кацане се съобщава заедно с единиците, използвани за нейното измерване. 2.4.3. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при наблюдения, провеждани на няколко места по дължината на пистата за излитане и кацане, се съобщава първо стойността, представителна за зоната на опиране, следвана при необходимост от стойностите за средната точка и за отдалечения край, като при това се означават местата, за които тези стойности са представителни. 2.4.4. В локалните редовни и специални сведения при инструментално определяне на видимостта и при използване на повече от една писта за излитане и кацане и наблюдаване на видимостта за съответната писта за излитане и кацане наличните данни за видимостта се съобщават за всяка една писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 2.4.5. В сведенията METAR/SPECI се съобщава преобладаващата видимост. Когато видимостта не е еднаква в различните посоки, в сведението се съобщава и: а) минималната видимост и при възможност нейната посока по отношение летищната контролна точка с указване на една от осемте посоки на компаса – когато най-малката видимост е различна от преобладаващата и е по-малка от 1500 m или по-малка от 50 % от стойността на преобладаващата видимост, но в същото време по-малка от 5000 m; ако най-малката видимост се наблюдава в няколко направления, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; б) минималната стойност, без да се указва посоката – при бързо изменение на видимостта и невъзможност за определяне на преобладаващата видимост. 3. Видимост на пистата за излитане и кацане 3.1. Разположение на датчиците 3.1.1. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват на височина около 2,5 m над пистата при инструментални наблюдения и на височина около 5 m над пистата при наблюдения, извършвани от метеонаблюдател. 3.1.2. Наблюденията на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват странично от осовата линия на пистата на разстояние не по-голямо от 120 m. 3.1.3. Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 m от прага на пистата за излитане и кацане, а местата за наблюдение за средния и крайния сектор от пистата за излитане и кацане трябва да се намират на разстояние от 1000 до 1500 m от прага й и съответно на около 300 m от другия й край, за да се осигури представителност на данните за видимостта на пистата за излитане и кацане за тези зони. 3.1.4. Точното разположение на местата по т. 3.1.3, а при необходимост – и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на пистата за излитане и кацане, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори. 3.2. Инструментални системи 3.2.1. За оценка на видимостта на пистата за излитане и кацане, предназначена за инструментален подход и кацане по категории I, II и III, се използват трансмисометри и/или скетърметри. Забележка. Ръководство за използване на трансмисометри и скетърметри при определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане е дадено в Doc 9328 „Manual of Runway Visual Range Observing and Reporting Practices“. 3.3. Визуализиране 3.3.1. При използване на инструментални системи данните за видимостта на пистата за излитане и кацане се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици, а когато в съответствие с т. 3.1.2 се изискват отделни датчици, те съдържат ясно обозначение за коя писта за излитане и кацане или сектор от писта се отнасят показваните данни. 3.3.2. Когато оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва от наблюдател и при изменението на стойността тя преминава през стъпките на използваната за съобщения скала, сведенията за наблюденията се съобщават на съответните органи за ОВД с изключение на случаите по т. 2.3 от раздел III „Разпространение на метеорологичните сведения“. Такива съобщения се предават най-много 15 sec след края на наблюдението. 3.4. Осредняване 3.4.1. За да се осигури представителност на текущите данни, при използване на инструментални системи входните данни се обновяват най-малко на всеки 60 sec. Периодът на осредняване на видимостта на пистата за излитане и кацане е: а) 1 min – за локалните редовни и специални сведения и за визуализиране на цифрови индикатори или компютърни дисплеи в органите за ОВД; б) 10 min – за редовните и специалните сведения METAR/SPECI с изключение на случаите, когато 10-минутният период, непосредствено предшестващ наблюдението, включва „значим скок“ в стойностите на видимостта на пистата за излитане и кацане; в тези случаи за получаване на осреднените стойности на видимостта на пистата за излитане и кацане се използват само данните, получени след наблюдавания скок. „Значим скок“ е рязко и трайно изменение на видимостта на пистата за излитане и кацане за период не по-малък от 2 min, при което стойностите достигат или преминават през 800, 550, 300 и 175 m. 3.5. Интензивност на светлините на пистата за излитане и кацане 3.5.1. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане изчисленията се извършват за всяка писта за излитане и кацане. При интензивност на светлините, равна или по-малка от 3 % от максималната разполагаема интензивност на светлините, видимостта на пистата за излитане и кацане не се определя. За локалните редовни и специални сведения оценката на видимостта на пистата за излитане и кацане се извършва със следната интензивност на светлините: а) действителната интензивност на светлините – за писта с включени светлини; б) оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия – за писта с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите). 3.5.2. За сведения в кодова форма METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се определя на базата на максималната интензивност на светлините на пистата. 3.6. Съобщаване на данните в сведенията 3.6.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI видимостта на пистата за излитане и кацане се указва в стъпки от: а) 25 m – при видимост под 400 m; б) 50 m – при видимост между 400 и 800 m; в) 100 m – при видимост над 800 m. Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщения скала, се закръгля към най-близкото по-малко деление на скалата. 3.6.2. При оценяване на видимостта на пистата за излитане и кацане като долна граница се приема 50 m, а като горна – 2000 m. Извън тези граници локалните редовни и специални сведения и сведенията METAR/SPECI показват само, че видимостта на пистата е по-малка от 50 m или по-голяма от 2000 m. 3.6.3. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението ABV, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение P, след което следва максималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.4. Когато видимостта на пистата за излитане и кацане е под минималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава: а) в локалните редовни и специални сведения – чрез съкращението BLW, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата; б) в сведенията METAR/SPECI – със съкращение M, след което следва минималната стойност, която може да се определи от системата. 3.6.5. В локалните редовни и специални сведения: а) се указват използваните мерни единици; б) ако наблюденията на видимостта на писта за излитане и кацане се провеждат само в един участък на пистата, например в зоната на опиране, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение; в) ако наблюденията за видимостта на пистата за излитане и кацане се извършват в повече от една точка по дължината на пистата, първо се съобщава стойността, представителна за зоната на опиране, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край, и се указват съответните места, за които са представителни наблюденията; г) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане, се съобщават наличните данни за видимостта на всяка една писта, като се обозначават пистите, за които се отнасят съответните данни. 3.6.6. В сведенията METAR/SPECI: а) се съобщава само стойността, представителна за зоната на опиране, без указание за местоположение; б) при наличие на повече от една писта за излитане и кацане се включва видимостта в зоната на опиране на всяка една от тях, но за не повече от четири писти, като се включва обозначението на ПИК, за които се отнасят съответните данни. 3.6.7. При инструментално определяне на видимостта на пистата за излитане и кацане в сведенията METAR/SPECI се включва информация за изменение на видимостта на пистата в течение на 10-минутния период, непосредствено предшестващ наблюдението, когато в течение на 10-минутния период се наблюдава ясна тенденция на изменение – в първите 5 min средната стойност се различава със 100 m и повече от средната стойност във вторите 5 min. В случай на увеличение или намаление на видимостта се използват съответно съкращенията „U“ или „D“, а при липса на ясна тенденция – „N“. 4. Метеорологични явления 4.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за наблюдение на метеорологични явления, посочени в т. 4.2.3 и 4.2.5, представителността на информацията се осигурява чрез подходящо разположение на датчиците. 4.2. Съобщаване на данните в сведенията 4.2.1. В локалните редовни и специални сведения се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност. 4.2.2. В сведенията METAR/SPECI се съобщават типът и характеристиката на наблюдаваното явление и се указва неговата интензивност или близостта му до летището. 4.2.3. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се съобщават следните типове метеорологични явления чрез съответните им съкращения и критерии за съобщаване: а) валежи: – ръмеж: DZ; – дъжд: RA; – сняг: SN; – снежни зърна: SG; – ледени зърна (леден дъжд), суграшица: PL; – град (съобщава се, когато диа- метърът на най-голямото градово зърно е 5 mm или повече): GR; – дребен град и/или снежна суграшица (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 mm): GS; б) явления, намаляващи видимостта (хидрометеори): – мъгла (съобщава се, когато видимостта е по-малка от 1000 m, освен когато е указана като „MI“, „BC“, „PR“ или „VC“): FG; – димка (съобщава се, когато видимостта е поне 1000 m, но не по-голяма от 5000 m): BR; в) явления, намаляващи видимостта (литометеори): (Следващите съкращения се използват само когато влошаването на видимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5000 m или по-малко с изключение на „SA“, когато се указва като „DR“ и вулканична пепел.) – пясък: SA; – прах (над обширен район): DU; – омара: HZ; – дим: FU; – вулканична пепел: VA; г) други явления: – прашни/пясъчни вихри: PO; – шквал: SQ; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC; – прашна буря: DS; – пясъчна буря: SS. 4.2.4. В допълнение към списъка за типа валежи, даден в т. 4.2.3, в автоматизирано издаваните редовни и специални сведения и в сведенията METAR и SPECI се въвежда съкращението „UP“ за неидентифициран тип валеж, при невъзможност за идентифициране на типа валеж от АМНС. 4.2.5. Характеристиките, които се съобщават при необходимост в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, за да се опишат метеорологичните явления с използване на приетите съкращения и приложимите критерии, са съответно: – гръмотевична буря (използва се за съобщаване на гръмотевична буря с валеж в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3); когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевица или се види светкавица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението „TS“ се използва самостоятелно: TS; Забележка. На летища с метеонаблюдател наблюденията могат да се допълват със системи за регистриране на мълнии. Ръководство за използване на системи за регистриране на мълнии на летища с автоматични метеорологични наблюдателни системи е дадено в Manual on Automatic Meteorological Observing Systems at Aerodromes ( Doc 9837 ). – краткотраен валеж (използва се за съобщаване на проливен валеж в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3); краткотрайните валежи в околността на летището се съобщават като „VCSH“ без уточнение за типа или интензивността на валежа: SH; – преохладен (преохладени водни капки или валеж – използва се с различни метеорологични явления в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3): FZ; – високо носещ се (виелица); използва се за съобщаване в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на височина 2 m (6
