Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Постановление № 374 от 25 ноември 2014 г. за приемане на Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищнит

Държавен вестник Министерски съвет брой: 99, от дата 2.12.2014 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.11 Постановление № 374 от 25 ноември 2014 г. за приемане на Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 374 ОТ 25 НОЕМВРИ 2014 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони. Министър-председател: Бойко Борисов За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков НАРЕДБА за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1.

(1)С наредбата се уреждат условията и редът за постигане сигурността на морските кораби, плаващи под българско знаме, морските пристанища и морските пристанищни райони на Република България чрез:
  1. събиране, оценяване и обмен на информация по отношение на заплахите за сигурността;
  2. определяне нива на сигурност;
  3. създаване на организация за обявяване на опасност за сигурността и поддържането на комуникационна система за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони;
  4. предотвратяване на неразрешен достъп до корабите, пристанищата, пристанищните райони и зоните с контролиран или забранен достъп;
  5. предотвратяване на нерегламентирано внасяне на оръжие, общоопасни вещества и средства на борда на корабите и в пристанищата и пристанищните райони;
  6. монтиране и поддържане на система за обявяване на опасност по сигурността при заплахи или инциденти, свързани със сигурността;
  7. техническа и физическа охрана на пристанищата, пристанищните райони и корабите, плаващи под българско знаме;
  8. планове за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, изготвени въз основа на оценките за сигурността;
  9. провеждане на обучения, тренировки и упражнения във връзка с плановете за сигурност.
(2)Наредбата се прилага за всички морски кораби, морски пристанища и морските пристанищни райони, попадащи в обхвата на глава XI-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., наричана по-нататък „Конвенция SOLAS“, Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, наричан по-нататък „ISPS Code“, и Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване на сигурността по пристанищата (ОВ, L 310 от 2005 г.), наричана по-нататък „Директива № 2005/65/ЕО“, в т. ч. за:
  1. пътнически кораби, включително високоскоростни пътнически плавателни съдове;
  2. търговски кораби, включително високоскоростни с бруто тонаж от 500 бруто тона и повече, в това число корабите, посещаващи корабостроителните, кораборемонтните и други предприятия;
  3. плаващи сондажни платформи;
  4. морските пристанища и специализираните пристанищни обекти по чл. 111а и 111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) на море, обслужващи корабите по т. 1 – 3, когато извършват международни плавания;
  5. морските пристанищни райони, в които са разположени едно или повече пристанища и специализирани пристанищни обекти по т. 4.
(3)Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за кораби, независимо от знамето, под което плават, когато плават към българско пристанище и са във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България.
(4)Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за корабите от клас А съгласно Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ДВ, бр. 73 от 2011 г.).
(5)Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за зони извън границите на пристанищата и пристанищните райони по ал. 2, т. 4 – 5, в случай че оценката на сигурността ги определя като зони от значение за сигурността на пристанището или пристанищния район, както и за пристанища със специално предназначение, които отговарят на изискванията на чл. 1, ал. 2, т. 4 и 5.
(6)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед определя списъка на пристанищата по ал. 2, т. 4 и пристанищните райони по ал. 2, т. 5.
(7)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списъка по ал. 6 и ги информира за всяка промяна в този списък.
(8)Плаващите сондажни платформи, пристанищата и пристанищните райони по ал. 2, които приемат и обслужват корабите по ал. 2, т. 1 – 2, трябва да имат одобрена оценка на сигурността и одобрен план за сигурност по смисъла на тази наредба.
(9)За морските пристанища на Република България, които не попадат в обхвата на глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Директива 2005/65/ЕО, както и за всички пристанища във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат само изискванията на глава осма на тази наредба.
(10)Наредбата не се прилага за военните пристанища, за военни, граничнополицейски, спомагателни и държавни кораби на Република България, използвани за нетърговски цели. Чл. 2.
(1)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи, координира и контролира дейностите по сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони в областта на транспорта съобразно своята компетентност.
(2)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява функциите си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(3)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията със заповед определя условията и реда за работа с информацията, съдържаща се в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони и в докладите за начина на извършване оценките на сигурността на пристанищата и пристанищните райони, както и защитата й от неразрешен достъп.
(4)В случаите, когато в оценките на сигурността и плановете за сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони, както и в докладите за начините на извършване на оценките на сигурността на пристанищата и пристанищните райони се съдържа квалифицирана информация по смисъла на Закона за защита на квалифицираната информация, за тази част от информацията се прилага Законът за защита на квалифицираната информация. Чл.
  1. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е:
  2. компетентният орган по морската сигурност, който координира, привежда в действие и изпълнява надзор за прилагане на мерките за сигурност, предвидени в Регламент № (ЕО) 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ, L 129 от 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент № (ЕО) 725/2004“;
  3. органът за контакт по въпросите за морска сигурност, който: а) предоставя и обменя информация с Европейската комисия и с другите страни членки за привеждане в действие на мерките за сигурност на море; б) съдейства, следи и подпомага Европейската комисия и другите страни членки по отношение на прилагането на мерките за сигурност на море. Чл.
  4. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпълнява функциите на лице за контакти относно сигурността на пристанищните райони. Чл. 5.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на:
  1. Международната морска организация, наричана по-нататък „IMO“, списък на пристанищата, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него;
  2. Европейската комисия списък на пристанищата и пристанищните райони, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него.
(2)Списъците по ал. 1 се предоставят и на офицерите по сигурността на пристанищните райони, офицерите по сигурността на пристанищата и офицерите по сигурността на корабите, плаващи под български флаг.
(3)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя актуализирани сведения за местонахождението на плановете за сигурност на пристанището, както и за данните на съответния офицер по сигурността на пристанището и публикува тези сведения в интернет страницата на Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаване – Global Integrated Shipping Information System, наричана по-нататък „Информационната система GISIS“.
(4)Когато едно пристанище няма план за сигурност на пристанището и офицер по сигурността на пристанището, органът по сигурността на съответния пристанищен район по чл. 8 определя лице, което има квалификации за организиране на въвеждането на подходящите мерки за сигурност за времето на престоя на кораба в това пристанище. Чл.
  1. Директорите на дирекции „Морска администрация – Варна“ и „Морска администрация – Бургас“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, които са и капитани на съответното пристанище, са лица за контакт в съответния отговорен район на всяка дирекция при възникване на съмнения или на проблеми със сигурността. Техните имена и координати за достъп се съобщават на IMO и се публикуват в Информационната система GISIS. Чл.
  2. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия разпоредбите от българското законодателство, с които се въвежда Директива 2005/65/ЕО. Чл. 8.
(1)Генералният директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ със заповед определя служител на предприятието, който да изпълнява функциите на орган за сигурност за всеки пристанищен район.
(2)Органът за сигурност на пристанищния район е отговорен по въпросите на сигурността в съответния пристанищен район, както и за подготовката и изпълнението на плановете за сигурност на пристанищните райони, които се основават на констатациите от оценките на сигурността на тези райони.
(3)Един орган за сигурност на пристанищен район може да бъде отговорен за повече от един пристанищен район. Чл.
  1. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Държавна агенция „Национална сигурност“ може да сключва алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността по смисъла и при спазване изискванията на глава XI-2 на Конвенция SOLAS и ISPS Code. Чл.
  2. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“ уведомява Европейската комисия за сключените алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността, както и за периодичната им актуализация. Чл.
  3. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ предлагат на Министерския съвет за утвърждаване национална програма за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони. Чл.
  4. Одобрените планове по сигурността на корабите и плановете по сигурността на пристанищата съдържат разпоредби, гарантиращи, че сигурността на корабите не се застрашава от който и да е кораб, от което и да е взаимодействие кораб/пристанище или от дейност от кораб до кораб – за корабите. Чл.
  5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може със заповед да преустанови или да ограничи временно или постоянно експлоатацията на пристанища, пристанищни райони или части от тях, когато те не отговарят на изискванията за сигурност по настоящата наредба. Чл. 14.
(1)Постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони се осъществява от:
  1. министърa на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  2. министърa на вътрешните работи;
  3. председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“;
  4. Съветa по морска сигурност към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“;
  6. генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;
  7. органите по сигурността на пристанищата и пристанищните райони;
  8. Съветa по сигурността при съответния пристанищен район;
  9. офицерa по сигурността на съответния пристанищен район;
  10. Съветa по сигурността при съответното пристанище;
  11. офицерa по сигурността на пристанището;
  12. корабопритежателите;
  13. офицерa по сигурността на компанията;
  14. офицерa по сигурността на кораба;
  15. капитанa на кораба.
(2)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ изготвя и утвърждава процедури, които да осигурят ефективно взаимодействие, координация и размяна на оперативна информация между институциите и лицата по ал. 1. Процедурите трябва да са изготвени така, че да гарантират постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони за информиране и извършване на действия, както и на правилата и процедурите, обезпечаващи възможно най-добрия изход от възникналите заплахи за сигурност­та на корабите и българските пристанища и пристанищни райони. За обезпечаване на задълженията си по тези процедури всеки ръководител на ведомство или друга структура по ал. 1 изготвя свои вътрешни правила. Чл. 15.
(1)Съветът по морска сигурност е консултативен орган към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за стратегическо планиране и осъществяване на консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони. Съветът по морска сигурност подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в изпълнение на функциите му по координация на действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.
(2)Съветът по морска сигурност се състои от:
  1. председател – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  2. двама заместник-председатели – министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от тях длъжностни лица;
  3. трима секретари – по един представител от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“;
  4. членове – представители от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и от Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3)Съветът по морска сигурност разработва и утвърждава правилник за своята работа.
(4)Съветът по морска сигурност привлича в своята работа представители на други ведомства и експерти в областта на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.
(5)Поне веднъж на 12 месеца Съветът по морска сигурност анализира резултатите от прилагането на всички нормативни и индивидуални административни актове, регламентиращи постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, и препоръчва конкретни мерки за повишаване на ефективността им. При възникване на условия или проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони Съветът по морска сигурност се свиква извънредно.
(6)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ със заповед определят условията и реда за взаимодействие между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ при инциденти, свързани с нарушаване или със заплахи за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.
(7)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи със заповед определят реда за насочване на сигнал, получен от система за сигурност на кораба (SSAS), в Морския спасително-координационен център (МСКЦ) и в Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“, както и реда за информиране на компетентните органи на крайбрежната държава по местонахождението на кораба. Чл. 16.
(1)Министерството на вътрешните работи (МВР) осъществява своите функции и задачи за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони в съответствие със своите компетентности, посочени в Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2)Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР осъществява контрол за спазване на граничния режим на пристанищата, като:
  1. извършва гранични проверки на лицата, които влизат, напускат или транзитно преминават през страната с плавателни средства;
  2. извършва преглед на багажи, транспортни средства и товари в зоните за осъществяване на входен/изходен граничен контрол на пристанищата;
  3. ограничава временно или забранява движението на лица и транспортни средства в района на пристанищата при осъществяването на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност, за здравето и живота на хората. Чл. 17.
(1)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице ръководи и координира действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони чрез средствата и състава на Центъра за управление при кризи към дирекция „Безопасност, технически надзор и управление при кризи“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпълнява функциите на главен координатор на операцията по ликвидиране на заплахата за сигурността на кораби, пристанища и пристанищни райони.
