Родителски права и режим на лични отношения след развод или раздяла

Решението на районния съд по родителските права може да се обжалва пред окръжния съд в двуседмичен срок от връчването му (чл. 259 ГПК). Привременните мерки за времето на делото се определят без отделен срок, при всяко положение на делото, а определението не се обжалва, но може да се измени (чл. 127, ал. 3 и чл. 138б СК). Делата, започнали преди 30 декември 2025 г., се довършват по досегашните правила (§ 11 от ЗИД СК, ДВ, бр. 115/2025). При изпълнение на задължение за предаване на дете съдебният изпълнител връчва покана по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време, а длъжникът трябва да отговори в тридневен срок (чл. 528 ГПК). Мерките за защита по Закона за защита от домашното насилие се налагат за срок от един месец до една година.

1. Уточнете кои въпроси трябва да се решат. Съдът или споразумението определят местоживеенето на детето, на кого се предоставя упражняването на родителските права или дали те ще се упражняват съвместно, режима на лични отношения с другия родител, издръжката, както и възможността детето да пътува в чужбина и да му се издават лични документи (чл. 59, ал. 2 СК в редакцията от 2025 г.).

   Важно е да знаете, че и двамата родители остават носители на родителските права (чл. 122 СК). Съдът решава само кой и как ги упражнява. Родителят, при когото детето не живее, има право своевременно да получава информация за детето (чл. 59, ал. 5 СК), а за пътуване в чужбина, издаване на паспорт и съществена смяна на местоживеенето по правило е необходимо и неговото съгласие.

2. Опитайте да постигнете споразумение. При развод съпрузите уреждат въпросите в споразумението по чл. 59, ал. 1 СК, а родителите, които не са съпрузи – по чл. 127, ал. 1 СК. Споразумението може да предвиди и съвместно упражняване на родителските права, като в този случай родителите договарят конкретни мерки: кой решава за училището, лечението, пътуванията, кой подава документи, как се споделят разходите.

   Режимът на лични отношения трябва да е конкретен: кои уикенди, кои дни от ваканциите, рождени дни, имени дни и официални празници, кой взема и връща детето и откъде. Новият чл. 59, ал. 4 СК изрично позволява и неприсъствени контакти – телефонни разговори, видеовръзка, съобщения. Утвърденото от районния съд споразумение е изпълнително основание.

3. Обмислете медиация. Споразумението може да бъде постигнато със съдействието на медиатор (чл. 59, ал. 1 и чл. 127, ал. 2 СК). Конституционният съд с Решение № 11 от 2024 г. отмени предишния модел на задължителна първа среща, но изменението на ГПК от юли 2025 г. въведе нов: по спорове за родителските права, режима и издръжката съдът може да задължи родителите лично да присъстват на една безплатна информационна среща в съдебния център по медиация (чл. 140а, ал. 1, т. 5–7 ГПК). Самото участие в медиация остава доброволно. При доказателства за насилие или риск за детето среща не се назначава.

   Медиаторът не решава спора, а помага на родителите сами да изработят план за грижата. Постигнатото споразумение се представя на съда за утвърждаване. Ако медиацията се провали, нищо не губите – можете да заведете иск. Възнаграждението на медиатора се уговаря с него; попитайте и в районния съд дали към него работи център по медиация.

4. Заведете дело, ако няма съгласие. При развод исковете за родителските права, личните отношения и издръжката на децата се разглеждат задължително заедно с иска за развод (чл. 322, ал. 2 ГПК). Ако родителите не са съпрузи или са вече разведени, искът по чл. 127, ал. 2 СК се подава до районния съд по настоящия адрес на детето.

   В исковата молба посочете какво искате: при кого да живее детето, конкретен режим на лични отношения, размер на издръжката, разрешение за пътуване в чужбина. Ако искате съвместно упражняване на родителските права, заявете го изрично – съдът може да го постанови само ако и двамата родители са поискали да упражняват правата и това е в най-добрия интерес на детето (чл. 59, ал. 3 СК).

5. Поискайте привременни мерки. Делата за родителски права продължават месеци, а детето трябва да знае къде живее и кога вижда другия родител още сега. Съдът определя привременни мерки за местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката след становище на дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 127, ал. 3 СК), а при развод – по чл. 323 ГПК.

   След изменението от декември 2025 г. съдът може да определя и изменя привременни мерки при всяко положение на делото, служебно или по искане на страна, включително когато вече има по-ранно решение за родителските права (чл. 138б СК). Тогава до края на делото се прилагат привременните мерки, а не старото решение.