10. ft)или повече над земята: BL; – ниско носещ се (използва се в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3 с метеорологични явления, издигнати от вятъра на по-малко от 2 m (6
11. ft)над нивото на земята): DR; – приземна (по-малко от 2 m над земната повърхност): MI; – на вълма (използва се за вълма от мъгла, покриваща части от летището): BC; – частична (използва се, когато значителна част от летището е покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла): PR. 4.2.6. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI интензивността или близостта до летището на наблюдаваните метеорологични явления се указва по следния начин: а) в локалните редовни и специални сведения: слаба – „FBL“, умерена – „MOD“, силна – „HVY“; б) в сведенията METAR/SPECI: слаба – „-“, умерена – без индикатор, силна – „+“; индикаторите за интензивност се използват с метеорологични явления в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3; слаба интензивност се използва само за валежи. Близост – отбелязва се с „VC“. Приблизително между 8 и 16 km от летищната контролна точка и се използва само в сведенията METAR/SPECI с метеорологично явление в съответствие с таблица 1.3, когато не се съобщава в съответствие с т. 4.2.5. 4.2.7. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI се използват в зависимост от необходимостта едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в т. 4.2.3 и 4.2.5, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността, или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление. В случай че се наблюдават две различни явления, те се съобщават в две отделни групи, като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която преобладаващият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се до сумарната интензивност на валежите. 4.2.8. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, когато не е възможно наблюдението на метеорологичното явление от АМНС поради временна повреда в системата/сензора, вместо метеорологичното явление във всяка група са записва „//“. 5. Облачност 5.1. Разположение на датчиците При използване на инструментални системи за измерване на количеството и на височината на долната граница на облаците представителността на информацията се осигурява чрез подходящото разположение на датчиците. В локалните редовни и специални сведения за летища с оборудвани писти за излитане и кацане за точен подход измерването на количеството и долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средния маркер на инструменталната система за кацане, а за летища, в които не се използва средният маркер, на разстояние 900 – 1200 m (3000 – 4000
12. ft)от прага на пистата за излитане и кацане от страната на захода. Забележка. Разположението на средния маркер при наличие на инструментални системи за кацане е дадено в Annex № 10 на ICAO. 5.2. Визуализиране При използване на инструментални системи данните за долната граница на облачността се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД, като дисплеите са свързани към едни и същи датчици. В случаите, когато дисплеите са свързани към повече от един датчик, на дисплеите следва да е ясно обозначено за коя писта за излитане и кацане или сектор от пистата се отнасят показваните данни. 5.3. Ниво на отчитане Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението (котата) на летището. За писта за излитане и кацане, оборудвана за точен подход, с праг, разположен с 15 m (50
13. ft)или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага. В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво. 5.4. Съобщаване на данните в сведенията В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI височината на долната граница на облаците до 3000 m (10 000
14. ft)се съобщава в стъпки от 30 m (100 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала. При летища със създадени процедури за ниска видимост за подход и кацане и при наличие на съответните технически възможности в локалните редовни и специални сведения височината на долната граница на облаците е възможно да се съобщава в стъпки от 15 m (50
15. ft)до 90 m (300
16. ft)включително и в стъпки от 30 m (100
17. ft)между 90 m (300
18. ft)и 3000 m (10 000 ft). Всяка друга наблюдавана стойност, която не съвпада с използваната за съобщаване на данни скала, се закръгля до най-близкото по-малко деление на тази скала. 5.4.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) количеството на облачността се съобщава, използвайки съкращенията „FEW“ (1 до 2 осми), „SCT“ (3 до 4 осми), „BKN“ (5 до 7 осми) или „OVC“ (8 осми); б) купесто-дъждовни и мощни купести облаци се отбелязват като „CВ“ или „TCU“ съответно; в) вертикалната видимост се съобщава в стъпки от 30 m (100
19. ft)до височина 600 m (2000 ft); г) ако няма облаци от оперативно значение, отсъстват купесто-дъждовни облаци, няма ограничения на вертикалната видимост, а съкращението „CAVOK“ не е приложимо, се използва съкращението „NSC“; д) когато се наблюдават няколко слоя или масива облаци от оперативно значение, тяхното количество и височина се съобщават в следната последователност: – най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; – следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC; – следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC; – купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи от т. „а“ до „в“; е) когато височината на долната граница на облачността е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облаците или части от тях; ж) когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни и мощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни. 5.4.2. В локалните редовни и специални сведения: а) се съобщават мерните единици, използвани при данните за височината на долната граница на облачността и за вертикалната видимост; б) когато се използва повече от една писта за излитане и кацане и за тях се провеждат наблюдения на височината на долната граница на облачността с помощта на инструментални системи, в сведенията се съобщават наличните данни за всяка писта за излитане и кацане, като се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят данните. 5.4.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI: а) когато не е възможно наблюдението на типа облаци от АМНС, вместо типа облачност във всяка група се записва „///“; б) когато АМНС не открива облачност, в сведението се използва съобщението „NCD“; в) когато АМНС открива купесто-дъждовни и мощни купести облаци, но количеството на облачността и/или височината на долната й граница не могат да се определят, то количеството на облачността и/или височината на долната й граница се заместват от „///“; г) когато небето не се вижда и не е възможно измерването на вертикалната видимост от АМНС поради временна повреда в системата/сензора, вертикалната видимост се замества с „///“. 6. Температура на въздуха и температура на точката на оросяване 6.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към едни и същи датчици. 6.2. Съобщаване на данните в сведенията 6.2.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, при това наблюдаваните стойности от 0,5° се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий. 6.2.2. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI температури, по-ниски от 0°, се указват съгласно табл. 1.2 и 1.3. 7. Атмосферно налягане 7.1. Визуализиране При използване на АМНС данните за атмосферното налягане QNH и при необходимост в съответствие с т. 7.3.2, буква „б“ QFE се визуализират с компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и при органите за ОВД. Тези дисплеи са свързани към един барометър. Когато се визуализират стойностите на QFE за повече от една писта за излитане и кацане, в съответствие с т. 7.3.2, буква „г“ ясно се обозначават пистите за излитане и кацане, за които се отнасят съответните данни. 7.2. Ниво на отчитане Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището. За писти за излитане и кацане, оборудвани за точен подход, и за необорудвани писти за излитане и кацане, при които прагът се намира на 2 m (7
20. ft)или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на писта за излитане и кацане. 7.3. Съобщаване на данните в сведенията 7.3.1. В локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала и се съобщават закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в четирицифрена група. 7.3.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщава: а) стойността на QNH; б) стойността на QFE при заявка на авиационен потребител и в съответствие с местните изисквания; в) мерните единици, използвани за QNH и QFE; г) стойностите за всяка писта за излитане и кацане (ако се използва повече от една писта за излитане и кацане и е необходима информация за QFE) при ясно обозначение на писта за излитане и кацане, за която се отнасят съответните данни. 7.3.3. В сведенията METAR/SPECI се включват само стойностите на QNH. 8. Допълнителна информация 8.1. Съобщаване на данните в сведенията 8.1.1. Когато някое от следните явления е било наблюдавано на летището през периода след последното издадено редовно сведение или през последния час (което от двете е по-кратко), но не и по време на наблюдението, това се съобщава като допълнителна информация в локалните редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI, използвайки не повече от три групи в съответствие с таблица 1.2 и таблица 1.3: – преохладен валеж; – умерен или силен валеж (включително краткотраен); – умерена или силна снежна виелица; – прашна или пясъчна буря; – гръмотевична буря; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч); – вулканична пепел. Забележка. При условие че се излъчват сведения SPECI, ГД „ГВА“ след консултации с потребителите може да реши да не се включват явления в изтекло време. 