(3)Оперативният дежурен на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е крайният получател на всеки сигнал за заплаха срещу кораби и български пристанища и пристанищни райони, получен при всички възможни получатели.
(4)Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията след съгласуване с ръководители на други министерства и ведомства и анализ на получения сигнал за заплаха може да предложи на министър-председателя да определи функциите на главен координационен център да се изпълняват от един от ситуационните центрове на други държавни органи.
(5)Разпорежданията на главния координатор на операцията са задължителни за всички участници в операцията.
(6)Главният координатор на операцията:
  1. незабавно информира за получения сигнал другите заинтересовани органи и организации и изисква те да приведат ръководените от тях структури и звена в готовност за пълноценно участие в операцията; освен това незабавно се уведомяват и: а) министърът на външните работи; б) министърът на отбраната; в) съответният областен управител; г) кметът на съответната община;
  2. според характера на получената предварителна информация относно постъпилия сигнал и оперативен анализ на другите факти и данни определя главен координатор на операцията в района на събитието за целите на операцията и оповестява заинтересованите други участници за своето решение;
  3. ръководи пряко дейността на главния координатор на операцията в района на събитието;
  4. ръководи и координира действията на всички структури, включени в операцията;
  5. при необходимост информира, иска информация или оповестява международни организации, други правителства, администрации на чужди държави или техни органи, в т.ч. в случаите на отправяне на искане за помощ от тях – чрез Министерството на външните работи;
  6. взема решения за привличане на неправителствени органи, организации, физически и юридически лица за участието им в операцията;
  7. поддържа връзка с други координационни центрове на държавни органи и организации и, при необходимост, предлага извършването на действия от тяхната компетентност;
  8. оповестява края на операцията.
(7)За координиране на операцията в района на събитието главният координатор на операцията в района на събитието по ал. 10 свиква и ръководи работата на временен кризисен щаб. Щабът се помещава:
  1. в работните помещения на Морския спасително-координационен център на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в дирекция „Морска администрация – Варна“ и в дирекция „Морска администрация – Бургас“, като за обезпечаване на неговата работа центърът ползва наличните технически и комуникационни средства на тези центрове – при заплахи/произшествия за сигурността на кораби на море;
  2. в сградата, в която се помещава съответният служител, изпълняващ функциите на орган по сигурността на пристанищния район – при заплахи/произшествия в целия или в част от целия пристанищен район;
  3. в сграда на съответното пристанище – при заплахи/произшествия в пристанището, когато е налична такава, а в останалите случаи – в сградата на съответния орган по сигурността на пристанищния район, в който се намира пристанището.
(8)При заплахи/произшествия със сигурността на кораби на море главен координатор на операцията в района на събитието е директорът на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто район се провежда операцията.
(9)При заплахи/произшествия в пристанища и/или пристанищни райони на море главен координатор на операцията в района на събитието е председателят на съвета по сигурността на съответното пристанище/пристанищен район, в чийто район се провежда операцията.
(10)Главният координатор на операцията в района на събитието:
  1. в рамките на своята компетентност изпълнява разпорежданията на ръководителя на главния координационен център и поддържа пряка връзка с него;
  2. ръководи пряко дейността на представителите на мястото на събитието на други ведомства, областните управители, общините и други организации, като им издава преки разпореждания и указания – в рамките на техните компетенции;
  3. чрез главния координационен център, ако е необходимо, поддържа връзка и с други координационни центрове, подпомагащи неговата дейност.
(11)Представителите на мястото на събитието могат да имат следните органи или юридически лица: Министерството на отбраната, съответният областен управител, кметът на съответната община, съответната областна дирекция на МВР, териториални структури на Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция „Митници“, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, пристанищният оператор, органът по сигурността на пристанището, офицерът по сигурността на пристанището, органът по сигурността на пристанищния район, офицерът по сигурността на пристанищния район, офицерът по сигурността на корабоплавателна компания, съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) на МВР, както и други – по преценка на главния координатор на операцията в района на събитието.
(12)Представителите на мястото на събитието на други ведомства, на областните управители, на общините и на другите организации:
  1. изпълняват пряко разпорежданията на главния координатор на операцията в района на събитието, в рамките на своите компетенции;
  2. поддържат връзка с техни териториални структури и звена;
  3. дават експертни съвети;
  4. събират и предоставят допълнителна информация, свързана с операцията;
  5. подпомагат техническото обезпечаване на ръководенето на операцията на място.
(13)В операцията по предотвратяване на възникнала заплаха или ликвидиране на последствията от възникнал инцидент по сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони могат да участват съгласно своите компетенции и технически възможности и други заинтересовани органи и организации. Чл. 18.
(1)Нивата за сигурност за корабите, пристанищата и пристанищните райони се обявяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)При обявяване нивата на сигурност се отчитат:
  1. степента на достоверност на информация за наличие на заплаха;
  2. степента, до която информацията за наличие на заплаха е потвърдена;
  3. степента, до която заплахата е конкретна или неизбежна, според наличната информация;
  4. потенциалните последствия от подобен инцидент, свързан със сигурността.
(3)При обявяване на трето ниво на сигурност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ дава инструкции и осигурява необходимата информация, свързана със сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, които биха могли да бъдат засегнати. Чл.
  1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да делегира на призната организация по сигурността съгласно глава седма на тази наредба задължения, свързани със сигурността, с изключение на:
  2. определяне на нивото на сигурност;
  3. одобряване и приемане на оценката за сигурността на пристанището и пристанищния район, както и последващи изменения по приетата оценка;
  4. определяне на пристанищата и пристанищните райони, които трябва да имат офицер по сигурността;
  5. одобряване и приемане на план за сигурност на пристанището и на пристанищния район, както и последващите изменения на одобрения план;
  6. упражняване на контролни мерки и мерки за съответствие;
  7. определяне на изискванията по изготвянето на декларация за сигурност. Чл. 20.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ проверява и контролира прилагането на корабния план за сигурност и плановете за сигурност на пристанището и пристанищния район.
(2)Контролът за изпълнение на изискванията на глава ХI-2, Правило 9 на Конвенция SOLAS и на ISPS Code се осъществява от инспектори на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Чл. 21.
(1)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя информация на Европейската комисия, на държавите – членки на Европейския съюз, и на Международната морска организация, свързана с прилагането на мерки за постигане на сигурността на корабите и пристанищата, съгласно чл. 13 от глава ХI-2 на Конвенция SOLAS.
(2)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списък с имената и данните за кореспонденция на своите служители, на които офицерите по сигурността на кораба, на компанията, на пристанището или на пристанищния район могат да докладват за проблеми, свързани със сигурността. Глава втора ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ Чл. 22.
(1)Капитанът или офицерът по сигурността на кораб може да изиска изготвяне на Декларация за сигурност кораб – пристанище или Декларация за сигурност кораб – кораб (приложение № 1), когато:
  1. корабът оперира при по-високо ниво на сигурност от това на пристанището или на друг кораб, с който взаимодейства;
  2. съществува споразумение между страни по Конвенция SOLAS относно изготвяне на декларация за сигурност за определени международни плавания или за определени кораби, извършващи такива плавания;
  3. е била налице заплаха за сигурността или инцидент, свързан със сигурността, касаещи кораба или пристанището;
  4. корабът се намира в пристанище, за което няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на пристанището;
  5. се извършват дейности между кораби и за единия кораб няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на кораба.
(2)Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност се потвърждават от капитана/офицера по сигурността на съответното пристанище или от офицера по сигурността на друг кораб.
(3)Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност са в писмена форма и се подават от капитана/офицера по сигурността на кораба или от офицера по сигурността на пристанището, съответно до офицера по сигурността на пристанището или капитана/офицера по сигурността на кораба, чрез корабния агент. Чл. 23.
(1)Декларацията за сигурност се изготвя и когато в резултат на оценката за сигурност на кораба или на оценката за сигурността на пристанището се счете за необходимо.
(2)В случая по ал. 1 причините и условията за изискването на Декларация за сигурност се посочват в плана за сигурност на кораба, съответно в плана за сигурност на пристанището. Чл. 24.
(1)Декларацията за сигурност пристанище – кораб се изготвя съвместно:
  1. от капитана или от офицера по сигурността на кораб – от името на кораба;
  2. от офицера по сигурността на пристанището или от друг орган, отговорен за бреговата сигурност – от името на пристанището.
(2)Декларацията за сигурност кораб – кораб се изготвя от офицерите по сигурността на корабите или от капитаните на корабите. Чл. 25. Декларацията за сигурност определя мерките за сигурност и отговорността на пристанището и на кораба – за постигане на сигурност на корабите и пристанищата. Чл. 26.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя минимален срок за съхраняване на декларациите за сигурност пристанище – кораб, сключени между пристанището и посетилите го кораби.
(2)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя минимален срок за съхраняване на декларациите за сигурност пристанище – кораб, сключени между кораба и пристанищата, които той е посетил, и декларациите за сигурност кораб – кораб, като този срок не може да бъде по-малък от срока, през който кораб е посетил последните десет пристанища.
(3)Декларациите по ал. 1 се съхраняват от офицера по сигурност на пристанището, а декларациите по ал. 2 – от офицера по сигурност на кораба. Глава трета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ Чл. 27. Корабопритежателят е длъжен да определи в плана за сигурност на кораба, че капитанът има преимуществена власт и отговорност за вземане на решения във връзка с безопасността и сигурността на кораба, както и че може да изисква съдействието на корабопритежателя или на друга държава – страна по Конвенция SOLAS, при необходимост. Чл. 28.
(1)Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на офицера по сигурността на компанията, на капитана и на офицера по сигурността на кораба при изпълняване на техните задължения по сигурността.
(2)Корабопритежателят предоставя на капитана на кораба информация относно:
  1. лицата, отговорни за назначаване на персонал на борда на кораба;
  2. лицата, които осигуряват фрахтоването на кораба;
  3. данните за кореспонденция на страните по договор за наем за определено пътуване или по договор за наем за определено време, ако има такива договори. Глава четвърта СИГУРНОСТ НА КОРАБА Раздел I Нива на сигурност на корабите Чл.
  4. Корабите оперират съгласно следните нива на сигурност:
  5. първо ниво на сигурност;
  6. второ ниво на сигурност;
  7. трето ниво на сигурност. Чл.
  8. Нивото на сигурност за корабите, плаващи под българско знаме, се определя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се съобщава на корабопритежателите за информиране на капитана на кораба или на офицера по сигурността на кораба. Чл.
  9. С оглед на определяне и предприемане на предпазни мерки срещу възникване на инциденти, свързани със сигурността, при първо ниво на сигурност на корабите се извършват следните дейности, определени в плана за сигурност на кораба:
  10. изпълнение на всички задължения по сигурността на кораба;
  11. контролиране на достъпа до кораба;
  12. контролиране на качването на лица и на техния багаж;
  13. контролиране на достъпа до забранените зони с цел гарантиране на достъпа до тях само на упълномощени за това лица;
  14. наблюдение на палубите и на зоните около кораба;
  15. контролиране на товарно-разтоварните операции и приемането на корабни запаси;
  16. гарантиране на действаща комуникация по сигурността. Чл.
  17. При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл.
  18. Чл.
  19. При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл.
