Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Съдържание (47)
  1. § 1 В чл. 7 се създава ал. 3
  2. § 2 В чл. 8 ал. 3 се изменя така
  3. § 3 В чл. 66 ал. 1 се изменя така
  4. § 4 В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения
  5. § 5 В чл. 123 ал. 6 се изменя така
  6. § 6 В чл. 127, ал. 1 т. 4 се изменя така
  7. § 7 Член 128 се изменя така
  8. Чл. 128 Работодателят е длъжен в установените срокове
  9. § 8 В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения
  10. § 9 Член 130а се изменя така
  11. § 10 В чл. 136а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения
  12. § 11 В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения
  13. § 12
  14. § 13 В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения
  15. § 14 Член 150 се изменя така
  16. Чл. 150 За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличе
  17. § 15 В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения
  18. § 16
  19. § 17 В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения
  20. § 18 В чл. 156 думите “чл. 155, ал. 1” се заменят с “чл. 155, ал. 2”
  21. § 19 В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения
  22. § 20 В чл. 162, ал. 1 след думата “общо” се добавя “заболяване”
  23. § 21
  24. § 22 Създава се чл. 164а
  25. § 23 В чл. 165 се правят следните изменения
  26. § 24 В чл. 167, ал. 1 и 2 думите “3-годишна възраст” се заменят с “2-годишн
  27. § 25 Създава се чл. 167а
  28. § 26 В чл. 200, ал. 1 думата “инвалидност” се заменя с “трайна неработоспос
  29. § 27 В чл. 221, ал. 1 думите “чл. 327, т. 2 и 3” се заменят с “чл. 327, т.
  30. § 28 Член 245 се изменя така
  31. Чл. 245
  32. § 29 Член 307 се изменя така
  33. Чл. 307
  34. § 30 В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения
  35. § 31 Член 310 се изменя така
  36. Чл. 310 Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до
  37. § 32 Създава се чл. 313а
  38. § 33 В чл. 327 се създава т. 3а
  39. § 34 В чл. 330, ал. 2 т. 4 се отменя
  40. § 35 В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения
  41. § 36 В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10
  42. § 37
  43. § 38
  44. § 39
  45. § 40
  46. § 41
  47. § 42 Законът влиза в сила от 1 август 2004 г

Държавен вестник Народно събрание брой: 52, от дата 18.6.2004 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда УКАЗ № 205 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХХХIX Народно събрание на 3 юни 2004 г.

Издаден в София на 14 юни 2004 г.

Президент на републиката: Георги Първанов Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Антон Станков ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г.)

§ 1В чл. 7 се създава ал. 3

“(3) В случаите по чл. 123, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по ал. 2 запазват статута и функциите си за срок до една година. Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, интересите на работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.”

§ 2В чл. 8 ал. 3 се изменя така

“(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.”

§ 3В чл. 66 ал. 1 се изменя така

“(1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1.мястото на работа;
2.наименованието на длъжността и характера на работата;
3.датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4.времетраенето на трудовия договор;
5.размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6.еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7.основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8.продължителността на работния ден или седмица.”

§ 4В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения

1.Досегашният текст става ал. 1.
2.Създава се ал. 2: “(2) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време продължителността на работната седмица не може да бъде повече от 48 часа, а за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители - не повече от 40 часа.”

§ 5В чл. 123 ал. 6 се изменя така

“(6) Когато с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”

§ 6В чл. 127, ал. 1 т. 4 се изменя така

“4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор;”.

§ 7Член 128 се изменя така

“Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение

Чл. 128Работодателят е длъжен в установените срокове

1.да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2.да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3.да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.”

§ 8В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения

1.Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5: “(3) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително и за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности.
(4)Информацията по ал. 3 съдържа данни за изискваната квалификация и образование за заемане на всяка длъжност.
(5)Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя и на представителите на работниците и служителите.”
2.Досегашната ал. 3 става ал. 6.

§ 9Член 130а се изменя така

“Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на работниците и служителите своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се облекчат последиците от него.

(2)Работодателят е длъжен да предостави писмена информация на представителите на работниците и служителите за:
1.причините за предстоящото уволнение;
2.броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, квалификационни групи и професии, към които се отнасят;
3.броя на заетите от основните икономически дейности, квалификационни групи и професии в предприятието;
4.предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5.времето, през което ще се извърши уволнението.
(3)Консултациите по ал. 1 се провеждат по ред и начин, установени в колективния трудов договор. В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор, или в него не е установен ред и начин за провеждането на консултациите, те се провеждат с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”

§ 10В чл. 136а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения

1.Създава се ново изречение второ: “В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа.”
2.Досегашното изречение второ става изречение трето.

§ 11В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 4: а) в т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават; б) точка 3 се изменя така: “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;”.
2.Създава се ал. 5: “(5) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.”

§ 12В чл. 142, ал. 4 след думите “до 12 часа” се поставя запетая и се добавя “като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.”

§ 13В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения

1.В т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават.
2.Точка 3 се изменя така: “3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;”.

§ 14Член 150 се изменя така

“Заплащане на извънреден труд

Чл. 150За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.”

§ 15В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения

1.Алинея 2 се изменя така: “(2) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.”
2.Създават се ал. 3 и 4: “(3) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
(4)За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.”