8.1.2. В локалните редовни и специални сведения се съобщават следните метеорологични явления или комбинации от тях като допълнителна информация: – купесто-дъждовни облаци: CB; – гръмотевична буря: TS; – умерена или силна турбулентност: MOD TURB, SEV TURB; – срез на вятъра: WS; – град: GR; – силна шквалова линия: SEV SQL; – умерено или силно MOD ICE, обледяване: SEV ICE; – преохладен валеж: FZDZ, FZRA; – силни планински вълни: SEV MTW; – прашна буря, пясъчна буря: DS, SS; – снежна виелица: BLSN; – фуниевиден облак (торнадо или воден смерч): FC. В информацията се указва местоположението на тези метеорологични явления. При необходимост се включва и друга допълнителна информация в явен текст със съкращения. 8.1.3. В автоматизирано издаваните локални редовни и специални сведения и в сведенията METAR/SPECI в допълнение към списъка с метеорологични явления от т. 8.1.1 се въвежда неидентифициран валеж при невъзможност за определяне на типа валеж от АМНС и се съобщава със съкращението „UP“ в съответствие с табл. 1.2. Забележка. При условие че се излъчват сведения SPECI, ГД „ГВА“ след консултации с потребителите може да реши да не се включват явления в изтекло време. 8.1.4. В сведенията METAR/SPECI се включва информация за срез на вятъра при съответните местни условия. Забележка. Понятието местни условия в т. 4.1.4 включва и такива, като приземни температурни инверсии и локална топография. 8.1.5. В сведенията METAR/SPECI се включва в съответствие с РАНС информация за: а) температурата на морската повърхност и състоянието на морето или значима височина на вълнaтa от аеронавигационната метеорологична станция, разположена на съоръжения в открито море за осигуряване на полети на хеликоптери; б) състоянието на пистата за излитане и кацане, предоставена от съответните летищни власти. Таблица 1.1 Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем Наблюдаван елемент Точност на измерванията или наблюденията, желана за експлоатацията Средна стойност на параметрите на приземния вятър Посока: ± 10° Скорост: ± 0,5 m/s (1
21. kt)до 5 m/s (10
22. kt)± 10 % над 5 m/s (10
23. kt)Отклонения от средния приземен вятър 1 m/s (± 2
24. kt)с отчитане на надлъжната и странична компонента Видимост ± 50 m до 600 m ± 10 % между 600 и 1500 m ± 20 % над 1500 m Видимост на пистата за излитане и кацане ± 10 m до 400 m ± 25 m между 400 и 800 m ± 10 % над 800 m Количество на облаците ± 1/8 (една осма) Височина на облаците ± 10 m (33
25. ft)до 100 m (330
26. ft)± 10 % над 100 m (330
27. ft)Температура на въздуха и температура на точката на оросяване ± 1° Стойност на налягането (QNH, QFE) ± 0,5 hPa Забележка. Ръководство по инструменти за измерване и методи за наблюдение се намира в документ № 8 на WMO „Guide of meteorological instruments and methods of observations“. Таблица 1.2 Шаблон за локално редовно (MET REPORT) и локално специално (SPECIAL) сведение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – словно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Елементи, специфирани в глава 3 Подробно описание Шаблон(и) Примери Индекс на типа съобщение (М) Тип на съобщението MET REPORT или SPECIAL MET REPORT SPECIAL Индикатор за местоположение (М) Индикатор за местоположение по ICAO (М) nnnn YUDO 1 Време на наблюдение (М) Дата и време на наблюдението в UTC nnnnnnZ 221630Z Идентификатор на автоматизирано съобщение (С) Идентификатор на автоматизирано съобщение (С) AUTO AUTO Приземен вятър (М) Име на елемента (М) WIND WIND 240/4MPS (WIND 240/8 KT) WIND RWY 18 TDZ 190/6MPS (WIND RWY 18 TDZ 190/12KT) WIND VRB1MPS (WIND VRB2KT) WIND CALM WIND VRB BTN 350/ AND 050/1MPS (WIND VRB BTN 350/ AND 050/2KT) WIND 270/ABV49MPS (WIND 270/ABV99KT) WIND 120/3MPS MAX9 MNM2 (WIND 120/6KT MAX18 MNM4) WIND 020/5MPS VRB BTN 350/ AND 070/ (WIND 020/10KT VRB BTN 350/ AND 070/) WIND RWY 14R MID 140/6MPS (WIND RWY 14R MID 140/12KT) Писта за излитане и кацане (O) 2 RWY nn[L] илиRWY nn[C] илиRWY nn[R] Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 TDZ Посока на вятъра (М) nnn/ VRB BTN nnn/ AND nnn/ или VRB C A L M Скорост на вятъра (М) [ABV]n[n][n] MPS (или [ABV]n[n]KT) Значителни вариации на скоростта на вятъра (C) 4 MAX[ABV]nn[n] MNMn[n] Значителни вариации на посоката на вятъра (C) 5 VRB BTN nnn/ AND nnn/ - Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 MID Посока на вятъра (O) 3 nnn/ VRB BTN nnn/ AND nnn/ или VRB C A L M Скорост на вятъра (O) 3 [ABV]n[n][n]MPS (или [ABV]n[n]KT) Значителни вариации на скоростта на вятъра (C) 4 MAX[ABV]nn[n] MNMn[n] Значителни вариации на посоката на вятъра (C) 5 VRB BTN nnn/ AND nnn/ - Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 END Посока на вятъра (O) 3 nnn/ VRB BTN nnn/ AND nnn/ или VRB C A L M Скорост на вятъра (O) 3 [ABV]n[n][n]MPS (или [ABV]n[n]KT) Значителни вариации на скоростта на вятъра (C) 4 MAX[ABV]nn[n] MNMn[n] Значителни вариации на посоката на вятъра (C) 5 VRB BTN nnn/ ANDnnn/ - Видимост (М) Име на елемента (М) VIS C A V O K VIS 350M CAVOK VIS 7KM VIS 10KM VIS RWY 09 TDZ 800M END 1200M VIS RWY 18C TDZ 6KM RWY 27 TDZ 4000M Писта за излитане и кацане (О) 2 RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R] Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 TDZ Видимост (М) n[n][n][n]M или n[n]KM Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 MID Видимост (О) 3 n[n][n][n]M или n[n]KM Участък от пистата за излитане и кацане (О) 3 END Видимост (О) 3 n[n][n][n]M или n[n]KM Видимост на писта за излитане и кацане (C) 6 Име на елемента (М) RVR RVR RWY 32 400M RVR RWY 20 1600M RVR RWY 10 BLW 50M RVR RWY 10L BLW 50M RVR RWY 14 ABV 2000M RVR RWY 10 BLW 150M RVR RWY 12 ABV 1200M RVR RWY 12 TDZ 1100M MID ABV 1400M RVR RWY 16 TDZ 600M MID 500M END 400M RVR RWY 16 500M RWY 20 800M Писта за излитане и кацане (C) 7 RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R] Участък от писта за излитане и кацане (C) 8 TDZ Видимост на писта за излитане и кацане (М) [ABV или BLW] nn[n][n]M Участък от писта за излитане и кацане (C) 8 MID Видимост на писта за излитане и кацане (C) 8 [ABV или BLW] nn[n][n]M Участък от писта за излитане и кацане (C) 8 END Видимост на писта за излитане и кацане (C) 8 [ABV или BLW] nn[n][n]M Време в момента (явление) (С) 9, 10 Интензивност на метеорологичното явление (С) 9 FBL или MOD или HVY - MOD RA HVY TSRA HVY DZ FLB SN HZ FG VA MIFG HVY TSRASN FBL SNRA FBL DZ FG HVY SHSN BLSN HVY TSUP // Характеристики и тип на метеорологичното явление (C) 9,11 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZUP 12 или FC 13 или FZRA или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или SHUP 12 или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN или TSUP 12 или UP 12 FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или FC или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA, или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG или // 12 Облачност (М) 14 Име на елемента (М) CLD CLD NSC CLD SCT 300M OVC 600M (CLD SCT 1000FT OVC 2000FT) CLD OBSC VER VIS 150M (CLD OBSC VER VIS 500FT) CLD BKN TCU 270M (CLD BKN TCU 900FT) CLD RWY 08R BKN 60M RWY 26 BKN 90M (CLD RWY 08R BKN 200FT RWY 26 BKN 300FT) CLD /// CB ///M (CLD /// CB ///FT) CLD /// CB 400M (CLD /// CB 1200FT) CLD NCD Писта за излитане и кацане (O) 2 RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R] Количество облачност (M) или вертикална видимост (O) 9 FEW или SCT или BKN или OVC или /// 12 OBSC NSC или NCD 12 Тип на облачността (C) 9 CB или TCU или /// 12 - Височина на долната граница или вертикалната видимост (C) 9 n[n][n][n] M (или n[n][n][n] FT) или ///M (или ///FT) 12 [VER VIS n[n][n]M (или VER VIS n[n][n][n]FT)] или VER VIS ///M (или ///FT) 12 Температура на въздуха (М) Име на елемента (М) T T17 TMS08 Температура на въздуха (М) [МS] nn Температура на точката на оросяване (М) Име на елемента (М) DP DP15 DPMS18 Температура на точката на оросяване (М) [MS]nn Налягане (М) Име на елемента (М) QNH QNH 0995HPA QNH 1009HPA QNH 1022HPA QFE 1001HPA QNH 0987HPA QFE RWY 18 0956HPA RWY 24 0955HPA QNH (M) nnnnHPA Име на елемента (O) QFE QFE(O) [RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R]] nnnnHPA [RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R] nnnnHPA] Допълнителна информация (C) 9 Опасни метеорологични явления (C) 9 CB или TS или MOD TURB или SEV TURB или WS или GR или SEV SQL или MOD ICE или SEV ICE или FZDZ или FZRA или SEV MTW или SS или DS или BLSN или FC 15 FC IN APCH WS IN APCH 60M-WIND 360/13MPS WS RWY 12 REFZRA CB IN CLIMB-OUT RETSRA Местоположение на метеорологичното явление(C) 9 IN APCH [n[n][n][n]M-WIND nnn/n[n]MPS] или IN CLIMB-OUT [n[n][n][n]M-WIND nnn/n[n]MPS] (IN APCH [n[n][n][n]FT-WIND nnn/n[n]KT] или IN CLIMB-OUT [n[n][n][n]FT-WIND nnn/n[n]KT]) или RWY nn[L] или RWY nn[C] или RWY nn[R] Метеорологични явления в изтекло време (C) 9,10 REFZDZ или REFZRA или REDZ или RE[SH]RA или RERASN или RE[SH]SN или RESG или RESHGR или RESHGS или REBLSN или RESS или REDS или RETSRA или RETSSN или RETSGR или RETSGS или REFC или REPL или REUP 12 или REFZUP 12 или RETSUP 12 или RESHUP 12 или REVA или RETS Тренд-прогноза (O) 16 Име на елемента (М) TREND TREND NOSIG TREND BECMG FEW 600M (TREND BECMG FEW 2000FT) TREND TEMPO 250/18MPS MAX25 (TREND TEMPO 250/36KT MAX50) TREND BECMG AT1800 VIS 10KM NSW TREND BECMG TL1700 VIS 800M FG TREND BECMG FM1030 TL 1130 CAVOK TREND TEMPO TL1200 VIS 600M BECMG AT1230 VIS 8KM NSW CLD NSC TREND TEMPO FM0300 TL0430 MOD FZRA TREND BECMG FM1900 VIS 500M HVY SNRA TREND BECMG FM1100 MOD SN TEMPO FM1130 BLSN TREND BECMG AT1130 CLD OVC 300M (TREND BECMG AT1130 CLD OVC 1000FT) TREND TEMPO TL1530 HVY SHRA CLD BKN CB 360M (TREND TEMPO TL1530 HVY SHRA CLD BKN CB 1200FT) Индикатор за промяна (М) 17 N O S I G BECMG или TEMPO Период на промяна (C) 9 FMnnnn и/или TLnnnn или ATnnnn Вятър (С) 9 nnn/[ABV]n[n][n]MPS [MAX[ABV]nn[n]] или (nnn/[ABV]n[n]KT [MAX[ABV]nn]) Видимост (С) 9 VIS n[n][n][n]M VIS n[n]KM C A V O K Интензивност на метеорологичното явление (С) 9 FBL или MOD или HVY - NSW Характеристики и тип на метеорологичното явление (М) 9,10,11 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZRA или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или FC или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG Име на елемента (C) 9 CLD Количество облачност и вертикална видимост (C) 9,14 FEW или SCT или BKN или OVC OBSC NSC Тип на облачността (С) 9,14 CB или TCU - Височина на долната граница или стойността на вертикалната видимост (C) 9,14 n[n][n][n]M (или n[n][n][n]FT) [VER VIS n[n][n]M или VER VIS n[n][n][n]FT)] Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Незадължителна стойност за една или повече писти за излитане и кацане. 3. Незадължителна стойност за един или повече участъци от писта за излитане и кацане. 4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.3. 5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.2, буква „а“. 6. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m. 7. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „г“. 8. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.5, буква „в“. 9. Включва се, когато е приложимо. 10. Една или повече, но не повече от три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3. 11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква „а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с приложение № 3. 12. За автоматизирани съобщения само. 13. Използва се за указване на торнадо или воден смерч, но не и за фуниевиден облак, недостигащ земната повърхност. 14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“. 