Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Закон за Министерството на вътрешните работи

Държавен вестник Народно събрание брой: 53, от дата 27.6.2014 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за Министерството на вътрешните работи НАРОДНО СЪБРАНИЕ УКАЗ № 152 На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за Министерството на вътрешните работи, приет от ХLIІ Народно събрание на 28 май 2014 г., повторно приет на 19 юни 2014 г. Издаден в София на 24 юни 2014 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Зинаида Златанова ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи ЧАСТ ПЪРВА ПРИНЦИПИ, ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ, УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него. Чл. 2. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Чл. 3.

(1)Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
  1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
  2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
  3. публичност и отчетност;
  4. политически неутралитет;
  5. обективност и безпристрастност;
  6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
  7. защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
  8. сътрудничество с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица.
(2)Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи. Чл.
  1. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции. Чл.
  2. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Глава втора ДЕЙНОСТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Раздел І Основни дейности Чл. 6.
(1)За осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, защита на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарна безопасност и защита на населението МВР извършва следните основни дейности:
  1. оперативно-издирвателна;
  2. охранителна;
  3. разследване на престъпления;
  4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
  5. информационна;
  6. контролна;
  7. административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
(2)За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на основните дейности в МВР се организират и осъществяват спомагателни дейности. Чл. 7. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон. Раздел ІІ Оперативно-издирвателна дейност Чл. 8.
(1)Оперативно-издирвателната дейност е дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления и опазване на обществения ред в Република България.
(2)Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните органи на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
(3)Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
  1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;
  2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;
  3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;
  4. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство;
  5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Чл.
  6. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
  7. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
  8. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност или обществения ред;
  9. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;
  10. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена самоличност;
  11. искане на органите на досъдебното производство и съда;
  12. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна. Чл. 10.
(1)Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
  1. събиране, съхранение и обработване на информация;
  2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи;
  3. белязване на обекти и предмети;
  4. идентифициране и издирване на лица и предмети;
  5. оперативно внедряване;
  6. отправяне на предупреждения за спазване на правовия ред;
  7. контролирани доставки и доверителни сделки;
  8. извършване на насрещни проверки по документи;
  9. изследване поведението на лица и групи в контролирана среда.
(2)Събирането на информация се осъществява чрез:
  1. измерване чрез научни и технически методи;
  2. достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи;
  3. контрол на комуникацията в мрежи или единични комуникационни канали;
  4. събиране и обработване на изображения;
  5. оперативна комуникация с лица.
(3)Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични явни и неявни способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им. Чл.
  1. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон. Чл.
  2. Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и председателя на Държавна агенция „Технически операции“. Чл. 13.
(1)При осъществяване на оперативно-издирвателната дейност органите на МВР могат да използват доброволни сътрудници.
(2)Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3)Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:
  1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
  2. защита при или по повод на сътрудничеството;
  3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.
(4)Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Раздел ІІІ Охранителна дейност Чл. 14.
(1)Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
(2)Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез:
  1. патрулно-постова дейност;
  2. териториално обслужване на населението;
  3. наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки;
  4. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства;
  5. осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия;
  6. конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина;
  7. освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления;
  8. откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества;
  9. извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества.
(3)Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел ІV Дейност по разследване на престъпления Чл. 15.
(1)Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2)На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.
(3)При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(4)Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(5)Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
(6)Взаимодействието на разследващите полицаи с другите полицейски органи на МВР се урежда със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 16.
(1)Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2)Принципът на случайния подбор при разпределението на досъдебните производства се прилага в рамките на съответните звена. Раздел V Осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации Чл. 17.
(1)Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.
(2)Дейността по ал. 1 се осъществява чрез:
  1. превантивна дейност;
  2. държавен противопожарен контрол и превантивен контрол;
  3. пожарогасителна и спасителна дейност;
  4. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;
  5. оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене;
  6. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита;
  7. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;
  8. методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при организиране дейността на доброволните формирования;
  9. определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене.
(3)Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се определят с правилника по чл. 37, ал. 3.
(4)Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.
(5)С наредбата за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 3 се определя и минималният брой служители в екип.
(6)Изискванията към продуктите за пожарогасене по ал. 2, т. 5, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене, както и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(7)Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 6 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел VІ Информационна дейност Чл. 18.
(1)Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.
(2)За осъществяване на дейността по ал. 1 се осигуряват функционирането и развитието на комуникационни и информационни системи, взаимодействието с национални и международни информационни системи и защитата на информационния обмен на МВР и други държавни органи. Чл. 19.