  20. Чл.
  21. Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ обяви второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораба потвърждава промяната на нивото на сигурност и уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Чл. 35.
(1)Непосредствено преди влизане в пристанище или по време на престой в пристанище на територията на държава – страна по Конвенция SOLAS, обявила второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораб потвърждава получаването на инструкции за второ или трето ниво на сигурност и уведомява офицера по сигурността на пристанището за началото на прилагане на съответните мерки и процедури от плана за сигурността на кораба, а при обявено трето ниво на сигурност – и на инструкциите на държавата – страна по Конвенция SOLAS, обявила трето ниво на сигурност.
(2)Офицерът по сигурността на кораба информира офицера по сигурността на пристанището относно трудности при прилагане на инструкциите. В този случай офицерът по сигурността на пристанището и офицерът по сигурността на кораба координират съвместни действия за преодоляване на трудностите. Чл. 36.
(1)Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определи или е определила по-високо ниво на сигурност за кораб от това, което е определено за пристанището, в което корабът възнамерява да влезе или в което се намира, офицерът по сигурността на кораба незабавно уведомява за създалата се ситуация офицера по сигурността на пристанището и компетентния орган на държавата – страна по Конвеция SOLAS, на чиято територия се намира пристанището.
(2)В случая по ал. 1 офицерът по сигурност­та на кораба влиза във връзка с офицера по сигурността на пристанището за координиране на съответни действия при необходимост. Чл. 37. При определено второ или трето ниво на сигурност на кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряващи да влязат или намиращи се в пристанище на държава – страна по Конвенция SOLAS, с по-ниско ниво на сигурност, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно уведомява държавата за това. Чл. 38.
(1)Когато кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряват да влязат или се намират в териториалните води на държава – страна по Конвенция SOLAS, определила по-високо ниво на сигурност в района, капитанът на кораба или офицерът по сигурността на кораба повишава бдителността в съответствие с предвиденото в плана за сигурност на кораба за съответното ниво на сигурност, а при наличие на информация, която може да окаже въздействие върху морската сигурност в района – незабавно докладват на корабопритежателя и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)Офицерът по сигурността на пристанището уведомява капитана или офицера по сигурността на кораб, плаващ под чуждо знаме, който възнамерява да влезе или се намира в териториалните води на Република България, за определеното ниво на сигурност и за мерките по сигурността, които той следва да предприеме, както и за мерките, предприети с цел осигуряване на защита срещу заплахата. Раздел II Оценка на сигурността на кораба Чл. 39.
(1)Оценката на сигурността на кораба включва:
  1. определяне на съществуващи мерки, процедури и дейности по сигурността;
  2. определяне на най-важните корабни дейности, които е необходимо да бъдат защитени;
  3. определяне на възможни заплахи за най-важните корабни дейности и вероятността от тяхното възникване с цел установяване и степенуване на мерките за сигурност;
  4. определяне на уязвимите места, свързани с дейността на кораба, като се отчита и човешкият фактор.
(2)Оценката по ал. 1 отчита и следните елементи:
  1. физическа сигурност;
  2. структурна цялост;
  3. системи за защита на персонала;
  4. процедурни политики;
  5. радио- и телекомуникационни системи, в това число компютърни системи и мрежи;
  6. други елементи на сигурността, които, ако бъдат застрашени, могат да представляват риск за лица, имущество или операции на борда на кораба или в пристанището. Чл. 40.
(1)При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и:
  1. всички открити места за достъп на кораба, включително откритите палуби, като се оценява възможността за използването им от лица, целящи нарушаване на сигурността;
  2. местата за достъп на кораба, използвани от лица с право на достъп;
  3. местата за достъп на кораба, които биха могли да бъдат използвани от лица, целящи качване на борда на кораба през тези места, без да имат това право.
(2)При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и постоянната приложимост на съществуващите, свързани със сигурността мерки, правила, процедури и операции, прилагани при рутинни и аварийни ситуации, като оценката съдържа правила относно:
  1. забранените за достъп зони, както и за зоните с ограничен и контролиран достъп;
  2. действията при пожар или при други аварийни ситуации;
  3. нивото на контрол върху персонала на кораба, пътниците, посетителите, търговците, докерите и др.;
  4. честотата и ефективността на патрулирането от лицата, отговорни за сигурността на кораба;
  5. системите за контрол на достъп, включително системите за идентификация;
  6. охранителните комуникационни системи;
  7. охранителните врати, бариери и осветление;
  8. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.
(3)Оценката на сигурността на кораба отчита мерките по защита на:
  1. персонала на кораба;
  2. пътниците, посетителите, търговците и персонала на пристанището;
  3. способността да се поддържа безопасно корабоплаване и да се реагира при аварийни ситуации;
  4. товара, особено на опасните товари или вещества;
  5. запасите на кораба;
  6. охранителното комуникационно оборудване и системи, ако има такива;
  7. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.
(4)Оценката на сигурността на кораба отчита и всички възможни заплахи, които могат да доведат до:
  1. увреждане или разрушаване на кораба или на пристанището;
  2. завземане или отвличане на кораба или на лица, намиращи се на борда;
  3. неразрешен достъп до товара, корабното оборудване или до системи, или до корабните запаси;
  4. неразрешен достъп до кораба, включително наличие на нередовни пътници;
  5. нерегламентирано внасяне на оръжия или на оборудване, включително оръжия за масово поразяване;
  6. използване на кораба за превоз на лица, които възнамеряват да предизвикат инцидент, свързан със сигурността, както и за превоз на тяхното оборудване;
  7. използване на кораба като оръжие или като средство за причиняване на щети или на разрушение;
  8. нападения откъм морето, докато корабът е на кей или на котва;
  9. нападения, докато корабът е в морето.
(5)Оценката на сигурността на кораба отчита и всички слаби места, като:
  1. противоречия между мерките за без­опасност и сигурност;
  2. противоречия между задълженията на борда на кораба и възложени задачи по сигурността;
  3. брой на корабния екипаж и вахти, като се отчита въздействието им върху работоспособността, бдителността и изпълнението на задълженията на екипажа;
  4. установени недостатъци, свързани с обучението по сигурността;
  5. оборудване и системи за сигурност и комуникационни системи. Чл. 41.
(1)Оценката по сигурността на кораба се извършва от лица с подходящи умения и познания за оценяване сигурността на даден кораб, определени от корабособственика.
(2)Офицерът по сигурността на компанията следи оценката по сигурността на кораба да бъде извършена от лицата по ал. 1.
(3)Оценката на сигурността на кораба може да се извърши и от призната организация по сигурността.
(4)Уменията и познанията на лицата по ал. 1 включват:
  1. познания за текущите заплахи за сигурността и похвати в тази област;
  2. разпознаване и откриване на оръжия, опасни вещества и устройства;
  3. разпознаване на недискриминационна основа на характеристики и поведенчески модели на лица, които има вероятност да застрашат сигурността;
  4. похвати, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;
  5. методи, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;
  6. въздействие на експлозиви върху конструкцията на кораба и оборудването;
  7. сигурността на кораба;
  8. установени практики на взаимодействието кораб/пристанище;
  9. планиране за ограничаване на вредното въздействие и за противодействие при възникнал инцидент;
  10. физическа сигурност;
  11. радио- и телекомуникационни системи и компютърни системи и мрежи;
  12. морско инженерство и корабни и пристанищни операции. Чл.
  13. Офицерът по сигурността на компанията получава и регистрира необходимата за извършване на оценка на сигурността на кораба информация относно:
  14. общия план на кораба;
  15. разположението и функцията на помещенията, които са забранени за достъп, както са определени в глава II-2 от Конвенция SOLAS;
  16. разположението и функцията на всяко действително или потенциално място за достъп до кораба;
  17. промените в прилива и в отлива, които могат да окажат влияние върху сигурността на кораба;
  18. товарните помещения и товарния план;
  19. местата, където се съхраняват запасите на кораба и оборудването за поддръжката на кораба;
  20. местата, където се съхранява багаж без придружител;
  21. наличното за поддържане на основни дейности резервно и аварийно оборудване;
  22. персонала на кораба, задълженията по сигурността и изискванията, свързани с обучение и тренировки по сигурността;
  23. наличното оборудване за сигурност и безопасност на пътниците и персонала на кораба;
  24. евакуационните планове и местата за събиране на хората, които трябва да бъдат поддържани за осигуряване на организирана и безопасна евакуация при аварийна ситуация;
  25. договорите с лица, предоставящи услуги, свързани със сигурността на кораба;
  26. мерките и процедурите по сигурността, включително инспекционни и контролни процедури, разпознавателните системи, оборудването за наблюдение и надзор, документите за идентификация на персонала, алармите, осветлението, контрола върху достъпа и други. Чл. 43.
(1)Корабопритежателят е отговорен за документирането, разглеждането, приемането и съхраняването на оценката на сигурността на кораба.
(2)Оценката на сигурността на кораба се съхранява на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в оценката на сигурността.
(3)Оценката на сигурността на кораба е защитена от неразрешен достъп или разгласяване.
(4)Оценката на сигурността на кораба трябва да се преразглежда най-малко веднъж на 12 месеца. Ако при тренировки по сигурността или при инциденти, свързани със сигурността, бъдат установени несъответствия, трябва да се направят съответните допълнения и промени в оценката на сигурността на кораба и в плана за сигурността на кораба. Раздел III Корабен план за сигурност Чл.
  1. На борда на всеки кораб има корабен план за сигурност, който съдържа мерки за трите нива на сигурност. Чл.
  2. Планът за сигурност на кораба или измененията към него се изготвят от корабопритежателя или от призната организация по сигурността. Чл. 46.
(1)Корабният план за сигурност или измененията в него се одобряват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността.
(2)Когато призната организация по сигурността е участвала в изготвяне на оценката или на плана за сигурност на кораба, същата не може да го одобрява. Чл. 47. При представяне на корабния план за сигурност за одобряване се прилага и оценката на сигурността, на чиято база е бил разработен планът. Чл. 48.
(1)Планът се изготвя на български и английски език и включва:
  1. мерки за предотвратяване на нерегламентирано внасяне на борда на кораба на оръжия или на общоопасни вещества и средства, предназначени за употреба срещу хора, кораби или пристанища;
  2. определяне на ограничените зони с контролиран достъп и мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до тях;
  3. мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до кораба;
  4. процедури за реагиране при заплахи или при нарушения на сигурността, които включват разпоредби за осигуряване на критично важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанище;
  5. процедури за реагиране при получаване на инструкциите за сигурност, които може да са дадени от държави – страни по Конвенция SOLAS, при трето ниво на сигурност;
  6. процедури за евакуация при заплахи или нарушения на сигурността;
  7. задължения за лицата, отговорни за сигурността на кораба и на останалите лица на кораба, по отношение на нивата на сигурност;
  8. процедури за инспектиране на дейностите, извършвани по сигурността;
  9. процедури за провеждане на обучение, тренировки и упражнения, свързани с плана за сигурност;
  10. процедури за взаимодействие при извършване на дейностите по сигурността на пристанищата;
  11. процедури за периодичен преглед на плана и за обновяването му;
  12. процедури за докладване на инциденти, свързани със сигурността;
  13. определяне на офицера по сигурността на кораба;
  14. определяне на офицера по сигурността на компанията, в това число начините за осъществяване на 24-часов контакт;
  15. процедури за проверка, тестване, калибриране и поддръжка на всяко оборудване по сигурността, намиращо се на борда;
  16. честота на тестване или калибриране на оборудването по сигурността, намиращо се на борда;
  17. определяне на местата за активиране на сигналната система за сигурност на кораба;
  18. инструкции за използване на сигналната система за сигурност на кораба, включително тестването, активирането, деактивирането и връщането в изходно положение, както и за ограничаване на фалшиви сигнали;
  19. процедури за случаите, когато на борда има пътник, пребиваващ незаконно или намиращ се под действието на съдебни или административни разпоредби;
  20. мерки за сигурност, когато корабът излиза на ремонт;
  21. разпоредби, осигуряващи сигурността на корабите, към които се прилага тази наредба, включително, свързани с взаимодействието кораб – пристанище или кораб – кораб, дори когато към единия от корабите не се прилагат разпоредбите на тази наредба.