15. Явният текст със съкращение се използва в съответствие с раздел IV, т. 8.1.2. 16. Включва се в съответствие с чл. 76 от наредбата. 17. Количеството индикатори на измененията се свежда до минимум в съответствие с приложение № 3, обикновено не повече от три групи. Таблица 1.3 Шаблон за редовно (METAR) и специално (SPECI) сведение Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Елементи, специфицирани в глава 3 Подробно описание Шаблон(и) Примери Индекс за типа съобщение(М) Тип на съобщението(М) METAR, METAR COR, SPECI или SPECI COR METAR METAR COR SPECI Индикатор за местоположение (М) Индикатор за местоположение по ICAO (М) nnnn YUDO1 Време на наблюдение (М) Дата и време на наблюдението в UTC(М) nnnnnnZ 221630Z Идентификатор на автоматизирано съобщение или липсващо сведение (С) 2 Идентификатор на автоматизирано съобщение или липсващо сведение(С) AUTO или NIL AUTO NIL Край на съобщението, ако липсва сведение METAR Приземен вятър (М) Посока на вятъра (М) nnn VRB 24004MPS (24008KT) VRB01MPS (VRB02KT) 19006MPS (19012KT) 00000MPS (00000KT) 140P49MPS (140P99KT) 12003G09MPS (12006G18KT) 24008G14MPS (24016G28KT) 02005MPS 350V070 (020010KT 350V070) Скорост на вятъра (М) [P]nn[n] Значителни вариации на скоростта на вятъра (C) 3 G[P]nn[n] Единици на измерване (М) MPS (или KT) Значителни вариации на посоката на вятъра (C) 4 nnnVnnn - Видимост (М) Преобладаваща или минимална видимост (М) 5 nnnn C A V O K 0350 CAVOK 7000 9999 0800 2000 1200NW 6000 2800E 6000 2800 Минимална видимост и посока на минималната видимост (C) 6 nnnn[N] или nnnn[NE] или nnnn[E] или nnnn[SE] или nnnn[S] или nnnn[SW] или nnnn[W] или nnnn[NW] Видимост на пистата за излитане и кацане (C) 7 Име на елемента (М) R R32/0400 R12R/1700 R10/M0050 R14L/P2000 R16L/0650 R16C/0500 R16R/0450 R17L/0450 R12/1100U R26/0550N R20/0800D R12/0700 Писта за излитане и кацане (M) nn[L]или nn[C] или nn[R] Видимост на пистата за излитане и кацане (M) [P или M]nnnn Тенденция на видимостта на пистата за излитане и кацане (C) 8 U, D или N Време в момента (явление) (С) 2, 9 Интензивност или близост на метеорологичното явление (С) 10 - или + - VC RA HZ VCFC +TSRA FG VCSH +DZ VA VCTS -SN MIFG VCBLSA +TSRASN -SNRA -DZ FG +SHSN BLSN UP FZUP TSUP FZUP // Характеристики и тип на метеорологичното явление (М) 11 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZRA или FZUP 12 или FC 13 или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или SHUP 12 или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN или TSUP 12 или UP 12 FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG или // 12 FG или PO или FC или DS или SS или TS или SH или BLSN или BLSA или BLDU или VA Облачност (M) 14 Количество и долна граница на облачността или вертикална видимост (M) FEWnnn или SCTnnn или BKNnnn или OVCnnn или FEW/// 12 или SCT/// 12 или BKN/// 12 или OVC/// 12 или ///nnn 12 или ////// 12 VVnnn или VV/// 12 NSC или NCD 12 FEW015 VV005 OVC030 VV/// NSC SCT010 OVC020 BKN/// ///015 BKN009TCU NCD SCT008 BKN025CB BKN025/// ///CB Тип на облачността (С) 2 CB или TCU или /// 12 - Температура на въздуха и точката на оросяване (М) Температура на въздуха и точката на оросяване (М) [M]nn/[M]nn 17/10 02/M08 M01/M10 Налягане (М) Име на елемента (М) Q Q0995 Q1009 Q1022 Q0987 QNH(M) nnnn Допълнителна информация (C) Метеорологични явления в изтекло време (C) 2,9 REFZDZ или REFZRA или REDZ или RE[SH]RA или RE[SH]SN или RESG или RESHGR или RESHGS или REBLSN или RESS или REDS или RETSRA или RETSSN или RETSPL или RETSGR или RETSGS или REFC или REVA или REPL или REUP 12 или REFZUP 12 или RETSUP 12 или RESHUP 12 REFZRA RETSRA WS R03 WS ALL RWY WS R18C W15/S2 W12/H75 Срез на вятъра (C) 2 WS Rnn[L] или WS Rnn[C] или WS Rnn[R] или WS ALL RWY Температура на морската повърхност и състояние на морето (C) 15 W[M]nn/Sn или W[M]nn/Hn[n][n] Състояние на пистата за излитане и кацане (C) 16 Идентификатор на пистата за излитане и кацане (М) Rnn[L]/ или Rnn[C] или Rnn[R] R/SNOLCO R99/421594 R/SNOCLO R14L/CLRD// Покритие на пистата за излитане и кацане (М) n или / CLRD// Степен на покритие на пистата за излитане и кацане (М) n или / Дебелина на покритие на пистата за излитане и кацане (М) nn или // Коефициент на триене или спирачен ефект (М) nn или // Тренд-прогноза (O) 17 Индикатор за промяна (М) 18 N O S I G BECMG или TEMPO NOSIG BECMG FEW020 TEMPO 25018G25MS (TEMPO 25036G50KT) BECMG FM1030 TL 1130 CAVOK BECMG TL1700 0800 FG BECMG AT1800 9000 NSW BECMG FM1900 0500 +SNRA BECMG FM1100 SN TEMPO FM1130 BLSN TEMPO FM0330 TL0430 FZRA Период на промяна (C) 2 FMnnnn и/или TLnnnn или ATnnnn Вятър (С) 2 nnn[P]nn[n][G[P]nn[n]]MPS (или nnn[P)]nn[G[P]nn]KТ) Преобладаваща видимост (С) 2 nnnn C A V O K Интензивност на метеорологичното явление (С) 10 - или + - N S W Характеристики и тип на метеорологичното явление (C) 2, 9, 11 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZRA или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или FC или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG Количество и дол-на граница на облачността или вертикална видимост (С) 2,14 FEWnnn SCTnnn или BKNnnn или OVCnnn VVnnn или VV/// N S C TEMPO TL1200 0600 BECMG AT 1200 8000 NSW NSC BECMG AT1130 OVC010 TEMPO TL1530 +SHRA BKN012CB Тип на облачността (С) 2,14 CB или TCU - Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Включва се, когато е приложимо. 3. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.3. 4. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 1.5.2.2, буква „а“. 5. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „б“. 6. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 2.4.5, буква „a“. 7. Включва се, когато видимостта или видимостта на пистата за излитане и кацане е < 1500 m; най-много до 4 писти за излитане и кацане в съответствие с раздел IV, т. 3.6.6, буква „б“. 8. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 3.6.7, буква „а“. 9. Една или повече, но максимум три групи в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7, 8.1.1 и приложение № 3. 10. Включва се, когато е приложимо, няма определител за умерена интензивност в съответствие с раздел IV, т. 4.2.6. 11. Типовете валежи от раздел IV, т. 4.2.3, буква а“ се комбинират в съответствие с раздел IV, т. 4.2.7 и приложение № 3. В тренд-прогнозата се указват само умерени и силни валежи в съответствие с при­ложение № 3. 12. За автоматични сведения. 13. За торнадо или воден смерч се използва силна интензивност, а за фуниевиден облак, който не достига земната повърхност – умерена (без индикатор). 14. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с раздел IV, т. 5.4.1, буква „е“. 15. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.5, буква „а“. 16. Включва се в съответствие с раздел IV, т. 8.1.5, буква „б“. 17. Включва се в съответствие с чл. 76 от наредбата. 18. Броят на индикаторите за промяна трябва да е минимален в съответствие с приложение № 3, като обикновено групите не превишават 3. Таблица 1.4 Използване на индикаторите за промяна в прогнозите за кацане Индикатор за промяна Индикатор за време и период Значение NOSIG - Не се очакват значими промени BECMG FMn 1 n 1 n 1 n 1 TLn 2 n 2 n 2 n 2 промяната се прогнозира да започне в n 1 n 1 n 1 n 1 UTC и да завърши в n 2 n 2 n 2 n 2 UTC TLnnnn да започне в началото на периода на валидност на прогнозата и да завърши в nnnn UTC FMnnnn да започне в nnnn UTC и да завърши в края на периода на валидност на прогнозата ATnnnn да стане в точно определено време nnnn UTC - а) да започне в началото и да завърши в края на периода на валидност на прогнозата; или б) времето на промяната не може да се определи TEMPO FMn 1 n 1 n 1 n 1 TLn 2 n 2 n 2 n 2 временни флуктуации се прогнозират да започнат в n 1 n 1 n 1 n 1 UTC и да завършат в n 2 n 2 n 2 n 2 UTC TLnnnn да започнат в началото на периода на валидност на прогнозата и да прекратят в nnnn UTC FMnnnn да започнат в nnnn UTC и да прекратят в края на периода на валидност на прогнозата - да започнат в началото и да прекратят в края на периода на валидност на прогнозата Таблица 1.5 Диапазон и резолюция на величините, включени в локалните сведения Елемент Величина Диапазон Резолюция Писта за излитане и кацане безразмерна величина 01-36 Посока на вятъра °географски 010-360 Скоророст на вятъра MPS KT 1-99* 1-199* Видимост M M KM KM 0-750 800-4900 5-9 10- 0 (фикс. значение 10 KM) Видимост на пистата за излитане и кацане M M M 0-350 400-750 800-2000 Вертикална видимост M M FT FT 0-75** 90-600 0-250** 300-2000 Облаци: височина на долната граница M M FT FT 0-75** 90-600 0-250** 300-10000 Температура на въздуха Температура на точката на оросяване °C -80-+60 QNH; QFE hPa 0500-1100 *за нуждите на гражданското въздухоплаване скорости на вятъра над 50 m/s (100
28. kt)не се използват, но е предвидено за други цели да могат да се съобщават скорости до 99 m/s (199
29. kt)**при условията на т. 5.4; в противен случай се използват значения, кратни на 30 m (100
30. ft)Таблица 1.6 Диапазон и резолюция на величините, включени в сведенията METAR и SPECI Елемент Величина Диапазон Резолюция ПИК Безразмерна величина 01-36 Посока на вятъра °географски 000-360 Скоророст на вятъра MPS KT 1-99* 1-199* Видимост M M M M 0000-0750 0800-4900 5000-9000 10000- 1000 0 (фикс. значение 10) Видимост на ПИК M M M 0000-0375 0400-0750 0800-2000 Вертикална видимост значения, кратни на 30 M (100 FT) 000-020 Облаци: долна граница значения, кратни на 30 M (100 FT) 000-100 Температура на въздуха Температура на точката на оросяване °C -80-+60 QNH: hPa 0850-1100 Температура на морската повърхност °C -10-+40 Състояние на морето безразмерна величина 0-9 Значима височина на вълната M 0-999 0.1 Състояние на ПИК Идентификатор безразм. величина 01-36;88;99 Покритие безразм. величина 0-9 Степен на покритие безразм. величина 1;2;5;9 - Дебелина на покритието безразм. величина 00-90;92-99 Коефициент на триене или спирачен ефект безразмерна величина 00-95;99 *за нуждите на гражданското въздухоплаване скорости на вятъра над 50 m/s (100
31. kt)не се използват, но е предвидено за други цели да могат да се съобщават скорости до 99 m/s (199
