Наследство: удостоверение за наследници, приемане, отказ и данък

Законът не определя общ срок за приемане на наследството, но всеки заинтересуван – например кредитор или друг наследник – може да поиска от районния съд да определи срок, след изтичането на който неприелият губи правото си (чл. 51 ЗН). Приемането по опис се иска в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството, който съдът може да продължи с още три месеца (чл. 61 ЗН). Данъчната декларация за наследството се подава в общината в 6-месечен срок от откриването му (чл. 32 от Закона за местните данъци и такси), а дължимият данък се плаща в двумесечен срок от съобщението на общината. Делба може да се поиска по всяко време.

1. Установете кои са наследниците. По закон първи наследяват децата на починалия по равни части, а ако дете е починало преди него – неговите деца по право на заместване. Преживелият съпруг получава дял, равен на дела на всяко дете (чл. 5 и 9 ЗН). Ако няма деца, съпругът наследява заедно с родителите или с братята и сестрите – половината от наследството, а ако бракът е продължил повече от 10 години, две трети (чл. 10 ЗН).

   При липса на съпруг и низходящи наследяват родителите, братята и сестрите и техните деца, а след тях – другите роднини по съребрена линия до шеста степен. Разведеният бивш съпруг не наследява. Ако има завещание, проверете го веднага – то може да промени дяловете, но не може да засегне запазената част на децата, съпруга и родителите.

2. Вземете удостоверение за наследници. То се издава от общината (районната администрация в големите градове) по последния постоянен адрес на починалия въз основа на регистъра на населението. Нужни са лична карта и препис-извлечение от акта за смърт или данни за него; таксата е по наредбата на съответната община. В много общини заявлението може да се подаде и електронно с квалифициран електронен подпис.

   Удостоверението се изисква навсякъде – от банки, нотариуси, Агенцията по вписванията, съда, данъчната служба. Проверете данните: ако в него липсва дете, родено извън брака, или осиновен, това трябва да се отстрани, преди да се извършват разпоредителни действия, иначе сделките може да бъдат оспорени.

3. Съберете сведения за имуществото и дълговете. Поискайте от банките справка за сметки и кредити срещу удостоверението за наследници, вземете удостоверение за данъчна оценка на имотите от общината и проверете в Агенцията по вписванията за вписани имоти, ипотеки и възбрани. Проверете автомобилите, дружествените дялове, вземанията, пенсията за последния месец.

   Не по-малко важни са дълговете: кредити, задължения към доставчици, данъци, глоби, изпълнителни дела при съдебни изпълнители. Справка за кредитите на починалия може да се поиска от Централния кредитен регистър към БНБ. Без тази информация не може да се прецени дали да приемете наследството, да го приемете по опис или да се откажете.

4. Решете как да постъпите. Ако имуществото явно надвишава дълговете, можете да приемете наследството изрично или мълчаливо – като извършите действия, които несъмнено предполагат намерение да го приемете, например продажба или ползване на наследствени вещи като свои (чл. 49 ЗН). Тогава отговаряте за дълговете на починалия съразмерно на дела си и с цялото си имущество (чл. 60 ЗН).

   Ако не сте сигурни, приемете наследството по опис – отговаряте само до размера на полученото. Ако дълговете очевидно надвишават имуществото, по-добре се откажете. Внимавайте с действия като изтегляне на пари от сметката на починалия или продажба на колата му – те се смятат за мълчаливо приемане и после отказът вече не е възможен.

5. Подайте заявление в районния съд. Изричното приемане и отказът от наследство стават с писмено заявление до районния съд по мястото на откриване на наследството, т.е. по последния постоянен адрес на починалия (чл. 49 и 52 ЗН). Заявлението се вписва в особена книга за приемане и отказ от наследство, която се води във всеки районен съд.

   Приложете удостоверението за наследници, препис-извлечение от акта за смърт и документ за платена държавна такса от 10,23 евро (чл. 21 от Тарифата в редакцията от февруари 2026 г.). В практиката съдилищата изискват подписът да бъде положен лично пред служител на съда или да бъде нотариално заверен. Отказът не може да е частичен или под условие. За ненавършили пълнолетие деца отказ не е възможен, защото отказът от права от името на детето е нищожен (чл. 130, ал. 4 СК) – за тях се подава заявление за приемане по опис.