(2)Планът за сигурност на кораба:
  1. описва подробно организационната структура по сигурността за кораба;
  2. описва подробно взаимоотношенията на кораба с компанията, пристанищата, другите кораби и съответните органи, отговорни за сигурността;
  3. описва подробно комуникационните системи и начините за ефективна непрекъсната комуникация в рамките на кораба, между кораба и други кораби, в т.ч. пристанищата;
  4. описва подробно основните, свързани със сигурността, мерки за първо ниво на сигурност;
  5. описва подробно допълнителните мерки, които ще позволят на кораба без забавяне да премине на второ ниво на сигурност и когато е необходимо – на трето ниво на сигурност;
  6. съдържа процедури за докладване на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на въпроси, свързани със сигурността. Чл.
  7. Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности с изключение на случаите, когато големината и видът на кораба не позволяват това. Чл. 50.
(1)Одобряването на изменения в одобрен корабен план, с изключение на тези по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17, се извършва с отделен документ, който се съхранява на борда на кораба и се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).
(2)Когато одобряването по ал. 1 се отнася до временни промени и първоначално одобрените мерки в корабен план за сигурност или оборудване по сигурността, посочени в одобрен план за сигурност, бъдат възстановени, документът по ал. 1 не се съхранява на борда на кораба и не се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).
(3)При изменения на обстоятелствата по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17 в одобрен корабен план за сигурност не се изисква одобряване. Чл. 51.
(1)Планът се съхранява на хартиен носител от капитана на кораба, може да се съхранява също и на електронен носител, който следва да е защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в него.
(2)Капитанът на кораба осигурява планът да е защитен от неразрешен достъп или от разгласяване. Чл. 52.
(1)Планът за сигурност на кораба не подлежи на проверка от лицата, осъществяващи мерки за контрол и за съответствие съгласно правило 9 на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, с изключение на случаите, когато има ясни основания да се смята, че корабът не е в съответствие с изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS и с тази наредба.
(2)Когато единственото средство да се провери или отстрани несъответствието е сравнение с корабния план за сигурност, се разглеждат съответните изисквания в него.
(3)В случаите по ал. 2 се разрешава ограничен достъп до точките от плана, отнасящи се до несъответствието, но само при съгласието на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или на капитана на кораба.
(4)Информацията по чл. 48, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 се счита за конфиденциална и не подлежи на проверки. Чл. 53.
(1)На борда на кораба за срок от 5 години се съхраняват записи за:
  1. обучение, тренировки и учения;
  2. заплахи за сигурността и инциденти, свързани със сигурността;
  3. нарушения на сигурността;
  4. промени на нивото на сигурност;
  5. информация, отнасяща се пряко до сигурността на кораба, като специфични заплахи по отношение на кораба или пристанищата, в които корабът се намира или се е намирал;
  6. вътрешни проверки (одити) и прегледи на дейности по сигурността;
  7. периодичен преглед на оценката за сигурността на кораба;
  8. периодичен преглед на корабния план за сигурност;
  9. въвеждане в действие на изменения към плана;
  10. поддържане, калибриране и тестване на каквото и да е оборудване по сигурността, намиращо се на борда, в т. ч. тестване на сигналната система за сигурност на кораба.
(2)Записите по ал. 1 се изготвят на български и на английски език, като информацията, съдържаща се в тях, се отнася за период, в който корабът е посетил последните 10 пристанища.
(3)Записите могат да се съхраняват на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или изменение.
(4)Записите са защитени от неразрешен достъп или от разгласяване. Раздел IV Офицер по сигурността на компанията Чл. 54.
(1)Корабопритежателят определя офицер по сигурността на компанията за един или повече кораби в зависимост от броя или видовете кораби, с които оперира, като посочва за кои кораби ще отговаря това лице.
(2)Корабопритежателят може да определи в зависимост от броя или от видовете кораби, с които оперира, няколко лица, които да бъдат офицери по сигурността на компанията, при условие че е ясно посочено за кои кораби ще отговаря всяко едно от лицата. Чл.
  1. Офицерът по сигурността на компанията:
  2. уведомява капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба за нивото на заплахи, на което е възможно да бъде подложен по време на експлоатацията му, като използва оценките по сигурността, както и друга, свързана със сигурността, информация;
  3. отговаря за извършване на оценка по сигурността на кораба;
  4. отговаря за разработването, представянето за одобрение, прилагането и поддържането на корабния план за сигурност;
  5. гарантира, когато е необходимо, корабният план да бъде изменен, за да се коригират недостатъците и да се изпълнят изискванията за сигурност на конкретния кораб;
  6. организира вътрешните проверки (одити) и прегледи на дейностите по сигурността;
  7. организира първоначалната и последващите проверки на кораба от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността;
  8. следи за коригирането на недостатъците и несъответствията, открити по време на вътрешните проверки, периодичните прегледи, инспекциите по сигурността и проверките за съответствие;
  9. отговаря за обучението на лицата, отговорни за сигурността на кораба;
  10. отговаря за ефективната комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищата;
  11. отговаря за съвместимостта между изискванията за сигурност и изискванията за безопасност;
  12. гарантира, че ако бъдат използвани планове за сигурност на сроден кораб или на флота, планът за всеки кораб ще отразява точно специфичната, касаеща го информация;
  13. гарантира, че са изпълнени и поддържани които и да са алтернативни или еквивалентни мерки и разпоредби, одобрени по отношение на конкретен кораб или група кораби. Раздел V Офицер по сигурността на кораба Чл.
  14. Корабопритежателят определя офицер по сигурността на кораба, който:
  15. извършва редовни инспекции по сигурността на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;
  16. контролира прилагането на корабния план за сигурност и измененията към него;
  17. координира мерките за сигурност, които трябва да се спазват по време на товаро-разтоварните операции и снабдяването на кораба между членовете на екипажа и офицера по сигурността на пристанището;
  18. предлага изменения на корабния план за сигурност;
  19. докладва пред офицера по сигурност­та на компанията за всички недостатъци и несъответствия, открити по време на вътрешните проверки, периодичните прегледи, инспекциите по сигурността и проверките за съответствие, и за прилагане на всички коригиращи действия;
  20. отговаря за провеждане на обучение на екипажа на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;
  21. докладва за всички инциденти, свързани със сигурността, съгласно корабния план;
  22. координира прилагането на корабния план за сигурност с офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на пристанището;
  23. следи за правилната експлоатация, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността. Раздел VI Обучение, тренировки и упражнения по сигурността на кораба Чл.
  24. Офицерът по сигурността на компанията, офицерът по сигурността на кораба и лицата от бреговия персонал, определени от корабопритежателя и отговорни за сигурността на корабите, преминават обучение по утвърдени програми от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и притежават познания в определени области съгласно приложение №
  25. Чл.
  26. Лицата от екипажа на кораба, които имат специфични задължения и отговорности, свързани със сигурността, притежават достатъчно познания и умения в определени области съгласно приложение № 2, за да изпълняват поставените им задачи. Чл. 59.
(1)Офицерът по сигурността на кораба провежда тренировки на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 3 месеца, като се вземат предвид видът на кораба, промените в екипажа на кораба, пристанищата, които следва да се посетят, и други обстоятелства, свързани със сигурност­та на кораба.
(2)В случаите, когато една четвърт от корабния екипаж е подменен и лицата не са участвали в тренировки на този кораб през последните 3 месеца, тренировката се провежда в едноседмичен срок от настъпване на промяната. Чл. 60. Офицерът по сигурността на компанията провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 18 месеца, чрез които се проверява и постига взаимодействието между офицера по сигурността на кораба, офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на пристанищата и службите по сигурността. Глава пета СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩАТА И ПРИСТАНИЩНИТЕ РАЙОНИ Раздел I Нива на сигурност на пристанищата и пристанищните райони Чл. 61.
(1)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя нивата на сигурност на пристанищните райони или на отделни пристанища.
(2)Пристанищата и пристанищните райони оперират съобразно определените нива на сигурност. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат по начин, който да доведе до минимално забавяне на пътниците, кораба, персонала и посетителите на кораба, стоките и услугите.
(3)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно уведомява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяка промяна в определеното ниво на сигурност на пристанище или на пристанищен район.
(4)Определените нива на сигурност на пристанищата и пристанищните райони се оповестяват на мореплавателите от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(5)При всяко ниво на сигурност по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в зависимост от конкретните констатации в оценката на сигурността на пристанището или на пристанищния район, могат да се въвеждат различни мерки за сигурност в отделните пристанища на един пристанищен район. Чл.
  1. При първо ниво на сигурност, с оглед идентифициране и предприемане на превантивни мерки срещу възникването на инциденти, свързани със сигурността на пристанищата, се извършват следните дейности при прилагане на съответните мерки, определени в плана за сигурност на пристанището или на пристанищния район:
  2. гарантиране на изпълнението на всички задължения по сигурността на пристанището;
  3. контролиране на достъпа до пристанището или до пристанищния район;
  4. осъществяване на мониторинг на пристанището и на пристанищния район, включително зоната (зоните) на акостиране и заставане на котва;
  5. осъществяване на мониторинг на зоните с ограничен достъп с цел да се гарантира, че достъп до тях имат само упълномощени за това лица;
  6. осъществяване на наблюдение и контрол при обработката на товарите;
  7. осъществяване на наблюдение и контрол при приемането на корабни запаси;
  8. гарантиране на действаща комуникация по сигурността. Чл.
  9. При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанището или на пристанищния район, по отношение на всяка дейност, посочена в чл.
  10. Чл. 64.
(1)При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанището или на пристанищния район, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 61.
(2)Освен мерките по ал. 1 при трето ниво на сигурност пристанищата или пристанищните райони прилагат инструкции по сигурността, изготвени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Чл.
  1. Когато офицер по сигурността на пристанището или на пристанищния район бъде уведомен, че кораб има затруднения при спазване на изискванията на плана за сигурност на пристанището или на пристанищния район и инструкциите по сигурността, дадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при обявено трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на пристанището и офицерът по сигурността на кораба влизат във връзка и координират съответните действия. Чл.