32. kt)“ § 30. Приложение № 2 се изменя така: „Приложение № 2 към чл. 65, ал. 4 Технически изисквания за наблюденията и докладите от ВС I. Съдържание на докладите от ВС Тези технически изисквания конкретизират видовете наблюдения и доклади от ВС и начините за тяхното разпространение в съответствие с изискванията за наблюденията и докладите от ВС на глава четвърта от наредбата. 1.1. Редовни доклади от ВС чрез линия за предаване „въздух-земя“ 1.1.1. Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“ и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, редовните доклади от ВС съдържат следните елементи: индекс на типа съобщение; опознавателен индекс на ВС; блок данни 1; географска ширина; географска дължина; ниво; време; блок данни 2; посока на вятъра; скорост на вятъра; признак за качество на данните за вятъра; температура на въздуха; турбулентност (ако има такава); влажност (ако има такива данни). Когато се прилага ADS или SSR Mode S, редовните доклади от ВС могат да са комбинация от основния ADS/SSR Mode S блок с данни (блок данни 1) и блока данни с метеорологична информация (блок данни 2), наличен от ADS или SSR Mode S. Форматът на ADS съобщенията е даден в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение, а на SSR Mode S съобщенията – в Annex № 10 на ICAO. 1.1.2. когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, но не се прилага ADS или вторичен обзорен радар (SSR) в режим S, елементите, които се съдържат в редовните доклади от ВС, трябва да са в съответствие с т. 1.3 „Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация“. индекс на типа съобщение; раздел 1 (информация за местоположението); опознавателен индекс на ВС; местоположение или географска ширина и дължина; време; полетно ниво или абсолютна височина; следващо местоположение и разчетно време за прелитане; следваща основна точка; раздел 2 (оперативна информация); разчетно време на долитане; запас от гориво; раздел 3 (метеорологична информация); температура на въздуха; посока на вятъра; скорост на вятъра; турбулентност; обледяване на ВС; влажност (ако има такива данни). Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, но ADS или SSR Mode S не се прилага, редовните доклади от ВС могат да се получат чрез приложението „Position report“ на комуникационната линия за обмен на данни между РП и пилота (CPDLC), която е описана в „Manual of Air Traffic Services Data Link“ (Doc 9694) и Annex 10 на ICAO. 1.2. Специални доклади от ВС чрез връзка „въздух-земя“ Когато се използва линия за предаване на данни „въздух-земя“, специалните доклади от ВС съдържат следните елементи: индекс на типа съобщение; указател за типа на съобщението; блок данни 1; географска ширина; географска дължина; ниво; време; блок данни 2; посока на вятъра; скорост на вятъра; признак за качество на данните за вятъра; температура на въздуха; турбулентност (ако има такава); влажност (ако има такива данни); блок данни 3; условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1). Забележка. Изискванията за специални доклади от ВС са описани в приложението „Special air-report service“ на линия за предаване на данни за полетно информационно обслужване (D-FIS), публикувано в „Manual of Air Traffic Services Data Link“ (Doc 9694). Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2. 1.3. Специални доклади от ВС чрез говорна комуникация Когато се използва говорна комуникация, специалните доклади от ВС включват: индекс на типа съобщение; раздел 1 (информация за местоположението); опознавателен индекс на ВС; местоположение или географска ширина и дължина; време; ниво или област на нивата; раздел 2 (метеорологична информация); условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира се едно от условията от списъка в таблица 2.1. Забележка. Доклади от ВС се считат по подразбиране като редовни. Индексът на типа съобщение за специални доклади от ВС е описан в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. Забележка. За случаи на специален доклад от ВС за вулканична активност, вулканично изригване или облак от вулканична пепел допълнителни изисквания са дадени в т. 4.2. 2. Критерии за докладване 2.1. При използване на линия за предаване на данни „въздух-земя“ метеорологичната информация за посока на вятъра, скорост на вятъра, признак за качество на данните за вятъра, температура на въздуха, турбулентност и влажност, които са включени в докладите от ВС, се съобщават в съответствие с тази точка. 2.2. Посока на вятъра Посоката на вятъра се докладва в градуси спрямо географския север, закръглени до най-близкия цял градус. 2.3. Скорост на вятъра Скоростта на вятъра се докладва в метри в секунда или във възли, закръглени до най-близките 1 m/s (1 kt). Отбелязват се използваните мерни единици. 2.4. Признак за качеството на данните за вятъра Признакът за качеството на данните за вятъра се докладва като 0 при ъгъл на крена, по-малък от 5°, и като 1 при ъгъл на крена 5° и повече. 2.5. Температура на въздуха Температурата на въздуха се докладва с точност до най-близката десета от градуса по Целзий. 2.6. Турбулентност Информация за турбулентността се предава в единици кубичен корен от скоростта на затихване на завихреността (СЗЗ). 2.6.1. Редовни доклади от ВС Турбулентността се докладва по време на крейсерски полет и се отнася за 15-минутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността заедно с времето на наблюдаване на максималната стойност до най-близката минута. Средната и максималната стойност се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Времето на наблюдаване на пиковата стойност се докладва в съответствие с таблица 2.2. Турбулентността се докладва по време на набор за първите 10 min от полета и се отнася за 30-секундния интервал, непосредствено предшестващ наблюдението. Извършват се и наблюдения за максималната стойност на турбулентността. 2.6.2. Интерпретация на информацията за турбулентността Турбулентността се счита за: а) силна – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ превишава 0,7; б) умерена – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,4 и по-малка или равна на 0,7; в) слаба – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-голяма от 0,1 и по-малка или равна на 0,4; г) нулева – когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ е по-малка или равна на 0,1. Забележка. СЗЗ е едно независимо измерване на турбулентността от ВС. Връзката между стойността на СЗЗ и усещането на турбулентност е функция на типа на самолета и неговата маса, абсолютна височина, конфигурация и скорост. Приведените по-горе стойности на СЗЗ характеризират нивото на въздействие върху средногабаритни ВС при типични условия на полета по маршрута (т.е. височина, скорост и тегло). 2.6.3. Специални доклади от ВС Специалните доклади за турбулентност се предават във всяка фаза на полета, когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ достигне 0,4. Те се отнасят за едноминутен период непосредствено преди наблюдението. Проследяват се средната и максималната стойност на турбулентността. Средната и пиковите стойности се докладват като кубичен корен от СЗЗ. Когато максималната стойност на кубичния корен от СЗЗ са равни или по-високи от 0,4, специалните доклади се издават на всяка минута. 2.7 Влажност Влажността се докладва като относителна влажност, закръглена до най-близкия цял процент. 3. Обмен на докладите от ВС 3.1. Отговорности на метеорологичните служби за следене 3.1.1. Метеорологичните служби за следене незабавно предават без закъснение получените чрез говорна комуникация специални доклади от ВС до СЦЗП. 3.1.2. Метеорологичните служби за следене своевременно предават получените специални доклади от ВС за вулканична активност преди изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел до съответните консултативни центрове за вулканична пепел (VAAC). 3.1.3. При получаване на специален доклад от ВС за явление, за което метеорологичната служба за следене прецени, че то няма да бъде трайно и няма основание за издаване на SIGMET, специалният доклад от ВС се разпространява по начина на разпространение на информация SIGMET в съответствие с приложение № 4, т. 1.2.1, т.е. до други метеорологични служби за следене, СЦЗП и други метеорологични служби в съответствие с РАНС. Шаблонът, използван за специални доклади до ВС в полет, е даден в приложение № 4, таблица 4.1. 3.2. Отговорности на СЦЗП Получените в СЦЗП доклади от ВС се разпространяват като базова метеорологична информация. Базовата метеорологична информация се разпространява чрез глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация. 3.3. Допълнително разпространение на доклади от ВС Когато допълнително разпространение на доклади от ВС се изисква за удовлетворяването на специални аеронавигационни или метеорологични нужди, то трябва да се организира по договаряне между съответните упълномощени органи. 3.4. Формат на докладите от ВС Докладите от ВС се обменят във формата, в която са получени. 4. Особености при доклади от ВС за наблюдения на срез на вятъра и на вулканична активност. 4.1. Доклади за срез на вятъра 4.1.1. Докладът от ВС за срез на вятъра по време на набор или на подход за кацане трябва да включва типа на самолета. 4.1.2. Когато на летището се съобщава или прогнозира срез на вятъра, но по време на набор или подход за кацане ВС установи, че такива условия не съществуват, командирът на ВС уведомява във възможно най-кратък срок съответните органи за ОВД освен, ако му е известно, че същите вече са уведомени от друго ВС. 4.2. Следполетен доклад за вулканична активност Забележка. Подробна инструкция за записване и докладване на наблюдавана вулканична активност е дадена в Инструкция № 4444 за управление на въздушното движение. 4.2.1. Изготвеният доклад за вулканична активност се предава на летищната метеорологична служба от оператора или член на екипажа незабавно след кацането на ВС. 4.2.2. Летищната метеорологична служба изпраща незабавно получения доклад до метеорологичната служба за следене в района за полетна информация, в който се наблюдава вулканичната активност. Таблица 2.1 Шаблон за специален доклад от ВС Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване; включва се при наличност. Подробно описание Шаблон(и) Примери Индекс за типа на съобщението (М) Тип на доклада (M) ARS ARS Опознавателен индекс на ВС (М) Радиотелефонна позивна на ВС (M) nnnnnn VA812 БЛОК ДАННИ 1 Географска ширина (M) Географска ширина в градуси и минути (M) Nnnnn или Snnnn S4506 Географска дължина (M) Географска дължина в градуси и минути (M) Wnnnn или Ennnn E01056 Ниво (M) Полетно ниво (M) FLnnn или FLnnn до FLnnn FL330 FL280 to FL310 Време (M) Време на събитието в часове и минути (M) OBS AT nnnnZ OBS AT 1216Z БЛОК ДАННИ 2 Посока на вятъра (М) Посока на вятъра в географски градуси (М) nnn/ 262/ Скорост на вятъра (М) Скорост на вятъра в метри за секунда (възли) (М) nnnMPS или (nnnKT) 40MPS (080KT) Признак за качество на данните за вятъра (М) Признак за качество на данните за вятъра (М) n Температура на въздуха (М) Температура на въздуха в десети от градуса С (М) T[M]nnn T127 TM455 Турбулентност (С) Турбулентност в стотни от m 2/3 s -1 и времето на наблюдаване на максималната стойност (С) 1 EDRnnn/nn EDR064/08 Влажност (С) Относителна влажност в проценти (С) RHnnn RH054 БЛОК ДАННИ 3 Условие, изискващо издаване на специален доклад (М) SEV TURB [EDRnnn] 2 или SEV ICE или SEV MTW или TS GR3 или TS3 или HVY SS4 или VA CLD [FL nnn/nnn] или VA5 [MT nnnnnnnnnnnnnnnnnnnn] или MOD TURB [EDRnnn] 2 или MOD ICE SEV TURB EDR076 VA CLD FL050/100 Забележки: 1. Времето на наблюдаване се съобщава в съответствие с табл. 2.2. 2. Турбулентността се съобщава в съответствие с т. 2.6.3. 3. Гръмотевични бури, които са скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия. 4. Прашна или пясъчна буря. 5. Вулканична активност преди изригване или вулканично изригване. Таблица 2.2 Продължителност на случаите с максимална стойност на турбулентност, които се докладват Пикови стойности на турбулентност, наблюдавани през едноминутен период .... минути преди наблюдението Стойности в доклада 0-1 1-2 2-3 …. …. 