(1)Информационната дейност в МВР е обща и специализирана.
(2)Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица.
(3)Специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР. Чл. 20.
(1)Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.
(2)Информационната дейност се основава и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество. Чл. 21. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 22.
(1)Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или по етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2)Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Чл. 23.
(1)В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
  1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;
  2. структурите на МВР;
  3. външни потребители.
(2)Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й. Чл. 24.
(1)В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2)Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.
(3)Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Чл. 25.
(1)За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни.
(2)Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил.
(3)Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни. Чл.
  1. При обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР:
  2. могат да не искат съгласието на физическото лице;
  3. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
  4. съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни;
  5. предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство, както и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна. Чл.
  6. Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Чл. 28.
(1)Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато:
  1. от това би възникнала опасност: а) за националната сигурност или обществения ред; б) за опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; в) от разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране;
  2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР;
  3. информацията е въведена в Шенгенската информационна система (ШИС) от друга държава, която не е позволила предоставянето й.
(2)Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 1 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(3)Отказът по ал. 1 и 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29.
(1)Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(2)Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Раздел VІІ Контролна дейност Чл. 30.
(1)Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез:
  1. издаване, отказване и отнемане на разрешения или лицензи;
  2. проверки на документи и на място;
  3. гранични проверки;
  4. геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци за недопускане на изместване или други действия по отношение на държавната граница;
  5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия;
  6. проверки и провеждане на интервюта на чужденци и граждани на Европейския съюз, граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, пребиваващи в Република България;
  7. контрол на технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон;
  8. изискване на информация и документи.
(2)Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 3 и 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел VІІІ Административнонаказателна дейност и предоставяне на административни услуги Чл.
  1. Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез:
  2. установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;
  3. прилагане на принудителни административни мерки. Чл.
  4. Предоставянето на административни услуги от органите на МВР се осъществява чрез:
  5. административно обслужване на чужденците и на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства;
  6. издаване, отказване издаването, отнемане, изземване и обявяване за невалидни на български лични документи и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства. Глава трета УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО Чл.
  7. Министърът на вътрешните работи:
  8. представлява МВР;
  9. провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, граничния контрол, регулирането на миграционните процеси, защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им;
  10. определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР;
  11. осъществява международното сътрудничество;
  12. създава и закрива звена извън тези, създадени със закона;
  13. предлага проекта на бюджет на МВР;
  14. разпределя и управлява финансовите и материалните ресурси;
  15. управлява човешките ресурси;
  16. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 34.
(1)При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР.
(2)При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър.
(3)При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет. Чл. 35.
(1)Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(2)При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди. Чл. 36.
(1)Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството.
(2)Главният секретар:
  1. ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР;
  2. организира взаимодействието между отделните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. организира взаимодействието на МВР с други държавни органи и организации при изпълнението на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
(3)Главният секретар на МВР е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него.
(4)Главният секретар на МВР се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за срок 5 години.
(5)При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи.
(6)За главен секретар и заместник главен секретар на МВР могат да бъдат назначавани лица, които отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР и притежават не по-малко от 7-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне една трета на ръководна длъжност.
(7)Правомощията на главния секретар се прекратяват предсрочно:
  1. по негово искане;
  2. при навършване на 60-годишна възраст;
  3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
  4. при несъвместимост с изискванията на ал. 6;
  5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
  6. при смърт.
(8)В случаите по ал. 7 правомощията на главния секретар се прекратяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(9)При смърт или предсрочно прекратяване правомощията на главния секретар на МВР Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя нов главен секретар, който довършва мандата.
(10)До определянето на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар. Чл. 37.
(1)Основни структури на МВР са:
  1. главните дирекции;
  2. областните дирекции;
  3. дирекциите;
  4. административните дирекции.
(2)Структури на МВР са и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ), Академията на МВР (АМВР) и научноизследователските и научно-приложните институти.
(3)Устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4)С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена.
(5)Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, АМВР и Медицинският институт са юридически лица. Чл.
  1. Главните дирекции на МВР са:
  2. Главна дирекция „Криминална полиция“;
  3. Главна дирекция „Охранителна полиция“;
  4. Главна дирекция „Гранична полиция“;
  5. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Чл. 39.
(1)Главна дирекция „Криминална полиция“ (ГДКП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 5 – 7.