  2. Когато офицер по сигурността на пристанище или на пристанищен район бъде уведомен, че кораб е с определено ниво на сигурност, по-високо оттова на пристанището/пристанищния район, офицерът по сигурността на пристанището или на пристанищния район незабавно уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и офицера по сигурността на кораба. Раздел II Оценка на сигурността на пристанището Чл. 67.
(1)Оценката на сигурността на пристанището се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти в съответната област от Министерството на вътрешните работи, а когато пристанището е определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет – съвместно с експерти в съответната област на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от призната организация по сигурността.
(2)За изготвяне на оценка за сигурността на пристанището пристанищните оператори подават заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплащат такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3)Когато оценката по ал. 1 е извършена от призната организация по сигурността, тя се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(4)При промяна на статута на пристанището се изисква изготвяне на нова оценка от компетентните органи по ал. 1, а при необходимост – и актуализиран/нов план за сигурност.
(5)Оценката за сигурност на пристанището се преразглежда от съответния съвет за сигурност на пристанището:
  1. поне веднъж на пет години – след първоначалната оценка или след нейното последно преразглеждане или актуализация;
  2. при настъпили промени, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността, и при промени, свързани с пристанищната инфраструктура.
(6)Съветът за сигурност на пристанището извършва преразглеждането на оценката по сигурността:
  1. по ал. 5, т. 1 – най-късно шест месеца преди изтичането на 5-годишния период от одобряването на последната оценка;
  2. в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 5, т. 2.
(7)За резултата от преразглеждането на оценката по ал. 6 съветът за сигурност съставя протокол с констатации и мотиви за необходимостта от нейната актуализация.
(8)Операторът на съответното пристанище най-късно пет месеца преди изтичането на срока по ал. 5, т. 1 или в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 5, т. 2, чрез съответната дирекция „Морска администрация“, подава заявление за преразглеждане на оценката по сигурността на пристанището до Изпълнителна агенция „Морска администрация“, към което прилага копие от протокола по ал. 7. Копие от заявлението се изпраща и на органа по сигурността на пристанищния район, в който се намира пристанището.
(9)След получаване на заявлението по ал. 8 съответната дирекция „Морска администрация“ извършва допълнителни проверки, ако е необходимо, и предприема едно от следните действия:
  1. извършване на нова оценка на пристанището и нейното одобряване при условията и по реда на този раздел, или,
  2. изготвя писмено мотивирано становище, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност и/или на плана за сигурност на пристанището.
(10)Ако одобрената оценка по ал. 9, т. 1 изисква извършване на промени или изготвяне на нов план за сигурност на пристанището, неговото изготвяне и одобряване се извършва при условията и по реда на раздел III.
(11)В случаите по ал. 9, т. 2 становището на съответната дирекция „Морска администрация“ е основание за продължаване по реда на чл. 125 на валидността на удостоверението за съответствие на пристанището за нов 5-годишен период. В този случай се прилага към оценката за сигурност на съответното пристанище копие от становището.
(12)Лицата, включени в извършването на оценката за сигурност на пристанището, трябва да притежават познания по отношение на:
  1. актуалните заплахи за сигурността, различните им форми и тенденциите в тази област;
  2. разпознаването и откриването на оръжия, опасни вещества и устройства;
  3. разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите модели на лица, които биха могли да представляват заплаха за сигурността;
  4. похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;
  5. методите, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;
  6. въздействието на експлозиви върху пристанището;
  7. сигурността на пристанището;
  8. обичаите на пристанището;
  9. планирането на непредвидени ситуации, подготовката на ситуациите на тревога и мерките за противодействие;
  10. физическите мерки за сигурност;
  11. радио- и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи;
  12. транспортното и гражданското инженерство;
  13. корабните и пристанищните операции. Чл. 68.
(1)Оценката за сигурност на пристанището се извършва за всяко едно пристанище.
(2)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши извършване на обща оценка за сигурност за повече от едно пристанище, когато пристанищният оператор е един за пристанищата, на които се извършва оценка на сигурността, и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.
(3)В случаите по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява IМО за извършената обща оценка. Чл. 69. Оценката за сигурност на пристанище се извършва съгласно разпоредбите на настоящата наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № (ЕО) 725/2004 г. Чл. 70.
(1)Оценката за сигурност на пристанището завършва с доклад, изготвен от лицата по чл. 67, ал. 1, описващ начина на провеждане на оценката, описание на всяка уязвимост на пристанището, открита при извършването на оценката, както и описание на мерките за противодействие. Към доклада се прилага и направената оценка за сигурността на пристанището.
(2)Докладът, придружен от оценката, се изготвя в два екземпляра и се представя на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за одобряване.
(3)Докладът се защитава от лицата по чл. 67, ал. 1 от неразрешен достъп или от разгласяване. Чл. 71.
(1)Оценката за сигурност на пристанището се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)По едно копие от оценката по ал. 1 се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:
  1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на оценката;
  2. на органа по сигурността на пристанището;
  3. на органа по сигурността на пристанищния район, в който е разположено пристанището – предмет на оценката;
  4. на съответната областна дирекция на МВР;
  5. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;
  6. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3)Лицата по ал. 1 и 2 защитават оригиналите (на хартиен и на електронен носител) и копията на оценката от неразрешен достъп или от разгласяване. Раздел III План за сигурност на пристанище Чл. 72.
(1)Планът за сигурността за всяко пристанище се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи, а когато пристанището е определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет – съвместно с експерти в съответната област на Държавна агенция „Национална сигурност“ или призната организация по сигурността.
(2)За изготвяне на план за сигурност на пристанище пристанищните оператори подават заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплащат такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3)Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с упълномощени от тях лица.
(4)Планът за сигурност на пристанище се изготвя в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № (ЕО) 725/2004.
(5)Разработването и поддържането на плана за сигурност се осъществяват въз основа на оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб – пристанище. Чл. 73. Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности с изключение на случаите, когато големината и видът на пристанището не позволяват това. Чл. 74.
(1)Планът за сигурност на пристанището се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)Планът за сигурност на пристанището се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(3)Копие от плана за сигурност на пристанището се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:
  1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на плана;
  2. на органа по сигурността за пристанището;
  3. на органа по сигурността на пристанищния район, в който е разположено пристанището – предмет на плана;
  4. на съответната областна дирекция на МВР;
  5. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;
  6. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(4)Планът за сигурност на пристанището може да се комбинира с всеки друг план за спешни или аварийни случаи на пристанище или да е част от такива планове.
(5)Лицата по ал. 2 и 3 защитават оригиналите (на хартиен и на електронен носител) и копията на оценката от неразрешен достъп или от разгласяване. Чл. 75. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ одобрява промените в плана за сигурност на пристанището, когато той отговаря на изиск­ванията на тази наредба. Чл. 76.
(1)План за сигурност на пристанището се изготвя за всяко едно пристанище поотделно.
(2)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши изготвяне на план за сигурност, обхващащ повече от едно пристанище, когато операторът е един и същ и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.
(3)В случаите по ал. 2 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява IMO за изработения общ план. Чл. 77.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ контролира и следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.
(2)Сигурността на пристанището, на корабите в него и защитата им от неразрешен достъп се осигурява от пристанищния оператор съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.
(3)Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване – отстранено. Раздел IV Орган за сигурност на пристанището Чл. 78.
(1)Орган за сигурността на пристанището е лице, определено с писмена заповед от оператора на съответното пристанище.
(2)Органът за сигурността на пристанището е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането в актуално състояние на плана за сигурност на пристанището. Чл.
  1. Органът за сигурност в пристанището е длъжен:
  2. да осигурява и поддържа техническите средства за осъществяване на контрола по прилагане на плана за сигурност на пристанищния район;
  3. да определи офицер по сигурността на пристанището;
  4. да създаде пристанищен съвет за сигурност;
  5. да предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ всички материали, свързани със сигурността на пристанището;
  6. да представя в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в съответната областна дирекция на МВР за съгласуване правилника за контролно-пропускателния режим в пристанището. Чл. 80.
(1)Към всеки орган за сигурността на пристанището със заповед на директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ се създава съвет по сигурност­та на пристанището като постоянно действащ помощен орган за съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на съответното пристанище.
(2)Съветът по сигурността на пристанището се състои от:
  1. председател – законния представител на юридическото лице – пристанищен оператор или оправомощено от него лице;
  2. заместник-председател – офицера по сигурността на пристанището;
  3. представител на съответната териториална дирекция „Морска администрация“;
  4. представител на съответната областна дирекция на МВР;
  5. представител на съответното гранично полицейско управление;
  6. представител на съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР;
  7. представител на организацията, на която пристанищният оператор е поверил осъществяването на охраната на пристанищната територия и инфраструктура;
  8. представител на органа по сигурността на съответния пристанищен район.
(3)Когато пристанището е определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет, в съвета по ал. 1 се включва и представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(4)По преценка на органа по сигурност­та на пристанището в работата на съвета по сигурността на пристанището могат да се привлекат представители на съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“ и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищата.
(5)Съветът по сигурността на пристанището:
  1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанището и тенденциите в тази област с оглед внасяне на промени в плана за сигурност на пристанището;
  2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанището;
  3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност без повишаване на нивото на сигурност;
  4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанището;
  5. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанището координира действията и разпределя задачите между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане на неговата сигурност;
  6. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанището осъществява контрол върху дейността на всички лица, които извършват или ползват пристанищни услуги или дейности, когато техните действия или бездействия могат да създадат условия за нарушаване сигурността на пристанището.
(6)Съветът по сигурността на пристанището се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на шест месеца и на извънредни заседания – по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанището или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.
(7)Съветът по сигурността на пристанището може да заседава, ако присъстват повече от половината от неговите членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на съвета.
(8)На първото си заседание съветът по сигурността на пристанището приема правилник за своята работа, в който следва да са уредени периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 5 функции. Раздел V Офицер по сигурността на пристанище Чл. 81.
(1)Всеки орган по сигурността на пристанище определя офицер по сигурността за съответното пристанище.
(2)Един офицер по сигурността може да се определи за повече от едно пристанище, ако операторът на тези пристанища е един и същ.
(3)Когато пристанищният оператор на повече от едно пристанище е определил офицер по сигурността за всяко едно от тях, той може да определи един от офицерите като координатор.
(4)Офицерът по сигурността е служител на пристанищния оператор и лице за контакт с представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ по въпросите на сигурността на пристанището. В случаите по ал. 3 лице за контакт е офицерът координатор. Чл.
  1. Офицерът по сигурността на пристанището:
  2. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанището, като отчита съответната оценка по сигурността на пристанището;
  3. съдейства при разработването на оценката за сигурност и на плана за сигурност на пристанището и отговаря за поддържането им;
  4. прилага плана за сигурност на пристанището и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;
  5. извършва редовни проверки по сигурността на пристанището с цел гарантиране на постоянното прилагане на мерките за сигурност;
  6. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанището с цел отстраняване на недостатъци или обновяване на плана;
  7. осигурява обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанището;
  8. докладва пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и пред офицера по сигурността на пристанищния район и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанището;
  9. координира прилагането на плана за сигурност на пристанището с офицера по сигурността на пристанищния район, офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на кораба;
  10. следи за спазване на изискванията към лицата, отговорни за сигурността на пристанището;
  11. следи за правилното управление, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността;
  12. съдейства на офицера по сигурността на кораба за идентифициране на лицата, които ще се качват на борда на кораба;
  13. координира действията по изпълнение на плана за сигурност със службите по сигурността;
  14. при всяко посещение в пристанище на кораб, за който наредбата се прилага, извършва оценка на риска на базата на подадената от кораба предварителна информация по сигурността; в случай на необходимост от мерки за контрол на кораба докладва на офицера по сигурността на пристанищния район. Чл.