13-14 14-15 Не е възможно да се докладва времето Таблица 2.3 Диапазон и резолюция на метеорологичните елементи, включени в предаваните данни в доклади от ВС Елемент Величина Диапазон Резолюция Посока на вятъра °географски 000-360 Скорост на вятъра MPS KT 1-125 1-250 Признак за качеството на данните на вятъра (индекс)* 0-1 Температура на въздуха °C -80-+60 0.1 Турбулентност: редовни доклади m 2/3 s -1 (времето на наблюдаване)* 0-2 0-15 0.01 Турбулентност: специални доклади m 2/3 s -1 0-2 0.01 Влажност % 0-100 *Безразмерна величина. “ § 31. Приложение № 3 се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 70 Технически изисквания за аеронавигационните метеорологични прогнози Общи положения С това приложение се определят техническите изисквания в съответствие с глава пета на наредбата относно начините на изготвяне и форматите на аеронавигационни метеорологични прогнози, предназначени за обслужването на гражданското въздухоплаване, както и задълженията на длъжностните лица при тази дейност. Точността на прогнозите за нуждите на метеорологичното обслужване е посочена в таблица 3.1. 1. Критерии при изготвяне и разпространение на летищни прогнози в кодова форма TAF. 1.1. Кодова форма TAF: 1.1.1. Летищните прогнози се изготвят в съответствие с образеца в таблица 3.2 и се разпространяват в кодовата форма TAF на СМО. 1.1.2. Летищните прогнози TAF се разпространяват в цифров формат в допълнение на начина от т. 1.1.1 при двустранни договорености между държавите, разполагащи с възможности за това. 1.1.3. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се форматира съгласно глобалния модел за обмен на информация, като се използва стандартът extensible markup language (XML)/geography markup language (GML). 1.1.4. При разпространение в цифров формат летищната прогноза TAF се придружава от съответните метаданни. Забележка: Ръководство за модела за обмен на информация, XML/GML и профила на метаданните е публикувано в Manual on the Digital Exchange of Aeronautical Meteorological Information (Doc 10003). 1.2. Включване на информация за метеорологичните елементи: 1.2.1. Приземен вятър: Прогнозира се очакваната преобладаваща посока на приземния вятър. Когато не е възможно да се определи преобладаващата посока поради очакване на променлив вятър, например при условия на слаб вятър (със скорост, по-малка от 1,5 m/s (3 възела) или гръмотевична буря, посоката на вятъра се отбелязва като променлива със съкращението „VRB“. Когато се очаква слаб вятър (скорост, по-малка от 0,5 m/s (1 възел), се използва „CALM“. Ако максималната скорост на вятъра (пориви) превишава прогнозираната средна скорост с 5 m/s (10 възела), в прогнозата се отбелязва максималната стойност на вятъра. Ако се очаква скорост на вятъра 50 m/s (100 възела) или повече, в прогнозата се указва скорост, превишаваща 49 m/s (99 възела). 1.2.2. Видимост: Прогнозира се преобладаващата видимост. При очаквани вариации в различните посоки и невъзможност за прогнозиране на преобладаваща видимост се указва минималната видимост. При изготвяне на прогноза за видимостта се използват следните стъпки: а) под 800 m – указва се в стъпки през 50 m; б) при 800 m или повече, но по-малка от 5 km – указва се в стъпки през 100 m; в) при 5 km и повече, но по-малка от 10 km – указва се в стъпки по 1 km; г) при 10 km и повече видимостта се дава като 10 km, освен когато условията позволяват да се използва „CAVOK“. 1.2.3. Метеорологични явления: 1.2.3.1. В прогнозата се включват едно или няколко, но не повече от три метеорологични явления, очаквани да настъпят над летището, или комбинации от тях, заедно с техните характеристики, а при необходимост и интензивност, както следва: – преохладен валеж; – преохладена мъгла; – умерен или силен валеж (включително краткотраен); – ниско носещ се прах, пясък, сняг; – високо носещ се (виелица) прах, пясък, сняг; – прашна буря; – пясъчна буря; – гръмотевична буря; – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или воден смерч); – други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1, при наличие на споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Ако се прогнозира край на метеорологично явление, се включва съкращението „NSW“. 1.2.4. Облачност. В прогнозата количеството облачност се указва със съкращенията „FEW“, „SCT“, „BKN“ или „OVC“. Когато не се очаква облачност, но съкращението „CAVOK“ не е подходящо, се използва съкращението „NSC“. Когато се очаква небето да остане или да стане закрито (не се вижда) и има данни за вертикална видимост на летището, в прогнозата се указва вертикалната видимост във вида „VV“, следвано от прогнозираната стойност на вертикалната видимост. Когато се очакват няколко слоя или масива облаци, тяхното количество и височина на долната граница се включват в следната последователност: а) най-ниският слой или масив, независимо от количеството, се прогнозира съответно като FEW, SCT, BKN или OVC; б) следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се прогнозира съответно като SCT, BKN или OVC; в) следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се прогнозира съответно като BKN или OVC; г) купесто-дъждовни облаци и мощни купести облаци, когато са прогнозирани, но не са включени в случаите по букви „а“ – „в“. Информацията за облачността се ограничава до облаци от оперативно значение, т.е. облаци под 1500 m (5000
33. ft)или под най-голямата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо), а така също и купесто-дъждовни облаци, когато те са прогнозирани. При използване на горното ограничение, при отсъствието на купесто-дъждовни облаци, на облаци под 1500 m (5000
34. ft)или под най-голя-мата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо в прогнозата) и когато съкращението „CAVOK“ не e подходящо, се използва съкращението „NSC“. 1.2.5. Когато в съответствие с РАНС се включва стойност на прогнозирана температура, очакваните през периода на валидност максимална и минимални температури се дават със съответното им време на настъпване. 1.3. Групи за изменения. 1.3.1. Използваните критерии за включване на групите за изменения в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се базират на прогнозата за начало, край или промяна в интензивността на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладена мъгла; – преохладен валеж; – умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; – гръмотевична буря; – прашна буря; – пясъчна буря. 1.3.2. Групите за изменения (вж. таблица 3.3) се включват в прогнозата TAF или корекции на прогнозата се извършват при удовлетворяване на следните критерии (прагови стойности): а) в съответствие с прогнозата средната посока на приземния вятър се изменя с 60° или повече при средна скорост преди и/или след промяната 5 m/s (10 възела) или повече; б) в съответствие с прогнозата средната скорост на приземния вятър се изменя с 5 m/s

(10)възела или повече; в) в съответствие с прогнозата отклонението от средната скорост на приземния вятър (поривите) се изменя с 5 m/s (10 възела) или повече при средна скорост преди и/или след промяната 7,5 m/s (15 възела) или повече; г) в съответствие с прогнозата приземният вятър преминава през важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречен вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище; д) прогноза за подобрение и промяна на видимостта до, преминаване през една или повече от следните стойности или за влошаване и преминаване през една или повече от следните стойности: – 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m; – 5000 m – в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; е) прогноза на начало или край на някое от следните метеорологични явления или техни комбинации: – ниско носещ се прах, пясък или сняг; – прашна, пясъчна или снежна виелица; – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или смерч); ж) прогноза за увеличение или намаление и изменение на височината на долната граница на най-ниския облачен слой или маса с количество BKN или OVC, достигаща и преминаваща през една или повече от следните стойности: – 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); – 450 m (1500 ft), в случай че значителен брой полети се изпълняват по правилата за визуални полети; з) прогноза за изменение на количеството на облачен слой или маса с долна граница под 450 m (1500 ft): – от NSC, FEW или SCT към BKN или OVC, или – от BKN или OVC към NSC, FEW или SCT; и) прогноза за увеличение или намаление на вертикалната видимост, като прогнозираната стойност достига и/или преминава през една или няколко от следните стойности: 30, 60, 150, 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft); й) други критерии, които отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори. 1.3.3. Когато е необходимо указване на изменението на някой от метеорологичните елементи в съответствие с критериите от т. 1.3.1, се използват индикаторите за промяна „BECMG“ и „TEMPO“, следвани от периода време (характеризиран с началото и края в цели часове по UTC), през който се очаква изменението. Следва описанието само на елементите, които се очаква да претърпят значителни изменения. Когато се очакват значителни изменения на облачността, като изключение се включват всички облачни групи (включително слоевете или масивите, които не търпят изменения). 1.3.4. Индикаторът на промяна „BECMG“ и съответната група на времето се използват при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост и в неопределен момент от периода време. Периодът време обикновено е под два часа, в особени случаи се допуска и повече, като не превишава четири часа. 1.3.5. Индикаторът на промяна „TEMPO“ и съответната група на времето се използват при очаквани чести или редки временни изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности и във всеки отделен случай за период с продължителност, по-малка от един час, и общо по-малко от половината от периода на прогнозата, в течение на който се очакват измененията. Ако се очаква временните изменения да са с продължителност един час или повече, се използва индикаторът на промяна „BECMG“ в съответствие с т. 1.3.3 или периодът се разделя в съответствие с т. 1.3.5. 1.3.6. Когато се очаква определени преобладаващи метеорологични условия да се променят съществено и повече или по-малко комплексно към други условия, периодът на валидност се разделя на самостоятелни периоди чрез съкращението „FM“, непосредствено следвано от шестцифрена група в дни, часове и минути UTC, отразяваща очакваното време на промяна. Отделеният период, следващ съкращението „FM“, е самостоятелен и всички метеорологични условия, описани след съкращението, заменят прогнозираните, предшестващи съкращението. 1.4. Използване на групата за вероятност. Вероятността за достигане на алтернативни стойности на един или повече от прогнозираните елементи се указва при необходимост чрез групата за вероятност, която включва: съкращението „PROB“, следвано от десетки проценти, и периода време, в течение на който се очаква/т алтернативната/ите стойност/и. Информацията за вероятността се поставя след прогнозирания/ите елемент/и и е следвана от алтернативната стойност на елемента или елементите. Вероятността за прогнозата на временни флуктуации на метеорологичните условия при необходимост се указва чрез съкращението „PROB“, следвано от вероятността в десетки проценти, поставена преди индикатора на промяна „TEMPO“ и съответната група за времето. Вероятността за алтернативна стойност или изменение, по-малко от 30 %, се счита за незначителна и не се указва. Вероятността за алтернативна стойност или изменение от 50 % за авиационни цели не се разглежда като вероятност, а вместо нея в подобни случаи при необходимост се използват индикаторите „BECMG“ или „TEMPO“ или чрез разделяне на периода на валидност и съкращението „FM“. Групата за вероятност не се използва като определящ елемент за индикатора на промяна „BECMG“ и за съкращението „FM“. 