(2)Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГДОП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 2, 5 – 7 и участва в осъществяването на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 3.
(3)Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 5 – 7 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми, и на територията на цялата страна съобразно компетентността й, определена с правилника по чл. 37, ал. 3.
(4)Министерският съвет определя:
  1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;
  2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове;
  3. организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България.
(5)Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 – 7. Чл. 40.
(1)В главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.
(2)Териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.
(3)Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на главна дирекция. Чл. 41.
(1)Главните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар.
(2)Директорите на главните дирекции са пряко подчинени на главния секретар.
(3)Директорите на главните дирекции:
  1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство;
  2. управляват човешките ресурси;
  3. представляват юридическото лице;
  4. отчитат се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(4)В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на главните дирекции издават заповеди.
(5)При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 42.
(1)Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2)Областните дирекции са основни структури на МВР за оперативно-издирвателна, охранителна, контролна дейност, дейност по разследване и административнонаказателна дейност и за предоставяне на административни услуги.
(3)В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
(4)Районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5)Районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред.
(6)Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. Чл. 43.
(1)Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар.
(2)Директорите на областните дирекции са пряко подчинени на главния секретар.
(3)Директорите на областните дирекции:
  1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство;
  2. управляват човешките ресурси;
  3. координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции;
  4. представляват юридическото лице;
  5. отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(4)В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди.
(5)При изпълнение на функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Чл. 44.
(1)Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана структура на МВР, която:
  1. предотвратява и пресича терористични действия;
  2. освобождава заложници;
  3. задържа и/или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи;
  4. осигурява зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти;
  5. открива, идентифицира и неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически средства и способи за извършване на тези дейности;
  6. извършва физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, на взривни вещества, документи и непознати вещества.
(2)В Специализирания отряд за борба с тероризма може да се създават териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
(3)Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който се назначава от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар.
(4)Командирът е на пряко подчинение на главния секретар на МВР.
(5)Командирът:
  1. осъществява общото и непосредственото ръководство на СОБТ;
  2. управлява човешките ресурси;
  3. отчита се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар.
(6)В изпълнение на функциите по ал. 5 командирът издава заповеди. Чл. 45.
(1)Дирекциите и административните дирекции осъществяват основни и/или спомагателни дейности на МВР съобразно компетентността им, определена с правилника по чл. 37, ал. 3.
(2)В дирекциите и административните дирекции могат да се създават териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейностите им.
(3)Териториалните звена се ръководят от съответния директор и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.
(4)Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор. Чл. 46.
(1)Дирекциите и административните дирекции се ръководят от директори, които:
  1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на дирекциите;
  2. управляват човешките ресурси.
(2)В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3)При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.
(4)Директорите на дирекция „Международни проекти“ и дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, освен правомощията по ал. 1, представляват юридическото лице.
(5)Директорът на дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него. Чл. 47.
(1)Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание.
(2)Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.
(3)Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(4)В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.
(5)Извън случаите по ал. 4 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование.
(6)Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката. Чл. 48. В Академията на МВР могат да се създават основни звена, обслужващи звена и филиали в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Чл. 49.
(1)Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.
(2)Академичният съвет е колективен орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, чиито функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3.
(3)В Академията на МВР се избира общо събрание, чийто състав и функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3.
(4)Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:
  1. определя дневния ред на академичния съвет;
  2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;
  3. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му или възложени му от министъра на вътрешните работи;
  4. издава заповеди;
  5. представлява юридическото лице.
(5)Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.
(6)Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията. Чл. 50.
(1)Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(2)Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.
(3)За осъществяване на дейността по ал. 2 в Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Чл. 51.
(1)В МВР освен Медицинския институт се изграждат и други научноизследователски и научно-приложни институти.
(2)Устройството и дейността на научноизследователските и научно-приложните институти, с изключение на Медицинския институт на МВР, се определят с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.
(3)В научноизследователските и научно-приложните институти може да се изграждат отдели, сектори, лаборатории, научни секции и други звена от по-нисък ранг. Чл. 52.
(1)Научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които:
  1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на институтите;
  2. управляват човешките ресурси.
(2)Директорът на Медицинския институт на МВР представлява юридическото лице.
(3)В изпълнение на функциите по ал. 1 и 2 директорите издават заповеди. Чл.
  1. В изпълнение на функциите си ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 издават заповеди. Чл.
  2. Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Чл.