  15. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи със своя съвместна заповед, след предварителното й съгласуване с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, определят реда за издаване и контрол на използването на пропуски на и от лица и транспортни средства в забранените за достъп зони на пристанищата. Чл. 84.
(1)Пропуски за зоните за сигурност се издават на служители и работници, чиито задължения или мястото на тяхното изпълнение изискват влизане или престой в тези зони. Процедурата по издаване на пропуски включва:
  1. подаване на писмена заявка за пропуск до издаващия орган;
  2. проверка на заявките от страна на упълномощените сътрудници за определяне на основанията за издаване на пропуска;
  3. съгласуване на заявките от страна на компетентните служби на Министерството на вътрешните работи с цел да не се допускат нежелани лица в зоните за сигурност.
(2)Всеки пропуск съдържа:
  1. наименование на издателя на пропуска;
  2. снимка на лицето, на което се издава;
  3. имената и други лични данни (например единен граждански номер, единен номер на чужденец или дата на раждане) на лицето, на което се издава;
  4. зоните, за които е валиден;
  5. срока на неговата валидност.
(3)За пристанищата, определени за стратегически обекти с акт на Министерския съвет, пропуски за достъп до зоните за сигурност се издават на лицата след извършена проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ по критериите по чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет с Постановление № 23 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 7 и 101 от 2009 г. и бр. 27, 56, 80, 84, 85 и 108 от 2013 г.), за издаване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача и дейности в стратегически обекти.
(4)Правилата и процедурите по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и по отношение на пропуските за моторни превозни средства.
(5)Всеки пропуск на моторно превозно средство съдържа:
  1. наименование на издателя на пропуска;
  2. регистрационен номер на моторното превозно средство;
  3. наименование на собственика и ползвателя на моторното превозно средство;
  4. зоните, за които е валиден;
  5. срока на неговата валидност.
(6)Всички лица, имащи пропуск за зоните за сигурност, подлежат на инструктаж и контрол за познаването на инструкциите за движение и за сигурност при експлоатацията на моторни превозни средства в района на пристанището.
(7)Личните пропуски и пропуските на моторните превозни средства се поставят и носят на видно място при влизането, излизането и по време на престоя в зоните за сигурност. Раздел VI Оценка на сигурността на пристанищен район Чл. 85.
(1)Оценката за сигурност на пристанищен район се извършва в съответствие с изискванията на тази наредба.
(2)Оценката за сигурност на пристанищен район се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи или от призната организация по сигурността.
(3)Когато оценката се изготвя от призната организация по сигурността, тя се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с оправомощени от тях лица.
(4)За изготвяне на оценка на сигурността на пристанищен район органът за сигурност на пристанищния район подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Чл. 86.
(1)За всяко пристанище и пристанищен район се определят границите на пристанището и на пристанищния район, като съответно се вземе предвид информацията, получена при оценката на сигурността на пристанището и на пристанищния район.
(2)Границите на пристанището и на пристанищния район по ал. 1 се означават и представят в подходящ графичен вид.
(3)Когато границите на дадено пристанище изцяло съвпадат с границите на пристанищен район, се прилага Регламент № 725/2004. Чл. 87.
(1)Оценката за сигурност на пристанищния район съдържа:
  1. определяне и оценка на значимите елементи на пристанищната инфраструктура и на други активи, които трябва да бъдат защитени;
  2. определяне на възможните рискове и заплахи за пристанищната инфраструктура и за други активи, както и вероятността от възникването им с оглед на установяване и степенуване на мерките за сигурност;
  3. определяне, избор и класиране – по приоритет, на мерките за противодействие и на промените в процедурите, както и тяхното ниво на ефективност с цел намаляване на уязвимостта;
  4. определяне на уязвимите места в инфраструктурата и в дейността на пристанищния район, като се отчита и човешкият фактор;
  5. определяне и оценка на пристанища, за които не се прилага тази наредба, но са от значение за сигурността на целия пристанищен район;
  6. определяне и оценка на зони и съоръжения, които не са пристанища, но са от значение за сигурността на целия пристанищен район.
(2)Оценката по ал. 1 определя:
  1. всички зони на пристанищния район, в които трябва да се постигне сигурност, като по този начин се определят границите на тази част от територията на пристанищния район, спрямо която се прилагат разпоредбите на тази наредба;
  2. мерките за сигурност, в т. ч. тези, които са необходими, с оглед на функционалните връзки и взаимодействие между отделните пристанища на пристанищния район;
  3. пристанищния персонал, който следва да се подложи на проверка за произход или на проучване за достъп във връзка с работата му в зони с висок риск;
  4. отделни зони на пристанищния район или специфични негови части и пристанища в съответствие с вероятността от възникване на инциденти, свързани със сигурността; определянето на границите и оценката на всяка зона се извършва не само по директен профил като потенциална цел, но и с оглед на ролята й на преходна зона, когато потенциална цел е съседна зона;
  5. измененията на риска;
  6. специфичните характеристики на всяка зона – местоположение, достъп, електроснабдяване, комуникационна система, собственост и ползватели, както и други характеристики, за които се счита, че са свързани със сигурността;
  7. потенциалните сценарии за заплаха на пристанищния район, специфични негови части и пристанища; пряка цел на идентифицирана заплаха може да е пристанищният район, специфични негови части или пристанища като цяло, както и специфични елементи на неговата инфраструктура, а също така товари, багаж, хора или транспортно оборудване;
  8. специфичните преки и непреки последици от сценария за заплаха, независимо дали те се проявяват в една или в няколко зони; специално внимание следва да се обърне на риска от човешки жертви;
  9. възможността от възникване на ефект на натрупване при инциденти по сигурността;
  10. уязвимите (критичните) места във всяка зона;
  11. всички организационни въпроси, свързани с общата сигурност на пристанищния район, в това число ролята и взаимодействието на всички централни и териториални органи, чиито правомощия са свързани с постигането на сигурността на пристанищния район, както и съществуващите правила и процедури;
  12. уязвимите места в организацията, нормативната уредба или процедурите за постигане на сигурността на пристанищния район, на специфични негови части или пристанища;
  13. мерките, процедурите и действията, насочени към намаляване уязвимостта на критичните места във всяка зона; специално внимание следва да се отдели на необходимостта от контрол на достъпа или от въвеждане на ограничения за целия пристанищен район или пристанище, или за специфични части от него, в това число идентификация на пътниците, на пристанищния персонал или на други работници, на посетителите и корабните екипажи, контрол на товарите и багажа, въвеждане на изисквания за наблюдение на определени зони или дейности, както и на средствата за осъществяване на този контрол; мерките, процедурите и действията трябва да съответстват на отбелязания риск и да се различават за различните зони на пристанищния район или пристанищата;
  14. способите за засилване на мерките, процедурите и действията в случай на повишаване нивото на сигурност;
  15. специфичните изисквания за действие при основни проблеми на сигурността, като товари, багажи, гориво, принадлежности или лица, пакети с неизвестно съдържание и познати опасности (например бомби); тези изисквания трябва да съдържат и анализ на условията, при които е препоръчително възникналият проблем да се разреши на място, както и тези, при които проблемът трябва да се разреши след транспортиране на опасния предмет или лице в сигурна зона;
  16. мерките, процедурите и действията, насочени към ограничаване и намаляване на последиците;
  17. начина на разпределение на задачите, позволяващ адекватното и правилно прилагане на определените мерки, процедури и действия;
  18. при необходимост – връзките и взаимодействието с други планове за сигурност и други въведени мерки за сигурност, както и с други планове за действие (например авариен план за действие при разлив на нефт, план за организиране на непрекъсната работа в пристанищния район, план при произшествия с ядрени материали и други);
  19. изискванията за комуникация, необходими за изпълнението на мерките и процедурите;
  20. мерките за защита от разкриване на информация, свързана със сигурността;
  21. изискванията по принципа „необходимост да се знае“ за всички органи и организации, които пряко участват в постигането на сигурността на пристанищния район или пристанищата, както и в случай на необходимост – за всички останали.
(3)При извършването на оценката по ал. 1 съответният компетентен орган отчита и вида, предназначението и влиянието на съседните зони върху сигурността на пристанищния район и пристанищата, които са обхванати от плана на пристанищния район. Чл. 88. Оценката за сигурност на пристанищния район се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Чл. 89.
(1)Оценката за сигурност на пристанищния район се изготвя в два екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)По едно копие от оценката по ал. 1 се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:
  1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположен пристанищният район – предмет на оценката;
  2. на органа по сигурността за съответния пристанищен район – предмет на оценката;
  3. на съответната областна дирекция на МВР;
  4. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;
  5. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(3)Лицата по ал. 1 и 2 осигуряват защита на оригиналите (на хартиен и електронен носител) и на копията на оценката от нераз­решен достъп или от разгласяване. Чл. 90.
(1)Оценките на сигурността на пристанищните райони и плановете за сигурност на пристанищните райони се преразглеждат от съответния съвет за сигурност на пристанищния район:
  1. поне веднъж на пет години след одобряването на първоначалната оценка или на плана или след тяхното последно преразглеждане или актуализация;
  2. при настъпили промени на рисковете, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността и до промени, свързани с пристанищната инфраструктура.
(2)Съветът за сигурност на пристанищния район извършва преразглеждането на оценката на сигурността на пристанищния район и на плана за сигурност на пристанищния район:
  1. по ал. 1, т. 1 – най-късно шест месеца преди изтичането на 5-годишния период от одобряването на последната оценка или на плана;
  2. в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 1, т. 2.
(3)За резултата от преразглеждането на оценката и на плана по ал. 2 съветът за сигурност на пристанищния район съставя протокол с констатации и мотиви за необходимостта от актуализация на оценката.
(4)Органът по сигурност на съответния пристанищен район най-късно пет месеца преди изтичането на срока по ал. 1, т. 1 или в 30-дневен срок от настъпили промени по ал. 1, т. 2 чрез съответната дирекция „Морска администрация“ подава заявление за преразглеждане на оценката за сигурността на пристанищния район до Изпълнителна агенция „Морска администрация“, към което прилага копие от протокола по ал. 3.
(5)След получаване на заявлението по ал. 4 съответната дирекция „Морска администрация“ извършва допълнителни проверки, ако е необходимо, и предприема едно от следните действия:
  1. извършва нова оценка на пристанищния район и нейното одобряване при условията и по реда на този раздел;
  2. изготвя писмено мотивирано становище, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност и/или на плана за сигурност на пристанищния район.
(6)Ако одобрената оценка по ал. 5, т. 1 изисква извършване на промени или изготвяне на нов план за сигурност на пристанищния район, неговото изготвяне и одобряване се извършва при условията и по реда на раздел VII.