6. Приемане по опис – кога е задължително. Ненавършилите пълнолетие, поставените под запрещение, държавата, общините и юридическите лица могат да приемат наследство само по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Всеки друг наследник може да избере този ред доброволно.

   Заявлението се подава до районния съд в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството; срокът може да бъде продължен с още три месеца. Съдът назначава опис на имуществото, след което наследникът отговаря за задълженията само до стойността на полученото и не смесва наследственото имущество със своето. Ако срокът бъде пропуснат, по-късно приемане по опис не е възможно и отговорността става неограничена.

7. Подайте декларация и платете данък, ако дължите. В 6-месечен срок от откриването на наследството наследниците подават декларация в общината по последния постоянен адрес на починалия (чл. 32 ЗМДТ); една декларация може да се подаде от името на всички. Преживелият съпруг и наследниците по права линия – деца, внуци, родители – не плащат данък върху наследството.

   Братята, сестрите и техните деца плащат от 0,4 до 0,8 %, а всички останали наследници и заветници – от 3,3 до 6,6 % върху стойността на дела си над 250 000 лв., които по курса на еврото са 127 822,97 евро. Конкретният процент се определя с наредба на общината. Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчването на съобщението.

8. Пререгистрирайте имуществото. С удостоверението за наследници банките изплащат или прехвърлят средствата по сметките. За недвижимите имоти наследниците се легитимират с документа за собственост на починалия и с удостоверението за наследници; при първата продажба нотариусът ще изиска и удостоверение за данъчна оценка. За автомобилите се извършва промяна на регистрацията в КАТ.

   Ако сред имотите има земеделска земя или жилище в етажна собственост, уведомете общинската служба по земеделие, съответно управителя на етажната собственост. Ако починалият е бил съдружник в дружество, уставът определя дали наследниците стават съдружници или получават паричната равностойност на дяла.

9. Разделете наследството. Докато наследството не е поделено, наследниците са съсобственици и всяко разпореждане с цял имот изисква съгласието на всички. Най-евтиният път е доброволна делба – писмен договор, а когато има недвижими имоти, с нотариално заверени подписи и вписване в Агенцията по вписванията.

   Ако няма съгласие, всеки сънаследник може да поиска съдебна делба пред районния съд по мястото на откриване на наследството (чл. 110 и 341 ГПК), като приложи удостоверение за наследниците и доказателства за имотите. Държавната такса е 4 % върху стойността на дела, а при спогодба преди разделителния протокол – 2 % (чл. 8 от Тарифата). Неподеляем имот се възлага на един наследник или се изнася на публична продан.

• Тегленето на пари от сметката на починалия, продажбата на колата или изнасянето на вещи от жилището може да се приеме за мълчаливо приемане на наследството – след това отказът вече не помага срещу кредиторите.
• Пропускането на тримесечния срок за приемане по опис води до неограничена отговорност за дълговете на починалия с личното имущество на наследника.
• Отказът от наследство не може да е частичен: не можете да приемете апартамента и да откажете кредитите. Отказалият се се смята за ненаследил, а дялът му увеличава дяловете на останалите наследници.
• Когато всички наследници от първия ред се откажат, наследството, включително дълговете, преминава към следващите по ред роднини, които често не знаят за това. Уведомете ги навреме, за да преценят и те дали да приемат или да се откажат.
• Неподадената в срок декларация по чл. 32 ЗМДТ води до глоба, дори когато наследникът не дължи данък.
• Продажба на наследствен имот без участие на всички наследници, включително пропуснат в удостоверението наследник, е относително недействителна и може да бъде оспорена.
• Ненавършилите пълнолетие наследници приемат наследство само по опис, а отказът от права от тяхно име е нищожен (чл. 130, ал. 4 СК). Ако родителят не подаде заявление за опис в тримесечния срок, детето остава без защитата на ограничената отговорност.

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: 03.11.2026 · Източници: Семеен кодекс (ДВ, бр. 47/2009) – чл. 130, ал. 4 нищожност на отказ от права от името на ненавършило пълнолетие дете, чл. 54 отпадане на наследяването между бивши съпрузи, Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 59/2007) – чл. 110 подсъдност по мястото на откриване на наследството, чл. 341–355 съдебна делба, Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 22/2008) – чл. 8 делба, чл. 21 приемане и отказ от наследство, Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси по ГПК (ДВ, бр. 18/2026) – такса 10,23 евро по чл. 21, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.