  3. Участъкът в районно управление се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. ЧАСТ ВТОРА ОРГАНИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ Глава четвърта ОРГАНИ НА МВР Чл.
  4. Органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители. Чл. 57.
(1)Полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 и 7.
(2)Полицейски органи са и служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2. Чл. 58.
(1)Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 и 7.
(2)Органи за пожарна безопасност и защита на населението са и служителите по чл. 128, ал.
  1. Чл.
  2. Оперативно-издирвателни органи на МВР са държавните служители от оперативно-издирвателните звена в ГДКП, ГДГП, областните дирекции и дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“. Чл. 60.
(1)Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научноизследователските и научно-приложните институти.
(2)Органи са и научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато издават разрешения и дават експертни заключения.
(3)Когато за извършването на екпертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Глава пета ПРАВОМОЩИЯ Раздел І Правомощия на полицейските органи Чл. 61.
(1)За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.
(2)За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.
(3)За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.
(4)За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. Чл. 62.
(1)В изпълнение на дейностите по този закон министърът на вътрешните работи по предложение на ръководителите на структурите по чл. 37 издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.
(2)Заповедите по ал. 1 се издават:
  1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
  2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
  3. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.
(3)Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.
(4)За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5)Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от постъпването й.
(6)Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5. Чл. 63.
(1)Дейността на полицейските органи по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред може да се подпомага от извънщатни сътрудници.
(2)Извънщатните сътрудници нямат правомощия на полицейски органи.
(3)Изискванията към извънщатните сътрудници, редът за вписването им, техните функции, редът за координация и ръководство на дейността им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4)При осъществяне на дейността си извънщатните сътрудници се легитимират с карта, чиито вид, форма и ред за издаване и ползване се определят с наредбата по ал. 3.
(5)За осъществяване на дейността по ал. 1 на извънщатните сътрудници не се заплаща възнаграждение.
(6)Главните и областните дирекции водят списък на извънщатните сътрудници. Чл. 64.
(1)Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2)При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3)При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.
(4)Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
(5)Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:
  1. наименование на органа, който го издава;
  2. адресат на разпореждането;
  3. фактически и правни основания за издаване;
  4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
  5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
  6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.
(6)Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 65.
(1)Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.
(2)За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
(3)Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване. Чл. 66.
(1)При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.
(2)Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.
(3)Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки. Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Чл. 68.
(1)Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.
(2)Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3)За целите на полицейската регистрация полицейските органи:
  1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;
  2. дактилоскопират и фотографират лицата;
  3. изземват образци за ДНК профил на лицата.
(4)За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.
(5)Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицата действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
(6)Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
  1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;
  2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
  4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
  5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
(7)Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Чл. 69.
(1)Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
(2)Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3)В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Чл. 70.
(1)Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
  2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
  3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
  4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;
  5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
(2)Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 71.
(1)Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:
  1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2;
  2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;
  3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.
(2)Действията по идентификация включват:
  1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
  2. фотографиране на лицето;
  3. установяване на външни белези;
  4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
  5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
(3)За извършване на действията по ал. 2 се прилага чл. 68, ал. 5.
(4)Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали. Чл. 72.
(1)Полицейските органи могат да задържат лице:
  1. за което има данни, че е извършило престъпление;
  2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
  3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
  4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
  5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
  6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
  7. в други случаи, определени със закон.
(2)В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3)Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4)Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5)От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6)За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(7)Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
(8)Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
(9)Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Чл. 74.
(1)За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2)В заповедта по ал. 1 се посочват:
  1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
  2. основанията за задържането;
  3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
  4. датата и часът на задържането;
  5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
  6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(3)Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4)Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(5)Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.
(6)Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. Чл. 75.
(1)При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.
(2)Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Чл. 76.
(1)Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица:
  1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
  2. задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7;
  3. с наложено от съда наказание „задържане в териториална структура на МВР“ при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и „задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи“ по реда на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.
(2)Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон.
(3)Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.
(4)Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 77.
(1)Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея:
  1. лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда;
  2. малолетни и непълнолетни лица.
(2)Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(3)Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна. Чл.
  2. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване. Чл. 80.
(1)Полицейските органи извършват обиск на лице:
  1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;
  2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
  3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
  4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
(2)Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Чл. 81.
(1)Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
  1. в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
  2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение;
  3. прeди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон;
  4. в други случаи, определени със закон.
(2)Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато:
  1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
  2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
(3)Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 82.
(1)За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол.
(2)Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3)Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Чл. 83.