(7)В случаите по ал. 5, т. 2 становището служи, за да удостовери, че е извършен преглед на оценката на пристанищния район и че тя е валидна за нов 5-годишен период. В този случай копие от становището по ал. 5, т. 2 се изпраща на органа по сигурност на съответния пристанищен район и става неразделна част от оценката на пристанищния район. Раздел VII План за сигурност на пристанищен район Чл. 91. Планът за сигурност на пристанищен район се изготвя в съответствие с изискванията на тази наредба. Чл. 92.
(1)Планът за сигурност на пристанищния район се разработва и поддържа въз основа на оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб – пристанищен район и се установяват правомощията на органите и задълженията на организациите и лицата във връзка с постигане сигурността на пристанищния район.
(2)Планът за сигурност за всеки пристанищен район се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи или от призната организация по сигурността.
(3)За изготвяне на план за сигурност на пристанищен район органът за сигурност на пристанищния район подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(4)Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с оправомощени от тях длъжностни лица при спазване на следния ред и условия:
  1. признатата организация представя изготвения проект на план на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за проверка за съответствието му с разпоредбите на настоящата наредба в срок, указан в договора по чл. 131, ал. 1;
  2. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва проверката за съответствие и при констатирани несъответствия я изпраща в писмен вид на призната организация по сигурността за отстраняване на несъответствията;
  3. в едномесечен срок от получаването на несъответствията по т. 2 призната организация по сигурността ги отстранява, след което представя коригирания проект на план на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за одобряване;
  4. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ одобрява представения проект на план, при условие че са отстранени всички несъответствия, или го връща за коригиране до окончателното им отстраняване. Чл. 93.
(1)Планът за сигурност на пристанищния район установява за всяко от трите нива на сигурност:
  1. процедурите, които трябва да се следват;
  2. мерките, които трябва да се въведат;
  3. действията, които трябва да се предприемат.
(2)Планът за сигурност на пристанищния район:
  1. определя зоните на пристанищния район, в които трябва да се постигне сигурност; в плана могат да се предвидят различни мерки, процедури или действия за различните зони в зависимост от констатациите в оценката на сигурността на пристанищния район и като се отчитат връзките между тези зони;
  2. осигурява координация между мерките за сигурност за зони с различни характеристики по отношение на сигурността;
  3. осигурява, при необходимост, различни мерки за различните зони от пристанищния район с оглед на различните нива на сигурност и информацията от разузнаването;
  4. определя организационната структура, която да осигури повишаване на сигурността на пристанищния район.
(3)Въз основа на посоченото в ал. 2 планът за сигурност на пристанищния район разглежда и определя задачите и процедурите относно:
  1. изисквания за достъпа; за някои зони изискванията влизат в сила само когато нивата на сигурност надвишат минималните прагове; всички изисквания и прагове изчерпателно се включват в плана за сигурност на пристанищния район;
  2. изисквания за контрол на самоличност, багаж и товари, като се вземе предвид, че: а) изискванията могат да се прилагат или да не се прилагат в целите подзони, или да се прилагат частично в различните подзони; б) лицата, които влизат или се намират в дадена подзона, могат да подлежат на контрол; в) планът за сигурност на пристанищния район трябва да отговаря на констатациите от оценката на сигурността на пристанищния район, която е средството за определяне на изискванията за сигурността за всяка подзона и всяко ниво на сигурност; г) когато за целите на сигурността по пристанищния район са създадени нарочни идентификационни карти, трябва: аа) да се установят ясни процедури за издаването, контрола по използването и връщането на тези документи; бб) да се отчитат специфичните особености на определени групи ползватели в пристанищните райони, разрешаващи прилагането на нарочни мерки с цел ограничаване на отрицателния ефект от изискванията за контрол на достъпа; вв) групите по буква „бб“ трябва да включват най-малко следните лица: моряци; длъжностни лица от упълномощените органи; лица, които редовно работят в пристанищния район или редовно го посещават; лица, които живеят в пристанищния район, и лица, които работят в пристанищния район или го посещават в определени случаи;
  3. взаимодействието с органите за контрол на товарите, багажа и пътниците, като при необходимост планът трябва да предвижда свързване на информационните системи и на системите за контрол на сигурността на тези органи, включително на системите за контрол на сигурността преди пристигане, ако има такива;
  4. процедурите и мерките за третиране на подозрителни товари, багаж, бункер, принадлежности или лица, включително определяне на зоните за сигурност, както и други въпроси, свързани със сигурността, както и нарушения на сигурността на пристанищния район;
  5. наблюдението за спазване на изискванията за подзоните или дейностите в подзоните, необходимостта от технически решения, както и самите решения, които се определят в зависимост от оценката на сигурността на пристанищния район;
  6. сигнализацията, като за зоните с достъп и/или с контролни изисквания се осигурява сигнализация, която трябва да отговаря на съответните специфични технически изисквания;
  7. комуникациите и разрешителните за получаване и даване на информация, свързана със сигурността, като процедурите отчитат чувствителността на цялата или част от тази информация; изискванията за даване на разрешителни за получаване на информация, свързана със сигурността, представляват част от плана и са насочени към защита от разкриване на чувствителната за сигурността информация;
  8. разпространяването на информацията по т. 7 се основава на необходимостта от познаването й, като при необходимост се включват процедури за предаване на информация на обществото;
  9. осигуряването на бързи ответни действия – в плана за сигурност по пристанищния район се посочват ясно изискванията за докладване за всички инциденти по сигурността на офицера по сигурността на пристанищния район и/или на органа за сигурност на пристанищния район;
  10. регламентираната в плана интеграция с други превантивни и контролни дейности, които се извършват в пристанищния район;
  11. интеграцията с други планове за действия и/или включване на специфични ответни мерки, процедури и действия; в плана подробно се описват взаимодействието и координацията с други планове за действия и в планове за спешни мерки; когато е необходимо, се решават конфликти и се отстраняват недостатъци;
  12. изискванията за провеждането на обучения, тренировки и учения по сигурността на пристанищния район;
  13. организацията за сигурност на пристанищния район и разделението на задачите; в плана се описва координацията с офицерите по сигурността на пристанищата и офицерите по сигурността на корабите, ако това е необходимо; в плана се регламентират и задачите на съвета за сигурност на пристанищния район;
  14. процедурите за обновяване на плана за сигурност на пристанищния район.
(4)Задачите и процедурите по ал. 3 се описват и номерират в съдържанието на плана в същата последователност, за да има проследимост. Чл. 94.
(1)Планът за сигурност на пристанищния район може да се комбинира или да е част от други планове за действия и планове за спешни мерки на пристанището.
(2)Планът за сигурността на пристанищния район се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Чл. 95. Планът за сигурността на пристанищния район се изготвя в два екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се защитават от неразрешен достъп или от разгласяване. Чл. 96.
(1)Копие от плана за сигурност на пристанищния район се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:
  1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположен пристанищният район – предмет на плана;
  2. на органа по сигурността за съответния пристанищен район – предмет на плана;
  3. на съответната областна дирекция на МВР;
  4. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;
  5. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2)Лицата по ал. 1 осигуряват защита на копията на плана от неразрешен достъп или от разгласяване. Чл. 97.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.
(2)Сигурността на пристанищния район, на корабите в него и защитата им от неразрешен достъп се осигурява от пристанищните оператори съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.
(3)Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване да бъде отстранено. Раздел VIII Орган по сигурността на пристанищен район Чл.
  1. Органът по сигурността на пристанищния район, определен по реда на чл. 8, е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането на актуален план за сигурност на пристанищния район. Чл.
  2. Органът по сигурността на пристанищния район е длъжен:
  3. да определи офицер по сигурността на пристанищния район;
  4. да създаде съвет по сигурността на пристанищния район;
  5. да предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ всички материали, свързани със сигурността на пристанищния район. Чл. 100.
(1)Към всеки орган за сигурност на пристанищен район със заповед на директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ се създава съвет по сигурността на пристанищния район като постояннодействащ помощен орган за съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата и лицата, които имат отношение към постигане сигурността на съответния пристанищен район.
(2)Съветът по сигурността на пристанищния район се състои от:
  1. председател – органа по сигурността на пристанищния район;
  2. заместник-председател – офицера по сигурността на пристанищния район;
  3. представител на съответното териториално поделение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;
  4. представител на съответната териториална дирекция „Морска администрация“;
  5. представител на съответната областна дирекция на МВР;
  6. представител на съответното гранично полицейско управление;
  7. представител на съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР;
  8. офицерите по сигурността на пристанищата, обхванати от плана за сигурност на съответния пристанищен район.
(3)Когато в пристанищния район е включено пристанище, определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет, в съвета по ал. 1 се включва и представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.
(4)По преценка на органа по сигурността на пристанищния район в работата на съвета по сигурността на пристанищния район могат да бъдат привлечени представители на съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“ и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищата.
(5)Съветът по сигурността на пристанищния район:
  1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанищния район и тенденциите в тази област с оглед внасяне на промени в оценката и в плана за сигурност на пристанищния район;
  2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанищния район;
  3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност без повишаване на нивото на сигурност;
  4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанищния район.
(6)Съветът по сигурността на пристанищния район се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на шест месеца и на извънредни заседания по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанищния район или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.
(7)За всяко заседание на съвета по сигурността на пристанищния район се води протокол, който се подписва от председателя, офицера по сигурността на пристанищния район и от водещия протокола.
(8)На първото си заседание съветът по сигурността на пристанищния район приема правилник за своята работа, в който се уреждат периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета – при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 4 функции. Раздел IX Офицер по сигурността на пристанищен район Чл. 101.
(1)За всеки пристанищен район органът по сигурността на пристанищния район определя със заповед офицер по сигурността на съответния пристанищен район.
(2)Допуска се един офицер по сигурността да отговаря за повече от един пристанищен район, ако това не създава пречки за ефективното изпълнение на неговите задължения.
(3)Офицерът по сигурността на пристанищния район е лице, отговорно за прилагането, предлагането на промени във и поддържането на плана за сигурност на пристанищния район, и е лице за контакт по въпросите, свързани със сигурността на пристанищния район.
(4)Офицерите по сигурността на пристанищата, обхванати с плана за сигурност на съответния пристанищен район, оказват съдействие на офицера по сигурността на пристанищния район по въпросите, свързани с прилагането на плана за сигурност на пристанищния район.
(5)Офицерът по сигурността на пристанищния район:
  1. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанищния район;
  2. съдейства при разработването на оценката и на плана за сигурност на пристанищния район и отговаря за поддържането му;
  3. прилага плана за сигурност на пристанищния район и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;
  4. извършва редовни проверки по сигурността на пристанищния район с цел гарантиране на постоянното прилагане на мерките за сигурност и ги документира, като в случай на необходимост докладва на компетентния орган по чл. 3, т. 1;
  5. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанищния район с цел отстраняване на недостатъци или обновяването на плана;
  6. участва в процеса на обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанищата, включени в пристанищния район;
  7. докладва пред директора на съответната териториална дирекция „Морска админис­трация“ и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанищния район;
  8. координира прилагането на плана за сигурност на пристанищния район с офицерите по сигурността на пристанищата, обхванати в плана за сигурност на съответния пристанищен район;
  9. координира действията по изпълнение на плана за сигурност на пристанищния район със структурите на Министерството на вътрешните работи и с Държавна агенция „Национална сигурност“;
  10. координира прилагането на плана за сигурност на пристанищния район с офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на кораба;
  11. при всяко посещение в пристанищния район на кораб, попадащ в приложното поле на тази наредба, извършва оценка на риска на базата на подадената от капитана на кораба или от определено от него лице предварителна информация по сигурността; в случай на необходимост от мерки за контрол на кораба докладва на компетентния орган по чл.