1.5. Брой на групите за промяна. Броят на групите за промяна и вероятност трябва да се свежда до минимум и обикновено не е по-голям от пет. 1.6. Разпространение на TAF. Прогнозите TAF и техните корекции се разпространяват до международните банки данни – OPMET, и до центровете за обслужване на спътниковата комуникационна система на AFS в съответствие с изискванията на РАНС. 2. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за кацане. 2.1. Формат на прогнозите за кацане. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозата за кацане са еднакви с използваните в сведението, в което тя е включена и е в съответствие с таблици 1.2 и 1.3. 2.2. Включване на информация за метеорологичните елементи: 2.2.1. Основни правила. Тренд-прогнозата включва очаквани значими промени на един или повече от следните елементи: – приземен вятър; – видимост; – метеорологични явления; – облачност. В тренд-прогнозата се включват само елементите, за които се очакват значими промени. При очаквани значими промени на облачността се включват всички групи за облаци, включително за слоеве и масиви, за които не се очакват изменения. При очаквана значима промяна на видимостта се включва и явлението, което причинява намалението на видимостта. Когато не се очакват значими промени на метеорологичните елементи в близките два часа, се използва терминът „NOSIG“. 2.2.2. Приземен вятър. Тренд-прогнозата отразява значимите промени на приземния вятър, когато се очаква да достигнат или преминат през следните прагови стойности: а) промяна на средната посока на приземния вятър с 60° и повече, като при това средната скорост преди и/или след промяната е 5 m/s (10

1. kt)или повече; б) промяна на средната скорост на приземния вятър с 5 m/s (10
2. kt)или повече; в) промяна на приземния вятър, при която се превишават важни стойности от оперативно значение; такива прагови стойности се определят от ДАНО, като се отчитат изменения на вятъра, които изискват промяна на използваната/ите писта/и за излитане и кацане или са свързани със стойности на гръбния и напречния вятър, спрямо използваната писта за излитане и кацане, превишаващи оперативните граници на ВС, които са типични за даденото летище. 2.2.3. Видимост. Тренд-прогнозата отразява подобрение или влошаване на видимостта при достигане до или преминаване през една или няколко от следните стойности: 150, 350, 600, 800, 1500 или 3000 m. В случай на изпълнение на значителен брой полети по правилата за визуални полети към горния списък се прибавя и стойността 5000 m. 2.2.4. Метеорологични явления. 2.2.4.1. Тренд-прогнозата отразява начало, край или промяна в интензивността на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладен валеж; – умерени или силни (включително краткотрайни) валежи; – гръмотевична буря (с валеж); – прашна буря; – пясъчна буря; – други метеорологични явления, дадени в т. 4.2.3 на приложение № 1. 2.2.4.2. Тренд-прогнозата отразява начало или край на едно или повече от следните метеорологични явления или техни комбинации: – преохладена мъгла; – ниско носещ се прах, пясък или сняг; – прашна, пясъчна или снежна виелица; – гръмотевична буря (без валеж); – шквал; – фуниевидни облаци (торнадо или смерч). 2.2.4.3. Общият брой на метеорологичните явления от т. 2.2.4.1 и 2.2.4.2 е най-много три. 2.2.4.4. Когато се очаква край на някое метео­рологично явление, се използва съкращението „NSW“. 2.2.5. Облачност. Тренд-прогнозата отразява: – промяна на височината на долната граница на облачния слой с количество BKN или OVC, при която се достига до или преминава през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150, 300 или 450 m (100, 200, 500, 1000 или 1500 ft); – промяна на количеството облачност от FEW или SCT, при която нараства към BKN или OVC или от BKN или OVC да намалява към FEW или SCT при долна граница под 450 m (1500 ft), а така също и когато се очаква да падне под или да се повиши над 450 m (1500 ft). Когато не се очакват купесто-дъждовни облаци и облаци под 1500 m (5000
3. ft)или под най-голямата минимална секторна височина (която от двете е по-голяма), но съкращението „CAVOK“ не е подходящо, се използва съкращението „NSC“. 2.2.6. Вертикална видимост. Тренд-прогнозата отразява промени на вертикалната видимост, когато достигне до или премине през една или повече от следните стойности: 30, 60, 150 или 300 m (100, 200, 500 или 1000 ft). 2.2.7. Допълнителни критерии. Освен изброените в т. 2.2.2 – 2.2.6 могат да се въведат и допълнителни критерии, съгласувани между ДАНО и заинтересованите оператори, при които измененията отговарят в най-голяма степен на оперативните минимуми на летището. 2.3. Групи за изменения. 2.3.1. Когато се очаква промяна на метеорологичен елемент, в тренд-прогнозата се използват индикаторите на промяна „BECMG“ и „TEMPO“. 2.3.2. Индикаторът на промяна „BECMG“ се използва при очаквани изменения на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности с постоянна или променлива скорост. Когато промяната се очаква да започне и да завърши напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на промяната се указват със съкращенията „FM“ и „TL“ съответно, следвани от групите за времето в часове и минути. Когато промяната се очаква да започне с началото през периода на тренд-прогнозата и да завърши преди края на този период, се използва съкращението „TL“ и съответната група за времето. Когато промяната се очаква да започне през периода на тренд-прогнозата и да завърши с края на този период, се използва съкращението „FM“ и съответната група за времето. Когато промяната се очаква да започне в определено време от периода на тренд-прогнозата, се използва съкращението „AT“ и съответната група за времето. Когато периодите на промяна и на тренд-прогнозата съвпадат или не се знае времето на промяната, се използва само индикаторът на промяна „BECMG“ без допълнителни пояснения. 2.3.3. Индикаторът на промяна „TEMPO“ се използва при очаквани временни флуктуации на метеорологичните условия, при които се достигат или преминават установени прагови стойности, и във всеки отделен случай за период с продължителност по-малка от един час и общо, по-малко от половината от периода, през който се очакват измененията. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат и да завършат напълно през периода на тренд-прогнозата, началото и краят на периода се указват със съкращенията „FM“ и „TL“ съответно, следвани от групите за времето в часове и минути. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат с началото през периода на тренд-прогнозата и да завършат преди края на този период, се използва съкращението „TL“ и съответната група за времето. Когато се очаква временните флуктуации на метеорологичните условия да започнат през периода на тренд-прогнозата и да завършат с края на този период, се използва съкращението „FM“ и съответната група за времето. Когато периодите на временните флуктуации на метеорологичните условия и на тренд-прогнозата съвпадат, се използва само индикаторът на промяна „TEMPO“ без допълнителни пояснения. 2.4. Използване на групата за вероятност. Групата за вероятност (съкращението „PROB“ и неговите атрибути) не се използва в тренд-прогнозата. 3. Критерии при изготвяне и разпространение на прогнози за излитане. 3.1. Формат на прогнози за излитане. Форматът на прогнозата за излитане се определя от ДАНО, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в прогнозите за излитане са еднакви с използваните в сведенията за наблюденията. 3.2. Корекции на прогнозите за излитане. Критериите за издаване на корекции на прогнозите за излитане за посока и скорост на вятъра, температура и атмосферно налягане и други елементи от оперативно значение се определят от ДАНО в съответствие с критериите за издаване на специални сведения за летището според приложение 1, раздел 1, т. 3.1.4, освен ако друго не е договорено в споразумение между ДАНО и заинтересованите оператори. Критерии при изготвяне и разпространение на зонални прогнози за полети на малки височини. 4.1. Формат и съдържание на зонални прогнози във форма GAMET. Зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET съдържат две части: част I – метеорологични явления по маршрута, представляващи опасност за полетите на малки височини, използвани при издаването на информация AIRMET; част II – допълнителна информация, необходима за полетите на малки височини. Съдържанието и поредността на елементите в зоналните прогнози във форма GAMET съответстват на шаблона в табл. 3.4. Допълнителни елементи в част ІІ се включват в съответствие с РАНС. Елементи, включени в издадено съобщение SIGMET, се пропускат в зоналните прогнози във форма GAMET. 4.2. Корекции на зонални прогнози във форма GAMET. Когато метеорологичното явление, представляващо опасност за полети на малки височини, включено в зоналните прогнози GAMET, не е възникнало или вече не се прогнозира в периода на валидност на прогнозата, се издава корекция GAMET AMD, изменяща само съответния метеорологичен елемент. При съществуване на автоматизиран брифинг коригираната прогноза своевременно заменя старата. Категориите видимост/долна граница в зонални прогнози за полети на малки височини също подлежат на корекции. 4.3. Съдържание на зоналните прогнози за полети на малки височини във форма на карти. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата на вятъра и температурата във височина се издава за отделни точки, отстоящи една от друга на разстояние не повече от 500 км (300 NM) и най-малко на следните височини: 600, 1500 и 3000 м (2000, 50 000 и 10 000
4. ft)и 4500 м (15 000
5. ft)в планинските райони. Когато зоналните прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма на карти, прогнозата за опасни метеорологични явления (SIGWX) се издава във вид на прогноза SIGWX на малки височини за полетни нива до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планинските райони или по-високо, ако е необходимо). Прогнозите SIGWX на малки височини включват: а) метеорологични явления, изискващи издаването на информация SIGMET в съответствие с приложение №4 и които е възможно до влияят на полетите на малки височини; б) елементите на зоналните прогнози за полети на малки височини, включени в табл. 3.4, с изключение на: 1) вятъра и температурата във височина, и 2) прогнозираната стойност на QNH. Препоръки за използването на термините „ISOL“, „OCNL“ и „FRQ“ по отношение на купесто-дъждовните и мощните купести облаци и гръмотевичните бури са дадени в приложение № 4. 4.4. Разпространение на зоналните прогнози за полети на малки височини. Зонални прогнози за полети на малки височини, подготвени за издаването на информация AIRMET, се обменят между летищните метеорологични служби и/или метеорологичните служби за следене, отговорни за издаването на полетна документация за полети на малки височини в съответния район за полетна информация. Таблица 3.1 Желателна за експлоатацията точност на прогнозите Забележка: Ако точността на прогнозите е в рамките на желателната (втора колона) за процента от случаите съобразно данните от трета колона, то ефектът от грешките в прогнозите се счита за приемлив в сравнение с навигационни и други оперативни грешки. Елемент за прогнозиране Желателна за експлоатацията точност на прогнозите Относителен дял, % Летищна прогноза Посока на вятъра ± 20° 80 % от случаите Скорост на вятъра ± 2,5 m/s (5