(1)Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
  1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
  2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
  3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2)След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:
  1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;
  2. самоличността на собственика или обитателя;
  3. основанието за проверката;
  4. времето и мястото на извършването й;
  5. резултатите от нея.
(3)Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.
(4)Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(5)За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.
(6)Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3. Чл. 84.
(1)Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационите фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
(2)Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.
(3)При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.
(4)Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.
(5)За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на МВР, в която е предадена или иззета.
(6)След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
(7)Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.
(8)Ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта, освен ако:
  1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;
  2. тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;
  3. притежаването й е забранено от законите на Република България.
(9)В случаите по ал. 8, т. 1 – 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.
(10)Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол, освен в случаите по ал. 8, т. 1 – 3.
(11)Открита изгубена вещ, обявена за издирване, за която не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата.
(12)При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 – 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта. Чл. 85.
(1)При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:
  1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
  2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
  3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
  4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
  5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
  6. освобождаване на заложници;
  7. групови нарушения на обществения ред;
  8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
  9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;
  10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
(2)При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция и материали, съдържащи класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията или материалите само когато това е абсолютно необходимо.
(3)Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и хеликоптери.
(4)Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 86.
(1)Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2)Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3)В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.
(4)При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5)Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
(6)Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.
(7)Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. Чл. 87.
(1)Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:
  1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;
  2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
  3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
  4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;
  5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
(2)При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3)Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:
  1. при въоръжено нападение срещу тях;
  2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.
(4)При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(5)Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.
(6)Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
(7)След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад. Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 – 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите. Чл. 89.
(1)При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:
  1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;
  2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;
  3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.
(2)Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.
(3)Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.
(4)В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа.
(5)Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 90. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Чл. 91.
(1)Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за:
  1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред;
  2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата;
  3. охрана на държавна и общинска собственост;
  4. други случаи, посочени в закон.
(2)Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради.
(3)Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет.
(4)Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред.
(5)Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 92.
(1)За охрана на стратегически обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2)Министерството на вътрешните работи може да сключва договори със заинтересованите лица за охрана, включително и със сигнално-охранителна техника, от полицейските органи на:
  1. обекти, ползвани или собственост на държавна структура, която има функции във връзка с осъществяване на държавна власт;
  2. държавни недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство;
  3. обекти, ползвани или собственост на държавни музеи по смисъла на Закона за културното наследство.
(3)За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(4)Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(5)Договорите по ал. 2 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на Министерския съвет.
(6)Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3.
(7)За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи по ал. 1 и 2, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, могат да се назначават служители за срока на неговото действие.
(8)Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 и 2 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.
(9)Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 – 3 се отчитат по бюджета на МВР. Чл.
  1. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на:
  2. охранително обследване на обектите;
  3. обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност. Чл. 94.
(1)За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена „Общинска полиция“. Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция“ се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.
(2)За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.
(3)Служителите в звената „Общинска полиция“ се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР.
(4)Ръководството, организацията на звената „Общинска полиция“, правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република България или на експулсиране. Чл.
  2. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации. Чл.
  3. Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Чл.
  4. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства. Чл.
  5. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Чл.
  6. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 полицейските органи имат право да:
  7. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;
  8. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;
  9. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи – при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната. Чл. 101.
(1)Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други.
(2)Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 102.
(1)За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:
  1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства;
  2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;
  3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав;
  4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване;
  5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;
  6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи;
  7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;
  8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;
  9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;
  10. настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване;
  11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница;
  12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав;
  13. използват въздухоплавателни средства, като регистрацията и осигуряването на авиационната им безопасност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове;
  14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение.
(2)В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение.
(3)Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4)Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.
(5)Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство. Чл. 103.
(1)Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на:
  1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол;
  2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол.
(2)Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози. Чл.
  1. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство. Чл.
  2. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи:
  3. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване;
  4. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;
  5. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство;
  6. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта;
  7. осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Чл.
  8. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи:
  9. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда;
  10. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС;
  11. предават лица и вещи въз основа на международни договори, по които Република България е страна;
  12. ползват информационните фондове на Интерпол и на Европейската полицейска служба (Европол). Чл.
  13. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси. Раздел ІІ Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления Чл. 108.
(1)По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.
(2)Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:
  1. информация или данни от информационните фондове на министерството;
  2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.
(3)Обменът на информация или на данни с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни. Чл. 109. Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки. Чл. 110.
(1)Предоставяне на исканата информация или данни може да бъде отказано, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност да:
  1. се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;
  2. се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;
  3. се застраши сигурността на физическо лице.