§ 16

В чл. 154, ал. 2 се създава изречение второ: “В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.”

§ 17В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения

1.Алинея 1 се изменя така: “(1) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.”
2.Създават се нови ал. 2 и 3: “(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3)При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.”
3.Досегашната ал. 2 става ал. 4.
4.Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 2” се заменят с “по ал. 4”.

§ 18В чл. 156 думите “чл. 155, ал. 1” се заменят с “чл. 155, ал. 2”

§ 19В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения

1.Заглавието се изменя така: “Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения”.
2.Създава се нова ал. 2: “(2) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.”
3.Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 20В чл. 162, ал. 1 след думата “общо” се добавя “заболяване”

§ 21В чл. 163, ал. 1 думите “от които 45 дни преди раждането” се заменят с “от които 45 дни задължително се ползват преди раждането”

§ 22Създава се чл. 164а

“Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство Чл. 164а. (1) Право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(2)Когато детето е настанено при съпрузи, отпускът се ползва само от единия от тях.
(3)През време на отпуска по ал. 1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Отпускът се зачита за трудов стаж.
(4)Отпускът по ал. 1 и 2 не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164.”

§ 23В чл. 165 се правят следните изменения

1.Заглавието се изменя така: “Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст”.
2.Алинея 1 се изменя така: “(1) След използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката (осиновителката) този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3.”

§ 24В чл. 167, ал. 1 и 2 думите “3-годишна възраст” се заменят с “2-годишна възраст”

§ 25Създава се чл. 167а

“Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст Чл. 167а. (1) След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.

(2)В случаите по чл. 167, ал. 2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(3)Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а когато родителите са ползвали част от отпуска - на остатъка от неизползвания отпуск до този размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(4)Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1.не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2.другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3.другият родител е починал.
(5)В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.
(6)Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
(7)Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.
(8)Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
(9)Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 - 8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.”

§ 26В чл. 200, ал. 1 думата “инвалидност” се заменя с “трайна неработоспособност над 50 на сто”

§ 27В чл. 221, ал. 1 думите “чл. 327, т. 2 и 3” се заменят с “чл. 327, т. 2, 3 и 3а”

§ 28Член 245 се изменя така

“Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

Чл. 245

(1)При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната
(2)Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.”

§ 29Член 307 се изменя така

“Защита на бременните жени и на кърмачките

Чл. 307

(1)Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им
(2)Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.
(3)Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”

§ 30В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения

1.Алинея 1 се изменя така: “(1) Когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.”
2.В ал. 2 се създава изречение второ: “До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възна­граждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.”
3.Алинея 3 се изменя така: “(3) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.”

§ 31Член 310 се изменя така

“Командироване на бременни жени и майки с деца

Чл. 310Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.”

§ 32Създава се чл. 313а

“Задължение за уведомяване Чл. 313а. (1) Бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.

(2)При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя.
(3)Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2.”

§ 33В чл. 327 се създава т. 3а

“3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;”.

§ 34В чл. 330, ал. 2 т. 4 се отменя

§ 35В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения

1.В ал. 1, т. 1 думата “бременна” и запетаята след нея се заличават.
2.Създава се нова ал. 5: “(5) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.”
3.Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.

§ 36В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10

“9. “Масови уволнения” са уволненията на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4, когато броят на уволненията е: а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни; б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни; г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.

При изчисляване броя на уволненията по букви “а” - “г” уволнението на отделен работник или служител на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 се отнася към общия брой на уволненията при условие, че преди това е имало поне 5 уволнения.

10.“Данните за страните” по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват: а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.”

Преходни и заключителни разпоредби

§ 37

Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето по досегашния чл. 165, ал. 1 не е ползван, отпускът по чл. 167а може да се ползва до навършване на 8-годишна възраст на детето. Когато е използвана само част от отпуска за времето след навърш­ване на 2-годишна възраст на детето, отпускът по чл. 167а може да се ползва в размер на неизползваната част до навършване на 8-годишна възраст на детето

§ 38Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст по досегашния чл. 165, ал. 1 е ползван изцяло, разпоредбата на чл. 167а не се прилага

§ 39До 31 декември 2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 със съгласието на единия родител може да се ползва изцяло от другия родител

§ 40В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения

1.В чл. 24: а) в ал. 1 числото “30” се заменя с “45”; б) алинея 3 се изменя така: “(3) Уведомлението по ал. 1 съдържа информацията по чл. 130а, ал. 2 от Кодекса на труда относно предвижданите масови уволнения, както и относно проведените предварителни консултации с представителите на работниците и служителите.”
2.В § 1 от допълнителната разпоредба т. 9 се изменя така: “9. “Масови уволнения” са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.”

§ 41

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12 и 38 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 9, ал. 2, т. 1 думата “малко” се заличава.

2.В чл. 45 се създава ал. 5: “(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.”

§ 42Законът влиза в сила от 1 август 2004 г

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 3 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание:

Камелия Касабова 32677

Правен наръчник

4
Платен годишен отпуск: колко дни, давност и обезщетение при напускане
Неизплатена заплата: как да си я получите от работодателя
Обезщетения при уволнение и пенсиониране: какво ви се полага
Напускане без предизвестие по чл. 327 КТ: основания и обезщетение

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.