6. kt)80 % от случаите Видимост ± 200 m до 800 m ± 30 % между 800 m и 10 km 80 % от случаите Валеж Наличие или отсъствие 80 % от случаите Количество на облаците Една категория под 450 m (1500 ft). Наличие или отсъствие на BKN или OVC между 450 m (1500
7. ft)и 3000 m (10 000
8. ft)70 % от случаите Височина на облаците ± 30 m (100
9. ft)до 300 m (1000
10. ft)± 30 % между 300 m (1000
11. ft)и 3000 m (10 000
12. ft)70 % от случаите Температура на въздуха ± 1° 70 % от случаите Прогноза за кацане Посока на вятъра ± 20° 90 % от случаите Скорост на вятъра ± 2,5 m/s (5
13. kt)90 % от случаите Видимост ± 200 m до 800 m ± 30 % между 800 m и 10 km 90 % от случаите Валеж Наличие или отсъствие 90 % от случаите Количество на облаците Една категория под 450 m (1500 ft). Наличие или отсъствие на BKN или OVC между 450 m (1500
14. ft)и 3000 m (10 000
15. ft)90 % от случаите Височина на облаците ± 30 m (100
16. ft)до 300 m (1000
17. ft)± 30 % между 300 m (1000
18. ft)и 3000 m (10 000
19. ft)90 % от случаите Прогноза за излитане Посока на вятъра ± 20° 90 % от случаите Скорост на вятъра ± 2,5 m/s (5
20. kt)до 12,5 m/s (25
21. kt)90 % от случаите Температура на въздуха ± 1° 90 % от случаите Стойност на налягането (QNН) ± 1 hPa 90 % от случаите Зонални и маршрутни прогнози Температура на въздуха във височина ± 2° (средно за 900 km (500 NM) 90 % от случаите Относителна влажност ± 20 % 90 % от случаите Вятър във височина ± 5 m/s (10
22. kt)– модул от векторната разлика за 900 km (500 NM) 90 % от случаите Значими метеорологични явления по маршрута и облаци Наличие или отсъствие Местоположение: ± 100 km (60 NM) Вертикално развитие ± 300m (1000
23. ft)Полетно ниво на тропопаузата ± 300 m (1000
24. ft)Ниво на максималния вятър ± 300 m (1000
25. ft)80 % от случаите 70 % от случаите 70 % от случаите 80 % от случаите 80 % от случаите Таблица 3.2 Шаблон за летищна прогноза в кодова форма ТАF Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия или метода на наблюдение; О – опционално включване (незадължително). Елементи, специфицирани в глава 5 Описание Шаблон Примери Индекс на типа съобщение (М) Тип на прогнозата (М) ТАF или TAF AMD или TAF COR TAF TAF AMD Индикатор за местоположение (М) Индикатор за местоположение по ICAO (М) nnnn YUDO1 Дата и време на издаване на прогнозата (М) Дата и време на издаване на прогнозата в UTC (М) nnnnnnZ 160000Z Идентификатор за липсваща прогноза (C) Идентификатор за липсваща прогноза (C) NIL NIL Край на съобщението TAF, ако прогнозата липсва Дата и период на валидност на прогнозата (М) Дата и период на валидност на прогнозата в UTC (М) nnnn/nnnn 1606/1624 0812/0918 Идентификатор за отменена прогноза (C) Идентификатор за отменена прогноза (C) CNL CNL Край на съобщението TAF, ако прогнозата е отменена Приземен вятър (М) Посока на вятъра (М) nnn или VRB 2 24004MPS (24008KT) VRB01MPS (VRB02KT) 19005MPS (19010KT) 00000MPS (00000KT) 140P49MPS (140P99KT) 12003G09MPS (12006G18KT) 24008G14MPS (24016G28KT) Скорост на вятъра (М) [P]nn[n] Значителни вариации на скоростта на вятъра (С) 3 G[P]nn[n] Единици на измерване (М) MPS (или KT) Видимост (М) Преобладаваща видимост (М) nnnn C A V O K 0350 CAVOK 7000 9000 9999 Време в момента (явление) (С) 4,5 Интензивност на метеорологичното явление (С) 6 - или + - RA HZ +TSRA FG -FZDZ PRFG +TSRASN -SNRA FG Характеристики и тип на метеорологичното явление (C) 7 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZRA или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или FC или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG Облачност (М) 8 Количество облачност, долна граница или вертикална видимост (M) FEWnnn или SCTnnn или BKNnnn или OVCnnn VVnnn или VV/// NSC FEW010 VV005 OVC020 VV/// NSC SCT005 BKN012 SCT008 KN025CB Тип на облачността (C) 4 CB или TCU - Температура (О) 9 Име на елемента (М) ТХ ТХ25/1013Z TN09/1005Z TX05/2112Z TNM02/2103Z Максимална температура (М) [M]nn/ Ден и час на наблюдаване на максимална температура (М) nnnnZ Име на елемента (М) TN Минимална температура (М) [M]nn/ Ден и час на наблюдаване на минимална температура (М) nnnnZ Очаквани значителни промени на един или повече елемента през периода на валидност (С) 4,10 Индикатор за промяна или за вероятност (М) PROB30[TEMPO] или PROB40[TEMPO] BECMG или TEMPO или FM TEMPO 0815/0818 25017G25MPS (TEMPO 0815/0818 25034G50KT) TEMPO 2212/2214 17006G13MPS 1000 TSRA SCT010CB BKN020 (TEMPO 2212/2214 17012G26KT 1000 TSRA SCT010CB BKN020) BECMG 3010/3011 00000MPS 2400 OVC010 (BECMG 3010/3011 00000KT 2400 OVC010); PROB30 1412/1414 0800 FG BECMG 1412/1414 RA TEMPO 2503/2504 FZRA TEMPO 0612/0615 BLSN PROB40 TEMPO 2923/3001 0500 FG Период от време на прогнозираната промяна (М) nnnn/nnnn или nnnnnn 11 Вятър (С) 4 nnn[P]nn[n][G[P]nn[n]]MPS или VRBnnMPS (или nnn[P]nn[G[P]nn]KT или VRBnnKT) Преобладаваща видимост (C) 4 nnnn C A V O K Интензитет на метеорологичните явления (С) 6 - или + - NSW Характеристики и тип на метеорологичните явления (С) 4,7 DZ или RA или SN или SG или PL или DS или SS или FZDZ или FZRA или SHGR или SHGS или SHRA или SHSN или TSGR или TSGS или TSRA или TSSN FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или SQ или PO или FC или TS или BCFG или BLDU или BLSA или BLSN или DRDU или DRSA или DRSN или FZFG или MIFG или PRFG Количество и долна граница на облачността или вертикална видимост (С) 4 FEWnnn или SCTnnn или BKNnnn или OVCnnn VVVnnn или VV/// NSC FM051230 15004MPS 9999 BKN020 (FM051230 15008KT 9999 BKN020) BECMG 1618/1620 8000 NSW NSC BECMG 2306/2308 SCT015CB BKN020 Тип облачност (С) 4 CB или TCU - Забележки: 1. Фиктивен индикатор за местоположение. 2. Използва се в съответствие с т. 1.2.1. 3. Включва се в съответствие с т. 1.2.1. 4. Включва се, когато е приложимо. 5. Една или повече, но не повече от три групи, в съответствие с т. 1.2.3. 6. Да се включва, когато е приложимо, в съответствие с т. 1.2.3. Няма идентификатор за „умерен“ интензитет. 7. Метеорологичните явления да се включват в съответствие с т. 1.2.3. 8. Не повече от 4 слоя облачност в съответствие с т. 1.2.4. 9. Включва се в съответствие с т. 1.2.5. 10. Включва се в съответствие с т. 1.3, 1.4 и 1.5. 11. Да се използва само с FM. Таблица 3.3 Групи за промяна в летищната прогноза в кодова форма TAF Индикатор за промяна или време Период от време Значение FM n d n d n h n h n m n m използва се за обозначаване на значителни промени на повечето метеорологични елементи с начало в ден n d n d , n h n h часа и n m n m минути (UTC); всички елементи, дадени преди „FM“, се включват и след „FM“ (т.е. те се заместват с онези, следващи съкращението „FM “ ) BECMG n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 промяната се прогнозира да започне в ден n d1 n d1 , n h1 n h1 часа (UTC) и да завърши в ден n d2 n d2 , n h2 n h2 часа (UTC); след „BECMG“ се включват само тези елементи, които се променят; периодът от време n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 обикновено не превишава 2 часа и при всички случаи е не по-голям от 4 часа TEMPO n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 използва се за прогнозиране на временни флуктуации на метеорологични елементи, започващи в ден n d1 n d1 , n h1 n h1 часа (UTC) и завършващи ден n d2 n d2 , n h2 n h2 часа (UTC); след „TEMPO“ се включват само елементите, чиито флуктуации се прогнозират; периодът от време на всяка флуктуация е не по-голям от 1 час и общо сумата от периодите на всички флуктуации е по-малка от половината от периода на прогнозата n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 PROBnn - n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 вероятност за поява (в %) на алтернативна стойност на прогнозирания елемент или елементи; nn приема стойности 30 или 40; включва се непосредствено преди алтернативната стойност - TEMPO n d1 n d1 n h1 n h1 /n d2 n d2 n h2 n h2 вероятност за поява на временни флуктуации Таблица 3.4 Шаблон за зоналните прогнози за полети на малки височини във форма GAMET Ключ: М – задължително включване, част от всяко съобщение; С – условно включване, зависи от метеорологичните условия; О – опционално включване (незадължително); = – двойна линия показва, че текстът след нея се разполага на следващ ред. Елементи Описание Шаблон Примери Индикатор на местоположението на FIR / CTA (М) Индикатор за местоположение ICAO на органа за ОВД, обслужващ RIR или CTA , за които се отнася прогнозата (М) nnnn YUCC 1 Индекс за типа на съобщението (М) Тип на съобщението (М) GAMET GAMET Период на валидност на прогнозата (М) Група за ден и час, показваща периода на валидност UTC (М) VALID nnnnnn/nnnnnn VALID 220600/221200 Индикатор на местоположението на ЛМС/МСС (М) Индикатор на местоположението на ЛМС/МСС, издаваща съобщението с отделящо тире (М) nnnn- YUDO- 1 Име на FIR/CTA или част от него (М) Индикатор за местоположение и име на FIR/CTA , за който се излъчва съобщението (М) nnnn nnnnnnnnnn FIR[/n] [BLW FLnnn] или nnnn nnnnnnnnnn CTA[/n] [BLW FLnnn] YUCC A M SWELL FIR/2 BLW FL120 YUCC AMSWELL FIR Елементи Описание Шаблон Примери Идентифи- катор и време Описание Место- положение Индикатор на началото на Част І (M) Индикатор, показващ на началото на Част І (М) SECN I SECN I Приземен вятър (С) Скорост на приземния вятър над обширна област, превишаваща 15 m/s (30 kt ) SFC WSDP: [nn/nn] n[nn] MPS (или n[nn] KT) [N от Nnn или Snn или S от Nnn или Snn или W от Wnn или Enn или E от Enn или Wnn] или [nnnnnnnnnn] 2 SFC WSPD: 10/12 16 MPS SFC WSPD: 40 KT E OF W10 Приземна видимост (С) Приземна видимост над обширна област под 5000 m, включително метеорологичното явление, което причинява намалението на видимостта SFC VIS: [nn/nn] n nnn M FG или BR или SA или DU или HZ или FU или VA или PO или DS или SS или DZ или RA или SN или SG или IC или FC или GR или GS или PL или SQ SFC VIS: 06/08 3000 M BR N OF N51 Значими метеорологични явления (С) Значими метеорологични явления, включително гръмотевични бури и силни пясъчни и прашни бури SIGWX: [nn/nn] ISOL TS или OCNL TS или FRQ TS или OBSC TS или EMBD TC или HVY DS или HVY SS или SQL TS или ISOL TSGR или OCNL TSGR или OBSC TS или EMBD TSGR или SQL TSGR или VA SIGWX: 11/12 ISOL TS SIGWX: 12/14 SS S OF N35 Закритие на планините (С) Закритие на планините MT OBSC: [nn/nn] nnnnnnnnnn 2 MT OBSC: MT PASSES S OF N48 Облачност (С) Обширни области с плътна или разкъсана облачност с височина на долната граница под 300 m (1000
26. ft)над земната повърхност (AGL) и