(2)Освен в случаите по ал. 1 може да бъде отказано предоставяне на исканата информация или данни, когато те:
  1. не отговарят на целите, за които са поискани;
  2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.
(3)Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях. Чл. 111.
(1)Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 108, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.
(2)Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила. Чл. 112.
(1)Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.
(2)Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа:
  1. основанията, че съответните информация или данни са налични;
  2. целта, с която се искат информацията или данните;
  3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.
(3)Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане. Чл. 113.
(1)Предоставянето на исканата информация или данни се извършва в срок до:
  1. осем часа – при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
  2. седем дни – за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;
  3. четиринадесет дни – за всички останали случаи.
(2)При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява за отлагането органът, отправил искането, като исканата информация или данни се предоставят в срок до три дни.
(3)При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.
(4)Сроковете по ал. 1 започват да текат от постъпването на искането. Чл. 114.
(1)Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за сигурност и защита на използването на каналите за връзка чрез:
  1. Шенгенската информационна система;
  2. органите на Интерпол в държавите членки;
  3. органите на Европол;
  4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България;
  5. електронна поща или факс;
  6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.
(2)Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност. Чл.
  1. При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може да:
  2. определи условия за използването им;
  3. изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство. Чл.
  4. Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни. Чл. 117.
(1)При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.
(2)Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия. Чл.
  1. Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР могат да:
  2. се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;
  3. се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;
  4. се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните. Чл.
  5. Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел. Раздел ІІІ Национална Шенгенска информационна система Чл. 120.
(1)В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС).
(2)Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и за подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.
(3)Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС („национално копие“). Чл.
  1. Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани или контролирани лица и вещи и за граждани на трети страни с отказ за влизане или пребиваване на територията на Шенгенското пространство по:
  2. собствена инициатива;
  3. искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп;
  4. искане на физическо лице, отнасящо се до негови лични данни. Чл.
  5. Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС. Чл. 123.
(1)Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни.
(2)Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Раздел ІV Правомощия на органите за пожарна безопасност и защита на населението Чл. 124.
(1)При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право:
  1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;
  2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността;
  3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически или юридически лица;
  4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие;
  5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи;
  6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации;
  7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите.
(2)Дейностите по ал. 1 се организират и осъществяват от органите за пожарна безопасност и защита на населението самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите.
(3)Пожарогасителна и спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 129, както и доброволните формирования.
(4)При извършване на съвместни дейности по ал. 2 координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и защита на населението.
(5)По искане на чуждестранните представителства и на физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства.
(6)Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи и в техните служебни и жилищни помещения.
(7)При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Чл. 125.
(1)При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:
  1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;
  2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;
  3. извършват проверки на земеделската техника за допускане до участие в жътвена кампания;
  4. издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани;
  5. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;
  6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност;
  7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;
  8. участват в експертни съвети за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;
  9. дават становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация;
  10. издават сертификати и други документи във връзка с пожарната безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт;
  11. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност;
  12. участват в разработването на строителни и технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации.
(2)Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на инвестиционното проектиране.
(3)Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния районен съд.
(4)За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби. Чл.
  1. Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват:
  2. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост;
  3. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника;
  4. дейности по защита при бедствия извън вътрешните морски води. Чл.
  5. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя критерии, при наличието на които в обекти е задължително създаването на звена за пожарна безопасност. Чл. 128.
(1)За осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(2)За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.
(3)За осигуряване на дейностите по ал. 1 извън определената обща численост на МВР в ГДПБЗН се назначават служители за срока на действие на договора.
(4)Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.
(5)Договорите по ал. 1 се сключват от директора на ГДПБЗН или от оправомощено от него длъжностно лице след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(6)Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 2.
(7)Служителите за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4 в обекти се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР. Чл. 129.
(1)Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.
(2)Дейностите по ал. 1 включват:
  1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти;
  2. пожарогасителна дейност;
  3. спасителна дейност;
  4. сервизно обслужване на противопожарни уреди;
  5. поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения.
(3)Дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се извършват само след издаване на разрешението по ал. 1.
(4)Лицата, които искат да осъществяват дейностите по ал. 2, трябва да разполагат с квалифициран персонал и собствена или наета техника и оборудване в зависимост от дейността.