  12. Чл.
  13. Съответният орган по сигурността на пристанищния район, в чийто отговорен район е разположен пристанищният район – предмет на плана, предоставя на офицера по сигурността на пристанищния район едно копие от одобрения план за сигурност на пристанищния район за упражняване на контрол по изпълнението на плана от негова страна. Раздел X Изменение и/или допълнение в действащ план за сигурност на пристанище или на пристанищен район Чл. 103.
(1)Изменение и/или допълнение в действащ план за сигурност на пристанище или на пристанищен район се извършва въз основа на заявление на органа по сигурността на пристанище или на пристанищен район до директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. В заявлението се посочва:
  1. основанието за изменението и/или допълнението;
  2. предложение за датата за влизане в сила на изменението и/или допълнението;
  3. същност на изменението и/или допълнението;
  4. към заявлението се прилагат в 5 екземпляра страниците, които се предлага да бъдат изменени или добавени в действащия план.
(2)Директорът на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ определя комисия за извършване на проверка, която да установи дали предлаганото изменение и/или допълнение не противоречи на оценката на сигурността. Комисията приключва проверката си с протокол, в който определя необходимостта от извършване на нова оценка на сигурността или предлага одобряване или отказ за одобряване на предлаганите изменения и/или допълнения. Към изготвения протокол комисията прилага попълнен формуляр съгласно приложение № 3 в 5 екземпляра.
(3)Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ утвърждава или връща за допълнително проучване протокола на комисията с приложените към него заявление, попълнен формуляр съгласно приложение № 3 и приложените към него страници с информация. Когато протоколът на комисията предлага извършване на нова оценка на сигурността, се назначава комисия, която да актуализира оценката за сигурност на пристанището или на пристанищния район.
(4)Утвърдените чрез формуляр (приложение № 3) изменения и/или допълнения и страниците, съдържащи тези изменения и/или допълнения, се предават от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на съответния орган по сигурността на пристанищния район, в който попада пристанището, чийто план за сигурност се променя. Органът по сигурността на съответния пристанищен район изпраща по един екземпляр от утвърденото приложение на лицата по чл. 74, ал. 3, т. 3 – 6 или на лицата по чл. 96, ал. 1, т. 3 – 5 за прилагането им като неразделна част от този план. Раздел XI Обучение, тренировки и учения по сигурността на пристанището и на пристанищния район Чл.
  1. Офицерът по сигурността на пристанището или на пристанищния район и лицата, отговорни за сигурността на пристанището или на пристанищния район, преминават обучение по утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ програми и притежават познания в областите, посочени в приложение №
  2. Чл.
  3. В плана за сигурност на всяко пристанище се предвижда организиране и провеждане на обучение, упражнения и тренировки в областта на сигурността на пристанището съгласно изискванията на тази наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ, L 129 от 2004 г.). В упражненията и тренировките могат да участват и представители на органа по сигурността на пристанищния район, в който е разположено съответното пристанище. Чл. 106.
(1)Изпълнителна агенция „Морска администрация“ провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на пристанищата и пристанищните райони, чрез които се проверява и постига взаимодействие между лицата, отговорни за сигурността им, лицата, отговорни за сигурността на корабопритежателите, и службите по сигурността, както и наличието на материални и технически средства за осигуряване сигурността на пристанищата и на пристанищните райони. Ученията се провеждат най-малко веднъж през всяка календарна година, като между две обучения не може да е изминал период, по-дълъг от 18 месеца.
(2)Ученията по ал. 1 може да са:
  1. пълномащабни или наживо;
  2. симулация в зала или семинар;
  3. комбинирани с други тренировки, които провеждат държавните органи, натоварени с правомощия за постигане на сигурността в пристанищата.
(3)Разходите за организирането и провеждането на ученията по ал. 1 се поемат от всеки участник.
(4)В срок един месец след приключването на учението по ал. 1 органът по сигурността на съответното пристанище и пристанищен район изготвя анализ на резултатите от учението, който изпраща на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(5)За проведените обучения, тренировки и учения по сигурността на пристанището и на пристанищния район пристанищният оператор, съответно органът по сигурност на пристанището или на пристанищния район, водят писмени записи (протоколи, разпореждания, писма, факс, съобщения и др.). Раздел XII Контрол по прилагането на плановете за сигурност на пристанищата и пристанищните райони Чл. 107.
(1)Териториалните дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по прилагането на плановете за сигурност на пристанищата и на пристанищните райони чрез извършване на проверки.
(2)Проверките по ал. 1 се извършват от инспектори на съответната териториална дирекция „Морска администрация“. Резултатите от проверките се отразяват в протокол. Протоколът се изготвя от инспекторите в срок до 3 дни след приключване на проверката. Протоколът се съставя и се подписва в един оригинален екземпляр, който се съхранява в съответната дирекция „Морска администрация“.
(3)Заверено копие от протокола се предоставя на органа по сигурността на съответното пристанище или пристанищен район.
(4)В 7-дневен срок от получаване на протокола по ал. 3 органът по сигурността на съответното пристанище или пристанищен район може да представи в съответната дирекция „Морска администрация“ писмените си възражения или становище по отразените в протокола констатации.
(5)Когато е необходимо, в протокола от извършената проверка се включват и предложения за издаване на задължителни предписания.
(6)Задължителните предписания представляват:
  1. указване на действие или действия, които следва да се предприемат, за да се отстрани установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба;
  2. налагане на ограничения, които следва да се съблюдават до отстраняване на установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба.
(7)Задължителните предписания се дават с мотивирана заповед от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ по предложение на инспекторите, извършили съответната проверка, и на базата на констатациите от протокола от проверката. В заповедта задължително се определя срок, в който трябва да се извърши указаното действие или действия.
(8)Адресати на задължителните предписания по ал. 7 са:
  1. пристанищните оператори;
  2. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
(9)Заповедта по ал. 7 се издава в 14-дневен срок от извършването на проверката.
(10)Заповедта по ал. 7 може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Глава шеста ПРЕГЛЕДИ И ИЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБА И НА ВРЕМЕННО МЕЖДУНАРОДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБА. ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО Раздел I Прегледи на кораби Чл.
  1. Корабите по чл. 1, ал. 2 подлежат на:
  2. първоначален преглед преди въвеждане на кораба в експлоатация или преди издаване за първи път на международно свидетелство за сигурността на кораба, който включва пълна проверка на системата му за сигурност и на оборудването по сигурността съгласно изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и одобрения корабен план за сигурност; първоначалният преглед гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, на тази наредба и че са в задоволително състояние и са годни за работата, за която е предназначен корабът;
  3. преглед за подновяване на свидетелството за сигурност на кораба на период не по-дълъг от пет години, с изключение на случаите по чл. 112, който включва пълна проверка на системата за сигурност на кораба и на оборудването по сигурността съгласно изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и одобрения корабен план за сигурност; прегледът за подновяване на свидетелството за сигурност гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, на тази наредба, че са в задоволително състояние и са годни за работата, за която е предназначен корабът;
  4. междинен преглед, извършен между втората и третата година преди датата, на която изтича валидността на международното свидетелство за сигурност на кораба, който включва проверка на системата за сигурност и на оборудването по сигурността на кораба; междинният преглед гарантира, че те са в задоволително състояние за работата, за която е предназначен корабът; резултатите от междинния преглед се отразяват в свидетелството за сигурност на кораба;
  5. допълнителен преглед, когато са извършени съществени изменения по системата за сигурност на кораба, по корабния план за сигурност или по съответното оборудване и снабдяване; допълнителният преглед на системата за сигурност на кораба, на корабния план за сигурност и на съответното оборудване и снабдяване включва проверка за: а) съответствие на измененията в тях с изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата; б) ефективното им функциониране. Чл.
  6. Прегледите на корабите се извършват от служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността. Чл.
  7. След като бъде извършен преглед по чл. 108, не се допуска извършването на промени по системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба или по одобрения корабен план за сигурност без одобрението на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Раздел II Издаване и заверка на международно свидетелство за сигурност на кораба и на временно международно свидетелство за сигурност на кораба Чл. 111.
(1)След първоначалния преглед или при прегледа за подновяване на свидетелството за сигурност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава международно свидетелство за сигурност на кораба (приложение № 5).
(2)След междинен или допълнителен преглед Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността извършва заверка на свидетелството за сигурност. Чл. 112.
(1)Прегледите на кораб за издаване или за потвърждаване на валидността на свидетелството по чл. 111, ал. 1 може да се извършат и от администрация на друга държава – страна по Конвенция SOLAS, по искане на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2)В случаите по ал. 1 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изисква от администрацията, издала свидетелството за сигурност, копие от него и копие от доклада за извършения преглед. Чл. 113.
(1)Международното свидетелство за сигурност на кораба е със срок на валидност до пет години.
(2)Когато прегледът за подновяване приключи в рамките на три месеца преди датата на изтичане на срока на свидетелството за сигурност, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години датата на изтичане на съществуващото свидетелство за сигурност.
(3)Когато прегледът за подновяване приключи след датата на изтичане на срока на съществуващото свидетелство за сигурност на кораба, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на подновителната проверка до дата, непревишаваща пет години датата на изтичане на съществуващото свидетелство за сигурност.
(4)Когато прегледът за подновяване приключи повече от три месеца преди датата на изтичане на срока на съществуващото свидетелство за сигурност, новото свидетелство се издава със срок на валидност от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години датата на приключване на подновителната проверка. Чл.
  1. Когато свидетелството за сигурност е със срок на валидност, по-малък от пет години, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да удължи срока на валидност на свидетелството за сигурност до пет години, при условие че прегледите са извършени съгласно изискванията на чл.
  2. Чл.
  3. Когато след преглед за подновяване не може да се издаде или достави на борда на кораба ново свидетелство за сигурност преди датата на изтичане на съществуващото, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността могат да заверят съществуващото свидетелство, като удължат срока му на валидност до пет месеца след датата на изтичането му. Чл. 116.
(1)Когато срокът на свидетелството за сигурност изтича и кораб се намира в пристанище, в което не може да бъде проверен, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да удължи срока на валидност на свидетелството до пристигането на кораба в пристанище, където ще бъде проверен.
(2)Когато срокът на валидност на свидетелството за сигурност изтича и кораб се намира в чуждо пристанище, в което не може да бъде извършен преглед, удължаването може да се извърши от българско дипломатическо или консулско представителство, за което се уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(3)Удължаването на срока не може да бъде повече от три месеца от датата на изтичане на срока на валидност на свидетелството за сигурност.
(4)Кораб, чието свидетелство за сигурност е с удължен срок на валидност, няма право да напусне пристанището, където трябва да бъде извършен преглед, без да притежава ново свидетелство за сигурност.
(5)Когато прегледът за подновяване приключи, новото свидетелство за сигурност се издава със срок на валидност до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичан

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.