6. Подгответе се за изслушването и доказателствата. Съдът изслушва родителите, а детето – при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, по правило когато е навършило 10 години. Задължително се взема становище от дирекция „Социално подпомагане“, която изготвя социален доклад след посещение в дома (чл. 59, ал. 8 СК).

   Съдът преценява възпитателските качества на родителите, досегашните грижи и отношението към детето, привързаността на детето, пола и възрастта му, помощта от близки, социалната среда и материалните възможности (чл. 59, ал. 6 СК). Съберете доказателства за ежедневните си грижи: училище, лекар, занимания, свидетели. При данни за отчуждаващо поведение съдът назначава вещо лице – психолог, и може да предпише задължително поведение на родителя.

7. Уредете пътуването в чужбина и смяната на адреса. За пътуване на дете в чужбина и за издаване на паспорт по правило е нужно съгласието на двамата родители. Ако въпросът не е уреден в решението или споразумението и родителите не са съгласни, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето по молба на единия родител (чл. 127а СК), като съдът може да допусне предварително изпълнение.

   От декември 2025 г. за промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласието на двамата родители, включително когато вече има решение за родителските права (чл. 126, ал. 1 СК). Преместването в друг град или държава без съгласие е основание за изменение на режима.

8. Изпълнете решението, ако другият родител пречи. С решението или утвърденото споразумение поискайте изпълнителен лист и се обърнете към съдебен изпълнител. При задължение за предаване на дете изпълнителят кани длъжника да предаде детето в определено място и време, може да му налага глоби и да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 528 и 527 ГПК).

   Съдът може да определи и защитни мерки: лични отношения в присъствието на определено лице, на определено място или в защитена среда под надзор на психолог или социален работник, както и поемане на разходите за пътуване на детето (чл. 59, ал. 10 СК). При насилие поискайте заповед за защита по Закона за защита от домашното насилие, включително временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител.

9. Поискайте изменение, когато обстоятелствата се променят. Решението за родителските права не е окончателно завинаги. По молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно съдът може да измени режима и да определи допълнителни мерки, включително при искане за промяна на местоживеенето в друго населено място или в чужбина, неспазване на режима, ограничаване на контактите с другия родител и липса на съдействие и информация (чл. 59, ал. 11 СК).

   Продължаващото препятстване на контактите може да доведе и до предоставяне на родителските права на другия родител. Бабите и дядовците могат самостоятелно да поискат от районния съд мерки за лични отношения с детето (чл. 128 СК).

• Самоволното отвеждане на детето в друг град или в чужбина без съгласието на другия родител е сред най-тежките грешки: съдът може да измени режима, а при отвеждане в чужбина се прилагат и правилата за международно отвличане на деца.
• Режим, описан общо („когато родителите се договорят“), не може да се изпълни принудително. Без конкретни дни, часове и място съдебният изпълнител няма какво да изпълни.
• Спирането на контактите, защото другият родител не плаща издръжка, е незаконно. Издръжката и личните отношения са отделни задължения и всяко се търси по своя ред.
• Настройването на детето срещу другия родител се преценява от съда като отчуждаващо поведение и може да доведе до задължителни мерки или до промяна на родителските права.
• Пропускът да поискате привременни мерки оставя детето месеци наред без ясен режим, а фактическото положение по време на делото често влияе на крайното решение.
• Съвместното упражняване на родителските права изисква и двамата родители да го поискат. Ако само единият го желае, съдът ще предостави правата на единия родител.
• Делата, заведени преди 30 декември 2025 г., продължават по старите правила – новите мерки по чл. 59 СК могат да се поискат с нова молба за изменение.

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: 03.11.2026 · Източници: Семеен кодекс (ДВ, бр. 47/2009) – чл. 59, чл. 122–129 родителски права и задължения, чл. 127 спор между родители, чл. 128 лични отношения с баба и дядо, Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 115/2025) – нов чл. 59 (съвместно упражняване, режим, отчуждаващо поведение), чл. 126, ал. 1, чл. 127, чл. 127а, чл. 138б, Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 59/2007) – чл. 259 обжалване, чл. 322–323 брачни искове и привременни мерки, чл. 527–528 изпълнение при предаване на дете, Закон за защита от домашното насилие (ДВ, бр. 27/2005) – чл. 5 мерки за защита, включително временно местоживеене на детето, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.