(5)За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление, към което прилагат:
  1. Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, или копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език;
  2. списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4 и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването й;
  3. свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава за представляващия лицето по ал. 1, удостоверяващо, че не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
  4. официален документ, издаден от орган на съдебната власт, или съответен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу представляващия лицето по ал. 1 няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
  5. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че представляващият лицето по ал. 1 не страда от психически разстройства;
  6. списък на наетите лица и съответните им длъжности и задължения;
  7. списък с адресите на сервизите, в които ще се осъществяват дейностите по ал. 2, т. 4, а за мобилните сервизи – регистрационен номер на моторното превозно средство;
  8. документи за професионална квалификация, документите по т. 3 – 5 и копие от договорите – за всяко наето лице;
  9. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че наетите лица за осъществяване на дейности по ал. 2, т. 2 и 3 са клинично здрави;
  10. документ за платена държавна такса в размер, определен от Министерския съвет.
(6)Лицето по ал. 1 посочва в заявлението съответната дейност по ал. 2, за която иска издаване на разрешение.
(7)Изискванията към квалификацията на персонала се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.
(8)За удостоверяване на преминат курс за първоначална професионална подготовка в Академията на МВР или прослужено време в структурите на МВР не се представят документи, а в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за годината на постъпване и напускане на лицето от структурите на МВР, последна месторабота на лицето в МВР, прослужени години по съответното направление на дейност и година на завършване на курса за първоначална професионална подготовка.
(9)Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 130.
(1)При постъпване на заявлението и документацията по чл. 129 органите на ГДПБЗН оценяват пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и при необходимост извършват проверка на място на обектите, техниката или оборудването.
(2)При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органите на ГДПБЗН уведомяват писмено заявителя и дават указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.
(3)Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.
(4)Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(5)Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 131.
(1)Разрешенията за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, са безсрочни.
(2)Издадените разрешения за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, важат само за посочените в тях дейности и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени. Чл. 132.
(1)Лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, уведомява органа, издал разрешението, при: 1. промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4; 2. промяна на търговската регистрация; 3. всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението.
(2)В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет.
(3)Оценяването на документацията по ал. 2 се извършва по реда на чл. 130, ал. 1 – 3.
(4)Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок отразява промяната по ал. 1, т. 2 в издаденото разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Чл. 133.
(1)Органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за установяване наличието на условия за осъществяване на дейността по чл. 129, спазването на условията, при които е било издадено разрешението, и спазването на реда за осъществяване на дейността.
(2)При проверките органите имат право да посещават обектите, в които лицето осъществява съответната дейност, да се запознават с документите относно спазването на изискванията и условията за издаване на разрешението и реда за осъществяване на дейността. Чл. 134.
(1)При настъпване на обстоятелства, при наличието на които представляващият лицето по чл. 129, ал. 1 не отговаря на изискванията за издаване на разрешение съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 – 5, разрешението се отнема с решение на органа, който го е издал.
(2)Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Чл.
  1. При упражняване на превантивен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:
  2. извършват проверки за спазване на изискванията за защита при бедствия;
  3. извършват проверки за спазване на нормативната уредба при одобряването на устройствени планове и участват в държавни приемателни комисии и експертни съвети по устройство на територията;
  4. извършват проверки по изготвяне и съгласуване на аварийни планове;
  5. дават задължителни предписания;
  6. прилагат мерки за административна принуда при установяване нарушения на изискванията за защита при бедствия;
  7. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на защитата на населението от бедствия;
  8. извършват проверки на колективни средства за защита за спазване на изискванията за правилната им експлоатация;
  9. извършват контрол по спазване на изискванията за защита при бедствия в други случаи, предвидени със закон. Чл.
  10. За оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене и определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене органите по пожарна безопасност и защита на населението:
  11. изследват, изпитват и определят показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти;
  12. участват в процеса на оценяване на съответствието на строителни продукти с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи;
  13. изследват, изпитват и определят техническите и експлоатационните характеристики на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене;
  14. разработват продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;
  15. издават изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти;
  16. оценяват съответствието на продукти за пожарогасене;
  17. проверяват съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти по удостоверителни документи. Чл.
  18. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление:
  19. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата;
  20. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места;
  21. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора. Чл.
  22. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, комуникационни, технически и гасителни средства. Чл.
  23. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита при бедствия в обекти техните ръководители и собственици са длъжни:
  24. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на територията на обектите;
  25. да осигуряват на органите за пожарна безопасност и защита на населението достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротактически учения и учения за защита при бедствия;
  26. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено. Чл.
  27. За осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да:
  28. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението;
  29. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението;
  30. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при бедствия;
  31. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията;
  32. предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на населението информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия. ЧАСТ ТРЕТА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР Глава шеста ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР Чл.
  33. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основават на следните принципи:
  34. прозрачност – прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
  35. публичност – обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
  36. обективност – чрез отчитане на личните качества, компетентността (квалификацията и опита) и резултатите от служебната дейност;
  37. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
  38. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
  39. забрана за дискриминация. Глава седма СЛУЖИТЕЛИ НА МВР Раздел І Статут на служителите на МВР Чл. 142.
(1)Служители на МВР са:
  1. държавните служители;
  2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2)Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.
(3)Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Чл. 143.
(1)Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности:
  1. висши ръководни;
  2. старши ръководни;
  3. ръководни;
  4. старши експертни;
  5. експертни;
  6. изпълнителски;
  7. младши изпълнителски.
(2)Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР.
(3)Редът за изготвяне и утвърждаването на длъжностните характеристики, видовете и съдържанието им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 144. Общата щатна численост на МВР се определя с правилника по чл. 37, ал. 3. Чл. 145.
(1)Министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 5 и чл. 37.
(2)Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(3)Военновременни структури и щатове се разработват по ред, определен със заповед на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него. Чл. 146.
(1)Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и на законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България със следния текст: „Кълна се при изпълнение на държавната служба в МВР да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения, съобразно интересите на държавата.“
(2)Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист. Отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на държавна служба в МВР.
(3)Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл. 147.
(1)За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело.
(2)Редът за съхраняване и ползване на личните кадрови дела се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл.
  1. На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл.
  2. За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи. Чл. 150.
(1)Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в „Държавен вестник“.
(2)Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 151.
(1)При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак, както и условията и редът за издаването и ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(2)Министърът на вътрешните работи определя с наредба вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители.
(3)Забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.
(4)Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 152. Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. Чл. 153.
(1)Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон.
(2)Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3)Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
  1. биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, или роднина по сватовство – до втора степен включително;
  2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;
  3. извършват търговска дейност;
  4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи;
  5. са избрани за президент, вицепрезидент, народни представители, кметове или общински съветници.
(4)Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации – със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
(5)Несъвместимост със служба в МВР не е налице:
  1. в случаите по чл. 97;
  2. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;
  3. при участие в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със средства на Европейския съюз;
  4. при участие в организациите по чл. 242.
(6)В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация. Чл. 154.
(1)Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2)Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3)В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния ръководител на структурата в сроковете и по реда, определени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(4)Държавният служител е длъжен да подаде декларация при придобиване на друго гражданство до съответния ръководител на структурата в 10-дневен срок от придобиването.
(5)Главният секретар и ръководителите на структурите по чл. 37 подават декларации по ал. 3 и 4 до министъра на вътрешните работи. Раздел ІІ Изисквания за постъпване на служба в МВР Чл. 155.
(1)Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания:
  1. да има само българско гражданство;
  2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
  3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;
  4. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;
  5. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2)Други изисквания за постъпване на държавна служба могат да се определят в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
(3)За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2, 3 и 5. Раздел ІІІ Назначаване на държавна служба Чл. 156.
(1)Назначаването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2)Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от АМВР.
(3)Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.
(4)Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.
(5)Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.
(6)Обявлението за конкурса се публикува в един централен или местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет.
(7)Срокът за провеждане на конкурса не може да бъде по-дълъг от три месеца. Чл. 157.
(1)До участие в конкурса се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
(2)Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите.
(3)Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Жалбата не спира конкурсната процедура.
(4)Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
(5)Крайното класиране може да бъде обжалвано пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването му. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол.
(6)В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.
(7)Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(8)Държавните служители – стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР. Чл.
  1. Министърът на вътрешните работи:
  2. назначава държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности;
  3. назначава за стажанти спечелилите конкурс за изпълнителски длъжности;
  4. преназначава държавните служители на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности. Чл. 159.
(1)Ръководителите на структурите по чл. 37:
  1. назначават държавните служители на младши изпълнителските длъжности;
  2. назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности;
  3. преназначават държавните служители на старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности.
(2)Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда. Чл. 160.
(1)При постъпване на служба в МВР държавните служители подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и 3 и декларация за имуществото и доходите си.
(2)Отказът да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
(3)Държавните служители подават ежегодно до 31 март декларация за имуществото и доходите си. Чл. 161.
(1)Изп

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.